Строителсттво Градът by Строителен Инженер

Брой 49 (781), 7 - 13 януари 2013 г., цена 1.50 лв.

www.gradat.bg

WWW.MAPEI.COM

ЛЕПИЛА ИЗОЛАЦИИ СТРОИТЕЛНА ХИМИЯ

ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ

www.knauf.bg

Коридор 4 Коридор 7 Коридор 8 Коридор 9 Коридор 10 Автомагистрала Автомагистрала в строеж Автомагистрала в проект Интермодален терминал

България в свързана Европа Инфраструктурата след Берлинската стена

9 771310 983000

01 >

Трансевропейските мрежи преследват едни и същи цели – след падането на Берлинската стена държавите от центъра на Европа да се свържат с периферните. България географски е отдалечена от Биг Бен, но през нея минават пет европейски коридора – 4, 7, 8, 9 и 10, което е основа за изграждането на адекватна инфраструктура.

До 2020 г. ТЕN-Т ще обхващат 95 700 км пътища и 106 000 км железопътни линии, от които около 32 000 км ще бъдат високоскоростни линии. Трансевропейската мрежа включва още 13 000 км плавателни пътища, 404 морски пристанища от клас А (с международно значение) и 411 летища. Довършването на ТЕN-Т предполага изграждане-

то на „липсващите звена“. Така беше създаден механизмът Connecting Еurope Facility. България е част от това строителство: изгражда отсечки от четири магистрали, строи първокласни пътища, рехабилитира републиканската си мрежа, строи и модернизира участъци от три жп трасета, в ход е проект за обновяването на жп гари.

Трансевропейската енергийна мрежа (TENE) преследва същите цели като транспортната, но акцентът й е върху диверсифициране на източниците на снабдяване, подобряване на сигурността на доставките чрез засилване на връзките с трети държави и разширяване на мрежите до новите държави членки. В България е пред старт

изграждането на междусистемни газови връзки със съседните държави. Програмата на Общността за трансевропейските мрежи в областта на телекомуникациите (eTEN) сега се фокусира върху модернизацията на съществуващите мрежи и преодоляване на различията по отношение на широколентовия достъп в България.

OЩЕ В БРОЯ: АРХИТЕКТУРАТА НА ХАРИ ЗАЙДЛЕР В СОФИЯ

НЯМА ОПАСНОСТ ОТ АВТОМАТИЧНА ЗАГУБА НА СРЕДСТВА В ПЛОВДИВ С НОВ ГЕНЕРАЛЕН ПЛАН ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СТР. 10-11 КРАЯ НА 2013 ГОДИНА

СТР. 12-13 ДВИЖЕНИЕТО

СТР. 16-17

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

СЪДЪРЖАНИЕ ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИОННА АКТИВНОСТ

Институтът за пазарна икономика: България в международните класации

ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ, ПАЗАРИ, КОМПАНИИ, СДЕЛКИ

4-5

Meinl Bank стъпва на българския пазар Придобиват българската „Деворекс“ „Тракия глас България“ инвестира 328 млн. лева в ново производство

Лазар Лазаров, председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“: През март стартира строителството на лот 2 Дупница Благоевград на „Струма“

ЖЕЛЕЗНИЦИ

Милчо Ламбрев, генерален директор на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“: През 2013 г. започваме ремонта на жп гарите в София, Пазарджик и Бургас

ГРАДСКА МОБИЛНОСТ

Технологичен център ще се строи в Казанлък

16-17

Пловдив с нов Генерален план за организация на движението

„Винербергер“ връчи наградите в конкурса „Керамична къща“

Четири общини очакват до 100 млн. лв. за тролейбуси по ОП „Околна среда” през 2013 г.

София с 1.143 млрд. лв. бюджет за следващата година Българска високотехнологична фирма ще изнася иновативна система за Япония

Общинският съвет в Плевен прие Интегриран план за градски транспорт до 2020

Проект за спортен комплекс кандидатства по JESSICA

МЕТРОПОЛИТЕН

„Топлофикация - Русе“ е с нов собственик

Две години по-късно Метростанции 17 и 20 - с визия след международен конкурс

Страхил Иванов, генерален мениджър на „Явлена“: Пазарната среда се променя по-бързо от хората

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

6-7 ВИК

Опростени процедури и по-големи правомощия за бенефициентите

Програма „Околна среда“ - строителството предстои

Националната програма за развитие „България 2020“ вече е факт

ПРИСТАНИЩА

ЛЕТИЩА 8

Деница Николова, ръководител на УО на ОП „Регионално развитие“: До края на януари обявяваме новата схема за интегрирани планове за градско възстановяване

ГРАДСКА СРЕДА

Пристанищата – идват нови концесии

Одобриха Националната концепция за пространствено развитие 2013 - 2025 г.

ИПГВР

Продължават инвестициите в развитие на летищната инфраструктура

ЕЛЕКТОСНАБДЯВАНЕ, ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ, ГАЗИФИКАЦИЯ 22 9

Градският дом на културата в Пловдив отваря врати напролет

Цените на газа и интерконекторите - водещи в енергетиката през 2012

ТЕМА - БЪЛГАРИЯ В СВЪРЗАНА ЕВРОПА 23-31 Новата платформа за свързаност

ГРАДЪТ И СГРАДИТЕ

10-11

Архитектурата на Хари Зайдлер в София

ПЪТИЩА

12-14

Галина Василева, директор „Координация на проекти и програми“ и заместник-ръководител на ОП “Транспорт“: Предизвикателството за 2013 г. е наддоговарянето Асен Антов, изпълнителен директор на НК “Стратегически инфраструктурни проекти“: Отваряме оферти за лот 3 на „Струма“ през януари и февруари

Connecting Europe Facility - 50 млрд. евро до 2020 г. за инфраструктура CEF Transport - нова политика CEF в енергетиката CEF Digital България кандидатства с жп и водни проекти по Механизма за свързване на Европа СЕF подпомага трансграничната съвместимост на електроенергийните и газовите мрежи Цифрови инфраструктури

Издава: Балпекс ООД Действителни собственици на настоящото печатно издание са Иво Георгиев Прокопиев, Теодор Иванов Захов и Венета Колева Кръстева Управител: инж. Венета Кръстева: e-mail: vkrasteva@thecitymedia.bg Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg Наталия Димитрова - мениджър „Бизнес развитие“, 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg Людмила Великова - Мениджър Ивенти, 0894/ 471 977, lvelikova@thecitymedia.bg Редакция: 02/958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558 Райна Дормишкова - главен редактор, 0897/846275, rdormishkova@thecitymedia.bg Николай Тодоров - отговорен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg Таня Тодорова - редактор, 0897/846 274, ttodorova@thecitymedia.bg Николай Господинов - редактор, 0897/846282, ngospodinov@thecitymedia.bg

Силвия Ценова - редактор Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg; Светла Добрева - редактор Пловдив (032/968 030), 0897/846 284, sdobreva@thecitymedia.bg Силвия Златкова - редактор Плевен (064/800 474), 0897/846 286, szlatkova@thecitymedia.bg Маркетинг и реклама: 02/958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558 Анна Георгиева - мениджър „Реклама“ 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg Таня Трифонова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, dkadrev@thecitymedia.bg, Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: office@thecitymedia.bg

Регионални офиси: Пловдив: ул. Г.М. Димитров №5, ет.1, офис 1, тел./факс 032/ 968 030, e-mail: sdobreva@thecitymedia.bg Варна: ул. Мусала №10, Дом на архитекта, тел. 052/ 63 22 52, e-mail: varna@thecitymedia.bg Плевен: ул.Дойран №160 ет.3; офис 309, тел. 064/ 800 474, e-mail: pleven@thecitymedia.bg Банкова сметка на Балпекс ООД: „Банка ОББ“ АД, BG81 UBBS 8002 1005 2447 20, BIC UBBSBGSF Банкова сметка за абонамент: „Икономедиа“ АД „Алфа банка“ - Клон „България“, BG67 CRBA 9898 1001 0740 62, BIC: CRBABGSF Абонамент: 02/93 76 349; e-mail: abonament@economedia.bg Печат: „Алианс Медиапринт“ ЕАД, София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИОННА АКТИВНОСТ Институтът за пазарна икономика:

България в международните класации 77 предложения за мерки за икономически растеж Къде е България

В момент на криза за всяка страна е особено важно да се правят реформи, водещи както до бързо възстановяване на икономиката, така и до повече доходи за гражданите и по-добра бизнес среда за предприемачите. Третото издание на прегледа “България в международните класации” показва как държавите по света се справят с предизвикателствата на кризата, правейки реформи. България трябва да научи важни уроци и от добрите, и от лошите примери. Най-обхватните девет международни индекса предоставят обективна и сравнима база за работещите политики, които водят до растеж и богатство. Основните зависимости

които са доказани от прегледа на стотици държави и много години развитие в различните индекси, са: •По-висока икономическа свобода = по-бързо развитие и по-високи доходи •По-висока бюджетна прозрачност = законосъобразни и ефективни държавни разходи •По-лесно правене на бизнес = по-висок икономически растеж •По-висока конкурентоспособност = по-бързо излизане от кризата •По-малко корупция = работещи институции •По-висока защита на правото на собственост = повече инвестиции и повисоки доходи

За поредна година България показва различни лица по отношение на икономическите и правните аспекти на разгледаните индекси. В сферата на икономическата свобода и условията за правене на бизнес страната ни е близо до средните нива за Европа, докато по отношение на правото на собственост и корупцията резултатите остават трагични и ни отреждат последно място в Европа. По отношение на конку рентоспособността също не се представяме на ниво спрямо останалите страни в Европа. Всичко това заедно със слабото представяне в сферата на образованието до голяма степен обяснява и последното място в Европа по отношение на човешко развитие. Тазгодишното издание отново показва пропастта по отношение на икономическите реалности и на правовия ред

Именно липсата или неспазването на правилата дърпат страната ни назад и пречат на развитието. На практика държавата се е фокусирала почти изцяло върху непривични функции и намеса в икономическите взаимоотношения между хората, а е изоставила основната си функция – да осигури ред, сигурност и справедливост. Тази картина не се променила от началото на прехода. По отношение на икономическите реформи се наблюдават интересни

процеси в страната – тежката икономическа обстановка направи дълго отлаганите реформи без алтернатива, но натискът за запазване на статуквото и привилегиите не отслабва. Всяка промяна се отрича категорично и се посреща като скандал. Опитът от България и от другите страни по света е, че реформите никога не са лесни и съпротивата на статуквото е почти неизбежна. Отлагането на реформите обаче не е вариант – отлага решението на проблемите, допълнително влошава ситуацията, а и не носи политически позитиви. Напротив, именно принципните реформи са пътят за решаване на проблеми, развитие и доверие. Какво да се прави

България все още е много далеч от най-добрите икономики, но може и трябва да върви напред, за да стане по-добро място за работа и живот. На базата на резултатите и изследванията в международните класации Институтът за пазарна икономика предлага 77 мерки, които ще доведат до растеж на икономиката и доходите. Някои от най-важните и належащи стъпки са: •Пенсионна реформа – въвеждане на лични пенсионни сметки •Здравна реформа – разбиване монопола на НЗОК •Образователна реформа – реална автономия за университетите •Премахване на минималната работна заплата

България в международните класации Индекс Глобална конкурентоспособност 2012 (Световен икономически форум) Икономическа свобода по света 2011 (Институт „Фрейзър“ и Мрежа за ик. свобода) Право на собственост 2011 (Алианс „Права на собственост“) Възприятие на корупцията 2010 („Трансперънси интернешънъл“) Правене на бизнес 2012 (Световна банка) Икономическа свобода 2011 (Фондация „Херитидж” и в. „Уолстрийт джърнъл”) Индекс на отворения бюджет 2010 (Center on Budget and Policy Priorities) Международните класации PISA 2009 (ОИСР) Индекс човешко развитие 2010 (Организация на обединените нации )

Минимални доходи

74 (от 142)

7,3 (от 10)

28 (от 141)

5,3 (от 10)

64 (от 129)

3,6 (от 10)

73 (от 178)

59 (от 183)

64,9 (от 100)

60 (от 183)

56 (от 100)

31 (от 94)

46 (от 70)

0,74 (от 1)

58 (от 169)

Икономическа свобода Фрейзър

Великобритания Люксембург

Икономическа свобода Херитидж

Великобритания

Правене на бизнес

Швеция

Конкурентоспособност Образование (PISA)

Финландия Дания

Възприятие на корупцията

Великобритания

Отворен бюджет Човешко развитие Право на собственост Първенец в класацията

и минималните осигурителни прагове •Публикуване на редовни и изчерпателни отчети на всички административни структури •Намаляване на размера на държавата до поне 30% от БВП •Премахване на дър-

Холандия Финландия, Швеция 0% 50% 100% Представяне на България спрямо първенеца, %

жавните субсидии •Въвеждане на фискален борд в конституцията •Прилагане на оценка на въздействието за всички нормативни актове •Въвеждане и прилагане на е-услуги от администрацията и санкции при

неспазване •Намаляване на административните структури и наетите в администрацията •Незабавна и прозрачна приватизация на държавните активи (включително тези в енергетиката).

Проблеми

Препоръки

Премахване на данък дивидент (5%)

Намеса на държавата в икономиката

Неефективно законодателство

Програмно бюджетиране

Оценка на въздействието на всички нормативни актове

Препоръки Анализ и Повече еоценка на услуги от програадминимите страцията и глоба при неизползване

Премахване на данъка върху реинвестираната печалба 10% данък ЕТ (сега е 15%)

Регулации на пазара на труда

4,2 (от 7)

Държава и администрация

Намаляване на тежестта върху труда

Данъчноосигурителна тежест

Място на България

България в Европейския съюз

Държава и доходи Проблем

Резултат на България

Гъвкав пазар на труда Намаляване на регулирането на работното време Премахване на минималната работна заплата Премахване на минималните осигурителни прагове

Държавни разходи до 30% от БВП Премахване на субсидиите Приватизация и либерализация

Е-правителство

Обществени поръчки

Само по обективни критерии

Нереформирани публични сфери Лични пенсионни сметки Разбиване на монопола на НЗОК Автономия за университетите

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ, ПАЗАРИ, КОМПАНИИ, СДЕЛКИ Meinl Bank стъпва на българския пазар Австрийската инвестиционна банка е регистрирала в страната търговско представителство и планира да открие клон, който да заработи до средата на 2013 г., информира „Капитал Daily“. Първата крачка е създаването на фонд за дялов капитал съвместно с държавния фонд на кралската фамилия на емирство Шаржа (Обединени арабски емирства). Началният инвестиционен капитал на българското представителство е 10 млн. евро. Навлизането на българския пазар е част от стратегията на банката за експанзия в Югоизточна Европа. Отварянето на представителен офис е първа стъпка, чрез която ще се проучат възможностите в страната ни. Профилът и дейността на българския клон ще отговарят на този на централата във Виена - инвестиционна банка, предлагаща корпоративно банкиране на клиенти с по-висока платежоспособност. Новият клон на българския пазар ще обслужва бизнес на български компании, австрийски фирми с бизнес в България и региона, както и руски граждани и компании, поради дългогодишните и трайни контакти на австрийската банка.

Придобиват българската „Деворекс“ Полският производител на строителни компоненти от пластмаса Gamrat възнамерява да разшири дейността си чрез покупката на българската компания за тръбни системи „Деворекс“, информира сайтът industryinfo.bg. Подписан е предварителен договор за придобиване на 90% дял в българското предприятие „Деворекс“, което е базирано в Пловдив. Стойността на сделката възлиза на близо 7.8 млн. евро. От полското дружество възнамеряват на следващ етап да придобият 100% от капитала на пловдивския производител на пластмасови профили.

„Тракия глас България“ инвестира 328 млн. лева в ново производство

„Винербергер“ връчи наградите в конкурса „Керамична къща“

Инвеститор ще е фондация „Димитър Бербатов”, а стойността на проекта е 2 милиона евро. Предвиждането е в спортната база да има терени с размери 90 на 60 метра и 60 на 30 метра, както и сграда от 700 800 кв.м. В постройката ще има треньорски стаи, модерни съблекални, зала за обучение на млади футболисти и др. Част от обекта ще бъде стопанисвана от “Спортна София”.

„Топлофикация - Русе“ е с нов собственик

Трима второкурсници получиха отличия за своите първи опити в проектирането на сгради. Организаторите - „Винербергер“ ЕООД и катедра „Сградостроителство“, Архитектурен факултет на УАСГ, поставиха предизвикателството към студентите от втори курс да онагледят първите си сгради със съответната правилно изградена конструкция и оптимално да съчетаят елементите на носещата конструкция и изпълнението на ограждащите елементи, като ги вплетат в артистични и оригинални архитектурни решения. В конкурса участваха 15 проекта, които сериозно затрудниха петчленното жури, председателствано от доц. д-р арх. Жеко Тилев (ръководител на катедра „Сградостроителство“, УАСГ) и с членове: доц. д-р арх. Асен Писарски (декан на Архитектурен факултет, УАСГ), гл. ас. арх. Ангел Мазников, (катедра „Сградостроителство“, УАСГ), инж. Антонина Андреева (технически директор, „Винербергер“ ЕООД) и инж. Петър Петров (мениджър продажби и продукти, „Винербергер“ ЕООД). Бяха номинирани 6 проекта, от които бяха излъчени и победителите: На първо място бе отличен проектът на Кристина Савова – „Еднофамилна къща“ – с награда от 300 лв. На второ място бе класиран проектът на Иван Василев – „Еднофамилно жилище за сезонно обитаване“ – с награда от 200 лв. Утешителната награда – архитектурен алманах Brick `12 – бе присъдена на Диана Тодорова за проекта „Търговска сграда за продажба на вина с дегустации“.

София с 1.143 млрд. лв. бюджет за следващата година Дружеството, което е дъщерно на турската Sisecam, ще вложи нови 328 млн. лв. в изграждането на втора поточна линия за плоско стъкло и втора пещ за домакинско стъкло, информира „Капитал”. След въвеждане в експлоатация на новите обекти ще бъдат разкрити и 300 постоянни работни места. Предвижданията са проектът да заработи през 2013 г. „Тракия глас България“ е първата компания, на която държавата ще възстанови директно част от направените инвестиционни разходи (около 1 млн. лева). „Това е приоритетен инвестиционен проект и надхвърля тройно прага от 100 млн. лв., след който държавата може да възстанови до 10% от направените инвестиционни разходи“, коментираха от Българската агенция за инвестиции.

Технологичен център ще се строи в Казанлък Общ проект ще реализират община Казанлък, „Строителна механизация“ АД и Университетът за архитектура, строителство и геодезия, информира сайтът dariknews.bg. Проектът е за изграждане на технологичен център и ще бъде осъществен с финансовата подкрепа на оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 2013“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Центърът ще подпомогне достъпа на специалистите във водния сектор до нови знания и технологии и ще стимулира прилагането в практиката на резултатите от научните изследвания.

Проект за спортен комплекс кандидатства по JESSICA

1.143 млрд. лв. е бюджетът на столицата за следващата година - това обяви кметът Йорданка Фандъкова при официалното представяне на проектобюджета на града. Намаляват се разходите за администрация, а увеличение на местните данъци и такси не се предлага. 280 млн. лв. за бюджета ще се осигурят от европейски програми. С тях ще продължи строителството на метрото до летище София и Бизнес парка. Ще се изградят 16 детски градини, онкологичната болница ще бъде ремонтирана, а проектът за музей на историята на София ще бъде завършен. Предвижда се и изграждането на нови канализационни колектори.

Българска високотехнологична фирма ще изнася иновативна система за Япония Българската високотехнологична компания „Волаком“ ще изнася иновативна система за Япония. Това стана ясно след проведена бизнес среща в Токио между мениджмънта на българската фирма и японската Daiichi Jitsuhyo Co (DJK), на която министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев подкрепи българската компания в аргументирането на ползите от системата. „Волаком“ е разработила иновативна система за автоматично засичане и прогонване на птици от периметъра на пистите за кацане на летищата. Фирмата разполага с патент за технологията за 146 държави. Технологията вече e закупена за ползване на летище John F Kennedy в Ню Йорк и през март ще започне разполагането на апаратурата. Компанията DJK е дистрибутор на високотехнологични изделия в областите електроника и IT, пластмаси, автомобили и метали, лекарствени продукти, авиационна техника и индустриални машини.

„Топлофикация - Плевен“ е новият собственик на „Топлофикация - Русе“, съобщи „Капитал”. Руската компания Mechel е продала 100% от дружеството, което се оценява на 28 млн. евро. „Топлофикация - Плевен“ ще поеме и инвестиционните ангажименти на русенската топлофикация, а освен това ще продължи да плаща за доставките на въглища от Mechel Carbon, като стойността на дългогодишния договор е 14.3 млн. евро. „Топлофикация - Плевен“ е собственост на дружество, регистрирано на Сейшелските острови, свързвано с Христо Ковачки. Той контролира и топлофикациите в Бургас, Сливен, Враца, Велико Търново и Габрово. Според финансовия директор на Mechel Станислав Плосченко чрез сделката компанията ще намали дълговете си с 41.9 млн. евро.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Ръководствата на САБ – Дружество Плевен, и КАБ – Регионална колегия Плевен

поздравяват всички колеги архитекти, инженери, строители и партньори с Новата 2013 година и им пожелават здраве, щастие, нови надежди, сбъдната мечти професионални и творчески успехи. В годината, в която предстоят да бъдат взети важни решения за развитието на града ни, нека бъдем с будна съвест и проявим активна гражданска позиция.

Да докажем, че Плевен може и заслужава по-успешно бъдещо развитие! Арх. Емил Дечев, председател на САБ – дружество Плевен Арх. Красимир Попов, председател на КАБ – регионална колегия Плевен

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ, ПАЗАРИ, КОМПАНИИ, СДЕЛКИ Страхил Иванов, генерален мениджър на „Явлена“:

Пазарната среда се променя по-бързо от хората Г-н Иванов, през изминалата година „Явлена” честваше 20 години от своето създаване. Как се разви компанията, за да стане една от водещите агенции в България? - В своята 20-годишна история „Явлена“ премина през множество етапи на развитие. В началото стартирахме с основен капитал – хъс за работа и малък, но сплотен екип от хора, които заедно се учеха един от друг, от пазара и от всеки казус, с който се сблъскваха. С годините екипът се разрасна, натрупаният опит се превърна в ноу-хау, a непроменено остана единствено желанието за работа на колегите във фирмата. В момента в структурата работят около 200 специалисти, като 85 от тях са в шестте ни офиса в София. Два от тези офиса отворихме през последната година, като през август месец застъпихме включително и работата с луксозни имоти. С удоволствие мога да кажа, че през последните години все повече млади хора започват работа във фирмата на различни длъжности. Някои от тях стартират на стажантски позиции, а други вече са се развили като специалисти и допринасят за иновациите в компанията и новите проекти, които „Явлена“ стартира. Ако трябва да направите равносметка на този период, кои моменти бихте определили като ключови за пазара на имоти? - Пазарът също премина през много различни фази – ние усетихме всяка една, защото я изживявахме и се променяхме заедно с пазара. Трудни моменти има във всеки бизнес, а и страната ни като цяло изживя нелеки промени през последните 20 години, затова не бих искал да се спирам отново на тях. По-скоро ми се иска да отбележа положителните неща, които се случиха на пазара на недвижими имоти. От една страна, това е изключителната свобода, при която работи секторът, а правилата на работа са абсолютно пазарни и се диктуват само и единствено от (не)професионализма на хората, които работят на него. На второ място трябва да отбележа, че начинът на работа на имотните посредници

нж. Страхил Иванов е експерт в сферата на недвижимите имоти. Създател и управител на агенция за недвижими имоти „Явлена“. Има над 20-годишен опит в областта на сделките с недвижими имоти и оценяването. Един от основателите на Националното сдружение за недвижими имоти (НСНИ) и негов председател през 1996-1997 г. От 1994 г. до 1999 г. е председател на Националната секция на оценителите за недвижими имоти и член на УС на Асоциацията на бизнес оценителите в България (АБО). Учредител и член на УС на ФИАБЦИ - България. Номиниран за „Мистър Икономика“, „Мениджър на годината“ и „Бизнес личност на годината“.

„Т

ези, които все още продължават да работят на пазара, са гъвкавите, бързите, предприемчивите и подготвените“

„С

лед годинадве може да се стигне до липса на достатъчно предлагане в сегмента на новото строителство“

Как очаквате да се развие браншът в България в близките няколко години? - В момента е много трудно да се правят прогнози в краткосрочен, да не говорим в дългосрочен план. Очакваме успокоение на пазара през 2013 г., намаляване темпа на спад, който се надяваме в средата на годината да достигне до плато по отношение на цените на имотите. Потенциален проблем в близко бъдеще виждаме в липсата на финансиране от страна на кредитиращите институции на нови строителни проекти, при което след година-две може да се стигне до липса на достатъчно предлагане в сегмента на новото строителство. Като цяло усещането ни за пазара в момента е добро – динамиката през 2012 г. беше осезаемо поголяма спрямо миналата 2011 г., което се отрази както върху броя сделки, така и върху обема на приходите в компанията.

беше оформен с помощта и съдействието на най-добрите в света – американските ни колеги, които в годините на формирането на пазара водеха множество семинари и обучения. На следващо място бих отбелязал това, че бизнесът с недвижими имоти вече е много добре „кален“ в различни икономически, финансови и социални ситуации и тези, които все още продължават да работят на пазара, са гъвкавите, бързите, предприемчивите и подготвените. А това може да бъде само от полза за крайния клиент. Вие сте човекът, който трябваше да дирижира процесите в компанията. С какви големи предизвикателства се сблъскахте? - Основното предизвикателство, с което се сблъсквам и до днес, е свързано с факта, че пазарната среда се променя по-бързо от хората. Дали това се дължи на забързания ни живот, на съвременните комуникации – няма особено значение. Знам обаче колко е сложно да вървиш в крачка с тези процеси и дори да ги изпреварваш – което е иде-

алният вариант за всеки бизнес, стига да е в правилната посока, разбира се. Защото зад всяка промяна трябва да стои добра аргументация, обмислена система за действие при новите обстоятелства, както и подготвеност да защитаваш позицията си пред всички онези, които не желаят да се променят и за които статуквото е по-лесният начин на действие. В личен аспект съм изключително благодарен на семейството си, което винаги ме е подкрепяло и е проявявало разбиране към работата и ангажираността ми. За мое щастие днес съпругата и дъщеря ми също са част от екипа на „Явлена“, като всяка от тях е поела дейност, в която се чувства комфортно и допринася в най-голяма степен за развитието на компанията.

С какъв облик виждате „Явлена” на следващия й голям юбилей? - Както казах по-горе, „Явлена“ е жив организъм, който се развива заедно с пазарната среда, в която живее. Не мога да прогнозирам какъв ще бъде светът след 5 или 10 години, но мога да се надявам, че ще бъде място, предоставящо още повече свобода, възможности и поле за развитие на онези, които работят за това. В този смисъл ми се иска да виждам „Явлена“ като иновативна, гъвкава и динамична компания, даваща добър професионален тон в бранша. Много млади хора влизат в агенцията през последните години и променят нейния стил, визия и характер, което само ме радва, защото така се получава и нова добавена стойност за компанията. Интервюто взе Николай ГОСПОДИНОВ

а компанията: „Явлена“ е една от първите и най-значими агенции за недвижими имоти в България. Фирмата, която е изцяло българска, е основана през 1992 г. С изградената си национална клонова мрежа тя обслужва своите клиенти на територията на цялата страна, предлагайки пълен спектър от посреднически услуги. За компанията работят над 150 професионалисти, които се грижат за качеството на предоставената услуга - резултат от дългогодишен опит и установени традиции.

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Опростени процедури и по-големи правомощия за бенефициентите От януари започва публичното обсъждане на Закона за управление на средствата от ЕС с общините, бизнеса, обществени и браншови организации По-големи правомощия за бенефициентите, електронизация на процесите по кандидатстване, включително и възможност с един интегриран проект да се участва за съфинансиране по няколко оперативни програми. Това са едни от ключовите акценти, заложени в новия Закон за управление на средствата от европейските фондове, публично представен в края на декември от министър Томислав Дончев пред обществени и браншови организации, представители на бизнеса и медии. При изработването му са използвани добри практики от законодателството на Естония, Латвия, Гърция, Словакия, Унгария и Финландия. Законът ще позволи разпиляната нормативна уредба да бъде събрана на едно място, като се създава обща рамка за ефективна координация на процеса

по управление на сред-

ствата от ЕС и взаимодействие на всички участници в него за предстоящия програмен период 2014 - 2020 г. Сред основните цели на закона са да обхване всички фондове по Общата стратегическа рамка на ЕС, както и да осигури унификация на правилата, намаляване на административната тежест, опростяване на правилата за изпълнение на програмите, премахване на съществуващата фрагментарност и по-ясна демаркация между оперативните програми и програмата за селските райони. Важен елемент от закона е въвеждане на електронизация на процесите по кандидатстване, отчитане и комуникация с управляващите органи. С цел осигуряване на по-голяма гъвкавост и ефективност на всички нива проектозаконът предвижда възможност управляващите органи на програмите и тяхната администрация да се трансформират в

Цели на закона • да обхване всички фондове по

читане и комуникация с УО

Общата стратегическа рамка на ЕС

• да допринесе за намаляване на

• да допринесе за унификация на

• да осигури стабилност и пред-

правилата

сказуемост

• да гарантира оптимизиране и оп-

ростяване на правилата за изпълнение на програмите • да осигури електронизацията на

процесите по кандидатстване, отизпълнителни агенции към съответните ресорни министерства. По този начин се дава възможност за директна обвързаност с процеса на подготовка и изпълнение на съответната секторна политика. Оптимизиране и опростяване на процедурите

Запазва се възможността финансовата помощ да се предоставя чрез процедурите за подбор на проекти и директно предоставяне с решение на управляващия орган, като се въ-

административната тежест

• да въведе независима и ефек-

тивна процедура по разглеждане на жалбите • да премахне съществуващата

фрагментарност

вежда и нова възможност - чрез използване на бюджетни линии от приоритетните оси за техническа помощ и процедури от типа на ваучерните схеми. С цел осигуряване на по-голяма ефективност и синергия на инвестициите се предвижда възможност с едно интегрирано проектно предложение да се кандидатства по няколко оперативни програми. В този случай бенефициентът подава една апликационна форма, а оценката се извършва от обща оценителна ко-

мисия от няколко управляващи органа. Опростени процедури за кандидатстване и съкратени срокове за оценяване са предвидени за малките проекти до 100 000 лв. Облекчава се процесът за възлагане на договори от страна на бенефициенти, които не са възложители по смисъла на ЗОП чрез отмяна на ПМС №55/2007 и въвеждане на опростена процедура - набиране на оферти с публична покана при възлагане на дейности над определени прагове.

П р о е к т о з а ко н ът предвижда нова процедура по разглеждане на жалбите, първият етап от която ще е отнасянето на жалбата до ресорния министър. След като той се произнесе, бенефициентът може да повдигне жалба директно пред ВАС. Така ще има много по-голяма прозрачност и кратки срокове при обжалването, смята Дончев. Законът за управление на средствата от ЕС трябва да влезе в сила от 1 януари 2014 г., когато започва новият седемгодишен програмен период. Министър Дончев подчерта, че приемането на закона е обвързано с регламентите на ЕК, които се очаква да бъдат утвърдени през първото полугодие на 2013 г. По думите му предвид обвързаността на българския закон с приемането на европейските регламенти е възможно проекозаконът да бъде разгледан в рамките на следващия парламентарен мандат. Светла ДОБРЕВА

Националната програма за развитие „България 2020“ вече е факт С нея се осигурява рамката, в която ще бъдат определяни приоритетите за инвестиране на публичните средства, както и мобилизиране на частното финансиране Към 2020 г. България трябва да бъде държава с конкурентоспособна икономика, която осигурява условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж. Това е визията в Националната програма за развитие „България“ 2020 (НПР Бг2020), приета в края на изтеклата година от Министерския съвет. НПР Бг2020 е интегриран документ, който показва връзката между приоритетите на Европейския съюз в контекста на стратегията „Европа 2020” и националните приоритети на България. Тя осигурява

основа за разработването на Споразумението за партньорство за кохезионната политика за периода 2014 - 2020 г. Основните цели, които се поставят в програмата, са повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено образование; изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението; повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване

на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност. Осемте приоритета на програмата са:

•подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила •намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване •постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал •развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна си-

ационалната програма за развитие е рамков дългосрочен документ, който въз основа на анализ на ситуацията в страната и на тенденциите за развитие определя общите стратегически цели на националните политики до 2020 г. за всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения и координацията им на регионално и местно ниво. Той осигурява и рамката, в която ще бъдат определяни приоритетите за инвестиране на публичните средства (национални и европейски), както и мобилизирането на частно и друго финансиране. гурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси •подкрепа на иновационните и инвестиционните дейности за по-

вишаване конкурентоспособността на икономиката •укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса - енергийна сигур-

ност и повишаване на ресурсната ефективност •подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазара. Изпълнението на всеки приоритет включва реализацията на набор от многосекторни политики, фокусирани върху генериране на балансиран икономически растеж, постигане на висока и качествена заетост, оптимално използване на ресурсите и ефективна грижа за околната среда, както и към повишаване благосъстоянието на българските граждани. При промяна на конюнктурата документът ще бъде актуализиран и допълнен. Светла ДОБРЕВА

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Одобриха Националната концепция за пространствено развитие 2013 - 2025 г. Това е първият по рода си документ за устройство на територията на страната за последните три десетилетия Правителството одобри Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г., с която се дават насоки за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и се създават предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Това е първият по рода си документ за устройство на територията през последните три десетилетия, който обхваща цялата страна и се разработва в условията на възстановена собственост върху земята и горите във всичките й форми. С приемането на Националната концепция ще се определят начините за постигане на целите и задачите за устройство на територията на национално ниво, обвързано с общото устойчиво и балансирано социално-икономическо развитие и ресурсните възможности; ще се реализира интегриране на устройственото планиране с регионалното и секторните планирания чрез териториално координиране на секторните политики, стратегии, планове и програми, имащи пряко или косвено отношение към пространственото развитие; ще се намалят диспропорциите в ползването, включително презастрояването на територията, без да се отхвърля принципът на регионалната политика за концентрация; ще се създадат оптимални условия за регулиране на стихийната урбанизация с планово балансирани и стимулирани територии за развитие и зони за въздействие; ще се създаде териториална основа за стимулиране на полицентричното развитие на мрежата от градове и подобряване на ефективността на връзките между централните и периферните райони, между градовете и заобикалящите ги селски райони. Градове за подкрепа по ОПРР за периода 2014 2020 г.

Националната концеп-

1 ниво 2 ниво 3 ниво 4 ниво

ция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. подпомага подготовката по ОП „Регионално развитие“ и координирането на действията и заложените приоритети с тези на Програмата за развитие на селските райони за постигане на балансирано развитие на националната територия. Тя дава насоките и обосновката за избор на територии, в които е възможна концентрация и интеграция на ресурси за подпомагане развитието на туризма, за опазване и социализация на културното наследство, за трансгранично сътрудничество в опазването на природните ценности. В НКПР е предложен набор от подходящи за подкрепа градове по ОПРР 2014 - 2020 г. – „Интегрирано и устойчиво градско развитие” чрез изготвяне на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Предложението включва всичките 36 града от 1-о, 2-о и 3-о йерархично ниво

СПИСЪК НА ГРАДОВЕ ЗА ПОДКРЕПА ПО ОПРР 2014 - 2020 1-о йерархично ниво

София

2-о йерархично ниво

Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен

3-о йерархично ниво

С ИПГВР: Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Благоевград, Свищов, Казанлък, Карлово, Дупница, Петрич. Без ИПГВР: Димитровград, Асеновград, Горна Оряховица

4-о йерархично ниво

С ИПГВР: Лом, Велинград, Панагюрище, Гоце Делчев. Без ИПГВ: Троян, Севлиево, Попово, Балчик, Карнобат, Малко Търново, Нова Загора, Свиленград, Ивайловград, Крумовград, Девин, Самоков, Сандански

като основни урбанистични полюси на растеж и развитие. От съществено значение е подкрепата за малките градове от 4-о йерархично ниво, които имат значение за развитието на селските райони. На това ниво ОПРР взаимодейства с Програмата за развитие на селските райони, която подпомага по-голямата част от градовете от 4-о ниво. Съществен въпрос е на това ниво на градове центрове да има добро разграничаване на двете програми, за да се постигне желаното въздействие при условията на ограничени

ресурси. В НКПР е отчетено, че подходящи за подкрепа от ОПРР са 17 града от 4-о ниво, определени чрез прилагането на определени мотиви и критерии за избор. Критериите за избор са подходящо местоположение в територията на областите и добра транспортна достъпност, демографска големина, налични функции с надобщинско значение в сферата на икономиката, социалната сфера, здравеопазването, образованието, културата. Изборът на градове за подкрепа

на интегрираното градско развитие по ОПРР се базира на следните конкретни критерии: 1. Да бъде разположен на основна или на второстепенна ос на развитие 2. Да бъде разположен в периферна територия (крайгранична или вътрешна), за да осъществява важни връзки със съседни територии и населени места, вкл. и извън страната 3. Да играе роля на обслужващ център за повече от една община 4. Да играе важна роля на балансьор в развитието на областта в допълне-

ние на областния център (във всяка област да има поне още един град с подобни функции). Предстои да бъдат изготвени интегрирани планове за градско възстановяване и развитие за 16 новопредложени града: 3 града от 3-о ниво - Асеновград, Димитровград и Горна Оряховица, и 13 града от 4-о ниво Троян, Севлиево, Попово, Карнобат, Малко Търново, Нова Загора, Свиленград, Ивайловград, Крумовград, Девин, Самоков, Сандански, Гоце Делчев. Светла ДОБРЕВА

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ИПГВР Деница Николова, ръководител на УО на ОП „Регионално развитие“:

До края на януари обявяваме новата схема за интегрирани планове за градско възстановяване Г-жо Николова, какви са резултатите от оценката на внесените от общините документи, свързани с определянето на зони за въздействие към интегрираните планове за градско възстановяване и развитие? - Към края на декември междуведомствената работна група, извършваща оценката на предложенията за зони за въздейстие, е разгледала 30 от общо 32 внесени предложения на общини за зони за въздействие. Одобрени са тези на 10 града – София, Добрич, Свищов, Пазарджик, Пловдив, Варна, Ловеч, Търговище, Разград и Благоевград. По препоръка на междуведомствената работна група управляващият орган на ОП „Регионално развитие“ изпрати писма до 26 общини с искания за пояснения и допълнителни документи по избраните от тях зони за въздействие, като 10 от общините вече са ги предоставили и оценката продължава. Очакваме останалите 16 общини също своевременно да представят изисканите допълнения. Кои общини сериозно изостават в подготовката на ИПГВР и ще има ли удължаване на срокове? - Четири общини все още не са внесли своите предложения за зони за въздействие в УО на ОПРР – това са общините Плевен, Сливен, Шумен и Петрич. С община Плевен вече е подписан анекс за удължаване на сроковете за подаване на зони за въздействие, а с останалите три общини предстои да бъде подписан такъв. Надявам се посочените общини да наваксат изоставането в сроковете, тъй като крайният срок за внасяне на проект на интегриран план за градско възстановяване и развитие в УО на ОПРР е 31 юли 2013 г. Следващият много важен етап в ИПГВР е изготвяне на стратегия и програма за реализация на всяка от одобрените зони, която включва индикативен списък с проекти за изпълнение през 2014 - 2020 г. Има ли задължително условие обектите за финансиране да са публична държавна и общинска собственост? - Съгласно методическите насоки за разработване и прилагане на интегрирани пла-

еница Николова е главен директор на дирекция „Програмиране на регионалното развитие“, МРРБ. Завършила е Университета за национално и световно стопанство в София, специалност „Финанси“ със степен магистър по икономика. Има специализация „Управление на европейски структурни фондове“ от Института по публична администрация и европейска интеграция, България.

ъм момента са изготвени и приети методически насоки за разработване на интегрирани планове на градовете от ниво 4, дефинирани в Националната концепция за пространствено развитие. Те са изготвени изрично за нуждите на тези градове. Териториалният обхват на градовете от ниво 4 е малък и отпада необходимостта за изрично определяне на зони за въздействие в интегрираните планове

доволство можем да отбележим, че на 18.12.2012 г. тематичната работна група за разработване на оперативната програма за следващия програмен период прие нейния първи проект и даде мандат на председателя за внасяне на програмата в работната група за споразумението за партньорство. Към настоящия момент ОПРР 2014 - 2020 е в достатъчно ниво на завършеност, така че да даде отправна точка за допустимите дейности по този важен за страната документ.

нове за градско възстановяване и развитие основни структурни елементи на ИПГВР са проектите. В тях са включени дейности, обединени по териториален (зони за въздействие), технологичен и времеви признак, с общо финансово управление и предвиден единен синергичен ефект. В този смисъл ИПГВР трябва да включва проекти с различна собственост и различни източници на финансиране, чието интегрирано и координирано изпълнение до 2020 г. трябва да доведе до цялостно обновяване на зоната. Една част от тези проекти ще се финансират от ОПРР 2014 - 2020, но други проекти или компоненти от проекти ще се реализират със средства от други оперативни програми, общинския бюджет или с частни инвестиции. Общата индикативна стойност на идентифицираните проекти в отделните градове трябва ли да бъде обвързана с броя на жителите? - Във връзка с разработващите се в момента ИПГВР от страна на 36-те градски центъра е отворена схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/5-02/2012 „В подкрепа за следващия програмен период“, част от приоритетна ос 5: „Техническа помощ“, операция 5.3: „Изграждане на капацитет на бенефициентите на ОПРР“, която предоставя финансова помощ за разработване на проекти, които да се включат в интегрираните планове. Проектите трябва да бъдат насочени към интегрирани решения в зоните за въздействие и да се търси най-

голям ефект от тяхната реализация. В този смисъл брой на гражданите, които ще бъдат положително засегнати от изпълнението на даден проект или група проекти, би могъл да бъде използван като аргумент, обосноваващ приоритетността на дадено проектно предложение. В същото време някои от индикаторите на ОПРР 2014 - 2020 г. измерват именно броя на гражданите, които ще бъдат положително засегнати от изпълнението на някои дейности. Интегрираният подход е в основата на реализиране на проектите през следващия програмен период. Създава ли проблем за общините все още неприетата рамка на новите оперативни програми? - В момента администрациите на 32 от общо 36 общини, които изработват интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, са дефинирали зони за въздействие за включване в тях. В подкрепа за разработване на проектни предложения е публикувана и схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/5-02/2012 „В подкрепа за следващия програмен период“, чийто краен срок за кандидатстване е 30 април 2013 г. Така общините имат време и възможност да се съобразят с разработващите се в момента проекти на оперативни програми за периода 2014 - 2020 г. и да постигнат интегриран подход при изготвянето на своите проектни предложения. И все пак, ако вземем предвид, че ОПРР 2014 - 2020 ще инвестира в ИПГВР, със за-

До края на януари ще бъде обявена и втора процедура за изготвяне на ИПГВР за градове от трето и четвърто ниво съгласно Националната концепция за пространствено развитие. За какъв срок ще трябва да бъдат разработени и какво ще ги отличава от плановете на 36-те общини? - Към момента са изготвени и приети методически насоки за разработване на интегрирани планове на градовете от ниво 4, дефинирани в Националната концепция за пространствено развитие. Те са изготвени изрично за нуждите на тези градове. Териториалният обхват на градовете от ниво 4 е малък и отпада необходимостта за изрично определяне на зони за въздействие в интегрираните планове. Отпада възможността за разработване на ПУП поради липсата на обособени зони, краткия период за подготовка на плановете и ограничения ресурс за разработването им. Предоставена е и възможност за предпроектни проучвания за проектите, включени в списъка към ИПГВР. Включено е задължение за ясна обосновка на интегрирания характер на проектите и включването им в интегрирани пакети от проекти. За градовете от ниво 4, които се включват в списъка за подкрепа по приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие” на ОПРР 2014 - 2020, ще бъде обявена схема за подкрепа за изготвяне на интегрираните планове в началото на 2013 г. В насоките за кандидатстване ще бъде определено времето, за което те трябва да се разработят. Очакваме тези ИПГВР с оглед по-облекчената процедура да бъдат готови преди 1.01.2014 г. Интервюто взе Светла ДОБРЕВА

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ГРАДСКА СРЕДА

Градският дом на културата в Пловдив отваря врати напролет Преди Коледа след 5-годишни ремонтно-строителни дейности емблематичното здание получи Акт 15, до края на януари се чака разрешението за ползване Дългоочакваният от пловдивчани градски дом на културата „Борис Христов” се готви да отвори врати през март. След продължителната 5-годишна реконструкция и преустройство старото здание на бившия Синдикален дом се сдоби с нов облик и с европейска сцена за сценични изкуства. Малко преди коледно-новогодишните празници община Пловдив и главният изпълнител – консорциум „Актор”, подписаха протокол-образец Акт 15 за приключване на строително-монтажните дейности на обекта. Очаква се през януари държавна приемателна комисия да издаде Акт 16 и да връчи на общината разрешението за ползване на сградата. До момента общата инвестиция в обновяване на бившия Синдикален дом възлиза на 19.9 млн. лв. с ДДС, съобщи кметът инж. Иван Тотев. Общината не предвижда засега изпълнението на втория и третия етап от проекта (изграждане на многоетажен подземен паркинг и нова Побразна сграда, премостваща съществуващата) съгласно договора за инженеринг с гръцката компания Aktor S.A. и нейното дъщерно дружество „Актор България” ЕАД, подписан на 31.10.2007 г. от тогавашния кмет Иван Чомаков за сумата 42 343 719.50 лв. (без ДДС). Първия етап, обхващащ изготвянето на комплексен

проект за инвестиционната инициатива и изпълнение на модернизацията на съществуващата сграда, трябваше да се реализира за две години и половина, но срокът за завършване беше неколкократно удължаван и заради забавени плащания от страна на бившата управа на общината, и заради пропуски в изпълнението. „Пред община Пловдив в момента стои отговорната задача да създаде звено, което да поеме управлението на градския дом на културата, тъй като това е една от най-големите общински сгради с РЗП от 12 000 кв.м”, заяви кметът Тотев. Той поясни, че в бюджета за 2013 г. са заложени 300 000 лв. за издръжката му и че реалното функциониране на обекта след Акт 16 може би ще започне след март, когато вече ще има концепция и структура, която да управлява ефективно сградата. Поливалентна зала с 538 места

„На практика от старата сграда на профсъюзния дом остана единствено стоманобетонната носеща конструкция и стени. Запазена бе сърцевината на сградата – зрителната зала със сцената”, обясни главният проектант от българска страна арх. Радослав Радулски. По задание на община Пловдив са търсени технически параметри за многофункционална зала – за опера, балет, театър, концерти

Западната част от сградата е облицована с врачански камък и травертин, а зад колоните на главната фасада е изпълнена окачена фасада със стъклопакет „стопсол”. Нов панорамен асансьор е монтиран в югозападния ъгъл

и други делови прояви. С реконструкцията е постигнато подобряване на акустиката чрез облицоване на стените с акустични пана, разположени под различни ъгли спрямо сцената. Таванът на залата е понижен с цел достигане на оптимален обем на залата. Коригиран е балконът и са направени нови кабини за управление на осветлението и звука. Монтирани са испански столове Еzkaray - модел Granada. Общо залата разполага с 538 места. Интериорът й е изчистен, съчетани са топли дървесни цветове на акустичните пана по стените и паркета на пода, светла мазилка по тавана и отразителния овал на балкона и червена завеса и столове, коментира арх. Радулски. Инсталирана е много добра озвучителна система, гарантираща високо качество на звука до всички места в залата. Монтирани са повече от 60 прожектора. Обновена е цялата горна и до-

лна сценична механизация. Изцяло нова е дървената сцена. Тя е подвижна чрез две коли към страничните джобове на сцената. Авансцената също е подвижна, на три сектора, във вертикална посока. Когато е в долно положение, се образува място за разполагане на оркестър и залата може да се използва като оперна. Изградена е нова механизирана товаро-разтоварна рампа, която позволява бързо обслужване на гостуващи артисти. Атриум свързва фоайето на първи и втори етаж

На първия етаж е разширено фоайето, оформени са зони за почивка – кафене и търговия – магазин, гардероб и билетен център. На втория етаж на сградата са разположени две семинарни зали - едната за 100 души, а другата за 60, всяка от които е с помещения за преводачи. На третия етаж се намира кинозала с 90 мес-

та, камерна зала и звукозаписно студио. На четвърти етаж е оформена изложбена зала. Домът на културата разполага още с голяма репетиционна зала със съблекални и тоалетни, три по-малки репетиционни зали и танцова репетиционна зала, гримьорни, ателиета, склад за костюми, административни помещения и офиси. В сутерена на сградата се намират складове, трафопост, съблекални, помещения за музикантите, санитарни възли и технически помещения за разполагане на различните инженерни съоръжения. Вертикалната комуникация за посетители

се осъществява посредством двете основни стълбища от фоайето на сградата и нов панорамен асансьор в югозападния ъгъл. За служители и зареждане на отделните обекти са осигурени самостоятелни входове, както и две стълбища

в източната част на сградата. Предвиден е достъпен маршрут за инвалиди посредством панорамния асансьор с първа спирка на ниво терен и рампи, които преодоляват разликите в нивата вътре по етажите. Изпълнена е цялостна климатизация на сградата. Температурата във всяко помещение може да се управлява самостоятелно. Оборудвано е котелно на газ. Сградата е изцяло топлоизолирана. Западната част от сградата е облицована с врачански камък и травертин. Зад колоните на главната западна фасада е изпълнена окачена фасада със стъклопакет „стопсол”. Останалата част от фасадата е мазилка. Подовете на фоайетата и коридорите са от бял гръцки мрамор, таваните са окачени – гипскартон и кнауф. Подменени са мазилки, настилки, санитарни възли, обзавеждане, дограми и други. Обновено е пространството около сградата. Изпълненото преустройство

е със застроена площ 2929 кв.м, РЗП 11 876 кв.м и очакван брой посетители и служители 1025 души. Със своите обновени и функционални пространства градският дом на културата се очаква да се превърне в най-модерния център за културни събития, делови прояви и изложби в Южна България. Светла ДОБРЕВА

Архитектурни истории

Първа книга издаде арх. Стефан Добрев Антонио Гауди, Франк Лойд Райт, Льо Корбюзие, Мийс ван дер Рое, Луис Кан са само някои от класиците на архитектурата, чиито сгради разглежда в първата си книга арх. Стефан Добрев. Носителите на наградата „Прицкер“ като Йео Минг Пеи, Стърлинг, Франк Гери, Ричард Роджърс, Рафаел Монео, Тадао Андо, Жан Нувел, Доминик Перо също при-

състват в първата част на книгата - серия от очерци и лични впечатления. Втората част включва статии за типология на сградите, градските пространства, архитектурна естетика, архитектура на XXI век. Първата книга на арх. Добрев представя преживяванията на един пътуващ и проектиращ архитект на достъпен език с високо

ниво на професионализъм. Непосредствен, честен, освободен от ерудитски изкривявания е езикът на автора, изтъкна при представянето на книгата арх. Илиян Николов пред събралите се в Централния дом на архитекта архитекти, партньори и приятели. Арх. Стефан Добрев е имал забележителната възможност да живее, учи и рабо-

ти на няколко континента. Голяма част от професионалната му дейност протича в Париж, от известно време работи и в София с известни проекти като бизнес центъра на „БенчМарк“ на „Цариградско шосе“, „Сан Стефано плаза“, спечелен конкурс за Художествената академия и др. Николай ТОДОРОВ

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ГРАДЪТ И СГРАДИТЕ Intercontinental Curatorial Project, New York, съвместно с УАСГ и МАА представят

ИЗЛОЖБА НА ТВОРЧЕСТВОТО И КОНЦЕПЦИИТЕ НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯ AВСТРАЛИЙСКИ АРХИТЕКТ ХАРИ ЗАЙДЛЕР Откриване: 10 януари 2013, 18.00 часа, VIVACOM ART HALL

зложбата е формирана с помощта на Penelope Seidler и Harry Seidler&Associates, Sydney, и е представена чрез архитектурни модели скулптури, фотографии, филми, книги и оригинални рисунки от архивите на семейството и редица институции като: Historic Houses Trust of New South Wales, The Josef&Anni Albers Foundation, The Marcel BreuerDigital Archive at Syracuse University, and the private archives of artists Norman Carlberg, Charles Perry, and Lin Utzon.

Куратори: Владимир Белоголовски, Ню Йорк, и Георгий Станишев, София Информационен партньор: „Градът медиа груп“ Изпълнение и технически мениджмънт: „ДЕСЕТ“ ООД Място: VIVACOM ART HALL (Телефонната палата), София 1000, ул. „Генерал Гурко“ 4-6 Откриване: 10 януари 2013, 18.00 часа с лекция на Владимир Белоголовски, Ню Йорк Спонсори: КАБ Нова, УАСГ, АЛТРОНИКС ЛАЙТ, Seidler Architectural Foundation, Sydney, Australia

Валтер Гропиус и Хари Зайдлер, 1954 г., Сидни

Архитектурата на Хари Зайдлер в София Интервю с Георгий Станишев, архитект и архитектурен публицист

Хари и Пенелопи Зайдлер хаус, Сидни, 1966-1967

Австралийското посолство в Париж, 1973 - 1977

Клуб в Хонконг

Арх. Станишев, може ли да представим Хари Зайдлер? - Зайдлер е австро-австралийски архитект, общоизвестен с това, че внася модернизма в Австралия, когато се премества да живее там след Втората световна война, в известен смисъл разочарован от Европа. В този смисъл той може да бъде наречен модернизатор на цял един континент. Ученик на Марсел Брюер и Валтер Гропиус, работил с Аалто в Бостън и Нимайер в Бразилия, Зайдлер свързва предвоенната с поствоенната архитектурна култура – в исторически контекст, както и Европа с Австралия – в географски. В двата случая личността му служи за един концептуален мост – исторически и географски... Как става този трансфер на влияния? - Хари Зайдлер е роден във Виена през двадесетте години на ХХ век и чрез обкръжението на семейството си попива от аурата на имперската култура на Австрия, след което, малко преди немците да влязат в Австрия, Зайдлерови се изнасят в Англия, по-късно в Канада. Образованието си като архитект Хари получава в САЩ, Харвард... Тогава откъде са тези европейски корени на архитектурата му, ако Зайдлер почти не е живял в Европа? - Работата е там, че в САЩ се събира интелектуалният елит на Европа, спасяван и спасяващ

глия вече е във война и тогава Зайдлер е екстрадиран от Лондон като неблагонадежден поради австрийския си произход. Сложна съдба...

се от фашизацията на Европа по това време... Целият Баухаус – школата по архитектура, закрита в Германия през 1939 г., начело с Валтер Гропиус се пренася в Америка, там са и Брюер и Аалто, Мийс ван дер Рое, Мохоли Нодь и много други архитекти, художници, литератори и изобщо интелектуалци. Да си в Америка на подходящо място през 40-те е могло да означава да си в центъра на европейската култура. Антисемитизмът на Хитлер формира един неочакван подарък за Америка, тъй като създаде вълна на една масова емиграция от окупираните страни на Европа, и не само на хора с еврейски произход, но и просто хора от левия интелектуален елит. Разбира се, това бе страхотен удар по европейската културна традиция. В неокупираната част от Европа царят несигурност и страх. Зайдлер заминават за Англия през 1939 г., точно преди окупирането на Австрия. Но след година и нещо Ан-

зложбата представя около 15 проекта на Зайдлер и е дело на Владимир Белоголовски, куратор на архитектурни изложби и архитектурен критик от Ню Йорк, автор на книга за Зайдлер. Изложбата е академична, представлява цялостното творчество: концептуален заряд, експериментализъм, проекти и построени сгради на именития архитект, както и полето на неговото професионално влияние

Разкажете ни за изложбата - нейната идея, концепция, ход по Европа и цел? - Изложбата е академична, представлява цялостното творчество: концептуален заряд, екпериментализъм, проекти и построени сгради на именития архитект, както и полето на неговото професионално влияние. Особеното й значение за българската архитектурна култура е най-вече в това, че именно в късния модернизъм ,50-80-те години, се проявява възможността глобалната модерна доктрина и универсалният език на архитектурата да се адаптират към множеството регионални контексти... Един процес на хибридизация между глобално и локално, който и в днешно време е актуален за архитектурния процес в България. Изложбата учи на адаптация чрез експериментиране... Куратори сте вие с архитект Владимир Белоголовски - може ли да ни го представите? - Изложбата представя около 15 проекта на Зайдлер и е дело на Владимир Белоголовски, куратор на архитектурни изложби и архитектурен критик от Ню Йорк, автор на книга за Зайдлер. Откриването на изложбата в София се съотнася с 90-годишнината на

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ГРАДЪТ И СГРАДИТЕ майстора, починал през 2006 г. Белоголовски е архитектурен публицист от международна класа, работещ в Ню Йорк, където основава агенцията Intercontinental Curatorial Project. Идеята на изложбата за Зайдлер е да трасира пътя между различни области – на изкуството, математиката, инженерните науки, технологиите, идеологията - и архитектурата му... Да разкрие, че едно архитектурно творчество е сложно съставен конгломерат от взаимодействия. Освен средите на архитекти от класата на Нимайер и Аалто Зайдлер е бил част от средите на следвоенния авангард на изкуствата в САЩ и Европа, като е общувал и работил с художници и скулптори като Ричад Сера, Александер Калдер, Франк Стела, Сол ле Вит, Виктор Вазарели, както и с инженери от класата на Пиер Луиджи Нерви, фотографи като Макс Дюпен. Не напразно Чарлз Дженкс в едно от ранните си есета сравнява архитектурата със сложно съставните художествени дейности, каквато е например операта или киното. Именно затова подзаглавието на изложбата е Collaborative design, т.е. нещо като «проектиране в сътрудничество»... Уникалното на проектантския метод и опит на Зайдлер е, че в ръцете му архитектурата наистина се превръща в мултидисциплинарна комплексна тъкан. Къде е била представяна изложбата на Зайдлер? - Това е универсална пътуваща изложба... Преди месец тази изложба беше показана в естонския Музей на архитектурата, Талин, а след София през 2013 г. е планирана да се покаже в Националния музей за изкуства, Рига, Центъра на Американския институт по архитектура, Хюстън, и други музеи и галерии в САЩ, Канада, след което през 2014 ще се експонира в първокласни галерийни пространства в Сидни, Австралия, и във Виена, Австрия. Каква е вашата роля и откога се занимавате с архитектурни експозиции? - Автор на изложбата е изцяло Владимир, моята роля е да намеря адекватни условия в София

за нейното експониране и да създам подходящ контекст за нейното възприятие. Това са част от кураторските задължения. Преди половин година Белоголовски ми предложи тази функция и аз приех, тъй като имам достатъчен опит в организирането на международни архитектурни презентации и, от друга страна, Зайдлер достойно може да се нареди в серията изложби, представящи крупни архитектурни практики, която започнах преди пет години с експозициите на Заха Хадид, Норман Фостър, номинациите за международните награди на фондация „Мийс ван дер Рое“ и на фондация „Яков Чернихов“, представянето на проектите от конкурса за вторичен градски център, София, с проектите на Хадид, Фостър, Доминик Перо и Масимилиано Фуксас, пък и единственото засега представяне на българската архитектурна експозиция на Архитектурното биенале Венеция 2008, на която бях автор на концепцията и куратор. Като преподавател по архитектура - запознати ли са студентите и българските архитекти с основните архитектурни направления и как те влияят върху работата им? - Не мисля, че са много добре запознати... Една от мисиите на тази изложба е да измести границата на архитектурната история до към края на ХХ век и да покаже необходимостта от изучаването на непосредствените ни предшественици, а не само на класическия ранен модернизъм или пък ренсанса и маниеризма в Италия от XVI век. Това се отнася и до близката българска архитектурна история от втората половина на ХХ век, която днешното общество всячески неглижира, унизява и разрушава. Хари Зайдлер е съвременник с този период, а творбите му са обявени в Австралия за паметници на архитектурата. Имате ли в перспектива други изложби, с които се занимавате? - Да, това е изложбата „Архитектура и Фотография“, но тя е една по-камерна инсталация, за която изграждам само концепцията.

айдлер е австро-австралийски архитект, ученик на Брюер, Гропиус и Нимайер, общоизвестен с това, че внася модернизма в Австралия, когато се премества да живее там след Втората световна война, и в този смисъл може да бъде наречен модернизатор на цял един континент

собеното й значение за българската архитектурна култура е най-вече в това, че именно в късния модернизъм, 5080-те години, се проявява възможността глобалната модерна доктрина и универсалният език на архитектурата да се адаптират към множеството регионални контексти...

Каква е целта на тази изложба? - Виждате ли, архитектурата и фотографията са две области, които неволно се пресичат, кръстосват и се оглеждат една в друга. Архитектурната фотография се оказва плод на съвместно творчество: архитектът и фотографът съучастват в крайното произведение... Но тя също така е хибрид, състоящ се от две независими съставки: можем да имаме качествена фотография на много посредствена архитектура, както и една зле фотографирана добра архитектура. Визуалната култура в България днес има нужда от известно сътрудничество и развитие на стандартите и в двете области. Затова изложбата представя серия на архитектурна фотография, в която и двата компонента са устремени да търсят качество. Така тази изложба цели да повдигне нивото на взискателност: • на архитектурната колегия към своето изкуство, както и към изкуството на представяна на архитектурното творчество чрез фотографията • на фотографската гилдия към стандартите на представяне на архитектурното пространство и съвременното архитектурно творчество, на културните среди и на обществото в широк план - към двете сфери на художествена изразност. Тя предстои да бъде открита в галерията „Алтроникс“, която вече има сериозен опит с архитектурни експозиции, във втората половина на януари и ще експонира архитектурни фотографии - сгради и интериори от няколко български архитектурни студиа от последните няколко години. Интервюто взе Николай ТОДОРОВ

Джулиън Роуз хаус, Сидни, 1949 - 1950

Корпоративна сграда на Shell в Мелбърн, 1985 - 1989

Офис кулата QV1, Пърт, Австралия, 1987 - 1991

Жилищен комплекс Neue Donau, Виена, 1993 - 1998

Аквацентърът Иън Торп, Сидни, 2001 - 2007

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ПЪТИЩА И ЖЕЛЕЗНИЦИ Галина Василева, директор „Координация на проекти и програми“ и заместник-ръководител на ОП “Транспорт“:

Няма опасност от автоматична загуба на средства в края на 2013 година Предизвикателството за 2013 г. е осигуряване на финансиране за изпълнение на заявените проекти, чийто бюджет надхвърля наличния финансов ресурс на програмата, както и подготовката на документите за следващия програмен период 2014 - 2020 Г-жо Василева, какво е изпълнението на оперативна програма „Транспорт“ през 2012 г. ? Каква е оценката на Комитета за наблюдение от декември 2012 г.? По време на Комитета за наблюдение (10-11 декември 2012 г.) бе отчетен фактът, че за поредна година ОП „Транспорт“ е програмата с най-доброто финансово изпълнение на договорени и на разплатени средства от всички оперативни програми в България. Процентното увеличение на плащанията е близо два пъти спрямо края на 2011 (23%), а сертифицираните разходи към ЕК са се увеличили и са достигнали 808 млн. евро (40.3%) спрямо 375 млн. евро (18%) към края на 2011 г. С тези данни за сертифицирани средства не съществува опасност от автоматична загуба на средства в края на 2013, така наречената целевата стойност за 2012 е надхвърлена с 370 млн. евро и в голяма степен целевата стойност за 2013 г. е покрита. За 2013 г. остават за сертифициране около 182 млн. евро, което е напълно постижима цел предвид факта, че към момента 14 инвестиционни проекта са в реално изпълнение. Към днешна дата за 97% от общия финансовия ресурс на програмата са подписани договори за безвъзмездна финансова помощ, като сключените договори с изпълнители представляват 73%. Изпратихме една успешна година, през която бяха открити и първите изцяло завършени проекти по ОП „Транспорт”. Сред тях са лот 2 и 3 на магистрала „Тракия”, както и част от лот 4, двата проекта за разширение на метрото - от кв. „Младост“ до бул. „Цариградско шосе“ на първи метродиаметор и цялото трасе от втори метродиаметър от кв. „Обеля“ до бул. „Черни връх“. Трябва да споменем и жп линията Пловдив – Димитровград, която се изграждаше с финансиране от предприсъединителната програма ИСПА – тя е първата изцяло завършена жп линия, позволяваща скорости от 160 км/ч. Какво предстои да бъде завършено през 2013 г.? През първата половина на

алина Василева е директор на дирекция „Координация на програми и проекти“ в транспортното министерство от края на февруари 2010 г. От 1996 г. до септември 2009 г. в Агенция „Пътна инфраструктура“ е директор на „Изпълнение на проекти по оперативна програма „Регионално развитие“ и ФАРЕС“. Завършила е „Пътно строителство“ през 1979 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.

екологичната оценка на новата програма. Общата цел на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 - 2020 г., както и на оперативна програма „Транспорт” 2007 - 2013 г. е „Развитие на устойчива транспортна система” и отговаря на тематична цел №7 „Насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на „тесните места” в ключовите мрежови инфраструктури”.

сновен приоритет за 2014 - 2020 е завършването на жп направлението Драгоман - София - Пловдив - Свиленград, както и проекти за завършване на рамото Пловдив - Бургас

рез Механизма за свързване на Европа предвиждаме финансирането на отсечката Видин – Медковец от направлението Видин – София и София – Драгоман (границата с Република Сърбия), които са проекти с трансграничен ефект. С Румъния съвместно ще кандидатстваме за проекта за подобряване на корабоплаването по р. Дунав по Механизма за свързване на Европа

2013 г. предстои да бъдат завършени оставащата част от лот 4 на магистрала „Тракия”, връзката на Софийски околовръстен път с магистрала „Хемус”, лот 1 на магистрала „Струма” от Долна Диканя до Дупница, жп проектът Свиленград – турска граница и първият участък Михайлово – Калояновец от жп проекта Пловдив – Бургас. Какви трудности очаквате през 2013 г.? Към този момент няма забавени проекти, имаме готовност да стартираме и повече проекти спрямо наличния ни финансов ресурс. Затова в рамките на първата половина на 2013 г. трябва да направим детайлен анализ, който вече е в ход, за да сме наясно кои от все още недоговорените проекти ще можем да стартираме през този програмен период. За нас е важно да продължим работата по подготовката на проекти за следващия програмен период, така че финансов ресурс за тях ще бъде осигурен. Вече сме стартирали тръжни процедури за избор на консултант, който ще координира проектирането на приоритетните София Септември, София – Перник - Радомир, София - Драгоман, жп възел София и учас-

тъците от Пловдив до Бургас, които не се изпълняват в този програмен период. С цел усвояването на освободен финансов ресурс прехвърлихме 110 млн. евро от приоритетна ос 4 (за водните проекти) в ос 3, които ще бъдат използвани за двете отсечки на метрото – от жк „Младост 1“ до летище София и от жк „Младост 1“ до Бизнес парка в жк „Младост 4“ и модернизацията на гарите в София, Пазарджик и Бургас. Макар и да остане малък недостиг на средства, точните сметки за всички оси и проекти ще станат ясни след провеждането на тръжните процедури. Как ще се нарича оперативна програма „Транспорт“ през следващия програмен период? С решение на Министерския съвет името на оперативната програма в сектор транспорт за периода 2014 - 2020 г. е „Транспорт и транспортна инфраструктура“. В момента програмата е в процес на разработване, като е създадена работна група с широко участие. Паралелно с това се провежда процедура за избор на консултант, който да ни подпомогне при изготвянето на предварителната оценка и

Кои са направленията в новата транспортна оперативна програма? Какви проекти предвиждате за 2014 - 2020 г.? Към момента дефинираните приоритетни оси предвиждат мерки, свързани с развитие на пътната и железопътната инфраструктура по “основната” и „разширената” Тренсевропейска транспортна мрежа (приоритетна ос 1 и приоритетна ос 2), подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт (приоритетна ос 3), както и нова приоритетна ос 4 за внедряване на иновации в управлението и услугите. Оставането на приоритетна ос 2 в програмата е под въпрос, тъй като приоритетно е развитието на транспортната инфраструктура по „основната” ТЕН-Т - до 2030 г. тя трябва да бъде напълно завършена, а очакваните финансови средства са ограничени и недостатъчни. Затова и в индикативните си изчисления залагаме 90% от средствата за първите две оси да отидат за ос 1. Стратегията на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 2020 г. е в процес на обсъждане. По отношение на потенциалните проекти ще бъде извършен мултикритериален анализ, на базата на който ще бъде определен списъкът с приоритетните за програмата проекти. Но от изключителна важност е да се осигури приемственост и логична последователност на инвестициите. В тази последователност НКЖИ и Управляващият орган на ОПТ определят като основен приоритет завършването на жп направлението Драгоман - София Пловдив - Свиленград в част-

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ПЪТИЩА та, която няма да бъде изпълнена през този програмен период, както и проекти за завършване на рамото Пловдив - Бургас. До края на 2015 г. ще имаме готови технически проекти за всички подучастъци на жп линията София - Септември, за участъка Драгоман София, София - Перник - Радомир, за части от жп възел София (които осъществяват връзки с TEN-T мрежата), за интермодален терминал в Русе, както и за алтернативните проекти Русе - Варна (от „разширената” ТЕН-Т мрежа) и Мездра – Горна Оряховица в случай на непредвидена ситуация (забавени отчуждителни процедури, земи по „Натура 2000“ или нещо друго). Чрез Механизма за свързване на Европа (МСЕ) предвиждаме финансирането на отсечката Видин – Медковец от направлението Видин – София и София – Драгоман (границата с Република Сърбия), които са проекти с трансграничен ефект. Кои са приоритетите в пътния сектор, за кои от проектите ще стигне финансирането? В пътния сектор АПИ е заявила готовност за изпълнението на дълъг списък с проекти, като не всички ще могат да се финансират от новата програма поради ограничения й бюджет. Проектите, които са идентифицирани като приоритетни в пътния сектор, са: •Завършването на автомагистрала „Струма”, в участъка лот 3 Благоевград - Сандански. (Сега се провежда търг за идеен проект, има решение по ОВОС, коренно различие едва ли ще има. След това ще е ясен проектът и индикативната стойност.) •Магистрала „Хемус” (до Велико Търново попада в отсечката София – Русе, включена в основната ТЕН-Т мрежа) - проектът е продължение на връзката на „Хемус” със Софийския околовръстен път, която се изпълнява през настоящия програмен период. •Пътят от Видин до София ще стане изключително важен като част от новата международна връзка между Румъния и Гърция, след откриването на моста Видин - Калафат, в тази връзка изграждането на скоростен път от Видин до Монтана е от голямо значение (в този програмен период е предвиден Враца/Мездра - Ботевград). По ос „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт” приоритетен проект е проектът за изграждане на интермодален терминал в Северен централен район за планиране на регионалното развитие в България

•Русе, като целта е да се създадат условия за оптимално съчетаване и интегриране на различни видове транспорт (вътрешноводен, железопътен и пътен). Тук попада и проектът за изграждане на линия 3 на метрото в София, подготовката за който се финансира в този програмен период. Одобреното трасе на линията от бул. „Владимир Вазов“ преминава през центъра на града – „Орлов мост“ и бул. „Патриарх Евтимий“, минава през „Красно село“ и достига до жк „Овча купел“, като проектът се очаква да бъде финансиран от Европейския фонд за регионално развитие. Предвиждаме с Румъния съвместно кандидатстване за проекта за подобряване на корабоплаването по р. Дунав в рамките на Механизма за свързване на Европа. Предвижда се създаването на отделна приоритетна ос „Иновации в управлението и услугите - внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта“. Примерни допустими дейности за финансиране са свързани с: •Развитие на информационни системи в корабоплаването, надграждащи съществуващите системи и системите в процес на изграждане •Развитие на информационни системи за управление на пътния трафик •Развитие на информационни системи за управление на железопътния трафик (изграждане на GSMR мрежи за отсечки извън обхвата на проектите за модернизация на жп инфраструктурата по ТЕН-Т мрежата).

На какъв бюджет за транспортна инфраструктура се надявате за 2014 - 2020 г.? Предвид проектите, които са заявени за изпълнение, бюджетът няма да е достатъчен и затова ще трябва да се извърши допълнителна приоритизация на проектите, за да се реши кои ще бъдат изпълнени. В тази връзка 2013 г. се очертава като ключова за ОПТ – от една страна, година на изпълнение на настоящата оперативна програма, а от друга, година на активна подготовка и договаряне с Европейската комисия на следващата оперативна програма за периода 2014 - 2020 г., проектите надхвърлят двойно и тройно възможностите за финансиране. Добре е да в предложението за конкретни проекти да се търси баланс между отделните видове транспорт. Финансирането на метрото зависи от средствата в Европейския фонд за регионално развитие. Интервюто взе Милена ВАСИЛЕВА

Асен Антов, изпълнителен директор на НК “Стратегически инфраструктурни проекти“:

Отваряме оферти за лот 3 на „Струма“ през януари и февруари През януари предстои търг за „Хемус“ Инж. Антов, с какви предизвикателства ви срещна 2012 г.? Какво постигна компанията през изминалата година по отношение на законодателство, структуриране и тръжни процедури? Годината беше трудна, но успешна. Когато встъпих в длъжност в края на 2011 г., прогнозирах, че ще отнеме около половин година компанията да започне да функционира пълноценно. Така и стана – след няколко трудни месеца нещата набраха скорост през май-юни. В началото на 2012 г. компанията нямаше още нито един служител, офиси, бюджет, регистрация, не беше попълнен управителен съвет. Сега наброяваме 17 човека, които работят с желание, добро качество и в хубави условия. Първите междинни резултати от това са видими – стартирахме тръжни процедури за проектиране и подготовка на лот 3 на магистрала „Струма”, рано през 2013 ще стартираме тръжни процедури за подготовката на магистрала „Хемус”. През годината се радвахме и на добро сътрудничество с колегите от транспортното и регионалното министерство, Министерския съвет и, разбира се, Агенция „Пътна инфраструктура“. Кои тръжни процедури стартирахте, какъв интерес очаквате по процедурите за лот 3 на „Струма“? Още при подготовката на формуляра за кандидатстване за финансиране на строителството на магистрала „Струма” през 2011 за лот 3 бяха идентифицирани три основни роли – проектант на идейния проект, стратегически съветник, който да подпомага приемането на работата и подготовката на тръжните документи за строителство, и екологичен консултант, който да информира проектанта относно ограниченията, свързани с опазване на околната среда. Тръжните процедури бяха подготвени, следвайки тази логика. Сроковете за подаване на оферти за трите процедури са през януари и февруари 2013. Поради важността на проекта положихме доста усилия да информираме международния пазар за тръжните процедури и да привлечем квалифицирани участници – през септември подготвихме и

нж. Асен Антов е изпълнителен директор на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ от 26 октомври 2011 г. Завършил е пътно строителство в Университета по архитектура, строителство и геодезия и икономика в Стопанска академия „Димитър Ценов“ в Свищов. В пътната агенция е от 2001 до 2009 г., а след това - до последното му назначение, работи като независим консултант.

разпространихме информационни брошури, документациите са налични в пълен обем и на английски език. Решихме да не продаваме тръжните документи, а вместо това те са налични за сваляне от сайта на компанията безплатно. По тази причина нямаме списък с фирми, закупили документите; затова пък всеки от пакетите е свален по няколкостотин пъти, а страницата има посещения от целия свят. Като цяло очаквам да бъдат подадени достатъчен брой и достатъчно качествени оферти. Какво ви предстои през 2013 г. общо като екип? Кои са основните ви задачи по магистрала „Струма“? Какви са шансовете магистрала „Хемус“ да бъде финансирана през 2014 - 2020 и какви проучвания ще се правят по проекта през 2013 г.? Каква е съдбата на магистрала „Черно море“? Най-важната задача през 2013 г., разбира се, е проектирането на магистрала „Струма” и то много ще зависи от избора на добър проектант. Готови сме и с тръжни документи за актуализиране на предпроектните прочувания за магистрала „Хемус”. В момента те са подадени за предварителен контрол в управляващия орган на оперативна програма „Транспорт” и ако всичко върви нормално, ще можем да обявим търга в края на януари – началото на февруари 2013 г. Проектната идея

за „Хемус” е разработвана в продължение на много години и има сериозен обем предварителни проучвания, целта ни е много бързо те да бъдат обновени, като бъдат отчетени настъпилите промени (например зоните по „Натура 2000“, концесии, нови инженерни мрежи и пр.) и да бъде потвърден избран вариант. Това би позволило да се стартира изготвянето и на идеен проект в средата на годината. Трудно е да се каже какви средства ще бъдат налични за магистрала „Хемус”, доколкото подготовката на оперативната програма е в сравнително ранна фаза, а подготвените проекти и в пътния, и в железопътния сектор многократно надвишават наличното финансиране. От наша гледна точка обаче нещата стоят сравнително просто – ние сме длъжни да подготвим проекта максимално гъвкаво, така че да можем да стартираме строителство на толкова участъци от проекта, за колкото се окаже, че има финансиране. За магистрала „Черно море” ще се наложи активно да се търси финансиране. Доколкото всички налични проучвания разглеждат проекта от гледна точка на публично финансиране, открит стои въпросът какви възможности има за финансиране на проекта чрез ПЧП и съответно такси за преминаване. През 2013 г. ще формулираме съответните проучвания. Интервюто взе Милена ВАСИЛЕВА

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ПЪТИЩА Лазар Лазаров, председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“:

През март стартира строителството на лот 2 Дупница - Благоевград на „Струма“ АПИ обяви търг за автоматизирана система за събиране и анализ на трафик данни Степен на завършеност на пътните проекти по ОП „Транспорт“ към 20.12.2012 г. Коридор 4

Силистра

Видин

Коридор 9

Русе

СОП - Гара Яна

80% Коридор 10

2012 година

Най-важните проекти са по оперативна програма „Транспорт“, по които работим от 2010– 2011 г. През 2012 г. завършихме лот 2 Стара Загора - Нова Загора на магистрала „Тракия“ и лот 3 Нова Загора - Ямбол, както и част от лот 4 Ямбол - Карнобат. Критични ситуации преживяхме. Първите са от началото на миналата година. Българските екипи реагираха бързо и професионално на наводнението в с. Бисер. Справиха се и със снежните навявания, денонощно бяха на пътя и се справиха много по-добре от колегите в други европейски държави. 2013 година

•Продължава работата по големите инфраструктурни обекти – акцент поставяме върху тези, които ще приключат през пролетта: лот 1 Долна Диканя - Дупница на магистрала „Струма“, началото на магистрала „Хемус“ от Софийския околовръстен път до гара Яна, участъкът от същата магистрала в района на Шумен, до Белокопитово. В края на 2012 г. направихме ремонти по магистрала „Хемус“ и подобрихме общото състояние на аутобана. •Скоро ще приключи процедурата по лот 2 Дупница - Благоевград от магистрала „Струма“ и през март ще стартира строителството й. Договорът ще бъде сключен до края на януари. Същото се отнася и за обхода на Габрово - договорът се чака да края на месеца. Апликационна форма ще има, когато през март излезе решението по ОВОС. •Тръжните процедури за Калотина - София

Калотина

Лот 1 от АМ „Струма“

54%

Плевен

Лот Търново 4 от АМ Велико

София

Габрово

Перник

Коридор 8

Gyueshevo

Долна Диканя

Пловдив

Стара Загора

Дупница

8,1% и Северната скоростна тангента са в ход. Удължихме срока за подаване на документи за София – Калотина с 15 дни. Комисията проверява техническите оферти на участниците в търга за Северната скоростна тангента. •Обходите на Враца и Монтана все още са в процедура на обжалване. И двата проекта имат апликационни форми. •Изпълнителите на лот 4 Сандански - Кулата на „Струма“ влязоха в график. Гръцката компания поиска облекчен режим за внасяне на инертни материали от Гърция. •Кърджали – Подкова и двата лота на магистрала „Марица“ възстановиха темпото на строителство. Лот 1 Оризово - Димитровград е в ритъм, при лот 2 Димитровград - Харманли има частично забавяне, но с приключването на лот 4 на „Тракия“ графикът напълно ще бъде спазен. •Приключихме рехабилитацията на Кърджали – Подкова и участъкът има Акт 16. Втората част от проекта е в процес на изпълнение през тази година и ще завърши към края на 2013 г. •Двата лота на „Марица“ остават за втората половина на годината през август и септември 2013 г.

100% Смолян Сандански Коридор 4

Кулата

Джебел Подкова

49%

•Първата част на Западната дъга на Софийския околовръстен път се строи. Втората част е в процедура - търгът за изпълнител ще бъде обявен през януари 2013 г. •През 2013 ще стартира строителството на лот 2 на „Струма“, на трите обхода - на Монтана, Габрово и Враца, втората част на Западната дъга, София - Калотина и Северната скоростна тангента. •Очакваме завършването на всички отворени процедури, за да видим дали ще останат средства за проекта Мездра – Ботевград. Засега не може да се каже дали ще се налага да се откажем от него. Направлението към Сърбия сега е много важно - те строят със заемни средства своя път към българската граница. Ако Румъния прояви активност и изяви приоритет, свързан със зоната около Видин - Калафат, на всяка цена ще включим в приоритетите Мездра - Ботевград. Но засега пътните трасета в Румъния отвъд Дунав мост 2, който ще е готов през май 2013 г., не са приоритет на съседката ни. Имаме спестени средства. Какво ще стане с проектите, ако има недостиг на финансиране, ще реши правителството. Всички те са важни за нас. Само финансира-

Карнобат Бургас

Коридор 8

Лот 1 от АМ „Марица“

Кърджали Джебел

Коридор 9

Коридор 4

76% Ямбол

Оризово Димитровград Харманли

Кърджали - Джебел Благоевград

Лот 4 от АМ „Струма“

Нова Загора

Варна

„Тракия“

Коридор 4 Коридор 9 Коридор 10

33% Лот 2 от АМ „Марица“

51%

рез 2013 ще стартира строителството на лот 2 на „Струма“, на трите обхода - на Монтана, Габрово и Враца, втората част на Западната дъга, София - Калотина и Северната скоростна тангента

Подкова

нето на Мездра – Ботевград е застрашено. Всички проекти, за които говорим, ще имат апликационни форми до края на годината, което да гарантира финансирането им. Поддържане и ремонт през 2013 г.

АПИ разполага с 220 млн. лв. общ бюджет – за издръжка, основни ремонти, аварийни ремонти, зимно поддържане (то поглъща 45-50 млн. лв.). Оперативна програма „Регионално развитие“

В края на миналата година подписахме етап 5 от програмата. Със спестени средства ще стартираме четири нови обекта и три, чието изпълнение беше спряно. Държавни заеми

В групата проекти по Световната банка и „Транзитни пътища V“ попадат около 1500 км. Тази година форсирахме част от обектите. Благодарение на отпуснатите в края на миналата година средства от финансовото министерство успяхме да се разплатим почти напълно със строителите. Вече са пристигнали първите сертификати за работа, свършена в края на миналата година, и те са на стойност 70 млн. лева. Голяма част от проектите ще

бъдат завършени през тази година, сред тях е и пътят Смолян - Асеновград. Втори програмен период 2014 - 2020 година

Средствата, които ще бъдат отпуснати за този период, и проектите, които ще се класират, са тема, по която сега министрите Лиляна Павлова, Ивайло Московски и Томислав Дончев работят. Сега е периодът на договаряне на проектите. За нас основните проекти за следващия програмен период са лот 3 Благоевград - Сандански на магистрала „Струма“, магистрала „Хемус“, тунелът под Шипка, скоростните пътища Монтана – Видин и Русе – Велико Търново, ако не се направи концесия на този път. Да влязат в ОПРР имат шанс първокласните пътища I-8 София - Пазарджик през Ихтиман, Белово, дубльор на магистрала „Тракия“, път I-1 – дубльор на магистрала „Хемус“ през Яна, Потоп, Витиня, Ботевград. Предвидили сме и път I-5 от Стара Загора към „Тракия“. Важен е и западният обход на Казанлък. След рехабилитация на участъци от път I-9 все пак останаха достатъчно за ремонтиране - те също могат да бъдат

включени в програмата. Ще продължим изграждането на трета лента на трасето Русе - Шумен по перото „превантивен ремонт“. Подготвили сме и пътища II и III клас за рехабилитация. Софийският околовръстен път от „Бъкстон“ през „Павлово“, „Цар Борис III“, „Любляна“, „Овча купел“ до магистрала „Люлин“ като част от европейски коридор ще участва в ОП „Транспорт“. Обектът е предвиден за инженеринг, има идеен проект, който е в процес на приемане от експертния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Споразумението със Световната банка

АПИ и Световната банка сключиха договор на 25 октомври, чийто срок за изпълнение изтича през април 2014 г. Той има няколко насоки на развитие: стратегическите обекти в пътния сектор, план за развитие на пътната безопасност и включването на интелигентни транспортни системи. Вече обявихме търга за автоматизирана система за събиране и анализ на трафик данни и се надяваме автоматизираното преброяване на трафика да започне до края на 2013 г. Втори етап за прилагане на ИТС са автомагистралите.

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ЖЕЛЕЗНИЦИ Милчо Ламбрев, генерален директор на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“:

През 2013 г. започваме ремонта на жп гарите в София, Пазарджик и Бургас Г-н Ламбрев, с какви резултати завърши НКЖИ 2012 г.? Във финансово отношение показателите категорично потвърждават, че НКЖИ следва пътя на финансова стабилност и подобряване на показателите. НКЖИ приключва единайсетмесечието на 2012 г. с 15 млн. лева помалка загуба от предходната година и стабилно финансово състояние. За сравнение - 22.55 млн. лева загуба за 2012 г при 37.797 млн. лева за 2011 г. Увеличиха се приходите чрез продажба на неоперативни активи, при което се забелязва ръст с 2 млн. лева в сравнение с 2011 г. Подобряването на финансовия резултат идва от увеличение на приходите в частта предоставяне на услуги с 8 млн. лева, които до ноември 2012 г. са 104.553 млн. лева, а през същия период на миналата година те са били 96.4 млн. лева. От гледна точка на реформата компанията успешно изпълни програмата за оперативно преструктуриране за 2012 г. по отношение на персонала и организацията на работа. През годината НКЖИ получи първия за България сертификат за съвместимост в евростандартите за въведената в експлоатация тягова подстанция „Волуяк”. Стартирахме и важна процедура за автоматизация на 35 жп прелеза. В момента правим тестове на 22 прелеза, като проектът е в процес на изпълнение. Прави се реконструкция на входната гърловина на гара Аспарухово. Изпълни се модернизация на устройства на осигурителната техника в участъка София – Карлово. Какво е изпълнението на проектите по ОП “Транспорт“? През миналата година бяха одобрени формуляри за кандидатстване на инвестиционни проекти, свързани със следващия програмен период. Компанията сключи договори през миналата година на обща стойност 369 474 295.79 лева без ДДС. Стартираха търгове за рехабилитация и ремонт на гара София и гара Пазарджик, както и за изграждането на интермодален терминал Пловдив и възстановяване, ремонт и модернизация на 5 тягови подстанции по жп линията Пловдив - Бургас. В средата на декември 2012 г. бе издаден Акт 15

нж. Милчо Ламбрев е генерален директор на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ от 20 октомври 2009 г. с основната задача да преструктурира дейности, което винаги е свързано с реформи и съкращаване на персонал. Професионалният му опит е преминал в БДЖ и НКЖИ. Магистър е по „Транспортно строителство“ във ВТУ „Тодор Каблешков“, както и по икономика на транспорта.

рез 2013 ще стартира изграждането на интермодалния терминал в Пловдив

редстои подновяване на 28 822 м железен път със собствени средства

за проект „Електрификация и реконструкция на железопътната линия Свиленград турска граница”. Това е първият строителен обект от железопътния сектор, който е реализиран по ОП „Транспорт”. Каква е оценката ви за проектите за обновяването на гаровите комплекси? Кое е специфичното за жп гарите София, Пазарджик и Бургас? Централна гара София и гара Пазарджик ще бъдат напълно архитектурно обновени, отговарящи на изискванията за енергийна ефективност чрез внедряване на възобновяем енергиен източник. Найспецифичният сред трите проекта е гаров комплекс жп гара Бургас пътническа. Тя е паметник на културата и поради тази причина се наложи техническото задание за тази процедура да бъде съгласувано с Националния институт за недвижимо културно наследство. Тръжната процедура е изготвена и е внесена за съгласуване в Управляващия орган. Чрез съвместна работа с община Бургас проектът беше синхронизиран с бъдещите планове на общи-

ната, заложени в проект „Супер Бургас”, свързани с развитието на цялата зона в града като зона за обществено ползване. Кои проекти ще бъдат изпълнявани през 2013 г. със собствени средства? Предстои подновяване на 28 822 м железен път в междугарията: Зверино - Мездра юг път №2 - 9598 м, Своге Бов път №2 - 8093 м, Илиянци - Курило път №2 - 6506 м, Плачковци - Кръстец (в т.ч. тунел 12) - 2425 м, Юнак - Величково - 2200 м. Компанията ще продължи да извършва ремонт на железния път с тежка пътна механизация за запазване на съществуващите скорости; ремонт на жп стрелки - 1300; възстановяване на проектните скорости; смяна на дървени траверси; разтоварване на баласта за жп линии за текущо поддържане. През 2013 г. предстои подмяна на 24 000 изолатора; изграждане на оптични кабелни линии по II и III линия; модернизация на нови 20 прелеза. Очаква се и доставка на нова тежка пътна механизация – 2 броя, и машини за ремонт и регулиране на контактната мрежа.

Кои проекти ще бъдат изпълнявани през 2013 г. по ОП “Транспорт“? В началото на 2013 г. ще бъдат въведени в експлоатация проектите „Електрификация и реконструкция на железопътната линия Свиленград – турска граница” и на железопътния участък Михайлово - Калояновец – Позиция 1 от проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура в участъци от железопътната линия Пловдив - Бургас”. През 2013 г. продължава реализирането на проектите „Реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив – Свиленград по коридори IV и IX, фаза 2: участък Първомай – Свиленград” и „Модернизация на железопътен участък Септември - Пловдив”. През 2013 г. ще започнат рехабилитациите и ремонтите на гаровите комплекси София, Пазарджик и Бургас, както и изграждането на интермодалния терминал в Пловдив. Сред приоритетите на компанията за 2013 г. е продължаване подготовката на всички проекти по ОП „Транспорт”, предвидени за изпълнение през втория програмен период (2014 - 2020 г.). Как ще се отрази на НКЖИ отделянето на електроснабдяването в отделно дружество през 2013 г.? НКЖИ притежава лицензия за разпределение на тягова енергия по разпределителната мрежа на железопътния транспорт, а не за снабдител. Лицензията е издадена на името на компанията. Фактически дейността по лицензията се осъществява от поделение „Електроразпределение“, което е част от компанията, а не отделно юридическо лице. През 2013 г. поделението ще продължи да бъде част от НКЖИ, единственото, което се променя, е обстоятелството, че на основание последните изменения в Закона за железопътния транспорт ДП НКЖИ ще събира от железопътните превозвачи инфраструктурни такси за използване на железопътната инфраструктура и цена за електроразпределение. Интервюто взе Милена ВАСИЛЕВА

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ГРАДСКА МОБИЛНОСТ

Пловдив с нов Генерален план за организация на движението Проектното решение на ГПОД очертава три ринга на транзитното движение Брез ово

дин

ени

София

ш Рого

Пазрджик ад

Свиленгр

ов

од Яг о

Пещера

ап

тр лати Кричим З

на ЦГЧ на града - Основни трасета на ПУМ технически не отговарят на функционалното си предназначение в бъдещата схема на ПУМ от ОУП - Отделни части от изградени трасета не се използват ефективно поради липса на връзки с останалата улична мрежа.

зитните потоци като част от обема на входящо-изходящото движение е между 9 и 16% - граници, които следва да се занижат. Решението е доизграждане на околовръстния пръстен на града и създаване на рингове около централното градско ядро.

Транзитно движение

Масов градски транспорт

Основният проблем в транспортната система на Пловдив е преминаването на транзитен трафик през централните градски части – международното трасе на път I-8 (Е80), свързващ София и Свиленград, и най-краткият транспортен коридор, свързващ Северна и Централна Европа с Гърция и Средиземно море, разположен по трасето на път II-64 (Пловдив - Карлово) и път II-86 (Пловдив - Смолян). Северно от Пловдив е разположено трасето на АМ „Тракия”, която провежда основния транзитен трафик в южната част на страната. От направените кордонни преброявания през 2012 г. консултантът отчита, че обемът на тран-

Маршрутизирането на транспортната мрежа се явява една от най-важните задачи на организацията на пътническия превоз в града. Основният извод от направения анализ на системата на МОПТ е неравномерното натоварване и разпределение на линиите по уличната мрежа. Констатирана е висока концентрация по бул. „Цар Борис III Обединител“ и бул. „Съединение”, а ниска – по бул. „В. Априлов“, бул. „Руски“ и бул. „Източен“. Недостатъчно обслужени са зони в близост с моста на Адата, бул. „Дунав“ - бул. „В. Априлов“, части от кварталите „Тракия“, „Хр. Ботев“ и „Изгрев“. Спирките в по-голя-

вец дра х. З

Белащица

ково Мар

нец

рве

Пъ

Марко во

Рингове на транзитното движение в Пловдив

н д оля гра См енов Ас

Всички проектни решения по организация на движението се базират на утвърдената в Общия устройствен план на Пловдив класификация на уличната мрежа, като са предложени някои промени в нея съгласно констатирани проблеми. Общата дължина на изградените трасета от ПУМ (II, III А, III Б, и IV клас) е 163 км, с което плътността на уличната мрежа в града е 3 км/кв.км. Анализът на консултантския екип е дефинирал няколко основни проблема: - Не са реализирани предвидени улични отсечки от ПУМ, както и главни обходни трасета

Съе

АМ „Тракия“

лен Кук

Класификация на уличната мрежа

во рло Ка

Чувствително подобрение на трафика и експлоатацията на уличната мрежа, намаляване на задръжките на автомобилите по кръстовищата и повишаване безопасността на пешеходците, контрол върху паркирането и оптимизиране на обществения транспорт предвижда новият Генерален план за организация на движението в Пловдив през следващите 5 години. Проектът, изготвен от български екип на „МОТТ Макдоналд лимитид” – Великобритания, беше одобрен през декември м.г. от кмета на община Пловдив след приемане с пълно мнозинство от общинския съвет. Той е придружен от 9 схеми, съдържащи 47 чертежа на отделните части (класификация на уличната мрежа, транзит, градски транспорт, товарно движение, велосипедно движение, посочност и предимство, режими за престой, паркиране и изпреварване, и пр.), както и анализ на основните кръстовища в града, регулирани със светофарни уредби. С реализирането на предвидените в генералния план мерки и инженерно-технически решения Пловдив ще може да се нареди сред модерно устроените европейски градове по отношение на техническата инфраструктура и ще даде положителен социален ефект.

мата си част са реализирани в изградени джобове след кръстовищата. Съществуват все още някои спирки по бул. ”България”, бул. „Ал. Стамболийски“, бул. „Македония“, бул. „В. Априлов“, бул. ”Пещерско шосе” и др., за които няма изградени джобове, което възпрепятства движението. Проектното решение предвижда реконструкция на съществуващи спирки и изграждане на джобове, предложения за нови трасета, подходящи за провеждане на линии на МОПТ, изграждане на нови автобусни спирки и стоянки за таксиметровия транспорт. Посочност и предимство на движението

Проектът предлага въвеждане на еднопосочност на движението в центъра и в някои от жилищните квартали с цел осигуряване на по-голяма пропускателна възможност на уличната мрежа, увеличаване броя на паркоместата. Важен елемент в проекта е въвеждането на еднопосочност по двете платна на бул. „Копривщица”, които са разделени от жп ли-

Легенда: Транзитни трасета външен ринг Транзитни трасета външен ринг - нови Транзитни трасета ринг център - широк център Транзитни трасета ринг център - широк център - нови Транзитно трасе вътрешен ринг - бъдещ Радиални трасета прекъснат транзит Кръстовища от пътеуказателната сигнализация

нията. Консултантът счита, че е необходимо тази градска магистрала да се включи в поемането на трафика, особено след изграждането на новия мост над река Марица. За целта се предлага устройването на кръгови кръстовища на бул. ”Копривщица” с бул. ”Пещерско шосе”, бул. ”6-ти септември”, бул. ”Свобода”. Подобни решения се предвиждат и за бул. ”Марица” - бул. ”Източен”; бул. ”Вапцаров” - бул. ”Цар Борис III Обединител”. По ул. “Преслав” са предложени две нови кръгови кръстовища, които да регулират движението на двете съществуващи площадни пространства и същевременно да намалят скоростта на движение в този участък, особено пред училище “Ал. Константинов”. За обезопасяване на движението на пешеходците през кръговото кръстовище на бул. ”България” – до панаира, като краен етап се предлага изграждането на пешеходни пасарелки, оборудвани с асансьори за инвалиди и майки с детски колички, а като първи етап изнасяне на пешеходните

Проектното решение на ГПОД очертава три ринга на транзитното движение: - Външен ринг на транзитното движение, извеждащ непрекъснатия транзит - Вътрешен ринг център – широк център, извеждащ прекъснатия транзит по изградени трасета - Вътрешен (среден) ринг – по бъдещи нови трасета на ПУМ, измежду които от особена важност са изграждането на северната тангента, пробива под жп линията на ул. ”Модър” и свързването на бул. ”Ал. Стамболийски” с „Асеновградско шосе“ и ул. ”Цар Симеон”

пътеки извън зоните на спиране. Паркиране тип синя зона

Установяването на т.нар. синя зона в центъра на града е пример за успех в решаването на проблемите с паркирането и задръстванията. Голяма част от зоните за кратковременно паркиране са устроени по второстепенните улици, по които е въведена еднопосочност на движението. Предложението е за разширяване на тази зона, като са развити нови паркинги по реконструиращата се бул. „Марица–юг“, и в напречния профил на бул. „Кн. Мария Луиза”. Еднопосочност с цел осигуряване на паркоместа е въведена в района на ул. ”Кап. Райчо”. С цел контрол и ефективно използване на синята зона е подходящо да бъде въведена GIS система, която да изпълнява функциите за управление на паркинг пространствата в центъра на града и да позволи подробен анализ и оценка на дейността по паркиране, както и натоварването на движението по улиците. Светла ДОБРЕВА

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ГРАДСКА МОБИЛНОСТ 10 приоритетни мерки за оптимизиране движението в Пловдив • Реконструкция на кръстовището на “Сточна гара” с изграждане на липсващите обособени десни ленти по бул. “Хр. Ботев” с цел увеличаване на пропускателната способност на кръстовището и намаляване на задръстванията

• Реконструкция на кръстовището при „Цариградско шосе“ и бул. „Освобождение“ с устройване на лента за обратен завой и допълнителна лява лента с цел избягване на конфликтните точки в кръстовището • Реконструкция на кръгови кръстовища на бул. „Дунав“ и бул. „България“ с бул. „Цар Борис Обединител“ с изнасяне на пешеходните пътеки на 10 м преди вход и 15 м след изход, монтиране на пешеходни парапети • Организиране на две непрекъснати прави ленти за движение по бул. „Цар Борис Обединител“ в зоната на левия завой за „Света Петка“ чрез изнасяне на спирките на МОПТ • Организиране на обособени ленти за ляво завиващи на кръстовището при бул. „Руски“ и ул. „Гладстон“ с цел чувствително намаляване на задръстванията в пикови часове • Изпълнение на липсващите пътни развръзки на надлез „Родопи“ от двете страни на ЖП линията с цел осъществяване на вътрешен транспортен ринг, организиране на тежкотоварното движение, увеличаване на пропускателната способност на „Кукленско шосе“ и премахване на светофара при OMV • Реализиране на допълнителни паркоместа (двустранно) в зоната на ул. „Ив. Вазов”, както и еднопосочност с косо паркиране пред училище СОУ „Патриарх Евтимий“. В зоните със засилено пешеходно движение и наличие на паркоместа от синята зона се изпълнява бордюрна реконструкция тип изнесени тротоари в района на пешеходните пресичания – например кръстовището при ул. „Ив. Вазов“ и ул. „Екзарх Йосиф“ • Изграждане на нови кръгови кръстовища: - ул. „Мушанов“ и ул. „Мит. Панарет“, ул. „Преслав“ и ул. „Кирил и Методий“ - ул. „Преслав“ на „Гроздовия пазар” - бул. „Марица-юг“ и бул. „Източен“.

Четири общини очакват до 100 млн. лв. за тролейбуси по ОП „Околна среда” през 2013 г. Четирите общини Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен, заедно с търговските дружества превозвачи „Бургас бус” ЕООД, Бургас, „Градски транспорт” ЕАД, Варна, „Тролейбусни превози” ЕООД - Стара Загора, и „Тролейбусен транспорт” ЕООД - Плевен, ще кандидатстват през 2013 г. за привличане на външно финансиране по оперативна програма „Околна среда“ 2007 - 2013 г. за обновяване на подвижния състав на тролейбусните си паркове. Финансовият ресурс, за който може да се кандидатства по програмата, е в размер на 100 000 000 лв. Припомняме, че в края на октомври миналата година Комитетът за наблюдение на ОПОС одобри нови мерки за финансиране от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на ЕС чрез

оперативната програма, сред които и мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух, свързани с нов подвижен състав за градския транспорт. Решението е във връзка с оптимизиране усвояването на средства по оперативна програма „Околна среда“. К а н д и д ат с т в а н е т о ще стане по партньорски проект „Прилагане на мерки за подобряване качеството на живот в градовете Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен”, който е в процес на разработване. Предстои да бъде подписано Споразумение за партньорство между общините Бургас, Варна, Стара Загора, Плевен и дружествата превозвачи в четирите града. Общинският съвет в Плевен одобри предложения проект на споразумение за партньорство за разпределяне на

ангажиментите на всяка една от страните по изготвянето и реализацията на партньорския проект. „Тролейбусен транспорт” ЕООД - Плевен, ще кандидатства с партньорския проект по приоритетна ос I на оперативна програма „Околна среда” след откриване на процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а управителят на дружеството ще подпише споразумението за сътрудничество. Общинският съвет възложи на кмета на Плевен да извърши всички необходими правни и фактически действия за кандидатстване с партньорския проект. Дейностите по проекта включват доставка и въвеждане в експлоатация на подвижен тролейбусен състав за нуждите на градовете Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен, публич-

ност и дейности по организация и управление на проекта. Предвидена е обща процедура за възлагане на обществена поръчка, включваща четири обособени позиции – доставка на тролейбуси за обществен градски транспорт за нуждите на четирите общини, като всеки град ще е в отделна позиция. Правото на собственост върху тролейбусите, предмет на обществената поръчка, се придобива от дружествата партньори, които са и страни по договорите: за дружеството „Бургас бус” ЕООД - 22 броя тролейбуси, за „Градски транспорт” ЕАД - Варна 30 броя, за „Тролейбусен транспорт” ЕООД - Плевен - 40 броя тролейбуси, и за „Тролейбусни превози” ЕООД - Стара Загора - 8 броя, е записано в текста на споразумението за партньорство. Силвия ЗЛАТКОВА

Общинският съвет в Плевен прие Интегриран план за градски транспорт до 2020 Интегриран план за градски транспорт на Плевен за периода 2012 - 2020 прие общинският съвет в града на последното си редовно заседание в края на миналата година. Общо пет приоритета са дефинирани в изготвения документ. Те включват изграждане на инфраструктура, подходяща за организиране на интермодален градски транспорт; повишаване безопасността, сигурността, достъпността и привлекателността на обществения градски транспорт; насърчаване устойчивото развитие на електротранспорта; водеща роля на интелигентните транспортни системи в управлението; опазване и подобряване параметрите на околната среда. Най-общо предвидените в плана мерки включват подобряване състоянието на уличната мрежа, развиване на велоалейна мрежа, енергийноефективно улично осветление, облагородяване спирките на градския транспорт, осигуряване на светофарно регулиране на критичните кръстовища, подобряване състоянието и разширяване териториалния обхват

на електротранспортната инфраструктура, подмяна на подвижния състав на тролейбусния парк, обновяване на пешеходната зона, увеличаване броя на предпазните съоръжения, повишаване на достъпността, ограничаване паркирането в зони с интензивен трафик, разширяване приложното поле на информационните технологии в управлението на транспорта, засилване на административните мерки и повишаване на управленския капацитет.

Документът е отворен и подлежи на периодични актуализации. След като бъде изготвен и окончателно приет на всички нива Интегрираният план за градско възстановяване и развитие на Плевен 2013 - 2020 г., ще бъдат ясни проектите на трите вида зони за въздействие. Изготвянето на Интегрирания план за градски транспорт цели балансирана териториална свързаност, развитие на модерен, конкурентоспособен градски обществен

транспорт, гарантиращ опазването на околната среда и здравето, осигуряващ добро качество на обслужване, висока степен на информираност, мобилност и достъпност. С одобряването на интегрирания план за градски транспорт за периода 2012 – 2020 същият става неразделна част от Плана за развитие на община Плевен. През настоящата година предстои изготвянето на новото издание на общинския план за периода 2014 – 2020 г. Силвия ЗЛАТКОВА

На 13.12.2012 г. в Община Чипровци, гр. Чипровци, стартира изпълнението на проект

”Реконструкция и модернизация на спортен комплекс – стадион, съблекалня и басейн, гр. Чипровци, област Монтана”. Проектът е на обща стойност 5 327 986 лева (пет милиона триста двадесет и седем хиляди деветстотин осемдесет и шест лева). Същият е финансиран от ДФ “Земеделие” по мярка 321 “Основни услуги за населението и икономиката в селските райони за периода 2007-2013 г, подкрепена от Европейския Земеделски Фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Главен Изпълнител на обекта е “Северозапад Билд” ДЗЗД. Главен проектант: „ВАМОС” ООД. Краен срок за завършване на обекта: 01.04.2014 г.

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

МЕТРОПОЛИТЕН Две години по-късно

Метростанции 17 и 20 - с визия след международен конкурс Две години след старта на конкурса международното жури отличи два проекта от 130 участия. В края на 2012 г. на 18 декември бе проведено финалното журиране за архитектурен проект на метростанция 20 от метродиаметър 1. Конкурсът стартира на 27 септември 2011 г. с организатори Столичната община и направление „Aрхитектура и градоустройство” с подкрепата на Съюза на българските архитекти, Камарата на архитектите в България и SOFIA ARCHITECTURE WEEK. Заданието беше изготвено от архитектите Орлин Манолов и Павел Янчев, взеха участие 130 предложения от 22 държави от Европа, Азия и Америка. Международното жури

в състав: Петър Диков – главен архитект на София и председател, Елена Пактиавал – архитект, RGB ЕООД, квота на „Метрополитен“, Борис Милчев, юрист, началник на отдел “Правен”, НАГ, Анна Тилова, архитект, “Метропроект” ООД, квота на „Метрополитен“ – София, Барт Ленс, архитект, Белгия, LENS ASS architects, Петър Торньов, архитект, представител на КАБ, Адам Хатвани, архитект, Унгария, Sporarchitects, Едуардо Гутиерез, архитект, Испания, ON-A architects, Андрей Велинов, архитект, представител на САБ, Георги Кътов, архитект, представител на SOFIA ARCHITECTURE WEEK. През октомври 2011 г. журито избра два проекта да бъдат преработе-

Заседанието на журито в сградата на НАГ премина в оживена дискусия

ни и допълнително обсъдени. Предложенията на арх. Александър Шинолов - Пловдив, и арх. Виктор Химинес, студио ATA ltd. - Лондон, бяха преработени. На последното заседание през декември бяха премирани два про-

Първопремиран проект на „Амин Таха Архитектс“ с ръководител Виктор Хименес

Предложение на журито: да се реализира за МС-17 на метродиаметър 1

екта

Проектът на екипа на архитект Виктор Хименес е на първо място. Поради спецификата му в архитектурната част и поради напредналата фаза на разработване на инженеринга на метростанция 20 журито препоръча на „Метрополи-

тен“ проектът да бъде реализиран при 17-а метростанция от първи метродиаметър на околовръстния път, а през януари да бъдат стартирани преговори за включване на параметрите на проекта в предстоящия търг за инженеринга и за цената на архитектурното проекти-

ране. На второ място е проектът на Александър Шинолов. Журито препоръчва на възложителя той да бъде реализиран при метростанция 20 от първи метродиаметър и да стартират преговори за архитектурното проектиране. Межд ународният конкурс за метростанция 20 дава на София две реализации в градската среда, избрани на анонимен принцип от 130 международни участия. Това неформално публично-частно партньорство между архитектурния фестивал SOFIA ARCHITECTURE WEEK и публична институция е важна стъпка за по-демократично изграждане на градската среда, пише в специално съобщение на SOFIA ARCHITECTURE WEEK.

Отличен проект на Александър Шинолов

Предложение на журито: да бъде реализиран при МС-20 от метродиаметър 1

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ВИК

Програма „Околна среда“ строителството предстои Изпълняват се 134 договора по ос 1 за водите Към 20 декември м.г. по оперативната програма са сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 4.825 млрд. лв., или 137% от общия размер на средствата. Плащанията по сключените договори са 595 млн. лева, или 17 % от общия ресурс. Подписани са договори за 234 проекта на обща стойност 4.567 млрд. лв.

Някои от проектите в строеж

Вършец „Реализиране на инвестиционен проект градска пречиствателна станция за отпадъчни води Вършец“

Велико Търново „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на територията на община Велико Търново“

•По процедура № •По процедура BG161PO005/10/1.11/03/19 BG161PO005/ 10/1.11/02/16 “Подготовка и изпъл„Подобряване и развинение на проекти за по- тие на инфраструктурата добряване и развитие на за питейни и отпадъчни инфраструктура за пи- води в агломерации над тейни и отпадъчни води 10 000 е.ж.” в процес на в агломерации над 10 000 изпълнение са 60 договое.ж.” са сключени догово- ра за 2,163 млрд. лв. на обри за 26 проекта на стой- щините: Аксаково, Банско, Беност 918 млн. лв. на облене, Благоевград, Ботевгщините: Айтос, Балчик (кк Ал- рад, Бургас (Горно Езеробена), Балчик (за града), во), Бургас (Банево, ВеБургас (кв. „Меден руд- трен и Минерални бани), ник“), Бургас (кв. Сара- Бяла (Варна), Бяла (Русе), фово), Варна (кк Златни Бяла Слатина, Варна, Вепясъци), Гълъбово, Дря- лики Преслав, Видин, Диново, Дулово, Елин Пе- митровград, Етрополе, лин, Елхово, Ихтиман, Исперих, Казанлък, КарКаварна, Кюстендил, лово, Кнежа, Козлодуй, Левски, Нова Загора, Па- Костинброд, Кричим, Кузарджик, Попово, При- брат, Ловеч, Луковит, Меморско (Китен), Радо- здра, Момчилград, Монмир, Разград, Разлог, Сан- тана, Несебър, Нови падански, Смолян, Столич- зар, Панагюрище, Пена, Тутракан и Чирпан трич, Пещера, Пирдоп, Плащания по приоритетни оси

595 801 604

39 582 636

Бюджет на ОПОС Договорени средства

4 Пирдоп „Изграждане на ПСОВ с извънплощадкови съоръжения и мрежи, реконструкция и доизграждане на канализационна мрежа с реконструкция на съпътстваща водопроводна мрежа“

Бургас кв. Меден рудник „Инвестиционни проекти за водоснабдителна и канализационна мрежа на Бургас - „Меден рудник“

5 Тунджа „Изграждане на канализационна система с ПСОВ с. Тенево, община Тунджа“

Поморие, Провадия, Раднево, Раковски, Русе, Свиленград, Свищов, Севлиево, Септември, Силистра, Сливен, Созопол, Сопот, Стара Загора, Средец, Стамболийски, Столична община (Банкя), Столична община (Суходол), Столична община (Владайски колектор), Столична община (Сливница), Тервел, Трявна, Хисаря, Шумен, Червен бряг и Ямбол. Населените места до 10 хил. души

циенти са 147 общински администрации. Ще се финансират проекти в напреднала фаза на подготовка, по които предстои да започнат или вече са започнали строителни дейности. Крайният срок за подаване на проектни предложения беше 15 октомври 2012 г. Завършените и пуснати в експлоатация обекти по програмата

Към 20 декември 2012 г. са пуснати в експлоатация 20 обекта по програмата в 13 общини: Приморско, Сопот, Белослав, Благоевград, Вълчи дол, Хисаря, Бургас, Столична община, Казанлък, Каварна, Троян, Перник и Главиница, на обща стойност около 165 млн. лв.

На 9 ноември 2011 г. УО обяви покана за изграждане на ВиК мрежи и пречиствателни станции за агломерации между 2000 и 10000 е.ж. Общият размер на финансовата помощ е 300 млн. лв. Допустими бенефиНиколай ТОДОРОВ Плащания по вид

4,02%

Приоритетна ос 1

99 608 416

Приоритетна ос 2

Изплатени средства

4 825 559 211

Габрово „Интегриран проект за водния цикъл на Габрово“

По приоритетна ос 1 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 екв. ж. и в населени места с под 2000 екв. ж., попадащи в градски агломерационни ареали”, към декември общият размер на договорените средства е 3.859 млрд. лв. (над 153% от средствата за сектора). Изплатени са 432 млн. лв., или 18% от средствата по програмата нения. за водите. Успешно са приклюИзпратени за оценка в Европейската коми- чени всички проектни сия са проектите на До- дейности и са извършени брич – фаза I, Асеновград окончателни плащания по 88 договора по процеи Пловдив. Изпълняват се 134 до- дурата за техническа помощ за подготовка на инговора: •23 за техническа по- вестиционни проекти за 58 млн. лв. мощ Приключили са 6 дого•19 за изграждане на вора на общините Бургас ВиК инфраструктура •26 за подготовка и из- (кв. Долно Езерово), Вълграждане на ВиК инфра- чи дол, Главиница, Каварструктура по процедура на, Приморско) и Перник BG161PO005/10/1.11/03/19 за 70,9 млн. лв. •60 - за ВиК инфраструктура по процедура Сключените договори BG161PO005/10/1.11/02/16 В рамките на приори•1 проект за укрепване тетната ос се изпълняват на капацитета на струк- 2 големи проекта - „Интурите, ангажирани в тегриран проект за вопроцеса на реформиране дния цикъл на гр. Враца” и „Интегриран прона ВиК сектора •4 проекта за разрабо- ект за водния цикъл на гр. тване на планове за упра- Габрово”, на обща стойвление на риска от навод- ност близо 241 млн. лева. Програма „Околна среда“

3 521 957 127

Провадия „Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ“

3 Ябланица „Рехабилитация и доизграждане на канализационна и водопреносна мрежа и пречистване на водите на гр. Ябланица - I етап - изграждане на пречиствателна станция за отпадни води“

Сектор „Води“

Горна Оряховица „Изграждане на канализация и доизграждане на водопровод на село Първомайци“

Враца „Интегриран проект за водния цикъл на Враца“

432 130 337

Приоритетна ос 3

45,69%

Окончателно

50,29%

Междинно Авансово

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ПРИСТАНИЩА

Пристанищата – идват нови концесии Удължиха срока за подаване на оферти за концесия на пристанище Тутракан Концесионирането на българските пристанища бе основен приоритет на правителството през 2012 г. След успешно реализирани концесии на две от морските пристанища през 2011 г. (Росенец и Терминал 2А - части от пристанище Бургас) от средата на 2012 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията стартира редица процедури за отдаване на концесия на речни и морски пристанища. Облекчаване на процедурите при инвестиции в пристанищата предвижда и проектът за закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на България. Промените са основно в нормативната уредба, свързана с изграждането и модернизирането на пристанищата, премахване на установената в момента от закона двустепенна система на устройствено планиране на територията на пристанищата за обществен транспорт, намаляване на административната тежест върху бизнеса чрез опростяване на процедурите за разглеждане на инвестиционни инициативи за изграждане на нови или разширяване и модернизиране на съществуващи пристанища, даване на статут на т.нар. пристани и зимовниците на р. Дунав. Една от най- важните промени е регламентиране на изграждането на пристанищни съоръжения и елементи от техническата инфраструктура в акваториите на Черно море и р. Дунав. Направени са промени и в посока сигурността на пристанищата, регистрацията на пристанищни оператори, в това число редът и условията за получаване достъп до пазара на пристанищни услуги. Концесионирането на морските пристанища върви бавно

Само две морски пристанища бяха предложени на концесия през 2012 г. За едното от тях – пристанищен терминал Несебър, вече е избран конце-

Морската индустрия в Европейския съюз: • 90% от външната търговия на ЕС и над 40% от вътрешната му търговия се извършва по море. ЕС притежава 40% от световния флот. • Годишно 3.5 милиарда метрични тона товари и 350 милиона пътници преминават през европейските пристанища. • Приблизително 350 000 души работят в пристанищата и свързаните с тях услуги, като създават добавена стойност, възлизаща на около 20 милиарда евро.

сионер. Оператор на терминала в следващите 35 години ще бъде „Видмар” ДЗЗД. За срока на концесията дружеството планира да инвестира 2.886 млн. лв., в т.ч. 854 000 лв. за първите десет години. В съпътстващи дейности ще бъдат вложени още 200 000 лв. Фиксираната част на годишното концесионно плащане е в размер на 23 000 евро без ДДС. Концесионерът предвижда през първата година на пристанищния терминал да бъдат обслужени 11 418 пътници международно плаване. За първите десет години прогнозираният средногодишен пътникопоток е 13 612 пътници. През декември стартира процедурата за предоставяне на концесия на пристанищен терминал Бургас-запад, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас. Бъдещият концесионер трябва да направи инвестиции за поне 20 053 000 лв., като 9 553 000 лв. от тях трябва да са вложени през първите седем години от срока на концесията. Отварянето на офертите е на 4 февруари. Пристанищен терминал „Бургас-изток”, който се оперира от държавния оператор „Пристанище Бургас” ЕАД, на този етап не фигурира в плановете на министерството на транспорта за концесиониране. От ръководството на пристанището отчетоха положителен ръст на обработените товари до септември 2012 г. с очакване тенденцията да продължи до края на годината. Натру-

паният положителен финансов ресурс ръководството планира да бъде вложен в изпълнение на строителната инвестиционна програма на дружеството с приоритетно направление – цялостна реконструкция и рехабилитация на инженерните мрежи (шосейно-площадкова, тротоарна, пътна, ВиК, елзахранване и др.), и Марина порт Бургас – реализация на първа фаза на проект „Зона за обществен достъп” – Морска гара Бургас. В координация с останалите участващи в проекта – МТИТС, ДП „Пристанищна инфраструктура” и община Бургас, са в ход процедури по подготовка и реализация на всеки един от подобектите. Бургас с Морска гара до октомври 2013 г.

Намеренията за превръщането на Бургас във водеща круизна дестинация в България са свързани с изграждането на Морска гара в града. Тя трябва да бъде готова до октомври тази година, когато се очаква да акостира първият круизен кораб с пасажери по утвърдена линия. През ноември 2011 бе одобрен подробният устройствен план на зоната от 1-о до 5-о корабно място (от яхтеното пристанище до склада на „Булгартабак“) с площ 87 000 кв.м. Подробният устройствен план включва рехабилитация на кейовите места, комуникационни системи, нова ел. и ВиК инфраструктура, възстановяване на магазия №1 като Морска гара, изграждане на зелени площи, паркинг и други.

Обявената от ДП „Пристанищна инфраструктура” обществена поръчка за инженеринг (проектиране и строителство) на „Нов пътнически терминал от 1-о до 4-о корабни места, в която оферти подадоха три консорциума, бе прекратена. Отворена бе единствено ценовата оферта на обединение „Техномашпрогрес – ТВП”, съставено от „Техномашпрогрес” ООД, „Вамос” ООД и „Проно” ООД, но тя надвишаваше допустимата цена. В началото на декември ДП „Пристанищна инфраструктура” обяви процедура за възлагане на обществена поръчка – договаряне без поръчка, адресирана до „Техномашпрогрес – ТВП”. Очакванията са през есента на 2013 г. част от пристанище Бургас-изток да бъде отворена за обществен достъп. Над 4 млн. лева печалба очаква пристанище Варна за 2012 г.

Сред потенциалните обекти на концесия е и пристанище Варна, за което все още се изготвя концесионен анализ. Около концесионирането на пристанището има доста неизяснени проблеми относно начина на концесиониране (цялото или на части), проблеми с обособяване на концесионните територии и др. В края на миналата година министерството на транспорта обяви, че подготовката за отдаване на концесия на порта е временно спряна. Ръководството на пристанището отчита 2012 г. като добра. Очакваната чиста

• Директният оборот на морския туризъм в Европа възлиза приблизително на 72 милиарда евро. • Корабоплаването и крайбрежните райони създават годишно брутна добавена стойност за над 450 милиарда евро, 5,4 милиона европейци работят в тези сектори, а 88 милиона работят в крайбрежните райони, където живеят над 205 милиона души. печалба е над 4 млн. лв., цесия на пристанищен а обработените товари – терминал Русе-запад, а над 9 млн. тона. на 27 декември - на кандидатите за пристанищен терминал Лом. Търсят се концесионери Министерството на за речните пристанища Шест речни пристани- транспорта удължи сроща бяха предложени за ка за подаване на оферти концесия през 2012 г. В за участие в процедураподготовка са още две – та по отдаване на концеПристанищни термина- сия на пристанищен терли Русе–изток и Видин- минал Тутракан. Срокът център. В края на 2012 г. на концесията е 35 годиправителството опреде- ни, считано от датата на ли „ТЕЦ „Свилоза” АД за подписване на договора концесионер на приста- с бъдещия инвеститор в нищен терминал Видин- пристанището. През пеюг. Дружеството предла- риода на концесията инга инвестиции за срока веститорът трябва да влона концесията в размер жи в терминала най-мална 7,087 млн. лв., като ко 1,797 млн. лв., като попрез първите десет годи- голямата част от сумата ни в пристанищните дей- - 1,16 млн. лв., трябва да ности ще бъдат вложени бъдат инвестирани през 5,667 млн. лв. Фиксира- първите седем години. ната част от годишното Ценови предложения ще концесионно плащане е могат да бъдат внасяни в 7100 евро без ДДС. Пред- ресорното ведомство до вижда се през първата го- 25 януари включително. Все още тече срокът дина от срока на концесията на терминала да бъдат за подаване на оферти за обработени 210 000 тона пристанищни терминатовари. За първите десет ли Никопол и Русе–ценгодини прогнозирани- тър. Отварянето на предят средногодишен това- ложенията е насрочено за рооборот, предложен от 30 януари. Най-важният критеконцесионера, е 227 800 тона. Частният оператор рий за бъдещия концее определен след открита сионер на пристанищен процедура, в която офер- терминал Русе–център ти подадоха „Видахим“ и ще е фиксираната сума Параходство „Българско на концесионното възречно плаване“, част от награждение (50 на сто) с тежест 25 на сто, предгрупата „Химимпорт“. На 25 октомври бяха ложеният срок – 20 годиотворени офертите на ни. Очаква се предложедопуснатите участници нията да бъдат отворени в откритата процедура на 25 февруари. по предоставяне на конСилвия ЦЕНОВА

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ЛЕТИЩА

Продължават инвестициите в развитие на летищната инфраструктура Нулев интерес към концесиите на български летища през 2012 г.

Новата контролна кула на летище София

ет действащи летища за обществено ползване, три нефункциониращи летища и около 150 летателни площадки са разположени на територията на България. Заради лошо състояние на инфраструктурата от години не оперират летищата в Търговище, Русе и Стара Загора. В последните години се наблюдава засилване на въздушния трафик към България, но той се разпределя неравномерно, като основният пътникопоток е насочен към и от летища София, Варна и Бургас. Към тях бяха насочени и инвестициите в модернизация и развитие на летищната инфраструктура през 2012 г.

Другите две функциониращи летища – Горна Оряховица и Пловдив, все още не могат да привлекат необходимия трафик за покриване на разходите за поддържане на дейността им. Отчитайки важната роля на летищата за развитието на регионалните икономики, политиката на държавата е насочена към привличане на частния сектор да инвестира в стопанисването и управлението на летищата. През 2011 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подготви и обяви открити процедури за отдаване на концесия за три от летищата – Горна Оряховица, Русе и карго терминала на летище Пловдив.

След като два пъти бе удължаван срокът, процедурата за карго терминала в Пловдив бе прекратена през февруари 2012 г. Бе взето решение на концесия да се предложи цялото летище. През 2009 г. в модернизацията на летището и изграждането на нов пътнически терминал бяха вложени близо 40 млн. лв. След като четири пъти бе удължаван срокът за подаване на оферти за концесиониране на летище Горна Оряховица, последният от които изтече на 3 декември, процедурата бе прекратена заради липсата на кандидати в средата на декември. Същата бе и съдбата на летище Русе. След едногодишно търсене на кандидат-концесионери

Фотограф Красимир Юскеселиев

процедурата бе прекратена през юли 2012 г. Летища Варна и Бургас

Концесионер на двете ни морски летища от 2006 г. е "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" АД. Инвестиции за близо 250 млн. лв., над 110 млн. лв., изплатени на държавата като данъци, концесионни и други такси и 2500 работни места годишно в дейностите по обслужване на пътници и въздухоплавателни средства, предоставяне на услуги на територията на летищата и администриране на процесите, показват данните на дружеството за изминалите шест години. През 2012 г. започвана и реалното строителство на нови международни пътнически терминали на двете летища. В края на ноември 2011 г. бе подписан договорът с избрания чрез конкурс изпълнител консорциум „ТИЕ – ИЧТАШ”, в който влизат българската компания „Техноимпортекспорт“ АД и турският холдинг ИЧТАШ. Цялостната инвестиция в тях се очаква да надхвърли 150 млн. лв., а срокът за завършването им е лятото на 2013 г. Заедно със строителството на новите терминали се реализират и други инфраструктурни проекти,

През 2012 „Луфтханза техник” откри новоизградените си хангари на летище София

свързани с функционирането им, като проходими кабелни колектори, подстанции, канализационни и дренажни системи. Близо 40 млн. лв. бяха вложени в рехабилитацията на пистата на летище Варна, която официално бе въведена в експлоатация в началото на март 2012 г. Летище София

Процедурата за концесиониране на летище София и летище Балчик все още е в процес на подготовка. В момента оператор на аеропорта е едноименното държавно дружество. Най–голямата инвестиция на територията на летището през 2012 г. е новата летищна контролна кула на ДП "Ръководство на въздушното движение" (ДП РВД), която бе открита официално на 5 декември. Договорът за изпълнение на стойност 14 813 030 лева с ДДС, включващ работно проектиране и строителство, бе подписан през август 2011 г. с "Главболгарстрой холдинг" АД. Автор на идейния и техническите проекти е "Архитектоника студио", което спечели първото място от архитектурния конкурс през 20082009 г. В края на октомври

„Луфтханза техник” откри новоизградените си хангари, разположени на територията на летище София. След направените инвестиции в техническата база може да се обслужват 6 самолета едновременно и да се реализират 60 тежки ремонта на година. Новият проект за разширение надвишава 20 милиона евро, а цялостната инвестиция по съоръжението на летище София достига над 40 милиона евро. Строителството на нов терминал

планират на летище София. По всяка вероятност той ще бъде изграден на мястото на Терминал 1. В момента се разработва нов генерален план на летището, който трябва да бъде завършен през тази година. На основание на прогнозите, които ще се направят за пътникопотока, през следващите 15 години ще бъдат изготвени икономически и технически разчети каква ще е ефективността на новия терминал, а и капацитетът му. Идеята е на мястото на стария терминал да се изгради ново, модерно съоръжение, което да обслужва 5–6 млн. пътници годишно. Европолитика

Европейският

съюз

е с нова външна политика в областта на въздухоплаването. Целта е създаване на нови бизнес възможности и запазване на челната позиция на европейската авиационна промишленост. През миналата година Европейската комисия подготви амбициозен пакет от предложения за засилване на международната конкурентоспособност на въздухоплаването на ЕС. Основните предизвикателства пред сектора са три – изместване на растежа към други региони на света, силната международна конкуренция (невинаги лоялна) и недостатъчни инвестиции в летищна инфраструктура. Затова Европейската комисия предлага действия в три направления нови споразумения със съседни страни и международни партньори, лоялна конкуренция и инвестиции. През декември 2012 г. комисията проведе консултация с държавите членки в Съвета по транспорта. След тях планира да предприеме действия във връзка с тези предложения, включително изготвянето в началото на 2013 г. на списък с приоритетните за ЕС въпроси, по които да се преговаря. Силвия ЦЕНОВА

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ, ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ, ГАЗИФИКАЦИЯ

Енергетиката през 2012 г. - „Южен поток“, интерконектори и цената на газа Най-важните събития и инфаструктурни проекти Без съмнение сключването на нов договор за доставка на газ е сред най-важните събития в областта на енергетиката за изминалата 2012 г., обобщават от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Договорът материализира усилията ни за осигуряване на конкурентен пазар и по-ниски цени за потребителите. По новия договор България ще получава синьо гориво на 20% по-ниска цена. Намаляването на цената на газа ще спести на българския бизнес по 300 млн. лева годишно. В момента България разполага само с един доставчик и един маршрут на доставки на природен газ. Липсата на възможност за конкуренция между разнообразни източници и трасета на доставки води и до липса на конкурентни цени на природния газ. Затруднен е процесът по либерализиране на пазара. С първата копка на интерконектора с Румъния през август 2012 се положи началото на реалното строителство на междусистемни газови връзки. По план връзката с Румъния трябва да бъде готова до май 2013 г., но се полагат усилия да бъде завършена в съкратени срокове – до март. Първите сериозни количества газ по нея се очаква да тръгнат през 2014 г. За март 2013 г. е предвидена първа копка на газовата връзка с Гърция, като плановете са в края на годината тя да започне за действа. На 15.10.2012 г. приключи предпроектното проучване на интерконектора България Сърбия, финансирано по оперативна програма „Регионално развитие“. За българския участък е избрано трасе с дължина е 61.6 км, което започва при гр. Нови Искър, преминава през общините Костинброд, Божурище, Сливница и Драгоман и завършва на българско-сръбската граница при Калотина. Минималният капацитет на тръбата е 2 млрд. куб. метра годишно. Съ-

Пътят на „Южен поток“

Евтения Харитонова, зам.министър на икономиката, енергетиката и туризма:

Акценти в енергетиката 2012

щинското изграждане на съоръжението ще започне през 2014 г. и ще се финансира с 48 млн. евро от ОП „Конкурентоспособност“. Българско-сръбската връзка ще свърже българската газопреносна система с газовия хъб в Баумгартен, Австрия, и с газохранилищата в Унгария и ще осигури реална диверсификация на доставките на синьо гориво. Бъдещето на интерконекторната връзка с Турция ще се решава на 10 януари т.г. на среща на енергийните министри на страните, участнички в проекта „Набуко“. Принципно България разчита на тази връзка, за да внася директно договорени количества газ с Азербайджан и да намали зависимостта си от руския газ. Но на срещата на министрите, която ще се състои в София, ще стане ясно дали акционерите са успели да убедят Европейската комисия да финансира връзката между България и Турция, която може да стане начало на газопровода. Участието ни в „Южен поток” е гарантирано. В края на 2012 г. започна строителството на газопровода, чието начало бе поставено в руския град Анапа със символично заваряване на първите тръби от представители на всички участващи страни - България, Италия, Франция, Германия, Австрия, Словения, Турция, Гърция, Сърбия, Унгария, Македония и Хърватия. На

риродният газ, който получаваме от местни източници, е с около 35% по-евтин от вноса, отчитат от МИЕТ. Местният добив на природен газ ще се увеличава от 490.1 млн. куб.м сега на 656 млн. куб.м през 2014 г. Така делът му ще скочи от 15 на над 20% от потреблението.

15.11.2012 пък бе прието окончателно инвестиционно решение за морската му част, която по проект преминава по дъното на Черно море от Русия до България. Оттам ще се раздели на два участъка - през Сърбия и Унгария до Австрия и през Гърция към Италия. Реално изграждането на тръбата на българска територия е планирано за средата на 2013 г. Предвижда се капаците-

тът на съоръжението да бъде 63 млрд. кубически метра газ годишно. Общата стойност на проекта „Южен поток“ се оценява на 16 млрд. евро. Приоритет е изграждането на преносни газопроводи до райони, които не са газифицирани и са с добър социално-икономически потенциал. В края на 2012 бе дадено строително разрешение за изграждане на газопровода Добрич - Силистра, с дължина около 80 км, който е обект от национално значение. Финансирането е 12 400 млн. евро, като 70% се поемат от Международен фонд „Козлодуй“ чрез Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), а останалите 30% - от „Булгартрансгаз“, която ще е и изпълнител на проекта. Технологичният срок за изграждането му е 1 година в зависимост от метеорологичните условия. Работи се и по проекта Чирен - Козлодуй Оряхово, който е с дължина 70 км. Той струва 14.5 млн. евро и ще заработи през 2014 г. За година по-късно – 2015 г., е предвидено строителството на газопровод по отсечката Симитли Банско - Разлог, а стойността му по предварителни изчисления ще е 9.5 млн. лв. Природният газ, който получаваме от местни източници, е с около 35% по-евтин от вноса, отчитат от МИЕТ. Местният добив на природен газ ще се увеличава от 490.1 млн. куб.м сега на

С промените и допълненията в Закона за енергетиката (ЗЕ) от 17 юли 2012 г. се приложиха изискванията на Третия енергиен либерализационнен пакет за пазара на природен газ и електрическа енергия. Работи се върху проект за промени в Закона за енергийната ефективност, с които се поставят нови повисоки изисквания към енергийна ефективност на сградите и практически се налага изискването за „пасивни сгради”. С промените в ЗЕ реално се узакони и съществуването на електроенергийния пазар. Има сериозен напредък при изграждане на междусистемните газови връзки със съседните страни. Тяхната реализация ще гарантира сигурността на доставките и диверсификацията на източниците на природен газ в страната. От 2013 г. ще бъдат въведени нови правила за достъп и транспортиране на синьо гориво по преносните газопроводи, което ще стимулира търговците на пазара на едро и ще създаде конкурентен и либерализиран пазар. Приоритет за функциониране на пазара е отделяне на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от обществения доставчик НЕК, тъй като Третият енергиен либерализационен пакет не допуска един собственик на мрежа за пренос на енергия да се занимава и с търговия. Насърчаването на трансграничното сътрудничество, инвестиции и улесняване на трансграничната търговия с енергия. „Прозрачност при експлоатация и развитие на мрежите и субективно създаване на електроенергийна борса са правилният път за създаване на доверие към българския бизнес и граждани към пазара на електроенергия.“ 656 млн. куб.м през 2014 г. Така делът му ще скочи от 15 на над 20% от потреблението. През септември 2012 г. френската компания „Тотал“ започна проучване на блок „Хан Аспарух“ в дълбоко Черно море, от което се очаква сериозен потенциал за добив. Правителството одобри издаването на още четири разрешения за проучване на възможностите за добив на нефт и газ, като предвидените инвестиции за петгодишния период на разрешенията са за над 9.3 млн. евро. В края на годината бе обявен конкурс за проучване в блока „Терес“, който се простира на юг близо до границата с Турция. Подписването на нов 10-годишен договор за

доставка на руски газ с „Газпром” с 20% по-ниска цена доведе и до поевтиняване на природния газ с 9.83% и сега 1000 куб.м синьо гориво струват 656.47 лв. без ДДС. Вследствие на поевтиняването на доставяния руски природен газ държавният енергиен регулатор обяви и по-ниските цени за доставка на топлинна енергия. Така за първите три месеца на 2013 г. бяха анонсирани нови цени на топлофикационната услуга за различните дружества в страната (София - със 7.18%, Пловдив - 5.9%, в Плевен – 11.14%, Враца – 9.62%, Велико Търново - 9.61%, Бургас - 10.99%, Варна - 8.06%, Разград 8.39%). Таня ТОДОРОВА

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

БЪЛГАРИЯ В СВЪРЗАНА ЕВРОПА

ТЕМА

Новата платформа за свързаност Connecting Europe Facility ще действа като „начален капитал“, който трябва да привлече допълнителни инвестиции от държавите членки за завършване на трудните трансгранични връзки Програмата TEN-T се състои от стотици проекти, които имат за цел да осъществят политиката на сближаване, свързаност и оперативна съвместимост. Идеята за мрежата възниква в началото на 90-те години на миналия век, като целта й е да свърже Западна Европа с реформиращата се Източна. След множество модификации на политиката за трансевропейската транспортна и енергийна мрежа се достига до новия модел, който се нарича Connecting Europe Facility от 2011 г. с бюджет от 50 млрд. евро. Целта е пристанищата и летищата да са свързани с пътища и железници, т.е. да има довеждаща инфраструктура, която да осигури пътя на товарите и хората. Каква ТЕN-T завари Connecting Europe Facility

В сектор транспорт ТЕN-T обхваща пътища, железници, морски коридори и пристанища, вътрешноводни пътища, въздушна мрежа, логистика, интермодалност и иновации, като акцентът е поставен върху 30 най-важни проекта и разделянето на TEN-T на основна и разширена мрежа. Целта е да бъдат завършени всички подпроекти по 30-те проекта, които лежат на основната TEN-T, да бъдат премахнати „тесните“ места – пречка за мобилността, да се попълнят липсващите транспортни парчета, да се преминат с лекота национални-

те граници, което означава оперативна съвместимост. Основната TENT мрежа с помощта на Connecting Europe Facility трябва да бъде завършена до края на 2030 г., а разширената – до края на 2050 г. При така изградената след години TEN-T мрежа се очаква товарният транспорт да нарасне с 80% до 2050 г., а пътническият - с над 50%. Предпоставка за растежа е търговията, а предпоставка за търговията - транспортът. Районите на Европа, които не разполагат с добри връзки, няма да процъфтяват. Такъв е мотивът на новата платформа за свързаност. Изпълнението на основната мрежа ще бъде улеснено чрез използване на „коридорен подход“. Десет коридора ще предоставят базата за съгласувано развитие на инфраструктурата в рамките на основната мрежа. Тези коридори, които включват най-малко 3 вида транспорт, 3 държави членки и 2 трансгранични участъка, ще обединят съответните държави членки, както и съответните заинтересовани страни, например управителите на инфраструктурата и потребителите. Европейски координатори ще председателстват работни групи за коридорите (наричани още коридорни платформи), които ще обединят всички заинтересовани страни. Те ще бъдат основен инструмент за осигуряване на координация, сътрудничество и про-

зрачност. Двете нива на мрежата включват всички видове транспорт: автомобилен, железопътен, въздушен, вътрешен воден и морски транспорт, както и интермодалните платформи. Новата политика определя една много помалка и по-компактно очертана транспортна мрежа за Европа. Новият механизъм Connecting Europe Facility влиза в сила от 2014 г.

Европейски пачуърк Helsinki Oslo

ървите цели, приоритети и проекти от общ интерес за развитие на трансевропейска цифрова мрежа EURO-ISDN са определени още през 1995 г. Те обхващат гама от услуги с перспектива за изграждане на бъдеща европейска широколентова комуникационна мрежа. С решение на ЕС от 1997 г. се определят и насоките на трансевропейските телекомуникационни мрежи (TEN-Telecom), като сред приоритетите им фигурира и развитието на спътниковите мрежи. Понастоящем инвестициите в ЕС са съсредоточени в модернизацията на съществуващите мрежи и преодоляване на различията по отношение на широколентовия достъп.Бързите и надеждни в оперативно отношение комуникационни връзки, съчетани с ефективни безжични мобилни услуги, играят решаваща роля за повишаването в регионален мащаб на конкурентоспособността, достъпа и равенството между хората.

Warszawa

Amsterdam Berlin Praha

Paris

Budapest

Bucoresti

Sofia

Roma Madrid Lisabon

евро от частния сектор. Какви са по-строгите изисквания за основната мрежа

Техническите изисквания да бъдат оперативно съвместими в цялата мрежа. Това означава например, че ERTMS (Европейската система за управление на железопътното движение), която е основната интелигентна транспортна система за контрол на влаковете, трябва да се прилага навсякъде. По същия начин стандартите за безопасност по пътищата, по-конкретно изискванията относно безопас-

ността в тунелите и безопасността по пътищата, трябва да се прилагат в цялата мрежа, а технологията на ИТС (интелигентни транспортни системи) трябва да навакса изоставането. Също така станциите за зареждане на електрически автомобили, които може да бъдат построени в бъдеще, трябва да отговарят на общи стандарти, така че да могат да се използват от всички автомобили в цялата мрежа. Нови правни изисквания относно задължителното завършване на проектите. Милена ВАСИЛЕВА

Разнообразие и сигурност на енергийните доставки чрез TEN-E

Riga

Dublin

Финансиране на новата основна мрежа

Изчислено е, че разходите по изпълнението на първата фаза на финансиране на основната мрежа за 2014 - 2020 г. ще бъдат на стойност 250 млрд. евро, като основната мрежа следва да бъде завършена до 2030 г. Откъде ще дойдат тези 250 млрд. евро, необходими за основната мрежа? Финансирането от 31.7 млрд. евро в областта на транспорта, предвидено по Механизма за свързване на Европа в рамките на Многогодишната финансова рамка, практически ще действа като „начален капитал“, който трябва да привлече допълнителни инвестиции от държавите членки за завършване на трудните трансгранични връзки, както и на връзките, които не биха могли да бъдат изградени по друг начин. Всеки милион евро, похарчен на европейско равнище, ще породи инвестиции в размер на 5 млн. евро от правителствата на държавите членки и 20 млн.

Talin

K benhavn

London

Безжични връзки и широколентов интернет достъп в ЕС

Транспортната система на Континента преди Connecting Europe Facility:

олитиката за трансевропейските мрежи в енергийния сектор (TEN-E) е развита и оформена през 90-те години на миналия век посредством последователните насоки и съответния финансов регламент. Настоящите цели на политиката за TEN-E са да подпомага изграждането на вътрешния енергиен пазар на ЕС, да гарантира разнообразие на енергийните доставки на ЕС чрез сътрудничество с трети държави, да допринесе за устойчивото развитие и опазването на околната среда. Рамката на европейската енергийна политика обаче претърпя драматична промяна през последните години, което налага цялостно преразглеждане както на концепцията, така и на обосновката на рамката за TEN-E. Настоящата рамка на политиката за TEN-E включва преносните мрежи за електроенергия, газ и петрол. Европейската комисията разработи нов инструмент за енергийна сигурност и инфраструктура – Свързаност на Европа, по който за периода 2014-2020 година се отделят около 9,1 млрд. евро.

ОСНОВНАТА МРЕЖА ЩЕ СВЪРЖЕ:

83 основни европейски пристанища с железопътни и шосейни връзки

37 ключови летища с железопътни връзки до големите градове

15 000 км от железопътните линии, оборудвани за висока скорост

35 големи трансгранични проекта, насочени към намаляване на пречките. Това ще бъде икономическата кръвоносна система на единния пазар, позволяваща свободното движение на стоки и хора в рамките на съюза

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ТЕМА

БЪЛГАРИЯ В СВЪРЗАНА ЕВРОПА

Connecting Europe Facility - 50 млрд. евро до 2020 г. за инфраструктура Финансовият инструмент е насочен към проекти в енергетиката, информационно-комуникационния сектор и транспорта

предложен бюджет от 50 млрд. евро между 2014 и 2020 г. Connecting Europe Facility (CEF) ще бъде ключов инструмент за насърчаване на растежа, работните места и конкурентоспособността чрез конкретни инфраструктурни инвестиции на европейско ниво. Европейската комисия за първи път предложи Connecting Europe Facility през юни 2011 г. като част от предложението за бюджет за многогодишната финансова рамка 2014 - 2020. Предложението е дадено на Европейския парламент и на Съвета на Европа и се очаква да бъде прието преди края на 2013 г. CEF ще подкрепи развитието на високоефективни, устойчиви и ефективни трансевропейски мрежи в областта на транспорта, енергетиката и цифровите услуги. Инвестициите ще запълнят празнината, която няма да бъде запълнена от пазара или от обществения сектор, което ще бъде важна възможност за икономически растеж. По проектите по CEF ще се създадат по-добри условия за пътуване и по-голяма устойчивост, ще бъде за-

силена енергийната сигурност, ще бъде засилена употребата на възобновяемите източници, ще бъде модернизирана публичната администрация в Европа с осигуряване на повече публични услуги онлайн - източник на големи спестявания за притиснатите публични бюджети. 50 млрд. евро ще създадат значителни възможности и ще привлекат допълнителни публични и частни фондове чрез употребата на иновативни финансови инструменти, като например облигации по европейски проекти. В енергийния сектор са на разположение 9.1 млрд. евро, които в комплект с подходящите регулационни решения ще осигурят важни проекти за над 200 млрд. евро. По подобен начин подобрената регулаторна рамка в комбинация с нови финансови инструменти ще привлекат поне 50 млрд. евро за инвестиции във високоскоростен широколентов интернет - гръбнак на единния цифров пазар. Предложението на Европейския съюз за 31.8 млрд. евро за съфинансиране на транспортни проекти се очаква да генерира около 140-150 млрд. евро инвестиции.

Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия: Механизмът Connecting Europe Facility е перфектна демонстрация на европейската добавена стойност. Тези нови възможности ще помогнат за изграждането на пътища, жп линии, енергийни мрежи и тръбопроводи, широколентов интернет и много други елементи на инфраструктурата. По този начин допълваме липсващите звена в европейските инфраструктурни мрежи, които по друг начин не биха били изградени. Тези инвестиции ще генерират растеж и работни места, като в същото време ще улеснят работата и пътуването по-лесни за милиони европейски граждани и бизнеса.

Основните коридори и проекти по TEN-T Легенда: Прибалтика - Адриатика Варшава - Берлин - Амстердам/Ротердам - Феликстове - Мидландс Средиземноморието Хамбург/Рощок - Бургас/турска граница/Пирея - Лефкозия Хелзинки - Валета Генуа - Ротердам Лисабон - Страсбург Дъблин - Лондон - Париж - Брюксел Амстердам - Базел/Лион - Марсилия Страсбург - Дунав Други отсечки на базовата мрежа

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

БЪЛГАРИЯ В СВЪРЗАНА ЕВРОПА Механизмът за свързване на Европа ще разполага с бюджет от 50 млрд. евро за периода 2014 - 2020 г. • Механизмът за

свързване на Европа (CEF) - 40 млрд. евро • Енергетика -

9,1 млрд. евро • Транспорт -

21,7 млрд. евро • Далекосъобщения/

цифрови услуги 9,2 млрд. евро • Суми,

заделени в Кохезионния фонд за транспортни инфраструктури - 10 млрд. евро. Те ще бъдат запазени за държави членки с право на финансиране по Кохезионния фонд, а ставките на съфинансиране от бюджета на ЕС ще бъдат същите както за Кохезионния фонд.

Условия за отпускане За да бъдат допуснати до финансиране от фондовете на ЕС, проектите трябва да отговарят не само на условията, изложени в регламента, но и на насоките за развитието на трансевропейските мрежи. Те ще бъдат приети поотделно за всеки от трите сектора. Степен на финансиране: • В транспортния сектор: от 20 до 50% от допустимите разходи. • В енергийния сектор: максималният процент за съфинансиране достига 50% от допустимите разходи, като за конкретни случаи може да бъде увеличен до 75%. • В телекомуникационния сектор: широколентовите мрежи могат да получават финансиране до 50%, проектите, свързани с основните услуги и хоризонталните приоритети — до 75%, а проектите, свързани с Europeana — цифровата платформа за европейското културно наследство — могат да разчитат на финансиране до 100%.

ТЕМА

CEF Transport - нова политика Ревизираните стратегии за TEN-T мрежата предлагат ново планиране на бъдещото й развитие - на две нива. Първото включва обхватна мрежа със съществуващата инфраструктура в страните членки. Второто ниво обхваща стратегически найважните базови части на TEN-T и връзките между изток и запад, център и периферия с мултимодални връзки между столиците, главните социално-икономически центрове, пристанища и летища в ЕС. Поради своята важност тази мрежа е приоритетна с дата 2030 г. Първото ниво - обхватната мрежа, ще осигури ефективен достъп до базовата мрежи за гражданите и бизнеса и ще гарантира териториална кохезия и достъп до регионите, включително периферните и крайно отдалечените. Датата за приключване на тази широка всеобхватна мрежа е 2050 г. Десет мултимодални коридора по основните пътища на товарите ще осигурят координирано използване на базовата мрежа. Финансови измерения

Необходимите средства за развитие на инфраструктурата в държавите от ЕС за периода 2010 - 2030 се оценяват на 1.5 трлн. евро, а до 2020 г. - 500 млрд. евро, и 250 млрд. евро за завършване на липсващи връзки и премахване на тесните места по съществуващата базова инфраструктура. За периода 2014 - 2020 ЕК предлага инвестиция от 31.7 млрд. евро

чрез CEF за подкрепа на проектите TEN-T, което включва 10 млрд. евро от Кохезионния фонд изключително за транспортни проекти в определени държави, оставащите 21.7 млрд. евро - за всички страни членки. Инвестициите от CEF ще се фокусират върху проекти с висока стойност за целия съюз като липсващи трансгранични връзки и избягване на тесните места по трансевропейски коридори. Приоритет ще бъде даден на начини на транспорт, които са по-екологични, на използването на информационни технологии и иновативни технологии. Европейската комисия е направила идентификация на проектите на стойност 85% от осигурения финансов ресурс от 31.7 млрд. евро по CEF. Списъкът включва няколко вида проекти: •„хоризонтални“ иновативни системи за управление на трафика •проекти по десетте основни мултимодални коридора •проекти от базовата мрежа, основно трансгранични отсечки, и елиминиране на тесни места, които не са част от коридорите. Грантовете - директната европейска подкрепа

Грантовете ще бъдат използвани за създаването на проекти, за които публичното финансиране - национално и регионално, и частните фондове не достигат. Те могат да достигат до 50% от стойността на проекта. През лятото на 2011 г. е подписан най-големи-

Всички страни членки

Страни с финансиране от Кохезионния фонд

50%

Трансграничен

40%

80-85%

Тесни места с изчерпан капацитет

30%

80-85%

Други проекти от общ интерес

20%

80-85%

Трансграничен

40%

80-85%

Тесни места с изчерпан капацитет

30%

80-85%

Други проекти от общ интерес

20%

80-85%

Жп и пътни връзки с пристанища и летища

20%

80-85%

Пристанища

20%

80-85%

Мултимодални платформи

20%

80-85%

Намаляване на шума на товарния жп транспорт

20%

Товарни транспортни услуги

20%

Сигурни паркинги по базови пътни проекти

20%

Морски транспорт

20%

ERTMS (жп)

50%

80-85%

Други

20%

80-85%

Вид проекти Научни изследвания и разработки Работи по изпълнение на

Релсов

Речен

Системи за управление на трафика

Трансгранични пътни отсечки

ят договор с финансиране от кредитния инструмент за трансевропейските транспортни проекти - 300 км високоскоростна жп връзка между Тур и Бордо във Франция. Заемът от 200 млн. евро подкрепя кредит от 3 млрд. евро при обща инвестиция от 7.8 млрд. евро и има ключова роля за осигуряване на кредитори. Европейската комисия ще наблегне върху финансови инструменти като Loan Guarantee Instrument for trans-European transport network projects (LGTT). Друг такъв инструмент е Project Bond Initiative. И двата ще бъдат използвани в рамките на CEF.

България в европейските регламенти

редложенията за проекти по Connecting Europe Facility се простират в 10 направления. От тях български обекти фигурират в коридор Хамбург/Рощок - Бургас - Пирея - Никозия, ориентация: Хамбург – Берлин; Рощок - Берлин - Дрезден - Усти над Лабем - Мелник/Прага – Колин; Прага - Острава/Пржеров - Жилина - Кошице - граница на Унгария; Колин - Пардубице – Бърно - Виена/Братислава Будапеща - Арад - Тимишоара – Крайова - Калафат - Видин - София; София – Пловдив – Бургас; Пловдив – границата на Tурция; София – Солун - Атина - Пирея - Лимасол - Никозия. Сред предварително набелязаните участъци, в това число и проекти, свързаните с България са:

• Видин - София - Бургас/граница на Tурция - железници, като са включвани проучвания и работи • София - Солун - Атина/Пирея - железници, включвани са проучвания и работи • Видин - Крайова - пътища, трансграничен участък, модернизиране.

Страната ни се появява и в така наречените „Други участъци от основната мрежа“. Такива са двете български трасета: • София до границата на Бившата югославска република Македония - трансграничен участък, железници, в процес на проучвания • София до границата на Сърбия – трансграничен участък, железници, в процес на проучвания.

Разширяването на използваните финансови инструменти ще бъде по-добра възможност за посрещане на нуждите на даден проект и за привличане на нови инвеститори. Специален механизъм за проекти с подкрепа от Кохезионния фонд

За периода 2014 - 2020 г. Европейската комисия предлага 10 млрд. да бъдат прехвърлени от Кохезионния фонд изключително за TEN-T проекти. Те ще бъдат финансирани с предложените проекти по CEF за 21.7 млрд. евро по специални финансови условия. Кофинансирането ще бъде сравнимо с условията от

Кохезионния фонд - до 85%. Хоризонталните приоритети на TEN-T

•Открито европейско небе SESAR •Интелигентни пътни транспортни системи ITS •Европейска система за управление на жп трафик ERTMS •Речна информационна система за речни водни пътища RIS •Иновативни системи за управление и услуги за базови пристанища и летища • И н ф о рм а ц и о н н и системи за управление на плавателните съдове за морския транспорт VTMIS.

Заместник-председателят на Европейската комисия Сийм Калас, отговарящ за транспорта:

Липсват някои връзки от жизненоважно значение „Транспортът има основно значение за ефикасността на икономиката на ЕС, но понастоящем липсват някои връзки от жизненоважно значение. Железопътният транспорт в Европа е принуден да се съобразява със 7 различни ширини на коловозите и само 20 от нашите основни летища и 35 от основните ни пристанища са пряко свързани с железопътната мрежа. Без добри транспортни връзки Европа не може

да се развива и да постигне благоденствие.“ Изказването е по време на обявяването на новия механизъм Connecting Europe Facility през октомври 2011 г.

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

ТЕМА

БЪЛГАРИЯ В СВЪРЗАНА ЕВРОПА

CEF Energy - 240 млрд. евро за електро- и газопреносна мрежа Европейската енергийна инфраструктура остарява и в момента не е в състояние да посрещне бъдещите потребности от енергия, да осигури сигурност на доставките или мащабни количества енергия от възобновяеми източници. Модернизирането на съществуващата и развитието на нова инфраструктура за пренос на електроенергия от европейско значение ще изисква инвестиции от около 140 млрд. евро за електромрежа и поне 70 млрд. евро за газопреносна инфраструктура. Това предизвикателство и неговата спешност са без прецедент, тъй като те комбинират циклични реинвестиции с нови изисквания - главно поради бързото нарастване на електроенергията, генерирана от различни източници, които произтичат от европейските енергийни и климатични политики за 2020 и след това. До 2020 г. инвестиционните обеми в раз-

Гюнтер Йотингер, еврокомисар по енергетика:

„П

редложението за опростявяне на процедурите по одобрение на стратегически инфраструктурни проекти „с общ интерес” в енергетиката - тръбопроводи и електропроводи, наистина е пробив. Това ще даде сериозен тласък на толкова необходимата инфраструктура.Сега строителите на важни трансгранични връзки ще го получават за около 4 години.“

ПРИОРИТЕТНИ ПРОЕКТИ ПО CONNECTING EUROPE FACILITY Среден про- Прогнозна нецент на необобходимост ходимо кофи- от средства нансиране (млрд. евро)

Обща нужда от инвестиции (млрд. евро)

Оценяван недостиг (млрд. евро)

Електропреносната мрежа в северните морета

0.10

0.80

Електрически връзки север - юг в Западна Европа

0.10

0.50

Електрически връзки север-юг в Централна и Източна Европа

0.20

2.40

Електрически връзки в Прибалтика

0.50

1.50

Газови връзки север-юг в Западна Европа

0.10

Газови връзки север-юг в Централна, Източна и Южна Европа

0.20

1.00

Южен газов коридор

0.10

0.80

Газ в Прибалтика

0.50

1.00

n.a.

0.00

1.00

Приоритетни проекти

Петролопроводни връзки в Централна и Източна Европа Приоритетни сектори Смарт мрежи Далекопроводи

включени в електрическите коридори

Презгранична мрежа за въглероден диоксид (при налични технологии) ОБЩО

личните страни членки ще бъдат удвоени или утроени в сравнение с последното десетилетие. Въпреки че редица проекти могат да бъдат реализирани, инвестиции за около 60-70 млрд. евро все още ще бъдат в

риск, освен ако бъдат намерени публични средства. При сегашните пазарни и регулаторни условия някои енергийни проекти не са много жизнени и не биха могли да бъдат реализирани от предприемачите. Често

2.5

0.02

218.5

9.12

причина за това е невъзможността да бъдат възстановени всички разходи чрез тарифите. И по най-консервативните оценки за изграждане на адекватна инфраструктура ще бъдат необходими поне 9.1

Приоритетни области

•Внедряване на интелигентни електроенергийни мрежи. Цели: Ус-

коряване на приемането на технологии за интелигентни електроенергийни мрежи в ЕС. •Електропреносни магистрали. Цели: Разработване на първите магистрали за електроенергия до 2020 г. с оглед изграждането на система от електропреносни магистрали на територията на съюза. •Трансгранична мрежа за въглероден диоксид. Цели: Подготовка на изграждането на инфраструктура за пренос на въглероден диоксид между държавите членки с оглед внедряването на технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

Приоритетни коридори 1. NSOG - електроенергийна мрежа, разположена в северните морета. Цели: Разработване на интегрирана, разположена в морето електроенергийна мрежа в Северно море, Ирландско море, Ламанша, Балтийско море и съседните води, за пренос на електроенергия от разположени в морето ВЕИ до центрове за потребление и съхранение и с цел да се увеличи трансграничният обмен на електроенергия. Участници: Белгия, Германия, Дания, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство, Франция, Швеция 2. NSI West Electricity -електроенергийни междусистемни връзки север - юг в Югозападна Европа - Западен електроенергиен регион. Цели: Развитие на междусистемните връзки и интегриране на електроенергия от ВЕИ. Участници: Белгия, Германия, Италия, Ирландия, Испания, Люксембург, Малта, Нидерландия, Обединеното кралство, Португалия, Франция. 3. NSI West Gas - газови връзки север - юг между в Западна Европа. Цели: Увеличаване на капацитета за междусистемни връзки за газовите потоци север - юг в Западна Европа за по-нататъшна диверсификация на пътищата за доставка и увеличаване на краткосрочното подаване на газ. Участници: Белгия, Германия, Италия, Ирландия, Испания, Люк-

млрд. евро. Прилагането на нови финансови инструменти може да вкара нови инвеститори - пенсионни и застрахователни фондове, да намали някои рискове и да осигури достъп на предприемачите до необходимо-

то им финансиране. Директните субсидии - грантовете, ще бъдат приложени при особено непазарни проекти, където регулационни решения не могат да помогнат, нито финансови инструменти.

сембург, Малта, Нидерландия, Обединеното кралство, Португалия, Франция. 4. NSI East Electricity - Връзки север-юг между електроенергийните мрежи в Централна Източна и Югоизточна Европа. Цели: Засилване на междусистемните връзки и вътрешни линии в посоки север - юг и изток - запад, за да се завърши вътрешният пазар и да се интегрира електроенергията от ВЕИ. Участници: Австрия, България, Германия, Гърция, Италия, Кипър, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Чешка република. 5. NSI East Gas - газови ръзки север - юг в Централна Източна и Югоизточна Европа. Цели: Засилване на регионалните газопреносни връзки между региона на Балтийско море и Адриатическо и Егейско море и Черно Море с цел увеличаване на диверсификацията и сигурността на доставките на газ. Участници: Австрия, България, Германия, Гърция, Италия, Кипър, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Чешка република. 6. BEMIP - Балтийския енергиен пазар в областта на енергетиката. Цели: Развитие на междусистемните връзки и засилване на вътрешните мрежови инфраструктури с цел прекратяване на изолираността на балтийските държави. Участници: Германия, Дания, Естония, Латвия, Литва, Полша, Финландия, Швеция. 7. BEMIP в областта на природния газ. Цели: Прекратяване на изолираността на трите балтийски държави и Финландия чрез прекратяване на зависимостта от един-единствен доставчик и увеличаване на диверсификацията на доставките в региона на Балтийско море. 8. SGC Южен газов коридор. Пренос на газ от Каспийския басейн, Централна Азия и Близкия изток и източния Средиземноморски басейн до съюза за увеличаване на диверсификацията на доставките на газ. Участници: Австрия, България, Германия, Гърция, Италия, Кипър, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Чешка република.

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

БЪЛГАРИЯ В СВЪРЗАНА ЕВРОПА

ТЕМА

CEF Digital - 30 Mbps за всички Като част от европейския пакет от мерки за инфраструктурата Европейската комисия за първи път предложи насоки за развитие на широколентовите мрежи и цифровата инфраструктура в телекомуникациите и създаването на трансгранични връзки. Документът идентифицира проекти от общ интерес за развиване на скоростни широколентови мрежи и цифрова инфраструктура за подобряване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия в Европа, свързването на националните мрежи помежду си с цел създаване на единен цифров пазар. Инвестициите в информационни и комуникационни технологии до момента има най-висока корелация с растежа - 10% повече домакинства, свързани с високоскоростен интернет, се очаква да доведат до 1.5% по-висок БВП и 20 млн. повече работни места до 2020 г. Нови пазари като работата в облак

или с големи бази данни могат да се развиват само при наличието на високоскоростен широколентов интернет. CEF Digital е ключова част от стратегията „Европа 2020“ и от инициативата Digital Agenda for Europe (DAE)

за устойчив растеж с цел универсална скорост 30 Mbps и поне 50% от домакинствата с достъп над 100 Mbps. Според някои оценки инвестициите за разширяване на широколентовата мрежа в 10-годишна перспектива ще бъдат 200 млрд. евро, за да може Европа да се доближи до основните си конкуренти като Япония, Корея и Китай. Голямата част от тези инвестиции ще бъдат частни, особено в гъстонаселени райони. В рядконаселените райони, където бизнес интересът е по-малък, финансирането ще бъде от структурните фондове и други национални и регионални публични грантове. CEF Digital ще

Хоризонтални приоритети •Иновационно управление, очертаване и услуги: мерки за техническа помощ и за възпроизвеждане на проекти, когато са необходими за внедряване и управление, включително проектно и инвестиционно планиране и проучвания за осъществимост. •Очертаване на паневропейската широколентова инфраструктура - подробно физическо проучване и документиране на съответните обекти, анализ на правата за преминаване, оценките на потенциала за модернизиране на съществуващите съоръжения и т.н.

Анализ на екологичното въздействие •Действия за подкрепа и други мерки за техническа помощ. •Действия, необходими за подготовка на изпълнението на проекти от общ интерес, или дейности, които допринасят за тази цел, включително проучвания за подготовка, осъществимост, оценка и валидиране, както и всякакви други мерки за техническа помощ, включително предварителни действия за пълното дефиниране и разработване на дадената дейност.

Широколентови мрежи •Намесата в областта на широколентовите мрежи

допринася за интелигентния и приобщаващ растеж чрез изграждането на балансиран, диверсифициран в географски план портфейл от проекти за широколентов достъп. Намесата в областта на широколентовите мрежи се състои по-специално от един или повече от следните елементи: •Внедряване на пасивна физическа инфраструктура или внедряване на комбинирана пасивна и активна физическа инфраструктура и спомагателни

бъде приложим в средни по гъстота на населението зони, като целта на финансовите инструменти ще бъде модериране на риска. Инвестициите във високоскоростен интернет директно въздействат върху засилване на продуктивността, модернизацията на публичната администрация, подобряване на качеството на живот с елиминиране на изолацията на общности или приложението на електронното здравеопазване. Повишаването с 10% на свързаността с широколентов интернет увеличава с 1.5% производителността на труда през следващите пет години. Приложения като HD TelePresence изискват поне 24 Mbps, eHealth се нуждае от до 100 Mbps, а облачните приложения изискват високоскоростни симетрични връзки. За разлика от транспорта и енергетиката CEF Digital ще се нуждае предимно от финансови

инструменти, а грантовете от структурните фондове ще бъдат използвани за техническа помощ и за развитието на цифрови услуги. Недостигът на финансиране и новите регулации на Basel III ограничават възможностите на банките да финансират инфраструктура. CEF Digital ще даде възможност Европейската инвестиционна банка да запълни тази ниша, като едно евро инвестиция провокира между 5 и 10 евро частни инвестиции. Частните оператори ще се възползват от ниските лихви на ЕИБ, а пътят на парите до пазара ще бъде много по-кратък - те не се считат за държавна помощ и няма необходимост от предварителна оценка. Цифровите услуги

В момента цифровите услуги са изправени пред много ограничения - от една държава не можеш да кандидатстваш по обществена поръчка в друга, лекарите не могат да

инфраструктурни елементи заедно с услуги, необходими за функциониране на тази инфраструктура. •Свързани съоръжения и свързани услуги, каквито са електрическите инсталации на сгради, антените, кулите и другите опорни конструкции, проводите, изолационните тръби, стълбовете, люковете и шкафовете; •Използване на потенциалните синергии между развитието на широколентови мрежи и други комунални мрежи (за електроенергия, транспорт, водоснабдяване, канализация и пр.), по-специално на тези, които са свързани с интелигентното разпределение на електроенергия.

Инфраструктури на цифровите услуги •Трансевропейски основни високоскоростни връз-

ки за публичните администрации. •Трансгранично предоставяне на услуги на електронно управление. Целта е подкрепа за стандартизирани, трансгранични и лесни за употреба интерактивни платформи, които дават възможност за електронни обществени поръчки, онлайн здравни услуги, услуги за електронно управление за предприятията и др. •Осигуряване на достъп до информация и многоезични услуги в публичния сектор. Предоставяне на възможност на всеки бизнес в ЕС да предлага онлайн услуги на собствения си език, които са безпроблемно достъпни и използваеми на всеки език на ЕС. •Безопасност и сигурност. Целта е създаване на споделени изчислителни средства, бази данни и софтуерни инструменти за „Центровете за по-безопасен интернет“ (SICs) в държавите членки. Инфраструктури на услуги от критическа важност.

разгледат електронното досие на пациента в друга държава. Фрагментацията на системите е основен проблем пред единния цифров пазар, спъва трансграничните цифрови услуги и налага допълнителни разходи за общоевропейски компании. Европейските дигитални услуги ще модернизират публичните услуги като eGovernment, eProcurement и eHealth, ще дефрагментират пазара, като премахнат езиковите бариери, ще осигурят по-високо ниво на сигурност по интернет, ще спестят огромно количество административни документи на правителствата, компаниите и гражданите. Примери за CEF Digital Service Infrastructures

•Data.eu ще направи достъпни в целия европейски публичен сектор данни като ГИС, статистика, бизнес информация, архиви и финансирани с обществени средства изследвания на

обща стойност 140 млрд. евро годишно •Компаниите, които търсят бизнес в други държави, често се борят с местните регулации и административни процедури •С eProcurement публичният сектор - най-големият потребител на услуги в ЕС, ще си осигури по-евтини услуги в рамките на целия съюз с възможността за кандидатстване по търгове и подписване на документи от всяка страна членка. Предизвикателствата

•Настоящите нива на инвестициите не са достатъчни, за да осигурят растеж •Висока цена на използвания капитал и висок риск •Няма бизнес интерес в селски и в много крайградски райони •Основните дигитални услуги няма да бъдат финансирани от частни оператори •Проблеми със свързаността и стандартите между държавите.

Нели Крус, зам.-председател на Европейската комисия:

7 млрд. евро за проекти за широколентов достъп в свързана Европа Трите съставки на успеха са високоскоростни широколентови мрежи, уменията за работа с цифровите технологии, инвестиции и иновации. Широколентовите мрежи повече от всичко стимулират икономиката. По-голямото навлизане на широколентовите мрежи с 10 процентни пункта означава 1-1,5% повече растеж. България, все още има път, който трябва да се извърви. Под 40% от домакинствата имат широколентова връзка. В същото време само 1% от българите имат достъп до 3G интернет на техните телефони, което е едва малка част от показателите за ЕС. Един от начините за развитие на интернет мрежата е иновационното инвестиране, като Механизъм за свързване на Европа, акцентира еврокомисарят. За широколентов достъп до интернет има около 7 млрд. евро за проекти в цяла Европа. С лостовия механизъм в частния сектор осигуряваме най-изгодните икономически условия за данъкоплатците. Общо това би означавало 45 млн. повече свързани домакинства из цяла Европа. Нуждаем се от инфраструктура за безжичен широколентов интернет – и то бързо, което означава да използваме радиочестотния спектър. Нужно е да освободим бързо цифровия дивидент и едва след това да полагаме основите на високоскоростния безжичен широколентов достъп до интернет. Второто нещо, върху което трябва да се съсредоточим, са уменията за работа с цифровите технологии. До 2015 г. в Европа може да има около 700 000 свободни работни места в областта на информационните и комуникационните технологии. Моят трети съвет е да инвестираме в иновациите, за да осигурим бъдещ растеж. Със следващия модел за финансиране на научноизследователската дейност в ЕС — „Хоризонт 2020“ — ще стигнем още по-далече. Предложили сме финансиране в размер на 80 милиарда евро.

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

stroitelstvo.info

ТЕМА

БЪЛГАРИЯ В СВЪРЗАНА ЕВРОПА

КАК СЕ СТИГНА ДО НОВАТА ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА Първите опити за разработване на политика на ЕС за транспортната инфраструктура въз основа на „липсващите звена“ на Европейската кръгла маса на индустриалците бяха насърчени от Европейската комисия през декември 1992 г. Тогава се появи съобщението, озаглавено „Бъдещото развитие на общата транспортна политика“. Впоследствие те бяха направлявани от Karel Van Miert, бивш член на Европейската комисия, отговарящ за транспорта. Появи се Регламент (ЕО) №2236/95 на съвета от 18 септември 1995 г. относно общите правила за отпускане на финансова помощ от общността в областта на трансевропейските мрежи и Решение №884/2004/ ЕО, което насочва вниманието към стимула, който членът на комисията, отговарящ за енергетиката и транспорта и заместник-председател на комисията, Loyola de Palacio предостави тогава за развитието на тази политика. Последваха: Решение №1692/96/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23 юли 1996 г. относно общностните насоки за развитието на трансевропейска транспортна мрежа Решение №884/2004/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 г. за изменение на Решение №1692/96/EC относно общностните насоки за развитието на трансевропейска транспортна мрежа Съобщение на комисията от 22 юни 2006 г., озаглавено „Нека Европа продължи да се движи - Устойчива мобилност за нашия континент - Междинен преглед на Бялата книга за транспорта на Европейската комисия от 2001 г.“ Резолюция от 5 септември 2007 г. относно логистиката на транспорта на стоки в Европа – ключът към устойчива мобилност Съобщение на Комисията от 18 октомври 2007 г., озаглавено „План за действие в областта на логистиката на превоза на товари” Зелената книга относно бъдещето на политиката в областта на трансевропейската транспортна мрежа (2008/2218(INI)) Съобщение на ЕК от 23 януари 2008 г., озаглавено „20% - 20% до 2020 година - Възможностите на Европа пред климатичните промени” Съобщението на ЕК от 14 май 2008 г. за резултатите от преговорите по политиката на сближаване за програмния период 2007 - 2013 г. Съобщение на ЕК от 26 ноември 2008 г., озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване“ Заключенията на съвета относно постигането на поекологосъобразен транспорт, приети от Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика на неговото заседание на 8 и 9 декември 2008 г. Доклад на комисията от 20 януари 2009 г. относно прилагането на насоките на общността за 2004-2005 г. за Трансевропейската транспортна мрежа Съобщение на комисията от 4 февруари 2009 г., озаглавено „Зелена книга: ТЕМ-Т: Преглед на политиката“ Резолюция от 11 март 2009 г. относно Лисабонската стратегия.

България кандидатства Механизма за Разполагаме с готови проекти за 1.12326 млрд. евро, На 29 юни 2011 г. ЕК прие предложение за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014 - 2020 г. - „Бюджет за стратегията „Европа 2020“. С него комисията предложи създаването на нов интегриран инструмент в Многогодишната финансова рамка за инвестиции в инфраструктурните приоритети на ЕС в областта на транспорта, енергетиката и телекомуникациите – „Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)“, Соnnecting Europe Facility. Впоследствие на 19 октомври 2011 г. комисията одобри предложение за Регламент за създаване на МСЕ с общ бюджет от 50 млрд. eвро Регламентът определя общите правила за отпускане на финансова помощ от Съюза за трансевропейските мрежи с цел да се подкрепят проекти от общ интерес в областта на транспортните, енергийните и телекомуникационните инфраструктури. Паралелно се обсъждат и ще бъдат приети и секторни насоки за развитието на всеки от трите сектора. По време на датското председателство преговорите по МСЕ се провеждаха в бюджетния комитет, а работните групи по транспорт, интермодални въпроси и мрежи, по енергетика и по телекомуникации и информационно общество допринасяха по специфичните секторни въпроси. По време на заседанието на Съвета на министрите по транспорт на 7 юни 2012 г. беше приет частичен общ подход по документа. Впоследствие ки-

пърското председателство създаде специална работна група „Приятели на председателството – МСЕ” с цел да ускори разглеждането на предложението. Последните обсъждания в рамките на групата се проведоха на 6 декември 2012 г. Към момента по-голямата част от нерешените въпроси, възникнали по време на преговорите по новия финансов регламент, вече са уточнени и по тях е постигнато съгласие. Остават все още отворени въпросите, свързани основно с финансовия пакет на МСЕ, в т.ч. определянето на бюджета, прехвърляне на 10 млрд. евро от Кохезионния фонд за използване по линия на МСЕ, допустимост на ДДС като разход и др. Механизмът за свързване на Европа е централно управляван инструмент

Чрез него ще се под-

помага инфраструктура, която е с европейско измерение и значимост за единния пазар, като подкрепата от ЕС ще бъде насочена към приоритетните мрежи, които трябва да бъдат реализирани до 2020 г. и за които действията на европейско равнище са най-оправдани, именно приоритетни проекти по протежението на 10 коридора за изпълнение на основната мрежа (описани в приложение към регламента) и хоризонтални проекти в основната мрежа, свързани с въвеждането на нови технологии и иновации (SESAR, ERTMS RIS и др.). Изборът на проектите ще се осъществява на принципа на конкурентен подбор чрез покани за набиране на предложения на ниво ЕК. От определените над 31 млн. евро за транспорт 10 млн. евро ще бъдат заделени от Кохезионния фонд. Често се задава въпросът дали това означава, че парите за транспорт от Кохезионния фонд ще бъдат намалени. Част от въпросите, свързани с продължаващите преговори за Многогодишната финансова рамка, остават все още отворени за дискусии. Първият въпрос се отнася до определянето на сумите по финансовия пакет за МСЕ, а вторият въпрос е свързан именно

с прехвърлянето на 10 млрд. евро от Кохезионния фонд за използване по линия на МСЕ. Като се спомене въпросът за отговорността по прилагане на новия механизъм, трябва да се каже, че към момента е създадена временна работна група към Работна група 19 “Регионална политика и координация на структурните инструменти” за изготвяне на рамкови позиции по проекта на Регламент за създаване на „Механизъм за свързване на Европа”. Работната група подготвя и при необходимост ревизира рамковата позиция по досието в зависимост от резултатите от провежданите дискусии в рамките на Съвета на ЕС. Механизмът за свързване на Европа не изисква задължително публично-частно партньорство. За проектите и критериите

В частта транспорт разпоредбите на МСЕ силно се фокусират върху финансирането на железопътния транспорт и транспорта по вътрешноводни пътища като по-екологични видове транспорт. Финансирането на пътни проекти е допустимо само за трансгранични участъци. Като хоризонтални приоритети са предвидени инвестиции в пристанища от основ-

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

stroitelstvo.info

БЪЛГАРИЯ В СВЪРЗАНА ЕВРОПА

ТЕМА

с жп и водни проекти по свързване на Европа с които да кандидатства за средства по Соnnecting Europe Facility

ната мрежа, морски магистрали и системи за управление на трафика. Инструментът ще подкрепи проекти от общ интерес, насочени към постигането на следните цели: •премахване на участъците със затруднения и попълване на липсващите звена •осигуряване на устойчив и ефикасен транспорт в дългосрочен план •оптимизиране на интеграцията и взаимното свързване на видовете транспорт и засилване на оперативната съвместимост на транспортните услуги. Дейностите, отговарящи на условията за получаване на финансова помощ под формата на безвъзмездни средства, са: •дейности за реализиране на основната трансевропейска транспортна мрежа •проучвания за проекти от общ интерес за свързване с транспортните мрежи на трети държави •дейности за подкрепа на проекти от общ интерес - дейности за подкрепа на системите за управление на движението - дейности за подкрепа на услугите за товарен превоз - дейности за намаляване на шума от товарния железопътен транспорт чрез модернизи-

ране на съществуващия подвижен състав и др. Българските проекти

Многогодишната финансова рамка на ЕС е основата на формирането и разпределянето на бюджета на ЕС за следващия седемгодишен период. Бюджетът, който ще бъде определен за трансевропейските мрежи в рамките на МСЕ, ще зависи от резултатите от преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка. По отношение на сектор „Транспорт” на българска територия допустими за финансиране са: - проекти по железопътните направления Видин – София – Бургас/турска граница, София – Кулата, София – сръбска граница, София – македонска граница и - проекти, свързани с река Дунав. Към настоящия момент България разполага с подготвени проекти на стойност 1123.26 млн. евро, с които да кандидатства за средства по механизма, като например:

•Модернизация на жп линията Видин – Медковец (отсечка от направлението Видин София) •Модернизация на жп линията София – Драгоман (граница с Република Сърбия)

•Подобряване на условията за корабоплаване в общия българскорумънски участък на р. Дунав •Жп връзка пристанище Русе на р. Дунав – пристанище Варна на Черно море с изграждане на интермодален терминал с три вида транспорт (железопътен, речен и автомобилен) на пристанище Русе. Положителни и отрицателни страни на Механизма за свързана Европа

Положителните страни на Механизма за свързана Европа са много. По-важните от тях са: •Инструментът е още една възможност за фокусирано финансиране на транспортна инфраструктура на територията на Европейския съюз •Механизмът допринася за подобряване на функционирането на единния европейски па-

зар чрез по-добра свързаност между държавите членки и по-малка изолация на периферните региони на ЕС •Насърчава развитието на устойчивите видове транспорт и изграждането на интермодални вериги •Приоритетно адресира проблемите, свързани с трансграничните участъци, липсващите връзки и „тесните места” в трансевропейската транспортна мрежа •Дава възможност за използването на различни видове финансови инструменти, чрез които да се търси и частно финансиране за част от проектите. България ще участва активно за усвояване на средства от „кохезионната” част на инструмента, при която праговете на безвъзмездно финансиране достигат до 85%. Останалата част е с по-ниски ставки (максимум 50%) и това силно ще ограничи възможностите ни поради необходимостта от осигуряване на значителен допълнителен ресурс за съфинансиране от националния ни бюджет и/или бюджета на операторите. Тъй като бюджетът на МСЕ все още се обсъжда, съществува вероятност да бъдат редуцирани средствата за транспорт. Това ще ограничи ефекта, който инструментът има за цел да постигне. Проектите за развитие на транспортната инфраструктура изискват значителни по обем инвестиции и намаляването на средствата ще рефлектира върху изпълнението на ключови проекти, които могат да останат без осигурено финансиране.

ОСНОВНИТЕ НАСОКИ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА Транспорт Насоки за 1996 г.: Решение 1692/96 от 23 юли 1996 г. относно общностните насоки за развитието на трансевропейска транспортна мрежа (ТЕN-Т) формулира общите насоки за мерките, необходими за реализирането на мрежата. Първоначално това решение включваше 14 проекта от общ интерес, приети от съвета в Есен. Преразглеждане на насоките за ТЕN-Т, април 2004 г. Разширява се списъкът на приоритетните проекти до общо 30 проекта, от които 18 се отнасят само до железопътните линии, 3 касаят пътищата, 4 - линиите за мултимодален транспорт, основно железопътен и автомобилен, 2 - вътрешните водни пътища, и 1 - т.нар. морски магистрали. Ново преразглеждане на общите направления до 2011 г. През февруари 2009 г. комисията прие и публикува Зелена книга, озаглавена „За по-добре интегрирана трансевропейска транспортна мрежа в служба на общата транспортна политика“

Енергия Насоки за 1996 г.: По време на срещата на високо равнище в Есен през декември 1994 г. няколко проекта бяха обявени за приоритетни в областта на енергийните мрежи. Решение №1254/96 от 5 юни 1996 г. установи насоките, свързани с трансевропейските мрежи в енергийния сектор (ТЕN-Е). Европейският съюз прие нови насоки, целящи актуализирането на трансевропейските енергийни мрежи, с Решение 1364/2006/ЕО от 6 септември 2006 г., което отменя старите насоки от 1996 и 2003 г. Целите на новите насоки са диверсифициране на източниците на снабдяване, подобряване на сигурността на доставките чрез засилване на връзките с трети държави (бъдещи държави членки или трети държави от района на Средиземно, Черно и Каспийско море, от Близкия изток и от Персийския залив) и разширяване на мрежите до новите държави членки. Набелязани са 32 проекта от европейски интерес в областта на електроенергията и 10 в областта на газа, 164 проекта от общ интерес в областта на електроенергията и 122 проекта за газа. Във финансовите перспективи за периода 2007 - 2013 г. е предвидена сумата от 155 милиона евро за ТЕN-E.

Телекомуникации Решение 2717/95/ЕО от 9 ноември 1995 г. определи набор от насоки за разработването на EURO-ISDN (цифрова мрежа с интеграция на услугите) като трансевропейска мрежа. Решение 1336/97/ЕО от 17 юни 1997 г. определя насоките на трансевропейските телекомуникационни мрежи (TEN-Telecom). Тези насоки бяха леко изменени с Решение1376/2002/ЕО от 12 юли 2002 г. Понастоящем инвестициите на общността са съсредоточени в модернизацията на съществуващите мрежи. Освен това комисията, като подчерта различията между градските и селските райони, прикани държавите членки „да преодолеят съществуващите различия по отношение на широколентовия достъп“ до 2010 г.

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

TEMA

БЪЛГАРИЯ В СВЪРЗАНА ЕВРОПА

СЕF подпомага трансграничната съвместимост на електроенергийните и газовите мрежи България участва в инфраструктурните коридори север - юг за Югоизточна Европа и Южен газов коридор Приоритетни коридори за България 1. NSI East Electricity - Връзки север - юг между електроенергийните мрежи в Централна Източна и Югоизточна Европа. Цели: Засилване на междусистемните връзки и вътрешни линии в посоки север - юг и изток - запад, за да се завърши вътрешният пазар и да се интегрира електроенергията от ВЕИ. Участници: Австрия, България, Германия, Гърция, Италия, Кипър, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Чешка република. 2. NSI East Gas - газови връзки север - юг в Централна Източна и Югоизточна Европа Цели: Засилване на регионалните газопреносни връзки между региона на Балтийско море и Адриатическо и Егейско море и Черно Море с цел увеличаване на диверсификацията и сигурността на доставките на газ. Участници: Австрия, България, Германия, Гърция, Италия, Кипър, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Чешка република. 3. SGC Южен газов коридор. Пренос на газ от Каспийския басейн, Централна Азия и Близкия изток и източния Средиземноморски басейн до съюза за увеличаване на диверсификацията на доставките на газ. Участници: Австрия, България, Германия, Гърция, Италия, Кипър, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Чешка република. 9,121 млрд. евро за инвестиции в енергийни проекти с общ интерес предвижда Механизмът за свързване на Европа (Connecting Europe Facility), който Европейската комисия прие на 29 юни 2011 г. като част от Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014 – 2020 г. Енергетиката е единият от секторите заедно с транспорт и телекомуникации, за които е предназначен този нов интегриран инструмент за инвестиции в инфраструктурни и други секторни приоритети. Дирекция „Програмиране на средствата от ЕС” към Министерския съвет отговаря за подготовката на рамковата позиция на страната ни по предложението за регламента за създаването на Механизъм за България, съобщават експерти от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Общият финансов ресурс е 50 млрд. евро. Финансовото подпомагане по Механизма за свързване на Европа ще бъде основно под формата на грантове и финансови инструменти. Има предложение за съкращаване на сумите по отделните сектори. В ход са и дискусии по размера на финансирането по

линия на механизма в контекста на цялостните преговори по финансова рамка на ЕС за периода 2014 – 2020 г. Механизмът подкрепя проекти от общ интерес, насочени към постигане на една или няколко от следните цели:

•Насърчаване на понататъшната интеграция на вътрешния енергиен пазар и трансграничната съвместимост на електроенергийните и газовите мрежи •Повишаване сигурността на енергийните доставки за ЕС •Допринасяне за устойчивото развитие и опазване на околната среда. Условията за избираемост на проектите се уреждат с предложението за регламент относно указанията за трансевропейска енергийна инфраструктура, по което има принципно съгласие между държавите - членки на ЕС. С регламента се установяват насоките за разработване и оперативна съвместимост на приоритетните коридори и области за трансевропейска енергийна инфраструктура. Определят се правилата за идентифициране на проекти от общ интерес, необходими за осъществяване на прио-

ритетните коридори за доставки на електроенергия, газ и нефт, както и за транспортиране на въглероден диоксид. Ускоряват се процедурите за издаване на разрешения, установяват се методите за трансгранично разпределение на разходите и свързани с риск компенсации. Определят се условията за допустимост на проектите от общ интерес до финансова помощ. Принципно България подкрепя установяването на общ координиран подход за развитие и модернизиране на енергийната инфраструктура, акцентират експертите от икономическото министерство. Има сформирани работни групи по електрическа енергия и природен газ, като страната ни участва в инфраструктурните коридори север - юг в региона на Югоизточна Европа (NSI East Electricity и NSI East Gas) и SGC Южен газов коридор. Предложени електроенергийни проекти за България

Чрез ЕСО и НЕК България е подала проектни предложения в работната група по електрическа енергия за коридорите NSI East Electricity за изграждане на електроенергийни връзки:

„България 2020“ и приоритетите на България в енергийната инфраструктура Изграждането на инфраструктурни мрежи е сред важните цели, които си поставя Националната програма за развитие „България 2020“. В нея са идентифицирани осем приоритетни направления, формулиращи целите и политиките за развитие на страната ни в периода до 2020 г. Един от тези приоритети е „Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност”, който е насочен към изграждане на енергийни инфраструктурни мрежи и подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. Реализирането му гарантира енергийната сигурност, независимост и ефективност на икономиката, както и подобряване на околната среда. Дейностите са насочени към интегриране на българската енергийна система с тези на съседните страни, както и създаване на конкурентен вътрешен енергиен пазар при ефективно използване на ресурсите и прилагане на практики, благоприятни за околната среда.

Приоритетът фокусира политиките върху: • Гарантиране на енергийната сигурност • Повишаване на енергийната ефективност • Създаване на интегриран вътрешен пазар на енергия • Повишаване на ефективността на използване на ресурсите и други. Гарантирането на енергийната сигурност на страната е посредством създаване на условия за разнообразяване на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, твърдят от МИЕТ. Това би довело до по-конкурентни условия на националния газов пазар, повишена сигурност на газовите доставки и елиминиране на негативните ефекти за националната икономика от потенциални кризи, свързани с прекъсване или ограничаване на доставките от единствения за момента източник. •между подстанция „Марица-изток” и подстанция „Неа Санта”, Гърция •подстанция „Марица-изток” и подстанция „Марица-изток 3” •подстанция „Добруджа”, подстанция „Бургас” и др. •проект за язовир „Яденица”, който ще е част от хидроенергийния комплекс „Белмекен-Сестримо-Чаира“

Газови проекти

В газовия сектор представените проекти с българско участие обхващат: •рехабилитация, модернизация и разширение на българската гозопреносна система •изграждане на ново газово хранилище и разширение на хранилището в Чирен •приемен терминал за втечнен природен газ •междусистемни връз-

ки Турция – България, Гърция – България, Сърбия – България и др. Основните критерии за оценка на проектите са: интеграция на вътрешния енергиен пазар и трансграничната съвместимост на електроенергийните и газовите мрежи; повишаване сигурността на енергийните доставки за ЕС; устойчиво развитие. Таня ТОДОРОВА

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 януари 2013 г.

gradat.bg

БЪЛГАРИЯ В СВЪРЗАНА ЕВРОПА

ТЕМА

Цифрови инфраструктури 9.2 млрд. евро за телекомуникации в ЕС през 2014 - 2020 г. Интернет мрежите - артериите на икономиката на бъдещето Волфганг Бурчер, зам.-директор „Изследвания и иновации“ в Европейската комисия:

България има нужда от инвестиции в иновации за бизнеса

Цифровите инфраструктури – както физически, така и основани на услугите — са основни спомагащи фактори за растежа, който Европа трябва да постигне в следващите десет години, за да гарантира своята способност да се конкурира в международен план и да генерира благосъстояние за гражданите си. Всъщност тази инициатива е залегнала в стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, която поставя цифровите инфраструктури на челно място като част от водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“. В нея се подчертава нуждата от въвеждане и масово разпространение на широколентов достъп с растяща скорост чрез технологии както за фиксирана, така и за безжична връзка и от улесня-

одещи насоки са внедряването на широколентови мрежи и инфраструктури за цифрови услуги (напр. електронно здравеопазване, електронна самоличност, електронни обществени поръчки и т.н.) ване на инвестирането в нови свръхвисокоскоростни отворени и конкурентни интернет мрежи, които ще бъдат артериите на икономиката на бъдещето. Целта на насоките е да се установят приоритетите, предвидени за

широколентовите мрежи, и инфраструктурите за цифрови услуги в областта на далекосъобщенията. Основните насоки в документа са внедряването на широколентови мрежи и инфраструктури за цифрови услуги (електронно здравеопазване, електронна самоличност, електронни обществени поръчки и т.н.). Тези проекти от обществен интерес ще спомогнат за разрешаването на проблемите, за които е установено, че значително затрудняват развитието на цифровия единен пазар. При услугите в областта на цифровите технологии пречките са главно поради липсата на техническа съвместимост, така че съществени национални публични онлайн услуги не могат да се ползват извън границите на съответната държава. Няма фактически собственици на европейски оператив-

но съвместими инфраструктури в областта на услугите и нито отделни държави членки, нито частни инвеститори биха осигурили предоставянето на услуги в оперативно съвместими рамки. Поради това добавената стойност за ЕС е висока. Механизмът за свързване на Европа в областта на цифровите инфраструктури ще подпомага инвестициите в мрежи, способни да постигнат целите на Програмата в цифровите технологии за Европа (Digital Agenta for Europe) за единен цифров пазар, основан на високоскоростен и свръхвисокоскоростен интентет и оперативно съвместими приложения. Програмата за развитието на цифровите технологии е една от седемте водещи инициативи на стратегията Европа 2020, свързана с използване на ИКТ главно

България подкрепя развитието на модерна ИКТ инфраструктура

ългария принципно подкрепя усилията на комисията за създаване на условия за изграждането на модерна и качествена транснационална инфраструктура в ИКТ сектора. Според ЕК секторът е основен двигател в изграждането на икономика на знанието. Той осигурява високо качество на живот на гражданите чрез развитието на модерна ИКТ инфраструктура и базирани на нея електронни услуги. В тази връзка ние сме подготвили проекти за цифровизиране на масивите от данни (в основните архиви в държавната администрация и изграждане на резервна инфраструктура на Репу-

бликанския информационен център), както и изграждането и развитието на широколентов достъп. За реализирането на всички тези проекти е необходим финансов ресурс в размер на 761 млн. евро. Ще се търсят и възможности за привличане на частни капитали във финансирането на проектите. От основополагащо значение е дали ще бъдат създадени предпоставките България да кандидатства за финансиране от проекта, отчитат от дирекция „Програмиране на средствата от ЕС” на Министерския съвет, отговорна за програмата и подготовката на позицията на страната ни.

Инвестициите в развитие на наука и иновации в България са ниски и това е сериозно предизвикателство, отбеляза еврокомисарят Волфганг Бурчер по време на дискусия за начините на финансиране на научни проекти от европейския бюджет 2014 2020 г. „Eвропейската комисия ще наблюдава много внимателно парите за сближаване да не се харчат само за правене на пътища, а също и за икономически растеж и създаване на работни места.” Това е по-трудно, но е важно за България, заяви той. При средно за ЕС 2% от брутния национален продукт

България отделя едва около 0.5% за наука. Друг проблем е слабото участие на бизнеса в инвестициите за иновации. Европа сериозно изостава в надпреварата в областта на технологиите спрямо някои азиатски държави. Страните членки вече преговарят по проект за бюджет, в който специалната рамкова програма за наука и изследвания „Хоризонт 2020“ е намалена от 80 на 70 млрд. евро. В следващия 7-годишен бюджет Европейската комисия залага на иновациите за повишаване на конкурентоспособността на европейските фирми.

чрез интернет. Целта е до 2013 година всички европейци да имат широколентов достъп до интернет, а до 2020 година да има много по-бърз интернет достъп със скорост над 30 Mbps, и 50% и повече от домакинствата да са абонати на интернет връзка със скорост над 100 Mbps. Ще бъде създаден и балансиран пакет от проекти за скорости 30 и 100 Mbps, като се отчетат надлежно нуждите на държавите членки от инвестиции. Според прогнози необходимите инвестиции за постигане на тези цели възлизат на около 270 млрд. евро. Стимулите за частни инвестиции във високоскоростни широколентови мрежи се оказват по-малко от ползите за обществото като цяло. По отношение на инфраструктурата за цифрови услуги оперативно съвместимите мрежи се финансират чрез схеми за пряко отпускане на безвъзмездни средства и включват например трансевропейски високоскоростни основни връзки за публичните администрации, трансгранично предоставяне на услуги в сферата на електронното упра-

вление, базиращи се на оперативно съвместимо идентифициране и удостоверяване (което ще направи възможни и услугите в областта на електронните обществени поръчки, електронното правосъдие и електронното здравеопазване); цифрови ресурси за европейското културно наследство; безопасност и сигурност (по-безопасен интернет и инфраструктури за услуги от особена важност) и услуги, свързани с „интелигентната“ енергия. Тези проекти ще допринесат за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика, включително на малките и средните предприятия (МСП), ще съдействат за свързването и оперативната съвместимост на националните мрежи, както и за достъпа до тях, и ще подпомогнат развитието на цифровия единен пазар. За се да улесни адаптацията към променящите се политически приоритети, техническото развитие или ситуацията на съответните пазари, в процеса на прилагане на тези насоки ще бъде възможно определянето на нови проекти от общ интерес. Таня ТОДОРОВА

The Republic of Bulgaria • FYROM • The Republic of Turkey • The Republic of Serbia • The Hellenic Republic • Romania

REGIONAL INFRASTRUCTURE CONFERENCE 2013

CONNECTING BALKANS TRANSPORT DIGITAL ENERGY

Under the auspices of

the President of the Republic of Bulgaria Rosen Plevneliev 2013, April 11-th

www.balkaninfrastructure.com

Sofia, Bulgaria

Инфраструктурната конференция Connecting Balkans е събитие, което се ангажира да даде публичност на приоритетите и визията за инфраструктурните възможности на Балканите с цел генериране на свързаност и растеж. Събитието е инициатива на ГРАДЪТ Медиа Груп и се провежда под егидата на президента на Република България Росен Плевнелиев. Основен акцент в дискусиите ще бъде програмата на ЕС за свързаност на Европа – Connecting Europe Facility, и в частност мястото на Балканите на картата на свързана Европа.Connecting Europe Facility е програма, която ще инвестира 50 млрд. евро в инфраструктура, свързваща Европа, увеличавайки конкурентноспособносттта и създавайки нови работни места. Тази програма включва три основни направления: Транспорт: Основната мрежа, пренасяща товари и пътнически поток с висока ефективност и ниски емисии, прави още по-широко използването на съществуващата инфраструктура. Чрез изграждане на липсващите връзки (TEN-T мрежата) ще се намали трафикът и чрез използването на по-ефективни транспортни комбинации ще се постигне по голяма ефективност и конкурентноспособност на региона в обема на транспортните потоци на обединения пазар. Ще бъдат представени актуални проекти и приоритети на страните в региона в пътния и железопътния сектор, водния и въздушния транспорт (пристанища и летища), както и проекти за интермодални терминали и тенденции в тяхното развитие. Енергетика: Трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) и изграждането на системни връзки със съседни страни трябва да осигурят свободно движение на енергия и интегриране на енергийния пазар. В тази сфера предложените мерки включват 12 инфраструктурни приоритетни коридора и зони, по четири за всеки сектор, електричество и транспортиране на газ, както и развитие на интелигентни мрежи, електрокоридори и трансгранични карбондиоксидни мрежи. Какво се случва на Балканите? Телекомуникации: В този сектор създаването на единен дигитален пазар е ключов фактор. Това налага нуждата от повсеместно подобрение на цялостната широколентова мрежа и установяването на инфраструктурни платформи за цифрови услуги, които позволяват последователно развитие на публичните услуги. Къде сме ние и какво ни предстои в този сектор? Регионалната инфраструктурна конференция Connecting Balkans си поставя за цел да разгледа теми с последващо развитие, да провокира конструктивна дискусия и да ангажира всички, които са заинтересовани от инфраструктурни промени в професионален и добросъседски дебат.

The Republic of Bulgaria • FYROM • The Republic of Turkey • The Republic of Serbia • The Hellenic Republic • Romania