Съдържание Световното дърво 9
Змей 14
Чума 48
Ламя и хала 18
Баба Марта 52
Стопан 24
Дявол 58
Самодива 30
Вампир 62
Русалка 34
Върколак 66
Орисници 38
Караконджул 70
Вещица 44
Таласъм 74
Змей Змейовете са митични същества, които имат златни крила и змиеобразна опашка, покрита с люспи, но могат да изглеждат и като напети юнаци. Силата им е толкова голяма, че само с едно подухване изкореняват цели дървета. Змеят може да бъде и приятел, и враг на хората. В нашия фолклор той често e покровител на селища, побратим и добър съпруг. Обитава високите планински върхове и пещери и се появява в небето във вид на светкавица или светещо кълбо. Невидим е за всички освен за девойката, която обича, и за онези, пред които реши да се яви.
Л егендите разказват...
З
меят е сред най-широко разпространените персонажи в българския фолклор. Той произлизал от змия, която дълго време не е виждана от човешко око, но се раждал и от връзката на смъртна жена със змей. Макар че на външен вид напомнял едновременно змия, човек и птица, змеят всъщност доста приличал на хората. И той като тях се хранел и пиел – най обичал бял хляб, мляко и гъсто вино, влюбвал се, женел се, имал деца, раждал се и умирал. Змейовете се женели за змеици, но понякога се влюбвали и в девойки. Отвличали ги във високите си скривалища и заживявали с тях. Запазили са се множество песни и приказки за любовта между змей и жена. Обикновено змеят се влюбвал в най-хубавата девойка в селото и нощем я посещавал като красив мъж, когото само тя можела да види. Накрая змеят идвал да я отвлече със златна каляска и сватове. Ако пък била женена, връзката им можела да продължи с години и понякога дори им се раждали деца с опашка, криле под мишниците и необикновена сила. На момите им се забранявало да вземат от земята откъснати цветя, защото се смятало, че змеят нарочно ги е сложил там. Змейовете най-често оставяли такива цветя по пътя към чешма или кладенец. Ако някоя мома се подлъжела да вземе китката, змеят тозчас я залюбвал и още същата вечер ѝ се явявал. Подобна грешка коствала много страдания на клетата девойка. Тя залинявала, занемарявала външния си вид, спирала да ходи по седенки и страняла от хората. Любените от змей не живеели дълго. За да освободи дъщеря си от пагубната любов на змея, майката на момичето правела отвара от билки и поливала момата с нея. В резултат на това змеят я напускал. Змеят се славел най-вече като покровител – пазел селото от градушки, бедствия, лами и хали, както и от други змейове. Халата пристигала с черни облаци и докато се борел с нея, змеят мятал огнени стрели и камъни. От тях се получавали светкавиците и гръмотевиците. Според някои вярвания, щом се зададял градоносен облак, змеят човек изпадал в непробуден сън, от който никой не бивало да го буди. Тогава душата му отивала в облаците и се биела с халата. Жилището на змея било огромен палат или пещера, пълнa със злато, сребро и скъпоценности. Понякога змейовата булка изпращала на родителите си богати дарове: шапка, обшита с жълтици, или пък люспи от лук, които се превръщали в злато.
15
М ирчо войвода и три змея срещу една ламя (по народна песен) Един ден Мирчо войвода излязъл на разходка из полето. Поскитали се с коня му из равнината и после тръгнали на лов за елени. Eлен не открили, но не щеш ли, попаднали на болен змей. Щом го зърнал, Мирчо веднага извадил сабята си и тъкмо се канел да го погуби, когато змеят проговорил. Рекъл му, че не бил ламя, ами болен змей, и му се примолил да не го убива. Обяснил, че има двама братя, с които заедно бдели над Мирчовото село, над околното поле и над планината. Веднъж, докато се борили на шега, се спуснала мъгла, започнало да роси и змеят паднал ранен. Вероятно пострадал от зла ламя, която се промъкнала под прикритието на мъглата. След като приключил с разказа, змеят помолил Мирчо войвода да яхне коня си и да го последва в планината, за да му помогне. Там се криела злата ламя, която ядяла бялото грозде и бялата пшеница на селяните. И нали били троица братя, един щял да тресне, друг да пусне роса, а трети да направи мъгла. Тогава ламята щяла да излезе и Мирчо войвода да я прониже със сабята си. Така юнакът веднъж завинаги щял да избави хората от пакостите ѝ. Мирчо войвода послушал ранения змей и тръгнал с него в планината. Събрали се там троицата братя. Единият предизвикал гръм, вторият затъмнил небето, а третият пуснал мъгла чак до земята. В този миг лютата ламя излязла от скривалището си, за да яде бяло грозде и бяла пшеница. Мирчо войвода това и чакал. Без много да му мисли, замахнал със сабята си и я погубил. Тогава и троицата братя се вдигнали, мъглата се разсеяла, а слънцето отново огряло небето. Накрая Мирчо войвода отвел ранения змей в една мандра, където го поил с прясно мляко. След като изминали три седмици, змеят вече бил напълно здрав и отново се върнал да пази полето. Оттогава насетне Мирчо войвода и змеят станали верни другари.
16