Строителство Градът

Page 1

Брой 37 (817), 7 - 13 октомври 2013 г., цена 1.50 лв.

www.gradat.bg

www.stanilov.bg

WWW.MAPEI.COM

ЛЕПИЛА ИЗОЛАЦИИ СТРОИТЕЛНА ХИМИЯ

ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ

www.knauf.bg

www.balkanstroy.com

Защото ГРАДЪТ е важен. За всички.

Изложба и форум „Градът“

9 771310 983000

37 >

37

Устойчивите градове Устойчивите градове са все по-осъзнатата тема, която обединява всички нас, техните обитатели. За успешното им функциониране и промяна обаче са нужни общите усилия на участниците в процеса на градското развитие. Какво предлага мест-

ната власт? На първо място - устойчива финансова децентрализация. Основният инструмент в нестабилната икономическа обстановка за ефективни икономически политики обаче остават средствата по европейските програми.

Какви проекти и идеи ще променят нашите градове? Всички онези, които облекчават живота на хората, подобряват естетиката, чистотата и сигурност-та, намаляват конфликта с природата. Логиката на градските проекти предполага

съвместяване на частни и публични интереси, а комбинирането на финансиране по иновативни инструменти като JESSICA с европейски грантове е сигурна опция - просто е нужно време. Мястото на интелигентните сгради? Нара-

ства все повече поради глобалната урбанизация и недостига на ресурси, а смарт технологиите дават отговор на ключови въпроси като енергийната ефективност, интеграцията, сигурността. Защото градът е важен. За всички.

OЩЕ В БРОЯ: ШЕСТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПЪТИЩА

СТР. 10 - 12


2

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

СЪДЪРЖАНИЕ ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИОННА АКТИВНОСТ

3

Анализ на Forton Пазарът на търговски площи с динамично развитие

ЮБИЛЕЙ

4-5

Боряна Манолова, управител на „Сименс България“ ЕООД: Стремим се да предлагаме най-съвременните продукти и решения на българския пазар

6

100 дни на кабинета „Орешарски“ в Министерството на регионалното развитие и Министерството на екологията: Два големи проекта ще спасят евросредствата по оперативна програма „Регионално развитие“ Подготвя се оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020“

ГРАДСКА СРЕДА Плевенски архитекти отбелязват Международния ден на архитектурата с изложба Морска гара Бургас посрещна първия круизен кораб

ПАНАИРНА ХРОНИКА

9

37 експоната със златни медали на Международния технически панаир в Пловдив

10-12

Безопасността по пътищата остава актуална тема за конференциите до 2020 г. Кристоф Никодим, председател на Европейската пътна федерация: Състоянието на пътищата влияе на мобилността, безопасността, околната среда и стойността на инфраструктурата Проф. д-р инж. Николай Михайлов, ръководител на катедра „Пътища“ в УАСГ: През 2014 г. да повишим нивото на нормите и правилата за проектиране и строителство

13

Излезе класацията от търга за метрото до „Хладилника“ Жп ринг ще свързва индустриалните зони около Пловдив

14

До месец приключва строителството на газовата връзка с Румъния

ТЕМА

22-39

Националното сдружение на общините в България: Трябват конкретни и реални промени в условията за развитие на общините Детелина Николова, кмет на община Добрич: Гражданите чрез част от данъците да участват в управлението на общността

Емил Савов, зам. изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България: Фискалната децентрализация е принципна възможност за реализация на общинските политики Арх. Петър Диков, главен архитект на Столичната община Иска ми се София да бъде град с културни хора и културна среда Александър Стоянов, ръководител на направление „Сградни технологии“, „Сименс България“: Интелигентите решения в сградите дават отговор на глобални въпроси Таня Косева-Бошова, председател на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради: Стимул ще е признаването на ДДС кредит за инвестиции в инфраструктура Любомир Христов, заместник-кмет по транспорт и транспортни комуникации на София: През декември отчитаме резултатите от пилотния проект с LED осветителни тела Мартин Заимов, ръководител на Регионалния фонд за градско развитие: Логиката на градските проекти предполага съвместяване на частни и публични интереси

14

Надя Данкинова, изпълнителен директор на фонд ФЛАГ и на Фонд за устойчиво градско развитие на София Основен проблем е трудното структуриране на публично-частни партньорства

15

Снежина Славчева, и.д. главен директор на ГД „ПРР“в МРР и ръководител на УО на ОПРР: Градското развитие във фокуса на новата оперативна програма „Региони в растеж“

С ресурс от ОП „Техническа помощ” осигуряват функционирането на ИСУН до 2020

Eдиномислието и взаимните усилия са основа за успешни ПЧП

Абдулмаджид Каранух, директор „Фасадно проектиране и инженеринг“ в Ramboll: Занимаваме се сериозно с биологичните фасади

Д-р Красимир Мирев, кмет на Търговище: Финансовата децентрализация се върна в изходна позиция

Асоциацията на българските енергийни агенции раздаде годишните си награди

БРАНШ

18-21

Станислав Благов, кмет на Свищов: Да се увеличат данъчните приходи

Публичен регистър на брокерите ще „осветли“ имотния пазар

ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННА ИНФРАСТРУКТУРА

ЕТЕМ + FACADES + ENERGY + PERFORMANCE

Проф. д-р инж. Улрих Кнаак, Технически университет - Делфт: Енергия, материали, функционалност

8

ЕЛЕКТРО-, ТОПЛО-, ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Андрей Цеков, изпълнителен директор на „Главболгарстрой холдинг“ АД: Младите специалисти имат нужда от добър ментор

Даниел Пфанер, партньор/изп. директор и ръководител на отдел „Фасаден дизайн“ в Bollinger + Grohman Ingenieure, Германия: Оптимизацията на параметрите води до холистични решения

Дюселдорфският панаир разширява своята интернационализация

ГРАДСКА МОБИЛНОСТ

16

Инж. Венета Новакова, директор R&D, Etem Group: От пасивни към активни функции на фасадата

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

ШЕСТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПЪТИЩА

ОБРАЗОВАНИЕ

Издава: Балпекс ООД Управител: инж. Венета Кръстева: e-mail: vkrasteva@thecitymedia.bg Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg Наталия Димитрова - мениджър „Бизнес развитие“, 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg Людмила Великова - Мениджър Ивенти, 0894/ 471 977, lvelikova@thecitymedia.bg Редакция: 02/958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558 Райна Дормишкова - главен редактор, 0897/846275, rdormishkova@thecitymedia.bg Николай Тодоров - отговорен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg Таня Тодорова - редактор, 0897/846 274, ttodorova@thecitymedia.bg Николай Господинов - редактор, 0897/846282, ngospodinov@thecitymedia.bg Силвия Ценова - редактор Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg;

Светла Добрева - редактор Пловдив (032/968 030), 0897/846 284, sdobreva@thecitymedia.bg Силвия Златкова - редактор Плевен (064/800 474), 0897/846 286, szlatkova@thecitymedia.bg Маркетинг и реклама: 02/958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558 Анна Георгиева - мениджър „Реклама“ 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg Таня Трифонова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, dkadrev@thecitymedia.bg, Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg Предпечат: Елисавета Иванова Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: office@thecitymedia.bg

Регионални офиси: Пловдив: ул. Г.М. Димитров №5, ет.1, офис 1, тел./факс 032/ 968 030, e-mail: sdobreva@thecitymedia.bg Варна: ул. Мусала №10, Дом на архитекта, тел. 052/ 63 22 52, e-mail: varna@thecitymedia.bg Плевен: ул.Дойран №160 ет.3; офис 309, тел. 064/ 800 474, e-mail: pleven@thecitymedia.bg Банкова сметка на Балпекс ООД: „Банка ОББ“ АД, BG81 UBBS 8002 1005 2447 20, BIC UBBSBGSF Банкова сметка за абонамент: „Икономедиа“ АД „Алфа банка“ - Клон „България“, BG67 CRBA 9898 1001 0740 62, BIC: CRBABGSF Абонамент: 02/93 76 349; e-mail: abonament@economedia.bg Печат: „Алианс Медиапринт“ ЕАД, София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

3

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИОННА АКТИВНОСТ Анализ на Forton

Наемите в търговските центрове отбелязват спад с 11% Пазарът на търговски площи с динамично развитие явата на интересни нови магазини. „След H&M се очаква и други доказани играчи да стъпят в района. Периодът е преходен за главната търговска улица на София и найвероятно ще се нуждаем от малко време, за да се установят приемливите условия за помещенията, от една страна, и работещите решения, от друга“, казва Росен Генев. Предлагане

Към края на септември общите отдаваеми площи в молове в страната възлизаха на 735 000 квадратни метра. През третото тримесечие влезе в експлоатация един търговски център „Странд“ - Бургас, с което морският град зае първото място по търговска площ на хиляда жители (466 кв.м). Общо за България търговските площи на хиляда души достигнаха 101 кв.м, все още значително под средноевропейските 260 кв.м на хиляда по последните данни на международната консултантска фирма Cushman&Wakefield.

Налични

735 000 кв.м

В реализация

139 000 кв.м

Наеми

24 евро на кв.м за най-търсените търговски центрове

НАЛИЧНИ ПЛОЩИ В ТЪРГОВСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ ПО ГРАДОВЕ

София Варна Бургас Пловдив Стара Загора Русе Габрово Велико Търново Плевен

хил. кв.м за третото тримесечие 2013

НАЛИЧНИ ПЛОЩИ В ТЪРГОВСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО

Бургас Стара Загора Варна Русе Габрово Велико Търново София Пловдив България Плевен

кв.м на 1000 жители

Новите проекти

До края на 2014 г. се очаква откриването на общо четири нови търговски центъра. Търговските площи ще нараснат с 19% до 119 кв.м на хиляда жители. Съотнесени към покупателната способност на населението (47% от средноевропейския брутен вътрешен продукт на глава от населението по данни на Евростат за 2012 г.), този показател остава на ниво под европейското. От градовете, в които има молове, София все

НАЛИЧНИ ТЪРГОВСКИ ЦЕНТРОВЕ В БЪЛГАРИЯ, СЪОТНЕСЕНИ КЪМ ПРОЕКТИТЕ В РЕАЛИЗАЦИЯ хил. кв.м за 2013 към момента Съществуващи

АКЦЕНТИ В ПАЗАРА НА ТЪРГОВСКИ ПЛОЩИ

Проекти в реализация

още е в долната половина на класацията. На последно място е Плевен, където търговската площ на хиляда души е 97 кв.м по-малко от средното за страната. „Поради тези причини виждаме интерес към новите търговски центрове в София, а също и Плевен, един от малкото съществени пазари със слабо присъствие на големи вериги“, казва мениджърът „Търговски площи“ във Forton.

Наеми

През третото тримесечие базовият наем на най-добрите магазини с площ 100 - 150 кв.м в търговски центрове намалява с 11% до 24 евро на кв.м месечно в сравнение с предходното в София. Това става месеци преди очакваното откриване на поне два нови търговски центъра в следващите шест до девет месеца. Отчасти спадът е пре-

НАЕМ НА ПЛОЩИ ПО ЦЕНТРАЛНИТЕ ТЪРГОВСКИ УЛИЦИ В СОФИЯ евро на кв.м на месец

През третото тримесечие базовият наем на най-добрите магазини с площ 100 - 150 кв.м в търговски центрове в столицата намалява с 11% - до 24 евро на кв.м месечно, в сравнение с предходното. Според проучване на „Фортън“, предлагането на нови търговски центрове остава основната движеща сила за пазара. „ Ме ж д у н а р од н и т е компании следват новите проекти и разширяват присъствието си: Inditex с основните си брандове, H&M, Marks & Spencer, Debenhams, LC Waikiki, Sport Vision, Deichmann, LPP, NewYorker и Kenvelo. Навлизането на Decathlon, както и новата концепция, с която излезе Puma, показаха еднозначно, че пазарът се развива динамично“, казва Росен Генев, мениджър търговски площи във Forton. „Половин година след своето откриване Paradise Center продължава да привлича интересни марки и нови концепции. Puma разгърна на 325 кв.м в новата си концепция. Deichmann също отвори магазин в най-големия мол в България. Потвърждават се очакванията ни големите търговски центрове с много развлечения и ресторанти да привличат международните вериги“, допълва Генев. Същата тенденция се наблюдава и на главната търговска улица в София – бул. „Витоша”. В района от площад „Света Неделя“ до Националния дворец на културата присъствието на големите търговци е ограничено, което създава вакуум и предпоставки за по-

първокласни наеми

доходност

Е

кспанзията на мултинационални компании ще продължи в следващите тримесечия с отварянето на нови молове

дизвикан и от това, че следващите проекти ще бъдат разположени в поотдалечени от центъра райони на града. Друга причина е очакваното завършване на няколко мола почти едновременно. „Увеличената конкуренция води до подобряване на условията за наемане. Мениджърите на мултинационални компании виждат възможност да направят сделки при разумни нива на наемите. Затова смятам, че тяхната експанзия ще продължи в следващите тримесечия с отварянето на нови молове, макар и не на всяка цена“, казва Росен Генев. С около 10% намаляват и наемите за площите в диапазона 100 - 150 кв.м в търговски центрове в другите големи градове, като те се движат в коридора 16-18 евро на кв.м месечно в зависимост от града. За раз-

лика от столицата обаче сделките са по-малко и не е изключено спадът да продължи, особено на пазари, където предлагането е голямо. „Голяма част от новото предлагане в последните три години беше извън София. Основните марки вече са заели позиции в значимите за тях градове, след което интересът им беше насочен основно към столицата“, казва Росен Генев. Наемът за топ помещенията

от 100 - 150 кв.м по бул. „Витоша“ остава стабилен на ниво 40 евро на кв.м месечно. „Виждаме силен интерес от потенциални наематели за предлаганите площи“, казва Росен Генев. „Не смятаме, че има основания корекцията надолу на главната търговска улица да продължи предвид традиционно ограниченото предлагане на помещения с подходящ размер, правилна форма и добро местоположение. Все пак следва да имаме предвид, че големите международни компании заемат значително по-големи магазини, често на повече от един етаж, и съответно плащат значително понисък среден наем както в търговските центрове, така и за самостоятелни обекти на главните улици“, допълва Генев.

ФЦЦ Конструксион-клон България (строител на Дунав мост 2 Видин - Калафат) ПРОДАВА СЛЕДНИТЕ МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ: 1.Автобетонпомпа ЕLBA AP 13023 EM32/36-D на шаси MERCEDES 3332 B ACTROS – производителност 130 куб. м. на час. 2.Автобетоновози IVECO AD 340 T 41 B – 9 куб. м. – 9 бр. 3.Камион DAF с 3 оси и кран за самотоварене – 1 бр. 4.Камион DAF с 4 оси и кран за самотоварене – 1 бр. 5.Асфалтова база с производителност 160-180 т/час. 6.Контeйнери за офиси, производство на австрийска фирма „CONTAINEX” в отлично състояние – композиции с различни размери, направени от 2, 3, 4 или повече стандартни модули. 7.Производствено хале, закрито, с размери 40 м х 75 м, височина 11 м, с 2 мостови кранове DEMAG, всеки кран с по 2 куки: единият 8 т + 8 т, другият 3,2 т + 3,2 т Горепосочените са били използвани при строежа на Дунав мост Видин - Калафат и се намират във Видин. Цени по договаряне. За повече подробности: 0885.934168 или 0884.599092


4

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЮБИЛЕЙ Боряна Манолова, управител на „Сименс България“ ЕООД:

Стремим се да предлагаме най-съвременните продукти и решения на българския пазар Нашата сила е в комбинацията на експертизата на служителите ни с международния ноу-хау на Siemens Г-жо Манолова, честит юбилей! С какви икономически резултати и състояние за последните години „Сименс“в България посреща 135ата си годишнина? - Благодарение на нашето богато портфолио – предлагаме продукти и услуги в областта на: енергетиката, индустрията, здравеопазването и инфраструктурни решения за градовете, развитието на Siemens e изключително положително. През миналата финансова година ние отчетохме приходи на стойност 78 млн. евро, което е един от най-добрите финансови резултати, постигани от нас. Като структура и пазарен дял сме добре позиционирани с възможност да продължаваме да растем. В тази връзка каква е историята на „Siemens България“? - Много интересна и впечатляваща. Няколко месеца след Освобождението младата държава започва изграждането на първата телеграфна мрежа, като използва оборудване на Siemens & Halske. Впоследствие историята на компанията ни е тясно свързана с техническите нововъведения в България – от електрификацията на редица обекти и знакови сгради, изграждането и развитието на телефонната мрежа, доставката на едни от първите рентгенови апарати до днешните съвременни решения като най-екологичната електроцентрала с комбиниран цикъл на производство, модернизацията на

фия вече имат над 2000 реализирани проекта. В резултат на техните постижения и усилия Компетентният център е увеличил броя си от трима служители в началото до 60 души в наши дни.

И

сторията на компанията ни е тясно свързана с техническите нововъведения в България – от електрификацията на редица обекти и знакови сгради, изграждането а телефонната мрежа, доставката на едни от първите рентгеновите апарати, до днешните съвременни решения като най-екологичната електроцентрала с комбиниран цикъл на производство, модернизацията на производствените процеси, интелигентните сградни технологии, безопасните и ефективни медицински апарати от най-висок клас

производствените процеси в индустрията, интелигентните сградни технологии, безопасните и ефективни медицински апарати от най-висок клас. Във връзка с нашата годишнина публикувахме на нашата интернет страница – siemens.bg/135, основните проекти през годините. Какво е развитието на „Siemens България“ през последните пет години? Какви са тенденциите и приоритетите в секторите, които развивате – енергетика, индустрия, инфраструктура и медицина? - Разполагаме с много добър и професионален екип, който следи за тенденциите и възможностите за развитие. Нашият стремеж е да можем

Реставрираната мотриса Siemens е една от общо 30-те, доставени в София през 1924 г. Трамваят бе изложен наскоро на бул. „Витошка” във връзка с инициативата „Европейска седмица на мобилността“

да предлагаме на нашите клиенти продукти и решения, които отговарят на техните нужди. В допълнение на това Siemens е един от големите работодатели в Правец и региона. Близо 300 души работят във фабриката ни за измервателна апаратура за продукти високо напрежение. За близо 8 години тя успя петкратно да увеличи своя състав, стартирайки през 2005 г. с 60 души. Впечатляващо развитие има и Компетентният ни център в областта на сградните технологии. Открит през 1998 г., той предоставя специфични инженерни услуги в повече от 10 европейски подразделения на Siemens в областта на сградните технологии. Служителите в Со-

Как политиката на компанията в България отразява глобалните й стратегии в тези направления? - Като част от компания, присъстваща в близо 190 страни и разполагаща с над 370 000 служители, ние се стремим да предлагаме найсъвременните продукти и решения също на българския пазар. Siemens е лидер в предлагането на системите за автоматично управление на сградите например. Мотрисите Desiro са в експлоатация вече близо 7 години. Оборудване на Siemens има както при електрозахранването на столичното метро, така и при електрификацията на железницата. Най-модерната когенерационна централа в Пловдив също е изградена от специалисти на Siemens. В момента наш екип съдейства на една от големите въглищни ТЕЦ в Маришкия басейн да намали отделянето на вредни емисии в атмосферата. Изпълняваме и проект в „Мини Марица-изток“ за модернизация и рехабилитация на електроенергийната инфраструктура, който съществено ще намали технологичните загуби на предприятието. Колегите ни от „Здравеопазване“ участват активно в модернизацията на медицинската апаратура в болниците.

2005: През 2005 година бяха доставени първите мотриси Desiro. Siemens достави общо 50 броя дизелови и електрически мотриси за Българските държавни железници


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

5

ЮБИЛЕЙ

М

Нашата сила е в това, че можем да комбинираме местната експертиза на служителите с добрите практики и необятния ноу-хау на Siemens. Каква е стратегията на компанията към иновациите като развойна дейност и въвеждане на новите технологии и продукти? - Иновативни технологии и залагането на правилните тенденции са основното предимство на Siemens пред конкуренцията. Това е залегнало дълбоко в историята на концерна. От самото начало Siemens е пионер в електротехниката – от телеграфа до наши дни. За да осигурим нашето предимство в тази област, компанията инвестира 5.4% от приходите (78 млрд. евро) в развойна дейност. За миналата година компанията е инвестирала 4.2 млрд. евро в иновационни технологии. Компанията има над 57 300 регистрирани патента. На първо място сме в Европа по действащи патенти, на 3-то в Германия и на 10-о в САЩ. В областта на развойната дейност работят 29 500 души, като разполагаме с 190 центъра, разположени в 30 страни. Siemens в България работи по редица програми за развитие на експертен персонал, както и със студенти. Това ли е формулата за успешно дългосрочно развитие на една компания? - Недостигът на инженерни кадри е световен проблем. Ние се стремим да привличаме и обучим завършили студенти, които притежават потенциал и желание за развитие. Миналата година проведохме конкурс Sofia answers, в който студенти с техническо образование трябваше да представят проекти, в които да предложат решение на едно от найголемите предизвикателства в наши дни - намаляването на вредните емисии чрез въвеждането на интелигентни решения за ползване на енергия в София. Конкурсът стартира в началото на ноември, като бе подкрепен от кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и

ожем да комбинираме местната експертиза на служителите с добрите практики и необятния ноу-хау на Siemens

2008: Във фабриката на Siemens в Правец работят повече от половината служители на компанията

се организира по инициатива на „Siemens България“ с подкрепата на Столичната община (СО), Техническия университет в София и Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Целта на проекта беше да обедини студентите около идеята да бъдат инициативни и да развият свои визии и решения за градското развитие и обновяване на София. Някои от отличените в конкурса сега правят стаж в компанията. Често си сътрудничим с кариерните центрове предимно в техническите университети в страната относно стажантски или стартиращи свободни позиции. Поддържаме и контакти с преподаватели, които са ни препоръчвали техни изявени и талантливи студенти. Даряваме оборудване на повечето технически университети в страната с обучителна цел. Миналата година дарихме две работни станции за микроавтоматизация в ТУ - София, и открихме лаборатория с наше оборудване в университета „Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас, с което бъдещите инженери могат да се докоснат до практиката. Другият предпочитан начин е да търсим талантите вътре в компанията, още повече че разполагаме с вече обучени и квалифицирани специалисти. Поощряваме мобилността вътре в компанията, както и желанието на всеки да намери реализация в Siemens, съобразена с неговите качества и желана сфера на

дейност. Какви са предизвикателствата пред Siemens в България през следващите десетилетия ? - Смятам, че и в бъде-

ще в България ще има необходимост от продукти и решения за модернизация на инфраструктурата. Както е известно, един от акцентите в следващия програмен период на

ЕС ще бъде железопътната инфраструктура. Ще насочим усилията си и в промотирането на нашите услуги и решения в областта на енергийната ефективност. В това отно-

шение икономиката ни има голям потенциал и трябва да предприеме необходимите мерки, ако иска да остане конкурентоспособна. Интервюто взе Николай ТОДОРОВ


6

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА 100 дни на кабинета „Орешарски“ в Министерството на регионалното развитие и Министерството на екологията:

Два големи проекта ще спасят евросредствата по „Регионално развитие“ От юли до август т.г. са изплатени 185 млн. лв. по ОП „Регионално развитие“, като в периода юни - 16 септември са сключени нови 29 договора за общо 48,9 млн. лв. Това обяви министър Десислава Терзиева при отчета на дейността на регионалното министерство. С одобрението на два големи проекта по ОПРР ще се избегне рискът от загуба на европейски средства за 2013 г. Единият е за изграждане на Северната скоростна тангента на София с индикативен бюджет 235 млн. лева, за който вече е одобрена апликационната форма и се очаква одобрението от ЕК. Другият голям проект с очаквани от оперативната програма 98 млн. лева е на МВР. От настоящия програмен период има и проекти на близо 25 общини, които са рискови и по тях се работи активно с местните власти, обяви министър Терзиева. Тя отчете като актив през периода и актуализацията на проект на програмата „Региони в растеж“, както и приемането на регионалните планове за развитие от ниво 2 за периода 2014 - 2020 г. Във връзка намаляване на различията между регионите Терзиева отбеляза, че министерството работи активно с Националното сдружение на общините за децентрализаци-

ята и делегирането на повече функции на общините. Преди два месеца бе възстановена работата на съвета по децентрализация на държавното управление. Приета бе и работна програма до края на 2013 г., включваща неотложни мерки, които да се изпълнят за стартиране на финансовата децентрализация. През трите месеца са разплатени 5 млн. евро по програмата за трансгранично сътрудничество със Сърбия, Турция и Македония, като е постигната договореност с ЕК България да продължи да управлява три отделни двустранни програми вместо една обща програма. В приоритетните за министерството сектори - ВиК и пътната инфраструктура

бяха отчетени редица проблеми в наследство. След 2009 г. са били спрени всички текущи инвестиционни обекти във ВиК сектора, твърди Терзиева. Силно подценени са били и проблемите, свързани с водоснабдяването. Състоянието на ВиК дружествата е крайно незадоволително, като примери за сериозни финансови проблеми тя даде с дружествата в Добрич, Варна, В. Търново и Габрово. В почти всички ВиК дружества в момента има кадрови промени, обжалване-

Подготвя се оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020“

то на които спъват работата им, каза министърът. Към момента са завършени регионалните генерални планове във ВиК сектора. През този месец предстои внасяне за одобрение от МС на стратегията за развитие и управление на сектора през следващите 10 години. В пътния сектор сериозни слабости има в подготовката и изпълнението на инвестиционния процес – некачествената подготовка на инфраструктурните проекти и липсата на кадастър, отбеляза Терзиева. 35% от пътната мрежа са в окаяно състояние, отчита МРР. Направена проверка на 61 рехабилитирани пътни отсечки в гаранция констатира дефекти в 70% от тях. Често срещаните дефекти са отварянето на работните фуги между двете платна, отбеляза Стефан Чайков, председател на АПИ. Открити са конструктивни дефекти и при вътрешната облицовка на тунелите на АМ „Люлин”, като се очаква скоро АПИ да разгледа и одобри проектите за ремонта на два от тях. Очакваните разходи само за тях са 260 хил. лв. В момента се работи по обекти с обща дължина над 1100 км на финансова стойност над 1.5 млрд. лв., обобщи Терзиева. Таня ТОДОРОВА

От началото на юни по програма „Околна среда“ са изплатени 317 млн. лв., от които 196 млн. лв. авансови плащания. Новата програма “Околна среда 2014 2020“ е на етап неофициални консултации в ЕК. Проектът на нов закон за ограничаване на изменение на климата вече е внесен в Народното събрание. Сериозен е проблемът с наказателните процедури, които се водят срещу България от ЕС и които са в различни области - общо 14. Пет са в областта на природата и биоразнообразието, три за качеството на въздуха, две управление на отпадъците, и по една в областта на водите, ГМО, климата и управлението на отпадъците. Това съобщи министърът на околната среда и водите Искра Михайлова на пресконференция за 100 дни работа на екипа на МОСВ. Другите рискови процедури са във връзка с превишаване на нормите за серен диоксид в три общини – Гълъбово, Димитровград и Перник, за периодите 2007 - 2009 г., превишаване на нормите за прах в 30 общини в България, превишаване на националните тавани на емисии от големите горивни инсталации и неизпълнение на задълженията на България по

чл. 14 на Директивата за депата несъответствие на 124 депа за твърди битови отпадъци с изискванията на директивата 9931 на европейската общност. Програма „Околна среда 2007 – 2013“ е рискова с голямо свръхдоговаряне - 162% в сектор „Води“. Същевременно има пренасочени средства за закупуване на подвижен състав за метрото, тролеи и противопожарна техника от МВР за високопланински пожари. По ос 2 - отпадъци, има опасност да не се реализират някои от проектите поради жалби от граждански организации срещу избраните места и срещу ОВОС като депата в Ямбол и Разлог. За да не загубим средства от ЕС, е необходимо да се направи един „голям“ проект, който да включи доизграждането на няколко депа по правилата на ЕК. За ОПОС са верифицирани плащания на стойност 15.39%, или 542 млн. лв. Плащанията общо до този момент са 33.35%, или 1.74 млрд. лв. За следващата година ще бъдат поискани поне 10 млн. лв. допълнително в бюджета на МОСВ за затваряне на сметища, изграждане на нови депа и дейности в сектор „Води“. Николай ТОДОРОВ

Дюселдорфският панаир разширява своята интернационализация През 2012 г. 65% от всички изложители и над 36% от посетителите на Дюселдорфския панаир не са от Германия, а от общо 151 страни. Дюселдорфският панаир е с най-висока степен на международно участие, което го превръща в една от най-добрите платформи за стъпване на германския и на световния пазар. Изложението е лидер в пет области: търговия & услуги, машини & оборудване, здраве & медицина, мода & начин на живот, свободно време. Най-важни за България са изложенията за вино и спиртни напитки ProWein, за печат drupa, за кабели и тръби wire&Tube, за опаковки interpack, както и за медицинско оборудване MEDICA, на които фирми от България традиционно се представят. За

да бъдат пренесени панаирните идеи до изложителите и специализираните посетители от други континенти, Дюселдорфският панаир използва своята мрежа от 12 дъщерни дружества и 66 международни представителства в общо 106 държави. В презентацията взеха участие още Андреас Шефер, заместник-управител на Германскобългарската индустриално-търговска камара, и Мила Павлова, представител на Дюселдорфския панаир за България. Представителството на Дюселдорфското панаирно дружество бе поето от Германско-българската индустриалнотърговска камара през 2000 г. Дюселдорфският панаир разполага с петия по големина изложбен център в света, къ-

дето годишно се организират близо 40 международни специализирани изложения в областите медицина и здраве, мода и свободно време, лека промишленост, търговия и услуги. Германско-българската индустриално-тър-

говска камара е част от световната мрежа на германските външнотърговски камари. В 80 страни по света те предлагат своя опит, контакти и услуги както на германски, така и на чуждестранни фирми. ГБИТК е наследник на Представи-

На 1 октомври в хотел „Sense“ в София д-р Клеменс Шюте, директор на отдел „Международен бизнес“ към Дюселдорфския панаир, презентира стратегията за интернационализация на панаира

телството на германската икономика и на Деловия клуб на германската икономика в България. Тя е официално учредена на 9 март 2004 г. В ГБИТК членуват повече от 450 фирми, институции, организации и фи-

зически лица. През 2013 година ГБИТК чества 20 години германска икономика в България – навършват се две десетилетия от създаването на Представителството на германската икономика в България.



8

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ГРАДСКА СРЕДА

Морска гара Бургас посрещна първия круизен кораб На 4 октомври официално бе открита новопостроената Морска гара в Бургас. Международният морски пътнически терминал е част от проект „Супер Бургас – Зона за обществен достъп“ – фаза първа. Цялостният проект е свързан с реорганизация на съществуващите пространства в пристанище Бургас и предвижда изграждане на свободната зона за обществен достъп, в която на едно място ще бъдат събрани морски, сухопътен (автомобилен) и жп транспорт. Завършването на проекта е предпоставка и за развитието на круизния туризъм, като само до края на октомври има заявени три посещения на луксозни пътнически кораби на новата гара. Новата морска гара

е построена върху терен на ДП „Пристанищна

инфраструктура”, на територията на пристанище Бургас-изток, и с новата сграда практически започва обособяването на пасажерски терминал, отваряне на града към морето, изнасяне на промишлените дейности и преструктуриране на крайбрежния промишлен район в атрактивна зона за отдих. Изграждането се финансира от ДППИ като първа стъпка в реализирането на мащабния проект „Супер Бургас – зона за обществен достъп”. Развитието на пространството е свързано с изместване на пристанищните дейности, изпълнявани от пристанищния оператор в района на досегашните 1-во и 2-ро кейови места. Морската гара трябва да се свързва с останалата част от територията на бъдещия пасажерски терминал чрез новопроекти-

на изложения, културни събития и прояви). Изградени са системи за охрана, видеонаблюдение и режим на достъп и сигурност. Изпълнител на проектирането и строително-монтажните работи е консорциум „Техномашпрогрес - ТВП“. Общата стойност

рана улица, която преминава успоредно по протежението на вълнолома. Цялостното архитектурно решение предвижда подходящи места за таксиметрови стоянки и за спиране и престой на туристически автобуси, изграждане тротоарна и алейна мрежа. В планировката на сградата

са отчетени очаквания-

та за приставане на найголемите круизни кораби със средно 3000 пасажери на борда. Годишният й капацитет е 100 000 пасажери. Пространственото разпределение е съобразено с изискванията за извършване на гранични проверки на лицата, преминаващи държавната граница на Република България в съответствие с Регламент (ЕО) №562/2006 на Евро-

пейския парламент и на съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). Отчетено е и желаниeто извън основната си функция сградата на Международната морска гара да може да предоставя възможности за развиване на други публични функции (организиране

на средствата, които ДП „Пристанищна инфраструктура” инвестира в международната морска гара в Бургас, възлизат на 3 298 000 лв. и са планирани в годишната програма на дружеството, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. МДП „Пристанищна инфраструктура” ще прехвърли обекта Международна морска гара Бургас за експлоатация на пристанищния оператор „Пристанище Бургас” ЕАД. Силвия ЦЕНОВА

Плевенски архитекти отбелязват Международния ден на архитектурата с изложба Специализирана изложба откриват на площад „Възраждане” в Плевен архитекти по повод Международния ден на архитектурата, който през тази година отбелязваме на 7 октомври. Петото поред издание на изложбата Регионален преглед на архитектурата Плевен 2013, представя проекти и реализации за периода октомври 2011 – октомври 2013 г. Представят се около 40 обекта на над 20 плевенски

архитекти. Организатори на станалата традиция за града архитектурна изложба са плевенското дружество на Съюза на архитектите в България, регионална колегия на Камарата на архитектите в България - Плевен. Събитието се провежда под патронажа на община Плевен с медийното партньорството на „ГРАДЪТ Медиа Груп“, подкрепата на „Балканстрой” АД и АД „Вижън”.

Експозицията представя основно проекти и реализации по европейски програми, главно по оперативна програма „Регионално развитие“, и Програмата за развитие на селските райони, които се оказаха спасителният пояс за бранша по време на икономическата криза. Сред тях са проекти за реконструкции на обществени пространства - площади, паркове, проекти за конни и селскостопански бази.

Изложбата представя и проекти за еднофамилни и многофамилни жилищни сгради, няколко интериора, проекти за складови, логистични и промишлени центрове. Специализираните сгради също отбелязват присъствие с няколко спортни обекта, храмова сграда и един архитектурно-исторически обект. Специален акцент е участието на община Плевен като възложител на няколко мащабни

разработки - интегриран план за градско възстановяване и развитие, който определя приоритетите на общината за следващия програмен период 2014 – 2020 г., общият устройствен план на Плевен, който е все още е във фаза изготвяне и одобряване на предварителен проект, както и проектът за реконструкция на централния площад „Възраждане”, чиято реализация предстои. Интерес в експозици-

ята представлява и реализиран социален проект с възложител община Плевен по проект за социално включване на Министерството на труда и социалната политика. Изложбата ще бъде открита 7 октомври от 17.00 часа от арх. Трифон Иванов – зам.–кмет „Териториално развитие” в община Плевен и временно изпълняващ длъжността кмет на община Плевен. Силвия ЗЛАТКОВА


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

9

ПАНАИРНА ХРОНИКА

37 експоната със златни медали на Международния технически панаир в Пловдив 16 български и 21 чуждестранни продукта взеха златни медали на Международния технически панаир в Пловдив. Престижното отличие се дава на иновативни изделия, отговарящи на стандартите на ЕС. Сред призьорите в категория „Машиностроене“ е заваръчен робот на Panasonic, представен от българската фирма „Евромаркет“. Той се радва на голям интерес от страна на хилядите посетители специалисти на изложението. Награди в категорията получиха още 4 компании. С най-много медалисти – 12, е категорията „Електроника и електро-

техника. Информационни технологии, телекомуникации, офис техника“. Сред тях е пловдивската ИТ фирма „Орак Инженеринг”, която получи медали за два продукта ORAK R6 SR (за облачни платформи) и ORAK R6 EC (за облачни и мобилни платформи). Със сигурността на пътя е свързана системата за измерване на температурата и налягането на гумите в реално време на „Каст инженеринг“, която е сред 5-те победители в раздел „Транспорт и автосервизно оборудване“. Нова тенденция са комбинираните котли за отопление на твърдо гориво и пелети. Две такива изде-

лия – на „ЗММ Хасково“ и на полската компания „Дефро“, спечелиха златни медали в категорията „Енергетика и екология, технология и управление на водите, химическа промишленост“, където отличените са общо 8. Седем са победителите

Публичен регистър на брокерите ще „осветли“ имотния пазар Регламентиране на посредническата дейност при сделки с недвижими имоти и създаване на условия за лоялна конкурентна среда ще легитимират брокерските агенции и ще създадат прозрачност на пазара. На проведения в Пловдивския панаир форум „Недвижими имоти – строителство, услуги и проблеми на пазарната среда” представители на браншовите организации на брокери, архитекти, строители и независими оценители се обединиха около идеята, че основният недостатък в работата на агенциите за недвижими имоти е липсата на публичен регистър. Само така НСНИ ще се легитимира, ще излезе на светло и ще добие по-голяма публичност, а интересите на клиентите ще бъдат максимално защитени, заяви председателят на УС на Национално сдружение „Недвижими имоти” Иван Велков. Той сподели, че още поактивно и настойчиво ще търсят съдействието на държавата и подкрепата на обществото за въвеждане на европейския стандарт ЕN 15733 за услугите, предлагани от брокерите на недвижими имоти. Членовете на НСНИ са убедени, че

На форума в Пловдив бяха обсъдени възможности за партньорство и съдействие при работата с колеги от бранша и сектора, професионални организации и огани на общинската администрация

с въвеждането на ясни правила, задължения и отговорности и с налагането на високи професионални критерии за посредническата дейност ще се създадат условия за полезна конкурентна среда на имотния пазар. С приемането на европейското законодателство в строителството себестойността на сградите ще се вдигне, коментира арх. Петко Костадинов, председател на Камарата на архитектите в Пловдив. Върху цената на строежите ще се отрази прилагането на еврокодовете, които изискват завишаване с 30% на армирането на конструкциите, както и задължителните мерки за енергийна ефективност. За да се оправдае поскъпването на крайния продукт, трябва да се заложи на качественото проектиране и строителство. В

България има дефицит на предлагане на луксозни жилища, заключи арх. Костадинов. Имотният пазар трябва да отговаря на променящия се стандарт на живот. Малко вероятно е случаен строител и проектант да направят качествена сграда с нормална стойност, допълни Пламен Иванов, експредседател на пловдивското представителство на Камарата на строителите в България. Той призова повече да не се строи самоцелно, тъй като на пазара стоят непродадени доста жилищни сгради и апартхотели. Според него имотите освен пазарна стойност имат и висока обществена значимост. Това поражда необходимост от регламентация на дейността на брокерите на недвижими имоти у нас. Светла ДОБРЕВА

в раздел „Строителство“. Два от медалите са за нови продукти на фирма „Деворекс”, която от началото на 2013 г. стана част от семейството на Gamrat SA – Полша. Това са SOFFIT – система от PVC профили за обшивки на стрехи, и PRIME – PVC система

за покривно отводняване. Сред отличените строителни продукти са още уплътнителни плоскости GAMBIT MAGNUM, Полша, светещи системи за безопасност и светеща боя за маркировка FES на Acmelight Company, Украйна. Асоциацията на електротехниката и електрониката награди три иновативни изделия: разпределителен трансформатор на „Елпром“ - Кюстендил, комплексен разпределител на „Метикс“ - Петрич, и светодиоден осветител с LED технология на „Интелигентни системи за сигурност“. Националният изложбен център даде специ-

ална грамота за най-атрактивно и оригинално представяне на нов продукт на фирма Renault Trucks Commercial Bulgaria, която презентира изцяло обновената гама камиони. Експозициите на всички участници в 69-ия Международен технически панаир са знак, че компаниите влагат много инициативност и упоритост, за да предлагат иновативни продукти, те показват не стоки, а идеите и визията на бизнеса за бъдещето, подчерта в своето приветствие д-р Иван Соколов, председател на съвета на директорите на Международен панаир - Пловдив.

Асоциацията на българските енергийни агенции раздаде годишните си награди На официална церемония Асоциацията на българските енергийни агенции (АБЕА) раздаде годишните си награди за иновативни инсталации за производство на енергия чрез оползотворяване на биомаса и слънчева енергия на 3 октомври в Конгресния център на Международния панаир – Пловдив, В категорията Лига „Биомаса“ златният медал бе присъден на „Албена“ АД за първата изградена в България когенерация на биогаз (1 МВт), оползотворяваща растителни селскостопански и паркови отпадъци за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Предвижда се инсталацията да бъде разширена и да оползотворява хранителните отпадъци от курортен комплекс Албена. Сребърният медал отиде при фирма „ИРЕСБългария“ ЕООД за реализирания проект за 1 МВт когенерация на биомаса с котел за директно изгаряне в Сърница, община Велинград. Тази първа в България и трета подобна инсталация след Турция и Румъния, на Балканите е с КПД на горивния процес около 90% и номинална мощност на котела 5 МВт. Мощността на модула за производство на електри-

ческа енергия e 1.2 МВт, допустимата влажност на горивото - до 55%, и допустимото съдържание на пепел в горивото - 8%. Технологията е най-надеждната в света за постигане на 8000 часа работа при максимален товар и е стандарт за този тип инсталации. Бронзов медал получи WWF - България, за внедряване на отоплителна система на слънчева енергия и биомаса от влажни зони в природен парк „Персина”, разположен по поречието на река Дунав между Никопол и Свищов. Пелетите за инсталацията са произведени от тръстиката, добита от блатото „Кайкуша“, използвана като устойчив местен енергиен източник. В категорията Лига „Слънчева енергия“ първото място зае „Квел“ ООД за реализиране на енергийно независима къща за гости „Квел Хауз“ в гр. Твърдица, община Твърдица, област Сливен. На територията на комплекса са внедрени: фотоволтаична инсталация за собствени нужди, малка фотоволтаична покривна инсталация с цел продажба на енергия, соларна система за топла вода за басейна, омекотителна инсталация и филтърна система за битова вода и за басей-

на, позволяваща филтрация на водата и пречистването й от бактерии. А през зимата отоплението е на пелети. Второто място е за клуб „Роботика и моделиране“ при Професионална гимназия по електроника и електротехника „Конст. Фотинов“ в Бургас. Учениците са изградили фотоволтаична климатична инсталация за пчелен кошер. Системата е захранвана от фотоволтаична едноосова инсталация, състояща се от панел 12 V/ 24 W, акумулатор 12 V/7 A/h и управление чрез термосензор. Тя е без аналог и допринася за повишаване добива на мед и други пчелни продукти като опазва здравето на пчелните семейства. Системата е мобилна и има ниска себестойност. Трето място се присъди на Българската фотоволтаична асоциация за насърчаване на придвижването с велосипеди в градска среда, в системата „соларен паркинг“. При нея електроенергията се произвежда от фотоволтаични панели и се изразходва за зареждане на електрически велосипеди, мотопеди, скутери и алтернативни превозни средства за екологично движение в градска среда. Светла ДОБРЕВА


10

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ШЕСТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПЪТИЩА

Безопасността по пътищата остава актуална тема за конференциите до 2020 г. Поддържането на пътищата е вечна тема Проф. д-р инж. Вернер Брилон, Технически университет - Бохум

Откриване на Шестата национална конференция по пътищата. От ляво на дясно: Кристоф Никодим, председател на Европейската пътна федерация, проф. д-р инж. Николай Михайлов, ръководител на катедра „Пътища“, инж. Стефан Чайков, председател на УС на АПИ, Десислава Терзиева, министър на регионалното развитие, и проф. д-р инж. Красимир Петров, ректор на УАСГ

Проф. д-р инж. Иван Трифонов, председател на организационния комитет, откри Шестата национална конференция по пътища на тема „Кръгови кръстовища“

Триста и осем пътни инженери участваха във форума. Шестима модератори управляваха шестте сесии с 16 лектори, трима от които германци, по темите „Кръгови кръстовища“, „Пътна безопасност“, „Поддържане на пътищата“. В основата на събитието е 18-членен организационен комитет, оглавяван е от 4-ма почетни председатели, 1 председател и 6-има заместник-председатели, с 2-ма координатори и двама изявени организационни секретари. Има бум на кръговите кръстовища, каза проф. Трифонов. Те имат безспорни предимства, а как се планират и изпълняват разясниха проф. д-р инж. Вернер Брилон от Техническия университет в Бохум и инж. Мартин Шмоц от Техниче-

ския университет в Дрезден. Кръговите кръстовища са елемент от пътната безопасност - темата, която остава актуална до 2020 г., напомни проф. Трифонов. Площни криви и проходимост в кръгови кръстовища представи д-р инж. Борислав Христов, който вече не е асистент в катедра „Пътища“ на УАСГ, а главен асистент в Техническия университет в Дрезден. От свое име и от името на проф. Фромут Велнер инж. Христов представи „Изследване на натоварването на пътните настилки при малки кръгови кръстовища“. Четвъртата сесия - първа за втория ден на конференцията, беше посветена на безопасността на пътното движение, а петата сесия – на строителството и поддържането на пътищата. В заключителния панел, модериран от инж. Павел Диковски, съпредседател на Сдружението на пътните инженери консултанти, експертите приеха общ документ с препоръки по обсъжданите теми. Инженерите бяха поздравени от министъра на регионалното развитие Десислава Терзийска, която потърси помощ от пътните експерти по отношение на кръговите кръстовища, от председателя на Европейската пътна федерация (ERF)

Кристоф Никодим, който изрази загрижеността си за пътната безопасност на европейско ниво; от Стефан Чайков, председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, който каза, че само „обединените усилия на пътната администрация и бизнеса са тези, които изграждат транспортната инфраструктура на България. Необходимо е да се инвестират средства за изграждане на млади кадри за пътното строителство“. Конференцията беше приветствана и от ректора на УАСГ проф. д-р инж. Красимир Петров, от ръководителя на катедра „Пътища“, от проф. д-р инж. Николай Михайлов, който заедно с проф. д-р инж. Петър Стефанов изнесе лекция „За по-добро управление на пътната инфраструктура“. Организатор на Шестата национална конференция по пътища е Университетът по архитектура, строителство и геодезия, катедра „Пътища“, съвместно с Агенция „Пътна инфраструктура“, ББА „Пътна безопасност“ и ББК „Пътища“. Конференцията беше осъществена с подкрепата на „Мости България“, ViaCon Bulgaria, „Пътища и мостове“ и „Главболгарстрой“. Милена ВАСИЛЕВА

Десислава Терзиева, министър на регионалното развитие: Предлагаме националното съфинансиране за транспортни проекти 2014 - 2020 г. да достигне до 50% Заедно с министъра на транспорта Данаил Папазов внесохме предложение в Министерския съвет, с което да се осигури възможност за предоставяне на до 50% национално съфинансиране за приоритетните пътни и жп проекти по ОП “Транспорт“ през новия програмен период. Средствата могат да бъдат осигурени от държавния бюджет или със заемни средства от ЕИБ. Решението по въпроса се чака тази седмица. Подготвя се план за спешни ремонти на участъци из цялата страна, които да започнат през пролетта на 2014 г. Около 100 са мостовете в лошо състояние – проучвания за тях ще бъдат направени през 2014 г. За тези с най-належащ ремонт ще се търси финансиране. През октомври завършват проверките по области за готовността за зимно поддържане. Предвидени са 3.5 млн. лв. за изкърпване на дупки и освежаване на маркировката преди зимния сезон. За зимно поддържане през този сезон са заложени 60 млн. лв.

Най-важното за кръговите кръстовища е, че те дават безопасно решение за движението по пътищата. Най-добри в този смисъл са малките еднолентови кръстовища – това е най-безопасното решение. Често се смята, че при тях се намалява капацитетът на движението. Ако искате да увеличите пропускателната способност

на кръговото кръстовище, може да го направите двулентово. Другата алтернатива са многолентовите кръстовища. Те са по-подходящи за извънградски условия. Предварителните проучвания за избора на вида кръгово са най-важната част. Новите стандарти и норми за проектиране са от 2006 г. и сега се проектира по тях.

Инж. Мартин Шмоц, Технически университет – Дрезден: В сравнение с обикновените четириклонни кръстовища при кръговите постигнахме успехи по отношение на безопасността на движението, през тях колите по-бързо се изтеглят, намаляват закъсненията и задръстванията. Кое е важното: първо да бъдат конструирани според нормите и правилника; второ - да има ниска скорост в кръговото, трето - да има добра видимост между превозните средства и пешеходците, които пресичат там, четвърто - да не са много големи, защото, ако ги направите твърде големи, превозните

средства увеличават скоростта си, като минават през тях, и това вече е предпоставка за катастрофи, пешеходецът трябва дълго да обикаля по целия кръг, докато стигне до желаната посока, и е нужно да се отчуждава по-голяма територия. Има разлика между кръговото в града и кръговото извън града. Кръговите извън града са по-големи, по-широки и по-бързи. Извън града няма пешеходци и там скоростта може да е по-висока от тази в градовете с 5 - 10 км в час и да достига до 30 - 35 км в час.

Д-р инж. Борислав Христов, главен асистент в Технически университет – Дрезден: Първата тема, с която участвам в конференцията, е изследване на проходимостта в кръгови кръстовища с помощта на площни криви. В нашите нормативни документи пише траектории, което не е съвсем правилно, защото траекторията е само една крива линия, която описва като ос къде би минало превозното средство. Поправилното е площни криви, чиято дефиниция е площта, която заема дадено превозно средство при преминаването му през хоризонтална крива. Дали са достатъчно широки входовете и изходите на едно кръгово кръстовище в самия кръг се определя именно чрез тези площни криви и те са обикновено за най-неблагоприятните случаи. Единият е на седлови влекач, а другият е на автовлак. Изследва се дали могат да минат безопасно с определена скорост без спиране, но обикновено се проверява, без да са спрели, дали няма да застъпят десния бордюр на бордюрните криви при входовете и изходите, респективно ръба на настилката, и дали в кръга има достатъчна ширина да преминат по платното. Обикновено платното се изпълнява от асфалт за външния кръг, а вътрешният е павиран, като настилката е повдигната 4-5 см с бордюр. Те са обикновено в съотношение 3 към 1 – в ширините. Идеята е колите да преминават по асфалтовото платно, без да застъпват вътрешния кръг, той е предназначен за задните оси на тежките автомобили, които винаги го застъпват. В следващата лекция показвам напреженията и недостатъците на такъв вид конструкция. С тези площни криви се показва, че задната ос и задните колела на тежкотоварните превозни средства застъпват винаги този вътрешен кръг, като преминават през бордюра, което е и критичното място за поява на повреди по кръстовището. Втората тема е за натоварване на кръговите кръстовища, подготвели сме я в

екип с проф. д-р инж. хабил. Фромут Велнер. Изнасям я аз поради невъзможността на проф. Велнер да присъства на конференцията. Тук идеята всъщност е да се намали скоростта на леките автомобили поради това повдигнато с бордюр положение на вътрешната окръжност и по този начин да бъдат задължени автомобилите да минават само по асфалт, което невинаги се случва. Но редовното преминаване на тежкотоварни автомобили през паважната конструкция и главно през бордюра предизвиква много големи напрежения в ръба на асфалтовата настилка към вътрешния кръг, която е същата като в десния бордюр при изходите и при входовете. Така че с тази презентация искам да кажа, че е предимство кръговото кръстовище да се изпълни без разделяне на външен и вътрешен кръг, т.е. да бъде изпълнено с една настилка - само асфалтова, а най-добре е да бъде използвана бетонова настилка. Ако има нужда от вътрешен кръг, по-здраво е да се използват дюбели и анкери за при снадките на бетоновите плочи. Натоварването в паважната настилка е толкова силно, че предизвиква най-различни деформации - хоризонтални, вертикални, премествания, завъртания, избиване на определени павета, завъртането им, счупване на отделни павета, обръщане на бордюрни камъни, разместване. Много повреди, които са неизбежни при редовното преминаване на задните оси на тежкотоварни автомобили. За да се изравни напрежението на положението на товара в ръба на асфалтовата настилка с това, което според норматива е 50 см от ръба, са направени изчисления с метод на крайните елементи и е доказано, че за да се изравнят напреженията при стъпване на ръба на настилката и при 50 см от ръба на настилката, дебелината й трябва да бъде увеличена обикновено с две проектни класи.


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

ПРИОРИТЕТИ 2014

gradat.bg

11

ШЕСТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПЪТИЩА

Кристоф Никодим, председател на Европейската пътна федерация:

Състоянието на пътищата влияе на мобилността, безопасността, околната среда и стойността на инфраструктурата В много страни се отделя под 1% от стойността на пътищата за поддръжката им Г-н Никодим, как оценявате състоянието на пътищата в България? Добре е да си дадем сметка, че ситуацията с пътищата в България не е много добра, но и в други страни пътищата са в подобно състояние. За разлика от западните страни - първите членки на ЕС, България отскоро получава средства от европейските фондове за инвестиции в инфраструктура, и то от много ниска стартова позиция, т.е. страната трябва да се погрижи за пътища в много тежко състояние. Не може за кратък период от време да се направят много неща – в този смисъл не бива да се правят сравнения със страни като Германия, Франция, Англия. Кое е важното: да построите добра транспортна инфраструктура, не само пътища. Но целта не е само да ги построите. Веднъж построени, те трябва да бъдат поддържани. Така е навсякъде. Много от правителствата не мислят много за поддържането на инфраструктурата. В много страни пътната инфра-

кова повече средства ще са необходими за поддръжката им. Ние сме загрижени за това, което се случва с пътищата в много страни, защото без пътища няма икономика.

Щ

ом плащам, защото ползвам пътя, трябва да получавам съответната услуга – добре поддържан път

П

ътната мрежа в Европа е 5.5 млн. км, според най-ниската й оценка тя „струва“ над 8000 млрд. евро, или 8 трилиона евро

структура е деградирала – става все по-лоша и по-лоша поради липса на средства за поддържането й. Това има влияние върху мобилността, безопасността, върху околната среда и върху стойността на пъ-

тищата. Пътищата губят от своята стойност, щом не се поддържат. Също както и цената на една къща пада, ако не влагаш средства в обновяването й. Колкото повече отлагаме грижата за пътищата си, тол-

Коя е най-добрата система, финансираща поддръжката на пътищата? Изглежда, че все повече вървим към решението „заплащане според ползването“. Сега плащаме такси: за регистрации, за застраховки, акцизи за горивата, но приходите не отиват за поддържане на пътищата. Много от страните, дори и тези, които използват винетна система, пак не прилагат пълна справедливост, защото закупилият винетката не използва пътя през цялото време, за което я е платил. Трябва да се върви към заплащане според реалното използване на пътя. Това е, от една страна. Вторият проблем е, че правителствата използват събраните пари не за поддържане на пътища, а за други нужди. Ние защитаваме идеята събраните от тази система пари

да се върнат обратно за подобряване на пътната инфраструктура, за да я направим по-сигурна и безопасна, по-ефективна и по този начин да повишим мобилността на хората. Ако аз плащам, защото ползвам пътя, трябва да получавам съответната услуга – добре поддържан път. Магистралите обикновено са поддържани – имат бензиностанции, места за почивка. Това трябва да е концепцията за всички пътища. Евровинетката не е добра система – парите отиват за подобряване на транспорта. Повечето от парите отиват за субсидии на железници, магистрали, но не и за обикновените пътища. Най-доброто заплащане е на изминато разстояние - според типа път, вида превозно средство и според частта от деня. Но това е система, свързана с използването на сателитна информация. За да бъде тя въведена, е необходимо време и пари. Това е най-справедливата система. Но пак повтарям, може да се използва, ако парите се връщат обратно за ремонта на пътища.

Какви средства се използват за поддържане на пътища в страните от Европа? Това много трудно може да бъде установено. Опитахме се да определим цената на пътищата в Европа и да получим информация какви средства се използват за поддръжка. Оказа се, че е много трудно да се доберем до цифрите. Второ – много държави не правят разлика между инвестиции в реконструкция и инвестиции за поддържане. Те не знаят дали дадени средства са за поддържане, за спешен ремонт или обичайна поддръжка. Но това, което успяхме да установим, е следното. Пътната мрежа в Европа е 5.5 млн. км, според най-ниската й оценка тя „струва“ над 8000 млрд. евро, или 8 трилиона евро. В много страни виждаме, че процентът, който се отделя за поддържане, е под 1% от тази стойност. Това е много малко. Това означава, че ще са необходими повече от 100 години, за да бъдат доведени пътищата до подходящото ниво. Интервюто взе Милена ВАСИЛЕВА

Проф. д-р инж. Николай Михайлов, ръководител на катедра „Пътища“ в УАСГ:

През 2014 г. да повишим нивото на нормите и правилата за проектиране и строителство Най-евтино излиза ритмичното поддържане на пътищата. Важно е да „отворим“ конференцията към общините. Стратегически проблем за Европейския съюз, от който България е част, е пътната безопасност. В рамките на тази тема ние избираме подтеми за нашите конференции – кръговите кръстовища са елемент на пътната безопасност. И през 2014 г. ще изберем тема, свързана с пътната безопасност. Най-безопасни са добрите пътища. Ние основно говорим за републиканската пътна мрежа, но там проблемите са най-малко. По-големи са те в общинска-

та мрежа и в градовете. Там възложители са самите общини. Доколко те спазват правилата, нормите за проектиране, високите технологии, които ние презентираме тук – добре е да ги информираме за всич-

ко това. Идеята е да „отворим“ конференцията и на следващите й издания на нея да присъстват и общините като слушатели и участници. Това е предложението ни към тях - да чуят думата на европейските и българ-

ските пътни специалисти, полезно е да се учиш от най-добрите. Нищо в пътния сектор не може да се реши за кратък период. Подходящата цел за следващата година е да се вдигне нивото на нормите и правилата за проектиране и строителство, като се съобразим с най-модерните европейски образци, така ще се повиши качеството на нашите пътища в цялата пътна мрежа. Тук виждам ролята на нашия университет и катедра „Пътища“ като реален автор на тези норми, защото в УАСГ е академичната общност. Това е предложението към нашата администрация. Мисля, че

и министър Терзиева, и инж. Чайков са отворени към подобно взаимодействие. За поддържането на пътищата - има един минимум от изисквания, който задължително трябва да бъде спазен и използван. Колкото повече намаляваме средствата за поддържане на пътищата, толкова повече увеличаваме необходимите разходи за тях. По-добре е да е ясно колко средства са нужни и да се плащат веднага. Най-евтино излиза ритмичното поддържане на пътищата. Другият начин е да отложим решаването на проблема и да оставим още по-тежък товар за нашите наслед-

ници. Необходими са повече средства за поддържане на съществуващата пътна мрежа. Сега те са малко. Изграждането по правила важи и за общинската пътна мрежа. Общинските пътища могат да се построят и обновят с по-малко средства и по-лесно да се поддържат - при тях могат да се приложат олекотени норми, защото не са от трасетата на тежкото движение. Същото се отнася и за кръговите кръстовища – трябва да ги има по цялата пътна мрежа. Цялата ни пътна мрежа трябва да се хомогенизира, за да имат ползвателите й комфорт на пътуването.


12

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ШЕСТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПЪТИЩА Николай Иванов, председател на ББК “Пътища“ и на ББКПБ:

Необходимо е да спрем обявяването на търгове с критерий най-ниска цена Най-важното в Шестата национална конференция по пътища е темата за пътната безопасност и в частност на кръговите кръстовища. Има доста да се изисква по отношение на безопасността, най-вече във финансирането. Изискванията на ООН и препоръките на ЕК са 10% от всички средства, които се влагат в строителство, рехабилитацията и поддръжка на пътища, да бъдат насочени към безопасността на движението. Ние сме далеч от този процент в България. За съжаление малко говорим за финансиране на нашите конференции. В други европейски страни, ако конференцията е два дни, единият е за проектите, а другият – за финансирането, за да могат нещата да се случват. Докато при нас те имат пожелателен характер и пътят от теорията към практиката

е твърде дълъг. В Европа и в света има краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки. За новото строителство не трябва да бъдат обявявани отделни търгове за пътна безопасност. При ремонтните дейности обаче е добре държавата да провежда отделни търгове за елементите на пътната безопасност. Имаме уверението, че такова решение е взето и ще има отделни търгове за пътна маркировка, за информационни табели и указателни знаци, както и за пътноограничителни системи. Ние от бранша

приветстваме това, защото е правилно. Добре е, че сме си извадили поука от търговете с ниски цени. Нужно е обществените поръчки да се обявяват по икономически най-изгодната оферта. Най-важните въпроси в бранша са да спрем с всички търгове с критерий най-ниска цена – това е найважната задача на пътната камара – убедени сме в правотата на решението. На второ място, като бранш искаме да помогнем на пътните администрации за увеличаване на размера на финансите, за да можем да си поддържаме пътищата. Не е разумно да пускаме всяка година нови магистрални участъци и рехабилитирани първокласни пътища и да не увеличаваме бюджета за поддръжката им. Реалистичният бюджет на АПИ е по 600 - 800 млн. лв. всяка година оттук нататък.

Валентин Зарев, председател на секция „Проектиране и строителен надзор“ в КСБ:

За качествените проекти трябва време. Ниските цени убиват и проектанта, и строителния надзор Да се сложи ред в търговете, да има нормални критерии за избор и да се избират работещи фирми, а не гаражни проектанти или супервайзъри. През последните години ролята на надзора много се принизи, печелят се търгове на много ниски цени. Явиха се много фиктивни фирми, това се отразява на качеството на крайния продукт. Важно е не само да се подписват документите, което снижава разходите на надзора. Важно е да се приемат всички видове работи, което изисква да се предвидят разходи за пътуване, за офиси, за компютри… Качеството на проектите е на много ниско ниво, защото се искаше да се изработват за кратки срокове. В Европа един голям проект се подготвя за 2 години. Не е добре, че се работи линейните обекти да се строят на инженеринг – проек-

тиране и строителство. Не може да се работят по тази схема, защото последният елемент от проектирането е парцеларният план - ПУП, който определя колко и коя земя ще бъде отчуждена. Трябва да се изработва технически проект, като се предвидят около две години подготовка, за да може да се извършат пълна геология, пълна геодезия, проект за техническа инфраструктура – газопроводи, водопроводи, канализация, ел. кабели, археология и всичко да бъде съгласувано. Да се изготви подробна количест-

вена сметка. Едва тогава да се прави търг за строителство. При сегашното строителство на инженеринг или с къси срокове за проектиране и ниски цени в търговете работим с много рискове, а те забавят строителството. Ако се прави търг за рехабилитация по проект, изготвен преди 2-3 години, в момента на обществената поръчка той е остарял и се нуждае от актуализация. Причината е ясна – ако преди три години дупките са били 30%, а пукнатините – 15%, три години по-късно те са се увеличили. Какво е решението? Преди да се обяви търгът за строителство, да има актуализация на проекта – в договора на проектанта да се запише, че един месец преди да стартира търгът за строителство, проектът трябва да се актуализира.

Милош Поцков, изпълнителен директор на „Хидрострой“, София:

По-важно е да се поддържат съществуващите пътища, отколкото да се строят нови Трябва да се поддържа съществуващата пътна мрежа. Да се използва акцизът. В Германия само за зимно поддържане разполагат с 1 млрд. евро на година. За мен по-важно е да се поддържат съществуващите пътища, отколкото да се строят нови. На пътната агенция й трябва 1 – 1.2

млрд. лева за поддържане на

пътищата за година. Имаме 20 000 км републиканска пътна мрежа, 10 години е ремонтният срок, или на година трябва да ремонтираме, пренастиламе, обновяваме 2000 км пътища. Като сметнем, че са необходими по около 500 хил. лв. на километър, получаваме нужната сума. Това е.

ПРИОРИТЕТИ 2014

Павел Диковски, съпредседател на Сдружение на пътните инженери консултанти

Трябва упорито да се работи по системата за управление на пътните настилки Конференцията основно е посветена на безопасността на движението и свързаните с нея кръгови кръстовища. От известно време в България се прилагат кръгови кръстовища в двата аспекта – проектиране и строителство. Има и изградени кръгови кръстовища с техните недостатъци. Не сме съвсем в крак с модата. На конференцията ние чухме някои детайли, практически неща, които ги няма в правилника ни или указанието там е общо - диаметърът е от 40 до 60 м. Кой да избе-

рем – този до 60 м или този близо до 40. Именно тези неща се изясниха на сегашната конференция. Тази конференция има голям технически принос – научиха се някои тънкости, които няма как да разбереш, ако само

си четеш правилника. Изборът на еднолентово, двулентово, турбо, т.е. многолентово, на миникръстовище – нюанси, които нашите проектанти не са знаели кое в кой случай да приложат. Оказа се, че по-често използваните са малките кръстовища. За нас проф. Вернер Брилон от Техническия университет в Бохум препоръча да използваме еднолентовите кръстовища, още не сме за големи кръгови кръстовища. Съветът се отнася и за градовете, и за извънградските зони.

Цветан Цонев, главен изпълнителен директор на „Трейс груп холд“:

Важно е да знаем каква ще е политиката в пътищата през следващите години Темата на конфeренцията – кръговите кръстовища, е важна, защото предизвиква сериозни дискусии. Има много привърженици и много противници. По света има достатъчно добри положителни примери, а има и примери, които търпят критика. Няма нищо еднозначно в този живот. Кръговите имат място и в населените места, и извън тях. Оттук нататък е важно да се подбира правилното място, да бъдат добре проектирани и да бъдат добре изпълнени. По мое мнение има недобра стиковка между отделните етапи – подготовка на задание, проектиране, проверка от експертен съвет, връщане за доработване. Ако се използват резервите, ка-

чеството на проектирането ще се повиши. За нас е важно каква ще е политиката в пътищата през следващите години. Какво ще се случи през следващите 2-3-5-10 години, в краткосрочен и в дългосрочен план. Тук говорим за пътната политика в държавата – какво ще има, кога, които са реалните нужди на обществото, на икономиката, кой е приоритетът за развитието на пътната сис-

тема. Дали ще ремонтираме повече съществуващи пътища, или ще строим нови? Тези неща в определена степен са неизяснени в държавата. Като цяло държавата – държавни институции, държавната и общинската администрация, политиците и пътната гилдия, е длъжник за развитието на пътната инфраструктура през последните 25 години. Затова е необходима стратегия за развитието на пътната инфраструктура. Тогава ще има по-голяма яснота за развитието на фирмите и за хората, които се препитават от тази дейност. Големият въпрос е несигурността в държавата какво ще се случи през следващите няколко месеца, години…

Инж. Росен Колелиев, председател на секция „Инженерна инфраструктура”, КСБ

Кръговите кръстовища са засегнати бегло в нормативната база Пътните конференции са важна част от професионалния живот на гилдията и те имат два съществени ефекта. Първият е, че се дискутира и се дават технически решения по конкретен проблем, в случая кръговите кръстовища, с участието и споделянето на опита на чуждестранни експерти. Вторият аспект е, че подобен форум дава възможност за среща на бизнеса с администрацията, дава възможност за обмен на информация, за дискусия по наболели теми и проблеми. В тазгодишната конференция взеха участие над 100 представители на Агенция „Пътна инфраструктура“, сред които директори на дирекции в агенцията, всички директори на областните пътни управления и др. Една от темите за дискусия е пред-

стоящото зимно поддържане на пътищата и подготовката на документацията за предстоящите тръжни процедури за избор на фирми за поддръжка, тъй като през следващата година изтичат сроковете на четиригодишните договори. Втората, и то много важна, е пътната безопасност. Кръговите кръстовища тепърва навлизат по-масово в нашата пътна практика и вече са налице доста проблеми, част от които са свързани с неправилното им проектира-

не. Във Варна всички сме свидетели на тези неблагополучия. Няма формула за проектиране на кръстовища. Всяко кръстовище се проектира така, че да отговаря на определени потребности. По отношение на кръговите кръстовища ние нямаме такава практика и теория и в нашата нормативна база те съвсем бегло са засегнати. И по отношение на проектирането има какво да се желае, има нови тенденции, които трябва да се вземат предвид. Тенденцията е за проектиране на малки кръгови кръстовища във връзка с ограничените пространства в градовете. Проблем е и недостатъчният капацитет от специалисти, членове на експертните съвети в общините, които разглеждат и приемат проектите за кръговите кръстовища.


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

13

ГРАДСКА МОБИЛНОСТ

Излезе класацията от търга за метрото до „Хладилника“ На първо място е обединение „Метро Черни връх 2013“ Излезе класацията от търга за метрото до „Хладилника“. На 26 септември, пет дни преди крайния срок за завършване на работата на комисията по оценка на офертите за продължението на метрото до „Хладилника“ – 30 септември, са били отворени ценовите оферти. Най-висока е цената на турската „Доуш“ 63 590 706.63 лв., а найниска на обединението „Метро Черни връх 2013“, съставено от „Ста-

нилов“, „Метропроект Прага“ и „Джи Пи Груп“ - 42 349 777 лв. Така след поканата на инж. Стоян Братоев да се дават повисоки цени за изпълнение на метрото можехме да очакваме, че няма да спечели най-ниската оферта, ако не бяха толкова еднакви техническите оценки на участниците. Според тях и според ценовите оферти най-висок бал има обединение „Метро Черни връх 2013“ - 100 точки. В търга за продължението на метрото до

ЦЕНОВИ ОФЕРТИ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ТЪРГА Техническо предлоФирма жение (точки) Обединение „Адвал – Гео“, съставено от „Адвал“ и „Геострой“, подизпълнител 48 „Стартинженеринг“ „Доуш иншаат ве тиджарет“, подизпълнител „Стартинженеринг“ 47.79 Обединение „Метро Черни връх 2013“, съставено от „Станилов, „Метропроект 48 Прага“ и „Джи Пи Груп“, подизпълнител „Стартинженеринг“ Обединение „Енерго Черни връх“, съставено от „Енергоремонт холдинг“, „Икс 47.6 Гранде Лавори“, „Рикат“ Обединение „Черни връх“, съставено от „Трейс Груп Холд“, София, „Пи Ес 48 Ай“, Стара Загора, и „Инжпроект“ ООД, София Обединение „Метро Витоша 2013“, съставено от „ПСТ Холдинг“АД, „Геа 21“ 48 АД, „Монолит София“ АД, „Ар Джи Би“, ЕТ „Маргарита Борисова“ РБ

„Хладилника“ участваха шест компании и обединения. То е с дължи-

на 1301 м, една метростанция и 300 м бретел за обръщане на посока-

та на движение, част е от втория метродиаметър и е разположено от МС

Цена в левове 42 725 154 63 590 706 42 349 777 53 367 303 49 867 422 53 800 743

11 „Джеймс Баучер“ до „Парадайз център“. Милена ВАСИЛЕВА

Жп ринг ще свързва индустриалните зони около Пловдив Железопътен ринг ще свързва в радиус от 50 км селищата около Пловдив и прилежащите индустриални зони. Това ще осигури обществено достъпен транспорт за допълнителни над 115 000 души от областта. „Основен проблем на големите предприятия в зони като Марица, Куклен и Раковски е затрудненото придвижване на работната ръка от по-малките населени места. Това изключително много влоши сравнителните предимства на региона като найпривлекателно място за инвестиции”, посочи инж. Стефан Цанков, зам.-кмет на община Марица, на провелия се дискусионен форум „Недвижими имоти – строителство, услуги и проблеми на пазарната среда” по време на Есенния пловдивски панаир. Проектът за изграждане на железопътния ринг предвижда свързване на съществуващата жп инфраструктура в района на Пловдив с лъчове до съществуващите и новоизграждащите се индустриални зони. Негови инициатори са община Марица и частните инвеститори „Сиенит холдинг” и „КЦМ груп”, които развиват найголемите индустриални зони в региона. Вече е подписано и споразумение за подкре-

па със седем общини – Пловдив, Родопи, Куклен, Стамболийски, Асеновград, Садово, Първомай и се очаква да се присъедини и Раковски, подчерта зам.-кметът Стефан Цанков. По този начин ще се осъществи интеграция на националната жп мрежа и дори по-отдалечени градове като Пазарджик и Първомай ще имат достъп до индустриалните зони. Жп рингът ще улесни и превоза на товари и стоки на предприятията в зоните. Финансирането на жп проекта може да се осъществи по оперативна програма “Транспорт 2014 - 2020”. Единственият възможен бенефициент обаче е Националната компания “Железопътна инфраструктура”. „Основната ни задача е да убедим НКЖИ, че проектът е важен за икономическото развитие на региона. Той е залегнал като приоритетен в Областния план за развитие на Пловдивска област”, каза Цанков и посочи, че общините се ангажират да съдействат при подготовката на анализите и предпроектните проучвания. Планът за действие предвижда до края на 2014 г. да се кандидатства по приоритетна ос V „Техническа помощ” на ОПТ за финансиране на проучванията и ин-

Очаквани резултати от проекта Лесен достъп на допълнителни над 115 000 души до индустриалните зони на областта Транспорт в рамките на 1 час Интеграция на националната жп инфраструктура Възможност за субсидиране на работнически транспорт Ограничаване на миграцията от областта към гр. Пловдив

Чрез свързване на съществуващата жп инфраструктура ще се осигури достъпен транспорт в рамките на 1 час до всички индустриални зони около Пловдив

вестиционния проект, а след това до средата на 2016 г. да се кандидатства за безвъз-

мездни средства по приоритетна ос 1 за самото изграждане на жп ринга. Крайният

Финансиране на проекта по ОП „Транспорт 2014 - 2020” Проучване и проектиране: Приоритетна ос V – Техническа помощ на ОПТ Изграждане: Приоритетна ос I „Развитие на жп инфраструктура по трансевропейските и основните национални транспортни оси” Бенефициент: Национална компания „Железопътна инфраструктура“

срок за изпълнение на проекта е 2020 г. Светла ДОБРЕВА

План за действие Внасяне и одобрение на проект за проучване и проектиране: до края на 2014 г. Проучване и проектиране: до края на 2015 г. Стартиране на проекта: до края да 2016 г. Въвеждане в експлоатация: до 2020 г.


14

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЕЛЕКТРО-, ТОПЛО-, ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

До месец приключва строителството на газовата връзка с Румъния Прави се ПУП-ПП за интерконектора с Гърция, проектът с Турция закъснява В края на този месец трябва да приключат строителните работи по газовата връзка България – Румъния и да започнат тестови изпитания, обяви Иван Айолов, зам.–министър на МИЕ, при откриването на първата газова конференция, организирана от Българската фeдерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), провела се на 3 октомври в София. За интерконекторът България – Сърбия намеренията са до края на месеца да се проведе процедура за избор на проектант и за отчуждаването на имоти, оглед в началото на юни 2014 г. и да се подпише договор за строителството на газопровода. Програмата на Министерството на икономиката и енергетиката, което управлява този

проект, е тази връзка да заработи през 2017 г. Въпреки че Сърбия изостава в сравнение с нас, те планират пуска за 2016 г. Връзката ни с Гърция има напредък за сметка на тази с Турция, която сериозно изостава, обобщи Айолов. Приоритетният за страната ни проект „Южен поток” изостава с 5-6 месеца, но с отпадането поне на този етап на проекта „Набуко” и най-вече с подписването на договора между консорциума „Шах Дениз” и „Булгаргаз” за доставка на 1 млрд. куб. метра синьо гориво за България, както и мерките, които предприе правителството, изоставането ще се навакса, уточни зам.-министърът. „Южен поток“ е една нова магистрала, от която страната ни има нужда, коментира Константин

Потенциалът на природния газ нараства за големите енергийни консуматори, акцентира Константин Стаменов по време на първата газова конференция на БФИЕК

Стаменов, председател на УС на БФИЕК. Според него потенциалът на природния газ като екологично гориво нараства за индустрията. Газът играе основна роля за компенсиране на флуктоациите (колебанията) в енергийната система, акцентира той.

Пътят е през трасето на Трансадриатическия газопровод (Гърция - Италия). 1 млрд. от този газ ще отива за българските потребители, като горивото ще се транспортира чрез бъдещите междусистемни връзки с Гърция и Турция. „Булгаргаз” подкрепя изграждането на газовата инфраструктура, като приоритет е потокът на газ в посока юг-северсеверозапад. Това е реалната възможност за диверсификация на източниците на природен газ, обобщи Гогов.

1 млрд. м³ азерски газ ще се отделя за българския потребител

1 януари 2014 г. потича газ от Румъния,

От договорените общо 16 млрд. м³ газ, които ще излизат годишно от находището „Шах Дениз 2”, 6 млрд. ще отиват до Турция, а останалите 10 ще се отправят към Югоизточна и Централна Европа.

чрез интерконектора Русе - Гюргево (IBR). В момента продължават двата сондажа под р. Дунав, като първият е направен и в момента се прокарват тръбите. Графикът на строителите е до края

на ноември да приключи строителството, а до края на този месец да се финализира първият сондаж, уточни Кирил Темелков, изп. директор на „Булгартрансгаз“. Инфраструктурата на територията на България вече е изградена. Връзката ни с Турция в момента е на етап проектиране у нас и преговори с турската страна по уточняване на възможностите за реализиране на целия проект. В момента се изготвя ПУП – парцелиран план на българската територия, и се определя сервитутът в област Хасково на връзката България – Гърция, уточниха от БЕХ. Паралелно се разработва и техническият проект по ЗУТ. На гръцка територия е приключил ОВОС и се чака до 2 седмици одобрението му. Таня ТОДОРОВА

ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННА ИНФРАСТРУКТУРА

С ресурс от ОП „Техническа помощ” осигуряват функционирането на ИСУН до 2020 3 027 916.67 лв. без ДДС е обявената прогнозна стойност на поръчката за изпълнител за осигуряване функционирането на ИСУН до 2020, която Министерският съвет обяви преди дни. До 1 октомври се получава документацията за участие, оферти се приемат до 11 октомври включително. Финансирането е от

оперативна програма „Техническа помощ”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие по проект „Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в периода 2014 2020 г. - ИСУН 2020”. Основната цел на поръчката е да бъде осигурено преработването

и надграждането на използваната през настоящия програмен период Информационна система за управление и наблюдение на средствата от структурните и Кохезионния фонд на ЕС за нуждите на органите, участващи в изпълнението на оперативните програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие;

Европейския социален фонд; Кохезионния фонд на ЕС през програмния период 2014 - 2020 г. В преработеното приложение следва да бъдат отразени всички промени в процедурите за управление на средствата по оперативните програми, както и промените в организационната структура на управление. Конкретните дей-

Единната електронна съобщителна мрежа е в експлоатация Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност влезе в редовна експлоатация. Тя се управлява от изпълнителната агенция ЕСМИС. Общата дължина на оптичната мрежа е 5377.665 km, като 4695.452 km осигуряват междуградска свързаност, а 682.213 km оптичен кабел осигурява метромрежи за свързаност в населените места. С технологичното интегриране на двете мрежи се осигурява изграждането на единна MPLS базирана мрежа за пренос на данни на територията на страната. Тя обхваща 28 областни и 38 местни общински центъра и осигурява свързаност с голяма част от структурите на държавната и местната власт, като се предоставят комуникационни услуги за пренос на

глас, данни и интернет. Броят на свързаните досега ведомства към мрежата е 1300, които ще участват при въвеждането на електронното правителство. Използваните съвременни технологии позволяват виртуално да се обединят в единна информационна инфраструктура мрежите на министерства, ведомства и местна администрация, като се запази тяхната информационна самостоятелност и автономно управление. За реализацията на проекта бяха определени 20 месеца и заделени 6.5 млн. лв. от бюджета. ИА ЕСМИС изгражда и оптична свързаност до общините, където това е възможно, дооборудва и увеличава преносния капацитет с оглед бъдещото включване на всички държавни структури към единната мрежа.

ности за изпълнение на поръчката включват анализ на бизнес процесите, свързани с изпълнението на оперативните програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие; Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на ЕС; въвеждане на нови функционалности и доразвитие на системата; поддръжка на система-

та; разработване на нови функционалности; изработване на рекламни материали за популяризиране на проекта. Минимално изискване е участниците да са реализирали общ оборот за периода 2010 - 2012 г. не по-малко от 3 млн. лв. Крайният срок за изпълнение на поръчката е 30 октомври 2015 г. Силвия ЗЛАТКОВА

НУРТС: Близо 7.1 млн. зрители гледат цифрова ефирна телевизия Това обявиха от управлението за радио- и телевизионни станции НУРТС, което управлява в национален мащаб телекомуникационната мрежа за разпространение на ефирна телевизия. Съществуващите мрежи (две търговски и една обществена) са изградени от компаниите „Фърст Диджитъл” и „НУРТС Диджитъл”. Едната изгради мрежата на обществените оператори и покрива 96.2% от населението на страната. Другата има изградени две мрежи, чрез които се разпространяват програмите на търговските телевизии, и осигурява покритие на над 85% от населението на страната. С изграждането на два от мултиплексите над 7 млн. души имат достъп до обществените и 7 програми на търговските оператори. В изграждане на мрежата на „НУРТС Диджитъл“ ЕАД са инвестирани над 100 млн. лв. за период от три години. В момента от 5289 населени места 3538 имат над 90% покритие; 1009 бр. - от 30 до 90%; 225 бр. – от 10 до 30%, а 124 - не повече от 10% покритие. От НУРТС заявиха, че за да се достигне 100% покритие навсякъде, ще е нужно технологично време, както и допълнителни разходи за мултиплексите и телевизионните оператори.


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

15

БРАНШ

Eдиномислието и взаимните усилия са основа за успешни ПЧП И К

нж. Христо Димитров – управител на „Планекс” ООД, е новоизбраният председател на областното представителство на КСБ във Варна. На редовното отчетно–изборно събрание, което се проведе на 19 септември, бяха избрани и членове на управителния и контролния съвет на ОП, шест от които са нови. За приоритетите на строителната камара и конкретно на областното представителство разговаряме с инж. Христо Димитров.

граждане на детски градини, училища, спортни зали, към обособяване на по-качествени за живот жилищни комплекси, промишлени зони с необходимите за бизнеса комуникации с необходимата инфраструктура и др. Тези насоки на развитието на ОП - Варна, няма да бъдат възможни за осъществяване, ако сред членовете на камарата не продължи да се задълбочава процесът на комуникация, взаимопомощ, обмяна на идеи. Една от основните роли на камарата е да създава връзки между своите членове с цел партньорства и съвместни проекти, както и да привлича нови фирми. Затова смятам, че запазване на добрите междуфирмени взаимоотношения и сътрудничеството са приоритети, които не бива да забравяме, особено в трудните икономически условия и стагнация.

СБ има потенциал да бъде не само гарант за своите членове пред Възложителите, но и да създава добри практики и правила за строителния бизнес, да бъде координатор, консултант и посредник на бранша

С Има ли нужда от промени в целите на КСБ и какви, за да отговори адекватно на нуждите на бранша предвид стагнацията на строителния и инвестиционния пазар? - Със създаването на Камарата на строителите в България бяха поставени цели, които да осигурят в бранша прозрачност, защита на интересите на възложителите, подобряване на управлението на строителната дейност и повишаване на квалификацията на членовете. Тези насоки в дейността на камарата продължават да бъдат актуални и не е необходимо да има радикални промени. Стагнацията в бранша и практиката през последните години може би ще наложат да се обмислят и обсъдят някои действия в посока уреждане на междуфирмените задължения, иницииране на работни срещи с държавните институции, участие в европейски проекти, които са свързани с регионално развитие и инфраструктурни проекти, дългосрочни мерки, свързани с квалификацията на строителните работници. Камарата на строителите в България има потенциал да бъде не само гарант за своите членове пред възложителите, но и да създава добри практики и правила за строителния бизнес, да бъде координатор, консултант и посредник на бранша. Икономическите условия няма да се променят през следващите

ъвместни действия с общините виждам и по проекти, финансирани по европейски програми и при обществените поръчки. В тези процедури има още какво да се желае в посока прозрачност, яснота на правилата, последователност и уместност на изискванията към участниците

Г

рад Варна има своето стратегическо значение като туристически, икономически, транспортен и културноисторически център в Североизточна България. Областното представителство на КСБ трябва да засили контактите си с новата общинската администрация на града в посока създаване на добър инвестиционен климат в областта

години, затова е необходимо строителните фирми и камарата като техен представител да потърсят пътища за адаптиране и успешен бизнес. В регионален план какви ще бъдат приоритетите на областното представителство на камарата? Предвиждате ли по-тясно взаимодействие с общините в региона? - Регионът на гр. Варна има своето стратегическо значение като туристически, икономически, транспортен и културно-исторически център в Североизточна България. От тази гледна точка областното представителство на КСБ трябва да засили контактите си с новата общинската администрация и управлението на Варна в посока създаване на добър инвестиционен климат в областта. В рамките на консултативни съвети, партньорства, дискусионни инициативи и други мероприятия трябва да се анализират, обсъдят, променят и съгласуват редица процедури, свързани с разрешителния режим за строителните инвестиции в региона. Активното участие на строителните фирми в този диалог ще помогне за създаване на един ясен, коректен, последователен и прогнозируем ред за получаване на разрешителни за строеж и всички необходими документи от инвеститора. В момента има реди-

ца препятствия пред тях да осигурят пълния набор документация по ЗУТ и да започнат строителство дори и при осигурено финансиране, от което страдат и строителите. Съвместни действия с общините виждам и по проекти, финансирани по европейски програми, и при обществените поръчки. В тези процедури има още какво да се желае в посока прозрачност, яснота на правилата, последователност и уместност на изискванията към участниците. Законът за обществените поръчки обикновено тълкува и разяснява гледната точка на инвеститора, но има неясноти относно правата и задълженията на участниците. Затова е необходима поширока дискусия по този въпрос. Приоритет на областното представителство на КСБ ще бъде и комуникацията с отговорните институции, сдружения, организации относно развитието на града и подобряване на облика на нашата морска столица. Независимо от икономическите условия сътрудничеството, единомислието и взаимните усилия могат да са основа на много публично-частни партньорства, които да окажат положително влияние – малките крачки като парковата среда, детските площадки, вътрешнокварталните улици, спортни кътове и други могат да трасират пътя към по-големи проекти – из-

В национален план каква трябва да бъде ролята на КСБ, към какво трябва да се насичат приоритетно усилията, за да бъде по-полезна за бранша? В национален план ролята на КСБ трябва да се концентрира върху същите приоритети, но на държавно ниво - търсене на диалог с Министерството на регионалното развитие и други институции, законодателни промени в нормативни актове, които засягат строителната дейност, предложения за създаване на по-добър инвестиционен климат за инвеститорите, защита на строителните фирми и техните работници при дългосрочни вземания по вече изпълнени проекти и други. Проучването, синтезирането и предоставянето на международния строителен опит на членовете на камарата, създаване на условия за обмен на идеи, технологии и практически знания с обединения, камари, занаятчийски сдружения от други страни – от Европа, Русия, арабските страни, биха били полезни за членовете. Анализът на пазара и предоставяне на статистически данни, свързани със строителния бранш, също биха могли да бъдат ориентир и в помощ на фирмите от камарата на строителите. Интервюто взе Силвия ЦЕНОВА


16

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ОБРАЗОВАНИЕ Андрей Цеков, изпълнителен директор на „Главболгарстрой холдинг“ АД:

Младите специалисти имат нужда от добър ментор Г-н Цеков, достатъчно подготвени ли са за реалния бизнес младите инженери и архитекти след завършване на висше образование в България? - Смятам, че е редно на първо място да подчертая, че аз не съм инженер. Мнението ми се базира единствено на 15-годишната ми практика в сектора на строителството. Като цяло смятам, че на техническо ниво младите са добре подготвени. Според мен обаче в университетите не се акцентира достатъчно на строителството и проектирането като биз-

В

университетите не се акцентира достатъчно на строителството и проектирането като бизнес процес

С

амо ако се измине целият път, може да се разбере кои са найсилните страни на един човек и къде би бил най-ефективен

нес процес, а именно в това е същността. В крайна сметка целта на един строителен проект е да бъде завършен в рамките на конкретен срок и бюджет, което по същество е управленски процес. Имен-

но този управленски процес във всичките му фази - от оценката за изпълнимост, през проектирането, оферирането, ваденето на количества, остойностяване, а впоследствие планиране, управление

на промените, е нещото, което липсва в специализираните университети. Какво им липсва и каква допълнителна подготовка могат да получат в

специализираните университети? - Най-важното е да разберат, че се работи за финансов резултат. Това изисква управление на ресурсите по начин, който ще им помогне да приключат обекта в срок и предварителен бюджет. Пак казвам - това е нещото, което за съжаление образованието в България към този момент не дава. Не говоря само за сферата на строителството. С малки изключения образованието в България живее още във времената на плановата икономика. И това е огромната разлика между подхода в образованието тук и в страните, които имат достатъчно добри традиции в пазарната икономика. Как може и трябва да се постига приемственост в професията и в практиката? - Правилният подход е да се даде шанс на всеки млад специалист да мине през всички нива на процеса на проектиране и строителство. Както казват старите строители - трябва първо да погази малко в калта. Тоест трябва да премине през оферирането, проектирането, изпълнението, отчитането и управлението на промените. Само ако се измине целият път, може да се разбере кои са най-силните страни на един човек и къде би бил най-ефективен. Какво може да им предложи работодателят, за да повишат професионалната си ефективност?

- Много е важно да бъдат поставени в реални работни условия като част от работещ екип. Тоест да им се сложи един добър ментор, който да се грижи те да се учат и развиват, а не да се гледа на тях като на вътрешни куриери, които да носят папки от един кабинет в друг, каквото за съжаление често е отношението към наскоро излезлите от университета служители. На тях трябва да им се даде възможност да трупат опит, да правят грешки и да се учат от тях. Важно е и да им се даде възможност за професионален разстеж. Ние в „Главболгарстрой“ инвестираме и в допълнителната квалификация на служителите ни, защото вярваме, че в дългосрочен план именно тази инвестиция ще ни донесе най-висока печалба. Кои са най-цените качества, които търсите у младите професионалисти при назначаването им на работа във вашата компания? - Залагаме основно на чисто човешките качества на служителите ни, защото сама по себе си дипломата за завършено висше образование не значи, че човекът ще е ефективен. Амбиция, хъс, диалогичност. Аз лично високо оценявам куража да се опонира на висшестоящите. Това рядко се цени като положително качество, особено в бранш като строителния, който традиционно е доста патриархално и йерархично устроен. В крайна сметка обаче всеки мениджър, дали ще е на фирмено или на проектно ниво, трябва да има екип от експерти, които да са негов коректив. За да вземеш правилно управленско решение, трябва да имаш вярната начална информация, а не тази, която ти се иска да чуеш. Интервюто взе Николай ТОДОРОВ



18

Строителство ГРАДЪТ, 7 -13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЕТЕМ + FACADES + ENERGY + PERFORMANCE Инж. Венета Новакова, директор R&D, Etem Group:

От пасивни към активни функции Съвременната фасада осигурява подходяща температура, светлина, слънцезащита, Инж. Новакова, отново е време за конференцията за фасаден инженеринг - може ли няколко въвеждащи думи за традицията, отзвука и новото след последната среща на ЕТЕМ? - Преди осем години ЕТЕМ стартира инициативата за провеждане на архитектурен симпозиум ‘’Алуминий и стъкло’’. Започнахме с AGC като партньор, а по-късно и с Dorma. Там, представяйки последните постижения на нашите компании, канихме именити лектори в областта за споделяне на опит и повишаване на компетенциите на колегите от гилдията. През 2011 г., осъзнавайки важността на дисциплината фасаден инженеринг, счетохме, че само симпозиумът не е достатъчен като трибуна, от която да се започне разговорът за комплексната дисциплина фасаден инженеринг. Същата година организирахме първата конференция за фасаден инженеринг в България. Тя премина с огромен успех и макар и плахо постави въпроса за това има ли нужда от него и кои са участниците в процеса. Две години по-късно ЕТЕМ реши да продължи традицията, този път в сътрудничество с фирмите от холдинга „Вилхалко“. Високото ниво на професионализъм, което наложихме по време на изданията на симпозиума, направи събитието очаквано и желано от архитектурното съсловие. Същевременно в по-голямо предизвикателство за нас се превърна изборът на лекторите, проектите и концепциите, които те представят. На миналогодишния симпозиум в Сандански основен лектор беше арх. Абдулмаджид Каранух, чийто проект обсъждаме и до днес. Това бе и причината тази година да разгърнем събитието в четири поредни дни. Ще започнем на 10 – 11 октомври с първия по рода си в България уъркшоп на тема тема „Фасадният инженеринг – концепции, типове фасади и експлоатационни характеристики, пълен работен цикъл от избора на фасада до изпълнение на обекта“. Лектор ще бъде арх. Абдулмаджид Каранух, понастоящем директор на отдел „Фасади“, направление Middle East, в датската компания Ramboll Group. Лекциите засягат основни теми като дизайн на фасадата, на-

Е

нергийната ефективност и устойчивостта се постигат чрез синергията между всички характеристики на фасадата, които трябва да се анализират от интердисциплинарни екипи от различни специалисти от начална идейна фаза на проекта до самото му завършване

В

се повече се обръща внимание на характеристиката дълготрайност (durability) на фасадните елеменити, която характеристика е пряко свързана с оценката на жизненеия цикъл (life cycle analysis) на сградата - инструмент, чрез който могат да се дефинират най-подходящите за съответния проект материали в съответствие с предвидения живот на сградата

чини за подобрение на техническите характеристики, фази на работния процес и се основават на богатия практически опит на лектора, натрупан при участието му в изграждане на значими обекти в цял свят, специализирал е иновации в адаптивния дизайн на големи сгради и комплекси. Уъркшопът ще завърши с решаване на конкретни задачи. Участниците ще получат сертификат. През третия ден – 12 октомври, ще се състои конференцията на тема Etem + Facades + Energy + Performance. Основни лектори ще бъдат проф. Улрих Кнаак - ръководителкатедра „Проектиране на конструкции“ в ТУ - Делфт Холандия, инж. Даниел Пфанер - партньор и изп. директор “Фасаден инженеринг” в Bollinger+Grohmann Ingenieure, арх. инж. Абдулмаджид Каранух. Също така ще имам удоволствието да

представя ЕТЕМ и новите фасадни концепции. Презентации относно конкретни обекти (case studies) като пример за устойчиво строителство ще бъдат представени от арх. Ангел Захариев и арх. Димитър Паскалев. През четвъртия ден – 13 октомври, ще се състои т.нар. Sightseeing tour - посещение на устойчивите сгради в София, презентирани през първия ден на конференцията. Архитектите ще разкажат за устойчивите практики, използвани в проектите. Нека да започнем с темата - Etem + Facades + Energy + Performance. - Темата на конференцията тази година е: ЕТЕМ + Facades + Energy + Performance. Функцията на фасадата в последните години еволюира и е все повече свързана с енергията, да я добива, да предпазва, да до-

зира, да я преобразува. Всичко това е свързано с нейните функции (пърформанс). Фасадата трябва да се разглежда в нейната цялост и характеристиките й да бъдат оценявани холистично. Енергийната ефективност, както и устойчивостта се постигат чрез синергията между всички характеристики на фасадата, които трябва да се анализират от интердисциплинарни екипи от различни специалисти от начална идейна фаза на проекта до самото му завършване. Подходът да се избира найскъпото решение не води до постигане на най-висока ефективност. Изключително важно е преди направата на подбора на различни решения да се направи както ценови анализ, така и техническа обосновка, която би отсяла най-добре съвкупността от решения, които ще работят най-ефективно в съвкупност. Време е за добавяне и на енергийния мениджмънт към проекта, на ВЕИ също. А защо не и за off grid сгради? Вие отговаряте за научноизследователската дейност на „ЕТЕМ Груп“ - какви са основните направления? - ЕТЕМ е иновативна компания, която високо цени научноизследователската дейност. С натрупването на опит в тази насока целта ни вече не е да следваме тенденциите, а да се опитваме да ги предвидим и да създаваме продуктите си една крачка напред преди очертаването на ясна тенденция на пазара. Прякото ни участие в дей-


Строителство ГРАДЪТ, 7 -13 октомври 2013 г.

gradat.bg

19

ЕТЕМ + FACADES + ENERGY + PERFORMANCE

на фасадата шумоизолация, безопасност, климатизация, вентилация и автоматизация ността на Европейската алуминиева асоциация ни дава достъп до информация за мащабни научноизследователски проекти, разработвани от именити международни институти като Fraunhofer Institute for Building Physics, Technalia, AUTH т.н. Активно участваме с наши експерти при разработването и хармонизирането на европейските стандарти в Българския институт за стандартизация. Всички тези дейности са изключително полезни при определяне на бъдещите трендове и разработването на продукти в съответствие с тях. Всички нови системи са в унисон с идеята за устойчивото развитие и енергийната ефективност. Основна задача с особена значимост за обществото в България е реновацията. В последните години понятието реновация се разширява все повече и вече не означава само подмяна на изолация, дограми и инсталации. Процесът е комплексен и трябва да включва още ефективна слънцезащита и естествена вентилация. Финансовият мениджмънт е също много важен инструмент за изпълнение на програмите за реновиране. Банковите институции трябва да положат сериозни усилия за отпускане на нисколихвени кредити или такива с почти нулева лихва, за да се случи обновяването на българските домове. Може ли да проследите как се развиха и промениха тенденциите в развитие на фасадните системи през последните 5-10 години и как-

ви бяха причините зад тези промени - строителни и информационни технологии, клиентски изисквания, развитие на концепции? - Причините за тенденциите, наложили се при развитието на фасадните системи, са комплекс от всичко изброено по-горе. Основна тенденция е преминаването от пасивни към активни функции на фасадата. Изграждат се сгради с адаптивни фасади с интелигентна сградна автоматизация, които ,,реагират’’ на промените и условията на околната среда и поведението на ползвателите. Все повече се обръща внимание на характеристиката дълготрайност (durability) на фасадните елементи, която характеристика е пряко свързана с оценката на жизнения цикъл (life cycle analysis) на сградата - инструмент, чрез който могат да се дефинират най-подходящите за съответния проект материали в съответствие с предвидения живот на сградата. Как се развиват фасадните системи в света? - Факт е, че Европа диктува модата и иновациите при фасадните системи. В Америка също има събуждане в тази насока, като и там все повече внимание се обръща на наложилата се вече тенденция за енергийна ефективност. ЕТЕМ изнася 85% от продукцията си по света. Нашите системи са приети изключително добре в чужбина. Инженерингът, който предоставяме – също. ЕТЕМ има проекти в Казакстан,

Н

а първо място една съвременна фасадна система би следвало да осигури комфорт на обитаване

О

сновна задача с особена значимост за обществото в България е реновацията. В последните години понятието реновация се разширява все повече и вече не означава само подмяна на изолация, дограми и инсталации

Косово, Саудитска Арабия, Катар, Дубай, САЩ, Холандия, Англия, Германия, Италия, Франция и др. Макар понякога изборът на бранд да е по-скоро мода в България, фактът, че ЕТЕМ разработва дизайна на фасадната система за най-високата сграда в България, говори сам за себе си. От техническа гледна точка какво в крайна сметка ще осигурява една съвременна фасадна система за обитателите и експлоатацията на сградата? - На първо място една съвременна фасадна система би следвало да осигури комфорт на обитаване. Той се обуславя от човешкото възприятие. Осъзнато или неосъзнато, редица фактори влияят както върху физиологичния, така и върху психологичния комфорт на обитателите. Съвременната фасада трябва да осигури на обитателите подходяща лятна/зимна температура, дневна светлина, слънцезащита, добра видимост, шумоизолирана среда, безопасност, сигурност, климатизация, естествена и принудителна вентилация и сградна автоматизация. Всички тези характеристики на фасадата, обуславящи комфорта на обитаване, могат лесно да бъдат постигнати, ако успеем правилно да комбинираме старите общоизвестни и позабравени физични закони на строителната физика с модерните средства за проектиране, използвайки термичната маса на бетона, геотермиятадр.

Как се посрещат промените и новите системи от архитекти, инженери, строители и инвеститори в България? - От една страна, има жажда за новости, има любопитство и интерес. От друга страна, често новите системи са посрещани с доза скептицизъм и недоверие от страна на инвеститорите и производителите, тъй като всяко нововъведение изисква обучение на кадри и задълбочено изучаване на техническите инструкции и ръководства за изработка/монтаж на системата. Организацията на целия строителен процес също е отворен въпрос за България. На моменти не достигат технически подготвени кадри и административен и управленски капацитет. Предизвикателствата са големи и сега е времето да се докажем. Интервюто взе Николай ТОДОРОВ


20

Строителство ГРАДЪТ, 7 -13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЕТЕМ + FACADES + ENERGY + PERFORMANCE Абдулмаджид Каранух, директор „Фасадно проектиране и инженеринг“ в Ramboll:

Занимаваме се сериозно с биологичните фасади

А

бдулмаджид Каранух е познат на българската публика от организирания от ЕТЕМ симпозиум „Алуминий и стъкло“ през 2012 г. в Сандански. Завършил е архитектура в Бейрут, Computing & Design в University of East London, магистър по фасадно инженерство от University of Bath, Великобритания, със специализация по адаптивни проектни иновации за големи комплекси. Участвал е в изграждането на значими обекти в Средния изток, изучавайки принципите на ислямската архитектура и многообразните й стилове. Работи при проектирането на редица модерни световноизвестни проекти като кулите Al Bahr в Абу Даби, метрото в Дубай, Световния търговски център - Прищина, Turning Torso - Малмьо, Швеция, Park Place - Дубай, Capital Towers - Дубай, и много др. Гост-лектор в редица световни университети. Арх. Каранух, година покъсно отново сте в България за конференцията за фасаден инженеринг - какво е новото при вас? - Миналата година бях в Aedas, сега съм директор за фасадно проектиране и инженеринг в Ramboll, като продължавам да съм главен консултант в Aedas. Какво е развитието на технологиите, които представихте преди година? - Работих с моя екип по понататъшното им усъвършенстване и подобряване на методите за предаване на комплексни данни. В момента се занимаваме по-сериозно с биологичните фасади тема, която загатнах миналата година в моята лекция. Може ли да коментирате накратко някои от ключовите послания към българските професионалисти и участници във форума? - От миналия ми престой в България научих, че тук има много амбициозни хора, които наистина търсят как да изследват различни творче-

ски начини за проектиране и създаване на иновативни фасадни решения. Тази година ще се опитам да се задълбоча малко по този въпрос чрез разглеждане на нови кейс стъди проекти и примери, които да хвърлят светлина върху въпросите, с които се сблъсква един екип по фасаден инженеринг, и как да се справяме с тях по време на целия процес. Каква е насоката на развитието на фасадите в света? - Все още много се говори за зелени и устойчиви обвивки на сградите. Все пак ми се струва, че много хора вече осъзнават, че зеленото движение има по-скоро търговски характер и не е автентично по отношение на истинската същност на устойчивостта. Ето защо ще коментират спорни технологии и проекти и тези, които имат по-добър потенциал в това отношение. Вие сте университетски лектор, знаят ли достатъчно студентите за новостите на хайтек фасадите? - Няма професионалист,

който да може да бъде добре осведомен за всичко, което се случва по света в професията, да не говорим за студентите. Те обаче са по-заинтересувани от това, което се случва в настоящия момент, и по-малко заинтригувани от произхода на технологиите, което пък е причина да пропускат много. Липсата на разбиране на дълбоките основи на нещо става причина студентите да бъдат склонни лесно да повярват на твърдения, които им се презентират, без да имат необходимите знания и осъзнаване да си зададат въпроси за неговата истинност. Ето защо ще се спра върху основите на фасадния инженеринг, преди да представя сегашното състояние и проекти, с цел да помогна на обучаващите се да бъдат по-аналитични и не толкова склонни да вървят по течението. Какви проекти ще представите като илюстрация? - Това са проекти на големи световни имена, които ще запазя в тайна до срещата ми с участниците във форума!


Строителство ГРАДЪТ, 7 -13 октомври 2013 г.

gradat.bg

21

ЕТЕМ + FACADES + ENERGY + PERFORMANCE Даниел Пфанер, партньор/изп. директор и ръководител на отдел „Фасаден дизайн“ в Bollinger + Grohman Ingenieure, Германия:

Оптимизацията на параметрите води до холистични решения Г-н Пфанер, може ли най-напред да представим B+G Ingenieure на нашите читатели - специализация и обхват, проекти и региони на дейност? - Страстта за висококачествената архитектура и иновативни конструкции е мотивацията на Bollinger + Grohmann от основаването на бюрото през 1983 г. Като инженери нашият най-важен фокус е засилването на всеки отделен проект. Виждаме себе си като партньори в рамките на интердисциплинарен екип. Ние създаваме специални решения съвместно с архитекти и клиенти, строителни компании и промишлеността. Това е неразделна част от пълната концепция и не е самоцел. Освен технологичните иновации Bollinger + Grohmann Ingenieure се гордее с отворения диалог и честните отношения с всички партньори. Ние сме убедени, че устойчивите решения могат да бъдат развивани само в съответствие с технологичния прогрес. Услугите на бюрото включват конструктивен проект, фасаден инженеринг,

Д

аниел Пфанер е партньор/изпълнителен директор, както и ръководител на отдел „Фасаден дизайн“ в Bollinger+Grohman Ingenieure, Германия, преди това е бил проект мениджър в същата компания. Притежава докторска степен от Института по железобетонни конструкции от Ruhr университета в Бохум, Германия, и по строителство на сгради и съоръжения от Техническия университет в Дармщат. Работил е за Bilfinger Berger и Philipp Holzmann AG Contracting Company, има дългогодишен стаж като проект мениджър и тим лидер в Bilfinger Berger, Bollinger + Grohman. Участвал е като лектор в първата конференция по фасаден инженеринг, организирана от ЕТЕМ през 2011 г.

строителна физика и изпълнение, пожарна безопасност, устойчиво строителство, геометрична оптимизация, реновация, технически проект и технически надзор на обекта. Бюрото има офиси във Франкфурт, Виена, Париж, Осло, Берлин и Мелбърн. Какви са предизвикателствата пред модерния фасаден инженеринг? - Интересуваме се от мултикритерийния параметричен подход, дефиниращ целеви стойности за основните качествена на фасадата, като например топлинния товар, предаването на дневна светлина, производствена ефек-

тивност. Става дума за оптимизация на параметрите, която води до холистични решения. В дългосрочен план вярваме в по-нататъшното развитие и в крайна сметка в търговското приложение на саморегулиращите се фасадни системи, които реагират на околната среда - на температура, влажност и слънчево греене. Какво е мястото на енергийната оптимизация в модерните фасади? - Модерните сградни обвивки са ключът към устойчивите и енергийно ефективни сгради. Физическите изисквания нарастваха посто-

янно през последните години. Наблюдаваме ясен фокус върху зимните и летнитге топлинни трансфери, които водят до по-малки топлиннотрансферни коефициенти и много добре защитаващи слънцезащитни системи. Учудващо все още няма такъв силен фокус върху комфорта на дневната светлина, което изглежда странно, тъй като ние знаем как изкуственото осветление е основният енергиeн консуматор в модерните офис сгради. Днес е предизвикателство да проектираме системи, които да не бъдат напълно затворени, след като слънцето изгрее през лятото.

Проф. д-р инж. Улрих Кнаак, Технически университет - Делфт:

Енергия, материали, функционалност

У

лрих Кнаак завършва архитектура в RWTH - Аахен, където по-късно получава докторска степен в областта на структурното приложение на стъклото. Работи като архитект и проектант в Дюселдорф и печели национални и международни конкурси. Проектите му включват високи и офис сгради, търговски здания и гари. В момента е професор в Техническия университет в Делфт, където ръководи изследователска група за фасади. Организира интердисциплинарни проектантски уъркшопове и симпозиуми на теми като фасади, високи и комплексни сгради. Паралелно с това той е професор в Detmolder Schule fur Architektur und Innenarchitektur at the Hochschule OWL - Германия, където през 2011 г. е декан на факултет. Автор на редица добре познати справочници, статии и лекции.

Проф. Кнаак, каква ще бъде фасадата на бъдещето? - Това е много сериозен въпрос за кратък отговор - става дума за комбинация на свободна форма, енергията като ключов елемент, нови материали и технологии. Върху какво се фокусира работата на изследователите? - Фокусът е климатът и енергията, материалите и адаптивността, функционалността на фасадите. Всяко направление се разглежда от групи от специализирани изследователи. Какви са основните предизвикателства? - Зависи много от регионалния пазар и търсенето: в Западна Европа енергията е ясен фокус към намаляване на потреблението.

За по-малко технологично напредналите региони подобряването на качеството на строителството има ключова роля. Тук предизвикателството е да образоваме клиентите, архитектите и потребителите за ролята на технически по-добре функциониращите фасадни обвивки за пестене на енергия и средства.

Като цяло енергията има ключова роля - в зависимост от особеностите на проекта. Има много бедни на енергийни ресурси страни. Другият ключов фактор са средствата и икономиите при строителството. Какви са академичните проблеми при развиване

на фасадните системи? - Има две основни сфери на дейност. На първо място - тестването и получаването на резултати от прилагане в проекти и спазване на съответните регулации. Те вървят след технологиите и са свързани с тяхното практическо приложение.

Другото са иновациите нови дигитални инструменти, нови технологии, които не присъстват на пазара в момента, нови стратегии и проектни идеи. Те идват главно от академичната общност. Как разработките стигат до реализацията? - Използваме различни принципи - понякога действаме като консултанти по фасадите и прецизираме детайлите, друг път разработваме продукти за дадена компания, която има продукт и иска да го подобри или да го адаптира за определен пазар. Понякога ние предлагаме конкретна идея или технология на проектантите и индустрията и те могат да се реализират. Това е предизвикателството на еволюцията и развитието на една идея! Интервюто взе Николай ТОДОРОВ


22

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

В ПАРТНЬОРСТВО С

Националното сдружение на общините в България:

Трябват конкретни и реални промени в В Деня на диалога общините в цялата страна дебатираха с представители на централната власт предприемането на краткосрочни мерки за подобряване на нормативната среда за дейност на местното самоуправление и научените уроци от изпълнението на общинските европроекти през текущия програмен период. Очакваните резултати са насочени към намирането на работещи нормативни решения, които: •укрепват ролята на общините и на НСОРБ в процеса на консултиране по политики и проекти на нормативни актове •подпомагат Народното събрание за изготвяне на обективни оценки на въздействието на законодателството, вкл. финансовото, върху общините и гражданите •отчитат самостоятелността на местните власти в бюджет-

ния процес и възможностите за намаляване на натрупаните трайни дефицити чрез закона за държавния бюджет за 2014 г. •подобряват средата, в която държавата и общините ще работят през програмния период 2014 - 2020 г. Тези очаквания са свързани и с възстановената дейност на Съвета по децентрализация на държавното управление. I. КРАТКОСРОЧНИ МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА НОРМАТИВНАТА СРЕДА ЗА ДЕЙНОСТ НА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ 1. Съществено подобряване на законовите гаранции и резултатите от процеса на консултации с местните власти •Подобряване механизма на консултиране с общините в нормотворческия процес чрез законови

гаранции за търсене и отчитане позицията на местните власти. Това може да стане чрез промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, в който да се включат регламенти за задължително съгласуване от МС и НС с НСОРБ на всички проекти на нормативни актове, засягащи правата и интересите на общините. Несъгласието между страните да се включва в мотивите към съответния акт. •Създаване на механизъм за реална и отговорна оценка на въздействието на проекти на закони или действащи такива като част от законодателния процес. Досега се извършваше финансова обосновка за частичното им влияние върху републиканския бюджет, без да се отчита евентуалната частична финансова тежест върху други субекти, в т.ч. общините и бизнеса.

•Преустановяване практиките на законово възлагане на несвойствени функции на общините на „остатъчен принцип”. При добре обоснована необходимост тези функции трябва да се възлагат заедно с предоставянето на необходимия финансов, технически и кадрови ресурс. •Преустановяване отнемането на собствени приходи на общините за прилагане на национални политики. Списъкът с примери на сега действащите нормативни актове, които възлагат на общините несвойствени и/или финансово неосигурени ангажименти, може да се получи от всяка община или от НСОРБ. •Разширяване възможностите на общините да обжалват актове, ограничаващи сферата на местното самоуправление.

2. Поетапно намаляване на трай-

ните и законово предопределени дефицити в общинските бюджети •Съществено нарастване размера на изравнителната субсидия в държавния бюджет за 2014 г. с оглед първоетапно намаляване на структурния дефицит и успешното приключване на европейски проекти. •Удвояване на средствата за инвестиции (капиталова субсидия за изграждане и ремонт на общинска пътна мрежа, в т.ч. за зимно поддържане, и субсидия за инвестиции в други общински обекти). •Приближаване на единните разходни стандарти за делегираните дейности до реалните пазарни цени, както и въвеждане на нови стандарти за ресурсно осигуряване на ангажименти, произтичащи от нормативни актове за изпълнение на национални стратегически документи.

Тодор Попов, председател на УС на НСОРБ и кмет на община Пазарджик:

Настояваме за траен и устойчив процес на финансова децентрализация Г-н Попов, взаимодействието между местната и централната власт е основен фактор за социално-икономическото развитие на страната. Какви конкретни мерки предвиждате да залегнат в споразумението за партньорство с Министерския съвет, което ще подпишете с премиера на предстоящата годишна среща на местните власти? - Взаимоотношенията на общините с централната власт бихме искали да ги поставим както на принципни, така и на прагматично-ефективни фундаменти. Основното, което предлагаме да залегне в споразумението с МС, е провеждането на траен и устойчив процес на финансова децентрализация. С рестартирането на дейността на Съвета по децентрализация е необходимо съвместно да изготвим пътната карта за 2014 - 2016 г. с постъпателни същностни мерки за съществено разширяване на общинската приходна база. В последните години „ножицата“ между прехвърляните на общините отговорности и наличните ресурси непрекъснато се разтваря. Общините са принудени да се отказват от инвестиционни разходи, за да могат да оцелеят основните публични услуги в периода на криза. Практиката показва, че дофинансираме с над 100 млн. лв. го-

О

бщините са принудени да се отказват от инвестиционни разходи, за да могат да оцелеят основните публични услуги в периода на криза. Практиката показва, че дофинансираме с над 100 млн. лв. годишно делегирани държавни дейности

дишно делегирани държавни дейности. Например с последната актуализация на Закона за устройство на територията на органите на местното самоуправление и

местната администрация се вмениха изцяло дейностите по контрол и въвеждане в експлоатация на строежите от IV до VI категория, което е свързано със значител-

ни разходи за премахване на незаконно строителство и пр. Законът за енергийната ефективност пък ни наложи изисквания за енергийно обследване на сградите и за изпълнение на предписаните мерки за саниране, струващи милиони левове, срещу нулево допълнително финансиране. Многобройни са ресурсно неосигурените ангажименти на общините по изпълнение на национални стратегически документи - дейности в сферата на отбраната и сигурността, за борба с бедността и социалното изключване и пр. Много е важно в процеса на децентрализация да се приложат добрите практики на по-развитите европейски страни, където финансовата самостоятелност на общините е довела не само до подобряване на икономическата, но и на политическата им стабилност. Споразумението с МС ще е и в контекста на споразумението за партньорство на България с ЕК за 2014 - 2020 г., тъй като общините са основни бенефициенти на eвропейското финансиране. В края на първия програмен период сме и усилено тече подготовката за следващия 2014 2020 г. Какви грешки не бива да се допускат при планирането на средствата от ЕС в новите оперативни програми? - Основният инструмент в тази нестабилна икономи-

ческа обстановка, с който могат да се правят ефективни икономически политики на национално и местно ниво, са европейските средства. Затова 2013 г. е от особено значение за България. Трябва обективно да оценим постигнатите резултати, констатираните трудности и научените уроци. През първите 7 години в ЕС българските общини натрупаха сериозен опит - те са изпълнили или са в процес на реализация на над 3100 проекта на стойност над 8.8 млрд. лв., или средно в община се изпълняват по 12 проекта за 33 млн. лв. Считаме обаче, че трябва да се поучим от грешките си и разумно да планираме следващия програмен период. На първо място, ще настояваме за унифициране на реда за кандидатставане по различните оперативни програми. Считаме, че до голяма степен забавянето в изпълнението на оперативните програми се дължеше на честите промени на нормативни актове, на формуляри и правила за отчитане, както и неспазване на сроковете за оценка, сключване на договори, предварителен контрол и възстановяване на средства. На второ място, важно е да се създаде еднозначна политика по отношение на одитирането на проектите от различните контролни органи. На трето място, въвеждане на работещ механизъм за споделяне на тежестта


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

23

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

В ПАРТНЬОРСТВО С

условията за развитие на общините 3. Промени в спешен порядък в Закона за публичните финанси преди влизането му в сила от началото на 2014 г.? •Законът да създаде среда за децентрализация и финансова самостоятелност на общините, в която местните власти да провеждат политики съобразно потребностите и решенията на гражданите. •Залегналите в закона 17 вида указания на министъра на финансите да бъдат цялостно преразгледани от гледна точка на необходимост и валидност за общините. Логично е да останат само тези, свързани с методологията, отчетността и прозрачността на бюджетния процес. •Отпадане на задължението общинските съвети да приемат многократно тригодишни бюджетни прогнози освен тези, свързани с процедурата по приеот финансовите корекции между държавата и общините. Ако има допуснати нередности при изпълнението на общинските проекти, би следвало да носят отговорност не само бенефициентите, а и контролните държавни органи, които извършват предварителния контрол на проектите и съгласуваността на обществените поръчки. Трябва да има и процедура за оспорване на актове, с които се налагат непосилни за общините финансови корекции. Все още не е направена демаркация между ОП „Региони в растеж” и програмата за развитие на селските райони. Голямата ни битка е да променим дефиницията за селски район така, че съставните села около градовете да не останат и в бъдеще „бели петна”. Всъщност става дума за над 1000 населени места с близо 600 хил. души население, които могат да останат без достъп до европейско финансиране за благоустройствени, водоснабдителни и други инициативи. Най-голямата ни тревога остават общинските пътища, за които няма предвидени почти никакви средства. Крайно недостатъчни са планираните ресурси по мерките за социална и здравна инфраструктура, за

мането на местния бюджет; •Да се поеме ясен и еднозначен ангажимент за компенсиране от страна на държавата при възлагане на допълнителни финансови задължения с нормативни актове, както и при отнемане на собствени приходи. •Да се възстановят действащите до 2010 г. условия за поемане на дълг, които неаргументирано между две четения на закона бяха променени. Лимитът за годишни разходи по обслужване на дълга да стане отново 25% от собствените приходи и изравнителната субсидия, а забраната за поемане на дългосрочен дълг 9 месеца преди местните избори да отпадне. При сегашните ограничения например през цялата 2015 г. общините няма да имат право да ползват дълг, което ще се отрази пагубно на изпълняваните от тях

превенция на наводнения, за пречистване на питейни води и др. Как оценявате почти 50-процентното намаление на ресурса за ОП „Региони в растеж 2014 - 2020” и възможно ли е намаляването на градовете за подкрепа от 67 на 6-7? - Фокусът на новата оперативна програма „Региони в растеж” е върху интегрираното и устойчиво градско развитие. Тази тема е в основата на политиката за сближаване на ЕС, но тя има своя специфичен характер за всяка страна членка. У нас с разработената Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. беше избран моделът на „умерен полицентризъм”, който предвижда интегрирани инвестиции в 67 града - центрове на растеж, от 1-4-то йерархично ниво, т.е. във всяка област освен областния център да бъдат подкрепени още един или два града. Това ще даде едно балансирано развитие на територията на страната. Не бива да приемаме сляпо поставените ни условия от Брюксел, а да отстояваме нашите позиции. Немислимо е да се концентрират евросредствата върху 6-7 големи града. Как-

европроекти.

•Да се премахне забраната общи-

ните да въвеждат системата на делегирани бюджети в местните дейности.

4. Необходимост от незабавна ревизия на Закона за управление на отпадъците •Спешна цялостна преработка на раздел IV „Финансиране на обезвреждането на отпадъци чрез депониране” (чл. 60 и чл. 64) от ЗУО. 5. Гарантиране предоставянето на важни публични услуги в условията на запор на общински сметки •Промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), които са свързани с изменения и в Закона за публичните финанси. 6. Премахване на законови ограничения върху управлението на

во ще се случи с останалите градове. Брюксел трябва да разбере, че България не бива да върви към моноцентричен модел на развитие, защото това ще доведе до икономически и демографски срив на цели региони. Основният извод от направения социално-икономически анализ за подготовката на ОП „Региони в растеж” е ниското качество на градската среда, благоустройството и публичната инфраструктура на голяма част от българските градове. По отношение на финансовия ресурс бяхме подготвени предварително, че ще е около 1.5 млрд. евро. В последния проект на програмата са заложени 1.170 млрд. евро, вместо първоначално залаганите 2.2 млрд. евро. Считам, че проблемът не е толкова в размера на средствата, а по-скоро дали ще успеем да го усвоим 100%. В настоящата ОПРР имаме 2 млрд. евро, но сме усвоили едва 30%. Добре, че действа правилото n+2 за изпълнение на договорите за безвъзмездна помощ. Нека не забравяме, че през следващия програмен период ЕК ще следи основно постигнатите резултати, а не броя на проектите и извършените дейности. Интервюто взе Светла Добрева

общинската собственост и разширяване на нейния обхват •Да отпадне ограничението, заложено в Закона за народната просвета, сградите на закритите общински училища, детски градини и обслужващи звена и прилежащите им дворни пространства да могат да се използват единствено за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности. •Да се разработят промени в Закона за горите, които да позволяват предоставяне на държавни гори за управление от общините. II. ОБЩИНИТЕ И ЕВРОФОНДОВЕТЕ - СЕДЕМ ГОДИНИ ПО-КЪСНО. РЕЗУЛТАТИ И ПОУКИ ОТ ПЪРВИЯ ЕВРОПЕЙСКИ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД Регламентиране на работещи механизми за осигуряване на ефек-

тивното изпълнение на европейски проекти, а именно: •Трайно регламентиране в нормативен акт на механизма на споделената отговорност при налаганите финансови корекции •Разширяване възможностите за финансиране на фонд ФЛАГ поради нарастващото търсене на кредитен ресурс за изпълняваните от общините проекти през последните две години на настоящия програмен период •Обвързване размера на съфинансиране по европейските проекти за периода 2014 – 2020 с промените в собствената приходна база на общините •Отмяна на държавните такси, заплащани от общините във връзка с подготовката и изпълнението на европроекти •Промени в ЗОП, позволяващи изпълнението на проектите в предвидими срокове.

Десислава Терзиева, министър на регионалното развитие:

Децентрализацията е инструмент за растеж Възстановяването на Съвета за децентрализация ще допринесе за подобряване на икономическия климат в общините и за осигуряване на икономически растеж. Децентрализацията е един от инструментите за подобряване на икономическия климат в общините и води до икономически растеж. До края на август ще бъде насрочена и първата сбирка на съвета.

Димчо Михалевски, председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление в 42-ото Народно събрание:

Настояваме за траен и устойчив процес на финансова децентрализация Децентрализацията на общините е на дневен ред. Вече има решение на Министерския съвет за възстановяване на Съвета по децентрализация на държавното управление от 1 август 2013 г. В момента се обсъждат възможни стъпки за следващи действия по децентрализация на функции и ресурси от централното управление към общините в рамките на процедурата по изготвяне на бюджета за 2014. Трябва да отбележа, че отговорността на местните власти за разширяване на гражданското участие при вземане на решенията на местно ниво и децентрализацията на подобщинско ниво е от ключово значение.

Гинка Чавдарова, изп. директор на НСОРБ

Процедурите по обществените поръчки да бъдат опростени Брутната задлъжнялост на местните администрации е около 150 млн. лв., неотложните плащания са между 70 и 80 млн. лв. Европейските средства, които има риск да останат неусвоени, са между 200 и 300 млн. евро. Въпреки кратките срокове няма промяна в обработката на исканията за плащания и съгласувателните процедури. Част от проектите буксуват на етап възлагане и изпълнение на обществени поръчки. Процедурите по възлагане на обществените поръчки трябва да бъдат опростени.


24

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

В ПАРТНЬОРСТВО С

Детелина Николова, кмет на община град Добрич:

Гражданите чрез част от данъците да участват в управлението на общността Финансовата децентрализация

С постановление №117 на Министерския съвет е възобновена дейността на Съвета по децентрализация. На 12 септември се проведе първото му заседание в МРР, на което бе разгледана информация за изпълнение на мерките от Програмата за изпълнение на стратегията за децентрализация за 2011, 2012 г. Представени са основни изводи и препоръки от доклада „Местна и регионална демокрация в България”, приет от Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа, обсъдена е и работна програма на Съвета по децентрализация на държавното управление с найнеотложните мерки, необходими за стартиране на финансовата децен-

трализация. Мерките включват:

• анализ на възможностите за промяна на финансовия модел • стесняване на обхвата на делегираните дейности • разширяване на обхвата на местните приходи и респективно на размера на субсидиите • анализ на причините, довели до налагането

на значителни по размер финансови корекции на бенефициентите по оперативните програми • трайно регламентиране на отговорностите по отношение на финансовите корекции, поемане на солидарна отговорност от управляващите органи на оперативните програми От доста години НСОРБ и общините предлагат да се разшири финансовата рамка чрез споделяне или преотстъпване на част от данъчните приходи, които постъпват в републиканския бюджет. Предложението на общините е 3% от десетте процента плосък данък от доходите на физическите лица да остават като собствени приходи на общините, без да се увеличава данъчната тежест. Досега няма положително

становище от Министерството на финансите. Редно е живеещите на съответната територия чрез част от техните данъци да участват в управлението на местната общност. Несъмнено реализирането на местни политики зависи до голяма степен от собствените приходи и аз мога да отчета, че ние актуализирахме нашия бюджет, защото имаме преизпълнение на приходите и успяхме да увеличим приходната част с близо 500 000 лева. Разбира се, ние ще използваме средствата за подобряване на градската среда и аз не се съмнявам, че увеличаването на събираемостта е вследствие на нашите мерки, взети в тази посока. Един от лостовете за допълнителни приходи предимно за капиталови инвестиции е свързан с европейското финансиране и управление на европейските проекти. Ние реализираме проекти за над 200 млн. лв., които са много важни за развитието на нашия град и региона и са в различни направления – инфраструктура, туризъм, околна среда, образование, социални дейности, човешки ресурси. Всичко това, осигурено като европейско финансиране, предопределя различния облик на нашата община и я превръща в един от успешно развиващите се областни центрове. А икономическите възможности са различни: успешно може да се ползва от общините кредитният пазар в граници, регламентирани от закона за общинския дълг; емитирането на облигации също бе успешно решение за нас в първия мандат. И най-важното - за постигане на добри решения при представянето на социални и неотложни услуги на гражданите е публично–частното партньорство. Нашата община има много добри примери в това отношение. Привличане на инвеститори

При интерес от страна на потенциални инвес-

О

т доста години НСОРБ и общините предлагат да се разшири финансовата рамка чрез споделяне или преотстъпване на част от данъчните приходи, които постъпват в републиканския бюджет

титори общините имат възможност да предложат общински терени с цел започване на бизнес и облекчаване на някои административни услуги. Например ние имаме терен, който планираме под формата на публично–частно партньорство да изградим като бизнес зона. Теренът е много подходящ за реализиране на дадена инвестиция и аз се надявам, че ще успеем да привлечем стратегически партньор за него. Общината непрекъснато е във връзка с Агенцията за инвестиции. Добре би било да има развитие и в законодателната сфера в поне два аспекта. Единият касае варианти за данъчни облекчения и други преференции с цел насърчаване на големи инвеститори и вторият е свързан със закона за публично– частно партньорство и по – конкретно твърде тромавите процедури и липсата на практика и правила за неговото прилагане. Управлението на европейските проекти

Община Добрич след десетгoдишен труд защити един от най-мащабните си проекти за водния цикъл. Проектът е на стойност 115

млн. лева и е в Брюксел за оценка. Има споразумение между община град Добрич и МОСВ за провеждане на процедурите за избор на изпълнители за строителство на ВиК и пречиствателна станция за отпадни води в село Врачанци, както и за строителен надзор. Процедурите са на финал. Предстои решаване на въпроса с ДДС и сключване на договор за безвъзмездно финансиране, за да започне същинската реконструкция. Кадастърът като инструмент за интегрирано градско развитие

Интегрираното градско развитие е процес, осъществяващ се на основата на актуални устройствени планове за определените зони за въздействие, чрез които са идентифицирани и обосновани за бъдещо изпълнение всички инфраструктурни, благоустройствени, комуникационни и застроителни решения. Но както ОУП (Общия устройствен план), така и подробните устройствени планове се създават и изработват върху кадастрална основа – именно кадастърът е тази съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти и други елементи на материалната среда. Трябва да се има предвид и друга специфична особеност – в практическата работа на общините за създаване на устройствената основа голямо значение придобива (но все още подценена) специализираната кадастрална карта. Именно в нея са отразени всички специализирани елементи като релеф, улици, тротоари, електрически и други стълбове, ВиК, телефонни, ел. шахти и други. Всичко казано дотук дава отговор защо изработването и поддържането на кадастрални карти с кадастрални регистри и специализирани кадастрални карти за урбанизираните територии се явява основа за устройственото проектиране.


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

25

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

В ПАРТНЬОРСТВО С

Станислав Благов, кмет на Свищов:

Да се увеличат данъчните приходи Финансовата децентрализация

Приходите от данъци и такси в повечето общини са недостатъчни за покриване на разходите за услугите, които общините предоставят. Затова с цел подобряване на баланса на системата на финансови взаимоотношения общините получават държавна изравнителна субсидия, която не е променяна от години. През последните години тези средства са почти единственият източник на финансиране на европроектите. Това е стратегическа за България цел и органите за местно самоуправление трябва да бъдат подпомогнати за нейната реализация. Общините са бенифициент на около 60% от програмите на ЕС. Към настоящия момент те изпълняват коректно ангажиментите си. Необходимо е държавата да гарантира субсидия за дейностите, които прехвърля на общините, по реални пазарни цени. Така няма да се налага тези дейности да бъдат дофинансирани. Неосигурени от страна на държавата са и дейностите, свързани с националната сигурност, за борбата с бедността, за интеграцията и т.н. Няма държава в Европа, в която близо 70% от трансферите в местното самоуправление да са средства от републиканския бюджет. В Европа средният размер на финансиране от републиканския бюджет е до 15-20%. Останалата част се формира от приходоизточници, предоставени на общините. Степента на финансова независимост на местното самоуправление се определя от размера на собствения финансов ресурс. Във връзка с това остава финансовата автономност на местно ниво в България да бъде обезпечена достатъчно добре, когато част от републиканския данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) се трансформира в местен данък и всяка община решава какъв да е размерът на данъка за всяка съответна година в опре-

делените от закона граници. Подобна промяна ще наложи нов модел на изравнителната субсидия, отчитащ данъчното усилие на всяка община. Считаме, че е необходимо да се увеличи делът на стопанските и подоходните данъчни приходи, предоставени като възможност да бъдат събирани от общините, каквато е европейската тенденция и е необходимо архаични и неевропейски форми на налози, какъвто е патентният данък например, да се преосмислят. Поставянето на приходната част в огромна степен в зависимост от собствените приходи подтиква общините към решаване на остри социални и урбанизационни проблеми с продажбата на общинско имущество, т.е. налице са условия за декапитализация на общините. Ето затова настояваме да се увеличат данъчните приходи. След прехвърляне през 2005 г. на местните данъци и такси вече 8 години е видно, че общините реализират много добра събираемост, което ни кара да считаме, че ако държавата увеличи техния данъчен периметър, като цяло ще се подобри събираемостта на налозите, а от друга страна, общините няма да се задъхват при съфинансиране на важни проекти с местно, национално и транснационално значение. Община Свищов успешно приключва този програмен период, реализирайки и подготвяйки реализацията на проекти по оперативни програми на структурни европейски фондове на стойност над 100 млн. лева, ползвайки изключително умело възможностите за мостово финансиране, но въпреки че от години няма неразплатени задължения, се затруднява съществено да полага грижи за местни приоритети, свързани основно с поддържане на крайните квартали на града и населените места, както и подобряване на дейностите, които са общинска отговорност. При събираемост

Ф на данъчните приходи близо 100% ние на практика сме мобилизирали целия финансов ресурс за съфинансиране на европроектите, а приходите от продажба на собственост са изчерпаеми и с временен характер. Необходима е спешна промяна в нагласата на централната власт, тъй като поради липса на възможности се стига до абсурдна ситуация общините да отказват участие в реализиране на европроекти или за създаване на условия за лишаване на населението от възможности за развитие на услугите, които се осъществяват от общините. Привличане на инвестиции

Принципно инвеститори (чужди или наши) могат да бъдат привлечени, като се създадат преференциални условия за развитие на бизнес, а именно: добра инфраструктура, терени, удобни за развитие на съответния бизнес, улеснения при осъществяване на административните процедури, облекчения при плащане на данъци и такси. Специфичното при община Свищов освен изброените предпоставки е и местонахождението на града – на брега на р. Дунав, което прави първото условие (наличие на инфраструктура) по-благоприятно от това, което могат да предложат общините от вътрешността на страната. С оглед на компенсирането на приходната част на бюджета общината е реализирала продажби на общински имоти и на настоящия етап възможностите за предоставяне на подходящи терени са за сметка на по-крупни държавни имоти и по-специално бившето военно поделение.

инансовата автономност на местно ниво в България да бъде обезпечена достатъчно добре, когато част от републиканския данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) се трансформира в местен данък и всяка община решава какъв да е размерът на данъка за всяка съответна година в определените от закона границ

По отношение на облекчаване и опростяване на административни режими и процедури общината има възможност с решения на общинския съвет да определя обекти и проекти с първостепенно общинско значение, кое-

то води до съкращаване на административните срокове наполовина. Общината няма възможности да редуцира данъци и такси. Кадастърът като инструмент за интегрирано градско развитие

Съществен принос за привличане на нови инвестиции играе изработената и влязла в сила кадастрална карта и регистър на Свищов. Геопространствените данни, както и атрибутна информация, съдържаща се в кадастралната карта, дават мощен инструмент за предварителна оценка на следните показатели: концентрация на икономически дейности, наличие на свободни терени в урбанизираната територия, наличие на съпътстваща (пътна) инфраструктура за обслужване на отделните имоти, наличие на зелени зони. Геопространственият анализ на тези основни показатели подпомага изработването на правилна стратегия и набелязва основните приоритети, по които да се планират инвестициите и да бъдат интегрирани в стратегията за развитие на общината.

ВЕНТА ГРУП ЕООД ОФИЦИАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА HPL ПЛОСКОСТИ

София, тел./ факс: 02 973 11 73 e-mail: office@ventabulgaria.com

www.ventabulgaria.com


26

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

В ПАРТНЬОРСТВО С

Д-р Красимир Мирев, кмет на Търговище:

Финансовата децентрализация се върна в изходна позиция Финансовата децентрализация

За съжаление финансовата децентрализация в годините на криза се върна много назад, да не кажа на изходната си позиция. Предварително е добре да подчертая, че това е един процес, при който не може да бъде поставен някакъв срок за приключване. По принцип децентрализацията няма краен стадий. Философията на финансовата децентрализация е прехвърляне на права и отговорности от централната власт, включително и съответните финанси и кадрови потенциал, за да може общините, стоящи найблизко до хората, да решават техни въпроси, най-вече в сферата на услугите. Това в България не се състоя във втората си част. В годините ни бяха прехвърлени много правомощия. Но те не бяха обезпечени с финанси и тук нещата много зациклиха. Така че, за да има процес на развитие на финансовата децентрализация, трябва да настъпи много точно законодателно изменение или приемане на нов закон, касаещ общините, с точно определено прехвърляне на правомощия. Трябва да се знае общо в национален мащаб какво би струвало, а то е просто за изчисление. Дадена услуга и действия до момента са били вършени от централната власт и те много добре знаят с какъв финансов ресурс и какъв апарат са я извършвали. Прехвърлянето им без финансовите параметри и без кадровия потенциал просто няма как да заработи. Тук е вече големият проблем. И във връзка с това общините поставят въпроса за преразпределение на данъците, на това, което отива в държавата, и това, което остава при нас. Така че да го кажа конкретно: за да бъдем и ние точни, и държавата точна, трябва да са направени стандартите за местните дейности. Когато всички ние знаем, че има единен стандарт за даден вид услуга, не е лесно, но не е невъзможно да се изчисли необхо-

димият финансов ресурс за конкретните дейности и хората, с които те ще бъдат извършвани. Особено искам да наблегна на втората част. Стандартът е необходим, за да може и ние да знаем, разполагайки с даден кадрови потенциал, той по какъв начин си върши работата. Засега ние нямаме мерило. Нямаме теглилката, за да преценим дадения служител съобразно стандартите, дали се вгражда с дейността си в тях, или не се вгражда. Тогава ще е лесно да кажем за всяка една община, включително и за централната власт, че на нас ни е необходим еди-какъв административен апарат. Това може да бъде изчислено много точно. А не така, от време на време, когато положението е твърде тежко в държавата, да предприемаме необосновани според мен съкращения. И в този смисъл е изключителна важна финансовата децентрализация, стандартите. Новото правителство възстанови някои от структурите, които бяха създадени във връзка с децентрализацията.Беше възобновен Съветът по децентрализация. Оттук нататък ние ще употребим нашето влияние, нашите компетенции, за да можем да подтикнем развитието на този процес. Разбира се, той е двустранен. Когато има диалог, и то качествен диалог между централната и местната власт, нещата ще вървят. Ние сме направили нашите предложения до Министерството на финансите, като не се фиксираме само върху това, но се опитваме да подскажем къде този данък би стимулирал общините, като той е пряко свързан с инвестициионния

процес. Когато използваме този данък и част от него остане в общините, тогава те ще имат интерес да стимулират инвестиционния процес, да стимулират намаляването на безработицата, постигането на по-висок стандарт, респективно на по-високи заплати в населението. В противен случай става точно това, което е в момента. Лостовете за местната политика

Мисля, че трябва да доуточним този въпрос по отношение на местните проходи, каквото е и понятието. Ние сме в пълните си права да управляваме. Големият въпрос е как се формират местните проходи и тук е несправедливостта, че частта местни приходи остава изключително малко за общините. Да кажа за онези общини, които дърпат инвестиционния процес, които имат добро икономическо развитие. Например големите инвеститори, фирмите със значителни обороти във всяка община, т.нар. големи данъкоплатци, ами те не са регистрирани в съответната община. Те са регистрирани най-вече в София по закон. И всъщност голяма част от техните данъци отиват в централния бюджет, откъдето става преразпределението. Не искам да бъда разбран грешно! Аз съм „за“ принципа на солидарното преразпределение. Ясно е, че голяма част от малките общини на практика нямат собствени приходи. Единствено решават своите въпроси чрез държавните трансфери. А държавата ги събира от тези, от които може да събере постъпления. И тук, от една страна, е солидарният принцип, като ние, общините, стоим зад него. От друга страна обаче, желаем да се намери формулата, според която усилията на тези общини, които формират значителна част от този приход, да бъдат донякъде овъзмездени. Не толкова заради усилията, защото, за да реализираш един голям инвеститор на своя-

Г

олемите инвеститори, фирмите със значителни обороти във всяка община, т.нар. големи данъкоплатци, в повечето случаи не са регистрирани в нея. Те са регистрирани найвече в София по закон. И всъщност голяма част от техните данъци отиват в централния бюджет, откъдето става преразпределението

В

годините на общините бяха прехвърлени много правомощия. Но те не бяха обезпечени с финансови ресурси и все още няма стандарти за местните дейности, които да определят необходимия финансов ресурс и кадрови потенциал

та територия, освен усилията на администрацията това струва и много средства. В този смисъл ние почваме да губим интерес, тъй като харчим изклю-

чително много пари, за да създадем необходимите условия, за да се случи сериозната инвестиция. А всъщност резултатите от тази инвестиция в голямата си част отиват на друго място. Ние се ползваме единствено от данък сгради, който е местен данък, донякъде от такса смет, ако тази фирма инвеститор плаща такава такса. Една част от тях имат промишлен отпадък и той отива по друг ред и начин. Така че има голям резон и място да се мисли и търси справедливост в това отношение. Привличане на инвеститори

По този въпрос мога да кажа още нещо – безспорно възможностите са големи. Но трябва да е ясно, че общините не могат „да хванат“ някъде инвеститора, да го доведат и той да направи своята инвестиция. В съвременните условия, а и преди това, сериозните инвеститори правят сериозни проучвания. Извън общините. Те могат да ползват много данни, за да се ориентират дали конкретното място е подходящо за тях. Но и ние, общините, имаме доста възможности – например в газификацията, начина на осигуряване на ел. снабдяването, в двойното му захранване, в инфраструктурата като цяло, в това как работи администрацията и обслужва бизнеса. Всичко това оформя инвестиционен климат. Но една община според мен трябва да работи 10 - 15 години, за да го създаде. Не става от днес за утре. Тук е мястото на държавата. Да действаме заедно, и с НС, разбира се. Един добър инвестиционен климат се създава тогава, когато, създавайки пътя, приемайки данъчни облекчения за съответните райони, държавата и общините имат конкретни ангажименти към инвеститора и ги изпълняват. Бих могъл да говоря по този въпрос, защото в продължение на доста години работя в това отношение, създавали сме такъв инвестиционен климат

и имаме съответните резултати с приемането на стратегически инвеститори. Както, разбира се, носим и негативите, за които говорих. Управлението на европейските проекти

Община Търговище не е от малките общини, но общата ми информация е, че големият въпрос не е в управлението на тези проекти. Малките общини реализират проекти от порядъка на 1-3 млн. и повече лева само за един проект – било в образователната инфраструктура, било в пътната инфраструктура, било в публичен общински сграден фонд. По-големият проблем е в кофинансирането и във възможността общините да имат този ресурс да платят поетапно извършените работи, след което да направят междинни плащания и искания към управляващия орган. И тук е въпросът своевременно да им бъдат възстановени парите. В този планов период действително това беше един от големите проблеми и единственото спасение за тези общини беше фонд ФЛАГ. Но независимо от това, че този фонд работи с много големи преференции за малките общини, по същество той е банка и когато самите общини не получат своевременно обратните плащания и възстановяване на платения ресурс от управляващия орган, започват да трупат лихви, наказателни лихви. Този проблем вероятно ще се задълбочава, тъй като общините се декапитализираха като цяло. Това, което имаха като собственост, в голямата си част беше продадено и използвано главно за тяхна издръжка. Винаги бюджетите са били със съответните дефицити, а задачите, поставени от централната власт, не са били обезпечавани със съответните средства. Обобщено – сложно и трудно е за всички общини управляването на големи европейски проекти, но найвече това се отнася за помалките от тях.


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

27

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

В ПАРТНЬОРСТВО С

Емил Савов, зам. изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България:

Фискалната децентрализация е принципна възможност за реализация на общинските политики В публичната сфера българските общини се оказаха основният потърпевш от кризата Г-н Савов, през септември започна да функционира Съветът по децентрализация, а как започна движението за децентрализация в България? - Всичко започна през 20022003 г. в резултат на натрупаните в общините през годините проблеми. През 2001-2002 г. диспропорциите между това, което общините трябваше да вършат, и възможностите да го направят бяха много големи - подобно на сегашното положение, но по други причини. Тогава структурата на данъците беше по-различна. Голяма част от подоходния данък на физическите лица - до 50%, се връщаше в общините като споделен данък. Те обаче си бяха държавни данъци по закон, администрираха се от държавата и се събираха от държавните данъчни служби. Общините бяха натоварени с много местни задължения, каквото е социалното подпомагане например, и това изсмукваше техните приходи. За липсата на ресурс за инвестиции да не говорим. В крайна сметка общините можеха да влияят върху управлението на около 30% от собствените си приходи, а останалата част от средствата идваха чрез целеви трансфери. Възможността за вземане на решения на местната власт беше много малка. През 2003 г. беше създадена първата работна група по децентрализацията с паритетно участие на централната и на местната власт. Диалогът се запази през годините с променлив успех при различните правителства. Най-големият ни успех беше през 2007 г., когато с промяна на конституцията бяха дадени правомощия на общините да определят местните данъци и такси в определени граници, фиксирани със закон. В момента всеки общински съвет решава колко точно да бъде данъчната ставка. Успех е и формирането на общинските данъчни служби. До 2006 г. НАП събираше всички данъци, включително и общинските. Проблемът беше, че местните данъци и такси са с много широка база като платци, а са малки като размери, и затова интересът на НАП логично е към по-крупните обеми и данъкоплатци. Със създаването на общинските данъчни служби събираемостта скочи - изведнъж започнаха да се събират вземания, които никога не са били търсени.

Н

ай-големият ни успех беше през 2007 г., когато с промяна на конституцията бяха дадени правомощия на общините да определят местните данъци и такси в определени граници, фиксирани със закон. В момента всеки общински съвет решава колко точно да бъде данъчната ставка

О

бщините вече не искат през тях да преминават средствата за делегираните бюджети, след като те не могат да влияят по никакъв начин върху образователната система

Как се отрази кризата на общинските финанси? - През 2009 г. кризата беше усетена в общинските бюджети като много голяма загуба от данъка върху сделките с имоти, където общините загубиха над 200 млн. лв. Като постъпления този данък винаги е бил по-голям от данъка върху собствеността, където има големи отстъпки - например 50% за основно жилище. Двата основни фактора, които направиха ситуацията особено трудна за общините, е тази загуба на собствени приходи и прочутата актуализация на бюджета през 2010 г., когато трансферите бяха сериозно орязани и след това останаха на това намалено ниво и досега. Днес общините разполагат с един милиард лева по-малко, отколкото преди кризата. Общините като разходи отговарят за едно и също в цяла Европа. По презумпция точно тук е последната предпазна мрежа на обществото, която предпазва хората да не изпаднат в безизходица. Когато дойде кризата, социалните системи на европейските държави се пренастроиха така, че едно минимално равнище на социална защита да бъде осигурено. Това стана чрез прекрояване на трансферите като обеми. В България това не се случи, още повече че натискът за социални услуги при криза нараства. Има две държави в Европейския съюз, където държавата остави общините да се оправят сами - България и Румъния. Това отвори сериозна дупка

в общинските бюджети. Става дума за трайни дисбаланси - в делегираните дейности, недостиг на ресурси за инвестиции, липса на средства за поддържане на общинската инфраструктура. Общините са и основни бенефициенти на евросредствата и се нуждаят от съфинансиране и от мостово финансиране. За финансовите корекции по оперативните програми да не говорим - за една малка или средна община с 2-3 млн. лв. годишен бюджет например и минимален процент корекции по проект за ВиК могат да доведат до фалит. Не е ясно и защо се стига до корекциите, при положение че обществените поръчки са предварително съгласувани с управляващиите органи. Това са фактори, които в последните няколко години направиха невъзможно нормалното финансиране на общините. Всички те налагат необходимостта от спешно преустройство на работата на публичните финанси и най-вече на взаимоотношенията между държавата и общините. В заключение - държавата понесе по-големия удар от кризата до 2010 г., но след това нещата се измениха във вреда на общините. България стана отличник на Европейския съюз по фискални показатели, защото отряза трансферите на общините. Работата на Съвета за децентрализация е възобновена, какво точно предлагате? - Това, което отдавна предлагаме, е част от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) да остава за общините - не да бъде споделен - определян и събиран от държавата, след което част от него да се дава на общините, а да стане общински - местният общински съвет да решава колко да бъде ставката в определени граници. Събирането се надяваме да може да се осъществява от НАП, може срещу такса, защото така ще бъде най-лесно и удобно за гражданите. Едно от предложенията е от 10-процентната ставка на данъка върху доходите държавата да получава 7%, а до 3% да бъде общинският данък със ставка от 0% до 3%, което да бъде решавано от общинския съвет на всяка община. Тоест теоретично можем да имаме 264 ставки на общински данък върху доходите на физическите лица, които ще

се определят година за година от общинските съвети. В тази връзка ние предлагаме да разширим вида на общинските данъчни приходи, като към съществуващите имуществени добавим и един подоходен, както стана дума. Могат ли общините да ползват част и от други данъци - например корпоративния данък? - В момента общинските данъци са само имуществени - от движимо и недвижимо имущество, които данъци са с много облекчения, и от сделките с тях. Една голяма част от собствеността е изключена от облагането - земеделските земи, което е уникално за България, в другите държави земята се облага като производствен актив. Корпоративният данък се влияе изключително от икономическата конюнктура и политика на държавата и е логично тя да получава приходите от него. Има примери в Европа общините да облагат бизнеса на друг принцип - по брой на работещите лица или по заети площи, но това не е често. Но в миналото имаше момент, когато общините получаваха част от данъка върху печалбата? - Да, така е. Когато част от данъка върху печалбата оставаше в общините, имаше много богати общини - малки по население с големи предприятия на своята територия. Сега вече това се промени няма директна връзка между печалбите на фирмите на територията на една община и общинските финанси. Ползите са индиректни - от създаване на заетост, от изплащане на заплати и повишаване покупателната способност, от ръста на потреблението и на благосъстоянието. Преди 2-3 години се преборихме половината от концесионните такси да остават в общината. В момента общини като Челопеч са едни от най-богатите по показателя приход на жител. Каква част от данъците в държавата са общинските? - В момента общинските данъци представляват 4% от всички събирани в страната. Средният процент за Европа е над 30. По тази класация сме на дъното. Като цяло част от средствата реално и сега се На стр. 28


28

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ От стр. 27 връщат под формата на трансфери. Въпросът е в принципа - в демократичния свят работещата форма на осъществяване на обществения договор между политиците и гражданите са данъците. Събраните средства са възможност за реализиране на реални политики за изпълнение на обещанията на политиците. А трансферите са временна мярка - те са целеви, с изключение на изравнителната субсидия, която ще трябва да се реформира, и не дават възможност за общинска политика. В момента изравнителна субсидия получават всички общини и тя отдавна не изравнява нищо. Искаме и това да се промени, особено при приемане на предложението за общински ДДФЛ. Друг е въпросът, че нито една община няма да иска да я загуби независимо от факта, че може да получи повече приходи от ДДФЛ. Работата ни в това направление ще започне с анализ на приходите и разходите на всяка община, трансферите и изравнителната субсидия. Ако общините получават повече средства директно от данъци, ще намалеят ли делегираните бюджети? - Поради големия финансов недостиг на общините през 2003 г. беше оформена една група от разходни ангажименти, които изпълняваме по силата на закон и са вменени на общините, като цялото основно образование, здравеопазването, социалните дейности - една група от делегирани от държавата на общините дейности. Тези делегирани дейности се финансират с целеви трансфери и заемат 60% от всички общински бюджети. В момента тази система много се изкриви - например в обра-

зованието. Трансферът минава през общините, за да отиде в училищата. Но след въвеждането на делегираните бюджети общините нямат никакво влияние върху този трансфер. В момента имаме микромениджмънт - в министерството на образованието управляват бюджета на всяко училище, общинските съвети не оказват влияние, а директорите се назначават от държавата чрез инспекторатите. Общините вече не искат през тях да преминават средствата за делегираните бюджети, след като те не могат да влияят по никакъв начин върху образователната система. От друга страна, общинската власт е най-близо до хората. В европейските страни, към които се стремим като модел, делегираните дейности са много малко - единични услуги, например по време на избори - тъй като няма кой да го свърши по-добре от общините. Целта е с допълнителните средства, които общините могат да получат с общинския данък върху доходите, да се реши кои от делегираните дейности да излязат от целевите трансфери и да си станат общинска дейност, за която общините да решават как да се постъпва и да вземат решенията. Може би първата опция ще бъде социалните дейности да преминат директно към общинските бюджети. Тоест общините не могат да влияят върху дейностите на своя територия като образованието? - Накъде гледа един директор на училище? Натам, откъдето го назначават и откъдето идват средствата - министерството на образованието. Директорите се интересуват от общината само когато стане дума за ремонт на

сградния фонд, който настояват да се финансира от местния бюджет въпреки наличието на определени средства за това и в делегирания бюджет на училището. Това, което общините искат, е да имат поне представител на общината и на родителското настоятелството в комисията за избор на директорите. Най-лошото е обаче, че в редица случаи по същия начин местната власт също гледа към държавата, а не към хората - когато местните приходи са малки и почти цялото функциониране на общината зависи от държавата. Какви са възможностите общините да насърчават и да привличат частните инвестиции при така силно централизирана държава? - Не особено големи - те нямат особена възможност за осигуряване на някакви облекчения - приоритетно административно обслужване например, но никакви реални облекчения - нито финансови, нито данъчни. За бизнеса едно от най-важните неща от страна на местната власт е създаването на инфраструктурата - пътища, ток, вода, което общината не може да направи безплатно. Какви са европейските насоки по отношение на децентрализацията и местното самоуправление? - Европейски директиви към местните власти няма. Местното самоуправление е национален приоритет и е извън обсега на европейската политика. Съветът на Европа обаче организация, която включва много повече държави от членките на ЕС, изготвя редовен мониторингов доклад, който наблюдава прилагане-

В ПАРТНЬОРСТВО С

Н

Започна работа Съветът по децентрализация

а 12 септември т.г. се проведе първото заседание на Съвета по децентрализация. Негов председател е министърът на регионалното развитие, членове са заместник-министри, областни управители и представители на Националното сдружение на общините в Република България. Какво включват дейностите: • анализ на териториалното разпределение на ДДФЛ и разработване на варианти за определяне на местен ДДФЛ • сравнителен анализ по общини на дефицити/излишъци и предложения за намаляване на структурните дефицити за 2014 г. • промени в Закона за публичните финанси, отразяващи окнституционно определената самостоятелност на общинските бюджети • предложения за трайно регламентиране на отговорността по налаганите финансови корекции в нормативен акт • изготвяне на предложения за взаимосвързани промени в изравнителната субсидия и в обхвата на делегираните дейности то на принципите на Евро- да продължи по сегашния напейската харта за местно са- чин, или да си има мажоритамоуправление. Тази харта рен кмет, което води до преима основополагащ характер устройство на администрав това направление и е при- цията по новия модел. Голеета от България през 1995 г. В ми общини като Манчестър нея са заложени принципите, приеха новия модел. на основата на които тряб- Държавите в региона са пова да работи местното само- назад. В Сърбия все още няуправление. мат общинска собственост, Самостоятелността на об- разделена от държавната. щините в различните евро- Обсъждаме тези въпроси в пейски държави е различна НАЛАС, в която членуват асо- например в Гърция и Ве- циациите на местните власти ликобритания местното са- от Югоизточна Европа. моуправление е много мал- В Европа модел на местноко като правомощия, но де- то самоуправление е Дания. централизираните държавни В света - сегашното устройструктури във Великоброта- ство на САЩ исторически е ния са много добре регули- основано на местното саморани и функционират много управление и самостоятелниуспешно. Английският модел те общини от населени терисе характеризира също така тории, които постепенно зас местното икономическо почват да работят едни с друпартньорство с водеща роля ги, да изграждат по-високи на местния бизнес, местни- нива на самоуправление само те сдружения, образователни при необходимост и в крайна структури и общината. Освен сметка всеки щат сам решава това там в момента се про- дали и кога да се присъедини вежда реформа на системата към федерацията. Интервюто взе на местното самоуправление Николай ТОДОРОВ - всяка община да реши дали

Община Пловдив ще е домакин на NEXPO 2015 Кметът на Пловдив инж. Иван Тотев прие домакинството на най-големия форум на местните власти в Югоизточна Европа NEXPO 2015. Това стана на официална церемония в хърватския град Риека, където в края на септември се проведе тазгодишното международно изложение. Пловдивският кмет пое щафетата от Антон Першак – президент на НАЛАС – организацията, която обединява общините, местните власти и техните асоциации, агенции за развитие и гражданското общество от Югоизточна Европа. „За мен като кмет на Пловдив бе изключително удоволствие да взема участие в NEXPO 2013 – това голямо и важно за общините от Югоизточна Европа събитие. А още

Щафетата бе предадена на кмета Иван Тотев от Антон Першак – президент на НАЛАС – организацията, която обединява общините, местните власти и техните асоциации, агенции за развитие и гражданското общество от Югоизточна Европа.

по-голямо предизвикателство за мен е, че през 2015 г. Пловдив – най-древният град в Европа и един от най-красивите

и динамични градове в света, ще бъде домакин на NEXPO 2015, заяви инж. Тотев по време на заключителната церемо-

ния и допълни: „Ние, представителите на общините, имаме много оптимизъм и сме отворени към нови решения и подходи за подобряване стандарта на живот на населението, имаме амбицията да се справяме с нови предизвикателства за подобряване връзката между администрацията и бизнеса, непрекъснато търсим начини да изградим силни градове и региони.“ Кметът Иван Тотев обяви и мотото на NEXPO 2015: „Градовете и регионите – двигатели на икономически растеж в Югоизточна Европа“, а участниците във форума имаха възможността да се запознаят с предимствата и забележителностите на Пловдив. Той и изпълнителният директор на Националното сдружение на

общините в Република България Гинка Чавдарова поканиха общините от Югоизточна Европа да посетят Пловдив на NEXPO 2015. Асамблеята в Хърватия се проведе под мотото „Европейска интеграция“. В нея се включиха над 2000 участници от 16-те страни. Един от найатрактивните щандове, който се радваше на голям интерес по време на изложението, бе този на Пловдив. Щандът ни бе посетен и от министъра на държавната администрация на Република Хърватия. Домакини бяха кметовете на Риека Войко Оберснел и на Опатия Иво Джуимич, а NEXPO 2013 се проведе под патронажа на президента на Република Хърватия Иво Йосипович. Светла ДОБРЕВА


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

29

ТЕМА

Арх. Петър Диков, главен архитект на Столичната община

Иска ми се София да бъде град с културни хора и културна среда Арх. Диков, гражданските организации са особено активни в последно време по отношение на големите инфраструктурни проекти в столицата. Доколко тяхното мнение ще се отрази на проектите, например на този за кръстовището на Лъвов мост? - За Лъвов мост решението е от 2009 г., правени са процедури за избор на изпълнител и аз не виждам смисъл или възможност да се връщаме в начална позиция. И в разговорите си с гражданските организации обясних, че е желателно да има реакция, когато се подготвят проектите, а не когато са доведени до състояние на сключен договор. В решението, което беше дадено и все още не ми е внесено като проект, на практика Лъвов мост остава единствено и само за трамвайното движение, което противоречи на първоначалната идея. А тя е мостът да е за пешеходци, велосипедисти и за трамвая. Така че промените ще са в този смисъл. В момента проектантите, които са наети от изпълнителя, правят съответните корекции и водят процедури по съгласуване. Как ще коментирате разделянето на две нива на площад „Света Неделя” в двата класирани на първо място проекта? Няма ли с това да се ограничи пространството, например за организиране на големи събития? - Аз неслучайно се разграничих от журито – нито съм участвал, нито е имало тежестно участие на администрацията. Тежестното участие беше на експерти, така че в този конкурс решението е на журито. Лично мнение мога да изкажа, когато изляза от позицията си на главен архитект и участвам в конкурса например. И това ще стане някой ден. И тогава личното ми мнение няма да тежи като мнение на инстанция. Кога ще бъде обявен конкурсът за четирите централни градски зони? - Предстои да бъде обявен в рамките на седмица. Надявам се да имаме качествени проекти и да изберем най-качествения сред тях. Кой модел за ограничаване на движението в центъра би могъл да се приложи адекватно в столи-

да направите такъв паркинг в София във вътрешноквартално пространство и ще видите какво ще се случи.

Д

о седмица ще обявим конкурса за четирите централни граски зони

Н

а 15 септември ще започнем да раздаваме дисковете с типовите проекти за саниране на панелни блкове

С

офийското метро е доказало, че е най-добрият реализиран проект с европейски пари

Столичната община разработи типови проекти за саниране на панелни блокове. Възползват ли се столичани от готовите проекти? - На финала сме, на 15 октомври ще започнем да раздаваме дисковете с проектите. Засега има един-единствен панелен блок в жк „Разсадника” с един много активен домоуправител. Той получи безплатно проекта си, кандидатства с него по програмата за саниране и се надявам, че ще бъде пилотният блок, който ще даде пример на останалите. цата? Такса център? - Не съм за такса център, каквато има в Лондон например. Но Лондон може да си го позволи, това е 8-милионен град, с метрополията става 12 милиона. София е един малък по размер голям град за мащабите на Европа. За мен образец е Виена. Там решават въпросите по три пътя – първо, с една доста скъпа зона за паркиране в центъра, което е бариера пред влизането с лични коли. Второ, с развитието на добър градски транспорт, и трето – с решението паркирането на живеещите в центъра да става в подземни паркинги. Само че при нас пирамидата обикновено е обърната – някой смята, че трябва да има публични пари, които да се инвестират в решаването на проблема му с паркирането, и едно усещане, че живеещите в центъра са абонирани за паркоместата в центъра. Виждате и протестите за нищожната такса, която трябва да плащат за винетка за синя зона – 150 лв. за цяла година. В същото време питаме защо на Запад няма паркирали коли в центъра. Защото хората са инвестирали в паркинги и всеки, който има жилище там, си е купил място или си плаща подземен паркинг. А това струва много пари. Има ли такава опция у нас? - Има за закупуване, за наемане на паркомясто, за изграждане на паркинги във вътрешнокварталните пространства, които масово се ползват в западните градове. Частни подземни паркинги във вътрешнокварталните пространства. Опитайте се

Как ще се финансира третият метродиаметър? Първият етап трябва да получи пари по ОП „Транспорт”, а следващите? - Не е много ясно и за първия етап, засега се водят разговори, парите са малко. Цялата ОП „Транспорт” е с намален обем, трябва да се разпределят парите за жп линии, за пътища, евентуално и за метрото. Това е въпрос, който правителството ще реши. Ние настояваме третият метродиаметър да остане с европейско финансиране, защото софийското метро е доказало, че е най-добрият реализиран проект с европейски пари. А Северната скоростна тангента? Как се движи проектът? - Там общината е свършила многократно повече, отколкото са ангажиментите й. Ние направихме проекта, направихме процедурата по ОВОС, имаме решено абсолютно всичко, включително и решение на общинския съвет по мой доклад, с който предоставяме на държавата всички общински земи по трасето на магистралата. Оттук нататък трябва да питате държавата. Кои са по-значимите проекти от ИПГВР? - По-значимите проекти са съсредоточени главно в т.нар. зони за въздействие – социална, включваща районите „Връбница“, „Средец“, „Илинден“ и „Надежда“ - там имаме доста благоустройствени проекти за училища, за детски градини. Другото е зона център – част от проекта е споменатият

конкурс за четирите градски зони. Проектирането е покрито с европейски пари, разчитаме на европейско финансиране и при изграждането на тези публични пространства пак по линия на ИПГВР. И третата зона – за икономическо развитие, където основният обект е „София тех парк“. А през площад „Света Неделя” смятате ли, че трябва да бъде премахнато трамвайното движение? - Моето мнение е, че трябва да го има. Но съм категоричен, че трябва да се прекъсне преминаването на коли през площада. Има една хубава тангента, която минава пред бул. „Тодор Александров”, бул. „Цар Освободител”, бул. „Дондуков”, оттам на юг движението спокойно може да се поеме от бул. „Стамболийски” на влизане към центъра и от „Алабин”. Така че според мен не е фатално, ако връзката между „Алабин”, „Стамболийски” и „Тодор Александров” бъде прекъсната за автомобилно движение. И без това „Витошка” вече е пешеходна, в момента правят канала в неремонтираната част, ще го свършат до Нова година и се надявам, че напролет ще започнем и завършим настилките. Липсва ли нещо на София, за да се реализира успешно като кандидат за европейска културна столица? - Основното, което ни липсва на нас като граждани на София, е дисциплината и уважението един към друг. Защото материалното се гради, но при нас се оказва, че след това много бързо се руши. Може да видим какво става с детските площадки една година след като се направят, с доста елементи от парковете, с тротоарите. Всички протестираме срещу счупените плочки по тротоарите, но нямаме нищо против да паркираме по тях, защото ни е по-удобно да сме по-близо, пък и безплатно. За мен не е толкова важно дали ще бъдем или не европейска столица на културата, колкото това София да е град на културата. Значително по-сериозна цел е да бъдем европейски град на културата с културни хора и културна среда. Интервюто взе Елина НИКОЛЧЕВА


30

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ТЕМА

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

Любомир Христов, заместник-кмет по транспорт и транспортни комуникации на София:

През декември отчитаме резултатите от пилотния проект с LED осветителни тела Г-н Христов, какво е изпълнението на инвестиционната програма 2013 – 2016 за пътна инфраструктура, включително и кръстовищата на две нива? - Завършени са знакови проекти за София. Приключи ремонтът на 5-те мостови съоръжения от надлез „Надежда“. Строително-монтажните работи ще продължат с ремонт на релсовия път след сключване на заема с Европейската инвестиционна банка. Изграден е пробивът бул. “Царица Йоанна” – Столичен околовръстен път, велосипедната алея по бул. “България” от бул. “Гоце Делчев” до НДК. Сега се прави основен ремонт на ул. „Република“ от бул. „Ломско шосе“ до ул. „Ген. Никола Жеков“ в район „Надежда“, на ул. „Дъбница“, в участъка между ул. „Пловдивско поле“ до бул. „Св. Климент Охридски“ в район „Студентски“. Изгражда се и се прави ремонт на бул. „Копенхаген“ от бул. „Искърско шосе“ до пътен възел на бул. „Цариградско шосе” и основен ремонт на пътен надлез на бул. „Цариградско шосе” над бул. „Копенхаген”. Предстои стартиране на реконструкция по съществуващо положение на ул. 601 и ул. „Люти дол“ в кв. „Княжево“, основен ремонт на ул.“Любен Каравелов“ от ул. „Г. Раковски“ до ул. „Ген. Гурко“ и на ул. „Ген. Паренсов“ от бул. „В. Левски“ до бул. „Евлоги Георгиев“, както и основен ремонт на ул. „Цар Асен” от бул. „П. Евтимий” до бул. „Ген. М. Д. Скобелев”. В процедура по Закона за обществените поръчки е основният ремонт на на бул. „Братя Бъкстон“ от бул. „Тодор Каблешков“ до бул. „Цар Борис III“. Предстоят търгове за мост над р. Лесновска по ул. „Езерата“, с. Негован, район „Нови Искър“, реконструкция на мост по ул. “Одеса” над река Владайска (при „Топлоремонтстрой“) в районите „Сердика“ и „Подуяне”, както и основен ремонт на ул. „Никола Генадиев” в жк „Младост“ 1 и на ул. „Шумако“ и ул. „Ягода“ в кв. „Симеоново“. Знаете, че работим по инвестиционно предложение „Изграждане, разширение и рехабилитация на транспортната инфраструктура на територията на Столич-

П

рез март 2014 пристигат първите нископодови тролейбуси по проекта за ИГТ

П

роектът за ремонт на релсовия път на бул. „България“ се разглежда от столичен експертен съвет и предстои начало на ремонта, който ще трае три месеца

Р

аботим по инвестиционно предложение „Изграждане, разширение и рехабилитация на транспортната инфраструктура на територията на Столична община 2013 – 2016 г.“. Проектът включва 21 обекта за строителство и инженеринг (проектиране и строителство), за по-голяма част от които имаме избран изпълнител, а останалите са в процедура за избор на изпълнител

на община 2013 – 2016 г.“. Проектът включва 21 обекта за строителство и инженеринг (проектиране и строителство), за по-голяма част от които имаме избран изпълнител, а останалите са в процедура за избор на изпълнител. За обектите имаме издадено решение на РИОСВ - София, към МОСВ да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда. За част от обектите има издадено разрешение за строеж. Останалите обекти за строителство, които са с изготвени инвестиционни проекти, са в процес на съгласуване и издаване на разрешение за строеж. Столичният общински съвет прие предложението на Столичната община да се подпише финансов договор с Европейската инвестиционна банка за осигуряване на заемно съфинансиране за проекта. Предстои сключване на договора с ЕИБ и стартиране на проекта, в който попадат и кръстовищата на две нива. На какъв етап е изпълнението на проекта за интегриран градски транспорт? Какви проекти за интелигентни транспортни системи в него предвиждате за следващия програмен период? - С реализирането на интелигентната система за уп-

равление на трафика (ИТС) и компонента за доставка и монтаж на 600 електронни информационни табла (ЕИТ) ще се заложи началото на съвременни мерки за управление на трафика и облекчаването му, както и предоставяне на по-точна информация за пътниците. Процедурата за доставка на ЕИТ е в своя ход. Обявата за провеждане на открита процедура е публикувана на 17 септември 2013, а планираната дата за отваряне на офертите е 25 октомври 2013 г. Процедурата за ИТС се прецизира все още и поконкретно за изчистване на детайли, параметри и характеристики с насоченост към бъдещо разширение на обхвата и интегриране на множество бъдещи функционалности, които биха могли да залегнат в следващия програмен период, разбира се, след като имаме резултат от реализирането на настоящата процедура ИТС. Градският транспорт се развива съвместно с технологиите и бъдещата интеграция на иновации в областта е съпътстваща и от значение за модернизирането му и увеличаване на търсенето от страна на пътниците. В тази връзка за следващия програмен период предвиждаме добавяне на още 20 - 30 натоварени кръстовища към интелигентната система за контрол на дви-

жението, развита като част от настоящия проект. Ще продължим с обновяването на информационните табла, като монтираме още 600 електронни информационни табла. В допълнение към това планираме и закупуването на 50 апарата за зареждане на смарткарти, както и инсталиране на звуковосигнална и информационна система в превозните средства на градския транспорт. По компонента за доставка на 50 нови нископодови съчленени тролейбуса процедурата беше спечелена от чешката фирма „Шкода електрик“ АД и договорът за доставка на стойност 27 475 000 евро без ДДС беше подписан на през юни. През август общинското дружество „Столичен електротранспорт“ ЕАД (партньор по проекта) преведе аванс в размер на 20% от стойността на договора, с което стартира и реалното му изпълнение. Доставката на първата партида тролейбуси по график следва да бъде реализирана през март следващата година. По компонента за реконструкция на трамвайната линия по бул. „България“ през юли беше сключен договор с фирма „СК-13 Трансстрой“ АД на стойност 6.995 млн. лв. без ДДС. През септември изпълнителят предаде изготвения работен проект за обекта, който в момента се разглежда от експертен съвет към Столичната община. След одобрението му и съгласуването с експлоатационните дружества започва да тече тримесечният срок за изпълнение на строително-монтажните работи съгласно клаузите на договора. По отношение на изграждането на нова трамвайна линия до „Дървеница“ може да се каже, че тръжната документация е готова, предстои внасянето й за предварителен контрол в Агенцията по обществени поръчки и Министерството на регионалното развитие. Към настоящия момент е приключена и работата по маркетинговото и правното проучване за възможностите за отдаване на правата за монтаж, експлоатация и поддръжка на навесите на спирките на обществения транспорт. Столичната община проведе неколкократни срещи с JASPERS, след което беше получено и окончателно одобрение


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ на изготвената документация. Предстои документите да се внесат за разглеждане от Столичния общински съвет. Ще бъде ли София осветена чрез енергоспестяваща система? - За да се възползваме максимално от възможностите, които ни дават различните финансови инструменти и донорски програми, Столичната община е в процес на реализиране на проект за модернизиране на уличното осветление и намаляване на енергийното потребление с финансовите ресурси на фонд „Козлодуй”. Извършихме енергиен одит на уличното осветление в града, на базата на който е изготвен проект „Подобряване на енергийната ефективност на уличното осветление на град София”. На базата на този проект Столичната община предаде необходимата документация за кандидатстване за финансиране по фонд „Козлодуй”. Проектът обхваща уличното осветление в София - разширен център, жк ”Дружба” 1 и 2, „Банкя” и бул. „Цариградско шосе”. Одобрената стойност на проекта е 3 362 455 евро. С тази сума ще бъде изградена

система за контрол и мониторинг на мрежа на уличното осветление в града, както и ще бъдат подменени остарелите и енергийно неефективни осветителни тела в по-горе упоменатите райони. Това ще доведе както до повишаване на качеството на публичното осветление в града, така и до намаляване на разходите за електроенергията, консумирана от осветлението. За да спестим енергия, през октомври и ноември ще подменим около 2000 електромера, част от публичното осветление на Столичната община, с такива с двойно и тройно тарифно измерване. Очакваният ефект от подмяната е 3% намаление на сметката за електрическа енергия за публичното осветление. През май беше реализиран пилотен проект с LED осветителни тела на български производител. Проектът обхваща около 20 осветителни тела, монтирани както на вътрешноквартални улици, така и на булевард. Резултатите относно енергийната ефективност на проекта ще бъдат на разположение на Столичната община през месец декември. Интервюто взе Милена ВАСИЛЕВА

31

ТЕМА Завършени обекти от инвестиционната програма 2013 г.

• Приключи ремонтът на 5-те мостови съоръжения от надлез „Надежда“. Строително-мон-

тажните работи ще продължат с ремонт на релсовия път след сключване на заема с Европейската инвестиционна банка • Изграждане на пробив бул. “Царица Йоанна” – Столичен околовръстен път • Изграждане на велосипедна алея по бул. “България” от бул. “Гоце Делчев” до НДК • Завършени са строително – монтажните работи на следните обекти: • Рехабилитация на пешеходна пасарелка по продължение на ул. „Панчовица” над река Уршак; • Мост по ул. „Подкраище“ над река Суха лешница, с. Владая • Пасарелка над река Владайска при стокова борса Зимница • Възстановяване на пасарелка, свързваща ул. „Кожарска” и ул. „Медникарска” над р. Владайска, райони „Сердика“ и „Подуяне” • Мост над река Владайска по ул. „Сребрист бор“, с. Владая • Основен ремонт на 2 моста над река Лесновска на път IV 18051 (на влизане в с.Челопечене) • Ремонт на мост по ул. „Горска теменуга“ при кръстовище с ул. „Явор“, кв. Княжево”; • Водосток по ул.“ Траянов път“, м. „При Митра“, с. Казичене • Изграждане на улици в Малинова долина.

Обекти в строителство от инвестиционната програма 2013 г. • Възстановяване на мост по ул. „Войнягово“ при ул. „Меча поляна“, кв. „Княжево“ • Основен ремонт на мост по Чепинско шосе над канал, район „Нови Искър” • Основен ремонт на мост по Чепинско шосе над река Лесновска, район „Нови Искър“ • Основен ремонт на мост по ул. “Жак Дюкло” над река Перловска, район Кремиковци” • Основен ремонт на ул. „Република“ от бул. „Ломско шосе“ до ул. „Ген. Никола Жеков“, ра-

йон „Надежда“ • Основен ремонт на ул. „Дъбница“ в участъка между ул. „Пловдивско поле“ до бул. „Св. Климент Охридски“, район „Студентски“ • Изграждане и ремонт на бул. „Копенхаген“ от бул. „Искърско шосе“ до пътен възел на бул. „Цариградско шосе” и основен ремонт на пътен надлез на бул. „Цариградско шосе” над бул. „Копенхаген.

Esri City Engine в помощ на урбанисти и архитекти Създавайте интелигентни интегрирани планове и ги визуализирайте в реална 3D среда с помощта на Esri City Engine

3D Градове

CityEngine е иновативен софтуер за бързо и лесно създаване на 3D градска среда за нуждите на градското планиране и архитектура. Софтуерът предоставя пълен комплект от водещи в индустрията инструменти за агрегиране на пространствени данни, позволяващи 3D моделиране на сгради, улични мрежи и публични пространства.

Динамични градски модели

CityEngine разполага с цялостен набор от функции за създаване на динамични градски модели. Генерирайте автоматично съдържание по зададени параметри с помощта на интуитивни инструменти за създаване и редактиране на квартална структура, улична мрежа и сграден фонд.

Моделирането в CityEngine се базира на компютърно генерирана структура (CGA), чиито правила позволяват контрол на обемите, геометрията, пропорциите и текстурите. Използвайки жив режим на редактиране, генерираната среда може да бъде моделирана интерактивно.

Помощник фасади

Анализи

CityEngine предоставя възможност за изготвяне на стандартни и специфични анализи на градската среда, като например автоматично пресмятане на брутна площ и КИНТ. Нещо повече, софтуерното решение позволява автоматично обновяване на докладите при нанасяне на промени в модела на града.

За повече информация: www.esri.com/software/cityengine

Моделиране

City Engine разполага с инструмент за автоматично създаване на фасади за сградите от снимка или текстура. Получените правила за генериране на фасади не зависят от размера на сградата и могат допълнително да се надграждат (например с детайли на прозорци).

Стъпка 1 Геобаза данни/ 2D информация

Стъпка 2 3D улична мрежа, парцели и сграден фонд (импорт или генериране)

Стъпка 3 Генериране на покриви, улични обекти и съоръжения

Стъпка 4 Генериране на фасади по снимки или текстури

Стъпка 5 Завършен 3D модел, споделян през Уеб

За контакти: Есри България info@esribulgaria.com www.esribulgaria.com тел: (359 2) 806 59 69


32

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ТЕМА

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

Александър Стоянов, ръководител на направление „Сградни технологии“, „Сименс България“:

Интелигентите решения в сградите дават отговор на глобални въпроси Г-н Стоянов, защо важността на интелигентните решения при сградните системи толкова много нараства днес и каква ще бъде тенденцията в това отношение? - Важността на интелигентните решения в сградите нарасна най-вече поради драстичното увеличаване на населението и тенденцията към урбанизация в глобален мащаб. Друг важен фактор е недостигът на ресурси и замърсяването на околната среда. Интелигентите решения в сградите дават отговор на един от основните въпроси днес: как да пестим енергия и създаваме безопасна среда, без да намаляваме комфорта. Те позволяват редуциране както на консумацията на енергия, така и на CO2 емисиите. Благодарение на тях се постига и значително намаляване на оперативните разходи, без това да нарушава комфорта на обитателите. Също така интелигентните решения осигуряват надеждна защита на хората и имуществото, като същевременно увеличават ефективността на сградата, нейната защита и сигурност. По този начин те създават възможно най-добрите условия за живот и работа в сградите. Тези решения представляват неизменна част от т.нар. зелени сгради, които отговарят на международните стандарти за сградна ефективност – LEED, BREEM и др. У нас внедряването на система за управление на сгради не е задължително по закон, но все по-често се предвижда на етап проектиране. Инвеститорите имат конкретни изисквания към функционалността и ефективността на системата, като например: възможност за интеграция, гъвкавост, възможности за спестяване на енергия, енергиен мониторинг, лесна поддръжка и експлоатация. Кои са основните сградни системи, върху които се фокусира Siemens в своите разработки? - Фокусирали сме нашата дейност основно върху системите за сградна автоматизация (или BMS), пожарна безопасност, Danger Management System, както и специалното решение на Siemens, което обединява и управлява всички системи в една сграда - Total Building Solutions.

И

нтелигентните решения осигуряват надеждна защита на хората и имуществото, като същевременно увеличават ефективността на сградата, нейната защита и сигурност, решенията представляват неизменна част от т.нар. зелени сгради, които отговарят на международните стандарти за сградна ефективност – LEED, BREEM и др.

Б

ъдещата тенденция е създаването на единни софтуерни платформи

Н

ай-новата версия на системата ни за сградна автоматизация - Desigо версия 5, с иновативното решение Total Room Automation (TRA), позволява на потребителите да вземат активно участие в енергийния мениджмънт, а системата обединява управлението на всички видове технически системи: ОВК, електро, осветление, щори, безопасност

Може ли да разкажете в основни линии в какво се изразяват основните иновации в тези направления? - Скоро представихме на пазара най-новата версия на системата ни за сградна автоматизация - Desigо версия 5, с иновативното решение Total Room Automation (TRA). Новите функции на системата позволяват на потребителите и операторите на сградата да вземат активно участие в енергийния мениджмънт, водещ до постоянно намаляване на разходите за енергия и поддръжка. Също така системата обединява управлението на всички видове технически системи: ОВК, електро, осветление, щори, безопасност. В областта на пожарната безопасност Siemens предлага системата Cerberus PRO, която гарантира ранно разпознаване на пожар и точна локализация на възникналата опасност. Пожароизвестителните детектори от същата серия с патентована ASAtechnology (Advanced Signal Analysis) също разполагат с бърза и надеждна детекция, която е от изключително значение, особено когато се отнася до живота на хора и запазването на имущество. Предлагаме и иновативно, безжично решение с високо ниво на надеждност и гъвкавост - пожароизвестителната система от серията SWING (Siemens Wireless Next Generation). Друго иновативно решение в нашето портфолио е Total Building Solutions. То предлага пълна интеграция на високо софтуерно ниво на многобройни технически системи: електрически инсталации, отопление, вентилация, контрол на климата, щори и осветление, контрол на достъпа, видеонаблюдение, алармени системи, пожароизвестяване и гласово оповестяване. Какви са бъдещите тенденции за иновации, в каква посока ще се върви в отделните направления? - Тенденциите са насочени към интелигентното интегриране и безпроблемната взаимна работа на всички системи. Това ще създаде добавена стойност както за обитателите, така и за операторите им. Или ако се върна

на системата Total Building Solutions – бъдещата тенденция е създаването на единни софтуерни платформи. В тази насока Siemens подготвя лансирането на пазара в близко бъдеще на точно такава система с работно наименование Desigo CC. В какво се изразява интеграцията? - Интеграцията представлява обединяване или свързване на различни процеси, продукти или приложения в сградата, като се отговаря на изискването за съвместна работа на системите, постоянна обмяна на building data, графична визуализация, стартиране на предварително зададени сценарии за действие и инструкции. Може ли да коментирате числата, свързани с поведението и състоянието на сградите, които да демонстрират важността на тези иновации? - Почти половината от употребяваната в световен мащаб енергия (40%) се използва от сградите. До 2020 г. Европейският съюз планира спестяване на 20% от потребяваната енергия, което в голяма степен касае сградите. С помощта на интелигентните системи за сградна автоматизация и контрол в тях може да се постигне намаляване на енергийното потребление с до 30%. Може ли да дадете конкретни добри примери с реализация на продукти и системи на Siemens от света или от България? - Едни от най-новите проекти в България, в които се използват продукти и системи на Siemens, направление сградни технологии, са: „Еволинк дейта център София 2“ (Системи за пожарна безопасност и сигурност, интегрирани в Danger Management System); новата производствена сграда на австрийската компания за медицинска техника „Сентилион“ ООД (система за сградна автоматизация и пожарна безопасност); многопрофилна болница City Clinic, София (система за сградна автоматизация); Sofia Airport Center (система за сградна автоматизация) и много други. Интервюто взе Николай ТОДОРОВ


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

33

ТЕМА

Таня Косева-Бошова, председател на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради:

Стимул ще е признаването на ДДС кредит за инвестиции в инфраструктура Т

Г-жо Косева, разкажете ни за асоциацията, която оглавихте наскоро. Какви ще са основните ви приоритети и цели? - Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС) беше учредена в София и обединява собствениците на някои от най-големите бизнес сгради в страната. Асоциацията ще подпомага ефективната дейност на членовете си, ще промотира общите им интереси, ще ги представлява пред държавните и местните органи и ще работи за налагането на добри пазарни практики и повишаване на професионализма в сферата на бизнес имотите в България. Предмет на нейната дейност е да информира членовете за развитието на пазара на бизнес площи, да предоставя актуални сведения за предстоящи законодателни промени и нормативни изисквания, свързани с индустрията, както и сама да инициира законодателни промени, които да подпомагат развитието на сектора.

Какви са основните проблеми, с които се сблъскват инвеститорите в бизнес сгради у нас? - На първо място, лошата среда и инфраструктура, сред която живеем и в която инвестираме. Липсата на публично-частно партньорство, невъзможността на публичната администрация да отговори адекватно на реалното развитие на имотните инвестиции и необходимата съпътстваща инфраструктура. Тук дори не говорим за пари и инвестиции от страна на общините или държавата. Ще ви дам един много показателен пример – всеки инвеститор в недвижими имоти в България е принуден да инвестира в прилежащата инфраструктура (обикновено собственост на общината или държавата) за обслужване на обекта, който изгражда, тъй като общините и държавата не разполагат с такиви средства за инвестиции. Проблемът е, че в масовия случай данъчната администрация отказва възстановяване на данъчен кредит за ДДС за тези инвестиции. Тоест частният предприемач инвестира в собствеността на общината или държавата, подобрява облика на града, за което е „наказан” от данъчната администрация с отказ на данъчен кредит.

- Преди всичко – предвидимост и стабилност на фискалната, данъчната и осигурителната рамка – това би дало възможност за дългосрочно планиране и стимул за инвестиции. Растеж може да се постигне, ако държавата въведе данъчни стимули за сектора, които да го активират. Такъв стимул би било признаването на ДДС кредит за инвестиции в общинска или държавна инфраструктура. На практика това би бил прекрасен пример за публично-частно партньорство, което ще стимулира не само сектора, но и ще създаде една по-добра среда за обитаване и инвестиции в България.

аня Косева-Бошова е изпълнителен директор на European Trade Center, а отскоро е председател на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради. Била е изпълнителен директор на Landmark Property Bulgaria, работила е в Colliers осем години, като четири от тях е била главен директор на българския офис. Член е на управителния съвет на сдружение „Дамски форум“. Дипломирана е от Американския университет в Благоевград със специалности „Икономика“ и „Бизнес администрация“.

Р

астеж може да се постигне, ако държавата въведе данъчни стимули за сектора, които да го активират

Ч

астният предпиемач инвестира в собствеността на общината или държавата, за което е „наказан” от данъчната администрация с отказ на данъчен кредит

Пословични са фирмите за комунални услуги, които налагат непазарни практики и цени при изграждането на връзката на всеки нов строителен обект към тяхната инфраструктура – всеизвестен е фактът, че електроразпределителните дружества буквално си присвояват изградените от частните инвеститори трафопостове, като едностранно налагат такса за присъединяване към своите мрежи, която подозрително винаги е равна точно на стойността за изграждане на трафопоста от частния инвеститор. В процеса на управление на една бизнес сграда най-големият финасов проблем, който можем да отличим, е непазарното определяне на общинската такса за извозване на битовите отпадъци – без абсолютно никаква връзка с реално създадените и събрани отпадъци, а единствено на база стойността на направената в сградата инвестиция – по същество това е данък, а не такса за услуга. Доколко привлекателни сме като дестинация за чужди фирми? Какви са положителните и какви - отрицателните страни, които бизнес средата

у нас предлага? - През тази година се забелязва една много положителна тенденция – откриването на все повече изнесени центрове за финансови услуги – големи компании от ранга на Ingram Micro, AIG, Coca-Cola, American Embassy („Инграм майкро“, Ей Ай Джи, „Кока Кола“, американското посолство) обслужват голяма част от своите глобални (или поне европейски) финансови операции от България. Това означава, че се създават работни места за финансисти, счетоводители и анализатори – високообразовани и добре платени специалисти. Тази тенденция помага в голяма степен да се отдадат под наем голяма част от качествените офисни площи и да започне да се говори за баланс на търсенето и предлагането, а отскоро и за ръст в наемните нива. Добре платените новооткрити работни места означават по-висока покупателна способност и стимул за развитието на търговията на дребно, а оттам и на строежа на нови търговски центрове. Какви мерки може да вземе държавата, за да благоприятства инвестициите?

Списък на учредителите на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в българия 1. „Риал истейтс БГ” ЕООД 2. „Европейски търговски център” ЕООД 3. „Мегапарк”ООД 4. „ ФеърПлей Интернешънъл” АД 5. “София Еърпорт Център” АД 6. „Лендмарк Пропърти България” ЕАД 7. „Интерпред – Световен търговски център София” АД

8. „Зет Груп” ЕООД 9. „ФМ ЕВРОПА” ООД 10. „ЕКСПО 2000 Риъл Естейт” ЕООД 11. „Вертиго България” ЕООД 12. „Блу бокс-1”ЕООД 13. „Балканстрой груп холдинг“ АД 14. „Софарма имоти” АДСИЦ 15. „БЛД ОФИС ПAРК” ЕАД

Бихте ли могли да дадете пример на добри практики от други държави, съпоставими с България? - В Сърбия например държавата стимулира откриването на нови работни места чрез облекчения в осигурителните вноски за няколко години, в Австрия пък проблемът с ДДС кредита, за който ви разказах, е решен, като такива инвестиции в общински и държавни имоти са включени в изричен списък с конкретни дейности, за които се признава ДДС. Последните анализи сочат, че в краткосрочен план може да се очаква недостиг на първокласни офиси. В кои райони според вас има ниша за нов проект? Каква трябва да бъде една бизнес сграда, за да се реализира успешно? - „Цариградско шосе“ – този булевард определено се обособи като бизнес дестинацията за офис сгради в града. Достъпът до центъра и летището е много бърз заради липсата на светофари и кръстовища, градският транспорт обслужва добре цялата зона, има възможност за изграждане на големи офисни проекти. Последната вълна от качествени офисни проекти показа, че размерът на тези центрове, включително големината на всеки етаж от тях, дава изключително добра гъвкавост на наемателите. Големите международни компании, за които говорихме преди малко, изискват големи етажни площи, за да разположат ефективно своите служители. Интервюто взе Елина НИКОЛЧЕВА


34

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ТЕМА

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

Мартин Заимов, ръководител на Регионалния фонд за градско развитие:

Логиката на градските проекти съвместява частни и публични интереси По JESSICA не се кандидатства - обслужваме потенциалните клиенти на базата на принципа „пръв дошъл, пръв обслужен“ Г-н Заимов, ако вземем повод от предстоящата конференция „Форум Градът“ и започнем поглобално - какви проекти и идеи могат да променят нашите градове? Откъде ще дойдат те, как може да бъде насърчено тяхното появяване и развитие? - Всички проекти, които облекчават живота на хората, подобряват естетиката, чистотата и сигурността в градовете, са добри проекти. Важното е да знаем какво искаме, и то не вие и аз, а мнозинството граждани. Ако питате мен, най-добрите градски проекти са тези, които намаляват конфликта с природата и подобряват средата за общуване между хората, което от своя страна означава по-концентрирано строителство и по-ефективна и по-независима от автомобила мобилност. Вие сте ръководител на Регионалния фонд за градско развитие един от двата фонда по JESSICA в България със сфера на дейност в градовете Пловдив, Бургас, Стара Загора, Варна, Русе и Плевен. Фондът стартира работа в разгара на кризата - отрази ли се това на вашата работа? - Логиката на градските проекти предполага съвместяване на частни и публични интереси, което е трудно навсякъде по света, независимо какви са икономическите условия. Вероятно би ни било по-лесно преди 5 години, но това не означава, че проектите биха били по-добри. JESSICA може да се комбинира както с публични, така и с частни партньори поотделно, има ли случаи на ПЧП? - Публично-частните партньорства все още не са много разпространени в България. Трудни са поради ограничения опит и рестриктивните регулации. Ето няколко примера за възможни ПЧП сред проектите, които сме разглеждали, но за чието структуриране или има непреодолими препятствия, или то все още е в начална фаза:

личните структури да кандидатстват за финансиране по финансовия инструмент? А частните? - При нас не се кандидатства. Обслужваме потенциалните клиенти на базата на принципа „пръв дошъл, пръв обслужен“. Общините, с които работим, демонстрират и способност и желание. Частните компании проявяват интерес, но са консервативни по отношение на инвестиции в градската среда, за които им изглежда да са поотговорни публичните власти.

НЯКОИ ПРОЕКТИ, РАЗГЛЕЖДАНИ ОТ РФГР Бургас Експо център „Флора“ Подземен град Магазин „Декатлон“ Варна Реконструкция на пазар „Чайка“ Реконструкция на Юнашки салон Зоопарк Варна Пловдив Училище за надарени деца Изграждане на втори гребен канал Реновация на кино „Космос“ Общежития за студенти Русе Завод за авточасти Witte Градска железница Първото българско застрахователно дружество „България“ Военен клуб и театър Стара Загора Ремонт на градски пазар Реконструкция на зоопарк Реконструкция на покрит плувен басейн

•екологичен парк в Бургас до Атанасовото езеро •градска железница от Русе до Мартен •рехабилитация и разширение на „Топлофикация Пловдив“ •осветлението на Варна •професионално училище за механо- и електротехници в Стара Загора.

Възможно ли е комбиниране на финансиране по инструмента JESSICA с грантово европейско финансиране? - Това е бъдещето. Публичните администрации и банките са обречени все повече да работят в тясно сътрудни-

напреднала фаза на разработване в изпълнение напреднала фаза на разработване напреднала фаза на разработване напреднала фаза на разработване предпроектно проучване напреднала фаза на разработване предпроектно проучване идея идея напреднала фаза на разработване идея идея идея в изпълнение предпроектно проучване предпроектно проучване

чество. Засега правим първи стъпки и ще е нужно време, за да могат бързо и ефективно да се комбинират грантово и възмездно финансиране. За много спортни, образователни и музейни обекти това е неизбежно. В момента се разработва новата оперативна програма „Региони в растеж“. Ще засегне ли това по някакъв начин вашата работа? - Очакваме по-голям интерес към финансовите инструменти и съответно поголям интерес към нас. Какъв е интересът пуб-

Може ли да ни разкажете как протича разглеждането на финансиране по JESSICA? Нужен ли е добър бизнес план при представяне на предложението за финансиране? - Качественият бизнес план е условие за одобрение на проекта за финансиране и е резултат от няколко месечни дискусии. Всеки проект започва с добра идея и опит. При наличието на добра идея и хора с опит започват обсъждания, въпроси и отговори, структуриране на проекта, обсъждане и преговори на клаузите по договорите. Може ли финансирането по JESSICA да бъде приложено за рехабилитация и саниране на жилищни и обществени сгради? Има ли такива модели и опит? - Разбира се, но трябва да е за цялостен интегриран проект за обновяване и разкрасяване. Засега нямаме опит с подобни проекти. Какво е приложението на финансовия инструмент в сферата на образованието, при изграждането на инфраструктура или проекти за градска среда? Може ли да дадете добри примери? - Много е подходящ. Разглеждали сме проекти на университети в Пловдив, Варна и Плевен, проект за професионално техническо училище в Стара Загора, проект за училище за надарени деца в Пловдив, проекти за чита-

лища, частни училища и детски градини във Варна и Стара Загора. Пред завършване е първият реализиран в България проект с финансиране по JESSICA - пазарът в Стара Загора? - Очакваме откриване до месец. Изводите са, че нашият тип финансиране в България е работеща формула. Пловдив беше избран за домакин на световното първенство по гребане през 2018 г. Ще финансирате ли проекта и с колко? - Много бихме искали да го финансираме. Има обаче задължителни условия, които трябва да бъдат изпълнени. Бургас като че ли е найуспешният град по отношение на финансирането по JESSICA - атракционен „подземен град“, изложбен комплекс „Флора“, магазин „Декатлон“? - Да, това като че ли е най-успешният град в България. Сред проектите, които разглеждате, има няколко за зоопарк - Пловдив, Стара Загора, Варна? - С най-голяма вероятност е финансирането на зоологическата градина във Варна и се надяваме да можем скоро да постигнем съгласие с общината за това. Може ли да се съобщи за предстоящо сключване на споразумения за финансиране - на сайта на Регионалния фонд за градско развитие www. jessicafund.bg има немалко проекти? - В четвъртък в Русе подписваме договор за финансиране на модерно предприятие в индустриалната зона. То е на германската фирма за автомобилни части Witte.

Да приключим с перспективите - какво очаквате в близките 1-2 години във вашата работа? - До две години трябва да договорим над петнадесет проекта. Най-изостанали сме в Плевен и трябва там да концентрираме повече усилия. Интервюто взе Николай Тодоров


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

35

ТЕМА

Надя Данкинова, изпълнителен директор на фонд ФЛАГ и на Фонд за устойчиво градско развитие на София

Основен проблем е трудното структуриране на публично-частни партньорства Г-жо Данкинова, ФУГРС подписа първия си договор за финансиране на проект от ИПГВР на столицата, одобрен е за финансиране и проектът за реконструкция на пазара „Връбница”. Разкажете ни за другите проекти за София, които кандидатстват за заем по схемата JESSICA? - Проектите, които са в по-напреднала фаза, са свързани с изграждане на многофункционален спортен комплекс в кв. „Възраждане“ - зона Б-5, и реконструкция и обновяване на самият парк „Възраждане“. Предстоят процедури по преработване на проектната документация, решения на Столичния общински съвет, разглеждане и оценка на проектите. Разглеждаме проектни идеи за финансиране на ремонт и оборудване в някои общински и държавни болници. Има заявка от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за финансиране на проект за изграждане на детска градина и училище към университета. Проектът е в ранен етап на фаза предпроектно проучване. Теренът, на който се планира да се реализира инвестицията, е извън обхвата на зоните за въздействие от интегрирания план за градско възстановяване и развитие, което ограничава силно времевия хоризонт. Обсъждаме две проектни идеи в сферата на културата. Има искане за финансиране на музей на магическото изкуство и зала за магически театър като част от по-голям инвестиционен проект. Проектът е в доста напреднала фаза и мисля, че ще успеем да го завършим и предложим за финансиране в рамките на този месец. Кои са най-важните условия, на които трябва да отговарят проектите, кандидатстващи при вас? - Като обобщение проектите следва да допринасят за социалното и икономическото развитие на София и да съответстват на инвестиционната политика на фонда. Допустими за финансиране са проекти както на публични, така и на частни инвеститори или публично-частни партньорства. Те следва да генерират приходи, но нетната им норма на възвращаемост да е по-ниска от пазарната, т.е. да имат пазарен неуспех и да не могат

М

агистър по социалноикономическо планиране и публични финанси в УНСС. Има опит в банковия сектор като офис мениджър на регионален офис на „Сосиете Женерал Експресбанк“. Била е зам.областен и областен управител на Ямбол, а по-късно и зам.-кмет на общината. Има специализация и дългогодишен опит в управлението на проекти, финансирани от фондове на ЕС, както и в разработването на стратегически регионални документи. Изпълнителен директор на фонд ФЛАГ и на Фонд за устойчиво градско развитие на София.

безвъзмездна помощ, което е разбираемо. Затова обсъждаме финансирането на проекти на общинските търговски дружества. По отношение на изцяло частните проекти – разглеждали сме десетки проектни идеи. За съжаление част от тях отпаднаха поради несъответствие с някое от изискванията за допустимост – или проектът е извън градската зона на ОУП, или е изцяло бизнес ориентиран и има пазарна норма на възвръщаемост.

да бъдат реализирани на пазарен принцип. След одобряване на интегрирания план за градско възстановяване и развитие на София и влизането му в сила проектите трябва да са разположени в установените с плана зони за въздействие.

И

ма искане за финансиране на музей на магическото изкуство и зала за магически театър

С

офийският университет „ Св. Климент Охридски“ кандидатства за финансиране с проект за изграждане на детска градина и училище

Какви са причините, заради които отчитате известно забавяне при инвестирането на ресурса на фонда? - Забавянето в инвестирането на средствата е свързано основно с обективни причини. Ние стартирахме 6 месеца след регионалния фонд. Като цяло имаше забавяне на графика, свързан с избора на градски фондове за България. Впоследствие имаше забавяне с процедурите, свързани с нотификацията за държавна помощ, които не зависят от нас. Става въпрос за изцяло нова за страната ни програма, беше нужно време да се създадат стратегически документи, да се разпишат и одобрят правила и, разбира се, информацията за възможностите, които предоставя фондът, да достигне до потенциалните инвеститори. Нямам съмнение, че ще успеем да структурираме идентифицираните проекти, а вероятно ще се появят и нови, които може да се окажат в понапреднала фаза за финансиране. Имаше няколко проекта, които имаха пълна готовност, но за съжаление попадаха в зоните на околоградските райони по схемите на ОУП на Столичната община.

Как е разпределен бюджетът на фонда за следващата година? Каква сума се предвижда да бъде усвоена? - Общият бюджет на фонда е 50 млн. лева. От тях до момента сме договорили 8.3 млн. лева. Останалите предстои да се договорят и да се инвестират през 2014 г. и най-късно до средата на 2015 г. Какви проблеми най-често стоят пред реализацията на готовите проекти? - При реализацията на готовите проекти няма съществени проблеми. Бих откроила проблеми при идентифицирането и структурирането на допустими проекти, за да бъдат готови за финансиране. На първо място според мен е проблемът с трудното структуриране на публично-частни партньорства. Като цяло най-приложими за финансиране чрез механизма JESSICA са проекти, структурирани като публично–частни партньорства. В такива проекти обикновено са включени дейности, които имат значителен социален и обществен ефект и едновременно с това генерират устойчиви, но непазарни приходи. Що се отнася до проекти, които могат да са изцяло публични с инвеститор Столичната община или нейните търговски дружества, проблемът произтича от характера на финансирането – заем, макар и дългосрочен и нисколихвен. Приоритет за общината е изпълнение на проекти, финансирани чрез

Какъв е интересът от страна на бизнеса към инвестиране в градски проекти? - Има доста инициативи от частни инвеститори за различни проектни идеи или проекти в по-напреднала фаза. Бих обобщила, че има интерес, за съжаление някои от проектите не покриват всички изисквания на финансовия механизъм. Например имаше доста идеи за изграждане на спортни съоръжения и зони за спорт. Това е дейност, която няма високи норми на печалба и бизнесът с основание е внимателен при инвестиране. За съжаление досега нито една от проектните идеи не получи развитие поради липса на решения за предоставяне на целеви терен от Столичната община. Със сигурност има още много бизнес идеи и проекти, които могат да се финансират чрез финансовия инструмент JESSICA. Как държавата би могла да стимулира фирмите да инвестират повече средства в устойчивото развитие на градовете? - Като постоянно подобрява бизнес климата, гарантира устойчивост на стратегическите решения и създава усещане за стабилност чрез предвидима икономическа среда. Проектите за градско развитие, които следва да имат социален и икономически ефект, са чувствителни заради дългия период на изплащане и по-ниската доходност. Подобни проекти могат да се реализират от стабилни компании с добра репутация. И не на последно място, като създава предпоставки за по–ефективни, успешни и възможни публично-частни партньорства. Интервюто взе Елина НИКОЛЧЕВА


36

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ТЕМА

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

Снежина Славчева, и.д. главен директор на ГД ПРР в МРР и ръководител на УО на ОПРР:

Градското развитие във фокуса на новата оперативна програма „Региони в растеж“ Залагаме на умерено полицентричен модел на развитие на българските градове Европейското финансиране за развитие на градовете в новия програмен период 2014 - 2020 е силно редуцирано спрямо първоначалните заявки. Според изготвения проект на Споразумение за партньорство с ЕК индикативният бюджет на ОП „Региони в растеж” е 1.170 млрд. евро, което е с почти 50% по-малко от първоначално планирания ресурс от 2.1 млрд евро. Запазват ли се 7-те приоритетни оси на програмата и какво ще е финансовото разпределение на подкрепата за всяка от тях? - Приетото от Министерския съвет Споразумение за партньорство на Република България представя националната стратегическа визия за развитие с хоризонт до 2020 г., възползвайки се от европейската солидарност. С това бяха изчистени основните дискусионни въпроси, касаещи оперативните програми. Разпределението по фондове между тях дава възможност да планираме по-прецизно ресурсите по оперативна програма „Региони в растеж“. Към настоящия момент в Споразумението за партньорство за програмата са заложени 1 170 270 000 евро европейско финансиране. Като се вземат предвид заделените 5% за национален резерв, сумата се доближава до средствата на оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 - 2013 г. Това покрива разработения от нас „реалистичен“ сценарий за следващия програмен период. Отделеният финансов ресурс за реализиране на инвестиции по програмата е намален с 44% спрямо първоначално заложения прогнозен бюджет, който се основаваше на разработен от МРР „оптимистичен сценарий“. При максимално концентриране на усилията и реализиране на целесъобразни инвестиции може да бъде постигнат оптимален ефект и изпълнение на заложените цели в ОПРР. На последното, 9-о, заседание на тематичната работна група за разработване на оперативна програма „Региони в растеж“, проведено на 16.09.2013 г., беше приет трети вариант на програ-

С

нежина Славчева е и.д. главен директор в Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ на Министерството на регионалното развитие и ръководител на УО на ОПРР. Квалифицирана е в управление и участие в програми на Европейския съюз и управление на човешките ресурси. Има специализации и обучителни семинари в свързани с управление и изпълнение на проекти финансирани от фондовете на ЕС, процедури и правила на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, прилагане на интегрирания подход в градското развитие, обновяване и регенерация на градовете.

О

сновният фокус на ОПРР е насочен към подкрепа на политиката за градско развитие в 67 града като двигатели на растежа на регионално ниво с цел постигане на заложения в Националната концепция за пространствено развитие 2013 - 2025 г. модел на умерен полицентризъм

мата. Решено бе тя да се изпрати за втория кръг на неформално съгласуване в Европейската комисия. Обхватът и съдържанието на програмата се запазва, като интервенции ще бъдат осъществявани в рамките на осем приоритетни оси, съдържащи съответните инвестиционни приоритети и индикативни дейности към тях – приоритет градско развитие с предвидени инвестиции в енергийна ефективност в административни и жилищни сгради, градска среда, образователна, социална, културна и спортна инфраструктура, зони за икономическо развитие; приоритети държавна образователна инфраструктура, регионална здравна и регионална социална инфраструктура, регионален туризъм, регионална пътна инфраструктура и превенция на риска. Като цяло бюджетът на програмата следва процентното разпределение и тежест на всяка приоритетна ос от приетия от тематичната работна група втори вариант на оперативна програма. В него средствата за образователна инфраструктура са завишени с 2 процента предвид засиления фокус върху сектор образование в Споразумението за партньорство. На този етап няма отпаднали

дейности или приоритети. В ОП „Региони в растеж“ 2014 - 2020 найголям приоритет бе поставен върху устойчивото и интегрирано градско развитие чрез изпълнението на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие в 67 града. Кои са другите приоритети, които ще получат найголяма подкрепа? Остава ли 20-процентният дял от парите за енергийна ефективност на сградния фонд? - Програмата е съобразена с новите особености на реформираната кохезионна политика. Изготвена е в съответствие с целите и приоритетите на стратегия „Европа 2020“ и приложимите национални стратегически документи. Основният фокус на ОПРР е насочен към подкрепа на политиката за градско развитие в 67 града, като двигатели на растежа на регионално ниво с цел постигане на заложения в Националната концепция за пространствено развитие 2013 - 2025 г. (НКПР) модел на умерен полицентризъм. Дейностите за подкрепа включват енергийна ефективност и подобряване на градската среда, социална, образователна, култур-

на, спортна инфраструктура, интегриран градски транспорт и зони с потенциал за икономическо развитие. Те ще се изпълняват чрез интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) в рамките на една интегрирана териториална приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“. Съгласно проекта на регламент на Европейския фонд за регионално развитие е необходимо постигане на тематична концентрация с основен фокус изпълнение на мерки, свързани с енергийната ефективност. В отговор на това и във връзка с приоритетите на стратегия „Европа 2020“ се запазва 20-процентният дял от ресурса на ОПРР 2014 - 2020 за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради и сгради на държавната и общинската администрация. На последното заседание на тематичната работна група за разработване на ОПРР с оглед на разграничаване и по-добра координация с Програмата за развитие на селските райони за градовете от 1-во до 3-то ниво според НКПР беше взето решение да се осъществява подкрепа в размер до 20% от предвидените бюджети за всеки град. Средствата ще бъдат насочени за реализиране на проекти за общинска образователна и социална инфраструктура и зони с потенциал за икономическо развитие извън зоните за въздействие на ИПГВР, но в рамките на общинската територия. Допълнителен приоритет е поставен на секторните политики от регионално значение като развитието на държавната образователна инфраструктура, здравна и социална инфраструктура, регионален туризъм, пътна инфраструктура (пътища 1-ви, 2-ри и 3-ти клас) и превенция на риска с предварително определени конкретни бенефициенти по секторните приоритетни оси на програмата. Във връзка с формулираните приоритети на национално ниво и евентуално последен програмен период за осезаеми инвестиции в базисна инфраструктура са предвидени съответните инвестиционни приоритети по от-


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ ношение на пътната инфраструктура и туризма с оглед потенциала им за генериране на растеж и създаване на нови работни места. Ще има ли разпределение на финансовия ресурс по градове от съответното йерархично ниво и има ли опасност ЕК да редуцира броя на градовете бенефициенти? - Оценяваме стремежа на Европейската комисия към фокусиране на инвестициите в ограничен брой центрове на растеж, но в същото време се стремим да изпълняваме действащите национални стратегически документи, каквато е Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. Тя залага на умерено полицентричен модел на развитие на българските градове в противовес на засилващия се през последните години моноцентризъм в посока София. Управляващият орган на ОПРР ще отстоява позицията си за запазване на броя на градовете за подкрепа, използвайки мандата, даден от тематичната работна група и преди всичко подкрепата на нашия основен партньор – Национал-

К

ъм настоящия момент в Споразумението за партньорство за програмата са заложени 1 170 270 000 евро европейско финансиране. Като се вземат предвид заделените 5% за национален резерв, сумата се доближава до средствата на оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 - 2013 г. Това покрива разработения от нас „реалистичен“ сценарий за следващия програмен период

Н

а последното заседание на тематичната работна група за разработване на ОПРР с оглед на разграничаване и по-добра координация с Програмата за развитие на селските райони за градовете от 1-во до 3-то ниво според НКПР беше взето решение да се осъществява подкрепа в размер до 20% от предвидените бюджети за всеки град

37

ТЕМА ното сдружение на общините в Република България. С оглед по-доброто планиране на общинските проекти се предвижда определяне на индикативно разпределение на средствата от приоритетна ос 1 по категории градове. Този механизъм ще отчита стратегическата насока за развитие на градовете, а именно йерархичното ниво, в което съответният град попада, населението на града, както и капацитетът по отношение усвояемост на средствата през настоящия програмен период от съответната община. Конкуренцията между общините ще бъде запазена чрез механизъм за преразпределение на индикативните ресурси в средата на периода, основано на степента на изпълнение, усвояване и активността на съответната община. Това предвиждане е все още на етап идея, като предстои обсъждането му с партньорите и най-вече с Националното сдружение на общините в Република България. Какви средства са предвидени за реализирането на проекти от типа JESSICA? В кои инвестиционни области те ще бъдат насочени?

- През следващия програмен период засилено ще се използват инструментите за финансов инженеринг, основавайки се и на пилотния опит по инициатива JESSICA. Тези мерки са предвидени за инвестиции в спортна инфраструктура, енергийна ефективност в жилищни сгради, културна инфраструктура, подкрепа за зоните с потенциал за икономическо развитие, както и по линия на подкрепата за опазване и популяризиране на културното и природно наследство. Това е възможност за включване на бизнеса в инвестиционния процес и осъществяване на публично-частни партньорства и генериране на допълнителен частен ресурс за изпълнение на заложените в програмата мерки. С оглед пилотното изпълнение на проекти чрез финансов инженеринг през настоящия програмен период и ограничения опит в изпълнението на подобен тип инвестиции финансовият ресурс за реализиране на проекти с финансови инструменти през следващия програмен период 2014 - 2020 г. е заложен на 17.38%, или около 240 млн. евро. Интервюто взе Светла ДОБРЕВА


38

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

ТЕМА

„Контракс“ реализира мащабен проект за управление на транспорта в Монголия Г-н Йорданов, вашата компания е на финала от изпълнението на мащабен проект в областта на интелигентното управление на транспорта в Монголия? Разкажете как се стигна до тази успешна реализация? - „Контракс“ АД в кооперация с българската фирма „Скортел“ ООД реализира мащабен проект за управление на транспорта в Монголия. Работата стартира преди 10 месеца, когато бе подписан договорът между монголското министерство на транспорта и „Контракс“. Само след 7 месеца, на 20 юни 2013 г., системата беше официално стартирана и фирмата получи сертификат за оперативно приемане. Този месец завършва работата по монтирането на бордовото оборудване във всички 1000 автобуса, предмет на договора, както и на информационните дисплеи. Спечелихме проекта в надпревара с водещи азиатски компании, обединявайки различни решения на водещи производители от Германия, Финландия и Русия.

„К

онтракс” АД е известен български системен интегратор в сферата на информационните и комуникационните технологии с офиси в цялата страна, както и в Румъния, Македония и Косово. По повод успешната реализация на мащабен проект в Монголия разговаряме с изпълнителния директор на компанията Йордан Йорданов.

Какви функции сте интегрирали в изградената единна система? - Изградената eдинна система за регистрация и наблюдение на превозните средства се състои от следните интегрирани подсистеми: система за автоматично позициониране на превозните средства; система за планиране и управление на маршрутите и ресурсите; пътническа информационна система; електронна билетна система; система за дистанционно управление и мониторинг на интегрираната система; комуникационна система; център за управление; система за регистрация на превозните средства; система за годишни технически прегледи.

Накратко какви са ползите от реализацията на проекта? - На първо място, системата е в помощ на държавата в лицето на Министерството на пътищата и транспорта на Монголия. Системата осигурява съвременно технологично ниво за управление на транспортните процеси, подобряващо организацията и повишаващо ефективността на органите за управление на различните видове транспорт. Чрез нея се осъществява контрол и управление на дейността на транспортните компании и се натрупва опит в прилагането на съвременни ИТС. Значителни са ползите, които системата предоставя и на транспортните оператори. Те са свързани с повишаване на ефективността им, намаляване на разходите и повишаване на безопасността на

превозите. Системата гарантира коректно и ефективно разпределение на приходите към транспортните оператори, които са 70 на брой. Пътниците също се ползват от предимствата на системата. Сред най-значимите за тях предимства трябва да се подчертаят значителното подобрение на качеството на транспортното обслужване, както и възможността за получаване на достоверна информация за разписанията в реално време. Имате ли информация за бъдещото надграждане на този проект? - В бъдеще се предвижда системата да обхване товарния транспорт, както и железопътните превози. Интересен е фактът, че износът на високотехнологичното ИТ и комуникационно оборудване по сдел-

ката ще удвои стокообмена между двете страни за 2013 година, тъй като договорът надвишава целия износ на България за Монголия за миналата 2012 година. Неотдавна кабинетът Орешарски“ взе решение да запази единствено посолството ни в Улан Батор, закрито от предходното правителство заедно с още 10 наши дипломатически мисии по света. У нас са в процес на реализация първите проекти по интегриран градски транспорт в седемте големи града на страната. Какви са очакванията ви? - Опитът и експертизата, натрупани при реализацията на проекта в Монголия, ни дават увереност, че можем да предложим надеждно и работещо решение за всеки от проектите за интегриран градски транспорт в страната. Надяваме се, че и възложителите ще оценят опита и възможностите на българските компании и в частност на „Контракс“ и също ще ни се доверят.

ОМЕЕ „ЕкоЕнергия“ – 16 години в подкрепа на устойчивото енергийно развитие на българските общини С подкрепата на проект “Да работим заедно за Споразумението на кметовете” (NET-COM) Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“ ще се включи в най-авторитетното събитие в областта на устойчивото градско развитие тази есен – Форум ГРАДЪТ 2013. По този начин, „ЕкоЕнергия“ ще продължи работата на Националната платформа за диалог за изпълнение на ангажиментите на българските общини, присъединили се към споразумението. Основната цел на тези действия е да се даде добавена стойност на визията на градските лидери за приоритетите на устойчивото градското развитие, като на преден план се изведат икономическите и социалните ползи от изпълнението на проектите за енергийна ефективност, залегнали в местните планове за действия за устойчива енергия. Дългогодишният опит в общинското енергийно планиране и нискоенергийното строителство на единствената национална мрежа, посветена изцяло на решенията в областта на енергийната ефективност, в последните няколко години бе допълнен от съвместни дейности с водещи европейски асоциации на местните власти по разнообразни проекти на програма „Интелигентна енергия Европа“. Към момента „ЕкоЕнергия“, която е и национална поддържаща структура по Споразумението на кметовете, работи по два такива проекта - NET-COM и Covenant CapaCITY, които, освен политическа подкрепа, осигуряват и възможности за подобряване на техническия и експертен капацитет на общините за успешно разработване и изпълнение на техните планове за устойчива енергия. Заедно с това мрежата осигури консултации и за реализацията на един от най-амбициозните пилотни проекти на общинско равнище в България – пасивната детска градина „Слънце” в Габрово, която, разбира се, ще бъде представена по време на форума.

„Споразумението на кметовете е най-мащабната и авторитетна европейска инициатива в областта на местното устойчиво енергийно развитие. Присъединилите се общини доброволно се задължават да достигнат и надхвърлят европейските цели 3х20 (20% намаление на въглеродните емисии, 20% повече енергия от ВЕИ и 20% по-малко потребление на енергия) още преди сроковете, поставени от ЕК. Повече информация можете да намерите на http://www. covenantofmayors.eu“

Детска градина „Слънце” в Габрово е първата публична сграда в България, проектирана и построена в съответствие с международния стандарт „Пасивна къща”. Използвайки максимално слънчевите топлопритоци, потреблението на енергия от конвенциални източници ще бъде намалено многократно, като в същото време за децата ще бъде осигурен максимален топлинен комфорт, а чрез вентилационната система - и значително по-добро качество на въздуха в сградата

В рамките на ежегодната Седмица на устойчивата енергия, организирана в Брюксел от Комитета на регионите, през октомври 2012 г. кметът на община град Добрич г-жа Детелина Николова представи българската Платформа за диалог в подкрепа на Споразумението на кметовете. През 2013 г. с подкрепата на „ЕкоЕнергия“ България ще бъде представена от г-жа Таня Христова, кмет на община Габрово.


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ЗАЩОТО ГРАДЪТ Е ВАЖЕН. ЗА ВСИЧКИ

39

ТЕМА

Фасадата с YTONG – гаранция за ефективно и трайно строителство

Р

азнообразните продукти с марка YTONG за изграждане на външни стени могат не само да отговорят на изискванията на своите потребители, а и да надхвърлят очакванията им. Те безспорно гарантират ненадмината топлоизолационна способност на фасадната зидария

Добрата енергийната ефективност на сградата

означава високо качество на живот, получено на ниска цена. Как да се постигне тя е може би основният въпрос пред всеки, който планира строежа на своя нов дом. Новият YTONG extrA+ не само отговаря на нормите, а даже превъзхожда техните изисквания. Според последната редакция на Наредба №7 референтната топлоизолационна способност на фасадните стени не трябва да надхвърля 0.35 W/m2K. При обикновената зидария тази стойност може да се достигне с добавяне на минимум 10 cm топлоизолационен материал, при което завършената стена ще се състои от седем слоя с обща дебелина най-малко 40 cm. С YTONG extrA+ същата референтната изолационна способност се осигурява само от четири пласта и общата дебелина е само 32 cm. Така полезната площ на жилището се увеличава с 3-5 %. Зидарията с новия YTONG extrA+

неслучайно се нарича топлоизолационна. Тя изключва необходимостта от външни изолации, които често се изпълняват некачествено, а и са нетрайни във времето. Еднослойната топлоизолационна зидария запазва комфортната температура в помещенията и през зимата, и през лятото. Резултатът е значително пониски сметки за отопление и климатизация. Важно е и че стените от YTONG extrA+ “дишат” и така в жилището се създава здравословен микроклимат, а кондензът и мухълът остават в миналото. YTONG extrA+ с класически средства

задоволява строгите съвременни изисквания към строежите. Фасадите се защитават от дъжд и сняг само с традиционни мазилки и за разлика от синтетичните изолационни системи не стареят и са устойчиви на вятър и механични повреди. Те са напълно негорими и не отделят отровни газове.

Те осигурява пожарозащита, превишаваща в пъти изискванията на нормите.

и по-голяма полезна площ на помещенията. И като допълнение – шумоизолацията и пожарозащитата на вашето жилище. С удивителните качества на YTONG extrA+ всичко това се постига с дебелина на външните стени от само 30 cm.

Изборът на YTONG за основен зидарски материал

е белег на желанието на стро-

ителя на собствена къща да прехвърли част от грижите за безопасността, спокой-

ствието и топлината на бъдещия си дом на един надежден строителен продукт.



За информация и регистрация: www.forumgradat-bg.com www.thecityexhibition.bg


II

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

gradat.bg

ИЗЛОЖБА ГРАДЪТ 2013 www.thecityexhibition.bg

За информация и регистрация: www.forumgradat-bg.com www.thecityexhibition.bg

10-25 ОКТОМВРИ, СОФИЯ, БУЛ. „ВИТОША“


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

10-25 ОКТОМВРИ, СОФИЯ, БУЛ. „ВИТОША“

gradat.bg

III

ИЗЛОЖБА ГРАДЪТ 2013 www.thecityexhibition.bg


IV

gradat.bg

ИЗЛОЖБА ГРАДЪТ 2013 www.thecityexhibition.bg

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

10-25 ОКТОМВРИ, СОФИЯ, БУЛ. „ВИТОША“


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

10-25 ОКТОМВРИ, СОФИЯ, БУЛ. „ВИТОША“

gradat.bg

V

ИЗЛОЖБА ГРАДЪТ 2013 www.thecityexhibition.bg


VI

gradat.bg

ИЗЛОЖБА ГРАДЪТ 2013 www.thecityexhibition.bg

Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

10-25 ОКТОМВРИ, СОФИЯ, БУЛ. „ВИТОША“


Строителство ГРАДЪТ, 7 - 13 октомври 2013 г.

10-25 ОКТОМВРИ, СОФИЯ, БУЛ. „ВИТОША“

gradat.bg

VII

ИЗЛОЖБА ГРАДЪТ 2013 www.thecityexhibition.bg


ПРОГРАМА / 10 октомври, Sofia Event Center / Организатор: ГРАДЪТ Медиа Груп Стратегически партньор: Национално Сдружение на Общините в Република България 13.00 -14.00 Въвеждащ панел Приоритети в развитието на българските градове 2014-2020 Десислава Терзиева, министър на регионалното развитие проф. д-р арх. Иван Данов, министър на инвестиционното проектиране Димчо Михалевски, председател на Комисията по регионално развитие и местно самоуправление Тодор Попов, председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България Евгения Караджова, управител на „ЕСРИ България” проф. д-р инж. Николай Михайлов, председател на СД на „Трейс Груп Холд” инж. Георги Станилов, управител на „Станилов” Венета Кръстева, управител на ГРАДЪТ Медиа Груп (модератор) 14.00 – 16.00 Първи панел Проекти и проектни идеи, които променят българските градове. Интелигентни решения за уп-

равление на градските ресурси. ПЧП. Рехабилитация и саниране на жилищни и обществени сгради. Добри практики за повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници в обществени сгради. Интелигентни сградни решения. Обединяване на усилията на публичния и частния сектор при изграждане на инфраструктура и градска среда. арх. Петър Диков, главен архитект на София Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонд за устойчиво развитие на София Миглена Кузманова, мениджър бизнес развитие на „Есри България“ Александър Стоянов, мениджър Сградни технологии, „Сименс” Таня Косева-Бошова, председател на УС на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България (модератор) Таня Христова, кмет на Община Габрово Мартин Заимов, изпълнителен директор на „Регионален фонд за градско развитие” проф. д.н. арх. Иван Никифоров, консултант към „Станилов“

Йордан Йорданов, изпълнителен директор на „Контракс” арх. Здравко Генчев, представител на международна мрежа „Еко Енергия” (модератор) 16.00 – 16.30 Кафе пауза 16.30 – 18.00 Втори панел Архитектура по време на дългата криза - предизвикателството да създаваш знакови сгради в българските градове. Законодателство, пазар, конкуренция, инвестиционна активност - създава ли пазарна стойност и предимство КАЧЕСТВЕНАТА АРХИТЕКТУРА ПРИ НОВИТЕ СГРАДИ? арх. Атанас Панов, управител на „ЛП Консулт” арх. Ивайло Мишев, управител на АТМ арх. Борислав Богданов, управител на архитектурно бюро „Амфион” арх. Кристиана Николова, управител на „Архитектурно-Дизайнерска Агенция” арх. Пламен Братков, управител на „Аедес Студио“ арх. Илиян Илиев, управител на архитектурно бюро „Планинг” арх. Ангел Захариев, управител на „АА Архитекти” (модератор)

За регистрация http://forumgradat-bg.com. За повече информация: +359 2 958 88 33, office@thecitymedia.bg


Turn static files into dynamic content formats.

Create a flipbook
Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.