КОЛЕДАРИ СРЕЩУ ХАЛИ
ЕЛЕНА ПАВЛОВА
Съдържание Първа част Коледна ваканция............................................................................13 Първа глава: Празничният концерт.................................................15 Втора глава: Голямото коледно задръстване................................22 Трета глава: Добре дошли в Коледун махала...............................29
Втора част Коледарска благословия.................................................................37 Четвърта глава: Мекици и дренково сладко............................... 39 Пета глава: Слънчевата порта......................................................... 46 Шеста глава: Благословия наопаки.................................................53
Трета част Спускане в Долната земя...............................................................61 Седма глава: Пръстите ми са космати!........................................... 63 Осма глава: Улица „Малинов проход“.............................................71 Девета глава: Неботръс....................................................................79
Четвърта част Спасителен отряд „Долноземски“...............................................87 Десета глава: Гласовете се губят.................................................... 89 Единайсета глава: Съвършено сериозна спасителна мисия....... 98 Дванайсета глава: Склоняване към незаконно омайване..........105
Пета част Бягство от затвора......................................................................119 Тринайсета глава: Дивите хали и царските яйца........................121 Четиринайсета глава: Червените обувки липсват..................... 129 Петнайсета глава: Червена хала.................................................. 138
Шеста част Границата на небесната кора..................................................... 147 Шестнайсета глава: Колода с шест бои........................................149 Седемнайсета глава: Имам нужда от помощта ви!.....................159 Осемнайсета глава: В Небесните хралупи...................................168
Седма част Hallus electricus regius....................................................................177 Деветнайсета глава: Хало-халице, царското ти яйчице...........179 Двайсета глава: Маяк в небето......................................................189 Двайсет и първа глава: Коледарски дружини от горе и долу....197
Епилог Само за млади на години и по дух читатели.............................207
Епилог Само за възрастни, които не вярват в Долната земя.............209
Благодарности.......................................................................................... 211 5 Интересни факта от Долната земя............................................213 5 Интересни факта за Горната земя...............................................215 Използвани в книгата Коледарски песни..........................................217 Речник.......................................................................................................... 225
ПЪРВА ГЛАВА
ПРАЗНИЧНИЯТ КОНЦЕРТ В която става дума за: Пътуване към село Силата на имената Магията на гласовете Коледарските дружини Разказваческите зарчета
15
ПРИК ЛЮЧЕНИЕ В ДО ЛН АТА ЗЕМ Я
Редовете лампи в актовата зала гаснеха един по един, макар че още имаше свободни места. Родителите и децата се настаняваха, събличаха си якетата, а насред глъчката някаква лелка вдигна Калинка за двайсет и девети път, за да стигне до свободния стол в другия край на реда. За разлика от това училище нейното имаше амфитеатър с балкон – коридора на втория етаж. – Глупаво е да чакаме леля Оля да ни кара на село след концерта! – измрънка Калинка, докато сядаше пак на твърдия и неприятен сгъваем стол. – Не можеше ли с влака, пък те да дойдат, когато свършат? – Леля ти беше така любезна да ни взе... – поде недоволно майка ѝ. Над тъмната сцена грейна прожектор, лъчът се плъзна по олющените дъски и озари натиканото в дъното пиано. Стара учителка с черна рокля застана до него, поклони се, седна, тропна по клавишите и... – Ла-ла-ла-ла-ла! – разпя се невидим детски хор. Залата закънтя като морска раковина, а сладките, звънки гласове на хористите плиснаха над публиката и отведнъж, като по магия, настъпи тишина. Не скърцаха столове, не си шепнеха родители, никой не кашляше. Калинка дори не бе разбрала, че е затаила дъх, докато братовчед ѝ, Лъчко, не излезе под светлината на прожектора да обяви: – Добре дошли на Коледния ни концерт! Истината беше, каза си Кики, че синът на леля ѝ Оля беше получил най-смахнатото име в рода Долноземски. Тя беше кръстена на глупаво насекомо на точки. Лъчко се казваше Лукан. През лятото си беше признал, че съучениците му викат „Луканка“. Тя го затапи с историята за бандата шестокласници, които редовно я гонеха по целия училищен двор и крещяха: „Калинке-малинке, за кого ще се оженя? Хвръкни и ми покажи!“ и на „хвръкни!“ я бутаха.
16
КОЛЕД АРИ СРЕЩУ Х А ЛИ
Лъчко я посвети в тайните на беленето на „лукова глава“. Включително как ти събуват гащите на дълъг скок по физическо. Трябваше да признае, че рисуването на точки с маркер на гърба ѝ не е толкова гадно. И всичко това само заради някаква глупава традиция. „Старите родови имена имат чутовна сила!“ – все повтаряше дядо ѝ Страхо. Специално провери в гугъл. „Чутовен, прил. прославен, прочут, велик“ – това пишеше в речника. А дядо ѝ все едно вярваше в магии. Ха! През лятото Калинка твърдо заяви на Лъчко, Вачко (Ваклин), Съби (Съботин) и Поля (Аполинария): – Когато имам собствени деца, никога няма да позволя да се казват „Сотир“ или... – Майка ти е с хубаво име – Виделина – възрази тогава Лъчко. – Но не е от традиционните за Долноземски. – Това е, защото баща ти, чичо Соти, и татко ми... – братовчед ѝ изкриви лице, – Гадьо... са си взели жени от Външната земя. Вачко се разсмя, макар че неговите родители бяха и двамата от Коледун махала. Калинка посърна. Освен по чутовност на собственото име, братовчед ѝ я биеше и по чудатост на татковото си. Гадьо... Гадьо?! Какво можеше да извини това? Междувременно на сцената Лъчко тъкмо завършваше: – ... и коледарската дружина първо отива при станеника! На сцената изтичаха още няколко момченца от хора и се наредиха в полукръг около него. Пианото засвири и „коледарите“ запяха: – Станенине, господине! Бог се кани да ти дойде и въз бога сбор ангели... 17
КОЛЕД АРИ СРЕЩУ Х А ЛИ
И просто отведнъж залата отново закънтя като морска раковина и публиката се смълча, дори мислите на Калинка се смълчаха и ѝ се стори, че дъхът ѝ образува облачета, а от тавана лениво се сипят снежинки. Стани ми, стани, нине – нине, господине, че ти идат добри гости, стани ми, стани, нине – нине, господине, добри гости коледари. В Коледун махала гласовете на истинските коледари се носеха отдалече, през пет-шест къщи, а ако излезеш на двора и затаиш дъх, ще чуеш да се надпяват всичките три дружини, чиито гласове се преплитаха в студената коледна нощ. Дяволашки подемаха игриво: Какво се татък чува, татък чува в долна гора? Дали вятър гора ломи, или змей си ламя гони. Долноземски в същото време отвръщаха строго: Бели мома тънки дари, коладе ле, на тиха бели, бял Дунава, коладе ле. Какво общо имаше Дунав с планината, Калинка бе започнала да се пита едва миналата година. Слънчарски обикновено по „коладе ле“ викваха с пълни гърла: Ако сте гости коледари, ще ви даря добра дара, добра дара – превит кравай! На сцената момчешкият хор премина на: 19
ПРИК ЛЮЧЕНИЕ В ДО ЛН АТА ЗЕМ Я
– Блейом блее шаро агне в градом, Калино льо, бяла малино льо... Калинка не се сдържа, скочи на крака и запя заедно с Лъчко, пусна гласа си на воля да се слее с момчешките. Даже не усети как майка ѝ я дърпа за ръкава, в училището я върнаха чак ръкоплясканията на публиката около нея. Изчервена до уши, тя си седна, а хористите преминаха на третата си песен. Този път майка ѝ я удържа. И Кики не се изненада, че следващите номера в програмата въобще не бяха толкова хубави като коледарските песни. Само дето... – Не е честно! – спореше Калинка след края на програмата, докато чакаха Лъчко и леля Оля пред актовата зала. – Защо само момчетата да ходят коледари? И аз знам всички песни! – Ние приготвяме коледния кравай и... – Ние киснем в кухнята! – извика Калинка. – Може ли такова нещо? Те се забавляват, а ние! Ние! Ние СЛУГУВАМЕ! Някои от подминаващите ги родители с дечица се обърнаха. – Не викай! – помоли я майка ѝ. – Нищо по... – Това беше вопъл от дълбините на сърцето ми! – възрази Калинка и размаха шала си. – Не може ли и аз да коледувам! Или поне да започна приказката... – Каква приказка, калинке шарена? – грабна ѝ шала от ръката Лъчко. – Какво изпуснах? И – ей, не беше честно да пееш! – Ти пък ще ми кажеш! – Калинка го изчака да кимне и го ритна здравата в пищяла, след което делово продължи. – Училищният Дядо Коледа ми донесе разказвачески зарчета. – Училищният Дядо Коледа! – подбели очи Лъчко. – Много ясно, че...
20