ОРГАНИЗАЦИЯ НА СТРОИТЕЛСТВОТО by Строителен Инженер

ПРЕДИСЛОВИЕ Характерна особеност на човешкия труд е неговата целена-соченост и организираност. От добрата организация на производ-ството до голяма степен зависи неговата ефективност. Добрата организация води до увеличаване на производителността на труда, намаляване на себестойността, съкращаване на сроковете. Основа за постигане на тези цели са внедряване на техническия прогрес и внедряване на научната организация на труда. Отрасъл “Строителство” като цяло съдържа в себе си две главни подсистеми – строителни технологии и научна организация на труда. И двете подсистеми съдържат множество строителни процеси, изпълнявани чрез човешки труд и механизация. Чрез методите на организацията на строителството се достига максимален ефект от влагането на тези ресурси. Основни цели на организацията на строителството са: 1. Изграждането на обектите в предвидените, максимално къси срокове. 2. Осигуряване на висока обществена производителност на труда. 3. Постигане на високо качество на строителството. 4. Достигане на максимална икономическа ефективност на строителното производство. Важно е всичко това да се осъществява при стриктно спазване на съществуващата в нашата страна законова уредба.

Част първа ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС Инвестиционен процес е поредицата от всички действия, довеждащи до създаване на основни фондове с производствено и непроизводствено предназначение. В рамките на този процес се извършва материализиране на капиталните вложения под формата на ново строителство, реконструкция, разширение и модернизация на съществуващи фондове. В общия случай действията могат да се групират като проучване, проектиране, строителство, доставка и монтаж на машини и съоръжения, въвеждане на обекта в експлоатация. Така изброените действия включват в себе си цели комплекси от мероприятия и в този смисъл могат да се разглеждат като етапи (фази) на цялостния инвестиционен процес. В съответствие със Закон за устройство на територията, дей-стващ в Р България, и в зависимост от вида, сложността, значи-мостта, другите характеристики и рисковете при изпълнението и експлоатацията строежите се категоризират в шест категории. Към първа категория спадат: 1. Автомагистрали и пътища I и II клас от републиканската пътна мрежа, жп линии, пристанища и летища за обществено ползване, метрополитени и т.н. и съоръженията към тях. 2. Преносни мрежи на техническата инфраструктура в областта на електроснабдяването, водоснабдяването, газоснабдяването и др. подобни. 3. Строежи, предназначени за предпазване и защита на населе-нието при бедствия и аварии. 4. Взривоопасни строежи и с опасност от значително вредно въздействие върху околната среда. 5. Хидротехнически съоръжения, в т.ч. язовири с обем над 50 млн. куб. м или с височина на язовирната стена над 80 м. 6. Строежи на сгради с непрекъснат технологичен процес. 7. Съоръжения за геозащита и брегоукрепване. 8. Електроцентрали и топлоцентрали с мощност над 100 мегавата. 9. Производствени предприятия с капацитет над 500 работни места. 10. Металургични и химически предприятия. 11. Строежи с национално значение, определени от Министер-ския съвет. 9

12. Недвижими паметници на културата със световно и нацио-нално значение. 13. Реконструкция, преустройство и модернизация на строе-жите по т. 1 до т. 12. Към втора категория се отнасят: 1. Пътища III клас от републиканската пътна мрежа, първосте-пенна улична мрежа I и II клас. 2. Разпределителни проводи от системата на водоснабдяването, канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, далекосъобщенията и др. подобни. 3. Язовири с обем от 30 до 50 млн. куб. м или с височина от 50 до 80 м. 4. Инсталации за третиране на отпадъци. 5. Сгради за обществено обслужване с капацитет над 1000 посетители. 6. Производствени сгради с капацитет от 200 до 500 работни места. 7. Електро- и топлоцентрали с мощност от 25 до 100 мегавата. 8. Паметници на културата с местно значение. 9. Реконструкция, модернизация, преустройство и основни ремонти на строежите по т. 1 до т. 8. Строежи от трета категория са: 1. Общински пътища, първостепенна улична мрежа от III и IV клас. 2. Строежи от техническата инфраструктура, непопадащи в първа и втора категория. 3. Жилищни и смесени сгради с високо застрояване и сгради за обществено обслужване с площ над 5000 кв. м разгъната застроена площ или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители. 4. Производствени сгради с капацитет от 100 до 200 работни места. 5. Електрически и топлоцентрали с мощност до 25 мегавата. 6. Паркове и градини с площ над 1 хектар. 7. Реконструкция, преустройство и основен ремонт на строе-жите от т. 1 до т. 6. Към четвърта категория спадат: 1. Частни пътища и улици от второстепенната улична мрежа V и VI клас. 2. Жилищни и смесени сгради със средно застрояване, сгради за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв. м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители. 10

3. Производствени сгради с капацитет от 50 до 100 работни места. 4. Паркове, градини и озеленени площи до 1 хектар. 5. Реконструкция, преустройство и основни ремонти на строе-жите от т. 1 до т. 4. 6. Вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им. Към пета категория принадлежат: 1. Жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м или с капацитет до 100 места за посетители. 2. Производствени сгради с капацитет до 50 работни места. 3. Строежи от допълващото застрояване извън тези от шеста категория. 4. Реконструкция, преустройство и основни ремонти на строе-жите по т. 1 до т. 3. В шеста категория попадат следните строежи: 1. Временни строежи за нужди, свързани с организация и механизация на строителството. 2. Временни строежи за нужди, свързани с мероприятия по възстановяване и рекултивация на нарушени терени. 3. Селскостопански постройки и строежи от допълващото застрояване. 4. Монтаж на инсталации и уредби с изключение на такива, подлежащи на технически надзор. 5. Оранжерии с площ до 200 кв. м. 6. Басейни с обем до 100 куб. м в оградени поземлени имоти. 7. Огради с височина до 2,20 м. 8. Изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м. 9. Надуваеми складове. 10. Консервационни работи по паметници на културата, които не са от световно или местно значение. 11. Остъкляване на балкони. За строежите по т. 3 до т. 5 се изисква становище на инженер конструктор. Като цяло инвестиционният процес е дълготраен и в него са ангажирани голям брой участници – най-често специализирани за извършване на конкретна дейност или завършване на цялостна фаза. Участници в инвестиционния процес са: – възложител, наричан още инвеститор; 11

– проектант, който изпълнява и авторски надзор при изпълне-ние на проекта; – строител или изпълнител на строителството; – консултант, съблюдаващ законосъобразността по време на инвестиционния процес; – технически контрол за част “Конструктивна”; – технически ръководител; – доставчик. Така изброените участници рядко са отделни конкретни лица, обикновено те представляват цели структури, регистрирани да извършват дейността си в съответствие с нормативната уредба. Раздел I Функции и взаимоотношения на участниците в инвестиционния процес 1.1. Функции 1.1.1. Възложител В нашата инвестиционна практика възложител се употребява като синоним на инвеститор, вложител на средства. По принцип той притежава имота, върху който ще се строи, и правото на строеж върху него. На него принадлежи инвестиционната инициатива и той осигурява всички необходими условия и изисквания до започване на строителството. Негово право и задължение е да упражнява контрол по отношение на качеството и сроковете на строителството, тъй като по дефиниция той трябва да осигури необходимите средства и контролира правилното им разходване. Контролът от страна на възложителя по време на строителството се свежда основно до: – контрол по спазване на инженерните нормативи; – контрол по изискванията за безопасност; – контрол по спазване на икономическите договорености. 1.1.2. Проектант Проектантът е физическо или юридическо лице, на което възложителят поръчва изработването на цялостния инвестиционен проект. Проектантът е задължен да спазва в проекта всички изисквания, регламентирани в нормативната уредба, по отношение на проектите за конкретните обекти. Обемът и обхватът на инвестиционните проекти се определят с наредба. Лицата, разработващи проектите, трябва да имат съответната необходима проектантска правоспособност. Предписанията на

проектантите по време на строителството се вписват в заповедната книга на строежа и са задължителни за тези, към които се отнасят. 1.1.3. Строител Строителят с физическо или юридическо лице, което органи-зира и изпълнява строителството. Като синоними се употребяват главен строител, изпълнител или главен изпълнител. Думата “гла-вен” предполага наличието на други строители – това са подизпълнителите, на които може да се възложи от главния строител изпълнението на части или етапи от строежа. При изпълнение на строителството строителят носи отговор-ност за: а) изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа, както и с правилата за изпълнението на строителните и монтажните работи и мерките за опазване на живота и здравето на работещите на строителната площадка; б) изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия и продукти в съответствие с нормативните изисквания; в) съхраняване на екзекутивната документация и на останалата документация, свързана с изпълнението на строежа; г) съхраняването и предоставянето при поискване от контрол-ните органи на строителните книжа и заповедната книга. Освен това строителят носи отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи от други лица в резултат от свои виновни действия или бездействия. Подизпълнителят има същите задължения както строителя по отношение на частта или работата, която му е възложена. 1.1.4. Консултант, изпълняващ функциите на строителен надзор При изпълнение на строежите от I до IV категория консул-тантът носи отговорност за: а) законосъобразно започване на строежа; б) пълнотата и правилното съставяне на актовете и протоко-лите по време на строителството; в) изпълнение на строежите съобразно одобрените инвести-ционни проекти; г) спазване на условията за безопасност на труда; д) недопускане на увреждане на трети лица вследствие на строителството; е) годността на строежите за въвеждане в експлоатация; ж) оценката за достъпност на строежа на лица с увреждания; з) оценката за енергийна ефективност.

1.1.5. Технически контрол за част “Конструктивна” Техническият контрол по част “Конструктивна” е задължи-телен за всички обекти, за които се изисква издаване на разрешение за строеж. Той обхваща заверка на конструктивните проекти, с която се удостоверява, че в проекта са спазени всички нормативни изисквания по отношение на конструкцията на бъдещата сграда. Оценката за съответствие на част “Конструктивна” на инвестиционните проекти във фази технически и работен проект се извършва по отделен договор с възложителя от физически лица, упражняващи технически контрол по част “Конструктивна”, включени в списък, изготвен и ежегодно актуализиран от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, който се обнародва в Държавен вестник. 1.1.6. Технически ръководител Техническият ръководител е технически правоспособно лице – строителен инженер или строителен техник. Той отговаря за спазване на инвестиционния проект, за качеството, срока на извършваните работи и за безопасността на труда и строежа. 1.1.7. Доставчик Доставчикът е физическо лице, назначено от строителя, или юридическо лице, отговорно за качественото и срочно изпълнение на доставките и монтажа, както и за свързаните с това изпитвания. 1.2. Взаимоотношения между участниците в инвестицион-ния процес (фиг. 1) Взаимоотношенията между участниците в инвестиционния процес се определят от функциите на отделните участници в ця-лостния процес на строителство – от инвестиционната инициатива до въвеждането на строежа в експлоатация. Няма една-единствена, точно установена схема на взаимоотношенията. Схемите зависят от вида и сложността на строежите, от възможностите на отделните участници, от икономическата заинтересованост и т.н. В крайна сметка добрата строителна практика е утвърдила няколко схеми, които са доказали своята рационалност. Съществуват “междинни” варианти, които, доколкото не противоречат на закона, също намират приложение в инвестиционната практика. 1.2.1. Метод на разделното възлагане инвеститор строителство

проектиране

14 със собствени сили

проектант

подизпълнител

строител

със собствени сили

доставки

доставчик

подизпълнител

със собствени сили

подизпълнител

Фиг. 1. Схема на взаимоотношенията при метода на разделното възлагане

Характерно за този метод е разпределянето, от страна на инвеститора, на основните функции межди трима главни участници. Той сключва директни отделни договори с проектанта, строителя и доставчика. По този начин той поема върху себе си задължението да координира работата им. Това предполага наличието в структурата на инвеститора на звено (или човек), който компетентно да контактува с проектанта, строителя и доставчика (често длъжността на това лице се нарича супервайзер). Предимство на метода е пълният контрол върху всички дейности. Главният недостатък е, че освен голямата ангажираност инвеститорът поема върху себе си ролята на арбитър между отделните участници в процеса на работа – било по отношение на сроковете, било по отношение на качеството. Методът е приложим за почти всички строежи без разлика на характера на строителството и обема на работата. 1.2.2. Метод на възлагане на инженеринг (фиг. 2) По начало този метод има няколко разновидности. В процеса на развитието на инвестиционния процес се структурираха фирми, които разполагат с голям капацитет и могат да поемат изпълнението на функциите на всички, или поне голяма част, от основните участници в инвестиционния процес (без функциите на инвеститора). Тези фирми условно наричаме инженерингови. инвеститор инж. фирми

проектиране

със собствени сили

подизпълнител

строителство

със собствени сили

подизпълнител

доставки

със собствени сили

подизпълнител

Фиг. 2. Схема на взаимоотношенията при метода “Възлагане на инженерингова фирма”

Предимството на този метод е, че инвеститорът възлага на една структура (фирма) всички основни дейности, при което отпада задължението му да координира дейността на отделните изпълнители. Върху него остава главно контролът на средствата на отделните етапи. Но и в това отношение той е улеснен, понеже контактува само с един партньор. Като разновидности на метода могат да се посочат случаите, когато инвеститорът запазва за себе си възлагането на проекта (по-често – идейния) или част, или цялостното доставяне на машини и съоръжения и т.н. Методът е подходящ за различни строежи, но най-вече – за възлагане на фирми, специализирани в дадена строителна област, като пътно строителство, хидромелиоративно, голямо обемно обществено и др. Недостатък на метода е съсредоточаването на прекалено много функции в “едни ръце”; невъзможността в процес на работата да се правят промени от страна на инвеститора, като същевременно резервите от време и средства остават достояние само на инженеринговата фирма. 1.2.3. Метод на възлагане на предприемач посредник (фиг. 3) Същността на метода е, че при него инвеститорът възлага своите права и задължения на предприемач посредник. В този случай е желателно проектът да е пряко възложен от инвеститора, а посредникът да организира строителната дейност и доставката. инвеститор

проектант

със собствени сили

предприемач

подизпъл-

главен

нител

изпълнител

подизпълнител

доставки

Фиг. 3. Схема на взаимоотношението при метода “Възлагане на предприемач”

Разновидност на метода е, когато инвеститорът запази за себе си грижата за основните доставки. В редица случаи предприемачът е и главен строител. Методът е подходящ, когато основната дейност на инвеститора не е свързана със строителство и за него е удобно да прехвърли инвеститорските си задължения на посредник предприемач. Недостатъкът е в това, че в цената на строежа се включва и печалбата на предприемача. 1.2.4. Управленско-строителен метод (фиг. 4) Специфичното за този метод е, че инвеститорът пряко изпълнява своите функции и няма главен строител – инвеститорът сам възлага изпълнението на отделните видове работи и доставки на различни фирми. инвеститор

проектант със собствени сили

строител

...

строител

...

доставчик

подизпълнител

Фиг. 4. Схема на взаимоотношенията при “Управленско-строителен метод”

Този метод предполага инвеститорът да има в екипа си компетентно лице или лица, които от името на инвеститора пряко да възлагат, контролират и одобряват вложените в строежа сред-ства. Методът прилича на възлагане на посредник или на инже-нерингова фирма. Разликата е, че упълномощеното лице (лица) е “на служба” при инвеститора и пряко се отчита за всички свои действия. Управляващото лице играе ролята на строителен ръково-дител (управляващ, мениджър) и е доверено лице на инвести-торската структура. Методът има предимството, че чрез строителния мениджър инвеститорът най-непосредствено обхваща всички процеси, протичащи при изпълнение на строежа, а недостатъкът – че той сам поема всички евентуални негативи, произтичащи от избор на неподходя-щи строители, несъгласуваност между тях, удължаване на сроко-вете и др. Изброените дотук методи могат да се обобщят по признака, че при всички тях инвеститорът възлага под някаква форма на фирми или лица част или всички функции и дейности по изграждане на строежа. Общо тези методи могат да се нарекат “чрез възлагане”. 17

1.2.5. Метод “По стопански начин” Друг основен метод е така нареченият “По стопански начин” (фиг. 5). При него всички дейности – от проектирането до завършването на строежа и въвеждането му в експлоатация, се извършват пряко и самостоятелно от инвеститора. Възможности да работят по този метод имат проектантско-строителни фирми и фирми с друга основна дейност, но с наличие на проектантско-строителен капацитет. Все пак в повечето случаи те ползват услу-гите и на подизпълнители. При този метод се търси поевтиняване на строежа, който често е собственост на самия инвеститор или се строи с цел бъдеща продажба. Като недостатък може да се посочи обстоятелството, че заради търсенето на по-ниска цена не се избягва опасността от компромиси с качеството. инвеститор

проектиране

доставки

строителство

Фиг. 5. Схема на метода “По стопански начин”

1.2.6. Метод “До ключ” (фиг. 6) В известна степен методът “До ключ” е противоположен на метода “По стопански начин”. При него абсолютно всички дейности, без финансирането, инвеститорът възлага (прехвърля) на предприемача. Това улеснява инвеститора, тъй като той не се занимава с организиране на инвестиционния процес, но от друга страна той губи възможност за контрол по време на строителството по отношение на сроковете и качеството. Все пак в него си остава главният контролен лост – финансирането, но понякога прилагането му може да доведе до дълги съдебни разбирателства. инвеститор предприемач

проектиране

строителство

Фиг. 6. Схема на метода “до ключ”

доставки

Както се вижда от раздел 1.2 при взаимоотношенията между участниците в инвестиционния процес съществуват много варианти. Не може да се посочи конкретно кой метод е най-подходящ за различните случаи. Прерогатив на главната фигура, участник в инвестиционния процес – инвеститора, е изборът на най-подходящия метод, който най-плътно или най-пълно съответства на неговите изисквания и възможности. Раздел II Нормативна уредба на инвестиционния процес Инвестиционната дейност се подчинява на голям брой норма-тивни документи, задължителни за всички участници в инвести-ционния процес. По степен на обхват и значимост те се подреждат така: – Закон; – Правилник за изпълнение на закона; – Наредба; – Инструкция. Основополагащ нормативен документ в областта на инвестиционния процес е Законът за устройство на територията (ЗУТ). Въз основа на него са издадени серия подзаконови актове, които регламентират дейността и изискванията по отношенията на въпросите на териториалното и селищно устройство и строителството, в т.ч. норми за проектиране; правила за изпълнение, измерване и приемане; инструкции; тарифи и др. 2.1. Класификация на нормативната уредба и инвестицион-ния процес Големият брой нормативни актове в инвестиционния процес могат да се обобщят в следната класификация (по списъка на СЕК): 1. Нормативни актове с общо предназначение. 2. Екология, води, гори. 3. Устойчивост на сгради и съоръжения. 4. Проектиране на инсталации и захранващи съоръжения. 5. Проектиране на производствени и административни сгради. 6. Проектиране на жилища, училища и подобни сгради. 7. Проектиране на търговски сгради. 8. Проектиране на транспортни сгради и съоръжения. 19

9. Проектиране на хидротехнически съоръжения. 10. Приемане и измерване на строителни работи в сгради (ПИПСМР). 11. Приемане и измерване на инсталационни работи в сгради. 12. Приемане на строежи и съоръжения. 13. Нормативни актове за труд и здраве. 14. Съществени изисквания към строителните продукти. 15. Кадастър и геодезия. 16. Стандарти. В приложение 1 са дадени действащите стандарти, касаещи инвестиционния процес. 2.2. Норми за проектиране Нормите за проектиране са задължителни за проектите за всич-ки части и категории на строежите. Те се издават от строителното ведомство. Не се допускат за изпълнение проекти, в които нормите за проектиране не са спазени или не в достатъчна пълнота. Обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти се регламентира от строителното министерство. В обяснителната записка към всяка част от проектите задължително се посочва на какви правила и норми отговарят проектните разработки. 2.3. Правила за изпълнение, приемане и измерване на строително-монтажни работи Обобщеното название “Правила за изпълнение, приемане и измерване на СМР” включва множество правилници и наредби. Понастоящем понятието “изпълнение” не е включено в тези нормативни документи, което показва, че в технологично отношение на изпълнителите на строежите се дава по-голяма свобода. Последното произлиза от обстоятелството, че в практиката навлизат непрекъснато нови технологии. Остава в сила задължението завършените СМР да отговарят на съответните изисквания. 2.4. Съществени изисквания към строителните продукти В настояще време в нашата страна действа Наредба за съществените изисквания към строежите и оценяване на съответствието на строителните продукти. Тя е хармонизирана с Директивата 89/106 на Европейския съюз и е със силата на закон. 20

Наредбата изисква от производителите или дистрибуторите на строителни продукти да извършат оценка на продуктите съобразно изискванията на наредбата и да осигуряват придружителни декларации за съответствие или техническо одобрение. Съществени изисквания към строежите са: 1. Механично съпротивление и устойчивост (носимоспособ-ност). 2. Безопасност при пожар. 3. Хигиена, опазване на здравето и на околната среда. 4. Безопасна експлоатация. 5. Защита от шум. 6. Икономия на енергия и топлосъхранение (енергийна ефек-тивност). Възложителите са длъжни да въведат строги договорни изиск-вания за документално освидетелстване на всички влагани строи-телни продукти. Проектантите трябва да вписват в инвестиционните проекти характеристиките на строителните продукти, предвидени за влагане, които удовлетворяват съществените изисквания. 2.5. Правила за безопасност и здраве Едно от най-важните изисквания при изпълнението на строе-жите е запазването на живота и здравето на хората. Това изискване е регламентирано със съответни нормативни документи – Закон за безопасни условия на труд, Наредба № 7/99 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, наредба за безопасност и здраве при строителните и монтажните работи, както и други документи, регламентиращи безопасното изпълнение на работите в строителството. Трябва да се има предвид, че изпълнението на ЗБУТ е задължително за всички участници в инвестиционния процес. Раздел III Документална подготовка на строителството Преди започването на който и да е строеж е необходимо да се извърши голям обем документална подготовка. Това се изисква от нормативните документи – на първо място ЗУТ. Заедно с това добрата документална подготовка е условие за точно регламен21

тиране на отношенията между участниците в инвестиционния процес. Освен предварителните инвестиционни проучвания, обосноваващи необходимостта и възможността на конкретната инвестиция, строителството трябва да се предшества от подготвянето на редица действия, водещи към: – осигуряване на всички документи, изискващи се от нормативната уредба; – сполучлив избор на проектант и строител; – добре подготвени договори; – разработване на пълен и качествен инвестиционен проект; – реалистично прецизно съставяне на ресурсните разчети. В общи линии най-важните документи до започване на всеки строеж са: – Договор за строителство; – Инвестиционен проект; – Всички необходими разрешителни; – Ресурсни разчети; – Проект за организация на строителството; – План за безопасност и здраве. 3.1. Инвестиционен проект Инвестиционният проект е задължителен за всички строежи от първа до пета категория. Той подлежи на съгласуване и от съответните компетентни органи, които са: – органите по опазване на околната среда за строежите, за които се изисква оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) съгласно Закона за опазване на околната среда; – органите на санитарния контрол; – органите на пожарната безопасност; – органите по техническо освидетелстване и безопасност, ако инвестиционният проект съдържа съоръжения с повишена опасност; – специализирани органи на министерствата, които са оторизи-рани да съгласуват проектите за определени видове сгради. Инвестиционните проекти са основание за издаване на разре-шение за строеж и се съгласуват и одобряват въз основа на пред-ставяне на следните документи: 1. Оценка на съответствието на проектната документация със съществените изисквания към строежа. 2. Положително становище на органите по пожарна безопас-ност за строежите от първа и втора категория. 22

3. Становище на министъра на околната среда и водите за строежи, за които то е необходимо. 4. Предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. Инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината (района). Създаването на инвестиционните проекти преминава през няколко етапа. Първият етап обхваща предпроектните проучвания. След възникване на инвестиционната инициатива се правят проучвания за възможностите за осъществяване на строителното намерение. Те обхващат широк кръг от въпроси, в това число маркетингови, икономически, технически, технологически и т.н. В резултат изясняването на тези въпроси се конкретизира в инвестиционна инициатива и се преминава към предварителните проучвания. При тях се изясняват въпросите, свързани с местоположението на строежа, градоустройствените предвиждания, комуникациите, техническата инфраструктура и др. Следващият етап води до съставянето на задание за проек-тиране. Проучва се начинът на застрояване, съответствието с градоустройствените условия, екологичните изисквания, техническите и технологическите варианти, етапност в проектирането и изграждането, доставката на машини и съоръжения и т.н. Заданието за проектиране отразява изискванията на инвести-тора към разработването на проекта и към бъдещия строеж. Неразделна част от заданието за проектиране са изходните данни, придобити в резултат на предишните проучвания. Заданието включ-ва като основен документ визата за проектиране, издадена от техни-ческите служби на общината (района). В нея се посочват: съще-ствуващото положение, в т.ч. границите на имота, в който ще се строи, съществуващите надземни и подземни комуникации; за-строяването на съседните имоти; начина на застрояване, съобразен с действащия подробен устройствен план; допълнителни условия и изисквания и др. Въз основа на заданието и визата за проектиране се изготвя инвестиционен проект. Пълният инвестиционен проект съдържа три фази – идеен проект, технически проект и работен проект. В зависимост от харак-тера на строежа някои от трите фази могат да се обединят. Идейният проект се съгласува с главния архитект на общината и е основание за продължаване на проектирането. Той съдържа основните проектни решения: архитектурни, конструктивни, инста23

лационни, технологични и други в зависимост от характера на строежа. Желателно е в тази фаза проектът да се разработи в два или повече варианти. Идейният проект завършва с изясняването на технико-икономическите резултати и ориентировъчната цена по уедрени показатели. Обикновено идейният проект съдържа графични решения в мащаб 1:100 или по-дребен. С техническия проект се доизясняват всички проектни реше-ния в степен, позволяваща възможност за изпълнение на строи-телномонтажни работи. Той съдържа количествени сметки по основните СМР на строежа. Ако е предвидено, той се разработва по етапи на завършване и въвеждане в експлоатация. Той трябва да е достатъчно точно разработен, за да може по него да се издадат разрешение за строеж, за включване и ползване на инженерната инфраструктура и т. н. Работният проект конкретизира изпълнението на всички видове СМР чрез разработването на необходимите детайли, като се правят подробни количествени сметки и разчети на необходимите трудови и материални ресурси. Всички части на инвестиционните проекти, въз основа на които може да се издаде разрешение за строеж, се оценяват за съответствие със съществените изисквания към строежите. Оценката се основава на проверка за съответствие с: – предвижданията на подробния устройствен план; – правилата и нормативите за устройство на територията; – изискванията за: носимоспособност и дълговечност, безопас-ност при пожар, хигиена, опазване на здравето и живота на хората, безопасна експлоатация, защита от шум и опазване на околната среда и енергийна ефективност; – изискванията за достъпна за населението, включително и за хората с увреждания, среда; – взаимната съгласуваност между частите на проекта; – пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления; – изискванията за безопасна експлоатация и техническия над-зор на съоръжения с повишена опасност; – специфичните изисквания към определени видове строежи, ако има такива. Оценката за съответствие се извършва от експертен съвет на одобряващата администрация или с комплексен доклад от лицензирана фирма консултант – за обекти от първа и втора категория, а за обекти от по-ниска категория – по желание на инвеститора. Оценката за съответствие на част “Конструктивна” на инвестиционните проекти във фази технически и работен проект се извърш24

ва от физически лица, упражняващи технически контрол по част “Конструктивна”, включени в списък, изготвен и ежегодно актуализиран от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, който се публикува в Държавен вестник. Инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на: 1. Документ за собственост. 2. Виза за проектиране. 3. Инвестиционен проект. 4. Административни актове, които, в зависимост от вида и големината на строежите, се изискват по Закона за опазване на природната среда. 5. Оценка за съответствие. 6. Разрешително за ползване на питейни води и заустване на отпадъчни води и ползване на електроенергия, топлоенергия. 3.2. Ресурсни разчети Ресурсните разчети се разработват въз основа на одобрените инвестиционни проекти. Те служат на всички участници в инвестиционния процес и по-конкретно в реализацията на строителството за технологическите и икономическите разчети. 3.3. Проект за организация на строителството Подробно проектите за организация на строителството са разгледани в част втора. 3.4. Разрешаване на строителството Строежи могат да се извършват само ако са разрешени от ЗУТ, при спазване на останалите нормативни документи. Разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината или района. То се издава въз основа на одобрен технически или работен проект, а в отделни случаи – на идеен проект. Одобреният инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за строеж. Разрешението за строеж се издава за целия строеж или за етапи (части) на строежите, които могат да функционират самостоятелно. При промяна на инвестиционните намерения след издаването на разрешение за строеж се допускат само несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Съществени отклонения са тези, които: – нарушават предвижданията на действащия подробен устрой-ствен план;

– нарушават изискванията за строителство в територии с осо-бена териториално-устройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита; – са несъвместими с предназначението на територията; – нарушават строителните правила и нормативи и другите съществени изисквания към строежите; – променят строителната конструкция и/или приетите натоварвания; – нарушават предвижданията на проекта; – променят вида и местоположението на общите инсталации; – променят вида, нивото, местоположението и трасето на пре-носни и довеждащи инсталации и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Несъществени отклонения са всички останали. Не се изисква разрешение за строеж на ремонтни работи, при които не се засяга конструкцията, не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях, за текущи ремонти и др. 3.5. Начало на строителството Началото на строителството се дава със съставянето на про-токол за откриване на строителна площадка и определяне на строи-телна линия и ниво. Това са извършва от лицето, упражняващо строителен надзор на обекта. В протокола се отразяват мерките за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, безопасност на движението, опазване на едроразмерната растителност, която не подлежи на премахване. С тези данни се заверява заповедната книга на строежа. При достигане на проектните коти на изкопа, цикъла и корниза се извършва проверка от строителния надзор и се разрешава изпълнението на следващите работи. При установяването на ниво “изкоп” присъстват проектантите – инеженер-геолог и конструктор, които отразяват становището си в заповедната книга. 3.6. Завършване на строителството и получаване на разрешение за ползване След изпълнението на строежа (организацията на което е пред-мет на втора глава от тази книга) и фактическото му завършване предстои получаването на разрешението за ползване. За целта се изготвя екзекутивна документация, съставя се констативен акт, с който се удостоверява, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, съществените изисквания към строежите и условията на сключените договори. Екзекутивната документация съдържа пълен комплект чертежи за извършените строително монтажни работи. Тя се заверява от възложителя, строителя, лице26

то, упражняващо авторски надзор, от физическото лице, упражняващо технически контрол по част “Конструктивна”, и от лицето, извършващо строителен надзор. Екзекутивната документация е неразделна част от издадените строителни книжа. Тя се подпечатва с печата на администрацията, издала строителното разрешение. Органът, издал разрешението за строеж, след проверка на окомплектоваността на изискващите се документи, регистрира въвеждането на строежа в експлоатация и издава удостоверение за въвеждане в експлоатация. След завършване на строежа, който може да бъде нов строеж, реконструкция, обновяване, ремонт и т.н., се съставя технически паспорт на строежа. В него се посочват основните данни и характеристики на строежа, съобразени с изискванията на действащите нормативни актове. Техническият паспорт на нов строеж се съставя от строителния надзор, а на съществуващ строеж – от консултант след извършване на обследване. Задължителни са обследванията по част “Конструктивна” и за енергийна ефективност. Раздел IV Договори за възлагане на изпълнението на строеж Договорът за строителство е основен документ, уреждащ отношенията между възложителя и строителя. Договорът е необходим при започване, изпълнение и завършване на строежа. Той е съобразен с действащото законодателство. Договорът трябва да съдържа задължително: – официалното (по одобрените строителни книжа) наименова-ние, местонахождение, кратко описание; – обем и обхват на строежа – етапи, фази, части, видове ра-боти; – цени; – срокове за изпълнение; – пълномощници на участниците; – списък на подизпълнителите; – специални условия по безопасност и здраве; – задължения за мостри, еталони, произход; – начини на уведомяване. Освен тези специфични договорът съдържа и общите клаузи в съответствие със Закона за задълженията и договорите.

Част втора ОРГАНИЗАЦИЯ НА СТРОИТЕЛСТВОТО Организацията на производството, и в частност на строител-ството, е комплекс от мероприятия, насочени към рационално съчетание на процесите на труда с веществените (материалните) елементи на производството по отношение на времето и простран-ството с цел повишаване на ефективността, т.е. изпълнение на поставените задачи в най-кратки срокове, при съответно качество и оптимално изразходване на производствените ресурси. Нито един производствен процес на може да бъде изпълнен без използване на работна сила, т.е. без човешки труд, без целенасочената дейност на човека или хората. Организация на труда – това е привеждане на трудовата дей-ност на хората в определена система. Раздел I Проект за организация на строителството За да се изгради един строеж, освен обемно-планировъчните, конструктивните, инсталационни и прочее решения и съответната документална подготовка, е необходимо да се създаде такава организация, която да осигури завършването на строежа при оптимални показатели, в т.ч. най-важните – качество, цена, срок. Дотолкова доколкото вариантите за създаване на организация на работата са много, всеки строител е свободен да избере този вариант, който най-плътно да се доближава до договорните условия и неговите възможности. В този смисъл създаването и одобряването на проект за организация на строителството не е задължително. Никой от участниците в инвестиционния процес обаче не е заинтересован от хаотична организация (която все пак е организация) на обекта и свързаните с нея неизвестности по отношение на крайните резултати. Проектът за организация (и изпълнение) на строителството ПОС (ПОИС) е необходим на инвеститора, за да се ориентира в сроковете, необходимостта от финансови ресурси по отношение на времето, необходимостта от допълнителни разходи, свързани със строителната площадка, подходите към нея и др. 28

На строителя ПОС е необходим, за да се направят точни разчети на необходимата работна ръка и механизацията, на необ-ходимите материали и цени, на технологичната последователност на изграждане на сроковете и т.н. Става ясно, че ПОС е необходим още при разработване на идейния и следващите фази на проекта, при провеждане на тръж-ните процедури, при сключване на договора за строителство, при изпълнение и завършване на обекта. В този смисъл ПОС на различните етапи се проектира с различна пълнота и задълбоченост. 1.1. Проект за организация на строителството при предпроектните проучвания На етапа на предпроектните проучвания ПОС обслужва инвеститора и дава отговор на следните въпроси: – подходящ ли е изборът и местоположението на бъдещия строеж по отношение на хидрогеоложките условия, комуникациите и др.; – как се обвързват сроковете на строителство и въвеждане в експлоатация на частите и на целия строеж; – каква е нуждата от ресурси. За да отговори на тези въпроси, ПОС трябва да съдържа най-малко: – ситуационен план в дребен мащаб с обозначени особености на терена, комуникации, връзки, налични строежи и т.н.; – календарен план по уедрени показатели с разбивка на пуско-вите срокове на подобектите, ако има такива; – обяснителна записка, обосноваваща правилността на предлаганите решения. Този план (проект) се разработва по инициатива на инвести-тора от самия него, от проектанта или консултанта. 1.2. Проект за организация на строителството в работна фаза На следващия етап се разработва ПОС, основната цел на който е да подпомогне провеждането на търга за строителството. Той съдържа следната информация: – ситуационен план с означени върху него основния строеж и строежи, допълнително необходимите комуникации, временните сгради и т.н.; – уедрен календарен план-график, с междинни срокове; – ресурсен план-график; – обяснителна записка, която съдържа общата цена на строежа или неговите подобекти, сроковете за въвеждане в експлоатация, мероприятия по опазване на околната среда; – план за безопасност и здраве. Ако в резултат на провеждането на търга този документ бъде приет, той става неразделна част от договора за строителство. 29

На следващия етап се разработва задълбочен разгърнат ПОС, често наричан работен (РПОИС). Той се разработва след подписва-нето на договора за строителство, най-често от строителя и му служи за оперативно ръководство и контрол при изпълнението на строителството. 1.3. Работен проект за организация и изпълнение на строителството РПОИС съдържа отговори на следните въпроси: – каква технология се прилага при изпълнението на строител-ните процеси в тяхната последователност; – какво е времетраенето на отделните процеси и тяхната взаимна обвързаност; – какви са необходимите трудови, финансови, материални и др. ресурси; – какви са изискванията за временно строителство, складова база, захранването на строежа с ток, вода, топлина и т.н.; За да отговори на тези въпроси РПОИС трябва да съдържа: – строителен генерален план в подходящ по-едър мащаб, съдържащ точните обозначения на строежа с подобектите, пътища и други временни и постоянни комуникации, складова и административнобитова база; – технологични карти, схеми и чертежи за изпълнение на технологичните процеси; – подробен календар-график за изпълнение на технологичните процеси. Той може да е линеен, мрежови или под формата на циклограма. Важно е чрез него да се постигне поточност в строителството и съвместяване на процесите, с което да се осигури скъсяване на сроковете. (За календарно планиране – виж раздел 7); – ресурсен план за всички необходими ресурси; – обяснителна записка с необходимите изчисления, доказател-ства, схеми и т.н. Там се съдържа и отделен план по здравословни и безопасни условия на труд и план за безопасност на движението. Отделните подизпълнители също разработват свои РПОИС, които обобщено стават съставна част от общия проект. 1.4. План за безопасност и здраве Разработването на плана за безопасност и здраве е много съществена част от проекта за организация на строителството. В него се съдържат предписанията за безопасно изпълнение на строителните и монтажните работи. Планът за безопасност и здраве в общия случай трябва да съдържа следните раздели: 1. Описание на обекта. 30

2. Организационен план. 3. Ограничителни условия по плана за безопасност и здраве. 4. Етапи за изпълнение на строително-монтажните работи, съобразно изискванията на Закона за безопасни условия на труд. 5. Класифициране на опасностите. 6. Инструкции за безопасна работа. 7. Организационни мероприятия за елиминиране на опасностите. 8. Строителен ситуационен план. 9. Комплексен план-график. 10. План за ликвидиране на пожари и/или аварии. 11. Места със специфични рискове и изисквания за безопасност и здраве. 12. Машини и инсталации, подлежащи на контрол. 13. Отговорни длъжностни лица. 14. Евакуационни пътища. 15. Места за съсредоточаване на работници. 16. Схема на местата със специфични рискове. 17. Схема на местата за складиране на отпадъци. 18. Схема на местата на санитарно-битовите помещения. 19. Схема на проводите. 20. Осветление на работните места. 21. Сигнализация. 22. Нормативна уредба. Планът се оформя с челен лист, опис на документите и обяснителна записка. Прилагат се график за изпълнение на строителството, самият ситуационен план, технологични схеми или карти на характерните строително-монтажни работи (бетониране с бетон помпа и автобетон смесители, изкопни работи и укрепване, монтажни схеми на фасадно скеле, мачтови подемници и др.). В приложение 1 е даден примерен план за безопасност и здраве, а в приложение 2 – инструкция за основните изисквания за пожарната и аварийната безопасност. Раздел II Техническо нормиране в строителството В процеса на изпълнение на строително-монтажните работи се влагат различни видове ресурси – трудови, строителна механизация и материални. Необходимото количество ресурси за изпълнението на различните работи се определят от техническите норми.

Норма в строителството – това е общоприетият разход на ресурси за производство на единица доброкачествена строителна продукция. Усъвършенстването на технологиите и организацията на строителството предизвикват съответни промени в нормите. В този смисъл общоприетите норми не са задължителни за всички участници в инвестиционния процес. Тъй като обаче тези норми са произлезли от добрата строителна практика, те са основа за разчетите на необходимите ресурси, за сравняване на вариантите при изпълнение на строителството, за отчетност и контрол и т.н. Създадени са и са публикувани, въз основа на изследвания, средните норми за разход на ресурси, които могат да служат за основа при разчетите за техническа и икономическа целесъобразност в строителството. 2.1. Норми за труд в строителството а) Норма време ( H вр. ) при строителните процеси, които се изпълняват ръчно, представлява сумарното количество труд, влаган от един или група работници за производството на единица доброкачествена строителна продукция при нормални производствени условия. В зависимост от това, дали процесът се изпълнява от един или група работници с определена специалност и квалификация, нормата бива индивидуална или групова. Норма време се изчислява в човекочасове (ч.ч.) за натурален измерител продукция. б) Норма изработка ( H изр . ) при ръчно изпълнявани строител-ни процеси представлява количеството доброкачествена строителна продукция, която се произвежда от един или група работници при нормални производствени условия в съответствие с установената норма време за една смяна. Норма изработка се изразява в единици натурален измерител. Зависимостта между H вр. и H изр. при 8-часова работна смяна е:

H изр. =

8 H вр.

(1)

в) Норма машинно време ( H м.вр. ) при механизирано изпълня-ване на строителните процеси е разхода на време в машиночасове или машиносмени, необходимо и достатъчно за произвеждането на единица доброкачествена продукция от машината в условията на нормалата на строителния процес. 32

г) Норма машинна изработка ( H м.изр. ) или производителност на машината е количеството доброкачествена продукция, измерено в натурални единици, която машината произвежда за един час или за една работна смяна в съответствие с установената норма ма-шинно време в условията на нормалата на строителния процес. Зависимостта между норма машинно време и производител-ността (норма изработка) на машината е

H м.вр. . H м.изр. = 1

(2)

Нормала на строителния процес се нарича съвкупността от всички условия и фактори на влияние, които характеризират даден строителен процес и на чиято основа се установява нормата. Нормалата на строителния процес обхваща вида и обема на работата, състава на работниците по специалности и квалификация, описание на работното място и работния фронт, методите на изпълнение на работата и организация на труда, характеристика на продукцията и др. Нормите и нормалите в строителството представляват доку-менти, на които се основават: – определянето на необходимостта от ресурси; – определянето на трудоемкостта на строителните процеси; – определянето на времетраенето на строителството; – съставянето на единични цени на видовете работи; – отчитането и заплащането на труда на работниците; – контролът по спазването на сроковете и изразходването на ресурсите. 2.2. Норми за разход на строителни материали При влагането им, при транспорта, при складовите работи и т.н. редица строителни материали се доработват, при което се получават отпадъци, които по-нататък не могат да влязат в употреба. Отпадъците и загубите биват: – трудноотстраними – когато са неизбежни и окончателни; – отстраними – когато могат да се избегнат при вземането на подходящи мерки. Чиста норма за разход на материали е онова количество доброкачествени материали, което е необходимо за изработването на единица доброкачествена продукция от даден вид работа при рационално използване на материалите, без да се включват отпадъците и загубите.

Норма за разход на материали се получава, като към чистата норма се прибавят трудноотстранимите отпадъци и загуби на материалите за единица продукция, или:

H мат. = H ч + OТР. + ЗH , където:

(3)

H мат. – норма за разход на материали H ч – чиста норма OТР – трудноотстраними отпадъци ЗН – неотстранимите загуби.

Както бе отбелязано, нормите нямат задължителен характер, но служат за основа както при договорирането, така и при организацията и изпълнението на строителството. 2.3. Ценообразуване в строителството Цените на готовите строителни продукти зависят от много фактори. Определящи между тях са: цената на вложените материа-ли, цената на вложения труд и механизация, допълнителните раз-ходи, разходите за транспорт и печалбата. Трябва да се прави разлика между цена и себестойност. Себестойността се състои само от разходите за получаване на единица строителна продукция. Разходите в строителството са: а) преки, състоящи се от разходи за: – работна заплата; – социални и други кодексни осигуровки; – строителна механизация; – строителни материали; – транспортни (доставно-складови) разходи; – други разходи. б) допълнителни, състоящи се от разходи за организация и управление на строителните фирми; в) печалба. Двете горни съставляващи заедно представляват себестойност-та, а трите сумирани – цената на строителната продукция. Цените на строителната продукция обикновено се определят за единица натурален показател. В практиката на инвестиционния процес се използват два вида себестойности за целите строежи: проектна и строителна.

Проектната себестойност се изчислява по аналитичен път от проектанта или нает подизпълнител върху данните от идейния, техническия или работния проект. Строителната себестойност обикновено се различава от проектната, понеже при нейното определяне се залагат конкретните цени на материалите, труда и другите разходи. Раздел III Производителност на труда в строителството Производителността на труда е важен показател за ефектив-ността на работа на отделния човек (работник), на групи от хора, на дадена организация (предприятие, фирма). По-високата производи-телност на труда в строителството води до по-високи производ-ствени резултати, до съкращаване на необходимите трудови ресурси, до съкращаване на сроковете, до понижаване на цената, до по-бързото въвеждане на строежите в експлоатация, а оттам – до последващ икономически ефект. Равнището на производителността на труда зависи от множе-ство фактори, най-важните от които са: 1. Достигнатото ниво на техническия прогрес общо в отрасъл “Строителство” в национални и световни рамки. 2. Разширяването на производствено-техническата обезпече-ност общо за отрасъла и за отделната производствена структура (фирма); прилагането на механизация и комплексна механизация при изпълнение на строителните процеси. 3. Внедряването и прилагането на ефективни технически решения, нови материали, конструкции и т.н. 4. Прилагането на рационална организация на труда – общо за целия строеж (група строежи) и на всяко работно място. 5. Повишаването на квалификацията на работниците и инженернотехническия персонал. 6. Укрепване на трудовата и технологичната дисциплина. 7. Прилагане на правилна и адекватна система на заплащане. 8. Осигуряване на съответни хигиенни и безопасни условия на труд. Производителността на труда в строителството се определя по три метода: – в натурални измерители; – по стойност (цена); – по нормативи за труд. а) при измерването на производителността на труда в натурал-ни измерители: 35

П=

К Тр ,

(4)

където: П – производителността на труда К – количеството на продукцията в натурален измерител ( m 2 , m3 , бр., ....) Tр – трудоемкостта в човекочасове или човекосмяна. Този метод дава точни резултати само при извършване на един отделен вид работа. Той може да се приложи и за няколко еднородни видове работи с различна трудоемкост. Така: n

П=

∑K i =1 n

∑ Трi

(5)

i =1

където: K i – количеството на извършените работи с различна трудоемкост Тpi – количествата на употребения за извършването на тези работи труд n – брой на видовете работи. б) при измерването на производителността на труда по стойност:

П=

G Тр ,

(6)

където: G – стойността на извършената работа. Аналогично за няколко вида работи: n

П=

∑ K Gi i =1 n

∑ Трi

(7)

i =1

Измерването по стойност е обобщаващ метод. Чрез него може да се определи общата производителност на труда за различни строителни работи въз основа на сметните им цени и количеството вложен труд. Предимството при него е, че в сравнение с натуралния 36

метод при стойностния се взема предвид не само прекия (живия труд), но и миналия (овеществен чрез цената на влаганите материали) труд. Недостатъкът му е, че при промяна на цените на влаганите материали се губи сравняемостта. в) при измерването на производителността на труда по нормативния метод: n Т Pi ∑ Т 1 1 i =1 = P = или , (8) n ПС К ПС ∑ Ki i =1

1 където ПС е показател за производителността на труда в човеко-

часове или човекосмени за единица продукция. В сравнение с другите методи този е най-показателен. Той не зависи от цената и структурата на извършваните работи. Раздел IV Организация на работната сила в строителството В основата на научната организация на работната сила лежат три принципа: – разделение на труда; – съгласуваност на труда; – сътрудничество (коопериране) на труда. а) различните строителни процеси и производствени операции се състоят от специфични по своята сложност и тежест работи, за които се изисква различна съответна квалификация на влагания труд. Разпределението на труда между работниците, което осигурява за всеки работник изпълнението на работни операции по сложност и тежест, съответстващи на неговата квалификация, създава обективни възможности за повишаването на производителността на труда. В това се заключава принципът на разделението на труда; б) изграждането на сградите и съоръженията става при точно определена строга последователност на производствените операции и технологичните процеси. За да се осигури ритмичното им изпълнение, е необходимо те да протичат съгласувано помежду си. Принципът на съгласуваност на труда се състои в обвързването на изпълнението на различните строително-монтажни работи по темпове и време с оглед осигуряване на непрекъсната и равномерна заетост на всички изпълнители. Неспазването на този принцип води до престои, удължаване на сроковете и др., с което се намалява производителността на труда; 37

в) в строителното производство строителните процеси (производствените задачи) най-често надхвърлят физическите възможности на отделния човек. Това налага за изпълнението им да се организират групи от работници – трудови колективи, наречени производствени единици. По този начин се реализира принципът на коопериране на труда. Спазването на този принцип е предпоставка за обединяване на усилията на всички членове на колектива за изпълнение на процеси с по-голяма сложност и чрез психологичното си въздействие оказва влияние върху повишаването на производителността на труда. 4.1. Определение на състава на производствените единици в строителството Kакто се изясни, строителните процеси и съставляващите ги производствени операции се изпълняват съгласувано в определена технологична последователност. Изпълнението им може да бъде само от един работник (индивидуално) или групово (от колектив, най-често звено или бригада). В повечето случаи работите се изпълняват групово – от звена и бригади. Звеното е група работници от една и съща специалност, но с различна квалификация, които изпълняват различни по сложност работни операции в даден прост строителен процес. Звеното е наймалката производствена единица в строителството. Бригадата е група работници, организирани в няколко звена за съвместно изпълнение на една или няколко строително-монтажни работи. Тя е основна организационна форма (производствена единица) в строителството. Бригадите, в зависимост от състава си и изпълняваните работи, биват: – специализирани, изпълняващи само определен вид работа (зидарски, кофражистки и др.); – комплексни, включващи звена от различни специалности за паралелно изпълнение на съвкупност от взаимосвързани строителни процеси. От всички звена едно изпълнява основния процес и то е водещо (монтажници, заварчици, машинисти); – универсални – съставени от звена, владеещи по повече от една специалност, поради което могат да изпълняват няколко вида работи (изкоп, зидария, кофраж и др.). На практика е установено, че най-удачни са комплексните бригади. Съставът на бригадите е оптимален, когато, в резултат на правилно разпределение на труда и правилно използване на работния фронт, се получава най-висока производителност на труда. При определяне на съставите на звената трябва да се спазват следните изисквания: – съставът да е минимален; 38

– съставът да е относително постоянен; – съставът да е прогресивен. Минималният състав предполага по-ясна и стегната организа-ция на труда. Постоянството на състава осигурява по-добра съгласуваност между членовете на звеното. Прогресивният състав означава превишение на броя на работниците с по-ниска квалификация спрямо броя на тези с по-висока квалификация. Това води до стремеж на работниците с по-ниска квалификация да я повишават, когато по време на работа неизбежно изпълняват задачи, изискващи повисока квалификация. В случай на строителни процеси, състоящи се от еднакви по сложност работни операции, оптималният теоретичен състав на звеното е от един човек с определена квалификация, а съставът на бригадата е равен на броя на звената. При зададен обем на работа Q и срок за изпълнение Д съставът на бригадата се определя така:

H изр. = ТР = P=

8 Н вр.

Q Н изр.

TР = n.3в = n α. Д

(9)

(10)

(11)

3в = 1 , където: P – брой на работниците в бригадата α – коефициент на изпълнение на нормите n – брой на звената в бригадата 3в – брой на работниците в звеното. Когато строителните процеси са съставени от работни опера-ции с различна сложност на изпълнение, съставът на звеното се определя, като се изхожда от норма време, а когато структурата на работата се променя – като се изхожда от нормативното време за различните квалификации на работниците. Така например, ако в работата участват работници с четири различни квалификации а, б, в и г, съставът на звеното ще бъде: 39

3в =

H вр.

Н вр.

или

B 3в = ∑

Н вр.

Н вр. Н вр.

+ ∑ Вн + ∑ Вн в

∑В

Н вр.

Н вр .

Н вр. + Н вр. + Н вр. Н вр.

(12)

+ 1,

(13)

където: Вн – нормативното време за изработка на общото количество продукция.

∑В = ∑Н н

вр .

.Q .

(14)

Броят на звената n в бригадата ще бъде:

Tр

α .3в. Д

а съставът на бригадата: Р = n.3в =

α.Д

(15) .

(16)

Съставът на бригадата трябва да бъде съобразен и с наличния работен фронт, за да не се намалява производителността вследствие на намаления работен фронт:

P≤

F f ,

(17) 3

където: F – размерът на работния фронт ( m , m ) f – необходимият работен фронт на един работник. 4.2. Организация на работното място Работно място е пространството с неговите параметри – дължина, ширина и височина, в пределите на което се извършва даден строителен процес. В това пространство се разполагат произвежданата продукция и участващите в строителния процес работ40

ници, оръдия на труда и предмети на труда. По-добрите условия за работа на работниците са предпоставка за по-висока производителност на труда. Организация на работното място е оптималното съчетание и взаимното разположение на изпълнителите, предметите на труда и оръдията на труда, което осигурява най-висока производителност при добро качество на строителната продукция. Правилната организация на работното място зависи от много фактори, като най-важните от тях са: а) правилно определяне на параметрите на работното място. Размерът на работния участък трябва да отговаря на работата, извършвана за една (или поне половина) смяна, за да се избегне честото преместване на работниците от един участък на друг. Уместно е работният фронт да се раздели на пояси и обхвати. Височината на пояса (работната височина) трябва да е съоб-разена с удобството за работа на работниците. Например: при тух-лена зидария тя е от 1,5 m до 1,8 m . Размерът на обхватите в дължината на изпълняваната отсечка се приема в зависимост от обсега на съответните машини (монтаж-ни, бетоноподаващи, разтвороподаващи). Ако съоръжението не се раздели на обхвати, се налага работниците често да се местят по дължината на работния фронт. На фиг. 7 са дадени ориентировъчни данни за работен фронт при строителните работи. Видове работи

Работен фронт за един работник Изкоп на траншея – ръчно 3–4m Тухлена зидария – 2 тухли 10 – 15 m Кофражи на колони и греди 45 – 70 m 2 Армировка на стоманобетонни 20 – 25 m 2 плочи Фиг. 7. Норми за работния фронт

б) правилно разполагане на работника спрямо изгражданата конструкция. Стремежът е предметите на труда и инструментите да са разположени в пределите на достигането с разперени ръце. При това се отстраняват излишните движения, предизвикващи допълнителен разход на енергия и умора. На фиг. 8 са показани схеми за границата на досегаемост и степените на удобство при изпълнение на трудови движения на работното място.

Фиг. 8. Граници на досегаемост и нормативи за степента на удобство

в) целесъобразно разполагане на строителните материали. Освен разполагането им да е в границите на досегаемост, необхо-димо е те да не препречват пътищата за движение. г) пълна безопасност на труда, което изисква в границите на работното място работникът да е предпазен от падащи предмети, спъващи го пречки, неочаквани стъпала и вдлъбнатини, от движещи се машини и др. 4.3. Организация на работното време Продължителността на работното време в нашата страна е определено със закон. Установено е, че между неговата продължителност и резултатите от труда няма еднозначна линейна зависимост. Увеличаването на продължителността най-често води до намаляване на производителността, влошаване на качеството, зачестяване на нараняванията и злополуките. Изследванията показват, че за да се осигури оптимална производителност на труда, трудовият процес трябва да се редува с почивки. Броят и продължителността на почивките зависи от тежестта и характера на работата. Почивките биват краткотрайни и дълготрайни. Дълготрайна е обедната почивка, която не се включва в работното време и е необходима, за да могат работниците да се нахранят и възстановят силите си. Освен това на работещите са необходими и краткотрайни почивки, при които се губи работно време, но след тях се увеличава интензивността на работата. На фиг. 9 е показана емпирично установена зависимост между отработените часове и производителността на труда. Правилната организация на работното време означава да се намери обобщена или конкретна зависимост между тежестта на труда, времетраенето му и броя и продължителността на почивките. При тежък труд това съотношение е около 4:1 до 5:1, т.е. 20–25 % от работното време се заделя за почивки, а при лек 42

труд – 20:1. За повечето видове работи подходящата производителност на почивките е от 5 до 10 min; на 40 min работа е подходяща 2 min почивка, на 80 min работа – 5 min. Рационално е паузата да се направи точно преди започване на спада на производителността.

Фиг. 9. Графика на работоспособността

4.4. Организация на заплащане на труда в строителството Работната сила е особен, специфичен вид стока и като такава тя има определена цена. Паричното изражение на цената на работ-ната сила е работната заплата. Притежателите на стоката “труд” я предлагат на трудовия пазар на две основания: – като собственици на труда си хората могат да го продават свободно при пазарни условия; – на трудовия пазар те излизат, когато не притежават други източници на доходи или когато последните не са достатъчни за задоволяване на нуждите им. Цената на труда се определя от различни фактори, между които най-значими са: – количеството и качеството на положения труд. Количеството не се идентифицира само като времетраене на труда, а и като достигнато ниво на производителността на труда. Качеството на труда, освен с количеството на изработената продукция, се свързва и със сложността на изпълняваната работа, която зависи от квалификацията на работника;

– съотношението между търсенето и предлагането, основаващо се върху пазарната конкуренция. Цената на труда, изразяваща се чрез работната заплата, се формира посредством механизма на търсенето и предлагането. На негова основа се сблъскват различни интереси, най-голяма относи-телна тежест между които имат: – интересите на работодателите, които осигуряват трудовата заетост; – интересите на работниците и другите изпълнителски кадри; – интересите на държавата с нейната функция на икономиче-ски регулатор на цялото национално стопанство. От своя страна, работната заплата оказва влияние върху отношението на работниците към влагания труд. Тя трябва да стимулира: – увеличаването на производителността на труда; –повишаването на квалификацията на работниците, като държи сметка за разликата между квалифицирания и неквалифицирания, между тежкия и лекия, по-отговорния и с по-малко отговорност труд. При формирането на работната заплата съществуват различия, свързани с отраслови, регионални и други особености и условия на труд. Те могат да се обособят като: – компенсиращи, свързани със съответната професия и нейната специфика, условията на работното място, интензивността на труда; – некомпенсиращи, зависещи от квалификацията и възможно-стите на работниците. Тези различия намират отражение върху размера на номинал-ната работна заплата, която е паричната сума, която всеки рабо-тещ получава за вложения труд. Реалната заплата отразява покупателната способност на номиналната работна заплата и зависи от общата икономическа обстановка. Фундаментален икономически закон е, че темповете на нарастване на работната заплата не могат да изпреварват (или да са равни) на темповете на нарастване на производителността на труда. При определянето на работната заплата се разграничават следните категории: – минимална работна заплата, която зависи от икономическото състояние на обществото и се определя от правителството; – основна заплата, която е главният елемент на възнаграж-дението за извършения труд; – допълнителни трудови възнаграждения, представляващи надбавки за вредни условия на труд, платен годишен отпуск, целеви награди и т.н.; 44

– брутна заплата, представляваща цялата заплата. В нея се включват индивидуалната работна заплата, кодексните надбавки, поощрения или санкции. Най-разпространени в строителството системи за образуване на работната заплата са повременната и сделната: а) По повременната система заплатата се определя въз основа на отработеното време, като се има предвид часовата ставка в съответствие с квалификацията на работника. Тя може да бъде часова, дневна, седмична или месечна. При нея

Зn = B.Sdn ,

(18)

където: Зn – индивидуалната работна заплата B – количеството отработени дни Sdn – индивидуалната работна заплата (часова ставка, умножена по отработените часове). Часовата ставка е цената на 1 час труд, съобразена с особе-ностите на влагания труд. Повременната система не съдържа материални стимули за повишаване на производителността на труда, поради което има само ограничено приложение и то при работи, които нямат точен натурален физически измерител, като дежурства, ремонти и др. б) Сделната система се прилага в три разновидности: обик-новена (пряка), сделно-прогресивна и акордна. При пряката сделна система заплатата се образува от произведението на обема на фактически извършената работа и цената на вложения нормативен труд:

3бр. = KPц

(19)

Pц = ∑ Н вр. S ч ,

(20)

където: K – количеството на извършената работа в натурални измерители Pц – разценката в лв.

Sч – часовата ставка 3бр. – брутна заплата.

Както се вижда, пряката сделна система стимулира работ-ниците за повишаването на производителността на труда, тъй като заплатата пряко зависи от количеството на извършената работа. При сделно-прогресивната система заплащането също зависи от количеството на извършената работа, но при нея за продукция, създадена над нормата, се заплаща допълнителен процент. Преизпълнението на нормите p се изчислява по формулата:

K  p =  ф − 1100%  Kн 

или

B  p =  ф − 1100% ,  Bн 

(21)

където: K ф – фактически произведената продукция

К н – продукция, съответстваща на нормата Bф – фактически употребеното време Bн – нормативното време. Общото възнаграждение З ще бъде:

З = Зo + ∆З ,

(22)

където: Зo – възнаграждението, заплащано по пряката сделна система ∆З – допълнителното възнаграждение за наднормената продукция. Количеството наднормена продукция ∆К е:

∆K =

100 + p , където: K p – реално изработената продукция.

(23)

Допълнителното възнаграждение ще бъде:

∆З =

Kp P .k . ц , 100 + p 100

(24)

а общото възнаграждение ще бъде:

З = K .Pц + 46

Pц .k 100 + p 100 , .

(25)

където k е процентното увеличение на разценката за наднормена продукция. Може да се използва и следната опростена формула:

З = Pц .К ф + Pц ( К ф − К н )

k 100 .

(26)

Коефициентът k се договаря между работниците и работо-дателя. При акордната система възнаграждението се определя не за отделен вид работа, а за комплекс работи, т.е. за завършена част от обекта. Общата сума, която трябва да се заплати за работата, се изчислява предварително. Въз основа на калкулации, които обхващат всички видове работи, се определя стойността на труда за възложената работа. По този начин се засилват стимулите за побързо извършване на работата, т.е. за повишаване на производителността на труда. Акордната система може да се основава както на пряката, така и на прогресивната сделна система. При прогресивната система допълнителното заплащане, т.е. прогресивната премия, се изчислява въз основа на процента на съкращаването на срока на извършването на работата:

 T  p = 1 − ф .100% ,  Тн  където: p – процентът на премията Tф – фактическият срок за извършване на работата Tн – нормативният срок за извършване на работата.

(27)

Раздел V Методи на организация на строителството Строителните процеси при изграждането на сградите и съоръженията се изпълняват при определен ред и последователност. Методите на организация на строителството се подбират в съответствие с вида на строежите, строителните процеси, сроковете на изграждане и разполагаемите ресурси. Главно изискване към всеки метод е да осигури висока производителност на труда, скъсяване на сроковете, високо качество и ниска себестойност на изгражданите строежи. В зависимост от реда на изпълнение на процесите и начина на съвместяването им са възможни три основни метода на организация на строителството: – последователен; 47

– паралелен; – поточен.

Фиг. 10. Методи на организация на строителството

а) Последователният метод представлява такъв ред на изпъл-нение на строителните процеси, при който производствената еди-ница (бригадата) след като изпълни заданието си на един участък, преминава последователно на следващите участъци. Под участък може да се подразбира строеж и обект. При този метод общото време T1 за изпълнение на работата на m участъци ще бъде (фиг. 10 a):

T1 = t1 + t2 + ........ + t m .

(28)

В случай че участъците са с еднаква трудоемкост

T1 = m.t ,

(29)

където: t1.......tm – времето за изпълнение на работата на отделните участъци. Потребността от трудови и материални ресурси r1 при последователния метод за единица време t :

r1 =

R , t

(30)

където: R – потребността от ресурси за единица продукция. б) при паралелния метод (фиг. 10 б) всички производствени единици започват едновременно и поради еднаквото време завършват работата едновременно. Общата продължителност за изпълнение на m единици работа е:

T2 = t . Потребността от ресурси в този случай ще бъде: m.R r2 = = m.r1 . t

(31)

(32)

Сравняването между двата метода показва, че докато при последователния потребността от ресурси е по-малка, времетраенето е по-голямо, което е обратно при паралелния метод. в) при поточния метод (фиг. 10 в) технологичният произ-водствен процес за създаване на всяка единица продукция се разчленява на n съставляващи процеси. Изпълнението им при различните единици продукция се съвместява ритмично във вре-мето. По такъв начин се осигурява последователно изпълнение на еднородните процеси и паралелно – на разнородните. Общата продължителност на изпълнение на m единици продукция е функция на броя на единиците m , броя на процесите n и времето за изпълнението на всеки от тях в една единица продукция K . При

t n

t m + n −1 T3 = [ m + ( n − 1) ]. = .t . n n Вижда се, че T2 < T3 < T1 .

(33) (34)

(35)

Максималната потребност от ресурси за единица време ще бъде: 49

r3 = n

R = n.r1 . t

(36)

И тъй като при този метод винаги

m >> n ,

то

mr1 >> nr1 .

Вижда се, че поточният метод представлява съчетание от последователния и паралелния методи, като обединява в себе си предимствата на всеки от тях. Поточният метод може да бъде организиран с различен темп. При това положение може да се избират варианти между съкращаване на срока и намаляване на максималния разход на ресурси. Основните принципи, на които се базира поточният метод, са непрекъснатост, несъвместимост на процесите и равномерност. Спазването им изисква непрекъснато и равномерно доставяне на материали, осигуряване на съответната механизация и необходимите трудови ресурси. За да се изпълнят тези условия е необходимо: 1. Да се разчлени по подходящ начин общият технологичен процес на съставляващи го процеси. 2. Да се създаде производственият ритъм. 3. Да се обвърже изпълнението на строителните процеси по време и място. Раздел VI Строителен поток Строителният поток представлява практическо приложение на поточната организация на строителството. Той отразява развитието на производствения строителен процес във времето и пространството. Основните му параметри са: 1. Пространствени – участък (захватка) и работен фронт. 2. Технологични – брой и видове работи, изпълнявани последователно (частни потоци), обем и трудоемкост на работата, интензивност (мощност) на потока. 3. Времеви – ритъм на потока, стъпка на потока и скорост на потока.

Работният фронт F определя териториалните и простран-ствените възможности за изпълнение на строителните процеси. Участъкът представлява част от сграда или съоръжение, в чиито рамки отделните строителни процеси се повтарят в срав-нително еднакви количества. Размерите на участъците трябва да се съгласуват с конструктивните особености на сградата, така че протичането на едни процеси да не пречи на останалите. При етажни сгради участъци могат да бъдат етажите, при едноетажни сгради – частите между фугите, при линейни обекти – определени дължини, при малки сгради – самите сгради и т.н. Правилното определяне на броя и размерите на участъците (трудоемкостта) играе важна роля при организиране на строителния поток. Структурата на строителния поток се определя от броя n и характера на видовете работи, на които е разчленен общият технологичен процес, т.е. от броя и характера на съставляващите го частни потоци. Степента на разчленяване може да бъде различна. Интензивността на строителния поток i се изразява с коли-чеството работа в натурални измерители, която той извършва за една смяна. За да се осъществи равномерност на работата е необхо-димо интензивността на потока да е постоянна, т.е. i = const. Ритъмът на потока K представлява времето за изпълнение на даден вид работа на един участък. Стъпката на потока K o е интервалът от време между започ-ване на две технологично свързани работи в потока. Скоростта на потока v е дължината на линейното съоръжение (водопровод, път), която потокът завършва за една смяна. 6.1. Класификация на строителните потоци По своя характер строителните потоци се подразделят на няколко категории: 1. В зависимост от структурата и вида на продукцията, на: – частни потоци; – специализирани потоци; – обектови потоци; – комплексни потоци. 2. В зависимост от характера на ритъма, на: – ритмични (равноритмични); – кратноритмични; – неритмични (разноритмични). 3. В зависимост от срока на действие, на: – краткосрочни; 51

– дългосрочни. За обяснение на вида, характера и параметрите на потоците се използва графично изобразяване на времетраенето на изпълнението на работите на отделните участъци, наречено циклограма (фиг. 11). При нея всяка работа се изразява с отсечка, левият край на която показва началото, а горният десен край – края на работата. Хоризонталната проекция представлява продължителността на работата, а вертикалната – участъка, на който се работи.

Фиг. 11. Циклограма

Частният поток е елементарен строителен поток, чието съдър-жание е непрекъснато, последователно и цялостно изпълнение на един и същ строителен процес на различни участъци. Продукцията му е завършен вид работа на целия участък (зидария, армировка, кофраж, инсталации и т.н.). Специализираният поток е съвкупност от няколко частни строителни потоци, обединени в обща технологична и организационна схема и последователност. Продукцията му представлява завършен цялостен цикъл от строителството (нулев цикъл, конструктивна част и т.н.). Обектовият поток е обединение от специализирани строителни потоци, обвързани технологично и организационно. Крайният резултат от работата на обектовия поток е завършеният строеж. Комплексни потоци се организират при изграждане на големи строителни комплекси. 52

От обхвата на работите на изброените потоци се вижда, че колкото е по-обширен той, по-трудна е технологичната и организа-ционната обвързаност. Стремежът е участъците и технологичните процеси да се разпределят така, че трудоемкостта на всички участъци и процеси да е приблизително еднаква, за да се достигне еднакъв ритъм в работата и да се избегнат изчакванията. Ритмичните потоци (фиг. 12 а) са характерни именно с това равенство на ритмите на всички частни потоци, т.е. K = const. При кратноритмичните потоци (фиг. 12 б) K r = ck , където винаги c ≥ 1 , т.е. те се характеризират с кратност по отношение на времето на изпълнение на работата. Неритмичните потоци се характеризират с липсата на общ ритъм в работата на отделните потоци. В зависимост от промяната в ритъма те могат да бъдат с еднакво изменение (фиг. 12 в) или с нееднакво изменение (фиг. 12 г).

Фиг. 12. Циклограми на различни потоци

Ритмичните и кратноритмичните потоци могат да се организи-рат при изграждането на еднотипни сгради и съоръжения с технологична повторяемост и равни по брой и трудоемкост участъци.

Краткосрочните потоци се организират при изграждането на отделни сгради и съоръжения и прекъсват организационната си обвързаност при завършването на строежа. Дългосрочните потоци се организират при изграждането на големи обекти и комплекси и функционират до завършването им. 6.2. Основни закономерности на строителния поток Изображението на всеки частен поток на циклограмата е права или начупена линия, а на общия строителен поток – система от такива линии, показващи технологичния ред на включване в потока на всяка отделна работа. а) продължителност на строителния поток Продължителността на общия строителен поток (фиг. 13) се определя така: n −1

i =1

j =1

T = ∑ K i1 + ∑ K nj + ∑ tT + ∑ to ,

(37)

а продължителността на който и да е частен поток i се определя: m

ti = ∑ K ij , j =1

(38)

където: T – общата продължителност на потока ti – продължителност на i -тия частен поток

K ij – продължителността на i -тия частен поток на j -тия участък m – брой на участъците n – брой на частните потоци ∑ tT – сумата на технологичните прекъсвания

∑t

– сумата на организационните прекъсвания.

Фиг. 13. Продължителност на строителния поток

б) мощност на строителния поток Мощността на строителния поток W е отношението на обема на работата P на потока към времетраенето (продължителността) T :

P . T

(39)

в) темп или скорост на потока Темпът или скоростта на потока v е отношението на броя на участъците (единиците продукция) m или линейният измерител на работата l , към времетраенето T , или

m ; T

l . T

(40)

г) периоди на развитие на строителните потоци 55

Строителните потоци притежават следните периоди на развитие: – на разгръщане T ′ ; – на пълна мощност T ′′ ; – на затихване (завършване) T ′′′ . Периодът на разгръщане започва с последователното включ-ване на частните потоци (от 1 до n ) и завършва с включването на последния поток ( n -тия). Фиг. 14.

Фиг. 14. Периоди на развитие на строителния поток

Продължителността на разгръщане на строителния поток се определя по формулата n −1

T ′ = ∑ K i1 + ∑ tT 1 + ∑ t01 . i =1

(41)

Периодът на завършване на потока се характеризира с последователното завършване на частните потоци и изключването им от потока. Този период започва от края на първия частен поток на последния участък и завършва със завършването на последния частен поток на същия участък, или:

T ′′′ = ∑ K im + ∑ tTm + ∑ t0 m .

(42)

i =2

Периодът на пълна мощност на потока се характеризира с едновременна работа на всички частни потоци. Той започва с включването на последния частен поток на първия участък и завършва със завършването на първия частен поток на последния участък.

T ′′ = t1 − T ′ = tn − T ′′′ .

(43)

От формули (41), (42) и (43) се вижда, че винаги T ′ > 0 и T ′′′ > 0. T ′′ обаче може да приеме различни алгебрични знаци, в т.ч. и 0 (нула). В пряка връзка с периодите на развитие на потоците е степента на тяхното развитие. В това отношение различаваме три техни разновидности в зависимост от стойността на T ′′ (фиг. 15): – при T ′′ > 0 строителният поток се нарича установен (нор-мален), достигнал и развил пълната си мощност; – при T ′′ = 0 строителният поток се нарича неустановен, достигнал, но неразвил пълната си мощност; – при T ′′ < 0 строителният поток се нарича неустановен, недостигнал пълната си мощност. На фиг. 15 са показани степените на развитие на потока. а) поток с пълно развитие (установен) ( T ′′ > 0); б) поток с непълно развитие (неустановен) ( T ′′ = 0 ); в) поток с непълно развитие (неустановен), недостигнал максималната си мощност ( T ′′ < 0). От трите разновидности само първият поток отговаря напълно на изискванията за поточност. Останалите водят до разкъсване на потока и непълно използване на мощностите.

Фиг. 15. Степени на развитие на строителния поток

д) равномерност на потока. Това е отношението между периода на пълна мощност към общото времетраене на потока:

Pn =

T ′′ . T

(44)

е) разход на време за единица продукция е отношението между времетраенето на потока и броя на участъците:

Pв =

T . m

(45)

N . T

(46)

ж) натурална производителност на потока е отношението между произведената продукция в натурален измерител и време-траенето T , или Пн =

6.3. Ритмични потоци

При ритмичните потоци количествата на отделните видове работи са изравнени и времето за тяхното извършване е еднакво, т.е. K = const , от което следва, че изображението на всеки частен поток в циклограмата е наклонена права, а общият строителен поток се изобразява със система от линии с еднакъв наклон, показващи реда на включване на бригадите в потока и преминаването им от един участък на друг (фиг. 16). От условието за непрекъснатост и несъвместимост на работата на отделните частни потоци следва, че циклограмите на тези потоци не могат да се пресичат или съвместяват. Като имаме предвид, че t = m.K , формула (34) може да се запише по следния начин:

T = ( m + n − 1).K = T ′ + T ′′′ = ( n − 1).K + m.K .

(47)

В някои случаи, поради организационни или технологични причини, не е възможно включването на следващия поток веднага след завършването на предшестващия. Тогава: T = ( m + n − 1).K + z , (48)

∑

където: z – времето на прекъсванията.

Фиг. 16. Ритмичен поток

6.4. Кратноритмични потоци (фиг. 17) Най-често в реални производствени условия приетата техноло-гия на отделните видове работи, различният състав на бригадите

(потоците), наличният работен фронт и други фактори не позволяват организирането на ритмичен поток. В такива случаи е желателно да се постигне кратност между ритмите на отделните потоци, т.е.

K r = cK r ,

(49)

където: K r – ритъмът на най-краткия поток c – кратността на ритмите на отделните частни потоци. В съответствие с фиг. 17 може общото време на потока да се изчисли така:

T = ( c.m + n − 1).K , където: c – винаги цяло положително число.

(50)

Фиг. 17. Кратноритмичен поток

В случая е ясно, че поток 3 удължава чувствително време-траенето на строителството. За елиминиране на това негативно явление може да се въведат няколко паралелни потока или се премине на смени, като първото решение е по-благоприятно. По този начин общият кратноритмичен поток се превръща в ритмичен.

Фиг. 18. Привеждане на кратноритмичен поток в ритмичен

6.5. Неритмични потоци Организирането на ритмични и кратноритмични потоци е удачно в случаите, когато е възможно разделянето на трудоем-костите на строителните процеси на еднакви или приблизително еднакви части. В много случаи това не е възможно и се налага организиране на неритмичен поток. При запазване на непроменени съставите на бригадите и комплектите машини, т.е. i = const , на различните участъци ще се получат различни ритми, т.е. потокът ще е неритмичен. Ритмите на отделните частни потоци ще бъдат:

q q1 q Kr 2 = 2 ; K rj = j1 , ; (51) i i i където: K rj – ритъмът на r -тия частен поток на j -тия участък qi – обемът на работа на отделните участъци K r1 =

– номерът на съответния поток.

Тъй като ритмите K r не са равни, циклограмата на всеки частен поток ще бъде начупена линия. На фиг. 19 е изобразена диаграмата на неритмичен поток. Защрихованите участъци пред-ставляват престои на участъците или на частните потоци.

Фиг. 19. Диаграма на неритмичен поток

Необходимо условие за организирането на неритмичен поток, освен непрекъснатост и несъвместимост на частните потоци, е и еднаквост на времето t за изпълнението на всички частни потоци на всички участъци, т.е. t1 = t 2 = ....t n = t . Неизпълнението на последното условие означава, че поток не съществува, а само подреждане на работата на отделните бригади. За времето t се определя времето на водещия поток и се приема за останалите потоци. От фиг. 19 следва: m

n −1

j =1

r =2

r =1

T = ∑ K1 j + ∑ K rm + ∑ K rm, r +1 ,

(52)

където: първото събираемо представлява сумата от ритмите на първия частен поток на всички участъци, второто – сумата на ритмите на всички частни потоци без първия и последния участък, третото – сумата на престоите на последния участък в резултат на нееднаквото развитие на отделните частни потоци. В таблицата са нанесени ритмите на частните потоци в съответствие с фиг. 19. Участъци

....

...

K12 K 22

...

K1 j K2 j

...

K11 K 21

K1m K 2m

...

Kr 2

K rj

... ...

...

K r1

... ...

...

K n1

Kn2

...

K nj

...

K nm

Частни потоци

r ...

...

K rm

Първата сума от формула 52 представлява сбора от елементите на първия ред на таблицата, втората – сбора от елементите на последната колонка без първия елемент. Неопределена остава третата сума от формула 52 за срока на потока. Трябва да се намерят разликите между ритмите на всяка двойка съседни частни потока, т.е.

± K = K r +1, j − K r , j +1 .

(53)

Получените разлики с положителен знак са престоите на участъците, а разликите с отрицателен знак – престоите на бригадите. Това е отразено на фиг. 20.

Фиг. 20. Обвързване на два съседни частни потоци

От условието за непрекъснатост на работата на частните потоци следва, че бригадите не трябва да престояват, след като са се включили в потока. За тази цел получените разлики се сумират отдясно наляво, като положителни разлики не могат да намаляват стоящите пред тях отрицателните разлики, a отрицателните разлики могат да намаляват стоящите пред тях положителни разлики. От фиг. 20 произлиза следната таблица.

r r +1

1 1 0

1 1 –1

2 1 –1

2 2 +1

1 2

–2; +1

В резултат на сумирането на разликите отдясно наляво при спазване на горното правило се получават две сумарни величини. Величината с отрицателен знак показва след колко дни ( r + 1 )-ия частен поток следва да се включи в работа, след като r -ия поток е завършил работа на първия участък, за да може да работи без прекъсване на всички участъци. В примера на фиг. 20 тази величина

е K r , r +1 = −2 , а точното място на ( r + 1) -ия частен поток е показано с прекъсната линия. Сумарната положителна величина показва престоя на послед-ния участък от момента на завършване на r -ия частен поток на него до m включването на ( r + 1) -ия поток. На фиг. 20 това е K r , r +1 = +1 . Във формулата за общото време на потока (форм. 52) третата сума представлява сбора на сумарните положителни значения между всяка двойка съседни частни потоци. Критично сближаване (за да не се пресекат) на два съседни частни потока следва да има поне на един участък. Това значи, че щом на дадения участък завърши работа r -ия поток, веднага в работа се включва ( r + 1) -ия поток. На фиг. 20 това е четвъртият ( j ) участък. Решението на примера от фиг. 19 е дадено по-долу: 1

n 1 2 3

r n

1 1 1 1 1

2 1 1 1 2

1 2 1 1 1

1 2 2 3 1

2 1 2 1 2

1 2

1 1

2 1

1 2

2 1

–1, +1

2 3

–1 1 1

0 1 1

+1 1

0 2 2

1 2

–2, +1

0 1 1

–1 1 1

+1 2 3

2 1

–1,+1

r n

0 1 1

0 1 2

-1 1 1

+1 3 1

1 2

–1,0

-2

n−1

j =1

r= 2

T = ∑ K1 j + ∑ K rm + ∑ K rm, r + 1 = ( 1 + 2 + 1 + 1 + 2) + ( 1 + 2 + 1 + 2) + ( 1 + 1 + 1 + 0) = 16 дни.

(54)

Независимо от това, че неритмичните потоци биват органи-зирани по-трудно от ритмичните и кратноритмичните, те по-точно отразяват съществуващите на обектите условия и значително разши-ряват възможностите на поточната организация в строителството. 6.6. Организация на строителния поток при изграждане на конкретни сгради Организирането на поток е целесъобразно при промишлени сгради с големи размери и многоетажни жилищни и обществени сгради. При едноетажните промишлени сгради разделянето на уча-стъци е подходящо на секции или блокове (между фуги). При многоетажните това деление е обикновено по етажи или по етажни секции (фиг. 21). При разделянето на сградата на участъци се търси възмож-ността обемите на работите и трудоемкостите да бъдат еднакви или приблизително еднакви. Това е условие да се организира ритмичен поток. Ако това не е възможно, се организира разноритмичен поток, което е нежелателно.

Фиг. 21. Варианти на разделяне на многоетажна сграда на участъци

Направлението на частните потоци може да бъде хоризонтално и вертикално, възходящо и низходящо (фиг. 22).

Фиг. 22. Направления на потока

В зависимост от характера и вида на сградата или съоръже-нието удачни са различни варианти на направленията на строител-ните потоци. При едноетажните многоплощни сгради направлението на специализираните потоци е хоризонтално. По хоризонтална схема се организира потокът при изграждането на нулевия цикъл и покрива при многоетажните сгради. Конструктивната част (надземната) при многоетажните сгради най-често се изпълнява по хоризонтално възходяща схема. Довършителните работи при тези сгради допускат различни схеми. При многоетажни високи сгради, с цел недопускане на голяма разлика между завършването на конструктивната част и започването на довършителните работи, последните също се изпълняват по хоризонтално възходяща схема. В други случаи поцелесъобразно е прилагането на вертикално низходяща схема. Изборът на схемата на потока оказва влияние върху цялостния срок на изграждане. За пример е дадено сравнението на фиг. 23.

Фиг. 23. Влияние на направлението на специализираните потоци върху

продължителността на изграждането

Раздел VII Календарно планиране на строителството Календарното планиране на строителството показва развитието на цялостния производствен процес във времето и пространството по отделни участъци, части от сгради, цели сгради и групи сгради. Календарният план е графично и аналитично представяне на календарното планиране. Той може да обхваща всички работи по изграждането на даден строеж – от проектирането, подготвителните работи, изграждането и въвеждането в експлоатация на строежа. Той може да обхваща и части и етапи на целия строеж. На основата на календарния план се определят крайният или междинните срокове на изграждане на строежа, необходимата работна сила, механизация, финансово обезпечаване и т.н. Календарният план трябва да е разработен на основата на поточната организация на труда, да спазва технологичната последователност на работите, да гарантира общия срок на завършването на строежа, който трябва да е равен или по-малък от директивния (договорен) срок, да осигурява спазването на правилата за безопасност на труда и др. При разработване на календарния план трябва да се спазват следните изисквания: 69

1. Да се осигури и спазва целесъобразен ред за разгръщане на строителството и правилна технологична последователност. 2. По възможност да се осигури непрекъснатост на строител-ството, в т.ч. и през зимния сезон. 3. Да се постигне равномерност в потребността и натоварва-нето на работната сила. 4. Да се осигури равномерно потребление на финансовите ре-сурси. 7.1. Методика за съставяне на календарните планове Календарните планове се съставят въз основа на следните изходни данни: 1. Работни проекти и сметни документации. 2. Установени срокове за начало и завършване на строежите. 3. Данни, характеризиращи условията за строителство в района на строежа. 4. Технологични карти за извършване на отделните строителни процеси. 5. Норми за изпълнение на строителните и монтажните работи. Съставянето на календарния план става в следната последователност: 1. Изготвяне на производствен анализ на проектните решения. 2. Съставяне на номенклатура на строителните процеси, подлежащи на извършване и включване в календарния план. 3. Определяне на обемите на строителните процеси съобразно изготвената номенклатура. 4. Избиране на методи за извършване на строително-монтаж-ните работи и на основните строителни машини и транспортни средства. 5. Изчисляване на необходимия разход на труд, машиносмени, строителни материали, конструкции и др. 6. Установяване на най-удачната технологична последовател-ност на строителството и възможността за съвместяване на някои процеси. 7. Определяне на времетраенето на отделните процеси и видове работи и взаимното им обвързване по време. 8. Балансиране и извършване на корекции с оглед спазване на основните изисквания за разработване на календарните планове. 9. Съставяне на план-графици за осигуряване на необходимите ресурси: – работна сила; – механизация; – финансови средства.

При възприета поточна организация на труда календарният план се конкретизира по следния начин: – определя се структурата на строителния поток и броят и видът на потоците по специалности; – избират се системата и броят на участъците, на които трябва да се разчленят сградите; – определя се броят на частните потоци; – изчислява се продължителността на ритмите и параметрите на частните потоци; – обвързват се помежду им отделните частни потоци и се изчисляват параметрите на обектния поток. Доколкото календарният план обвързва строителните процеси с времевите им характеристики, много важно е правилното определя-не на трудоемкостите на отделните видове работи. Трудоемкостта на даден вид Tp работа представлява времето, необходимо на един или група работници за извършване на цялото количество работа в съответствие с трудовите норми, и се изчислява в човекодни. Определя се по формулите:

Tр =

Q H изр. ;

Tр =

Q.H вр. 8

;

Tр =

C , c

(55)

където: Q – количеството работа в натурален измерител C – стойността на работата в лв. c – дневна норма, изработена на един работник в парично изражение. Разходът на машинно време се определя чрез количеството на необходимите машиносмени ( Мcм ) за работа на водещата машина:

Мcм =

H м.изр. ;

Мcм = Q.H м.вр. .

(56)

Времетраенето за изпълнението на отделните видове работи е в зависимост от трудоемкостта (при ръчния труд), броя на необходимите машиносмени и приетите числени състави на бригадите или комплекс от машини:

Др =

Тр ; n.P

Др =

Mcм n.m

(57)

където: Д р – работните дни P – броят на работниците в една смяна n – броят на смените в денонощието m – броят на едновременно работещите машини. Обемите (количествата) на видовете работи се вземат от смет-ните документации. Цените (стойностите) на единичните количе-ства работи се вземат от общоприетите справочници за цени в строителството (например СЕК или други възприети справочници) или се изчисляват на базата на индивидуалните анализи. Тези резул-тати се попълват най-удобно в табличен вид, в резултат на което по формула 55 се намират продължителностите на видовете работи. Фиг. 24.

Обект: Подобект:

Шифър: Шифър:

Фаза: Част:

КОЛИЧЕСТВЕНА И СТОЙНОСТНА СМЕТКА Количествена сметка Стойностна сметка № № Наимено- Ед. Размери (м) Количество Основание, по на вание на мярка дължина ширина височина Брой на частни общи № на Един. Обща ред черт. работите подоб.части ценоразписа, цена ст-ст калкулация (лв.) (лв.) и др. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

Съставил: .... .... . .. . .. ... . . . . (подпис) . . . . . . . . .. . .. ... . ... . . . .. ... . (име, фамилия, длъжност)

Фиг. 24. Технологична таблица към календарния план

7.2. Видове графици в календарното планиране При планирането, организацията, управлението и отчетността в строителството освен аналитичните изчисления се използват и графични методи – графици, които онагледяват развитието на строителните процеси във времето и пространството. При това графиците позволяват да се нанасят актуални корекции по хода на 73

строителството. Най-често използваните графици са линейният график на Гант, циклограмата и мрежовият график. 7.2.1. Линеен график

Фиг. 25. Линеен график

При линейния график графичното изобразяване на работата е хоризонтална отсечка. По абсцисата се нанася времетраенето, а по ординатата – видовете работи (участъци). 7.2.2. Циклограма Видът и предназначението на циклограмите бяха изяснени в т.6.1. 7.2.3. Мрежов график При мрежовия график графичното изображение на работата е стрелка с нанесена над (под) нея продължителността Ј. Началото и краят на работата се означават като събитие и се изобразяват с окръжност. На фиг. 26 за сравнение са представени трите вида графици, отразяващи едни и същи видове работи с еднаква последователност и продължителност.

Фиг. 26. Видове графици а) линеен график; б) циклограма; в) мрежов график

7.2.4. Сравнение между видовете графици

а) Линейни Предимства: нагледност във времето, лесно съставяне, удоб-ство за контрол. Недостатъци: недостатъчно ясно изобразяване на връзките и взаимозависимостта между видовете работи. Поради това, че са мащабни, корекции се нанасят трудно. Не отразяват пространствената зависимост между видовете работи. Подходящи са за неголеми обекти с несложно изпълнение. б) Циклограми Предимства: отразяват развитието на цялостния строителен процес във времето и пространството, отразяват зависимостите между видовете работи. Недостатъци: мащабност, както при линейните графици. в) Мрежови Предимства: представят твърде обстойно целия технологичен производствен процес, времевите зависимости между работите. Недостатъци: непълна представа за развитието на процесите в пространството. При голямо разчленяване на работите и участъците се увеличава изчислителната работа. Общо взето, като се вземат предвид предимствата и недоста-тъците на графиците, а и опитът на практиката го показва, че за по-големи и сложни строежи по-подходящи са цилкограмите и мрежовите графици. 7.3. Мрежови графици – съставяне и изчисляване Мрежовият график се състои от три основни елемента – работа, път, събитие (фиг. 27). Изпълнението на работата се означа-ва със стрелка. Работата бива: – действителна – процес, за чието изпълнение се изискват време и ресурси. Изобразява се с плътна стрелка, под (над) която се нанася продължителността на работата. – изчакване – процес, за чието осъществяване се изисква само време. Изобразява се както действителната работа.

– фиктивна работа – тя показва някаква технологична зави-симост. При нея не са необходими нито време, нито ресурси. Изобразява се с прекъсната линия и стрелка. Стрелките са с произволна дължина, но винаги показват технологичната последователност. Могат да бъдат хоризонтални, отвесни, наклонени и начупени. Желателно е да са насочени отляво надясно. С окръжност се отбелязва събитие. Събитие е резултатът от изпълнението на една или няколко работи, необходим и достатъчен за започване на изпълнението на други работи. Събитието настъпва с изпълнение на работата и е състояние, а не процес, както работата. Самото събитие не изисква нито време, нито ресурс. Всяко събитие има номер. Всяка работа е ограничена от две събития – начално и крайно, като по този начин тя се определя еднозначно. Последователността от работи, в която крайното събитие на всяка работа съвпада с началното събитие на следващата работа, се нарича път. Отбелязва се с L. Това е последователност от събития, съединявани от работи. Продължителността на даден път е сума от продължителностите на работите между началното и крайното събитие. Пълен път е пътят от първото до последното събитие в графика, т.е. от началото до края. Път, предшестващ дадено събитие, е пътят от първото събитие до даденото събитие, т.е. от началото до самото събитие. Път, следващ дадено събитие, е пътят от събитието до край-ното събитие. Най-дългият по време пълен път в мрежовия график се нарича критичен път. Означава се с Tкр. . Той се равнява на общата продължителност на всички работи, които лежат на критичния път. Този път не може да бъде намаляван. Всички работи, които лежат на критичния път, се наричат критични и се отбелязват с по-плътна или двойна линия (фиг. 27) .

Фиг. 27. Мрежов график

Всички пътища, които се различават от критичния, имат резерв от време спрямо критичния път, т.е. времетраенето на работите, лежащи на некритичен път, може да бъде удължавано до някаква степен, стига да не надвиши времетраенето на критичния път. Основната цел на разработването на мрежовия график е определянето на критичния път и работите, които лежат на него. Установено е, че те съставляват 25 ÷ 35% от всички работи. В процеса на изпълнението на строителството главното внимание трябва да бъде насочено към тези работи, тъй като те определят крайния срок. Тяхното удължаване би довело до удължаване на цялото строителство. 7.3.1. Построяване на мрежовите графици Първото, основно и главно правило при построяването на мрежовите графици е да се създаде обективна технологична последователност на видовете работи или процеси. Ако това не стане, и най-прецизно изчисленият мрежов график губи смисъла си, тъй като не би могъл да отрази правилно протичането на производствените процеси. Поради тази причина построяването на мрежовия график трябва да се предшества от съставянето на списък или номенкла-тура на работите, да се определи технологичната им последовател-ност, времетраенето им и възможността за съвместяване. Обикновено построяването на мрежовия график започва отляво надясно. Номерата на събитията по възможност трябва да отговарят 78

на тяхната технологична последователност. Най-често мрежовият график се изчертава немащабно, но има и случаи, когато за продължителността на работите се използва времеви мащаб. Всяко събитие, освен първото, има предшестваща работа и всяко събитие, освен последното, дава начало на работа. Вътрешно събитие, което няма предшестваща работа и следваща работа, се нарича “висящо” и показва, че е допусната грешка. Грешките биват случайни, ако е пропусната технологична връзка, и се отстраняват чрез въвеждане на необходимата връзка (работа, която може да бъде и фиктивна или изчакване) или логически, ако резултатът от предшестващата работа е излишен. Tогава се анулира излишната работа. В мрежовия график не може да съществува “затворен кръг”, където стрелките се “гонят”. Това означава, че започването на дадена работа не може да бъде поставено в зависимост от нейното завършване. При паралелно извършване на няколко вида работи, с общо начало и общо крайно събитие, изобразяването става чрез въвежда-не на допълнителни събития и зависимости, колкото са паралелните работи без една. При изобразяване на работите и зависимостите стрелките не бива да се пресичат, защото това обърква технологичната и логичната последователност. При съществуване в графика на множество работи с общо начало и общ край те могат да се заместят с една работа, продължи-телността на която ще е равна на максималния път на множеството работи (фиг. 28).

а)

б)

б) а)

б)

а)

б)

б) Фиг. 28. Построяване на мрежов график правилно б

неправилно а

7.3.2. Изчисляване на мрежовите графиците 80

След като бъде създаден технологично-графичният модел на мрежовия график, за да послужи той за оперативно ръководство на строителството, е необходимо да се изчислят основните му параметри. Това са: – ранните срокове на работите и събитията; – късните срокове на работите и събитията; – продължителността на критичния път; – резервите от време. Тези параметри зависят от времетраенето на отделните работи. За преобладаващата част от работите в строителството има ориентири, наложени от практиката, по които може с достатъчна точност да се определи продължителността на определените видове работи, като се изхожда от обема, характера на технологичния процес и използваните ресурси. Има обаче работи, за които тези показатели не са достатъчни. Това са например нови технологични решения, използване на нови материали и т.н. В такива случаи за определяне на времетраенето на работите се използват вероятно-стен метод. Това се постига чрез въвеждането на три времеви оценки за всяка работа, а именно: – оптимистична оценка (t min), която представлява възможно минималното време за изпълнение на дадена работа, т.е. – изпълнението при най-благоприятни условия; – песимистична оценка (t max), която представлява възможно максималното време за изпълнение на дадена работа, т.е. – изпълнението при най-неблагоприятни условия; – най-вероятна оценка – (t н.в.) е времето за изпълнение на дадената работа при типични условия за работа

t0 =

t min + 4tн.в. + tmax , 6

(58)

където: t0 – възприетото средно времетраене на работата, чиято стойност се включва при изчисляването на мрежовите графици;

tij = t0 , където: tij – продължителността на работата.

(59)

( )

а) Ранният срок на настъпване на събитието i t pi показва момента, в който може най-рано да настъпи дадено събитие. Определя се като дължината на максималния по време път от събитието 1 до събитието i , т.е. чрез максималния по време път, предшестващ даденото събитие: 81

t pi = max L(1i ) .

(60) рн

Ранното начало на работата ij (tij ) е възможно най-ранният срок за започване на работата; съвпада с ранния срок на настъпване на началното Ј събитие i , т.е. t ijрн = t pi . (61) рk

Ранното завършване на работата (ранен край на работата) ij (tij ) е възможно най-ранният срок за завършване на работата; определя се като към ранното начало на работата се прибави нейното времетрене:

t ijрк = tijрн +t ij =t pi +tij .

(62)

б) Късният срок на настъпване на събитието i (tki ) показва в кой момент най-късно може да настъпи дадено събитие, без да се увеличи дължината на критичния път. Получава се като разлика между дължината на критичния път и максималния път, следващ даденото събитие:

tki = Tkp. − max L( ni ) = min ( tkj − tij ) .

(63)

кн

Късното начало на работата ij (tij ) е възможно най-късният срок за започване на работата, който не променя дължината на критичния път. Получава се като разлика между късното настъпване на събитието j и нейното времетраене:

tijkн = tkj − tij .

(64)

( ) kk

Късно завършване на работата tij tij е възможно най-късното завършване на работата, което не би предизвикало удължаване на критичния път. Равнява се на късното начало на събитието i , събрано с времетраенето на работата tij , или е равно на t kj .

tijkк = tkj = tijkн + tij . 82

(65)

в) Както бе отбелязано, критичният път Tkp е най-дългият по време път от първото до последното събитие:

Tkp = max L(1.n ) .

(66)

г) Резервите от време биват: – PL – резерв от време на пътя; – Pi – резерв от време на събитието; – PПij – пълен резерв от време на работата; – PЧij – частен резерв от време на работата. Резервът от време на пътя е равен на разликата между времетраенето на критичния път и пътя до даденото събитие, или:

PL = Tkp − t L .

(67)

Резервът от време на събитието е равен на разликата между късното и ранното му настъпване, т.е.:

Pi = tki − t pi .

(68)

Пълният резерв от време на работата се определя от разликата между късното и ранното начало или късния и ранния край на дадената работа:

PПij = tijkн − tijpн = tijkk − tijpk ,

(69)

(

)

PПij = tkj − t pi + tij . или (70) Частният резерв от време на работата е равен на разликата между ранното начало на следващата работа и ранния край на самата работа, или: RЧij = t jkpн − tijpk , или

(71)

RЧij = t pj − ( t pi + tij ) .

(72)

Пълният резерв е времето, с което може да се забави началото или да се отложи краят на дадена работа, без да се изменени продължителността на критичния път. Частният резерв е времето, с което може да се забави началото или да се отложи краят на дадена работа, без да се променят параметрите на следващите я работи. 7.3.3. Пример за изчисляване на мрежов график а) чрез записване на параметрите върху графика (фиг. 29)

Фиг. 29. Записване на параметрите на мрежовия график

При изчисляванетом чрез записване на параметрите върху графика, отначало се определят ранното и късното настъпване на събитията, след това се изчисляват останалите параметри. Преди започване на изчислението всички кръгчета, означаващи събития, се разделят на четири сектора чрез прекарване на два взаимноперпендикулярни диаметъра, под 45° спрямо хоризонта. В горния сектор се записва номерът на събитието, в левия – ранното настъпване, в десния – късното настъпване, а в долния сектор – номерът на събитието, през което минава максималният път, предхождащ разглежданото събитие (фиг. 29).

Фиг. 30. Пример за изчисляване на мрежов график

Изчисляването ще се извърши по примера на фиг. 30. Определя се номенклатурата на работите: 0,1 0,2 1,3 1,4 2,3 2,4 3,4 Определят се ранните срокове на настъпване на събитията по формулата:

t pi = max L(1.i ) = max ∑ t1.i . Изчисляването се извършва винаги по направлението на стрелките:

t p1 = t po + t0,1 = 0 + 4 =

4д

t p 2 = t po + t0, 2 = 0 + 3 = 3 д t p 3 = t p1 + t1,3 = 4 + 6 = 10 д  t p 3 = t p 2 + t 2, 3 = 3 + 2 = 5 д  t p 4 = t p1 + t1, 4 = 4 + 8 = 12 д   t p 4 = t p 2 + t2, 4 = 3 + 7 = 10 д  t p 4 = t p 3 + t3, 4 = 10 + 4 = 14 д. 

 

Данните за t pi се сравняват и максималните им значения се нанасят в левия сектор. Попълва се и долният сектор. Пътят, преминаващ и следващ номерата, записани в долните сектори, е критичният (най-дългият) път. Той се определя, като се тръгне от последното събитие и се върви срещу стрелките през събитията, чиито номера са записани в долните сектори. В дадения пример: Tkр = t3, 4 + t3,1 + t1,0 = 4 + 6 + 4 = 14 д. Tkp = max t p 4 = 14 д. или Късното настъпване на даденото събитие се определя като разлика от дължината на критичния път и максималния път от последното събитие до даденото събитие. Ако са известни късните настъпвания на следващите събития, то късното настъпване на предхождащото събитие е равно на минималната разлика:

t ki = Tkp − max Ltni t ki = min ( tkj − tij ) . Тъй като за последното събитие ранното и късното настъпване съвпадат, тогава за дадения пример:

t k 4 = t p 4 = Tkp = 14 д t k 3 = min ( t k 4 − t3, 4 ) = 14 – 4 = 10 д t k 2 = min ( tk 4 − t2, 4 ) = 14 – 7 = 7 д t k 2 = min ( tk 3 − t2,3 ) = 10 – 2 = 8 д t k1 = min ( tk 4 − t1, 4 ) = 14 – 8 = 6 д 86

     

t k1 = min ( tk 3 − t1,3 ) = 10 – 6 = 4 д t k 0 = min ( tk1 − t0,1 ) = 4 – 4 = 0 д t ko = min ( t k 2 − t0, 2 ) = 7 – 3 = 4 д.

  Изчислените значения се записват в десния секторна съответното

събитие. След това се изчисляват параметрите на работите. Изхожда се от логиката, че никое събитие не може да настъпи, преди да са завършени всички предшестващи го работи и никоя работа не може да започне преди да е настъпило началното Ј събитие. Така могат да се определят параметрите на работите, а именно: pн – ранно начало – tij ; pk – ранен край – tij ; kн – късно начало – tij ; kk

– късен край – tij и след това резервите от време. В дадения пример: – за работата 0,1 t0pн,1 = t p 0 = 0 д

t0pк,1 = t0pн,1 + t0,1 = 0 + 4 = 4 д t0kн,1 = t k1 − t0,1 = 4 − 4 = 0 д t0kk,1 = tk 1 = 4 д;

– за работата 0,2 t0pн, 2 = t p 0 = 0 д

t0pк, 2 = t0pн, 2 + t0, 2 = 0 + 3 = 3 д t0kн, 2 = tk 2 − t0, 2 = 7 − 3 = 4 д t0kk, 2 = tk 2 = 7 д; – за работата 1,3 87

t1pн , 3 = t p1 = 4 д pк t1,3 = t1pн , 3 + t1, 3 = 4 + 6 = 10 д kн t1,3 = tk 3 − t1,3 = 10 − 6 = 4 д t1kk,3 = tk 3 = 10 д; – за работата 1,4 t1pн , 4 = t p1 = 4 д

t1pк, 4 = t1pн , 4 + t1, 4 = 4 + 8 = 12 д kн t1, 4 = tk 4 − t1, 4 = 14 − 8 = 6 д t1kk, 4 = tk 4 = 14 д; – за работата 2,3 t2pн,3 = t p 2 = 3 д

t2pк.3 = t2pн,3 + t2,3 = 3 + 2 = 5 д t2kн,3 = tk 3 − t2,3 = 10 − 2 = 8 д t2kk,3 = tk 3 = 10 д; – работата 2,4 t2pн, 4 = t p 2 = 3 д

t2pк.4 = t2pн, 4 + t2, 4 = 3 + 7 = 10 д t 2kн, 4 = tk 4 − t2, 4 = 14 − 7 = 7 д t2kk, 4 = tk 4 = 14 д; – за работата 3,4 t3pн, 4 = t p 3 = 10 д

t3pк.4 = t3pн, 4 + t3, 4 = 10 + 4 = 14 д t3kн, 4 = tk 4 − t3, 4 = 14 − 4 = 10 д t3kk, 4 = tk 4 = 14 д. Резерви от време на работите – пълни и частни: 88

– за работата 0,1

РП 0,1 = tk1 − ( t p 0 + t0,1 ) = 4 − ( 0 + 4 ) = 0 д PЧ 0,1 = t p1 − ( t p 0 + t0,1 ) = 4 − ( 0 + 4) = 0 д;

– за работата 0,2

РП 0, 2 = tk 2 − ( t p 0 + t0, 2 ) = 7 − ( 0 + 3) = 4 д PЧ 0, 2 = t p 2 − ( t p 0 + t0, 2 ) = 3 − ( 0 + 3) = 0 д;

– за работата 1,3

РП1,3 = tk 3 − ( t p1 + t1,3 ) = 10 − ( 4 + 6 ) = 0 д PЧ 1,3 = t p 3 − ( t p1 + t1,3 ) = 10 − ( 4 + 6 ) = 0 д;

– за работата 1,4

РП1, 4 = tk 4 − ( t p1 + t1, 4 ) = 14 − ( 4 + 8) = 2 д PЧ 1, 4 = t p 4 − ( t p1 + t1, 4 ) = 14 − ( 4 + 8) = 2 д;

– за работата 2,3

РП 2,3 = tk 3 − ( t p 2 + t 2,3 ) = 10 − ( 3 + 2) = 5 д PЧ 2,3 = t p 3 − ( t p 2 + t2,3 ) = 10 − ( 3 + 2 ) = 5 д;

– за работата 2,4

РП 2, 4 = tk 4 − ( t p 2 + t2, 4 ) = 14 − ( 3 + 7 ) = 4 д PЧ 2, 4 = t p 4 − ( t p 2 + t2, 4 ) = 14 − ( 3 + 7 ) = 4 д;

– за работата 3,4

РП 3, 4 = tk 4 − ( t p 3 + t3, 4 ) = 14 − (10 + 4 ) = 0 д PЧ 3, 4 = t p 4 − ( t p 3 + t3, 4 ) = 14 − (10 + 4 ) = 0 д.

Резерви от време на събитията: P0 = tko − t p 0 = 0 − 0 = 0 д P1 = tk1 − t p1 = 4 − 4 = 0 д P2 = tk 2 − t p 2 = 7 − 3 = 4 д P3 = t k 3 − t p 3 = 10 − 10 = 0 д 89

P4 = tk 4 − t p 4 = 14 − 14 = 0 д. От решаването на примера и сравняване на резултатите могат да се направят следните изводи: 1. Събитията, лежащи на критичния път, нямат резерв от време. 2. Ако на дадена работа дадем пълния резерв от време (да я удължим), то тогава критичният път тръгва през нея, изравнява се с преди това изчисления, но дължината му не се променя. 3. Ако дадем пълните резерви на всички работи, критичния път се променя, удължава се. 4. Не можем да променяме продължителностите на работите, които са на критичния път, без да променяме ранните срокове на следващите събития. По табличния метод шифър на РП РЧ критични tij tijpн tijpk tijkн tijkk работата работи 1 2 3 4 5 6 7 8 9 K 0,1 4 0 4 0 4 0 0 p 0,2 3 0 3 4 7 4 0 Kp 1,3 6 4 10 4 10 0 0 1,4 8 4 12 6 14 2 2 2,3 2 3 5 8 10 5 5 2,4 7 3 10 7 14 4 4 Kp 3,4 4 10 14 10 14 0 0 Изчисляването започва с попълване на шифъра (номенклатура-та) на работите в колона 1 и продължителностите им – в колона 2. След това се попълват трета и четвърта колона. Изхожда се от ранното начало на първите работи (0,1 и 0,2), следващи от първото събитие (0). Записва се ранният край на работите, като към ранното начало се прибавя продължителността на работата. След това, изхождайки от логиката, че ранното начало на всяка следваща работа е равно на ранния край на предхождащата, се попълва колона 3, като се взема възможно най-късният ранен край на пред-хождащата работа. Към колона 3 прибавяме продължителността на съответните работи и получаваме късния им край. Отбелязваме, че най-късният ранен край се равнява на късното настъпване на последното събитие, което е равно на ранното му настъпване, или в дадения пример 14 дни.

Това е критичният път и се записва в колона 6 срещу работите, които имат късен край в събитие 4, а именно 1,4; 2,4 и 3,4. Ранният край на тези работи се получава, като от късния им край извадим продължителностите им и ги записваме в колона 5. След това, изхождайки от условието, че късният край на предхождащата работа е равен на минималното късно начало на следващата работа, попълваме колони 5 и 6. След това по формулите kk PПij = tijkн − tijpн = tijij − tijpk

PЧij = t jkpн − tijpk = t jkpн − tijpн − tij

се попълват колони 7 и 8. pн За работите, за които t jk излиза извън графика, приемаме, че t jk е равно на дължината на критичния път. 7.3.4. Управление и контрол в строителството с помощта на календарни планове Умелото и прецизно съставяне и изчисляване на календарните планграфици са необходимо, но недостатъчно условие за успешна реализация на строителството. За да изпълнят те своята роля трябва да са обект на постоянен контрол за спазването им в хода на работата и в случай на отклонение да се актуализират. Както стана ясно, чрез мрежовия график се определят сроко-вете на строителството и се дава нагледна последователност за технологичната обвързаност на процесите. Така например, ако чрез мрежовия график се окаже, че срокът по графика превишава директивния (договорения), съкращаването на общия срок може да се търси единствено в намаляване на критичния път. Последното се постига или чрез увеличаване на работната сила при изпълнението на някои от процесите, или чрез въвеждане на паралелно изпълнение, което може да се предвиди при съставяне на самия график. Веднъж съставен, приет и одобрен мрежовият график трябва да се спазва. Ако в него съществуват голям брой събития и много работи с най-различна продължителност, контролът се усложнява значително. Редица автори препоръчват за по-ясна ориентация в 91

процеса на изпълнението разработеният като мрежов календарен график да бъде трансформиран в линеен, като в един чертеж работите да бъдат представени с техните ранни и късни параметри и се състави диаграма на изпълнението на строителството по стойност (капитални вложения). Показаният на фиг. 31 мрежов график е трансформиран в линеен, като с плътна линия са нанесени ранните, а с прекъсната линия – късните срокове на работите. Над линиите са нанесени средствата, които трябва да се усвояват на ден, за да се завършат работите. Показани са и диаграмите на разпределение на паричните средства по десетдневки. Плътната линия отразява разпределението в съответствие с ранните срокове, а прекъсната – с късните срокове на работите. Линията на фактическите разходи трябва да се намира в площта между двете диаграми. Надвишаването на средствата може да е по две причини – преразход или преизпълнение на плана. Отклонението на долу показва или икономия на средства (което е по-малко вероятно) или закъснение. И в двата случая отклонението трябва да се приема като сигнал за евентуално неблагополучие.

Фиг. 31. Трансформиране на мрежовия график в линеен

Описаният начин дава възможност за контрол на фактическото състояние. Управлението на строителството обаче изисква правилно да се предвиждат и поставят задачите по ежедневното изпълнение. При съставянето на календарен план-график обикновено се предвижда, че изпълнението на работата ще става равномерно във времето. В такъв случай количеството работа в натурално или стойностно изражение се разделя на времето (дни, седмици), предвидено за изпълнението и и ежедневно се следи за евентуални отклонения.

Раздел VIII Строителни генерални планове

Строителният генерален план е цялостен план на територията, на която се изгражда бъдещият строеж. Той съдържа разположе-нието на всички сгради и съоръжения, съществуващи, изграждащи се и бъдещи, временните и обслужващите сгради, временните складове, вътрешни пътища, комунално-битови и административни сгради, подземни и надземни инженерни мрежи и други. Строителният генерален план служи за организиране на цялото производствено и спомагателно обзавеждане на строителната площадка по най-рационален начин с оглед създаване на найблагоприятни условия за извършване на строителството. Строителните генерални планове биват: – Строителен генерален общоплощадков план, който обхваща цялата строителна площадка. – Строителен генерален обектов план за отделна сграда или съоръжение, съдържащ само това, което се отнася до конкретния обект. Основните принципи при съставяне на строителните генерални планове са: 1. Временните сгради и съоръжения да се разполагат там, където не е предвидено изграждане на постоянни сгради, като се съблюдават противопожарните, санитарно-хигиенните изисквания и условията за безопасност на труда. 2. Да се намали, доколкото е възможно, обемът на временното строителство чрез използване на съществуващи сгради, сгради, подлежащи на събаряне, и временно ползване на готовите помещения в изграждащите се сгради. 3. Да се оптимизират превозите на материали и изделия чрез удачно разполагане на складовете. 4. Дължината и сеченията на временните водопроводи и електропроводи да бъдат минимални. По възможност да се построят постоянните водоснабдителни и електроснабдителни мрежи и да се използват по време на строителството. Главни показатели при сравняване на вариантните решения за строителни генерални планове са: – минимална стойност на превозите на строителни материали; – стойност на временните сгради; – удобство за обслужване на работещите на строежа. 8.1. Общоплощадкови строителни генерални планове При започването на проектирането на строителния генерален план се нанасят предвидените за изграждане обекти, съществу-ващите сгради, съоръжения и комуникации, в това число и тези, които

подлежат на премахване. Желателно е върху плана да бъдат нанесени хоризонталите. Определя се местоположението на складовете, производстве-ните бази, временните и постоянните пътища. Ако основните товари се транспортират с автотранспорт, пътищата се проектират след ситуирането на складовете и обслужващите бази; ако се превозват с жп транспорт, първо се проектират жп линиите, а след това се ситуират сградите. Постоянните пътища и жп линии трябва да се изградят още в подготвителния период на строителството. При избиране на местоположението на обслужващите сгради трябва да се реши задачата за минимизиране на транспортните разстояния. Стойността на външния транспорт се изменя незна-чително от промяната на мястото на сградите, поради което влия-нието Ј може да се пренебрегне. Може да се пренебрегне и про-мяната на стойността на вътрешните пътища. Стойността C на транспорта на продукцията на даден производител до всички консуматори може да се определи така (фиг. 32):

Фиг. 32. Определяне на местоположението на производствено предприятие n

C = ∑ ci Qi li , i =1

(73)

където: ci – стойността на тонкилометър

Qi – количеството продукция 95

li – транспортното разстояние до съответния консуматор n – броят на консуматорите. За отделните консуматори количеството продукция и стойност-та на тонкилометъра са известни, така че:

Qi , ci = K i , тогава

(74)

C = ∑ K i .li .

В правоъгълната координатна система на фиг. 32

li =

( x − xi ) 2 + ( y − yi ) 2

или

C = ∑ Ki

i =1

(75)

( x − xi ) 2 + ( y − yi ) 2 ,

(76)

където: x и y – координатите на търсеното местоположение на производственото предприятие xi и yi – координатите на консуматорите. За определяне на min C трябва да се диференцира C спрямо x и y и да се решат двете уравнения: n dC K ( x − xi ) =∑ i =0 dx i =1 li n dC K ( y − yi ) =∑ i = 0. dy i =1 li

(77)

(78)

Математически определеното местоположение на производственото предприятие трябва да се съобрази с конкретните особености на строителната площадка. Обосновката за определяне на местоположението на производственото предприятие е напълно приложима както за всяко пред96

приятие, произвеждащо материали и изделия за строежите, така и за бетонови възли, енергийни източници, ВК инсталации и т.н. 8.2. Обектови генерални планове Общите правила за общоплощадковите генерални планове са в сила и за обектовите генерални планове. Броят и разположението на монтажните кранове и непод-вижните повдигателни средства определят в голяма степен разполо-жението на останалите елементи на временното строителство. Броят, видът и разположението на повдигателните средства и кранове се диктува от вида, етажността, размерите в план и другите особености на основното строителство. Ако е предвиден монтаж с автокранове, тогава се определят осите на движението им. След това се определя броят, големината и местоположението на приобектните закрити и открити складове. Складовете за еле-менти и конструкции, които се монтират с кран или са тежки, се разполагат в обхвата на крановете. Ако е предвидено монтажът да става “от колела”, тогава нуждата от приобектни складове за конструкции отпада, отбелязват се само местата на заставане на панеловозите и позициите на монтажните средства. По-тежките и по-обемните конструкции се складират по-близо до сградите. В случай че приобектови складове са предварително построе-ни, прокарването на временните пътища трябва да се съобрази с тяхното местоположение. Желателно е тези пътища да осигуряват кръгово движение около изграждания строеж. Складовете за готови конструкции и полуконструкции трябва да са в обсега на монтажното средство, за да могат конструкциите да се монтират от една позиция на крана. Същото условие трябва да се спазва при избора на площадки за складиране и уедряване на технологично оборудване. Подаването на дребни материали, като тухли, дребни панели, изолационни материали и др., става чрез неподвижни повдигателни устройства – различни подемници. Последните се изграждат на

такова място, от което се осигурява най-кратък път до мястото на влагане на материалите. При изграждане на сгради, които имат различна етажност, удачно е поставянето на подемника на границата между двете части. Когато строителната площадка е разположена в гъсто застроен район, често се налага приобектовите складове да се разполагат от двете страни по дължината на строящата се сграда, което налага използването на поне две повдигателни съоръжения. В този случай складовете имат по-малка вместимост. Обектовите строителни генерални планове на строежи, влиза-щи в общи комплексни застройки, се проектират в същата последователност и при спазване на същите принципи както строителните генерални планове на отделни сгради и съоръжения. В редица случаи при тях временните сгради са по-малко, тъй като някои от тях (административни, битови или складови) се изграждат централизирано и обслужват всички обекти. На фиг. 33 е показан строителен генерален план на едропа-нелна жилищна сграда.

Фиг. 33. Строителен генерален план

1 – канцелария (фургон); 2 – съблекалня (фургон); 3 – умивални; 4 – бетонирана площадка; 5 – временен път; 6 – рамка за панели; 7 – подкранов път; 8 – площадка за кофраж; 9 – площадка за армировка; 10 – площадка за тръби; 11 – открит склад за чакъл; 12 – временна ограда; 13 – кюбели за бетон

8.3. Ситуационен план на района на строителство Ситуационният план на района на строителството се съставя към проекта за организация и изпълнение на строителството. Той се основава на данните от предварителните проучвания на всички

фактори, имащи отношение към изгражданите обекти. Ситуационният план се изчертава в мащаб 1:500 до 1:1000 и в него се нанасят всички съществуващи и предвидени за запазване сгради, както и тези, предвидени за премахване, всички налични комуникации, бъдещите постоянни комуникации, пътища и т.н. Раздел IX Организация на складовото стопанство Строителството на сгради и съоръжения е свързано с влагането на много разнообразни и в голямо количество материали, детайли и конструкции. От редовното и навременното им постъпване на обектите до голяма степен зависи ритмичността на строителството и спазване на сроковете на изграждане. Това предполага създаването на определени запаси от материали, а последното налага изграждане на складово стопанство с цел изравняване на неравномерността между постъпването и влагането на материалите. При създаване на складовото стопанство трябва да се решат редица въпроси, най-важните от които са: – определяне на необходимите запаси от материали на строителната площадка по вид и количество, а оттам и размерите на складовете; – избиране на удачните видове на складовете за различните материали и начините за извършване на товаро-разтоварните операции; – определяне на местоположението на складовете с оглед на максималното намаляване на разстоянието между тях и строителните обекти; – установяване на система на организация за приемане, съхранение, раздаване и отчет на материалите; – създаване на система за комплексно снабдяване с материали на отделните обекти. Важно изискване към всички складове, независимо от вида им, е пълното запазване на качеството на съхраняваните материали, възможността за механизиране на товаро-разтоварните работи и безопасното им обслужване. В зависимост от предназначението и характера на обслужва-ните строителни обекти складовете биват: а) централни бази за материално-техническо снабдяване Те са предназначени за комплексно централизирано снабдява-не на големи строителни обекти или няколко близки по разполо-жение обекти. 100

В състава на тези бази се включват цехове и работилници за заготовки и подготвяне на материалите за влагане (нарязване на стъкла, тръби, тенекеджийски и железарски заготовки и др.). б) участъкови складове Те също се изграждат при големи строителни обекти, но са предназначени за обслужване на отделни участъци на строителната площадка. Участъковите складове могат да бъдат специализирани за отделни видове материали (водопроводни части, електроматериали, строителни материали и др.). в) приобектни складове Изграждат се към всеки обект и са предназначени за съхраня-ване на материалите за конкретния обект. По своята вместимост те са помалки. г) складове към производствените бази и предприятия В тях се съхраняват материали, които са предназначени за съответното производство. д) складове за претоварване Те се изграждат в пунктовете, в които се сменят транспортните средства. Например – от жп транспорт на автотранспорт. По начина на съхраняване складовете, независимо от своето предназначение, биват: а) открити складове Те са предназначени за материали, които могат да се съхраня-ват на открито, т.е. не променят свойствата и качествата си под въздействието на метеорологичните условия. Такива материали са тухлите, инертните материали, бетонните изделия и др. б) полузакрити складове (навеси) В тях се съхраняват материали, които не се влияят от температурните колебания, но се повреждат от действието на преки слънчеви лъчи, дъжд, сняг и т.н. В такива складове се съхраняват строителни машини, но не и горивни и смазочни материали и др. в) закрити складове В закритите складове се складират материали, влияещи се от висока влажност и големи температурни колебания, а също така и Ел, ВК материали, работно облекло и др. Според това, какви видове материали се съхраняват в тях, складовете биват: а) специализирани – само за един вид материали; б) универсални – за няколко вида материали. Освен това складовете могат да бъдат постоянни или вре-менни. Последните най-често са сглобяеми, преместваеми или подвижни.

101

9.1. Определяне на необходимите запаси от строителни материали Правилното определяне на необходимите запаси от различни строителни материали е важно от организационна гледна точка. Недостигът от материали предизвиква намаляване на темпа или дори спиране на строителството. Излишъкът от материали води до оскъпяване на складовете и необосновано ангажиране на повече оборотни средства, което, от своя страна, влияе отрицателно върху икономическото състояние на фирмата-строител. Запасите на строителни материали се определят от календар-ния план за изпълнение на строителството. В зависимост от поредността на строителните процеси се изчислява кои материали и в какви количества ще са необходими в даден момент на строи-телния обект. В общия случай запасът от даден материал Qзап. се определя по формулата:

Qзап. = max qср .t зап. ,

(79)

където: max qср – максималният средно дневен разход на материала t зап – нормата на запасяване. Ако няма разработен календарен план за строителството, запасите приблизително се определят така:

Qзап =

Q .k .t зап , T

(80)

където: Q – общото количество от даден материал за целия обект T – времето за изразходване на материала k – коефициент на неравномерност в изразходването на материала k = 1,5 ÷ 2,0 . Нормата на запасяване зависи от вида на строителния материал и от редица други фактори, между които: – отдалечеността на строителната площадка от местата на производства на материалите. Освен върху срока на доставка отдалечеността влияе и върху цените на материалите; – вида на транспортните средства; 102

– климатичните условия на района на строителството и на производството; – темповете на строителството и разхода на материали за съответния строителен процес. Приблизителната норма на запасяване в дни за някои мате-риали e дадена в таблицата на фиг. 34 . № 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10.

Наименование на материала Инвентарен кофраж Дървен материал Цимент в насипно състояние Цимент в торби Ломен камък Чакъл Пясък Бетонна стомана Тухли Вар

Превоз по БДЖ 35 ÷ 45 35 ÷ 45 2–8

Превоз с камиони до 100 km над 100 km 15 – 20 25 – 30 15 – 20 25 – 30 2–8 2–8

25 – 30 15 – 20 15 – 20 15 – 20 15 – 20 15 – 20 25 – 30

10 – 15 5 – 10 5 – 10 5 – 10 5 – 10 5 – 10 10 – 15

20 – 25 10 – 15 10 – 15 10 – 15 10 – 15 10 – 15 20 – 25

Фиг. 34. Норма на запасяване с някои материали

9.2. Определяне на площта и размерите на складовете Определянето на площта и размерите на складовете, както и на организацията за товарене и разтоварване, става на основата на количествата на съхраняваните материали. Общата площ на всеки склад се състои от полезна площ, т.е. непосредствено заета от складираните материали, и спомагателна площ, необходима за обслужване на склада (пътеки, проходи, служебни и битови помещения). Количеството материали, което може да се складира на 1 м² полезна площ на склада, се нарича складова норма. Тя зависи от вида на материала, начина на товарене и разтоварване (ръчно или механизирано), начина на подреждане. В таблицата на фиг. 35 са дадени складовите норми на някои често употребявани строителни материали. № 1 1.

Наименование на материала 2 Чакъл и пясък в немеханизирани складове

Ед. мярка

Складова норма

Височина на складирането

Начин на складирането

Вид на склада

1,5 – 2,0

фигури

открит

103

Чакъл и пясък в механизирани складове Ломен камък

2. 3. 4.

Цимент в торби Цимент в насипно състояние (силози) Цимент в насипно състояние в немеханизирани складове

Павета

3,4 – 4,0

5,0 – 6,0

фигури или спец. склад

открит

m kg

1,0

1,5

фигури

открит

100 – 1100

6 торби

фигури

закрит

7000–12000

6 – 10

насипно

закрит

2000–2800

1,5 – 2,0

насипно

закрит

m3 kg kg

1,2 2100

1,5

фигури

открит

1800–2000

1,5

фигури

открит

1000–2000

0,6

фигури

открит

1500–1900

1,0

фигури

открит

1,6 – 2,5

2,0 – 3,0

фигури върху подл.

открит

m3 3

11.

Битуми във варели Бетонна стомана на пръти Бетонна стомана на кангали Дървен материал

12.

Тухли

Бр.

700

1,5

фигури

открит

13.

Негасена вар

2000

2,25

насипно

закрит

8. 9. 10.

Фиг. 35. Складови норми на някои материали

Полезната площ на складовете Fп се определя така:

Fп =

Qзап p ,

(81)

където: p – складовата площ. В случай че в склада се съхраняват различни по вид материали, складовата площ pср се определя като средно претеглена величина по формулата:

pср = 104

pi .ai , 100

(82)

където: pi – складовите норми за различните материали ai – относителното участие на отделните материали в проценти. Общата (брутна) площ на склада Fб е равна на:

Fб =

Fn , α

(83)

където: α – коефициент, отчитащ необходимите площи за обслужване на склада. Стойността на α за различните складове се приема между 0,4 и 0,9. Геометричните размери на складовете се определят въз основа на приетата брутна площ, като се държи сметка за осигуряване на минималната дължина на фронта за товарене и разтоварване Lф . В съответствие с фиг. 36 Lф може да се определи така: Lф = nl + ( n − 1) d ,

(84)

където: n – броят на едновременно товарещите или разтоварващите средства l – дължината на едно товарно-разтоварващо средство d – разстоянията между тези средства.

105

Фиг. 36. Определяне на дължината на фронта за товарене и разтоварване

Броят на едновременно заставащите за товарене или разтовар-ване автотранспортни средства n ще бъде:

Qcм .t p .k1 , qa .T

(85)

където: Qсм – количеството материали, пристигащи или напускащи склада за една смяна qa – товароносимоспособността на едно транспортно средство T – продължителността на една смяна t p – времето за разтоварване на едно транспортно средство k1 – коефициент на неравномерност. При избиране на ширината на склада трябва да се има предвид обстоятелството, че прекомерното Ј увеличаване води до усложняване и забавяне на обслужването.

Раздел X Временно водоснабдяване и енергоснабдяване на строителната площадка

106

Строителството на сгради и съоръжения е свързано със значи-телен разход на вода, електроенергия, топлинна енергия, сгъстен въздух и гориво-смазочни материали. От това произтича значението на правилната организация на снабдяването на строителните обекти с вода за производствени и битови нужди и енергоносители. Необходимите количества вода и енергоносители зависят от много фактори: обема и видовете строителни работи и възприетата технология за изпълнението им; срока на строителството и метеорологичните условия; броя на участниците в производствения процес; броя и видовете строителни машини и механизирани инструменти; конкретните условия на строителната площадка и т.н. По принцип за временното снабдяване на строителните обекти с вода и енергоносители трябва да се търсят постоянно изградени източници, т.е. готови мрежи. Ако използването им е невъзможно, поради големи разстояния и липса на резервен капацитет, друга възможност е изграждането на постоянните съоръжения преди започването на основното строителство, за да се ползват в работата на строителния обект. Ако и това е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно, се пристъпва към изграждане на временни мрежи за снабдяване на обекта и вода и енергоносители. 10.1. Водоснабдяване на строителната площадка На строителната площадка водата е необходима за производ-ствени и битови нужди. Вода се използва за производството на бетонни смеси, разтвори, за поливане и охлаждане на прясно разпо-ложения бетон, за зареждане и измиване на строителните машини и т.н. С вода трябва да са снабдени битовите и служебните поме-щения. Вода се осигурява и в съответствие с противопожарните изисквания. В някои случаи при строителството на големи обекти или комплекси се изграждат работнически селища, които също се снабдяват с вода съобразно с нормативните изисквания. В съответствие с изискванията за качествата на водата водопроводните системи и мрежи биват обединени или разделни. Обединени са, когато за производствени и битови нужди се използва питейна вода. Това зависи от капацитета на водоизточника за питейна вода и цената Ј. В други случаи се налага изграждането на разделни мрежи за производствени и битови нужди. В зависимост от конкретните технически условия водоснабдяването може да бъде гравитачно или напорно. Проектирането на временното водоснабдяване изисква решаването на следните групи въпроси: – определяне на необходимите водни количества; – определяне на качествата на водата за производствени и битови нужди; 107

– избор на водоизточник; – проектиране на водопроводната и канализационната мрежи. Необходимото количество вода за различните консуматори Qi се определя на базата на техническите им характеристики и се равнява на:

Qi = ∑ qi . pi ,

(86)

∑

qi – обемът на работата на консуматорите от един и същ където: вид за една смяна pi – относителният разход на вода за единица натурален измерител и извършена работа (взема се от справочниците). Приблизителни данни за pi са дадени в таблицата на фиг. 37. № 1. 2. 3. 4. 5. 6.

Единична мярка

Характер на потреблението Приготвяне на бетон Приготвяне на строителни разтвори Поливане на бетон Промиване на кариерни материали в ТМС инсталации Товарни автомобили (зареждане и измиване) Производство на пара с използване на конденза

Средно потребление

0,200 – 0,300

0,170 – 0,300

0,200 – 0,400

0,750 – 0,400

1 кола за 1 денонощие 1

kg пара

0,400 – 0,700 0,00015 – 0,00025

Фиг. 37. Данни за относителния разход на вода за производствени нужди

Разходът на вода за производствени нужди за цялата строител-на площадка Qпр в l / s се определя като сума от разхода на различните консуматори, а именно:

k .Q Qпр = 1,2 ∑ i i , 8.3600

108

(87)

където: коефициентът 1, 2 отчита консумацията на необходимите потребители ki – коефициент и на неравномерност в сменното потреб-ление Qi – разходът на вода за една машиносмяна на различните консуматори. Тъй като водните количества обикновено се пресмятат в литри в секунда, полученото произведение се дели на 8.3600. Водата за битови нужди на строителната площадка Qбп се определя по формулата:

Qбп =

K см .P1. p1 , 8.3600

(88)

където: K см – коефициент за сменна неравномерност P1 – броят на работниците в една смяна (приема се смяната с най-много работници) p1 – потребление на вода от един работник (приема се от 10 до 25 литра на човек). Потреблението на вода в работническото селище отчита нуж-дите от вода на домакинствата и обществените културно-битови заведения. Необходимото количество вода за работническото селище Qбс се определя така:

Qбc =

K д.. p2 .Pжpc 24.3600

(89)

където: K д – коефициентът на денонощна неравномерност

K д = 2,0 p2 – разходът на вода средно на един жител Pжрс – броят на жителите в работническото селище. Разходът на вода за противопожарни норми Qпож се приема по противопожарните норми. За строителни площадки с площ 20 ha се 109

приема разход от 0,005 m³/s, като за по-големи площадки се увеличава, но не повече от 0,01 m³/s. Отчитайки, че по време на пожар разходът на вода за производствени нужди намалява, за общо оразмерително количество вода Qo се приема:

Qo = Qпож + или

1 ∑ (Qпр + Qбп + Qбс ) 2

Qo = ∑ ( Qпр + Qбп + Qбс ) .

(90) (91)

Освен определяне на необходимото количество вода опреде-лят се и изискванията към физико-химическите и биологичните качества на водата. Те се анализират лабораторно и в известни случаи се налага провеждане на мероприятия за омекотяване или пречистване. За водоснабдяване на строителството най-често се използват водоизточници от следните видове: 1. Открити водоеми на прясна вода (несолена). 2. Подземни и артезиански кладенци. 3. Извори. 4. Съществуващи водопроводи. При наличие на няколко вида източници изборът става въз основа на технико-икономическа обосновка. Обикновено водата се довежда по напорен или безнапорен (гравитачен) водопровод до основен резервоар и след него се развива водопроводна мрежа до всички консуматори. Водопроводната мрежа може да се развие като радиална, пръстеновидна или смесена.

110

Фиг. 38. Схеми на водопроводни мрежи а) радиална; б) пръстеновидна; с) смесена

Радиалната схема позволява поетапно изграждане, има по-малка обща дължина на тръбната мрежа. При нея е налице един главен недостатък, състоящ се в това, че при повреда на някои от радиалите клонове се изключват всички следващи консуматори. Пръстеновидната схема обхваща последователно всички консуматори и се затваря в началото. Тя има по-голяма дължина, но позволява авариралите участъци да се изключват, без да се пречи на подаването на вода на консуматорите, което е особено важно в случай на пожар. Смесената система обединява предимствата и недостатъците на двете посочени системи. При нея е възможно пръстеновидното свързване на най-важните консуматори и радиалното – на второстепенните. 111

Водопроводната мрежа, в зависимост от водните количества, се изпълнява с етернитови, стоманени или полипропиленови тръби. Те се полагат на дълбочина под котата на замръзването, която за България е 80 до 100 cm. Диаметърът на водопроводните тръби d може приблизително да се определи по формулата:

d =2

Qo , π .V

(92)

където: Qo – оразмерителното количество вода V – скоростта на водата в тръбите V ≈ 1,5 ÷ 2m / s . Освен изграждане на водопроводна мрежа необходимо е отпадните води да бъдат отведени от строителната площадка. За отвеждането им може да се използва съществуваща канализационна система, да се изгради бъдещата постоянна канализация или да се изгради временна. В последния случай отпадъчните води трябва да бъдат пречистени в съответствие с екологичните нормативи и отведени в близкоразположен водоем или река. Особено внимание трябва да се обърне на замърсените с масло или течно гориво води. Отвеждането на повърхностните (дъждовни) и чисти производ-ствени води се допуска да става чрез открити водостоци (канавки). 10.2. Снабдяване на строителната площадка с електроенергия На строителната площадка електроенергия се използва за задвижване на строителни машини, механизми и инструменти, за заваряване, за технологични нужди (загряване на инертните материали и водата при производството на бетон през зимата), за външно и вътрешно осветление и за задоволяване на битови нужди (отопление, приготвяне на храна и др.). Организацията на електроснабдяването става въз основа на решаването на следните главни въпроси: – определяне на необходимата електрическа мощност за задоволяване на нуждите на строителството; – избор на източници на електроенергия; – определяне на броя, мощността и разположението на трафопостовете; – проектиране на електрическата мрежа.

112

Необходимата електрическа мощност Pmax е неравномерна по отношение на денонощните и сезонните стойности. Тя се определя така:

Pmax = PM + PПП + PТ + PВТ + PВН + Pраз ,

(93)

където: PM – сумарната мощност на електрическите машини PПП – сумарната мощност на производствените пред-приятия PТ – общата стойност на устройствата и инсталациите за технологични нужди PВТ и PВН – инсталираната мощност за вътрешно и външно осветление Pраз – мощност, необходима за домакински и други нужди. Мощността на строителните машини и механизми и другите консуматори се взема от техническите им паспорти. Коефициентите на неравномерност на тези устройства са дадени в таблицата на фиг. 39 . № 1.

2. 3.

Наименование и брой на потребителите Електродвигатели и електрожени: а) до 10 броя б) от 10 до 30 броя в) над 30 броя Вътрешно осветление Външно осветление

Коефициент на едновременност 0,75 0,70 0,60 0,80 1,00

Фиг. 39. Стойности на коефициентите на неравномерност

Общата необходима електрическа мощност на строителните машини се определя по формулата: m

PM = ∑ pi .ni .ki , i =1

(94)

където: pi – мощността на двигателя на i -тата машина ni – броят на еднородните машини ki – коефициент на едновременност за i -тата група ма-шина m – броят на еднородните групи машини. 113

По същия начин се определя необходимата мощност за производствените предприятия и за технологични нужди. Необходимата мощност за вътрешно осветление се определя по формулата: r

PВТ = ∑ pi .Si .k ,

(95)

i =1

където: pi – необходимата мощност за осветление на 1 m 2 от съответното помещение Si – площта на помещението k – коефициент на едновременност. По същия начин се определя необходимата мощност за външно осветление. В таблицата на фиг. 40 са дадени данни за необходимата мощност за осветление. № 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

8. 9.

114

Наименование I. Вътрешно осветление Бетонови заводи, ТМС, инсталации, компресорни станции, гаражи, депа и др. Армировъчни и механични цехове Дърводелски цехове Административно-стопански помещения, канцеларии, читални, клубове и др. Жилища, общежития, столове Душове, бани, умивални, гардероби и др. Закрити складове II. Външно осветление Осветление на работни места за извършване на земни, зидарски и бетонови работи Монтаж на сглобяеми конструкции

Единица измерение

Необходима мощност

100

0,5

100 100 100

m2 m2 m2

1,3 1,8 1,5

100 100

m2 m2

1,3 1,0

100

0,3

1000

0,5÷0,8

1000

2,4

10. 11. 12. 13.

Открити складове за материали Главни пътни връзки Второстепенни пътни връзки и жп. линии Осветление за охрана

1000 m 2 1 km 1 km 1

0,8÷1,2 5 3 2

Фиг. 40. Необходими мощности за осветление

Приема се, че необходимата мощност за домакински и други нужди е 0,05 до 0,10 kW на един работник. Мощността на трансформаторния пост Po се изчислява на основата на получените необходими мощности на отделните консуматори:

 P + PПП + PТ + Р раз  Po = 1,10. M + PВТ + PВН  , cos ϕ  

(96)

където: cos ϕ – коефициент на мощността, който за временно електроснабдяване се приема 0,75. Източниците на електроснабдяване биват: – съществуваща електрическа мрежа с ниско напрежение, която има достатъчен капацитет, за да захрани строителната площадка; – съществуваща електрическа мрежа с високо напрежение и понижаващи трафопостове на строителната площадка; – временни подвижни и стационарни електрически станции. Изборът на източник зависи от много фактори: от необходима-та мощност на строителната площадка, от капацитета на съществуващите електрически мрежи, от отдалечеността на строителната площадка от постоянните източници и др. Във всички случаи изборът зависи и от икономическата целесъобразност. Най-изгодно е използването на постоянно захранване. Ако това не е възможно, се пристъпва към захранване от мрежи с високо напрежение чрез обектови понижаващи трансформатори. В други случаи се използват подвижни или стационарни дизелгенератори, което е най-скъпият вариант и обикновено се ограничава до времето, когато стане възможно друго постоянно захранване. Самите електрически мрежи се изграждат като радиални пръстеновидни или смесени, като притежават предимствата и недостатъците на същите системи както и при водопроводните системи.

115

10.3. Снабдяване на строителната площадка с топлоенергия Топлинната енергия се използва на строителната площадка за загряване на материалите при производството на бетонна смес, за топлинна обработка на бетона, затопляне на помещенията за ускоряване на съхненето при мокрите процеси, за битови нужди и др. В качеството на приносител на топлина на обектите се използва водата и водната пара. Разходът на топлинна енергия на обектите зависи от темпа на строителството, от производствените процеси, които се изпълняват, от технологията на строителството, от сезона и т. н. Количеството топлина Qср. , необходимо на строителната площадка, може да се определи така:

Qср. =

∑ A . p .k i

(97)

където: Ai – обемите на строителните работи, при които се използва топлина pi – относителният разход на топлина за производството на единица продукция ti – необходимото време за загряване на съответните коли-чества продукция ki – коефициент на неравномерност в потреблението на топлина. Количеството топлина, необходимо за топлинна обработка в топлинните камери QTO , се определя по формулата:

QTO = M .V .k ( t BT − t BН ).Q ,

(98)

където: M – повърхностният модул на конструкциите за загряване V – обемът на камерата k – средният коефициент на топлопредаване на ограж-дащата конструкция t ВТ – вътрешната температура на камерата t ВН – температурата извън камерата

116

– коефициентът, отчитащ топлинните загуби вследствие на продухването на ограждащата конструкция. Стойността му е 1,25 до 2,00 в зависимост скоростта на вятъра. Разходът на топлина за отопление на сгради Qсб се определя така: Qсб = q.V ( t ВТ − t ВН ) ,

(99)

където: q – относителната топлинна характеристика на сградата V – застроителен обем на сградата. Относителните топлинни характеристики на сградите са дадени в таблицата на фиг. 41.

№

Наименование на сградите

(W / m3 K )

t ВТ C

Постоянни жилищни и административни сгради Временни жилищни и административно-битови сгради Временни производствени и служебни помещения Строителни топлици Гаражи и жп депа

0,32 – 0,40

0,48 – 0,58

0,68

0,78 – 0,85 0,62 – 0,78

10 8÷10

2. 3. 4. 5.

Фиг. 41. Относителни топлинни характеристики на различни сгради

Общата топлинна мощност за цялата строителна площадка Qобщ е равна:

Qобщ = ( OТО + Qсб + Qср ) K1.K 2 ,

(101)

където: K1 – коефициент, отчитащ загубите на топлина в мрежата K 2 – коефициент, отчитащ необхванатите нужди. 10.4. Снабдяване на строителната площадка със сгъстен въздух Редица машини, механизми и инструменти на строителната площадка се задвижват от сгъстен въздух. 117

Организирането на снабдяването на обектите със сгъстен въздух зависи от броя и вида на консуматорите, броя и типа на компресорите, обемите на резервоарите и разстоянията до съответните машини. Количеството на сгъстения въздух Q се определя от кален-дарния план-график за строителството за периода с най-голяма консумация на сгъстен въздух. То е: r

Q = α ∑ .qi .ni .ki , i =1

(102)

където: α – коефициент, отчитащ загубите в мрежата qi – разходът на сгъстен въздух за всеки потребител от i -тата група еднородни машини ni – броят еднородните машини-потребители ki – коефициент на едновременност на работа на еднород-ните машини. Снабдяването със сгъстен въздух може да се организира централизирано, когато главните консуматори са близко един до друг, и децентрализирано, когато консуматорите са разположени на големи разстояния. Пренасянето на сгъстен въздух е свързано със значителна загуба на налягане, поради което максималната дължина на въздухопровода не бива да надвишава 1500–2000 m, като оптималната дължина е 500 m. За получаване на сгъстен въздух на обектите се използват компресори с производителност от 3–10 m³/min и работно налягане от (6–8).10 5 Pa , които са подвижни и с дизелови двигатели. Работното налягане на компресорите трябва да е с 20–30 % повисоко от работното налягане на машините, което обикновено е в границите на (5–6).10 5 Pa . Резервоарите за сгъстен въздух са предназначени за покриване на неравномерността в потреблението и създаване на известен резерв. Обемът им V се определя по формулата:

V = k. Q ,

(103)

където: Q – производителността на компресора k – коефициент, зависещ от производителността на ком-пресора. 118

Въздухопроводните тръби и маркучи се полагат обикновено по терена. На местата с вертикални чупки се поставят кондензаторни гърнета, като наклонът на тръбите към тях трябва да е от порядъка на 0,005 до 0,01 за стичане на кондензиралата вода. По аналогичен начин се решават въпросите по снабдяването на обектите с кислород, ацетилен, пропан-бутан и други газобалонни ресурси. Приложение 1 ПЛАН ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ Съдържание на документите 1. Челен лист 2. Съдържание на документите 3. Обяснителна записка 1) Описание на обекта 2) Организационен план 3) Ограничителни условия по ПБЗ 4) Етапи за изпълнение на СМР, съобразно изискванията по ЗБУТ 5) Класифициране на опасностите 6) Инструкции за безопасна работа 7) Организационни указания за преодоляване на опасностите 8) Строителен ситуационен план 9) Комплексен план график 10) Ликвидиране на пожари и/или аварии 11) Места със специфични рискове и изисквания по БЗ 12) Машини и инсталации, подлежащи на контрол 13) Отговорни длъжностни лица 14) Евакуационни пътища 15) Места за съсредоточена работа 16) Схема на местата със специфични рискове 17) Места за складиране на отпадъци 18) Места на санитарно-битовите помещения 19) Схема на проводите 20) Осветление на работните места 21) Сигнализация 22) Нормативна уредба 119

4. Приложения 1) Мрежов график за изпълнение на СМР 2) Схема № 1 — Строителен ситуационен план 3) Схема № 2 - Изпълнение на бетонови работи с бетоновоз и бетонпомпа 4) Примерна монтажна схема на фасадно работно скеле 5) Мачтоподемник Съставил:

ПЛАН ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ Характеристика на строежа

Площ на имота (строителна площадка) – 1300 м 2, ъглов, с улици откъм североизток и югоизток, откъдето са и двата подхода към жилищната сграда. Сграда със застроена площ – жилищна част с магазини (многоетажно тяло) 678,00 м2 Етажност: – три жилищни етажа + два етажа ателиета; – магазинен етаж; – сутерен. Бруто площ (РЗП): 4628,90 м2 Подземен гараж на К. –3,25 888,60 м2 – Първи етаж (магазини, кафе, амбулатория за ИПМП – стоматологична и гаражи на К. +0,00: 634,80 м2 – Типов етаж К. +3,41, К.+6,22, К. + 9,03 : 800,60 м2 – Ателиета на К. +11,84: 575,50 м2 – Ателиета на К. +14,60: 128,20 м2 Съдържание на плана за безопасност и здраве (ПБЗ) съгласно чл.10 от Наредба № 2: –

1. Организационен план Разработката на този организационен план има задача да осигури пълна представа за провеждане на строителния произ-водствен процес по площадката от деня на съставяне на протокол обр. 2 до деня на съставяне на констативен акт обр. 15. Тази пълна представа е необходима и е насочена към възможно най-подробно изясняване на необходимите мероприятия по здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ). 120

Предвиденото застрояване в имота е свързано, като на югозапад се покрива калкана на сградата в съседния парцел – УПИ IV-1436, с чиито параметри е съобразен архитектурният проект, като са ползвани данни от одобрената от район “Витоша” проектна документация за строящата се в момента жилищна сграда в съседния имот. Инвеститорът е предоставил освен Визата за проектиране и следните изходни данни за проектиране: Геоложки доклад; Геодезическо заснемане на терена и границите му; Данни за разположението на съществуващите ВК мрежи; Указание от София ГАЗ ЕАД за присъединяване на обекта към газопреносната мрежа; Указание от Електроразпределение Столично АД за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа. Строежът по проект е четвърта категория (чл. 137 от ЗУТ) и се намира в кв. 76, УПИ IV-1451, м. “Манастирски ливади – запад” по плана на град София. Предвиденото застрояване в имота е свързано, като на югоза-пад се покрива калкана на сградата в съседния парцел – УПИ IV-1436, с чиито параметри е съобразен архитектурният проект, като са ползвани данни от одобрената от район “Витоша” проектна документация за строящата се в момента жилищна сграда в съседния имот. Разработката на организационния план по тази точка (т.1) е съобразена с план-графика по т.З и обратно – план-графикът е съобразен с организационните решения по т. 1. Всяка промяна в графика (по т.З) за изпълнение на видовете работи ще предизвиква (ще налага) промяна в организационните решения и обратно. 1.1. Ограничителни условия по ПБЗ 1.1.1. Местоположението и размерът на строителната площадка (виж скицата), налагат специфична организация за изпълнение, а оттам и за ЗБУТ. Предвидените организационни схеми трябва да се спазват стриктно или да се актуализират своевременно, което е задължение по чл. 11, точка 3 от Наредба № 2. Всяка промяна следва да се отразява писмено в протокол (акт) или в заповедната книга. 1.1.2. Категорията на строежа и характерните особености на площадката налагат за координатор по безопасност и здраве (КБЗ) 121

за етапа на изпълнението (чл. 11, Наредба 2) да бъде определен консултант-надзорник (чл. 166, ЗУТ) в качеството му на юридическо лице, който, от своя страна, да определи правоспособно физическо лице от състава си, което ще има правата и задълженията на координатор. Името и необходимите лични данни на физическото лице КБЗ трябва изрично да се впишат в договора на възложителя с Надзорника или в анекс към договора, или в разменена кореспонденция. Всяка налагаща се промяна (смяна) на КБЗ се отразява (предварително) писмено. Назначеният (определеният) координатор (КБЗ) изпълнява лично всички функции, предвидени в Наредба №2 за ЗБУТ. Тези функции трябва да се конкретизират в договор и длъжностна характеристика. В договора (договорите) със строителя (строителите) и подизпълнителите се записва или дописва изрична клауза за изпълнение на нареждания, издавани от КБЗ, свързани със задачите му по контрола за ЗБТУ. 1.2. Етапи за изпълнение на СМР съобразно изискванията по ЗБУТ Изпълнението на мероприятията по ЗБУТ разделяме условно на етапи, без това разделяне да има задължителност за плащания, смени на персонал, доставки, договорености с подизпълнители и други подобни мероприятия. Организационните етапи по ЗБУТ по конкретния строеж са следните: първи етап: подготовка на площадката; втори етап: груб строеж до кота 0,00 (изкопи, фундаменти, първа плоча); трети етап: груб строеж на типовите етажи; четвърти етап: изпълнение на покрива (изолации, водоотвеждане); пети етап: монтаж на дограми; шести етап: изпълнение на инсталации; седми етап: довършителни работи по отделен график; осми етап: оформяне на вертикалната планировка. Разделянето на тези етапи е до известна степен условно, защото ще има технологични застъпвания и прекъсвания (виж графика по т. З), но всеки етап започва след преглед на меро-приятията и положителни отговори по информационните листове. 1.3.

122

Класифициране на опасностите

Уврежданията, които биха могли да настъпят при изпълнение на СМР на сградата в съответствие с оценките на риска, ще произхождат от: а) затрупване от земни маси – етап 2 и етап 8; б) падане от височина – етапи 2-8; в) удар от падащи предмети – етапи 2-8; г) неправилно стъпване и удряне – всички етапи; д) поражение от електрически ток – всички етапи; е) пресилване – всички етапи; ж) други опасности. В следващите точки са записани основните конкретни организационни и технологични мероприятия, които трябва да се предприемат от строителя и контролират от КБЗ, без да се счита, че те са напълно достатъчни. 1.4. Инструкции за безопасна работа За изпълнение на всеки вид работа, свързан с опасностите, установени с оценката на риска, координаторът ще изисква от изпълнителите писмени инструкции по безопасност и здраве. Копие от всяка инструкция ще се поставя на видно място в обсега на площадката. 1.5. Организационни указания за преодоляване на опасностите по етапи: Първи етап: подготовка на площадката Площадката е почистена. Прави се ограда, съставена от готови пана (винкел, ламарина), така както е описано в искането за разрешение и в разрешението от общинската техническа служба. Осигуряването на ел. захранване за строителни нужди е уреде-но от възложителя (строителя, надзорника). Местоположението на главното ел. табло (заземено) е показано на схема № 1. Вода за производствени и питейни нужди ще се осигурява от новоизграждаща се водопроводна мрежа. Каналното отклонение се изпълнява аналогично на захранва-нето с вода. Съблекалните и почивните помещения за работниците ще се помещават във фургони. След завършване на втори етап се монтират два преносими фургона с по две помещения, както е показано в схемата. Първи фургон – канцелария и склад, втори фургон – съблекалня за две групи. След бетониране на втора плоча се изграждат още 4 помещения на партерния етаж. Всяко помещение 123

се предава за ползване след одобрение от КБЗ и вписване на одобрението в протокол или в Заповедната книга. Тоалетната ще се постави от лявата страна на входа, както е показано на схемата и за периода на строителството ще бъде от химически тип. Временни пътища не се предвиждат. Ако е необходимо, съгласувано с КБЗ, ще се доставя и насипва баластра. В складовете за материали се поддържат минимални количе-ства материали. Преди започване на подготовката и по време на изпълнение на подготовката се следи за изпълнение на мероприятията. Втори етап: груб строеж до кота 0,00 Конкретното решение за начина на изпълнение на изкопните работи и фундаментите ще вземат техническият ръководител и КБЗ. Изкопът ще се изпълнява еднофазно: основен котлован по контурите на подземния етаж на сградата плюс технологични ширини за откоси и укрепвания – съгласно план на изкопи от конструктивен проект. Изкопаването започва от вътрешната част на сградата. Земе-копната машина с обратна лопата ще копае и ще товари на самосвали. Координаторът по БЗ и техническият ръководител ще наблюдават неотлъчно работата. Ако и когато е необходимо ще преустановят изкопа за съгласуване по-нататъшната работа с проектанта. Разработеният инженерно-геоложки доклад не посочва наличие на води в пластовете, в които ще се извършва фундирането, но въпреки това на обекта или на назовано място трябва да е налице помпа за вода за евентуално водопонижаване. Трябва да е осигурено и отвеждане на изпомпаната вода. Координаторът по БЗ и техническият ръководител при наблюдението на изкопните работи следят за спазване на Правила за приемане на земни работи (ПИПСМР) и приложение № 1 към Наредба № 2. Решението за укрепяване или откоси под наблюдение трябва да вземе проектантът, който трябва да е уведомен, че изкопът е започнат и може да бъде повикан всеки момент. Копае се и се вози пръст на удължен работен ден само по светло. Оформянето на основите (фундаментна плоча) се започва незабавно след откриване на безопасен фронт. Работниците слизат в изкопа по стълба. Материалите за кофраж се подават от вътрешната страна на изкопа. Преди започване и по време на работа се следи за изпълнение на мероприятията. Трети етап: Груб строеж типови етажи Третият организационен етап се състои от пет повтарящи се работни цикъла, в които се изпълняват: кофраж, армировка, 124

бетониране, декофриране, зидарии и съпътстващите ги видове работи и мероприятия по ЗБУТ. Етапите са еднотипни. Съпътстващите ги мероприятия по ЗБУТ са: Поставяне на стълби, скелета, парапети, капаци за отвори, прегради, кабели и табла за временно ползване (циркуляри, електрожени, осветление), площадка на подемника, укрепване на подемника. Кофражите са от инвентарните платна, доставени или скова-вани на място от иглолистни дъски по чертежи (кофражни планове) и спецификации, приложени към основния проект, част “Конструкции”. Укрепяването на кофражите се изпълнява по указанията към чертежите. Допълнителни указания по укрепяването на кофражите дават само техническият ръководител и проектантът чрез техническия ръководител. Армировките се доставят фасонирани по спецификация, съот-ветно етикетирани по позициите от армировъчния план. Изкачва-нето на армировъчните заготовки по етажите се извършва само от арматуристите и само след производствен инструктаж. Бетонирането се извършва с бетон-помпа. Помпата и бетоно-возите се позиционират според това, коя част от сградата се бето-нира в момента – магазинната част или жилищната част. Разработва се схема на бетонирането и се вписва в заповедната книга. Инструктират се бетонджиите, машинистът, шофьорите и сигналистите. Уточняват се сигналите. Бетонирането се наблюдава неотлъчно от КБЗ и от техническия ръководител. Декофрирането се започва след разрешение от КБЗ и техниче-ския ръководител. Техническият ръководител дава точни указания по технологията на изнасяне на кофражните елементи на същата плоча, местата на складиране, направата и монтажа на предпазни парапети и капаци. Зидариите не се започват преди да е завършено декофрирането, преди да са почистени и подредени на долния етаж кофражните елементи, преди да са монтирани предпазните парапети и капаци и преди да е почистена цялата плоча, по която ще се зида. Четвърти етап: Покрив Състои се от изпълнението на всички видове работи над последна стоманобетонна плоча и включва: хидроизолационни работи, во доотвеждане. Зидариите и бетонът се изпълняват по указанията и информационния лист на трети етап. Топлоизолацията се изпълнява съобразно чертежите и техническите спецификации към тях.

125

Хидроизолационните работи се изпълняват съгласно технологичните детайли на фирмата доставчик на хидроизолационният материал. Водоотвеждането е от РУС съставки и се изпълнява съобразно чертежите и приложените технически спецификации. Не се изпълняват изолационни работи преди да е подписан протоколът за приемане на покривната конструкция. Пети етап: Монтаж на дограми Дограмите се доставят, качват и разнасят по етажите след изпълнение на зидариите. Всички операции се извършват от специализирана бригада на доставчика. Техническият ръководител и КБЗ следят за временното укрепяване и уплътнението. Шести етап: Изпълнение на инсталации Инсталациите: водопровод; канализация; електро, телефонна, охранително-сигнална, телевизионна и др. под.; вентилация на подземните етажи; ще се изпълняват от специализирани групи на подизпълнители, които трябва да са договорно задължени да спазват общите и специфичните правила за осигуряване на ЗБУТ на конкретния обект. Седми етап: Довършителни работи Главната особеност и съществуващите опасности при този етап произлизат от съвместяването (застъпването) по отделни графици за специалностите, от използването на скелетата по фасадите и подемника. Скелетата по фасадите ще се монтират от обучени за целта мазачи след специален производствен инструктаж и наблюдение от КБЗ и техническия ръководител. Осми етап: Вертикална планировка Отново, както във втори строителен етап, се изпълняват земни работи – за оформянето на вертикалната планировка на строежа. 2. Строителен ситуационен план Предвиденото застрояване в имота е свързано, като на югозапад се покрива калкана на сградата в съседния парцел – УПИ IV-1436, с чиито параметри е съобразен архитектурния проект, като са ползвани данни от одобрената от район “Витоша” проектна документация за строящата се в момента жилищна сграда в съседния имот. Строителният ситуационен план като част от ПБЗ е извадка от общия ситуационен план към проекта, в съответствие с изискванията и определенията в Наредба № 2 и Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и по-специално чл. 18 126

(1), точка 1, буква а; чл. 21 (1), точка 1, буква а; чл. 24 (1), точка 1, буква а; чл. 103, точка 1; чл. 124 и чл. 125. Всички схеми в настоящия ПБЗ са на основата на строителния ситуационен план, изискван по чл. 10, точка 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР. 3. Комплексен план график Този график е разработен за осигуряване на минимални изисквания за ЗБУТ от Наредба № 2/2004. При изпълнението на този график ще се изпълняват мероприятията, предвидени в т. 1 – организационен план; инструкциите по чл. 16, точка 1, буква в от Наредба № 2 и всички общи и специфични изисквания по нормативните актове, касаещи мероприятия по ЗБУТ. Този комплексен график е съставен въз основа на общата количествена сметка, по уедрени показатели и подлежи на актуализация, детайлизация и конкретизация от главния изпълнител (строител), съгласувано с подизпълнителите при контрола на координатора по безопасност и здраве. Всяко налагащо се изменение на сроковете и броя на работ-ниците в този график ще трябва да се отразява съобразно чл. 11, точка 3 от Наредба № 2 (Приложение – мрежов график за изпълне-ние на СМР). 4. Ликвидиране на пожари и/или аварии Не се предвижда доставка на лесно запалителни и/или взривоопасни материали по време на строителството и изпитанията. Топлоизолациите ще се изпълняват с фибран. Ако се наложи и предпише със заповед или с допълнителен проект влагане на леснозапалими или взривоопасни материали ще трябва да се предпишат и съответни мероприятия съобразно чл. 11, точка 3 от Наредба № 2. Координаторът по БЗ (техническият ръководител) ще следи ежедневно за изправността на табелите по чл. 65 (2) от Наредба № 2. Не се предвижда склад за пожароопасни и леснозапалими материали на площадката. Специализираните групи на подизпълнителите, които ще рабо-тят с кислород, пропан и подобни ще бъдат писмено предупредени след приключване на работното време да не оставят на строежа под никакъв предлог пожароопасни материали. Специализираните групи, които ще работят с леснозапалими и пожароопасни материали, ще бъдат писмено предупредени да носят заедно с материалите (бутилките) предупредителни табели и да ги поставят на необходимите места. 127

Координаторът по безопасност и здраве (от състава на надзора) ще бъде отговорен да изиска и постоянно ще наблюдава и проверява за: а) Състоянието и местоположението на табелите по чл. 65 (2) от Наредба № 2; б) Наличието и обявяването на инструкции по чл. 66 (2), точка 1; в) Наличието и обявяването на пожаротехническа комисия с постоянни и подменяни членове съобразно изпълнението на графика; г) Местата за тютюнопушене, няма да бъде разрешено тютюнопушенето по време на изпълнение на работни операции; д) Наличието на заповед по чл. 67 (3) от Наредба № 2; е) Състоянието и съоръжеността на противопожарното табло. При пожар или авария се действа по правилата на чл. 74 от Наредба № 2, като за целта на необходимите места по етажите ще се поставят необходимите указателни знаци от Приложение № 2 – 6 на Наредба № 4 от 1995 г. за знаците и сигналите. 5. Места със специфични рискове и изисквания по БЗ Местата със специфични за този строеж рискове са: а) Работа по и около фасадните скелета; б) Работа по стрехите на покрива; в) Придвижване край отвори; г) Работа в основите около откосите на изкопа. Мерките и изискванията за БЗ са описани в т. 2 от съдържанието на този план и в съответните информационни листове. 6. а) б) в)

Машини и инсталации, подлежащи на контрол Подемник мачтов; Бетон-помпа (епизодично); Временни електропроводи по площадката.

7. а.

Отговорни длъжностни лица Координатор по БЗ: ..................................................................... (от състава на строителния надзор) Технически ръководител: ........................................................... (от главния изпълнител) Ръководител на противопожарната комисия: ........................... (от състава на строителите)

б. в. 8. 128

Евакуационни пътища

Разработва се схема съгласно т. 4 – ликвидиране на пожари и аварии. 9. Места за съсредоточена работа По време на изпълнението на всеки от етапите, обособени в т. 1.2 по-горе, се налага да работят повече от един строител поради възприетата специализация и застъпванията, предвидени в комплексния график (т. 3 от ПБЗ) и разчленените графици по специалности. Местата не са означени в схеми, защото са мобилни. Те се определят от съприкосновението на специализираните групи на инсталаторите с работниците на главния строител. 10. Схема на местата със специфични рискове В етапа на строителството местата със специфични рискове ще бъдат определи в схема и вписани в заповедната книга. 11. Места за складиране на отпадъци Складират се в контейнер (виж схема № 1) и се извозват периодично с контейнеровоз. 12. Места на санитарно-битовите помещения Това са: Тоалетна – мобилна Умивалня Фургони за работници Оборудвани временно стаи на първи етаж. 13. Схема за проводите Виж схема № 1 за ток и вода. 14. Осветление на работните места Не се предвижда работа на тъмно. Ако се наложи полагане на бетон в извънредно време ще се направи актуализация по чл. 11, точка 3 от Наредба № 2. 15. Сигнализация Виж схема № 1. 16.

Нормативна уредба 129

Координаторът по безопасност и здраве и техническият ръководител ще имат по всяко време при себе си най-необходимите за изпълнение на работата им нормативни актове като: а) Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при изпълнение на СМР; б) Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване; в) Наредба № 3 за инструктажа на работниците по БХТПО; г) Наредба № 4 за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана; д) Противопожарни строително-технически норми. Съставил:

130

МРЕЖОВ ГРАФИК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СМР №

брой Видове работи – по месеци (десетдневни)

по

работ-

човекодни

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20

ред

ници

1 Подготовка на площадката-ток,вода

10 250 ю 5 к

2 Изкоп - масов, оформяне фундаменти

20 500

3 Фундамеитна шюча,Подложен бетон,армировка,бетониране 20 600 4 кофражни работи.армйровка.бетониране - кота -4.05 5 кофражни работи,армировка,бетониране - кота '0.05

20 450 20 450

6 кофражни работи,армировка,бетоннране - кота +3.36

20 450

7 кофражни работи,армировка,бетониране - кота+6.17

20 450

8 кофражни работи,армировка,бетониране - кота+8.98

20 450

9 кофражни работи,армировка,бетониране - кота+11.79

10 300

10 кофражни работи,армировка.бетониране - кота+14.60

10 400

11 кофражни работи,армировка,6етониране - кота+18.19

10 400

12 Зидаро-мазаческиски работи -кота -3.25 до -0.05

15 600

13 Зидаро-мазаческиски работи - кота кота +3.36

15 600

14 Зидаро-мазаческиски работи - кота+6.17

15 600

15 Зидаро-мазаческиски работи - кота+8.98

15 600

16 Зидаро-мазаческиски работи - кота+11.79 до 18.19

10 500

17 Покривни работи -

5 350

18 В и К работи - кота -0,05 до 18.19

5 1000

19 ЕЛЕКТРО работи кота -0.05 до 18.19

5 950

20 Дограма

5 600

21 ЕЛЕКТРО работи - асансьори

5 300

22 От. и Вент. работи - кота -0.05 до 18.19

5 900

23 Фаянс и теракот

10 1800

24 Облицовки, шпахловки - вътрешни

10 1000

25 Облицовки, мазилки - външни

10 750

26 Вертикална планировка

10 550

15 10 20 15

10 15 20 10 15 » 10 15 20

10 15 20 10 15 20 10 15 20

10 ) 0 10 10 10 10 10 10 10 10|

15 15 15 15 15 15 Т5 15

15 15 15 15 15 1* ,5 15 10 10 5 5 5 5 5 5 5 5 55 55е • |. 5 6 5 5 5 5 5 5 5

6 5 55 6 5

555 55555«

5555555

> 5 5 55 5

10 10 10 555 558

5 555 5 5 555

555 555 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 |0 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 6 5 5 5 5 10 10

5 5 5 10 10 10

Приложение 2

Съставил:

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОСНОВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ НА ОБЕКТ 131

1. Територията на обекта постоянно се поддържа в добър порядък и системно се почиства от производствени и други отпадъци. 2. Горимите производствени отпадъци се събират на определени пожаро-обезопасени места и периодично се изнасят извън района на обекта. 3. Към всички сгради, съоръжения, водоизточници и противопожарен инвентар в обектите се осигуряват и поддържат пътища и свободни достъпи. 4. За предстоящо затваряне на отделни участъци от пътища, което препятства минаването на противопожарните автомобили, предварително се уведомява съответната противопожарна служба. 5. Нормативно изискващите се разстояния между сградите не могат да се използват за складиране на материали, оборудване, отпадъчен амбалаж, за паркиране на транспортни и други технически средства и построяване на временни сгради и съоръжения. ИНСТРУКЦИЯ ПО ПРОТИВОПОЖАРНА ОХРАНА А. Общи изисквания 1. При строителството на обекта, както и при устройване на складови помещения и складиране на материали и горива, да се спазват противопожарните строително-технически норми. 2. При извършване на огневи работи в помещенията или на открито на територията на обекта, около отделни сгради или съоръ-жения, по моторни превозни средства, по механо- и електрообза-веждането и инсталациите да се спазва Наредбата за пожарна безопасност при извършване на огневи работи и местни инструкции по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана. 3. Всички работници са длъжни да знаят и да изпълняват правилата за пожарна безопасност и да умеят да си служат противопожарните средства. При избухване на пожар всеки работник е длъжен незабавно да вземе мерки за повикване на пожарната команда и за гасене на пожара с всички налични средства, а също така да вземе мерки за спасяване на хората, техниката, материалите и имуществото. 4. Работодателят носи отговорност за организацията и състоянието на противопожарната охрана. Той е длъжен: – да организира обучението на личния състав по правилата за пожарна безопасност и по действията за гасене на пожарите; 132

– да разкрива противопожарни табла и да се поддържат нормативните запаси от вода и други противогасителни средства; – не по-рядко от един път на три месеца да проверява организацията и състоянието на противопожарната охрана, както и изправността на противопожарните съоръжения в поделението, обектите, складовете, работилниците, помощните стопанства и да организира и провежда тренировките с противопожарните ядра; – да осигурява своевременно изпълнение на правилата за по-жарна безопасност; – да осигури телефонна връзка с най-близката пожарна ко-манда. 5. Във фирмата по съвместителство се възлага на длъжностно лице да отговаря за противопожарната охрана. То е длъжно: – да познава основно всички изисквания по противопожарната охрана; – да познава основно начините за използване на противопо-жарния инвентар и да провежда съответната подготовка; – да следи за изправността на всички уреди и средства за гасене на пожар, на водоснабдителните източници и средства за сигнализация; – да осъществява контрол по спазване на установените правила за пожарна безопасност от личния състав; – да не позволява използването на неизправни и опасни в пожарно отношение електроинсталации, уреди за отопление други. 6. В складовете, работилниците и на други места се оборудват противопожарни табла с необходимите пожарогасителни средства и сигнал за пожар. За всяко противопожарно табло се назначава противопожарно ядро, което трябва да знае задачите, организацията и дейността си по противопожарната охрана и в случай на гасене на пожар. На видно място до противопожарното табло да се постави табелка с телефонния номер на противопожарната охрана, както и на входовете на складовете, работилниците, обектите и на други подходящи места. 7. Достъпът до подръчните уреди и съоръжения за пожаро-гасене да се поддържа винаги свободен . 8. Забранено е уредите и съоръженията за пожарогасене да се използват за други цели, несвързани с пожарогасене. 9. Паленето на огън, извършването на огневи работи и пушенето на цигари да става на специално определени и обезопасени площадки, означени със съответните знаци. 10. Забранено е пушенето и използването на открит огън на местата, определени като пожароопасни и взривоопасни. Тези места да се означават със съответните знаци и табели. 133

11. Забранено е ползването на електрически консуматори (електрически двигатели, електронагреватели и други подобни) с мощност по-голяма от предвидената за съответната инсталация. 12. Забранено е използването на прекъсвачите, контактите, изолаторите и другите части от електрическите инсталации за закачване на дрехи, кърпи, плакати, както и да се закриват с тях части от електромрежата. 13. Горивните и смазочните материали да се съхраняват в сгради, помещения, в количества и по начин, съответстващ на изискванията на противопожарните строително-технически норми. 14. Забранено е във взривоопасна среда да се ползват инструменти и приспособления, при работа с които могат да се образуват искри. 15. Капачките на варелите с бензин да се отварят и затварят с ключове от цветен метал. 16. Забранено е съхраняването на бутилки с кислород и бутилки със запалителни газове в едно помещение. 17. В моторните превозни средства да има годни за употреба уреди и съоръжения за пожарогасене. 18. Забранено е извършването на ремонтни работи по моторните превозни средства, свързани с възможност за възникване на пожар. 19. Забранено е гасенето с вода на запалени течни горива, същото да се извършва с пясък или със специални пенообразуващи пожарогасителни вещества. 20. За пожарната безопасност на новостроящите обекти отговарят техническите ръководители. Те са длъжни: – да не допускат в поверените им обекти работници, които не са инструктирани в противопожарно отношение; – да организират и провеждат разяснителна работа сред работниците за предотвратяване на запалвания и пожари и за успешно погасяване на възникнали такива; – да следят за спазване на противопожарния режим по време и след свършване на работния ден; – да осигуряват правилен монтаж и безопасно ползване на електрическите съоръжения, електронагревателните уреди и електроинсталациите; – да организират противопожарни ядра на територията на строителната площадка и да вземат мерки за тяхното обучение; – да осигурят обектите с необходимите противопожарни уреди, съоръжения и водни количества за пожарогасене и да се грижат за поддържането им в изправност; – да определят сигнал за тревога при пожар. 134

ПРОТИВОПОЖАРНИ МЕРОПРИЯТИЯ НА ОБЕКТИТЕ 21. Временните огради, складове за дървен материал, леснозапалимите горивни течности, навесите за съхраняване на калциев карбид, пропан-бутан и кислород и други пожароопасни и взривоопасни материали да се разполагат на места, съгласувани с местните противопожарни органи. 22. За строителна площадка да се определят безопасни места, където може да се пали огън за производствени и други нужди. Съвместно с противопожарната охрана да се определят пожароопасните места и се поставят табели “Не пуши”, “Пожароопасно” и други. 23. Всеки работник, който постъпва на работа в обекта, независимо откъде идва, да бъде инструктиран задължително за противопожарни мерки на обекта и конкретно за работното място, като това се отразява в тетрадката за инструктаж. 24. Всички работници при извършване на всекидневната си работа са задължени да спазват строго установения противопожарен ред. 25. Да се използват стандартни отоплителни печки, монти-рани на негорими подложки, на разстояние най-малко 0,8 м от горими конструкции и материали. Оставянето на горящи печки без наблюдение не се допуска. 26. Отоплителни печки за твърдо гориво да не се разпалват с лесно запалителни и горими течности. Нафтовите печки се запалват, като най-напред се внася огнеизточникът, а след това се пуска горивото. Повторно запалване се допуска само след като печките са изстинали добре. 27. Преди настъпване на есенно-зимния период всички работници да се инструктират за правилно и безопасно ползване на отоплителните и нагревателни прибори. Такъв инструктаж да се провежда и със семействата, които ползват временно жилище в новостроящите се сгради или във фургони. 28. Лесно запалителните и горими течности, необходими за еднодневна работа на бояджийски, изолационни и други бригади и за гориво на нафтови печки, да се съхраняват в отделни заключени помещения и се раздават само от определените за целта лица. Лесно запалителните течности се пренасят в затворени съдове. 29. Забранено е пушенето в помещения и складове. Пушенето се разрешава само на определените за тази цел места, които са оборудвани със сандъче с пясък.

135

30. Забранено е да се оставят включени да работят каквито и да са машини, апарати и други без присъствието на технически подготвено лице. 31. В помещенията, където има наличност на взривоопасни пари, газове и в складове, където има складирани взривоопасни материали, е забранено да се ползват искрообразуващи прибори и инструменти. 32. Забранено е на обектите паленето на огън на открито и изгарянето на отпадъци при наличие на вятър. Изгарянето в тези случаи да става в специално устроени негорими шахти. След изгарянето на остатъците да се изгасят най-внимателно така, че да не остане неизгасена искра. 33. В навечерието на национални празници да се повиши противопожарната бдителност и да се вземат противопожарни мерки наред с другите мероприятия за охрана. 34. При реконструкция и модернизация на предприятия за изпълнение на строително-монтажните работи да се съставя двустранен протокол с инвеститора, в който да се посочат източниците на опасност и мерките, които трябва да се вземат от двете организации. Изпълнението на СМР може да започне след изпълнение на мерките, посочени в двустранния протокол. 35. Ръководителите на строителните обекти са длъжни след работа да осигуряват: а) изключването на електрическия ток, с изключение на дежур-ното осветление; б) изгасяването на всички огнеизточници и изнасянето на сгурията и пепелта на определените за целта места; в) изнасянето на остатъка от лесно запалителните и горими течности на определените безопасни места /складове/; г) почистването на работните места, машините и съоръженията от горими отпадъци и прах. 36. Използването на отоплителни прибори за подгряване на вода и други след работно време да става само с писмена заповед на ръководителя на обекта, като се осигури постоянното им наблюдение. ПРОТИВОПОЖАРНИ МЕРОПРИЯТИЯ В СКЛАДОВЕТЕ 37. Забранява се влизането в складовете на хора със запалителни принадлежности. В района на складовете е забранено паленето на огън.

136

Отоплителните печки в канцелариите да се поставят на него-рими подставки на разстояние 0,8 м от горими материали. Два часа преди затварянето на складовете всички печки да се почистват и загасват. 38. При използване на електрическо осветление всички складове да се оборудват с външни ключове прекъсвачи. Електрическите табла да бъдат затворени в металически кутии. Осветителните средства трябва да бъдат затворен тип (със стъклени глобуси). Допуска се осветлението да е електрическо и в складовете, където се съхраняват лесно възпламеняващите се течности, но да се изпълни съгласно противопожарните правила. 39. Съхраняването на лесно запалими течности да се извършва съгласно изискванията на противопожарните строително-технически норми. Забранено е унищожаването на разлято гориво по друг начин освен посипването му с пясък. 40. Забранено е отварянето на запушалките на металическите варели със секачи или чукове, които могат да дадат искри. 41. Всички складове да са съоръжени с необходимите противопожарни уреди и съоръжения съгласно противопожарните норми. 42. След свършване на работното време цялата електрическа мрежа в складовете да се изключва с външен прекъсвач.

ОРГАНИЗАЦИЯ, НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА ГАСЕНЕ НА ПОЖАРИ 43. Първият работник или служител, забелязал пожара, е длъжен да съобщи веднага на най-близката противопожарна охрана и да вдигне по тревога противопожарното ядро. При пожар всички работници задължително се включват в гасенето по предварително утвърден от ръководителя на обекта план. 44. При гасенето на пожара да се вземат мерки преди всичко за спасяването на застрашени хора, за ограничаване на разпространението му, за защита и евакуация на машините и съоръженията. 45. При пожар най-напред да се изключи електрическия ток, а след това да се пристъпи към гасене с наличните противопожарни уреди и съоръжения. 46. Лесно запалителни и горими течности в открити съдове се гасят с пяна, чрез задушаване (покриване с негорим капак, мокър брезент, азбестово одеало и др.), а разлети бензин, нафта и др. се 137

посипват с пясък, пръст и др. За гасене на ценни машини и апарати се използва огнега-сителен прах, въгледвуокис, азот или друг инертен газ. 47. При гасенето на пожар да се осигурява безопасността на хората, участвуващи в пожарогасенето. 48. Мястото на пожара да се охранява, като не се допускат външни лица и се следи да не се извършат кражби. 49. След приключване на гасенето на пожара се установява пост за наблюдение в продължение на няколко часа. Постът да бъде снабден с подръчни противопожарни средства.

ЛИТЕРАТУРА 1. Закон за устройство на територията (ДВ бр. 1/2001, последно изменение в ДВ бр. 33/2008). 2. Кирова, Н. Икономика на строителните фирми. В., Тед Ина, 2001, с.110. 3. Лалова, Ц. С. Организация на строителството. С., СД “Зинченко, Арабаджиева”. 2004, с. 335. 4. Марков, Х. Х. Технология и организация на строителството. С., Техника, 1986, с. 350. 5. Монев, П. Г. Ценообразуване в строителството. В., Икономически университет, 2002, с. 243. 6. Попов, Ив. В. Технология на строителството. В., ВСУ “Ч. Храбър”, 2008, с. 261. 7. Сакарев, И. Х. Организация на строителството. С., Техника, 1977, с. 261. 8. Соколов, Г. Г. Технология и организация строительства. М., Аcademia, 2006, с. 527.

138

9. Цурински, Т. К. Технология и организация на строителството. С., Техника, 1973, с. 230.

139

Иван Попов ОРГАНИЗАЦИЯ НА СТРОИТЕЛСТВОТО Художник Николай Иванов Редактор Станка Табакова-Стоева Българска, I издание Формат 60/84/16, п.к. 9 ISBN 978–954–715–399–8 ВСУ “Черноризец Храбър” Университетско издателство “График” ООД

СЪДЪРЖАНИЕ Предисловие..........................................................................................7 Част първа. Организация на инвестиционния процес..................9 Раздел I. Функции и взаимоотношения на участниците в инвестиционния процес....................................................................12 1.1. Функции......................................................................................12 1.1.1. Възложител......................................................................12 1.1.2. Проектант.........................................................................13 140

1.1.3. Строител...........................................................................13 1.1.4. Консултант, изпълняващ функциите на строителен надзор...............................................................................13 1.1.5. Технически контрол за част “Конструктивна”..............14 1.1.6. Технически ръководител.................................................14 1.1.7. Доставчик.........................................................................14 1.2. Взаимоотношения между участниците в инвестиционния процес..........................................................................................14 1.2.1. Метод на разделното възлагане......................................15 1.2.2. Метод на възлагане на инженеринг................................15 1.2.3. Метод на възлагане на предприемач посредник ..........17 1.2.4. Управленско-строителен метод......................................17 1.2.5. Метод “По стопански начин”.........................................18 1.2.6. Метод “До ключ”.............................................................19 Раздел II. Нормативна уредба на инвестиционния процес.........19 2.1. Класификация на нормативната уредба и инвестиционния процес.............................................................20 2.2. Норми за проектиране..............................................................20 2.3. Правила за изпълнение, приемане и измерване на строително-монтажни работи..............................................21 2.4. Съществени изисквания към строителните продукти.........21 2.5. Правила за безопасност и здраве.............................................22 Раздел III. Документална подготовка на строителството...........22 3.1. Инвестиционен проект.............................................................23 3.2. Ресурсни разчети.......................................................................26 3.3. Проект за организация на строителството..........................26 3.4. Разрешаване на строителството...........................................26 3.5. Начало на строителството.....................................................27 3.6. Завършване на строителството и получаване на разрешение за ползване........................................................27 Раздел IV. Договори за възлагане на изпълнението на строеж ............................................................................................28 141

Част втора. Организация на строителството................................29 Раздел I. Проект за организация на строителството....................29 1.1. Проект за организация на строителството при предпроектните проучвания....................................................30 1.2. Проект за организация на строителството в работна фаза..........................................................................30 1.3. Работен проект за организация и изпълнение на строителството.......................................................................31 1.4. План за безопасност и здраве...................................................32 Раздел II. Техническо нормиране в строителството....................33 2.1. Норми за труд в строителството..........................................33 2.2. Норми за разход на строителни материали...........................35 2.3. Ценообразуване в строителството........................................35 Раздел III. Производителност на труда в строителството..........36 Раздел IV. Организация на работната сила в строителството...39 4.1. Определение на състава на производствените единици в строителството......................................................................39 4.2. Организация на работното място..........................................42 4.3. Организация на работното време...........................................44 4.4. Организация на заплащане на труда в строителството......45 Раздел V. Методи на организация на строителството.................50 Раздел VI. Строителен поток...........................................................53 6.1. Класификация на строителните потоци................................54 6.2. Основни закономерности на строителния поток..................57 6.3. Ритмични потоци......................................................................62 6.4. Кратноритмични потоци.........................................................64 6.5. Неритмични потоци..................................................................65 6.6. Организация на строителния поток при изграждане на конкретни сгради..................................................................70 Раздел VII. Календарно планиране на строителството..............73 7.1. Методика за съставяне на календарните планове.................73 142

7.2.

Видове графици в календарното планиране............................77 7.2.1. Линеен график.................................................................77 7.2.2. Циклограма......................................................................77 7.2.3. Мрежов график................................................................77 7.3. Мрежови графици – съставяне и изчисляване........................79 7.3.1. Построяване на мрежовите графици..............................81 7.3.2. Изчисляване на мрежовите графиците...........................84 7.3.3. Пример за изчисляване на мрежов график....................87 7.3.4. Управление и контрол в строителството с помощта на календарни планове....................................................94 Раздел VIII. Строителни генерални планове................................97 8.1. Общоплощадкови строителни генерални планове..................98 8.2. Обектови генерални планове...................................................100 8.3. Ситуационен план на района на строителство...................103 Раздел IX. Организация на складовото стопанство...................103 9.1. Определяне на необходимите запаси от строителни материали................................................................................105 9.2. Определяне на площта и размерите на складовете.............106 Раздел X. Временно водоснабдяване и енергоснабдяване на строителната площадка..................................................................110 10.1. Водоснабдяване на строителната площадка.......................110 10.2. Снабдяване на строителната площадка с електроенергия......................................................................115 10.3. Снабдяване на строителната площадка с топлоенергия....119 10.4. Снабдяване на строителната площадка със сгъстен въздух..........................................................................121 Приложение 1....................................................................................123 Приложение 2....................................................................................136 Литература........................................................................................143

143