Художественото наследство на Самоков е изключително ценно, не само на местно, но и на национално ниво. Самоковските майстори зографи прославят града още със самото зараждане на Самоковската художествена иконописна школа (Първата и най-голяма на територията на България.). От втората половина на ХVІІІ в. до 80-те години на ХХ в. майсторите на икони, стенописи, щампи, декорации, сценични декори, живописни пейзажи и портрети, графики, непрестанно творят и допълват голямото художествено наследство, което се превръща в една от емблемите на града. Не случайно Самоков е наречен и „градът на стоте художника”. Една от причините за този феномен би трябвало да се търси в унаследяването на занаята от баща към син, внук и т.н. Примерите, които могат да се дадат в това отношение са много – фамилията на Христо Димитров, фамилиите на Димитър Зограф, Иван Иконописец, Клинкови, Белстойневи, по-късно Васил Захариев и неговата дъщеря Елка и др. Целта на настоящето издание е да представи един от последните художници на зографската фамилия Радойкови, който е оставил едно изключително ценно и разнообразно художествено наследство, а именно Димитър Василев Радойков. Роден в Самоков на 18 юни 1879 г. в семейството на Васил поп Христов Радойков и Мария Щърбева, Димитър неминуемо тръгва по стъпките на баща си, на който помагал при рисуването на подготвителни рисунки и икони. Има данни, че по време на работата за църквите в с. Лозен, пазарджишко и Кокалянския манастир, заедно с Васил поп Радойков е бил и неговият син. Първоначалното си образование Димитър Радойков получава в Самоков. По това време (кр. на ХІХ в.) много самоковски младежи напускат пределите на града, в търсене на по-добро образование. В София Радойков завършва четвърти реален клас на Софийската мъжка гимназия, след което (1896 г.)
кандидатства да учи и е приет в първият випуск на Държавното рисувално училище (днешната Художествена академия) в класа на Проф. Иван Мърквичка. След Освобождението занаятът, който издържа семейството на Васил поп Радойков и другите зографи от Самоков, постепенно замира поради вноса на евтини руски (и други) литографски икони. Много занаятчии се пренасочват в близки на своя занаят сфери на дейност (напр. майсторите на дърворезба постепенно започват да правят дограма за прозорци). Годините, които Димитър учи в рисувалното училище, спомагат изключително много за израстването и оформянето на неговия талант. В началото на ХХ в. нуждата от учители по рисуване, както в средните, така и във висшите училища, била голяма. Това до голяма степен определя бъдещето на художника, който се отдава на учителската професия. Работата с ученици по никакъв начин не пречи на Радойков да се занимава с рисуване и да се превърне в едно от големите имена в българската художествена и портретна живопис.
Първото негово назначение като учител (1901 г.) е в педагогическото училище в Казанлък – град, който е заобиколен от изключително красиви и живописни местности, който предлага на художниците много изгледи за вдъхновение и рисуване. Голяма част от творчеството му е свързана с този град, където през 1906 г. две от картините на Радойков са откупени от руския княз Владимир Александрович. Казанлъшките розовите градини и пейзажи оживяват в много от платната на художника. През 1907 г. Димитър Радойков се премества в родния си град Самоков, където преподава рисуване в гимназия „Константин Фотинов”. По това време учител там е и Сотир Клинков, още един представител на големите зографски фамилии в града. Сравнително краткото пребиваване на Радойков в Самоков е свързано с голяма творческа и културна дейност. Тук той среща и своята съпруга Щирка Палашева, учителка в Американския колеж, завършила музикално образование в Америка. Юли 1911 г. двамата сключват брак и се установяват за постоянно в Русе. В дунавския град Радойков преподава в девическата гимназия „Баба Тонка”. Наред със служебните си ангажименти той развива голяма и разнообразна обществена дейност. Неговото име е сред основателите на Русенската художествена галерия през април 1933 г., където и до днес се съхраняват едни от най-емблематичните негови творби. Много усилия вложил и като художник-декоратор в русенския театър, където голяма част от сценичните декори и проекти са негово дело, включително и знаменитата по изпълнение и украса червена завеса. В Русе Радойков членувал активно в Червения кръст, Туристическото дружество, Въздържателното дружество. За кратко работил заедно с художниците Александър Лазаров и Атанас Михов. Като мобилизиран войник Радой ков взема участие в Балканската и Първата световна война. На фронта той не спира да работи, благодарение на което оставя след себе си великолепни
произведения с военна тематика, подобно на други свои колеги. В много държавни институции и частни колекции са запазени картини с масло, акварел и молив, представящи военните действия и живот отблизо. Не може да не бъдат споменати и великолепните икони, излезли изпод ръката на Радойков. През целият си творчески път той не спира да рисува иконографски изображения. В няколко църкви в Русе и други части на България са запазени икони от него. Димитър Радойков оказал голямо благотворно влияние на учениците си, сред които изпъкват имената на Васил Захариев, Чудомир, Станю Стаматов, Иван Пенков, Илия Петров и др. Редовно участвал в национални и международни изложби, където творчеството му намира високо признание. Голяма част от неговите картините са напуснали пределите на България. Едни от найценните му произведения се намират в Америка, където през 1921 г. организира самостоятелна изложба. За своя цялата творческа дейност Радойков бил удостоен с два ордена за гражданска заслуга І степен, както и с много награди от своите участия в изложби. През 1940 г. на 61 годишна възраст завършва житейския си път в Русе, като оставя след себе си едно уникално като разнообразие и художествена стойност наследство. В настоящият каталог, посветен на 140-години от рождението на Димитър Радойков, екипа на Исторически музей – Самоков реши да публикува колекциите на трите държавни институции в градовете, където той е пребивавал, и които съхраняват движими културни ценности от него, а именно Самоков, Русе и Казанлък. В последният момент решихме да добавим и две творби от негови наследници, като с тях общият брой на публикуваните творби е 61. Любомир Николов, Уредник Художествен фонд и фонд Фотография при Исторически музей – Самоков
Колекция Исторически музей – Самоков
Сестра ми (Елена Радойкова), 1912 г., м.б./платно, 62/39, Инв. № Х56 Сестра ми (Евтимка Радойкова), 1913 г., м.б./платно, 52/31, Инв. № Х87
Георги Радойков, 1900 г., м.б./платно, 106/69, Инв. № Х220
Петър Кокошчев, 1907 г., м.б./платно, 63/46, Инв. № Х58
Майка ми (Мария Радойкова – по баща Щърбева), 1901 г., м.б./платно, 59/48, Инв. № Х3120
Баща ми – Васил поп Христов Радойков, 1931 г., м.б./платно, 60/48, Инв. № Х3122
Женски портрет, м.б./платно, 1934 г., 42/37, Инв. № Х15
Христо Йончев – Крискарец, 1914 г., пастел, 30,5/25,5, Инв. № Х3121
Спящо дете, 1914 г., м.б./картон, 17/25, Инв. № Х16
Спящо дете, недатирана, пастел, 18,5/16, Инв. № Х3291
Портрет на дете, недатирана, пастел, 18/17,5, Инв. № Х3292
Маришко дефиле, 1911 г., м.б./платно, 56/73, Инв. № Х204
При Бельова черква, недатирана, м.б./платно, 56/68, Инв. № Х57
Пейзаж – Белмекен І, недатирана, м.б./картон, 25/29, Инв. № Х1810
Розовата долина край Казанлък, нач. на ХХ в., м.б./платно, 22,5/33, Инв. № Х1821
Пейзаж – Белмекен ІІ, недатирана, м.б./картон, 25/34, Инв. № Х1813
Пейзаж – край Самоков, 1911 г.?, м.б./платно, 28/37, Инв. № Х1810
Опълченската височина, недатирана, м.б./картон, 17,5/26, Инв. № Х1814
Войник, недатирана, м.б./картон, 25/17, Инв. № Х1822
Войник, 1917 г., акварел, 19/12, Ивн. № Х1818
Опълченската височина, 1917 г., акварел, 20,5/28, Инв. № Х1816
Щабът на І-ва бригада, І-ви полк на Опълченската височина, 1918 г., пастел, 19/28,5, Инв. № Х1820
Татарска къща, недатирана, акварел, 17/24,5, Инв. № Х1819
Пейзаж – къщи, недатирана, акварел, 22/32,5, Инв. № Х1817
Параход в пламъци, недатирана, пастел, 21,5/30,5, Инв. № Х1815
Тулча, 1918 г., молив, 12/19, Инв. № Х3290
Автопортрет, недатирана, молив, 16,5/25, Инв. № Х3288-3
Момиче и гълъб, недатирана, молив, 16,5/25, Инв. № Х3288-2
Великденски заек, недатирана, молив, 16,5/25, Инв. № Х3288-1
Войник, недатирана, молив, 21,5/15, Инв. № Х3289
Вретенарка, недатирана, м.б./картон, 34/46,5, Инв. № Х60
Исус Христос, 1929 г., м.б./платно, 95/62, Инв. № Х44
Рождество Христово, 1929 г., м.б./платно, 60/41, Инв. № Х1811
Колекция Художествена галерия – Русе
Вретенарка, 1937 г., м.б./платно, 41/55, Инв. № 201/148-ж
Старият град Русе, 1927 г., м.б./платно, 55/ 95, Инв. № 33/31-ж
Вечер – панаир, 1911 г., м.б./платно, 52/75, Инв. № 28/27-ж
Войски в Меджидия, Румъния, 1917 г., м.б./платно, 35/48, Инв. № 69/57-ж
Бакърджии от Прилеп, недатирана, м.б./платно, 35/48, Инв. № 67/55-ж
В гората, недатирана, м.б./шперплат, 23,5/31,5, Инв. № 2144-2
Перачки на Дунава, 1937 г., м.б./платно, 35/50, Инв. № 70/58-ж
Сакаджия, 1937 г., м.б./платно, 36/51, Инв. № 189/136-ж
Дунавски пейзаж, недатирана м.б./шперплат, 23,5/31,5, Инв. № 2144-1
Залез на Дунава, недатирана, м.б./платно, 35/50, Инв. № 68/56-ж
Богородица, недатирана, м.б./дърво, 57/36, Инв. № 211/157-ж
Богородица, недатирана, м.б., дърво, 57/36, Инв. № 212/158-ж
Богородица, 1931 г., м.б./дърво, 23/19, Инв. № 208/154-ж
Свети Никола,1936 г., м.б./дърво, 32/24, Инв. № 216/162-ж
Исус Христос с трънен венец, недатирана, м.б./дърво, 30/25, Инв. № 217/163-ж
Исус Христос, недатирана, м.б./дърво, 57/36, Инв. № 214/160-ж
Исус Христос се моли, недатирана, м.б./дърво, 25/30, Инв. № 215/161-ж
Хофман /копие от Радойков/, недатирана, м.б./дърво, 53/40, Инв. № 210/ 156-ж
Исус Христос на кръста, недатирана, м.б./дърво, 25/19 см., Инв. № 218/164-ж
Колекция Художествена галерия – Казанлък
Голо тяло, 1901 г., м.б./платно, 74/137
Тоалет, 1903 г., м.б./платно, 50,5/74,5
Голо тяло, 1901 г.1 м.б./платно, 75/138
Голо тяло, недатирана, м.б./платно, 139/75
Дунавска гемия, 1921 г., м.б./платно, 33/25
Край града, недатирана, акварел, 21,5/27,5