– Последната е най-хубава! – усмихна се Падингтън. – И аз си направих автопортрет. Даже оставих отпечатък от лапа, за да се знае кой е авторът. Господин Грубер дълго се взира в портрета. – Много е хубав – каза накрая, защото не искаше да обиди приятеля си. – Да ви призная обаче, господин Браун, на живо изглеждате по-впечатляващо! – Непрекъснато тичах догоре, за да се гледам в огледалото – обясни Падингтън, – но докато сляза, все забравях как изглеждам. Живописта не е лесна работа – печално поклати глава мечето. – Особено с лапи! Нищо чудно да се откажа.
ะ ะท
– Надявам се да не се стига дотам – замислено отвърна господин Грубер.