Строителство Градът by Строителен Инженер

Брой 44 (727), 28 ноември - 4 декември 2011 г., цена 1.50 лв.

www.stroitelstvo.info

WWW.MAPEI.COM

ЛЕПИЛА ИЗОЛАЦИИ СТРОИТЕЛНА ХИМИЯ

ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ

КОМЕНТАР

9 771310 983000

44 >

Балканите: индустрии и възможности

Регионът и кризата Нисък растеж и възможност за връщане към рецесия се очакват през 2011 и 2012 г. в Югоизточна Европа. Това се дължи както на бавното икономическо възстановяване на страните, така и на влиянието от кризата на държавния дълг в еврозоната. С изключение на Сърбия отбелязаният в държавите от района растеж за последната година е положителен. Главен източник на приходи за тях е износът към страни от еврозоната. Поради това евентуалното задълбочаване на дълговата криза ще рефлектира отрицателно върху притока на капитали и ще засегне сериозно стабилността във финансовия сектор и частния ръст на кредитирането. Икономиките в региона се движат от четири основни сектора – петрол и природен газ, електричество, търговия на едро и дребно и телекомуникации, следвани от автомобилопроизводство и метали, които се движат от вътрешното потребление. Страните от региона се прицелват във високите технологии и инфраструктурните инвестиции, за да прескочат в нов етап на икономически растеж, основан на износа и търговията в региона. Това е прекият отговор на продължаващия спад на преките чуждестранни инвестиции, докато Европейският съюз търси решение на собствените си дългови проблеми.

стр. 22

Търсенето на големи жилища не успява да се превърне в продажби Софиянци искат тристайни апартаменти, но в крайна сметка не ги купуват

стр. 24

Нови 162 млн. лв. за развитие на туристическите атракции 123 природни и културни ценности ще бъдат модернизирани по линия на ОП „Регионално развитие”

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

СЕДМИЦАТА КОНКУРСИ

www.gradat.bg

БЪЛГАРИЯ

Връчват стипендия на името на арх. Димитър Богданов По случай студентския празник 8 декември „Амфион” ЕООД с управител арх. Борислав Богданов със съдействието на Архитектурния факултет на УАСГ за девета поредна година провежда конкурс в памет на арх. Димитър Богданов. Връчването на едногодишна стипендия в размер на 200 лева на месец е с цел подпомагането на млади таланти в българската архитектура. Арх. Димитър Богданов е измежду тези таланти, чието име е известно повече извън пределите на страната, а популяризирането на името му, макар и посмъртно, е едно допълнение към националната ни култура. Творчеството му е внушително, както по обем, така и по съдържание и естетически стойности. Той успя да постави основите на цяла школа в българската архитектура. „Дорма България” ЕООД ще връчи специална парична награда в размер на 500 лв. С тази стипендия пожелаваме на младите архитекти да достигнат неговия творчески размах както по брой реализации, така и по значимост, заяви арх. Борислав Богданов. Журирането на проектите ще се извърши в 16.00 ч. на 28.11.2011 г. в Изложбената зала на УАСГ, награждаването ще бъде отпразнувано със специален коктейл на 30.11.2011 г. отново от 16.00 ч.

Европейският политехнически университет и БАН ще строят високотехнологични лаборатории Източноевропейски технологичен парк за устойчиво развитие ще бъде изграден до няколко години в Европейския политехнически университет в Перник. Модерните научни лаборатории ще бъдат оборудвани по съвременни стандарти, отговарящи на философията на ХХI век за устойчиво развитие. Лабораториите, които ще работят в областта на физиката, ще бъдат създавани със съвместните усилия на ЕПУ и на Института по физика на твърдото тяло към БАН. Договорът за сътрудничество бе подписан от директора на института по физика на твърдото тяло към БАН акад. Александър Петров, доц. Кирил Благоев, доц. д-р Стойчев и доц. Теодор Миленков от страна на БАН и президента на Европейския политехнически университет Тошко Кръстев.

Започва реставрация на шедьовър на Кольо Фичето във Велико Търново Храмът „Св. св.Константин и Елена“ който е сред шедьоврите на възрожденския майстор, ще бъде възстановен по съвместна инициатива на областното представителство на строителна камара, община Велико Търново и Великотърновската митрополия. При изграждането на храма, известен още като Църквата с въртящите се колони, Кольо Фичето съчетава традиционни елементи на българската възрожденска архитектура с новаторски идеи. Предвижда се на първо време да бъде реставрирана и укрепена фасадата на храма, а за вътрешните реставрационни работи ще се кандидатства с проект пред Министерството на културата, обясни кметът на Велико Търново Даниел Панов.

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ Избират изпълнител на пътна отсечка до новия завод край Ловеч Община Ловеч обяви обществена поръчка за изпълнител за пътната връзка към новоизградения завод край Ловеч на „Литекс моторс” и най-големия частен китайски автомобилостроител Great Wall Motors. Прогнозната стойност е 1 979 540.00 лева без ДДС. Срокът за изпълнение е шест месеца. Средствата ще бъдат осигурени от държавата като целева субсидия. „Литекс моторс“ е със сертификат за инвеститор клас А. Документацията се получава до 11 декември. Оферти ще се приемат до 12.00 часа на 21 декември, отварянето е същия ден от 14.00 часа. Изпълнителят ще реализира „Разширение и изграждане на общински път за осъществяване на пътна връзка между „Път II-35 Плевен – Ловеч” и общински път LOV 1052 с наименование „(II-35, п.к. Ралево – Ловеч - Славяни – Баховица - II-35)”. Проектът е разработен от „Пътпроект

2000“ ООД - София, с водещи проектанти инж. Никола Доцев и инж. Йордан Прашанов. Предвижда се нов пътен участък, реконструкция на съществуващ, изграждане на ново кръстовище при път II-35 Плевен – Ловеч и реконструкция на кръстовището към завода. Новото трасе ще е с ширина 7 метра, две платна по 3.5 метра. Гаранцията за участие е 18 хил. лв. За последните три години участниците трябва да имат оборот от сходно с предмета на поръчката строителство 6 млн. лв., средства за финансиране – собствени или действаща кредитна линия, не по-малко от 3.45 млн. лв. Трябва да притежават опит в подобни обекти, за последните пет години да имат поне един подобен договор. Техническият показател ще е с тежест 60 точки, финансовият – 40. Изпълнителят се очаква да бъде избран в началото на следващата година.

Издава: Балпекс ООД Управител:

Редакционен екип:

инж. Венета Кръстева: e-mail: vkrasteva@thecitymedia.bg

Николай Тодоров - главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg

Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg

Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg

Деян Тодоров - програмен директор , 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg

Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47

Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg;

10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: office@thecitymedia.bg

Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bg

Регионални офиси:

Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg

Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: str_office@press.bg

Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров

Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: varna@thecitymedia.bg

Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg,

Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: pleven@thecitymedia.bg

Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg

Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558 Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg Наталия Димитрова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg Таня Трифонова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg Петя Иванова - реклама и маркетинг, 0898/61 31 35, pivanova@thecitymedia.bg Абонамент: 02/ 46 15 349, факс 02/ 46 15 173, e-mail: abonament@economedia.bg Банкова сметка Балпекс ООД: „Банка ОББ“ АД, BG81 UBBS 8002 1005 2447 20, BIC UBBSBGSF Печат: „Алианс Медиапринт“ ЕАД, София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ИНФРАСТРУКТУРА Според стрес тестовете АЕЦ „Козлодуй“ е безопасна Според стрес тестове за АЕЦ „Козлодуй“ е осигурена адекватна защита и достатъчни запаси при всички събития като земетресение, наводнение, загуба на ел. захранване по международните изисквания. Спазено е изискването поне 40% запас от максималното земетресение. Разгледана е възможността за наводнение от скъсване на „Железни врата“ 1 и 2 и на бъдещи съоръжения. Площадката е незаливаема и има „запас“ от ниво и време за предприемане на адекватни мерки. Преди седмица се проведе семинар „Състояние и перспективи на българската атомна енергетика”, организиран от „Булатом” и Атлантическия клуб. Беше представен и доклад за преценка на безопасността на АЕЦ „Белене”. Основните проектни решения за безопасност са две независими системи за привеждане на реактора в безопасно и устойчиво състояние - за бързо отвеждане на борна киселина в активна зона и механична система за управление и защита на реактора, активни и пасивни системи за охлаждане на горивото. Басейнът за отработено гориво е вътре в херметичния обем и е осигурен с адекватна защита като реактора. Аварийното газоотделяне от най-висока точка осигурява продължителна естествена циркулация на топлоносителя и има надеждно охлаждане на активната зона. Поглъщането на топлина се извършва от р. Дунав, но е предвиден алтернативен вариант чрез бризгални басейни, по 4 за всеки блок. Защитата от ветрове, сняг, дъжд и др. е с вероятност на превишаване 1 път на 10 000 години.

Пътната агенция е готова за снеговете в началото на декември

Фирмите за зимно поддържане разполагат с 1600 машини, като в тях работят 2600 души. Основно техниката ще бъде групирана в старопланинските и другите преходи, където се очакват снегонавявания. По-заострено е вниманието върху 17 точки, съобщи председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Лазар Лазаров. Пътната агенция предлага използване на химически препара-

ти срещу обледяване и при по-опасното снегонавяване. Те ще бъдат задължителни за магистралите и първокласните пътища. Контролът на зимното почистване ще се осъществява чрез GPS система на всеки автомобил на фирмата за поддържане, както и от областните пътни управления. Автомобилите са длъжни да излязат да почистват до един час след започването на снеговалежа и се прибират след спирането му.

ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ

БИЗНЕС Класацията „Гепард 2011”: 2686 са успешните малки и средни компании Най-динамичната компания в малкия и средния бизнес за 2010 г. е проектантската „ССП-Геостандарт“ с ръст на приходите от 4600%. Регистрираното в Банкя дружество, управлявано от доц. Славейко Господинов, оглави петото издание на класацията на „Капитал Daily“ „Гепард“, представена на среща в Пловдив на 24 ноември. На второ място е „Навибулгар сървисес“ от Варна с 2761% ръст, на трето - „Еко билдинг“ – Харманли, с увеличение 2347%. „Гепард“ вече изключва големите компании и изследва само малкия и средния бизнес в страната, за да следи отблизо динамиката в сектора. Тя подрежда дружествата по ръста на техните приходи от оперативна дейност за миналата година, изследва и динамиката на развитието през последния приключен тригодишен период. Класацията потвърждава, че София е бизнес центърът на страната и при малките и средните

предприятия. От 2686 успешни компании 823 работят в столицата. Далеч назад остават Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Регионалните класации оглавиха „Пи Ел Си Маркетинг Фейшън” (Благоевград), „Берко-транс” (Бургас), „Навибулгар сървисес” (Варна), „Макс-90” (В. Търново), „Лес-Транс (Видин), „Санте Вита” (Враца), „Стеан“ (Габрово), „Строител” (Добрич”, „Берти” (Кърджали), „Овергаз запад” (Кюстендил), „Булмесстрой” (Ловеч), „Игал” (Монтана), „Аквасистемс” (Пазарджик), „Роб-дис” (Перник), „Стройко” ( Плевен), „Димекс Лифт” (Пловдив), „Двата лъва” (Разград), „Саксо” (Русе), „Геел” (Силистра), „Авангард Консулт” (Сливен), „Джи енд Джей” ( Смолян), „Формсинтез” (София), „ССП–Геостандарт” (София-град), „Диамант 6” (Стара Загора), „Еко билдинг” (Хасково), „Платан” (Шумен) и „Виденов Груп” (Ямбол).

ИМОТИ Kупувачите се отдръпват Еврокризата дава началото на вълна на несигурност на жилищния пазар в България, която забавя възстановяването на кредитирането и покупките според кредитния посредник „Кредит център“. Купувачите с по-големи финансови възможности са продължили да се възползват от отстъпките при големите жилища, подкрепени от пари в брой. В абсолютна стойност сделките с евтини имоти намаляват. „За тази група хора (купувачи) стабилността и добрата перспектива са от най-голямо значение, защото и най-слабото намаление или забавяне на възнагражденията ги изправя пред трудности да вържат семейния си бюджет“, каза изпълнителният директор на фирмата Тихомир Тошев.

Уникредит Булбанк остава управляваща банка на Фонд ФЛАГ През следващите три години управляваща банка на „Фонд за органите на местно самоуправление в България – ФЛАГ“ ЕАД ще бъде Уникредит Булбанк. Финансовата институция бе избрана с открита процедура по Закона за обществените поръчки. ФЛАГ ЕАД е създаден през март 2007 г. Кредитната дейност стартира от януари 2009 г., след като в края на 2008 г. фондът и Уникредит Булбанк подписаха първия си тригодишен договор за съвместна дейност. До 30 октомври 2011 г. са подадени 253 искания за кредит за 287 млн. лева. Сключени са 214 договора на обща стойност 221 млн. лева. Подкрепени са проекти за над 600 млн. лева. по оперативните програми „Регионално развитие“, „Околна среда“, за развитие на селските райони, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, програмите за трансгранично сътрудничество. Погасени са успешно 95 кредита за 95 млн. лева.

www.gradat.bg

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ТРЕНД Изследване на ЕБВР за регионалните икономически перспективи

Малък растеж за всички без Сърбия, Турция прегрява Югоизточна Европа и Турция на фона на кризата в еврозоната Прогноза за БВП и износа за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г.

ХЪРВАТИЯ

РУМЪНИЯ СЪРБИЯ БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

БЪЛГАРИЯ ЧЕРНА ГОРА

КОСОВО

МАКЕДОНИЯ

АЛБАНИЯ

Изменение на брутния вътрешен продукт по постоянни цени за периода 2010 - 2013 г. в % Изменение на обема износ на стоки и услуги за периода 2010 - 2013 г. в %

Икономически растеж с ниски темпове отбелязаха повечето страни от Югоизточна Европа през второто тримесечие на 2011 г. Като негова основна двигателна сила е сочен износът на стоки в еврозоната. Противно на всеобщата тенденция, бумът на турската икономика продължава и през тази година. Нисък растеж и възможност за връщане към рецесия се очакват през 2011 и 2012 г. в Югоизточна Европа. Това се дължи както на бавното икономическо възстановяване на страните, така и на влиянието от кризата на държавния дълг в

еврозоната. С изключение на Сърбия отбелязаният в държавите от района растеж за последната година е положителен. Главен източник на приходи за тях е износът към страни от еврозоната. Поради това евентуалното задълбочаване на дълговата криза ще рефлектира отрицателно върху притока на капитали и ще засегне сериозно стабилността във финансовия сектор и частния ръст на кредитирането. На фона на създалата се несигурна обстановка в Югоизточна Европа турската икономика продължава да се развива с огромни темпове. Очаква се обаче те да се забавят през идната година, тъй като икономиката се справя най-вече с последиците от нестабилния бум и проблемите с финансирането.

ТУРЦИЯ

Отделните държави

Албания претърпя забавяне в икономическата активност през последното тримесечие поради слабото й представяне на ключови за нея пазари – Гърция и Италия. Силните търговски, инвестиционни и импортни връзки с тези държави вероятно ще продължат да задържат растежа през идващата година. Въпреки отбелязания от Босна и Херцеговина скромен растеж през 2010 г. вътрешното потребление за страната е останало слабо в резултат на прилаганите фискални мерки за икономии и спадащите парични преводи. В краткосрочен план Босна и Херцеговина може да се възползва от продължаващото засилено търсене на метали и дървен

материал, което до голяма степен компенсира слабостите на други сектори в икономиката. Въпреки политическата криза и икономическия спад в еврозоната основните търговски партньори на страната ще продължат да застрашават икономическите й перспективи. Възстановяването на България, което се очаква да продължи през 2012 г., ще е с умерени темпове, противно на по-ранните прогнози за силен икономически растеж. Това се дължи на очаквания спад в търсенето на експортни стоки и въздействието на продължаващата криза в Гърция. Мерките за намаляване на бюджетния дефицит ще продължат да се прилагат, като правителството се придържа своевременно към

астежът в страните от Югоизточна Европа и бившите държави от ОНД, в които работи ЕБВР, ще се забави значително от около 4.5% през 2011 до 3.2 на сто през 2012 г.

валутния борд и влизане в Европейския валутен механизъм. Риск крият тесните и връзки с еврозоната, които могат да доведат до отрицателни странични ефекти за търговския, инвестиционния и финансовия сектор. Македония отбеляза изненадващо силен растеж през първата половина на 2011 г., предизвикан от голям износ и преки чуждестранни инвестиции. Твърде вероятно е обаче той да се забави до края на годината. При засилено тър-

сене на метал той ще продължи и през 2012 г. Предпазната кредитна линия, която Македония получи от МВФ през януари тази година, също ще помогне за поддържане на макроикономическата стабилност. Страната е силно уязвима към рецесията в еврозоната, както и към сътресенията в съседна Гърция. Въпреки продължилото през 2011 г. възстановяването на Черна гора нейното индустриално производство все още е нестабилно, а

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ТРЕНД

то на еврозоната. Същевременно инфлацията в Сърбия се запазва над нивата за региона. Продължаващата подкрепа на МВФ осигурява важен буфер и за Сърбия. Турция продължава да показва белези на прегряване. Тя нарасна с повече от 10% през първата половина от годината, но признаците за разколебаването й са очевидни. Изглежда също, че ще има рязко забавяне на икономическите темпове в страната през 2012 г. заради спада на търсенето отвън и респективно на притока на капитали. Възникващите пазари под заплаха от криза

Растежът в страните от Югоизточна Европа и бившите държави от ОНД, в които работи ЕБВР, ще се забави значително от около 4.5% през 2011 до 3.2 на сто през 2012 г. Това дава своето отражение не само върху много побавния очакван растеж в страните от Централна и Югоизточна Европа, които са уязвими към стреса в еврозоната, но и върху все още силните икономики на по-малко засегнатата Русия и други страни от ОНД. Допълнителни рискове за икономическия подем и за трансграничните банкови взаимоотношения в развиващи-

а фона на създалата се несигурна обстановка в Югоизточна Европа турската икономика продължава да се развива с огромни темпове

ПРОМИШЛЕНО ПРОИЗВОДСТВО, ГОДИШНО ИЗМЕНЕНИЕ, % РУМЪНИЯ

СЪРБИЯ

СЛОВЕНИЯ

V.0 8 VI II. 08 XI .08 II. 09 V.0 9 VI II. 09 XI .09 II. 10 V.1 0 VI II. 10 XI .10 II. 11 V.1 1 VI II. 11

БЪЛГАРИЯ

ПРОДАЖБИ НА ДРЕБНО, ГОДИШНО ИЗМЕНЕНИЕ, % БЪЛГАРИЯ

РУМЪНИЯ

СЪРБИЯ

V.0 8 VI II. 08 XI .08 II. 09 V.0 9 VI II. 09 XI .09 II. 10 V.1 0 VI II. 10 XI .10 II. 11 V.1 1 VI II. 11

дефицитът на текущите сметки остава висок. Положителен растеж се очаква и в бъдеще, тъй като мерките за подобряване на бизнес средата продължават. Тази прогноза може да се промени в негативна насока, ако регионалните и глобалните икономически перспективи се влошат значително. Доскоро икономиката на Румъния бе на път да запише скромен ръст през 2011 г. и много посилен растеж през 2012 г. В момента обаче прогнозите сочат възможно отслабване. Решаваща роля играе забавянето на растежа е еврозоната, което вече оказва значителен негативен ефект върху износа. От друга страна, и гръцката криза има своя принос за отрицателно въздействие най-вече върху трансграничните банкови взаимоотношения. Важен буфер за страната осигурява постоянната подкрепа на МВФ. Икономика на Сърбия се стабилизира, но нейният растеж остава нисък и се очаква да бъде около 2% през тази и следващата година. Възможно е предизборните разходи да подпомогнат краткосрочен икономически растеж, но основните рискове за държавата остават, главно заради изоставане-

те се европейски страни създават липсата на решение за сътресенията в еврозоната и рецесията в САЩ. Въпреки че икономическите показатели в региона са по-силни в много отношения от тези преди кризата от 2008 г., политическото координиране ще е от решаващо значение за намаляване на тези рискове. Възстановяване с умерен растеж е в ход в повечето страни в преход към края на юни 2011 г. Начело са централноазиатските държави износители и Турция. Някои централноевропейски икономики са започнали да чувстват въздействието на рязкото забавяне в еврозоната през второто тримесечие, а Югоизточна Европа още продължава да бъде засегната от кризата в Гърция. Силен е бил растежът през изминалата година в Молдова, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан, възползвали се от повишените цени на суровините. Бързо се разраства и Турция благодарение на вътрешното търсене, подхранвано от все по-тревожния кредитен бум. Икономиките на Унгария и Сърбия са се свили през второто тримесечие, а няколко държави в Югоизточна Европа, Киргизстан, Словения и Русия са записали много ниски положителни темпове на растеж. Литва и Армения също забавят своите нива на възстановяване от предишното тримесечие. Реалният ръст на кредитирането в частния сектор през юни е малко под 3% средно за региона. Тази стойност прикрива големите различия между държави-

те, вариращи от продължаваща посткриза на дълговете до потенциално прегряване. Отчетеният реален ръст е позитивен само в половината от държавите в преход. Той е най-висок в Монголия – 70%, в резултат на бързото разрастване на суровинния сектор и свързания с него голям приток на преки чуждестранни инвестиции. В Армения и Турция реалното кредитиране се е разраснало с 30%. Противовес на тези резултати е относително отрицателният ръст на балтийските държави, където банките продължават да компенсира задлъжнялостта. В някои страни чуждестранният кредит през изминалата година е отскочил, превръщайки се в основен източник на ръста на кредитите към частния сектор (Армения, Албания, България, Грузия, Румъния). Местната валута е главна форма на кредитен растеж в други държави като Беларус, Полша, Русия, Сърбия, Турция и Украйна в резултат на регулаторни мерки в полза на местната валута или схеми за дър-

жавна субсидия. Най-засилен приток на капитали в региона от началото на финансовата криза е отчетен през второто тримесечие на 2011 г. Нови данни сочат, че капиталовите потоци могат да започнат да се обръщат, защото портфейлните инвеститори търсят гъвкави и по-малко рискови активи на своите местни пазари. Голям е притокът на капитал в новите страни от Европейския съюз. Русия и Казахстан са свидетели на изтичане на капитали, които не са свързани с преките чуждестранни инвестиции. Перспективи и рискове

Ръстът в страните от ОНД се очаква да бъде съответно 4.5 и 3.2% през 2011 г. и 2012 г. Продължава кризата в еврозоната с държавните дългове. Тя все повече заплашва възстановяването от международ-

ната финансова криза от 2008-2009. Докато ерозоната се очаква да бъде почти в застой, все пак се предполага да избегне пълната рецесия. През 2008 г. подкрепата на правителствата в еврозоната към техните големи трансгранични банкови групи ще бъде на разположение и за техните стратегически дъщерни дружества в развиваща се Европа. До разрешаване на кризата в еврозоната перспективите за региона на ЕБВР ще бъдат значително повлияни от периода на продължителна нестабилност на пазарите, ограничените кредити, както и отчетените резултати, близки до застой в Западна Европа. За много от страните в преход възстановяването и растежът няма да са факт, но пък и в никоя от тях не се очаква отрицателен ръст през 2011 или 2012.

изключение на Сърбия отбелязаният в държавите от района растеж за последната година е положителен БЕЗРАБОТИЦА, %

БЪЛГАРИЯ

ЧЕХИЯ

УНГАРИЯ РУМЪНИЯ

ЛАТВИЯ

ПОЛША

V.0 8 VI II. 08 XI .08 II. 09 V.0 9 VI II. 09 XI .09 II. 10 V.1 0 VI II. 10 XI .10 II. 11 V.1 1 VI II. 11

еалният ръст на кредитирането в частния сектор през юни е малко под 3% средно за региона

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ТЕМА В отговор на еврокризата:

Балканските страни посягат към регионалния пазар и технологиите Без опората на богатата Западна Европа местните бизнеси и финансови ресурси увеличават значението си Страните от Югоизточна Европа се прицелват във високите технологии и инфраструктурните инвестиции, за да прескочат в нов етап на икономически растеж, основан на износа и търговията в региона. Това е прекият отговор на продължаващия спад на преките чуждестранни инвестиции, който се очаква да усили напрежението върху икономиките в Югоизточна Европа, докато Европейският съюз търси решение на собствените си дългови проблеми. След като години наред притокът на капитали към отрасли, вариращи от банкови услуги и придобивания на офис сгради до изграждане на нови промишлени мощности и енергийни предприятия подхранваше ръст между 4 и 6 на сто годишно, развитието им се забави рязко след кризата през 2008 г. Политиците и бизнесът се стягат за още по-лоша 2012 г., в която преобразяването на икономиките въз основа на повече иновации и разширяване на инфраструктурата се вижда като единствена и безалтернативна опора на растежа занапред. Повече регионална интеграция

Един от бързите пътища към преодоляването на последствията от кризата може да се окаже под носа на компаниите и правителствата, казано другояче - от другата страна на границата. „Увеличението на стокооборота между България и Румъния повече от десет пъти е доказателство как Европа ще се справи с кризата. Вътрешният пазар е най-важното постижение, което имаме”, каза Зинаида Златанова, ръководител на

Представителството на Европейската комисия в България. Думите й продължиха темата, подхваната в речта на румънския посланик Антон Пъкурецу, който посочи, че стокообменът от двете страни на Дунав е нараснал от 200 милиона на 3 милиарда евро за последните пет години, в които двете страни са членки на Европейския съюз. „Това е много добър пример какво означава интеграцията в Европейския съюз и в целия регион”, каза Пъкурецу пред представители на бизнеса и правителствените администрации на страни от региона, който спечели много от приобщаването си към Европа, но сега страда заради проблемите в страни като Италия и Гърция, откъдето дойдоха голяма част от инвестициите. „Очакват ни трудности, каза Златанова, но същественият растеж е постижима цел.” Докато Европа в последните месеци се раздели от север на юг и от центъра към периферията около това дали първо трябва да направи реформите, които да въведат в ред финансите й, или преди всичко да насърчи икономиката с цената на отлагането на плащането на дълговете по-късно, Златанова подчерта позицията на Европейската комисия, че възстановяването на растежа и откриването на нови работни места е „несъмнена обща цел”. „Нужна е стабилност, но е нужен и растеж. Нужна е отговорност, но и европейска солидарност”, каза тя. В по-конкретен тон представителят на ЕК добави, че икономиката на ЕС може да напредне с процент до процент и половина само от раз-

Подобрение на инфраструктурните вразки, инвестиции в иновации и високи технологии и повече търговия в региона са пътищата, които страните може да последват, за да намалят ефектите от вносната еврокриза. На снимката: българският производител на акумулатори „Монбат“ откри завод в Румъния по-рано тази година

Фотограф Георги Кожухаров

ширяване с 10% на достъпа до широколентов интернет. „Икономическият растеж и солидарност имат нужда и от взаимосвързана инфраструктура”, добави тя.

рия Иво Маринов. Той добави, че ако предприятията в отделните страни работят повече в региона, това ще намали зависимостта им от състоянието на развитите европейски икономики.

ългария е много добре разположена, нещо, което понякога е трудно да се осъзнае, изхождайки от кризата

Повече свързаност

Страните от региона може да се опитат да се облегнат повече на собствените си пазари, след като не намират достатъчно солидна опора в традиционните си търговски партньори от ядрото на Европейския съюз, подсказаха нееднократно участници във форума. „Добрите съседи би трябвало да търгуват и инвестират повече помежду си”, каза заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма на Бълга-

Една от основните мерки, предприети от българското правителство, са инвестициите в инфраструктура, добави колегата му от регионалното министерство Николай Нанков. Той изброи финансираните от ЕС програми за инвестиции в пограничните райони между България и Румъния и Гърция като примери и посочи, че значителна част от тях са за подобряване на граничната инфраструктура и транспортните връзки.

Повече технологии и повече иновации

Технологиите ще бъдат изведени на фронта в борбата за бъдещия икономически растеж в България. Заместникминистърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов каза, че бързи, иновативни и находчиви действия в тази област може да внесат обрат в икономическата ситуация. Като подчерта, че дигиталните магистрали и електронното управление са не помалко важни от транспортните, той каза: „Инвестициите в информационни технологии днес са нови работни места и растеж утре.” Борисов добави, че предстои държавата да инвестира около 2000 милиона лева по стратегическите си задачи за разширяване на широколентовия достъп до интернет, изграждане на електронно правителство и на общ ресур-

сен център за обезпечаване на обществените услуги по интернет (т.нар. облак). „България е много добре разположена, нещо, което понякога е трудно да осъзнае, изхождайки от кризата”, каза американският посланик Джеймс Уорлик. Той заяви, че регионът има възможност да застане на върха на технологиите и иновациите. Но от мястото, от което България тръгва, пътят все още изглежда дълъг. „Иновациите формират много малко от добавената стойност в икономиката, каза Иво Маринов, едва 26% при 46 на сто средно за Европа. Чуждите инвеститори казват, че дългосрочният потенциал за растеж на региона не е изчезнал въпреки затрудненията заради икономическата криза. Задачата за превръщането му в действителност обаче още лежи в бъдещето. Деян ТОДОРОВ

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

БАЛКАНСКА ИКОНОМИКА

ТЕМА

Албания

Ръст на БВП от 3.4% за 2011 г.

в експлоатация рехабилитация в строеж бъдещ проект

В последните години Албания има най-голям ръст в региона. Приходите на човек от населението са се повишили повече от два пъти от 2001 г. насам. Сивата икономика възлиза на почти една трета от БВП, но нейният дял намалява. Близо четвърт от населението все още живее под границата на бедността. Реалният БВП се покачи с 3.5% през 2010 г. Ръстът на брутния вътрешен продукт се

ри се смятат за основни пречки пред инвестирането. Правителството планира да увеличи бюджета за транспортни системи по време на настоящия план за развитие. За реконструкция до 2013 г. са определени пътища с дължина 6000 км. Стратегията на правителството за заздравяване на бизнес условията изисква премахване на административните пречки пред инвестициите.

очаква да падне до 3.4% през 2011 г. поради слабото вътрешно търсене и умерения износ. Банковите кредити за частния сектор се повишават, но все още са найниски в региона - около 9% от БВП. Крайното частно потребление скочи с 5.2% през 2010 г., а през 2011 г. се очаква ръст от 4.5%. Безработицата е 12.4% през 2010 г. Лошият транспорт, телекомуникации и други инфраструкту-

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

Брутен вътрешен продукт по постоянни цени, изменение в %

3,315

3,5

2,5

3,5

4,2

Брутен вътрешен продукт по текущи цени, млрд. американски долари

12,168

11,898

13,292

14,215

15,112

16,073

17,111

18,166

Брутен вътрешен продукт на глава от населението, текущи цени, американски долари

3819,47

4395,553

4649,786

4920,946

5212,442

5506,455

Общи инвестиции, процент от БВП

3716,162 4130,824

29,01

25,883

25,038

25,742

26,202

26,898

27,098

27,498

3,7

3,4

3,5

2,9

Обем внос на стоки и услуги, изменение в %

0,747

-4,732

2,282

6,019

6,337

6,773

6,229

Обем износ на стоки и услуги, изменение в %

-6,024

24,335

9,809

10,793

10,892

11,735

10,8

Безработица, процент от цялата работна сила

13,1

12,5

11,5

10,5

Население, млн. броя

3,186

3,202

3,218

3,234

3,25

3,266

3,283

3,299

Инфлация на потребителските цени към края на периода, изменение в %

Босна и Херцеговина

Бавни реформи, неясна и противоречива рамка

в експлоатация рехабилитация в строеж бъдещ проект

Икономическите реформи протичат бавно. Растежът в кредитирането е бавен и това възпрепятства потреблението. Благодарение на нарасналия износ БВП трябва да нарасне с 2.2% през 2011 г. Безработицата на национално ниво е 27.2% през 2010 г., но въпреки спада до 23% през 2011 г. тя ще остане една от най-високите в Европа. На сивия сектор се падат около две трети от БВП във федерацията и над една пета от БВП в Република Сръбска.

икономическо развитие да достигне до нивата отпреди войната. Частният сектор се разраства, но правителствените разходи все още възлизат на почти 40% от БВП. Сложната правна система на страната възпрепятства дейността на много институции и влошава бизнес средата. Фактът, че страната интегрира две общности, силно усложнява цялостния бизнес климат. Регулаторната рамка е неясна и често противоречива.

Страната получава помощи, надвишаващи 5.0 млрд. щатски долара, след края на войната. Реалният средногодишен растеж на БВП възлиза на 6% в периода 2003-2008 г., но икономиката навлиза в рецесия през 2009 г., когато БВП намалява с 3.1%. Икономиката започва бавно да се възстановява през 2010 г., като процесът продължава и през 2011 г., но вероятно ще е нужно повече от едно десетилетие, преди нивото на

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

Брутен вътрешен продукт по постоянни цени, изменение в %

-2,949

0,7

2,2

4,5

Брутен вътрешен продукт по текущи цени, млрд. американски долари

17,049

16,53

18,342

19,393

20,629

22,102

23,727

25,393

4993,408

5319,95

5709,726

6141,928

6588,098

Брутен вътрешен продукт на глава от населението, текущи цени, американски долари

4366,943 4241,771 4714,916

Общи инвестиции, процент от БВП

20,964

19,623

20,678

20,939

21,389

21,818

22,729

23,647

Инфлация на потребителските цени към края на периода, изменение в %

-0,025

3,076

2,5

2,6

2,7

Обем внос на стоки и услуги, изменение в %

-11,795

-0,143

0,316

3,267

5,27

6,338

5,705

5,411

Обем износ на стоки и услуги, изменение в %

-5,728

7,026

1,661

5,887

5,112

5,445

3,754

4,001

Безработица, процент от цялата работна сила

24,068

27,202

27,6

Население, млн. броя

3,904

3,897

3,89

3,884

3,878

3,871

3,863

3,854

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ТЕМА

БАЛКАНСКА ИКОНОМИКА

България

БВП ще се повиши с 3.0% през 2011 г.

в експлоатация рехабилитация в строеж бъдещ проект

Предвид драстичното повишаване на продуктивността износът трябва да бъде основен двигател на растежа. Възстановяването ще разширява обхвата си и ще засегне и вътрешното потребление. Остарялата инфраструктура възстановяването. Очаква се по-големите инфраструктурни разходи главно със средства от ЕС да доведат до възстановяване на инвестициите. България стана член на ЕС през януари 2007 г. От гледна точка на доходите на човек от населението България все още е най-бедната държава - членка на ЕС. На страната ще са необходими повече от 20 години, за да достигне доход на човек от населението, възлизащ на две трети от

силна конкуренция. Необходими са допълнителни реформи за подобряване на бизнес климата в страната. Устойчивият растеж изисква промяна на макроикономическата стратегия на страната, като фокусът бъде преместен от недвижимия пазар и строителството и се приоритетизират експортът и развитието на нови индустрии. В средносрочен план растежът ще бъде значително под нивата, регистрирани преди рецесията. Несигурността на регионално ниво подлага икономическите перспективи на риск. Смята се, че потенциалният ръст на бъдещ растеж намалява заради силния спад в притока на капитали и вероятния край на инвестиционния бум в България.

средния доход в ЕС. БВП на човек от населението възлиза на 43% от средното за ЕС през 2010 г. Притокът на капитал пресъхва през 2009 г. и реалният БВП пада с 5.5%. Финансовите услуги и строителството са две от най-засегнатите индустрии. Едно от основните предизвикателства, пред които е поставено правителството, е да поддържа високи нива на икономически растеж, като същевременно запази макроикономическата стабилност и продължи икономическите си реформи. Държавата отбелязва бавен темп на растеж в продуктивността и като резултат от това позицията на българските фирми е разклатена точно в момента, когато членството в ЕС ги изправя пред по-

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

Брутен вътрешен продукт по постоянни цени, изменение в %

-5,476

0,15

2,5

3,7

3,8

3,9

Брутен вътрешен продукт по текущи цени, млрд. американски долари

48,569

47,702

54,271

57,724

60,768

64,065

67,7

71,595

Брутен вътрешен продукт на глава от населението, текущи цени, американски долари

6421,32

6356,12

7242,916

7742,434

8191,702

8679,445

9218,071

9797,362

Общи инвестиции, процент от БВП

29,366

24,923

24,991

27,343

28,697

29,979

30,907

31,722

Инфлация на потребителските цени към края на периода, изменение в %

1,638

4,446

3,1

2,8

Обем внос на стоки и услуги, изменение в %

-22,818

-8,38

1,073

5,154

9,761

7,013

6,892

5,506

Обем износ на стоки и услуги, изменение в %

-10,073

2,151

5,329

3,942

6,263

6,221

6,656

5,298

Безработица, процент от цялата работна сила

6,878

10,297

10,165

9,489

8,809

8,353

8,169

7,986

Население, млн. броя

7,564

7,505

7,493

7,456

7,418

7,381

7,344

7,308

Косово

Инфраструктурата е крайно недостатъчна

в експлоатация рехабилитация в строеж бъдещ проект

Земеделието дава около 19% от БВП, в него са заети 16.5% от работната сила. Индустриалният сектор дава около една пета от БВП. Той се състои от малки фирми, които се занимават с металообработване, производство на прости машини, обработка на кожа, дървообработване и мебели. Инфраструктурата е крайно недостатъчна.

Косово има една главна магистрала, построена неотдавна, а енергийните доставки са изключително ненадеждни. Косово е една от найбедните страни в Европа. Преводите от чужбина се изчисляват на 10-15% от БВП, а чуждестранната помощ дава една трета от БВП. Сивата икономика процъфтява, като основни-

те стоки са контрабандният бензин, цигари и цимент. Реалният БВП е нараснал с 4.0% през 2009 г., а за 2010 г. се очаква ръст от 4.6%. Според някои оценки безработицата достига до 45%. Приносът на износа за икономиката обаче е ограничен поради ниската експортна база и ниските нива на производителност.

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

2,9

5,3

4,72

3,434

4,4

4,5

Брутен вътрешен продукт по текущи цени, млрд. американски долари

5,449

5,562

6,684

7,298

7,752

8,068

8,506

9,029

Инфлация на потребителските цени към края на периода, изменение в %

0,09

6,577

6,2

1,9

0,653

0,797

1,441

1,903

Обем внос на стоки и услуги, изменение в %

-0,927

5,732

13,788

3,259

4,941

2,702

5,201

5,541

Обем износ на стоки и услуги, изменение в %

3,059

23,935

15,634

7,619

6,591

6,282

8,333

7,925

Брутен вътрешен продукт по постоянни цени, изменение в %

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

БАЛКАНСКА ИКОНОМИКА

ТЕМА

Македония

Сивата икономика формира 40% от икономиката

в експлоатация рехабилитация в строеж бъдещ проект

Сивата икономика съставлява 25-40% от общата икономическа активност. Растящата ин-

флация от увеличаващите се разходи за храна и енергия застрашава да провали икономическо-

то възстановяване. През 2011 г. се очаква цените да нараснат с 5.8% в сравнение с 2.1% през 2010 г.

Очакванията за БВП са за 3.0% през 2011 г. Икономиката е подпомагана от ръста в строителството и търговията на едро и дребно. Износът би следвало да доведе до растеж в икономиката през 2011 г. Крайното частно потребление се е увеличило с 3.1% през 2010 г. и се очаква да достигне 5.5% през 2011 г. Безработицата ще спадне до около 31.5% през 2011 г. Между 2004 и 2008 г. икономиката нарасна

в бъдеще. Ръстът на БВП следва да достигне 4% от 2012 г. Преките чуждестранни инвестиции са значително по-ниско от България, Хърватия и Румъния. Сред реформите са укрепването на митническата и данъчната администрация, либерализация на пазара на труда, въвеждането на регистрация на фирмите на едно гише. Въведен е плосък данък върху доходите на фирмите и гражданите.

стабилно, подпомагана от вътрешното търсене, преводите от чужбина и по-високите нива на инвестиции. Рецесия се появи през 2009 г., когато реалният БВП падна с 0.9%. През 2010 г. беше отбелязан ръст от 0.7% в реалния БВП. Амбициозните програми за подобряване на пътната, водната и други инфраструктури главно чрез проекти с международно финансиране могат да поставят основата за по-устойчиво развитие

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

-0,9

1,8

3,048

3,724

4,178

3,976

3,978

4,012

9,336

9,214

10,319

11,045

11,739

12,318

12,97

13,782

4549,585

4482,77

5011,529

5355,459

5682,459

5952,548

6257,185

6637,658

Общи инвестиции, процент от БВП

-1,637

2,956

3,7

Инфлация на потребителските цени към края на периода, изменение в %

-15,251

11,372

10,565

9,975

8,065

7,891

7,487

6,472

Обем внос на стоки и услуги, изменение в %

-16,002

24,067

11,416

11,085

10,994

9,956

9,627

8,173

Обем износ на стоки и услуги, изменение в %

32,179

Безработица, процент от цялата работна сила

2,052

2,056

2,059

2,062

2,066

2,069

2,073

2,076

Население, млн. броя

3,904

3,897

3,89

3,884

3,878

3,871

3,863

3,854

Румъния

През последните години чуждестранните инвестиции са насочени към нискоквалифицирани сектори

в експлоатация рехабилитация в строеж бъдещ проект

Икономиката започна сериозно да се забавя през 2008 г. и през 2009 г. навлезе в рецесия, когато реалният БВП спадна със 7.1%. Вътрешното търсене намаля, капиталовите потоци рязко спаднаха и валутният курс се обезцени. Правителството се обърна към МВФ и ЕС за заеми от 20 млрд. евро. Икономиката започна умерено да се възстановява през 2011 г. През последните години значителен процент от преките чуждестранни инвестиции в страната са насочени към нискоквалифицирани сектори като текстилната и обувната промишленост. Други 1520% от преките чуждестранни инвестиции са 2009

Брутен вътрешен продукт по постоянни цени, изменение в %

2010

2011

вишат с максимум 6.1% през 2011 г. Личното крайно потребление спадна с 3.0% през 2010 г., а през 2011 г. се очаква ръст от едва 0.2%. Нивото на безработица достигна 7.3% през 2010 г. и ще се запази и през 2011 г. Страната има един от най-ниските доходи на глава от населението в Централна Европа, най-ниските стандарти за опазване на околната среда, най-големите данъчни задължения, найвсеобхватната корупция и най-ниските разходи за образование. Смята се, че недекларирана и необлагана с данък икономическа активност представлява половината от реалния БВП.

насочени към търговия на едро и дребно. С повишаване на доверието на инвеститорите през 2011 г. преките чуждестранни инвестиции могат да надвишат 3.6 млрд. евро. БВП ще нарасне с 1.5% през 2011 г., но в средносрочен план се очаква много по-висок ръст. Износът и промишленото производство са високи, но продажбите на дребно остават ниски. Цените се увеличиха, когато ДДС се повиши през четвъртото тримесечие на 2010 г. През март 2011 г. инфлацията се повиши и достигна най-високата си точка от 2.5 години насам. Очаква се цените да се по2012

2013

2014

2015

2016

-7,078

-1,267

1,491

3,49

3,814

4,309

4,017

4,056

Брутен вътрешен продукт по текущи цени, млрд. американски долари

163,317

161,629

185,315

203,452

222,452

242,786

265,187

289,276

Брутен вътрешен продукт на глава от населението, текущи цени, американски долари

7609,603 7542,252 8665,797

9534,04

10446,445

11425,44

12505,964 13670,81

Общи инвестиции, процент от БВП

25,308

26,462

27,452

27,757

29,403

30,09

30,476

30,662

Инфлация на потребителските цени към края на периода, изменение в %

4,831

4,968

3,816

Обем внос на стоки и услуги, изменение в %

-20,907

11,643

11,105

6,616

7,494

8,487

8,019

Обем износ на стоки и услуги, изменение в %

-5,292

13,138

16,018

7,216

8,12

8,287

8,158

Безработица, процент от цялата работна сила

6,275

7,625

5,031

4,831

4,631

4,5

Население, млн. броя

21,462

21,43

21,385

21,34

21,295

21,25

21,205

21,16

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ТЕМА

БАЛКАНСКА ИКОНОМИКА

Сърбия

Членството в ЕС - не по-рано от 2018 г.

в експлоатация рехабилитация в строеж бъдещ проект

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

-3,5

0,954

2,011

3,039

4,499

40,142

38,009

46,444

49,014

52,517

57,082

62,105

67,711

6266,79

6600,405

7057,989

7656,15

8313,25

9045,503

алният БВП се увеличава с 1.5%. Въпреки това преминаването от модел, в който растежът се обуславя от консумация, към друг, в който износът играе по-съществена роля, се оказва трудно. Правителството се стреми към растеж от 7% до 2012 г. Икономиката обаче се нуждае от значително преструктуриране. Държавната банкова собственост също предстои да бъде приватизирана. Сърбия не храни големи надежди, че ще може да се присъедини към ЕС преди 2018 г.

радва на растеж от над 5% всяка година между 2004 до 2008 г. Но до края на 2008 г. темпът спада рязко и икономиката изпада в рецесия през 2009 г., когато БВП се свива с 3%. Износът и вносът се сриват с двуцифрени стойности, като промишленото производство също намалява през годината. Правителството излиза със спешна разходна програма на стойност 3 млрд. евро за стимулиране на производството и износа. През 2010 г. икономиката обръща курса си, когато ре-

През 2010 г. безработицата достига 20.4%, като се очаква да стане 20.7% през 2011 г. Едва около половината от населението в активна трудова възраст е рагистрирано като трудово заето. Прогнозира се, че цените ще се вдигнат с 8.1% през 2011 г. Реалната стойност на частното крайно потребление се свива през 2009 г. и нараства с 0.3% през 2010 г. През 2011 г. се очаква повторно свиване от 0.8%. Сърбия очаква ръст на БВП с 3.0% през 2011 г. Икономиката се

5438,107 5138,911

Общи инвестиции, процент от БВП

22,99

22,832

24,832

24,573

24,247

23,922

23,477

22,638

Инфлация на потребителските цени към края на периода, изменение в %

6,578

10,29

7,92

3,492

Обем внос на стоки и услуги, изменение в %

7,252

7,546

8,104

8,605

9,315

10,143

11,008

11,99

Обем износ на стоки и услуги, изменение в %

3,871

4,609

5,127

5,758

6,486

7,353

8,326

9,428

Безработица, процент от цялата работна сила

17,4

19,569

20,541

20,608

19,524

17,92

17,153

16,65

Население, млн. броя

7,382

7,396

7,411

7,426

7,441

7,456

7,471

7,486

Турция

Незасегната от кризата

в експлоатация в експлоатация в строеж бъдещ проект

Една от причините за одобрението на управляващата партия на справедливостта е доброто състояние на икономиката и почти десет години икономически успехи. След рязък спад през 2009 г. икономиката бележи бърз възход. Нито една турска банка не попадна във финансовата криза, инфлацията е ниска, лирата - силна. Ръстът на заплатите е 18% годишно, вътрешното търсене нараства с 35%, кредитите - с 40%, което не изглежда устойчиво в дългосрочна перспектива. Основните безпокой-

ства са свързани с инфлацията и дефицита по текущата сметка. Инфлацията може да достигне 7.5% до края на годината, а дефицитът - 8%. Охлаждането на икономиката обаче не изглежда толкова лесно. Централната банка намали лихвените проценти и увеличи изискванията за поддържани резерви, което обаче няма достатъчно ефект върху потребителското кредитиране. Дефицитът по текущата сметка разкрива други проблеми - 40% размер на публичния дълг, висока минимална заплата, голяма сива икономика.

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

-4,826

8,945

6,588

2,242

3,429

3,761

4,09

4,271

Брутен вътрешен продукт по текущи цени, млрд. американски долари

614,417

735,487

763,096

801,867

871,522

948,686

1035,761

1133,067

Брутен вътрешен продукт на глава от населението, текущи цени, американски долари

8710,464

10309,455

10576,029

10988,231

11808,273

12709,049

Общи инвестиции, процент от БВП

14,938

20,136

23,152

21,86

20,916

20,375

20,043

19,715

Инфлация на потребителските цени към края на периода, изменение в %

6,526

6,401

7,991

5,736

5,077

Обем внос на стоки и услуги, изменение в %

-12,257

20,828

15,801

-1,362

3,624

6,379

7,973

9,406

Обем износ на стоки и услуги, изменение в %

-8,125

4,983

9,461

6,163

6,924

5,981

5,161

5,002

Безработица, процент от цялата работна сила

14,028

11,887

10,545

10,667

10,223

9,776

9,327

8,875

Население, млн. броя

70,538

71,341

72,153

72,975

73,806

74,647

75,497

76,356

Брутен вътрешен продукт по постоянни цени, изменение в %

13719,315 14839,214

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

БАЛКАНСКА ИКОНОМИКА

ТЕМА

Хърватия

Чуждите инвестиции са главно в съществуващи мощности Рецесията в Хърватия трябва да приключи през 2011 г. с растеж на реалния БВП от 1.3%. Доброто представяне на туристическия сектор и постепенното възстановяване на потребителските разходи ще дадат първоначален тласък на икономиката. Хърватия води успешни преговори за присъединяване към ЕС и се очаква да стане член на съюза през 2013 г., тъй като процесът по ратификацията отнема поне година и половина. Все още не е насрочен референдум

в експлоатация рехабилитация в строеж бъдещ проект

за присъединяването. Строгите регулаторни рамки ограничават гъвкавостта на пазара на работна ръка, като принуждават много служители да преминат в неформалния сектор. Нивата на заплащане в Хърватия са високи, сравнени с доходите и продуктивността в страната. Потреблението е възпрепятствано от дълга на домакинствата, който е най-високият в Централна и Източна Европа, изчислен като дял от БВП. Инвестициите в

нови мощности, или така наречените зелени инвестиции, са малко. Съдейки по повечето икономически индикатори, Хърватия се справя по-добре от Румъния и България вече почти цяло десетилетие. Доходът на човек от населението достига 63% от средното за ЕС. Страната изостава в създаването на привлекателна бизнес среда. Основните препятствия са сложните регулаторни рамки, бавната съдебна система и корумпираната бюрокрация.

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

Брутен вътрешен продукт по постоянни цени, изменение в %

-5,991

-1,191

0,756

1,769

2,5

2,7

Брутен вътрешен продукт по текущи цени, млрд. американски долари

63,442

60,834

64,16

66,935

70,126

73,566

77,42

81,488

Брутен вътрешен продукт на глава от населението, текущи цени, американски долари 14324,205 13775,902

14528,997 15157,45

15879,987

16658,887 17531,726 18452,964

Общи инвестиции, процент от БВП

27,055

23,385

24,43

25,366

25,947

26,962

28,26

29,164

Инфлация на потребителските цени към края на периода, изменение в %

1,862

1,915

3,6

2,7

2,5

2,8

Обем внос на стоки и услуги, изменение в %

-20,507

-1,233

0,184

1,423

3,637

4,44

4,854

5,273

Обем износ на стоки и услуги, изменение в %

-17,437

6,097

2,358

3,405

3,434

3,304

3,42

3,512

Безработица, процент от цялата работна сила

9,052

12,213

12,713

12,213

11,713

11,213

10,413

9,513

Население, млн. броя

4,429

4,416

Черна гора

Икономиката има нужда от сериозно преструктуриране Икономиката на Черна гора се радва на стабилен растеж между 2003 и 2008 г., а ръстът на инфлацията намалява след въвеждане на еврото. Страната преживява имотен бум през 2006 и 2007 г., когато богати руснаци и европейци купуват имоти по крайбрежието. Но икономиката изпада в рецесия през 2009 г., когато цените на имотите падат с повече от 50%. Реалният БВП отчита спад от 5.7% през тази година. Икономиката все още е изправена пред сери-

в експлоатация рехабилитация в строеж бъдещ проект

озно преструктуриране. Има малък, пазарно ориентиран сектор, който генерира най-много растеж, голяма, нереформирана социалистическа система и скритата черна икономика се очаква да генерира 40% от БВП. Реалният растеж се очаква да е между 3.5 и 3.8% годишно. Развитата алуминиева промишленост и поголямата част от финансовия сектор бяха приватизирани наскоро. Банковият сектор, телекомуникациите и вносът и търговията с петрол в Черна гора са

100% частна собственост. Властите са въвели плосък данък печалба от 9.0%. Растежът би трябвало да се ускори в средносрочен план, подкрепян от търсенето на външния пазар на местни промишлени стоки, подобрените перспективи за туризма и нарастващото доверие във финансовата ситема. БВП се очаква да нарасне с 2.0% през 2011 г. Поради прекалено много нормативни уредби бизнес средата в Черна гора се характеризира с тромавост.

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

-5,7

1,078

2,019

3,46

3,706

3,654

3,775

3,803

4,152

4,017

4,174

4,35

4,551

4,772

5,028

5,323

6632,412

6417,19

6667,815

6948,673

7269,696

7622,271

8031,832

8503,769

27,121

22,5

1,46

0,714

1,8

1,964

Обем внос на стоки и услуги, изменение в %

-22,893

-3,668

-1,047

0,213

-0,186

-0,345

-0,313

-0,904

Обем износ на стоки и услуги, изменение в %

-12,978

9,004

8,177

5,34

5,184

5,233

5,181

5,168

0,626

Брутен вътрешен продукт по постоянни цени, изменение в % Брутен вътрешен продукт по текущи цени, млрд. американски долари Брутен вътрешен продукт на глава от населението, текущи цени, американски долари Общи инвестиции, процент от БВП Инфлация на потребителските цени към края на периода, изменение в %

Население, млн. броя

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ТЕМА

БАЛКАНСКА ИКОНОМИКА

Бизнесът в Югоизточна Европа

Движение към икономики с по-висока добавена стойност Икономиките в региона се движат от четири основни сектора – петрол и природен газ, електричество, търговия на едро и дребно и телекомуникации, следвани от автомобилопроизводство и метали, които се движат от вътрешното потребление. Петролната и газовата индустрия се влияят допълнително от движението на световните пазари, като това важи в известна степен и за търговията на едро и дребно. Доминират основните индустрии, движени от вътрешната инфраструктура и потребление. Регионът трябва да се обърне към икономика, базирана на знания, което от своя страна ще доведе до повече високотехнологични компании с по-висока добавена стойност сред финалистите на SEE TOP 100.

Повечето икономики в ЮИЕ имат отрицателен енергиен баланс и са зависими от вноса на електричество. Освен това икономиките имат силно ограничен обмен на ноухау. Словенската фармацевтична компания Krka е едно от редките изключения. По-задълбочен поглед на фирмено ниво потвърждава общата картина. Седем от първите десет компании в класацията SEE TOP 100 са от петролния и газовия сектор. Структурата на първите тридесет компании в класацията отразява точно структурата на индустрията. Дванадесет от тридесет са от петролния и газовия сектор, шест са от сферата на търговията, включително търговията с тютюн, четири са от телекомуникациите, три са от сектора елек-

тричество, две са от автомобилната индустрия и металите и една фирма е от фармацевтичния сектор. Отминалата криза е оставила своите отпечатъци - умерен ръст и рентабилност на фирмите, по-нисък ръст на банковите активи и записаните застрахователни премии, в по-развитите части на ЮИЕ като Словения и Хърватия. В това отношение икономиките на страни като Румъния, Сърбия и България наваксват побързо от останалите. Общите приходи на найголемите компании от региона

са се увеличили с 15% до 87.4 млрд евро през 2010 г. в сравнение с предходната, след като спаднаха с 14% през 2009 г. Сумарната нетна печалба на

100-те най-големи компании през 2010 г. скочи със 105% до 2.3 млрд. евро в резултат на стремежа към по-ниски разходи и разумно харчене на компаниите от всички сектори. Въпреки положителните сигнали бизнесът в региона през 2010 г. е далеч под нивото си преди кризата. През 2008 г. компаниите от класацията SEE TOP 100 можеха да се похвалят с общи приходи от 95.7 млрд. евро и нетна печалба от 3.048 млрд. евро. По-доброто финансово състояние отразява общото възстановяване на икономиките в Югоизточна Европа. По данни на МВФ през 2010 г. пет от седемте страни, представени в класацията, отбелязаха растеж на брутния си вътрешен продукт, като единственото изключение са Румъния и Хърватия. Ръстът беше умерен - между 0.2% и 1.8%, в сравнение с резултатите на компаниите от SEE TOP 100. През 2009 г. БВП на всички страни в класацията се сви. Първите пет компании от класацията SEE TOP 100

запазват позициите си от предната година, като румънската петролна и газова група OMV Petrom остава номер едно, следвана от хърватския си конкурент INA, българската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас”, румънския производител на коли Dacia и словенската Petrol. OMV Petrom завърши годината с приходи от 3.627 млрд евро, с 8.5% повече от предходната година. OMV Petrom, в която румънското правителство все още притежава 20.64%, след като наскоро не успя да продаде половината от дела си, завърши първата половина на 2011 г. с 23% увеличение на приходите на годишна база до 10.271 млрд. леи. Хърватската INA запазва второто си място. През 2009 г. компанията излезе на печалба от 239.3 млн. евро, главно заради нарасналото въглеводородно производство от офшорни полета в север-

ната част на Адриатическо море и Сирия. „Лукойл Нефтохим Бургас” повиши приходите си до 2.794 млрд. евро през 2010 г. Рафинерията покрива 80% от моторните горива в страната и изнася около една трета от продукцията си, което я прави един от основните български износители. Dacia, собственост на Renault, остава на четвърта позиция с 2.709 млрд. евро през 2010 г., по-високи с 27.81% вследствие на глобалния ръст на продажбите на автомобили. Нетната печалба на компанията е 70 млн. евро. Словенската Petrol заема петото място с приходи от 2.482 млрд. евро, повишение с почти една пета. На шесто място е румънската Rompetrol Rafinare, част от базираната в Холандия Rompetrol Group. На седма позиция е българският филиал на базирания в Хамбург производител на мед Aurubis, който се изкачи със седем места. Заводът в Пирдоп през 2010 г. повиши приходите си до 1.952 млрд. евро, с 43% от 2009 г., в резултат на повисоките цени на медта и нарасналото търсене. Новите участници в класацията са 16, от които 11 са румънски компании. Петрол и газ

Компаниите от петролния и газов сектор водят с приходи от 32.2 млрд. евро и 27 участници. Те завършиха 2010 г. с нетна печалба от общо 855.7 млн. евро, докато през 2009 г. бяха на загуба от 156.3 млн. евро. Доброто представяне е било повлияно положително от по-високите цени на петрола, от намаляване на разходите и подобрената оперативна ефективност. Осемнадесет компании във втората по големина в Югоизточна Европа индустрия - електрическия сектор, влязоха в класацията, следват търговията на едро и дребно и телекомуникациите със съответно 16 и

13 представители. Металургията и хранителновкусовата промишленост имат по пет компании в класацията, следвани от транспорта и автомобилостроенето. Румънското присъствие се разширява

Румъния - най-голямата страна в региона, не само продължава да доминира класацията, но и засилва присъствието си за 2010 г. Румънските компании са 47, с шест повече. Общите им приходи възлизат на 40 млрд. евро, или 46% от приходите на всички компании в SEE TOP 100. България е втора с 14 компании в сравнение с 16 през 2009 г. Третото място си поделят Хърватия и Словения, всяка от които има по 13, следвани от Сърбия с 11 и Македония и Босна и Херцеговина с по един. Албания, Молдова и Черна гора отново не успяха да влязат в класацията SEE TOP 100. Движение

Седемнадесет компании в SEE TOP 100 се изкачиха с пет или повече места в класацията по приходи. Сред тях са хърватската Hrvatski Telekom - 20-о място от 35-о, която сля мобилните и стационарните си дейности през 2010 г., румънската OMV Petrom Marketing 22-о от 73-о място, производителят на стомана U.S. Steel Serbia - 32-о от 52-о място, MOL Romania Petroleum Products - 48-о от 70-о място, и румънският производител на алуминий Alro - 70-о от 92-о място. SEE TOP 100 е класация на най-големите компании в Югоизточна Европа по общи приходи за финансовата година до 31 декември 2010 г. Данните за 2010 г. и съответните за 2009 г. са взети от годишните неконсолидирани отчети за 2010 г. Класацията включва нефинансови компании, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Молдова, Черна гора, Румъния, Сърбия и Словения.

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

БАЛКАНСКА ИКОНОМИКА

ТЕМА

SEE TOP 100 КОМПАНИИ Приходи 2010 г.

Год. промяна

Петрол/Природен газ

3 627

8,48%

419,9

323,6

Хърватия

Петрол/Природен газ

3 291

23,14%

239,3

-86,4

Лукойл Нефтохим Бургас АД

България

Петрол/Природен газ

2 794

29,16%

-61,6

-90,0

Automobile Dacia SA

Румъния

Автомобили

2 709

27,81%

70,0

54,5

Petrol d.d.

Словения

Петрол/Природен газ

2 482

19,97%

37,9

10,7

Rompetrol Rafinare SA

Румъния

Петрол/Природен газ

1 959

16,82%

-156,3

-112,1

Аурубис България АД

България

Метали

1 952

43,31%

31,7

107,3

Konzum d.d.

Хърватия

Търговия на едро/на дребно

1 721

0,38%

55,9

46,8

Naftna Industrija Srbije AD Сърбия

Петрол/Природен газ

1 716

33,86%

156,3

-392,5

Лукойл - България ЕООД България

Петрол/Природен газ

Hrvatska Elektroprivreda d.d.

Хърватия

Електричество

1 708

3,44%

133,6

41,0

Poslovni Sistem Mercator d.d.

Словения

Търговия на едро/на дребно

1 670

-5,10%

36,8

19,3

Nokia Romania SRL

Румъния

Телекомуникации

1 644

57,06%

42,3

37,7

Национална електрическа компания ЕАД

България

Електричество

1 601

10,48%

52,4

4,4

Rompetrol Downstream SRL

Румъния

Петрол/Природен газ

1 446

17,36%

-23,1

-19,5

Revoz d.d.

Словения

Автомобили

1 331

3,10%

18,6

20,5

Metro Cash and Carry SRL Румъния

Търговия на едро/на дребно

1 238

-8,74%

32,6

30,1

JP Elektroprivreda Srbije

Сърбия

Електричество

1 202

19,46%

16,9

-1,6

British American Tobacco (Romania) Trading SRL

Румъния

Храни/Напитки/Тютюневи изделия

1 137

9,48%

51,8

77,3

Hrvatski Telekom d.d.

Хърватия

Телекомуникации

1 127

56,79%

252,4

122,6

Kaufland Romania SCS

Румъния

Търговия на едро/на дребно

1 108

27,23%

40,2

18,7

OMV Petrom Marketing SRL

Румъния

Петрол/Природен газ

1 079

151,78%

26,4

8,5

Lukoil Romania SRL

Румъния

Петрол/Природен газ

1 067

37,81%

-38,7

-19,9

Arcelormittal Galati SA

Румъния

Метали

1 015

11,37%

-79,9

-335,4

Romgaz SA

Румъния

Петрол/Природен газ

989,1

12,37%

151,9

135,4

Orange Romania SA

Румъния

Телекомуникации

983,7

-6,22%

217,9

271,2

Krka d.d.

Словения

Фармацевтика

960,6

0,18%

165,9

170,8

GDF SUEZ Energy Romania SA

Румъния

Петрол/Природен газ

934,9

5,66%

46,5

89,9

Carrefour Romania SA

Румъния

Търговия на едро/на дребно

933,1

-10,05%

32,8

20,8

Telekom Srbija AD

Сърбия

Телекомуникации

916,5

0,39%

149,7

162,2

Петрол/Природен газ

829,3

29,19%

17,1

11,2

672,3

33,07%

23,4

-124,9

4,61%

-19,1

15,4

2009

2010

Компания

Държава Индустрия

OMV Petrom SA

Румъния

INA d.d.

Нетна пе- Нетна чалба печалба 2010 г. 2009 г.

*** 35

ОМВ България ООД

България

Compania Nationala de Autostrazi si Drumuri Румъния Nationale din Romania SA

Строителство

Булгаргаз ЕАД

България

Петрол/Природен газ

ЧЕЗ Електро България АД

България

Електричество

598,2

0,94%

1,6

2,8

нова

Нафтекс Петрол ЕООД

България

Петрол/Природен газ

579,5

27,71%

11,7

-103,9

Мобилтел ЕАД

България

Телекомуникации

572,0

-8,28%

112,6

134,1

Българска телекомуника- България ционна компания АД

Телекомуникации

563,1

6,28%

58,1

44,2

Овергаз Инк АД

Петрол/Природен газ

492,2

18,54%

7,1

4,1

Метро кеш енд кери Бъл- България гария ЕООД

Търговия на едро/на дребно

417,6

-9,97%

35,3

40,6

АЕЦ “Козлодуй” ЕАД

България

Електричество

416,2

-2,87%

30,9

33,3

Космо България мобайл ЕАД

България

Телекомуникации

411,0

-8,80%

47,2

67,7

България

655,8

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ТЕМА

БАЛКАНСКА ИКОНОМИКА

Най-големите български компании са нараснали с над 16% през 2010 г. Двигатели са износът и поскъпващите стоки

Източник: Капитал ТОП 100

Приходите на стоте най-големи фирми в България са нараснали с над 16%, но кризата не е изцяло в миналото. Обясненията за подема в приходите на фирмите са външни фактори износът, който през 2010 скочи с 33%, на второ място са цените, които чувствително се покачиха за повечето суровини и храни. Основна роля има свитото вътрешно потребление, от което губещи са търговците и производителите с фокус върху българския пазар. По тази причина падат оборотите на вериги за храни и техника, тър-

говци на автомобили и строителни компании. С цените може да се обясни и рязкото движение нагоре в приходите на търговците на скрап, зърно и горива. Традиционният лидер е „Лукойл Нефтохим“ и „Лукойл България“. Името на новия гигант е „Аурубис“ - медодобивният комбинат в Пирдоп. Преди 10 години дружеството имаше почти 10 пъти по-ниски приходи. През 2010 г. компанията се изкачва до трето място на мястото на НЕК. В стотицата се завръщат някои пострадали, а сега възстановили се, от кри-

зата предприятия като производителя на акумулатори „Монбат“, на торове „Неохим“, за цветни метали ОЦК, германското предприятие за автомобилни кабели „СЕ Борднетце“ - Бургас, транспортната компания СОМАТ и др. Останалите нови участници в класацията са ритейл веригата Carrefour, японският производител на кабели за автомобили „Язаки“ - Ямбол, търговецът на медни отпадъци „Копервалиус“, част от гръцката индустриална група Viohalco, строителната компания „Трейс груп

холд“. Една от фирмите от класацията смени собственика си през миналата година - „Софийска вода“, купена от френската Veolia на цена от около 150-160 млн. лв. за дела от 57.8% в българското дружество. 2011 г. се очертава като активна откъм сделки - сръбският собственик на „Пикадили“ продава на белгийската Delhaize, американският фонд Contour купува ТЕЦ „Енел Марица-изток 3“ за 230 млн. евро. Повечето представители на големите фирми са с чужди собственици.

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ REQUEST FOR EXPRESSIONS OF INTEREST (CONSULTANT SERVICES) REPUBLIC OF BULGARIA MUNICIPAL INFRASTRUCTURE DEVELOPMENT PROJECT CONSULTING SERVICES Loan No 78340 Project ID No: P099895-II, Contract No MIDP-CS-QCBS-1 “Construction supervision for Luda Yana Dam” Expressions of interest The Republic of Bulgaria has received financing from the World Bank towards the cost of the Municipal Infrastructure Development Project and it intends to apply part of the proceeds for payment under Contract No. MIDP-CS-QCBS-1 for consulting services. The Consultant shall perform “Construction supervision for Luda Yana Dam” required for completion of the construction of Luda Yana dam. The works includes completion of “Luda Yana” Dam, which is located about 2 km north of the town of Panagyurishte and construction of potable water treatment plant with maximum daily water consumption of 300 l/sec. The dam is earth fill type with clay core. The dam and dam facilities are partially constructed. The bottom outlet is designed as a steel pipe, mounted in the diversion tunnel.

The Consultant shall be required to: • Act as “Consultant” according to the Bulgarian legislation pursuant to Article 166, 167 and 168 of the Spatial Development Act (SDA), (State Gazette of the Republic of Bulgaria, No. 1/2001 and the subsequent revisions), where the Consultant have to perform: (i) an assessment of the investment design's conformity and (ii) construction supervision during the construction period. • Act as “Engineer/ Project Manager” in accordance with the TOR and contract conditions as they are specified in the World Bank Standard Bidding Documents /SBD/ for procurement of Works, where the Engineer is to administer and supervise the design and construction contracts as an agent of the Employer. The Consulting services will be required for approximately 46 (forty six) months from the Contract signing, of which 10 (ten) months for design period activities, 24 (twenty four) months for construction period activities and 12 months for Defects Notification Period. The Ministry of Regional Development and Public Works of the Republic of Bulgaria now invites eligible consultants to indicate their interest in providing the services.

Interested consultants must provide information indicating that they are qualified to perform the services, including: • Profile of the consultant – date and place of registration, overall experience in the field of the assignment, human resources (general experience and qualifications of the main personnel, number of years in the company), financial capacity (annual turnover for the past five years, annual turnover in the field of the assignment for the past five years). • ISO 9001:2008 Certificate for a quality management system. The scope of the certificate shall meet the subject of this assignment. • Experience in similar projects and in provision of similar services in the past five years. List and short description of the assignment, including the name of the client, place, implementation period and value, etc. have to be presented. • Experience in the region. Information on the local and regional experience in similar projects • References from previous Clients In addition to the required information Consultants may provide brochures and other related documents. The Consultants are informed that a Valid License for assessment of the investment design’s conformity and construction supervision in accordance with the requirements of the Bulgarian Spatial Development Act (SDA) shall be obligatory at contract signature. Consultants may associate to enhance their qualifications. The “association” may take the form of a Joint Venture. In case of a Joint Venture (JV), all members of the JV will be evaluated jointly for the purpose of short listing and shall be jointly and severally liable for the assignment and shall sign the contract in case of award is made to that JV group. Interested consultants should clearly indicate the structure of their “association” and the duties of the partners in their application. Unclear expression of interests in terms of “in association with” and/or “in affiliation with” and etc. may not be considered for short listing. Keeping one expression of interest per firm as principle, a consultant firm may decide whether it wishes to participate as an individual consultant or as a partner in a joint venture. Please note that a firm shall submit only one EOI in the same selection process either individually as a consultant or as a partner in a joint venture. No firm can submit an EOI individually and as a partner of a joint venture in the same selection process. Consultants who are interested in and would like to submit their Expression of Interest for more than one contract should confirm that they have sufficient financial and human resources to carry out more than one such contract as relevant, and that for each different contract the Consultants should provide in their proposals different individuals in the teams of key personnel. A consultant will be selected in accordance with the procedures set out in the World Bank’s Guidelines: Selection and Employment of Consultants by World Bank Borrowers published May 2004 and revised in October 1, 2006 and May 1, 2010. Consultants will be selected based on quality and cost based selection (QCBS). Interested consultants may obtain further information at the address below from 09:00 to 15:00 office hours. Expressions of interest must be submitted in one (1) original in English and two (2) copies of the above information to the address below by the 19th of December, 2011, 16:00 p.m. (Sofia local time) and should be clearly marked “Construction supervision for Luda Yana Dam”, Contract No MIDP-CS-QCBS-1.

Address for information and submission of Expressions of Interest: Ministry of Regional Development and Public Works Investments Directorate Room 513, fifth floor Municipality Infrastructure Development Project Attn. Kalina Shopova, Project Coordinator 17-19, Sv. Sv. Kirill and Metodii Street, 1202 Sofia, Republic of Bulgaria Tel: +359 2 9405338, Fax: +359 2 9872517 E-mail: KShopova@mrrb.government.bg Web site: http://www.mrrb.government.bg, Working hours: 09:00 to 16:00

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ТЕМА

БАЛКАНСКА ИКОНОМИКА

Европа поставя акцент върху новите TEN-T проекти в Югоизточната ос Финансовият механизъм „За свързана Европа“ ще регулира проектите в централната трансевропейска транспортна мрежа

рез 2005 г. Европейският съюз създаде работна група под ръководството на Лойола ди Паласио за приоритетни връзки на транспортната мрежа със съседните държави и региони. Страните от Западните Балкани, България и Румъния попаднаха в Югоизточната ос. Тя лежи на части от общоевропейските коридори Х, IV и VIII - заедно с коридор VII (река Дунав) те са основни за Югоизточна Европа. Семейството на югоизточните държави сега се състои от: Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия, Черна гора, към тях прибавяме и Турция. Така покрай оста на Лойола ди Паласио възникна и проектът SEETAC (The South-East European Transport Axis Cooperation project). Той стартира на 1 април 2009 г. и завършва на 31 март 2012 г. и трябваше да уеднакви програмите, да създаде документи за оперативна съвместимост, т.е. да доведе до свързаност между страните от Югоизточна Европа. Независимо от неговата активност тази свързаност все още не съществува. Общият коридор за Югоизточна Европа следва да бъде завършен до 2020 г. Проектите в тази част от Европа се забавиха, а кризата през 2008 г. предизвести свиване и стагнация. Според проучване на Европейската банка за възстановяване и развитие през 2010 г. вече има съживяване. С изключение на Сърбия в останалите страни от Югоизточна Европа има малък, но забележим ръст, а Турция прегрява. Публично-частното партньорство в сектор транспорт няма големи успехи. Това пък отбелязва в свое проучване Световната банка. Необходими са реформи в законодателната рамка. В много зони от региона съществуват така наречените тесни места (bottlenecks), които са пречка за трафика в Европа.

Албания

Босна и Херцеговина

Състоянието на транспорта и инфраструктурата в Албания е лошо. Връзката между по-големите градове се осъществява от първокласни пътища. Магистрали свързват пристанищата Дуръс с Тирана и Вльора с Кукеш. Транспортните приоритети на страната са: Коридор 8 Дуръс Вльора - Тирана - Елбасан - Кафа Тан. Регионален коридор Хани Хоти - Шкодер - Тирана - Дуръс - Рогозин Фиър - Тепелине - Жирокастер - Какавийе. Построената магистрала от Адриатическо море до Косово Дуръс Кукеш - Морине сега не е рентабилна, защото търговията между двете държави замря.

През януари 2011 г. правителството на страната прие стратегия за развитие на магистралите и скоростните пътища. Основен интерес представлява коридор Vс от Будапеща, Унгария, до Плоче, Хърватия. Общата дължина на коридора на територията на Босна е 330 км. По план те трябва да бъдат завършени през 2014 г. Сега на дневен ред е участъкът Влаково - Тарцин с обща дължина 20.25 км (на юг от Сараево, в посока към Адриатика). Европейската банка за възстановяване и развитие обеща финансиране за подучастъка Суходол - Тарцин с дължина 4.69 км. Евро-

пейската инвестиционна банка предоставя заем за подучастъка Лепеница - Суходол с дължина 5.46 км и за подучастъка Влаково - Лепеница с дължина 10.10 км. Търг е обявен само за Влаково Лепеница. В сектор железници намеренията на правителството са да изгради жп връзка между Босна и Херцеговина и Черна гора. Косово

Инфраструктурата е крайно недостатъчна, но в Косово вече се строи. В началото на ноември бяха завършени 38 км от магистралата Вермице, Косово - Мердаре, Сърбия. Транспортните приоритети на страната са

основно два: - Магистрала по път 7 Морине, Албания - Вермице, Косово - Мердаре, Сърбия. Трасето е по коридор Х и ще окаже въздействие върху икономическия растеж с наймалко 2%. - Магистрала по път 6 Прищина, Косово - Скопие, Македония. 33% от асфалтираните пътища са за реконструкция, 97% от неасфалтираните трябва да се ремонтират. Превозвачът „Железници на Косово“ разполага и развива дейност на 430 км железен път. От тях 330 км служат за превоз на товари и пътници, а 97 - само за товари. Косовската жп мрежа е от две линии: тази в посока север - юг е дъл-

га 148 км, а железницата североизток - запад 184 км. Македония

За инфраструктурата на страната са важни два коридора. Трасето север - юг е по общоевропейски коридор Х, който свързва страната със Сърбия и Гърция. Посоката изток - запад е по общоевропейски коридор VIII, който осъществява връзка с България и Албания и свързва Черно море с Адриатика. Това са и стратегическите приоритети на Македония. През септември тази година беше завършен важният участък Табановци - Куманово (7.6 км), част от общоевропейски коридор Х. Из-

граждането му продължи 4 години, стойността му е 15.5 млн. евро чрез кредит от Световната банка. В процес на избор е изпълнителят на отсечката Демир капия Смоквица, също от общоевропейски коридор Х. За него са отделени 270 млн. евро - бюджетни средства (6 млн. евро) и заеми от Европейската банка за възстановяване и развитие (107 млн. евро) и Европейската инвестиционна банка (130 млн. евро) и 45 млн. евро от програма ИПА. Строителството се очаква да стартира през май 2012 г. То ще продължи 6 години. Бави се изборът на концесионер за пътищата по коридор VIII. Про-

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

БАЛКАНСКА ИКОНОМИКА цедурата се отлага от началото на годината. За да се завърши железопътният коридор VIII, е необходимо да бъдат построени над 150 км. Част от тях (63 км) са между Кичево и албанския град Лин. За трасето има предпроектни проучвания и идеен проект, цялостното изграждане ще струва над 300 млн. евро. Останалите 89 км се простират по линията Куманово - Крива Паланка - Деве баир при границата с България. За изграждането им са необходими 480 млн. евро. Жп връзката (между новите жп линии) Кичево - Скопие - Куманово се нуждае от рехабилитация, за която са предвидени 65 млн. евро. Румъния

Коридорите IV и Х са основните трасета и на Румъния. Най-важните от тях са отсечките между Надлак и Сибиу (349 км) и между Черна вода и Констанца (74 км), включително и обход на Констанца. В посоката Надлак Сибиу наскоро започна строителството на участъците Надлак - Арад и на Лугож - Дева. Участъкът до Черно море по план трябва да бъде завършен през 2012 г. Страната претърпя неуспех в концесията на магистрала „Трансилвания“ Брашов - Клуж - Борш. Американската „Бехтел“ с турската „Енка“ останаха изпълнители само на две от отсечките - едната е почти завършена, другата наполовина построена.

Турция

Според данни на Министерството на транспорта на Турция правителството е инвестирало 41 млрд. долара (31 млрд. евро) в транспортни проекти от 2002 г. насам и планира да инвестира още 100 млрд. долара (75.6 млрд. евро) в

onnecting Europe Facility се отнася за проектите от секторите енергетика, транспорт и информационни и комуникационни технологии от централната TEN-T мрежа

Магистралата, която свързва румънската столица Букурещ с Плоещ, ще бъде готова през пролетта на 2012 г. Аутобанът е с дължина 62 км, стойността на строителството е 450 млн. евро, трасето е разделено на два участъка. Сърбия

Инфраструктурните проекти на Сърбия изостават. Забавянето е едногодишно засега. Страната предвижда 1.5 млрд. евро за 330 км магистрали. От тях 1.2 млрд. евро са от Евро-

ТЕМА

бщоевропейските коридори Х, IV и VIII - заедно с коридор VII (река Дунав) те са основни за Югоизточна Европа

пейската инвестиционна банка (384 млн. евро), Европейската банка за възстановяване и развитие (150 млн. евро), Световната банка (388 млн. евро). Останалите 278 млн. евро са делът на сръбския бюджет. След завършването на трасето към Унгария сега основните проекти по коридор Х са от Ниш до Димитровград към България и от Ниш към Владичин Хан за Македония. Мостовете по коридор Х, определени от Европейската комисия като тесни места (bottlenecks), се строят, а някои вече са завършени. Като общ извод се налага констатацията, че изграждането на коридор Х в Сърбия се отлага за 2013 г. Страната разчита на коридор ХI, който е регионален. Той свързва Белград с Южни Ядран (на Адриатическо море) в Черна гора. Страната разчита тази ос да се превърне в общоевропейски коридор.

транспортни проекти до 2023 г. Според плана на Генералната дирекция за магистрали до 2023 г. трябва да бъдат построени 6682 км скоростни магистрали. Министерството на транспорта ще изпълнява многолентови магистрали по модела Build - Operate Transfer (BOT), или „построй - експлоатирай предай“. Именно за тях са предвидени 75.6 млрд. евро. Сред бъдещите BOT проекти са Гебзе - Измир, трети мост при Ис-

танбул, магистрала Текирда - Чанак кале - Белкесир с мост над Дарданелите. Пред завършване е 76-километровият подводен тунел „Мармари“ между азиатските и европейските квартали на Истанбул. Очаква се да бъде пуснат в експлоатация през октомври 2013 г. Проектът се бави заради археологически разкопки, които могат да се извършват най-добре през зимата, когато морските води са по-бистри. Автомобилният тунел „Евразия“ с дължина 14.6 км, който ще свързва европейската с азиатската част на Истанбул, ще стартира през февруари 2012 г. и се планира да приключи за 3.5 години. Турските държавни железници от 2010 г. контролират 10 991 км железопътни трасета, което ги поставя на 22-ро място по големина сред жп системите в света. Турция има високоскоростни и конвенционални трасета. До 2023 г. страната си е поставила задачата високоскоростната жп мрежа да достигне 4000 км. Сега завършени са 568 км, в строеж са 554 км, проектирани са 1445 км, а до 2023 г. са планирани още 1540 км.

Основна е магистралата Боляре - Бар, която да свърже Сърбия с адриатическото крайбрежие на Черна гора. Очаква се нов търг за трасето. Над 150 млн. евро са инвестирани в железопътната инфраструктура на Черна гора през последните 5 години, още 20 млн. евро са в процес на изпълнение. През следващата година се очаква завършване на строителството на стратегически важния железопътен участък Подгорица - Никшич. За рехабилитацията на Колашин - Требалиево ЕС отпусна 5 млн. евро по предприсъединителната програма ИПА 2009. Най-вероятно работа по рехабилитацията на участъка Миятово – Коло Мойковац ще започне през 2012 г. Фондът „За свързана Европа“

Въпреки изграждането на магистрали и железници държавите в Европа не са свързани помежду си. Има много транспортни, енергийни и комуникацион-

ни връзки, които не са изградени, затова картата на Европа прилича на пачуърк (красива шарена завивка, съшита от парчета плат). Как тя да бъде завършена? В търсене на отговор се появи идеята за фонда „За свързана Европа“. Connecting Europe Facility се отнася за проектите от секторите енергетика, транспорт и информационни и комуникационни технологии от централната TENT мрежа, т.е. тези по коридорите и „Хемус“. В сферата на транспорта на Европа, част от която е Югоизточната ос, Европейската комисия установи, че състоянието на транспорта възпрепятства развитието на икономиката, защото е основа на силната икономика. Липсват връзки между страните от ЕС. Има технически бариери - съществуват много неелектрифицирани участъци, няма контролни системи и трафик мениджмънт, има различно междурелсие на жп мрежите в съседни страни и др. Може дори да се каже, че интелигентните транспорт-

ни системи, особено по Югоизточната ос, не са застъпени. От товарния транспорт се очаква ръст от 80% до 2050 г. Пътническият ще нарасне с 50% за същия период. Ключът е: напълно нова инфраструктурна политика. Защото транспортът зависи от инфраструктурата. Да се завърши започнатото, преди да се започне новото. Затова до 2020 г. са предвидени 50 млрд. евро грантове по новия механизъм. От тях 21.7 млрд. евро са за транспортна инфраструктура от Connecting Europe, а 10 млрд. евро - от кохезионния фонд. Сега всяка държава, която е настоявала за повече проекти в разширената и централната мрежа, вече знае какво е спечелила или изгубила. Трябва да се отбележи, че този фонд основно ще подкрепя водния и железопътния транспорт. Страната ни е предложила в него да влязат следните проекти от TEN-T: 7 за пътища от Видин до Кулата, 22 за железници по трасето Видин - Кулата и 18 за р. Дунав.

ИСКАХМЕ ДА ВНЕСЕМ РА ВЪНШНАТА АТМОСФЕ З ЧРЕ ЯТА НИ ЩЕ В ПОМЕ ГОЛЕМИ ПРОЗОРЦИ, ЗА СЪЗДАВАЩИ УСЕЩАНЕ ДА БО СВО ИТЕКТИ ДАЛУЦ/ГОНЗАЛЕС АРХ

Хърватия

Повече от 3 млрд. евро за жп проекти предвижда Хърватия, която е изградила вече пет от своите пътни магистрали. Предстои изграждането на други 11 аутобана. Основен приоритет на страната е да завърши преминаващите през страната четири общоевропейски коридора. И тук основен е коридор Х, много важни са Vс и Vв, както и състоянието на коридор VII - река Дунав. Черна гора

Страната има стабилен растеж, но няма пътища. Като във всяка постсоциалистическа страна развитието й започва с бум на имотите основно по крайбрежието. Следващият етап на строителство би трябвало да е на инфраструктурата.

НАШИЯТ ОТГОВОР: РЕШЕНИЯТА ЗА ПЛЪЗГАНЕ НА РЕЙНАРС АЛУМИНИУМ

Системата за плъзгане CP 155 е термоизолирана, с възможност за изпълнение на отваряемости с тегло до 400 кг и височина до 3 м при широчина на крилото от 3 м. Системата се предлага и във вариант с нисък праг за плавен преход между вътрешните и външни пространства на дома и прави сградата по-лесно достъпна. Технически издържаната концепция отговаря на високите изисквания на клиентите за дизайн, комфорт, отлични изолационни характеристики и лекота на ползване.

www.reynaers.bg Алуминиеви системи за врати, прозорци, плъзгания, окачени фасади, слънцезащита и вграждане на фотоволтаици

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ТЕМА

БАЛКАНСКА ИКОНОМИКА

Модел за успешно регионално сътрудничество

Изследователските е-инфраструктури в Югоизточна Европа Европейската визия за развитие на електронните инфраструктури и връзката с инициативите в Югоизточна Европа включва финансираните от ЕК проекти по трите основни нива на електронните инфраструктури: изследователски мрежи, изчислителен грид, високопроизводителни пресмятания, и подкрепата в областта на политиките и управлението на програми. Специално внимание се обръща на съществения принос на българската страна за успеха на тези инициативи. Е-инфраструктурните инициативи в Югоизточна Европа целят осигуряването на равноправно участие на региона в европейските дейности в областта на е-науката. Инициативата SEEREN създаде регионална изследователска мрежа, проектът SEE-GRID изгради регионална грид инфраструктура, проектът SEE-GRID-SCI даде възможност на стратегически важни за региона потребителски общности да използват изградената е-инфраструктура, а проектът HP-SEE ще отвори инфраструктурата за високопроизводителни пресмятания в Югоизточна Европа към широк диапазон от нови изследователски общности, включително общности от страните с по-малко ресурси, подпомагайки сътрудничест-

вото и осигурявайки съвременни възможности за изследователите от региона. Освен това тези инициативи повишиха разбирането в отделните страни от Югоизточна Европа за необходимостта от локални програми и финансова подкрепа за е-инфраструктурите: редица министерства подпомогнаха финансирането на локалните мрежи и регионалните връзки, както и на националните грид и суперкомпютърни програми. България е една от водещите страни в региона. Българските високопроизводителни ресурси включват най-мощният ресурс в региона - суперкомпютър BlueGene/P, високопроизводителен клъстър с 96 ТБ дискова памет и свързан с него клъстър с мощни графични карти за специализирани пресмятания. Българската грид инфраструктура включва 8 грид клъстъра с над 1800 процесорни ядра. Това е до голяма степен резултат от седемгодишното успешно сътрудничество в региона в областта на електронните инфраструктури и ще бъдат представени действащите в момента проекти HP-SEE и SEERA-EI, финансирани от ЕК.

Мрежа: SEEREN2 и SEELIGHT

проф. Анета КАРАИВАНОВА, БАН

Иновативната инфраструктура - в основата на интелигентния растеж Проучване на малките и средните предприятия от тази година показва, че в България иновационната активност е по-висока в по-големи предприятия, с поново оборудване, с по-образовани собственици, с подобър достъп до финансиране. Иновативните предприятия са предимно в сферата на производството. Иновативната инфраструктура и човешкият капитал са в основата на интелигентния растеж. Хората създават иновациите, нужни са общи усилия на всички заинтересовани страни – институции, бизнес и академичната общност, за създаването и задържането на този човешки капитал, ключов фактор в създаването на иновации. В момента образователният фокус в България е към бизнес науки и финанси, доста помалко е процентът за технически специалисти, а точно такива хора търсят чуждите инвеститори. По отношение на иновативната инфраструктура българските предприятия предпочитат готови решения от чужди компании, вместо да се обърнат към български изследователски институции. За последните 10 години публичното финансиране расте с 10%, частното - с 20%. Това все още не е достатъчно, темповете на растеж трябва да се ускорят, смята Ирена Младенова, съветник по икономическите политики. Министерството на икономиката има налични отворени процедури за 65 млн. евро за подпомагане на иновативна дейност. Това са 3 групи: стартиращи предприятия, иновативни предприятия с история над 3 години и предприятия насочени към създаване на проиновативна инфраструктура. В началото на 2012 г. ще стартира проект в подкрепа на иновативната екосистема - научно-технологичен парк. Най-обсъжданите проблеми са свързани с достъп до финансиране, инкубатори и ментори, наука, бизнес и образование. В момента се готви и нов закон за иновациите.

Във възникващите икономики на Европа и Централна Азия

инвестициите са насочени към краткосрочно развитие и много малко в развойна дейност. За съжаление индустриалните и изследователските институции са забравили, че публичната им мисия е да работят с публичния сектор. Те се изолират от университетите и държавните организации. Специфичните зелени и мобилни технологии се развиват бързо и се нуждаят от много инвестиции. Необходими са конкуренция, атрактивни продукти и силно международно сътрудничество за добри резултати. Публично-частните партньорства трябва да целят стимулиране на обществени изследвания, коментира Джон Габриел Годар - икономист, Световна банка, САЩ. Това, което създава успешна иновационна политика, е капацитетът на публичната администрация - на стратегическо ниво и на ниво изпълнение. Пример за това е Израел, където е налице последователност на инструментите, подходящи за различните елементи. Друг пример е Финландия, където се наблюдава интерес, участие и координация на различните нива на управление. Трудно е да се намери пример за успешна икономика. Важно е да гледаме напред, да се стремим научните институти да допринасят повече за икономическия растеж и да са в интеграция с европейските институти. Мрежа от зарядни станции

могат да посрещнат енергийните нужди на потребителите. Новата парадигма включва високи технологии и зелени технологии. Електромобилите имат нулеви вредни емисии, намаляват шума и фините прахови частици и са икономически по-изгодни-

ят транспорт. Собствениците на електромобили ще ползват безплатна синя зона, ще могат да се придвижват в BUS лентите и др. – пакет от мерки за стимулиране на сектора и възможност за бързо навлизане. В края на 2010 г. десет големи производителя са показали своите прототипи, очаква се те да станат 20 през 2012, когато е крайният срок за поточни линии в производството на електромобили. Друг вариант е конверсията на МПС в електрически такива, като за целта се свалят двигателите и на тяхно място се поставят батерии. Брутното вътрешно потребление на електроенергия за 2010 г. е 36253 GWh, от които 4333 GWh са произведена зелена енергия, която може да захрани електромобилите и така да се получи затворен от екологична гледна точка транспорт. Разположението на зарядните станции може да е навсякъде: на бензиностанции, места за отдих, обществени паркинги, молове, пощенски станции. На 28 ноември е първата копка за поставяне на първата зарядна станция в София, съобщава Весела Шаранкова, генерален директор на FullCharger, България. Мрежата Charge Point e широко приложима по света. Ценното е начинът, по който се управлява мрежата, процесът се развива изключително бързо. През 2007 г. стартира в САЩ, през 2008 г. в Европа, до момента най-развит е в Амстердам. Има няколко нива за достъп в системата – чрез предплатени ваучери, кредитни карти, SMS, които включват идентификационен номер в портала за проверка на данни. Така лесно можеш да разбереш колко си изразходвал, къде има свободна зарядна станция и т.н., включително можеш да направиш резервация за определена зарядна станция за определен час. урб. Михаела АНГЕЛОВА

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

БАЛКАНСКА ИКОНОМИКА

ТЕМА

Регионалната енергетика

Либерализация и пазарни модели

акви са възможностите за развитие на България по отношение на търговията с електроенергия, кой пазарен модел трябва да се възприеме за постигане на една добре структурирана либерализация и на какво ниво са страните от Югоизточна Европа по този показател. Добила голяма обществена значимост във връзка с изпълнението на европейските директиви, темата за либерализацията на енергийните пазари в ЮИЕ беше част от конференция за икономически растеж в турбулентни времена. Темата поставя редица предизвикателства, включващи преустройството на цели системи и оценка на очакваните рискове, коментира председателят на Български енергиен форум Иван Хиновски.

Либерализацията повече конкуренция

С цел да задвижи процесите на либерализация Европейският съюз създава директиви, които страните членки да спазват. В тях именно Ангел Божилов, изпълнителен директор, ОЕТ АД, открива сериозни пропуски. Либерализацията се приема като самоцел, но има противоречия в инвестиционните процеси и финансовите регулации. Инвеститорите са все по-предпазливи по отношение реализация на проекти на територията на съюза вследствие от високите изисквания. Те търсят механизма на дългосрочните договори, за да гарантират норма на възвращаемост на проектите си, но според директивите такива договори не бива да се сключват, защото така на практика се създават предпоставки за инвестиционен вакуум. България: Водещ производител и износител

Българската електроенергийна система е жизнеспособна и има достатъчно резерви, които в такива тежки времена да бъдат използвани ефективно. Това до голяма степен компенсира липсата на сериозни инвестиции. През последните години се наблюдава разчупване на наложения силно регулиран модел. „Не бива да забравяме, че НЕК е търговска компания. България е единствената държава, в която енергосистемният оператор е собственост на търговска компания“,

заяви Ангел Божилов. Политическа воля за отделяне на оператора съществува, но има финансови проблеми по изтеглени от НЕК кредити. Интересни статистики по отношение капацитета на страната и разпределението на енергийната мрежа представи Митю Христозов от ЕСО. Той показа местоположението на деветте основни системни електропровода за всички страни, съседни на България. 90% от експорта на електроенергия се реализират в западната част на България към Румъния, Сърбия, Македония и Гърция. Според изчисленията на ЕСО количеството електроенергия, търгувано в страната за цялата 2010 г., през 2011 г. вече е надминато в продажбите само за периода януари - септември. Румъния: Системата работи стабилно

Румъния има найсилно либерализирания пазар в югоизточния регион както по отношение на електроенергетиката, така и в областта на природния газ. Тя е натрупала повече опит в този процес от редица западноевропейски държави. Като резултат системата работи стабилно и потребителите са защитени. Те имат правото свободно да сменят своя доставчик по всяко време, без да търпят неустойки и да срещат регулаторни пречки. Изградена е дори компютърна система, чрез която смяната на доставчика става

с проста нотификация. Интересен е възприетият от румънската държава модел за регулиране дейността на електроразпределителните дружества. На база на определена квота на защитените потребители дружествата получават дадено количество енергия от регулирания пазар. Всичко останало, необходимо за запълване на доставките, те купуват от свободния пазар в свободна конкуренция с всички останали пазарни участници. „Системата работи добре“, заяви Божилов. В допълнение той отбеляза, че Е.ОН и ЧЕЗ притежават дистрибуционни дружества в Румъния и в България и поведението на тези две компании в Румъния е поставено на 100% пазарни условия. Там нещата се случват правилно. Турция: Енергийната политика следва най-добрите

Турция до голяма степен върви по стъпките на Румъния, приемайки аналогичен модел. Положително се оценява желанието на правителството да оптимизира максимално пазарния модел по отношение на енергетиката, въпреки че той функционира сравнително добре. В момента тече смяна на системата на турската електроенергийна борса, която трябва да влезе в сила от 1 декември. Предстои дефинитивното й поделяне на „пазар на двустранни контракти” и „пазар на балансираща енергия”. Само шест месеца след отварянето на границите на Турция за трансграничен пренос страната пригажда своята електроенергийна политика в съответствие с либерализационния модел, който е най-добре наложен в региона на Югоизточна Европа. Дали и как ще заработи новата реформа тепърва ще стане ясно, но говорителите в панела са оптимисти. Турция има политическата воля и административния капацитет за успешното им прилагане. Според Фелиз Катман, директор на Центъра за енергийни политики и пазарни проучвания към Истанбулския

университет, Турция, има паралел между либерализационните процеси и приемането на Турция в ЕС - два взаимно свързани процеса, и крайният срок за прилагане на предвидените реформи съвпада с присъединяването към еврозоната. През юли 2011 г. доставките и търсенето в страната са се изравнили. Проблемите са свързани предимно с компаниите за пренос, които все още действат като монополисти. Гърция: Трудна крачка – край на монопола

В условията на тежка криза пред Гърция стои поредното нелеко решение. Страната трябва да направи цялостно реконструиране на своя енергиен пазарен модел. Сега той е практически монополизиран, като няма възможност за сключването на двустранни договори или за доставки, без да се мине през централ-

ната система на енергийния оператор. Тезата на Божилов по отношение на гръцкия енергиен пазар е ясна: „На практика търговия не съществува.“ Той подчерта, че първото изискване на Европейската комисия и на Международния валутен фонд при договарянето на спасителния заем за Гърция е било именно реконструиране на пазара и преминаване към либерален модел. Енергийната борса – част от новия пазарен модел

Във връзка с европейските директиви от юни България има нова енергийна стратегия до 2020 г. Основен приоритет е продължаването на процесите на либерализация, коментира Венета Цветкова от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Законопроектът включва почти всички текстове от директивите на при-

етия пакет, за да се избегнат санкции за страната. Избраният пазарен модел е на „независимия оператор“. Той ще донесе положителни промени за потребителите като по-добра информираност, възможност за избор на доставчик, включително и от чужбина, и право на едностранно прекратяване на договора от страна на клиента. В пазарните взаимоотношения ще се включат и две нови фигури – доставчик от последна инстанция, гарантиращ доставка за всеки потребител, и регулаторна комисия, която ще одобрява 10-годишни планове за развитие на преносните мрежи. От октомври тази година се тества също моделът „борсов пазар“. Създаването на енергийната борса обаче трябва да стане при осигуряване на необходимата за нея ликвидност. Веселка КУНЧЕВА

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ИНФРАСТРУКТУРА СЕДМИЦАТА Нови инвестиции в железопътна инфраструктура обяви Черна гора Железопътната инфраструктура на Черна гора отбеляза 103-ата си годишнина с обявяването на нови инвестиции, които ще доближат сектора до европейските стандарти. Над 150 млн. евро са инвестирани в железопътната инфраструктура на Черна гора през последните 5 години, още 20 млн. евро са в процес на изпълнение. Съществуващата жп мрежа ще бъде рехабилитирана през следващата година, тогава се очаква завършване на строителството на стратегически важния железопътен участък Подгорица - Никшич. Реформите в железниците са подкрепени от Европейския съюз. Ръководителят на делегацията на ЕС в Черна гора Никола Бертолини изброи някои от тях по време на честването: 11 млн. евро субсидии от ЕС през 2007 г. за жп системата, 1.1 млн. евро за техническа помощ на Звеното за изпълнение на проекти (ЗИП) в Черногорската железопътна компания, 1 млн. евро за технически проект и рехабилитация на цялата железопътна линия от пристанище Бар до сръбската граница, 5 млн. евро по предприсъединителната програма ИПА 2009 (бивша програма ИСПА) за рехабилитация на железопътния участък Колашин - Требалиево. Подписан е договор за рехабилитация на участъка Миятово – Коло Мойковац. Работата по проекта най-вероятно ще започне през март 2012 г.

Магистралата Букурещ - Плоещ ще бъде готова през пролетта на 2012 г. Магистралата, която свързва румънската столица Букурещ с Плоещ, ще бъде готова през пролетта на 2012 г., съобщи румънският министър-председател Емил Бок. С изключение на едно съоръжение аутобанът ще бъде завършен още през декември. Окончателното откриване се предвижда за април 2012 г. Магистралата е с дължина 62 км, стойността на строителството е 450 млн. евро. Разделена е на два участъка. Трасето Букурещ - Моара Власией се изпълнява от италианския консорциум “Импреса Пицароти/Тирена Скави” (Impressa Pizzarotti/Tirrena Scavi). Отсечката Моара Власией – Плоещ се строи от международен консорциум “Спедишън Ю Ем Би/Па енд ко интернешънъл/ Еурокънстракт98/ Ком-Акса асосиейшън“ (Spedition UMB/Pa&Co International/Euroconstruct ’98/ Com-Axa Аssociation). Столична община

„Софийска вода” извърши сложен ремонт на затрупан под земята водопровод Повече от 10 дни продължи ремонтът на стоманен магистрален водопровод в жк „Младост 4“, който захранва 6 столични квартала, без да бъде спирано водоснабдяването. Съоръжението с диаметър 900 мм било затрупано на 10 метра под земята и деформирано от тежестта на земната маса. Тъй като водопроводът минава под две сгради, 70-метровият аварирал участък бе поправен чрез метода slip lining - вкарване на нов полиетиленов тръбопровод с по-малък диаметър в стария. Преди началото на ремонта засегнатите квартали са водоснабдени алтернативно чрез друг водопровод по бул. „Андрей Ляпчев”.

За периода 2014 – 2020 България предлага 11 пътни проекта Околовръстното на София от “Люлин” до “Борис III” да влезе в ОП “Транспорт”, предлагат от пътната агенция

старялата инфраструктура в България възпрепятства процеса на възстановяване, твърди проучване на Европейската банка за възстановяване и развитие. Неизградената пътна и жп мрежа пречи на свързаността на Европа. Но има обрат. Промяната е в това, че България отвоюва 16 нови проекта в разширената Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) и 2 в централната. През последните две години въпреки кризата 3000 км републикански пътища са в строителство, рехабилитация или наскоро са завършени. Отбелязан е и старт в изграждането на жп обекти. Миналата година беше завършена магистрала „Люлин“. Тази година бяха рехабилитирани 15 отсечки с обща дължина 260 км за 121 млн. лв. До края на годината ще завърши жп проектът Пловдив - Свиленград в частта от Крумово до Първомай и от Първомай до Димитровград. Терминал 2А на пристанище Бургас е отдаден на концесия, строи се нова контролна кула на летище София, започна разширяването на морските летища, летищата в Пловдив (карго зона), Русе и Горна Оряховица са в процедура за концесиониране. Новото пристанище в TEN-T е Силистра.

На мониторинговия комитет на 7 и 8 декември тази година Агенция “Пътна инфраструктура” ще защити 11 пътни проекта за периода 2014 - 2020, като три от тях са допълнителни, а един от трите - съвсем нов. Това стана ясно от изказването на Лазаринка Стоичкова, член на управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура”, по време на панела за инфраструктура на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Допълнителните проекти за 2014 - 2020 са: • лот 3 на магистрала “Струма”, който не може да бъде изграден през този програмен период, за 910 млн. евро • логичното продължение на магистрала “Люлин” до бул. “Цар Борис III” – най-новото предложение на пътната агенция за следващия програмен период • тунелът под Шипка, който заедно с лот 3 на магистрала “Струма” се заявява през този програмен период, за да бъде потвърден и изпълнен през следващия (така нареченият bridgeов проект) За 2014 – 2020 остава магистрала “Хемус”, като тя ще бъде разделена на две отсечки и различен статут в пътната класификация:

• Ябланица - Велико Търново ще бъде магистрала за 750 млн. евро, тъй като попада в централната Трансевропейска транспортна мрежа (ТЕN-T). Проектът е нов в ТЕN-T, което му дава основание да се кандидатира за евросредства. • Велико Търново Шумен ще бъде четирилентов път за 500 млн. евро, тъй като попада в широкообхватната ТЕNT. Проектът е нов в ТЕNT, което му дава права за еврофинансиране. Останалите проекти, с които страната ще кандидатства за следващия програмен период, са скоростните пътища: • Велико Търново – Русе • Варна - Дуранкулак • Пловдив - Асеновград - Рудозем • ”Рила” - ще бъде скоростен път, а не магистрала • Русе – Шумен • Видин – Монтана • Гюешево - Дупница • „Черно море“ – засега е решено да бъде скоростен път. Големият проблем на досегашните търгове за инфраструктурни обекти беше критерият найниската цена, припомни инж. Стефан Чайков, председател на Българска браншова камара “Пътища”. Това води до рискове и за възложителя, и за изпълнителя и

изключва възможността за обективна инженерна оценка на компанията, участваща в търга, уточни Чайков. Доброто решение на държавата е в това, че се подготвят нови тръжни условия по схемата икономически най-изгодната оферта. Инж. Чайков изрази становището на бранша относно мащабното строителство - ново и рехабилитация на над

3000 км пътна мрежа в цялата страна, и предложи да се направи план за останалите 17 000 км от републиканската пътна мрежа, без които е ясно, че няма как да говорим за интегрирана пътна система. За пътния бранш е обезпокоително рязкото намаляване на отделяните средства от републиканския бюджет за текущо поддържане. В съответствие със стратегията на ЕС 2020 за екологични производства и в сектора на пътищата важен резерв е прилагането на най-новите високотехнологични, екологосъобразни и съпоставимо по-евтини методи - рециклиране на пътните настилки, тънкослойни асфалтобетонови покрития, използването на строителни отпадъци и др. Голяма част от тези практики са прилагани досега в България, припомни инж. Чайков.

Предизвикателствата пред пътния бранш • Двата тунела с магистрален габарит - под Шипка и под Кресненското дефиле. • Внедряването на нови технологични решения, както и технологичното обновяване на фирмите. • Проектните решения – къс срок от проектиране и прилагане на проекта в строителството. • Подготовка на специалистите – дълги години младите инженери трудно намираха работа за реализацията си като пътни инженери.

Новите проекти TEN-T В широкомащабната мрежа са: • Скоростните пътища Велико Търново - Шумен, част от магистрала „Хемус“, „Рила“, Русе - Шумен, Варна - Дуранкулак, Пловдив - Рудозем. • Десетте интермодални терминала: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Видин, Лом, Драгоман, Свиленград, Горна Оряховица. • Пристанище Силистра В централната мрежа са: • Ябланица - Велико Търново от магистрала „Хемус“, защото София - Велико Търново - Русе - Букурещ стана част от централната TEN-T. • Жп линията София - Горна Оряховица - Русе, част от железницата София - Букурещ, която също стана част от централната TEN-T.

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ИНФРАСТРУКТУРА Д-р Войслав Кандич от звеното за ПЧП в Белград на Международната финансова корпорация:

Хибридните ПЧП стават все по-важни Чрез публично-частно партньорство правителствата могат да работят с частния сектор за подобряване на здравните услуги, образованието, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, транспорта и друга инфраструктура. Най-напред обаче трябва да се определят стратегическите държавни приоритети и начините за включване на частния сектор - пълна или частична приватизация, смесени дружества, концесии, договори за управление и др. След финансовата криза от 2008 г. пазарите за проектно финансиране значително се промениха поради високите лихвени нива, нама-

В условията на криза ПЧП схемите са предпочитани, обяснява д-р Войслав Кандич от Международната финансова корпорация

леното предлагане и изискванията за по-бърза възвращаемост. Освен европейските инструменти и фондове частните инвестиции чрез ПЧП остават глав-

Някои практически изводи • Проектите трябва да бъдат добре дефинирани,

при необходимост - предефинирани • Добър съветник като Международната финан-

сова корпорация помага на клиента да разбере кое е реалистично • Ключът за успеха на ПЧП проекта е в търговските банки, финансови институции като EIB, EBRD, IFC, KfW, DEG, държавни суверенни фондове, частни инвестиционни фондове, инфраструктурни фондове • Проекти, които се готвят прекалено дълго, имат по-малък шанс за успех

През 2014 г. завършват жп тунел в Антверпен

ИБ дава заем от 313 млн. евро за строителството на тунел под река Шелд, свързващ контейнерните терминали на второто по големина европейско пристанище - Антверпен, с европейската жп мрежа. Проектът е ПЧП между белгийската жп инфраструктурна компания Infrabel, и Locorail NV - специално създадено дружество, собственост на европейски строителни компании. Това е първият жп ПЧП проект на банката и най-голямата ПЧП схема в Белгия. Дългата 16 км двойна жп връзка Liefkenshoek ще свързва новото контейнерно пристанище Deurganckdok със съществуващата жп мрежа от другата страна на реката - част от TransEuropean Transport Network (TEN-T), която е приоритет за ЕИБ. Стойността на проекта се оценява на 841 млн. евро.

ният източник на финансиране. Страните от Югоизточна Европа остават под натиск да отговорят на европейските критерии. С нарастването на

разминаването между публични нужди и възможности за финансиране има все по-нарастваща необходимост от насърчаване на мерките за въвеждане на ПЧП.

Голямо е бъдещето на хибридните ПЧП които комбинират европейски фондове и инструменти с участие на частни партньори, които вече са възможни за осъществяване дори и с предприсъединителни инструменти. На първо място обаче остава значението на проектите за Европа и оценката им от Европейската комисия. Например TEN-Т са планирани като мрежа от пътни, жп, въздушни и водни проекти, които обслужват целия континент. Международната финансова корпорация работи с албанското правителство за прилагане на две ПЧП схеми в

енергийния сектор и няколко проекта в здравеопазването и водния сектор в Румъния, както и редица проекти в България, Косово, Македония, Молдова и Черна гора. Предвид ограничените финансови възможности на правителствата в региона очакваме нарастващ интерес към мобилизиране на частния капитал за ключови инфраструктурни проекти. Често обаче проекти, които са осъществими в Западна Европа, не получават подкрепа от ЕИБ и ЕБВР в Югоизточна Европа, защото районът е рисков - висока корупция, неясни правила.

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ИНВЕСТИЦИИ

Търсенето на големи жилища не успява да се превърне в продажби Софиянци искат тристайни апартаменти, но в крайна сметка не ги купуват В моя блок, завършен през 2009 г. в София, познавам три семейства, които биха се разширили към съседен апартамент, ако им се удаде такава възможност. Това е един нагледен пример, че масовото купуване на имоти на върха на бума не е било достатъчно, за да отговори на желанията или потребностите на част от новодомците. Още статистически доказателства, че българинът иска по-големи жилища, но трябва да се примири с помалки, дойдоха последните две седмици от проучване на агенцията „Арко имоти”. Според едното й съобщение почти всеки втори купувач (46% от всички) търси жилище с размери между 80 и 120 кв.м, а по-малко от един от трима (31%) – между 50 и 80 кв.м. Реализираните продажби са на обратния полюс: 40% от сделките са с типичната квадратура за апартаменти, които по размер би трябвало да са гарсониери или двустайни. Тристайните заемат едва 28% от пазара. Според второто съобщение 40% от желаещите да купят тръгват на огледи с бюджет от 50 до 80 хиляди евро, но само една от четири продажби е в този обхват за сметка на сделките с размер до 50 хиляди евро, които са с близо 43% дял.

По-малко, по-евтино

Предприемачите обикновено са склонни да изграждат по-малки жилища, тъй като по-ниската им обща цена ги правеше по-лесно продаваеми. Те често са подлагани на критика заради това, тъй като размерът може да засегне удобството при използване на жилищата и да се прояви в помалки стаи, по-големи коридори или по-големи общи части, прибавени като допълнителна квадратура. Дали купувачите не могат да си позволят по-големите апартаменти, или по-скоро не могат да намерят дома, който биха искали? Според Евгени Василев, управител на „Арко имоти”, причината е по-скоро финансова. „Купувачите започват своето търсене с намерението да закупят по-голям имот, но за да се стигне до сделка, се налага в много случаи да преразгледат своите приоритети и желания и реално продажбите на по-малки апартаменти преобладават”, казва той. Надценени възможности

Много хора и по време на бума, и сега пристъпват към пазара с недействителни очаквания не само за цените, а и за собствените си финансови възможности. Това създаваше рискове и тогава: те кандидат-

Градинските партита за откриване на нови жилищни комплекси са гледка, която може да бъде позабравена със забавянето на темпото на предлагане на жилища. Несигурни в доходите си, купувачите избягват покупките с голяма стойност. Макар че тристайните апартаменти се търсят от почти всеки втори, по-малко от Фотограф Юлия Лазарова един от трима в действителност придобива такъв имот

стваха за кредит с предварителния договор, вече платили между 10 и 30% от цената на имота в зависимост от условията, предлагани от предприемача. Днес банките предлагат услуги като кредитни удостоверения със срок до шест месеца – обещание, че купувачът може да получи договорената

Търсене и сделки с жилища в София

Търсене

Продажби

40 30 20 10 0 %

До 50 кв.м

50-80 кв.м 80-120 кв.м Над 120 кв.м Източник: „Арко имоти“

сума, но и те не са стопроцентови, тъй като размерът на заема зависи и от оценката на конкретния имот. „Купувачите надценяват своите възможности не само като паричен ресурс, а и като възможност за получаване на кредит от банка”, потвърди Евгени Василев пред „Строителство Градът”.

Забавяне на оборотите

Пазарът на жилища все още напредва трудно под тежестта на голямото предлагане, след като във върховите 2007-2008 г. бяха завършвани по над 20 хиляди нови апартамента в цялата страна, след което продажбите секнаха. Официални данни на Национал-

ния статистически институт за новото строителство подсказват, че това може и да не е така, след като броят на завършените жилища за 12-те месеца до края на септември в София-град се е стопил с 56% до 1364 в сравнение с новото предлагане към септември 2009 г. В Пловдив спадът е с

Завършени апартаменти в София 3500 3000 Други 2500 2000 Тристайни 1500 1000 500 Двустайни 0 Брой 2009 2010 2011 По години. Данните са за 12 месеца до края на септември Източник: Национален статистически институт

% от желаещите да купят тръгват на огледи с бюджет от 50 до 80 хиляди евро. Само една от четири продажби е в този обхват

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ИНВЕСТИЦИИ

Евгени Василев, управител на „Арко имоти”

редлагане има. Това, което липсва, е предлагане с характеристики и цена, на която купувачите са готови да пристъпят към сделка

повече от 48 на сто. Дупката в новото жилищно строителство в последните две години вероятно е попълнена поне донякъде от увеличаващите се предложения за продажба на жилища от първия им собственик, ако той не успява да погасява кредитите си или има нужда от пари в брой по друга причина. Предприемачите са уловили промяната в търсенето, показват данни за напредването на дела на тристайните апартаменти, които се предлагат на пазара. От сто двустайни и тристайни жилища през септември 2009 г. в София 41 биха били от по-големия тип. Две години по-късно те вече са 46. Въпрос на цена?

„Предлагане има”, казва Евгени Василев. Тогава защо двустайните остават найкупувани? „Това, което липсва, е предлагане с характеристики и цена, на която купувачите са готови да пристъпят към сделка”, добавя той. Думите му разкриват основната слабост на пазар, в който цените на действителните сделки на вторичния пазар са потънали с повече от 40% за три години по данни на официалната статистика. Експертите казват, че продавачите се сблъскват с два главни проблема, по-малкият от които е намалялото платежоспособно търсене. Същинският е, че хората избягват големи покупки и поемането на големи задължения в светлината на икономическата несигурност. Цената на едно жилище сама по себе си

играе по-малко роля във вземането на решение от страна на купувача, отколкото преди, пресмятат експертите. Лъчезар Богданов, известен икономист и управляващ партньор на фирмата за икономически изследвания Industry Watch, каза неотдавна, че покупателната сила на заплатите към цените на жилищата се е върнала на нивото от третото тримесечие на 2006 г., което беше последвано от година и половина на бурен растеж. Според Евгени Василев допълнителната стая би увеличила бюджета на купувача с около 15%, от които две трети идват от допълнителната площ, 5 процентни пункта – от по-високите цени на квадратен метър на по-големите апартаменти. Цена на килограм

Разликата в цената на двустайни и тристайни жилища не е много голяма и поради това, че в проекти, в които преимуществено са заложени помалки отделни имоти, загубите в идеални части от общите части на сградата са по-големи. Предприемачите в България традиционно искат заплащане за брутната, а не чистата площ на апартаментите и така прехвърлят тежестта от по-неизползваемите разпределения върху новите собственици. „Предприемачите трябва да строят повече функционални и качествени жилища, които отговарят на нуждите на хората”, препоръчва Евгени Василев. Думите му са в съзвучие с набиращото скорост мнение, че купувачите много порядко са склонни да плащат цена на килограм, тоест на квадратен метър, и продаваемите имоти са тези, които в цялост посрещат нуждите на купувачите. „Има две тенденции. Едната е за постоянно огъване на цените надолу, другата – че определени имоти носят своите качества”, каза Георги Ранчев, управител на „Резиденшъл парк София”, най-големия жилищен проект в София, на конференцията BalREc в началото на месеца. Деян ТОДОРОВ

Купувачите стоят настрана с ръце и пари в джоба Купувачите на жилища са най-близо до осъществяване на сделки от години, но предпочитат да стоят встрани от пазара, изтъкна конференцията BalREc на 7 ноември. С 28% от брутния вътрешен продукт задлъжнялост българските домакинства са много по-добре разположени за набег към жилищния пазар от всяка друга страна в Европейския съюз, където средното е 59 на сто. Средният дълг срещу жилища на глава от населението в България е 600 евро срещу 1600 в Унгария, 2200 евро в Словакия и нагоре за останалите централноевропейски страни. В България обемът на ипотечното кредитиране към брутния вътрешен продукт е 12.5% срещу 20% в Полша, 22%

в Чехия и 41% в еврозоната, каза главният изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк Мария Илиева на конференцията. „Има още къде да се развива този вид бизнес”, заяви Илиева и посочи, че достъпността до жилищата, измерена като години за изплащане на ипотечен кредит със средния доход на едно домакинство, се е подобрила от 6.8 на 3.5 за страната и от 7.7 на 4.2 за София. И ако това не е достатъчно, за да убеди купувачите, че е време да излязат на пазара, необичайната промяна в иначе скептичната позиция на икономиста Лъчезар Богданов на конференцията се добави към доводите, че основите на жилищния пазар може да са подобри, отколкото показ-

одините за изплащане на ипотечен кредит със средния доход на едно домакинство, са намалели от 6.8 на 3.5 ват движението на цените и сделките. Мария Илиева казва, че финансовите показатели като задлъжнялост на домакинствата, достъпност и проникване на жилищния кредит в икономиката сочат, че пазарът има пространство за развитие. Но защо все пак намалените цени, подобрените условия за кре-

дитиране и наличието на бързи активи у домакинствата под формата на пари в брой и депозити не дават резултат? „Лошото е, че макроикономическата рамка и всичко, което се случва в Европа и в България, е доста песимистично и не дава дългосрочни перспективи дали клиентът би запазил работата си в дългосрочен план, доколко има доходи и ще може да обслужва кредита си.” Лъчезар Богданов споделя това мнение: „За голяма част от хората жилище се купува с дългосрочна перспектива. Дори в момента доходът ти да не е паднал или да си получил 5% увеличение на заплатата спрямо миналата година, ако имаш негативна перспектива, това възпира покупката.”

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

РЕГИОНИ

Нови 162 млн. лв. за развитие на туристическите атракции 123 природни и културни ценности ще бъдат модернизирани по линия на ОП „Регионално развитие” Знакови природни и културно-исторически забележителности, сред които Античният форумен комплекс на Августа Траяна, античен град Нове, средновековната крепост „Хоталич”, археологическият комплекс Перперикон, пещерата „Леденика”, античният град на Хисаря, ще получат безвъзмездна финансова помощ по ОП „Регионално развитие” за повишаване на техния туристически потенциал. Общо 46 проектни предложения на стойност 162 млн. лв.

на български общини получиха одобрение по схема „Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции” в рамките на операция 3.1 „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”. Целта е да се реализират интегрирани проекти за развитие на комплексен туристически продукт, включващ освен реставрация и социализация на природни и културни паметници и изграждане на съпътстваща туристическа и пътна инфра-

структура и достъпност за хора в неравностойно положение, изграждане на информационни центрове, детски кътове. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при подписването на 23 ноември на първите договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 100 млн. лв. по схемата с кметовете на 29 общини: София, Несебър, Самоков, Поморие, Бяла, Бургас, Созопол, Банско, Враца, Сандански, Велики Преслав, Панагюрище, Белоградчик, Разград, Габрово, Добрич, Мездра, Златоград, Стара Загора, Гърмен, Чирпан, Петрич, Ивайловград, Плевен, Трявна, Ардино, Пещера, Русе и Червен бряг. Договорите с останалите 17 общини ще бъдат подписани до няколко месеца, след като недвижимите културни ценности държавна собственост им бъдат предоставени с решение на МС за безвъзмездно управление. Това са общините Кърджали, Балчик, Свищов, Ямбол, Сливен,

На официална церемония в Централната минерална баня в присъствието на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова бяха подписани пет от договорите за безвъзмездно финансиране с кметовете на София, Несебър, Враца, Самоков и Сандански

Смолян, Севлиево, Каварна, Балчик, Хисаря, Шумен, Ловеч, Костенец, Тутракан, Средец, Перник и Карлово. Срокът за реализация е 24 месеца

Основните заложени интервенции са: - Реставрация, консервация, експониране, опазване, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретация и анимация на природни, културни и исто-

рически ценности; - Развитие на туристическа инфраструктура - туристически пътеки и пътеки на здравето, маршрути за катерене, езда и колоездене, места за пикник, указателни табели, посетителски информационни центрове; - Развитие на допълнителна дребномащабна техническа инфраструктура в района на атракциите - пътища/улици за достъп, детски площадки, съоръжения за от-

дих и спорт с нестопанска цел, паркинги, зелени площи, тоалетни, осветление, малки съоръжения за събиране на отпадъци, комунални услуги, съоръжения, обслужващи туристическата атракция и посетителите, достъп за хора с увреждания, необходими за развитието на цялостен туристически продукт. Схемата за развитие на комплексен туристически продукт се изпълнява в рамките на ос 3

„Устойчиво развитие на туризма” на ОПРР, която е с общ бюджет 387 млн. лв. Към настоящия момент от тях са договорени 118 млн. лв. или 30.5% от приоритетната ос, уточни министър Павлова и допълни, че до средата на 2012 г. Управляващият орган планира да договори още приблизително 200 млн. лв. (над 70% от приоритетната ос) за развитие на природни, културни и исторически атракции. Като цяло в рамките на приоритетната ос 3 ще бъдат модернизирани 123 туристически обекта, представляващи природни и културни ценности, за 237 млн. лв. Обектите, които ще бъдат подкрепени, са на територията на цялата страна – по черноморското крайбрежие, в близост до планинските курорти, както и във вътрешността на страната, което ще спомогне за диверсификация на туристическия продукт, намаляване на териториалната концентрация и по-равномерно разпределение на ползите от туризма, коментира министър Павлова. Светла ДОБРЕВА

До две години Централната минерална баня ще бъде превърната в Музей на София София е една от малкото европейски столици без постоянно действаща експозиция за своята история. Със спечеления проект на стойност 5 947 115.87 лв. по безвъзмездната схема за подкрепа на природни, културни и исторически атракции на ОПРР Централната минерална баня ще бъде превърната в Музей на София с активното присъствие на водата. Сградата, обявена за архитектурно-художествен паметник от национално значение, е затворена за ремонт още през 1986 г. През 1998 г. проект на арх. Станислав Константинов спечели обявения национален конкурс за адаптация на Софийската минерална баня за музей на София с актив-

С проекта се променя само функционалното предназначение на сградата на банята, като се съхраняват външният й вид, основната планова схема, както и пространственото въздействие на централната входна част и басейните

но присъствие на минералната вода. Тогава се предвижда в централното крило на сградата да бъде създаден музей на София, а в северното - балнеоложки център. През 2000 г. е одобрен работният проект.

В края на 2004 г. по проект „Красива София“ започна реконструкцията на банята. С вложените над 4 млн. лева бяха извършени значителни строително-монтажни работи. „Довършването на

реставрацията и адаптацията на банята в музей е проект с уникално значение за повишаване на конкурентоспособността на столицата като туристическа дестинация, заяви при подписването на договора за безвъз-

мездна помощ кметът Йорданка Фандъкова. Проектното предложение включва строително-ремонтни дейности и изготвяне на маркетингова стратегия за развитие на музея. В централната част западно крило на банята, ще бъдат разположени фоайе, експозиционни зали и хранилище. В южното крило ще се помещават реставрационни работилници и малка административна част. Подпокривното пространство се превръща в експозиционна зала с мемориален кът на създателите на сградата – арх. Петко Момчилов и арх. Фридрих Грюнангер. Във вътрешните дворове ще се разположат още музейни зали и туристически инфор-

мационен център. Два асансьора, достъпни и за инвалиди, ще обслужват сградата. Общата разгъната застроена площ на музея ще е 7900 кв.м. С проекта се променя само функционалното предназначение на сградата, като се съхранява външният й вид, основната планова схема, както и пространственото въздействие на централната входна част и басейните. За да бъде въведен обектът в експлоатация, се налага освен средствата по ОПРР Столичната община да инвестира допълнителни 2.4 млн. лв. за оставащите СМР и оформление на постоянната експозиция. Срокът за изпълнение на проекта е 24 месеца. Светла ДОБРЕВА

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

РЕГИОНИ

Габрово ще реализира първия виртуален музей в България Десет обекта интегрира общината в общ проект за утвърждаване на града като национален туристически център Първият в България виртуален музей ще реализира община Габрово. За целта ще бъде реставрирана и адаптирана бившата сграда на Регионалния исторически музей на ул. „Николаевска” 3, която е паметник на културата с местно значение. Тя ще бъде обособена като иновативна и динамична атракция, представяща развитието на Габрово като индустриален център. Ще бъде създадена експозиция – атракцион „Индустриално Габрово”, която ще предложи поглед и върху развитието на града в по-новите епохи с експозиции за индустрията в края на XIX век, периода до 1944 г., епохата на социализма и съвремието. Тя ще бъде базирана на най-съвременни технологии и ще разчита на интерактивния подход чрез въведени високотехнологични стандартни инсталации за визуализация на анимациите на местни и традиционни производства в експозиция–атракцион. Това става възможно благодарение на спечелен проект на общината, в който са включени общо

Предстои реставрация и адаптация на бившата сграда на Регионалния исторически музей на ул. „Николаевска” 3, паметник на културата с местно значение, за да се превърне в първия виртуален музей в България

десет обекта. Интегрираният проект за развитие на културно-историческия туристически продукт и свързаната с него инфраструктура се финансира по схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции” на оперативна програма „Регионално развитие“. Стойността му е 6 195 596 лв., от които размерът на безвъзмездната финансова помощ е 5 919 892

лв., а собственият принос на община Габрово – 275 704 лв. Проектът включва още едни от най-атрактивните и популярни национални обекти на културно-историческото наследство – Архитектурно-етнографски комплекс „Етъра”, Архитектурно-исторически резерват „Боженци” и Дечковата къща. В АЕК „Етъра” предстои да бъде възстановена Балканджийската мандра, ще се изграждат подпорна стена, алея и паркинг, систе-

ма за видеонаблюдение, ще се правят озеленяване, възстановяване на компрометирана калдъръмена настилка, подмяна и инсталиране на ново, включително художествено осветление. За архитектурно-етнографския комплекс е предвидено още изграждането на аудио гайд ситема, система за достъп и автоматична разплащателна машина за входни билети, киоск – терминал за информационно подпомагане. В АИР „Боженци” са предвидени реставрация,

адаптация и консервация на административната сграда, на старото и новото школо, на къщите „Дончо Попа” и „Митьо Станев”, изграждане на паркинг и обслужваща сграда при входа на АИР „Боженци”. Ще бъде направено озеленяване, подмяна на около една трета от калдъръмената настилка в архитектурноисторическия резерват, предстои изграждане на система за видеонаблюдение, подмяна и инсталиране на ново, включително художествено осветление. За реставрираните обекти ще бъде доставено и необходимото оборудване. В комплекса ще бъде изградена информационна система за управление на туристическите услуги и система за достъп и билети (разплащателна машина за паркинг). По проекта за АЕК „Етъра” и АИР „Боженци” ще се достави компактна снегопочистваща техника, ще бъде осигурена WiFi система за безплатен интернет. В „Дечкова къща” предстои консервация, реставрация и адаптация на къщата-музей, пре-

устройване на приземния етаж, където ще бъдат изградени и разположени „ретро” дрогерия и „ретро” фотоателие, като по този начин ще бъдат представени типични градски занаяти, което до момента липсва в Габрово. Проектът цели да допринесе за повишаването на привлекателността и конкурентоспособността на община Габрово като национален туристически център чрез разнообразяване на туристическото предлагане, развиването на атракции в градската зона и на закрито, създаването на атракции, които използват съвременни технологии и представят динамично експозициите, създаване и въвеждане на нови програми за анимация, изграждане и реконструиране на съпътстващата туристическите обекти инфраструктура, поясни за „Строителство Градът” Деница Ноева, началникотдел „Подготовка и управление на проекти” в община Габрово. Продължителността на проекта е 24 месеца. Силвия ЗЛАТКОВА

Социализация и експониране на античния Нове предвижда проектът на Свищов „Нове – сърцето на региона. Социализация и експониране на римски военен лагер и късноантичен град Нове – I етап” е наименованието на проекта на община Свищов, който ще бъде реализиран по ОПРР по схемата „Подкрепа за развитието на туристическите атракции”. Стойността му е 5 880 992 лв. В него са включени подобектите Епископската резиденция, Голямата базилика, Манастирският комплекс с приют за поклонници, Малката базилика, Баптистерията, Принципията (Главен военен щаб), Източната порта и античните улици като част от недвижимата културна ценност. В хода на работата ще се използват методи на екс-

пониране и социализиране като реставрация, консервация, възстановяване на автентични елементи в оригиналното им положение със съвременни елементи като защитно покритие на част от подобект Главен военен щаб. По проекта ще бъдат изградени информационна система, осветление, охрана, вертикална планировка, инфраструктурно осигуряване, благоустрояване и други. Съгласно Наредба 1 за номенклатурата на видовете строежи обектът е първа категория строителен обект. Проектът е разработен от „Иво Петров архитекти” с ръководители на колектива арх. Иво Петров и арх. Емил Йорданов по възлагане

Общ изглед към целия комплекс

от община Свищов след спечелен конкурс. Разработката включва анализи, концепции и технически проекти. Систематизиран е огромен обем информация от 50-годишни проучвания и разкопки от българско-полски археологически екипи от БАН и Полската академия на науките, Археологиче-

ския институт и музей при БАН, Варшавския и Познанския университет. Направени са задълбочени анализи на състоянието на обекта и неговата среда в различни аспекти – териториално-устройствен, научно-познавателен, архитектурно-художествен, експертно-технологичен, маркетингов и други.

Емблематичната за дунавския град туристическа атракция има възлово място в системата от национални и транснационални културни маршрути. В границите на обекта са създадени условия за продължаване на фестивала на античното наследство „Орел на Дунава”, който вече три последователни години

събира в Свищов почитатели от цяла Европа. Експонирането на Нове е заложено и в предложението за международен трансбалкански проект за културен маршрут „Пътят на императорите”. То е и стратегически елемент от бъдещата „Дунавска стратегия” за евроинтеграция. Силвия ЗЛАТКОВА

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

КОМПАНИИ

„Кнауф“ строи нов завод за 32 млн. лева Компанията получи сертификат за клас А инвестиция Нов pавод за гипсови мазилки „Марица II“ ще бъде построен до две години до завода за гипскартонени плоскости в с. Медникарово от „Кнауф България“. Той ще произвежда гипсови машинни и ръчни мазилки с годишен капацитет от 110 хил. тона. Инвестицията е за 32 млн. лв. Освен стандартните ръчни и машинни мазилки се предвиждат два нови продукта MP Diamant - с висока якост без аналог в Европа и MP Superlight - найлека гипсова мазилка, допринасяащ за цялостно олекотяване на сградните конструкции. Ще бъдат създадени 30 работни места. Общата площ на новия завод ще бъде 1595 кв.м в непосредствена близост до действащия завод за гипскартон „Марица I”. Инвеститорът е заявил желание да ползва насърчителни мерки по Закона за насърчаване на инвести-

циите - съкратени срокове за административно обслужване по чл. 21 и индивидуално административно обслужване по чл. 22. Компанията получи сертификат за инвеститор клас А. „Кнауф България“ ЕООД е регистрирано в София през 1993 г. от фамилната фирма “Кнауф” – Австрия, основана от братята Алфонс и Карл Кнауф през 1932 г. в Ипхофен, Германия. Концернът, специализиран в производството на строителни материали, присъства в цял свят. Продуктите включват системи от гипскартон и гипсфазер за окачени тавани, предстенни обшивки, леки преградни стени, повдигнати и сухи подове, мазилки и мазилкополагаща техника, строителна химия, циментови плоскости Aquapanel. Първата инвестицията в България е Заводът за гипсфазерни плоскости във Видин

Ингрид Янкер - управител „Кнауф България“ ЕООД, получи сертификат за инвеститор клас А от министъра на икономиката Трайчо Трайков

- приватизиран през 1997 г., с около 3 млн. кв.м гипсфазерни плоскости за сухи подове и стени годишно производство. Инвестицията е 20 млн. евро. Към най-важните клиенти е индустрията за готови дървени и сглобяеми

къщи в Австрия, Швейцария и Италия, закъдето се изнася 90% от продукцията. Втората инвестиция е заводът за гипскартонени плоскости в с. Медникарово, община Гълъбово, открит през 2010 г. Инвестици-

ята е 62 млн. евро. Заводът ползва технически гипс от сероочистващите инсталации на ТЕЦ „Марица-изток 3“, неговият капацитет е 30 млн. кв.м плоскости, 30% от продукцията е износ за Южна Румъния. В края на 2006

г. фирмата получи сертификат за инвеститор I-ви клас. През 2010 г. продажбите на „Кнауф България“ са за 50 млн. лева, половината са износ за ЕС, 43% са за вътрешния пазар. В компанията работят 190 души.

Пилотен проект

„Софийска вода“ и общината възстановяват обществени чешми „Софийска вода” съвместно със Столичната община стартира пилотен проект за реконструкция и възстановяване на обществени чешми в София. Официалното начало на инициативата бе поставено със символично зазимяване на чешмичка в градинката между Национална художествена галерия и Природонаучния музей. За целта беше изработена специална къщичка в стил „стрийт арт”. Събитието се състоя на 22 ноември в присъствието на прокуриста на „Софийска вода”АД Жан Салеси, административния директор на компанията и директор на „Веолия“ за България Мариана Итева и кмета на район „Сердика” Вергиния Стоянова. Първите четири чешми от проекта са в градинката между Националната художествена галерия и Природона-

учния музей, срещу паметника на съветската армия, в градинката пред хотел „Кристал“ и пред НДК до пилоните. Свободен достъп до водния ресурс

Зазимяването на първата от четири чешмички на знакови места в София откри Жан Салеси. Прокуристът на водния оператора в София с опит от много страни по света заяви, че целта на стартиралата инициатива е да осигури свободен достъп на софиянци до обществените чешми и да се подобри тяхното състояние. В момента те са неработещи и зле поддържани. Инициаторите се надяват пилотният проект да бъде приветстван и последван от други компании. Добро отношение и грижа към града е следваната от „Веолия вода” политика. Избрахме

Изменението на визията и цялостен ремонт на чешмите ще се извърши през зимата. На снимката: прокуристът на „Софийска вода“ Жан Салеси, до него са административният директор и директор на „Веолия“ за България Мариана Итева и кметът на район „Сердика” Вергиния Стоянова

символично да опаковаме тази чешмичка с къщичка, защото София е наш дом и къщата всъщност символизира това, обясни Мариана Итева. Креативната идея поставя начало на рабо-

тата по изменение визията и цялостен ремонт на четирите чешми, които столичани ще могат да ползват напролет. Направен е предварителен анализ на състоянието на всяка от тях.

Качеството на водата в София е едно от най-добрите в Европа

Качеството на водата, която достига до столичани, е едно от най-добрите в Европа. То се проверява по-

стоянно, като годишно се правят над 10 000 теста. Голямо количество вода се разхищава ежедневно поради липсата на спирателни кранове при повечето обществени чешми на територията на София. Такива ще бъдат поставени в рамките на стартиралия проект. След припознаването на обществени чешми в столицата „Софийска вода“ се е превърнала в собственик на повече от 200 от тях. Има много работещи, но и много обезобразени. Найголямото безпокойство на компанията е свързано именно с опазването на чешмичките от вандализъм. В тази насока инициативата цели да даде гласност на проблема и да призове обществото към градивно отношение, защото лесно се руши, но много трудно се гради, заключи Мариана Итева. Веселка КУНЧЕВА

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

КОМПАНИИ

„Трейс“ празнува 15-годишен юбилей Компанията откри нов корпоративен офис В главния офис на компанията в столичния квартал „Лозенец“ на ул. „Никола Образописов“ ще се събере под един покрив ръководството на холдинга

2010 г. „Трейс Груп Холд“ АД започва изграждането на ЛОТ 2 на АМ „Тракия“.

2009 г. Разширява дейността си в областта на околната среда като активно участва в изграждането на най-големите интегрирани водни проекти в България.

2008 г. „Трейс Груп Холд” АД разширява обхвата на строителство, като установява трайни позиции в изграждането на метрополитени и във високото строителство.

2008 г. „Трейс Груп Холд” АД разширява дейността си в чужбина. Създава дъщерни дружества в дружества в Оман и Сърбия.

Декември 2007 г. За 15-ата си годишнина компанията „Трейс Груп Холд“ АД си подари нов дом. Официалната церемония по откриването и освещаването на новия главен офис на холдинга се състоя в понеделник, 21 ноември – Денят на християнското семейство. На откриването присъстваха премиерът Бойко Борисов, ръководители на браншови организации, партньори, банкери, юристи и журналисти. „Холдингът беше създаден в резултат от приватизацията на пътностроителните дружества. През тези 15 години усилията ни бяха насочени към разгръщането ни в различните сфери на инфраструктурното строителство. Бяхме пионери във всичко”, заяви в словото си при откриването на сградата председателят на съвета на директорите доц. д-р инж. Николай Михайлов. Той посочи и обектите, с които се гордее „Трейс“ –

„Т

реконструкцията на летище „Граф Игнатиево”, столичният метрополитен и магистрала „Тракия”. „Да сме по-добри, да работим много и рано или късно всеки труд се възнаграждава.“ Това заяви премиерът Бойко Борисов на откриването на новия главен офис на компанията „Трейс Груп Холд” АД. Според него големите български фирми трябва да се уважават от държавата. Той отбеляза, че сред гостите вижда конкуренти. Според него е добре, че големите компании си партнират. „Толкова много обекти сме захванали, че със сигурност на някои от тях трябва да си помогнете, за да влизате в срокове. Това е рядък шанс – някой да ти дава 80% от парите, а да приготвиш само 20% от тях и след това да имаш прекрасна инфраструктура като европейска държава - и да не се възползваме от

„Трейс Груп Холд” АД става публично дружество. С появата си на Българската фондова борса отбелязва рекорд по презаписване с първичното публично предлагане на 200 000 нови акции.

2007 г. „Трейс Груп Холд“ АД отбеляза своя 10-годишен юбилей с официален прием в Националния исторически музей, София.

май 2007 г. „Трейс Груп Холд“ АД завършва изграждането на ЛОТ 1 на АМ „Тракия“.

2005 г. СХ „Трейс Груп“ АД се името „преструктурира в дъщерна фирма на „Трейс Груп Холд“ АД под Строителна Компания ТРЕЙС“ АД .

2004 г. Премиерът подари за новата сграда икона на св. Димитър, патронът на строителите

това... Надявам се всички ние с общи усилия да направим така, че това да стане факт”, каза премиерът. Той подари за новата сграда икона на св. Димитър, патронът на строителите. В главния офис на компанията в столичния квартал „Лозенец“ на ул.

За компанията

рейс Груп Холд” АД изпълнява обекти от национално и регионално значение, участва в международни проекти. В обхвата на пазарния сектор, който дружеството владее, са обекти за рехабилитация, реконструкция и строителство на пътища, автомагистрали, летища, изграждане на метростанции и метроучастъци, жп линии и съоръжения, градска инфраструктура и пътна маркировка. Компанията изгражда водоснабдителни и газоснабдителни системи, пречиствателни станции, участва в националната програма за укрепване на свлачища и в аварийно–възстановителни дейности при природни бедствия. “Трейс Груп Холд” АД активно развива и направлението - високо строителство. Холдингът успешно реализира проекти по оперативните програми на Европейския съюз. Отговаря на критериите за участие в международни процедури на Организацията на Северноатлантическия договор, чрез Агенцията на НАТО по поддръжката и снабдяването.

„Никола Образописов“ ще се събере под един покрив ръководството на холдинга. Проектант на сградата е фирма „Проарх“ АД, архитект е Радосвета Едрева, изпълнител е дъщерното дружество „Трейс София“ ЕАД, ръководител на проекта е инж. Християн Ганчев.

Учредява се „Трейс Груп Холд“ АД. Централните офиси на холдинга са в София и Стара Загора, а останалите в градовете Бургас, Сливен, Ямбол, Кърджали, Смолян и Казанлък. Холдингът е изцяло частно акционерно дружество, което е отправната точка за преодоляване трудностите на пазара.

2003 г. Създава се СХ „Трейс Груп“ АД. В холдинговата структура влизат 14 фирми, сред които водеща е „Пи Ес Ай“ АД. Холдингът управлява браншово обвързани компании и контролира техния производствен, финансов, мениджърски и човешки потенциал.

ДП „Ръководство на въздушното движение”

обявява открита процедура за избор на изпълнител за възлагане на обществена поръчка при условията на чл. 53, ал. 10, изречение първо, хипотеза „втора” от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) с предмет:

„Проектантски услуги за обект „Проектиране, изработване, доставка и монтаж на кула за доплеров метеорологичен радар в с. Вакарел, община Ихтиман”. Информация за условията за провеждане на избора на изпълните е публикувана на интернет-страницата на възложителя на адрес:

www.bulatsa.com

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ПРОЕКТИ

Марката Novotel се завръща върху фасадата на хотел в София Строителната компания „Маркан” чрез дъщерното си дружество MHQ инвестира 22 млн. евро в сградата на бул. „Цариградско шосе”

таж по етаж грубият строеж на поредния градски хотел в София напредва с постоянство, което е забележително във време, в което други чакат подобрение в прогнозата за финансовия климат. Инвестицията от 22 милиона евро на строителната компания „Маркан” (чрез дъщерното си дружество MHQ) ще върне марката Novotel в българската столица, ще увеличи и разнообрази предлагането в средно високия клас настаняване и ще достави допълнителни услуги близо до новосформираната бизнес зона по бул. „Цариградско шосе”.

Освен че ще сложи София на картата на още една световна хотелска верига, съчетанието на функциите на офисни помещения и хотел в една сграда е второто, което прави проекта уникален за страната. Проектантите („Маркан проект”, част от групата „Маркан”) разказват, че архитектурното решение на сградата е трябвало да посрещне предизвикателства като неправилната форма и ограничената площ на парцела, както и двата калкана към планирания в съседство комплекс от бизнес сгради и сграда на Софийския университет. Двете предназначения се разделят във височина, като се осигуряват с два обособени входа за достъп и самостоятелни комуникационни ядра. Раздуването на разходите за общи части е ограничено благодарение на осигуряването на достъп до стълбищата от всеки етаж: така е намалена нуждата от дублиране на евакуационните изходи. Тези комуникационно-евакуационни ядра са проектирани и като основни носещи конструктивни елементи, помагайки за осигуряването на по-големи свободни площи, съответно повече гъвкавост при разпределенията, която е от ключово значение за офисите. Внедряването на стандартите на международна хотелска верига в конкретната сграда е следващата задача, с която инвеститор и проектанти трябва да се справят. Accor, собственикът на марката Novotel и бъдещ хотелски мениджър, оказва техническа помощ на специалистите от бъл-

гарска страна. Експерти от веригата наблюдават и отчитат изпълнението на всички детайли, свързани с нейните хотелски услуги. Големите марки хотели обикновено идват с много конкретни изисквания, стигащи до подробности като производителите на материали, макар че в някои случаи се допуска използването на аналози. „Хотелските стаи се предвиждат изпълнени по новия стандарт на веригата – NEXT, като визията е дефинирана. В общите части се търси не толкова уникален и екстравагантен дизайн в комбинация със скъпи материали, колкото целта е постигане на отворени комфортни пространства с почти домашен уют“, казва арх. Мира Симова, един от управителите на „Маркан проект”. Общите пространства в хотела не са предмет на толкова строги изисквания: напътствията са поскоро препоръчителни. За тези зони се предоставя по-голяма свобода на проектантите, като се толерира използването на мотиви, характерни за региона. Съществено при подбора на материалите е съобразяването със завишените шумоизолационни изисквания. Стандартите на веригата са наложили измерване на шумовия фон на площадката, като акустичните анализи ще приключат след симулации чрез генериране на шум от реална експлоатация в предстоящите за изграждане мострени стаи. Хотелските единици заемат високите етажи от тази сграда със смесена функция именно зара-

ди отдалечаването им от шумния булевард и панорамата. Търсеният резултат след завършване на строителството е съвременна сграда със семпла и изчистена архитектура – пресечна точка между специфичните изисквания на управляващата компания, функцията и даденостите на имота. Борислав Спасов, управител на Ем Ейч Кю, дъщерното дружество на „Маркан” за този проект, казва, че изпълнителят покрива всички необходими критерии за качествено строителство, екологичност и безопасност на труда, като се мисли какъв ще бъде въглеродният отпечатък в строителния процес. Novotel ще добави 177 стаи, шест конферентни зали, ресторант и лоби бар, прицелвайки се в част от гостите на София, които в момента могат да избират между независимия хотел „Метрополитан” и веригата Holiday Inn в „Бизнес парк София”, а в недалечното бъдеще – и Garden Inn до летището. В допълнение тази сграда ще има около 8100 кв.м отдаваеми офис площи и 3 нива подземни паркинги. Три от шестте етажа остават собственост на издателска къща „Бард”, която е собственик на терена, още един ще бъде зает от групата „Маркан”, така че агентът по отдаване под наем и бъдещ мениджър на офисите Jones Lang LaSalle ще трябва да търси наематели за едва около 3000 кв.м. Макар че малко под 350 хил. кв.м офиси в София стоят празни, а заетостта на завършени-

Фасадата на сградата е изчистена и отделя ясно двете й предназначения

те големи сгради между печатницата „Родина” и „Интер експо център” е между 0 и 75%, Борислав Спасов смята, че рискът от неотдаване на площите не е голям предвид малкия им размер. А и когато сградата отвори врати (по план в началото на 2013 г.), главният източник на приходи ще бъдат стаите, ресторантите и конферентният център, каквито липсват в района, който между 2007 и 2010 г. беше най-голямата строителна площадка в столицата. Ивелина АНГЕЛОВА, Деян ТОДОРОВ

Обект Инвеститор Проектант Главен изпълнител

Хотел Novotel и офиси Ем Ейч Кю („Маркан”) и издателска къща „Бард” „Маркан проект” ООД, арх. Мира Симова – водещ проектант, арх. Деян Барански „Маркан” ООД

Консултант строителен надзор

„ММВ инженеринг”

Разгъната застроена площ, в която

23 хил. кв.м

РЗП хотел

9600 кв.м

РЗП офиси

8100 кв.м

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

ПРОЕКТИ

Хотелите пак са на мода та категория на четирите звезди. И Novotel, и Garden Inn са от тази категория. Според фирмата за секторни проучвания STR Global пазарът е започнал да се възстановява миналата година и това е продължило и в първото тримесечие на 2011 г. Приходът на стая се е повишил с 4% миналата година до 40 евро и според HVS. За това са допринесли както сравнително малкото нови откривания или присъединявания на независими хотели към веригите, така и началото на икономическото възстановяване. Инвеститорите и мениджърите имат повече предвидимост за бизнеса. Едно от обясненията е, че повечето висококатегорийни хотели са стари, затова новите обекти от среден клас могат да успеят по-добре да се възползват от пътуващите бизнесмени или появяващите се спорадично туристи.

Малък бум

Зад малкия бум в строителството на нови хотели може да се крие още една причина. Доскоро предприемачите страняха от тях, защото офис сградите, които обикновено са алтернативен вариант за строителство на същите местоположения, им предлагаха стабилността на дългосрочните договори и високи приходи от наем при по-ниски инвестиции. Днес, в пазар, в който всеки четвърти квадратен метър стои неизползван, а наемите са с повече от една трета по-ниски в сравнение с тези отпреди три години, хотелите, които имат разнообразни източници на приходи и гъвкаво ценообразуване, изглеждат разумен вариант. Международните вериги, чийто бизнес е да експлоатират имотите в полза на собствениците им, пък виждат шанс да влязат на пазар, от който дълго време страняха само заради неспособността си да намерят проект според изискванията

им. Accor, собственикът на Novotel, например търси в продължение на години подходящото място за влизането си като оператор в България (пловдивският е на франчайз). Последна спирка

Но възходът в развитието на веригите и новите проекти далеч няма да бъде безкраен. Един пазар може да понесе ограничен брой хотели, особено ако разчита само на бизнес пътуванията. По думите на Льо Фишу нецентралните местоположения и в частност районът около летището найвероятно са преминали границата. От летището до центъра ще работят веригите Garden Inn, Novotel и независимият „Метрополитън“. В „Бизнес парк София“ ги допълва Holiday Inn, поради което тези проекти вероятно ще изчерпят потенциала на зоната и за следващите ще бъде по-трудно да обосноват икономически нови инвестиции.

Източник: Cushman & Wakefield Hospitality

Цени на хотелите в София (прогноза)

Данните се отнасят само до висококатегорийни хотели (четири- и петзвездни). Източник: HVS, 2011 European Hotel Valuation Index.

Развитие на хотелския сектор – март 2010 – март 2011

Източник: STR Global

С откриването на два нови хотела в следващите две години, които носят отличителните знаци на международни вериги, София дава знак, че този сектор на недвижимите имоти се връща на мода за инвеститорите. Но появата на Garden Inn, марка на „Хилтън“, близо до летище София следващата година и на Novotel на бул. „Цариградско шосе“ около 12 месеца покъсно може да озадачи всеки, който знае, че общият спад в заетостта и средните цени е преполовил прихода на налична стая (RevPAR) между 2007 и 2010 г. Как може да има пазар за нови обекти, след като консултанти като HVS отчитат, че цената, на която би могла да се продаде една стая висока категория, е паднала с почти 40% между 2007 и 2010 г.? Експерти твърдят, че София все още има нужда от известен брой хотели в средновисока-

Новооткрити хотели (2008-2011 г.)

Обем и насищане на пазара на хотели: София и Европа

Развитие на хотелския сектор на база придохи от отдавани стаи (RevPAR)

Източник: Eurostat, Cushman & Wakefield Hospitality

Източник: STR Global

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

УРБАНИЗЪМ Първопремираният проект в студентски конкурс:

Превръщане на бул. „Витоша“ в пешеходна зона

Създаването на пешеходни пространства е явление, което не е ново в процеса на цивилизацията. Има много примери за това от древността като свещените пътеки, водещи до египетските храмове, форумите и агората на Рим и Гърция, на пазарите на средновековни градове. Пешеходната улица обикновено е мултифункционална - търговска, занаятчийска и жилищна, територия, обект на музеи и изложби, забавления и игри. Тротоарът и пътното платно са визуално изолирани. Пешеходна-

Добрите практики

•Laisves Avenue, Кау-

нас, Литва - видна пешеходна улица, простираща се между църквата “Св. Архангел Михаил”, Централната поща и Зоологическия музей около историческото ядро на стария град Каунас. Дълго време е основната търговска част на града. •Малая Конюшенная, Санкт Петербург - в проекта участват водещи архитекти и художници от

Градоустройствени показатели на средата

Основните проблеми

Организацията на пешеходните улици води до увеличение на трафика по съседните улици и влошава условията върху тях. Основен проблем са конфликтните точки по отношение на трафика, както и конфликтът на интереси между различните участници в градската среда - велосипедисти, майки с колички, възрастни и др. Други основни проблеми са нуждата от паркиране и разположението на входовете на паркингите, недостатъчно добрият административен капацитет, липсата на пари, идеи и мотивация, както и съпротивата на определени групи от граждани. урб. Михаела АНГЕЛОВА, урб. Ангел БОНДОВ, урб. Петя КЪНЧЕВА, инж. Младен НИКОЛОВ

Пешеходната улица е място за почивка в центъра на града, което гарантира чистота и екологична безопасност

Екологични показатели на средата Архитектурни качества на средата

Строително конструктивни показатели

Достъпност

Социално-психологически качества

л Левски бул. Васи

бул. М ария Л уиза

аковски бул. Г. С. Р

Ле вс ки

итош а

.Ц ар Ос воб оди те л

бу л. Ва си л

Пешеходната улица е място за почивка в центъра на града, което гарантира чистота и екологична безопасност, намаляване на шума и замърсяването на въздуха. Тя предполага увеличаване на потребителското търсене и икономическата активност, засилване икономиката на градското пространство (премахването на пътния трафик освобождава място за живот), модернизиране на улицата, запазване функциите на централната градска част, улесняване на достъпа и повишаване на градския имидж.

бул

бул. В

Предимства

Санкт Петербург. Вместо да се полагат асфалтова настилка и гранитни плочи, са засадени дървета и монтирани пейки и цветни лехи. •La Rambla, Барселона - известната търговска улица в туристически център на града с много бутици, хотели и ресторанти. Тук е най-известният фонтан в града и най-популярното място за срещи.

в ле бе ко .С .М ен .Г

Пешеходна улица: очаквани ефекти и неочаквани резултати

та улица решава социални, правни и технически проблеми и координира стремежите на различни групи от граждани.

бул. Слив ница

бул. Т . Алек сандр ов

л бу

Територията притежава голям културно-исторически ресурс и е в непосредствена близост до историческото ядро на града. След построяване на НДК бул. „Витоша“ се превръща в главна комуникационна ос. При реконструкцията на бул. „Христо Ботев“ е отворена за автомобили експериментално, което я превръща в „булевард убиец“, както я нарича пресата, тъй като дневно оттам минавали стотици трамваи и паяци. Днес е улица с ограничено движение.

Сравнителен анализ на показателите на територията около бул. „Витоша“ и съседните територии ул. Опъ лченск а

ул. „Витоша“ е основна пътна артерия в центъра на София. Тя започва от ул. „Алабин“, преминава през идеалния център на София, пресича се с бул. „Патриарх Евтимий“, продължава покрай западната страна на парка на НДК, пресича се с бул. „България“, преминава през жк „Иван Вазов“ и свършва при Южния парк. Популярна е с многобройните си магазини и бутици. През 2005 г. е обявена за 22-ата най-скъпа търговска улица в света. В участъка между ул. „Алабин“ и бул. „Патриарх Евтимий“ булевардът е пешеходна зона, забранена за МПС-та, като се допуска само пресичане през перпендикулярните на „Витоша“ улици.

Плътност Етажност Стилова общност Разнообразие Кич и безвкусица Година на построяване Конструкция Запазеност/амортизираност Наличие на обекти на обществено обслужване Конструкция Запазеност/амортизираност С масов градски транспорт С личен транспорт Пешеходна Елементи на културна, етническа и др. общност Културна идентичност Богатство/бедност

ЛЕГЕНДА Много добро Задоволително Незадоволително

незадоволително Много добро Много добро Задоволително Задоволително Задоволително Много добро Незадоволително Много добро Много добро Незадоволително Много добро незадоволително Много добро Много добро Много добро Задоволително

Конкретни предложения и мерки •Публично изкуство и функции (фонтани и графики) •Използване на цветове, тактилни настилки, рампи за инвалидни колич-

ки •Отстраняването на отпадъците и почистване на булеварда •Поставяне на настилки, монтаж на пътни знаци, озеленяване, осветление и декорация •Поставяне на градско обзавеждане, декоративно изкуство, зелени острови - естетическо обогатяване •Премахване на паркинга пред хотел “Шератон” и придаване на нови функции •Създаване на подземен паркинг за около 300 автомобила под булеварда •Спиране на движението по пресичащите бул. „Витоша“ улици през почивните дни •Маркиране на входовете на булеварда с подходящ елемент и поставяне на средства за визуална комуникация: указателни табели и информация за мястото •Изграждане на велопаркинг за велосипеди под наем •Привличане на обществено участие и подкрепа - работни групи от граждани и експерти.

Строителство Градът, 28 ноември - 4 декември 2011 г.

stroitelstvo.info

BUILDINGREEN

„Загорка” строи иновативен зелен склад в Стара Загора Сградата ще е първата, сертифицирана по BREEAM, сред компаниите на „Хайнекен” Новото съоръжение се състои от три подобекта: склад със сглобяема стоманобетонна конструкция, която ще бъде произведена от „ЗСК Боруй” - Стара Загора, малка офисна част и метален навес за товарене на готовата продукция

В началото на 2011 г. „Загорка” АД стартира дългосрочен проект за оптимизиране на складовите пространства и логистичните процеси на територията на пивоварната, който се осъществява на два етапа. В края на ноември се финализира строителството на открит склад за амбалаж с обща площ 10 262 кв.м и започна изграждането на модерна база за съхранение на готовата продукция. Новите съоръжения в старозагорската пивоварна са част от плановете на компанията за реализиране на платформата на „Хайнекен” за устойчиво развитие „Създаваме по-добро бъдеще” и са напълно съобразени с актуалните зелени технологии и изисквания. „Горди сме, че в Стара Загора ще бъде изграден пилотният зелен склад, което е в духа на амбицията на компанията ни да бъде зелен пивовар”, заяви по време на първата копка г-н Рууд ван ден Ейнден, изпълнителен директор на „Загорка” АД. Новата производствена сграда ще е първата, сертифицирана по метода BREEAM, сред 140-те пивоварни компании на „Хайнекен“, опериращи в

над 70 страни по света. Разгънатата й застроена площ възлиза на близо 3 000 кв.м, а размерът на инвестицията е 2 млн. лв. Преди старта на строежа е извършено екологично обследване на терена. По предварително изработена концепция за изграждането на енергонезависима сграда по изискванията на BREEAM (Building Research Establishment Environmental Assessment Method) в началото на годината е проведен конкурс за проектиране, с участие на 70 колектива от страната и чужбина, съобщи консултантът по проекта арх. Андрея Момерин - един от четиримата сертифицирани оценители по BREEAM в България и партньор на BREEAM International. Проектирането на закрития склад е възложено на „Йода” ООД с управител доц. д-р инж. Йордан Милев в екип с арх. Николай Гълъбов и арх. Димитър Батчиев, специалисти с доказан опит по зелено строителство в България и САЩ. Изпълнител на строежа е старозагорската фирма „Строител ВД”, която изгради и откритата складова база на „Загорка”.

Кметът на община Стара Загора г-н Живко Тодоров заедно с ръководството на компанията в лицето на изпълнителния директор г-н Рууд ван ден Ейнден и г-н Невен Маджаров, мениджър управление на доставките, дадоха началото на строителните дейности по склада

Новото съоръжение се състои от три подобекта: склад със сглобяема стоманобетонна конструкция, която ще бъде произведена от „ЗСК Боруй” - Стара Загора, малка офисна част и навес от стоманена конструкция за товарене на готовата продукция. Най-важните иновативни зелени характеристики на бъдещата сграда са: • Поддържане на изискуемата температура

в складовата част без охладителна и отоплителна система посредством по-добра изолация, бързи врати, естествена вентилация и принудителна циркулация на въздуха; • Максимално използване на естествената дневна разсеяна светлина с цел намаляване консумацията на електричество за осветление чрез използването на LED технология и иновативната система Solar

Tube; • Внедряване на система за събиране и използване на дъждовната вода с цел намаляване използването на питейна вода. Предвижда се в склада за готова продукция също така да бъде изградена BMS (Building Management System) – компютърно базирана система, която контролира и управлява всички процеси – осветление, вентилация, про-

тивопожарна система, с оглед поддържане на работните условия при минимална енергийна консумация. „Чрез предприетите пасивни, активни и оперативни мерки ние се надяваме да снижим енергийните разходи със 70%”, посочи арх. Момерин. Очаква се изграждането на новия склад и въвеждането му в експлоатация да приключи през април 2012. Светла ДОБРЕВА