Строителство Градът by Строителен Инженер

Брой 9 (739), 5 - 11 март 2012 г., цена 1.50 лв.

www.gradat.bg

WWW.MAPEI.COM

ЛЕПИЛА ИЗОЛАЦИИ СТРОИТЕЛНА ХИМИЯ

ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ

КОМЕНТАР

Като горещ картоф

Публично-частното партньорство и градската среда

9 771310 983000

09 >

Under construction

стр. 22

Метрото до летището събра големите фирми Подадени са 15 оферти, в търга участват строителите на метрото в България и чужди дебютанти, комисията следва да завърши работата си до 20 април

Повечето хора харесват картофи – варени, пържени, сотирани, задушени или в комбинация със свинско, телешко или заешко. Горещият картоф на публичночастните партньорства, който се прехвърля от държавата към общините и обратно между комисиите в парламента, прилича на тях по това, че е подходящ за много и разнообразни случаи: от построяването на красиви летищни терминали или заместващите ги на къси разстояния луксозни високоскоростни железници до инфраструктура за занемарени градски райони. Исторически повечето страни, които използват активно ПЧП, започват с големите проекти за концесии на магистрали, скъпи мостове и тунели. Те са достатъчно видими, за да спечелят общественото внимание, и достатъчно големи, за да задоволят глада на пенсионни фондове и застрахователи за дългосрочен доход от сигурни инвестиции. След това обаче асортиментът се разширява: интересни стават и комуналните мрежи, съоръжения или социалната инфраструктура. Ако веднъж продуктите са налице, единствената граница за готвача се определя от собственото му въображение.

стр. 27

Започваме строителство на нова сграда на РВД в Бургас Дирк Шусдзиара, изпълнителен директор на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

СЕДМИЦАТА

www.gradat.bg

ЕБВР дава за България 150 млн. евро за енергийна ефективност Европейската банка за възстановяване и развитие ще предостави 150 млн. евро на банки в България за кредитиране на малки и средни предприятия. Ще се финансират проекти за енергийна ефективност. Кредитите ще са за инвестиции в машини, оборудване, системи и процеси, които дават възможност за спестяване или намаляване

на консумираната енергия и повишаване на енергийната ефективност на предприятията. Финансирането е част от програмата за енергийна ефективност и зелена икономика, ръководена от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, която е част от оперативна програма „Конкурентоспособност“.

ЕСРИ - България, получи награда за проекта „Активен.БГ“

„Лукойл“ дарява на Бургас Културния дом на нефтохимика Петролната компания дарява цялото имущество на културния дом, както и прилежащия му имот на терен от 4 дка. За това се споразумяха кметът на Бургас Димитър Николов и президентът на „Лукойл“ Вагит Алекперов. Културният дом се намира на площад „Тройката“ 1. Сградата е на два етажа и включва зали, гримьорни, ателиета и други помещения. Общината ще направи енергийно обследване на сградата и тя ще бъде цялостно ремонтирана и санирана по подобие на Младежкия културен център и Културен център „Морско казино“.

Шест селища в областите Сливен и Бургас ще получат водопровод

Търг за консултант на Западната дъга от Околовръстното в София

Правителството осигури 5 млн. лева за 2012 г. за изграждане на довеждащ водопровод за водоснабдяването на шест населени места и до учебния полигон „Ново село“. Това са селата Черница, Славяни, Чубра, Пъдарево и Мокрен и гр. Сунгурларе с общо около 7000 жители. За завършването на обекта през 2013 г. ще бъдат осигурени над 10.6 млн. лв., които ще се предвидят в държавния бюджет.

Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви търг за консултант по проектирането и строителството на част от Западната дъга от Софийски околовръстен път - път II-18 „Софийски околовръстен път в участък от км 59+400 до км 61+629,18 и от км 0+000 до км 0+780“. Процедурата е открита, оферти се подават до 26 март и ще бъдат отворени в 12.30 ч. на 27 март.

28 общини получават 19.7 млн. лв. за обновяване на учебни заведения

Проектът „Активен.БГ“ на ЕСРИ - България, бе отличен с наградa за корпоративна социална отговорност на Българския форум на бизнес лидерите. Платформата получи признанието на журито в категорията за социална политика на малко и средно предприятие. „Активен.БГ“ е инициатива, която стъпва върху съвременни Esri ГИС технологии за ефективно гражданско участие в местното самоуправление. Тя предоставя на гражданите алтернативата да участват в подобряването на условията на живот, като подават навременна и конкретна информация за нередности на http://aktiven.bg/. На снимката: Евгения Караджова, управител на ЕСРИ - България

Рестарт на проекта „Въча“ До няколко месеца предстои приемане на идейния проект за водоснабдяване на Пловдив и региона от каскада „Въча“, а в рамките на 12 месеца след това ще е готов и работният проект, прогнозира кметът на Пловдив инж. Иван Тотев. Предстои да се сформира работна група от представители на възложителя - Министерството на регионалното развитие и благоустройството и община Пловдив, която да координира всички действия по съгласуването и одобрението на проектната документация. Чрез проекта „Въча“ ще бъдат водоснабдени 22 населени места. Реализацията му ще струва над 133 млн. лв.

Гражданско сдружение ЗЗД „Градска визия“ ще разработва интегрирания план на Габрово

Кметовете на 28 общини извън градските агломерации получиха чекове със стойността на договорите от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и Деница Николова, ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие“. Тези проекти бяха в спи-

съка на чакащите, защото нямаше финансиране, но успяхме да осигурим, каза министър Павлова. По схемата „Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската образователна инфраструктура на 178 малки общини“ ще бъдат реконструирани 31 училища и 17 детски градини и ясли.

Гражданско сдружение ЗЗД „Градска визия“ е определено за изпълнител на интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) на Габрово по обособена позиция 1 в обществената поръчка „Разработване и оценки на ИПГВР на Габрово“. Проектът за ИПГВР на Габрово се финансира от оперативна програма „Регионално развитие“. Общата му стойност е 500 хил. лв., 25 хил. лв. от които е собственият принос на общината.

Издава: Балпекс ООД Управител: инж. Венета Кръстева: e-mail: vkrasteva@thecitymedia.bg Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg Райна Дормишкова - директор „Връзки с институциите“, 0897/846275, rdormishkova@thecitymedia.bg Деян Тодоров - програмен директор, 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: office@thecitymedia.bg Регионални офиси: Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: str_office@press.bg Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: varna@thecitymedia.bg Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: pleven@thecitymedia.bg

Редакционен екип: Николай Тодоров - главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg; Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bg Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg, Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558

Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg Наталия Димитрова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg Таня Трифонова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg Петя Иванова - реклама и маркетинг, 0898/61 31 35, pivanova@thecitymedia.bg Банкова сметка на Балпекс ООД: „Банка ОББ“ АД, BG81 UBBS 8002 1005 2447 20, BIC UBBSBGSF Абонамент: 02/ 93 76 349; e-mail: abonament@economedia.bg Банкова сметка за абонамент: „Икономедиа“ АД „Алфа банка“ - Клон „България“, BG67 CRBA 9898 1001 0740 62, BIC: CRBABGSF Печат: „Алианс Медиапринт“ ЕАД, София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

СЕДМИЦАТА

www.gradat.bg Кметът на Пазарджик е новият председател на сдружението на общините

Продажбата на АДИС започва с избор на оценител

Кметът на община Пазарджик Тодор Попов e новият председател на 23-членния управителен съвет на Националното сдружение на общините в България.

До няколко дни се очаква Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да открие процедура за избор на оценител за Агенцията за дипломатически имоти в страната - АДИС, който да изготви правен анализ и информационен меморандум, съобщи изпълнителният директор на ведомството Емил Караниколов. Дружеството има 240 апартамента, терени на атрактивни локации и почивна станция в Златни пясъци. То дава под наем имоти в престижни столични квартали и стопанисва подземни гаражи и охраняеми паркинги. Дипломатическият клуб в Бояна и ловна вила в Боровец също са сред активите на компанията. Очаква се приватизацията да стане чрез конкурс и да бъде на цялата компания, а не на части, заради това, че като наематели има дипломатически мисии.

ЧЕЗ поиска 6.4% по-скъп ток, за да сменя кабели и да купува трафопостове Електроразпределителната компания на Западна България и столицата поиска 6.44% увеличение на цената на електроенергията, за да удвои инвестициите си в сравнение с последната година до 151 млн. лева в дванадесетте месеца след средата на 2012. В годината до края на юни тя ще инвестира 111 млн. лв. при едва малко над 70 млн. в предишните три. Ако Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не позволи повишение в искания размер, вероятно ще пострадат част от строителните предприемачи, които общо чакат около 150 млн. лева за изкупуване на трафопостове.

„Метрополитен“ търси изпълнители за преасфалтиране и тротоари „Метрополитен“ ЕАД обяви търг за ремонт на пътни настилки с преасфалтиране, ремонт на тротоари и изграждане на велоалеи по бул. „Княгиня Мария Луиза“ от надлез „Надежда“ до Лъвов мост. Офертите ще бъдат отворени на 18 април. Строително-монтажните дейности включват разваляне на съществуващите настилки, изграждане на нови асфалтобетонови настилки и тротоари, бордюри с дължина 2.3 км, оформяне на зелени площи, изграждане на велоалея - 2.3 км, реконструкция на светофарни уредби.

Владимир Михов е архитект на 2011 г. Архитект Владимир Михов е първият лауреат на наградата на вестник „Арх и арт форум“, който я получава за втори път. Проектът, с който неговото студио „Ес архитекчъръл тийм“ ООД участва през 2011 г., е разширението на Националната Априловска гимназия в Габрово (на снимката), който бе отличен и на последното издание на конкурса „Сграда на годината“ с награда за образователна сграда. Арх. Михов бе избран сред още четири номинации: арх. Пламен Братков (студио AEDES); арх. Веселин Русев (студио RG Projects); арх. Валентин Валентинов (Arteks Engineering); арх. Атанас Панов (студио „ЛП консулт“).

Конференция: Buildingreen Buildings 2012 14 март, София, Интер Експо Център, в рамките на Bulgaria Building Week

Проект на ГРАДЪТ Медиа Груп

Боряна Манолова ще представлява бизнес дамите в България Главният изпълнителен директор на Siemens в България инж. Боряна Манолова бе избрана за председател на Обществения съвет на жените в бизнеса. Формацията бе създадена по инициатива на сп. „Мениджър” след провеждането на национален форум „Жените – нежната сила на бизнеса” в края на януари. Освен Боряна Манолова в сдружението към момента участват още Даниела Петкова - главен изпълнителен директор на ПОК „Доверие”, Зоя Паунова - изпълнителен директор на „Астра Зенека” в България, Саша Безуханова - член на Консултативния съвет на Европейския център за жените в технологиите към ЕК и ръководител на направлението на „Хюлет-Пакард” за публичния сектор в развиващите се пазари, Петя Димитрова - изпълнителен директор и зам.-председател на УС на „Юробанк И Еф Джи България”, и Жулиета Серафимова главен мениджър на Гранд хотел „София“.

Част от програмата „Енергийна ефективност градове и сгради, България 2012“ подкрепена от Н. Пр. Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България Конференция за законодателните и технологичните предизвикателства пред процедурите за изграждане на енергийно ефективни сгради.

Златен спонсор:

Основни акценти от програмата: Със съдействието на:

Представяне на схема „Подкрепа за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради“ от ОПРР Енергийна ефективност и съществуващ сграден фонд • Оценка на съществуващия сграден фонд и енергийното му обновяване. • Техническо, законодателно и административно обезпечаване на процеса за изпълнение на енергийното обновяване на сградния фонд. • Други възможности за финансиране на проекти за енергийна ефективност.

Партньори:

МРРБ

www.buildingreen.bg КИИП

КАБ

Организатори:

САБ

ГРАДЪТ МЕДИА ГРУП тел.: 02/958 88 33, 850 47 10, факс: 02/958 85 58 е-поща: events@thecitymedia.bg адрес: София 1612, бул. „Акад. Иван Ев. Гешов“ 104, етаж 1

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ЕВРОПЕЙСКА ПОЛИТИКА Йоханес Хан*, комисар по регионалната политика на Европейския съюз:

Проектите за следващия програмен период вече да се готвят Регионите са градивните елементи на европейския проект. В България засега те не са заели централно място Каква е официалната оценка на напредъка на българските оперативни програми с финансиране от Европейския съюз качество на проектите, усвояемост? Можете ли да цитирате добри модели? Какви мерки и в кои сектори трябва да бъдат взети незабавно? - През изминалите години България направи значителен напредък в усвояването. Все пак в много области все още има много да се работи и като цяло е нужно значително ускорение. През 2011 г. много от оперативните програми напреднаха с по-малко от 4%, което явно не е достатъчно да бъдат достигнати целите, които могат да позволят да бъдат избегнати загубите на наличните възможни средства. Добри модели могат да бъдат намерени в много държави, включително в някои от държавите членки в Централна и Източна Европа. Радваме се да видим, че българските власти са в чести контакти с редица други държави, от чийто опит се учат. И не трябва да забравяме, че понякога България също е пример и вдъхновение за другите, например със старта на екшън плана за деинституционализация - заместване на домовете за деца без родителска грижа с приемна грижа. Този пример се следва от много държави в Европа и българският опит често е цитиран като пример. Какви ще бъдат схемите за енергийна ефективност за жилищния фонд през следващия програмен период? Ще има ли схеми за подкрепа на централното топлоснабдяване? - В момента Министерството на регионалното развитие и благоустройството стартира първата си схема за жилищно обновяване. Жилищата са предизвикателство за целия Европейски съюз. От друга страна, всеки разбира необходимостта от подобрения, тъй като трябва да бъде намалена общата енергийна интензивност на страната. Лошата изолация на много блокове означава както липса на удобства, така и пилеене на пари, следовател-

сновният урок от програмния период 2008 - 2013 г. е късната подготовка на проектите

ългария също е пример и вдъхновение за другите, например със старта на плана за деинституционализация - заместване на домовете за деца без родителска грижа с приемна грижа

рез 2011 г. много от оперативните програми са напреднали с помалко от 4%

но е ясна необходимостта от действия. Все пак слабата организация на асоциациите на собствениците е проблем, който пречи на нашата способност да предприемем необходимите действия с необходимата скорост. Въвеждането на първите схеми ще помогне да разберем до каква степен и колко бързо можем да развием този сектор през идващия програмен период. По отношение на централното отопление в момента не финансираме този сектор. Все пак това е област, свързана с целите по климатичните промени, които са важна тема в стратегията „Европа 2020“, и трябва да разгледаме финансирането на тази област. С тази цел трябва да сме сигурни, че топлофикациите са в добро финансово здраве, което, както разбираме, невинаги е случаят в България. Ще трябва да направим добри анализи, за да намерим правилните инструменти да подпомогнем общините в това отношение. Първи пилотен проект е в подготовка „Топлофикация - София“ ще има интегрирана част от системата за преработка на отпадъците с цел трансформиране на част от отпадъците в енергия, именно RDF (Refuse Derived Fuel). Можете ли да коментирате промяната на принципите на финансиране за 2014 - 2020? - В следващия финансов пе-

риод ще търсим дори подълбока интеграция с цялата стратегия за развитие на Европейския съюз, както е описана в програмата ЕС 2020. Това означава силен фокус върху устойчива икономика, основана на знанието. Главни сектори в това отношение са образование, висше образование, изследвания и развитие, енергийна ефективност, мерки срещу климатичните промени и устойчив транспорт. Какви са главните уроци, научени от българските власти, какви са основните предизвикателства за страната с прехода от кандидатстване и договаряне към прилагане и сертификация на европейските проекти? - Основният урок, който трябва да бъде научен от този период, е късната подготовка. Когато започнахме през 2007 и 2008 г., липсата на готови проекти забави изпълнението и оттогава изпълнението трябва да наваксва. За да бъдем готови за 2014 г., подготовката трябва да започне сега и в това отношение е важно да бъдат въвлечени някои от главните участници, а именно общините и големите бенефициенти като пътната агенция и железопътната компания с необходимото финансиране и екип да подготовка на проектите.

Какви са възможностите България да започне работа по европейски проекти за развитие на е-call и ITS и по коя програма? - Доколкото разбираме, правителството ще въведе e-call във всички оперативни програми и моделът в момента се тества по ОП „Конкурентоспособност“. Как ще бъде засилена ролята на регионите в Европейския съюз? - Регионите са градивните елементи на европейския проект и са в повечето държави основните двигатели на прилагането на кохезионната политика. Достъпът до значително финансиране осигурява на районите възможности за промяна на градовете и малките населени места с цел повишаване на качеството на живот и привличане на инвестиции. В България регионите и общините досега не са заели централно място. Надяваме се през следващия финансиращ период да бъдат намерени начини за осигуряване на местните власти с по-централна роля в процеса на планиране и усвояване на фондове. Подготвиха Деян ТОДОРОВ и Николай ТОДОРОВ *Становището е получено официално от офиса на говорителя на комисаря по регионална политика Йоханес Хан след изпратени въпроси

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

ТЕМА

gradat.bg

ПЧП И ГРАДСКАТА СРЕДА

Пътят на публично-частното партньорство Инвестициите тръгват от летищата и по пътищата, но достигат до обществените сгради Всеки иска чисти, добре уредени болници и училища, до които водят добре поддържани улици и безупречен градски транспорт. Никой не иска да плаща високи данъци, които се събират в общ куп, а после някой друг решава дали е по-добре да бъдат похарчени за увеличение на заплати, за ремонт на площад или благоустрояване на парк. Публично-частните партньорства са измислени, за да удовлетворят и двата типа интереси. Те не са безспорен и единствен начин за строителство на публична инфраструктура – транспортна или, както е в този случай - социална. Защитниците им казват, че държавата и общините се разтоварват от разходи за инвестиции, които иначе биха направили с неохота, защото им е трудно да съберат средства и да осигурят дълготрайността на предоставяните чрез покачествената инфраструктура услуги. Противниците биха посочили примерите на провалените сделки между общество и бизнес, заради които първото е платило по-висока цена, отколкото ако ги беше финансирало самостоятелно. Невинаги ПЧП е по-евтиният вариант. Затова в законопроекта, който се обсъжда в парламента, се споменава доказването на най-добрата стойност на вложените средства като предварително условие за осъществяването им. ПЧП проектите не са безплатни – нито за обществото като цяло, още по-малко – за преките им ползватели. Те обаче са начин разходите за тях да бъдат разсрочени, а обществото – да получи необходимата инфраструктура, без да чака, така, както хората не събират цял живот пари, за да си купят апартамент, а теглят кредит. Само че при ПЧП не е задължително да има кредитни взаимоотношения между обществото и доставчика на инфраструктурата. Те обикновено възникват там, където е необходима нова или има нужда от подобряване на съществуваща услуга, свързана със скъпи дълготрайни материални активи. В България, където в някои сектори инвестициите не са били достатъчни в продължение на десетилетия, примерите са почти на всяка крачка. И ако по ред причини транспортната инфраструктура обикновено е в светлината на прожекторите, то социалните заведения са областта, в която ПЧП може да се разгърне в

много по-разнообразни форми и мащаби.

Училища

С идеята да въведе частни оператори за поддържане на спортните съоръжения в училищата Столична община може да проправи пътя за пошироко сътрудничество между публичния и частния сектор в образованието. Прехвърлянето на работата по строителството и поддръжката на сграден фонд не е ново в Западна Европа. В България заради намаляването на населението училищата предимно бяха обединявани или затваряни. Но в София, която е нараснала с население равно на един Бургас в последното десетилетие, острият недостиг на места в детските градини може скоро да се пренесе в началните училища и оттам – нагоре по възрастовата стълба. От обратната страна обедняващите общини може да се изправят пред затруднения с поддържането на сградния си фонд в добро състояние.

Болници

Бургас предостави терен на частен предприемач за строителството на болница срещу обезщетение – предоставяне на помещения за общинска поликлиника. Докато този проект предоставя твърде широко разбиране за ПЧП (липсват дълготрайни взаимоотношения и ангажимент за предоставяне на услуга), той подсказва един от начините общините да попълнят недостига от болнични легла в определени райони. В същото време разделянето на инвестициите в сгради от инвестициите в медицинска апаратура и дейности може да помогне за по-ефективното извършване и на двете дейности, като насочи вниманието на ръководителите на болниците върху пациентите, не върху помещенията. Употребата на съществуващия сграден фонд за допълнителни услуги може да направи по-рентабилни проектите.

Домове за възрастни

Още една категория социални заведения, в която частният сектор може да си намери мястото, като осигури инвестиции и остави на социал-

ните институции преценката какви и с какъв обхват услуги да предоставят. Появата на изцяло частни проекти в тази област е доказателство за жизнеспособността и на публично-частните проекти и потенциал за въздействие върху разходите за услугите и техните цени. Докато населението застарява, а емиграцията и ниската раждаемост намаляват размера на отделното семейство, експерти прогнозират, че търсенето само ще нараства.

Затвори

Някои казват, че затворниците получават това, което заслужават. Истината е малко по-различна. И заради това, че все пак местата за лишаване от свобода трябва да отговарят на определени изисквания, нуждата от инвестиции няма да изчезне. През 2008 г. правителството е приело стратегия за развитие на затворите, която предвижда изграждането на шест нови комплекса. В началото на тази година заместник-министърът на правосъдието Пламен Георгиев говори за три нови затвора и затворническо общежитие. Тъй като пари за строителството им не са договаряни с Европейския съюз, публично-частното партньорство се разглежда като един от източниците на финансиране.

Атракции, спортни съоръжения

Общините в София и Бургас (а вероятно и други) работят за реализирането на проекти за увеселителни паркове, които да подкрепят туристическия им потенциал и да доразвият важни паркови територии. Изграждането на подобни, способни да произвеждат приходи от услуги инвестиции, които обновяват градската среда, може да бъде финансирано с JESSICA заеми, удължавайки сроковете за възвращаемост и намалявайки цената, която ползвателите им биха плащали в следващите години.

Паркинги

Изграждането на паркинги „паркирай и пътувай”, които насърчават използването на градския транспорт и така намаляват трафика в центровете на градовете, също е

тип обществени проекти, които биха могли да бъдат финансирани по инициативата JESSICA. Те са обекти, които могат да бъдат изградени чрез публично-частни партньорства, първо, за да се намалят

инвестициите, необходими за тях, и второ, по-важното е, че допълват системите за градски транспорт и намаляват замърсяването от автомобилния трафик. Деян ТОДОРОВ

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ТЕМА

ПЧП: ПОЛИТИКИ И СТРАТЕГИИ

Министър Томислав Дончев:

Публично-частните партньорства са приоритетни в дългосрочен план Към момента в България има над 540 действащи общински концесии. Все още слабо застъпени остават по-сложните проекти, свързани със стопанисване и с изграждане на публична инфраструктура. Въпреки многократно увеличените възможности на българските местни власти да ползват европейски средства от няколко оперативни програми техните инвестиционни възможности не се използват докрай. Сред основните причини за ограниченото реализиране на ПЧП проекти са четири фактора.

На първо място - наличието на различни тълкувания на режима „публично-частно партньорство“. Съществува разнообразно схващане за зна-

чението на този тип сътрудничество, което включва вариации от стриктно придържане към закона за концесиите до по-свободно тълкуване, прилагано от отделни отговорни звена в местната власт.

Иван Тотев, кмет на Пловдив:

Големите инфраструктурни проекти са необезпечени до момента

Освен проектите с европейско финансиране за нас е важно и реализирането на възможно най-голям брой публично-частни партньорства, които да създадат добавена стойност за Пловдив, тъй като по-големите инфраструктурни проекти са финансово необезпечени до този момент. Много разчитаме в рамките на следващите месеци да имаме приет нов закон за публично-частните партньорства, който ще ни даде повече възможности в тази посока, тъй като на този етап общините нямат чак такъв успех поради съ-

ществуващата в момента нормативна уредба. Същевременно трябва да има и много голяма воля и желание общественият интерес да бъде защитен. Пловдив за съжаление е един от примерите за публично-частни партньорства, в които досега общественият интерес минава на заден план. Гарантирам, че това ще се промени. С интегрирания план за градско възстановяване и развитие пък ще се опитаме да създадем икономически зони за растеж. Обсъждаме с народни представители промяна в закона за свободните зони с цел по-ефективно използване на техния потенциал. С интерес следим действията на министерството на транспорта относно концесията на летище Пловдив. Надявам се в следващите години икономическото развитие на региона да мине на качествено по-високо ниво.

На второ място е недостатъчното познаване на конкретната полза от публично-частното партньорство и тенденцията местните власти да прибягват до него едва когато всички други възможности са из-

черпани. Когато разсъждаваме за публично-частното партньорство, това, което трябва да ни води, е дефиницията „стойност на вложените пари” – по-доброто качество на услугата да се предоста-

вя на същата цена или същото качество на услугата да се предоставя на по-ниска цена. Трета причина за ограниченото реализиране на проекти в тази сфера е недостатъчната способност на публичните институции да привличат интереса на частния изпълнител чрез представяне на зрели проекти с ориентир за възможните позитиви и рискове. На четвърто място е липсата на реален пазар на публично-частни партньорства. Един от хоризонталните проблеми е особената доза нереалистичност, с която се отличават част от проектите. Ако се направи анализ на всички учредени процеси, които не са намерили концесионери, ще забележите, че една голяма част от ус-

ловията удовлетворяват напълно интереса на публичния възложител и по никакъв начин не са могли да се окажат достатъчно атрактивни за пазара. Това също е един от белезите за незрялост, коментира министър Дончев. Успоредно с ангажимента си за подобряване на нормативната база държавата трябва да стори необходимото да създаде такъв пазар, да формира реалистични нагласи към публичните институции специално по отношение на местните власти. А защо не да инвестира усилия в информация, обучение и консултантски услуги, за да бъдат те подготвени, разработвайки качествена документация за организация на конкурентни процедури, съобразени с нуждите на пазара.

Димитър Николов, кмет на община Бургас:

Общините имат нужда от свеж ресурс Общините имат нужда от свеж ресурс, който може да бъде осигурен чрез публично-частно партньорство, и затова имаме нужда от подобро и работещо законодателство. Вече имаме практически опит при реализирането на публично-частни партньорства. Така в Бургас на-

правихме нова спортна зала, нова многопрофилна болница. През тази година отново чрез ПЧП искаме съвместно с Българската федерация по борба да направим в града нов спортен комплекс с два басейна и две зали. Имаме и други идеи за публично-частно партньорство, кои-

то са от полза и на гражданите, и на инвеститорите. Ръката ми е протегната към всички потенциални инвеститори, които са готови да работят в Бургас в унисон с европейските изисквания. Те ще получат от общинската администрация внимание и подкрепа.

Живко Тодоров, кмет на Стара Загора:

За ефективната община ПЧП са изключително важни За ефективната община са изключително важни и публично-частните партньорства, които да ангажират бизнеса с дейностите на общината. Община Стара Загора има готовност да предложи на бизнеса различни

проекти по инициативата ДЖЕСИКА, за да може да се възползваме от този нов инструмент. Старозагорският регион винаги е бил притегателно място за инвестиции и се надявам въпреки икономическата

криза това да не се промени. Ако харчим разумно и печелим европейски проекти, ще можем да сме конкурентоспособни и да привличаме външни инвеститори. Ще търсим такива в образованието и новите технологии.

Таня Христова, кмет на Габрово:

Предприемаме конкретни инициативи Предприемаме инициативи за реализиране на мащабни публично-частни партньорства, включително и концесии за създаване на привлекателни зони за рекреация и отдих, за подобряване

на бизнес инфраструктурата в индустриалните зони на Габрово. Активно се работи за развитие на курортен комплекс Узана, който има ключово значение за туристическия потенциал на региона.

Потенциал виждаме и в активното международно сътрудничество с редица побратимени градове, както и създаване на нови контакти с фирми и инвеститори от Бразилия, Куба, Германия, Русия.

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ЗАКОНЪТ И ПЧП

ТЕМА

Новото законодателство на ЕС в областта на концесиите и българският проектозакон за ПЧП

Адв. Светлана Ганева, управляващ съдружник, „Арсов, Начев, Ганева“ - адвокатско съдружие

Публично-частното партньорство безспорно е един от най-успешните механизми за реализация на мащабни проекти от обществен интерес посредством привличане на частен капитал. През последните няколко години концепцията за разширяване обхвата на българското законодателство в тази област претърпя сериозно развитие. Бяха изготвени два законопроекта за ПЧП, обсъждаше се широко и възможността да се промени законодателството чрез изменение единствено на уредбата на концесиите. В резултат на усилията в началото на февруари т.г. бе приет на първо четене в Народното събрание проект на закон за публичночастното партньорство. Цялостно законът отразява по-задълбочено разбиране за публичночастното партньорство и създава определени правни възможности за неговото практическо приложение. Въпреки това редица проблемни аспекти на предложената уредба поставят сериозни съмнения върху необходимостта и бъдещата ефективност на този вариант на закона. В същото време, докато в България течеше дългогодишната подготовка на законопроекта, Европейската комисия изготви и изпрати в Европейския парламент и Съвета на министрите проект на директива, уреждаща предоставянето на концесии. Дефиницията на концесия по новата директива цялостно се покрива с предложеното с проектозакона изменение на определени-

двокат Ганева е първата жена в България, която получи за икономически заслуги високото френско отличие - кавалер на Националния орден за заслуги, връчено на 21 юни от френския посланик в България. Като партньор в една от водещите български адвокатски кантори Светлана Ганева работи изключително много с френски компании с бизнес интереси в България. Светлана Ганева има магистърска степен по право на Европейската общност и Европейски политически науки от университета в Нанси, Франция.

ето на концесия по ЗК. В тази рамка на новата регулация се поставя въпросът къде попада партньорският договор – в обхвата на обществените поръчки или концесиите. Приложно поле на ЗПЧП

Съгласно проекта на ЗПЧП приложното поле на уредбата на публично-частното партньорство обхваща концесиите и партньорските договори като концесиите за добив на природни богатства, концесиите за добив на подземни богатства (по реда на Закона за подземните богатства) и обществените поръчки са изрично изключени. По отношение на концесиите ЗПЧП препраща към Закона за концесиите, като предвижда редица изменения в последния с оглед синхронизирането му с новото ПЧП законодателство. Отделно ЗПЧП въвежда понятието и уредбата на партньорския договор като втория възможен механизъм за реализиране на публично-частно партньорство. Партньорски договор

Съгласно законопроекта партньорски договор се сключва в случаите, когато „частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността от обществен интерес или от други трети лица във връзка с дейността от обществен интерес”. Що се отнася до процедурата за избор на частен партньор и сключването на партньорски договор, ЗПЧП препраща към процедурите, установени за Закона за обществените поръчки.

При партньорския договор важи принципът за разпределение на рисковете между партньорите, съгласно който всеки риск се поема от страната, която е в състояние по-добре да го оценява, управлява и контролира. На практика това позволява на публичния партньор да прехвърли част от рисковете, свързани с осъществяването на проекта, на частния инвеститор, което е и едно от основните преимущества на публичночастното партньорство. Не е такава обаче ситуацията с обществените поръчки, където основната идея е тези рискове да останат за публичния партньор. В този смисъл, макар и предложената в ЗПЧП дефиниция на партньорския договор да е различна от тази на концесия, що се отнася до идеята за „експлоатация“ и разпределение на рискове, то партньорският договор несъмнено попада в приложното поле на концесиите. Това личи и от дефиницията на правото “да експлоатира“, заложено в проекта на директива за концесиите, която дефиниция цялостно покрива и идеята на публично-частното партньорство: „Основната характеристика на концесията, правото да се експлоатира обектът или услугата, винаги предполага прехвърлянето на концесионера на икономическия риск, който включва възможността той (концесионерът – бел. ред.) да не си възвърне направените инвестиции и разходи за оперирането на предоставените активи или услуги.“

ялостната концепция на уредбата на ПЧП в България може би не е достигнала финала си с приемането на проектозакона на първо четене

ъзможно е предвидените хипотези за промяна в съществени условия на договора да влязат в колизия с изисквания на директиви на ЕС в тази област, включително подготвяната в момента нова директива за концесиите

риетият на първо четене вариант въвежда изрично действието занапред и така изключва от обхвата на промените действащите концесии

ачинът на разпределение на рисковете е от значение за определяне на същността на договора, приложимото право и произтичащите задължения за страните

Същата основна характеристика се прилага и при партньорския договор като форма на ПЧП. Практиката на съда на ЕС до момента също е категорична, че не наименованието на договора, а именно начинът на разпределение на рисковете е от значение за определяне на същността на договора, приложимото право и произтичащите задължения за страните. На база на тези общи наблюдения е добре да се обърне внимание още, че приетият законопроект има и някои явни недостатъци, които биха могли да създадат сериозни затруднения пред реализацията на проекти посредством формите на ПЧП. Икономически баланс на ПЧП

Проектът на ЗПЧП предвижда възможност за увеличаване и намаляване на срока на договорите за ПЧП с до една трета при нарушен икономически баланс. По отношение на партньорския договор липсата на съгласие между страните относно конкретното изменение на срока представлява основание за прекратяване на договора, без да е ясно какви са последиците от това. От друга страна, ЗПЧП предвижда изменение в Закона за концесиите, съгласно което концедентът може едностранно да намали срока на концесията с една трета. По наше мнение така предложената регламентация на възстановяване на икономическия баланс създава твърде широки правомощия за публичния партньор за промяна на съществен елемент на проекта за ПЧП, какъвто е срокът на договора. Това представлява сериозен риск за частния инвеститор от гледна точка на възвращаемостта на неговите инвестиции. Също така е възможно предвидените хипотези за промяна в съществени условия на договора да влязат в колизия с изисквания на директиви на

ЕС в тази област, включително подготвяната в момента нова директива за концесиите. Пряко споразумение

Друг аспект на ЗПЧП, който би могъл да повлияе негативно върху интереса на частните инвеститори, е възможността публичният партньор да сключи т.нар. пряко споразумение с финансиращата институция (кредитор на частния партньор) по даден проект за ПЧП. Формулировката на разпоредбите позволява сключването на „прякото споразумение“ без участието на самия частен партньор, което би могло недопустимо да засегне правата и интересите му. Проектозаконът вкарва радикално финансиращите институции в процеса на управление на държавна собственост, не трябва да се забравя, че все пак става въпрос за договорни отношения и не може по силата на закона да се изключва частният партньор от възможността да договаря основните параметри на проектните уговорки. Положителното, което можем да отбележим, е, че е премахнато ретроактивното действие, което съществуваше в началния вариант на проектозакона. Приетият на първо четене вариант въвежда изрично действието занапред и така изключва от обхвата на промените действащите концесии. В заключение, въпреки положителния напредък в концепцията за публично-частното партньорство предложеният законопроект съдържа редица несъвършенства както от технически, така и от чисто концептуален характер. Не е за подценяване и фактът, че законопроектът е обект на сериозни критики както в процеса на обсъждането му в парламента, така и от страна на бизнеса. Като добавим предстоящото приемане на нови директиви, регулиращи сектора на европейско ниво, цялостната концепция на уредбата на ПЧП в България може би не е достигнала финала си с приемането на проектозакона на първо четене.

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ТЕМА

ПЧП И JESSICA

Йордан Йорданов, управляващ директор на „Регионален фонд за градско развитие”:

Има ли обществено значим проект с приходи, финансираме по JESSICA Кредитираме от чисто частни до чисто публични инвестиции. Публично-частното партньорство е по средата

нително финансиране, включително безвъзмездно от европейски програми, стига да се спазва правилото за избягване на двойно субсидиране за една и съща инвестиция.

а да насърчат използването на частен капитал за обществени инвестиции, включително чрез публично-частни партньорства, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка пуснаха в ход инициативата JESSICA в България. Съгласно нейните правила част от бюджета на програмата ще бъде предоставен не като безвъзмездна помощ на общините, а като кредити на общини, проектни дружества за публично-частни партньорства и частни предприемачи. Проекти, свързани с изграждането, обновяването и развитието на градска инфраструктура, обществени места, публични сгради, ще бъдат финансирани при по-добри от пазарните условия, стига да имат способността да генерират приходи, достатъчни за покриването на лихвите и главниците по заемите. „Регионален фонд за градско развитие” е търговско дружество, създадено да управлява парите от оперативна програма „Регионално развитие”, с които ще се финансират обществено значими инвестиции в шестте най-големи града в България след София. Екипът му е съставен от финансисти от консорциума, спечелил конкурса за мениджър на фонда: банката Сосиете женерал Експресбанк и финансово-консултантските и инвестиционни дружества „Болкан адвайзърс” и „Елана”.

Господин Йорданов, кои са важните етапи в разгръщане на схемата JESSICA? - Нашите амбиции са да изпреварим заложените срокове главно за да създадем възможност на оперативна програма „Регионално развитие” като източник на управлявания от нас ресурс да насочи допълнителни средства по инициативата JESSICA, в случай че сме успешни и ефективни. Ще работим повече като бизнес организация, отколкото като административен орган, който разпределя пари. Облягаме се на модела на проектното финансиране.

При какви условия може да се правят дялови инвестиции и колко? - До 3% от общия ресурс ще се инвестират като дялови участия. Банката единствено и само ще кредитира. Нашето разбиране е, че по-подходящият инструмент за градските проекти са дългосрочните заеми, защото дяловият капитал е по-скъп за инвеститора.

ордан Йорданов е заместник-председател на съвета на директорите и управляващ директор на „Регионален фонд за градско развитие” АД. Ръководител на отдел „Публични финанси в банката”, магистърът по икономика и управление на индустрията от Университета за национално и световно стопанство, специализирал в университета „София Антиполис” в Ница, има дълга кариера във финансовия сектор: последно във финансовата компания „Финансиа груп”, а по-рано в дъщерното й дружество „Булброкърс”, както и на ръководни позиции, свързани с корпоративните финанси и проектното финансиране в СИБанк и Банка ДСК.

Какъв е капацитетът на фонда с допълнението от банката? - Към 36.9 млн. лева от оперативната програма има още два пъти по толкова ресурс, който Сосиете жене-

мбицирани сме да изпреварим сроковете за усвояване на средствата

ожем да финансираме проекти с общо 111 млн. лв.

рал Експресбанк се ангажира да предостави. Сумарно може да се финансират проекти с около 111 млн. лв. Във всеки проект е възможно да има и допълнителни търговски кредитори, и допъл-

Управлението на фонда беше поверено на консорциум от три организации. Какви са ролите им? - Имат взаимно допълващи се компетентности. „Елана” е една от най-старите и най-успешни български финансови компании с голям консултантски опит с проекти, финансирани от европейски програми. „Болкан адвайзърс” е един от сериозните дялови инвеститори в България с голям инвестиционен опит в различни европейски страни. Банката е една от най-опитните в страната в областта на проектното и структурирано финансиране, а освен това съществено допринася за инициативата с допълнителното финансиране. Консорциумът се конституира като акционерно дружество „Регионален фонд за

градско развитие” със собствен оперативен екип. Този екип ще осъществява целия процес по анализ на бизнес плановете, управлението на проектите, подготовка и сключване на договори за финансиране, наблюдение на усвояването и обслужването на кредитите. Една от идеите на JESSICA финансирането е, че частният сектор получава средства по оперативните програми. Какви са ограниченията? - Проектите трябва да отговарят на целите и допустимите дейности по приоритетна ос 1 на оперативна програма „Регионално развитие”, тоест да са градски проекти. Второ, да отговарят на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Тъй като в момента те не съществуват, тяхната роля се изпълнява от общия устройствен план и общинската стратегия за развитие. Но по-правилният израз е, че не следва да противоречат на тези документи. Ако някой иска да строи басейн в зелена площ по план, няма как да стане. Но ако иска да строи увеселителен парк, можем да го финансираме. Проектите трябва да отговарят и на инвестиционната стратегия на холдинговия фонд (Европейската инвестиционна банка), и на стратегията на самия регионален фонд. Другият много важен критерий е да имат

Важни дати 28 декември 2011 г. подписване на оперативно споразумение с холдинговия фонд – Европейската инвестиционна банка.

До края на февруари 2012 г. проведени обявяващи инициативата събития в пет от шестте града. На 5 март е последното във Варна.

Декември 2013 г.

Края на 2014 г.

Юни 2015 г.

фонд мениджърът трябва да е инвестирал половината от ресурса, поверен за управление.

80% от ресурса трябва да са вложени.

100% от ресурса трябва да бъдат инвестирани.

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ПЧП И JESSICA значим обществен ефект, който се измерва от няколко страни: брой устойчиви работни места, създава ли проектът по-благоприятна градска среда, по-качествена архитектура в сравнение със съществуващото положение, създават ли се допълнителни зелени площи, подобрява ли се градската мобилност. Търсим активно взаимодействие с общините, тъй като те са легитимните представители на местните общности и са в позиция да формират приоритетите им. Ще има ли състезание между проектите по тези показатели? - Не. Няма и резервирани суми за отделните градове или определени типове проекти. Първите дошли ще бъдат първи обслужени. Ще проверяваме допустимостта и съответствието на проектите на специфичните критерии на програмата, след което ще разглеждаме финансовата и икономическата им жизнеспособност. Ако се уверим, че и двете са наред, финансираме. След като фондът е по-скоро бизнес организация, парите по правилата на програмата ли ще се харчат? Ще се правят ли обществени поръчки за изпълнение на проектите? - При финансирането на проектите Законът за обществените поръчки не е приложим, но при подбора на изпълнителите в зависимост от конкретните бенефициенти на финансиранията се прилага като механизъм, който гарантира ефективност. Започнати проекти могат ли да бъдат финансирани? - Само за фазите, които остават. Фондът не може да рефинансира завършени фази. Какви са общите условия по кредитите и как се сравняват с пазарните? - Основното конкурентно предимство на JESSICA е срокът на ресурса. На теория можем да отпускаме

ТЕМА до 23-годишни кредити, тъй като трябва да върнем парите на холдинговия фонд през 2035 г. Но няма да определяме срока самоцелно. Ще се опитваме да адаптираме в максимална степен погасителния план на всеки кредит към прогнозните и съответно реални парични потоци от проекта. Забранено ни е и да отпускаме кредити, които се погасяват изцяло на падеж. Ресурсът от фонда ще бъде на цени под пазарните. Ресурсът от Сосиете женерал Експресбанк ще бъде на пазарни условия. Смесени, двата източника ще дадат лихва под пазарната. Предстои да определим минималното собствено участие, но едва ли ще е под 20%. За нас няма разлика дали те са пари в брой или активи, но във втория случай ще изискваме оценка на справедливата пазарна стойност от оценители с професионален опит и репутация. Какъв би бил типичният размер на заема? - Предлагат ни се и доста големи проекти като финансов размер, както и много малки – и за 20 милиона лева, и за по няколкостотин хиляди. От гледна точка на финансово управление на портфейла бихме искали да имаме поне минимално ниво на диверсификация. Бихме се радвали на 20-30 проекта, което значи 3 до 5 млн. лв. стойност на отделното финансиране. От друга страна, бихме искали да направим и забележими проекти, за да покажем ползите на JESSICA. Проблемът е, че финансовата среда не е особено благоприятна. Имаме изисквания за собствено участие, а е по-трудно да се намерят инвеститори, които могат да мобилизират капитал за голям проект. Все пак ще бъдем адаптивни. Няма да слагаме формално минимално ограничение за размера на проекта, защото има проекти, които ще имат голям обществен ефект, без да имат нужда от големи финансови ресурси за осъществяването им.

Как ще направите оценка дали един проект е подходящ за финансиране на търговски принцип или по JESSICA? - От днешната конюнктура вадим заключението, че почти няма проекти, които да са комерсиално финансируеми. Но не очаквам това да е болезнен въпрос. Който е уверен, че проектът му е силно комерсиално атрактивен, вече се е обърнал към търговските банки. Една от целите на JESSICA е съчетанието на публичен и частен ресурс за обществено значими проекти. Има ли изискване за правните форми на публично-частните партньорства? - Финансираме от чисто частни до чисто публични проекти. ПЧП е в средата. Нямаме ограничения относно формите на взаимодействие между двете страни. Елемент на партньорство между частния бизнес и местната власт е дори необходимостта общината да се запознава със съответните проекти, да изрази своя комфорт с осъществяването им и да им даде приоритет в общата си политика за управление на града. Чисто комерсиални инвестиционни проекти като търговски центрове или офис сгради също носят подобрения на архитектурната среда, качеството на обществените пространства и инфраструктурата и са свързани с откриването на работни места в търговия и обслужващи дейности. Те могат ли да бъдат финансирани в комерсиалната си част, откъдето идват приходите им? - Нямаме намерение да финансираме шопинг молове. България има достатъчно голяма нужда от проекти със значим обществен ефект, които не са толкова комерсиални. Общественият ефект трябва да бъде главната цел на проекта. Но ситуацията може да се промени. Интервюто взе Деян ТОДОРОВ

Къде са можещите инвеститори? Със и без закон по JESSICA се финансират публично-частни партньорства Мартин ЗАИМОВ*

Общините не успяват да осигурят добри условия за срещи и положително общуване между хората. Недостатъчни са инвестициите, осигуряващи качествена мобилност, условия за спорт и култура и интегриране на природата в градската среда. А частни инвестиции са възможни във всяка от тези области. Приоритетите

Приоритетите на местните власти са добро градоустройство, подобрени енергийни характеристики и естетика на сградите, добра мобилност, спорт и култура и връзка с природата. Всяко нещо, от което хората имат нужда, харесват и ценят, има потенциал да бъде финансирано по JESSICA. Възможните проекти са безброй. Мотивираните и можещи инвеститори в тези проекти обаче са малко.

те компании за инвестиции в градски проекти. Трябва ли закон?

Потенциал

Опитът с частни инвестиции в градски проекти е много ограничен. Потенциалът е много голям, но липсва опит не толкова в общините - градските проекти са тяхно всекидневие, а в частните компании, които дори нямат много идеи засега. Инициативата JESSICA е ценна именно защото ще предизвика събуждане на потенциала на частни-

Винаги имаме усещане за недостатъчност на законите и регламентите. Ние можем успешно да финансираме публично-частни градски проекти при съществуващите закони и правила. *Мартин Заимов е изпълнителен директор на „Регионален фонд за градско развитие“ и председател на надзорния съвет на Сосиете женерал Експресбанк

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ТЕМА

ПЧП И СТОЛИЦАТА

Годината на партньорството за София Столична община се опитва да подкрепи публичните инвестиции с частни пари

Спортен комплекс „Армеец“

толична община увеличи усилията по подготовка на проекти, които предлага на частни инвеститори за строителство срещу възможността да получат приходи от експлоатирането им или продажба на допълнителни имоти. 2012 г. трябва да бъде годината на публично-частните партньорства, каза преди време главният архитект Петър Диков, когато проектобюджетът беше пуснат за обсъждане.

Широк кръг от необходими на града обекти на инфраструктурата, обществените пространства, спортни и развлекателни съоръжения и паркови пространства имат потенциала да наберат средства от частния сектор. За изпълнението им е необходима нова законодателна рамка, която проектозаконът за ПЧП може да осигури, когато бъде приет от парламента. Амбицията на администраторите е да бъдат готови за този момент с идейни разработки. „Имаме много големи амбиции в Столична община, а лично аз – да стартираме много сериозно по програма-

та JESSICA, която е тип публично-частно партньорство, кредитирано с европейски пари”, каза главният архитект Петър Диков пред „Строителство Градът”. След като Министерството на регионалното развитие и благоустройството възложи на воден от Сосиете женерал Експресбанк консорциум управлението на средствата в регионалния фонд за градско развитие за шестте най-големи града извън София, остава да избере фонд мениджър и на бюджета за София. Той ще управлява и вероятно ще добави допълнителен кредитен ресурс към общо малко под 25 млн. лева, предоставени

Общината е готова да потърси частен партньор за изграждане на спортни съоръжения в района на залата „Арена Армеец“. Военният терен от другата страна на булеварда беше разглеждан като една от възможностите за строителство на нов национален стадион

от Европейския съюз за проекти, които могат да варират от облагородяване на важни обществени обекти като общинските пазари до строителство на спортни съоръжения или изграждане на увеселителни паркове, стига да имат приходи. Общината полага усилия да въвлече частни инвеститори в изграждане-

Минералните бани

Централната минерална баня ще стане музей на София благодарение на финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие“. Докато нейното бъдеще е до голяма степен решено, занемарените сгради на други минерални бани все още предполагат добри възможности за развитие

то и благоустрояването на важни столични проекти. Атрактивна София

Възстановяване и развитие на някои столични паркове е идея, върху която се работи от дълго време. Западният парк трябва да предостави мястото на нов увеселителен парк, след като „София ленд”

в местността Погребите затвори врати заради недостатъчни приходи. Общинският съвет е приел подробния устройствен план за територията и предвижда изграждането на атракции като виенско колело, небесна кула, фитнес клуб, зони за екстремно колоездене и други. „Стартираме концесията на Западен

парк. Надявам се, че ще стане. Това е много важен обект на публично-частното партньорство”, казва Петър Диков. Здрава София

Столична община ще търси подходящ вариант за разработване на ресурса си от минерални води. По този начин може да бъдат съ-

„София ленд“ - запад

Част от територията на Западния парк е предвидена за изграждането на увеселителен парк съгласно одобрения от общината подробен устройствен план. София няма такъв, откакто „София ленд“ затвори врати. Проекти като този подобряват състоянието на средата в парка, осигуряват постоянен поток от посетители и биха могли да бъдат финансирани по принципите на JESSICA с нисколихвени европейски заеми

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ПЧП И СТОЛИЦАТА

ТЕМА Училищен спорт

Централни паркинги

Две в едно: ако занемарени спортни зали, игрища, плувни басейни в училищата бъдат предоставени за ремонт и поддръжка на частния бизнес, учениците ще получат по-добри условия за спорт, а съседите в квартала - нови възможности за прекарване на свободното време

Под някои главни булеварди като „Македония“ или „Васил Левски“ има участъци, които са подходящи за строителството на подземни паркинги. Евентуалното публично-частно партньорство обаче би трябвало да бъде структурирано така, че да се приберат автомобилите на постоянно живеещите, за да освободят улиците и тротоарите за движение

живени старите минерални бани, много от които не се използват или са в окаяно състояние, включително централната до ЦУМ. Обсъждан е и вариантът за концесия на банята в Банкя. В допълнение към развитието им общината търси начини да осигури и повече възможности за спорт и прекарване на свободното време. Идеята за изграждането на аквапарк в Чепинци отново е на дневен ред. Спортуваща София

Спортни игрища от малък до голям формат ще осигурят широко поле за изява на частни инвеститори. Има разработки за развитието на териториите около откритата миналата година спортна зала. Подборът на терен за нов национален стадион продължава, макар че по всичко личи, че този до летището е отпаднал като вариант. Главният архитект съобщи и за интерес за изграждането на зала за кънки в „Младост”. Обновяването и развитието на спортните съоръжения в кварталите не спира дотук. За да се освободи общината от разходите за поддържането им, може да прехвърли на инвеститори създаването и подобрението на външните спортни площадки на училищата срещу възможността да ги използват с търговска цел в неучебно време – вечер и в почивни дни. „Даваме възможност за възвращаемост на парите и едновременно осигуряваме две услуги – спорта на учениците и кварталния спорт на гражданите”, казва Петър Диков. Създаването на общоградски съоръжения

като спортен център с футболни игрища, тенис кортове и други в кв. „Възраждане” също се предвижда да стане чрез публично-частно партньорство.

придвижването на софиянци, без да натоварят значително общинския бюджет или капацитета да се управлява още една система за обществен транспорт.

Коли под земята

Културна столица

Подземните паркинги в центъра и надземните в кварталите са обекти, по които дебатите продължават. И все пак те са алтернативата за прибиране на колите от улиците и увеличаване на капацитета за паркиране в затруднените, гъсто застроени зони на града. Важно условие обаче е те да отговорят на потребностите на живеещите в тези райони, така че ефективно да приберат паркираните по улиците коли, а не да доведат допълнителен трафик в центъра. Възможно е най-накрая да дойде времето на старата идея за изграждане на паркинг под бул. „Македония”.

Желанието на София да бъде европейска културна столица през

2019 г. би могло да бъде подпомогнато материално от частни предприемачи, ако те видят търговски потенциал в създаването на културни центрове. Такава идея има за трамвайното депо на бул. „Мария Луиза”, удобно разположено на новострояща се метролиния, бли-

зо до идеалния център на София и в непосредствена близост до входа й от централните жп и автогара. Място за култура има и извън центъра на града, където те може да се съчетаят с реализирането на плановете за преструктуриране на големите кварта-

ли-спални. За тях обаче има още време и работа. „Вероятно ще действаме догодина, защото трябва да ги осигурим градоустройствено по места”, казва арх. Диков. Засега е сигурно, че част от тези сгради биха били с чисто търговско предназначение. Деян ТОДОРОВ

23 април 2012, Кемпински хотел Зографски, София

Конфенеренция за публичните и частните проекти, които подобряват условията за живот и бизнес

Екотранспорт

Създаването на нови паркинги и търговски площи може да бъде и лост за продължението на отделни отсечки от метрото. Това може да стане чрез преотстъпване на право на строеж или на приходите от продажба на право на строеж на гаражи или търговски площи. Подходяща би била отсечката от хотел „Кемпински” до ул. „Сребърна”, която е сравнително къса и се намира в гъстонаселен район. Екотранспортът може да бъде допълнен с обогатяването на разрастващата се мрежа от велоалеи със стоянки с велосипеди под наем. Закупуването им и инсталирането на система за таксуване от частен инвеститор биха създали алтернатива за

Със съдействието на

Основни акценти на събитието: Smart cities. Интелигентно управление на градовете предизвикателства и решения София – модели и проекти Управление на териториите - интегрирани планове за градско развитие

Управление на ресурси • Вода Партньори • Отпадъци • Енергия МРРБ • Осветление О • Отопление Свързаност и комуникации • Трафик и паркиране • Мобилност • Телекомуникации • Географски информационни системи Smart buildings. Добри практики. Интелигентно управление на сгради Устойчиво развитие на RE сектора. www.balrec.eu

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ТЕМА

ОБЩИНСКИ ПЧП

Идеи на общини за JESSICA проекти Първоначалните проучвания извадиха на показ много обекти, от които да се отсяват подходящите

Втори гребен канал със зона за спорт и развлечения в Пловдив

ИД Е

Закрит пазар и подземни паркинги в Стара Загора

Стара Загора е един от градовете, бенефициенти по JESSICA. При представянето й пред обществеността в Стара Загора в началото на годината кметът Живко Тодоров я определи като инструмент, чрез който държавата, общините и бизнесът в партньорство могат да подобрят и разнообразят градската среда. „Разполагаме с готови проекти, които можем да предложим на бизнеса за участие в съвместно партньорство”, обяви тогава той. Предвижда се в скоро време заедно с представители на бизнеса в града да бъдат обсъдени

възможностите за подобряване на зоната на градския пазар. Според Тодоров може да бъде изграден модерен закрит пазар с обособени места за развлечение и търговски площи. Реална е възможността да се изградят подземни паркинги под дворовете на 5-о и 6-о училище. За да се реши един съществен проблем като липсата на места за паркиране в централната градска част, имаме идея да предложим и терени, на които да бъдат изградени многоетажни паркинги, обяснява старозагорският кмет. Светла ДОБРЕВА

ИД

ЕЯ

бочина не повече от 1.50 м, като нивото на водата следва да бъде еднакво с това на съществуващия гребен канал. Ширината на новото трасе ще е не по-малка от 50 м, като се обособяват две връзки при финала и старта на съществуващия гребен канал. С направата на уширения на подходящи места ще се оформи зона за водни ски. Изграждането му ще струва между 2 и 3 млн. лв., сочат предварителните проучвания. 5-6 декара са земите, които трябва да бъдат отчуждени. Светла ДОБРЕВА

Плевенски панаир и рехабилитационен център Недостроената спортна зала - панаирен център?

Има възможности за развитие на недостроената спортна сграда преди парка „Кайлъка“. През годините този проект претърпя развитие. Първоначално сградата е проектирана за спортна зала. Промененият бизнес интерес налага изготвянето на нов идеен проект за многофункционална зала, изложбен и търговски център, закрит плувен басейн, тенис кортове и футболно игрище, бизнес и хотелски комплекс. С реализацията на проект за панаирен комплекс градът би утвърдил традициите си като панаирен център, подчерта по време на втората среща по JESSICA в Плевен Чавдар Велинов, съуправител на „Партнерс експо”, дългогодишен организатор на изложения за региона. Дружеството разполага с готов идеен проект на базата на учредено право на строеж за изграждане на панаирен комплекс „Плевен експо“. Проектът включва изложбени площи, административна сграда, открита изложбена площ. По думите му големият шанс за реализацията на този проект е чрез Регионалния фонд за градско развитие. Реализацията на подобен проект би облагородил градската

Един от възможните проекти по JESSICA в Плевен е проект за изграждане на открит спортен комплекс, който ще включва футболно игрище с изкуствена трева, лекоатлетическа писта, трибуни, съблекални и сектори за хвърляния на копие, диск и други

ЕЯ

Символичната първа копка на дублиращия гребен канал ще бъде направена през август, когато Пловдив е домакин на Световното първенство по гребане за младежи и девойки. Дублиращато съоръжение е необходимо изискване за провеждане на състезания от световна величина (за загряване и охлаждане на спортистите), като през останалото време ще може да се ползва за водни атракции и аматьорски спорт. Предвижда се да бъде с естествени брегове, без бетонови намеси и дъл-

ИД

Изграждането на втори гребен канал, модерна зоологическа градина, кампус за зелено училище за деца, велоалеи, зони за търговия, стопански дейности, паркиране и атракции могат да доразвият парк „Отдих и култура” в изключително привлекателна зона за спорт и развлечение на пловдивчани. В момента се подготвя техническо задание за обявяване на конкурс за проектиране на спортно-развлекателния комплекс, за който в бюджета са заложени 200 000 лв.

среда, категоричен е Чавдар Велинов. Общината може да подкрепи подобен проект и да участва с апортна вноска. Разрушаването на изградената конструкция би струвало над 1 млн. лв. Предприети са мерки за деактуването на терена. Новата идея е свързана с изграждане на покрит плувен басейн, съпътстващата инфраструктура може да бъде по ПЧП. Рехабилитационен център

Рехабилитационен център за сърдечно-съдови болести може да бъде изграден в Плевен. В момента сградата на бившия психодиспансер в парк „Кайлъка“, собственост на Министерството на здравеопазването, е в окаяно състояние, трети и четвърти етаж се рушат, средства за ремонт няма. Ще се търсят варианти за решаване на собствеността, която от публична

държавна, с решение на МС да се прехвърли като общинска собственост, за да може да се възстанови сградата. Швейцарски инвеститор е проявил интерес по така наречения лечебен туризъм, обяви кметът доц. д-р Димитър Стойков. Надземен и подземен паркинг

Чрез публично-частно партньорство има идея да се изгради подземен и надземен паркинг на мястото на общинския паркинг пред централна поща, зад мавзолея-костница „Св. Георги Победоносец“. Още възможни проекти по JESSICA в Плевен

•Откритият басейн в парк „Кайлъка“ да се развие в атрактивно място за отдих и почивка на плевенчани •Покрит плувен басейн на входа на парк „Кайлъка“, съпътстващата инфраструктура да

бъде на ПЧП за строеж на хотел, ресторант, сауна, фитнес зали, тенис кортове и др. •Стадион „Плевен“ – реконструкция с възстановяване на лекоатлетическата писта и привеждане на стадиона в състояние за лицензиране за състезания по футбол, лека атлетика и др. •Реконструкция на плувен комплекс (бившият „Рай“) със закрит и открит басейн •Закрита зала за тенис на мястото на бившето хандбално игрище. Липсата на такова съоръжение и нарастващата популярност на този спорт обуславя висок интерес от страна на инвеститорите •Открит спортен комплекс, който ще включва футболно игрище с изкуствена трева, лекоатлетическа писта, трибуни, съблекални и сектори за хвърляния на копие, диск и др. Силвия ЗЛАТКОВА

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ОБЩИНСКИ ПЧП

ТЕМА

Много общини си имат наредби за ПЧП Според местните власти те запълват нормативен вакуум, според други експерти дават големи възможности за заобикаляне на ЗОП Докато досега нямаше специален закон за публично-частното партньорство и действаха Законът за концесиите и Законът за обществените поръчки, много общини са приели собствени наредби за публично-частно партньорство. Добре работят в областта на концесиите Бургас и Русе например. Често в местните администрации обаче липсват достатъчно административен капацитет и специални звена за концесиите, показва мониторинг на администрацията за концесии към Министерския съвет. Ограничението от четири години срок на поръчката по ЗОП лимитира възможностите за инвестиции, но дали местните власти ще прилагат концесиите зависи и от политическата воля. Приетите от много общини наредби за публично-частните партньорства запълват празнината от липсата на специфичен закон.

Често един от резултатите от местните наредби е договаряне без обявление. Етикетът „публично-частно партньорство” може да бъде по-

ставен на сделки, с които се заобикаля прилагането на ЗОП и ЗК и се нарушава правото на ЕС Директива 2004/18/ЕО, Директива 2004/17/ЕО и чл. 43 и чл. 49 от Договора за европейската общност (ДЕО). Може да се извърши избор на частен партньор, предложил „инвестиционна инициатива”, без провеждане на процедура - чрез преки преговори, като на практика се утвърждава правилото „първият по време е пръв по право”. Създаването на смесени публично-частни дружества без ясни правила има за цел възлагане пряко на дейности, които принципно са обект на концесия или на обществена поръчка, или пък възлагане на обществени поръчки за строителство или за услуги в нарушение на ЗОП чрез квалифицирането им като публичночастно партньорство. Община Пазарджик приема първата подобна наредба,

такива нормативни документи имат Бургас, Варна, Шумен, Ловеч, Враца, проект за наредби за публично-частни партньорства преди време подготвяха и големи об-

Някои общини с наредби за ПЧП • Варна • Пазарджик • Шумен • Ловеч • Враца • Перник • Момчилград • Димитровград • Сандански • Стрелча • Етрополе • Пещера щини като София, Пловдив и Стара Загора. Липсата на специално национално законодателство в областта на ПЧП е съществена пречка за практическото приложение на разнообразни форми на ПЧП. Министерството на финансите разработи специални „Методически указания за ПЧП”, които не са нормативен акт, не са задължителни и създават условия за противоречива практика при прилагането им, пише в решение на ОбС - Варна. Отсъствието на унифицирани нормативни правила за ПЧП на национално ниво създава възможност отделните общини да приемат наредби,

в които уреждат правила, форми на ПЧП. Такива са Наредбата за прилагане на модели на ПЧП в инфраструктурния сектор и в процеса на управление на комплексни проекти в обществена полза на община Варна от юли 2008 г., Наредбата за условията и реда при предоставяне на концесии от 1996 г. и др. Всички концесии в България се регистрират в Националния концесионен регистър.

В него преобладават държавните концесии за природни богатства и за бутилиране на минерална вода - приоритет на държавата. Общинските процедури са предимно за язовири, подлези, автобусни спирки. По-рядко се концесионира автогара - в Димитровград за 30 години, обектът вече е пред откриване. Много са концесиите за басейни и стадиони - в Добрич, Рудозем, Пловдив, Варна, В. Търново, Благоевград, градски парк е даден на концесия в Харманли и Карнобат, градски пазар - в Пловдив, яхтено пристанище - в Балчик. В Левски има 20-годишна концесия за

Концесията

етод за балансиране на интересите на нуждата от обществена услуга и получаването на печалба от частния бизнес. Освен дългия срок основна разлика с обществените поръчки е правото за експлоатация на строежа от частния инвеститор като форма на плащане за построяването и функционирането на инфраструктурата.

Съдебна практика

дминистративният съд в Пазарджик излиза с решение от 2008 г. в полза на правото на общинския съвет в Пещера да приеме собствена наредба за ПЧП. Делото е по възражение от районния прокурор, че такъв тип отношения са приоритет на държавата. Според съда наредбата е издадена законосъобразно, тъй като с нея се уреждат неуредени обществени отношения с местно значение и не нарушават нормативните актове от по-висока степен. По отношение на публично-частното партньорство липсва първична правна уредба, но доколкото уредената в материя е свързана с управление и разпореждане с общинско имущество, тя не противоречи на законови норми и в частност на норми на ЗМСМА, ЗОС и ЗОБ, пише в мотивите към съдебното решение. вен подлези летен театър, хоспис, в Пловдив - каркино, стадион, пазари, тинг писта и къщи в спортна зала, най-много Стария град, в Симитли - обществена баня. Един- са и прекратените концесии. Според регистъра в ствената концесия за София има само една радепо за битови отпадъботеща концесия - за воци - в община Белослав, доснабдяването на столине успява да заработи и е цата, дружеството концепрекратена. сионер „Софийска вода“ Като брой общинабе придобито преди гота с най-много концесии дина от „Веолия вода“. е Пловдив по времето на кмета Иван Чомаков - осНиколай ТОДОРОВ

ИЗ НАЦИОНАЛНИЯ КОНЦЕСИОНЕН РЕГИСТЪР Концесиониран обект Конно-спортна база „Ген.Крум Лекарски“ Спортен комплекс „Младост“ Спортен комплекс „Русалка“ Ученическа спортна школа Автогара Градска градина „Етнографски музей“ Парк открит театър Част от стадион Локомотив Плувен комплекс Парк открит театър Пешеходен мост Кино „Кочо Честименски“ Лятно кино Картинг писта Покрит пазар на ул.“Младежка“ Стадион „Тодор Диев“/Спартак“/ „Събота пазар“ Старинен Пловдив, ул.“Стоян Чалъков“ № 1а Хоспис Хигиенна баня Колодрум

Населено място Божурище Варна Добрич Добрич Ихтиман Харманли Велики Преслав Пловдив Русе Пловдив Пловдив Пловдив Пловдив Пловдив Пловдив Пловдив Пловдив Пловдив Пловдив Левски Симитли Сливен

Концесионер „ПОЛИМЕКС ТРАНСПОРТ“ ООД „Химимпорт“ АД „БИ ЕЙ ТУР“ ООД „ИЗИДА“ ООД ЕТ „Иван Терзийски“ „Индустриален център Тракия“ АД „АРИСТУР“ ЕООД ЕТ „Сдружени творци - Анета Секулова“ „АРИСТОН - С“ ООД „Дайли“ ООД ЕТ „Сдружени творци - Анета Секулова“ „Търговски център Марица“ ЕООД „Панорама 3000“ ООД ЕТ „Ванеса - Иванко Илиева Коева“ „Делта Карт“ ООД „ТИКА“ ЕООД ПФК „СПАРТАК -С 94-ПЛОВДИВ „ АД „Отел“ ООД „Балкан Холидей“ ООД „Медихелп“ ООД „Струма-Метал“ АД „Европарк“ЕООД

Срок 25 години 30 години 30 години 20 години 15 години 15 години 30 години 15 години 15 години 15 години 15 години 20 години 20 години 20 години 20 години 20 години 35 години 15 години 35 години 20 години 35 години 25 години

Дата на договора 07.07.2006 г. 20.11.2007 г. 25.01.2010 г. 12.04.2010 г. 20.04.1999 г. 01.11.1999 г. 08.10.1999 г. 29.12.2000 г. 16.02.2006 г. 10.01.2000 г. 29.12.2000 г. 21.12.1994 г. 02.07.2001 г. 03.12.2001 г. 25.04.2002 г. 29.01.2003 г. 19.01.2006 г. 01.01.2000 г. 09.11.2005 г. 13.02.2006 г. 03.09.2004 г. 26.04.2002 г.

15 години 15 години 15 години 15 години 10 години 15 години 15 години

19.10.1998 г., прекратена на 29.09.2009 14.07.1998 г., прекратена на 29.01.2010 21.07.2000 г. , прекратена на 11.10.2001 20.12.2000 г., прекратена на 30.10.2008 20.12.2000 г., прекратена на 14.12.2001 21.12.2000 г., прекратена на 25.07.2003 22.12.2000 г., прекратена на 18.01.2002

НЯКОИ ПРЕКРАТЕНИ КОНЦЕСИИ Депо за твърди битови и промишлени отпадъци Детска градина Стадион „Спартак“ Паркинг Покрит пазар при надлез „Родопи“ Спортна зала „Олимпиада“ „Спортно-увеселителен комплекс“

с. Езерово общ. Белослав Добрич Пловдив Пловдив Пловдив Пловдив Пловдив

„Еко-инвест-70“ ЕООД „АВИЦЕНА“ - ООД „КАМ - 919“ ЕООД ЕТ „МЕТАЛИК“ ЕТ „МЕТАЛИК“ „ПЪЛДИН ВАКЕИШЪН“ ООД „Карина груп“ ООД

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ТЕМА

ОБЩИНСКИ ПЧП

Някои общински практики Четири концесии в Плевен

Към момента има четири концесии върху общински имоти в Плевен. Общо приходите от тях през изминалата година в бюджета са 19 461 лв. С петнайсет години бяха удължени успешните десетгодишни концесионни договори за обществените тоалетни в Градската градина с концесионер ЕТ “БУШЕТА-60-КРАСИМИР ДИМОВ–ИВАНОВ” и в Гаровата градина ЕТ “БИАНА ПЕТРОВА – БИАНКА”, развити като заведения за обществено ползване в паркова среда. Останалите две действащи концесии са обект за отдих и развлечения в парк-музей Гривица и язовир „Общинска мера” в с. Пелишат. По три от концесиите, без язовира, са сключени допълнителни споразумения за актуализиране на концесионните възнаграждения съобразно коефициента на инфлация от предходната година. Така размерът на концесионните възнаграждения спрямо тези при сключване на договорите за концесионера в Градската градина от $1851 е променен на 4800 лв., за Гаровата градина – от $2401 на 4200 лв., а за концесионера в парк–музей с.

Гривица – от 1801 лв. на 3125 лв. В списъка с имотите, които община Плевен има намерение да предложи за предоставяне под наем, са включени четирийсет и два обекта, сред които плувен комплекс „Рай”, седемнайсет от 28-те язовира на територията на общината ще се отдават на концесия. Две нови концесии се готвят във Варна, досега са шест

От правна гледна точка община Варна реализира ПЧП само на договорни отношения и няма реализирани институционализирани форми на ПЧП, сочи доклад по проект „Общинска администрация Варна – прозрачен, компетентен, динамичен и интерактивен партньор на бизнеса” по програмата за административен капацитет. Най-популярната форма е концесията. Според Националния концесионен регистър общината е сключила шест концесионни договора, които се изпълняват успешно. Най-голямата общинска концесия е за строителство – изграждане на спортен комплекс в спортен комплекс „Младост”, срокът

Хотел „Галерия Графит“ - Варна - концесия за 35 години

е 30 години, концесионер е „Химимпорт”АД. От 2007 г. до момента е изготвен проект и е реализиран първият етап. В края на 2010 г. бе открит лекоатлетически стадион на място-

то на построения преди 40 години стадион в кв. „Младост“. Съоръжението предлага възможности за всички видове лекоатлетически дисциплини и разполага с писта с осем кори-

дора с настилка от полиуретан, сертифициран от IAAF, сектори за различни дисциплини. Футболното игрище е с размери 105 на 73 метра и е с тревна настилка. Инвестицията е 4.5 млн.

лв. През следващия етап се планира да се построят многофункционална спортна зала, хотел и търговски площи. През 2004 г. „Байонета” ЕООД взе на концесия за срок 35 г. сградата на Центъра за съвременно изкуство на бул. „Княз Борис ” за създаване Дом на изкуствата. Сградата бе реконструирана и се превърна в хотел-галерия „Графит“ с най-новата изложбена зала в града. Четири са за рекламна дейност и разполагане на съоръжения за продажба на печатни изделия на автобусните спирки, петата е за обществени тоалетни. На 7 март ще стане ясно дали има интерес към две концесии - за стадион и инфраструктура в жк „Владислав Варненчик“ и за парк в същия квартал.

Чрез ПЧП община Плевен обмисля възлагане на дейността с репатриращ автомобил тип „паяк”

бщина Плевен обмисля специализираният автомобил и дейността по него да бъде под наем или да се осъществява чрез публичночастно партньорство, т.е. фирмата, която поеме дейността по събиране на неправилно паркирали автомобили, сама да си купи паяка. Решението на местния парламент за купуване на паяк е от 2007 г. Част от общинските паркинги ще се отдават под наем. Всеки паркинг ще се играе в отделна процедура, като критериите ще са различни, обяви кметът

доц. д-р Димитър Стойков като част от предстоящите промени в общинското звено „Паркинги и гаражи“. Една от конкретните идеи е отдаване под наем на паркинга зад сградата на Регионалния исторически музей, чието предназначение изцяло да бъде за репатрирани автомобили. Сред обсъжданите идеи за общинския подземен паркинг на бившия ГУМ е намаляване на месечната наемна цена за едно паркомясто от 100 на 70 лв. и почасово заплащане от 1 лв. на час.

Габрово търси концесионер за фитнес център Община Габрово предстои да обяви първата за годината концесионна процедура на заседание на общинския съвет на 8 март за управление и експлоатация на фитнес и спортно-възстановителни услуги в преустроена част от спортна зала „Орловец” след преустройство на кафе-бюфет. В бъдещия център са предвидени учебнотренировъчни, спортно-състезателни и рехабилитационни дейности, здравни консултации, масажи, сауна, солариум, информира зам.–кметът инж. Добрин Савчев. Продължават действията по четири концесионни процедури:

• Концесията за хотелиерски и ресторантьорски услуги в ар-

хитектурно-исторически резерват Боженци не достигна успешен завършек, въпреки че удължавахме сроковете, каза зам.-кметът. Предстои изготвяне на задание при нови условия в пакет от няколко старинни сгради Къща на композиторите, къща „Гана Кадиева”, къща „баба Ана”, къща „Ана Русинова”, Почивна база (Къща №5), къща „Иванца Бончева”, Боженско ханче, ханче „Старата община“. Резерватът е сред предпочитаните национални дестинации, поради което потенциалът за успешна концесия е голям. • Отново ще бъде обявена концесия за спиркозаслоните в града. Част от условията в прекратената процедура за изграждане със средства на кон-

цесионера на 113 броя спиркозаслона на 86 автобусни спирки с рекламни пана и съоръжения за продажба са били тежки. В подготовка е ново задание, в което броят на спиркозаслоните ще бъде намален и ще обхваща централната част и гъстонаселените квартали. Допустимите дейности включват продажба на печатни материали, пакетирани стоки, карти и ваучери на мобилните оператори, билети и абонаментни карти, заплащане на сметки, автомати за напитки и пакетирани изделия. • Ново задание ще се изготви по концесията за управление и експлоатация на услуги със спортно-възстановителен характер в плувен басейн в СОУ „Отец Паисий”, защо-

то част от заложените ангажименти са извършени по проект „Създаване на съвременна образователна инфраструктура в община Габрово посредством прилагане на мерки за енергийна ефективност”. Старата процедура е прекратена през март 2010 г., когато училището е включено в проекта. Училището е в оживен квартал с дефицит на такива услуги, което предполага интерес към допустимите дейности - масажи, фитнес, СПА процедури, сауна, солариум, козметични процедури, продажба на безалкохолни напитки. • Ново задание ще се изготвя и за концесията за “АРТ ВАРИЕТЕ ГАБРОВО” в сградата на Дома на хумора и сатирата. Предвидени са услуги с музи-

кално-артистичен характер - концертни и театрални програми и прожекции, напитки, кухненска и сладкарска продукция. Предстои обявяване на конкурс за проектиране за парк „Маркотея“

До края на март се очаква да приключи подготовката на конкурс за проект за паркова среда в „Маркотея“, който ще се проведе през април. „Имаме заявен интерес за изграждане на атракциони в парка“, каза зам.–кметът Добрин Савчев. „Бихме желали да привлечем и външен публичен ресурс за изграждането на основната инфраструктура в парка.“ Парк „Маркотея“ е създаден през 1963 – 1972 г. върху 65 дка. Сегашното състоя-

ние е лошо, едва си личат местата, където са били детските площадки, алпинеумите и водните атракции, свързани с езерото и мостчето. През парка минава най-късата пешеходна връзка между спирките на градския транспорт по прилежащия бул. „Трети март” и училище „Иван Вазов”, жилищните сгради и блокове в квартала. Паркът граничи с бившия открит плувен комплекс и незавършения колодрум, които са изгубили обществената си функция и биха послужили за реализиране на спортна или туристическа инфраструктура от висока категория. В съседство са разположени големи частни терени за хотелиерски или обслужващи дейности. Силвия ЗЛАТКОВА

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ОБЩИНСКИ ПЧП

ТЕМА

Д-р Лорис Мануелян, заместник-кмет на община Бургас

Местните бюджети не стигат за инвестиции в здравни заведения

Д-р Мануелян, под каква форма се осъществява партньорството на община Бургас и частния инвеститор в проекта за изграждане на болницата в „Меден рудник“? - Под формата на договор с потенциален инвеститор, при който срещу отстъпено място за строеж той се задължава да изгради на базата на експертна оценка медицински център, чиято стойност отговаря на отстъпеното място на строеж. В този смисъл няма публично-частно партньорство в тесния смисъл на думата, а в най-широкия смисъл, при който чрез тази сделка се цели спестяване на обществен ресурс и същевременно създаване на най-благоприятни условия за развитие на два вида медицински услуги, които се допълват - доболнична медицинска дейност, осъществявана от общински медицински център, и болнична помощ, осъществявана от частна многопрофилна болница. Какви са ползите на общината и на частния инвеститор от реализацията на проекта? - Идеята за организирането на подобно начинание бе залегнала в стратегията за развитие на здравеопазването в община Бургас за периода 2007-2011 г. Бургаският комплекс „Меден рудник“, официално наброяващ над 85 хиляди жители, е разположен на 7 километра от центъра на град Бургас и на 9 километра от „МБАЛ - Бургас“ АД и Спешна медицинска помощ и бе обслужван от медицински център с ограничен капацитет, разположен в един от входовете на жилищен блок, с неподходяща инфраструктура, локация и достъп. Повече от наложително за този комплекс с размерите на един средноголям град в България беше изграждането на съвременен медицински център, както и лечебно заведение за болнична помощ, още повече че по параметрите на тогавашната здравна карта Бургаска област, респективно община Бургас, изоставаше значително по брой на разкрити интензивни и активни легла за болнично лечение. Този дефицит принуждаваше бургазлии да търсят квалифицирани медицин-

-р Лорис Мануелян е специалист по вътрешни болести, нефрология от 1996 г. Има квалификация по медицински мениджмънт и администрация и диализна хирургия, национален експерт по акредитация на лечебните заведения. Работил е в болнични заведения в Бургас и Малко Търново. От 1989 г. е завеждащ на Центъра по хемодиализа в МБАЛ - Бургас. Втори мандат е заместник-кмет на община Бургас с ресор „Здравеопазване, превенции, социални дейности, трудова заетост и спорт”

мисълът за пестене на обществен ресурс се изразява в две направления, които по принцип представляват проблем за здравеопазването - осигуряването на средства за медицинска апаратура и дефицита на висококвалифицирани специалисти

ромавото законодателство излишно удължава сроковете за реализация на проекти в здравеопазването и до голяма степен пречи на реалния им мениджмънт

ски услуги в съседни области и градове. Същевременно и най-прецизно изчислените средства за изграждане на подобен род лечебни заведения бяха несъизмерими с възможностите на местния бюджет. Имайки предвид това, решихме да обявим необходимостта от стартирането на подобно начинание пред широката общественост, както и предприемането на законови действия за издирване на частни инвеститори, които да се включат в този процес. Смисълът за пестене на обществен ресурс се изразява в две направления, които по принцип представляват проблем за здравеопазването. Първото направление е свързано с осигуряването на средства за купуване и оборудване с високотехнологична, изключително скъпоструваща диагностично-терапевтична медицинска апаратура като скенери, магнитен резонанс, дигитална рентгенова апаратура, ангиограф, лаборатории и др. Вторият проблем е свързан с дефицита на висококвалифицирани специалисти за осигуряване на качествена и разнообразна медицинска дейност. Чрез този род публично-частно партньорство на практика имаме макар и частично решение на дефинираните проблеми, т.е. апаратурата е за съвместно ползване, а специалистите ще могат синхронизирано да обслужват пациенти и в бол-

ничната, и в доболничната помощ. И двете лечебни заведения са всъщност в една сграда, което само по себе си дава възможност за функционално единство при строго разработени вътрешни правила и междуведомствени договорености. Какви са сроковете за завършване на проекта? - Сградата е в процес на довършване и получаване на Акт 15 и Акт 16, след което предстои включването на сградата на медицинския център в капитала на досега съществуващия в „Меден рудник“ Медицински център III, провеждане на процедури за отдаване на помещения под наем за образна диагностика и лаборатория, оборудването им и пускането им в експлоатация. За съжаление всички тези процедури при съвременната нормативна база изискват решения на общинския съвет, което е свързано с процедурни срокове, точно определени в закона и наредбите. Очакваме при най-реална прогноза и двете медицински заведения да започнат дейността си в края на пролетта и началото на лятото (края на май или началото на юни). Какви услуги и обществена потребност ще задоволи реализацията му? - Настоящите проблеми с нормалното осигуряване на болнична помощ и неравномерното й разпределение в най-големия бургаски ком-

плекс ще бъдат решени в максимална степен с предстоящото откриване на новия медицински център и многопрофилната болница, които ще делят една обща сграда. Жителите на квартала ще бъдат обслужвани от съвременна, модерна, високотехнологична медицинска апаратура и квалифицирани специалисти, което ще прекъсне практиката бургаските граждани да търсят медицински услуги в съседни области и градове. Изграждането и функционирането на тази болница в комплекс с почти 100 хиляди жители е крайно необходимо, защото на този етап гражданите се обслужват от медицински център, който е с ограничен капацитет и не задоволява по адекватен начин нарастващите нужди от медицинско обслужване на населението в този бургаски район. Това удачна форма ли е за привличане на частни капитали за обществени инвестиции? Какво е необходимо още да се направи, за да се развие сътрудничеството между местна власт и частен бизнес за реализацията на обществено значими проекти? - Смятам, че това е една твърде удачна формула в чисто социален аспект, тъй като медицинският бизнес независимо дали е частен или публичен има една и съща цел - удовлетворяването на потребностите на населението от медицинска помощ. Трудностите в подобен род начинания идват от прекалената тромавост, свързана със Закона за обществените поръчки и останалата нормативна база, която обслужва подобни инициативи, и излишно удължават сроковете за реализация на тези проекти и до голяма степен пречат на реалния им мениджмънт. Може би в бъдеще ще се появят институции и организации, които професионално ще анализират наличната ситуация, ще дефинират бюрократичните пречки, ще създадат условия за улеснение и подпомагане на тези процеси, включително, ако е необходимо, с предложения за промяна на определени материи от съществуващото законодателство. Интервюто взе Силвия ЦЕНОВА

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ТЕМА

ОБЩИНСКИ ПЧП

Страхил Карапчански, зам.-кмет „Устойчиво развитие и евроинтеграция” в община Русе:

„Проект Русе” е първият и най-мащабен ПЧП проект Русе черпи френски опит в областта Г-н Карапчански, Русе е една от малкото общини, която може да се похвали с натрупан опит в областта на ПЧП по конкретни проекти. В града се случват „Проект Русе”, който е най-мащабната обща инициатива на администрацията и бизнеса, както и първият реализиран в България проект чрез публично-частно партньорство в сферата на обществения транспорт „ЕГГЕД Русе” АД. Какви са параметрите на тези сътрудничества с бизнеса? - Всяка община има нужда от модерни и алтернативни решения в областта на публичните услуги, от модернизиране на инфраструктурата и комуналните дейности. Град Русе не разполага с подходяща база за провеждане на международни форуми и спортни събития. Това обаче ще стане възможно след реализирането на „Проект Русе”, който е първият и най-мащабен проект в областта на публично-частното партньорство. По него ще се изгради мултифункционална спортна зала от 26 000 кв.м, мол с търговска площ за отдаване под наем от 37 500 кв.м, 5-звезден хотел и офисни площи. Комплексът ще има разгъната застроена площ от 140 000 кв.м и ще бъде най-големият търговски център в Русе и региона. Ще включва хипермаркет с повече от 120 магазина на водещи български и международни търговски марки, както и над 1000 места за паркиране. В момента този проект е в процес на реализация. Строителството му временно е спряно заради необходимостта от осигуряване на финансов ресурс за довършването му. Другият проект в областта на публично-частното партньорство, който реализира община Русе, е в сферата на обществения транспорт. Учреденото през 2007 г. акционерно дружество между администрацията и израелската група ЕГГЕД – „ЕГГЕД Русе” АД, в момента обслужва целия тролейбусен транспорт в града. Договорът между страните ясно определя взаи-

модействието между тях, контрола и ценообразуването. Резултатът е подновяване на 80% от тролейбусния парк, грижа за по-комфортното пътуване на хората с увреждания, оптимизиране на транспортната схема и цялостно подобряване на транспортната услуга в града. Това бизнес решение е изключително важно за Русе, а за „ЕГГЕД България” АД се превръща в приоритет, защото в лицето на общината има надежден, коректен и мотивиран партньор. Кои са потенциалните възможности за кандидатстване на община Русе по програма JESSICA? - Част от възможните проекти, с които община Русе би могла да кандидатства по програма JESSICA, са свързани с изграждането на паркинги в централната градска зона, изграждането на модерни спортни съоръжения, в това число закрити футболни игрища и тенис кортове, както и довършване на емблематичния комплекс „Доходно здание“. Окончателното решение за насоката и обхвата на бъдещата ни активност по JESSICA ще бъде взето след внимателно калкулиране на икономическата ефективност и възвращаемостта на всеки един от потенциално възможните проекти, както, разбира се, и на социалните ефекти, които те биха могли да генерират.

Как върви изпълнението на текущите концесионни договори и инвестиционни програми - за стадион „Локомотив” и концесията по изграждането на подлез на бул. „Христо Ботев” в Русе? - В община Русе действат два договора за предоставяне на концесия. Единият е за довършването на подлеза на бул. „Христо Ботев” в Русе, а другият - за ползването на стадион „Локомотив”. Първият концесионен договор беше сключен на 16 октомври 2000 г. за срок от 25 години. За три години инвеститорът облагороди част от градското пространство в квартал „Дружба 1” в Русе. Направи и комплекс от магазини и заведения, които задоволяват нуждите на хората, живеещи в района. През март 2006 година беше сключен другият концесионен договор – този за стадион “Локомотив”. В продължение на 15 години “АРИСТОН-С” ООД ще стопанисва двете игрища и сградата на спортното съоръжение. До миналата година концесионерът успя да възстанови основния футболен терен, както и помощното игрище, оградата, козирката, ВиК системата, обнови съблекалните и баните. Компанията изгради и ново футболно игрище с изкуствена настилка. Така с по-добри условия за спортуване ще се върне някогашната слава на Русе като град със спорт на високо ниво и хората отново ще започнат да пълнят стадионите както някога.

Как резултатите по един от реализираните преди време проекти по ОП „Административен капацитет” могат да заработят за по-ефективно сътрудничество с бизнеса при осъществяване на местното икономическо развитие. Какво включва разработеният пакет от проучвания и анализи в областта на ПЧП? - Проектът приключи преди две години. С него искахме, от една страна, да създадем условия за по-ефективно обслужване на бизнеса от общинските служители, а, от друга, да обединим усилията на публичния и частния сектор за реализиране на общинските политики. Направихме поредица проучвания и при анализа им идентифицирахме обществено значимите проектни идеи, които могат да се реализират чрез ПЧП в специфични за община Русе сектори. Успяхме да анализираме подробно дейността и практиките в сферата на ПЧП, ресурсите и проблемите така, че да подобрим взаимодействието си с бизнеса. Предприемачите в града попълниха анкети, с които оценихме нагласите, възможностите и сферите за ПЧП. Какви са проектните идеи, които предстои да бъдат реализирани до 2013 г. по стратегията за насърчаване на ПЧП? - Стратегията е ключов инструмент за насърчаване на публично-частно партньорство между местната власт и бизнеса на територията на община Русе. Всеки заинтересуван гражданин, бизнесмен или служител на администрацията може да се запознае по всяко време с документа, защото той е публикуван на официалната интернет страница на общината в рубриката „Икономически и инвестиционен портал”. В стратегията са определени основните направления за сътрудничество – развитие на общинския жилищен фонд, изграждане на подземни паркинги в централната градска част, облагородяване и стопанисване на местности, подходящи за отдих и риболов, развитие на крайбрежната зона в Русе, създаване на индус-

триални зони и привличане на частни партньори за реализация на фестивала „Мартенски музикални дни”. Кое наложи изготвянето на специфични правила за подготовка и управление на проекти за ПЧП и какво най-общо включват те? - Правилата определят реда за подготовката и управлението на проекти при публично-частно партньорство. Също така регламентират участието на двете страни (администрацията и бизнеса) в дейности, свързани с управление, проектиране, изграждане и експлоатация на обществена инфраструктура и предоставяне на публични услуги. С правилата се систематизират натрупаните знания и опит, отчитайки спецификата на различните форми на ПЧП. Те улесняват и съвместната подготовка на проекти с участието на местния бизнес и общинската администрация. Как чуждестранният ви обмен с френската община Сент-Уан ще спомогне ефективното прилагане на добри практики в областта на ПЧП? - Работната група, посетила Франция, се запозна с визията на община Сент-Уан по отношение на публичночастното партньорство, което се оказа безспорен елемент в развитието на стопанския живот на града. Основната задача беше да се проучат добрите практики в различните форми на сътрудничество, както и да се обмени опит в разработването на вътрешни нормативни документи, свързани с дейността на общинската администрация за реализирането на ПЧП. Сред идеите, които могат да се приложат на по-късен етап, са предоставянето от общината на терени и сгради за бизнес инвестиции и създаването на нови работни места. Участието на община СентУан с нефинансови средства в изграждането на жилища е една успешна и добра практика, която предвиждаме да реализираме и при нас за решаване на социалните проблеми в общината. Интервюто взе Силвия ЗЛАТКОВА

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

СВЕТОВЕН ОПИТ

ТЕМА

Социалните обекти следват големите инфраструктурни проекти ПЧП в Европа върви по стъпките на Великобритания С нарастването на задлъжнялостта в повечето западни държави инвестициите в публична инфраструктура намаляха драстично и това засяга особено здравеопазването. Средната възраст на населението ще нараства в бъдещето и се очаква до 30 години над 25% от населението да бъде над 65 години, което ще доведе до ръст на разходите за здравеопазване, пенсии и грижа за възрастните. Публично-частното партньорство има редица предимства в осигуряване на решения за сектора - прехвърляне на рисковете към частния партньор, навременно предаване на съоръженията, задбалансово третиране на активите за публичния сектор, ориентация към резултата. Много европейски държави като Испания, Италия, Ирландия и Гърция следват британския опит в изграждането на съоръжения в здравеопазването, където до момента над 100 са сключените договори PFI за повече от 10 млрд. евро. По време на експлоатацията публичният сектор отговаря за клиничните услуги и персонала, където регулацията е много строга, докато частният ще се грижи за строителството, финансирането и поддръжката, включително кетъринга. Европейският опит обаче показва - ПЧП практиките в една държава стартират на национално ниво с големи проекти, следват години на лутане и липса на капацитет и едва след десетина години се стига до обекти в социална-

Болниците - голям успех

Още една нова болница - първата в Бирмингам за 70 години, частен партньор е Balfour Beatty Новата болница „Саутмед“ в Бристол трябва да отвори врати през 2014 г., частният партньор е Carillon

та инфраструктура като болници, училища и затвори. Испания има лош опит с първия си ПЧП болничен проект.

След като болницата в Алзира изпада във финансови трудности през 2001 г., плащанията от правителството трябва да нараснат и концесията е удължена с пет години. Новата вълна подобни проекти се основават на плащания за наличност и са защитени от пазарните и клинични рискове. В Италия първоначалният закон „Мерлони Тер“ от 1999 г. изисква поне 50% от всички приходи да бъдат генерирани от плащания от публичния сектор - плащания за наличност, а останалите - от търговски операции. След няколко изменения законът вече позволява до 100% плащания за наличност. Във Франция въвеждането на договора Bail emphyteotique hospitalier през 2003 г. стартира първите болнични проекти. Повечето плащания от публичния сек-

тор са фиксирани и само малка част от тях варират. Португалското правителство се опитва да постигне ефективност не само в строителството и управлението на съоръженията, но и в клиничните услуги, и моделът се различава значително от британския. Има опасения, че търговски стимули могат да надделеят при подбора на необходимите интервенции. В Германия първият ПЧП проект в здравеопазването е онкологичен център в Есен, основан на плащания за наличност. Все по-големият обем на строителство на здравни обекти в света означава по-голям потенциален пазар за частния бизнес. Разходите за здравеопазване в Бразилия, Русия, Индия и Китай ще нараснат с 51% до 2020 г. до 71 трлн. долара, от които 3.6 трлн. долара за здравна инфраструктура. Добър пример: новата болница „Саутмед“ в Бристол

Проектът за публично-частно партньор-

ство за новата болница „Саутмед“ в Бристол се развива успешно, след като частният партньор Carillion и North Bristol NHS Trust подписват договор за нови 430 млн. лири за съоръжението с 800 легла в Югозападна Англия. Проектът е на BDP и включва голям процент единични стаи със собствен санитарен възел, съоръжението е заобиколено от зелени площи и е с въглероден отпечатък, помалък от официалните цели, а оценката му по BREEAM е „Отлична“. Строителните работи започват през август 2009 г., срокът за старт на работите е 2014 г. Съоръжението ще бъде едно от най-зелените във Великобритания - 20% от енергията ще бъде осигурена от възобновяеми източници, 90% от строителния отпадък ще бъде рециклиран, в сградата ще се използва естествена вентилация, дневната светлина намира широко приложение във всички части на обекта.

Частните затвори процъфтяват

Затворът в Бирмингам с 1400 места е даден за стопанисване на компанията G4S. Британската система на затворите е „най-частната“ в Европа - в Англия и Уелс почти 10 хил. затворници, или 11.6% от всички, са в управлявани от частни фирми учреждения

PFI училищата не вървят

Поне пет училища по PFI инициативата във Великобритания са затворили поради намаляващ брой ученици, но властите ще продължат да плащат на частните фирми милиони чак до 2035 г. Дузина други, построени и експлоатирани от частния сектор, имат високи разходи и проблеми с ненавременната поддръжка и неадекватни тарифи, оплакват се директори на държавни училища пред в. „Дейли телеграф“

Андрей Цеков, изпълнителен директор на „Главболгарстрой холдинг“:

В Англия две трети от проектите са в образованието и здравеопазването Целият институт на публично-частното партньорство като цяло е непознат в България. Например в Англия, която е пионер и безспорен лидер в тази сфера, 35% от всички реализирани проекти са свързани с образованието, а 34% - със здравеопазването.

Що се отнася до България, именно в тези сфери има болезнена нужда от инвестиции, а няма достатъчно средства нито в бюджета, нито в сега действащите оперативни програми на ЕС. Да вземем за пример затворите. Средства, предвидени за това, не са

заложени и в действащите оперативни програми. В тази ситуация е съвсем логично държавата да потърси алтернатива за финансиране чрез партньорство с частния сектор. Най-хубавото в този модел, освен че държавата получава веднага нуж-

ната й инфраструктура, а плаща в бъдеще, е, че печели и от икономията от бъдещите експлоатационни разходи. Доказано е, че частният сектор винаги управлява по-ефективно разходи. От теоретична гледна точка ПЧП може да бъде дефинирано като дълго-

срочно мобилизиране на частен капитал и специфично “ноу-хау” на основата на конкретен договор за финансиране и осъществяване на обществено значими проекти или дейности в публичната сфера без формална смяна на собствеността.

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ТЕМА

KУЛТУРА

Стефан Стоянов, заместник-кмет на община Пловдив:

Миналото на Пловдив трябва да заработи за просперитета му Приоритет са партньорствата с частния сектор в туризма

стойчивото развитие на Пловдив е неразривно свързано с културната идентичност и богатото архитектурно, археологическо и историческо наследство, които го нареждат сред петте най-древни градове в Европа. Опазването на уникалния характер на Стария град, Главната улица, Капана, Джумаята, ул. „Иван Вазов” и адекватното им интегриране като активни и жизнени елементи в рамките на големия град, е капитал, който може да носи висока добавена стойност. Миналото на Пловдив трябва да започне да работи за неговия просперитет, чрез целенасочена общинска политика в сътрудничество с творческите общности, външни донори и бизнес партньори. Само така градът може да се превърне в атрактивна туристическа дестинация и да претендира за европейска културна столица през 2019 г. Какви са усилията, конкретните стъпки, фази, начини за извличане на дивиденти от тези безценни исторически дадености на Пловдив - обърнахме се към Стефан Стоянов, заместниккмет по култура, туризъм, образование, иновации, развитие и европейски политики в община Пловдив. Г-н Стоянов, Пловдив притежава огромен културен потенциал, който обаче стои неизползван. Какви действия предприема новата общинска власт за неговото развитие и превръщане в печеливш капитал? - Един от важните приоритети в управлението на Пловдив през този мандат е развитието на културата, като крайната цел е не само създаването на солидна основа за кандидатстване на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г., но и формиране на устойчиви политики за дългосрочно планиране и ефективно управление на културните ресурси. Това включва цялостна инвестиционна стратегия за експонирането, социализирането и популяризирането на древния Пловдив. През февруари поставихме началото на серия от археологически и архитектурни конференции, с които да събудим един нов обществен дебат как градът да печели от културното си наследство. Мнението на доказалите се експерти в тази област е много важно за нас и ние очакваме техните проектни идеи. На какви собствени и привлечени инвестиции ще разчитате през тази година? - Постарали сме се в бюджета на Пловдив да залегнат значителни средства за културно развитие. В издръжката са предвидени 1.4 млн. лв. за културни прояви в Пловдив, отделно са планирани

капиталови разходи за 800 хиляди лв. за консервационно-реставрационни дейности и археологически проучвания. Търсим финансиране от всички възможни програми на ЕС, международни инвестиционни фондове. За пръв път от 20 години насам общината ще инвестира средства в разкриване на археологически находки. До две седмици се надявам с помощта на специалисти - археолози и архитекти, да определим подходящ обект, в който да се вложат заделените 100 хил. лв. Има много непроучени археологически зони като Небет тепе, Форумът на Филипопол, трасето на Античния стадион под Главната улица и др. Междувременно с Бюрото по труда сме организирали наемане на хора за временна заетост, които да помагат при извършване на археологическите разкопки. Още през тази година ще започнем реконструкция и социализация на Одеона, за който има отделени 250 хил. лв. за изграждане на шумоизолираща стена, подмяна на седалки и допълнителни археологически разкрития. 200 хил. лв. са за планиране за реализиране на втория етап на реконструкцията на Римския стадион, която стартира през 2009 г. благодарение на отпуснатия близо 1 млн. евро грант от Финансовия механизъм на ЕИП. За по-нататъшното социализиране на емблемата на стария град - Античния театър, кандидатстваме с проект за 400 хил. лв. по програ-

тефан Стоянов е наймладият заместник кмет в екипа на кмета на Пловдив Иван Тотев. Стоянов е на 30 години. Завършил е немската гимназия в София и българска филология в Софийския университет. Работил е 8 години в частния бизнес в сферата на онлайн медиите и IT.

ма „Красива България” - за изграждане на художествено осветление на сцената, нови гримьорни и асансьор за реквизит. Отделно в общинския бюджет са предвидени 50 хил. лв. за проектиране на музей на открито под сцената с електронен гид, който на няколко езика ще разказва историята по разкриване на театъра. 150 хил. лв. са отделени за изготвяне на проект за цялостна естетизация на централната градска част. Още толкова средства са отпуснати за проектиране и изграждане на осветление в Стария град. Имаме готов проект за социализацията на Небет тепе и превръщането му в културна атракция, с който ще кандидатстваме за около 2 млн. лв. безвъзмездна помощ по втората фаза на Финансовия механизъм на ЕИП. С продажбите на терените на Голямата базилика и Форума на Филипопол от предишни общински управи, се създадоха безпрецедентни юридически спорове, които донякъде опорочават прилагането на публично-частни форми за изграждане и стопанисване на културна инфраструктура. Какви са вижданията ви? - Публично-частното партньорство по принцип е добър модел за разработване и реализация на проекти за градско развитие и чакаме новия Закон за ПЧП. На този етап няма ясни инвестиционни предложения от-

носно терени с археология, а и община Пловдив няма да позволи строеж върху значими археологически обекти, било то частна, общинска или държавна собственост. Нашата политика е поставяне на цялото културно-историческо наследство на Пловдив под управлението на общината. Както вече сме получили от държавата за безвъзмездно управление Небет тепе, Античния театър, за да реализираме проекти, така предстои да направим постъпки за Римския стадион, за Малката базилика, за Одеона. Казусът с терена на Форума на Филиполол до Централна поща е доста сложен, излиза от компетенциите на община Пловдив, но със сигурност мога да кажа, че няма да се застроява. Това е един от обектите, за които чакаме от специалистите да получим повече идеи за неговото подходящо експониране и социализиране в градската среда. Надявам се от правна гледна точка да се намери най-правилното решение за неговото разкриване, експониране и стопанисване. Предстои да бъде обявен архитектурен конкурс за площад „Централен“, на чиято територия е Форумът на Филипопол. По аналогичен начин стои на дневен ред и проблемът с Голямата късноантична базилика на бул. „Княгиня Мария Луиза”, срещу Католическата катедрала. Приоритет за нас е изграждане на стратегически партньорства между публичния и частния сектор в областта на туризма, за по-пълно из-

ползване на туристическия потенциал и на предлагания туристически продукт. В партньорство с общините „Родопи“ и Асеновград предстои да кандидатстваме с проект „По пътищата на цивилизацията” по Схема BG161PO001/3.2-02/2011 „Подкрепа за развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите“ на ОП „Регионално развитие”. Предвиждате нов модел за управление на Стария град… - Със сигурност сегашният модел на управление не харесва на никой, той е неработещ. Трябва да се оптимизира дейността на Общинския институт „Старинен Пловдив”, където има добри музейни работници и специалисти по реставрация и консервация. В момента тече конкурс за избор на нов директор, така че с общи усилия да създадем повече живот в стария град и по-ефективно да управляваме собствеността на общината, която е една малка част от сградния фонд в резервата. Затова първата ни стъпка ще е благоустрояване на инфраструктурата, обслужваща туризма – подмяна на канализация, окабеляване, настилки и осветление. В момента правим преглед на проектната готовност с цел изготвяне на предложение за над 4 млн. лв., с което да кандидатстваме по ОП „Регионално развитие” по схема за градска среда. Интервюто взе Светла ДОБРЕВА

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

КУЛТУРА

ТЕМА

Веселина Сариева, директор на фондация „Отворени изкуства” - Пловдив:

Пловдив трябва да интегрира сградния си фонд в икономиката Пловдив претендира за европейска културна столица през 2019 г. Какви са най-важните стъпки и усилия това да се случи? - На концептуално ниво мога да отговоря съвсем субективно и интуитивно, защото не съм част от бюрократичната, политическата и административната процедура по кандидатурата, с която е ангажирана специално създадената за това общинска фондация. Като човек, който е роден в центъра на Пловдив и продължава да обитава и разработва същата територия, работи и живее на не повече от километър от родилния си дом, първото си училище и къща. Споменавам тези детайли, защото в съвременното общество тези факти са абсурдни, но съм оцеляла и превръщам Пловдив в интернационална платформа именно защото вярвам, че той не е български град, а точка в света. Точка, която е толкова концентрирана и богата на смисли, вариативни времеви маркери и линкове, че ако я обитаваш правилно, би могъл да бъдеш много по-голям космополит, отколкото ако обитаваш която и да е европейска столица. Разбира се, взаимодействието на Пловдив с всички останали точки по света е важно и това правя. Пловдив е между Истанбул и обединен Берлин. Там за мен се крие ключът към концепцията ни за европейска столица на културата. А специално за вашата аудитория бих отбелязала, че в Пловдив първо трябва да се разработи инфраструктурата – битова – това е ясно, но и алтернативна. Тук ще отбележа, че един обикновен град като Базел, който е известен с изложенията и панаира си, има река, по която редовно се придвижват хора, дори плувайки – продават пликчета за компютри и дрехи. За Пловдив това са тепетата. Пловдив трябва да обърне внимание и на сградния си фонд и да го интегрира в дейности и икономика – старите соц. сгради, панаира, археологията. Но най-важното – трябва да привлича, създава и пази хора и да ги превръща в пловдивчани по дух. Дейността на Open Arts Foundation е насочена към обживяване на градската среда и културните пространства чрез съвременни културни практи-

еселина Сариева е директор на Фондация „Отворени Изкуства”, чиято дейност е насочена основно към създаването, разработването и продуцирането на собствени културни проекти. Малка част от дейностите са свързани с партньорства, подкрепа и съ-продуциране на външни проекти – основно във филмовата програма. В ежегодната програма на фондацията са заложени основно проекти и събития в три програми: Нощ на музеите и галериите, Град и култура, Филмова програма.

ки. Как виждате взаимодействието (сътрудничеството) между община, творчески общности и бизнес за опазването и социализацията на пловдивските топоси – Стария град, Капана, улиците „Отец Паисий”, „Иван Вазов”? - Това започна през 2005 г. със създаването на “Нощ на музеите и галериите” като културна политика за Пловдив, чиято цел е създаването на социална система и мрежа и вяра в нейния живот. Впоследствие продължи с ежегодните ни фестивали и проекти – “Улица Отец Паисисй”, както и тези за квартал Капана. Може да звучи абстрактно и далечно, но само с начертаването на „Картата на Нощта“ и с инициирането на различни събития ние показахме, че да – Старият град е тук, но има и алтернативни точки около тютюневите складове, Каршиака, района около гарата, Братската могила, ъндърграунд градски пространства. Подробно може да се види как ние сме работили с тези точки и пространства с разработването на културна програма там. Като пример ще посоча, че в една нощ показахме опозицията – Музея на Златьо Бояджиев в Стария град и външната тоалетна в двора на къщата в Каршиака на Златьо Бояджиев, изрисувана от него с изключително интересни стенописи. Примерите през тези години, откакто съществува фондация „Отворени изкуства“ и „Галерия Сариев“, са безброй и няма да ви отегчавам с тях. Оттук как общината, инвеститорите, институциите ще използват този показалец, който посочва местата и извежда тяхната стойност

от гледна точка на един съвременен човек и потребител, е само въпрос на осъзнаване. При всички положения осъзнатата индивидуална креативна реакция, филтрирана в културата и архитектурата, е политика, а политиката е икономика. Който иска да прави нещо устойчиво, трябва да започне от самото начало на тази система, а не от нейния край. Още един забавен пример – който е чел постмодерна поезия от средата на 20 век, е възможно да предположи, че един ден метафорите й могат да бъдат материализирани и самолет, нищо чудно, да се насложи на небостъргач и доларът да падне. Разбира се, един инвеститор не е длъжен да чете и анализира, да знае това, но е добре да осъзнае тази система и да се допита до тези, чиято работа е да знаят и четат. Заедно с други културни организации и видни общественици изследвате функциите и възможностите на растящия брой полуразрушени и полузавършени сгради в Пловдив. С акцията за спасяване на кино „Космос” вие демонстрирахте завидна гражданска активност. Какво е бъдещето на тази сграда, как могат да се намерят инвестиции за „нов живот”? - Казусът „Космос“ е плод на това, което се опитвахме да правим през тези години – да върнем вярата в гражданството и да генерираме гражданско общество, да повярваме, че в града ни една група от хора могат да променят и осъзнаят институциите. С уси-

лия показахме на управляващите, че има хора, които не правят всичко от комерсиален интерес. Трябва да кажа, че представителите на властта бяха шокирани. Зададохме инструменти, които те самите нямаха – като този на публичния дебат. Така при пълно мнозинство на общински съвет за промяна на предназначението на сградата на кино „Космос“ след нашите действия при пълно мнозинство беше гласувана отмяна на това решение. Сега при новата ни община от есента на

2011 г. чакаме и се борим за отговорни решения в полза на изграждането на нов иновативен модел за възстановяване и управление на кино „Космос“. В становището си за бъдещето на кино „Космос“ от юни 2011 фондация „Отворени изкуства“ дава насоки за бъдещето на киното: Мултифункционална сграда със запазена основа амфитеатрална зала и приспособяването й за различни като формат прожекции, концерти, конференции, проектиране на пространство за кафене, ресторант, книжарница, медийна лаборатория и част за гости резиденти. Преустройството е подходящо да бъде реализирано от млади архитекти в екип с арх. Шинков. Управлението – делегирано от общината на три културни организации. Насочеността на програмата да е предимно за млада аудитория, включително обучителни курсове и семинари. Мястото и функцията на сградата сред другите на ул. „Гладстон“ според визията на Шинков за улица на културата е смислена и реализуема. Идейно мястото на „Космос“ в този ансамбъл за нас е културна младежка алтернатива на Градския дом на културата. Интервюто взе Светла ДОБРЕВА

Кино „Космос” - едно предизвикателство

рез 2011 г. Кино Космос беше гласувано от местния общински съвет за премахване като на негово място се предвиждаше построяването на многоетажен гараж и функционална сграда – може би поредния Мол. Сградата на бившoто кино “Космос” (Комсомол) се намира в идеалния център на град Пловдив на улица „Гладстон“ 48, в исторически квартал с тесни улички и предимно едноетажни и двуетажни къщи в характерния архитектурен стил за първата половина на XX век. Кино “Комсомол/Космос” е проектирано от забележителния екип от архитекти - арх. Любомир Шинков и арх. Любомир Бонев през 1960 г. Десетилетия наред, киното е било най-голямото и модерно кино в България с 900 амфитеатрално разположени места и изключителна акустика.

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ТЕМА

РЕГЕНЕРАЦИЯ

Тютюневите складове – място с идентичност в Пловдив Една над стогодишна традиция за града изчезва, но остават материалните свидетелства – сградите, време е общината и бизнесът да ги съживят и превърнат в обществено-културно средище

Началото

ки били с внушителни 4-5-етажни обеми, с обикновено неразчленени фасади, но с пластична декорация, която в някои случаи е дори пищна. Вътре складовете са с големи етажни отворени пространства, в повечето случаи с мощна дървена конструкция. Сградите са пример за това как дори в един чисто функционален обект може да се вложи усет за мащаб и пропорции. Освен че са част от промишлената история, тютюневите складове са били мястото, където са се разиграли едни от най-ярките събития от политическата история на страната и града. След 1947 г. тютюневите складове и съоръжения били национализирани в „Държавен тютюнев монопол”. Създал се „Булгартабак” като индустриална и търговска компания. През 1993 г. „Булгартабак” станал холдингова компания с 22 акционерни дружества, едно от които в Пловдив. Започнала голямата разпродажба на тютюневите складове на неслучайни хора с цел препродажби. Глобалната стагнация на тютюневата индустрия засяга и България. Упадъкът, реституцията и раз-

продажбата изпразват от съдържание тютюневите складове. Една над стогодишна традиция за града изчезва, но остават материалните свидетелства – сградите, които носят нещо от хората, които са ги поръчали, проектирали и обитавали, но сега пустеят. Тютюновите складове сега

В момента в Пловдив има около тридесетина тютюневи склада, повечето съсредоточени между бул. ”Хр. Ботев” и ул. ”Иван Вазов”. Част от тях са обявени за недвижими културни ценности, а другите са в режим на охраняема зона. Някои от тези сгради са все още позапазени, други вече преустроени според идеите на собствениците, но голяма част от тях са в окаяно и опасно състояние. Между тях е и найкрасивият тютюнев склад в града - този, който Димитър Кудоглу е дарил на фондацията “Дом на благотворителността и народното здраве”. Вече много години керемиденожълтата сграда с красиви гипсови орнаменти и арки при покрива стои изоставена, рушаща се, с опадали мазилки и изпочупени стъкла. Цялата постройка в момен-

“ тон ладс ул. „Г

бул. „Руски“

През 20-те години на миналия век община Пловдив определила терените за развитие на промишленост в зоните около Централна гара, гара Филипово, Карловско, Коматевско и Кукленско шосе, и западно от Джендем тепе. Тогава се появил и кварталът на тютютневите складове със специфичната си архитектура, който бил наречен „Тютюнево градче”, разположено между днешните улици „Иван Вазов”, „Авксентий Велешки”, бул. ”Христо Ботев”, Сточна гара и Централна гара. Пловдивските тютюнотърговци натрупали богатство, даващо им възможност да изградят повече от 20 специално построени склада за манипулация на тютюн. Голямото им желание за представителност дало отпечатък върху обикновените фабрични сгради, които придобили свой специфичен архитектурен образ и съперничели на найдобрите предприятия в Европа от този бранш. С проектирането им са свързани имената на големите пловдивски архитекти от това време арх. Камен Петков, арх. Васил Търпоманов, арх. Димитър Попов. Масивните построй-

н ва „И . ул

в“ зо а В

отев“ исто Б бул. „Хр

та е опасана с метални заграждения, а малкият двор е потънал в бурени. Италианската фирма, купила сградата на Кудоглу, е собственик и

на съседния склад, който също стои занемарен. Нещата са оставени на намеренията и културата на новите собственици. Функциите

се обособяват хаотично, без обща концепция и стратегия за развитието на тази историческа зона. Правят се градоустройствени разра-

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

РЕГЕНЕРАЦИЯ ботки на отделни имоти и така постепенно мястото губи характера си и като архитектурен ансамбъл, и като възможност да се решат и обогатят функциите на тази територия. Това, че голяма част от сградите не са обявени за недвижими културни ценности, позволява на инвеститори и проектанти да ги събарят и строят нови в псевдостойностна ретроархитектура, като заличават идентичността на мястото. Модерната концепция за съхранение на такива обекти е да запазим за поколенията архитектурния и историческия спомен на мястото, като адаптираме и даваме нов живот чрез нови функции на старите сгради. Икономическите условия принуждават мнозина да се възползват максимално от това, което имат, а не да се извършва постоянна подмяна на стари с нови сгради. Едно от големите предизвикателства за устойчиво бъдеще е да се намерят решения за устойчиво използване на съществуващия сграден фонд, като се появят подходящи за съвременните изисквания функции - места за култура, жилища за артисти и креативни хора, сгради, обслужващи бизнеса и градския начин на живот. Бихме ли могли да спасим „тютюневия град”?

Община Пловдив е институцията, която защитава интересите на града ни, и когато очевидно една историческа част от него се руши и изчезва, би трябвало да направи опит да я спаси, като първа подеме различни инициативи. Процентът на частната собственост на тази територия след процесите на приватизация е много голям. За да се случи нещо, е необходимо собствениците да бъдат убедени в икономическия и обществения смисъл от запазването и адаптирането на тази градска зона. Доброто местоположение на тютюневите складове - в близост до транспортни възли, до главната улица и важните административни и културни сгради, до библиотеката и университетите, до градската градина, е в голям плюс за развитието на тази територия и може да стане новото общест-

ТЕМА вено-културно средище на Пловдив. Всичко това, подплатено с икономическа обосновка за добри резултати, би могло пък да убеди собствениците, че има смисъл да спасим тази част на града. Защо място за провеждане на различните събития, ако Пловдив стане европейска столица на културата през 2019 г., да не бъде именно „тютюневият град“? Какви са законовите възможности?

1. Спешно всички тютюневи складове да се регистрират като недвижими културни ценности, за да се предотврати събарянето им и появата на нещо ново и фалшиво на тяхно место. При съществуващите законови ограничения за обсъждане и дискутиране на архитектурния образ на одобряваните проекти включването на старите промишлени сгради в списъка на паметници на културата остава един от малкото начини те да бъдат спасени. 2. Да се включи тази територия в бъдещия интегриран план за развитие на бизнеса като приоритетна зона за въздействие с цел осигуряване на условия за нисколихвени кредити от Европейската инвестиционна банка (инициатива JESSICA). 3. Да се проведат серия от обществени обсъждания със собствениците, за да бъдат убедени, че има смисъл от това да запазиш за поколенията идентичността на града си, като същевременно с това имаш и икономическа изгода. 4. Да се проведе архитектурен конкурс за идея. 5. Да се изготви нов устройствен план на тази градска част като защитена територия за опазване на недвижимото културно наследство, със специфични правила и норми и контрол по тяхното прилагане и изпълнение. Пловдив има нужда от обществено-културно средище. В същото време мястото, наречено „тютюнев град“, със своята идентичност, дух и история стои празно и безжизнено. Време е община Пловдив съвместно с бизнес средите на града ни да се ангажират с използването на потенциала на тази територия.

Понятието „Индустриална култура“ в Европа

Специално внимание на адаптацията и повторното използване на съществуващия сграден фонд се отделя от години в Германия, като за това си има разпростанено и отделно понятие - industriekultur (индустри-култур). В буквален превод то се превежда като „индустриална култура“ Целта на „индустриалната култура“ е, като се съхрани свободният сграден фонд, да се запази средата, давайки познание за миналото на бъдещите поколения. През 80-те години на миналия век във връзка с деиндустриализацията на старите промишлени райони се прилага модерен подход на внимателно обновяване на тази среда, вдъхвайки нов живот на ценния ресурс от промишлени паметници на културното наследство. През 90-те години на Международното изложение „Емшер парк“ в Рурската област се определят тенденции и основни акценти в преустройството на стари промишлени зони. XXI век започва в Рурската област с нова тема и понятие - индустриален туризъм. Най-важният проект на изложението „Емшер парк“ е „Път на индустриалното наследство в Рурска област“. Това е регионален проект за туризъм и е 400 км кръгов маршрут през региона. Излезлите от употреба стари индустриални сгради не са места за копнеж и спомени, а отдавна имат развита културна индустрия. Те са „живи“ пространства и места с туристически атракции. Създаден е дори европейски маршрут на индустриалното наследство в Европа с повече от 850 обекта в 32 европейски страни. Резултатите от тази концепция, заложена 90те години, се виждат реализирани през 2010 годи-

на, когато Рурската област е Европейска столица на културата. Програмата на РУР 2010 се състои от три основни теми, като в раздела Метр пол, културната столица на Европа решава проблематиката на градоустройствената структура с архитектурно и социално многообразие. Градът е съществуваща реалност и вече не трябва да се построи, а трябва да бъде поправен е част от текста на „Метрoпол“. 1. Цехът „Цолферайн“ в Есен

Когато на прозводството на въглища и кокс в района на Рурската област идва краят, се повдига въпросът какво ще се случи по-нататък със сградите. Компанията „Рурски въгледобив“, собственик на комплекса от цехове „Цолферейн“, изважда заповед за събаряне на сградите Но усилията за опазване на местото, изключително по своята архитектура, икономическото и социалното значение, се оказали по-силни. Няколко дни преди събарянето „Цолферейн“ бил поставен под официална заповед за защита и с министерско постановление става паметник на архитектурата в град Есен. Идеята била комплексът да се запази и намери нова възможност за използване. Генералният план, предложен от Рем Колхаас през 2001, бил логична последица от тази философия. Електроцентралата на въглища била преустроена в музей. В „Цолферейн“ се предлагат офиси и ателиета за хора със свой собствен бизнес. Били създадени в началото около 1000 работни места. Всяка година 1 милион посетители идват, за да видят най-големия промишлен паметник в региона. 2. Адаптацията и повторното използване

на стари и изоставени промишлени сгради от-

давна се прилага и в Америка, като там е разпространено понятието лофт. Това означава бивша фабрика или всяко друго промишлено помещение, превърнато в жилищно пространство. През 40-те години на ХХ век в района Манхатън, Ню Йорк, се появяват пустеещи складове и фабрики, привличащи младите художници, архитекти, музиканти, които ги превръщат в жилища и квартали на изкуствата. В момента лофт жилищата са силно търсени от бохеми и богаташи. През 2001 в град Лос Анджелис се приема, буквално преведено, Закон за адаптивно преизползване и е пример на законодателство, което насърчава превръщането на вече икономически нежизнеспособни промишлени сгради в такива за културни и жилищни функции. 3. Лофт архитектурата е особено модерна и в Русия.

„Винзавод“ е център за съвременно изкуство в Москва, отворен през 2007 г. Намира се в бивша пивоварна - „Москва Бавария“. „Винзавод“ се състои от седем индустриални сгради от края на XIX век. 4.“Лофт проект Етажите“ е мултикултурен център на съвременното изкуство в Санкт Петербург , открит през 2007 г. Намира се на петия етаж на мястото на бившия Смолницки хлебозавод на Лиговски проспект. 5. Шпайхер-Щад в Хамбург е кварталът

от стари пристанищни складове, построени върху пилоти, и е обявен за паметник на културата през 1991. Комплексът, построен през 1883 г. като част от безмитната зона на пристанището, е разположен на 26 хектара върху острови на река Елба. С навлизането на модерните системи за управление на стоките, комплексът от складове се обезсмислил и в

края на 80-те години на миналия век се превърнал в проблемна тема за града. Общината започнала с проучване и доклад за състоянието на сградите. Планираните разходи за ремонт и привеждането на складовете към съвременните норми за работа, при условието да се запази абсолютно обликът на историческия квартал, са щели да увеличат наемите и да намалят икономическата привлекателност. Като изход и решение било предложено складовете да се използват в бъдеще, като се обогатят и с други нови функции. Към многобройните търговци се появили различни агенции и офиси, няколко музея, кафенета, ресторанти и модерни жилищни сгради. 6. Голямата награда „Грийн уей“

за наследство получава проект за една от известните стари промишлени сгради в Сидни, затворена през 1988 г. През 2002 г. Министерството на изкуствата в Австралия купува постройката и скоро след това започва строителство на обект под името „Керидж уъркс“. Това е артистичен център за творческа работа и жилища на практикуващите множество съвременни изкуства. 7. Строителството на нова сграда за Силезийския музей в Катовице

е един от ключовите проекти на Силезийското воеводство. Парцелът в центъра на града включва стари постиндустриални сгради от началото на ХХ и век. Проведен е Международен конкурс за архитектурна концепция през 2006 г. Проектът е частично финансиран от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и от Министерството на културата в Полша и в момента се реализира. Материалите подготви арх. Мария СТОЯНОВА, член на УС на КАБ - Пловдив

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ИНФРАСТРУКТУРА

След удължаване на срока за предаване на оферти с 18 дни на 27 февруари бяха отворени тръжните досиета за изграждане на близо 5-те км метро трасе от бул. „Цариградско шосе“ до летище София. Участват общо 15 фирми и обединения. Всеки от изпълнителите представи банкови гаранции в искания размер. Изборът на изпълнител става по критерий най-ниска цена. Близо петте километра трасе с 4 метростанции ще бъдат изградени за 28 месеца.

Лот 1 включва участък от бул. „Цариградско шосе“ (МС 19) км 2+138 до км 3+184 (края на МС20) – подземен, дълъг 1046 м, и подземната метростанция 20. Метростанция 20 се намира между улиците „Проф. Цветан Лазаров” и „Кап. Димитър Списаревски” в жк „Дружба 1“.

УЧАСТНИЦИ В ТЪРГА •„Адвал“ с подизпълнител „Стартинженеринг“ •Обединение „Станилов – Метропроект“, съставено от „Станилов“, „Метропроект“ и подизпълнител „Стартинженеринг“ •Обединение „Геометро – 20“, в което се включват „Геотехмин“ ООД, „Геострой“ ООД, „Метропроект“ ООД. Подизпълнител е „Стартинженеринг“.

Лот 2

Участъкът

от бул. „Цариградско шосе“ (метростанция 19) до летище София (метростанция 23) е втори участък на втори етап от първи метродиаметър. Започва от метростанция 19 и стига до летището, където е разположена метростанция 23. Общата дължина на трасето е 4968 м, метростанциите са 4. Трасето е разделено на три обособени позиции. За лот 1 – трудният подземен участък с голяма денивелация на терена, играят три компании, за лот 2 – също подземен, но в равнинна част на кв „Дружба“, се състезават 5 компании и обединения. Най-много участниците привлича лот 3 - красивата наземна и надземна (естакадна) част.

Офертите на 15 фирми и обединения бяха отворени в търга за изграждане 5-километровата отсечка от първи метродиаметър - от метростанция 19 на „Цариградско шосе“ до летището

Трасе на метрото от бул. „Цариградско шосе“ до летище София Летище София

ПАРАМЕТРИ

Лот 3

жк Дружба 1 Европейски търговски център, The Mall Лот 2 жк Дружба 2

жк Младост 1

Лот 1

жк Младост 1А към Бизнеспарк София

то „каца“ на летище София и потъва в приземието на терминал 2. За наземния участък се състезават и „Сиенит“, „Монолит 3“ в съдружие с „Мо-

Експоцентър София Кметство Младост

Метро кеш енд кери, Техномаркет

нолит“. Всички останали участници вече са „опитали“ от строителството на софийското метро. При изграждането на метрото от бул. „Цари-

УЧАСТНИЦИ В ТЪРГА •„Стройинжект“ АД с подизпълнител „Стартинженеринг“ •“Порр бау“ Гмбх – клон София, с подизпълнители „Стартинженеринг“ и „Геоконсулт“ - Виена •„Доуш иншаат ве тиджарет“ АД •Обединение „Метро Билд 2012“, съставен от „БИАС – М“ и GPГруп“ ООД •Обединение „Метро Дружба“ включва „Трейс груп холд“, „Мостконсулт“ и „Ар Джи Би“ ООД.

Лот 3

София еърпорт център

За пръв път

в търг за метрото участва австрийската „Порр“. Самостоятелно участват „Адвал“ и „Стройинжект“, дебютира „Аргогруп Екзакт“, останалите участници са обединения. Подизпълнител на почти всички е „Стройинжект“. Дебютант в български търг е руският „Мостовик“, който играе с „Хидрострой“ АД – Варна. За разлика от предишни търгове „Трейс“ не предвижда фирмата - експерт в инсталациите, „Старт инженеринг“ за свой партньор. Досега „Главболгарстрой“ не е печелил участие в метро – сега има шанс да построи красивата естакада, коя-

Астрал бизнесцентър

Брюксел център

Лот 2 е участъкът от км 3+184 (края на МС 20) до ул. „Поручик Неделчо Бончев“ км 5+010 – подземен, дълъг 1825 м, и подземната метростанция 21. Метростанция 21 се намира на бул. ”Искърско шосе” и „Подпоручик Йордан Тодоров”.

градско шосе“ до летището ще се използва нов австрийски метод, милански способ, открит способ. Милена ВАСИЛЕВА

Лот 3 е участъкът от ул. „Поручик Неделчо Бончев“ при км 5+010 до летище София при км 7+107 и МС23 - наземно и надземно (тип естакада), с обща дължина около 2097 метра и две метростанции - надземна 22 и наземната 23. Откритите участъци са 1897 м, от тях естакада са 625 м, има наземни участъци в траншея, включва се и 200 м тунелен или открит участък (от км 6+450 до км 6+650) съобразно съществуващия терен. Метростанция 22 е надземна и се намира на ул. „Подпоручик Йордан Тодоров” до кръстовището с ул. „Полковник Васил Златарев” в промишлената зона „Гара Искър”. Метростанция 23 се намира на аерогара София.

УЧАСТНИЦИ В ТЪРГА •Обединение „Метро Конструкциони 2012“. В него се включва българската „Хидрострой-П“ и италианските: „Си МБ Корпоратива Муратори“, „Униеко“ корпоративно дружество, „Проджиер“. •Обединение „Главболгарстрой“ е съставено от ГБС и „ГБС инфраструктурно строителство“. Подизпълнители са „Стартинженеринг“ и „Рикат“ ООД. •“Аргогруп Екзакт“ ООД – без подизпълнител, без партньори. •Обединение „Метро София“, в което влизат „Трейс“ АД, Пи Ес Ай, „Инжпроект“ •Обединение „Метро Сифер“ - в него влизат „Сиенит“ и „Архитекти Серафимови“ •Обединение „Метро Монолит“ ДЗЗД, в него влизат „Монолит“ и „Монолит 3“ •“Хидрострой – Мостовик 2012“ - в партньорство са „Хидрострой“ АД – Варна, и руската „Мостовик“.

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ИНФРАСТРУКТУРА

Избират изпълнител на инженеринг за лот 2 на магистрала „Струма“ Важи икономически най-изгодната оферта, процедурата е ограничена, за втората фаза остават до 8 кандидата

Лот 1 АМ „Струма“

Лот 2 Лот 3

Лот 4

Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за проектиране и строителството на обект: Автомагистрала “Струма”, лот 2, участък Дупница – Благоевград от км 322+000 до км 359+000“. Срокът за получаване на документи е 13 април, крайната дата за подаване на оферти е 17 часа на 23 април, предложенията ще бъдат отворени в 12.30 часа на 24 април. Трасето на лот 2 на автомагистрала „Струма“ Дупница – Благоевград е с дължина 37 км. Прогнозната стойност е 200 млн. лв. без ДДС. Участъкът ще бъде изграден на инженеринг - проектиране и строителство. Методиката за избор на изпълнител е „икономически най-изгодна оферта”. Процедурата е ограничена, за втората фаза остават не повече от 8 кандидата. Лот 2 ще бъде изграден за 27 месеца. Обектът е предвиден за финансиране по ОП „Транспорт“ 2007 - 2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд на ЕС. Изпълнителят ще извърши геоложки и хидрогеоложки проучвания за тунелно съоръжение с дължина 150 м и ще подготви технически проект за него. Ако ландшафтният проект докаже необходимост от укрепи-

телни дейности, и за тях ще бъде подготвен проект. Ще бъдат изработени проекти за реконструкция на засегнатите от проекта инженерни мрежи, за високи насипи и изкопи, оформяне на земното легло и постигане на проектна носимоспособност, както и за довеждаща инфраструктура – електро, ВиК до площадките на обслужващите зони и площадките за разполагане на трафик център. За пръв път в тръжната документация е включено изискване проектите за изграждане на площадките за отдих, организиране на обслужващи зони и разполагане на трафик центъра да бъдат неразделна част от техническия проект. Трасето е разделено на три подобекта

заради констатираните през 2007 г. археологически находки: •от км 327+500 до км 344+000 •от км 322+000 до км 327+500 •от км 344+000 до км 359+000. В участъка от км 327+500 до км 344+000 няма регистрирани археологически структури и строителството ще започне от него. Началото на автомагистралата в разглеждания участък започва от края на лот 1 на „Струма” при км 322+000 (близо до с. Блатино, северозападно от Дупни-

случай че има кандидати, получили равен брой точки, кандидатите с по-висок оборот се класират на попредна позиция

ца) и завършва на около 400 м след пътен възел „Благоевград” (пресичане с път III-106). Дължината на участъка е приблизително 37 км, като тя ще бъде окончателно уточнена след изработване на идейния проект. Теренът е от хълмист до равнинен. Трасето започва с обход на Дупница, западно от съществуващия път Е-79, пресича р. Джерман южно от Дупница и продължава в ивицата между реката и съществуващата железопътна линия. Идентифицирани са осем пресичания на магистралата с други пътища: •пресичане с път II-62 •пътен възел „Дупница–юг” •пресичане с път към с. Блажево •пътен възел „Бобошево” (с път III-104) •път към с. Мурсалево •пътен възел „Кочериново” (с път III-107) •пътен възел „Благоевград“ (с път III-106)

•местен път за с. Бяло поле, с. Рилци и с. Бучино •пресичания с 2 селскостопански пътя. Как се избира изпълнител

Ако се явят повече от 8 кандидата, които отговарят на изискванията за подбор, всички се състезават така. 1. Степента на съответствие на кандидатите с критериите за допустимост се оценява по следния начин: •За всеки 10 млн. лева оборот от договори със сходен предмет над минимума на кандидата се присъжда 1 точка, но общо не повече от 25 точки. •За всеки 5 км изпълнени обекти над минимума на кандидата се присъжда 1 точка, но общо не повече от 20 точки. 2. Точките, присъдени на кандидатите по реда на буква „а”, се събират и кандидатите се класират в низходящ ред по броя точките. 3. В случай че има кандидати, получили равен брой точки, кандидатите с по-висок оборот се класират на по-предна позиция. 4. Покани се изпращат на най-високо класираните кандидати, като броят на поканените кандидати съответства на определения в обявлението, т.е. осем. Милена ВАСИЛЕВА

от 2 на автомагистрала „Струма” е с габарит 29 м (15 м пътни платна – 2 x 2 x 3.75 м, 3.5 м разделителна ивица, 2 аварийни ленти с ширина по 2.5 м, водещи ивици 4 x 0.75 м, банкети по 1.25 м). Проектната скорост е 120 км в час. Припомняме, че приетите на първо четене в парламента промени в Закона за пътищата предвидиха допустима скорост 140 км в час.

Критерий за оценка Критерий за оценка е икономически най-изгодна оферта при отчитане на 4 показателя. 1. Предлагана цена (тежест 50) 2. Техническо предложение (5-те подпоказателя, формиращи този критерий, са посочени непосредствено по-долу) (тежест 35) 3. Показатели, свързани с графика на изпълнение: •Съответствие между графика за изпълнение и описание на начина и последователността на извършване на дейностите и технологията на изпълнение (обектът следва да е разделен километрично, с посочени ключови моменти по време, периоди за одобрение, взаимовръзката между отделните действия, използване на оборудването съгласно условията на възложителя) (тежест 7). •Съответствие между графика за изпълнение и описание на необходимата строителна техника за изпълнението на проекта, действия за реакция при отказ или инциденти със строителни машини (тежест 7). •Съответствие между графика за изпълнение и описание на организация на строителната площадка (складиране на материали и оборудване, пътища за влизане и излизане от обекта и др.) (тежест 7). •Съответствие между графика за изпълнение и описание на плана за използване на материалите, производство/доставка на материали, аргументиран подход за доставка на асфалтовите смеси (тежест 7). •Съответствие между графика за изпълнение и описание на организация на човешките ресурси, необходими за изпълнение на проекта, разполагане на персонала (тежест: 7). 4. Срок (тежест 15).

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ИНФРАСТРУКТУРА В Габрово и Казанлък

Подкрепиха допълнените доклади за обход на Габрово с тунел под Шипка Обектът е в ОП „Транспорт” за 2012 г., индикативната му стойност е 352 млн. лв.

бщина Габрово подкрепи изготвените допълнение на доклад за ОВОС и допълнение на доклад за „Оценка на степента на въздействие с предмета и целите за опазване на защитените зони”, свързани с реализацията на инвестиционно предложение: път III – 5004 обход на град Габрово от км 0+000 до км 30+673.48 с тунел под връх Шипка, и отправеното в заключенията на докладите предложение за избор на вариант. Двата доклада бяха обект на обществено обсъждане на 21 февруари в Ритуалната зала в сградата на община Габрово. Обсъждането премина емоционално при значителен интерес, многобройна част от габровци не успяха да присъстват или да се изкажат. По време на дискусиите бяха зададени въпроси към присъстващите експерти и представители на Агенция „Пътна инфраструктура”, а също така изказани мнения и изложени становища както в подкрепа, така и против инвестиционното предложение. Сред част от направените конкретни предложения бяха път I-5 да бъде изнесен извън пределите на Габрово, направено бе предложение за изграждане на „дълъг тунел” вместо на „къс тунел”, както и схема, изготвена от гражданин, за така наречен източен обход. Не са постъпвали писмени възражения

от страна на заинтересувани лица в обявения период на обществен достъп на двата доклада в периода 16 януари – 16 февруари в Информационния център на общинската администрация. Такива материали са представени по време на самото обсъждане и непосредствено след това. Поставените по време на обсъждането въпроси от страна на гражданите, чиито имоти попадат в трасето или са в непосредствена близост до него, по същество са повторения на изказаното от тях по време на общественото обсъждане през 2010 г. Според експертите, участвали в обсъждането, не

се предлагат нови аргументи и алтернативи, въпреки че докладите, обсъждани тогава, са впоследствие допълнени с дискутираните алтернативни варианти и е включен пети етап – изграждане на тунела под връх Шипка. Предложението за включване на пети етап беше направено официално от община Габрово по препоръка на тогавашния министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Трасето на обхода и ОГП на Габрово от 1981 г.

Категоричен факт е, че трасето на обхода, разгледано в инвестиционното предложение и в докладите, в частта му за преминаване през и край кв. „Чехлевци“, кв. „Дядо Дянко“ и кв. „Хаджицонев мост“ е елемент на предвижданията на общия градоустройствен план (ОГП/ОУП) на Габрово, влязъл в сила през 1981 г. Впоследствие следващите етапи на подробното устройствено планиране, следвайки предвижданията на ОГП, са установили предназначението на конкретни терени, включително частни имоти, които са резервирани или подлежат на отчуждаване във връзка с изграждането на трасета и съоръжения, принадлежащи на западния обходен път на Габрово. На местата, където експертната преценка е показала, че инвестиционното проектиране няма да промени габарита или местоположението на трасетата на уличната мрежа, осъществяваща връзките със съоръженията на обходния път, са текли отчуждител-

ни процедури, каквито са проведените през 80те и 90-те години в кв. „Чехлевци“. Всичко това показва, че от 1981 г. насам всяко инвестиционно намерение, осъществено от частен инвеститор в тези квартали и в имоти, намиращи се в близост до трасето на обходния път, е ставало с ясното съзнание за предвижданото изграждане на обход на Габрово в това трасе. По време на обсъждането министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев изрази своята позиция като гражданин на Габрово в подкрепа на проекта, тъй като според него ползите надвишават многократно щетите, които ще причини. Той заяви, че това е проект, съчетаващ много видове ползи: за транспортен коридор 9, по който се движи международен трафик, и регионални ползи (напречни връзки посока север - юг), които имат социално и икономическо значение. От решаващо значение за стартирането на проекта е успешното завършване на екологичните процедури и

С реализацията на проекта • Извеждане на трафика от гр. Габрово и намаляване на натоварването по главните улици в центъра на града, като се ще намалят пътнотранспортните произшествия • Намаляване на дължината на маршрута • Намаляване на замърсяването на въздуха с прах и други вредни вещества • Увеличаване на инвестициите в гр. Габрово при реализацията на обхода • Намаляване на разходите за поддръжка и осигуряване на по-сигурни условия за транспорт през зимния период • Осъществяване на алтернативна връзка между северните и южните квартали на гр. Габрово • Сближаване на регионите от двете страни на Стара планина • Осигуряване на по-голямо национално и международно значение на регионите от двете страни на Стара планина по трансевропейски коридор №9 циатива. Реакцията на гражданите, които застават зад инвестиционното предложение, се изразява в желание за осъществяване на подписка в подкрепа на проекта

Община Габрово подкрепя тази ини-

редложено бе път I-5 да бъде изнесен извън пределите на Габрово, направено бе предложение за изграждане на „дълъг тунел” вместо на „къс тунел”, както и схема, изготвена от гражданин, за така наречен източен обход

процедурите по отчуждаване, като от особена важност е и увереността на институциите, че местната общност подкрепя проектната ини-

циатива, която дава възможност на всеки гражданин на града да изрази личната си позиция. Инициативата се

подкрепя от Гражданско сдружение „Нашето По-Голямо Габрово”, от Инициативния комитет на жителите от кв. „Бичкиня“ против тировия тормоз, от регионалните представителства на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, на Камарата на архитектите в България, от Габровската търговско-промишлена палата и от други представители на местния бизнес. Подписката тече от 24 февруари и резултатите от нея са предоставени на Агенция „Пътна инфраструктура”. Като цяло инвестиционното предложение и докладите по ОВОС и ОС бяха приети без възражения по време на обсъждането в Казанлък на 22 февруари. Предложено бе в проекта да се включи изграждане на паркинг в райо-

на на 3-ия километър от град Шипка в посока Габрово. Това е мястото, откъдето ще започнат новият път и тунелът, като това ще даде възможност за ползване на съществуващия път до връх Шипка като трасе за автомобилни състезания от национален и европейски мащаб. Предложението бе прието със забележката, че трябва да бъде внесено официално в Агенция „Пътна инфраструктура”. Обектът е включен в индикативната годишна работна програма за 2012 г. на оперативна програма „Транспорт” 2007 - 2013, която се съфинансира със средства от Европейския съюз. Индикативната стойност на проекта е 352 млн. лв., директен бенифициент е Агенция „Пътна инфраструктура”. Силвия ЗЛАТКОВА

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ИНФРАСТРУКТУРА

Пътната агенция обяви търгове за околовръстните на Враца и Монтана Двата байпаса заедно с този на Габрово са включени в оперативна програма „Транспорт“

генция “Пътна инфраструктура“ обяви процедури за възлагане на обществени поръчки за строителството на обходите на Враца и Монтана. Срокът за изпълнение на обхода на Враца е 20 месеца, а дължината му е 6.816 км. Срокът за обхода на Монтана е 22 месеца, а дължината му е 12.45 км. Критерият за избор на най-добрия е икономически най-изгодната оферта - предлаганата цена е с тежест 70, а срокът за изпълнение на строително-монтажните работи – 30.

Интересният подход на обхода на Враца

Обходът на Враца път I-1 (Е-79) се реализира от северната страна на града по задание. Участъкът е втори етап от цялостното околовръстно на града с начало от път I-1 до път II-15 с условен километраж от км 141+300 до км 147+600. Проектант на участъка е обединение „Трафикконсулт БГ - Илия Бурда“. Първо-

79) от км 0+000 до км 6+816.60. Трасето на новия път започва като се отделя от път I-1 Монтана – Враца при км 0+000 (около км 141+300 от километража на път I-1) с пътен възел тип „Тромпет” с подлез под него (км 0+687). При км 1+324 пресича жп линия Видин - София на прелез до изграждането на бъдещата железница по ново трасе. Съгласно новото й нивелетно решение жп линията ще мине над терена с насип около 3 м. Трасето пресича път II-15 Враца – Оряхово при км 6+422. Решението е кръгово кръстовище с радиус 80 м и ширина на пътното платно 10 м, като обхваща участъка от км 6+631,39 до км 6+513,39. Трасето завършва при км 6+816,6, като се включва в съществуващия об-

то интересно решение е трасето на обхода да мине с вкопаване от 3 м под бъдещата железницата Враца – Монтана, а включването в пътя за Монтана да се реализира с пътен възел на две нива тип „Тромпет“. Нивелетно решение на бъдещата жп линия предлага тя да се издигне в насип в тази част от трасето. Обходният път на Враца е път I-1 (Е-

Обход на Монтана Пътен възел

м къ към

ад

гр

Пътен възел

гра да

Пътен възел м къ а

ад

гр

Пътен възел към града

Обход на Враца

жп я ни ли ф

хово

Со ин

ид

-В

ия

ди

Ви

× Оря

ходен път в близост до мястото на отделянето на двете съществуващи връзки. Проектната скорост на трасето е 90 км в час, габаритът е Г10.5 м. Това е третият опит да се реализира цялостният обходен път на града. Първата разработка е правена през 1986 г. Четири пътни възела на обхода на Монтана

Обходът на Монтана следва да премине по сега съществуващото околовръстно шосе. Автор на проекта е „Рутекс“, финансира се по линия на ТЕNT. Първоначално трасето трябва да започне от бензиностанцията на „Шел“ и „Техномаркет“ и с габарит Г-12, в лек насип да премине по

направлението на път II -81 и да „затвори“ Монтана в посока североизток, така че градът да не може повече да се разраства. Проектантите предлагат да не се затваря градът и да се разработи вариант, който да е по-отдалечен от сегашното околовръстно. То да остане като вътрешноградска магистрала на Монтана, а новият обход да премине през зоната на село Николово и да излезе при спускането от Враца. Обходният път на Монтана от км 102+060 до км 114+512.20 е част от път I-1 (Е 79), намиращ се на общоевропейски транспортен коридор IV. Новопроектираният участък започва от километър 102+060 в землището на с. Долна Вереница, където се от-

деля от съществуващия път I-1 (Е 79), обхожда Монтана от северната й страна, пресича пътя за Арчар (път III-112), преминава през съществуващия пътен възел за Лом, пресича река Огоста, път за с. Николово и достига до км 114+512, където отново се включва в съществуващия път I-1 (Е 79) за Враца. В разглеждания участък се предвиждат четири пътни възела в началото и края на обходния път. Ситуацията се състои от 11 хоризонтални криви с радиуси от 450 до 4000 м. Общата дължина на дъгите е 6558.49 м, която представлява 55.7% от цялата дължина. Проектната скорост на трасето е 100 км в час, габаритът е Г 20. Милена ВАСИЛЕВА

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ИНФРАСТРУКТУРА

ВиК Пловдив търси изпълнители по интегрирания проект за 90 млн. лв. Община Пловдив стартира открити процедури по ЗОП за реконструкция на ВиК мрежата и пречиствателната станция за близо 90 млн. лв. Тяхното изпълнение е по „Интегриран проект за водите на град Пловдив – фаза 1“, който е по ОП „Околна среда”, а общата му стойност е 145 млн. лв. Заложеното съфинансиране от общината възлиза на 16.7 млн. лв. За проекта има подписано споразумение с МОСВ и се чака оценката на Европей-

ската комисия. В него е включена подмяната на 14 км водопроводи и 800 сградни отклонения и на 16.1 км второстепенна канализационна мрежа; рехабилитация на 2.8 км от съществуващия колектор VII и изграждане на разтоварващ колектор VII; реконструкция и модернизация на ПСОВ с цел изграждане на инсталация за отстраняване на азота и фосфора, рехабилитация на механичното стъпало за пречистване и въвеждане на еколо-

госъобразно третиране на утайките. Поръчката за ПСОВ е за инженеринг по FIDIC (Жълта книга) – допълнителни проучвания и проектиране, строителство, пускане в експлоатация, обучение на експлоатационния персонал. Прогнозната стойност на обекта е 53.5 млн. лв. (без ДДС), а срокът за изпълнение - 21 месеца. Гаранцията за участие в процедурата е в размер на 530 000 лв., оферти могат да се подават до 8 май.

За три обособени позиции могат да подават оферти кандидатите по откритата процедура за реконструкция на ВиК мрежата, обхващаща три квартала на север от р. Марица. Възлагането е по FIDIC – Червена книга, с обща прогнозна стойност 31.841 млн. лв. без ДДС и продължителност 23 месеца. Оферти се подават до 19 април. Предстои да се обяви и поръчката за строителен надзор на двата обекта за близо 4 млн. лв. Светла ДОБРЕВА

INFRASTRUCTURE INDEX BULGARIA 2011/2012 Connecting Europe Facility: 50 млрд. евро за 2014 2020

Индекс Югоизточна Европа: актуалните проекти в Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора Индекс пътища - България: Увеличение на магистралната мрежа, търгове за строителство, софийски околовръстен път Индекс железници - България: Железопътните проекти в България, приоритетни проекти 2014-2020, Софийското метро Индекс пристанища - България: Мерки до 2030, намаляване на аминистративната тежест, финансиране на пристанищата, пристанищни услуги Индекс летища - България: Нови европейки мерки за летищата, актуални проекти 2011/2012 Индекс екологична инфраструктура - България: Водни проекти 2011/2012 Тенденции: Пътища за по-добър живот - мобилност, устойчивост и развитие Who is Who: Кой кой е в инфраструктурата

Проект на:

Двуезично издание за проектите, политиките, компаниите и развитието на стратегическата, транспортната и еклогичната инфраструктура през 2011/2012 г. Поръчайте сега на: http://infrastructure.bg/book

Три поръчки за над 60 млн. лв. обяви община Габрово по водния си цикъл Три обществени поръчки за строителство с обща прогнозна стойност за рекордните над 60 млн. лв. обяви община Габрово. И трите обхващат линейната част – рехабилитация/разширяване на ВиК мрежи, разделена на три етапа, като част от интегрирания проект за водния цикъл на Габрово, който се изпълнява по ОП „Околна среда 2007 – 2013 г.“. Първата поръчка за етап 1 е с прогнозна стойност 21 677 634 лв. без ДДС. Срокът за подаване на оферти изтича на 5 март включително. Обществената поръчка за етап 2 е с прогнозна стойност 22 163 428 лв. без ДДС. Срокът за получаване на документи за участие е 23 март, оферти се подават до 2 април. 17 072 132 лв. без ДДС е прогнозната стойност за етап 3. Документацията за участие се получава до 26 март включително, оферти се подават до 5 април. Обявените максимални срокове за изпълнение на строителството на всеки един етап са 730 дни. Предвиден е едногодишен период за съобщаване и отстраняване на дефекти. Като цяло линейната част по проекта включва рехабилитация на 76.5 км водоснабдителна мрежа, разширяване на канализационна мрежа с 18.5 км и рехабилитация на 21.6 км канализационна мрежа. Общата стойност на целия проект е 123 106 289.12 лв., безвъзмездната помощ е 117 037 149. 07 лв., от които 93 634 643.51 лв. се осигуряват от Кохезионния фонд на ЕС и 23 402 505.56 лв. от държавния бюджет на Р България. По проекта в момента се провежда процедура за избор на изпълнител на пречиствателната станция за питейни води в Габрово. Пет оферти са постъпили за разглеждане. Сред кандидат-изпълнителите са „Строително-пре-

дприемачески холдинг” ЕООД, обединение „Евер-Габрово“, ДЗЗД „Консорциум чиста вода Габрово 2012“, обединение „Станилов-ПСПВ“, консорциум „АремаПонс-ПСПВ 2012“. Обхват на етап 1

• рехабилитация на водоснабдителна мрежа на жилищните квартали: Баждар, Варовник, VI участък, Голо бърдо, „Трендафил“ и Русевци • рехабилитация на водоснабдителната мрежа на кв. СтефановциЗлатари – помпена станция „Стефановци“, напорен водопровод и резервоар • рехабилитация на помпени станции Баждар, Тончевци и Гачевци • рехабилитация на дерета – Пазара, Топлика и Хлебозавод • рехабилитация на канализационна мрежа кв. Голо бърдо и VI участък • разширяване на канализационна мрежа кв. Стефановци – Златари, главен колектор II десен до ПС. Обхват на етап 2

• рехабилитация на водоснабдителна мрежа на централна градска част, Камъка и Лъката • рехабилитация на помпена станция Петкова нива (Камъка) • рехабилитация на дере ХЕИ • рехабилитация на канализационна мрежа на централна градска част. Обхват на етап 3

• рехабилитация на водоснабдителна мрежа на кв. Радичевец, Йонковото, Любово, Беленци, главен клон от ПСПВ • рехабилитация на дерета Вик, Маркотея, Бялката, Хаджицонев мост и Стадион • рехабилитация на канализационна мрежа на кв. Радичевец • изграждане на канализационна мрежа на кв. Беленци и Хаджицонев мост (главен колектор I). Силвия ЗЛАТКОВА

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ИНФРАСТРУКТУРА Дирк Шусдзиара, изпълнителен директор на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД:

Започваме строителство на нова сграда на РВД в Бургас Гордеем се, че приключихме работата в график и открихме летище „Варна“, както обещахме, на 29 февруари 2012 г. Г-н Шусдзиара, каква е равносметката за 2011 г. на летище „Бургас“: брой полети, преминали пътници, обработени товари, основни пазари? - Отбелязахме много положителни резултати. Обслужихме 2 253 320 пътници през 2011 г. Това е абсолютен рекорд в историята на летището. Ръстът в сравнение с предходната е 18.96%. При полетите имаме 21% увеличение до 19 215. Нарастване имаме и при обслуженото на летището карго. Най-голям дял сред пътниците на летище „Бургас“ заеха гостите от Русия. След тях се нареждат пътуващите от Германия, Великобритания и Чешката република. Съществен ръст бележи трафикът по вътрешни линии благодарение на увеличената честота на полетите по линията Бургас–София. А на летище Варна? - Представи се на същото ниво като през 2010 г. с обслужени 1 181 832 пътници, като се вземе предвид, че през последните два месеца и половина на годината летището бе затворено за рехабилитация на пистата. Промяна в основните пазари се вижда ясно и във Варна. За първи път руските пътници, обслужвани на летището, се наредиха на първо място сред всички други народности. През 2011 г. на летище „Бургас“ реализирахте мащабна инвестиционна програма. Какво е направено и какво предстои? - Увеличихме капацитета за паркиране на самолети в Бургас миналата година чрез въвеждане в експлоатация на четири нови самолетни стоянки на перона на летището. Бяха построени и пуснати в експлоатация нова административна сграда и нова карго сграда. Друг важен проект в Бургас бе разчистването на терена за строителството на новия пътнически терминал, в рамките на който трябваше да се съборят няколко стари сгради.

рехабилитацията на пистата за излитане и кацане във Варна осигуряваме сигурното и ефикасно опериране на летището през следващите 30 години

„Ф

рапорт Туин Стар“ е инвестирала повече от 180 млн. лв. за развитието на двете летища

ного сме горди, че Lufthansa планира да открие лятна линия от Дюселдорф до Бургас

а 4 март официално бе открита обновената писта на летище „Варна“. На официалната церемония бяха поканени министър председателят Бойко Борисов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, депутати, дипломати, представители на изпълнителната и местната власт, на авиационния и туристическия бранш и др. На 29 февруари 2012 г. бяха възобновени оперативната работа по обслужването на полети и пътници след приключване на мащабния инфраструктурен проект за рехабилитация на пистата за излитане и кацане. По време на строителството са положени общо около 150 хил. тона асфалт, бе извършено разширение на страничните ивици за безопасност на пистата, изградена е нова дренажна система, извършена е пълна подмяна на светотехническата система и положена нова маркировка. Изпълнител на рехабилитацията е немската компания „Макс Бьогл Бауунтернемунг” ООД.

Открихте реновираната писта на летище „Варна“. Как това ще се отрази на развитието му? - Рехабилитацията на пистата за излитане и кацане във Варна бе един от найважните ни проекти. С изпълнението му осигуряваме сигурното и ефикасно опериране на летището през следващите 30 години. Гордеем се, че успяхме да приключим работата в рамките на графика и открихме летище „Варна“, както обещахме, на 29 февруари 2012 г., точно навреме. Всички пренасочени към Бургас самолети сега ще летят отново от Варна и летището ще свързва града с останалата част на света. Какви са инвестициите в двете летища до момента? - „Фрапорт Туин Стар“ е инвестирала повече от 180 млн. лв. за развитието на двете летища - в увеличаване на капацитета за обслужване на пътници и въздухоплавателни средства, модернизиране на инфраструктурата, пълно

подновяване на движимата техника, строителство на нови сгради, обучения и др. Благодарение на непрекъснатите инвестиции двете летища работят с най-съвременна техника и оборудване за наземно обслужване, а вътрешният авиационен тренинг център на компанията осигурява целогодишни програми за обучение и професионално развитие на персонала. На какъв етап са проектите, които предвиждате за развитието на двете летища? Какви процедури предстоят? - Току-що завършиме рехабилитацията на пистата за излитане и кацане във Варна, където инвестирахме почти 40 млн. лв. През ноември 2011 г. подписахме договор за изграждането на нови пътнически терминали с „ТИЕ-ИЧТАШ холдинг“. Строителството вече е в ход. Планираме новите терминали да отворят врати през сезон 2013 г. В допълнение на големите ни проекти има някол-

ко по-малки за развитие и модернизация на летищата. На летище „Варна“ например пускаме в експлоатация нова сграда за поддръжката, изградихме нови складови пространства и реализирахме няколко проекта за комунални услуги. В Бургас сега започваме изграждането на нова обслужваща сграда за Ръководство въздушно движение. Един от най-големите ни проекти там е модернизацията на горивното стопанство (ГСМ стопанството) и изграждането на пътни връзки и площадкови мрежи. Планирате да развивате нови дестинации и нови пазари? - Работим за развитието на нови маршрути и пазари на двете летища. За летния сезон очакваме ръст на германския и английския пазари, както от Полша и Чешката република. Много сме горди, че Lufthansa планира да открие лятна линия от Дюселдорф до Бургас. Интервюто взе Силвия ЦЕНОВА

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

stroitelstvo.info

ИНВЕСТИЦИИ

Искате ли тази сграда? Публичният търг за продажба на „Лендмарк център Варна“ проверява апетита на богатите българи към имоти трофеи „Лендмарк център”, офис сграда с 6300 кв.м отдаваема площ в центъра на Варна, ще провери апетита на българския инвеститор за висококачествени административни сгради на 21 март в първия публичен търг за продажба на отдаван под наем бизнес имот. Белградският офис на консултантите за имоти Jones Lang LaSalle, който организира процедурата с помощта на специализирания в тези продажби отдел на фирмата в Лондон, е предложил ориентировъчна цена 6.7 милиона евро за земята и сградата с малко над 10 хил. кв.м разгъната застроена площ, включваща още търговски площи на партера и 72 подземни паркоместа. Евентуалната продажба ще сложи край на приключението на исландския милиардер по това време Тор Бьорголфсон, фонда за дялови инвестиции Atima Partners и британския инвеститор Хенри ГуинДжоунс на българския пазар на имоти. Българска връзка

Въпреки че има всички строителни характеристики, които чуждестранните фондове изискват, изглежда малко вероятно тази сграда да привлече интереса на инвеститори като Europa Capital или Bluehouse, които направиха около три четвърти от оборота в търговията с инвестиционни имоти, стигнал малко под 200 млн. евро миналата година. Малко под половината от площите й имат наематели, които към 2011 г. са давали годишен доход от 532 хил. евро от имота, каза за „Строителство Градът” Ричард Макдоналд, юридическият му собственик в момента чрез дружеството „Бриджкорп”. От своя страна „Бриджкорп” държи имота чрез „Лендмарк България парк”. „Тъй като е още рано, не знаем колко хора ще се появят, но интересът е висок. В основната си част този интерес е от българския вътрешен пазар”, каза Анд-

„Лендмарк център Варна“ беше номинирана в категория „Офис сгради“ на Националния конкурс „Сграда на годината“ през 2010 г. Въпреки това собственикът й срещна трудности в намирането на наематели за офис площите

рю Пиърсън, който ръководи работата на Jones Lang LaSalle в Сърбия и България от офиса на компанията в Белград. „Продажбата предлага рядката възможност да се придобие модерна и все пак историческа сграда в центъра на Варна и очакваме основният интерес да дойде от богати българи.” При завършването й в края на 2009 г. тя се озова на пазар, пропаднал под тежестта на проекти като бизнес парка в покрайнините и задаващия се търговски център с две офис кули „Варна тауърс”. Търговските площи на партера бяха оценени от Public (впоследствие придобита в България от собствениците на веригата за техника „Техномаркет”) заради местоположението й срещу общината, в идеалния център на града. Но липсата на значителен брой международни компании във Варна, малкият размер на дейността им и традиционните предпочитания на българските мениджъри да си купуват офисите въпреки опасността да се окажат с непотребни помещения при спад на дейността им остави административната й част преобладаващо празна. „Сградата е много хубава и на страхотно място”, каза Таня КосеваБошова, която като изпълнителен директор

6.7 млн. евро Ориентировъчна цена за сградата

532 хил. евро Текущ доход от наеми към края на 2011 г.

10 млн. евро Приблизителните отчетни разходи за придобиване на парцела и построяване на сградата

на „Лендмарк пропърти България” ръководи построяването на офис сградата във Варна, етап от създаването на найголемия портфейл от имоти в България по време на бума. „За съжаление офис пазарът е много слаб във Варна. Местните фирми предпочитат да си купуват, вместо да наемат.” При това положение чуждите инвеститори, които търсят преди всичко сигурност на приходите, тоест добре работещи и използвани имоти, трудно биха

се качили на самолета за Варна. „Първо, инвеститорите казват София – да, друго – не. Второ, и на Варна й липсват икономическите основи за развитие на пазара”, каза Михаела Лашова, партньор в консултантската фирма Forton International. „Ако тази сграда можеше да бъде отдадена, (вече) щеше да бъде.” „Не трябва да забравяме обаче за варианта сградата да бъде продадена на някой местен инвеститор, който има нужда от офиси и би могъл да използва празните площи”, каза Таня Косева-Бошова. Чиста работа

Вероятно за да изкушат повече играчи да се осмелят да се включат, собственикът и брокерът са сложили цена с една трета под отчетната стойност за придобиване на имота, която е приблизително 10 млн. евро, и значително под пазарната оценка от края на 2010 г., която е била около 10.8 млн. евро. Последният финансов отчет на дружеството в Търговския регистър е оттогава. Ричард Макдоналд обясни, че мнението на Jones Lang LaSalle е било, че това е стойността, на която сделката става възможна. Продажбата ще направи пробив в органи-

зирането на частни публични търгове за инвестиционни имоти в България. Вратите са отворени за всеки осмелил се да инвестира в офис в центъра на Варна. Търгът е начин да се избегне протакането в подбор на предложения за покупка, преговори, правно-икономически проучвания и риска от евентуално допълнително забавяне, което може да постави собственика и неговия кредитор в затруднено положение. Ще се продават самите имоти (земя и сграда), а не дружеството, изчистени от задължения и към банката, и към наемателите. „За съжаление продажбата и покупката на търговски активи в България може да отнеме невероятно много време. Търговете са по-бързи и по-лесни и очакваме повече от тях в бъдеще”, каза Андрю Пиърсън. Дружеството - собственик на сградата, е било заложено в полза на Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка), става ясно от записите в Търговския регистър. В последния финансов отчет е посочено, че заемът (около 6 млн. евро главница в края на 2010 г.) е бил предоговорен при прехвърлянето на компанията на Макдоналд. „Работим заедно с банката”, каза той. Деян ТОДОРОВ

Landmark или „Лендмарк”?

„Л

ендмарк център” във Варна беше част от портфейла „Лендмарк”, 22 имота с отдаваема площ около 92 300 кв.м, който беше оценен на около 210 млн. евро в сложна сделка в периода 2007-2008 г., включила изкупуването му от мениджърите на компанията Ричард Макдоналд и Таня Косева-Бошова и препродажба на мажоритарен дял на „Алфа дивелопмънтс”, фирмата за имоти на „Алфа финанс холдинг”, собственост на Иво Прокопиев (издател на вестниците „Капитал” и „Дневник” чрез групата „Икономедиа”, част от която е „Строителство Градът”). Продажбата е трябвало да стане на два етапа - в съответствие с въвеждането в експлоатация и отдаването под наем на част от сградите. С настъпването на финансовата криза и спирането на финансирането от банките вторият транш не е осъществен. Активите, включени в него, останали собственост на Landmark Property Management, регистрирана в Люксембург компания, впоследствие се продават. Сградата „София бизнес център” (офисите над изложбения и сервизен център на Hyundai на околовръстното шосе) беше придобита от инвеститор, свързван с кредитора й – Пощенска банка, а „Ритейл парк Пловдив” – продаден за около 20 млн. евро миналата година в първата от поредица сделки в най-активната за инвеститорите година от 2007 насам. Междувременно „Алфа дивелопмънтс”, компания, която се занимава освен с инвестиции и с управление на активи и имоти за други инвеститори, се преименува на „Лендмарк пропърти България”. Връзката й с люксембургското дружество с подобно име е само историческа.

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ПРОЕКТИ

„България мол” излиза от зимата на скорост Търговският център може да бъде завършен преди края на годината Подобно на автомобилите тази зима този проект тръгна трудно и с буксуване. Но под вече монтираната конструкция за най-големия стъклен покрив в България „България мол” изглежда стъпил на сигурен път към завършване. Докато слънцето осветява заснежената бетонна плоча на приземния етаж, Пол Райт, проект мениджърът на строителния предприемач London Sofia Property, казва, че завършването на грубия строеж ще бъде удостоверено скоро. Остава да се монтира стоманената конструкция на по-високото тяло на киносалоните. Следват фасадите, довършването на покрива и довършителните работи. В интервю за „Строителство Градът” през декември 2011 г. Майлс Самърфийлд, съосновател и съдружник в LSP, каза, че строителят работи за дата 26 ноември 2012 г. Проектът започва още през 2008 г. с изкопните работи. „Стройинжект” укрепва с 23-метрови шлицови стени скъпия изкоп: парцелът е сравнително малък и подземните паркинги заедно с хипермаркета се разполагат на четири етажа по цялата площ от малко над 13 дка. Но след това започва буксуването, от което проектът беше изтеглен с избирането за главен изпълнител на белгийската компания Cordeel. Кредиторът – УниКредит, се подсигурява с твърди срокове и бюджет за изпълнение, почти непозната до момента практика дотогава в България.

Обект Инвеститор Проектант Идеен проект Главен изпълнител Разгъната застроена площ (заедно с офисите) Включително Търговски център Подземни паркинги и хипермаркет Подземни паркоместа

От края на 2010 г. и през цялата 2011 г. строителството напредва с бързо темпо по проекта на „Студио 17,5-М” с ръководител арх. Милена Нанова, който стъпва на идейната разработка на колегите й от израелската фирма MYS Architects (екип, работил по „Мол София”, „Мол Пловдив” и незапочнатия „Мол Стара Загора”). Скоростта му не е найважното в проекта, който ще разшири представата за организацията на пространството на търговски център в България. Вместо да се въртят в кръг по пасажите от главния вход, посетителите ще се озоват на централен площад с пряк поглед към всички магазини по общо четирите етажа плюс светещия надпис Carrefour на подземното ниво, към който слизат ескалаторите. Инвеститорът плаща сметката: при нормално съотношение между общи и търговски площи 1 към 3 тук то се приближава към 1 към 2. Но пък това би трябвало да се компенсира от подоброто уплътняване на площите – никой от търговците не може да се оплаче, че не е на входа, и да

Инвеститорите предвиждат да продължат строителството с предвидената в първоначалния проект 85-метрова офис кула към бул. „България“

„България мол” London Sofia Property, Salamanca Capital Investments „Студио 17,5-М” MYS Architects Cordeel 128 343 кв.м 44 031 кв.м 45 385 кв.м 1114

се налага да бъде изкушаван с по-ниски наеми. Разположението на магазините е и в полза на желанието на Майлс Самърфийлд да даде облика на тази сграда като център за среден до висок клас мода, отличавайки я от предлагането тип „всичко за всеки”, което преобладава в по-големите проекти. „Губиш отдаваема площ, но получаваш хубав продукт”, казва той. В търсене на още доказателства за качеството е възложена и оценката по стандарта за зелени сгради BREEAM. Фактори като климатичната, отоплителна и вентилационна система с високоефективен топлообмен би трябвало да помогнат. Входът, разположен на изхода на подлеза на кръстовището на булевардите „България” и „Тодор Каблешков”, няма как да не бъде забелязан от чакащите зелената светлина колони от автомобили всяка вечер, преди да настъпят газта в посока околовръстното за кварталите в подножието на Витоша или бизнес парка в „Младост”. „Няма съмнение, че този мол ще бъде посеща-

Нестандартно: пространството в този търговски център е организирано по такъв начин, че да даде видимост към всички магазини още от входа

Тази част от проекта се строи в момента

ван”, казва Пол Райт, докато на 25 метра над едно от най-оживените столични кръстовища говорим за потреблението в София и строящите се други два центъра, всеки от тях равен на два и повече проекта с размера на „България мол”. Другото е въпрос на икономика: колко пари могат да харчат софиянци и колко и какви алтернативи имат да го направят. Докато година след година от 2006 г. насам строителните предприемачи изсипват блок след блок с модни магазини,

„България мол“ на 1 март 2012 г. Високата сграда вляво е отделен проект , собственост на доставчика на фасадни решения „Кристиан Нейко“

кина и супермаркети, потреблението потъна след 2008 г. Оборотът в търговията на дребно беше с 12% по-нисък през 2010 г. по данни на Националния статистически институт, докато инфлацията и нарастването на цените на горивата подкопаваха покупателната способност на населението. Залогът върху този търговски център е голям и нараства: Майлс Самърфийлд би искал да продължи строителството с 85-метровата офис кула към бул. „България”, за да продължи предлагане-

то на качествените административни площи, които през 2011 г. бяха наемани с най-високо темпо от три години насам. Това ще вдигне залога върху проекта до около 135 млн. евро. Но ще бъде в подкрепа на жизнеспособността на цялостния проект, тъй като инвестициите, които включват скъпа инфраструктура като паркинги и разширяване на пътищата за достъп, ще имат още един източник на приходи. Деян ТОДОРОВ

Още снимки на www.foto.stroitelstvo.info

Грубият строеж е към края си Фотограф Мария Съботинова

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

BUILDINGREEN

Търговски център „Европа” се сдобива и със зелена сграда

Награденият в Националния конкурс „Сграда на годината” обект кандидатства за BREEAM сертификат Наградената в Националния конкурс „Сграда на годината” през 2011 г. сграда 15 от търговски център „Европа” се очаква да стане първата сертифицирана по стандарта BREEAM зелена сграда в България. Собственикът й, строителният предприемач и вносител на алкохолни напитки Веселин Балевски, очаква етикетът да й даде преднина пред конкурентните проекти в района на аерогарата. Компания за кетъринг, доставчикът на минни и строителни машини и инструменти Sandvik и логистичната фирма NTZ Logistics използваха възможността да намерят склад и офис с един адрес в сградата с 10 хил. кв.м разгъната застроена площ, две трети от която – складови помещения. Търговски център „Европа“, който се раз-

полага на около 70 дка и в който има корпоративни и отдавани под наем сгради на дружеството на Балевски – Б.Н.К., собствениците на магазините за козметика Beauty Zone и Douglas и на създателите на веригата за електроника „Техномаркет”, ще стане по-видим за наематели, които държат на екологичното качество на имотите. Изборът им е оскъден: единствено търговските и офис комплекси „Сердика център” и „Софарма бизнес тауърс” имат златни сертификати по германския стандарт DGNB. Арх. Андрея Момерин, първият BREEAM оценител в България, каза, че миналата година е имал запитване за сертифицирани помещения от страна на Световната банка. „Дали има търсене? За мен

Сграда 15 в Търговски център „Европа” е първият завършен обект, който кандидатства за BREEAM оценка в България. Компании, които доставят напитки, оборудване и материали или се занимават с логистиката им често поддържат малки складове в района и обикновено предпочитат да разположат офиса си на същото място

това е сигурно”, каза Момерин. „Въпросът е, че няма такова предлагане.” Ситуацията скоро ще

се промени, тъй като само той работи по сертифицирането на пет проекта по стандарта BREEAM за Европа.

Списъкът се удължава, ако се добавят и тези, които кандидатстват по американския LEED, като сграда А.02 в про-

екта „София еърпорт център“ недалеч по бул. „Христофор Колумб“. Сграда 15, която получи разрешение за ползване в края на 2010 г., вероятно ще бъде класирана около оценка „Много добър”, по средата в петстепенната система за сградите, на които може да бъде присъдено званието. Построена по проект на арх. Йордан Христов от „К енд К инженеринг” и основен подизпълнител на грубия строеж „Маркан”, сграда 15 ще добави сертификата до статуетката за „Сграда на годината”, присъдена заради цялостния вид на бизнес парка, който съчетава офиси, складове и търговски площи с допълнителни услуги: от автомивка до ресторанти и поддържани зелени площи. Деян ТОДОРОВ

Строителство Градът, 5 - 11 март 2012 г.

gradat.bg

ГРАДСКО РАЗВИТИЕ Дейвид Сим, урбанист, директор в Gehl Architects:

Силният градски бранд стъпва на действително трайно качество Когато пространството стане място, има идентичност. Силната идентичност е еднозначна със силен бранд

Копенхаген, най-доброто място за живеене в света за 2008 г. според списание Monocle

ледващото интервю достига до вас благодарение на... интернет. Технологиите са част от голямата промяна в отношенията в бизнеса и обществото, благодарение на която една компания може да доставя услуги от София в Берлин, Амстердам или Ню Йорк. Така един шотландец и архитект като Дейвид Сим може ефективно да разработва стратегия за подобряване на пешеходна улица в Рио де Жанейро или общ устройствен план за град Алкимос, Западна Австралия, от офиса на фирмата Gehl Architects в Копенхаген, където е директор. Копенхаген е град, който може да даде вдъхновение за работата му – списание Monocle го поставя на първо място в класацията си за най-добрите градове за живеене през 2008 г. CNN прави репортаж в рубриката си „Градове на бъдещето” за „Копенхагенизацията”, описваща процеса на засилване на придвижването с велосипеди. Ако гледате репортажа в интернет, ще разберете, че задръстванията пак са проблем на датската столица, но за разлика от 50-те или 60-те години на миналия век това са задръстванията от хора на колелета. Градът е готов да мине на следващия етап – разширяване на велосипедните алеи за сметка на автомобилните (наистина). Междувременно си е изковал образа на един от най-добрите градове за живеене, фактор, с който може да привлече талантлива работна сила от цял свят на разположение на бизнес, който може да действа с глобален размах. Понеже Дейвид Сим е урбанист, преподавател и вдъхновяващ лектор (гост на конференцията BalREc през 2008 г.), го питаме за начина, по който лидерите в градовете могат да въздействат за създаването на възприятие, което привлича туристи, бизнес и нови жители.

Господин Сим, има ли връзка между качеството за живот и икономическата жизненост на градовете? Каква е тя? - Разбира се, има такава връзка. Просто трябва да погледнете британското списание „Икономист”, което публикува списък на най-приятните за обитаване градове в света. Ето един от най-важните гласове за това, което става в световната икономика, който казва, че качеството на живот на хората в градовете е от жизнена значимост за икономическото развитие на същите градове. Случайно тази година Мелбърн, град, с който сме работили в последните две десетилетия, беше избран за най-добрия град за живеене в света. В глобална икономика, в която както капиталът, така и трудът (а особено талантливата и образована работна сила) са по-подвижни от когато и да било, хората и компаниите избират да бъдат на най-добрите места както за удобство и наслада от ежедневието, така и заради свързването им с адрес, който се възприема като успешно място. Какво е значението на качеството на живот и икономиката за развитието на устойчиви (в по-широкия не само екологичен смисъл) общности? - Климатичните промени не са единственото голямо предизвикателство, пред което ще се изправим в следващите едно-две десетилетия. Важно е да имаме предвид социалната и икономическата устойчивост така, както и екологичната. Не само всяка от тези нишки на устойчивостта е много важна (и знам, че всеки мисли за икономическата сега), ами те са взаимно свързани. Екологичните фактори имат непосредствен ефект върху икономиката, икономическите въздействат на обществото и т.н. Доказано е например, че инвестициите във физическата среда – без значение дали за изграждане на велосипедни алеи или засаждане на дървета (околна среда), имат положителен

ефект върху здравето и физическото състояние на хората (обществото), което намалява разноските за здравни услуги (икономиката). Има безброй примери за подобрения в околната среда, които донасят социални и икономически ползи. Стабилните общности... благополучието, взаимоотношенията водят и до по-малко престъпност.

глобална икономика, в която както капиталът, така и трудът (а особено талантливата и образована работна сила) са поподвижни от когато и да било, хората и компаниите избират да бъдат на най-добрите места

Как всичко това се отразява във възприятието за един град? Как помага за привличането на бизнес или нови жители? - Когато пространството стане място, има идентичност. Силната идентичност е еднозначна със силен бранд. Какво казват за трите правила за недвижимите имоти – местоположението, местоположението и пак местоположението. Кое прави едно местоположение добро? Не е географското разположение, а качеството на мястото. Доброто място може да бъде разпознато – това е място, което можеш да определиш като „там”. И хората (както и бизнесът) искат да бъдат там. Кои са основните фактори в градското планиране и развитие, които предопределят икономическата и социалната стойност на градовете? Могат ли политиците и градостроителите да им повлияят? Докъде се разпростира влиянието им?

- Обикновено общественото поле е това, което определя града. Обществените пространства, сгради и транспорт дават самоличността на мястото. Гражданската щедрост и грижа, инвестирани в общественото поле – улиците и площадите, парковете и градините, библиотеките и трамваите, както и обмислените подробности като каменни паважи, улични дървета, пейки, осветителни тела и означения, всички тези неща създават възприятието за стойност в един град. С какво бихте посъветвали политиците да започнат, за да преобърнат един град или неговия бранд? Надскачането на (възможно отрицателния) образ на дадена страна със средствата на градското планиране и управление може да е тежко предизвикателство. Възможно ли е изобщо? - Градовете могат да се преоткрият сами. Чували сте за ефекта „Билбао“ – това не беше само музеят „Гугенхайм”, който, дори да е бил перлата в короната, всъщност беше само върхът на айсберга. Обновлението на Билбао беше свързано с огромен пакет от инвестиции в полето на обществото, включително подобрение на обществените пространства, нови паважи и пешеходни улици и създаване на достъпна брегова линия, построяването на мостове и на метро система по последна технология с красиви станции, както и инвестициите в страхотна архитектура за обществените сгради. Други драматични градски промени като тези на Барселона или Малмьо също изобщо не са просто козметични. Тези градове се ребрандираха чрез инвестиции в общественото пространство и като го направиха, промениха живота на гражданите, не само външния вид на града. Не става въпрос само за образа. Ако искате да създадете силен (и устойчив) бранд, той трябва да бъде построен върху действително трайно качество. Интервюто взе Деян ТОДОРОВ

VII Годишна Конференция СТРАТЕГИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА БЪЛГАРИЯ 2012 29 март 2012

Хотел Шератон, София

www.infrastructure.bg/event

Партньори: МРРБ МТИТС МОСВ АПИ НКЖИ КСБ УАСГ ВСУ „Л. Каравелов“ ББК Пътища СПИК БАКФЖС БАГТС БАТТ БАИТС ББАПБ БАВ

Основни акценти на програмата Сближаване, взаимно свързване, достъп и оперативна съвместимост на трансевропейската транспортна мрежа. Мястото на България на транспортната карта на Европа – приоритети 2014 -2020. Развитие на стратегическата транспортна и екологична инфраструктура в България - 2012. Развитие на проектите, свързани с транспортната и екологична инфраструктура, финансирани от ОП Транспорт, ОП Регионално развитие и ОП Околна среда •пътища •железници •летища •пристанища •екологична инфраструктура - води и отпадъци

Със съдействието на: Организатор:

С подкрепата на: