S&H_110 by Evgo Peev

ISSN 1312-496Х ХАРДУЕР 4

Новости от българския пазар Отговорен редактор Софтуер Димитър Петков petkow@computers.bg

7 Radeon HD 4770 - първият графичен чип, произведен по 40 nm процес 12

AMD Phenom II X4 955 - мощ в AM3 опаковка

15 ASUS VH222s - Full HD резолюция на достъпна цена 16

Как (безболезнено) да ъпдейтнем BIOS-а

HP Mini Note 2133 - сигурният нетбук

От редакцията

20 Kabuto и Katana III - новите бойци на Scythe 24 Ъпгрейд на месеца

20 СОФТУЕР

Драги читатели, Искаме да ви уведомим, че до края на 2009 г. списание “С&Х” ще продължи да излиза веднъж на два месеца. Промяната в периодичността се налага по независещи от редакцията причини. За абонатите от 2007 г. ще продължим да доставяме списания до изчерпване на платените бройки. Ако до края на 2009 г. не успеем да компенсираме всички количества, ще продължите да получавате списания и през 2010 г. Съжаляваме за причиненото неудобство и се надяваме на вашето разбиране. За проблеми с абонамента се обаждайте на телефони: 02/4341234 и 0898777329 - Веселин Ангелов, e-mail: abonament@computers.bg.

28 Microsoft Virtual Earth 3D 30 Adobe Lightroom 2 - рай за фотографите 32

С пожелания за много успехи и весело лято: инж. Антоанета Пеева Изпълнителен директор на “Българска издателска компания” АД

Свежо начало с My Yahoo!

34 Практика и трикове с Windows 7 40 Live.com - вашият онлайн офис 42

Видеокомпресия и плейбек с DivX 7 Pro

X-OOM - Мusic Arranger Studio

28 P.S. Напомняме ви, че сайтът: www.computers.bg се поддържа ежедневно от нашите автори. На него ще намерите актуални новини, интересни материали и тестове на продукти.

44 ACDSEE Canvas 11 + GIS: софтуерен хибрид 46 Да се предпазим от кражба на лаптопа 48 CorelPainter XI - работа с моливи и твърди багрила 50 Цялостна защита с Kaspersky Internet Security 2009

Отговорен редактор Хардуер Тодор Богданов todor@computers.bg редактори

Димитър Чизмаров dchizmarov@computers.bg Красимир Иванов Паскал Александров

Коректор

Павлина Върбанова varbanova@computers.bg

Дизайн

Евгени Пеев fvd@computers.bg

ИЗДАВА “БИК - БЪЛГАРСКА ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ” АД

Изпълнителен директор инж. Антоанета Пеева apeeva@computers.bg Директор производство Димитър Желязков dijel@computers.bg 0898 777 327 Разплащания с клиенти Веселин Ангелов vesang@computers.bg 0898 777 329 Разпространение

НРА "БЛИЗНАЦИ" 02/434 1234

HARDWARE Hardware

Новости от българския пазар

Инж. Красимир Иванов

За сравнително дългия период от последното издание на рубриката се случиха доста вълнуващи пазарни събития във всички области на компютърния хардуер. Безспорно един от най-силните акценти на сезона е завръщането в голямата игра на AMD с обновеното второ поколение процесори Phenom с 45 nm ядро Deneb. Логично, един от старшите представители на новата линия Phenom II X4 автоматично проби в редовната ни рубрика “Ъпгрейд на месеца”. През втората седмица на юни на българския пазар са достъпни няколко нови модела със следните най-ниски за периода цени (без ДДС): Phenom II X4 955, 3,2 GHz, Black Edition, AM3, 8MB, Box - $251 Phenom II X2 550, 3,1 GHz, Black Edition, AM3, 7MB, Box - $111 Athlon II X2 250, 3,0 GHz, AM3, 2MB, Box - $95 Заедно с флагмана на серията - Х4 955 BE (фиг. 1), в края на април AMD официално обяви и Phenom II Х4 945. У нас той трябва да се появи най-късно към средата на юни, като предполагаемата цена е близо до цената на Х4 940 BE, който се характеризира с идентична честота - 3,0 GHz. Разликите между двата се състоят, първо, във фабрично отключения множител на Х4 940 (типично за линията Black Edition) и, второ, в AM3 съвместимостта на Х4 945. Phenom II X4 940 BE от своя страна се появи на род-

Фиг. 1. Един от най-интересните представители на новата процесорна фамилия на АМD с ядро Deneb - Phenom II X4 955 Black Edition, изглежда много добра покупка в ценовия диапазон близо до $250. Той много успешно може да се конкурира с ценовите си аналози Intel Core 2 Duo и Core 2 Quad. Освен това позволява на собствениците на добри дъна за AM2+, екипирани с много памет DDR2, да запазят платформата си и да сменят само CPU-то

S&H www.computers.bg

Фиг. 2. Уникалният дизайн на печатната платка и охладителната система, както и богатите възможности за настройка и овърклок оправдават цената от $350 на един от топмоделите на Foxconn с чипсет X58 - Blood Rage

Той е основан на чипсет X58 Express (с южен мост ICH10R) и на него могат да бъдат конфигурирани до 12 GB памет DDR3 с честота, достигаща 1800 MHz. Вниманието привлича оригиналният подход при разработването на охладителната система 4in1 Quantum Cooler, базирана на технологията на топлинните тръби. Като конструктивен материал е използвана предимно мед, а благодарение на допълнителните аксесоари, секцията на северния мост лесно може да се адаптира както за пасивно, така и за активно въздушно или водно охлаждане. Печатната платка е комплектувана с качествени компоненти и използва 14-фазна подсистема за захранване Quantum Power с технология DirectFET MOSFET. За качествения многоканален звук се грижи включена в комплекта дискретна аудиоплатка SONAR X-Fi Sound Card, съвместима с технологията Creative X-Fi. Предполагам, че не се съмнявате и в наличието на пълен набор потребителски настройки в BIOS и възможности за овърклок. Освен при дънните платки, засилено присъствие на пазара отчитаме и при специализираните модули памет DDR3, предназначени основно за процесорите Nehalem. Едно от последните попълнения в ценовите листи на българските дистрибутори, което прави впечатление, са 6-гигабайтовите комплекти Corsair 1600 MHz DDR3. Триканалните модули TR3X6G1600C7 са сертифицирани за работа с фабричната си честота при тайминги 7-7-7-20 и напрежение 1,65 V. Цената на комплекта 6 GB kit (3 модула по 2G) Corsair 1600 MHz XMS3 e oколо $156.

Появяването на нови захранващи блокове на пазара, чиято мощност прехвърля границата от 1 kW, стана нещо като традиция за рубриката и в този брой отново има новоприет член в клуба на "големите". Това е Enermax Revolution 85+ ERV1250EGT с рейтинг 1250 W (фиг. 3). Той е не само едно сериозно и добре изглеждащо PSU, но и модел, който има завиден коефициент на полезно действие, вариращ между 85% и 91%. Освен това Enermax Revolution 85+ е доста гъвкав продукт, осигуряващ поддръжката на технологии като EPS 12 V, AHD2 (Asymetric Hybrid DC-to-DC Topology) и съвместимост с Intel Core i7 /Extreme, AMD CrossfireX и NVIDIA QUAD SLI. Логично за такъв тип захранване, той е с модулен дизайн и разделяне на 12-волтовите вериги на цели 6 контура, всеки с максимален изходен рейтинг 30А. При тестови изпитания в състава на сериозна топконфигурация (Core i7 965 Extreme @4GHz, 2x GTX295, 12 GB DDR3, 5x SerialATA HDD), Revolution 85+ демонстрира много стабилно напрежение във всички вериги и ниско ниво на шума, генериран от охладителния вентилатор. При твърдите дискове не може да не ви прави впечатление все по-голямото предлагане на външни устройства с огромен капацитет. При стандартните вътрешни HDD рекордът сравнително дълго време се държеше от Seagate, с диск от серията Barracuda 7200.11, притежаващ обем от 1,5 TB. При външните устройства обаче максималният капацитет, който можете да си осигурите от единично устройство, е по-висок. Дискове с 2 TB пространство се предлагат и са налични у

ния пазар през април, заедно с два модела от триядрената фамилия Phenom II X3 с индекси 710 и 720 BE и още два четириядрени модела - Phenom II X4 810 и 920. Последните новости от страна на Intel, свързани с настолния сегмент, са от началото на месец юни и засягат главно актуализиране на цените на някои чипове. За отбелязване е представянето на новия върхов модел Core i7-975 Extreme Edition с тактова честота 3,33 GHz и нов степинг D0. Подобно на предшественика си (с индекс 965), флагманът на фамилията Core i7 се позиционира на върха на ценовата пирамида с цена на едро $999. В по-ниския клас също се появиха два нови настолни модела двуядрени процесори: Core 2 Duo E7600 (3,06 GHz, 1066 MHz FSB, 3 МB L2 кеш (достъпен на пазара при първоначална цена от около $145-150 за box версия) и Celeron E1600 2,4 GHz, 800 MHz FSB, 512K L2 кеш (с цена около $60 за box версия). През последните седмици се наблюдава все по-голямо разширяване на списъка с дънни платки с цокъл LGA1366, предназначени за новата архитектура Intel Nehalem. Няма как да подминем дебюта на някои подчертано ентусиастки продукти, например линията LanParty на DFI и Quantum Force на Foxconn. Въпросните високопроизводителни платформи са предназначени за най-взискателните любители на хардуера и на съвременните РС забавления. Един от представителите на “тежката артилерия” на компанията Foxconn с благозвучното наименование Blood Rage (фиг. 2) е наличен на пазара с цена от около $350 (без ДДС).

Фиг. 3. Поредният захранващ блок с четирицифрен рейтинг е новият Enermax Revolution 85+ 1250 W. Той e подходящ за произволна съвременна настолна система и според производителя спокойно може да се справи дори и за нуждите на сървърна конфигурация

Фиг. 4. Външният диск Freecom External HDD 2 TB осигурява солидно пространство за съхранение на данни, запазвайки конвенционални размери на корпуса на устройството. Интерфейсът на връзка с PC e USB 2.0, а в комплекта като бонус е включен софтуер за автоматичен бекъп на данните

Фиг. 5. Много бързо след официалната световна премиера през април видеокартите GeForce GTX275 се появиха у нас. Първите налични платки, основани на графичния чип GT200b, са ASUSENGTX275 с 896 МB бордова памет GDDR-3

S&H www.computers.bg

нас от няколко производители, сред които Freecom, Maxtor, Seagate, Wester Digital. Eдно от най-достъпните решения е Freecom External HDD 2 TB, с цена около $299 (без ДДС). Външният модул, който е с общо тегло 3,2 кг, е изработен от алуминий с дебелина 2 мм (фиг. 4). Съдейки по наличието на две модификации - 1 TB и 2 TB, най-вероятно в по-големия по обем модел са вградени два диска по 1000 GB, характеризиращи се със стандартния формфактор 3,5". Кутията е снабдена с поставка за по-добра стабилност в изправено положение, а връзката с компютъра се осъществява чрез USB 2.0 интерфейс (60 MB/s максимален трансфер). Модулът е екипиран с вграден тих вентилатор (dual-ball-bearing fan), както и с LED индикация за статуса на диска. В комплекта е включен софтуер “NTI Shadow”, който ще ви помогне да създавате автоматично бекъп копия на съхраняваната информация. Един нов и определено интригуващ графичен чипсет - AMD Rаdеоn HD 4770, ще се позиционира в много популярния ценови клас около $100. Новите предложения, основани на успешното ядро, сe оказаха дефицитна стока бързо след пазарния си дебют. Причините за това може би са малките складови наличности или желанието на дистрибуторите да защитят продажбите си на Radeon HD4850, който е малко по-скъп. Все пак в ценовите листи на поголемите фирми фигурират платки с графичен процесор RV740, производство на Аlbatron, Sapphire и PowerColor. Стартовите цени на Rаdеоn HD 4770 с 512 MB GDDR-5 са около и малко под $110. Едно от последните хвърлени на фронта оръжия от лагера на NVIDIA се казва GeForce GTX275. Графичното ядро GT200b е отговорът на NVIDIA на раздвижването при основния й конкурент и в частност анонсирането на Radeon HD 4890 (RV790). Двата чипсета попадат в една пазарна ниша, а сравнението на техническите им характеристики предполага наистина много любопитен сблъсък. Последното се потвърждава и от първите тестове, които се появиха в интернет (може също така да прочетете нашия материал на www.computers.bg). От тях става ясно, че нито един от двата чипсета не може да вземе категоричен превес: конкурентите се представят или аналогично, или си разменят първенството в различните игри и режими. Един от първите партньори на ATI/AMD с готов продукт, основан на GT200b, е AsusTek, затова тук фигурира снимка на видеокарта ASUS-ENGTX275 (фиг. 5). Тя е екипирана с 896 MB GDDR-3 памет с 448-битов интерфейс на достъпа. Платката спазва еталонния дизайн и се характеризира с двуслотово охлаждане и щатни честоти 633 MHz за ядрото и 2268 МHz ефективни за паметта. Дължината на платката е 26,5 см, което я прави с около 2,5 см по-дълга от стандартната Radeon HD 4890. Енергийната консумация според паспортните данни също е малко по-висока при ядрото GT200b - 219 W, спрямо 190 W при RV790. Въпреки това първоначалните впечатления са, че GTX275 работи по-тихо в сравнение с HD 4890. Захранването на картата става посредством два 6-пинови куплунга, а поддържаните I/O интерфейси са DualDVI, D-Sub, HDCP и HDMI.

През последните няколко месеца конкурентната битка между AMD и NVIDIA на пазара за графични адаптери се вихри с пълна сила. Борбата е ожесточена, което пък облагодетелства нас, потребителите, като ни предоставя изключителна графична мощност на отлични цени. Всичко това е благодарение на открилото нови способности графично поделение на AMD. С невероятните си модели от серията Radeon HD 4000 то изкара от релси самодоволната компания NVIDIA, която от две години не беше имала сериозна конкуренция.

Hardware

Radeon HD 4770

Първият графичен чип, произведен по 40 nm процес Бившите ATI решиха да изместят центъра на действията си и се отказаха да правят големи чипове за върховия клас, а се съсредоточиха в по-ниските сегменти на пазара, където се правят всъщност повечето пари. Благодарение на това видяхме как с един графичен чип покориха зоната от $120 до $500 чрез различни вариации на архитектурата. В същото време с чиповете от по-нисък клас успяха стабилно да се настанят в зоната под $100, където отдавна не бяхме виждали толкова добро ценово ефективно решение за гейминг като Radeon HD 4670. През последните години играчите тотално бяха игнорирали сегмента под $100 и в него нямаше модели, които да задоволят изискванията им. HD4670 обаче доказа, че може да има достатъчно добри предложения, стига да не се престаравате с разделителната способност. Технологиите се развиват и идва време за внедряване на нов производствен процес. Логично, добре е той първо да бъде разработен на базата на по-нисък клас чипове, при които нещата стават по-лесно. Само че този път TSMC представи не стандартното подобрение на технологията с т.нар. половин стъпка, а скочи направо с цяла

- 45 nm технология беше прескочена и от 55 nm премина направо на 40 nm. Затова компаниите са пред възможността да прехвърлят бившите си чипове от висок клас директно в ниския. Така се появи RV740 - първият постъпил в продажба модел по новия технологичен процес. Новият чип е почти идентичен с RV770LE - орязаната версия на доскорошния флагман на AMD, използван в моделите Radeon 4830. Той разполага с 8 клъстера с по 4 текстуриращи модула и 16 процесора, всеки с 5 АЛУ, или сумарно 640 АЛУ и 32 текстуриращи модула, което е идентично с 4830. Същото важи и за наличието на 4 окрупнени растеризиращи блока, способни да обработват до 4 пиксела на такт. Разликата идва от използването на 128-битова шина към паметта, която обаче е авангардната GDDR5, позволявайки да постигне двойно по-високи честоти на предаване на данните спрямо GDDR3 и така практически да се изравни с 256-битовата шина на по-стария модел. Голямото предимство на чипа обаче идва от новия технологичен процес. Площта му е едва 137 кв.мм при 826 млн. транзистора, докато RV770 е 260 кв.мм при 956 млн. транзистора. За намаляването на разходите помага и 128-битовата шина, която опростява разводката на платката, макар че GDDR5 паметта на свой ред консумира малко от спестяванията. Новият чип е дори по-малък от RV730 (146 кв.мм и 514 млн. транзистора), който има 320 АЛУ, 32 текстуриращи модула и 2 растеризиращи блока и е доста ограничен от 128-битовата GDDR3 памет. Проблемът в случая е, че 40 nm процес на TSMC не е добре разработен и все още има някои проблеми. Преди всичко, това е по-висо-

ката консумация на чипа от очакваната, както и известни проблеми с добива. Изглежда обаче, че графичният процесор е достатъчно евтин и благодарение на поевтинената платка в сравнение със серията HD4800, ATI все пак са успели да се прицелят в зоната на 100-те долара. При това доста успешно - новият графичен адаптер Radeon HD 4770 RV740 работи на 750 MHz и използва 800 MHz (3200 MT/s) GDDR5 памет. Интересното е, че при това положение 4770 има показатели, които не само са по-добри от 4830, но и опасно се приближават до 4850, както може да видите в таблицата. Към нея трябва да отбележим, че RV730 разполага само с 16 интерполатора за текстурни адреси, затова целочислената му текстурираща способност е наполовина на теоретичните възможности, RV770 разполага с 32 интерполатора при 40 текстуриращи модула, съответно целочислената му текстурираща способност е по-ниска от теоретичната, а G92b използва за интерполирането шейдърните блокове, така че реалната му производителност е по-ниска от посочената в таблицата.

Тестовете За сравнение с Radeon HD 4770 използвах предишния модел от този ценови клас - 4670 (стандартен модел на Sapphire), както и два графични адаптера от по-висок клас. Това са GeForce GTS 250, известен също като GeForce 9800 GTX+ (Asus DarKnight), както и Radeon HD 4850 (отново на Asus). Всички адаптери са с 512 MB памет, с изключение на 4850, който е с 1 GB. Тъй като обикновено евтините модели се вземат за използване с по-малки монитори, се ограничих до 22-инчов LCD монитор с резолюция 1680 х 1050. Всички игри са тествани с 4х AA с включено изглаждане на прозрачните обекти (Transperancy Supersampling за NVIDIA и Quality Adaptive АА за AMD), като единственото изключение е Oblivion, за който е използван 8хАА. Анизотропната филтрация е оставена за настройка от самите игри, като във всички случаи е включена, а където е възможно, е зададена максималната стойност 16х. Единствено за Oblivion е активирана през драйверите. Визуалните настройки в игрите са следните: • The Elder Scrolls IV: Oblivion + Quarl’s Texture Pack 3 - всички стойности на максимум без Self Shadows. • FarCry 2 - вграден профил Ultra High. • Crysis Warhead вграден профил Enthusiast. • NFS: Undercover - всички настройки

S&H www.computers.bg

Radeon HD 4670

Radeon HD 4770

Графичен чип

RV730

RV740

RV770LE

RV770

G92b

Площ, кв.мм

147

136

260

270

Брой транзистори, млн.

514

826

956

754

Честота на чипа, MHz

750

575

625

738/1836

Ширина на шината към паметта, бита

128

256

Графичен адаптер

Брой АЛУ

Radeon HD 4830

Radeon HD 4850

GeForce GTS 250

320(64х5)

640(128х5)

800(160х5)

128

Текстуриращи модули

Растеризиращи модули

Честота на паметта, MHz (MT/s)

1000(2000)

800(3200)

900(1800)

1000(2000)

1100(2200)

Изчислителна способност, GFLOPs

480

960

736

1000

587,5

Текстурираща способност целочислена, Gtex/s

12*

18,4

20*

47,2*

Текстурираща способност - с плаваща запетая, Gtex/s

9,2

12,5

23,6

Запълваща способност, Gpix/s

9,2

11,8

Пропускателна способност на паметта, GB/s

51,2

57,6

70,4

Графичният адаптер Radeon HD 4770 на базата на RV740 на максимум. • World in Conflict - вграден профил Very High. • Tom Clancy’s HAWX Demo - всички настройки на максимум, за моделите на AMD е включено използването на DirectX 10.1, за NVIDIA - DirectX 10. Всеки от игровите тестове беше изпълняван трикратно в резолюции 1280 х 1024 и 1680 х 1050 и резултатите бяха усреднени. Разбира се,

нямаше как да пропусна 3DMark Vantage, който бе тестван с профила High без допълнително активирани възможности от драйверите. Графичният адаптер GeForce GTS 250 е тестван със и без активирано PhysX ускорение. Тестовете са проведени на следната система: Процесор: Phenom II X4 940@3,3 GHz Памет: ADATA 2 x 2 GB DDR2-800+@970 MT/s 5-5-5-15-2T Дънна платка: Jetway PA78GT3-DG, AMD 780G+SB700 Твърд диск: Hitachi P7K500, 500 GB Монитор: LG Flatron L225WT ОС: Windows Vista Ultimate 64-bit Драйвери: ATI Catalyst 9.5, NVIDIA ForceWare 185.85

Резултати По традиция ще започнем със синтетичните тестове на 3Dmark Vantage. Първите два теста са за текстурираща производителност и за скорост на обработка на пикселите от растеризиращите модули. Резултатите от Texturing Fillrate бяха разделени на 60, за да добият някакъв приемлив вид, тъй като стойностите, изведени от теста, са абсурдно високи, макар и пропорционални на очакваната производителност. GeForce GTS 250 има теоретично близо двойна производителност при текстуриране спрямо моделите на AMD, но реалното положение е по-различно, както споменах. Radeon 4850 показва сравнима производителност, а 4770 отстъпва със съвсем малко, което се очаква от теоретичните резултати. 4670 е далеч назад, и то с доста под очакваната производителност, която би трябвало да е на нивото на 4770. Причината вероятно е в недостига на пропускателна способност. С нея е свързана запълващата способност и съответно моделите са наредени съобразно това. Втората група тестове е свързана основно с шейдърната производителност. Parallax Occlusion Mapping симулира карта на терен с изключително сложни шейдъри, а Cloth Simulation прави симулация на физическото поведение на плат, отново чрез шейдъри. Изненадващо и в двата теста 4770 побеждава 4850, макар и с малко. Вероятно в дадената ситуация по-мощният графичен ускорител HD4850 опира в производителността на растеризиращите си блокове, тъй като това е единствената област, в която отстъпва на RV740 заради по-ниската си честота. Вероятно това е и причината за победата на GTS250 в този случай, понеже картата на NVIDIА има още по-висока растеризираща производителност. 4670, логично,

е на последно място. Тук освен ниската растеризираща производителност вероятно се намесват и други фактори, например различната организация на клъстерите, по-малки кешове и острият недостиг на пропускателна способност. Последната група тестове измерва скоростта на обработка на геометрични данни и на чистата изчислителна производителност на чипа. 4770 изостава с малко зад 4850 и GTS250, което вероятно се дължи на малко по-ниската пропускателна способност на паметта. Малката разлика говори, че все пак нещата са сравнително слабо ограничени. За сметка на това отново изненадващо 4770 е на първо място в Perlin Noise, което би трябвало да се дължи също на недостатъчната растеризираща производителност на по-старшия модел. Изобщо излиза, че 3 от 6-те теста са ограничени от растеризиращата производителност на 4850, така че това е областта, в която компанията трябва да поработи повече в бъдеще. Логично, двата модела на AMD изпреварват GTS250, тъй като теоретичната им производителност е много по-голяма. И накрая - обобщените резултати от 3DМark. Разликите между трите по-бързи карти са много малки и дори използването на PhysX не помага кой знае колко на GTS250 да дръпне пред останалите. Според 3DМark Vantage по-старият бюджетен модел на AMD 4670 е над два пъти по-бавен от останалите карти, което се потвърждава само от един от реалните тестове. Реалните тестове започваме със сравнително новата FarCry2. Честно казано, резултатите са повече от изненадващи и никоя от останалите игри не ги потвърждава. В по-малката резолюция Radeon 4850 излезе много напред в резултата, като след това той падна драстично до под този на GTS 250. Бих си помислил, че става дума за грешка при тестването, ако и спадът при 4770 не беше от същия порядък. Колкото до разликата между двата адаптера, вероятната причина е в наличието на двойно повече памет на 4850, понеже разликата е много по-голяма от разликата в пропускателната способност. На свой ред играта определено е по-добре настроена за архитектурата на NVIDIA, която като цяло се представя доста добре. Интересното е, че трите по-бързи карти са работоспособни в максимални настройки и с допълнително активиран антиалайзинг на прозрачните области. Тоест, ако разполагате със сравнително малък монитор, тези карти могат да ви предложат максимално качество. За по-голямата резолюция обаче ще трябва да се откажете от някои визуални ефекти, за да постигнете добра производителност. Следващият тест е Crysis Warhead. Това е

S&H www.computers.bg

GTS 250 е първа, следвана от 4850 и 4770. Изоставането на 4770 стига до 10%, което говори, че най-вероятно втората карта отново опира в пропускателната способност на паметта, макар и сравнително слабо. Разликата спрямо 4670 е около 38%. Накрая стигаме до доста старата и престояла завидно количество време в тестовете ни TES IV: Oblivion. Производителността отново се засичаше с FRAPS, като се отчитаха кадрите от кратка разходка в град Chaydenhаll. За да натоваря адаптерите, използвах 8хАА, но както се вижда, дори и това не помага за сериозно разделение между моделите. Все пак играта е добра отправна точка за това какво може да очаквате в по-старите игри от новите модели. Единственият по-съществен извод, който можем да направим тук, е, че GeForce GTS 250 по-сериозно страда от използването на 8xAA, като при смяната на резолюцията се премества от първо на трето място. Дори 4670 е способна да предостави повече от достатъчно производителност в този случай.

Заключение

единствената игра, в която в никоя от резолюциите не е възможно да се постигне играема производителност с тестваните адаптери. За успокоение мога да ви кажа, че практически в момента няма едночипово решение, способно да даде достатъчно висока производителност за комфортна игра при Enthusiast настройки в Crysis. Изоставането на 4770 отново е малко по-високо от очакваното спрямо 4850, а причината най-вероятно отново е в повечето памет. Но пък производителността е сравнима с доста по-скъпата GTS 250. Печалбата спрямо 4670 е около 50%. World in Conflict беше една от първите DirectX 10 игри на пазара. Тя е известна с предпочитанията си към архитектурата на NVIDIA, така че първото място на единствения адаптер на компанията в теста едва ли е неочаквано. Следват 4850 и 4770, като разликата между двата е сравнително малка и най-вероятно се дължи на разликата в пропускателната способност между двете. Разликата между 4770 и 4670 е около 40%. HAWX e съвсем прясна игра от тип, който рядко влиза в нашите тестове - самолетен симулатор. Поради екшън ориентираността й, добрия вграден тест и използването на DirectX 10.1 я добавихме към тестовия ни списък. Именно благодарение на последната функционалност моделите на ATI издърпват доста напред, като разликата достига близо 20% в 1680 х 1050 между GTS 250 и Radeon HD 4770, a разликата откъм игрова гледна точка е значителна - между едва играемата и удобно играемата производителност. 4670 изостава доста солидно, като 4770 печели с до 75% висока скорост. В NFS: Undercover нещата стоят подобно на World in Conflict, въпреки голямата разлика в игрите. Самият тест беше засечен с помощта на FRAPS, като се отчиташе резултатът от обиколката на една кръгла писта.

След всичко казано мисля, че изводите сами се налагат - AMD са свършили с Radeon 4770 дори по-добра работа за бюджетен ускорител, отколкото с 4670. В общия случай изоставането му спрямо доста по-скъпите 4850 и GTS 250 рядко надминава 10-20%, докато разликата в цената достига 50%. Заедно с това новият технологичен процес и използването на авангардна технология за паметта предполага голям овърклокърски потенциал. Изобщо това се очертава идеалната карта за бюджетните геймъри, като е способна да извади адекватна производителност до 1680 х 1050 в почти всички игри или в най-лошия случай ще се наложи да се лишите от съвсем малко детайлност. Има обаче ситуации, в които разликата между 4770 и по-скъпите адаптери надминава 30%, така че не може да се каже, че новата карта напълно ги обезсмисля. Големият проблем обаче може да бъде за моделите с цена около $200, при което тандемът от два 4770 в CrossFire има пълните възможности да осигури доста по-добра производителност. Заедно с това новият модел предлага много добър прираст за ъпгрейдващите от 4670, закупуването на която трудно може да се оправдае, поне докато цената й не бъде още малко намалена. Сега ни остава да видим какъв ще е отговорът на NVIDIA, който този път не може да се основава само на преименуване на стари модели.

Инж. Димитър Чизмаров

• HyperTransport 3.0 - единична връзка с възможност за работа при 3,6 GT/s при 16 bit ширина на шината. • Процесорен сокет - Socket AM2+/Socket AM3, наличие на обратна съвместимост със съвременни модели дънни платки със Socket AM2+ и поддръжка на 125 W TDP. Tова е, общо взето, нагледното представяне на AMD K10.5. Прави впечатление, че използваната маска/степинг е С2, което предполага едно доста обстойно тестване и проверка на възможностите на чипа, преди да е пуснат в официалния си степинг и предложен на потребителите. Очаква се, че така изненади като TLB бъга при Phenom няма да видим. Сега нека обърнем внимание и на спецификациите на върховия към момента модел Phenom II, използващ новия Socket AM3:

AMD Phenom II X4 955 Black Edition Hardware

AMD Phenom II X4 955

Тодор Богданов

Mощ в AM3 опаковка

Изминаха доста месеци и дори години, откакто AMD пуснаха първия си процесор, произведен по 65 nm технология. За времето си това бе немалко постижение и спомогна за преодоляване на голям брой проблеми за компанията, но щастието не може да бъде вечно, особено когато става дума за ИT сектора. Да не говорим, че когато за конкурент имате не другиго, а процесорния гигант Intel, следването на съвременните разработки е от голяма важност. Към тези разработки непременно трябва да добавим и 45 nm производствен процес, който е много добре познат на Intel, но що се отнася до AMD, това не е точно така. Едва в началото на 2009 г. компанията успя да пусне първите процесори, които да използват 45 nm SOI на AMD и да предложат нещо ново и интересно. Едно от другите нововъведения, които AMD трябваше да добави към процесорите си, е поддръжката на памет DDR3. Първите два 45 nm чипа на AMD, а именно Phenom II 940 и 920, все още поддържат по-старата платформа AM2+, която използва DDR2. Едва съвсем наскоро при четириядрените предложения AMD обявиха Phenom II 955, който освен повишена работна честота предоставя и поддръжка на DDR3. Така да се каже, AMD вече са готови да предложат нещо, което е съвсем актуално в момента и особено що се отнася до конкурентите от Intel. Колко точно е добър и конкурентоспособен новият Phenom II 955, ще разберете от следващите редове.

Ако трябва да говорим за самата архитектура, тя не е кой знае колко променена спрямо последните 65 nm чипове. Вече споменах, че от AMD не претендират за нова микроархитектура. Вътрешното (в компанията) означение на новите Phenom II е K10.5, което само по себе си показва за какво иде реч. Все пак въпреки скромността на компанията, Phenom II притежава някои доста интересни промени, които наистина си заслужават вниманието. Все пак нека видим какво

S&H www.computers.bg

представлява AMD K10.5: • Архитектура - AMD Shanghai/Deneb (наричана още K10.5), маска С2. • Технологичен процес - 45 nm SOI, 758 млн. транзистора, големина на ядрото - 258 кв.мм. • Кеш памет - 64 KB L1-D + 64 KB L1-I и 512 KB L2 за всяко от четирите ядра, споделена между тях 6 MB L3. • Контролер на паметта - 128 bit с възможност за превключване към 2 х 64 bit. • Номинално напрежение - 0,875-1,5 V (при номинална работна честота).

Номинална честота: 3,2 GHz Обем на кеш паметта: 4 x 512 KB L2 кеш, 6 MB споделен L3 кеш Шина за връзка с чипсета: HyperTransport 3.0 Поддържан тип памет: DDR3-1600 MHz Тип свързаност: Socket AM3, съвместимост с AM2+ Консумация: 125 W TDP На пръв поглед - почти нищо интересно или различно спрямо Phenom II 940 и 920, освен разбира се преминаването към памет от тип DDR3. В случая трябва да добавим и нещо също толкова важно - макар че не е включено в по-горе написаните характеристики, честотата на Uncore блока при Phenom II 955 (подобно на останалите DDR3 съвместими процесори на AMD) е с 200 MHz по-висока - 2,0 GHz. Това със сигурност дава едно допълнително предимство пред Phenom II 940 и 920, а дали ще доведе и до по-сериозен овърклок на Uncore частта, ще разберем след малко. Kато оставим настрана Uncore и DDR3, реално Phenom II 955 е същият AMD K10.5 Deneb, който вече ни е добре познат. Подобренията спрямо 65 nm чипове Phenom I с ядро Agena са повече от осезаеми - утрояване на кеша от трето ниво до 6 MB, което е един от основните и ключови моменти за по-сериозно повишаване на производителността на процесорите от серия Phenom (именно ограниченият обем на L3 кеша пречеше на четирите ядра да покажат истинските си възможности). Едва сега, когато 45 nm SOI е позната територия за AMD, нуждата от голям L3 буфер е задоволена, макар че както при Core i7, така и при Phenom II, ако L3 кешът бе още повече, това щеше да доведе до още по-добра производителност. По отношение на AM3 платформата, дълго време се спекулираше, че с преминаването към AM3, AMD

също ще принуди потребителите да сменят дънната платка и паметта, ако решат да си вземат AM3 базиран чип (подобно на подхода на Intel). Това обаче няма да се случи, защото всеки един потребител със съвременна АМ2+ дънна платка ще може да постави и АМ3 Phenom II процесор в нея. АМ3 моделите поддържат както DDR3, така и DDR2 памет, а съвместимостта на пиновете на двата типа процесори ще спомогне за поставянето на АМ3 чип в АМ2+ дънна платка. Обратното обаче няма да е възможно. Това в известен смисъл поставя под въпрос идеята за закупуване на АМ2+ вариант на Phenom II в момента, защото изборът на някой от AM3 базираните варианти ви позволява да го използвате веднага на наличната АМ2+ платка и да си оставите възможността да направите ъпгрейд в близко бъдеще. От друга страна, закупуването на Phenom II АМ3 в момента с желание да го ползвате на AM3 платка с DDR3 памет едва след няколко месеца (или дори половин година) не изглежда много логично с оглед на факта, че след толкова време цените на тези процесори ще са паднали до по-приемливи нива. Наред с модела Phenom II 955, от AMD обявиха също Phenom II 945 - почти идентичен на Phenom II 940, с разлика при използвания сокет и честотата на Uncore блока - съответно АМ3 и 2,0 GHz. Така Phenom II 945 става директен (вътрешнофирмен) конкурент на X4 940, понеже базираните на Socket AM3 процесори могат да работят и в AM2+. Нека обаче направим едно леко уточнение относно обратната съвместимост, т.е. ситуацията, когато ще сложите АМ3 чип в АМ2+ дънна платка. Не че физически това няма да се случи, но имайте предвид, че никой не гарантира стопроцентово нещата да се получат. Ако моделът на дънната ви платка е достатъчно нов, вероятно всичко може да тръгне веднага. При някои други модели обаче може да се наложи да направите задължителен BIOS Update. В противен случай вашият нов Phenom II 955 ще работи единствено и само на... 800 MHz (при мен се случи точно това по време на тестовете с дънна платка Gigabyte 790XT-UD4P, което реално е дъно със Socket АМ3, но въпреки това проблемът бе налице).

Овърклок Едно от основните предимства на 45-нанометровия технологичен процес е възможността за постигане на по-висока работна честота спрямо 65-нанометровите модели. Това много добре се видя при процесорите на Intel, а за AMD нивото на овърклок е от особено значение, защото все повече хора избират определен чип точно поради тази причина. При предварителните тестове се оказа, че 45-нанометровият SOI процес на AMD се е получил доста добре в посока на завишаване на номиналните мегахерци. Имайки предвид, че номиналната честота на Phenom II 955 е 3,0 GHz, някои скептици направиха нездравословния коментар, че тези процесори ще са на границата на възможностите на технологията 45 nm SOI на AMD. Всъщност това съвсем не е така. Стандартно, повечето дънни платки избират за номинално напрежение между 1,30 V и 1,45 V, като самите AMD не казват със сигурност колко е конкретното стандартно Vcore - според спецификациите на процесора всичко между 0,875 V и 1,5 V е позволено. Реално в повечето случаи Vcore при номинални настройки не трябва да превишава 1,35 V. Поради това ще приемем 1,35 V като номинал и според него ще коментираме овърклок възможностите на Phenom II. Трябва да направим още едно уточнение - клок резултатите, които ще видите, са при използването на Vista x64, която определено не харесва AMD Phenom II при високи честоти. Така въоръжени с дънна платка Gugabyte 790XT-UD4P, процесор Phenom II X4 955 и три вида въздушни охладители, започнахме овърклока. След като тези уточнения са направени, можем да говорим и за реалните резултати. В крайна сметка максималната честота, която достигнахме и можем да обявим, бе 3,7 GHz. Не че би следвало да сме недоволни, но все пак надеждата за 4 GHz ни бе обзела явно прекалено много. Опитите ни включваха и повишаване на работното напрежение до 1,55 V (за повече едва ли имаше

Hardware

режими, Core i7 е в стихията си - при архитектурата Nehalem в определени моменти ядрото има консумация, близка до 0 W (правете разлика между ядро/Core и Uncore). Това при AMD няма как да се случи, но все пак Phenom II има доста прилично подобрение по своята технология, наречена Cool’n’Quiet. Отново се залага на т.нар. P-States, от P0 до P3, които сега са общо четири на брой. При P0 имаме максимална мощност и възможности, т.е. стандартния режим на работа, докато най-ниският режим на работа е при минимален P-State, който, вероятно се досещате, е 800 MHz. Така AMD запазват идеята всички ядра да работят на еднаква честота по всяко време (за разлика от Core i7, където всяко ядро е независимо и може динамично да се изключи напълно). Освен че Phenom II притежава четири P-нива на работна честота, консумация и топлоотделяне, още едно нещо е също толкова важно - новата версия на C’n’Q работи много по-добре от същата при Phenom I. Що се отнася до Phenom I, в някои приложения се забелязваше до 15% понижение на производителността при активиран C’n’Q (което показва неефективна работа по превключване на работната честота в зависимост от натоварването), докато при Phenom II този бъг е отстранен и дори и да има отклонение от резултата при дезактивиран C’n’Q, то се изразява в много минимални проценти (в следващия материал, съдържащ информация за резултатите при тестовете за производителност, ще видите и замерване на ефективността на технологията Cool’n’Quiet).

AMD Smart Profiles

смисъл), но това довеждаше единствено до по-съществено топлоотделяне, а отчитанията за стабилна честота не се подобряваха. Всъщност, ако вземем предвид резултата при овърклока на Phenom II 940 (постигнахме 3,55 GHz) отпреди няколко месеца, то сега новият Phenom II 955 успя да предложи около 150 MHz повече, без да трябва да издевателстваме над него. Може би, ако разполагахме с някоя по-сериозно оптимизирана за овърклок дънна платка, постижението от 3,7 GHz нямаше да е максималното, но въпреки всичко е един сравнително приличен прираст (предвид употребата на въздушно охлаждане) спрямо номиналната честота.

Консумация и Cool’N’Quiet Вече сте забелязали, че TDP-то спрямо най-мощните Phenom I (спрямо двата нови Phenom II е логично) не се е променило. Това наистина е интересен факт, но с оглед на сериозното увеличаване на броя на транзисторите заради L3 кеша, излиза, че 125 W TDP всъщност е постижение за AMD, особено като се има предвид, че опитът с 45 nm SOI не е кой знае колко сериозен. Същевременно трябва да отбележим, че честотите са повишени, което отново не е “наранило” нивото на топлоотделяне. Въпреки това невинаги имате нужда от пълната мощност на новия си Phenom II, а когато говорим за понижаване на консумацията при “idle”

S&H www.computers.bg

С пускането в продажба на Phenom II 955 от AMD съумяха да добавят още нещо интересно, макар и реализирано не на хардуерно ниво. За разлика от хардуерното решение Turbo Mode, което Intel представиха с процесора Core i7, от AMD са решили да изберат софтуерния подход (най-малкото поради факта, че K10.5 не притежава PCU като това в Core i7 да управлява процесора по такъв начин). Вариантът на “Turbo Mode” при новия Phenom II е реализиран в новата версия на AMD Overdrive - 3.0. Две са новите и по-интересни неща - Smart Profiles и Black Edition Memory Profiles. При Smart Profiles имате възможността да завишавате честотата на едно или две от ядрата, като намалявате същата при останалите две ядра. Така запазвате нивото на топлоотделяне, но повишавате производителността при приложения и игри, които могат да се възползват от многонишково ускорение. Ускоряването на две от ядрата ще е доста полезно в игрите, защото там почти никога няма натоварване върху четирите ядра. Новата версия на софтуера Overdrive 3.0 притежава профили на игри и приложения, но все пак на потребителя се предоставя и възможността сам да избира как да настрои оптимизацията. При Black Edition Memory Profiles (BEMP) идеята е почти същата, както при Intel XMP или NVIDIA EPP/ЕPP 2.0, само че отново имаме софтуерен подход. Първо, дънната ви платка трябва да поддържа (BEMP). Второ, чрез AOD 3.0 се прави проверка дали инсталираната DDR3 памет поддържа BEMP и ако отговорът е положителен, се извършва овърклок - от стандартните 1333 MHz паметта се пуска на 1600 MHz. Допълнителна полза от това е и фактът, че честотата на Uncore също се повишава.

Заключение Phenom II 955 определено е интересен процесор с оглед на това, че поосезаемо прескача психологическата бариера от 3,0 GHz и предлага поносимо ниво на топлоотделяне и консумация, особено спрямо предходните модели Phenom, като се имат предвид характеристиките на чиповете. Phenom II 955 е не само по-бърз от предшествениците си, но и въвежда DDR3 паметта при най-бързите чипове на AMD. Това определено се очакваше от много време и най-накрая можем да кажем, че вече и AMD са в крак с тенденциите в процесорния бизнес. Phenom II X4 955 няма да успее да пребори фамилията Intel Core i7, но със сигурност можем да кажем, че поне се доближава до възможностите на i7 920, което всъщност е по-важното за AMD, а и цената на продукта на AMD е по-ниска.

ASUS VH222s

Инж. Димитър Чизмаров

Full HD резолюция на достъпна цена

Спорът LCD срещу CRT монитори отдавна е решен в полза на първите - достатъчно е човек да погледне ценовата листа на произволно избрана фирма, за да види, че всички нови монитори са LCD. Впоследствие нещата почти се предрешиха в полза на широкоекранните 16:10 монитори, за сметка на стандартния формат 4:3. В наши дни обаче се появи нов конкурент - това са дисплеите в използвания при широкоекранните телевизори формат 16:9.

Причината за последното е, от една страна, унификацията между потребителската електроника и компютрите, а от друга - твърди се, че форматът 16:9 позволява извличането на повече на брой екрани от една пластина, което води до по-ниска цена и не на последно място - до по-ефективно използване на дисплейната площ при гледане на видео. Това доведе до появата на дисплеи с резолюция 1920 х 1080 (т.нар Full HD) и размер 20-22 инча, като цените са около 3 пъти по-ниски от тези на телевизорите - най-евтините Full HD модели са около 900 лв. Конкретният екземпляр, който тествах - 21,5инчовият ASUS VH222s, ви предлага Full HD резолюция за скромната цена от около 290 лв. с ДДС. Сами разбирате какво е предимството от ценова гледна точка. Веднага обаче започваме и с големия недостатък на този дисплей - единствения видеовход в стария D-SUB вариант. Това на свой ред не позволява използването на цифрово шифриране на видеото от сорта на HDCP, което частично елиминира ползата, понеже в този случай резолюцията (ако е от HDCP защитен диск и устройство) ще е понижена до 1/4 FullHD, или само малко над стандартния DVD формат. Дизайнът на дисплея е сравнително привлекателен и е издържан в стилно черно. По долния ръб са разположени бутонът за включване и бутоните за работа с менюто. Последното е прилично организирано, но самите бутони са доста твърди и дълги, за

да е удобна и интуитивна работата по настройването на дисплея. Поддържат се повечето стандартни настройки, като цветова температура, яркост, контраст, контрол на фазата, рязкост на изображението. Струва си да се отбележи наличието на контрол на наситеността на цвета. Разполагате и с вградени тонколонки с приличен звук, което ще помогне за реализацията на евтина мултимедийна система. Ако пък смятате да използвате дисплея за нормална работа, предимството на голямата резолюция е, че може да съберете две страници A4 една до друга. Самите размери на монитора са сходни с тези на “нормален” 22-инчов дисплей, като ширината е еднаква, а височината на дисплея е с около 3 см по-малка. Сравнително голямата площ обаче позволява да се чувствате комфортно с текста, който е само малко по-дребен, отколкото на 22-инчов модел с резолюция 1680 х 1050. Качеството на цветопредаването е добро, трите основни цвята изглеждат както трябва, а при градиентите има минимален бандинг в зелено и в сиво. Има обаче какво да се желае от яркостта на черното, което е по-скоро тъмносиво и се наблюдава “протичане” от лампите на дисплея в средата на горния и долния ръб. Работата с настройките за яркост и контраст не доведе до съществено подобрение на нещата. Еднородността на бялото обаче е на добро ниво. Ъглите на видимост са доста добри, но нищо повече от очакваното за подобен тип дисплей - стандартната TN матрица. Качеството на текста е добро, макар че в определени случаи се виждат минимални сенки по краищата на някои букви. Мониторът разполага с технологията Splendid, която ви дава няколко стандартни настройки за различни ситуации (в случая за гледане на видео, на панорами, за игра и за работа през нощта), но според мен в дадения случай ползата от нея е в най-добрия случай спорна. След всичко казано смятам, че VH222s е един добър бюджетен вариант, стига да не очаквате чудеса. Недостатък е липсата на DVI или HDMI цифров вход, но пък качеството на цветопредаването е на ниво над приличното.

Hardware Тодор Богданов

Как (безболезнено) да ъпдейтнем BIOS Това се налага поради няколко причини. От една страна, имаме невъзможността платката да бъде тествана с абсолютно всички чипове и платки, с които е съвместима (това би помогнало за написването на само една версия на BIOS-а, която ще е достатъчна за няколко месеца напред). От друга страна, дори и да предположим, че производителят е успял да тества всички налични в момента комбинации, след 6-7 месеца ще се е появил нов хардуер, който има потенциала да създаде проблеми със съвместимостта. Наред с това съществува и възможността първата версия на BIOS-а да не е била оптимално написана, което бива поправено в следващите версии. Така или иначе, причините за обновяване на BIOS софтуера не са малко и не са за пренебрегване. Въпреки всичко казано трябва да имате и нещо друго наум. По принцип, ако вашата машина не ви създава никакви проблеми и работи напълно стабилно, ъпдейт на BIOS-а не е препоръчителен (поне за повечето от вас), понеже нямате реална нужда да правите подобна интервенция. Да, по-новият BIOS може и да подобри производителността на машината, но прирастът е толкова минимален (отново обръщам внимание на факта, че системата работи оптимално с всички компоненти на оптималните им честоти и настройки), че просто не си заслужава да се занимавате. Тогава ви остава възможността да експериментирате и от чисто любопитство да ъпдейтнете версията до актуалната. Ако сте стигнали до това решение (както и за тези, които имат реална причина за ъпдейт), следващите няколко съвета ще са ви доста полезни:

• Ъпдейтът става при номинални честоти и напрежения Ако сте фен на овърклока, в колкото и минимална (или не) степен да е това, винаги правете BIOS ъпдейт при напълно стандартни специфика-

S&H www.computers.bg

Много хора не обръщат внимание, че за правилната работа на една дънна платка значение имат не само използваните компоненти за производството й (хардуерът), но и написването на добър BIOS (софтуер), който да я управлява по оптимален начин. Един недотам добър BIOS може да доведе до толкова много аномалии, че дори да ви откаже от използването на продукта, колкото и марков да е той и предлагащ безброй слотове, заявена поддръжка на най-новите компоненти, като памет, процесори и графични ускорители. Ето защо по-сериозните производители на дънни платки предлагат поддръжка за своите дънни платки под формата на по-нови версии на BIOS софтуера.

• Подсигурете си правилния BIOS софтуер Въпреки че програмата, която ще запише новия BIOS, прави проверка, винаги бъдете сигурни, че сте изтеглили точния BIOS за вашата платка. Това значи да следите не само за модела на платката, но и за ревизията. По принцип ревизията на PCB е записана или в горния ляв (при някой от последните PCI слотове) ъгъл, или около надписа за моделното означение. Ако не можете да отваряте PC-то, използвайте софтуер като SANDRA, Everest или CPU-Z и се надявайте, че ще можете да прочетете версията там. Ако не сте сигурни и за това, опитайте се да използвате (ако е налична) възможността на софтуера за ъпдейт сам да си потърси BIOS-а в интернет и да го запише.

• Не ъпдейтвайте BootBlock Макар по време на процедурата да ви се дава опция и за това, оставете BootBlock на мира. Ако нещо се прецака по време на ъпдейт или например токът изгасне, след това именно функциониращият BootBlock може да спаси положението. Понякога обаче ъпдейтващата програма презаписва и BB, така че тогава нямате избор.

• По възможност използвайте служебен софтуер на производителя

ции на хардуера. Намалете до номиналните дори и честотите на графичния ускорител. Някои препоръчват да активирате функцията “Load Setup Defaults” в BIOS, но това не е необходимо. Просто задайте всичко на Auto, що се отнася до FSB честоти, процесорен множител, напрежения. Това ще е достатъчно. Колкото и да си мислите, че овърклокнатата ви машина е 100% стабилна, винаги има елемент на изненада, а това няма да е много добре, ако стане точно по средата на записване на новия BIOS.

Съществуват т.нар. универсални BIOS ъпдейтери. Всеки от тях представлява програма, която може да записва всякакви BIOS файлове на съответния производител - Award, AMI, Phoenix. В този случай обаче рискувате процедурата да не завърши успешно, особено ако програмата не е с достатъчно актуална версия. Затова е добре да влезете в сайта на производителя на платката, да си изтеглите последната (актуална) версия на служебния софтуер за вашия модел дънна платка и да работите с него. Така шансът нещо да не се получи е минимален. Освен универсалните ъпдейтери, повечето сериозни производители на дънни платки предлагат “bundle” (пакет), в който освен самия BIOS получавате и правилната програма за целта. Това е вярно за случаите, когато обновяването ще става през DOS среда. Ако има възможност да е под Windows, фирмите предлагат собствен служебен софтуер (@ BIOS, ASUS Update и т.н.), който прави всичко сам - единствено трябва да му подадете новия файл или да оставите програмата да потърси на сървъ-

рите на производителя актуален BIOS. Ако трябва сами да свършите всичко - от теглене на необходимите програми и BIOS до задаване на опции за флаш, избор на файла на BIOS-а и т.н. - добра идея е да прочетете инструкциите, които са или написани на сайта на производителя на платката ви, или идват в архивния файл, в който се намира софтуерът за ъпдейт (и вероятно и самият BIOS). В повечето случаи се изисква да стартирате програмата и да й подадете файла с BIOS-а. След това пред вас ще се визуализира процесът на ъпдейт и ако всичко е наред, трябва да рестартирате компютъра, за да заработи машината ви с новия BIOS. Необходимо е да направим едно малко уточнение за хората с Windows Vista х64 - не е препоръчително да ъпдейтвате под Windows, ако използвате тази OС, поради леката й нестабилност при подобна операция. Намерете начин това да стане в DOS среда чрез FDD или USB флаш устройство.

Възможни проблеми Варианти за проблеми винаги има, като най-лошият (и с липса на късмет) е токът да изгасне точно по време на обновяването. Няма нужда да се паникьосвате, не е станало нищо кой знае колко страшно. Ако машината ви е по-стара, може и да не “светне” след опит за стартиране - тогава вероятно ще имате нужда от квалифицирана помощ в някой компютърен сервиз. По-новите платки могат да “изгреят” до функцията BootBlock, която позволява чрез FDD или USB Flash да подадете BIOS файла и да запишете софтуера. Някои още по-нови модели пък имат допълнителен BIOS чип, който съдържа резервно копие и при нужда се активира аварийно възстановяване. Съществува (макар и много рядко) възможността въпреки привидно успешен ъпдейт машината да не тръгне (“изгрее”). Опитайте първо да направите Clear CMOS (да нулирате BIOS настройките). Ако FDD устройството издава странни звуци малко след стартирането, значи BootBlock-ът търси BIOS-а върху дискета. Ако това не помогне (или FDD не реагира), вероятно отново ще имате нужда от помощта на някой по-знаещ. Въпреки всичко ъпдейтът на BIOS в днешни дни е много по-безопасно начинание в сравнение с преди 3-5 години, така че не го възприемайте като нещо наистина сложно и опасно.

Hardware Инж. Димитър Чизмаров

HP Mini Note 2133 Сигурният нетбук

HP са се прицелили в малко по-различна аудитория от повечето други конкуренти на EEEPC - образователните институции и бизнес потребителите. Ето защо външният вид и вътрешността на новия им продукт HP Mini Note 2133 са подчинени на това. Корпусът е алуминиев, шасито е подсилено с магнезиеви сплави, дисплеят е защитен с пластмасово покритие, а твърдият диск е защитен срещу падане с акселерометър и с програмата HP 3D Drive Guard, която паркира главите на твърдия диск, когато усети, че компютърът е изпуснат. Всичко това - за разлика от обичайните евтини пластмасови корпуси на останалите нетбук модели. Клавиатурата има специално покритие с висока издръжливост и е проектирана да бъде устойчива при разливане на течности. Всички функции за защита на компютъра ще се харесат на бизнес потребителите, а и на учащите, които по-цял ден ще размятат машинката. Единственото неприятно нещо е, че използването на толкова метал няма как да не се отрази на теглото, което е около 1,2 кг с 3-клетъчната батерия, или с около 100-200 г повече в сравнение с повечето конкуренти. Дисплеят в случая е с популярната резолюция от 1024 х 600 пиксела, с 8,9-инчов диагонал, което го поставя малко под актуалните 10-инчови модели. В същото време той е сред малкото, които могат да бъдат намерени и във вариант с разделителна способност 1280 х 768 пиксела. Не съм сигурен обаче колко удобна ще ви е тя, защото дори при 1024 х 600 текстът е дребен. Но пък по-голямата работна площ може да ви е от полза при сериозна работа. Лошият момент е, че защитното покритие действа като огледало, и това може да не се хареса на някои потребители, а и ограничава използваемостта при работа на открито. Самият дисплей е ярък и яркостта на черното е висока при максимални нива, но с намаляване на яркостта на дисплея се понижава. Цветопредаването е добро и няма никакви проблеми с градиентите, но червеното е доста бледо и е поскоро тъмнооранжево. Така или иначе, не вярвам, че ще правите корекции на снимки на Photoshop на тази машина. Встрани от него са разположени и двете тонколонки, които дават учудващо силен и качествен (като за подобни размери) звук. Това ви позволява спокойно да ползвате компютъра и като видеоплеър. Налична е и 0,3 MР видеокамера над монитора, което ви позволява да го използвате и за видеоконференции по Skype или други подобни приложения. Клавиатурата е още една отличителна особеност

S&H www.computers.bg

на Mini Note. Без никакви угризения на съвестта мога да кажа - най-добрата в класа си. Благодарение на малко по-големите размери на нетбука спрямо конкурентите, HP са събрали клавиатура с големина на буквените клавиши 92% от нормалните за лаптоп, макар че за мен практически размерите са същите. Нещо повече - подредбата на клавишите е абсолютно правилна, без странно разположени Shift бутони или разменени места на Fn и Ctrl. Размерите на допълнителните клавиши също са съобразени, като има и дълъг Enter например. Жертвата в случая са функционалните клавиши и стрелките, които са малко по-малки, но това не се отразява съществено на ползваемостта. Тактилното усещане също е отлично, като клавишите дават добра реакция на натискане, а усиленото шаси елиминира всякакво кривене. За съжаление другото въвеждащо устройство тъчпадът, не може да заслужи същите суперлативи. Това е един от станалите донякъде популярни напоследък тесни и дълги варианти със странично разположени клавиши, за които е трудно да се каже, че са особено комфортни. Благодарение обаче на отличната клавиатура, мога да оправдая жертвата и без това за дълго ползване, така или иначе, ще предпочетете външна мишка. Хардуерът под всичко това генерално се отличава от огромната част модели, базирани на платформите на Intel, като се използва конфигурация от VIA Technologies - процесор C7-M ULV и интегриран чипсет CN896. В моя случай процесорът е с честота 1,6 GHz. Има модели на 1 и 1,2 GHz, които обаче не ви препоръчвам. C7 в архитектурно отношение прилича доста на Atom, но е по-стар процесор и се произвежда по доста старата вече 90 nm технология. Като цяло производителността му е напълно адекватна на Atom или Celeron M ULV, предлагани в другите нетбук модели, но все пак при голямо натоварване страда от типичния проблем на едноядрените процесори - работата с Windows става малко трудна. Но за интернет сърфиране и работа с по-елементарни документи няма да имате проблеми. Консумацията му обаче е малко по-висока и за най-бързия модел достига 8 W, което, сами разбирате, е доста над предложенията на Intel (2,4 и 5,5 W). Това донякъде се компенсира от изключително икономичния CN896, който предлага всичко нужно на компютъра: интегрирано видео с поддръжка на Shader Model 2.0, 2 SATA и 2 PATA порта и 8 USB порта. От последните само два са изведени на корпуса, което е малко под стандартните три за повечето конкуренти, но пък единият е с подсилено захранване и донякъде компенсира разликата. За съжаление вторият порт и конекторът за външното захранване са паднали жертва на дизайна и са разположени в дясната страна, където ще се намира най-вероятно и мишката ви, и ще ви пречат малко или повече. Твърдият диск в случая е 120 GB 5400-оборотно решение

на Seagate (Momentus 5400.4), като има варианти с 4 GB флаш и диск, както и 160 GB 5400-оборотен модел и 7200-оборотни, в 120 и 160 GB варианти. Мрежовите адаптери са на Broadcom, като се поддържа Gigabit Ethernet, а Wi-Fi решението е за стандартните 802.11b/g. Звукът е на Analog Devices. Разширителните портове се допълват от D-SUB изход за монитор, комбиниран четец за флаш карти и изненадващо - от пълноценен ExpressCard слот. Батерията, освен 3-клетъчна с капацитет 28 Wh, може да бъде и 6-клетъчна, с удвоен капацитет. Изобщо HP ви предоставят изключително широки възможности да конфигурирате нетбука си, което не може да се каже за повечето от конкурентите им. Софтуерът включва операционните системи SUSE Linux или Vista Home Basic/Business, като последната може да се даунгрейдне до Windows XP, софтуера 3D Drive Guard, WinDVD плеър и някои служебни програми на HP - като цяло, прилично решение, макар че използването на Vista може да се оправдае единствено с бизнес насочеността на модела. За съжаление вграденото графично ядро не позволява активирането на интерфейса Aero Glass, което би било от полза, предвид ниската производителност на процесора. Работата на батерия за съжаление отразява по-високата консумация на C7 и яркия дисплей. Максималното време с намалена яркост на дисплея, максимални енергоспестяващи настройки и включен Wi-Fi модул достигна само 2 часа и 10 минути с 3-клетъчната батерия - с около половин час по-малко от типичното за Atom базираните модели. С 6-клетъчната батерия обаче ще можете да разчитате на над 4 часа работа, което е относително разумно, макар че някои други модели може да ви дадат над 6 часа. Недостатък е сравнително високото загряване на корпуса в долната част, но пък това все пак не ви пречи твърде много да го ползвате разположен на коленете. А и алуминиевият корпус помага за по-ефективното разсейване на топлината. Хубавото в случая е, че наскоро HP обявиха 2140, което използва същия корпус, но е с 10-инчов дисплей с резолюция 1024 х 576 пиксела и е базиран на Atom. Това, от една страна, ви дава възможност да комбинирате предимствата на дизайна на HP и по-ниската консумация на Atom, а от друга, в момента може да намерите 2133 на отлична цена. Например Linux версията с 1,6 GHz процесор, 6-клетъчна батерия, дисплея с по-ниската резолюция, 2 GB памет и 120 GB диск струва само 600 лв., което въпреки всичко смятам, че е една отлична оферта.

Hardware

Kabuto и

Новите бойци

Развитието при охладителите за компютърни елементи бележи много сериозна стъпка напред през последните години. Ако допреди 7-8 години намирането на подходящ кулър, който да върши работа, си беше направо приключение, в момента на компютърния пазар има почти безброй предложения от знайни и незнайни фирми. Учудващо, доста от тях вършат поне прилична работа по охлаждането на процесора, чипсета на дънната платка, графичния ускорител и още какво ли не (някои хора ползват охладители за твърди дискове, MOSFET

При сериозните въздушни охладители веднага се разбира дали един производител си е свършил добре работата, или не. Така смело можем да кажем, че не са малко тези компании, които могат да ви продадат кулър, оправдаващ цената си и вършещ точно тази работа, която вие искате от него (а не просто да изглежда голям и мощен). Една от тези “можещи” фирми е Scythe, станала неотдавна много известна със своите продукти Ninja, Katana и Mugen. Общо взето, тези охладители си създадоха много добро име сред голям кръг от потребители, включващ не само запалените овърклокъри, но и хората, които искат да постигнат ниски работни температури на своя четириядрен чип при номинални настройки и липса на шум по време на работа на охладителя. Сега е време да обърнем внимание на новите модели кулъри, които Scythe съвсем наскоро обявиха. Става дума за един по-сериозен продукт и друг, който е повече ориентиран към масовия потребител - съответно Scythe Kabuto и Katana 3.

ще разберете след малко от резултатите, Kabuto е един много сериозен охладител. Ето и спецификациите на Scythe Kabuto:

Scythe Kabuto Първо ще започнем с по-големия от двата охладителя, който, разбира се, е Kabuto и въпреки че съвсем малко отстъпва на Mugen 2, също така впечатлява с размерите си. Като се има предвид, че Kabuto, общо взето, е номер 2 след Mugen 2, това не би трябвало да прави впечатление на никого. Големите размери са постигнати чрез използване предимно на алуминий за изработката му. Медни са единствено шестте топлинни тръби и основата, която освен всичко е и никелирана. Алуминиев е също радиаторът към основата. Подобно на Mugen 2, и тук е приложена технологията M.A.P.S. - Multiple Airflow Pass-through Structure. При Kabuto това също е станало чрез разделяне на кулъра на две части - основа и допълнително тяло, което всъщност не е монолитно, а е структурирано на три почти автономни части (между всеки две има по 12 пластини, които свързват структурите/радиаторите помежду им). По две топлинни тръби, идващи от основата, влизат във всеки от трите алуминиеви радиатора (общо почти 160 ребра, по 53 за всеки), което според Scythe осигурява по-добро топлоотделяне и повишава като цяло ефективността на охладителя. Трите структури са изцяло алуминиеви, но нека това не ви заблуждава или евентуално подвежда относно възможностите на този продукт - както

S&H www.computers.bg

Размерите на Kabuto са 124 х 133 х 132 мм, а теглото му е 730 г. Всяка една от шестте топлинни тръби е с диаметър 6 мм. Използването на M.A.P.S. позволява на вентилатора да обдухва по-ефективно всяка от структурите, a освен това потокът стига дори до малкия алуминиев радиатор и така допълнително се повишава производителността на Kabuto. Едно от нещата, които не ми харесаха особено при Kabuto, е използването на лепило за свързване на топлинните тръби и малкия радиатор, за сметка на галваничното свързване помежду им. Въпреки всичко ефективността на охладителя едва ли е пострадала много и постигнатото от него е

Тодор Богданов

Katana III

на Scythe

транзистори и т.н.). Насочването към голям и привидно сериозен охладител невинаги е най-добрият избор. През последните години технологиите при този тип продукти отбелязаха значително развитие поради преоткриването на топлинните тръби (heatpipes), които дадоха нов тласък на разработките на кулъри. Вече не е нужно да сложите тежък (800-900 г) меден охладител върху процесора си, придружен от голям вентилатор (или дори два), и да се надявате, че тази комбинация няма да отчупи парче от дънната платка.

повече от добро. Scythe Kabuto, като един съвременен кулър, предлага захващане към всички по-нови процесорни сокети, в това число и Socket LGA1366 за Intel Core i7. Интересно е да се отбележи, че закрепващият механизъм за LGA775 и LGA1366 всъщност е еднакъв на пръв поглед, но след това се забелязва малката разлика - удължаване на хода на задържащите елементи. Чрез правилното им позициониране може да сложите охладителя на която от двете платформи желаете. При AMD положението е ясно - там близостта между Socket 754, 930, 940 и AM2/3 не предполага проблеми при закрепването или нужда от използване на няколко различни елемента за инсталация. За вентилатор се използва добре известният 120 мм продукт на Scythe Slip Stream 120 PWM, който предлага максимален въздушен дебит от 74 CFM при 1300 RPM. Реално вентилаторът е с променливо въртене и през повечето време на работа оборотите са под 1000 (управлението става автоматично от страна на дънната платка). Дори и при работа на 1300 RPM създаденият от охладителя шум е едва доловим, но за сметка на това получавате максималната му ефективност. Едва ли подобен овърклокърски насочен охладител ще бъде използван за други (освен очевидните) цели, така че максималните RPM са напълно използваеми без създаване на голям шум. Трябва да допълня, че при поставянето на още по-добър вентилатор ефективността на Kabuto става още по-голяма (при бързите тестове с по-производителна перка бе отчетен спад на температурите с няколко градуса под товар).

им създава илюзията за шест, технологично възможностите им са по-разширени от тези на три нормални heatpipes при някои от конкурентните охладители. Използвани са 51 алуминиеви пластини/ребра, които изграждат монолитната горна част на Katana 3. Долната част е изградена от медно ядро, обвито в никел и радиатор. Подобно на Kabuto, медните тръби са свързващото звено между основата и малкия радиатор. Общо взето, доста от новите идеи на Scythe (без M.A.P.S.) са директно приложени и при по-бюджетно ориентираната Katana 3. Спецификации на Scythe Katana 3:

Scythe Katana 3 Katana 3 може да отстъпва по размери и производителност на Kabuto, но за сметка на това се характеризира със също много ефективен дизайн, почти безшумна работа и най-важното за много потребители - много по-атрактивна цена. При Katana 3 имаме своеобразно подобрение на дизайна на оригиналната Katana. Сега охладителят предлага три топлинни тръби (отново свързани с малък радиатор в основата посредством термолепило), които вършат много добра работа по отвеждане на топлината към другата част на кулъра. При Katana 3 нямаме M.A.P.S. или отделни структури, но трите топлинни тръби осигуряват ефективността на шест, понеже, освен че разположението

Размерите на Katana 3 са 94 х 108 х 143 мм, а теглото му е 495 г. Всяка от шестте топлинни тръби е с диаметър 6 мм. Отново, подобно на Kabuto, при Katana 3 свързването на топлинните тръби с отделни-

Katana III

те части на охладителя е посредством термолепило. Що се отнася до съвместимостта с различните платформи и дънни платки, не си мислете, че поради по-малките си размери Katana 3 е лишена от правото да охлажда Intel Core i7. Това не е така - в комплекта на този кулър присъстват закрепващи елементи за всички съвременни (и не толкова съвременни) платформи на AMD и Intel - Socket 479/775/1366, както и AMD Socket 754/939/940/AM2/AM3. Закрепването при LGA775/1366 е същото, за което говорихме при Kabuto - в зависимост от сокета трябва просто да позиционирате задържащите елементи спрямо отворите на дънната платка. За вентилатор в случая се използва 92 мм перка, която предлага максимален въздушен дебит от 55 CFM при 2500 RPM. Реално вентилаторът е с променливо въртене и през повечето време на работа оборотите са между 1000 и 2000 (управлението става автоматично от страна на дънната платка). Тъй като съществува вероятност вентилаторът да се развърти до максимални RPM, нивото на шумоотделяне е малко по-високо, отколкото при 120 мм перка на Kabuto (92 мм при 2500 RPM има рейтинг от 31 dB).

Тестовете Проведохме тестовете с един много сериозен процесор, който е в състояние да покаже в пълна сила какви са възможностите на новия охладител на Scythe - Intel Core i7. Освен това направихме няколко замервания с AMD Phenom II X4 955, за да можем да съпоставим постижението при овърклокнатия Core i7 с

S&H www.computers.bg

овърклокнат Phenom II. Използваният в този случай процесор на Intel е i7 920, но чрез овърклок можем да постигнем работна честота до 3,6-3,8 GHz и в комбинация с повишеното захранващо напрежение със сигурност ще получим достатъчно сериозно натоварване. AMD-то също работеше при овърклокната честота от 3,6 GHz, но при напрежение само 1,35 V. За дънна платка за машината с процесор Intel избрахме популярния модел на ASUS - P6T Delux OC Palm. Тази платка има достатъчно възможности, за да успее да извади максимума от един съвременен процесор, като Core i7. AMD Phenom II X4 955 работеше със Sapphire AM2RS790G. Направени бяха няколко замервания с различни програми и игри, като освен това симулирах и по-сериозно мултитаскинг натоварване чрез едновременна работа на Pov-Ray рендиране, обработка на данни в 7Zip и 4-нишкова работа на SpecView Perf 10. Разбира се, всяко едно от тези приложения бе стартирано и самостоятелно. Макар първоначално да не предполагах, че Katana 3 ще се справи с 3,6 GHz Core i7, този охладител всъщност успя за задържи температурните нива на овърклокнатия i7 до около 80-82 градуса (стабилни, макар че на моменти се случваше да бъде отчетена температура 84 градуса) при максимални обороти на вентилатора. Реално не бих препоръчал да работите при такива стойности на температурата, но и в помещението по време на тестовете бе доста топло - около 30 градуса. През цялото време i7-цата не даде признаци за нестабилност. Що се отнася до 3,6 GHz AMD Phenom II, явно 1,35 V и 3,6 GHz не са достатъчно сериозни. Katana-та съумяваше да задържи чипа на AMD в границата от 70 градуса и реално само много тежки натоварвания водеха до подобни отчитания. По-често максималната стойност се въртеше около 65 градуса. Както Katana 3, така и Kabuto много добре представят своя производител и за пореден път демонстрират, че Scythe отлично знаят как да произвеждат охладители. Ако имате възможност, вземете направо Kabuto - този модел няма да ви разочарова. Ако сте по-ограничени в бюджета си, Katana 3 е също чудесен избор, но ще ви предложи малко по-слаби възможности за охлаждане при овърклокнати режими.

Kabuto

Таблица 1

АМD

Цена

Intel

Цена

Системна платка

Дъно ASRock ALiveNF7G-GLAN (GF 7050)

$49

Дъно Foxconn G31MX-K (G31+ICH7)

$47

Процесор

Athlon X2 7750 (2.7GHz, 3MB L2+L3), box

$67

Core 2 Duo E5200 (2,5 GHz, 2 MB L2), box

$72

Oхладител

AMD box

Intel box

Оперативна памет

2 х 512 MB DDR2 533 MHz PQI

$11

2 х 512 MB DDR2 533 MHz PQI

$11

Видеокарта

Интегрирано ядро NVIDIA GF7 (nV44)

Интегрирано ядро Intel GMA3100

Tвърд диск

250 GB Samsung S-ATA2, 7200 RPM

$39

250 GB Samsung S-ATA2, 7200 RPM

$39

Oптично устройство

DVD+/-RW LG GH22NS30 22x, S-ATA

$22

DVD+/-RW LG GH22NS30 22x, S-ATA

$22

Кутия/PSU

iOceon ATX 6224-CA 400W

$30

iOceon ATX 6224-CA 400W

$30

Общо*

$218

Общо*

$221 * Цените са без ДДС

Таблица 2

АМD

Цена

Intel

Цена

Системна платка

Дъно Biostar TA790GX 128M (AMD 790GX)

$101

Дъно Gigabyte EP45-DS3LR (iP45+ICH10R)

$96

Процесор

Phenom II X3 720 2,8 GHz (1.5M + 6M), box

$148

Core 2 Duo E7600, 3,06 GHz (3M L2), box

$146

Oхладител

[AMD box]

[Intel Box]

Оперативна памет

2 GB (2 х 1 GВ) DDR2-800 Super T CL4

$32

2 GB (2 х 1 GВ) DDR2-800 Super T CL4

$32

Видеокарта

MSI Radeon 4850 512 MB DDR3

$126

MSI Radeon 4850 512 MB DDR3

$126

Tвърд диск

320 GB Samsung SP F1 S-ATA, 16 MB, 7200 RPM

$45

320 GB Samsung SP F1 S-ATA, 16 MB, 7200 RPM

$45

Оптично устройство

DVD+/-RW LG GH22NS30 22x, S-ATA

$22

DVD+/-RW LG GH22NS30 22x, S-ATA

$22

Kутия (+PSU)

ASUS TA-D31 Middle Tower

$28

ASUS TA-D31 Middle Tower

$28

Chieftec APS-550S 550 W

$69

Chieftec APS-550S 550 W

$69

Общо*

$571

Общо*

$564

Захранващ блок

* Цените са без ДДС

Ъпгрейд на месеца Материалът предлага примерни настолни конфигурации в трите най-популярни ценови категории, като по традиция ще предложим по два варианта на конфигурациите, основани на двете главни процесорни платформи - Intel и AMD. При написването на статията сме се стремили да търсим възможно найактуалните и балансирани решения, напълно отговарящи на конкретното задание, дефинирано за всеки един ценови клас. Трите двойки РС-та, оформящи трите ценови класа, се позиционират, както следва: нискобюджетна офисна/ домашна система - oколо $220 за сис-

S&H www.computers.bg

Hardware

темния блок, среден клас или домашно/ мултимедийно РС с цена под $575 и висок клас с таван на бюджета около $950 - 1000. Системите включват само гръбнака на една настолна конфигурация, или с други думи, целия хардуер, намиращ се в компютърната кутия, заедно с шасито и захранващия блок. Наборът от стандартните или по-специализираните периферни устройства, както и програмното осигуряване, по традиция остават извън пределите на статията. В първата двойка от предложенията ни (табл. 1), са двете актуализирани бюджетни конфигурации. Тяхното пред-

Инж. Красимир Иванов

назначение е да се справят с ежедневните офисни задачи и с най-широко разпространените непрофесионални приложения. В съвременната практика все още се използват приложения, които не се влияят осезаемо от наличието на повече от едно процесорно ядро. Въпреки това смятаме, че двуядрените процесори са универсалният избор, който вече не е съвсем излишен и безсмислен лукс дори в началния клас системи. Интегрираната платформа със Socket Intel LGA775 е основана на процесор Intel Pentium E5200 с 45 nm ядро Wolfdale с тактова честота 2,5 GHz.

Позиционирането в бюджетния сектор на серията Е5ххх е постигнато чрез по-бавната 800 MHz опорна шина и орязване на част от L2 кеш паметта, използвана от пълноценните представители на линията Core 2 Duo (трикратно намаление спрямо Wolfdale Е8xxx). В асортимента oт двуядрени процесори на AMD неотдавна настъпиха някои сериозни изменения. Една от основните новости е фамилията Athlon X2 7000, използващи 0,065-микронното ядро Kuma. Като се съобразихме с рамките, наложени от бюджетната насоченост на конфигурацията и след като потърсихме подходящия ценови аналог на Intel Pentium E5200, се спряхме на модела Athlon X2 7750. Определено с тактова честота от 2,7 GHz и общ обем 3 MB кеш памет от второ и трето ниво, той е една осезаема крачка напред като производителност спрямо X2 4400, на които доскоро разчитахме в този сегмент.

Системната платка в AMD платформата този път е ASRock ALiveNF7G-GLAN с чипсет GeForce 7050 + nForce 630A MCP. Тя се характеризира с интегрирано DirectX10 графично ядро, производно на nV44, за което се заделят до 256 MB RAM. Дъното осигурява пълна съвместимост с AM2+ процесора Athlon X2 7750, без да е необходимо обновяване на BIOS. Общите хардуерни компоненти за първата двойка системи от начален клас включват 2 х 512 MB оперативна памет DDR2-533, многоформатна DVD+/-RW записвачка със Serial-ATA интерфейс и Middle АТX кутия в комплект със захранващ блок с рейтинг 400 W. Една от важните промени, които трябва да отбележим, е увеличаването на капацитета на твърдия диск до 250 GB, при положение че доскоро включвахме 160-гигабайтови HDD за ниския клас. В момента обаче е напълно нерентабилно

да се взема по-малко устройство, от гледна точка на инвестицията, отнесена към капацитета, тъй като разликата между S-ATA устройствата с обем 80 GB и 320 GB е под $10! В таблица 2 са представени двете нови предложения от средния клас, чието предназначение е работа с произволни съвременни приложения, плюс възможност и за 3D развлечения със солидно качество и кадрова производителност. Веднага след дебюта си в началото на юни, в Intel базираната система намира място процесорът Core 2 Duo E7600. Основните му технически характеристики са: тактова честота 3,06 GHz, FSB шина 1066 МHz, 3 МB L2 кеш и ТDP показател, непревишаващ 65 W. Любителите на овърклока ще се зарадват и на предимството на високия множител 11.5х и на факта, че с E7600 сравнително лесно достига 4,5 GHz дори с въздушно охлаждане.

Таблица 3

АМD

Цена

Intel

Цена

Системна платка

Дъно DFI LP DK 790FXB-M2RSH (790FX)

$158

Дъно Asus P5E Delux (X48+ICH9R)

$178

Процесор

Phenom II X4 955 3,2 GHz (8M L2+L3), box

$251

Core 2 Quad Q9400 2,66 GHz (6 MB L2), box

$230

Oхладител

[AMD box]

Оперативна памет

4 GB (2 х 2 GB) DDR2-800 Super T CL4

$59

4 GB (2 х 2 GB) DDR2-800 Super T CL4

$59

Видеокарта

Sapphire 4890 1 GB OC GDDR5

$252

Sapphire 4890 1 GB OC GDDR5

$252

Tвърд диск

500 GB S-ATA2 Hitachi, 7200 RPM, 16M

$53

500 GB S-ATA2 Hitachi, 7200 RPM, 16M

$53

Оптично устройство

DVD+/-RW LG GH22NS30 22x, S-ATA

$22

DVD+/-RW LG GH22NS30 22x, S-ATA

$22

Kутия

CoolerMaster Elite 335

$46

CoolerMaster Elite 335

$46

Захранващ блок

Chieftec CFT-700-14CS, 700 W ATX v2.2

$99

Chieftec CFT-700-14CS, 700 W ATX v2.2

$99

Общо*

$940

Общо*

[Intel Box]

$939 * Цените са без ДДС

В платформата, основана на AMD, също сме включили един от актуалните за сезона продукти. Става дума за Phenom II X3 720, който е един от представителите на обновяващата се триядрена фамилия X3. Ако сравним производителността на Phenom II X3 720 и процесор Core 2 Duo от същата категория, няма как да не стигнем до извода, че новите триядрени чипове на AMD са успешен и конкурентоспособен продукт. Те, разбира се, не са лишени от някои недостатъци, като по-високо топлоотделяне и по-нисък честотен потенциал, спрямо конкурентите си, но за много потребители, за които високият клас Core 2 Duo и Core 2 Quad са труднодостъпни, Phenom II X3 може да се окаже оптималният избор и поради наличието на 3 ядра. Предложената дънна платка Biostar TA790GX 128M е с чипсет АМD790GX и южен мост SB750. Моделът има вградено видео Radeon HD3300 със 128 МB side-port памет, като отделно от това има два графични слота с формфактор PCIEx16 2.0, с които може да се реализира CrossFire режим по схемата 2* PCIe x8. В BIOS на TA790GX е налична и опцията Advanced Clock Calibration, с помощта на която може да опитате отключване на четвъртото процесорно ядро на Phenom II X3. А според първоначални данни вероятността да уцелите кристал с работоспособно заключено ядро съвсем не е нищожна. Графичният ускорител в системите от средния клас е на базата на Radeon HD4850 с 512 MB (фиг. 1), който заменя

S&H www.computers.bg

задържалия се в няколко предишни броя GeForce 9800GT. В игровите тестове със заглавия като Crysis, S.T.A.L.K.E.R., CoD4, Unreal Tournament 3, World in Conflict, HD 4850 регистрира предимство от 17% в режим 1280 х 1024 и 23% в режим 1680 х 1050. Това е задоволителен прираст, при положение че разликата в цената на GF 9800GT и HD 4850 на един и същи производител и с еднакъв обем бордова памет - 512 MB, е от порядъка на $20 - 25. Достъпните версии на чипсета Radeon HD4850 с 1 GB видеопамет към момента (първата десетдневка на юни) са с цени, започващи от $140. Много добра алтернатива биха могли да бъдат и новите видеокарти Radeon HD4770, които вече започнаха да се появяват на пазара. За този нов и успешен графичен чип на AMD ще научите много подробности от материала на колегата Чизмаров (стр. 7). Оперативната памет, която сме предвидили за двете машини, е по 2 GB DDR-2 800 MHz нисколатентна памет, работеща в двуканален режим. При сегашните цени на DDR2 модулите би било логично да помислите и за повече RAM, като инвестицията в 3 GB би оскъпила конфигурациите минимално. Захранващият блок Chieftec APS550S е с рейтинг за мощността от 550 W и с поддръжка на Active PFC. Оборудван е със система за защита от свръхнапрежение, както и с безшумен 140 мм вентилатор, и напълно отговаря на нуждите на двете РС-та в средния клас. Останалите хардуерни компоненти, допълващи двете конфигурации, остават

без съществени особености и изменения - твърд диск с обем 320 GB, многоформатна Serial-ATA DVD записвачка, Middle ATX компютърно шаси (фиг. 2). В третата, последна двойка конфигурации от производителния клас (табл. 3) бюджетът на системния блок по традиция се доближава до $1000. За целевото предназначение може да се каже, че е сходно на предходния клас, като разликата е, че тук може да очаквате сериозно подобрена производителност, включително и в “тежките” режими с висока резолюция в най-съвременните 3D игри. Освен това предложенията ни са изградени на базата на четириядрена архитектура. Това означава съвсем осезаем прираст при изпълнение на задачи, възползващи се добре от многопоточно разпределяне на изчисленията - рендериране, обработка и кодиране на видео и други приложения, оптимизирани за многоядрена архитектура. В Intel базираната система в последната таблица (табл. 3) сме заложили на Yorkfield Core 2 Quad Q9400 с тактова честота 2,66 GHz и 6 МB L2 кеш. Засега отложихме лансирането на технологията Nehalem в нашите предложения от висок клас заради факта, че това би надхвърлило определения бюджет от $1000. Към момента най-достъпният модел от линията Core i7 струва малко над $300, но покупката му би наложила използването на по-скъпа дънна платка и комплект памети DDR3. Определено това е водещата архитектура, към която трябва да се насочите, ако върховата производителност за вас е най-голям приоритет.

В AMD конфигурацията също отчитаме съществена промяна - появата на процесор Phenom II X4 955, основан на ядро Deneb с 2 MB L2 и 6 MB L3 кеш. Чипът се характеризира с фабрична тактова честота 3,2 GHz и TDP показател =< 125 W. Като съотношение цена/производителност Phenom II X4 955 наистина има какво да покаже и е продължение на една добра технологична тенденция и ценова политика от страна на AMD (детайлно представяне на този процесор ще намерите в настоящия брой). Както вече споменахме, едно от предимствата на Phenom II X4 955 е възможността за съвместимост с популярната платформа AM2+ и по-достъпната памет DDR2. Обикновено подобна съвместимост става възможна при съответствие с конструктивните особености на платките и актуализирана версия на BIOS. Още в края на април AMD публикува списък на дъната, сертифицирани за работа с Phenom II X4 955. Един от моделите от този списък е и платката DFI LаnPаrty DK 790FXB-M2RSH (фиг. 3), но това не е единствената причина за включването му в състава на AMD конфигурацията. По традиция семейството LanParty на DFI се слави с оригинален дизайн и богат инструментариум за овърклок, фина системна настройка и мониторинг. Съдейки по отзивите от български и чуждестранни хардуерни лаборатории, LP DK 790FXB-M2RSH е поредното потвърждение за сериозна работа на инженерите на DFI и, логично, намери полагащото му се място в рубриката. Видеокартата в последните системи също е нова и се основава на един от сезонните хитове - Sapphire Radeon HD 4890. Платката е основана на ядрото RV790 и е процесор с 1 GB GDDR-5 графична памет и щатна честотна формула 850 MHz ядро, 1950 MHz памет (3900 MHz ефективни). Подобрения спрямо HD 4870 има и те засягат дизайна на охлаждането и съответно работните температури, честотния потенциал, но найвече производителността, която демонстрира чипсетът в голяма част от приложенията. В някои заглавия HD 4890 много успешно се конкурира с GeForce GTX 285, който като цена е разположен по-високо. Може би трябва да споменем, че Radeon HD 4890 има още един интересен пряк конкурент в аналогичен ценови клас в лицето на GeForce GTX 275. Захранващият блок за системите от висок клас е познатият от миналия брой Chieftec CFT-700-CS. Той се характеризира с рейтинг за мощността 700 W, показател за ефективността от 75%, модулен дизайн, а така също и с четири отделни +12 V вериги, всяка с пиков ток от по 18 А. Добро и необходимо решение за системите с четириядрени процесори и Radeon HD 4890, чиято пикова консумация може да достигне 190 W. Съставът на основните компоненти се допълва от 4 GB оперативна памет, работеща в двуканален режим, SATA-2 твърд диск с капацитет от 500 GB, Middle Tower кутия CoolerMaster Elite 330 и DVD-/+RW записвачка със сериен интерфейс.

SOFTWARE Software

Microsoft Virtual Earth 3D Всеки е чувал за Google Еarth, но конкуретното приложение Virtual Earth 3D от Microsoft не се радва на особена популярност. Тук става дума за настолен софтуер, а не за уеб базирана услуга или решение, въпреки че все пак програмата де факто работи в браузъра. За да избегнем евентуално объркване, е редно да отбележим, че Virtual Earth 3D е нещо различно от стандартната уеб базирана услуга Virtual Earth (http://www.microsoft.com/ virtualearth/). С две думи, ако Virtual Earth е аналогът на интернет услугата Maps от Google, то Virtual Earth 3D се явява в ролята на конкуренция за настолния софтуер Google Earth. Въпреки че е настолен софтуер, Virtual Earth 3D де факто използва и връзка с интернет заради същността си, както е и при Google Earth. Поради огромната популярност на последната, малко потребители изобщо имат желанието да изпробват алтернативата, предлагана от Microsoft. С помощта на този софтуер ще получите възможност за триизмерен изглед на най-разнородни места по света. Използва се базата данни на Windows Live Maps, що се отнася до картите, на които софтуерът разчита като ориентир и при навигацията. Разликата спрямо Windows Live Maps се състои в това, че тук имаме изометричен, 3D изглед на голям брой забележителности, на съвсем стандартни жилищни сгради и буквално всякакви постройки. С този софтуер можете да летите като Супермен или Батман в град по ваш избор и дори да разгледате някое отдалечено кътче виртуално, чрез вградените обиколни маршрути, където често са включени най-интересните забележителности за повечето градове и дестинации. Може да си направите и собствени маршрути за виртуална обиколка, както и да разглеждате останалите

S&H www.computers.bg

Димитър Петков

предложения за разходка из градовете, генерирани от другите потребители на услугата. Ако вече имате инсталирана Google Earth, може и да пропуснете качването на Virtual Earth 3D, но така няма да успеете да прецените дали предложението от Microsoft може да “спори” със софтуера от Google. По моето скромно мнение, ако търсите изометричен 3D изглед, определено си струва да видите какво предлага софтуерът на Microsoft. Трябва да се има предвид, че Virtual Earth 3D изисква сериозна изчислителна мощ за рендирането и визуализацията на изометричните 3D сгради. Според Microsoft всеки процесор, работещ на тактова честота над 1 GHz и с 256 MB RAM памет, би могъл да се справи с “подкарването” на програмата. Препоръчваните спецификации обаче са далеч по-внушителни: поне 2,8-гигахерцов (или по-бърз) процесор и 1 GB оперативна RAM памет. Подобно на останалите предложения в материала, и Virtual Earth 3D е свободно достъпна за сваляне от уеб сайта Live Maps или директно от главния портал на Microsoft, на адрес http://www.microsoft. com/downloads/details.aspx?familyid=e9298080-50c4-4f2e-9fc4-4009074996ba&displaylang=en&tm

Software

Adobe Lightroom 2

Димитър Петков

Рай за фотографите Adobe Photoshop е програмата, с която се сравняват останалите приложения за фотообработка, и това не е случайно - този софтуер буквално предизвика революция с появата си, а всяка нова версия разкрива нови възможности пред креативните натури. Впоследствие се появиха и олекотени версии на Photoshop, като Photoshop Elements и Adobe Lightroom. В новата си версия Lightroom 2 отново се представя на ниво, в унисон с традицията, лансирана от Adobe, при това срещу част от цената на неговия по-голям брат, пакета Photoshop CS4. Lightroom 2 е насочена към начинаещите потребители, тепърва навлизащи в света на дигиталната обработка на снимки и изображения. Другата целева група на Lightroom 2 са фотографите любители, както и хората, които имат потребност от софтуер за фотообработка, но разполагат с ограничен бюджет.

Около инсталацията на софтуера няма нищо сложно, единствената особеност се състои във факта, че трябва да укажете на инсталатора, че не разполагате със сериен номер, а искате да тествате демонстрационната версия (Install as a trial). При първоначалното пускане на приложението трябва да посочите дали желаете програмата да се обновява автоматично, или ръчно. След това на екрана се появява помощник, който в пет стъпки показва нагледно за какво служат основните зони в работното поле. Може да се каже, че благодарение на неговата помощ ще сте готови за работа с новия Lightroom 2, без да е необходимо да се консултирате с документацията, дори и това да е първата ви среща с подобен софтуер. Интерфейсът тук е оформен така, че всеки панел може да се скрива и показва, според нуждите ви, а тъмните цветове в него са избрани неслучайно, за да изпъкват снимките ви на дискретния фон. В долната част на работното поле, вляво и вдясно има различни панели, откъдето са достъпни всички функции и менюта. Те се променят динамично, в зависимото от дейността, с която се занимавате в момента, и също така могат да бъдат временно скрити. Общо имаме пет основни таб полета за превключване към различните режими на работа със софтуера. Това са библиотеката (Library), модулът за обработка (Develop) и слайдшоу системата (Slideshow). За печат избирате таб полето за принтиране (Print), а ако искате да експортирате снимките си, за да ги качите в интернет, преминавате към уеб

S&H www.computers.bg

модула (Web). Новост тук е енджинът, който се грижи за импортирането на снимките ви към библиотеката. Благодарение на него добавянето на голям брой снимки от произволни източници - било то локална или споделена, мрежова директория, карти памет от фотоапарата ви, флаш устройства и т.н. - става изключително лесно и интуитивно. По желание снимките ви могат да бъдат преименувани и обвързани с метаданни (тагове) още при импортирането им, което спестява много време, свързано с подредбата на фотографиите. Чрез използването на етикети намирането на снимка на произволна тематика става за броени секунди. По подразбиране софтуерът предлага общо пет предварително зададени папки за съхранение на колекцията ви от цифрови фотографии, а по желание може да си направите и собствен набор чрез новия модул Quick Collection, за още-по бърза работа с приложението. След като вече сте изградили база данни със снимки, лесно ще изберете желаната снимка, която подлежи на обработка, и ще преминете в таб полето за обработка (Develop), за да започнете същинското редактиране. Интересното тук е, че за всеки филтър и ефекти получаваме възможност за предварителен преглед на резултата в горния ляв ъгъл на екрана още преди да приложите конкретния филтър към снимката. Това спестява изключително много време и усилия, особено ако обичате да експериментирате. В дясната част се вижда хистограмата за конкрет-

ната снимка. Тя се обновява всеки път, когато приложите някой филтър или ефект. В програмата има и някои съвсем нови функции, например инструмент за ретуш, като дори може да регулирате ширината на виртуалната четка. С нейна помощ ще сте в състояние с увереност да коригирате дадена проблемна зона в която и да е снимка, без риск от аматьорски изглеждащи резултати. Тук лесно ще регулирате нивото на контраста, яркостта, експозицията, цветовата наситеност и фокуса. Може би най-важната новост при Lightroom 2 е добавената поддръжка за системи с два дисплея, което е много често срещано явление дори и при непрофесионалните фотографи любители. Така лесно ще можете да видите снимките си в пълен размер преди и след прилагането на конкретен ефект! Lightroom 2 осигурява и безупречна инте-

грация с Photoshop, като предлага възможност за отваряне на всяка снимка с Photoshop директно от собствения си интерфейс, чрез контекстното меню, достъпно при десен клик. Добавена е поддръжка за голям брой нови дигитални фотоапарати, плюс възможност за импортиране на RAW изображения. Новост е алгоритъмът, позволяващ обработката на снимки от библиотеката, дори когато те не са физически достъпни, например ако са били записани върху преносим твърд диск или карта памет, която в момента не е в четеца. Новата версия на софтуера от Adobe се предлага за 32- и 64-битова хардуерна архитектура и работи нативно при Windows и при Mac OS X базирани системи. Вместо заключение ще уточня, че настоящият кратък преглед съвсем не покрива всички нови възможности, които Lightroom 2 предлага. Едно обаче е ясно - в случай че търсите качествен и достъпен фоторедактор, няма да сбъркате, ако заложите на предложението от Adobe. С настоящия пакет получавате безупречни резултати, без да се налага да прекарвате твърде много време в редактиране на своите снимки. Демоверсията на продукта е с обем 129,8 MB и може да я свалите от уебсайта на Adobe (www.adobe.com) напълно безплатно, но се изисква регистрация, която отнема не повече от 5 минути.

Software

Свежо начало с My Настоящата обновена версия на една от най-популярните “стартови страници” в модерното уеб 2.0 пространство е с по-изчистен външен вид и върви ръка за ръка с уеббазираните услуги на Yahoo!, например уебпощата Mail и фотопортала Flickr. Интересното тук е, че може да конфигурирате стартовата си страница така, че тя да изглежда както вие пожелаете, и да предлага само стойностно уебсъдържание според собствените ви критерии.

Възможност за надграждане След като се логнете в своя Yahoo! портал, може да добавите към него различни софтуерни модули. Това става чрез препратката Personalize this page. За разлика от предходната версия, въпросната препратка вече нe води към отделна уебстраница за промяна на настройките ви. Вместо това на екрана динамично се отваря обновеният конфигурационен панел, откъдето може да изберете точно кой аспект на стартовата си страница желаете да промените: съдържанието (Content), където се добавят софтуерните модули, външния вид (Appearance) и опциите (Options). Чрез вградената търсачка се задават ключови думи, на базата на които Yahoo! ще ви предложи конкретни модули, които да добавите към своя персонализиран портал, например избрани интернет радио или телевизионни сайтове. Преди да добавите желания модул, неговото приплъзване не е възможно, но след като го изберете веднъж и той стане част от личната ви стартова страница, функционалността drag-and-

S&H www.computers.bg

drop е налице, т.е. може да преместите прозореца на всяка от надбавките на произволно място чрез приплъзване с мишката. Тъй като услугата My Yahoo! е собственост на Yahoo!, това автоматично означава, че от тук може да получите и бърз достъп до всички онлайн услуги на компанията, да речем Yahoo!, Calendar, TV, Movies или Finance. Интерес представляват също напомнящите модули Note to Self и приставката, която се грижи никога да не забравите даден служебен ангажимент, а именно To Do. Приставката Pulse пък ви помага да сте информирани относно актуалните клюки в мрежата.

Нови възможности Една от най-апетитните приставки за услугата се нарича Personal Assistant и може да се каже, че с нея се свиква бързо, след което човек се пита какви са били дните му, преди да се запознае със своя личен виртуален асистент в лицето на My Yahoo! в комбинация с горния модул. С негова помощ имате достъп до своята електронна кореспонденция, прогнозата за времето, календар, информация за стоковите борси, кино, спорт, хороскоп, музика, или алтернативно която и да е друга услуга, предлагана от Yahoo!. При избирането на дадена препратка софтуерът отваря желания адрес в нов прозорец, за да не пречи на работата ви. Още преди да сте избрали дадена препратка, софтуерът автоматично показва в малък прозорец за предварителен преглед съдържанието й. Например ако поставите курсора

Димитър Петков на мишката върху пощенската си кутия, персоналният асистент ще ви покаже броя на получените нови писма, които очакват вниманието ви, и т.н. Толкова дълбока интеграция на услугите на бета-етап не е имало при по-ранните инкарнации на уебуслугата My Yahoo!. В този ред на мисли, тя наистина е впечатляваща, освен това всичко работи бързо и стабилно. Единственото ми оплакване като цяло е свързано със сравнително големия брой реклами, който потребителят е заставен да гледа, освен ако рекламите не бъдат блокирани ръчно ;). Това е повече от похвално, при положение че говорим за бета-версия на софтуера. Услугата за обмен на бързи чат съобщения Yahoo! Messenger не е забравена. Тук разполагаме с уеббазирана версия на клиента, като за целта се разчита на енджина на известната уеб чат услуга eBuddy. Неприятен момент се оказа невъзможността ми да оразмеря прозореца на чат софтуера, но се надявам, че този бъг ще бъде отстранен в близко бъдеще. Що се отнася до модула Movies, който дава достъп до програмата на кината и служи за споделяне на видеоклипове, ревюта, класации и т.н., за съжаление при него не присъства чак толкова дълбоко ниво на интеграция. Налага се отварянето на отделен таб или прозорец, за да заредите класическия портал за видеосподеляне на Yahoo!. За RSS интеграция се грижи Yahoo! Reader, който вече извлича статиите заедно с изображенията, т.е. изобщо не се налага да посещавате конкретния уебсайт. Налице са и малки балонови прозорци за предварителен преглед.

Промяна във външния вид Сред най-силно забележимите промени при новата версия на My Yahoo! е менюто, разположено в горната част на работното поле. От него може да добавите даден сайт към своя начален портал, както и да видите какъв е текущият режим на чат софтуера, аватара ви и препратки към отбрани сайтове и ресурси (Best of My Yahoo!) и поле за търсене. Тук ще намерите също най-често използваните надбавки и услуги за My Yahoo!, например чат софтуера Messenger, както и визуални теми и новини. На фона на предлаганите 126 шаблона, достъпни при по-старата версия на My Yahoo!, настоящата разполага с едва 59 възможности за смяна на изгледа. Това изглежда малко, но новите визуални теми са съвсем различни, защото те се сформират от общо 10 цветови схеми, 19 текстури и 10 набора от визуални настройки, ко-

ито могат да се комбинират помежду си. Естествено, разполагате и с готови шаблони за смяна на изгледа, както и със списък от общо 10 класически изгледа, за по-носталгично настроените. My Yahoo! предлага и четири начина за подредба на информацията с общо шест комбинации от две- до четириколонни шаблони за подредба на информацията и модулите. В общи линии, My Yahoo! се зарежда много бързо, осезаемо по-бързо от конкурентни уеб 2.0 услуги, като например Pageflakes. Все пак трябва да се има предвид и фактът, че времето за зареждане варира и в зависимост модулите, които сте избрали, както и според скоростта на хостинг сървърите, откъдето получавате RSS емисиите, ако сте абонирани за такива. С две думи, новата версия на една от най-популярните стартови страници в уебпространството вече е факт, макар и все още в бета-стадий на разработка. Тя предлага чудесна да започнете деня си по един нов, и нетрадиционен начин, където почти цялата необходима информация буквално идва сама при вас.

В настоящата статия ще обърнем внимание върху няколко трика, с които ще сте в състояние да “тунинговате” новата ОС от Microsoft, така че тя да функционира според вашите предпочитания, както и на някои скрити от потребителя функции и други, малко известни възможности на Windows 7. Като бонус сме подбрали и списък с най-често използваните клавишни комбинации, с чиято помощ работата с Windows 7 ще бъде по-лесна и по-приятна. Прочетете следващите редове, за да подчините новия Windows 7 на волята и предпочитанията си, както си му е реда за всеки напреднал потребител.

Software

Практика и трикове с Windows 7 Клавишни комбинации в Windows 7 Започваме с клавишните комбинации - те са първото нещо, което трябва да запомните, ако действително имате желание да се разграничите от обикновените потребители и да се превърнете в нещо като Windows 7 гуру. Освен стандартните бързи клавиши, с които сме свикнали (например Ctrl + C за копиране и Ctrl + V копиране), Windows 7 предлага чудесни възможности за контрол и управление чрез клавиатурата - до такава степен, че на моменти мишката ви би могла да се почувства ненужна. Да започваме!

Alt + P В Windows Explorer тази комбинация ще отвори допълнително поле за преглед в дясната

WinKey и +/С едновременното натискане на бутона Windows и един от аритметичните знаци “+” или “-” ще извикате софтуерната лупа Magnifier. С нейна помощ ще сте в състояние да уголемите и намалите дадена част от десктопа си. Може да конфигурирате лупата така, че да следва курсора на мишката или пък да я управлявате с клавиатурата. Имайте едно наум, че лупата Magnifier работи само при използване на Aero интерфейса.

WinKey + стрелка нагоре/надолу Ако прозорецът, който е на фокус, не е максимизиран, може да сторите това с натискането на WinKey + стрелка нагоре. Аналогично, минимизирането става с WinKey + стрелка надолу. Неприятното е, че при повторно извикване на WinKey + стрелка нагоре, вече минимизираният прозорец остава скрит, а не се показва отново. Този бъг вероятно ще бъде коригиран в бъдеще.

Тази функция е почти аналогична на горната, с тази разлика, че при натискане на WinKey и Shift + стрелка нагоре, активният прозорец ще се максимизира само вертикално, но ширината му остава същата. Нормализирането на размера на прозореца пък става с Windows + долна стрелка, без Shift. S&H www.computers.bg

WinKey + P

страна на вградения файлов мениджър Explorer. Особено удобна функция, най-вече при разглеждане на снимки и графични изображения.

WinKey и Shift + стрелка нагоре

инстанция на файловия мениджър Explorer, като пътят по подразбиране е папката с библиотеките ви (Libraries).

WinKey + лява/ дясна стрелка Една от новите функции при Windows 7 е възможността за автоматично нагласяне на даден прозорец, така че да заеме лявата или дясната половина от работното поле. Това става просто чрез завлачване на прозореца вляво или вдясно. С бързите клавишни комбинации WinKey + лява/дясна стрелка правите същото, само че с помощта на клавиатурата. Това е особено полезно при работа с няколко дисплея, както и при сравнение на няколко версии на един документ.

WinKey + Home

Полезна клавишна комбинация, ако работите с повече от един дисплей или с проектор. Windows + P отваря малко меню за лесно конфигуриране на втория дисплей (или проектора). Може да избирате между режимите mirror(clone) и extended desktop.

WinKey + Shift + лява/дясна стрелка Ако работите с два монитора, със задържането на Winkey плюс лява или дясна стрелка, ще сте в състояние с лекота да преместите прозореца, който е на фокус в момента, от единия на другия дисплей. Прозорецът запазва своята форма и размери, което е удобно при редактиране на няколко документа едновременно. Така може да използвате наличната работна площ максимално ефективно.

С настоящата препратка ще извикате фокуса върху дадения прозорец, а всички останали активни програми биват минимизирани. При повторно натискане на Windows + Home ще възвърнете местата на останалите прозорци.

WinKey + [цифра]

WinKey + E

Подобно на Alt + Tab, натискането на WinKey и T ще ви покаже кои са отворените в момента програми чрез менюто peek в таскбар полето.

Тази функция не е новост за Windows 7, но е добре да я знаете. С нея отваряте нова

Всяка резидентна програма, която се вижда в таскбар полето, може да бъде извикана чрез натискане на бутона Windows плюс съответната цифра, съответстваща на желаното приложение. Winkey + 1 ще отвори първото приложение, Windows + 4 - четвъртото, и т.н.

WinKey + T

WinKey + интервал

Настоящата функция е аналогична на придвижването на курсора на мишката в долния десен ъгъл на таскбар лентата - тя прави всички отворени прозорци полупрозрачни, така че работният плот става видим. Прозорците остават полупрозрачни, докато не отпуснете клавиша WinKey, както се вижда на екранната снимка.

Ctrl + Shift + клик Задържайки Ctrl и Shift, ще можете да заредите желаната програма от таскбара или от стартовото меню с ляв клик на мишката върху нейната икона, разполагайки с пълни администраторски привилегии (Run As Administrator).

Ctrl + клик Ако задържите Ctrl, докато кликвате върху иконката на дадено приложение в таскбар лентата, ще можете да циркулирате между вече отворените инстанции на този процес, например няколко отворени текстови редактора (но не и таб полета).

Калибриране на текста и цветовете Ако използвате лаптоп или настолна система с LCD дисплей, едно от първите неща, които би следвало да направите, след като инсталацията на Windows 7 приключи, е да калибрирате изгледа чрез функциите CleartType

В Windows 7 имаме голям брой подобрения, свързани със системните шрифтове. Вече липсва опцията Add Fonts за добавяне на нови шрифтове. Тя е заменена от контролен панел за мениджмънт, вграден направо в директорията Fonts. Всеки стил вече се вижда само от миниатюрата, при условие че работим с размер на иконите Large или Extra Large. Наличните обекти са групирани според техния произход. Интерес представлява и възможността за временното дезактивиране на достъпа до избрани шрифтове, което спестява памет и пречи на останалите приложения да зареждат избраните шрифтове, но файловете им остават на твърдия диск, ако ви потрябват впоследствие. Новост е и шрифтът Gabriola, който се възползва от преимуществата, предоставени от новите технологии OpenType, и се визуализира посредством енджина DirectWrite (Direct2D).

По подразбиране бета-версията на Windows 7 Beta идва комплектувана с подводния тапет, който виждате на екранните снимки. Освен това Windows инсталира още шест тапета, но те варират в зависимост от регионалните настройки, които потребителят избира по време на инсталацията. За да получите достъп до всички екранни тапети, трябва да направите следното. В полето Search на стартовото меню напишете “Globalization” и отворете папката, която търсачката ще ви покаже. Тя се намира в главната папка на Windows. По подразбиране тук ще видите само две S&H www.computers.bg

Трикове с калкулатора Текстовият редактор Wordpad и подобреният Paint не са единствените обновени програми, които Windows 7 предлага. Добрият стар калкулатор също е претърпял промени. При Vista “сметалото” имаше два режима - стандартен (Standard ) и научен (Scientific). Тук освен тях са добавени и режимите Programmer - за разработчици, и Statistics - за счетоводство и статистически цели. Освен това от менюто с настройките (Options) вече имаме достъп до набор от инструменти за автоматизирани изчисления, например за превръщане на мерни единици (ъгли, температури, обем и т.н.), както и калкулации за това колко бензин харчи колата ви, да речем.

Нови шрифтове

Скрити, допълнителни тапети

Settings) от стартовото меню и поставете плъзгача с една степен над опцията Never notify. Така ще имате по-добър баланс между сигурността и комфортната работа.

и Display Color. За целта имаме два помощника, първият от тях е ClearType Text Tuning. За да го стартирате, напишете “cttune” в полето на търсене при стартовото меню и отворете програмата. Следвайте стъпките, за да калибрирате изгледа на шрифтовете. За фина настройка на цветовете стартирайте помощника Display Color Calibration по аналогичен начин, но вместо “cttune” въведете “dccw” в търсачката на стартовото меню. Следвайте стъпките, през който ще ви преведе помощникът, за да извършите калибровката. Изберете настройките, при които получавате най-качествен образ. Тези помощници са много полезни, особено в случаите, когато работим с проектор или LCD дисплей. От тук лесно се коригират и настройките за гама корекция, контраст, яркост и цветова наситеност.

Работа с Problem Steps Recorder директории: ELS и Sorting. След това въведете “MCT” в търсачката в горния десен ъгъл, и ще получите достъп до всички регионални папки, съдържащи допълнителните тапети, които иначе са скрити. Разгледайте ги и си изберете нов фон за работния плот.

Отново главоболия с UAC

Както знаете, основната цел на разработчиците на Windows 7 е да получат максимално много мнения и препоръки за работата на бета-версията. Това е и причината на всеки прозорец да има опция Send Feedback за изпращане на сведения за открити бъгове, мнения и съвети към Microsoft. В допълнение, Windows 7 има вграден софтуер за създаване на поредици от екранни снимки, което е особено полезно при описване на даден проблем. Става въпрос за модула Problem Steps Recorder, който следи курсора на мишката и прави нов скрийншот при всяко извършено от вас действие. За да го стартирате, отворете стартовото меню и напишете “psr. exe” в търсачката, след което отворете препратката. За да започнете записа, натиснете бутона Record, при което Problem Steps Recorder започва да следи какво правите и да генерира екранни снимки. Когато записът приключи, всичко се записва като лесно за разглеждане HTML слайдшоу, а под всеки скрийншот може да добавяте коментари.

Настройка на Windows Explorer Въпреки добрия си замисъл, UAC (User Account Control) е един изключително изнервящ модул, който лично аз дезактивирам директно при всяка нова инсталация на Vista по метода, описан тук: http://www.computers.bg/ trikove_za_optimizirane_na_windows_vista1. html. За щастие в Windows 7 UAC не притеснява потребителя с толкова много предупредителни съобщения, но за да направите UAC още “по-тих”, отидете в полето с настройките (UAC

Както споменах по-рано, файловият мениджър Windows Explorer по подразбиране отваря директорията Libraries, но лично аз предпочитам стартовата ми точка да е My Computer, защото често използвам външни твърди дискове и флаш памети. За да настроите Windows Explorer така, че да отваря My Computer, а не Libraries при зареждането си, направете следното: в стартовото меню напишете “explorer” и изберете с десен клик първия получен резултат. В таб полето Shortcut tab местоположението (Target location) трябва да е: %SystemRoot% и не може да се променя. Променливата за долното поле, за дестинацията (Target) по подразбиране е следният текстов стринг: %SystemRoot%\explorer.exe Променете го на

Показване на всички дискови дялове Ако работите с четец за карти, всяка новопоставена карта памет не е достъпна от My Computer като отделно устройство, но лесно може да промените това. За целта отворете My Computer, натиснете Alt, изберете Folder Options, а след това Tools. В таб полето View размаркирайте отметката Hide empty drives in the Computer folder, и сте готови. %SystemRoot%\explorer.exe / root,::{20D04FE0-3AEA-1069-A2D8-08002B30309D} и затворете Exoplorer, след което премахнете неговата препратка от таскбар лентата с десен клик, избирайки Unpin this program from the taskbar от контекстното меню. След това завлачете препратката на Windows Explorer обратно в таскбара. Това е всичко, всички нови инстанции вече ще отварят по подразбирате My Сomputer.

Работа с имидж файлове

Подредба на таскбара и системния трей Програмите, които са достъпни от таскбар лентата, могат да се преподреждат по какъвто искате ред, независимо дали представляват само препратки или резидентни приложения. За максимално удобство може да преместите често използваните препратки към програми в предната част на колоната, за да ги извиквате чрез клавишната комбинация Winkey + [цифра]. Самият таскбар също може да се премества вляво, вдясно и отгоре, стига да го отключите, като градиентите в Windows 7 са много по-прецизно изпипани, при режим на работа със странично поставена таскбар лента, което е удобно при работа с широкоекранен дисплей. Подобно на иконите тук, и тези в системния трей (вече известен като Notification Area) също могат да се преместват.

Включване на QuickLaunch Ако често “печете” дискове, вече не е необходимо да се занимавате с програми за запис върху оптични носители. Просто изберете дадения имидж файл с десен клик директно от Explorer и посочете опцията Burn image. Алтернативно може да кликнете два пъти върху имидж файла. Интересното е, че в Windows 7 има и вграден мениджър за работа с виртуални устройства, аналогичен на Alcohol или Daemon Tools, но той все още не поддържа всички файлови формати. Ако се нуждаете от такъв софтуер, най-добре е да заложите на Power ISО, който работи без забележки под Windows 7. Може да го свалите от URL адрес http://www.poweriso.com/ download.htm.

S&H www.computers.bg

В общи линии, добрата стара функция QuickLaunch е ненужна при наличието на подобрения таскбар, но ако изпитвате носталгия към QuickLaunch, може да го активирате. Ето как. Изберете с десен клик лентата със задачите, преместете курсора върху Toolbars и изберете New Toolbar. В полето Folder selection въведете: %userprofile%\AppData\Roaming\Microsoft\Internet Explorer\Quick Launch Отключете таскбара, дезактивирайки опцията lock the Taskbar. От контекстното меню, достъпно при десен клик върху разделителната лента, размаркирайте Show Text и Show Title, а после изберете режим за иконките Small Icons. След като се появи полето Quick Launch, придърпайте го в таскбар лентата, а после я заключете отново с опцията lock the Taskbar, достъпна от контекстното меню при десен клик.

Конфигурация на таскбара В Windows 7 вече е премахнат класическият сив изглед на таскбар лентата. Естествено, по желание може да я конфигурирате така, както е

при Windows Vista, т.е. иконките на приложенията им биват заменени от техните имена. Това става с десен клик върху таскбар лентата, след което избирате properties и маркирате отметката use small icons. После избирате опцията combine when Taskbar is full от падащото меню под бутоните на таскбар лентата.

Премахване на програми от таскбара

Чрез допълнителен тунинг може да добавите клипове (Videos) и записи от телевизията (Recorded TV) като препратки или менюта в дясната част на старт полето, успоредно с документите (Documents), музиката (Music) и игрите (Games). Ако пък искате да възстановите стартовото меню в оригиналния му вид, винаги може да използвате препратката default за връщане към фабричните настройки.

Проблеми с MP3 файловете Неслучайно Windows 7 все още е в бета-фаза на развитие. Мултимедийният център Windows Media Center и плеърът Windows Media Player, които са комплектувани с тази ОС, имат неприятния навик да повреждат MP3 файловете. По подразбиране WMP 12 е настроен така, че автоматично добавя липсващата информация за аудиофайловете ви в ID3v2 таговете, включително и обложките. При попълването на метаданните обаче се получава неприятен бъг, водещ до изтриване на първите няколко секунди от аудиото! Microsoft вече пусна кръпка, коригираща този проблем. Може да я свалите от http://support.microsoft.com/kb/961367.

Жестикулации

Всички резидентни приложения се визуализират със своите икони в таскбар полето, независимо дали искате или не. Това е полезно за стандартните програми - текстови редактори и уеб браузъри, но пространството бързо се задръства, ако ползвате чат софтуер или гейм софтуер, например Steam. За да скриете приложенията, които желаете, от системния трей, изберете с десен клик препратките им, след което в таб полето Compatibility изберете Windows Vista от падащото меню.

Тунинг на стартовото меню Като цяло стартовото меню при Windows 7 не е претърпяло много промени спрямо познатото от Vista, но все пак има някои иновации. По подразбиране бутонът с червената иконка power off вече служи за изключването на компютъра, вместо да го приспива в режим Hibernation, както е при Vista. По желание може да конфигурирате неговото поведение чрез прозореца със свойствата (Start Menu Properties).

В Windows 7 имаме нативна поддръжка за жестикулационен контрол чрез сензорни дисплеи. Някои от тези жестове работят и с мишката, например вместо да избирате с десен клик таскбар иконата на дадена програма, за да получите достъп до нейния специфичен списък с препратки (т.нар. Jump List), може просто да я придърпате нагоре чрез задържане на ляв клик. Аналогично, при ляв клик и приплъзване надолу с мишката в Internet Explorer, получаваме списък с наскоро въведените URL адреси. Вече разгледахме един метод за отваряне на нови инстанции на програмите чрез клавишната комбинация WinKey + [цифра]. Съществуват още два начина: може да кликнете върху желаната иконка в таскбар полето с клик върху скрол колелцето или да задържите Shift, докато пускате желаната програма с ляв клик.

Често използвани програми Във файловия мениджър има удобен списък с най-често отваряните папки и програми, наречен Jump List, но по желание може да добавите някои папки тук на ръка. Просто завлачете дадената папка със задържан десен бутон и я поставете върху препратката за файловия мениджър Explorer в таскбар полето. Преди да отпуснете десния бутон, ще видите опцията Pin to Windows Explorer - точно тя ви трябва. За да премахнете дадена препратка или папка от секцията Pinned на вашия списък за бърз достъп (Jump List), просто кликнете върху опцията Unpin from this list в дясната част на панела. Надявам се, че настоящата статия ще ви е от полза, а ако сме пропуснали някой важен или интересен трик, свързан с Windows 7, не се колебайте да го споделите в нашия онлайн форум www.software.bg или чрез електронна поща.

Live.com

Вашият онлайн офис Когато говорим за интернет базирани решения и услуги, реализирани чрез AJAX, Microsoft съвсем не е сред първите разработчици, които изникват в съзнанието на повечето потребители. Това донякъде се дължи на факта, че малко или много, софтуерният гигант изостана спрямо конкурентните уеб 2.0 базирани решения от Google или Yahoo например. Естествено, разработчиците от Microsoft не стоят със скръстени ръце и от известно време компанията

Windows Live SkyDrive Как ви се струва следното: да получите акаунт с 25 GB пространство за съхранение на проекти, снимки и информация от всякакъв характер, без никакви такси, скрити реклами и други отблъскващи фактори. Точно това получавате при регистрацията за Windows Live SkyDrive, известна преди като Windows Live Folders. След това просто създавате папките по същия начин, както бихте гo направили локално, и може да започнете да качвате файловете си в интернет. Всяка от поддиректориите може да бъде маркирана като лична или като споделена, което е удобно, ако търсите лесен метод за съвместна работа върху един проект. Нарочно не ви губя времето с излишни обяснения за същинското качване на файловете онлайн, защото интерфейсът тук е повече от интуитивен, всичко е оформено съвсем ясно и изчистено. Естествено, услугата SkyDrive не е безупречна. Най-големият й недостатък се крие в невъзможността за “маскиране” (map) на онлайн файловото ви хранилище под формата на виртуален, локално монтиран твърд диск, т.е. няма да може да запазите даден файл директно от Word или Excel директно в интернет, а трябва да го качите на ръка впоследствие. Все пак това не е болка за умиране, пък и 25 GB не са никак малко, особено с оглед на факта, че нито Google, нито Yahoo! предлага нещо подобно, поне на този етап. За сравнение, “куфарчето” (Briefcase) в Yahoo! осигурява нищожните в днешно време 25 MB пространство за съхранение на файловете ви, което вероятно е довело до краха на тази, иначе полезна и добре замислена услуга, но за съжаление Yahoo! вече прекрати поддръжката на Briefcase след изтичането на месец март. Google също ще предложи подобна услуга, наречена Gdrive, но засега тя не е завършена. Предлага се и неофициален софтуер, който превръща акаунта ви в Gmail във виртуален твърд

Windows Live SkyDrive

S&H www.computers.bg

диск, но той не се поддържа официално от Google и съответно може да спре да работи във всеки един момент. Засега Windows Live SkyDrive вероятно е най-доброто, което може да получите, при това напълно безплатно! http://skydrive.live.com/

Windows Live Sync В случай че работите с повече от един компютър, например имате настолна система и лаптоп или пък един настолен PC у дома и друг в офиса, със сигурност ще имате полза от услугата Windows Live Sync Web, известна преди като Windows Live FolderShare. За да я ползвате, трябва да свалите малък софтуерен модул, които се инсталира локално на всеки от компютрите. След като сте подготвили работните си машини, инсталирайки Windows Live Sync Web, просто отваряте уеб сайта, логвате се с името и паролата си и получавате удобен интерфейс за прехвърляне на файловете от и към всеки от компютрите си. Може да синхронизирате съдържанието на споделените папки, както и на ръчно указани директории, например местата, където резидират работните ви файлове и проекти. Същинската синхронизация става автоматично, стига всеки от компютрите ви да е свързан към интернет. В допълнение, може да се свържете към всеки от компютрите си и да изтеглите даден файл или дори цяла директория на ръка, както бихте го сторили с всеки RAT софтуер за отдалечено администриране, предлагащ и опция за файлов трансфер, например Ultr@VNC или RAdmin. Трябва да се отбележи, че де факто Live Sync не съхранява никъде копия на файловете ви, а само служи като своеобразен VPN тунел между отделните ви компютри. Това е нож с две остриета - тук нямате бекъп копие на файловете си и трябва да

Windows Live Sync

предлага достъп до широк набор от уеб базиран софтуер и услуги, реализирани чрез ASP.NET AJAX и Silverlight 2, които може да ползвате навсякъде, където имате достъп до интернет, стига да сте си направили регистрация в Live системата на Microsoft, която е напълно безплатна. Всички разгледани услуги носят бранда “Live” на Microsoft, което означава, че не е необходимо да се регистрирате за всяка поотделно. С един универсален Live акаунт получавате достъп до всички приложения и услуги, които ще разгледаме по-долу. Преди да продължим, нека направим едно уточнение за Live екосистемата в интернет. Microsoft наскоро пусна услугата Live Essentials. Тя се различава от системата Windows Live, за която говорим сега. Windows Live е централизирано уеб базирано решение, осигуряващо на потребителите достъп до определени уеб 2.0 софтуерни решения и услуги директно от уеб сайта на Microsoft, докато Windows Live Essentials се явява нещо като десктоп братовчед на Windows Live.

изберете друг вариант за създаване на резервни копия. Добрата страна на липсата на онлайн хостинг е, че практически няма ограничение върху обема на файловете, които могат да бъдат прехвърляни и синхронизирани, и отново услугата е абсолютно безплатна! https://www.foldershare.com/

Live Mesh Тази услуга донякъде се припокрива с Live Sync, но като цяло може да се каже, че Live Mesh е нещо като по-големия брат на Windows Live Sync, защото предлага значително повече възможности за отдалечено администриране и синхронизация, но работата е малко по-сложна. Вместо да се разчита на принципа за P2P синхронизация от и към вашите работни станции, тук се използва друг подход. Просто създавате директории в Live Mesh и качвате там информацията, която желаете да бъде синхронизирана с всички ваши компютри. По точи начин получавате достъп до своите проекти не само от собствените си компютри, а от всяко място, където имате връзка с интернет. Тук имате и по-големи възможности за контрол върху процеса на синхронизация. Може да определите кои файлове да бъдат синхронизирани спрямо техните атрибути, да речем само тези, които са били обновени през последните 30 дни, или пък само файлове с обем под 300 MB. Live Mesh предлага и възможност за отдалечено администриране на всеки от компютрите във вашата “mesh” мрежа. Интересното е, че поне на този етап Microsoft пуска услугата напълно безплатно, без ограничения за обема при файловия трансфер и синхронизацията, което е и причината да ви я препоръчаме. https://www.mesh.com

Live Mesh

Microsoft Office Live Workspace Изключително сериозно уеб приложение за споделяне на файлове и документи, плюс възможност за съвместна работа върху проектите, директно онлайн. Налице е и пълна интеграция с десктоп пакета Microsoft Office, т.е. онлайн файловете могат да се редактират и локално, с помощта на Office, ако той е инсталиран. Решението е най-подходящо за малки и средно големи фирми, учреждения и организации. В началото създавате своето работно поле (т.нар. Workspace). Имате избор измежду 11 полуготови шаблона с професионално оформен дизайн: работен шаблон (Project Workspace), проект, свързан с пътуване (Travel Workspace), и др. Естествено, може да си направите и собствено работно поле, започвайки на чисто. За всеки от 11-те шаблона имате и поднабор от темплейти, свързани с конкретната дейността, към която е насочен шаблонът, включително PowerPoint презентации, електронни таблици в Excel, и документи в Word, които просто трябва да попълните и дооформите съобразно вашите нужди. Както споменах в началото, ако добавите колегите си в една обща група, ще им осигурите достъп до вашите проекти за съвместна работа върху тях. Може би се чудите защо да използвате Live Workspace, при положение че Google Docs или Zoho Office вършат същата работа? Огромната разлика между тях и Live Workspace се състои в интеграцията с Microsoft Office при последната. Така може да запазвате файловете си локално или онлайн, след което да ги редактирате с Office - едно безспорно предимство. Броят на шаблоните, на базата на които може да оформите документите си, тук е по-голям, отколкото при някои от най-сериозните конкурентни уеб базирани офис пакети, примерно Google Docs и Zoho. http://workspace.officelive.com/

Microsoft Office Live Workspace

Видеокомпресия и плейбек с DivX 7 Pro DivX е популярен видеокодек, известен с това, че предлага много добро съотношение на качеството спрямо постигнатото ниво на компресията. Той разчита на MPEG 4 алгоритъм, при който не всички детайли се запазват. Имаме известна загуба на качеството в сравнение с некомпресирания видеопоток, но в много случаи това не се забелязва, например при плейбек на мобилни устройства, като PDA помощници или смартфон апарати. Както при предходните версии на продукта, и тук имаме два основни компонента: първият от тях е безплатният плеър DivX 7, допълнен от комерсиално насочения енкодер DivX 7 Pro, който ще разгледам на следващите редове.

Плеърът може да бъде свободно изтеглен и с него да си пуснете всеки DivX кодиран видеоклип. Включен е и в професионалната версия на DivX 7 Pro, като освен него тук имаме видеоенкодер и инструмент за конвертиране на видеоклипове, наречен DivX 7 Converter. С него ще сте в състояние да прекодирате вече компресирани видеофайлове директно в DivX формат, но ако искате да боравите и с MPG, VOB, TS и SVCD видеоматериали, трябва да се снабдите и с отделния модул за MPEG2 импортиране и конвертиране, който се заплаща допълнително и струва $15. Що се отнася до интерфейса при DivX 7 Converter, той е доста семпъл и донякъде напомня на изгледа, познат от серията ръчни часовници G-Shock от Casio, и с него се работи изключително лесно и приятно. Първо избирате видеофайла, който искате да компресирате или транскодирате, след това го поставяте с приплъзване в интерфейса на DivX 7 Pro, върху надписа “Drag & Drop here”. В долната част на работното поле ще намерите контролни “стрелки”, с които се определят качеството и крайният обем на видеоклипа ви. За улеснение имаме шест предварително настроени набора (т.нар. Presets) - за домашно кино (Home Theater), HD видео (720p и 1080p), DivX Plus компресирано HD видео, както и формати, подходящи за мобилни устройства: QMobile и Mobile. В общи линии, DivX 7 Converter може да конвертира всеки MPG, WMV, AVI и MOV клип без затруднения, стига да му предоставите достатъчно

S&H www.computers.bg

време, дисково пространство и адекватна изчислителна мощ. По време на тестовете зададох висок приоритет на енкодера от Task manager, след което конвертирах 2,60 GB, 137-минутен MPG клип към в DivX формат, при зададен набор от настройки Home Theater. Полученият файл DivX бе с обем 1,26 GB, а за конвертирането бяха необходими 62 минути. Хардуерът, който използвах, не е свръхсъвременен, но не е и посредствен: E7400 @3,8 GHz, 4 GB RAM, Sapphire HD 4850 и RAID 0 масив, изграден от два 160 GB SATA диска. Полученият файл почти не отстъпваше като качество на MPG оригинала, особено при плейбек на по-малък дисплей, какъвто има при повечето нетбук системи, PDA компютри и смартфон апарати. Ако обаче гледате клипове на 40-инчов или по-голям дисплей, не е добра идея да ги компресирате, дори и с DivX7, за да не компрометирате качеството на образа и звука. Тук е моментът да отбележа, че ако имате голям брой клипове за конвертиране, най-добре е да ги наредите на опашка в модула Converter и да оставите софтуера да си свърши работата. Единственото, за което трябва да внимавате, е да осигурите достатъчно дисково пространство. Естествено, в новата версия 7 не липсва и опция за кодиране на H.264 HD видео, както и поддръжка за MKV файлове. Не е забравена и AAC аудиосъвместимостта, а срещу допълнителни $15 може да се сдобиете и с модула за добавяне на ефекти DFX audio enhancer, който за съжаление не успях да изпробвам собственоръчно. Накратко, ако търсите начин за компресиране на видеоклипове от различни формати в универсален и лесен за плейбек формат, независимо за какъв софтуер или хардуер говорим, DivX 7 Pro е чудесен избор. Кодекът предлага много високо ниво на компресия при сравнително малка деградация на визуалното качество. Продуктът се справя и с MPG конвертиране, но за това е необходим допълнителен модул. Същото важи и за DFX плъгина, осигуряващ възможност за допълнителна обработка и добавяне на ефекти към аудиото. За да изпробвате DivX 7 pro, посетете следния адрес: www.divx.com.

X-OOM

Music Arranger Studio В днешно време с помощта на лаптоп, чифт студийни монитори и подходящия софтуер са възможни чудеса. За съжаление програмата Music Arranger Studio от X-OOM определено не е решението, с което ще генерирате размазващи хитове, които да ви донесат слава и евентуално договор с някоя продуцентска къща. Тук става въпрос за, откровено казано, посредствен музикален софтуер, който все пак има какво да предложи, на фона на професионални и утвърдени решения от типа на Pro Tools или Sonar.

Ниската цена може би е единствената причина, която би накарала някого да инвестира в програмата на X-ООМ, ако не беше лесният и интуитивен интерфейс тук. Music Arranger Studio ще ви се хареса, ако тепърва прохождате в тази насока и все още нямате опит с музикални програми, било то диджей аудиософтуер, MIDI сикуенсъри, дръм машини, VST инструменти, ефекти и т.н. Нарочно казвам всичко това още в началото, за да избегна риска от разочарование. Ако имате опит с такъв тип програми, не си губете времето с Music Arranger Studiо, но ако сте начинаещ музикант и не разполагате със сериозен бюджет, то предложението на X-OOM съвсем не е за изхвърляне. Ключовият момент при Music Arranger Studio е, че тя предлага доста богата функционалност, комбинирана с лесен за управление интерфейс. Когато работите с даден семпъл или луп, опциите, който нямат връзка с него, стават неактивни, за максимално улеснение. Имаме на разположение общо осем канала, които заемат основната част от работното поле. В долния ляв ъгъл е мониторинг индикаторът, вдясно имаме достъп до библиотеките с музикални семпли и лупове.

Програмата идва комплектувана с база данни, която съдържа около 500 семпли, групирани в различни категории (хаус и диско (130bpm), хип-хоп (110bpm) или рок (132bpm), като в общи линии за всеки стил са покрити само основните ключови инструменти (например бас, ритъм, перкусии, китари), както и някои специфични лупове, присъстващи само в съответния жанр. Например в рап библиотеката имаме скречове от грамофон и винил, а в рок семплите ще намерите интересни китарни соло изпълнения. Имаме и ограничен набор от мъжки и женски вокали, подходящи най-вече за танцувална музика. Към всеки един от семплите може да добавяте ефекти, като ехо (Echo), ривърб (Reverb) и дисторшън (Distortion), а освен това имаме еквалайзер (EQ) и ограничител (Limiter), които могат да се регулират поотделно за всеки от осемте канала. Естествено, може да добавяте и собствени семпли. Приемат се файлове в WAV, OGG, WMA, MP3 или дори Sun Audio (AU) формат; при експортирането на вече готовия трак (или музикален диджей микс) може да избирате измежду същия набор от формати. Може да записвате и собствени семпли с помощта на микрофон. Най-големият недостатък на вградения браузър за семплите е, че няма как да го чуете предварително, преди да го поставите във времевата линия на проекта, което е доста изнервящо. Когато вече сте готови с аранжимента, на практика програмата не предоставя почти никакво поле за творческа намеса, можете само да копирате и поставяте семпли във времевата линия. Тоест тук липсват функции като стереоконтрол за всеки семпъл (Pan) или за плавно преливане (Crossfade), което практически обрича финалния продукт. Единствено подредбата на семплите, добавянето на ефекти и промяната на темпото са във вашите ръце. При положение че това беше безплатно приложение с freeware статут, бих го препоръчал горещо, но тъй като говорим за комерсиално насочен продукт, няма как да ви излъжа, че да инвестирате в него би било разумно. Ако искате да си играете на музикант с компютъра си, но не очаквате сериозни резултати, или ако търсите проста програма за създаване на подкаст предавания, софтуерът на X-OOM би могъл да ви е от полза. В противен случай - изберете си някой сериозен продукт от каталога на Image-Line (FL Studio), Native Instruments (Groove agent, Traktor DJ Studio), Cakewalk (Sonar), Sony (Acid Pro DAW) или Steinberg (Cubase Studio 5), но си пригответе сериозен бюджет за целта. В контраст, цената на Music Arranger Studio от X-ООМ е едва $50. Повече информация за продукта ще намерите на адрес: www.x-oom.com.

Повечето от потребителите познават добре разработчика ACDSEE, най-вече от продуктите за домашна употреба ACDSee Photo Editor и Real Optimizer 2. В същото време компанията от доста време лансира и професионални приложения за фотоманипулация и обработка, но до този момент те не се радват на особена популярност. В настоящия материал ще разгледаме последната версия на професионалния пакет Canvas 11 на ACDSEE, за да сравним какво може да предложи той, на фона на конкурентните решения от Adobe и Corel.

На първо място, редно е да отбележим, че Canvas е хибриден софтуер, който може да се мери едновременно с Illustrator и с Photoshop! Точно така, софтуерът комбинира възможности за векторно чертане и за растерна обработка, с което се отварят нови врати пред дигиталните творци. Докато работите с даден растерен инструмент, например с моливчето, софтуерът сам дефинира регион, който е запазен за растерни елементи, и обратното - при работа с векторни криви Canvas ви заделя място за работа с геометрични фигури, криви и за манипулация на т.нар. възли. Оразмеряването, местенето и въртенето им стават чрез интуитивно разположени контролни бутони, който са динамично позиционирани около обекта, който редактирате. Сам по себе си продуктът определено е стойностен, защото комбинира вектори и растерни инструменти. При това не говорим за псевдорастерни обекти, както е при някои конкуренти приложения, които само имитират това поведение. Що се отнася до интерфейса, общо взето, няма да се налага да се консултирате с документацията, въпреки че тя е реализирана безупречно. При първоначалното си зареждане Canvas ви предлага да започнете на чисто или да отворите шаблон. Имаме доста богата библиотека от шабло-

S&H www.computers.bg

ни - за съставяне на календари, брошури, обложки и т.н. Може да си добавяте и собствени при желание от ваша страна. Интерес представлява интеграцията с AutoCAD, макар и версия 2007, имаме обвързване с Microsoft Office 2007, както и с Photoshop CS3, стига те да са били инсталирани локално преди качването на ACDSEE Canvas 11. Тук е моментът да отбележим, че актуалната версия на Photoshop e CS4, а на AutoCAD - 2009. В този ред на мисли, разработчиците от ACDSEE са “изостанали” малко, поне що се отнася до интеграцията с въпросните продукти. Опционално софтуерът предлага и GIS надбав-

ка, насочена най-вече към професионалистите от сферата на картографията. Де факто с нея ACDSEE Canvas 11 се превръща в съвсем друг софтуер, с още повече възможности: предлага работа с допълнителни файлови формати, например DWG, DXF. С две думи, Canvas е в състояние да импортира картографски и географски данни, за да ползва данните от тях за съставяне на професионално оформени и издържани откъм дизайн илюстрации, сравнителни таблици, документация. Това е една доста тясна ниша и затова Canvas се предлага в две ревизии: стандартна и Canvas 11 + GIS Module. Разликата в цената им е впечатляваща, при това “само” заради GIS модула: $349,99 за стандартната версия срещу $649,99 за разширената. Тя явно заслужава по-високата си цена, защото предлага координатна система с 64-битово изчисление (двойна плаваща запетая), поддръжка на 67 операционни метода и 45 линейни мерни единици, успоредно с допълнителните възможности за импортиране на географски и картографски файлове, като USGS, SDTS (Spatial Data Transfer Standard), GeoTIFF и GIS Text. С нея е възможно и създаването на безупречно оформена презентация или дори уеб сайт на базата на техническите данни. Независимо дали говорим за стандартната или за инженерната ревизия, работата с Canvas върви като по вода благодарение на рационално оформения интерфейс. За да се спести място, част от инструментите са скрити и се визуализират динамично при нужда. Така те са достъпни по всяко време, без да ви се пречкат. Ако все пак имате затруднения със софтуера и не ви се занимава с разлистване на обемистата му документация, на помощ може да се притече модулът Assistant. С негова помощ лесно ще разгледате само тази част от документацията, която ви е необходима в момента. Например избирате даден инструмент, при което помощникът отваря подпрозорец с препратки към документацията, където ще намерите конкретни съвети за работа именно с този инструмент, списъка с наличните клавишни комбинации и т.н.

Като професионален продукт Canvas може да се похвали с доста широк набор от ефекти, както и с тривиални средства за обработка: нива на яркост, гама, контраст, цветови баланс плюс по-интересни филтри, да речем за замъгляване, добавяне на релеф, шум, софтуерно пикселизиране, изостряне, обособяване на контур и др. Естествено, не липсва възможност за работа със слоеве, нещо задължително за всеки по сериозен продукт за векторна и/или растерна обработка, а в случая ACDSEE Canvas 11 е и двете. Всеки обект, независимо дали е вектор или растер, може да бъде изолиран в собствен слой, а ако обектите са в един слой, имате възможност да манипулирате техния приоритет, т.е. кой да бъде най-отгоре. В общи линии, продуктът има с какво да спечели симпатиите ви, особено що се отнася до лекотата на работа с него, въпреки сериозния арсенал от векторни и растерни инструменти и ефекти за тях. Новият Canvas осигурява чудесна възможност за реализиране на творческия ви потенциал, независимо дали силната ви страна са векторните илюстрации или растерните рисунки. Накратко, Canvas 11 e чудесно реализиран продукт с богата документация, широка функционалност и е доста практичен, защото комбинира иначе рядко срещана функционалност в едно - работа с растерни и векторни инструменти едновременно! Пробната версия на продукта ви чака на адрес www.acdsee.com.

Да се предпазим от кражба на лаптопа

ност ограничете достъпа му с парола чрез MMC конзолата. Преименувайте администраторския акаунт и създайте фалшив акаунт с име Administator, който обаче да няма никакви права за достъп, и го заключете с много сложна парола. Въпреки че този тип “защита” може да бъде заобиколена, не вреди да затрудним злосторниците, като ги объркаме допълнително по описания начин. Освен това някой “начинаещ хакер” с недостатъчни умения би могъл да се откаже още при първата спънка, предвидливо поставена от вас.

Преносимите компютри определено са желана плячка за повечето крадци, затова е редно да бъдат взети всички мерки против облагодетелстването на злосторниците. Така, дори и да се случи най-лошото, а именно кражба на вашия преносим компютър, поне ще имате надежда за връщането му, пък и личните ви данни, пощенската кореспонденция, фирмени тайни и т.н. ще останат недостъпни за крадците. На следващите редове ще ви предложа някои практически съвети в тази насока.

Изключете IR порта на лаптопа си Освен ако не ползвате активно своя лаптоп като мултимедийна станция и не работите с дистанционно, не е лоша идея да дезактивирате IR порта директно от BIOS, за да затворите една потенциална пролука за източване на информация. Алтернативно може да слагате малко парче изолирбанд върху порта, когато сте на летището или в конферентна зала да речем, като временна защита.

Защитете своята операционна система Изберете операционна система, която предлага нативно криптиране на твърдия диск и създайте парола за достъп до администраторския акаунт в нея. Например Windows 2000, XP и Vista предлагат опция за заключване на потребителските сесии, както и възможност за криптиране на потребителските файлове и документи.

И не на последно място ВИНАГИ правете бекъп!

Заключете системния BIOS с парола Въпреки че при физическото отваряне на корпуса този тип защита може да бъде преодоляна сравнително лесно, не е лоша идея да защитите своя BIOS с трудна за разгадаване парола. Процедурата за защита на BIOS зависи от конкретната марка и модел на вашия лаптоп, затова се консултирайте с неговата документация. По възможност изберете модел, който заключва и твърдия диск на ниско ниво, в противен случай той може да бъде изваден и включен в друга система и така всичката ви информация да бъде извлечена.

Гравирайте корпуса на лаптопа Перманентното маркиране на лаптопа с релефен надпис или с качествено реализирано боядисване с еърбръш също може да придаде на лаптопа ви уникален външен вид, което определено ще го превърне в по-малко атрактивна вещ за евентуална кражба. Добра идея е също да добавите и телефонен номер за връзка с вас, отново на шасито на самия лаптоп. Това увеличава шансовете ви за връщането му, в случай че той не бъде откраднат, а просто забравен - да речем в такси, хотелска стая, на летището и т.н. Според статистическа информация на ФБР 97% от немаркираните лаптопи никога не се връщат обратно при собствениците си. Освен това, като маркирате своя ноутбук, ще възпрепятствате всеки, който иска да го продаде в онлайн аукцион например.

Не е лоша идея и да запишете серийния номер на самия лаптоп и да го съхранявате на сигурно място. Това ще ви е от ползва, защото при подаването на сигнал в полицията трябва да укажете именно този номер, ако искате изобщо той да бъде потърсен.

Заключете физически лаптопа Близо 80 % от ноутбуците, с изключение на някои ултрапортативни модели, са оборудвани с т.нар. USS слот, който позволява свързването на специална лаптоп аларма и/или своеобразен катинар за преносими компютри. Тези устройства не са скъпи, но често хората ги подценяват.

Регистрирайте своя ноутбук онлайн

Инвестирайте в допълнителен хардуер

Принципно софтуерните и хардуерните разработчици ни затрупват с оферти за абонамент за какви ли не услуги, пощенски списъци и т.н. и затова сме свикнали да отбягваме възможността за онлайн регистрация на даден продукт, когато това е възможно, въпреки обещаните бонус отстъпки и други ползи. В случая обаче регистрирането на преносимия компютър в онлайн базата данни на производителя е не просто препоръчително, а задължително! Така, ако впоследствие системата ви бъде открадната и крадецът е достатъчно глупав да я даде за ремонт в официалния сервиз на производителя, той веднага ще ви алармира, че компютърът ви е намерен.

Тъй като кражбата на един лаптоп би могла да се превърне в кошмар за собственика на машината, хардуерните производители предлагат какви ли не системи, които да гарантират спокойствието ни. Например биометричните четци заместват необходимостта от въвеждане на име и парола за достъп до лаптопа, но този тип техника увеличава цената на лаптопа, както и неговото тегло. Ако за вас сигурността е на първо място, закупуването на преносим компютър с вграден

S&H www.computers.bg

биометричен четец не е никак лоша идея. Съществуват и отделни USB устройства с такава функционалност.

Защитете се и на софтуерно ниво В корпоративните мрежи потребителите са защитени от сериозни хардуерни мрежови филтри, но когато лаптопът бъде свързан самостоятелно към глобалната мрежа, той би могъл да се окаже в неприятна ситуация. За целта е редно да имате и отделна, софтуерна защитна стена, като допълнителна степен на защита против виртуални кражби, например на личните ви данни.

Инсталирайте софтуерна аларма

Съществуват много разработчици на софтуер, които предлагат т.нар. стелт продукти за проследяване. След инсталирането и конфигурирането му, този тип софтуер резидира в паметта на системата и при всяко свързване към интернет, независимо къде и кога се е случило това, програмата ви изпраща текущия IP адрес и информация за топологията на мрежата, без това да е видимо за очите на крадеца. Въпросната информация ще бъде изключително полезна на властите при откриването на лаптопа ви. Ето и някои от водещите имена в бранша: CompuTrace (http://www.absolute. com), SecureIT (http://www.secureit-online.com), Stealth Signal (http://www.xtool. com) или Ztrace (http://www.ztrace.com). Повечето от тях гарантират връщането на лаптопа ви, а в противен случай ви изплащат неговата себестойност плюс обезщетение.

Локална защита на данните За начало, изключете Guest акаунта, и като допълнителна мярка за сигур-

Дои и да не планирате пътуване, не вреди да имате резервни копия на важните си файлове и документи. Вече съществуват много онлайн базирани файлови хранилища и бекъп услуги. С тяхна помощ и с минимална инвестиция винаги ще имате важните си файлове, без дори да разнасяте лаптопа със себе си. Също така, ако често ползвате флаш памети, подсигурете се с някой по-сериозен модел с вградено хардуерно криптиране. Разликата в цената е оправдана!

Ползвайте по-дискретна чанта за своя лаптоп Колкото и тривиално да звучи, нищо не е по-апетитно за един крадец от качествен лаптоп, съхранен в своята оригинална кожена чантичка, с гравираното лого на производителя отгоре. По възможност инвестирайте в отделна, по-скромна на външен вид чанта за носене на лаптопа си. В противен случай рискувате доста, защото крадците добре познават стандартните чанти на повечето производители, които често идват като подарък с новозакупените преносими компютри, т.е. все едно сте написали на челото си “аз нося скъп лаптоп”. Ако често пътувате, не е лоша идея за заключите самите ципове на раницата или чантата си с миниатюрни катинари. Така ще затрудните всеки, който просто се опита да отвори чантата ви и да измъкне лаптопа от там. И още един последен съвет: ако внезапно с вас се случи нещо неочаквано, например атрактивна дама ви заговори, имайте едно наум и винаги дръжте лаптопа си под ръка. Често крадците се възползват дори от момент невнимание и работят заедно с други хора, които имат за цел да отвлекат вниманието ви.

CorelPainter XI

Software Паскал Александров

Работа с моливи и твърди багрила

Програми за рисуване колкото щете - като започнете от обикновения Paint на Windows и стигнете до Photoshop. Но има специален вид приложения, които са създадени с идеята да пресъздадат максимално правдоподобно типичния художествен процес. Реалистично платно, реалистични бои и палитра, реалистични четки, реалистично поведение на багрилата (маслени и водни бои, пастел и т.н.), реалистичен и интуитивен работен процес. Едно такова приложение е Painter. И въпреки че се появиха солидни съперници (например новият Twisted Brush), Painter XI си остава най-утвърденото и тачено софтуерно приложение за цифрово художествено илюстриране в момента.

Да, предназначено е за хора на изкуството, но в него е вложена адски много инженерна мисъл. Основно - хидродинамика. Не се шегувам, за да се пресъздаде например разливане на водни бои върху платното или потресаващото засъхване на маслото, са необходими години опит, експерименти и дяволски добър физичен алгоритъм. Иначе няма как да изкушиш художниците да преместят стола зад статива и да застанат до лаптопа/компютъра. Всъщност именно водните бои бяха тези, които грабнаха умовете на компютърните художници преди време, а сега, в новата версия, разработчиците са наблегнали върху усъвършенстване на алгоритмите при боравене със сухи багрила, като са създали собствена (патентована даже) технология, наречена RealBristle. Става дума основно за моливи, тебешири, маркери. При тях сложният момент е свързан с подсилването на цвета при всяко преминаване на инструмента върху едно и също място - например за щриховане, “оцветяване” и т.н. Интересното е, че програмата отчита много важни параметри, характерни за живото илюстриране, да речем ъгъла, под който държите молива, натиска, бързината на движението, ръба (удължен или скъсен), под който е заострен инструментът. Като се замисля, това е единствената новост в настоящата версия, но много важна новост, която може да замести десетки други дребни подобрения. Както ви споменах, създаването на реалистичен алгоритъм е много сложно начинание, съответно наличието на RealBristle може да заинтригува десетки професионални потребители, които се занимават активно с компютърна графика. Още повече че имате наготово 40 нови предварително дефинирани варианта с твърди багрила за рисуване, както и нова, специална палитра за експериментиране с тях. Всъщност разковничето тук е закупуването на таблет. Колкото покачествен, толкова по-добре. Удоволствието от работата с някой читав

S&H www.computers.bg

модел на Wacom под Painter е много голямо - вярно, не може да се замести познатото “скърцане” на молива, но начинът, по който програмата нанася виртуалния графит върху виртуалната хартия, е убийствен. Също така убийствено е подобрението на производителността. Painter, знаете, си е тежичка програмка, но Corel обявяват 30% покачване на бързодействието, което, разбира се, е относително (и малко маркетингово), но все пак е добре да знаем, че разработчиците са се потрудили върху оптимизиране на алгоритмите - това е ключово за професионалистите, които рисуват в реални или в близки до реалните размери. Естествено, има и други новости, но те не са кой знае колко впечатляващи. Вече може да променяте големината на цветовото колело и размерите на палитрата (чак до 1600 х 1600!), така че да може да селектирате (съответно смесвате) повече боички. Отделно са добавени още няколко основни цвята, които да включите в омесването, леки подобрения при работа със селекции, подобрени са и експортно-импортните възможности, но пак повтарям, истинската и много ценна новост си остава въвеждането на RealBristle. Дори само тя оправдава евентуалния ъпгрейд. Ако сте хора на изкуството от цифровата ера, си струва да се замислите.

Software Димитър Петков

Цялостна защита с

Kaspersky Internet Security 2009

Kaspersky е компания, която няма нужда от представяне. Когато свалих новата тестова версия на техния комбиниран пакет за цялостна система защита Kaspersky Internet Security 2009, имах високи очаквания и не бях разочарован. За пореден път руската школа демонстрира уменията си. Новият KIS вече включва частично пренаписан енджин за откриване на зловреден код, който предлага по-висока успеваемост, работи по-бързо и дава много по-малко фалшиви тревоги.

Около инсталацията на Kaspersky Internet Security 2009 няма нищо особено, софтуерът може да работи под XP или Vista, като в цената на един пакет имате три лиценза за защита на до три работни станции. Ако имате друга антивирусна програма, KIS ще ви уведоми, че трябва да я деинсталирате, преди да продължите, за да не си пречат взаимно. Възможно е Kaspersky да намери в системния регистър останки от стари защитни приложения и да откаже да се инсталира, дори и да нямате друга антивирусна програма с резидентен скенер. За щастие от уеб сайта на Kaspersky може да свалите инструмента Kleaner.exe, който почиства регистъра от некоректно деинсталирани защитни приложения и пакети, и след неговата намеса инсталацията може да продължи без други спънки. Интерфейсът на KIS 2009 не се е променил твърде много в сравнение с предходната инкарнация на пакета. Първото, което ще видите след инсталацията, е голям удивителен знак, който индицира, че не сте защитени. Натиснете бутона Fix Now, преди да се паникьосате, и погледнете вляво, за да проследите прогреса за свалящите се обновления. Принципно този процес е автоматизиран, но не вреди да го стартирате ръчно, непосредствено след инсталирането на KIS 2009. Когато сканирате системата, по подразбиране KIS няма да ви занимава

S&H www.computers.bg

с рапорта, освен ако не са намерени вируси или ако сами не го поискате с бутона report. Подобно на повечето конкуренти защитни решения на пазара, новият KIS 2009 включва най-важните модули за системна защита - антивирус, мрежова стена, както и антиспайуер, антируткит и компоненти, осигуряващи защита от фишинг атаки с цел кражба на личните данни, логин информация, e-pin кодове и т.н. В KIS 2009 ще намерите и модул за родителски контрол. Интерес представлява новата опция, наречена Post Infected System Restore. Тя активира помощник, който ви съдейства да създадете специален диск непосредствено след качването на KIS, за да имате на разположение нещо като спасителен пояс, дори и системата да бъде компрометирана от вируси впоследствие. Като недостатък може да се отбележи фактът, че по подразбиране KIS 2009 не подканя потребителя да си направи спасителен диск, това става само “ръчно”, ако вие го пожелаете. Новост е и опцията Security Analyzer, за която Kaspersky заимства код от Secunia. Идеята е следната: проверяват се версиите на локално инсталираните софтуерни приложения, библиотеки и техните модули, след което софтуерът ви показва списък с всички програми, нуждаещи се от обновление! Тоест новият KIS разполага с вграден SecuniaPSI модул! Това е сигурен начин за блокиране на всички потенциални пролуки в сигурността. Дефинициите при KIS 2009 все още се обновяват веднъж на всеки час, докато някои от конкурентните компании (Norton, Trend Micro и McAfee) вече предлагат дори “моментално обновление”. Всичките ми опити да надхитря Kaspersky бяха неуспешни. Дори затварянето на процесите на KIS с Process Explorer не помогна при опитите ми да заразя системата с псевдовируси, каквито използвам за тестове. И все пак моето субективно мнение не значи нищо, на фона на сериозните сертификати, които KIS получава от независими антивирусни лаборатории, като AV-test.org например. Kaspersky 2009 открива 99% от зловредния код и 98% от спайуер приложенията, като софтуерът e оценен с Advanced рейтинг - само с една степен под максималния Advanced+. Освен с високата си ефективност, новият Kaspersky може да се похвали и с изключително малък брой открити фалшиви тревоги. В заключение можем да кажем, че KIS 2009 затвърждава позицията си на един от най-надеждните пакети за цялостна системна защита за Windows базирани работни станции. Демоверсия можете да свалите от следния адрес: http://lekarstvo.com/kaspersky2009.html.

Списък и описание на програмите на диска FREEWARE Триизмерно моделиране Google SketchUp Интуитивен и лесен за употреба софтуер за 3D моделиране от Google.

Антивирусни програми F-Secure - Rescue CD 3.00 “Спасителен” диск, с чиято помощ може да проверите компютъра си за вируси. F-Secure - Rescue CD ще монтира всички NTFS дялове и ще ги сканира за вируси и зловреден код. Всички заразени файлове ще бъдат обезопасени чрез добавяне на разширението .virus към суфикса на всеки от тях. Имидж файлът от архива е в ISO формат и трябва да се запише с опцията Burn Image.

Avast! 4 Home BG Безплатна за домашно ползване, локализирана на български език версия на чешкия антивирусен пакет Аvast! 4 Home Edition.

AVG Free Безплатен антивирусен пакет от Avira.

Аудио QCD Player Изключително симпатичен софтуерен джубокс, предлагащ богати възможности.

Winamp Актуалната версия на популярния аудио- и видеоплеър от Nullsoft. Предлага еквалайзер, визуализации, DSP ефекти и много други екстри.

iTunes Последната версия на популярния софтуерен “джубокс”, предлагащ и интеграция с онлайн музикалния магазин на Apple и подкаст поддръжка.

Архиватори 7Zip Бърз и ефективен архиватор с отворена архитектура.

IZArc IZArc е архиватор, съвместим с всички популярни архивни формати, и има интерфейс, локализиран на български (и още 39 езика). Предлага пълна съвместимост с Vista ОС.

Диск Cyberlink BD HD Advisor Малка програма, която ще ви покаже дали вашето оптично устройство поддържа Blu-ray или HD DVD медии.

FinalBurner FinalBurner е безплатна алтернативна програма за запис на дискове.

Burn Aware Продуктът Burn Aware се използва за запис на произволна информация, музика, клипове, DVD видео или документи върху оптичен CD/DVD и дори Blu-ray носител. Програмата предлага и опция за едновременно изпичане на няколко диска, при условие че разполагате с няколко записващи устройства

Драйвeри и кодеци Nvidia GeForce Release 185.85 WHQL за Windows XP 32 bit Актуалната версия на ForceWare драйверите за видеокартите на Nvidia.

Nvidia GeForce Release 185.85 WHQL за Windows XP 64 bit Актуалната версия на ForceWare

драйверите за видеокартите на Nvidia.

Nvidia GeForce Release 185.85 WHQL за Windows Vista 32 bit Актуалната версия на ForceWare драйверите за Vista за видеокартите на Nvidia.

Nvidia GeForce Release 185.85 WHQL за Windows Vista 64 bit Актуалната версия на ForceWare драйверите за Vista за видеокартите на Nvidia.

Nvidia GeForce Release 185.85 WHQL за Windows 7 32 bit Актуалната версия на ForceWare драйверите за Windows 7 за видеокартите на Nvidia.

Nvidia GeForce Release 185.85 WHQL за Windows 7 64 bit Актуалната версия на ForceWare драйверите за Windows 7 за видеокартите на Nvidia.

Catalyst 9.6 за Windows XP Актуалната версия на видеодрайверите за графичните адаптери от ATI/AMD за Windows XP Professional.

Catalyst 9.6 за Windows XP 64 bit Актуалната версия на видеодрайверите за графичните адаптери от ATI/AMD за Windows XP Professional 64 bit.

Catalyst 9.6 за Windows Vista/7 32 bit Актуалната версия на видеодрайверите за графичните адаптери от ATI/AMD за Windows Vista 32 bit, плюс контролен панел.

Catalyst 9.6 за Windows Vista/7 64 bit Актуалната версия на видеодрайверите за графичните адаптери от ATI/AMD за Windows Vista 64 bit, плюс контролен панел.

Vista Codec Package 5.3.1 final Advanced Vista Codec Package е пакет с кодеци, но не включва медиен плеър, а само филтри и декодиращи библиотеки за найчесто срещаните мултимедийни файлови формати.

Combined Community Codec Pack CCCP е набор от кодеци и филтри, които ви позволяват да декодирате всякакъв вид аудио- и видеоформати. В CCCP се включени и два безплатни видеоплеъра - това са Zoom Player и добре познатият на всички Media Player Classic.

Графика VLC Media Player VLC е мултимедиен плеър, който е независим от вече инсталираните кодеци и други мултимедийни приложения, защото софтуерът разчита на собствени филтри и на набор от вградени кодеци, за да декодира и възпроизвежда различни аудио- и видеоформати, например MPEG-1, MPEG-2, MPEG-4, DivX, MP3 и OGG Vorbis. Програмата може да работи като софтуерен DVD и VCD плеър, да служи за гледане на поточно видео в интернет или в рамките на локалната интранет мрежа.

и предлага широк набор от специални ефекти и инструменти за фотоманипулация. Поддържат се всички версии на Windows ОС, по-нови от W2K, включително Vista.

XnView XnView е изключително бърз и лек мултимедиен мениджър. Има интуитивен интерфейс с локализация на български език и предлага поддръжка за директно прихващане от USB цифрови фотоапарати и TWAIN съвместими скенери, уеб камери и други устройства. Налице е и функция за изграждане на готова уеб галерия от избрани от вас снимки.

Офис OpenOffice.org 3.1.0 final Новата версия на свободния офис пакет OpenOffice. Поддържат се и най-често използваните формати, така че софтуерът има обратна съвместимост с конкурентните офис пакети.

AbiWord 2.6.8 Може би ви е писнало от тромавите, претрупани с функции офис пакети, особено ако имате потребност от по-лек текстообработващ продукт. Освен това високата цена на професионалните офис пакети също е фактор, който не бива да пренебрегваме.

AbiWord С безплатната AbiWord ще решите горните проблеми, защото тук говорим за съвсем малък и лек офис софтуер, който е повече от достатъчен за базовите текстообработващи нужди на повечето потребители. Поддържат се и найчесто използваните формати, така че софтуерът има и обратна съвместимост с останалите офис продукти.

Foxit Reader за Windows Безплатният четец Acrobat Reader от Adobe е бавен и тромав, обновява се почти непрекъснато, и е учудващо голям, при положение, че тук говорим просто за модул за разглеждане и коментиране на PDF съдържание. Компанията Foxit предоставя алтернативен, олекотен вариант на четеца Reader, който позволява разглеждане на PDF документи, както и попълване на формуляри, без да е необходимо да инсталирате алчния откъм системни ресурси Reader на Adobe.

doPDF Ползвайки doPDF, ще сте в състояние да експортирате всеки свой проект в универсалния PDF формат, като просто активирате функцията за печат в конкретното приложение, без значение с кой софтуер работите.

Интернет FileZilla 3.5.2 Сериозен и бърз FTP/SFTP и FXP клиент с локализация и на български език.

Firefox 3.0.11

Picasa

Най-новата версия на популярния алтернативен уеб браузър Firefox.

Изключително популярна безплатна програма за сортиране на снимки и обработка на растерни изображения.

Актуалната версия на норвежкия уеб браузър с доказани качества - Opera.

Paint.NET Paint.NET се явява нещо като заместител на познатия на всички графичен редактор Paint в Windows. Макар да имитира това семпло приложение, Paint.NET де факто е доста сериозен графичен редактор с поддръжка на слоеве

Opera 10.0

µTorrent

Лек и бърз торент клиент с изчистен интерфейс.

Gizmo Phone Алтернативен, SIP базиран VOIP клиент за онлайн комуникация. Предлага възможности, сходни с наличните в Skype.

RSSOwl

Antivirus.

RSSOwl е RSS/RDF/Atom четец, реализиран с Java + SWT като графична библиотека. С него може да получавате последните новини, според интересите си, без дори да се налага да отваряте своя уеб браузър. Поддържа се опция за експортиране в PDF, RTF, HTML и OPML формат, както и за импортиране на емисии от OPML. Налице са опция за търсене по ключова дума и вграден браузър.

Norton AntiVirus 2009

Скрийнсейвъри, теми, тапети Electric Sheep

Нова версия на една от найдобрите архивиращи програми - Windows Russian Archiver (WinRAR).

Electric Sheep ползва изчислителната мощ на стотици компютри посредством интернет, за да генерира впечатляващи фрактални анимации под формата на скрийнсейвър.

Сигурност Comodo Personal Firewall Ефективна мрежова защитна стена, която филтрира трафика в двете посоки и е напълно безплатна.

Помощни програми CCleaner С тази програма много бързо ще се отървете от всякакви системни и интернет временни файлове и ще можете да почистите системния регистър.

Ncleaner Софтуер за оптимизация и почистване на системата от излишни и временни файлове.

Defraggler Малък и бърз дефрагментиращ софтуер от Piriform.

Recuva Програма за възстановяване на случайно изтрити файлове и документи.

SpeedFan Софтуерен мониторинг инструмент за следене на нивото на температурата, напрежението и скоростта на въртене на вентилаторите в компютъра.

KeePass Изключително мощна и сигурна програма, играеща ролята на виртуален сейф. Предлага много широка функционалност, приятелски интерфейс и е с отворен код.

BFU Brute Force Uninstaller е скриптиращ модул, предназначен за деинсталиране на повредени програми. Той работи, изпълнявайки поредица от предварително зададени команди (скрипт).

SHAREWARE Антивирусни програми CA Anti-Virus 2009 Демоверсия на антивирусния пакет от Computer Associates, включващ и антиспайуер модул.

ESET NOD32 4.0 Antivirus for Win XP/2000/Vista (32-bit) Актуалната версия на антивирусното и антиспайуер решение от ESET за 32-битова архитектура и с поддръжка на Windows Vista.

ESET NOD32 4.0 Antivirus for Win XP/2000/Vista (64-bit) Актуалната версия на антивирусното и антиспайуер решение от ESET за 64-битова архитектура и с поддръжка на Windows Vista.

F-Secure Antivirus.2009 Нова версия на финландския антивирусен продукт F-Secure

Aнтивирусната програма Norton AntiVirus 2009 от Symantec открива и премахва вируси, троянски коне, червеи, както и рекламни шпиони и други потенциални вредители.

Kaspersky Anti-Virus 2009 Нова версия на руския антивирусен продукт KAV с доказани качества.

Архиватори WinRAR 3.80 BG

WinZip 12 Новата версия на архиватора WinZip 12 има подобрен алгоритъм, постигащ до 20-25% разлика след компресията на JPEG снимки в сравнение с останалите архиватори. Това е много добър коефициент, при положение че тук говорим за повторно архивиране на вече компресирани .jpg файлове.

Аудиопрограми MorphVOX Променете своя глас, докато говорите с приятелите си чрез VoIP софтуер, като TeamSpeak, Skype, GizmoProject и др.

VirtualDJ 2009 VirtualDJ 2009 е сериозен, но лесен за употреба софтуер за миксиране на аудио.

Indie Volume Контролирайте автономно нивото на звука за всяка програма и игра.

Диск Alcohol 120% Последната версия на пакета за емулация на CD и DVD устройства, предлагащ и възможност за запис на дискове.

PowerDVD 8 Софтуерен DVD плеър с приятен интерфейс, разработка на Cyberlink.

Графика Adobe Photoshop Elements 7 Photoshop Elements е “орязана” модификация на известната професионална програма от Photoshop, насочена към простосмъртните потребители. Тук са премахнати някои от професионално насочените функции в програмата, променен е и интерфейсът, но пък цената за лицензиране е шест пъти по-ниска в сравнение с тази за професионалната версия на Photoshop CS4. Photoshop Elements 7 покрива всички нужди и потребности на средностатистическия потребител.

ACDSee Photo Manager 2009 ACDSee Photo Manager 2009 е фотомениджър и органайзер на стероиди. Освен да разглеждате, подреждате и споделяте снимките си, с този продукт бихте могли да ги редактирате, да създадете HTML галерия или пък да ги скриете в папката Private Folders. При нужда бихте могли да запишете фотоколекцията си върху оптичен CD/DVD носител.

Xara Xtreme 4 Бюджетно графично приложение за създаване и редактиране на векторни илюстрации.

Офис QuarkXPress 8

Професионалното ориентирано приложение за предпечатна подготовка и дизайн.

WordFusion Софтуерно решение за създаване и подредба на документи.

Интернет Camfrog Video Chat Популярна програма за видеочат. Предлага възможност за аудио- и видеовръзка с няколко потребители едновременно.

The Bat! Professional Професионална програма за водене на електронна кореспонденция.

Теми, скрийнсейвъри, тапети ABF Wallpaper Changer Програма, която освежава работния плот с нов тапет през определен период от време.

Сигурност Comodo Internet Security Солиден пакет, гарантиращ цялостната сигурност при сърфирането в интернет. Включва антивирусна защита и мрежова стена.

Kaspersky Internet Security Руски пакет за цялостна системна защита с доказани качества. Включва антивирусна защита и мрежова стена, антируткит модул и защита от фишинг атаки, целящи кражба на личните данни.

BitDefender Internet Security Новата версия на пакета BitDefender Internet Security покрива всички аспекти при защитата на системата: филтриране на трафика, защита от вируси, нежелана поща, зловреден софтуер, хакери и опасно уеб съдържание.

Наука Linos Calculator Колекция от осем различни типа калкулатори.

Помощни програми OnTrack Easy Recovery Високоефективен софтуер за възстановяване на случайно изтрити снимки, документи и други файлове.

Total Commander Нова версия на един от най-добрите файлови мениджъри за Windows, “наследник” на легендарния Windows Commander и Norton Commander.

GoodSync Софтуерът GoodSync 7.6.1 елиминира необходимостта от проверка на файловите атрибути, защото с него винаги ще сте наясно къде са най-актуалните варианти на желаните документи и съответно кои са техните по-стари копия.

Paragon drive backup Програма за създаване на резервни копия на работните ви файлове, с възможност за бекъп и на цели дискови дялове.

SystemSuite Pro Софтуер за оптимизация и почистване на системния регистър и временните файлове.

Registry mechanic Проблеми с Windows? Бавно зареждане на системата? Повикайте на помощ виртуалния PC механик от PcTools.

Automize 8 Програма за автоматизиране на най-различни рутинни и често извършвани действия, например файлови трансфери, изпращане и получаване на електронна поща, работа с мрежови инструменти.