Елка Василева Захариева 1928-1976 Самоков пази спомена за много творци, оставили следа в българската художествена история. Някои с повече, други с по-малко. Всички обаче са дали сърце и душа, за да можем ние, бъдещото поколение, да се наслаждаваме на невероятните планински изгледи, исторически картини, графични рисунки или емблематичните самоковски икони. Елка Василева Захариева може би е сред тази част творци, които не са особено популярни сред широката публика, но са оставили след себе си значителна творческа дейност. Родена в София на 15.09.1928 г., единствено дете в семейството на проф. Васил Захариев, основоположника на модерната българска графика, тя от малка тръгва по неговите стъпки, и то не само с рисуване, а и с любов към природата, планините, свободата да гледаш на света от високо. Първоначално учи в ІХ Софийска народна гимназия „Отец Паисий“ София. През 1954 г. Елка Захариева завършва с отличие Висшия институт за изобразителни изкуства (преименуван през 1995 г. в Национална художествена академия), специалност илюстрация при проф. Илия Бежков. Работи предимно гравюри на дърво и линолеум, но в архива на Исторически музей Самоков се съхраняват и значителен брой рисунки с молив, туш, въглен и флумастер. За творческата си дейност е наградена за постижение в графиката (1959 г.), с диплом от Централния комитет на Комсомола за участието в VІІ-то издание на Международния фестивал на младежта и студентите във Виена (1959 г.) и др. От 1955 г. е кандидат член на Съюза на художниците в България, а от 1972 г. е и негов пълноправен член. През годините участва в Общи художествени изложби, в изложбите на жените художнички, на художниците графици, на софийските художници и др., както и в редица изложби в чужбина. През 2017 г. нейни творби се показват за първи път и в Самоков. По-известни нейни произведения са: „Несебър“ (1959 г.), цикъл „Созопол“ (1958 г.), цикъл „Септември 1923“ (1956 г.), цикъл „Родопи“ (1962 г.), цикъл „Възраждане“ (1969 г.), емблематичните „Лазарка“, „Каракачанска девойка“, „Баба и внучки“, „Левски пред съда“ и др. През целия си живот Елка Захариева не прекъсва своята връзката с природата. Обича да пътува и да открива нови, непознати кътове. Още от съвсем малка, заедно с родителите си, я виждаме сред величествените рилски пейзажи в раницата на баща си. По-късно, като член на Българския туристически съюз, планината и върховете са нейният „втори дом“. Заедно с това тя е член и на Народния физкултурен съюз, Българския колоездачен съюз, ДСО „Академик“ и др., което отново показва връзката й с природата и движението. Елка Захариева умира на 09.12.1976 г. в София. След смъртта й семейният архив на проф. Васил Захариев е разделен, като една част (мебели, художествени произведения, дипломи, ордени и др.) през 1979 г. постъпва в Исторически музей – Самоков и образува отделен фонд, а другата част (предимно документи) са предадени в Национален държавен архив София. Публикуваните творби са фонда на музея в Самоков. Любомир Николов Уредник Исторически музей-Самоков
1
Лазарка, ръчно колорирана гравюра на дърво, авторски знак, 55/41 см
Лазарка, рисунка с въглен, 78,5/50 см
Каракачанска девойка, скица за гравюра с черен акварел, подпис, 97,5/60 см
Момиче, гравюра на дърво, подпис, авторски знак, 41/32,5 см, 1958 г.
Каракачанка, гравюра на дърво, авторски знак, 37,5/52 см
Момиче със стомна, рисунка с въглен, 80/60 см
Каракачанки, рисунка с въглен, подпис, 35/49,5 см
Баба и внучки – Българомохамедани от с. Хвойна, линогравюра, подпис, 38,5/46,5 см, 1960 г.
с. Устово, Смолянско, ескиз с въглен за гравюра на дърво, 64/44 см
Смолян, гравюра на дърво, подпис, авторски знак, 43,5/56 см
Празник в Родопите, ръчно колорирана гравюра на дърво, 53/36,5 см
Копривщица, гравюра на дърво, 38,5/49,7 см
Селска улица, гипсография, 30/20 см
Търново, гравюра на дърво, подпис, авторски знак, 50,5/71,5 см
Абаджии, рисунка с въглен и туш, 50/70,6 см
Стара къща, рисунка с молив и креда, 32/23,5 см
Чаркове, рисунка с въглен и туш, 50,5/71,5 см
Левски пред съда, подготвителна рисунка с въглен и акварел, 42,8/60,4 см
Учителят на Никола Вапцаров – Ангел Балев, като четник в Илинденското въстание – 1903 г., гравюра на дърво, подпис, авторски знак, 75,5/48 см, 1973 г.
Созопол, гравюра на дърво, 11/30, подпис, авторски знак, 51,5/36,3 см
Рибари в Черно море, линогравюра, подпис, 43,7/34 см
Созопол, рисунка с молив, 29,4/21 см
Несебър, гипсография, 29,7/20 см
Илюстрация към „Морски разкази“ от Марко Поло, гипсография, подпис, авторски знак, 20,5/28,5 см, 1954 г.
Илюстрация към „Морски разкази“ от Марко Поло, гипсография, подпис, авторски знак, 29,5/21см, 1954 г.
Рибар, гипсография, авторски знак, 19,9/29,8 см
Несебър пред риболов, гравюра на дърво, подпис, 37,5/51,5 см
Алпинистки траверс в Рила, ръчно колорирана гравюра на дърво, подпис, авторски знак, 46/34,7 см
Старшията от с. Бъзово, рисунка с молив за дипломната ѝ работа, 32/26 см, 1954 г.
Марин от с. Борово, рисунка с молив за дипломната ѝ работа, 27,5/19,5 см, 1954 г.
Илюстрация към романа „Село Борово“ от Крум Велков, стр. 6, рисунка с молив за дипломната ѝ работа, 29,5/25,5 см, 1954 г.
Пейзаж, рисунка с молив, 25,5/22,5 см