Самоковската художествена школа и нейният последен зограф Самоковската художествена школа е яв ление в българското възрожденско изкуст во. Тя включва както православното изку ство – иконопис, стенопис и дърворезба в църквите, така и светски форми – декоратив но изкуство, пейзажи, портретна живопис, графика. Самоковската възрожденска иконопис на школа е най-разнообразната и разнопо сочната, тя обновява кавалетната ни жи вопис – иконата, и особено стенописта. Самоковските зографи са ни оставили не само многобройни творби по българските земи, но и писмени свидетелства за своята дейност – ръкописни ръководства, нарича ни ерминии, рисунки и инструментариум. Тяхното творческо наследство е огромно – икони, живописни портрети и пейзажи, стенописи. Те продължават традициите на православното изкуство, което има своите великолепни образци от предходната епо ха в иконите от Белчин и стенописите в с. Марица и Бельова църква, и същевремен но го обновяват. Последният зограф, представител на школата, е Михал Белстойнев (1858-1923). Занаята и изкуството изучил при по-стари те зографи – Коста Геров, Никола Образописов и братята Захари и Васил Попрадойкови. Работил е стенописи и с Иван Доспевски в църквата „Св. Георги“ в с. Калуша, днес квартал на Кюстендил (1872 г.). Икони от Михал Белстойнев се намират в църквите в Трън, с. Костенец, манастира „Успение Богородично“ над с. Шишманово, в Долна Баня, в църквата „Св. Георги“ в Дупница“, в Русенско и Хасковско. По сведения на Асен Василиев е работил и за църквата „Св. Петка Стара“ в София. В църквите на Самоков и в селата Радуил, Марица, Долни Пасарел, Говедарци и Доспей има негови икони, някои са подписани, датирани и с дарителски надписи на завърнали се от бойните полета живи и здрави войници след Балканските войни 1913 г. Иконата „Успение Богородично“ над входа на Митрополитската църква е подписана „Ми хал Б. Стойнев“ с година 1913 г. За Бельова църква край Самоков Обущарското дружество му поръчало през 1899 г. икона на Св. Пантелеймон, също подписана. В Девическия манас тир „Покров Богородичен“ има икони с неговия почерк, датирани между 1906 и 1916 г. В изложбата и каталога са представени икони от фонда на Исторически музей – Само ков, както и от църквите Митрополитска, „Св. Никола“, „Въведение Богородично“ в Самоков и „Св. Петър и Павел“ в с. Доспей. Невена Митрева Любомир Николов
Благовещение, 1917 г., Исторически музей.
Рождество Христово, 1899 г., Исторически музей.
Св. Богородица Милостива, 1917 г., Исторически музей.
Св. Николай, нач. на ХХ в., Исторически музей. Св. преподобни Антоний Велики, нач. на ХХ в., Исторически музей.
Св. Стилиан Чадозастъпник, нач. на ХХ в., Исторически музей.
Св. св. Кирил и Методий, 1892 г., Исторически музей. Св. св. Кирил и Методий, 1898 г., Исторически музей.
Св. великомъченик Димитър, нач. на ХХ в., Исторически музей.
Св. великомъченици Георги и Св. Димитър, 1914 г., Исторически музей.
Св. преподобна Петка, 1920 г., Исторически музей.
Новозаветна Троица с короносване на Св. Богородица, 1917 г., църква „Въведение Богородично“.
Св. великомъченик Георги, 1896 г., Исторически музей.
Въскресение Христово, 1918 г., църква „Въведение Богородично“.
Св. великомъченик Георги, 1916 г., църква „Въведение Богородично“.
Св. Стилиан Детехранител, 1917 г., църква „Въведение Богородично“.
Св. Атанасий, 1884 г., църква „Въведение Богородично“.
Покров Богородичен, Исус Христос, Св. преп. Теодосий и Св. Иван Рилски, 1917 г., църква „Въведение Богородично“.
Св. Иван Рилски Чудотворец, 1918 г., църква „Успение Богородично“. Матер Божия Милостива, 1920 г., църква „Успение Богородично“.
Благовещение, 1914 г., църква „Успение Богородично“.
Св. Стефан Крал Дечански, нач. на ХХ в., църква „Успение Богородично“.
Матер Божия Троеручица, 1918 г., църква „Успение Богородично“.
Св. Княз Александър Невски, 1900 г., църква „Успение Богородично“. Св. мъченица Неделя, 1915 г., църква „Успение Богородично“.
Матер Божия Ширшая Небес, 1914 г., църква „Успение Богородично“. Св. пророк Илия, нач. на ХХ в., църква „Успение Богородично“.
Матер Божия Млекопитателна, 1922 г., църква „Успение Богородично“.
Св. Атанасий, нач. на ХХ в., църква „Успение Богородично“.
Св. Крал Милутин, 1885 г., църква „Св. Никола“.
Убрус, Образ неръкотворен, 1920 г., църква „Успение Богородично“.
Убрус, Образ неръкотворен, 1906 г., църква „Св. Никола“.