S&H_2_2005 by Evgo Peev

ПОСЕТЕТЕ

Хардуерни новини

Тест на ноутбук с процесор Transmeta

Тест на видеоплатки Radeon 9550

Чипсетите NForce 4 на NVidia

Представяне на GeForce 6200/6200TC

Creative Sound Blaster Audigy 4 Pro

SOHO лазерни принтери - отлично качество на отлична цена

Преносими медийни центрове - Creative Zen и Shuttle XPC - 8000

Сравнение на ноутбуци

Intel Sonoma

AMD Turion 64

Mac mini – бижуто на Apple

Radeon X800 Mac Еdition

Consumer Electronics Show 2005

Холографските памети – медията на бъдещето

Widio на Albatron

Суперкомпютър вкъщи

Известни личности – Крейг Барет

Ретро хардуер

ÐÅÄÀÊÖÈÎÍÅÍ ÅÊÈÏ

Ъпгрейд на месеца

Óïðàâèòåë: èíæ. Àíòîàíåòà ÏÅÅÂÀ e-mail: apeeva@computers.bg

Новини от пазара

Виртуална реалност с Vue’d Spirit 5

Cinema 4D R9 - да догоним Маya

Alias MotionBuilder - невъзможната анимация

Moho 5 - алтернатива на Flash и още нещо

Adobe Premiere Elements

ArcGIS 9 - географските информационни системи

MS AntiSpyware - ще ни защити ли MS от спама

Êîðåêòîð: Äàíèåëà ÑÒÐÀÒÈÅÂÀ, stratieva@computers.bg

BSH SmartShare - да работим в екип!

Търсачка и бази данни: Красен Борисов

CSS шаблони

ÎÒÄÅË ÐÅÊËÀÌÀ press@computers.bg

Неписаните закони на уебпроектирането

AllegroSurf 7

Íàòàëèÿ ÂÅËÅÂÀ, вътр. 18, (0898) 777 322 Ñèëâèÿ ТИНЧЕВА, вътр. 19, (0898) 777 321

BitTorrent - бъдещото на p2p

SkyOS

LinPlug SaxLab VST - синтезатор на... саксофон!

Native Instruments Absynth 3.0

Sophos AntiVirus - корпоративната защита

Acronis TrueImage 8

Norton PartitionMagic 8.05

TrueCrypt 3.0a

CleverCrypt

Конфигуриране на LAN под WinXP Professional

Читателски писма

Онлайн-тестчета

Ефектите в The Incredibles

Wings over Vietnam

X-Plane 8

Starwars Battlefront

“Хрониките на Ридик”

Онлайн-игрички

WWW. COMPUTERS.BG ISSN 1312-496X

Ñîôòóåð & Õàðäóåð ÈÇÄÀÂÀ “Êîìïþòðè” ÅÎÎÄ Ñîôèÿ 1700, Ñòóäåíòñêè ãðàä, óë. “Ïðîô. Êèðèë Ïîïîâ” N 55 Òåë.: 02/8111 245, 8111 246 + вътр. номер GSM: 0898/777 329 0887/723232 E-mail: office@computers.bg http://www.computers.bg E-mail çà ðåêëàìè: reklama@computers.bg Àäðåñ çà êîðåñïîíäåíöèÿ: Ñîôèÿ 1784 ï.ê. 121

Ãëàâåí ðåäàêòîð: Äåëÿí ÄÎÍÅÂ, donev@computers.bg çàì. ãëàâåí ðåäàêòîð: èíæ. Êðàñèìèð ÈÂÀÍÎÂ, krasi@computers.bg Àâòîðè: èíæ. Ñëàâè Ñëàâ÷åâ,Òåðâåë Íÿãîëîâ, Äèìèòúð ×èçìàðîâ, Äàíèåë Ïåòðîâ, Àëåêñàíäúð Áàêàëîâ, èíæ. Âåëÿí Ñòàéêîâ, èíæ. Ðîìåî Íèíîâ, Aëåêñàíäúð Ïåòêîâ, Äðàãîìèð Äîí÷åâ, Êðèñòèíà Ëèëîâà

Èíòåðíåò ðåêëàìà: Âàñèë ÂÀÑÈËÅÂ, Òàíÿ Êðúñòàíîâà, вътр. 12 Äèçàéí, CD-multimedia è ïðåäïå÷àò: fvd@computers.bg Åâãåíè Ïååâ Îðãàíèçàòîð ïå÷àòíà áàçà Äèìèòúð ÆÅËßÇÊÎÂ, òåë.: (088) 609 252 Ðàçïðîñòðàíåíèå: Агенция “Стрела” ÏÅ×ÀÒ Ïå÷àòíèöà “Êïðèíò” òåë.: 831 30 88; 098 777 327 ÁÀÍÊÎÂÀ ÑÌÅÒÊÀ Êîìïþòðè” ÅÎÎÄ, ÒÁ “Áèîõèì” êëîí Þæåí ïàðê Ðàçïëàùàòåëíà ñìåòêà: 1097907109 ÄÄÑ ñìåòêà: 9097907103, Áàíêîâ êîä: 66076391 Ðåäàêöèÿòà íå íîñè îòãîâîðíîñò çà ñúäúðæàíèåòî íà ïóáëèêóâàíèòå ìàòåðèàëè ñ ðåêëàìåí õàðàêòåð. Îòãîâîðíîñòòà çà çàÿâåíèòå ìíåíèÿ è ïîçèöèè âúâ âñè÷êè ïóáëèêàöèè íà “Êîìïþòðè”, êàêòî è òÿõíàòà äîñòîâåðíîñò ïðèíàäëåæè íà àâòîðèòå èì. Àâòîðñêèòå ïðàâà âúðõó ïóáëèêàöèèòå ïðèíàäëåæàò íà èçäàòåëÿ. Ïðåïå÷àòâàíå íà òåêñòîâå ìîæå äà ñòàâà ñàìî ñëåä ïèñìåíîòî ñúãëàñèå íà èçäàòåëÿ.

2005

•

ATI представи Mobility Radeon X700 Mobility Radeon X700 използва шина PCI Express х16 и разполага с 8 рендериращи конвейера и 6 вертексни шейдъра, поддържащи Shader Model 2.0b. Шината към паметта е 128-битова, като контролерът е двуканален и поддържа DDR1, DDR2 и GDDR3 SDRAM. Разбира се, поддържат се и другите отличителни за серията R4x0 възможности - SmartShader HD, SmoothVision HD, 3Dc, HyperZ HD, VideoShader HD. В добавка към тях в чипа е реализирана технологията HyperMemory, използваща системната памет за съхраняване на текстури, както и последното поколение на енергоспестяващата технология PowerPlay 5.0. Mobility Radeon X700 се произвежда по 110-нанометров технологичен процес и се предлага в 3 варианта – дискретен чип за вграждане и два модела с интегрирана на процесорния модул памет с обем 64 и 128 MB. Тактовата честота е 350 MHz за чипа и 350 (700 ефективно) MHz за паметта.

D-Link анонсира Wi-Fi решения на базата на MIMO

вентилатор в предната част, а за извеждане на въздуха се грижи 120 мм вентилатор, като съществува възможност за замяната му с 92 или 80 мм такъв. На лицевата част на корпуса са разположени 4 USB порта и два звукови извода. Габаритите на корпуса са 308х527х637 мм, а теглото му е 11,2 кг. Предлаганите в комплект с кутията захранващи блокове имат мощност 300, 360 или 420 W.

Freescale лицензира графичното ядро PowerVR MBX Бившето поделение на Motorola за производство на процесори лицензира графичното ядро PowerVR MBX Lite от Imagination Technologies. Сделката се е осъществила през ARM, които имат договор за подлицензиране с Imagination от април 2002 г. Freescale се присъединява към Intel, Texas Instruments, Sharp, Hitachi, Samsung и Philips, които вече са лицензирали графичната технология. Intel, например, предлага PowerVR MBX като 2700G, ускорителен чип за графика и мултимедия, който е допълнителен продукт към нейната ARM-базирана продуктова линия XScale PCA27x, радваща се на популярност сред създателите на PDA устройства. Условията на сделката не са публично достояние, но се знае, че Imagination ще получава лицензионна такса и роялти за всеки чип.

Tranquil PC Media Center 2005 MIMO (Multiple-input Multiple-output) позволява предаването на безжичната информация по няколко непресичащи се канала, които след това се събират в приемника. Това подобрява производителността и покритието на Wi-Fi технологията. MIMO се сдоби с поддръжка от страна на компанията D-Link, която представи два нови продукта. От средата на февруари на пазара ще се предлага безжичният маршрутизатор MIMO DI-624M в комплект с PCMCIA адаптера MIMO DWL-G650M. Новата продуктова серия на компанията е съвместима с предходните й модели и с устройствата на други производители, работещи по стандарта 802.11g/b. DI-624M разполага с четири антени (две вътрешни и две външни), а DWL-G650M има само две вградени антени. Максималното разстояние на свързване на двете устройства е 100 метра в закрити пространства и 400 м на открито. Цената на маршрутизатора е 149,99$, а на CardBus адаптера - 99,99$.

Asus Vento 3600 Компютрите все повече започват да се превръщат в моден аксесоар и външият вид има все по-голямо значение. Новият модел на Asus не отстъпва от тази линия. Под стилния пластмасов корпус има място за четири външни 5,25-инчови устройства, едно външно и три вътрешни 3,5-инчови устройства. Кутията разполага с един вкарващ въздух 80 мм

• 2005

поддръжка за вече закупените чипове на Transmeta, докато те функционират. Компанията ще се преориентира към разработка и лицензиране на технологии. При това новата дейност й се отдава добре - в дните след обявяването на решението компанията сключи лицензни споразумения за енергоспестяващата си технология LongRun 2 с Fujitsu, NEC и Sony.

VIA представи PT880 Pro, PT894 и PT894 Pro

И трите модела използват 1066 MHz системна шина, като са оптимизирани за процесори с цокъл LGA775. Поддържат двуканална памет DDR266/333/400 и DDR2 400/533/667. PT880 поддържа едновременно AGP и PCI Express графични адаптери, а PT894 предлага възможност за реализация на два физически слота PCI Express x16, като единият от тях ще разполага само с х4 пропускателна способност. Благодарение на това в двата Pro модела е вградена фирмената технология DualGFX, която позволява да се използват два графични адаптера за извеждане на картина на 4 монитора. Северният мост комуникира с южния по Ultra V-Link шина с пропускателна способност 1,06 GB/s. Чипсетите се комплектоват с южни мостове VT8237 или VT8251, като вторият от тях осигурява поддръжка на SerialATA II, RAID 5 и High Definition Audio.

FireGL V5000 от ATI VIA Technologies се радва на сравнително добър прием от пазара на компактната й платформа EPIA. Tranquil PC Media Center 2005 е поредното доказателство за това. Той ще използва за основа EPIA 13 000, с тактова честота на C3 процесора 1,3 GHz и чипсета CN400, осигуряващ вграденото графично ядро, поддръжка на изход към HDTV и MPEG2 декодер и MPEG4 хардуерен ускорител. Системата е изцяло лишена от вентилатори и се охлажда само с пасивни елементи, което я прави на практика безшумна. Устройството е с размери 330х255х63 мм. Компютърът ще работи под управлението на Windows XP Media Center Edition 2005.

Transmeta излиза от бизнеса с процесори След неколкогодишни опити компанията да заеме стабилен дял от пазара за х86-съвместими процесори, акционерите се отказват да продължват мъчителната агония. В резултат на това от следващата четвърт на годината Transmeta ще спира поетапно производството на моделите си, произвеждани по 130-нанометрова технология. Процесорите по 90-нанометрова технология ще се произвеждат още известно време, по всяка вероятност до края на текущата година. Ще бъде осигурена

е 3840х2400. Обемът на паметта е 128 MB. Графичният адаптер е сертифициран за работа с 3DS Max, Autodesk VIZ 2005, Catia, Maya, SolidWorks и SoftImage XSI. Цената му ще бъде $699.

NForce 4 Professional 2200/2050 NVidia разширява фамилията си NForce 4, като добавя още два чипа към нея. Professional версията на чипсета е насочена към многопроцесорните работни станции и сървърите, използващи чиповете Opteron на AMD, и се състои от моделите 2200 и 2050. Първият е аналог на настолния NForce 4, като поддържа 20 гъвкаво конфигурируеми PCI Express линии, 1 GHz шина HyperTransport за връзка с процесора, 4 канала SerialATA II с поддръжка на NCQ, RAID 0, 1, 0+1 и гореща замяна на устройствата, 2 ATA-133 канала, Gigabit Ethernet мрежов контролер с поддръжка на ActiveArmor, 10 порта USB 2.0 и 6 слота PCI 2.3. Моделът 2050 е допълнителен чип, с който функционалността на дънната платка може да се увеличи с още 20 PCI Express линии (като дава потенциална възможност за пълноценна комбинация от два х16 слота за графични адаптери), втори Gigabit Ethernet контролер и още 4 канала SerialATA. Чипсетът поддържа работа в 2-, 4- и 8-процесорни конфигурации.

Samsung започва масово производство на XDR DRAM Kомпанията обяви, че започва масовото производство на DRAM памет по новата технология XDR, разработена от Rambus Inc. Двете компании са известни с близките си взаимоотношения. XDR технологията осигурява пропускателна способност, която е 10 пъти по-голяма от тази на DDR400 паметта и 5 пъти по-голяма от тази на PC800 RDRAM. В момента Samsung произвежда 256 Mbit чипове с пропускателна способност 8 GB/s, като очакванията са през първата половина на годината да се усвои и производството на 512 Mbit XDR DRAM чипове с пропускателна способност 12,8 GB/s. Един от първите потребители на тази памет ще бъде компанията Sony, която ще я използва в конзолата си от следващо поколение PlayStation 3.

Макар ATI Technologies да отмени модела Radeon Х700 XT и по всичко изглежда, че друг от моделите, X700 Pro, ще бъде заменен от Radeon X800, компанията е намерила ново приложение на чиповете R410. Версията им R410GL ще се използва в професионалния модел FireGL V5000. Чипът разполага с 8 рендериращи конвейера, 6 вертексни шейдъра и 128-битова шина към паметта. Тактовата честота на ядрото и на GDDR-3 паметта е 425 MHz (ефективно 850 MHz за последната), а максималната поддържана разделителна способност 2005

•

Transmeta: Невидимата заплаха

Ноутбук ECS 532, базиран на Efficeon 1.0 GHz Редакцията благодари на фирма “Торин” за предоставения ноутбук ECS 532

Статията за ноутбука с процесор Athlon 64 остана от миналия брой и по-късно се оказа, че трябва да включим още един материал за преносим компютър. Така броят стана доста “тематичен” в хардуерната част, но мисля, че както се казва, лошо няма. А определено смятам, че не можех да пропусна възможността да тествам един много любопитен модел - 532 на Elitegroup, базиран на процесор Transmeta Efficeon. Наистина не са малко оригиналните решения в хардуера на този лаптоп, затова нека се запознаем с неговите технически спецификации: Процесор: Чипсет: Дисплей: Памет: Диск: Видео: CD/DVD: LAN: Wi-Fi: Модем: Аудио: Четец: Батерия: I/O портове: Размери: Тегло:

Transmeta Efficeon TM-8600 с честота 1.0 GHz (10x100) и 1 MB L2 кеш с поддръжка на технологията LongRun Интегрирана логика в процесора TM-8x00+ южен мост ULi M1563M 14.1” XGA LCD (1024x768) 256 MB DDR266 PC2100 SODIMM 40 GB Hitachi 2.5” DK23FB, ATA-100, 5400 (8 MB кеш) XGI Graphics XP5 Volari 32 MB LG GCC-4243N Combo CD-RW 24-24-24/ DVD-ROM 8x RealTek RTL8169/8110, 1000/100 Gigabit Ethernet 802.11b/802.11g MiniPCI Wireless адаптер (опционално) 56K MDC V92 Fax/Мodem RealTek AC ‘97 2.3 аудиокодек Вградени стереоговорители 6-in-1 за 6 вида flash-медии (CF, MD, SD, MMC, MS, MS Pro) 8-cell Li-Іon 4* USB 2.0, IEEE 1394, VGA, S-Video, Mic in, Headphone/Audio out, PCMCIA 32,6 x 25,8 х 2,5 cм 2,7 кг

Цената на описаната по-горе конкретна конфигурация от лаптоп серията ECS 532 за България е между 735$ и 786$. В комплекта са включени АC адаптер 19 V DC/60 W, печатно ръководство, телефонен и захранващ кабел, инсталационно CD с драйвери и помощни инструменти.

Възможности за надстройка: Процесор Efficeon TM-8800 до 1.6 GHz включително; Памет до 2 GB DDR266/333; Oптично устройство DVD-/+RW (DL); Tвърд диск 2.5” 100+ GB; Wi-Fi aдаптер чрез порта MiniPCI.

Процесорна архитектура “Сърцето” на системата е 0,13-микронният процесор Efficeon TM-8600 на Transmeta, работещ на 1 GHz. Toй използва 64K (Data) + 128K (Code) L1 кеш и 1 MB (4-way associative) кеш от второ ниво. Процесорната фамилия TM8000 поддържа инструкци-

• 2005

ите MMX(+), SSE и SSE2. Toва е едно от важните нововъведения в архитектурата Efficeon, която превъзхожда осезаемо своя предшественик Crusoe TM5800. Освен разширения набор инструкции и по-високата честота, Efficeon е с 256-битово ядро, вместо със 128битово, и със скъсен целочислен и FP конвейер. Подобно на процесорите AMD64, и Efficeon има интегриран в чипа DDR контролер, който е едноканален и поддържа дори ECC (Error Correction Code). Другата прилика с Athlon 64 е поддръжката на високоскоростния комуникационен интерфейс HyperТransport (с разрядност на шината 8-bit). Важна особеност на процесорите Transmeta е т. нар. “Code Morphing Software” (CMS), който единствен има достъп до

ример, чипсет-схемата разсейва поне още 1 W.

Впечатления и характеристики: ECS 532 е портативен компютър от класа на леките и тънки ноутбуци, при които се акцентира върху възможно най-малките габарити и тегло. На левия страничен панел се намират двата порта USB 2.0 и конекторите за телефонния и LAN кабел (RJ11, RJ45), както и жаковете за микрофон и за слушалки. На задната страна на лаптопа има още два USB порта, паралелен такъв, интерфейсните конектори CRT и S-Video и Kensington lock. От дясната страна е гнездото на оптичното устройство и мястото, където се включва кабелът на AC адаптера. Тъчпадът на ECS 532 първоначално ми се стори с доста малки бутони, но ми трябваше съвсем кратко време, за да свикна да боравя достатъчно бързо и удобно с тях. Разбира се, в Windows можете да настроите параметрите на навигационния хардуер, който пълноценно замества мишката. Панелът с ТFT дисплея е доста тънък. Самата LCD матрица ми направи добро впечатление при възпроизвеждането на филми и в 3D приложенията - нещо, което не може да се каже за много ноутбуци, с които съм работил. В основата на видеоподсистемата на ECS 532 е графичният контролер XGI Volаri-XP5 (SE) с 32 МB собствена памет. Достъпът до нея се осъществява най-вероятно по 64-битов интерфейс. Скоростната формула за тактовите честоти на ядрото и видеопаметта е 200/200 MHz. XGI Volari-XP5 работи на принципа на тайловата архитектура (в случая наречена SmartTile архитектура), за която сме разказвали надълго и нашироко още в списание “Хардуер”. Въпреки че нямах много време да обърна внимание на оптичното Combo устройство, все пак записах няколко диска и нямам никакви забележки към работата му.

Тестове: Тестовете проведох под Windows XP Pro SP1 и файлова система NTFS. Всички изпитания за бързодействието са проведени при изключване на енергоспестяващите функции и при включено постоянно захранване (с изключение на теста за продължителността на живот на батериите от 100 до 0%). Eто и получените резултати с ноутбука ECS 532: процесора. С други думи Efficeon и Crusoe си имат своя собствена архитектура и CMS се грижи за конвертирането на x86 инструкциите във VLIW код (Very Long Instruction Word). Специално за серията TM-8x00 компанията е разработила второ поколение технология CMS2, която е несъвместима с предшественика на Efficeon - Crusoe TM-5800. Според Transmeta усъвършенстваната версия CMS2 притежава редица оптимизации, подобряващи бързодействието, и по-интелигентни алгоритми. Тези подобрения не са били никак излишни, тъй като при стартиране на системата CMS софтуерът се зарежда от Flash ROM схема в оперативната памет и тази област от RAM става забранена за запис. Енергоспестяващата функция на Transmeta се нарича LongRun и при серията TM-8x00 е усъвършенствана до версия 2. В зависимост от натоварването и конкретните текущи задачи, процесорът Еfficeon 1.0 GHz може да смъкне честотата си до 400 MHz, както и да намали волтажа на ядрото, за да увеличи живота на батериите. В този аспект още един плюс за процесора Тransmeta e и фактът, че на практика северният мост (системната логика) е интегриран в чипа Efficeon, докато при Pentium M нап-

Sandra Memory 902 / 959 Sandra CPU 2390 / 741 / 1221 Sandra Multimedia 7687 / 6560 PCMark 2004 1274 Business Winstone 2004 7,5 3DMark2001 SE 1024x768 2202 UT2004 (botmatch)1024x768 11,18 [fps] Трайност на батерията - BEPro02:16:31 [h:min:sec] За да не се дублирам с материала за eMachines M6805, тук ще спестя таблицата с резултатите на другите ноутбу-

2005

•

микронните версии на Pentium M. Eдва най-новите чипове Dothan 90 nm от фамилията Pentium M 733 (Ultra Low Voltage), работещи на 1.10 GHz, се характеризират с 5 W TDP. Иначе, аналогични стойности имат Efficeon 1.10 GHz и 130-nm Pentium M 900 MHz. Eто още едно сравнение на производителността под Linpack DP benchmark между тези два по-равностойни противника (източникът е Transmeta): Еfficeon 1100 МHz 1919 MFLOPS Pentium M 900 MHz 1452 MFLOPS ...и в SYSMark 2002 Еfficeon 1100 МHz 108 Pentium M 900MHz 85

ци, с които сме провеждали същите тестове (можете да направите справка със стр. 24/25). Общо взето нормално и очаквано бързодействието на ECS 532 е по-слабо в процесорно зависимите бенчмаркове. В теста за издръжливостта на батерията с Battery Eater Pro v.2.22 ноутбукът с процесора на Тransmeta дава найдобър резултат измежду всички модели, които се разглеждат в споменатия материал в този брой. В графичните тестове се наблюдава равенство с показаното от Intel eXtreme Graphics 2. При това производителността на Efficeon 1.0 GHz + XGI Volari-XP5 e много близка (почти равна) до тази на Pentium M 1.5 GHz + Intel XGraphics 2. Вграденото видеоядро на i855GME, в комбинация с Pentium M 1.2 GHz, вече дори се представя по-зле oт ЕCS 532 и в 3DМark, и в Unreal Tournament 2004. Естествено, Моbility Radeon 9600 и 9200 показват далеч по-голямо бързодействие от Volari-XP5 и Intel XGraphics2. Тук обаче трябва да отбележим, че ценовият клас на ноутбук конфигурацията ECS 532 е съвсем различен от онези, с които го сравняваме (макар и косвено). Коректно би било да го сравним с преносима система от неговата категория. Естествено, по ценови клас Еfficeon 1.0 GHz е много по-близко до мобилния Celeron, а не до Centrino платформата (част от която са чиповете Pentium M). Предлагам ви една интересна таблица, която сравнява показателя Тhermal Design Power (TDP):

От нея става ясно, че във въпросния параметър TDP процесорите Efficeon TM-8600 нямат аналог сред 0,13-

• 2005

Заключение Ясно е, че Тransmeta Efficeon е един много амбициозен проект (за съжаление, като че ли трябва да кажем - беше). За разлика от предишното поколение Crusoe, производителността на серията TM-8000 е много по-висока и приложението на архитектурата вече не е ограничено до таблетни компютри и други икономични портативни електронни устройства. Пробив при ноутбук-компютрите в условията на жестоката конкуренция на АМD и най-вече на Intel не се прави никак лесно. Именно поради това може би доминиращите разработчици на мобилни процесори не виждаха сериозна заплаха от страна на Efficeon. А според мен тя би била напълно реалнa, ако Transmeta бе издържала на процесорната сцена, за да реализира на практика своята програма. Действително, в по-високия клас на производителните лаптопи Desktop Replacement, Efficeon има малък шанс за пълноправно присъствие, но при ултратънките преносими компютри може да се продава много добре. Именно тук Transmeta може да се надява на осезаем интерес, който не може да не бръкне поне малко в джоба на Intel и AMD. Основният фактор за пазарен успех на система като ECS 532 - атрактивната цена - е налице. Красимир Иванов

Ретроспекция за Transmeta Corporation Компанията е основана през 1995 г., като от създаването й досега основната дейност е разработката и реализирането на x86-съвместими софтуерно базирани микропроцесори, балансиращи между висока производителност, малки размери, ниска себестойност и енергопотребление. Освен процесорни архитектури, Тransmeta разработва и по-ефективни технологии за управление на енергопотреблението. В момента в компанията са ангажирани 300 служители, а централата е локализирана в Санта Клара, Калифорния. Освен на територията на САЩ, Тransmeta има структури и в Япония и Тайван. През 2000 г. е представена първата успешна процесорна платформа Crusoe. В реализирането на процесорите с тази марка Тransmeta си партнира с над 20 компании.

Следващото поколение Efficeon дебютира през 2003 г., като списъкът на партньорите на Transmeta по реализирането на технологията включва ATi, NVIDIA, XGI, ULi и др. Ноутбук-системи, в които е интегриран процесор Efficeon, се предлагат от китайския асемблатор AMOI, тайванската компания Elitegroup Computer Systems и японската SHARP. В самото начало на 2004 г. Transmeta става първата компания, която официално представи платка, използваща nForce3 250, но не за процесор AMD, а за Еfficeon TM8600. В същото време 0,13-микронните чипове, достигащи честота 1.3 GHz, се произвеждат в предприятията на тайванския чипмейкър TSMC. През второто полугодие на миналата година започна преминаването към 0,09-микронната технология, с която вече трябва да се заемат производствените мощности на японската Fujitsu, разположени в близост до Токио. Версиите на Efficeon 90-nm са с честота 1.0, 1.4, 1.6, 1.8 и 2.0 GHz. Площта на кристала е намалена от 119 кв. мм на 68 кв. мм, като са предвидени версии с 512K и 1 MB L2 кеш. Поддържа се и специалната технология AntiVirusNX и дори е

обещано да бъдат внедрени инструкциите SSE3 без промяна в кристала, само за сметка на модернизацията на Code Morphing Software. В плановете на Тransmeta за развитието на Efficeon първоначално влиза и усвояване на 0,065-микронен технологичен процес... Към края на 2004 г. се появиха слухове, че NVIDIA възнамерява да купи Тransmeta и акциите на компанията мигновено скочиха с 35%...

Как ще се развият нещата за Тransmeta от тук нататък Може би по-интересна за нашите читатели ще бъде не историята на Transmeta, a дали тя ще спре разработките си в микропроцесорния сегмент. За добро или зло последните новини от компанията са почти недвусмислени и по всичко личи, че тя ще напусне х86-процесорния пазар. Причините за това са финансовите резултати и в частност загубите през последните години от поддържането на процесорните разработки. След известен период, в който се чуваха слухове, че някоя от големите компании в бранша ще купи Transmeta, последната официално публикува информация за реструктуриране на фирмения бизнес. Още през настоящия сезон производството на 0,13-микронните процесори Crusoe и Efficeon ще бъде преустановено. Компанията ще се съсредоточи върху разработването и лицензирането на различни технологии. Разбира се, всички настоящи или бъдещи потребители на устройства, базирани на процесорите на Transmeta, няма да останат без съответната техническа и гаранционна поддръжка. Гаранционното обслужване на всички продукти ще се запази в съответния срок, тъй като компанията няма намерение да спира дейността си. Що се касае до 0,09-микронното производство, според официалната информация към този момент все още не е взето окончателно решение. Обаче няма много оптимистични перспективи за неговото продължаване и развиване. Всичко това съвсем не означава, че Transmeta окончателно ще залезе или ще престане да развива бизнес, свързан с информационните технологии. Оптимистичните перспективи са свързани най-вече с няколкото патентовани разработки, сред които може би с най-голямо значение е технологията LongRun2, за която стана дума накратко. Една от компаниите, които наскоро сключиха лицензионно споразумение с Transmeta след NEC (през март 2004), е друг крупен концерн - Sony. Красимир Иванов

2005

•

Екстремният вариант на Radeon 9550 от GeCube Видеокартите Radeon 9550 се появиха още през лятото на миналата година и тогава станаха първите бюджетни чипове на ATi, които осигуряват пълна съвместимост с приложния интерфейс DirectX 9. Въпреки че получиха индекс, по-голям от популярните и обичани R9500, те не блестяха с добро бързодействие и производителите подчертано спазваха дистанция от средния графичен клас. Oт дебюта им на пазара измина доста време и едва ли бих ви предложил материал за този чипсет (тъй като вече сме го правили преди около 5-6 месеца), ако не бяха едни доста интригуващи решения, продаващи се под наименованията Radeon 9550 “Infinite” и “Xtreme”. Платките са с марка GeCube и представляват разработка на тайванската компания Info-Tek. Както подсказват разширените обозначения на картите, те са предназначени за потребителите, които търсят по-сериозна 3D производителност, отколкото може да им предложи стандартната конфигурация на Radeon 9550 (в своя оригинален еталонен вариант). В този тест ще ви представим ускорителя Radeon 9550 Xtreme, който, между другото, можете да срещнете и под наименованието R9550 “Speedy Edition” или може би дори по друг начин (в зависимост от региона), но общо взето става дума за аналогична печатна платка GeCube R9550GU-C3 (в нашия случай rev.2.1) Модел GeCube R9550XTREME Чипсет АTi Radeon 9550 Памет 128 MB DDR Графиченпротокол АGP 8x Честота на GPU 400 MHz Честота на DDR 600 MHz DDR шина 128-bit 2D/3D характеристики Antialiasing, Ati Truform 2.0, Vertex Shaders 2.0,Ati Smartshader2.0,Ati- Hyper Z III+, Ati Videoshader Приложни интерфейси DirectX 9.0/ OpenGL 1.4 Максимална резолюция 2048 x 1536 VGA интерфейси 15 Pin HD D-Sub/ 29 Pin DVI-I TV-Out композитно видео, RCA

• 2005

прекалено обременяващ за видеокарта на ATi в ценовия клас под 120$. Във Far Cry фреймрейтът е малко по-добър и общо взето може да се играе в 1024x768 1024x768 режим 1024х768. Не трябва да забравяме, че са зададени режими с максимална Radeon 9600XT 500/650 & Athlon XP 2.2GHz 13204 3907 детайлност, така че с известен компромис в игровите настройки за качеството на GF FX5700 425/550 & Athlon XP 2.2GHz 12580 3166 изображенията може да се подобри и кадровата производителност. Казаното е в сила основно за Far Cry, тъй като представянето в Unreal Radeon 9550 Xtreme 400/600 & Athlon XP 2.2GHz 11851 3391 Tournament 2004 е на повече от задоволително ниво, дори при по-висока раздеRadeon 9600 425/550 & Athlon XP 2.2GHz 11456 3247 лителна способност (1280х1024 и даже 1600х1200). Radeon 9600 Pro 400/600 & Athlon XP 2.0GHz 11405 Плавен и качествен геймплей с тази игра ще имате и ако включите функциите GF4 Ti4200 & Athlon XP 2.0 GHz 11391 --по пълноекранно изглаждане на граничните контури Anti-аliasing и анизотропна GF FX5500 270/400 & Athlon XP 2.2GHz 7841 --филтрация на текстурите. При резолюция 1024х768 и режим 2хАА + 4xАF средно кадрите в секунда са над 70 (fps), а в режим 4хАА + 8xАF производителността Radeon 9550 250/400 & Athlon XP 2.2GHz 6903 --остава над 50 fps. те бенчмаркове, които могат да ни дадат Както знаете от предишни броеве на списанието ни, енджинът на друго хитово нелоша представа за общата DX8.1 и заглавие от миналата година - Half-Life 2, не е чак толкова изтощителен за видеоподсиссъответно DX9.0 производителност на темата като Doom 3. видеокартaтa. Изпробвах потенциала на GeCube Rаdeon 9550 Xtreme и в тази игра, като използвах Виждаме, че “екстремният” вариант на демосценариите (общо 5 на брой) от сайта AnandTech (за тестването с X2 писахме подRadeon 9550, реализиран от GeCube, робно в декемврийския брой от 2004 г.). се представя по съвсем друг начин в Средната кадрова производителност в три от демотата бе около 50 fps. Най-ниският 3DMark01 в сравнение с платката, резултат в 1024х768 бе в сцената “c17_12” -> 46,91 fps, а най-високият - в демото близка до еталонните за чипсета (R9550) “coast_12” -> 62,68 fps. честотни характеристики. При скоростна Нямаше как да не опитам и още малко овърклок на картата, макар голяма част от поформула 400/600 той има аналогична тенциала за повишаване на честотите да е изразходван производителност с Radeon 9600 Pro, фабрично ;-). макар и постигната при 200 MHz по-виПървоначално изпробвах скоростна формула сока честота на централния процесор. 452/650, респективно за ядрото и паметта, но в Едва Radeon 9600XT е доста по-напизображенията се появиха артефакти. Това наложи да ред в резултата, докато GF FX5700 има посмъкна честотата на паметта до 620 МHz ефективни предимство, което е по-малко от 1000 (450/620). Очевидно това бе максимумът, който може точки. Подобен резултат от порядъка да се изстиска от DDR модулите, което бе потвърдено и на 12 000 точки сме регистрирали и с от софтуера ATi Tray Tools, който може да се използва FX5600 Ultra (и Athlon XP @2.0 GHz). Поза определяне на най-високата стойност за работната добна е ситуацията и при 3DMark 2003, честота на схемите, при която няма артефакти. но тук Radeon 9550 Xtreme изпреварва Последният режим, при който отсъстваха визуални FX5700! аномалии в изображенията, бе при 500/620. В UT2004 В AquaMark3 получените точки са отчетох резултат 102,59 или близо 7% бонус спрямо 27 346, което отново е доста приятен кадрите при 400/600. Във Far Cry подобрението се резултат на фона на постигнатото на измерваше едва с +2 fps. Дори свалянето на таймингите аналогична платформа с R9600XT – 31 на видеопаметта не помогна за достигане на по-висок 385 точки. стабилен резултат (при който да няма видими артефакти). В крайна сметка при общата оценка на продукта трябва основно да се CodeCreatures ръководим от неговата цена. Тя определено е много атрактивна (около 105$ Benchmark Pro на едро без ДДС) и е малко под нивото на видеокарта Radeon 9600 Pro 128 1024x768 1280x1024 1600x1200 MB/128-bit на същия производител. За съжаление, не можах да проверя Radeon 9600XT 500/650 & Athlon XP 2.2GHz 29,0 22,5 17,5 възможностите именно на такъв модел 9600, а се снабдих с Radeon 9600 Pro 256 MB/128-bit. Разбираемо, заради удвоения обем графична памет GF FX5700 425/550 & Athlon XP 2.2GHz 28,8 21,1 16,0 това предложение е по-скъпо и явно за да бъде намален “ценовият шок”, Radeon 9550 Xtreme 400/600 & Athlon XP 2.2GHz 25,6 19,7 15,2 използваните чипове DDR бяха по-бавни (съответно по-евтини). На фона на Radeon 9600 425/550 & Athlon XP 2.2GHz 23,8 18,4 14,3 такъв вариант далеч по-удачно според мен е да изберeте 128 MB и както е GF FX5700LE 250/400 & Athlon XP 2.2GHz 17,3 11,9 8,7 в случая на GeCube R9550 Xtreme, да се сдобиете с възможност за работа GF FX5500 270/400 & Athlon XP 2.2GHz 13,6 9,4 6,9 на платката при над 600 МHz DDR. Относно другите възможни варианти, може би само отделни “маркови” Radeon 9550 250/400 & Athlon XP 2.2GHz 12,0 ----решения на базата на Radeon 9600 Pro 128 MB/128-bit ще се овърклокRadeon 9550 Xtreme 400/600 ват по-добре от GeCube R9550 Xtreme, но почти със сигурност ще струват 1024x768 1280x1024 1600x1200 и по-скъпо. Eто защо мисля, че няма да сгрешите, ако си купите GeCube UT2004 (botmatch) Max details 96,16 70,60 48,82 Radeon 9550 Xtreme. Красимир Иванов Far Cry (Fort demo) Max details 28,52 20,54 13,41 3DMark2001 SE (b330)

Благодарим на фирма “Asbis” за предоставянето на видеокартата GeCube Radeon 9550 Xtreme 128 MB.

Както виждате, първото нещо, което прави сериозно впечатление в спецификациите на платката, са доста по-високите работни честоти на ядрото и паметта в сравнение със стандартните за Radeon 9550 250/400. В ценовите листи на дистрибутора на картите е указана честота 500 DDR за паметта, но щатната стойност при пускане на картата (без моя намеса) бе 600 MHz DDR! Toва показва и скрийншотът от програмката Ati Tray Tools, който ще видите по-надолу. Другата повече от приятна изненада за потенциалните собственици на платката Radeon 9550 Xtreme e солидното охлаждане, с което идва тя. То покрива почти изцяло предната страна на картата - ядрото (RV360) и чиповете памет. Последните са общо 8 BGA чипа, разположени двустранно. С преписване на маркировката им K4D263238E-GC2A в полето на Google лесно намерих документацията на Samsung, в която е указано, че максималната ефективна честота за подобни схеми е 700 МHz! Това е доста многообещаващо, ето защо предлагам да спестим

разточителните описания и да преминем към тестовете ;-). Те бяха проведени със следната тестова система: Дънна платка: EPoX 8RGA+ (чипсет nForce2); Процесор: AMD Athlon XP @2.2 GHz (11.0х200); Памет: 2 х 256 MB DDR400 А-Data PC3200 (2,5-3-3-5); Шаси и захранващ блок: АТX 350 W Delux PFC; Твърд диск: 80 GB ATA-100 WD800JB, 7200 rpm; Операционна система: Windows 2000 SP4; DirectX 9.0c; Видеодрайвери: АTi Catalyst 4.11; (Забележка: по време на тестовете се появиха и новите Catalyst v.5.1). Teстовете проведох при драйверни настройки за максимално качество под Direct3D и OpenGL: Теxture Preference & Мip-map Detail Level = High Quality, Fast Writes = On, VSync = Off; Започваме изпитанията със синтетични-

Doom 3 (demo1) Max details

20,3

3DMark2003

Впечатлението за принадлежност към средния графичен клас вместо към началния, където се позиционира по принцип R9550, се потвърждава и от показаното от картата в Code Creatures Benchmark. В следващата табличка са дадени и резултатите с GeCube Radeon 9550 в някои реални (и доста модерни игри), като за снемането на кадровата производителност под съответните 3D заглавия използвах Benchemall v2.64 при настройки за максимално качество на изображенията. Очевидно е, че енджинът на Doom 3 е 2005

•

Новият NForce 4

През последните месеци се изписа много за PCI Express. Всички производители на системни чипсети анонсират продукти, поддържащи новия стандарт. На пазара на компютри с процесори на AMD американската компания NVidia държи сериозен дял и логично, се включи към анонсите. При това в новия й чипсет поддръжката на PCI Express далеч не е единствената важна новост. Като наследник на NForce 3, NForce 4 е чипсет за фамилията Athlon 64 на AMD. Също така, подобно на него, наборът от чипове всъщност се състои само от един чип. Изнасянето на контролера на паметта в процесора оставя доста малко задачи за северния мост, от което са се възползвали и NVidia и са интегрирали в един чип и северния, и южния мост. Предимствата са по-ниската производствена цена (не са нужни други контролери) и по-опростеният дизайн на платката, за сметка на по-малката гъвкавост в сравнение с двучиповия модел – промяната в някоя от подсистемите на чипа изисква създаването на нов модел. Чипсетът разполага със стандартните за момента 20 линии PCI Express, като 16 от тях се използват за реализацията на графичния слот PCI Express x16, а останалите са за периферни устройства, като предоставя възможност за реализация на различни по брой и комбинации х1, х2 и х4 слотове.

това предоставя и свободни PCI Express линии за реализация Всъщност, една от най-инна слотове за други периферни устройства (например, Gigabit тересните черти на чипсета е Ethernet мрежов адаптер). свързана с реализацията на Друга важна особеност е, че SerialATA контролерът в чипPCI Express х16 слота. NForce сета поддържа най-новите подобрения от спецификацията 4 поддържа SLI (Scalable Link на SerialATA II. На първо място по важност може би е Native Interface), за който сме говорили Command Queuing (NCQ). Това е технология, при която се и преди. Това дава възможност минимизират механичните закъснения при четенето на данни да се използват два еднотипни (преместване на четящата глава при търсене и закъснениграфични адаптера, които да ята от въртене), които отнемат много време. Това става по работят едновременно върху алгоритми, подобни на използваните в SCSI устройствата, една сцена. Това предполага които интелигентно пренареждат входно-изходните команзначително увеличаване на ди, подадени на устройството, така че да отнемат минимално производителността при рендирането на 3D сцени. Този начин време и да се извършат с минимален брой действия и минина работа е възможен само в PCI Express среда, като всеки мално изчакване. Например, както се вижда на илюстрацията поддържащ PCI Express чипсет би трябвало да се справя с реапо-долу, използването на NCQ може да доведе до изпълненилизацията на SLI. В този случай трябва да се реализират два PCI ето на 4-те команди за един вместо за три оборота на диска. Express x16 слота – по един за всеки от адаптерите. Тъй като Всичко това води до намаляване на времето за достъп и до всички версии на PCI Express са обратно съвместими помежду увеличаване на пропускателната способност на устройствата си, в конкурентните чипсети това се реализира най-често като комбинация от един реален х16 слот и х4 (или дори х2) слот, чиРечник ято физическа констNCQ (Native Command Queuing) - технология за SerialATA дискови устройства, пренарукция е изменена да отговаря на х16 слот. реждаща инструкциите за изпълнение в ред, който минимизира излишните придвижТова, разбира се, води вания на четящата глава и намалява времето за достъп. до понижена произJBOD (Just a Bunch Of Disks) - начин на свързване на няколко диска като един общ с водителност на втория по-голям размер. адаптер и съответно на комбинацията от RAID (Redundant Array of Inexpensive Disks или Redundant Array of Independent Disks) два такива. - начин на свързване на няколко отделни диска в общ масив. Има няколко нива на В NForce 4 схемасвързване, които подобряват производителността, сигурността на данните или и та се реализира по двете. малко по-различен начин. Наличните два HyperTransport - интерфейсна шина от типа точка-точка, използвана за свързване физически х16 слота на интегрални схеми. Използва се от процесорите Athlon 64 в ролята на системна се свързват към 16шина за връзка с останалата част от компютърната система. те линии, заделени за реализацията им. При това положепри случайно четение, ако е инсталиран само един адаптер, слотовете работят не на данни. в комбинация х16+х0, тоест вторият слот реално е неактивен. При поставянето на втори графичен адаптер схемата се Как работи NCQ променя на х8+х8, тоест като два равностойни PCI Express х8 слота. За тази цел се използва малка дъщерна платка, по Другите подобчието разположение се определя в какъв режим работят PCI рения са увеличеExpress слотовете. Според инженерите на NVidia това е поната до 3 Gbit/s добра конфигурация за работа в сравнение с използваната скорост на четене от конкурентните модели комбинация х16+х4(х2), като освен

• 2005

и възможността за гореща замяна на устройствата. Но докато тяхната приложимост е сравнително ограничена (твърде малко дискове в момента ги поддържат), то използването на NCQ може да бъде доста забележимо, още повече че на пазара вече има доста модели, поддържащи тази технология. NForce 4 се явява първият чипсет за Athlon 64, който предоставя тези възможности. NForce 4 разполага с 4 Serial ATA канала (до 4 устройства) и два ATA/ 133 канала (също до 4 устройства в режим Master/Slave), предоставяйки възможност за включване на максимум 8 устройства. Чипсетът поддържа възможност за RAID организация на устройствата на нива 0, 1, 0+1 и JBOD. Това е единственият чипсет, който може да разпределя RAID конфигурацията между различни дискови

но базирана, то в NForce 4 софтуерът е подкрепен и от хардуер – чипсетът поддържа хардуерно ускоряване на манипулацията на пакети както за TCP/IP комуникацията, така и за инспекцията, извършвана от защитната стена. Цялостното решение носи името ActiveArmor. За съжаление, хардуерното ускоряване на инспекцията в момента е достъпно единствено за предоставяната от NVidia защитна стена. Едно от слабите места на чипсета е интегрираният аудиоконтролер. Той е 8-канален AC’97 съвместим. NVidia се е отказала от DSP решението SoundStorm поради голямата площ, заемана върху кристала, а използваната версия на AC’97 кодека не поддържа High definition Audio възможностите, въведени напоследък в чипсетите на Intel. Поддържа се позиционно 3D аудио с помощта на DirectSound3D и EAX. Процесорната шина е HyperTransport с тактова честота 1 GHz и максимална пропускателна способност 8 GB/s, което гарантира поддръжка и на най-новите модели процесори на AMD. Сред другите възможности на чипсета са поддръжката на десет порта USB 2.0 и шест слота PCI 2.3. Чипсетът е оптимизиран за използване и в преносими компютри, като поддържа технологии за намаляване на консумацията. Чипът NForce 4 Ultra Предлагат се три варианта на чипсета – стандартната версия NForce 4, при която отсъстват

SLI конфигурацията и хардуерната част Предимства: на ActiveArmor + Поддръжка на SLI и съответно възможност за мащабиране на производителността на (софтуерът за графичната подсистема. защитна стена + Поддръжка на NCQ и други технологии от SerialATA II стандарта. отново е наличен, но липсва + Хардуерно ускорение за работата на защитната стена (firewall), намаляващо натоварвахардуерното нето на процесора. ускоряване на + PCI Express шината вече е достъпна и за потребителите на Athlon 64. операциите) и Недостатъци: поддържа само SerialATA с - Висока цена на дънните платки с двата върхови модела на чипсета. пропускателна - Сравнително слаби възможности на вграденото аудио, няма поддръжка на High definition способност 1,5 Audio. Gbit/s; NForce Като цяло: 4 Ultra, която поддържа Отличен чипсет от Nvidia, които предоставя множество нови технологии на собственициSerialATA 3 те на процесори Athlon 64. Единственият проблем за момента е високата цена на дънните Gbit/s, както платки, базирани на версиите Ultra и SLI. и хардуерната обработка на мрежовите пакети, но липсва SLI, контролери, като по Референтна дънна платка на базата на и накрая NForce 4 SLI, този начин е възможно NForce 4 Ultra която поддържа всички да се реализира RAID технологии, за които масив, в който са вклювече говорихме. Първите два модела разполагат с фиксирана кончени както SerialATA, фигурация на PCI Express линиите (х16, х1, х1, х1), докато NForce 4 така и ATA/133 устSLI може да ги конфигурира гъвкаво. Ценовите диапазони, в които ройства. За по-лесна се очаква да бъдат позиционирани дънните платки на базата на тези работа с RAID масивите чипсети, са 50-80 долара за стандартната версия NForce 4, 100се предоставя помощ150 долара за NForce 4 Ultra и около 200 долара за NForce 4 SLI. ната програма NVRAID, работеща в Windows среда. С нея потребителите могат да изпълняват различни задачи по поддръжката. Интересна възможност е RAID morphing, която позволява един тип RAID масив да бъде преобразуван в друг (от RAID 0 към RAID 1, например) по време на работа, без при това да се губят данни. И накрая няколко думи за последната важна особеност в NForce 4. Чипсетът разполага с вграден Gigabit Ethernet контролер, който е комплектован със софтуер за защитна стена (firewall). Подобно решение има и в по-стария NForce 3 250 GB, разликата е обаче, че докато защитната стена в него беше изцяло софтуер2005

•

Предимствата на PCI Express Едно от основните предимства на PCI Express х16, която се използва от графичните адаптери, е огромната пропускателна способност в сравнение с AGP8x. Новият интерфейс предлага едновременно предаване по 4 GB/s във всяка посока, което в оптималния случай дава сумарно 8 GB/s. За сравнение, графичните адаптери от нисък клас в наши дни най-често са екипирани с DDR SDRAM памет с 64- или 128-битов достъп и реална тактова честота между 200 (ефективно 400) и 300 (600) MHz. Това дава пропускателна способност между 3,2 (200 MHz, 64 бита) и 9,6 GB/s (300 MHz, 128 бита). Както виждате, в най-лошия случай пропускателната способност на паметта на видеоадаптера е значително по-ниска от тази на PCI Express шината, която го свързва със системната памет. Е, графичните ускорители, продавани на цени под 100$, масово разполагат с памети с пропускателна способност около и под 6 GB/s, а съвсем базовите модели (зоната под 60$) рядко разполагат и с 3 GB/s. Предполагам, че вече се питате: “Ами защо просто не използват системната памет през PCI Express шината? Ще бъде и по-бързо и по-евтино.” Не сме единствените, които са се сетили за това. Разбира се, че и инженерите на компаниите - производители на графични чипове отдавна обмислят подобно решение. Вече ви представих чипсета Radeon Xpress 200 на ATI Technologies, вграденото графично ядро на който използва тази възможност. Ето че и NVidia реши да се възползва от нея и представи GeForce 6200TC и GeForce Go 6200/6250. Първоначалният модел GeForce 6200 се базираше на чипа NV43 (използван за моделите 6600) с 4 изключени рендериращи конвейера. Новата версия се базира на чипа NV44. Какви са разликите между тези две решения?

Първо, NV44 е поредната “намалена” версия на архитектурата GeForce 6. Базата този път е NV43, като броят на рендериращите конвейери е намален наполовина (до 4), освен това броят на растеризиращите модули е намален наполовина (от 4 на 2). Базираната на NV43 GeForce 6200 разполага също с 4 конвейера, но и с 4 растерни оператора. Заедно с отстраняването на двата растерни оператора, от NVidia са отстранили също компресията на цветовата информация, компресията на Zбуфера и възможностите за OpenEXR блендинг и филтриране с 16-битова точност с плаваща запетая. Тези технологии едва ли биха били от съществено значение, тъй като и без това видеокартите на базата на NV44 ще са достатъчно бавни и без използване на антиалайзинг и OpenEXR филтриране, но технологията за компресия на Z-буфера помага и за цялостната производителност. Благодарение на тези промени NVidia са успели да реализират чипа с помощта на едва 75 млн. транзистора. NV44 се произвежда по 110-нанометров технологичен процес и заедно с малкия брой транзистори това предполага доста ниска цена на чипа.

GeForce 6200 – евтиният GeForce 6 След като в началото на пролетта NVidia обяви новата си серия GeForce 6, компанията постепенно се зае да запълва отделните пазарни ниши с нови модели. След представянето на GeForce 6600/GT, които заемат средната ценова зона на пазара и трябва да изместят от там по-старите модели от линията FX, ето че компанията продължава да разширява фамилията и при бюджетно ориентираните варианти, пускайки на пазара GeForce 6200. Този модел е 4-конвейерен дериват на базата на NV43 (чипа, стоящ в сърцето на GeForce 6600). Това означава, че всъщност моделът 6200 не е базиран на различен чип, а просто 4 от пикселните конвейери на NV43 са били изключени. Това може да се дължи най-вече на дефекти при производството. Тоест NVidia се опитват да реализира част от “брака” си, което напоследък стана популярна практика, но ние добре знаем, че далеч не всички подобни чипове са наистина дефектни. Освен по броя на конвейерите, GeForce 6200 се отличава от по-големия си събрат и по това, че макар да поддържа технологията InteliSample 3, в нея са изключени компресирането на цветовата Чипът NV44

Броят на вертексните процесори е отново три, така че видеоадаптерите на базата на този чип няма да страдат от недостиг на геометрична производителност. Интерфейсът към паметта се базира на двуканален контролер с ширина на шината 64 бита. Схемата за управление обаче е променена и комутаторът вече разполага с достъп до оперативната памет през PCI Express интерфейса и може да го ползва наравно с двата канала към локалната памет. Това позволява на графичния чип да записва текстурите в RAM-а. Тук именно допираме и до същността на TurboCache технологията, откъдето идва и наставката TC в името на новия модел.

Какво представлява TurboCache?

• 2005

информация и Z-буферът. Това определено ще се отрази негативно на производителността при антиалайзинг, но за подобни модели и без това се счита, че нямат достатъчно производителност за изпълняване на тази задача.

Чипът NV43 във версия GeForce 6200. Всичко останало е идентично с моделите GeForce 6600 – има пълна поддръжка на DirectX 9 с Shader Model 3.0 и 32-битова точност с плаваща запетая за данните. Поддържа се и OpenGL 1.5. Броят на вертексните шейдъри на чипа е запазен (отново са 3). Наличен е и програмируемият видеопроцесор, чиято поддръжка обаче

Предаването на данните от графичната карта до локалната памет е с много ниска латентност. Всяка следваща стъпка обаче увеличава значително латентността. Например, за да достигнат данните от графичния процесор до системната памет на Pentium 4 система, те трябва първо да преминат през PCI Express шината до северния мост на чипсета и след това да бъдат предадени до оперативната памет. Всяка следваща стъпка по пътя на информацията от графичния процесор до паметта добавя допълнителна латентност. Положението при Athlon 64 е дори по-тежко – там пътят е от графичния чип, през PCI Express, до северния мост, от него през HyperTransport до процесора, който предава информацията на системната памет. Така ако предаването до локалната памет на графичния адаптер е едностъпково, то предаването до системната памет е двустъпково за Pentium 4 и тристъпково за Athlon 64. Всяка следваща стъпка увеличава латентността грубо с 1,5-2 пъти. Тя се увеличава и поради разликата в тактовите честоти на междинните шини, които

Предимства: + Прави достъпни най-новите графични технологии, като въвежда ShaderModel 3.0 в най-ниския ценови клас. + Нов начин за използване на PCI Express шината, който намалява изискванията за обем на графичната памет и производствената цена на платката. Недостатъци: - По-ниска производителност от някои конкурентни видеоадаптери. - Заема част от оперативната памет за собствени цели. Като цяло: При бъдещо намаляване на цената на графичните адаптери GeForce 6200TC те могат да се надяват на добър прием сред потребителите с ограничен бюджет. За момента обаче не предлагат някакви предимства пред конкурентните модели в същия ценови клас. Технологията TurboCache се очертава като перспективна, тъй като в бъдеще подобни разработки ще предложат и останалите компании - производителки на графични чипове.

все още не е активирана в драйверите. Чипът поддържа PCI Express x16, като в обозримо бъдеще няма шансове да се появи негова AGP версия, тъй като това би нанесло сериозен удар върху продажбите на GeForce FX 5200, който все още се радва на солиден интерес от страна на купувачите (за разлика от AGP, PCI Express версията на GeForce FX5200 не се радва на особен успех). GeForce 6200 се произвежда по 110нанометров технологичен процес от TSMC, като ще е наличен само един модел. Тактовата честота на чипа и паметта не е фиксирана твърдо, като препоръката на NVidia е честотата на графичното ядро да е 300 MHz, въпреки че при желание може да се използват и по-високи, а изборът за тактова честота на паметта е оставен изцяло на производителите на графични карти. Шината към паметта може да бъде 64или 128-битова, като отново изборът е оставено в ръцете на производителите, а самата памет е DDR SDRAM с обем до

256 MB. Макар че GeForce 6200 официално не поддържа SLI конфигурация, някои от производителите вече се готвят да пуснат такива версии. Очакваната цена на видеоадаптерите, базирани на този чип, е между $129 и $149. Референтната карта GeForce 6200. Официално NVidia позиционира това решение като конкурент на Radeon X300 и Radeon X600 Pro. От гледна точка на производителност GeForce 6200 лесно успява да се справи с Radeon X300, но вторият конкурент просто не е по силите й, поради значително по-високата му тактова честота. Въпреки това видеоадаптерите предлагат интересни възможности, като например вероятността за включване на четирите блокирани конвейера, което ефективно ще я превърне в GeForce 6600, възможността за овърклокване, при което някои модели достигат тактова честота 500-550 MHz (с невероятните 80% над началната тактова честота), и традиционно високата за цялата серия GeForce 6 производителност в Doom3.

Така Nvidia обяснява разликата между нормалната схема на използване на паметта и TurboCache. Използването на системната памет позволява графичният адаптер да бъде екипиран с по-малко памет и да се използва по-прост дизайн на платката, което може съществено да намали цената на крайния продукт. В същото време според Nvidia това би трябвало да има минимално отражение върху производителността. Тактовата честота на GeForce 6200TC е 350 MHz, което при двата му растерни оператора му осигурява скорост на запълване от 700 Mpix/s при налагане на една текстура и 1,4 Gpix/s при мултитекстуриране. Паметта също ще има тактова честота 350 (ефективно 700) MHz. Видеоадаптерът разполага с 16, 32 или 64 MB локална памет, която е разпределена в един или два чипа GDDR-3 SDRAM. Ширината на шината на паметта ще бъде 32 бита за 16 MB вариант и 64 бита за другите два. Според NVidia пропускателната способност на паметта на графичния ускорител в този случай трябва да се сумира, тъй като може да се извършва достъп едновременно до локалната памет и системната памет, или към 8-те GB/s теоретичен максимум на системната шина PCI Express да се добавят съответно 5,6 GB/s при 64-битов и 2,8 GB/s при 32-битов. Това дава 13,6 и 10,8

трябва да синхронизират предаването на данните помежду си, и от факта, че системната памет се използва също и от процесора и други устройства. Увеличената латентност е в състояние да съсипе производителността, въпреки високата пропускателна способност на PCI Express. Същността на TurboCache технологията се заключва именно в това – да елиминира латентността, като използва локалната памет на графичната карта за кеш-памет. Механизмът преценява кои данни ще се използват и ги съхранява в локалната памет за бърз достъп до тях.

<фиг2, стр.16> 2005

•

GB/s - нереалистично големи числа за графичен адаптер от нисък клас. Реалните стойности обаче ще са далеч по-ниски – представителите на NVidia твърдят, че макар да са направили всичко възможно за реализацията на 100% ефективност на текстурирането през PCI Express, реалната пропускателна способност, която може да се достигне на наличните в момента чипсети от Intel, е едва около 3 GB/s от системната памет към графичния процесор и 1 GB/s в обратна посока. За да работи GeForce 6200TC, компютърът трябва да разполага с поне 512 MB оперативна памет. Причината за това е, че графичният адаптер за съжаление не може да заделя динамично нужната му памет, а в 3D режим заделя 128 (моделите с 16 и 32 MB локална памет) или 256 MB (64-мегабайтовия модел) от оперативната памет за собствено ползване. Както се сещате, това намалява общото количество на наличната памет за приложението и може да доведе до намалена цялостна производителност. Специално използването на 64-мегабайтовия модел изисква дори повече от 512 MB памет, тъй като в този случай остават налични едва 256 MB оперативна памет за приложенията, което в наши дни е недостатъчно. В 2D режим като кадров буфер се използва само локалната памет на графичния адаптер. Появява се и проблемът с рекламирането на графичните адаптери.

<фиг2, стр.16>

пред интегрираните чипсети, а малкият нужен обем на паметта води до ниска цена на имплементация. Нещо повече, това ще намали и консумацията на енергия, което е важен фактор при преносимите компютри. Основната разлика между настолния модел и този за преносими компютри е наличието на технологията за енергоспестяване PowerMizer 5.0 в последния. Тя намалява динамично тактовата честота и захранващото напрежение на чипа и изключва ненужните в момента изчислителни блокове на графичния процесор.

GeForce Go 6200, включен в MXM модул към дънната платка на персонален компютър. Сравнително ниската очаквана производителност на платките, базирани на GeForce 6200TC, може и да не е голям проблем, ако бъдат предложени на адекватна цена. По-малкият брой чипове на паметта, по-простият дизайн на печатната платка и малката площ на чипа би трябвало да направят тези модели доста евтини за производство. При сегашните предложени цени обаче (79$ за модела с 16 MB и 99$ за модела с 32 MB памет) те не могат да се конкурират по производителност със сходните модели в тези ценови класове, макар че предлагат някои интересни възможности, като поддръжка на Shader Model 3.0 и видеотехнологията PureVideo. В бъдеще очакваме още модели и от останалите производители на графични чипове. Сходната технология на ATI Technologies, наречена HyperMemory, вече дебютира в чипсета Radeon Xpress 200, който ви представих в предишния брой. Както може би сте забелязали, тя се различава от TurboCache по начина на използване на системната памет. При това обаче дискретните графични чипове, които подгот-

Днес едва ли някой ще вземе насериозно графичен адаптер с обем на паметта 16 MB, а представянето му за 128-мегабайтов е откровена заблуда на потребителите. Нещо повече – все още масово се предлагат компютри от начален клас с по 256 MB оперативна памет, което означава, че за да се комплектоват с GeForce 6200 TC, ще трябва да се отделят допълнителни средства за разширяване на паметта до 512 MB или дори повече. Така всъщност част от спестеното за графичния адаптер се прехвърля за закупуването на системна памет. Въпреки това трябва да похвалим NVidia, че успява да предложи поддръжка на Shade Model 3.0 в ценовата зона под 100$. В бъдеще се очаква да се появят модификации на GeForce 6200 и за

AGP шината. Първоначално версията на GeForce 6200 за AGP шина ще се базира на чипа NV43 с 4 изключени конвейера и мост PCI Express>AGP. След това NVidia ще представи и AGP версия на GeForce 6200 на базата на модификация на чипа NV44. Причината за това е, първо, че използването на фирмения мост PCI Express->AGP ще направи видеокартата твърде скъпа, както и че скоростта на трансфер на AGP8x шината е твърде ниска за ефективно използване на TurboCache технологията от NV44. Поради тази причина NV44A, както ще се нарича модифицираната версия, ще има вградена поддръжка на AGP, ще разполага с пълнофункционална 128-битова шина и ще бъде екипирана със 128 или 256 MB памет.

Моделите за персонални компютри на базата на чипа NV44 носят имената GeForce Go 6200 и 6250. Тяхната задача е да направят PCI Express графиката достъпна и за моделите от нисък клас. Поддръжката на Shader Model 3.0 и високата тактова честота на чиповете осигуряват доста предимства

• 2005

AGP (Accelerated Graphics Port) - интерфейсна шина за свързване на графичен адаптер към останалата част от компютъра. DDR (Double Data Rate) - означава възможност за предаване на данните по два пъти на такт. Така тактова честота на предаване на данните се удвоява ефективно. GDDR-3 SDRAM - версия на DDR SDRAM, специално предназначена за постигане на високите тактова честоти, нужни на съвременните графични адаптери. MXM (Mobile PCI-Express Module) - формат на модул за добавяне на графичен адаптер към преносим компютър. Разработен е от NVidia. PCI-Express - интерфейсна шина за свързване на различни разширителни устройства (включително и графични адаптери) към останалата част от компютъра. Z-буфер - памет за съхранение на стойността на отдалечеността (Z координатата) за всеки пиксел при визуализация на тримерна сцена. вя ATI, са прицелени в още по-ниския ценови клас и ще заместят вече твърде остарелите Radeon 9200SE и 9250. С подобни технологии ще екипират чиповете си и S3 Graphics (Zero Frame Buffer) и XGI. Димитър Чизмаров 2005

•

Audigy 4 е невероятен продукт. В него Creative са събрали всички технически нововъведения в РС аудиото за последните 5 години. Тази карта представя всичко онова, което включват предшествениците й, а дори и малко повече. Не на последно място, Audigy 4 очевидно е поредната “прощална” карта на Creative - твърде е възможно (както сочат много анализатори на пазара) това да е последният PCI базиран продукт на компанията. Оттук нататък следват PCI-E решенията.

Плюсове: Недостижимо качество във всяко едно отношение - просвирване и запис на звук, гледане на филми и игра; по-добра производителност от предшествениците си; първата по рода си карта, съчетаваща добрите страни както на професионалните музикантски, така и на любителските геймърски карти.

Минуси:

Цената! Още повече че Audigy 2 ZS може да ви предложи практически същите функции с лек компромис в качеството, но на доста по-поносима цена.

Като цяло:

Creative винаги са били на гребена на вълната. Тази компания е истински пионер – в началото на 80-те и през 90-те години именно тя постави началото на революцията на компютърното аудио и даде глас на немите РС-та. От тогава насам Creative са винаги начело – те неизменно диктуват модата на пазара. И макар че nVidia се опитаха да им отнемат инциативата с тяхната, признавам доста успешна, SoundStorm, днес Creative отново се завръщат. И се завръщат с един про-

Sound Blaster Audigy 4 Pro Creative отново e на върха

Една статия на Драгомир “Duffer” Дончев

Новият-стар Sound Blaster Любопитен факт е, че в серията Audigy на практика липсва карта с пореден номер 3. Според Creative това е напълно логично - те приемат за наследник на Audigy 2 продукта с име Audigy 2 ZS Platinium - затова картата, разгледана в този обзор, всъщност носи името Audigy 4 Pro. И все пак - какво различава “четворката” от предшественика й ZS? На пръв поглед - малко неща. Като изключим дребните разлики в софтуерната окомплектовка, двете карти са почти идентични. Най-съществената разлика между тях е наличието на двойка допълнителни Digital Audio Converters (цифрови аудиопреобразуватели) - DAC) при Audigy 4. Става дума за два аудиочипа - един на Cirrus Logic (CS4396) на SPDIF изхода и един opamp (operator amplifier - оперативен усилвател) ST4558C. Защо са толкова важни тези преобразуватели? До момента принципно имаше доста строго разграничаване в продуктовите листи на компаниите, които произвеждат РС аудиопродукти. От едната страна бяха чисто музикантските звукови карти, предлагащи изключително високо качество на запис и възпроизвеждане на аудиопотока (като разгледаната в предния брой E-MU 0404). От другата страна са геймърските карти (като почти цялата серия Audigy), предлагащи поддръжка на ЕАХ, ЕАХ Advanced HD

• 2005

и други подобни стандарти за обемен звук, включени в игрите. Audigy 4 е призвана да обедини (поне до известна степен) тези два типа продукти. Тя трябва да е универсална карта, която да позволи на потребителя да превърне РС-то си в интегриран мултимедиен център, на който едновременно да гледа филми, да слуша музика (включително и DVD-Audio записи) и да играе игри, при това без никакви компромиси с качеството. Creative се надяват да постигнат това именно с помощта на двата нови DAC-а в Audigy 4, защото това е първата карта на пазара, която предлага

както просвирване на DVD-Audio, така и аналогово качество с истинско вътрешно декодиране на хардуерно ниво и мултиканално възпроизвеждане на звук без изкривявания и загуби на сигнала. Освен двата DAC преобразувателя, сърцето на тази карта е и един CA10200 ICT DPS звуков процесор (практически същият, който използва и Audigy 2 ZS). Сама по себе си Audigy 4 е стандартна PCI 2.3 съвместима, включваща външен контролен панел, който се свързва с картата едновременно с FireWire връзка и един допълнителен кабел. Картата включва общо 2 FireWire порта, един 1/4”

дукт, който не бих могъл да определя по никакъв друг начин, освен като прекия и единствен наследник на легендарния Sound Blaster AWE64 Gold!

аудиовход, един 1/4” вход за микрофон с допълнително усилване, двойка RCA (чинч) входа, един 1/4” вход за слушалки. На контролния панел са разположени винтът за усилване, CMSS (Creative Multi-Speaker Surround) превключвателят, оптичен и коаксиален SPDIF вход/изход, MIDI вход/изход и един Creative четириполюсен цифров изход (1/8” порт). Външният панел включва и още един допълнителен 114 dB/192 kHz DAC (CS4392, предназначен за допълнително филтриране и усилване на звуковия сигнал (за предотвратяване на загуби на сигнала, в случай че свързващият кабел между контролната “кутия” и картата е подълъг). Освен задължителните кабели, комплектът включва и доста солидно програмно осигуряване. В него ще откриете софтуер на MediaSource (програма за превръщане на РС-то в мултимедиен център), DVD-Audio плеър, версия на популярните пакети за музициране Cubase LE, WaveLab Lite, Fruity Loops Stuido 4 (Creative Edition), както и пълни версии на две игрални заглавия с поддръжка на EAX Advanced HD технологията (Thief III: Deadly Shadow и Hitman: Contracts).

Audigy 4 - ултимативното качество Това, което предлага тази карта като плътност, чистота и сила на звука, е нещо, което трябва да се чуе. Сухите данни от тестовете не са достатъчни, за да опишат способностите на продукт от такава величина. Вероятно се чудите на каква цена идва това чудовище? Веднага ще ви разочаровам, че цената е солена. Много солена - говорим за сума от порядъка на около $250 без ДДС. Въпреки това Creative както винаги са се постарали да предложат продукт,

Audigy 4 Pro е типичният “prosumer” продукт - уникален и балансиран хибрид между професионална и любителска звукова карта. Макар да не предлага никакви революционни новости в сравнение с Audigy 2 ZS, това е изискан, луксозен продукт от висока класа, предназначен за познавачи - истинско изкушение за ентусиастите, държащи да притежават най-авангардното от съвременната РС аудиотехнология и нехаещи за цената.

който да заслужава буквално всеки цент от цената си. На първо място, качеството на просвирване както на DVD-Audio записи (high-definition 24-bit/96 kHz, 6 канала), така и на обикновено стерео (CD/МР3 - 16-bit/44 kHz) е безкомпромисно - на достатъчно високо ниво, за да задоволи както обикновения любител, така и претенциозния аудиофил. Тъй като Audigy традиционно са семейство геймърски карти, ще обърна внимание и на някои чисто игрални аспекти, свързани с A4Pro. Тази карта предлага на заклетия геймър 64 хардуерни канала, хардуерна поддръжка на DirectSound3D, OpenAL и не на последно място, EAX Advanced HD версии от 1 до 4. Това, накратко казано, означва, че тя покрива практически всички разпространени в момента и включени в игрите технологии за обемен звук и специални аудиоефекти. Предимствата на изцяло хардуерната поддръжка на тези ефекти и технологии се забелязват най-силно в синтетични тестове като небезизвестния 3DMark 2003. На теста за производителност на звуковата система резултатите, които показва Audigy 4 в сравнение с предшественика си Audigy 2, са следните:

чава с игри като идващите в комплекта Thief III и Hitman. И двете заглавия поддържат EAX Advanced HD (първата - по-новата версия 4, а втората - постария вариант 3.0) Това важи с особена сила за Thief - една игра, в която тихото и внимателно придвижване на сенките е централна част от геймплея - сътоветно качеството на звука е от жизненоважно значение. При гледането на филми Audigy 4 отново демонстрира класата си. Картата поддържа както Dolby Digital EX декодиране, така и Dolby ProLogic II и DTS-ES, 7.1-канално аудио, т.е. за да гледате DVD-та, не е нужно да ползвате допълнителни софтуерни декодери като PowerDVD на Cyberlink, например. С тази карта ще можете да записвате както през WDM драйверния режим (филтрирано), така и през ASIO (Audio Stream Input/Output – технология, позволяваща директна комуникация между софтуера и звуковата карта, при която не се натоварва със заявки централният процесор на системата). Видно е, че и тук Creative са обединили популярния вариант за любителски запис (WDM) и характерния за професионалните аудиорешения (и поддържан от сериозни продукти като Cubase) ASIO режим на работа.

Качеството на аудиопотока е ограничено до 24-bit/96 kHz. Карта Audigy 4 Pro Audigy 2 Макар да е далеч от 24-bit/192 Без звук 28.5 FPS 26.7 FPS kHz поддръжка на ориентирани към 24 канала 25.8 FPS 19.9 FPS музикантите продукти като Е-MU 60 канала 24.7 FPS 25.5 FPS серията, това е напълно достатъчно Прирастът в производителността е за семплиране и запис на аудио с вивидим. Малката разлика в полза на соко качество (все пак говорим за карAudigy 2 при теста с 60 канала предта, предназначена за масовия пазар). полагам се дължи на допълнителното Освен това имайте предвид, че DAC филтриране в Audigy 4, което малко конверторите, използвани в Audigy 4, забавя обработката на звукопотока. са същите като тези в професионални Истинската сила на Audigy 4 проликарти като E-MU 1212M с 1820М! 2005

•

Спецификации OKI B4200

SOHO лазерни принтери -

Печатна технология

LED (светодиодна)

Скорост

До 19 страници в минута

отлично качество на отлична цена

Вграден процесор

200 Mhz 32-bit PowerPC 405PS

Препоръчителен месечен обем копия

до 15 000

С риск да досадя на някой от вас ще започна тази статия с едно тривиално твърдение: “При равни други условия в момента лазерните принтери СА по-добра сделка, отколкото мастиленоструйните!”. Абстрахирайте се от повърхностната информация, давана от цената на устройствата и консуматива. На пръв поглед изглежда нелогично един лазерен принтер (найевтиният от които се предлага за $160-200) да е по-изгодна покупка от мастиленоструйния си аналог с цена около $80-100. Адекватният показател за оценка в случая обаче е цената на копие. Ако говорим за среден и голям по обем черно-бял печат (особено ако става дума за работа в малък или домашен офис (т. нар. SOHO сегмент), лазерните принтери не само ще ви гарантират недостижима комбинация от скорост и качество, но ще ви предложат и далеч по-изгодна цена на страница. Едно от устройствата, включено в този обзор, например OKI B4200, дори да не е най-бързото на пазара, може да ви гарантира цена от 1.5 цента на копие – показател, недостижим за масовите мастиленоструйни принтери. В светлината на тези факти ви съветвам - преценете добре дали непременно се нуждаете от евтин цветен печат (едно от основните предимства на струйните устройства в момента). Ако ли не - най-евтин ще ви излезе лазерният принтер - може би не като моментна цена на покупката, но в рамките на активния си живот на експлоатация.

Вградена памет

8 МВ (разширяема до 72 МВ)

Резолюция

До 1200х600 dpi

Интерфейс

USB (1.1), паралелен (IEEE 1284)

Входна касета за хартия

До 250 страници (разширяема до 750 страници)

Изходна касета за хартия

До 50 страници (разширяема до 150 страници)

Време за първоначална инициализация

Около 7 секунди

Нива на шум

53 dB (печат)

Енергийна консумация

350 W (печат)

Тегло

10 кг

Разход на тонер

Около 2500 копия с едно зареждане

OKI B4200

Две компании в момента “странят” от класическата лазерна технология за печат - OKI и Lexmark. Принтерите на тези компании използват “светоизлъчващ диод” (LED) вместо лазер. Припомням, че положителните черти на тази технология са свързани с по-ниската крайна цена на устройствата и консуматива, както и с компактните размери. За сметка на това LED принтерите са с помалък живот, а хоризонталната им резолюция е фиксирана. OKI B4200 е позициониран като непретенциозен принтер за офис печат, но предвид цената му (около 270 евро без ДДС), спокойно може да бъде причислен и към средния ценови клас домашни устройства. По отношение на външния вид, B4200 продължава минималистичната традиция в дизайна на 14ех модела - преден панел, лишен почти изцяло от екстри, като течнокристален панел и бутони за управление за независим от РС контрол на печата. Като цяло – дизайн, типичен за класически winпринтер с изцяло софтуерен контрол - само 4 светодиодни индикатора и нищо повече. Принтерът е много прибран, с компактни размери (35.5 x 39.5 x 20 см), което го прави идеален за помещения, в които работното пространство е ограничено. Въпреки малките си габарити, В4200 може да поеме до 250 листа едновременно, а ако сте склонни да доплатите за приставка към касетата за хартия, можете да удвоите този обем. Пътят на хартията е директен (т.е. не минава през поредица валяци,

Brother HL-5140

Продуктите на тази компания за съжаление са малко познати на българския потребител и често са пренебрегвани като опция за евентуална покупка (напълно незаслужено според мен), засенчени от модели на по-известни компании като Epson, Canon и HP. HL-5140 е един от най-изгодните продукти на фирмата, предлагащ балансиран синтез на качество и цена. Подобно на В4200 и този принтер е доста компактен (382 x 383 x

• 2005

както при доста други модели). Това дава възможност за използване на хартия с висока плътност (за печат на визитки например). Макар да няма класически паралелен порт, В4200 поддържа както PLC, така и емулация на PostScript 2. Характерна черта на този принтер е и отлично написаният драйвер, което никак не е без значение що се отнася до качествената и безпроблемна работа на устройството. OKI B4200 е един от най-бързите в класа си. При декларирани от производителя 18 страници в минута, принтерът успява да отпечати 10 листа за по-малко от 37 секунди (заедно с времето за първоначална инициализация), което е отлично постижение. Това е и едно от най-изгодните ценово устройства на пазара в момента - благодарение на висококапацитетния си двукомпонентен тонер В4200 предлага невероятните 1.5 цента на копие (при средна цена на конкурентни модели около 2.4 цента на страница). Все пак имайте предвид, че като първоначална покупна цена това е най-скъпото устройство в този обзор. Плюсове: Бърз, компактен, ниска цена на притежание. Минуси: Висока първоначална покупна цена. Като цяло: Отлично предложение от среден клас за малък офис и домашна употреба. Малко по-високата продажна цена се изплаща във времето поради изгодната цена на консуматива и максималния обем копия, които могат да се отпечатат с една тонер-касета.

252 мм) и лесно може да се вмести в ограниченото пространство на един малък офис или домашен работен кабинет. Касетата за хартия побира стандартно 250 страници, но може да се разшири двойно с допълнителна приставка. За съжаление, по необясними за мен причини, тя се предлага на ужасяващата цена от $140 - почти 2/3 от цената на цялото устройство. Също както и модела на OKI, HL-5140 е с изчистен и стилен, дори бих казал минималистичен дизайн. Липсата на външни контроли показва голямата степен на зависимост на това устройство от РС-то (типичен win/soft принтер). Голямото предимство на този модел е почти универсалната поддръжка на всички разпространени начини на свързване: IEEE 1284, паралелен порт, високоскоростен USB 2.0 интерфейс.

Спецификации Brother HL-5140 Печатна технология

Лазерна (електро-литографска)

Скорост

До 20 страници в минута

Вграден процесор

133 MHz

Препоръчителен месечен обем копия

до 20 000

Вградена памет

16 МВ (разширяема до 144 МВ)

Резолюция

До 2400х600 dpi

Интерфейс

USB (2.0), паралелен (IEEE 1284)

Входна касета за хартия

До 250 страници (разширяема до 500 страници)

Изходна касета за хартия До 125 страници Време за първоначална инициализация

Около 10 секунди

Нива на шум

50 dB (печат) / 30 dB (Standby)

Енергийна консумация

460 W (печат), под 5 W (Спящ режим)

Тегло

10.5 кг

Разход на тонер

Около 3500 копия с едно зареждане

Спецификации Samsung ML-1740 Печатна технология

Лазерна, GDI (използва ресурсите на РС-то за растеризация на разпечатката)

Скорост

До 17 страници в минута

Вграден процесор

66 Mhz

Препоръчителен месечен обем копия

до 15 000

Вградена памет

8 МВ (разширяема)

Резолюция

До 600х600 dpi

Интерфейс

USB, паралелен (IEEE 1284)

Входна касета за хартия

До 250 страници

Изходна касета за хартия

До 50 страници

Време за първоначална инициализация

Около 12 секунди

Нива на шум

50 dB (печат), 35 dB (Standby)

Енергийна консумация

250 W (печат), 10 W (енергоспестяващ)

Тегло

6.9 кг

Разход на тонер

Около 3000 копия с едно зареждане

Скоростните показатели на HL-5140 определено са над средните, особено що се отнася до печат на стандартен текст - до 12.8 страници в минута. Скоростта на печат на графика е малко по-ниска (около 7.9 страници в минута), но за сметка на това качеството на разпечатките е страхотно - резки, ясни и чисти линии, а дори дребен текст с размер 6 и 8 е лесно читаем. Плюсове: Отлично качество на печат при добра скорост; компактен; тих. Минуси: Ограничен обем на вградената памет (стандартно 8 МВ); по-евтин от OKI B4200, но все пак на висока за родните стандарти цена. Като цяло: Предлага непобедимо качество и скорост на печат за цената си.

Samsung ML-1740 Безспорно този модел е един от най-достъпните лазерни принтери на пазара в момента. При цена от около $160 без ДДС това устройство на практика няма конкуренция, що се отнася до себестойност, а добрата новина е, че Samsung не са я постигнали за сметка на качеството. Устройствата от линията ML17хх са характерни с изключително компактните си размери (специално ML-1740 е с габарити 345 x 355 x 193 мм). Комбинацията от бяла и бледосива пластмаса придава изискан и стилен вид на принтерите от това семейство. Както и при останалите модели в този обзор, по външния корпус липсват бутони за ръчен контрол на печата. Има един бутон, с който се включва опцията за пестене на тонер (икономичен режим). Samsung твърдят, че в този режим се пестят до 40% от тонера. Любопитното е, че при печат няма видимо влошаване на качеството с включена и респ. изключена икономична опция. Устройството идва в комплект с един тонер-картридж, но без USB кабел. Касетата за хартия поема до 250 листа, но изходящата касета за отпечатаните листи се препълва след 30-тото копие (въпреки че по данни на производителя трябва да побира до 50 страници). Макар да е лишен от някои програмни функции, характерни за високия клас лазерни принтери, драйверът на ML-1740 позволява да бъдат използвани опции като налагане на “водни знаци” (за печат на поверителни документи, например), както и специална настройка на тонера, когато устройството се използва в географски локации с голяма надморска височина. За цената си ML-1740 предлага недостижимо качество и бързина. Времето за първоначална инициализация е малко по-дълго отколкото при B4200 и HL-5140 (около 12 секунди). Максималната скорост, която посочват от Samsung, е до 17 страници в минута. Реално обаче можете да очаквате около 15-16 страници в минута в зависимост от типа на разпечатката. Въпреки малкия обем вградена памет (8 МВ), Samsung посочват препоръчителен обем до 15 000 копия месечно (тонерът е предназначен средно за около 3000 копия с едно зареждане). Плюсове: Евтин; суперкомпактен; бърз и висококачествен печат (за този клас); опция за пестене на тонера. Минуси: Липсва USB кабел в комплекта; малък обем на вградената памет. Като цяло: Макар да клони повече към домашните устройства, отколкото към ниския клас бизнес принтери, ML-1740 спокойно може да намери място и в малките офиси като втори принтер за бърз печат на документи, например. За домашна употреба обаче това е устройство с идеално съотношение цена/качество. Драгомир Дончев 2005

•

Microsoft’s Portable Media Center Devices Microsoft отдавна не са просто софтуерна компания - напоследък са станали вездесъщи и досадни като хлебарки - просто Редмъндският гигант е навсякъде. И след като завзеха офисите и домовете ни, те са на път да обсебят и личното ни време за отдих. Преди няколко броя се опитах да хвърля светлина върху Windows Media Center концепцията, с която компанията възнамерява да стъпи на пазара за битова техника през следващото десетилетие. В този материал умишлено пропуснах един малък, но съществен сегмент от WMC линията, а именно Portable Media Devices, по-известни като портативни мултимедийни центрове. Според Microsoft PMC (Portable Media Center) спецификацията е призвана да осигури така желаната от корпорацията връзка между едно цяло ново поколение от компактни хардуерни устройства и Windows XP Media Center Edition. Тънкият момент е, че макар портативните медийни центрове на пръв поглед да са предназначени за работа с разнообразно медийно съдържание (изображения, музика и видео), реално тези устройства са ограничени до голяма степен в рамките на поддържаните от ХР формати. За какво става дума? Например, PMC устройствата нямат отделен софтуер за синхронизиране на медийното съдържание, което се качва върху тях с това от РС. За целта се използват опциите на Windows Media Player 10, т.е. потребителят е ограничен до интерфейса и функциите, които се предлагат от него и алтернатива де факто няма. Нещо повече - днес видеосъдържанието идва в много и различни формати - DivX, MPEG-1, MPEG-2, XviD, WMV, QuickТime и т.н. Лесно можете да се досетите, че Microsoft не биха били очаровани от варианта, в който потребителят самоволно инсталира и борави с десетките кодеци, необходими за запис и гледане на видео на МРС устройството си. Те са решили този проблем, като просто са ограничили потребителя до WMV - всички други видеоформати се конвертират до него, още преди да се качат върху твърдия диск на PMC. Макар за целта да се използва сравнително бързият USB 2.0 интерфейс, конверсията и трансфера от РС към медийното устройство отнема време, което е меко казано нежелан страничен ефект. Представени за пръв път нa Consumer Electronics Show 2004, преносимите медийни центрове бързо набират сила. Засега сравнително популярни са продуктите на Creative (Zen), Samsung (YH-999) и Shuttle (ХРС серията), но в най-близко бъдеще се очаква бум на тези устройства. Общото между тях (освен че всички работят под управлението на специална версия на Windows XP Media Center Edition), е, че разполагат със собствен твърд диск (най-често с обем до 20 GB). Засега основните проблеми, свързани РМС, са сравнително големият им обем (за преносими устройства) и приличният, но недостатъчно дълъг живот на батерията (между 3 и 20 часа).

Creative Labs Zen Zen е уникално устройство - това е първият РМС продукт, който се появи на пазара - почти веднага след анонса на Microsoft. Този симпатяга разполага с 20 GB твърд диск (Hitachi Travelstar C4K60). Въпреки скромните си размери (приблизително 114x80.7x27 мм и тегло около 300 грама), Zen разполага с доста голям 3.8-инчов пълноцветен LCD дисплей с максимална резолюция 320х240.

• 2005

носимата си играчка ще се налага да гледате логото на Windows ХР - това е вашето устройство.

Shuttle XPC SB83G5C

Като цяло екранът е ясен, с живи, наситени цветове, но твърде малък зрителен ъгъл. Дори постепенната опция за допълнителна подсветка не разрешава задоволително този проблем. Сърцето на това устройство е XScale PXA250 - 400 MНz процесор на Intel. Zen разполага и с 32 МB SDRAM памет, за да се намали до минимум нуждата от непрекъснато обръщение към твърдия диск. Устройството грабва окото със стилната си, изчистена конструкция, с удобно разположени от двете страни на екрана навигационни бутони. От лявата страна са навигационните контроли. Централният бутон извиква класическото Start меню на ХР, а с помощта на стрелките можете да се разхождате из менютата. Отгоре е разположен Back клави-

шът, който ви връща една стъпка назад, без значение в кое меню се намирате в момента. Встрани отляво е куплунгът за включване на зарядното за батерията. Вдясно са бутоните за контрол на силата на звука и бутоните за управление на мултимедия. Под тях е разположен вграденият говорител, който обаче, бързам да предупредя, е меко казано безполезен. Найдобре е Zen да се използва с външни слушалки, ако все пак искате да чуете нещо. Входът за слушалки е встрани, а до него е и аудио-видеоизхода (устройството може да се включва към телевизор благодаре-

ние на вградения чип на Chrontel). Батерията на Zen е доста солидна - цели 3600 mAh. Това гарантира над 22 часа непрекъсната работа (при просвирван на аудио) и до 7 часа гледане на видео. По отношение на аудиофункциите, Zen не е по-различен от който и да е стандартен mp3 плеър. Разликата е, че тук единственото средство за разглеждане и организиране на музиката е Media Player 10. Видеото, както вече отбелязах в началото, е само в wmv формат. Системата позволява 4 степени на настройка за съотношение обем/качество при ком-

пресията, като за съжаление единственият приемлив вариант е четвъртият (най-алчният за дисково пространство - 30 минути запис “гълтат” около 300 МВ). При останалите качеството е толкова ниско, че просто не става за гледане. Плюсове: Стилен дизайн; поддръжка на множество функции, лесен за употреба; дълъг живот на батерията; възможност за извеждане на аудио-видеосигнал към телевизор. Минуси: Конверсията на видеосъдържание отнема доста време; обемисто за портативно устройство (а и Samsung предлагат също толкова добра алтернатива - YH-999 PMC с по-компактни размери, но и по-малък дисплей). Като цяло: Zen е страхотен портативен плеър! Ако не ви притесняват малко обемистата конструкция и фактът, че дори и на пре-

XPC е доста голямо семейство от т.нар. bareboneсистеми. За разлика от Zen, това са портативни, но не преносими устройства, които де факто представляват стандартно РС, но с по-особена конструкция, позволяваща постигането на максимално компактни размери. Barebone-фамилията размива тънката граница между битовата и компютърната техника. Това важи с особена сила за подобни системи, работещи под управлението на Windows XP MCE. С G5 линията Shuttle са си поставили за цел да предоставят на потребителя селекция от най-агресивните и модерни технологии, които може да предложи пазарът в момента. XPC системите включват процесори от фамилията Prescott на Intel (стандартно Р4 550 - 3.4 GНz) и дънни платки, базирани на най-новите 9хх чипсети на компанията. Някои модели идват вместо с вградено видео (i915G) с PCI-X карта GeForce 6600. Предвид солидните изисквания на Windows XP MCE кум хардуера и естеството на обработваната мултимедия (кодиране/ декодиране на видео и аудио в реално време) тези компоненти съвсем не са лукс, а необходимост. Някои от най-новите модели от серията включват дори RAID дисков масив, осигуряващ както огромен обем за съхраняване на разнообразно медийно съдържание, така и по-добра производителност и скорост. Не бива да пропускаме и поддръжката на многоканален звук (Intel High Definition Audio). Целият този впечатляващ набор от хардуер е събран в доста компактна и стилна кутия, предлагаща се в разнообразни цветове - от матово сиво, до черен гланц. Охлаждането винаги е проблем в подобни small form factor (SFF) системи. За целта Shuttle разчитат на “Super Quiet, Super Cool” (супертиха, суперхладна) SilentX технология - собствена разработка на компанията. На тазгодишното експо CES2005 Shuttle представиха ХРС системи, базирани на все още екзотичния нов ВТХ форм-фактор дънни платки, а също така и такива, използващи новата мобилна технология Sonoma на Intel (наследника на суперуспешната Centrino). Плюсове: Мощен, компактен, стилен. Минуси: Скъп - миниатюризацията винаги е идвала на висока цена; въпреки оригиналната система за охлаждане, високата температура все още е проблем, а при по-солидно натоварване в такъв се превръща и шумът. Като цяло: С ХРС Shuttle предлагат една от най-успешните маркетингови формули в този сегмент. Въпреки стилния си и компактен външен вид (идеално вписващ се в интериора на всеки типичен хол или всекидневна), тези системи предлагат достатъчно хардуерна мощ, за да могат успешно да се конкурират с който и да е от пълноформатните Windows XP MCE базирани медийни центрове, предлагани от компании като Sony и HP. 2005

•

Един дългоочакван тест на ноутбук с процесор AMD Athlon 64 Хардуерните теми в списанието, свързани с мобилните компютри, вероятно ще стават все по-често явлeние поради факта, че този сегмент наистина се развива с много сериозни темпове. Дори може би трябва да направим постоянна месечна рубрика за най-актуалните възможности за надстройка на конфигурациите или пък насоки за най-оптималните като производителност/ функционалност и цена ноутбук-конфигурации. Определено съм на мнение, че дори за нашите пазарни реалности не е далеч времето, когато ще се продават повече лаптопи, отколкото десктоп РСта. И ако мислите, че всичко се свежда до избора на марката на мобилния компютър, т.е. на даден ОЕМ асемблатор, това съвсем не е така. Мисля, че многообразието на различни хардуерни конфигурации ще става все по-голямо и доказателство за това са усилията на все повече разработчици да решат един от проблемите на ноутбук-системите, а именно по-ограничените опции за ъпгрейд. От това в крайна сметка ще спечели потребителят, тъй като ще му се осигури по-гъвкава платформа, която да му служи по-пълноценно в по-дълъг срок. Ако обмисляте закупуването на преносим компютър, не е задължително да търсите подходящото решение само сред най-популярните платформи, които са си извоювали солиден пазарен дял. Например, мобилната платформа Centrino е безспорният бестселър в този сектор, което обаче не значи, че не съществуват достойни алтернативи.

Днес ще разгледаме една ноутбук-конфигурация с не чак толкова популярната марка eMachines, която е основана на процесор АМD Athlon 64. Със сигурност има доста по-познати имена на компании, доставящи асемблирани преносими и настолни компютри, но и еМаchines си имат своите успехи и традиции, особено зад океана. В исторически план компанията има подчертан афинитет към реализирането на процесорите на AMD. (В САЩ те са сред пионерите, които предлагат платформи с Аthlon 64 и в мобилния, и в настолния сектор.) Поради това мисля, че е добро стечение на обстоятелствата, че един от първите AMD базирани ноутбуци, които тестваме в редакцията, е моделът М6805 на еMachines. Ще използваме за сравнение на неговите възможности конфигурациите с интелски чипсети и процесори, за които писахме преди няколко месеца, като ще допълним участниците в тогавашната статия с eMachines M6805 и с още един представител на мобилната фамилия Pentium M - ноутбука Dell Latitude D505.

Ето и спецификациите на eMachines M6805: Процесор: Чипсет: Дисплей: Памет: Диск: Видео: CD/DVD: LAN: Wi-Fi: Модем: Аудио: Четец: Батерия: I/O портове: Размери: Тегло:

AMD Athlon 64 3000+ с реална честота 1.8 GHz и 1 MB L2 кеш, системна шина HyperTransport 1600 MHz VIA K8T800 15.4” WXGA LCD (1280x800) 512 MB DDR PC2700 SODIMM 60 GB 5400 (8 MB кеш) АTi Mobility Radeon 9600 с 64 MB собствена памет Combo CD-RW 24-24-24/DVD-ROM 8x VIA Rhine 10/100 Ethernet Broadcom 802.11g (54 Mbit/s) Wireless адаптер 56K ITU V92 Fax/Мodem PC2001 AC ‘97 аудиокодек (oпционално RealTek ALC650), Вградени стереоговорители 6-in-1 за 6 вида flash-медии (CF, MD, SD, MMC, MS, MS Pro) 8-cell Li-Іon 4* USB 2.0, IEEE 1394, VGA, S-Video, Mic in, Headphone/Audio out, PCMCIA 35,5 x 26,4 х 4.0 cм 3,4 кг

• 2005

Тестове Всички изпитания за бързодействието са проведени при изключване на енергоспестяващите функции и при включено постоянно захранване (с изключение на теста за продължителността на живот на батериите от 100 до 0%). За всички модели файловата система е NTFS. Кратки данни за участващите ноутбук-конфигурации и тестовите резултати са представени в таблица 1 За практическото изследване на издръжливостта на батериите отново използвах безплатния бенчмарк Battery Eater Pro v.2.22. С него лесно може да се установи минималното време на работа на ноутбука при изключено външно захранване в условията на натоварване на системата. Получената стойност (h:min:sec) e времето за пълно изразходване на батерията от 100% до 0 при непрекъснато изпълнение на ОpenGL рендеринг. Изпитанията проведох съгласно предписанията на програмата - при забраняване на достъпните в BIOS и операционната система енергоспестяващи функции (от рода на Speedstep при Centrino платформите и Cool’N Quiet при Athlon 64, PowerPlay при Radeon и т.н.). В този тест има относително добре групирано представяне на лаптопите с изключение на DeskTop Replacement системата на ECS, което е нормално с оглед на факта, че тя използва настолен чип P4 Northwood 2.8 GHz (S478). Най-дълго в BE Pro 2,22 издържат батериите на Dell Latitude D505 и eMachines M6805. За производителността в игровите тестове мисля, че резултатите говорят достатъчно. Подреждането не би могло да изглежда по друг начин и Mobility Radeon 9600 логично е с подобаваща преднина пред Radeon 9200 и на “светлинни години” пред Intel 855GM/E Graphics. По-високата тактова честота на процесора Pentium 4 2.8 GHz в ECS G736 му позволява да получи леко преимущество пред eMachines M6805, което е по-осезаемо в 3DMark2001 SE и по-незначително (~3%) в Unreal Tournament

таб.1 Ноутбук

eMachines M6805

ECS G736

HP nx7010

Dell D505

Toshiba M100

Процесор /

Аthlon 64 1.8GHz

Pentium 4 2.8GHz

Pentium M 1.5GHz

Pentium M 1.2GHz

Чипсет /

(K8T800)

(SiS648FX)

(i855PM)

(i855GM)

Памет

512MB DDR333

256MB DDR333

512MB DDR333

256MB DDR333

256MB DDR266

Диск

60GB / 5400 rpm

30GB / 4200 rpm

40GB / 4200 rpm

30GB / 4200 rpm

40GB / 5400 rpm

Видеоподсистема

Mobility Radeon 9600 (64MB)

Mobility Radeon 9200 (64MB)

Intel 855GM Graphics

Трайност на батерията - Battery Eater Pro 2.22

2:09:01

1:11:03

2:00:30

2:12:24

1:56:46

PCMark 2004

3329

3876

2831

2507

2067

BW2004

16,8

11,7

---

13,3

UT2004 (botmatch) 1024x768

77,24

79,77

62,44

11,46

9,33

3DMark01SE 1024x768

9052

9691

7640

2357

1893

eMachines M6805

ЕCS G736

HP nx7010

Dell D505

Toshiba M100

File Compression, MB/s

2,555

4,723

2,718

2,679

2,392

File Encryption, MB/s

27,584

41,887

22,323

22,033

17,804

File Decompression, MB/s

21,454

33,344

19,463

19,009

15,525

Image Processing, MPixel/s

10,973

12,282

9,008

8,676

7,126

Virus Scanning, MB/s

1471,313

1899,554

1376,137

1627,838

1179,548

Grammar Check, KB/s

2,655

1,750

2,094

2,07

1,865

File Decryption, MB/s

55,457

77,409

44,740

44,385

35,725

Audio Conversion, KB/s

2351,538

2408,465

2066,614

2059,951

1649,636

Web Page Rendering, pages/s

4,369

4,970

4,174

3,944

3,459

WMV Video Compression, fps

42,761

45,873

34,892

34,905

28,549

DixX Video Compression, fps

44,86

48,544

37,736

38,115

31,497

Physics Calculation & 3D, fps

147,509

127,191

111,918

60,859

48,933

Graphics Memory 64 lines, fps

1309,291

1379,424

1003,659

357,787

299,136

2004. 855GM/E Graphics не може да осигури достатъчно мощ за пълноценен геймплей в тази модерна 3D екшън игра и при резолюция 1024х768. От собствен опит знам, че с Dell Latitude D505 спокойно може да се играе в споменатия режим в някои по-леки заглавия, например спортни симулатори, стратегии, че дори и някои тримерни екшъни (с детайли, сведени до минимум), но най-натоварващите енджини и настройки не са по силите на видеоядрото на Intel, което освен това работи по по-”спънатата” схема “Shared Memory”. Business Winstone 2004 е традиционно силно място за архитектурата на Athlon 64 и в комбинация с по-бързия хард диск (което оказва немалко влияние в този тест) eMаchines постига най-високия резултат в бенчмарка за цялостната офис производителност. Казаното за значението на HDD подсистема се потвърждава от резултата на Тоshiba M100, който е от клас свръхлеки ноутбуци и разполага с процесор с повече от 2 пъти по-ниска честота от този на ECS G736. В BW2004 обаче разликата между тях е само 5%. В PCMark2004 ECS G736 и eMаchines M6805 показват краен резултат, който напълно би прилягал и на настолен компютър от среден клас и това е разбираемо, тъй като е достатъчен един поглед върху хардуерната им конфигурация, за да си изградим представа какво бързодействие може да се очаква. На практика само заради малко по-бавните твърди дискове тези производителни преносими платформи отстъпват от това, което обикновено демонстрират настолните системи. Ето и по-подробно регистрираното в подтестовете на PCMark2004 - те доста нагледно подчертават съотношението на силите в съответните подсистеми на участващите в теста конфигурации: <таб.2>

Заключение

таб.2

Мобилните системи, основани на процесорите Pentium M и мобилните версии на Celeron са безспорен фаворит за повечето потребители. Безспорен факт е и че системите, базирани на технологията Centrino (чипсет i855, процесор Pentium M, безжичен адаптер Intel Pro/2100 Wireless), се радват на по-голям пазарен дял от която и да е друга мобилна платформа. Също е вярно и това, че маркетинговата машина на AMD не работи толкова добре, както тази на Intel, но според мен не би трябвало да се подценява потенциалът на ноутбуците, които използват процесор на AMD. Действително, в настоящия материал липсва система, използваща по-новото ядро на Pentium M - Dothan, което има предимства в много отношения пред своя предшественик Banias. Aрхитектурата на Athlon 64 обаче има някои силни страни, дори срещу съперник като Dothan. Разбира се, става дума не за 64битовите разширения, а главно за вградените DDR контролери и отличната работа на FP модулите. Oт другата страна стои солидният обем на кеш-буфера при новото поколение Pentium M... Taка или иначе, не би трябвало да пренебрегваме възможностите на едната архитектура за сметка на другата, а както обикновено, да търсим най-оптималния вариант за съответните нужди и бюджет. Именно цената е може би от най-голямо значение при избора на ноутбук и всеки ще се разпростира според възможностите си. В много приложения сериозно влияние имат и други компоненти на конфигурацията, така че обърнете нужното внимание и на тях. инж. Красимир Иванов

Intel Sonoma – второто поколение Centrino Мобилната платформа Intel Centrino бе представена преди близо две години. Това е доста дълъг период, но и в момента Centrino-базираните преносими компютри са нещо като еталон за системно бързодействие, дълъг живот на батерията и удобство при безжичната комуникация. Разбира се, дори толкова успешна технология рано или късно се нуждае от осъвременяване и даже като че ли анонсирането на Sonoma позакъсня. Това отчасти се дължи на не особено силната конкуренция досега, а и на бавния напредък на графичните компании при усвояването на PCI Express мобилните технологии... Всъщност, нека не се отклоняваме от най-важното и да направим преглед на основните спецификации, които ще се променят при второто поколение Centrino. Както и оригиналната платформа, новопредставената Sonoma представлява обединяване на три компонента - мобилния процесор Intel Pentium M, чипсета Intel 915M Express (известен oще с кодовото име Alviso) и контролера за безжично свързване в мрежа Intel PRO/Wireless 2915ABG или 2200BG. Може би най-важната особеност на Sonoma от гледна точка на производителността е ускоряването на системната шина от 400 на 533 MHz. Процесорите си остават 0,09-микронните Dothan, но са с нова ревизия. Освен по-бързата максимална честота на FSB, те са с подобрени модули за предварително извличане на данни от паметта. Засега Intel предлага седем разновидности на процесорите – на върха е Pentium M 770 на 2.13 GHz се наложи (с TDP 27 W), a най-младшият модел е Ultra Low категоричVoltage Intel Pentium M 1.2 GHz (с ТDP показано в настолния тел само 5 W). сегмент заради Ускорената шина не е единственото по-високата цена нововъведение, логиката търпи сериозно на модулите при развитие и по отношение на периферияпочти аналогичта. Вече стана дума за поддръжката на но бързодействие PCI Express. С нея ще бъде направена с DDR-1. По-ниското една голяма крачка напред в контекработно номинално напреста на мобилната дискретна графижение обаче е доста важно ка. i915PM ще може да използва преимущество при преносимите най-бързите PCI-E решения, като компютърни системи. високата пропускателна способност Платформата Sonoma дава нана интерфейса ще улесни прилачалото и на използването на серийния интерфейс S-ATA при мобилните компютри, а освен него южните чипсет-схеми ще осигуряват и поддръжка на 8-канална аудиоконфигурация Intel HD Audio (Azalia), гигабитен мрежов адаптер и до 8 порта USB 2.0. Освен в дискретната (i915PM) и интегрираната (i915GM) модификация на логиката, Intel Centrino (2) ще е достъпна също и с мобилния чипсет Intel 915GMS, при който FSB честотата ще бъде ограничена до 400 MHz, за да се използват най-икономичните процесори в комбинация с новите технологии. Последните са включени и в чипсета i910GL, който обаче е предназначен само за процесорите Celeron M (400 MHz FSB). Навлизането на пазара на ноутбуци, основани на Sonoma, трябва да започне веднага и много производители вече са готови със своите нови модели. След като представянето на платформата Sonoma стана факт, дори се заговори за следващото (трето) поколение Centrino. То ще се нарича Napa и ще отбележи началото на използването на двуядрените мобилни процесори. гането на някои прогресивни технологии, Архитектурата на чиповете Napa ще запази много от чертите на Dothan като Nvidia TurboCache и ATi HyperMemory. и се очаква да бъде представена (заедно с чипсета Calistoga) oще през Интегрираната версия на чипсета пък първата половина на 2006 г. ще заимства усъвършенстваното видеоядро Graphics Media Accelerator 900, познато от настолния сегмент. To се характеризира с 4 рендериращи конвейера и псевдо DirectX 9.0 съвместимост (вертексните шейдъри нe се поддържат на апаратно ниво, а се емулират, т.е. използват се ресурси на централния процесор). Възможностите на GMA900 бяха подробно представени в “Компютри - С&Х”, брой 9/2004 г. Преминаването към 0.09-микронен производствен Сред важните новости на Аlviso е въвеждането на подпроцес позволи на AMD да пуска достатъчно производидръжка на едноканална и двуканална DDR-2 памет (в SОтелни процесори с показател за Thermal Design Power DIMM изпълнение). Стандартът DDR-2 засега не може да

AMD противопоставя мобилната платформа Turion 64 на Intel Centrino

• 2005

ците, базирани на платформата Sonoma. (TDP), непревишаващ 25 W. Oще при анонсирането на През първата половина на януари в Лас Вегас спонсориновите чипове Mobile Sempron 3000+, които използват 90 раният от AMD шесткратен победител в Tour de France nm ядро Sonoma, представителите на AMD загатнаха, че в колоездач Ланс Армстронг анонсира новата запазена близко време ще се постараят да представят ноутбук-системарка на компанията, получаваща названието Turion. ми, основани на тази технология и способни да се конкурират Според информацията за медиите нейната цел е да с популярните решения от класа на Intel Centrino. направи пробив в сектора на преносимите компютЗа да осигури сходна функционалност, AMD неизбежно ще ри. Мобилната платформа АМD Turion 64 ще бъде трябва да интегрира в тези преносими платформи и адаптери представена със съответните процесорни модели за безжична мрежова комуникация Wi-Fi (802.11a/b/g). По и в клас “thin-and-light”, т.е. при ноутбук-систеотношение на особеностите на процесорната платформа, AMD мите, отличаващи се с TDP 25 W (с по-ниско има какво да покаже, макар че на този етап Pentium M Dothan потребление има само още един клас “Ultra е лидер основно заради големия кеш-буфер и енергоспестяPortable” <7 W). ващите си функции. Архитектурата K8 обаче също има някои На този етап AMD успешно реализирапредимства, като вградените DDR контролери и поддръжката ше мобилни Athlon 64 с TDP=35 W, но с на технологията EVP (NXбит), която такава стойност за енергопотребленимобилната платформата на ето те трудно могат да се конкурират с Intel ще получи едва при появяването на новите процесори Dothan с 533 MHz шина и ноутбу-

представителите на семейството Pentium M. С AMD Turion 64 Mobile Technology компанията се надява да подобри позициите си в този сегмент, като новата марка трябва да подчертае разликата спрямо досегашното поколение процесори. Предполага се, че етикетът “Turion” ще носят мобилните чипове Athlon 64, произведени по 0.09-микронна технология и основани на ядрото Lancaster. То се отличава от предшественика си Oakville по увеличения L2 кеш (от 512 K на 1 MB). Ниското енергопотребление, въвеждането на поддръжка за набора SSE3 и производствената технология SOI - Dual Stress Liner (Strained Silicon) също ще бъдат сред важните характеристики на Lancaster. Засега AMD не разкрива точните технически параметри на бъдещите Turion, но е почти сигурно, че през май “новата” линия ще дебютира със следните процесори: AMD Turion 64 2800+ 1.6 GHz - 1M L2 - Core 90 nm Rev ‘ E’ - TDP 25 W AMD Turion 64 3000+ 1.8 GHz - 1M L2 - Core 90 nm Rev ‘ E’ - TDP 25 W AMD Turion 64 3200+ 2.0 GHz - 1M L2 - Core 90 nm Rev ‘ E’ - TDP 35 W Не може да се отрече, че този път маркетинговият отдел на AMD се раздвижи и успя да вдигне “шумотевица” около новата мобилна процесорна линия. Липсата на детайлни подробности засили интереса към бъдещите модели, но ако фокусираме вниманието си върху предварителните план-програми на AMD, още за първата четвърт на 2005-а ще забележим присъствието на 0,09-микронни чипове в мобилния сегмент с ключова спецификация ултранисък номинален волтаж. Не е трудно да ги свържем именно с въпросните Turion 64 (£25 W ТDP). В тази връзка някои източници дори говорят, че на практика е налице известно закъснение от страна на AMD в утвърденото от компанията годишно разписание (тъй като, както казахме, доставките ще започнат най-вероятно през май, т.е. в средата на второто тримесечие). Така или иначе се заформя интересен конкурентен сблъсък между AMD Turion 64 и Intel Dothan, които попадат в аналогичен клас (с около 21 W разсейвана мощност). Според актуалните данни мобилните процесори на AMD имат дял около 9% при ноутбуците, а компанията със сигурност ще се опита да промени статуквото. инж. Красимир Иванов 2005

•

Mac mini – бижуто на Apple USB 2.0, DVI изход към монитор, като има и адаптер DVI->VGA. Комуникационните Една от основните критики към платформата възможности се основават на вграден 56K V.92 модем и 10/100 Mbit/s Ethernet Macintosh винаги е била високата цена на мамрежов адаптер, а като опция е възможно добавянето на AirPort Extreme (Wi-Fi шините. Първата стъпка към решаването на този 802.11g съвместим адаптер за безжична мрежова връзка) и Bluetooth модули. проблем беше появата на iMac, който печелеше Всичко това е събрано в този малък корпус и нещо повече – охлаждаща система потребителите както с изключителния си дизайн, е базирана изцяло на пасивни елементи и на практика единствените шумове от така и с привлекателната си цена от около 1200$. компютъра са при работа на дисковите устройства. Компютърът се доставя с MacOS От тогава обаче изминаха няколко години и 10.3 “Panther”. Стандартният комплект за доставка не включва клавиатура и мишка. докато цените на персоналните компютри падаха Според компанията този модел е насочен предимно към потребители, които желаят и производителите “покоряваха” все по-ниски да се прехвърлят към платформата Macintosh или да се екипират с допълнителен ценови равнища, цените на “Маковете” се запазкомпютър в ролята на домашен медиен център, но са възспирани от сравнително ваха същите. Но Apple направи поредния си смел високите цени на другите модели на Apple. ход и представи новия Mac mini, на когото е съдеТук обаче идва и проблемът на Mac mini. Основната цена за САЩ е 499$ за но да бъде най-евтиният и достъпен Macintosh в модела с 1,25 GHz процесор и 40 GB твърд диск и 599$ историята. за версията с 1,42 GHz процесор и 80 GB твърд диск. Е, какво би бил Предимства: Фактът, че компютърът не включва монитор, мишка и Macintosh без уникалния + Изключително компактен и с красив дизайн; клавиатура, би увеличил цената за новия собственик дизайн на моделите си? + Почти напълно безшумен; с още около 150-200$, но като се вземе предвид, че Mac mini запазва тази + MacOS 10. машината е насочена към потребители, които вече тенденция. На първо Недостатъци: имат някаква машина, едва ли това е толкова сериозен място той неслучайно - Мониторът, мишката и клавиатурата трябва да се проблем. В същото време еквивалентно окомплектосе казва mini – цялото закупят отделно; ван PC заедно с монитор, мишка и клавиатура излиза устройство е малко по- По-скъп от еквивалентно комплектован PC. с около 100$ по-евтино. Тук обаче могат да бъдат голямо от преносим CD споменати и два други фактора – първо, Apple просто плеър, размерите му са не може да постигне толкова големи обеми на произ16,5х16,5х5 см, тегловодството, че да може да намали сериозно цената заради мащаба му, и второ, Mac то е едва 1,3 кг! Въпреки това в него е събрана mini е малко или много продукт, който силно разчита на дизайна си – нещо, с което достатъчна изчислителна мощ. Процесорът е G4 повечето свръхевтини PC-та не могат да се похвалят. В същото време европейските с тактова честота 1,25 или 1,42 GHz, стандартно потребители се оплакват от политиката на компанията. При това оплакванията са оперативната памет е 256 MB DDR333 SDRAM, не толкова заради абсолютната цена на Mac mini, колкото заради факта, че Apple разширяема до 1 GB, твърдият диск е 40 или 80 прилага различна ценова политика за САЩ и Европа. В случая за европейския пазар GB UltraATA. Графичният адаптер е Radeon 9200 цената остава съответно 499 и 599, но не долара, а евро. Като се има предвид текус 32 MB памет с интерфейс AGP 4x, а компющия курс на долара спрямо еврото, това означава една доста сериозна надценка. От търът е окомплектован с DVD-ROM/CD-RW техническа гледна точка обаче Mac mini има всички изгледи да стане любим продукт устройство, зареждащо се през слота. Допълна много потребители. нителните портове са един FireWire 400, два

• 2005

Radeon X800 XT Mac Edition В света на персоналните компютри битката между NVidia и ATi Technologies е агресивна и сме свикнали на около шест месеца да виждаме нови модели от двете компании. В света на Macintosh нещата са по-улегнали - там пазарът е малък и няма множество независими производители. Apple избира чий графичен чип ще използва за всеки свой модел, но при желание потребителите могат да изберат и друг графичен контролер. Компанията се старае да поддържа баланс между двете конкурентни фирми и поради това никога не залага изцяло само на единия от производителите. Първоначално моделите от серията PowerMac G5 бяха екипирани с Radeon 9800 Pro Mac Special Edition на ATI, а впоследствие беше избрана GeForce 6800 Ultra DDL на NVidia. Сега от канадската компания най-после предлагат конкурент в този клас - Radeon X800 XT Mac Edition. Тактовата честота на графичния процесор е малко по-ниска от тази на еквивалентния модел за PC - 475 MHz срещу 500 MHz, а тактовата честота на паметта остава същата 500 (ефективно 1000) MHz. Архитектурата на графичния чип е идентична с тази на PC събрата му - поддръжка на Shader Model 2.0b, 16 пикселни и 6 вертексни конвейера и 256-битова шина към паметта. Интерфейсът е AGP Pro 8x и по тази причина картата няма нужда от допълнително външно захранване. Единият порт е DVI, a другият е ADC - специален порт на

Mac компютрите, който освен информацията за изображението, осигурява и захранването към монитора, намалявайки по този начин плетеницата от кабели зад компютъра. DVI портът е двуканален, което позволява към него да се включи огромният 30-инчов екран Apple Cinema Display, който има разделителна способност 2560 x 1600. За да може да се управлява монитор с толкова голяма разделителна способност, трябва да се обединят два стандартни TMDS 165 MHz трансмитера в един двуканален DVI конектор или да се използват два едноканални DVI, макар че в това отношение Radeon X800 XT Mac Edition изостава от GeForce 6800 Ultra DDL. За реализацията на двуканалните DVI портове и двете компании използват един и същи допълнителен чип - 178CT64 на Silicon Image. Сред предимствата на X800 може да се добави и фактът, че дължината на картата е едва наполовина от тази на GeForce 6800 Ultra DDL. Охлаждането е реализирано с помощта на стандартния за PC версията охладител, благодарение на което картата има значително по-ниско ниво на шум от конкурента си и заема само един слот на ширина. Интерфейсът на MacOS 10 е изцяло OpenGL ускорен и поради това производителността на графичния адаптер може да окаже сериозно влияние върху усещането на потребителя за работата със системата. Производителността на Radeon X800 XT в това отношение изостава малко от тази на GeForce 6800 Ultra DDL, но разликата е в рамките на 10%, което трудно може да бъде забелязано от потребителите. Производителността на двете карти в малкото налични съвременни игри за Macintosh е на практика идентична и е значително по-висока от тази на Radeon 9800 Pro. Цената на картата ще бъде 499$, което е със 100$ под цената на модела на NVidia. Като се има предвид това, по-ниското ниво на шума и фактът, че картата не заема допълнителен разширителен слот, Radeon X800 XT Mac Edition е достатъчно добър избор за всички, на които не им се налага да ползват два Apple Cinema Display едновременно. Димитър Чизмаров

2005

•

Consumer Electronics Show 2005 - където светът на високите

технологии среща пазара за потребителска електроника Consumer Electronics Show (CES) e проведено за пръв път в Ню Йорк през юни 1967 г. На това първо шоу фирмите изложителки са едва 200, а посетителите - не повече от 17 500. Оттогава мащабът на CES е нараснал над седем пъти. На тазгодишното изложение, провело се от 8 до 12 януари в Лас Вегас, присъствие отбелязаха над 2500 компании, които показаха най-новите си и авангардни продукти и разработки на над 140 000 души, разпростирайки се върху близо 1.4 милиона квадратни метра изложбена площ. Всяко търговско шоу, било то Е3, CeBIT или Computex, има свое собствено предназначение, определена цел, тънък лайтмотив, който го откроява сред останалите и му придава собствен облик. CES не прави изключение. По време на цялото си съществуване това изложение неизменно е било крайъгълен камък за два големи индустриални сегмента - високотехнологичните производства и потребителската електроника. Именно затова всяка година през януари и анализатори, и ентусиасти отправят поглед към CES - да потърсят знак и ориентир за това, докъде е стигнала синергетиката между тези две индустрии. Да потърсят отговор на въпроса: “Заличена ли е най-после разликата между хай-тех продуктите и тези, предназначени за масовия бит?” За съжаление CES 2005 показа две неща: че сбъдването на тази мечта е все още далеч в бъдещето, но и че с всяка изминала година тя ще става все по-реална.

Акценти: Процесорни технологии На CES’05 стана ясно, че двамата големи играчи на пазара - Intel и AMD, нямат какво революционно да покажат за момента. Логично, предвид наскоро обявеното “примирие във войната за повече мегахерци”. Това, което и двете компании плахо обявиха на IDF през миналата година, вече се прокламира на висок глас - с гоненето на безсмислени рекорди е свършено. И Intel, и AMD се преориентират към усъвършенстване и разширяване на функционалността на сега съществуващите си архитектури. Intel изрично подчертаха, че ще задълбочат тази тенденция, съсредоточавайки се върху усъвършенстването на новия BTX форм-фактор дизайн, призван да реши редица проблеми, свързани с оптимизацията на охлаждането и комуникацията между компонентите на дънните платки. На тазгодишното шоу присъствието на Intel се чувстваше по-осезателно. Компанията обяви, че ще продължи да се придържа към вече обявения 18месечен план за развитие на бъдещите си чипсети и новите си фамилии микропроцесори. Наследниците на 9хх линията (Glenwood и Lakeport) ще се появят в рамките на тази година, масовото производство и предлагане на първото поколение двуядрени процесори (Smithfield) можем да очакваме към края на 2005. На шоуто Intel за пръв път показаха работещ 3-гигахерцов прототип на такъв процесор, изработен по 90-нанометрова технология. Лошата новина, която

• 2005

бе потвърдена от компанията, беше, че тези чипове няма да могат да работят с чипсетите 925Х и 915 (не и без сериозни модификации на архитектурата им). Intel показаха 925Е базирана машина с един от новите процесори Pentium 4 600 с 2 МВ L2 кеш, работеща под управлението на Windows ХР 64-bit Edition. Измежду другите интересни презентации, които можеха да се видят на щанда на Intel, се нареждат тези на интригуващ прототип на PC, което може да се командва с жестове, както и любопитна модификация на дигитал-

ната камера Nikon D2H. С помощта на все още доста масивна и тромава 802.11 приставка този фотоапарат може да осъществява директна безжична комуникация с Pentium 4 6xx/Windows ХР х64 базирана работна станция. Intel показаха също и Sonoma - мобилният чипсет, който се явява пряк наследник на суперуспешния Centrino. Sonoma може да се похвали с подобрено графично ядро (интегрирана i915G графика), поддръжка на двуканална DDR1/DDR2 памет, 533 MHz предна шина, PCI Express и HD Audio. Успоредно с това беше демонстриран и Alviso - мобилната версия на чипсета i915, лишена от PCI Express x16 поддръжка.

Успоредно с това Shuttle демонстрираха част от новите попълнения в XPC линията си (barebone системи, представляващи компактни мултимедийни устройства). Те са базирани на новите процесори и чипсети на Intel (включително и Alviso) и работят под управлението на Windows XP Media Center Edition. Представянето на AMD, както вече отбелязах, беше доста по-слабо. Компанията презентира основно новия си мобилен процесор Au1200 Alchemy. Стана ясно и че серията Socket 754 базирани микропроцесори вероятно ще завърши с наскоро обявения чип 3700+, след което AMD ще продължат да разработват и предлагат само Socket 939 решения. Очаква се корпорацията да представи новия си чип FX57 някъде в средата на 2005, а до края на годината ще видим и наследника му FX59. AMD планират да преминат 4-гигахерцовата граница още тази година, но едва ли ще видим масово на пазара процесори, работещи на подобна честота. От компанията съобщиха също, че по-късно през тази година на пазара ще се появи първият двуядрен Socket 939 базиран чип на цена вероятно около $700.

на AMD, много анализатори сочат, че това е временна тенденция и през 2005 се очаква пазарът да се нормализира, връщайки се до обичайните си нива (50:50). Интересно е и съотношението между продажбите на VIA и NVDIA базирани дънни платки. И тук някои производители съобщават за промяна 60:40 в полза на VIA. Въпреки това се очаква със старта на масовото производство на nForce 4 базирани дъна това положение да се промени леко в полза на VIA. Последни-

те, очевидно водени от подобни разсъждения, се съсредоточават върху Pentium 4 чипсетите си. Това е разбираемо - NVDIA съвсем наскоро получиха лиценз за производство на чипсети, предназначени за процесорите на Intel, докато VIA вече имат извоювани солидни позиции на този пазар и компанията се старае да ги заздрави, преди евентуалното нахлуване на nForce 5 базирани дъна. Още повече че доста анализатори смятат, че NVIDIA са готови да положат сериозни усилия, за да завоюват нови позиции именно в този сегмент, за което говори фактът, че засега компанията въз-

намерява да включи новата версия на доста привлекателното си интегрирано звуково решение SoundStorm само в дънните си платки за Pentium 4. Много наблюдатели очакваха, че след смъртта на Comdex през 2004, CES ще запълни празнината, която това шоу остави след себе си. За съжаление се оказа, че тези предвиждания са били твърде оптимистични. CES 2005 беше белязано от изключително слаб интерес от страна на производителните на дънни платки, а малкото показани продукти не бяха особено впечатляващи. Фокусът

Дънни платки Една от най-интригуващите тенденции, очертана на тазгодишното CES, без съмнение е промяната в установилото се от доста време насам статукво на пазара на дънни платки. Тази година за пръв път редица големи тайвански производители докладваха изменение в традиционното съотношение в продажбите на Intel и АMD базирани решения. Докато доскоро то се задържаше на относително постоянните нива от 50:50, тази година промяната е в посока приблизително 60:40 в полза на AMD. Въпреки че е повод за радост в лагера 2005

•

бяха новите nForce 4 дъна на NVIDIA и особено моделите с поддръжка на суперавангардната видеотехнология SLI. Може би най-интригуващият факт, свързан с това, бяха показаните от компанията Prolonk продукти. Те представляваха “нелегална” модификация на чипсета nForce 4 Ultra до nForce SLI. По този начин компанията излиза едни гърди пред конкуренцията, предлагайки SLI конфигурация с две GeForce 6600 видеокарти за по-малко от $250! Въпросът в случая е, разбира се, какво ще кажат NVIDIA по този въпрос.

Видеокарти Нищо революционно и на този фронт. И ATI, и NVIDIA се ограничиха до кратки анонси, свързани най-вече с очакваните пускови дати за новите им продукти. Въпреки предварителните обещания в началото на 2005 липсва предлагане на карти от фамилията Radeon Х850. Според ATI ограничени партиди Х850ХТ и Х850ХТ РЕ ще се появят до края на февруари. Нищо не беше споменато за модела Х850 Pro, което потвърждава подозренията на болшинството маркетингови анализатори, че ATI не са обмислили добре позиционирането на картата при предварителния анонс. Дори и след официалната поява на пазара, предлагането на всички карти от фамилията X850 ще бъде изключително ограничено. Що се отнася до AGP версиите на всички тези карти, те едва ли ще са достъпни преди средата на март. Трябва да се вземе под внимание, че всички тези ориентировъчни данни бяха изнесени от партньори на компанията, а не от самите ATI, което до известна степен поставя под съмнение достоверността им. NVIDIA също не споменаха нищо ново, освен може би разочароващия факт, че и в обозримото бъдеще пазарното предлагане на всички 6800 базирани карти ще продължи да бъде крайно ограничено.

Устройства за съхранение на информацията Демонстрациите показаха бъдещето на тези продукти: по-голям капацитет, по-малки размери и по-високи скорости на трансфер. Hitachi отново доказаха, че са лидери в този пазарен сегмент: компанията демонстрира работещи прототипи на микроскопични твърди дискове с диаметър едва 0.8” и обем 10 GB. SanDisk пък показаха 8 GВ флаш-карта, предназначена за цифрови камери и МР3 плеъри. Transcend предложиха 1.8” microdrive

• 2005

устройство с обем 20 GB и цена около $120 – горе-долу колкото струва в момента една 1 GB флаш-карта. Редица тайвански и китайски производители показаха 8Х DVD+R двуслойни дискове. За съжаление устройства като новия Plextor 716A, способни да записват подобни дискове на максималната сертифицирана скорост, все още са твърде скъпи и не се предлагат масово на пазара. След CES 2005 стана ясно, че 16Х вероятно ще е най-високата достъпна скорост за еднослойните записваеми DVD дискове. Повечето производители вече се преориентират към нови стандарти като BluRay и HD-DVD, както и към развиване на двуслойния DVDR формат. Една от малкото наистина любопитни иновации, показани на CES, беше LightScribe на HP. Накратко, това е технология, която позволява на дадено записващо устройство да отпечатва специални лазерно ецнати етикети върху специални презаписваеми DVD/CD носители. Макар че изглежда доста интригуваща на пръв поглед, LightScribe показа редица недостатъци по време на демонстрациите. На първо място, технологията е все още твърде бавна - записът на еднослоен DVD-R диск отнема над 5 минути, плюс още минимум 10 минути за отпечатване на етикета върху диска. Освен

че практически утроява целия процес на записа, тази технология съкращава активния живот на лазера на записвачката с близо 66%.

Гейминг И тук презентациите не бяха белязани от особени новости. Най-важните анонси, които всички очакваха - свързани с PlayStation Portable на Sony и Xbox 2 на Microsoft, така и не се състояха. Първо Sony разочароваха всички, като отказаха да бъдат по-конкретни относно датата, след която PSP ще се предлага на пазарите извън Япония (Северна Америка и Европа). “Някъде през март”, това беше официалната

позиция на компанията. Приблизителната цена ще е около $199 (за САЩ). Що се отнася до анонса на Xbox 2, още преди да се състои прословутата беседа между Бил Гейтс и комика Конан О’Брайън, по-трезво настроените специалисти предричаха, че такъв е малко вероятно да се състои. Microsoft представиха единствено демонстрационната версия на енджина, с който ще е задвижена играта Battlefield 2. Макар графиката да не беше нещо революционно, изглежда това ще е достойно продължение на тази популярна мултиплеър серия. Единствената друга интригуваща презентация беше на UbiSoft - те показаха версия на новата си игра Prince of Persia: Warrior Within, оптимизирана за HyperThreading технологията на Intel.

Съпътстващи събития Може би най-очакваното събитие още в самото начало на шоуто беше прословутото интервю на телевизионния водещ Конан О’Брайън с Бил Гейтс. За съжаление основателят и собственик на Microsoft разочарова всички, като не спомена нито дума за Хbox 2 и очакваната поредна версия на Windows - Longhorn. Реално Гейтс не показа нищо ново на зрителите в залата, освен всеизвестния факт, че всички приложения на компанията му са “царе на сините екрани” - по време на демонстрацията почти всички програми забиваха многократно, лишавайки Бил Гейтс и от малкото му чувство за хумор. Най-интересното демонстрирано от Гейтс беше IPTV - технология за поточно предаване на телевизионен сигнал през интернет. Технологията използва високоскоростна широколентова оптична връзка. Макар че при демонстрацията IPTV работеше доста гладко и безпроблемно, беше подчертано, че тя е доста далече от реалната пазарна реализация. Любопитен факт е, че малко след края на CES стана ясно, че IPTV явно е притеснила доста мултимедийната компания RealNetworks (която също предлага услуги, свързани с предаване на поточно видео през web). Тя заведе съдебен иск за $1 милиард срещу Microsoft, обвинявайки я, че използва Windows монопола си, за да ограничава насилствено потребителите в избора им на дигитална медия. На CES стана ясно, че монополът на Microsoft ще бъде нарушен и в още един пазарен сегмент - този за мултимедийни центрове. CyberLink и InterVideo предложиха два интригуващи MCE клонинга (SageTV и BeyoundTV), работещи под управлението на специално модифицирани версии на Linux. На шоуто бяха показани и няколко нови Windows базирани мобилни телефона, като измежду тях може би най-много се откроиха моделите SMT5600 на Audiovox и MPX на Motorola. И двете устройства поддържат едновременно 802.11 и GSM мрежи.

Холографските памети медията на бъдещето

зони са местата, в които двете вълни се усилват взаимно, а в тъмните те се погасяват. Ако интерферентната картина се “запише” в светлочувствителен прозрачен материал и след това през нея се пропусне електромагнитна вълна със същата честота, ще се възстанови първоначалната картина. Това явление се базира на частен случай на интерференцията, наречен дифракция.

лазери и става възможно създаването на триизмерни холограмни изображения. Десет години по-късно RCA Laboratories демонстрират технологията, като записват 500 холограми в легиран с желязо кристал на литиев ниобат и 550 холограми на изображения с висока разделителна способност в светлочувствителен полимер. Но как всъщност се създава холограма и какво представлява тя? На първо място, холограмата е триизмерен образ за разлика от снимките и картините. Тя запазва цялата налична информация за отдалечеността, цвета, интензитета на отразената светлина и др. на отделните точки. Докато фотографията “записва” само интензитета и дължината на вълната на електромагнитната вълна, холографията съхранява информация и за фазата и амплитудата на вълната, които всъщност носят толкова важната информация за разстоянието до предмета. От тук идва и името: “холо” означава пълен, а “графос”- запис, или заедно - “пълен запис”.

Схема на работа на устройство с холографска памет четене на информация.

Как се създава холограма Именно това свойство се използва за създаване на холограмите. За целта се използват два идентични лъча - обектен и опорен. Обектният лъч осветява обекта и след това интерферира с опорния. Получената картина ще съхранява информацията за “разликата” между двата лъча. Тя се записва върху прозрачна светлочувствителна среда и при пропускане на опорния лъч през нея, благодарение на дифракцията, се възстановява образът на обекта. Нещо повече - върху една среда за запис могат да се запишат няколко холограми, като се промени леко ъгълът на лъча и дължината на вълната му. Това обаче води до “размиване” и намалява качеството на отделните холограми.

През 90-те години на миналия век се наситих на непрекъснатите настоявания на различни анализатори, че едва ли не следващото поколение твърди дискове ще е последното на пазара, тъй като вече се достигнали физическите граници на технологията. Десетина години по-късно твърдите дискове не само не са загинали, но и са в отлично състояние - компаниите производителки успяха с множество иновации да пробият през смятаните тогава за гранични възможности на технологията. Въпреки това някой ден границата на технологията ще бъде достигната и този ден се приближава. В същото време HDD си остават един от най-важните компютърни компоненти, който продължава да е изключително бавен в сравнение с останалите модули. Да, твърдите дискове се развиват, но прогресът им е значително по-бавен от този на процесорите, паметите и графичните адаптери, например. Така че търсенето на нови по-ефективни методи за съхраняване и обработка на големи обеми от данни има сериозни основания. През годините различни технологии претендираха за бъдещи заместници на магнитните дискове, но една от тях най-после навлиза във фазата на реализацията си за масовия пазар. Това е холографската памет. Първите идеи за холографските памети датират от 60-те години на XX век. Предложението за съхраняване на информацията в триизмерни структури принадлежи на инженера от “Полароид” Пиетер Дж. ван Хеерден (Pieter J. van Heerden). Малко преди това се появяват първите

• 2005

Интерференция и интерферентна картина Ако холограмата бъде осветена по подходящ начин, тя може да възстанови образа на изобразения обект. Всичко това става благодарение на едно свойство на електромагнитните вълни (и в частност на светлината) - интерференцията. Когато две електромагнитни вълни се “срещнат”, те взаимодействат по между си, в резултат на което свойствата им се променят. Няма да навлизам в тежките математически подробности, обясняващи какво точно се случва и как, важното е, че интерфериращите вълни променят посоката, амплитудата и фазата си. Ако интерферират вълни с еднаква честота на вълната и резултатът от това се изобрази, например, на екран, се получава така наречената “интерферентна картина” - взаимодействащите си вълни образуват светли и тъмни зони. Светлите

Схема на работа на устройство с холографска памет запис на информация.

Как се реализира записът на данни с помощта на холографската технология? За целта се използва лазерен лъч (най-често син или зелен), който се разделя на две - опорен и обектен лъч. Това гарантира максимална кохерентност на двата лъча. Обектният лъч минава през дефокусиращата система, която увеличава размера на снопа му, така че да освети изцяло следващия елемент - пространствен модулатор на светлината. Той представлява матрицата от двоичните данни, които ще се записват, и може да бъде например прозрачен LCD панел или пък система от микроогледала. При LCD екрана данните могат да се представят като светли/тъмни пиксели, а при микроогледалата - като отразяващо/неотразяващо огледало. Накрая обектният и опорният лъч интерферират в светлочувствителен материал, който запазва получената интерферентна картина. За да се прочете записаната информация, кристалът се осветява отново с опорния лъч и получената картина попада върху светлинен детектор, който представлява една CCD матрица, подобна на използваните в цифровите фотоапарати. След това прочетената информация се предава нататък. Предимствата на холографския запис са много. Производителността на подобна технология може да бъде много висока - вместо да се записва байт по байт, информацията се запазва на “страници” (площта на пространствения модулатор на светлина), като обемът на една страница може да бъде от порядъка на мегабайт и дори повече. Четенето се извършва по същия начин - прочита се наведнъж цяла страница и тя става моментално достъпна. С промяна на ъгъла на запис в една област от обема на записващата среда могат да се запи-

2005

•

шат няколко страници, благодарение на което плътността на запис е огромна в сравнение със съвременните магнитни технологии. За момента се смята, че плътността на информацията може да достигне до 1 TB (~1000 GB) на кубичен сантиметър, но реално могат да се достигнат около 10 GB на кубичен сантиметър. За сравнение, плътността на информацията върху магнитните дискове е едва няколко десетки мегабайта на квадратен сантиметър. При холографските устройства времето за достъп на информацията може да бъде значително по-ниско от това при съвременните дискови такива - докато твърдите дискове показват показатели от порядъка на 5-20 мс, то холографските устройства се очаква да постигнат време за достъп от няколко микросекунди - над 1000 пъти по-малка стойност. Също така холографските носители имат значително по-висока устойчивост на механични повреди – докато всяка драскотина върху маг-

Речник: WORM (Write Once Read Many) - устройства, които записват информацията еднократно и позволяват многократното й прочитане. Компактдисковете за еднократен запис (CD-R) са WORM. HDSS (Holographic Data Storage System) - холографска система за съхраняване на данни. Базов дизайн на консорциума PRISM за устройство за съхраняване на данни, базирано на холографския запис. Пространствен модулатор на светлина (Spatial Light Modulator - SLM) - устройство, модулиращо обектния лъч и предаващо му информацията, която трябва да се запише. Интерференция - взаимодействието на две електромагнитни вълни. CCD (Charged Couple Device) - полупроводниково устройство със зарядна връзка. CCD матриците често се използват като детектори на светлина, например в цифровите фотоапарати.

нитния диск задължително води до загуба на данни и потенциално до дефект на цялото устройство, холограмите се влияят доста слабо от подобни въздействия, тъй като информацията при тях е записана реално в целия обем на устройството, а не само в конкретната точка. Холограмата само ще “помътнее” и ще стане малко по-трудна за разчитане. Разбира се, този тип запис също има някои недостатъци. На първо място, холограмите имат склонността да избледняват с времето, което може да доведе до загуба на информация. Проблемът обаче е в записващата среда, но напоследък започна да се разрешава. Също така стандартните лазерни диоди, използвани в огромна част от съвременните оптични устройства, просто нямат нужната мощност, за да запишат данните, и трябва да се използва различна технология. Не на последно място, точното разположение на оптичните компоненти е критично важно за правилното разчитане на информацията и затова устройствата са доста чувствителни към механични въздействия. Тук се намесва и още един проблем - при запис на информацията светлочувствителните полимери променят физическите си размери и качеството на холограмата е ниско. В наши дни обаче вече има разработени полимери и технологии за отлагането им, които не позволяват излишното разширение на средата. И все пак най-голямото предимство на холографската памет пред конкурентните технологии е, че тя се появи на пазара! Да, вече има модели, които я използват за съхранение на данните. За съжаление, това все още са устройства за еднократен запис (Write Once, Read Many - WORM), които обаче са много подходящи за архивиране на данни. Едно такова устройство е например Vulcan DHD 1000 System на Aprilis, което предлага 200 GB при размерите на стандартен компактдиск и то със скорост на трансфер 75 MB/s. Aprilis са разрешили проблема с уголемяването на полимерите, чрез използването на специален разработен от тях продукт със свръхнисък коефициент на разширение. Това им дава възможност да постигнат достатъчно висококачествени холограми. Нещо повече - материалът е “избран материал” от консорциума PRISM за създаване на HDSS (holographic data storage system). Компанията произвежда както стандартния размер 4,75-инчови дискове, така и карти с размер 50х50 мм. И двата типа медия разполагат с по два модела с дебелина на записващия материал 200 и 300 микрометра и съответно различен обем.

• 2005

Widio -

преоткриха ли “Албатрон” безжичните слушалки?

WiDio отвън

Vulcan DHD™ 1000 System на Aprilis Друга фирма, предлагаща устройства с холографски запис, е InPhase Technologies. Компанията е разработила собствена медия за запис на информацията. Тя се базира на използване на два полимера, като единият е светлочувствителен и се интегрира в състава на друг полимер, който има нисък коефициент на разширение. Устройството Tapestry™ HDS 200-R, предлагано от компанията, осигурява 200 GB достъпен обем върху 130 мм диск (5,25 инча). Скоростта на трансфер е доста по-ниска от тази на устройството на Aprilis - “едва” 20 GB/s. Подобно на Aprilis и InPhase предлага карти с размери 2х3 и 3х3 инча. Устройствата на InPhase също са от типа WORM, но в плановете на компанията влиза разработката и производството на презаписваема медия с обем 400 GB през 2007-2008 година, като обемът на WORM медията по това време се очаква да достигне 1,6 TB

Tapestry™ HDS 200-R на InPhase Както виждате, след много дълги години на разработка технологията на холографския запис най-после достигна до момента на реалното си внедряване. Устройствата на Aprilis и InPhase са първите, които се появяват в продажба, но едва ли ще са последните. В момента, за съжаление, те служат по-скоро като демонстрация на възможностите на технологията, като са изключително удобни за архивиране на данни. В бъдеще обаче се очаква да се появят модели, които да позволяват презапис на информацията, а от там нататък пътят до пълната замяна на твърдите дискове едва ли ще бъде много дълъг. В този случай причината няма да бъде толкова достигането на физическите граници на магнитния запис, колкото предимствата на холографската технология. Макар че в момента холоустройствата се базират на сменяеми дискове, подобни на познатите ни DVD и CD, не бих се изненадал, ако в бъдеще се появят и други формати. Кой знае, може би след няколко години ще разполагаме с устройства с големината на кибритена кутийка, съдържащи в себе си информация колкото десетки съвременни твърди дискове.

Казано накратко, това е безжичен аудиопредавател/приемник с някои малки екстри. На външен вид Widio прилича много на небеизвестния iPod на Apple компактен, с класен дизайн, решен в бледозелено и млечно бяло, той някак грабва окото. В комплекта освен поставката (базата предавател) и приемника, идват още чифт доста качествени минислушалки (ATH-EM’7 на Audio Technica), щипка за закачане на колан, няколко аудиокабела и адаптер.

Функционалност Чифтът слушалки, които идват с WiDio, определено заслужава внимание. ATH-EM’7 са висококачествен продукт, носител на няколко награди в Япония. Принципно те се предлагат и отделно на доста солидна цена (около $80). Освен впечатляващите показатели за аудиовъзпроизвеждане (честотен диапазон от 14 до 24 000 Hz, импеданс 32 ома и съотношение S/N (сигнал/шум) едва 90 dB), те се отличават и с чудесен дизайн, съчетаващ специални приспособления за закрепване към ухото и стабилна конструкция от олекотен алуминй. Като цяло, дори при максимални стойности на усилването, слушалките възпроизвеждат силен и чист звук, с дълбок бас, а изкривяванията на високите и средните честоти са минимални. Това до голяма степен се дължи и на качествения аудиопроцесор, вграден в приемника на WiDio - Syncomm Synic IA6. Имайте предвид, че WiDio има вграден усилвател, така че е препоръчително стойностите на усилване на входния аудиосигнал (с който захранвате “базата предавател”) да не надвишават средните нива (това се отнася най-вече за случаите, когато устройството е свързано към РС звукова карта). Принципно чрез WiDio можете да препредавате всеки изходящ звуков поток, който може да се подаде към предавателя посредством RCA чинчове или обикновен минижак. Това означава практически всички DVD, CD или МР3 плеъри, стереоуредби, РС, дори и игрални конзоли (Xbox). Устройството използва 2.4 GНz радиочестота за безжичната връзка между предавателя и приемника. Albatron твърдят, че в едно и също работно помещение могат да се включат едновременно до Плюсове: 7 устройства, които да рабоят Отлично възпроизвеждане на звука; Канезависимо едно от друго. За чествени слушалки в комплекта; Приличен целта всяко от тях може да се обхват на безжичната връзка (особено настрои да работи на собствена за домашна употреба); Дълъг живот на баподчестота (от 2412 до 2472 терията (реално до 3.5 часа при посочени MНz) посредством вграден от производителя 4 часа). превключвател. При все това Минуси: се препоръчва при включване Прекалено обемисто устройство от гледна на повече от едно WiDio да се точка на целите, за които е предназначеизползват настройки за честоти но; Ограничена функционалност с оглед “през една” (т.е. канали 0, 2, 4, на цената му. 6 и т.н.). Като цяло: WiDio не е напълно лишено от полезност Интересно е, че предаваният - може да ви послужи като чудесна алтераудиопоток от приемника към натива на безжичните слушалки, а идвапредавателя не се буферира, щите в комплекта качествени ATH-EM’7 а се трансферира с постоянна допълнително накланят везните в негова скорост от 2 Mbps. Въпреки полза. Въпреки това личното ми мнение е, това не се забелязват явни че WiDio предлага твърде малко за цената сривове във възпроизвежданеси (около $150 без ДДС). то на сигнала. И накрая, WiDio

разполага и с вграден FM тунер, чрез който можете да слушате радио.

Финални забележки За съжаление това, което липсва на WiDio, е още малко допълнителна функционалност. Би било полезно да има възможност за директен контрол от приемника върху изходното устройство, от което идва звуковият поток (например, някакъв вариант за опериране с листата с mp3-ки, когато слушате музика от РС). Малко допълнителен контрол върху вградения радиоприемник също би бил добре дошъл - устройството разполага само със скенер и няма нито опция за запомняне на станциите, нито дисплей, на който да се изобразяват данни за честотата на станциите. 2005

•

Както вече сте разбрали, пак ще си говорим за любимата ми тема – суперкомпютрите. Заглавието е малко подвеждащо, но не много. След като писах за машини, които заемат цели етажи и имат консумация на електрическа енергия колкото цял блок, мисля, че е време да обърна внимание на малкия размер (винаги съм си падал по миньончета). Продуктът, за който ще ви разкажа, е на фирмата ClearSpeed и се нарича CSX600 Application Accelerator. Той бе представен в началото на октомври и спокойно може да бъде определен като нещо наистина революционно. Поне за американците, защото по времето, когато те залагаха на супермощни машини, базирани на единични процесори, в Европа се залагаше на точно такива допълнителни контролери, които да поемат тежките изчисления. CS301 представлява допълнителна платка, която може да се постави в стандартно РС на PCI-X слот. На нея са инсталирани един или два CSX600 процесора. По своята същност този чип представлява интегриран многонишков матричен процесор с 96 процесорни елемента, 128 КВ статична RAM, интерфейс за инсталиране на DRAM и входно-изходна система. Всеки процесорен елемент е RISC базиран с включени няколко инструкции за поддръжка на многонишковост, базирана на предефиниран приоритет на процесите. Основната му сила е т. нар. SIMD (Single Instruction Multiply Data) архитектура. Тя позволява да се изпълняват едни и същи инструкции върху различни данни. По този начин определени обработки могат да се извършат много бързо, даже и при ниска честота на работа. Само за пример, такъв механизъм се използва от човешкия мозък при обработката на изображенията, идващи от очите. Процесорният елемент включва два 64-битови блока за работа с плаваща запетая и 6 КВ локална памет. Скоростта на обмен вътре в чипа е 96 МВ/сек, а на външния интерфейс – 11 GB/сек. Поддържа се 64-битово плоско адресно пространство, като физически достъпното е ограничено до 48 бита, което е към 256 ТВ и би трябвало да е достатъчно за каквото и да е приложение, поне в обозримо бъдеще. Максималният поддържан обем в момента е само 2 GB ECC памет на процесор. За обратна съвместимост при вградените приложения се поддържа режим на съвместимост с 32-битова шина. Вграденият DMA контролер спомага за бързото пренасяне на големи обеми информация между основната система и платката. Но най-интересното е, че този чип може да извършва 50 GFLOPS и то в 32/64-битов режим. Ако се загледаме в ТОР500, ще видим, че CS301 е само 1400 пъти по-бавна от най-мощния компютър на света, но консумира само 5 вата мощност (типична стойност), сравнено с BlueGene/L, който “гълта” към 200 киловата. Да не говорим за цената, където разликата повече от 4000 пъти. И макар че подобно сравняване да звучи интересно, то не е съвсем коректно, защото CSX600 представлява по-скоро допълнителен процесор и е необходима основна система, която да “обслужва”. Според изказване на изпълнителния директор на ClearSpeed пред списание “Форбс” до 18 месеца ще бъде възможно за 50 000 долара да се оборудвате с машина, която обработва данните със скорост от един терафлоп. В момента при комплектоване на 5 броя платки е възможно да се постигне половината от споменатата по-горе скорост. От софтуерна гледна точка, след инсталирането платката

• 2005

иска да бъде качен драйвер, чрез който се осъществява цялата комуникация с нея. За разработка на приложения е налична развойна система, включваща С компилатор, базиран на ANSI C, оборудван с разширения за поддръжка на многонишков матричен процесор, графичен дебъгер и набор от инструменти и библиотеки за поддръжка, настройка и оптимизиране. Достъпен е за Windows, Solaris и Linux. В комплекта е наличен и емулатор на процесора, който може да ви помогне да компилирате, тествате и настройвате програмата си даже без наличие на хардуерната част, което може да спести доста пари при голям екип от програ-

мисти. Освен това поддръжката на TCP/IP комуот страна на позволява процеда се извършва от

никации драйвера са на настройка отдалечена машина. Областите на приложение на CSX600 са доста, като се има предвид сериозната процесорна мощност, която е на разположение. Моделирането на климата и предсказването на времето са задача, която поставя на изпитание изчислителните ресурси на която и да е машина, но възможността да се концентрира в толкова малък обем и при толкова приемлива цена такава мощ може би ще промени мнението на повечето зрители относно неточните прогнози. Забелязва се постоянно усложняване на модела на атмосферата, увеличаване на детайлността и от там необходимост от все по-комплексни изчисления с единствената цел да разберем какво ще е времето утре. Друга област на приложение са сеизмичните и географски анализи и особено тези, свързани с търсенето на нефт и газ. При тях се обработват гигабайтови обеми от данни и

се създават различни модели и сечения, които да помогнат на аналитиците да решат дали дадено находище си заслужава разходите или не. Единственото тясно място в CSX600 по мое мнение би била не чак толкова високата скорост на обмен на данни с паметта, но всичко зависи от модела, който се използва, и с малко повече работа това тясно място може да бъде заобиколено. Не по-малко натоварващи са сметките, свързани с динамиката на флуидите. Това, което си спомням от МЕИ-то, бяха едни умопомрачителни уравнения, които те отказват да ги решаваш само с вида си. В областта на биотехнологиите също би могло да се намери място за мощна машина. Изследването на протеините, симулирането на биологични системи, анализите на човешкия геном, търсенето на нови лекарства – това са все области, които имат или биха имали пряко въздействие върху човека, неговото здраве и човечеството като цяло. Нанотехнологиите също са добър пример за приложението на продукта. Молекулярно моделиране и симулации, динамика на атомите и квантови анализи са само няколко примера за сериозни области, нуждаещи се от много изчисления. Създаването и обработката на изображения, тримерни модели, рендването им също са достойни кандидати, но трябва производителите да видят в CSX600 достатъчно перспективно решение, за да препишат и предложат на пазара продукти, които да го използват. Рендването е един от най-очевидните примери за илюстриране на скоростта и възможностите на SIMD архитектурата. Заради ниската консумация на енергия този чип е особено подходящ за вграждане в радарни, сонарни системи, такива за обработка на медицински изображения, като предварителната обработка на образите може да ускори процесите на анализ и да разшири възможностите на подобни установки. В момента фирмата производител работи с доста софтуерни разработчици за пренасяне на алгоритми като FFT, Monte Carlo, GROMACS (за молекулярна динамика) на тяхната платформа, което би било само от полза за потребителите й. Май пак няма да се сбъдне старата ми мечта да имам супермощен компютър в къщи, но не толкова заради цената, която е поносима даже и за нашите стандарти. Просто приложенията, с които работя, няма да могат да извлекат полза от този контролер. Но науката (дали има пари за нея) ще оцени по достойнство този продукт. инж. Ромео Нинов 2005

•

Крейг Р. Барет

Главен изпълнителен директор на INTEL CORPORATION

По време на тазгодишната конференция CES главният изпълнителен директор на “Интел Корпорейшън” Крейг Барет излезе на сцената с каубойска шапка на главата, за да се присъедини към Стивън Тейлър от “Аеросмит” и двамата заедно изпяха песента Walk this way. Въпреки че Крейг Барет призна, че не може да пее, а впоследствие доказа твърдението си и пред публиката, символиката в заглавието на песента със сигурност беше разбрана от всички. Макар че Крейг Барет ще заема длъжността си на главен изпълнителен директор в “Интел Корпорейшън” само още няколко месеца, преди да се пенсионира с почести, като истински пълководец, той е решен до последно да не отпуска юздите и да води компанията смело напред в избраната посока.

Роденият на 29 август 1939 г. в Сан Франциско Крейг Барет с умиление си спомня как в един час по математика си блъскал главата над кандидатстудентските документи за университета в Станфорд, чудейки се на коя специалност да се спре. В крайна сметка решил проблема набързо - навел се към съседа си и го попитал той какво е избрал. Оказало се, че приятелят му си е харесал металургичното инженерство. Младият по онова време Крейг вдигнал рамене и казал: “Звучи добре. А как се пише?” Така през 1957 г. започнало следването на Крейг Барет в Станфорд. Въпреки случайния избор на специалността, той вътрешно усещал, че е на правилното място и е избрал правилната посока. В университета той прекарал доста години, като една по една завоювал степените бакалавър, магистър и доктор на науките. След завършването си останал в любимия университет Станфорд като доцент в катедрата “Материалознание и инженерни науки”. Барет наистина взима присърце преподавателската си кариера и някъде в края на 60-те става почетен член на научните дружества в Датския технически университет и Националната физична лаборатория в

• 2005

Англия. Като всеки доцент издава многобройни научни публикации, в неговия случай относно влиянието на микроструктурата върху качествата на материалите, и дори един учебник по материалознание Principles of Engineering Materials, който и до ден-днешен се използва в американските университети. Образованието и научната дейност ще останат в сърцето му завинаги, дори когато Крейг вече е шеф на могъщата корпорация “Интел” и един от стоте найвлиятелни хора на планетата. Години по-късно под негово ръководство “Интел” създава активни връзки с различни университети и става техен основен донор на компютърно оборудване. И все пак интересът на д-р Барет към високите технологии и влиянието на производството върху пазара постепенно започнал да нараства. В крайна сметка той си взел една година отпуска, за да поработи временно за “Интел Корпорейшън”. Не след дълго Крейг Барет прави и една важна стъпка, която по-късно определя като най-правилното решение в живота си, а именно

- завинаги свързва съдбата си с “Интел”. Съвсем категорично Крейг успява да обори твърдението, че преподаватели стават само онези, които не умеят нищо друго, и през 1974 г. е назначен за мениджър по развитието на технологиите в “Интел Корпорейшън”. Той остава десет години на сравнително ниска позиция в организацията на “Интел”. След това обаче започва скоростното му изкачване през редица длъжности. През 1984 г. Барет става вицепрезидент на “Интел Корпорейшън”, три години по-късно вече е главен вицепрезидент, а през 1990-а е повишен в изпълнителен вицепрезидент. През 1992 г. той е избран за член на борда на директорите на корпорацията, а през 1993 г. става главен действащ директор (Chief Operating Officer). През май 1997 г. става четвъртият президент на “Интел Корпорейшън”, а една година по-късно заема длъжността главен изпълнителен директор. На 10 ноември 2004 г. е избран за председател на борда на директорите на “Интел”. Като ръководител на компанията Барет се заема да я подготви за ерата на интернет. Според него “Интел Корпорейшън” твърде много разчита на производството на микропроцесори. Той неведнъж е подчертавал, че верният път към успеха за “Интел” е да се възползва максимално от конвергенцията между компютрите и комуникациите. В този дух “Интел” започва да произвежда чипове

за мрежови и информационни устройства. В края на миналия век Крейг Барет смело превежда гигантската корпорация както през шеметните дни на dot-com, така и през последвалата най-тежка рецесия в историята на високите технологии. Дълги години компанията успешно води битка с бързината на процесорите, намалявайки размерите и увеличавайки херцовете. Създават се чипове, които достигат главоломни честоти. Ръководената от Крейг Барет “Интел Корпорейшън” става първата компания, която произвежда чипове с размери под 65 нанометра (колкото е сечението на човешки косъм). През 2000 г. Барет успява да се пребори с голямото предизвикателство на дългоочаквания по това време 64-битов процесор IA-64 Merced и въпреки забавянето го пуска на пазара. През 2003 г. по инициатива на Крейг Барет “Интел Корпорейшън” прави големи инвестиции в строежа и оборудването на фабрики.

Целта на тези капиталовложения е да се оптимизира производството, тоест да се увеличи производителността и да се понижат разходите. Смисълът, естествено, е да се смъкнат цените на продуктите и да се нанесе тежък удар на конкурентите от Азия. Но настъпва критичният момент, когато границата от Закона на Мур е достигната. Всички очакват от “Интел” да завърши състезанието с обещания последен 4-гигахерцов процесор. Като истински стратег обаче Крейг Барет в последния момент обявява, че “Интел” се отказва от производството на 4-гигахерцови процесори и се съсредоточава върху разработването на нова архитектура, например процесори с две ядра. В онзи труден за него ден той не се поколебава публично да коленичи и да помоли потребителите за прошка заради неспазеното си обещание. Тогава всички си мислят, че Крейг Барет е надценил влиянието на “Интел”, като си е позволил такъв рязък завой в стратегията на корпорацията. Не след дълго обаче става ясно, че решението, което е взел тогава, е било правилното. В момента “Интел” работи здраво, за да удовлетвори нарастващото търсене за пакета Centrino notebook, който включва процесора с две ядра Pentium M и Wi-Fi чип. В същото време корпорацията продължава да се развива в областта на конвергенцията между компютри и комуникации. През януари тази година, на конференцията по време на CES, Барет се обърна към публиката, държейки в ръце WiMax радио - вестител на следващата революция в безжичните технологии. “Интел” вече произвежда първите WiMax чипове и скоро ще предлага устройства за безжична широколентова връзка на крайни потребители, които струват под 200 долара. Противно на всички очаквания Крейг Барет не описва себе си като работохолик. Той многократно подчертава, че изключително много държи на равновесието между работа и почивка. Как преминава работната му седмица? Три дни седмично Барет пътува до Силиконовата долина от дома си в Аризона, а останалите два дни прекарва във фабриката Chandler на “Интел”. Почти всеки уикенд той и съпругата му Барбара прекарват в любимото ранчо в Монтана, където на воля карат ски, яздят, ходят на риболов, правят дълги преходи на открито или се радват на четиримата си внуци. През май тази година Крейг Барет трябва да се оттегли от поста си в корпорацията “Интел”. Причината е достигането на задължителната възраст за пенсиониране. По този повод в интервю за “Ню Йорк Таймс” Крейг споделя, че това, което ще му липсва най-много след като се оттегли от поста си, е близкият контакт с високите технологии и личното удовлетворение от ежедневната работа. Но три месеца преди очакваното оттегляне на Барет от длъжността главен изпълнителен директор той не дава никакъв признак за меланхолия или безразличие към съдбата на корпорацията, за която работи над 30 години. Напротив, в тези последни дни той повече от всякога е безспорен лидер на световната индустрия. “Интел” отдавна напусна границите на Щатите и се превърна в глобална компания с над 70% приходи от дейности извън Америка. Ясно е, че Крейг Барет ще се оттегли от арената като шампион. Мариана Здравкова

2005

•

Първите персонални компютри

на IBM клавиатура не работи толкова добре, колкото се очаква, на практика трябва да се намира само на половин метър от кутията. Освен това в безжичен режим бързо изразходва батериите. В средата на 1985 г. IBM виждат, че е невъзможно да се състезават с Apple IIe и ІІс, да не говорим за предстоящите Atari ST и Commodore Amiga, и изтеглят PCjr от пазара.

От край време се водят дискусии по въпроса кой е първият персонален компютър и родоначалник на сегашните PC. Някои се връщат чак в 1950 година, за да посочат компютъра Simon, други смятат, че това е създаденият през януари 1975 г. Altair. Има и такива, които категорично подкрепят Commodore Pet от 1976 г., един от първите десктоп-компютри с вграден екран. Едва ли е нужно да споменавам армията фенове на Apple, които със зъби и нокти са готови да бранят шампионската титла на Аpple II от 1977 г. За мен обаче първото истинско РС се ражда на 12 август 1981 година. На този ден е представен пред обществото IBM PC, първият персонален компютър на IBM. Нека проследим съдбата му.

Проектът Chess (“Шах”) В края на 70-те години Apple и Radio Shack вече предлагат на пазара компютри, достъпни и за домашни потребители. Това не са предишните предназначени за любители кутии с множество лампички и превключватели, а лъскави машини с вграден екран, клавиатура и четящо устройство. Промяната в обстановката не остава незабелязана за гиганта IBM, който дотогава е произвеждал само мини- и мейнфреймове, и някъде през 1980 г. компанията решава да създаде микрокомпютър, с който да се конкурира на доминирания от Apple II пазар. За да заобиколи традиционния производствен процес, който е твърде бавен и скъп, IBM събира екип от дванадесет инженери, чиято цел е възможно най-бързо да проектират и произведат нещо достъпно за пазара. Този проект носи кодовото име Chess. За около една година екипът, ръководен от Уилям Лоуи, се справя със задачата. Новата машина е сглобена изцяло от готови части от различни производители и държави и има отворена архитектура. По този начин създателите на IBM PC искат да дадат възможност на другите производители да създават съвместими устройства и машини – т. нар. IBM PC compatibles. IBM създават спецификацията ROM BIOS и лицензират BIOS, надявайки се с това да бетонират лидерска-

• 2005

та си позиция на пазара.

IBM PC На 12 август 1981 г. IBM представя IBM PC (IBM 5150). Заради високата си цена този компютър се проваля на пазара на домашни системи, но е изключително добре приет в бизнес средите. IBM PC е оборудван със скромен 4.7 MHz процесор Intel 8088 и 16 КВ памет. От младия тогава Бил Гейтс IBM купува операционната система PC DOS 1.0. Видеокартата CGA (Colour Graphics Adapter) позволява за дисплей да се използва и обикновен телевизор. Стандартното устройство за съхранение е лентово. Като допълнителна екстра се предлага и флопи устройство. Твърд диск липсва, а слотовете за разширение са само пет. Общо максималната памет е 256 КВ - 64 КВ за дънната платка и три 64К карти памет за разширение. Скоро след излизането на този хит става нещо, което IBM не очакват. Другите производители бързо “разглобяват” BIOS и създават собствени безлицензни версии. Не след дълго се появява и първото клонирано IBM PC compatible. През ноември 1982 г. Compaq Computer Corporation представя на света преносимия Compaq Portable.

IBM Portable

Известно време успоредно с новите си модели IBM продължават да произвеждат IBM PC в различни конфигурации - 5150-xx, където хх представлявал включените опции (количество RAM, единично или двойно флопи устройство и др.).

РС/ХТ През 1983 г. излиза подобреният IBM PC/XT (eXtended Technology). Вместо досегашните пет, IBM PC/XT има осем ISA слота за разширение и 10 МВ твърд диск. Може да поеме 256К памет на дънната платка, а по-късните модели могат да се разширяват до 640К, което в комбинация с ROM представлява пълната памет, която може да адресира 8088. Обикновено се продава с видеокарта MDA (Monochrome Display Adapter). Процесорът отново е 7.77 MHz Intel 8088, а шината за разширение все още е 8-битова ISA с ХТ архитектура. С този модел IBM казват “сбогом” на лентовото устройство и вместо него вграждат флопи.

IBM PCjr Въпреки че IBM РС бързо превзема офисите, той се проваля в мисията си да влезе в домовете на потребителите. По тази причина в края на 1983 г. е представен съвместимият с РС IBM PCjr (младши), който излиза в два модела - 4860004 с 64К памет и цена 669 долара и 4860-067 със 128К памет и 360К 5.25-инчово флопи за 1269 долара. Процесорът му 4.77 MHz Intel 8088 е по-бърз от всичко, което тогава се предлага на пазара за домашни потребители, звукът и графиката са с високо качество, а в допълнение разполага и с безжична инфрачервена клавиатура. Очакванията на IBM са РСjr да превземе пазара за домашни компютри, така както РС направи в бизнес средите. За съжаление обаче се оказва, че високата му цена не е конкурентна. По това време потребителите се вълнуват не толкова от голямата мощност, колкото от цената, клавиатурата и екстрите. Той струва почти два пъти колкото тогавашните Commodore 64 и Atari 8-bit family, цената му е близка до тази на Coleco Adam, но за тези пари Adam включва и две лентови устройства, принтер и софтуер. Обект на най-голяма критика обаче е клавиатурата (това проклятие преследва всички модели на IBM). При РСjr тя е гумена и напомня джобен калкулатор. Заради упреците, че изглежда евтина и е трудна за използване, тя е заменена с конвенционална клавиатура. Оказва се още, че безжичната

След успеха на IBM съвместимия Compaq Portable, голям колкото куфарче, през февруари 1984 г. IBM представят собствен преносим компютър - IBM Portable. Всъщност, той представлява РС/ХТ дънна платка, трансплантирана в компактна кутия в стил, вдъхновен от Compaq. Системата има 256 КВ памет (с възможност за разширяване до 640 КВ), CGA карта и две 5.25-инчови флопи устройства. За разлика от Compaq Portable, който разполагал с много ярък двойно-сканиращ монитор и специална съвместима със CGA графична карта, IBM използват обикновена CGA карта и не толкова ярък монитор.

РС/АТ През август 1984 г. IBM представят на публиката РС/АТ. Според мнозина това е последната машина, която IBM произвеждат като лидер на пазара за домашни компютри. Процесорът на РС/АТ е Intel 80286, който първоначално работи на 6 MHz. Машината разполага с 16-битова ISA шина и 20 МВ твърд диск. През 1986 г. излиза по-бърз модел, който работи на 8 MHz. Оказва се, че първите РС/АТ компютри имат сериозни проблеми с надеждността, които са свързани най-вече с вградения 20 МВ твърд диск, производство на CMI. IBM решава проблема, като сменя марката на твърдите дискове.

IBM Convertible Първият сериозен опит на IBM да създаде лаптоп датира от април 1986 г. с IBM Convertible, само година преди представянето на PS/2 сериите. Като наследник на IBM Portable той е мощен колкото него, но в допълнение може да работи с батерии, което го прави по-практичен. Някои недомислия в дизайна обаче силно намаляват популярността му. Convertible разполага с две 3.5-инчови 720К флопи устройства и към него могат да се включат голям брой екстри и допълнително оборудване (в това число термален принтер и специални монитори към LCD порта). Освен това той е една от първите машини, които поддържат stand-by режим. Но Convertible е тежък, не много по-бърз от Portable (въпреки че има по-нов CMOS процесор и статична RAM памет), няма традиционните сериен и паралелен порт, а LCD екранът му е труден за разчитане и със странна форма. Ето защо голяма част от потребителите игнорират Convertible за сметка на продуктите на Toshiba и Zenith. След този горчив опит IBM няма да създаде друг лаптоп до появата на ThinkPad. В края на 80-те години IBM създава серията модели от второ поколение Personal System/2 (PS/2) -25 и 30, но това вече е друга история... Мариана Здравкова

2005

•

Продължаваме рубриката “Ъпгрейд на месеца”, стартирана в миналия брой от колегата Стефанов. Този път реших да разгледаме два ценови диапазона, вместо три, като заради ограниченото място реших (временно) да изключа най-ниския клас конфигурации. В следващия брой рубриката вече ще е набрала скорост (надявам се и да е много полезна за вас) и независимо дали ще е на повече страници, ще обърнем внимание на по-евтините РС-та. Другата промяна в предлаганите от нас примерни конфигурации е, че малко ще свалим цената на т.нар. геймърски компютър, тъй като той е без монитор. Възможностите за избор на този компонент са много и варират в много широки граници като цена - поне от 100 лв. (за 17” FLAT CRT на старо) до близо 2000$ за нов 23-инчов LCD дисплей. Така че този въпрос заслужава да му се отдели подобаващо внимание, каквото ние сме му обръщали, а при интерес от ваша страна, разбира се, можем отново да го направим. При разглеждането на нашите месечни предложения имайте едно на ум, че за да се получат пълноценни конфигурации, трябва да добавите и монитор. Двете High-end конфигурации, базирани на Intel и AMD процесор, с малко надхвърлят 1100$. Те остават без псевдоними от рода на “Gamer PC” или “Dream PC”, тъй като много от читателите може да не се съгласят с подобни етикети и вероятно ще бъдат съвсем прави. Но все пак и моят бюджет, макар и виртуален, не може да бъде неограничен и трябваше да бъде спазен някакъв лимит. Сигурно потребителите, които разполагат с повече средства, ще могат да купят наистина много по-добри компоненти и както се казва, ще се оправят и без нашите съвети ;-). <Таб.1> И така, да преминем към нашите две предложения от “по-висок клас”. АМD конфигурацията е основана на платформата nVIDIA nForce 4, която определено е най-горещата новост на пазара. Като възможности и производителност, поне на този етап, мисля, че този чипсет е най-актуалният за процесорите AMD64. Достъпните модели системни платки са доста ограничени и засега се броят на пръсти. Нашият избор е най-евтиният вариант до момента - Gigabyte K8NF-9. Процесорът Athlon 64 за Socket 939 е с индекс 3000+ и не е най-бързият модел с това конструктивно изпълнение, но пък можете да изстискате още малко от щатното бързодействие чрез овърклок. За

• 2005

би ако работите с виртуални машини, ще е необходима повече от 1 GB оперативна памет, но това са частни случаи. Подбраната памет е PC3200 от серията “Turbo Memory” на PQI. Общо взето търсех баланс между овърклокърски свойства и цена, но на българския пазар вече има наистина много качествени памети, така че имате много други добри варианти. Преминаваме към другите общи и за двете конфигурации компоненти, един от които е твърдият диск. Не се сещам за никакви предимства на паралелния интерфейс спрямо серийния, докато обратното твърдение не може да бъде вярно, така че определено S-ATA е логичният избор. За производителя на диска не мога да ви дам обоснован еднозначен отговор в рамките на 1-2 изречения, така че наблегнете на сравнението на параметри като плътност на записа, кеш-буфер, средно време за търсене и т.н. Капацитет от 160 GB за към 100$ е нещо, което е в рамките на оптималното. Такъв обем може да ви е недостатъчен, ако се занимавате с видеообработка (прехващане, редактиране...), но в общи линии който има по-високи изисквания и повече средства, може да погледне към онези “животни” на Seagate и Hitachi от по 400 GB (виж миналия брой) или пък да предпочете две устройства по 200 GB, 160 GB, 120 GB и пр. Напоследък цените на DVD записвачките са много атрактивни и не може да не включим такова устройство в конфигурациите, за които се предвиждат над 1000$. Най-достъпните мултиформатни решения са с цена около 70$, естествено, с IDE интерфейс. За такава сума (или малко по-евтино) можете да намерите BenQ DW822A, LG GSA-4120B и дори модел от серията DVR MCC на Pioneer със съвсем прилични характеристики (DVD±R 8x; DVD±RW 4x; DVD +R9 2.4x). Вярвам, че болшинството ни читатели са наясно със значението на доброто захранване за безпроблемната работа на системата и в този смисъл, като говорим за скъп съвременен компютър, смятам, че най-малкото, от което трябва да започнем, е 400 W. Само че от онези истинските 400 W ;-)). Предполагам ще се съгласите, че марката ТhermalTake e достатъчна гаранция, че не говорим за стойност която остава без реално покритие. Сред алтернативни варианти, нa които спокойно бихте

това ще помогне и солидното охлаждане в лицето на Zalman CNSP7000. При платформата с процесор на Intel избрах чипсета Grantsdale i915P/G и Pentium 4 530J 3.0GHz. (За степинга ‘J’ се споменава в “Новости от пазара”). Горе-долу аналогична производителност може да се очаква и от по-старата логика i865PE, но нека заложим на по-новия набор, който най-малкото предлага повече екстри поне “на хартия” (имам предвид PCI Express, по-качествената аудиоподсистема, Мatrix RAID...). За цената, която сме посочили, 117$ (или дори по-евтино), можете да намерите дънни платки на различни производители, включително и такива, които предлагат възможност за конфигуриране и на DDR400, и на модули DDR-2. За съображенията “за” или “против” преминаването от DDR към DDR-2 също нееднократно е ставало дума на страниците на нашите издания. В производителността в общия случай има относително равенство, по отношение на енергопотреблението DDR-2 е доста по-добрият вариант, но DDR1 пък все още е ценово по-изгодна. Именно затова избрах него. Може би скоро ще дойде времето, когато DDR-2 ще се изравни по цена с по-стария стандарт и тогава смело ще препоръчваме модули, отговарящи на тази спецификация. При AMD пък DDR-2 няма да бъде реална алтернатива поне до следващата година. Обемът от 1 GB е напълно достатъчен за една съвременна настолна компютърна система, особено ако говорим за такава с общо предназначение или пък за игри. Ако комплектовате машина за някакви специални цели, например графична обработка, тогава е в сила максимата “Колкото повече, толкова по-добре”, но мисля,че и за такива цели 2*512 ще ви стигнат. Може АМD

Цена

Intel

Цена

Системна платка

дъно Gigabyte K8NF-9 с чипсет nF4

$117

дъно Аsus P5GD1 с чипсет i915P/G (FSB800)

$117

Процесор

Athlon 64 3000+ (Socket 939)

$165

Pentium 4 530J 3.0GHz (800MHz FSB)

$225

Oхладител

Zalman CNSP7000B-Cu

$40

P4 BOX

Оперативна памет

512MB (2*256MB) DDR566 PQI Gold

$234

512MB (2*256MB) DDR566 PQI Gold

$234

Видеокарта

GF6600GT 128MB (PCI-E)

$210

GF6600GT 128MB (PCI-E)

$210

Tвърд диск

160GB S-ATA, (8M кеш), 7200 RPM

$103

160GB S-ATA, (8M кеш), 7200 RPM

$103

Кутия

ATX Middle CM Centurion-1

$61

ATX Middle CM Centurion-1

$61

Захранващ блок

ATX 410W ThermalTake RealPower

$64

ATX 410W ThermalTake RealPower

$64

Оптично устройство

DVD-/+RW (DL)

$70

DVD-/+RW (DL)

$70

Клавиатура

PS/2

$9,5

PS/2

$9,5

Мишка

PS/2 + Wheel Optical

$9,5

PS/2 + Wheel Optical

$9,5

Общо

$1 083

Общо

$1 103

се надявам списание “С&Х” да ви помага в избора, тъй като във всеки брой има тестов материал за графичните ускорители. Съвсем скоро ни предстоят срещи с още интересни решения. Очаквайте информация за Sapphire Toxic X700 Pro и X800 XT Platinum Edition. Най-заклетите (и заможни) играчи ще се ориентират към по-производителния клас, където са позиционирани GF6800 GT/Ultra и линията Radeon X800. Toва означава поне плюс 250-300$ отгоре над тези 240$, които сме “похарчили” за GF6600GT.

могли да се доверите, са Antec, Enermax, Enlight, Fortron, HighPower/Sirtec, Vantec, Zalman. Ако се откажете от (доста скъпия) вариант изцяло aлуминиево шаси, то поне си изберете по-просторна кутия. При положение че захранващият блок е купен отделно и е достатъчно качествен, дори можете да впрегнете въображението си, за да направите сами оригинално на външен вид шаси (без да се притеснявате, че губите гаранцията). Последният компонент, който може да бъде подложен на дискусия, е видеокарАМD

Цена

Intel

Цена

Системна платка

дъно с чипсет nF3 250

$90

дъно с чипсет i915P/915G

$85

Процесор

Athlon 64 2800+ (Socket754)

$139

Pentium 4 520 2.8GHz (800FSB)

$186

Oхладител

AMD Box

P4 Box

Оперативна памет

512MB (2*256MB) DDR400

$88

512MB (2*256MB) DDR400

$88

Видеокарта

GF6600 128MB (AGP)

$220

GF6600 128MB (PCI-E)

$210

Tвърд диск

80GB S-ATA, (8M кеш), 7200 RPM

$70

80GB S-ATA, (8M кеш), 7200 RPM

$70

Кутия

ATX Enlight PA410529 (350W PSU)

$80

ATX Enlight PA410529 (350W PSU)

$80

Оптично устройство

CD-RW

$27

CD-RW

$27

Клавиатура

PS/2

$9,5

PS/2

$9,5

Мишка

PS/2 + Wheel Optical

$9,5

PS/2 + Wheel Optical

$9,5

Общо

$733

Общо

$765

тата. Изборът на редакцията е от средния клас, в който според мен GF6600GT е едно от най-добите предложения. Има и много други добри кандидатури за вашите пари и

<Таб.2> Двете по-евтини конфигурации са горедолу около ценовия клас 750$ (в случая ±15$). Намаляването на цената от 1100$ е

постигнато за сметка на малко по-евтините процесори и дънни платки. При Intel базираната платформа може да се запази видът на чипсета, тъй като най-достъпните платки с 915P/G струват от порядъка на 85$. AMD системата пък се основава на Socket 754 и nForce3 250. Процесорът за S754 е едноканален, но в повечето реални приложения няма да усетите разлика в бързодействието на подсистемата SDRAM. Чипсетът nForce3 означава и AGP видео (вместо PCI-Express x16), като разликата в цената на аналогичните видеокарти (oколо 10$) се дължи на мост-схемата HSI. Другите промени заради ценови съображения са намаляването наполовина на оперативната памет до 512 MB (и по-стандартни модули) и дисковото пространство (80 GB вместо 160 GB). Първоначално смятах да предложа кутия ATX Chieftec LBX-01B (360 W PSU), но тя е с около 25$ по-скъпа от избрания модел на Enlight. Вторите по-евтини предложния почти максимално ще се приближават до производителността на първите две системи, като само в процесорно зависимите тестове ще има известно изоставане (заради по-ниската тактова честота). В следващия брой ще продължим с пониския клас, а за всякакви разяснения или ако имате въпроси към нас, не се колебайте да ни пишете. Красимир Иванов

2005

•

Една от най-горещите хардуерни новини на процесорния пазар е анонсирането на новата мобилна платформа на Intel - Sonoma, която ще се характеризира с ускорена до 533 MHz системна шина за чиповете Pentium M. Много асемблатори на преносими РС-та представиха своите модели, базирани на новата технология, и очевидно на потребителите няма да им се наложи да чакат дълго до пазарния дебют на въпросните ноутбуци. Той ще се осъществи още към средата на февруари.

(2.2 GHz 1 MВ L2 кеш). Ето един потенциален любимец на хардуерните ентусиасти, който ще чакаме с нетърпение за тестове и в нашата лаборатория. Съвсем скоро ще се появи нов старши модел в семейството Sempron, който ще има рейтинг 3300+ и ще работи на тактова честота 2.0 GHz. Според предварителните данни тoй е снабден със 128 KB кеш от второ ниво, което предстои да бъде потвърдено. При дънните платки е нормално най-много внимание да привличат първите модели, базирани на чипсета nForce 4. Достъпни към момента (поне в ценовите листи) са платки на ASUSTek A8N-SLI (около 155~160$) и Gigabyte K8NF9 (около 115~120$). Eдни от първите тестове, които ще се опитам да направя, веднага след като приключа с този брой, ще са на платформата nForce4, така че очаквайте подробности по темата ;-). Иначе, не липсват и други интригуващи модели. В миналия брой споменах за един такъв на ASRock - K8UPGRADE-760GX. Това обаче не е единственото интересно и оригинално решение на бюджетното подразделение на Аsus.

В настолния сегмент прави впечатление навлизането на серийните екземпляри на Intel с новия степинг Е0. Новите чипове получават поддръжка на технологиите XD, TM2 и C1E, а също така и допълнителния суфикс “J” в моделното обозначение, за да може лесно да се различават от предишната ревизия. Разлика в цената не би трябвало да има или тя ще е съвсем символична. Обновяването на степинга засяга не само процесорите Pentium 4 серия 5 (5xx), но и Celeron D в конструктивно изпълнение LGA 775 (включително и старшия модел Celeron D 340J, работещ на 2,933 GHz). Oколо средата на месеца (и по-точно на 14 февруари) се очаква да бъде направена промяна в официалните цени на процесорите на AMD. В настолния сегмент при чиповете за Socket 939 ще поевтинеят старшите модели Athlon 64 с рейтинги 3800+ и 4000+. Доставните им цени (на едро) в момента са $643 и $729 и очевидно настъпи моментът за корекция надолу от страна на производителя. Мобилната версия на Athlon 64 също ще стане малко по-привлекателна (това важи и за мобилните Sempron-и), тъй като всички модели от този клас ще претърпят промени. Това е логичен ход от страна на AMD след анонсирането на усъвършенстваните процесори Intel Dothan с 533 МHz системна шина. Поевтиняването ще засегне и най-масовата платформа Socket 754, като при чиповете с марка Sempron, произвеждащи се с такова конструктивно изпълнение, ще има снижение на цената в цялата продуктова линия от Sempron 2600+ до Sempron 3100+. Чиповете с индекс под 3100+ са нещо ново за нашия пазар и все още не са се появили като наличности, макар да фигурират в ценовите листи на някои фирми. Те са основани на новото 0,09-микронно ядро Palermo, което ще използва степинг D0 или новия Е0, с който ще се въведат някои оптимизации, касаещи вградения DDR контролер и респективно, работата с паметта. Освен това 0,09-микронните версии Palermo ще имат по-благоприятни за овърклок температурни характеристики – 59 W TDP, вместо 62 W при аналогичните 0,13-микронни процесори.

Сред първите достъпни на нашия пазар модели, използващи логиката на Uli, е K8 Combo-Z (75~80$ без ДДС), който също е доста интересна платформа. Инженерите на ASRock са решили да поместят два процесорни цокъла на една платка и така потребителят може да я използва с процесор за Socket 939 или за Socket 754. При това без допълнителни разширителни карти, както е при линията K8UPGRADE. Разбира се, този дизайн на платката е наложил някои компромиси в организацията и местоположението на компонентите, но и без тези пречки понякога сме виждали странни решения. Всеки от цоклите Socket 754 и Socket 939 има своите DIMM слотове, които са разположени в близост до него. АSRock имат подoбен “универсален” модел и за процесорите Pentium 4. P4 Combo комбинира в една платка Socket 478 и Socket T/LGA 775! Логиката е i848P, а цената е под 60$ (без ДДС). Като стана дума за “универсални” платформи, ще припомня на читателите за ревюто, което направихме във вестника на платка ECS 915G-A (брой 4). Tова е един доста гъвкав модел от гледна точка не само на памет, но и на видеоподсистема. Платката поддържа по два слота DDR-2 и DDR-1, a според вашите нужди можете да използвате вградената графика Intel GMA900 или външен PCI-Express ускорител. Видеото може да бъде ъпгрейднато и с AGP карта на слота AGP “Еxpress”, като успешно тествахме работата на AGP-версия на GF6600 (300/500). С нея във Far Cry в режим 1024х768 регистрирахме 27,6 fps, което на фона на фреймрейта 40,83 на PCI Express x16 GF 6600GT 500/1000 (на същата платформа) изглежда много приличен резултат. Продуктите, предназначени за ентусиасти, се радват на все повече внимание не само от страна на тесен кръг потребители, но за радост и от страна на фирмите вносителки. Затова няма как да подмина появяването на модулите KingMax Hardcore DDR500 PC4000, които са създадени с цел да осигурят максимална производителност и неминуемо ще се харесат на родните овърклокъри. Цената им е напълно демократична според мен - от порядъ-

• 2005

В някои oт първите общодостъпни тестове Sempron 2800+ (1.6 GHz, 256K L2 кеш) в комбинация с дъно NF3 250Gb успешно е бил пуснат на 2.4 GHz при системна шина 300 MHz! При това в много конкретни приложения овърклокнатият Semрron 2800+ @2.4 GHz се е представил равностойно и дори е изпреварвал Athlon 64 3400+

ка на 45~48$ за 256 МB PC4000. Модулите са с фабричен тъмнозелен охладителен радиатор, под който се крият едни от най-бързите чипове с подобен рейтинг (PC4000) на Hynix HY5DU56822CT-D5. Номиналните работни параметри на модулите на Kingmax са CAS3.0-4-4-8 при 500 MHz DDR. Между другото, в някои тестове паметта Hardcore DDR500 спокойно достига честота 550 MHz без промяна на номиналните тайминги и регистрира резултат от над 11 000 точки в PCMark 2002 Memory. Номиналните волтажи са в границите 2.5 ~ 2.7 V в зависимост от честотата, която иска да реализира потребителят. Чудесна новина за геймъри и любители на овърклока е и фактът, че още една световноизвестна марка памети – Мushkin, вече сe продава у нас! Цената за модул от 256 МB DDR400 PC3200 от серията ULL 2.0-2-2-2 (Ultra Low Latency) e около 70$. Достъпни са и памети с по-високочестотен рейтинг - РС4000, с капацитет

2005

•

256 MB, 512 MB и 1 GB. В рубриката сме споменавали за линията производителни процесорни охладители Gigabyte (като например 3D Cooler Ultra GHPCU31-SD), но поредната новост от компанията е бюджетна линия кулъри под общото наименование Neon. Максималната стойност на PR рейтинга на процесора за Socket A, с която се справят охладителите Neon 7 по спецификации, е 3200+. По-надолу е дадено тестово сравнение на работата на модела Neon 7 Pro спрямо други три - АMD (box), GlacialTech SilentBreeze III и Zalman CNSP7000A-Cu. Както виждате и от диаграмата, отличителна черта на версията “Pro” е възможността за регулиране на ротационната скорост на перката. Охладителят на Gigabyte се представя достойно в режимите на максимално натоварване на централния процесор, при това според авторите на теста Neon 7 Pro e работил сравнително безшумно. През изтеклия месец трябва да отбележим още една важна продуктова новина от Hitachi Global Storage Technology – компания, която напоследък анонсира немалко значими попълнения в своето портфолио. Най-новият модел, за който става дума, този път е 60 GB твърд диск Travelstar с диаметър на носителите 1,8 инча. С него производителите на портативни електронни и компютърни устройства ще могат да вграждат достатъчно капацитет за данните в ултракомпактните си модели. Новият Hitachi 1.8” Travelstar C4K60 е едно доста добро съчетание между малките размери и солидния полезен обем за съхраняване на информация. Както се споменава в краткото представяне на модела, потребителите ще могат да носят в джоба си до 15 000 песни, 60 000 снимки (по 1 MB всяка) или 240 часа MPEG-4 видео, разположени в устройство с размерите на колода карти за игра. Фамилията Travelstar C4K60 има и впечатляващи характеристики по отношение на мобилността: удароустойчивост, нисък шум, производителност и пестене на енергия. Дискът издържа на удар от 500 Gs при работа и 1200 в неработен режим. Това означава, че след

• 2005

като веднъж бъде правилно инсталиран в мобилно устройство, той успешно ще издържи падане върху пода от около 1 метър. Сред останалите спецификации, които производителят Hitachi GST дава за Travelstar C4K60, са: възможност за 2 типа конектори за вграждане: ZIF или IDE; Малка площ (1.8”) и ниско тегло; Висока производителност; Ниска консумация на енергия; Висока удароустойчивост за ползване в различни условия; RoHS съвместим. Очаква се по времето, когато четете списанието (средата на февруари), новото попълнение в линията Hitachi Travelstar да се появи в масови количества на пазара, включително и у нас. При видеокартите все повече фирми вече предлагат хитовите графични ускорители на базата на последното поколение GPU на NVIDIA. В периода 7 - 12 февруари в нашата лаборатория ще разполагаме с видеокарти Sapphire Radeon X800 Platinum Edition и X700Pro Toxic! Aз лично с нетърпение очаквам да видя какво ще покаже “токсичната” версия на X700 и разбира се, ще ви информирам своевременно след провеждането на тестовете. През редакцията мина още един интересен модел, който трябва да се появи на пазара. Става дума за инженерен образец на Canyon GF 6600 (AGP), който споменах по-нагоре (използвахме го при теста на дъното ECS 915G-A). Под Doom 3 (в режим 1024х768 и настройки за максимална детайлност в играта и драйверните

опции) платката показа завидна производителност 40,8 fps (при 0хАА и 0xAF). “Чистият” 6600 в AGP изпълнение е новост за нашия пазар и се надявам съвсем скоро да започне да навлиза в масови количества. Платката е със съпровождащата мост-схема HSI (High Speed Interconnect), a в бъдеще е почти сигурно, че ще се появят и карти от шестата серия на GeForce с вродена поддръжка на AGP8x. Иначе, на пазара от по-отдавна присъстват AGP версии на GF6600GT с преходния HSI мост. Такава платка със 128 MB DDR с марка Point Of View струва около 220$ (без ДДС). За сравнение, с 10-11$ по-ниска е цената на аналогична видеокарта PoV 6600GT със 128 МB памет в стандартно PCI Express x16 изпълнение. Да отидем в малко по-човешкия ценови клас на графичните ускорители... Най-после дочакахме и пазарния дебют на видеокартите с марка EPoX – нещо, за което сме писали повече от един път (и досега все беше в бъдеще време). Успяхме да вземем такава платка за кратка проверка на нейните възможности. Те, разбира се, са скромни, което отговаря и на цената на въпросната бюджетна платка. Основна черта на дизайна на ЕPoX Radeon 9250 e компактният форм-фактор, типичен за ценово ориентираните видеокарти. Графичният процесор, работещ на 240 MHz, се охлажда пасивно от алуминиев радиатор, а обемът на бордовата памет е 128 MB с 64-битов DDR интерфейс. Общо четирите DDR чипа (в TSОP опаковъчни корпуси) са разположени двустранно. Те са с маркировка, която подсказва за времеви показател 5 ns или ефективнa работна честота 400 MHz DDR. В близко време можем да очакваме появата и на по-производителни графични решения с марка EPoX.

В този брой ви предлагаме представяне на едно много добро решение на GeCube в диапазона, близък до 100$. Чипсетът е Radeon 9550, но производителността и цената отговарят (грубо казано) на Radeon 9600 Pro. Димитър Чизмаров пък споделя преките си впечатления от друго предложение, базирано на R9550 - АSUS A9550 Gamer Edition. Платката също е показала доста добър овърклокърски потенциал, като, разбира се, максималните работни честоти, които можете да постигнете, отстъпват на GeCube Xtreme или Infinite, но пък и цената на АSUS A9550 Gamer Edition е малко под 80$ (без ДДС). Красимир Иванов За мнения и препоръки -> krasi@computers.bg

2005

•

- става дума за специализиран софтуер - тоест потребителят разполага с далеч повече тясно профилирани инструменти и улеснения, които гарантират повисока функционалност, прецизност, съответно по-добри резултати. Пестят се време и нерви, а цената на подобни продукти е повече от приемлива. Стандартният вариант на Vue 5 Spirit се доставя за около 350 долара и освен това предлага перфектна съвместимост с всички популярни професионални моделери. Помислете си - колко часове бихте пропилели, за да създадете един пейзаж под Maya, при положение че под Vue’d Spirit това може да ви отнеме минути.

Интерфейс Типичен за всеки един триме-

новостите

на пуста Луна без атмосфера и милиони студени звезди на небосвода... Авторите са подготвили доста примери - някои са елементарни и опростени, други включват допълнителни филтри (сияния, проблясъци) и смайващи обемни ефекти.

в петата версия, върху които искам да ви обърна внимание. Откъде да започна? Ами например с EasyGl. Това е наглед най-обикновен плъзгач, който обаче ви позволява много удобно (без мъка и експерименти с безброй опции) да определите подходящия баланс между качество и време за рендване! За да можете да използвате максимално реалистичен фон, авторите са предвидили поддръжка на HDRI снимки (изображения с висок динамичен обхват). Какво още - процедурно (математическо) безполигонно генериране на терен, усъвършенстван алгоритъм за създаване на атмосферни ефекти, който в комбинация с Global Illumination дава превъзходни резултати. На мен особено много ми хареса Metablobs органичното моделиране, което позволява да се създават форми на базата на “слети” примитиви (аналог на Metaballs при Bryce - затова си позволих да го представя накратко). Добри думи могат да се кажат за усъвършенстваните редактори за материали и функции, възможностите за вграждане на впечатляващ художествено оформен тримерен текст (екструдиране, кант, текстури и всички други познати техники) и обърнете внимание - средства за професионална постпродукция и работа в 96-битов цвят!

Генериране на терен То може да бъде и лесно, и сложно. В началото програмата вмъква произволна “планина”, чиято форма се редактира в отделен диалогов прозорец. В него, подобно на Bryce, “рисувате” релефа с помощта на четка - в степени на сивото, като светлите тонове показват по-голяма надморска височина.Тук обаче авторите са предвидили друг вариант - спомнете си за часовете по география и физическите карти - там със

Интро Надявам се, че всички си спомняте за прелестния Bryce - програмата за художествено ландшафтно моделиране, която беше създадена от MetaCreations, след това закупена от Corel (които пуснаха само една нова нейна версия - Bryce 5 в края на 2001) и сега вече е притежание на DAZ Productions. Не зная защо канадците се отказаха от по-нататъшното развитие на този уникален продукт - може би не им достигат настроение, визия, възможности или просто смятат, че програма като Bryce не се вписва в новите им пазарни стратегии. Както и да е, DAZ Productions са дали дума да не изоставят и да не забавят по-нататъшната му разработка, така че да се надяваме през тази или следващата година да видим Bryce 6. Но дотогава има време. А конкуренцията не спи - докато рожбата на MetaCreations беше прехвърляна, разменяна и стоеше на едно място, младежите от e-on software успяха с бързи темпове да доразвият възможностите на своята рожба - Vue’d Spirit. Която, ако трябва да бъдем честни, едва през последните няколко години успя да излезе от сянката на Bryce. Двете програми много си приличат, но не са напълно еднакви. Сами ще се убедите - има прилики, има и разлики, но като цяло ще останете доволни - Vue’d Spirit ще ви предложи десетки часове на ползотворно забавление и разучаване.

Предназначение Сигурно вече се досетихте, но все пак да го кажем в отделен абзац. Vue’d Spirit е програма за тримерно моделиране на ландшафти. С нейна помощ може да си създадете свой собствен свят. Който включва релеф, водни площи, растителност и атмосферни ефекти. Всичко, за което се сетите - огромни планини, снежни върхове, зелени долини, бистри езера, буйни реки и безбрежни морета, тихи залези и свежи утрини, дъждове, бури, мъгли и градушки...

Защо е необходимо? Наистина, преди време един приятел ме пита какъв е смисълът от Bryce (аналогично от Vue’d Spirit), след като човек може да постигне абсолютно същите резултати под произволен друг софтуер. Аз му посочих няколко причини. Първата

• 2005

Съвместимост

Много интуитивно, много лесно и омагьосващо дори.

Обекти

рен моделер. Изпипан и привлекателен дизайн, интуитивни клавишни комбинации, като единственото, което малко ще ви смути в началото, е разположението на бутоните. ОК, Cancel и т.н. не са в дъното на диалоговите кутии, а вертикално най-вляво.

Началният екран е едно от най-важните улеснения във Vue 5 Spirit. Защото ви дава директен достъп до предварително подготвените шаблони. Няма смисъл да си губите времето с напразни настройки и ненужни експерименти. Възползвайте се от примерите - някои от тях са “земни” (като например залези, урагани, мъгли, ветрове), а други са фантастични и нереални - представете си небесата на Венера, облаците на Сатурн, пейзажа

зелен цвят се обозначават равнини и долини, а с кафяв - хребети и върхове. На мен този начин ми се струва по-достъпен и понятен. Естествено, не е необходимо да се мъчите дни наред с четката предвидени са специални “бонуси” за бързо създаване на определен тип релеф - планини, каньони, дюни, луни (с десетки кратери) или ерозирал пейзаж. Отделно са ви предоставени опции за задаване на начина на работа на четката, за дефиниране на ерозията (например речна, топлинна или ветрена) и не на последно място - ЕФЕКТИ! Пукнатини, тераси, стълби... Работата по създаването на терена е особено увлекателна. Нищо чудно да се вживеете в ролята на бог - с кратки движения ще издигате върхове, ще постилате долини, ще майсторите хребети...

Колкото и да е красив пейзажът, той ще изглежда стерилен, ако липсват хора, животни, сгради, мостове и други признаци за наличието на живот и цивилизация. Така че освен външни модели (за това после), програмата предлага и прилична колекция от предварително подготвени обекти. Имате си замъци, къщи, хора, феи, ангелчета, самолети, кораби, автомобили, безброй предмети.

Растителност Много съществена част от функционалността на програмата. Като за начало авторите са ви подготвили достатъчно много примери - в библиотеката ще откриете всякакви дървета и храсталаци - палми, ели, бамбук, евкалипт, както и колекция от измислени растения, събрани от далечни и непознати планети... Plant Editor e модул за параметрично редактиране - с негова помощ могат да се постигнат смайващи резултати - искате да видите палма с шишарки или бор с банани, просто пробвайте. Най-впечатляваща обаче е симулацията за растеж. Много мощен алгоритъм, който ви позволява да залесите избрани от вас площи по безумно реалистичен

начин - никакво редене на дръвчета и храстчета - програмата сама може да имитира изникването на джунгла, гора или савана. Така, както ви харесва.

Осветяване/специални ефекти За смайващите възможности на Vue Spirit се загатва още в началното меню, за което ви споменах преди малко. Освен естествени източници на светлина (като слънца и луни примерно), можете да добавяте и други познати типове, като прожектори, лампи и т.н., да дефинирате посока на лъча, интензитет, количество излъчена светлина.

Рендъринг Мама мия. Тук наистина останах смаян, шашнат, размазан. Наречете го както искате. Можем да си говорим надълго и нашироко, но запомнете едно - рендърингът е една от най-силните страни на Vue 5 Spirit. И в това отношение (както и със системата за залесяване) той превъзхожда Bryce тотално. Няма смисъл да сипя хвалебствия. Ще спомена само три неща - Global Illumination, Radiosity и Caustics! И все пак си говорим за продукт, който се предлага за по-малко от 400 долара... Всъщност, тези алгоритми за светлинно изчисление и рендване са част от

Безупречна. Не би могло да бъде другояче. Импортно-експортните филтри са повече от достатъчни – поддържат се форматите на всички популярни 3D и дори CAD програми - Maya, 3ds max, TrueSpace, Shade, AutoCAD, Poser... Така че, ако искате да вградите външен модел, няма да имате абсолютно никакви проблеми. Особено внимание е обърнато на интеграцията с Poser - двата продукта са много “близки”, а присъствието на Mover (програма за анимиране на герои от Poser в среда, създадена от Vue 5 Spirit), дава възможност да се прибави и въздействието на четвъртото измерение върху статичния пейзаж...

Забележки Те са три. Първата се нарича системни изисквания. Не съм очаквал такава тромавост, при това на уж добра машина (Sempron 3100+ с 1024 MB RAM и GeForce 5900XT Pro 256). Второ - стабилност. Въпреки рекламираната максимална съвместимост, Vue 5 Spirit си увисва без предупреждение, макар че е вграден механизъм за противодействие срещу срив. И накрая - безумно бавният рендерер.

Заключение Ще бъда кратък. Това е най-добрата програма за художествено ландшафтно генериране. Много изпипана, с редица екстри, лесна и приятна за разучаване. Разгледайте демото!

2005

•

Въведение Когато за първи път инсталирах и разгледах Maxon Cinema 4D, й се носеше славата на “максоубиец” - изключително амбициозен немски софтуер, поставил си за цел да конкурира и измести величавия 3ds max. Cinema предлагаше сходни възможности, по-приемлив интерфейс, ненадмината стабилност, гъвкава структура (като ядро и плъгини) и не на последно място - особено атрактивна цена. Доколко Cinema 4D успя да се пребори с 3ds max, е спорен въпрос, но най-малкото успя да привлече в своя лагер много чужди клиенти и да сръга в ребрата discreet, които се размърдаха и през изминалата година пуснаха една от най-силните версии на 3ds max, излизали някога. Иначе, с деветата версия на Cinema 4D немците от Maxon доказват, че продължават да работят все така упорито и качествено. Продуктите им рядко са наблъскани с ненужни новости, колкото да запълнят излишно раздут списък с изсмукани от пръстите нововъведения. Както преди, така и сега не е търсено някакво

екстравагантно разнообразие от неудачни подобрения и стремеж да се впечатли публиката. Точно обратното - подобренията са малко, но са сериозни, силни и напълно достатъчни, за да убедят един професионалист да даде пари за ъпгрейд.

Cinema 4D R9 да догоним Maya

Интерфейс Той е претърпял сериозни изменения и подобрения, макар че на пръв поглед човек едва ли би ги забелязал. На първо място е HeadsUp Display. Ето ви един термин от авиацията – HUD. Това е информация, която се прожектира на челното стъкло на пилота и съдържа всички необходими параметри на полета, като спестява необходимостта той да сваля поглед надолу към приборното табло. В случая разработчиците са нарекли по този начин подредените в кръг менюта, които ви дават бърз достъп до всички команди. Което е адски удобно, знаете - спестява честата “разходка” с мишката до горните менюта. HUD-ът се извежда чрез бутона V, а не със Space, както е при Maya. Няма защо да крием, Maxon най-безцеремонно са изкопирали част от интерфейса на своя конкурент. Нещо повече - вгледайте се в “ръкохватките”, които се появяват при местене, въртене и преоразмеряване. Да са ви познати отнякъде? Като форма, цвят, поведение? Няма нищо случайно. Същото важи и за голяма част от основните клавишните комбинации - особено тези за управление на камерата - приближаване, отдалечаване, движение нагоре и надолу, въртене в орбита - отново странна форма на съвпадение, не мислите ли? Но какво пък, както е казал философът “Плагиатството може да демонстрира липса на оригиналност, но пък спестява време”. N-Gons Това N-Gons ми звучи като множествено число на “нагон”, не знам за вас, но кой за каквото си мисли. Всъщност, N-Gons са фигури с произволен брой ъгли и с тяхното въвеждане се преодолява едно доста старо и особено досадно ограничение в моделите в предходните версии - лицата на фигурите да са

• 2005

изградени от три- и четириъгълници. Сред останалите подобрения в областта на моделирането трябва да спомена “четките” за работа с моделните мрежи, които могат свободно да изменят формата им. Ако трябва да ви дам възможно най-разбираем пример - спомнете си статията за 3ds max от миналия брой или се замислете как един скулптор борави с глина. Немците са решили да вмъкнат малко по-разбираем и достъпен метод за моделиране, който да допълни възможностите, които предоставят традиционните техники. Надявам се, че ще останете доволни от вградените средства за “шиене” и “прилепяне”, които запълват една съществена празнина в инструментариума на Cinema4D - която, доколкото успях да разбера, досега е запълвана с помощта на външни плъгини. Анимиране Знаете, че Cinema 4D e изградена на модулен принцип (неслучайно при инсталация се изиска лиценз за всеки един модул), а MOCCA е този, който служи анимиране на герои - хора, животни, извънземни. Хмм, замириса ли ви на кафе? Напоследък доста го рекламират. Подобренията в новия му вариант не са особено видими и кой знае колко монументални, но са добре дошли. Трябва да отбележа Motion Blending - новата технология за съчетаване на различни типове движение. Това е процес, при който един тип костна система плавно прилива в друга, предназначена за друг тип придвижване. Целта е да може лесно да бъде изградена нелинейна анимация - примерно вашият герой бяга, след това започва да пълзи, изправя се рязко и т.н. Трябва само анимациите да се заредят, да се активират съответните движения и да се дефинира преходът между всяко едно от тях.

които трябва да се прилепи дрехата, и накрая се стартира самата симулация. Звучи доста безпроблемно и приятно, на зад цялата тази лекота се крие огромен труд. Не бива да подценявате Clothilde - модулът съдържа множество ценни екстри и гъвкави възможности за настройка. На първо място разполагате с доста на брой предварително подготвени облекла, дефиниране на точки на прилепяне, физически сили, свойства на материята, възможности за определяне на сблъсък и реагиране при взаимодействие с околни обекти, граници на издръжливост и праг на разкъсване на материята. Интересното е, че Clothilde е достъпен плъгин, с който дори и потребителите като мен, без особен опит и задълбочени познания, могат да се справят успешно. Естествено, не настоявам, че моите впечатления са мерило, но следейки форумите и отзивите в интернет, мога да бъда спокоен - Clothilde се приема много положително от професионалистите в бранша, като дори мнозина от тях смятат настоящия модул за най-значимата новост и най-основателната причина за ъпгрейд към деветата версия на продукта. Аз бих добавил, че това е още една стъпка напред към догонването (а защо не и достигането) на водещите конкурентни продукти, в частност Maya. Финалът е любимата част на стандартните ми ревюта (пиша ги по този начин за ваше удобство, макар че за моя радост опитите ми за разнообразяване се възприемат по-скоро положително). Значи, Cinema 4D пристига с над 100 подобрения. В случая обаче не е важно количеството, а качеството. Искате да ви кажа три, които могат да ви накарат да преминете към новата версия. Нямате грижи - това са N-Gons, Clothilde и новият интерфейс. Мисля, че са напълно достатъчни. Темата за Cinema 4D 9, предполагам, ще бъде продължена в следващия брой - тогава ще стане въпрос за приноса на настоящата програма в създаването на един от найдобрите 3D анимационни филми, а именно - “Полярен експрес”. Делян Донев

Рендъринг Тук ключовото съкращение е SPD. Хм, тези, които следят новините по немските телевизии, сигурно го срещат често - това е партията на Герхард Шрьодер... Да, явно в тази статия съм го ударил сериозно на асоциации. Няма значение, де .В случая обаче съкращението идва от SubPolygon Displacement - това е подход, при който повърхността на обекта реално не се разделя предварително на субполигони по време на моделиране, а едва когато започне окончателното рендване. Това позволява да бъде създадена по-качествена сцена, да се постигне по-добро бързодействие при обработката, като бъде активирана по-висока степен на детайлност. SPD винаги може да намери приложение там, където трябва да се добави повече детайлност, без да се налага сериозно допълнително моделиране - например, ако искате да анимирате герой с малко на брой полигони, който впоследствие ще се рендира с доста малко детайли по повърхността, искате да добавите мъх, козинка или други такива “подробности”. Clothilde Ето, че Cinema4D се сдоби с плъгин за създаване и преди всичко за динамично симулиране на дрехи. Тоест аналог на великолепния модул Maya Cloth в Maya. “Обличането” на героя преминава през три етапа - първо се дефинира обект, след това се посочват полигоните, към 2005

•

и плавност при интерполация, особено когато се касае за анимиране на жив герой, където движението не може да се опише със стандартни линейни зависимости.

Интро Една от най-сладките и същевременно най-смайващи кратки анимации, които някога съм виждал, е на едно... жабче. С каска и очила, което яхва въображаем мотоциклет. Сигурно сте я гледали, има я навсякъде по родните сървъри, а е достатъчно кратка, за да се изтегли за отрицателно време, и достатъчно впечатляваща, за да може човек когато види същото жабче, да се сети. Аз го видях отново, докато разглеждах демофилмчетата към Motion Builder! Само дето не подскочих от удивление! Кой би предположил! А бях почти напълно убеден, че всичко е направено изцяло под Maya. Но няма нищо странно, Motion Builder също е разработка на Alias. Която обаче е някак си недооценена, не особено популярна и обичана. Причината? Подобно на Studio Tools, тя стои в сянката на великата и прехвалена Maya и второ е твърде тясно специализирана и много по-различна. Въпреки това си остава първокласен софтуер, достатъчно мощен, сложен и гъвкав, за да бъде предизвикателство към всеки един истински компютърен аниматор. Естествено, в началото доста се чудех защо им е нужно на Alias да разработват и поддържат все още подобен тип приложение - в смисъл, че така или иначе в Maya има превъзходни възможности за анимиране, каква тогава е ролята на Motion Builder. Ами, той е създаден единствено и само за аниматорите - те нямат нужда от пълния арсенал от възможности, които предлага Maya - не моделират, не рендват и не текстурират - те трябва да “съживяват” героите. И нищо друго. Ето защо процесът на работа с Motion Builder е малко по-особен. Много е важна предварителната подготовка. На първо време трябва да се сдобиете с готов модел, записан в FBX формат. Той също е разработка на Alias, платформено независим е и позволява да бъде обменяна 3D информация, без оглед на приложение и операционна система. Така че преди да се захванете с Motion Builder, някой трябва да е подготвил 3D обекта (например под Maya, 3ds max, Lightwave или Softimage), да го е експортирал в FBX формат и да ви го е предоставил за импортиране. Естествено, модельорът преди вас трябва да си е свършил работата - героят му трябва да е в поза T (тоест изправен, с разперени встрани ръце), да бъде с правилна пълноценна костна структура с коректно присъединени към нея “кожни” елементи. Естествено, вие може да внасяте промени в нея, да добавяте опорни точки и възли, но в края на краищата, Motion Builder покрива единствено анимационния процес и евентуалните проблеми в модела ще ви принудят да го върнете обратно.

• 2005

Character Controls Това е палетата, която ще привлече вниманието ви още при първия поглед върху интерфейса на програмата. Там ще видите един плейбой по шорти и хавайска риза. Това е просто картинка, която ви позволява да се ориентирате бързо при селектирането/деселектирането на определени части от тялото на героя ви - ръце, крака, стави, длани, стъпала, глава, врат. Точно до тази палета се намира и още една -

Инсталиране на демото. Няколко думи за него. Значи, ще го намерите на диска към списанието, в директория 3D_CAD. Но ви е необходима (за жалост) връзка с интернет. Инсталаторът генерира произволен сериен номер, който след това трябва да се подаде на сайта на Alias. От там ще ви върнат регистрационен ключ, който пък трябва да въведете в специалните за целта полета. Досадно наистина, но няма как. Като цяло инсталаторът върши всичко абсолютно сам, но пак повтарям - трябва да разполагате с връзка към Мрежата.

Първи впечатления Ами, объркани. За да може човек да се ориентира, му е необходимо време. Първо трябва да осмисли типът и предназначението на програмата, върху което наблегнах преди малко, след това търпеливо да се прочете голяма част от help-a (който, между другото, е написан много интелигентно, достъпно и разбираемо), задължително да се изгледат всички демофилмчета, които са на сайта (в SWF/MOV формат са). И чак тогава може да се почувствате относително готови да се захванете с Motion Builder. Не правете моята грешка и не подхождайте самоуверено - интерфейсът ще ви накаже жестоко за дързостта.

Интерфейс Бих го нарекъл безупречен, своеобразен, нетипичен, капризен. Не очаквайте да разучите MB 6 с лекота. Кривата на овладяване е дълга и много стръмна. Прозорци, палети, бутони, опции, чавки... Хубавото е, че магьосниците от Alias са намерили удачен подход, с който да ви спестят голяма част от преподреждането и лутането из интерфейса. Това са готовите конфигурации на работното поле в зависимост от задачата, която изпълнявате в момента. Тази, която се активира по подразбиране, е Story, но имате Animation, Preview, Creation, Editing и всички те се сменят много удобно с Ctrl+Shift+1…5. Подходът с тези лейаути e много удачен. Палетите наистина са много и дори при голяма резолюция няма как да бъдат събрани всичките по едно и също време. Да обърнем по малко внимание на всеки един от тях.

Аssets Browser Тук са събрани всичките ви “авоари”, тоест имате директен достъп до всички елементи, които участват в подготовката на анимацията - от предварително моделираните герои, през материалите, шейдърите, елементите (камери, светлини, маркери, равнини, тримерни фигури).

Вграждането им се осъществява много лесно - чрез директно влачене и пускане - или във Viewer,или директно върху панела

Story. Той, заедно с Navigator, DopeSheet и Fcurves, образува един общ прозорец, от който де факто се осъществява управлението на анимацията. Story много прилича на времевата линия при видеоредакторите - с отделните писти, опции и множество бутони. Няма да се впускам в подробности, просто запомнете, че тук се наблюдава всеки един обект и се регулира всеки един ключов параметър.

Navigator ви позволява да проследите поведението на всички онези елементи, които сте добавили от прозореца Assets, но с оглед на йерархичната връзка между тях, присвоените им параметри и взаимовръзки. Все едно сте режисьор на филм - от тук имате пълен контрол върху камерата, светлините, приложените материали и шейдъри..., върху абсолютно всичко.

Dopesheet също е ключово звено. Тук се осъществява целият кийфрейминг - или иначе казано, в този прозорец вие “раздвижвате” вашите герои, като добавяте ключови кадри в определени моменти от сцената.

FCurves е мястото където се модифицира самата анимация. Тоест тук вие определяте начина, по който програмата генерира кадрите между ключовите фреймове. Това става с помощта на криви (от там и FCurves), които показват начина, по който дадено свойство на обекта се изменя с течение на времето. Това позволява да се постигне много по-голяма точност

Pose Controls. Там пък се съхраняват специфични пози на вашето човече - такива, които според вас са важни и често срещани. Pose Controls е важна, когато искате на направите “затворена” анимация (примерно ходещ човек), когато последният и първият кадър трябва да си пасват идеално.

Dynamic Editor също е много важен - там много прецизно се дефинира интерполацията между няколко ключови кадъра едновременно... Всъщност, всички палети са важни. Няма как да продължа просто да описвам всяка една палета. Ще прескоча Groups and Sets (които ви позволяват да свързвате елементи и техните “принадлежности” и свойства), Motion Blend, Layers... Всички тези механизми участват при анимирането на хора, четириноги и преди всичко на лица. Но колкото и да ви е странно, силата на Motion Builder НЕ Е в “ръчната” анимация на принципа на ключовия кадър. Интересното е, че настоящата програма се използва масово при обработка на motion capturing, при това в РЕАЛНО време. Тя е в състояние да възприеме, обработи, филтрира и визуализира информацията, постъпваща от разположените върху истинския актьор датчици и да ги “прехвърли” върху компютърно генерирания модел...

Новости Страшно много на брой, но са адски специфични - ето най-важните от тях: интерфейсът и клавишните комбинации са претърпели положителни промени, усъвършенстван е редакторът за пози, въведени са принципите на асоцииране на елементите в “групи” и “комплекти”, re-reconnecting на готови ригове, подобрен dopesheet, многореферентна анимация (тоест един анимиран герой може да бъде свързан с движението на други обекти в сцената) и тримерни пътеки, към които може да се “прилепи” придвижването на някой обект - човече и преди всичко камера!

Финал Ако сте решили да се посветите на анимационното изкуство в неговия компютърен 3D вариант, това е вашата програма. Инсталирайте пробната версия, изтеглете tutorials, гледайте демотата и мечтайте за ILM, Weta... Делян Донев 2005

•

Рисуване

Moho 5 - алтернатива на Flash и още нещо Не е лесно да си аниматор. При това класически. Като гледам как ги мъчат горките. Сложат им един бухал, една жабка и две мишлета и те фазират до зори, докато накрая заспят изтощени върху включената подсветка. Безброй листа, герои, пози. Навремето четох, че за “Аристокотките” на “Дисни” са били необходими две години и 900 души екип... Не зная колко време ще е нужно да се направи същият филм с Moho, но определено ще е далеч по-малко. И докато последните години бележат смайващия възход на 3D анимацията, нека да ви разкажа за една много интригуваща програма, предназначена за работа в двумерна среда, при това ориентирана към любители, самостоятелни професионалисти или малки аниматорски къщи.

Moho предлага възможности за векторно рисуване, оцветяване и раздвижване на различни герои, като готовата анимация може да бъде експортирана във векторен (SWF) или растерен формат (AVI, QuickТime). Moho няма да ви смае с някакви уникални възможности, но при него е намерен оптималният баланс между цена, възможности и лекота на работа, като са съчетани с някои, нека ги нарека, хитри, дори авангардни идеи в двумерната анимация. Най-съществената от тях е заимствана от 3D програмите. Колкото и странно да ви звучи, е факт - Moho е в състояние да “вгражда” костна система на двумерните си герои и съответно върху нея да се използват предимствата на инверсната кинематика. По същия начин, както под Maya, само дето обектите са изцяло в 2D спомнете си как вдигането на крака или протягането на ръката се отразява реалистично върху останалата част на тялото. Неимоверно полезно улеснение, което няма да намерите в толкова обичания и превъзнасян Flash. Но Moho далеч не е само кокали в 2D, в него присъстват още доста “заемки” от тримерната анимация, но за това след малко.

Интерфейс Приликата с GIMP и SodiPodi е случайна - прозорците на Moho са самостоятелни, но поне не са разпилени безпризорни из десктопа на Windows. Някой все пак се е сетил да ги подреди по някакъв начин, който аз бих нарекъл максимално удачен.

• 2005

Компютърните художници обикновено ползват една програма за създаване на героя и друга за анимирането му, но в случая авторите са помислили за вас, ако все пак искате да свършите всичко с едно приложение. Освен това са имали предвид, че ще се трудите върху комикс или Flash, и са наблегнали върху векторните средства за рисуване. Те са ви пределно познати - от CorelDRAW, Illustrator или която и да е друга сходна програма - основни геометрични фигури, моливче, “свободни” криви, криви на Безие, контролни възли и прочее. Напълно достатъчни да нарисувате герой като Фред Флинтстоун, Мики Маус или Патока Дъфи. Само трябва да посвикнете с някои особености при селектирането, но иначе всичко е наред.

щабирани и въртени във всички оси - X, Y, Z - представете си кутийки от CD, поставени изправени върху бюрото. Освен да въртите 2D фигурите, имате възможност да поставите и нормални тримерни обекти - например куб или торус. Камерата също може да се движи и върти в три измерения - да се приближава, да се отдалечава, да “орбитира” около сцената, позволявайки ви да я оглеждате от всички страни.

Анимиране Времева линия. Ключови кадри. Интерполация. Нищо ново не ви казах, нали. Всеки, който е работил с flash или друга програма за анимиране на този принцип, веднага ще разпознае каналите, линийките и точките. Всеки канал се запазва за една променлива (примерно положението на обекта), а точките определят нейното изменение с течение на времето - на първи кадър обектът е с едни координати, на втори ключов кадър (след 20 фрейма) той се

Редактирането също е познато, макар и малко по-тромаво, отколкото сме свикнали - лично на мен би ми се искало да е като под CorelDRAW - може би така е най-лесно - селектиране и възможност за оразмеряване и местене, още един път щракване и достъп до манипулаторите за въртене и “мачкане”. Но това са мои лични пристрастия, естествено. Страничният панел съдържа всички опции за форматиране на даден обект - много е удобно. Ценното е, че имате възможност да дефинирате комбинация от настройки като стил и да го прилагате многократно, когато е необходимо. Запълване, контур, ефекти, форма на четката...

Слоеве Много са важни. Поради няколко причини. Основната е, че пластовете ви позволяват да “изолирате” (подобно на графичните редактори) различните типове обекти. Слоевете могат да бъдат векторни, растерни, тримерни, да съдържат скелет, частички, дори бележки. Това разнообразие донякъде усложнява нещата, но мисля, че ще свикнете бързо. Запомнете, че създаването на костната система и съответно анимирането на вашия герой е пряко зависимо от слоя – частите, от които се движат, са отделени и съответно са “независими” една от друга. Палетата Layers се намира в долния десен ъгъл на екрана (ех, Photoshop) - щракнете два пъти върху името на някой пласт и обърнете внимание на преградките в диалоговата кутия. Какво има там? Ами, възможности за добавяне на сянка, генериране на motion blur ефект, маскиране на слоя и “размиване” на контурите на фигурите в него. Това има огромно влияние върху крайния вид на анимацията - придава необходимата “реалистичност” и солидна доза качествена визия.

3D Нещо повече - пластовете могат да бъдат управлявани като равнини в тримерното пространство - да бъдат ма-

намира на друго място. И програмата съответно интерполира междинните стойности и генерира сама липсващите кадри. По този начин се регулира поведението на частите от скелета, техните свойства (примерно цвят или контур), на отделни възли от кривите - искате усмивка - накарайте двата крайни възела на една права отсечка да се вдигнат нагоре - все едно са ръбчетата на устните - и ето ви усмивка.

Специални ефекти Частички, приятели. Particles. И може да си симулирате всякакви метеорологични условия - дъжд, вятър, облаци. Естествено, не става дума за фотореалистичност - всички тези явления са изцяло в комиксов вариант и в две измерения. Но е много удобно - представете си, че сте си подготвили един тъжен герой, който унило се влачи по

улицата със счупен чадър. Няколко щраквания и хоп, дъждът започва да вали като из ведро отгоре му. Как става този номер ли, ами, имате си готови

скриптове! Тези, които са включени в пробната версия на програмата, са малко и ще ги намерите в менюто Scripts - не са нищо особено, но ще ви демонстрират възможностите на езика - той е лесен за разучаване и с негова помощ може да си спестите часове ръчно анимиране. Всъщност, скриптирането е една от

новостите в настоящата версия. Сигурно писането на код едва ли е толкова голяма радост за повечето от вас, но трябва да отбележа, че всички средства за работа в Moho са описани като скриптове и по този начин всеки един от вас може да редактира и усъвършенства функционалността на програмата. В инструментариума също са настъпили подобрения - на ваше разположение са автоматично “спояване”, магнит, подсилване на костите! Нововъведение са и 3D пластовете и опциите за импортиране на модели в универсалния и популярен .OBJ формат (тоест наистина се размиват границите между 2D и 3D анимация). Трябва да отбележа обновения SWF експорт, който се отличава с подобро качество, оптимизиран е и размерът на крайния файл. Настъпили са подобрения и в работата със скелетната система, при рендирането (например имате възможност за блендиране на пластовете, а и е добавена поддръжка на NTSC цветова гама) и още, и още. Продуктът е пипнат с усет, като не е пропусната нито една част от неговите способности.

Финал Moho е уникално заглавие с много потенциал. Начинът, по който съчетава векторно рисуване, скелетна анимация, тримерни обекти, ефекти и частички, заедно с превъзходен рендъринг, му дава огромни шансове. Да се надяваме, че с петата версия ще успее да спечели клиентите и популярността, които заслужава. Демоверсия на продукта ще намерите на диска към предходния брой (1/2005). Делян Донев

2005

•

“Евроком Кабел” стартира нова услуга телефония “Евроком Кабел” е най-високотехнологичният кабелен оператор, който през изминалата 2004 г. предложи на своите клиенти нови услуги и пакетна цена за абонатите на повече от една услуга. Компанията ще отстои имиджа си на един от водещите кабелни оператори, фокусирайки се върху перспективните възможности на кабелния бизнес като телефония, цифрова телевизия и др., и излезе на пазара с тройната си услуга - телевизия, интернет и телефония.

С решение 2274 от 22.12.2004 г. Комисията за регулиране на съобщенията издаде Лицензия 116А 02979/22.12.2004 на “Евроком Кабел” ЕАД за предоставяне на телефония. Телефонната услуга, която ще бъде акцент в пакета предлагани услуги, ще се осъществява през изградената от “Евроком Кабел” мрежа. Тя ще се предоставя през интернет протокол, което е много по-ефективно от класическата телефония, без качеството да се различава от нея. Услугата намалява стойността на крайното оборудване, което всеки потребител закупува или ползва. По този начин се понижава и стойността на самата услуга. Така например, абонатите на “Евроком Кабел” ще имат възможност да провеждат международни и междуградски разговори, до 70% по-евтини от настоящите възможности. Компанията ще предостави изключително изгодни ценови условия за разговори в мрежата. Корпоративните клиенти ще се ползват със специални преференции. Всички клиенти ще имат възможност да следят сметките си в интернет, както и да получават справка в края на всеки месец. Какво трябва да притежава човек, за да говори през оператора “Евроком Кабел”? Необходим е единствено собствен телефонен апарат, който поддържа цифрово тонално набиране. “Евроком Кабел” предоставя модем, който е със съответния интерфейс за връзка към телефона. Модемът, който в момента се използва за кабелен интернет, ще бъде сменен с комбиниран, подходящ за телефонната услуга. Чрез номерационния план, придобит с лиценза, се предоставя телефонен номер. Целта е да бъдат предложени повече възможности на по-добри цени.

• 2005

Основната услуга - кабелна телевизия, е с качеството на европейските доставчици. Разликите са в по-големия пакет програми, които “Евроком Кабел” осигурява на своите абонати, както и възможността да гледат различни актуални и атрактивни предавания и събития от международен мащаб, без да заплащат допълнително. До края на февруари 2005 г. “Евроком Кабел” ще стартира излъчването на още две нови ТВ програми в основния си пакет. От края на месец декември 2004 е факт AXN, собственост на Sony Pictures - изключителна програма с филмова насоченост, с много екшън и приключенски предавания. Любителите на футбола могат да следят Английската висша лига по телевизия ВВТ, която се излъчва ексклузивно от “Евроком Кабел”. Новост при кабелния интернет, предлаган от компанията, е двойното увеличение на скоростта на същата цена. Услугата е с високо качество на ниска цена, с многообразие на скорости и достъп до българското и международното интернет пространство, с възможности за ползване на безплатен модем или закупуване на лизинг. Собственият информационен център 9 7000, 24-часовата техническа поддръжка 7 дни в седмицата и предлаганите съвременни начини за безкасово плащане, като ePay, ePayVoive и по банков път, осигуряват качество и бързина в обслужването и предоставяните услуги. Със стартирането на новата услуга в средата на тази година “Евроком Кабел” ще бъде единствената компания на софийския пазар, предоставяща сама пълната гама услуги: кабелна телевизия, платена телевизия, кабелен интернет и интернет телефония.

2005

•

Adobe Premiere 1.0 - bon chance! Винаги съм гледал с не особено добро на идеята да се пускат “олекотени” версии на популярни програми. Не, че има нещо лошо де, но винаги съм подозирал компаниите в нечестиви намерения. А именно да използват наложена и популярна професионална марка (примерно Photoshop), за да могат да намерят клиенти и в сектора за любителски софтуер. Така се ражда Photoshop Elements примерно - орязан непрофесионален графичен редактор за 100 долара. Клиентът получава нелоша функционалност, множество “глезотии” и шарени екстри, добра поддръжка и не на последно място самочувствието че работи с полупрофесионален продукт, “сродник” на именита програма. Когато разбрах преди няколко месеца, че Adobe имат намерение да постъпят по същия начин и с Premiere, не се учудих. Хитреци! Вярно, Premiere не е толкова известна, но все ще се намерят ентусиасти! Само дето американците отново закъсняват. И то много. Твърде късно оцениха огромния потенциал на пазара за домашна видеообработка, не разбраха кога хората се оборудваха с качествени видеокамери и недооцениха желанието и нуждата на обикновените потребители да боравят с надежден и относително мощен софтуер за видеомонтаж. Колкото и да стискам палци на Adobe, трябва да призная, че имат да догонват. И то много! Само си спомнете за продуктите на Ulead, Cyberlink, Pinnacle... Състезанието ще е трудно! И Adobe са решили да извадят от ръкава всички козове, с които разполагат. “Премиерните елементи” се представят много добре. Казвам го, не защото съм някакъв ултрас на Adobe, а защото си е така. Авторите са успели да отсеят най-силните качества на програмата, да отстранят само ненужните и строго професионални функции, като на тяхно място са добавили специални “улесняващи” възможности, които да помогнат на потребителите по лесно и бързо да се справят със ролята си на домашни монтажисти.. И така. С инсталация няма да ви губя времето, само ще вметна, че на логото има снимка на един щастлив малчуган, който има рожден ден и който удивително прилича на братовчед ми... Иначе нямах търпение да видя как изглежда PE и да разбера до каква степен интерфейса на “оригиналната” “Премиера” е променен. Оказа се, че дизайнерите са намерили наистина оптимален баланс между характерния външен вид на професионалната версия и задължителните особености на видеоредакторите от нисък клас. Например в горния десен ъгъл ще видите характерната лента (има я при Ulead VideoStudio, WinDVD или който искате продукт от този род), с бутони, подредени хронологично за всеки един

• 2005

етап от процеса на обработка - прехващане, редактиране, добавяне на ефекти, на текст, подготовка на DVD менюта, и разбира се, експортиране. Различното при Premiere е, че при преминаване от една фаза в друга, НЕ се сменя изцяло обкръжение заедно с всички придружаващи инструменти и менюта, а се пренареждат просто прозорците. Хитро, “адобци” са се възползвали от познатата команда за смяна на работното поле от оригиналната версия, като тук просто я префасонирали леко. Така се запазва облика на Premiere Pro, както и се създава онова увличащо “професионално” настроение,за което ви говорих преди малко. “Елементите” предлагат доста изкушения. Авторите са ги степенували по един начин, аз ще ги подредя по мой. На първо място поставям обработката в реално време и липсата на предварителен рендъринг. Нищо, че тази възможност е “скрита”! Нито може да се пипне, нито може да се изтипоса на screenshot. Но тя е особено ценна. Спестява време и нерви. Цъкане с език и трополене с пръсти по масата. Поздравления за Adobe - чест им прави, че са оставили една от найключовите функции на Premiere Pro в Premiere Elements. На второ място са ефектите. Наблъскани са колкото може повече - калифорнийците определено не са скъперници! Не съм се наемал да пресметна точната бройка, но мисля, че е повече три дузини. Просто щракнете върху бутона Effects и след това в лявата част на екрана можете да си ги разглеждате колкото искате. Ефектите, както видео, така и аудио са подредени по категории. Голяма част от тях са ми познати от Premiere Pro, макар и не в същия вид разбира се, но важното е, че са тук. Гарантирам ви, дори никога да не сте имали влечение към видеообработката, тук ще се забавлявате до полуда - просто намерете някое филмче/клипче, импортирайте го и почнете да се “гаврите” с него! Как се прилагат ефектите ли? Ами влачене и пускане... Ценното в случая, обаче, са предварително подготвените комбинации от филтри и настройки - безценни за всеки (а и не само) начинаещ - с едно щракване и може да се промени панорамата, степента на zoom, да се нагласи цветовия нюанс и още и още. Все едно сте попаднали в филмово студио...

Самото монтиране е напълно традиционно, тоест е “лентово” - клиповете

се подреждат върху времева линия. Пътечките са само 4 две видео и две аудио. Но...само по-подразбиране! Никой не ви спира да добавите още! Но аз ви препоръчвам да не прекалявате - 2-3 писти са повече от достатъчни за любителски и полупрофесионални цели. Никой от вас не иска да сглобявате “Междузвездни войни”, така че... Макар и само три, инструментите ще ви свършат перфектна работа. Селектор за посочване и местене, (V) “бръснач” (C) за разрязване на големи клипове и “времево разпъване” (X) за нагласяне на продължителността на даден елемент. Обърнете внимание на

ще намерите на диска разполага с доста скромна част от общия брой шаблони. Пълният вариант пристига на цял диск и там разнообразието е далеч по-очарователно. След като сте готови, програмата ще запази вашата идея (примерно “ЧРД на Мишето”) като файл, на вас ви остава просто да го хванете и завлачите или върху основния прозорец или директно върху времевата линия.

Аудио Кой би очаквал от Premiere да покаже такива мускули при звуковото миксиране. Аз останах изненадан - поддръжка на 99 пътечки, солидна колекция от ефекти, дори функция за синхронизиране на бийтовете, настройка на октавата (ако искате гласа ви да “писка” забавно като героите от “Улицата”) и още куп екстри. Какво да кажа - моите поздравления.

Още благинки

разположението на клавишите. Точно така, един до друг са и могат да се превключват с пръстите на лявата ръка. Дясната трябва да е върху мишката. Е, ако привикнете, ще усетите колко бързо и пъргаво се работи така, как леко и точно се пипа, режи, мести... Ще се почувствате като истински монтажист, който за секунди подрежда предаване, сериал, клипове, реклами... За да ви направят живота песен, адобци са вградили възможности за автоматично прилепване и премахване на “пролуки” между клиповете.

Титлите ще ви донесат същото настроение,което и ефектите. Текстът се въвежда в отделен прозорец, но пък може да се оформи и анимира по смайващ и при това доста лесен начин. Как? Ами пак чрез готовите предложения - едно, че си имате текстови стилове, второ на ваше разположение са цели проекти за най-честите поводи - (рожден ден примерно), и трето – налице още доста неутрални дизайнерски решения. Само да ви предупредя, че пробната версия която

Изпипан софтуер. Личи си навсякъде. За радост останах с положителното впечатление, че Adobe са решили да предложат на масовата аудитория един наистина завършен продукт с много ценни екстри, отколкото набързо да “накълцат” великолепната Premiere и да я пуснат за смешни пари на пазара. Какво имам предвид. Разполагате с History Palette, тоест може да връщате времето назад и да отменяте предишни операции. Освен това процеса на прехващане на видеосигнала от камкордера е опростен до неузнаваемост - де факто от вас се изисква да включите камерата към компютъра. Програмата сама намира заснетия суров материал, извлича го, разпознава паузите, автоматично оформя отделните клипове и сцени. Освен извличане, да се справя чудесно и с процеса на подготовка на видео дискове във DVD/VCD стандарт заедно с функция за директно “изпичане”, поддържа множество файлове формати (аудио, видео и растер) и кодеци, включително WMV и Quicktime,

Заключение Premiere Еlements е много хубава програма, бих я нарекъл задължителна за всеки видеолюбител. Само където, както казах, стартира твърде късно. Дали ще успее да си открадне парче от баница, за която се борят Cyberlink, Ulead и Pinnacle - само бъдещето ще покаже. Аз и пожелавам успех. Делян Донев 2005

•

ArcGIS 9 - светът около нас Спомняте ли си часовете по география. Аз да. Беше ми много интересно. Поне в началото. Дори бях научил всички столици на всички държави. Е, сега съм ги забравил вече... Огромни карти, граници, морета, океани и тайнствени острови. Далечни планини, езера, заливи и фиорди. Може би от тогава ми е страста към пътуванията - странно нали, за човек, който по цял ден стои пред монитора и трака върху клавиатурата. Та всичко с географията си беше наред, докато не стигнах до горните класове на гимназията, където нещата съвсем се промениха. Загадката и мистерията изчезнаха - на тяхно място дойде... зубрачеството. Точно това трябваше да правя - да кълва като луд, за да ми влезе нещо в главата от тези толкова скучни уроци. Защо трябваше да помня всеки хребет на Стара Планина? Беше ли ми нужно да знам всяко завойче на Янтра или оловно-цинково находище в Родопите? Сигурно е важно наистина. Много е важно. Толкова важно, колкото дори не мога да си представя дори и днес. Тоновете географски сведения определят живота около нас, но ние, обикновените хора, не си даваме сметка за това. Строежа на нов квартал, къща, блок, изграждането на язовир или завод. Прокопаването на на рудник. Пробиването на сонда. Взимат се предвид безброй фактори - релеф, реки, водоеми, почви... За това всички събрани данни се събират, подреждат и представят в нагледен вид. И съответно анализират в зависимост от поставените инженерни задачи. От там идва и съкращението GIS - Geographic Informations System. Представете си ги като големи бази данни, в които е включена цялата и необятна информация, за която ви говорих преди малко в увода. Но това е много повече от разни карти, изградени от събрани коти, елевации, релеф и прочее. Съвременните GIS системи обхващат много повече и съдържат сведения за инфраструктурата - това са железопътни линии, пътища, електрически далекопроводи, разположение и вътрешни планове на населените места. Така, че далеч преди да бъде направена първата копка за новата магистрала, е необходимо да бъде свършена огромна предварителна подготовка и анализ. Точно така анализ. Точно тук в АНАЛИЗА най-силно участват GIS системите. Защото освен механизми за съхраняване на данните, те предлагат гъвкави модели за нейната обработка, смесване, изчисляване, “пресвяне” и извеждане на необходимите резултати. Един Водещият GIS продукт на пазара в момента е именно ArcGIS.

• 2005

ArcGIS трудно може да бъде наречен продукт. Той дори не е пакет. А може би цяла технология, на чиято основа са разработени различни приложения за обработка на географска информация. От най “безобидния” (ArcReader) през сървърните технологии до необятния и уникален ArcInfo, пакета ArcGIS носят един и същи ген. В настоящията статия ще ви представя AcrGIS 9 Desktop. Както сами се досещате, това е специално пригоден комплект от приложения, предназначени за работа на обикновен, настолен компютър. За ArcReader вече споменах. Мога да го сравня с Adobe Reader - свободна програмка за разглеждане и разпечатване на вече готови карти - включително и такива, в които е вложено и интерактивно съдържание. Тоест с ArcReader може да видите резултата от работата с останалите програми от пакета ArcGIS Desktop. ArcView - едно от главните приложения в пакета, може би едно от най-популярните GIS приложения в света - не случайно то се предлага и като самостоятелен продукт на пазара. С неговата помощ географската информация може да бъде визуализирана (от там идва View), управлявана и дори създавана. Продуктът предлага възможности за обработка на база данни, анализиране, откриване на взаимовръзки и намиране на подходящи решения.. Бла, бла бла. Просто запомнете ArcView като основното приложение, което позволява от събраните или предоставени географски да се генерира необходимата ви карта. Интерфейсът Важното в случая е, че програмата е достатъчно “дружелюбна” към потребители без необходимите технически познания, но същевременно предлага достатъчно напреднали функции за хората които се занимават професионално с тази материя. Може би тук е мястото да кажем няколко думи за интерфейса на ArcView (както и на останалите програми от пакета). Не знам как бих могъл да го определя - достатъчно традиционен, за да може да свикнете бързо с него. Вярно, сух, сив, досаден. Но се разучава бързо, интиутивен е, доколкото може да бъде за такъв тип софтуер, като на моменти дори се доближава до интерфейса, характерен за CAD програмите.

ArcEditor e пълнофункционална настолна система за редактиране и управление на географски данни. Или иначе казано той е следващото стъпало след ArcView - тоест предлага цялата негова функционалност, плюс доста важни допълнителни възможности за импортиране и редактиране на GIS данни (от там и името му Editor). Това, което преди малко ви споменах за приликите в интерфейса, при ArcEditor започва да важи и при инструментариума - в голямата си част обработката на картите се извършва със средства, характерни за CAD програмите. Но не само - ArcEditor служи за създаване на бази данни, изграждане на топологически връзки между географските особености, изграждане и изследване на геометрични мрежи...

ArcInfo Това е най-мощната програма от всички включени в пакета ArcGIS Desktop и притежава възможностите на ArcView и ArcEditor, плюс още допълнителни функции за посторяване на структура от данни, генериране на карти, моделиране и анализ. И е ориентирана към за най-добрите и способни професионалисти в тази област, които имат опит в програмирането, скриптирането и, разбира се, в математиката. Продуктът позволява да се импортират, обработват и “слепват” данни постъпили в различни формати, да се проследват статистически, векторни и близостни зависимости. Моделите са сложни логически процеси на анализ на различни

типове географски данни, които се подготвят и визуализират с помощта на логически схеми, като всяка една операция се представя чрез съответния символ. Чрез тях може да се проследи последователността на отделните операции - примерно от първите входящи данни се взимат сведения за релефа, от други за речните корита, от трети източник се черпи инфо за разливането на реките през пролетните и есенните дъждове, от четвърти се взима плана за доизграждането на нов квартал, от пети пък се взимат пътищните разчети и ето че може да се направи оценка как да бъдат предпазени бъдещите и настоящите жилищни сгради от наводнения и свлачища Генерирането на тези модели на анализ изисква доста творческо мислене, но процеса е улеснен максимално - спомнете си за Visio и неговите диаграми със кръгове и квадрати, които могат да бъдат местени, свързвани и обединявани. Графичния интерфейс се дублира и от конзола, където директно могат да се въвеждат команди на съответния синтаксис... Резултатите и възможностите Прекарах доста време в събиране, четене и осмисляне на инфо за ArcGIS. Не зная доколко тази материя ви интересува, но ви предлагам да посетите сайта на фирмата, и да разгледате десетките PDF документи, разказващи за различните ситуации, където ArcGIS е бил използван. Ще останете много озадачени. Примерите са много интригуващи. Планиране на цели увеселителни паркове, подобряване на градска инфраструктура, дори оценка на щети от евентуално торнадо... Развитието на GIS системите е стремглаво и позволява те да бъдат използвани в решаването на сложни и досега немислими задачи. Или както казва шефът на ЕSRI - фирмата разработчик, те еволират от механизъм за управление на бази данни към отделна наука... Неговите думи могат да послужат и като чудесен финал за настоящаата статия. Която по всяка вероятност е найсухата и досадна, която съм писал някога. Но сам осъзнавам, че ревю на GIS не е по силите на един скромен редактор като мен. Особено в рамките на две странички. Така или иначе такъв софтуер си остава доста далечен и нереален за нас масовите потребители. Ще бъда доволен, ако запомните какво представлява GIS и че ArcGIS е най-популярната и утвърдена от тях. Делян Донев 2005

•

MS-AS -

Microsoft срещу шпиониращия софтуер Microsoft реши да отзнаменува началото на новата 2005-та година със собствена анти-шпионска програма и в началото на януари публикува първата безплатна бета версия на Microsoft Antispyware. Историята за създаването на този продукт започна в средата на декември, 2004-та, когато Microsoft закупи компанията Giant Software Company заедно с флагманския й продукт Giant AntiSpyware utility, който впоследствие преработи в собствена Microsoft версия и преименува на Microsoft Antispyware. Това събитие предизвика противоречиви отзиви. Скептиците зад сигурните прозорци на Mozzila и Firefox, назидателно мърморят, че от Microsoft “отбиват номера” вместо да седнат и пренапишат целия Internet Explorer, който със зеещите си дупки в защитата допусна появата на spyware и adware. По-радикалните заявяват, че така или иначе Internet Explorer е само една от многото слабости в сигурността на Windows и спасението е в създаването не на Anti-Spyware, а на Anti-Microsoft приложение. Е, поне засега, колкото и логични да изглеждат на пострадалите от паразити, троянци и хакерски атаки потребители, тези твърдения остават в кръга на шегата. Въпреки че, когато става въпрос за Windows, този кръг непрекъснато се стеснява, все още има лоялни потребители на Internet Explorer, които гледат на новото отроче на Microsoft с оптимизъм. Иска ми се да вярвам, че чашата е полупълна, а не полупразна, и че MSAS е по-скоро новото супероръжие в защитния арсенал на Microsoft, отколкото закъснял опит да се закърпи рибарската мрежа, с която мнозина оприличават сигурността на Windows. Оптимистичното ми настроение стана още по-оптимистично след безпрепятствената инсталация и свежия, ведросин интерфейс (ах, толкова е “майкрософтски” с тези познати иконки!), с който ме посрещна Microsoft Anti-Spyware. В действителност, след малко кичозния фасон на ветерана Spybot, екранът на MS-AS ми се стори наистина стилен и “фънки”. Върху началната страница на приложението са подредени линкове към всички основни функции, редом с ин-

• 2005

формация за последното обновяване на файла с дефинициите и данни от последното сканиране на системата. Защитата в реално време наистина е сериозна работа - 9 агента бдят за опасности по мрежата, неоторизирани промени на мрежовите настройки и спам атаки. Други 25 агента пазят самата система и предотвратяват модификация на HOST файла, контекстните менюта, shell разширенията, system.ini, control.ini и win.ini файловете, както и от програми, които самоволно се добавят като startup, и най-важното, грижат се за сигурността на паролите ви. Още 25 агента държат под око приложенията и внимават за вредни скриптове и процеси, които инсталират ActiveX, Browser Helper, IE тулбарове и други гадинки, които променят настройките за сигурност на браузъра. Макар и малко по-бавен от Ad-aware (това е бета версия все пак), MS-AS се справя равностойно с конкурентите в дисциплината “бързо сканиране на системата”. Вярно е, че в крайна сметка не успява да засече някои от зловредните приложения, които откриват Spybot и Ad-Aware, но пък хваща други, които другите две пък не разпознават. Изводът е, че засега най-доброто решение в борбата срещу шпионския софтуер е да се използват услугите на няколко anti-spyware програми. За всеки открит нежелан обект има подробна информация, линкове към още по-подробна информация и относителна оценка на степента на опасност (Moderate, High, Elevated, Severe). Налице са и познатите опции за игнориране, карантина или изтриване на идентифицираните приложения. Настройките и функциите на MS-AS са доволно много и експертите, чийто девиз е “око да види, ръка да пипне” ще останат доволни от Advanced Tools, където могат да намерят полезни списъци и подробна информация за инсталираните елементи на системата, startup програмите и др., както и възможност да деактивират, блокират и премахват на воля. За да не се получи твърде хвалебествена статията, ще завърша с предупреждението, че тази бета версия на MS-AS има някои бъгове в графичния интерфейс, понякога забива и само рестартиране на системата е в състояние да я убеди да проработи отново. Колкото и да съм положително настроена, няма как да премълча, че ако Microsoft си бяха свършили работата по сигурността още в началото, щяха да спестят не само на нас, но и на себе си разходите и вълненията на шпионските игри. Мариана Здравкова

SmartShare Ефективната работа в екип Случвало ли ви си е да стоите до късно в офиса през уикенда само защото не можете да свършите от вкъщи някоя досадна задача? Търсили ли сте безуспешно телефонния номер на потенциален клиент, без да знаете къде сте го записали? Опитвали ли сте се да организирате среща с ваши сътрудници от друг град и колко средства и време ви е струвало това? Истината е, че подобни и ред други „работни” ситуации са доста изнервящи, но в никакъв случай – необичайни. Огромен процент от съвременните организации се сблъскват ежедневно с проблеми в комуникацията между служителите, неефективен работен процес, затруднен достъп до вътрешна информация. SmartShare няма да реши всичките ви бизнес проблеми, но със сигурност ще ви спести подобни ситуации, усилия и средства, и ще направи работата на екипа ви много по-ефективна. SmartShare e базиран на Microsoft® Windows® SharePoint™ Services и ви дава възможност да създадете свой собствен екипен Уеб сайт, където вие и сътрудниците ви да съхранявате цялата информация по проектите си – документи и снимков материал - и до който да имате достъп по всяко време от всеки компютър с връзка към Интернет. Вече не се налага да се безпокоите кой последен е променял даден документ, защото SmartShare пази информация за всички негови версии. Имате възможност да го „резервирате” и така в даден момент само вие да можете да го променяте, както и да възстановите негов по-стар вариант, в случай че е необходимо. Решението е напълно интегрирано с MS Office, така че в работата си ще ползвате познатите от MS Word, Outlook, Excel инструменти. По свое желание можете да се абонирате за отделни документи или цели библиотеки и да получавате известие на електронната си поща при всяка промяна в тях или при нова публикация. Smart Share разполага и с модул за информация за контакт с ваши клиенти и партньори, така че вече не се налага да се чудите къде сте прибрали поредната визитната картичка. Системата ви позволява да създадете онлайн работна област специално за уговаряне на подробностите и провеждане на събрания, съдържаща всичко необходимо за това – списък участници, дневен ред, задачи и списък с взети решения. Екипният сайт синхронизира автоматично графика ви с този от MS Outlook на настолния ви компютър и известява останалите участници за всички настъпили промени. Можете да организирате дискусии по конкретни проблеми, така че винаги да сте запознат с мнението на останалите членове на екипа, да поставяте персонални задачи и да следите за етапите от изпълнението им и дори да обсъждате актуални теми в реално време с вградения в SmartShare MSN Messenger. Членовете на екипа могат бързо да получават важна информация чрез модула за съобщения, както и да имат достъп до списък с полезни връзки в Интернет. Вероятно ще се запитате доколко сигурно място

е Мрежата за съхранение на важна информация? SmartShare ви осигурява няколко нива на защита – както от външна намеса, така и от вътрешен неправомерен достъп. Вашите данни се съхраняват на защитен сървър и при желание можете да ползвате SSL протокол. Работата със SmartShare се базира на идеята за „потребителски роли”, гарантиращи определени права за достъп. От вас, като администратор, зависи на кои потребители какви права ще дадете – за кои библиотеки с документи и дали ще имат възможност само да четат информацията или и да я променят. Навярно смятате, че с всички възможности, които предоставя, SmartShare е скъпо решение, което могат да си позволят само големите организации с многобройни служители. На базата на ASP (Application Service Providing) модела, въведен за първи път в България от BSH, SmartShare се предлага като услуга срещу фиксирана абонаментна такса. Разполагате с избор измежду няколко гъвкави платежни плана, гарантиращи, че SmartShare е напълно достъпен както за големи корпорации, така и за малки екипи. SmartShare е запазена търговска марка на BSH – пионерът на ASP модела в България. За повече информация можете да посетите http://www.smartshare.net.

2005

•

ПРАКТИКА:

Спестете време, използвайки css шаблони В началото на създаването на езика HTML таговете (tags) са съществували с една-единствена цел, а именно за дефиниране на съдържанието в даден документ. Разположението на същинския документ се определя от уеббраузъра, без да се използват допълнителни тагове за форматиране. С течение на времето разработчиците на Netscape и Internet Explorer развиваха HTML, добавяйки нови тагове и атрибути (например <font> и color) към оригиналната HTML спецификация. Този подход обаче се отразява неблагоприятно на сайтовете, при които съдържанието на HTML документа е ясно сепарирано от данните, спрямо които се определя крайният му външен вид. Именно с цел разрешаване на този проблем световният консорциум W3C, отговорен за стандартизацията на HTML, създава шаблоните (CS Styles) като допълнение към HTML 4.0. В днешно време почти всички съвременни уеббраузъри поддържат Cascading Style Sheets. В настоящия материал ще ви запозная накратко с предимствата при употребата на тези елементи в сравнение със стандартните таблици в HTML. Шаблоните в HTML 4.0 дефинират начина, по който различните елементи биват изобразявани в уеббраузъра, а информацията за тях принципно се съхранява в отделен файл с разширение .css. Чрез употребата на такива външни файлове е възможнa цялостнa промяна на изгледа на даден сайт (или негов фрагмент), без да се модифицира същинският HTML код. Ако, да речем, желаете да промените цвета и размера на шрифта за няколко изречения, чрез стандартните атрибути ще трябва да модифицирате HTML сорса при всяко от въпросните изречения. Чрез употребата на CSS шаблони желаната промяна е възможна чрез еднократното редактиране единствено на съответния css шаблон. Ако ви се е налагало да променяте множество статични HTML страници заради частични промени във всяка от тях, можете да си представите колко по-удобно би било използването на един шаблон за всички тях. От тази гледна точка CSS е революционна технология в създаването на уебсъдържание, защото позволява на разработчиците да контролират външния вид и местоположението на всеки елемент от множество уебстраници едновременно. Това става чрез задаване на стилове (style) за всеки HTML елемент. Ако впоследствие желаете да промените глобално изгледа на страниците си, просто редактирате CSS шаблоните и промените влизат в сила, без да се модифицира кодът във всички кореспондиращи HTML документи. При CSS шаблоните е възможно да се използва повече от един стил (Style) в даден HTML документ. Освен в отделен .css файл, е възможно и дефинирането на всеки шаблон в началото на HTML файла, между таговете <head> и </head>. Логично, чрез комбинирането на повече шаблони (т.е. стилове) се получават най-добре изглеждащи резултати. При наличието на повече от един дефиниращ стила шаблон (style) в даден документ, настройките от всички тях се сливат в един общ такъв, спрямо следните правила в този ред: Вътрешен шаблон (в тялото на HTML документа <body> <body>) Вътрешен шаблон (в главата на HТML документа <head> </head>) Външен .css шаблон Настройка на браузъра по подразбиране. Това означава, че дефинираните в тялото на самия HTML

• 2005

документ шаблони са с най-висок приоритет, тоест дори и да има зададен изглед за определен елемент чрез външен шаблон (или такъв в хедъра на файла), той няма да бъде взет предвид от браузъра заради този в същинския документ. Принципно, когато браузърът намери шаблон, той форматира документа според него. Съществуват три метода за добавяне на шаблони. Използването на външни шаблони е най-удачно поради гъвкавостта, която те осигуряват. Както вече споменах, с помощта на външен CSS файл можете да промените изгледа на цял сайт чрез редакция на CSS шаблона, катo единственото условие е в хедърите на самите HTML документи, изграждащи сайта, да има препратка към желания шаблон, например:

брой документи с уникален външен вид. Вътрешните стилове се дефинират в HTML чрез тага <style>, по следния начин: <head> <style type=”text/css”> hr {color: gray}

Ако страницата, където е налице вътрешният шаблон, също сочи към външния такъв, финалните атрибути за h2 ще са следните: color: red; text-align: center; font-size: 20pt Както виждате, цветът се определя от външния шаблон, а видът и размерът на текста се дефинират от вътрешния шаблон. За финал ще представя един пример за комбинация от CSS и HTML файлoве:

<head> <link rel=”stylesheet” type=”text/css” href=”proba.css” /> </head> Taкa браузърът ще прочете дефинициите за стила от proba.css и ще оформи документа според него. Ето как би могъл да изглежда един примерен (прост) шаблон proba.css: hr {color: gray} p {margin-left: 18px} body {background-image: url(“gray.gif”)} Самият файл proba.css е в чист ASCII текстов формат и може да бъде създаден с произволен текстов редактор, като Metapad или Notepad. Обърнете внимание, че в шаблона не трябва да

p {margin-left: 18px} body {background-image: url(“gray.gif”)} </style> </head> При използването на шаблони в тялото на самите HTML документи се загубва гъвкавостта, осигурена от описаните по-горе техники, и затова употребата им в тялото не е препоръчителна, освен в единични случаи. Поставянето на шаблона в тялото на HTML файл става чрез атрибута style, който може да съдържа произволни CSS настройки. Със следния пример се променя цветът на текста и лявото ограничително поле от дадения абзац: <p style=”color: gray; margin-left: 18px”> Това е примерно изречение, съставляващо един абзац. </p> При наличието на дублиращи се шаблони за общ елемент, той бива форматиран спрямо настройките от по-специфичния шаблон, т.е. този, в който са указани повече атрибути. Ето и пример за илюстрация: Наличен е външен шаблон със следните настройки относно селектора h2: (селекторът определя стила на елемента, за който е създаден).

има HTML тагове и той трябва да бъде запазен (Save as) със .css разширение. Не оставяйте празно пространство между стойността на даден елемент и единиците. Например, “margin-left: 18 px” вместо “margin-left: 18px” няма да бъде възпроизведен коректно в Mozilla или Netscape, въпреки че IE възприема и двата синтаксиса. Вътрешните шаблони трябва да бъдат използвани при малко на

h2 { text-align: center; font-size: 20pt }

h2 { color: red; text-align: center; font-size: 8pt } Той се дублира с вътрешен шаблон със следните настройки за h2 селектора:

proba.css <style> body {background:black;color:red;font-size:9pt} h2 {color:white} a:link,a:visited,a:active {color:green} a:hover {font-weight:bild} </style> Index.html <html> <head> <title> Заглавие &glt;/title> </head> <link rel=”stylesheet” type=”text/css” href=”proba.css”> <body> Съдържание на документа. </body> </html> Както вероятно се досещате, редактирането на шаблонните (.css) файлове може да бъде извършeно и с удобни и мощни GUI инструменти, освен с прост текстов редактор като Metapad, например. Ще спомена две такива програми: A-Style editor и Top Style Pro, но няма да се спирам подробно на работата с тях, защото за целта ще ми е необходима поне още една страница от списанието, а и според мен интерфейсите и при двете са достатъчно интуитивни, за да може всеки, свикнал с HTML, да се научи да работи с тях, като това важи с особена сила за Top Style Pro. Ще завърша материала с един апел: Нека всички преминем към FireFox, за да демонстрираме лоялността си към W3C консорциума, отговорен за разработката на HTML и CSS, защото разработчиците от Microsoft определено не работят в посока на стандартизирането на HTML спецификациите със своя IE. Надявам се, че и вие като мен държите на универсално валидния HTML код. Кажете “НЕ” на монополизма, изтегляйки Firefox още днес! http://www.athlab.com/Astyle/ http://www.bradsoft.com/topstyle/ Димитър Петков

2005

•

Някои съвети за начинаещите уебдизайнери

Като се замисля, най-общо появата на визуалните HTML редактори доведе до две неща - първо, рязко увеличаване на популацията на така наречените “уебмастери” и второ, съкращаване на времето, необходимо за създаване на уебстраници. Съвсем логично, тези две явления от своя страна станаха причина за относително повишаване на количеството и понижаване на качеството на съдържанието в Глобалната мрежа... За подобни философски разсъждения е характерно, че те връхлитат, когато си недоспал, гладен и кисел, навън е студено, вътре също е студено и по всичко личи, че светът безвъзвратно върви към гибелта си. Изпадне ли в такова състояние, човек изпитва необяснима потребност да прави мрачни прогнози за бъдещето и с назидателен тон да раздава съвети като за световно. Не знам кое провокира появата на тази статия - лошото време или зачестилите напоследък срещи с безсмислени и кичозни уебнедоразумения, но факт е, че седнах и търпеливо я написах с едничката мисъл да припомня някои от основните неписани закони в уебдизайна.

Три в едно Въпреки противоречията по

• 2005

въпроса каква трябва да бъде и каква не трябва да бъде една уебстраница, според всеобщото мнение идеалният сайт е информативен, добре структуриран, интуитивен, интерактивен и визуално ангажиращ. Казано с прости думи, съвършенството се състои в хармонията между смисленото съдържание, стилното оформление и добрата функционалност. Тези три аспекта са неразривно свързани помежду си и качественото изработване на вашия сайт изисква да обърнете внимание на всеки един от тях.

Какво ще ми кажеш?

Гръбнакът Хубавият сайт е организираният сайт. Няма нищо по-тягостно от това да попаднеш в лабиринт, в който единственото спасение е бутонът Back на браузъра. Най-добрият съвет, който някой би могъл да ви даде, е да вземете лист и молив и да скицирате “дървото” на сайта заедно с всички взаимовръзки между отделните страници. Основното правило тук е, че посетителят трябва във всеки един момент от време да знае къде се намира и как да се върне към началната страница.

Трохичките

Мислете за виртуалното пространство като за един голям информационен пазар. Вашият сайт е вашата будка - тя е шарена, стилна, привличаща погледа..., но какво всъщност предлагате на нея? Точно така, думата ми е за съдържанието. Не забравяйте, че освен в изкуството, хубавият дизайн сам по себе си не е основната цел, а средство за постигането й, а именно - начин да привлечете внимание и да популяризирате информацията си.

Като говорим за лесна навигация, не може да не споменем класическата система Bread Crumb. Буквално преведено от английски, словосъчетанието означава “трохичка хляб”. Всъщност, това е термин за логическо йерархично представяне на структурата на сайта от вида на “Начало-->Хобита-->Коли-->Фолксваген”.Освен че осигурява лесни и разбираеми взаимовръзки между отделните страници, този механизъм прави сайта ви по-лесен за откриване от търсачките.

Още в самото начало, когато страницата ви е само неосъзнат копнеж, трябва да си изясните две неща - какво искам да кажа и на кого искам да го кажа. Първият въпрос определя съдържанието, а вторият - аудиторията. От отговорите им зависи как ще изглежда дизайнът. Все пак освен на вас, той трябва да допада и на хората, за които е предназначена страницата ви.

Има някакво проклятие около тези рамки. Допреди няколко години основната причина да не бъдат харесвани беше фактът, че не всички браузъри ги поддържаха. Когато тази пречка отпадна, потребителите започнаха да се оплакват, че картинките в рамките се зареждат “насилствено”, дори когато това изрично е забранено в настройките на браузъра.

Не си слагай рамки

В някои случаи може и да са добро решение и да изглеждат добре на екрана, но не разчитайте, че рамките са това, което ще направи сайта ви “класов”.

Начертай пътя Site map или картата на страницата e адски полезно

нещо - освен че ще поглезите посетителя, ще се подмажете и на търсачките.

Един сайт, едно лице Искате сайтът ви да изглежда добре? Облечете го стилно и в тон. Създайте специфична атмосфера. Погрижете се за цялостното му излъчване. По-добре да го кажа направо използвайте каскадни стилове и бланки. Независимо дали става въпрос за десет или сто и десет страници, освен че ще придадат стил на страницата, CSS наистина ще улеснят работата ви от чисто практическа гледна точка.

Фон Фонът е нещо, което трябва да остане незабелязано и основната му цел е да направи така, че нещата, които са върху него, да изпъкват добре. Не забравяйте това и вместо оригинални картинки и пъстри тапети, използвайте контрастни и приятни за окото цветове. Аз гласувам с две ръце за класическия бял фон.

Текстът малко, но достатъчно Повечето хора не сърфират в Мрежата, за да четат, а за да намерят конкретна информация. Отваряйки даден сайт, те се опитват максимално бързо да го “сканират” с поглед.

Затова не прекалявайте с количеството текст. Сложете само най-важното, а ако е необходимо, посочете адрес, на който има допълнителна информация и ресурси. Не си позволявайте да жертвате четливостта на текста в името на интересния изглед. Няма по-досадно и уморително нещо

ки хубави неща и с това не трябва да се прекалява. Освен да “претоварите” сайта си, има опасност и да го направите напълно неразбираем за хората, които са забранили на браузъра си да зарежда активно съдържание. Което ме подсеща и за “флашовете”. По-добре оставете Flash-ефектите за времената, когато всички ще разполага-

от това да се взираш в екрана, опитвайки се да разчетеш шрифт, който просто е нечовешки дребен или с цвят на зрял лимон, в което не би имало нищо лошо, ако фонът зад него не беше бял. А, и още нещо - никаква толерантност към правописните грешки.

ме със супербърза и качествена интернет връзка.

Картинките Слагайте на воля, но имайте предвид следните неща: Малко или много картинките забавят зареждането на страницата, затова правете ги с възможно най-малки размери (разбира се, доколкото позволява естетиката). Ако правите галерия или просто искате да обърнете внимание на посетителите върху някоя картинка, използвайте thumbnails-линкове, така човек може да прецени предварително дали всъщност иска да види тази снимка в пълен размер. Не подценявайте функцията за алтернативен текст (alt text). Не са редки случаите, когато по една или друга причина интернет потребителите забраняват зареждането на картинки в браузъра си. За да бъде страницата ви по-прегледна и приятна за окото, отделете малко време, за да уеднаквите размерите на картинките.

Бъди активен, но не прекалено Че Java скриптовете са хубаво нещо, спор няма. Още повече че се предлагат безплатно и в голямо разнообразие навсякъде, а използването им вече не представлява трудност благодарение на HTML редакторите. Но както с всич-

Застреляй пианиста Едно нещо, което без угризение ви съветвам да пропуснете, е музиката. Не защото не я обичам, а по простата причина, че музикалните вкусове са твърде субективни. Няма нищо по-досадно от неприятната или нежеланата музика. Това, което е балсам за вашите уши, може да докара някой друг до нервна криза и паническо затваряне на браузъра. Ако все пак не можете без музика и искате всички да я чуят, направете така, че посетителите на сайта ви да могат да я активират и спират по желание.

На колко езика говорите? Виртуалното общество не се дели на националности, а на браузър общности - Internet Explorer, Netscape, Opera, Mozilla, Firefox и много други... Всеки от тези браузъри си има собствено мнение за това как трябва да изглежда страницата ви. Така че напук на ведрото съкращение на визуалните HTML редактори WYSIWYG (What you see is what you get - Получаваш това, което виждаш), истината е, че в голяма част от случаите това, което виждате вие, съвсем не е това, което виждат другите. Единственото, което можете да направите по въпроса, е да тествате, после пак да тествате и когато решите, че всичко е наред, да тествате отново. И за финал, никога не забравяйте, че човек се учи от грешките си, а умният човек - от грешките на другите. Мариана Здравкова

2005

•

Бъдещето на P2P е BitTorrent

AllegroSurf 7 денонощието и дни от седмицата, ограничаване на трафика и т.н. В повечето случаи стане ли дума за алегро, темпо и въобще музика, в съзнанието ми спонтанно изплува образ на диригент, екзалтирано размахващ палката си пред огромен оркестър. А след представата за диригента идва ред и на асоциации за хармония и контрол. Контрол. Това трябва да е била идеята, заради която RhinoSoft са дали музикално име на иначе немузикалния AllegroSurf 7. AllegroSurf е един от онези добре екипирани прокси-сървъри, с които можете да споделяте една интернет връзка с няколко компютъра в локална мрежа и да контролирате трафика им. Е, когато описваш мрежов софтуер, някак си не върви да се прехласваш по графичния интерфейс, затова ще прескоча частта за цветовата схема, формата на бутоните и прочие и ще кажа само, че функциите са подредени йерархично в дясната част на екрана, а командите за редактиране на елементите са достъпни от контекстни менюта. Ето и какво може да прави AllegroSurf 7:

Управление на сървърите Опитните мрежови администратори ще останат доволни от командата Edit в сектора Servers. AllegroSurf 7.0.0.1 поддържа дълъг списък от протоколи - SOCKS4, SOCKS4A, SOCKS5, HTTP, POP3, SMTP, TCP, NNTP (Network News Transfer Protocol), FTP, RTSP (RealPlayer), DHCP, DNS, UDP, Telnet, SSL (Secure Socket Layer). В допълнение към специфичните за всеки тип настройки, за конкретните сървъри могат да се поставят ограничения за достъпа от определени IP адреси или да се посочва времето, през което сървърът да е активен.

Контрол на трафика

AllegroSurf предоставя толкова много и различни начини да контролирате достъпа и трафика на компютрите, които използват вашата интернет връзка, че малкият диктатор във вас със сигурност ще трепне от садистично удоволствие. Освен чрез IP адресите, контролът се осъществява и на базата на създадени от вас потребители и групи и включва спиране на достъпа до определени адреси през определено време на

• 2005

Филтриране на съдържанието Филтрите на AllegroSurf използват познатите ви механизми за цензура на интернет съдържанието забрана на определени групи адреси или блокиране на показването на различни атрибути на даден сайт - банери, pop-ups, java скриптове и др. Хубавото е, че за всеки потребител или група може да се установят различни ограничения. Кеширане и предварително кеширане с Pre-fetch Предварителното кеширане (Prefetch) всъщност е причината за съществуването на тази версияизтърсак 7.0.0.1. В AllegroSurf 7.0 имаше доста голям бъг, свързан именно с тази функция, който правеше програмата нестабилна при всеки опит да се използва prefetch. Предварителното кеширане се състои в това, че AllegroSurf зарежда в кеш-паметта страниците, към които има линкове на разглежданата от вас страница. По този начин, когато щракнете върху някоя от тези връзки, страницата, към която води тя, директно се отваря от кеш-паметта на браузъра. Настройките ви позволяват да контролирате дълбочината на pre-fetch (която има същото значение както при mirror копирането на страници). Като говорим за кеш-памет - тя е изцяло под ваш контрол. Имате свободата да променяте обема й, директорията, където се съхраняват кешираните страници, както и честотата, с която се ъпдейтват.

Автоматизация на процеси Освен да насрочите стартиране на даунлоуд от определен HTTP или FTP сървър в определен ден и час или през някакъв интервал - нещо, което човек очаква да срещне по-скоро из менютата на офлайн-браузър, отколкото в локален прокси-сървър, можете да автоматизирате и някои от административните операции - стартиране или спиране на сървъри, създаване на архиви, изчистване на кешпаметта и други. Като изключим съмнителната стабилност (докато изпробвах различните настройки, екранът на приложението на два пъти фатално “замръзна”, което, разбира се, може да е по вина и на моята система) и лошата документация, впечатленията ми са по-скоро положителни, най-вече заради добрата функционалност и лекотата на работа. AllegroSurf 7.0.0.1 се предлага като shareware, а срокът на валидност на пробната версия е eдин месец. Работи с всички версии на Windows, включително 95/98/Me/NT/2000/XP. Мариана Здравкова

Същестува една система за сваляне на файлове, която позволява на хостинг-доставчиците да се разтоварят от бремето по разпространението на обемисти файлове, като то се разпределя между хората, които имат желание да свалят файла. Така е напълно възможно, ако сте създали собствена Линукс дистрибуция, която е с размер 700 MB, да я разпространите сред много хора, без да се налага всеки потребител да я тегли от сървъра, на който сте я качили. Вместо това клиентският софтуер на потребителя ще се „огледа” и ще види дали някой друг я тегли и ще изтегли вече свалените фрагменти на файла от него. Когато някой свали целия файл, той ще продължи да го хоства и другите могат да продължат да теглят от него. От една страна, така сайтът, на който е качен файлът, се разтоварва от скъпите трафик функции, а от друга, се постига по-бърза скорост на сваляне от отделните потребители на мрежата, които не се съобразяват само с изходния канал на сървъра, а разпределят скоростта спрямо всички канали на потребителите, от които теглят. Така, когато имате да предложите файл, който е много популярен, няма нужда да плащате скъпо за генерирания трафик, а можете да се възползвате от възможностите за upload на хората, които се интересуват от файла. Предимството на Torrent технологията, в сравнение с eDonkey и eMule, се изразява в по-добрите механизми за определяне на оптималния режим за транспорт, като в същото време осигурява пълна прозрачност на процеса. Неслучайно авторитетното онлайн-издание Slashdot определя технологията като “P2P с интелект”. Специално за българските условия BitTorrent осигурява едно предимство, което другите P2P мрежи (освен DC++) не дават, а именно пълноценно усвояване на скоростите, които са възможни в локалния пиъринг, тъй като естеството на сайтовете, на които се публикуват .torrent файловете, дава възможност за стесняване на аудиторията до определен географски регион. Системата, която описах, много прилича на тази, която се използва в мрежата eDonkey, но замисълът й е малко по-различен. Името на технологията е BitTorrent и сега ще се запознаем малко по-подробно с нея. Начин на работа Системата се състои от три основни елемента – торент-файл (с разширение .torrent), софтуер за управление на процеса на дистрибуция, наречен Tracker, а хората, които ще теглят и ще споделят изтегленото от вас, използват BitTorrent клиент. Torrent файлът не съдържа самия файл, който споделяте, а информация за него, която описва

какво представлява той и кой е Tracker-ът, управляващ процеса на трансфер. В него присъства и информация за проверка чрез Hash сума, за да се гарантира сигурността на процеса и да се направят невъзможни злоупотреби и подмяна на съдържанието. Този специален Torrent файл се създава с различни приложения или инструменти, някои от които са вградени в клиентите за теглене. Когато някой реши да свали вашата Линукс дистрибуция, той ще попадне на файл, носещ примерното име my-linux.iso.torrent, който ще даде на неговия Torrent-клиент цялата необходима му информация, за да започне трансферът. Tracker-ът, който се явява гръбнак на цялата система, ще извести клиента за хората, от които може да се теглят части на файла, като този диалог продължава, докато трансферът не бъде завършен или докато клиентът не го преустанови сам, като изключи приложението или излезе от интернет. Torrent-файлът от своя страна пък е много удобен за дистрибуция и тъй като неговият размер не надвишава няколко килобайта, той може да бъде публикуван на всякакъв уебсървър, включително и във форуми и блогове, да бъде пращан по IRC, ICQ и дори да се прикрепи към e-mail писмо. Един от най-известните клиенти за BitTorrent се нарича Azureus и работи както под Windows, така и под Linux, MacOS и др. благодарение на факта, че е писан на Java. Когато щракнете върху торент-файл, Azureus се стартира автоматично и поема процеса на сваляне, като същевременно ви дава възможност да възстановявате поставени на пауза трансфери и едновременно с това го споделя с другите потребители на мрежата. Освен това Azureus има вградени възможности за генериране на .torrent файлове, а също и вграден Tracker. Неговата последна инсталационна версия за Windows ще откриете на диска към списанието. Тервел Няголов

2005

•

разпространявал с отворен код. След това обаче авторът е решил, че е вложил твърде много, за да продължи да разпространява кода му свободно.

SkyOS -

бързата и компактна система Искали ли сте да имате ултимативната операционна система - бърза, стабилПървоначалните ми впечатлена, производителна, неподвластна на вируси, да заема малко пространство на ния не бяхa особено позитивни. Системата категорично отказдиска, да има много софтуер и да върви добре на стари машини? Сигурен съм, ваше да се инсталира на който и че отговорът ви е “Да”. В момента двете най-използвани такива (Windows и да било дял от твърдия ми диск. Linux) са прилично стабилни, доста производителни, но нещо все не им достига, Впоследствие закачих един за да бъдат перфектните операционни системи. Нищо чудно тогава, че човек стар 1,5 GB диск като единсможе да намери толкова много техни алтернативи. твен в системата, но и в тази SkyOS е една от тях. При това в момента се работи над нейната пета верситуация нямах успех - инстасия. В началото е започнала като личен проект в свободното време на Робърт лацията просто блокираше при Зелезни (да не се бърка с Роджър Зелазни - бел. ред.), но в момента екипът е разахривирането на пакетите. нараснал значително и целта му е SkyOS 5 да се превърне в бърза, сравнително Проблемът най-вероятно е в малка и богата на възможности операционна система. В момента разработката поддържката на хардуера, тъй е в стадии Beta 8.3, която се появи малко преди написването на тази статия. като сравнително екзотичният Аз успях да хвърля бегъл поглед върху някои от възможностите, предлагани от ми чипсет от SiS рядко получава Beta 8.2. добра поддръжка от алтернативните ОС. Накрая преминах към следващата възможност - инсстандарта за текстовата информация. Темата по подразбиталиране във виртуална машина. ране WindUI е доста стилна и удобна. За съжаление обаче, в След няколко опита успях да подкарам системата момента не е налична българска локализация и клавиатурна под VMWare 3.1. подредба. Инсталаторът е доста приличен и ви превежда Мрежовата подсистема вече е в работещо състояние и бързо през няколко стъпки, като избор на дял от диска, форматиране и избор на пакети. За съжаление, няма подробна информация какво съдържа всеки един от тях. Неприятният момент е, че поне в бета-версията няма опция, чрез която да се направи стартиращ дялът с инсталираната SkyOS и трябва да се разчита на CD копието - GRUB ви позволява да изберете зареждане на инсталация от твърдия диск. Когато стартирах SkyOS за първи път, се изненадах от невероятно краткото време за зареждане - половин минута дори и в по-бавния емулиран режим на виртуалната машина. Честно казано, от времето на BeOS 5 не съм виждал такава бързина. Интерфейсът е доста красив, като в бета-версията има два създадени предварително акаунта - Administrator и Test. Избирате единия от двата и бързо се озовавате в работния плот. Както можете да видите на екранната снимка по-долу, SkyOS се различава от останалите системи по разположението на лентата за задачи - тя е отгоре, а не отдолу, както в повечето други системи. SkyOS използва собствена 64-битова журнална файлова система, която се казва... ами SkyFS. Освен това тя разполага с драйвери за FAT12/16/ 32, BFS (файловата система на BeOS), Ext2/Ext3 и ISO9660. Ядрото на SkyOS поддържа изцяло приоритетна многозадачност и нишки. Работи се с виртуална памет и защитено адресно пространство, като максималният достъпен на процес обем от паметта е 3 GB. Ядрото е модулно и разширяемо, с обем едва 70 KB, като то отделно зарежда всички нужни му допълнителни модули в момента на поискване. Графичният интерфейс може да използва ускоряване през OpenGL, което означава, че и самата система поддържа графичната библиотека. Разбира се, както всички модерни операционни системи, GUI може да използва теми (SkyOS, “облечена” като BeOS, например), като при това е възможна цялостна локализация на системата и то доста лесно. Използва пълно кодиране по UTF8

• 2005

System Manager - основен инструмент за настройка на системата

SkyOS и Firefox (от www.skyos.org) свързването с интернет не е проблем. Системата дори успя да се самонастрои от локалния DHCP сървър. Положението с уеббразуърите не е добро (наличен е само Links, който има аб-

солютно базова функционалност), но с Beta 8.3 в системата се появяват портове на Firefox и Thunderbird. В текущата версия е наличен GAIM, който може да се използва като чат-клиент за няколко мрежи за незабавни съобщения. Също така има портната версия на Samba за достъп до споделени ресурси на Windows мрежи. Това, което лично на мен ми направи сериозно впечатление, беше простият и доста мощен интерфейс за създаване и задаване на правата на потребителите. През него е възможно да се настроят доста различни параметри, включително и достъпът до интернет. Изобщо System Manager е един от най-удобните инструменти за настройка на системата, които съм виждал до момента, обединявайки възможности за управление на хардуера, мрежата, потребителите и др.

В края на краищата SkyOS, или поне текущата й бета-версия, ме остави със смесени впечатления. От едната страна беше тежкото и трудно инсталиране от гледна точка на хардуерната съвместимост (самият инсталационен процес е изключително прост, макар и продължителен), поради което дори се наложи да прибегна до използване на виртуална машина. Също така към негативите трябва да прибавя нестабилната работа на много приложения (предизвикващи дори тотално блокиране на системата), липсата на адекватен уеббраузър и офис пакет. В същото време от отдавна не съм виждал толкова бърза, относително малка и мощна откъм възможности ОС. Пълната инсталация (заедно с всички допълнителни програми) отнема едва около 480 MB дисково пространство, а минималната инсталация е около 170 MB. При това заредената система заема едва 40-ина мегабайта оперативна памет (за сравнение, стандартната инсталция на Windows XP заема 40 MB само за ядрото си). Ако крайният вариант реализира правилно идеите на програмистите и доведе стабилността до нужното ниво, това може да бъде един доста добър избор за десктоп операционна система, но не разчитайте това да бъде убиецът на Windows. За тези, на които им стана интересно, ето и официалния сайт на проекта: www.skyos.org. Димитър Чизмаров

Със SkyOS идва солидно количество допълнителен софтуер (е, все пак значително по-малко от достъпния в повечето Linux дистрибуции), като включва портове на AbiWord, GIMP, GTK, GNU Compiler collection, Bochs, Perl, SDL, Quake I/II. В допълнение към това системата разполага и с прост Notepad-подобен редактор (SkyEdit), собствена среда за разработка (SkyDeveloperStudio), медия плеър и... MineSweeper ;). За момента обаче липсва сериозен офис пакет, което може да бъде голяма пречка за бъдещото й възприемане от потребителите. В момента обаче е започнала разработката на такъв комплект от страничен производител. Като цяло системата работеше прилично бързо, но приложенията бяха доста нестабилни. AbiWord стартира, но честно казано, не съм го тествал по-сериозно поради липсата на поддръжка на подходяща българска клавиатурна подредба. Системата получи достъп до интернет през локалната ми мрежа, но GAIM беше твърде непредвидим, а браузърът Links не става за сериозна употреба в интернет. GIMP работеше добре, както и Developer Studio. Важно е да се отбележи, че SkyOS не е клонинг на някоя от *NIX системите, а самостоятелен комерсиален продукт. Както споменах, първоначално проектът е започнал като хоби на Robert Szelezny и до версия 3.0 се е 2005

•

Linplug Saxlab Въведение Saxlab e монофоничен инструмент с уникалната възможност да възпроизвежда... саксофон! Досега сме виждали виртуален китарист, виртуални певци, ето че вече имаме и виртуален саксофон, звук, известен със сложните си характеристики. От всички опити да се направи такъв софтуер този се явява най-успешният. Явно Питър Линзенер, този път подпомаган от Луиджи Фелици, успя да се наслади на успеха на Albino и изцяло се е концентрирал върху Saxlab. Синтезаторът притежава уникална възпроизвеждаща система, с която съвсем реалистично наподобява звука на саксофона. Най-важното обаче е, че Linplug са вградили доста добри параметри и контроли, с които можем да персонализираме звука според изискванията си, а така семплите, които се зареждат, се използват просто като подложка. Освен това може да запазвате и ваши присети. Определено резултатът е много добър.

къде може да настроите тоналността на инструмента. В Saxlab всяка нота се състои от три слоя - основен, акорден и въздушен. Основният слой съдържа информация за тоналността и вида на инструмента, акордният слой съдържа характерните припуквания за такъв тип инструменти. Въздушният слой контролира потока на въздух, който минава през виртуалния саксофон, както и дишането на виртуалния музикант, който свири на него. Основната секция се намира в

Инсталация: Инсталацията на продукта се състои в това да укажете пътя към VST плъгините си, след което се инсталират около 98 МВ. Всички присети на програмата се инсталират в тази папка, която сте посочили.

Начин на действие: Искам да ви разкажа как работи този синтезатор, защото досега не сме писали за нещо подобно, а и както споменах, не е имало качествено изпълнение на виртуален саксофон. Силата на Saxlab се крие в неговото мултисемплерно възпроизвеждане, което става с всяка нота, просвирвана от него. Ако погледнете в инсталационната директория, ще забележите 15 папки, пълни с “sxlbsnd” файлове. Това са семплите, които Saxlab използва в комбинация от ефекти, за да възпроизведе достоверно звуците на този изключителен инструмент. Структурата на Saxlab може да се раздели в осем секции - тоналност, обвивки, главна секция, основна секция, възпроизвеждане, осцилатори, девиация и ефекти. Аудиосигналите се генерират от синтезатора, който просвирва различни семпли, а те вземат информация за нотите и тоналността от midi-то на секвенсъра. Midi-входът е автоматично свързан с midi-изхода на секвенсъра, под който използвате Saxlab, като програмата получава midi-информация на всички канали едновременно. В центъра на екрана имаме едно прозорче, наречено SoundSet. То определя семплите, които се използват, и в голяма степен формира основния ви звук. В най-горния ляв ъгъл на програмата се намира тоналната секция (tune),

• 2005

центъра на екрана и освен че позволява да заредите главния семпъл, чрез нея може да определяте различните нива за трите слоя, които споменах преди малко. В нейния горен ляв ъгъл има и midi-индикатор, който показва кога има midi-активност. Звуковата настройка (soundset) е колекцията от семпли, която се използва, за да се генерира звукът. И както казах, този звук се състои от три слоя. Вляво се намира потенциометърът Keys и ако го увеличаваме, с това ще нараснат и пуканията в звука. Потенциометърът за силата на звука регулира основния семпъл, а потенциометърът за въздуха контролира въздухопотока през инструмента. Основната секция се намира малко над главната. Тя представлява един филтър с три параметъра, който се използва, за да се настрои тембърът на инструмента. Първият е резонансът, който настройва честотата на филтъра. Колкото по-висока е неговата стойност, толкова звукът е по-чист. Честотният потенциометър ни дава възможност да настроим филтрованата честота. По-ниските

стойности създават мрачен и по-басов звук. С последния потенциометър можем да контролираме тембъра на иструмента. Тоналната секция, която се намира най-вляво в самата програма, съдържа пет контролни параметъра. Първият, coarse, се използва, за да се дефинира основната тоналност на саксофона, от -12 полутона до +12 полутона. Финият режим е със стъпка 1/100 от полутона и позволява прецизна настройка на тоналността. От тук може да зададете и основния тон, който да бъде използван. Има 30 зададени примера, които можем да използваме. Точно под менюто за тоналността се намира менюто за амплитудните обвивки. Понеже все пак Saxlab използва семпли, за да генерира своя звук, тук обвивките са от особена важност за крайния звук. Затова може да настройваме 4 различни параметъра на обвивката, като аката на вълната, отзвучаването и т.н. Възпроизвеждащата част се намира най-вдясно в програмата. Там се задават едни от основните параметри, използвани при саксофоните. От Scoop може да задавате различно време, за което да се преминава от по-ниските към по-високите тонове, или да зададете това да става автоматично. От тук може да определяте с какви стъпки да се криви тоналността в зависимост от модулационните плъзгачи, които ползвате на midi-клавиатурата. Осцилаторният модул се намира надолу вляво и съдържа 9 параметъра. Тук може да посочите стойности за дилей-ефекта, “атаката” на филтъра, тоналността, силата на звука и др.

за обучение, които се използват, за да може Saxlab да бъде контролиран от външен хардуер или софтуер.

Заключение: Saxlab е един прекрасен VST инструмент, особено за хората, които продуцират популярна музика. Ако досега е трябвало да използвате семпли, за да вкарате малко саксофон в композициите, повече няма да ви се налага. Системните изисквания на програмата са доста скромни, почти не натоварва процесора като останалите инструменти на Linplug. Работи само като плъгин и няма самостоятелна версия. Тези от вас, които искат да свирят на живо със Saxlab, ще трябва да го използват през някой секвенсър. Радващо е, че има такъв софтуер на пазара, който може да предложи мекия, акустичен и вълшебен звук на саксофона. Велян Стайков

Модулът за девиация се намира ниско в средата на Saxlab. Той работи на принципа, че в живата акустична музика няма две еднакви ноти. Колкото и да се опитвате да възпроизведете дадена нота по един и същи начин, всеки път тя звучи различно. В това е и големият чар на живата музика и именно поради тази причина в Saxlab са вградени различни девиации или отклонения на тоналността и основния инструмент, които представляват различни варианти на филтъра и на главната тоналност всеки път, когато свири инструментът. Ефект-блокът се намира долу в дясната част на инструмента. Може да използваме два ефекта, това са пространствен и хор-ефект. Хор-ефектът може да се използва в случая, за да се създаде плътен монофоничен инструмент, който обаче оставя усещането за полифония. Не знам дали съм в състояние да го опиша много добре, но ако сте слушали Стан Гец, сигурно имате идея. Хор-ефектът има собствени параметри, като дълбочина, скорост и смесване. Пространственият ефект е стерео и пресъздава различни стенни материали, така важни за акустиката и звученето на саксофона. Ако стойностите на този параметър са близко към нулата, това значи, че свирите някъде в огромна зала, където няма стени наблизо. В по-високите стойности на damp параметъра вече се доближавате до малко и уютно джаз клубче: ). Ако използвате десния бутон на мишката върху логото Saxlab, пред вас ще се появи екранът с опции. Всеки един от 128-те присета може да бъде зареждан направо от тук. Ако щракнете върху контрол-менюто, пред вас ще излязат midi-настройките 2005

•

Native Instruments Absynth 3 – завръщането Въведение Думичката “завръщане” обикновено краси заглавието на продължението на някой филмов хит, като шансът то също да е успешно като предшественика си е доста малък... Слава богу, при Native Instruments не е така. Първата версия на Absynth разби представите на аудиософтуерната сцена за виртуален инструмент, втората успя отново да надмине очакванията на широката публика, а третата... За нея ще стане дума в тази статия. И макар да започвам малко като реклама по телевизията, съм сигурен, че няма да останете разочаровани. Аз самият доста бързо се убедих. Трябваха ми десетина минути, за да разгледам програмата, и още две минути след това, за да успея да си затворя зейналата от учудване уста! Новите неща Native Instruments се доближават все повече и повече до перфектния виртуален синтезатор със своя продукт Absynth. Те много ясно и прецизно внедряват подобренията и новите неща, не както при повечето разработчици на аудиософтуер, които пълнят с нови, но излишни екстри програмите си, за да продават нови версии. Предполагам, че всички, които са използвали Absynth, са изпитвали истинско раздразнение от интерфейса, изискващ всеки модул да се отваря в допълнителен прозорец. Като се имат предвид VST или DXi секвенсърите, с които се работи в днешно време, Native Instruments абсолютно очаквано и оправдано са минимизирали интерфейса на своята програма. Сега всички модули на Absynth се зареждат в един графичен прозорец, независимо дали отваряте patch панела, ефектите или midi настройките. Външният вид на програмата е изцяло обновен, макар да напомня все още на предишните версии на синтезатора. Всички икони са нови, стилизирани и оцветени в приятен синкав цвят, като веднага може да се направи разлика между активен и неактивен бутон. Patch панелът, откъдето зареждаме и управляваме филтрите и осцилаторите, също е с променен външен вид. Ако искаме да включим даден филтър, просто трябва да кликнем върху него, като това веднага се визуализи- ра на екрана с помощта на “виртуалните” кабели, с които са свързани филтрите и

• 2005

осцилаторите. От patch панела имаме и стереовход, което също е новост. Чрез него можем да използваме Absynth като ефект-конзола, като рутираме външни сигнали през него. Това може да е китара, друг инструмент или секвенсър. Имаме възможност да смесваме до три стерео- или моносигнала, като ги рутираме в различни осцилатори. Толкова за това, сега нека да разгледаме едно друго интересно нововъведение – съраунд-звука. Пространственият съраунд-звук явно отдавна е стандарт в миксирането на музика и въобще в музицирането. След като водещите компании го интегрираха в своите продукти, сега и Native го внедри както в Absynth 3, така и в новия Kontakt, например. Чрез това нововъведение, което се намира в обвивките на звук, може да поставите звука буквално където искате. Трите осцилатора, чрез които се модулира звукът, могат да бъдат поставяни в различни звукови обвивки, като по този начин наистина може да се пресъздаде уникална звукова картина. Картина е наистина добре казано. Генерирането на звук и звуковите вълни също имат своите подобрения. Absynth притежава уникалната възможност да рисува фрактали в реално време, които създават различни ефекти и съответно звуци! Вълните, които осцилаторите генерират, се променят в реално време, като генерират всякакви странни звуци. Друга новост е унисон-режимът, вграден в patch панела на Absynth 3. Тази функция комбинира

осемте осцилатора едновременно, създавайки доста плътен звук, който може винаги да бъде контролиран от обвивките на звук. Явно новаторските подходи са доста на почит в Native, те са вградили и още един такъв шантав метод, т. нар. “free run” режим, в който работят осцилаторите. Той променя по едва доловим начин звука на полифоничните инструменти. И ефект-секцията е осъвременена подобаващо.

Вече разполагаме с пет ефекта, като ехо-ефектът има три отделни версии с различни филтри - нискочестотен, високочестотен и фейзър-ефект. Не трябва да пропускам и трите независими един от друг резонатора, които могат да възпроизвеждат от пространствен ревърб ефект, до метални и роботични звуци. Последното, което трябва да отбележа, са подобренията в менюто за звуковите обвивки. Като се има предвид, че сега може да се изграждат много по-сложни обвивки заради съраунда, Native предлагат нов начин за организация на обвивките чрез използване на групи. Това

торът на обвивки. Всяка обвивка може да има до 68 отделни точки на пречупване, които ще определят звученето. Имате шест режима, в които може да ползвате обвивките, като най-интересен е loop режимът. Чрез него може да задавате две отделни точки, които да се “завъртат” при просвирване на звука. Този модул е единственият в Absynth, чийто прозорец може да се разширява. Това е съвсем нормално, като се има предвид големият брой данни, които могат да се обработват тук. Като за начало винаги може да кликнем на бутона “new” и да заредим някои от готовите обвивки, те съвсем не са малко.

засега е успешно внедрено в повечето секвенсъри, като Sonar и Cubase. Използването на групи облекчава доста работата и спестява от процесорното време. Сега нека да разгледаме самата програма отблизо.

За да не се объркате, Absynth може да сортира всички обвивки по филтри, осцилатори и т.н. Всеки генератор има свой нискочестотен осцилатор, стига да решим да го използваме. Редакторът на осцилатори е почти същият, като във втората версия, заради което ще го пропусна. Следващият модул е midi редакторът. В случая той служи за контрол на midi параметрите, както и за тяхното асоцииране. Тъй като Absynth 3 е разработван и за живо свирене, моментът с правилната настройка на midi функциите е много важен. Може да настроим баланса, стереосмесването, силата на звука.

Отвътре Главният модул дава достъп до звуковата библиотека, която се състои от 128 готови присета. Той съдържа и графичен контролер на повечето параметри, които се зареждат с инструментите. Това са сила на звука, полифоничност, bpm и т.н. От тук може да определяте и тоналността на всеки един инструмент. Следващият модул, който се намира веднага вдясно от главния, е Patch панелът. Absynth се състои от 12 модула, които могат да бъдат включвани или изключвани по наше усмотрение. Това са трите осцилатора, трите филтъра, трите модулатора и ефектите. Включването и изключването на отделните части става просто като кликнете върху всеки един от тях. Следващият модул е wave editor-а, от него може да редактирате звука, като рисувате звуковата вълна. Тук може да използваме различни оператори, да рисуваме прави линии, синусоиди и т.н. Този модул е една от съществените части в Absynth, от неговото умело използване зависи крайният резултат като звук. Следващият модул е редак-

Заключение На първо място трябва да отбележа, че тази версия на Absynth е доста добре оптимизирана и при големи полифонии и сложни инструменти така и не успя да натовари много процесора ми. Работи безпроблемно като плъгин и фактът, че цялата програма е само в един прозорец, определено е от полза. Според мен Native Instruments за пореден път доказаха, че са едни от първите в разработването на виртуални инструменти. Absynth остава един от най-добрите синтезатори за хора, които искат да създадат нестандартен собствен звук. А това се постига трудно. Велян Стайков 2005

•

Sophos AntiVirus Понякога работата ми на автор и редактор създава едно измамно усеща21:00 часа да преглежда дисковене. Какво е то ли? Ами, вижте сега, десетките ревюта, стотиците тествани те за евентуални зарази, но вие ако програми, хилядите написани печатни знаци - всички те те карат да се искате, сменете часа. чувстваш доста зрял, много по-уверен в себе си един вид. Лека-полека се Интерфейсът генерира самочувствието на разбирач, на печен тип. Много коварна заблуе минималистичен. Няма ги да. Чиста отрова. Почваш да се самозалъгваш, да тъпчеш на едно място... красивите лога, перфектния диЗа щастие (както неведнъж съм го споменавал в уводите към някои стазайн, шарените прозорци с мнотии), същата тази работа на редактор ми е подготвила и нещо като протиго опцийки и глезотийки. Ще ви воотрова. А това са... изненадите. Провокациите Неочакваните попадения. посрещне просто един бледа, сива Ненадейно намерените програми. Скритите бонуси. и скучна кутия с няколко бутона. Не Но има нещо колкото смайващо, толкова и отчайващо. В повечето слуе необходимо повече. Както казах, чаи се оказва, че моята нова, хиперздрава и рядка “находка” всъщност е това е сухарски антивирусен пакет, някое тривиално, доста популярно приложение, с поне 20 години история и който преди всичко трябва да върмилиони клиенти. Като например Sophos Antivirus. За който досега не сме ши работа и да вдъхва увереност обелили нито думичка. Що ли? Ами, ха де! Късмет. Такъв ви е главният рена админите, а не да радва окото дактор - неориентиран в суровата бизнес конюнктура на пазара за антивина любопитните домашни потрерусен софтуер от висок клас. бители. Разбира се, винаги мога да намеря подходящо обяснение, за да замажа С приложението се работи безумположението. В случая оправданието звучи доста правдоподобно. Sophos е но лесно. Просто избирате устройсантивирусен софтуер от корпоративно ниво. Тоест не е регулярната шарена тво и натискате Go. програма за 50 долара, която да чисти И Софосчо хуква разни досадни бацили, да забърсва поПрограма за цялостна антивирусна защита да дири бацилепналия спайуер и да обяздва непокорни от корпоративно ниво. Предлага възможносли. Искате да го троянски кончета. Sophos е предназнати за мрежово управление, постоянно набспрете - натисчен за сериозните клиенти, за големите людение на сървъри, настолни и преносими кате Stop. Защо корпорации, просторните офиси с много компютри, оптимизирана, с минималистичен ли всъщност ви компютри, сървъри и нервни гурута от интерфейс. обяснявам, сякаш набъбващия IT отдел... Предимства: Опростена, бърза, надеждна, с няма да се досетиКазвам ви го отсега. Откажете се от доказани качества, сертифицирана от вирусте сами. разни евентуални планове да смените ни лаборатории. Опциите - разгвашия Norton Antivirus, AVG или McAfee Недостатъци: Все пак е софтуер от висоледайте ги. Не са VirusScan (изброявам напосоки). Не, че ко ниво, предназначен за средни и големи много, но са важни. ще сбъркате, просто предполагам няма фирми, в повечето случаи изисква специални Най-вече онези, да можете да си го позволите. А и няма да познания при инсталирането, настройката и които указват на можете да използвате пълните му възподдръжката. програмата как можности... да реагира, когато Иначе, самата програма не може да се открие зараза. оплаче от липса на клиенти. Според нейни Интересен е модулът за постоянно собствени сведения те са над 35 милиона (говорим си за регистрирани и наблюдение - ще го разпознаете легални потребители, разбира се). Коментарите са излишни. Също няма по малката иконка във формата на смисъл да обсъждаме и отличията на трите утвърдени вирусни лаборатостреличка (само да не я объркарии. “Стоте процента” на Virus Bulletin не се връчват на кого да е, знаете. те с тази на Winamp). Щракнете Същото важи за сертификатите на WestCoast Labs и ICSA Labs. Рецензендва пъти върху нея, след това още тската ми еуфория е ненужна - фактите говорят сами... веднъж, после с десния бутон и от Инсталационният диск менюто изберете Always On Top. на Sophos AV е запълнен до край. Пука се по шевовете. Ще питате защо? Воала! Вече си имате “датчик”, койАми защото пакетът има версии за всички популярни платформи, начето е активен в реално време. Той ло с Windows и MacOS, естествено. Нещо повече, преди да пристъпи към следи абсолютно всичко - активнипрехвърлянето на файловете, инсталаторът задължително ви препраща те приложения, достъпа до дискокъм PDF файл със специални инструкции, касаещи всяка една операционна вите устройства, сърфирането из система. Няма как иначе, все пак тези, които се занимават с разполагането интернет и свалените файлове. на Sophos, най-често са системните администратори на фирмата. Това, което най-видимо отличава В моя случай обаче нямаше нужда от особени указания - просто Sophos Sophos от масовия антивирусен бе качен в “самостоятелен” режим. И съответно процедурата отне съвсем софтуер и е явен белег за принадкратко време. Аз не разбрах кога приключи, бях отишъл да си направя чайлежността му към корпоративния че и когато се върнах, заварих програмата вече в действие - автоматично клас, са механизмите за водене беше започнала да претърсва твърдия ми диск за вируси. на дневници (или логове, както е Реших да не я закачам и да я оставя да си върши работата. Тя “пипаше” терминът) и тези за известяване доста пъргаво, без това да се отрази кой знае колко отчетливо върху пропри откриване на зараза. Приложеизводителността на системата. Държа да го отбележа - все пак никой не нието може да уведоми сисадмина обича да губи времето си, чакайки безпомощно отстрани, докато компютъ(естествено, кой друг) за нов вирус рът приключи със сканирането. по всякакви начини - по e-mail, Така или иначе, най-добрият вариант е да оставите приложението да си чрез директно съобщение, дори с бачка “по разписание”. Авторите са му възложили задачка всяка вечер в SMS... Сега разбирате защо не е

• 2005

сериозната защита лек животът на админите... Докато сладко похъркват нощем в топличкото сървърно помещение, да ги събуди пищенето, че в мрежата е плъзнал нов троянец... А вирусът може да дойде отвсякъде. И да плъзне навсякъде. И навсякъде да донесе главоболия. Ето защо Sophos са си поставили за цел да предложат ПЪЛНА защита. Която да покрие съвръри, пощенски “станции”, настолни компютри, преносими устройства. Много амбициозна, много сериозна, но изпълнима

Какво да ви кажа в заключение?. Преглеждайки статията, осъзнавам, че не съм ви споменал кой знае колко дълбоки технически подробности - оставям тънкостите в ръцете на специалистите. Може би пропуснах да спомена за вградения код-емулатор и разширените способности на програ-

задача. С която разработчиците са се справили. По мое лично мнение. Старанието и желанието им си личат във всичко - продуктът е плод на идеята за максималната инженерна оптимизация. Преценете сами. Предвидени са възможности за пълна автоматизация на процеса. Де факто, дори и да не “пипнете” Sophos, той ще върши всичко сам. Сам ще преглежда по разписание за вируси, базирайки се едновременно на три подхода (включително на много мощен хистерезисен алгоритъм), сам ще изтегля вирусните дефиниции (чийто обем е смален до пределния минимум, за да се намалят трафикът и времето за прехвърляне), сам ще ъпгрейдва ядрото си с оглед усъвършенстване на алгоритмите на търсене (все пак се появяват нови типове вируси, които не могат да бъдат надеждно откривани чрез старите изпитани методи).

мата да открива полиморфни вируси, но според мен в днешно време далеч по-голяма опасност са троянските коне, червеите и спайуерът. Но може би точно в това е силата на Sophos - че веднъж настроена и оптимизирана, функционира изрядно и напълно автономно. Сега се сетих за цитат на анонимен сисадмин, че той обичал да се прибира от работа доволен в пет следобед, докато колегите му в другите фирми оставали до полунощ, за да чистят вируси... Не знам дали е вярно, но ви го пожелавам.

2005

•

Acronis True Image 8 - Няма пък! - нацупи се устройство D и погледна сърдито дисковия драйвер на Windows. - Добре де, не те разбирам, какво толкова - отвърна благо уморената OS, която макар че беше инсталирана вчера, днес цял ден беше настройвана, ръчкана и оптимизирана от един главен редактор. - Не искам да ме клонират и това си е! Аз съм единствен и оригинален! Не може току-така да ми правят копие. - Добре де, само ще копира съдържанието ти в един-единствен файл и това е! - Ужасно! Аз, дисково устройство D, да бъда принизено до един-единствен мизерен файл! - И какво от това? - Не съм файл! И какво, ще ме кръстиш “D image”? - Виж, нямаме време за приказки сега, не се инати, че вече се бавим и ако протакаме още малко в приказки, като нищо Той ще реши, че си повреден и трябва да те води на ремонт. А там знаеш, разхерметизират... - Ох, знаеш как да ме изнудиш, добре... - А така! Вече си на линия и мога да заредя спокойно графичния интерфейс. На косъм беше. Не искам друг път да правиш така, моля те - каза с наставнически тон драйверът. - Виж, тебе много добре те зная. За теб клонирането е идеалният вариант нали стрелна го с поглед драйвът. - Какво имаш предвид? - Ами, на първо време ти гарантира безсмъртие. Замразяват те, компресират те, записват те на безопасно място и си оставаш такава завинаги - млада и красива, нали? Без да са се появили досадните бъгове, без да са те нападнали вируси, без да си капнала под тежестта на десетки инсталирани програми. Винаги щом грохнеш и не можеш да заредиш, те съживяват за няколко минути. - Да, така е! А ти какво предпочиташ, да ме инсталират наново ли? И да търпиш отново всичките тези мъки. Кажи ми, днес имаше ли грам почивка? Виж, всичко ще е наред, не се безпокой. Софтуерът за клониране е добър. Нарича се Acronis True Image. - Пфу! Не ми стигат Norton Ghost и Drive Image, ами сега и True Image... - Не се нервирай, де! True Image не е уникален, но ми харесва. Честно! Успях да се разровя из регистъра и да му открия help-a. Има интересни неща. Да ти разкажа ли? - погледът на Windows светна с ентусиазъм. - Добре де, добре, хайде, слушам те - каза отегчено устройство D. - Макар че знаеш, че к`вото и да прави, Той все оплесква нещата. Не те ли е страх, че ще прецака всичко с този макаронис? Спомняш си какво стана преди, нали? - Ох, остави ме да ти кажа. Този път съм по-спокойна - усмихна се Windows. - Програмката е приятна и лесна. И има качествени DLL-и. Абе, написана е с желание и старание. Затова можеш да ми се довериш, знаеш колко бъгави са ми минали през регистъра. А тази е с хубав интерфейс и най-важното – има вълшебници! Никакви сложни манипулации. Мисля, че този път Той няма как да обърка нещо. - Да бе, да! - Остави ме да ти кажа! ATI може да архивира повече от една партиция. Нашият човек е решил да не клонира само теб, но и мъничките F и G също на едно. Което си огромно удобство, откъдето и да го погледнеш. - Сериозно! Значи няма да съм сам?! Това звучи по-добре, наистина... -Да! Възстановяването е директно, наведнъж се “съживяват” всички едновременно клонирани дялове. - Ако останат живи, естествено... Докато са замразени, току-виж някои ги е изтрил... Така направи миналия път, не си ли спомняш? - Да се надявам, че този път няма да се повтори! - Да се надяваме?! - Ами програмата предлага възможност за “защита” на определен дял от диска, където се съхраняват image файловете. Така никой няма да

• 2005

Norton Partition Magic 8 може да ги пипне - нито Той, нито програма, дори и аз!!! Като се знам колко съм нестабилна с този нов пач... Знаеш ли кое обаче ме разби? Образът ти може да бъде “монтиран” по всяко време като виртуално устройство. Представяш ли си? - Шегуваш се. - Не бе, няма майтап. - Искаш да кажеш, че ако Онзи се сети, че му трябва един-единствен файл, няма нужда да възстановява обратно копието? - Не, няма. Както ти казах, просто го “монтира” и си копира директно каквото му е необходимо. - Е,

това звучи добре - устройство D се умълча за миг и потърка замислено едната четяща глава в най-долната плоча. - Не е чак толкова зле, колкото си го представях. - Да, иначе има някои дребни несъвършенства. Почти няма никакви опции, но може да се преглътне. За сметка на това обаче са налице някои основни механизъмчета за... ъъъ, такова... - Какви, де? - Няма значение. - Кажи! - Добре де, True Image може да замести Partition Magic. Донякъде обаче... - Гррр. - Това се отнася само за нови дискове. Чисти, неопетнени, току-що инсталирани и вързани. Спокойно. Ти имаш още живот, с твоите 120 GB не мисля, че ще те подменят скоро. Най-много да си имаш другарче. Та, толкова за True Image на… как го нарече, Макаронис, ха-ха. - Смей се ти... - Добре, хайде тихо сега, че току-що Той стартира програмата... Делян Донев

Въведение Едно време, като бях млад и зелен, наивно си мислех, че щом някоя програма носи в името си фамилията Norton, значи Peter Norton има пряко или косвено участие в нейното създаване. Хайде, за Norton Commander кой би предположил наистина, но кажете ми сега, как да се вържа, че Partition Magic е рожба на чичко Петър... Даже самото име ми звучи все още странно и не мога да свикна. Norton Partition Magic - по-ужасно е даже от дилетантска грешка на неопитен редактор-рецензент. Но е истина - Symantec придоби тихомълком контрола над PowerQuest и без грам свян и срам около година по-късно пусна на пазара Partition Magic, най-хубавия и най-популярен продукт на новозакупения конкурент. Инсталация явно развремето е Magic дълна

работчиците са закъснели или бързало, но в Norton Partition липсва така досадната, но зажителна за всички продукти Symantec продуктова активация. Което може само да радва. Не само кракерите и пиратите, но и хората, които са решили да си закупят продукта легално - активирането през телефон и интернет е много изнервящо и пипкаво...

Иначе, веднага ще ви направи впечатление новото лого на Partition Magic. Ха сега, въпрос без жокер - познайте какво е на цвят. Жъъълто, разбира се! И е хубаво, не мога да отрека. Поне дизайнерите, както винаги де, са си свършили добре работата. Предполагам, че те са единствените, които са направили нещо по въпроса новата версия да се ОТЛИЧАВА от предходната. Тоест новозакупената, извинете ме. Интерфейсът е поразместен. Това е точната дума. Панелите с действия и задачи са изнесени отстрани, а лентите, представящи нагледно логическите дялове, са “свити” и по-съразмерни. Естествено, външният вид е почти изцяло “норторизиран” като бутони и стил. Но ако се вгледате, ще видите и някои характерни белези, останали още от времето, макар и не толкова далечно, на PowerQuest. Сигурен съм, че в следващата версия те ще бъдат напълно заличени.

Възможности Пакетът си е пълен. Тоест, освен основната програма, ще намерите и придружаващите приложения - BootMagic за зареждане на множество операционни системи, PQBoot за стартиране от друг главен логически дял, модулът за подготовка на “спасителни” дискети (особено полезни, ако трябва да се подготви и разцепи “девствен”, току-що разопакован и монтиран хард диск), както и още няколко помощни инструмента за настройване, тестване и извеждане на информация. Всяко зло за добро Вярно, няма нови възможности, но още по-хубавото е, че не са орязани старите. Програмата не е загубила и капка от функционалността си. Да ви я припомням ли или вие си знаете наизуст. Хайде, оставете ме да си кажа репликите, нали за това ми плащат. Значи, Partition Magic наистина е жива магия - може да създава, мести, клонира, слива и разцепва дялове! Нещо повече – може да ги преоразмерява (свива и разпъва), да конвертира файловата им система, да ги архивира и настройва! В това отношение няма равен наистина - в повечето случаи дори не се налага да рестартирате системата – “в движение”, като на шега, а понякога са му достатъчни само няколко минути. Естествено, аз не пропуснах да се позанимая по-обстойно и за моя радост Partition Magic си функционираше напълно изрядно. Както си го знам и както съм си го ползвал с години. Интересното в случая бе, че ми намери още… 2 хард диска. Тоест общо четири! В началото се сепнах, но след секунди си спомних, че бях “монтирал” двата виртуални харда от Acronis TrueImage... Какво ли щеше да стане, ако бях накарал Partition Magic да ги разцепи на две примерно? Бонуси Заслужавам да бъда линчуван наистина. Как можах да забравя! Ама разбира се, най-важната новост - Symantec са подготвили нова образователна и интерактивна флаш-анимацийка, в която на новаците нагледно са обяснени ключови понятия като твърд диск, файлова система, логически дялове и т.н. Ако разбирате английски, но не разбирате от управление на партиции, това е вашето филмче. Да, имате си обновено ръководство за потребителя. Цел на статията Ами, да не се чудите, като видите някъде Norton Partition Magic - няма печатна грешка. Все още не знам да се радвам или не. Бъдещето ще покаже. Интересно ми е каква ще бъде съдбата на останалите продукти на PowerQuest (лека й пръст) - дали ще доживеем Norton DriveImage 2006 примерно? Делян Донев 2005

•

TrueCrypt

Съществуват много софтуерни решения за заключване и/или скриване на отделни директории или цели логически дялове от твърдите дискове на компютъра при Windows платформите. Такива програми са Folder Guard XP и Partition Table Doctor, но повечето приложения от този род са комерсиално насочени и функционалните им версии не са достъпни свободно. Ако ползвате файловата система NTFS и сте настроили коректно потребителските акаунти, личните документи и програми за всеки от тях не би трябвало да са достъпни за останалите. Ако все пак поради някаква причина искате да се подсигурите допълнително, криптирането на данните е добра идея. Програмата, която ще разгледам в следващите редове, предлага мощно криптиране на цели дялове в Windows XP/2000/2003. Тя е с отворен код, разпространява се свободно, а нейното име напълно й подхожда: TrueCrypt. Съвсем наскоро излезе новата алфа-версия 3.0a, с множество подобрения и с добавени алгоритми за криптиране. С TrueCrypt 3.0a можете да създадете виртуален криптиран диск, маскиран като файл, който може да бъде монтиран като физическо устройство, достъпно само чрез ключ (парола), посредством емулация, или да криптирате изцяло данните от даден дял или медия, като USB флаш-памет, флопи диск и т.н. Най-силно ме впечатли поддръжката на две нива на достъп, в случай че в извънредна ситуация се наложи да предоставите ключа си на трети лица, ако да речем бъдете принудени с физическа сила. Другото, което ми допадна извънредно много, бе предполагаемото време, за което ключът ви би могъл да бъде “разбит” по единствения възможен начин - brute force: от няколко хиляди до няколко милиона години (!), в зависимост от нивото на криптиране и от самия ключ, естествено. Това означава, че в програмата липсват “задни вратички” за частично или цялостно възстановяване на данните от криптираните томове. Самият ключ не се съхранява никъде нито в чист, нито в защитен вид и го знаете единствено вие, затова не го забравяйте! Да се върнем на механизма с двойното ниво на защита. При него в първия криптиран дял се създава още един защитен том, където вече се съхраняват конфиденциалните данни. Ако в дадена ситуация се наложи да предоставите ключа си, можете елегантно да се измъкнете от деликатната ситуация,

• 2005

разкривайки ключа, осигуряващ ниво на достъп до първия дял. Хубавото е, че никой не може да определи дали в даден криптиран дял няма и друг такъв, защото подтомовете, създадени от TrueCrypt, не могат да бъдат идентифицирани по никакъв начин! Естествено, паролите за достъп до различните дялове трябва да се различават. Хубаво е да напълните първия дял с фалшиви ненужни документи, които да бъдат обект на интереса на всеки недоброжелател, а истинските си конфиденциални данни да разположите във втория дял. Работата с програмата не изисква познания в областта на шифроването. Стартирате магьосника, задавате дяла, който желаете да бъде заключен, избирате алгоритъм (AES (256 bit key), Blowfish (448 bit key), CAST5 (128 bit key), Serpent (256 bit key), Triple DES или Twofish (256bit key) и задавате ключа си, след което програмата свършва останалото. Може да бъде използвано и поточно криптиране с няколко алгоритъма, например AESSerpent-Twofish, за допълнителна сигурност. Проектът е базиран на Encryption for the Masses (E4M) 2.02a, съществуващ още от началото на далечната 1997 г. Една от главните новости в тази версия е, че поддръжката на IDEA алгоритъма вече е преустановена. Ако ползвате този механизъм и желаете да мигрирате към новата версия на TruеCrypt, ще трябва да създадете нов дял (с различно от IDEA шифроване) и да преместите файловете си върху него с предишната версия на приложението. Ако не сте изпробвали тази програма досега, е препоръчително да се запознаете в документацията й, достъпна в PDF формат. Системните изисквания на приложението са доста скромни: едва около мегабайт и половина свободно дисково пространство и операционна система Windows XP, Windows 2000 или Windows 2003. За да инсталирате програмата, просто заредете бинарния инсталатор и изчакайте малко, дори не се налага да рестартирате системата. Няма да се спирам подробно на работата със самото приложение заради прекрасната документация, която разработчиците са се постарали да изготвят. Все пак преди да шифровате свръхважните си данни с този софтуер, имайте предвид, че той все още е в стадий на разработка. http://truecrypt.sourceforge.net/ Димитър Петков

CleverCrypt

Може да се каже, че продуктът CleverCrypt Enhanced е бойното знаме, под което австралийската компания Quantum Digital Security (http:// www.qdsecurity. com) атакува пазара. Ненапразно австралийците са горди от творението си. Освен че върши без засечки това, за което е предназначено, семплият интерфейс прави работата с програмата лесна и бърза дори за тези, които и хабер си нямат от защита на информацията. Както подсказва името, с CleverCrypt Enhanced се криптира, и то интелигентно. За да сме по-конкретни, CleverCrypt Enhanced ви позволява да създавате и поддържате на компютъра си неограничен брой виртуални криптирани устройства с големина от 10 MB до 4 GB. Всеки файл или папка, който прехвърлите в едно такова устройство, се криптира автоматично. Създадените с CleverCrypt виртуални криптирани устройства могат безопасно да се копират върху USB или компактдиск. При затваряне на виртуалното устройство или изключване на компютъра, CleverCrypt Enhanced автоматично “заключва” защитената информация. Това важи и в случаи като внезапно рестартиране, спиране на тока и други непредвидени ситуации.

Използвани алгоритми Когато говорим за криптиране, не може да прескочим частта с алгоритмите. Образно казано, това са съвкупностите от формули, които използва приложението, за да разбърка информацията ви до неузнаваемост и след това при поискване да я възстанови в първоначалния й вид. Създателите на CleverCrypt са разработили продукта си на базата на три утвърдени и популярни криптографски алгоритъма - AES (Advanced Encryption Standard), Blowfish и Twofish.

Инсталацията Операционните системи, с които се погажда CleverCrypt, са Windows 98, Me, 2000, XP и 2003 Server, а необходимото пространство за инсталирането му е 6.6 МВ. При мен вграденият инсталатор на програмата си свърши работата бързо (за няколко секунди) и безпроблемно. Предупреждавам ви, че след инсталацията ще трябва да рестартирате компютъра си. Напълно в тон с натрапчивия стремеж на CleverCrypt всичко

да става бързо и лесно, при първото стартиране на програмата се отваря весел и шарен туториал, който ви предлага експресна обиколка през основните етапи на създаването и работата с виртуални криптирани устройства. В интерес на истината няма какво толкова да се обяснява. За основните функции, като създаване, изтриване, отваряне, затваряне и оразмеряване на виртуалните криптирани устройства, както и за промяна на паролите, е достатъчно да щракнете върху някой от шестте специални бутона с недвусмислени имена, с които просто няма как да се заблудите.

Настройките Както и да го погледнем, без да ви затрупва с излишни настройки, CleverCrypt Enhanced ви предоставя доста голяма свобода на действие. Вече споменах, че можете да създавате неограничен брой виртуални устройства, както и да променяте размерите им (от 10 МВ до 4 GB). Във ваши ръце, така да се каже, е и степента на сигурност. Имате възможност да изберете дали да защитите виртуалното си устройство с една, две, три или четири пароли. Имайте предвид обаче, че с оглед на високата степен на сигурност, която предлага, тази програма не предвижда функция за възстановяване на изгубени пароли. Това означава само едно - не затривайте паролите си! Приятната изненада е, че CleverCrypt Enhanced поддържа и “горещи клавиши” за различните функции на програмата. Тези клавишни комбинации изцяло подлежат на модификация от ваша страна. CleverCrypt е особено ценен за притежателите на лаптопи или ноутбуци. Въпреки че това би било малка утеха, в случай че са ви откраднали ноутбука, поне ще знаете, че информацията на виртуалния ви хард диск се намира в безопасност.

CleverCrypt Lite 1.5 Въпреки че CleverCrypt Enhanced не е безплатен, ще ви зарадвам с факта, че можете напълно безплатно да се снабдите с олекотената му версия CleverCrypt Lite 1.5. Ако информацията, която възнамерявате да защитите, не е голяма по обем, CleverCrypt Lite ще ви свърши добра работа, въпреки че поддържа само едно виртуално криптирано устройство с големина до 20 МВ и защита само с една парола. Мариана Здравкова 2005

•

ПРАКТИКА:

Изграждане на малка локална мрежа в дома или офиса (Продължава от бр. 1/2005)

1.5. Директната връзка по кабел за компютъра домакин (Host) се създава по следната процедура: Старт (Start) => Настройки (Settings) => Контролен панел (Control Panel) => Мрежови връзки (Network Connections) => Създаване на нови връзки (Create a new connection) => стартира се магьосникът за нова връзка (New Connection Wizard) => Next => Установи разширена връзка (Set up an advanced connection) => Next => Свържи се директно с друг компютър (Connect directly to another computer) => Next => отметка пред домакин (Host) => Next => Устройство за тази връзка (Device for this connection) – избор от падащия списък на съответното устройство => Next => Потребители, на които е позволено да се свързват (Users allowed to connect) - поставяне на отметка в квадратчето пред името на потребителя или потребителите, на който/които ще бъде позволено да се свързва/т с компютъра домакин => Next => Finish. 1.6. Директната връзка по кабел за компютъра гост (Guest) се създава по следната процедура: Старт (Start) => Настройки (Settings) => Контролен панел (Control Panel) => Мрежови връзки (Network Connections) => Създаване на нови връзки (Create a new connection) => Стартира се магьосникът за нова връзка (New Connection Wizard) => Next => Установи разширена връзка (Set up an advanced connection) => Next => Свържи се директно с друг компютър (Connect directly to another computer) => Next => отметка пред гост (Guest) => Next => Име на компютър (Computer Name) – трябва да се въведе името на компютъра домакин => Next => Изберете устройство: (Select a device:) => Next => Finish => появява се диалогов прозорец за връзка (Connect) с компютъра домакин => име на потребителя (User name) => Парола (Password) => Свържи се (Connect). 1.7. След като се реализира директна връзка между двата компютъра, в компютъра домакин (Host) тя се появява в папката му с мрежови връзки в раздела “Входящ (Incoming)”. Директните връзки на компютъра гост (Guest) се появяват в папката му с мрежови връзки в раздела “Директна връзка (Direct)”. Могат да се създават различни връзки на различни портове, компютър като домакин или гост и т. н. Когато искате да установите връзка от компютъра гост (Guest) към компютъра домакин (Host), трябва да активирате диалоговия прозорец за връзка с компютъра домакин

• 2005

(Host), като на компютъра гост (Guest) щракнете двукратно върху иконата с името на компютъра домакин (Host) в Контролен панел (Control Panel) => Мрежови връзки (Network Connections) => Директна връзка (Direct). Ненужните връзки на компютъра домакин и на компютъра гост могат да се изтрият, като в папката с мрежовите връзки на съответния компютър се щракне с десен бутон върху съответната връзка => Изтрий (Delete) => Да (Yes). 1.8. При реализирана директна връзка ресурсите на компютъра домакин (Host) могат да се ползват от компютъра гост (Guest), като: Старт (Start) => Програми (Programs)=> Принадлежности (Accessories) => Windows Explorer => Моите места в мрежата (My Network Places) => Цялата мрежа (Entire Network) => Microsoft Windows Network => името на компютъра домакин (Host) => споделените папки и принтери => необходимия ни файл или принтер. На компютъра гост (Guest) може да се създаде пряк път (Shortcut) към всеки от достъпните ресурси на компютъра домакин (Host): Старт (Start) => Настройки (Settings) => Контролен панел (Control Panel) => Мрежови връзки (Network Connections) => Моите места в мрежата (My Network Places) => Добавяне на място в мрежата (Add a network place) => стартира се Съветник за добавяне на места в мрежата (Add Network Place Wizard) => Next => Next => Адрес в интернет или в локалната мрежа (Internet or network address) – Преглед (Browse), избор от падащия списък или директно въвеждане във формата “\\име на компютъра\споделени папки” => Next => Въведете име за това място в мрежата (Type a name for this network place) (фиг. 3) – въвеждане на желаното име => Next => Finish. За всеки споделен мрежови ресурс може да се създаде пряк път (Shortcut) и на работния плот (Desktop) на компютъра гост (Guest) по обичайния начин, например:

Старт (Start) => Програми (Programs)=> Принадлежности (Accessories) => Windows Explorer => споделен мрежови ресурс => десен бутон => Изпрати до => Работен плот (създай пряк път). За по-бърз и нагледен достъп от компютъра гост (Guest) до споделен мрежови ресурс, за по-удобно стартиране на програми, работещи под DOS и пр. на споделения мрежови ресурс може да се присвои буква (например I:), аналогично на твърд диск или друго хардуерно устройство : Моят компютър (My Computer) => Инструменти (Tools) => Назначаване на мрежово устройство (Map Network Drive) => Устройство (Drive) – избор на желаната буква => Папка (Folder) – избор на необходимата споделена папка чрез Преглед (Browse) или директно въвеждане във формата \\име на компютъра\ споделени папки (фиг. 4) => Finish. От всяка стартирана на компютъра гост (Guest) приложна програма може директно да се съхранява файл в споделена папка на компютъра домакин (Host). Копирането на файловете между споделените папки на компютъра домакин (Host) и папките на компютъра гост (Guest) и в двете посоки се извършва по обичайната технология (Cut, Copy, Paste). 1.9. Входящите връзки могат да се управляват и чрез: Старт (Start) => Настройки (Settings) => Контролен панел (Control Panel) => Мрежови връзки (Network Connections) => Входящ (Incoming) => десен бутон върху Incoming Connections => Свойства на Incoming Connection (Incoming Connections Properties) и поставяне на отметки в квадратчетата, както следва: •в раздел “Общи” (General) – пред имената на устройствата (Devices), чрез които могат да се реализират входящите връзки. Ако искаме да имаме икона в областта на уведомяване, когато има реализирана входяща връзка, трябва да се постави отметка в квадратчето “При свързване показвай икона в областта за уведомяване (Show icon in notification area when connected).”

•в раздел “Потребители” (Users) – пред името на всеки потребител, за който искаме да дадем позволение за достъп до компютъра домакин (Host). За създаването на нов потребител с достъп до свързване трябва да се щракне върху “Нов” (New). За премахването на даден потребител – избира се името му и се щраква върху “Изтрий” (Delete). За да се променят името, паролата и правата на даден потребител, трябва да се щракне върху “Свойства” (Properties) и да се извършат съответните промени. Ако се налага всички потребители да използват парола, когато се свързват с компютъра домакин (Host), трябва да се постави отметка в полето пред “Изисквай всички потребители да защитават паролите и данните си” (Require all users to secure their password and data). Ако е допустимо потребителите да се свързват, без да използват парола, трябва да се постави отметка пред “Винаги позволявай на директно свързаните устройства, като джобни компютри, да се свързват без парола” (Always allow directly connected devices such as palmtop computers to connect without providing a password). •в раздела “Работа в мрежа” (Networking) (фиг. 5) - в “Мрежови компоненти” (network components) в квадратчето пред името на компонента. За да се добави мрежов компонент, трябва да се щракне върху Инсталиране (Install). (Мрежовите компоненти поддържат мрежовите операции. Те може да се инсталират автоматично или не. Например, протоколът TCP/IP се инсталира по подразбиране. Мрежовите компоненти включват – Клиент (Client), Услуги (Service) и Протокол (Protocol). За да се премахне мрежов компонент, той трябва да се избере и да се щракне върху “Деинсталиране” (Uninstall). За конфигуриране на даден мрежов компонент, той трябва да се избере и се щракне върху “Свойства” (Properties). (Следва) ст.н.с. д-р инж. Ясен Гочев 2005

•

Читателски писма • Здравейте и за много години! Редовно си купувам вестника и списанието на издателство “Компютри” и ползвам много от безплатните програми на дисковете. Стремежът ми е на работния ми компютър да работя само с легален софтуер. Често ми се налага да правя нови инсталации, което води до моето предложение. Много от работещите с компютри хора се ориентират трудно в цялото многообразие от програми. В този смисъл може би е добре на дисковете да съществува “Препоръчителен инсталационен пакет от безплатни програми”. Моят личен избор отразява програмите, които са инсталирани на машината ми. 1. DOS 7.10 - на всеки работещ под XP се налага от време на време да ползва добрия стар DOS. 2. AVG Free Edition - лесна за работа и не натоварва машината. 3. Еasy Cleanеr – много е трудно да се намери добра безплатна програма за чистене на регистрите, която освен това да не съсипва инсталацията на други програми. 4. Spybot SD - истинската сила на тази програма се крие в следенето на промените в регистъра. 5. WatchDog - Тъй като любимата ми безплатна защитна стена Agnitum Outpost не се разбира с интернет доставчика ми, ползвам вградената стена на Windows XP Service Pack 2 и съответно се стремя да защитя самата нея. 6. Mozilla Firefox + Mozilla Optimizer - Под Windows 98 ползвах Opera, но по незнайни причини под XP ми създава проблеми, а и не мога да й търпя досадните банери. 7. Free Download Manager - след като тествах безброй подобни програми, тази беше моят избор, с допълнителния инструмент за Firefox “Flashgot” се получава отлична интеграция с браузъра. 8. Getleft - програма за сваляне на пълното съдържание на уебсайтове. 9. CD Burner XP Pro 3 - много добра и стабилна. 10. Burnatonce - допълва с възможността си да записва от различни Image files формати. 11. BSPlayer - харесва ми повече от Crystal Player. 12. Irfan View 3.95 - бързина, функционалност. 13. WinAmp 2.95 - “петицата” издържа точно 30 секунди на моя компютър, зареждането й ми се стори ужасно тромаво. 14. Servant Salamander 1.52 - страхотна програма. Това е последната безплатна стабилна версия на този файлов мениджър - точно копие на Norton Commander. Макар че е от 1998, работи напълно безпроблемно под XP. 15. Atlantis 1 - инсталирах я, след като я хвалихте непрекъснато в списанието “S&H”, че е добра. Наистина е такава, щом все още стои инсталирана. 16. Icon Snatcher - краде иконки. Това са програмите, които ползвам непрекъснато. На машината ми са инсталирани Sodipodi и GIMP, но не съм се занимавал сериозно с тях. Получи се доста обяснително и дълго писмо, но пък се канех два месеца да го напиша. С поздрави: Стефан Стефанов Здравейте, за много години, да сте жив и здрав! Благодаря ви за писмото и описанието на програмките - повечето от тях са ми познати, някои ги чувам за първи път. Преди време имаше постоянна директория на Freeware диска, наречена “Първа необходимост”, но отпадна, понеже обемът на дисковете бе недостатъчен да се качат всички нови и интересни програми. Иначе аз мисля да публикувам писмото ви, за да могат и останалите читатели да си направят справка един вид и да почерпят идеи. Практиката и опитът са от голямо значение, добре е, че сте решили да споделите вашия.

• 2005

Не смея да кажа дали комбинацията от приложения е удачна или не, важното е вие да сте доволен – мисля, че винаги може с нещо да се допълни и обогати. От мен, ако позволите, една малка забележка - MS DOS 7.10 не е безплатна - тя е вградена в операционната система, но струва пари... Това е - прощавайте за краткия отговор, но ме чака февруарският брой. Желая ви всичко добро и до ново писане. С уважение: Делян Донев • Здравейте, г-н Донев! Имам едно малко предложение, знам, че сигурно ви заливат с такива писма, но въпреки това се надявам да му обърнете необходимото внимание, тъй като програмата си заслужава. Става дума за PowerDirector, наскоро я открих и много й се накефих, не само че прави клипове във видеоформати от снимки, но има и доста други интересни нещица, които са перфектно събрани в нея. Имам предвид една програма, която събира в себе си няколко други, които по принцип са труднички за намиране, а когато ги намериш, невинаги работят както трябва, а от моите упражнения на PowerDirector не срещнах проблеми, най-вече работата е елементарна, почти всичко става с влачене, има доста ефекти за преходи, за текст и т.н. Искам чрез вас да я препоръчам на читателите, тъй като сигурно не само аз съм търсил програми за подобни неща. На сайта има пробна версия както на тази, така и на много други програми, които фирмата представя, дори и един доста добър конкурент на Windows Мedia Center Еdition. Ако пък направите представяне на някоя програма, ще е повече от идеално. Прекалено е голяма за диска към списанието, но за сметка на това всеки може да си я изтегли от сайта. Ако, разбира се, не обърнете внимание на писмото ми, аз, разбира се, няма да се откажа от списанието, което правите, защото е най-доброто. Здравейте, г-н Николов! Благодаря ви за писмото. Ако сте разгледали новия (януарски) брой на списанието, сигурно ви е направило впечатление, че сме представили два продукта на Cyberlink - PowerDVD, PowerProducer и в частност PowerProducer Express, който е олекотен вариант на програмата, която вие ми препоръчвате. Ревюто й е планирано, така че през март най-вероятно ще запознаем читателите с този доста силен продукт от каталога на Cyberlink, а и не само с него, де. За демотата - ще търсим начин да ги сместим... обемисти са, наистина! Това е от мен, извинете ме за закъснелия отговор. Бъдете жив и здрав и ще се радвам да ми пишете отново ;). С уважение: Делян Донев • Здравейте, господин Донев. Знам, че времето ви е ценно и затова направо на въпроса. Пиша Ви относно статията Ви за Norton System Works и по-специално GoBack. Не знам колко време сте го тествали, но критиката Ви за тази програма много ме учуди. Аз ползвам GoBack от около 2 години и той никога не ме е подвеждал! Той е най-лесният начин да се отървеш от вируси или пък от лоши драйвери. Неведнъж ме е спасявал, когато срив в захранването е “скапвал” файловата ми система (не знам дали знаете, но има вградена функция, като chkdsk). Честно казано, това е най-стабилната програма, която съм виждал. Направо желязна. P.S. Искам да Ви поздравя за това, че разглеждате програми на Discreet в списанието. Пожелавам Ви ползотворна работа, която още дълги години да радва нас, читателите. Здравей, Джон Скот (това истинското ти име ли е или псевдоним?). Благодаря ти за писмото. Относно GoBack - не знам дали си разглеждал мненията във форумите за продуктите на “Симантек”, но там обикновено хората се изказват в двете крайности. По-конкретно с GoBack наистина брах големи ядове. Инсталирах, рестартирах, Windows се загърчи, заиска драйвери разни, други били повредени, Safe Mode, деинсталация, никакъв резултат, още ядове... При тебе обаче е точно обратното. За да не остане съмнение, че прокарвам собствено мнение - ще публикувам писмото ти - дано всички потребители имат твоя успешен опит с GoBack. Но нека имат едно на ум и за моите кахъри черни ;).

Иначе благодаря за поздравите относно Discreet - те ми вдъхват смелост да спомена нещо за inferno, flint... Но това в следващите броеве. Това е от мен - бъди жив и здрав, успехи и дълги години да ни четеш. С удоволствие. Делян • Здравейте, г-н Донев. В събота си купих за пореден път списанието (не съм спирал да го купувам). Винаги съм се надявал това, което пишете в началото на броя, да го видя наяве. Е, не искам да ви възгордявам, но мисля, че сте на прав път. Този януарски брой наистина надмина очакванията ми. Купих си го механично, защото знам, че така правя около 15-то число на месеца. И да ви призная, останах малко разочарован от декемврийския брой. Балансът на статиите не беше на ниво, а пък очаквах нещо, което да подобава на сезона и настроението на хората. Та, какво да ви кажа. Януарският брой много ми хареса. От всичко в достатъчно количество. Харесаха ми насоките, които чертаете, и здравомислещата оценка, която си давате в уводната статия. Тя е причината да ви пиша. Статиите са наистина на нивото, което бих искал. Не останах разочарован. Спомням си един от миналите броеве, където публикувахте преписано ревю на HITACHI HDD (от tomshardware.com). Аз обаче искам вашите тестове. Чуждите мога сам да си ги прочета. Много добре сте разбрали, че трябва да се конкурирате с интернет изданията, иначе ще изгубите читатели... Не искам да ви обиждам, нито пък да ви хваля. Просто да ви кажа какво ме дразни и какво ми харесва. Спомням си оригиналните статии за System Mechanic и Рainter (в настоящия брой). Подобни ревюта разчупват наистина в умерен стил нещата, а и успяват да кажат необходимото. Още за софтуера ще кажа, че ми харесва балансът, за който споменах. Наистина има по заглавие от всичко. А не както преди - само 3D и това е. На дисковете има доста стойностни неща. Постарайте се в бъдеще да слагате и пробните версии заедно със статиите (визирам PowerDVD), защото, съгласете се, вие може да сте тествали програмата, но друг може също да иска да я пробва. Сега ще кажа нещо и за хардуера. Винаги интересни статии. Този брой всичко е наред. Надявам се да предадете адмирациите ми на хората, които са спретнали свежарския HDD тест. Наистина браво. На хубавото лошо не може да се каже. Интересни са и ревютата на видеокартите. Просто съчетавате доста добре по-висок клас с по-достъпен на тестваните продукти. Това наистина е похвално. Като цяло ще кажа, че държа в ръцете си списанието, което искам (изключвам дребните дефекти, които игнорирам by default). Това, което ме интересуваше, го видях и прочетох. Надявам се да бъде и занапред така. Е, това беше като за първо писмо до вас. Имало е и други успешни броеве, но този наистина ме подбуди да ви пиша. Бъдете живи, здрави и дръжте печено. С уважение: Камен Аврамов

Здравей, Камене (прощавай, че се обръщам към теб на малко име, по-удобно ми е)! Благодаря ти за писмото най-искрено. Съжалявам, че ти отговарям със закъснение, но не мога да бъда експедитивен с читателските писма. Колкото и да ми се иска. Наистина, убедил съм се, че читателското и авторското мнение рядко съвпадат, а и понякога е въпрос на предпочитания. При мен е обратното, знаеш ли, доволен съм от декемврийския брой, а от януарския не особено - свити срокове, празници, почивки, объркани дати за предаване на печат и дискове, изобщо лудница. Оценявам, че виждаш и одобряваш баланса на броя – това е нещо, на което много държа - списанието не е просто купчина статии, събрани набързо, а внимателно планиран коктейл от разнообразно инфо. Стараем се да има пъстрота, настроение и да бъдем информативни. Относно “преписаната” статия - ние не преписваме статии. Просто понякога бързаме да намерим инфо, а то излиза от един-два сайта, които са облагодетелствани да получават първи мостри и ранни образци на различни типове хардуер. Лично моето мнение (тук не обвързвам никого с това, макар че се споделя от някои колеги) е, че въпреки реномето си, tomshardware.com не е абсолютно благонадежден източник на информация. И там има скрита реклама, премълчани неща, доста субективизъм. Доста пъти писаното там се е различавало от реалността, но когато бързаме да “изкопаем” инфо, нямаме избор. Най-често източници са официалната страница и някой друг сайт, като tomshardware.com, примерно. Както се убеди - “преписаната” статия за HITACHI бе последвана от сериозни тестове, съвсем истински и земни - и се радвам, че си останал доволен. Предавам поздравите ти на Краси Иванов. Също така ти благодаря за положителните отзиви за Painter и System Mechanic - такива статии са рискови, но пък вие, читателите на списанието, ги приемате доста добре - замислил съм още такива материали - повярвай ми, те се пишат с настроение и много приятно. Що се касае до PowerDVD - както споменах в края на статията просто няма място. НЯМА. Два диска са адски малко, да не говорим, че единият е само за Shareware. Винаги сме се старали да има синхрон между статии и демота, но в случая изнемогваме. Приближава времето на DVD, но засега все още е прекалено скъпо... За дребните дефекти - споменавай ни ги. Дори и да не са толкова значими. Аз няма да ти се разсърдя - нали знаеш, че малките камъчета обръщат колата. Колкото и да се старая да гледам на списанието като обикновен читател, все ми убягват доста неща, така че разчитам на теб и всички останали, които го купуват всеки месец. Пожелавам си да не е по инерция... Това е от мен, бъди жив и здрав и до скоро писане. Делян

2005

•

Онлайн-тестчета Какъв бихте били във вселената на Властелина

Къде: http://quizilla.com/users/syndrome42/quizzes/ Каква е идеята: Ами идеята е, че покрай гениалния епос на Питър Джаксън, Толкин спонтанно стана популярен дори и сред хората, на които идеята за хиляда страници текст им идваше вповече. И Средната земя повече от всякога е онази алтернативна реалност, към която хората, запазили детската страст към приказките у себе си, се завръщат в мечтите и сънищата си. А този тест просто трябва да те улесни в избора на алтернативно его. Интересното в него е, че имаш уникалния шанс да затормозиш максимално генератора на резултатите, като отговаряш противоречиво. Просто за всеки един въпрос могат да се дават по няколко отговора, така че шизофренични личности като мен няма нужда да се колебаят дали предпочитат тихата вечеря на свещи или необуздания секс. Прочее, виж по-долу какво се получи. Каква се оказва скритата самоличност на любимия ви рецензент: Хобит. Малко е депресиращо да видиш точно дебелата мутра на Сам, след като си обяснил, че любимият ти цвят е черното, обичаш да командваш хората и имаш доста трудно контролируеми пристъпи на гняв, но явно малкият пакостник има неподозирана тъмна половина.

http://www.necroticobsession.com/gothname.html - готик генератора Каква е идеята: Да си въведеш името и фамилията в предвидените за целта поленца и един случаен генератор да ти изфабрикува нещо готическо или елфическо. Впоследствие можеш да започнеш да се гавриш и с известни публични личности или каквото там те забавлява. Друго си е да научиш, че готическият псевдоним на премиера, примерно, е Damaged Roses (доста подходящо, прочее). Като бонус генераторите могат да ти свършат чудесна работа, ако се мъчиш усилено да си измислиш някакъв псевдоним за еднократна употреба. Така че – енджой. Каква се оказа скритата самоличност на любимия ти рецензент: Ако се вярва на генератора, елфическото ми алтер его следва да се казва Elrond Calaelen, което си звучи доста добре. При все че навява елеганти асоциации с Хюго Уийвинг. Голямото бинго обаче дойде, когато установих, че мрачната ми готик половина би трябвало да се казва Faerie Corpsе. Труп на феичка, пич. Класика просто. Пробвах с ника си и получих Violent Sex Addict, с което нещата си дойдоха на мястото.

Каква е твоята раса в света на Warcraft

Къде: http://wow.stratics.com/content/features/racequiz/ Каква е идеята: Да се включиш в прогресивно разрастващата се истерия покрай появата на дългоочакваното мултиплеърно RPG на Blizzard – World of Warcraft (ако слушкаш, ще ти го представя в гейм-рубриката на някой от идните броеве). И да разбереш каква точно креатура би трябвало да излезе от теб в този виртуален фентъзи свят. Прави впечатление, че – както и повечето неща, минали под логото на “Близард” – това малко онлайн-тестче е изпипано изключително професионално. Добър стил, балансиращ между фентъзи атмосфера и свеж хумор, разнообразни въпроси и достатъчно свежи отговори към тях. Каква се оказа скритата самоличност на любимия ти рецензент: Човек. Мултифункционален добитък с голям меч. Такъв и смятам да си остана, при това извън света на WOW. Първо, защото петнадесетина евро на месец ми се струват малко множко и второ – защото тъмните елфки предпочитам на живо, очи в очи и под един малко по-излегнат ъгъл. Но това си е отделна тема, де.

Какво файлово разширение си?

Къде: http://www.bbspot.com/News/2004/10/extension_quiz.php

Генерирай своето готическо/елфическо име

Къде: http://www.chriswetherell.com/elf/Default.asp - елфическият генератор

• 2005

Каква е идеята: Може би най-култовият от представяните до момента в тази рубрика куизове. Който ние в редакцията на “С&Х” си обичаме извънредно много. Да определиш какво файлово разширение си, можеш ли наистина да си представиш колко са изпушили тези хора? Това да се навърташ толкова много покрай компютри е вредно – виж ни нас... Във всеки случай въпросите не изискват да си навътре в технологиите, а гравитират покрай обичайни ежедневни занимания, като какъв е любимият ти жанр игри, с колко захар си пиеш кафето, литературни предпочитания и нива на подреденост. Прочее в контекста на последното... абе много държа да ти се оплача. Имаше някакъв въпрос как точно действаш, когато решиш да си поразчистиш къщата. И един от отговорите гласеше – играя Doom 3, гледам Kill Bill и си мисля, че може би е добре да започна с чистенето по някое време. Гадове! Точно това правих вчера. Толкова ли съм прозрачен?! Каква се оказа скритата самоличност на любимия ти рецензент: .html. Гъвкав, разностранен и подобряващ се с времето. Но мога да бъда ужасен, ако работя с аматьори. Хе-хе!

“Феноменалните” [The Incredibles] Жанр: Анимация С гласовете на: Крейг Т. Нелсън, Холи Хънтър, Самюел Джаксън, Джейсън Лий Режисьор и сценарист: Брад Бърд Сайт: www.theincredibles.com Не знам накъде точно се е запътила любимата ми филмова индустрия, но докато отварях уърдовския документ и прехвърлях през главата си варианти за похвално откриващо изречение за “Феноменалните”, осъзнах един доста плашещ факт. Това е единственият филм по кината от месеци насам, който с чисто сърце мога да определя като “задължителен”. И той се оказва... анимационен. В него няма Де Ниро или Хофман (и двамата в момента се снимат в безумна комедия с Бен Стилър, представяш ли си?!?), няма титаничен режисьор от ранга на Ридли Скот (в момента прави исторически епос с Орландо “кой по дяволите ме набеди за актьор” Блуум, представяш ли си?!?)… това е просто една весела, шарена, измамно детска анимация, базирана върху съвършените компютърни технологии на настоящето и комиксовата култура от близкото минало. И при все това – единственият филм на сезона, в който смесването на онзи сякаш все по-труден за приготвяне в последно време коктейл от визия, звук, сценарий, режисура, монтаж, актьорска игра, забавление в най-чист вид и елегантно прикрита зад цялата шарения мъдрост се е получило. В който съставките са се съчетали по перфектен начин. “Феноменалните” е толкова съвършен на всички възможни нива филм и предоставя толкова концентрирано забавление, забиващо се директно в съответните центрове на мозъка, че в постусещането от него няма как да не се прокрадне мъничко тъга. За детството, нашето детство, за което лентата на Брад Бърд подло ни напомня. Сценарият е съвсем простичък – семейство Супергерои са принудени да забравят супергероичните си таланти, след като в родната страна индивидите с шарени пелерини и идиотски прякори, спасяващи света по три пъти дневно, спонтанно са определени като незаконни. И да живеят като съвсем нормални хорица. Естествено, един тайнствен случай ги принуждава да

сложат отново маските и да се изправят срещу поредния архизлодей, заплашващ законността и светлото бъдеще. Клишенце. Но при все това същият този сценарий е гениално разработен, а човешките отношения в него са развити до абсолютно невиждани в анимацията висоти. А за мен остава въпросът дали с постепенния залез на големите актьори пътят на доброто кино (чиито представители през 2004 година бяха обидно малко) в бъдеще може би наистина ще минава през CGI-анимацията, която не може да бъде провалена от слаба актьорска игра, недоизпипан монтаж или лоша камера, в която наистина добрите режисьори (като какъвто Брад Бърд несъмнено се доказа) могат да пипнат всеки един акцент или нюанс. Да извадят почти напълно човешкия фактор от уравнението и да вложат таланта си в съвършенството на машините. Пък и – както казваше един приятел - можеш да биеш индиеца аниматор по главата, докато не си свърши работата като хората, защото не е Брад Пит. Дали?

Факти: Както и при предишните ленти на “Пиксар”, първият трейлър на “Феноменалните” (който е бил качван и на нашите дискове) не е сглобен от избрани сцени от филма, а включва специално заснет/анимиран за целта материал. Говоря ти за онази особено култова сцена, в която господин Феноменален се опитва да закопчае колана на супергероичния си костюм върху тристепенното си шкембе. Същата е заснета от режисьора Брад Бърд 18 месеца преди премиерната дата на филма. Синдром е озвучаван от култовия независим актьор Джейсън Лий. Но видът и лицевите му анимации са базирани върху мимиките на режисьора Брад Бърд. За да може актьорът Спенсър Фокс (Даш) да звучи достатъчно задъхано, Бърд го е карал да тича из студиото. Това е първият филм на “Пиксар”, в който всички герои са хора и който е с рейтинг, различен от “подходящ за всички възрасти”. Освен това със 120-те си минути времетраене е найдългият пълнометражен анимационен филм, правен някога. Телефонният номер на Мираж е 866-787-7476. Бързият поглед към телефонната клавиатура показва, че буквените еквиваленти на последните седем цифри изписват “SUPRHRO”. In the early part of the film there is a repeated theme of pencils being knocked over. Dropping pencils is a standard demo feature of dynamics programming in 3D design applications. Това звучи забавно, но реших да не го превеждам, за да не изръся някоя глупост. Прецени сам. Александър Бакалов 2005

•

Стив Джобс е много спорна фигура. Писали сме за него (мисля, че представянето му беше мое дело), но колкото и да си говорим за шефа на “Епъл”, трябва да му признаем едно - не е сбъркал с Pixar. Използвал съм безброй суперлативи за хората, работещи там, но в случая... В случая Сашо ме изпревари. Открадна ми ги ;). Знаете ли, той ми праща ревюта на кинотворби, съобразявайки се стриктно със зададения му обем. Една страница. За първи път той наруши уговорката и ми прати инфо, което може да запълни две. При положение че е бил съвсем наясно, че ще влезе само една страница. Както сами може да се убедите, думите му са пропити с толкова много слънчева емоция и възхищение. Нещо, което за първи път срещам в иначе доста суровите му, трезви и безпристрастни киноревюта. Така че няма да губя време и да споделям моите впечатления, а директно се впускам в задачата си... И без това мястото ми е малко, а трябва да ви кажа адски много неща. И така, първото, което трябва да запомните е, че анимацията е изцяло базирана на интерполация и ключов кадър (т. нар. keyframe animation). Тоест НЯМА никакво прехващане на движение на живи актьори и всякакви други външни улеснения. Всичко е правено на ръка. Мамма миа! Умът ми не го побира, честно. Не се опитвам да си представя какъв огромен труд е вложен в “съживяването” на феноменалното семейство. Мога само да сваля шапка на Pixar. Нещо повече - героите са необикновени, променят формата си и затова са анимирани по специален начин, чрез много “свиване и разпъване” (авторите го наричат squash-and-stretch). За да осъществят това, техническият екип и аниматорите обединяват усилията си в разработката на нови техники за анимиране. Една от главните особености на използвания софтуер е пластовото наслагване на двете фази в процеса на анимация - изчисленията за скелет и мускулатура и след това системата за “свиване и разпъване”. Без разграничаване на двата етапа би било невъзможно аниматорите да получат точна представа за свършената работа. Честно казано, доста пъти прочетох описанието на ця-

• 2005

лата процедура, дано съм успял да схвана точно за какво става въпрос. Значи, първият етап започва с изчисляването на костите и мускулите на героите през всички движения на героя в определен период от време. Използвайки статистически анализ, софтуерът определя най-значимите изменения на кожата на героя, като ги съхранява (тоест “изпича” - все едно са от “глина”) в статичен модел, така че да могат да бъдат ефективно използвани впоследствие при блендиране (плавен преход)

от форма във форма. След това с тяхна помощ се изгражда първата груба анимация, която се просвирва с доста ниска честота на кадрите - десет фрейма в секунда. После идва втората фаза - аниматорите вече имат представа за движението на героите, оставят кокалите и бицепсите и започват да обработват “изпечените” модели, да ги свиват и разпъват, като имат възможност да визуализират всичко в реално време.

Maya. Но тук този етап е бил прескочен. Колкото и странно да Друга техника е опростяването на геометричната ви звучи, Pixar моделират всичко на ръка - без допълнително форма (терминът е geometry decimation и буквалният дигитализиране. Съставя се екип от двама души, много умело му превод е “геометрично осакатяване”). Целта е да наречени “цифрови скулптори”. Те “сканират” модела с погледа се поддържа възпроизвеждане, колкото е възможси и след кратки консултации с главните аниматори започват но по-близо до минималните 24 кадъра в секунда моделират героите директно на компютър, а “ококаляването” да. Аниматорите също са включени в процеса на се извършва със софтуер, разработен от самите Pixar. “ръчно” опростяване, което в определени модели Дотук си говорихме единствено за раздвижване на тялото на води до запазване на едва 25 процента от формагероите. А не споменахме нищо за лицевата анимация. На практа, които обаче са напълно достатъчни, за да се тика тя е продължение на традицията в Pixar аниматорите да имат генерира силует, идентичен с формата на “актьодиректен контрол върху всяка част от лицето - за целта са подготра”. Всеки един от героите във филма има своя вени множество деформатори, “прикрепени” към макроконтролери, “осакатена” версия, като повечето от “съкращебез да се блендират формите. В сравнение с инструментите, изнията” са правени в тялото, а съвсем минимална ползвани при предходния шедьовър на Pixar - “Търсенето на Немо”, част - по лицето. като че ли няма кой знае каква коренна промяна, но въпреки това са Непълноценните модели извършват абсоналице редица подобрения - например по-големи възможности за лютно всичко, което и техните оригинали, като създаване на “свиване и разпъване”, нов пакет от средства за управцялата йерархия във фигурата се запазва ление на напълно. По този начин почти в реално време веждите, може да се прегледа, редактира и завърши въздадена сцена, а когато всичко е уточнено и можност утвърдено, рендването се осъществява с за “копълните варианти на героите. миксово” Няколко думи за изграждането на изкривяване моделите на самите герои. По принцип на лицето, всичко започва със създаването (както включително може би се досещате) на съвсем реален, и на очните физически макет на героя, на базата ябълки. Нещо, на рисунките, подготвени от което анимахудожниците. Такава торите в Pixar е била практиката и по принцип не при Monsters Inc. и правят. Finding Nemo. МаТретата новост, кетът се сканира която разчупва тримерно с утвърдената дигитайзер практии се прехка, се върля в нарича model referencing, или взаимовръзка между отделните модели. Тоест структурата на костната система се стандартизира, а позите и лицевите изражения могат да се разпределят между актьорите. Интересното е, че някои от героите имат по един или повече скелета. Стандартните са ограничени за нормална артикулация, докато няколко специални комплекта от кокали са приготвени за сложни изменения във формата на тялото. Това се отнася за Еластигърл в нейния разтеглив костюм или пък за преобразуването на бебчето Джак Джак в чудовище. Освен това авторите са подготвили по две версии на скелета на Татко Боб - една докато е супергерой и една докато е дебел мазник с къси крака... За постигане на смайващата лицева анимация на актьорите (наистина е такава, извинявайте, пак почнах със суперлативите, за които бях обещал, че няма да споменавам) голям принос имат и новопостъпилите в Pixar аниматори - на техния ентусиазъм и амбиция дължим много. В края на краищата това, което са постигнали Pixar е фантастично. Невероятно и феноменално. Просто го вижте. Особено хитра се оказва идеята им да НЕ търсят абсолютна фотореалистичност (каквато е била идеята при Polar Express, за който ще ви разкажем може би в следващия брой). Поне засега няма как това да бъде постигнато напълно. Ето защо Pixar просто са решили да поставят героите в една измислена, комиксова, свръхреална обстановка - така просто никой не може да ги обвини, че не са постигнали необходимите нива на правдоподобност. Студиото е създало нов, уникален и “феноменален” свят, който изглежда и функционира толкова истински, че просто започваш да вярваш, че наистина съществува - филмът те “всмуква” и за два часа забравяш за киносалона, седалките, зрителите около теб... За мен Pixar вече придобиха статус на най-доброто студио за тримерна компютърна анимация и въпреки големите хвалебствия и реклама на Dreamworks, мисля, че рожбата на чичко Спилбърг има да догонва още. И то много. Не само като ефекти, но и като сценарий, режисура, майсторство... Но това май трябваше да е реплика на Сашо... Делян Донев 2005

•

Wings Over Vietnam завръщането в ‘Nam Има мечти, които понякога се сбъдват. Предполагам много малко от вас могат да почувстват и разберат ентусиазма ми, но игра като Wings Over Vietnam съм очаквал с години. Може би вече станаха 10. Мисля, че беше 1995-а, когато за първи път в ръцете ми попадна Chuck Yeager’s Air Combat и успях да “подкарам”, макар и само наужким F-4E Phantom II... “Фантомът”! Вече знам, че едно от нещата, които никога няма да чуя, е как излита на форсаж... Всъщност, аз съм еднакво омагьосан както от F-4E, така и от неговия най-опасен опонент - MiG-21! Който, между другото, е изложен точно пред сградата на Генералния щаб и го виждам всеки ден. Величествен, красив, изящен и устремен към небесата... Та, като споменах MiG-21, трябва да добавя, че едно от нещата, които леко помрачиха радостта ми от първия досег с WOV, беше липсата на съветските изтребители. Няма просто шанс да се настаня в кабината на MiG-17, MiG-21... Мисля си, че би било хубаво човек да погледне войната от двете страни (както например е при поредицата IL-2 Sturmovik). За сметка на това обаче авторите са решили да дадат достъп до почти всички американски машини, водили битки в небесата над Виетнам - можете да литнете на най-масово произвежданите модификации на A-6, A-7, A-8, F-4, F-105, F-100, F-105 и F-8... Общо 16 самолета. Което ще рече, че ще можете да се вживеете в ролята на пилот от Военновъздушните сили (USAF), Корпуса на морската пехота (US Marine Corps) и флота (US Navy). А това не е никак малко - представете си - ще вдигнете криле както от базите в Южен Виетнам, така и от площадките на самолетоносачите... Мечти... WоV предлага възможност да си подберете псевдоним и естествено - ескадрила. Не крия, за мен истината е във флота (който знае, ще ме разбере), но за жалост авторите на играта не са включили моите любимци от eскадрилата VF-41 Black Aces... WoV предлага няколко режима - можете да се впуснете директно във въздушен бой, да си подготвите сами мисия или да съберете кураж и да участвате в някоя от предвидените кампании. Те са динамични и

• 2005

X-Plane 8

покриват някои от най-важните операции по време на войната - Rolling Thunder, Linebaker I и Linebaker II. Тези от вас, които се интересуват, може да прочетат повече в някой исторически сайт, аз продължавам с реализма на играта. Бих го определил като задоволителен. Сложността на летателния модел се регулира - новаците трябва да започнат с найлекото ниво, без да се притесняват - ще могат да си правят спокойно виражи по вертикала и хоризонтала,

цата между самолет и хеликоптер). Само да ви подскажа, че някои от тези самолетчета са свръхзвукови, а флуидната динамика и поведението на летателните апарати са доста по-различни, когато се премине числото на Мах... Извинявайте за многоточията (коректорката много ме хока за тях), но изпадам в ситуация, в която думите просто ми се губят и искам да ви кажа адски много неща наведнъж. Графиката - безупречна. Предуп-

да “дърпат” силно лоста при резки завои, а играта ще им подсказва услужливо къде се намират вражеските изтребители... При най-високата степен на реалистичност ще се сблъскате с голяма част от опасните и нежелани явления - претоварване (положително и отрицателно), причерняване и причервеняване, турбуленция, свредел... Е, летателният модел можеше да се доусъвършенства (flight model), но въпреки това, стига да искате, WOV ще ви даде тръпката от въздушния бой... А тя наистина е силна - разговорите по радиото, въртележките от изтребители, гласът на вашия RIO/WIO (това е инженер-пилотът, който лети на седалката зад вас), експлозиите, радостните възгласи и предсмъртните писъци... Останах очарован от правдоподобността на радара и оръжията - ще се учудите колко търпение и умения са необходими, за да накарате ракетата да попадне в целта... Все пак става въпрос за 1967, “зората” на ракетите с топлинно насочване, така че приемете един съвет от мен - не подценявайте оръдието, особено в близкия бой... Графиката също е на ниво - повече от задоволителна. Така или иначе вие летите на изтребител, не на Чесна, и няма да имате много време, за да се любувате на пейзажа. Моделите на самолетите са красиви, изпипани, с реалните камуфлажи (както за флота, така и за ВВС) и дори с обозначенията на ескадрилите... Забележки към играта - може би стабилността. Мислех си, че съм изключение, но не би - WoV просто ненадейно те изхвърля, връщайки те без предупреждение към десктопа на Windows. И то в момент, в който си хванал МiG-a на мушка или когато се готвиш да хвърлиш бомбите си върху тръстиковите бараки на мазните жълтури... За щастие има пач, така че няма да е зле да “позакърпите” играта, преди да се наместите удобно в кокпита, така де, на стола пред монитора. Желателно е да имате джойстик - управлението чрез стрелките просто убива ентусиазма... Така че ако обичате симулаторите и искате да се върнете обратно в `Нам, това е вашата игра. Въпреки несъвършенствата си тя ще се хареса на всички авиофенове.

Вие знаете - обичам авиацията, от дълги години се интересувам от нея, изчел съм книги, списания, учил съм флуидна динамика в МЕИ, ровил съм се из сайтове, изиграл съм адски много игри и се смятам за човек, който уж разбира от тия неща. Представете си как ужасно се чувствах през първите няколко часа, докато се опитвах безуспешно да се отлепя от пистата, разчитайки на собствения си опит... Цялото ми самочувствие отиде по дяволите... Едно е да сваляш виетнамски MiG-ове в WoV, друго е да попаднеш в симулатор, който си е поставил за цел да ти даде ИСТИНСКА представа за нещата. Да пресъздаде (колкото и невъзможно да звучи) всеки аспект от един РЕАЛЕН полет. Невъзможна задача... Енджинът, който “задвижва” X-Plane, е наистина феноменален. Авторите са се опитали по максимално достъпен начин да обяснят как функционира той, но въпреки това, за да разберете всичко, ще са ви необходими разширени познания по физика и в частност аеродинамика. Разработчиците са използвали подхода на крайните елементи - всяка част от самолета (крило, стабилизатори, кормила, тяло) се разделя на определен брой елементи и върху тях се правят необходимите пресмятания по време на симулация. Така изчисленията се опростяват, като се запазва неимоверно високо ниво (горим за PC все пак) на реализъм. Но X-Plane не е просто съвършен енджин. Той е пример за абсолютен перфекционизъм. На първо място, поддръжка на самолети. Тук не става въпрос за различни макети - всяка машина си има своите безбройни особености - аеродинамични, конструктивни, двигателни - така че е безумна задача да създадеш симулатор, който да ти позволи да се понесеш из небето на обикновена Чесна, на огромния Боинг 737 или пък на шпионския SR-71 “Черната стрела”… Както и на още над 40 самолета, сред които AV-8B Harrier, F-4E, дори авангардния Osprey (който е на грани-

реждавам - тя няма за цел да ви смае. Тя има за цел да бъде реалистична. Релефът не е измислен - той е съвсем истински, такъв, какъвто го виждат пилотите. При това покрива повърхността на цялата ни планета. Новост при настоящата осма версия е присъствието на т. нар. G8 Scenery - околната среда е изградена на базата на сателитни снимки с висока резолюция. За жалост е покрита единствено територията на САЩ, да се надяваме, че в следващите версии ще бъдат включени региони от Европа и Азия. Eстествено, по-доброто качество означава по-високи изисквания към хардуера - авторите посочват поне 512 MB RAM и 64 MB памет на видеоконтролера, но най-добре e да умножите споменатите цифри по две, за да получите реалните параметри на желаната система. Удоволствието от X-Plane е неимоверно. На практика е помислено за всичко - добавени са над 18 000(!!!) летища, от които можете да излитате и кацате, към тях прибавете самолетоносачи, хеликоптерни площадки върху сгради и дори (просто да не повярва човек) люлеещи се нефтени платформи. Отделно поведението на всеки един самолет се дефинира от близо 35 самостоятелни системи - тоест очаквайте повреди, където ви хрумне - хидравлика, електрозахранване, двигатели. Авторите предупреждават, че дори и колесникът може да откаже да се спусне в решаващия момент. Точно там е и тръпката в XPlane – в непредвидимостта, опасността, риска. Същият, който поемат авиаторите зад щурвала. Тук може би найсилна роля играе времето - може да се насладите на прелестна слънчева утрин, да усетите тръпката от неочаквана буря или страха от кацането в мъгла. Нещо повече, настоящата версия може да симулира както евентуални, така и РЕАЛНИ метеорологични условия, за които постоянно черпи информация от интернет. За X-Plane мога да ви разказвам още много, много дълго. И пак няма да ви кажа всичко. Както и да е. Ако обичате авиацията, това е заглавие, което НЕ трябва да пропускате. Делян Донев 2005

•

Жанр: Мултиплеърен отборен екшън Ще ти хареса, ако… си фен на култовата филмова поредица и можеш да намериш още поне десетина подобни фена, за да се впуснете в масивна мрежова игра, пресъздаваща някои от най-емблематичните баталии в “Звездни войни”. Аналогии: Battlefield поредицата Коефициенти: Графично оформление: 8/10 Звук: 8/10 Музика: 8/10 История: 4/10 Еротично напрежение: 0/10 Насилие: 5/10 Хумор: 0/10 Интелектуална дейност: 5/10 Страх: 0/10 Удоволствие от играта: 8/10 Официална страница: http:// www.lucasarts.com/games/ swbattlefront/

Бързам отсега да ви кажа – “Бойният фронт” категорично ще бъде най-добрата SW игра на сезона. Но заради няколко особено неприятни геймплейни издънки найвероятно ще си остане именно това – добра игра за сезона, която ще остави своята следа в мултиплеърното пространство и ще бъде пометена от актуалния Counter Strike: Source и задаващия се Battlefield 2. С лек проблясък на възроден интерес покрай появата на “Епизод III” през май догодина. Но нека караме поред. Подобно на повечето заглавия, насочени основно към мрежовата игра, Star Wars: Battlefront предлага сингъл, подходящ единствено за разучаване на нивата. Самостоятелната кампания, наречена Исторически мисии, проследява историята от звездната сага, като те прилъгва с откъси от филмите и те прекарва през сюжетните им линии. Което е свързано с досадния навик на авторите да те прехвърлят от една фракция към друга в името на съответния фрагмент от историята, което те лишава дори от изконното ти геймърско право да се идентифицираш с из-

• 2005

брана страна от конфликта. На всичкото отгоре играта е подтискащо праволинейна и при все наличието на някой и друг замазващ очите брифинг основната ти цел е просто да избиеш всичко, попаднало пред погледа ти. Правилата са прости и известни на всеки, запознат с Battlefield поредицата. Всеки отбор в началото на играта си има така наречените “подкрепления” - число, показващо броя пъти, който убитите ти съекипници могат да се възкресяват. На картата има определен брой контролни точки, които трябва да бъдат завладени. Ако притежаваш повече от половината контролни точки, подкрепленията на противника започват да спадат постепенно, докато не превземе обратно въпросните точки. Простичко и дори някак уютно. По-големият проблем в този аспект, както и един от най-сериозните проблеми на играта по принцип, е унищожително лошият изкуствен интелект. Не че някога съм очаквал от ботовете интелигентно поведение като при FarCry, но това, което ни предлагат в Battlefront, е малко прекалено. Противници и съюзници се забиват в препятствията по терена и остават да бездействат там, превозни средства се разбиват целеустремено, водени от некадърните си пилоти. Не ти остава нищо друго, освен просто да прегазиш всичко налично под акомпанимента на известната музика на Джон Уилямс и собствените ти отегчени прозявки. И понеже така или иначе съм отворил темата за изкуствения интелект – нека я доразгърна. Може би си мислиш, че в едно насочено изцяло към мултиплеъра

заглавие този аспект не е от чак толкова голямо значение за крайната оценка на играта. Само дето в случая нещата стоят по малко по-различен начин. Картите в тази игра са наистина, ама наистина мащабни. Можеш да забравиш добрия стар Battlefield, който спокойно може да се играе по двойки. За да разцъкате адекватно “Бойния фронт” ще ти трябват два отбора от поне тридесет човека. Организирането на подобна дружина е доста сложно мероприятие, дори при игра в интернет. За възможността да намериш подобно количество ентусиасти в компютърен клуб изобщо няма да говоря, освен ако не си организирал сбирка на випуска си и не смяташ да отведеш колегите от потока да се погърмите с бластерите. Та, поради тази причина повечето сървър-администратори са пуснали автоматичната опция за допълване на отборите с ботове. Хайде сега си припомни какво ти казах за същите тези ботове няколко реда по-нагоре. Star Wars: Battlefront би могла да бъде наистина велика игра, ако намериш достатъчно хора, с които да я изиграеш. Неприятно, но факт. Тук трябва да спомена и втория вариант за самостоятелна игра, наречен Galactic Conquest. При все че и той страда от същия престъпен изкуствен интелект, Галактическото завладяване успява да предложи поне малко по-иновативен стил на игра. Идеята в началото е да си избереш една от четирите налични фракции – добрите и лошите от старите и новите “Звездни войни”. С други думи, Сепаратисти и Клонираните републиканци от първите три епизода и Бунтовниците и Имперските гадове от четвърта до шеста серия. Веднъж направил избора си, се изправяш пред карта на галактиката с отбелязани върху нея потенциални планети, които можеш да нападнеш. Всяка планета се състои от две игрални карти. При победа – завладяваш съответната карта. При загуба – ходът ти приключва и компютърът напада планета по свой избор. При превземане на цяла планета (т.е. и на двете налични карти) получаваш специален бонус. Така например Татуин ти дава особено зъл Джедайски герой, който може да се присъедини към твоите хора за следващата битка. Други бонуси са регенерация на здравето на армията ти, по-голям начален брой подкрепления или невъзможност противникът ти да използва радарите си. Да, наистина е интересно. Би било и още по-интересно, ако някой се беше сетил да интегрира Galactic Conquest-а и в мултиплеър режима, където гореописаната галактическа партия шах щеше да се разиграва между живи хора, а не между теб и безумните ботове. Иначе, в играта има шестнадесет карти, повечето от които – с впечатляващо добър дизайн, като личните ми фаворити са Hoth, Tatooine: Dune Sea и Bespine Platforms. На тях се разиграват схватките от всичките шест филма от поредицата, включително и тези от все още неизлезлия “Епизод III: Отмъщението на Ситите”. Има четири типа войски, общи за всички фракции: лек войник (от клониран Джанго Фет през боен друид или имперски щурмовак), Тежък войник с базука, Снайперист и Пилот. Отделно

всяка фракция си има и по една специална единица – мудните, но добре бронирани търкалящи се друиди

за Сепаратистите; летящ скорострелен командос за Клонираните; подрипващ щастливо тъмен щурмовак с мощна пушка за Империята; ууки с арбалет за Бунтовниците. Балансът на единиците е доста добре пипнат, като всяка една си има своите силни и слаби страни. Например, пилотите имат доста мизерно въоръжение, но за сметка на това поправят в движение всяко превозно средство, което управляват. Въпросните превозни средства са наистина много и допринасят по уникален начин за филмовата атмосфера на Star Wars: Battlefront. Всичко щеше да бъде чудесно, ако компютърните фенове не бяха злостно ощетени за пореден път. Управлението на наличните возила – толкова елегантно и удобно в конзолните версии на заглавието – тук е тромаво, сложно и дезориентиращо. Натъкваме се и на леки проблеми с баланса, базирани най-вече на факта, че огромните АТ-АТ канонерки са практически неунищожими на картите, където липсват снежните спийдърчета, омотаващи краката им с кабел и свалящи ги долу. Иначе, в “Бойния фронт” ще се сблъскаш с повечето познати ти от филмите класически SW-машини – от изтребителите X-Wing, Tie Fighter, Tie Bomber, чак до вече споменатите канонерки, които – честно ти казвам – са едни от най-мощните дигитални чудовища, които съм виждал в игра изобщо. Графичната основа на Battlefront може да се охарактеризира като по-скоро “прилична”. Никакви визуални шедьоври, но и никакви проблеми при пресъздаването на мащабни баталии, в които десетки войници и превозни средства тичат, летят, крачат, стрелят и се взривяват на машина от среден клас. Моделите са направени изключително добре и ще бъдат определени като “автентични” от всеки познавач на “Звездни войни”. Музиката трябва да ти е ясна – Джон Уилямс и вариации по темата. В крайна сметка Star Wars: Battlefront е задължително заглавие за феновете на поредицата и интересна мултиплеърна алтернатива за всички останали. Стига да намерят с кого да играят. Александър Бакалов 2005

•

Коефициенти: Графично оформление: 10/10 Звук: 10/10 Музика: 8/10 История: 8/10 Еротично напрежение: 0/10 Насилие: 9/10 Хумор: 6/10 Интелектуална дейност: 2/10 Страх: 6/10 Удоволствие от играта: 9/10

Жанр: Екшън от първо лице Ще ти хареса, ако… искаш да видиш една от най-високо оценените игри на сезона, която се явява перфектен дигитален аналог на бруталните и цинични осемдесетарски екшън филми. Аналогии: Doom 3 Официална страница: http://www.riddickgame.com/

Chronicles of Riddick: Escape from Butcher Bay е абсолютен прецедент в ентъртейнмънт-индустрията. На първо място – това е може би единствената игра, която има с пъти по-високи оценки от филма, върху който е базирана. И второ – въпросният филм, както вече ти се оплаках в ревюто, е такъв един културен, чистичък, подходящ за детската аудитория. Докато играта още в самото си начало те зашлевява с един огромен надпис – “Неподходяща за лица под седемнадесет години”. Неподходяща си е. Очаква те колосално количество псувни, като думата “fuck” е използвана във всяка втора реплика от диалога. А нивата на насилието на моменти са плашещи. Още на десетата минута игра е показано толкова брутално трошене на китка, че аз лично се облещих. Просто не бях виждал нещо подобно до момента. Само нека да сме наясно – като си говорим за насилие, нямам предвид виолентни извращения в стил Silent Hill и The Suffering или пък изтезанията от Manhunt. В Chronicles of Riddick насилието е от онзи груб, мъжкарски тип. Насилието на окованите в затвор хора, чиято животинска страна е взела превес в името на оцеляването. Насилието на стражите, в чийто изпълнен със зверско напрежение делник единственото забавление често е да завлекат някой нещастник в задната стаичка и да го смелят от бой. Насилието на забитата в нечие гърло отвертка, на превръщащото

• 2005

се в пихтия под юмручните ти удари лице. Зад цялата потенциална научнофантастичност всъщност е прикрита класическата затворническа драма, мрачна приказка за оцеляването и бягството от най-жестокото изправително заведение, съществувало някога. Базираната върху мащабния научнофантастичен епос, който гледахме по кината в края на миналата година, игра е изненадващо клаустрофобично приключение зад решетките, в което съдбата на галактиката е натикана в периферията на няколко междинни сцени. Това не е играта за фюрианецът Ридик, който ще ни избави от злите некромангъри. Това е играта за убиеца Ридик, който анихилира с минималистични движения и ледено изражение. Но нека караме поред. Историята, както вече намекнах, е невероятно простичка и е дефинирана ясно още в заглавието на играта. Ричард Б. Ридик е затворник в “Бучър Бей” – най-строго охранявания затвор в познатата галактика – и трябва да избяга от там. Противно на всяка логика обаче именно историята е найсилната част в заглавието. Не защото е особено гениална. А защото е реализирана по перфектен начин. Chronicles of Riddick: Escape from Butcher Bay може да се разглежда като носталгичен осемдесетарски екшън (от онези най-хубавите – с многото кръв и псувни), прекаран през най-доброто от филмовите и

компютърните технологии на 21 век. Аналогиите с филм, прочее, никак не са безпочвени. Ако Half-Life 2 може да се определи като перфектния интерактивен филм с твое участие в главната роля, то Ридик може да получи приза за най-добрия дигитален филм с интегрирани в него геймплейни откъси. Освен Вин Дийзъл (който по всеобщо мнение прави най-добрата роля в кариерата си именно в тази игра), в началните надписи ще срещнеш още имената на Рон Пърлман, Майкъл Рукър и Коул Хоузър. Все сравнително популярна холивудска паплач. Визията е изключително професионална, озвучаването на персонажите си е направо на филмово ниво, саундтракът е перфектно синхронизиран с действието и звучи адски добре. Диалогът пък е толкова – ще ме прощаваш за паразитната думичка – култов, че някои от лафовете на Ридик съм си ги записвал надлежно в тефтерче. Филмовото усещане е окончателно затвърдено от факта, че след като превъртиш играта, се отключва така нареченият “коменатарен мод”, в който, докато играеш, създателите на играта коментират в избрани моменти, пускат шеги, разказват ти неща от процеса на разработка. Обичайна екстра, която всеки фен на DVD филмите познава. Но каквато се появява за първи път интегрирана в игра. Цялата история за Ридик се оформя като едно от най-уникалните сливания на медии в ентъртейнмънт-историята – сага-

та за момента е разказана в два игрални филма, един анимационен и настоящата игра. Която всъщност се явява и началото на Хрониките. Две думи и за самия образ на Ридик, преди да премина към техническата част. Този дигитален момък (защото именно тук получаваме наистина плътна концентрация на образа; във филмовите неща акцентът често се измества от него и цялата идея се поразмива) е абсолютният апотеоз на Екшън героя. Силен, мрачен, целеустремен, недопускащ никакви емоции да изпълзят на повърхността. Ридик е непобедим. Но не по онзи досаден стивънсегалов начин “Вижте ме, аз владея айкидо и никой не може да ме пипне с пръст”. Ридик си го пипат доста – и с пръсти, и с цели длани, и с ножове, и със стоманени бухалки, и с куршуми. Непобедим е, защото не му пука. Защото знае какво иска и знае, че ще го постигне, като премине през всичките потенциални проблеми, изпречили се на пътя му, с непоколебимостта на танк. Ридик е стаената заплаха на човека, преодолял човешкото. За обещаните технически неща. Визията – както вече намекнах – е смазваща. Из Мрежата дълго време имаше спекулации, че играта използва енджина на Doom 3, което си е зверски комплимент откъдето и да го погледнеш. Още по-големият комплимент идва в разкритието, че Chronicles of Riddick: Escape from Butcher Bay е задвижен от енджин

собствено производство, който: а) не е правен пет години, б) предлага напълно съизмерими с дуумаджийските графични прелести и в) при това на по-ниска хардуерна цена. Ако си говорим в термини – динамични сенки, поддръжка на Рixel shaders 2.0+, bump mapping, високополигонни модели и адски детайлни текстури. Като добавим към всичко това забележително добата режисура (над играта все пак е работил доста мащабен филмов екип) и факта, че на моменти буквално не можеш да различиш виртуалния Вин Дийзъл от истинския, може би вече разбираш защо това е третата игра в историята на тази гейм-рубрика, оценена с десетка за графика. Геймплеят е нещо като “бест оф” на екшън игрите. Имаме си класически, праволинеен огнестрелен екшън от първо лице, имаме си сериозно застъпени стелт-елементи, в които на Ридик му се налага да прилазва тихо и да напада в гръб, прекрасно интегрирани в цялостната игрална схема моменти с ръкопашен бой, имаме и малко сървайвъл хорър за привкус – обиколки из мрачни и населени с чудовища местенца. Chronicles of Riddick: Escape from Butcher Bay е структурирана по такъв начин, че да те забавлява пълноценно и без спадове в нивото на удоволствието (освен може би при досадните разходки из мините). Самата игра е уникална и в още един аспект – в

нея практически липсва интерфейс. Единственото нещо, което се вижда на моменти в горния ляв ъгъл на екрана, е животът на Ридик – представен от едни бели квадратчета – осем в началото и ако успееш да си намериш всички станции за ъпгрейд – осем в края. Оставащите ти амуниции са показани на екранче върху самото оръжие, а степента ти на невидимост, когато се криеш в сенките – чрез много добре използван син филтър. Усещането за компютърна игра на моменти се губи до степен да усетиш как учестеният ти пулс се слива с този на Ридик, бумтящ от колонките ти. И когато видиш летящия към лицето ти юмрук (за моя огромна изненада ръкопашният бой от първо лице се оказва адски добра идея), инстинктивно ще се отдръпнеш. Бих могъл да ти говоря още много за Chronicles of Riddick: Escape from Butcher Bay, но да ти кажа честно, освен място нямам и желание да го сторя. Защото една по-подробна рецензия неминуемо би издала важни аспекти от геймплея и би ти развалила удоволствието. А част от силата на Ридик е именно в неочакваността и в изненадващия подход на авторите към някои клиширани жанрови ситуации. Пък и всичко, което реално трябва да ти кажа, се концентрира в едноединствено изречение: Изиграй тази игра. Александър Бакалов

2005

•

SHAREWARE ТРИМЕРНО МОДЕЛИРАНЕ

Списък и описание на програмите на диска

Cinema 4D R9 Великолепна немска програма за тримерно моделиране, анимация и рендъринг, пълноценна алтернатива на 3ds max и Maya.

буция, отличаваща се със стабилност, с привлекателен интерфейс и достатъчно на брой вградени програми. АНТИВИРУСНИ ПРОГРАМИ

ните телефонни разговори или получените гласови съобщения. WaveTrim beta Мъничка програмка за аудиообработка, която позволява да бъдат изрязвани WAV файлове, да бъде вмъквана тишина и да им бъдат прилагани ефекти. Winamp 5.08c Знаете, както винаги на диска е най-новата версия на незаменимия Winamp. ZEUS CD Ripper Поредната програма за прехвърляне на съдържанието на CD аудиодискове в MP3.

безплатния и напълно свободен DivX аналогичен кодек. ДИСК

EASY Burning 1.77 Програма дребосък, предназначена за AVG Free 7.0.300 бърз запис на файлове Обновена версия на върху CD/DVD носител позната ви безплатна (в зависимост от програма за вирусна записвачката, която Motion Builder защита. притежавате). Разработка на Alias, Аvast! 4.5 Home FDX специално предназДоста добра чешка Програмка за изработначена за анимиране програма за предпазка на “огледални” копия на хора и животни, ване на компютъра от на дискети или други с възможности за вируси, червеи и други носители. импортиране на външни зарази. Ignition модели и работа с Updates Нелоша програма за заmotion capturing. Тук ще намерите писване на информация последните вирусни ГРАФИКА върху CD/DVD носители, Vue 5 Spirit дефиниции за три от с чудесни опции и дори Много мощна програма най-популярните анти- .nug That Player възможности за дирекза генериране на вирусни програми. Безплатен плеър за тен overburn. виртуални пейзажи, .nug файлове, които NeroCD-DVD Speed 3.61 с възможности за АРХИВАТОРИ съдържат всякаква Програма за тестване на надеждността на добавяне на реалисинформация – звуци, CD/DVD носители и тично осветяване, 7ZIP 4.14 картинки, текст. четящи устройства атмосферни ефекти и Бета-версия на един ACG Calendar при различни скорости растителност. много успешен и качес- Симпатична и пракна въртене. твен ZIP архиватор, тична програмка за АНТИВИРУС чиято технология е създаване на календари. Sun Burner Безплатна програмка залегнала в много прог- AidSoid Viewer за пърлене на дискове. Sophos Antivirus Small рами с отворен код, Универсална, минимаИнтерфейсът й много Business Edition използващи вътрешно листична, но много се доближава до този на Пробна версия на компресиране. полезна програма за един от най-реномиIZArc 3.5 разглеждане на всякак- WinDVD. Не се учудвайте – пристига заедно раните и качествени Новата версия на този ви типове файлове. със Save! Adware. антивирусни пакети от великолепен БЪЛГАРСКИ All in one Media Player корпоративно ниво. Тук архиватор. Универсален медиен ДРАЙВЕРИ ще намерите версия за QuickZIP плеър с нелош интермалкия и средния бизНелоша и напълно фейс. Внимавайте, нес. Посетете сайта безплатна “зипвачка”, пристига “екипиран” с nVidia Forceware Drivers на разработчиците, за която, предполагам, няколко досадни реклам- 66.93 Вече няколко месеца да получите по e-mail ще се понрави на някои ни шпиончета. nVidia не са пускали потребителско име и от вас. DVD ReBuilder V0.69 парола. Програма за създаване нови официални версии АУДИО на “резервни” копия на на своите драйвери, но за ваше удобство АУДИО защитени DVD-та. съм сложил тези за AutoMixer GDivX Zenith Player WinXP/2K. SaxLab Demo Програма за автоСимпатичен DivX Смайващо реалистичен матичен контрол на плеър с доста приличен DirectX 9c Задължителният и гъвкав VST плъгин за нивото на звука под интерфейс и сносни DirectX – мултимедийсинтез на саксофон. Windows. възможности, но ния API, без който не Трябва да разполагате KaraFun “заразен” с адуерче. може да тръгне нито с VST Host приложение Забавен караоке медиен Няма как, имайте го една нова игра. (Cubase, Sonar или плеър за всички онези, предвид. ffdshow подобно). които обичат да пеят GIMP 2.2.0 любимите си песни. Новата версия на най- Скромен, но полезен пакет от популярни ИНТЕРНЕТ Media Monkey популярния графичен кодеци за гледане на Забавна маймунска редактор с отворен всякакви типове видео. Allegro Surf 7 програма за събиране, код. Надежден прокси-сървър организиране и OpenGL Extensions Viewer ATI CATALYST for WinXP/2K за управление и разппрослушване на музиПрограма за диагносНай-новите драйвери ределяне на интернет кални файлове. Весел тика, която извежда CATALYST на ATI – канадвръзка между множест- интерфейс и нелоши информация за всички ците, за разлика от во потребители. възможности. OpenGL разширения, nVidia, не спират да MiniLyrics поддържани от вашия пускат версии всеки СИГУРНОСТ Допълнение към графичен контролер. месец. Winamp, предназначено MovieTracks CleverCrypt за съхраняване и извеж- Великолепна безплатна Надеждна програма за дане на текстовете програма за гледане на ИНТЕРНЕТ шифроване на лични към просвирваната в видео, отличаваща се с данни чрез различни момента песен. авангарден и много впе- Yahoo Desktop Search криптиращи алгоMP3 Cropper чатляващ интерфейс. Beta Бета версия на “насритми. Елементарна програмка Paint .NET за “орязване” на MP3 Безплатна програма за толната” търсачка на ГРАФИКА файлове и намаляване рисуване, която трябва Yahoo! Bio на тяхната продължи- да замени стандартРезидентна програма Power DVD 6 телност. ния Paint на Windows. която води стриктна Обещаната от миналия MP3 Jukebox 3 Възможностите й интернет статистика брой пробна версия на Симпатичен джубокс, са добри, но трябва – стартиране на сесияедин от най-модерните с доста добри възпредварително да и качествени софтуер- можности и приличен изтеглите .NET модула та, време, прекарано в Мрежата, прехвърлено ни DVD плеъри. интерфейс. Имайте от сайта на MS. количество данни и др. едно на ум, че макар Advanced DVD Player Premiere Elements 1.0 и безвреден, той все Приложение за гледане BitBuddy Програма за търсене и Особено успешен “дома- пак съдържа досаден на DVD видео. теглене на файлове из шен” вариант на една spyware. DVD Decrypter от най-известните MP3 Tag Безплатна програма за BitTorrent мрежите. програми за видеообДоста прилична и пър- декриптиране на съдър- BareShare работка. Ще намерите гава програма за редак- жанието на защитени Програма за обмяна на файлове (музика, много добре замислени тиране на съдържание- DVD дискове и копиравъзможности, доста то в “етикетчетата” нето му върху твърдия филми, картинки) през интернет. улеснения и приятен на MP3 файловете. диск на компютъра. BitSpirit интерфейс. Orange Ripper SignFoto Симпатичен BitTorrent Приложение за “изкорПрограма за бързо ДИСК мяне” на AudioCD и поставяне на текстове клиент, предназначен подготовка на компре- върху jpeg изображения. за търсене и обмяна на всякакъв тип информаNero Vision Express сирани MP3 файлове. VCD Gear Сериозен и качествен MP3 Shield Програма за видеокон- ция в мрежата. пакет от приложения, Резидентна програмка вертиране, настройка DC++ предназначени за за търсене, органии подготовка на видеок- Свободна програма за директен обмен и видеообработка – прех- зиране и просвирване липове и видеодискове ващане, редактиране, на музикални файлове във VCD/SVCD формат. споделяне на файлове с всички потребители в настройка, рендване и – много удобна, лека и DivX to DVD запис върху носител. пъргава. Името на програмата интернет. IM Giant The God Father Beta казва достатъчно Програма за бъбрене FREEWARE Позната програмка за – тя е предназначена в Мрежата, която редактиране на описа- за преобразуване на предлага поддръжка на LINUX нието на MP3 песни. “компресиран” DivX четирите основни IM TVR – Telephone VOX обратно в нормален протокола. Mophix Recorder MPEG-2 стандарт. Еlectra Великолепна мултиме- Програма за запис и XviD Много лесен за дийна “жива” дистри-• 2005 архивиране на проведе- Най-новата версия на

100

разучаване и приятен за работа IRC клиент, безплатна алтернатива на mIRC. eXeem Open bEta Още една програма за обмяна на файлово съдържание из Мрежата. Fresh Download Опростена, но нелоша програма за сваляне на файлове от сайтове в интернет. GAIM 1.1.1 Новата версия на набиращия популярност комуникатор с отворен код, който поддържа всички протоколи за общуване в Мрежата. GGO for Odigo Безобиден Odigo клиент за онези от вас, които още ползват услугите на тази мрежа за комуникация. Google Desktop Search Engine Настолната търсачка на Google – безкрайно полезна за всеки потребител. Hamachi Client Интригуващ и оригинален клиент за p2p мрежите. IE Count Програмка допълнение към Internet Explorer, която ви дава бърз достъп до неговите настройки. IE Light МАКСИМАЛНО опростен скин за Internet Explorer, който го свежда до адресна лента и три бутона за навигация. Incredimail Новата версия на тази усмихната програма за разпращане на шарена електронна поща. LAN Pro Програма за наблюдение, диагностициране и поддръжка на локална мрежа. LAN Whois Програма, която ще ви даде подробни сведения за хората, притежаващи и поддържащи даден домейн или IP адрес. Lektora Плъгин за Firefox, който ви позволява с едно щракване на бутона да извличате най-последните новини по света. Mail Notifier Малка, но много полезна програма, която ви известява веднага, щом получите писмо в електронната си пощенска кутия. Mozilla 1.8 alpha 6 Въпреки появата на Firefox, надявам се не сте отписали Mozilla напълно. FTP Transport 2 Програма за свързване и теглене на файлове от FTP сървъри. Outlook 2003 Update Обновяващ модул за Outlook, който подобрява филтрирането на излишна/рекламна поща. Offline Explorer Програма, която позволява да бъде източено на локално ниво съдържанието на избрани от вас сайтове. Opera Browser 8.00 Предварителна версия на най-бързия и един от най-популярните комерсиални браузъри на планетата. Pulver Communicator Програма за текстово общуване с опции за шифриране на връзката в реално време. Star Downloader Надеждна програма за точене на файлове от интернет, аналог на FlashGet. Secure World Българска програма за отстраняване

на спайуер, адуер, троянски коне, сканира за отворени портове и други, добавя тапет към прозореца и дори часовник! Skype Сравнително найновата версия на тази великолепна програма за директни гласови (телефонни) разговори по интернет. SpamPal Програма за отстраняване на шпионски и рекламен софтуер. Sunbird Календар и бележник от авторите на Mozilla Browser и Firefox. Tiny Personal Firewall “Тъничка”, но иначе много тарикатска “огнена стена” за защита на компютъра ви от външно вмешателство. Trillian 3.0.1 Нова версия на “пионера” сред програмите, притежаващи мултипротоколна IM поддръжка. WebLog Expert Lite 3.5 Програма за анализиране на логовете, генерирани от вашите уебсървъри. Наука Bible Database За всички, които вярват в Христос, придържат се към християнските добродетели или се интересуват от религии, електронен вариант на Библията. Bible Data base Български модул на библията, инсталирайте го задължително. Домашны врач Eлементарна руска програмка, която ще ви помогне да разберете какво означава всеки ваш болестен симптом. Все пак отидете задължително на лекар! MathStars Забавна математическа викторина с разнообразни въпроси. Resistor Програмка, която ще ви подскаже цветовите обозначения на резисторите. Съветник Помощен файл, в който един руснак е споделил своя опит при работа с компютрите и дава съвети по различни въпроси, свързани с избора и експлоатирането им. ОТМОРА Lights Логическа игра с крушки и електрически проводници. Heartmatch Логическа игричка с много сърчица, любов и трепети... Relations Руска програмка, която ще ви помогне да разберете дали си подхождате с човека, в когото сте се влюбили. Space Simulator Реалистичен симулатор на космически изтребител, разработка на авторите на X-Plane 8 VisualBoy Емулатор за конзолата Gameboy (ако си ги спомняте). Програмата се стартира директно, а вие трябва да заредите съответната игра. Достатъчно на брой заглавия (с размери няколко КВ) ще намерите на http://www. pdroms.de/. ОФИС Adobe Reader 7.0

Кръгла нова версия на четеца за PDF документи. FinAlisFree Руско счетоводно допълнение към Word и Excel. Gnumeric Свободна програма с отворен код, предназначена за работа с електронни таблици. Open office 1.9 Open Office 2.0 още не е обявен официално, но може да пробвате някои от ранните предварителни модификации. Organizer Мъничка руска програма за водене на бележки, напомняне и други полезни благинки. Помощни програми Alaman Wallpaper Програма за автоматична подмяна на тапета на Windows, заедно с още полезни екстри. ARen Програма за автоматизирано и много гъвкаво преименуване на множество файлове. ATI Tool Нова версия на познатата програма за настройка и оптимизация на производителността на чипове на ATI под Windows. AutoStreamer Програмка, предназначена за оптимизиране на процеса на изтегляне и прилагане на “кръпки” за Windows XP. Disk Checker 3.0 Програма за тестване на надеждността на дискови носители. Dual Explorer Симпатичен файлов менажер, клонинг на Total Commander. Easy Boot Manager Интелигентна програмка за редактиране на съдържанието на boot. ini файла и настройване на начина, по който се зареждат операционните системи. Еverest Home Домашна версия на тази чудесна програма за извеждане на системна информация и хардуерна диагностика. FSI – Freespace Info Програмка, която нагледно ви представя в реално време заетото пространство на твърдия диск. HDD Life Програма за наблюдение на твърдия диск, температурата му и отчитане на неговата жизнеспособност. Speedfan Програма за наблюдение на температурата в кутията на компютъра от няколко термални датчика, с опции за следене и на оборотите на охладителите. Pathsync Eлементарно приложение за синхронизиране на директории. PowerStrip Новата версия на тази популярна програма за промяна на видеонастройките и изкуствен овърклок на графичния контролер. RivaTuner Разкошна програмка за оптимизиране на производителността на драйверите на nVidia под Windows XP. Sidebar Интерфейсно подобрение, вдъхновено от Longhorn – странична лента с часовник, прогноза за времето, плеър и още полезни възможности.

Synthetic Wallpaper Програма за математическо и произволно генериране на всякакви шантави тапети за работната площ на Windows. User Desktop Програма за създаване и смяна на “виртуални” работни десктопи. Windows Mouse Rate Switcher Помощна програма, която служи за смяна на честотата на мишката. Beautiful Venice Screensaver Ако обичате гондолите, карнавалите и лагуните – това е вашият скрийнсейвър. MS Malicious Software Removal Tool Програма за отстраняване на всякакъв зловреден софтуер, който се промъква в компютъра. WinXPeed Приложение за оптимизиране на производителността на Windows и подобряване на качеството на връзката с интернет. ZZoom Практична лупа за десктопа, която увеличава в определено отношение зоната, намираща се около курсора на мишката. Сигурност Linia Free Програма за наблюдение и охрана с помощта на уебкамери. EncryptDrop Безплатна малка програмка за шифроване на информация. Security Guard Безплатна руска програма за защита на компютъра и регулиране на достъпа до него. True Crypt OpenSource приложение за криптиране на данни. ТРИМЕРНО МОДЕЛИРАНЕ, CAD CYCAS 3 Програма за архитектурно проектиране, чертане, тримерно визуализиране и рендване. КОМПАС 3D LT Програма за машинно проектиране на детайли и сглобки, която може да се приеме и като опростен аналог на Solidworks. СКРИЙНСЕЙВЪРИ AleX Wallpaper Забавна руска програмка за автоматична смяна, въртене и разпъване на тапети върху работната площ на Windows. Icon Dance Искате ли иконките върху десктопа да затанцуват? Online News Нещо средно между скрийнсейвър и резидентна програма - четец на онлайн-новини. РУИНЬ Безплатен руски 3D скрийнсейвър, който ще ви покаже останките от древни цивилизации... Screensaver 911 Макар и тривиален, много хубав скрийнсейвър часовник с интересни и полезни архиваторски възможности. Worms Screensaver Скрийнсейвър, който ще пусне десетки мънички червейчета да гризат екрана, докато ви няма.