ISSUE TEN OCTOBER 2011 HUBEN HUBENOV EDITOR IN CHIEF / FASHION DIRECTOR hubenov@giamagazine.com SLAV EDITOR IN CHIEF / CREATIVE DIRECTOR slav@giamagazine.com DEPUTY EDITORS KRASSIMIR DIMITROV dimitrov@giamagazine.com VASIL SHTEREV shterev@giamagazine.com
contributors aleko osenski astor hoxha ben mcmillan christo mitov dardo enokae james vincent karel losenicky kenny leung mikhail pomerantsev nico iliev patrick maccio paul mafuz paulina squadrito petra vokjan philippa harrington-griffin ruth roche sasha alderson simone valsecchi vasil germanov
WEBSITE DESIGNED BY GEORGE YANAKIEV WWW.GIAMAGAZINE.COM
gia magazine is a monthly, free publication published by h and s media ltd. all rights reserved. copyright gia magazine Š 2011, the authors and the photographers. reproduction of any part of this magazine is strictly prohibited without prior permission from the publishers. however, permission is automaticaly granted to online blogs and websites, where there is a direct link back to www.giamagazine.com, and where all the credits associated to imagery, illustration and/or text are included. reproduction permission is granted in the context of promoting gia magazine. the views expressed in gia magazine are those of the respective contributors and are not necessarily shared by the magazine or its staff. for advertisement enquiries advertising@giamagazine.com for everything else contact@giamagazine.com
4 THINK ABOUT IT: WITH CHRISTO MITOV 6 EDITORIAL: CASTING CALL 16 COMMENTARY: REIMAGINING FASHION-RELATED 18 EDITORIAL: SOME TIMES 30 INTERVIEW: BEN MCMILLAN 34 EDITORIAL: BRAND NEW CHINA 44 TRENDS: KILLING IT FASTLY 50 BEAUTY: BORN THIS WAY 56 COMMENTARY: BORING 58 EDITORIAL: VERTIGO 76 FEATURE: A SHORT LESSON IN HISTORY 84 PRESENTATION: LOUIS 2014 92 EDITORIAL: CAROLINE 100 EDITORIAL: WAITING 112 EDITORIAL: SILVER LINING
nadezhda at visages models is wearing a shirt by paul smith, and is photographed by aleko osenski at www.photostudio-13.com styling h&s
4
Who are you? I know it’s a sudden appearance I make right here, but I guess you have to bear with me. My name is Christo Mitov and some may think I am the mastermind behind ‘Occupy Wall Street’, others may suggest that I was linked to creating Lady Gaga’s meat costume, when third accuse me of allegedly bringing the color orange back in trend for this season. Well, let me tell you that - those are shameless lies and I am here to unveil the truth behind those false accusations. I am far too busy being an overly successful multi-talented new media entrepreneur and dating lingerie models. And that’s just my day job. Oh, and by the way why do you think I was chosen to answer the following questions? Think about it.
Кой си ти? Знам, че е неочаквано присъствието ми тук, но това е положението, предполагам. Казвам се Христо Митов и някои мислят, че съм мозъка зад 'Occupy Wall Street', други предполагат, че съм свързан със създаването на костюма от месо на Лейди Гага, докато трети ме обвиняват, че нарочно съм върнал оранжевия цвят на мода този сезон. Е, нека ви кажа – това са безсрамни лъжи и аз съм тук, за да разкрия истината зад фалшивите обвинения. Твърде съм зает да бъда повече от успешен, мултиталантлив ню-медия предприемач и да излизам с модели на бельо. И това е само дневната ми работа. О, и между другото, защо мислите, че бях избран да отговоря на следните въпроси? Помислете си.
What exactly is ‘Hunger Games’? It’s a game I’ve never been good at. I know it sounds pretty shocking that there is something I can’t do (except orange) but that’s the way it is. Friends of my mother say: You were that small as a baby! Just like this!’ and they make a fist and shake it. ‘You’ve grown
Какво всъщност е 'Hunger Games'? Това е игра, в която никога не съм бил добър. Знам, че е шокиращо това, че има нещо в което не съм добър (освен оранжевото), но е така. Приятелки на майка ми казват: 'Ти беше толкова малко бебе! Ето толкова!' - свиват юмрук и го разтърсват.
5
so much over the last years! Can you imagine? You were so tiny!’ I can’t imagine being that small. It must have been the one time I didn’t worry about my weight. At 4 kilos, I’ve definitely been the Calista Flockhart of the newborn cast. Then my grandma started feeding me salami (when I was 1 year old) and I turned out to become what I am today. And you know what? I don’t want to be like Calista Flockhart - because all I’ll get to do with my career is play a crazy anorexic lawyer and marry Harrison Ford and call it a day. And we all know that neither is good for your health. However, back to your question - I am well aware that size 0 is the new 2 and 2 is the new 4 etc. But, for Christ sake, eat something and maybe you’ll stop being so bitter and falsely ironic! And besides, you don’t need a Vogue Italia cover with plus size model Tara Lynn (cudos, Tara!) to realize that being boney (the new skinny) is so 2000 and late. I am not the most slender person walking the streets of Berlin, but I always vomit a little bit in my mouth when I hear people saying ‘fat people shouldn’t go to the beach and show their bodies.’ Okay, they don’t actually say it. It is more the look they give you and all the talking behind your back. That’s when I strike back - for every mean look I make a pause and whisper in their ear: ‘Your elbows are kinda fat.’ Are you a slavery-free customer? God forbid! Can you imagine living in a world with no blood diamonds, no fine soft furs from live-skinned animals and coffee grown in a sweat and tear free soil? Sounds like a dog’s life to me. The bloodier the diamonds, the better - just like my steak. Is Skopje becoming a theme park? Oh, isn’t it already? I always thought that Macedonia was somehow this weird set that political satire took place. Or more like Las Vegas of the Balkans, but instead of borrowing the world’s sights, they borrowed only Bulgaria’s heritage. Hence, is this going to be a Sofia themed park? I’m all curiosity now. Race and fashion: still an issue? That on the left is a photo of me right before I got the contract with Versace Kids which made me the most successful kids model. Think about it. Whitney Houston for ‘Sparkle’ remake? Oh, Whitney. Didn’t you learn after this mind-blowing and utterly embarrassing performance in Azerbaijan that neither singing nor acting is up your isle anymore? Wouldn’t it be a wiser decision for her to try and remake her career? Where would A.C. Slater be now? Who?
'Толкова си пораснал в последните години! Представяш ли си? Беше толкова мъничък!' Не мога да си представя да съм толкова малък. Вероятно е било единственото време, в което не съм мислил за теглото си. На 4 кила, определено съм бил Калиста Флокхарт на новородените. След което баба ми е почнала да ме храни със салам (на една годинка) и съм се превърнал в това, което съм днес. И знаете ли какво? Не искам да съм като Калиста Флокхарт – защото всичко, което мога да направя с кариерата си, е да играя луда анорексична адвокатка и да се омъжа за Харисън Форд. А всички знаем, че и двете не са добре за здравето. Както и да е, по въпроса – ясно ми е, че размер 0 е новия размер 2, а 2 е новия 4 и т.н. Но за Бога, хапнете нещо и може да спрете да сте толкова кисели и фалшиво иронични! А и не е нужна корица на Vogue Италия с plus-size модела Тара Лин, за да видите, че кокалестото, отдавна не е на мода. Не съм най-финия по улиците на Берлин, но винаги повръщам малко, когато чуя, че 'дебелите хора не трябва да ходят на плаж и да си показват телата.' Окей, не съм го чувал наистина. По-скоро става дума за онзи поглед и приказките зад гърба. Тогава отвръщам на удара – спирам и прошепвам: 'Лактите ти са леко дебели.' Купуваш ли slavery-free? Пази Боже! Представяте ли си да живеем в свят без кървави диаманти, без меки козини на живоодрани животни и кафе, което не е расло в почва, пропита с пот и сълзи? Звучи ми като кучешки живот. Колкото по-кървави са диамантите, толкова по-добре – също като пържолата ми. Скопие превръща ли се в тематичен парк? А не е ли вече? Винаги съм смятал, че Македония е някакъв странен декор, на който се играе политическа сатира. Нещо като Лас Вегас на Балканите, но вместо световни забележителности, те заемат само българското наследство. Следователно, това ли е тематичния парк на София? Любопитен съм. Раса и мода: все още ли е проблем? Това в ляво е моя снимка, точно преди да подпиша договора с Versace Kids, който ме превърна в найуспешното дете модел. Помислете си. Уитни Хюстън за римейка на 'Sparkle'? О, Уитни. Не разбра ли след това унизително изпълнение в Азърбайджан, че вече нито пеенето, нито играта са ти силни страни? Няма ли да е поразумно да направи римейк на кариерата си? Къде би бил A.C. Slater в момента? Кой?
*image: www.flickr.com/photos/jakuza (licensed under creative commons)
photography aleko osenski hair and makeup slav for max factor styling h&s shot at www.photostudio-13.com
7
poncho ann demeulemeester
GABRIELA ivet fashion
8
9
dress armani collezioni
KRISTIYANA visages models
10
11
IVELINA
visages models
dress gareth pugh
12
13
dress ann demeulemeester
MARIAM ivet fashion
14
15
shirt paul smith
NADEZHDA visages models
16
Much has happened in the world of fashion in the past years both on the financial and artistic levels – it is a turbulent time for the economy and the industry needs to adapt to meet the new challenges. The clothes are not of first importance to many people, so the fashion houses need to offer something even better in order to make the clients buy. And then come back and buy more.
Много се случи в модата през последните години, във финасово и артистично отношение. Времената са тежки и индустрията трябва да се адаптира, за да посрещне новите предизвикателства. Дрехите не са от основно значение за много хора и модните къщи трябва да предложат нещо дори по-добро с цел да накарат клиентите да купуват. И след това да се върнат и да купуват още.
But there is something terribly wrong. Every new season seems like a history-repeating to the season a few years ago. Is fashion lacking creativity and imagination? Or are we just at a new stage of transition of the industry, where fashion is not defined by the mighty designers, but the masses. And though it sounds a bit dramatic, I wonder – are we witnessing the death of fashion as we know it?
Но има нещо ужасно грешно. Всеки нов сезон излежда като повторение на историята от сезона преди няколко години. Губи ли модата своята креативност и въображение? Или просто сме на нов етап на промяна, където модата не се определя от могъщи дизайнери, а от масите. И дори да звучи малко драматично, чудя се – ставаме ли свидетели на смъртта на модата такава каквото я познаваме?
Every problem needs a proper diagnosis and analysis that can help find the correct remedy. Fashion is predisposed to clichés and probably the single best thing is to start reimagining it. But how? When it comes to fashion there is no single truth. The real art is subjective and prone to numerous interpretations. But one thing is sure – fashion is about the pursuit of the new in restless and ceaseless pace, but without sacrificing the art, spirit and fascination that it also brings.
Всеки проблем се нуждае от правилна диагноза и анализ, с цел да се открие правилното лекарство. Модата е склонна към клишета и вероятно ще е най-добре да почнем да я мислим наново. Но как? Няма само една истина. Истинското изкуство е субективно и може да бъде обект на множество интерпретации. Но едно е сигурно – модата е неуморно и неспирно преследване на новото, но без това да води до жертване на изкуството, духа и очарованието, което тя също носи.
It is high time for fashion to be innovative of how it thinks about itself. The fact is that the industry has been tremendously changed in the past 15 years, and it’s now about global corporations, acquisitions and generating profits. This corporate competition puts huge pressure on the designers, and often they are either without any new ideas, or we see them having nervous breakdowns...
Крайно време е модата да стане иновативна в начина, по който мисли за себе си. Истината е, че индустрията се промени изключително за последните 15 години и вече става дума за глобални корпорации и печалби. Корпоративната конкуренция е огромно напрежение върху дизайнерите и те често са или без никакви нови идеи, или ги виждаме да изпадат в нервни кризи…
One of the main problems is to figure out how to
Един от основните проблеми е да се открие как да
17
reconcile the short-term demands of the market with the exigencies of creating something beautiful and new and in the same time to keep the sanity of the artists. The creative process is something different and unique for every designer and some of them are delving into their archives for inspiration, while others resist the urge or simply lack the archives. In my opinion, in the fruitless and desperate pursuit of ‘new by all means’ we become cynical. Always wanting something new, something that has never been seen before, but when we see it, we celebrate it for a moment and then forget it – continuing our search for the next big thing.
се помирят краткосрочните желания на пазара със създаването на нещо красив, като в същото време се запази здравето на артистите. Креативният процес е различен за всеки дизайнер и някои използват архивите за вдъхновение, докато други устояват на изкушението, или просто нямат архиви. Според мен, в безрезултатното и отчаяно преследване на ‘новото на всяка цена’, сме станали цинични. Винаги искаме нещо ново, нещо, което никога не е виждано преди, а когато го видим, му се радваме за момент и след това го забравяме – продължавайки търсенето за следващото голямо нещо.
Is it wrong to lend from the past, and can anything new be invented anymore? Fashion is closely related to history: it is based on the notion of proving false the past of only a season ago, while on the other hand, it finds nothing quite so useful as an archive – the older the better. It’s not an easy task to learn from history, but avoid repeating it.
Грешно ли е да се взима от миналото и може ли все още да се измисли нещо ново? Модата е тясно свързана с историята: тя се базира на факта да отрече предишния сезон, докато от друга страна, няма нищо по полезно от архива – колкото по-стар, толкова по-добре. Не е лесна задача да се учи от историята, но да се избяга повторението й.
Not very often though true geniuses emerge, who make clothes that not simply send obvious messages, but also try to challenge norms. They turn things upside down, moving across what is considered ordinary, but in a safe manner. It’s kind of admiring the designs of someone crazy that make the observer ignorant to their craziness, because they are making masterpieces. So, there is a hope! Every now and then a true creative genius is born to save the day again.
Не много често обаче се появяват истински гении, които правят дрехи, които не само изпращат ясни послания, но се опитват да предизвикат нормите. Те обръщат нещата наобратно, разграничавайки се от обикновеното, но по безопасен начин. Все едно се възхищаваш на моделите на някой луд, но си неведом за тяхната лудост, защото са направили шедьовър. Има надежда! От време на време някой истински гений се ражда за да спаси деня отново.
Nowadays, fashion is a billion-dollar industry – it stopped being simply a craft that helps people get dressed beautifully. And as everything put on the market only the fittest and most adaptable can survive. But at what price? And is it only money that makes the excitement of fashion fade away?
В момента, модата е индустрия за милиарди долари, тя спря да бъде просто занаят, който помага на хората да се обличат красиво. И както всичко, което се предлага на пазара, само най-силните и адаптивните могат да оцелеят. Но на каква цена? И само парите ли карат модата да залязва?
These are issues that cannot be addressed straightforwardly – most probably we should forget about the romantic period of Coco Chanel and Yves Saint Laurent and get ready to reinvent not only fashion, but also how we look at it. And it’s up to us – would it be just business or difficulty to comprehend unwearable piece of clothing… And we should always believe that the good part is coming up next – because one of the best things that sums up fashion is a text message from a friend of Alber Elbaz – she was in a taxi on the way to court to face her ex-husband, and she wrote him: ‘Alber, I am wearing a Lanvin dress, and I feel so protected.’
Това са въпроси, на които не може да се отговори еднозначно – най-вероятно трябва да забравим за романтичния период на Коко Шанел и Ив Сен Лоран и да сме готови да измислим наново не само модата, но и начина, по който гледаме на нея. И зависи от нас дали тя ще е само бизнес, или трудни за разбиране неносими парчета дрехи… Винаги трябва да вярваме, че хубавото тепърва предстои, защото в една от най-добрите дефиниции за модата е едно съобщение от приятелка на Албер Елбаз – тя била в такси на път към съда, за да срещне своя бивш съпруг и му написала: ‘Албер, нося рокля на Lanvin и се чуствам толкова защитена.’
To have a 500-gram piece of silk that makes you feel protected is what matters – all the rest is nonsense.
Да имаш 500-грамово парче коприна, което те кара да се чустваш защитен – това има значение, всичко друго са глупости.
photography vasil germanov / thinktanklab styling h&s hair and makeup slav for max factor model caroline rausch at ivet fashion
19
21
shirt h&m, trousers paul smith
22
this page: shirt yohji yamamoto, skirt preen by thornton bregazzi next page: blouse meadham kirchhoff
24
25
sweatshirt daniele alessandrini, shoes maison martin margiela
26
this page: skirt maison martin margiela previous page: body maison martin margiela
29
dress maison martin margiela, hat yohji yamamoto
30
Ben McMillan is British, a photographer and founder of Beijing Photospace – a studio, equipment provider and location-hunting company, that is, without exaggeration, one of its kind in China. We had the enormous pleasure to meet him and his team, and even do two shoots together – the menswear 'Alone' in our previous issue, and 'Brand New China' in this one. Ben was absolutely one of the very few things that made our stay in Beijing a good experience. So that’s why, we couldn't resist the temptation to ask him а few questions about his life and work in China.
Бен Макмилън е британец, фотограф и основател на Beijing Photospacе – студио и компания, която предоставя оборудване и локейшън услуги, единствена по рода си в Китай. Имахме огромното удоволствие да срещнем него и екипа му и да направим две сесии заедно – мъжката 'Alone' в предишния брой и 'Brand New China' в този. Бен безспорно е едно от много малкото неща, които направиха престоя ни в Пекин добро изживяване. Ето защо, не успяхме да устоим на изкушението да му зададем няколко въпроса относно живота и работата му в Китай.
31
What is the difference between documentary and fashion photography for you? Documentary photography is a response to the environment around you. Fashion photography is mostly about bringing a pre-planned style and objective, plus model and props, into an environment you create and control. Documentary shooting is usually best done alone and now I go out with a camera and one, or maybe two fixed lenses. In other words – the classic approach handed down since the early greats. Whereas fashion is a team effort – sometimes with lots of people and lots of equipment. I really enjoy them both, but it’s a totally different approach. You think and look and see differently. When I know I only have a 35mm lens I kinda start to only see 35mm shots. If I have a 85mm it’s the same. You're looking at further away objects, or people, because you know you just can’t get the same look. A wider angle is nice for documentary, so I pretty much always go with a 35mm and have a 50mm in a small shoulder bag and that’s it. Which one do you enjoy more? Interesting question. Fashion shooting is a really focused, often adrenalized experience. You have the pressure that the model is doing his or her best. The stylist and hair and make up work has been done as well as people can do. The assistants are working hard and the client is spending money. Everyone needs the photos to be good, every time, so there can be a lot of pressure. Documentary shooting is usually not constrained that much by time, and even on an assignment where there is time pressure, you know you are alone and no one else will ever know if you missed a shot, or screwed up somehow. You can just fix it anyway you know how. So there is much less pressure and usually pressure makes me work and perform better. I enjoy that and the teamwork of fashion shooting, compared to working alone on documentary. So I enjoy shooting fashion more, but interestingly, if it’s a really, really timeless and top draw result, I enjoy the results of documentary more long term. A really telling documentary shot isn’t a victim of changing styles and fashions, it is a legacy that actually gets more valued and compelling through time. It’s different – shooting, versus keeping the image and looking back on it after the event. Luckily, I'm a Gemini and can live both lives!
Каква е разликата между документалната и модната фотография за теб? Документалната фотография е отговор на средата около теб. Модната фотография е най-вече постигане на предварително планиран стил и цел, плюс модел и реквизит в среда, която ти създаваш и контролираш. Документалното снимане обикновено се прави най-добре сам и сега аз отивам с фотоапарата и един, може би два твърди обектива. С други думи – класическият метод установен от времето на първите велики. Докато модата е екипна работа – понякога с много хора и оборудване. Аз харесвам и двете, но те са напълно различни подходи. Ти мислиш и гледаш и виждаш различно. Когато знам, че имам само 35 мм обектив започвам да виждам само 35 мм кадри. Ако имам 85 мм по същия начин. Ти гледаш към по-далечни предмети, или хора, защото знаеш, че не можеш да направиш същия образ. По-широк ъгъл е добре за докуметалната фотография, така че аз почти винаги използвам 35 мм и имам 50 мм в малка чанта на рамото и това е.
Кое харесваш повече? Интересен въпрос. Модното снимане е наистина фокусирано, често адренализирано преживяване. Има напрежение дали модела дава най-доброто от себе си. Стилистът и косата и гримът са също направени толкова добре колкото хората могат. Асистентите работят много и клиента харчи пари. Всеки има нужда снимките да са добри, всеки път, затова може да има много напрежение. Документалната фотография обикновено не е ограничена толкова много от време и дори на проект, където времето има значение, ти знаеш, че си сам и никой никога няма да знае, ако си изпуснал кадър или че си прецакал нещо. Можеш просто да оправиш нещата някак си и ти знаеш как. Така че там има много по-малко напражение, а обикновено напрежението ме кара да работя подобре. Аз се наслаждавам на това и на екипната работа от модната сесия, в сравнение да се работи сам за документално снимане. Така че модната фотография ми доставя повече удовoлствие, но интересно, ако е наистина, наистина вечна и с найдобър резултат, аз предпочитам повече резултатите от документалното снимане в дългосрочен план. What made you move to Beijing? Един документален кадър, който наистина говори I was working in the BBC London and China was clearly не е жертва на променящите се стилове и моди, то е becoming the story of the foreseeable future. Even наследство, което в действителност става по-ценно the far future. A story not as in a war, or a famine, и очароващо с времето. Различно е, снимането or some other big news event, but as a historic shift спрямо запазването на снимката и гледайки я that influences everyone, and everything. As a history отново след даденото събитие. За щастие аз съм graduate and instinctive story teller, plus someone Близнаци и мога да живея два живота! who had already loved living in Asia and traveling the region and encountering lots of Chinese culture, I Какво те накара да се преместиш в Пекин?
32
couldn’t resist getting direct personal experience in the momentous events of my time. And that led to China. The BBC is great and I still love it, I listen to the BBC Radio online every single day. But I have too much of the independent, entrepreneurial instinct a photographer needs to have, to go back to a huge organization. And China was a great transition from live news, because it was and remains a hot news environment. I was just changing medium and working alone, in my own way. Beijing itself was actually an accident. I went to Shanghai to visit an old friend after seeing an advert for cheap flights on a travel agent's window and just got this feeling to call him and check it out. I went straight home, called him and within two weeks I was staying at his place and looking out over Shanghai from his amazing apartment balcony. Over the next few weeks I made life long friends, fell in love with Shanghai, fell in love with a girl and fell in love with photography once again. I took photos that ran full page in The Guardian and that was all I needed to know, I knew in my heart what I needed to do. On the same trip I was offered a journalist job in Beijing and I thought I’d take it and then switch to a new role when I was settled in in China, probably moving back to Shanghai. I was interested in experiencing business first hand, having always been an observer of life as a journalist. But looking back at the photo of me at Heathrow, I’m there with a suitcase and a camera bag. It looked like the writing was on the way and in the end I became established in Beijing and I’m still here!
Работех в BBC Лондон и Китай очевидно ставаше историята в обозримото бъдеще. Дори далечното бъдеще. История не като тези за дадена война, или глад, или някое друго голямо събитие, а като историческа промяна, която влияе на всички и всичко. Като човек завършил история и инстинктивен разказвач на истории, и някой който вече е харесал да живее в Азия и да пътува в региона, срещайки много китайска култура, не можах да устоя да получа директно изживяване на важни събития на моето време. И това доведе до Китай. BBC е велика институция и аз още я обичам, слушам онлайн радио BBC всеки ден. Но имам много независим, предприемачески инстинкт за фотограф за да се върна отново в огромна организация. И Китай беше голяма промяна от новините на живо, защото беше и остава място пълно с важни новини. Просто смених средството и това да работя сам, по моя си начин. Пекин сам по себе си беше инцидент. Отидох до Шанхай да посетя стар приятел след като видях реклама за евтини полети на прозореца на туристическа агенция и изпитах нуждата да му се обадя. Отидох направо в къщи, обадих му се и след две седмици бях при него и гледах над Шанхай от неговия прекрасен балкон. През следващите няколко седмици направих приятелства за цял живот, влюбих се в Шанхай, влюбих се в момиче и се влюбих във фотографията отново. Направих снимки, които бяха публикувани на цяла страница в The Guardian и това беше всичко, което имах You work a lot with Chinese Vogue, tell us more about нужда да знам, знаех в сърцето си какво има that. нужда да направя. По време на същото пътуване Vogue China is now the second biggest revenue earner ми предложиха журналистическа работа в Пекин for Conde Nast and that makes it a big deal. Each и реших да я приема и тогава да превключа към edition grows bigger and bigger with advertising and нова роля, когато се установя в Китай, вероятно its kinda like a runaway train. At first it looked a little да се върна в Шанхай. Исках да изпитам бизнеса parochial because, of course, its set up to sell in China, от първа ръка, тъй като съм бил наблюдател на and thus caters for what is perceived to be the taste живота като журналист. Но като погледна отново and expectations of the local audience. But we’ve снимката с мен от Хийтроу, там аз съм с куфар и clearly seen the market becoming more educated and чанта за фотоапарат. Изглеждаше, че писането си the magazine responds to that. For us it’s been fun and заминава и на края се установих в Пекин и все pleasure to support Vogue’s production team any way още съм тук! we can, from photo equipment to studio work, and from location scouting to assisting incoming international Работиш много с китайския Vogue, разкажи ни photographers. We’ve worked with major industry повече. names like Peter Lindbergh, Max Vadukul, KT Auleta, Vogue Китай в момента е втори по приходи в Conde Tom Ford and Daniel Jackson, which is fantastic. Nast и това го прави много важен. Всеки брой е с повече и повече реклами и сякаш е влак-беглец. Are there differences between working with Chinese В началото изглеждаше малко провинциално, teams and foreign teams? защото, разбира се, то е направено да се продава Obviously there has to be, when your comparing в Китай, и по този начин обслужва каквото се locations like New York or Paris or Milan where the приема да бъде вкуса и очакванията на местната fashion industry is based and originated, to a very публика. Но ние ясно виждаме пазара да става поnew social environment like contemporary China. образован и списанието отговаря на това. Много It’s inevitable and like in a lot of industries there is a е забавно и приятно да асистираме на екипа на
33
transfer of standard practices and procedures going on all the time. In this case part of it is practice, but in China especially its also culture, and at BPS we’re in a very interesting place in between – operating locally, but delivering the equipment and methods that teams are used to in Europe or The States. Every time we learn a lot from both sides and I think down the road there will continue to be massive growth and acceleration in the standards and output from China. It’s a very exciting time!
Vogue по всякакъв начин, по който можем, от фото оборудването до работата в студио, до търсенето на локация и до асистирането на пристигащите международни фотографи. Ние работим с големи имена от индустрията като Peter Lindbergh, Max Vadukul, KT Auleta, Tom Ford и Daniel Jackson, което е фантастично.
What are your plans for the future? We are a fast growing business and I’m really happy with what’s happening. My immediate plans are to finish what I’ve started with Beijing Photospace and have as much fun along the way as I can. There are lots of ideas, to work with more international photographers, stylists and retouchers, and its been fantastic to work with GIA as part of that.
Какво мислиш за модната сцена в Китай, съществува ли както в Европа и Щатите? Мейнстрийм модата със сигурност. Nike, Uniqlo или Gap, например, всичките са тук и младата средна класа с пари за харчене иска да е част от това. Но голямата разлика е при не-мейнстрийм идеите – Китай не е среда, която вдъхновява себеизразяването и за разлика от страни и ситуации в други части на света, където това води до изблик на нови идеи и моди, тук има уникален културен фон, който втълпява еднаквост. А за да създадеш нова мода, не трябва да си конформист. Хората обичат да се фукат с луксозни стоки и брандове, от Ferrari до Cartier, те работят отлично тук, но свежите китайски идеи все още се откриват трудно.
Има ли разлика между работата с китайски екипи и чуждестранни екипи? Очевидно трябва да има, когато сравняваш места What do you think of the fashion scene in China, does като Ню Йорк, или Париж, или Милано, където it exist the way it does in Europe and The States? модната индустрия е базирана и произхожда, до Mainstream fashion does for sure. Nike, Uniqlo or Gap, много нова социална среда като съвременен Китай. for example, are all here and the young middle class Неизбежно е и подобно на много индустрии има with disposable income wants to be a part of that. трансфер на стандартни практики и процедури But the big difference is non-mainstream ideas and през цялото време. В този случай е по-скоро identity – China isn’t an environment that inspires self практика, но специално в Китай е и култура, а ние expression and unlike countries, or situations, in other в BPS сме на много интересно място по средата – parts of the world, where that has lead to an outburst оперираме локално, но доставяме екипировката и of new ideas and fashions, here there is a unique методите, на които са свикнали екипите в Европа cultural backdrop that tends to instill conformity. And и Щатите. Всеки път се учим на много и от двете breaking new fashion is not about being a conformist. страни, и мисля че за напред ще има масивен People love to show off luxury goods and brands, from растеж, ускорение на стандартите и продукта от Ferrari to Cartier, do really well here, but fresh Chinese Китай. Времената са много вълнуващи! ideas are still hard to find.
Какви са плановете ти за бъдещето? Ние сме бързо растящ бизнес и съм наистина щастлив от това, което се случва. Краткосрочните ми планове са да довърша това, което стартирах с Bejing Photospace и да се забавлявам по пътя, колкото мога. Има много идеи да работя с международни фотографи, стилисти и ретушори и беше фантастично да работя с GIA като част от това.
Beijing Photospace is at www.beijingphotospace.com Ben McMillan is at www.benmcmillan.co.uk
Beijing Photospace е на www.beijingphotospace.com Бен Макмилън е на www.benmcmillan.co.uk
photography ben mcmillan / beijing photospace styling huben hubenov hair and makeup slav for max factor model mancy wang at modelline beijing assistant photography sasha alderson, mikhail pomerantsev
35
t-shirt antik batik
36
37
this page: top tba, trousers rotten banana, bracelets paula bianco previous page: dress hue feng
this page: trousers chictopia, body henrik vibskov next page: shirt tba, skirt chictopia, belt fleet ilya
38
39
40
this page: t-shirt senada theory, trousers tba, bracelet eddie borgo previous page: dress tba, dress world archive, bracelet paula bianco
41
this page: dress tba, belt and harness fleet ilya next page: dress pedro lourenco, swimsuit henrik vibskov, necklace scott willson
42
43
44
Looking trough the collections for Spring 2012 and editing this issue of GIA made me think a lot. At first, I shared all those ideas (and at some point even provoked them) about how fashion is exhausted, inspiration-less, boring, repetitive, meaningless, etc. But then I thought of something else. Is it possible that we are so overwhelmed and buried in different fashions from everywhere, that we subconsciously try to deny and reject it? Is it possible that we are not missing the great geniuses from the last century, but we are missing how little they was, and how there was more ‘unification’ in what people wore, and what trends were? Isn’t it true after all that more the information, more the confusion?
Докато гледах колекциите за пролет 2012 и редактирах този брой на GIA, мислих много. От начало споделях всички тези идеи (а в някакъв момент дори ги провокирах) за това как модата е изтощена, не-вдъхновена, скучна, повтаряема, безсмислена и т.н. Но след това се замислих за нещо друго.
Възможно ли е да сме толкова претоварени и затрупани в различни моди от всякъде, че подсъзнателно се опитваме да ги отречем и отхвърлим? Възможно ли е да не ни липсват великите гении от миналия век, а ни липсва колко малко са били те, и колко повече е имало ‘унификация’ на това, какво носят хората, и какво са били тенденциите? Не е ли вярно, в крайна All I’m saying is that it’s just not normal, to have 20+ сметка, че колкото повече е информацията, trends and micro-trends for just a single season. And толкова повече е и смущението? then new trends for the mid-season, and for the next, and so on. The thing is, that the truly great designs Имам предвид, че не е нормално да имаме 20+ and ideas get lost and drowned in the mass of it all. тренда и микро-тренда само за един сезон. И след това за полу-сезона, и за следващия, и така So what do we do now? I don’t know. And I am not нататък. Просто наистина добрия дизайн и идеи the person to decide it. I am just a person worried се загубват и удавят в масата на всичко. about the possibility that fashion is killing itself notso-slowly with its desire to be more, to be bigger. Какво да направим? Не знам. И не съм човекът, който да го реши. Аз съм просто човек, който се But isn’t this applicable to the world as well? тревожи за възможността модата да се самоубива, не толкова бавно, с желанието си да бъде повече, да бъде по-голяма. Но не се ли отнася това и за света?
45
46
47
48
49
photography nico iliev hair ruth roche at timothy priano makeup james vincent at the powder group special effects / prosthetics paul mafuz models julia and gemy at major, nyc
51
52
53
54
55
56
Okay, lets start the story like that.
Добре, нека започнем така.
Some years ago, I moved from the countryside to The Big City. Disappointingly, The Big City turned out to be not as big and exciting as the other big cities we all know, but it still got some stuff to offer. And who would ever think that fashion will get messed with the narrow countrysidish mind of mine? Well, not me. I mean, I liked shopping, but that’s a whole other story.
Преди няколко години, се преместих от провинцията в Големия град. За мое разочарование, той се оказа не толкова голям и очарователен като другите големи градове, които всички познаваме, но все пак има какво да предложи. И кой би помислил, че модата ще се забърка с тесногръдото ми провинциално съзнание? Не и аз. Имам предвид, обичам да пазарувам, но това е друга история.
All of a sudden it appeared that I got those fashiontalking, fashion-livin, fashion-working friends, trying to make it in the industry. And even though, they might think they were the reason I got interested with the field, sorry guys, it was mostly myself. I started following the scene, like a lot of other people around the world – online. I was reading about fashion weeks, I was following catwalk trends and fashion shows, and I was reading about all those holy industry
Изведнъж се оказа, че имам приятели говорещи, живеещи и работещи за модата, опитващи се да успеят в индустрията. И дори те да си мислят, че са причината да се заинтересувам от тази сфера, извинявайте пичове, но бях повече самият аз. Започнах да следя какво става, подобно на много други хора по света – онлайн. Следях седмиците на модата и ревютата, и четях за онези свещени
57
people, some of whom would later seem ridiculous to me (just have to mention Anna Dello Russo here). These rather important personas, that have quite respectful careers, opinions and/or style, but are not gods after all, and most fashion followers have to realize this.
хора, някои от които по-късно ми изглеждаха нелепо (трябва да спомена тук Ана Дело Русо). Тези важни персони имат доста респектиращи кариери, мнения и/или стил, но не са богове и повече модни жертви трябва да го разберат.
I also discovered menswear. Oh, menswear! It is so exciting! Menswear beats womenswear's crap out!. Menswear requires far more imagination to be created and wore, it's not just about putting on a crazy dress with a cherry-hat on top.
Открих също и мъжката мода. О, мъжката мода! Толкова е вълнуваща! Мъжката мода бие по точки дамската. Тя изисква много повече въображение за да се създаде и носи, а не просто да облечеш луда рокля с черешка отгоре.
However, lately, and most obvioulsy with the current Spring 2012 collections, I started feeling detached from fashion. Distanced and uninterested in it, it seems that nothing can excite me anymore... The Spring 2012 collections had to come to prove to me the level of fashion boringness. I mean, did you see what Miu Miu and Chanel did? How am I supposed to get excited about pieces that are obviously overthought (or underthought) and do not bring even a touch of sexiness or creativity? Yeah, I may be conservative, but I doubt I am the only one here. How many of the collections do you remember? How many times did you say 'Wow, that’s huge'? In moments like this, I truly regret not born in the 50’s, to live the times when people were really inspired by events and had a real attitude towards life, and fashion.
В последно време, обаче, и най-очевидно с настоящите пролетни колекции за 2012г., започнах да се чуствам дистанцирам. Отдалечен и незаинтеросован от модата, изглежда, че нищо не може да ме развълнува вече... Трябваше да дойдат пролетните колекци, за да ми докажат нивото на скука в модата. Имам предвид, видяхте ли какво Miu Miu и Chanel направиха? Как се очаква от мен да се развълнувам от дрехи, които са премислени (или недомислени) и не носят дори нотка сексапил, или креативност? Може би съм консервативен, но се съмнявам, че съм единствения. Колко от колекциите помните? Колко пъти си казахте ' Уау, това е велико'? В моменти като този, съжалявам, че не съм роден през 50-те, във времето, когато хората са били вдъхновени от събитията и са имали истинско отношение към живота и модата.
On the other hand, when you close the tab with fashion shows coverage, or put aside yet another 'fashion bible', and start paying more attention to the street style pictures, you get back to the good side of the fashion. How people pull out their looks on the streets, who they are, what they do, how they express their lifestyle, taste and identity – that's what matters now, and that is exciting. The street style pages present us individuals who are real, who are usually significant figures in their particular societies, and most of the times – more important than those false fashion icons. So now what? A huge event has to happen, a new subculture has to emerge, a different McQueen has to be born, in order for fashion to get back its appeal. And to stop more people of thinking and feeling the way that I do. Designers need to be truly inspired in order to continue reflecting the world and society in their design. Because if we judge the world by the current fashion, then it is a complete mess. Is it?
От друга страна, когато затвориш таб-а с репортажи за ревюта, или оставиш поредната 'модна библия' и започнеш да обръщаш повече внимание на стрийт стайл снимките, се връщаш отново към добрата страна на модата. Как хората показват техните тоалети на улиците, кои са те, какво правят, как изразяват техния лайфстайл, вкус и идентичност – това е което има значение и е вълнуващо. Това са личности, които са истински, които често са значими фигури в социални си кръгове и в повечето случаи – по-важни от тези фалшиви модни икони. И сега? Трябва да се случи значимо събитие, да се появи нова субкултура, да се роди различен Маккуин, за да може модата да върне привлекателността си. И да спрат повече хора да мислят и да се чувстват като мен. Дизайнерите трябва да бъдат истински вдъхновени с цел да продължават да отразяват света и обществото в техните модели. Защото, ако съдим света по сегашната мода, то тогава всичко е пълна бъркотия. Нали?
58
photography karel losenicky styling simone valsecchi hair and makeup astor hoxha / closeup milano model gabriel rodriguez at major model management milano postproduction petra vokjan all vintage clothing by archi-v-e
vest jean paul gaultier, hat borsalino
60
61
headpiece hermes, jacket jean paul gaultier, trousers dior homme, boots dr. martens
62
sleeves and collar jean paul gaultier
63
64
coat giorgio armani, vintage mask alexander mcqueen, gloves max mara, umbrella swaine adeney brigg, hat borsalino
65
66
this page: coat giorgio armani, gloves max mara, umbrella swaine adeney brigg, boots dr. martens next page: trousers, harness and arm-band jean paul gaultier
67
68
69
shirt jean paul gaultier, tie dior homme
70
71
nightgown jean paul gaultier, boots john lobb
72
stylist’s own harness trousers jean paul gaultier
73
74
vest and umbrella jean paul gaultier, hat borsalino
75
76
The retrospection in general is often nostalgic and should be preferably avoided but on the other hand – nothing compares to celebration of the truly important and defining moments in the history of fashion. So here is a very short review of the past few centuries in fashion. Fashion has many beginnings depending on the interpretation; its origin can be tracked back to the very moment people started skinning animals for clothes. But the Renaissance, the industrial revolutions, the two world wars, and the global world economy put their significant mark on its genesis and development. What is good about fashion is that it adapts to the new conditions and reflects the ideas.
Ретроспекцията, често е носталгична, но нищо не може да се сравни с отбелязването на наистина важните моменти в историята на модата. Това е кратко ревю на последните няколко века. Модата има много начала в зависимост от интерпретацията; произхода ѝ може да бъде проследен до момента, в който хората са започнали да дерат животни за дрехи. Но Ренесанса, индустриалните революции, двете световни войни и глобалната световна икономика са оставили техния белег върху зараждането и развитието й. Това, което е хубаво на модата е, че тя винаги се адаптира към новите условия и отразява идеите.
77
The Renaissance gave us the re-birth of the human spirit and the longing to be god-like in our aspirations and works. Long before London, Paris, and New York to turn into fashion capitals, the Italian city-states were the places where the sartorial knowledge and craftsmanship was considered as a ‘real’ job. The clothes expressed a status – the trendsetters were the Burgundian and the Spanish sartorial styles. But the person who really exalted fashion and clothes to unimaginable levels was the Sun King Louis XIV. One of his closest advisers, Jean-Baptiste Colbert commented that: ‘fashion is to France what the gold mines of Peru are to Spain.’ Colbert emphasized the expansion of commerce and the production of textile and fashion-related industries in France. He also regulated the guilds that controlled the manufacture and sale of luxury goods. The seventeenth-century court dress was characterized by its strict design, unbending internal composition and hierarchical orders of decoration, but the design started to change, eventually.
Ренесансът ни дава прераждането на човешкия дух и копнежа да сме богоподобни в нашите стремежи и дейности. Много преди Лондон, Париж и Ню Йорк да се превърнат в модни столици, италианските градове-държави са били мястото, където шивашкото знание и занаят са били считани за 'истински' професии. Дрехите изразявали даден статус – тенденциите били налагани от бургундите и испанския шивачески стил.
Но човекът, който наистина издига модата и дрехите до невъобразими нива е Кралят Слънце Луи XIV. Един от неговите най-близки съветници, ЖанБатист Колбер коментира, че: ‘модата е за Франция, това което са златните мини на Перу за Испания.’ Колбер поставя внимание върху разширяването на търговията и производството на текстилната и свързаната с модата индустрии във Франция. Освен това, той регулира гилдиите, които контролират производството и продажбата на луксозни стоки. Дворцовата рокля от седемнадесети век се характеризира със стриктен дизайн, вътрешна композиция и йерархичен ред на декорация, но One name that also must be mentioned is Rose Bertin. дизайнът ѝ започва да се променя. She was known for her creativity and innovation, especially when it came to hats. She is credited with Едно име, което трябва да се спомене е Роуз Бертин having brought fashion and haute-couture to the – известна с нейната креативност и иноватовност, forefront of popular culture and to be the favourite особено що се отнася за шапките. Тя довежда designer of Marie-Antoinette. Called ‘Minister of модата и haute-couture на предните редове в Fashion’ by her critics, Bertin was the powerhouse популярната култура и е любимият дизайнер на behind almost every dress commissioned by the Queen. Мария Антоанета. Наричана ‘Министър на модата’ Marie Antoinette also asked Bertin to dress up dolls in от нейните критици, Бертин е основна сила зад the latest fashions as presents for her sisters and her почти всяка дреха поръчана от кралицата. Мария mother, the Empress Maria Theresa of Austria. These Антоанета освен това иска Бертин да облича и кукли dolls were called ‘Pandoras’ and were made of wax, в последната мода, като подаръци за сестрите ѝ и wood or porcelain. There were small ones the size of a майка ѝ, императрица Мария Тереза на Австрия. common toy doll, or large ones as big or half as big as Тези кукли са наричани 'Пандори' и били направени a real person. They were popular until the emergence от восък, дърво и порцелан. Имало такива с размер of fashion magazines. After the Revolution, Rose Bertin на обичайна кукла и големи, или наполовината continued working in London. големи, на размера на истински човек. Те са популярни до появата на модните списания. След Charles Frederick Worth was an Englishman, working Революцията, Роуз Бертин продължава да работи in Paris and is considered as the father of haute- в Лондон. couture. In 1871, he was employing staff of 1,200 (draughtsmen, cutters, seamstresses, hand- and Чарлс Фредерик Уърт е англичанин, работещ в machine-embroiderers, clerks, vendeuses, models, Париж и е смятан за бащата на haute-couture. През and salesmen). He offered a range of activities – from 1871, за него работят 1200 служители (чертожници, the bespoke fitting to the syndication of a model for резачи, шивачки, бродирачи, които работят на reproduction by dressmakers across the globe. Much of ръка и машина, чиновници, продавачки, модели his work is associated with the movement, to redefine и търговци). Той предлага набор от дейности – от the female fashionable shape, removing excessive пробите за bespoke, до продажбата на правата ruffles and frills and using rich fabrics in unpretentious за даден модел, за да се прави от шивачи по outlines. He is also the first designer to put labels onto целия свят. Много от неговата работа е свързана the clothes he made. с движението да се редефинира дамската форма, да се премахнат излишните пластове и употребата House of Worth is the place where another great на скъпи платове в непретенциозни форми. Той е и
78
designer started his memorable career – Paul Poiret. He is famous for paying special attention to process and promotion of design, and the inspiration for his clothing was far more radical and provocative. He brought the focus on the originality of his sources, and he is one of the first to use visual elements from the Far and Middle East, India, Central and Eastern Europe. His designs were emulated and he tried to organize an answer to this new type of problems and combat piracy with the establishment of Le Syndicat de Défense de la Grande Couture Française.
първият дизайнер, който слага етикети на дрехите, които прави.
Chanel marks the beginning of fashion that is more oriented towards the client with emblematic designs such as the snappy boucle suits, the trademark handbags, profitable sideline in perfumes, jewellery, and accessories. Her most serious rival, though less mainstream, was Elsa Schiaparelli.
След края на Първата световна война и упадъка на елитното общество Пол Поаре банкрутира. Времената искат прости, елегантни дрехи, които се основават на отлично майсторство и друг дизайнер използва това за да остави името си завинаги в историята. Габриел Шанел.
Модната къща Worth е мястото, където друг велик дизайнер е започнал запомнящата си кариера – Пол Поаре. Той е известен с това, че отдава специално значение на процеса и промотирането на дизайна, както и с това, че вдъхновението за дрехите му е по-радикално и провокативно. Той довежда фокуса върху оргиналността на източниците си и е един от първите, които използват визуални елементи от Средния и Близкия Изток, Индия, Централна и After the end of World War I and the decline of the elite Източна Европа. Неговите модели са копирани и society he went bankrupt. The time called for simple, той организира ответни действия на този нов тип sleek clothes that relied on excellent workmanship, проблем, и се бори с пиратството, с учредяването and another designer used this, to set her name in на Le Syndicat de Défense de la Grande Couture stone forever. Gabrielle Bonheur Chanel. Française.
In her autobiography ‘Shocking Life’, Elsa Schiaparelli explains the paradox that defines the practice of
Шанел бележи началото на модата, която е ориентирана към клиента, с емблематични модели като костюмите от букле, характерните ѝ чанти,
79
fashion. Excited by ‘the notion of creative innovation and faced with the tactile challenge of transforming inert materials into living sculpture’, she describes ‘the designer job as forced to acknowledge the transitory demands of the marketplace that lend the product its ultimate meaning and rob it of the profoundly affective qualities which accrue to other ‘higher’ forms of aesthetic endeavour.’ Elsa Schiaparelli invented culottes, introduced Arab breeches, embroidered shirts, wrapped turbans, pompom-rimmed hats, and mix-and-match sportswear. She can be credited with the creation of the runway show in its current form. After the end of World War II, the world not only suffered the devastation of the war and the increasing tension of the Cold War, but also went through a complete re-thinking of its values and priorities. Very modest clothes in sync with the austerity and scarcity in the society characterized the war and the beginning of the post-war periods. Most of the fashion houses closed down and never opened again after the war, and the decision in which direction the fashion would take was in the hands of Christian Dior. In 1947, Dior introduced the so-called New Look (the phrase was invented by Carmel Snow, the editor-inchief of Harper’s Bazaar). The collection included dresses with wasp waists, grand busts, and full skirts,
печелившите странични парфюмерийни линии, бижута и аксесоари. Нейният най-голям противник, но по-малко мейнстрим, е Елза Скиапарели. В нейната автобиография 'Shocking Life', Елза Скиапарели обяснява парадокса, който определя практикуването на модата. Развълнувана 'от мисълта, че креативната иновация и срещата на осезаемото предизвикателство на трансформирането на инертни материали в живи скулптури', тя обяснява дизайнерската работа като 'принудена да признае променящите се изисквания на пазара, които осмислят същинското съществуване на даден продукт и го ограбват от дълбоките емоционални качества, които принадлежат на другите ‘по-висши' форми на естетски начинания.’ Елза Скиапарели измисля кюлотите, налага арабските бричове, бродираните ризи, намотаните тюрбани, помпом шапките и смесването на спортно обекло. Тя се смята за създател на модното ревю в сегашната му форма. След края на Втората световна война, светът не само страда от унищожението на войната и увеличаващото се напрежение от Студената война, но минава и през пълно преосмисляне на ценностите и приоритетите си. Скромни дрехи, в унисон със спестовността и оскъдицата,
80
in a style very similar to the elegance typical of the Belle Époque. In the USA, the collections were welcomed as emblematic for the optimistic power of consumption. The wealthy Americans, used to the preppy style, took a renewed and perhaps emotional interest in the revival of European design and culture. That resonated with the emergence of the United Sates as the new world power, protective of the art and interested in the heritage of Western Europe. In general, Dior’s productivity over the ten years period between the launch of the New Look and his unexpected death in 1957 is characterized by luxurious use of textiles and structural arrangement of garments, which highlighted independent sculptural shape, over the regular line of the wearer’s body and reproduced a devotion to romantic and sentimental stereotypes of femininity. ‘No one person can change fashion – a big fashion change imposes itself. It was because women longed to look like women again that they adopted the New Look.’ That is how Dior summarized his view on fashion. He followed this in all of his collections and re-established Paris as the fashion capital of the postwar world.
характеризират военния и следвоенния периоди. Много от модните къщи затварят и никога не отварят отново след войната, а решението в коя посока ще поеме модата е в ръцете на Кристиян Диор. През 1947г., Диор въвежда т.нар. New Look (фразата е измислена от Кармел Сноу, главен редактор на Harper's Bazaar). Колекцията включва рокли с формата на оса, широки бюстове и широки поли по начин много подобен до елегантността характерна за Бел епок. В САЩ, колекциите му са приветствани като емблематични за оптимистичната сила на потреблението. Заможните американци, свикнали с preppy стила, са заинтригувани наново и може би емоционално с възстановяването на европейския дизайн и култура. Това съответства с възхода на САЩ като новата световна сила, покровител на изкуството и заинтригувана от наследството на Западна Европа.
В общи линии, продуктивността на Диор за десетгодишния период от пускането на New The extremely shy and young Yves-Henri-Donat- Look и неговата неочаквана смърт през 1957г., Mathieu Saint Laurent became Dior’s successor. Even е белязана с широка употреба на текстилни
81
though he was burdened by the high expectations, he managed to come up with his own interpretation of Dior’s New Look in his very first collection for the fashion house – the ‘trapeze dress.’ Part of its popularity was attributed to the freedom afforded by a loose-fitting garment in contrast to the tight waists women were used to wearing. Saint Laurent expressed his vision on fashion in the following statement: ‘I have often said that I wish I had invented blue jeans: the most spectacular, the most practical, the most relaxed and nonchalant. They have expression, sex appeal, simplicity – all I hope for in my clothes.’ This comes from the man who revolutionized not only the world of fashion, but the whole world by introducing the prêt-à-porter in 1966 and expanding fashion into mass manufacturing and marketing. Yves Saint Laurent was a genius, redefining contemporary understanding of fashion, design, and taste in a significant way. He first presented components of the masculine suit into womenswear and this challenging play with gendered styles has since become an enduring feature of his house. Together with his partner Pierre Bergé , who contributed immensely regarding the business aspect, they built an
и структурни подредби на платове, които подчертават независима скулптурна форма, над обичайната линия на тялото на носещия и предават отдадеността към романтичните и сантиментални стереотипи на женствеността. ‘Никой не може да промени модата – голямата модна промяна се налага сама. Поради факта, че жените копнееха да изглеждат отново като жени, те приеха New Look.’ По този начин Диор представя своята гледна точка за модата. Той следва това във всички свои колекци и възстановява статута на Париж като модна столица в следвоенния свят. Изключително срамежливия и млад Ив Сен Лоран става наследник на Диор. Независимо, че е натоварен с големи очаквания, той успява да предложи своя интерпретация на New Look в първата си колекция за модната къща – трапецовидната рокля. Част от нейната популярност идва благодарение на свободата, която позволява широко скроения плат в контраст с тесните талии, които жените са свикнали да носят. Сен Лоран изразява своята визия за модата в следните думи: ‘Често съм казвал, че бих искал да съм измислил джинсите: най-забележителната, найпрактичната, най-свободната и всекидневна дреха.
82
empire bearing his initials – YSL. This was probably the first fashion house, truly successful both in financial and artistic aspects, and the beginning that turned more and more designers into being businessmen.
Те имат израз, сексапил, простота – всичко за което се стремя в дрехите си.’ Това идва от човекът, който прави революция не само в модата, но и в целия свят с въвеждането на prêt-à-porter през 1966г. и разрастването на модата в масово производство и By the early 70s, Milan had replaced Rome and маркетинг. Ив Сен Лоран е гений, който значително Florence as the new capital of Italian fashion business, преосмисля съвременното разбиране за мода, exhibiting a change in the importance of promotion дизайн и вкус. Той първи взаимства компоненти of couture and made-to-measure clothing and от мъжкия костюм в дамското облекло и тази exceptional recognition of ready-to-wear. предизвикателна игра със стила на половете става A younger generation of designers including Armani характерна за неговата модна къща. Заедно със and Versace found the industrial and commercial своя партньор, Пиер Берже, който допринася infrastructure of Milan to be a friendlier base than the значително за бизнес частта, те създават империя salons of the older centres. Many of these new names носеща неговите инициали – YSL. Това вероятно benefited from the financial support of corporate е първата модна къща, наистина успешна във sponsors such as the GFT (Gruppo Finanziario Tessile). финансов и артистичен аспект и началото, което In the 1970s and 80s the world was changing and превръща все повече дизайнери в бизнесмени. fashion was no longer the same, as well as the disposable income of the middle class. До началото на 70-те, Милано измества Рим и Флоренция като нова столица на италианския Gianni Versace’s exceptional skill lay in his talent to моден бизнес, демонстрирайки промяна в transform the material outcomes of this cultural and значението на промотирането на котюра и economic transformation so that that they meet the шиенето на дрехи по поръчка, и изключителното more diffuse desires of an international market. признаване на конфекцията. Едно по-младо Throughout the 80s and the 90s, Versace established поколение дизайнери включващи Армани и a characteristically voluptuous style, which used Версаче намират индустриалната и търговска extremely rich fabrics and always accentuated the инфраструктура на Милано за по-добра база в sexuality of the wearer – he was playing with beauty сравение със салоните в старите центрове. Много and vulgarity. Under the business control of his brother от тези нови имена печелят от финансовата Santo the brand functioned on two levels – the Medusa подкрепа на корпоративни спонсори като GFT head was the favourite logo of the super rich, but also (Gruppo Finanziario Tessile). През 70те и 80те години aspiration for the middle class – and the fragrances and светът се променя и модата вече не е същата, diffusion lines of the Versace brand covered that niche. както и разполагаемият доход на средната класа. With unison of the prevailing attitude the Versace’s designs were exposing skin, used flamboyant prints Изключителните способности на Джани Версаче са and glittering accessories, and most of them screamed в неговия талант да трансформира материалния glamour. According to some critics, Gianni Versace’s резултат на тази културна и икономическа промяна, clothes were an absolute pornography of fashion. така че тя да отговаря на разнообразните желания на международния пазар. През 80те и 90те, On the other side stands Giorgio Armani, who prefers Версаче създава характерен пищен стил, който the minimalistic aesthetics and draws inspiration from използва изключително богати платове и винаги the craft traditions of the northern Italian tailors. His акцентира върху сексуалността на носещия – той main accomplishment is his different view on the си играе с красотата и вулгарността. Под бизнес classical men’s business suit – slopping the shoulders, контрола на брат си Санто, марката работи на freeing the stiffened lining in the jacket’s interior, две нива – Медуза е любимото лого на богатите, lowering the buttons and lapels and adopting lighter но и стремеж на средната класа, а парфюмите и fabrics. The Armani male look signalled the rise of страничните линии на Versace покриват тази ниша. a feminine attention to the feel of clothing, while В унисон с преобладаващото настроение моделите retaining a puritanical and modernist look regarding на марката показват много плът, имат пъстри the colours and the shapes. принтове и блестящи аксесоари. Според някои критици, дрехите на Джани Версаче са истинска The commencement of the new millennium brought порнография. for fashion the huge power of globalization and new technologies making the industry more interested in От другата страна стои Джорджо Армани, който business than in art. When Saint Laurent withdrew предпочита минималистичната естетика и взима from the fashion world in 2002 the things were very вдъхновение от традициите на шивачите от
83
different from the time he started his career – a designer needed to be also a salesman and that scary thought was just starting to accumulate power and turn into a creative nightmare. But as usual, something unexpected happened – the rise of the radical design that gave new stamina and hope in the existential crisis of the industry. The designers brave enough to confront the status quo like Alexander McQueen, Hussein Chalayan and Gareth Pugh challenged the traditional approaches of constructing and contextualizing clothing, living up to their rich imagination and irrationality, not afraid to be non-commercial. Their work blurred the lines between fashion, engineering, architecture, sculpture and product giving birth to something new.
Северна Италия. Най-голямо му постижение е различният поглед върху класическия мъжки костюм – смъкване на раменете, освобождаване на скованата подплата на сакото, сваляне на копчетата и яките и използването на по-леки платове. Мъжкият стил на Армани показва сякаш женствено внимание към усещането за дрехата, като се запазва пуританския и модернистичен стил спрямо цветовете и формите.
Началото на новото хилядолетие носи на модата огромната мощ на глобализацията и новите технологии, правейки индустрията заинтересована повече от бизнеса, отколкото от изкуството. Когато Сен Лоран се оттегля от модния свят през 2002г., нещата са много различни от времето, когато той започва кариерата си – един дизайнер трябва да бъде също и търговец, и тази плашеща мисъл What will be the ‘new’ new? This question is of все още набира сила и се превръща в креативен the highest importance for the fashion industry. кошмар. Но както обикновено, нещо неочаквано Unfortunately, the history cannot answer it. Although се случва – появата на радикалния дизайн, който it can help us understand better our present situation, дава нова енергия и надежда в екзистенциалната to gain confidence or to get scared, the truly important криза на индустрията. Дизайнери достатъчно thing that retrospection teaches us is to remember to смели да се конфронтират със статуквото като go on and to learn from the mistakes of others or just Алекзандър Маккуин, Хюсеин Шалаян и Гарет repeat them, but in a different context. Пю предизвикват традиционните похвати за Waiting for the new and working to achieve it – that създаването и концепцията за дрехите, верни на is what we should strive for, because everybody loves своето въображение и нерационалност, без да ги retrospections, but experiencing the present is what е страх да бъдат некомерсиални. Тяхната работа matters the most. заличава линиите между мода, инженерство, архитектура, скулптура и продукт – раждайки нещо So please, bring the new ideas and clothes, we will ново. wear them bravely. Какво ще бъде новото ново? Този въпрос е важен за модната индустрия. За съжаление, историята не може да отговори. Въпреки че, може да ни помогне да разберем по-добре настоящата ситуация, да придобием самочувствие или да се стреснем, истински важното нещо на ретроспекцията е, че тя ни учи да помним да продължаваме и да се учим от грешките на другите, или просто да ги повторим, но в друг контекст. Чакайки новото и работейки да го постигнем – това е нещото към което трябва да се стремим, защото всеки обича ретроспекциите, но да живеем в настоящето е това, което има най-голямо значение. Така, че моля, дайте нови идеи и дрехи, ние смело ще ги носим.
photography vasil germanov / thinktanklab
On the next pages you can see a preview of the debut collection of 45 Street, the label of designer George Stoilov, that we promised to show you in our last issue.
На следващите няколко страници можете да видите превю на дебютната колекция на 45 Street, лейбъла на дизайнера Георги Стоилов, която обещахме да покажем в миналия брой.
86
87
88
89
90
91
photography vasil germanov / thinktanklab styling h&s hair and makeup slav for max factor model caroline rausch at ivet fashion
93
94
95
sweater sisley
96
sweater max mara
97
cardigan paul smith
98
sweater moschino cheap and chic
99
sweater yohji yamamoto
photography enokae styling philippa harrington-griffin hair and makeup kenny leung model maria ericsson at m+p, london special thanks to www.start-london.com
101
jacket rick owens, dress maaike mekking
103
this page: jacket maaike mekking, shirt isabel marant etoile, vest mcq, jeans maaike mekking, boots church’s previous page: coat rick owens, sweater helmut lang, dress maaike mekking, boots maison martin margiela
this page: coat maison martin margiela, sweater gladys & pixie, sunglasses thierry lasry next page: coat rick owens, trousers maaike mekking, shoes acne
104
107
this page: jacket moncler, shirt isabel marant etoile, dress acne previous page: sweater gladys & pixie, trousers isabel marant etoile, shoes acne, sunglasses thierry lasry
108
this page: jacket moncler, sweater gladys & pixie, trousers isabel marant etoile next page: sweater acne, trousers maaike mekking, shoes church’s
111
this page: dress acne, gilet gladys & pixie, bracelet start previous page: coat isabel marant, top maaike mekking, vintage jeans levi’s
photography dardo photography / www.dardophotography.com styling patrick maccio hair and makeup paulina squadrito model lindsey at trend models special thanks to miss nobody / www.missnobody.com.es
sweater pablo erroz
115
this page: coat silvina moranti, blouse juanma by el cuco, shorts marianne krauss previous page: shirt marianne krauss, sweater pablo erroz, trousers h&m, hat manuel bola単o
116
this page: dress pablo erroz next page: shirt juanma by el cuco, vest h&m, trousers manuel bola単o, gloves manuel bola単o, vintage shoes
jacket juanma by el cuco, dress tara jarm贸n, skirt pablo erroz
120
dress twin-set skirt juanma by el cuco jacket manuel bola単o
121
122
www.acnestudios.com www.alessandrini.it www.alexandermcqueen.com www.anndemeulemeester.be www.antikbatik.fr www.armani.com www.borsalino.com www.church-footwear.com www.dior.com www.drmartens.com www.eddieborgo.com www.fleetilya.com www.garethpugh.net www.helmutlang.com www.henrikvibskov.com www.hermes.com www.hm.com www.ilovetba.com www.isabelmarant.tm.fr www.jeanpaulgaultier.com www.johnlobb.com www.juanmabyelcuco.com www.levi.com www.maaikemekking.com www.maisonmartinmargiela.com www.manuelbolano.com www.maxmara.com www.meadhamkirchhoff.co m www.moncler.com www.moschino.com www.paulabianco.biz www.paulsmith.co.uk www.pedrolourenco.com www.preen.eu www.rickowens.eu www.scottwilsonlondon.com www.senadatheory.com www.sisley.com www.start-london.com www.swaineadeney.co.uk www.tarajarmon.com www.thierrylasry.com www.yohjiyamamoto.co.jp
GIA WILL BE BACK IN NOVEMBER.