Моята красива градина 2

Когато лятото отмине и есенният вятър отнесе и последните листа, вече не е приятно да лежим в хамака си на двора. Но пък това е идеалното време да пренесете вашата красива градина у дома. Във второто си издание тази година обръщаме внимание на градината, която можете да създадете и поддържате в есенно-зимния сезон. Парници, оранжерии, билкова градина в саксии, екзотични растения и домашни цветя, които допринасят за уюта и красотата на вашия дом – всичко това, плюс практични съвети, полезна информация и разбира се, актуален каталог на най-важните инструменти, материали и разнообразни аксесоари. Настанете се удобно в любимия си фотьойл и започнете да планирате зимната си градина. Приятно четене!

специално издание за градината

Моята КРАСИВА ГРАДИНА

С ЪДЪРЖ АНИЕ

6

12

30

52

растения Хранилка за птици 6 Медоносни Подробен списък на цъфтящи дървета, храсти, билки 26 Поканете пъстроцветните пернати на угощение и цветя, с които да обогатите пашата на пчелите си

и те ще красят градината ви и в сивото време

на градината от саксии 12 Зазимяване 30 Градина Всичко най-важно, което трябва да направите, за да Възползвайте се максимално от вашето се подготвите за зимата

пространство и създайте чудна градина дори, ако нямате двор с подходяща почва

16 Мулчиране за всеки вкус Предпазни мерки срещу студа. Вашите растения ще 36 Съдове са ви благодарни за грижите Видове, форми, материали – предимства и на култури „под прикритие“ 20 Отглеждане Парник или оранжерия? Какви растения можем да отглеждаме през зимата?

2

недостатъци в зависимост от това какви растения искате да отглеждате

подправки не може 42 Без Интервю с Ивайло Петков

есен 2015

Редакционен екип Главен редактор Биляна Лаундс Редакционна колегия Елена Цанкова Дора Арабаджийска Ахинора Христова Петър Светославов Свилен Добрев Ира Василева Коректор Павлина Върбанова Графичен дизайн и предпечат Димитър Димитров Юлия Джелебова

© ИНТЕРМАЙНДС ЕООД Всички права запазени. Нито един материал от съдържанието на изданието не може да бъде използван или репродуциран в цялост или отчасти без изричното писмено съгласие на издателите.

42

Снимки:

които можете да отглеждате у дома 46 Билки, Представяме ви 12 подправки и идеи за употребата им от шефготвач Ивайло Петков.

у дома 52 Растенията Стайните цветя – красота, свежест и любов.

53 БОНСАЙ Магия или фокус 59 ОРХИДЕЯ Съвършенство и грация 65 КАКТУСИ В ритъма на Америка 69 ЦИКЛАМА Зимната принцеса

ISBN 978-619-90233-2-7

ЗВЕЗДА 73 КОЛЕДНА Ярки багри за празника

77 ПАЛМИ Тропическо очарование чар 82 Опасен 10 силно отровни цветя и

градински каталог

как да се предпазим от тях.

календар на градинаря 86 Годишен Всичко най-важно, което е добре да правите всеки месец в градината си.

Баумакс България ЕООД, 123RF: Alinamd, nicolkulish, lianem, ermess, Katarzyna Białasiewicz, Mohammed Anwarul Kabir Choudhury, 123mn, Vladimir Shubnyy, Marina Lohrbach, npdesignde, Alexander Raths, My Make OU, Dusan Kostic, Bob Moralee, Ron Zmiri, Nataliia Peredniankina,Kwanchai, Chai-udom, jacquelinersa, Cai Liang, Stefano Sansavini, labrynthe, Sirichai Thaveesakvilai, Irina Opachevsky, PaylessImages , Josep Jorba , Miroslawa Drozdowski, PaylessImages , Tamara Kulikova, homy_design, Oleksandra Prykhodko, Halina Yakushevich, zigzagmtart, shsphotography, Teri Virbickis, Olesia Sarycheva, marigranula, Denys Kurylow, Irina Belousa, Le Do , Maria Kovalets, inmsharon, Irina Moskalev, Andreas Argirakis, ncaimages , 123ucas, PaylessImages , julietphotography, hondarano, konstanttin, Jelena Dragovic, goodween123, Christian Mueringer, Cornelia Pithart, Aleksandrs Samuilovs, phaitoon, PICHET NINVANIT, Roman Vorotylin, lightpoet, egis, Ingrid Balabanova, sarahjanet, feverpitched, Stephanie Frey, Petra Barz, корица: Биляна Лаундс.

стр. 111

Отговорност Въпреки цялото внимание, с което е създадено това издание, издателите не носят отговорност за достоверността на информацията или недоразумения, произтичащи от този факт. Целта на това издание е да популяризира знания и общоприети практики за градинарство. МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА се издава по поръчка на Баумакс България ЕООД от Интермайндс ЕООД, 1111 София ул. Калина Малина 17, magbooks@interminds.bg +359 2 971 2042

www.home-max.bg

3

ПРОЕКТ Градски пчели

През пролетта на 2015 г. стартирахме една необичайна дейност за нашата верига – сложихме кошери върху покривите на магазините си. С реализацията на този проект ние искаме да докажем, че градското пчеларство е възможно. Ние подкрепяме българските пчелари и вярваме, че с общи усилия всички можем да допринесем за запазването на пчелите като жизненонеобходими за земеделието, а оттам и за живота на хората. Изказваме признателност към нашите пчелари, които ни подкрепиха в това смело начинание, и се надяваме и занапред да разчитаме на съмишленици, с които заедно да развиваме проекта.

Ст

Ах

ан и Пл мир ов До ди б в р

ме д Вар Ах на мед

ев

Гео

Де

ни м Пл ир М еве и н нев

Ми Стлен ара Тод Заг оро ор в а

рг и БурКръ гас ст ев

Да

ни е Со л До фи бр я ев

Св

Ив

ет

ла н Руса Ив е ан

ов

а

ан СоРанг фи ел я ов

специално издание за градината Безвъзмездно осигуряване на медоносна растителност Съгласно Закона за горите, „Репродуктивни материали и технологични планове за залесяване по ал. 3 се осигуряват от държавното лесничейство, на чиято територия се извършва залесяването, след подаване на писмено заявление до 30 ноември за предвидените пролетни залесявания и до 14 април за есенните залесявания“. Заявления за залесяване могат да подават: Пчеларските дружества за нуждите на пчеларството. С писмено съгласие на собствениците държавните лесничейства могат да организират създаването на гори от бързорастящи видове (тополи, върби и др.) върху незалесени земи на физически и юридически лица и на общини, със средства на бюджета на Министерството на земеделието и горите. Тези законови разпоредби дават право на желаещите собственици на земи да сключат договор с държавното лесничейство и да залесят с акация, липа и други дървесни видове свободните площи около пчелина. Половината от получената дървесина е собственост на собственика на земята, а другата – на държавното лесничейство. Но междувременно ползата е за пчеларя, защото се осигурява постоянна паша за неговите пчелни семейства.

МЕДОНОСНИ РАСТЕНИЯ „Когато изчезнат пчелите, на човечеството ще му останат само четири години живот. Щом няма пчели, няма да има растения, няма да има животни, няма да има хора.“ Пророческите думи са на Алберт Айнщайн. Много учени са на мнение, че поголовното измиране на пчелите е характерно за целия свят и може би предшества края на човечеството. Причината е, че няма технология, която да замени труда им. За своя кратък живот от около 45 дни, събирайки мед, пчелата опрашва около 2 000 000 цвята. Така летящите насекоми осигуряват екологичното равновесие в природата, а също и безценна помощ на хората в овощарството и зеленчукопроизводството. Извън земеделските посеви обаче пчеларите често приемат за даденост условията на околната среда и се примиряват с наличната медоносна растителност около пчелина. Но ако проучат медоносните растения, те могат да осигурят постоянна паша и така да увеличат не само добивите си, но и жизнеността на пчелните семейства.

6

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Медоносните растения най-общо могат да се разделят на такива, осигуряващи основната паша, и растения, които развиват и поддържат пчелните семейства. Целта на настоящия материал не е да разгледа енциклопедично всеки медоносен растителен вид, защото тази информация е застъпена в много източници, като интернет и различни специализирани книги. Тук описваме видовете растения според времето им на цъфтеж и средния добив на мед от тях. Много от тях са красиви цветя, храсти и малки дръвчета, които успешно могат да допълнят ландшафта на вашата градина, а почти всички описани дървесни видове могат лесно (и дори безплатно*) да бъдат посадени и отгледани.

Раннопролетни медоносни растения

Първите цъфтящи растения у нас (дрян, леска, бреза) не дават нектар, но те осигуряват прашец, който е жизненонеобходим за развитието на пчелните семейства в ранната пролет. Не е нужно да имате лешникова гора до пчелина, защото дори само няколко дръвчета ще стимулират снасянето на яйца

eсен 2015 от пчелните майки и така ще помогнат на своевременното развитие на пчелните семейства. Едни от първите растения, които дават и прашец, и нектар напролет, са върбите. Козята върба (с пухкавите „котенца“) може да засадите декоративно в градината си, а бялата върба се среща около потоци и канали. И двата вида са влаголюбиви и се размножават лесно чрез издънки и дори клончета, натопени във вода. Друго декоративно растение, което цъфти, преди да се разлисти, е дивият рожков. Със своите дребни цикламени цветчета, това сравнително ниско дърво оформя красиви кълбовидни корони, които красят още безцветния пролетен пейзаж. Ключови са дървесните видове, които цъфтят последователно от началото на април до старта на главната паша през месец май: явор, шестил, конски кестен, мекиш, ясен и мъждрян. Те осигуряват първия нектарен поток на пчелите.

Бреза

Овощни медоносни растения

От ранноцъфтящите дървесни видове също са и овошките. Пръв цъфти бадемът, чиито прекрасни розови цветчета още през февруари покриват доста поля в източната и южната част на страната. Непосредствено след него разцъфват кайсията и прасковата, a от април последователно цъфтят джанката, ябълката, крушата и черешите. Чак през май разцъфват вишните и дюлите.

Липа

Наличието на няколко овощни дръвчета в градината ви ще осигури неголям, но добър приток на нектар и прашец за пчелите, а със своята опрашваща дейност те ще ви се отблагодарят с отрупани с плод клони през лятото.

Главна паша

За главна паша се счита медодобивът от растения, които са основният източник на нектар за пчелите. Това е и периодът на активна работа по медосбора в началото на лятото. Приема се, че бялата акация и липата са основна паша за нашите ширини, но големите масиви от рапица, слънчоглед и кориандър също осигуряват основната паша за пчелните семейства, разположени до тези посеви. Най-добре познатият медоносен вид акация у нас е бялата акация, но има още няколко вида, които заслужават внимание заради своите безспорни качества. На първо място, това е черната акация, по-известна с името амор-

Акация www.home-max.bg

7

специално издание за градината фа – на места медодобивът от нея е дори по-голям от този от бялата акация и периодът ù на цъфтеж е почти двойно по-дълъг. За разлика от бялата си посестрима, черната акация не е дърво, а декоративен храст, който достига не повече от 2 м височина. Тя не е взискателна към почвените условия и търпи както продължителни засушавания, така и заливания. Жълтата акация (Caragana arborescens Lam.), позната също като сибирска акация, цъфти малко след бялата и въпреки че добивът от нея е в пъти по-малък, тя успешно допълва основната паша. Не бива да се бърка с растението „златен дъжд“ (Laburnum vulgare Berhl et. Presl.), въпреки че много си приличат. Въпреки красотата си, цветовете и семената на последното са силно отровни и пчелите много слабо ги посещават поради липса на достатъчно нектар.

Аморфа

Кориандър

Японската акация, също известна и като софора, е последният вид от разпространените акациеви растения у нас. Тя се среща често в парковете като единично дърво или в групи. Не е претенциозна и има красиви цветове. Цъфти през юли и август и добивът на нектар от нея е най-малък, но тя играе поддържаща роля в периода след главната паша. Липата се счита за другия основен стълб на главната паша, като у нас са известни три вида: дребнолистна, едролистна и сребриста липа. И трите вида дават изключително добри добиви, а липовият мед е известен със своите лечебни свойства, превъзходен вкус и аромат.

Маслодайни медоносни растения

Маслодайните медоносни растения, които са най-широко разпространени у нас, са рапицата и слънчогледът. Рапицата цъфти още в началото на април и за много райони с нея стартира основният медосбор. Слънчогледът има много дълъг период на цъфтеж, защото различните растения в блока цъфтят непоследователно. Така той осигурява най-високия добив от всички медоносни растения.

Маргарит

8

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

И двете маслодайни растения се култивират и отглеждат в промишлени количества, като добивът от тях може да бъде значителен при наличие на нива в близост до пчелина ви. Това ангажира силно пчелите и въпреки че медът от тези растения има своите положителни качества, не трябва да пренебрегвате обратната страна на монетата. Рапицата действа подлудяващо на пчелите,

eсен 2015 а слънчогледовият мед не е добър за зазимяването им, въпреки че може да се събира до ранна есен.

Фуражни и влакнодайни култури

Тук само споменаваме люцерната и розовата детелина поради техния дълъг цъфтеж и относително добър добив. Поради тяхното отглеждане за фураж може би не е лоша идея да комбинирате усилията си със съседно селско стопанство. Медът, който ще получите, е блед и ароматен като акациевия, а и добивът му ще ангажира пчелните ви семейства за дълъг период след акациевата паша. Ако се интересувате от засяване на фуражна култура, която да отглеждате специално за пчелите си, трябва да посеете фацелия (Phacelia tanacetifolia Benth). Тя е едногодишно тревисто растение с красиви сини до лилави цветове, изключително богати на нектар и пчелен прашец, посещавани от пчелите от ранна утрин до късна вечер, дори в облачни и дъждовни дни. Фацелията цъфти от 40 до 45 дни след засаждането и цъфтежът продължава 35-45 дни. Растението е непретенциозно към почвите и почвената влага и е много студоустойчиво. Може да бъде засявано от началото на март до края на август. Медът от фацелия се отнася към сортовете висок клас мед и е много ценен от потребителите. Тoй е ароматен, безцветен или бледозелен на цвят, кристализира бавно. От влакнодайните растения памукът също заслужава внимание поради цъфтежа си от май до септември. Полученият мед е светъл като акациевия, но за разлика от него, кристализира по-бързо дори от слънчогледовия.

Земна ябълка

Здравец

Етеричномаслени медоносни растения

Медът от растения, които съдържат етерични масла, е особено дъхав и притежава редица полезни лечебни свойства. С изключение на кориандъра и лавандулата, с които по добиви България е на едно от първите места в света, поради слабо култивираното разпространение на другите познати етеричномаслени растения, понякога е трудно да се усети специфичният аромат на билката, от която е събран нектарът. Обикновено те попадат в букета на полифлорния мед. Все пак риганът, мащерката, ментата и маточината дават своя ароматен принос в палитрата от нюанси на билковия мед. Освен това, поради продължителния си цъфтеж почти през цялото лято, етерич-

Бръшлян

www.home-max.bg

9

специално издание за градината

Медоносни растения в България Растения

Медоносни растения, допринасящи за развитието на пчелните семейства рано напролет

Дрян Глог Леска Бреза Козя върба (ива) Бяла върба Явор Див рожков Шестил Ясен, мъждрян Конски кестен Мекиш

Медоносни растения главна паша

Бяла акация Жълта акация Гледичия Аморфа (черна акация) Липа Софора (японска акация)

Градински цветя и храсти

Здравец Върбовка Конски босилек (салвия) Маргарит Комунига (бяла) Земна ябълка Витекс Бръшлян

Етеричномаслени растения

Кориандър Риган Мащерка Мента Маточина Лавандула

Маслодайни растения

Рапица

Влакнодайни

Памук

Фуражни медоносни растения

Бяла детелина

Слънчоглед

Розова детелина Люцерна Фацелия

10

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

ФЕВРУАРИ

МАРТ

АПРИЛ

МАЙ

ЮНИ

ЮЛИ

АВГУСТ

СЕПТЕМВРИ ОКТОМВРИ

есен 2015

ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ Използвайте зимно покривало за защита на храсти, млади растения и топлолюбиви растения в градината или на терасата от студените ветрове, студове, сняг и градушка.

Фацелия

номаслените растения са добро допълнение към пчелната паша. Повечето от тях са многогодишни и са непретенциозни към почвата и климатичните условия. Не на последно място, билките сами по себе си намират широко приложение в кулинарията, а могат и да се отглеждат и декоративно в градината, между други дървета и зеленчукови насаждения.

Градински цветя и храсти Първото градинско цвете, което дава своя прашец и нектар на пчелите, е здравецът. Той цъфти от началото на април до края на юли и успешно се разпростира в сенчести градински участъци, допълвайки непретенциозно каменисти участъци и ъгли в дворове и около чешми. От юни разцъфват бялата комунига, върбовката и конският босилек (известен и като градински чай), а след тях от юли та чак до началото на октомври цъфти земната ябълка с прекрасни жълти цветове, подобни на малки слънчогледи. Едно от най-древните растения – витекс, познат още и като аврамово дърво, е интересно допълнение към билковата ви градина. Освен че има чудодейни свойства при балансирането на женския цикъл, билката е и из-

ключително медоносна. Витексът цъфти през юли и август и поддържа развитието на пчелните семейства след преминаването на главната паша. Но има един суперизточник на нектар за пчелите, с който буквално може да оградите както пчелина, така и двора си. Едно непретенциозно храстче с малки бели топченца, поетично наречено маргарит, привлича неустоимо пчелите с обилното си целодневно нектароотделяне. Маргаритът е много подходящ за жива ограда. Той е сухоустойчив, сенкоиздръжлив и невзискателен към почвата. Не се поддава на болести и неприятели и не се яде от животните. Лесно се вкоренява и расте бързо. Удобен е за използване в борбата срещу ерозията.

Неговата нетъкана структура позволява на растенията да дишат. Покривалото е много леко и нежно защитава пъпките и младите филизи, без да ги поврежда. Микроклиматът, създаден от зимното покривало, подпомага развитието на растението. То трябва да се постави при появата на първите слани, особено на места, изложени на ветровете.

Бръшлянът е едно от растенията с най-късен цъфтеж – през август и септември – и заради това той е от изключително значение за пчелите, помагайки им с последни запаси в подготовката за зимата. Понеже е вечнозелено катерливо растение, той е изключително подходящ за декоративно прикриване на стари стени и зидове, които, покрити с неговите лъскави листа, ще изглеждат красиви дори когато не са останали никакви цветове и листа по клоните в градината ви. _ www.home-max.bg

11

специално издание за градината

ЗАЗИМЯВАНЕ НА ГРАДИНАТА

Няма точна дата, на която да започнете зазимяването на градината, но обикновено това става на два етапа: първият е през есента (октомври – началото на ноември), а вторият – преди падането на първия сняг, след като нощните температури започнат да слизат под нулата. Най-общо първият етап включва подреждане и почистване на градината, подкастряне на растенията и премахване на падналите клони и листа, които често стават зимно убежище за вредители. През този етап се засаждат ранните луковични растения, а при нужда градината се обработва със специални препарати срещи плужеци, охлюви, гъбички и насекоми. През втория етап се пристъпва към предпазване на растенията от снега: мулчиране, подрязване, зазимяване на грудките и прибиране на някои нестудоустойчиви видове. Ето нашите 10 съвета за това как трябва да подготвите градината си за зимния период: 1. Първо премахнете всички плевели в градината, както и всички растения, които са увредени от насекоми или имат следи 12

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

от болести. Не ги изхвърляйте върху вашата купчина тор (компост), за да не се разпространи болестта и върху здравите растения.

2. Подрежете трайните насаждения, след като падне първата слана. Уверете се, че растението е заспало, и тогава подрязвайте, тъй като живителните сили се намират в горния край на растението и отиват към кореновите системи, където се съхраняват за зимата. Ако подрежете твърде рано растението, енергийните потоци няма да са стигнали до корените.

3. Оставете растенията, които имат семенни глави, като слънчоглед, ехинацея, репей и леопардова лилия. Освен че са красиви през зимата, те също така предоставят жизненоважна за зимата храна и убежище за пеперудите, които снасят яйцата си в тях, както и за някои птици.

4. Покрийте с компост вашата градина – той обогатява почвата с хранителни вещества и я поддържа жива през зимата. Компостът може да бъде съставен от много неща, включително и хранителни

есен 2015 отпадъци от кухнята и обора. Когато почиствате нападалите листа в градината, не забравяйте да ги добавите към компоста, а не да ги изхвърляте. Те също съдържат жизненоважни хранителни вещества за почвата. При наличие на орехови дървета не добавяйте листата им към компоста, тъй като те съдържат химикал, който може да убие или да намали растежа на много растения (включително на редица зеленчукови растения).

5. В края на октомври – началото на ноември засадете раноцъфтящите растения: нарциси, лалета, зюмбюли, минзухари и дори чесън. Обикновено засаждането започва в топъл слънчев ден, когато почвата е още мека. Почвата трябва да бъде почистена от бурени, мъртви или опадали растения и листа, после се изкопава малка дупка на дълбочина около 10 см (дълбочина, която е три пъти височината на луковицата). Поставя се малко обгорял животински тор под луковицата, който осигурява повече топлина и подхранване през зимните дни, а после се зарива внимателно.

6. Подрежете тревните площи до височина не повече от 5–6 см. Не прекалявайте с косенето, защото в стеблата си тревата натрупва хранителни вещества за студените сезони. След окосяване и почистване може да напръскате тревните площи с хербицид, за да унищожите плевелите и бурените. Наторете тревните си площи в края на есента, като при избора на тор имайте предвид трите най-важни еле-

ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ През есента поетапно прибираме реколтата от зеленчуковата градина.Това е удобно време да се преборим с плевелите по пътечките в нея с някоя от следните хитрости, без да навредим на близо растящи растения. Залейте с вряла вода или със смес от няколко супени лъжици сол на 1 л оцет. Имайте предвид, че тази смес ще убие почти всяко растение, с което влезе в контакт, така че я дръжте далеч от другите си растения, както и от вашата морава.

www.home-max.bg

13

специално издание за градината мента за тревата: азот, фосфор и калий. Погрижете се пръстта на тревните площи да не е прекалено сбита, за да не стане твърда през студените месеци и да попречи на тревата да диша.

7. Отстранете всички нападали и увехнали листа, както и всякакви растения или бурени, поникнали в близост до храстите. Подрежете стеблата им до около 20–30 см от земята, за да се прекъсне тяхната вегетация – по този начин се намалява прокарването на сокове в стеблата и рискът от премръзване намалява. Направете малка ограда около храстите и затрупайте с рехава пръст, която може да размесите с пясък, а после покрийте със слама – по този начин ще предпазите растението от премръзване. Напролет махнете сламата, пръстта и оградката, преди цветовете да са напъпили.

8. Извадете внимателно луковиците на луковичните цветя от почвата, като ги почистите от пръстта и внимавате да не нараните новите издънки. Почистените луковици поставете на сухо, проветриво, тъмно място, най-добре на закрито, за да изсъхнат добре. Обикновено за около три седмици луковиците са сухи и готови за прибиране. След като са напълно сухи, почистете излишните листа и стебла. Препоръчително е сухите луковици да се пръскат със специални препарати, които да предотвратяват образуването и развиването на гъбични или други паразитни болести – това са фунгициди и инсектициди. Така обработените луковици могат да се съхраняват на тъмно и прохладно място през студените сезони.

9. Приберете декоративните растения на закрито място – на зимна тераса или в мазе. Задължително ги почистете и подрежете, както правите и с градинските растения. Растенията, които остават в градината, трябва да се почистят и подрежат старателно, да се отстранят всякакви бурени или други растения около кореновата им система, да се покрият корените с борови иглички или слама и при нужда да се завият и самите растения със слама или друг подходящ материал. Нежните стебла и клони може да се предпазят от студа, като се завият в зебло. Мулчирането задържа влагата и защитава вашите растения от резките колебания в температурата. Мулч се нарича поставянето на защитен слой от органичен или неорганичен материал около стеблата на многогодишните растения. Органични материали са торфът, компостът, сламата, дървес14

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2015 ната кора и др., а неорганичният слой може да бъде от камъни, пластмаса, картон или обикновен найлон.

10. Прегледайте дръвчетата за следи от болести и вредители. По-младите дръвчета имат нужда от по-специални грижи – прекалено нежните и дългите млади клони могат да бъдат лесно счупени под тежестта на снега, а корите им са добра храна за гризачи. Подрежете внимателно клоните и обвийте внимателно с гъста телена мрежа стеблата им, за да ги защитите, като внимавате да не нараните кората. Другият вариант е след всеки по-сериозен снеговалеж ръчно – с ръка, с метла или с меко гребло – да изтърсваме клоните от натрупалия се сняг.

Важно!

Когато падне снегът и решите да почистите алеите и пътеките в градината, не натрупвайте изринатия сняг върху ниските растения или живия плет около пътеките. Ще ги деформирате и изпочупите. Също така не трупайте снега в градината си, ако вече сте го посипали със сол, луга или други препарати против замръзване. Това може да увреди или дори да убие някое растение, или да доведе до изсъхване на тревата отдолу. Може да натрупате купчините чист сняг около стеблата на някои по-високи широколистни дървета. Така, от една страна, ще ги предпазим от студа, а от друга, при топенето на снега корените им ще се напоят дълбоко. _

ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ При зими с дълбок сняг младите плодни фиданки са найдостъпната храна за гризачите. Докато опасността от зайците е повече за вилните зони и тези извън населени места, то мишките са навсякъде, дори в градините в населените места. Най-добре е де се вземат предварителни предпазни мерки, като стеблата на дърветата се оградят със специално създадени за тази цел протектори. Те се поставят около ствола на дървото и достигат до 30–40 см височина. Ако не разполагате с такива протектори, може да използвате шлаух, маркучи, рабицова мрежа с размер на отворите 3 х 3 мм до 8 х 8 мм, та дори и срязани пластмасови шишета. Те трябва да не са плътно прилепнали към стеблото, за да не позволяват развитието на насекоми и влажна среда. Разрезът на протектора е важен, за да може да се отваря с растежа на дървото, като така се избягва и рискът от „задушаване“. Неговата гъвкавост позволява да се адаптира към стеблото безпроблемно.

www.home-max.bg

15

специално издание за градината

МУЛЧИРАНЕ ПРЕЗ ЗИМАТА Мулчирането е начин за запазване на растенията през зимата и трябва да се направи в края на есента или началото на зимата, преди да падне първия сняг. То цели да запази кореновата система на растенията от замръзване, както и да поддържа влагата през зимния период. Мулчът бива два вида: от органични съставки – листа, хранителни отпадъци, торф, слама или дървесна кора, и от неорганични материали – чакъл, полиетилен, пластмаса и др. След средата на есента, когато почвата е още топла и наситена с влагата на есенните дъждове, премахнете плевелите и покрийте почвата около растенията с бавно действащи торове, дребни и фини частици, като компост или фино раздробена кора. Мулчът се постила на слой с дебелина от 5 см до не повече от 7–8 см около растения и дървета. Ако се разстели на по-дебел слой от това, рискувате да намалите притока на кислород до корените. Ако размерът на частиците е по-голям, като слама, борови игли, парченца от кора или речни камъчета, те могат да бъдат полагани на слой с дебелина 10 см. По-големите пространства между парченцата ще позволят повече въздух и светлина да стига до повърхността на почвата, затова ще е нужен по-дебел слой, ако с мулчирането целите да се преборите ефективно с плевелите, да задържите влагата в корените или да предпазите растението от студа през зимата.

16

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Убедете се, че сте оставили около 3 до 5 см празно пространство около стеблото или основата на растението. Ако затрупате стеблото или основата на растението с мулч, рискувате то да загние и евентуално това да доведе до загиване на растението.

Мулчиране с органични материали

Много подходящ за мулчиране през зимата е оборският тор, защото естествено поддържа топлината около растенията. Той също така е най-силното средство за подобряване и поддържане на качеството на почвата. Препоръчва се да се използва, след като е добре угнил. Широко разпространен и сравнително евтин за малки пространства е сфагновият торф. Той поддържа киселинността на средата около непонасящите варовик растения. Дървесните стърготини са евтин материал за мулчиране с неутрално рН. Разлагайки се, те отделят хумус и подхранват почвата. Освен това може да ги боядисате с безвредна боя в различни цветове и да украсите по този начин градината или саксийните цветя. Уверете се, че стърготините, които ще използвате, са поне на 2 години. Друга алтернатива е боровата кора. Тя се настъргва на парчета с големина 1–5 см. Предимството є е, че се запазва около 2–3 години. Брезовите кори имат по-висока естетическа стойност от другите видове

eсен 2015 материал. По-подходящи са по-едрите парчета. Използват се също така и кори от други дървета. Боровите иглички се разлагат сравнително бавно и позволяват лесно водата да проникне в почвата и в същото време не допускат появата на плевели. Възможно е да се направи мулч и от шишарки. Той служи за декорация и запазване на влагата. Ореховите черупки добре запазват влагата и имат много добър декоративен ефект. В определени участъци на градината е по-подходящо да се използват изгнили листа, които предотвратяват появата на плевели и подобряват състава на почвата. Много добър мулч е и полуготовият компост. Имайте предвид, че някои промишлено произведени мулчиращи покривки съдържат хормони, хербициди и инсектициди. Мулчът от слама придава изумителен златист цвят на мулчираните площи. Разгражда се бавно и не позволява на плевелите да поникнат. Заедно със сламата трябва да добавите богат на азот тор. Недостатъкът е, че често в сламата има и семена на плевели, които се размножават бързо.

Мулчиране с неорганични материали

Мулч с неорганичен характер се използва много често при отглеждането на плодове и зеленчуци, а също така се среща в съчетание с органичния мулч за по-лесното поддържане на чистота от плевели в лехите с цветя, храсти и дървета. Неорганичните мулчиращи материали са по-евтини и често по-ефективни в борбата с плевелите, но те не изглеждат толкова добре, колкото органичните и не осигуряват така необходимото подхранване с хранителни вещества. Също така важно е да помним, че много от неорганичните материи не дишат и съответно могат да „задушат“ както плевелите, така и вашите растения и да „разболеят“ земята. При избора на неорганичен мулч трябва да се погрижим за аерацията и дренажа на почвата. В случаите, в които изберете неорганична материя за мулчиране, се уверете, че тя е подходяща за целта. По-обикновени покривни материали с неорганичен характер са вестници, картон, парчета стъкло и дори парчета стари килими или пътеки. Мулч може да се направи от камъни или чакъл. Той е много подходящ за ветровити места и предимството му е, че е много траен. Много разпространено е мулчирането с геоплат. Това е черно на цвят тъкано платно и се използва масово в разсадниците

като покривало за земята, върху което се слагат саксиите. Той може да покрива почвата между лехите или пък първо да се покрие цялата площ, след което растенията да се засадят в кръстообразни разрези, направени в него. Пропуска водата и позволява частично изпарение, а също така задържа земята по-топла заради черния си цвят. Устойчив е на UV лъчението и на температурните амплитуди. Може да се покрие с едрозърнест пясък, чакъл, камъни или органичен мулч, за да не изглежда грозно. Не е желателно покриването с пръст, защото се създава среда за ново прорастване на плевели. Дебела опаковъчна хартия, картон или стари вестници също стават за мулчиращ материал. За такова мулчиране не могат да се използват гланцирана хартия и кашони, в които са пренасяни отровни или вредни вещества. За разлика от останалите неорганични материали, вестниците и картонът се разпадат и могат да се използват като компост. Един слой от 4–5 листа вестници ще се разпадне след около 1,5–2 години, като през това време ще потисне растежа на всяка нежелана растителност под себе си. Върху него може да сложим органична мулчираща материя и така ще се получи бавноразложим компостен слой. Неорганичните покривни материали не са подходящи за многогодишните растения, с изключение може би на първата година. После растенията се развиват бързо и изкуствените материали ще ги задушат. За едногодишните те не са проблем. _

Възможни проблеми • Ако мулчът не е достатъчно узрял, в него започват процеси, които водят до отделянето на токсични вещества. В този случай започва да мирише на амоняк, сяра и т.н. Проблемът се решава с обилно поливане.

• В зависимост от това какъв вид тор използвате, охлювите и плужеците могат лесно да си направят убежище в него.

• Ако се използва неподходящ или необеззаразен мулчиращ материал, растението може да заболее, като хване гъбички или бъде нападнато от вредители.

• Добре е да внимаваме мулчът, който използваме, да не съдържа отровни вещества или такива, които се натрупват в плодовете и зеленчуците и по-късно могат да попаднат в нашия организъм.

www.home-max.bg

17

специално издание за градината

ОТГЛЕЖДАНЕ НА КУЛТУРИ „ПОД ПРИКРИТИЕ“

Отглеждането на култури в защитено място е най-добрият начин да удължите тяхното развитие. Има няколко метода, които може да използвате.

Методи за защитено отглеждане Оранжерии и парници Оранжериите са конструкции, покрити със стъкло или друг материал, които предпазват засетите площи. Техните размери, както и материалите, от които са направени, може да са най-различни. Оранжериите осигуряват защитена среда на различни свежи култури през цялата година. Парниците представляват рамка, покрита с полиетилен, която защитава засетите площи. Това осигурява защитена среда на повече култури за по-дълъг период от време. След отглеждане на летните култури, например домати, може да засадите други, които ще ви осигурят прясна продукция за зимния период. Също така ви дават възможността да посеете семена по-рано през годината. Така ще предпазите расте20 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

нията, докато външните условия позволят засаждането им. Има много начини, с които може да отоплявате оранжериите, като газови печки, електрически вентилатори или тръби, или може да използвате по-евтин вариант, изолирайки съоръжението с платно. Хигиената е много важна при отглеждане в затворени пространства. С цел минимизиране на потенциални болести и вредители трябва да почиствате защитените площи поне веднъж годишно. Също така стъклата или полиетиленът трябва да са чисти, за да се оптимизира потокът от светлина.

Миниоранжерии

Миниоранжериите са малки непостоянни структури. Те са много по-евтини от оранжериите в пълен размер, но това означава, че трябва много внимателно да се планира пространството, с което разполагате. Също така предлагат по-малка защита, тъй като обикновено са направени от гъвкави пластмасови капаци, които се влияят от температурни колебания. Миниоранжериите са подходящи за ранно засяване на семена и „заякване“ на младите растения.

eсен 2015 Дървени конструкции

Обикновено са направени от дърво и имат скосени стъклени капаци, които могат да се отварят и затварят. Те се използват за ранна сеитба и „заякване“ на растения. Може да се закупят от специализирани магазини или да бъдат направени в домашни условия.

Стъклени конструкции

Използват се за отглеждане на открито в зеленчукови градини. Предлагат се в най-различни размери и форми – тунели, куполи, камбановидни буркани и кутии, като може да са изработени от различни материали. Те служат за предпазване на почвата от лоши атмосферни условия и вредители. Използват се през цялата година и имат широк набор от приложения. Може да се закупят от магазин, но ако решите да си ги направите вкъщи, осигурете достатъчно отвори за вентилация.

Перваз на прозорец

Прозорецът ви предлага безплатно и удобно място за защита на вашите растения. Може да го използвате, за да предпазите саксийните си растения, които трябва да стоят на топло през зимата, както и за засаждане на нови. През зимата може да ви послужи за различни салатени култури и годишни билки, а в началото на сезона – за посяване на семена. Помислете как ще използвате пространството, защото не всички первази в дома ви ще са подходящи. Насочете се към студени первази, които имат достъп до много слънчева светлина. Избягвайте такива, които са близо до източници на топлина – радиатори и др.

Някои сортове са по-издръжливи от други, а има и видове, които се различават по сезонна поносимост. Това означава, че трябва да помислите къде да позиционирате посевите си, защото някои може да обичат по-гореща среда.

Засяване със зимни семена

Може да намерите широка гама от зимни сортове в каталозите за семена, специализираните сайтове и в градинските центрове. Проверете сортовете и времето, което е нужно за събиране на реколтата.

Кога да се посеят?

Ранна сеитба – трябва да се прави в края на зимата до началото на пролетта (от декември до февруари). Културите от ранната сеитба биха се чувствали чудесно в защитени пространства, като оранжерии, парници и первази на прозорци, които могат да се нагряват или да са неотопляеми. Ако посявате в защитени зони, може да го правите две до три седмици по-рано от това, което пише на пакета. Ако искате да сеете по-рано на незащитено място, трябва да затоплите почвата, като я покривате с пластмаса или платнище за няколко седмици. Може да се наложи да защитите новата продукция, като използвате стъклени капаци. Култури, подходящи за сеене в началото на сезона, са спанак, маруля, ориенталски зеленчуци, репички, пресен лук, моркови, грах, бакла и пащърнак. Някои от тях, като сортове на грах, бакла, лук и чесън, може да бъдат засети предходната есен.

Избор на подходящи култури

Правилният избор на култури е много важен аспект за удължаването на сезона за отглеждане. Дори и в защитена среда не всички култури са подходящи за отглеждане през зимата, така че избор на растения, които могат да се отглеждат късно или в началото на годината, е от жизненоважно значение. Ако избирате внимателно, не само ще удължите вегетационния процес, но ще имате домашно отгледани зеленчуци, с които да се храните през цялата година. Индивидуалните култури и сортове имат предварително определен момент на съзряване и изрязване. Това означава, че трябва да планирате кога да започнете да отглеждате, за да знаете кога приблизително реколтата ще бъде готова. Растенията растат по различен начин, затова различните видове са готови по различно време. Не всичко е свързано с времето, нужно за отглеждане – различните сортове предпочитат различни условия за отглеждане. www.home-max.bg

21

специално издание за градината Оранжерия или парник? Оранжерия

Предимства: Те издържат дълго време (най-малко 30 години), ако са с добро качество и ги поддържате добре. Изглеждат по-привлекателни. Поливането и обработването стават много лесно. Може да бъде инсталирана автоматична вентилация за по-добра атмосфера. Недостатъци: Необходимо е мястото, на което ще се позиционира оранжерията, да е съвсем равно. Много са скъпи. Може да получите по-малко място за отглеждане спрямо парите, които сте дали. Твърде многото директна слънчева светлина може да предизвика проблеми. Трудно ще ги построите без опитен техник.

Парник

Предимства: Много са евтини. Колкото по-големи ги направите, толкова по-ефикасни ще бъдат. Могат да се конструират на плоско или наклонено място. Сравнително лесни са за конструиране, така че можете да си ги направите сами. Недостатъци: Имат по-кратък живот. Покритието ще има нужда от подмяна на всеки 10–15 години. По-податливи са на повреди. По-трудно е поливането. Вентилационната система не е толкова добра.

Съображения за засаждане

Има няколко фактора, които трябва да обмислите, преди да конструирате вашето защитено място за отглеждане.

• Уверете се, че имате достъп до водоснабдяване наблизо.

• Проверете местните разпоредби за строителство, особено за различни разпределения и комунални обекти.

• Когато вземате решение къде да направите своята оранжерия или парник, търсете равен и слънчев терен.

• Помислете какъв тип покритие ще е най-подходящ за вашите нужди.

• Добрият достъп е много важен за добрата поддръжка – трябва да оставите достатъчно място около терена за отглеждане.

• Ако имате намерение да направите парник, тогава е важно да помислите какъв материал за покритие ще използвате, тъй като има различни видове. Топлинен и антимъгла обикновено са подходящи, защото запазват топлината и намаляват влажността.

• В големите оранжерии и парници има по-малко климатични колебания, затова е най-добре да се изгради колкото е възможно по-висока конструкция. Също така трябва да са максимално широки, за да имате повече място за отглеждане на култури.

есен 2015

ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ През есеннозимния сезон в зимните градини и остъклените балкони често се развива брашнеста мана по растенията.

• Вентилацията е важна, затова е добре да има изходи в двата края (ако е възможно). Ако имате голям парник, е добре да сложите странични мрежи и вентилационни отвори.

Списък за поддръжка 1. Подгответе легла – осигурете удобство за плевене и торене.

2. Покрийте леглата, за да предотвратите развитието на плевели, като използвате зелени торове, пластмаса или картон.

3. Уверете се, че всичко е чисто, особено покривът на парника (отвътре и отвън), за да увеличите светлината.

4. Монтирайте стелажи, ако е необходимо.

5. Подготовка на растенията: разсад.

6. Посейте цветя и билки, за да привлечете полезни насекоми.

7. Проверете за вредители и болести.

8. Поправете всички повреди по полиетиленовото покритие преди зимата.

9. Проверете отоплителната техника, за да предотвратите замръзване или спукване на тръбите.

10. Подгответе празни легла за пролетното засаждане: почистване и торене.

Есента (октомври – ноември) е време, в което могат да се засадят култури, които иначе ще се засадят навън през лятото, но сега им трябва защитата на парника. Може да засаждате и зимни култури.

Зима (декември до началото на февруари). През този период може да отглеждате зим-

ни сортове, но не очаквайте щедра реколта. Най-добре през зимата да правите нужните ремонти и да планирате реколтата за следващата година.

Какво трябва да засея или прeсадя?

• Спанак • Лук • Цвекло • Листа на салата • Репички • Пащърнак • Магданоз • Бакла • Грах • Моркови • Картофи

Лесен „зелен начин” за борба с нея е спрей от сода за хляб. Смесете една супена лъжица сода за хляб, една супена лъжица олио, една лъжица веро и три литра вода. Напръсквайте веднъж седмично уязвимите растения и намалете поливането с падането на температурите.

5-те най-важни неща

1. Почистете и ремонтирайте прикритата площ за отглеждане.

2. Съставете си план за следващата пролет и си поръчайте семена.

3. Ротацията на посеви е много важна, особено в парници, затова започнете да планирате следващата година отсега.

4. Уверете се, че имате покривала, в случай че времето се развали внезапно.

5. Внимавайте за вредители, особено за мишки, тъй като те са привлечени от топлината на парниците.

Какво можем да отглеждаме през зимата?

Листата на зелената салата идват в много различни разновидности, включително www.home-max.bg

23

специално издание за градината

летни и зимни сортове. Това означава, че те ще се развиват през цялата година, осигурявайки непрекъснато снабдяване. Също така са много бързо развиващи се, което ги прави чудесни за сукцесионна сеитба. Картофи. Ако са засадени в началото на февруари, могат да се съберат през април. Това може да помогне да се избегнат „гладната дупка“ и летните заболявания. Домашно отгледаните картофи също имат далеч по-добър вкус. Бакла. Това обикновено е първата прясна култура през годината.Фасулът може да бъде събран във всякакъв размер, като реколтата може да бъде засята през януари и февруари и да се събира през лятото. Ранните култури помагат в борбата срещу нашествия от черни мухи.

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Репички. Сеят се през октомври. Необходимо е да се покрият засетите лехи, за да се поддържа умерена температура и влажност. След поникване растенията се откриват. Моркови. Сеят се през декември и януари. Необходимо е да се поддържа постоянна влага, като не е желателно да се обогатяват с азотен тор. Чесън. За него е вече късно; той се засажда в началото на студения период – през септември. Също трябва да бъде покрит при много ниски температури (–10°С). Добивът е през декември.

Често срещани проблеми

Спанак. Сее се през октомври и ноември и се събира януари – февруари. Поддържа се с висока почвена влажност. Добре е в хубави слънчеви дни оранжерията да се проветрява, за да се избегне появата на гъбични инфекции, следи се и за листни въшки.

Мравки. От една страна, те подобряват структурата на почвата и я обогатяват с фосфор и калий, от друга страна обаче, повишават нейната киселинност, а повечето културни растения не понасят такава среда. Освен това мравките могат да подкопаят растенията, харесват листните въшки и ги „обработват”, за да ги стимулират да произвеждат „медна роса”, с която мравките да се хранят. Най-добрият начин да се справите с тях е като подкопавате почвата, поливате и посипвате разрушения мравуняк със сода, негасена вар или пепел. Също така трябва да премахнете и листните въшки.

Арпаджик. Засаждането е през октомври – ноември. Полива се редовно и се подхранва

Листни въшки (зелена листна въшка и черна муха). Хранят се с растителните сокове.

Магданоз. Отглежда се в полиетиленова оранжерия, сее се през ноември. Не се изважда през есенно-зимния период, а се оставя за рязане през зимата. При по-топли и слънчеви дни се полива и подхранва за постоянно получаване на реколта.

24

с амониева селитра. Добре е при много ниски температури лехите да се покрият.

eсен 2015 Те могат да отслабят и нарушат растежа на растенията, също така могат да предават вируси и спомагат за развитието на гъбички. Може да ги премахвате с ръце, при условие че не са много. В противен случай използвайте водна струя, инсектициди, спрей с мек сапун или органични вещества от инсектициди. Може да предотвратите тяхното разпространение, като привлечете хищни насекоми. Попарване – потенциално опустошителна гъбична болест, която най-често засяга доматите и картофите. Заболяването се развива в топли и влажни условия и се предава чрез спори. Ако откриете симптоми, веднага трябва да премахнете всички засегнати листа и да ги унищожите. Не добавяйте болни листа в купчината за торове, тъй като това може да доведе до по-нататъшно разпространение. За да се предпазите, поддържайте добра вентилация, не пренасищайте пространството с растения, проучете какво е кръстосано замърсяване, и отглеждайте по-устойчиви на плесен растения. Може също така да пръскате листата със сода бикарбонат (10 г/л) или със смес „Бордо“ (меден сулфат). Гъсеници. Засягат предимно зелеви растения. Може да ги защитите, като поставяте мрежи около тях, за да не могат пеперуди да снасят яйца върху листата. Все пак внимавайте как поставяте мрежите – не трябва да са прекалено близо, защото пеперудите ще успеят да стигнат до тях. Разглеждайте редовно листата, като отстранявате яйца, клъстери или гъсеници.

Охлюви. Невъзможно е да се отървете от охлювите напълно. Трябва да проверявате за тях през нощта или рано сутрин. Може да редуцирате броя им, като намалите влажността и премахвате растителни отпадъци, обрасли ъгли и празни съдове. Използвайте бирени капани, органични изсушителни пелети, медни ленти и биологичен контрол на вашите култури.

Топсъвети за превенция от болести и вредители

Важно е да се защитават вашите растения от болести и вредители.

1. Използвайте химикали в минимални количества – ако няма дъждове, няма какво да отмие остатъците.

2. Засадете растения, които привличат полезни хищни насекоми.

3. Дръжте растенията си под карантина, преди да ги поставите в защитената зона за отглеждане. По този начин ще можете да ги държите под око за някакви признаци за заболявания.

4. Поддържайте оранжерията си чиста и без боклуци. Отпадъците привличат вредители, така че поддържайте всичко чисто и подредено.

5. Превенцията е винаги по-добра, отколкото след това да се борите с някакво заболяване.

6. Не забравяйте, че защитеното пространство трябва да се проветрява дори и в хладни дни.

7. Най-добрият начин да се предотврати заболяване е да се погрижите вашите растения да са колкото може по-здрави и силни, така че не забравяйте да ги подхранвате и напоявате достатъчно. _

Гъбички мухи. Снасят яйцата си на повърхността на почвата. След това техните ларви ядат корените на растенията и ги отслабват. Обичат топла и влажна почва, затова трябва да внимавате колко поливате; предпазвайте повърхността със сух мулч. Също така може да прекопавате редовно и да използвате жълти лепливи капани за улов на възрастни мухи. Ако имате тежка зараза, може да се наложи да използвате биологичен контрол. Мишки. Обичат да ядат грах и фасул, така че най-добрият начин да се предпазите е да засявате растенията в тави, а не директно в легла, като тавите трябва да са на безопасно място. Също така може да пресадите млади растения, вместо да сеете нови. Трябва да премахвате всякакви боклуци – така ще намалите местообитанията на мишките. Ако се превръщат в сериозен проблем, ще се наложи да поставите капани. www.home-max.bg

25

специално издание за градината

ХРАНИЛКА ЗА ПТИЦИ Освен че са красиви и гласовити, птиците са незаменим помощник на градинаря със своята работа по контрола на вредните насекоми. Е, през лятото се налага да пазите от тях черешите и гроздето, но това може да стане с мрежи и други системи. А през зимата малките пъстроцветни птички могат да разкрасят вашата зазимена градина или тераса. В България има над 400 вида птици и въпреки че голяма част от тях не могат да бъдат забелязани в града, с наближаването на студеното време някои особено красиви птички търсят убежище и препитание около хората. През зимата в градовете може да се видят, освен гълъби, врабчета и врани, също и големият синигер, синият синигер, горската зидарка, червеношийките, чинките, свраките, сойките и черешарките. (За повече информация може да разгледате перфектно организирания онлайн определител на птиците http://www.birdsinbulgaria.org/) Всяка година Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) провежда кампанията „Зрънце любов“, която чрез подхран26

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

ване на дивите пойни птици през зимата спомага за тяхното запазване и поддържане на биоразнообразието. Хиляди доброволци поставят хранилки в градските паркове и градинки, но също така много хора хранят птиците, оставяйки им хляб, слънчоглед или булгур по первазите на прозорците и терасите си. Всеки може лесно да направи хранилка за птици и така да помогне на красивите певци да преживеят студеното време. Освен това в процеса може да ангажирате децата и така чрез забавление да ги увлечете в образователна и полезна дейност. Тук ви предлагаме няколко лесни идеи, които можете да изпълните сами.

Тип пендант

Най-бързото, лесно и евтино висящо решение е да използвате пластмасова бутилка, пробита ниско и хоризонтално с молив, на който да стъпват птичките. Точно над „стъпенката“ пробивате малки дупки, откъдето птиците да измъкват семки. Друг евтин вариант е да използвате кутия от мляко (защото е непромокаема) – тя при-

есен 2015 лича на хранилката от пластмасово шише, но вместо да кълват семенца от дупките, малките птички могат да влизат направо вътре. Ако заложите на естетиката, хранилките ще се превърнат в красив аксесоар към вашата градина – може да използвате чаши, чинийки, стъклени купички или дървени кутии. Изработването на такъв тип хранилка изисква малко повече сръчност, но пък ефектът е впечатляващ. А ако искате съвсем да изумите приятелите и съседите си, развихрете още въображението си: стара обувка, кутия от мобилен телефон (а защо не и направо старият ви аналогов домашен апарат!), детска топка или дори хранилка, направена от „Лего“ – птичките ще са ви безкрайно благодарни и задълго ще красят сивия снежен пейзаж около вашия дом.

В близък план

За да се любувате отблизо на птиците, може да сложите хранилката направо на прозореца си. Използвайте хранилка за домашни любимци (канарчета, папагали, гризачи и др.), която прикрепете със здрава двойнозалепваща се лепенка или силикон директно към стъклото от външната страна на прозореца. Първо обаче се уверете, че мястото е подходящо за целта: • прозорецът не бива да е близо до маса или столове в стаята, където често стоите, защото така ще плашите птиците със своята близост; • добре е да има някакъв завет или навес над стъклото, за да могат птичките да кацат лесно, а и за да не падне хранилката, ако я навали сняг или е под непрестанното въздействие на вятър и дъжд; • подложете дъсчица или ламарина на перваза под хранилката, за да го предпазите от екскрементите, които имат силно разяждащи свойства.

особено на синигерчетата, които по тази причина на места биват наричани „сланинарчета“. Тя им предоставя ценни липиди и витамини, а и е вкусна. Парченцата свинска кожа (които не даваме дори на домашните котки и кучета заради високото съдържание на сол в нея) може да заковете за кората на близко дърво и ще видите колко бързо голите му клони ще се покрият с цяло ято гладни сланинарчета. Тяхното жизнерадостно жълто оперение ще украси безлистните дървета и ще ви радва дълго в отсъствието на красивите ви цветя. _

ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ Есента голяма част от растенията,отглеждани на балкона или в градината, прибираме вътре. Тогава е добре да не използваме химия в борбата с вредителите по тях (например листните въшки) поради факта, че са по-близо до нас в затворените помещения. Лесен препарат в биоборбата с инсектите е следната смес: Нарязвате една средно голяма глава чесън на кубчета и я слагате в шише от 1,5 л. Напълвате шишето с гореща вода. След осем часа сместа се прецежда и се добавят 1-2 капки веро. Пръскайте смело и не се притеснявайте от изпаренията.

Само храна

Това са всички видове хранилки, които са направени само от храна. Тук също може да проявите оригиналност и птиците ще я оценят. Освен зрънца и семки, птиците обичат мазнини от всякакъв произход, защото те им дават допълнителна енергия, която им е необходима, за да поддържат телесната си температура в студеното време. Фъстъченото масло е идеалната спойка, с която може да намажете шишарки, кочани от царевица или дори просто сухар, а после да ги поръсите с различни семена, които полепват достатъчно добре, за да не паднат от основата, и в същото време са лесни за кълване. Другото любимо зимно блюдо е сланината, www.home-max.bg

27

Застраховка

Защитена фамилия Коледна промоция

ЗАСТРАХОВАЙТЕ СВОЯ ДОМ НА ПРОМОЦИОНАЛНА ПРАЗНИЧНА ЦЕНА! Погрижете се за спокойствието и сигурността на Вашия дом и имущество със застраховка „Защитена фамилия”!

КАКВИ СА ПРЕДИМСТВАТА, ПРЕДЛАгАНИ ОТ ЗАД „АРМЕЕЦ”?

• Защита на дома срещу минимална премия от 10 лв.;

• Възможност за избор на застрахованите рискове;

• 20% отстъпка от застрахователната премия;

• Покритие срещу „Кражба чрез взлом” до 6 000 лв. без опис на имуществото;

• Застрахователно покритие, изцяло съобразено с Вашето жилище и имуществото Ви; • Бърза процедура и експертна консултация при сключване на застраховката;

• Навременно изплащане на щетите в случай на застрахователно събитие; • Осигурен денонощен Асистанс център с телефони: 0 700 1 3939 и 0887 922 444.

Застраховка „Защитена фамилия“ на промоционална коледна цена може да сключите в офисите на ЗАД „Армеец“ и при застрахователните брокери и агенти – партньори на компанията. За допълнителна информация посетете www.armeec.bg

ПРОМОЦИЯТА Е ВАЛИДНА ДО 29 ФЕВРУАРИ 2016 г.

специално издание за градината

ГРАДИНА ОТ САКСИИ Възползвайте се максимално от вашето пространство

2. Може да засадите храна заедно с декоративни растения.

Ако имате малка градина или въобще нямате, може би си мислите, че е невъзможно да отглеждате собствени плодове и зеленчуци. Въпреки това, ако внимателно подберете растенията, може да отглеждате редица от тях в саксии и контейнери. Някои хора използват тези методи, защото са идеални при липса на пространство или време. Това устройва и хора, които искат да преместват своите растения лесно или да ги използват като декорация.

3. Да отглеждате храна в контейнери е същото като отглеждането в градина, но в по-малки мащаби.

Градска градина Хората, живеещи в градски райони, често не разполагат с достатъчно пространство, което им е необходимо за отглеждане на храна.

1. Може да адаптирате мястото, с което разполагате, като например отглеждате растения вертикално или използвате первази.

30 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

4. Някои култури имат специфични сортове за отглеждане в саксии или контейнери, като например някои домати – страхотни за висящи кошници.

5. Не са ви нужни пространство и подходяща почва и климат, ако отглеждате всичко в саксии и контейнери.

6. Може да засадите голямо разнообразие от видове, без да се притеснявате, че всеки ще има достатъчно хранителни вещества.

Какви са плюсовете и минусите?

Има много добри причини да използвате саксии и контейнери, но трябва да имате предвид някои неща.

eсен 2015

Плюсове

1. Достъпни и удобни са – саксии и контейнери може да се използват, когато има много малко място, а вие да се движите свободно около тях. Подходящи са също за хора, които изпитват трудности да стигнат до градината, например инвалиди или възрастни хора.

2. Чудесни са за деца – хубав начин да се въведат в градинарството, тъй като растенията се отглеждат лесно и имат възможността да го правят самостоятелно.

3. Голямо разнообразие – има много различи видове саксии и контейнери, което означава, че може да изберете култури, подходящи за вашето семейство.

4. Декоративни – саксиите не са само практични, те също така изглеждат добре! Празното градско пространство изглежда по-ярко и предлагат различни варианти за по-големите градини.

Минуси

1. Задължителни са добрите почвени условия – когато растенията се отглеждат в саксия, почвата трябва да е с добро качество и богата на хранителни вещества, в противен случай растежът може да се забави.

2. Изисква се редовно поливане и подхранване – трябва да се полагат допълнителни грижи, за да поддържате растенията добре напоени и подхранени.

3. Растенията са по-податливи на екстремни метеорологични условия – в саксии и контейнери те са по-малко защитени, така че може да се наложи да ги преместите, ако е твърде горещо или твърде студено.

4. Ограничено пространство – ако отглеждате в саксии, значи имате ограничен район за отглеждане, затова се уверете, че сте избрали подходящи култури. Някои от тях имат сортове, подходящи за ограничено пространство. www.home-max.bg

31

специално издание за градината Различни методи за отглеждане Има различни видове контейнери, в които може да отглеждате: саксии, саксии за первази, торби за отглеждане.

Саксии и контейнери

Използването на саксии е функционално и гъвкаво – може да отглеждате в почти всичко! Когато започвате, е по-добре да подберете по-големи съдове, тъй като е по-лесно (изискват по-малко поливане и не се влияят в такава степен от времето). Въпреки това трябва да внимавате да не ги поставите твърде близо един до друг, тъй като се нуждаят от добър въздушен поток и слънчева светлина. Може да отглеждате разнообразни плодове и зеленчуци, включително едногодишни, многогодишни дървета и храсти, в зависимост от размера на саксията и вида на растението.

Саксии за первази

Този тип саксии са много практични, защото заемат малко място и дори може да се използват в апартаменти, в които няма открити пространства. Въпреки това трябва да осигурите защита на растенията, за да не са твърде изложени на външни влияния. Билките са идеални за отглеждане. Топлите первази са подходящи за босилек и мащерка; по-студените – за магданоз, див лук и кориандър. Прозорците са идеално място за отглеждане на зеленчуци, защото ще имат достатъчно светлина и топлина, за да растат.

Торби за отглеждане

Торбите съдържат хранителна среда, специално разработена за отглеждане на зеленчуци. Те са добра идея за парници и градски градини. Също така са икономични, тъй като не са скъпи и можете да отглеждате повече от една култура във всяка. Подходящи са култури с плитки корени, като домати, краставици, тиквички и патладжани. Също така са добра идея за бързорастящи билки и зелена салата.

Идеи за вашата градина

Има много и различни начини за използване на саксии и контейнери в градината ви: 1. Ярките и цветни саксии могат да освежат иначе голия ви балкон. Изберете различни растения, за да придобие по-интересен вид.

2. Отглеждането в различни съдове не само е удобно, а може да промени цялостната визия на вашата градина. Има страшно много стилове, от които да избирате.

32

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2015 3. Може да рециклирате стари кофи или кутии и да ги използвате като контейнери, стига само да пробиете дренажни отвори в тях. Може да използвате почти всичко!

4. Включете саксиите в сегашната си градина, за да подобрите съществуващите възможности. Опитайте се да използвате пространства, които преди това не са били подходящи за отглеждане.

5. Ако разполагате с по-голямо място, а все още искате да отглеждате в контейнер, инвестирайте в повдигнато легло или плантатор, в който ще има място за няколко култури.

Какво трябва да отглеждам?

Повечето доставчици на семена имат набор от сортове, предназначени за отглеждане в саксии и контейнери. Те включват сортове джуджета, които не се нуждаят от много място. Когато започвате, е най-добре да го направите на закрито място и след това да ги пресадите в саксии. Така е по-лесно да се грижите за растенията; те по-лесно

ще покълнат, ще имате по-малко проблеми с вредители и времето няма да е такъв проблем. Миниразсадите (млади растения, които са готови да бъдат саксийни) също са подходящи, тъй като икономисват от време, пространство и пари, особено ако имате нужда от няколко растения. Примери за тях са домати, боб и краставици. Увивни растения и такива, които могат да се приспособят да се развиват вертикално, са чудесни за градски пространства, тъй като се нуждаят от малко пространство, но ще се нуждаят от много поливане. Тикви, краставици, грах, боб и лози може да се отглеждат вертикално. Неподходящи за саксии са артишокът (твърде голям и капризен), аспержи (растат трудно и бавно и имат конкретни изисквания за почвата) и зелевите (алчни и енергични растения, които се нуждаят от твърда почва). Може да е трудно да решите какво трябва да отглеждате в началото, така че това са някои примери за лесни и продуктивни култури за отглеждане в саксии и контейнери – идеални за начинаещи!

ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ Късната есен и зимата са благоприятни за декоративното зеле. Когато температурата падне до минус 10 градуса, оцветяването на листата става все по-тъмно. Можете да си го засадите на освободените от едногодишните цветя сандъчета и да се радвате на красивите листа, които се подават под снега. Така вашата цветна градина няма да навява тъга и ще ви поднесе приятни усещания. Още повече че листата му сменят цвета си и красиво се допълват с теменужки, сенецио и стахис. Е, ако ви омръзне да го гледате, спокойно можете да го нарежете за салата, която по вкус и качество съвсем не се различава от салатите, приготвяни от главестото зеле.

www.home-max.bg

33

специално издание за градината 1. Домати. Те са перфектни култури за отглеждане в съдове; повечето сортове са подходящи и достатъчно гъвкави и може да се използват саксии и торби за отглеждане (сортове тип храст и кордон), первазни или висящи кошници (чери домати). Доматените растения виреят в защитени места и са относително лесни за отглеждане. Домашно отгледаните домати имат превъзходен вкус и си струват усилията и грижите.

2. Салатени картофи. Отглеждат се в саксии и в торби за отглеждане. Грижите не са големи и реколтата ще е готова за прибиране в началото на сезона. Те не са придирчиви към типа на почвата и са нужни само няколко грудки; най-важното е, че имат страхотен вкус.

3. Фасул. Може да се отглежда в саксии и торби за отглеждане. Има също и вертикални сортове, както и сортове джуджета, които са подходящи за прозорци. Фасулът вирее на слънчеви и защитени райони и може да получите богата реколта. Различните видове са с различни цветове, което означава, че са страхотни за декорация.

4. Зелена салата. Това растение е перфектно за начинаещи, тъй като е много лесно за отглеждане. Расте във всякакъв

34

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

тип съд и няма предпочитания за вида на почвата. Листата на зелената салата се появяват през цялата година и растат много бързо. Има широка гама от цветове и видове и може да се засажда с други култури.

5. Ягоди. Много са гъвкави и растат еднакво добре в саксия, на прозорци и торби за отглеждане. Има няколко разновидности: лятна, вечна и алпийска. Справят се найдобре на слънчеви и прикрити места и ще израстват в продължение на две-три години. Страхотно е да отглеждате ягоди в градината, тъй като имат разпознаваем аромат и привличат опрашващи насекоми.

6. Билки, подправки. За по-голямата част от билките (едногодишни и многогодишни) са подходящи всички съдове. Въпреки това различните билки изискват малко по-различни условия. Лесно е да отглеждате билки – така може да спестите пари, ако ги използвате редовно в готвенето. Билките също са перфектен компаньон на други растения, тъй като привличат опрашващи насекоми и отблъскват вредителите.

7. Моркови. Подходящи са за отглеждане в саксия, но някои определени сортове се справят по-добре от други; опитайте с кръгли, продълговати, бързорастящи сортове. Те

есен 2015

ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ

се отглеждат лесно, може да се събират по всяко време и имат много по-добър вкус от предлаганите в магазина. Има ранни и късни сортове, което означава, че имат дълъг сезон на отглеждане. Морковите се нуждаят от добър дренаж на почвата, но не и от много хранителни вещества, така че може да се отглеждат в същия компост.

8. Люти чушки. Има много разновидности на лютите чушки и всички са подходящи за отглеждане в съдове. Справят се най-добре в слънчеви и защитени зони и са сравнително лесни за отглеждане, тъй като привличат малко болести и вредители.

Февруари е найподходящият месец за зимни пръскания на овошките. Обикновено те се правят, след като листата на дърветата опадат напълно. Преди пръскането градината трябва да се почисти добре от опадалите листа и растителните отпадъци, тъй като в тях се крият вредителите. Докато дръвчетата са в покой, може да направите зимно пръскане с медни препарати. Освен 2% бордолезов разтвор може да се използват още Шампион ВП – 30 г, Фунгуран ОН 50ВП − 15 г, или Купроцин супер М – 20 г, Купроксат ФЛ– 30 г за 10 литра вода. Единственото изискване е пръскането да става при сухо и сравнително топло време, когато температурата на въздуха е над 3-4 градуса.

9. Боровинки. Особено подходящи са за отглеждане в саксия, тъй като на тях им е нужна почва с висока киселинност. За разлика от други растения, могат да се отглеждат по няколко култури заедно. Боровинките са скъпи, затова идеята да ги отглеждате вкъщи е добра. Не изискват много усилия, рядко боледуват и не привличат насекоми. Трябва обаче да са добре напоени и предпочитат силно слънце (въпреки че ще растат и на частична сянка). Всички сортове растат в съдове и е добра идея да засаждате по повече от един за хубаво опрашване. _ www.home-max.bg

35

специално издание за градината

СЪДОВЕ ЗА ВСЕКИ ВКУС!

36

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

eсен 2015 Има няколко предимства да отглеждате растения в саксии – едно от тях е, че може да „прекроявате“ своя миниатюрен растителен свят, както пожелаете. Освен това градината в саксии не се нуждае от често окопаване или плевене, нужно е само умерено поливане, подхранване и евентуално отстраняване на увехналите цветове. Дали ще отглеждате билки, цветя, подправки, храсти или дръвчета в съдове – безспорно от голямо значение са формата и обемът на вашите съдове. При избора на саксия трябва първо да вземете предвид до каква височина стига растението. Нискостеблените видове могат да се изгубят в тежкия контейнер и обратно – пищният храст ще изглежда зле в тясна саксия. Устойчивостта на саксията е също важен фактор при избора ви. Например конусовидните съдове са много неустойчиви, особено за по-високите и разклонени растения. Най-устойчиви са тези съдове, които имат правилна форма – квадратни, високи и разширени в долната си част саксии или големи кръгли контейнери. Плитките съдове са подходящи за нискостеблени растения и пролетни луковични цветя.

Видове саксии Саксии от глина

Глинените саксии са най-привлекателни за домашните градинари, но всъщност те крият няколко недостатъка, които се проявяват с времето. Глината омеква и съдът започва да се рони и троши. Освен това не всички глинени съдове са студоустойчиви и се препоръчва през зимата тези саксии да се опаковат. От друга страна, глината е порест материал, което позволява на почвата да „диша“ – това ги прави много подходящи за сухоустойчиви видове, като мушкатото. През лятото влажната глина успява да задържи задълго корените на растенията охладени.

Саксии от пластмаса

Пластмасовите саксии са много подходящи за зимните периоди, защото пластмасата не пропуска студения въздух. Това обаче ги прави рискови откъм пренасищането им с влага, тъй като пръстта не изсъхва толкова бързо. Затова препоръчваме растенията да не се поливат толкова често.

Саксии от дърво

Дървените саксии може да не изглеждат толкова устойчиви, но при правилна обработка издържат дори големи храсти и дръвчета. За да се предотврати загниването на дървесината, е добре съдът www.home-max.bg

37

специално издание за градината да се обработи с безвреден за растенията препарат или стените да се покрият отвътре с полиетилен. Дървото, както и глината защитават корените на растенията от горещината, затова тези саксии са подходящи за растения, които са изложени под парещото слънце.

Саксии от метал

Металните саксии са много атрактивни, особено ако са в разнообразни цветове, но те могат да ви причинят и неприятности. Тъй като металите са лош изолатор, почвата и корените на растенията може да прегреят в горещините или да измръзнат в студа. Освен това металните съдове много често нямат пробити отвори за отводняване, затова е наложително вие сами да свършите това.

Саксии от камък

Каменните съдове имат най-разнообразна форма – някои са украсени с дръжки, изпъкнали орнаменти, други представляват геометрични фигури, които се вписват идеално в съвременния стил на обзавеждане.

38

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Камъкът е здрав, студоустойчив и влагозадържащ материал, затова може да бъдете сигурни, че вашите растения ще са на топло и в добра почва.

Съдове от порцелан

Порцелановите съдове са много красиви на външен вид, но и чупливи. Хубавото при тези саксии е, че материалът не позволява на влагата да се изпарява бързо, и затова не е необходимо да поливате често растенията си. От съществена важност е, когато избирате порцеланови съдове, да се уверите, че имат дренажен отвор и са студоустойчиви. Саксиите вдъхват живот на малките пространства, но те също така имат място във вашия двор. Много подходящи за градината са високите и дълбоки саксии, които не ограничават развитието на кореновата система на растенията. Те могат да бъдат запълнени с каскадни цветя или с ефектни, стрелкащи се нагоре стебла. Каскадни растения са лобелията, пеларгонията, петунията и латинките. Също така саксиите са много подходя-

есен 2015

ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ Студените месеци са подходящи за аериране на тревните площи. Това представлява дълбоко пробождане на почвата с цел да се подобрят дренажът и нейният естествен въздухообмен.

щи за хвойновите растения, някои папрати и други едри видове с дълги вретеновидни корени, нуждаещи се от пространство на дъното. Дълбокият и широк контейнер е идеалното обиталище и за дръвчетата. Ябълките, вишните, смокините, прасковите, както и едрите храсти ще се развиват добре с годините в тези съдове. За отглеждане на дребни растения са идеални плитките панери и плетените кошници. В плитка почва безпроблемно растат планинските цветя (карамфилите) и килимните растения (дива мащерка, дебелец). Много красиви и ефектни са и сандъчетата за прозорци. Те са дълги, тесни и не много дълбоки. Побират ограничено количество субстрат и затова почвата им трябва да бъде обогатена с гранули с влагозадържащ гел. За тези съдове подходящи са бялата азарина, игликата, хвойните джуджета, мушкатото, латинката и други. За да подчертаете красотата на цветовете им, може да включите в композицията им и пъстролистен бръшлян, чимшир или лобелия. Особено привлекателно в градината изглеждат глинените гърнета. Дълбоките гърнета са идеални за храсти от типа на хортензиите, за увивни видове като клематиса, както

и видове с гъвкави стебла, като житните. В съдове с такива растения субстратът в основата може да се мулчира с чакъл – тогава композицията придобива елегантност и завършеност. На практика почти всички предмети стават за отглеждане на растения в градината – стари чайници, кофи, сандъци, бурета, тенджери или дори автомобилни гуми. На какъвто и съд да се спрете, първо се убедете, че е чист от предишното съдържание или използване. Отстранете с телена четка ръждата, ако има такава, и покрийте с антикорозонен препарат. Постелете отвътре найлонов лист, за да предпазите от загниване, ако съдовете са от дърво или гума. За да се избегне преовлажняването на почвата, на дъното на всеки съд трябва да се пробият отвори.

Извършва се веднъж годишно при силно уплътнени тежки почви и веднъж на 2-3 сезона при песъчливи почви. Прави се обикновено преди есенното или пролетното наторяване, а ако почвата е глинеста, е желателно след аерирането да се опесъчи теренът. Извършва се със специални машини (аератори), но за малки площи се използва обикновена вила, с която се набожда равномерно целият терен.

Има вариант и ако съдът е много неугледен, да бъде маскиран с друг, по-естетичен. В този случай водата ще се оттича във външния съд, затова трябва често да го проверявате за насъбрана влага. Различните растения искат различни условия за добро развитие, затова, преди да изберете какъв съд ще използвате, изяснете къде точно ще го разположите. _ www.home-max.bg

39

специално издание за градината

eсен 2015

www.home-max.bg

41

специално издание за градината

БЕЗ ПОДПРАВКИ НЕ МОЖЕ Интервю с Ивайло Петков

42

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

eсен 2015 Имате ли собствена градина? Да, имам чудесна градина. В нея расте огромна салвия – цял храст е и прилича на зебра: прелива от тъмнозелено в светлозелено. Имам и няколко вида мащерка, босилек, маточина, няколко вида джоджен... Освен това имам цвекло – използвам листата му за сокове, става чудесно смути с банан, боровинка и сок от цвекло. Сега проектирам разширение, за да обогатя билковата си градина – искам да посадя синап, майорана и още мащерка. Отглеждам много цветя – рози, момина сълза, както и арония и касис. В градината ми има и няколко овошки: дюля, круша, ябълка и дренки – тях специално ги добавям в компот към други плодове (например касис, дренки и къпини). Дренките дават жилка. Коя е любимата ви подправка или билка? Ето това вече е труден въпрос. Всичко зависи от моментното ми настроение, според това какво ми се готви. През зимата обичам индийско орехче, кардамон, мащерка и разбира се, черен пипер. През лятото ползвам много риган. Много обичам и комбинациите, например в шоколадовия бонбон напоследък слагам кориандър, индийско орехче и джинджифил. Има ли несъчетаеми комбинации? Всичко е въпрос на вкус и усещане, а не всеки вкус е възпитан по еднакъв начин. Кориандър с джоджен например е странна комбинация за повечето европейци. Но вкусът се възпитава, а когато възпиташ вкуса си към нови подправки, можеш да приемеш всякакви комбинации. Аз съм възпитал вкуса си към разнообразни вкусове и подправки и приветствам всякакви изненади. Мисля, че най-важното е да има баланс, защото, ако се комбинират големи количества от една подправка със съвсем малко от друга и тя не се усеща, просто няма смисъл. Кое е водещото нещо, което търсите в едно ястие? Първо, да е красиво, стилно, да излъчва кулинарен дух, за да го пожелаеш пак. После, естествено, хранителният баланс и правилното позициониране – да речем, основният продукт е месо, тогава към него трябва да има въглехидратна гарнитура, сос и задължително билка, която да подчертае вкуса. Кое качество на готвача според вас е критично важно? Добрият готвач трябва да има дарба и вкус, усет за кулинарното изкуство, да е организиран, чист, да работи с желание и с добри намерения, т.е. да помага на колегите си и

да има желание да развива другите. Това означава да не крие рецепти, а да дава от себе си, защото крие този, който не може да измисли нещо ново. Един шеф трябва да може и да иска да си възпитава вкуса – да може да се адаптира и променя. Да е творец, но да се адаптира към изискванията на хората, защото, ако има его, няма да издържи. Защо кръстихте ресторанта си Lazy? Името идва по-скоро от лежерен, а не мързелив. Lazy е за хората, които консумират живота и храната по лежерен начин, наслаждавайки се. Какво правите, когато не сте в кухнята? Децата ми са на първо място, както и задължително време за семейството, риболов и разходки в планината. Когато бях по-млад, тренирах футбол и този спорт ме възпита да работя в екип, защото футболът е отборна игра. Покрай SOS детските селища, с които съм ангажиран през последните години, се срещам с много деца и вярвам, че спортът е най-добрият възпитател за децата.

Ивайло Петков е собственик и главен готвач на ресторант Lazy. Работи в топресторанти в България и чужбина. Готвил е на редица известни личности, сред които Робърт де Ниро, Том Джоунс, „Депеш Мод“. Консултира редица хотели и ресторанти. Познат е също като член на журито на първото българско кулинарно състезание Lord of the Chefs, както и от тв реклами.

Коя е любимата ви традиционна българска гозба? Типичният български обяд започва с разядки – лютеница, катък, кьопоолу, да има печени чушки с лук и мерудии, после суджук на пещ и задължително боб яхния с препечен хляб и шарена сол. Аз лично на боба добавям няколко капки оцет, натрошено сирене и люти чушки. Но това е – за мен бобът е автентичният продукт и аз го обичам във всякакви варианти. Като става дума за традиционни ястия, моето мнение е, че те не трябва да се изменят с импровизации, нали затова са традиционни? Организацията, която представлявам (Евро-Ток) активно работи по запазването на специфичните национални ястия и вкусове. Нашите усилия са насочени в няколко основни посоки: създаване на позитивно отношение към храната и здравословното хранене при децата, развитие на българските кулинари, издирване и съхраняване на автентичното кулинарно наследство на България. Имахте ли омразно ястие в детството си? Не понасях шкембе чорба, но сега вече съм възпитал вкуса си. Как според вас трябва да се приучват децата да разширят кулинарните си интереси? Тук бих искал да използвам случая, за да изразя www.home-max.bg

43

специално издание за градината

44 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

eсен 2015

възмущението си от използването на деца в рекламите на откровено вредни и неистински храни. Приучваме ги чрез визията и опаковката да харесват неща, които по съдържание нямат качествата на прясната храна. Така те си създават не само вредни хранителни навици, но и вредни възприятия за храната. Ние всички сме отговорни за възпитанието на вкусовете на децата ни, но също така и за образоването на малките – откъде идва храната, колко труд се влага в нея и какво съдържа истински качествената храна. Това може да стане с демонстрация, нещо като кулинарно пътешествие, което ги води по пътя на продукта – от градината до масата. Когато децата участват в процеса, когато са съпричастни в приготвянето на храната, чрез игра и забавление, те се учат не само на кулинария, но и на това как изглежда истинската храна.

Кой е десертът, който най-често правите вкъщи? Възпитавам децата си в правилно възприемане на сладкото и захарта. Те нямат нужда от шоколадови изделия и бяла захар до 5-годишната възраст, защото си набавят въглехидратите от друга храна. Полезната сладост може да идва от плодовете, сушените сливи и фурмите. Без захар. Например вкъщи правим едни лесни сладки с пасирани фурми, кокосово масло, брашно от кашу и бадеми, лешников тахан, подправени леко с канела и индийско орехче. Оформят се топчета и се овалват в изпукан амарант. Ако трябва да сложите само два вида храна в раница за престой на самотен остров, какво ще вземете? Хляб и шоколад. _ Снимките са от градината, в която се отглеждат някои подправки и зеленчуци, използвани в ресторант Lazy. www.home-max.bg

45

специалнокоито издание за градинатада отглеждате у дома Билки, можете

БОСИЛЕК Въпреки че босилекът се свързва основно с италианската кухня, родината му е тропична Азия. Съществуват над 60 вида босилек, но най-известният – онзи, който свързваме със салатата капрезе, е камфорният босилек. Отглеждането на босилек в домашни условия с кулинарна цел не е трудно, безпроблемен е, където и да се посади, и изобщо не е придирчив. Най-добре е да се отгледа от семена. Може да наръсите семенца в някое сандъче по всяко време на годината и така ще се радвате на пресен босилек дори и през зимата. Ако искате по-буйно растение и пищна листна маса, е добре да се погрижите за богата и добре дренирана почва и много слънце. Полива се нормално, търпи леко позасушаване и леко преполиване, стига растението да не е вечно подгизнало. Събирането на листата се извършва най-често преди фаза на цъфтеж, тъй като тогава те са много крехки и ароматни. Когато са млади, листата имат изразен аромат, а по-старите съдържат по-наситен вкус. Босилекът бързо потъмнява, когато се постави в ястията, затова го използвайте по време на готвене – за по-наситен вкус, и наръсен непосредствено преди сервиране – за по-свеж аромат. Може да се слага на ястия с пилешко месо, яйца и ориз, и разбира се – с домати. Много подхожда на сосове за паста, за плънки, но най-известен е като съставка на прочутото песто. В азиатската кухня пък се ползват сортове със свежи цитрусови и билкови аромати. В крайна сметка босилекът не се използва само като свежа подправка към ястия. Поставен върху масата в лятната градина, той успешно предпазва от комари и мухи. Не бива да се пренебрегват и магическите му свойства и както казва сър Томас Мор, ако мъж вземе босилек от жена, ще я обича вечно!

РИГАН Риганът се среща в Европа, Азия, та чак до Северна Америка, а у нас расте в диво състояние почти навсякъде. Размножава се със семена и може да се отглежда на всякакви почви, а отглеждането му в саксия е изключително лесно. Непретенциозността му го нарежда сред най-желаните билки на нашата тераса, където без проблеми може да преживее зимата и отново да ни радва напролет. Риганът обича слънце и редовно поливане, но не и преполиване. Младите листа събирайте пресни, но любопитното при него е, че засилва аромата си, когато се изсуши. Особено подходящ е за гръцки и италиански рецепти. Невъзможно е да си представим гръцка салата без неговия характерен вкус, и изобщо рецептите от Средиземноморието и Егейския регион. Интересен факт е, че риганът е доста устойчив и издържа на продължителна термична обработка, за разлика от други билки. Съчетава се прекрасно със сосове и маринати на винена основа, с всички видове меса и тлъсти риби, обича лимон и чесън. Може да го използвате и при доматени ястия, боб, патладжани, подходяща подправка е и за летни яхнии и домашна пица. Направете си ароматизиран зехтин с риган и така ще придадете на салатите неповторим вкус. Но освен с кулинарната си употреба, уханната билка се свързва и с много легенди и народни предания. Тя се възприема като символ на семейното щастие, честта и чистотата, а младоженците се окичвали с венчета от риган. Затова няма да сбъркате, ако подарите букет от този благовонен дар на любимия човек.

Идея от Иво Петков: Когато правя хляб, понякога, докато меся тестото, слагам в него сух босилек. Той придава много приятен аромат и вкус.

46 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

eсен 2015

КОРИАНДЪР Родината на кориандъра е Мала Азия, но е широко разпространена подправка в средиземноморската, индийската, латиноамериканската и източната кухня. Използват се всички части на растението – ароматните му листа, корените, та дори и семената. Подходящ е за отглеждане в саксия, като може да го засявате от пролетта, на интервали от един месец, чак до късно лято, за да се радвате постоянно на запаси от листата. Кориандърът обича слънце и влажна, добре дренирана и плодородна почва. Оставете пролетната реколта първо да даде цветове и изчакайте да узреят през лятото. Щом растенията пораснат достатъчно, може да берете листата по всяко време и да ги ползвате пресни или да ги замразявате на стръкове. Тяхната лютивина е популярна в много национални кухни, като се ползват в гуакамоле, пържени ястия, салати, салца. Прибавяйте обаче билката непосредствено преди сервиране, защото дългата термична обработка притъпява аромата є. Семената пък са класическа подправка за печени ястия и такива, които съдържат зеле, картофи и бобови растения; засилват вкуса на печената риба и месните ястия. Може да се добавят и към ликьори и вермути. Корените пък имат по-интензивен вкус от листата и са популярни най-вече в тайландската кухня. Любопитни факти свързват кориандъра и неговата употреба като подправка отпреди повече от 5000 години, открит е дори и в египетските пирамиди, а в Библията се споменава като една от горчивите билки, консумирани по време на еврейската Пасха. Но вероятно не знаете, че България е един от световните износители на кориандър – любопитно, нали?!

САЛВИЯ Салвията включва около 900 вида храсти и тревисти растения, които са разпространени из целия свят, от Европейското и Малоазиатско Средиземноморие до Близкия изток и Централна Азия. Салвията всъщност е градински чай, който се използва и като билка, и като подправка. Мощен антиоксидант, който притежава приятна лютивина. Размножаването се извършва чрез семена или резници, но ако за първи път отглеждате салвия, най-добре си купете семена. Тя се отглежда чудесно в саксия на терасата, като най-подходящи за там са ниските сортове. Предпочита горещи и слънчеви места и умерено суха и добре дренирана почва, да не се преполива, но и да не се пресушава прекомерно. Най-разпространеното предназначение на градинския чай, разбира се, е кулинарното. Ароматът му е силен и често доминира над другите подправки, затова комбинацията му с тях често е трудна, даже безсмислена. Билката е много подходяща за въглехидратни, мазни и тежки ястия, като свинско, патешко, агнешко, телешко. Използва се и при плънки, супи, сосове и задушени гозби, но по-пестеливо се употребява в ястия с дълга термична обработка. На салвията се придават и магически, даже чудотворни сили и според легендите, ако си отглеждате тази билка, никога няма да ви е нужен лекар. Както гласи древна арабска поговорка, „Защо човек да умира, ако в неговата градина расте салвия!“. Опитайте, това ще бъде най-евтината инвестиция за вашето здраве.

Идея от Иво Петков: Салвията се комбинира отлично с чесън, зехтин пеперончино, черен пипер и кедрови ядки. Добавяте пармезан – и ето ви италиански сос за различни видове паста. www.home-max.bg

47

Билки, които можете да отглеждате у дома

МЕНТА Ментата! Ах, тази мента! Тя намира широко приложение и употреба в медицината, дома и кулинарията. Среща се в голямо разнообразие, аромати и вкусове, включително на ябълка, зелен лимон, даже на шоколад. Подходяща е за отглеждане в домашни условия. Идеално се развива във влажна почва, обича слънцето, но вирее и на полусянка. Размножава се чрез резници или чрез разделяне на корените, но има видове, които се размножават и чрез семена. Това се извършва главно през есента – тогава климатичните условия са най-подходящи, коренищата презимуват успешно, а напролет растенията се развиват по-рано и оползотворяват съществуващата влага. Може да използвате наличната листна маса както свежа, така и изсушена. Ментата се оказва една от най-популярните билки заради многото си полезни действия. В кулинарията се използва широко. Прясна придава аромат на плодови салати, особено на ягоди, конфитюри и кремове, служи и като украса. Тя има ефект на лека упойка върху вкусовите рецептори и е много подходяща в комбинация с шоколад или алкохол. Има ли някой, който не е пробвал или чувал за мохито? Ментата се използва още в рецепти от средиземноморската и арабската кухня, но не си подхожда с други билки и се слага пестеливо. Най-употребяваният вид мента в готварството си остава джодженът. Слага се на печено агнешко, картофи, боб, салати и ястия с кисело мляко. Но освен в хранително-вкусовата промишленост, тази билка се употребява и в козметиката и ароматерапията. Тя е естествен инсектицид срещу оси, мравки и хлебарки. Ако отглеждате мента в саксия на балкона, тя ще ви предпазва от комари, но може да я използвате за ароматен и сгряващ чай или пък за освежаващ и разхлаждащ коктейл. Насладете є се пълноценно!

СИБИРСКИ ЛУК Сибирският лук, известен още като див и салатен лук, е разпространен в Европа и Азия и както вече се разбра, е вид лук. Подходящ е да се отглежда в домашни условия – както в градината, така и в саксия. Използва се най-вече за подправка на салати и определени ястия. Изключително лесно се гледа, защото е непретенциозен към сушата, търпи и влага, а хубавото е, че не страда от болести и вредители. Обича слънчеви места, богата и добре дренирана почва. Размножава се чрез семена или разделяне на луковици и през лятото образува нежнолилави цветове като камбанки. Хранителните му достойнства са високи заради съдържащите се витамини, минерални соли и етерични масла и има мек вкус на чесън и лук. Реже се ситно суров и се използва като подправка на салати, омлети и печени картофи. Подхожда на сосове, дипове, задушени ястия, месо и яйца. Съчетава се добре с всички ароматни треви и зеленчуци. Винаги се прибавя непосредствено преди сервиране или за украса, в противен случай деликатният му аромат изчезва. Не се кълца, а се реже с ножица. През зимата се съхранява най-добре в замразен вид. Оригинално стои, ако го замразите във формички за лед с малко вода, а за украса използвате цветчетата. Може да го приложите за романтичната вечеря.

Идея от Иво Петков: Сибирският лук може да се добави в един великолепен пастет, с който да намажете препечен хляб или пълнозърнести сухари: в заквасена сметана разбърквате парченца пушена пъстърва, сьомга, копър, краставица, настъргана кора и няколко капки лимон.

48 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

eсен 2015

МАЩЕРКА Съществуват около 350 вида мащерка, които имат различни вкусове и приложения, от кулинарни до магически. На отглеждане в домашни условия в саксия подлежат всички сортове. Обикновената, или градинска мащерка е основният вид, широко прилаган в готварството. Билката е една от най-непретенциозните за отглеждане балконски подправки. Размножава се, като се ползват стари екземпляри или ако си набавите нови сортове. Тъй като е сухолюбиво растение, се изисква по-засилено поливане само по време на разсаждането, но след прихващането излишната влага само затормозява растежа. Мащерката обича добре осветени южни тераси и може да оцелее почти без вода, като пак няма да е проблем да цъфти и ухае прекрасно. Именно това благоухание я прави незаменима съставка във всякакви билкови смеси и особено ценена в средиземноморската кухня. Точно заради този доминиращ вкус е добре да се комбинира с други силни подправки, като лук, чесън, червено вино. Използва се към месни и задушени ястия, дори и дивеч. Смело може да я ползвате в пастети, маринати, терини, ястия с домати и зеленчукови супи. Почитта към мащерката е напълно заслужена, и то не само в кухнята. Билката с божествен аромат е била толкова популярна в Древна Гърция, че не е чудно, че най-големият комплимент там бил „ухаеш на мащерка“.

КОПЪР Копърът произхожда от Средиземноморието и Азия. Той е напълно подходящ за всеки балкон. Обича да е на слънчево до полусенчесто място, но задължително да е защитен от вятъра. Размножава се от семена, засети директно в почвата. Не бива да се допуска нито пресъхване, нито преовлажняване на почвата, затова е нужен добър дренаж. Съдът трябва да е достатъчно дълбок, защото копърът има дълбока коренова система, а почвата да е добре наторена. Ако следваме съветите на специалистите, е хубаво копърът да се сее между други растения. Той дава аромат и вкус на много ястия и салати. Има ли някой, който не е ял освежаващ таратор, наръсен с пресен и дъхав копър? Но пресните листа на копъра са прекрасни и за бели сосове, меки сирена, ястия с яйца и риба, морски дарове, супи и зеленчуци. Особено подходящ е за картофи, а киселите краставички направо го обожават. Прибавяйте го винаги пресен, непосредствено преди сервиране, защото ароматът му намалява при термична обработка. Ако все още копърът не намира място на вашата трапеза, с радост ще ви запознаем с многото лечебни ползи от неговата консумация, а те са: побеждава лошия дъх, подпомага храносмилането, облекчава задържането на вода, намалява затлъстяването, предпазва от ракови заболявания облекчава менструалните болки, предотвратява сърдечни проблеми...

Идея от Иво Петков: Копър не се слага само в таратора. Можете да го добавите и в тесто за палачинки, които да сервирате с крема сирене и прошуто.

www.home-max.bg

49

Билки, които можете да отглеждате у дома

ДЕВЕСИЛ Девесилът се среща в много страни на Европа и Азия и се отглежда лесно. Размножаването става чрез семена, които са годни до 3 години. Растението се нуждае от влажна, богата и добре дренирана почва, и разбира се – от слънце. Добре е да се премахват старите листа, когато пожълтеят. Девесилът иска и по-дълбока саксия, защото, колкото по-дълбоки са корените, толкова по-висока е короната. По средата на лятото се подрязва до 30 см – така ще стимулирате и нова листна маса. Девесилът има интензивен аромат на целина, а във Франция е известен и като céleri bâtard, или фалшива целина. Екстракт от семената му пък се добавя към ободряващи напитки, хляб и сладкиши. Вкусът на девесила найдобре си пасва с риган, черен пипер и копър, но не прекалявайте с него, защото може да доминира над останалите съставки. Добавяйте го нарязан, след като ястието е готово, за да се запази ароматът му. Очевидно същият този силен аромат е станал причина да използват девесила като обезмирисител, а пътешествениците през Средновековието слагали листа от него в обувките си, за да премахнат неприятната миризма. Но най-известен в народната медицина е като афродизиак и любовно биле. Това прави присъствието му в букета от билки на вашата тераса абсолютно задължително!

РОЗМАРИН Родината на розмарина е Средиземноморието и името му означава ’морска роса’, но у нас е известен и като бабин косъм. Може да се отглежда в градината като декоративен храст или в саксия. Слънце и отличен дренаж е основната формула, не издържа на ниски температури, а балконът е идеално място за сандъче с ароматната билка. Розмаринът се размножава чрез резници, а не чрез семена, защото те нямат добра кълняемост. Обича светло и проветриво място и се полива редовно, но не по много. Когато израсне достатъчно, е хубаво да се подкастря редовно, за да има добра форма и да се подобри циркулацията на въздуха. Освен като билка, която лекува главоболието и подобрява паметта, розмаринът се отглежда като растение, което участва активно в кулинарията като подправка. Използва се за ястия с риба, дивеч и всякакви печени меса. Много е подходяща за въглехидратни храни, като хляб и картофи, за зеленчуци, като патладжани и тиквички, и калорично месо, като свинско, патешко и разбира се, агнешко. Може да се използва и за плънки, яхнии и супи, слага се дори в наденици. Но розмаринът е много подходящ и за разкрасителни процедури. Освен че ще ви избави от косопад и пърхот, ще направи косата на дамите жизнена и лъскава. За тъмни коси е особено подходящо изплакването им с чай от розмарин. Това е една прекрасна билка с толкова много предназначения. Всеки трябва да я има на своята тераса.

Идея от Иво Петков: Много обичам масло с подправки. Например омесвам размекнато масло със ситно нарязани маслини, чесън и прах от розмарин. После го оставям да постои във фолио и в хладилника, за да стегне.

50 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

eсен 2015

ЕСТРАГОН Естрагонът, познат още и като тарос, е вид пелин и е разпространен в Европа в две разновидности: френски и руски. У нас е разпространен френският естрагон, който с уникалния си пикантен вкус е много популярен във френската кухня. Растението е многогодишно и е подходящо за отглеждане в домашни условия – саксия от около 3–4 литра е напълно достатъчна. Този вид не може да се отглежда от семена, а само чрез разделяне на коренището, и като цяло не изисква никакви по-специални грижи, плевене и поливане, ако се засуши. Обича слънчеви места, добре дренирана до суха камениста почва, а през зимата е добре да се прибере в неотоплявано помещение. Принципно, естрагонът не се отглежда като билка, а основно се употребява за кулинарни цели. Като подправка основно се използват листата и младите клонки. Ароматът на естрагона, дължащ се на етеричните масла, които съдържа, се усвоява бързо в готвените ястия и е добре да се употребява пестеливо. Пресен се използва за подправка на салати, предястия и различни сосове. Прекрасно върви на ястия с риба и морски дарове, яйца и месни ястия от пилешко, пуешко и телешко. При приготвяне на гювечета естрагонът подсилва вкуса на сиренето и месото, подхожда и на всякакви желирани солени специалитети, например на така популярната пача, а френската горчица с естрагон е известна навсякъде. В някои страни естрагонът се цени и като лек, добил репутация на билка, която се справя даже с ухапвания от змии.

МАГДАНОЗ Родината на магданоза е Средиземноморието, или ако трябва да сме точни – това е остров Сардиния. Все пак се среща и като диворастяща билка в Югоизточна Европа, Северна Африка, та чак до Западна Азия. В домашни условия магданозът може да се отглежда и от семена, и от корени. Развива се добре в саксии и обича слънчеви прозорци, но ще расте, макар и по-бавно, на прозорци с източно или западно изложение. Добре компостираната и влажна почва е прекрасна, но съдът за засаждане трябва да е добре дрениран, защото има опасност от мухлясване на почвата, а оттам и загниване на корена или семената. Слънце, влага и много любов са напълно достатъчни на нашия магданоз в саксия. В кулинарията магданозът е може би една от най-популярните и употребявани подправки. Да не забравяме и онази така любима салата табуле, изключително свежа и витаминозна, в която магданозът е главно действащо лице и намира място на всяка трапеза. Когато го готвите в ястия, е добре да го добавяте към края, за да се съхрани ароматът му. Много е популярен и във френската кухня като част от билкови смеси, които се използват за ястия с бавна топлинна обработка. Все пак нашият главен герой не се използва само за ядене – засят в сандъче или саксия, той краси трапезата и създава уют в целия дом. Има една приказка, в която се казва, че магданозът расте добре само ако жената командва вкъщи. Пробвайте.

Идея от Иво Петков: За приготвянето на ориз, сосове и бульон, почти задължително добавям магданоз, но корени, а не листа. Те съдържат повече витамини и са с по-траен аромат.

www.home-max.bg

51

специално издание за градината

РАСТЕНИЯТА У ДОМА

Красота, свежест и любов

С

тайните растенията не само правят дома ни да изглежда привлекателен и приветлив, но отделят кислород и пречистват въздуха около нас, влияят добре за намаляването на стреса и в крайна сметка участват в създаването на една поуспокояваща и хармонична среда вкъщи или на работното място. Има безброй тенденции и моди как растенията да се подреждат и аранжират в затворени помещения. Използването на растенията в модерния дизайн е голямо предизвикателство, защото той изисква изчистени линии и простота. Природата, от друга страна, проявява склонност да бъде дива и хаотична. Все пак това не означава, че модерният интериор трябва да се откаже от зеленината. Има начини да се внесат растенията в дизайна като творчески слой, което е толкова важно, колкото и при другите аксесоари в стаята. Дори съвременната архитектура използва растенията в дизайна като пряк компонент на самата сграда, а не на заден план. Вкъщи вие подреждате растенията по свой вкус, но е добре да съблюдавате няколко простички правила. Малките саксии и по-дребни растения се групират с цел да се създаде впечатление за изобилие и кокетност. Например чудесно място за малките саксии е первазът на прозореца, където може да подредите вашата колекция от кактуси. По-големите растения и особено палмите и стайните дървета са подходящи за големи помещения като интериорен акцент, да запълнят дадено пространство или като естествена преграда. Разбира се, може да направите комбинация от група, включваща по-високи и по-ниски растения. Освен да

52

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

ги разположите хоризонтално, може да използвате стойка за цветя или висящи кошници, закачени една за друга, което ще ви позволи да наредите любимите цветя вертикално. Всичко зависи от вас и вашата нагласа за красота. Растенията също биха могли да се разглеждат като органично антибактериално средство и жив овлажнител. В стаи, които са пълни с растителност, има от 50 до 60% по-малко спори във въздуха, мухъл и бактерии в сравнение с празните стаи. Това се получава, защото растенията освобождават фитохимикали, за които се смята, че са естествен репелент за защита от нападения и инфекции. Доказано е, че растенията увеличават влажността в помещенията чрез дишането си и чрез така наречения процес на транспирация (изпаряване на вода от растенията, в най-голяма степен от листата). Това ги прави особено подходящи за помещения, където влажността е много ниска. Сухият въздух през зимата дразни лигавиците на носа и гърлото и така увеличава алергиите или общата податливост към настинки и вируси. Най-важно, разбира се, е да обичате вашите растения. Ако се съобразявате с техните простички нужди и отдавате полагащото им се внимание, и те ще ви отвърнат също с любов. На следващите страници ви предлагаме една интересна селекция от необятното царство на растенията. И ако досега сте се чудили дали може да отгледате и да се радвате на някое от тях вкъщи, сега е моментът да опитате .

eсен 2015

МАГИЯ ИЛИ ФОКУС?

БОНЗАЙ

Красотата и изяществото на бонсаите радват окото на широката публика и на бонсай ентусиастите от стотици години. Възхищението от малките дървета в плитки саксии е характерно за хора от всички възрасти, социални прослойки, различни народности. Зад цялата тази красота се крият много труд, знания и умения, вложени от създателят на бонзая. Малцина се замислят върху този аспект от бонсай изкуството. Бонсай е творчество. Бонсай е човешко изкуство. Това изкуство не би могло да съществува без артиста, който го е създал. www.home-max.bg

53

специално издание за градината Как да започнем

Има различни начини да се започне с отглеждането на бонсаи: • от семка или вкореняване на резник; • от вече отгледан материал, закупен от разсадник или градински център; • ямадори, или дръвче, което вече е частично оформено от природата*. Първият начин е бавен и в най-добрия случай ще се постигне нещо посредствено. След много, много години. Заслужава си само заради тръпката или експеримента. Вторият начин е по-привлекателен и може да се създадат доста по-добри бонсаи за по-кратко време. Той е идеален за всички начинаещи, които искат да упражняват техники. В случая ще обърнем внимание на ямадори – най-популярния начин за създаването на шедьоври в бонсай изкуството. Ямадори е японски израз, означаващ, че материалът с който правим бонсая, е изваден от природата. А природата понякога създава невероятни творби! За нас остава да ги потърсим и да ги намерим. Не бъркайте ямадори с готовия бонсай! Ако обикаляте и гледате в земята, търсейки бонзая, който да сложите в малка саксия и веднага да впечатлите някого, се обричате на провал. Когато търсите материал за бонсай, дали в природата или в разсадник, е хубаво да гледате две неща: да има характерно и интересно стебло и хубави небари. Под „характерно стебло“ разбирайте някоя красива извивка, естествена хралупа или място, където вие може да създадете такава, постепенно изтъняване от основата към върха. Небари също е японски израз, с който назоваваме корените, тръгващи от стеблото и видими на повърхността в близост до стеблото. Колкото по-хубави небари има един бонсай, толкова по-стар изглежда. Разбира се, намирането на ямадори с перфектно небари е почти невъзможно. Още повече че това, което ще бъдат видими корени в бъдеще, в момента на търсенето е под земята в повечето случаи. Затова си носете гумени ръкавици и разравяйте почвата и шумата, преди да се решите да вадите. Много често се оказва, че материал, който има хубаво надземно стебло, не е никак добър под повърхността. В такива случаи заравяте обратно и продължавате търсенето. Когато разравяте шумата, първо се уверете, че няма да се скарате за територия с някоя пепелянка, защото ще стане неприятно и за двамата. Често ще ви се случва да намирате материал с много хубави корени от едната страна на стеблото и много лоши корени от другата. Този проблем по принцип се коригира, като обелите кората на

мястото, където искате да пусне корени, и наложите със сфагнум, като го държите влажен непрекъснато. При повечето широколистни този метод работи. Само че минават години, докато заякнат новите корени. Трябва да се примирите – бонсай се прави бавно. Повечето начинаещи, търсейки материал, правят грешката да гледат за добре развита корона. Опитните бонсаисти са наясно, че короната на дървото е това, върху което им предстои да работят през следващите години. Там всъщност имат най-голяма възможност да проявят таланта и майсторството си. С подрязване, армиране и други техники, короната с времето придобива формата на старо дърво. Ако я оставим да се развива, както тя си е решила, резултатът обикновено е грозно-предвидим. Короната на бонзая е единственото място, по което можем и трябва да работим целогодишно. Корона, небари и стебло оформят т.нар. видима част на бонзая. Невидимата са корените, по които можем да извършваме някакви манипулации единствено в редките случаи на пресаждане, при това не разполагаме с безкрайно много време, както е при короната. За небари и стебло можем да правим обикновено твърде ограничен брой манипулации, затова е важно да ги подберем правилно в самото начало.

Какви видове да изберем

Препоръчително е да насочите вниманието си към видове, които се чувстват добре в нашите географски ширини и най-вече на надморската височина, на която смятате да отглеждате бъдещия бонсай. Пример – високопланинският клек (Pinus mugo) се чувства прекрасно в природата на голяма надморска височина, но ако бъде смъкнат някъде на ниско и топло, много скоро ще стане за подпалки на камината. Повечето видове хвойна, които растат у нас, пък имат проблем с оцеляването след изваждане. Като най-благоприятни видове, които може да използвате за начален материал, са глог, габър, бук, дъб, клен, а за по-напредналите – и бор. С добиването на опит, в даден момент сами ще установите кой вид се чувства най-добре при вас. За начинаещите се препоръчва да започнат с някой от горните широколистни видове дървета.

Кога е най-подходящото време да се извади дърво от природата

За широколистните най-подходящото време е от ноември до март, когато са в покой. Ваденето на разлистени широколистни

*Важно е да се знае, че вземането на дървета от природата е забранено и предварително трябва да бъде съгласувано с горското стопанство в съответния регион.

54

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

eсен 2015 почти винаги води до смърт. Като извадите широколистно без листа, следва неприятният процес на изчакване до пролетта, за да установите дали ще се събуди, или не. Нетърпението е лош навик при отглеждането на бонсай. След изваждане го оставете навън, където му е мястото, и изчакайте. Ако го вкарате вътре в затоплено помещение с намерение да го събудите предварително, почти сигурно ще го убиете. Препоръчително е да се вадят широколистни растения в момента, в който надуят пъпките напролет, но преди да се разлистят. При иглолистните въпросът е малко по-сложен и зависи от вида. Бор например е добре да се извади, когато се надуят свещичките, но преди да се отворят иглите. Може да има успеваемост при изваждане на бор и през август! Това се оказа възможно поради факта, че борът е в покой в горещините, а през септември започва ново нарастване.

Къде да търсим в природата

Уверете се, че не сте в защитена територия и не вадите защитени видове, защото санкциите са големи. Много често лоши за местообитание места раждат прекрасни образци. Това са: скалисти или песъчливи склонове; места, на които падат малко валежи; пасища (козите са доста добри бонсай майстори, да знаете) и т.н. Градските ямадори също не са за пренебрегване – смяната на озеленяването в паркове и градини е вашият шанс да си набавите необходимия материал.

Къде да държа моето бонсайче

Бонсаите за „вътрешно” отглеждане се държат на закрито (но само през зимата). През останалото време от годината трябва да се изнасят навън, но да не бъдат изложени на преки слънчеви лъчи по цял ден (най-добре се чувстват, ако влагата на въздуха е по-висока). Всъщност бонсаите за вътрешно отглеждане са дървета, които са си външни дървета в своя климатичен пояс. В България не можем да им осигурим нужните условия, за да се чувстват добре, и затова ги отглеждаме вътре в домовете си. Бонсаите за външно отглеждане се държат изцяло на открито. Ако се наложи да ги внесете вкъщи, не ги дръжте там повече от 2–3 дни.

Къде трябва да зимуват бонсаите

Бонсаите за външно отглеждане се нуждаят от същите условия като на техните събратя в природата. Много погрешно е мисленето, че горките дръвчета в саксии не могат да понесат минусовите температури през зимата. Разбира се, на бонсаите в много малки съдове www.home-max.bg

55

специално издание за градината трябва да се осигури защита от студения вятър, но в никакъв случай не бива да се прибират в помещения, в които температурата е над 3–4°C. Въпреки че бонсаите „спят“ през зимата, те все пак се нуждаят от вода. Поливането обаче не трябва да бъде така агресивно, както през лятото. Просто почвата трябва да се поддържа леко влажна. Бонсаите за вътрешно отглеждане трябва да зимуват в помещения само с положителни температури и много светлина.

Височина на бонсаите

Бонсаите могат да бъдат високи от 2,5 до 120 см, като правилото е винаги да се спазват необходимите пропорции, за да изглеждат като възрастни дървета в природата.

Стилове и форми при бонсаите

Всеки бонсаист сам решава каква форма да придаде на своето дърво, като, разбира се, използва характерните му черти. През годините са се обособили няколко основни стила за оформяне, които не са 100% задължителни, но дават една обща представа каква форма можем да придадем на дадено дърво.

Какво означава армиране и защо е нужно

Дърветата в природата и техните клони постоянно растат нагоре, търсейки светлината. Постепенно клоните се навеждат надолу от тежестта си. За оформяне на короната на дърветата важна роля имат и атмосферните условия, вятърът и натежалият сняг по клоните през зимата. При бонсаите обаче клоните не могат да натежат достатъчно и да се наведат надолу, тъй като трябва да се поддържат малки, за да са съразмерни с дървото, и съответно са и твърде леки. Ето затова доста често се налага те да бъдат подрязвани и армирани и да бъдат внимателно насочени в желаната посока. Повечето от красивите форми на бонсаите не са се появили сами, а са се получили чрез армиране на клоните и стеблото, за да им бъде придадена желаната извивка. Най-често армирането се извършва с медна или алуминиева тел без външна изолация, която се увива около клона, който желаете да оформите, а после го изкривявате в желаната посока. При различните дървета и дебелина на армираната част времето за престояване на армировката може да варира от 2 до 6 месеца (в някои случаи и повече). Преди свалянето на армировката тя се нарязва на къси парчета, които след това внима56

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

телно се отстраняват. Важно! Не допускайте телта да се впие в кората на армираната част! Ако това започне да става, незабавно я отстранете!

Пресаждане на бонсаите и подрязване на кореновата система

Пресаждането е критичен момент за бонсаите, защото заедно с пресаждането се подрязват и част от корените. Затова трябва точно да се спазват сроковете за тази процедура! Най-доброто време за пресаждане е, когато пъпките на дърветата са наедрели, но още не са започнали да се разтварят. В зависимост от климатичните условия, най-подходящият момент за това в България е от края на февруари до началото на април (същото важи и за стайните бонсаи, които не са загубили листна маса през зимата). Иглолистните бонсаи могат да се пресаждат от края на март до края на април (в отделни случаи в началото на май). Същите срокове важат и за изваждане на дръвче от двора на вашата къща или градински център. Целта на пресаждането и подрязването на корените е да бъде подменен почвеният субстрат и постепенно с годините да бъдат отстранени всички големи и дебели корени и да се стимулира развитие само на фини, гъсто разположени коренчета, но те да бъдат достатъчни, за да изхранват дръвчето. При всяко пресаждане бонсаите трябва да влизат във все по-малки и по-плитки саксии, за да изпъкне истинската красота на дървото. Пресаждането в друго време крие сериозни рискове за бонсаите и се извършва само в краен случай!

Кога да се подрязват клоните

Тънки клони може да подрязвате през цялата година. По-дебели клони е желателно да се подрязват в началото на пролетта. При широколистните бонсаи може да използвате овощарска замазка, за да запечатате раните. Иглолистните бонсаи нямат нужда от замазка.

Почвени субстрати, поливане и торене

Изборът на правилния почвен субстрат е много важен, защото той определя цялостното развитие на дървото, а също така интензивността на поливането и допълнителното подхранване.

Преди години се е използвал специален компост от глинеста почва, натрошена листовка, торф и пясък в различно съотношение според вида на дървото. В последните години все повече се

eсен 2015

www.home-max.bg

57

специално издание за градината Когато използвате за своите бонсаи обикновени торфопочвени смески за цветя, няма нужда от торене през първата година след пресаждането. На следващата година може да започнете да торите с най-обикновен тор за цветя.

Борба с вредителите

Бонсаите, особено тези за външно отглеждане, са много чест обект на нападения от вредители. Забравете старите лекове, като тютюнева или сапунена вода! Готовите разтвори, които се продават в пулверизатори, вършат добра работа само ако са закупени от сигурен продавач!

утвърждават специални стерилни гранулатни почви: акадама, кириу, лава, пемза, керамзит, зеолит и др. Тези гранулатни почви са с неутрално pH и в тях няма хранителни вещества и органична материя, която може да доведе до гъбични инфекции или други заболявания на бонсаите. При тях не може да се получи преполиване, което води до загниване на корените, тъй като излишната вода лесно се отцежда от саксията. Разбира се, когато се използват такива субстрати, трябва задължително да се засили подхранването на дървото с различни торове. Много често се среща препоръката, че бонсаите се поливат само и единствено чрез потапяне на саксията в съд с вода. Това обаче съвсем не е така и е твърде грешно! Най-често бонсаите се поливат отгоре! Най-важното е да осигурите добър дренаж в саксията, за да може излишната вода лесно да се оттича. Така няма да има риск от преполиване. Кога да поливате, ще трябва да решите сами, защото няма точна формула за това. Всичко зависи от сезона, почвата, вида на дървото, местоположението, влажността на въздуха и др. Просто осигурете на дървото нормална влага и поливайте, когато почвата започне да засъхва. Не е желателно да поливате през деня, когато слънцето огрява бонсаите. Използвайте престояла вода! Водата от застояли водоеми не е подходяща! В повечето случаи пулверизирането на бонсаите не е задължително. За торенето, също както за поливането, няма точна формула!

58

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Листните въшки се третират с инсектициди, акарите – с акарициди, а гъбичните заболявания – с фунгициди. На опаковките им винаги има инструкции за употреба. Ако бонсаите са нападнати от мравки, напръскайте със спрей срещу пълзящи около саксиите и под тях. Съвет: Обработвайте бонсаите профилактично, още преди да са се появили вредителите!

Колко дълго живее един бонсай

Всяко дърво в саксия може да живее толкова дълго, колкото и неговите събратя в природата. В много случаи дори и двойно повече, тъй като за тях се полагат специални грижи по подхранване, защита от вредители и заболявания, които биха могли да доведат до трайни увреждания.

Затова, ако някой реши да се занимава с отглеждането на бонсаи, трябва предварително, внимателно и обстойно да се запознае с всички основни техники и дейности, свързани с развитието на бонсаите, за да може дълго да се радва на тази миниатюрна красота, наречена бонсай. Да създава красота. Да създава магия. Магия за публиката, която е фокус. _

eсен 2015

СЪВЪРШЕНСТВО И ГРАЦИЯ

ОРХИДЕЯ

Орхидеите са красиви и нежни. Изящни скулптури, които със своите съвършени геометрични форми са пълна противоположност на меките, заоблени извивки на по-често отглежданитe домашни цветя. Правите линии, които минават през тези цветя, са ги превърнали в символ на съвършенство и красота, което е свързано с идеята, че красотата може да бъде намерена в симетрията. Това тяхно много необичайно качество ги прави толкова екзотични и желани. www.home-max.bg

59

специално издание за градината За разлика от другите стайни растения, като папрати, филодендрони, палми, бръшляни и прочие, голяма част от орхидеите в природата не растат на земята, а по дърветата – т.нар. епифити. Те се прикрепят към тях с корените си и растат с хранителните вещества и влага от въздуха и дървесната кора.Този начин на живот при оскъдни валежи е превърнал техните стебла, листа и корени в своеобразни резервоари. Орхидеите обичат добре осветено място, но светлината не трябва да е пряка. Трябват им около 10–15 часа светлина на ден. Затова през зимата е препоръчително да има допълнително изкуствено осветление. Поради голямото разнообразие от видове има специфични изисквания за температурата, но общото правило е 21°С през лятото и 15°С през зимата, а през нощта може температурата да е с 10°С по-ниска. Това е, защото в природата повечето орхидеи изпитват голяма разлика между дневните и нощните температури. Съвет: Опитайте се да постигнете 10-градусова температурна амплитуда между деня и нощта, особено през есента и зимата, което ще стимулира образуването на цветни пъпки при повечето от орхидеите. Например изнасяйте растението на стълбище или на остъклен балкон. Този малък трик ще ви даде шанса не просто да имате орхидея, но и тя да цъфти. Орхидеите не обичат горещия и застоял въздух, добре е помещението да се проветрява редовно, но без да се излага растението на течение, което може да е фатално за него. Затова влажността на въздуха е важна – пулверизирайте орхидеите от време на време. Вкъщи орхидеите се отглеждат в саксии, пълни със специален субстрат от борови кори, мъх, камъчета и дори дървени въглища. Този субстрат дава възможност корените да бъдат добре аерирани и позволява на водата да се оттича бързо. Внимание! Нищо не убива една орхидея по-бързо от това да я държите в подложка, пълна с вода, тъй като липсата на кислород ще предизвика задушаване и загниване на корените. Поливайте обикновено около един път седмично, а след това оставете субстрата да изсъхне малко, преди отново да полеете. Орхидеите са по-добре подготвени да издържат на периоди на засушаване, отколкото да бъдат преполети. Орхидеите не изискват изобилно подхранване. Въпреки това, за да се поддържа здраво растението и да има редовен цъфтеж, се прилага слаб разтвор на тор веднъж седмично. Независимо от състава на торовете, кои60 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

то сте решили да използвате, те трябва да съдържат малко или никакъв карбамид. Найдобре е да купувате торове, предназначени за орхидеи, но ако торът не е специално за тях, се разрежда до една четвърт от препоръчаното на опаковката. Когато се съмнявате, слагайте по-малко, а не повече. Добре е всеки месец да се облива субстратът с обикновена вода, за да се премахнат натрупаните соли на торовете. Не се торят болни растения и растения в покой. Пресаждането на орхидеите е необходимо при един или в комбинация от два основни фактора: субстратът е започнал да се разгражда и често се виждат части от мъртви корени или растението е започнало да расте над ръба на саксията. В първия случай не може да се изисква по-голяма саксия, тъй като орхидеите се чувстват добре в малки саксии; просто заменете хранителната среда. Във втория случай се налага разделяне или преместване на орхидеята вече в по-голяма саксия.

Вредители и физиологични увреждания

• Ако се появят кафяви, твърди и сухи петна по листата, вероятно растението е било изложено на пряка слънчева светлина. Преместете го на сянка. Ако обаче петната са меки, има вероятност от появата на плесен и заразените листа трябва да се отстранят. Плесента се появява при пулверизиране, когато е хладно и водата няма възможност да се изпари бързо.

• Ако светлината не е достатъчна, орхидеята може да провисне и да започне да расте хоризонтално. В други случаи може да се дължи и на неправилно поливане.

• Растението не цъфти. Може да се дължи на неправилни грижи, но ако растението изглежда здраво, значи има нужда от светлина.

• Листни и щитоносни въшки. Може би най-популярното домашно средство срещу тази група от вредители е да почистите с памучен тампон, напоен в изопропилов алкохол. Не използвайте друг алкохол, като етанол или метанол, който може да проникне в растителните тъкани и да причини значителни щети! Добре е концентрацията на изопропилов алкохол да е 70%. Пръскането с алкохолни разтвори невинаги е ефективно срещу яйцата, които често са добре скрити, оттук и необходимостта от задълбоченост и повторение. Знаете ли, че в Япония орхидеята Neofinetia falcata има дълга история в културата на самураите. Това малко бижу се е ценяло високо от японското кралско семейство заради своята изящност, аромат и зеленина. Neofinetia falcata е била символ на богатство и благородство. Самураят воин пътувал в продължение на кило-

eсен 2015

Дендробиум (Dendrobium)

Одонтоглосъм (Odontoglossum)

метри в търсенето на тази малка орхидея, за да я занесе в императорския двор. Ако воинът успеел в стремежа си, това се е считало за знак за смелостта му.

Видове орхидеи

Орхидеите са далеч по-силни и устойчиви, отколкото повечето хора си мислят, и са общо взето, изключително приспособими. Битува дългогодишен мит, че е трудно, ако не и невъзможно, орхидеите да се отглеждат в домашни условия. При наличието на

повече от 20 000 естествени вида и около 100 000 изкуствени хибрида, има някои наистина изключително капризни орхидеи. Но има и много здрави, популярни и лесни за отглеждане видове, които се адаптират към температурите и намират своето място в непретенциозните условия на дома.

Дендробиум (Dendrobium)

Грижите за орхидеята дендробиум варират в доста широки граници, защото това е голям род с около 1200 вида и още толкова хибриди. www.home-max.bg

61

специално издание за градината За щастие, повечето от тях са лесни за отглеждане, след като знаете от какво имат нужда. Това са и едни от най-популярните видове орхидеи, които може да закупите от градинските центрове и парници и са много подходящи за отглеждане в дома. Температура. Температурните изисквания варират в широки граници. Климатът на обикновения дом е подходящ за орхидеята дендробиум. Светлина. Много и ярка. Вода. Повечето от тези растения искат субстратът да е изсъхнал между поливанията. Дендробиумът има периоди на покой и тогава подхранването и поливането се преустановяват. Влажност на въздуха. Не са особено придирчиви към влажността, но ако осигурите 60–70% влажност на въздуха, би било добре. Пулверизирайте периодично. Пресаждане. Корените им запълват саксиите нагъсто и затова глинените и стъклените саксии са по-подходящи от пластмасовите. Пресаждат се, когато растението започва да нараства над ръба на саксията.

Катлея (Cattleya)

Орхидеите катлея отдавна са също много популярни. Те са свързани и с други видове, като лелия и брасавола. Има и изключително много хибридни сортове. Много от видовете катлея могат да цъфтят два-три пъти годишно с красиви восъчни цветове, макар че веднъж годишно е по-често. Няколко вида са и много ароматни. Температура. Вирее най-добре при междинни температури 21–27°С през деня и 6–8°С през нощта. Светлина. Добре осветени прозорци с южно или източно изложение. Вода. Субстратът трябва да е изсъхнал между поливанията. След цъфтежа някои видове имат период на покой. Полива се много оскъдно следващите няколко месеца, а след това се възобновява нормалното поливане и торене. Влажност на въздуха. Много от видовете катлея идват от малко по-сухи райони в сравнение с повечето тропически орхидеи, така че те могат да се справят добре с малко по-малко влага, около 50–60%. Пресаждане. Пресаждат се, когато растението започва да нараства над ръба на саксията.

Милтония (Miltonia)

Орхидеите милтония често се бъркат с рода милтониопсис (Miltoniopsis), или теменужна орхидея. За щастие, грижите са почти идентични и в двете групи, така че объркването не предизвиква твърде много проблеми. Милтониите са много ефектни растения с големи, плоски,

62

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

атрактивни цветове. Често се използват и в хибридизацията. Произхождат от Южна Америка, най-вече са разпространени в Бразилия и растат като епифити (върху дърветата). Има осем естествено срещащи се хибрида, които принадлежат към рода, и девет действителни вида. Всички орхидеи от рода милтония са уханни. Температура. Не обичат температурните промени. Чувства се най-добре при междинни температури 21–26°С през деня и 6–8°С през нощта. Светлина. Осветлението може да бъде сравнително ниско. Добре вирее на прозорци с източно или западно изложение. Вода. Не обича засушаване. Поливайте дватри пъти седмично, като водата трябва да се отцежда добре през субстрата. В никакъв случай не преполивайте, за да не загният корените и да се развият болести. Влажност на въздуха. Не е особено придирчива, ако е добре напоена. Влажността да е около 50–60%. Пресаждане. Поради любовта на милтонията към високата влага субстратът започва да се разлага бързо, затова е препоръчително всяка година да се пресажда.

Одонтоглосъм (Odontoglossum) Орхидеите одонтоглосъм идват предимно от Андите, където се радват на по-хладни температури и висока влажност на въздуха. Разнообразието им е огромно, сравнително лесни са за отглеждане. Цветовете им често имат уникални цветови комбинации и приятен аромат. Чрез хибридизиране Odontoglossum са комбинирани с Oncidiums и други видове орхидеи и по този начин могат да предложат привидно безкраен набор от впечатляващи цветни модели. Температура. Вирее най-добре при междинни температури 21–24°С през деня и 6–8°С през нощта. Светлина. Добре осветени прозорци с южно или източно изложение. Вода. Поливайте тези орхидеи обилно и те ще бъдат щастливи. Обичат водата им да е чиста – дъждовна или преварена. Внимавайте все пак да не преполеете. Водата трябва добре да се отцежда през субстрата. Влажност на въздуха. Обичат висока влажност на въздуха – от 60 до 80%. Пулверизирайте често. Пресаждане. Изисква пресаждане най-малко веднъж на всеки две години, като всички мъртви корени трябва да бъдат премахнати внимателно.

Фаленопсис (Phalaenopsis)

Фаленопсисът е един от най-разпространените и най-лесен за отглеждане род орхидеи. Това го оправи и особено подходящ

eсен 2015

Катлея (Cattleya) избор за начинаещи любители и ентусиасти. Фаленопсисът има големи, атрактивни цветове, които се предлагат в голямо разнообразие от багри. Повечето видове имат по няколко цвята на стеблото, но някои са и повече. Има изключително много хибридни сортове на пазара. Температура. Фаленопсисът вирее най-добре при междинни температури 21–27°С през деня и 6–8°С през нощта. Имайте предвид, че температури над 27°С може да са сигнал за растението, че това не е правилният сезон, в който да цъфти! Светлина. Предпочита сравнително ниска осветеност в сравнение с други орхидеи. Чувства се добре на източен прозорец или леко сенчести прозорци с южно изложение. Пряка слънчева светлина не е препоръчителна, тъй като това може да доведе до слънчево изгаряне. Вода. Фаленопсисът няма псевдолуковици, в които да съхранява вода, затова не обича прекалено засушаване. Поливайте го два пъти седмично, като водата трябва да се отцежда добре през субстрата. В никакъв случай не преполивайте, за да не загният корените и да не се развият болести. Подхранвайте веднъж седмично, за да

Милтония (Miltonia) www.home-max.bg

63

специално издание за градината

Фаленопсис (Phalaenopsis) стимулирате цъфтежа. Влажност на въздуха. Чувства се най-добре при влажност около 70%. Това не е от решаващо значение, но растението ще го оцени. Ако искате да се повиши влажността, пулверизирайте често. Пресаждане. На всеки две-три години трябва да се подменя субстратът в саксията.

Цимбидиум (Cymbidium)

Орхидеите цимбидиум разполагат с много голямо разнообразие от красиви и ефектни

червени, розови, зелени, и жълти цветове. Листата може да бъдат също доста привлекателни, като при някои растения са дори и пъстри. Много са популярни и миниатюрните хибридни видове на този род. Водят произхода си от някои части на Азия, включително Китай, Япония, Индия, Филипините и други страни. Култивирани са от дълго време и дори има доказателства, че са били отглеждани в Китай преди хиляди години. Температура. Имат нужда от хладни температури, за да инициират цъфтеж. В страните с умерен климат като България може да се изнасят есента навън, докато температурите не паднат под 0–4°С. Дори могат да оцелеят под нулата за кратки срокове. През останалото време може да се поддържат междинни температури 19–24°С през деня и 6– 8°С през нощта. Светлина. Осигурете ярко непряко осветление, подобно на това, което би трябвало да използвате за орхидеята катлея. Вода. Препоръчително е субстратът да е изсъхнал между поливанията, защото цимбидиумът разполага с псевдолуковици, в които може да складира вода. Еднократно поливане седмично е достатъчно. Всеки месец обливайте субстрата с течаща вода, за да се отмият натрупаните соли. Влажност на въздуха. Въздушната влажност да е около 50% – 60%, а от пролетта до есента е добре въздушната влажност да се повиши на 80%, което ще изисква по-често пулверизиране. Пресаждане. През пролетта, на две-три години. _

Цимбидиум (Cymbidium)

64 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

eсен 2015

В РИТЪМА НА АМЕРИКА

КАКТУСИ

С необичайните си тумбести и плътни стебла и красиви цветове кактусите са станали любими растения на много хора по света. Родом от Америка, те впоследствие са се разпространили в останалите части на света. Стайните кактуси се предлагат в най-различни странни и прекрасни форми и размери, но като цяло могат да бъдат разделени на две основни групи: пустинни и горски кактуси. Изискванията за обгрижване обаче за всяка една от групите са много различни и трябва да се имат предвид. www.home-max.bg

65

специално издание за градината

Кактуси – пустинни видове

Заради корените си, разположени в близост до повърхността на почвата, кактусите се възползват и от най-леките валежи. Те бързо абсорбират влагата и я съхраняват в плътното си разширяемо стебло за дълго време. Когато водата вече не е на разположение през лятото, кактусите продължават да фотосинтезират, защото зелените им стебла с потънали пори и восъчно покритие губят по-малко вода, отколкото обичайните листа на останалите растения. Плътната мрежа от бодли засенчва стеблата и ги оставя по-хладни от околния въздух. Пустинните кактуси заплащат тази водоспестяваща адаптация с бавен растеж.

Вредители и физиологични проблеми

• Гниене в основата и пречупване на стеблото – прекомерно поливане през зимата, вследствие, на което корените загниват.

• Меко и сбръчкано връхче, а отдолу загнило – прекомерно поливане през зимата.

• Корковидни язви по повърхността – физическо нараняване на мястото, вредители или измръзване.

• Щитоносни въшки – малки кафяви щитчета, полепнали по стеблата. Да се избършат с влажно парцалче. При по-тежки случаи се пръска с инсектицид.

• Власести щитоносни въшки. Събират се на гроздове по стеблата, разположени в бял памуковиден налеп. Ако инвазията не е напреднала, може да се избършат с влажно парцалче. При по-тежки случаи се пръска с инсектицид.

Опунция микродазис/ бодлива круша/заешки уши (Opuntia Microdasys)

Опунция микродазис е бодлив пустинен кактус от големия род на опунциите. Достига височина около 30 см. Произхожда от пустинните райони на Мексико. Този кактус не разполага с централно стебло. Тялото му е съставено от овални плоски сегменти. Тези сегменти винаги растат по двойки, които наподобяват ушичките на зайче. Най-новите сегменти първоначално са червени и узряват до тъмнозелено. Бодличките растат на снопчета и са извити като кукички. Цъфти през юли и август с големи кремавожълти цветове. Температура. Може да варира от 21°C до 37°C, но изисква по-ниски температури през зимните месеци (10–18°C), далече от радиатори и климатици. Светлина. Изисква целогодишна слънчева светлина. Чувства се добре на прозорци с южно изложение. През зимния период светлината може частично да бъде намалена.

66 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Влажност. Предпочита условия на ниска влажност, сведена до минимум. Поливане. Полива се умерено. През зимния период поливането се преустановява и се възобновява отново през пролетта. Почва. Подобно на повечето кактуси, този екземпляр изисква песъчлива почва, през която водата да се оттича лесно. Подхранване. През 10–15 дни с тор за кактуси, през пролетта и лятото. Пресаждане. Пресаждането трябва да се извърши през лятото, след приключването на цъфтежа. По време на първата си година в новата саксия растението се напоява редовно, за да се насърчи растежът на здрава коренова система. Размножаване. Размножава се с листни прешлени.

Цереус перувианус/колонен кактус/перуански кактус (Cereus Peruvianus)

Цереус перувианус е известен още и като колонен кактус, защото стеблото му е изправено подобна на колона, с ясно изразени ребра и кафяви бодли. Може да достигне височина 60–90 см. Цъфти през лятото с фуниевидни бели или розови цветове, които се отварят през нощта. Произхожда от Южна Америка. Много лесно се отглежда на закрито и се нуждае от много малко внимание. Температура. Умерено топло от пролетта до есента (15–24°C) и по-хладно през зимата (10–13°C). Светлина. Расте при наличие на силно слънце. Влажност. Не се изисква оросяване. Достатъчно е помещението да бъде добре проветрено. Поливане. В горещите дни се полива обилно, а при хладно време и през зимата почти не се полива. Почва. Добре дренирана почва. Подхранване. С тор за кактуси, през лятото. Пресаждане. Докато е млад, кактусът може да бъде пресаждан всяка година през пролетта. Като по-голямо растение вече – само когато е необходимо, в малко по-голяма саксия. Размножаване. Размножава се с резници.

Ехинокактус грузонии (Echinocactus Grusonii)

Ехинокактус грузонии е с кълбовидно оребрено стебло с остри бодли и с времето може да придобие удължено-овална форма. На върха има бели рошави власинки. Цъфти през лятото с големи жълти цветове. Повече се отглежда заради формата обаче, тъй като цъфти трудно на закрито. Расте бавно и за десет години може да достигне около 25 см височина. Произход – Мексико. Температура. Умерено топло от пролетта до есента (15 – 24°C) и по-хладно през зимата

eсен 2015 (10–13°C). Светлина. Расте на добре осветено място, но без директна слънчева светлина. Влажност. Периодично може да се оросява. Поливане. Полива се редовно, но не бива да се преовлажнява. През зимата се полива пестеливо. Почва. Добре дренирана почва. Подхранване. На всеки четири седмици през лятото, с тор с високо съдържание на калий. Пресаждане. На всеки 2–3 години или само когато е необходимо. Размножаване. Размножава се със семена.

Kактуси – горски видове

Горските кактуси са популярни със своите атрактивни и пъстри, а понякога и ароматни цветове. Ключов момент в отглеждането на този вид кактуси е да не се забравя, че това са тропически растения, които се нуждаят от топлина, светлина и влага, за разлика от пустинните си братовчеди, които дълго време могат да издържат без поливане. Горските кактуси са с листоподобни стебла, предимно плоски и сегментирани, които формират дълги клони и растат в тропичните и субтропични региони по целия свят. За разлика от пустинните видове, те често са катерливи или такива, които се придържат към дърветата (епифити) – получават вода и хранителни вещества от въздуха през порестата повърхност на своите корени. Горските кактуси могат да задържат цветовете си от три до пет седмици, в зависимост от средата и грижите, които се полагат за тях.

Шлумбергера/коледен кактус (Schlumbergera hybr.)

Най-известният сред горските кактуси е коледният, защото може да цъфти до три пъти през годината, като единият цъфтеж е винаги около Коледа (ноември – януари). Произхождащи от Бразилия, днес коледните кактуси се предлагат навсякъде. Цветовете им са камбанковидни, обагрени в червено, розово, лилаво или дори жълто. Стеблата са съставени от ясно изразени назъбени сегменти. Съвет: В началото на септември е добре от стеблото да се отщипят сегментите, които са по-къси от един сантиметър. За да се предизвика цъфтеж по Коледа, осигурете на коледния кактус 12 – 14 часа пълна тъмнина през есенните нощи и много оскъдно поливане. След появата на цветните пъпки растението не бива да се мести и дори да се върти на място, за да не окапят. Температура. Ако температурите се поддържат стабилни, около 18 – 21°C, цъфтежът може да продължи осем седмици и повече. Коледният кактус изисква период на покой, който му помага да цъфне отново от февруари

до март. През това време е добре температурата да е около 13 – 15°С. Ако температурата е под 10°С, растението ще загине. Светлина. По време на късната есен и през цялата зима тези растения се нуждаят от пряка слънчева светлина. По всяко друго време на годината светлината трябва да е приглушена. Твърде много светлина по време на покой може да предизвика пожълтяване на кактуса и той да не образува цветни пъпки следващата година. Влажност. Нормалната стайна влажност и добрата вентилация на помещението са напълно достатъчни. Поливане. Въпреки че е кактус, това е тропическо растение и е добре горният слой на почвата да се поддържа леко влажен. В периода на цъфтеж поливайте нормално. В периода на покой поливайте рядко. Почва. Добре дренирана почва с примес от кори, пемза или перлит. www.home-max.bg

67

специално издание за градината едномесечен период на покой. През този месец поливането се намалява, но почвата трябва да се запази леко влажна. Почва. Добре дренирана почва с примес от кори, пемза или перлит. Подхранване. Тори се на всеки две седмици от март до юни със специална тор за кактуси. Не се подхранва в период на покой. Пресаждане. Пресажда се, когато саксията умалее. Никога по време на цъфтеж или след период на покой. Размножаване. Чрез резници.

Епифилум/кактус-орхидея (Еpiphylium Ackermannii)

Подхранване. Подхранва се на големи интервали почти през цялата година със специална тор, предназначена за кактуси и суколенти. Не се подхранва в периодите на покой. Пресаждане. Изисква се на всеки три години. Най-благоприятен период: февруари – март. Размножаване: Чрез резници. За най-добри резултати резниците трябва да бъдат взети в началото на лятото.

Xатиора/великденски кактус (Hatiora Gaertneri)

Родом от Югоизточна Бразилия, великденският кактус е тропическо епифитно растение, което обича топъл и влажен климат. Стеблата му са лентовидни, сегментирани и силно разклонени, но се различават от тези на коледния кактус. Цветовете са фуниевидни, лъчеобразно оформени, в красиви пурпурни нюанси, с жълти тичинки в центъра. Цъфти през април и май, когато се празнува Великден, откъдето идва и името му. Съвет: В началото на януари преместете растението в хладно помещение с температура 10 – 18°C. Дръжте кактуса в килер или го покривайте с кутия, за да стимулирате образуването на цветни пъпки. Осигурете ежедневно най-малко 14 часа тъмнина. Преместете растението на светло място след появата на цветните пъпки. Температура. През пролетта и лятото да се поддържа температура 24 – 27°C. През зимата до 18°C, но не по ниска от 10°C. Светлина. Този тропически кактус обича ярка, но в никакъв случай пряка светлина. Влажност. Нужна е влажна среда, за да оцелее. Редовно пулверизирайте, за да се осигурява необходимата влажност. Поливане. Великденският кактус обича дъждовна или дестилирана вода. Почвата трябва да се поддържа влажна, но не и подгизнала. Веднага след като цъфтежът е приключил, настъпва 68 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Епифилумът е тропически кактус, който цъфти с големи, надиплени, фуниевидни цветове, които могат да достигнат 20 см в диаметър. Цветът им варира от бял, жълт, оранжев, розов, червен до пурпурен. Някои от тях са и много ароматни. Стеблата са месести, лентовидни и назъбени по краищата. Лесно полягат, когато са отрупани с цвят. Цъфтежът e от април до юни, като всеки цвят се задържа до пет дни. При добри условия растението може да цъфти още веднъж – през есента. Заради великолепните цветове сравняват епифилума с орхидеята, както понякога е наричан. Съвет: С цел да се гарантира цъфтеж през следващата година, епифилумът се нуждае от период на зимен покой. В началото на декември преместете кактуса в хладно и тъмно помещение, но през деня му осигурявайте светлина. Поливането през този период трябва да бъде съвсем оскъдно. В началото на март или когато се образуват цветните пъпки, преместете на по-топло и осветено място. Температура. Поддържайте умерена температура (16 – 24°C) по време на цъфтеж. В период на покой дръжте на хладно (4 – 12°C). Светлина. Епифилумът харесва разсеяна, непряка слънчева светлина. Подходящо място е прозорец с източно изложение. Влажност. По време на цъфтежа е необходимо растението редовно да се пулверизира, полива и подхранва. През зимния период влажността трябва да е минимална. Поливане. По време на оформянето на цветните пъпки се изисква по-често поливане. По време на цъфтеж и растеж се полива обилно, ако почвата започне да засъхва. В период на покой се полива рядко. Почва. Добре дренирана почва с примес от кори, пемза или перлит. Подхранване. През периода на вегетация растението трябва да се подхранва често със специална тор за кактуси. Пресаждане. На всеки две години растението се прехвърля в по-голяма саксия. Не сваляйте почвата около корените по време на пресаждането. _ Размножаване. Чрез семена или стъблени резници.

eсен 2015

ЗИМНАТА ПРИНЦЕСА

ЦИКЛАМА

Красива и елегантна, малко капризна, но много чаровна, цикламата е зимната принцеса в дома! Прекрасните й, приличащи на пеперуди цветове, цъфтящи през зимата, и интересните сребристозелени листа я правят желано и обичано растение. С настъпването на пролетта цикламата се оттегля в своите покои и напълно изчезва, остава само грудката, която ще изисква много малко грижи от вас до началото на есента, когато тази зимна принцеса отново ще се впусне в шеметен цветен танц. www.home-max.bg

69

специално издание за градината

Естествената среда на цикламата са планинските скалисти райони. Тя вирее до 1000 м над морското равнище, в ареали с храстовидна растителност. Това е нежно растение, което не харесва измръзване и се бори да оцелее в студените зимни температури. Цикламата е грудково растение от семейство иглика. Има около 20 вида. Най-разпространеният вид е Cyclamen persicum, наречена още 70 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

„персийска циклама”. Тя е най-култивираният вид за отглеждане на закрито от градинарите и най-разпространеният в парниците и градинските центрове. Цветовете є са компактни и нежни, разположени върху стройни стебла високо над листата. На разположение са в много цветове: нежнобяло и светлорозово, наситенорозово

eсен 2015 и цикламено, виолетово, оранжево и пурпурно, често с по-тъмни петна в дъното на чашките. Листата са не по-малко атрактивни, сребристозелени, с формата на сърце. Много често – с интересни мраморни ефекти по тях. Стайната циклама е взискателна и правилните грижи за нея са от съществено значение за оцеляването є. Подходящо е добре осветено източно или северно изложение, но в никакъв случай на пряка слънчева светлина. След образуването на цветовете саксията не се мести! Полива се обилно, особено по време на вегетацията, но винаги само в подложката. Водата не трябва да докосва стеблата или листата. Тори се редовно, но по малко по време на цъфтеж, а в периода на покой (април – септември) подхранването се преустановява. Прецъфтелите цветове трябва да се отстраняват. Цикламата обича да е на хладно и температурата не бива да е по-висока от 10–15 °С. Въздухът не трябва да е твърде сух, наблизо може да се сложи съд с вода и от време на време да се пулверизира около листата. Така цикламата ще цъфти от декември до март.

След прецъфтяването растението се приготвя да заспи, съответно поливането постепенно трябва да се намали, а подхранването се спира. Когато листата пожълтеят, саксията се слага на тъмно и хладно, без да се полива до края на лятото. Цикламата се пресажда в средата или в края на лятото и отново се поставя на хладно, но вече на добре осветено място, a почвата се поддържа леко влажна. За да има растението красиви цветове и здрави листа, добре е грудката да е заровена до половината. Цикламата се размножава чрез семена, които се засяват в края на лятото при температура 15–22°С. Внимание! Много често допускана грешка е след закупуването на готова цъфнала циклама, тя да се постави в топлия хол, за да краси интериора. Така до няколко седмици обричате красивото растение на смърт. Намерете на цикламата подходящо хладно място, за да се радвате на прекрасните й ярки цветове цяла зима. При правилни грижи цикламата може да е с вас повече от 20 години!

www.home-max.bg

71

специално издание за градината Вредители и физиологични увреждания

Ако челото на грудката е меко и загнило, а стеблата полягат, има голяма вероятност растението да е преполято. Получава се, когато растението се полива отгоре. Челото на грудката трябва да е сухо. Ако листата започнат да жълтеят по време на цъфтеж, вероятно въздухът е твърде топъл и сух, няма достатъчно влага или растението е изложено на пряка слънчева светлина. Цъфти кратко или недостатъчно през зимата. Отново проблемът може да е висока температура, сух въздух и недостатъчно влага. По време на цъфтеж и растеж трябва да се подхранва редовно, но умерено. Цикламен акар – причинява изкривяване и закърняване на листата. Заразените листа се отстраняват. Растението се третира с акарициди. Цикламата е прекрасен подарък, тя е израз на искрени чувства, любов и нежност. Носи положителна енергия, чувство на уют и хармония вкъщи, сплотява семейството.

Популярни сортове циклама

Cyclamen persicum е родом от района около Средиземно море. Тя е въведена във Франция в края на ХVI век. През ХIХ век се появяват първите хибриди, с много повече нюанси и по-големи цветя. В наши дни разнообразието от сортове и хибриди е огромно, най-общо се разделят на три вида според височината им: • Стандартните сортове с височина 30 см са: Decora, Triumph, Rex, Swetheart, Friller Pink, Perfetto Synchro Mix, Sierra Synchro Scarlet, Snowridge Maxi, Dhiva и др.; • Средновисоки сортове с височина до 22 см: Snowridge Midi, Fantasia Deep rose и др.

• Нискорастящи сортове с височина до 15 см: Snowridge Mini, Winfall Deep Rose, Mirabelle, Tiny Mites, Puppet, Kaori,Victoria, Metis и др. Знаете ли, че цикламата от семейство Primrose е била едно от любимите растения на Леонардо да Винчи? С него той е украсявал полетата на ръкописите си в началото на ХVI век. Знаете ли, че в древността цикламата е била призната със своите терапевтични качества поради наличието на cyclamine – горчиво вещество с очистителен ефект. Тя била основно средство в хомеопатията и се използвала за лечение на депресия, меланхолия и мрачни настроения. _

72

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

eсен 2015

ЯРКИ БАГРИ ЗА ПРАЗНИКА

КОЛЕДНА ЗВЕЗДА

Коледната звезда заема централно място в интериора през зимата. Създава празнична атмосфера с пищната си корона от плътни тъмнозелени листа, на фона на които изпъкват красиви прицветници, напомнящи големи, ярки звезди. Ще им се радвате дълго по време на празниците, но ако имате желание и търпение и положите усилия, може да накарате вашата коледна звезда да „грее“ отново и следващата Коледа. www.home-max.bg

73

специално издание за градината

Поансетията, или така наречената коледна звезда, е тропическо растение и произхожда от Мексико и Гватемала. В началото на ХХ век се превръща в символ на коледния празник. Общото название поансетия е в чест на Джоуел Робъртс Пойнсет, първия американски посланик в Мексико, който е изпратил някои от растенията у дома, за да разкраси парника си в началото на 1820 г. Атрактивната част от растението са връхните листа (прицветници), които се обагрят в бели, кремави, розови или червени цветове около Коледа. Прицветниците обграждат истинските цветове, които са малки и жълти. Самите цветчета нямат декоративен ефект. Коледната звезда се чувства чудесно на добре осветено южно изложение, но през лятото трябва да се пази от пряка слънчева светлина. Полива се обилно, след което горният слой на почвата се оставя да изсъхне между поливанията. Това растение е податливо на кореново гниене, ако почвата не е добре дренирана и водата се задържа в нея. Препоръчително е температурата да бъде 15 – 20°С. Добре е през периода на цъфтеж листата да се пулверизират. Високите температури ще съкратят живота на прицветниците. Растението не толерира топло или студено течение, така че го дръжте далеч от 74

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

радиатори и климатици, както и от отворени прозорци и врати. Ако желаете да запазите растението и да му се радвате и следващата Коледа, добре е, след като опадат зелените листа, стеблото да се отреже на 10 – 12 см височина и растението да се сложи на хладно място, като се полива по малко и периодично. През пролетта трябва да се изнесе на балкона или в градината, а поливането да се увеличи постепенно. Може да се пресади в нова саксия и да започне да се тори на всеки две седмици. Добре е да се махнат част от новите стебла и да се остават около четири-пет от тях, които са по-силни. Размножава се през май – юни чрез стволови резници с дължина 7 – 8 см. Препоръчително е да се използва стимулатор за вкореняването. Изпитан метод за получаване на красиви цветни връхни листа е през есента да започнете да покривате растението с черна торба по 14 часа дневно. От ранна вечер до следващата сутрин, всеки ден от края на септември в продължение на осем седмици. Внимание! Уверете се, че след закупуване от магазин, на път за дома, растението е добре опаковано, защото излагането на ниски температури дори за кратко време може да нарани листата и прицветниците. Разопаковайте рас-

eсен 2015 тението вкъщи възможно най-скоро, тъй като дръжките на листата и прицветницте може да се обърнат и провиснат, ако растението се остави увито за прекалено дълго време.

Вредители и физиологични увреждания • Ако листата започнат да окапват, без да са увехнали, вероятно се дължи на недостатъчна светлина или растението е било на студено твърде дълго време.

• Ако листата увяхват и падат, причината може да е преполиване. Добре е почвата между поливанията да е леко просъхнала, но не суха, защото при изсъхнала почва отново има вероятност от окапване на листата.

• Окапването на цветните връхни листа и пожълтяването по краищата на зелените листа може да се дължи на твърде сух въздух. Растението трябва да се пулверизира.

• Червените акари се разполагат по долната повърхност на листата и смучат соковете на растението. По горната част на листата се образуват жълти петънца, а между тях и по стеблото се появяват бели паяжини. Растението се третира с акарициди. Предпазна мярка е редовното пулверизиране.

www.home-max.bg

75

специално издание за градината

• Власестите щитоносни въшки причиняват увяхване, пожълтяване и опадване на листата. Събират се на гроздове под листата и стеблата, разположени в бял памуковиден налеп. Ако инвазията не е напреднала, може да се избършат с влажно парцалче. При по-тежки случаи се пръска с инсектицид.

прицветниците си:

Формата и цветът на листата на коледната звезда понякога се смятат за символ на Витлеемската звезда, която довела мъдреците до Исус. Червените прицветници символизират кръвта на Христос, а коледните звезди с бели прицветници са символ на Неговата чистота.

• бели и кремави разновидности на Euphorbia pulcherrima: Regina, Ecke’s White;

Популярни сортове коледна звезда

Ботаническото наименование на коледната звезда е Euphorbia pulcherrima и означава ’красива млечка’. Това е най-разпространеният вид, подходящ за отглеждане в домашни условия, и неговите сортове се различават по цвета на

76

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

• червени разновидности на Euphorbia pulcherrima: Barbara Ecke Supreme, Mrs Paul Ecke, Angelica; • розови разновидности на Euphorbia pulcherrima: Dorothe, Rosea;

• лилава разновидност на Euphorbia pulcherrima: Plum Pudding. Знаете ли, че коледната звезда е част от семейство еуфорбия, което наброява около 2000 вида. Те варират от плевели до дървета и повечето от тях съдържат „млечен сок“, или т.нар. латекс, в стеблата си. Не е отровен, но може да предизвика алергична реакция по кожата при чувствителните към него хора. Затова е препоръчително, когато пресаждате коледната звезда, да използвате ръкавици. _

eсен 2015

ТРОПИЧЕСКО ОЧАРОВАНИЕ

ПАЛМИ

При вида на палмово дърво повечето хора си представят слънчев бряг и тропически рай, но тези здрави растения също могат да растат и в различни други среди и се справят чудесно и с по-хладния умереноконтинентален климат. Стайните палми могат да бъдат скъп избор на растение за дома в сравнение с други растителни видове, но те наистина придават неповторим и екзотичен вид на интериора. www.home-max.bg

77

специално издание за градината

Има над 2500 вида палми. Не всички палми са „дървета“ и не всички растения, наречени „палми“, са истински палми. Тези вечнозелени растения могат да растат под формата на храсти, дървета или дълги дървесни лиани. Растения като юка, драцена и сагова палма не са част от семейството на палмите. Общото между всички палми е, че имат една точка на растеж и ако бъде отрязан върхът, растението ще умре. Като цяло стайните палми, с някои изключения, предпочитат частично светло, влажно и топло място без пряка светлина. Повечето палми не обичат да бъдат безпокоени твърде често, така че най-добре е да се пресаждат само когато е абсолютно необходимо.

Вредители и физиологични проблеми

Кафяви листа и кафяви петна по листата. Долните листа потъмняват естествено след известен период от време и трябва да бъдат отстранени, което позволява нов растеж. Но ако има твърде много кафяви листа и листа с кафяви петна, това може да се дължи на внезапно охлаждане, преполиване или поливане с твърда вода. Кафяви връхчета на листата. Сух въздух 78

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

и липса на влажност, листата трябва да се пулверизират редовно. Пожълтяващи листа. Недостатъчно поливане, не трябва да се допуска корените да изсъхват през лятото. Кореново гниене. Дължи се на преполиване в саксия, която няма добър дренаж на почвата и водата не може да се оттича добре. Ако не бъде овладяно навреме, растението ще загине. Червени акари. Те се разполагат по долната повърхност на листата и смучат соковете на растението. По горната част на листата се образуват жълти петънца, а между тях и по стеблото се появяват бели паяжини. Растението се третира с акарициди. Предпазна мярка е редовното пулверизиране. Власести щитоносни въшки. Причиняват увяхване, пожълтяване и опадване на листата. Събират се на гроздове под листата и стеблата, разположени в бял памуковиден налеп. Ако инвазията не е напреднала, може да се избършат с влажно парцалче. При по-тежки случаи се пръска с инсектицид.

Кенция/ховея форстериана (Howea Forsteriana)

Кенцията не е капризно растение и е много популярен избор на палма за вътрешно от-

eсен 2015 глеждане. Спада към палмите с перести листа, които избуяват нависоко, и съответно има нужда от достатъчно пространство, където да се вижда цялата є красота. Произхожда от Австралия и достига 3 м височина. Температура. Подходящи са температури от 16°C до 24°C. Температурата не трябва да пада под 12°С през зимата. Светлина. Не се нуждае от голямо количество светлина, за да расте. Препоръчително е непряко слънчево осветление. Влажност. Кенцията обича влажния въздух, затова я пулверизирайте редовно. Поливане. Проверката на горния почвен слой за влага (чрез докосване) е най-добрият начин да се види дали палмата се нуждае от вода. През лятото поливайте по-често, а през зимата – по-оскъдно. Почва. Добрият дренаж на почвената смеска е важен за предотвратяване на кореново гниене. Може да добавите пясък към почвата за по-лесно оттичане. Пресаждане. Само когато е абсолютно необходимо. Размножаване. Размножава се чрез семена. Необходима е температура над 26°C.

Финикова палма джудже/ феникс ребелини (Phoenix Roebelenii)

Феникс ребелини е от рода на финиковите палми, но с по-малка височина, около 90–120 см, което го прави идеален за дома. Листата са перести и тънички. Добре се адаптира на закрито, бавно расте, но не е капризен. Произхожда от Източна Азия. Температура. Подходящи са температури от 16°C до 24°C. Температурата не трябва да пада под 10°С през зимата. Светлина. Предпочита ярка светлина, но да е на шарена сянка. Влажност. Харесва висока влажност. Пулверизирайте, но не дръжте на течение. Поливане. Полива се често, особено през лятото, когато горният слой на почвата побързо изсъхва. Преполиването обаче може да разболее растението и да доведе до проблеми с листата или загниване на корените. Препоръчителна е хладка филтрирана или дестилирана вода. Почва.: Отглежда се добре в дренирана висока саксия. Подхранване. Може веднъж в месеца с разреден течен тор през пролетта и лятото и никога през зимата. Пресаждане. Само когато е абсолютно необходимо. Премества се в малко по-голяма саксия. Размножаване. Размножава се със семена, чрез издънки и отводи.

Европейска ветрилообразна палма/хамеропс хумилис (Chamaerops Humilis)

Хамеропс хумилис е единствената европейска палма. Тя спада към палмите с ветрилообразна форма на листата. Повечето ветрилообразни палми са капризни, но хамеропс хумилис се развива добре в закрити помещения. Расте бавно, отнема повече от десет години, за да достигне 2 м височина. Тъй като расте нашироко, трябва да бъдете подготвени да осигурите място на това растение, освен ако не планирате да го преместите на открито. Температура. Средната температура на дома е напълно достатъчна. Не е придирчива палма и може да издържи на температури до 4°С . Светлина. Харесва много светлина, но е добре да има и частично засенчване през деня. Влажност. Оросява се редовно. Поливане. През пролетта и лятото да се полива всеки ден. След този период горният почвен слой трябва да се оставя да изсъхне, преди отново да се полее. Саксията трябва да позволява на водата да се отцежда добре през почвата. Почва. Добре дренирана почва; може да се използва микс от торф и пясък. Подхранване. Приблизително веднъж на месец с разреден течен тор през пролетта и лятото. Пресаждане. Като всички палми не обича да бъде безпокоена. Може веднъж на всеки три години да се пресади в малко по-голяма саксия. Размножаване. Размножава се със семена и чрез издънки. _

www.home-max.bg

79

специално издание за градината

ДРАЦЕНИ Ако се нуждаете от растeние, подходящо за акцент или фокусна точка в интериора, драцената е един от тези растителни видове, които изглеждат чудесно в големи помещeния, сами или аранжирани в група с други растения. Те са подходящи както за дома – в големи дневни и коридори, така и за офиси и хотели. Със своя вид драцените приличат на палми и успешно могат да ви създадат тропическо настроение дори в малки помещения.

Драцената е растение, което, освен че изглежда привлекателно, е и сравнително лесно за обгрижване и поддръжка. То толерира ниска осветеност и има сравнително малка нужда от поливане. Има различни разновидности на драцената, които се изразяват най-вече в цветовите вариации на листата им. Въпреки че външният вид на драцената напомня за палма, тя няма нищо общо с нея и е съвсем отделен растителен вид.

Вредители и физиологични проблеми

Пожълтели долни листа: премахвайте ги. Най-долните листа на това растение пожълтяват след определен период от време, което е нормално. Продължителността на живота им е две-три години, така или иначе. Обезцветени сухи петна по листата: твърде много слънце, преместете на сянка. Кафяви петна по листата: недостатъчно поливане. Меки, извити листа, кафяви по края: вследствие на ниски температури, които могат да доведат до смърт на растението.

Драцена фрагранс (Dracaena Fragrans)

Драцена фрагранс е добре известно листно декоративно растение за отглеждане на закрито. Има едно или повече стебла на върха, на които има корона от лъскави копиевидни листа. Именно листата са истинската атракция на това растение. Има няколко сорта Dracaena Fragrans: Massangeana – със зелени по външния ръб листа и широка жълта ивица в центъра; Lindenii – на жълти или зелени райета, със зелена ивица по средата на листа; Victoria – също с жълта ивица по средата на листа. Рядко цъфти на закрито, въпреки че е възможно. В домашни условия достига височина 1,80 м. Произхожда от Африка. Температура. Температури от 15°С до 24°С са идеални. Температури под 12°C ще навредят на растението – листата може да започнат да

80 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

(Dracaena Fragrans) се накъдрят, което е сигнал за тревога. Светлина. На светло, без пряка светлина, търпи засенчване. Влажност. Нормалната влажност в стаята е напълно достатъчна, но ако въздухът стане твърде сух, листата може да се пулверизират. Не понася въздушни течения. Поливане. Полива се редовно, но умерено, без задържане на вода в подложката. Почва. Използват се високи саксии с добре дренирана и богата, но лека и отцедлива почва. Подхранване. Веднъж на всеки две-три седмици от април до септември. Използва се течен тор, който се разрежда. Пресаждане. През пролетта на всеки две години. Размножаване. Размножава се с връхни стеблени резници. Резитба. Отрежете върха на стеблото, когато то достигне желаната от вас височина.

Драцена маргината (Dracaena Marginata)

Родината на драцена маргината е Мадагаскар и затова тя понякога е наричана и „мадагаскарско драконово дърво“. Заслужава първа награда за способността си да издържа на небрежност (не че трябва да го правим :). Нейният растеж е бавен, но след като достигне 60 – 70 см (за около три години), видът є ще подсили облика на всяка стая или офис. Стеблото е високо и змиевидно, което се разклонява с годините и може да достигне 3 м. Листата са тесни и дъговидни, с червен кант по периферията, но преобладава зеленото. Има и няколко разновидности на това растение с различни вариации на листата. При сорта Tricolor жълта ивица разделя зелените и червени ленти, а при Colorama преобладава червеният цвят. Температура. Температури от 18°С до 24°С

eсен 2015 са идеални. Температури под 12°C ще навредят на растението – листата може да започнат да се накъдрят, което е сигнал за тревога. Светлина. Добре осветено място, но без пряка слънчева светлина. Влажност. Препоръчва се оросяване на листата. Обича свеж въздух, не обича задушни и топли стаи с централно отопление. Поливане. Добре е почвата да се поддържа леко влажна. През зимата, като повечето растения, има нужда от много по-малко поливане. Почва. Използват се високи саксии с добре дренирана и богата, но лека и отцедлива почва. Подхранване. Веднъж на всеки две-три седмици от април до септември. Използва се течен тор, който се разрежда. Пресаждане. През пролетта на всеки две години, ако е необходимо. Размножаване. Размножава се с връхни стеблени резници. Резитба. Може да премахвате старите листа, които са готови да паднат от стеблото, така растението ще изглежда по-привлекателно. Може да намалявате размера на стеблата, за да запазите растението до размера, който искате.

Драцена рефлекса (Dracaena Reflexa)

Драцена рефлекса има много прилики с драцена маргината, въпреки че нейните листа са много по-широки. Най-популярният сорт на този вид – Variegata, има блестящи зелени листа с жълти външни ръбове. Наричана още „песента на Индия“, тази драцена достига приблизител-

(Dracaena Marginata)

(Dracaena Reflexa) но 90 см височина и има сравнително бавен растеж. Малко по-капризна от другите драцени, тя има нужда от по-влажен въздух. Понякога цъфти на закрито. Цветовете са малки и бели, но не са привлекателни или особено забележими. Температура. Температури от 15°С до 27°С са идеални. Температури под 12°C ще навредят на растението. Светлина. Добре осветено място, но без пряка слънчева светлина. Влажност. Редовно да се пулверизират листата. От време на време може да почиствате листата с мека гъба, напоена с хладка вода. Избягвайте растението да стои близо до студени течения. Поливане. Добре е почвата да се поддържа леко влажна, но да се внимава да не се преполее. През зимата се полива рядко, дори в този период може да издържи един месец без поливане. Почва. Използват се високи саксии с добре дренирана и богата, но лека и отцедлива почва. Подхранване. Веднъж на всеки четири седмици от април до септември. Използва се разреден течен тор. Пресаждане. През пролетта на всеки дветри години в саксия, с един размер по-голяма. Размножаване. Размножава се с връхни стеблени резници. Резитба. Може да премахвате старите листа, когато пожълтеят и са готови да паднат от стеблото. Така растението ще изглежда по-привлекателно. _ www.home-max.bg

81

специално издание за градината

ОПАСЕН ЧАР

Измамно атрактивни, някои често срещани цветя и растения има опасност да ви причинят главоболие, да предизвикат алергии или дори да ви отровят. Децата под 6 години са особено уязвими; на тях се дължат 85% от всички обаждания към спешните токсикологични центрове, въпреки че най-честите виновници за тези случаи са употребата на козметика, продукти за лична хигиена, почистващи препарати и медикаменти. Повечето растения и цветя са безопасни, но тук обръщаме внимание на тези, за които трябва да знаете, че са наистина отровни. Те може да са в собствената ви градина или дори в дома ви. Това, което трябва задължително да направите, ако вие или най-вече детето ви погълне част от тях, е първо веднага да се обадите на спешна помощ, след това използвайте активен въглен на таблетки и пийте много течности (негазирани билкови чайове, сокове, вода, но в никакъв случай мляко!). Много от тези цветя са също толкова отровни и опасни и за домашните ви любимци!

1

3 82

Тези весели жълти и бели предвестници на пролетта всъщност са леко токсични, ако цветовете им са консумирани в големи количества. Някои хора ги бъркат с лука, но те всъщност предизвикват гадене, повръщане, спазми и диария. Лекарят може да препоръча интравенозна хидратация, както и медикаменти, за да се спре гаденето и повръщането, ако симптомите са тежки или ако пациентът е дете.

Хортензия

Тези кичести храстовидни цветчета (Hydrangea macrophylla) са популярни дворни украшения, които може да нараснат до 1,5 м височина, с розови, тъмносини или зеленикаво-бели цветя, които растат в огромни гроздове (китки) и изглеждат така апетитни като захарен памук. Но тези цветя ще ви причинят силна болка в корема, която се появява понякога часове след като сте погълнали част от растението. Обикновено потърпевшите също изпитват сърбеж по кожата, повръщане, слабост и изпотяване. Някои изследвания показват, че пострадалият може да изпадне дори в кома, конвулсии и да получи нарушения в кръвообращението. За щастие, има противоотрова при отравяне с хортензия и лекарите ще ви предпишат лекарства за облекчение на симптомите.

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

2

Нарцис

4

Напръстник

Напръстникът е вълшебно изглеждащо растение, което достига 3 м на височина. Има увиснали лилави, розови или бели цветове, понякога оцветени отвътре с различна окраска, заедно с централното стебло. Латинското му име е Digitalis, а листата му се използват в медицината като източник за лекарства за сърцето. Ако ядете която и да е част от тези растения, вие също вероятно ще имате сърдечни проблеми след състояние на гадене, повръщане, спазми, диария и болки в гърлото. При първа помощ лекарят може да ви предпише активен въглен за абсорбиране на токсина или промивка на стомаха. Също така може да ви окаже лечение с медикаменти, които да помогнат сърдечната ви честота да се нормализира. Други имена, под които е известно това цвете, са камбанки, заешко цвете, коприволистна камбанка и напръстници „вещици“.

Момина сълза

Тези красиви бели камбанки, известни също като mayflowers, са изцяло отровни, от върховете на малките им камбановидни бели цветя до водата, в която са поставени и в която свенливо окапват след презряването им. Латинското им название е Convallaria majalis и ако поемете малко количество от тях, вероятно няма да пострадате много, но ако ядете много, най-вероятно ще получите гадене, повръщане, болки в устната кухина, болки в корема, диария и спазми. Сърдечният ви пулс може да стане бавен или неравномерен. Лекарят най-вероятно ще реши да ви изчисти стомаха чрез клизма или приемане на активен въглен, също така може да ви даде медикаменти за нормализиране на сърдечната честота.

eсен 2015

5

7

9

Антуриум

Листата и стеблата на тези странни на вид цветя са токсични. Растението има тъмнозелени жилави листа с форма на сърце и червен, бял или зелен цвят, заобиколен от червено, розово или бяло под или около съцветието. Тези цветя също са известни като фламинго цветя или пиг-таил растения. Ако попадне в устата ви, това растение може да ви причини болезнено усещане за парене в устата, а след това езикът ви набъбва и се появяват мехури. Гласът ви може да стане дрезгав и напрегнат и ще усетите трудно преглъщане. Повечето от тези симптоми ще изчезнат с времето, но приемането на много охладени течности и необходимите медикаменти, също така билки като женско биле или ленено семе, може да донесе облекчение на състоянието ви.

Олеандър

Всяка част на растението е токсична, за разлика от други цветя, при които просто цветът или сокът им може да са отровни. Дори случайно вдишване на дима от изгарянето на олеандър е опасно. Друг проблем идва от използването на водата, в която са били поставени китките от неговите червени, розови или бели цветя. Обикновено симптомите включват промяна в сърдечната честота, било то бавно надолу или сърцебиене, както и повишаване на нивото на калий. При отравяне лекарят може да предпише лекарство за овладяване на сърцебиенето и да се опита да предизвиква повръщане с промивка на стомаха или приемане на активен въглен за изчистване на токсина.

Рододендрон

Рододендроните и азалията (цъфтящ храст от рода на рододендрона) със своите кичести цветове изглеждат страхотно в двора през пролетта, но листата им са токсични и причината е в техния нектар. Яденето на тези вечнозелени храсти ще подейства на устата ви като изгаряне, а след това най-вероятно ще се появят повишено слюноотделяне, повръщане, диария и изтръпване на кожата. Може да последват главоболие, отслабване на мускулите и нарушаване на зрението. Сърдечният пулс може да се забави или да варира, а може дори да спре или да получите фатални конвулсии. Лекарят ще се опита да прочисти организма ви и да облекчи дишането ви, както и да възстанови нормалния ритъм на сърцето.

6

8

10

Хризантема

Тези красиви оранжеви, червени и жълти разновидности ще видите като украса на всички празници, дворове и дори вкъщи – във вази. Има 100 до 200 вида хризантеми и те обикновено растат ниско до земята, но може да се превърнат и в храсти. Градинарите често държат тези цветя далече от зайците. Познайте защо. Главите на цветята са малко токсични както за животните, така и за хората. Докосването им може да предизвика сърбеж по кожата или да подпухнете, но най-вероятно лекарят просто ще ви даде нещо за възпалението и алергичната реакция.

Фикус

Известни като плачеща смокиня, Бенджамин или каучуково дърво, фикусите имат млечен сок в своите листа и стебла, който е токсичен. Има около 800 вида фикуси и храсти, много от които се отглеждат на закрито в саксии или на открито в топлите райони, където някои сортове могат да стигнат до 2,5 м на височина. Най-лошото, което може да ви се случи, ако приемете част от това цвете, е алергия: кожата ще ви сърби и ще подпухнете, а вашият лекар ще ви предпише нещо против алергията.

Глициния

Глициниите формират романтични цветни водопади – като цветя, които образуват буйни сини, розови или бели масиви от клони/ лози. Растението, известно още като бобово дърво, е токсично, макар някои да казват, че цветята не са токсични. Според повечето изследвания на тези цветя е доказано, че яденето им предизвиква гадене, повръщане, спазми и диария, които се лекуват често с интравенозна хидратация и хапчета за гадене и повръщане.

www.home-max.bg

83

НОВА ПРОГРАМА ЗА ЛОЯЛНИ КЛИЕНТИ HomeMax Бизнес С новата карта имате възможност да закупите богат асортимент от продукти, разделени в три категории, които имат различни нива процентна отстъпка и съответно бонус точки. Една точка се равнява на една стотинка от стойността на покупката.

Осветление Декорация ВиК Електроинсталации Ръчни инструменти Железария Дърво Бои Плочки Мебели Ел. инструменти Градина

Врати Строителство Баня Ламинат и мокет Пример: При покупка на осветително тяло за 100 лв. получавате 15% отстъпка, която се равнява на 15 лева или 1500 бонус точки.

15% 10% 5%

С натрупаните бонус точки имате възможност да закупите продукт по свой избор по всяко време. Ако не ви достигат точки за цялата покупка, с бонус точките може да платите само част от нея. Неизразходваните точки за настоящата година се губят след изтичането є. Ако вече сте клиент на лоялната ни програма, може да получите новата си карта на бюро „Информация” във всеки магазин от веригата HomeMax. Ако още не сте се включили в програмата ни, може да подадете заявление за това на бюро „Информация”. Картата ще ви бъде предоставена веднага.

Нека заедно да поставим началото на едно дългосрочно партньорство!

HomeMax предлага огромно разнообразие от продукти, разделени в 16 категории – врати, строителство, интериор, техника, градина и др. Предлагаме ви и: тониране на бои, рязане на дърво, ушиване на домакински текстил, гаранция за връщане, безналично плащане, кредитиране, транспортни услуги.

Нашата мисия е да Ви подкрепим при изпълнението на всички Ваши проекти, свързани с ремонта, строителството, обзавеждането и поддръжката на дома и градината. За повече информация посетете: www.home-max.bg

Пожелаваме Ви приятно пазаруване!

специално издание за градината

В овощната градина

През студените зимни месеци трябва да се държи сметка за влиянието на много ранните и много късните зимни резитби на дърветата, както и за възможни големи студове през някои зими, които причиняват измръзвания на дървесината в зоната на оголените рани и затрудняват или осуетяват бъдещото им зарастване. В повечето от овощарските райони на България сравнително рядко се случват големи зимни студове, които да повреждат дървесината на овощните дървета. Въпреки всичко през януари трябва да се ограничим с резитбата само на по-студоустойчиви овощни дървета и сортове, като ябълки, круши и от костилковите – кюстендилските сливи. Резитбите спомагат да се отстрани заразата по клонките от брашнестата мана по ябълката и прасковата, струпясването по крушата, ранното кафяво гниене по костилковите овощни видове и др. Трябва да се съсредоточим върху големите овощни дървета, при които нито ранната зимна резитба, извършена непосредствено или наскоро след края на вегетацията, нито 86 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

късната зимна резитба, извършена при започване на сокодвижението до началото на вегетацията, няма да имат чувствителни вредни последици в случаите, когато не се премахва голям процент растежни точки. При младите и слабите дървета обаче последиците от такива резитби са вредни, затова при тях най-добре е зимните резитби да бъдат извършвани в най-благоприятния срок – през февруари и в началото на март. При премахването на по-дебели клони и клонки направените рани непременно трябва да бъдат добре замазани с овощарска замазка или блажна боя, за да се предпазят от измръзване, засъхване и заразявания. След резитбите всички изрязани клонки и клони се събират, изнасят извън градината и се изгарят. Когато в градината има болни и засъхващи или изсъхнали дървета, те задължително се изкореняват, за да не се допусне разпространяване на причинителя на заболяването или успешно презимуване на неприятелите. В слънчевите и по-топли януарски дни лозите се оглеждат за установяване на зараза

ЯНУАРИ от червен овощен акар и жълт ябълков акар – неприятели, които често нападат лозовите насаждения и причиняват значителна вреда. Тези неприятели зимуват като яйца по чеповете на лозята и около пъпките на лозовите пръчки и в пукнатините на кората. С тези проверки ще се установи плътността на вредителите и ще се набележат мерки за борба с тях през вегетационния период.

В зеленчуковата градина

до средата на месеца се засяват семената на доматите, пипера, зелето и карфиола за оранжерийно производство. Подготвят се полиетиленовите оранжерии за експлоатация. На полето се отглеждат само някои култури, като засадените през есента чесън, лук и спанак.

В промишленото плодопроизводство, а и в личното стопанство резитбата е средство за бързо въздействие върху хода на протичащите в растителния организъм процеси. Положителните резултати от правилно проведената, както и отрицателните резултати от неправилно извършената резитба се проявяват бързо, още същата година, и имат последици две или три години. За свеждането им до минимум трябва да разполагате с оптимално подходящи инструменти. Един от задължителните е ножицата за клони. При избора є важен основен показател е максималният диаметър на подрязваните клони. Този показател се влияе от иновациите в производството на ножиците за клони. Такива са редуктор технологиите от сорта на храпов механизъм или зъбните предавки, които увеличават с 30% коефициента на полезно действие. Отражение имат още и телескопичните дръжки. За ефективността на ножиците в резитбата на жива и суха дървесина важни са също стоманените остриета, незалепващото покритие на режещото острие, гумените абсорбиращи ръкохватки, заменяемостта на всички части. Благодарение на тях може да режете много здрави и твърди клони без усилия.

www.home-max.bg

87

специално издание за градината

В овощната градина резитбата,

която започва с ябълката и крушата през януари като най-студоустойчиви, сега продължава при черешата, вишната, прасковата и кайсията. През февруари и началото на март основно внимание се обръща на слаборазвиващи се дръвчета и млади плодоносещи насаждения. В началото на вегетацията засилването на растежа на овощните растения се дължи основно на подобреното снабдяване на растежните точки с резервни хранителни вещества. В резултат на натрупването на тези вещества в дебелите скелетни части и в корените през невегетационния период, премахваните при зимната резитба клонки са, образно казано, „изпразнени“ от резерви. С тяхното отстраняване количеството на тези вещества не се променя. Рано напролет придвижилите се нагоре в короната на дървото резервни вещества се разпределят между намалените на брой растежни точки, които дават начало на интензивно нарастващите леторасли. Засиленият растеж на летораслите продължава и по-късно в резултат на подобреното снабдяване с вода и минерални хранителни вещества. При това засилването на растежа е локално – предимно в близост до направените отрези. Тъй като раните, които се нанасят, зарастват по-трудно в студеното време, има опасност от измръзване. Отрезите се замазват с блажна боя или препарат за пред-

88 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

пазване от заразяване с болести и неприятели. Резитбата трябва да приключи до набъбване на пъпките. Варосват се стеблата и дебелите клони на дърветата. При затопляне на времето се засаждат дръвчетата в новите овощни насаждения. При малината, къпината и касиса, които се отглеждат на по-високите места, се провежда резитба за премахване на старите, слабите, недоразвитите и болните издънки (клонки). Найдобре е това да започне да се извършва към средата на месеца и може да продължи и през месец март. Основната резитба на лозата, която при нас е пролетна, се извършва в края на зимата, до началото на сокодвижението и напъпването. Обикновено това е от втората половина на февруари до края на март. За разлика от овощните дървета, лозата не си е изработила вещества, с които раните могат да зарастват. Раните при лозата се запълват от вътрешната страна с вещество, наречено клей, но то не е в състояние да затвори раната, през която може да проникне вода, тъканите след това да изсъхнат, да се напукат и оттам да започне умъртвяването им, което нарушава движението на соковете. За да се предпазят от бързо загиване, трябва да се спазват определени правила при резитбата. Пръчките, които се режат на чепове с по две очи, трябва да се прерязват през по-горния възел така, че да се запазва диафрагмата (преградата), която затва-

eсен 2015

ФЕВРУАРИ ря двете междувъзлия и не пропуска вода надолу по пръчката. Добре е при пролетната резитба да се спазва това правило. Раните, нанасяни върху стеблото, рамената или кордоните, трябва да бъдат по възможност от едната им страна, така че от другата тъканите да останат здрави и през тях свободно да протичат соковете. Отрезите трябва да са перпендикулярно на пръчките, при което раните са по-малки. Когато се прерязват многогодишни части (рамена, кордони), след това раните трябва да се заглаждат с остро ножче, тъй като стърготините и неравната повърхност на раните задържат повече влага, която е причина за развитието на гъби, плесени и др. При прерязването на тези части в никакъв случай не трябва да се допуска разпукване на тъканите. От правилното извършване на резитбата зависи до

голяма степен здравословното състояние на лозите и удължаването на тяхната растежна сила и родовитост. В зеленчуковата градина от началото на месец февруари започва отглеждането на разсад домати за ранно оранжерийно производство. 25–30 дни след сеитба растенията се пикират и след 25 дни се разсаждат на постоянно място. Добре закаленият и здрав разсад е предпоставка за максимален добив от растенията впоследствие и при благоприятни условия за отглеждане, в края на май – начало на юни, в зависимост от това кога е извършена сеитбата, се получава и така желаната продукция. При отглеждане на разсад домати да се подържа необходимата температура и влажност на въздуха и почвата. Водата, която ще се използва за поливане, да бъде с температура 20–25°С.

Много важно е и състоянието на инструментите, с които се извършва резитбата. Те трябва да бъдат много добре наточени и изправни, което облекчава работата и от друга страна, раните са с по-гладка повърхност. Основно за оформяне на лозите се използват лозарски ножици, които са подходящи за рязане и на тънки клонки, стебла на храсти и цветя. Почиствайте добре ножиците след всяка употреба, тъй като болестите по растенията много често се пренасят чрез замърсени инструменти. При избор на ножица търсете качество, което ще ви гарантира лека и приятна работа, както и здрава растителност в градината. Още повече че след първата резитба работата по лозето продължава. Не става въпрос за торене, пръскане, поливане и копане, а за резитби. Още десет пъти ще се реже и подкастря лозето през лятото, за да се разредят филизите и листата, така че болестите да са по-малко, чепките да се огряват по-добре, а вятърът да стига до тях. Затова при покупка на ножица търсете : • тефлоново покритие на горното острие за намаляване на триенето и улесняване на рязането; • остриета от неръждаема стомана, оставащи заточени дълго; • ергономичност при работа; • малко тегло; • лесно заключване.

www.home-max.bg

89

специално издание за градината

Продължават резитбите на лозята и се засаждат нови лози

В овощната градина се засаждат

нови дръвчета през пролетта, ако това не е сторено през есента. След преминаване на зимните студове, през целия месец март и началото на април се извършва резитба за плододаване. Преди резитбата всяко дърво се оглежда внимателно и се преценява какво трябва да се направи. Извършва се просветляване на короната, като се отстраняват всички клонки, които растат успоредно или навътре и взаимно си пречат. На плододаващи, но с по-слаб растеж дървета, трябва да се извърши по-силно съкращение на плодните клонки. Обратно, при по-силни дървета, съкращаването на плодните клонки е по-слабо. Преди набъбване на пъпките задължително почти всички овощни видове се третират с 1–1.5% бордолезов разтвор срещу къдравост при прасковата; при ябълките – срещу ранно кафяво гниене и струпясване; при крушата – срещу сиви петна, ранно кафяво гниене и струпясване. Като се има предвид, че със зимното пръскане на овошките трябва да бъдат унищожени всички зимни стадии на насекомите и акарите, които зимуват по стеблото, клоните,

90 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

пъпките и т.н. на овощните дървета, и че те зимуват на защитени места, пръскането трябва да се извърши така, че всички части на дърветата да бъдат намокрени с разтвор. Това може да се постигне с разпръсквачи с широки отвори на дюзите, които дават възможност за изпръскване на разтвора във вид на едри капки и обливане на надземната част на дървото от всички страни. По тази причина разходът на разтвор за зимно пръскане на овощните дървета е голям. То трябва да се извършва при абсолютно тихо време. Понеже някои болести и неприятели се размножават много бързо (листните въшки, акарите и др. имат по 8–10 и повече поколения годишно), неунищожените от зимното пръскане индивиди могат да се размножат през лятото в размери, опасни за листата и плодовете на овощните растения. По тези причини срещу някои болести и неприятели трябва да се извършват и летни пръскания, макар че е правено зимно пръскане.

В зеленчуковата градина

продължават грижите за гъстия разсад в стоманено-застъклените оранжерии и за пикирания разсад в парниците. Извършва се сеитба на открито на бакла, грах, моркови, чесън, домати – средно ранни, пипер – средно ранен, патладжан, ранно зеле, салата и др. Пикира се разсадът, засят през януари.

eсен 2015

МАРТ При затопляне на времето може да се пристъпи към засаждане на картофите. Много причинители на болести по растенията се предават чрез почвата. Там те презимуват или преминават определен етап от развитието си. Затова е необходимо да се провежда обеззаразяване на почвата. Основните методи са физични и химични. Ефективен физичен начин е термичната обработка на почвата, при която тя се пропарва с пара под полиетилен. При химичния метод обез-

заразяването на почвата става чрез внасяне на химични препарати с широк спектър и голяма продължителност на действие. Този метод се прилага преди сеитбата или разсаждането на зеленчуците, защото много от препаратите са силно токсични за растенията. Внасянето на препаратите в почвата може да става чрез напрашване, пръскане, внасяне на гранулирани формулации и др. Температурата на почвата трябва да е в интервала 10–30°С.

Основен инструмент в градината през този месец, заедно с овощарските ножици, е пръскачката – раменна, гръбна, щангова или моторна. При избора є комфорт в работата ни ще внесат следните показатели: •

• • • • •

Пръскачката е произведена от първокачествен материал, устойчив на препаратите за растителна защита, включително и на производни на медта. Има телескопичен разпръсквач с регулируема метална дюза от никелиран месинг, който осигурява голям обсег при работа. С нея може да се работи с лява и дясна ръка. Презраменните ремъци са с подплата и водят до удобна и стилна работа в градината. Литражът е оразмерен – за по-лесно ориентиране какво количество течност има в нея. Продава се с допълнителни дюзи.

www.home-max.bg

91

специално издание за градината

В овощната градина приключва

резитбата на по-късно развиващите се овощни видове. Започва интензивна растителна защита. В зависимост от развитието на овощните видове и вредителите по тях се провеждат предцъфтежни, цъфтежни и следцъфтежни третирания. Бързо трябва да приключи пролетното засаждане на овощни дръвчета. Температурата на въздуха през април се повишава много по-бързо, отколкото на почвата. В топлата въздушна среда пъпките се развиват и филизите започват да нарастват. Скоро обаче се оказва, че корените не могат да им доставят нужните хранителни вещества поради значително по-ниската температура на почвата. Освен това е нарушена и целостта на кореновата система на засадените дървета. Всичко това е причина те да страдат и нерядко – да загинат. Така се обяснява по-ниският процент на прихващане при пролетното засаждане, особено при по-късното. Време е за засаждане на ягодите. Изберете ремонтантни сортове, т.е. такива, които цъфтят целогодишно и плодоносят по шест месеца. Разстоянието между редовете да бъде 80 см, а между растенията – 40 см, като не оставяте повече от пет розетки на майчин храст. Мулчирането на ягодите предотвратява поникването на плевелите. За мулчиране основно се е използвала сламата, но днес все по-широко навлизат мулчиращите покрития (фолиа). Те ограничават изпаряването на водата от почвата и по този начин се намалява нуждата от поливане. Предотвратяват се сбиването на почвата и необходимостта от периодично прекопаване. Покритията запазват топлината на почвата през нощта

92

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

и така плодовете и зеленчуците узряват по-бързо. Предлагат се в различни дебелини и цветове. Най-подходящи за мулчиране на ягоди са сребристо-черните или сребристо-кафявите мулчове. Поставят се със сребристия цвят нагоре, за да отразяват светлината и да спомагат за по-ранното узряване плодовете. Отразеният спектър на светлината отблъсква причинителите на болести като белокрилката, листната въшка и др. Мулчовете се предлагат и с предварителна перфорация, която подпомага процеса по засяване на ягодите. Трябва да сте приключили с резитбата на лозята. Ако не сте извършили пролетната обработка и внасянето на торове, редно е тези дни да приключите с това агротехническо мероприятие. Подхранва се с бързо усвояващи се комбинирани торове. Започват растителнозащитни мероприятия срещу по-рано развилите се болести, неприятели и плевели. Започват първите обработки на почвата и унищожаването на поникналите плевели. Приключват следните мероприятия: засаждане на новите лозя; торене; изораване и окопаване.

В зеленчуковата градина продъл-

жават грижите за разсадите. Към края на месеца започва изнасянето им на открито. Растенията се закаляват и няколко дни преди засаждането се третират профилактично. В декоративната градина трябва да засеете тревните смески – за 1 кв.м са необходими 40–60 г семена. Затревяването се извършва основно в два периода – рано напролет (края на март до май) и през есента (септември – октомври). Засяването се извършва ръчно или механизирано (чрез сеялки). Важно усло-

eсен 2015

AПРИЛ вие за успешно затревяване е равномерното засяване на тревната смес. Това се извършва чрез т.нар. кръстосан посев: разпръсквате семената в двора веднъж в една посока, а после в перпендикулярна. Засяването се извършва в безветрено време. При големи площи, за улеснение, може да разделите градината на квадрати. Освен тревните семена може да използваме сеялката и за вкарване на запас от хранителни вещества чрез разпръскване на гранулиран комбиниран тор 25 г/ кв.м. След като сме разпръснали равномерно тревната смес и тора, идва ред на вкопаването є. При ръчно затревяване се извършва с гребла, като внимателно се следи да не се наруши равномерността на посева. Добре е да вкопаем семената на дълбочина около 1–2 см. След вкопаването се извършва вали-

ране с градински валяк (обикновено тежат около 50 кг), като отново се внимава да не се наруши равномерността на посева. През април, в резултат на остатъчната влага от зимата, тревата бързо достига 6–10 см и е готова за пролетното косене. При първото косене, премахвайки 1/3 от листната маса, сваляме височината на 5–6 см. Не е добре да се сваля рязко височината на тревата, за да не се загубят хранителни вещества, складирани в листата є, и да не се получат жълти петна от ослънчаването. Постепенно намаляваме височината на 3–4 см. Обикновено се коси един път седмично – не по-малко от 3 пъти месечно. През лятото косим по-рядко и по-високо. Винаги премахваме окосената листна маса.

За качествено и бързо окосяване на тревните площи може да използвате различни косачки. За добри резултати е важно да изберем правилния инструмент. Това зависи от възможностите ни, както и от типа и големината на тревните площи. Ако есента сме били изненадани от рязко влошаване на времето и не сме провели късно есенно косене или сме занемарили грижата за тревата и периферията на двора в края на есента, то април е крайният срок да се снабдим и с моторна коса. Без нея бихме затормозили косачките с издънките от сливи, вишни, дюли или високи плевели, останали от есента. Изборът на косачка зависи най-вече от размера на обработваната площ. Ако имате голяма площ за косене, подобрият избор е косачка с голяма работна ширина и бензинов двигател. Ако ще косите между цветни лехи или малки дворове пред къщата, по-добре е да купите по-малка електрическа косачка, която ще бъде по-маневрена и по-ефективна. Около камъни, зидове и бордюри – там, където тревата избуява, а косачката не може да се справи – е добре да се използват електрически тримери. Те до голяма степен са заместители на ножицата за трева и работата на колене. Освен това могат да косят не само трева, но и да оформят ниски почвопокривни храсти, като пахизандра, евонимус, котонеастър, калуна и др. Когато сравняваме машини с еднакви функции и разлика в цената, трябва да отчитаме качеството, изразено в по-скъпи материали, като стоманен корпус или марков двигател. Това ви дава моторесурс, който ще ви служи дълги години, нищо че ще коси с един сантиметър по-малка ширина например. www.home-max.bg

93

специално издание за градината

В зеленчуковата градина все още

може в началото на месеца да засеете дини и пъпеши в гнезда на двора. Разсаждат се домати за късно градинско производство. Веднага след засаждането на високорастящите сортове домати трябва да се поставят колове или да се изгради телена конструкция за опора. Правят се окопавания и загърляне на царевица, слънчоглед и картофи като мерки за опазване от плевели или пръскане с хербициди. В края на май започва засаждането на пиперовия разсад на полето. Прихваща се бавно. Преди втората поливка се налага подсаждане на изгубените растения. Пиперът дава добри добиви при редовно поливане. Началото на май е подходящо време за засяване на ранни готварски тиквички. Засейте само няколко гнезда, колкото да използвате като пресни в домакинството. Ако искате да си приготвите тиквички за зимнина, по-изгодно ще е да засеете и през юли, за късно производство. Може да ги садите в гнезда в градината, да вдигнете на подпори, във високи лехи или дори в саксии.

В овощната градина през май се провежда първото пръскане срещу най-опасния вредител по черешата – черешовата муха. Ранните сортове череши не се пръскат с инсектициди против черешова муха, защото не се нападат от нея. Извършват се цъфтежни и предцъфтежни пръскания на 94 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

овошките срещу струпясване, брашнеста мана, кафяво гниене, листоминиращите молци, акарите и листните въшки. През май важен момент е филизенето на лозите. При младите лозя се извършва на височина на летораслите 15–20 см и е необходимо за тяхното формиране. При филизенето се премахват всички безплодни леторасли по старата част на лозата (лакомци), с изключение на тези, които служат за нови плодни звена. Лакомците се развиват за сметка на резервите на лозата. Те я зашумяват и пречат на проветрението є. Затова се налага да филизим, за да ги отстраним. Проветрената лоза боледува по-рядко. Ето защо филизенето трябва да се счита като продължение и допълнение към резитбата, т.е. като заключителен етап при нормирането на гроздовата реколта.

В декоративната градина продължават редовните коситби, но височината на тревата постепенно се намалява и достига до 3–4 см. Честотата на коситбите се увеличава. Те се извършват всяка седмица или максимум през 10 дни. Ако има щети по зеления килим вследствие на неблагоприятно влияние на зимните студове, сега е моментът за тяхното отстраняване.

1. Едно от най-сериозните поражения върху тревата напролет са следите от тунелите на полевките и къртичините. Освен

МАЙ репеленти, примамки и капани, химическата борба с полските мишки е с някой от двата препарата: „Клерат“ – готова примамка в доза 5–7 г на обитаем ход; „Сторм“ – готова примамка в доза 2–3 блокчета от 4 г или 1 блокче от 16 г на обитаем ход. За да избегнете повредите по тревата от къртиците, се използват електронни уреди, свещи, репеленти и димки против тях.

2. Развитието на мъхове вследствие преовлажняване от задържане на дълготрайни снежни покривки е друга провокация в създаването на перфектен тревен килим. Борбата е с проветрение на тревостоя, чрез почистване на тревната основа. Използват се ръчни и машинни аератори и скарификатори, чрез които се свалят напластяванията в основата на тревния чим. Осигурява се простор за вентилация на тревата, както и подобряване на усвояването на влага и хранителни вещества.

3. Гъбичните заболявания на тревата се

развиват в тежки глинести почви, често в ниски, сенчести места, особено при влажни пролетни месеци. Първоначално се появяват жълти пръстени, които с времето се увеличават. Периферията им се оцветява в розово или бяло. При разрастването си те се сливат и образуват голи петна. Може да се появи и брашнеста мана. Препоръчително е да се използват фунгициди след окосяване на височина 5 см, като „Топсин“, „Байфидан“ и др. Задължително се повтаря след десетина дни и своевременно се наторява с листен тор за по-бърз ефект. Ефективно е още тревната площ да се напръска с разтвор карбамид – 7% (на 100 л вода – 7 кг карбамид) след последното окосяване през есента. Карбамидът създава благоприятни условия за някои почвени микроорганизми, унищожаващи мицела, който образува плесента. Така се намалява значително заразата от болестта за следващата година. Своевременно се създават нови тревни площи, а покрай тях – и необходимост от по-активно поливане, при условие че не вали много често. Най-подходящото време от деня е сутрин до 10 ч. или вечер след 18 ч.

За доброто поливане най-важни са количеството вода и интервалите на напояване. Ритмичното и равномерно поливане е най-добро за зелените площи. През пролетта и есента може да поливате с по-малко вода, както и през по-големи интервали, но през лятото е най-добре да поливате всяка вечер. За горещите летни месеци са необходими по 5–6 л/кв.м на ден. Вместо да стискате градинския пистолет в хладните часове на деня и да броите колко минути го задържате на квадратен метър, може да поливате градината и растенията с много по-малко време и усилия. Надежден помощник в поддържането на влажен минимум 10-сантиметров горен почвен слой в тревните площи през месеците юни, юли и август е осцилиращият разпръсквач. С негова помощ оптимално ще напоявате моравата си, като междувременно се занимавате с друга градинарска дейност. Чрез турбинната предавка се гарантира равномерност при напояването. Обсегът му се регулира плавно. Има защита от UV лъчи. Това гарантира дълъг живот. Не всяка градина или морава е правоъгълна. Затова има различни видове разпръсквачи: правоъгълни или кръгови, импулсни разпръсквачи с частичен или пълен кръг или дори такива с определени, предварително зададени шарки. Всеки може да открие подходящия разпръсквач за своята индивидуална градина.

www.home-max.bg

95

специално издание за градината

В зеленчуковата градина пър-

вото окопаване на прихваналите се домати, пипер, патладжан и др. спомага за по-бързото затопляне и аериране на почвата, затова то е от голямо значение за ускоряване на растежа и развитие на културите. Извършва се 7–10 дни след засаждането. На ранните високостеблени сортове домати, при развитие на 4–6 съцветия, се прекършват върховете над последното съцветие (китка), но не непосредствено до него, а се оставят 2–3 листа. От това зависи ранозрелостта при тези сортове. Редовно се премахват разклоненията (колтуците). При краставиците се отстраняват сухите и болни листа по време на беритбата. Растенията трябва редовно да се поливат и да се прибира навреме реколтата. През втората половина на месеца се засява разсадът за късно зеле и късен карфиол. Семената за късните краставици се засяват на постоянно място, в гнезда или на редове.

В овощната градина на встъпващите в плододаване млади овощни дръвчета премахнете всички плодове до 50 см от върховете на водача и на продължителите на скелетните клони. Те изтощават растението и се развиват за сметка на желания прираст и образуването на нова плододаваща дървесина. Прореждането на плодовете на ябълката и крушата веднага след юнското окапване на завръзите е овощарска практика с изключително голям стопански 96 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

ефект. Към тази мярка стопаните подхождат със страх да не би да получат по-нисък добив, щом ще трябва да премахнат голяма част от плодовете. Та нали и без това много от завръзите са окапали. Доказано е, че при обилен цъфтеж и само 10–12% от завръза на ябълките да е останал, добивът ще е висок, килограмите ще бъдат ако не повече, то поне същите, а плодовете – много по-едри, сочни и привлекателни на външен вид. Най-напред се премахват дребните, деформирани, засегнати от болести и неприятели или механично повредени плодчета, както и растящите едно до друго. На един метър от дължината на клона се оставят 10–15 плода. На торбестите клонки, характерни за ябълката и крушата, обикновено се развиват по няколко един до друг. Оставя се само по един. Постепенно преминава беритбата на ягодите и в по-високите и хладни райони на страната. Първа грижа след този етап е да се изрежат старите листа, да се прекопаят и полеят. Това ще ускори развитието на нова, по-активна листна маса и ще способства за залагането на повече плодни пъпки.

Лозите са във фаза буен растеж, което налага редовно привързване на летораслите към носещата конструкция. Не бива да се допуска полягането и разстилането им по земята, защото така опасността от зараза с мана е много голяма, а пръскането е силно затруднено.

ЮНИ В декоративната градина

е време за вкореняване на резници от храстовидни или виещи се рози. Резниците се подготвят от млади зелени леторасли, които се нарязват на по 2–3 пъпки. Вкореняването на резника може да протече в саксия или в сандъче с пясък или перлит, покрито със стъкло (буркан), за да се постигне желаната висока въздушна влажност.

Време е и за сеитбата на разсада от теменуги, който ще послужи за есенно засаждане. Разсада може да отгледате на добре подготвена открита леха на сенчесто място или в сандъчета. Семената се засяват много плитко и на редове, за да е лесна грижата за младите растения. До поникването покрийте лехата с найлон или хартия, а сандъчето – с перфориран найлон, за да поддържате висока влажност.

В този месец на буйно израстване във всички градински насаждения незаменим помощник, икономисващ време, са клещите (машинка) за връзване на култури. Клещите работят с телчета и ленти, а максималният отвор на челюстите им е 5 см, което създава удобство при работа с тях. Те са практични и в лозарството – при привързването на летораслите, и в зеленчуковата градина – при връзването на доматите, прикрепването на тиквичките и краставиците, кратуните и тиквите, ако се отглеждат на асмовидни конструкции. В декоративната градина са незаменими при оформянето на топиарни форми. Привързването на храсти като зимния жасмин, орловия нокът, клематиса и катерливите рози за поравномерно разпределение на ослънчената повърхност по огради и тераси вече е забавление.

www.home-max.bg

97

специално издание за градината

Грижите в зеленчуковата градина през юли са насочени главно към поли-

и неприятели по лозата: мана, брашнеста мана, сиво гниене, шарен гроздов молец.

В овощната градина става залага-

През юли може да си подготвим разсад от ягоди с цел есента да си подновим ягодовите насаждения. За целта подготвяме разсадна леха, като заравяме по 3–5 кг прегорял оборски тор на квадратен метър. За вкореняване е най-добре да използваме розетки с оформени 1–2 листа и зачатъци на корени, но не е беда и ако са малко по-напреднали в развитието си. Засаждаме ги в лехата в редове, при междуредово разстояние 30 см и на 10 см една от друга в реда. Засенчваме лехата, за да предпазим в началото младите растения от палещите лъчи на слънцето. След около 15 дни засенчването се премахва. Поливайте редовно, разрохквайте почвата и унищожавайте никнещите плевели. Розетките бързо пускат корени, но пускат и ластуни. Тях редовно изрязвайте, защото се развиват за сметка на хранителни вещества, които биха послужили за укрепване на младите растения и за залагане на цветни пъпки. Така наесен ще имате едри ягодови растения с добре развити корени, с които да засадите нова леха ягоди. От нея ще берете повече и по-добри плодове, отколкото от старата.

ване и окопаване на културите. При някои култури, като лук за глави, дини и пъпеши, в края на месеца поливките се редуцират и преустановяват. При всички зеленчукови култури, наред със споменатите грижи, се извършва и торене, съобразено с изискванията на различните видове зеленчуци. В този период в зеленчуковата градина трябва да се вземат мерки за късното производство на алабаш, зеле, карфиол, праз, ряпа, които се засаждат в началото на месеца и не по-късно от 20-ото число. нето на плодни пъпки за следващата година и наред с това, за да се обезпечи по-висок добив, е необходимо да се провеждат поне една-две поливки, като се внасят и около 15–20 кг/дка азотни торове.

Напояването на лозите – винени и десертни – се отразява добре на добива и качеството на гроздето. Сериозен показател за нуждата от напояване е затихването на вегетацията, при което върховете на летораслите остават изправени, а най-долните листа започват да пожълтяват и подгарят. Започнат ли зърната да се прошарват, то вече е вредно. За да е резултатна поливката, необходими са от 70–80 до 100–120 л вода на квадратен метър. Основните мероприятия през месеца са свързани с борбата с болести 98 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

В декоративната градина

една от основните дейности, повтаряна многократно от пролетта до есента, е резитбата на храсти и оформянето на живи плетове. В зависимост от жизнения цикъл на

eсен 2015

ЮЛИ растенията се определят три вида резитба: за формиране, за съхраняване и за подмладяване. Резитбата за формиране се провежда в първите 2–3 години след засаждането на храстите на новото място. Режат се закривени, преплетени клони, за да се оформи специфична за вида корона. Провежда се през целия вегетационен период след засаждане на нови контейнерно произведени храсти. Резитбата за съхраняване обхваща дълъг период от живота на храстите. Тя влияе върху декоративния ефект на храстите. Това е най-важната резитба. Чрез нея се постига непрекъснатото им подмладяване. Подрязването зависи от времето на цъфтеж на

храстите. Пролетно цъфтящите се подрязват след прецъфтяване, като веднага след цъфтежа се отстраняват всички прецъфтели клонки. Тези, които цъфтят есента, на следващата пролет се подрязват преди вегетация с ниска, къса резитба. Изрязват се половината до 2/3 от летораслите. Резитба за подмладяване почти не се налага при проведени редовни резитби за съхраняване. Тя се прави по време на покой за растенията и в интервал от 2–3 години. При нея се изрязват от една до две трети от летораслите до основата. При поява на новите леторасли се започват отначало резитбите за оформяне и съхраняване. При резитбата за подмладяване задължително се прави прекопаване и торене.

След препоръките ни за честотата на резитбите, имайки предвид обема на работа от март до октомври, особено ако сте заменили част от оградата на двора си с жив плет, ви препоръчваме и надежден помощник. Това е електрическият храсторез. Електрически, защото ниското тегло е фактор от съществено значение, който прави машината по-комфортна и ръцете по-малко се уморяват при подрязване на по-големи площи. Така тази дейност става по-достъпна и за хора, непривикнали към физическо натоварване, а оформянето и поддържането на живия плет се превръща в привлекателно занимание и за представителките на нежния пол. Изборът на модела зависи от вида и условията, при които ще бъде използвана ножицата. За подрязване на вече оформени живи плетове от храсти с по-тънки клонки са подходящи модели с по-малко разстояние между ножовете (21 мм) и по-голяма честота (3400 min-1). За плетове, които тепърва ще бъдат оформяни или пък продължително време са били запуснати, честотата на движение на ножовете е по-ниска (3200 min-1), а разстоянието между тях е по-голямо. Добре е храсторезът да има: • Лазерно изрязани и диамантено заточени ножове, което гарантира дълготрайна острота.

• Приспособление за фиксиране края на кабела, така че при опъване той да не се измъква от щекера.

• Система за защита в края на острието, която предпазва потребителя от откат при рязане близо до земята и защитава острието от повреда.

• За предотвратяване на наранявания да има функция за бързо спиране на острието.

www.home-max.bg

99

специално издание за градината

В зеленчуковата градина август

същинската лятна резитба се практикува главно при прасковите и при слабо растящите ябълки и круши. Короните се прореждат (просветляват), като се премахват лакомците и ненужните и растящите навътре леторасли, изрязват се силните разклонени прирасти в горната част на короната след прибирането на реколтата с цел да се спре изнасянето на плододаването във връхната є част. По този начин то се концентрира в центъра на короната. Прореждането се провежда през вегетационния период, обикновено през юли и август.

Всички зеленчуци през този период се нуждаят от вода. Най-доброто време за поливане са хладните часове на вечерта и утрото. Подхранването на вторите зеленчукови култури с размит във вода пресен оборски тор ще се отрази много добре на крайния резултат от отглеждането им. Поради честите поливки има опасност от нападение на много гъбични болести по различните култури и растителнозащитните мероприятия трябва да се провеждат навреме. При доматите, пипера и патладжана за късно полско производство е възможно нападение от картофената мана, срещу която се използват препарати с къс карантинен срок поради честото прибиране на продукцията. Тези, които отглеждат праз, трябва да знаят, че обикновено в периода 1–10 август се води борба с миниращата муха с подходящи инсектициди.

Към лятната резитба се отнася и филизенето, при което се отстраняват ненужните млади прирасти при формиране на короните на дърветата, обикновено през първата година на засаждането. Прилага се, когато филизите са с дължина до 8–10 см, а при прасковата – до 15–18 см. Пензирането е резитбена операция, с която чрез прищипване на върховете на нарастващите леторасли се ограничава тяхното удължаване и се предизвиква разклоняването им. След съкращаване на една трета до една втора от дължината им се предизвиква израстване на повече предивременни клончета и залагане по тях на много цветни пъпки. За да бъдат добри резултатите от резитбата в овощната градина, трябва да се прилага редовно торене, напояване и борба с болестите и неприятелите по културите.

е време на усилен труд за градинарите. Трябва да се полагат много грижи за вторите зеленчукови култури, за доотглеждане на първите, а всеки ден се налагат и беритбите. Трябва да се има предвид, че при брането на краставиците, доматите и пипера наред с годните за пазара се откъсват и деформираните, нестандартните и заболелите плодове. Това ще позволи да нарастват нормално новите завръзи, да се намалят опасностите от зараза и в крайна сметка да се получи повече и по-доброкачествена продукция.

След средата на месеца се извършва сеитбата на салати и спанак за есенно производство.

В овощната градина се извършва лятна резитба. Резитбата на зелено или

100 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

• С лятната резитба се премахват много листа на дърветата, в резултат на което те отслабват. Затова тя се прави само при достатъчно израснали корони с цел да се ограничи размерът им чрез отслабване на растежа на дърветата. По-силните клони се съкращават на двегодишна дървесина, а при

eсен 2015

АВГУСТ прасковата – между едногодишния и двегодишния прираст.

• При плододаващите дървета със слаб растеж резитба на зелено не се прилага (с изключение на прасковата), защото ги отслабва още повече.

• Прилагането на резитбата на зелено изисква познаване на особеностите на овощния вид и на типа на неговото плододаване. При лоши климатични условия (суша, екстремни температури, обилни валежи) тя не бива да се прави. За да се намали опасността от умножаване на болестите и неприятелите по зеленчу-

ковите култури, не е достатъчно само да се пръска. Необходимо е да се унищожи и плевелната растителност край градините. Това важи особено за оранжериите, където беритбата е приключила. Те трябва да се почистят от растителните остатъци, а плевелите край обраните лехи да се унищожат. Добрият градинар използва биологичния материал от плевенето, подрязването на храстите и лозето, просветляването на овошките, почистването на цветята и го превръща в калорична храна за новозасадените растения. Правилно раздробени, смесени и оставени на проветриво място, органичните вещества се разлагат и се превръщат във висококачествен тор под формата на компост.

През месеците на вегетация отпадният материал в градината се увеличава. Ценен помощник при оползотворяването му се явява градинската дробилка. Тя е необходима за всеки двор при пролетното и лятното почистване. Получената надробена растителност може да използвате за наторяване, рекултивиране или мулчиране. Основен параметър при избора є е максималната дебелина на клоните, които може да дроби. Важно е да има защита от претоварване на двигателя, ниско ниво на шум, водоустойчив прекъсвач. По-големите дробилки сами поемат клоните, без да е необходимо да ги набутвате. За меките органични отпадъци, каквито са тревата, шумата и др., е предвиден широк отвор.

www.home-max.bg

101

специално издание за градината

В овощната градина през месец

септември зреят плодовете на късните сортове ябълки и круши. Грижите на овощаря са свързани главно с навременното обиране на плодовете, достигнали необходимата беритбена зрялост, и тяхното правилно съхранение. Беритбената зрялост, при късните сортове се определя от следните признаци: • Придобили са характерната за сорта окраска на кожицата.

• Престанали са да нарастват на обем.

• Дръжките леко се отделят от клонките.

• Семената са придобили характерния сиво-кафяв цвят. Ако не спазите тези правила, рискувате да не можете да съхранявате продължително плодовете. През септември листата на дърветата продължават активно да образуват хранителни вещества, необходими за изхранване на плодовете, формиране на пъпките и отлагане на необходимите хранителни резерви. Навременното обиране на плодовете разтоварва дърветата и дава възможност за доброто им запасяване с хранителни вещества, образувани през по-топлите слънчеви дни, при което дърветата понасят по-леко ниските температури през зимата. Брането се извършва внимателно, с цялата дръжка, без чупене на клонки и леторасли. Не отстранявайте малките клончета, когато берете ябълки. Оставяйте ги на дървото

102 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

за идните години. През следващите години плодовете ще растат именно на тези клонки. Беритбата трябва да започва от достъпните, ниско разположени етажи на дръвчетата и постепенно да се отива към средните и връхните. След хващането на плода той се повдига нагоре и се завърта в посока на часовниковата стрелка. Не брулете и не стръсквайте дърветата. Плодовете слагайте в сухи касетки или други съдове с тегло до 8–10 кг. Съхранявайте при температура от 0–2°С и относителна влажност на въздуха около 95%. В лозето настъпва гроздоберът. От началото на месеца до края му последователно зреят винени сортове като Пино ноар, Шардоне, Пловдивска малага, Евмолпия, Алиготе, Ризлинг, Мискет отонел, Памид, Тамянка, Орфей, Мерло, Каберне совиньон, Ркацители, Гъмза, Димят. Към беритбата на гроздето трябва да се пристъпва не толкова по календарна дата, колкото по предварителна оценка на захарното и киселинното му съдържание. Гроздето се бере при захарност: • за червените вина – 21–23% ; • за белите вина – 18–20%. Няма да сгрешите, ако използвате времето през септември, за да изкопаете посадъчните ями за засаждане на единични дръвчета в двора или на друго избрано от вас място.

В зеленчуковата градина една

част от културите, отглеждани на откри-

СЕПТЕМВРИ то, са завършили развитието си или са в края на вегетационния си период. На полето остават късните домати, патладжани, пипер, корнишони, зеле, карфиол, целина, пащърнак, моркови, картофи, праз и др. При умерени температури и нормални валежи, особено през първата половина на септември, те продължават да се развиват добре, да формират нова продукция и да плододават. При резки промени на времето обаче условията за тяхното развитие се влошават, при което може да възникне опасност от поява на болести. Прилагат се по-слабо отровни фунгициди с по-малък карантинен срок, които се разграждат бързо и не оставят опасни остатъчни количества, с оглед на поетапното прибиране на узрялата продукция. Още в първите дни на месеца се обръща внимание на късните домати. Прекършват се върховете им, независимо от това колко цветове са образували. Това ускорява узряването на плодовете. При опасност от слани, каквато не е изключена в края на месеца в някои по-високи райони, редом с узрелите домати се прибират и зелените. Много от тях

ще узреят при подходящи условия на съхранение, а други пък ще послужат за приготвяне на туршии. За сеитбата на спанака възникват благоприятни условия още в началото на месеца. Поетапната сеитба през десетина дни до средата на следващия месец осигурява и поетапно прибиране. Късните посеви се оставят да презимуват за получаване на ранна пролетна продукция. Много е важно да поддържате висока влажност на почвата както до поникването, така и след това. Ето защо поливането, особено на ранните посеви, е наложително. По-нататък есенните валежи може да намалят поливките или да ги отменят. Спанакът понася по-леко преовлажняването, отколкото слабите засушавания. През втората половина на септември настъпва времето за сеитба на разсада за предзимно засаждане на салатите (марулите) и репичките. Те стават готови след около 30 дни. Разсадът се отглежда на открита леха, а грижите се заключават главно в поливане и плевене.

Ако плодовете са разположени на по-голяма височина, се използват стълби или плодоберачи. При по-възрастни хора, неподрязвани дървета, недобра устойчивост на стълбата или неравен терен плодоберачът е незаменим инструмент. С него могат да се приложат безопасно всички съвети при брането на плодове. Няма опасност от набиването и нараняването им. Плодоберачите имат дизайн, който насочва плодовете с върховете на зъбците за лесно откъсване. Торбичката е удобна за сваляне и почистване. Добре е да имат чупещо рамо между дръжката и контейнера за плодове. Използват се с дървена или телескопична дръжка. При нея работният наклон на плодоберача може напълно да се регулира благодарение на плавно регулируемото шарнирно съединение. Телескопичната дръжка е плюс, когато сме се оборудвали с инструменти от серията „Гардена“ или „Фискърс“. Тя е изработена от олекотен алуминий, по-ергономична е и позволява по-голяма свобода в действията по брането. Освен това може да достигне височина до 6 м. www.home-max.bg

103

специално издание за градината

В зеленчуковата градина опас-

ността от слани идва с настъпването на месец октомври. През месеца трябва навременно да се приключи беритбата на домати, пипер, зелен фасул и др. Недоузрелите домати се прибират и се съхраняват в помещения при температура 10–12°C. През втората половина на октомври започва прибирането и на моркови, целина и ряпа. Важно е това да стане, преди почвената повърхност да започне да замръзва, което означава, че може да се извърши и към края на месеца, в зависимост от климатичните особености на конкретния район. Грижите по отглеждането на късното зеле, карфиола и праза продължават. През октомври се засаждат лукът и чесънът, а към края – марулята, салатата и ранните сортове главесто зеле.

В овощната градина октомври е

месецът, през който трябва да се приключи с подготовката на ягодите и малините за презимуване. Подготовката включва изораване на междуредията, почистване и загърляне на растенията. Завършва брането и на късните сортове ябълки и круши. Берат се дюли, мушмули и нарове. През октомври при всички дървета протича процес на усилено запасяване с резервни хранителни вещества. В малките градини това се свежда до окопаване около дърветата на дълбочина 18–22 см, което подобрява влагозапасяването на почвата и внасянето на торове. Корените на плододаващо овощно дърво обхващат цялата площ под короната и излизат с около половин метър извън проекцията є. Затова прекопаването се извършва успоредно на корените, а торовете се

104 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

разпределят върху цялата посочена площ. Когато прирастът на дърветата е под 20 см, а добивът – под 100–150 кг от дърво, необходимо е да се извършва торене. За да се определи какво количество тор е необходимо за едно дърво, трябва най-напред да се изчисли площта, която трябва да се тори. За целта към радиуса на короната се прибавя 0,5 м, а след това увеличеният радиус се повдига на квадрат и се умножава по 3,14. Получената квадратура се умножава с определената доза тор. Торовете, които се използват за торене на овощните растения, биват органични и минерални. Към органичните торове спадат оборският тор, компостът, торовата течност и културите за зелено торене. Към минералните торове спадат азотните, фосфорните, калиевите, калциевите и микроторовете. Най-полезен е оборският тор. Годишната доза на торовете зависи и от това дали: • овощната градина се напоява – при поливни условия се тори с по-високи дози торове и се получават повече плодове; • се извършва резитба за подмладяване – когато това се прави, торовите норми трябва да се увеличават, за да се получи необходимият прираст; • торим млади или плододаващи овощни дървета; • овошките ни са на бедни или богати почви. Оборският тор се внася при всички случаи през есента, заедно с 1/3 от годишната

eсен 2015

ОКТОМВРИ доза от по един азотен, фосфорен и калиев тор. В случаите, когато не може да се намери оборски тор, торенето се извършва с комбинация от азотен, фосфорен и калиев тор. Най-добре е дозата да се определи от агроном. През октомври започва създаването на нови овощни насаждения. Рано извършеното есенно засаждане на овощните дръвчета позволява на корените да започнат да калусират (зарастват) раните си още преди да са настъпили зимните студове. Почвата сляга и плътно прилепва до корените. Така овощните дръвчета се намират в добри условия за прихващане и своевременно започване на растежа си през пролетта. Използвайте сертифициран посадъчен материал, това е гаранция за сортова автентичност и липса на заболявания.

В декоративната градина

най-късно сега изровете гладиолите и ги сложете да съхнат на защитено от мраз и влага място. Макар че гладиолите, каната и бегониите още могат да цъфтят, след като падне първата слана, ги извадете, изрежете

гнилите места и сложете клубено-луковиците да съхнат. Когато напълно се изсушат, увийте ги във вестник и ги съхранявайте на защитено от студ и влага място. Докато нощните температури са около 12°C, може да оставите саксийно отглежданите външни растения без защита навън. Като се застуди, трябва да увиете растението и саксията със студоизолиращ найлон и да покриете повърхността на саксията със слама или с трици, за да повишите температурата около корените. Друг вариант е да заровите саксиите около 2/3 в почвата. Зокума, хибискуса, лимоните, мушкатото и фуксиите (обичките) приберете след леко подрязване на светло, хладно и сухо място. Изхвърлете едногодишните цветя, които са прецъфтели, и си отбележете какви цветя ще засадите другата година. Опадалите листа събирайте и слагайте около коренчетата на розите и храстчетата. Покривка от 10 см е достатъчна да изолира студа. Може да опитате и с оборски тор, но не всички растения го понасят.

През този месец основната работа в градината е събирането на падналите есенни листа. Ако те се задържат по-дълго върху тревния чим, особено в хладно и дъждовно време, може да започнат гнилостни процеси. Листата трябва да се събират с гребло или със специален уред за събиране на листа. Събирането на падналите листа навсякъде по двора е не само досадна, но и продължителна работа, а ако градината ви е голяма, може да се превърне и в трудоемко и уморително начинание. Изхвърлянето им също би могло да бъде проблем, ако обемът е значителен. Необходимо е да се помисли за закупуването на прахосмукачка за листа или т.нар. метла за листа. Освен че ще събирате листата и други дребни отпадъци много по-бързо, с тях може да почиствате недостижими ъгли и всякакви по-трудно достъпни места в двора. За бърза и лесна грижа по листосъбирането се налагат все повече и акумулаторните метли. Предимствата им са липсата на електрически кабел (тъй като работят на батерии), лекота на употреба и компактни размери за съхранение. www.home-max.bg

105

специално издание за градината

Зеленчуковата градина се нуждае

от есенни грижи, които да я подготвят за зимата. Така ще имате гаранция за добра реколта през следващия сезон. Основните задачи могат да се свършат само за няколко дни. Започнете с премахване на растителните остатъци и плевелите. Често те са удобна среда за много болести и неприятели, които успешно презимуват и се пренасят в новия сезон. Следващата стъпка е подравняването на площта, като се внимава да не се отнеме от горния пласт, защото е най-плодороден. Основната задача при обработката на почвата се изразява във възстановяване и поддържане на оптимално състояние на обработваемия слой, при което се осигурява най-добро съотношение между водата и въздуха. Това се постига с основната оран. Едновременно с дълбоката оран се внасят оборският тор, калиевият тор и около 2/3 от предвиденото количество суперфосфат. При малките домашни градини дълбоката оран на почвата може да извършите с конски плуг или чрез обръщане с права лопата на възможно по-голяма дълбочина. Когато дълбоката оран се извърши рано, почвата се заплевелява и тогава може още през есента да се направи едно-две култивирания или прекопаване. Ако решите да засявате с есенна зеленчукова култура, трябва особено старателно да разработите повърхностния почвен слой.

В овощната градина през ноември

проведете поетапната борба с настанилите се в нея вредители.

• Изнесете коловете и прътите, с които сте подпирали клоните, и ако по тях има кора, премахнете я и я изгорете. Там вече са се настанили да зимуват доста неприятели.

106 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

• Изкоренете загиналите или неспасяемо болните дръвчета. Изгорете ги.

• С телена четка остържете старата напукана кора, за да унищожите скритите там акари, въшки, гъсеници на ябълковия и на сливовия плодов червей, кръгломиниращи молци, като предварително сте постлали някакво платно край дървото, и после го изгорете.

• Нападнатите от брашнеста мана клонки на ябълките и прасковите изрежете и ги хвърлете в огъня.

• Оберете всички плодове, не оставяйте болните и мумифициралите, дори окапалите. Така бялата пеперуда, златозадката, прасковеният молец, бадемовият семеяд, кафявото гниене ще са по-малко опасни догодина.

• Окопайте околостеблените кръгове и дори оформете малко по-висока яка по краищата. По този начин ще се задържа водата от есенните валежи. Веднага след листопада е необходимо да се напръскат всички костилкови овощни видове с 2% бордолезов разтвор. Това се налага за борба с бактерийно изсъхване, къдравост и някои други болести. През зимата, в резултат на денонощните температурни амплитуди, живата кора, която през деня е била огрявана, може да загине от измръзване. Средство за борба с този ефект е намазването на стволовете и по-дебелите клони на височина до 2 м от земята с 20% варна каша. Есенното засаждане на овошки, започнало през октомври, е в разгара си през ноември и продължава до 15–20 дни преди първите студове или края на вегетацията. Добре е посадъчните ями да са изкопани месец преди това. При избор на фиданки трябва да се следи за: • добре развита коренова система с най-малко три скелетни корена, разположени в

eсен 2015

НОЕМВРИ различни посоки, дълги над 35 см; • дебелина на ствола на 10 см над присаденото място над 2 см, с поне три скелетни клонки с дължина над 30 см и с преобладаващ над тях водач; • дръвчета с криви стебла, къси и силно наранени корени, стебло и корона, измръзнали или силно подсъхнали с набръчкана кора, които не трябва да засаждате.

В дворните и вилните градини се изкопават ръчно по-големи

посадъчни ямки с размери 80–100 см ширина и 60–70 см дълбочина. Горният хумусен слой от почвата на ямката се поставя от едната страна, а долният – от другата. Преди засаждането хумусният слой се смесва с 15–20 кг добре угнил оборски тор, 150–200 г суперфосфат и 80–100 г калиев тор. Калиевият тор може да се замести и с една кофа дървесна пепел. При засаждането част от тази смес се поставя на дъното на ямата, във вид на широка пирамида, и се покрива с тънък слой чиста почва, за да не попаднат корените директно върху тора. Върхът на

пирамидата определя дълбочината на засаждане. Корените на засажданата овошка лягат върху пирамидата. Присадените на вегетативно размножавани подложки, каквито са основно ябълката, крушата, дюлята и мушмулата, се засаждат до мястото на присадника. Корените се покриват с останалата част от почвено-торовата смес, притъпква се и след окончателното запълване на ямката отново се притъпква. Накрая се покрива с рохкава почва и около стеблото се оформя чаша за задържане на влагата от есенните валежи.

В декоративната градина

тревата трябва да продължава да се коси на около две седмици (тя расте, докато температурата не падне под 4–5°С) и редовно да се почиства от паднали листа. Преди първия сняг височината на тревата трябва да се свали до 5 см с последната коситба. Ако тревата остане по-висока и снегът я затисне, напролет ще има дупки в моравата, жълти петна и проблеми с гъбични болести.

Торенето и косенето съвсем не са единствените дейности, „извършвани сто години, за да получим ефекта на английските паркови тревни площи”. Трябва да се работи и в посока на подобряване на възобновителната способност на тревата. Най-радикалните методи за подмладяване и подобряване еластичността на тревния чим, повишаване жизнеспособността и конкурентоспособността на културните житни треви спрямо плевелите са вертикулирането и аерирането. Те са задължителни за площите, след като са минали две години от създаването им. Вертикулиране – процес на механично прореждане на тревата (вентилация). То може да се извърши на два етапа: • I етап – премахване на малки вертикални части от повърхността на тревата, измитане и изваждане на растителни остатъци между тревните стебла. Подобрява се продухваемостта и проветрението на тревния килим, с което се намалява вероятността за гъбични заболявания.

• II етап – извличане на мъртвата и суха трева от основата на зеления килим и частично унищожаване на мъховете и плевелите. Вертикулаторът прави малки бразди върху почвата, дълбоки 2–3 мм, с които, освен проветряване, с разкъсването на корените на тревата се стимулира и братенето (образуване на нови коренови издънки). Осигурява се достъп на вода, въздух и хранителни вещества до корените на тревата. Аерирането е особено важно при по-възрастна трева и когато почвата има лоша отцедливост (например глинестите почви). Без него тревата започва да линее. При аерирането има дълбоко пробождане на почвата на дълбочина 6–12 см през 15–20 см с цел подобряване на дренажа и нейния естествен въздухообмен. Извършва се веднъж годишно при силно уплътнени или често натоварвани терени. При песъчливи почви се извършва веднъж на два-три сезона. Това се прави обикновено преди есенното или пролетното наторяване, а ако почвата е глинеста, е желателно след аерирането да се опесъчи теренът. Извършва се със специални машини, като в зависимост от вида на машината аераторите правят от 50 до 400 дупки/кв.м. За малки площи се използват специални обувки или обикновена вила, с която се набожда равномерно целият терен. www.home-max.bg

107

специално издание за градината

В овощната градина, ако са ви

останали незасадени дръвчета поради влошаване на атмосферните условия, трябва да вземете мерки за тяхното съхранение.За целта изберете отцедливо място в градината си с ниско ниво на подпочвените води и изкопайте яма с размери съобразно корените на останалите ви фиданки. Не е необходимо да е много голяма, тъй като овошките се подреждат плътно в нея, без да остават празнини между корените им. Добре е, ако я облицовате с мрежа 0.8–1.0 см срещу гризачи през зимата. В канавките дръвчетата се поставят наклонени, с корони, обърнати на юг, или изправени. И в двата случая се подреждат така, че корените им да не се преплитат, но да бъдат плътно допрени помежду си. Заравят се на височина 40–50 см от кореновата шийка, като леко се стръскват при насипването с рохка почва, уплътняват, притъпкват и поливат. Накрая не се полива, а около хранилището се изкопава канавка за отвеждане на дъждовните води. При настъпване на хубаво време, удобно за работа, и при подготвени дупки може да се пристъпи към засаждане. Обилните снеговалежи са желателни в овощната градина, но трябва да се следи за своевременното освобождаване на клоните от тежкия сняг. За да се избегне пречупването на клони, дръвчетата се претръскват, като се започва от най-долните клони. Изтръсканият сняг се оставя в основата на дърветата, тъй като ще е от полза за корените им.

108 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

В зеленчуковата градина през

топлите декемврийски дни може да се засеят предзимно зеленчуци. Засетите семена при зимната сеитба няма да поникнат веднага, а рано напролет, когато има подходящи условия. Със сигурност обаче тези растения ще поникнат по-бързо от засетите тогава. Отоплението на дърва през зимата ни дава суровина, която успешно заменя калиевите торове в градината – дървесната пепел. През този сезон спокойно може да я използваме при по-тежки почви, като се внася по-надълбоко. През пролетта, на леки почви – по-плитко. Водата измива много лесно хранителните вещества от пепелта, поради което тя трябва да се съхранява на сухо място, ако не я използваме веднага. Дървесната пепел съдържа около 10% калий и редица микроелементи – бор, манган и др., плюс калций (вар). Пепелта от широколистните видове е по-богата на хранителни вещества в сравнение с пепелта, получена от иглолистните видове. Пепелта от млади дървета и клонки е по-богата на хранителни вещества, отколкото от стари и дебели дървета. Дървесната пепел не съдържа хлор, който е вреден за овощните растения, и може да се използва за торене при предпосадъчната подготовка на почвата и при засаждането на овощните дръвчета. При младите и плододаващите овощни дървета пепелта може да се използва през всички сезони. Установено е, че най-добър ефект от торенето с дървесна пепел се получава при малините, касиса и ягодите. Важно е, че дървесната пепел може да се добавя и в компостерите

eсен 2015

ДЕКЕМВРИ заедно с варта – около 3–4% от общата маса на компостираните материали.

В декоративната градина

обърнете внимание на участъците от нея, в които растенията са подложени на постоянни студени въздушни течения. Там по-чувствителните на вятър храсти, като леукотоето, пиериса, фотинията, някои от евонимусите и лоницерите, трябва да се завият със специални ветрозащитни покрития. Храстите, отглеждани в саксии – също, но тук вече трябва да се завият и съдовете, ако са пластмасови. Не се престаравайте много обаче. Не е необходимо да стягате и спирате съвсем проветрението или да приближавате много плътно леда до стеблата. По-добро решение е да изградите ветрозащитна стена от колове и зебло откъм наветрената страна.

Образуваните есента плодове на декоративните видове остават необрани и светят като скъпоценни камъни от заскрежаването в двора. Голяма част от тях са лековити и запознатите могат да ги ползват. Освен това осигуряват храна на голяма част от птиците, останали да зимуват у нас. Имена като голтерия, джел, калина, рустифина, пираканта, котонеастър, махония, лигуструм, кисел трън, чашкодрян, киселица и др. трябва да търсим в разсадниците. Ако не се плашим от невзрачния вид на цветовете и листната маса, през декември ще бъдем възнаградени с огнени цветове на фона на снежната белота. Сивия зимен ден може да освежим, като добавим в градината си храсти и дървета, които са с цветни стебла, например от семейство дрянови или небезизвестните японски вишни.

Все повече хора предпочитат очарованието на отоплението на твърдо гориво. Горящата камина, освен топлина, внася и неповторим уют през студените зимни месеци. Сега е моментът да подготвите и дървата за огрев. Само с трион това няма да стане. Верен помощник ще ви бъде електрическата или бензиновата резачка. Избopът нa мoтopeн тpиoн ce oпpeдeля oт тoвa кaквa paбoтa тpябвa дa ce въpши и кoлкo чecтo. Има бoгaт избop oт мoдeли, зaхpaнвaни кaктo oт eлeктpичecки, тaкa и oт бeнзинoви двигaтeли c paзличнa мoщнocт. Ето какво трябва да имате предвид, когато купувате моторен трион: • • • • • • •

Прилагането на точната техника, когато използвате трион, прави работата лесна и безопасна. Убедете се, че използвате оригинална защитна екипировка: защитни панталони и ботуши, каска с визьор и антифони, както и ръкавици. Ако нямате опит, един по-малък трион ще бъде най-доброто решение за вас. Ергономичен дизайн, ниско ниво на вибрации при ръкохватките, малък и добре балансиран корпус на триона – добрата ергономичност е толкова важна, колкото ниското тегло на машината. Ефективна защита при обратен удар на машината е задължителна. Обърнете внимание на малките детайли: лесно ли се сменя уловителят на веригата; лесен ли е достъпът до контролерите? Лесна ли е поддръжката и сервизното обслужване на моторния трион. Удобният достъп до въздушния филтър и лесното обтягане на веригата спестяват време и усилия. Вашият трион се нуждае от профилактично сервизно обслужване при специалист. www.home-max.bg

109

Вземи отстъпка при покупки

-5%

Отстъпки в HomeMax Вече можеш да ремонтираш или обзаведеш своя дом с отстъпка и в обновените магазини на HomeMax. В магазините на HomeMax ще откриеш цялостни решения за твоя дом или градина и ще получиш 5% отстъпка с картата ти CCB Club. На твое разположение е огромно разнообразие от продукти, разделени по категории. За да получиш своята отстъпка покажи клубната си карта преди да платиш сметката. Пазарувай в HomeMax винаги, когато пожелаеш – няма ограничение в броя на стоки за които ще получиш отстъпка. Няма ограничение и в сумата на покупките, за които ще получиш отстъпка. Със събраните по твоята клубна карта бонус точки можеш отново да пазаруваш в HomeMax.

Важно е да знаеш, че: • За да получиш отстъпка за покупка в магазините на HomeMax, представи картата си CCB Club на касата, преди да платиш покупката си.

• Отстъпка по CCB Club ще получиш за всички стоки, за които не е обявена промоция или сезонна разпродажба.

• Отстъпка по CCB Club не се начислява за допълнителните клиентски услуги предлагани в магазините на търговеца.

• За да получиш отстъпка в магазин на HomeMax, покупката ти трябва да е заплатена в брой или с дебитна или кредитна карта от ЦКБ.

• С точки от твоята карта CCB Club можеш да платиш всяка стока, предлагана в магазина.

• Ако нямаш достатъчно точки за плащане на цялата сметка, можеш да ги използваш, за да платиш само част от нея, стига да не е по-малко от 5 лв.

• Ако платиш част от сметката си с точки, върху останалата сума се начисляват нови точки. Единствено, ако платиш с бонус точки цялата сметка не получаваш нови точки.

• С точки от твоята карта CCB Club не могат да бъдат заплащани предоставяните в търговската верига допълнителни клиентски услуги.