ГЛАВА 10 4 Тогава Мардохей каза: Бог е направил тези неща. 5 Защото си спомням един сън, който видях относно тези неща, и нищо от него не се провали. 6 Един малък извор стана река и стана светлина, слънце и много вода; тази река е Естир, за която царят се ожени и я направи царица; 7 И двата дракона сме аз и Аман. 8 И народите бяха тези, които се събраха, за да унищожат името на евреите: 9 И моята нация е този Израил, който извика към Бога и беше спасен; защото Господ спаси Своя народ и Господ ни избави от всички онези злини, и Бог извърши знамения и големи чудеса, които не са били извършени сред езичниците. 10 Затова той направи два жребия, един за Божия народ и друг за всички езичници. 11 И тези два жребия дойдоха в часа, времето и деня на съда пред Бога сред всички народи. 12 И Бог си спомни народа Си и оправда наследството Си. 13 Затова онези дни ще бъдат за тях в месец Адар, четиринадесетия и петнадесетия ден от същия месец, със събрание, радост и веселие пред Бога, според поколенията завинаги сред Неговия народ. ГЛАВА 11 1 В четвъртата година от царуването на Птолемей и Клеопатра, Доситей, който каза, че е свещеник и левит, и Птолемей, негов син, донесоха това послание на Фурим, за което казаха, че е същото, и че Лизимах, синът на Птолемей, който беше в Ерусалим, беше го разтълкувал. 2 Във втората година от царуването на великия Артексеркс, в първия ден на месец Нисан, Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Кисай, от Вениаминовото племе, видя сън; 3 Който беше юдеин и живееше в град Суза, велик човек, като слуга в царския двор. 4 Той също беше един от пленниците, които Навуходоносор, царят на Вавилон, отведе от
Йерусалим с Йехония, цар на Юдея; и това беше неговата мечта: 5 Ето шум от вълнение, с гръмотевици, земетресения и размирици в земята; 6 И ето, два големи дракона излязоха готови да се бият и викът им беше силен. 7 И при техния вик всички народи бяха готови за битка, за да могат да се бият срещу праведните хора. 8 И ето ден на тъмнина и неизвестност, скръб и мъка, скръб и голямо вълнение на земята. 9 И целият праведен народ беше смутен, страхувайки се от собствените си злини, и бяха готови да загинат. 10 Тогава те извикаха към Бог и по техния вик, като че ли от малък фонтан, беше направен голям потоп, дори много вода. 11 Светлината и слънцето изгряха и смирените се възвисиха и погълнаха славните. 12 Сега, когато Мардохей, който беше видял този сън и това, което Бог беше решил да направи, беше буден, той изтъкна този сън в ума си и до нощта непременно желаеше да го узнае. ГЛАВА 12 1 И Мардохей си почина в двора с Габата и Тара, двамата евнуси на краля и пазители на двореца. 2 И той чу замислите им и проучва намеренията им и научи, че се канят да сложат ръка на царя Артексеркс; и така той удостовери царя им. 3 Тогава царят разпита двамата евнуси и след като те си признаха, бяха удушени. 4 И царят записа тези неща и Мардохей също го написа. 5 Така царят заповяда на Мардохей да служи в двора и за това го възнагради. 6 Но Аман, синът на Амадат, агагиецът, който беше в голяма почит при царя, искаше да тормози Мардохей и народа му заради двамата царски евнуси. ГЛАВА 13 1 Копието на писмата беше следното: Великият цар Артексеркс пише тези неща на
принцовете и управителите, които са под негово ръководство от Индия до Етиопия в сто и седем и двадесет провинции. 2 След това станах господар на много народи и имах господство над целия свят, без да се въздигам с презумпцията на моята власт, но като се държах винаги със справедливост и мекота, възнамерявах да установявам своите поданици непрекъснато в спокоен живот и да направя своя мирно царство и отворено за преминаване до найотдалечените брегове, за да възобнови мира, който е желан от всички хора. 3 Сега, когато попитах моите съветници как това може да се осъществи, Аман, който превъзхождаше с мъдрост сред нас и беше одобрен за постоянната си добра воля и непоколебима вярност, и имаше честта на второто място в кралството, 4 Декларираха ни, че във всички нации по целия свят имаше разпръснат определен злонамерен народ, който имаше закони, противоречащи на всички нации, и непрекъснато презираше заповедите на царете, така че обединението на нашите кралства, почтено възнамерено от нас, не може да продължи напред. 5 Виждайки тогава, ние разбираме, че само този народ непрекъснато се противопоставя на всички хора, различавайки се по странния начин на своите закони и зле засегнат нашата държава, извършвайки всички пакости, които могат, за да не може нашето царство да бъде здраво установено: 6 Затова ние заповядахме, че всички онези, които са посочени писмено до вас от Аман, който е ръкоположен над делата и е следващият до нас, всички, с техните жени и деца, ще бъдат напълно унищожени от меча на техните врагове , без никаква милост и състрадание, четиринадесетия ден от дванадесетия месец Адар на настоящата година: 7 За да могат тези, които от древността и сега също са злонамерени, в един ден с насилие да отидат в гроба и така завинаги след това да направят нещата ни да бъдат добре уредени и без проблеми. 8 Тогава Мардохей се замисли върху всичките дела на Господа и отправи своята молитва към Него,
9 Казвайки, Господи, Господи, Царю Всемогъщи: защото целият свят е в Твоята власт и ако си отредил да спасиш Израел, няма човек, който да Ти противопостави: 10 Защото Ти си направил небето и земята, и всички чудни неща под небето. 11 Ти си Господар на всички неща и няма човек, който да Ти устои, който си Господ. 12 Ти знаеш всичко и знаеш, Господи, че не се поклоних пред гордия Аман нито с презрение, нито с гордост, нито с някакво желание за слава. 13 Защото можех да се задоволя с добро желание за спасението на Израил да целуна стъпалата на краката му. 14 Но направих това, за да не предпочитам човешката слава пред Божията слава: нито ще се покланям на друг освен на Теб, Боже, нито ще го правя с гордост. 15 И сега, Господи Боже и Царю, пощади народа Си, защото очите им са върху нас, за да ни унищожат; да, те искат да унищожат наследството, което беше твое от началото. 16 Не презирай дела, който си избавил от Египет за себе си. 17 Чуй молитвата ми и бъди милостив към Твоето наследство; обърне скръбта ни в радост, за да живеем, Господи, и да хвалим Твоето име; и не погубвай устата на онези, които Те хвалят, Господи. 18 Целият Израил по същия начин извика най-усърдно към Господа, защото смъртта им беше пред очите им. ГЛАВА 14 1 И царица Естир, като се страхуваше от смъртта, се обърна към Господа: 2 И съблече славното си облекло и облече дрехите на мъка и траур; и вместо скъпоценни миро, тя покри главата си с пепел и тор, и тя смири тялото си много, и всички места на нейната радост тя изпълни с разкъсаната й коса. 3 И тя се помоли на Господа, Израилевия Бог, казвайки: О, Господи мой, Ти си единственият наш Цар; помогни ми, пуста жено, която няма помощник освен Теб: 4 Защото моята опасност е в ръцете ми. 5 От младостта си слушах в племето на моето семейство, че Ти, Господи, взе Израил
измежду всички народи и бащите ни от всичките им предшественици за вечно наследство, и Ти изпълни всичко, което им обеща. 6 И сега съгрешихме пред Теб; затова Ти ни предаде в ръцете на враговете ни, 7 Защото се покланяхме на техните богове: Господи, Ти си праведен. 8 Въпреки това не ги удовлетворява, че сме в горчив плен; но те са ударили ръце с идолите си, 9 че те ще разрушат това, което си постановил с устата си, и ще разрушат наследството ти, и ще затворят устата на ония, които те хвалят, и ще угасят славата на дома ти и на олтара ти, 10 И отвори устата на езичниците, за да възхвалят идолите и да възвеличат плътски цар завинаги. 11 О, Господи, не давай скиптъра си на онези, които са нищожни, и нека не се смеят на падението ни; но обърнете техния план върху тях самите и направете пример този, който е започнал това против нас. 12 Помни, Господи, яви се във времето на нашата скръб и дай ми дръзновение, Царю на народите и Господарю на всяка власт. 13 Дай ми красноречиво слово в устата ми пред лъва; Обърни сърцето му да мрази онзи, който воюва против нас, за да има край на него и на всички, които имат едно мнение с него. 14 Но ни избави с ръката Си и помогни на мене, който съм опустошен и нямам друга помощ освен Тебе. 15 Ти знаеш всичко, Господи; ти знаеш, че мразя славата на неправедните и се гнуся от леглото на необрязаните и на всичките езичници. 16 Ти знаеш нуждата ми: защото аз се отвращавам от знака на моето високо състояние, който е на главата ми в дните, в които се показвам, и че се отвращавам от него като парцал при менструация, и че не го нося, когато съм частен от себе си. 17 И че слугинята ти не е яла на трапезата на Аман и че не съм уважавал много царския пир, нито съм пил виното от възлиянията. 18 И слугинята Ти нямаше никаква радост от деня, когато бях доведена тук, до сега, освен в Тебе, Господи, Боже Авраамов.
19 Ти, най-могъщи Боже, чуй гласа на изоставените и ни избави от ръцете на злодеите и ме избави от моя страх. ГЛАВА 15 1 И на третия ден, когато тя приключи молитвите си, тя свали траурните си одежди и облече славното си облекло. 2 И като се украси със слава, след като призова Бога, който е наблюдателят и спасителят на всички неща, тя взе две слугини със себе си: 3 И на единия се облегна, сякаш се носеше изискано; 4 И другата последва, носейки влака си. 5 И тя беше румена поради съвършенството на красотата си и лицето й беше весело и много любезно; но сърцето й беше в болка от страх. 6 След това, след като премина през всички врати, тя застана пред царя, който седеше на царския си трон и беше облечен с всичките си одежди на величие, всички блестящи със злато и скъпоценни камъни; и той беше много страшен. 7 След това повдигна лицето си, което блестеше от величие, той я погледна много яростно; и кралицата падна и беше бледа, и припадна, и се поклони върху главата на прислужницата, която вървеше пред нея. 8 Тогава Бог промени духа на царя в мекота, който в страх скочи от престола си и я взе в ръцете си, докато тя дойде отново на себе си и я утеши с любящи думи и й каза: 9 Естер, какво има? Аз съм твой брат, дерзай: 10 Няма да умреш, въпреки че нашата заповед е обща: приближи се. 11 И така той вдигна златния си скиптър и го постави на врата й, 12 И я прегърна и каза: Говори с мен. 13 Тогава тя му каза: Видях те, господарю мой, като Божи ангел и сърцето ми се смути от страх от твоето величие. 14 Защото си прекрасен, господарю, и лицето ти е пълно с благодат. 15 И докато говореше, тя падна от припадък. 16 Тогава царят се смути и всичките му слуги я утешиха.
ГЛАВА 16 1 Великият цар Артексеркс до принцовете и управителите на сто и седем и двадесет провинции от Индия до Етиопия и до всички наши верни поданици, поздрав. 2 Мнозина, колкото по-често се удостояват с голямата щедрост на своите милостиви принцове, толкова по-горди стават, 3 И се старайте да наранявате не само нашите поданици, но като не сте в състояние да понесете изобилието, вземете в ръка да практикувате и срещу онези, които им правят добро: 4 И отнеме не само благодарността сред хората, но и въздигнати със славните думи на блудници, които никога не са били добри, те мислят да избягат от справедливостта на Бог, който вижда всичко и мрази злото. 5 Често пъти честната реч на онези, на които е поверено да управляват делата на приятелите си, е карала мнозина, които са на власт, да участват в невинна кръв и ги е обвивала в неизлечими бедствия: 6 Подмамвайки с лъжата и измамата на техния похотлив нрав невинността и добротата на принцовете. 7 Сега можете да видите това, както заявихме, не толкова от древните истории, колкото можете, ако потърсите какво нечестиво е било извършено напоследък чрез зловещото поведение на онези, които са недостойно поставени на власт. 8 И ние трябва да се погрижим за идното време, за да може нашето царство да бъде тихо и мирно за всички хора, 9 Както чрез промяна на целите ни, така и винаги отсъждане на неща, които са очевидни, с по-равностойно производство. 10 За Аман, македонец, син на Амадата, който наистина е чужденец от персийската кръв и далеч от нашата доброта, и като чужденец, приет от нас, 11 Дотук нататък беше получил благоволението, което показваме към всяка нация, като това, че беше наречен наш баща и беше непрекъснато почитан от всички следващи след краля. 12 Но той, без да носи голямото си достойнство, отиде да ни лиши от нашето царство и живот:
13 Като чрез многобройни и хитри измами търсеха унищожението от нас, както и от Мардохей, който спаси живота ни и непрекъснато осигуряваше нашето добро, както и от непорочната Естир, участник в нашето царство, с целия им народ. 14 Защото с тези средства той смяташе, намирайки ни лишени от приятели, да прехвърли царството на персите на македонците. 15 Но ние откриваме, че евреите, които този нечестив нещастник е предал на пълно унищожение, не са злодеи, а живеят според най-справедливите закони: 16 И че те са деца на най-висшия и наймогъщия, жив Бог, който е наредил царството както на нас, така и на нашите прародители по най-превъзходния начин. 17 Ето защо ще постъпите добре, ако не привеждате в изпълнение писмата, изпратени до вас от Аман, синът на Амадата. 18 Защото този, който беше извършител на тези неща, беше обесен на портите на Суза с цялото си семейство: Бог, който управлява всички неща, бързо му отмъщавайки според заслугите му. 19 Затова вие ще публикувате копието на това писмо навсякъде, за да могат евреите свободно да живеят според собствените си закони. 20 И вие ще им помогнете, така че дори същия ден, който е тринадесетият ден от дванадесетия месец Адар, те могат да им бъдат отмъстени, които във времето на тяхното страдание ще ги натоварят. 21 Защото Всемогъщият Бог обърна на радост за тях деня, в който избраният народ трябваше да загине. 22 И така, сред тържествените си празници пазете ден с всички празници; 23 Така както сега, така и отвъдното може да има безопасност за нас и добре засегнатите перси; но за тези, които заговорничат против нас, спомен за унищожение. 24 Следователно всеки град и държава, които не постъпят според тези неща, ще бъдат унищожени без милост с огън и меч и ще бъдат направени не само непроходими за хората, но и най-омразни за дивите зверове и птици завинаги.