Моята красива градина 4 by Biljana Lowndes

Моята КРАСИВА ГРАДИНА специално издание есен 2016

Интервю

Лозарство

Лунен календар

Лечебните гъби

ежедневни дейности в градината спрямо фазите на Луната

Малин Бистрин за виното и добрата храна Избор на сортове и специфични грижи Диворастящи гъби в България и техните лечебни свойства

ДОМАШНО ПРОИЗВОДСТВО всичко, което ви е необходимо, за да извлечете максимума от вашето стопанство

ЦВЕТНА ПАЛИТРА

БИО ТРАПЕЗА

РАЙСКО КЪТЧЕ

Грижи за растенията в зимната градина

Практични съвети за съхранение на плодове и зеленчуци

Беседка в двора – стъпка по стъпка

Есен, есен... Ето че лятото отмина, но пък сега е времето да се порадваме на плодовете му. Есента е богата на плодове и зеленчуци, които можете да съхраните и използвате през зимата. Тук сме обобщили най-важните аспекти на консервирането, които се надяваме, че ще ви подскажат идеи за вашата зимнина. Есента също така е прекрасно време да се насладите на красивата българска природа. Разхождайки се из близките паркове и гори, можете да намерите интересни диворастящи гъби, които освен за храна са ценни и като лек. В този брой ви даваме информация от първа ръка, представяйки книгата „Лечебните гъби в България“. Естествено, обръщаме внимание на зазимяването на вашата красива градина, но също и на подготовката й за пролетта. Продължаваме лунния календар, допълнен с подробна информация за биодинамиката – древна земеделска система, която главоломно се възражда днес. Представяме ви градините на някои известни личности, както и цветята като национални символи. Освен това, ако имате интерес към лозите, в настоящото издание сме синтезирали най-важното, което ви е необходимо, за да посрещнете подобаващо Трифон Зарезан. Всъщност, есента е прекрасен сезон!

специално издание за градината

Моята КРАСИВА ГРАДИНА

С ЪДЪРЖ АНИЕ

102 58

52 106 8 12 14

ПОДГОТОВКА ЗА СТУДЕНОТО ВРЕМЕ

ТОП 5 НА ЗИМНИТЕ ЦВЕТЯ

ПЛАНИРАЙТЕ ПРОЛЕТНИТЕ БАГРИ

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

16 20 22

ЛУКОВИЧНИ ЦВЕТЯ

МОДАТА В ИЗКУСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ГРАДИНИТЕ НА ИЗВЕСТНИТЕ

есен 2016

Редакционен екип Главен редактор Биляна Лаундс Редакционна колегия Елена Цанкова Ахинора Христова Владимир Въжаров Димитър Стоянов Веселина Порязова Коректор Диляна Енчева Графичен дизайн и предпечат Димитър Димитров Юлия Джелебова

42 26 32 42 52 58 74 94 102

Снимки:

НАЦИОНАЛНИ ЦВЕТЯ

ИНТЕРВЮ

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ЛОЗАРСТВОТО Всичко, което ви е необходимо, за да стартирате

КОНСЕРВИРАНЕ НА ЗЕЛЕНЧУЦИ И ПЛОДОВЕ Съвети и идеи за вашата зимнина ДИВОРАСТЯЩИ ГЪБИ ЗА ХРАНА И ЛЕКАРСТВО Владимир Въжаров представя 10 великолепни български гъби

Баумакс България ЕООД, 123RF: Eduardo Gonzalez Diaz, Foodandmore, Jacek Nowak, Natasha Breen, Labrynthe, Sborisov, Warrengoldswain, Nikita Alexandrov, Zdenek Maly, PaylessImages, PaylessImages, Carmina Mcconnell, Zanozaru, Geografika, Ian Grainger, PaylessImages, PaylessImages, Alisali, Bouvier Sandrine, Antonel, Le Do, Likelike, Antonel, Mylisa, Maksim Kostenko, Oksana Tkachuk, Alexander Sviridov, Thanapol Kuptanisakorn, Vadym Zaitsev, Siraphol, Skdesign, Brian Maudsley, Jovannig, Nataliia Peredniankina, Richard Griffin, Sedneva, Dmytro Skorobogatov, Oksana Tkachuk, Yury Kisialiou, Chainarong Thueansri, Cokemomo, Feverpitched, Tamsindove, Ricochet64, Paul Grecaud, Jovan Mandic, Lightpoet, Emanuele Mazzoni, Geothea, Bravissimos, Dimitriosp, Gutaper, Kabvisio, Elena Shashkina, Iurii Konoval, Maxim Petrichuk, Roman Milert, Lisur, Тim@awe, 123dg69, Song Qiuju корица: Биляна Лаундс.

ЛУНЕН КАЛЕНДАР ISBN 978-619-90233-2-7

МЯСТО ЗА ПОЧИВКА

106

ПАТИЦИ И ГЪСКИ ЗА СЕМЕЙНО ЩАСТИЕ

градински каталог

ЗАОБИКОЛЕТЕ СЕ С ЛУКС Стена от орхидеи в хола – защо не?

стр. 111

Отговорност Въпреки цялото внимание, с което е създадено това издание, издателите не носят отговорност за достоверността на информацията или недоразумения, произтичащи от този факт. Целта на това издание е да популяризира знания и общоприети практики за градинарство. МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА се издава по поръчка на Баумакс България ЕООД от Интермайндс ЕООД, 1111 София ул. Калина Малина 17, magbooks@interminds.bg +359 2 971 2042

www.home-max.bg

Моята

КРАСИВА ГРАДИНА

всичко за конкурса и победителите от 2015 виж на: www.krasivagradina.com

КОНКУРС

участвай със снимка на своята градина и спечели! Конкурсът продължава до 1.11.2016! Първа награда

Екскурзия до Keukenhof, Холандия (пролет 2017)

Втора награда

Електрическа коса Н 1445 Hecht

www.facebook.com/Homemax.bg

Трета награда

Електрически тример Н 301 Hecht

Моята градина - Цветна палитра

Цветна Палитра 8 ПОДГОТОВКА ЗА СТУДЕНОТО ВРЕМЕ Погрижете се добре за вашата градина

12 ТОП 5 НА ЗИМНИТЕ ЦВЕТЯ

Най-красивите възможности за оцветяване на зимния пейза

14 ПЛАНИРАЙТЕ ПРОЛЕТНИТЕ БАГРИ Избрани цветя

16 ЛУКОВИЧНИ ЦВЕТЯ

Видове, изисквания и особености на първите цветя във вашата градина

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

20 МОДАТА В ИЗКУСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Тенденциите в топиарното оформление досега

22 ГРАДИНИТЕ НА ИЗВЕСТНИТЕ

Надникнете в дворовете на Нютон, Чърчил и Моне

26 НАЦИОНАЛНИ ЦВЕТЯ

Разгледайте гордите цветни символи на държавите

32 ИНТЕРВЮ

Представяме Малин Бистрин www.home-max.bg

Моята градина - Цветна палитра

Подготовка на градината за студеното време

Цяло лято сте се радвали и наслаждавали на прекрасните си цветя, но есента тихо настъпва и е време да се погрижим да подготвим градината за студеното време. И ако красивите едногодишни цветя, след като прецъфтят, ще се изхвърлят в коша за компост, за да се освободи място за нови, за многогодишните цветя, вечнозелените храсти и тревните площи трябва да се осигури необходимия комфорт за презимуване. 8

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Грижа за многогодишните цветя и храсти

През зимата редица многогодишни растения страдат от изсъхване, защото изпаряват вода през слънчевите и ветровити зимни дни, но тъй като пръстта е замръзнала, корените не могат да поемат вода. За да се предотвратят такива увреждания, може през зимата зелените многогодишни растения да се покриват със сухи борови клонки или филц. Това предотвратява преждевременното пускане на филизи през по-топлите зимни дни преди настъпването на пролетта и така предпазва растението от измръзване. Все пак трябва да се избягва прекалено ранното обгрижване и обилно покриване на цветята, защото това ще ги изнежи и корените им може да загният заради липсата на добро проветряване. Най-добре е да се изчакат първите силни студове. Зимната защита от сухи клонки се отстранява в началото на пролетта,

но се държи наблизо, в случай че застудее отново. След като се подкастрят прецъфтелите надпочвени части на растенията, стеблата им биват загърлени с пръст с помощта на гребло или лопата. Трябва обаче много да се внимава да не се наранят стеблата им, защото по края им се образуват нови пъпки и при копаенето може, без да искате, да ги унищожите с лопатата. В случай че сте забелязали, че многогодишните ви растения са започнали да нарастват по-слабо и да цъфтят по-малко, е дошло време да се извадят, да се разделят на парчета и да се засадят на друго място. Така на новото място следващата година те ще цъфтят повече и по-силно. Моментът е подходящ и за засаждането на цъфтящи през есента цветни храсти, както и на пълзящи и увивни растения.

есен 2016

Ако досега не сте имали розови храсти или искате да обогатите градината си с нови сортове, есента е времето за засаждането им – от средата на октомври до средата на ноември. Те трябва да престоят във вода 12 часа преди засаждането. При засаждането поставете розите на около 5 см навътре в земята. Загърлете розите с пръст на височина до 20-25 см и ги покрийте с клонки.

Поддръжка на вечнозелените храсти и дървета Вечнозелените иглолистни и широколистни растения (бор, кедър, туя, хвойна, чимшир, махония и др.) и през зимата са със зелени листа. Но дори и през този макар и студен сезон те фотосинтезират, транспирират, отделят кислород и приемат разтворени във водата хранителни вещества. През зимата тези растения страдат повече от липса на вода, не толкова от студ, защото водата е под формата на частици лед в замръзналата почва и не е достъпна за коре-

ните. Затова в дните, когато почвата не е замръзнала, е добре храстите да се полеят обилно. Дори е хубаво да се облеят с водна струя листата на растенията, така ще отмиете полепналите по тях сажди и прах. Особено чувствителни към недостиг на вода са и засадените през есента дръвчета и храсти, които изискват също поливки през зимата, а не само при засаждането. За да се намалят загубите на вода, може да се постави сенник от южната страна на дръвчето или храста. Той може да бъде направен от царевични или слънчогледови стебла и ще предпазва растението от пряко слънчево греене, а и от измръзване.

Поддръжка на тревните площи

За да бъде тучна поляната ви, тревните площи в градината също се нуждаят от грижа. Необходима е есенна повърхностна обработка на почвата – чимът трябва да се www.home-max.bg

Моята градина - Цветна палитра бранува със специална брана (вертикутир). В резултат от тази обработка водата, въздухът и торовете проникват по-дълбоко в почвата. За по-голям ефект е добре да се бранува в две посоки – напречно и надлъжно. При липсата на специален за целта фабрично произведен почворазрохквач се използва гребло с остри зъби. До началото на ноември най-късно тревната площ трябва да се натори. За целта много подходящи са добре разложеният оборски тор и компостът, но при липса може да се използват и смесени минерални торове, съдържащи трите основни елемента – азот, фосфор и калий. Торът трябва да се разпръсне равномерно, независимо дали е оборски или минерален, защото, ако е на купчини, ще причини изгаряне на тревата. Към края на ноември трябва да извършите последната коситба. Тревата трябва да се окоси на около 4-5 см. Ниско окосената трева бързо ще изсъхне, а високо окосената се запарва. С мотиката унищожете всички високо израснали плевели. Няколко пъти през есента с гребло, а още по-добре с листосъбирач съберете всички опадали сухи листа и ги добавите към компоста, а не ги изхвърляйте. При наличието на орехови дървета или диви кестени не добавяйте листата им към компоста, а ги изгорете, защото съдържат активното вещество юглон, което може да убие или да намали растежа на много растения.

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

В края на зимата ще трябва отново да почистите вашата полянка от нападали сухи листа и остатъци от оборски тор. Желателно е отново да обработите почвата повърхностно, така до корените ще достигнат повече въздух, вода и хранителни вещества, благодарение на което се

есен 2016

засилва растежът на тревата. С помощта на мотиката за плевене се унищожават дълбоко вкоренените плевели (глухарче, живовлек), разпръскват се бързо разтварящи се азотни торове и се започва системно поливане с вода на поляната.

Презимуване на луковичните и грудковите растения

Периодът на засаждане за раноцъфтящите през пролетта растения е октомври/ ноември - минзухари, нарциси, лалета, зюмбюли. Дълбочината на засаждане на луковиците зависи от тяхната големина и типа почва. В песъкливите почви може да се поставят по-дълбоко, а в глинестите по-плитко. Затова е добре глинестите почви да се дренират предварително с малко пясък, за да са отцеждат по-добре и растенията да се чувстват удобно в тях. Луковиците трябва да се поставят с корените надолу и заострения край нагоре в почвата на дълбочина, равна на на две трети от диаметъра им. Преди това може да сложите малко прегорял оборски тор или компост, които ще осигу-

рят допълнителни хранителни вещества и топлина на растението през зимата. Цветята, които цъфтят по-късно през пролетта, лятото или през есента, се засаждат през пролетта - това са бегонии, гладиоли, далии, лилиуми и др. Трябва да се погрижим за техните луковици и да ги защитим от студа, като ги изкопаем навреме от почвата и ги съхраним в подходящи условия, където да презимуват. Макар че гладиолите и бегониите могат още да цъфтят, след като падне първата слана, ги извадете, изрежете прецъфтелите цветове и гнилите места и оставете листата да пожълтеят и изсъхнат, след което отрежете стеблата им на 15 см. Когато напълно се изсушат, е добре да се напръскат с фунгициди и инсектициди, които предотвратяват развитието на гъбични или други паразитни болести. Увийте луковиците във вестник и ги съхранявайте на защитено от студ и влага място. Може да ги поставите и в сандъче с пясък и дървени стърготини. _ www.home-max.bg

Моята градина - Цветна палитра

ТОП

ЗИМНИ ЦВЕТЯ Лятото е сезонът на пъстрата експлозия от цветове и аромати, които ни носят цветята, но дори и през зимата градината може да изглежда привлекателна и не толкова унила, колкото сме свикнали да я виждаме в този сезон. Има растения, които въпреки студовете могат да внесат настроение и свежи багри в изгледа на двора ни. Представяме ви най-добрите:

Ерантис (кукуряк) Ерантисът е едно от най-ранобудните цветя и не са необходими специални грижи за отглеждането му. Цъфти от януари до март и достига до 10 см височина. Образува килим от яркожълти цветове, заобиколени от свежи зелени листа. Вирее най-добре върху плодородна, богата на хумус почва, която остава влажна и през лятото. Обича да е на слънчеви до полусенчести места. Идеално се чувства под широколистни храсти и дървета и харесва да е в компанията на кокичета и минзухари. В градината може да се появи навсякъде, защото мравките разнасят семената му. Всички части на растението могат да предизвикат леко стомашно неразположение, ако бъдат погълнати, а контактът със сока може да раздразни кожата. Заради алкалоидите, които съдържа и които могат да се извлекат от него, кукурякът се смята и за билка, широко използвана в народната медицина за лечение на плеврит, хемороиди, кашлица и дори косопад.

Ерика (пирен) Красивата ерика е вечно зелено дребно храстче с прекрасни камбанковидни цветчета, обагрени в бяло, розово или лилаво, разположени по дълги дръжки. Многобройните представители на този вид могат да цъфтят по различно време на годината. Най-ранноцъфтящата ерика започва да цъфти в най-сумрачните зимни месеци (от декември до март) и не й пречи дори да е отрупана със сняг. Достига до 25 см височина. Зимният пирен има изправен и компактен растеж, което го прави особено подходящ и за саксиийно растение. В градината се чувства най-добре на слънце, засаден с други представители от неговия вид или под широколистни дървета. Предпочита добре дренирани кисели почви, но толерира и леко алкални, като няма нужда да се използва специален компост. След като прецъфти, е добре с градинарска ножица да премахнете мъртвите цветове и така ще насърчите пухкав и гъст растеж. 12

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

Зимен жасмин Весели жълти цветя се появяват по голите стъбла през зимата и в началото на пролетта и наистина озаряват тъмния зимен ден. Зимният жасмин е пълзящо растение и лесно се обучава да расте по беседки и перголи, но изглежда също толкова привлекателно, оставен да се катери свободно по зидове и ниски стени. Яркозелените стъбла (дори и през зимата) и тъмнозелените филизи добавят още към чара на този прекрасен катерач. Издръжливо и невзискателно растение, дайте му пространство, за да изрази себе си, но го подкастряйте редовно. Зимният жасмин цъфти от януари до март, харесва плодородна и добре дренирана почва, а мястото да е слънчево, но може да изтърпи и частична сянка. Освен това не е податлив на вредители и заболявания. Единственото, което не притежава зимният жасмин, е аромата, така характерен за неговия вид.

Камелия Има изключително издръжливи сортове камелии, които цъфтят с разкошни кичести бели, розови или пурпурни цветове в края на зимата и началото на пролетта. Този красив източен вечнозелен храст има лъскави ярки зелени листа и е един от най-популярните и лесни за отглеждане. Тясно изправен в начина си на растеж, той е идеален за засаждане в големи контейнери или за създаване на неформални цветни прегради в градината. Камелията харесва влажни добре дренирани, богати на хумус, кисели почви. Сянката трябва да е частична, но не с източно изложение. Бързо развиващо се и много издръжливо растение, цъфти от февруари до март. Достига от три до пет метра височина. Нанесете балансиран течен тор в средата на пролетта и отново през юни. След цъфтежа леко подкастрете всички клони, които развалят общия вид на короната.

Циклама Деликатни розови или бели цветове с рошави венчелистчета се появяват през зимата сред заоблени, сребристозелени листа с мраморни маркировки. Тези миниатюрни цветенца са идеални да бъдат засадени около основата на широколистни дървета и храсти. Най-добре виреят в богата на хумус, добре дренирана почва и в частична сянка. Цъфтят от януари до началото на март. Цикламите са отлични спътници за папрати и други сенчести нежни растения. В началото на пролетта това нежно цвете влиза в периода си на покой и тогава е добре да нанесете шедро мулч от добре изгнили листа около короната на растението. Въпреки че цикламата е култивирана да се отглежда и в стайни условия, тя всъщност произхожда от суровите планински скалисти райони и достойно се бори да оцелее в студените зимни температури. www.home-max.bg

Моята градина - Цветна палитра

Планиране на пролетните цветя Ранноцъфтящите пролетни цветя могат да донесат във вашата градина цвета и топлината на пролетта седмици предсрочно. Не само че ще добавят красота в началото на пролетта, те ще бъдат много полезни и за привличането на пчели и други опрашители в двора ви в началото на сезона. Тези цветни ранобудници ще облекчат монохромното настроение след дългата и мрачна зима, ако отделите време да ги засадите в градината си. Има няколко раннопролетни луковични цветя, които ще цъфнат още преди снегът да си е отишъл - това са кокичето, минзухарът, пролетната циклама, ерантисът, фрезията, ирисът, синчецът и ранноцъфтящите лалета. Доста многогодишни цветя също цъфтят в началото на пролетта. Тези верни пролетни приятели се връщат година след година, за да покажат красотата си първи в градината. Това включва теменужката и незабравката и голямото разнообразие на игликите. Но ранноцъфтящите цветя не са единствените растения, които могат да ви радват с цветовете си през ранната пролет. 14

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Има няколко драматични раннопролетни цъфтящи храсти, които също заслужават внимание и бързат да се обагрят, за да привлекат вниманието на всички, като дрян, японска дюля, форзиция, хамамелис, пиерис, лавроволистна калина и звездовидна магнолия. Когато планирате разположението на тези пролетни предвестници в градината си, никога не ги скупчвайте на едно място. Подреждайте цветята си по периоди на цъфтеж, така че да се получи декоративна леха с цъфтящи цветя от ранна пролет до късна есен. Ранноцъфтящите видове могат да бъдат в средата, а късноцъфтящите на по-преден план. Ранните луковични цветя като лалета, кокичета, синчец и други се разпределят между останалите растения, за да може лехата да се оцвети веднага след края на зимата. По същия на§ин се подреждат и другите луковични и грудкови растения. Зад подредените по височина многогодишни растения може да се поставят декоративните храсти.

есен 2016

Съвети за избор на луковици Прецизното озеленяване с луковични растения в градината започва със засаждането на висококачествени луковици. Въпреки че те се предлагат на пазара в найголямо разнообразие от размери за даден вид, купувайте такива, които изглеждат толкова големи, колкото е възможно за този тип луковици. Колкото по-големи са те, толкова по-големи ще са и цветята, които ще произведат. Преди засаждане огледайте луковиците внимателно, като се уверите, че изглеждат чисти, твърди, без меки петна по тях и няма следи от мухъл.

грозде и дивите лалета им е необходимо да се засадят в онези части на градината, които са близки до естественото им природно местообитание. Селекционните форми, които са прелестни декоративни видове луковични растения, като многобройните лалета, лилии, далии и гладиоли виреят само върху добре подготвени и обработени лехи.

Има луковични цветя за всеки сезон и те биват в най-разнообразни форми и почти във всички цветове на дъгата.

Изберете най-подходящия момент за засаждане. Пролетно цъфтящите луковици като лалета, нарциси, зюмбюли, минзухари и други трябва да се засадят през септември или октомври, когато почвата е започнала да се охлажда.

Трябва да се вземе предвид, че на дивите видове, т.е. селекционно необработените луковични растения, като кокичето, блатното кокиче, синчеца, кукувичето

Летните цъфтящи красавици като далията и гладиолите е най-добре да се засадят през пролетта, когато опасността от измръзване е преминала. _

www.home-max.bg

Моята градина - Цветна палитра

Пролетни луковични цветя

Златист минзухар

Кокиче

Жълт ирис

Сибирски синчец

Височина 5-10 см

Височина 10-15 см

Цъфти февруари–март

Цъфти март–май

Много подходящо цвете за алпинеуми и цветни степни градини. Не са необходими особени грижи. Обича да му е слънчево и топло, а почвата да е умерено суха, камениста или песъчлива с добра пропускливост. Недопустими са мокри места. Минзухарът расте на групи, образува развъдкови луковици и се размножава без намеса, чрез самозасяване, като постепенно образува големи масиви.

Лесно за отглеждане пролетно цвете. Харесва да обитава светли и хладни места. Предпочита почвата нормално влажна до влажна, особено подходящи са богатите на хумус глинести почви. Недопустими са сухи песъчливи почви. Кокичетата растат на гнезда поради образуването на множество развъдкови луковици. Малко след цъфтежа с вила може да се изрови част от големите масиви и да се засади на друго място.

Предпролетно цвете с кратък живот. Намира приложение на малки групи в алпинеуми, сипейни лехи и степни градини. Обича слънчево и топло, а почвата да е от суха до умерено суха, добре дренирана, песъчлива или камениста. Понякога се наторява по време на цъфтенето. Живее кратко, затова се засажда отново. Размножаването е трудно и бавно и не се препоръчва.

Наситеносиньо пролетно цветенце, идеално за придаване на девствен вид покрай дърветата или в чакълести тревни площи. Добре се отглежда на слънчеви до полусенчести места, а почвата да е умерено суха до нормално влажна, черноземна, всякаква градинска пръст. Расте в големи колонии и обича да си партнира с лалета и нарциси. Самозасява се чрез развъдкови луковици.

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

Ранноцъфтящо лале

Кукувиче грозде

Бял нарцис

Зюмбюл

Височина 25-40 см

Височина 15-25 см

Височина 30-50 см

Височина 20-30 см

Цъфти март–април

Цъфти април-май

Едно от най-обичаните луковични растения, подходящо за алпинеуми и цветни лехи. Предпочита да обитава силно слънчеви места, а почвата да е умерено суха до нормално влажна, песъчливо глинеста, бедна на хумус. Недопустими са мочурливи почви. Лалетата се пресаждат едва след свиването на листата, които са станали кафяви, отделят се основните и развъдковите луковици и се засаждат на ново място.

Вирее добре на силно слънчеви и топли места, в умерено суха до нормално влажна почва. Растежът му е многокълнов, гнездовиден. Многостранно приложим вид, който живее дълго и образува килими. Прави си добра компания с другите предпролетни цветя, подходящ е за алпинеуми, под редки храсти, за придаване на девствен вид на мястото. Размножава се чрез развъдкови луковици.

Ароматно нежно цвете. Отглежда се в лехите между другите растения, в пролетни градини и големи колонии по поляните. Харесва слънчеви до полусенчести места, а почвата да е умерена суха до влажна, богата на хранителни вещества. Растението се самозасява, но може да се размножава и чрез допълнителните луковици, след цъфтежа или в началото на есента. Всички част на растението са отровни.

Цъфти в най-различни цветове и има прекрасен аромат. Харесва слънчеви и топли места с умерено суха до нормално влажна, добре дренирана почва. Намира своето място в слънчеви лехи, в градини сред други дъхави цветя и под цъфтящи през пролетта храсти, пред южни стени и дървета. Размножава се чрез отделяне на развъдкови луковици. След засаждането му не са необходими други грижи.

www.home-max.bg

Моята градина - Цветна палитра

"Кухненска градина" „Кукенхоф“ е най-голямата и впечатляваща цветна градина в света, където, забележете, може да видите 7 милиона цветя, които се засаждат на ръка. Градината работи само два месеца в годината - от средата на март до средата на май, а в останалите десет се поддържа и аранжира. А и отнема време да се засадят близо 7 милиона луковици - всъщност около три месеца и 30 градинари. Нейната история обаче започва в далечния 15 век като една най-обикновена градина за билки и подправки, намираща се в района на замъка на графиня Жаклин, които били засадени там, за да правят улова от деня още по-вкусен. Оттам идва и името й „Кукенхоф“, което означава Кухненска градина. Но преди 150 години обикновената билкова градина се превръща в цветна. А официалното й раждане като парк е през 1949 г. по идея на тогавашния кмет на близкия град Лисе и първото цветно изложение става факт, а производители 18

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

от цяла Холандия и Европа представят цветни хибриди и кръстоски, стимулирайки износа на цветя на кралството. „Кукенхоф“ представлява международна витрина на цветарския бизнес, където Холандия е на челна позиция и в продължение на осем седмици показва какво може да предложи холандският цветарски сектор. Всяка пролет в „Кукенхоф“ се стичат стотици хиляди посетители, за да се насладят на цветното тържество. Но Кухненската градина предлага не само цветя, тя се развива. Организират се семинари, които да ви научат как да заснемета най-добре цветята или пък да се включите в изработка на украшения от цветя, курс по цветарство, дори може да си направите пикник сред цветята. Градината е отворена за посетители от 23 март до 21 май 2017 г. за повече информация:

www.keukenhof.nl

есен 2016

Моята

КРАСИВА ГРАДИНА

Митка Данчева победител в конкурса за най-красива градина, посети парка Кукенхоф през април 2016 г.

Участвайте до 1 ноември 2016 г. със снимка на вашата градина, за да имате шанс да посетите Кукенхоф през пролетта.

www.krasivagradina.com

www.home-max.bg

Моята градина - Цветна палитра

Градинското изкуство през вековете Още в зората на човешката цивилизация, когато човекът започнал да отглежда растения за бита, съвсем естествено се заражда и градинско-парковото изкуство. Пример за това са създадените градини и паркове в Египет, Асирия, Вавилон, древна Гърция и древен Рим. По времето на феодализма се създават истински шедьоври, пример за които са прочути паркове и градини в Азия и Европа, и изкуството продължава да се развива през Ренесанса, барока и капитализма. Тъй като ландшафтът борави с природни и антропогенни компоненти, за разлика от архитектурата, която има статична и неизменна форма, се затруднява проследяването на развитието на парковото изкуство, най-вече в древността. Може да черпим информация само от запазени релефи, фрески и писания на древни автори. Не така стоят нещата при Ренесанса и барока, когато декоративното градинарство разцъфтява и шедьоврите на парковото изкуство в Италия и Франция ни радват и до днес. 22

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Ренесансът срива високите стени около къщите, които предпазвали от враждебната среда, и отваря гледка към градината, която обогатявала с ярки, цветни и пъстри природни картини. Градинският дизайн вече основно залага на връзката между къща, градина и околна среда. Това се случило основно през италианския Ренесанс, а що се отнася до френския - френските аристократи си наели най-добрите италиански архитекти, които да им построят модерни вили с градини и паркове. С барока пристига и стремежът към разкош и великолепие. Всички декорации със своята претрупаност, завъртулки и блясък, типични за периода, се отразяват и на градинското изкуство. Появява се и органично единство между градини и архитектура с моделиране на формите и разнообразяване на пространствата. Не на последно място да споменем и т.нар. ислямски градини, които са резултат от широко развитата източномюсюлманска градинска култура, където и в най-обикновения дом е можело да се види

есен 2016 двор с напоителна система, лози, дървета и птици в клетки, висящи по дърветата. Но и ландшафтното изкуство, както всички останали изкуства, също е обект на тенденции. Един от върховете на градинарската сръчност е майсторството да се подстригват дървета и храсти във формата на фигури, а тези градини и паркове се наричат топиарни. Думата topiary произхожда от латинското topiarius и се използва в определението за приложност и декоративност. Тази техника е известна още в древен Рим, а в описанията на италианските вили от това време се споменава за оформени храсти чемшир в чудати форми като кораби, птици, животни, мъжки и женски фигури. Възраждане на топиарното изкуство се случва през Ренесанса, с акуратно подстриганите бордюри, добре очертаните пътеки, цели зелени стаи и най-вече сложни растителни лабиринти. Някои от шедьоврите съществуват и до днес като вила „Гарцоне“ в Тоскана, вила „Ланте“ в Байе и др. Подстриганите конуси, топки и бордюри достигат и Русия. Разбира се, винаги са се намирали и противници на топиарния стил, настояващи за ненасилие над растенията. Така топиарната градина отстъпила пред пейзажната. Но макар и топиарното изкуство да е защитено от Франция и Италия, а пейзажният стил - от Англия, най-известните топиарни градини се появили в САЩ (парк „Ледю“ в Мериленд), Шотландия (парк „Друмонд“), дори и Англия („Левънс Хол“ и „Грейт Дистрикт“). Процесът на създаване на живи скулптури обаче изисква многогодишен труд и усърдие - създаването на малка фигура на животно например отнема около 6-7 години. Ако желаете да си отгледате топиарна форма, ще трябва да се въоръжите с много търпение. Хубавите неща стават бавно, а най-важното за една градина е житейският опит. Или просто се насладете на някои от вече отгледаните зелени шедьоври. Ландшафтното планиране е широкообхватна интердисциплинарна дейност, която е свързана с широк кръг научни области като геология, биология, климатология и др., а ландшафтният архитект е такава професия, че практикуващият трябва да владее екология, география, дендрология, дори психология. Такова развитие търпи градинско-парковото изкуство, обхващайки и синтезирайки опита на различни специалности, които имат отношение към екологичното използване на природните ресурси. Следващия път, когато се наслаждавате на някоя прекрасна градина, не забравяйте колко работа и замисъл са вложени в нея. _ www.home-max.bg

Моята градина - Цветна палитра градината на Исак Нютон

Градините на известните В древна Персия градинарството се е смятало за занаят, достоен за царе, и нейните владетели собственоръчно са засаждали плодни дървета, а в средновековна Европа градинарите, занимаващи се с присаждане, са се считали за значими личности. Не е по-различно и със светски популярните личности, които се гордеят със своите цветни шедьоври. Някои от най-известните писатели, артисти и политици са намирали вдъхновение в красотата на градините си, те им помагали да се отпуснат, да пишат и дори да правят открития. Също както Епикур, който си направил градина, в която да "учи и мечтае". 24

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Може би най-известната овощна градина е в имението на сър Исак Нютон. Не е била голяма, но е дом на най-известното дърво в британската история. Това е прословутото ябълково дърво, което вдъхновява Нютон, който, след като наблюдава ябълка да пада, измисля закона на гравитацията. Даже парченце от същото дърво е преодоляло гравитацията в обратна посока на борда на космическата совалка "Атлантис" през 2010 г. Самият главен библиотекар на Кралското научно общество Кийт Мур потвърждава, че дъсчицата е от легендарното ябълково дърво, което все още расте край някогашния дом на Нютон в Улсторп Манър, в Линкълншир. А днес прословутата градина е място за поклонение на учени и математици от цял свят. Друг известен британец, който е талантлив дипломат, но също така художник и градинар, е Уинстън Чърчил. Не се случва често да ходиш в градината на бивш премиер на Англия, но можете да направите точно това в „Чартуел“ в Кент - дом на сър Уинстън Чърчил и съпругата му Клементина за повече от 50 години. Къща от червени тухли, заобиколена от 82 акра впечатляващи градини и паркове. И двамата съпрузи са запалени градинари. Той има специална страст към рибите, а тя обожава своите рози и не е изненадващо, че и двата модела са най-характерните черти на имота. Още с подхода към къщата ви посрещат водните

градини на Уинстън, включително и неговото езерце „Пъстроперка“, където обичал да седи и да гледа рибите си, и, разбира се, розовата градина на лейди Чърчил, изпълнена с опияняващ аромат на английски рози. А особено запомняща се Алеята на златните рози (Golden Rose Walk), която е сватбен подарък за златната им годишнина от техните деца - само от рози в жълти и златни нюанси. Не по-малко известна е и зеленчуковата градина на семейството, където отглеждали всички необходими зеленчуци през военните години. „Чартуел“ със сигурност е една приятна изненада за любителите градинари, още по-хубаво е, че градините са отворени за посетители. Продължаваме на английска вълна със сър

Елтън Джон - цветята са неговата

голяма страст. Те присъстват навсякъде в дома му, на маси, шкафове, конзоли, статуи, даже десенът на тапетите му е цветен. Но те са на почит и в градините на имението му „Уудсайд“, което е заобиколено от 15 хектара земя, където живеят дори елени и фазани. През годините дворното пространство е проектирано от известни английски пейзажисти и сър Елтън се радва както на задължителния английски пейзажен стил, така и на италианска и, разбира се, зеленчукова градина. Той е много запален агроном и му доставя огромно удоволствие да отглежда вкусни зеленчуци. Даже успява да отгледа с помощта на своите градинари тиква,

есен 2016 тежаща 75 килограма, която е удостоена с награда на един от панаирите на агрокултурата. Браво за ентусиазма! Пренасяме се във Франция, на 80 км северно от Париж, където в селцето Живерни живее и твори художникът импресионист Клод Моне. Там се намира и може би най-известната градина в света, увековечена на повече от сто картини, които художникът й посвещава. Моне е толкова запален по градинарството, колкото и по рисуването. Затова се заел да създаде градина, красива колкото е и в неговите представи. Разбира се, това не става за една нощ, но накрая той създал природна картина, изпълнена с дълбочина, перспектива, цветове и симетрия. Да дадем описание на градината му е същото като да опишем и творчеството му, което е оценено доста скъпо. Но всъщност той самият дава всичките си пари, за да я облагороди, търси редки видове, като дава и последните си пари за тях. Обича да смесва обикновени и прости растения с екзотични, рядко срещани цветя, оставяйки ги да растат колкото искат, и така постига характерна пъстрота, която се отразява и на платното. Обаче най-съвършеното творение на Моне е Водната градина, а над езерото с лилиите се намира и прочутият Японски мост. Тази градина е любимата му тема за рисуване много дълго време. На моста посветил 18, а на водните лилии цели 48 картини, като улавял всяка фаза и всеки нюанс от живота на цветята. Съществе-

градината на Уинстън Чърчил ното е, че Моне се интересувал повече от отражението на цветята във водата, от огледалния свят, който плувал на повърхността, и от границата между кристалната прозрачност на реалността и сумрака. Ще завършим с думите на ландшафтната архитектка Гертруд Джекил: "Притежанието на много красиви растения не създава градината. Те са само нейна колекция". Ние ще добавим, че градината се създава от човека. От неговите желания, копнежи, мечти, дори илюзии поне за малко да бъде бог. _

градината на Клод Моне www.home-max.bg

Моята градина - Цветна палитра

Национални цветя

Най-нежните посланици, които народите са избрали, са цветята. Почти всички държави имат за символ цвете, храст или дърво, избирайки красотата и символиката им да ги представя пред другите нации. Самите цветя със своето съвършенство и уязвимост са се превърнали в знакови емблеми на своите страни, носейки част от пъстрата природа на своя народ. Символиката им е известна от древни времена и в зависимост от окраската, формата и аромата хората са изразявали своите чувства и емоции чрез тях. Трябва да се има предвид, че цветята

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

сменят своите послания при различните народи, а и символиката с времето се е променяла, но езикът на цветята съществува от векове и повечето са запазили своето универсално значение. Особено интересни са т.нар. цветни флиртове през Викторианската епоха, когато са се изпращали послания чрез цветята за открито изразяване на любовни симпатии или пък еротични намеци. Интересно звучи ребус, изпратен от таен обожател, без дори една казана или написана дума. Като цяло цветето означава внимание, уважение и най-вече любов и

есен 2016

затова изборът на цвете никога не трябва да бъде случаен. Вярата в значението на цветята е с дълбоки исторически корени, а самата традиция е пренесена от крал Чарлз Втори в Швеция от Персия още през 17 век, но има своите доста по-древни практики. А кодът на цветята се е наложил като деликатен и таен език без думи не само за влюбените, понякога изразява цели идеи, разказва легенди за далечни земи и романтични истории. Затова не е случайно, че народите са избрали именно цветята като свои меж-

дународни делегати. Разбира се, понякога изборът на жив символ става, като се изхожда от естетичността на вида, може да е много разпространен в страната вид или точно обратното – ендемичен и застрашен от изчезване. Цветето, което символизира нацията, принципно се радва на огромна популярност и респект в родината. Не само икономическите ползи са големи, но те се превръщат и в рекламно лице на нацията. Представяме ви някои от най-интересните цветни емисари в света.

www.home-max.bg

Моята градина - Цветна палитра

РОЗА Розата е едно от най-популярните символни цветя. Символизира любовта и възхищението от този, на когото се подарява. Като древен символ тя означава съвършенство, но символизира и купата на живота, душата, сърцето. Розата е емоция, чувствителност и артистичност и в този смисъл носи духовна и физическа красота. В християнството розата е символ на Христовите рани и свързаните с това възкресение и възраждане. Но цветовете при розата са от най-голямо значение. България е избрала червената казанлъшка маслодайна роза, или както я знаем - гюл. Розата ни представя по света и рекламира страната ни като Долина на розите. Тя въплъщава свежестта, естетиката и стремежа към красота и щастие. В локален смисъл розата за България е олицетворение на производството на ценното розово масло чрез стара културна технология. Всъщност родината на розата не е България, а вечнозелените градини на Южен Китай. Тук тя е разпространена от османските турци, но е намерила в местния климат благоприятна среда за виреене. В крайна сметка 70% от розовото масло в света се произвеждат в родината ни, което ни прави най-големия производител на ценния продукт! Може да се гордеем!

ЛАЛЕ Лалета! Ах, тези лалета! Тъй като са склонни да се извиват под странни ъгли, търсейки най-добра осветеност, лалетата са символ на развитието и възможностите. Те са олицетворение на любовта и постигането на духовно осъзнаване. Но значението на лалето най-вече е "съвършена любов"! Лалето е отглеждано още преди векове в Ориента – Персия и Турция. Българската дума "лале" е същата и на турски, но всъщност е с персийски произход и на фарси до ден днешен лалето си е лале. Най-вероятно от турската традиция за носене на лалета в тюрбана европейците наричат лалето "тюлип", което означава тюрбан. В Турция то е избрано за символ на нацията, винаги е играело важна роля в изкуството и културата. Но малко са тези, които знаят, че лалето е същинска емблема на Турция, а епохата на най-голямо развитие на Османската империя е наречена Епохата на лалетата. Всичко, от дрехи и съдове, до килими и джамии, е било украсявано с орнаменти с изображения на лалета. Към днешна дата в Турция съществуват два значими празника, които са посветени на цветята, единият 28

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Друга държава, която е избрала розата за свой символ, е Великобритания. Но не червена, а бяла. Бялата роза е израз на вярност и непоквареност, тя внушава мълчаливо обещание, а понякога шепне "довери ми се". В конкретния случай бялата роза е символ на бойната памет и слава на държавата и краси герба на английските крале от Тюдорите до днес. Но защо точно бяла роза? Всичко започва от т.нар. Война на розите 1455 - 1485 г., която се състои от поредица от граждански войни за престола на Англия между родовете Йорк и Ланкастър. Твърди се, че червената роза е е герб на рода Ланкастър, а бялата роза – на рода Йорк. Но това се оказва невярно, розите не били гербове а отличителните знаци на двете враждуващи страни. В крайна сметка кръвопролитната война на Червената и Бялата роза завършва и на власт идват Тюдорите, които с изгоден брак успяват да обединят Ланкастър и Йорк и е създаден единен герб и за двете. С края на Войната на розите се слага и фактически край на английското Средновековие. Възкачването на Тюдорите се води за начало на новото време в английската история, както и ново начало на новия герб и символ - бялата роза. е Фестивалът на лалетата в Истанбул. Специалното османско лале е червено с остри листенца и е можело да се види само там. За модел на прословутите истанбулски лалета са смятали високите с тънки изящни листенца цветя, които се уподобяват на извити женски вежди или остриета на саби. В държавата битува митът, че на дъното на лалето е скрито щастието. Турците вярват, че в лалето се влюбваш така, както в красива жена, от пръв поглед и завинаги. Ах, тези лалета! През 16 век луковиците на лалетата тръгват на пътешествие и от Босфора стигат чак до Северно море и придобиват огромна популярност, особено в Холандия, където през 17 век възниква феноменът "лале мания". Достигат толкова високи цени, че определят сривовете и пиковете на пазара. Така се превръщат и в най-прочутия символ на Холандия. Днес тя е държавата най-голям износител на цветя, контролира 80% от търговията с лалета и изнася три милиарда бройки всяка година. Интересен факт е, че Холандия изпраща всяка година на Канада подарък от 20 000 лалета като знак на благодарност за подкрепата и помощта през Втората световна война.

есен 2016

МАГАРЕШКИ БОДИЛ Магарешкият бодил, един неугледен на пръв поглед плевел, освен че е супербилка, се е превърнал и в символ на Шотландия. Той е дарен и с тайнствено-мистериозна сила. След като се изсуши, се сварява, а мъжете, които пият от отварата, биват дарявани с полова мощ и дълголетие. Наричат го още и Черния боздуган, така поне се твърди. Но да се върнем на бодила като емблема на Шотландия, каквато той става по времето на шотландския крал Александър Трети (1249 - 1286). Легендата твърди, че войниците на крал Хаакон акостирали на крайбрежието през нощта с намерение да атакуват шотландците в засада още докато спят. За да не бъдат усетени, когато настъпвали в тъмнината, на викингите било заповядано да се събуят. Това се оказва фаталната грешка, защото един от тях стъпва, както се досещате, върху магарешки бодил и виковете му били достатъчни да събудят шотландската армия. Така този скромен, но с огромни достойнства бурен става спасител на цяла нация. Е как да не го направиш символ! Дали историята е истинска няма значение, но пък всяка пролет, когато бодилът цъфне, това става повод за всенародни веселия, поляти обилно с шотландски скоч, разбира се!

ЕДЕЛВАЙС Това много рядко и изключително красиво цвете расте освен в Югозападна Азия и в нашата родина, още и в Алпите – в Швейцария и се счита за символ на тази страна. Там то се нарича Edelwei, което означава "благородна белота". Но навсякъде символизира едно и също: кураж, лоялност, чистота, издържливост и, разбира се, любов. Еделвайсът расте на високи и стръмни части на планината и затова преследването му е предизвикателство и се превръща в емблема за смелост и престиж за доказалите се по този начин. В тази връзка еделвайсът е станал емблема и на туризма. За това "благородно бяло" цвете се разпространяват много легенди при различните народи, където е растяло, но най-известната е за брат и сестра - Едел и Вайс. Докато лежали на една поляна, те видели непознат бял цвят високо на скалите. В желанието си да го откъснат, за да го подарят на своите родители, те загинали трагично. На следващата година на мястото, където паднали, израсло цвете, което в тяхна памет кръстили Еделвайс. Днес алпийската звезда се е превърнала в мощна реклама за Швейцария и може да се види върху различни продукти, в картички, дипляни, раници, ключодържатели и прочие. Дори националната самолетна компания - Edelweiss Air, използва цветето за свой символ. www.home-max.bg

Моята градина - Цветна палитра

ХРИЗАНТЕМА Хризантемата символизира различни неща по света, но в Япония, където е най-любимо цвете, тя е щастие, успех, дълголетие, благосъстояние и късмет. Идващо от далечния изток, това нежно цвете е пълно с мистерия и дълбока символика. Според преданията именно хризантемата се свързва със създаването на древна Япония и затова съвсем заслужено намира място като символ на нацията. Легендата твърди, че в стари времена в Китай управлява жесток император, който разбрал, че на далечни острови на изток расте цвете хризантема, което съдържа еликсира на живота и дава дълголетие. Да го откъсне можел само човек с чисто сърце и добри помисли и тъй като императорът и придворните му били грешни хора, изпратил 300 невинни младежи и девойки, които да го наберат. Пратениците на императора били толкова очаровани от островите, че решили да не се връщат, и така основали нова държава, която нарекли Япония. Не става ясно дали в крайна сметка са приготвили еликсира, но е факт, че японците са доста младолики и със сигурност хризантемата става тяхното любимо цвете! Златножълтата хризантема е запазена марка и на императорската власт и само императорското семейство е могло да носи изображението на хризантема върху дрехите си. Самата дума на цветето на японски "кику" означава слънце и точно като за него се е вярвало, че цветето носи живот на всичко на земята. Появява се на държавния герб, националния флаг, на моне-

ДАЛИЯ (ГЕРГИНА) Далията произхожда от Мексико, където най-логично се превръща и в национално цвете през 1963 г. Тя е символ на достойнство и елегантност и не на последно място на гордата любов, която не признава компромиси. Според легендата първият европеец, който за първи път зърва чудните и цветове, е испанският завоевател Ернандо Кортес през 1520 г. Чак 270 години по-късно далията е пренесена от ботаническата градина на Мадрид по целия свят и е кръстена на името на шведския ботаник Андреас Даал, като известни са над 20 000 вида. Освен с прекрасните си цветове това цвете е известно на древните ацтеки и мексиканците като лекарство и се е използвало за лечение на епилепсия, за облекчение на стомашни болки, заболявания на пикочните пътища, при отоци и затопляне на тялото. Далията също може и да се консумира, в Мексико все още го правят и се отглежда заради своите сладки грудки. Макар и да е доказано, че всичко в цветето може да се консумира, опитите да се въведе като храна в Европа остават безуспешни. На всичкото отгоре от корените на далията се извлича инулин, от който се получава веществото Atlantik starch, или диабетна захар, което се е давало на диабетици в Европа и Америка преди откриването на инсулина през 1923 г. Всичко това прави далията абсолютно достойна да носи тежката корона на национално цвете на Мексико. 30 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

тите и дори има висш японски Орден на хризантемата. Сигурно става ясно, че има и празник, и то национален, и това е празникът на хризантемата, който се провежда на деветия ден от деветия месец (9.09), защото се вярва, че тогава откъснато, цветето има магическа сила и от него се прави вълшебен еликсир, който те прави вечно млад. Може би все пак има частица истина в легендите.

есен 2016

БОЖУР Божурът с право получава титлата императорско цвете, защото красяло владетелските градини с прекрасните си кичести цветове. Смята се, че произлиза от Китай, където и до днес се ползва с огромно уважение като символ на нацията и на него е кръстен дори четвъртият месец от китайския календар - Луната на божура. А в буквален превод от китайски името му означава "най-красив". Божурът е натоварен с много символика и вярвания и няма да ни стигне мястото да изброим всички, но ще опитаме. Смята се, че гони духовете и предпазва от зли очи, легендите твърдят, че в цветовете му се крият нимфи, наричат го още и срамежливо цвете, символ е на успех, просперитет, знатност и благополучие, помага в професионалното израстване, привлича богатство. Има поверие, че ако човек се сдобие с власт и богатство, задължително трябва да засее божури в градината си. Освен това китайците носели цвят от божур като талисман за здраве и късмет и си подарявали букети като знак за признателност и приятелство. В китайските хроники се споменава, че божурът е попаднал в императорските градини при управлението на династиите Цин и Хан, а това е преди цели 2200 години. Смятали са ги за изключително притежание на императора, а по време на династията Тан (618 - 907) за пръв път ги разделят на тревисти и дървовидни. От този момент нататък вече било разрешено и на обикновените китайци да ги отглеждат и така се получили

множество сортове и декоративни форми. В тяхна чест са създавали стихове и поеми, изрисувани са неизброими картини и вази. На божура се приписват дори човешки качества, а поредната легенда разказва как една императрица пожелала всички цветя в градината й да цъфнат едновременно, но само божурът не се подчинил и затова бил изпратен в изгнание в Luoyang. Там обаче го приели с уважение заради смелостта му да се опълчи на владетелката, и днес е домакин на 20-дневния фестивал на цветята. Божурът все пак си остава най-смелият сред всички тях.

ЛОТОС Лотосът е свещен за древните египтяни, китайци и индийци. Намира място и в гръко-римската култура, където е растение, посветено на Хера и Афродита. В древен Египет лотосът се свързва с творението, раждането и Слънцето като източник на живот и го наричат "произлязъл от слънцето", като едновременно с това се е появил от първичната вода Нун. Това го прави еднакво близък и на огъня, и на водата и се прави аналогия на лотоса, изплуващ от водата, като слънце, изскачащо от тъмнината. В Китай лотосът се е почитал още преди будизма и е олицетворение на чистота, целомъдрие и плодородие, а в любовната литература често се е използвал като комплимент за куртизанка. Свързва се с лятото и е един от 8-те символа на щастливото предсказание. Свещеният лотос е легендарен и за Индия, където днес е и национално цвете, а образът му е основна част от фолклора и митологията на страната. Лотосът е любимото цвете на боговете, а в тантризма то изразява женското начало. Хиндуистите са обсебени от него и вярват, че духът на лотоса се намира във всеки човек. В древна Индия лотосът символизира сътворението на света и творческата сила, а също красотата, благоденствието и плодородието, освен това цветето се използва и за описание на женската красота и най-вече женските очи. Най-често срещаната аналогия обаче е сравнение на многогодишното извисяване на

лотоса към съвършенство с еволюцията на съзнанието - от инстинкти към духовност. Историята гласи, че лотосът се е появил от пъпа на бог Вишну, който е пазител на света и неговото начало, среда и край, а в центъра на цветето стои създателят Брахма. Лотосът намира място и в най-рецитираната мантра в будизма "Ом Мани Падме Хум", където "Падме" е лотос и символизира мъдростта. А всичките шест срички означават неделимото единство на метода и мъдростта в пътя на практиката, който може да трансформира нашите нечисти тяло, реч и ум в чистите тяло, реч и ум на Буда. Намасте.

www.home-max.bg

Моята градина - Райско кътче

Интервю с Малин Бистрин

В бутилка вино има повече философия от много книги 32

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016 Сядаме във винения бар към механата на Молеровата къща, която носи духа на времето от 1792 г. По стените са наредени бутилки от различни вина, а в приземието има специална изба, която съхранява стотици безценни образци на почти всички български изби от последните 20 години. Собственикът й е наследник на прочут род, дал много на българската художествена история. Малин започва със своето представяне скромно „Аз съм си от тука. Родната ми къща беше на пъпа на стария квартал на Банско, в самото сърце на града. Закърмен съм с всичко тукашно. На душата ми пише „Банско“. Как започна да се занимаваш с ресторантьорство? Като бях малък, исках да стана пилот. Като юноша четях много книги, карах ски, като всеки банскалия, естествено, а после случайно се отклоних към туризма. Бях още съвсем млад и не съм мислил за това като за бизнес. Започнах работа в едно заведение, където се запознах с един чужденец и той ме покани да работя при него в Прага – той имаше три заведения, в които работеха хора от цял свят. За мен това беше невероятна школа, повече от професионално училище. И до днес прилагам това, което научих там – вече 22 години. Цял живот само това съм работил: хотелиерство и ресторантьорство. Понастоящем представлявам туристическия бизнес в Банско и заедно се борим с проблемите в сектора – управлението на професионални кадри и т.н. А при вас как мотивирате хората, с които работите? На първо място е времето, което сме прекарали заедно – от 19 години имам постоянен мениджърски състав, ние сме по цял ден заедно, преодолели сме хиляди препятствия, като семейство сме. А тази година, през февруари идва при мен оркестърът да ме черпи – навършили сме 20 години съвместна работа, пък аз някак не бях усетил как са минали толкова години. Второ, аз съм непрекъснато тук. Работя заедно с хората си и вярвам, че този бизнес така се движи. Не става собственикът да е някъде другаде или пък да е поверил управлението на хора без нужния опит и квалификация. Моето семейство е ангажирано също. Големият ми син, Иван, е на 17 г. и вече от 3 години помага в ресторанта. Малкият, Георги, още е на 10, но и той ще се включи един ден.

Къде виждаш бъдещето на синовете си? Където те решат. Не мога да им определям аз живота. Аз с каквото мога, ще им помогна. Искам да науча синовете си да са истински и трудолюбиви. Ако обичат това, което правят, работата им ще спори и те ще са щастливи. Разкажи за Молерите. Откъде идва името? Първофамилията на рода ни е Вишанови. Моят прапрадядо е учил рисуване във Виена и като се прибира в Банско през 1790 г. му дават прякор Тома Вишанов-Малера (Художника, в превод от немски). Та после той и неговите преки наследници – синът му Димитър Молеров и внукът Симеон Молеров, полагат основите на Банската живописна школа, изписвайки храмовете в Банско и в Рилския манастир.

Малин е от рода на Молерите, прадядо му е бил учител на Неофит Рилски, а днес той развива туризма в родното Банско, убеден, че човек е длъжен да се труди за бъдещето на децата си, запазвайки корените. Семеен е, с двама синове.

Един ден баща ми ми разказа историята ни и аз осъзнах, че съм длъжен да поддържам историята на моя род. Моите предци са поддържали българщината в едни много трудни времена, запазвали сме народността и вярата и аз считам, че имам задължение към продължението на това дело. Молеровата къща открих през 1994 г. Сега се опитвам да възстановя този дух на старата класическа банска къща с гредите, дялани на ръка, типичния покрив, както и специфичната украса за нашите къщи с планински битови елементи. Разкажи ни за виното. А колко време имате? Защото това е една почти необятна тема... Единият ми дядо е бил бъчвар (на стената сред бутилките висят различни майсторски свидетелства и сертификати от миналия век, - бел.ред.). Е аз не мога да рисувам или да правя бъчви, но по свой начин също продължавам и тези традиции. Естествено, аз работя с вината, но не обичам да пия толкова, колкото да тествам различните видове вино. Всеки ден отваряме бутилки и всяко вино е различно от другите. Това не е блендван алкохол, при който се търси унифициране на вкуса. Обратното, чарът на виното е в това, че всеки път дори едно и също вино, но от различна партида или съхранявано по различен начин, има съответно и различен вкус. Виното е като джаза – импровизация всеки път. Лично аз се запалих по анализирането на вината и постепенно задълбочих познанията си, посещавайки специализирани школи и работейки с винопроизводители у нас, в Италия и в Калифорния. Координатор съм на Асоциацията на сомелиерите и поддърwww.home-max.bg

Моята градина - Райско кътче

жам вино-клуба на сомериерите в нашия регион. Много се увличам по вината – всяко вино има свой език, стига да имаш рецепторите да го „прочетеш“. Съвместно с няколко български винопроизводители тук организираме винени вечери – примерно на някои ендемитни сортове, например. Широката мелнишка лоза или пък Мавруд. Подготвяме подходящо меню, за да се получи кореспонденцията между виното и храната. Представяме, обясняваме, предлагаме дегустации. Целта ни е да разширяваме и повишаваме винената култура. Може ли да се прави добро вино в домашни условия? Да, може. Има добри попадения, но основното условие са перфектните санитарни условия, както и спазването на температурата, защото се работи с десети от градуса, които после са определящи за изходния резултат. После, при домашното вино човек търси резултат, който лично да го удовлетворява, но при производство на вино за широката аудитория процесите са съвсем други – виното бива проверявано, анализирано, стабилизирано и т.н. 34

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Ние имаме фантастични дадености – климат, почва, уникални сортове. Липсва ни добър маркетинг, за да излезем на международен пазар, а и на местния не е лесно. Големият проблем у нас е, че законовите изисквания са много сложни, за да може един местен производител, дали на вино, дали на сирене или суджук, да си продава продукцията. Доскоро, например ние не можехме да продаваме в ресторанта типичните местни суджук, кървавица, бански старец. Сега вече, ако продукцията е на ресторанта, можем да я предлагаме на клиентите си. Ние се борим за същия облик, който имат малките ресторанти в Италия например. Искаме да защитим собствения си стил и в същото време да продължим традиционните вкусове, пазейки традиционните рецепти. В тази връзка бих искал да спомена една съвсем нова инициатива, която подехме в Банско. Кръстихме я „Банско Юник“ и идеята ни е да установим правила за спазване на рецептите на класическите местни гозби – уеднаквяване, но и същевременно възможност за личен стил на всяка кръчма. Така няма да се допусне грубо отклоняване от типичния вкус, който би се изменил с на-

есен 2016 влизането на хора в сектора, които идват от друго място. Какви вина има в твоята лична колекция? Избата ми се получи на точното място, което се оказа прекалено влажно за склад. Измазах я отвътре с кал – това е най-добрият метод, защото калта поема излишната влага и я отдава, когато пък въздухът е много сух. Съхранявам бутилирани вина, някои на по 25 години. Аз искам да запазя от всички български сортове. Интересуват ме всички червени вина, които позволяват стареене в бутилки. Искам да проследя развитието на местните видове, а така също и развитието на съответния технолог. Мислил ли си за производство на свое вино? Много често мои приятели ми предлагат да направим собствено вино. Но аз имам причина да отказвам. Аз имам заведение; представям и продавам вината на много изби. Ако създавам свое вино, естествено ще се опитвам да си предлагам моето. И така мисля, че ще загубя обективната си преценка. Сега съм свободен да опитвам, да критикувам, да изказвам независимо мнение. Всъщност, понякога правя свое вино и то стана съвсем закономерно, вследствие на

приятелството ми с технолога на прочутата "Вила Антинори" в Тоскана, Италия – г-н Рикардо Котарела (известен като Мистър Мерло и консултант на 62 международни изби). С този човек се запознах покрай общ приятел, а после доста се сближихме, докато бях на обучение при Антинори. От него знам, че като правиш вино за другите, трябва да се съобразиш с широката публика, а ако го правиш за себе си, тогава е достатъчно само на теб да се харесва. Моето вино, това, което съм направил, участвайки в процеса или е по мои указания и поръчка, не цели оценка, защото е само за лична консумация. Какви вина те интересуват? Кои са твоите лични любими? Напоследък се интересувам много от покупката „на зелено“. Това означава, че виното е още в бъчвата и не е ясно как ще се развие. Има много риск в такава инвестиция, защото прогнозираш как ще се развие даденото вино, след като се бутилира. Най-приятно ми е да се срещам с технолози, които при мен си пробват продуктите след, да речем, 15-20 години. Интересна ми е историята на ефекта. Примерно шампанското, което е създадено от „дефекта“ на климата за традиционните вина от региона на Шампан. Има и други пенливи вина, но заради височайшите особи, които пиели шампанско, точно това вино

www.home-max.bg

Моята градина - Райско кътче

се е наложило като име. Всичко е въпрос на добра реклама и маркетинг. Вземете например Божолето – това вино изкуствено става известно, с масова реклама, която зарази целия свят, така че да се наложи и да намери своето място до големите вина, с които то иначе не може да се сравни. Има много прехвалени вина, стават модерни и всички започват да ги харесват, а истината е, че вкусът е индивидуален и човек не бива да се

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

притеснява да изрази собственото си мнение. Трябва да е истински, както казах по-рано, и да защитава себе си. По въпроса за любимото вино ще ви отговоря така: преди 12 години за първи път организирах един фестивал на виното, казваше се „Винена завера“. Там попитах председателя на журито „г-н Професоре, кое е най-доброто вино според Вас“ и той ми отговори: „Това, което изпиеш с приятели“. Така мисля и аз. _

есен 2016

Градските пчели на Homemax Инициативата ни да поставим кошери върху покривите на магазините през 2015 г. се осъществява с подкрепата на 8 всеотдайни пчелари, които се грижат за нашите пчели. Заедно доказахме, че градското пчеларство не е невъзможно. Пчелният мед, който добиваме в резултат на нашия проект, даряваме на домове за стари хора в градовете Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Русе, Стара Загора и София. С реализацията на този експеримент ние целим да привлeчем вниманието на обществеността върху пчелите и тяхната незаменима роля в нашия живот. Без тяхната дейност растенията ще загинат, а това ще се отрази на живота на всички същества. Повече за проекта можете да научите от нашия сайт: www.home-max.bg и от страницата ни във „Фейсбук“: www.facebook.com/Homemax.bg

www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

Домашно производство 42 ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ЛОЗАРСТВОТО Всичко, което ви е необходимо, за да стартирате

52 КОНСЕРВИРАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА ЗЕЛЕНЧУЦИ И ПЛОДОВЕ Съвети и идеи за вашата зимнина

40 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

58 ДИВОРАСТЯЩИ ГЪБИ ЗА ХРАНА И ЛЕКАРСТВО Владимир Въжаров представя 10 великолепни български гъби

74 ЛУНЕН КАЛЕНДАР

Биодинамично земеделие според фазите на Луната

www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

Предизвикателствата на лозарството

Независимо дали планирате да започнете лозарството като хоби, или сте решени един ден да произвеждате и продавате грозде и собствени вина, важно е да знаете няколко основни правила, които ще гарантират, че вашето начинание ще бъде успешно и удовлетворяващо. Гроздето има определени нужди за най-добри резултати, включително специфичен климат, изисквания за температура, влажност и вид на почвата и условия за засаждане.

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Определете своята мотивация за създаване на лозе.

Дали ще бъде само хоби, или планирате по-мащабно производство? Възнамерявате ли да продавате вашето грозде, или ще произвеждате вино от него? Планирате ли виното, което ще правите, да се продава на пазара? Вашите цели ще определят колко малко или голямо трябва да бъде вашето лозе и какъв капитал ще вложите в него. Това е основен аспект за стартиране на собствено лозе, защото, ако не знаете как да отглеждате гроздето в дадени условия и да пазите лозите здрави, няма да можете да постигнете успех.

Проучете добре климата на района, където планирате да засадите лозовите насаждения, за да бъдете сигурни, че там гроздето ще расте успешно.

Като правило гроздето вирее най-добре в райони с топло лято, кратка и мека зима и минимални шансове от измръзване. Имайте предвид, че лозовите растения се справят чудесно на склонове, защото те помагат за правилното оттичане на водата в почвата. Също така обичат да са изложени на максимална слънчева светлина, а сянката да бъде малко или най-добре никаква. В България

средната продължителност на периода на сортовете, които се отглеждат, е 175 – 185 дни, което означава, че температурата е благоприятна и могат да се отглеждат различни видове от най-ранни до много късни винени и десертни сортове грозде. Най-голямо значение за доброто узряване на гроздето през вегетационния му период има средномесечната температура за юли, тя трябва да бъде поне 18-19° C.

Изберете мястото, на което ще засадите вашето лозе.

Различните сортове грозде имат различни изисквания към почвено-климатичните условия. Ако търсите или вече разполагате с подходящ терен, това съответно ще определи и избора ви за даден сорт, който най-добре ще вирее в този район. Подходящи места за отглеждането на червени сортове грозде са хълмове и наклонени терени с южно, югозападно и югоизточно изложение. При тях температурните условия са много добри и оказват пряко влияние върху аромата, захарността и багрилните вещества на гроздето. Предпочитани места за отглеждане на бели сортове грозде са наклонени терени със

есен 2016 северозападно и североизточно изложение. По тези терени лозовите растения биват нападани по-рядко от болести – оидиум, мана и сиво гниене, и страдат по-малко от зимни студове поради бързото оттичане на студения въздух от склоновете. Добре е наблизо да има водоизточник за поливане и пръскане, а също и шосеен път, който ще улеснява извозването на реколтата. Научете повече за сортовете, които в момента са най-успешни в района, в който искате да засадите вашето лозе.

Подгответе почвата, като се уверите в качеството, структурата и състава й.

Лозите се чувстват най-добре, когато почвата е добре дренирана и водата не се застоява в нея. Това е една от многото причини, поради които повечето, но не всички лозя са засадени на склонове. Отличният дренаж е предпоставка за добър добив. Лозата развива мощна коренова система, която снабдява успешно с вода всичките й органи, съответно това й качество й позволява да вирее в почти всякакъв вид почви. Почвата трябва да е с рН между 5.5 и 6.8, като стойности, различни от тези, могат да доведат до патологични физиологични смущения. Важно е да направите почвен анализ, за да бъдете сигурни, че почвените условия са подходящи за постигането на реколта с най-добрите резултати. Друго съображение е плодородието на почвата. Вярвате или не, гроздето не се справя добре в богати и силно органични почви. Това означава, че лозата ще образува повече листна маса за сметка на производството на плодове. Това може да противоречи на всичко, което сте учили за зеленчуците и цветята в градината, но наличието на умерени хранителни вещества също ще помогне за предотвратяването на прекомерния растеж на плевелите.

подпорна конструкция и ръчна обработка междуредовото разстояние е от 1,3 до 1,5 метра. За винените сортове разстоянието между лозите е 1,2-1,3 м, а за десертните -1,4-1,5 м. Ако целта ви е промишлено високостъблено лозарство, ширината на междуредовите разстояния се определя от ширината на машината за обработка – от 2 до 3,4 метра. За винените сортове разстоянието между лозите е 1,25-1,3 м, а за десертните - 1,4-1,5 м. При асмовидно отглеждане на лозите междуредовото разстояние е около 3 м, а в реда - не по-малко от 2 м, от 1,2 до 1, 5 е, ако редовете са единични. _

Планирайте и разпределете лозето си на редове с достатъчно място между лозовите насаждения.

Разположението на лозите върху терена ще определи техния брой на декар, хранителната площ за една лоза и формата на засаждане. Разбира се, взимат се предвид релефа на терена, почвата, климата и технологията на отглеждане. При отглеждане на лозите на единични колове, на приземна формировка или на телена www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

Сортове лози, подходящи за отглеждане на територията на България За да се пристъпи към беритба на гроздето, е необходимо да е настъпила консумативна зрялост на плода. При десертните сортове е важно зърната на гроздето да са достигнали подходящите големина, цвят и вкус за конкретния сорт. Захарността (17-19%) и киселинността му са с по-ниски нива, отколкото при винените сортове. Беритбата започва от средата на юли до края на октомври. При винените сортове зърната са с по-малко месеста част, но имат повече сок и семки. Беритбата започва от средата на септември докъм края на октомври. Прави се предварителна оценка на захарното и киселинното съдържание: • бели винени сортове - 18-21% захари и 5,5-6,0 г/л киселинност; • червени винени сортове - 20-24% захари и 5,0-6,6 г/л киселинност. Гроздето се бере в сухо време, но ако преди това е имало дъждове, се изчакват няколко дни, за да се възстанови захарността му.

Ориентировъчни срокове за узряване на гроздето Раннозреещи месец десетдневка Бели винени сортове лози Алиготе Димят Мискет червен Поморийски бисер Ризлинг италиански Ризлинг рейнски Ркацители Совиньон Мискет кайлъшки Мискет отонел Шардоне Червени винени сортове лози Гаме ноар Гъмза Каберне совиньон Мавруд Мерло Сензо Сира Памид Сторгозия Шевка Широка мелнишка лоза 44 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

юли I

Среднозреещи август

Къснозреещи

септември III

октомври III

есен 2016 Раннозреещи месец десетдневка

юли I

Среднозреещи август

Къснозреещи

септември III

октомври III

Бели десертни сортове лози Армира Болгар Брестовица Дружба Италия Катя Надежда Наслада Перл дьо Ксаба (бяла перла) Плевен Приста Супер ран болгар Червени десертни сортове лози Алфонс Лавале Блек Маджик Блек Пърл Велика Дунав Кардинал Молдова Мискет плевенски Мискет русенски Мискет хамбургски Палиери Черна перла Раннозреещи месец десетдневка

юли I

Среднозреещи август

Къснозреещи

септември III

октомври III

Бели безсеменни сортове лози Афродита Елица Русалка Султанина Хибрид VI-4 Червени безсеменни сортове лози Кашмиш молдовски Кралски рубин Русалка 3 Троя Флайм сидлес www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

Грижи за лозовите насаждения Изберете сортове грозде, популярни и издръжливи във вашата част на страната. Говорете с местните производители на грозде, за да си стесните избора на селекция. Не допускайте почвата във вашето лозе да подгизва. Бъдете сигурни, че сте направили правилното отводняване, защото твърде много вода ще навреди на производството на грозде.

Независимо какъв сорт грозде сте решили да си отгледате, резитбата е от основно значение за нормалното развитие и плододаване на лозите. Това се прави не само за да се ограничи буйният растеж, но се контролира разположението на плододаващите звена и пръчки и правилното им натоварване за получаване на висококачествена годишна гроздова продукция.

Подгответе и постройте подпорни конструкции преди засаждането. Лозите трябва да имат подкрепа, за да растат нагоре, това намалява и риска от заболявания.

Не се страхувайте да отстраните най-малко 90% от растежа от предишния сезон. Това ще осигури по-високо качество на продукта.

Засадете спящите лозови пръчки в началото на пролетта (март-април). Температурата на почвата трябва да е 10-12°C на дълбочина 10-15 см. Засаждане може да се направи и през есента, преди големите студове, ако почвата е добре обработена и улегнала, а лозичката задължително се загребва. В този случай дори може да има по-добро прихващане и през първата година лозите да бъдат с по-силен растеж. В първите няколко години на лозата не трябва да й бъде позволявано да произвежда плодове. Тя трябва да укрепне и да засили своята коренова система, за да може да издържи допълнителното тегло на плода. 46 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Не забравяйте, че колкото повече се режат лозите, толкова повече грозде ще има. Най-доброто време за резитба, е когато растението е в относителен покой, около 10 дни след листопада, до началото на сокодвижението. В райони, където лозята се отглеждат при загребни условия, резитбата трябва да приключи през есента, преди големите застудявания, за да се загребат и предпазят от измръзване лозите. В по-меките райони на страната, където няма опасности от големи студове, резитбата може да се осъществява през цялата зима. В нашата страна по традиция резитбата на лозята започва февруари с празника Трифон Зарезан.

есен 2016

Резитбата е най-благоприятна след преминаването на големите студове и преди началото на сокодвижението. Когато извършвате резитба, винаги използвайте чисти и остри ножици, с които ще правите подкастрянето. Дезинфекцирайте ги с 10% разтвор на белина, преди да започнете работа по друго лозово растение. Никога не работете, когато лозите са мокри, защото гъбичните спори се разпространяват лесно във влажни условия. Изхвърлете всички изрязани пръчки, не ги оставяйте да лежат в лозето, тъй като могат да послужат като преносители на болестотворни организми. Засадете растения компаньони в близост до вашите лозички. Комбинирането по интереси е честа практика за отглеждане на някои растения в непосредствена близост до други с цел взаимоизгода – по-добър растеж, отблъскване на вредни насекоми, подобряване свойствата на почвата, осигуряване на сянка или подкрепа. Някои зеленчуци естествено отблъскват насекомите. Босилекът например държи насекомите в шах чрез отделянето на отблъскващи за тях аромати. Риганът и

дивият лук са други подходящи за целта растения. Гроздето расте добре в средно плодородна почва. Някои растения имат взаимна връзка с азотопоглъщащите бактерии и естествено увеличават плодородието на почвата. Не заобикаляйте гроздето си с твърде много от тях, в противен случай рискувате да направите почвата твърде плодородна. Малък брой насаждения на грах, боб или детелина ще бъдат предостатъчни.

Някои зеленчуци са вредни за гроздето и може да осуетят растежа му. Никога не засаждайте тиква, зеле, маруля или чесън в непосредствена близост до лозите.

Това не значи, че не може да ги има в същата градина, но засаждането на тези зеленчуци в близост до вашите лози ще доведе до забавен растеж. Често това се дължи на високите изисквания за вода, които имат тези растения. Друго много интересно растение, което има положително влияние и което може да се засади до лозите, е цветето исоп. То предпазва от листни въшки, бръмбари, червеи и други вредители. _ www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

Болести и вредители по лозята Лозата е податлива на атака от редица причинители на болести и вредители – насекоми, акари и дори птици, които нанасят щети върху пъпките, листата, леторастите, корените или гроздовете. За щастие има начини за защита от всички същества, които се радват на гроздето ви толкова, колкото и вие. Добре е да се консултирате с местните земеделски служби или други производители на грозде за всички аспекти за контрол над болестите и вредителите. Основен проблем в една област може да не съществува в друга. Местните знания ще ви помогнат значително.

Вирусни заболявания

Връзката между гроздето и вирусните заболявания е подобна на тази между хората и здравословните им проблеми като грип, варицела, хепатит и др. Видимите ефекти от вирусните заболявания варират от намалял растеж на лозите и производителността им до нарушено качество на жизнените характеристики (тегло и цвят на зърното, съдържание на захар и т.н.). В нашата страна най-разпространени са късовъзлието, листното завиване, набраздяване на дървесината и инфекциозната хлороза. Някои вируси се разпространяват от насекоми, други от почвени нематоди, а трети като физиологичната хлороза от проблеми с усвояването на минералите в почвата. Всички тези вируси могат да се разпространяват от място на място и чрез заразени вегетативни издънки. Бъдете внимателни и купувайте посадъчен материал само от сигурни източници. Поддържайте лозето си в добро санитарно състояние.

Гъбични болести

Лозите са силно податливи на широк спектър от гъбички на базата на заболявания като мана, оидиум (брашнеста мана), сиво гниене и екскориоза. Вие не може да изкорените тези гъбички, само ги управлявате и

48 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

контролирате с помощта на биологични и химични методи. Първичната профилактика включва щателно наблюдение на листата и плодовете на лозата за симптоми, практикуване на добра хигиена в лозето чрез премахване на мъртвия растителен материал и отстраняването на всички листа, които показват признаци на заболяване. Засаждането на розови храсти между редовете с лози добива популярност в наши дни. Смята се, че двете растения страдат от едни и същи гъбични заболявания и че розите помагат на лозарите да забележат болестта в ранен етап, за да се приложи съответното правилно лечение. Все пак ще трябва да използвате фунгициди редовно и превантивно. Изчакването, докато се появят гъбичките, обикновено вече е твърде късно. Така или иначе розите добавят красота към пейзажа и предлагат местообитание на полезните насекоми за лов на нежелани такива, които могат да навредят на гроздовата реколта.

Насекоми

Насекомите се хранят с пъпките, листата и плодовете на лозите. Най-вредни са тези, които се хранят с плодовете, защото в резултат на гниенето зърната стават огнища на гъбични болести и това може да

есен 2016 се разпространи по целия грозд. Щетите, причинени от насекоми, могат лесно да се коригират. Трябва обаче да се определи дали вредата е достатъчно значима, за да се извърши пръскане с препарати. Използването на специфични инсектициди за изкореняване на насекомите се идентифицира като вредно за лозята. Идеята е по-скоро да държите малките досадници под определено икономически безвредно ниво. Освен това някои насекоми като калинки, сирфидни мухи, хищни дървеници, трипси и други всъщност са добри за лозето и не бихте искали да ги унищожите, защото те се хранят с червеи, проблемни инсекти и акари. Някои от най-често срещаните вредни насекоми за лозята в нашата страна са миниращ молец, шарен гроздов молец, еднопоясен гроздов молец, лозова листна цикада и др. Вземете под внимание местните за района ви селскостопански съвети при търсенето на решения за борба с насекомите.

Птици

Без значение къде живеете, винаги има най-малко един местен вид птици, които ще обичат да си похапват от вашето грозде. Най-ефективният начин да ги спрете да крадат е да поставите мрежа над лозята, когато гроздето започне да променя цвета си и да узрява. Бъдете много внимателни, конструкциите трябва да са здраво закрепени на земята и да се елиминират всякакви дупки, ако има такива, защото те могат да се превърнат в капани за птиците и да доведат до смъртта им. Има обаче и птици - приятели и ако решите да ги поканите на вашето лозе, поставете из градината си къщички за привличане на птичката орехче (мушитрънче). Орехчето се храни с насекоми, а не с грозде, и за такава малка птичка е изключително териториална, т.е. гони другите птици надалеч. _

Акари

Акарите представляват мънички паячета и са друг неприятел на лозите. Най-често техните популации нарастват в резултат на нарушено екоравновесие вследствие на прекомерно прилагане на химични методи за борба с насекомите, които са унищожили естествените врагове на акарите. Борбата с акарите е механична – бели се старата кора, под която презимуват, и се изгаря, и химическа - пръска се по дадена схема с определени видове препарати. Едни от често срещаните акари, създаващи проблеми в нашата страна, са лозовият, жълтият лозов, обикновеният червен акар, лозовата краста и др.

нашествие от акари

брашнеста мана www.home-max.bg

Застраховка

Защитена фамилия

Погрижете се за спокойствието и сигурността на Вашия дом и имущество със застраховка „Защитена фамилия“

КАКВИ СА ПРЕДИМСТВАТА НА ЗАСТРАХОВКАТА? • Защита на дома срещу минимална премия от 15 лв. • Бърза процедура и експертна консултация при сключване на застраховката • Покритие срещу „Кражба чрез взлом” до 6000 лв. без опис на имуществото • Без самоучастие от страна на застрахования

КАКВО ДРУГО ПОЛУЧАВАТЕ? • Навременно изплащане на щетите в случай на застрахователно събитие • Осигурен денонощен асистанс център • Обслужване в над 100 офиса в цялата страна

Моята градина - Домашно производство

Консервиране и съхранение на зеленчуци и плодове

Лятото е сезонът за добив на пресни продукти от вашата градина. След всички усилия, които сте положили цяла година, с трепет очаквате перфектната ягода или домат и когато най-накрая пораснат и може да ги оберете, обикновено се свършва с излишък на плодове и зеленчуци! За щастие има няколко здравословни начина за запазване на храната, така че да можете да опитате вкуса на тези плодове и зеленчуци дълго след като прибирането на реколтата е приключило. Ето накратко четирите най-разпространени начина за запазване на храни – консервиране, замразяване, сушене и мариноване. Винаги се стартира с плодове и зеленчуци, откъснати от собствената ви градина или купени от близки производители, и то когато храните са в пика си на свежест – в рамките на 6 до 12 часа след прибиране на реколтата за повечето сортове.

Консервиране

Има два основни метода за консервира не – гореща водна баня и консервиране под налягане. Който и метод да използвате, не забравяйте да използвате буркани с капаци, изработени специално за тази техника. Стъклените буркани, които са за многократна употреба, се предлагат в различни размери, така че може да изберете този, който най-добре отговаря за целта на вашите нужди. Не използвайте буркани, по-големи, отколкото е посочено в рецептата, и спазвайте указанията за температура и продължителност на варене. В противен случай резултатът може да не е очакваният, а също да доведе и до продукт, опасен за консумация. Методът за консервиране на гореща водна баня е за храни, които са кисели (рН под 4,6), такива са плодовете, доматите и предварително маринованите зеленчуци. Този начин на консервиране се използва при направата 52

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

на конфитюри, желета, мармалади, компоти, туршии и лютеници. Желателно е да стерилизирате бурканите и капачките за 10-15 минути, като ги изварите в гореща кипяща вода, преди да ги използвате. Ако плодовете за компотите не са минали предварителна топлинна обработка, трябва да са здрави и скоро набрани, като правилото е да се залеят с предварително подготвен (според рецептата) горещ захарен сироп. За метода на консервиране на гореща водна баня ще са ви необходими голяма тенджера, стерилизирани буркани и капачки, термометър, скара, която да се постави на дъното на тенджерата, и подходящи щипки за измъкване на бурканите. Съдържанието, което ще стерилизирате, трябва да стига до долния ръб на отвора на бурканите с кръгло гърло и до 2 cм преди горния ръб при буркани с друга форма. Затегнете капачките. Бурканите се нареждат в тенджерата с капачките надолу. Температурата на водата

есен 2016 в съда за варене трябва да е същата като тази на съдържанието в бурканите и да е до 3/4 от височината на бурканите. Спазвайте стриктно указанията в рецептата, когато времето изтече, внимателно извадете бурканите да се охладят върху хавлиена кърпа. Ако сте направили всичко както трябва, капаците трябва да са добре запечатани и леко вдлъбнати. При правилно съхранение на хладно и тъмно място консервираните на гореща водна баня плодове и зеленчуци ще са със срок на годност до 12 месеца, може и повече. Методът на консервиране под налягане е необходим за всички храни, които са с ниско съдържание на киселини (рН по-голямо от 4.6), тъй като тези храни не са достатъчно кисели, за да забранят растежа на бактериите (като Clostridium botulinum – причинява екстремно и потенциално фатално хранително отравяне). Към нискокиселите храни се включват червените меса, морските дарове, птичето месо, млякото, както и всички пресни зеленчуци с изключение на повечето домати. В допълнение – всички храни, които могат да бъдат консервирани с метода на гореща водна баня (по-горе), могат също да бъдат обработени и по този метод.

и предпазител за безопасност. Уверете се, че сте прочели подробно инструкциите за употреба на уреда, така че да сте наясно как да го използвате, преди да пристъпите към действие.

Замразяване

Замразяването е добър вариант за плодовете (банани, ягоди, череши и т.н.), които добавяме към шейкове, смутита или печени изделия. Зеленчуци като броколи, боб, моркови, грах и царевица се замразяват също добре. Замразяването е бързо, лесно и изисква по-малко усилия, но замразените храни не траят толкова дълго, колкото консервираните. Освен това някои храни потъмняват след замразяване. Преди да бъдат замразени, много от зеленчуците и плодовете изискват бланширане (бързо потапяне във вряща вода или олио). Измийте ги старателно и ги нарежете на филийки или парчета, ако е необходимо. Ако впоследствие някои от плодовете ще бъдат използвани за печене, пържене или карамели-

Високата температура до 120 ° C и налягането, генерирано от използването на този метод на обработка на храната, трябва да бъде достатъчно ефективни за убиването на всички вредни бактерии. Не е необходимо да се стерилизират бурканите и капачките, когато се използва този метод, тъй като самият процес на консервиране ще убие всички вредни бактерии. Следвайте стриктно указанията в рецептата, за да се определи колко чаши вода трябва да добавите в тенджерата под налягане, преди да започнете. За разлика от метода на консервиране на гореща водна баня при консервирането под налягане не се изисква бурканите да бъдат напълно потопени във вода – обикновено само 2-3 чаши. Консервирането под налягане предпазва повечето храни от разваляне, напълно удължава техния срок на годност за разлика от много други техники за консервация. Въпреки това ще трябва да се инвестира в тенджера за варене под налягане. Тези уреди могат да бъдат скъпи, но когато са добре обгрижвани, могат да издържат в продължение на поколения. Повечето от тях са изработени от алуминий или неръждаема стомана и идват със заключващ се капак, вентил за пара, автоматичен отдушник, манометър на върха www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство зиране, можете да ги накиснете предварително във вода с малко лимонов сок. След като сте извършили необходимите приготовления, наредете плодове или зеленчуците в подходяща тава на един слой. Уверете се, че продуктите са добре отцедени, за да не образуват ненужни ледени кристалчета. Поставете тавата във фризера в продължение на няколко часа. След като замръзнат, извадете плодовете или зеленчуците и ги поставете в торбички за съхранение или контейнери, които са ясно обозначени със съдържанието и датата.

Дехидратиране (сушене)

Дехидратацията премахва цялата вода от храната и тъй като няма влага, мухълът и бактериите не могат да растат върху нея. Дехидратираните храни ще издържат около четири месеца до една година, но някои хранителни вещества могат да бъдат загубени в процеса. Често сухите храни включват плодове (цели, нарязани на парчета или пюрирани за направата на плодови кожи или пръчки), билки и семена. При сушенето е важно да се спазва правилния температурен режим, необходим за всеки плод или зеленчук, така че той да се дехидратира оптимално. Има няколко варианта, чрез които може да изсушите растенията – на слънце, със специален дехидрататор или с помощта на домашната фурна. В горещите, сухи региони сушенето на слънце е опция, но тя изисква най-малко 3-4 слънчеви дни с високи температури.

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Най-лесният и най-ефективен начин за сушене на храни е да използвате дехидрататор. Тези уреди имат по няколко нива с тави, които позволяват на въздуха да циркулира във и около храните с точната температура, достатъчно висока, за да дехидратира храната, но и достатъчно ниска, за да не я сготви. Като цяло храните са подредени според инструкциите на производителя, който определя времето, температурата и позицията на тавите. Дехидратирането може да отнеме няколко часа или дни, за да изсъхне храната напълно. След като се изсушат, дръжте всички храни плътно затворени в контейнери на хладно и тъмно място, за да се гарантира техният дълъг срок на годност. Има варианти за консервиране на пресни храни чрез използване на конвенционална фурна при определени ниски температури, така че храната да се изсуши подходящо, което е чудесна възможност, ако все още не сте готови да инвестирате във ваш собствен дехидрататор. Недостатък е обаче, че сушенето може да продължи до 12 часа в зависимост от типа храна.

Мариноване

В мариноването се използва сол и/или оцет, за да се потиска растежа на бактериите. Това е един от най-старите методи за съхранение на храна. Докато повечето от нас мислят за сладки кисели краставички и кисело зеле, плодовете също могат да бъдат кисели. Киселите храни ще издържат от три месеца до една година.

есен 2016 Има много рецепти и методи за мариноване, но повечето включват саламура (накисване на храна в подсолена вода) за няколко часа или дори дни. Доверете се на указанията, дадени в рецептите, като промяната на съотношенията на съставките може да бъде вредна. Не се използва готварска сол, а сол за консервиране/мариноване, ако е необходимо, се добавя киселина – гроздов или ябълков оцет. След като бъдат потопени в маринатата, зеленчуците се стерилизират чрез някой от горепосочените методи за консервиране. В случаите с рецептите за сурови туршии и кисело зеле няма стерилизация, а разчитаме на млечнокисела ферментация, метод, известен от дълбока древност и постиган с усърдието и работата на определен вид бактерии.

Пет начина да се запазят плодовете или зеленчуците, различни от консервиране, замразяване или сушене

Замразяването и сушенето са популярни методи за домашно консервиране днес. В миналото хората са консервирали храни, защото не са имали друг избор. Във времена на мор, войн, глад и земетресения хората са искали да бъдат сигурни, че ще са подсигурени с храна и няма да им се налага да гладуват. За разлика от днес са им липсвали доставка на целогодишно прясна храна и механично охлаждане. Но методите за съхранение надхвърлят замразяване или сушене на храни в електрически уреди или консервация със специално оборудване.

Представяме ви пет различни метода за съхранение на продукти и консумацията им през цялата година. Повечето от тях са по-лесни и по-евтини, отколкото по-модерните методи за консервиране и замразяване. 1. Бърза туршия от зеленчуци чрез накисване в кисела течност Най-простият начин да си направите туршия от зеленчуци е да ги нарежете на шайби или парченца и да ги потопите в кисела течност като оцет или лимонов сок. Други леко кисели съставки, които можете да използвате в този случай, са също сок от нар, сок от касис, недозрял гроздов сок или соев сос. Киселичките туршии са чудесна алтернатива на свежата салата през зимните дни. 2. Ферментация на плодове или зеленчуци за вино или оцет Когато имате добра реколта от плодове или зеленчуци, това ви дава и възможност да си направите вино или оцет. От почти всички пресни или сушени плодове може да си приготви вкусно домашно вино. Популярни плодове за целта са круши, праскови или сливи и зеленчуци със сладък характер като цвекло, моркови, царевица, сладки картофи, домати или тиква. Оползотворете плодовите и зеленчуковите обелки, преди да ги изхвърлите в кофата за компост - може да ги използвате за направата на оцет. Много подходящи са и ябълковите обелки, останали след вземане на ябълково пюре, както и картофените обелки. За производство на вино или оцет също може да

www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

употребите презрели или паднали плодове. Просто се уверете, че всеки вид на плода, който използвате, е чист от всякакви плесени. Почистете го от натъртванията и старателно го измийте. 3. Мариноване на зеленчуци със суха сол Лесно, практично и евтино, може да използвате суха морска сол за мариноване на голямо разнообразие от зеленчуци. Високата концентрация на сол предотвратява ферментацията, за да се запазят зеленчуците в почти прясно състояние. Използвайте този метод за карфиол, зелени зеленчуци за готвене (спанак, къдраво зеле, салата), грах с шушулките и зелен фасул. Хората, запознати с този метод, смятат, че сухо осолените зеленчуци са далеч по-добри на вкус и консистенция от консервираните или замразените. За разлика от този метод с помощта на ниска концентрация на сол, разтворена във вода (саламура), предизвикваме зеленчуците да ферментират и да си направим продукти като кисело зеле или кимчи от зеле. Методът, използван за киселото зеле, също е подходящ за ряпа и алабаш. 56

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

4. Накиснати плодове в алкохол Накисването на плодове в алкохол е друга форма на мариноване. Това е лесен процес, който можете да направите у дома с пресни плодове и водка. Можете да добавите и различни подправки към течността, с която ще ги мариновате. Подходящи са и други видове алкохол като ром или коняк. Така маринованите плодове са изключителна вкусова добавка към кейкове, торти, шоколадови бонбони и коктейли. 5. Съхранение на кореноплодни зеленчуци в изба Отлежаването е всяка форма на съхранение, която държи храната в оптимално състояние за продължителен период от време. Днешната модерна "изба" е хладилникът. Въпреки това една студена изба може да се осъществи с помощта на нещо толкова просто като хладно мазе, килер или чист метален или пластмасов контейнер, частично заровен в земята. Култури, идеални за съхранение в студена изба, са цвекло, моркови, ряпа, пащърнак и праз. Използвайте тези зеленчуци през цялата зима като гарнитура, настъргани и нарязани за супи и яхнии или запечени в кифли и хлябове. _

есен 2016

Сок от грозде За приготвянето на гроздов сок трябва да се използва само напълно здраво и узряло грозде. Подходящи са ароматните, даващи сок с по-висока киселинност сортове като памид, димят, гъмза, траминер, хамбургски мискет и др. От 10 кг грозде се получават 5-6 л сок. Набраното грозде се измива обилно с вода, чрез която, освен че се отстраняват използваните препарати за борба с болестите по лозите, също така се премахват голяма част от предизвикващите ферментация дрожди. След това чистите и добре изцедени гроздове се смачкват и чепките се изваждат от кашата, което допълнително улеснява прецеждането. Отделеният сок се прецежда през цедка, покрита с марля и се налива в добре измити и подсушени бутилки на височина до 6-7 см от горния ръб. Бутилките се стерилизират 15 минути. Друг вариант да се запази сока е, като се загрее в голям съд, докато заври, и врящ да се налее в затоплени бутилки, които предварително са обвити в хартия. Бутилките се пълнят догоре, затварят се и се обръщат надолу с гърлото до изстиване на съдържанието. Гроздовият сок може да се налее и в дамаджани с вместимост до 20 л, които се затварят с изварени коркови тапи и веднага се обливат с парафин. Сокът от грозде се запазва натурален, не се подслажда и не се разрежда допълнително с вода. Съхранява се в студено и тъмно помещение. Може да съхраните сока и като го замразите дълбоко. Налейте свежия сок в плитък съд, покрит отвътре с кухненско стреч фолио, и го замразете във фризера. След това замразеният под формата на тухла сок се изважда от съда и се съхранява отново във фризера до момента на консумация.

www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

Диворастящи гъби за храна и лекарство Владимир Въжаров започва да се занимава с гъби още от дете. Спомня си, че когато започнал да ходи за гъби с дядо си, кошницата била по-голяма от него. Интересът му към гъбите остава за цял живот и той продължава да се занимава както с диворастящи видове, така и с възможностите за култивиране на някои от тях. Представяме ви няколко от неговите любими лечебни гъби.

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Гъбите с невероятните си цветове и форми привличат погледа отдалече, а екзотичните вкусове, форми и текстури на ядливите гъби са изключителен деликатес. Още от древността е било известно, че много гъби притежават не само много добри хранителни качества, но и изключителни лечебни свойства. Хората от незапомнени времена са използвали гъбите. Народът ни винаги е ценял и събирал диворастящите гъби за храна, а някои от гъбите за лек и огниво. България е богата страна на висококачествени диворастящи гъби. Според системата йога най-добрите храни (диворастящи или култивирани) за хората са тези, които са произведени или набрани от района, в който живеят. Храните, доставени от района, в който живеем, съдържат в най-голяма степен качествени хранителни и лечебни вещества, необходими за нас. Хималайският йога Свами Дев Мурти казваше: „Само естествената диета на човека гарантира здравословен живот и поддържа съпротивителните сили срещу болестите. Тя трябва да е съставена главно от продукти и растения, характерни за района, където човек живее, защото те съдържат важни елементи и лечебна сила, отговаряща на

техния климатичен регион. Тази естествена диета е съставена само от напълно вегетарианска храна”. По отношение на гъбите той препоръчваше за хранене, както той се изразяваше, „белите гъби”. Това са гъби с бели “меса”. Тук спадат манатарки, печурки, пачи крак, кладници, майски гъби, булки гъби, масловки и т.н. За събирането на диворастящи гъби трябва да се спазва безкомпромисно следният принцип: Да събираме само гъби, които добре познаваме. Когато има колебание за дадена гъба, да потърсим експертен съвет. Добре е да се знае, че понякога за един и същ вид в зависимост от природните условия - влага, вид на почвата, температура, надморска височина, географско разположение и много други фактори, които влияят при растежа на гъбите, могат да се появят вариации, създаващи трудности при идентифицирането им дори и на опитни хора в микологията. В заключение искам да отбележа, че заиграването с диворастящите гъби, както се случва с масовото лекуване с билки, е много опасно. Самозванството с гъбите е напълно неуместно, защото изходът обикновено е или летален, или с много тежки увреждания за цял живот.

есен 2016

"Лечебните гъби в България“ предлага една практична и екзотична разходка в света на нашите диворастящи лечебни гъби, както и в лабораториите по света, които изследват техните уникални свойства. Наред с изобилната информация, събрана за първи път у нас в една книга, наръчникът съдържа богат и уникален снимков материал, събиран от автора години наред в нашата природа. Чрез този наръчник бързо и точно могат да се определят повечето видове гъби, дори и от хора, незапознати с тях. Има точна информация и за тези, които искат да отглеждат лечебни гъби като шийтаке в двора си. За всяка гъба са дадени лечебните й свойства според медицинската наука и традиционните практики, както и рецепти за приготвяне налечебни препарати от нея при домашни условия. За поръчки: Биана ООД, тел. 0878 649 444, 0888 890 360 Страници: 398; Твърда корица; Цветен печат. Цена с отстъпка: 30 лева

www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

БРЕЗОВА ПОРЕСТА ГЪБА Piptoporus betulinus (Bull.) P. Karst. Народна и традиционна медицина

Исторически сведения

В миналото са нарязвали брезовата пореста гъба и изсушена са я използвали за запалване на огън и като абразивен материал за наточване на остриета, поради което са я наричали „бръснарски каиш“.

Описание

Шапка: с размери 4-20/5-25/2-6 см (широчина/дължина/дебелина), без пънче или със зачатък на пънче (когато го има, е странично, късо и дебело, с цвят като шапката), възглавнична, сплеснато копитообразна, закръглена или бъбрековидна, на върха леко изпъкнала, със затъпен, закръглен, понякога подвит отдолу край. Повърхността на шапката е гладка, понякога лъщяща, жълтеникава, кафеникава или сивокафява (в млада възраст – бяла), покрита с тънка, леко отделяща се, понякога напукана кожица. Месо: еднородно, бяло, меко, корково. Спороносен слой: тръбест, тръбичките са бели до кремавобели, 2-8 мм дълги, 3-4 на 1 кв. мм, с възрастта тъмнеещи (жълтеникави до жълтокафяви), порите са меки, закръглени или леко ъгловати, нееднакво големи. Спори: безцветни. Споров прах: бледожълт.

Местонахождение

Расте на загинали, по-рядко на живи брези, появява се от края на лятото до пълно застудяване. Среща се в умерения климат, където има находища на брези, включително и в България. Причинява на брезите жълтосиво или червеникавокафяво загниване, което твърде бързо се разпространява от периферията на ствола към центъра. Брезовата пореста гъба е едногодишна, бере се от есента до студовете. 60 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

В миналото са я използвали за кръвоспиране, превързване на рани и стомашни неразположения. След изпичане до черно прахът й се поставя на рани за спиране на кървенето. Брезовата пореста гъба се е използвала в цяла Европа и още се ползва в Италия и Полша за подпомагане на изхвърлянето на паразити от храносмилателния тракт. Още леденият човек Йоци, открит през 1991 г. на границата между Италия и Австрия, е носил екземпляри от тази гъба заедно с прахановата гъба. В Англия гъбата се е нарязвала на лентички, за да се използва за кръвоспиране и като пластири за стъпалата. Австралийски лекар е докладвал успех при лечение на растящ навътре нокът с гъбата. В Бохемия брезовата пореста гъба се е използвала за лечение на стомашни заболявания и рак на ректума. Случай с щастлив край: „Баща ми, който бе развил рак на пикочния мехур, пи гъбата Piptoporus betulinus (брезова пореста гъба) под формата на прах, който потапяше в гореща, вряла вода и я консумираше вместо кафе или чай всеки ден. След 3 месеца неговият медицински преглед доказа, че пикочният му мехур е в много по-добро състояние, отколкото на предишния, при който първоначално уролозите диагностицираха злокачествен растеж. Баща ми продължи с това лечение (за което той не казал на лекаря), което доведе до по-добри резултати при всеки следващ медицински преглед, докато пикочният му мехур не се изчисти напълно от злокачественото образувание. Баща ми почина десет години по-късно по несвързани с това причини.“ – Споделено от Кристина Елджас (Christina Eljasz), 2009.

Домашна употреба

Плодните тела са храна за горските гризачи, но са доста вкусни и за хората, когато са пресни и млади (когато гъбата е бяла), като оставят леко горчив вкус. За лечение или профилактика могат да се използват узрели млади, здрави гъби. След като се набере, брезовата гъба се нарязва на тънко и се изсушава. Изсушена ,се пакетира и съхранява във фризер. Може да се смели на фино брашно. Използва се, като в чаша с гореща вода се накисва чаена лъжица брашно от гъбата за 1 час и след това се изпива. Друга възможност е спиртен извлек.

есен 2016

ЗИМНА ПРИПЪНКА

Flammulina velutipes (Curtis) Singer Исторически сведения

Зимната припънка се нарежда на пето място по производство в световен мащаб. Това е първата гъба, при която е разработено модерно производство на дървесни стърготини. Тези нови техники включват завишаване на СО2 (намаляване на кислорода по време на растеж), при което се получават гъби с малка шапка и силно удължени пънчета и отглеждане при липса на светлина, при което цветът на гъбите е бял. Процесът е автоматизиран и позволява производство в големи мащаби. Гъбите се отглеждат при температурен режим 1-2ºС – 12-13ºС. Зимната припънка, отгледана по тази технология, е много атрактивна за пазара. Консумират я и сурова, положена върху различни салати, известна с името еноки или енокитаке.

Описание

Шапка: първоначално звънчевидна, полусферична, с възрастта разперена, почти изравнена, жълтомедена до ръждивокафява, към средата по-тъмна от периферията, леплива, когато е влажна, ненапукана, 1-8 см. Пънче: централно или леко ексцентрично, плътно и жилаво, към основата, където влиза в субстрата, изтъняващо – приличащо на корен, покрито с малки космици, бархетно, в долната част тъмнокафяво със застаряването потъмнява до черно, нагоре изсветлява и става гладко, високо 2-10 см и дебело 0,3-1 см. Месо: бяло, белезникаво, кремаво, воднисто с приятен вкус и аромат. Спороносен слой: нарядко разположени пластинки, бели до жълти, охрено-жълти, свързани с пънчето. Спори: безцветни. Споров прах: бял.

Местонахождение

Расте често на туфи на живи, но умиращи дървета, върху гниещи пънове и дървесина на широколистни дървета. Рядко се среща на иглолистна дървесина. По-често се среща във влажни зони и в близост до реки. Расте от октомври до април. Подобни видове. Счита се, че няма двойник, най-вече заради твърде характерните белези и времето, по което расте.

Фармакологични и медицински свойства Зимната припънка съдържа антиоксиданти,

които изчистват тялото от свободните радикали и така засилват имунната система. Един такъв антиоксидант в гъбата е ерготхионеин. Изследване върху животни показва потенциал за разработване на ваксина против рак, използвайки този антиоксидант. При експериментално лечение с гъбата на лимфом и рак на простатата тя показала значително повлияване. Изследователите казват, че фламулинът и полизахаридите в гъбата действат като противоракови средства.

Традиционна и народна медицина

Както в миналото, така и сега зимната припънка се оценява много високо не само заради своите кулинарни свойства, но още повече за нейния принос към здравето. В китайската, японската, тайландската, корейската и виетнамската медицина широко се използва за профилактика и лечение на рак, злокачествени заболявания на кръвта и лимфата, а също за миоми, фиброми, аденоми и мастопатии.

Домашна употреба

Добра ядлива гъба, подходяща за супи. За храна от диворастящите припънки се използват само шапките. При култивираните се използва цялата гъба. Използва се свежа, консервирана и замразена. Внимание: Гъбата съдържа кардиотоксичен протеин – flammutoxin, и неговите неблагоприятни ефекти се премахват при топлинна обработка на 100 градуса в продължение на 20 минути. Тъй като все още не са изяснени нивата, които могат да повлияят неблагоприятно върху човешкия организъм, когато се приема редовно, е добре зимната припънка да се взема в сготвено състояние. www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

КАВАРАТАКЕ

Trametes versicolor (L.) Lloyd (trametes = еднo, коeто е тънкo; versicolor = различно оцветен) Пъстър траметес Вирее върху всякакви дървета. Паразит и сапрофит. Космополит. Красивата разноцветна окраска на каваратакето я прави интересна добавка към аранжировките на цветя. Понякога цветът е частично зелен поради паразитни водорасли (algae).

Фармакологични и медицински свойства

Описание

Плодно тяло: израства без пънче или с тънко пънче, ветрилообразно, често на розетъчни съцветия, най-често върху умираща или мъртва дървесина. Плодните тела са вълнообразни, със заоблени краища, ветрилообразни, приседнали, разположени една върху друга или се застъпват, често сраснали. Горната повърхност е на вълни, кафява, сивокафява, концентрично зонирана на ленти. При нежно докосване – кадифена. Поради формата си и многоцветието на шапката гъбата прилича на пуешка опашка. Шапка: обикновено шапката е оцветена в нюанси на бялото, черното, сивото или синьото, с кафяви, червеникави и жълтеникави зони, често с гланц, с ясни бели или белезникави ръбове. Размерите й са 1-10 x 1-6 см, а дебелината 1-5 мм. Месо: няма ясно разделение между месото и тръбичките, като последните сякаш са врязани в месото, което е много тънко и бяло, кожесто, жилаво. Спороносен слой: дълги 0,5-2 мм тръбички. Порите са кръгли до ъгловидни, миниатюрни и едва се различават с просто око, 3-5 броя на кв. мм и не променят цвета си при надраскване. Първоначално са бели, по-късно кремави до жълтеникавоохрени или червеникави. Спори: безцветни. Споров прах: бял.

Местонахождение

Това е една от най-често срещащите се едногодишни гъби. Макар че е едногодишна, тя може да устои и няколко години. Може да се намери навсякъде. Твърде често покрай реките, върху пънове на отрязани или загиващи широколистни дървета. Рядко се среща и по иглолистни като бор. 62

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Противораково и имуностимулиращо действие. Вниманието на фармакологичната индустрия към каваратаке е привлечено през 1965 г., когато един химик, работещ за компанията "Куреха Кемикъл Индъстри" в Япония, наблюдава своя съсед, опитващ се да се излекува от рак на стомаха с народно лекарство. Той бил в крайна фаза на рак и отхвърлен от клинично лечение. Няколко месеца той приемал каваратаке и след като се излекувал, се върнал на работа. Инженерът убедил колегите си да изследват гъбата. Най-добрите щамове били открити и култивирани. Така скоро се родил екстрактът от гъбата PSK (полизахарид-К). Той е първият официално признат в Япония медикамент на основа гъби през 1980 г.

Традиционна и народна медицина

В традиционната китайска медицина каваратаке се използва, за да изчисти влажността, да намали слузта, да лекува белодробни болести. Засилва физиката, увеличава енергията и е полезна за хора с хронични заболявания. Тя се смята за полезна за инфекции и възпаления на горния респираторен тракт, пикочния и храносмилателния тракт, лечебна за черния дроб, включително хепатит B, хронични хепатити и се използва за общи слабости на имунната система и тумори. В мексиканската народна медицина гъбата се използва за лечение на тения или импетиго на кожата. Японците отдавна използват каваратакето като лекарство против рак.

Домашна употреба

За лечебни цели и профилактика се пие чай от каваратаке, например: 20 г x 3 пъти на ден. Може да се смели суха гъба и да се приема с кисело мляко или с вода. Каваратаке е много добра гъба, която можем да събираме в диво състояние, тъй като е широко разпространена и е в големи количества.

есен 2016

КЛАДНИЦА

Pleurotus ostreatus (Jacq.) P. Kumm. (pleur = до, otus = ухо; ostreatus = oyster = оформен)

Описание

Шапка: има форма на мидена черупка, в младо състояние изпъкнала, с нарастването си става плоска до широко фуниевидна, несиметрично разположена върху пънчето или странично приседнала (без пънче). Размерът в диаметъра варира от 5 до 15 см. Цветът е сив до възчерен, тъмнокафяв, пепелносив, по-късно избледнява до светлосив или жълтеникав. Обикновено шапките са наредени керемидообразно една над друга. Кожицата е гладка, суха, гола, лъскава. Ръбът е дебел, завит навътре и надолу, целокраен, рядко насечен, неправилно вълнообразен. Пънче: бяло, здраво, месесто, към основата влакнесто. Често пластинките слизат много надолу и то се губи, но обикновено дължината му е 1 до 4 см, а дебелината му е 1 до 3 см. Месо: бяло, дебело, сочно, при дърпане по вертикалата цялата гъба леко се цепи, има много приятен гъбен аромат. Спороносен слой: бели, сивобели до бледожълти пластинки, низбягващи по пънчето, често слизат до основата му, разклоняват се няколко пъти, докато достигнат до ръба, редки, дебели 4-8 мм. Спори: безцветни. Споров отпечатък: светлокремав.

Местонахождение

Кладницата расте по живи и гниещи трупи (кладни), на големи групи от по 10-15 гъби на едно място като кичури, които достигат тежина 1-3 кг. Предпочита широколистните дървета като дъб, бук, топола, кестен, върба, рядко се среща на иглолистни. Започва да плодотдава през пролетта от месец май, прекъсва през лятото и продължава през есента, включително и декември месец. Формата и окраската и я правят лесно различима от другите гъби. Подобни видове: В България се срещат Pleurotus sapidus, Schulzer (кичуреста кладница) и Pleurotus cornucopiae (Paulet: Pers.) Rolland (светложълта кладница), които са аналогични с хранителните си и лечебните си качества на кладницата.

Традиционна и народна медицина

Кладницата притежава следните лечебни свойства: Противораково Антивирусно

Антибактериално Антиоксидантно Подпомага сърдечно-съдовата система Намалява холестерола Против високо кръвно Нервен тоник Противостресова Помага при лумбаго, схванати крайници, проблеми в сухожилията

Домашна употреба

Анализите показват, че тя притежава 80% от аминокиселините, съдържащи се в месото. Кладницата е един много чист продукт. Масовото й производство се извършва най-често върху сламен субстрат без химия и е свободна от генетично замърсяване. За кулинарни цели се използват млади гъби. Макар че цветът на гъбата е тъмен, месото е бяло, дебело и вкусно, при готвенето остава бяло. Употребява се в свежо състояние, консервирана, сушена и замразена. Много добра ядлива и вкусна гъба. Често се готви по същия начин както шкембе чорба, но вместо шкембе се слага кладница. Друга възможност е да се готви по същия начин както се готви кавърма. Вкусна е на скара и след това подправена с краве масло, сол и подправки според различните вкусове. Кладницата е третата по масовост култивирана гъба след печурката и шийтаке в световен мащаб и втора в Европа. Отглежда се и в домашни условия. Селяните във Франция в миналото са поливали пъновете с кладница, за да стимулират плодоотдаването. Добър вариант е отглеждане по екстензивен метод (при условия, близки до естествените) на дървени трупчета за любителите на гъбите, които имат градина. www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

ОБИКНОВЕНА МАНАТАРКА Boletus edulis (Bull.) Rostk.

Сaмунка, меча гъба, маматарка (boletus = най-добрите видове гъби; edulis = ядлив) намерят едри екземпляри до 1,5-3 кг. Манатарката е най-пазарната изнасяна диворастяща гъба от България.

Фармакологични и медицински свойства Манатарката съдържа най-много селен от всички гъби. Тя съдържа и високи нива на органично злато – 235 нанограма/грам.

Традиционна и народна медицина

Описание

Шапка: в млада възраст е белезникава до белезникавожълта, по-късно сивокафява, кафява, до чернокафява. Първоначално е кълбовидна, по-късно се разширява, дъговидна, гладка, месеста, с диаметър от няколко сантиметра до 20-30 и повече. Кожицата й е суха, гладка или слабо набръчкана, в сухо време може да е напукана, а във влажно време леко лепкава. Когато кожицата е суха, е здраво сраснала, а когато е мокра, може да се бели. Пънче: белезникаво до белезникавосиво, светлокафяво до кафяво, с белезникава или кафеникава мрежичка, която е по-добре изразена в горната част. Формата му отначало е обла, яйцевидна, по-късно обратно бухалковидна или цилиндрична. Дължината му е от 5-6 см до 15 см, а дебелината от 2-3 см до 7 см. Структурата му е твърда, плътна, отвътре бяла. Месо: бяло, плътно, твърдо, дебело, със застаряването на гъбите омеква. В млада възраст при срязване или разчупване не променя белия си цвят, а с остаряването става червено-кафяво. Под кожицата месото е червеникаво и докато е в млада възраст, е с приятна миризма на лешник и сладък орехов вкус. Спороносен слой: тръбички с дължина 1-4 см и по-дълги, несраснали с пънчето, леко се отделят от шапката и помежду си. В млада възраст винаги са бели, по-късно стават жълти и при остаряването жълтозелени. Споров прах: маслиненожълт.

Местонахождение

Расте в широколистни и иглолистни гори от май до декември във всички наши планини до към 2400 м височина. Твърде бързо се атакува от червеи и охлюви. Случва се да се 64 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Руски учени са открили, че пигментът меланин в манатарката има способността да се вгражда в белтъчната структура на клетъчните тъкани (например епидермиса). Изглежда, че това обяснява защо в руската народна медицина манатарката се използва при незарастващи рани и при изгаряне. Използва се във вид на прах, когато е изсушена, или прясна. Лекари дерматолози и козметици уверяват, че кремове, в състава на които има манатарка, подмладяват завяхваща кожа. Хората от Бохемия и Бавария приписват на манатарката способността да предпазва от рак. Поверието, изглежда, се потвърждава от проучвания на Института за ракови изследвания "Слоан-Кетеринг" в САЩ, където откриват, че сред видовете, които са взели от Бохемия и изследвали за антитуморно действие, само Boletus edulis показва такива (Lucas, 1960; Lucas, 1957). В някои области на Италия манатарката се счита за тоник на мъжката потентност. В традиционната китайска медицина се смята, че тази гъба има меко и солено действие. Влиза в състава на препарати за релаксиране на мускулите и сухожилията и има благоприятен ефект при лумбаго, болки в краката, скованост на крайниците и дискомфорт в костите и сухожилията, мускулни спазми и бяло течение. Манатарката съдържа също 8-те незаменими аминокиселини и се казва, че води до добро здраве, ако се приема редовно. В Латвия гъбата се използва срещу стомашни болки, измръзване и стенокардия.

Домашна употреба

В Китай сухи неотворени гъби се готвят със свинско, за да лекуват бяло течение. Използва се в прясно състояние, сушена, замразена, бланширана, консервирана, консервирана в олио.

есен 2016

ПАЧИ КРАК

Cantharellus cibarius Fr. Обикновен пачи крак, лаберка, дивисилка (cibarius = добър за ядене – лат.)

Описание

Шапка: в млада възраст изпъкнала, по късно с нарастването си става плоска до вдлъбната или хлътва фуниевидно, често разкъсана на неправилни дялове. Цветът на младите гъби е бледожълт, жълт, до жълтооранжев. При засушаване и при застаряване, когато започне изхвърляне на спорите, цветът на гъбите постепенно започва да избледнява. Повърхността е гладка, суха, гола и неправилно нагъната. Големината на шапката варира от 1 до 12 см. Ръбът е подвит навътре, вълновиден и неправилен. Пънче: до 10 см височина и 1-3 см дебелина, прилича на обърнат конус, който постепенно преминава в шапката. При дърпане по вертикалата цялата гъба се цепи на нишки. Месо: плътно, леко жилаво, твърдо. Цветът му е бял, бледожълт до жълт. Спороносен слой: подобни на жилки, низбягващи, дебели, тесни пластинки (фалшиви), 1-2 мм с многобройни разклонения, свързани помежду си и с цвета на шапката. Спори: бледожълти. Споров прах: жълт.

Местонахождение

Гъбата расте в иглолистни и широколистни гори. Обича смесените гори. При благоприятни години в България започва да расте от втората половина на април и продължава до края на есента, като в по-топлите месеци постепенно се качва по-високо в планините.

Фармакологични и медицински свойства

Това, което се знае за пачия крак, е, че съдържа осем важни киселини и витамините А и D2. Пачият крак рядко се напада от паразити, защото съдържа полизахарида хитинманоза. Той е способен да проникне през външната обвивка на червея, да достигне нервния ганглий и да блокира работата му, с което го убива. Когато се консумира сурова гъба или се приема във вид на прахчета, тя унищожава паразитите в човешкото тяло. Хитинманозата унищожава не само различните форми на паразити в тялото, но което е много важно, и яйцата им. Противопаразитно действие. В Япония и Китай фармацевтични компании произвеждат екстракти от пачи крак за ефективна борба с паразитите в човешкото тяло.

Освен хитинманоза в пачия крак има полизахариди – бетаглюкани, които задействат специфични противопаразитни механизми за защита на организма. Друго вещество, съдържащо се в гъбата, е траметонолинова киселина, която успешно въздейства на вирусите на хепатита. В Германия чрез полизахариди (наречени К-10), получени от пачия крак, лекуват заболявания на черния дроб.

Традиционна и народна медицина

В Китай пачият крак се предписва за предотвратяване на нощна слепота, възпаления на очите (офталмия) и суха кожа, тонизира мембраните на лигавиците и може да увеличи устойчивостта към определени инфекции на дихателните пътища. В Латвия тинктура от пресен или сух пачи крак се използва при тонзилити (възпаление на сливиците), фурункули и абсцеси, както и за забавяне на растежа на туберкулозния бацил и за премахване на радиоактивни съединения от тялото. Смята се, че премахва червеи от храносмилателния тракт, ако се консумират в големи количества.

Домашна употреба

В кулинарно отношение пачият крак е една от най-търсените за консумация гъби с много приятен плодов аромат, наподобяващ на зарзали. Употребява се в свежо състояние, консервирана, сушена и замразена. Преди замразяване е необходимо да се бланшира (или ако е замразена директно, с изваждането й от фризера веднага трябва да се бланшира), в противен случай нагарча при консумация. Сушена, може да се смели на брашно, което се използва за подправка на ястия и за лечение. www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

ПРАХАНОВА ГЪБА

Fomes fomentarius (L.) Fr. Същинска прахан ната на живото дърво. Прахановата гъба заедно с други, причиняващи дървесно гниене организми от род Fomes (който включва около 100 вида), играе главна роля в бавното разлагане на масивни количества органична материя в дърветата, рециклирането на въглерода и на основните хранителни вещества, съдържащи се в мъртвото дърво.

Традиционна и народна медицина

Описание

Плодно тяло: многогодишно, достига до 40 см и повече в диаметър и 5-20 см дебелина. Формата му е копитообразна, обикновено полукръгла. Цветът варира леко от светлосив, сив до бежовосив и дори до цвят на въглен с по-тъмни отсенки в по-старите части на гъбата. Горната повърхност на шапката е гладка, твърда, с концентрични зони, наподобяващи пръстените на мидена черупка, които представляват периоди, а не години на растеж. По-младите слоеве в долната част на шапката са по-бледи. Долната повърхност със спорите е малко вдлъбната, в началото на всеки период на растеж е бяла, но бързо се оцветява в бежовосиво до кафяво със зреенето. Отделните пори са тънки, от три до четири на квадратен милиметър и доста дълги. Месо: вътрешната тъкан е жълтокафява, мека, велурена. Спороносен слой: тръбички с дължина 2-6 мм. Спори: безцветни. Споров отпечатък: бял.

Местонахождение

Прахановата гъба се открива най-вече на широколистни дървета, често на живи или мъртви дървета, както и на пънове, а също и на основните клони на брезата, ивата, явора, бука, липата и по-рядко на други широколистни видове. Гъбата е многогодишна, като добавя нови слоеве няколко пъти на година по време на влажни периоди. Прахановата гъба най-често се открива на мъртви или загиващи дървета или на мъртви или загиващи клони на живи дървета. В редки случаи може да се види на здрави дървета, но с наранявания или счупени клони, които създават отвори в кората към сърцеви66 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Абсорбиращите качества на смляното праханово кече в съчетание с антибактериалните свойства го правят идеално за покриване на рани и местните хора в Европа, Северна Америка и Азия са използвали смляна праханова гъба за спиране на кървенето и покриване на рани. В Европа тя е била високо ценена като кръвоспиращо средство и е била наричана „гъба на хирурга“. В Европа се е използвала за лекуване на растящи навътре нокти на пръстите, като се поставяла лента между нокътя и плътта. Също в Европа се е приемала като чай при оплаквания от пикочния мехур. В традиционната китайска медицина прахановата гъба затопля белия дроб, премахва бучки в стомаха, успокоява жизнената енергия и облекчава астма и едем. Мека е по природа, леко горчива на вкус и се използва също при лошо храносмилане и запек. В Япония е ползвана традиционно при застояла кръв от дълбоки рани и като чай при грип, бронхити и обща отпадналост. В Индия се ползва за диуретик, слабително или тоник за нервите. Прахановата гъба присъства във фармакопеите на Унгария, Китай и Индия.

Домашна употреба

Не е известно прахановата гъба да е токсична, но твърдата, дървесинна структура я прави неядлива. За лечебни цели прахановата гъба трябва да се събира само когато е в активен период на растеж и произвежда спори – от юни до октомври. По споровата повърхност може да се види дали гъбата е в активен растеж. Порите трябва да изглеждат свежи бледо жълтокафяви. Не трябва да се събират мъртви гъби за лечебни цели. Най-лесно гъбите се съхраняват чрез сушене. Сушенето на слънце е идеално, тъй като ултравиолетовата светлина преобразува ергостеролите на прахановата гъба във витамин D.

есен 2016

РЕЙШИ

Ganoderma lucidum (Curtis) P. Karst. Богородична ръчица (gan = лъскав; derm = кожа; lucidum = блестя)

Исторически сведения

Според някои исторически източници в Китай и Япония рейши е използвана отпреди 4000 години в народната медицина. В България гъбата е описана от Боян Бързаков през 1926 г. в „Принос към изучаване на гъбната флора на Западна Стара планина“. Наричат я „богородична ръчица“.

Описание

Шапка: Повърхността е плоска, неравна, с обозначени концентрични зони от нарастването, състои се от жилава кора, която отначало е еластична, със застаряването на гъбата става твърда. Отгоре изглежда гладка, лъскава, блестяща, все едно, че е лакирана с лак. Ръбът е неправилно вълнообразен, често от долната страна шапката е окантована като зашит на машина ширит с цвета на шапката. Размерът е 4-15 (в отделни случаи до 30) см в диаметър. (Описанието се отнася за най-разпространения вариант на рейши в България.) Пънче: разположено e ексцентрично, странично присъединено перпендикулярно към шапката, в началото е бяло, жълто, с нарастването на гъбата става кафяво, махагоново до черно, лакирано. То е право, неравно, изглежда разделено на няколко сегмента, дървесинно, обвито с материя, наподобяваща кожа. Отвътре е белезникаво до светлокафяво. Дължината му е от 1-10 (отделни екземпляри до 25) см, а дебелината 0,5-5 см. Понякога се среща рейши и без пънче. Месо: с дървесинна текстура, жилаво, кремавокафяво, в млада възраст прилича на сюнгер, а след това на корк. Спороносен слой: първоначално бели, белезникави тръбички, с узряването стават светлокафяви до кафяви, а при докосване потъмняват. Порите са кръгли, малки, 0,150,25 мм в диаметър, средно 4-5 на 1 кв.мм. Спори: червенокафяви. Споров прашец: кафявочервен. При спороизхвърлянето спорите се натрупват върху шапката, като й придават пурпурнокафяв вид. За седмица може да изхвърли и 10 милиона спори.

Местонахождение

В България рейши се намира най-често в дъбовите гори и расте от началото на юни до края на ноември. Расте на дъбови пънове, дъбови гниещи клони и корени. Рядка гъба, но когато човек е упорит, я намира. Най-доброто време за бране на рейши е втората

половина на август и септември.

Фармакологични и медицински свойства Рейши е полезна при много болести: безсъние, световъртеж, неврастения, ринити, язва на дванадесетопръстника, болки в черния дроб, анорексия, намаляване броя на белите кръвни телца, прогресивна мускулна дистрофия, атрофична миотония, остеогенна хиперплазия, нервни болести, причинени от стрес, болест на Алцхаймер, чернодробна недостатъчност, проблеми с бъбречната функция, хиперлипидемия, диабет. Използването на рейши в медицината е свързано и с болестите на остаряването като хронични бронхити, високо кръвно налягане, коронарна болест на сърцето, рак.

Традиционна и народна медицина

В традиционната медицина рейши се смята за загряваща и действаща тонизиращо, подхранваща, премахваща токсините, стягаща и разпръскваща натрупванията. Рейши е употребявана и като съставка на лосиони за кожа като защита срещу UV излъчвания. Използва се и за нервни разстройства, повръщане, хепатити, нефрити, стомашна язва, левкопения (намаляване броя на левкоцитите), като отхрачващо и противокашлично.

Домашна употреба

При домашни условия, когато имате късмет да наберете рейши, трябва да я изсушите. За профилактични цели дори една гъба може да се окаже достатъчна, за да нямате здравословни проблеми през цялата година. Уникалността на рейши е в това, че за разлика от всички останали природни лечебни средства, които са стимулатори, единствено тя е РЕГУЛАТОР на човешкия организъм. www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

ЧЕРВЕНА МУХОМОРКА Amanita muscaria (L.) Lam.

Исторически сведения

Червената мухоморка е може би най-мистериозната гъба, която хората са използвали от древността. Особено разпространено е използването й всред северните народи (руси, викинги, чукчи, камчадали, коряки, ханти и др.), населяващи северните части на Европа и Азия. Има много предания, в които се разказва как на бойците преди бой са давали късчета червена мухоморка. От това те ставали изключително активни, невероятно силни, страховити и безстрашни в боя.

Описание

Плодно тяло: когато се появи над земята, прилича на малка брашненобяла топчица със сферична или яйцевидна форма. Обвивката е ципа (було), която е сраснала с горната кожица на шапката. Когато гъбата започне да нараства, тази ципа се разкъсва, като едната част остава при основата на пънчето и образува множество грапави пръстени около него, а другата част остава върху шапката във форма на множество бели късчета с най-различна големина и форма, които са по-дребни около ръба. Докато гъбата е млада, остатъците от ципата по шапката са чисто бели, а по-късно стават жълтобели. Шапка: карминеночервена, яркочервена, оранжевочервена до червенокафява, месеста, диаметърът й варира от 5 до 30 см, а дебелината й е 1-2 см, отначало е топчеста, по-късно звънчеподобна, равна, до вдлъбната, с вирнат нагоре ръб. Втора ципа от долната страна на шапката покрива пластинките, докато гъбата е млада, когато се развие напълно, тази ципа се откъсва от периферията на шапката и остава да виси пръстенообразно близо до шапката и има бледожълтеникав цвят. По 68 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

шапката са разпръснати многобройни бели, неправилни остатъци от първата ципа, от която по-голямата част остава по основата на пънчето. Повърхността е гладка, лъскава и слабо лепкава. Ръбът първоначално е подвит навътре и сраснал с пънчето посредством ципестото частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, с добре изразени къси радиални ребра. Пънче: високо 10-25 см и дебело 1-3 см, бяло или жълтеникавобяло, плътно, по-късно става кухо, цилиндрично, при основата е луковично, удебелено и в долната си част булото е деформирано в 4-5 жълто-бели огърлици, разположени в концентрични кръгове. Месо: бяло, под шапката оранжевожълто, без особен мирис, нежно и сладко на вкус. Спороносен слой: свободни от пънчето пластинки, нагъсто разположени, правилни, крехки, бели, понякога леко жълтеникави. Спори: безцветни. Споров прашец: бял.

Местонахождение

Червената мухоморка расте най-вече в иглолистни гори, обикновено в микориза (симбиоза между гъби и корени) с борове, смърчове, ели, брези и др., по-рядко в широколистни гори от юли до ноември. Случва се да се смесва и да расте по едно и също време със своя много добър ядлив двойник булка гъба.

Фармакологични и медицински свойства Най-много доклади за медицинско действие на червената мухоморка идват от Германия. Доктор Раинхард я е използвал успешно за лекуване на случаи на парализа, епилепсия и хронични катари. Друг лекар (М. Paulet) я е използвал външно за лекуване на рак и язви по кожата. Професор Scudder препоръчва тинктура от червена мухоморка като най-доброто средство срещу неволни тикове на лицето, челото и дори очите, както и при тъпи болки в тила и склонност към падане назад. В хомеопатията червената мухоморка намира приложение при много заболявания, като под името Agaricus muscarius гъбата е въведена в хомеопатичната фармакопея през 1828 г. ВНИМАНИЕ: ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ГЪБАТА БЕЗ ЛЕКАРСКО НАБЛЮДЕНИЕ!

есен 2016

ЮДИНО УХО Auricularia auricular-judae (Bull.) Quél Описание

Плодно тяло: като младо е чашковидно, по-късно с характерна форма на човешко ухо или с формата на чаша, обикновено прикрепено към субстрата странично, понякога с много късо пънче, с размери 3-8 см (но се срещат и по-големи екземпляри до към 12 см), с дебелина до 2 мм. Външната повърхност е червеникавокафява с лилав оттенък до сивокафява, покрита с малки сиви власинки, кадифена, с възрастта цветът потъмнява. Преобладаващо гладка при по-младите екземпляри, с възрастта вълнообразна с гънки и бръчки. Вътрешната повърхност е светло сивокафява до бледокафява и е гладка. Понякога е набръчкана с гънки и бръчки, а може да има и едри жили, които правят гъбата да изглежда като човешко ухо. Притежава желатинообразна, полупрозрачна, еластична текстура. Ръбът е вълновиден, целокраен, често завит навътре. При засушаване (или сушене) гъбата се сбръчква до малка част от първоначалния си размер, става черна, твърда и чуплива. При контакт с вода се рехидратира и сe увеличава до първоначалната си форма, като няколко пъти през годината според влажността се рехидратира, съживява се и изхвърля спори. Спори: бели. Споров прах: бял, белезникав.

Местонахождение

Гъбата може да се намери през цялата година в умерените региони по света, в България също. Расте на групи, преобладаващо на широколистна мъртва или жива дървесина като дъб, върба, акация, черница и др., често се среща по стволовете и клоните на дървовидния бъз. Видовете от род Auricularia са ядливи и се култивират в големи обеми чрез екстензивно и интензивно производство за пазара. Това са много важни, в масовия случай биоактивни лечебни гъби. По китайските ресторанти в България винаги има Auricularia polytricha – наричат я китайска черна гъба. Към настоящия момент са описани 28 вида. В България най-изявеният представител на този род е Auricularia auricula-judae – юдино ухо, която е европейският вариант на азиатската Auricularia polytricha. Гъбата може да се събира целогодишно.

Фармакологични и медицински свойства Изследванията сочат подобряване на функ-

циите на панкреаса, антидиабетни свойства, намаляване вероятността от сърдечен удар, антибактериално действие и др. Поради потискане на кръвосъсирването жените в цикъл могат да получат обилно кръвотечение. Екстракти от гъбата са показали при животни предотвратяване на забременяване и прекратяване на ранна или средна бременност, което подсказва, че е добре да се избягва от бременни жени или, които искат да забременеят.

Традиционна и народна медицина

На Запад от 16-и век има сведения за използване на юдиното ухо в народната медицина. Използвали са я за облекчаване при възпалено гърло, за лапи при болки в очите, жълтеница и като затягащо средство. В записки от 1597 г. билкарят Джон Джерард препоръчва да се приготви течен екстракт от сварени в мляко гъби юдино ухо за бавно пиене при болки в гърлото. През 1640 г. Джон Паркинсон пише, че юдиното ухо трябва да кипи в мляко или да се накисва в оцет, като се използва за същите здравословни проблеми. Използвали са гъбата и като затягащо средство. В Китай се смята, че гъбата дава лекота и сила на тялото и волята. Китайците я ядат за умствена и физическа енергия. Тя подхранва белия дроб, възвръща енергията след раждане и предпазва от тромбофлебит и възпаление на вените след раждане. В Германия сухи гъби се киснат в розова вода през нощта и се прилагат за ечемик или възпаление на окото.

Домашна употреба

Юдиното ухо се използва сурова за салати и суха за различни ястия. www.home-max.bg

Брезова пореста гъба Piptoporus betulinus Зимна припънка Flammulina velotipes Каваратаке Trametes versicolor

Кладница Pleurotus ostreatus

Манатарка Boletus edulis

Пачи крак Cantharellus cibarius

Праханова гъба Fomes fomentarius

Рейши Ganoderma lucidum Червена мухоморка Amanita muscaria Юдино ухо Auricularia auricular-judae 70 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Черен дроб

Химиотерапия

Сърдечно-съдовo

Стом.-чревен тракт

Противораково

Противопаразитно

Противовъзпалително

Полова система

Нервна система

Имуностимулиращо

Зрение

Бял дроб

Бъбреци

Антихолестеролно

Антихипертонично

Антистрес

Антиоксидантно

Антидиабетично

Антигъбично

Антивирусно

Лечебни свойства на гъбите

Антибактериално

Моята градина - Домашно производство

есен 2016

Пачи крак с лук? Според много гъбари лукът и чесънът не подхождат на гъбата пачи крак. Ако лукът обаче е пресен, неговият аромат не е толкова доминиращ и той нежно подчертава характерния вкус на гъбите. За доказателство ви предлагаме 3 рецепти с превъзходен вкус:

1. Добре измитите и нарязани гъби се задушават в масло

докато им се изпари водата. Посоляват се и се добавят разбити яйца. Разбърква се леко, за да се получат „на пластове“. Преди сервиране се поръсват със ситно нарязат пресен лук;

2. Добре измити гъби се накъсват по дължина и заедно с

нарязан пресен лук се пържат в масло. Като си пуснат сока се слага малка чашка вино и когато течността почти съвсем се изпари, се добавят ориз и вода в пропорция 1:3. Оставят се на умерен котлон като може да се разбърка не повече от 1-2 пъти, колкото само да се размесят съставките по-добре.

3. Гъбите се варят около 30 мин. с малко зехтин, нарязан на

едро пресен лук, черен пипер и сол. Отцеждат се и се сервират студени като салата, като може да им се добави още малко зехтин и балсамов оцет.

www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

„Майсторите на точното време“ Хората от хилядолетия са живели с ритмите на природата. Още от древността земеделците са знаели, че положението на Луната влияе на развитието на растенията, и са отчитали това влияние при засяването, грижата за земята и прибирането на реколтата.Тези закони са валидни и до наше време. Със сигурност всеки от нас се е сблъсквал с необяснимо на пръв поглед явление. При един стопанин картофите са станали едри и гладки, а при неговия съсед на същата земя и при същите условия и грижи обратно - малки и поразени от болести. На едната леха салатата е образувала големи кочани, а на другата неочаквано започва да стрелкува. Един участък от градината е обсаден от хиляди вредители, а на друг няма нито едно повредено от тях растение. При един и същ стопанин бурканите с компоти, сладка и мармалади могат да се съхраняват успешно при една и съща обработка, а при други бързо образуват плесен и се развалят. Какво понякога зачерква цялото наше старание? Защо при еднакви условия се получават толкова различни резултати? Оказва се, че при всяка дейност във фермата съществува точно време: благоприятен и неблагоприятен период в зависимост от фазите на Луната при извършването на съответната дейност. 74

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

Нашите прадеди са създали и „Звезден часовник“ според който могли да разчитат какво влияние властва всеки момент. Много от календарите в миналото били ориентирани според хода на Луната, защото силите, зависими от положението й през дадено зодиакално съзвездие, имали най-голямо значение за всекидневната дейност на човека. В края на миналия век познанията за тези особени ритми на природата потънали в забрава. От друга страна, хората игнорират природните ритми и поради една твърде елементарна причина - просто не ги познават. Основната причина за отказа от тези знания обаче се корени във факта, че модерната техника и медицина ни обещаваха „по-бързи“ решения на всички проблеми. И за кратко време успяха да ни създадат илюзията, че могат да изпълнят това обещание. Наблюдението и спазването на природните ритми вече изглеждаше излишно, то беше елиминирано само с един замах. Младите селяни, лесничеи, градинари от епохата на „модерните времена“ се присмиваха на дядовците си, говореха за суеверия, разчитаха предимно на машините

есен 2016

и инструментите, торовете и пестицидите. Увеличаващите се реколти създаваха впечатление, че младите имат право. Така хората от село изгубиха контакта с природата и започнаха несъзнателно да рушат околната среда с постоянната помощ на индустрията, която умело поддържаше увереността им, че се справят с всички проблеми. Днес едва ли някой може да си затвори очите пред факта, че плащаме висока цена заради пренебрегване и неизползване на природните ритми и закони - добивите спадат, вредителите все по-лесно се разпространяват, почвата се експлоатира и изтощава, за няколко десетилетия употребата на пестициди се увеличи, но без никакъв значим успех, а качеството и здравословната стойност на плодовете от добивите са „красноречиви“. Все пак не всичко е изгубено - в много страни в света биодинамичното земеделие успешно се развива и съществува от много години. Развива се и у нас – от Димитър Стоянов, известен и като чичо Митко от Бачково. Той е пенсиониран учител, но запален градинар и един от „майсторите на точното време“. Има 15-годишен опит в биологичното и биодинамично земеделие и практическо приложение на лунния

календар в селскостопанската дейност на семейната ферма. За произведената продукция има защитен сертификат от Агроекологичния център на АУ в Пловдив. Той стриктно прилага моделите на английския астроном Албърт Хауърд, Ксавие Флорен, школата на германеца Рудолф Щайнер, пропита с универсалното мислене на Гьоте, огромния практичен опит на Пфайфър и особено на Мария Тун. Освен това чичо Митко организира семинари, с които иска да предаде знанията си на тези, които искат да преоткрият мощта на биодинамиката*. В тези срещи ще намерите отговор на всички въпроси и препоръки за ежедневните дейности във фермата според положението на Луната. Това ще ви даде възможност да действате винаги в „точното време“, да икономисвате време и сили, да избягвате несполуките. Съветите, представяни в публикациите и на семинара, ще са полезни както за начинаещи, така и за напреднали в земеделието фермери.

За контакт: Димитър Стоянов 0897 774 485 dimitarstoyanov@mail.bg

БИОДИНАМИКА БИОС – работни практики, които се отнасят към живота. Чрез осмислен труд да стигнем до културата на природосъобразното градинарство – биологични принципи. ДИНАМИС – Опознаване на животодвижещите сили. Да общуваме с тях така, че да ги използваме целенасочено и подреждащо – динамични принципи. То е философия, наука и осъзнаване. То е грижа и любов към земята, към всичко живо. То е надежда за едно по-добро бъдеще за децата ни и за цялото човечество.

www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

Рецептите на Щайнер През 1924 г. Рудолф Щайнер издава Селкостопански курс от 8 лекции в Кобервиц, днешна Полша. Лекциите са издадени на български език като книга „Биодинамично земеделие“. Оттук започва началото на биодинамичното земеделие. Освен принципите на работа, съобразена с пътя на Луната, съвсем практично Щайнер препоръчва и биодинамични препарати. Той казва така: “Доколкото е възможно, препаратите трябва да се приготвят във фермите в региона или в домакинството на градината, където ще се използват. Това ще ги направи част от цялостния жив организъм на фермата или градината. Те не изместват торенето, нито пък задачата им е да подпомагат процеса на разлагане на веществата в компоста. Тяхната задача е да бъдат посредник между земните и космическите сили, за да подпомагат функционирането на растенията като сетивни органи на земята.“

БИОДИНАМИЧНИ ЗАЩИТНИ И СТИМУЛИРАЩИ ПРЕПАРАТИ: Препарат от коприва Urtica dioica Тоник от коприва – студен 24-часов извлек. 1 кг коприва – 10 л вода. Срещу гъсеници, червеи и въшки. Няколко третирания. Течен тор – 1 кг коприва на 10 л вода в дървено буре. Престоява до разлагане на листата 10-20 дни. • За подсилване на почвата преди садене/сеитба - 1 л тор – 10 л вода • За поливане на растенията -1 л тор – 25 л вода • За неприятели по листата - 1 л тор – 25 л вода • За листно подхранване - 1 л тор – 25 л вода Винаги да се добавя прилепител – течен сапун, и разтворът да се динамизира 15 мин. преди пръскане. При нужда от по-голямо количество да се запази съотношението коприва вода и да се ползва голям съд. 76

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

Препарат от полски хвощ Eqnisetum arvense

Препарат от черен оман (зарастличе) Symphytum xuplandicum

Отвара срещу гъбични заболявания 1 кг зелена дрога или 200 г суха се смесват с 10 л вода (дъждовна или изворна) и се вари на слаб огън 1 час. Готовата отвара се разрежда с 5 части вода. Оставя се няколко дни, като по няколко пъти на ден се разбърква. Хвощът се събира чак в края на август, след спиране на растежа, когато е натрупал най-много кварц. Третира се почвата от растенията по график от календара.

Разтвор за оживяване на почвата и стимулиране на растенията Течен тор 1 кг листа и корен се надробяват в 10 л вода. Ферментира 10-20 дни. С разреден разтвор 1:5 се поливат растенията.

www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

Ловджийска Луна Ловджийска луна (Hunter’s Moon) – така се нарича пълнолуние, което се случва късно през октомври (ако има такова) или е второто пълнолуние след есенното равноденствие. Според народните поверия пълната Луна тогава свети удобно през цялата нощ по време на есенния лов.

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

ОКТОМВРИ понеделник

вторник

сряда

четвъртък

петък

събота

неделя

Цъфтящи

Листни

Плодни

период, подходящ за засаждане и пресаждане на растенията период, подходящ за подрязване и подкастряне на растенията време за третиране с препарати и грижа за цветята и плодните растения период за наторяване и работа с почвата, време за работа с листни и кореноплодни зеленчуци

Корени Новолуние

Лунен възел

Първа четвърт

Апогей

Пълнолуние

Перигей

Последна четвърт www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

Изменчиво лице Ние виждаме Луната, понеже нейната повърхност отразява светлина от Слънцето. В зависимост от положението й спрямо Земята и Слънцето в даден момент осветената й страна е по-малка или по-голяма. Постепенно лицето на Луната се изменя от изцяло закрито (новолуние) до напълно открито (пълнолуние) и така всяка вечер ние виждаме Луната с различна визия.

80 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

НОЕМВРИ понеделник

вторник

сряда

четвъртък

петък

събота

неделя

Цъфтящи

Листни

Плодни

Корени Новолуние

Лунен възел

Първа четвърт

Апогей

Пълнолуние

Перигей

Последна четвърт www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

Коледна Луна Тази година апогеят съвпада с Коледа, а това не е добра поличба. Според поверията предстои година със слаби реколти, но дали да вярваме на това? Миналата година на Коледа се наблюдаваше пълнолуние. Последния път, когато пълна Луна изгря в небето на Коледа, беше през 1977 г. и този феномен няма да се повтори до 2034 г. Декемврийското пълнолуние се нарича Пълна студена Луна (Full Cold Moon).

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

ДЕКЕМВРИ понеделник

вторник

сряда

четвъртък

петък

събота

неделя

Цъфтящи

Листни

Плодни

Корени Новолуние

Лунен възел

Първа четвърт

Апогей

Пълнолуние

Перигей

Последна четвърт www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

Възрастта на Луната Възрастта на Луната не се определя от момента на нейното раждане като небесно тяло, а като брой дни от новолунието. Всяко новолуние се счита за прераждане на Луната. Така се получава първа четвърт, когато Луната е между 7-ия и 8-ия си ден; пълнолуние – между 14-ия и 15-ия ден; и последна четвърт - от 22-ия ден.

84 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

ЯНУАРИ понеделник

вторник

сряда

четвъртък

петък

събота

неделя

Цъфтящи

Листни

Плодни

Корени Новолуние

Лунен възел

Първа четвърт

Апогей

Пълнолуние

Перигей

Последна четвърт www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

Красавицата от езерото В много легенди и поверия Луната олицетворява женското начало и действително тя е мощен съюзник на жените по отношение на някои разкрасителни процедури. Счита се, че нарастващата Луна стимулира растежа на косата, докато намаляващата Луна го забавя. Много жени, които знаят това, подстригват косите си в първия период, ако желаят те да пораснат по-бързо, или пък обратно – ако желаят да спестят от фризьорски услуги. Според народната медицина пък, ако постите (или даже по-добре - ако гладувате) в различни периоди спрямо цикъла на Луната, това може да ви помогне не само в отслабването, но и за да прочистите отделителната система на организма си. Има много лунни диети – 24-часова, тридневна, диета при пълнолуние и новолуние, че даже и зодиакална звездна диета. 86 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

ФЕВРУАРИ понеделник

вторник

сряда

четвъртък

петък

събота

неделя

Цъфтящи

Листни

Плодни

Корени Новолуние

Лунен възел

Първа четвърт

Апогей

Пълнолуние

Перигей

Последна четвърт www.home-max.bg

Моята градина - Домашно производство

Лунна разходка Първият космически кораб е кацнал на Луната през 1959 г. Той е изпратен от СССР. На Луната са стъпвали 12 души - всичките американски мъже. Първият човек, стъпил на Луната през 1969 г., е Нийл Армстронг (на мисията на „Аполо 11“), а последният – Джийн Сърнан (от мисията на „Аполо 17“) през 1972 г. Оттогава Луната се посещава само от безпилотни превозни средства. Но съвсем скоро нашият спътник отново ще бъде посетен от хората. НАСА планира да върне астронавти на Луната, където да се създаде постоянна космическа станция. Човечеството може отново да стъпи на Луната през 2019 г., ако всичко върви по план. 88 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

МАРТ понеделник

вторник

сряда

четвъртък

петък

събота

неделя

Цъфтящи

Листни

Плодни

Корени Новолуние

Лунен възел

Първа четвърт

Апогей

Пълнолуние

Перигей

Последна четвърт www.home-max.bg

Пазарувайте в плащайте на вноски

Пазарувайте в HomeMax със стоков кредит от Тексим Банк. Предимства: ■ Бързо одобрение до 15 минути ■ Без поръчители ■ Само срещу лична карта ■ Кандидатстване на място

Моята градина - Райско кътче

Райско Кътче 94 МЯСТО ЗА ПОЧИВКА

Направете си навес в двора – стъпка по стъпка ви показваме колко е лесно

МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

102 ПАТИЦИ И ГЪСКИ ЗА СЕМЕЙНО ЩАСТИЕ Представяме Георги Георгиев и неговите домашни птици

106 ЗАОБИКОЛЕТЕ СЕ С ЛУКС Стена от орхидеи в хола – защо не?

www.home-max.bg

Моята градина - Райско кътче

Място за почивка Навесът има универсално приложение: може да се използва за складиране на градински материали и мебели, дърва за огрев, къщички за животни и какво ли още не. Той може да се ползва и като беседка, под чийто покрив да се приютим на сянка или когато вали. Да се построи навес никак не е трудно. Помислете добре за какво ще го използвате, вземете размери на терена, направете си груб чертеж и идете в магазин Homemax за материали – там ще ви помогнат да си набавите всичко необходимо, а обемните материали могат да ви бъдат докарани на място. Необходими са ви също и следните инструменти: чук, метър, нивелир, прав ъгъл, прободен трион, пила и бормашина/ винтоверт. Тук ви представяме една непретенциозна конструкция, която се оказа доста практична за своите стопани. Този навес (с размер 4х3 м) се намира в горска местност и поради различни ограничения беше изпълнен с минимален бюджет от двама души без професионална подготовка. Използвайки тези съвети като отправна точка, вие можете да проектирате и изпълните вариант, които най-добре да отговаря на вашите потребности.

94 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

Когато избирате мястото за навеса, вземете предвид неговия естествен наклон. В случая теренът е силно наклонен не само настрани, но и по диагонал. За да не се получи неравномерна подова плоча (силно удебелена в единия ъгъл), решихме да използваме набиващи се в земята основи за носещите греди (10х10 см). Впоследствие на пода могат да се наредят каменни плочи.

Както е видно от снимките, мястото е със силна денивелация и затова с дължината на носещите греди се регулира височината на покрива, така че той да е нивелиран хоризонтално. Откъм гърба се слага междинна носеща греда, която е по-къса с височината на подпорната гредичка (която подкрепя и свързва хоризонталните греди). След това отзад се прикрепят с винтове първите OSB плоскости, което е и първото укрепване на конструкцията.

Навесът е едноскатов с наклон на покрива назад. Съответно предните греди са по-високи от задните с около 20 см.

www.home-max.bg

Моята градина - Райско кътче

Предните носещи греди се укрепват конзолно, както е показано на снимките. Ако нямате достатъчно дълга предна покривна греда (в случая 4 м), може да ви се наложи да снадите с парчета от двете страни – това трябва да се укрепи с подпорни гредички. Използвайте максимално широки планки – с поне по 3 винта на страна.

За покривните греди можете да използвате и по-тънки греди (8х8 см). Наредете ги на равно отстояние през макс. 60 см. Прикрепват се към предната и задната носещи покривни греди с максимално дълги винтове. Заради наклона на покрива покривните греди не прилягат плътно върху носещите. Ако желаете, можете да изрежете жлебове в носещите покривни греди. Започвайки от задната страна, постепенно покрийте с водоустойчиви плоскости OSB с дебелина до 1 см.

Освен ако размерът на навеса ви съвпада със стандартните размери на покривните плоскости, може да ви се наложи да изрежете парчета, с които да допълните. Снадките е добре да се направят върху покривните греди и в най-малко видимата част на покрива (гледан отдолу).

96 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

Когато сте готови с покрива, му добавете по една челна дъска отпред и отзад (с нея успешно се прикрива неплътното прилепване на гредите, ако не сте правили жлебове върху носещите греди).

Изберете къси пирони с широка глава за прикрепване на битумните керемиди към OSB плоскостите. Започнете от задната страна на покрива, и то от най-ниската му точка. Първият ред трябва да виси колкото да се покрият страничните покривни греди. Ако ще слагате странична „пола“, предвидете още керемиди. Те се продават в пакети с гарантирана покривна площ на кв.м, но това не включва страничните, които обикалят покрива поне на един ред.

Обелете найлоновата защита на лепкавата страна на керемидите непосредствено преди поставянето им. Принципът на подреждане на битумни керемиди е с прихлупване, като всяка плочка залепва върху прикованите части. Когато ви трябва по-късо парче, можете да режете керемидите с макетен нож.

www.home-max.bg

Моята градина - Райско кътче

Внимавайте, когато редите керемидите! Когато избирате битумни керемиди, помислете за рисунъка им. В горната част на тази снимка е показан начин на поставяне, който отговаря на гарантираната покрита площ. В долната има препокриване, което вдига разхода с около 25%.

Между страничните носещи греди можете да сложите по една хоризонтална, която, освен че укрепва конструкцията, служи и за парапет.

98 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

Прикрепете с малки винтчета декоративни летви, които се премрежват. Ако ще боядисвате дървото в цвят, можете да прикриете винтчетата, като ги шпакловате отгоре с кит за дърво.

От задната страна на навеса се поставя улук, който е с наклон към точката, където искаме да се оттича дъждовната вода.

Когато сте готови с всичко дотук, боядисайте в цвят по ваш избор. Преди това не забравяйте да загладите повърхностите на гредите и летвите с фина шкурка, както и да положите импрегниращ грунд (ленен безир) преди боята.

www.home-max.bg

Моята градина - Райско кътче

Интервю с Георги Георгиев

Патици и гъски за семейно щастие Предания от стари времена разказват, че патиците и гъските носят късмет и семейно щастие. Според фън-шуй патиците са едни от най-силните символи на романтичната любов и съпружеската вярност. Те активират енергията на отношенията между партньорите и носят благополучие в семейството. Гъската също е и символ на бдителност, поради което често можете да видите фигурки на гъски като дворна украса. Но най-хубаво е да си ги отглеждате живи. Колкото и бързо да карате по пътя Плевен – Русе, на отбивката за с. Овча могила намалете скоростта, за да не пропуснете Втори километър – това е едно от най-забележителните ханчета в Северна България, където почти всичко, което ще ви сервират, е с произход домашната градина на съдържателя – Георги Георгиев. Зад ресторанта освен разнообразни зеленчуци той отглежда и домашни животни. По-точно няколко прасета, дузина пуйки и около 200 патици. Как започна с птиците? Никога не ми е минавало през ума, че ще отглеждам птици. Преди се занимавах със строително-ремонтни работи, правя и сондажи за вода. Сега работя по нова сонда, която да копае до 50 метра. Преди 19 години взех ресторанта и реших да се пренеса да 102 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

живея тук. Изплащах го дълго, но си заслужаваше. Опитвам се да развивам мястото като екологично стопанство. Зад сградата има овощна градина, гледаме картофи и други зеленчуци. Правя дървени кашпи и маси (бел. ред. масите в ресторанта са уникални - от цели дървета). Занимавам се с дърводелството като хоби. Имаш 200 патици? Полека-лека, неусетно станаха 200. Преди 4-5 години ми предложиха едни мюларчета това е кръстоска между мускусна*и пекинската патици, стана ми интересно и реших да пробвам. А преди това никога не съм гледал птици, никакъв опит нямах. Всички, които питах за съвет, ми казваха, че най-важното, което ми трябва, е вода. Патиците влизат във водата от втората седмица и тъкмо имах време да им направя едно малко басейнче (1,5 х 1,5 м, дълбоко 15 см) докато станат на 2 седмици. Те пораснаха много бързо, на третия месец бяха по 4 кг, но мюларите са като бройлерите – хибрид, който не се размножава, та ги използвахме в кухнята, раздавах на приятели и така. Сега имам мускусни патици, тях си ги гледам някои до 4 години. Женските им са по-дребни

есен 2016

– до 2 кг, но мъжките стават към 5. Месото им е черно като на дивите патици за разлика от мюлара, чието месо е бяло. Сега опитвам една кръстоска между домашна патица и мускусна патица – станаха много големи, пък и с красиво оперение - сиво с черно, кафяво с черно. В момента имам много пекински патици и само един мюлар, но напролет смятам да ги размножа пак. Имаш и гъски. Тях след патиците ли взе? И тях не съм ги търсил, те ме намериха. Хората като видят, че гледаш птици, и сами ти предлагат още. Имах една позната, на която се наложи да си продаде птиците, защото вече нямаше възможност да се грижи за тях. Тя ми даде 3 гъски и 1 гъсок, а малко по-късно и още един човек ми донесе 2 гъски, след година взех още 11 гъсета, после се излюпиха и малки... Сега са 20, държа си ги толкова. Направил съм им специален навес, отделени са от патиците. Гъските са красиви птици, гледат се лесно, ядат всичко и са много умни. Много обичат сух хляб и ябълки, но няма как да ги гризат. Затова големите парчета ги бутат във водата, играят си с тях, докато ги раздробят, и тогава ги ядат.

Мюларите пък са хищници, даже канибали ядат и кости от други птици. Иначе храним птиците с растителни отпадъци (например даваме им обелките от картофите), но също и с белтъчини. Така се получи, че една мандра наблизо има проблем с екологията – няма как свободно да изхвърлят мътеницата и аз я взимам от тях. Храня прасетата с мътеница, суроватка, хлебни трохи и царевица. На птиците също давам в поилките – много им харесва. Правим и компост с естествени червеи за патиците. Те са се научили и по часовник стоят там, чакайки времето за обръщането му. Кои птици е по-изгодно да се отглеждат? От гъските се добива много повече месо, но те дават само по 2 до 11 яйца годишно. Не съм си позволявал да ги опитвам, защото предпочитам да се размножат. А патиците обикновено снасят много - до 100-120 яйца, но не и мускусните – техните са до 30-40 максимум. По-плътни са и по-мазни от кокошите яйца. Индустриално гледат мюлари заради черния дроб, но кожата се ползва и за добиване на патешка мас, която е устойчива при пържене. Във Франция има традиция да се пържат www.home-max.bg

103

Моята градина - Райско кътче картофите в патешка мас. При нас ползваме патиците за супа, готвим и други ястия. Трудно ли се гледат птици? Какво би препоръчал на този, който иска да опита? Не е трудно. Птиците не са претенциозни, а и човек се увлича. Аз имам и 10 токачки. Мъжките особено са много красиви. Те са от семейството на пуйките и ги държа за красота, пък и гонят мишките и плъховете. Яйцето на токачката върви по 3 лв., а тя снася около 100 яйца. Ето, аз наблюдавам моите птици – как се хранят, как общуват помежду си, как големите ограничават и учат по-малките. Като снесат яйца (всяка седмица по 40-50), и ги държа в наклонени овощни касетки, в един стар хладилник, който съм им приспособил за люпилня. Въртя ги, за да не залепне белтъкът за черупката. Иначе има и автоматични инкубатори, но на мен не ми тежи да въртя яйцата. После, като се излюпят малките патета, са много сладки, децата си играят с тях. На птиците им трябва вода. При мен съм направил два водоема с преливник, плитки са и малки, но това е достатъчно. А какво би препоръчал при теб? Естествено, в ресторанта готвим патеш-

104 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

ко, и то е с гарантиран домашен произход. Правим и пълнено прасенце, джолан с пържени картофи от нашите. Правя и патица по пекински, но трябва да е с поръчка, защото се приготвя за 3 дена. И гъската става по същата рецепта, ама само на думи какво да ви обяснявам. Трябва да се опита. _

есен 2016

www.home-max.bg

105

Моята градина - Райско кътче

Заобиколете се с лукс 106 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016

www.home-max.bg

107

Моята градина - Райско кътче Орхидеите са предпочитана украса на изискани мероприятия, организирани за важни гости. Неслучайно във фоайето на всеки уважаващ себе си хотел можете да видите техните скулптурни силуети, които величествено посрещат взискателните гости. А самите цветя никак не са претенциозни – даже напротив: много лесно се отглеждат и у дома. Обичайно орхидеите се предлагат в единични кашпи, но въпреки че всяко растение стои красиво и самостоятелно, тук ви предлагаме един по-интересен начин за тяхното композиране. За да си направите екзотична стена в стаята, са ви необходими подръчни материали, които ни най-малко не подронват кралския авторитет на орхидеята, а именно го подчертават. Всъщност тази стена е почти универсална, защото можете да подменяте растенията и с други видове, които пасват на вашия интериор и настроение.

Необходими материали: Трябва да си набавите едно товарно европале – можете да го вземете от всеки склад срещу 5 лв. (в случая ние го боядисахме, но това се оказа излишно, защото почти цялата му повърхност е покрита). След това е добре да се поразходите в парка и да съберете кори от дървета, мъх, листа или други сухи материали за украса на стената. Ще са ви необходими също и: обикновени пластмасови саксии (които ще служат за кашпи на орхидеите), чук и пирони, такер, евентуално силиконов пистолет (тук не сме използвали) и естествено, няколко орхидеи. Предвидете си място за работа – най-добре е това да стане на двора, за да имате достатъчно пространство и да почистите лесно след това.

Когато сте готови, пренесете стената в стаята, където искате да освежите интериора. Не се притеснявайте по отношение осветеността на мястото – орхидеите виреят добре и без пряка слънчева светлина, но имайте предвид, че не обичат много вода. Поливайте ги по малко веднъж седмично. 108 МОЯТА КРАСИВА ГРАДИНА

есен 2016 Заковете саксиите на различни височини (препоръчително с по 1 пирон, за да можете да ги завъртите и наклоните при нужда да излеете вода от тях). Предварително е добре да помислите къде ще позиционирате стената, за да предвидите височината на растенията. Изправете палето и проверете дали е стабилно. От двете му страни и отгоре заковете дървени капаци от борови кори (можете да си ги набавите безплатно от всяко място, където режат дърва за огрев – ще са ви необходими не повече от 6-7).

С помощта на такер (или малки пирончета или силикон) прикрепете основния фон на стената около саксиите – в случая използваме брезова кора, но можете да сложите и от боровите капаци, ако сте се снабдили с повече.

Попълнете пространствата между парчетата на основния фон с мъх или шума. Мъхът е благодатен както сух, защото запазва цвета си, така и жив, но за целта трябва да го пулверизирате редовно (в такъв случай е добре да предвидите балатумна подложка под стената). Поставете цветята заедно с оригиналните им саксии в закованите кашпи. Попълнете с мъх под листата на орхидеите, за да се слеят с фона.

www.home-max.bg

109

ПРОГРАМА ЗА ЛОЯЛНИ КЛИЕНТИ HOMEMAX Бизнес Уважаеми клиенти, С картата за лоялни клиенти HomeMax Бизнес имате възможност да закупите богат асортимент от продукти, разделени в три категории, които имат различни нива процентна отстъпка и съответно бонус точки. Една точка се равнява на една стотинка от стойността на покупката.

*Пример: При покупка на осветително тяло за 100 лв. получавате 15% отстъпка, която се равнява на 15 лева или 1500 бонус точки. С натрупаните бонус точки имате възможност да закупите продукт по свой избор по всяко време. Ако не Ви достигат точки за цялата покупка, с бонус точките можете да платите само част от нея. Неизразходваните точки за настоящата година се губят след 31.12. Клиенти, които не са се включили в програмата до настоящия момент, могат да го направят, като подадат заявление на бюро "Информация". Картата ще им бъде предоставена веднага.

За повече информация посетете: www.home-max.bg

Осветление Декорация ВиК Електроинсталации Ръчни инструменти Железария

15%

Дърво Бои Плочки Мебели Ел. инструменти Градина

10%

Врати Строителство Баня Ламинат и мокет