СБОГОМ, ДНЕВНИКО! Край с мен... Тази сутрин всичко си беше супер, направо мега. Екстра старт на иначе ужасяващото преживяване, наречено „Начало на учебната година“. А както ти е известно, това е времето, когато даскалите се завръщат с нови сили, със свежо принтирани тестове и жадни за кръв. Защо тогава аз се чувствах така върховно?
(Аз тази сутрин)
Причината? Просто! Предстоеше ми привидно небрежно да се изфукам с новия си суперяк y-Phone Z гаранция за слава, събиране на погледи и култов статус в класа. А защо сега се чувствам ТАКА??? (Аз в момента)
Пак просто... Новият ми суперяк y-Phone Z гаранция за слава, събиране на погледи и култов статус в класа...
ИЗЧЕЗНААААА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Стана като Джон Сина не го виждаш!
„Как стана всичко това?“ би попитал ти, ако един нищо и никакъв дневник изобщо можеше да задава въпроси. Ще ти разкажа всичко от самото начало. Но преди да започна, нека да сме наясно. Мразя да пиша. И да чета, не обичам кой знае колко. Ама да пиша, направо ми бърка в здравето. Правя го само поради две причини. Първо: НЯМАМ ТЕЛЕФОН!!!! Второ: Нашите ще разберат, че нямам телефон, и ще ми видят сметката, а когато тялото ми изчезне, все трябва да остане някакво доказателство, документ, който да разкрие на света жестоката истина защо сега всички на тая нещастна планета са принудени да живеят без мен.
Да започна с един неоспорим, научно доказан факт: животът е несправедлив! Е, поне моят живот е такъв. Повечето ми приятели си прекараха лятната ваканция по разни суперски места, като Слънчев бряг
или Несебър. Братовчедка ми Яна замина с техните на ол инклузив почивка на Крит.
Ол инклузив е, когато от хотела ти закопчаят една цветна гривничка около ръката и после можеш да се киснеш в басейна, да нагъваш сладолед и да пиеш плодови коктейли колкото си искаш, без да плащаш. А Крит пък е оня остров с минотавъра едно чудовище с глава на бик, за което четохме в четвърти клас.