Не. Леля не ѝ беше казала нищо. Мортина дори не знаеше, че има братовчед на име Дилберт.
Баба Злокобн е тук а
На алеята беше спряла черна каляска и момче, облечено като малък лорд, стоеше пред вратата. Държеше черен чадър, за да се предпазва от дъжда. – Ти твябва да си Мовтина, ако не гвеша. – Да, Мортина съм, а ти кой си? – попита тя. – Аз съм бватовчедът Дилбевт от Вила Финтифлюшка, получих покана да ви посетя. Леля Упокойна не те ли е пведупведила?
... СКРЪБЕН! Беше облякъл халата си от китайска коприна и, с лула в устата, отправи замечтан поглед към Тереза, която се усмихна и поруменя.
Децата хубаво се посмяха, след което продължиха да гадаят къде може да е изчезнала леля Упокойна. Мортина събра всички в трапезарията, за да се опитат да разкрият мистерията. Реши да започнат от поканите.
ата Стар алка на а туп Злокобн баба
Всичко стана случайно, но след като разгада мистерията и се почувства оценен от другите, Дилберт не можа да сдържи една истинска усмивка на изненада и задоволство, която най-после смекчи високомерното му изражение
Забра у насвена вещиц от приятата, на лелелка я ми
– Браво на теб, Дилберт – възкликна Мортина. – Накрая разгада мистерията и победи гигантския бръшлян! Всъщност Дилберт така и нищо не беше разбрал. Беше се загубил, докато обикаляше из коридорите, и накрая се беше оказал пред оранжерията. Там, възмутен от вида на огромното и безформено растение, беше подхванал смъртоносния си монолог.