Наум Хаджимладенов След Освобождението българското изобразително изкуство променя коренно своята насока. Въпреки, че някои възрожденски майстори са още живи и продължават да приемат поръчки и творят, постепенно религиозното изкуство губи своята популярност. Все повече млади българи се обучават в големите европейски художествени академии, както и в Русия, откъдето навлизат нови стилове и техники на рисуване. Предпочитани са вече не толкова иконографските изображения и сцени, колкото пейзажните картини, заобикалящата ни природа, човешкия бит и същност. Голяма роля за промяната от старите към новите тенденции в българското изобразително изкуство има откриването на Държавното рисувално училище през 1896 г. в София, което по-късно ще се преименува на Национална художествена академия. Първи преподаватели в него са Иван Мърквичка, Антон Митов, Борис Шатц, Ярослав Вешин и др. Именно в този период, кр. на Х¬IХ – нач. на ХХ в., в Самоков са родени много творци, оставили значителна следа не само в местното, но и в националното художествено изкуство. Имената на проф. Васил Захариев, Христо Йончев – Крискарец, Александър Миленков, Павел Кръстев, Георги Белстойнев, Павел Францалийски, Сотир Клинков и др. са сред най-ценените и уважавани български художници. Достойно място сред тях заема и родения на 15 юли 1894 г. Наум Хаджимладенов. Творец, чието художествено наследство е изследвано многократно от редица изкуствоведи, той е един от найпродуктивните художници на Самоков. Възпитаник на Американския колеж в града (1910-1913 г.) със силно влечение
Портрет – фотография
към рисуването, Хаджимладенов съвсем естествено се записва да учи в Държавното рисувално училище, където попада в класа на проф. Мърквичка, специалност живопис. През 1921 г., след временно прекъсване на своето обучение, заради военните години, той се дипломира и установява в Самоков. През следващите години Наум Хаджимладенов допринася изключително много за развитието на културния живот в града. Занимава се не само с учителстване, но е и един от инициаторите, заедно с проф. Васил Захариев и Крискарец, за създаване на музейната сбирка в Самоков през 1930 г., утвърдена официално с Правилник от Министерство на просвещението през 1936 г. Творчеството на художника е изключително богато, не само като обем, но и като техника и образ. Целта на настоящия
каталог е да представи неговото художествено наследство, запазено в Исторически музей – Самоков, което наброява повече от 120 движими културни ценности. С много малко изключения в следващите 30 страници е публикувана цялата колекция от Хаджимладенов, подредена по техника, а не хронологично. Изключителен патриот и родолюбец, завинаги запечатани в неговите маслени платна са емблематични исторически събития от миналото на Самоков – битките на последния български цар Иван Шишман в околностите на града през 1378 г., последвалите кланета върху населението, робството и ангарията, боевете за Освобождение и т.н. Силно застъпени са и социалните процеси като глада, стачките, следвоенните размирици и бедността на населението. Срещат се сцени с партизани, с коледари, сватби и тържества, уютният живот във „Фунтаровата академия”, емблематичния пазар и много, много други. Градът с чаршиите, кривите улички и старите паметници на културата, къщи и вътрешни декорации са представени чрез изключително красивите акварелни рисунки. Благодарение на тях завинаги ще останат съхранени отдавна изгубени части от възрожденския Самоков. Голяма част от творчеството на Наум Хаджимладенов заема графиката. При нея също се наблюдават няколко начина, по които се представят личности и събития. Чрез гравюра на дърво, линогравюра и литография, виждаме образи като малинарки, работници, сцени от стария Самоков, както и такива, свързани с ежедневието на българина. Изключително точен, с малко и прости движения Хаджимладенов е майстор на т.нар. „псевдогравюра”, или рисуване с черен туш. Тук оживяват приказни герои, женски фигури и композиции, двата свята на човешката същност – доброто и злото, класовата разлика и т.н.
Изключително богатата биография на Наум Хаджимладенов се допълва от многобройните публикации на илюстрации, карикатури и рисунки в периодичния печат – сп. „Светлина” (1921 г.), сп. „Нива” (1930 г.), в. „Зорница” (1931 г.), в. „Знаме” (1932 г.), „Българска графика” (1955 г.), сп. „Изкуство” (1964 г.), в. „Самоковска Комуна” (1964 г.), „Наука и Култура” (1964 г.) и много други. Малко известно е, че освен живопис, той рисува иконите в новата църква в с. Рельово, Самоковско. Трудно е да бъдат изредени и всички изложби, в които той участва или представя. Тук ще спомена само тези, които самият автор пише в една анкетна бланка, попълнена за Исторически музей Самоков – общи Художествени изложби в София 1930-1948 г., Прага 1935 г., Ню Йорк 1936 г., Париж 1937 г., Атина 1938 г., Самоков и много др. Член на Съюза на българските художници, Наум Хаджимладенов е награждаван многократно с редица отличия – 1930 г. Орден „За гражданска заслуга” – 5 ст., 1937 г. Златен медал в Париж, 1938 г. Орден „Св. Александър” IV ст., връчен от цар Борис III за участие в изложба на българска живопис в Атина, 1954 г. Орден „Кирил и Методий” I ст. През 1969 г. е удостоен със званието Заслужил художник, а през 1974 г. и Народен художник. От 1975 г. е Почетен гражданин на Самоков. Творчеството на Бай Наум, както го наричат повечето негови съвременници, се е утвърдило в българското изобразително изкуство като изключително ценно и неповторимо. Не случайно то е сравнявано с това на неговия приятел Владимир Димитров Майстора, както и с други велики български художници. Любомир Николов Уредник Художествен фонд и фонд Фотография при Исторически музей Самоков
Сватба в Самоков ХІХ в., м.б./платно, подпис, 1962 г., администрация Община Самоков
Наряд, м.б./платно, 65/80, подпис, 1948 г., № Х230
Пазар в Самоков, м.б./платно, 64/80, подпис, 1937 г., № Х656
Боят при Самоков 1378 г., м.б./платно, 115/195, подпис, 1946 г., № Х223
Сватба, м.б./платно, 70/80, подпис, 1937 г., № Х657
Последния бой на цар Иван Шишман, м.б./платно, 114/195, подпис, 1943 г., № Х225
Цар Иван Шишман, м.б./платно, 50/60, подпис, 1956 г., № Х244
Средновековие, м.б./платно, 33/44, подпис, недатирана, № Х245
Варвари, м.б./платно, 80/98, подпис, 1948 г., № Х257
Композиция – клане, м.б./платно, 79,5/98, подпис, 1938 г., № Х209
Битка, м.б./картон, 24/26,5, подпис, 1940 г., № Х3116
х. р. боят „Траянова врата”, м.б./платно, 50/60, подпис, 1940 г., № Х252
Цар Симеон Велики, м.б./картон, 28/30, подпис, недатирана, № Х3115
Момиче, м.б./картон, 19/24, подпис, 1971 г., № Х262
Леонардо да Винчи, м.б./картон, 39,5/54, подпис, 1947 г. № Х658
Скъперник, м.б./платно, 46/42, подпис, 1946 г., № Х234подпис, 1940 г., № Х3116
Захари Зограф, м.б./шперплат, 30/28, подпис, 1943 г., № Х239
Ангария, м.б./картон, 25/30, подпис, 1955 г., № Х3123
Бежанци, м.б./платно, 50/60, подпис, 1964 г., № Х234
Коледари, м.б./картон, 32,5/38,5, подпис, 1967 г., № Х246
1877.ХІІ. Боят при Ново село – Самоков, м.б./платно, 112/156, подпис, 1967 г., Х222
1878 г. Първият казак, м.б./платно, 80/97, подпис, 1948 г., № Х197
Разпятие, м.б./платно, 54/42, подпис, 1945 г., № Х655 Партизани, м.б./картон, 38/34, подпис, недатирана, № Х247
1923-ІХ Разстрел, м.б./платно, 50/55, подпис, 1925 г., Х240
1912 г. – Булаир, м.б./платно, 37/42, подпис, недатирана, № Х241
Революция, м.б./картон, 37/29, подпис, 1945 г., № Х2721
Парада на инвалидите, м.б./платно, 80/97, подпис, недатирана, № Х219
Антракт, м.б./платно, 66/80, подпис, 1942 г., № Х235
Манифестация, м.б./платно, 64,5/84, подпис, 1955 г., № Х236
1910 г. Самоковската комуна, м.б./картон, 30/38, подпис, недатирана, № Х1767
Килийно училище, м.б./картон, 25/31, подпис, 1956 г., № Х3148
Бунта на жените в Самоков, м.б./платно, 30/38, подпис, 1956 г., № Х1766
Трупчия, м.б./платно, 65/80, подпис, 1949 г., № Х659
Композиция – жена с плодове, м.б./картон, 25/34, подпис, недатирана, № Х251
Фунтарова академия, м.б./платно, 66/80, подпис, 1948 г., № Х237
Самоков с Рила, м.б./картон, 48/39, подпис, недатирана, № Х242
Лаго и Рила, м.б./платно, 21/23, подпис, 1931 г., № Х238
Девическия метох – Самоков, акварел, 30,5/21, подпис, 1950 г., № Х3283
Метоха – Самоков, акварел, 29,5/21, подпис, 1950 г., № Х3282
Дюкяна, в който сее крил Левски – Самоков, акварел, 29,5/21, подпис, 30-те год. ХХ в., № Х3284
Камбанарията, акварел, 31/21, подпис, 1950 г., № Х259
Из новата махала – Самоков, акварел, 37/28, подпис, 1951 г., № Х1759
Из Крискър, акварел, 36/26,5, подпис, 1951 г., № Х3158
Из Самоков, акварел, 35/26, подпис, недатирана, № Х1770
Голямата чешма, литография, 31/22, подпис, 1973 г., № Х264
Старата чаршия – Самоков, акварел, 34/44, подпис, 1921 г., № Х1756
Вълнарската чаршия – Самоков, акварел, 27/35, 1914 г., № Х1760
Абаджийската чаршия – Самоков,акварел, 26/35, подпис, 1923 г., № Х260
Из Самоков, акварел, 21,2/25, подпис, недатирана, № Х2704
Из Самоков – Кенара, акварел, 26,5/36,5, подпис, 1953 г., № Х3159
Из Самоков, акварел, 26/36, подпис, 1952 г., № Х1773
Бельова църква, акварел, 37/47, подпис, 1953 г., № Х261
Кладенеца на Бельова черква – Самоков, акварел, 24/34, подпис, 1927 г., № Х1763
Метоха – Самоков, акварел, 22/30, подпис, 1950 г., № Х1761
Къщата на Никола Образописов – Самоков, акварел, 21/29, подпис, 1950 г., № Х258
Къщата с двора на Никола Образописов – Самоков, акварел, 21,5/30,5, подпис, 1919 г., № Х1758
Родната ми къща – Самоков, акварел, 30/40, подпис, 1951 г., № Х1762
Къщата, където е убит Чакър Войвода – Самоков, акварел, 27/37, подпис, № Х3160
Къщата, където е убит Чакър Войвода – Самоков, акварел, 27/36,5, подпис, № Х3161
Къщата, където е обявено Съединението на България в Самоков, акварел, 21/29, подпис, 1950 г., № Х255
Чумевата къща – Самоков, акварел, 27/37, подпис, 1951 г., № Х1771
Къщата на Чумеви – Самоков, акварел, 27/35,5, подпис, 1951 г., № Х2703
Към 200 годишната Марчина къща – Самоков, акварел, 21/29, подпис, 1950 г., № Х1757
Къщата на Христо Максимов – Самоков, акварел, 26/36, подпис, недатирана, № Х1772
Интериор в Митрополитската църква – Самоков, акварел, 26/35,5, 1951 г., № Х3285
Пукната скала, акварел, 35/45, подпис, 1948 г., № Х256
Овчарника в с. Радуил, акварел, 20,5/29, подпис, 1948 г., № Х2706
Из стария Самоков – Празник, акварел, 36/28, подпис, недатирана, № Х1769
Село Горни Пасарел, акварел, 29/32, подпис, 1952 г., № Х2705
1868 год. VІІ – Ботеви четници, акварел, 35,5/45,5, подпис, 1953 г., № Х2708
1868 год. VІІ – Хаджи Димитър, акварел, 38/48, подпис, 1953 г., № Х2709
1868 г. VІІ – Ботеви четници, акварел, 35,5/46, подпис, 1953 г., № Х2711
1868 год. VІІ – Хаджи Димитър - Бузлуджа, акварел, 38/48, подпис, 1953 г., № Х2710
1868 год. 18.VІІ – Бузлуджа – Хаджи Димитър, акварел, 38/48, подпис, 1953 г., № Х2712
1868 г. VІІ, акварел, 37/48, подпис, 1953 г., № Х2707
1910 г. – Митинг на Самоковската комуна, акварел, 27/39, подпис, недатирана, № Х254
Чорбаджии, туш, 28/19, подпис, 1959 г., № Х1803
Паисий сред народа, акварел, 27/36, подпис, 1954 г., № Х250
Ивайло, акварел, 21/27, подпис, 1957 г., № Х1768
Стачка, туш, 27/21, подпис, недатирана, № Х233
Свети Преподобни Крискарец, туш и акварел, 22/28, подпис, 1948 г., № Х248
Момиче и момче, молив, 25/16, подпис, 1922 г., № Х1775
Стачката на обущарите в Самоков, туш, 17/27, подпис, недатирана, № Х1765
На софрата, молив, 11/16, подпис, 1922 г., № Х1776
Агитатори, туш, 24/32, подпис, недатирана, № Х1802
Прощаване, молив, 14,5/22, подпис 1922 г., № Х1774
Работници, туш, 13/16, подпис, 1930 г., № Х1791
Хамали, туш, 12/17, подпис, 1931 г., № Х272
Работници, туш, 13/16, подпис, 1930 г., № Х274
Фабрика, линогравюра, 25/31, подпис, 1934 г., № Х265
Работници, туш, подпис, недатирана
Стачка, туш, 24/23, подпис, недатирана, № Х266
Каменоделци, туш, 13,5/12, подпис, недатирана, № Х1792
Събрание, линогравюра, 20/14, подпис, недатирана, № Х1800
Априлското въстание 1876 г., линогравюра, 17/25, подпис, недатирана, № Х1793
Семейство, туш, 12/12, подпис, недатирана, № Х1801
Из улицата, линогравюра, 20/14, подпис, недатирана, № Х1797
Народни песни, гравюра на дърво, 17/16,5, подпис, недатирана, № Х1787
Ивайло, линогравюра, 20,5/15,5, подпис, 1982 г., № Х1781
Чакър войвода, туш, 27/16, подпис, недатирана, № Х269
Паисий, туш, 19/9,5, подпис, недатирана, № Х3147
Из Самоков, гравюра на дърво, 29/27, подпис, 1935 г., № Х278
На пазар, линогравюра, 19/14, подпис, 1931 г.?, № Х1780
Провинция, линогравюра, 31/27, подпис, 1933 г., № Х279
Вършитба, гравюра на дърво, 23/27, подпис, 1935 г., № Х275
Композиция, линогравюра, 20/14, подпис, недатирана, № Х1789
Малинарки, гравюра на дърво, 16/16, подпис, 1935 г., № Х276
Жени, линогравюра, 28/20, подпис, недатирана, № Х1798
Боя за Самоков, туш, 42/55,5, подпис, 1955 г., № Х3119
Два свята, туш, 29/34, подпис, 1933 г., № Х268
Композиция, линогравюра, 20/13, подпис, недатирана, № Х1788
Жени, линогравюра, 20,5/14, подпис, недатирана, № Х1806
Композиция, линогравюра, 20,5/14, недатирана, № Х1786
От как се е, майко, зора зазорила, туш, 24/44,5, подпис, 1955 г., № Х3117
Малинарки, литография, 22/14, подпис, недатирана, № Х1783
Българска майка, литография, 28/20, подпис, недатирана, № Х1778
Иван Шишман, литография, 25/20, подпис, 1973 г., № Х263
Бельова черква, литография, 21/17, подпис, недатирана, № Х1777