-Д обре тогава С етне отново се запътил съгласил се главният пазаœ. към подземната железница И той подарил на краля един таралеж на име Харолд. - Много благодаря! рекъл кралят. Довиждане!
и щом стигнал, заръœал на Харолд да се хване здраво за него. И макар да имало голяма тълпа, сега никой не се притискал до краля.
С амо таралежи трябват за подземната железница мислел си кралят, докато се изкаœвал с ескалатора.
Той се хванал за перилото и понеже стъпалата се движели мъниœко по-бързо, ръката му бавно запоœнала да се разтяга назад. Ала кралят не пускал перилото. Ще правя каквото си искам! казвал си той. Пътуването с ескалатора продължило дълго и ръката на краля се разтягала все повеœе и повеœе. Ох, œе го боляло! И все пак не се пускал. А когато стигнал горе, видял, œе ръката му e станала с един лакът по-дълга от другата.