Душата и тайните на нейният строеж by Cogitality

Л. А. СЕКЛИТОВА Л. Л. СТРЕЛНИКОВА

ДУШАТА И ТАЙНИТЕ НА НЕЙНИЯ СТРОЕЖ Контакти с Висшия Космически разум

Хелиопол

За първи път на границата на 20-21 век Висшият Разум открива на човечеството най-новата информация за устройството на Висшите светове, управлявани от Бога, за Законите, по които те са построени и съществуват, за човека като космическа Същност и неговото място в общата Система на Мирозданието. Любознателният читател прави за себе си множество необикновени открития за душата на човека, нейния строеж и развитие по програма. Ще разбере тайната за смъртта на човека и неговите сънища. Ще узнае новото за кармата, мозъка на човека и нимба над неговата глава. Книгата също ще му разкаже за паралелните светове на Земята и за съществата, които ги населяват.

„Просещите – ще получат. Стремящите се да прочетат- ще прочетат. Жадните да знаят- ще узнаят.“ (Из Правилата, начертани на стените На Храма на Познанието)

УВОД Информацията за тази книга е получена в резултат на контактите с Бога. На основата на сеанси на връзка ние получихме новите знания дадени на човечеството за следващите 2000 години тоест, до 4000-ната година. Тези знания ние поместихме в книгите от серията „Зад границата на непознатото“ (23 книги), серията „Магията на усъвършенстването“ (7 книги) и обобщаващата серия „Енциклопедия на новата ера“ (15 тома). В тази книга, разговора с Бога предаваме в диалогова форма. Информацията е изложена в разбираем вид за това, което до настоящия момент, тоест до 2000-ната година е било скрито от човечеството. Бог предаде на човечеството новите закони за развитие, които ние изложихме в книгата „Закони на мирозданието или основи за съществуването на Божествената йерархия“. Това е сложна информация, предназначена за хората на новата шеста* раса. За да се направи сложната информация понятна и за човека на настоящата пета* раса, Той проведе с нас серия от сеанси на връзка в диалогова форма, тоест ние задавахме на Бога въпроси, а той отговаряше чрез контактъора Л. А. Секлитова. Тази информация е достъпна за разбиране от повечето хора, затова ние я отнесохме към разряда на средното училище. Началното училище започва с изучаване на основните начала на езотеричните знания, затова към нея се отнася обикновената информация, изложена в други наши книги („Висшият Разум разкрива тайните“; „Откровенията на Космоса“; „Тайните на Висшите светове“ и други).

Ние като посланници на Бога, получихме голям обем нови знания и предоставяме на човечеството три Нива на сложност на информацията, или три учебни Нива: начално, средно и висше. Читателите, разбира се е за предпочитане да започнат от началното ниво, за да могат по най-добрият начин да се приближат към висшите понятия. Но и в началното училище човек може да намери за себе си много нови и неочаквани откровения на Висшите Учители. Ние започнахме контактите си с Бога не отведнаж. Първите контакти ставаха с Висшите Йерархии, влизащи в състава на Йерархическото съдружество от космически Системи, наречено „Съюз“. В течение на повече от десет години, преминавайки изпитания и обучение чрез трансцедентални знания, ние контактувахме с различни Нива* на Божественната Йерархия, повдигайки се по нейните степени по нагоре и по нагоре в своето познание и чак след това ние се удостоихме с честта да се срещнем със Самият Бог, този, който е изпратил на хората Библията, създал е нашият свят, Вселената и Великият проект за възход на душата към Него и повдигането и чрез религията. В задачата на посланниците в лицето на нас тримата: дъщерята Л. А. Секлитова, аз нейната майка – Л. Л. Стрелникова и нейния баща А. И. Стрелников влизаше задачата да предадем на човечеството новите знания и да преведем неговото съзнание на по-високо ниво на развитие. Пред всеки от нас тримата стояха индивидуални задачи. Дъщерята Л. А. Секлитова беше основния наш контактъор, осъществявайки нашата връзка с Висшите Йерархии и Бога. Аз Л. Л. Стрелникова, отначало формулирах всички теми, интересни за хората, измислях въпросите, които трябваше да се зададат на Бога и след това написах всички книги отнасящи се към четирите наши серии, включвайки и серията „Езотериката в афоризми“. Според зодиака аз съм „Водолей“, носещ на хората нови знания за цялата епоха на Водолея. Но всички нови идеи и сложни оригинални текстове даваше Л. А. Секлитова, чиято душа разполагаше с особен обем космически знания и за това можеше да преобразува енергията, изпращана от Бога и Висшите Йерарси в понятни за човека

знания. Тя е контактъор от най-висше ниво. Дъщерята предаваше идеите и постулатите за хората на шестата раса, аз ги развивах в пространствени теми, давах интерпретация към сложните текстове, превейки ги разбрани за човека от петата раса. Имах нужда още да анализирам съзнанието на съвремения човек, да разбера положителните и отрицателни му черти на сегашното му развитие, за да може чрез общи понятия между Висшите* и Низшите* светове да съумея да създам система за общо духовно развитие на личноста чрез познание на нужната за това информация, така също и да се съединят в едно струващи ми се не съединими по рано неща, показвайки единството на света. Представяйки новата информация, Бог каза, че тя „трябва да обърне светогледа на човечеството на сто и осемдесет градуса„ да го изведе от състоянието на детската възраст, и поради своето неведение постоянно приемащо за чудо всичко непонятно и необичайно, да го изведе към реалните источници на Истината, сурова, трудно разбираема, възможно и разочароваща, но такава, каквато тя е в действителност, без обвивката на преукрасяването, без приказни и легендарни варианти на битието. Възрастта на човечеството е вече такава, че е време неговото съзнание да се приближи към тази реалност на живота, която съществува около него. За нас е казано в неотдавна намерените в библиотека в Италия рисунки на Нострадамус № 71, 72 а така също в предсказанията на Ванга за Огнената Библия, каквито се явяват Законите на Мирозданието. Говорейки за структурата на тази книга, трябва да се отбележи, че тя е изградена във формата на въпроси и отговори. Това е книга диалог с Бога. Трябва да се признае, че е трудно да се пита за този свят, който ти не виждаш или не помниш, където всичко не е така както на Земята; трудно се намират общи понятия между различните светове, но аз търсех и чрез съпоставяне се старах да покажа на човечеството тази безкрайност на познанието и усъвършенстването, които Бог ни откриваше. Много от изложените от Него знания са толкова тясно вза-

имосвързани едно с друго, че е сложно да се определи към коя тема е по добре да се отнесат. Но съединявайки едната информация, с която и да е друга тема откриваш, че другата тематика без именно това изложение също остава непълна, затова я повтаряш и в другата част.Обаче, подобни повторения говорят само за взаимовръзката на всичко, което съществува в Космоса, едно с друго, за единството на Мирозданието. Спирайки се на езика на изложението, следва да се обърне внимание на тези местоимения, с които нарича сам себе си Бог. В диалозите Той ту наричаше себе си Аз, когато концентрира нашето внимание на това, че първичното принадлежи само на Него; ту използва местоимението Ние, когато говори от името на тези, които заедно с Него въплотяват Неговите проекти в реалност, тези които в Неговите велики проекти стоят зад Неговия гръб, старателно трудейки се за благото и в името на Него, Бога. Точно така и аз (Л.Л) не мога да кажа, че тази книга я написах сама. Ние тримата, които постоянно в продължение на повече от десет години вървяхме в единния път на познанието, съвместно се борехме с трудностите и във всичко си помагахме. Затова, макар че името на един човек и да не стои в списъка на авторите на тази книга, но ние изразяваме нашата огромна благодарност на нашия съпруг и баща – А.И.Стрелников, който ни издържаше материално през годините, когато ние работихме само на духовния план. Той се грижеше за нашата земна техника: приготвяше магнетофоните и техниките за запис на нашите контакти, после първи усвои компютърния книгопечат и на това научи и нас, отстраняваше честите аварии на техниката, усвояваше за нас новите компютърни програми. Така също изразяваме нашата благодарност и за помощта в съставянето на някои въпроси. Когато задружно работиш в единна група, то думата „аз“ изчезва от твоя речник, остава само „ние“. Ние вървяхме, ние се борихме, ние си помагахме един на друг и ние стигнахме до Бога в най-пряк смисъл: достигнахме до осъзнаване на Неговите нови истини, до новото разбиране за света, до Божествените откровения на нашия Създател. И желаем на всички останали така упорито да

се придвижват в своето усъвършенствуване напред, без да се взират в насмешките на неразбиращите и гнусливоста на ситите, на материалните трудности и предателствата на приятели и роднини. Само напред, за да може всяка малка стъпка да ни приближава към върха на Божественната Йерархия, а всяка голяма и бърза крачка да не ни води към безизходица. МНОГОСТРАННОСТ НА ИСТИНАТА Истината е многостранна. Този постулат Висшите обясняват с наличието на противоречива информация в изложенията на контактъорите. Всеки от тях вижда само една страна от нейния брилянт и по своему я описва. Но заради това, че при хората няма цялостен поглед на общите процеси, изглежда че една страна на Истината встъпва в противоречие с друга нейна страна. Противоречие има там, където няма знание тоест, между две противоречиви знания не достига свързващата информация. На противоречия е изграден целия свят, по точно казано, на противоположностите, тъй като именно те създават насоченото движение от едната от тях към другата. Да вземем магнита. Ако за човека има две отделни истини: има положителен полюс а има и отрицателен, то той никога не би разбрал, че само тяхната цялост ще създаде фактора привличане. Само обобщените знания за магнита, свързващи между себе си противоречивите истини, създават правилната представа за явлението и при това много по мащабно, отколкото знанията за нещо отделно и частно. Затова, когато една теория встъпва в противоречие с друга, не трябва да се търсят доводи, унищожаващи едната от тях. Това е слепота и невежество. Това е празен черен критицизъм на разрушението. Трябва да се действува обратно, да се търсят нови факти, които биха могли да обединят противоречията в едно цяло и това ще даде повече полза отколкото унищожението на единния от двата несъпоставими фактора. Само обединявайки с единно знание за множеството страни на брилянта, може да се получи

представа за неговият цялостен обем и действие. Всяка страна е плоскост със своите закони, но всичките страни заедно, това вече е обем със съвършено други закони. Обаче и първото и второто принадлежат на едно, а именно на елмаза. Това е мъничък пример, нагледно показващ, как човешкото невежество и недостатъчен интелект може да раздробява истините и очерняйки ги, не вижда онова огромното и прекрасното, което се крие в обединяващия момент на всички тези частности. Затова още веднаж искам да подчертая, че противоречията и несъвместимостта на една информация с друга, възникват само в случай на отсъствие на свързващия момент между тях. Да се обърнем към примера. Едни теоретици утвърждаваха, че карма няма, други, че има. И едните и другите привеждаха множество факти, потвърждаващи тяхната лична гледна точка. Кой от тях е прав? Оказва се, че са прави и двете страни, независимо, че техните теории са противоречиви. Бог изпрати по този въпрос пълни знания обединяващи двете страни на един и същи медал. Оказва се, че при Бога карма има, а при Дявола я няма. Но ако този въпрос се разглежда от енергетична гледна точка, то прозира единният процес на запълване на матриците с необходимите типове енергии и при Еднния и при Другия, тоест принципите на действие са едни, а методите за достигане на целите са различни. Разбира се, ние не се наемаме тук подробно да разгледаме този въпрос. Това е само пример с помощта на който ние искаме да докажем главното. Там където не ни достигат знания, една истина започва да противоречи на друга. И трябва те да се приемат такива каквито са, за да може в последствие да се намери свързващият ги елемент, обединяващ ги в едно цяло. Само недостатъка на нашите знания и понякога недалновидност или амбиции, не ни позволяват да видим Великото зад несъпоставими на пръв поглед величини. Например, да вземем такива Величини като Бога и Дявола. За човека те са несъпоставими и несъединими. Но в мащабите на огромното цялостно Естество* Бог и Дявол, това единно цяло, не е способно да съществува едно

без друго и още повече: гибелта на единият от Тях неминуемо ще доведе към гибелта на Другия, /разбира се, че това се отнася към категориите на човешкото съзнание – бел.от ред./ защото Те Двамата съставляват единен процес в мащабите на нашето мироздание. /става ясно след прочитането на диалога с всеки от тях – бел. от ред./ Да вземем друг пример. От една страна говорят, че душите са вечни а от друга, че ги унищожават като брак. Също противоречие. В какво се състои връзката между истините? Да, действително, всички бракувани души подлежат на унищожение, но при това се унищожава само самата личност. Всички наработени от нея енергии се изчистват. Матрицата се обновява, поправя се леко и отново се пуска в процеса на развитие. Но от нея вече се получава друга личност. При това, съставящите елементи от които е изградена матрицата са вечни. Те са съществували винаги. Оттук, основата на матрицата може да се счита вечна, защото тя е неунищожима след своето създаване и защото тя е създадена от вечно съществуващи енергокомпоненти*. Аналогични примери има множество, така че намирайки противоречия, трябва за свое благо, в името на разширяване на своето съзнание, да се търсят съединяващите фактори а не да се унищожава единия полюс на магнита радвайки се, че с това ще бъде достигната истината, като облекчаваща форма за съществуване на останалите части. Всички противоречия възникват само от нашето незнание.

Глава 1

ДУША, МАТРИЦА. СТРОЕЖ НА ДУШАТА ДУША Душата, това е понятие дошло до нас от далечното минало. Няколко хилядолетия назад човекът вече е знаел за нейното съществуване, тоест за тази вечна и невидима за очите структура, която се намира вътре в него. Но откъде на слаборазвития хомо сапиенс не познаващ такава мощна цивилизация, каквато се е развила в настоящия момент (2000 г.), му е било известно за това, което е невидимо? В миналото не е имало нито прибори, нито някакви особенни методи за изследване на „финните“ материи, за да може да открие в своето материално тяло нещо загадъчно, съществуващо в съвършенно друг спектър на енергията.Та откъде тогава са възникнали знанията за наличието на душата? И работата тук разбира се не е в наблюдателността или в особения интелект на отделните личности, способни да разберат тайните за строежа на човека, а в това, че всички знания се дават Свише и в определени периоди от развитието на човечеството, чрез конкретни посланици Висшите Учители изпращат на хората едни или други сведения или пълния обем от някакви знания. Освен това, вече е забелязано, че едни и същи истини периодически се повтарят в различни интерпретации с цел да се съхранят дълбоките основи на вече съществуващите знания. За всяко време е характерен свой постоянен обем на информация. Менят се поколенията, прогресират душите натрупвайки жизнен опит и след това отиват във Висшите светове, а кръга на усъвършенствуване се повтаря, но вече за нова партида Единици*. Във връзка с такива повтарящи се цикли на развитие, на Висшите Учители им се налага да спускат на Земята едни и същи

знания, но вече в нова трактовка, съответствуваща на нивото на разбиране на съвременния човек; а понякога се налага просто да се напомни за старото, за това което са знаели предците и което са забравили настоящите поколения. Затова и знанията за душата не са нови. Човекът е знаел за нея от далечни времена. Но в настоящия момент преди идването на Земята на новата шеста раса на човечеството, нашите Учители отново са решили да напомнят за нейното съществуване, за да се концентрират усилията на човека върху необходимостта от нейното усъвършенстване, защото няма в световете нищо по ценно от душата – творение на Бога. Знанията за душата се дават в много по разширен диапазон отколкото по рано, с оглед на това, че шестата раса, както впрочем и съвременния цивилизован човек, могат да разберат тези истини, които му се откриват. Понятията за душата се въвеждат внимателно, за да не се шокира човек, намиращ се в плен на старите догми и консервативни понятия. Разкриват се постепенно основите на нейния строеж, процесите свързани с нейното функциониране, бавно повеждайки нашето съзнание към осмисляне на Божественното творение. Та какво е това душа? Това ние ще изясним на сеансите за връзка с Бога или иначе казано – на контактите. Нека заедно да се постараем да осмислим всичкото това ново, за което разказва Сам Бог. Той също изведнаж не ни засипва с новите знания, а дава информацията според разбирането на слушащия. Затова последователноста на нашите въпроси, това е последователно осмисляне на новите истини. 1. Създаване на душите На сеансите за връзка започваме да задаваме въпроси, Бог отговаря, за първи път разкривайки пред човечеството своите удивителни тайни. – Какво е това душа?

– Душата, това е съставна част от Абсолюта. Множеството души се проявяват като Негова вътрешна пълнота, Негови основни работни Единици, подобно на клетките на вашия организъм. – Сега влиза в употреба новият термин в наименованието за душата – „Единица“. Защо така я наричат? – Такова название за душата се дава от Моята Отрицателна изчислителна Система, която се занимава непосредственно с нейното програмиране. Душа е стар термин. „Единица“ е съвременен термин, много по точно изразяващ нейното сегашно положение в мирозданието: всяка душа, това е съставна единична част от поголям одухотворен обем. Единиците изграждат Мене (Бога) или Абсолюта. – Живото изгражда живо. Фактически „Душа“ и „Единица“ – това са синоними. Вътрешната им същност е еднаква. – Кой е създателя на душите? – Душите за Моите светове ги създавам Аз, Бог. Аз съм техният създател. Но при мен има и помощници, тоест специални Йерархически Системи, които под Мое ръководство се занимават с тяхното производство. – Вие създавате души само за Земята ли? – За всичките четири Вселени, които се намират в Мое подчинение. – За какво са били създадени душите? – Причините за създаването им са различни. Що се отнася до Земята, то за нея имаше нужда от енергоносител, предаващ енергия от Йерархическите Системи на планетата. За тези цели бе измислен човека, тоест това е особен предаващ и преобразуващ механизъм. Беше разработена физическата обвивка, функционираща по нужния начин. А за да може създадения материален механизъм да се приведе в действие, бе решено да се изполува някоя „финна“ структура, каквато е душата, тоест особено енергетично съоръжение, предназначено само за Земния план. Фактически душа е чисто земно понятие, отнасящо се към малоразвитите форми на съществуване. Тя представлява особена конструкция на „финния“ план, съставена от временни и постоянни съставящи. В

Йерархията души няма, там има други форми-Същности*, тоест много по високоорганизирани живи същества. Но всяка земна душа, усъвършенствувайки се става Същност и подобна еволюция е заложена в нейния строеж. – Защо за душата е избрана настоящата форма на човешко тяло, а не някоя друга. Нали има множество съществуващи форми? – Формата не е избрана, а взаимствана от друга Високоразвита Материална Система сътрудничаща с Мен. Но модела на човека е създаден за земните условия, тоест непосредствено за дадения физически свят. Материалната Система от която е взет аналога се намира на много високо Ниво на развитие, поради което самата материя в техният свят се отличава от вашата. На физическата материя също е присъща различната степен на усъвършенствуване, поради което всяка повтаряща се форма, съответствуваща на различните степени на еволюция, изисква отделна разработка. Затова тялото на човека се е създавало целенасочено за вашето ниво на материя. – Защо Вие решихте да взаимствате от тях формата на тялото? – Аз бих желал да достигна в човека това съвършенство на физическата обвивка, което е достигнала тази Материална Система. Те са достигнали най-висше съвършенство, оставяйки самите те в материално тяло. Трудностите за развитие във физическа обвивка се състоят в това, че ако човек в процеса на усъвършенстване достигне такава степен на развитие, че започне да мисли чрез матрицата си при сегашният му строеж, то в резултат на това ще отхвърли физическото си тяло, тъй като високопотенциалната душа ще разкъса материалната обвивка, защото самото ниво на материята остава ниско. За да не се случи това трябва да се придържаме към пътя на тези Високоразвити Материални Системи и да се развива тялото на човека в съответствие с душата. Материята на формата трябва да бъде такава, че да издържи високоенергетичната душа, затова е необходимо и тя да прогресира в своя строеж заедно с „финната“ материя. Духът и тялото трябва да съответствуват едно на друго.

– А защо е трябвало да се създаде именно материалното тяло на човека? Нали душата би могла да се развива в „финната“ материя? - Физическата материя, физическият Космос са необходими за общото развитие на мирозданието. Това е негова неотменяема съставяща както например фундамента е необходим за поддържане на огромната конструкция на зданието. Материалният и „финния“ свят са взамосвързани един с друг и на Нашата Духовна* Система и се налага да извършва постоянна работа в пределите на материалния свят. За да се получи нещо на Върха се налага твърде много да се регулира, да се ремонтира Долу на физическия план. Духовните Същности не могат да изпълняват подобна работа, затова са нужни Материални. Затова, когато е необходимо нещо да се ремонтира, да се корегира във физическата среда, на Мен ми се налага да сключа договори с Високоразвитите Материални Системи (по тази причина периодически към нас прелитат „летящи чинии“ и други непознати обекти)*. Но по договора за сътрудничество се налага да се плаща на Материалните Системи. А това не е евтино. Затова Моята цел е да създам в своите владения такива материални хора, които по нивото на своето развитие да съответствуват на „контрагентите“. Това ще помогне да се решат много проблеми и да се съкратят загубите от реконструкцията на физическите светове. – Но навярно тези пътища по които са вървяли в развитието си тези Материални Системи са известни? – Да – Вие ще повторите ли техният път или ще поведете хората в друго направление? – Аз се придържам в своите търсения по пътя на Материалните Системи. Естествено, старая се да не допускам техните грешки. Чуждите грешки учат – в неговата интонация се почувствува лека насмешка. – Какви са още функциите на душата освен това, че включва физическото тяло да работи. – Човекът е биомашина, произвеждаща енергия за Йерархическите Системи и едновременно усъвършенствува душата, тоест

саморазвиващ се механизъм. Саморазвиващ се в този смисъл, че той не остава неизменен, а постоянно прогресира на основата на зададената програма. – Какво е това композит на душата? – Композита на душата, това е енергетически, качествен състав. Тъй като енергиите, набрани в хода на превъплъщенията са всичките различни по качество. – Иначе може да се каже, че композита, това е вътрешният маниер на душата, съвкупност от различни енергии, определящи нейната изразителност и индивидуалност. – Композита краен ли е като качествен набор на енергии? – На Земята е пределен, а въобще, не е, според това в какви хора го разглеждаме. Ако вземем обикновения земен човек, то за него съществуват композитни норми. А ако се вземат посланниците или космическите души, то това е друга работа. При тях има разлика в телата, разлика в композита. По мощност те също се отличават. – Защо в земните души мощността е по малка? – Вследствие на недостатъчно развитие. Те не са успели още да наработят своята мощ. Освен това има хора подобни на роботи. Те механически изпълняват работата и на повече не са способни. Такъв тип хора е предназначен само за Земята, за нейните нужди и не им е нужен висок потенциал. – Може ли да се счита композита според земното разбиране като Святи Дух? – Висшето начало винаги присъствува във всяка душа. Частица от Святия Дух присъствува във всеки човек, който принадлежи на Божествените Системи. Но има и хора от отрицателните системи на Дявола. – А по какъв начин човек може да увеличи в себе си тази енергия? Ако се занимава с молитви? – Тя нараства за сметка на миналите човешки животи. – Опита от многото животи сумира ли се или се отхвърля? – Обезателно се сумира. Еволюцията върви само по нарастване.

– От каква материя се създава душата? – От набора на различни енергии. – Откъде се вземат тези енергии? – Има ги при нас – Бог отговори уклончиво, но ние се опитахме да се доберем до истината и затова деликатно, стараейки се да не изглежда натрапчиво продължихме. – Но тези енергии се създават специално или се добиват с някакъв определен начин? – Те се вземат от други души – отново уклончиво отвърна Той. – По какъв начин? – Душите в процеса на живот набират своеобразна енергия. Тя (енергията*) бива различна, тоест, дели се на различни видове. Всеки вид може да се обособи и след специална обработка отново се съединява по определен начин в единно цяло, съставлявайки новата Единица. Но не всички души наработват за живота нужните енергии с подобно качество, има и такива, които не доработват, тоест не изпълняват своята програма вследствие предоставената им свобода на избор. – Но тези души, от които се взема тази добавъчна енергия продължават ли да съществуват? – Ако говорим откровенно – накрая Той призна – то тази енергия се взима от разкодираните души, които деградират и по нататък в еволюцията не се допускат. При нас нищо не се губи, има безотпадно производство, затова всичките енергии, които душата е наработила за миналите животи се остъргват от матрицата. Всеки тип енергия се обособява и след това вече в чист вид се използува за производство на нови души. Самата матрица на душата се очиства от всички енергии, присъщи на разкодираната личност. – А тези души, които продължават развитието си по нататък, също ли отдават излишъци от своите енергии за създаването на нови души? – Не, в прогресиращите индивиди не може да има по никакъв начин излишък на енергия. Всичко, което душата наработва остава за нейно ползуване в по нататъшното и развитие. – Значи, излишъците от енергии, които се използуват за про-

изводство на души, се вземат само от бракуваните подлежащи на унищожаване души? – Да, за Земята е така. Но макар и те да са бракувани, с помоща на съответни програми Определителите набавят натрупаните от тях качествени енергии от самата душа. Затова те живеят не един живот, а минимум десет, за да може тези енергии които те са наработили да компенсират загубите за тяхното създаване. Натрупаните от тях енергии в буквалния смисъл се изтъргват от душата. Матрицата частично се троши, тоест тази част, която е била нарастнала, и всичко се изчиства до първоначалната основа. Така стоят нещата със строежа на душите за Земята. – А какво правите с тези индивиди, които не наработват нужното количество енергии? – Задаваме нови програми, нови ситуации, които ги застявят да наработят това, от което имаме нужда и в нужното количество. – За сметка на какво душите набират конкретно енергиите които се използуват после за създаване на други души? – За сметка на преживени няколко живота, жизнения опит и много смени в емоционален план. – А засилването на активната дейност способствува ли за придобиване на излишък от енергии? – Не, това не влияе. – А страданията влияят ли? – Страданията, това са емоции, затова те способствуват за наработване на необходимите качества. – А как се постъпва с тези енергии, които изчистват от човека след смъртта? Човек умира, преминава през слоеве на очистване и от него изчистват някакви енергии. Тези енергии използуват ли се за създаването на души? – В процеса на преминаване през очистителните слоеве – филтри от душата се изтъргват „мръсните“ енергии. Те не се използуват за производство на души, тъй като това са енергии от много нисък диапазон, използувани за други цели. А за сътворяване на душите са нужни високи и качествени съставящи, тоест към материала се предявяват определени изисквания.

– Одухотворяващата енергия, която се намира в душата при нейното разкодиране също ли отлита? – Тя също се събира отделно и се използува повторно. – А новите души на животните също ли се създават от събрани от разкодирани души на други животни? – Не, при животните е съвършенно различно. Душите за тях се вземат от много по нисък свят, тоест те идват от растенията, а растенията – от още по ниска степен и така нататък. – А може ли Земята да създава души? Тя нали е високоразвита. – Тя сама не може. Но нейната енергия се използува за тяхното създаване. – Какъв е механизма на създаването на душата, нейната конструкция? Създава ли се по химически, физически път или някакси нараства? – Може да се каже, че тя нараства. Но това е много сложен процес. – Как нараства? Както човек посажда семето и расте дърво? – Не, не от семето, а чрез сбор от енергии с нужното качество. Взема се една енергия, отговаряща на съответните параметри в много малък обем, и към нея се присъединява друг малък обем от следваща енергия, след което се изчаква докато те при определени условия се стиковат. Грубо казано, чака се когато едната енергия ще се прихване към другата. След това се взема следващия обем енергия и се присъединява към първите два, стиковат се, подържа се съответния режим и отново се чака кога и той ще се прихване за растеж. Това е много усърдна работа, изискваща ювелирна точност. И във времето процеса се разтяга на дълък срок, защото се налага да се прихващат множество енергии, множество късчета или по точно-композити. Това са много финни съставящи, изискващи към себе си внимателно отношение и дълъг срок на стиковка. Във връзка с това, че този метод на нарастване на душата е много дълъг, опитахме и друг способ за сътворение, не по лабораторен път, а чрез пропускане през природните слоеве на Земята. Затова се появиха души с животински произход, души идващи чрез живо-

тински форми. Този способ ускорява нарастването на душата, но от друга страна, впоследствие такива души се развиват по дълго. И душите прогресират, набирайки обособени качества, създавайки свой неповторим композитен състав. – Колко време е необходимо за създаване на една душа? – Девет космически години. Но помнете, че при Нас имаме свое време. – На колко е равна една космическа година в земни години? – Една космическа година е приблизително равна на един милиард земни години. – А какъв е срока за създаване душите на планетите? – Планетите също – девет космически години. – Еднакво е? – удивяваме се ние. – Да. При тях просто обема е по голям, макар, разбира се и по устройство да е по сложен. – Но как така: и простото и сложното – за едно и също време? – продължаваме да недоумяваме ние. За нас по размер душата на човека е несъпоставима с душата на Земята. – Вие искате да кажете, че ако е по голямо и по сложно, то трябва да се строи по дълго. Но това не е така. При Нас наведнаж се сформира обема и се започва стиковането, едновременно вървят множество операции. Човешката душа е малка, взема се малък обем. Душата на Земята е голяма, взема се огромен размер. Но за сметка на особени методики сглобяването се извършва в еднакъв срок, тъй като човешката душа се изработва много по трудно от много по дребни структури отколкото душата на планетата – от големи. Големите детайли са по очертани, по удобни и за това се работи по бързо, тоест едното компенсира другото, а сроковете в крайна сметка се получават еднакви. – По конструкция, еднакви или различни души се създават? – Еднакви. Когато душите започват от нулата, то всички са абсолютно еднакви. – А по качество душите на хората еднакви ли са или се създават веднага различни? – Ако се говори за първоначалния момент, то и по конструкция

и по качество те всички са еднакви. Но в тях се влага една частичка, която им обезпечава ориентация към индивидуалност. Душите прогресират, натрупвайки обособени качества, създавайки свой неповторим колорит. – В хода на развитието не се ли срещат подобни души? Нали те са такова множество. – Не се срещат еднакви души, но подобни има. И те се използуват в еднотипни процеси за производство на енергии от определен тип. Когато душите се подготвят за въплащение в една нация, те се подбират да са подобни по енергетически параметри и се въплатяват в тела имащи еднаква „финна“ конструкция, която точно обезпечава наработването от нацията на един тип енергия. Затова на настоящия момент душите, принадлежащи на една нация, са еднакви, но са идентични само в началния момент от създаването на нацията. А след това в съответствие с жизнената програма става наработване на качествата на характера и индивидуалността на всяка душа. Всяка нация има свои направления в развитието си, в една има повече от едно в друга – от друго. Една нация има в повече едни качества, друга нация – други, затова на даденото ниво на развитие в качествено и конструктивно отношение душите, принадлежащи към различни нации, се отличават една от друга. – При създаването на нови души, ръководят ли се от някакви правила? – Съществуват определени закони, по които става строежа на нови души. – Когато се създава душата в лабораториите, в кой момент тя става жива? – От самият начален момент тя живее, защото ако тя не е жива, няма да е възможно нейното нарастване в течение на деветте космически години. Тоест душата се създава и веднага се одухотворява. Това е велика тайна, която знам само Аз и която Дявола не владее. – Той не може да създава души защото не е способен да ги одухотворява?

– Да. Той много неща не знае. – Но Вие не разкривате тайната на одухотворяването и на своите Висши Йерарси? – Защо? Аз съм Главният Създател и Творец на всичко. Аз създавам души, пространство, време, тоест до всичко това Аз Сам съм дошъл в развитието си, и както се казва при вас, се явявам Автор на всичко, което се намира в Моите Вселени. Но на своите Висши помощници Аз доверявам своите тайни, така че много неща зная не само Аз, но и моите приближени. Затова при Мен има Личности в Системата на Ангелите, които ми помагат да одухотворявам. – По какъв начин тази тайна може да се скрие от Дявола? Та нали Той е толкова хитър и способен на всичко и изведнаж не може да узнае най-главното? – Работата е там, че тази тайна е спусната до второто ниво от Мен. А Дявола е почти два пъти по ниско от Мен по енергетика, по мощност. Затова чисто физически Той не може да се повдигне в Системата, която заедно с Мен се занимава с одухотворението. Тези нива просто ще Го смажат. Към Върха път за низшите няма. – А ако Той ускори своето развитие и достигне това Ниво, ще Му се отдаде ли да узнае Вашата тайна? – Не, Той няма да я узнае никога, защото, докато Той се повдигне двойно, Аз нараствам четворно. Но най главното, Дявола никога няма да ме догони по своите качества. Именно качествата на наработените от душата енергии дават друго направление в развитието. – Имайки много мощна компютърна система, ще може ли Той сам да изчисли и изобрети душа и процеса на нейното одухотворение? – Не, тази система не подлежи на изчисление.

СТРОЕЖ НА ДУШАТА

1. Матрица – А самата форма на душите еднаква ли е при хората? – Формата на матрицата на всеки човек зависи от неговото развитие, затова във всеки тя е различна. – А в началния етап те са еднакви? – Човешките души, току що направени са всичките еднакви, по точно всички са празни. Клетките на техните матрици не са запълнени. Първоначално душите излезли от лабораториите, се явяват просто като някакви обеми с еднакво количество жизнена енергия. И разбира се, те всички са стандартни. И само процеса на развитие ги прави всичките различни. – Защо от еднакви стават различни? – Разбира се, това е интересен въпрос: как така се получава, че от безчислено мнозинство еднакви души се появява безчислено мнозинство различни, нали не се срещат сред хората идентични души, макар че такъв вариант би бил възможен. Но причината тук е в това, че при сътворението на душата в нейната конструкция се залага една особенна частица, която дава на душата определено своеобразно, само присъщо на нея направление в развитието. Това е много мъничка частица, която работи само за това, за да могат всички души да станат индивидуални, тоест дава своеобразие на душата чрез избираемо от нея направление за развитие. Затова именно благодарение на дадената частица всички души стават неповторими и индивидуални. Те получават способност да се изменят и усъвършенствуват в желаното направление. – Тази частичка носител на програмите ли е? – Може и така да се каже, но това не е самата програма. Това е като ориентир за местонахождението на душата в Общия обем от Естества*. Всяка душа е предназначена за своя, много по малък Обем, затова дадената частичка конкретно ориентира в какъв Обем, а следователно и направление, трябва да се развива тази

душа, в какво направление и в какъв Обем – друга душа, и така нататък. Затова може да се каже,че дадената частица не само прави душата индивидуална, но и определя нейното местоположение в общия Обем на Естеството. – Тази частичка изначално ли се залага в душата? – Да, изначално, от момента на нейното сътворение, но отново с определящо значение. – Може ли в един живот да се измени конфигурацията на душата? – Тя се изменя постоянно с всеки живот и никога не остава константа. Може даже да се каже, че видоизменението на конфигуративния строеж става всяка секунда. В това е същността на развитието. – А с какво е свързано това изменение, със Запълването с енергия ли? – Със запълването на качествени енергии и някои нови конструкции. – А при деградиращите души клетките не се ли запълват с енергия? – При тях не само, че не се запълват клетките с енергия, но става разрушаване и на самите конструкции. – Какво е това матрица на душата?

Рис. 1

– Матрицата – това е Душата, нейната определена конструкция, състояща се от отделни клетки с цифрово кодово съдържание. – А как клетките на матрицата са свързани с конфигурацията на душата? Конфигурацията, това е общия Обем, съставляващ душата. Тази конфигурация може да бъде различна в разните индивиди (рис.2). Клетките са свързани в матрицата помежду си по определени закони. Конфигурацията на общия обем на матрицата се построява от самата душа за сметка на различното запълване на клетките с различни типове енергии. Всеки индивид се изгражда сам. Принципа на САМОИЗГРАЖДАНЕТО е заложен в самата матрица. По тази причина всяка душа има своята конфигурация и няма подобни между душите. Количественния и качествен състав при всички матрици е абсолютно различен. Клетките се запълват с различни енергии и съставят композита на душата, поради което и придават особенни качества. ТИПОВЕ КОНФИГУРАЦИИ НА МАТРИЦИТЕ

1 тип 2 тип 3 тип 4 тип Рис. 2 – Има ли прости конфигурации? – Основно-всички са сложни. За Нас, простите, това са началните души. – Кое е по главно в душата: матрицата или общата конфигурация? – Естественно, матрицата. Именно от нея зависи строежът на конфигурацията. От матрицата зависи целият строеж на душата. – Първоначално матриците имат определено число клетки?

– Да. При всички създадени матрици числото на клетките е еднакво. Но това важи за Моите души, които Аз създавам. При други Богове може да бъде и различно. – В началния етап на създаване на душата матрицата е празна или в нея се влагат някакви първоначални енергии? – При създаването на душата в матрицата обезателно се влага жизнена енергия и направляваща на развитието. – Какво в същност представлява „направляващата на развитието“? – Това е именно тази частица, която ориентира всяка душа в индивидуалното и развитие, формира нейната неповторимост, тоест, това е един вид микропроцесор, който заставя личността постоянно да избира нещо от предлагаемия асортимент, но в момента на избора той я подтиква да се формира в тази посока, която е нужна за този частен Обем, за който дадения индивид е предназначен в общия Обем на Естеството. (вж.рис.3). – Всяка Същност се развива не просто сама за себе си и само за себе си, а за специални Обеми.

Рис.3 – Такъв микропроцесор присъства ли и в душата на минерала, в растенията и в животните? – Абсолютно навсякъде. Индивидуалността е присъща за всяка развиваща се Единица. – С какво може да се сравни първоначалната матрица?

– Образната ѝ форма напомня празни клетъчни пити. А самата „направляваща частица“ представлява определен механизъм, водещ към запълване на празните клетки. Той постоянно направлява душата към тази енергия, с която е необходимо да се запълнят клетките. Отделно взет, този механизъм напомня появяването на желание по отношение към придобиване на това, което не достига на душата. – В кой момент от създаването на матрицата се осъществява нейното одухотворяване? И при вселяването и в тяло влага ли се допълнителна одухотворяваща енергия? – Одухотворяване на матрицата става веднага при началното зареждане с енергия. След създаването ѝ, матрицата се превръща в обособена конструкция, която е самостоятелна и може да съществува без тяло. Или иначе казано, това е самостоятелна душа, способна да се развива. При вселяване в материално тяло, не се влага допълнителна одухотворяваща енергия, тъй като материята се одухотворява от самата матрица, тоест душа, но тялото се снабдява с други типове енергия, от които има нужда. – Как става запълването на матрицата с енергия? Как енергията преминава през обвивките? – Обвивките са като филтри. Енергиите, съответствуващи на типа енергия на самите обвивки: астрална, ментална и т.н. се задържат в съответните обвивки, а по финните енергии преминават през всички съществуващи „финни“ тела, и по този начин става очистването на енергиите. Всяка обвивка задържа своя диапазон, затова след многократното очистване най-качествените енергии проникват в клетките на матрицата и ги запълват. – По какъв начин става запълване на матрицата с енергии? – Използва се принципа на Йерархичността: всеки тип енергия запълва клетките съобразно своето Ниво, тоест клетките се запълват в определен порядък. – Нараствате ли матрицата при нужда, например, когато всички първоначални клетки се запълнят. – Такава необходимост няма. – Матрицата се дава веднаж и завинаги?

– Да. – И нима тя е достатъчна за безкрайното развитие? – Виждате ли, матрицата е създадена така, че расте сама. Това е сложна саморазвиваща се конструкция. Тя създава нови празни клетки според това дали са запълнени вече съществуващите. Те нараствуват във всички страни: и перпендикулярно, и по диагонал, и по съседство и паралелно. Съответно се увеличават и преходните състояния. – Значи, именно запълването на матрицата влияе на нейната конфигурация? – Да, тя постоянно се изменя и никога не се случва матрицата да остане с постоянна конструкция. Ако например, някаква енергия е запълнила клетката, веднага се появява ново изграждане. Всяка клетка, това е цифра, код. И запълването на клетката води до изменение на нейния код, тъй като празното съдържание се променя на пълно. Цифрите в една клетка се променят систематично според запълването, тоест става нейното запълване и това се отразява с изменението на числата в нея. Запълването съответствува на завършен код, който дава сигнал за начало на ново изграждане на поредната клетка. А щом се е появила нова клетка и нова енергия в нея, то се променя целия цифров състав. С придобиването на нова енергия се променят веднага всички съотношения вътре и общия код на самата душа. – Значи именно запълването на матрицата влияе на нейната конфигурация? – Спектъра на запълващите енергии за всичките матрици еднакъв ли е? – Началното запълване се задава за определен обем и определено качество на енергиите, тъй като душата още не е развита и не знае какво и е нужно и какво не. Самия начален стадий е конкретен и заключен в конкретни рамки. Когато вече тази първоначална матрица е запълнена изцяло, по нататък тя вече започва да се запълва сама с това, което и трябва. И в последствие тя започва вече да се движи в съответствие със своето първоначално запълване, което взема за отправна точка. В нея вече се появява

своя цел, свой индивидуален избор, свой път. И конфигурацията на матрицата се изменя в зависимост от нейното запълване, расте общия обем. – Всеки избор, който човек прави в живота си ли изменя неговата конфигурация? – Да, пътищата на усъвършенствуване влияят на конфигурацията на неговата матрица, тъй като те определят типовете запълващи енергии. Всичко е взаимосвързано. – Изменя ли се конфигурацията на матрицата при преминаване на душата от Ниво на Ниво? – Да. Конфигурацията се мени по всички направления, във всички страни – обемно. – Но тези изменения стават рязко, със скок или плавно? – Всичко зависи от емоциите на индивидите преминаващи от земния план на първо Ниво. Ще говорим за ниското Ниво на Йерархията, защото то на вас е най-добре познато. При преминаване на душите от земния план на първата степен от Йерархията в тях се запазват твърде много емоции, и те влияят на особения строеж на душата. Макар и да казват, че няма емоции, но в началния стадий те все пак се запазват и много влияят на конфигурацията при изграждането на душата. Тоест в зависимост от това, какво изпитва индивида в момента на прехода, става своеобразно запълване на клетките,като силните емоции могат да изменят резко конфигурацията, а спокойните емоциитихо и плавно. – Какво означава за матрицата достигането от душата на стотното Ниво на Земята? – Това означава, че първичната матрица се е запълнила изцяло с необходимите енергии и по нататък започва процес на самостоятелен ръст на матрицата. Това е начало на нов етап на развитие. Но все пак душата продължава да бъде управлявана Свише. – Прекратява ли се някога запълването на матрицата с енергии? – Матрицата е постоянна и запълването на клетките с нови качествени по състав енергии не се прекратява никога. Развитието,

това е безпределна трансформация на вътрешното съдържание или на композита. – Допускат ли се некачествени енергии в матрицата? – Не, не се допускат. В клетките постъпват енергии само с абсолютно качество, тоест най-чистите, без дори най-малките примеси. А какво е това „мръсотия“? Това също е енергия, но с друго качество, от много ниско Ниво, затова и самото ѝ качество е ниско. Тя не се допуска във Висшите светове, а се очиства от душите и остава долу. По тази причина на Земята душата преминава през изчистване, отхвърляйки временните обвивки, в които се натрупват енергокомпоненти с нисък състав. Обвивките не пропускат в матрицата несъответствуващи качества. В нея постъпват само енергии от най-висок порядък. Затова те са еднородни. В матрицата прониква най-чиста енергия, макар и с различно качество. Във всяко качество има своя абсолютна величина, известен еталон за дадения цикъл на развитие. Човек натрупва същите енергии, както и Аз. Те се различават само по мощност и качество. – Може ли да се счита енергията, която човек получава чрез пороците за некачествена? – За положителната Система тя е некачествена, а за отрицателната, това е енергия с най-добро качество. В Йерархията на Дявола също се усъвършенствуват, но в противоположното направление, затова енергията на пороците, това е водещо качество при Дявола. – Матрицата определя ли типа на поведение на човека за всеки негов стадий на развитие, например, в един живот той е смел а в друг страхлив? По какъв начин се определя типа поведение за следващия живот? – Това се определя от целта. Именно тя задава какви енергии човек трябва да набере за следващият живот при достигането на поставената цел. Енергиите, които са необходими да набере човек, това са качествата на неговия характер, затова се подбира такъв тип характер, който да съответствува на целта: или смелост, или предпазливост или нещо друго. – Матрицата на човека започва да се запълва на Земята, а ко-

гато той преминава в Йерархията и става Същност, неговата матрица продължава ли да се запълва, или във Висшите светове нужните натрупвания се извършват по друг начин? – Не, всичко става аналогично. Същността запълва клетките и прави нови надстройки и пристройки. Става нарастване в началото на първите Нива на клетките, а след това на клетъчните бази. Това са тези същите клетки, но с много по големи габарити. – При възхода по степените на Йерархията, длъжна ли е душата на всяко Ниво да запълни матрицата с определено количество енергия, за да се повдигне на следващото Ниво? – Да. Но не се отчита само количествения показател. Задава се програма с цел, да се получи известен норматив от различни енергии с различни качества. – На едно Ниво матрицата се запълва с едни видове енергия, на следващото с други? – Всяка степен изисква и количество и съответствуващо качество на енергиите в клетките. Без да постигне нормативните показатели душата не може да се повдигне на следващото Ниво. – Но при прехода, в началния стадий душата може да донабави тези енергии, които е започнала да наработва на предходното Ниво, тоест някои клетки започват да се запълват на по ниското Ниво и продължават на по висшестоящето. – За какъв период на развитие се дава първоначалната матрица? За цялото време на пребиваване на Земята или до края на пребиваване в Йерархията? – Не, предел в първично построената матрица разбира се има. Първичната матрица, отчитайки следващите планируеми клетки е разчетена на запълване до няколко първи Нива на Йерархията. Но разбира се, това не са нейните ограничения. Личността има право на ускорено развитие, затова способния и целеустремен индивид може да запълни своята матрица още на Земята. Всичко зависи от самата личност. Еднозначен отговор никога не може да има. Винаги има варианти. – Може ли в развитието на Същността да настъпи такъв момент, когато за нея матрицата не би имала значение?

– Такъв момент никога няма да настъпи. Матрицата винаги има огромно значение за всяка Същност, защото без нея личноста не е личност. Индивида без матрица престава да съществува като одухотворено създание. Матрицата – това е Личността. 2. Триединство на душата. Душата има много особености на изграждането си и сред тях трябва да се отбележи наличието на триединство. Когато аз (Л.Л.) започнах да раскривам дадената тема, то изхождах отначало само от една фраза казана от Бога – „Душата е триединна“. Но при подготовката на въпросите по дадената тема при различните контакти се добрах до много истини, свързани с това понятие. –Душата е триединна. В какво се състои нейното триединство? – Душата се състои от три начала: положително, отрицателно и Управленско. Тоест, можем да си я представим по нагледно като състояща се от трите сектора на кълбото (вж. рис. 4), главното от които се явява Управленското. Във всяка душа има положително начало от добро и отрицателно начало от зло и всяко от тях при равновесно състояние заема една четвърт от обема. Управленческата част винаги в развиващата се личност заема половината от кълбото. При първоначалното сътворение на душата и трите сектора са равни помежду си, всеки започва да се развива от 1 %. Това се дава изначално на всяка душа. В хода на развитието съотношението между секторите се изменя постоянно, но Управленческата част, достигайки половината от обема, по нататък запазва своята част винаги равна на половината от общия обем. Такава е програмата за строежа на душата. – А още какви енергии, освен положителната, отрицателната и неутралната се залагат в душата при нейното сътворение? – Не. На душата се дават три основни енергии и повече на нея нищо не и трябва за по нататъшно развитие. – А може ли душата веднага да мисли? – Не, тя напомня новородено дете. Каквото е заложено по програма в нея за първия стадий, то това тя и прави. Главното е,

тя да има стремеж към каквото и да било разитие. А самото мислене се развива вече в процеса на преминаване през различните стадии. ТРИЕДИНСТВО НА ДУШАТА

Рис. 4 – Ако душата се развива само в посока на доброто, то в нея остават само два сектора: положителен и управленчески? – Не, един процент от отрицателния сектор задължително остава. Това е константа. Той съществува от началото на сътворението и нищо не може да го унищожи. – Така също и положителната част може да се намали само до един процент 1%? – Да. – А Управленческата част може ли да се намали? – Не, в хода на развитието тя само се увеличава, защото всеки ръст на положителната или отрицателната част води до ръст на Управленският сектор. – Длъжна ли е развиващата се личност да подържа баланс между положителната и отрицателната същност на душата си? – Не обезателно. Секторите никога не трябва да са еднакви. Самото развитие винаги води до превишаване едната или другата част. – Ако личноста в процеса на развитие достигне такова съотно-

шение на секторите, че освен единния процент в нея всичко стане положително, какво ще стане с нея в последствие? С какво тя ще се занимава по нататък при такъв набор на енергии? – Такава личност ще се занимава с творчество в Системата на Ангелите. А ако стане напълно отрицателна освен единния процент положителност, то тя преминава в Системата на Дявола. Стават други насоките на прогресиране, други интересите. – Какво влиза в сектора на Управлението? – Това е особена част от строежа на душата. Може да се каже, че там е самосъзнанието, разума на тази душа. – Нещо като мозъка на човека. – Нещо подобно на това. Сектора за Управление на душата расте за сметка на другите сектори: положителния и отрицателния. – Каква е основата на Управленческата част на душата – на съзнанието или на подсъзнанието? – Много добър въпрос. Този въпрос дотолкова Му се хареса, че за него Той даде сто точки. Управленческата част, това е подсъзнанието. То се базира на енергиите на одухотворението и на осъзнаването на своето „АЗ“. – Какъв е строежа на Управленческата част. Тя в матрицата ли се намира? – Осъзнанието, като обвивка, облича матрицата отвън и се явява основна действуваща сила на подсъзнанието, тъй като то се намира постоянно в състояние на съхранение на своето вътрешно съдържание и поради това е по слабо активно от съзнанието. То дава на Същностите самостоятелност за осъзнаване на всичко. Осъзнаването на себе си в душата се случва само в началният етап при незапълнена матрица (така младенеца се осъзнава, че той съществува макар, че нищо не разбира). А когато душата се развива и матрицата се запълва, то индивида започва вече да осъзнава освен себе си, наличието на окръжаващия го свят. – А как са свързани между себе си Управленческата част и програмата? – За Същностите, разработената програма се поставя в Управленческата част за един жизнен предел. При човека програмата

също е свързана с Управленческата част, но тъй като при него има още и обвивки, то програмата се записва на всяка обвивка със съответствуващ режим на работа за всяка от тях. Във всяка обвивка има своя програма или по точно под-програма. Ако говорим за жизнения предел за който се дава програмата, то той за всички е различен. За Мен например, този предел е пълния цикъл на развитие на Йерархията. Това е един мой живот. След завършване развитието на Йерархията, програмата при Мен се заменя с нова. – Как управленческата част развива програмата? – Осъзнаването на индивида дава ход на програмата и управлява в движение нейното изпълнение, тоест пресмята по какъв път ще му е по изгодно да я осъществи. Вие нали планирате за следващия ден какво да правите, как и какво няма да успеете и трябва да го отложите на по късен срок. – Как работи Управленческата част? – Управленческата част създава определени натрупвания, постъпващи в матрицата. Но самата матрица е разделена на три отдела, в които се съдържат три различни видове енергии, тоест всяка част от триединната душа: положителна, отрицателна и Управленческа създават натрупвания в собственния отдел на матрицата. Освен това, в Управленческата част преминават най-високите енергии от другите две части. Това е независимо от личните натрупвания, които тя прави. Така, че фактически нейните енергоресурси се увеличават в троен размер. – В какво се състои работата на Управленческата част вътре в душата, ако положителната и отрицателната част могат да се намалят до установеният минимум или максимум? – Управленческият сектор ръководи всичко. Всичките закони на развитието действуващи вътре, както например физическия мозък на човека ръководи физиологичните процеси в организма, контролирайки ги. И всичко действува подчинявайки се на определени закони на физическото тяло. Така и Управленческата част на душата вижда всичко, което става в нея и при необходимост осъществява преустройство. – Но как тогава тя позволява на положителните енергии в ду-

шата да се намалят до минимум – недоразбрахме ние, изхождайки от тази позиция, че този който ръководи, няма право да позволи, да се прероди душата от положителна в отрицателна. – Затова този минимум е поставен от Управленческата част. С развитието той се мени в процентно отношение. Това съвсем не е този минимум, който се дава на душата при сътворението. Обема на душата нараства според усъвършенствуването и. Минимума до който може да се намали или увеличи положителната или отричателна част, се взема от общия нов обем, тоест това е един процент от настоящото състояние на душата. Затова един процент от първоначално създадената душа и един процент от нейния последен обем могат несъизмеримо да се отличават един от друг. И Управленческата част по пътя на изчислението установява постоянно този един процент от новия обем. – За Управленческата част, не е ли важно да поддържа баланса между максималната и минимална част в душата? – Как да не е важно. Тя прави всичко зависещо от нея за да го спазва. Тя следи за всичко. Тя има всички закони по които се развива, в това число и баланса. Това, което е според законите, тя го допуска. Но всичко решава свободата на избора. – На нас не ни е ясно следното: ние считаме, че развитие в отрицателната посока, това е лошо. Защо Управленческата част не препятствува на душата да натрупва отрицателни качества? Нима подобно ограничение не е трябвало да се заложи в нея? – Това става единствено заради закона за свободната воля. Всяка личност има право да избира и никой не смее да ограничава нейните желания или да пречи на избора. Всичко става на основата на действието на законите. – Някои души натрупват в себе си твърде много отрицателно. Нима не трябва на това да се попречи? – Вие искате да кажете, че ние управляваме тези души, които след това попадат при Дявола и Ние не им пречим? – Да. Нали би било възможно с някакви изкуствени мерки да не се допускат душите в отрицателната част . – При Мен има свобода на избора. Всичко опира до нея. На

мен са ми нужни високосъзнателни души, качество достигнато чрез висока съзнателност. А всякакви искуствени ограничениия не дават това качество. Освен това, ако не се допускат деградиращите индивиди в отрицателната страна, то тогава кой би работил за Дявола? На него също са му нужни кадри за изпълнение на черната работа и то в голямо количество. Работата е там, че те извършват черната работа под Негово управление но за Мен, за Моите цели. – Разбрано. – И на Мен и на Него е нужна мощ, продължава Бог, за да може да се изпълни този обем работа, който Аз Му предоставям. Затова Той трябва да се разширява заедно с Мен. Ние също управляваме развитието на индивидите и внимаваме за избора на душата. До някакъв предел тя още избира накъде да тръгне: към доброто или към злото. Но целия този избор е до този момент, след което или дадената душа идва при Мен в положителното начало или при Дявола, в отрицателното начало. Аналогична работа по избора между плюса и минуса извършва и Управленческата част във всяка душа. Тя диктува законите. А вече изпълнението им е дело на избора. – Управленческата част неутрална ли е? – Тя също така се състои от плюс и минус, тоест всичко найдобро от положителната част преминава в нея, запазвайки положителния полюс. Същото е и за отрицателна част. По тази причина в нея присъстват и едното и другото и освен това в тази Управленческа структура влиза и енергията на одухотворението заедно с Божественото начало. – Къде се намира матрицата в триединството на душата? Как те са свързани помежду си? – Схематично това изглежда така: (на контактъора Л.А.Секлитова и дават схемата – вж. рис.5). – Паметта на Висшите личности в Управленческата част ли се намира или някъде на друго място? – Паметта се намира в матрицата. Всяка нейна клетка представлява известен блок на паметта, защото която и да е частица

с определено качество на енергията съдържа в себе си памет за тази ситуация, както и за действията, мисленето и чувства, чрез които тя е била получена. Паметта на душата фиксира даже зачатъчните мисли, които още не са получили завършена форма. Даже илюзиите, които строи душата относно нещо си, също се запазват в душата. Висшите личности са способни самостоятелно да извлекат спомени от блоковете на паметта. Но да се обърнат към своето минало прочитайки го – това могат само Личности с определено Ниво на развитие.

Триединната душа в съединение с матрицата Триединната душа Матрицата Управленска в триединство част

Рис. 5 3. Болести на матрицата. Деградация. Материалното тяло на человека страда от болести, но ние често чувствуваме, как страда и нашата душа. Затова е своевременно да се постави въпроса за заболяванията на душата. Душата е изградена от финна материя. Но може ли тази финна материя да се повреди, да заболее? Тук също има много неясноти, и ние започваме да задаваме на Бога следните въпроси: – Има ли дефект, който води матрицата до заболяване? – Има. – Това с какво е свързано? – С грешки в конструкцията на пристрояването. Случва се, когато натрупаната енергия се изгубва от матрицата, ако в някоя от

клетките се образува пробойна. Енергията от тази клетка може напълно да изтече. – И някой намесва ли се в този случай? – А вие как мислите? – Може да се намеси Определителя или Системата, която контролира развитието на дадения индивид. – Намесва се Медицинската система, грижеща се за всички Мои Същности. Тази система лекува индивида, тоест достроява повредената клетка. Но след лечението, тя остава празна и се налага да се запълва отново. – Но нали индивида е преминал през някакви ситуации и не по своя вина е загубил енергията? – Е какво, ще трябва отново да наработва тази енергия. Клетката трябва да бъде запълнена с нужното качество. Кой ще му даде тази енергия? Всичко трябва да бъде изработено със собствен труд. Само личните наработвания дават исканото качество. – Никакво снизхождение или поощряване не му се дава? – Не, не се дават. Отново, работа и пак работа. – Следващата програма на индивида сменя ли се? – Естествено. Заради случилото се, душата се спуска на няколко степени по ниско и от там започва да извършва необходимите натрупвания. Какво пък, случва се и такова. Всичко се случва. – Запълването на матрицата във Вашата Йерархия и при Дявола еднакво ли е? – Процеса на запълване на клетките с енергии е еднакъв, тъй като Аз съм Създателя на всички души, в каквито и системи те да се намират, принципа на изграждането остава Мой, а качеството на енергиите зависи от избрания път на развитие. – Ние знаем, че в душата има матрица и обвивка. А какво е конкретното място на съзнанието и ума на човека? – Съзнанието се намира в матрицата, а ума, интелекта в постоянните тела. Разбира се, ума на човека не принадлежи на физическия мозък и не зависи напълно само от него. Когато душата напуска материалната обвивка, нейният ум се запазва и се обога-

тява от въплъщение към въплащение. Обаче, поради ниското си развитие, човек не е способен да мисли чрез матрицата си, тоест докато той разработва своя мисловен апарат, той се намира извън пределите на матрицата. – И при Висшите Йерарси същото ли е? – Не при Тях е малко по различно. Но вие засега няма да разберете. – Как и поради каква причина стават разрушения в матрицата? – По причина на Моето въздействие, тоест Който я е създал, само Той може и да разрушава. Самопроизволно матрицата не се разрушава. – И никакво друго Същество не може нито да я счупи, нито да я разчлени на части. – Не. Нито едно Същество не е способно нито отвън, нито отвътре да я разруши. Единственното, което е достъпно за индивида в своето въздействие на нея, това е допълването на собствената матрица с нови клетки, с новообразования. Това е което Аз допускам. – А какво тогава се случва при деградацията на индивида? – Опразване на клетките на матрицата, тоест разходване на енергията, изразходване на енергетичните съставящи натрупани по рано. Но самата енергооснова, конструкцията на матрицата, никога не се разрушава и частицата, която управлява началните действия, микропроцесора, също е постоянен и нищо не може да разруши тези две основно съставящи освен Мен Самия. – Значи, деградиращия човек изразходва Вашата Божественна енергия в своите клетки и ги запълва с грубите енергии на Дявола при преминаването в Неговата отрицателна Йерархия? – Да, изменя се качеството на запълване на матрицата. Образно може да се представи, че светлата енергия се замества в клетките с тъмна. Но матрицата при преминаване към Дявола не е изцяло тъмна. Тъй като самата основа на матрицата е направена от Мен и се развива в Моя свят, то до определен момент тя се запълва със светли енергии, и при деградацията те не се израз-

ходват изцяло, а само тези, които са били с не добро качество. Затова част от светлите енергии в такава душа остават при прехода и към Дявола. – Получава се, че в матриците на Вашите и на Дявола души, няма разлика? – Разлика има. След окончателното преминаване към Дявола, започва запълването на новите нарастващи клетки само с енергиите на Дявола, които са му нужни за развитието на душите в желаното от Него направление, без да постъпват други типове енергии. С тази цел за преминалите при Него души Той съставя вече такива програми, които способствуват за наработване от душата на енергии само от Неговия тип. – В Системата на Дявола може ли да има деградация на личността? – Да, има случаи, когато Неговите индивиди се обръщат на страната на доброто, но Той тогава или ги унищожава или напълно опустошава, изчиства ги от наработените енергии и започва да ги развива отново в неговите ниски светове. 4. Времето и матрицата Душата на човека, въплътяващ се на Земята, постоянно се свързва с времето. Всеки етап от развитието ѝ се ограничава в определени времеви рамки. Ще изясним какво означава времето за вечната душа. – Как влияе времето на матрицата? Зависи ли матрицата от времето, тоест колко натрупвания тя извършва за който и да е промеждутък от нейното съществуване? – Времето не влияе на матрицата. Тя не може да зависи от него, тъй като самата тя е вечна. – Времето се явява като носител на програмата и толкова? – Да, повече няма никаква връзка. Матрицата след време се съединява само с програмата на тялото от неговото раждане до смъртта. За самата матрица времето може да се натрупва до безкрайност, ако тя остава незапълнена.

– Матрицата на душата на човека съществува ли извън времето, когато тя се намира извън тяло? – Когато душата се намира извън тяло, тя пак е свързана с време. Тя се подчинява вече на друго време, съответствуващо на този свят, в който тя пребивава. Времето в него се измерва с други изчисления и неговата продължителност е друга. И макар да се говори за безкрайността на времето, но то винаги е измеряемо. – Когато душата се изпраща в някой свят, тя съединява ли се с времето на този свят? – Да. Всяка душа има своето време, което се развива заедно с този индивид когото това време води. Човек е привикнал да се отнася към времето както към постоянна величина, постоянна за дадения човек или свят. Но времето е способно да се развива по такъв начин, както и всичко останало и то също притежава своя матрица на строежа си. Развивайки каквото и да било, времето, преди всичко се развива само. – А каква е разликата между матриците на душата и на времето? – Те се отличават по качеството на материята, по конфигурация, по своите възможности и цели. Въобще времето, това е абсолютна величина, съвършенно самостоятелна, поради което то присъствува във всичко, тоест то е дошло до такова високо Ниво на развитие, че присъствува навсякъде. То пропива със себе си всички планове. Без него няма живот. – Когато физическото тяло на човека умира, то всички единици на времето, които са били в него, преминават в общото поле? – Времето има собственна Йерархия, тъй като на всяко Ниво на развитие съответствува своето си за него по развитие време, свои времеви единици. Поради това, след разрушаване на тялото единиците време се връщат на съответствуващото им Ниво на усъвършенствуване. – По какъв начин времевата матрица се съвместява с програмата на човека при изпращането му на Земята? – Трудно е да ви се обясни това, което вие не можете да видите... На всяка цифрова матрица се наслагва времето, нещо като

квадратче: цифрата-квадратче в матрицата на душата и квадратчето в матрицата на времето са еднакви, по точно не еднакви, а съответствуващи на обема, програмата и кода, тоест не на същото число, тъй като това са „финни“ конструкции и при тях самите времето е друго. Затова, наложената на матрицата продължителност на времето е друга в сравнение с продължителността на времето във физическия свят. Фактически човек живее в няколко времеви континуума: физическото тяло е в едно време, финните конструкции в друго време, матрицата в трето. – Може би управлението на времето се извършва от програмата на човека и се заключава в това, че то твърдо свързва цифрите в матрицата? – Свързва и в матрицата и в самата програма и задвижва подобно на работата в един завод, действието на едни ситуации и процеси и изключва други. Държи всичко в определените времеви граници. – Матрицата на душата обикновенно се запълва с наработените от човека енергии. А запълва ли се с нещо матрицата на времето? – Разбира се, че се запълва. Ако времето се усъвършенствува а не деградира, което също е възможно, то неговата матрица обезателно се запълва със съответстващите компоненти. Времето има свой особен композит. – Вечните Същности също ли имат матрица на времето? – Назовете тези вечни Същества. Кого имате предвид? Светове има множество, където има Висши. – Например Определителите или Учредителите*. – Да, те имат матрица на времето. – Значи се подчиняват на общите закони на мирозданието. – Да, разбира се. – Душите на някои хора имат способноста да се излъчват от физическото си тяло. Но защо душата по време на сън не чувствува как времето тече? – Тя чувствува – но друго време. Основно човек е настроен да възприема единиците физическо време. За него, то най-добре се

усеща. Душата има много по финни усещания за времето и затова човек не ги забелязва. Но душата усеща това време, което е запрограмирано относно дадения сън. В съня също има време, но свое. Навсякъде има време, но времето има различни мерни единици и различна продължителност. 5. Матриците на различните форми От познанието на основата на душата на човека аз преминавам към изучаването на душите на други живи форми. – Съществата от различните паралелни светове имат ли еднакви матрици или са различни? – Различни са. Строят се по различен начин и от различни типове енергия. – Всички видове души ли имат матричен строеж? – Всички. – Може ли душа с празна матрица да бъде вселена в тяло на човек, или тя трябва предварително да премине развитие в тялото на риба или животно? – Всичко зависи от създаването на нужния тип душа. За първия земен тип, не може. Душата трябва да запълни своите клетки предварително с най-ниските енергии. – Новата душа трябва ли да започне с Нивото на развитие на минералите? – Не, не обезателно от минералите. Душата може да започне своя еволюционен път от растенията, а в някои случаи, от насекомите. – А втория тип земни души веднага ли се вселяват в тялото на човек? – Да, разбира се. Това са именно тези души, които се създават специално за Земята за формата на човек, тоест, обикновени матрици с постоянни и временни обвивки се вселяват в материално тяло. Но в тяло на човек, както вече стана дума, могат да се вселят души от животинския свят и от други светове, в които съществата са се доразвили по енергетика до човешкото Ниво. Потенциалът

на техните души е равен на енергопотенциала на вашия свят. Такива хора интуитивно чувствуват своето извънземно произхождение и се считат извънземни. – Душите на планетите също ли имат някакви матрици? – Да, разбира се. Сега например Ние можем да вселим душата на планета в тяло на човек, макар че за вас това да ви се струва нереално. Ние, в дадения случай, имаме предвид вселяване на душата на планета във вашият контактъор. Нека съпоставим човешката матрица с матрицата на планета. Трябва да се разбере защо такова вселяване е възможно в такива души като А*...(назовава космическото име на контактъора). Нейната конфигурация е много сложна. Колкото по висша е душата по развитие, толкова по сложна е нейната конструкция и толкова са по близки такива сложни души една към друга. Затова сложната по строеж душа на човека максимално се приближава до душата на планета и обратно. Планетите сами по себе си са по високо от човека и на него е необходимо дълго време за да достигне например, някакъв начален етап на нейното развитие по мощ, по разнообразие на енергиите запълващи матрицата, по своята конфигурация. Затова, ако човек е достигнал стотното земно Ниво, то неговата душа е напълно възможно да се всели в тяло на планета, тъй като конфигурацията на неговата матрица максимално се е приближила по строеж до конфигурацията на матрицата на планета. – Това напомня преминаването на душите от Ниво към Ниво в Йерархията. Така също при достигане от животното на своето найгорно Ниво, когато неговата матрица става аналогична по строеж с човешката матрица от най-ниското Ниво на земния план, то животното, неговата душа, може да се всели в човешко тяло. Но този преход става на най-ниското земно Ниво, а най-ниското ниво на човека на Земята го отличава от най-горното земно Ниво в продължение на развитието му, за сто земни Нива. Именно тези Нива трябва да се различават: едната душа току що е дошла от животинския свят, а другата е построена вече толкова мощно и многопланово, че е готова да се всели във формата на планета.

– Колкото е по-висш по устройство енергопотенциала на душата, толкова повече тя се приближава към някой нов свят, към Нивата от Йерархията. Ето вие например, сте преминали определено ниво на развитие на ниво планета и сте се приближили към нивото на някои много по Висши Същества*. Поради което вие може да бъдете вселени в телата на тези Същества, но в друг свят, на друга планета или на някое високо енергийно ниво. Във физическия свят вече едва ли ще се появите, но можете да бъдете на ново енергийно ниво. – И по тази причина всяко Висшестоящо Същество може да бъде вселено в нижестоящо? – Да, може. Вселението се извършва на границата на Нивата на развитие. Когато вселението става по обратен ред: от по високо към по ниско Ниво, което е свързано с изпълнението на по особени задачи, то обезателно се използва точен разчет, за да може нижестоящата форма да издържи много по високия енерго потенциал, за да не разруши тялото от огромната си мощ. Нали всяка една форма на един свят се изчислява да издържи само на неговия най-висок потенциал. И когато душата се спуска в това тяло от висшестоящо Ниво, то и на душата и е необходима защита, и на самото тяло е нужна защита, която се дава от множество специални слоеве. – При Висшите Йерарси матрицата същата ли е както при човека? – Не. При Тях има съвсем различен строеж. – А от къде се взема този „друг строеж“, ако те са започнали развитието Си от земния план, преминавайки човешкият стадий? – Не всички Същности в Йерархията са преминали през човешкия стадий. И именно тези имат различен от вашият строеж. Обикновенно нарастването на нужните обеми при Висшите става отгоре. Но ако говорим за тези души, които идват от Земята, то след като тяхната матрица се е запълнила на земния план с нужният състав от енергии, върху тяхната матрица отгоре се натрупват допълнителни обеми. Те растат като восъчни пити в различни страни. Матрицата се разраства.

– Колкото е по голям интелекта, толкова по бързо ли се запълва матрицата? – Да, нисшите души не винаги са способни да запълнят клетките с необходимата по качество енергия, поради което при тях се извършва очистване от така наречените „мръсни“ енергии. При нисшите души, макар и да са развиващи се, не всичките наработени от тях енергии постъпват в матрицата. „Мръсните“ енергии не се допускат в нея. А Висшите личности, които са вече в Йерархията, не произвеждат енергии от ниския диапазон. При тях няма такова очистване, каквото съществува на Земята. Високите личности работят с такъв енергиен диапазон, който отива директно в тяхната матрица. Няма бракувани енергии, затова и матрицата им се запълва по бързо.

Глава 2

РАЗВИТИЕ НА ДУШАТА Ние научихме, че душата има определен строеж, но как стават измененията в нея? Или тя остава постоянна? За какво ние цял живот се учим и какво дава това на душата? Съществуват много въпроси, които е нужно да се зададат на Бога, за да се разбере смисъла на нашето съществуване. И ние отново се обръщаме към Твореца. – В какво се състои усъвършенствуването на душата? – На битово ниво то се състои в придобиване на жизнен опит, нови знания, в развитието на чувствата и интелекта, а на енергетично ниво, това е нарастване на собствения енергетичен потенциал. – За сметка на какво става еволюционния растеж на душата? – За сметка на нейното развитието чрез жизнените ситуации. – Може ли да бъде ускорено прогресирането на душата? – Не бива да се ускорява прогреса на душата. Това трябва да се разбира така. Както и е дадено, така и трябва тя да се развива. Затова се съставят програми, които определят и съдбата. – На всяка душа ли се дава правото да еволюира? – Не, на всяка. Има и програми за деградация. – Защо се дават такива програми на човека? – За проверка на трайността на придобитите в миналото качества или за наработване на недостигащите. – Но нима може да се поощрява деградацията и нима човек не е длъжен да се бори с нея? – Разбира се,че трябва да се бори. В това се състои смисъла на проверката. Определя се до каква граница е способна да се спусне конкретната душа при неблагоприятни условия. Тя може и да не се спусне, а просто да спре развитието си на духовно ниво, ако вътрешните качества са трайни, такъв човек няма нито да пие, нито да употребява наркотици. Той просто ще се затвори в тесен кръг и

ще започне автоматично да изпълнява поръчаното дело. В случая, ако програмата за деградация е насочена към придобиването на недостигащи качества, то душата върви по отрицателния път и допълва необходимите енергии. При това не е задължително човек да стане злодей. Някои форми на дейност способствуват да се наработят отрицателните качества. Например, изчислители, програмисти, военни могат да наработят отрицателни енергии за сметка на дейности необходими на обществото. – Ако някаква личност се е повдигнала високо в развитието си, тя вече не се спуска отново или в някакъв момент започва движението си надолу? – Защо решихте, че инволюцията е възможна? – Има една теория всред хората, че личноста отначало се повдига нагоре в развитието си, а след това започва да се обръща в обратна посока, спускайки се отново в материята. Това е като колебанието на махалото. Началото в едната посока а след това в другата. – Не, това е абсолютно невярно. Как може човек, повдигнал се много високо, пак да се спусне! Неговото съзнание става съвършено друго, а и най-главното, това вече става енергетически невъзможно. При него ще настъпи отблъскване на енергиите от ниския план. Но ако се говори за средното ниво на човека, то той може да започне да слиза надолу, ако използва наркотици или алкохол, защото алкохола, както и наркотика, изключват съзнанието и човек действува вече механически, разрушавайки себе си, изгаряйки натрупаната енергия, а след като нейния обем е започнал да намалява, пада енергопотенциала на душата и тя започва да слиза надолу. Но това касае само средното ниво на развитие. Високите души не са способни на това, затова и не се спускат надолу. Хората изграждат закономерността за развитието на душата на принципа на махалото, обърквайки някои факти. Например душата на човек може да се всели в тяло на животно, спускайки се една степен по ниско, но това е наказание, и то се случва много рядко. Второ, душите на възвишените личности се спускат долу за изпълнението на специални мисии. Но това е нужно не за тяхното развитие, а

за това да повдигнат със себе си и други. Разбира се това също са единични случаи. – Колко високо Вие цените праведника? – Праведниците, както и алкохолиците са различни, затова понякога дейноста на алкохолика може да се оцени по високо отколкото на праведника. Има такива праведници, които не забелязват вредата, която нанасят на окръжаващите ги, стремейки се към правотата на своите действия. Те, изглежда, всичко правят правилно, борят се за правдата, а на останалите от това им е само зле. Да се съди за човека е необходимо по резултатите, по това какво той дава за другите. Също и за алкохолиците. Има ниски, груби индивиди, а има и напълно безобидни, които само спят и особено зло на другите не причиняват. Има и такива алкохолици, програмите на които са силно преплетени с програмите на други хора и позволяват да се проявят отрицателните им свойства. Алкохолиците създават ситуации, при които се проявяват качествата на другите хора. Затова такива ниски индивиди се налага да се ценят не за техните лични качества, а за този негатив, който те проявяват в другите. – Защо развитието на човека става само чрез трудности? – Затова защото, както показва практиката човек е неспособен да съчувствува на когото и да било, не изпитвайки трудностите сам. А на Мен ми е нужно да се изработят в неговата душа положителни качества, затова колкото повече човек преодолява препятствията, толкова по високо се оформя неговото ниво на съзнателност. Благата само развращават душата. Лекият и спокоен живот не способствува за придобиването на високи духовни качества и необходимия енергопотенциал на душата. – Всяка нация ли има свои пътища на усъвършенствуване? – Да. Всяка нация има особености на усъвършенствуването, но не някакви отделни пътища. Пътищата на Земята при всички са еднакви, всички преминават през трудности. – Може ли усъвършенстването на душата да мине без трудности? – Вариантите на програмите за развитие могат да бъдат най

различни. При висшите личности живота може да протече спокойно. Те виждат висшата цел и се стремят към нея. На тях трудностите не са необходими вече, тъй като нужните качества на характера са придобити, енергопотенциала е набран и остава само последователно да се върви към целта. А ниските индивиди не знаят накъде да вървят, мятат се от една страна на друга, защото интелекта им не позволява да намерят нужната ориентация и него трябва да развиват принудително. Трудностите помагат да се придобие жизнен опит и да се разработи мисленето. Висшата личност сама ще приложи максимум усилия за да ускори своето развитие, затова трудностите могат обратно да забавят нейния прогрес. – Може ли да се измени материала от който е създадена душата, да се измени нейната природа и способ за усъвършенствуване? – Може. Но другия способ ще бъде вече не за вашата Земя а за други светове и планети, тъй като именно материята на света, неговата енергетика задава способа на усъвършенствуване. – От кой свят започват своето развитие душите, които преминават през друг стадий на развитие т.е. не през човешкия. Откъде започва тяхната еволюция? – Може да се обясни по различен начин. В някой момент от еволюцията, тъй като човек няма пълни и правилни знания за мирозданието. Може да се каже, че еволюцията на душата започва от лабораторията в която тя се създава а може да се вземе като точка на отчитане от този свят, в който душата се изпраща първоначално. Но ако се говори за лабораторния вариант на нейното създаване, то трябва да се уточни, че душата може да се счита за вечно съществуваща, защото тя е събрана от частички, които са били вечни. – А ето С.*, Ю.*, – ние назовахме космическите имена на двама Висши Йерарси, те през какъв процес на еволюция са преминали? Нали когато те са се появили, Земята още я е нямало. – Те са преминали през други светове, друг път различен от този на човека. Има такива светове, които вие даже не можете да си представите. Там протича такъв живот, който чрез вашите поня-

тия е невъзможно да се предаде, тоест е невъзможно да се опишат тези светове чрез образите, които са ви познати. – Възможно ли е да ни покажете нещо, макар и приблизително, което бихме могли с да сравним с познатите ни неща. – Показват картина на контактъора, в която тези Йерарси се намират ниско долу по отношение на Земята, което говори, че Те в своето развитие са започнали много по ниско от човека. И за нас, това е вече факт според който може да се съди, че различните души започват еволюцията си в различни светове, от различни Нива, но това не им пречи да се повдигнат много високо. Някои души са способни да изпреварят други в своето прогресиране. Показвайки картината Той добави: – Ако има някои ниски светове, това не означава, че в тях всичко е безнадеждно тъпо. Душите преживявайки много животи, така или иначе придобиват голям опит и знания. – Но в тези светове живота е протичал по-сложно отколкото на Земята или по просто? – Навсякъде всичко е много сложно. Нищо леко няма. Даже и Ние имаме своите трудности и сложности. – В какво е смисъла на постоянните страдания? – В усъвършенстването на душите, в изработването на такива качества като съчувствие, състрадание към ближния, доброта, безкористие. Само страдайки човек е способен да се доближи до подобни духовни свойства а следователно и към Мен. Ситостта и богатството изработват в човека качества, тоест тип енергии, които го водят към Дявола. – Какъв е смисъла за съществуването на човека? Много хора уверяват, че е само в любовта. – Любовта е една от степените на развитие за земната Йерархия. Тя се дели на различни стадии, от които низшата част на любовта е любовта към любимия, средната към цялото човечество, а висшата към Бога. Но над любовта стои чувството за дълг и висшата съзнателност, които не допускат неправилни действия и винаги знаят какво да изберат. В Моята Йерархия, при Същностите, скалата на ценностите по отношение към земната е

различна. Но навсякъде е първостепенен прогреса на личноста, затова: Смисъл на живота в което и да е съществуване в който и да е свят, това е усъвършенствуването на душата. Всеки миг е длъжен да носи познание, чувствуване, осмисляне на новото. Всеки индивид е длъжен да се доразвие до Моето Състояние, за да Ми стане верен помощник в делата. – За човека съществуват само две направления в развитието, към Вас и към Дявола? – Основните направления са две, но пътищата водещи към Мен и към Дявола са няколко. Ще назова основните от тях. Положителните пътища, водещи към Бога: 1). Пътя на добродетелите: любов, безкористие, помощ на другите; 2). Пътя на творчеството; 3). Пътя на развитие чрез медицината; 4). Пътя на изчисленията и програмирането, свързани с творчество. Отрицателните пътища, водещи към Дявола: 1). Пътя на злото: убийства, лъжа, лакомия, ненавист, агресия; 2). Пътя на изчисления и програмиране без творческо начало; 3). Пътя на автоматизма. – Колко живота на Земята е длъжен да изживее човек, за да премине на първото Ниво на Божественната Йерархия? – За земния план съществуват сто Нива. Но не винаги душата преминава именно това число. Има души, които се развиват бавно и на едно ниво могат да останат в течение на няколко въплъщения или програми, а има и такива, които се развиват ускорено и за един живот са способни да преминат през две-три Нива, поради

което те по бързо преминават в Йерархията. Сто Нива на земния план, това са сто Нива от земната Йерархия. – Земната Йерархия в каква конструкция влиза? – Тази конструкция принадлежи на Мен (на Бога)*, но аз работя в нейните граници съвместно с Дявола. Земната Йерархия е предназначена за усъвършенстване на началните души, тоест новосътворените, започващи своето развитие от физическия свят. – След преминаването на сто Нива на Земята човек попада ли на първото Ниво на Вашата Йерархия? – Да. Но има души, които и на Земята рязко се откъсват напред в развитието си, поради което те могат да попаднат отведнаж на второ Ниво на Йерархията. 2. Програма Душата се изпраща на Земята за развитие, придобиване на жизнен опит, изработване на определени качества, таланти. На човек винаги му се е струвало, че той сам избира пътищата на своето развитие. Но това не е така. Оказва се, че всеки човек живее и се развива в този свят по програма, която се съставя от Висши Личности. Във връзка с това се появяват много нови интересни въпроси. – Всяка душа, независимо от това в каква форма пребивава, се развива по програма? – Да. Всеки камък, песъчинка, имат своя програма на съединяване, съществуване, разединение. Всички светове и пространства, не говоря за населяващите ги форми, прогресират само по програма. – Кой съставя програмите за човека? – Отрицателната Система, в която работят програмисти. Ние бяхме озадачени от няколкото подобни отговора, тъй като считахме, че човек върши всичко по волята на Бога и затова, търсейки подръжка на своите стари представи, уточнявахме. – Но Вие ли ръководите разработките на тези програми? – Не. Дявола. Всички програми за Земята се съставят от Него.

Бог направи пауза, за да може съобщението да се впише в нашите понятия и продължи. Аз Му задавам целите и направленията за развитие, а Той съгласно тях разработва хода на събитията и всичко останало. Той работи за Моите цели. Неговия отговор за първи път представи Дявола в съвършено ново качество, което трябваше да се осмисли заедно с другите знания. – Значи, за всеки човек се съставя програмата от Дявола? – И по точно от Системата, която той ръководи, неговите програмисти. Но всички цели са Мои. Аз Му ги давам. И ако Аз му кажа какви качества са Ми нужни да се получат в човека, то Той разработва методите, на основата на които се появяват тези качества. Но главното, което Аз предоставям на човека в програмите, това е свободата на избора, която отчита желанията на личноста и и позволява да се развие в желаното направление. На Мен са ми нужни високодуховни, силни личности. – Извършва ли се вживяване на душата в новата програма преди нейното въплащение? – Преди изпращането на Земята запознават само душите които са над средното ниво на развитие. И докато тя се намира във „финния“ свят, става привикването и към новата програма. Но не на всички се харесва живота. Ниските души не ги запознават с перспективите. Тях просто ги изпращат. – Защо не на всички се харесват програмите? Ние считахме, че когато човек се вживее в бъдещия си живот, то той ще му хареса много. – Не. Ако всички биха живели еднакво, то на всички би се харесало, тъй като няма с какво да се сравнява. Всички биха живяли или в достатъчност или в бедност, но еднакво. А когато при хората има съпоставящ модел, от който те започват вече да разбират кое е добро и кое лошо, то естествено бедното съществуване на много няма да им се хареса. – На кое място в душата на човека се записва програмата? – В самата душа тя не се записва. Програмата се пише на обвивката.

– Хората са нисши и затова програмата се пише на обвивките. А къде се записва програмата на Висшите? – Също на обвивките. При тях също има защитни и постоянни обвивки. На самата душа никога нищо не се пише. Програмата се свързва с различните конструкции, а това вече зависи от степента на развитие на Висшите Личности, тъй като Техният строеж на нисшите Нива на Йерархията и Висшите се различават един от друг. – Кой съставя програмите за Висшите Йерарси? – На всяко нижестоящо Ниво на развитие, програмите се съставят от Висшестоящото Ниво, затова програмите на Висшестоящите Йерарси се съставят от още по Високо стоящите на степените на еволюцията. – Когато в душата на човека се извършват промени в жизнената програма, в кои нейни части се внасят изменения – в централния мозък, в половия мозък, гръбначния мозък и т.н.? – Изменения в зависимост от програмата могат да се внасят или в някои отделни части на конструкцията или във всичко наведнаж. – Кой решава в кои конструкции да се внесат изменения? – В съответствие със съставената програма тези указания дава Учредителя на дадената душа, контролиращ нейното развитие. – Ако в програмата на човека се извършват корекции, то как става съчетаване на новите ситуации на изменената програма с вече действуващите вече други човешки програми. – Едновременно се внасят корекции във всички програми на хората, свързани с дадения индивид. Променят програмата на един човек съвместно с всички свързни програми – Но измененията в програмата водят до изменения в ситуациите. Значи, някои хора могат да отпаднат от живота на човека. – Да. Просто той с тях никога няма да се срещне. ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ. СМЪРТ. РАЗКОДИРАНЕ. След смъртта на човека, неговата душа преминава във „финния“ свят. Но какво става с нея там, заспива ли тя или се наслаж-

дава на райски живот? Нито един човек не би могъл да разкаже за това, макар всеки да е бил в този свят. Но ще се постараем да узнаем от Бога и тази тайна. Разбира се, Той не би ни я открил, ако не бе дошло времето за превеждане съзнанието на човека на ново Ниво на разбиране. Затова ще продължим да усвояваме новите понятия свързани с душата. – Развива ли се душата на човека след смъртта във „финния“ свят след като е преминала през чистилището и сепаратора? – Развитието на човешката душа никога не спира, а продължава и на сън и след смъртта (виж съответните глави)*. – Къде душата се развива по бързо, във физическия или във „финния“ свят? – Естественно, че във „финния“ свят. Физическата обвивка на човека се състои от материя, времето в която, а съответно и всички реакции са забавени. Самото време на движението във физическата материя тече по бавно, отколкото във „финния“ свят. Освен това, физическата обвивка е по груба и заглушава „финните“ проявления на душата. На нея и е трудно да се прояви заради твърде грубата материя. Във „финния“ свят всичко е по различно, а на Земята тя е както във скафандър. Без материалното тяло тя е по бърза и поради това, че там на нея и се откриват истинските знания. Не такива както при вас на Земята, където всичко е изкривено и неправилно. Във „финния“ свят душата помни всичко много по добре, а във физическия свят паметта и е затворена. Освен това, на Земята е много ниско нивото на информацията и болшинството знание е неправилно. – Ако душата се развива без тяло по бързо, то с каква цел я спускат на самото дъно на плътната материя, в нашия физически свят? Нали биха могли да започнат развитието и от астралния план? – Разбирате ли, във физическия свят за тази Единица трябва да бъдат наработени определени натрупвания, енергия със съответното качество, която във „финния“ свят душата няма как да получи. Там има друг вид енергия. А това, което и е нужно за бъдещото израстване, като фундамент се полага само на матери-

ална основа. Освен това, в материалния свят по лесно се достига възпитанието на душата. На „финния“план тя всичко помни и не може да направи допълнителни грешки не заради своята висока съзнателност, а заради добрата памет и страха от наказание във формата на карма. А когато душата се намира във физическо тяло, паметта и е блокирана, и ако в нея не са наработени устойчиви качества на характера, то тя ще греши и греши дотогава, докато не наработи високостойностни качества. Грешейки, душата набира повече опит, тя възприема ситуацията не в единствен вариант на изпълнение, а в множество. В нея укрепват повече положителни качества. Материята позволява на душата да натрупа повече и положителен и отрицателен опит. Усъвършенстването на душата в материално тяло се цени повече, отколкото ако би просто съществувала на енергониво. Наработваните енергии са по чисти и качествени, а потенциала на душата по-голям. – Значи, самата основна енергетика се изработва на физическия план? – Не основната, но най-необходимата за дадения тип душа. Хората от Земята отиват в определена пирамида в Йерархията. И тяхната конструкция е дотолкова многопланова, че трябва да започне от материалния свят. Има друг вид устроени души, които минават без физическия план, тоест каквито са ги създали, такива. Те веднага започват своето развитие на „финния“ план. Така, че всеки тип душа има своя основа, а човека започва от Земята. – Как се развива душата във „финния“ свят? – На нея също и се дава програма, но тя се отличава от земната програма, защото там условията на съществуване са други, други са ситуациите. – Във „финния“ свят, някой от Учителите ли води душата или там тя вече сама се развива? – Душата се води също от Определител*, може би и същият, който я е водил на земния план а може би и от друг. Не всеки е способен да води и във физическия и във „финния“ план. В този случай Определителя трябва да има много по-широк диапазон от знания, да съчетава информацията от двата свята, да има голям

опит в сравнение с обикновения Определител, водещ индивида единопланово. – При преминаването на душата от единия в другия свят, когато тя отхвърля обвивките, придобива ли енергия или губи? – Душата придобива. С обвивките тя изхвърля защитата, като скафандър, а всичко това, което е било насъбрано остава заедно с нея. Колкото повече тя се развива, толкова повече тя придобива, натрупва. Колкото по високо тя се повдига, толкова повече се усъвършенствува. – Освен това, в процеса на повдигане, тя получава допълнителна информация както например, в настоящия момент, много хора получават нови знания за Висшите светове и това способствува за допълнително духовно израстване. – Човек се превъплащава на Земята многократно. Каква е ролята на превъплъщенията? – Отработване на кармата, последователно преминаване на Нивата от земния план, тоест последователен набор на съставящите композита енергии на душата. Колкото повече човек се превъплащава, толкова по богат става неговият композит. – Съществуват ли души, които не се превъплъщават? – Превъплъщението е образно понятие, но същността* на дадения процес присъствува навсякъде и винаги. То например има място в Йерархията, тоест за превъплъщаване може да се счита прехода от Ниво към Ниво. То се случва също във физическото тяло на човека всяка секунда време, защото когато душата се усъвършенствува, тя всеки момент напълва себе си с нещо ново. А това вече е превъплъщение, пълно качественно обновление, преход в ново състояние. – Има ли души, които веднаж се въплъщават на една планета, а следващия път на друга и т.н.? – Да, има. – С каква цел се прави това? – Пак така, за по-бързо усъвършенствуване. Но този способ се използува за темпераментните, много умни души, на които са им нужни разнообразни и много активни процеси.

– Процеса на реинкарнация, подобен на Земята съществува ли някъде другаде? – Да, има материални планети на които всичко е аналогично. Въобще всичко е двойственно. – В какво се състои двойственността? – В относителността на строежа. – Артистите много обичат да играят чужд живот. Тяхната дейност не е ли базирана на паметта на минали превъплъщения? – Паметта тук, разбира се, няма значение. На тях им се дава специална програма, за да се покажат възможностите на една душа да прояви себе си по различен начин при различни обстоятелства. Целта на артистичната дейност е да се покаже на хората, как един и същ човек в съответствие с програмата, в ролята на която встъпва сценария, може да се държи неадекватно, различно да чувствува, и самият той да не прилича на себе си от живот в живот. Но подобна професия, разбира се, се базира на принципа на превъплъщението. – Ако човек изпитва силното желание да защити някого, било ли е в миналото на такъв човек, да има нещо свързано със защитата на другите и поради което в него сработва паметта на миналото? – Не, това не е задължително. Поведението може да бъде свързано с програмата. И според нея той има нужда да се включи в ситуация в защита на други, за да отработи своята карма. Всичко е свързано с кармата. – Ако в един живот човек се занимава с усъвършенствуване на физическото си тяло, предават ли се навиците за владеене на тялото в друг живот? – Зависи какви. Ако вземем културизма, то не, а умението да се танцува, то да. – Умението за левитация или владеене на телепатията предава ли се в новия живот? – Не, това е програма. – Човек натрупва качества, преминавайки през много кратки животи, а не един дълъг живот. Защо е така? Нима не би могло да изживее живот от хиляда години и да наработи всичко необходимо?

– Първо, кратките животи помагат да се целенасочва човек, тъй като той постоянно отива там където не трябва. Всяка програма корегира неговото развитие в нужното направление. Второ, едно тяло не позволява да се получи това качество на енергията, което се изисква. Едно тяло дава постоянно определено устройство на ума, начин на мислене, чувства, създава някаква монотонна еднотипност. А тя много пречи на всестранното развитие на личността. При човека всичко трябва да е различно, затова се използуват различни тела в процеса на реинкарнацията. – За цялото време на съществуване на човечеството, на Земята са живели милиарди души. Къде са се дянали? – Тези, които са достигнали необходимото ниво на усъвършенстване са преминали в Йерархията. Който не го е достигнал продължава да се въплъщава или преминават в други светове. Но сега, на границата на 2000 година, както вие знаете, ще става сортиране на душите и твърде много от тях ще бъдат унищожени. – А в минали времена също ли имаше много неудачни души, които са били унищожени? – Не, преди Ние не унищожавахме. Съществуват периоди, в които се проверява зрелостта на душите. И масовото бракуване става именно през подобни периоди, които съответствуват на завършването на цикли на развитие. – Постоянно ли се унищожават неудачните души в моменти на такива преходи? – Да, постоянно. – И все пак, във всяка следваща цивилизация ли се появяват такива бракувани души? – Не винаги. Има много удачни цивилизации. – Откъде се вземат тези постоянно деградиращи Единици? Каква е причината за появяването им? – Допускат се грешки в програмата. – Коя душа се счита за неудачна и подлежи на унищожаване? – Основно това са души, които постоянно във всичките си животи са убивали. – А още какви души?

– Които попадат под влиянието на отрицателната Система и вървят по пътя на съблазънта. Но трябва да се каже, че всяко време има своя скала на моралните норми, свои някакви до-духовни ценности, затова и причините заради които унищожават душите, могат да бъдат различни. Но ако се постави общ знаменател то основно разкодират*, заради безчовечността към другите. Унищожават някои души на убийци, които в земния си живот са продали душата си на Дявола. Те се надяват, че ако минат на Негова страна, то Той ще ги вземе под Своя защита. Но всички души на Земята са Мои и Аз решавам как да постъпя с всеки, да Му ги дам или да ги разкодирам. Случва се и това, че душите на убийците се оказват дотолкова примитивни, че те няма за какво да се ценят. И на Дявала те не са му нужни, Той се отказва от тях и затова такива души се унищожават. – Ако душите се разкодират, значи може да се счита, че те са вечни само за определен отрязък от развитието на една цивилизация. – Не, освен разкодираните, останалите души са вечни. Тоест, проверовъчния ценз съществува за всички души. Но ако те го преминат, то преминават вече във вечно съществуване. – Случва ли се така, че в едно поколение да се вселят ниски души а в следващото много по възвишени? Има ли място редуването на разни по степента на своето развитие души през поколение? – Да, това вие точно сте забелязали. Редуването по нива на развитие съществува. За едно поколение души се подбират с цел изпълнение на конкретни задачи, например поколението на разрушители в един момент трябва да се смени с поколение създатели. Но винаги при това става еволюция на душите. – И преди ли имаше такава смяна на поколенията? – Смяната на душите става поколение след поколение. Обикновенно фактора време оказва влияние и общата програма на душите, която ги обединява и поставя пред тях някаква единна цел. Целта обуславя характера на поведението. Но разбира се, душите се подбират обезателно по качество. Така обикновено става кръ-

говрата. Върти се колелото на въплъщенията, но напред и все напред. Никога нищо не се повтаря. Постоянно става еволюция, но всичко се развива равномерно, и напред също се движат равномерно. – А попълнение с нови души има ли? – Да, обезателно. – Сега всред младежите има твърде много ниски души. Откъде са дошли? – Да именно сега. Бог се произнесе дълбокомисленно, с леко замисляне. Това са тези души, които се предполага да бъдат разкодирани. Те подлежат на премахване, но... Той направи пауза. На тях им се дава последна възможност да проявят своите най-добри качества за да се спасят. Ще видим кой как ще се прояви. – Колко пъти примерно душата трябва да се превъплъти за да премине в по-висок свят, двадесет, петдесет, сто пъти? – Всичко зависи от самите души. За някои и сто превъплъщения не стигат. Количество души В различните времена на Земята са съществували различно количество хора. Те са били ту повече, ту по малко. Но с какво е свързана численоста на населението на нашата планета? Какво и влияе? Ще се постараем да изясним тази закономерност. – Числеността на хората на Земята постоянно се мени. С какво е свързано това? – С потребностите на Земята и Космоса. Хората са енергоносители. Чрез тях на Земята се предава необходимата енергия и чрез тях Космоса получава енергия от друг вид за своите нужди, тоест чрез човека се извършва кръговрат на енергията между Космоса и Земята. Тъй като вашата планета се развива, изменя се нейната активност ставайки ту по голяма, ту по малка и в съответствие с това на планетата и е нужна ту повече, ту по малко енергия. Различните места на Земята също изискват различно количество хора. В тези участъци, които са гъсто населени става интензивен обмен на

енергии. Затова численността на населението се намира в пряка зависимост от нуждите на Земята. А нейната дейност на свой ред е свързана с нуждите на Йерархичните системи. Когато Те имат нужда да получат от Земята голям обем енергия, те включват в нея съответните процеси, в които е задействан човека. Така че, всичко е взаимосвързано и числеността на населението зависи от потребностите на Космоса и Земята. – Количеството на населението намира ли се под контрол? – Обезателно. Всеки человек се ражда с определена цел, а дали ще я изпълни или не, зависи от него самия. Но контрол за численността се води постоянно, и Ние знаем, каква е численността на населението на дадения момент от време много по точно, отколкото вашите статистици. – По какъв начин се води отчет на броя на хората на Земята? – Ние можем да определим какво количество хора ще има в този или онзи момент от време, отчитайки свободата на избор на човека в жизнените ситуации, тъй като ние знаем къде, каква ситуация се води и с какво завършва по програма. Всеки момент от времето, задействува определено число хора в събитийни картини и същевременно определено число хора се прибират. Численноста на населението в този или друг момент от време, зависи от свободния избор на човека. – На Земята повече ли са отрицателните души? – Не, отрицателните не. Има много млади души. Тях не трябва да се наричат отрицателни, тъй като те още не са се сформирали. Тук на Земята е началото на развитието на душите. Почти самото начало. Тук е тяхното училище, тук ги обучават и възпитават. А какви ще бъдат, ще се види по късно. – Има ли излишни положителни души? – Излишни няма. Защо питате за излишни? – Винаги има някакъв толеранс в количествата. – Не, при нас всичко е точно. Нуждата от души се определя чрез изчисления. Ако не стигат, създават нови души. А излишни няма. Повечето се пускат за по нататъшно усъвършенствуване и на всекиго се намира неговото точно място. Може да има само

недостиг, последното изречение Той отдели с интонация, заради някакви некачествени конструкции на самите души, заради лошото им упавление по пътя на живота или заради слаби програми, когато се налага душата да се отбракува, тоест да се разкодира. – Производството на души на хора конкретно за Земята безкрайно ли е или ограничено? – Ограничено. Всеки свят, всяка планета е разчетена на някакъв максимум, тоест конкретно число. За всичко има ограничение. – Има ли преимущество Йерархическата Система, владееща голямо количество души, пред Системата владееща малко количество? – Да, има. – Какво е преимуществото? – Преимущество в набиране на енергии. Всяка душа произвежда енергия, затова който има повече души, той ще набере повече енергия, а следователно ще стане по силен. – Вие периодично ли произвеждате души? Да допуснем сте създали някакво количество души за две хиляди години, след това правите пауза и се занимавате с тяхното възпитание. При изтичането на този срок част от душите се разкодират, Вие получавате недостиг и поради тази причина създавате нови души. – Налага се душите да се произвеждат постоянно и по много причини. Ако се говори за фактора време, то по всяко време има нужда от определено количество Единици. Те запълват конкретни обеми и в Йерархията и във всички Мои Вселени. Те са тези работни единици, които строят и преустрояват всички светове, затова нуждата от души съществува постоянно. Тоест, ако се говори за тяхното количество в даден обем, това е конкретно число, но поради тази причина, че даден обем достигайки края на цикъла на развитие, преминава на по висок план на съществуване отнасяйки със себе си развитите души, на освободеното място са нужни нови Единици с предишното Ниво на развитие. Затова в общото мироздание тяхното производство не се прекратява.

– Когато Вие преминавате на висшестояща степен от новата Йерархия, прекратявате ли производството на нови души? – Когато Аз преминавам нагоре, то много от душите няма да тръгнат с Мен, защото Аз им предоставям право на самостоятелност. Те ще тръгнат редом, тоест ще стоят на тази същата степен на която съм Аз, но ще продължат самостоятелно да се развиват със своя Йерархия. По тази причина на Мен ще ми се наложи да допълня собствената Ми Йерархия. – Получава се, че основно душите се произвеждат за ниските светове. – Душите започват своето развитие в ниските светове, но след това се повдигат нагоре, попълвайки със себе си Високите светове. Обаче нуждата от производство на нови души идва Отгоре. Ако на Върха не стигат души, то тях в началото ги създават, след това ги изпращат долу, но по искане Отгоре, откъдето те след това запълват висшестоящите светове. А може ли да се изгради такава душа, която да започне развитието си не от ниския свят, а например може би от първото Ниво на Йерархията. – За първото Ниво е необходим много висок енергопотенциал на душата и голямо количество вътрешни енергосъставящи. Те трябва да се наработят от самата душа а не привнесени в нея отвън. Качеството на душата се губи, поради което такъв вариант на Мен не ми подхожда. – А въобще може ли да има такъв вариант? – Да, може. Но на Мен не ми е нужен. Разбирате ли какво се получава? Ако се вложат в душата толкова качества, колкото е нужно за първото Ниво на Йерархията, то след това душата трябва да Ни даде твърде много в замяна. При нас всичко е изградено на базата на самооткупване. И за да може да се извърши такова връщане, на душата ще и е нужна голяма скорост на развитие. Това ще бъде такава скорост, която ще започне да пречи на развитието на останалите пребиваващи в същия този свят. Тоест в даденият случай за такива души трябва да има отделна Йерархия с огромна скорост на развитие, за да може душата едновременно да нара-

боти за себе си необходимото и съответно да отдаде дължимите си дългове свързани с нейното създаване. Но с такава земна Йерархия каквато е при вас, вие се развивате бавно, планомерно и постепенно. Идвате от ниското Ниво и последователно си плащате дълга. Но ако се пуснат при вас в земния свят такива души, както вие казвате, то те просто ще ви повалят със своя напор, ако съществуват паралелно с вас. – Съблюдава ли се на земния план някакъв баланс между положителните и отрицателните души? – Такъв баланс може би не е задължителен. Основно на Земята израстват положителни души, предназначени за работа в Моята Йерархия. А Дявола получава всички отбракувани, тези които са тръгнали не по Божествения път. Но и Дявола също се стреми да получи колкото е възможно повече души от Земята. Такава е физическата система на устройство на света. – Защо се получава отбракуване на души? Нима не е съвършенно всичко, което Вие правите? – Съвършенни са Мойте замисли а брака се случва в работата на подчинените Ми Системи. Брака, касаещ душите се отнася не към техните конструкции а към психиката, съзнанието на човека. Трудно е да се каже как ще се държи човек в тази или онази ситуация. Затова му е дадена свободата на избор. Но обикновенно трудно се предвижда поведението на индивида на първите етапи на неговото развитие, когато той е много нисък и не е известно как той ще започне и какво ще предприеме в следващият момент. Ниската душа е много чувствителна към недостига на енергия. Тъй като собствените и натрупвания са твърде малко, то затова когато и липсват някакви енергии, тя свободно може да тръгне не там накъдето на Нас ни се иска. И се налага тя да се изтрие, да се разкодира. Може да се каже, че това е нулевото Ниво на развитие на душата, което е опасно и при което душата може да се отбие в безизходно разклонение. – А от по високо Ниво на развитие изтриват ли душите и какво означава това? – Душите се изтриват до енергетично ниво „50“ на земния

план, тоест ако душата е набрала енергетичен потенциал равен на 50 условни единици, то тя вече няма да бъде унищожена като личност. – Процеса на изтриване се заключава в очистване на душата от всички енергетични наработвания, които тя е успяла да направи. Изтриват всичко, всичките и личностни качества, тоест я разкодират. Тя става чиста и може да започне от нулата, тоест всичко наново. Но нейното собствено „аз“ изчезва завинаги. При души с енергетика 50 и нагоре то остава. – Съществуват ли още някакви показатели, по които унищожават душите? – Напълно душите не се унищожават, тъй като това са много скъпи конструкции. Изтриването или разкодирането се заключава в изчистване на постоянната конструкция на матрицата от тези енергии, с които индивида я е запълнил в хода на своите преживявания на Земята. Ето тази енергия се извлича от постоянната основа, от клетките на матрицата, изгребват я и я прочистват. Процеса на разкодиране е много болезен за душата, това е като да късаш късове от живото тяло. И тъй като чувствата на душата не са изключени, то тя усеща напълно цялата тази операция. Оттук са се появили легендите за ада, в който се мъчат грешниците. И няма преувеличаване за това, защото деградиращата личност я разцепват на съставните и части. Всеки тип енергия на душата се разединява отделно. Детайлите трябва да се сортират в чист вид. – Кой се занимава с този процес? – Това е много неприятна работа, може да се каже мръсна работа, затова с нея се занимават индивиди от отрицателната Система на Дявола. – Ако енергетиката на душата съставя 50 условни единици. За какъв срок душата ги набира? – Числото на въплащенията могат да бъдат различни, тъй като скоростта на развитие на индивидите е индивидуална. Но обикновенно, когато душата се въплатява на Земята 10 пъти, тоест преживява 10 живота, то обезателно се оценява какъв е резултата, каква енергия е набрала. И ако например приблизително за такъв срок

тя набира енергетично ниво „50“ то пътя за еволюцията за нея е открит. Ако енергетиката е по малка, но в душата са набрани и положителни и отрицателни качества, то на душата се дава правото да се прояви в следващи превъплъщения. Ако за десет живота душата набира много ниски качества, тоест тя деградира и нейната енергетка идва до нулата, то стои въпроса за разкодиране на душата. Но преди това такава паднала душа се предлага на Дявола. Той разглежда какви са придобитите качества, след което или я взема при себе си или се отказва и тогава я разкодират. Има такива души, които и на Дявола не са Му нужни. Ето това е брака, който се налага да се допълва. Част от Моите души от положителната Система преминават по този начин в отрцателната Система на Дявола. Обратното движение, от отрицателната Система в положителната, не се извършва. Дявола не позволява на нито една душа да се върне назад. Такъв е Неговия принцип. – Кой решава коя душа е непригодна за Вас? – Има Висши Личности, които се занимават с оценката на качествата на душата и при Мен и при Дявола. Съществува разбира се канал за прехода на деградиращите души от Моята Система в отрицателната. Когато Дявола взема за себе си от Мен деградираща душа, то Той Ми заплаща за нея, тоест отдава енергия с определено качество, но с еднаква по стойност конструкция с отдадената душа. Безплатно нищо никому не се дава и не се извършва. – Но когато душата поема отрицателния път на развитие, тя еволюционира, което значи, че по някакъв начин набира положителни качества, такива например като дисциплинираност, повишаване на интелектуалните способности? Тя става по умна, нали? – Да, има дисциплина при Дявола и то доста строга. Разликата между Моята Система и Него е като живота на човека на свобода и в затвора. При Него има най-строга дисциплина. А мисловния процес на своите души Той развива с помощта на строги програми, достигайки до един абсолютен мисловен процес при тях, но разбира се противоположен на мисленето при Моите души. Моите души ще мислят в едно направление, на добро, Неговите в противоположното.

– Значи, съществува разделение на душите за положителната Система и за отрицателната? – Не само. Има още и неутрална Медицинска Система, където отиват душите на лекарите, имащи висока степен на медицински знания и някои души, обичащи да се занимават със спасяване или оказване на помощ. От земния план душите преминават в три Йерархии, но само след като всяка премине пълният цикъл на Земята. Според придобитите качества Ние преценяваме в какво направление за нея е за предпочитане да се развива в бъдеще. Но основния избор, който се дава на душата в хода на развитието и е избора между доброто и злото. Тези два пътя различно формират самите души. И механизма на разделение се крие вътре в тях самите. Ако се представи този процес образно, то той изглежда така. Извършвайки добри дела, правейки нещо безкористно, от чисто сърце, душата произвежда „леки“ енергии, които запълват нейния обем и способствуват да поеме нагоре, тоест в Моята Йерархия. Извършвайки зло, душата произвежда „тъмни, тежки“ енергии, запълващи нейния обем. Тези енергии, като камък я дърпат на дъното. Тук даже да се следи за човека не е задължително. Всичко става автоматично. – На Земята вероятно са повече отрицателните хора, което значи, че в Йерархията на Дявола преминават повече души? – Не, Моите души са повече. Обикновения народ е Мой. Той твори, създава блага. – А защо в Китай е толкова многочислено населението? – Това е свързано с енергетиката на Земята в даденото място и с особените методи за възпитание на душите. За първото Ние вече говорехме, а що се отнася до второто, то например в Китай както и в Япония е създадена много голяма плътност на населението с цел изработването в тях на определени качества от характера. Те трябва да се научат да ценят всяко късче свободна площ, рационално да използуват малкото пространство. А това познание става чрез теснотата, чрез всякакви битови дреболии. За всяка нация и раса са измислени своите сложности и в това са особеностите за усъвършенствуването на душите им. Няма нации, които да не се

мъчат. На Земята никой не живее в рая. Страдат и от бедността и от богатството. Всяка нация трябва да се усъвършенствува в нещо отделно. Затова в Русия има нищета, чрез нея се усъвършенства душата. А в Америка душата страда от пресищане, от безделие. Но в процеса на превъплъщенията всяка Единица преминава и през едното и през другото. ЦЕННОСТИТЕ НА ДУШАТА.

1. За какво ценят душата. На Бога принадлежи Йерархията. Тя се състои от множество светове. От своя жизнен опит на Земята, човек знае, че съществуват материални и духовни ценности. Но какви са ценностите в Божествените светове? Кое е там главното? – Какво във Вашата Йерархия се цени най-много? – Разбира се душата, Същностите. – Как се определя ценността на човешката душа? – Аз ще разкажа за трите основни категории,начални, средни и високи души. Ценността на току що създадената душа основно се определя от тези съставящи, които Ние сме вложили в нея. Повече от това тя няма за какво да се цени, защото тя още нищо не е наработила. Това са млади души или както вие ги наричате „ниски“. Но на първия етап да допуснем, след първия живот нейната ценност се определя от вече наработените качества. Ценността за душите със средно ниво на развитие се определя от състоянието на нейното енергетическо натрупване* и нарастващо ниво на развитие. Появява се енергопотенциала* на душата. Ценностите на високата човешка душа се определя със същите характеристики, но се добавят още два показателя, ниво* на потенциала на душата и мощност*. – Голям ли е потенциала на началната душа, ако се сравни с потенциала на човека, достигнал стотното Ниво*?

– Разбира се, техните потенциали са несравними помежду им, защото Ние влагаме в началната душа много малко в сравнение с тези натрупвания, които тя достига даже на петдесето Ниво. Тоест, ако в началната душа енергопотенциала на всяка клетка е равен на единица (виж рис. 6), то при средния човек във всяка клетка ще бъде вече петдесет. Това е клетъчния енергопотенциал. Потенциала на душата се определя от сумата на всичките тези клетки. Разбира се всичко е ориентировъчно. Може да бъде и повече и по малко. Но когато душата се развива, то нейните потенциал и обща мощ нарастват.

Млада душа – душа в начален стадий на развитие

Енергонатрупване на душата, достигнала 50 ниво на земен план на развитие

Рис. 6 – И точно така ли се определят ценностите на душите на Определителите? Или при Тях е по друг начин? – Не, абсолютно същото е. При Тях строежа на душата е подобен на вашия. Фактически Определителите са изчислители. Аз просто предлагам избор на професия, когато душите идват при Мен, или това или друго. – Развитие в стадий на планетарно усъвършенстване, това е отделен стадий на развитие, това е творчество. И другия път, това е стадия на управление, изчисление, водене на някой човек или Същност*. Това вече е механично управление. То именнио се отнася към Определителите. Те преминават своя стадий нараствайки

потенциала си. Моща и техните показатели многократно превъзхождат същите показатели на обикновенния човек. Така, че Ние ги ценим за тези именно данни. – С какво се определя ценността на душата на планета? – С моща. Всичко е точно същото както при човека, но в големи единици. Строежа на душата е същия, и тази същата човешка душа при достигане на съответсвуващо развитие преминава в стадия на усъвършенствуване във форма на планета, но разбира се, по свое желание. 2. Покупка на души. Бог създава душите и Той се явява техен собственик. Обаче, както ние разбрахме от книгата „Тайните на Висшите светове“, нашия Бог не е единствен. Съществуват и други Богове, които създават души за себе си. И душите на единия Бог ще се различават по качество от душите на другия Бог. А това означава, че душите ще имат различни способности, затова понякога възниква потребност в Боговете да използуват в своите светове за изпълнение на определени дейности други души. Затова аз се обърнах към Бога със следващия въпрос. – При един от контактите се говореше, че душите могат да се купуват и продават. Защо е възможно да се търгува с душите? На нас ни се струва, че не трябва да се търгува с душите, че това е много лошо? – Вие сравнявате от своя свят? – Да. – Сложно е да ви се обясни. Но не трябва да съпоставяте Нашия свят с вашия. При Нас има друг начин на съществуване, други понятия. – Но продажбата на душите с тяхно съгласие ли се извършва или според определена цел? – Всичко се определя с цел. Обаче това се случва редко. – Но подкрепя ли се продажбата със съгласието на душата или не?

– Тя знае, че изпълнява своя дълг и че тя започва нов етап на развитие. Това е както когато човек отива в друга страна. Вашите спортисти например, се продават сами в други страни и също започват нов живот. Ето някаква аналогия с това. Същото е и в обратен порядък, тоест ако на Нас ни е нужно някое особено качество на душа, каквото при Нас няма, то Ние също купуваме за себе си. Но душите се вербуват и „продават” не само в Системата, подобни отношения съществуват и в пределите на едно Ниво. Разбира се, всичко това касае ниските светове. Например един Определител може да „купи” желаната душа от друг Определител. В средните и високи светове подобни отношения вече няма. – Що за отношения са, когато един Определител може да купи от друг нечия душа? По каква причина? – Сега става деление на душите. Както вие делите своето имущество, така в определени периоди се делят душите. Даже в една Йерархия има множество Йерархични системи с различна специализация, затова всяка Система се старае да подбере колкото може повече Единици максимално подходящи за себе си по качество. Така при вас например, някакво производство може да привлече или да „закупи” за себе си определени специалисти, хора с необходимите за дейността им качества. – Значи, именно сега между космическите Системи става разделяне на душите, тъй като ние преживяваме преходен период? – Да, разбира се. Само,че не между космическите Системи, а Йерархичните. В Моята Йерархия има само Йерархични Системи, и те водят наблюдение и работа със Земята, затова и душите се управляват от тях. Подобни разпределения стават винаги в преходни моменти. Най-високите души в духовно отношение постъпват в Моята Йерархия. А тези, които остават си поделят останалите, както Аз вече говорих, медицинската, отрицателната. Именно в тези периоди става покупката или прекупуването на душите. – Разпределението на душите зависи от това, каква енергетика може да наработи човек в течение на живота си? – Да, именно наработените от душата качества на енергиите влияе на това къде ще попадне душата. Според вътрешните ка-

чества стават разпределенията, така че никой не може да остане обиден. Каквото си наработил за дългите години живот, това и ще получиш. Сега особенно се е изострила тази делба и във връзка с това, че много души се унищожават, а оставащите ще бъдат разпределени, ще се изкупуват от Йерархическите Системи, които ще управляват закупените души като своя собственост и ще ги развиват в това направление в което Им е нужно. – Набирането на души става на всяко хилядолетие? – Разпределянето става тогава, когато се извършва масово унищожаване на бракуваните души, както в този период. Основно, това става при смяната на епохите, свързано е и с кодовете. Те много добре влияят на общите изменения. – С какво остава Определителя, от когото са взели или „купили” душата, която той е водил цял живот? – Определителят остава с енергията, както човек с парите. За душата му плащат много скъпо, по точно, толкова колкото му е необходимо. Да допуснем, че от Определителя са откупили човек, който е трябвало да му наработи енергия с определено качество за шестдесет години. Ето такъв обем енергия, за шестдесетте години, на Него му и дават. А човека „закупуват” и го изпращат за наработване на друга енергия. И него ще го управлява друг Определител. – Значи, когато „купуват” душа, заплащат с енергии? – Да, при Нас паричната мярка е енергия. – А случва ли се, да заплатят за човека с планета или някой свят? – Случва се разбира се и такова. За вас могат и да дадат. Хората са различни. 3. Свобода за душите Човек много е слушал на Земята за такова понятие като свободата. Тя винаги е била за него стимул в живота и цел в борбата. Заради нея той се е борил и е предавал другите, давал е всичкото си богатство и е извършвал подвизи. Но какво от понятията за свободата ще ни разкаже Бог? Да се обърнем към него.

– Какво е това свобода за душата? – Свобода за душата, това е стремеж да няма ограничения, рамки в действията. – Ограничения за духовните дейности или за физическите? – Всичко което се говори е за душата, а не за тялото. Но когато тя се намира в тялото, то нейната свобода е много по ограничена, отколкото когато пребивава извън тяло. За душата главната свобода, това е свободата за творчество, а не свобода за това да безобразничи или да безделничи, както разбира средния човек. Праведната душа може да бъде свободна само в творчеството. Но истински свободна, душата счита себе си извън тялото. При вселяването си в тяло тя частично губи своята свобода, оставайки прикована към материалната форма и на подсъзнателно ниво от това тя изпитва страдание. Затова, освобождавайки се от тялото при смъртта, душата изпитва радост. – А може ли въплътена душа в тяло да бъде щастлива? – Да, ако и е дадена такава програма за действие, която ще съответствува на духовните и потребности. – Чувство на щастие сигурно изпитват признатите музиканти? Тяхната душа е постоянно в творчество. – Да, те изпитват особено възвишени чувства в моментите на създаване на музика, които са неведоми за обикновения човек. Това състояние изпитват и душите на художниците, скулпторите, поетите и други съзидаващи хора. Бидейки в състояние на отчужденост от целия свят, те се зареждат с особенно чувство за творчество, което им дава усещане за щастие. За тях свободата в творчеството се явява основен фактор за усъвършенствуването. Но, разбира се, свободата всеки индивид разбира според нивото на своето развитие. Низкия индивид би намерил щастието в свободата да твори безобразия или да удовлетворява своите низки желания. Може да се каже, че за всяко Ниво на развитие съществува своя свобода и свое щастие. Обаче, нито едното, нито другото никога не биват пълни и продължителни, иначе човек ще се спре в своето усъвършенствуване. Щастието, това е един кратък миг на достижението от душата на каквото и да било.

4. Експерименти на земните учени с душата – Неотдавна в един от вестниците имаше статия, в която се разказваше, че учените са решили да изградят човешко тяло без глава, за да могат след това да използуват органите му за замяна на болните органи на други хора. Ще вселяват ли Вашите Йерархически системи, човешки души в такива тела? – Не, тези тела ще останат без души. Но вие вече се научихте да съвместявате глави с чужди тела. И ако към тяло без глава се пришие глава на маймуна или друго животно, то в него вече ще има душа. При всяка глава има душа, но разбира се не на човека, а на това животно, на което тя принадлежи. Главата е носител на душата. Чиято глава приложат, на такъв индивид ще бъде и душата. – Може ли да съществува и да се развива тяло, ако в него не се всели душа? Може ли да съществуват бездуховни тела, като роботи? – Не, такива тела не могат да съществуват. Ако тялото израства без глава, това е съвсем друго нещо, не същото като тяло с глава. Разликата тук е голяма... Но в експериментални единични случаи е имало хора и без душа, но това само, повтаряме, при експериментални варианти. – Подобни експерименти са правени от Висшите Определители? – Ако Ние нещо експериментираме при Нас във Висшите сфери, то това се повтаря и при вас на Земята. Тоест Нашите експерименти, са вашите експерименти. – Може ли по някакъв начин да се определи този човек, при който няма душа? Има ли някакви критерии? – Ние говорим сега за тяло без глава. А на Земята всички хора са с души. Определителите не допускат такъв, който би се родил без душа.

ТИПОВЕ ДУШИ – Ние знаем, че душите се създават изкуствено. Единият тип започва своето развитие веднага след стадия на човек. И в същото време в тялото на човек преминават души на животни. Получава се, че на Земята присъствуват два типа души? – Да, за земния свят се създават два типа души. Макар, че за другите светове също се създават души и формите, в които те се вселяват са безчислено множество. – Защо за Земята са създали два типа души? – Да уточним, че двата типа са само за вашия физически свят. В паралелните светове на Земята също обитават същества. Но що се отнася конкретно до материалния план, то подобни типове души са били нужни във връзка с необходимостта да се наработят енергии с необходимото качество. Душите идващи чрез животни, дават особен спектър на енергията, тъй като при тях емоциите са устроени по друг начин. Те произвеждат други излъчвания. – По ниски? – Не. Окраската им е друга. Но може да се каже, че са по чисти отколкото в човека, защото тези души са по прости и по чисти сами по себе си. Вземете децата, те са наивни и безхитростни, всичко възприемат на доверие, без всякакви глупави умисли. Такива са и душите преминали от животинския свят. – По нивото си на развитие, тези два типа души различават ли се? – Душите, които са произлезли от животни, са на по ниска степен на развитие. А душите, които се правят непосредственно за човека, са по-висши по развитие, но по-груби по качество. – А самото устройство на душите много ли се отличава едно от друго? – Може да се каже почти наполовина. – Душите идващи чрез животните, по дълъг път на развитие ли преминават, отколкото душата на човека? – Да, на тях им се налага да се развиват много повече, отколкото душата преминаваща само през човешка форма. Но и едните

и другите в крайна сметка достигат едно и също Ниво на развитие, само че първите, които идват чрез животните го достигат по късно. – Когато душата на животното за първи път я вселяват в тялото на човек, преминава ли тази душа някаква предварителна подготовка? Или и се дава веднага нова програма,и тя започва да действува по искания начин? – Не, на нея просто и се дават резерв от нови знания, които тя след това трябва да отработи. Дават и се също така и резерв от някакви не инстинктивни процеси и необходимите навици за поведение в обществото. – А предишните инстинкти също ли могат да се промъкнат? – Разбира се. При такива хора инстинктите остават и присъствуват в тяхното поведение почти постоянно, докато те не се повдигнат на едно Ниво по нагоре. Макар, че отделни инстинкти се промъкват даже и след много животи. – А в животинския свят от какво зависи вселяването на животинската душа в това или в онова тяло? Например, на каква основа се вселява душата в тревопасното животно или в хищника? От какви показатели зависи изборът на тяло? – Изборът на тяло зависи от състава на енергетиката, която трябва да наработи душата. – Да допуснем, може ли душата след пребиваване в тялото на тревопасно животно да бъде поставена в тялото на хищника и по такъв начин да придобие за себе си недостигащите компоненти? – Трябва да се отбележи, че всички хищници по Нивото си на развитие стоят по ниско от тревопасните. Ще обясня защо. При хищниците поради постоянните убийства става натрупване на „мръсна“ енергия. Затова, за да се всели неговата душа в тяло на тревопасно животно се извършва очистване в процеса на съществуванията му. – Но, като правило тревопасните ги убиват и хищниците и човека. – Да, убиват ги, но вече не той сам да убива. – А може ли да се разсъждава така, че когато хищника убива,

той си натрупва карма и след това я отработва в тяло на тревопасно? – При низшите животни няма карма. А при висшите, които вече разбират, кое как, тя съществува. При животните, на техните висши стадии на развитие, кармата вече действува. А при низшите, по друг начин е устроен принципа на тяхното развитие. – Хищниците убиват за да наработят в душата си някои бойни качества? – Не. Такъв е етапа на техното развитие. – Агресията в човека се проявява от неговата животинска основа, тоест от душата преминала през животинския свят? – Не. Агресията също се влага в програмата с отрицателна цел. А такива са необходими за земното съществуване. – На един от сеансите на връзка беше казано, че нашият контактъор в миналото се е намирала във физическата обвивка на неголяма планета. Защо нейната душа е започнала да се развива във формата на планета? – Тя е завършила стадия на съществуване в човешка форма на Земята отдавна, след това е продължила усъвършенствуването си в друго състояние. – Защо в дадения момент тя пак се е върнала в тялото на човек? – Появи се нужда от голям потенциал за приемане на енергия от Нас и предаването ѝ на Земята. – Значи душата ѝ първоначално е била създадена и построена като душа на планета? – Не, вие не разбрахте. Тя е минала стадия на усъвършенстване на Земята и други планети във формата на човек. След това тя се е повдигнала по високо и заради нарастване на мощта си, е преминала планетарния стадий във физическата обвивка на планета. По точно, тя е преминала развитие в няколко планети, което е способствало за нарастване на нейния общ енергопотенциал, на общата мощ. – Значи, нейната душа е много стара? – Не много стара. По космическите мерки е средна.

– Често ли се случва душата на планета да се всели в човешко тяло? – Не, не е често. Това основно се случва, когато е нужно да се направи нещо грандиозно, да се извършат някакви световни промени. Това се случва много рядко, но се случва. В този момент на контакта, напомниха на контактъора за нейното минало съществуване, за кратък миг частично отвориха паметта ѝ и тя усети себе си като нещо огромно, величественно и трудно предаваемо за човешките понятия. Тя усетила себе си в друга форма, с друго ниво на осмисляне на нещата и процесите, по друг начин да вижда обкръжаващия ни свят. – Душите могат да пребивават във формите на животни, на планети т.е. те могат да сеществуват в различни форми? – Всичко зависи от нивото на развитие на душата. Има низши форми, има висши, затова ако нивото на развитие на душите е ниско, тя може да пребивава във формата на животно или начална форма на човек, тоест съществува в граничен стадий, т.е. висшето животинско ниво понякога се приравнява с низшето ниво на човека. Разликата при тях се явява в програмите на поведение, докато в композита на душите си приличат. Аналогично може да се счита висшето ниво на човека и низшето на неголяма планета (виж. Рис.7). – Могат ли да върнат човек в тяло на животно по някаква причина? – Могат, но това се случва много рядко. – Това може би става като наказание? Има два варианта. При първия, това действително е наказание. Имало е случаи при вас на Земята, когато някакво животно се е държало доста умно и малко нестандартно в сравнение с другите от своя род. Това точно е и първия вариант, когато човека го връщат в тяло на животно за наказание. И втория вариант е, когато връщат човек в тялото на животно, затова защото в процеса на живота душата му губи някои от своите енергосъставящи, които тя е трябвало да има. Тоест, човек е тръгнал по пътя на деградацията, например станал е алкохолик или просто е станало зацикляне

Висша планета Нисша планета Висш човек

Нисш човек Висше животно Нисше животно

Граница на прехода Съседни равнища Граница на прехода Съседни равнища Граница на прехода

Рис. 7 играейки футбол. По нататъшно развитие от подобни увлечения не е имало. Получила се е деградация. По тази причина човек е загубил много точки, тоест не е набрал необходимите за душата му композитивни енергосъставящи. В този случай могат да върнат душата във формата на животно от този вид, в който душата е пребивавала по рано. Само в този вид и в никакъв друг. Душата, отново в животински стадий, досъбира недостигащите ѝ енергии. Може да преживее кратък живот, след което отново се връща в тяло на човек и започва да се усъвършенствъва с човешка програма сякаш отначало. Но тъй като времето си за развитие е изпуснала, то на новия етап душата наработва тези човешки качества, които са били загубени в неудачното въплъщение, плюс ѝ се добавя новата програма, която ѝ осигурява

прогрес на следващите нива, тоест душата преминава за един живот двойна програма. – С каква цел в програмата на човек се залага злото, агресията? – За възпитание на другите хора, за отработване на кармата. Човек не е способен да отличи лошото от доброто без съпоставяне, защото нивото на развитието му остава засега не високо. Но даже да имат нагледни противоположни примери, много от тях до сега не са способни да разберат, какви постъпки извършват, добри или лоши. По кой път вървят, по положителния или по отрицателния. Вземете който и да било човек със средно ниво на развитие и се опитайте да анализирате неговия живот. Там ще има повече отрицателно отколкото положително. Хората често мислят, че ако в обществото нещо е разрешено, то значи, може да се използува от тях за лични цели и не искат да видят, че това е пътя на деградацията или злото. Например сега ви е разрешено да откривате различни заведения, но много от тях водят към развращаване, а не към прогрес. Някои страни избират пътя на войната, а не мирните преговори за регулиране на спорните въпроси, тоест човек вече е добре осведомен за доброто и злото и все пак избира злото. Това говори само за неговата ниска съзнателност. Затова такава душа трябва нееднократно да се среща със злото, за да може на себе си да почувствува какво е това чуждата агресия и колко е отвратително нейното лице. Затова, включването на агресията и злото в програмата е метод на сурово възпитание за несъобразителните. – И в добрите души също ли могат да заложат злото специално за някакви цели? – Да. Но тези качества могат и да не се открият, всичко зависи от обстоятелствата, от пътя който избира душата. Тя може да преработи чрез различни ситуации минусовите енергии на плюсови, когато прави избор в посока на добро, например да не убива а да спасява. – Ние знаем за пребиваването на Земята на космически души. Що за души са това?

– За физическия свят това е третия тип души, които се въплътяват във формата на човек. Обикновено тези души, които са имали своето първоначално развитие не на Земята, а в други светове. Изпратени са във вашия свят с определена мисия. Те са по здрави, по силни. Техният предишен опит е огромен. – По качеството на материала на душата, те отличават ли се от земните? – Не, материала е идентичен, но мощността е висока. – Каква е разликата при въплътените между земните и космически души? – Космическите души не са привързани към Земята, а земните са предназначени само за Земята, тоест те се въплъщават на нея дотогава, докато не преминат зададения цикъл на развитие. – А какво ще стане с тях след това? – Те ще преминат на по високи етапи на усъвършенстване, ако разбира се го заслужат. Всичко зависи от самата душа, ако не се е спуснала по ниско, а душата може и ниско да падне, то тя ще тръгне нагоре. Ако деградира, то ще бъде насочена в много по-нисък свят отколкото Земята или може да бъде разкодирана. – Каква е разликата в подготовката на земните и космическите души преди изпращането им на Земята? Може би на космическите се слагат повече обвивки? – При космическите е различна структурата на строежа в сравнение със земните. В последните обвивките са много груби, защото се оформят на материалния план от компоненти на самата Земя. Обвивките за космическите души се създават от специални Йерархически Системи. Те са много по тънки и здрави в сравнение със земните обвивки и се поставят на душата преди спускането ѝ надолу. – Тогава се получава, че когато се изпраща космическа душа на Земята, то тя се облича с допълнителни обвивки за защита? – Облича се не със специални защитни обвивки, а с такива, които се изискват за нейната работа. Те имат собствени постоянни обвивки и тъй като самите души стоят по Високо по развитие, по потенциал отколкото земните, то на тях не им е необходима спе-

циална защита. Която и да е земна душа е по слаба от тях. Нужни са само допълнителни обвивки за спускането в по-грубата материя и удържането ѝ в нейната плътност определеното време. – С какво се различава пътя на земните души от космическите? – Космическите се изпращат с конкретна цел. Те са тук много редко, могат да се въплътят един път и след това да си отидат в своя свят, а могат и няколко пъти да се въплътят в зависимост от поставените задачи. – Ако космическите души се въплътяват само веднаж в нашия свят, значи те нямат голяма карма? Или обратно, тук на Земята отработват някакво провинение? – Фактически космическите души, това са души дошли от Йерархията. По правилно е да се наричат йерархически души. Обикновенно това са мисионери, такива като например Христос. Или пък тези души се отправят във вашия свят по искане на Земята. На планетата и е нужна някаква особена или много висока енергия, която в нея не присъствува и тогава тук се изпраща съответната душа, която ѝ носи нужната енергия със своето въплъщение. – Съществува ли някакво различие в отношенията към земните и космическите души след смъртта? Нали едните ще се върнат на Земята, а другите ще я напуснат завинаги. – Нашите йерархически души изпълняват мисия и Ние искаме от тях повече. А земните ги отпращат в сепаратора и там дават отговор за извършеното. Космическите души, или йерархическите, не попадат в сепаратора. – Какви души се подготвят за въплъщение в света по дълго, земните или космическите? – Космическите души също са различни, от разни светове. Затова ако се сравняват със земните, то едни от тях се подготвят побързо а други по-бавно. – А ако се сравни скороста им на развитие, кой по-бързо се усъвършенствува? – Тук също става различно. Земните души преминават своя път на еволюция различно по продължителност от космическите. И всред хората има твърде много напреднали. В условията на Зе-

мята те са успели да достигнат много високо ниво на развитие и са преминали в Йерархията. Във всеки свят има напреднали и изоставащи, така че даже в рамките на един свят едни души бързо достигат до съвършенство, други по бавно. – Може ли да се каже, че всички живи същества в нашата Вселена по строеж са създадени по един и същи принцип? – Принципа на развитие при тях е еднакъв а принципа на строеж е различен, тъй като строежа зависи от условията в които попада душата. – Зависи ли развитието на душата от формата в която тя попада? – Не, от формата не зависи. – Осъзнава ли душата в каква форма попада? – Обикновено не, защото съществата пребиваващи в еднаква форма винаги изглеждат един на друг симпатични, макар и в действителност могат да бъдат и уродливи. Но без съпоставяне те това не го знаят. Освен това, общоприето е мнението ако то принадлежи на мнозинството, така че може уродливата форма да се приеме за еталон за красота, а истински красивата форма да се счете за уродлива. Така, че даже съпоставянето не винаги може да бъде обективно. ДУШИ НА ПЛАНЕТИ, НА ЗВЕЗДИ От контактите с Бога ние узнахме, че не само човека и животните имат душа, но и такива огромни форми, като планети, звезди. – Откъде започва началото на душата на планета? – Те са два вида. Едните се създават непосредствено за формата на планета, другите преминават през други форми. – Душите на планетите съставени ли са от същите енергокомпоненти както и душите на хората? – Да, събират се специални енергии от други планети, съединяват се, стиковат се и върви процеса на нарастване. – За това отделни лаборатории ли съществуват или човешките души и душите на планети се създават на едно място?

– Не, на различни места. Душите на планети се създават от специалисти от много по висок порядък. – Енергиите, от които се произвеждат душите на човека и на планетите, от различно качество ли са? – Безусловно, различни. – При планетите енергията вероятно е с по високо качество? – Не. При човека енергията за сътворението на душата е много по финна, по висока. – Излиза, че душата на човека се създава от по висока материя? – Да, по висока. Работата е там, че душата на планетата е много мощна и финната енергия няма да издържи тези натоварвания, които се случват при планетата. – Откъде се взема материалното тяло за душата на планетата? – То се създава от планетарните Системи. В определен набор от химически елементи и енергокомпоненти се залага програма за последователността на съединяването им и времевия фактор, подобно на генетичен код, а той се задействува след взрива, който се счита за момента на нейното раждане. Внасянето на допълнителна енергия отвън довежда до този взрив, който се явява момента за включване на всички реакции. Планетата достига определени размери веднага в момента на раждането си, тоест след взрива. Пресмятат се какви да бъдат нужните габарити и каква да бъде първоначалната големина от която да започне да нараства. Планетата расте, разширява се от вече образувания концентрат от материя. Разширението става отвътре навън. Така както е програмирано. Ръста и стадиите на развитието са заложени в програмата. И когато физическата форма е напълно готова, а за това тя си има своите нормативи, в нея се залага душата, след което планетата оживява. – Каква е разликата между вселяването на душите в тяло на човек и в тяло на планета? – Самия процес на вселяване принципно е еднакъв. Има несъществени различия. – При планетите има два типа души, едните преминават през

други форми, а другите се създават специално за планети. Има ли разлика при вселяването на такива души? – Да, има. Това е свързано с различния им строеж. Душата, която се е усъвършенствувала в друга форма, сама се е изграждала и в съответствие с правото си на избор е запълнила своята матрица с разнообразни енергии, затова вселяването и винаги ще носи някои индивидуални особености. А вселяването на специално създадените нови души ще бъде стандартно. – Каква друга разлика съществува между душата преминала през други форми и непосредствено създадените нови души на планети? – Различията са много. По строеж, по енергетика. Душата идваща от друга форма, трябва да премине много голям път на развитие, за да отговаря на изискванията за мощност на планета. Но в момента на вселяването, и тази душа и другата се намират на едно ниво, отговарящо на планетарните изисквания. И по нататък вече в процеса на развитие на новосъздадената душа на планета, тя ще бъде много по ефективна отколкото например човешката Единица, вселена в същата форма, защото новата душа е празна и тя трябва много да се труди, за да може да запълни своята матрица със съответствуващите енергии. В това е съществената разлика. В душата на планета ефективността ще бъде по голяма. – А каква мощ трябва да набере човешката душа за да я вселят в тяло на планета? – В какви единици вие питате? – Ако щете в земни Нива. – Планетите също биват различни, големи и малки, затова и вселяемите души по мощност ще бъдат различни. За най-малката планета може би последното Ниво на земния план, стотното, а за голяма планета такова Ниво няма да бъде достатъчно и трябва да се вземе много по-голямо. – За сметка на какво човешката душа набира такава мощ, че могат да я вселят даже в планета? – За сметка на сурови изпитания, за сметка на програми, работа, за сметка на голям брой животи. Обаче тук има подвариант.

За планета може да се вземе душа, чиято програма е разчетена на малък брой животи, но много активни. В този случай душата има малък избор и тя бързо наработва необходимата мощ. Моите души вървят по този път. – А ако стане обратното, душа от много голямо тяло например планета, се всели в малкото тяло на човек, при това какви трудности възникват? Нали душата има голям потенциал и тялото може да не се стикова с нея? – Разбира се може да има несъпоставимост. В тези случаи, на тяло в което се вселява такава душа се поставя защита, която удържа душата вътре, не и позволявайки да излети. По точно това не е защита а особена структура, която се поставя вътре в тялото за да удържи всичко вътре. Душата с висок потенциал винаги ще се стреми да излети от по маломощното тяло, затова са необходими допълнителни конструкции за задържането и вътре. – Такъв човек ще има около себе си мощно поле? – Обезателно. – А екстрасенсите, всичките ли имат такъв мощен каркас? – Не, не е задължително. Има такива екстрасенси, които са мощни личности, но развити еднообразно. – В тях не са ли вселени души на планети? – Не, не на планети. Душите на планети, много редко се вселяват на Земята в човешки тела. Такова нещо не се случва често. Основно подобни вселявания се извършват за корекция на Земята. – А при Иисус Христос душата по рано била ли е душа на планета? – Да, и не само на планета. На какво ли не е била. И във формата на звезда е била, затова е натрупала много мощен потенциал. – Има ли деградиращи планети? – Има, но много малко. – Какви фактори водят планетата към деградация? – Неприемане на друг живот върху себе си. – Планетата способна ли е нещо да създаде? Полезните изкопаеми, които тя създава, могат ли да се определят като нейно творчество?

– Може да се каже и така. Но това от което тя се състои, е заложено в програмата и едното следва друго в съответствие със стадия на развитие, както е и при човека. Творчеството се открива на определен стадий, но основно тя твори мисли. При нея добре са развити процесите на мислене. – Душата на човека се развива чрез страданията. Чрез какви процеси се развива душата на планетата? – Основно чрез мисловните процеси на нейното Ниво. Тя извършва работа с енергиите. – Но самата душа на планетата може ли да страда по някакви причини? – Да. Когато например тя се намира под влиянието на отрицателното поле на някой свят или когато се нарушава съответствието между нея и намиращите се на нея светове, тя страда. – Изработва ли душата на планетата такъв вид енергия както духовната? – Разбира се. Мисловната и дейност е много разнообразна. Тя има свои методи за работа с различни видове енергия, в това число и духовна. Това е много висок диапазон на честотата, тоест в мисловната и дейност се въвличат най „финните“ енергии, групират се и преминавайки обвивките, попадат в матрицата на планетата. При нея също работят очистващи тела. – Духовния вид енергия ли е най-високият за нея? – Да, както и за човека. – А за другите Същности? – За материалните тела е най-високият, а за останалите, диапазона на високите енергии е неограничен. И колкото е по висока по Ниво Същността, толкова е по високо нивото на нейната духовност. За планетите и човека, духовния вид енергия е Абсолюта, докато душата се развива във физическо тяло. – Какъв е следващия стадий на развитие на планетите след пребиваването им във физическо тяло? – Точно така както и при хората, тя преминава в нова форма на съществуване, по висока отколкото предишната. – А при звездите така ли е също?

– Да. – Душата на планета в хода на развитието си може ли да премине в обвивка на звезда? – Не, това не се случва. При тях е по различен строежа. Душите на планетите са за планети а душите на звездите за звезди. – Когато планета завършва физическия си живот, къде отива нейната душа? – При тях пътят е същият както при човека. Всичко е едно и също. Има и сортировачи, и хранилища, и свои лични Определители които ги водят според програмата им и така нататък. 2. Различните светове В нашата Вселена и в енергетичните Божии Вселени съществуват множество одухотворени форми. Те живеят и се развиват там, но разбира се във всеки свят душите се ръководят от свои закони за съществуване. Но какво е общото между техният живот и нашия, какви са общите правила на които се подчиняваме и ние и те, и какви са различията, които ни разделят. – Във всеки свят ли душите се развиват по определени правила? – Закони съществуват навсякъде. Има общи, които касаят абсолютно всички, има и частни, които се отнасят само за конкретния свят. – Има ли светове където душите се развиват много бързо? – Има и където се развиват ускорено и има където се развиват забавено. – Що за светове са това? – Това са енергетични светове. – На какво се основава в тях развитието на душите? – В който и да е свят душата се усъвършенствува за сметка на придобития жизнен опит. Само процесите на битието могат да се организират по съвършено различен начин, защото всичките светове се различават един от друг. В тях и времето е друго, и пространството е устроено различно.

– Всяка ли душа е способна да съществува в който и да било свят? – Не. Всяка душа съществува за своя свят, а за другите тя трябва още да се доразвива. Душата трябва да отговаря на определени качества и на определена програма. Несъответствието на качества а следователно и на енергетика, може да доведе до това, че тя да бъде разкъсана в този свят, на който не съответствува по потенциал. За всеки свят, за индивидите му са характерни негови програми, затова душата според структурата на строежа си трябва да бъде готова да ги изпълни. Затова, докато тя не набере нужните качества, тя остава в този свят, на който съответства по параметри. – Сега на Земята от Космоса се спуска енергия. Ще помогне ли тя на душите на хората за да се повдигнат на едно Ниво по високо? Същото е например във физиката. За да може електрона да прескочи от една орбита на друга орбита, на него му се придава допълнителна енергия. – Енергията, която се спуска на Земята е предназначена именно за Земята, но не е за хората. Макар, разбира се общото енергетично ниво на човека да се повишава за сметка на това, че неговите обвивки се насищат със същата енергия, но това е временно, докато се намира на Земята. Когато човек умре, то цялата енергия ще се изпари. – А какво тогава е нужно на човек, за да се повдигне нагоре? – Самоусъвършенствуване. – Интелектуална работа и прочие? – Интелектуалната работа не винаги е задължителна. Главното е усъвършенствуване на душата – на последната дума Той по особен начин отдели интонацията. – Определителите на Земята също ли спускат сега някаква енергия? – Да. – С какво се отличава енергията, която се спуска на Земята чрез хората, от енергията, спускана непосредствено на нея? – Земята е добре осведомена за тази енергия, която и изпращат по обичайния начин, без вас контактъорите, и тя вече е при-

викнала към нея. А тази енергия, която се спуска чрез вас, за нея остава скрита. За нея планетата нищо не знае, не знае, че по този начин тя се превежда на друг орбитал. Именно в това се състои разликата. ИЗВОДИ ЗА ДУШАТА Ще направим кратко обобщение на основните положения за душата на човека, спирайки се на главните моменти и създавайки цялостност за нейното възприемане, за да няма каквито и да било неправилни тълкувания, защото човешкия мозък постоянно пригажда истината според своите приумици. Душата, това е енергетична конструкция, предназначена само за земния план на съществуване, състояща се от временни и постоянни съставящи. Тя има сложен строеж, основан на триединството и саморазвиващата се матрица, одуховторена изначално от Бога. В други светове подобна на нея конструкция носи друго наименование. 1) – Триединството на душата се заключава в наличието в нея на положителна, отрицателна и Управляваща части, представляващи себе си като механизъм за борба на противоположностите, което от своя страна води душата към усъвършенствуване. Душата не може да бъде изцяло положителна или изцяло отрицателна. Зададеният процент от противоположна енергия (един процент от нейния общ обем), обезателно присъствува в нея, защото такава е нейната конструкция, създадена от Бога по негово подобие. Управляващата част, оглавява двата сектора, положителния и отрицателния, като се явява тяхната ръководеща част. Управлението на развитието става на основата на задавани Отгоре програми, които се съединяват с Управляващата част. Управленския сектор расте за сметка на собствени енергонатрупвания а така също в него предават своите най-добри натрупвания (тоест най-високите енергии), положителната и отрицателната части. Затова неговата енергийна база нараства тройно. Но по отношение на общия обем тя винаги заема половината от него и както и да би нараствал общия енерге-

тичен обем на Единицата*, както и да би се променяли съотношенията вътре в нея между положителната и отрицателната части, то Управленският сектор винаги ще съставлява половината от общия обем на душата. 2) – В конструкцията на душата влиза така също и една особена частица, която ориентира Единицата* към индивидуалност. Неповторимостта в развитието, това е фактора на индивидуалност, заложен от Бога изначално в нейната конструкция. Поради това, колкото повече се развиват индивидите, толкова повече те стават различни и не приличащи един на друг. Всеки индивид се усъвършенствува не само за себе си, но за конкретния обем в общия Обем* на Естеството, защото се явява негова съставна част и на него изначално му е предопредопределено това място в Естеството, което той е длъжен да попълни и в което да продължи своето развитие от определен етап на усъвършенстване. Подобно направление в развитието му, водещо го в по нататъшната му работа в зададения Обем, сущо се определя от тази частица. 3) – Но докато душата пребивава на Земята, тя преминава разни стадии на прогресиране, свързани с материалния план на съществуване и поради това притежава такива конструкции, които са предназначени само за дадения свят, а това са временните обвивки (или финни тела). Временните обвивки служат за защита а също и като слоеве от филтри задържащи в своите обеми ниския спектър на енергиите, които не се допускат във Висшите светове и поради това те се изхвърлят в момента на излитането на душата от тялото. Обвивките се задържат в очистителните слоеве на Земята, предназначени за очистването на душите от „мръсните“ енергии. Душата изхвърля всичките временни обвивки или тела и в нея остават едно свързващо и останалите постоянни „финни“ тела. 4) – Постоянната конструкция на Единицата включва в себе си освен постоянните обвивки и най-главната конструктивна част на душата, матрицата. Матрицата има способността да се самонадстройва чрез запълване на клетките с нужните видове енергии. Матрицата, като

принцип за натрупване от душата на енергия, се използува само до средата на Божията Йерархия. По нататък става нарастване на обемите вече не отвътре на вън, а отвън навътре, тоест отвън става добавяне на нужните много по мащабни обеми. За човека се извършва нарастване на матрицата само отвътре. Натрупването на енергии започва от ниския спектър и продължава по посока на високите честоти. След определено Ниво на развитие, когато матрицата се запълни с нужните енергии, душата преминава в състояние на Същност, тоест много по висок стадий на усъвършенствуване, и може да се преведе в други много по високи светове, разположени в Йерархията на Бога. Развитието на душата се осъществява за сметка на натрупването на енергии от различен тип, постъпващи в клетките на матрицата и създаващи качествените характеристики на личността. Във всяка клетка се намира само един вид от някаква енергия, която съставлява определено качество. Една клетка, това е едно качество. Колкото клетки са запълнени, толкова са и качествата на душата. Всичките клетки взети заедно съставляват характера на душата или нейния композит. Всяка душа има индивидуален композит, тоест качествени по състава си енергии. Всяка клетка се запълва с еднороден тип енергия в течение на няколко живота до достигане на определено количествено състояние, което се фиксира с определен код на клетката. В клетката постъпва чиста енергия с еднакво качество с висок диапазон, съответствуваща на честотата на Божествената енергия или на Абсолюта. А всички мръсни енергии с нисък диапазон се задържат от външните обвивки и не се допускат вътре в матрицата. Когато първоначалната матрица се запълва с енергии, тя се доизгражда отвътре с нови клетки, тоест според това как са запълнени съществуващите клетки става нарастване с празни клетки за следващо напълване. Всичко това се регулира от цифрови кодове. Всяка клетка е с характерен свой код. Кода за началната душа е постоянен, но когато тя започне да се развива, енергетичните натрупвания в клетките изменят техните цифрови кодове.

5) – Кода ориентира душата за качеството и количеството от необходимите и енергии. Кодовете съответствуват на енергиите от този свят, в който предстои на душата да се развива, и затова в съответствие с кода в клетката постъпва енергия с нужното качество. Кода отразява и този необходим количествен обем, който съответствува на пълното запълване на клетката. И съответно, според обема на запълването на клетката с енергия, се мени и кода. А във връзка с това,че всички клетки се обвързват помежду си в определени цифрови съотношения, то измененията на цифрите в една клетка ще доведе до изменение на всички останали цифрови величини. Затова кодовете на матрицата постоянно се променят. 6) – Всяка клетка носи определен енергетичен потенциал, съответствуващ на обема енергия в клетката. Сумирайки енергопотенциала на клетките, ще се получи общия енергопотенциал на душата. Тук също се прибавя и енергопотенциала на постоянните обвивки. Енергопотенциала се явява важен показател за разпределянето на душите по Нивата на Йерархията, тъй като енергопотенциала на душата трябва да съответствува на енергопотенциала на дадения свят. 7) – Процеса на усъвършенствуване води до постепенното нарастване потенциала на индивида. И колкото той става по голям толкова по високо се повдига личността по Нивата на Йерархията на Бога. И самата личност става по голяма по габарити. Ето защо, Висшите Същности се рисуват от художниците в техните картини с много по-голям ръст в сравнение с човека. При преминаване в нов свят на матрицата и постоянните конструкции се добавят допълнителни обвивки от материята на този свят. Тези обвивки също служат за защита и едновременно са предназначени за запълване с нови енергии и наработване от Единицата на много по мощен потенциал. Те също осъществяват процесите за свързване на матрицата с външната среда. Колкото по високо се повдига душата в своето развитие, толкова са по мощни нейния енергетичен потенциал, мощността на душата и толкова по голямо става енергонатрупването за единица обем.

Самия принцип на усъвършенстването на душата, способствува за нарастването на нейния енергопотенциал и се състои в преминаването през ситуации зададени от програмата. Натрупването на енергии в матрицата става чрез действията, чрез процеса на мислене, чрез чувствата. 8) – Всичките матрици са създадени еднакви от Бога. Но защо се говори за това, че душата е конструктивна форма предназначена само за Земята? Работата е там, че когато еднаквите матрици се отправят в различни светове за начало на еволюционния им път, то те се съединяват с временни конструкции (за Земята обвивки), които носят предпазни функции. Защитават матрицата и постоянните „тънки“ тела от повреди и чужди вмешателства, а така също изпълняват и други специални функции, които зависят от спецификата на самите светове. Затова и матрицата с постоянни допълнителни тела в земните условия се нарича душа, а матрицата със специални допълнения в друг свят ще се представи като нещо друго. В Йерархията това е Същността. Така, че всичко зависи от защитните и спомагателни конструкции, които приспособяват матрицата за жизнена дейност в този или в онзи свят. Те създават различия във формите на съществуване. Външните форми винаги се отличават една от друга, подобни няма. Но тези елементи, които се използуват за създаване на вътрешни конструкции винаги са еднакви, тоест първоначалните конструкции са идентични, но натрупванията в тях в хода на развитието им ги правят различни. Прогресирането в крайна сметка довежда душите до конструктивни и качествени различия. Външната форма, такава като тялото на човека, обезателно се обвързва с тези технологични процеси, които тя трябва да произведе в дадения свят. Затова формата на съществата зависи от вида енергия, от която се състои дадения свят и технологичните процеси на преработка на енергиите, в които дадената матрица се въвлича. Душата на човека е била създадена от Духовната Система на Бога, а материалната обвивка за нея е била създадена от Високо развита Материална Система по свой аналог. С одухотворяването

се занимава само Бог и Неговите най-близки помощници от Йерархическата Система на Ангелите. За Земята са предназначени два типа души. Първия тип преминава през животинския стадий. Това е животинския тип душа. Втория тип представлява празна матрица, на която началният етап на развитие започва веднага от стадия на човек, неговото първо Ниво на Земята поради което, може да се нарече земен тип душа. Тоест едни души преминават животинския стадий, други не минават. И в това е тяхната качествена разлика. Разбира се, че и първия тип души се създава от Бога. По строеж на матриците, те са идентични с душите започващи развитието си от човешкия стадий. Но те започват от различни стартови площадки. И това е важно, защото началото им ги прави различни едни от други. Ако се сравнят тези два типа души, то може да се забележи следното различие между тях. Първия тип вече е наработил някакви енергии, а втория не е, неговата матрица е празна и всички първоначални енергийни натрупвания започват в тяло на човек непосредствено по програма. Втория тип душа се създава по дълго, но се развива по бързо и качеството им е по твърдо. Обаче и едните и другите достигат нужното Ниво на развитие само че, за различен срок. В тялото на човек могат да се вселят и души от други материални светове, аналогични на земния или от Висшестоящето Ниво на Йерархията. Това са така наречените космически тип души. Първите наработват в своята матрица земен вид енергия, която им е нужна за някакви цели, а вторите изпълняват определена мисия и поради това могат да бъдат по степен на развитие много по висши от всички земни души. В какво се състои усъвършенствуването на душите? На това също е необходимо да се концентрира вниманието на читателя и макар и накаратко да се направят някои пояснения, тъй като човек не може да разбере досега защо той живее и защо страда. Разбира се, за целта на живота може да се говори безкрайно, но да бъдем кратки. Смисъла на живота на човека, както и на всяко друго същество

се състои в усъвършенстване на своята душа и душите на тези които стоят по ниско от него. Всеки индивид е длъжен да се развива, а това включва в себе си повишаване на интелекта, съзнателността си, изостряне на своите чувства и възприятия, разширяване на съзнанието. Всяка минута от живота трябва да носи на човека нов жизнен опит, да го обогатява с нови знания и информация. Човек е задължен да расте в морален план, в духовен, в естетически и в творчески. Да познава всичко, което е създадено от човечеството, от материалните знания да преминава към усвояването на „финните“ и Висши светове. Всеки индивид е длъжен не само да се развива сам, но и да поведе след себе си нагоре стоящите под него или да създаде условия за тяхното развитие. Човека на Земята се усъвършенствува чрез страдания и изпитания. Такава е методиката на възпитание при Бога. Изпитанията помагат да се проявят човешките слабости и пороци, да се увеличи енергопотенциала и моща на душата а страданията имат за цел да научат човека да бъде състрадателен към другите, да съчувствува на техните неудачи, да чувствува техните болки и обиди. Ако на теб ти е болно, лошо, не причинявай същото и на другите. Към такъв извод трябва да дойде съзнанието на страдащият. Изпитвайки лошото, човек е длъжен да се стреми към добро, към благородство, към висок морал, към тези висши духовни основи, които пораждат висши качества на човешкия характер, позволяващи му да премине в Йерархията на Бога. Който изработва от страданията и изпитанията противоположни качества, озлобявайки се и ненавиждайки другите, такъв преминава в Йерархията на Дявола. Главния смисъл на живота е човек да се доразвие до настоящето Ниво на Бога. И това не е мистична задача, а реалната цел на всеки човек. Трябва само да се чувствува със сърцето, кои пътищата и цели водят към Бога а кои към Дявола. Не грешете при избора.

Глава 3

Неизвестния мозък на човека. Мозъчен център или импулсно колело. Мозък на пола. Мозък на кръвта. КРЪВТА НА ЧОВЕКА Кръвта на човека е добре изучена от медицината както от руската, така и от чуждестранната. И тук малко може да се добави. Разбира се ако се гледа с очите на специалистите, разработили проекта за конструкцията на човека, то може би ще се открият още много нови и неизвестни неща в различни части на човешкия организъм. Но даже ако се разговаря не непосредствено със Създателя на физическата обвивка на човека, а с Небесния Учител, Той винаги ще намери какво ново да каже на човека за самия човек. *** – И така, какво е това кръв? И какво ни е неизвестно за нея? – Кръвта е пряк носител на програмата на материалното тяло на човека, неговия физически и химически състав а така също на „финните“ съставящи. В нея е заложена програмата на здравия организъм и в съответствие с това, всички количествени и качествени показатели, съответствуващите норми. Затова, при нарушаване на работата на който и да било участък от тялото, кръвта първа получава пълна количествена информация за възникналото нарушение. Простите числови сравнения за състава на кръвта в нормално състояние и възникващите количествени дисбаланси при нарушенията, позволяват в съответствие с общата програма да се включат

защитните резерви, довеждащи с течение на определено време до нормализиране на състоянието. – Ако не настъпи оздравяване, защо не сработва програмата? – Абсолютно здрави хора няма. Болестите са дават всекиму според общата програма за развитие. Общата програма е едно, а частните програми на органите на тялото е друго. И ако на човек е заложено някакво заболяване по общата програма, то и самата програма на кръвта от някаква възраст нататък ще бъде ориентирана към такъв химически състав, отговарящ на параметрите на нужното заболяване. – Какви функции извън известните изпълнява кръвта. – Тя пренася информацията от клетка в клетка, от орган към орган, пренася и енергията. – Вредно ли е да се извършват кръвопреливания от човек на човек? – Да, много е вредно, макар че подобна операция се допуска за спасяването на болния или пострадалия. Други методи вашата медицина не познава, но те съществуват. – Какво се случва при преливането на кръв? – Изменя се енергетиката на организма и програмата на човека. – Тоест програмата на болния се свързва с програмата на донора? – Да, точно така. Програмата на болния се свързва с програмата на този човек, от когото е взета преливаната кръв. – Ако програмата на донора е добра, ще бъде ли способна да подобри програмата на болния? – Няма хубави и лоши програми. – Искахме да кажем „по удачна“. – По удачна?... Да, тя може в някаква степен да подобри програмата на човека, на който е била влята кръвта, да я подобри за определен период от време. Но това ще се отрази на кармата му. Затова, ако в дадения живот неговата програма се подобри, то в следващият обезателно ще се влоши. – Кръвта на мъжете отличава ли се от тази на жените?

100

– Разбира се, че се отличава и по състав и по енергетика. При тях енергозаряда е различен. При мъжете е плюс, при жените е минус. Но се случва и обратното. Това е образно казано. Тук има много по финни различия. – Навярно не се препоръчва да се прелива кръв от мъж на жена и обратно? – Да, не е желателно. Но вашата медицина е много груба и помагайки за едно нанася вреда на друго. Това присъства обезателно. – При човека има четири кръвни групи. Защо кръвта е разделена на групи? – Всяка кръвна група носи определена информация, определена програма. Но главната причина да се разделят хората по кръвни групи е в това, че тези хора се отнасят към различни Космически Системи, тоест те се управляват от различни Системи. Хората от първа кръвна група се управляват от една Система, от втората от друга и т.н. Так е било решено да се построи човека според неговите течностни компоненти, за да е по лесно на Нас, тъй като различните кръвни групи дават различно качество на енергията на самите Системи. – С какво човек от една кръвна група се отличава от човека с друга кръвна група? – Те са с различни способности. Ако говорим конкретно, то в хората от първа кръвна група са развити повече психическите способности, те се привличат от хуманитарните специалности. Хората от втора кръвна група имат способността да левитират, т.е. те са способни да летят на физическия план въпреки законите на физиката, ако разбирасе се тренират. Все пак на Земята е имало много случаи на самопроизволна левитация на хора. Това е проява на особен строеж на кръвта, когато физическото тяло пренебрегва земното притегляне. Хората от трета кръвна група имат екстрасензорни способности. От тях излизатат екстрасенсите. А в четвърта кръвна група е по-добре развит мозъка, основно това са интелектуалци. Разбира се, назовани са само основните

101

свойства, има и други. Обаче според дадените каества вие можете да съдите за състава на кръвта, за нейният енергетичен състав и програма и как те влияят на способностите на човека а следователно на неговото поведение. – Какво да се разбира под мозък на кръвта? – Това е тази генетична програма на физическата материя на тялото, която е заложена в нейната течна структура. Програмата регулира и управлява всички течности и процесите им в организма, включва едни и изключва други реакции и ги ограничава във времеви граници. Кръвта има памет. Нейната енергоемкост се мени постоянно в зависимост от произтичащите процеси, но тя винаги се стреми да постигне някакъв общ потенциал, характерен за дадения тип материя. Кръвта пренася енергията от един орган към друг, изравнявайки средния потенциал на тялото. Тя крие в себе си много тайни неизвестни на човека. *** – В човека освен кръвта съществува още лимфната течност. С какво тя се различава от кръвта, от гледна точка на енергетичния строеж? – Кръвта, това е положителната енергия а лимфата, отрицателната. Тоест качествено те са две различни материи. – В последните години при хората често възниква уголемяване на лимфните възли. С какво е свързано това? – Сега е време на повишена радиация. Именно радиацията влияе на тяхното увеличаване. – Каква е функцията на лимфата? – Функцията и е защитна. Освен това тя създава и баланс в организма. Бялата и червената кръв се балансират една друга.

102

МОЗЪКА НА ПОЛА Физическата обвивка на човека е снабдена с редица спомагателни конструкции. Какво ще ни разкажат Висшите относно невидимите за човешките очи елементи на финния му строеж? В един от сеансите ни на връзка, при разговора ни за физическия мозък, Висшите Личности казаха може би нещо в повече а именно, че освен него при човека има още няколко мозъчни центъра. Това послужи за развитието на нова тема. – Колко са мозъчните центрове в човека?- попитах аз. – Пет, ми отвърнаха те. (При този случай, на връзка бяха Висшите Йерарси). – Какви са? – Два центъра се намират на физическия план. Това са главния мозък и гръбначния мозък. И три центъра са разположени на „финния“ план, затова за тях човек нищо не знае. Към тях се отнасят импулсното колело, мозъка на пола и мозъка на кръвта. – Какво представлява центъра, мозък на пола? Къде се намира той? – Това са „финни“ конструкции във формата на кръг, които опасват човека под корема и му диктуват начина на поведение, като женска или мъжка особа. – Това действително ли е кръг или нещо много по сложно? – Образно казано това е кръг, макар че ако се гледа с друго зрение от астралния план, то формата му се променя и вече няма да е кръг, а нещо друго. – При всичките хора ли строежа на този кръг е еднакъв? Например при мъжете еднакво ли е? – Не, не е еднакво. Особеностите на строежа му са свързани с нацията. Ако се вземе една нация, то там при многото общи параметри строежа ще зависи от астрологическия тип на човека при много общи параметри в останалото. Влагането на характера според зодиакалния знак влияе на строежа на мозъчния център на пола, тоест на строежа на кръга около бедрата. – С какво този кръг е различен при мъжа и при жената?

103

– Винаги се отличава по цвят и по качество. Всеки човек като цяло носи своята тоналност, своята цветова гама. При това за мъжете тя е една, при жените е друга. – Изменя ли се конструкцията на кръга в течение на живота? – Може да се каже, че той е постоянен. Настъпват незначителни изменения, но изцяло за всеки живот за определеното физическо тяло той е постоянен. – Движи ли се този кръг подобно на импулсното колело? – Не, той е неподвижен. – „Финните“ конструкции на мозъка на пола с раждането на човека ли се формират и в някаква определена възраст? – Всеки мозъчен център се залага с раждането на детето. – Има ли някакви особености в неговата работа в сравнение с интелектуалния център, мозъка? – Това са две съвсем различни неща и не трябва да се сравняват. – Свързана ли е конструкцията на мозъка на пола с астралната и ментална обвивки? – Да, обезателно, тъй като центъра на мозъка на пола влияе на чувствата на индивида и особеностите на неговото мислене. – По какъв начин влияе на обвивките? – Центъра на мозъка на пола съдържа програма, в съответствие действието на която, индивида произвежда енергия с определено качество, тоест енергии, свързани само с работата на този център. Той преди всичко влияе на качеството на произвежданите от човека енергии. Това е особен спектър. Този център диктува особеностите на поведението както на жената така и на мъжа а така също влияе на формирането на физическата обвивка. Той включва в организма с течение на времето възрастовите процеси. Физическата обвивка работи в унисон с астралната и ментални обвивки и всички нейни изменения се отразяват и на тях. – Кой управлява работата на центъра мозъка на пола, душата или в него е заложена особена програма? Тази система автономна ли е? – Не, това не е автономна система. Абсолютно всички проце-

104

си минават през компютъра на Определителя на човека, и това се управлява чрез компютър. Тоест в компютъра е заложен принципа на работа на този кръг и съгласно моделираният механизъм той действува. Механизма на работата е определена програма, разработена специално за дадения мозъчен център. Но в компютъра на Определителя има не само програмата на пола. Всеки отделен орган има своя програма, където се залагат конкретните болести. За всичко има програми. Манипулирайки цифрите Определителя управлява процесите в организма или задава определени команди на органите. Но Той не само управлява, но задавайки програмата за работа, включва автоматичното регулиране и само през определени интервали от време проверява процесите, които стават в тялото на човека. – На Земята е имало случаи когато мъж или жена са си променяли пола. Що за програма е това? – Това е отклонение от програмата. По някакви причини личноста не е способна да изпълни своята задача и чрез смяната на пола се опитва в новата форма да се добере до тези характеристики, които са и били нужни в този живот по програма. – Това млади души ли са или зрели? – Млади, имащи малък брой въплъщения а следователно и недостатъчно житейски опит. Вие наричате младите души „ниски“, защото още не са се вдигнали в своето развитие нависоко. Обикновено на подобни операции по смяна на пола се подлагат именно младите души. А високите такова нещо никога няма да допуснат. Какъвто и да бил би живота им, те ще се постараят да изпълнят своята лична програма в тази форма, която им е предоставена при раждането. – Но все пак, смяната на пола заложена ли е в тяхната програма? – Не, не е заложена. Тук трябва да се каже, че има значение влиянието на Земята. Тя е разумна и прави някакви свои опити. – Какви са причините за появата на хермафродити? – Това също е под влиянието на Земята, нейно внушение. Обикновено му се поддават много ниските натури.

105

– Половата клетка съдържа генетичния код на човека. Какво представлява той? – Това е особена цифрова програма. Но генетичния код е само половината от това, което се намира във всеки човек и трябва да отговаря за развитието на човешкото тяло. Самия код нищо не значи. Втората половина, която е съвместима с него и правеща човека човек, това е самата енергооснова, тоест тази енергия, която се залага при появата на конкретния човек. Енергията се залага при самото зачеване. А генетичния код дава управлението на физическото тяло. – С какво се отличава генетичния код на една нация от друга? – С качеството на заложената при зачатието енергия. – В продължение на вековете генния код изменя ли се или той остава постоянен? – Променя се в по-лошата страна. С времето той се изражда. Човек може да се сравни с работеща машина, тя се износва в процеса на работата. Така и генния код с времето става негоден. И тогава се подправя, заменя се със нов. – За сметка на какво мъжката клетка се слива с женската клетка при оплождането? Нали други клетки нямат такива свойства? – Сливането на клетките става благодарение на управлението чрез компютъра на Определителя на бъдещия човек, който ще го ръководи в живота. И след сливането на клетките той управлява всичките процеси по формирането тялото на детето чак до раждането му. – Нито едно тяло ли не може да се появи без Определител? – Не, не може. – Но нали много бебета се зараждат и се ликвидират до тяхното раждане. Това редно ли е? – Не, не е редно. Но ако детето се ликвидира до неговото раждане, то Определителя се старае отново, от същата двойка да получи ново тяло, тоест отново да извърши зачатие. Ако това не се случи и от тази двойка не дочака тяло, той търси други родители, приличащи по структурата на физическите тела на първата двойка. И когато подобна двойка се подбере от картотеката, Определителя

106

отново прилага всичките си усилия за да получи от тях ново тяло. Така,че на него понякога му се налага не един път да търси за душата на своето дете подходящи родители, даващи приблизително аналогична физическа структура. – Има родители, които нямат деца. Определителите ли не им ги дават? – Първо това значи, че обезателно има някаква карма при тях. Второ, това е особена програма за развитие, без деца. Тя се дава за наработване на определени качества. – Значи, развитието на яйцеклетката напълно се управлява от Определителя. – Да. – А чий Определител е това, на майката или на бъдещото дете? – На бъдещото дете. Всичко прави новия Определител. Тоест, в периода на износване на детето от майката, над нея стоят наведнаж двама Определители, нейния собствен и този на бъдещия човек. – Процесите на физическото тяло на майката се управляват от нейния Определител, а за физическото тяло на детето от другия. И в продължение на девет месеца те са взаимно свързани в своята работа. – Сложно е, казваме ние. – Разбира се, потвърждава Той, в света няма нищо просто. – Значи, Определителя на детето формира и всичките му органи? – Да, всичко това влиза в неговата лична работа. – За това няма ли специална програма? – Как да няма! Има. – Програма има и Определителя контролира с нея правилното оформяне органите на детето? – За формиране на физическата обвивка съществува специален закон за развитието на тялото вътре в човека. Това е определена схема. Тя е еднаква за всички. И в съответствие със зададената на бъдещия подопечен на Определителя човек, Той залага в тялото на детето необходимите отклонения, вроден дефект или обра-

107

тно, влага ефективна защита, формира особен вид, например на гръкляна и на гласовите връзки, ако това ще е бъдещ певец. – Ако се раждат уроди, то това е дело също на Определителя ли? – Да. Това е карма и на родителите и на децата. Но винаги дефектните тела се раждат от здрави родители. А залагането на дефекти и на болести извършва сам Определителя на детето. – При повреда на хромозомите и структурите на ДНК нали също се раждат уроди? – Това вече е друг въпрос. Ние говорим не за някакви наркомани или алкохолици повреждащи ДНК, а изобщо за здрави хора. А за другите отклонения, това е вече друга работа и за това трябва да се говори отделно. – Следователно, когато ДНК е изправна и генетиката нормална, то отклоненията се дават от Определителя? – Да. В съответствие с програмата за развитие на човека. Всичко се извършва само по програма, която отчита какво е нужно на човек и какво не. А последното се определя от специални Висши Личности, работещи с човека, с неговото възпитание. – Сега екологията на Земята е лоша и хората считат, че поради тази причина се раждат всякакви уроди. Екологията влияе ли на това? – Много влияе, защото в тялото на детето чрез организма на майката стават нарушения на всякакви химически процеси, но това вече е отделен въпрос.

108

МОЗЪЧЕН ЦЕНТЪР или ИМПУЛСНО КОЛЕЛО

1. Въведение

Рис. 8 С какво започва мисловния процес при човека? Това не може да обясни нито един учен и нито един философ, тъй като няма пълната база данни за устройството на човека, включвайки неговите „финни“ конструкции. Науката в последно време достигна големи резултати в изучаването на физическия мозък на човека, но неговите „финни“ структури засега остават неизучени. Учените разкриха, как определени мозъчни структури реагират на сигнали идващи от организма на човека или от външната среда. Тези сигнали в мозъчния апарат, привеждат в действие процеси, които диктуват на човека една или друга форма на поведение. Тоест нашето поведение зависи напълно от нормалната дейност на мозъка. От учените са определени и в някаква степен са изучени само тези негови отдели, които са свързани с физиологическите нужди на човека и неговото поведение. Но по какъв начин се извършва в ума решаването на логически и математически задачи, как се раждат техническите изобретения, по какъв начин се извършват научните открития, съчиняват се стихове или се описва сюжета на някаква картина, всичко това остава зад границата

109

на непознатото и нито един човек не е способен да обясни работата на мозъка в тези случаи. Някои учени, изучавайки именно физическия мозък, са дошли до извода, че съзнателния опит на човека и света на неговите вътрешни преживявания съществуват независимо от главния мозък и не са свързани с него като с физически обект. Други учени все пак приписват принадлежността им към неизучените части на мозъчния апарат. Така или иначе, за две хиляди години на развитие на съвременното човечество процесите на мисленето остават неразгадани и малко изучени. И едва сега, преди началото на новата ера, нашите Небесни Учители преоткриват за човечеството, и по точно за новата шеста раса* някои скрити от взора ни „финни“ човешки структури. Оказва се, че в процеса на мисленето, главна роля играе мозъчния център или така нареченото импулсно колело, чиято конструкция принадлежи на „финната“ материя. Ето какво ни разказа за него Бог. Наистина, слушайки отговорите на въпросите, трябва да се отбележи,че целта на Неговите отговори не е подробното „сдъвкване“ на неизвестните истини, а на фона на общото представяне на предмета на обсъждане, да се дадат основните понятия и насоката на мислене. Затова много от отговорите са кратки по форма и изискват по нататъшни догадки и изследване предмета на разговора. 2. Структура и работа на импулсното колело. Импулното колело се отнася към финните конструкции на човека. По рано са го наричали нимб и е било забелязвано при някои светци като ярко светене над главите им. Какво представлява мозъчния център? Какъв е енергетичния му строеж? Каква е неговата форма, на колело, кълбо или диск? Мозъчния център се намира над главата на човека на разстояние от 3 до 10 сантиметра и има формата на обемно колело и напомня нимб (виж рис.8). Това което навремето ясновидците са

110

приемали за нимб е било импулсното колело или мозъчния център, което е едно и също. Неговата „финна“ структура има формата на колело и от тук, получава второто си название. При светците поради постоянните им молитви се концентрира в тях много чиста енергия, импулсното колело е светело и се е виждало и от обикновените хора. Основно, то е достъпно за виждане само за ясновидците, чийто диапазон на зрението се намира на нивото на ефирното тяло на човека, но и ясновидците също са различни. Едни виждат вътрешните органи на човека на нивото на ренгеновите лъчи. Други виждат „финните“ структури. Трети, по развити, виждат други светове, четвърти са способни да виждат планети, т.е. ясновидството има няколко степени. Първата е способна да различи импулсното колело над главата и аурата. – Как става връзката между човешкия мозък и това колело? – Колелото съдържа в себе си два вида енергии, положителна и отрицателна. Поради разликата в потенциала на енергиите, става въртене на колелото и се осъществява неговата работа. Първоначалната енергия за мисловната дейност на човека постъпва към него от компютъра на Определителя като известна база данни, които са му необходими за работа в конкретния промеждутък от време. Човек, докато е жив и изпълнява своята програма е постоянно включен към канала за връзка с водещия го в живота му Определител, по точно не към него самия а към неговия компютър, който пази в себе си всичките данни за човека. Както за неговите физически, така и за „финните“ му структури. Затова първоначалната енергия за мисловната дейност постъпва от компютъра на Определителя в мозъчния център, който въртейки се изпраща импулси във физическия мозък. Импулсното колело, това е междинно състояние на материята, служещо като посредник между „финната“ материя на Определителя и грубата човешка материя. Всеки импулс представлява концентрирана закодирана информация. Импулса, който се изпраща в мозъка се разшифрова във вид на обемна разгъната информация. За да ви е по разбрано как става това и какво представлява разшифроването на импулса си предста-

111

вете обикновена видеокасета за видеофилми, обикновената правоъгълна кутийка. Но когато тя попадне в съответното устройство, тоест вашия видеомагнетофон, то той разшифрова информацията, заложена в касетата във формата на видеофилм и вие в продължение на два часа гледате увлекателен филм. Ние специално споменаваме за времето от два часа, тъй като която и да е информация при разшифроването и се залага в някакъв обем от време. Това е груб пример за разшифроване. Така и човешкия мозък е способен да трансформира импулсите в подробна информация. – Вие казахте, че мозъчния център съдържа два вида енергии. По какъв начин те са разположени в колелото? – В колелото всяка частичка е диполна, тоест тя се състои от положителен или отрицателен заряд. Затова импулсното колело е разделено на два противоположни полюса, подобно на магнита. – По какъв начин е разделено. Каква е неговата полярност, вътрешна или външна? – Зависи от мозъка на човека. Тоест, лявото полукълбо е положително а дясното отрицателно. Същото е и над тях в импулсното колело (виж рис.9). – Какво дава на човек преобладаването на едната от двете енергии?

Частица дипол

Импулсно колело – дипол

Рис. 9 – Преработката на енергията и нейното преобразуване в информация е по друг път, тоест самия механизъм на преработка ста-

112

ва друг. Качеството на произведената енергия също се променя и съответно се получават различни резултати. – Откъде се вземат импулсите, способстващи развитието на мисленето? – Импулсите имат различна природа. Първо, те се изпращат от Определителя на своя подопечен. Всичките идеи идват до хората от техните Небесни Учители, а хората ги разшифроват в общи теории и съчинения. Чрез импулси Висшите направляват научната и творческата мисъл. Процеса на мисленето е сложен. В зависимост от способноста да се мисли и да се работи с високите енергии, Те включват човека към едни или други информационни бази. И колкото е по-висша степента на развитие на мисленето на човека, тоест колкото е по-висша неговата интелектуална енергетика и по-голям потенциала на енергопреработването, толкова към повисок информационен слой той може да бъде включен и тогава неговите знания ще бъдат много по дълбоки и сложни. Второ, човек възприема импулси от всевъзможни житейски ситуации, когато той получава някакви силни впечатления или умозаключения от наблюдаваните от него проигравани чужди програми, или по просто казано да се учи от чуждите грешки или опит. Такива импулси преди всичко заставят човек да се бори, въвличат го и по нататък в битовите и социални процеси. И на трето място, импулсите идват от програмата на самия човек, от неговите контролни точки. Например. Живее си човек спокойно много години и изведнаж му идва идеята да развие някаква своя идея или да пътува зад граница, за да освежи жизнените си впечатления. А понякога човек решава да остави всичко старо и да започне живота си отначало. Тези импулси са от програмата. Импулсното колело е получило второто си название от своята основна функция, да приема импулсите от Определителя. – Импулсното колело винаги ли се върти? – То се върти само при мисловна дейност на човека. През останалото време стои неподвижно. – Мозъчния център постоянно ли работи или през ноща, когато човек спи, той също почива?

113

– Не, импулсното колело действува постоянно при нормалното развитие на човека и работи не само когато се върти. По време на въртене то изпълнява едни функции, при покой други. А по време на сън се пренастройва схемата на неговото функциониране, колелото започва да се върти в противоположна посока. – Защо става изменение на посоката на неговото въртене? – През деня става натрупване на информация, а по време на сън отдаването и. През деня човек събира най-различна информация в това число и твърде много излишна, която или вече се намира в багажа на паметта му или за дадената личност не е подходяща. Затова централния мозък класифицира информацията на нужна и ненужна. Ненужната като шлак се отхвърля. Изчистването от излишното и повтарящото се в съзнанието именно става чрез специален блок в импулсното колело, който отделя получената за деня информация на нужна и ненужна. Ненужните кадри хаотично се изхвърлят, тоест не постъпват в блока на паметта. И поради безредното изхвърляне на тези кадри, често се формират неприятни и странни картини на съновиденията. Обаче, този вид хаотични сънища, получени от работата на импулсното колело са само един от вариантите в многообразието от сънища, които се случват на човека. Подобни хаотични сънища той може и да не види, тъй като в неговата програма могат да бъдат включени и други сънища, планирани по-отрано от Определителя на човека. Обаче, всички останали варианти на сънища, сформирани от Определителя се изпращат от Него на човека пак чрез импулсното колело, но за това трябва да се говори отделно, а за себе си да отбележим главното, че импулсното колело участвува в работата със съновиденията. – Следователно, в задачите на мозъчния център влиза приемането и отдаването на космическа енергия? – Да, всичко това са функции на енергетиката на мозъчния център. Именно чрез него се осъществява и връзката с Определителя на човека, от когото, енергиите чрез компютър се подават на импулсното колело, тоест в централния мозък на човека, а оттам постъпват вече от „финния“ план във физическия мозък на човека.

114

Без това колело той не може да мисли, тъй като в неговата задача влиза формирането на мислите. А без физическия мозък човек може да живее и действува нормално на битово ниво. И такива случаи, по точно Наши експерименти е имало не веднаж. – Как се върти колелото при мъжете и при жените, в една посока или различно? – В една и съща. Няма никаква разлика. Разликата е само в скоростта на въртене. При различните хора независимо от пола, тя е различна. – От какво зависи скоростта на въртене на колелото? – От приемането на информацията, от нейната преработка, от интелектуалните способности на човека. Колкото е по интензивно мисленето, толкова с по-голяма скорост се върти колелото. При интелектуалците то се върти бързо, при слабомислещите хора, бавно. При тези, които не мислят, то изобщо стои неподвижно. – С възрастта скороста на въртене изменя ли се? – Скоростта на въртене се изменя постоянно. Тя никога не е еднаква. Ако допуснем, че в младоста си, човек усилено се е занимавал с умствена дейност, а след това всичко е изоставил, то в началото колелото се въртяло с голяма скорост а след това се спира. На празен ход то не се върти. – Значи, при децата и старите хора скороста на въртене е еднаква? – Възрастта не влияе на скороста. Всичко зависи само от това, как се занимава човек с интелектуална дейност. Ако детето усилено мисли, неговото колело ще се върти бързо. Ако възрастния мисли усилено, то и при него ще се върти бързо. И обратно. – По какви причини импулсното колело може и да не се върти? – При вас, при много от хората то не е задействувано. Първата причина, за която Ние вече говорихме е отсъствието на мислене. Например при вашите алкохолици то обикновено бездействува, или може да се каже, че неговия кръгов момент е равен на нула. Колелото е предназначено за активизиране на човешкото мислене и ако такова отсъствува, то колелото не работи в режим на прера-

115

ботка на менталните енергии. Същото се случва, и при някои хора по време на сън. Втората причина, поради която то не се движи, това е наличие на дефект в организма, а именно в устройството на колелото. Третата причина, това е много младата душа, която има малък жизнен опит, затова почти цялата информация натрупвана за деня отива в багажа на знанията и тук не се изисква сортиране на информацията от една страна, и от друга, душата още не е способна самостоятелно да мисли. Четвъртата причина. Хората, които имат голям жизнен опит и дълга верига на реинкарнации, вече нямат нужда от земните знания. Те или доработват последната програма или са изпратени с особена мисия и тяхното колело работи в съвършенно друг режим в сравнение с обикновените хора. – При кого всред хората то се върти с максимална скорост? – При хората с космическо съзнание. Колелото дотолкова бързо се върти, че се превръща в някакъв разтопен светещ облак. Да и самият централен мозък при тях в отличие от останалите има вече форма не на колело а на диск. – От какво зависи огромната скорост на въртенето му? – Хората с космическо съзнание, имайки разширени понятия, въвличат в процеса на мислене много високи енергии, които задават скоростта на движение на диска. Тоест, може да се каже, че тук влияе високата честота на енергията. Информацията за Космоса, космическите знания именно включват в себе си, в потенциала си, високочестотни енергии. За разлика от земната информация, която съдържа нисък спектър от честоти. Затова скоростта на въртене на колелото ще бъде толкова по висока, колкото по високи честоти са въвлечени в процеса на мисленето или може да се каже, че на скоростта на въртене влияе още честотата на енергиите. – А при светиите работата на централния мозък отличава ли се с нещо от работата му при обикновенните хора? – При тях също централния мозък има формата на колело, но поради високата концентрация в това колело на високи енергии с помоща на молитви и религиозни медитации, то започва да свети.

116

Скороста му на въртене също е много по голяма от тази на обикновените хора. А принципа на работата му остава същия. – Кой механизъм привежда в действие централния мозък? – Това е сложен процес. Централния мозък и физическия мозък работят в тясна зависимост един с друг. Определителя изпраща на импулсното колело блок от енергия, тоест някакъв неин обем или импулс, с който по нататък работи физическия мозък. Той преработва тази енергия в мисловния процес, произвеждайки друг вид енергия, различна от тази която му е била изпратена. Новопроизведената ментална енергия отново чрез импулсното колело се предава на Определителя и тя се събира от Него или в особени хранилища, или може да се препредаде по нататък. 3. Мозъчния център в периода на смъртта – Как работи мозъчния център в момента на смъртта, какво се случва в неговите дълбини, кога „финната“ материя на душата се отделя от физическото тяло? – В момента на смъртта, както и в периоди на много силни стресови ситуации еквивалентни на смъртните, става бързо пренавиване на образите от жизнената програма до самото начало на живота. Някои хора виждат, как в момент на катастрофа например, за части от секундата пред тях преминава целият им живот. Те са наблюдавали именно как работи импулсното колело. В периода на смъртта или при силен стрес, настъпва мощен енергиен изблик на енергия, който прекъсва блокировката на програмата и служи като сигнал за пренавиване на житейските образи от импулсното колело в обратна посока към момента на раждането. При това става презаписване от физическата обвивка върху астралната, тъй като физическата се изоставя от душата и трябва да се подложи на разпадане. При това, кадрите се пренавиват от импулното колело към началото поради това,че обикновено на четиридесетия ден от смъртта се извършва съд над човека и целия му живот се преглежда от началото до края, тоест към момента на Съда, „лентата“ на програмата трябва да бъде вече отмотана до

117

началото. Именно поради това в момента на катастрофата, когато човек изпитва най-силен стрес, или при клинична смърт той вижда кадри от своя живот мяркащи се в обратен ред, тоест от старостта към момента на раждането. Импулсното колело по време на пренавиването се върти в обратна посока. Когато от човека се отхвърля астралната обвивка, настъпва пренавиване на житейските кадри от астралната обвивка на менталната. И така нататък според раздялата с обвивките. Но вече се прекратява участието на импулсното колело във по финните процеси. Там се задействува друг механизъм. – Какво става с импулсното колело след смъртта на човека? – Колелото, това е „финна“* материя, съответствуваща на материята от която са изградени близките земни светове. Затова след смъртта тя се разпада и неговите съставящи попълват „финната“ материя на земния план. – Има ли хора при които не съществува импулсното колело над главата им? – Не. Импулсното колело обезателно влиза в основната конструкция на човека. То се оформя след раждането на детето и трябва да бъде напълно оформено към петата година от живота му. – Кой контролира неговото формиране? – С това се занимава Определителя. След като централния мозък се оформи, а това става към петата година, Оределителя го включва да работи. – Той включва централния мозък към Себе си или към своята система? – Към себе си? Никога. Определителя включва централния мозък на детето към своя компютър. И по нататък вече се осъществява неговия контрол чрез компютъра, който фиксира както физическото му състояние така и мислите и съответствието на действията по зададената програма. – Има ли подобно колело при маймуните имащи примитивен интелект, както и при другите животни? – Да има. Животните също мислят на своето ниво*, макар и в по малка степен. Спомнете си поведението на кучетата, маймуни-

118

те, делфините. При животните мисловния процес е насочен към своя си живот за самосъхранение. – А при растенията има ли зачатъчно мислене? – Не, при растенията то отсъствува, но при тях има чувства. – А при минералите има ли импулсно колело? – Не, те са устроени малко по-различно. – Кой още от живия свят има импулсно колело? – Вашата Земя и някои планети също имат централен мозък. – А къде се намира той при Земята? – Импулсното и колело се намира отвън, в една от нейните обвивки и е разположено в плоскостите на полюсите. – И подобно устройство е еднакво за всичките планети ли? – Не, има планети и без импулсно колело. При тях мисловния процес се осъществява в ядрото. Космоса е огромен и мисловните способи са различни. – Имат ли съществата от „финния“ свят импулсно колело? – Не, принципа на работа на тяхното мислене е съвсем различен от този при човека. Приключвайки диалога, могат да се направят следните изводи за основните функции на централния мозък на човека, макар разбира се неговата дейност и тази на главния мозък да са много по обширни и с указаните по долу пунктове да не можем да се ограничим. Централен мозък или импулсно колело: – участвува в мисловния процес на човека; –  сортира дневната информация в периода на сън, на нужна и ненужна; –  предава картините на сънищата от Определителя към човека; – предава информация; – предава енергия от Определителя към човека и обратно;

119

НЕИЗВЕСТНИЯТ МОЗЪК НА ЧОВЕКА

1. Въведение Разглеждайки работата на централния мозък на човека,ние си изяснихме, че физическия мозък, това е апарат, макар и слабоизучен в процесите на мисленето, който играе не толкова съществена роля. Импулсното колело също е предназначено основно за предаване на информация от „финния“ свят в нашия груб, физически свят. Това са посредниците между двата свята, видимия и невидимия. И те са необходими само за пребиваването на душата на материалния план. Но когато душата напусне своята материална обвивка и премине в много по „финните“ светове, то способността да мисли и нормално да възприема окръжаващата я среда се запазва. Как ли мисли душата без привичния за нас физически мозък и даже без централния мозък, тъй като това са конструкции, свързани само с материалния свят, а и двете остават на Земята. Освен това, след смъртта на човека, когато физическия мозък се разпада а след него и централния мозък, както показват някои изследвания на финните честоти, съответствуващи на менталната обвивка на човека, интелекта на личността след смъртта не само не отслабва, но започва да се повишава до определени граници и след това спира. Предела, това е тази максимална величина, до която е способна да достигне дадена личност при своето развитие за един живот, в грубата материя през живота, и във „финната“ материя след смъртта. Интелекта на личноста след смъртта и прехода и в новия план започва да се повишава, защото душата познава „финния“ свят, докато съзнанието и още не е отключено. Става бърз набор на нови знания. Но тъй като личността е била запрограмирана за достигане на някакъв определен потенциал, то тя не може да разшири безкрай-

120

но своите знания и своя кръгозор чисто конструктивно, а набирайки определен обем информация за новия свят се спира в своя познавателен момент. И за да може да се усъвършенствува по нататък в развитието си, се изисква препрограмиране (но това е само за незрелите души). Тези, които вече са достигнали високо ниво на развитие, набират в „финния“свят много по голям потенциал от знания. По такъв начин, развитието и придобиването на нови знания от душата става само на основата на програми, които се менят от живот в живот. Обаче, за всяка човешка душа пътя на познанието и изпълнението на житейската програма лежи на интелекта. На базата на какво тогава душата мисли и придобива нови знания, ако такъв привичен за нас апарат на мисленето като мозъка, престава да съществува във „финния“ свят? Оказва се, че конструкцията на душата има още редица особености, които и позволяват да мисли. Но най-главното седи в това,че съвършенната конструкция на мисловния апарат на човека не е достатъчна за да може той самостоятелно да мисли, да създава теории, да изобрети нещо ново. Както коя да е земна апаратура от типа на телевизор, пералня машина или компютър сам по себе си е само машина, така е и с човека, също сложна биомашина имаща множество „финни“ структури. Независимо от сложното устройство, за да заработи телевизора са му необходими още две неща. Да се включи в електрическия контакт и да има кой да пожелае го включи. Ето тези два важни момента не са пропуснати и при конструкцията на човека. Оказва се, че за да почне той да мисли, да мисли в нужното направление, е необходимо желанието на неговия Небесен Учител, тоест Определител, а след това следва вече изпращането чрез канала или нишката на връзка (при всеки е различно) на енергия, на чиято основа започва да работи мисленето. И само едната програма на човек не му е достатъчна, както и неговото желание да мисли. Човек мисли, докато заедно работят три неща: програмата, Определителя и самия човек. А между тях действува най-сложна

121

система за връзка, задействана е техника от най-финна материя и допълнителна енергия, която играе същата роля както електрическия ток за телевизора. Програмата обезпечава това направление, в което е длъжно да се развива мисленето на личността извън рамките на програмата. Но ще се постараем постепенно да се ориентираме в тази объркана за нас схема на човешкото мислене, започвайки своето познание от видимия мисловен апарат, тоест физическия мозък. 2. Немного за физическия мозък Ние започнахме своето изследване на функциите на мозъка със злободневния въпрос отдавна мъчещ човека: – Кажете моля Ви се, защо човешкия мозък се използва в работата само на 6% процента, макар възможностите на мозъка да са твърде обширни? – Създавайки конструкцията на човека от петата раса, Ние мислехме, че към края на вашето хилядолетие, тоест към две хилядната година, човек ще го развие макар и на 50%, но той това не направи. Не оправда Нашите надежди. – Какво трябва да прави човек за да развие мозъка си в съответствие с Вашите планове? – Първо, да повиши своята умствена дейност. Второ, да води съвсем друг начин на живот, а не такъв, какъвто е станал живота при вас сега. Много са заети основно с бита си, с развлечения, а напразното бърборене се приема за интелектуална дейност и способност да се мисли. Свободното си време човек е длъжен максимално да използува за духовно усъвършенствуване. Празнота не трябва да съществува в живота. – С каква цел са създадени двете полукълба на мозъка, ляво и дясно. Би могло да бъде и едно? – Освен това, което ви е известно за тези полукълба, можем да кажем, че лявото полукълбо е предназначено основно за събиране и обработка на информацията, която човек получава на Земята през живота си. А в другото полукълбо се съдържа информация за

122

минали животи и информация, която постъпва към него от Космоса, по точно от Определителя. – С каква цел му се предоставя информация от минали животи? – Това е именно тази информация, с която човек би бил длъжен да работи при успешно развитие, за по нататъшно прогресиране на душата, за сравнение с настоящата информация и за съпоставяне и анализ. Но човек не се е научил да се ползува от нея. – Ако по някакви причини физическия мозък излезе от строя, човек способен ли е да мисли макар и на битово ниво в ежедневния живот? – Разбира се, че е способен и не само на битово ниво. Обратно дори, човек при това може да повиши собствената интелектуална дейност, за сметка на въвеждането в работа на астралния мозък, който се намира в астралната обвивка. Неговата конструкция напълно се различава от устройството на физическия мозък. – С какво се различава работата на астралния мозък от физическия? – Астралния мозък мисли много по-обемно. Той особенно е развит при хора с някакви таланти или способности. При интелектуалците е повече развит менталния мозък, намиращ се в следващата обвивка. – Следователно, да се мисли с астралния или ментален мозък за човека е по-добре? – Разбира се, това е с един порядък по високо отколкото при средния човек. – Менталния мозък по-висш ли е в сравнение с астралния? – Естествено. Колкото по „финно“ е тялото, толкова по висша е неговата работоспособност. И разбира се, мозъка на кое да е „финно“ тяло на човека напълно е различен по форма от физическото тяло. Мозъка е една енергийна блокировка заемаща относително неголям обем и способна да извършва мисловни операции. Във всяка обвивка, тоест „финно“ тяло, тя носи временни функции и след изхвърляне на тези обвивки от душата, тези блокировки прекратяват своето съществуване като самостоятелни единици и под-

123

лежат на разпад. Тоест, който и да е мозък на временните обвивки (или може да се нарече мислещо устройство) съществува също временно, както и самите „финни“ тела. Те работят заедно, докато личноста е жива. След смъртта става последователно включване в работа на мозъка на тази обвивка, в която пребивава в дадения момент душата. Ако се отхвърли ефирната обвивка (или при нейното кратковременно съществуване), тогава се включва в работа астралния мозък. Ако се отхвърли астралната, тогава се включва менталната и т.н. Хората при които е много развито менталното мислене, философи, учени, изобретатели и прочее, след отхвърляне на физическата обвивка, може веднага да се включи в работа менталната блокировка. – Какви особености проявяват в работата си астралния и менталния мозък? – Особености на преминаване в други „финни“ светове, за сметка на което се появява възможността за притежание на много по обемна информация. Това е главната особеност. 3. Процеса на мислене – Самият процес на мислене, за хората остава непонятно и сложно явление. Твърде много са задействаните в този процес „финни“структури. Но с какво започва процеса на мисленето при хората? – При човека всеки мисловен процес започва с получаването на импулс от неговия Определител. Ако импулса се възприеме от човека, тогава се подава енергия. – Какво в същност в дадения случай представлява импулса? – Импулса, това е енергоблок или компресирана енергия, която човек е длъжен да развие като информация в неговото Ниво. Сама по себе си тази енергия представлява линейно изградени цифри, които чрез дешифратора на мозъка се преобразуват в образи, а образа носи вече идея, а всяка идея носи цел. Целта, това е взаимовръзка на обмислени действия, които също могат да се изразят от човека с цифрите на физическата материя или в словесни тео-

124

рии и в крайна сметка в механични действия или преобразувания в обкръжаващия свят. – Импулса от Определителя постъпва направо в мозъчния център или в менталната обвивка? – Отначало импулса минава през „финните“ обвивки, след това попада в централния мозък и последен в тази верига се явява физическия мозък, неговото дясно полукълбо. – Винаги ли импулса от Определителя достига до човека? Нали все пак помежду тях има значително разстояние. – Ако се появят някакви смущения, то може и да не достигне. – Освен чрез импулси, може ли и по някакъв друг начин да се предава информация на човека? – Тя може да се изпраща още и по канала за връзка, но такъв имат не всички хора. Канала за връзка се появява при немного личности в резултат на тяхната работа за Йерархическите Системи*, тоест той съществува при контактъорите, при учените. Но и учените са различни. Има такива, които отричат всичко. Религията, Бога, „финните“ светове. Те са уверени, че сами извършват своите открития, макар те да им се дават чрез техните Определители и основно във формата на импулси, които се разгръщат от тях в теории. При някои учени се появява канал за връзка благодарение на техния висок интелект и систематична работа. Благодарение на тяхната постоянна мисловна дейност, те установяват със своя Определител много устойчива и постоянна връзка, която се изразява в канална форма. – Каква е разликата между импулсната връзка и каналната? – Мисленето, осъществявано чрез подаване на импулси е периодично, кратковременно и основно е предназначено за средното ниво на развитие на човека. А канала за връзка, това е много по устойчива и постоянна връзка, даваща много по обширна и сложна информация. – Импулса, това е енергия. И в същото време, когато мисловния процес започва, Определителя подава на човека още добавъчна енергия. В какво се състои разликата между тези енергии? – Както вече бе казано, импулса носи в себе си закодирана ин-

125

формация. И за да може тя да се преобразува в достъпна за разбиране форма е необходима друга енергия, която да обезпечи работата на шифровъчния блок на мозъка. Без тази вторична енергия няма да има никакво разшифроване и умствена дейност няма да има. Видовете енергия в двата случая са съвършенно различни, но едната е нужна за това което се разшифрова и другата е тази, на основата на която ще се извърши разшифроването. – Защо на човека от петата раса му е дадено образното мислене, а не някое по прогресивно? – Отначало върви импулс а след това той се превежда от мозъка в образ. Такава е конструкцията на човека на дадения етап на развитие. Този етап изисква работа с много по ниски честоти на енергията, за които е необходима трансформация в образ, за да може след това да се възприеме от човека. Тоест образното мислене е като етап в развитието на материята от по груба към по „финна“. И тук се крие последователността в развитието на мисленето. Разбира се, ако човек би чувствувал по тънко и би могъл да възприема според своето развитие по „финните“ енергии, то той би преминал и на друга форма на мислене. Но именно тъй като той сам по себе си е груб, то и работи в диапазона на грубите енергии, които се проявяват в образи. При шестата раса например, където човек ще се придвижи в своето развитие по напред, диапазона на възприеманите от него честоти ще стане по фин, ще отпадне образното мислене и човек ще премине на импулсно мислене. Тоест, по нататъшната трансформация на импулса в образ вече няма да е нужна. Образа, като промеждутъчен стадий в понятията на човека ще отпадне. Той ще сваля информацията напосредствено от импулса. И в шестата раса ще се запази цифровата информация, тъй както всеки импулс е представен в по висшата си част като определени цифри а в по нисшата е трансформиран в образ, който ще отпадне в бъдеще. – Следователно, съществува верижно предаване на информацията в определена последователност, цифри, импулс, образ? – Разбира се, това не е всичко. Преди цифрите върви още по „финна“ енергия. И всичко това е задействано само затова, за да

126

може човека на Земята да мисли и да действува съгласно личната програма. И най-малките отклонения в изчисленията биха довели до неправилни мисли, ненужни действия, което би довело от своя страна до срив на цялата му програма. – Как се формира цифровата информация там Свише? – За целта е задействувана техника, отнасяща се към „финните“ конструкции а допълнително е и Нашата работа. Последното също не бива да се забравя. – Да допуснем, че Свише Върховния Йерарх създава цифров код, то как този код достига до нас и по точно до конкретния човек? – Това се осъществява от компютъра към който е подключен дадения човек. – От компютъра ли идват вече импулсите? – Да, компютъра преобразува цифрите от „финния“ план в импулс защото, за да се влезе в материята е необходима „финна“техника. Преобразованията в материята са невъзможни без техника, която има няколко степени на модификация. При доближаване към физическата материя е нужна груба техника от груба материя. Ние имаме също така техника, близка до материята на последния стадий от спускане в материята на компютъра, явяващ се материален, съответствуващ вече на „финните“ конструкции на човека. Преди този стадий техниките са значително по „финни“. Колкото си по високо в Нашия свят, толкова техниката при Нас е по „финна“. И сравнително нависоко тя съвсем изчезва. На Висшите Нива тя не съществува. – Там работата се извършва вероятно непосредствено с мисълта? – Да. Ние това го можем. Но действуваме разбира се не само с мисъл, а с целия свой обем от потенциала на енергията, който във Висшите светове е много висок. – Има ли сега сред хората такива единици, които са способни да възприемат импулси без образи? – Не. Възприемането на идеи без образ при вас е невъзможно. Човек отначало трябва да си представи, да разбере, а след това

127

да се включи и работата. Без образ той нищо не може да разбере. Образа или действието се образуват чрез определен състав на енергетиката. – Кога човек изпраща към своя Определител мисъл сигнал за желание да получи някакви знания и как този сигнал се улавя от Определителя? – Човек се намира под постоянен контрол от своя Учител, който винаги знае за какво той мисли, какво иска и какво следва да му се даде. Мисловният апарат на човека е включен също към компютъра и затова всички сигнали от човека попадат в банката данни на компютъра. И Определителя в зависимост от програмата на човека и общата програма на човечеството вижда какви знания следва да му дава и какви не. И ако подопечния му човек се е затруднил в развитието си или е влязъл в безисходна ситуация, тогава решава какъв импулс или ситуация да му изпрати за да го изведе от безизходицата. – Значи, Определителя може да прочете всички мисли на човека през деня? – Да, безусловно. По точно, самата мисъл като компресирана енергия никъде не влиза. Но затова всичко, което касае самият човек, влиза в блока на неговата памет, и Определителя след това може да прочете всяка информация с помощта на своя компютър, тоест Той включва особено четящо устройство в компютъра и прочита необходимото. Така се разбира за какво е мислил и кога е лъгал. Всички мисли на човека, абсолютно всички, са известни на неговия Учител и затова когато човек говори на някого едно, а мисли съвсем друго, то тази разлика веднага се проявява като лъжа и като недостатък на личността. Всичко, което човек пише, съчинява, се записва в блока на неговата памет и може да бъде прочетено от Определителя му. Именно поради това се казва, че „ръкописите не горят“, т.е. на материалния план те могат и да изгорят, но в блоковете на паметта остават неприкосновени. Блоковете на дълговременната човешка памет приличат на твърдия диск на компютъра, на който се записва всичко необходимо. – Искаме да уточним. Мислите на човека, които се появяват за

128

деня се записват в блоковете на оперативната му памет. А записват ли се в компютъра на Определителя? – Да, записват се и в компютъра. – Когато Определителя чете мислите на човека, Той ги чете от блоковете на паметта или от базата данни на компютъра? – Изобщо, съществува взаимосвързаност между паметта на компютъра и паметта на човека. То е почти едно и също, защото управлението на човека и всичко важно се съдържа в компютъра. Там всичко остава. – Ако допуснем, на подчинение на Определителя се намират сто човека, и те всички едновременно изпратят до него въпроссигнал с молба да им изпрати нови знания, ще може ли Той да изпрати ответната информация? Или той ги включва към някакъв автоматичен регулатор? – Последното също се използува в тяхната работа, но основно нивото на такъв Определител е толкова високо, че той успява с помоща на своята апаратура да изпрати едновременно на всеки ученик нужната информация. Тук вече е от значение техниката която го обслужва, майсторството на владеене на собствената апаратура а тя е и много по сложна от апаратурата на Определител водещ само един човек. – В процеса на мислене човек произвежда нова енергия. Постъпва ли тя назад в менталната обвивка в качеството на някакво натрупване или се отправя отново към Определителя? – Физическият мозък без помощта на посредник не може да предаде нищо в Нашия Свят, никаква информация. Запомнете никак-ва. Всичко преминава взаимосвързано през обвивките, всичко влиза и излиза само чрез тях. – А някаква съвсем нищожна идея може ли да възникне при човека без импулса на Определителя? – Не, никаква. – Значи, всички идеи идват Свише? – Да, Свише. – Как тогава става мисленето при глупавите хора, които мислят само на битово ниво?

129

– Всичко идва от Определителя и програмата на човека. Нека човек да си спомни сънищата. Много ли той мисли когато сънува? Основно той действува, но не размишлява. И това е нивото на развитие на неговия мисловен апарат. – А как стоят нещата при алкохолиците, при които мислите отсъствуват? Техния мозък работи ли? – Те, макар и слабо също мислят. При слабомислещите мисловния процес се извършва чрез астралната обвивка, тоест чрез чувствата им, а при интелектуалците основно чрез менталната обвивка, макар че при някои от тях са задействувани и още по високи „финни“ тела. Но да вземем алкохолиците. Някои от тях са много хитри и по отношение на личната си изгода те винаги решават проблемите логично в своя полза, тоест на битово ниво алкохолика решава някакви логически задачки. Да открадне или не, да вземе за себе си или да не вземе. Но и това негово примитивно мислене идва от Определителя му, защото и Той все пак има нужда да получи от него енергия. Заставяйки го да решава малки логически задачи от битов характер, Определителя го заставя да мисли а следователно и да произвежда енергия. – Енергията, която се изработва от човека в процеса на мислене, различна ли е от тази, която той получава от своя Определител? – Да, различна е. Получаваната енергия играе същата роля каквато и електричеството за битовата техника. Тя я привежада в движение, тоест в работа, а машината вече е способна да извършва и много други дейности. Така и при човека. Той получава един вид енергия а произвежда друга. – За нуждите на човешкото мислене отделя ли се от Определителя специален вид енергия? – За изпълнението на определена програма, на личността и е необходимо конкретно количество енергия. Нужния обем се изчислява предварително, а качеството и се определя според вида на дейността с която трябва да се занимава тя. Всичко е взаимосвързано. Интелекта с програмата. Тоест по програма на него му се дава определено количество енергия и то именно за интелектуална дейност. Ако мисловния процес е свързан с някаква конкретна

130

ситуация, то за мисловната операция се отделя пак така, такова количество енергия, колкото е нужно да се използува при мисленето в дадената ситуация. – А ако ситуацията е свързана още с емоциите, какво ще стане в този сличай? За емоциите отделно ли се изпраща енергия? – Всичко е взаимосвързано. Отначало върви мисълта, след това емоциите. Обратното никога не става. Мисълта е първостепенна. Тя включва в действие енергиите изпратени от Определителя. В менталната обвивка се извършва процеса и енергията от тази обвивка се предава в астралната, предизвиквайки емоции. Мисловната дейност винаги се съпровожда с емоции. За да бъде разбрана мисълта, тя трябва да бъде украсена с чувство. – Това задължително ли е? – Така е прието на Земята. Чувствата не са задължителни за някоя работа свързана с цифри. – Дават ли чувствата стартова енергия за мислите? – Не. – Може ли да се развива мисленето на човека без чувства? – Може. – Това вероятно е високото ниво на развитие на човека, когато той завършва своето пребиваване в този свят? – Не. Не е задължително. Така е например с човека-робот или зомби. Той може да мисли, но не чувствува. При него астралната обвивка е много бедна с енергията на емоциите, тъй като той още не ги е наработил, защото стои на ниска степен на развитие. А при високоразвития човек, астралната обвивка вече изцяло е запълнена с всичките необходими енергии, и неговото спокойствие е следствие на това запълване. – Какво дава обагрянето на мислите с едни или други чувства? – Чувството дава качество. Въобще, качеството се разделя на няколко определени композити*. Да допуснем,че качеството на мисловната енергия, самото то е отделно качество. А има качество на енергията свързано с емоциите. Това вече е друго качество. И подобни качества има много. – Човек нали произвежда различна енергия при своята ум-

131

ственна дейност, но понякога той мисли по слабо, понякога по интензивно? – Не, като правило човек мисли еднакво, тоест енергетичния заряд на всичките му мисли е еднакъв, каквото и да помисли. Той вече отдава своята енергия в мисълта, и по този начин мисълта се зарежда със същата енергетика както и той самият. – Ученият мисли, и простия работник също мисли. При първия мисълта е силна, а при втория мисълта е слаба. Силната мисъл произвежда енергия и слабата също произвежда енергия. С какво се различават произведените енергии от единия и от другия? По голяма концентрация в единица обем ли? – Произведените енергии се различават по техният потенциал. Силната мисъл е по енергетична. – Коя мисъл е най-мощната? – Най-мощната е най-енергетичната по своето съдържание. Тя не се разпада на някакви характеристики, не се дели на части. Макар и да има друг вид енергия с друга честота, която се дели. Но там всичко е различно. Деление се извършва, когато към мислите се примесят и чувства. Да допуснем, че е зададен някакъв въпрос с чувство и вие възприемате това, което говорите чувственно. И при това се получава мисъл от един вид. А ако зададете същия въпрос без чувство, тогава ще има друг вид мисъл, тоест качеството на мислите ще бъде различно. И произведената за сметка на мисълобразуването енергия ще бъде различна. Ето това е енергия, която е способна да се разделя по този начин на подвидове и е по маломощна от тази която не се разпада. – Способна ли е много силната мисъл на човека да достигне друга планета или края на Вселената, както твърдят някои йоги? – Не, Ние не разрешаваме така да се „лети“. Всичките мисли са управляеми и направляеми. Човешката мисъл енергетично не е разчетена за подобни разстояния, защото първо Вселената не е това, което вие си мислите. Второ, за всички мисли има определени разстояния, приети по разчета на Йерархическите Програмисти, разстояния, които те трябва да преминат за да стигнат до техните енергоприемници. Там те се разпределят и обединяват

132

според теният потенциал. И трето, всички мисли се контролират от Определителите на хората. – Значи, никакви пътешествия из Вселената не съществуват? – Разбира се, че не. Всичко това съществува само във въображението на човека и неговата фантазия рисува Вселената такава, каквато той е способен да си представи. Но никога поради своето недостатъчно развитие той не може да види истинското и устройство. Така както кое да е насекомо от вашият свят не е способно изцяло да види и разбере строежа на физическия свят на Земята. Те виждат само една мизерна част и в съвършенно не този вид, в който го вижда човек. – Енергията, произвеждана от човека в хода на интелектуалната му работа от неговият Определител ли се събира? – Да, има специални енергохранилища. – Използува ли се енергията на мисленето на човека за захранване на висшестоящите Същности? Нали всичко е построено върху това, че по нискостоящите служат да захранват висшестоящия. Растенията например, произвеждат кислород, който се поглъща от човека, а животинския свят служи за негова храна. – Това е само в ниските светове. А енергията произведена в процеса на мисловната човешка дейност, се използува за други цели. – За какви? – Например за строеж на други системи във „финните“ светове. – Качеството на енергията на добрите и на злите мисли, различна ли е? – Да. Това са енергии, противоположни по качество. – Чували сме, че агресивните мисли не се допускат в Космоса. Някакви очистители от агресивните и зли мисли ли се разполагат около Земята? – Специални очистители не съществуват. Отрицателните мисли, по точно произведената от тях енергия се събира от Отрицателните Системи на Космоса. – С какво се определя степента на интелектуалното развитие

133

на човека? Със запълването на менталната обвивка или със способноста да се произведе някакво количество енергия, например ментална? Как Вие определяте това? – Разбира се, степента на развитие на обвивката и запълването и характеризират умствените способности на човека. Но има и много по точни методи. Ние определяме нивото на интелекта, когато душата попадне при Нас, но вече без обвивки. В клетките на душата се съдържа цялата характеристика на индивида, натрупана за годините на всичките преживяни от него животи. Ние имаме специални Определители, да се изразим по вашему, електронно оборудване, което всичко „вижда“ в душата и измерва количеството енергия на всяка клетка от матрицата и след това Ни дава информация за всичките наработени от човека енергии в земните му въплъщения. – Менталните енергии, с които работи човешкият мозък, отличават ли се честотно или по някакви други параметри? – Всички типове енергии, ментални, астрални или други, се отличават и по честота и по много други параметри, неизвестни на човека. – Как влияе развитието на интелекта на човека върху запълването на неговата матрица? Съществува ли зависимостта, колкото е по висок интелекта, толкова по бързо се запълва матрицата? – Да. Колкото е по-висок интелекта, толкова по-проводима става информацията, с която той работи и са много повече направленията, в които той я трансформира. Повишават се възможностите за мислене, става по-добро осъзнаване на ситуациите и оценка на собственния жизнен Уровен. – А при Висшите Личности с какви показатели се определя степента на развитието на интелекта? Също по тяхната матрица ли? – Да. Но при тях всичко е много пъти по сложно. Техните конструкции са вече други, различни от човешките. – С какво мислят Висшите Личности, ако при Тях няма апарат, подобен на физическия мозък на човека? Те използуват за това обвивките или някакви други специални конструкции? – Те мислят с енергиите от матрицата, тоест за Тях това е като

134

своеобразен мозък. При Висшите мисленето е матрично. Но постоянните обвивки изпълняват защитни функции, както при човека. При Тях те също съществуват и в тях също са натрупани качества със съответствуващите способности да мислят. С течение на съществуването си, те формират по определен начин своите обвивки, които съвместно с матрицата участвуват в техният мисловен процес. – А човек може ли да мисли с матрицата? – При човека всичко е различно заради ниското ниво на което се намира. – По какъв начин може да се научи човек да мисли с матрицата си, какво трябва да направи? Усилено ли да се занимава с мисловна дейност? – Трябва не толкова да мисли, отколкото да се учи да усеща, да концентрира своето внимание на вътрешните си усещания. – А сега съвременният човек мисли основно чрез обвивката? – Коя имате предвид? – Менталната. – Всеки вид енергия мисли със своето си качество, тоест работи на своя енергиен диапазон и именно заради това всяка обвивка има свой мисловен апарат. Ако човек се развива като художник или артист чрез чувствата, то той ще мисли с астралния си мозък. Ако се занимава с изчисления, със създаване на теории, ще работи с менталния мисловен апарат. А ако тръгне по духовния път, то неговото мислене ще бъде свързано с още по високата духовна обвивка. Това, каква обвивка е задействувана в мисловния процес зависи от Нивото на развитие на човека и тези варианти на усъвършенствуване, които той избира. – По какъв начин се осъществява процеса на преход от мислене чрез обвивка към мислене чрез матрицата? – Чрез физическата форма в каквато се явява човек, не може да мисли чрез матрицата и още дълго няма да е в състояние да осъществи подобен преход. Но в настоящия момент между матрицата и мислителния апарат на обвивките съществува връзка. Има специални канали, които ги съединяват едно с друго. Аналогично

135

е например как човешките органи се свързват взаимно чрез нервната или кръвоносната системи. Става двустранно предаване. – Но как човек да разбере този тип мислене? – Може само да го усети. Матрицата мисли някакси сама, защото това е Висше Ниво на мислене и човек засега не е способен да я приобщи за своите нужди. Даже достигайки висока степен на развитие, той няма да може да мисли чрез нея, защото самата физическа обвивка е твърде ниска материя, а матрицата има много по висша по Ниво организация. Как тогава човек може да подчини мисленето на матрицата за себе си? Висшето никога не се подчинява на Низшето. Обратното е, че матрицата мисли и ръководи човека така както на нея и е нужно. Но грубата физическа обвивка не улавя нейните процеси. – Как може човек да почувствува своята матрица? – Това е много трудно. Трябва усъвършенствуване. Само високото Ниво на развитие може да го приближи до усещането за нея. Но всичките усещания, които преминават в човека през сърцето, вътрешният глас идващ чрез сърцето, това е което идва от матрицата. – Но когато човек достигне определена степен на развитие все пак също ще се научи да мисли чрез матрицата си? – не се успокоявахме ние, тъй като на нас много ни се искаше човекът колкото се може по скоро да достигне до съвършенство. – Когато човек и по точно неговата душа премине в друга форма на съществуване на съответствуващото Ниво на Йерархия, то тогава ще може да мисли с матрицата си. Но ще бъде нужен дълъг път на развитие, човек ще напусне физическата обвивка и ще развие в себе си други „финни“ тела. Нужни са допълнителни конструкции, които се развиват вече зад пределите на земния свят. А когато човек се развие така, както Аз бих желал това, тогава той ще може да мисли и по друг начин. Мозъка вече няма да е нужен, защото ще изостане от духовната част на строежа. Затова в процеса на мислене ще се включат други конструкции, и човек ще започне да мисли с матрицата, тоест с душата. Всичко ще минава през душата. Но, естествено в крайна сметка Аз бих желал човек

136

да достигне този резултат до който е достигнала Материалната * Система, която сътрудничи с Мен. И Аз тегля вас, хората, до тяхното Ниво. Последното бе казано много внушително. Интонацията подсказваше тези неимоверни трудности, които са свързани с възпитанието на човека. Те са достигнали всичко „от и до“ оставайки в материално тяло. А това означава, че високият духовен потенциал на Моите души като краен резултат ще съответствуват на високия потенциал на материалните тела. – Формата на мислене на Висшите Същности от Йерархията зависи ли от Нивото? – Не зависи от Нивото. Нивото, това е разпределение на Същностите, тяхното местоположение, съответствуващо на тяхното развитие и потенциал. – На всяко ли Ниво се мени формата на мислене или става просто разширение на знанията и съзнанието на всяка личност? – Да, това е така. Всичко става по съответствие. При изкачване по Нивата на Йерархията в личностите се изменя качествено съзнанието. Но то не се трансформира рязко. Всичко става постепенно и понякога дотолкова последователно, че самият преход от едно ниво на мислене на друго става незабелязано и дори своя преход те обикновено не го забелязват. 4. Мисълформи Винаги човешките мисли са се считали за нематериални, а значи за не съществуващи. Човешкият мозък работи, но какво той създава на финния план, никога не се е удавало да бъде зафиксирано. И едва в последните години, след появата на свръхчувствителните фотоапарати, бяха зарегистрирани някои форми, производни на материалния мозък. Някои ясновидци също ги наблюдават. Поради това се появиха редица въпроси, свързани с мисълформите. – Работейки, човешкият мозък създава мисълформи. Действително ли, те се създават от мисълта във „финният“ свят? – Да.

137

– По какъв начин те се създават от мисълта? – От гледна точка на механиката и физиката, това е много сложен процес. – Могат ли да се считат човешките мисълформи краен продукт на мисловният му процес? – Може и така да се счита. – Всяка ли мисъл може да образува мисълформа? Нали има и много слаби мисли? – Абсолютно всяка мисъл образува мисълформа. Но дали тя е силна и колко дълго ще просъществува във „финния“ свят, зависи от енергиите на самите мисли, от енергетичноста на самия човек. Ако енергетиката му е слаба и мислите слаби (а това се случва със слаборазвитите), то изваяните от тях мисълформи бързо ще се разсеят. Например при деградиращите личности, при пияниците, клошарите със слаб интелект, мисълформите веднага се разсейват а могат и въобще да не се сформират в някаква конкретна форма. Дотолкова е слаба тяхната мисъл в действие, в способността си да извае форма. Ако човек е с не високо развитие и енергетика, мисълта концентрира образ в устойчива форма и се задържа по дълго. Но така или иначе с времето тя също се разсейва. При високоенергетичните хора мисълформите се групират в отделни енергетични банки. – Какъв е вида мисли, който има най-силна енергетика? – Мисълта за Космоса, за Йерархичните светове. Всичките космически знания се отнасят към Висшите знания и имат най-силната енергетика. Всичките материални мисли се отнасят към ниския тип енергия. – Способни ли са мисълформите да се проявят като личности във физическия свят? – Не, във физическият не са способни, но във „финният“ могат. – Могат ли след това да командуват човека или да се набъркват в неговия живот? – Не, мисълформите не са способни да въздействуват на физическия свят. За това не им достига енергия. Затова и във „финния“ свят те не живеят дълго и след това обезателно се разпадат.

138

– Защо мисълформите са способни да действуват във „финният“ свят, нали те нямат нито душа, нито програма? – Човек създава играчки от физическа материя и на основата на обикновените закони на механиката ги привежда в действие. Те също са способни да се движат самостоятелно, получавайки от човека някакъв първоначален импулс. По същия начин, създавайки от „финна“ материя мисълформа, той е способен на основата на законите на мисленето да заложи в нея също механизъм на движение и автодвижение за някакъв период от време. – В хода на мисловния процес, човек произвежда енергия и в същото време, като производни на този процес се явяват и мисълформите. Каква е разликата между двете енергии или това е едно и също? – Не. Това не е едно и също, макар, че човек приема мисълформата за тази енергия, която се произвежда в хода на интелектуалната работа. Разликата между тях е такава, както да допуснем между топлинната енергия, която човек произвежда при механичната работа, създавайки скулптура. Той работи. При това от мускулите му се отделя топлинна енергия. А това, което той изработва като механичен процес, склуптурата, това е продукт на дейността му и той е създаден с помощта на въвлечената в дадената форма друга материя. Така и мисълформите представляват продукт, сформиран на основата на въвличането в образа (в мисълформата) на друга „финна“ материя. – От каква материя се създава мисълформата? От ефирна или много по „финна“? – В процеса на мисълобразуването участвуват всичките временни обвивки на човек, някои от тях работят в по голяма степен, други в по малка. Затова мисълформата не е еднородна по своята структура, тя се състои от различни типове енергии. – Следователно, при създаването на мисълформата участвуват всичките обвивки чак до менталната? – Да. Затова, имайки пълният набор от качествени енергии, те показват себе си като живи същества. Те имат енергетиката, която е вложил в тях човек и която им позволява да действуват и да се проявят.

139

– Каква е причината, човешката мисъл да създава мисълформи? Нали, човек би могъл в процеса на мислене да създава не някакви форми а просто да излъчва енергия? – Човек, както вижда това което е в материалния свят, така го възпроизвежда мислено. Иначе той не може. В астрала той ще вижда вече по друг начин и затова ще мисли не с мисълформи, а конкретно, с импулси. Още по висше, той ще мисли с цифри. Там процеса на мисълобразуванията се усложнява. – И производното на процеса на мислене се изменя. – Да. Там света е по фин, а на земния план всичко е много грубо. Естествено, че на „финния“ план всичко се изменя. Но във физическия свят, това което човек види наяве, това си представя и мислено. Мисълформата е отражение на вашия груб свят. Само така индивида е способен нещо да разбере и осъзнае, пропускайки видяното през призмата на своето съзнание. И повече, на дадената степен на развитие, той не може да осъзнае въобще каквото и да е. Как, например той може да разбере конкретната цифра? Необходимо е отначало тя да му се обясни, да се разшифрова. – Процеса на мисълобразуването зависи от този свят, в който се намира душата? – Да, точно така. – Следователно, на менталния план процеса на мислене на душата ще бъде съвсем различен? – На менталния план се извършва вече процеса на разшифроване. – Какви са мисълформите на Земята, ако тя също е способна да мисли? Или това са бурите, кълбовидните мълнии? – Не, нейните мисълформи са невидими. – Но те аналогични ли са на човешките мисълформи? – Аналогични са. Но те се формират от нейните конструктивни данни, тоест по нейните обвивки. Физическия свят навсякъде е еднотипен. Земята също има временни обвивки, както и човека. По същият начин става и строежа на мислите и при нея.

140

4. Типове мислене Существуват множество типове мисления. Всяко живо същество има свой тип на мислене. Във всеки свят мисловните процеси протичат в съответствие с формата и вида на съществата и материята, от която са изградени, от целта на мисловния апарат. Например, целта на мисленето на човека е една, целта на мисленето на Висшите Същности е друга, при животните е трета и т.н. И най-главното е, че на типа мислене влияе това Йерархическо Ниво, на което принадлежи съществото. На ниските Нива съществуват примитивни типове на мислене, в средните са по съвършенни и на най-високите степени в Йерархията са най–съвършените форми на мислене. Преди, до определен момент от времето са считали, че на човека е присъщ един вид мислене, на основата на който с помоща на всевъзможни биоелектрически и химически реакции на мозъка, той ще може да преобразува физическата материя. Но много по късно изследване на мислите доказаха, че даже и на човека е присъщ не един тип на мислене, а няколко, тоест някакво съчетание на типове, обусловено от работата не само в грубата материя, но и във „финната“. Типовете на мислене при живите същества се определят от материята, формата, целта и Нивото на развитие. Нека да опитаме да изясним нещо ново за мисленето на човека и други нам известни форми на съществуване. – Какви типове мислене са присъщи на човека? – Най-разпространеното е образно-словестното, по-малко разпространени са телепатичното и космическото мислене. Образното мислене е прекъснато. Обикновения човек винаги мисли дискретно. Телепатичното, макар и присъщо на малко хора на Земята, също се отнася към прекъснатият тип мислене, тоест е дискретно. То вече не се извършва чрез образи а чрез понятия. Космическият тип на мислене може да бъде на първата си степен дискретно а на втората, непрекъснато.

141

– За сравнение можем ли да узнаем какво е мисленето при Определителите? – Те живеят във „финния“ свят, затова тези физически процеси, които стават при човешкото мислене, вече са непригодни за използуване в техният мисловен апарат. Те нямат такава сигнална система както нервната и при тях отсъствува такъв физически апарат като мозъка. Но те имат свой мисловен апарат, много по усъвършенствуван и модернизиран, тъй като която и да е „финна“ материя дава множество преимущества в развитието, в сравнение с грубата физическа материя. Затова и Определителите имат множество типове мисления. В сравнение с човека, Те имат свръхмислене. – В какво се заключава то? – В обемността. Но, разбира се, не триизмерна както при хората, а многомерна, тъй като тяхното мислене съществува наведнаж в няколко измерения. Свойствено им е паралелното мислене, тоест те могат едновременно да мислят за много неща. И за разлика от хората, тяхното мислене е непрекъснато, тъй като неговата работа се състои именно в това, да мисли непрекъснато. – Ядрените реакции, като например тези на слънцето, производни ли са на мислите на Определителите? – При тях няма никакви реакции. Реакциите протичат във физическата материя. А това, което става при Тях, се отнася до процесите на „финния“ план, чиято физика на хората не е известна. – Какви преимущества дава непрекъснатото мислене в сравнение с прекъснатото? – Преимуществата са огромни. Образува се повече енергия в процеса на мислене. –Определителите, както и човека, в хода на мисълобразуването също ли произвеждат енергия? – Да. В това отношение този процес е аналогичен. Но човек в резултата на своето дискретно мислене недоработва този потенциал за който е бил разчетен. – Вие казахте, че хората също имат непрекъснато мислене? – Да, някои. Но те не са чак толкова много.

142

– С какво се различават те от обикновените хора? – Не е възможно да бъдат разпознати всред обикновенните хора по външен признак. Външно те изглеждат като всички останали. Само на „финния“ план може да се забележат техните мощни енергоизлъчвания от мозъка. – По какъв начин те са стигнали до непрекъснато мислене? – С упорита работа над себе си. Непрекъснатото мислене става при тях за сметка на получавания от Определителя голям поток на енергия, който те преработват в процеса на интелектуална дейност. – При тези хора в процеса на мислене също ли участвува мозъка и импулсното колело? – При тях конструкцията е малко по различна, поради това над техните глави работи не колело, а диск, нещо подобно на този при вашите компютри. Диска се върти с огромна скорост. – Какъв е процента на действие при работа на техният мозък? – Трийсет процента. – Ще се промени ли нещо в мисленето на човека в бъдеще? – Да, обезателно. Всичко трябва да прогресира и най-вече типа мислене. Новото време диктува въвличане в процеса на мисленето на нови области от мозъка, което ще повиши неговият коефициент на полезно действие. Много неща ще се изменят и в „финните“ конструкции. Човека на бъдещето ще представлява подобрена модификация на съвременния човек. И Ние поставяме за цел, да се задействува неговия мозък в работата не на шест процента както е сега, а на деветдесет. Човек е длъжен да навакса пропуснатото. Той ще има фигуративно* мислене. – Но основните изменения в мисленето вероятно ще станат на „финния“ план? – Не. Фигуративното мислене остава на материално ниво. Във физическия мозък ще се отвори един допълнителен блок. – Какво ще представлява той? – Фигуративното мислене е работа с обемните образи. Бъдещият човек ще мисли много по-бързо отколкото съвременният. Представете си, че в периода на умствена работа се възприема

143

информация не чрез словестни съчетания а във вид на обемни картини, включващи действия, реакции, процеси и започваш подобре и по-бързо да разбираш смисъла на видяното. Човек ще чете и ще мисли по друг начин, изключвайки словесната форма на познание. Словестната форма е лоша за човека, защото затруднява възприятията. Наистина, мисленето с помоща на словесни изрази човек също нарича образно, но това е не точно това образно, тъй като който и да е образ в мозъка му, възниква след като бъде изразен в словесен вид. А за това се задействуват допълнителни процеси като, съчиняване на думите от букви, а буквите от цифри, а цифрите от енергия. При фигуративния тип, процеса на мисълобразуването прескача буквите и думите. Той минава направо от числа към образ. Тоест, междинният етап, „букви-думи“ във веригата цифри-букви, думи-образи ще бъде отстранен и мисленето ще тръгне по много по-краткият път, цифри-образи. В това е различието на образното мислене при съвременния човек и човека на бъдещето. – Каква е трансформацията на мисленето на еволюционните степени над Нивото на Определителите? – По-нагоре преобладава енергетичното мислене. Енергията се разделя на определени вибрации, на честоти. Честотата също се дели на определен състав, като се върви все по-нататък и нататък в дълбините на материята. Манипулирането в мисленето на Висшите се осъществявя в началото с честотите, с цифрите, а след това със самите енергийни частици, става овладяване в мисловния процес на все повече и повече „финни“ енергии и техните съставляващи частици. – В какво се състои светлинното Ниво на мислене при Висшите Личности. – Това е точно типа мислене на ниво квантови частици. Мисловният процес оперира с частици на енергията. – За човека този тип на мислене няма да е свойствен дори и да достигне стотното Ниво на Земята? – Разбира се, че не. За такова мислене се изисква особен „фин“ строеж.

144

– А Определителите владеят ли светлинното мислене? – Не. Този тип мислене е характерен за тези Висши Същности, които мислят вече чрез цифри и импулси. Естествено, че разлагането на който и да било цвят при Тях става цифрово, а цифрите Им дават конкретни понятия. Определителите все още не разлагат цветовете в числов ред, даващ нужната информация. – Значи, отначало е необходимо да се овладее цифровото мислене? – Да. И на тази основа се развива вече много по-високия тип мислене – светлинното мислене. – Всичките ли енергетични Същности имат способности на свръхскоростно светлинно мислене? – Колкото е по Висша Същността, толкова по-големи способности тя има. На Висшите нива на Йерархията, мисленето е именно такова. Колкото е по-близо до върха на пирамидата, толкова е по съвършенна формата на мислене. Именно то е, което се развива безкрайно за разлика например, от чувствата, които се усъвършенствуват само на земния план. – А ако човешката душа постепенно прогресира, то развива ли тя в себе си тези качества необходими и за разкриване на светлинно мислене в нея? – Не. – А когато човешката душа завърши своето развитие на земния план и попадне във Вашия свят, започва ли тя да овладява светлинното мислене ако например прескочи четири-пет Нива в развитието си? – Не,не. Такъв тип мислене индивида започва да обладава някъде към средата на Йерархията. А до тогава, започвайки от нейното най-ниско Ниво, той е длъжен съвършенствувайки се да се изгради сам. Личноста се изгражда сама чрез процеса на прогресиране, който тя избере. Затова, тя постепенно формира своята основа, на която в последствие се базира светлинното мислене. Колкото е по нависоко по Нивата на Йерархията, толкова възможностите за мислене стават повече и повече. – Какво е това логическа трансформация на мислите?

145

– Трансформация, това е изменение. Логическа трансформация, това е логическо изменение. Мисълта сама по себе си се мени постоянно, но логиката я направлява към нужното изменение. – Какви преимущества дава логическата трансформация на мислите на човека в сравнение с обичайният способ на мислене? – Може да се мисли нелогично, хаотично, объркано. Докато логическата трансформация на мислите винаги води към целта по определени степени на логическите умозаключения. Мисълта вече не скача нито напред, нито назад, не се мята на различни страни. Хаотичното мислене изразходва много енергия напразно, води до лъжливи варианти и може да доведе личността до гибел без да намери правилния път. Хаотичното мислене е присъщо на хората с ниско ниво на развитие и на болните. При болните то възниква във връзка с всевъзможни нарушения на физиологичните процеси. Хората с ниско ниво на развитие, просто още нямат опит в умствената практика, затова слабата енергетика на менталното тяло не е способна да свърже правилно нужните фрагменти от една ситуация, за да се получи желания резултат. Неразработената ментална енергетика не е способна на подобни връзки в програмата. Затова поведението и действията на такива хора в живота най-често са погрешни. – Използувайки логическата трансформация на мислите, винаги ли могат да се избегнат грешки или неверни стъпки? – Не, не винаги. Логиката се случва и да обърка. За да не се сгреши, най-добре е логиката да се съедини с интуицията на сърцето. Тогава няма да сгрешите. По често питайте своето сърце. – От какво зависи силата на мисълта? – От разработката на менталната енергия, от Нивото на човешкото развитие. – Откъде в човека се е появила способноста да мисли? Дърветата например, като форма на живот, нямат такава способност. – Човешката душа получава такава способност още от началния етап на своето съществуване, тоест това се залага в нея изначално. Но обръщам внимание, залага се само способността да се мисли и нищо повече, а всичко останало душата трябва да развие

146

в себе си сама. Тоест, длъжна е да превърне способността във възможност да мисли широко и глобално. – Тоест, способността да се мисли се развива в хода на еволюцията? – Да, безусловно. – Не сте ли извършвали такива експерименти, при които високото мислене да се заложи веднага в матрицата? Ето, например появата в нашето общество на деца вундеркинди не свидетелствува ли за подобен експеримент? – Не, децата са нещо друго. Разбира се, имали сме най-различни експерименти. Имало е и такива. Вие имате предвид ускорено мислене. Но всичко трябва да е в строго съответствие. Работата е там, че за всеки конкретен свят се изисква определена скорост на мислене. Затова, за всеки свят Ние разработваме и съответствуваща скорост на развитие. Ако душата в тяло трябва да изпреварва своето общо развитие, то тялото започва да пречи на матрицата. В този случай душата ще поумнява не с дни а с часове и тялото ще започне да и пречи да се развива по нататък, и тогава душата ще се стреми да го напусне. А за изпълнението на програмата това ще бъде нежелателно. Затова се прави така, че скороста на мислене на индивидите да съответствува на общата скорост на развитие на този свят в който душата попада. В една от Моите четири Вселени съществуват такива светове, където всичко върви ускорено. Там и мисленето е ускорено и всичките процеси са ускорени. Тоест, не цялата Вселена се развива ускорено а само отделни светове в нея. 6. Типове мислене на други форми на живот Ние сме привикнали, че човек като одушевена форма е способен да мисли и да се занимава с умствена работа. По късно научихме, че могат да мислят и животните, узнахме и за мисленето на Висшите. Но съществуват и други форми на живи същества, не приличащи на нас даже приблизително, но способни също да мислят.

147

Оказва се, че даже на Земята съществуват типове на мислене, които човек не знае и упорито отхвърля самите форми, на които те са свойствени, като нещо неживо и неудухотворено. Какво ново ни разказаха за мисленето на други форми на живот? Започваме диалог. – Свойствен ли е за животните мисловния процес? Някои учени утвърждават, че тяхното поведение е основано само на безусловни и условни рефлекси. – Разбира се, животните имат мислене и на това ниво мисленето при всички тях е развито. Има глупави животни, има и умни. Със степента на развитие на техния интелект се определя степента на развитие душата на животното. Ако животното се е въплътявало на Земята вече няколко пъти, то има някакъв опит в своята сфера на битие и неговия ум винаги ще бъде по висок, отколкото при животното, което се е въплъщавало в този вид един или два пъти. – Разполагат ли животните с импулсно колело, участвуващо в процеса на тяхното мислене? – Да, животните, както и човека, разполагат с импулсно колело или централен мозък. Той е разположен при тях също над главата и е взаимосвързан с работата на физическия мозък. – Има ли макар и зачатък на мислене при растенията? – Не, при растенията мисленето отсъствува, но при тях има чувства. Растенията живеят с чувства. – Свойствен ли е процеса на мислене при минералите? – Да. Някои минерали превъзхождат по мислене даже някои животни. – При минералите също ли има импулсно колело? – Не. Те са устроени малко по различно. Процеса на мислене при тях се осъществява за сметка на постъпващата в техните мислещи обвивки космическа информация, тоест информация от определен род, предназначена точно за тях. Обвивките при тях се намират вътре в минералите. – Каква е насоката на тяхното мислене, ако при човека тя е насочена на обучение, творчество, жизнени ситуации?

148

– При минералите мисленето протича съвършено не така, както е при човека, а в няколко други форми. Вие сами трябва да разберете, че има различни форми на мислене и човека в този смисъл не е изключение. При някои кристали например мисловната дейност е толкова силна, че те са способни да въздействуват на човека и да управляват слабите личности. По тази причина се е появила магията на камъните. Кристала, това е особена форма на живот, не изучена от хората. Но основно в обикновеното си състояние, мисловния процес на минералите е насочен към работа, свързана с Космоса, тъй като те получават от неговите дълбини много необходима информация за тези процеси, които се случват в тях. Нали и човек мисли за това какво се случва вътре с него, а това са всевъзможни преживявания, страдания, радости, вдъхновение и прочее, за това за което другите и не подозират. При всяка форма на живот личното е свое. – Нашата Земя и тя ли е мислещо същество? – Естествено. Нейния разум превишава в много степени човешкия разум. – Какво представлява мисленето на Земята? – Мисловната дейност на планетата се отличава с много висока скорост. При нея също е задействан централен мозък, изнесен извън пределите на физическата и обвивка. Планетата мисли много по бързо в сравнение с човека. Освен това тя има и паралелно мислене, позволяващо ѝ едновременно и бързо да решава множество задачи, чието число също зависи от Нивото на развитие на планетата. За тези мисловни процеси са нужни различни видове енергии, които се произвеждат от специална Система, намираща се в ядрото на планетата. – С какво е свързано мисленето на Земята, с какви процеси? – Основно Земята също е заета с преработката на космическа информация от своето ниво. Така също мисленето и е свързано с творчество, което се заключава в създаване на полезни изкопаеми, в събиране на сведения за живота във физическия и паралелните светове и предаването им по нататък. – При другите планети мисленето аналогично ли работи?

149

– Има идентични планети с такъв тип на мислене, има и с друг тип, тоест съществуват планети без импулсно колело. Те мислят с помоща на ядрото и именно в него е съсредоточен мисловният им апарат. И цялата умствена работа става вътре във планетата, в самото ядро. – А как стои работата с мисленето при много по големи форми, например при Слънцето? – То също мисли, като всяко разумно същество. То има ядрено състояние на Разума. – Какво означава това? – Разума на Слънцето се намира в ядрото, както и душата му. Ядреното състояние на Разума се състои в това, че всички мисъл образи, Разума премества в конструктивна мрежа и тази мрежа след това се разпада в мисловния му апарат на отделни точки, което пък води и до всяка една нейна крайна точка. Затова по този начин, чрез опростяване на сложното, по леко и по просто се усвоява информацията. – Какви са преимуществата на ядреното състояние на Разума в сравнение с човешкото? Може ли да се сравняват като типове мислене или са несравними? – Може всичко да се сравнява. А преимуществото се състои в това, че при ядреното състояние по лесно се усвоява информацията. – А кому принадлежи плазменото състояние на Разума? – Принадлежи на плазмоидите. Това са форми на същества от отрицателната Система на Космоса. – Кълбовидните мълнии на Земята също ли имат плазмено мислене? – Не. – Може ли Слънцето да мисли едновременно в няколко измерения? – Може. В това се заключава особеността на неговото мислене за разлика от човешкото мислене. – Избухванията на Слънцето, протуберансите означават ли работа на мислите на звездата или това са негови емоции?

150

– Това са емоции. – Взаимодействува ли си Слънцето непосредствено с другите планети от слънчевата система? – Непосредствено като личност, не. – Защо слънцето няма възможност да общува с планетите директно? – Слънцето, по своето ниво на развитие стои много по високо от планетите, затова между тях не се стиковат типовете на мислене и понятията. Следователно е нужен посредник за предаване на енергията. Общуването става както с преводач, тоест чрез трансформация на информацията от различните нива. Те могат да свършат една обща работа, но да не общуват непосредствено помежду си. Така например, Земята и растенията (ще вземем този пример, макар че растенията са неспособни да мислят, но ще ни позволи да разберем съвместността при действията на форми от различно ниво), Земята и растенията осъществяват обща работа, произвеждайки за човека продукти за хранене и създавайки му среда за обитаване. Но да си общуват помежду си те не са способни. Макар, че на база съвместната им дейност, става кръгообмен на химическите елементи, водата, газовете, които макар и като груби форми на енергията при съответствуваща обработка, им дават информация един за друг. Но тази информация е от друг различен род, в сравнение с тази, която те биха си обменяли като личности. Тоест трябва да се различават типовете информация, формата и на получаване и преобразуване. – Чрез каква междинна система става общуването на Слънцето с планетите? – Чрез съвършенно друг свят и разбира се не физически. Слънцето и планетите общуват един с друг чрез своите планетарни и звездни Определители. Само чрез тях. А Те се намират във „финния“ свят на своите Нива от Йерархията. – Какво лежи в основата на мисловната дейност на звездите? Как се осъществява при тях мисловния процес? – Мисловната активност се осъществява в резултат от преработката на енергиите вътре във „финните“ структури. Те се зани-

151

мават с прехвърляне на енергия от планета към планета, помежду си, в резултат на което получават нова информация. Става обмен на енергия и съответствуващото и преобразуване в мисловния апарат на звездата. Така човек също обменя енергия със Слънцето и я преобразува в своя организъм. Без този обмен, мозъка на човека също не би бил способен да работи на своето ниво на разбиране. Тоест става обмен на енергии помежду им, макар да няма непосредственно общуване. Всичко това са твърде сложни преобразувания, затова веригата на предаване и трансформация на енергията в информация и обратно може да изглежда твърде дълга и сложна. – Мисловният апарат в ядрото на звездата ли се намира? – Не, той се разполага зад предела на физическите обвивки на звездите, в техните „финни“ структури. – Тогава какво се намира в ядрото? – Масата, която е необходима за работата на звездата във физическия план. Тази маса, чрез термоядрени реакции загрява звездата и и служи за източник на енергия. – При човека в мисловния процес участвуват както положителната така и отрицателната енергия. А как е при звездите? – И при звездите е така. Това е смесен тип. Макар да има звезди, в които преобладават само отрицателните енергии и в противовес на тях има звезди, в които има само положителни енергии. – Каква е разликата в мисловната работа между единия тип звезди и другия? – Разликата е в контактните връзки, в качествата на получаваните информации. Ако звездите се състоят само от положителни енергии, те общуват с други подобни като тях, положителни светила, тоест обменя се информация между еднотипни звезди. – А как стоят нещата при отрицателните звезди? – Отрицателните също си обменят информация помежду си, разшифроват отново получената информация, но я преработват по друга схема, различна от положителната. Тоест отрицателните звездни структури си взаимодействуват с отрицателни структури, положителните, с положителни, а смесения тип звезди, в които се

152

съдържат и положителни енергии и отрицателни, контактуват с аналогични смесени типове. Оттук, в хода на мисловната дейност се получават три типа енергии. Качеството им е различно. – Енергията от мисленето на звездите също ли се събира в хранилища? – Да, всяка енергия се разпределя по хранилища-енергобанки. За хората съществуват едни хранилища, а за звездите други, тъй като при тях качеството на енергията получавана в резултат на мисловните процеси се различава от човешката. – За какви цели се използува енергията произведена в хода на мисловния процес на звездите? – Тя се използува за доизграждане на незавършените Космически Системи, създавани на основата на енергията от човешкото мислене. Строителството започва с изграждане от производните на човешката енергия. Изграждат се най-слабите съставящи, а след това се преминава към построяване на много по мощни звездни системи. Нива на развитие Хората винаги са считали, че те са равни помежду си и ако между тях има някакви различия, то те са незначителни. Те се различават по интелект, таланти, качества на душата, но човек никога не може да обясни на какво се основават всичките тези различия между тях. И само диалога с Бога ни помогна да разкрием много от загадките на развитието на човека и да разберем на какво се основават всичките различия помежду ни и как те се изграждат. Тъй като на всеки от нас му се иска по скоро да се приближи към Висшите Личности, то ние започнахме диалога за развитието със сравнения. – Ние знаем, че Учителите на човечеството, Определителите имат паралелно мислене. Но човек, приближавайки се в своето си развитие към Тях, на последните степени на еволюцията на Земята, би бил длъжен да се приближи към Определителите и по типа

153

на мислене. Затова възниква въпроса, бил ли е разчетен мозъка на човека за паралелно мислене? – Да, вашия мозък, обладаващ такава мощна конструкция, е бил разчетен за твърде много в перспектива и най-главното, на стопроцентна работа на мозъчния апарат. Но хората не оправдаха нашите надежди. Към края на петата раса мозъка на човека е трябвало да бъде задействуван на петдесет процента, а сега той основно работи на шест процента. – Какво се изисква, за да заработи мозъка на сто процента? – Човек е длъжен твърде много да се занимава с интелектуална дейност, да се интересува от всичките науки за душата, за „финните“ светове, да развива всичките си външни обвивки, умело да се ползува от упражненията по медитация. Само с едните материални знания няма да се стигне далеко. Тук, на Земята няма такава информация, която напълно да задействува целия обем на мозъка. И затова човек е бил длъжен да се научи да се свързва с „финните“ светове, за да получи от тях нови знания. И ако той беше развил в себе си медитативни свойства, то би могъл да приема информация от други планети и светове. Ако човек беше тръгнал по подобен път, в този случай би станало съвсем друго развитие на човечеството, биха били направени много нови открития в найразлични области. В шестата раса Ние ще увеличим мисловния потенциал на мозъка до деветдесет процента. – От какво зависи степента на развитие на интелекта при човека? – От Нивото на неговото развитие. В житейския процес личността придобива някакъв опит, знания, развива в себе си способността да мисли. Човек трябва да се учи на това с дълъг и упорит труд. Човек, който не е способен да мисли и живее само по програма, принадлежи към нулевото Ниво. Нивата на развитие за човека на Земята са само сто. Тоест, за да завърши своето пълно развитие на земния план, то той е длъжен да премине сто Нива. Степента на усърдие на душите, стремящи се към развитие е различна. Едни могат да се повдигнат бързо по степените на човешката Йерархия, други отначало се повдигат, след това деградират и

154

отново се спускат. После може отново да се издигнат. И това може да стане нееднократно в течение на няколко въплъщения и затова в хода на реинкарнациите, личността може да се повдигне по Нивата или да се спусне. Но в течение на един живот, всеки човек е включен към своето Ниво на развитие. – На колко годишна възраст става включване на човека към неговото Ниво, на пет, на седем, когато детето започне да мисли? – От раждането. – Децата ги включват към някакво особено детско Ниво ли? Те винаги имат своеобразно мислене, отличаващо се от мисленето на възрастните? – Не, всяко дете се ръководи от своята си Система. Но Нивото към което се включва в момента на раждането, ще зависи от това, как то се е повдигнало по степените на развитие в предишните животи. – За да може човек да премине в ново качество и да попадне при Вас, непременно ли трябва да премине всичките земни Нива от долу до върха? – При Нас, обезателно. Нужно е да се премине през всичките степени от нулево до стотното Ниво. Но може да премине в друго качество, невъзвръщайки се повече на Земята чрез друг свят, и да не попадне при Нас. Всичко ще зависи от някои особености на развитие на душата. И тогава тя ще остане на тази степен, до която се е доразвивала на Земята в хода на реинкарнациите. – В течение на един живот човек може ли да премине от едно Ниво на друго? – Може. – Нивото на човек, това система от знания ли е в определени граници или още нещо? – За вас Ниво, това са основно знания за физическия свят и духовно натрупване. – Включва ли Нивото човешките действия? – Действията включват характера на човека, неговото възпитание. Но основно те зависят от духовността на личността, тоест, каква е духовността на човека, такова е и неговото поведение. Ни-

155

вото на човека включва неговото духовно развитие, от което зависи формата на поведението му. Макар, разбира се ако се вземат за сравнение Висшите Нива, то там самите действия на личностите ще бъдат други в сравнение със земния план, и затова ако се говори за Нивата на Йерархията, то за всяко от тях е присъща съвкупност от свои действия. Същностите на първо Ниво от Йерархията ще се държат не така както например на двайстото Ниво. Свързано е с това, че се променя начина на живот на Същностите. А на Земята всичките Нива са смесени и един наблюдателен човек може да различи различните форми на поведение на хората. – Към кое земно Ниво са включени хората, които не се занимават с мисловна дейност? – Те имат собствено Ниво, което естествено е по-ниско по отношение на мислещите. Не е задължително обаче подобни души да бъдат с ниско ниво на развитие. Те стоят на една и съща степен, като че ли са спрели в развитието си. Дошли са до своя предел в дадения живот и понеже възможностите при душите са различни, те могат да се спуснат и по ниско, защото в случая живота им се продължава. Но трябва да се каже,че на това Ниво на което те стоят, също има подразделения на поднива. Хората, които не мислят също са най-различни по духовните си качества, затова на това Ниво са включени към различни поднива. В крайна сметка всяко Ниво на свой ред се подразделя на поднива. – Дава ли се възможност на спускащата се душа да еволюира? – Да, обезателно и се дава възможност. Става развитие, но всичко зависи от човека. – Какъв е процеса на преход в мисленето на човека при преминаването от стотното земно Ниво на първо Ниво на Йерархията? Как мисленето преминава от работа с физическия мозък на мислене с обвивките? – Подготовката за прехода се извършва на земния план. Усъвършенствувайки се, преминавайки стоте Нива, човек развива всичките си „финни“ обвивки и постепенно се изгражда по особен начин. Макар, че подобен процес на самоизграждане е заложен в конструкцията на човека от Висшите Творци на Материалната Система.

156

– Но когато човек попадне на първата степен, все пак, някои части от конструкцията му се допълват за да може той по-добре да мисли в условията на новия свят? – Не. Той всичко сам си наработва. Ако той не наработи определено количество качества, нужни за мисленето му, както и нови понятия, то на първото Ниво на Йерархията просто няма да го допуснат. Той нищо няма да може да разбере в новите условия. Набора от необходимите му качества, а следователно на енергии със съответствуващ потенциал, именно и формират неговите мисловни структури. Памет По нов начин ние погледнахме на понятието за паметта на човека от гледна точка на новите знания, открити на хората от Бога. – Какво е това човешката памет? – Паметта за един живот, това е съхранение на миналата информация в особени блокове на паметта в мозъка. А паметта за въплъщенията, това е запазване на информацията за всичките преминали животи. – Човешката памет, това свойствено ли е само за физическия мозък? – Паметта, това е физическия мозък, плюс работата на определени части от четирите „финни“ тела. – Какво представлява паметта за един живот? – Набор от енергии, които при преминаването им през специални декодери* на блоковете на паметта, се шифрират като мисълобрази и ситуации. При човека съществува постоянна и временна памет. Към постоянната се отнасят тези енергии, които съставляват основните моменти от живота му и които са въведени чрез сигнализатори в настоящия момент от живота му, което му позволява винаги да помни кой е той, какво му се е случило в миналото от този му живот. Второстепенните моменти от живота му остават заблокирани, тоест човек не може да си спомни най-малките подробности от миналото, тъй като това ще затормози паметта му с

157

ненужни образи а следователно и с ненужни енергии. Временната памет се складира в блоковете на паметта като пълна схема на живота. Тя съдържа в себе си и част от свързващите енергии, съставящи пълната картина на живота, но в последващите животи тези свързващи енергии стават ненужни и се премахват след пълния анализ на живота на човека. Временната памет, това са временни, свързващи енергии, които се явяват необходими части за преработката от личността на основните, главните моменти от неговия живот. Временните енергии на един живот се отделят, а постоянните, като необходима информация, остават за всичките следващи въплъщения на Земята. – С какво се различават по устройството си паметта на един живот и паметта на всичките въплъщения? – Паметта на човека не са сладките спомени за миналото, както обикновенно възприема човек свойството на паметта. И макар,че разбира се, спомените да играят в живота голяма роля, то тази роля се заключава първо във възпитателен смисъл, второ тя се явява като отправна точка за началото на нещо ново и трето, тя е необходима за съпоставяне на миналото с настоящето за анализ на своето развитие или развитието на обществото като цяло. Паметта помага на личноста да се развива. Основната цел на паметта е да пази в своите резерви наработените от човека през време на живота му енергии, тези енергии, които обеспечават прогреса му като личност. Паметта формира целта на развитието като верига от последователни и необходими действия, създаващи Личността като натрупване на необходими енергии (или качества) в своите резерви в матрицата. Затова паметта на един живот, това е енергия, наработена от човека и съдържаща цялата информация за него, или това са тези качества на характера, които са му нужни да придобие при преминаването му през едни или други ситуации в даденото въплъщение. Паметта на всичките въплъщения се допълва с тези енергии, които не достигат на човек за да се повдигне на по висока степен.

158

За времето на един живот, енергията, която се съхранява в блоковете на паметта на душата, се трансформира в нужния момент в мисълобразите на това същество, в което за дадения момент от време се явява душата. Затова човек, ако е преминал през стадия на животно, може да си спомни случки от този живот, но вече преобразувани в понятията на човешкия разум а не на животното, тъй като мисълобразите на човека и животното са различни при техните възприятия, както са различни и оценките им за едни и същи ситуации. Висшето Ниво, спомняйки си ситуации от своето низше Ниво, ще има оценка от много по високия план. Ако душата преминава във Висшите сфери на съществуване, то блоковете на паметта на душата ще трансформират вече човешкия живот в тези образи или числови понятия, или пък светлинните възприятия, които възприема в момента даденото същество. Именно затова паметта, а това са енергии от различно качество, се преобразува в образи от този свят, на който дадения тип енергия съответствува. Тоест енергията на паметта на душата има мобилност. – Всичко ли се записва в блоковете на паметта? – Не. От записите се премахват най-малките епизоди, всичко ненужно, незначителното се отсейва като люспа. Има памет за един живот, която се пази по време на живота във физическия мозък. След смъртта става презапис от блоковете на паметта на материалното тяло в блоковете памет на обвивките. Паметта на всичките превъплъщения се пази в самата душа, в определен отдел. Това са най – „финните“ и високи енергии. При преминаването на човек във Висшите сфери, когато той прекратява веригата на инкарнациите на Земята, постепенно отпада нуждата от паметта за земните животи. На базата на физическите енергии нарастват много по „финните“и мощни енергии, затова цялата по голяма част от земните енергии, съставящи паметта, отпадат поради непригодност и остават само тези, които съставляват най-твърдата основа за развитие на душата, най-главните моменти от израстването и като личност.

159

– Човек притежава двойствена памет. Памет на тялото и на душата. Каква е разликата между тях? – Паметта за един живот, настоящия, това е текущата памет за дадения промеждутък от време. Паметта на душата е за целия период от нейното съществуване. Материалното тяло също разполага със своя памет, но тя съставлява характеристика на състоянието на материалната обвивка, включва в себе си всичките изменения ставащи с нея. Тази памет се намира във физическия мозък на човека и в компютъра на Определителя водещ даденият индивид. – Паметта за материалното тяло изчезва ли заедно с разпадането му след смъртта? – Не, не съвсем. Конкретиката изчезва напълно, но основното остава в паметта на астралната обвивка. Половината от обема на паметта се съхранява в нея, затова душата след смъртта известно време помни своето физическо тяло и даже неговите болести и дефекти. – Колко дълго се съхранява паметта за материалното тяло? – Докато не се разпадне астралната обвивка. Но при това в душата остава само общата памет за това, какъв е бил човек в дадения живот. Съхранява се външния образ без повече подробности. Тази памет остава за целия период на човешките въплъщения на Земята. Ако неговата душа преминава във Висшите сфери, то и външният образ вече се изтрива, остава само някаква схема за него, тоест сега това вече е някаква Висша Същност*, която помни, че в един от животите си е била мъж, а в някой друг жена и нищо повече, защото тази памет за Висшите* е вече ненужна. – Енергията на паметта, съставяща мисълобразите от един живот и енергията на паметта преминала в душата една и съща ли е? – Не. Енергията на паметта след като живота на човек е приключен, се трансформира чрез обвивките, като че ли става пофинна с приближаването към душата, тоест във всяка обвивка тя преминава през съответните преобразования, тоест при презаписването на информацията от паметта става преработка на енергията от по-ниските към много по-високи честоти. Затова съдържанието остава, макар качеството на материята която я съдържа да

160

се изменя. И от тук може да се каже, че човешката памет, тази, която е в мозъка е съвършенно различна от тази която е в душата. – Мислите на човек, които са възникнали в него през деня се записват в блоковете на паметта му. Но записват ли се те също в компютъра на Определителя? – Да, записват се и там, тъй като Определителя контролира мислите на човека който ръководи и е длъжен да ги анализира, за да вземе едно или друго решение. – Когато той чете една или друга мисъл на своя ученик, той прониква ли в блоковете на паметта в мозъка му или в базата данни на компютъра? – Съществува тясна взаимовръзка между човешката памет и базовата памет на компютъра. То е почти едно и също, защото в това се състои управлението на човека. В компютъра се съдържа всичко главно за него, с което е нужно да поработи Определителя. А в мозъка се пренася само това което е необходимо на самия човек за неговото развитие. Всичко друго остава в компютъра. Затова Определителя извлича от базата данни на своята техническа установка това, което му е нужно а там се стича цялата информация за човека. Както за физическото му тяло, така и за психическото му състояние. Контролират се неговите мисли, действия и чувства. – Постоянно ли следи Определителя за мислите на водения от него човек? – Не, не винаги, защото той има множество лични дела. Обаче, чрез компютъра Той може да прочете всяка негова мисъл в минал или настоящ момент. Общо взето Определителя познава своя подопечен и знае какво може да очаква от него. Ако се приближава по програмата някаква критична или опасна ситуация, то разбира се в този период Определителя постоянно ще следи за хода на неговите мисли, за да си направи нужните изводи. За да реши правилно конкретната ситуация, Той трябва точно да знае и за настоящото положение на нещата, за възможните варианти. Затова Определителя прочита всичките мисли на човека и пресмята ситуацията изчерпателно, за да знае какво да корегира в нея и колко енергия да отдели за нея.

161

– И такъв контрол се извършва за всеки човек ли? – Това е само в случаите, когато трябва да се намеси. Ако не трябва, то всичките мисли на подопечния вървят странично, защото не представляват никаква ценност. Но производните от техните мисълобразования отиват на своето Ниво. Те имат свой свят на мисълобразите. И разбира се, мислите на всеки субект постъпват също и в блоковете на паметта. Така, че пътя им е троен. – Значи мислите отиват на съответното Ниво в света на мисълобразите. Отиват в блоковете на паметта на човека и в компютъра на Определителя. – Да, така е. – Определителя и ученика се намират в различни светове, в различни форми на съществуване и мисленето при двамата е различно. Как се удава на Определителя да разбере словесното и образно мислене на човека? – Между вашия физически свят и Техния „фин“ свят съществуват цяла мрежа от технически устройства, преобразуващи менталните енергии от земния план в информация, достъпна за възприемане от Определителя. На компютъра се дава оценка за тези преобразования. Това е като например, двама души от различни страни да разговарят помежду си чрез телемост. Преводачите обезпечават превода на понятията така, че и на единия и на другия всичко да е ясно. Но помежду им съществува цяла мрежа всевъзможни устройства. Между световете тази мрежа е още по сложна. – А може ли Определителя да чете мислите на човек с пет или седем годишна давност? – Абсолютно всичко, което е произвел човек, може да се чете. И което устно е казал, и което писмено и което образно. – Защо при хората има различна памет. При едни е слаба а при други силна. – Силна е паметта при еволюционно младите души, а слаба при старите. Младите души са като празен лист, изискват запълване, затова при тях се приема всякаква информация. Старите души вече са запълнени с житейски опит в дадения свят, запълнени са със знанията принадлежащи на даденото Ниво, затова тяхната па-

162

мет особено не е нужна и всичките второстепенни и незначителни събития, както и друга информация не са нужни на душата им и те веднага ги забравят. – Но много хора забравят и нужните им за живота знания. Защо това се случва? Заради неизправност на организма или в това е заложен някакъв специален смисъл? – Разбира се, че причините могат да бъдат много. Но основната е в това, че когато губят паметта си хора в не млада възраст, при това губят знания, които ще са им нужни в тяхната бъдеща работа, това е сигнал за това, че те вървят в своето развитие по неправилен път, не там където се изисква. И това може да се обясни чисто логически по следния начин. Първо, ако човек е забравил нещо, следователно то не му се харесва. И ако не му харесва, това значи, че душата не приема тази информация, която не съответствува на целта на нейното развитие. Човек е длъжен да наработи един вид енергия, но той е избрал неправилния път и наработва съвършенно ненужна за него енергия, за която блоковете на паметта му не са разчетени, тоест те не я приемат и я отблъскват. В резултат, паметта ликвидира ненужното. Второ, ако това е изтрито в дадения живот, следователно, съществуващите знания вече са били натрупани в минали животи и поради това: Блоковете на паметта оставят в свой резерв само новите знания, които ще допълнят вече натрупаната информация в миналите животи. – Случва се, човек да губи паметта си след авария. Защо става това? – Ако изтриват паметта на човека след катастрофа, то това е наказание, следствие на някакви кармични дългове. – Защо, когато на човек се натрупа твърде много информация, то паметта му временно се влошава? – Не сработват секции от паметта. Става претоварването им с новата информация и за да не изгорят, става блокиране на части от паметта. Ако човек работи твърде много, а материалната обвивка е разчетена на определена мощност, превишаването и води до появяване на необратими процеси в организма, то за да не стане

163

претоварване, автоматично се включва защита, става блокиране на паметта и тогава се наблюдава нейното отслабване. – Защо при някои хора има лоша памет за чужди лица? – Това свидетелствува за това, че информация от подобен род на тях повече не им е нужна. Душата е натрупала достатъчно знания за типовете лица, за свойствените им черти на характера и затова във възприятията на човека изчезва конкретноста и лицата се възприемат като някакъв типаж, в който има общи неща но отсъствуват детайли. – Какво значи лоша памет при детето? – Както ние вече говорихме, това може да е стара душа, на която са и необходими определен вид недостигащи и енергии и тя избирателно си ги набавя. Интересите на детето сами показват направлението в което е длъжно да се развива за да не страда от липса на памет. Втора причина за слабата памет на детето понякога се дава за да се изработят полезни навици като усърдност и прилежност при изучаването на училищните науки или за да се изработи съответният апарат за запомняне отново, с цел изработване в характера на някакви определени качества. В частност, да се научи да се бори със собствената ленивост. Може да има и други причини. – Свързана ли е паметта с работата на импулсното колело? Например, може ли да се влоши паметта при лоша работа на колелото? – Не, това е друго. То не влияе на влошаването на паметта или на нейното усилване, но импулсното колело осъществява презапис на кадрите от живота на човека в момента на смърта от физическото тяло в астралното и по нататък, тоест то се занимава с препращане на паметта към „финните“ обвивки. – Свързана ли е паметта с продължителноста на живота? Забелязано е, че хората, които живеят дълго, имат добра памет. – Не, с продължителноста на живота това не е свързано а е свързано с правилния начин на живот, който им позволява да подържат апарата на паметта и мрежата от канали свързани с него, в нормално състояние. При повечето хора, по различни причини

164

става задръстване на каналите за връзка с блоковете на паметта с „мръсна“ енергия, поради което сигнала за нуждата от информация от хранилището на паметта не достига до местоназначението или ако достигне, може да не сработи обратната връзка. – Зависи ли паметта от потенциала на нейната духовност? Например, колкото е по-висока духовността, толкова е по-добра паметта. – Не, такава зависимост не съществува. Нека разсъждаваме. Да вземем обикновения работник с ниска духовност и свещенослужителя с висока духовност. При първия паметта може да бъде добра а при втория лоша. Следователно, паметта не зависи от потенциала на духовноста. – Може ли паметта да се усили? – Може. За това при хората има много методи, дадени на Определителите своевременно за конструкцията на човека на петата раса. За поколенията на шестата раса в последвствие ще се дават други методи. – Как се осъществява записа на всичко това, което вижда и слуша човек в блоковете на паметта му? – Всичко е точно така както и при компютъра. Мозъка на човека е биохимически компютър, жив със саморегулация. За човешкото разбиране това е твърде сложен механизъм, защото презаписването на информацията идва от материалния план към енергетичния, който човек засега не вижда и не възприема. Но някои точни прибори са в състояние да уловят определени електрически импулси като последица от подобен запис. Обаче, всички химически и електрически реакции, възникващи при това, се явяват само последствие на много по „финните“ процеси, ставащи при записът на информацията. – Как става включването на паметта, когато човек си спомня нещо в нужния момент? – Сигнал-импулс постъпва от разсъдъка, от „финните“ съставящи на душата към мозъка, в блоковете на паметта, и там става търсене, пак като в компютъра, но много по-бързо, понякога и мигновено. Но ако към сигнала-импулс се смеси и енергията на

165

силните емоции то и те ще усилят сигнала. Сигнала-импулс представлява енергия с определена честота, която намира в блоковете на паметта клетка с еднородна енергетика, тоест със същата честота, и стиковайки се с нея, тя влиза в резонанс. Резонанса усилва двойно импулса, което служи като ключ към откриване на нужната информация в блоковете на паметта. – Вие май казахте, че на Земята човек може да разполага с по малък обем знания отколкото има в действителност. – Да. – А къде се намира общият потенциал от знания на човека, в неговата физическа обвивка или извън нея? – Всичките знания, които човек е натрупал в предишните си въплъщения, се намират в него самият, тоест във „финните“ структури на душата му. Но при въплъщението на душата на Земята върху блоковете на паметта, за част от знанията му се поставя блокировка, която ги закрива и не позволява да се използува целият запас от знания. Всичко се намира в този блок, затова се казва, че всички развити души имат информационен потенциал. В живота си, те могат да използуват мизерна част знания от своя общ потенциал. Блокирането на паметта се явява защита за човека. – Но защо е нужна тази защита. Нима е лошо, когато в живота човек се ползува от голям запас от знания? – В арсенала на паметта са не само земните знания, но в много по голяма степен блоковете на паметта пазят знания за енергетични и други свтове, съвършено различни от земния. Затова, много от предишните знания могат да влязат в противоречие със знанията за физическия свят. От това в човешката глава може да стане пълно объркване или другите хора, с недоразвити души, ще възприемат неговите неявероятни знания като бълнуване на душевноболен. Затова, когато изпращат душата в някой свят, то знанията на тази душа трябва да отговарят на нивото на развитие на обкръжаващите я души, иначе тя не може да живее в новия свят. Във всеки план на битието това ниво ще се колебае в някакви граници. Има и още една причина, заради която се поставя защита на блока на паметта. Това е защото самата материална обвивка на

166

човека не е приспособена към възприемането на такъв обем от знания, който се изразява в много мощен енергиен потенциал. За да се разбере всичко това си представете неголяма колба поставена във вас. Тя е затапена и закодирана. Но вътре в нея има огромен енергиен заряд. И ако, образно казано тя се отпуши, то всичко ще излети от вас, от което мозъка ще се разтопи и тялото ще изгори. – Екстрасенсите могат ли да свалят защитата от блоковете на паметта? – Да, силните екстрасенси имат тази способност да снемат при хипноза защитата, но я свалят само частично. Но след това, след определено време при човека се получават отмествания по фаза на психиката и той постъпва в лудницата. Екстрасенсите могат да снемат защитата частично само на младите души. Тези, които са достатъчно високо развити, първо сами не позволяват да се влиза в тайните на живота им и второ, при тях има много по мощна защита. Колкото е по енергетична личноста, толкова е по-силна защитата на нейните блокове на паметта. – Предишните знания откриват ли се на човек веднага след неговата смърт? – Не. Общите знания се откриват само при достигането от душата на определено състояние, когато всичките временни обвивки отлитат, и душата започне да пребивава само в постоянните обвивки, преминавайки на „финния“ план на съществуване. – А може ли човек според картините от миналото да разбере какво е мислил в изминалите животи, за да може той самият да анализира с колко е израсъл в сравнение с предишното си развитие. – Може да си спомни не само отделни ситуации, но и самите мисли. – Значи, ако върнат на човек предишната му памет, то в нея ще бъдат съхранени и миналите му мисли. – Въобще, в паметта се записва всичко. Паметта, това е твърдият диск на компютъра, който фиксира всичко. Затова индивида помни за себе си всичко. Да допуснем, че вие сте преминали в Същностно състояние на едно от Нивата на Йерархията. В началните

167

степени Същността*разбира се, още не е способна да извлече каквото и да било от дълбините на своята памет, тъй като току що е дошла от ниския свят, но колкото по високо тя се повдига, толкова по свободно тя ще намира скритите блокове на паметта и толкова по точно тя ще намира конкретните места, които са и необходими за спомняне. По такъв начин, в крайна сметка тя ще се научи да преглежда който и да било свой живот и да си спомни от него всичко, което ще и е необходимо. – Това наверно напомня прегледа на кинокадрите? – Да, аналогично на това. – И своите чувства също ли може да си спомни? – Абсолютно всичко. Постъпки, мисли, чувства. – Каква е паметта на Определителите? С какво може да се сравни, за да се разбере принципа на работа. – При Определителите паметта представлява многосложната мрежа на няколко компютъра. – Случва ли се при тях нещо да забравят? – Такова качество като забравяне не е свойствено за Тях. Това не е Нивото както при човека, който би могъл да забрави. Паметта на Висшите личности е точна и качествена в проявленията на главните си цели. – От какво се изгражда паметта на Определителите? – От всичко което са преживяли като личности, но на своето Ниво на развитие. – Има ли разлика в работата на паметта при Определителите от положителната система и тези от отрицателната система. – Абсолютно никакво различие в механизма на работата на блоковете на паметта няма. Различието стои само в качеството на енергиите, съхранени в паметта. Качеството на техните енергии е противоположно. – Къде се намира паметта при Същностите? – Паметта е съсредоточена в матрицата, във всяка една клетка. Всяка частица с определено качество на енергията съдържа в себе си памет за тази ситуация, чрез която тя е получена. Това мислене или преживяване, които са и били свойствени. Паметта на

168

душата фиксира даже зачатъчните мисли, които още не са получили завършена форма, даже тези илюзии, които строи душата по отношение на каквото и да било, също се залагат в паметта. Колкото е по висша Същноста, толкова по лесно тя може да прочете всичко това, извличайки го от блоковете на личната си памет. Изобщо, миналите спомени Същността може да ги прочете само от определено Ниво на развитие нагоре. – Имат ли планетите памет, или тя не им е нужна? – Всички имат памет. – Какви други способи на съхранение на информацията има освен блоковете на човешката памет? – Банката данни на земно ниво. Но всяко Ниво на развитие има свой способ за запазване на информацията и колкото е по високо, толкова и способите за съхранение стават по съвършенни. На много високите степени на Йерархията, нуждата от памет отпада като форма за извличане и съхранение на информацията, тъй като там мисловните и други процеси стават по друг начин. Висшите знаят всичко и всичко помнят в една и съща единица време. Паметта се ползува като елемент на възпитание и формиране на личноста на низшите степени на Йерархията. – Какво е това памет на планета. От какво се образува? – Механизма на паметта на планета съществено се различава от механизма на човешката памет. Паметта на планетата съдържа в себе си окомплектоващото я съзнание във формата на йоносфера, памет свързана с парелелните светове. – Някои философи твърдят, че паметта на нашата планета се състои от паметта на всички хора, живеещи на Земята. Възможно ли е това? – Това е съвсем друго. Планетата има своя памет и с човешката памет тя не е свързана и е несъпоставима, тъй като мисловната дейност на Земята има твърде голям мащаб и съвършенно друг тип е енергията, с която тя работи.

169

9. Съзнание, подсъзнание – С понятието подсъзнание, ние обикновенно свързваме серия безусловни и условни рефлекси, които има човек и каквито придобива в течение на неговият живот. Какво включва областта на регулирането му? – Подсъзнанието на човека включва в себе си всички автоматични реакции присъщи на физическото тяло и неговите „финни“ обвивки. На самата душа автоматизма на неговата работа не се разпространява. – Какво още включва в себе си подсъзнанието? – Паметтта на миналите животи на човека се пази в подсъзнанието, и в този смисъл може да се каже, че подсъзнанието е свързано с душата. Целият предишен опит на миналите въплъщения се намира там. Подсъзнанието съхранява постоянни знания, които никога не се изпаряват от него, а съзнанието именно разполага с непостоянна информация. – Къде в човешката душа се намира осъзнаването на себе си като личност? В матрицата ли или в обвивките? – А как вие мислите? – В самото ядро на душата. – Осъзнаването е в това, че НИКОГА (това беше отделено с особена интонация) не може да се измени самата основа. Разбира се, самата матрица постоянно се изменя в посока на нарастваане на своите структури, но това, което вече е придобито, остава постоянно. Затова началната основа, в която е заложено осъзнаването на себе си, винаги е постоянна и неизменна. – Когато човек умира, неговото съзнание обединява ли се с подсъзнанието? – Да. Отначало съзнанието се изключва, след това то преминава в подсъзнанието. Извършва се преход от физическото тяло към „финното“. И опита от всички жизнени ситуации като енергетична връзка, тоест като линия на поведение, остава в неговото подсъзнание. Всичко ново, наработено в последният живот, се сумира с това от миналите превъплъщения и също преминава на съхране-

170

ние след смъртта в подсъзнанието, от което общото ниво на съзнанието обогатено с новия опит се повишава. – Управлява ли се душата на човека чрез неговото подсъзнание? – Не, душата не се управлява. Душата и подсъзнанието, това са хранилища на натрупания опит. А човек се управлява от програма, съставена от Висшите*. – Но нима Определителя не управлява човека? – Той ръководи човека съобразно неговата програма. – Съдържа ли се в подсъзнанието информация за програмата на човека и бъдещият му живот? – За бъдещия не се съдържа, тъй като бъдещата програма ще се състави според наработеното от душата в сегашния живот и докато той не завърши и не се види резултата, не се съставя програмата за бъдещето. – А за настоящия живот? – И за настоящия живот също не се съдържа. Обратното, целия сегашен живот, така както се преживява от човека, се складира в подсъзнанието като минало. – Но къде тогава се намира настоящата програма на човека? – Програмата се намира в четвъртото свързващо „финно“ тяло. Трите финни тела, които са близки до физическото, отлитат след смъртта (ефирното, астралното и менталното, макар да се счита, че ефирното не е самостоятелно „финно“ тяло). Останалите остават според повдигането на душата нагоре. А в четвъртото тяло (каузалното)* се съдържа неговата програма за настоящия живот. Именно основната програма, но всяка обвивка има своя второстепенна програма. – Съзнателността при всички хора е различна. От какво зависи тя. От предишният опит или от това, че в програмата на човека се залага допълнителна енергия от много по висок порядък? – Основно това зависи от опита на миналите животи, от тези качества, които човек е придобил при преминаването му през всевъзможни ситуации. – Какво е това човешко съзнание?

171

– Това е работата на физическият му мозък съвместно с подсъзнанието идващо от душата. „Съ-знание“, това са съвместните знания, позволяващи да осъзнае себе си като личност. Това е физическото осъзнаване. На „фините“ планове осъзнание е нещо малко по различно. – Какво способствува за разширяване на съзнанието при човека? – За разширяването на съзнанието способствуват знанията. – От какъв род знания? – Най-различни, които повишават човешкия интелект. – Как се свързват помежду си опитите от многото животи и различните нива на съзнание? – При хората съзнанието се разпределя по Нивата на развитие. Същите тези Нива, които човек е длъжен да премине на Земята както класовете на обучение в училище. Тъй като за човека съществуват сто степени на възход, които той е длъжен да премине в хода на реинкарнациите си, то и в зависимост от това какъв опит е натрупал, той се включва към съответствуващото Ниво на развитие от земния план. Принадлежността на човек към това или онова Ниво определя висотата на съзнанието му. – Познати са ни два типа съзнание, обикновено и свръхсъзнание. Способен ли е средноразвития човек да достигне свръхсъзнание? – При средноразвитите индивиди такова съзнание не може да има. Свръхсъзнанието е възможно само при високоразвитите личности, защото то вместява в себе си твърде голям опит от миналите животи, следователно и твърде голям обем от разнокачественни енергии. Често хората считат такива личности за средноразвити, но в действителност, човек с подобно съзнание е преминал твърде дълга верига от въплъщения и е натрупал огромен опит и за това има свръхсъзнание. Той знае повече от другите, вижда това, което другите не забелязват и има по голяма чувствителност. – Кога в човешкото развитие се появява обикновенното съзнание? – Още при първото му въплъщение на Земята, то се появява

172

към края на този му живот, тоест при първото му въплъщение той се ражда без наличие на съзнание въобще и живее по програмата си така, че го наработва в хода на живота до момента на смъртта. И към края на първия живот, по такъв начин, той придобива вече човешко съзнание, наработвайки го сам. – При животните има ли макар и малко зачатие на съзнание? – Не. – А при кристалите? – Тава е съвсем друга форма на живот. При тях има осъзнаване на своята общност според типовете камъни. Например, ако се вземат кристалите на елмазите, то те имат единна общност на съзнание по цялата Земя по отношение на кварца и други камъни. При тях съзнанието е по-скоро общо а не индивидуално. – Планината и отделилата се от нея песъчинка имат ли еднакво съзнание? – Абсолютно еднакво, ако материала е еднороден. – Но нали едното е огромно, а другото съвсем малко? – Защото те са едно цяло. – А нашата Земя, има ли съзнание или е нещо друго? – Земята има съзнание, но на планетарно Ниво. – На каква основа се развива съзнанието на Земята, ако при нея липсва серия от реинкарнации както при човека? – Също на основата на жизнения опит. Земята има твърде голям опит от един живот. Това, което човек сумира като малки късчета от въплъщение към въплъщение, Земята придобива в течение на дълъг период на непрекъснато съществуване. Затова при нея формирането на съзнанието става в течение на един живот, но много по бързо в сравнение с човека. – При човека съзнанието се развива само за сметка на предишните животи или има и други фактори. – При обикновените хора става само за сметка на опита от предишни животи. – Развитието на съзнанието става чрез ситуации и чувства ли? – Да. Освен това, хората които са способни да излизат от телата си, получават допълнително и опита от паралелните светове.

173

Оттам те получават допълнителна информация и тяхното съзнание се оформя отчитайки знанията от паралелните светове. – Какви други фактори влияят на развитието на съзнанието? – Развитието на мисленето също влияе. Но основното е разбира се жизнения опит и всичко, за сметка на което той се получава, а това са жизнените ситуации, особено извънредните, а така също знанията и чувствата. – Способстват ли страданията за развитие на съзнанието на човека? – Да, но малко. Съзнанието се развива от страданията частично, тъй като те не могат да обеспечат пълният аспект на неговата еволюция. Страданията не толкова развиват, колкото повишават съзнанието, но затова пък те играят огромна роля във възпитанието и усъвършенствуването на душата. Ако се говори конкретно, то в съзнанието влиза само жизненият опит, но никакви знания особено от това не идват. – Но нима чрез страданията не се повишава човешката съзнателност? – Повишава се разбира се, но не при всички. При много хора, твърде слабо, тъй като те не се опиват да направят от своите страдания някакви изводи, затова им се налага да страдат не един живот, за да повишат своето съзнание. – Възможно ли е развитие на съзнанието без страдания? – Възможно е. Твърде много в развитието си човек придобива от знанията. Интелекта също може да се развива не обезателно чрез страдание, макар че е възможен и такъв вариант. И това вече е съвършенно друг път на развитие. На Висшите Нива на Йерархията, душата се развива не чрез страдания, а чрез разширеното свръхсъзнание. Знанията, като цел на всяко развитие, остават за всички форми на съществуване. Но на Висшите Нива знанията придобиват друг израз. Отначало като число, после като енергия и т.н. – Съществуват ли общи закони за развитие на съзнанието? – Какъв род закони? – Например, единни закони за всички същества, които живеят

174

на Земята и за тези, които се намират във „финния“ свят. Нали те трябва да се развиват по някакви общи космически закони? – Към общите закони, по които се развива съзнанието на съществата от различните светове, може да се отнесе програмата. При всички съзнанието се развива на основата на съставената програма. – Каква роля се отрежда на развитието на съзнанието в другите светове? – Има светове, в които развитието става без участието на съзнанието. То не им е необходимо. Но това са много високи светове. Те могат да живеят без съзнание, тъй като те имат друга форма на разум. – А как стои въпроса с развитието на съзнанието в ниските светове? – В ниските светове задължително съзнанието се явява етап от развитието. – Усещането за своето „Аз“ се залага в душата от момента на нейното създаване или от определен момент от развитието и, когато вече съзнанието придобие някаква база знания? – От момента на създаването на душата. – От какво се ръководи душата след смъртта. От съзнанието или от интелекта? На нас ни се струва, че от интелекта, както в нашият живот. – Съзнанието на човека остава и след смъртта. То се предава на всички следващи животи. Интелекта, разбира се също се съхранява, но някои знания се изтриват, а всичко, което касае съзнанието, остава. Затова съзнанието е първосновата в развитието, но пак само до някое Ниво от Йерархията. По нататък за основа се взема друго качество. – Регулира ли се силата на интелекта на човека от живот в живот, правейки я ту повече ту по малко? – Не, нито повече нито по-малко, а това което трябва на душата. Тоест силата на интелекта се създава такава, каквато е необходима на душата за даденият период на развитие. Макар в потенциала на тази личност интелекта многократно да превъзхожда настоящия му интелект в даденият живот.

175

– Случва ли се, интелекта на човек да бъде много висок, а съзнанието ниско. Чрез какво еволюира такава душа по нататък? – Създават и се специални ситуации. – Тоест, превеждат я през страдания? – Да, това се прави за повишаване на съзнанието. 10. Озарение. Космическо съзнание – При какви условия се разкрива Висшето съзнание при човека и настъпва озарение? – При контакт. В този случай канала е открит напълно и човек възприема мощния енергиен поток като просветление, като озарение. – Това ли е единствения вариант за получаване на озарение? – Да. Озарение може да се случи само при този вариант на контактна връзка. Но за това човек трябва да бъде подготвен и физически и морално. Ако не бъде подготвеен физически, то ще изгори, което се е случвало на Земята, а ако не е готов морално, то ще полудее. – Слушали сме, че благодарение на озарението в човека се открива космическо съзнание. Тоест, единствения път да се открие космическо съзнание, е да се получи озарение. – Никакво озарение за космическо съзнание не е нужно. Човек се обърква с откриващите му се в мимолетни видения нови знания за друга сфера на съществуване и ги счита за космическо съзнание, което се наработва в течение на дълъг промеждутък от време с упорит труд. Космическото съзнание включва в себе си огромен обем от нови знания и понятия за Космоса и представлява сумарния опит на миналото в сферата на неземното битие. Озарението може да се сравни с мимолетен поглед в другия свят. То просто руши старите представи на човека за непоклатимостта на този свят, в който човек пребивава, и неочаквано за него самия открива наличието на друг свят, на други знания, затова подобно озарение винаги се възприема от човека като чудо, като нещо свръхестествено. Но това е само кратковремен поглед от колибата към двореца.

176

– Случва ли се в минути на озарение обемно виждане на душата? – Не, никакво обемно виждане не се включва, тъй като душата на човека при това не излиза от тялото. Озарението, това е отваряне на канала за връзка между човека и неговия Определител, това е всичко. Когато настъпи озарение, се отваря канала и в мозъка на човека постъпва мощен обем от енергия, която човек може да възприеме като много ярка светлина или, ако той е по-подготвен за приемане на тази енергия, той може да я разшифрова във вид на определени образи, често от космически порядък, или в словесна форма, или по някакъв друг способ. – Какъв е подтика към откриване на подобен канал? – Огромното желание на човека да узнае нещо ново извън земните знания и желанието на неговия Определител да помогне на своя ученик, да го изведе на нова спирала на познанието, а следователно и на нова степен на еволюцията. Така, че озарението съпътствува взаимното желание на ученика и Учителя. – Значи, главната роля за получаване на озарение играе Определителя? – Да. Определителя изпраща определена енергия за разкриване на канала, но това се прави само в този случай, когато види, че това е много нужно за неговият подопечен. Не при всеки живущ на Земята може да се разкрие подобен канал. Това е възможно само при особенно енергетичните хора. – На Земята е имало случаи на самозапалващи се хора, които по непонятни причини неочаквано са изгорели и от тях са оставали само обувките. Това не са ли случаи на откриване на канала? – Не, не са им откривали канала. Причината е друга. Тези хора са били транслатори на Земята за космически енергии.И се е случило, поради грешка на техните Определители. Били са пуснали през тях много мощен поток от енергия, която обвивката не е издържала и хората са изгорели. Космическия огън разбира се, това съвсем не е същия като вашия физическия. Затова телата са изгорели а дрехите са останали. Но това се е случило поради грешка на Определителите. Подобни факти нямат никакво отношение към

177

озарението, тъй като целите са различни. В единият случай има подаване на нови знания, а в другия случай има спускане на космически енергии и тяхното разпространение чрез конкретен човек към другите хора. Между впрочем понастоящем, тези грешки се отчитат, затова контактъорите чрез които също се изпращат космически енергии, се снабдяват с охладителни установки в своите „финни“ конструкции за избягване на изгарянето. – Но и при озарение могат да се проявят някакви негативни страни на това явление? – Да, безусловно. Всичко зависи от майсторството и нивото на развитие на Определителя. Ако Той достатъччно е запознат с физическата структура на своя подопечен и потенциала на неговите енргетични съставящи на „финните“ обвивки, то нищо непредвидено няма да се случи и при откриването на канала ще се яви озарението. – Ако Определителя не отчете физическите възможности на тялото и то се окаже изчислено за възприемане на по-нисък енергиен потенциал отколкото може да му се изпрати, то може да настъпи или смърт или възникване на някакви нарушения в организъма. Обикновено се пропукват слабите места, тоест в болните органи се наблюдава изостряне на заболяванията. Ако Определителя не отчете някои „финни“ съставящи в структурата на човека, то под влияние на мощната енергия могат да се случат пробиви във „финните“ обвивки, тяхното разбалансиране, което води до лудост. Но всичко това се случва много рядко, тъй като преди да извърши подаването на енергията, Определителя прави точни изчисления за състоянието на човека и този енергиен потенциал, който той е способен да приеме. – Вие казахте, че космическото съзнание е знанието и опита за всичко което има в Космоса, опита на миналите животи. Следователно само зрелите души са способни да получат космическо съзнание? – Да, разбира се, младите души нямат такъв опит и за откриването им на космическо съзнание е необходимо да изминат дълъг път.

178

– На Земята има ли много хора с космическо съзнание? – Не, те са твърде малко. Освен това, не всички от тях ще бъдат известни въобще на човечеството, защото те преминават свой път на развитие и това, което им е известно, може да се възприеме от другите като нещо ненормално или отклонение, защото техните понятия излизат извън рамките на представите за обикновения човек. За да ги разберат, на средия човек му е необходимо да се доразвие до тяхното Ниво, за да може някакво чудо да се възприеме като знание от Висшите светове. – Обезателно ли трябва да имаш космическо съзнание за да преминеш на ново Ниво на еволюция на душата? – Да, обезателно. – Какви са необходимите условия за да достигне човек космическо съзнание? – Преминаване на всичките Нива предназначени за човека. На Земята обикновения човек трябва да се повдигне от нулево до стотното ниво, ако може разбира се. В този случай той извършва еволюционен скок в своето развитие и преминава в нова форма на съществуване, много по висока от земната. По нататък, по високо, съществуват други Нива. – Заложено ли е в програмата на съвременния човек да достигне космическо съзнание? – На някои е заложено. Но това е само на тези, които стоят вече на пътя към Висшето съзнание, тоест са достигнали последното земно Ниво. – По какъв път достигат космическо съзнание душите, които не минават човешкия етап на развитие? Например, при Вас има Определители, които не са минавали човешкия път, но са придобили космическо съзнание. – Те са го получили по пътя на други животи в други светове. Други форми на съществуване също предполагат Висши цели и довеждат душата чрез други стадии на развитие към Висшите знания и в частност към космическо съзнание. – На какъв етап на развитие то се открива при тях? – При достигането от тях на определено Ниво. Всяка форма на

179

живот има свое число степени, при кого повече, при другиго по малко. Но крайния потенциал от знания за прехода във Висшите сфери е един. Затова, при когото има по-малко степени на развитие при него програмата му за развитие е по-наситена, затова те влагат повече усилия за определен промеждутък от време. А който има повече степени, той влага по-малко усилия, но участвува с по голямо число пъти в кръговрата на живота. – Играе ли някаква роля в развитието на космическото съзнание самодисциплината? – В Космоса няма такова понятие. Дисциплина съществува само за ниските*, а на Висшите степени на Йерархията душата сама знае и чувствува какво и е нужно и какво не. Затова, което не и подхожда тя го отхвърля, а от което има нужда присъединява, натрупва. – Имат ли някакви особени свойства хората с космическо съзнание? – Могат и да имат, а могат и да нямат, тъй като това не се явява задължително за тях. Едно от такива необичайни свойства е способноста им към непрекъснато мислене, затова и тяхното импулсно колело се върти с голяма скорост и има формата на диск. – Способни ли са хората с космическо съзнание да го раздвояват. Да се намират едновременно и в тяло и в Космоса? Как при това става процеса на раздвоение на личноста? – Раздвояване на съзнанието става с помоща на „финните“ тела на човека. Може да се каже, че в раздвоеното съзнание участвува енергийният двойник от „финна“ материя. Такъв човек трябва да има много висока енергия. 11. Колективно съзнание Да започнем нашите изследвания в областа на колективното съзнание. – Човек често употребява такова понятие като „колективно съзнание“. Съществува ли то наистина и защо отделните групи хора, обединени от обща професия, общо дело или цел, мислят

180

подобно един на друг? Защо групата от такива хора започва да се обединява в колективно съзнание, или в някакъв общ егрегор? – Фактически такива егрегори, каквито си представя човек, а именно, някои плазмени обеми самостоятелно мислещи материи, не съществува. Колективно съзнание може да се нарече този общ компютър, към който е подключена тази или друга група хора. Например деятелите на изкуствата, свързани с музиката са включени към един компютър. Художниците, към друг, поетите към трети, търговците към четвърти, политиците към пети и т.н. – А ако художника или поета работи сам за себе си, той включен ли е към този компютър? – Не, този, който работи сам и не е свързан с никакви специализирани общества, той не е включен към общия компютър обединяващ например всички членове на „съюза на художниците“ или „съюза на писателите“. Към компютъра се включват само тези личности, които се обединяват в някакви обществени организации. – Значи, че това което група хора започва да мисли подобно един на друг се обяснява с тяхното присъединяване към общия за групата компютър. – Да. – При членовете на Народното събрание започва да работи колективното съзнание от техният общ компютър ли? – Да. – Сега вече е ясно защо всеки от тях по отделно мисли интересно и изглежда правилно, а когато те са заедно започват да вършат неща различни от това което са обещали. И често техните действия противоречат на обещанията им. – Тяхното колективно съзнание, това е общият им компютър. На какво той ще ги насочи, тези идеи те ще отстояват всички заедно. Процеса на тяхното управление и програмата за тази прослойка се намират в компютъра. – До момента докато станат депутати, те са мислили едно, а щом са дошли на власт, започват да трупат блага и да мислят само за благополучието си. Или да вземем търговците, предприемачи-

181

те. Те всички са обединени от една идея, как максимално да печелят от нуждите на нискостоящите слоеве. Тези идеи им се внушават от компютъра ли? – „Присвояването“, естествено не се внушава. Това при тях вече е „болест“, това са черти на техният характер и бъдеща карма. А чрез компютъра им се внушава програмата на обществото, която те са длъжни да провеждат в живота. Душите им са достатъчно грамотни за обществените въпроси. – Какво става при включване на личноста към общия компютър? Защо човек изменя принципите на своето поведение? – Когато човек влиза в някакво общество, става директното му включване към обществения компютър, изразяващ програмата на даденият колектив. Общият компютър, който се управлява от много по-високостоящ Определител, е по-главен от компютъра на личностния Определител на човека, затова и заповедта Свише е по главна (виж схема 1).

Компютър на колективния Определител

Компютри на Определители на водещи отделни индивиди

Отделните личности Пояснение към схемата: Включване „о“ остава постоянно за целия живот на човека. Включване „а“ (към общественното съзнание) се променя в зависимости от Нивото на развитие на човека и неговите увлечения (това е училище – клас; група – завод, работнически колектив; писател – писателска организация и т.н.) Схема. 1

182

– Какъв е механизма на работата при това колективно внушение? – Всичките членове на конкретното общество, които се подчиняват на общото внушение, се включват към дадения компютър, образувайки колективно съзнание. А тези, които не се подчиняват на изпратената им идея и поставят своята по високо, те излизат от това обществено съзнание, тоест те се изключват от компютъра. Но като правило, те са малцинство. Побеждават винаги колективното съзнание и програмата на колективното съзнание. – Как работи колективното съзнание, тоест общия компютър? – Отпуска ли той на подопечния колектив някакво силово поле, обединяващо хората заедно, така че те да започнат да съзидават или да крадат? – Поле за кражби не се спуска. Това е лична работа. – А за съзидание? Да, това не е поле а по точно действие на един компютър. Всичките създаващи нещо определено личности, се прикрепят към един компютър, както и разрушаващите към друг. Всички нишки от съграждащите хора водят към едно място. Няма никакво поле. „Поле“, това е образно понятие. Конкретно, съществува връзка, по вашему нишка, между всеки човек и компютъра. Това е своего рода проводник, провеждащ сигналите от Определителя към човека и обратно. – Существува ли някакво колективно съзнание при Определителите? – При Определителите е съвсем различно. Колективното съзнание, като правило присъствува при материалните хора и всичко живо (птици, животински стада, насекоми и т.н.). – А при Висшите, значи, няма? – Там действуват други закони. Там има Нива. И Същности, които им принадлежат, единни със своите Нива. Те са обединени на степени по Нивата на своето съзнание. А хората, даже по Нивата на своето развитие са все различни. Затова на Земята са нужни всевъзможни обединения по интереси, а следователно, по Нивата на съзнание. Обаче, може да се каже, че Абсолюта, това също е колективно съзнание за всички, защото Той дава програмата на

183

всички нискостощи Нива на Йерархията и обединява тази насоченост. Това е именно пирамидата на Йерархията на колективното съзнание. Управление на обществото (егрегори) – Ние знаем,че Определителят ръководи човека през целият му живот. А кой управлява расата? Ние сме чували, че хората образуват на „финния“ план някакви „сложни“ структури, нещо от вида на егрегор, който от определено Ниво започва своето развитие и управлява хората. – Не. Това не е така. Егрегорите не са способни да осъществяват ръководство над хората. Управлението се извършва от голям компютър, в който са вложени всички сведения за дадената раса или нация. – Къде се намира програмата за расата? В някаква особенна „финна“ структура или в обвивка на Земята? – Програмата се намира в компютъра, който се разполага непосредственно над тази територия, където живее ръководената раса. – Расата се ръководи от Висши Определители? – Да, Нивото на Определителите на расите е по-високо, отколкото на тези, които ръководят отделният човек. В Управлението съществува своя Йерархия. Но което и да е управление се осъществява чрез компютри (виж схема 2). Колкото е по-ниско до човека, толкова е по-малък компютъра и неговата работна програма. – Всеки човек се ръководи от личния Определител. Всичките хора от един град ли се свързват в програмата на града? – Да, разработва се специална програма за развитие на града или на друго населено място, която обединява всички жители. Програмата се влага в компютъра на града и за изпълнението и следи Определителя на града, за да може всичко правилно да се стикова. – На какви енергетични места се строи град? Или избора на мястото е произволно?

184

ЙЕРАРХИЧЕСКА СИСТЕМА НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО МУ ЧРЕЗ КОМПЮТРИ. Висш Управител на земята Земя Вода

Континенти Бяла раса

Жълта раса

Черна раса

Различни държави Нации

Градове Колективи Семейства Индивиди

Схема 2. „1“ – компютри от разни „Нива“, чрез които се осъществява управлението на нижестоящите личности. – Нито един град на Земята не се появява по волята на случая. Всичко се планира. Мястото за изграждането му предварително се разчита от Йерархическите Системи. Подбират се различни характе-

185

ристики отчитайки течението на времето. Всеки град носи особенна енергетика, съответствуваща на конкретното време. Място за населен пункт се подбира по такъв начин, за да може в избраната структура на Земята добре да работят каналите за подаване на енергия към града от Космоса и нейното събиране обратно за Йерархическата Система а така също нормално да се осъществява изхвърляне на част от „мръсната“ енергия в Земята. Така също се отчитат и нуждите на планетата за един или друг вид енергии, които и се подават чрез отделните индивиди. Става сложен енергообмен между Йерархичната Система, града, отделните личности и самата Земя. – Семейството се ръководи от различни Определители и затова програмата за едно семейство може да се намира в компютрите на различни Определители. И в същото време тяхната програма влиза в общата програма на града. – Значи, съществуват специални Определители, които ръководят група хора? – Да. – Те по високо ли стоят според тяхната степен на развитие от тези, ръководещи отделните индивиди? – Да. Има цяла Йерархия на Определителите, които принадлежат на земния план. – С каква цел се управлява групата от хора? – В задачите на такива Определители влизат и ръководството на отделните личности заради една обществена или друга цел. – По какъв принцип се събират хората в група? – Първо, според техните особени качества. Тъй като групата участвува в определени ситуации, са нужни хора с най-различни характеристики. И второ, хората се подбират според кармата им. Всичко се съпоставя, след което се формира групата. Затова, както сега например едни групи воюват, други се занимават с творчество, трети разработват закони за държавата. Във всичките изброени групи хората са подбрани по степен на развитие, карма и цели за постигане. – След изпълнението на зададената цел, груповите Определители вземат ли друга група хора за следващи цели?

186

– Определителите на отделните индивиди не се сменят до самата смърт. Определителите, водещи групи, също могат да ги съпровождат до смъртта, например, ако това са някакви творчески или производствени колективи. За Тях главна е целта, към която Те насочват всекиго. Ако това е творческа група, то преди всичко пред Определителите стои задачата, да се развият максимално творческите способности. Ако това е производствен колектив, тук има друга цел, но тя може да съпровожда човека до края на живота му. Но има разбира се и множество варианти, при които на Определителите им се налага да сменят целите и хората. – А ако групата се разпадне, недостигайки целите, какво се случва тогава? – Ако групата не е пожелала да върви към конкретната цел и се е разпаднала, то при този вариант могат да се сменят всички Висшестоящи ръководители, и Определителите, и Управителите, и Учредителите, и даже Висшестоящите. – При разпадането на обществото на отделни групи, отделя ли се някаква енергия? Нали всеки разпад се съпровожда с освобождаване на енергия? – В този случай това не става. – Желаем да уточним. Съзнанието на група хора във „финният“ план какво представлява, програма вложена в компютъра на груповия Определител? Така ли е? – Да. – Значи, мнението на хората, че съвкупноста от съзнания на колектива представлява егрегор е неправилно? – Не. В дадения случай за егрегор се взема компютъра с програма, тъй като управлението идва само от него. – Но при процеса на мислене на човека, нали се отделя ментална енергия? – Да, разбира се. Процеса на мисълобразуването се съпровожда с производство на енергия. – А нима тя не образува на „финния“ план самостоятелно образувание, което по някакъв начин да управлява отделни хора? – Не, то не управлява, но това образувание просто съществува.

187

При хората това е безизходност в главите им. Управлението на групата става само от компютъра. Но в процеса на мисловната дейност на човека се отделя енергия, която действително се събира в особени енергосборници, които са просто енергетични складове или енергобанки. Те представляват някакъв определен тип енергия и се намират под контрола на груповия Определител, който я събира и я разходва за свои нужди. – А има ли собствено съзнание този егрегор? – Не. Това е просто набор от енергия с определен честотен диапазон. – Тогава, как стоят нещата с мисълобразите, които сами действуват? – Мисълобразите на някакъв човек, това е едно, а егрегор на група хора е съвършенно друго. Нито мисълобразите на отделният индивид, нито егрегора на групата хора имат самостоятелно съзнание. Но в мисълформите, човек в началният момент влага някакъв механизъм на действие, за чиято сметка дадената форма може да действува самостоятелно, но не много дълго, зашото тази форма не е одухотворена. Как тя може сама нещо да направи, ако при нея липсва душа и съзнание? Мисълформата действува по инерция, която и се дава от индивида. Така може да се задвижи машината. Ако се побутне, тя ще тръгне по инерция, но сама по свое желание тя не е способна да се придвижва. Мисълформата може да получи инерция само от този, който има много мощна енергетика. Човек, който е енергетично слаб, на това не е способен. Но даже и при енергетично силните личности мисълформата действува за кратко време, защото Определителя с един особен механизъм, подобен на вашият магнит, казано образно, я притегля към себе си. Обаче, механизма за събиране на мисловна енергия в тяхната енергобанка работи постоянно. – Всичката енергия, произведена от мозъка ли се събира в една енергийна банка или в различни? – Ако става дума за отделната личност, то собствен егрегор тя няма. Съществуват енергосборници като правило, за някаква група хора. Има обединение в групата според енергийният заряд на

188

хората, тоест колкото е по-високо Нивото на развитие на индивида, а следователно и на неговата енергетика, толкова с по-високи обществени групи той се обединява, и обратно, колкото е по ниско според Нивото си на развитие, толкова в по ниска група участвува. При това в енергобанката за първата група, енергията на мисълобразите ще се разпределя на високите Нива, а при ниските, на ниските Нива. – Влияят ли на тези разпределения на менталната енергия върху националната или териториална принадлежност? – Разбира се. Всяка нация има свои лични енергобанки за събиране на мисловна енергия, тъй като всяка нация има свое Ниво на развитие. Затова всички енергобанки, или по вашему егрегори на различните нации са отделени една от друга. Ако нациите са смесени помежду си, то груповите енергобанки са прикрепени към тази местност, където те пребивават. – Определителите на отделните личности, влизащи в някакви групи могат ли да се ползуват от енергиите на общата енергобанка на груповият Определител? – Не. Тази енергобанка се намира на по-високо Ниво отколкото те самите, затова от тях може да се ползува само Определителя на дадената група и Висшестоящите. – За какви цели се използува енергията от енергосборниците? – Основно за всякакво изграждане. – Преди се считаше, че еволюцията на човешките общества, това е еволюция на техните егрегори. – Еволюцията на обществото става чрез изменение на неговото съзнание, което става с помоща на разработени програми за развитие от Висшите програмисти. При това, всяко общество се въвлича в преработването на някакъв тип енергия. Сега това е една енергия а преди двеста години са били други, хиляда години преди това трети. Затова не съществуват подобни общества. Ситуациите биха могли да са подобни, но не социума и времето. Всичко е ново и неповторимо. Обикновено същността на тяхната програма се състои в това, че тя задава типа енергия, нужна на Йерархичните системи и с този тип енергия трябва да работи даденото

189

съобщество. Програмата формира процесите (за Земята и хората, това са ситуации), чрез които зададената енергия ще започне да се преработва. – Да допуснем, че група хора е произвела енергия, образувайки енергобанка. В случай на необходимост може ли отделният индивид от тази група да се възползува за лични цели от обществената енергия? – Не, не може. – А ако той има нужда от допълнително енергозахранване? – Ако човек помоли, то по негова молба могат да му дадат допълнителна енергия. Но предварителната молба се разглежда на Ниво Учредители, към които Определителите отправят молбата, и ако тя бъде удовлетворена, то човека получава това, което моли, но след това той ще трябва всичко това да изработи, тоест при него или се усложняват жизнените ситуации, или се увеличава техният брой. – Когато стават войни, въстания или някакви други масови събития, кой ги управлява? Определителите на града или на страната? – При глобални събития се задействуват Висши Определители. – В подобни случаи вероятно всеки обикновен Определител отдава своя подопечен под властта на по Висшестоящия Определител? – Те работят взаимосвързано. Определителя на човека се подчинява на по-високо стоящия. Те имат обща програма за действие където няколко нискостоящи Определители обединяват ръководените индивиди в общи ситуации. Старшият Определител контролира тяхната работа. Всичко е разчетено. – Разчетена ли е всяка ситуация на военните действия? – Да. – Но защо множеството хора се подчиняват на общата идея за война в период на масови събития, макар че много са против нея и не желаят да воюват? – Първо, създават се определени условия в обкръжаващата среда, които индивида не може да заобиколи. Но участията му в

190

подобни действия са му необходими за придобиване на жизнен опит, отработване на конкретни черти на характера или кармично. Второ, при неподчинение на тази идея на него ще му е много по трудно. И трето, при такива хора просто не им остава избор. Специално не им се дава избор, тъй като всичко това се планира с определена цел от програмата, а те на са в състояние да излязат извън рамките на своята програма. – Но при масовите събития при хората става управление Свише, както при животните в стадото ли? – Не, пак повтарям, всеки се управлява от личният Определител, а за самата война отговаря Висшият Определител. Ние ви дадохме компютърната мрежа на управление (виж схема №1). Ето по този начин всичко работи.

191

Глава 4

Развитие по програма 1. Въведение Всичко в Космоса и в самото мироздание се развива по програми и няма нищо, даже в отрицателните светове, което да се развива произволно и без предварително набелязан план. Даже всеки хаос е запрограмиран и представлява някаква временна реорганизация на материята преди нов стадий на нейната еволюция. Ако нещо в мирозданието се опита да тръгне по пътя на самоопределението и произволното развитие, то неизбежно умира, водейки себе си до самоунищожение, тъй като нарушаването на общата хармония на развитие правят самата личност, опитваща се да съществува по собствено разбиране и лична представа не жизнеспособна. Тя встъпва в конфликт с целия обкръжаващ я свят, защото се нарушават всички връзки на нормалния енергообмен със съществуващата действителност. Всичко в Космоса се усъвършенствува по определени закони, изразяващи същноста на хармоничното развитие на отделните структури и форми, негови съставящи. И на основата на тези закони се изграждат програми за всичко това, от което се състои мирозданието като пространство и всичко това, което населява това пространство. За да се изгради здание е необходимо то да се построи по определени закони. Но за да не се разруши и да съществува колкото е възможно по-дълго е неоходимо хората, които го населяват да съблюдават определени правила, които да подържат неговият живот, тоест и в човешката среда всичко е подчинено на действието на определени закони, които диктуват нормите и правилата за поведение на всичко, което населява и съставлява определен прос-

192

транствен обем. И само невежествените натури могат да считат, че всичко, което ги обкръжава съществува само по себе си и няма никакви закони които тук да действуват. Така също и в мирозданието всичко е подчинено на общи и отделни закони. За да могат тези малки единици, които го населяват да образуват цялостния организъм и да не излизат от рамките на общоустановеното, са въведени за развитието им програми. Единичните програми на всеки организъм се съставят на основата на общите закони на мирозданието, ориентирайки всяка една частица към отделна еволюция, която в същото време способствува за еволюцията на това общо и цяло, в което тази частица съществува. Програмите на отделните единици служат за свързващо звено на всички космически закони. Именно програмите съединява мирозданието в едно, заставяйки го да действува като едно цяло. А всяка програма се съставя на основата на общите закони и отделното съществуване. И затова, този който желае да се развива по своему, както на него му се харесва, без да отчита интересите на обкръжаващия го свят и без програма преди всичко, той встъпва в противоречие с общоцелостните космически закони. А нарушаването на законите, това е самоунищожение, тъй като неподчинявайки се на общото, частното деградира и се разрушава. Затова развитието по програма това е преди всичко развитие в съответствие с космическите закони. И на тази основа, малката програма на човек се свързва не само с програмата на човечеството и Земята, но чрез тях и с програмата за развитие на цялата Вселена. Човек се ражда по искане на Земята, нуждаеща се от зареждане с енергия с определено качество в конкретна точка от повърхноста. Затова душата на човека се подбира специално по енергетични показатели за дадената точка така, че имайки конкретните параметри, да произведе чрез ситуациите, в които попада чрез емоционална, мисловна и физическа дейност, необходимите за даденото място на Земята енергии.

193

А за да може нещо да произведе, душата е длъжна да участвува в определени жизнени процеси, тоест тези процеси трябва да бъдат планирани предварително. Иначе, тя не ще успее да произведе тези енергии, които са необходими на Земята за даденото време и в нужното място. Освен това, работейки по този начин, душата натрупва необходимият жизнен опит и т.н.. Това е част от веригата на зависимостите на всяка единица пребиваваща на Земята или в Йерархията, която се разпростира надлъж и нашир. И именно тази верига на зависимостите потвърждава, че нищо в Космоса не може да се развива произволно само по себе си или случайно. Всяка случайност е програмирана и узаконена. И всеки хаос се явява също част от всеобщата програма на еволюцията. По този начин, всичко в Космоса от голямото до малкото се развива на основата на програми и точен разчет. Да разгледаме какво представлява програмата на човека, като най-разбираемото и близко до нашето разбиране живо същество. Човек никога не е знаел, че неговото развитие се планира, но винаги интуитивно е чувствувал, че съществува някаква неразбираема и могъща Сила, която го въвлича във веригата на последователни и неотменими събития, от които той е безсилен да се измъкне. И именно тази неизбежност, въвличаща го понякога в неясни и сурови действия, човек я е нарекъл съдба. По късно се е появило такова название като карма, вече изразяващо действието на космическия закон за причинно-следствените връзки. Но всичко това като съдба, късмет, карма, е именно израз и проява на програмата на човека. Участ, съдба, това е израз на програмата чрез неизбежни ситуации. А законите на кармата, това е тази вътрешна същност, на основата на която се изграждат ситуациите от човешката програма при използуването на причинно-следственните връзки, създадени от него самият в предишният му живот. И трябва да се разбере колко сложно е да се създаде програмата, тъй като от една страна тя трябва да отчита нуждите на Земята за определени видове енергия и второ, трябва да планира ситуациите и процесите, които ще

194

произведат определените видове енергия. Необходимо е при тези ситуации и процеси да се прояви кармичната зависимост на човека от предишният му живот, тоест да се свърже миналото развитие на душата с настоящото и да се създадат предпоставки за прогрес. Затова човешката програма представлява сложен конгломерат на взаимосвързаност със Земята, миналият живот на индивида и еволюцията на неговата душа. Съществуват два основни типа програми: – програма за развитие на личноста в положителната Система при Бога – програма за развитието на личноста в отрицателната Система при Дявола Бог открива пътя на душата, водещ не само до прага, от който едни попадат в Неговата Йерархия а други в Йерархията на Дявола, но и за пръв път говори за безкрайността на еволюцията в двете Системи. Душата може да израства еднакво и в положителното и в отрицателното направление по собствено желание. Но програмите за развитие при Бога и при Дявола имат множество различия помежду си, най-главните от които са следните: – наличие на свобода при избора и карма при Бога в положителната Система; – отсъствие на свободата на избор и карма при Дявола, в отрицателната Система (виж главата за „Карма или закон за причинноследственната връзка“). 2. Какво представлява програмата В света съществуват множество разнообразни програми. Програма за строежа на човешкото тяло отразена в ДНК на човека, програма за движението на робота, програма за работа с компютъра и така нататък. Но нас ни интересува човека, затова първоначално ще пристъпим към разглеждане програмата на неговият живот. – И така, какво представлява програмата на човека? Бог отговаря:

195

– Програмата, това е верига от последователни събития, свързани заедно от времето, което (събитията)*заставя личноста да участвува в зададените и процеси, които усъвършенствуват душата и в същото време произвежда енергии необходими за Земята и Йерархическите Системи. В конструктивен план програмата, това е твърдо закрепена конструкция от определени събития. Програмите са индивидуални и за всеки човек се съставят с оглед на това какви качествени енергии не и достигат и трябва да наработи душата за да премине на следващата еволюционна степен. – Какво представлява програмата по своя вътрешен строеж? Програмата в Системата на Бога

Програма в Системата на Дявола

1, 2 – отрицателни варианти на пътища на развитие 3, 4 – положителни варианти на пътища на развитие А, О – варианти водещи до задънена улица Рис. 10 – Отрицателната Система представлява едноклонна схема с неизбежни за изпълнение ситуации и наличие в програмата само на контролни точки, всяка от които представлява ситуация, която личноста не може да избегне или да заобиколи (виж рис.10). При положителната Система програмата се състои от основни клонове с контролни точки като главен вариант, и два или няколко подварианта с второстепенни точки, представляващи възможният избор на събития. При отрицателната Система, тоест Йерархията на Дявола, за

196

сметка отсъствието на варианти и карма, личността преминава по бързо програмата и наработва нужните за отрицателната Система качества много по бързо. А при положителната Система или при Йерархията на Бога, изпълнението на програмата се забавя във времето, но качеството на съдържанието на душата е по-висше. – На Земята има земни и космически души. Има ли разлика в техните програми? – Всяка душа въплатяваща се на Земята, получава за най добра ориентация във вашият свят земен тип програма. – Може ли човек да излезе извън рамките на личната си програма? – Може, но това се случва много редко. – Кога това се случва? – Това става при екстремни ситуации. Когато стават аварии, катастрофи, убийства, самоубийства. В обикновеният си живот, човек се движи строго по своята програма и да излезе извън границите и, или да измисли нещо от себе си е невъзможно. Затова едни хора лесно стават политици и не могат да бъдат художници, други стават технически работници но не могат да се реализират в хуманитарните дейности, тоест за всеки индивид има своя линия на живота, набелязана от програмата. И само в екстремални ситуации някои хора са способни да напуснат нейните предели. Обикновенно, човек върви строго по програмата и нито крачка в страни. – При какви заболявания е възможно човек да излезе от програмата? Нали понякога той, борейки се за живота си, проявява голямо мъжество и преодолява смъртта? – Не, болестите не се отнасят към категорията на екстремните ситуации. Това е програмата на човека. – Взема ли участие душата при съставянето на програмата за бъдещото и въплъщение? – Не, не взема. – Но като изключение може ли да бъде допусната до собствената си програма?

197

– Такова изключение се прави само на Висшите Личности. От определено Ниво на развитие в Йерархията, Висшите Личности имат правото сами да си съставят програмата, да планират така своето развитие, за да им е по-удобно и бързо да набират нужното количество енергии. – Но обикновената душа не може ли да измени нещо в своята бъдеща програма ако не и се харесва? – Не. Тя се запознава със своята програма и веднага се въплъщава. Малко ли неща не и се харесват. Тя още не разбира какво и трябва и какво не, и избира това което е по-леко и приятно. Душата е все още ниска в своето развитие за да може да съобразява в това отношение, затова и нейните желания никога не се вземат под внимание. – На всяка душа ли е дадено правото да еволюира? – Не, не на всяка. Има много твърди души но има и такива, които не са способни за нищо и избират паразитният начин на живот. Такива души се разкодират. – Има ли програми за деградация? – Да, такава програма съществува. Тя се дава на душата затова, защото не и достигат някои качества, тоест за доработване на нещо си, защото душата трябва да съдържа пълният спектър от земните енергии. – Планира ли се в програмата на душата типа на характера, и отношението и към живота? – Характера и привичките на човек идват от неговите предишни животи. Но всеки нов живот помага, чрез различните ситуации и начин на живот да се наработят някакви нови черти в характера, да се добави нещо ново в него или обратно, да се откаже от някои привички. Понякога, недостигащите черти от характера се добавят специално. При съставянето на програмата за детето се отчитат и характерите на бъдещите му родители. Към високодуховни родители ще се стремят и високодуховни деца и по съответният начин ще се свържат техните програми. – Може ли чрез новата програма да се заложат в душата противоположни чувства. Например, това което се е харесвало на чо-

198

века в сегашния живот, чрез нови ситуации да променят чувствата му и то вече да не се харесва? – Не, такова не може да бъде. Ако на човек нещо е опротивяло през единия му живот, то трябва да му бъде противно и в следващия му живот. В това се състои наработването на качествата на характера и укрепването им. Тези качества не се залагат а се изработват. Това е кармата на човека. А кармата се отработва автоматично. – Всеки ли избор на ситуация води човека до изпълнение на неговата програма, тоест ако той избира който и да е път от предложените варианти, той все едно ще изпълни своята задача. – Не, той не винаги изпълнява поставената му задача, тъй като в програмата се дават специално и отклонения, дава се и неправилен избор. А вече човека сам избира. Ако той тръгне по лъжлив път избирайки неправилният вариант, той няма да изпълни своята програма в този живот и задачата се пренася за следващият живот. Неправилните варианти служат за проверка на качествата на наработените от душата енергии. Ако е събрана малко качествена енергетика в душата, човек се подава на изкушенията и съблазните, тоест той избира един от проверовъчните варианти. Ако е натрупал високи енергии, то всичко ниско ще се изчисти от душата и тя ще тръгне по основният път. – Един човек общува с малко количество хора, друг с повече. Какви са „финните“ структури на единият и на другият? – Това не зависи от техните „финни“ структури но зависи от програмата, от необходимоста да се наберат определени енергии в матрицата, от някакви конкретни ситуации в които човек трябва да участвува. Един трябва да участвува в масови ситуации. В демонстрации, в зрелищни мероприятия, войни и т.н. А друг има нужда да поседи в уединение за да се занимава с творчество или научна работа или просто да страда. И всичко това са различни програми и набиране на разнотипни енергии. – Съществува ли такава зависимост, колкото е по-духовен човек, с толкова по-голямо количество хора той може да бъде свързан или по голямо количество хора трябва да управлява?

199

– Не, от духовноста това не зависи. – Имат ли някакви особености хората, които общуват с голямо количество хора? – Не. Просто в програмата им са заложени много допирни точки с програмите на други хора. При това те могат да са както с отделни личности така и с масите, с тълпата, с групите. – Ако човек е бил предвиден за общуване с малко по количество хора, може ли при необходимост да се пренастрои за общуване с голямо количество хора? – Да. При корекция на някои програми се внасят подобни изменения. – А Вие лично можете ли да се намесвате в съдбата на човека и да я изменяте? – Да, Аз мога да изменя съдбата, да внеса корекция в програмата в определен момент от живота му. Ако човек е изкупил вссички свои грехове, то програмата може да се преработи. Даже ако са останали незначителни минали грехове, програмата може да се преработи към подобрение. 3. Енергодългове Въплътявайки се на Земята, душата обезателно ще изпълни своята програма, разработена за нея от Висшите Личности. Оказва се, че неизпълнението на програмата или неправилното и изпълнение оказват влияние на следващият и живот, оформяйки карма и енергетични дългове или просто енергодългове. Това говори за това, че неизпълнението на личната програма е наказуемо за човека. Затова ние се постарахме да изясним следното: – Ако човек недоизпълни личната си програма, а това означава, че той недоработва тази енергия, която му е била планирана, то следващият му живот може да се окаже кратък. Поради тази причина хората умират на десет, двадесет години, тоест те доработват своите енергетични дългове. И всичко, което човек е наработил за следващите десет, двадесет години кратък жи-

200

вот, служи като допълнение към наработеното от предишният му живот. Ако човек умира на двадесет години, значи, че недостигащите му енергии са представлявали голям обем от енергии, в сравнение с този на когото е определено да преживее десет или пет години. И когато младият човек или дете умира, то в разпределителя два негови последни живота се групират като едно цяло, тоест се сумират. Разбира се, че има и други варианти за отработване на енергодълговете, в зависимост от тяхната величина. Но с отработването на дълговете при Нас е много строго. Енергодълговете на никого не се прощават и към тяхната наличност се отнасят твърде строго. – Какво е това енергодълг? – Енергодълг, това е недоработка от страна на човека в продължение на целият му живот на тази енергия, която той е длъжен да произведе по програма. – Защо стават енергодълговете? – Те се появяват при неправилен начин на живот, когато човек не толкова не изпълнява своята жизнена програма, колкото се намира в търсене на удоволствия. Тоест на него например са му предвидени по програма да наработи енергии от някакво качество, а той, избирайки подварианта на програмата върви по доста по облекчен път и произвежда във връзка с това енергии с много по ниско качество. Оттук се появяват и енергодълговете. – Какво е необходимо да предприеме човек, за да няма енергетични дългове? – Трябва да се стреми към усъвършенствуване, да не губи време за удоволствия, които не му помагат в неговото развитие. Трябва да се учи, да се труди, да твори, да опознава новостите, да извършва добри постъпки. – Всичко това отдавна е известно на човечеството. Искренно се вслушвайте в сърцето си, то трябва да подсказва с какво да се занимавате и какъв да бъде избора ви във всяка ситуация. – Когато в едно семейство умре един човек, скоро, обикновено след година умира друг, с какво е свързано това? – Ако умира втори член от семейството, това означава, че пър-

201

вият не е изпълнил нещо от своята програма и към неговата се прибавя програмата на другия. Техните енергии се сумират. Получава се нужната енергия в необходимият обем. Това именно се прави за това, че на първият член от семейството, който не е изпълнил докрай програмата си, да не му се налага в последствие да преживее кратки животи. По такъв начин се корегират програмите на хората. 4. Типове човешки програми. – При един от контактите беше казано, че при много от хората на Земята програмите са еднакви. Колко типове програми съществуват за хората, десетки, стотици, милиони? – Може да се каже, че еднотипните програми са десет. – Но ако всеки човек живее свой личен живот, различен от другите, то следователно, останалите програми са различни варианти на десетте главни? – Всички други програми, това са варианти на десетте основни типове, които служат за скелет на останалите програми. Останалите са един вид разклонения и те могат да бъдат твърде много. Милиони програми и даже милиарди. – Какво е заложено като основа на десетте типове програми за човека и какво представляват те? – В основата на десетте типа програми е заложена духовноста на човека и неговите качества, които нарастват с развитието му. Човека на Земята трябва да премине сто Нива, започвайки от нулевото, за да може със своите лични качества и нива на духовност да съответствува на този енергетичен композит, който ще му позволи да извърши прехода на следващият етап на развитие. Във връзка с това първият тип програма се дава на хората с много висока духовност, които преминават деветдесетото-стотно Ниво на Земята, след което човек преминава от земния план на битието във „финния“ и т.н. (виж схема 3).

202

ТИПОВЕ ПРОГРАМИ СПОРЕД СТЕПЕНТА НА ДУХОВНОСТ НА ХОРАТА.

„а“ – нива на духовност

90–100 80–90 70–80 60–70 50–60 40–50 30–40 20–30 10–20 0–10

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

типове програми

(първи тип програми – най-високия) (втори тип) (трети тип) (четвърти тип) (пети тип) (шести тип) (седми тип) (осми тип) (девети тип) (десети тип програми – най-ниския)

Пояснения към схемата: „а“ – нива на духовност, преминавани от човека при превъплъщенията. „0–10“ – най-ниските нива на духовност. „90–100“ – най-високите нива на духовност, след които човек преминава от земният план на съществуване във „финния“ план. Схема 3 Десетият тип програма е предназначен за хората с много ниска духовност, които едва са встъпили на еволюционния път и преминават Нивата на развитие от нулево до десето. Тази зависимост може да се представи схематично. Тоест нивата на духовност, които човек преминава при превъплъщенията си, определят този тип програма, по която душата ще върви през настоящият живот. И ако се ориентираме по тази схема, то според качествата на хората може лесно да се досетим, изхождайки от нивата, които те преминават и типовете програми, към кой тип се

203

отнася тяхната програма. Самият избор на програма зависи от нивото на развитие на душата в момента на бъдещото въплъщение. Гледат се всичките и минали животи, ситуации, натрупаните постижения, кармическите зависимости и т.н. На основата на всичко това се подбира и типа програма. – С какво си приличат тези програми помежду си или с какво се различават? – Първият тип програма е идентичен с втория, втория с третия и т.н. тоест всеки предидущ допълва последният тип с някакви параметри. Програмата на първия тип включва в себе си шест завършени подпрограми, които прогнозират съдбата по тези шест варианта на избор, тоест в тях съществуват шест варианта за избор на пътища в живота на човека. От тези шест подпрограми (виж рис.11) човек си избира сам един вариант (или път в живота) от предложените шест. А след като вече си е избрал единственият път, отново му се предоставя избор по разклоненията, където сам поема. Избора е даден. Наработените качества от хората са в тази програма. Високопоставените хора в духовен план са много поразвити в сравнение със земните. Вторият тип програма се допълва от първата. Тези хора са малко по-ниски от първите по духовност и може да се каже, че са по-ниско на няколко Нива, но в границите на десетте Нива. И така нататък, всичките десет програми. – При хората от шестата раса ще се сменят ли типовете програми? – Да, те ще имат абсолютно други типове програми. Програмите ще станат много по усъвършенствувани на вашето Ниво. – Типовете програми ще се увеличат ли или ще се намалят? – Ще намалеят. Ако сега имате десет основни типа, то при шестата раса ще бъдат три пъти по малко. И разклоненията при всеки тип също ще намалеят. Даже може да се каже, че разклоненията ще бъдат много малко. Но по сложност и наситеност на изпълнение, програмата на всеки човек от шестата раса ще стане по-сложна и ще носи в себе си три, четири програми на човека от петата раса, тъй като вие сте изостанали в развитието си и те трябва да компенсират вашите пропуски.

204

ПЪРВИ ТИП ПРОГРАМА С ВАРИАНТИ НА ПОДПРОГРАМИ

Рис. 11 – Може ли човек с един и същи тип програма да се въплъти на Земята няколко пъти? – Случва се, случва се и така. Това се случва при неизпълнението на програмата, тоест при новото въплъщение той отново изпълнява същата програма. Но се дава кармата като допълнение. – Задължително ли човек преминава по всичките десет типа програми? – Не. Един тип човек може да се отнесе към един тип програма, и да върви в едно направление само по разклоненията. Това е главното направление на неговото развитие. Всичко зависи от духовноста му, от качествата които е развил на Земята. – Астрологията някакси свързана ли е с типовете програми по знаците на зодиака? Има дванадесет зодиакални знака? – От ваша гледна точка, земната, това влияе на избора на типа програма, а от космическа гледна точка, има само Наша програма, само Наше решение. 5. Съставяне на програми – Кой съставя човешките програми? – За това съществуват специални Висши Личности, наречени Учредители. Те съставят сюжетната основа на програмата отчитайки кармичните грешки от миналия живот и направлението на раз-

205

витие свойствено за душата. Трябва да се отбележи, че всяка душа се развива в собствено направление. След приключване формирането на сюжета Учредителите предават съставената сюжетна основа на програмистите, изчислители и те я изчисляват и оформят технически. Определя се вида и количеството на енергиите задействувани в програмата. – Различни ли са Учредителите, които съставят програмите в течение на няколко превъплъщения? За единия живот тя вероятно се съставя от един Учредител, за друг живот от друг Учредител? – Не, случва се Учредителите да се сменят. Смяната може да настъпи след всяко въплъщение или след няколко а могат да останат същите и Определителя и Учредителя. Но обикновено половината от тях се сменят. Случва се различно. – Как се записва програмата на човешката душа? Преди вселяването във физическото тяло душата се намира отделно и програмата отделно и след това се съвместяват? – Не, след това. Програмистите започват да работят непосредствено с душата, с нейните обвивки. Програмата се записва на самите „финни“ обвивки, на всяка временна обвивка. При това се пишат отделни програми. – При този процес могат ли да се допуснат грешки? – Да, могат. – По какъв начин след това могат да се изправят допуснатите грешки? – Програмата може да се допълни с други ситуации. И по този начин грешките се поправят. – Значи, програмата не се вписва в матрицата на душата, а само на обвивките? Или може би в матрицата също се записва някаква нейна програма? – Не, не. Матрицата на душата, това е хранилище за качествени енергии. Получените и преработени от душата енергии се сортират по качество в матрицата. Матрицата е място за окачествяване. – Тези, които съставят програмата, те ли я записват на обвивките?

206

– Не. Съставят и изчисляват програмата едни, а я записват други, макар че и те може да се нарекат програмисти на записите. Но, всъщност програмите на човек се записват не от един програмист. В тази работа взема участие цяла група. За всеки човек работи не един програмист а няколко. – Съществува ли специализация на житейските програми по „финните“ обвивки? – Да, тази работа я изпълняват различни групи програмисти. Всяка обвивка съответствува на определено Ниво на развитие, затова за всяко Ниво съществува свой слой от програмисти, отговарящи за обвивките, които те програмират. За астралната обвивка програмите се съставят от едни програмисти, за менталната са програмисти от много по-високо Ниво, за духовната от още по-високо Ниво. – Но програмите от всичките обвивки трябва да са свързани накак си помежду си? – Да. Записването на програмата се осъществява отвътре навън. Отначало на духовната обвивка, след това на каузалната, след това на менталната и т.н. След като програмата се запише на духовната обвивка, по нататък тя се предава на каузалната със съответствуващите изменения и допълнения. Помежду тях има своя връзка и съответните блокажи в нужния момент. При човека всичко работи заедно. – Влияе ли точността в изпълнението на програмата при физическото тяло върху разгръщането на следващите програми във „финните“ тела? – Не, не влияе. Това са съвършенно различни програми. Възможно е влияние само в един случай. Това е преждевременната смърт, тоест когато тя не е запланирана в даден момент от време. Тогава всичките следващи програми се изменят и корегират. – Веднага ли се извършва корекцията? – В момента на смъртта на човека. Сега, разбира се, във връзка с това, че много народ умира и програмистите са пренатоварени с работа, докато душата се програмира се получава задържане. Но основно, това е работа за минута. Въобще, във всеки компютър

207

на Определителя за ръководения от него човек има запасен вариант, който се включва в момента на непланова смърт на човека, и става пренос в програмите на „финните“ тела, т.е. превключване на друга програма. След смъртта на човека, обвивките започват да работят по друг начин, различен от този при живота. И тъй като човека е напуснал живота преждевременно, то въвеждането на коректировъчната програма трябва по новому да ги задействува да работят, нали изпълнението им не съответствува на крайното и трябва, при този незавършен вариант да се въведат в очистителните слоеве и да се извърши останалата необходима работа. – В живота на човека постоянно става разгръщане на програмите. Може ли да се случи непланирано спиране на програмите, както например при магнетофона, когато заклини лентата, и естествено свързаният с това край на живота му? – Не, такова не може да бъде. – Могат ли да се случат грешки в конструкцията на душата? – Да. – В какво се изразяват те? – В това, че душите могат да се развият не така, както е било планирано. Влияе непредсказуемостта на тяхното поведение. – Защо се случва това? Това грешки на програмистите ли са? – Да, това са пропуски на програмистите, преди всичко. Те също грешат. – Какво не доотчитат при човека? – Не при човека, а конкретно в самата душа и в ситуациите, свързани с вселяването на душата. Случва се да не се извърши цялостно проектиране на бъдещите ситуации, през които минава човек през живота си. Програмистът изгражда бъдещите ситуации, програмира и техните варианти. От тези ситуации не всички се изчисляват, тоест не всички пътища по които душата може да тръгне. Един от няколкото възможни варианти той може да не пресметне, надявайки се, че душата до него няма да дойде, а тя имено идва до него. А след като не е разчетен този вариант, тогава започват и непредсказуемите действия. – А извън границите на програмата, човек може ли да излезе?

208

– Ако човек тръгне по неизчисленото разклонение, то може да настъпи смърт, отпадане от общата програма, защото той с никого не е свързан, и никой за нищо няма да го подържа. – На Земята има случаи на обсебване. Някои Същности от паралелен свят се внедряват в човека и започват да го управляват. Могат ли тези Същности да влияят на неговата програма? – Те просто му пречат и това е всичко. Те не са в състояние да изменят самата програма но са в състояние да пречат на човека да получи определените му по програмата енергии. С това те забавят неговото развитие. – Определителя допуска такова внедряване на Същности при своя подопечен поради недоглеждане или специално? – Не, специално това не се прави. Програмата не е разчетена за подобни внедрявания. Те стават само по недоглеждане. – Възможно ли е по принцип вмешателство в програмата без знанието на Определителя? – Искате да кажете дали става в даденият случай препрограмиране? – Да. Наши учени, например, опитват да вложат чипове със свои програми в човек. Или това също е Ваш експеримент? – Това не е препрограмиране, а своего рода зомбиране. Този факт може да се нарече, временно изключване от своята програма. Образува се временна празнота, когато човек се подчинява не на Определителя, а някому другиму. Разбира се, това внедряване в човека има своите цели, но то е временно. Ако не е експеримент Свише, то Определителя в нужния момент отново пуска основната програма, освобождавайки подопечния си от внедряване. – При компютрите съществува вирус, пречещ на работната програма на компютъра. Може ли подобен вирус да обърка програмата за работа на човека? – Да, съществуват такива вируси в Космоса. – Това специални вируси за програми ли са? – Те са от общокосмически план и действуват веднага на много неща.

209

– А такива заболявания като шизофренията например, също ли се причинява от някакъв вирус, нарушаващ човешката програма? – Не, шизофренията, това е лична програма на индивида. Всичките болести се дават на човека по програма. – А нарушаването на програмата, свързано с вируси, какво означава, болест ли? – Това е внедряване. То се случва, когато, да допуснем, една Йерархическа система се развива по набелязаната програма, но от някакво друго пространство прониква вирус и започва да действува разрушително. Това е подобно на това, както във вашият организъм прониква някой от паралелният свят. Това е непланирано вмешателство. – Вие казахте, „общокосмически вирус“. Зачи, че той може да наруши програмата и на Високите Същности? Или това не ги касае? – Касае ги. Зависи, разбира се, от какво Ниво е подобният вирус. Всичко е съизмеримо. Те могат да действуват само на тази конструкция, която е равна по ниво, а следователно еквивалентна по енергетика. За да може вируса да въздействува на нещо, тази конструкция трябва да се намира на равно на неговото Ниво, или да бъде близка до него. – По какъв начин се залага времето в програмата? – Времето, това е пространствена характеристика на човешкия потенциал. Тя се залага в неговата програма и формира действителните процеси на битието, с чиято помощ се изграждат личностните характеристики и нейните енергопотенциали се увеличават по обем. Времето, това е обективна величина, която ви е дадена за единица обем на някакво вещество или тяло. Тоест дадената величина съществува за ниския план на битието. Високия план е вечен и безкраен и не се нуждае от никакви количественни характеристики.

210

6. Програми на сънищата – Ако целият живот на човека е изразен в програма, то за какво са му дадени сънищата, за които той губи толкова време бездействувайки? – Сънищата са също програма за възпитание, за развитие на душата. Всичките сънища вървят според основната програма на човека и нито един не е ненужен или напразен. Програмата за усъвършенствуване на душата в реалния живот продължава и в сънищата. Но програмата за сънищата се създава както се казва на ход. Тоест, тя не се планира предварително още с раждането на човека а се програмира в хода на живота за усилване на едни или други моменти от живота или преработка на някои недостатъци. – Събитията в обикновения живот са свързани с програмата на човека. Ако се знае програмата на живота, то могат ли да се прогнозират по нея и сънищата? – Човек не може да знае житейската си програма. Тава не му е дадено. – Как събитията от сънищата са свързани с програмата на живота? – На Определителя е известна програмата на живота на човека, а следователно е известно направлението на неговото развитие. В съответствие с общото направление той действува, съставяйки картините на сънищата, знаейки, какво трябва да се преработи в характера, какви недостатъци или обратно какви положителни черти трябва да се усилят, да се укрепят. – На каква основа Определителя съставя сънищата на човека? – За това трябва да се знае дневната програма. По нея Определителя програмира съня или няколко сънища през деня чак до вечерта. И когато човек заспи, се пуска вече програмираният и оформен сън за нощната програма. – Може ли по сънищата да се съди за програмата, която преминава човек? – Да, ако човек е способен правилно да трактова съновиденията.

211

7. Програма за смъртта – Планира ли се смъртта на човека и нейната форма в програмата? – Програмата отразява абсолютно всичко. И процеса на раждане и месторождението и смъртта. Всеки умира в съответствие със своята програма, но формата на смъртта, тоест излизането на човека от живота чрез болест или авария, зависи основно от неговата карма и енергетични дългове. – Всичките единични смърти ли са програмирани? – Не, самоубийството не се планира. – Защо самоубийството е грях за човека? – Самоубийството е самоволно прекъсване на програмите, които са съставени от Висшите и следователно, първо, човек се поставя по-високо от Тях. Второ, нарушава се връзката в обществото, тъй като чрез неговата програма вероятно са били свързани и програмите на други хора. Чрез своето напускане на живота може да доведе до безизходица за много други, да им попречи в тяхното усъвършенствуване. Освен това се срива работата на личния Определител, той също има своя програма по отношение на ръководения от него човек, а ако човека не е довършил своята програма то и Определителя нещо не е довършил. Затова на много Определители ще се наложи да приложат големи усилия, тоест да изразходват допълнителна енергия, за да отрегулират нарушените програми. – Гибелта на човек в катастрофи, при аварии, във влак или на кораб също ли се планира? Възможни ли са случайности? – Гибелта основно се програмира. Но има и такива случаи, когато Определителя пропуска опасният момент. Това се случва при хора със сложни обрати в съдбата. При него в живота му се случват толкова много всякакви произшествия, че за Определителя е много трудно да следи той да не попадне някъде, където някоя ситуациаята да не го унищожи, а при друга например да не го убие кола. – А масовата гибел на хора в глобални катастрофи и при земетресения, планира ли се?

212

– Там може да има и случайни жертви. – Разплаща ли се човечеството с жертви за техническият прогрес? Твърде много хора загиват от различен вид техника. – При такива хора се приключва програмата им и по този начин става прибирането на душите. При неумишлено убийство, когато никой не е виновен и катастрофата става случайно, става мощно изригване на енергия. Това също е начин за получаване от Определителя на определен вид енергия, който е необходим на Йерархичните Системи. – Изригваната енергия висока и чиста ли е? – Не е толкова висока, но е с определено качество. – За какво се използува тя? – Съществува определен космически резервоар, който се запълва с енергиите излъчени в момента на смъртта. По късно те ще се използуват за изграждането на нови цивилизации. – И за шестата раса ли ще се използуват? – Не само за нея, но и за други най-различни. – На убийците също ли се дава програма за убийството на други хора? – Има убийци, които вървят по твърда програма и принадлежат към Отрицателната Система на Дявола, а има просто хора, на които им се дава като подвариант за проверка, на какво е способна тяхната душа. Но вие трябва да знаете, че просто така, без вина, нито един човек не бива убит. Значи, такава е неговата карма и той в миналия си живот сам е убил някого. – Ако маниак убива много хора, това също ли е програма? – Да, това е програма, но за нейното осъществяване вземат души от Отрицателната Система, тоест от Системата на Дявола. – Могат ли да се появят и не планирани жертви при маниака? – Не планирани жертви не може да има. Всичко се осъществява по програма. Маниака прави чистка на физическия план всред хората. – Ако маниака не изпълни програмата, бива ли заставен в следващ живот да я доработи? – Не, да се доработва програмата се случва само при Мен. А

213

при Дявола в сучай на неизпълнена програма, програмистите мислят как да се действува при създалата се ситуация, за да я доведат до набелязания по рано резултат. И неговата недоизпълнена програма ще бъде изпълнена от някой друг. Затова започва ново преизчисляване на програмите. Душата от Отрицателната Система, която не е довършила своята програма, получава нова, но много по твърда от предишната. 8. Програмите при Бога и при Дявола – Могат ли да се отличат хората, които работят на Земята за Отрицателната Система, от хората, които работят на Земята за Положителната Сиистема? – Могат да се различат само по действията, по поведението на хората. Друг способ за вас не съществува. Вие не можете да видите самите програми. Вие виждате само действията и резултатите. – С какво се различават програмите при Вас от тези при Дявола? – При Дявола отсъствува закон за причинно-следствената връзка (кармата)*. Главната цел на развитието им е наработката от душите на енергии по твърда програма, но тези енергии са със съвършенно друго качество, в сравнение с Моята Система. Поради отсъствието на карма, душите вървящи по програмите на Дявола идват по-бързо до съвършенство в отрицателно направление. Но вървейки по твърда програма, която няма подварианти, душата няма право сама да направи и една крачка в страни. За най-малкото своеволие и непослушание я чака смърт. Затова при Дявола има точно изпълнение на програмиите. При Мен всяка душа преминава под закона за причинно-следствените връзки и затова се задържа в развитието си за много стотици и хиляди години, изправяйки извършените грешки. При Мен, в програмите на душите се дава свобода на избора докато при Дявола свобода на избора няма. – Какъв е процента на свободата на избор от общата програма? – Тридесет процента, тоест при протичането на програмата на

214

човек се дава възможност само на тридесет процента свобода на избор, а останалите той преминава по твърда програма. – На кои хора се дава повече свобода на избор, на слаборазвитите или на високоразвитите? – На слаборазвитите се предоставя повече свобода на избор. – Получава се, че ако човек е много напреднал в развитието си, той има малка свобода на избор? – Да, при него границите на избор в живота се свиват, защото те самите няма да тръгнат по пътя на деградацията, няма да изберат лошото, което може да навреди на тях и на другите хора. Макар, че разбира се да има и такива случаи, но много редко. Като правило, те вървят по един път, пътя на истината. И на тях свободата на избора не им е нужна. Те знаят къде да вървят, прекрасно виждат своята цел в живота и я достигат. – Има ли много хора на Земята, които работят за Дявола? – Много. – Хиляди или милиони? – Може да се каже, че почти половината и по точно 40 %. Такава е пропорцията. Тази половина, която се занимава с творчество, това са Моите. А тези, които правят изчисленията са Негови. И всяка част върви по съответните програми. – Тези хора, които работят за Отрицателната Система, нямат свобода на избора или щом като живеят на Земята, то трябва да се развиват по Вашите програми? – Не, програмите за Земята са еднакви за всички души, тоест Аз предоставям свобода на избора за всички, с изключение на маниаците и то не за всички, а за някои. Така също и за жестоките убийци. Те нямат свобода на избор. – Какви хора изцяло принадлежат на Дявола, лично на Неговата Система? Нали има още и Отрицателни системи, които Ви принадлежат? – Принадлежат Му много жестоките хора. Те са от Дявола. – Значи, основното различие в програмите се свежда до наличието на свобода на избора при едните програми и отсъствието и при другите?

215

– Да. Но програмите за Земята и програмите в Нашият Висш свят се различават абсолютно една от друга. Това Вие даже не го сравнявайте. – Вие казахте, че хората имат десет типа програми. Но това е за тези, които са от Вашата Система. А тези, които са от Системата на Дявола, колко типа програми имат на Земята? – Пак толкова. Всичките десет типа програми за хората, това също е Негова разработка (разработка на Дявола), но по мои изисквания. Тоест, своите хора Той също ги подлага на такива програми. Това са общи разработки за цялата Земя. – При Дявола има хора, които се развиват по ниски програми и по високи. В какво се различават техните програми? – В Нивата. С положението на Нивата в Йерархията. – А отличават ли се в степен на свобода? – Свободата в Неговият свят напълно отсъствува. Но на Земята принадлежащите Му души имат свобода на избора, защото Земята е Моя, и на Земята те са почти още Мои. Получава се така, че хората са Мои, а програмите са Негови. При Нас се получи съвместно производство. Затова свобода на избора има почти при всички на Земята с неголеми изключения, тъй като Аз давам право даже и на най-жестокият убиец да премине на моя страна и да изкупи с карма извършеното. – А на „финните“ планове, Висшите приближени на Дявола също ли минават по твърди програми? – Да, там са твърди. Но на високите степени на Йерархията всичко се върши съзнателно. И макар да е твърда програмата, то това им харесва и се възприема като необходимост. На тях от това им е хубаво. – При нас на Земята политиците движат ли се по твърди програми? При тях има ли свобода на избора? – Много малка свобода на избор. Колкото по високо се издига човек в структурите на власта, толкова по-малка става свободата на избор, защото в политиката всичко е така завързано, завъртяно, че върхушката се притиска от низините, колкото и да не би искала това.

216

– Ние знаем,че Вие вземате за основа на развитието, усъвършенствуването. А когато Дявола съставя новите програми за хората, какво тогаваТой взема за основа? – Също усъвършенствуването. Но разликата е в получената енергетика с противоположно качество. Той разработва за своите хора в програмите такива ситуации, които ще произведат нужната Му енергия, черната, грубата. – Значи, различните ситуации дават различно качество на енергията? – Естествено. И не толкова ситуациите, а различното поведение на хората в една ситуация дава различни енергии, противоположни в своята основа. – И всяка личност може да се застави да произведе нужната енергия? – Не трябва да се заставя никой, защото има свобода на избора. – Програмите без свобода на избор са по-икономични? – Да. – А защо Вие, все пак давате на хората свобода на избор? Нали човек извършва толкова грешки и отклонения от основната програма? Каква цел преследвате, давайки свобода на избора? – При Мен такава беше постановката от самото начало. Аз така постанових. – Тази постановка изхожда ли от любовта и добротата? – Да, да – въздъхна Той. – При Дявола програмите са много по икономични, ако човек върви по един път без варианти? – Да. – Но при Вас се губи много енергия за различните варианти в програмите. А с какво след това се компенсира загубената енергия? Нали човек преразходва своята енергия докато търси целта. – Да, преразход има. Но човек компенсира този преразход за сметка на други ситуации. Дори и само затова, да се получи съвършенната душа, се налага да се върши и преразход.

217

9. Програми на Определителите на Земята и други – Висшите Личности живеят вечно в Космоса. Тяхното развитие по програма ли е? – Да, всички Личности еволюционират в съответствие със своите програми. В Космоса няма нито едно безпрограмно същество въобще. – С какво програмите на Вечните Личности се различават от програмите на обикновените хора? – Техните програми съдържат множество подпрограми. – Определителите, които ръководят човека, също ли имат няколко типа програми? – Не. При тях една програма се състои от фрагменти-блокове на всичките тези програми, които Те са преминали в миналото и те са събрани заедно в една обща програма. Но освен тях има разбира се допълнения. – Защо техните програми са събрани от отделни парчета? – Това е необходимо за тяхната работа. Фрагментите от минали програми са носители само на нужните знания, придобити от Личностите за един живот, за следващ и т.н. до момента на съставянето на последната програма. Всичко това, което той е могъл да постигне за един живот, за втори, за трети и т.н. сега се сумира в една обща програма и се открива като достъпни знания. Получава се разширено съзнание. В резултат на това, се събират значително количество енергоблокове в обща програма, и Определителя се ползува от тях като от свой багаж. – Кой съставя програмите на Определиителите? – Висшите Системи, които стоят над Тях. – С какво програмата на обикновения човек се отличава от програмата на Определителя? – При човека програмата е единична а при Определителя е сумарна. – Какво представляват програмите на съществата в паралелните светове на Земята в сравнение с програмата на човека? – Съществата от паралелните светове имат съвършено друг

218

начин на живот, поради което и програмите им са съвършенно други. – Тези програми по прости ли са или по сложни? – В сравнение с програмата на човека, са по сложни. Колкото е по фин света, толкова е по сложна програмата. – Какво допринася на съществото по сложната програма? – По интензивно развитие, придобиване на по голям опит и знания. Придобиването на духовността става по бързо. 10. Програмата на Земята – Всеки паралелен свят на Земята има своя програма. Свързани ли са те помежду си и ако да, как? – Общата програма за развитие на Земята обединява всичките програми на паралелните светове в едно цяло, тъй като те са предназначени за съвместна работа с физическия свят, а не съществуват сами за себе си. – Какво е общото в програмите на физическия свят на Земята и нейните паралелни светове? – Общото в програмите се състои в това, че всички те, във всичките светове са насочени към преработката на една и съща енергия, която постъпва към тях от Космоса. Първоначално, тази енергия се получава и преработва от Земята, от нейният физически свят. Това е груба енергия. По нататък тя постъпва в следващите слоеве и се очиства от тях, тоест от физическата обвивка преработената енергия последователно преминава през всичките паралелни светове и във всеки от тях тя се преработва и става по „финна“ и по „финна“. И именно в това се проявява това общото, което е характерно за всички програми на паралелните светове и Земята, а следователно и за тяхната работа. Разликата се състои в това, че всеки свят живее свой живот и съответствено на това, са нужни и индивидуални програми. – Качеството на енергиите в паралелните светове също ли са различни? – Естествено, всеки свят има свои енергии.

219

– Как се съставя програмата на физическия свят на Земята? Нали на нея има и растителен и животински свят, и човечеството и всичко това трябва по някакъв начин да бъде обвързано? – Всичко това се пресмята от Системата на програмистите от много по-висок порядък отколкото тези, които работят с човека. При тях също има своя специализация. Едни пресмятат програмата на системите, други програмата на обществото, на самите континенти във взаимовръзката с цялата Земя и тези енергии, които са и необходими да получи от хората, плюс енергиите, които по намаляваща степен трябва да получат зверовете, птиците, морските обитатели. В програмата на Земята във връзка с това се пресмята, къде и какви растения и животни трябва да има, къде те да са повече, къде по-малко и къде изобщо да ги няма. Разполагането става според енергетиката присъща на техният потенциал. Абсолютно всичко се постига с изчисления. Къде да се съсредоточи водата, къде пустинята, къде горещината, къде студа. И най–малките детайли се пресмятат подробно и обвързват между себе си хората и всичко живо, съвместно с определени точки на Земята, градовете и населените пунктове. Нито един град не възниква необосновано от самосебеси. Всичко се извършва по програма. Тъй като на Земята има точки, с които се осъществява общата енергетика постъпваща от хората и всичко друго. Обезателно трябва да има обвързване на енергетиката на хората с тези точки, за да отиват енергиите към Земята и обратно към Йерархическите Системи. Така, че абсолютно всичко на Земята подлежи на изчисление и взаимовръзка с нейната обща програма.

220

Глава 5

КАРМА ИЛИ ЗАКОН ЗА ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА. Всеки процес може да се разглежда както отвътре така и отвън, и описанието на едно и също явление от две диаметрално противоположни точки ще бъде различно и няма да си приличат едно на друго. Така за човека може да се разказва като за някаква личност, която е преживяла някакъв си живот, тоест да се разкаже за събитията от неговия живот литературно, художествено или документално. За този човек може да се разказва от гледна точка на протичащите в него химически реакции и това ще бъде друго повествование. От гледна точка на биологията, ще бъде трето или от позицията на „финните“ енергии четвърто и т.н. в множеството от най-разнообразни аспекти. И всичко това ще бъде различно и не приличащо едно на друго, макар, че се отнася до един и същи обект на описанието. По същият начин, всичко което се говори за космическите процеси или закони, може да се опише като едно и също явление, от различни страни и то съвсем противоречиво. Но за да се разбере, че става дума за едно и също нещо, трябва да се намери свързващото звено, което ги обединява в едно цяло. По този начин всичко положително и отрицателно в Космоса се обединява от общата жива Субстанция, наречена Естество, а всичко, което е създадено на Земята, се обединява с понятието Творец, който е създал и планетата и нас, тоест с понятието Бог. Създавайки нашия земен свят, Той е определил и законите, по които ние сме длъжни да се развиваме. Именно Бог е въвел в действие и закона за причинно-следственната връзка или кармата в създадения от Него свят на Земята, набелязвайки пътя за усъвършенствуването на душата към добро. Какво представлява този закон в своята сложна взаимосвързаност и взаимозависимост, в какво се състои неговата велика справедливост? Да опитаме да се ориентираме в това.

221

Кармата е закон за причинно-следствените връзки, изразени в действията, които следват след разрешаването от страна на личността на тази или онази ситуация по някакъв начин. Или казано на битов език, кармата е отработването на греховете, т.е. на неправилните постъпки от миналият живот през настоящият. На енергетичен език казано, кармата означава наработването от душата, чрез редица сложни енергопроцеси на енергии с определено качество в матрицата си, като при този процес става изчистване на тези ниски енергии, които не способстват за нейната еволюция. Кармата, също може да се разглежда от различни гледни точки: 1). събитийно, чрез битови ситуации 2). като изпълнение на програмата 3). като енергетичен строеж на душата на човека по силата на закон Наистина, това е Велик и Мъдър закон. И няма по Велик и Справедлив закон на Земята, защото всеки, усъвършенствувайки душата си, се разплаща за своите грешки и извършени деяния до тогава докато не се постигне съответствуващото се по мярка възмездие, според това което е извършено. Човек не може да мине без многочислените превъплъщения, тъй като не е способен за един кратък живот да научи всичко, което ще му е необходимо за издигането му във Висшите сфери, както не е способен ученика завършил първи клас да встъпи в самостоятелният живот на възрастния, защото затова ще му е нужно време, за да израстне физически, както и знания за да израстне духовно. Също се отнася и за много по високите сфери. Човек трябва да израсте енергетично и конструктивно за да е подходящ за „финния“ свят, тоест да съответствува по честотата на вибрациите си на „финните“ енергии, и да обогати себе си с този запас от високи знания, които ще му помогнат да се адаптира в новата среда а не да се яви там като дивак от Хавайските острови. Самият процес на превъплъщение е необходим на човека за две основни задачи. От една страна става обогатяване на човека

222

със знания и житейски опит, което довежда до усъвършенствуване на душата. От друга страна става отработване на греховете натрупани от него в предишните му животи. Греховете на енергетичен език представляват натрупаните от човека енергии с различно от нужното му качество които трябва да набере по програма. Затова кармата представлява процеси състоящи се от ситуации, които произвеждат енергии, нужни за запълването на матрицата на човека по програмата му. Тоест на човек се създават такива ситуации, чрез чието разрешаване той наработва нужните му енергийни качества, довеждайки енергийният състав в матрицата до нормативните показатели. Човек се връща към подобни ситуации до тогава, докато матрицата не се запълни със съответствуващия качествен състав. Едва след това ще е възможен прехода му към следващият стадий на развитие в по високите светове. Понятието „карма“ е тясно свързано с понятието за греха, което се явява съставна част от всеобемащият космически закон. В християнството този космически закон е представен не като нещо цялостно и единно а е даден в отделни фрагменти с такива понятия като грях, наказание във вид на ад и прошка. Висшият космически закон за причинно-следствените връзки се състои от извършените от човека правомерни или неправомерни действия, влечащи след себе си последователни събития и в настоящият и в следващият живот. Неправомерните действия са получили наименованието грях и именно те въвличат човека в безконечната верига на реинкарнациите, повтарящи битовите ситуации на земно ниво, при които са били извършени неправомерните действия, до тогава, докато ситуацията не бъде разрешена правилно, тоест както го изискват космическите норми. За някои грехове човек може да се разплаща не един а множество животи подред. Но какво би било с човека, ако той не би извършвал грехове? Щяха ли тогава да съществуват превъплъщенията или не? Да, разбира се, те биха съществували, защото душата натрупва нови енергии постепенно, тоест всяко развитие представлява по-

223

следователна верига на придобиване на нови знания, и в това се състои процеса на интеграцията на енергиите. Но ако човек не е извършвал грешки в живота си, то неговото развитие би вървяло ускорено и душата би дошла до съвършенство на земния план много по бързо. Нали именно поради извършването на греховете душата се отхвърля в развитието си хиляди години назад. Така, че извършването на зло, наказанието и изкуплението се разтягат за някои в хилядолетни мъчителни раждания и умирания. Затова всеки е длъжен да знае закона и какво го чака в случай на отклонение от закона. Развитият но не вярващ в Бога човек, мисли обикновено, че живее един път и затова няма значение какво той извършва в живота си, че всичко ще бъде предадено на забвението, затова той извършва всичко, което счита нужно за себе си. Други, които вярват в Бога и се страхуват от гнева му, считат че е достатъчно да се помолят, да се покаят и ще бъдат опростени, защото Бог всичко прощава. И макар, че те ограничават повече себе си от първите, но все пак допускат много грехове, отнасяйки се със снизхождение към своите страсти и желания надявеайки се да бъдат опростени. Разбира се, Бог прощава на всички и всеки му, но освен Него съществуват космически закони, на които се подчинява всичко в Космоса и нито едно Същество не може да ги заобиколи, защото тези закони представляват тези главни букви от азбуката, без чието изучаване човек няма да се научи да чете, а следователно, няма да може да се доразвие до следващото Ниво. Освен това, човек е толкова наивен в своите познания за Висшите сфери, защото счита че всички негови мисли и намерения ще останат вечна тайна и за обкръжаващите го хора, и за съществуващият Висш свят, не подозирайки, че всичките му мисли леко се четат от Определителите. И всичко, което той мисли, се записва на „дискета“-та на неговата памет, за да може в нужния момент или в деня на отчета му за неговият земен живот (Страшния Съд) да бъдат прочетени и анализирани от Висшите Учители за съставяне на новата програма за следващото въплъщение.

224

Но знаейки всичко, за което мисли човек, в същото време никой не се меси в неговите планове (без негова молба или съгласие) според друг космически закон за „Невмешателство„ в чуждите работи, за да му се даде възможността да се прояви със цялата низост на своята натура и да съумее да покаже в неразвитата си душа всичките и недостатъци, да се проследят всичките и наклонности, за да се изследват и съобразявайки се със закона за „Причинно-следствената връзка“, да се доведе жалката душица до пълното съвършенство, или, ако тя е твърде ниска и пагубна, да се доведе до пълно разкодиране, тоест унищожение и прекъсване на въплъщенията. Сегашният човек трябва да знае за съществуването на космическите закони, определящи правилата и нормите на развитие на всичко живо в Космоса, където за никого не се правят никакви изключения и прощавания. Всеки сам отработва греховете си и в пълно съответствие с тази жестокост, която сам поражда. Тоест, може да се каже, че убивайки някого в сегашният живот, човек убива себе си в следващият живот. Нанасяйки побой на някого сега, той нанася побой над себе си в бъдеще и т.н. А сега да се постараем да разберем това ново разбиране за греха, кармата и прошката, които са дадени за човека на Земята. В по нататъшния диалог с Бога, за да се намали дългото название на „закона за причинно-следствената връзка“, ние се възползувахме от старото, но кратко название „карма“, а физическата същност във вида „натрупаната от човека енергия, не съответствуваща на нужните норми за развитие“ я заменихме с думата „грях“. Но и първата дума „карма“ и във втората „грях“, всичко е свързано с енергиите и борбата за тях в хода на еволюцията на душата. Започваме разговора с най-близкото до нас понятие „грях“. 1. Грях Човек много пъти е слушал, че еди какво си не трябва да се прави, защото е грях. Но защо в продължение на много векове се е въвеждало това понятие при хората? Какъв е скрития смисъл на греха, се постарахме да си изясним с Бога.

225

– Какво представлява греха за човека в битово или социалното му разбиране? – За най-примитивното ниво, греха е нарушаване на тези морални и нравствени норми, които са приети от обществото за определен промеждутък от време. Времето играе голяма роля, тъй като с течение на времето се изменя съдържанието на всички норми и закони в обществото, а съответно се изменя и понятието за греха, така както и това, което е било позволено в сегашно време, вече може да бъде забранено в бъдеще. На много по високо ниво на разбиране понятието грях изразява отстъпление от програмата, тоест отстъпление в зададен подвариант на основния път на програмата и даже извършване на действия от много по нисък план, отколкото е набелязано в главния вариант. И на енергетичния план понятието за греха не е нищо друго, освен наработването от душата на ненужни за нея енергии в хода на това въплъщение. От въплъщение до въплъщение при еволюцията, душата е задължена да наработи определени обеми от високи енергии, способствуващи за нейният подем отначало по степените на земната Йерархия, а след това и космическата. – Вие говорите за отклонения в страни от програмата. Но ако е съставена програмата така, че човек е длъжен да носи зло, а той започва да носи добро? Как се разглежда това? Счита ли се за грях отклонението от програмата в положителна посока? – Програмите не са нито добри нито зли. Всичко е относително. Програмата способствува наработването от личността на недостигащите и качества. – Програмите на хората изчисляват ли се? – Да, програмите се изчисляват от специалисти, които разглеждат „лентата“ на миналия живот, определят какви енергии човек е наработил и какви е трябвало да наработи, и на основата на всичко това, се съставя от Висшите Учредители такова направление, в което по закона на причинно-следствените връзки трябва да се развива душата, след което програмата, тоест нейният сюжет, се предава на изчислителите и те вече точно я изчисляват.

226

– В съставянето на програмата участвуват няколко Висши специалисти? – Да, няколко. – Но ако на човека се съставя програма, не се ли получава така, че греха се запланува? – Не, греховете не се планират никога. Те се извършват по волята на човека, и за това като основна причина се явява неговото ниско развитие и дадената му свобода на избор, тоест предоставят му се възможности за отклонение от програмата в посока на неговите желания или слабости. – Счита ли се за грях нарушаването на общественият морал? – Има различни нарушения на морала. И вашето общество в достатъчна степен е определило в човешките закони всичко, което се отнася към нарушенията, към категориите на греха. – Но в човешките общества се случва да се приемат негласни правила, чието неизпълнение се счита от групата хора като неуважение към тях. Например, сега е прието да се събират в компании и да се държи човек на не съвсем нужното ниво. За тях това е морално, а по високо духовният човек влизайки в тяхната компания се отвращава от тяхното поведение. – Винаги има избор. Има множество други общества, които може да се изберат и да се чувствува човек там нормално и естествено. В случай, когато по някакви причини такова обществото отговарящо на неговите духовни стремежи отсъствува, той може, даже намирайки се и в групата от хора, не съответствуваща на неговото ниво, да се държи съобразно своите норми на морал и ще отчита не това, което е ниско, а това което е високо морално. Такива компании ще бъдат за него проверка за достатъчната му устойчивост към аморалните постъпки. Ще падне ли той с постъпките и възгледите си в своите очи, или обратно, ще се възвиси още повече над това, което шокира неговата душа. – Какво е това, което на даденото ниво на развитие на човек, за него е грях в битово отношение? – Било е грях и си остава за човека убийството, самоубийството, богохулството и отричането от Бога. Това е главното.

227

– Остава ли грях приемането на месна храна по време на пост? – Упоребата на месо влияе преди всичко на енергетиката, а всеки пост, това е очистване на енергетичните канали на човека. Така, че употребата на месо или неупотребата му, всичко зависи от нивото на осъзнаването на самия човек. Желае ли той да се очисти или не. Но най-главното, което се отнася към греха е това, което Аз описах. – Ако човек безделничи, как това ще се отрази на кармата му? – В следващото му въплъщение ще му се наложи да се труди твърде много. Живота му ще бъде доста сложен, програмата ще бъде така построена, че за един живот ще се наложи да отработи колкото за два. – За всеки грях ли нараства кармата? – Да, за всеки. – Тоест, дава се свободата на избор, но за отклонението от основната програма човек го наказват? – Да, това е вече баланс на енергетиката, който човек нарушава, а баланса в Космоса е много строг. Човек трябва да чувствува интуитивно къде следва да отиде и какво да избере. – Освен това, в обществото съществуват норми, които ориентират в каква посока следва да се насочи неговото развитие, и за това са дадени идеалите и религията. – Високите Личности също ли отработват карма? – Всички отработват в съответствие със своето поведение за Нивото, на което принадлежат конкретните правила и норми. Даже Христос и Той е имал карма. – Каква карма Той е отработвал на Земята, бидейки Велик Посланик на Земята? Как се е съчетала неговата велика мисия и кармата? – Кармата на Христа се състояла в гибелта на човечество, по точно на живите същества в друг свят, където Той е бил Управител, и по Негова вина са загинали народите на една планета. Загинали поради Негова грешка. Грешката на Христа е струвала живота на много хиляди подобни на вас. Така,че няма изключение нито за ниските души, нито за високите, всички отработват своята карма.

228

Затова на тази планета Той е погубил същества, а на вашата е спасил човечеството. – Това, че са го разпънали на кръст е било избрано в съотвтствие с Неговата карма ли? – Смъртта на Христос е трябвало да съедини в себе си две изисквания. Необходимо било да се свърже новата религия с кръста и кръстният символ, което прекрасно се е вписало във вашата вяра. И освен това, чрез мъченията Той е изкупил своята карма. Така, че неговата смърт е съчетала наведнаж две неща. – За своята последна мисия на Земята, Христос също ли е отработвал своята карма след смъртта си? Навярно, Той не всичко е вършил в точно съответствие с програмата? – Първо, Той се въплътил на Земята за пръв и последен път. Второ, разбира се е имало незначителни отклонения от програмата. Но най-главното е, че по негова вина не е загинал нито един човек. Затова Той почти не е имал карма след въплъщението Му на Земята. – Защо в Библията нищо не се говори за кармата на човека, тоест за отработването на греховете от миналото в настоящето? Или са сметнали за необходимо, че е достатъчно да се каже на човека, че всеки грях е наказуем? – За отработването на греховете се говори, всичко това е заложено в Библията, но не е разбрано от хората. Това е записано, но не е разшифровано. Разбира се, названието „карма“ е индийско, индуиско, но в Библията всичко е изразено малко по различно, иносказателно. – Но, навярно, в учението на Христа са били понятията и карма и превъплъщение, но преписвачите, по свои съображения са могли да ги премахнат? – Не, това го има в Библията, Ние повтаряме още веднаж. Просто записа не е разшифрован. – От времето на мисията на Христос са минали две хиляди години. Много хора са се развили достатъчно и у нас има много порядъчни и високодуховни личности. Има ли сега на Земята хора освободени от кармата?

229

– Такива няма. Даже вие, Нашите посланици, избрани от Нас, имате една или друга кармична ситуация. – Има ли в Космоса светове, които се развиват без карма? – Не. Всички се подчиняват на единните закони на Космоса. – А съществуват ли светове където се развиват без грехове? – Да, има такива светове на някои материални планети. – Значи там отсъствува закона за кармата? – Кармата съществува, но в друга форма. Формата на кармата в различните светове е различна. – Еднакви ли са законите на кармата за нисшите и за висшите планове? – Самият Закон за причинно-следствената връзка съществува навсякъде в Космоса, но за всеки свят неговото проявление е индивидуално. За човека закона за кармата е един, тоест способите и методите за изправянето на извършените действия и наказанията за тях. За Висшите Същества са други, защото е различен начина им на живот и е различен енергетичният потенциал на душите, от който зависи способността да се издържат трудностите. Това означава, че това наказание, което за нископотенциалните души ще се окаже непоносимо тежко, за високопотенциалните души ще премине с лекота и няма да има нужният ефект. От друга страна, колкото по високо в развитието си се повдига Съществото, толкова по висша е неговата съзнателност и подобна Личност никога няма да направи това, което ще направи човек. Затова на различните Нива на развитие, причинно-следствената връзка има неадекватни форми на проявление, оттук и простъпките и начините на наказание ще бъдат различни. – Висшите Йерарси освободени ли са от кармата? – Всичко е относително. Колкото са по Висши, толкова по малко кармични задължения имат, т.е. кармата се намалява, тъй като се изменя нивото на съзнателност и духовност на Същностите. Колкото са по-нагоре, толкова по-малко грешки се допускат. – Как при Висшите кармата се обвързва със събитията? – Кармата и всичко, свързано с нея, се отработва от всеки индивид до определено Ниво на развитие. Във високите светове съ-

230

битията се изразяват в друга форма, различно от тези при хората, но и там има действия. Затова закона за причинно-следствената връзка се отразява на действията от различен вид. Названието на закона като „карма“ е прието при хората. При Нас, това е закон за причинно-следствената връзка. Може да се нарича по различен начин, но същността остава същата. След определено Ниво на развитие, методиката на действие на закона се изменя. Регулацията на причинно-следствената връзка се осъществява чрез изчисления. Да допуснем, че на някоя Висша Личност и е нужно да отработи определено количество енергия в някакво място, където тя се изпраща. Там Личноста, съгласно изчисленията набира това, което и е необходимо. На друга Личност и се налага да набере енергия с друго качество, и Тя се изпраща на друго място. Всичко, което Личноста е изразходвала за някакви свои цели, Тя го отработва, ликвидира дълговете си и натрупва допълнителен потенциал. – Може ли да има освен кармата за човека и Божие наказание, тоест допълнително, лично Вие, можете да накажете човека за нещо? – Не. Аз никога не наказвам. Човек действува само в съответствие със своята карма. – Но можете ли Вие да се намесвате в човешката съдба по време на живота му на Земята, тоест, когато той живее по съставената програма? – Всичко е възможно. Може да се преработи съдбата. Да се измени по нататъшната програма, но само в случай, ако Ние видим, че човека е изкупил всичките си грехове. Ако са останали незначителни отминали простъпки, то може да се преработи програмата в посока на известно подобрение. – В посока на влошаване изменя ли се програмата? – НИ-КО-ГА, леко разтягайки думата Той я произнесе много внушително. – Някои екстрасенси твърдят, че са способни да изправят кармата на човека. Това възможно ли е? – Сами те на са способни нищо да изправят. Само с разреше-

231

нието на висшия Определител и на Учредителя се допуска да се измени нещо в програмата на човека. Предварително всичко се разглежда, претеглят се последствията от внасяните изменения и ако след това Висшият Определител разрешава по някакви свои съображения да премахне кармата на човека, то тя се премахва само за един живот. А за следващият тя се удвоява. – Но ако екстрасенса подскаже на човека да измени своето съзнание, ще повлияе ли това някакси на кармата на пациента му? – Да, работейки над своето съзнание в посока на подобрение, самият човек, естествено, че подобрява своята карма, тъй като започва да прави по-малко грешки и се опитва да подобри нещо в своето поведение, в себе си. 2. Конкретната карма* – Ако на човек му се даде богатство, какво изразява това по закона за кармата? – Богатството му се дава като изпитание или награда. – Ние виждаме, че богатството често идва към нискодуховни хора. Защо? – Това е тяхно изпитание. – А ако богатството идва при високодуховни хора? – Това им е за награда. – Ако човек, убеждава другият, че го обича а в същото време му причинява болка, допустимо ли е това от гледна точка на космическия морал? – Никога. Ни-ко-га. – Но ако човек извършва това съзнателно? – Той си заработва карма. – Какво наказание го чака в случая? – Той получава същото, което прави на другия. Каквото посееш, това ще пожънеш. Обезателно злото ще се върне към него като бумеранг. – Ще се върне в този живот ли? – Може и в този и в следващият.

232

– Прехвърля ли се кармата от един човек на друг, върху негов родственик например? – Запомнете, няма карма прехвърлена на друг. – Ние имахме информация, че децата могат да страдат заради своите родители? – Да, могат. Но ако съществува родова карма, то за това се подбират и съответните души. – При този вариант се съвместяват винаги две карми, кармата на родителите и тези на децата така,че няма нищо обикновено и никой не отработва чуждата карма. – Натрупва ли карма ученият, създаващ атомна бомба или друго оръжие, ако самият той не извършва убийства, но неговото оръжие убива други? – Не, за това той не нтрупва карма, тъй като се труди за науката. – Такъв човек се възприема от Вас просто като учен и нищо повече? – Да, като учен, изобретател. Но всички учени работят за отрицателната Система и заедно в Системата са и всички, които владеят изчислителните операции, изчисляват и изобретяват конструкции. – Нашите учени вече могат да се намесват в психиката на хората, влияейки на ситуацииите в програмата на другия човек от желание да подчинят на себе си другите. Как се отразява това на тяхната карма? – Всичко зависи от това, каква цел или желание има самият учен, когато нещо създава. Ако той създава нещо за да подчини на себе си другите, то в този случай той натрупва за себе си карма. Ако неговата цел е творческа, то тук нещата са различни. Кармата ще отработва този, който иска да подчини някого. А който просто работи и желае прогреса на науката, който работи заради хората и общото благо, той не може да има никаква карма. Много от учените виждат своята цел само в творчеството. А тези, които ги ръководят и използуват техните изобретения за свои цели, натрупват лична карма. – За какви грехове наказват човека със слепота от момента на

233

раждането му? В нашият град има много слепи хора, затова бих желала да зная, каква е причината за тяхното сурово наказание? – Има ги много не само във вашият град, но също и в други селища. Но за изясняване на кармата винаги трябва да се взема конкретния човек, тъй като всяка карма е индивидуална. – Назовете няколко главни причини, заради които наказват със слепота хората? – Причините са няколко... Основната се състои в това, че в миналото човека е лишил другия от физическо зрение. Това е първата причина. Втората е в това, че живота на слепия, това е живот на човек, който в миналото е бил съвсем безчувствен към обкръжаващите го. Нищо не го трогва, нито страданията на хората, нито някои случаи или произшествия в живота, всичко му е безразлично. И третата причина е изостряне на чувствата за развитието на конкретни центрове. Така, че основно това са причините. – Каква карма очаква човек за разюзданост в секса? – Основно, това е уродство в бъдещи въплъщения. Макар, че в този случай могат да бъдат всякакви отклонения. Могат да бъдат такива наказания като бездетност, безбрачие, всевъзможни хронични полови заболявания. Но главното наказание, разбира се, остава уродството. – Много хора живеят порядъчно. Натрупват ли те някаква карма? – Без карма във вашият свят не може да се мине. Но вие знаете, че добрият човек може да натрупа карма даже, извършвайки, по негово мнение добри постъпки. – Как става това? – Човек може да направи такова добро, което накрая да се превърне в зло. За да не се натрупва карма, той винаги трябва да мисли, какво ще следва за едни или други негови действия. – Някои богаташи дават на децата си много пари за джобни, а те си купуват наркотици. Именно за това ли добро след това се наказват хората? – Да. Но има и такъв вариант, когато добър човек нищо не върши а си натрупва карма заради това,че не препятствува злото

234

при някаква възникнала ситуация. А от друга страна, възпрепятствувайки злото, той също може да натрупа карма. Например, на ученика е даден суров учител, който го обучава с твърди методи. Родителите сменят учителя с друг с по мек характер, но за тяхното дете е било нужно именно сурово възпитание. При леките условия той би станал алкохолик или при този вариант именно не е трябвало да се предпазва от злото. Единственият способ да не се натрупва карма е да се мисли за последствията, които ще има след участието или безучастието на човек при създадената ситуация. Ако последствията водят към зло или деградация, то човек натрупва сам на себе си карма. Затова трябва човек да е далновиден, да развива логично мислене. – Но как тогава се изгражда следващият живот при порядъчните хора? – Много порядъчните, както вие ги наричате, могат да натрупат малка незначителна карма и техният следващ живот ще протече относително спокойно, достойно и без особени сътресения. Но изцяло да им се създаде идеален живот на Земята е невъзможно, тъй като обкръжаващото ги общество остава на достатъчно ниско ниво в своите взаимоотношения и духовни връзки, затова порядъчните хора именно ще страдат повече от несъвършенството на това общество, в което живеят, от неудовлетворението на тези взаимоотношения и връзки, които са им достъпни. Но ако допуснем, че могат да бъдат преместени в по-високи сфери на съществуване, където взаимоотношенията се намират на много по-високо ниво. Това е невъзможно дотогава, докато техните души не наберат съответният енергетичен потенциал, тоест докато не достигнат развитие, съответствуващо на следващата степен на еволюция. Така, че основният път помагащ за измъкване от ниския план на битието към много по-висок, където кармата носи много по лоялен характер, е този на самоусъвършенствуването на душата. – По каква причина загиват хора в автомобилни катастрофи и аварии. Какво имат те в минала карма, защо ги прибират по такъв начин? – За да се умре в авария, не е задължително да имат нещо в

235

миналото. Причините могат да бъдат най-различни. Когато става катастрофа на влак, където има много хора, то тях ги събират поради: 1. един заради кармата 2. другия защото е узрял 3. третия заради изпитание 4. ч етвъртия, ако остане жив по програма е за натрупване на някакъв опит 5. петият, поради това, че е по удобно на Определителя да вземе своя подопечен по лесно отколкото чрез заболяване или по някакъв друг начин. За Определителя, вземането на душата на подопечният Му, също е мръсна и неприятна работа. При катастрофа всичко се опростява. Така също, това е стремително и безболезнено за самия човек. Само при вида на катастрофата изглежда ужасно и води до трепет, но за участвуващия в нея се извършва мигновено, така, че той не успява даже да се изплаши. Така, че мотивите за гибелта на хората в аварии са най-различни. 3. Карма за убийство – Вие казахте, че и в този момент от време убийството и самоубийството са грях. Защо самоубийците се наказват? – Самоубийството, това е нежелание на човека да се подчини на Висшите Учители, нежелание да се решат сложните житейски задачи. Чрез самоубийството той се опитва да намери лекия път и нарушава законите на развитието. Един човек е свързан с много други и преждевременното напускане на живота руши програмите на другите хора, затова на Определителите се налага да губят много енергии за възстановяване на нарушените връзки и то наведнаж за много програми. А енергията в Космоса много се цени. – Но нали се случва и самоубийство по програма? – Да, но това се случва рядко. – Какво наказание получава човек за самоубийство? – Душата му до края на определения му живот по програма, преживява митарствувайки. Неговата душа не се допуска Нагоре и

236

тя силно страда от това изпитание. По такъв начин митарството на душата продължава на Земята. – Наказват ли се самоубийците с разкодиране? – Не, разкодиране въобще не им се дава. Дава му се следващ живот за донабиране на тези качества, които той не е успял да наработи в миналия живот, плюс удвояване на програмата, а това означава, че се усилва сложноста на ситуациите и живота може да се удължи. Освен това, още неща се прибавят на последващ живот, тоест става включване на наказание за три живота. И всичките те ще бъдат сложни така, че да бъде трудно да се издържат. Но ако той не издържа, то Ние вече гледаме какво да правим с него по нататък. – Човек извършва самоубийство винаги осъзнато. Но и китовете се изхвърлят на брега на океана, лебедите се разбиват на земята при загубата на партнъора. Осъзнато ли го вършат? – Да. – В подобни случаи съзнанието им работи ли както при хората? – При тях самоубийството се извършва по програма. – А може ли то да се счита както при човека, отпадане от програмата? – Не, винаги само по програма. Но при тях самоубийството не води до карма, защото именно при тези животни тя отсъствува в тази форма, каквато е при човека. – Ако човек извърши убийство, то, следователно, по законите на кармата него също трябва да убият в следващият му живот? – Да. Ако човек по някакви причини подготви своето злодеяние и му се отдаде да избегне наказанието в този живот, то всичко, което той върши се записва на „лентата“ на неговия живот, затова от Небесното правосъдие той не може да се скрие по никакъв начин. Тази „лента“ фиксира не само самите действия, но и мотивите за престъплението и всички мисли, водещи до него. Така ще бъде оценена и причината, която е довела човека до извършване на престъплението. – Ако нашите учени биха могли да проникнат в блоковете на

237

паметта на човека, то тогава може би точно може да се определи, дали той е извършил убиийство или не? – Макар, че за вас хората, това не е нужно. Човек сам е длъжен да се разкае за своето престъпление. Целта му в този живот е правилното осъзнаване на постъпките си. Не другите са длъжни да го обвиняват, а той сам себе си. – Всяко ли убийство се наказва от Космическото правосъдие? Нали има убийства, които се извършват с цел самозащита или защита на близък човек? – Наказва се всяко убийство. Човек изобщо не трябва да убива. При самозащита той може да рани другия, да го обезвреди, може да прави каквото поиска, само не да го убива. Да се прекратят агресивните действия на нападателя може да стане по много начини, които не са угроза за живота на човека. – С какво наказанието за умишлено убийство се различава от наказанието за неумишленото убийство? – Разликата разбира се е в степента на тежестта на извършеното престъпление и съответствено ще бъде приложена и степента на наказанието, по тежка или по лека. Основно душата ще изпитва тази разлика след смъртта при преминаването през очистителните слоеве. При злоумишлено убийство във връзка с това, че душата е натрупала много тъмни енергии, тя ще изпитва силно болезнени усещания, които човек асоциира с адовите мъки. При убийство в момент на самозащита или защита на близките си, човек натрупва в душата си други енергии и те могат да бъдат даже твърде високи, ако това касае защитата на другите, затова при преминаването на очистителните слоеве той ще изпитва страдания в по-малка степен. И в това е съществената разлика, разликата в качеството на енергиите натрупани от душата според извършените действия. Всяка наказателна мярка също се определя индивидуално. Но главното, което трябва да помни човек извършвайки убийство или каквото и да е друго престъпление, че него го чака тройно наказание. Съд от хората, тоест вашето земно правосъдие и затвор. Много болезнени усещания в слоевете-филтри на Земята и Небесно правосъдие

238

със съответната програма за наказание през следващият живот, в който той също ще бъде убит от някого. – Ако човек е убил някого, то съгласно кармата му, някой също трябва да го убие. А този другия от трети. Няма ли да се превърнат тези убийства в безкрайност? – Съществува такава закономерност. – Но по какъв начин може да се прекъсне този порочен кръг? – Ние гледаме как е извършено убийството. Подобни вериги завършват със случайно убийство, когато лишаването от живот на другия става неочаквано, при непредвидени ообстоятелства. Именно това „неочаквано“ се явява край на веригата от кармични убийства и то ще бъде отчетено в следващата карма по друг начин. Ще последва наказание, но кармата за убийство вече се снема. Макар убийството да се е случило,ще има наказание обезателно, но вече друго. Могат да изпратят някакви мъчения на човека или нещо много неприятно в живота му. – Какво наказание чака човек, оглавяващ правителство и започващ нови войни, в които загиват много хора? – Този човек ще търпи наказание на друга планета в много по твърди и страшни за човека условия, отколкото на Земята. Там той ще се въплътява много пъти, и всеки път живота му ще се отнема по насилствен начин, тоест ще го убиват. – Може ли да има карма човек, когато той убива някого на сън? – Разбира се, карма съществува. Но и отработването и също ще бъде на сън. Всичко е идентично. Не могат да останат ненаказани подобни стремежи на душата. На сън душата проявява тези недостатъци и недоизградени неща в себе си, които могат да бъдат скрити в реалният живот, тъй като в обикновената действителност има други условия, определена социална среда, която често не позволява да се проявят най-ниските страни на натурата, но в съня при изменени реалности и отсъствие на контрол от страна на физическото тяло, това имено се забелязва, осветяват се като на рентген вътрешните и пороци. – И каква ще бъде карата му на сън?

239

– Него също ще убият. Или ще бъде силно осакатен на сън. Това наказание той силно ще почувствува, по точно трябва да почувствува. Но ако няма съответствуваща реакция на душата, то ще го убият пак на сън. – В наше време (1998 г.) в реалният живот се появиха много маниаци. Един човек убива петдесет души. Означава ли това, че по законите на кармата него трябва да убият петдесет пъти в следващите животи? – Да, толкова, ако не бъде прието решение въобще да се разпръсне душата му след този живот. Могат отведнаж да унищожат душата му за петдесет убийства, ако той не принадлежи към отрицателната Система на Дявола. – Медицината търси в маниаците психически заболявания и се опътва да обясни тяхната жестокост с нарушаване на психиката. – Частично, разбира се, при тях психиката е извратена, защото нормален човек не е способен да извърши това. Но има и други неща, които не са известни на хората. – Какви са причините за изкривяване на психиката така, че човек да стане маниак? – Неправилно възпитание от детството, семейни скандали, побоища, грубост а така също и влиянието на телевизора. Гледане филми на ужасите, бойци с безкрайни убийства, които влияят много на детското съзнание. В резултат всичко това води до изкривяване на нормалното възприемане на света от детското съзнание и към деформация на психиката му. – Ненормалната психика на човека влияе ли на неговата програма, изкривявайки я? – Нарушенията в човешката психика искривяват правилното стиковане на човека със своята програма. Понякога връзката с програмата въобще се нарушава и човек започва да действува извън програмата. Водещият го Определител се опитва да го насочи на правилния път, и когато това не става, Той го прибира. Така стоят нещата ако човека принадлежи към положителната Система. Но на земята има и хора, принадлежащи към отрицателната Система на Дявола, и те специално се подбират от там, за да при-

240

берат няколко души. Затова, за такъв маниак не може да се говори за нарушение в психиката. Психиката му е нормална, но той действува по програма на отрицателната Система, тоест от Дявола. Именно това човек не го знае, а при такава личност психиката е абсолютно нормална. – Хората все пак не разбират, защо на един човек се позволява Свише да убие 50 човека, още повече ако съществуват и програми? – Вие трябва да знаете, че просто така, без вина нито един човек не се убива. Значи, това е кармата му и той в предишен живот е убил някого. Трябва да се помни, че всеки маниак, щом му е дадена възможноста да израстне и да се прояви, а не са го прибрали още в ранна възраст, то това е посланик на отрицателната Система или по вашему слуга на Дявола. – Според неговата програма, той трябва да освободи от материалната обвивка определено количество души и той извършва чистка. Тези хора, които не са от отрицателната Система и тръгват по пътя на убийствата заради нарушена психика или по други причини, както Аз вече говорих, тях или ги разкодират или те отработват кармата си в последствие. – Убивайки хора, това помага ли на маниака да изкупи греховете си? – Не, няма никакво изкупуване на грехове. – Какво се случва с маниака например ако по програма му е определено да убие 20 човека, а той е убил само двама, след което са го арестували, осъдили и убили. Той не е изпълнил своята програма, следователно, е натрупал някаква карма? – В отрицателната Система всичко е различно организирано. При дявола няма карма. При него има твърдо изпълнение на програмите. И в това е основното различие, което съществува между нашите Системи. При Мен (Бога) има карма, при Дявола няма. – Но тогава, неизпълнилият програмата маниак ще го заставят в следващият живот да я доизпълни нали? – Не, да се доработва програмата, това го има само при Мен. При Дявола в случай на недоизпълнение на програмата във връзка

241

с това, че са му попречили да я изпълни, мислят какво да направят при тази ситуация, за да изпълнят набелязаният по рано резултат. И тази недоизпълнена програма ще я изпълни някой друг. Започва на ново трябва да се пресмятат възможностите. Душата, на която са и попречили да изпълни своята програма, получава нова, но много по твърда отколкото предишната. – Ако при Дявола няма карма, то какво стои в основата на развитието на душите при Него? – В основата стои прогресивното развитие, съответствуващо в света на Дявола. Душата наработва енергии със съвършено друго качество за разлика от Моята Система. Но заради отсъствие на карма душата в света на Дявола достига до съвършенство в отрицателно направление значително по бързо. – Вървейки по твърда програма, душата няма право да направи нито една крачка в страни. За най-малкото своеволие или неподчинение я чака смърт. Затова обикновено при Дявола става точно изпълнение на програмите. И тези личности, които са допуснати с определени цели в земния свят работейки за него, изпълняват своята програма точно. – При Мен всяка душа, преминавайки през закона за причинно-следствената връзка, тоест подчинявайки се на закона на кармата, преминава в своето развитие много дълъг път, изправяйки грешките си така, както Аз намирам за добре тяхното осъзнаване. – И още един важен детайл, който отличава еволюцията в Моя свят. Това е, че човек наработва своята карма само заради свободата му на избор в програмата. При Дявола няма свобода на избора. В Моите светове душата може да избира, да греши, след което е задължена да изправи своите грешки, и по този начин става еволюцията на съзнането. При Дявола, душата няма право на избор, тя трябва да извърши това, което и е запоявдано. Това е като войника в армията. Той няма свое мнение. – Смъртта освобождава енергия от човека. Къде постъпва тя в случай на убийство на човек от маниак. Към Определителя на убиеца в отрицателната ли Система? – Енергиите отиват към неговия Определител. От жертвата

242

към нейният Определител в положителната Система, а от маниака, към своята. Именно тази минусова енергия на самото убийство получава отрицателната Система. – Как енергетично може да се разглежда кармата? – При кармата, душата наработва тези енергии, които изисква нейното развитие и които тя не е натрупала при предишно въплъщение. Всяко ново въплъщение предполага наработване от душата на нови качествени енергии и определено количественно нарастване на вече съществуващите в матрицата до нужните нормативи. Ситуациите, които се дават в живота на човек за изследване, способствуват за изработването в неговата душа на планираните видове енергии, и човек, след като ги премине трябва да запълни матрицата на душата си с определен набор от енергии. Ако той премине правилно ситуацията, то матрицата се запълва с нужните енергии. Ако я премине неправилно, то произвежда енергии с много по-ниско качество, отколкото заплануваните по основната програма. Но ако те са от много ниско качество, то тази енергия не се допуска в матрицата, а запълва временните обвивки и след смъртта се изчиства. Затова, ако личноста не е наработила чрез зададените и ситуации нужните и енергии в един живот, произвеждайки за сметка на свободата на избора други типове енергии, то в последващите животи, тя отново, чрез повтарящи се ситуации или аналогични на тях, тя трябва да изработи това, което и е необходимо. Такава е енергетичната подоснова на кармата. – Не означава ли кармично, че енергията на страданието трябва да бъде компенсирана с енергията на радоста? Би трябвало да има някакъв баланс на енергията? – Не, не задължително. Всичко зависи от това, докъде е стигнал човек в своето развитие и колко енергия му е нужно да набере, тоест зависи от зададените качества на човека, които именно и формират в процеса на живота му, нужната за него енергетика. И програмата, която му е съставена Свише, определя тези енергии, които той не е доработил в предишните реинкарнации,

243

или още няма никакви натрупвания, поради своето ниско развитие. Например задава му се чрез някаква ситуация, да получи определена енергия, а от друга ситуация друга енергия в нужното количество. Тоест може би е запрограмирано в хода на живота му да получи единица от един вид енергия и сто единици от друг вид. Така, че баланса не е задължителен за душата и не е необходим. – Значи, по закона на кармата, човек наработва тези енергии, които са му необходими за да може да премине на следващата степен на развитие? – Да. Докато душата не наработи енергии с определено качество и количество, тя никога няма да може да се повдигне във висшестоящите светове. Затова програмата определя, какви видове енергии тя трябва да получи, а чрез закона за кармата се регулират качествените и натрупвания. При Дявола душата се развива по твърда програма, веднага се наработват тези видове енергии, които са необходими в Неговият свят, без повтаряне на въплъщения с еднотипни програми, затова тя бързо преминава към съвършенство. Само, че съвършенствата в Моят свят и в света на Дявола, са различни, по точно противоположни. – Хората не разбират защо на Земята се разрешават да се извършват всякакви зверства? – Ние това не разрешаваме. Но човек върши престъпления заради агресия в него самия и поради дадената му Свобода на Избор. Винаги има Избор: 1. Да бъде убит самият той 2. Да убие другия и той да остане жив 3. Ако има достатъчно съобразителност, човек може така да измени ситуацията, че и той и противника му да останат живи. Агресията на човека идва от животинската му основа, ниското ниво на развитие, наличието на страх, от невежество, множество пороци и много малка духовност. Всичките ниски страсти и пороци на човека се използуват от отрицателните Системи, една от които се намира в Земята и поглъща грубия спектър от енергии, които се произвеждат от човека, другата се намира над Земята и изпълнява своите задачи. Затова те са заинтересовани да провокират хората.

244

Има и други отрицателни Системи в номиналните светове, от които на Земята има също много зло. Случва се те да заловят за себе си много ненужни хора, тоест вървят против програмата на човека. Те нарушават програмите и това води до хаос в отделни места на Земята. – Какво означава израза „те залавяха за себе си хора“? – Отрицателните Системи, противници на човечеството, подчиняват на себе си волята на твърде ниските духовно Единици, за което те имат своите методи. И хората, неподозирайки това, започват да изпълняват техните заповеди предадени чрез внушение. Човек се превръща в излязла от контрол машина. При него напълно се изключва съзнанието и той работи под хипноза. Това е още една разновидност на появяващите се маниаци. Те могат да се нарекат и по друг начин – „зомби“. А зомби, това вече не е човек, тъй като самият той вече нищо не може да съобразява. Така, че причините за появяването на маниаците са много, но най-главната от тях е ниската духовност на човека. – Ниските планове, един вид тази отрицателна Система, която се намира в Земята, много силно влияе на поведението на хората. Какви мерки ще бъдат приети Свише, за да се ограничи тяхното влияние в бъдеще за да станат хората по-добри? – Ние се занимаваме с това. Сега ограничаваме влиянието на ниските планове върху хората и с това се занимава цяла Система. И във връзка с ограничаването на влиянието става твърде голямо унищожаване на личности, които пречат. Но неголяма част от тях, все пак е необходимо да се оставят, защото те са нужни за усъвършенствуването на другите хора. Количеството е малко, но все пак трябва да се оставят. – Вероятно ще бъдат ограничени по пътя на използуването на някои закони? – Не. Ограниченията трябва да се движат от съзнателността на всеки. Съзнателността е закон. Колкото по-високо човек се повдига, толкова по-висока е неговата съзнателност и постъпките стават по-съвършени, отговаряйки повече на космическите норми.

245

4. Убийство на животни – Сега всред животните се срещат много сакати. Това не говори ли, че при тях има карма? – Преди всичко, това говори за човешката низост и жестокост. Хората осакатяват животните, изливайки на тях своята злоба и разочарования в живота. – Може ли да има карма при високоразвитите животни, вълци, кучета, тигри, слонове и т.н.? – Да. Тук има някои тънкости. При дребните животни и тревопасните няма карма. Но, например, душите на хищниците могат понякога да се въплътяват поради някои съображения в телата на тревопасните с кармична цел. – При повечето животни няма карма, навярно, защото при тях отсъствува волята и свободата на избор? – Не. Те имат воля и свобода на избора. Но кармата отсъствуа по друга причина. Основно карма се получава от всякакви користни качества. Например, човек извършва някакво зло с цел отмъщение или от завист. Той може да каже, „аз ще направя така, че на него да му е зле и аз ще се порадвам и ще имам полза от това „. А при животните няма нито корист, нито злорадство, нито лакомия. Но карма все пак има при развитите животни и хищниците. При дребните животни и тревопасните няма. Всичко зависи от вида на животното. – Такива тревопасни като крави, жирафи, газели вероятно нямат карма, защото те стоят по ниско от такива хищници като лъвовете и тигрите? – Не, по нивото си на развитие хищниците стоят по ниско, отколкото тревопасните. Тревопасните нямат карма. Но хищника, именно за отработване на кармата, може да бъде вселен в тяло на тревопасно. Тоест висшите животни, които имат вече осъзнаване за такива, като кучета, вълци, слонове, те имат карма. Всичко зависи от вида на животното и от стадия на неговото развитие в дадения вид. Животното на нисш стадий от неговия вид може да няма карма, но животното намиращо се на последния стадий на този вид вече ще има. Така,че всичко това е индивидуално.

246

– Ако човек доброволно избира убийството на животни за своя професия, каква карма го чака в следващото си въплъщение? – Ако той избира убийството на животни за професия по причина, необходимостта да храни семейството, децата си, то кармата ще бъде незначителна или даже няма да я има. Но ако я избира затова защото му харесва, тогава ще има карма, защото в такава душа са се появили стремежи за нарастване на отрицателните енергии. Поради това ще бъдат предприети незабавно мерки за превъзпитаване във формата на карма. И колкото повече животни той убие, толкова по тежка ще бъде тя. Него могат даже да го подложат на разкодиране, ако е убил твърде много животни, получавайки от това удовлетворение. – А може ли да се съставя програма специално, според която човек трябва да избива животни? – Да, това пак е свързано с неговата карма. Ако му е нужно да изработи някаква недостигаща му енергия или качество на характера си. – Как се оценява убийството на животни при определянето мярката на неговата вина? – Зависи как е убивал човек, главно се отчитат вътрешните мотиви за убийствата. Ако той го е вършил по необходимост за да храни семейството си, защото е в безизходица, тогава унищожаването на животните се счита като работа. Самата работа, това вече е негова карма и за това той не се разкодира. Ако на него специално му се иска да убива от собствена злоба или някаква вътрешна потребност, то това вече е маниакалност и него могат да го разкодират, при това в случай на убийство на много голямо количество животни, например от петдесет и нагоре. Така също степента на тежеста на престъплението зависи още и от видовете животни. Видовете имат значение. Когато се разглежда живота му, обезателно се отчита какъв вид животни е убивал. – Колкото е по разумно животното, толкова е по отговорен човек за неговият живот? – Да. Но, например, насекомите, птиците, рибата почти не се ценят.

247

– Дава ли се някакво наказание на човек убийството на животни при лов? – Разбира се. За всеки човек наказанието съответствува на стремежите на неговата душа. – Има ли разлика в наказанията, когато при лов убиват животното заради удоволствие и когато го убиват, защото няма с какво да се нахранят семейството? – Това са две големи разлики. На човека от деня на неговото създаване му е било разрешено да убива зверовете само заради храна. А лова заради удоволствието е бил измислен по-късно от ниските в своето развитие хора. – Каква конкретна карма ще отработват хората, които ловуват животните заради развлечение? – Способите могат да бъдат различни. Човек може да се роди в уродливо тяло, той ще си чупи краката или ръцете многократно и т.н. И това може да се случва в продължение на няколко живота, докато енергията на собствените страдания не балансира енергията на тази радост, която той е получил от лова. – Фактически повод за действието на кармата се явява всяко недоизпълнение на качествен набор на енергия в матрицата. – Да. Всяка клетка изисква определено количествено запълване и именно установеното по норматив количество от даден тип енергия формира нужното качество, необходимо на дадената личност. Устойчивото качество на характера, това е пълната клетка. Неустойчиво е когато клетката не е запълнена, а това води до това, че индивида може да върши нещата ту по добър начин, ту по лош. А Ние се стремим, до получаване на твърди качества. Една клетка понякога се налага да се запълва в продължение на множество животи, защото индивида поради своето ниско съзнание и предоставената му възможност на избор постоянно извършва не нужният избор, тоест той греши. При неправилен избор в ситуациите, клетките на матрицата остават незапълнени с енергиите от нужният тип (или може би да не са достатъчно по количество). Оттук възникват и енергетич-

248

ните дългове. Индивида не успява да премине правилно ситуацията, следователно, той ще я повтаря в следващите животи дотогава, докато той не я премине така, както изисква това неговото развитие и не запълни клетките на матрицата с необходимите типове енергии. Всяка ситуация, това е набор в клетката на енергии с определено качество. Затова и карма на енергетичен език означава набор в матрицата по принудителен начин на тези енергии, които са необходими за израстването на душата и които трябва да обезпечат на човека, прехода на следващата степен на еволюцията. Но в същото време, вървейки по пътя на усъвършенствуването в доброто и преуспявайки, някои личности наработват извън планови енергии, за което се поощряват в развитието им. – С какво се поощрява душата за преуспяването в своето развитие? – Може да се награди с материални блага, спокойно съществуване, да и се дадат някакви способности. Имаме много стимулиращи програми. Но всяко поощрение е индивидуално и то не трябва да препятствува душата в нейния прогрес или да се яви причина за нейната деградация. – Известно ли е какви енергии трябва да наработи душата в бъдеще? – Разбира се. Съществува закономерна последователност в наработването на енергии от ниския спектър към високия. Математически това лесно се определя от изчислителите. На тях им е известно, какви енергии душата ще наработва през следващият си живот или след пет въплъщения. 4. Карма на рода, колектива, нацията – Кога се е появила кармата на Земята? – В моента от появяването на първия човек, при основаването на човечеството. – В първата цивилизация още при дивака е имало карма? – Разбира се.

249

– Защо съществуват родовите карми? – Всичко опира отново до наработването на качествени енергии. Ако се разгледат семейните клетки, то всичките са построени основно на базата на единно нарабитване на енергии, затова ситуациите през които те преминават са подобни. Всичките семейства се делят на различни Нива на развитие и наработват енергии с определено качество. На свой ред тези качества също се делят на Нива, и тяхното наработване в течение на десетки и стотици години семейни кланове, които съществуват през тези периоди от време, могат да се окажат не пълни. Тоест даденият клан не е доработил нужните енергии за определеният му по програма промеждутък от време, и се създават енергетични дългове. Затова, всичкото това, което не е доработено от едно поколение, се пренася на друго. Отработването от рода се осъществява чрез ситуации, които могат да се повтарят, или могат да се усложнят с нови ситуации и по този начин се доработва енергията с определеното качество. И след преработването на ситуациите се дава енергия също от съответствуващият тип. – Всякакви ли души могат да попаднат в този семеен клан с родова карма? – Не, само тези, които по енергетика си подхождат с този клан. Обезателно се обвързва личната карма със семейната, на колектива и т.н. Винаги отработвайки личната карма, индивида или помага да се свали кармата на рода, колектива, или я усилва. Всичко се намира в тясна взаимовръзка. – По тази причина съществуват и колективната карма и кармата на отделните страни? – Да, по тази причина. – А какво изразява кармата на нацията? – Същото. Всичките души събрани заедно, наработват в своята матрица енергия от определен тип и определено количество, и едновременно произвеждат за Йерархическите Системи енергия от нужния тип. За това те са изградени по съответния начин, и техният бит е организиран като конкретен технологичн процес.

250

– Съществуват ли типове карма, т.е. имат ли нациите своя мярка за наказание, своя мярка за отговорност? – Да, на всяка нация е присъща съответната карма. Както вссичко е различно във вашия свят, така са различни и кармите. 6. Покаяние – Защо е било решено наказанието за извършените злодеяния да се пренесе в следващият живот? – Ако възмездието следва в същият живот, това би било доста леко наказание. Когато човек знае, за какво носи наказание, това се понася от психиката много по леко, отколкото когато не знае и работата на душата се свежда до минимум. Затова при първия вариант той получава облекчено наказание. Много по тежко и мъчително се понася кармичното наказание, когато човек не знае, защо в живота му се случва тази или друга тежка ситуация. И той постоянно възкликва, „Защо страдам толкова, нали нищо лошо не съм направил никому“. Тези въпроси го измъчват до края на живота му и душата постоянно търси причината. Тя не трябва да помни, кое е хубаво и кое лошо а е длъжна да чувствува и да изтръгне това, което е недостойно за нея. А за това тя, в процеса на самоусъвършенствуване е длъжна да натрупа такива високи енергии в матрицата си, които ще започнат да отхвърлят всичко ниско, и не затова защото душата помни, че това не е хубаво, а защото всичко ниско на нея вече не и съответствува и поражда отхвърляне. И в това е чистотата на експеримента. – Ако в живота си човек нищо не е осъзнал, то след смъртта си той осъзнава ли неправилноста на своите действия? – Да. След смъртта той разбира за какво е наказан и прави за себе си някакви изводи. Макар, и не достатъчно дълбоко да са осъзнати, то при следващото си въплъщение, когато паметта за миналото се блокира, душата пак ще повтори същата грешка. Ако осъзнаването премине на нужното ниво на разбиране, тоест достатъчно дълбоко, то в новото въплъщение тя вече предишните си

251

грешки няма да повтори и прекратява веригата на кармичните си зависимости в едно или друго направление. – Ние знаем,че в битовото си разбиране за покаяние, това означава признаване на своите грехове. Какво изразява покаянието от енергетична гледна точка? – Покаянието, това е очистване. От човека се сваля незначителна част от кармата му. Основната си остава, така че да се плащат кармичните дългове е задължение за всички. – Съществува ли енергетично взаимодействие между този който прощава и на комуто се прощава? – Да, съществува. – Всякакви ли простъпки могат да се простят? – Всичко зависи от духовноста на човека. Колкото тя е по висока, толкова повече той може да прости. А колкото е по ниска, толкова по малко. А понякога въобще той не може да прости поради вътрешната си същност. Такъв човек може да си криви душата, да прости на думи а не да прости от сърце. – Кое е по-добре, когато на нас прощават или когато ние прощаваме? – По добре е, когато вие прощавате. За обиждащият, разбира се, ще му е все едно, защото ако той вас е обидил, то на него тази карма вече се е отпечатила и той ще я изкупува. А когато вие прощавате на своя обиждащ, тогава вашата душа извършва определена работа, анализ на неговите действия или на своята ситуация и в душата се извършват някои енергетични наработвания, които са важни за вас. – А ако простъпките на обиждащият се повтарят, до безкрайност ли да му се прощава? – Трябва да се измени ситуацията. Значи вие правите нещо не както трябва. – Как да се свърже прошката с всеобщата любов, нали високодуховните хора обичат всички? – Прошката идва от любовта, затова може да се каже, че всеобщото опрощаване идва от всеобщата любов, явява се нейно следствие. Затова, колкото е по високодуховен човека, на когото

252

е присъща всеобщата любов, толкова повече той е задължен на всички и всичко да им се прощава. – Допуска ли се човек да моли Бога да накаже обиждащият го човек? – Допуска се. Можете да молите за всичко, но не всички молби се разглеждат. – Може ли чивек сам да изправи кармата си? – Може. За това той трябва да преживее всичко това, което сам е направил във всички нюанси на извършеното, тоест той е длъжен да постави себе си на мястото на този човек, на когото е причинил зло и да осъзнае дълбочината на своите деяния от страна на пострадалия. Много повече, той трябва да осъзнае и всичките мотиви, които са го заставили да извърши това злодеяние, да намери порока в себе си и да разбере това зло, което се крие в него. И след това трябва да последва разкаяние, положителните енергии на което да неутрализират частично тези отрицателни енергии, които е набрала душата при извършването на лошите постъпки (в минал или сегашен живот). – Това е възможно за настоящият живот. А ако кармата се простира от минал живот и ние не помним какво сме извършили, как ще бъде в този случай? – Ако кармата е свързана с минал живот, то това вече е програма и на човек му се налага да преживее всичко съгласно кармата и няма да има никакви облаги. Кармата от миналото си той може да отработи само чрез запрограмираните ситуации. – Как се развързват кармичните възли? – Кармичният възел е запрограмирана ситуация в дадения момент от време, получена по пътя на съединяване на няколко кармични линии за един отрязък време и място. Развързването на възела става от самия човек или Същност при преминаването през дадената точка в отрязъка от време. – При един от контактите беше казано,че някои души се разкодират, а при пострадалите от тях лица се снема кармата за един до три живота. Тоест, получава се, че ако убиец е убил някого, то него ще разкодират а от жертвата ще свалят кармата за един до три живота.

253

– Това се случва в редки случаи. – По каква причина се сваля кармата от жертвата? – Всичко пак опира до качеството на енергията. В момент на неочаквана гибел и силни преживявания за сметка на силните емоции, става наработване на такива качествени енергии, които душата би трябвало да наработи в хода на изпълнението на кармата си в следващият живот, тоест тя набира в матрицата си тези видове енергии, които са запланувани за наработване в бъдеще. Но в процеса на смъртта, жертвата вече е произвела това, което тя е била длъжна да произведе през следващият един или даже три живота, затова кармата се снема от нея. Ако подобни натрупвания няма и клетките на матрицата остават незапълнени, то не може и да става дума за някакво снемане на карма.Тоест в резултат от случилата се трагична ситуация, трябва да настъпи много силно изхвърляне на енергия, като душата обикновено изпитва при това много силен стрес. Изхвърлената при стреса и умирането енергия може да бъде многокачествена и при това се произвежда в пълен обем. – А убиеца го разкодират и кармичната му връзка със жертварта изчезва? – След смъртта никой не остава свързан един с друг. – Случва ли се, жертвата и убиецът да се свързват в следващият живот? – Случва се, но не винаги, тъй като душите могат да се въплатят в различно време. Ако се свързват именно души, които са били свързани в миналото, то става взаимообмен. В миналото той го е убил а в следващ живот жертвата убива бившия си убиец. Те си разменят местата и в резултат на това и при двамата няма карма. – Следователно така може да се изчисти кармата? – Да, в отделни случаи. 7. Карма в бъдещето – При свързването на две епохи след двехилядната година хората от петата раса ще преминат в шестата раса. Кармата им ще се продължава ли или те ще започнат нови отношения?

254

– Кармата им остава и преминава по нататък, тъй като изведнаж някакви нови и свръхнови отношения между хората няма да има. След двехилядната година тези души, които не са се доразвили до нужното съвършенство, ще продължат своето прогресиране по нататък с нова програма и предишна карма, изнесена на новото ниво на развитие. – Ние чухме от приказките на някои хора, че към края на двехилядната година хората няма да имат карма. На какво се основават тези заявления? – Да, може да се каже и така, в зависимост от гледната точка към кармата. Ако се вземат душите, които ще бъдат изтрити от лицето на Земята, то карма при тях няма. Карма при душите подлежащи на унищожение отсъствува. Затова те сега вършат каквото си поискат и всичко минава безнаказано. А тези хора, на които те сега причиняват зло, кармата за следващият живот автоматично се сваля защото тя няма да бъде отработена от тези души които вършат това зло. Освен това, за тези които са пострадали от подлежащите на разкодиране души, кармата може да се свали за следващите две, три въплъщения. Това е свързано с протичането на някои енергетически процеси. Но сама по себе си кармата, като принцип на наказание и възпитание, остава и за хората от шестата раса. Втората причина, по която за душите може да няма карма е това, че част от тях ще премине към Дявола, при когото по неговите закони за развитие кармата отсъствува. Затова при тях също няма карма. И трето, за кармата може да се каже, че я няма ако говорим на енергетичен език. В този случай кармата се разглежда като физически процес и затова може да се каже, че карма няма, а има наработване от личността на определени типове енергии с нужното качество, изразяващи някакъв прогрес на развитие чрез ситуации, зададени по програма. – Някои души към двехилядната година не са успели да се повдигнат на по високо ниво. Ще се задържат ли те в своето развитие още за хиляда години. – Не, за хиляда години те няма да се задържат. Ние ще им на-

255

мерим място за по нататъшно усъвършенствуване и тяхното последователно развитие ще продължи. Но основно, всички, които са достойни ще преминат в шестата раса. – Къде ще се отправят душите на хората, които по карма не подхождат за създаване на нови отношения в шестата раса? – Тях ще ги отправят на много по ниски планети в светове, които съответствуват на тяхното ниво на развитие и карма. – Когато душите от Земята преминат на други планети, в други цивилизации, техните карми ще се продължат ли? – Да, абсолютно така е. – А няма ли такива случаи, при някои от тях при този преход кармата им да се ликвидира? – В Моя свят няма. Ликвидира се само при Дявола. – Ако ще се съставя програма без свободата на избор, ще има ли тогава карма за душата? – Не, свободата на избор остава и в шестата раса. Ако тя отсъствуваше, то човек би се превърнал в робот. – А как е при Дявола? При него няма свобода на избора. – В Неговия свят развитието става при съвършенно други качествени енергии и там е съвсем друго нивото на съзнателност и интелект, тоест на по високото ниво, душата излиза извън предела на роботизацията. Роботи може да има само всред хората. И тук действително, тези хора които работят от отрицателната Система без свобода на избора, се превръщат в роботи, тъй като много от тях не осъзнават и не разбират защо вършат едни или други постъпки. Те просто вършат всичко, което им е възложено по програма и никаква борба, противоречие или измъчване в душата си не изпитват. А това вече са роботи. *** Правейки равносметка относно главата за кармата, да се спрем на един важен моент. Къде е разликата между действието на закона за причинно-следствената връзка при Бога и при Дявола?

256

Ако Бог при създаването на човешките програми изхожда от наработването на енергия по определен план за развитие на душите, то и Дявола изхожда от същите позиции. И в Неговата Система отрицателната личност наработва енергии по програма, и в Неговата Система също има определена схема или план за развитие на личността. В това има пълна аналогия. Но Бог казва, че при него има карма. Дявола утвърждава, че при него няма карма а програма. Ако се излиза от тези позиции, които изтъкнахме по нагоре, може да се каже, че няма карма нито при единия, нито при другия а има само едно енергетично развитие на душата. Разликата се състои тук в някои тънкости, които може да не се забележат и да се представят като едно и също. Тънкостите се заключават в следното. Първо, тези програми, които идват от Бога, предоставят няколко варианта за избор на човека и затова имат в своя строеж многоклонова схема. А в програмите на Дявола отсъствува свободата на избор и затова програмата има едноклонова схема. Бог дава на човека в хода на неговото развитие отстъпка. Ако на душата и е особено трудно да изпълни основната задача в този живот, то и се разрешава да премине от основният вариант на програмата на един от второстепенните подварианти, с много по-лесни за изпълнение ситуации, където ще бъдат употребени по малко сили и човек ще страда по малко. Душата не е готова да изпълни поставената и задача и и се разрешава да почака, да направи крачка назад в развитието си. Но, заобикаляйки някаква сложна ситуация за сметка на възможността за избор в програмата, по нататък в края на живота душата може да възмъжее за сметка на преминаването и през много по слаби ситуации. И вече в следващото си въплъщение тя ще бъде готова да премине през тази сложна ситуация, пред която е отстъпила в миналото. Затова може да се каже, че давайки възможност на човека за избор, Бог проявява милосърдие и велико търпение във възпита-

257

нието на душата. Той не притиска, не заставя а меко направлява, водейки душата към възмъжаване и постепенно нарастване на нейният мощностен потенциал. При Дявола програмите са винаги твърди, строги и на индивида дали му се ще или не, дали му харесва или не, той е длъжен да изпълнява всичко това, което е съставено по програма. Желанието на личността и нейният стремеж да се развива в едно или друго направление не се зачита. От душата правят това, което е нужно за неговата Система. И както казва самият Дявол, за неизпълнение на това, което е заложено по програмата, има само смърт. Затова даже може да се каже, че Неговите програми са свръхтвърди, свръхжестоки, макар, Дявола също да разглежда, какви енергии личността вече е наработила в миналия живот и какви трябва да се наработят в следващият. При Бога програмите са по-хуманни, те вървят чрез осъзнаването на личността. На душата и се разрешава да греши в еднотипни ситуации дотогава, докато не осъзнае своите грешки и сама не дойде до правилното им решаване. Ето това е главното в целите на програмите на Бога, Той достига до появяването в личността на висока Съзнателност. При Дявола развитието върви чрез насилие, заповед, която е невъзможно да не се изпълни. Програмите на Дявола изработват автоматизъм в работата на подчинените. И още една особеност, с която се различават програмите на Единият от Другият, и се състои в това, че качеството на енергетиката, с която се запълват клетките на матрицата на душата в положителната Йерархия на Бога и отрицателната Йерархия на Дявола са съвършено противоположни, тоест типовете енергия които се наработват от душите са антагонистични и не съвместими. Затова и личностите, участвуващи в еднакви ситуации при такива програми и наличието вече на съответствуващите енергии в душата, ще се държат по противоположен начин и там, където единият ще спасява, другият ще убива. Затова в техните програми ще се различават качествено ситуациите а целите към които ще се поведат личностите в сходни ситу-

258

ации, ще бъдат противоположни. Например при Бога целта е, чрез дадената ситуация да се изработи в човека благородство, жертвоготовност а при Дявола целта е да научи своя подопечен на пресметливост, безжалостност. Затова цялата програма на личността в Системата на Дявола ще бъде построена различно по качество, в сравнение с тази при Бога. С други цели, на други принципи, с други енергии, което води до запълване на матрицата на душата със съвършенно други по качество енергии. В резултат на това, едната личност ще бъде съзидателна а другата разрушителна. Изхождайки от казаното, сега да отделим четирите основни принципа по които се различават програмите в Системата за развитие при Бога и в Системата при Дявола. По този начин различието между техните програми се състои в следното: 1. В програмата при Бога, на душата и се дава СВОБОДА НА ИЗБОРА. При Дявола няма свобода на избора в програмите. 2. При Бога програмите са лоялни и много по меки. При Дявола програмите са твърди, даже жестоки. Заставят душата да се развива в това направление, което е нужно на Системата на Дявола. 3. Качеството на енергиите, наработвани от душата в програмите на Бога и на Дявола са право противоположни. 4. За сметка наличието на карма става забавяне в развитието на душите при Бога при движението им в еволюционния път, тъй като душата нееднократно се връща към неправилно разрешените ситуации. При Дявола за сметкка на твърдите програми и отсъствието на отработване на карма развитието на душата става ускорено. Иначе казано, при Бога душата се развива бавно и върви подълго към съвършенство. При Дявола душите се развиват ускорено и на определен етап изпреварват в усъвършенствуването си душите на Бога. Но посоките на тяхното движение са противоположни една на друга,едната към доброто другата към злото.

259

Обаче, подобно забавяне в развитието на душите при Бога съществува само до средата на Неговата Йерархия, а по нагоре започва такова ускоряване на прогреса, което много пъти превъзхожда по скорост развитието в Йерархията на Дявола.

260

Глава 6

Сън и съновидения 1. Въведение Дълго време сънят на човека оставаше тайна на Природата, едно удивително и загадъчно явление, недостъпно за разбиране. Дали са знаели нещо за съня древните хора и какво знае за него съвременният човек? Едва ли някой може правилно и най-вече достоверно да обясни това явление, освен самият Създател, или тези небесни конструктори, които са били съпричастни към процеса на неговите разработки. Учените и последните достижения на техниката откриха някои неща за това сложно състояние на човека.Но те не успяха да покажат нищо друго освен всевъзможните електроимпулси и биоелектрическата активност на мозъка в периода на съня, а така също измененията на химическите реакции на спящия. Не можаха да открият нищо повече освен това, което може да предаде физическото тяло. Но на човека се дават Свише само тези знания, които той е способен да разбере. И това е казано не като упрек или насмешка към деятелите на науката, а за да се осъзнае новия Велик ход на Времето, откриващ на човека възможността за разбиране на новите свръхзнания на бъдещата епоха. Трябва да се отбележат обаче, и тези положителни моменти, които е дала съвременната наука в изучаването на съновиденията. Тя е успяла да разкрие периодите на бавният и на бързият сън на човека и да открие парадокса, че когато човек спи, то неговият мозък дотолкова активно работи, че на моменти превишава активността си от деня. И този факт, толкова поразителен, е останал обаче зад границата на непознатото и необяснимото. Колкото повече изучават съня, толкова повече намират в него

261

непонятното и противоречивото. Човек винаги се е опитвал да търси разгадаването в самото физическо тяло, но много от тайните са изнесени извън неговите предели. Никой никога не се е опитвал да търси отговора не вътре в явленията а отвън. А тайната именно се е намирала далеко зад пределите на нашата материална обвивка, и изворите и са се скривали зад мъгливата далечина на Небесата. И само тези жители на Небето, които по някакъв начин са били свързани със създаването на човека, биха могли да осветлят някои аспекти на този процес. Казвам „някои“, защото Те никога не искат да разкриват тайната напълно от една страна, за да не превърнат човека в информационен паразит, поглъщащ готовите сведения и не размърдващ мозъка си в търсене на отговори. А от друга страна, за да се разкаже всичко подробно, за да се разкрият всичките замисли на Висшите, за да се разкрият процесите, механиката на действията и този енергиен кръговрат, който е задействуван за това, ще е необходимо прекалено много време. Информацията, която ни предоставиха, има за цел да даде ново направление на търсене и осмисляне същността на загадъчното явление, да изведе човека от безизходицата на материалистичните заблуждения, да го застави да мисли различно и на основата на новите данни, да разработи нови концепции, да проведе безчислено множество нови експерименти и да изведе науката от този застой, на който тя се намира в даденият момент от време. Темата започва чрез серия въпроси и отговори, затова диалоговата форма, макар че не дава пълна теоритическа обосновка на всичките интересуващи ни процеси,позволява да се замислим за казаното, и да продължим търсенето в указаното направление, позволява да се търсят доказателствата, и да се разберат по-дълбоко изискванията на собствените ни Учители към нас самите. Ще започнем разговора с главният въпрос, тревожещ мозъка на човека в продължение на много векове.

262

2. За какво е даден съня на човека – С каква цел една трета от живота си човек прекарва в сън? Защо толкова време се губи напразно? – Физическата обвивка на човек трябва да има почивка за възстановяване енергетичния баланс вътре в организма. Това е главното, което е заложено в основата на дадената конструкция на човека. И всичко останало произтича от тази първична потребност. – Защо не е направено така, че за нейното възстановяване да отива по-малко време, да допуснем час, два? – Това е свързано с много биохимични процеси протичащи в организма. Реакциите при всеки човек протичат с различни скорости, при едни по-бързо, при други по-бавно, затова, за възстановяването на нормалните активни функции на организма при различните хора се изисква и различно време. На едни са достатъчни два часа, на други осем. Но тъй като тук съня е свързан още с циклите на деня и ноща, то за основа на продължителността на съня е заложен осемчасов режим на съня. Освен, че организма си почива, по време на сън става зареждане на физическата обвивка с тази първична енергия, или „гориво“ за вас, на основата на което следващият ден целият организъм работи. – Енергията за тялото се изпраща от Определителя, тъй като той отговаря за енергообезпечаването на своя възпитаник. На всеки човек се дава определено количество енергия, съответствуващо на неговият капацитет и на предстоящата му за деня работа. Но обикновено енергията се дава за един ден. Такъв е режима на зареждането. Различните хора, в зависимост от своя енергопотенциал получават и различен обем енергия. Човек може при участието му в някаква ситуация от деня да преразходи тази енергия, която е била отделена през ноща и тогава се налага да бъде презареден и през деня. – Какво представлява зареждането през деня? Когато вие се изморите и седнете да отпочинете, то след някое време усещате прилив на сили. Това не е от вашият организъм,

263

който сам възстановява силите си, а е от Определителят ви, който ви изпраща енергия. – Нима физическото тяло няма някакви допълнителни запаси от енергия? – Няма никакви резерви във физическото тяло. И целият ви отдих с въстановяване на силите ви се свежда до допълнителното ви зареждане с енергия от Определителя. Ако организъма е стар или болен и има много изтичане на енергия през болните органи, той също се налага да бъде допълнително зареден през деня. Но обикновено Определителя знае какви ситуации по програма очакват човека през живота му и какво количество енергия е нужно да се отдели за тях. За едни ситуации Той отделя повече енергия, за други по-малко. Понякога се получава преразход на енергия за сметка на силни емоции, съпровождащи едни или други ситуации, и тогава човек изпитва силна умора и неговият организъм изисква почивка а следователно и зареждане, защото почивката и зареждането са едно и също нещо. Защо не са достатъчни час или два за възстановяване на организма? Защото влияние оказват още редица фактори. Към един от тях се отнася защитната функция на съня. Нощно време, с цел безопасност, активноста на човек трябва да бъде понижена. Друг фактор е икономически. Човек спи с цел икономия на грубата физическа енергия, която се харчи за неговите действия и която се намира в склада на Определителя. Тъй като нейният обем е ограничен, а дейният субект я изразходва повече отколкото спящият. – Влияят ли сънищата на зареждането на тялото на човека? – Не. Съновиденията не участват в този процес. В сънищата той получава енергия с друго качество, различна от тази, която се използува за зареждане на тялото. И тази енергия се използува за неговото духовно усъвършенствуване, тоест трябва да се разграничават двата основни типа енергия, които човек получава в периода на съня. Един вид много по-груб за нуждите на физическото тяло и втори, много по „фин“ за душата, за нейната работа, която

264

се извършва на сън, тъй като, за да може душата да действува в съновиденията, тя също трябва да има някакъв запас от характерната за нея енергия. – Тези хора, които не сънуват, зареждането при тях по същият начин ли става? – Да, няма никаква разлика. – Има хора, които изобщо не спят. Как става зареждането им с енергия? – Тези хора ги считат за болни, макар че това не е така, защото това е експеримент на Йерархическите Системи. Зареждането при тях става бодърствувайки, както при всеки обикновен човек при почивка. За това на тях е нужно само да се отпуснат или просто да вземат поза за почивка. В тяхното „финно“ устройство, има някои различия позволяващи им да приемат в периода на отпускане поголям обем енергия, отколкото обикновения човек. – Някои хора отнемат време от съня си за работа. Не нанасят ли те ущърб на физическото си здраве? – Да, разбира се, трябва да се спи съобразно нуждите на организма и за това да се следи за своите усещания. Ако много ви се спи, трябва да се спи по всяко време, даже сутринта. Но в никакъв случай не прогонвайте съня, който служи като сигнал за това, че именно в дадения момент на организма му трябва някаква вътрешна преорганизация и тя основно се извършва по време на сън. Защо примерно сутрин на човек му се спи? Има такива дни, когато той се събужда, но след няколко часа отново му се доспива. По често, това се случва на отслабналите или твърде емоционални хора поради неизправност в тяхната енергосистема, заради запушване на много от каналите с мръсна енергия, затова тази енергия, която е получил човек през нощта по време на сън, не може правилно да се разпредели из целия организъм. И Определителя, контролирайки зареждането, внася поправка в нейното равномерно разпределение по целия организъм чрез допълнителен сън. Той може сам да изпраща на човека импулси за сън или автоматично сработва регулатор, тоест когато след ноща енергията не се разпределя нормално по цялата енергоси-

265

стема, сработва този регулатор и се включва механизма за сънливост, появява се желание за сън. Във времето на дневният сън Определителя изкуствено поправя леко енергосистемата и преразпределението на енергията. Ако човек не спи, то Определителя все пак я регулира, но за Него това вече е по-сложно, тъй като когато организма не се намира в отпуснато състояние, то енергиите се движат по енергоканалите съгласно работата на органите и възникват много смущения. Зареждането на тялото през нощта става не само с един, а с различни видове енергия. Материалните видове енергия също се подразделят на подвидове, тоест биват различно качество и всеки орган работи, може да се каже със свое гориво, т.е. на всеки орган се подава свой вид груба енергия. Именно затова се сменят бързият сън с бавен. В периода на бавния сън става изключване на захранването от един орган и подготовка към зареждане на следващия орган или органи. Това се осъществява чрез центровете, наречени чакри. Едновременно с това, става отнемане на наработената от човека енергия. А по време на бързия сън става вече спускането на енергията. Но не веднага във физическото тяло, а отначало в астралното, а чрез него и в ефирната(етерна) обвивка и тогава във физическото тяло, тоест зареждането с енергия става в периода на бързия сън. Затова се наблюдава повишаване на кръвното налягане. Кръвта доставя хранителни вещества и нови порции енергия до всички клетки на организма. При презареждането на клетките се учестява пулса, дишането, усилва се обмяната на веществата. Целият организъм и особено неговия енергокомплекс се презарежда и работи в друг режим, различен от дневния. Хората, които ги будят в интервалите на бързия сън се чувствуват зле, тъй като се нарушава най-главното, тяхното енергообезпечаване. В периода на бавния сън, или на дълбокия сън, стават други процеси. В частност става разтоварване не мозъка от ненужната информация. Ако се отчете, че душата получава за своята дейност в периода на съня „финни“ видове енергии, то става понятно кол-

266

ко е сложен процеса на съня, какво огромно значение има той и за тялото и за душата, и какви грандиозни процеси протичат вътре в организма и зад неговите предели. Сънят не са мяркащи се безсмислени картини от живота на човека, а най-сложен механизъм за обезпечаване на физическото тяло и душата с необходимите видове енергии и с продължаване работата на душата във „финния“ свят. – Определителя захранва с енергия човека по време на сън. Защо ако не му се дава да спи пет дена, човек умира? Нали Определителя може да го захранва и през деня по време на отдих? – През деня няма такова разкритие на всички центрове, по вашему чакри, и каналите, които са свързани към тези центрове. Тоест, през ноща се налага да се захранва всеки център(чакра), и Определителя гледа, в кой център има повече енергия и в кой помалко и следователно този с по-малкото енергия трябва да се дозареди. Но да се дозареди не който и да е, а онзи, който съответствува на дадения център. Пълно разкриване на центровете става само тогава, когато човек спи и е максимално отпуснат. Такава е механиката на човека. През деня центровете частично се закриват и остават открити едва десет-двадесет процента от площа на тяхното пълно разкритие. – Когато се изпраща енергия от Определителя към човека, къде попада тя? – Попада в астралната обвивка, а от нея се предава по нататък. Зареждането с енергия става само чрез „финните“ обвивки. А те вече я преразпределят във физическото тяло. Всичко действува като единно цяло. Не е възможно да се зареди с енергия физическото тяло без „финните“ обвивки. Конкретно, центровете преразпределят енергията от „фините“ обвивки към материалната. – С помоща на какво Определителя изпраща енергията? – Чрез особенно техническо устройство. Те също разполагат с необходимата апаратура на „финния“ план.

267

3. Възпитание в съня – Не пречат ли големите загуби на време за духовното развитие на човека по време на сън? Ако той не спеше, то би могъл да използува това време за своето развитие? – Не, загубите не са големи. То е взаимосвързано. Душата по време на сън също се развива и живее обикновения живот. Човек не знае за това. Много хора са забелязали, че както човек живее през деня, такива и сънища сънува. Това е свързано с продължение на усъвършенствуването на личността в периода на съня чрез съновидения. Случва се даже, че по време на сън повече се усъвършенствува, отколкото наяве. Той се развива за сметка на получената информация за други светове и за своят свят, за сметка на участието му в ситуации на съновидение, тъй като по време на сън тече също такъв живот, както и през деня, само че в малко непривична форма. Душата по време на сън може да премине през страдания или съблазни, да получи някаква радост или да изпита страх. Това за нея не е нищо друго освен опит, който се събира с опита от реалният живот. При това развитието на човек става скокообразно, ако се сравни с това развитие, което той получава денем. Тоест, постепенното натрупване на някакви знания или практически опит в съновиденията води при определен набор на количествени показатели до качествени характеристики на личността. В обикновеният живот човек често не е способен да реализира личните си желания, но на сън му се дава възможност да ги реализира и от това жизненото му ниво се повдига, тоест той се повдига в своето развитие. Но, разбира се, зависи какви желания реализира. Ако са ниски, то сънищата ще проявят в него негативните му страни, с които трябва да се бори и изкорени. Често през ноща се повтарят дневните ситуации, за да се закрепи успеха, който човек е имал в тези ситуации през деня, или да изяви други страни от поведението на човека на този фон. – Но как сам човек може да съди за своето поведение в съня

268

си, ако той се събужда и се отнася към съня си като към нещо нереално. – Отношението на човек към своя сън зависи от неговото Ниво на развитие. Именно нивото на разбиране при всички е различно. Някои не обръщат внимание на сънищата си а някои вярват и се опитват да си ги обяснят, да разберат нещо от видяното, да го съпоставят с нещо. – Може ли Определителя да провери качеството на постъпките на човека, по това как той се държи на сън? Да допуснем, че това той не върши в живота си, а на сън го върши. – Да, защото на сън, като правило личността не отговаря за своите постъпки, тоест контрола за поведението на физическото му тяло в мозъка му е изключен, контрол който плаши и не дава в живота да се извърши това, което му се иска, да направи някаква пакост или да прояви ниски желания. – Ако човек на сън постъпва лошо, а в живота не, не се ли оценява това, че душата му е ниска? – Да, защото на сън като правило, личността не отговаря за своите постъпки, защото контрола над физическото му тяло в мозъка е специално изключен, и в неговото поведение се появяват наклонности, намиращи се на подсъзнателно ниво, тоест вътрешните подбуди на неговата същност остават открити. Това е много важен фактор за възпитанието на душата. През деня тя се намира във физическото си тяло и е включена Волята като контрол над собствените действия и затова тя има комплекси, а на сън може да премине през същите ситуации при изключен контрол, и затова лесно се проявяват всичките недостатъци в характера на личността. Именно така се проверява качествената страна на постъпките, доколко те са искренни и правдиви по своята вътрешна същност. – Може ли да има карма за действията на човека на сън, когато да допуснем, че той убива някого? – Разбира се, че има наказание. Но отработването на кармата също се дава на сън. Всичко е идентично. – Каква карма ще го очаква в другото сънуване? – Него също ще го убият на сън или силно ще го осакатят. Но

269

той трябва да почувствува добре своето наказание. Ако не го почувствува, него още един път ще го убият на сън, тоест това ще се повтаря до тогава, докато той не прояви необходимата при такива случаи реакция. Въобще, такива ситуации на сън, душата трябва да чувствува много тънко, защото грубата физическа обвивка намалява иначе финните и възприятия, затова в съновиденията осъзнаването или разкаянието трябва да се пробуди по-бързо, отколкото в обикновения живот. 4. Информация, получавана в сънищата – Какво дава съня на човека за Космоса? – Той дава много, тоест дава определени видове енергия, които наработва материалното тяло. Тези енергии са предназначени не за човека а за Определителя, за Висшите Управленски структури и за егрегорите. Душата също, работейки с „финните“енергии, участвувайки в съновиденията, произвежда енергии, които постъпват в склада на Определителя и по Висше. – Съществува ли разлика в качествата на енергията, която човек произвежда през деня и през ноща по време на сън? – Не, като правило, енергиите, които се произвеждат от човека през дневните часове и през ноща по време на сън са еднотипни. – Но коя от тях е по чиста? – Не, чистотата е постоянна. – Какво дават сънищата на самия човек? – Сънищата преди всичко са информация. Тялото по време на сън получава енергетично зареждане, а душата чрез информацията работи с различни видове енергия. – Как човек използува информацията, изпращана в съня? – Всеки я използува по своему в зависимост от това как я разшифрова. Някой може изобщо да не обърне внимание, и в този случай душата губи възпитателните моменти, използувани в сънищата. Друг се опитва да ги анализира, да ги съпостави с нещо, да направи някакви изводи. Вашият Менделеев е открил на сън таблицата на химическите

270

елементи само за това, че е могъл да се възползува от информацията, предадена му на сън и да я обвърже с реалния живот. Това е важен момент, да умееш да съединиш реалното и това което изглежда нереално. Но сега ви е ясно, че тази информация му е изпратена от неговият Определител, но разбира се с разрешение Свише. Не всички знания може да се открият на хората. – Как става обработката на информацията на сън, по какви качества или признаци тя се сортира на нужна и ненужна? – В мисловния апарат на човека има блок-сортиране, който отхвърля ненужната информация, а нужната преобразува в енергия. В сортирането на информацията взема участие импулсното колело, или мозъчния център, намиращ се над главата на човека. През деня то се върти в една посока, а през ноща променя направлението си на въртене в обратна посока. Режима му на работа се променя. Безсънието при някои хора се обяснява с това, че импулсното колело не може да се спре и продължава да се върти в същата посока в която се е въртяло през деня. За да може човек да заспи е необходимо да го застави да се върти в обратна посока или просто да го спре. – Къде се записва нужната информация? – В блока за паметта на мозъка. Но това е временна памет, за един живот. Съществува още и памет за следващи животи. Тя вече се намира във „финните“ конструкции. – Ненужната информация изтрива ли се? – При хората тя, като че ли се забравя, защото в живота тя няма да му трябва, той не работи с нея. Това е пасивна информация, която за него няма значение. Тя съществува в него, образувайки ситуации и този фон, в който той действува в сънищата, но тази енергия вече я има в резервите на паметта му, затова тя повече не е нужна. Но, да допуснем, при прегледа на живота на човека тази информация изплува именно като този фон, на който се е проявила душата в действие, тоест това са били тези ситуации, в които душата е участвувала. В резултат на това, енергиите получени от проиграните ситуации, влизат в резервната памет, а тези енергии, които са служили като допълнение или тази работна среда, на чия-

271

то основа е получен дадения резултат, влизат в блока на пасивната памет, където се съхранява всичко това, през което е преминал човек, но което няма да му трябва в този живот. – Ненужната информация след това отхвърля ли се? Какво става с нея? – Ненужната информация се преработва от самия човек като някакъв преминал в миналото етап, като възприемане на енергията, намираща се в резервите на неговото минало и затова станала ненужна. Програмата ориентира личността към преработка на други видове енергия. – Каква информация се счита за нужна и се записва от импулсното колело в блока на паметта? – Това е тази информация, която човек в бъдеще може да използува за своите цели в дадения живот а също и в следващи животи. – При всеки човек тя индивидуална ли е? – Разбира се. Всеки човек трябва да наработи своя енергия, свои качества. – Къде постъпва енергията след преработката на нужната информация? – Тази енергия след преобразуването на информацията постъпва частично в блока на паметта и частично се разпределя по обвивките. – Как се формират съновиденията при сортирането на информацията като нужна и ненужна? – Човек „преглежда“ тези кадри, които са преминали през деня, ненужните кадри се отхвърлят а нужните остават. От това се объркват картините и се получават най-невероятни и непонятни сънища. Но тях човек най-често не си ги спомня. – Всеки ден ли се изхвърля ненужната информация? – Да, всеки ден, защото сортиране на информацията на нужна и ненужна става според преживяните от личността конкретни ситуации. Но сортирането не става всяка нощ, а през някакъв неголям период от време. – Как става сортирането на дневната информация при хората, които не спят?

272

– При тези хора импулсното колело се върти много бързо, сортирането става стремително и човек не го забелязва. – При болест на човека, смъртта се съпровожда с изхвърляне на голямо количество енергия. Но ако смъртта става по време на сън, тя съпътствува ли се от някакви изхвърляния на енергии или това не се случва? – Ако човек умира в съня си, смъртта се съпровожда от такива изблици на енергия, както и при смъртта в будно състояние. – Какво получава душата при смърт по време на сън? – Много по спокоен преход във „финния“ свят. 5. Формиране на сънищата – Сега да поговорим за формирането на сънищата и тяхната тематика. Ако сънищата са свързани с работата на импулсното колело, тоест те се получават при сортирането на информацията на нужна и ненужна, то следователно, сънищата не могат да се управляват по никой начин? – Сънищата, получени при сортиране на информацията, това е само един вариант за тези от тях, които са възможни при човека. Безпорядъчните, непоследователни картини в сънищата, разбира се, свидетелствуват за сортиране на информацията. Но съществуват и други разновидности на сънища, например сънища с възпитателен характер или сънища за проверка, сънища пътешествия, предсказващи сънища или други. Човек сам не може да управлява сънищата си. Неговите сънища се управляват от Определителя. И той може, според желанието на подопечният му човек, но пак заради някакви определени цели с възпитателен или друг характер, а не напразно, да му покаже сън на желана тема. Това би могло да бъде в случай, когато ученика трябва да се замисли за нещо или в нещо да повярва. – Но някои хора утвърждават, че са способни да създават сами съновидения по свое желание. – Тези хора се намират в добър контакт със своя Определител и не те създават сънищата си, а Той им изпраща това, което те же-

273

лаят. Друго не може да бъде. Но всичко това се дава за да може човек да се замисли защо така се получава и по какъв начин. Всичко трябва да способствува за развитието на мисленето в нужното направление. – Значи, абсолютно всички сънища се контролират от Определителя на човека? – Да, контролират се. Но Определителя не е задължен всичките да ги преглежда. За контрол се използува компютър от „финното“ ниво. Сънищата нали и те са програма. Всичките те вървят с програмата на човека. Няма нито един ненужен или безсъдържателен сън. – Значи, всичко това, което човек вижда на сън му се дава по програма? – Съществува основна програма, по която човек живее в реалноста. Програмите за сънищата се съставят според основната програма, тоест взема се основното направление, в което трябва да се възпитава душата. Ако целта на основната програма е да се изработят в човека качества на боец, то и на сън той постоянно ще се бие. Ако целта на програмата е да се развият творчески способности, то на сън човек ще твори, съчинявайки стихове, но такъв човек няма никога да воюва в своите сънища. При това в сънищата човек върви по твърда програма. По това се различават програмите на сънищата от тези в реалния живот, т.е. на сън човек следва твърдо дадените му ситуации и няма право да избира, а в обичайните ситуации му се дава това право. – Защо на сън не се дава свобода на избора? – Заради обезателното набиране на енергия, тоест по време на сън има твърда(неизменна) прогарма и обезателно изискване. Трябва и ти си длъжен да събереш това, което не ти достига. – На сън човек попада като че ли в отрицателен свят? – Да, „като че ли„..., но не там, защото изпълнява програма, която му е определена за сегашния момент. Тоест, той върви през цялото време според своята програма, на сън твърдо по нея, а на яве му се дава снизхождение. – Получава се, че всичко това което човек не е доработил в този свят, той трябва да го изработи на сън.

274

– Не всичко. Това, което е много необходимо, това и доработва. Това е нужно за проучване на някои недостатъци на душата. – Значи във виртуалния свят човешките недостатъци се виждат по ясно отколкото в нашия? – Недостатъците, това са недостигащите на душата типове енергия. Човек си ги добавя или в живота или на сън. – А от къде идват сънищата? – От компютъра на Определителя. Съдържанието на сънищата се формира в компютъра на Определителите съответствено с живота на човека, тъй като програмата за усъвършенствуване на душата в реалния живот се продължава и в сънищата. Но в сънищата програмата е в развитие, тоест тя не се планира предварително с раждането на човека а се програмира в хода на неговия живот за усилване на едни или други моменти. И в това се състои възпитателният и характер. Например, в живота си човек е отишъл не където трябва, и на сън се формират точно такива ситуации и повторно се проверява дали ще направи той грешката допусната през деня в реалния живот. Или може би обратното. През деня под влияние на окръжаващите го хора или личен страх той ще постъпи правилно, а на сън в състояние на освободеност при повторение на ситуацията ще се държи неправилно, тоест в неговото подсъзнание са заложени съвсем различни желания. Подобни сънища проверки помагат да се прояви истинността в човешкото поведение. – Сънищата се формират от Определителя според основната програма или непосредствено от дневните ситуации. Как става формирането на сънищата, когато те са свързани с усещанията или с някакви физиологични потребности на физическото тяло. Болка, жажда, усещане за студ, горещина. – Когато на тялото му е хладно и възниква опасност от преохлаждане, което би довело до заболяване на организма, или когато е много топло, което би довело до прегряване, тогава на човек може да му се присъни сняг или огън. Определителя оформя съответния сън. Контрола над тялото на човека се води постояно от компютър и в случай на необходимост го събуждат.

275

– Как върви процеса? Раздразнението на физическото тяло постъпва като сигнал в компютъра на Определителя и Той въз основа на него съставя картините на съня вероятно? – Малко е по-различно, макар че в този случай всичко е свързано с физиологията. На компютъра при Определителя в периода на сън, тялото на подопечния му е изцяло осветено, но не в материална форма а в числови изражения. На всяко нормално състояние на органите съответствуват определени числови значения а за всяко отклонение, други. И Определителя вижда в числовите характеристики какво става с тялото, какво му е нужно в дадения момент от време. На всяко състояние съответствуват показатели, температурен, топлинен режим, налягане, химически състав и т.н. Ако човек замръзне, физическата обвивка е преохладена, нужна е допълнителна топлина и това по съответния начин се осветява на компютъра. Затова в случай на необходимост Определителя изпраща сигнал и събужда човека, за да може той да вземе предохранителни марки за лична защита. Но подобен вариант се използува само в случай, че организъма е отслабен или подложен на някакви заболявания. Ако индивида има нормално здраве, способен е да издържа определени натоварвания и пренатоварване, то той може да работи и на собствен автоматичен режим. Всичко зависи от общото състояние на здравето. Много Определители предпочитат автоматичният режим на работа, когато организма сам сигнализира на подопечният им за възникналите нужди на тялото. Обаче връзката с компютъра остава постоянна. – Могат ли картините от съновиденията да се образуват без компютъра, просто да възникнат в мозъка сами от паметта? – Не. Те сами не могат да се появят. – Защо в съня става смяна на бавния с бързия сън, тоест, сменят се периодите когато човек вижда съня си или не го вижда? – Да, действително, не винаги вижда съня. Сънищата представляват малки програми, изискващи презареждане, както примерно при касетите, образно казано. Човек вижда сън в периода на бързия сън. Съня завършва или се прекъсва от Определителя, ако това е нужно, а в периода на бавния сън става отнемане на някак-

276

во количество енергия от преживените емоции. В този период става проверка на самочувствието на човека, проверява се как той се чувствува след конкретния сън, проверява се неговото психическо състояние, физическо здраве, тъй като сънищата също влияят на човешкото здраве. В тези периоди става презареждане на програмите за следващия сън. За да може един сън да смени друг, изисква се също, време на земния план и презареждане на компютъра. Обикновено за една нощ човек преглежда няколко сънища, но не всичките човек ги помни. – Събитията в обикновения живот са свързани с програмата на човека. Как събитията от съня са свързани с програмата на живота? И ако се знае житейската програма, то може ли да се прогнозират по нея сънищата? – Човек не може да знае програмата на живота си. Това не му е дадено. – Но нали сънищата вървят по програма? – За това трябва да се знае дневната програма. През деня, докато човек преживява своят ден, неговият Определител програмира сънищата му според програмата за деня чак до вечерта, докато той не си легне да спи. И когато човек е в леглото, се пускат вече формираните и програмирани сънища в нощната програма. – Но тогава, да вземем обратния вариант, може ли по сънищата да се съди за тази програма, по която се движи човск? – Да, ако човек е способен правилно да тълкува съновиденията. – Значи сънищата не се създават в човешкия мозък? – Не. Мозъка реагира на картините, които му се изпращат от компютъра и отговаря на зрителните дразнители с всевъзможни импулси, биотокове, които вече се фиксират чрез приборите на вашите учени. – Малко е неясно, как душата вижда картините от сънищата и в същото време участвува в тях. По какъв начин мозъка улавя тези картини, изпращани му чрез компютъра и в същото време човек действува в това което вижда? – Сънищата, това е твърде сложно за вашите възприятия със-

277

тояние, което ви е трудно за разбиране, макар и да живеете в това. Душата участвува в сънищата, като живее в друг свят. Това прилича на виртуалната реалност, макар и не е съвсем същото. Душата на човека попада в изкуствен свят създаден от Определителя и естествено, тя вижда тези създадени изкуствено картини, които и се изпращат чрез компютъра и в които тя живее. Картините не са плоски като във вашите филми, а обемни и по скоро те могат да се нарекат холографски, затова те повечето напомнят на виртуалната реалност. Може да се каже, че сънищата са обемна холограма. Холографските изображения позволяват на душата да живее и да действува в илюзорен свят така както в реалния. И естествено, че човешкият мозък не е способен да различи в сънищата настоящото от мнимото и реагира на всичко видяно като на истинско. – Каква е ролята тогава на импулсното колело? – То свързва „финната“ материя с вашата груба физическа материя, и чрез него става ретранслацията на изображенията, изпращани от „финният“ свят към приемника – материалния мозък на човека. Импулсното колело работи постоянно, но в различни режими. При един режим става периодично сортиране на информацията а при друг, чрез него се осъществява предаването на сънищата от компютъра в мозъка. Макар, разбира се, неговата работа да не се ограничава само с това, тъй като възможностите на мозъчният център са много по обширни. – Това, че импулсното колело отхвърля ненужната информация а отхвърлените картини човек възприема като хаотични съновидения, може ли подобна операция да се счита за съновидение? – Да, може и така да се счита. Ненужната информация човек ще възприема като хаотично създадено съновидение. – Но в дадения случай участвува ли Определителя? – Не, не участвува. Това става независимо от Него. Но ако в същото време, тоест в периода на очистване на съзнанието от ненужната информация е включен сън, който е нужен на индивида, то отхвърляните картини няма да се виждат. Получава се като притурка. Но съня който се изпраща от Определителя е първостепенен

278

и той като екран закрива отхвърляните картини. Човек вижда само това, което му изпраща Учителят му. – При различните хора импулсното колело работи различно. При едни се върти, при други не. От това качеството на сънищата различава ли се между тях? – Качеството на съня при всички е едно и също, но съдържанието е различно. – Ако импулсното колело не се върти, човек все пак вижда ли сънищата? – Да, вижда ги. Сънищата се приемат. – Но приемането от компютъра вероятно става по друг начин? – Не, само от импулсното колело. Въртенето влияе в периода на съня върху сортирането на информацията. – При слабомислещите, например алкохолиците, колелото не се върти, но става ли при тях сортиране на дневната информация в периода на съня? – Да, това се случва при всички, даже при животните, и за това се задава специална програма. – Колко сънища може да види човек за една нощ? – Това зависи от работата на Определителя. В течение на ноща той може да му покаже няколко различни сънища, но обикновено не повече от пет, макар и това да се случва рядко. Обикновеният човек има до две-три съновидения. И понеже времето във „финният“ свят, в който попада душата е негово, различно от реалното, то за душата продължителността на съновидението във времето престава да съществува. И събитията проиграни в ситуациите, които се случват за ден или за месец, могат да преминат за броени секунди за физическия човек, макар душата да ги възприема във „финния“ свят като продължителни събития. – Защо по време на съня душата не чувства как времето тече? – Тя чувствува, само че другото време, това, което е програмирано за конкретния сън. Усещанията на душата в сънищата са по различни. Но съня също има време, но свое. – В съня събитията следват ли се? – Да, те се развиват съгласно времето на съня.

279

– Но то някакси не се чувствува. – Защото на земния план душата е програмирана за възприемане на физическото време. Всичките и усещания се концентрират на нея, затова течението на времето във „финния“ свят остава незабелязано. Време има навсякъде, само, че то има различна продължителност и измеримост. – Как да се разбира тази алегория, която се предава от Определителя в сънищата? Има такива битови спомени, с които ни се струва, че Висшите с нищо не са свързани? – Свързани са. На вас ви се струва, че не са свързани. Не сте привикнали да разшифровате алегорията. Често сънувате едно и също, че закъснявате за училище. Какъв е смисъла на съня? Определителят ви, използувайки някакви ваши неприятни впечатления, в алегорична форма ви подсказва, че губите знанията си. Всичките тези знания, които получавате, не успявате здраво да закрепите в паметта си, да поставите в багажа си. Например, да вземете съд, който за една минута да запълните със зърно. Времето минава, а вие закъснявате да запълните определения обем. Така е и със знанията, щом сънувате училище. Следователно, в съня също закъснявате да придобиете някакви показатели и Свише ви подсказват. Въобще всичките сънища са свързани с човешкото развитие и дават определена информация, затова трябва да се стараем да си спомниме съня и обезателно той да се проанализира. Нещо да се вземе в предвид и да не се повтаря повече в живота, нещо което е обратно, да се изправи в нашата реалност. – Ако често сънуваш мръсотия и ти вървиш по нея, как може това да се изтълкува? – В зависимост от нивото на развитие на човека, едно и също нещо може да се тълкува различно. Ако нивото на човек е ниско, това означава, че в живота си той извършва постъпки, които го мърсят. Ако човека е на високо ниво, то може да се тълкува, че той е принуден да живее в мръсотия, защото наоколо целият живот е мръсотия накъдето и да погледнеш, и няма къде да се денеш. Той ненавижда тази мръсотия, но той трябва да се научи да не я забелязва, да не заостря вниманието си на нея, защото всичко минава.

280

Затова сънищата му се повтарят, за да изработи в себе си друга гледна точка върху някои неща. На Земята и около нея има много мръсотия и на някого му се налага с това да работи. Но, разбира се, всяка трактовка трябва да бъде индивидуална, близка до личността на човека. 6. Излизане на душата от тялото по време на сън – Може ли човешката душа да напуска физическото си тяло по време на сън? – Да, това се случва при отделни хора. Не всички души имат тази способност, а само някои. – Какво означава летенето на сън? Хората казват, че човек расте и това се отнася особено до децата? – Това означава, че душата на човек има способноста да лети, напускайки материалната си обвивка. – Излитайки, душата попада във физическия свят или в друг? – Тя се намира във „финния“ свят на Земята, но може да отлети на други планети и в паралелни светове. – Защо едни души имат възможността да летят а други не? Те по различно ли са устроени? – Да, при тези хора конструкцията е малко по различна. И още, отличителна особеност при тях в сравнение с други е това, че те се подчиняват на Висши Сили. (тоест, това е по висше Ниво от това на обикновените Определители)* – Може ли някой да плени душата по време на излизането и от тялото? – Не. Определителя следи за излетялата душа, знаейки в какъв свят тя е попаднала и какво я грози. – При излизането си от телата, различните души в различни светове ли попадат? – Обикновено това е един свят. За земните жители, може да се каже, че това е паралелен свят, макар че неземния тип душа може да лети и по далече, в тези светове, които въобще не се отнасят към вас. Неземните души или космическите, попаднали на Земя-

281

та за да минат някаква програма, могат да отлитат много далече поради много високата си енергетика*. И затова, по време на сън те отлитат понякога в такива отдалечени места, където земляните никога не попадат заради ниската си енергия. – С какво се отличава тогава съня на човек, чоято душа е отлетяла в другия свят, от съня на обикновения землянин? Може ли човек когато се събуди да разбере, че е бил в друг свят? – Интуицията винаги ще му подскаже, че той е бил на Земята. Но ще си спомни и ландшафта, неприсъщ на Земята, другия живот и множеството особености не свойствени на вашата планета. Обикновено, когато се изпраща душата в паралелните светове, то тя напуска материалната обвивка и вижда това, което се намира в чуждия свят. Ако човек пребивава винаги на Земята, то той участвува в холографските сънища сформирани от Определителя му на компютъра. В това е разликата. И при това, когато душата излита става като раздвояване в човека. Материалното тяло без душата остава живо и продължава да се намира в състояние на сън, на отдих, а душата в това време пребивава в друг свят и човек сънува, че участвува в неземни събития. – Когато душата излита от тялото, способен ли е Определителя да я управлява с подходящи сънища, нали душата е в друг свят? – Да, разбира се. Когато душата се намира в паралелен свят, Определителя обезателно я управлява със сън. Но в този случай се получава вече не сън а някоя неземна реалност, която човек лошо осъзнава. Определителят му е гид в паралелния свят и незримо направлява човека там където следва да отиде, за да получи конкретни впечатления и за да се извърши в душата необходимия за даденият момент процес. Затова именно в такива сънища човек слуша като зад кадър гласа на водещият го Учител, даващ му съвети или някакви напътствия. – А ако човек събуждайки се, веднага забрави че е бил в паралелен свят, каква е ползата от такъв сън? – Да, това се случва често. Но това, което забравя човек във физическо тяло, го помни душата. Тя натрупва необходимият и опит, укрепва някакви лични качества, усъвършенства се. Тялото

282

си почива през ноща а душата продължава да се труди ден и нощ. В това се крие нейното усъвършенствуване. 7. Хора, които не сънуват – Защо някои хора никога не виждат сънища? Вие казахте, че сънищата се формират от Определителя на неговият компютър? – На Земята има категория хора, на които сънищата не са им нужни, тоест преработката на дневната информация става без съновидение. – Нормално ли е това? – Да, напълно. – Що за особеност е това, те да не сънуват? – Това е друга конструкция на човека. Не е задължително всичко да бъде стандартно. При тези хора с достатъчно богат жизнен опит за формирането на душата им, памет за сегашните им сънища не е нужна. – Те имат по зрели души отколкото останалите хора, които виждат сънищата? – Не. Не зрели. При тях не сработва паметта за сънищата, защото сънищата се пропускат през такова „финно“ тяло, което не е свързано с паметта на човека, тоест в случая сънищата не преминават през блока на земната памет. Колкото „финното“ тялото е по-приближено до физическата обвивка, толкова неговата памет е по-тясно свързана с тялото, а колкото е по-отделено и по-близо до душата, толкова паметта на материалната обвивка, въз основа на която човек може да помни и да осъзнае сам своя сън е по-слаба. Затова може да се каже, че особеността в конструкцията на хората, които не сънуват се заключава в това, че при техните души е слаба връзката с материалната обвивка и тези сигнали и впечатления, които душата получава в сънищата, не достигат до блоковете на паметта на физическото тяло, за да могат след това да се появят в паметта. – Свързано ли е това по някакъв начин с високото развитие на душата или обратно, с ниското?

283

– Не, не е свързано. Конструкцията на строежа при такъв човек е разчетена за две паралелни програми, които не са свързани помежду си с памет. Едната програма преминава в съня, а другата в реалния живот. И това, което душата извършва на сън, този опит който тя придобива, тя трябва да изнесе на подсъзнателно ниво, тоест човек няма да помни съня си, но това, което душата е придобила в ситуациите, толкова здраво трябва да се фиксира в нейният характер, по точно във вътрешните и „финни“ конструкции, че човек не може да повтаря в обикновения живот някои грешки, които е извършил на сън. В това се заключава чистотата на експеримента. При такъв човек даже може да има еднакви ситуации на сън и на яве. И той, не помнейки резултата от деня, не трябва да повтаря тези грешки на сън. – Значи няма хора без сънища? – Не, всички виждат сънища. Разликата е само в това, че едни си ги спомнят а други, не. Но при всеки случай става натрупване на опит и знания от душата. 8. Пророчески сънища – Случва се, на човек да се присънят пророчески сънища, тоест тези събития, които той вижда на сън да се повторят и в реалния живот. Следователно тези сънища ги дава Определителя? – Да, пророческите сънища се оформят от Определителя на неговият компютър, когато трябва да се съобщи на подопечният му за бъдещи събития или да го подготви за далечното бъдеще, или да го предупреди за възможни неприятности. – Може ли Определителя да използува някакви символи за подсказване на човека? – Да, безусловно. Определителя често използува при формиране на сънищата такива символи, на които ученикът му ще концентрира вниманието си и ще свърже с тях някакви смислови понятия, ситуации. Например, ако изображението на гъба, човек си обяснява като начало на заболяване, то Определителя формира картина, в която ученика събира или яде гъби, сигнализирайки му

284

за приближаване или начало на някакво заболяване. Ако човек не вярва в подобен знак, то Определителя използува други алегории, които са му най-добре понятни. – Защо не всички хора виждат пророчески сънища? Или не всеки Определител е способен чрез някакви символични образи да предаде желаното съобщение? – Не. Всички Определители умеят да формират вещаещи сънища. Но не на всички хора са им необходими. Има различни хора. На един е нужно да види това, което го очаква в бъдеще, другиму не. На някои хора Определителя много често им изпраща пророчески сънища, когато забележи че ученика му се интересува от информацията предавана в сънищата и се старае всеки път да я анализира, виждайки аналогична ситуация в живота. Съпоставяйки всичко това, човек се развива. Затова Определителя се старае да му дава различни пророчески сънища, за да способствува в неговото развитие и да укрепи вярата в това, че съществува нещо необяснимо и непонятно за самия човек. – Какво изразяват повтарящите се сънища? – Повтарящите се сънища в основата си се отнасят към категорията на пророческите сънища. Обикновено, те се дават много по рано от предстоящото събитие. Но интуитивно, човек веднага чувствува особеността на дадения сън, опитва се да разбере, какво той изразява и какви събития ще последват след това. Но тъй като тези събития са разтеглени във времето, то обикновено човек забравя за своя сън. И тогава Определителя му дава според приближаването на събитията още един или два подобни сънища, след което човек вижда, че отразеното в съня се е реализирало в живота. Във времето това може да е разтеглено за десет-двадесет години. По такъв начин се укрепва вярата в човека за съществуването на свръхестественото, в наличието на Висшето, и той започва да се интересува не толкова от физическите знания, но и от езотеричните, от мистичните знания или с една дума търси разгадаването им зад границите на видимият свят. Това е много важно за мислещият човек. Той излиза от задъненият път, където чистият материализъм е вкарал интелекта. Младите, незрели в еволю-

285

ционно отношение души обикновено винаги са ярки материалисти, вярват само на това, което могат да пипнат. По-зрелите души, благодарение на своя богат опит в реинкарнациите, започват вече да разбират, че освен видимото има и невидимо. И най-зрелите, получавайки някакви факти или нова информация, веднага виждат в нея това, което се намира зад границата на възприятията на другите. – Повтарящите се сънища имат ли още някакво значение? – В някои от тях се доработва някоя черта от характера или Учителя желае да доведе до съзнанието на ученика някаква истина, непонятна му при първоначалното преглеждане на съня. – Как човек може да различи пророческия сън от обикновения, делничния? – Само по интуиция. Душата, особено ако тя е достатъчно развита, трябва да почувствува значимостта на полученото съновидение в сравнение с другите сънища. Но трябва да се каже, че празни сънища няма, тъй като всичките те представляват тази среда, в която работи и се усъвършенствува душата. – Ако на човек му се присънват често стихийни бедствия, наводнения, пожари, каквито през живота си никога не е виждал, за какво говорят тези сънища? – Това означава, че човек преминава втора проограма в съня си. Да допуснем, че през живота му не трябва той да преминава през страшни катастрофални събития, за да не получи осакатявания и да запази физическото си тяло здраво, затова той преминава през тези събития на сън. Това е аналогично на това, как човек опознава живота в други страни гледайки филми. Придобива се опит, тъй като душата съобразно нейният характер реагира на видяното. Бои ли се или обратно, проявява ли хладнокръвие и спокойствие. Тя се учи да не се губи в период на картастрофи, а да действува и да предприема нещо разумно. А в реалния живот, когато се случи нещо подобно, човек дотолкова се обърква и се паникъосва, че не е способен да предприеме някакви разумни решения даже за собственото си спасение. Ако душата вече е имала някакъв опит, срещайки се с катастрофални явления на сън, то тя

286

придобива такъв опит и навици, които и помагат добре да се ориентира в критичните ситуации на реалния и живот и намира правилните решения за своето и на другите спасение. Така, че опита придобит от душата в сънищата, също има голямо значение при формирането характера на човека. По такъв начин, ако човек често попада в катастрофи, аварии, това означава, че опазват физическото му тяло, за да не пострада. И той може да живее два живота съвършенно различни, наяве и на сън. 9. Сънища от миналото. Цветни сънища – Има ли в сънищата картини от минал живот? – Да, има и то твърде често. – С каква цел се показва миналото на човека? – Проверява се съответствието на човека по някои определени параметри в сегашния живот и в миналия му живот, сравняват се, за да се види доколко той е израснал в развитието си. – Може ли да се различат сънищата от минал живот от сънищата в настоящата реалност? – Това не е дадено на всички хора. Някои могат, някои не. Всичко зависи доколко човек е наблюдателен, от неговите аналитични способности във връзка с видяното. Но на някои хора не им се показва минал живот, така че трябва и това да се отчита. – С какви органи човек вижда сънищата, щом като физическите му очи принадлежат на материалното тяло, а душата например е излетяла? – Може да се каже, със зрението на душата. Всичките обвивки имат свое зрение, техните конструкции са добре разработени. – Защо едни хора сънуват цветни сънища, а други черно-бели? От какво зависи цветноста на съня? Определителя ли показва черно-бели изображения и на тези хора не достига нещо в конструкцията на телата им? – Не, няма никакви пропуски в конструкциите. И Определителите могат, разбира се, да дадат цветност, но основно тук има други неща. Вашата медицина правилно е отличила два типа хора.

287

Едните имат технически строеж на натурата, тоест нулева функция на творчество или ниско ниво на развитие. Втория тип, това са творческите личности, които сънуват цветни сънища. Хората с технически строеж имат чисто математически способности, прекрасно владеят изчисленията,и за това на тях не им е нужна цветност. Нискоразвитите хора са дотолкова примитивни в своето развитие, че творчеството им е несвойствено, затова и сънищата им са черно-бели. Има разбира се и смесени типове, но те са рядко. – Има ли на Земята същества, които никога не спят? – Не, всички физически същества спят по един или друг начин. Това го изисква техният организъм. Няма такива, които изобщо да не спят. Ако човек намира такива животни, то е само поради това, че той не ги е изучил достатъчно. – Има ли материални същества на други планети, които минават без сън? – Да, на някои планети съществата не спят, но като правило живота им се намалява с 1/3. – Но как е решен при тях въпроса с преработването на енергията и възстановяването на силите? – За вашето физическо тяло се отделя енергия с една мощност. На тях също се отделя енергия, но с друга свойствена за тях мощност. Но се получава равностойно, ако се разгледа целият им жиивот. Равностойно в този смисъл, че без да спи съществото живее по-малко с една трета или с друга величина, отколкото вие имайки сънища. Мощността ще ви бъде дадена еднакво и на тях и на вас. Например, човек който сънува ще живее 42 години, една трета от които той прекарва в сън а това са четиринадесет години. А съществото, което не сънува ще живее 28 години. И вашите животи ще са равнозначни. Що се отнася до конструкцията на телата им и способа за зареждането им, то вече има разлика. – Спят ли съществата във „финните“ светове? – Зависи в кои. На „финните“ обвивки не им е нужен отдих както при физическите тела и съществата започвайки от нивото на Определителите, никога не спят. Те работят.

288

10. Летаргичен сън – Какво представлява летаргичния сън, когато човек може да спи няколко месеца и даже години да не се буди. – Летаргичния сън настъпва, когато душата пребивава в друг свят. Тя излита от тялото, но връзката и с него остава и затова зареждането с енергия от „финните“ обвивки на душата продължава. Затова, тялото което спи не загива. – Летаргичният сън програма ли е или остъпление от програмата? – Не, такава е програмата на човека. – С каква цел му се дава подобна програма? – Причината се крие в силната впечатлителност на душата. Човек не може да издържа жизнените ситуации заради своите емоции, които могат да го доведат до смърт. Затова му се пренасят ситуации в друг свят, където той ги преминава без значителна вреда за своя живот. Главното е, че даденият човек е задължен да изпълни своята програма до край и да наработи енергии от земен тип. – Но нали се случва, понякога по погрешка такива хора ги погребват, приемайки ги за умрели. – Да, има такива случаи, но това са вече грешки на хората.

289

Глава 7

Тайната за смърта на човека СМЪРТТА НА ЧОВЕКА Най-неприятното от земните явления за човека, това е смъртта. Тя винаги се е явявала за него като мрачна граница на неизбежността, зад която се крие, както считат материалистите найстрашното, небитието. Човек винаги се е страхувал да изчезне като личност от този свят и повече никога да не се появи. Живота на всеки един от нас в сравнение с вечността на Вселената е само един кратък миг. Образно казано, Вселената не успява да мигне, и човешкият живот вече е завършил, и за краткия миг човек успява да осъществи само три основни пункта, да се роди, да живее и да умре. В сравнение с вечността на мирозданието такава продължителност на човешкото битие може да ни изглежда като насмешка от страна на Създателя. И само знанието за целта на появяването на човека на Земята, на неговата душа, позволяват на нашето съзнание да прекрачи зад границата на обречеността с надеждата за вечността. Само Висшите Знания позволяват на човека да отвори очи към новите етапи на своето развитие и да му покажат краткия живот, като звено на необходимата връзка, във веригата на безкрайната еволюция на душата. И само Висшите Знания позволяват да се гледа на смъртта не като неизбежният край на всекиго, а като начало на ново съществувание в други, невидими светове. Учителите на човечеството казват, че в Космоса няма смърт. Смъртта, това е необходимия преход от единия в другия свят, от старото състояние в ново. Знанията, свързани с процеса на смъртта, на определен етап от развитието на човечеството оставаха скрити, изключително заради възпитателни съображения от стра-

290

на на Учителите ни. Човек, считайки, че живее само един път, ако това е порочна личност, винаги ще се стреми заради това да прояви максимум егоизъм, да получи максимални блага за себе си. Положителната личност, даже пред лицето на смъртта винаги ще проявява най-добрите страни от своя характер. Така, че страха пред смъртта прави едните още по-лоши и подли, а другите, подобри и благородни. Освен това, смъртта за човека се явява огромен стимул в борбата за живот, за оцеляване, както при положителните, така и при отрицателните личности, изработвайки в тях сила на волята и стремеж за преодоляване на трудностите. Затова може да се каже, че смъртта е велик Учител. Тя е научила човека да протегне на другите ръка за помощ, да съчувствува и да има състрадание, да мисли логически и да предвиди последствията. Самата медицина и някои от отраслите на науката са се появили благодарение на желанието за противодействие на смъртта. Докторите по медицина и философите са се опитвали да разберат същността на смъртта и да проследят процесите на угасването на човешкия организъм. Но човешките впечатления винаги носят искривяване в познанието на всяко изследване. Затова, впечатленията на хората изпаднали в клинична смърт, макар и да допринасят в изясняването на някои особености на този процес, не са в състояние да го обяснят напълно. Обаче, сега вече не е тайна за много хора, че смъртта не е спирането на сърцето, което води след себе си до началото на разпада на целия организъм, а преди всичко, това е напускането от душата на физическото и тяло и скъсването на „фината“ връзка помежду им. Материалистите, които са жадували потвърждаването на подобни факти, вече са ги получени с помоща на съвременната техника, способна да зафиксира „финните“ излъчвания на човешкото тяло. Американските учени, медиците, със съгласието на своите пациенти са извършвали измерване на теглото в момента на смъртта

291

им. Благодарение на свръхчувствителната апаратура са установили, че физическото тяло става с 4 до 6 грама по-леко след смъртта на човека. Тоест, те са измерили отделящата се от физическото тяло субстанция, наричана от нас душа, и са определили, че в момента на отделянето, теглото и е между 4 и 6 грама. Експериментално е зафиксирано от приборите мощно излъчване на енергия, съпровождащо леталния изход. Така, че експериментаторите напълно доказаха излитането на душата от тялото. Многобройните изследвания на такива доктори по медицина като С. Моуди, Елизабет Кюблер-Рос, които са били множество часове до постелята на умиращите, са показали много общи неща в преживяванията на хората, изпаднали в състояние на клинична смърт и върнали се отново в живота. Тяхният неуморен труд е доказал, че със спирането на сърцето и прекратяване на дишането не винаги настъпва смърт, а със смъртта не винаги изчезва човешкото „Аз“ като индивидуална, неповторима личност. 1. Какво е това смърт – Така, че какво е това смърт? Защо е дадена на човека и възможно ли е някога да се избави той от нея? – Смъртта на човека, това е края на неговата програма, изпълнението в нея на последната събитийна точка, свързана с прехода на душата от грубия материален свят във „финният“. Иначе казано, това е преход на душата от грубия материален свят в енергетичният. Такова явление като смърт е въведено само в ниските физически светове. Във високите планове на съществуване, смъртта като поетапен преход от едно Ниво на друго отсъствува. И трансформацията на душата от едно състояние в друго, обикновено в по-високо, става по естествен начин при набирането от душата на определени енергии, съответствуващи по качество на следващото висшестоящо Ниво на развитие. За човешката душа на земния план е предопределен пътя отдолу-нагоре чрез серия от животи а следователно и смърти.

292

– Защо човек се развива през кратки интервали на битието и множество смърти, а не да допуснем, чрез един живот с продължителност хиляда години и една смърт? – Поетапният път на развитие чрез множество инкарнации е свързан с необходимостта от контрол при развитието на душата, тоест, след края на всеки живот се изисква преглед на резултатите от нейното усъвършенствуване. На основата на получените резултати от вече преминалият живот, се съставя нова програма за следващо въплъщение. Един дълъг живот винаги ще отведе младата неопитна душа не на този път на развитие, който е необходим. Именно с цел достигане на най-доброто качество при придвижването и напред, е било предопределено на човешката душа да преминава през кратки интервали на развитие а именно през живот и смърт, свързани наедно за няколко десетилетия битие. – Как става прехода на по-високо Ниво на съществуване при Определителите, пак ли чрез смърт и ново раждане? – При тях това става като повишение в длъжност. При тях няма смърт. Те са вечни. – До нас достигнаха легенди, че някога на Земята живяли безссмъртни хора. Възможно ли е безсмъртното съществуване на човека? – Не, такова нещо за физическите обвивки никога не е било. Хората винаги интерпретират всичко неправилно. Ако са безсмъртни, значи са без тела. Легендите са разказввали за безсмъртието на душата във „финно“ тяло, а хората по собствено подобие са ги облекли във физически форми. – Существуват ли някъде в Космоса планети с безсмъртно население във физически обвивки? – Не, всички физически обвивки са смъртни. Материята е недълготрайна, по-точно недълготрайни са съединителните връзки. 2. Причини за смъртта – Нека да поговорим за причините на смъртта. Когато хората умират от старост, това е разбираемо, завършила е програмата им.

293

Но старците умират различно. Едни леко, други заболяват силно и дълго се мъчат. Защо е различна при тях смъртта? – Спокойно умират основно по две причини. Душите точно са изпълнили програмата си или са души, които ще бъдат разкодирани. Измъчват се пред смърта основно тези хора, които не са набрали в течение на живота си някакъв вид енергия. Затова и заболяването при тях е свързано със съответствуващия орган, изработващ нужния вид енергия. – Защо някои старци живеят много дълго, макар че те вече е са нужни никому и от тях няма никаква полза, а те все живеят и живеят? – Ако стареца живее в семейство, то в такъв случай той е необходим с цел, да се наработят в душите на роднините определени качества, по точно да се проявят. Например търпение или обратно, неприязън, уважение или ненавист. Ако стария човек живее уединено и дълго време, то се мъчи неговаата душа. И от самотата и от немощното тяло, и от много друго. По този начин продължава възпитанието на душата му. Старостта учи на много. – Ако умира дете, то по каква причина е? – Основно е наказание за родителите, за някакви минали кармични грехове. Самата душа на детето за много краткия си живот, също набира някакви недостигащи и енергии. Понякога за това е достатъчно само да се роди и веднага да умре. И раждането и смъртта се съпровождат с големи изблици на енергия. – Защо умират деца на 10-11 години и младежи на 20-24? За какво са нужни такива кратки животи? – Ако умира дете на 10 години, това означава, че в миналото той не е изпълнил програмата си и не е набрал количеството енергия, което човек произвежда в течение на десет години живот. Понякога тази енергия се добива и в по малки срокове, но с много по интензивна програма, тъй като някои програми са дотолкова наситени, че позволяват на човек да изработи същото количество енергия, но в много по-кратък срок. Затова всичко това, което детето е наработило за десет години сегашен живот, служи за допълнение към наработеното от него в минал живот. Така стоят нещата

294

и с младите хора на двадесет години. Техните недостигащи им от наработването в предишен живот енергии, представляват много по-голям обем, от липсващите енергиите на душите, които ви се изпращат в живота за десет години, затова на тях им се дава и по-голям срок за да отработят миналите си дългове. Когато такъв млад човек умира, то в Разпределителя два негови последни живота се групират в едно цяло, тоест се сумират. – Защо при тези души се появяват дългове? Това самоубийци ли са? – Може да са и такива. Но основно енергетичните дългове се появяват във връзка с неправилен начин на живот, когато човек не толкова не изпълнява жизнената си програма а търси само удоволствия. Той трябва да изработи по програма енергия с някакво качество, но той подавайки се на съблазните, мързел и безмислено прекарване на времето си, произвежда енергии с много по-ниско качество. Всяка работа и физическа и интелектуална, търсене, борба с трудностите или усъвършенствуване в творчеството, произвежда енергии с много по-високо качество, отколкото пасивното четене на белетристика, лежане на дивана, с една дума нищо не правене. Или да допуснем, по програма е дадено на човек възможност да развива музикалните си способности, а това означава да се придобие нотната грамотност, да се усвои музикалния инструмент, да се задълбочат познанията в музикалното изкуство. Младежа опитва да се учи, но това му изглежда трудно и той захвърляйки музикалното си образование се задоволява с това, че с удоволствие слуша чужда музика. Така се получават дълговете. Той е бил длъжен да работи сам и да се образова музикално, а той се е забавлявал с плодовете на чуждия труд. Всички способности, таланти, са дадени на човека и той е длъжен да ги развива, да ги доведе до съвършенство и тогава няма да има енергетични дългове. Разбира се, това касае не само способностите, но и всички човешки дейности, когато труда и усърдието, тоест развитието, се подменят с пасивното съзерцание и търсене на удоволствия.

295

– Изпитват ли след смъртта, тези млади хора, още не успели да натрупат грешки, някакви неприятни усещания? – Никакви неприятни усещания те не изпитват по сравнение с вашия живот на Земята. Най-неприятните неща се намират при вас на Земята. А при преминаването при Нас най-неприятното се появява само от лошите спомени за своя преминал живот. – Преди смъртта обикновено много хора дълго се мъчат, изживяват тежки болести. Това свързаано ли е с греховете на човека? – От греховете не зависи каква ще бъде смъртта, защото отработването на сегашните грехове се пренася на следващият живот. Вида на смъртта се програмира още преди раждането на човека и се обуславя от определени особености на предишния му живот. Човек може да легне и да не се събуди повече, така че мъченията не са задължителни. – Много алкохолици умират скоропостижно, без да се мъчат а добрите според нас хора, дълго време лежат парализирани. Струва ни се, че трябва да бъде обратно. – Има няколко причини защо алкохолиците умират лесно и бързо. Едно, че алкохолиците също са напълно различни. Има хора безполезни, празни а има умни и добри хора, станали алкохолици поради тежки обстоятелства. Празните души, които не са се стремяли към нищо в живота си освен към виното се унищожават, затова няма смисъл да се заставят да страдат. Допълнителните страдания вече нищо няма да им дадат. Затова тях бързо и без никакви усложнения ги прибират от вашия свят. Хората, които са имали някакви стремежи в живота, но след това са се отклонили от пътя и много страдат, виждайки своята безполезност, също могат да умрат скоропостижно, тъй като предшествуващите страдания са дали вече достатъчно енергия от това качество. Ако се говори за хубавите хора, които се мъчат преди смъртта, то те страдат за да дадат в много по-чист вид някаква енергия, недоработена от тях в живота им в не големи количества. Вида на недостигащата енергия съответствува на конкретното заболяване, на чиято основа организъма допълнително ще произведе толкова енергия, колкото е нужно по програма.

296

Освен това, много болни се мъчат по-дълго за да тествуват своите роднини, за да се прояви истинското отношение към болния, тъй като, докато човек е здрав, към него има едно отношение а когато заболее е друго. Освен това, даже един и същи човек може да измени своето истинско отношение към болния ако болеста се продължи във времето. Отначало той се грижи за него с истинско съчувствие, след това или се уморява или му омръзва и той започва тайно да желае скорошната му смърт. Така, че болестите се дават често за проверка отношението към човека всред неговото обкръжение, а следователно, това способствува за проявата на ниските качества в характера на хората. – Може ли просто грешника, неалкохолик да умре леко? – Да допуснем, че неговата жена е много порядъчна и болеста на мъжа и може да и достави ненужно бреме, то тогава го прибират бързо. Тоест ако на жена му или на роднините му не са нужни допълнителни страдания, то тогава прибират грешника чрез някаква мигновена смърт, не свързана с болестта. – Напускането на душата от физическото тяло много ли е мъчително? – Не, самата смърт абсолютно не е страшна и е безболезнена. Хората бъркат мъченията от някои заболявания и самата смърт. Болестта носи болка и страдание, а смъртта е кратък миг на преход, който обратно на това, прекратява страданията на битието. Мигновената смърт в катастрофите въобще не се фиксира от съзнанието, макар, за тези, които наблюдават картината на аварията от страни, да изглежда ужасно. – Ако преди дадена смърт, на член от семейството се явяват сънища, че него самия го взема със себе си вече починал член от това семейство, кой дава тази информация? – Определителя на втория човек. При този индивид става препрограмиране и на сън се осъществява преработване на информацията за бъдещето, и човек вижда, че вече има нова програма с ориентация на смърт. – Винаги ли може да се вярва на подобни сънища? – Не. Понякога това може да бъде някакво предупреждение

297

или проверка реакцията на човека с известието за неговата смърт. – Може ли ясновидец по аурата на човека да определи, че той скоро ще умре? – Да, може, тъй като смъртта на човека е само миг на физическия план, но във „финния“ свят се извършва предварителна подготовка. Всеки миг стават толкова катастрофи, но и те предварително се планират и винаги точно се пресмятат. Затова и човека го подготвят предварително за смъртта му, а признаците за това увисват над него за няколко минути преди да стане самата смърт. – Защо за тези, които са близо до смъртта, аурата им изчезва или над главата им се появява тъмен канал? – Определителя подготвя „финните“ структури на човека към момента на смъртта и освобождава канала за изхода на душата. Ясновидеца възприема отсъствието на някои „финни“ структури като изчезване на аурата или тъмен стълб над главата. – Как Определителя осъществява тази подготовка? – Всичките данни за човека, включително за неговата физическа обвивка и за „финните“ обвивки също, се намират в компютъра на Определителя, затова подготовката се осъществява чрез компютъра. Отначало всичко се възпроизвежда на екрана, тоест в неговата база данни, а след това тези изменения се пренасят върху живата натура. – След смъртта душата как възприема реалноста, така неясно ли както в сън? – Не, след смъртта душата осъзнава себе си и обкръжаващият я свят ясно, единствено поради своята неподготвеност, не всяка душа е способна да разбере, какво е станало с нея. – Но някои хора, които са били изпаднали в състояние на клинична смърт, утвърждават, че нищо не са видели и чули. – Клиничната смърт не винаги означава истинска смърт, затова не при всички хора в този момент става излизане на душата от тялото. При тях просто се изключва съзнанието в този момент. Ако конструкцията на човек е такава, че и на сън той е способен да излиза от тялото си и при всяка значителна повреда на тялото, то такава душа е способна да излиза от тялото си и при клинична смърт.

298

Обикновенно това се случва при чувствителните натури. Излитайки, те могат да наблюдават тялото си от страни или да се повдигнат в много по високи сфери, осъзнавайки ставащото. – Неотдавна (пролетта на 1998 г.) в Иркутск се разби самолет. Загинаха добри пилоти. Хората ги оценяваха като прекрасни висококвалифицирани специалисти. А Вие кого прибрахте, най-добрите или ненужните за Земята. – Загинаха тези, които Ни бяха нужни. – Имате пред вид пилотите. А гражданското население, което загина. Самолета падна върху жилищни домове, а това са жертви? – Всичките те са Ни нужни. Всичко е запланирано. –Последните години самолетите падат често. Ние предполагаме, че някой специално ги изважда от строя, въздействувайки от „финния“ свят. Кой се занимава непосредствено с това? – Това са Наши Същности, плазмодии, които са действували съгласно даденото им задание. Естествено, за човешките очи те не са видни. – Те ли заглушиха наведнаж трите двигателя на самолета за да падне той над Иркутск? – Да. Самолета беше напълно изправен. Абсолютно. Същностите по време на полета изключиха двигателите му. Отрицателната Система ги е изключила така, че никакви ваши свръх експерти никога няма да определят причината за аварията. – Тези същности на „летящи чинии“ ли бяха? – За какво говорите вие! Това бяха същности от „финния“ план или от нашия Минус. Съществува Минусова Система, която се занимава с разчета на всички аварии. Тя сработи и в дадения случай, както трябва. Точноста на извършените действия е изключителна. Изчисленията се извършват от едни Същности а се изпълняват от други Същности. Хората от физическия свят не могат да възприемат техните действия и за това всичките катастрофи остават за тях загадки. – Колкото и да бъдат техническите работници подготвящи самолета, плазмоидите от Минусовата Система винаги ще го изведат от строя в нужното време и на нужното място, тъй като Ние владеем ситуацията, а не човека.

299

– При хората, които са били а самолета и са загинали над Иркутск, програмите им са дошли до края ли? – В дадения случай не към края си, макар обикновенно Ние да подбираме хора на стадий завършване на програмата. Но сега времето е друго, сега е краят на второто хилядолетие, смяна на епохите, а това говори за много неща. – Сега дори програмата на хората да не е изпълнена и наполовина и Вие ги прибирате? – Да. В болшенството от хората програмите не се довършват. Ние вземаме много от тях през този период преди заложения срок, защото става изместване на всички стари програми, тоест програмите на хората от петата цивилизация и започва развитието на новото време с въвеждането в живота на програмите на представителите на шестата цивилизация. – Но какво ще стане с незавършените програми? На тези хора ще им се наложи да ги доработват следващият живот или работата е друга? – За всеки човек въпроса ще се разрешава отделно. Отначало всичките взети души ще преминат през сортиране според наработените качества, а след това Ние ще решаваме, какво да правим с тях. Отличителна черта на времето е това, че се извършва преминаването на Земята от един етап на развитие на програмата на друг, и преминаване на човечеството от петата цивилизация в шестата. Затова, това което беше установено по-рано със закони, сега се нарушава. Много от душите в този момент се прибират завинаги, като неоправдали себе си. – Участвуващите през деветдесетте години в катастрофите в мините, това реакция на Земята ли е за неправилните действия на хората или нещо друго? – Не, това е работа на Минусовата Система. Земята може да прояви себе си само там, където стават войни или където хората извършват взривове в самата Земя, нанасяйки и вреди. Взривовете, агресивните избухвания в настроението на хората, на Нея не и се харесват, и тя може да им отговори чрез земетресения и други катастрофи.

300

– Когато човек умира от болест или загива мигновено при авария, съществува ли някаква разлика в изхвърлянето на енергията? – Болестите дават повече енергия от конкретен вид, тъй като са свързани със заболяването на органите, а авариите способствуват за отделянето на енергия от общ вид, характерен за дадения човек. Но ако в момента на аварията човек изпитва силен стрес, то стреса придава на душата голяма скорост за подема и нагоре. Стреса благоприятствува мигновеното и безболезнено излитане на душата от тялото. – Съществува ли сега някаква последователност при вземането на хората? – Разбира се. Последователността се определя пак от Минусовата Система. Съществуват определени норми, правила, по които става вземането на душите в обикновено време и в преходен период какъвто е сега. Това, което е недопустимо в обикновено време, става възможно в преходния етап. Сега при Нас твърде много Същности работят за вземането на душите. Да допуснем, че едни групи проверяват общите програми на хората и избират кого още да се вземе така, че да не се нарушат следващите връзки. Други корегират новите програми, обвързвайки ги със старите. Трети създават ситуации и аварии, водещи до смърт. Четвърти вече работят непосредствено с освободените души и т.н. Работа има твърде много. Но винаги се съблюдава последователноста, тъй като не е възможно от набелязаните хора да се вземат всичките наведнаж. – В Библията тази последователност е изразена точно с тръбният глас на Ангелите. „Първият Ангел затръби и направи град и огън..“, „Втория Ангел затръби и третата част от морето стана кръв...“, „Третия Ангел затръби и много от хората измряха от водите...“ и т.н. седем Ангела. След всеки тръбен глас следват събития, водещи след себе си съкръщаване на населението. Това не е нищо друго освен отразяване на програмите за развитие на петата цивилизация в стадия на завършване и преминаване на цивилизацията през последните контролни точки в програмата.

301

3. Процеса на смъртта – Как преминава самият процес на смъртта? – Когато човешката програма достигне завършващ етап, последната и точка изразява картината на смъртта на човека, определяща по какъв начин той трябва да умре. Ако човек умира в авария, в тази ситуация ще бъдат задействувани няколко Определители, разиграващи в момента на смъртта сцена като в куклен театър. Хората се довеждат до ситуация, която води до летален изход. Понякога, за да се стигне до авария е достатъчно за няколко секунди, по точно за част от секундата да се изключи съзнанието или вниманието му. Ако човек трябва да умре от болест, то ситуацията се проиграва на компютъра на Определителя му. Инфаркти, инсулти, това е дело на Определителите. Те нанасят с помощта на компютъра енергетичен удар в това място или орган, излизането от строя на когото би довело до смъртта на човека. Понякога просто изключват от човека захранващата енергия. – Вие казвахте, че смъртта се съпровожда с изблик на енергия. В момента на смъртта, цялата ли енергия излиза от физическото тяло на човека? – Не, не се освобождава цялата жизнена енергия. Остава (0,5%) нула пет процента от общата част, за да се осъществи разпада, да се разруши физическата обвивка. Не може тялото да остане такова, каквото е било през живота. Трябва обезателно да се разложи на съставните си елементи, от които отново ще започнат да се строят други тела. В това се състои кръговрата на грубите физически енергии. – Мощният изблик на енергия от тялото способствува именно за излитането на душата? – Да. Тя служи като стартова енергия за излитането на душата в момента на смъртта. – Какво представлява жизнената енергия на физическото тяло? Това ли е което произвеждат самите клетки? – Не, цялата енергия се дава Свише и само от Определителя. И за процеса на разпад също се дава от Него, тъй като даже и след

302

смъртта на човека Определителя продължава да управлява процесите в неговото тяло чрез своя компютър. Едва след пълния разпад на тялото, Той завършва своята работа. – Какво става през това време с душата? – След като душата отхвърли грубата обвивка, тя започва своя път на възход към Нас. Ритуалните дни след смърта, три, девет и четиридесет дни, това са степени на възход по земните слоеве. Те съответствуват по време, на отхвърлянето на „финните“ обвивки, които са били приближени до физическото тяло. След третия ден се отхвърля ефирната, след девет дена астралната, след четиридесет дни, менталната. Отхвърлят се всички временни обвивки, освен последните четири, които са приближени до душата. Тези обвивки, започвайки от каузалната, са постоянни и остават при душата за целия период на всичките и въплъщения на Земята. Когато душата достигне стотното Ниво на развитие, тоест последното за човека, тогава тя отхвърля и четвъртата, съединителна обвивка и надява други временни обвивки в зависимост от това, в какъв свят ще бъде насочена по нататък. – Когато душата пребивава във „финния“ свят, необходимо ли е да бъде зареждана с енергия? – Не, душата не се нуждае от зареждане. – Религиозните ритуали с четенето на молитви, помените които се извършват, дават ли енергия на току що умрелият? – В първия стадий на смъртта това влияе на душата, защото всичките и обвивки се намират при нея, нито една от обвивките не се е разпаднала и на тях им е необходима допълнителна енергия, за да се повдигне до съответният слой-филтър. Много хора през живота си губят своята енергия и не могат сами да се повдигнат след смъртта където трябва. Допълнителните енергии във вид на молитви, захранващи техните обвивки им помагат да се възнесат на нужното Ниво. Ако човек е погребан без молитви, то душата се повдига от специални Същности*, тези същите плазмодии, или особени механизми, действуват на принципа на магнита, привличащ душата към нужното място. Сега основно молитвите вече нямат това значение, по-рано имаха, но в последно време се

303

използуват механизми, улавящи и направляващи душите там където трябва. При Нас методите за вземане на душите и „финната“ техника, която се използува, също постоянно се усъвършенствуват. – Захранването на обвивките с енергията на молитвите е имало значение до какъв срок? – До четиридесет дни. Но от това имат нужда само земните души. По издигнатите в духовен план сами се издигат до нужното Ниво. За вас например, никакво зареждане не ви е необходимо (говори се за посланниците)*. Вие няма да видите даже своето погребение. Щом като умрете мигновенно ще се понесете от Земята. Вие няма да видите и своето тяло като другите. Високата енергия няма да ви позволи да се задържите на Земята даже за няколко секунди. Вие имате вече такава енергетика, че тя ще ви отнесе мълниеносно оттук. По енергетика вие вече не сте хора, а Същности. От тежките земни слоеве ще ви изстрелят като куршум от цевта. И на други екстрасенси и високодуховни хора зареждане във вид на молитви също не е необходимо. Какво могат да дадат нискоенергетичните хора на високоенергетичните? Затова ако човек е натрупал в резултат на някакви практики или духовна работа висока енергетика, то той е задължен да я съхрани до края на живота си. Това ще помогне за възхода на душата му. – От физическото си тяло душата излита за сметка на изхвърлянето на енергията. Какъв е механизма за излитането и от астралната обвивка? Също ли действува някаква стартова енергия? – Във „финният“ свят действува друг механизъм. Около Земята са разположени специални слоеве „финна“ материя. Всеки слой има определена плътност, съответствуващ на плътността на астралната, менталната и следващите обвивки, тоест е изпълнен с енергии съотетствуващи на дадения диапазон. Затова, когато душата се повдигне до указаните слоеве, то обвивките, които съответствуват на плътноста на достигнатия слой отпадат. Например да вземем астралната обвивка. Тя достига слоя, който съответствува на нейната плътност и се спира в него. Този слой не я пропуска по нагоре. Другите обвивки са по-леки от дадения слой и се повдигат по-нагоре. Следващият слой съответствува по плътност на мате-

304

рията на менталната обвивка и затова тя се задържа от него. Тя, понеже е тежка, по нагоре не може да се вдигне а всичко, което е по-леко прелита по-високо. И така нататък, така че три временни обвивки остават в тези слоеве до своя пълен разпад. – Слоевете филтри извършват очистване на хората, определят степента на развитие на душата и точно в тези слоеве тя доработва някакви ситуации ли? – Слоевете са многофункционални. 4. Разпределител (Сепаратор) В момента на смъртта на човека му се явяват различни видения. Обаче сюжетите им са подобни. Фактически всички виждат едно и също. Основно преобладават два сюжета. Срещат ги родствениците или те летят към светлината в края на тунела. В последно време някои личности се виждат отстрани, виждат напуснатото си тяло. В тези картини вече има прогрес на съзнанието на човека, което Висшите Учители все по-вече приближават към истината. Какво става с душата все по-далече и по-далече от момента на смъртта? Това ние се постарахме да изясним макар, че не на всичко получихме отговори веднага. *** – Къде попадат душите по нататък след като са преминали очистителните слоеве-филтри? – Душата попада в Разпределителя или Сепаратора. Това е огромно техническо устройство на „финния“план, създадено специално за Земята, за да улавя душите на хората след смъртта им. – Този Разпределител се намира около цялата ли Земя или в определено място над нея? – Разпределителя се намира в специално място, но допълнително към него около Земята е разположен единствен тунел, в който попада веднага душата, в каквото и място на Земята да

305

е излетяла. Душата лети в тунела и благодарение действието на определени механизми, се привлича към този отсек, който съответствува на нейната раса и ниво на развитие, тоест отначало душата попада в общия тунел а след това в своя си Разпределител чрез други по малки тунели. Именно затова, хората изпаднали в състояние на клинична смърт, разказват че са видяли коридори, макар впечатленията на всеки един да са различни. Един вижда една част от това огромно техническо устройство, друг вижда друго. Освен това, ще има значение и нивото на развитие на всеки човек, тъй като в зависимост от нивото си на развитие, всеки човек попада каточели на своята лавица. – Душите веднага ли попадат в Разпределителя или известно време се намират на Земята? – Те не се намират на Земята а в Разпределителя, в особени зали, напомнящи чакални. Но преди Съда на душите се разрешава да се спуснат по свое желание на Земята към местата, където те са живяли. „По свое желание, но пак с разрешението на Тези, които контролират чакалнята. Всичко става с разрешение Свише. – Случва ли се да забравят да вземат душата от Земята? – Не, това не се случва. Разберете, механизма за събиране на душите действува както магнита на желязото, затова обезателно душата се задържа от общия Разпределител. Но скоростите с които те летят са различни. Ако човек с алкохолизъм е загубил енергията си, то той лети много бавно и на него могат да му помогнат някои Същности. Ако душата е високоенергетична, то тя лети бързо. – С какво е свързано това, че някои души остават в нашия свят, като че затъват тук? – Да, има и такива души Тях ги оставят като наказание за някакви неправилни постъпки. Тежко е да бъдеш като загубен, да висиш между двата свята и да не принадлежиш на нито единия от тях. Това е много тежко наказание, тъй като душата се усеща загубена, никому ненужна, не знае с какво да се занимава и с кого да общува. – А след като те отбият наказанието си, вземат ли ги или загиват?

306

– Не, вземат ги в общия Разпределител. Те не загиват. – Вие казахте, че по тунелите вътре в Разпределителя, душата се движи с голяма скорост. Каква е тази сила, с чието действие тя лети в тунела за нужното място? – До тунела душата може да долети сама ако е високоенергетична. По нататък в тунела тя лети под въздействието на изкуствени сили. Това е също разновидност на силите принадлежащи на „финния“ свят, но тяхната природа е от съвсем друг род, за разлика от силата на притеглянето на Земята. Тя е от друг порядък макар, че по принципа на аналогията, като въздействие макар и пак грубо казано, може да се сравни с действието на магнита, само че това е магнит за душите. – Кой в края на тунела лови душите? – Никой не ги лови, а ги ръководят. Това е специален Уредник, който указва кой и къде да се движи по нататък или къде да чака. – Уредника, това жива личност ли е или автомат? – Това е машина, но машината се управлява от някаква Личност. В Разпределителя работят много от тях. – Личностите, които работят в Разпределителя с душите на умрелите, по собствено желание ли се занимават с тази работа или за наказание? Навярно това не е много приятна работа? – При Нас всичко се върши по желание. На тях им е интересно да работят с душите и те изпълняват своята работа квалифицирано. Те самите са от особена Система, която извършва контрол над душите. Тази Система се специализира за работа с тях. Занимава се с тяхното приемане, обработка, настаняване т.н.. Всички личности се управляват от автоматични процеси. – Това положителна Система ли е? – Тя се числи към отрицателната Система на Разума. – Специалистите от тази ли Система разработват и новата програма за следващото въплъщение на човека на Земята? – Не, програмистите са други. А тези, които влизат в тази Система, водят душите. Къде и каква Единица е необходимо да се настани в Сепаратора и извън него. Направляват, следят за душите, изобщо осъществяват контрол.

307

– Срещат ли наскоро умрелите, душите на техните родственици? Някои хора разказват, че са ги срещали? – Не, в действителност никой не ги среща, тъй като душите на бившите роднини могат да участвуват вече в някаква друга работа и никой няма да ги отвлича заради стари спомени. Но за да не се чувствува току що дошлата душа самотно, на нея и се дава холограма, имитираща среща с по-рано умрелите и роднини. – Сега на Земята живеят три раси. Бяла, жълта и черна. Те всички ли попадат в един Разпределител? – Всяка цветна раса се управлява от своя Йерархична Система. Хората от различните раси произвеждат различни типове енергия, енергетично са изградени различно, затова след смъртта те попадат в различни Разпределители, работещи всеки със свои типове енергии, т.е. във всяка раса има свой Разпределител. – Съществува ли същото разпределение на душите по религия, тоест попадат ли хората от различните религии в различни Разпределители. – Не, разделението става само по цвета на расите и техниката разпределя според расата. Религията на Земята е единна, тоест, единна в този смисъл, че Бог е един за цялата Земя. Това съм Аз. – А това, че в различните народи съществуват свои Богове-Аллах, Буда, Христос, това как да се разбира? – Това съм Аз във всички лица. Но разбирате ли. Всяка нация изработва свой спектър на енергии в общия диапазон. Точно така отделните цветове се явяват съставни части на една дъга. Всяка нация трябва да изработи своята част в единния механизъм, за да може от тези части да се състави цялото. А за да може в същото време да е индивидуална, всяка от тях трябва да има свое направление в развитието си, свои правила, закони, тъй като нациите се различават една от друга по начин на живот. И всичко това има цел, да се произведат различни енергии в едно общо тяло. Затова не се разделят по религии душите след смъртта и те отиват в общ Разпределител. Разделение съществува само по расов признак. – Разпределителя, който сега работи за нашата пета цивилизация, ще остане ли за следващите цивилизации?

308

– Не, в никой случай. Той обезателно ще се преработи, постепенно и поетапно. В края на второто хилядолетие, на Земята вече се появиха хора принадлежащи към новата цивилизация, тоест към новата раса. Засега те са деца (1998 г.). Но за тях вече има нов Разпределител, засега временен, за преходния период. – Какво ще се измени в работата на новият Разпределител в сравнение със стария? – Шестата раса, ще я наричаме така, това са съвършенно различни хора, много по енергетични, с много по-висок диапазон на честотите. Затова в работата на новата установка ще се измени всичко, което касае новите видове енергии. Новият Разпределител е расчетен за други енергийни честоти, затова този същият „магнит“ ще бъде пренастроен на новите енергийни честоти, много по „финни“ видове материя. Ще се измени и механизма за по-нататъшната работа вътре в Разпределителя, тъй като при хората от шестата раса ще има други програми, друга карма и всичко останало. Ще се измени вътре всичко, самият процес на работа с душите. – А чистилището ще остане ли? – Да, остава. – Вашите посланици, които Вие периодически изпращате на Земята, също ли минават през Разпределителя? – Не, те не минават общият Разпределител, а летят направо към Нас, тъй като имат достатъчно висока енергетика. За защитата им, Ние предварително им надяваме специални защитни скафандри. Това е необходимо защото, първо избягва се прихващането им от другите Системи, второ за да не се прикрепят към тях други души определени да преминат през Разпределителя, защото много биха желали да попаднат при Нас. Защитните скафандри ще помогнат да се избегне както първото, така и второто и ще понесат душите на посланниците с много високи скорости към Нас. – А душите на хората, до които се е докоснала Вашата енергия, също ли ще полетят в общият Разпределител? – Да, основно те остават на нивото на болшинството и тяхната енергетика от едното съприкосновение с Нашата информация

309

няма да се повиши. Друга работа е ако човек е заинтересован от Нашата информация. Постоянно слуша и я чете, а това означава, че напоява своите обвивки с новата енергетика. Неговото общо енергетично ниво ще се повиши, което ще му позволи да заобиколи общия Разпределител. Хората, които се интересуват от Нашата информация, това са хора, които в последствие попадат при Нас. Колкото повече енергия възприема душата чрез дадената от Нас информация, толкова по-високо тя ще се повдигне в Системата на Нивата. – По време на глобалните катастрофи, по обикновенният път ли се осъществява прибирането на душите или в Разпределителя се откриват допълнителни приемници? – Във всеки случай приемането на душите се осъществява по обикновения начин. Разпределителя не се увеличава, няма и допълнителни приемници. За излишъците са предназначени чакалните. Създават се опашки, но след това те бързо се разпръсват. При Нас не присъствува времето, така че на никого не му се струва очакването дълго. 5. Съдът – Душите пребивават известно време в чакалните. Но какво очакват те? – Те очакват Съда и по нататъшно разпределение. – По рано Съда над душата се извършваше на четиридесетия ден след смъртта. Този срок запазва ли се и за сегашния период? – Във връзка със завършването на развитието на петата раса, сега се вземат от живота много хора, и в Разпределителя има много хора, затова нашите автомати не успяват да ги обработят. По тази причина времето за изчакване на Съда се отсрочва(1998 г.). Изчакват се 2-2,5 месеца а понякога и повече. – Преглеждат се кадрите от неговия живот, обръща се внимание на положителните и на отрицателните страни на неговото поведение. Сверява се преминалият живот с програмата, която му е била дадена, прави се анализ на наработените от душата качества.

310

И в зависимост от това колко плюсове и минуси е набрала душата, тя се отправя или в чистилището или за разкодиране. – Преглеждат се кадрите от живота му. Но къде се пази тази информация? – В блока-памет, но не в мозъка. В момента на Съда тази информация се съдържа в каузалната обвивка. В отхвърленото физическо тяло нищо не остава, макар първоначално информацията да постъпва и да се пази в блока на паметта на физическия мозък. – Какво става в момента на смъртта, когато човек вижда живота си, превъртащ се от първия ден до последния? – Човек вижда своят филм-програма, по точно вижда в тази програма епизоди, свързани с НИШКАТА НА ЖИВОТА, тоест особена свързваща енергетика. Нишката на живота свързва заедно точките от програмата. Точките, това са събития. В пълната програма има и варианти и други точки-събития, които човек поради извършения избор е заобиколил и поради това те са останали непроявени. Те не се свързват от линията на живота и човек не ги вижда. – Някои хора, например войници, падайки под куршумите, са видяли живота си, превъртян в обратен порядък. С какво е свързано това? – В момента на смъртта или при ситуации, които са равносилни на смъртта, става пренавиване на кадрите в обратен порядък, за да може, когато човек се върне в Разпределителя, към момента на Съда неговата лента да започне с началните кадри на живота му. Това пренавиване може да се извърши единствено при живо физическо тяло, затова няколко секунди преди смъртта, тоест преди излитането на душата от тялото, става презаписване на информацията от блоковете на паметта на физическия мозък в блоковете на паметта на астралното тяло. Когато астралното тяло достига до съответният слой-филтър, в който се задържа и разрушава, става по нататъшно презаписване от астралното тяло в менталното. Когато и менталното тяло трябва да се разруши, става презаписване в каузалното тяло, тоест става последователно презаписване на информацията по всички „финни“ тела, докато обвивките са живи. Във времето на Съда става преглед на кадрите от последна-

311

та временна, каузална обвивка, където кадрите са със своето начало, тоест от момента на раждането. Ефирната обвивка, поради краткотрайното си съществуване не участвува в пренавиването на кадрите. – Случва ли се да няма такова пренавиване на кадрите? Например при взрив, тялото се разрушава и изчезва мигновено? – Не, пренавиването става във всеки случай. За това е достатъчна и част от секундата. Човек може даже да не я забележи. Обикновено много впечатлителните хора не забелязват пренавиването на кадрите, тъй като всецяло са съсредоточени в събитието, което ги е довело до смъртта им. – Пренавиването става винаги, и нищо ли не може да му попречи? – Да, абсолютно във всеки случай пренавиването се осъществява автоматично и само в живото тяло. – То се извършва и тогава, когато човек лежи в безсъзнание? – Да, при всяко състояние. Презаписа при болните става в момента на смъртта, в последните минути, тоест малко по-рано, отколкото при хората които умират мигновено при някакви катастрофи или аварии. 6. Чистилище – Когато завърши анализа на живота в Съда, какво става с душата по-нататък? – По нататък тя се отправя в Чистилището. Обикновено се очистват всички, защото даже и положителните души имат някакъв процент отрицателна енергия. Да се живее в мръсотията и да не се изцапаш, сами разбирате, че не е възможно. – Какво е това „Адамово колело„ през което преминава душата? – Това е именно Чистилището, където се снемат „мръсните“ енергии. – По какъв начин те се свалят? – Има специални апарати, които „остъргват“ ненужната енер-

312

гия. Този процес е много неприятен, и колкото повече ниски енергии е набрала душата, толкова по-дълго тя се подлага на тази неприятна процедура. Но след изчистването тя изпитва лекота, както когато се отхвърли нещо тежко. – Християнската религия твърди, че след смъртта си грешниците горят в „Огнената геена“ и при това много страдат? – Страданието на душата след смъртта е друг въпрос. Страданията съществуват, тъй като наказанието след смъртта никой не го е отменил и няма намерение да отменя. Очиства се душата, но остават тези кармични постъпки, за които тя е длъжна да понесе наказание и страдания, за да осъзнае неправилноста на своите действия. Всичко това остава и се запазва в каузалната обвивка. – Каква е продължителноста на страданията на душата във „финния“ свят? – Това зависи от нейното осъзнаване и от тежестта на извършените простъпки или грях. – Желаем да уточним. При очистването на душата от нея се отделят тези енергии, които са наработени не по програмата или само грубите енергии? – Отделят се извънплановите и всички тези които действуват на душата разрушително. Това са енергиите съответствуващи на Дяволското направление. Ако извънплановите енергии са високи и способствуват за усъвършенствуването на душата, то те си остават. – Човек през живота си натрупва твърде много неправилни знания. След смъртта те също ли се изчистват от душата? – Да, разбира се. Те не се допускат в този свят. Но ако те са още необходими на човека за по нататъшната работа с него, то те остават, защото човек е задължен чрез работа да премине от неправилните знания към правилните. Затова те остават при него, но той не може с тях да се повдигне по-високо, тъй като неправилните знания представляват нисък спектър на честотите, който се смята за тежък, и такива знания ще задържат душата ниско. Но във „финният„ свят, ако личността е достатъчно прогресираща, човек разбира, че се държи за нисшите знания и сам ще се постарае да

313

се избави от тях, тоест ще се превъзпитава, отхвърляйки старото стремейки се към новото. Ако тези неправилни знания са му били много нужни на Земята, то горе той ще разбере тяхната погрешност и ще се постарае обезателно да се избави от тях. Това е както, когато вашите материалисти отхвърлящи съществуването на „финния“ свят, и попадайки в него веднага разбират, че той е така реален, както и физическия и са принудени да признаят този факт. – Как влияят неправилните знания на душата на човека? – На Земята съществуват твърде много неправилни знания. Човек обича всичко да догматизира. Но догмите не са нужни никому, защото всичко тече, всичко се изменя. Неправилните знания спират абсолютно всичко. Това е тежък тип енергии, които се държат само в ниските слоеве. Попадайки в обвивките на душата, те спират всичките процеси в нея, тоест спират нейното развитие. Затова материалистите са в задънена улица, и по нататък тяхното развитие няма да тръгне. И само тогава, когато те разберат, че съществува „финният“ свят, те ще започнат да се развиват напред. – Какво всъщност представлява Чистилището? – Чистилището не е някакво отделно помещение. Неговата роля изпълняват специални слоеве с особен строеж, многоредови и многослойни. Когато душата ги преминава, то всеки слой, всяка прослойка изчистват от нея всичко ненужно. Слоевете са програмирани и процесите са автоматични. В самият слой съществува понятието „връх„ и „низина“. И ако в един слой душата се намира под „тавана“, това означава, че тя се е очистила в този слой и може да премине през следващото ниво или прослойка. – Ако трите временни обвивки остават в слоевете-филтри, значи, изчистването върви само от четирите постоянни обвивки нали? – Когато временните обвивки останат в слоевете, това повече напомня филтриране. Високите енергии, които е набрала душата, преминават през всичките слоеве, не се задържат там а ненужните енергии се очистват от душата, задържайки се в слоевете. Така, че може да се каже, че ненужната енергия не се отделя, а просто не преминава по-нагоре заедно с временните обвивки.

314

– Душата, изхвърляйки обвивките си, преминава през слоевете – филтри. Каква още работа се извършва в тях? – Слоевете филтри са универсални и многофункционални, тоест те имат многообразно предназначение. Те помагат да се определи и това Ниво, до което е достигнала душата в развитието си. Някои души се повдигат само до астралния слой, други само до менталния. Слоевете, това са не само просто слоеве, а цял свят, в който се реализират всички недовършени във физическият свят желания на душата. Първият свят е астралният. Тук душата може да получи всичко, което желае и според нейните желания се дава оценка за Нивото до което тя е достигнала и каква е тенденцията на нейните по нататъшни стремежи. Ако душата има ниски желания, те отново започват да я теглят надолу, тя пада и отново попада за очистване. – Колко дълго душата пребивава в астралния свят? – Докато не мине през пълната реализация на своите желания и докато съществува астралното и тяло. Някои души моментално прелитат през този слой, защото те нямат желания, съответствуващи на диапазона на енергията от астралния план и попадат веднага в менталния свят. Тези, които прелитат и менталния слой, попадат в следващият, съответствуващ на енергиите на много по „финното“, четвърто тяло или обвивка. Всичко се движи по Нивата на обвивките в тази последователност. При това именно всички непостоянни обвивки се отхвърлят, а постоянните остават за времето на всичките въплъщения на душата на Земята. Слоевете, или те могат да се нарекат цели светове, извършват многопланова работа, тяхната функция не се ограничава само до ограничителната пропускателна способност към върха, но и за много друго. – Очистването става само по този начин ли? – Това също е сложен процес. Очистването на всяка душа, независимо от общите положения е индивидуално. Ако душата е натрупала много „мръсни“ енергии, то първоначалния етап от очистването се възприема от душата твърде болезнено, защото подобни енергии като, че се одират от нея. Това е все едно, че одират някакви израстъци от живото тяло без упойка. Но душата сама

315

си е виновна за тези болезнени операции. Ако в живота си тя е имала правилния избор, то това не би и се случило. Ако човек има извисена душа и правилно е преминал програмата си, то такава душа стремително прескача ниските слоеве, попадайки в горните и не изпитва болезнени усещания. – Съществува още специална работа с душите във формата на внушение. Това е за определена категория души, набрали недостатъчно количество енергия. Такава душа се очиства на съответствуващото и Ниво и заедно с това преминава през сеанси на внушение. Но всяко тяло винаги се намира на равностойното му Ниво, затова, например, астралното тяло ще преминава очистването в еквивалентното му Ниво и не може да попадне по-високо в менталният слой. – Какви внушения се правят на душата? – Внушават се ситуации, които тя не е преминала правилно на Земята. И тя ги преминава отново, но вече в друг свят. В резултат на тези ситуации душата отново преживява някои моменти от своя живот. За сметка на преживяното, на страданията, става своеобразното и очистване. За подобно очистване също се създават конкретни програми. Всеки слой-филтър има свои програми. – Как се изчиствуват „мръсните“ енергии? – С помощта на специални прибори, апарати. – Значи душата може и да не страда прелитайки слоевете? – Всичко зависи от това какво се чисти и каква е душата. Повисшата изпитва по малко неприятни моменти, отколкото ниската, натрупала на себе си много ненужно. – Кой решава, че очистването вече е завършено? – Всичко това се определя от машините. Те „виждат“ състава на душата, следят за процеса на очистването. Според придвижването по слоевете-филтри е видно с помоща на апаратите, как се очиства душата и кога очистването е завършило. – Определителя следи ли за всичко това? – Не. След смъртта на човек Определителя не води душата. Тя се води от други. А бившите Определители започват да се занимават със съвършенно друга програма.

316

– Кой извършва очистването на душите? – Специални Същности. Всички процеси се управляват от отделни Личности, също от Минусовата Система. А самото очистване се извършваа от работници на отрицателните Системи. – Изхвърлените обвивки и всички „мръсни“ енергии, донесени от душите, остават ли в слоевете-филтри и там се разнасят? – Ние имаме безотпадно производство. Те се отделят от филтрите и след това се преработват. – Много ли време е нужно за очистването на душите? – При някого четиридесет дена, при другиго и по-малко. Всичко зависи от степента на тяхната замърсеност. – Какво чувствува душата по време на полета си към Вас? – Обикновено, огромен страх. Много от тях летят с непривично за тях високи скорости. Но има души, които от нищо не се боят. – Какво изпитват душите в Чистилището? – Това е твърде неприятна процедура. И който е натрупал повече ниска енергия, той повече изпива неприятни усещания, защото ненужните за душата енергии се изгребват. Именно поради тези усещания хората смятат, че се намират в ада. – Всички души преминават през очистване, а след това къде отиват? – Някои души не достигат до очистване. Всичко се решава на Съда. Очистка минават само тези души, които продължават еволюционното си развитие. Но има такива души, които са изживели безсмислен живот, натрупали са много ниски енергии, от нищо не са се интересували в живота си освен от удоволствията. Такива души се изпращат за разкодиране, тоест за пълно унищожаване на личноста. Може да се каже, че те са затънали в грехове. 7. Разкодиране – Разкодирането на душите, това автоматичен процес ли е или с това се занимава някой лично? – Всичко се извършва от специални автомати, но основно управлението им се води от компютър, тъй като всички показатели

317

на душата, цялата и конструкция се залага в компютъра на Определителя, който е водил човека през живота му и съобразно строежа и, душата се разглобява. Като личност тя изчезва завинаги. – Значи тя не се троши хаотично като постройка а се разглобява в някаква последователност? Защо е необходимо това ако тя все пак се унищожава? – Разглобяването на душата или разкодирането се извършва според имащите се в компютъра схеми за нейният строеж. Разглобяването се управлява от Висши специалисти, тъй като това е много финна и старателна работа. Това е разглобяване на съставните си части, както да допуснем, да се разглоби вашето тяло на отделни клетки като се съхрани цялоста на всяка една от тях. Същото се извършва и за душата. Съгласно последователността на съставящите я „финни“ материи, душата се разцепва, може да се каже по вашему на атоми, тоест на най-малките частици „финна“ материя. И при тези частици се извършва почистване, много дълго и щателно, тъй като ниските души се замърсяват така, че всичките им частици се пропиват от приетата мръсотия, тоест с много ниски и груби енергии. Такова, поелементно очистване продължава много дълго, защото при Нас има безотпадно производство. Всичко трябва да се изпълни качествено, а след очистването, от обработените частици се сформират нови души. Частиците от една бивша душа се съпоставят с елементите на други разкодирани души. Подбираме тези материали, които Ни трябват и събираме нови души. Те са напълно празни и започват всичко от нулата както другите личности. – Искаме да си изясним, какво чувствува душата при разкодирането? Изпитва ли тя болка? – Разбира се, тя изпитва силни мъка, защото я разнищват на части. При Нас няма такова нещо като „наркоза“, както вие го наричате. И представете си. Вие сте живо същество и трябва да ви разкъсат. Тоест, разкодирането фактически, това е просто разкъсване на части. Разбира се. Душата чувствува първите усещания, а след това престава да усеща. И когато по този начин душата се разедини на части, тя престава да съществува като личност.

318

– Разглобяването на душите става по собствено желание от Вашите специалисти ли? – Да. При Мен всичко е по желание. Основно с това се занимават отрицателните Системи, тъй като разкодирането е преди всичко точен разчет. – Към две хилядната година много ли души ще бъдат разкодирани? – Да. Основно това ще бъдат наркомани, алкохолици и други празни хора. Затова бяха въведени такива съблазни като наркотиците и алкохола, за да се проявят най-слабите страни на душата. Съблазните помагат да се проявят в душата ниските наклонности и да се сортират. От максималната численост на населението на Земята в настоящият период от време, ще бъдат разкодирани 10% (което съставлява повече от 600 милиона при състав от над 6 милиарда души, считано към 2000 година).* – Бихме желали да разберем, по-точно за какви провинения човек се разкодира? – В различните времена, греховете са били различни, защото в хода на еволюцията се променят общочовешките ценности, менят се и греховете. Това, което преди хиляда години не се е считало за грях, сега може да изглежда безчовечно и това, което се е прощавало на хората преди, не се прощава в сегашният период на развитие. Основната черта заради която се е разкодирала душата и в миналото и сега, това е безчовечността по отношение към останалите хора. Затова се унищожават душите на убийците, които са унищожили много народ, и част от душите, които продават себе си на Дявола. Защо Ние казваме, „част от душите „? Затова защото, тези души преди да се разкодират се предлагат на Йерархията на отрицателната Система, тоест на Дявола. Той разглежда миналите им животи и решава, дали те имат някакви способности, които им позволяват да еволюират в Неговата Система или не. Затова, ако те Го заинтересоват с нещо, Йерарха на отрицателната Система ги взема при себе си и те продължават развитието си под Негово ръководство. Тези, които само убиват, подават се на съблазни и повече на нищо не са способни, се УНИЩОЖАВАТ. Има твърде мно-

319

го такива дребни нищожни душици, които даже и на Него (Дявола) не са Му нужни. Тези души са дотолкова примитивни, че няма за какво да се ценят. – Душите на тези, които убиват твърде много животни, също ли могат да се разкодират? – Убийството на животни, е именно този грях, чиято оценка с течение на времето се е променила. Ако преди хиляда години това не е било грях, то сега този въпрос се разглежда по друг начин. Има значение как човек убива животните и в какво количество. Всичко има своята вътрешна същност. Ако например, човек е убивал животни поради необходимост, тоест, това е неговата работа чрез която той изхранва своето семейство и понеже той няма друг изход, то в този случай това, което той върши се счита за работа а не като убийство. Душата му няма вътрешно желание да убива, това е само необходимост. Затова, свършеното от него става карма, но той не се разкодира. Ако той има специално желание да убива и той получава от убийствата удоволствие или някакво удовлетворение, то това вече е маниак. Но все пак него ще го разкодират само за убийствата на голямо количество животни, например петдесет и нагоре. Зависи също и от видовете на убиваните животни. При произнасяне присъдата на душата се отчитат видовете животни. Колкото е по-разумно животното, толкова е по-отговорен човек за живота му. – А за убийството на какви животни, душата не се разкодира? – Не се ценят птиците, рибите. Ловците, които се увличат по убийството на животни заради собствено удоволствие, а не заради това, че семействата им са гладни, вече се намират под угрозата от разкодиране, тъй като техните души придобиват отвратителната тенденция да получават удоволствие от убийството на същества, разположени на степен по-ниско от нивото им на разввитие. – Душите се развиват за някакъв дълъг период, а след това ги разкодират, ако те го заслужават. Какъв е този срок през който се разкодират душите? Може би две хиляди години? – В преходните периоди, разбира се, най-много се разкодират

320

души. Но не обезателно през две хиляди години. Може би и през друго време, ако в хода на развитието на цивилизацията, някой се прояви с най-негативната си страна. Основно разкодирането става в началния стадий на развитие на душата, когато тя особено не се е развила. Но обикновено душата преминава целия стадий на развитие, стадий от някакъв цикъл. Това може да бъде много дълъг период. Душата се превъплъщава минимум десет пъти, след което, анализирайки всичките и минали животи ако е нужно, се разкодира. Тоест, тя не се унищожава за греховете от един живот а за цялото и минало като съвкупност. – През следващата шеста цивилизация душите ще достигнат високо ниво на развитие. Ще има ли при тях разкодиране? – В началния етап на цивилизацията все още ще се наложи, а в последствие няма да има нужда от разкодиране. Висшите Ние никога не разкодираме. Но ако се случи, че душата отиде не там, където трябва, то Ние я изпращаме да се поправи, или както звучи по вашему, в изправителна колония, макар разбира се при Нас тази организация работи съвършенно различно. – Ако ниската душа извършва през живота си много отрицателни постъпки, тя разкодира ли се веднага след този живот? – Не. Ако тя още не е минала етапа на развитие, според който може да се съди за основната тенденция на развитието и, то тя не се разкодира. Душата може да се намира по средата на етапа набелязан за нейното развитие, когато да извърши нещо осъдително. Но присъдата и ще бъде обявена само след като тя завърши цикъла на превъплъщенията си. Има и такива цикли на развитие на обществото, когато всичко върви по програмата нормално, тогава душите от тази цивилизация не се разкодират. – Следователно, от някакъв момент на развитие нататък, душите престават да се разкодират? – Да. Душите, които са набрали богат житейски опит, висок енергетичен потенциал и които се стремят към съвършенство, вече не ги унищожават. Съществуват високоразвити цивилизации и на материалния план, при които разкодирането като процес на бракуване на неудачните души, престава да съществува. Всички

321

души продължават своя еволюционен път напред. А във „финните“ планове, както вече говорихме, Високите души никога не се разкодират. Унищожават се само ниските души. 8. Разпределение на душите след смъртта – В Разпределителя след Съда, едни души се разкодират, други се чистят и след това къде отиват? – След това душите се отправят в местата за общо пребиваване на земните души. Има такива души, които отиват в други светове, а тези, които са предназначени за въплъщение на Земята, остават близо до Земята. – При нормално развитие, след всяко въплъщение на Земята душата повдига ли се с една степен по високо? – Колко степени ще се повдигне душата след смъртта, зависи от нейната целеустременост. Тя е способна даже за един живот да премине такъв голям етап, да направи такъв скок, че може веднага да се повдигне на много висока степен. Но може разбира се и обратно да деградира и да се спусне надолу. – Къде попадат ниските души? По рано говореха за Ада. Или и високите и ниските души се намират на едно място? – Не, различните по ниво на развитие човешки души обезателно попадат на различни места. – Съществуват ли хранилища за душите, където те се намират между своите превъплъщения? – Да. – По какъв начин става сортирането на душите в хранилището? – Разпределението на душите по Нива става с голяма точност според тези видове енергия, които са набрали душите в течение на последният си живот, плюс енергията от предишните животи, които влияят на общото Ниво на развитие на душата. Колкото по-високи енергии натрупва през живота си душата, толкова повисоко тя се разполага. Колкото са по-груби енергиите, тоест тя деградира, толкова по-ниско се спуска. Сортирането става също

322

автоматично според честотите на енергиите, които съответствуват на всяка душа, още повече, че всички странични примеси на енергия са вече очистени, което обезпечава яснота при определяне на положението им. Това е обикновен физически процес. – Да допуснем, че е определено на какво Ниво съответствува душата, но къде по нататък в самото Хранилище ще се намира тя? – Може, разбира се, да се нарече това място и Хранилище. Но в действителност, това е определен свят, в който се намират душите между своите въплъщения. Те живеят в него и се развиват. Това е сложен свят с многослойно разделение по Нива на развитие. Но за да може по просто да се разбере неговото устройство, то можем да си го представим като специално направено за земните души Хранилище, разбито на Нива или Степени. На всяко ниво съответствуват свои видове и честоти на енергията, затова може да се каже, че всяко Ниво в това общо Хранилище представлява по-малко Хранилище за душите от един диапазон на енергията. – Много ли са тези Нива? – За хората от земния план, до сто и съответствуват на земната Йерархия. – За хората, които попадат след смъртта в този свят, съзнанието изключва ли се? – Душата винаги пребивава в съзнание.Тя никога не се изключва. Във „финният“ свят е невъзможно да се заспи. Спи се само във вашия физически свят, защото материалните обвивки се нуждаят от зареждане с енергия, което се осъществява по време на сън, а след смъртта на тялото душите пребивават във „финните“ си тела и те не се нуждаят от спане. – На нас са ни казвали, че душите заспиват? – Не, това не е вярно. Запомнете, душата никога не спи. – Ниските души намират ли се в полусънно състояние? – Не, те пребивават в съзнание на своето Ниво. Те имат своя път на развитие в Хранилището и той е много труден. Душата и след смъртта продължава да работи. – Тя и във „финният“ свят ли се развива по програма?

323

– Да. Всяко развитие става по програма, която се определя от Йерархическите Висши Същности. На Земята програмата е една, във „финния“ свят е друга и конкретна за душите. Във физическият свят, човек е свързан с програма само с такива хора какъвто е и той. Но във „финния“ свят програмата свързва душата с нискостоящите Нива както и с висшестоящите, както е в Йерархията. – Какви типове задачи се поставят пред душите, когато те попаднат във „финният“ свят? – Най-различни. Там целите за развитие са много по-големи, отколкото във физическия свят. – Къде по-бързо се развива душата, във физическият или във „финният“ свят? – Без физическо тяло душата се развива винаги по-бързо. Във „финният“ свят и се откриват такива знания и истини, които са недостъпни за разбиране на Земята. А във физическият свят всичко се изкривява, всичко е неправилно. Нивото на земните хора е много ниско и болшенството от знанията са лъжливи. – Ако във „финния“ план душите се развиват по-бързо, то тогава защо ги изпращат в нашият физичвески свят? – Човек сам строи своята Йерархия, а тя трябва да започне от Земята, с нейните груби планове, както от фундамент. – Във „финния“ свят душите в общества ли се развиват или поотделно? – Така, както и на Земята, тоест душата се развива самостоятелно и в същото време е свързана с групи от нейното ниво. Всяка душа има конкретна, своя собствена цел. Индивидуализацията продължава и на „финния“ план. – Програмите на душите също ли са свързани помежду си? – Разбира се, че са свързани, тъй като те общуват между себе си както на Земята. Еднотипно е. – Но рода дейност на душата във „финния“ свят също ли се определя от Учредител, както и на Земята? – Основно какъв род занимания ще има душата, се определя Свише, но винаги това става с оглед желанието на душата.

324

– Във „финният“ свят душата също ли има право на избор? – Да, навсякъде в Моите светове се предоставя правото на избор за всяка душа. – Ако душата на Земята е имала някакви способности, то те съхраняват ли се и след смъртта? – Всичките наклонности, които душата е имала през живота и се запазват и във „финния“ свят. Творческите личности по финно и по силно чувствуват всичко, което е около тях, в който и свят да се намират. Затова, ако те са творили в единия свят, то те могат да продължават да творят и в друг свят, но се променя рода дейност, тъй като няма смисъл да се твори едно и също. Забавя се общото развитие на душата, това едно и второ, в другите светове материята е друга и нуждите са други. Затова не се получава едно и също, макар и самият процес на творчество може да продължи, но вече в друга сфера. – Значи, не би могло да бъде така, че ако в нашият свят човек е бил архитект и в дугия да бъде същото? – Развитието трябва да върви напред, затова на Земята той е архитект, конструира здания, а във „финния „свят той започва да строи планети...ако разбира се достигне съотвтствуващото за това Ниво на развитие. Или на Земята той е писател, а във „финния“ свят ще бъде Учредител, ще съставя съдби, които по нататък ще се вложат в програми. Но отначало обезателно съдбата и нейните варианти се изграждат сюжетно. Имено в това е прогреса на развитието във всяко творчество. Но, пак повтарям, всичко става по желание на душата. Ако в творчеството тя не може да реализира себе си напълно, то на нея и се предлага друг род дейност. – Какво ниво на развитие трябва да достигне човек, за да може да създава планети? – Отначало той трябва да достигне стотното Ниво на Земята а след това, след прехода му на „финния“ план трябва да достигне съответствуващо Ниво на развитие, тъй като със създаването на планети се занимава Най-Висшата част от Йерархичното устройство. – На Земята се съкращава числеността на хората. Какво коли-

325

чество от населението ще остане в шестата раса от сегашните 6 милиарда души? – В най-близко време населението ще бъде съкратено с 2/3 (две трети)*. – Това означава, че 2/3 от душите ще останат във „финния“ свят. На Земята ще се въплътят само 1/3 (една трета). По какъв начин по нататък ще продължат въплъщенията на Земята, ако във „финния“ свят останат в Хранилищата постоянно повече души отколкото на Земята? – Част от душите от взетите 2/3 (две трети)* ще бъдат разкодирани. Една част ще премине във Висшите планове, тъй като те вече са завършили своето развитие в човешко тяло. Някои ще преминат в други физически светове, и останалата част, които не са завършили своето развитие, ще продължат да се въплътяват на Земята. Ще има интензивен кръговрат на душите. Едни заминават, други идват да ги сменят.

326

Глава 8

Паралелни светове на Земята. Плазмоиди Човек е свикнал да счита себе си за единствен във Вселената и на Земята, не знаейки доколко неговата самота е относителна. Него го наблюдават Небесните Учители, същества от паралелните светове на Земята, контролират го извънземни, при него идват душите на умрелите хора. Затова, за нас хората, може да се каже така, „ние сме слепи но, не сме сами“. Ето какво ни се удаде да си изясним относно едни такива любопитни същества наблюдаващи човека, оставайки невидими. При един от контактите ни, на нас ни казаха, че на сеанса ни за връзка ние не сме сами, но около нас има множество всякакви същества от „финния“ свят. Заинтересовахме се, какви са тези същества? *** – Кажете моля Ви се, днес някакви същества присъствуват ли при този контакт? – Да, те постоянно са тук. – Какви са тези същества? – Те са най-различни, и подобни на вас и различни. – От какъв свят идват те? – От различни светове и затова са различни. – Тези същества принадлежат ли на обвивките на Земята? – Не само на обвивките, но те прелитат и от други планети. – Защо присъствуват на нашите контакти? – Те също като вас получават информация чрез изпращаната от Нас енергия. Те я разшифроват. На някои просто им е интересно да погледат, как вие хората живеете. Те също са привлечени от връзката чрез този канал, който те чудесно виждат от „финния“ свят. Трети идват за да получат енергия.

327

– Те с какво се занимават? – Разбира се, всеки със своето си. Те ви наблюдават и това е тяхната работа. Други се занимават с разпределяне на енергията. Те набират енергия, насочена от Нас по канала за връзка и отлитат в други земни точки, пренасяйки я на най-различни места. По този начин те разпределят енергията от новия вид по планетата и нейните паралелни светове. – Защо го правят? – Това е запланирано. Ако Земята с нейната физическа обвивка, преминава на нова енергетика, с много по-висока честота, то съответно всичките и паралелни светове се придвижват на по-висока степен, като предварително също възприемат и преработват новата енергетика. – Ние знаем, че има планети както с паралелни светове така и без тях. За какво са и нужни на планетата паралелните светове? – Тези светове се намират във „финните“ обвивки на планетата, и те способствуват за нейното развитие. – Какво дават паралелните светове на планетата? – Паралелните светове обезпечават за всяка обвивка зареждане с определени видове енергия. Всеки свят има своя технология. А всяка обвивка от своя страна дава на планетата своето ниво енергия, но вече произведена според новата основа. – По време на съществуването на първата цивилизация на Земята имало ли ги е паралелните светове? – Те възникват заедно с появяването на човечеството. Но техният брой се е променял в зависимост от броя на земните обвивки. – Следователно, колкото повече цивилизации ще има на Земята, толкова повече ще бъдат и паралелните светове. – Да, то е същото и с обвивките на човека, които са в зависимост от неговото развитие. Земята се развива, и се увеличава броя на обвивките, а това на свой ред изисква появяването на нови цивилизации на физическия план. Така, че става такава зависимост на едното с другото. – Изчезналите цивилизации в паралелните светове ли попа-

328

дат? Например в Южна Америка е изчезнала цивилизацията на маите. За нас тя е безследно изчезнала, но къде се е дянала? Вие вероятно ги преселявате в паралелни светове? – Изпращаме ги там, където Ние имаме нужда. – С какво се различава работата на планети на които има паралелни светове, от планети на които те отсъствуват? – Планетите, които са без паралелни светове се намират на по-ниско ниво от тези с такива светове. Те произвеждат по-обикновена, по-еднотипна енергия. Планетите с паралелни светове, колкото са повече, толкова повече видове енергия предават на управляващите космически Системи. – По какъв начин енергията от паралелните светове се изпраща в космическите Системи? – Енергията се изпраща не на всички и не във всяка космическа Система, а само в тази Система, която непосредствено се занимава с дадената планета. И преди да се вземе тази енергия, се извършва определена работа. От всеки паралелен свят, енергията се събира в съответната обвивка отделно, след което в тези обвивки се формира цялото поле на планетата. И след това вече от полето на планетата, енергията се събира от нейният планетарен Определител и се предава на Висшите Йерархии. – Нека да поговорим за един от паралелните светове. – За кой искате? – За най-близкия към нас. Бихте ли ни казали, какви същества го населяват и приличат ли те на хора? – В най-близкият към вас свят живеят човекоподобни същества. В другите светове, са различни от вас. – Какъв е техният брой? Ако например хората сега са 5,5 милиарда, то те повече ли са или по-малко? – Те са наполовина по-малко от хората. – Те как са разпределени по материците на Земята, дали са приближени към нашия материален свят? – За разлика от хората, те се разпределят не по материците, а пребивават в своята сфера, в своята материя и те виждат света различен, макар и свързан с вашата планета. Те имат свои енер-

329

гетични островчета, на които тези същества живеят. Островчетата плуват над Земята. – Тоест, те не са свързани с физическата структура на Земята? – Вашата физическа материя абсолютно не оказва никакво влияние на техният свят и при тях действуват съвсем други закони. Всеки свят се намира на своята честота на вибрации или по-точно, съществува в определен диапазон от честоти. Грешката на човека се състои в това, че той се опитва да разпространява законите на своят физическия свят върху „финните“ светове, където те са неприемливи. Защото при тях няма природа, а има пространство, в което те пребивават. – Какво можете да кажете за бита на тези същества, в какво живеят те? – Те имат свои жилища. Можем да ги наречем къщички, както при вас. – Те живеят в домовете си семейно ли? – Не, самостоятелно. Тези същества са устроени така, че не могат да живеят заедно или поне по двама. – Те еднополови ли са? – Не, разнополови. – По какъв начин при тях става възпроизводството на населението, ако нямат семейство? – Те живеят по други закони. При тях няма каквито и да било общества и държави. Всяка личност живее сама за себе си, отделно от другите, но когато трябва според програматта, те се съединяват за да се появи потомство и веднага след това се разделят. Съвместното възпитание на децата също отсъствува при тях. С детето се занимава само единият родител. – Каква е причината да има такова различие в начина на живот между нашият свят и техният? – Всичко се определя от процесите, които трябва да се извършат в едни или други светове. – Имат ли те в своят свят градове или някакви населени пунктове? – Не, няма специално съсредоточаване на населението в от-

330

делни места. Това е нужно за вашия свят, по точно заради нуждите на Земята. Техните жилища са разхвърляни, затова при тях няма нито вражда, нито агресия, войни също няма. – Имат ли някакви технически средства? – Много малко. Техника почти не им е нужна, те се ползуват от нея твърде редко. – Каква е средната продължителност на живота им? – Ако се сравнят с вас, то средната продължителност на живота им е тридесет години. – Тоест, много по-малко отколкото при нас? – Да. – С какво е свързано това? – С техната програма. Те я изпълняват много по-бързо отколкото вие, за сметка на това при тях няма сън. Тези същества въобще не спят. Вие губите за сън една трета от своят живот. – С какво се занимават те? – Съществата от този свят са предназначени само за вашата планета, за нейните нужди. Те се занимават с възстановяването на обвивката на Земята, и в тези места, където тя намалява по някакви причини, те я увеличават до нормата. Така също, ако в обвивката се появят енергетични пробиви, те ги поправят. С една дума, закърпват обвивката. – Съзнателно ли вършат работата си? – Да, разбира се. – А кой ги ръководи, щом като не живеят в общества, а изпълняват работата си? – Ръководят ги техните Определители от своя си свят, но телепатично. – Имат ли религия? – Не, тя не им е нужна в техния свят, защото за разлика от хората, те знаят за съществуването на космическите Системи и Висшите Йерарси. – Получава се, че те стоят по-високо от човека. – В някаква степен може да се каже, че са по-високо. – От какво е продиктувана тази разлика в начина на живот

331

между нашият свят и техният, ако все пак по честота на вибрациите той е близък до нашият? – Всичко се определя от процесите, които трябва да се случат в един или друг свят. За всеки свят се разработва формата на живото същество, по-точно обвивката, която е конструирана така, че да произвежда определен диапазон от честоти в съответния свят. Формата на съществата зависи от материята, от която е изграден този свят и от тази работа, която той трябва да свърши. Второ, за да може едно същество в хода на жизнения цикъл, да произведе нужната енергия, трябва да се разработи технологичен процес за преработката на един вид материя (суровина) в нужния вид енергия (продукция). Затова, за тази цел се разработва жизнена линия на поведение на даденото същество в конкретните условия, където всяко негово действие не е произволен акт, а технологичен процес на преобразуване чрез ситуации или действия на изпращаната енергия в нови видове енергия. И третото, което има значение в този процес, това е самата душа, която подобно на краниста, върши работата на крана. Кранистът „одухотворява“ крана, заставяйки го да свърши работата и същевременно той сам работи съвместно с крана. Тоест работи формата (крана), работи душата (краниста), извършва се нужният процес (повдигане на товара). Това е образно казано. И в тази форма, не можеш да поставиш някаква неподготвена душа, тоест, за дадената форма и за дадената работа душата следва по подходящ начин да бъде подготвена. (ако например на мястото на краниста поставят да допуснем лекар, няма да се получи никаква работа, а ще стане авария). Така е с всеки процес, всяка ситуация изисква определена духовна подготовка на Единицата. Особено такава подготовка изискват и самите ситуации. За определени ситуации се подбират души, вече изградени енергетично за съответните действия. И изискванията към подбора на душите тук са твърде строги, защото и най-малката непредвидимост може да доведе до срив на целия процес. Колкото е по-сложен процеса, в който участвуват душите, толкова и по-мощен трябва да бъде техният енергетичен потенциал.

332

Самата форма не трябва да се стикова по някакви параметри с душата. Формата на тялото допуска големи колебания по отношение на енергетичният заряд на душата, тоест, в нея може да се всели душа както с нисък енергетичен потенциал*, така и с много висок, но все пак това би се колебало в определени граници. Затова, ако в някакъв свят трябва да се случи нужния процес, е: 1) необходимо да се създадат нови форми 2) нужно да се разработи съответния технологичен процес за конкретния свят 3) нужна е душа с необходимия енергетичен потенциал или с определен набор на качествени характеристики И тогава света ще живее. – Създават ли се форми на обвивки за същества, които са пригодени за съществуване в няколко различни свята? – Не. Всеки свят има своя материя, свои натоварвания и затова самата форма е индивидуална. Създава се от материята на даденият свят, и тя издържа всичките му натоварвания и въздействия. – През следващия стадий на развитие, ще може ли човешката душа да преминава в първия паралелен свят? – Цялото човечество не ще премине в този свят а само някои, с цел експеримент. Кого в какъв свят да се изпрати, ще се решава от Учредителите. – Къде попадат съществата от първия паралелен свят по нататък, след като минат цикъла си на развитие? – Има още един паралелен свят на вашата планета, разположен според Йерархията по-високо от тях, тоест, намиращ се на много по-висока честота на вибрации. Съществата в него са в още по-малко количество. Те попадат в него след подбор. Подбора е много строг. От всеки нижестоящ свят се подбират същества за висшестоящия, затова и всеки висшестоящ свят е по малък по численост отколкото нижестоящия, но затова пък всяка Личност е по-мощна. – Откъде се появяват съществата в своя свят тоест, откъде се вземат тези души?

333

– Всеки свят има своите Учредители, съставящи програмите и свои Определители, контролиращи и водещи тези програми. Те имат свой резерв от души. Част от душите може да се вземат от други светове, а друга част се създават отново. Има Йерархична Божествена Система, която се занимава с производството на души за всичките светове на Земята. Това е Висша Система на Духовния план, тоест, тя не се отнася към материалния план. Учредителите от всеки свят определят нуждата и числеността на съществата за Йерархията и тогава душите се спускат в световете. – След смъртта, душите на съществата от паралелните светове на Земята попадат ли в същият Разпределител (сепаратор), както човешките души? – Не, с тях работи друга Система и при тях всичко си е тяхно. – Осъществяват ли жителите на първия паралелен свят контакти с други цивилизации? – Не, това не им е нужно. Те си имат своя работа, извънредно специфична, и страничните връзки нищо не могат да им дадат. – Прехода на Земята на нов орбитал*, ще доведе ли до изменения в другите светове? – Да, този процес е енергетично взаимосвързан и предизвиква последователни промени във всички паралелни светове на Земята. Те също преминават на по-висок етап на развитие. – При преминаването на Земята на нов орбитал* става съкращаване на численоста на населението. Ще се съкрати ли численоста на съществата и в паралелните светове? – Не, там този процес става по друг начин. Но, разбира се, прехода на Земята на нов орбитал* води до изменения във всичките паралелни светове. Те се населяват от много по-съвършени същества. Всеки живот на Земята във вашият физически свят и във „финните“ и светове върви паралелно, тоест едновременно, но с отместване по нивата на развитие. Оттука и тяхното название, „паралелни светове“, тоест, едновременно съществуване и развитие с последващ едновремен преход на всичките светове със степен по-нагоре. Най-главното е това, че всичките тези светове са изградени на

334

една енергооснова, затова, ако на физическия план се повишава усъвършенствуването на душите, то и във всичките останали светове става увеличаване на енергетичната мощ на душите. Във всеки паралелен свят, както и във вашия, съществата с поголямата мощ на душата напускат, а на тяхно място идват същества с по-малка енергетична мощ. И в това е прогреса и еволюцията на развитието. Всичко се изменя паралелно и съответно едно на друго. – В нашия свят става съкращаване на по-рано вече разгърнати програми. Същото ли става и в паралелните светове? – Да, преработва се всичко и в тях, за да се стиковат програмите за взаимодействие със световете. – Физическият свят се преработва с използването на катастрофи и стихийни бедствия. А в паралелните светове също ли се използуват подобни методи? – Да, и там е аналогично. Единият от световете е вече напълно прибран. – Какъв е този свят? – Това е много груб свят. Ние дойдохме до извода, че той не ни е нужен. Този свят е груб по качеството на произвежданите енергии. Разбира се, Ние не го изтрихме напълно, а го взехме само от Земята. Всички същества преведохме на друго място, в друго пространство. – Единия свят сте прибрали, а какво ще стане с останалите светове? – Другите светове се придърпват до нужното ниво, корегират се техните програми. Най-големите корекции се извършват в световете, най-близки до физическият свят. – Как ще се измени във връзка с това работата на самата Земя? Паралелните светове вече ще бъдат по-малко? – Да, световете ще станат по-малко а работата повече. Усложнява се програмата на Земята. – Какво ще стане с паралелните светове в случай на гибел на планетата? – Всички паралелни светове са основани на базата на физи-

335

ческия план като на конструктивна база, затова ако с нея нещо се случва, то това се отразява и на тях. И когато физическата обвивка на планетата умира, то и всичките те също се разпадат. Този процес е аналогичен на смъртта на физическото тяло на човека и постепенното отмиране на неговите временни обвивки. Същото е и при планетата тоест, на физическия план всички паралелни светове умират. А на „финния“ план те преминават по своята Йерархия. – Душите на съществата, населяващи паралелните светове, веднага ли след гибелта им отиват в своите Системи? – Да, в Системите които ги управляват, в своите си Йерархии. В Системите ги препрограмират и ги изпращат на нови планети, на нови Нива на развитие. – Хората и съществата се управляват в паралелните светове от Различни Системи? – Конкретно в случая се управляват от различни Системи. Но общото ръководство е едно, тоест съществува координация на действията, защото не трябва една планета да се ръководи различно, на един така му се иска, а на друг иначе. Това може да доведе до взрив на цялата планета. Затова е задължително да има съгласуване. Антиразум – Сега на Земята, както утвърждава пресата, се е появил Антиразум. Откъде се е взел или кой го е изпратил? – Тези, които вие наричате „Антиразум“ са били изпратени от други космически цивилизации, противници на човечеството, за да приключат неговото съществуване. Тяхната цел беше, да се унищожи човечеството. – Тяхното идване на Земята е станало още през първата земна цивилизация? – Не, чак в петата, само с появяването на вашата цивилизация те са дошли на Земята? – С какво не им се е харесало човечеството? – Вие сами знаете, че човечеството е силно деградирало и при

336

това твърде бързо. От Земята към Космоса са се устремили ниски енергии, което е предизвикало недоволство в Космоса. Затова те започнали да се изказват за унищожаване на човечеството като разсадник на мръсна енергия. Но Ние имаме свое виждане за човечеството и затова Ние се стараем да го запазим. По груби светове от земния – Физическия свят се счита принадлежащ към грубата материя и се състои от нискочестотни енергии. Останалите светове са „финни“. Съществува ли материя с по-груби вибрации, тоест по-плътна материя, отколкото нашият физически свят? – Да, има такава материя, която по своята структура е по-плътна от вашата. – Къде се намира тя? – Не в тая Вселена. – От какво е изградена тази плътна материя? – Тя има своите атоми, молекули и те са много по-плътни от частиците на вашия свят, тоест, такава е конструкцията им съгласно изискванията на този свят. – От къде са се взели тези по-плътни атоми и молекули? – За всеки свят се създава свой набор от частици, количествен и качествен. Създават се съгласно указания Свише. Задава се цел и в съответствие с нея става и всичко останало. – Може ли земния човек да живее в този свят? – Той не може да попадне в този свят. Опитайте се да си представите, какво е там. Същата Земя, същата планета, но с много плътна материя. Самата атмосфера е дотолкова плътна, че в нея е невъзможно да се движиш, това е все едно, да се придвижваш в каменната структура на Земята. – Тоест, за да се придвижваш на такава планета, самите същества трябва да са от още по-плътна материя. – Нашият свят за такива същества би изглеждал като „фин“ свят? – Да. Това съпоставяне най-добре подхожда за да се разбере.

337

Разликата между този плътен свят и вашия е такава, както между физическия и астралния, разликата е в плътноста на материята. Извънземни – Над Земята хората понякога наблюдават появяването на „летящи чинии“. Откъде се вземат? – За вас, това са други паралелни светове, но разположени зад пределите на вашата Вселена. Съществуват такива летателни апарати, които преминават пространството от точка в точка с голяма точност, тоест, изчезват в едно място от пространството и се появяват в друго, в зададената точка. – Защо няма свободни контакти на извънземните с хората? – Човек така е възпитан, че неговата психика не ги възприема на сегашното ниво на развитие. Когато той види същества от други светове, изпитва силен стрес или изпада в агресия и веднага започва да стреля по непознатите предмети. Човека е страхлив и при страха от непонятните явления започва да унищожава всичко неизвестно, даже не се опитва да разбере, какво представлява то. – Извънземните обграждат „летящите чинии“ със защитно поле. Какво представлява то? – Защитното поле се създава от честотен диапазон, който не се вижда от човешките очи. Освен това, те имат друго време и това също помага да не се възприемат техните апарати. – Кога контактите с извънземните ще станат обичайни, както с жителите на другите страни? – Това ще бъде в шестата раса. Но хората от шестата раса ще летят до други планети не с летателни апарати, а в своите „финни“ тела. – Ще способствуват ли тези контакти за прогреса на човека? – Безусловно, когато в човека изчезне страха пред неизвестното, и той ще възприема действителността на другите светове такава, каквато е, той ще разбере много нови неща от живота на чуждата цивилизация, ще направи скок в познанията си. – Но миналите земни цивилизации също са запазили спомена

338

за някакви летателни апарати. При тях също ли са летели инзвънземни? – Ако въпроса е за летателните апарати на Атлантида, то те сами са ги строили и са летели, защото са били високоразвита цивилизация. При други земни цивилизации, космическите апарати са долитали от други планети и от други светове. – С каква цел прелитат на Земята космически кораби с извънземни в настояще време? С опознавателна ли? – Не, за работа на Земята. Когато се налага нещо да се регулира на енергетичния план или нещо да се пооправи в структурата на самата планетата. Работата е там, че понякога Ние имаме нужда от помощ на физическо ниво, а с вас хората, директно е невъзможно да се общува, тъй като материите ни са различни. Затова Ние молим да ни се окажат необходимите ни услуги от тези физически същества, които по развитие се намират на Нашето Ниво. Това е съвършенно друга Космическа Система, съвсем друг свят, но Те, както и вие сте материални. Ние Им даваме указания, какво да направят, сключваме договор и ги изпращаме тук. Те тук работят. В техните цели не влизат контакти с хората, само работа за която Аз им плащам. – Значи, може да се каже, че Вие управлявате тези същества? – Не управляваме, а просто ги молим, молим ги да поправят нещо във вашата Система, и те го правят, тъй като имат колосален обем знания за физическата материя. Но пак подчертавам, Те изпълняват работата по Наша молба, тъй като по ниво на развитие, Те стоят наравно с Нас. Те имат своя организация, своя работа. – За сметка на какво те са достигнали такова високо развитие в сравнение с човечеството? – За сметка на много дълъг живот, а не за сметка на това, че са имали някакви особени методи на развитие. Те се намират много високо в Йерархическия строеж на материалния план и са се вдигнали до там с течение на дълъг живот.

339

ПЛАЗМОИДИ Човек, живеейки във физическият свят, не вижда и не знае много за други същества, които са също така разумни, както и той самият а и често го превъзхождат в развитието му. Човека е последният стадий в развитието на нашият физически свят след млекопитаещите и животните. В същото време във „финният“ свят съществува безкрайна стълбица от еволюцията на разумни същества, на която се намират всичките тези, които са по-високо от човека. Тоест, в нашия земен физически свят човек е най-висшето по разум същество, но преминавайки във „финния“ свят, той става най-нисшия от всичките невидими разумни свои събратя. Хората винаги са считали, че са оставени сами на себе си, и затова са свободни да правят всичко, което им хрумне на Земята, и че никъде във Вселената няма никой друг освен тях. Считали са винаги, че човек е само едно редко изключение в безбрежните и простори. И към тази непоколебима версия са се придържали не само низшата, малообразована част от човечеството, но в нея непоколебимо са вярвали най-добрите умове и деятели на науката, астрофизиката, астрологията, както и астрономи пронизващи със своите телескопи нашата Вселена през много милиони светлинни години. Те са отричали наличието на себеподобни в далечните светове, а подобни на тях по интелект и превъзхождащи ги по разум са стояли зад гърба им и снизходително са се усмихвали, както се усмихват възрастните над децата, слушайки нелепите им изказвания. И само неукротимите фантасти с шестото си чувство са си позволявали да видят незримото, допускайки съществуването в Космоса на други форми на живот, освен жалките бактерии от астероидите и микроорганизмите на най-близките планети. И именно те се оказаха прави. Космосът гъмжи от живи същества и човекът е всред разумните му форми. Той е най-низшето разумно същество. Това е тази писана истина, която той е длъжен да знае за себе си, за да намери

340

правилно своето място в общата Йерархия на живите същества в Космоса. Както неразумните малки деца не бива да се оставят без да се наглеждат, така е и с човека. Затова от „финния“ свят постоянно го наблюдават, водят го, но и го провокират. Земния живот е построен така, че да се проявят не само добрите, но и лошите му страни. А за да може човек да прояви и лошите страни от характера си са му необходими ситуации, а понякога просто провокации от страна на „финния“ свят. Именно, такива същества, които устройват на хората всякакви провокации, подвеждат ги към необмислени постъпки, подстрекават към кавги, сбивания или други отрицателни действия са плазмоидите. Те са особени същества от „финния“ свят, принадлежащи към отрицателната Система на Разума. Тяхното въздействие биха могли да усетят финните натури в различни ситуации, при достатъчно внимателно наблюдение над себе си. Така например, когато човек стои на балкона на деветия етаж или в края на пътя, то може да почувствува, как някой започва да го изкушава като вътрешен глас. „Хвърли се надолу, опитай се да полетиш“ или „Пробягай през пътя пред колата, ще успееш или не?“ На човек му се струва, че подобни провокационни мисли, изкушаващи с избора между живота и смъртта, идват от самия него. В действителност се оказва, че това са внушения от„финния“ свят. Плазмоидите са способни не само да внушават, но и да създават аварийни ситуации. Да създават автомобилни катастрофи, внезапно срутване на здания, предизвикват изтичане на газ и нефт, влечащи след себе си до взривове или пожари, изваждат от строя самолети, сблъскват влакови композиции, довеждат до гибел кораби в морето. А понякога като на шега, подбутват човека по ръката, когато той например носи към масата чинията си с гореща супа и той обезателно я разсипва за да се изгори. И във всичко това, не че има зла умисъл, а точен разчет и съгласувани действия. С една дума, това са черноработниците на отрицателната Система, чиято цел е да осъществят тази неотменяема съдба,

341

която е предопределена Свише според личната програма на човека, за да се изявят отрицателните черти на характера във всеки индивид. Така например, ако човек разсипе неочаквано горещата супа върху себе си, тъй като специално е побутнат от „финния“ свят, той обезателно поради изненадата или ще изругае, ако в него има отрицателни качества или само ще възкликне и смирено ще се обвини в неловкост ако е с високо ниво на развитие. Така, че подобни дреболии могат да дадат възможност за оценка на вътрешната същност на човека, за степента на неговата порочност или обратно за висока съзнателност. Личността, която е достигнала високо ниво, винаги смирено ще замълчи по повод неприятната изненада, а ниската личност ще изхвърли, заедно с отрицателните емоции и груба черна енергия. Затова всичко, което става случайно и неочаквано, е специално запланувано и има някаква определена цел. Случайности няма, във всичко има само строг разчет и планомерност, определена Свише и изпълнена от плазмоидите, черноработниците на Космоса. *** – Какво представляват съществата, които следят хората от „финния“ свят, провокирайки ги към долни постъпки или подтиквайки ги към гибел? – Това са души, които имат огромен опит и развитие отначало в някакви физически светове, а след това и в Йерархическото сдружение „Съюз“ и накрая са избрали отрицателния път на развитие, пътя на разрушението, считайки го за най-приемлив за себе си. Такива души могат да се вземат както от Земята, така и от други най-различни светове. – Защо плазмоидете са получили своето название? – Заради принадлежността им към най-грубия от „финните“ светове, максимално приближен до вашият физически свят. „Финният“ свят също се разделя по нива на плътност на материята. Има

342

по плътни светове, но има и по малко плътни. Тези, които са поблизо до вашата материя, са най-плътни. Плазмоидите, които работят със Земята, са най-близки до нейното физическо състояние. Тяхната материя напомня на хората сгъстена плазма, оттук и тяхното название. Има и отрицателни същества, които са разположени в много по-високи слоеве, но те не се занимават със Земята. Те имат друга работа. – Ако това са отрицателни същества, това означава, че те по развитието си стоят по-ниско от човека. – Човек неправилно оценява Нивата на развитие, считайки, че всичко отрицателно се намира по-ниско от него, а положителното по-високо, приемайки себе си за неутрална точка на отчет. Това е невярна самооценка. Човек се намира най-ниско, а всичко останало е над него. Много отрицателни Системи са така високо развити, както и положителните. Що се отнася непосредствено до плазмоидите, то нивото им на развитие, след като са минали такъв дълъг евилюционен път е много по-високо от това на хората. Затова те стоят над тях, контролират поведението им, прекрасно ориентирайки се в човешката психика. – На кого се подчиняват плазмоидите? – На Бога. На единия Бог. Всичко се върши в съответствие с общата програма за развитие на човечеството. Ако не се изявят в човека ниските страни на душата то във Висшите светове ще навлязат много недостойни. Целта на работата на плазмоидите е да изявят в човека всички некачествени страни на неговата натура. Понякога дреболиите могат да кажат за човека повече, отколкото десетки негови показни постъпки. – Каква работа извършват те на Земята? – Основно контролират точно ли се изпълняват ситуациите по авариите в транспорта, в промишленоста. Програмите на хората, задействувани в авариите, се пресмятат Свише от специални програмисти, а точността на изпълнението на тези програми на Земята, се контролира от съществата, наричани от вас плазмоиди. Тяхната работа се състои в това, че при цялата напълно техническа изправност на вашата техника, когато тя е в движение, те успяват

343

да я извадят от строя. И никакъв предварителен оглед и проверка няма да помогнат да се избегне запланираната авария, защото Ние ви управляваме. Но всичко се прави в съответствие с програмата. По този начин са извадили от строя самолет, паднал в един от вашите градове (Иркутск, 1998 г.). При пълната му техническа изправност, съгласно програмата, те са изключили и трите му двигателя именно в това място, където е трябвало. Жертвите са били набелязани съгласно програмата. Така също и при много други самолети или при автотранспорта понякога за аварията са достатъчни няколко секунди, да се изключи съзнанието на човека. Плазмоидите извеждат от строя вашата космическа техника, недопускайки я към Нашите обекти. Авариите в атомните станции, в шахтите, всичко това е тяхно дело (образно казано, защото те нямат ръце по вашите понятия). – Освен аварии и провокации на отделни личности, те вършат ли и някаква друга работа? – В тези места, където трябва да се случи нещо негативно, те спускат отрицателно поле. Полето може да се спусне върху местност или върху отделен човек от правителството и тогава възникват войни като тези в Чечня и в Сърбия и ръководителите вземат такива разрушителни решения както необходимостта, например, нещо да унищожат. Макар, че до момента в който човек не е станал член на правителството, той е имал съвършенно други намерения. Под „поле“ трябва да се разбират определени технически връзки, разпространяващи се върху конкретен обем а не нещо, напомнящо празно еднородно пространство. Такова поле ограничава рамката на действие и изпълнява редица други функции, включвайки и събирането на енергии при убийствата на хора. – По този начин може да се застави някой да убие който и да е човек? – Всичко се прави в съответствие с кармата на човека и неговите вътрешни стремежи. Порядъчния човек, вътрешната същност на когото е против убийствата и чиято карма е неопетнена, никога няма да бъде убит от някого, който е бил принуден да го извърши.

344

– Отрицателните полета въвличат хората в агресия и войни независимо от тяхната воля? – Независимо, но в съответствие с тяхната карма. Това е задължително условие. Но и резултатите от това въвличане се оказват различни. Един се въвлича във военните действия като патриот, като защитник на своята родина, като герой, спасяващ другите и служещ за пример на останалите. Друг се явява в ролята на завоевател, агресор. При хората се проявяват право противоположни качества. – Значи, човек така е устроен, че не може да устои против въздействието на отрицателните полета? – Да, не може. – Силната личност, способна ли е да им противодействува? – Не е способна и тя да протоводействува. Човек винаги ще бъде въвлечен в действие. Но трябва да се помни, че човек винаги има право на избор, да убие или да не убива, да свърши или да не свърши. Освен това, трябва да подчертаем, че отрицателните полета помагат да се проявят всички слаби страни на личността. В подлеца по време на война разцъфтяват пороците, в героя се проявяват висшите човешки качества. Войната помага да се провери твърдостта на наработените качества на характера, тоест, при едни личности се усилват отрицателните качества, а при други, положителните. Вие сами знаете много примери, когато по време на война, в скромни на пръв поглед хора, се е изявявал Висшият Дух. Такива личности, преминавайки през отрицателните полета, са извършвали скок в развитието си. Екстремалните ситуации позволяват да се проявят в човека всичките му слаби страни, както в прочем, и всичките му достойнства, които в обикновеният живот остават непроявени. – Щом като плазмоидите се намират на значително разстояние от Земята, то по какъв начин те изпращат своите отрицателни полета върху градовете и човека? – Не забравяйте, че и във „финния“ свят също се използува техника, съответствуваща на материята на дадения свят. Затова

345

плазмоидите изпращат отрицателни полета в нужното място с помощта на определени устройства. Те се насочват с много голяма точност. Цялата работа е във „финната“ техника. Самите плазмоиди могат да се спускат на Земята и да бъдат там, където е нужно. – Освен технически средства, какво друго още влиза в състава на отрицателните полета? – Техните обеми се запълват с отрицателна енергия. За да въздействува на човека, тя трябва да съответствува на неговите честоти тоест, отрицателните полета трябва да съответствуват на диапазона на отрицателните характеристики на човека. Затова, съдържанието на подобни полета се създава от нискочестотните натрупвания на самият човек. Хората произвеждат твърде много отрицателна енергия. Това е енергия на агресията, на злобата, на ненависта и прочее. Съществуват множество видове нискочестотни енергии, които човек изхвърля при едно или при друго негативно състояние. Тези зони и полета не позволяват на тази енергия да се разпространява върху други територии. Плазмоидите събират тази енергия и я групират по честоти в особено поле, което в последствие се използува за отрицателно въздействие. Обаче, попълването на обемите с тези полета е недълготрайно, затова се налага те регулярно да се дозареждат с отрицателната енергия на хората. Без допълване на тези полета, тяхната съставяща среда би се разсеяла. – Отрицателните енергии сами ли се разсейват? – Да. Такова им е свойството. С времето те се разнасят. Ако това не се случваше и се натрупат твърде много отрицателни енергии, то Земята постепенно би била заключена в обвивката на тези отрицателни енергии, което би нарушило енергетичния баланс и затова техническите устройства от дадената територия се прибират. – Някаква положителна работа извършват ли плазмоидите? – Те се разделят според вида на своята дейност, тоест, те не изпълняват всякаква работа, а се специализират в някои определени за тях видове. Разбира се, те не само разрушават. Има пла-

346

змодии, които се специализират в запазване здравето на човека. Те в еднаква степен могат както да помогнат, така и да навредят на здравето на човека, в зависимост от това какво ще им бъде заповядано да вършат. Ако трябва някой да бъде заразен със СПИН, за наказание за неговата аморалност или да се съкрати числеността на населението в отделни региони с помоща на чумата или холерата, то плазмоидите разнасят необходимите вируси и бактерии, отгледани в лабораториите на „финния“ свят, в съответните места по Земята. Разбира се, че няма такъв вирус, който стотици години да е дремал в почвата, а след това да се е събудил и започнал да свирепствува. Всичко необходимо се произвежда в небесните лаборатории, там се изобретяват и нови болести и се спускат на Земята. Що се отнася до положителната работа на плазмоидите, то тя се заключава в това, че те помагат на отделни хора да преодолеят болестите, лекуват ги, вкарват необходимите енергетични инжекции а така също ремонтират „финните“ конструкции на обвивките при повреда. Ремонтират и лекуват в този случай, ако човек трябва да изпълни програмата си до край, а заболяванията и повредите са се оказали преждевременни и заплашват да се осуети изпълнението на програмата преждевременно. – Как плазмоидите определят, каква помощ и на кого да предоставят, а на кого наказание? – Обикновено това се определя от Определителя водещ човека в живота му. Те периодично, чрез своите компютри обследват състоянието на физическата обвивка на своя подопечен. Ако повредите не са големи, те ги изправят сами. Ако Те се окажат в състояние да не могат да отстранят повредите, тогава се обръщат към плазмоидите за помощ, които се спускат към указаният им човек и работят непосредствено с него. В случай на наказание, те действуват по-различно. Ако подопечният извършва аморални или някакви други постъпки, водещи го до деградация, то Определителя със своите методи, на няколко пъти се опитва да предупреди човека за това, че не е на верния път.

347

Ако човека не обръща внимание, то неговото поведение се съобщава по-високо, на Учредителя и след определеното от Него отрицателно решение, на плазмоидите се дава задача да заразят човека с необходимия вирус. Що се касае до чумата и холерата, то с помощта на тези заболявания се изключват от общия енергообмен отделни региони население, обикновено също от занемарени и нечистоплътни хора. Извършва се чистка.

348

Глава 9

Информационното поле на Земята 1. Въведение Севременният човек живее постоянно в ореола на някаква информация и вече не си се представя извън нея, живота му без информация му изглежда скучен, сив, неинтересен. Но не винаги е било така. Връщайки се в дълбините на вековете, информацията е все по-малко, колкото са по-слабо наситени с нея обществените структури. Ако се обърнем към историята а човечеството, то може да се види, че първоначално носител на информация е бил само човека, след което са се появили писмеността и първите книги. Темповете на разпространение на информацията нараствали твърде бавно и основно са били свързани с развитието на техниката, която е осигурила скоростта за разпространението и по Земята. Обаче обема и е бил недостатъчен и знанията оскъдни. Човек е бил ограничен в притока на нови сведения за обкръжаващия го свят, като се е задоволявал само с устни сведения и то в ограничен радиус на действие. Не всички са могли да четат. Количеството на новите знания започнало значително да нараства, започвайки от осемнадесети век и към края на двадесети век е достигнало своя апогей за човека на петата раса (сегашното човечество развиващо се до 2000 година, се отнася до петата раса). Във двадесети век са се появили нови носители на информация, такива като радиото, телевизията, по късно компютъра, без да споменаваме книгите, вестниците, списанията, които са придобили масово разпространение. И всичко това е имало за цел да се повдигне възможно най-бързо съзнанието на хората, чиито души са достигнали вече достатъчна зрелост в петата раса и трябва да

349

попълнят последните недостигащи им количества енергии във вида на висши знания, даващи им възможността да преминат на нова степен на еволюция. Всяка прогресираща душа е трябвало да наработи недостигащата и енергия чрез приемането на максимален обем нова информация и да разшири съзнанието си до общокосмически понятия. От средата на двадесети век човек буквално се къпе в океана на всевъзможни знания, сведения и новости. Но едва ли той се е замислял някога, каква огромна роля в общото му развитие играят те, способствувайки не само за неговото интелектуално и физическо развитие на материалния план, но и за енергетичното, на „финния“ план. При това, „финният“, невидимият план се развива много повече и по-активно отколкото физическият, тъй като става развитие на всичките енергетични обвивки, наработване на мощният потенциал на душата. Много индивиди, попиващи в себе си най-разнообразни обеми от знания и земни и космически, както и всички новости, ще заемат достойно място всред Учителите на човечеството. Тоест, става преход по Йерархичната верига, от нижестоящите Нива към висшестоящите и този преход започва на Земята. Именно тук главна роля в сегашния преход играе космическата информация изпращана Свише на човечеството, явяваща се мерило за зрелостта на много души, жадно впиващи в себе си новите и истини. Само зрелите души ще възприемат новата космическа информация и ще открият за себе си в нея това, което незрелите души ще отхвърлят, не осъзнавайки ги и оставайки слепи към Висшите истини. Трябва да се отбележи, че зрелостта на душата се измерва не със степента за развитие на интелекта, не с обема на манталитета, а с набора на духовна енергия. Затова космическата информация има особен смисъл, да покаже всред милиардите тези милиони, а може би само хилядите, които са достигнали определена еволюционна зрелост на земното Ниво. Така, че какво е това информация, която се сипе върху човека

350

от васичките му страни, имаща единствената цел да го развива, колкото е възможно повече да разшири съзнанието му относно най-различните области на знанието? Човек познава само два основни вида информация, буквена и цифрова. Има още символична, но тя е второстепенна. Човек е привикнал да я възприема чрез достъпни за него образи и понятия и въобще не подозира доколко в действителност е сложно изграждането на всеки образ и какво представляват цифрите. Но да видим, как ще ни обяснят понятието информация от новата гледна точка. – Какво е това информация? – Информацията е енергия и енергията е информация. – Всяка ли информация носи в себе си енергия? – Всяка. Но информацията е с различно качество, тоест от различни нива. И тази информация, която носи енергия за един човек, може да не съдържа енергия за другиго, който се намира по своето Ниво на развитие по-високо от тази информация. Например разговорите, които се водят между обикновените хора, за високоинтелектуалният човек не съдържат в себе си енергия. За него техните разговори са обикновено празнословие. Но за индивида стоящ на ниско ниво на развитие разбира се, подобни разговори ще бъдат интересни и енергетични, макар че това да е твърде ниска и неголяма енергетика. А за високоразвития човек тя ще бъде неинтересна и за него тя няма да съдържа енергия. Той има нужда от енергия от много по-висок порядък. Затова, по този въпрос действува закона на относителността, тази информация, която носи енергия за едни, на други нищо не дава. Енергетичността на информацията зависи от това, на какво Ниво на развитие се намира човека, който я възприема. Именно за това, за един и същи човек информацията от нискостоящото Ниво ще бъде нискоенергетична, а от високостоящото Ниво високоенергетична, която би довела до пренапрежение. И само информацията от собственото му Ниво ще се възприема от него нормално и леко. – Към кое Ниво се отнасят обикновенните битови разговори?

351

– Това е информация от шесто и по-ниско Ниво, за така наречените празни хора (шестото Ниво е от съществуващите на Земята сто Нива, които трябва да премине човек, за да премине в Божествената Йерархия)* – Какъв род информация съдържа максимум енергия? – Това е информация за Бога, за Космоса, за Висшите светове. Земната информация, колкото и умна да ви се стори, винаги е на много порядъка по-ниско от космическата. И това вече е мерило за определяне степента за развитие на душата. Човек, който се интересува само от материалните знания, винаги стои по ниско по духовно Ниво от този, който се интересува от космическа информация, тоест, в този случай душата на такъв човек е преминала много по-дълъг еволюционен път и нейната вътрешна същност не може да се ограничава само със земните знания. – Какви видове информация има? – За човека, тя е буквена, цифрова, звукова,топлинна, сигнална, символична. За други същества тя е импулсна, светлинна, енергетична. Има множество други видове информация, които са недостъпни за човешкото разбиране. – Човек записва информацията по няколко начина. Има ли загуба на част от информацията при записването и с букви, цифри или символи? – Не. Всяко записване е характерно със своя потенциал на енергията. Ако разгледаме писменото записване, то в писането става много по-голяма концентрация на енергия отколкото в словесният разговор, защото устното слово е по-малко енергетично, отколкото писменото. Това е така ако говорим за предаване на информация от човек на човека. Но ако се разглежда предаването и непосредствено от Определителя към ученика, то в този случай, изпращаният енергетичен блок с някакви знания може да не бъде напълно разшифрован от човека или да бъде разшифрован с изкривявания. Всичко зависи от степента на подготвеност на ученика и неговата способност да въплътява своите мисловни образи и понятия в буквени и числови знания. – Значи всяка книга е акомулатор на енергия?

352

– Да. Всяка книга съответствува на някакво определено Ниво на развитие. Но цифрите носят още по-голяма енергия в сравнение с думите. Цифрите могат да съдържат в себе си огромно количество енергия и човек се е убедил в това, изчислявайки и създавайки атомно оръжие и атомни централи. Тук енергията на цифрите принуждава да се задействува енергията на атома. – Носят ли в себе си символите максимална енергия? – Най-голямото количество енергия съдържат някои специални знаци. Има такива особени знаци, концентриращи в себе си определен вид енергия. – Какъв род информация, получена от хората, е най-ценна за Вас и за Космоса? – Няма особено ценна информация за Нас. Има енергетика, която хората отдават в Космоса, работейки с нея и ако подобна енергетика съответствува на стотното Ниво на развитие на човека, то това се счита за висше мерило за развитието на личността, което Ние ценим. Ценим прогреса на душата при работата с информацията, а не тази информация с която човек е работил. Всичката информация произлиза от Нас. И не човек я дава на Нас, а Ние му я даваме. На Нас ни е интересна трактовката на нашта информация от хората, тяхната психология по отношение на нейното разбиране, работата с нея и още няколко аспекта. – С какво се различават в енергетично отношение числата от буквите при хората? – Буквите са много по-слаби енергетично. В цифрите има сбита информация. Всичко идва от цифрите. Буквите са производни на цифрите. Думите, това са цифри. – В буквите има по-слаба концентрация на енергия в сравнение с цифрите? – Да, по-слаба.

353

2. Предаване на информацията надолу – Как става предаването на информацията от Нивата на Йерархията към Земята? – Различната информация се предава по различен начин. Ако това е информация от частен порядък, тя може да се предаде на ученика от Определителя му чрез специално създадена за човека система на предаване.За връзка между него и Определителят му съществува импулсното колело и „финните“ обвивки, като междинна форма между два различни свята, грубият физически свят и „финният“. Ако това е информация от много по-общ порядък, то тя се предава чрез много по-сложна мрежа от предавателни устройства на „финния“ план. Може да се предава както на хората, така и на Земята а и на други същества, населяващи паралелните и светове. Предаването ще се осъществи вече с други способи. Ако се говори за предаване на информация към човека, то той е способен да приема само образна информация и всичко, което се намира извън някакъв образ, ще остане извън неговото разбиране. Изграждането на образа става чрез цифрово кодиращи матрици. А това е преди всичко цифрово изчисляване. Първоначално човек възприема импулсите идващи Отгоре и при него започва мисловния процес на подсъзнателно ниво. Идеята без образ е невъзможна. Човек в началото трябва да си представи, а след това идва разбирането. Такъв е строежа на човека. – Следователно, информацията се предава по някаква схема? – Ако тя се предава от Висшите планове, то тя претърпява цял ред преобразования, трансформации, преди да дойде до вас. Отначало тя е светлинна, след това цифрова, и после образна. И за да може изпратената надолу информация да претърпи подобно преобразуване, трябва да бъдат извършени съответните изчисления. Тя не преминава сама по себе си тези трансформации, от една форма на друга, от едно състояние в друго. Трудноста на предаването на информацията от Висшите планове към нисшите се състои в това, че тя трябва да премине през различни видове материя, от

354

най “финната“ до много грубата. При преминаването на различните слоеве е принудена да се трансформира в тази материя, през каквато преминава. – По какъв начин се формира цифровата информация? – За това се задействува техника от „финните“ планове, плюс работата на Нашите специалисти. – Кой ръководи непосредствено тези разчети? – Висшия Йерарх на отрицателната Система, Дявола. Разчетите основно са под негово ръководство. – Да допуснем, че трябва да се предаде в материалния свят някакъв образ. Извършва се определен разчет, и как след това цифрите се трансформират в образ? – Чрез компютър, защото за да се навлезе в материята е необходима техника. Да се извършат преобразования в материята е невъзможно без техника. Но, разбира се това е техника от „финният“ свят и за хората остава невидима. В ноуменалните светове съществува също междинна техника по Нива. При приближаване към материята, техниката става груба по отношение на „финния“ свят. Ние също имаме техника близка до вашата, тоест компютри. При последния стадий на навлизане във физическата материя и компютрите са материални. Макар, че за вас те биха се отнасяли към „финната“ материя. За Нас това вече е груба техника. По-нагоре от тези „материални“ компютри, техниката става по „финна“. Още по-високо тя става още по „финна“. Колкото е по Висш света, толкова техниката се изработва от по „финна“ материя и още по нависоко тя напълно изчезва. В най-Висшите светове техника въобще не съществува. – Помага ли техниката да се извършват пресмятания? – Както и при вас на Земята, техниката извършва твърде много дейности, не само пресмятания.

355

3. Цифри – Какво представляват цифрите? – Цифрите, това са определени структури. Всяка цифра, това е принадлежност към конкретна енергия. И ако вие погледнете в дълбините на цифрата, то ще видите строежа и частицата конкретна енергия, която я съставя. Иначе може да се каже, че енергията, това са линейно изградени цифри за нашият свят. В другите светове те не са само линейни. – Има ли обемно построени цифри? – Да. Представете си обемна мрежа с цифри. Във всяка клетъчна мрежа има цифри, и тези цифри могат да се четат и направо и по диагонал. Всичко това ще бъдат кодове. Такава е сформираната енергетична постройка. – Кажете моля Ви се, постоянно ли е енергетичното съдържание на всяка цифра? – Да. Постоянно е за всяка цифра. – Всяка ли информация е кодова, числова? – Да, всяка информация. Всичко е цифри. Абсолютно всичко може да се преобразува в цифри, не само думите. – Нумерологията, с която разполага съвременният човек, съответствува ли на новата енергетика? – Старата нумерология е остаряла. 4. Информация категория „А“ и „Б“ – На земния план информацията се предава само чрез числа и букви или има още някакви форми за предаването и в Космоса? – Информацията се дели на няколко вида, в това число звукава, числова, кодова, сигнално-импулсна и цялостна. Основните категории информация в общокосмически мащаби са две. Това са „А„ и „Б“.

356

а) Информация категория „Б“ (Писмен контакт от Висше Ниво – контактъор. Л.А. Секлитова) Това изложение на информацията се отнася към категория „Б“. Относителното определяне на функците на цялостния свят, имащо отношение към единичният пример на двойствеността, делимо на множество междуконтинентални позиции в триизмерното пространство, има своята характерна зависимост от възможностите давани в няколко континентални връзки. Именно междуконтиненталноста * е отличителна черта за многоизмеримост и изменяемост на всичко във всичко. Унаследяемостта е многообразие на съединяемите елементарни връзки, изградени по двойки в създаващи се обемни единични процесуални паралелности, имащи от своя страна разпределителни черти в единичните връзки. Тези кратковременни процесуални експерименти достигнати от Абсолюта, се отнасят само към временното възприемане на информацията. В безвременното изкривяване има достатъчно добавъчен материал за строителни форми в междуконтиненталните пространства. Съвършенните по своята вътрешна същност вещества имат кибернетично ниво на номенклатурност на собственият строеж. Това говори за своего рода превъзходство и превъзнасяне от началния етап на своето съществуване над други подобни по строеж натуралности, които на свой ред са изчерпали своите лични възможни контакти с паралелно-времевите позитивно допадащи им двойки. Като извод за всичко казано се причислява и следното. Събирането на пространствата, наричано изменяемост, проявява новото в старото. Старото е усъвършенствувана форма на новото. Това е динамичен закон и порядък в Космоса за строително създаващите се връзки, наричани мутабелност*.

357

(По долу отговаря контактъора Л.А. Секлитова) – Какво представлява информационното поле на Земята? – Това е сложно многопластово устройство от Нива на „финния“ свят. То се е формирало от хората, поколение след поколение. В него, като правило, влизат мислите на хората като съвкупност от знания, мислите на животните на тяхното ниво и на всички онези, които се намират на Земята и са способни да създават мисълобрази. Тук именно в информационните файлове влизат и данните за камъните, дърветата и всичко останало, което съставя природата и е свързано с човека и неговия начин на живот. Информационното поле е съставено от най-разнообразни категории знания и тези знания се разпределят и класифицират в него. Всяка категория знания има своите специализирани блокове. В Космоса няма нищо хаотично. Мислите на хората и на всички други се подразделят на различни нива според своето енергосъстояние. На всяко Ниво става разпределението им по нива на платформите, които фигурират с образността на мислите. Мислите на самата Земя като правило са най-енергопотенциалните и се намират на най-високия план в общата информационна банка. – Мислите на хората събират ли се в егрегор? – Хората си представят хранилището на мислите като мъглив и разлят облак, наричан от тях егрегор. В действителност цялото информационно поле на Земята представлява мощно техническо устройство тоест, по вашему това е един огромен компютър в който цялата информация е разположена на Нива тоест, подредена по еднотипност и енергозарядност на знанията. На ръководство при Определителя на Земята се намират конкретно земните знания. Земята има свой Определител от много по висок порядък отколкото при човека и той разполага със свой компютър. В този компютър са вложени конкретните знания предназначени за Земята и нищо повече от това, което е разрешено. Всеки паралелен свят има своя обем информация, която е непригодна за другия свят. – Как се събират знанията от Земята в този компютър? – Връзката става по енергоканалите, които са специално предназначени за предаване на информация. В Земята съществува Сис-

358

тема, която обработва данните за планетата и ги предава Више. – А знанията от хората също ли постъпват в компютъра на Определителя? – Всичко има своята систематизация. Има общи знания касаещи Земята, има и знания касаещи човечеството. Нищо не се смесва и всяка информация има своето конкретно място, съгласно нейният енергозаряд, тъй като информацията от един род се отличава с тази от друг род, преди всичко поради своя енергокапацитет на съдържанието. Но човек трябва твърдо да запомни, че не той създава за Нас новата информация, а Ние му даваме всичките нови знания. Човек разкрива за себе си това, което отдавна съществува и е създадено от Висшите Същности. Но, обаче, всичките тези Наши знания, които той усвоява и развива, се съхраняват в историческите файлове, като показват пътя на усъвършенствуването на човека, тоест всичко, което човек създава или разработва се фиксира и съхранява като моменти от неговото развитие. Ние изпращаме нови знания на човечеството чрез специално подготвени за приемането им личности, които ги разшифроват и развиват за нижестоящите слоеве от населението като собствени знания. Става разпространение на Нашата информация по-нататък на по ниските нива, но степента на усвояването и се фиксира обезателно, и се записва в компютърните файлове като разположени по нивата си изпратени от Нас знания. Затова знанията от човека постъпват в компютъра на Определителя на Земята, но като степен на усвояване на Нашата Висша информация. – На другите планети аналогично ли се събира информационното поле? – Да, по подобен начин. От живите същества, населяващи планетата, информацията постъпва в една информационна банка, а от самата планета в друга. Информацията за всичко се събира, защото след това по-лесно може да се ориентираме за работата на всекиго и на всички които се намират на планетата. След гибелта на планетата се извършва подробен анализ на всичките данни за нея от нейният Определител и от Управителя. – Какво е значението за планетата, че част от нея е осветена от

359

слънцето, а една част се намира в тъмнина? Не е ли свързано това с приемането на информация? – Да, свързано е диретно. – Значи, през деня планетата получава информация на своето Ниво, а през ноща отдава информация? Или е обратното? – Не, през нощта тя приема друга информация, може да се каже от друг сорт. – Що за информация е дневната и каква е нощната? – Да допуснем, че през деня планетата получава интелектуална информация, а през нощта чувствена. – Откъде тя приема чувствена енергия? – От Космоса, от същите като нея планети. Става енергообмен на чувствена енергия между планетите. Но това е единичен пример. Разликата между приеманите и отдаваемите енергии по своя диапазон е обширна, както е огромна и разликата в качествата. А енергия от различно качество, това е информация от различен план. – Следователно, информационното поле на Земята се намира постоянно под ръководството на нейния Определител? – Да. Разбира се, то съществува не само по себе си а се намира под Негово ръководство. – Земята се развива, изменя се със времето. Попълва ли се с нови знания общата информация при Определителя на Земята? – Естествено, всички случващи се на Земята изменения се фиксират в базата данни. Освен това, Висшите Йерархични Системи ръководят нови изследвания по отношение усъвършенствуването на човечеството и планетата и всичко ново, което може да ги придвижи, се внася в информационната банка. – Определителите на отделните хора имат ли свободен достъп до общото хранилище със знания или това става с разрешението на Висшите Определители? – Те нямат достъп до него. Нямат. – Може ли човек сам да се включи към информационното поле? – Не, никой никога не може сам никъде да се включи, освен

360

към личния си Определител. Всичко става само чрез Него. Какви знания са необходими на човек, Определителя сам му ги дава. Дава му се това, което ще способствува за неговото прогресиране тоест, повече от това, което човек може да знае, той никога не ще получи. – Откъде човек черпи информация при медитацията? Къде в този случай той се включва? – Човек може да черпи информация от две страни: 1) От личният си Определител чрез базата данни на неговия компютър. 2) Човек е способен сам да възприема тази информация, която се намира около него във „финния“ свят. Обема на информацията във втория случай, нейното качество ще зависи от степента на възприемчивост на индивида, от нивото на развитието му, тоест, от способноста да осъзнае това, което попада в полето на неговото възприятие. Това може да се сравни с черпенето на информация в библиотеката от книгите, а вторият способ е когато човек излезе всред природата и възприема това, което се намира около него. Той чете информацията от природата, но в границите на собствените си понятия. В природата всичко е носител на информация. И растенията и камъните и водата и въздуха. И вече според способностите на човек да извлича информацията от обкръжаващият го свят зависи какъв род информация ще получи, каква ще е дълбочината на познанието, нейният обем и правилността на възпроизвеждането. Информацията може да се чете правилно и неправилно, тоест в зависимост от интелектуалното си развитие той може да възприеме тази или онази информация, която най-много го интересува и по своему да я разшифрова. При това, всеки ще почерпи от външния свят своето и затова тази информация може да бъде напълно различна, като нещо частно от нещо много по-голямо. Но в нещо тя би си приличала една на друга. За да се обединят отделното със общото, са нужни също големи знания. По същия начин и във „финния“ свят. Може да се черпи информация чрез медитация или при полети в астрала. В този слу-

361

чай, информацията която човек получава, ще напомня именно на този тип информация, която човек получава при общуването си с природата. И подобна информация може да се окаже безкрайна, тъй като Космоса е пълен със всякакви финноструктурирани създания, така че може да се изследва всичко, което е достъпно до човешкият интелект. – Всеки човек има различно развитие и получава знания, съответствуващи на нивото му? – Да, всеки индивид получава информация, съответствуваща на неговото ниво на развитие тоест, в компютъра на Определителя се намира този запас от знания, които той е способен да възприеме. И всичките идеи които го осеняват, и които той след това оформя в теории, идват от неговият Определител като подсказка в развитието му. Ако човек иска да узнае това, което излиза извън рамките на неговата програма, то Определителят му иска разрешение от Учредителя дали може да се открият дадените знания на Неговият подопечен. И ако Той разреши, то тогава Определителят му ги изпраща. Ако не разрешава, то човек остава с някакви неразрешени въпроси до края на живота си. – Човек никога няма да може да се възползува напълно от всичките знания, които се намират в информационното поле на Земята? – Разбира се, че не. Това не му е нужно. – Но защо тогава те се натрупват? – За анализ на развитието на Земята и човечеството. Освен това, от многото знания човек може да се възползува само след като заввърши цикъла на неговите въплъщения на Земята и той премине във „финните“ планове на съществуването и тогава ще е възможно, да встъпи сам в ролята на Определител или нещо друго. И тогава тези знания вече в разширен обем могат да бъдат открити за него. И това, което не му е известно за Земята и за човека, когато се е намирал в материално тяло, ще му стане известно, и той ще може да се възползуваа от всичко необходимо за своята нова работа. – Човечеството разполага с определено информационно поле.

362

За всичките земни цивилизации то едно и също ли е било? – Не, различно е. За всяка цивилизация се дава свое информационно поле. Имало е различни цивилизации според нивото си на развитие, според „финният“ си строеж, според способностите си, затова на информационното поле ако се вложат старите данни, това би влияло отрицателно и развитието би тръгнало не по това русло, по което е било нужно тоест, едната информация би пречила на другата. – Информационното поле трябва да съответствува ли на програмата на дадената цивилизация? – Да, безусловно. За всяка цивилизация се подготвя информационно поле в съответствие с предполагаемото ниво на развитието и. Програмата за развитието на цивилизацията определя какви знания следва да се разкрият на човечеството за някой си период от време и какви още по-рано. – Но нима земните интелектуалци не са способни самостоятелно да извършват открития в науката, в изкуството? Нали всред човечеството има много високоразвити личности? – Не, те не извършват никакви открития за Нас, те ги извършват за хората. Но откритията им ги даваме Ние. Всичките знания, които са необходими за развитието на цивилизацията, се подават Свише в съответствие с програмата за бъдещо развитие. И когато е нужно се изпращат на определени хора, контактъори, учени, деятели на изкуствата, политици и т.н. от техните Определители, нужните за дадения период знания, които те излагат във формата на теории или произведения на изкуството. Тоест, повтарям, че не човек обогатява информационното поле със своите нови теории и открития, а той черпи всичко това от полето, по-точно от базата данни на Определителите, в компютрите на които е заложена конкретната информация необходима за развитието на всеки конкретен човек. Затова, може да се каже иначе, че информационното поле на Земята съставлява един общ компютър, който е под ръководството на главният Определител на Земята и всичко в него е систематизирано, класифицирано и заема мястото си съобразно своята енергетика. Човек няма достъп до тази

363

база данни. Конкретните знания, които той може да получи в съответствие с програмата а своето развитие той получава от своя Определител, от Неговия компютър. Цялата информация в информационната банка е разпределена по енергонива. И за различните Нива на развитие на хората съществуват съответни Нива на познанието, затова низкия човек е предвидено да получи едно ниво информация, средният човек, средно ниво, а високият, високо ниво на информация, тоест тя е предназначена за различно ниво на осъзнаване. – Може ли човек да научи повече от това, което му е определено по програма и от това, което е заложено в базата данни на компютъра на Определителя му? – Да, случва се и така, когато човек се развива много бързо, и желанието да опознае новото, предопределя този обем знаания, който е бил заложен в компютъра на Определителя му. Но в този случай, ако индивидът желае да научи повече, неговият Определител има право съгласувано Свише да помоли друг Определител, в чиято база данни на компютъра му има знанията, които интересуват подопечният му и да му ги даде. Това вече ще бъде свръх програма. В замяна, Определителят на този човек, компенсира услугата към другия Определител с нещо друго или с някави свои знания. Това става взаимообразно. – Значи, информационното поле не е нищо друго освен общият компютър на Определителя на Земята? – Да. Може да се нарече както желаете, но същността е тази. – Но къде тогава се записват мислите на хората и всичко друго? – В така наречения исторически блок на паметта на компютъра, където те се разпределят в зависимост от енергетиката, по нива. Това е систематизацията. – За шестата раса обема на информацията в сравнение с нашата пета раса, ще се разшири ли? – Да, естествено, тъй като човека от шестата раса трябва да развие мозъка си към краят на установения период до деветдесет процента (90%). Затова информацията трябва да му съответствува и по обем и по сложност. В същото време информацията която

364

постъпва към човечеството, винаги ще бъде ограничена в определени рамки. Човек не може да научи повече от това, което му е позволено Свише. А това, което му е позволено той трябва да схване до съвършенство. Нали това ще определи по нататъшният му път на разввитие.

Послеслов Говорейки за замисъла на изграждането на книгите в серията „диалози с Бога“ (а те са 4 книги), трябва да се отбележи, че срещащите се повторения включени в текста са умишлени. Много от темите дотолкова се преплитат помежду си, че е невъзможно да се отделят една от друга. Това свидетелствува за цялоста и тясната зависимост на всичко съществуваащо. Развивайки някаква тема, включваш в нея съвкупността от определени знания, стараейки се колкото е възможно по-обширно да се освети темата във всичките и взаимовръзки. Но преминавайки към развитието на друга тема виждаш, че някакъв абзац от предишна тема трябва да се повтори, за да може даденият обем знания да изглежда по-пълен и да сочи към взаимовръзката му с предидущата тема. Например, разкривайки темата за душата, не трябва да се пропусне информацията за програмата, която е свързана с нея. Говорейки за Йерархията на Бога или на Дявола, също трябва да се включат материалите за програмите, иначе тяхната същност ще остане неразкрита. Говорейки за кармата, отново се налага да се засегне темата за програмите. И тъй като това са диалози, то те трябва да вървят без изменение, което също води до повторения. Ако едното не допълва другото, то не се създава цялостност на впечатленията по развития въпрос. Да вземем по нагледен земен пример. Ако говорим за града, то обезателно трябва да разкажем и за хората, които живеят там, и за съществуващите производства и за културните места, имаче няма да предадем пълният му облик. Говорейки за производството, ние отново сме длъжни да разкажем, как то влияе на живота

365

в града и върху хората. Тоест, навсякъде съществува тази взаимовръзка, която помага да се разшири познанието на човека за изследваният предмет. Съвкупността от знанията дава пълна представа за сферата на дейност на всеки обект. Във връзка с това повторенията в дадената и други книги от серията „Диалози с Бога“ са изкуствени и имат определена цел и тя е да се даде информацията за разглежданият предмет възможно най-пълно. Запознавайки се с информацията от контактите, за неподготвения в езотеричен план човек, ще му бъде трудно веднага да възприеме новите понятия, разрушаващи всички стари представи за света, за човека, за Бога и Дявола. В това се състои сегашният преходен период. Периода на преход от ерата на Риби към ерата на Водолея, преход от петата раса към шестата и преминаването на Земята на нов орбитал. Прогреса на личността се заключава в това, че тя трябва навреме да се откаже от старото, за да премине на новите релси водещи в бъдещето. Обаче, за да може читателя по леко да разбере новата информация, ние препоръчваме следната последователност в прочитането на нашите книги, според растящата им сложност. Серията „Зад границата на непознатото“. 1. Висшият Разум разкрива тайните. 2. Откровенията на Космоса. 3. Душата и тайните на найният строеж. (диалогова) 4. Тайните на Висшите светове. (диалогова) 5. Тайният живот на Небесните Учители. (диалогова) 6. Енергоструктурата на човека и материята. (диалогова) 7. Срещи с невидимите. 8. Създаване на формите или експерименти на Висшият Разум. 9. Беседи за неизвестното. 10. Перлите на Висшите Истини.

366

11. Човек в епохата на Водолея. 12. Речник на космическата философия. 13. Матрицата – основа на душата. 14. Пръста на Съдбата. 15. Създаване на душата или парадоксална философия. 16. Личност и вечност. 17. Живот в чуждо тяло. 18. Земното и вечното. 19. Философия на Абсолюта. 20. Философия на Вечноста. 21. Новият модел на мирозданието 22. Законите на Мирозданието или основи на существуването на Божествената Йерархия. 23. Огънят на Прометей. Серия „Магията на усъвършенствуването“: 1. Свобода и неизбежност. 2. Кармичните уроци на съдбата. 3. Феномена на душата. 4. Варианти на Апокалипсиса.

367

РЕЧНИК Висшите – Личности, намиращи се по Нивото си на развитие над земния план, ръководещи Земята и човечеството. Душа – матрица с определено съдържание на енергия, което се променя в процеса на усъвършенствуването и. Матрицата е обединена с постоянни и временни конструкции, предназначени за земния свят. Единица – понятие за душа, дадено за изчислителната отрицателна Система Естество – пространствен обем, принадлежащ на огромния космически организъм, в който се намира и се развива всичко останало. Йерархия – каркасна пространствена конструкция на „финния“ план, в която при определен порядък са разположени световете на Бога, населени от индивиди с определено ниво на развитие. Световете (или планове на битието), това са Нива. Степента на тяхното развитие нараства от основата на пирамидата на Йерархията към върха и, на която се намира Бог, който управлява всичко нижестояще. Йерархията включва в себе си строго определено число Личности. Качество на енергията – еднороден вид енергия. Качества на енергията на душата – клетката е носител на едно качество, тя се запълва с еднородна енергия. Няколко клетки се обединяват в едно качество според типа енергия създавайки качество на характера. Композит – набор в матрицата от различни енергии, създаващи нейният вътрешен образ, нейният качествен състав, който определя изразителността и индивидуалността на личноста. Карма – възмездието на човека за положителните му или отрицателни действия в миналия живот (добра или лоша съдба, заложена в програмата на живота на човека). Матрица – каркасната основа на душата, която се запълва и в която се запазват различни типове енергия, съставляващи основата на характера на личността. Тя има клетъчна структура и

368

има свойството да самонараства с нови незапълнени с енергия клетки, когато наличните вече са запълнени. Матрицата е самонарастваща одухотворена конструкция. Запълването и с енергия става с установена от Бога закономерна последователност. Междуконтиненталност – особен вид „финна“ връзка в Космоса между различните форми на существуване. Мощност на душата (мощ) 1). Това е силата и, състояща се от потенциалите на натрупаната енергия. 2). Способността на душата да извърши някакви действия или процеси (в това число и мисловни). 3) способността да извърши работа за единица време. Мутабельност – изменяемост във връзките. Низши – индивиди, относящи се към земния свят. Материалният човек винаги стои по-долу по своето развитие от тези, които се намират в Йерархията, тъй като „финната“ енергия е на много по високо ниво на организация на материята. Обем – количествено съдържание на нещо, което има граници. общ Обем – конкретни пространствени габарити, принадлежащи на всемирния организъм на Естеството или на някакво обединяващо пространство. Частен Обем – отделна част от общия Обем, развиващ се в съответствие с нуждите на Естеството тоест, имаща определено направление в развитието и удовлетворяваща неговите нужди. Орбитал – ново енергетическо состояние на Земята, по-високо по своето ниво на развитие, отколкото предишното. Прогрес на душата – натрупване в матрицата на енергии в съответствие със зададената програма. Потенциал на душата – силов показател на личността. Той се образува от енергийните потенциали запълващи матрицата, и постоянните обвивки. Ниво на потенциала на душата – той се появява на определен стадий на развитие. Всяко Ниво на Йерархията има свой потенциал. Разкодиране – унищожаване на душата на „финния“ план, анули-

369

ране в индивида осъзнаването на своето собствено „Аз“ като личност. Разграждане на финно-енергетичните структури на душата и пълно очистване на клетките на матрицата от набраните енергии на индивида за всички предишни животи. същност – вътрешният смисъл на нещо. Същност – Личност, развиваща се в Иерархията на Бога (или Дявола). Същностите в Иерархията се подразделят на различни Нива на развитие. Същностно състояние – енергетично състояние на Личността на Нивата в Йерархията. На всяко Ниво съответствува свое енергетично състояние на Същността, тоест свой „фин“ строеж. Същност (същество) – разумен индивид, относящ се към друг свят и намиращ се във форма, различна от човешката, но имаща временни конструкции, които го приспособяват към света в който той съществува. Фин (свят, конструкция, структура, и т.н.) 1) всичко, което се намира зад пределите на възприятие при човека. 2) всичко, което е създадено от енергиите от по-висок порядък, в сравнение с физическата материя. ниво – степен на развитие на нещо или на някого. Ниво в Йерархията – свят или план на съществуване в Йерархията. Нивата се разполагат съгласно свой порядък, тоест, закономерна последователност в развитието на енергиите от низшите, най-близки до Земята към висшите, най-близки до Бога. Егрегор – някакъв обем за съдържане на нещо (основно енергия). Енергетика 1) ново обозначаване на думата „енергия“, съдержащо съобразно своето устройството в себе си, много по-мощен тип енергии, характерни за подаваните от Космоса към Земята енергии в настоящият момент от време (2000 г.). 2) сумарен потенциал, съдержащ се в ограничен обем. Енергия 1) всякакъв вид материя както на физическия план, така и на „финния“, която се отличава с развитие в порядъка на нива. 2) това е общата мярка за различните форми на движение на материята (класическото определение). Енергетичен заряд – концентрация на енергията в единица обем.

370

– количеството енергия, за единица обем на душата. Душата се развива и натрупва в своите обвивки енергия. Колкото повече тя се развива, толкова по-голяма става енергетичната и плътност тоест, толкова повече енергия натрупва в себе си. Енергетична плътност на Душата Енергетичната плътност зависи от: 1) интензивността на поглъщането на знанията (колкото повече знае и чувствува личността, толкова е по-голяма тази величина). 2) продължителността на живота и броя на превъплъщенията. Даже ако душата е ленива, то живот след живот тя все пак постепенно ще придобие някакви знания, опит и енергетичната и плътност ще се увеличи. Думи, обединени по смисъл. Определител – (старото – Небесен Учител), Висша личност, водеща човека или друго същество по живота чрез компютърно устройство. Контролира изпълнението на програмата на човека. Учредител – Същност, стояща на порядък по висше, от Определителя. Съставя сюжета на бъдещият живот на човека. Управител – Същност, стояща по-висше от Определителя и от Учредителя. Тя ги ръководи. Пета раса – название, дадено Свише за човечеството, развиващо се до 2000 година. Названието е свързано с прехода на Земята на пети орбитал*. Шеста раса – новата раса на човечеството, условно започваща своето начало от 2000 година. Названието е свързано с прехода на човечеството на шести орбитал, по висока степен на развитие от тази на която се намира нашата пета раса. Духовна Система – разумни съобщества от Висши Същности, намиращи се в Йерархията на Бога тоест, принадлежащи на „финния“ свят. Материална Система – съобщество на разумни същества, намиращи се в материални тела и имащи развитие по нива, на много пъти превъзхождащи човека. Йерархическа Система 1) съобщество на разумни Същности, объ-

371

единени в едно Ниво на развитие и пребиваващи в Йерархията. Системите са разположени на едно или на различни Нива и имат степен на развитие, съответствуваща на това Ниво. 2) Система, принадлежаща на Йерархията. Космическа Система – съобщество на разумни същества, намиращо се зад пределите на Йерархията на Бога. Образно мислене – мислене, свързано със създаване на образ. Предавателният механизъм от Определителя към ученика включва веригата от последователни трансформации на импулса по веригата енергия, цифри, образ. Получавайки образ, човешкият мозък го преобразува по нататък по веригата – образ, цифри, букви, думи. Фигурално мислене – работата с обемните образи става много по кратка – енергия, цифри, образ (думите и буквите са отстранени).

372

Съдържание УВОД . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 МНОГОСТРАННОСТ НА ИСТИНАТА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7 Глава 1 ДУША, МАТРИЦА. СТРОЕЖ НА ДУШАТА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 ДУША. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 1. Създаване на душите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11 СТРОЕЖ НА ДУШАТА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22 1. Матрица . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22 ТИПОВЕ КОНФИГУРАЦИИ НА МАТРИЦИТЕ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 2. Триединство на душата.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31 ТРИЕДИНСТВО НА ДУШАТА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32 3. Болести на матрицата. Деградация.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37 4. Времето и матрицата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40 5. Матриците на различните форми. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43 Глава 2 РАЗВИТИЕ НА ДУШАТА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47 1. Развитие на душата. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47 2. Програма. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 53 ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ. СМЪРТ. РАЗКОДИРАНЕ.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 55 Количество души. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 62 ЦЕННОСТИТЕ НА ДУШАТА.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 70 1. За какво ценят душата.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 70 2. Покупка на души.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 72 3. Свобода за душите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 74 4. Експерименти на земните учени с душата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 76 ТИПОВЕ ДУШИ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 77 ДУШИ НА ПЛАНЕТИ, НА ЗВЕЗДИ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85 2. Различните светове. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 90 ИЗВОДИ ЗА ДУШАТА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 92 Глава 3 Неизвестния мозък на човека. Мозъчен център или импулсно колело. Мозък на пола. Мозък на кръвта.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 99 КРЪВТА НА ЧОВЕКА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 99 МОЗЪКА НА ПОЛА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 103

373

МОЗЪЧЕН ЦЕНТЪР или ИМПУЛСНО КОЛЕЛО. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 109 1. Въведение. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 109 2. Структура и работа на импулсното колело.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 110 3. Мозъчния център в периода на смъртта. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 117 НЕИЗВЕСТНИЯТ МОЗЪК НА ЧОВЕКА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 120 1. Въведение. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 120 2. Немного за физическия мозък . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 122 3. Процеса на мислене. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 124 4. Мисълформи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 137 4. Типове мислене. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 141 6. Типове мислене на други форми на живот. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 147 Нива на развитие. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 153 Памет. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 157 9. Съзнание, подсъзнание . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 170 10. Озарение. Космическо съзнание . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 176 11. Колективно съзнание. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 180 Управление на обществото (егрегори). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 184 Глава 4 Развитие по програма . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 192 1. Въведение. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 192 2. Какво представлява програмата. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 195 3. Енергодългове. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 200 4. Типове човешки програми. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 202 5. Съставяне на програми. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 205 6. Програми на сънищата. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 211 7. Програма за смъртта. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 212 8. Програмите при Бога и при Дявола. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 214 9. Програми на Определителите на Земята и други . . . . . . . . . . . . . . . 218 10. Програмата на Земята . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 219 Глава 5 КАРМА ИЛИ ЗАКОН ЗА ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА.. . . . . . . . . 221 1. Грях. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 225 2. Конкретната карма* . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 232 3. Карма за убийство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 236 4. Убийство на животни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 246 4. Карма на рода, колектива, нацията . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 249 6. Покаяние. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 251 7. Карма в бъдещето. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 254

374

Глава 6 Сън и съновидения. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 261 1. Въведение. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 261 2. За какво е даден съня на човека. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 263 3. Възпитание в съня. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 268 4. Информация, получавана в сънищата. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 270 5. Формиране на сънищата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 273 6. Излизане на душата от тялото по време на сън. . . . . . . . . . . . . . . . . 281 7. Хора, които не сънуват. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 283 8. Пророчески сънища . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 284 9. Сънища от миналото. Цветни сънища. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 287 10. Летаргичен сън. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 289 Глава 7 Тайната за смърта на човека. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 290 СМЪРТТА НА ЧОВЕКА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 290 1. Какво е това смърт. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 292 2. Причини за смъртта. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 293 3. Процеса на смъртта. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 302 4. Разпределител (Сепаратор). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 305 5. Съдът. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 310 6. Чистилище . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 312 7. Разкодиране. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 317 8. Разпределение на душите след смъртта. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 322 Глава 8 Паралелни светове на Земята. Плазмоиди. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 327 Антиразум. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 336 По груби светове от земния . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 337 Извънземни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 338 ПЛАЗМОИДИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 340 Глава 9

Информационното поле на Земята 349

1. Въведение. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 349 2. Предаване на информацията надолу. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 354 3. Цифри . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 356 4. Информация категория „А“ и „Б“ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 356

375

Послеслов. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 365 Серията „Зад границата на непознатото“.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 366 Серия „Магията на усъвършенствуването“: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 367 РЕЧНИК . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 368 Думи, обединени по смисъл.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 371

376