Марк
ГЛАВА1
1НачалотонаблаговестиетонаИсусХристос,Сина Божий;
2Кактоеписановпророците:Ето,АзизпращамМоя пратеникпредлицетоТи,койтощеприготвипътяТи предТебе
3Гласътнавикащиявпустинята:Пригответепътяна Господа,правинаправетепътекитеМу.
4Йоаннаистинакръщавашевпустинятаи
проповядвашекръщениетонапокаяниезаопрощение нагреховете.
5ИизлязохапринегоцялатаземянаЮдеяитезиот Ерусалим,ивсичкибяхакръстениотнеговрека Йордан,изповядвайкигреховетеси.
6ИЙоанбешеоблеченскамилскакозинаискожен поясоколокръстаси;итойядешескакалциидивмед; 7Ипроповядваше,казвайки:СледменидваЕдин, койтоепо-силенотмен,накоготонесъмдостоендасе наведаидаразвържаремъканаобувкитему
8Азнаистинавикръстихсвода,нотойщевикръсти съсСветияДух
9ИвонезидниИсусдойдеотНазаретГалилейскии бешекръстенотЙоанвЙордан.
10Иведнага,катоизлезеотводата,видянебесата отворенииДухакатогълъбдаслизавърхунего
11Идойдегласотнебето,койтоказа:ТисиМоят възлюбенСин,вКоготоеМоетоблаговоление
12ИведнагаДухътгозаведевпустинята
13Итойбешетамвпустинятачетиридесетдни, изкушаванотСатана;ибешесдивитезверове;и ангелитемуслужеха.
14СледкатоЙоанбешехвърленвзатвора,Исусдойде вГалилея,проповядвайкиевангелиетонаБожието царство,
15Иказвайки:ВреметосеизпълнииБожиетоцарство наближи;покайтесеиповярвайтевблаговестието
16ИкатовървешекрайГалилейскотоезеро,видя СимонибратмуАндрейдахвърлятмрежавморето, защотобяхарибари
17ИИсусимказа:ЕлатеследМенеиАзщеви направядастанетеловциначовеци
18ИтеведнагаоставихамрежитесииГопоследваха
19Икатоотминамалкооттам,видяЯковЗеведееви братмуЙоан,коитосъщобяхавкорабаикърпеха мрежитеси
20Иведнагагиповика;итеоставихабащасиЗеведей вкорабаснаемницитеитръгнахаследнего
21ИтеотидохавКапернаум;иведнагавсъботнияден влезевсинагогатаипоучаваше.
22Итесечудеханаучениетому,защототойги поучавашекаточовек,койтоимавласт,анекато книжниците.
23Ивсинагогатаимимашечовекснечистдух;итой извика,
24казвайки:Оставетени!Каквообщоимамениестеб, ИсусеотНазарет?дошъллисиданиунищожиш?Знам текойси,СветиятБожий
25АИсусгосмъмри,катоказа:Млъкнииизлезот него
26Икогатонечистиятдухгоразкъсаиизвикасъс силенглас,излезеотнего
27Ивсичкисесмаяха,тъйчесепитахапомеждуси, казвайки:Каквоетова?какваетазиновадоктрина? защотосвластзаповядвадоринанечиститедуховеи темусеподчиняват
28Иведнагасеразнесеславатамупоцялатаобласт околоГалилея
29Иведнага,катоизлязохаотсинагогата,влязохав къщатанаСимониАндрейсЯковиЙоан.
30НомайкатанаженатанаСимонлежешеболнаот трескаиведнагамуказахазанея
31Итойдойде,хванаязаръкаиявдигна;иведнага трескатаяоставиитяимслужеше
32Ипривечер,когатослънцетозалезе,доведохапри неговсичкиболнииобладанитеотдемони.
33Ицелиятградсесъбрапредвратата
34Итойизцелимнозина,коитобяхаболниот различниболести,иизгонимногобесове;ине позволяваханабесоветедаговорят,защотоГо познаваха.
35Инасутринта,катостанамногопредиразсъмване, излезеиотиденауединеномясто,итамсемолеше
36ИСимонионези,коитобяхаснего,гопоследваха
37Икатогонамериха,рекохаму:Всичкитетърсят.
38Итойимказа:Даотидемвблизкитеградове,зада проповядвамитам;защотозатоваизлязох
39ИпроповядвашевсинагогитеимпоцялаГалилеяи изгонвашедемони
40Иединпрокажендойдепринего,молешегои коленичипреднего,имуказваше:Акоискаш,можеш дамеочистиш
41ИИсус,състрадателен,протегнаръкатаСи,докосна седонегоимуказа:Искам;бъдичист.
42Ищомпроговори,веднагапроказатасеоттеглиот негоитойсеочисти.
43Итойгозаръчастрогоиведнагагоизпрати; 44Имуказа:Гледайданеказвашнищонаникого;но иди,покажисенасвещеникаипринесизаочистването ситова,коетоМойсейзаповяда,засвидетелствопред тях
45Нотойизлезеизапочнадагоразгласявамногоида разгласявавъпроса,такачеИсуснеможешевече откритодавлезевграда,нобешенавънвпустинни места;иидвахаприНегоотвсякъде.
ГЛАВА2
1ИотнововлезевКапернаумследняколкодни;исе разчу,чеевкъщата
2Иведнагасесъбрахамнозина,такаченямашемясто дагиприеме,не,доридовратата;итойим проповядвашесловото
3Итедойдохапринего,носейкиединболенот парализа,койтобешеносенотчетирима
4Икогатонеможахадасеприближатдонегозаради
5Исус,катовидявяратаим,казанапаралитика:Сине, простяттисегреховете
6Нонякоиоткнижницитеседяхатамиразсъждавахав сърцатаси,
7Защотозичовектакабогохулства?койможеда прощавагрехове,освенединБог?
8Иведнага,когатоИсусразбравдухаСи,чете разсъждаваттакавсебеси,тойимказа:Защо разсъждаватетезинещавсърцатаси?
9По-леснолиедасекаженапаралитика:Прощаватти сегреховете;илидакажа:Стани,вземипостелкатаси иходи?
10Нозадазнаете,чеЧовешкиятСинимавластна земятадапрощавагрехове(казванапаралитика):
11Казвамти:Стани,вземилеглотосииидивкъщата си
12Итойведнагастана,взелеглотоиизлезепред всички;дотакавастепен,чевсичкибяхаизумении прославяхаБога,казвайки:Никоганесмеговиждали потозиначин
13Итойизлезеотновокрайморето;ицялото множествосеприближавашеприНегоиТойги поучаваше
14Икатоминаваше,видяЛевий,Алфеевиясин,седнал намитницата,имуказа:ВървиследменИтойстанаи гопоследва
15Истанатака,чекогатоИсусседешенатрапезав къщатаси,многобирнициигрешницисъщоседяха заедносИсусиученицитеМу;защотобяхамногоите Гопоследваха.
16Икогатокнижницитеифарисеитеговидяхадаядес бирнициигрешници,рекоханаученицитеМу:Как такаядеипиесбирнициигрешници?
17Исус,каточутова,имказа:Здравитеняматнужда отлекар,аболните;недойдохдапризоваправедните,а грешницитекъмпокаяние.
18ИученицитенаЙоанинафарисеитепостеха;и дойдохаимуказаха:ЗащоученицитенаЙоанина фарисеитепостят,аТвоитеученицинепостят?
19ИИсусимказа:Могатлисватбаритедапостят, докатомладоженецътестях?докатоимат младоженецастях,немогатдапостят.
20Нощедойдатдни,когатомладоженецътщебъде отнетоттях,итогаващепостятвонезидни
21Никойсъщонепришивапарченовплатвърхустара дреха;иначеновотопарче,коетояенапълнило,отнема отстаротоидиратаставапо-лоша
22Иникойненаливанововиновстаримехове;иначе новотовинощеспукамеховетеивинотощесеразлее, имеховетещесеразвалят;ноновотовинотрябвадасе наливавновимехове
23Истанатака,четойминапрезжитнитенивив съботнияден;иученицитеМупочнаха,катовървяха, дакъсаткласовете.
24АфарисеитеМуказаха:Ето,защоправятвсъботен дентова,коетонеепозволено?
25Итойимказа:Никогалинестечеликаквонаправи Давид,когатоимашенуждаиогладня,тойионези, коитобяхаснего?
26КактойвлезевБожиядомвднитена първосвещеникаАвиатариядеприсъственитехлябове, коитонеепозволенодаядатосвензасвещениците,и дадеинаонези,коитобяхаснего?
27Итойимказа:съботатаенаправеназачовека,ане човекътзасъботата; 28ЗатоваЧовешкиятСинегосподаринасъботата ГЛАВА3
1Ипаквлезевсинагогата;итамимашечовекс изсъхналаръка.
2Игонаблюдавахадалищегоизцеливсъботенден; задамогатдагообвинят
3Итойказаначовекасизсъхналатаръка:Стани напред
4Итойимказа:позволенолиедасеправидобров събота,илидасеправизло?даспасиживотилида убие?Нотемълчаха
5Икогатогиизгледасгняв,наскърбенза закоравяванетонасърцатаим,тойказаначовека: ПротегниръкатасиИтойяпротегна;иръкатаму станаздравакатодругата.
6Ифарисеитеизлязохаиведнагасесъветвахас иродианцитепротивнего,какдагопогубят
7НоИсуссеоттеглисученицитеСидоморето;и голямомножествоотГалилеяиотЮдеяГоследваха, 8ИотЕрусалим,иотИдумая,иотвъдЙордан;иония околоТириСидон,голямомножество,каточухакакви великиделаизвърши,дойдохаприНего
9ИреченаученицитеСидагочакаедналодкапоради множеството,заданеготълпят.
10Защототойбешеизлекувалмнозина;дотакава степен,четесепритискахакъмнего,задагодокоснат, всички,коитоимахаязви.
11Инечиститедухове,катоГовиждаха,падахапред Негоивикаха,казвайки:ТисиБожиятСин
12ИтойстрогоимзаръчаданеГоизявяват.
13Итойсеизкачинаеднапланинаиповикаприсебе си,коитоискаше;итедойдохапринего
14Итойнаредидванадесет,задабъдатснегоизада можедагиизпратидапроповядват,
15Идаимавластдалекуваболестиидаизгонва бесове,
16ИСимон,коготонаречеПетър;
17иЯков,Зеведеевиятсин,иЙоан,Якововбрат;итой гинаречеБоанергес,коетоеСиноветена гръмотевицата:
18иАндрей,иФилип,иВартоломей,иМатей,иТома, иЯков,Алфеевиятсин,иТадей,иСимонХанаанец, 19ИЮдаИскариотски,койтосъщогопредаде;ите влязохаведнакъща.
20Имножествотосесъбраотново,такаченеможаха доридаядатхляб
21Икаточухаприятелитему,излязохадагохванат, защотоказаха,чееизвънсебеси.
22Икнижниците,коитослязохаотЕрусалим,казаха: ТойимаВеелзевуличрезкнязанабесоветеизгонва бесове
23Итойгиповикаприсебесииимказаспритчи:Как можеСатанадаизгониСатана?
24Иакоедноцарствосеразделипротивсебеси,това царствонеможедаустои
25Иакоединдомсеразделисампротивсебеси,този домнеможедаустои
26ИакоСатанасенадигнесрещусебесиибъде разделен,тойнеможедаустои,ноимакрай.
27Никойнеможедавлезевкъщатанасилнияида ограбиимотаму,освенакопървоневържесилния;и тогаватойщеразваликъщатаси.
28Истинавиказвам,Всичкигреховещебъдат простенинасиноветечовешкиибогохулствата,с коитобогохулстваха:
29Нотози,койтохулиСветияДух,няманикога прошка,ноевопасностотвечноосъждане:
30Понежеказаха:Иманечистдух
31Тогавадойдохабратятамуимайкамуи,катостояха отвън,изпратихадонегодагоповикат.
32ИмножествотоседнаоколоНегоиМуказаха:Ето, майкатиибратятативънТетърсят
33ИТойимотговорииказа:Кояемайкамиили братятами?
34ИтойпогледнанаоколоседящитеоколоНегоиказа: Етомайкамиибратятами!
35Защото,койтовършиБожиятаволя,тоймиебрат,и сестрами,имайка
ГЛАВА4
1Итойотновозапочнадапоучаванабреганаморето; ипринегосесъбраголямомножество,такачетой влезевкорабиседнавморето;ицялотомножество бешекрайморетонасушата.
2Итойгинаучинамногонещачрезпритчииимказа всвоетоучение,
3Чуйте;Ето,сеячизлезедасее:
4Икатосееше,еднопаднакрайпътяидолетяха небеснитептициигоизпоядоха
5Инякоипаднаханакаменистаземя,къдетонямаше многопръст;иведнагапоникна,защотонямаше дълбоказемя;
6Нокогатослънцетоизгря,тоизгоря;итъйкато нямашекорен,изсъхна
7Адругипаднахамеждутръните,итрънитеизраснаха игозаглушиха,итонедадеплод.
8Адругипаднаханадобраземяидадохаплод,който поникнаисеразмножи;иродикойтридесет,кой шестдесет,акойсто.
9Иречеим:Койтоимаушидаслуша,некаслуша
10Икогатоостанасам,онези,коитобяхаоколонегос дванадесетте,гопопитахазапритчата.
11Итойимказа:Наваседаденодазнаететайнатана Божиетоцарство,нозатези,коитосаотвън,всичко товасеправивпритчи:
12Задавидят,ноданевидят;икатослушат,можеда чуятиданеразберат;заданебинякогадасеобърнат игреховетеимдаимбъдатпростени.
13Иречеим:Незнаетелитазипритча?икактогава щепознаетевсичкипритчи?
14Сеячътсеесловото
15Итовасатезикрайпътя,къдетосесеесловото;но когаточуят,Сатанаидванезабавноиотнемасловото, посятовсърцатаим
16Итовасасъщотези,коитосепосяватнакамениста земя;които,щомчуятсловото,веднагагоприематс
задушаватсловотоитоставабезплодно
20Итовасатези,коитосепосяватнадобраземя; такива,коитослушатсловотоигоприемат,идават плод,еднитрийсет,другишестдесет,адругисто 21Итойимрече:Донасялисесвещ,задасесложи подсъдилиподлегло?иданебъдепоставенна свещник?
22Защотоняманищоскрито,коетоданестанеявно; нитонещосепазешевтайна,нодаизлезевчужбина 23Аконякойимаушидаслуша,некаслуша.
24Иречеим:Внимавайтекаквочувате:скаквато мяркамерите,стакаващевисеотмери;инавас,който слушате,щесеприбави.
25Защото,койтоима,щемуседаде,акойтоняма,ще мусеотнемеитова,коетоима
26Иказа:Божиетоцарствоетака,кактоакочовек хвърлисемевземята;
27Идаспи,идаставанощиден,исеметодапониква идарасте,тойнезнаекак.
28Защотоземятасамапосебесидаваплод;първо острието,следтоваухото,следтовапълнотозърнов ухото.
29Нокогатоплодътизлезе,веднагатурясърпа,защото жетватадойде
30Иказа:НакакводауподобимБожиетоцарство?или скаквосравнениедагосравним?
31Тоекатосинапенозърно,което,когатосепосеев земята,епо-малкоотвсичкисемена,коитосана земята;
32Нокогатосепосее,израстваиставапо-голямоот всякатрева,ипускаголемиклони;такаченебесните птицидасенастаняватподсянкатаму
33ИсмноготакивапритчиТойимговорисловото, доколкотоможехадагочуят.
34Нобезпритчанеимговореше;акогатоостанаха сами,обяснивсичконаученицитеСи
35Ивсъщияден,когатосесвечери,тойимказа:Да преминемнаотвъднатастрана
36Икатоизпратихамножеството,теговзеха,както бешевкораба.Аснегоимашеидругималки корабчета
37Исенадигнасилнабуряивълнитеудряхакораба, такачетойвечебешепълен
38Итойбешевзаднатачастнакораба,заспална възглавница;итегосъбудихаимуказаха:Учителю,не телиегрижа,чезагиваме?
39Итойстана,смъмривятъраиказанаморето:Мълчи,
41Итесеуплашихатвърдемногоисиказахаединна
1Итепреминахаотдругатастрананаморето,в странатанаГадарините.
2Икогатоизлезеоткораба,веднагагопосрещнаот гробницитечовекснечистдух,
3Койтоживеешесредгробовете;иникойнеможеше даговърже,не,несвериги:
4Защототойчестоебилвързансоковиивериги,и веригитебяхаразкъсаниотнегоиоковитебяха счупенинапарчета;иникойнеможешедагоукроти
5Ивинаги,нощиден,тойбешевпланинитеив гробовете,плачешеисепорязвашескамъни.
6НокатовидяИсусотдалеч,изтичаиМусепоклони, 7Иизвикасъссиленгласиказа:Каквообщоимамазс Тебе,Исусе,СиненаВсевишнияБог?Заклевамтев Бога,данемеизмъчваш
8Защототоймуказа:Излезотчовека,душенечист!
9Итойгопопита:Какеиметоти?Итойотговори, казвайки:Иметомиелегион,защотосмемного 10Имногогомолешеданегиотпращавънотстраната 11Атам,близодопланините,пасешеголямостадо свине
12ИвсичкибесовеГомолеха,казвайки:Пратинив свинете,задавлеземвтях.
13ИИсусведнагагипуснаИнечиститедухове излязохаивлязохавсвинете;истадотосеспусна надолупостръмнотомястовморето(бяхаоколодве хиляди)исеудавихавморето
14Аонези,коитопасехасвинете,избягахаиразказаха вградаивселата.Итеизлязохадавидяткаквое направено
15ИтедойдохаприИсусивидяхаонзи,койтобеше обладанотдяволаикойтоимашелегиона,седнал, облеченивздравиясиум;исеуплашиха
16Ионези,коитоговидяха,имказахакаксеслучис този,койтобешеобладанотдявола,асъщоиза свинете
17Итезапочнахадагомолятданапуснетехните предели.
18Икогатовлезевкораба,онзи,койтобешеобладан отдявола,мусепомолидабъдеснего 19НоИсуснемупозволи,амуказа:Идисиудомапри приятелитесииимразкажикаквивеликинещатие сторилГосподисеесмилилнадтеб 20ИтойсиотидеизапочнадаразгласявавДекаполис колковеликинещабешенаправилИсусзанего;и всичкихорасечудеха.
21ИкогатоИсусотновобешепрекаранскорабна отсрещнатастрана,многонародсесъбраприНего;и тойбешеблизодоморето
22Ието,идваединотначалницитенасинагогата,на имеЯир;икатоговидя,паднавкракатаму, 23Имногогомолеше,катоказваше:Малкатами дъщерялежинасмърт;моляТе,елаиположиръцете Сивърхунея,задаоздравее;итящеживее
24ИИсусотидеснего;имногохорагопоследвахаи сетълпяхапринего
25Иеднажена,коятоимашекръвотечениеот дванадесетгодини,
26Ибешепретърпяламногонещаотмноголекарии бешеизхарчилавсичко,коетоимаше,инищонесе подобри,апо-скоросевлоши,
27Тя,каточузаИсус,дойдесреднародаотзадисе допрядодрехатаМу.
28Защототяказа:АкоседокоснасамододрехитеМу, щеоздравея
29Иведнагаизворътнакръвтайпресъхна;итя почувствавтялотоси,чееизцеленаоттазичума
30ИИсус,катоведнагаразбравсебеси,чесилатае излязлаотнего,обърнасекъмнародаиказа:Койсе допрядодрехитеми?
31ИученицитеМуказаха:Виждаш,четълпатате притиска,иказваш:КойседопрядоМене?
32Итойсеогледанаоколо,задавидитази,коятобеше направилатованещо.
33Ножената,уплашенаитрепереща,катознаеше каквостанаснея,дойдеипаднапреднегоимуказа цялатаистина.
34Итоййказа:Дъще,твоятавяратеизцели;идисис мирибъдиздравотболесттаси
35Докатотойощеговореше,дойдохаотначалникана синагогатаиказаха:Дъщерятиемъртва;защо безпокоишощеУчителя?
36ЩомИсусчуказанотослово,казананачалникана синагогата:Небойсе,самовярвай
37ИнепозволинаникогодаГопоследва,освенПетър, ЯковиЙоан,Якововбрат.
38Итойдойдевкъщатананачалниканасинагогатаи видявълнениетоионези,коитоплачехаиридахасилно 39Икогатовлезе,тойимказа:Защовдигатетозишум иплачете?девойкатанеемъртва,носпи
40ИтемусеприсмивахаНокатогиизгонивсичките, тойвзебащатаимайкатанамоматаионези,които бяхаснего,ивлезетам,къдетолежешемомата
41Итойхванадевойкатазаръкатаийказа:Талита куми;коетосетълкува,девойко,казвамти,стани.
42Иведнагамоматастанаитръгна;тъйкатотябеше навъзрастотдванадесетгодиниИтесесмаяхас голямоучудване.
43Итойимзаръчастрогоникойданезнае;изаповяда дайдадатнещозаядене
ГЛАВА6
1Итойизлезеоттамидойдевсвоятастрана;и ученицитемугоследват
2Икогатонастъписъботата,Тойзапочнадапоучавав синагогата;имнозина,катоГослушаха,сечудехаи казваха:ОткъдеиманаНеготова?икаквамъдросте
6ИтойсечудешенатяхнотоневериеИтой обикаляшеселатаипоучаваше.
7Иповикадванадесеттеизапочнадагиизпращапо двама;иимдадевластнаднечиститедухове; 8Иимзаповядаданевзематнищозапътуванетоси, освенсамотояга;безторбичка,безхляб,безпарив кесиятаси:
9Носеобуйсъссандали;иданеслагамдвепалта.
10Итойимказа:Къдетоидавлезетевкъща, оставайтетам,докатонеизлезетеоттам
11Иаконякойневиприеме,нитовипослуша,катоси тръгнетеоттам,отърсетепрахаоткракатасиза свидетелствопротивтях.Истинавиказвам,чещебъде по-лекозаСодомиГоморавденянасъда,отколкотоза тозиград
12Итеизлязохаипроповядваха,чехорататрябвада сепокаят
13Итеизгонвахамногодемониипомазвахасмиро многоболниигиизцеляваха.
14ИцарИродчузанего;(защотоиметомусе разпространи:)итойказа,чеЙоанКръстителе възкръсналотмъртвитеизатовавеликиделасе проявяватвнего
15Другиказаха,чееИлияАдругиказаха,чеепророк иликатоединотпророците.
16НоИрод,каточутова,каза:Йоане,коготоаз обезглавих;тойвъзкръснаотмъртвите
17ЗащотосамиятИродбеизпратилдахванатЙоани даговържатвтъмницазарадиИродиада,женатана братсиФилип,защотосебешеоженилзанея
18ЗащотоЙоанбешеказалнаИрод:Нетиепозволено даимашженатанабратси
19ЗатоваИродиадаимашекавгасрещунегоиискаше дагоубие;нотянеможа:
20ЗащотоИродсестрахувашеотЙоан,катознаеше, четойеправеденисвятчовек,игопазеше;икатого слушаше,вършешемногонещаигослушашесрадост.
21Икогатодойдеудобенден,когатоИроднасвоя рожденденнаправивечерязасвоитегосподари, върховниначалницииначалницинаГалилея; 22ИкогатодъщерятанаспоменататаИродиадавлезеи танцуваше,иугодинаИродинаонези,коитоседяхас него,царятказанадевойката:Поискайотменкаквото искашищетигодам
23Итоййсезакле:Каквотоидапоискашотмен,ще тигодам,дополовинатаотмоетоцарство.
24Итяизлезеиказанамайкаси:Какводапоискам?И тяказа:ГлаватанаЙоанКръстител.
25Итяведнагавлезенабързоприцаряигопомоли, казвайки:Искамскородамидадешнаблюдоглавата наЙоанКръстител
26Ицарятмногосенатъжи;нозарадиклетватасии зарадитези,коитоседяхаснего,тойнямашедая отхвърли
27Иведнагацарятизпратипалачизаповядада донесатглаватаму;итойотидеигообезглавив тъмницата,
28Идонесеглаватамунаблюдоиядаденамомичето; имомичетоядаденамайкаси
29Икаточухаученицитему,дойдоха,взехатялотому игоположихавгроба
30ИапостолитесесъбрахаприИсусимуразказаха всичко,икаквосанаправили,икаквосаучили.
нямахасвободновремедоридаядат.
32Итезаминахаскорабнасамевпустомясто
33Ихоратагивидяхадаситръгватимнозинаго познаха,итичахатампешаотвсичкиградове,иги изпревариха,исесъбрахапринего
34ИкатоизлезеИсус,видямногонародисесмили надтях,защотобяхакатоовце,коитоняматпастир;и започнадагиучинамногонеща
35Икогатоденятбешевечедалеч,ученицитеМу дойдохаприНегоиказаха:Товаепустомястои времетовечееминало;
36Пуснигидаотидатвоколноститеивселатаидаси купятхляб,защотоняматкакводаядат
37Тойимотговориирече:ДайтеимвиедаядатИте муказаха:Даотидемлидакупимхлябзадвеста динарияидаимдадемдаядат?
38Тойимказа:Колкохлябаимате?идиивижИкато разбраха,казаха:Петидвериби.
39Итойимзаповядаданакаратвсичкидаседнатна групиназеленататрева
40Иседнахавредиципостотициипопетдесет.
41Икатовзепеттехлябаидветериби,погледнакъм небетоиблагослови,иразчупихлябовете,игидадена ученицитеСидасложатпредтях;идветерибираздели навсичкитях
42Ивсичкиядохаисенаситиха
43Исъбрахадванадесетпълникошаскъсоветеис рибите
44Аонези,коитоядохаотхлябовете,бяхаоколопет хилядимъже.
45Иведнагатойпринудиученицитесидавлязатв корабаидаотидатотдругатастранапредивъв Витсаида,докатотойизпратинарода.
46Икатогиизпрати,отиденаеднапланинадасе помоли
47Икогатосесвечери,корабътбешевсредморето,а тойсамнасушата
48Итойгивидядасетрудятвгребане;защото вятърътимбешенасрещен;иоколочетвъртатастража нанощтатойдойдепритях,вървейкипоморето,и щешедагимине
49Нокогатоговидяхадаходипоморето,помислиха, чеедух,иизвикаха:
50ЗащотовсичкиГовидяхаисесмутиха.Иведнага заговористяхиимказа:Дерзайте,азсъм;несе страхувай
51Итойсекачипритяхвкораба;ивятърътутихна;и тебяхасилноизуменивсебесиисечудеха.
52Защототенепомислихазачудотонахлябовете, защотосърцетоимбешезакоравяло
53Икатопреминаха,дойдохавземятаГенисарети излязоханабрега 54Икогатоизлязохаоткораба,веднагагопознаха,
МАРК
могатдаседокоснат,акотовабешесамокраяна дрехатаМу;ивсички,коитоседокосвахадонего, оздравяваха
ГЛАВА7
1ТогавасесъбрахаприНегофарисеитеинякоиот книжниците,дошлиотЕрусалим.
2ИкатовидяханякоиотученицитеМудаядатхлябс нечисти,тоестснеизмитиръце,тенамерихавина
3Защотофарисеитеивсичкиюдеи,аконемиятръцете сичесто,неядат,катопазяттрадициятана старейшините.
4Икогатоидватотпазара,неядат,освендасеизмият Имаимногодругинеща,коитотесаполучилида държат,катомиенетоначашиитенджери,медни съдовеимаси
5ТогавафарисеитеикнижницитеГопопитаха:Защо Твоитеученицинеходятспоредпреданиетона старейшините,аядатхлябснеизмитиръце?
6Тойимотговориирече:ДобрепророкуваИсаязавас, лицемерите,кактоеписано:"ТозинародМепочитас устнитеси,носърцетоимедалечотМене"
7Обаченапразномисепокланят,катопреподават учения,човешкитезаповеди.
8Защото,катооставихтеБожиятазаповед,виесе придържатекъмчовешкопредание,катомиенетона съдовеичаши;имногодругиподобнинещаправите.
9Итойимказа:Напълнодобре,чеотхвърляте Божиятазаповед,задаможетедапазитесвоето предание.
10ЗащотоМоисейказа:Почитайбащасиимайкаси;и Койтохулибащаилимайка,некаумресъссмърт
11Новиеказвате:Аконякойкаженабащасиилина майкаси,Корбане,тоестподарък,откаквотоидасе възползвашотмен;тойщебъдесвободен
12Инемупозволяватеповечедаправинищозабаща сиилимайкаси;
13КатообезсмислятеБожиетословочрезвашето предание,коетостепредали;ивършитемногоподобни неща
14Икатоповикацелиянародприсебеси,речеим: Слушайтемевсекиединотвасиразбирайте: 15Няманищоотвън,коетодавлезевчовека,коетода гооскверни;нонещата,коитоизлизатотнего,сатези, коитооскверняватчовека.
16Аконякойимаушидаслуша,некаслуша
17Икогатотойвлезевкъщатаотнарода,учениците мугопопитахазапритчата
18Итойимказа:Ивиелистетолковабезразсъдни?Не разбиратели,чекаквотоидаенещоотвън,коетовлиза вчовека,неможедагооскверни; 19Защотоневлизавсърцетому,авкорема,иизлиза навъздуха,катоочиствавсичкиястия?
20Иказа:Това,коетоизлизаотчовека,осквернява човека
21Защотоотвътре,отсърцетонахората,излизатзли помисли,прелюбодеяния,блудства,убийства, 22Кражби,алчност,нечестие,измама,похотливост, злооко,богохулство,гордост,глупост: 23Всичкитезизлиниидватотвътреиоскверняват човека
24ИоттамтойстанаиотидевпределитенаТири Сидонивлезеведнакъщаинеискашеникойдаузнае; нонеможешедасескрие 25Защотоеднажена,чиятомлададъщеряимаше нечистдух,каточузанего,дойдеипаднавнозетему; 26Женатабешегъркиня,сирофиникянкапород;итя гомолешедаизгонидяволаотдъщеряй
27НоИсусйказа:Некапърводецатасенаситят, защотонееприличнодавземешхлябанадецатаида гохвърлишнакучетата
28АтявотговорМурече:Да,Господи,нокучетата подмасатаядатоттрохитенадецата
29Итоййказа:Зарадитазидумасивърви;дяволът излезеотдъщеряти
30Икатодойдевкъщатаси,намеридяволаизлязъли дъщеряйлежешеналеглото.
31Иотново,тръгвайкиотбреговетенаТириСидон, тойстигнадоГалилейскотоезеро,презсредатана бреговетенаДекаполис.
32ИтедоведохаприНегоедин,койтобешеглухи имашенедостатъквговоренетоси;игомолятдатури ръкатасивърхунего.
33Икатогоотведенастранаотмножеството,тури пръститеСивушитему,плюнаиседопрядоезикаму;
34Икатопогледнакъмнебето,въздъхнаимуказа: Еффата,тоестОтворисе
35Иведнагаушитемусеотворихаивръвтанаезика мусеразвързаитойзаговориясно.
36Итойимзаповядаданеказватнаникого;но колкотоповечеимзаповядваше,толковаповечетего публикуваха;
37Ибяхаизключителноучудени,казвайки:Всичкое направилдобре:иглухитеправидачуят,инемитеда говорят.
ГЛАВА8
1Вонезидни,тъйкатомножествотобешемного голямоинямашекакводаяде,Исусповикаучениците Сииимказа:
2Жалмиезамножеството,защотовечетриднисапри менеиняматкакводаядат;
3Иакогиотпратягладниподомоветеим,теще припаднатпопътя,защотонякоиоттяхдойдоха отдалеч
4ИученицитеМуотговориха:Откъдеможечовекда наситисхлябтезихоратук,впустинята?
5ИТойгипопита:Колкохлябаимате?Итеказаха: Седем
6Изаповяданахоратаданасядатназемята;ивзе седемтехляба,благодари,разчупиидаденаучениците Сидасложатпредтях;итегипоставихапредхората. 7Иимаханяколкомалкириби;итойблагословии
11Ифарисеитеизлязохаизапочнахадагоразпитват, катоискахаотнегознамениеотнебето,изкушавайки го
12Итойвъздъхнадълбоковдухасииказа:Защотова поколениетърсизнамение?истинавиказвам:нямада седадезнамениенатовапоколение
13Итойгиостави,икатовлезепаквкораба,замина надругатастрана.
14Аученицитебяхазабравилидавзематхляб,нито имахасъссебесивкорабаповечеотединхляб 15Иимзаръча,катоказа:Внимавайте,пазетесеот квасанафарисеитеиотквасанаИрод
16Иразсъждавахапомеждуси,казвайки:Товае, защотонямамехляб
17Икаторазбратова,Исусимказа:Защо разсъждавате,ченяматехляб?ощелинеразбирате, ниторазбирате?закоравялисърцетотиоще?
18Иматеочи,невиждатели?икатоиматеуши,не чуватели?инепомнишли?
19Когаторазчупихпеттехлябамеждупетхиляди, колкопълникошаскъшеисъбрахте?Темуказаха: дванадесет.
20Икогатоседемтемеждучетирихиляди,колко пълникошницискъшеисъбрахте?Итеказаха:Седем
21Итойимказа:Какнеразбирате?
22ИтойдойдевъвВитсаида;идоведохаприНего единслепецигомолехадаседокоснедонего
23Итойхванаслепиязаръкатаигоизведевънот града;икогатотойплюнаочитемуисложиръцетеси върхунего,тойгопопитадаливижданещо
24Итойпогледнанагореиказа:Виждамхоратакато дървета,ходещи
25Следтоватойотновосложиръцетесинаочитемуи гонакарадапогледненагоре;итойбешевъзстановени виждашевсекичовекясно
26Итойгоизпратиудомаму,катоказа:Нитоотивай вграда,нитогоказвайнаникоговграда.
27ИИсусизлезесученицитеСивградоветена КесарияФилипова;ипопътяпопитаученицитеСи, катоимказа:Закогомесмятатхората?
28Итеотговориха:ЙоанКръстител;анякоиказват: Илия;идруги,Единотпророците
29Итойимказа:НовиекойМесмятате?ИПетърв отговорМуказа:ТисиХристос
30ИимзаръчаданеказватнаникогозаНего
31Изапочнадагиучи,чеЧовешкиятСинтрябва многодапострадаидабъдеотхвърленот старейшините,главнитесвещенициикнижницитеида бъдеубитиследтриднидавъзкръсне
32ИтойказатазидумаоткритоИПетърговзеи започнадагоизобличава
33НокогатосеобърнаипогледнаученицитеСи,той смъмриПетър,катоказа:МахнисеотМене,Сатана, защотонемислишзатова,коетоеотБога,атова, коетоеотхората
34ИкатоповиканародаиученицитеСи,казаим: КойтоискадавървиследМене,некасеотречеотсебе си,некавземекръстасииМеследва 35Защото,койтоискадаспасиживотаси,щего изгуби;нокойтоизгубиживотасизарадиМенеи Евангелието,тойщегоспаси
36Защотокакваползазачовека,акоспечелицелия свят,аизгубидушатаси?
37Иликаквощедадечовеквзамянанадушатаси?
38Итака,койтосесрамуваотмениотдумитемив товапрелюбодейноигрешнопоколение;отнегощесе посрамииЧовешкиятСин,когатодойдевславатана СвояОтецсъссветитеангели
ГЛАВА9
1Итойимказа:Истинавиказвам,чеиманякоиот тези,коитостояттук,коитонямадавкусятсмърт, докатоневидятБожиетоцарствоидващосъссила.
2ИследшестдниИсусвзесъсСебеСиПетър,Якови Йоанигизаведенависокапланинаотделносами;исе преобразипредтях.
3Иоблеклотомустанаблестящо,твърдебялокато сняг;тъйкатоникойпъленназемятанеможедаги избели.
4ИявиимсеИлиясМоисейитеразговаряхасИсус 5ИПетървотговорказанаИсус:Учителю,добрение дабъдемтук;инеканаправимтришатри;единзатеб, иединзаМойсей,иединзаИлия
6Защототойнезнаешекакводакаже;защотобяха многоуплашени.
7Исепоявиоблак,койтогизасенчи;иотоблака излезеглас,койтоказа:ТозиеМоятвъзлюбенСин; Негослушайте.
8Иизведнъж,когатосеогледаханаоколо,теневидяха веченикого,освенИсуссамосъссебеси
9Икогатослизахаотпланината,Тойимзаповядадане казватнаникогокаквосавидели,докатоЧовешкият Синневъзкръснеотмъртвите
10Итезапазихатазидумавсебеси,катосепитаха единдругкаквоозначававъзкръсванетоотмъртвите 11Итегопопитаха,казвайки:Защокнижниците казват,чепървотрябвададойдеИлия?
12Итойотговорииимказа:Илиянаистинаидвапръв ивъзстановявавсичко;икакеписанозаЧовешкияСин, четрябвамногодапострадаидабъдепренебрегнат. 13Ноазвиказвам,чеИлиянаистинадойдеите направихаснегокаквотопожелаха,кактоеписаноза него.
14Икогатодойдеприученицитеси,видяголямо множествооколотяхикнижниците,коиторазпитваха стях.
15Иведнагацелиятнарод,катоговидя,сесмаямного итичашекъмнегоигопоздрави.
16Ипопитакнижниците:Каквоспоритестях?
17Иединотмножествотоотговорииказа:Учителю, доведохпритебмоясин,койтоиманямдух; 18Икъдетоидагохване,тойгоразкъсва;итойсе пени,искърцасъсзъбитеси,иизсъхва;иказахна Твоитеученицидагоизгонят;инеможаха 19Тоймуотговорииказа:О,роденеверен,докогаще
МАРК
22Имногопътигоехвърлялвогъняивъвводите,за дагоунищожи;ноакоможешданаправишнещо, съжалисенаднасинипомогни
23Исусмуказа:Акоможешдаповярваш,всичкое възможнозатози,койтовярва.
24Иведнагабащатанадететоизвикаиказасъссълзи: Вярвам,Господи!помогнинамоетоневерие 25Исус,катовидя,ченародътсестича,смъмри нечистиядух,катомуказа:Душенямиглух, заповядвамти,излезотнегоиневлизайвечевнего
26Идухътизвикаигоразкъсасилно,иизлезеотнего; итойбешекатомъртъв;дотакавастепен,чемнозина казаха:Тойемъртъв.
27НоИсусгохваназаръкатаиговдигна;итойстана
28Икогатовлезевкъщата,ученицитемугопопитаха насаме:Защонеможахмедагоизгоним?
29Итойимказа:Тозироднеможедаизлезеснищо, освенсмолитваипост
30Икатотръгнахаоттам,минахапрезГалилея;ине искашенякойдагознае
31ЗащотоТойучешеученицитеСииимказваше: ЧовешкиятСинщебъдепредаденвръцетенахоратаи тещеГоубият;иследкатобъдеубит,щевъзкръснена третияден
32Нотенеразбрахатазидумаисестрахувахадаго попитат
33ИдойдевКапернаум;икатобешевкъщата,ги попита:Какворазисквахтепомеждусипопътя?
34Нотемълчаха,защотопопътяспорехапомеждуси койдаепо-велик
35Иседна,повикадванадесеттеиимказа:Койтоиска дабъдепръв,некабъдепоследенотвсичкиислугана всички
36Итойвзееднодетеигопоставивсредтях;икатого взенаръце,речеим:
37КойтоприемееднооттезидецавМоеиме,Мене приема;акойтоприемеМене,неМенеприема,аТози, КойтоМеепратил
38ИЙоанМуотговори,казвайки:Учителю,видяхме единдаизгонвабесовевТвоетоимеинениследва;и музабранихме,защотонениследва
39НоИсусказа:Немузабранявайте,защотоняма човек,койтоданаправичудовМоеиме,койтоможес лекаръкадамезлослови
40Защотокойтонеепротивнас,тойеотнашастрана 41Защотовсеки,койтовидадедапиетечашаводав Моеиме,защотопринадлежитенаХристос,истинави казвам,тойнямадазагубинаградатаси.
42Икойтосъблазниеднооттезималките,които вярватвМене,занегоепо-добредасеокачи водениченкамъкнавратамуидабъдехвърленв морето.
43Иакоръкататитесъблазнява,отсечия;по-добрее затебдавлезешвживотаосакатен,отколкотосдве ръцедаотидешвпъкъла,внеугасимияогън; 44къдеточервеятимнеумираиогънятнеугасва
45Иакокракъттитесъблазнява,отсечиго;по-добрее затебдавлезешвживотасдвакрака,отколкотода имашдвакракадабъдешхвърленвпъкъла,в неугасимияогън;
47Иакоокототитесъблазнява,извадиго:по-добрее
50Солтаедобра,ноакосолтаезагубиласоленосттаси,
имайтемирпомеждуси
ГЛАВА10
1ИтойстанаоттамистигнадобреговетенаЮдеяот другатастрананаЙордан;ихоратаотновосеобърнаха къмнего;икактообичаше,пакгипоучаваше 2ИфарисеитедойдохаприНегоиГопопитаха: Позволенолиенамъжаданапуснеженаси?
изкушавайкиго
3Итойвотговоримказа:КаквовизаповядаМоисей?
4Итеказаха:Моисейпозволиданапишеразводно писмоидаянапусне
5ИИсусвотговоримказа:Порадизакоравяванетона сърцетовитойвинаписатазизаповед
6НоотначалотонасътворениетоБоггинаправимъж ижена.
7Потазипричинащеоставичовекбащасиимайкаси ищесепривържекъмженаси;
8Идваматащебъдатеднаплът;такачетевеченеса двама,аеднаплът
9Итака,това,коетоБогесъчетал,човекдане разлъчва.
10Ивкъщатаученицитемугопопитахаотновоза същото
11Итойимказа:Койтонапуснеженасиисеожениза друга,прелюбодействапротивнея
12Иакоженанапуснемъжасиисеомъжизадруг,тя прелюбодейства.
13ИдоведохадецаприНего,задагидокосне;а ученицитеМусмъмрихаонези,коитогидоведоха 14НоИсус,катовидятова,многосеразгневииим каза:ОставетедецатададойдатприМенеинеим пречете,защотонатакиваеБожиетоцарство 15Истинавиказвам,койтонеприемеБожиетоцарство катомалкодете,тойнямадавлезевнего
16Итойгивзенаръце,положиръцетеСивърхутяхи гиблагослови.
17Икогатотойизлезенапътя,единсезатича, коленичипреднегоигопопита:Учителюдобри,какво данаправя,заданаследявеченживот?
18ИИсусмуказа:ЗащоМенаричашблаг?няманикой добър,освенединБог
19Тизнаешзаповедите:Непрелюбодействай,Не убивай,Некради,Нелъжесвидетелствувай,Немами, Почитайбащасиимайкаси
20Итойвотговормуказа:Учителю,всичкотовасъм
23ИИсуссеогледанаоколоиказанаученицитеСи: КолкотруднощевлязатвБожиетоцарствоонези, коитоиматбогатство!
24Иученицитесесмаяханадумитему.НоИсус отновоотговорииимказа:Деца,колкотрудноеза тези,коитосенадяватнабогатството,давлязатв Божиетоцарство!
25По-лесноекамиладаминепрезиглениуши, отколкотобогатдавлезевБожиетоцарство
26Итесесмаяхаизвънредноисиказаха:Койтогава можедасеспаси?
27ИИсусгипогледнаиказа:Захорататовае невъзможно,нонеизаБога;защотозаБогавсичкое възможно
28ТогаваПетързапочнадаМуказва:Ето,ние оставихмевсичкоиТепоследвахме.
29ИИсусотговорииказа:Истинавиказвам,няма човек,койтодаеоставилкъща,илибратя,илисестри, илибаща,илимайка,илижена,илидеца,илиземя зарадимениблаговестието, 30Нотойщеполучистократносегавтовавреме,къщи, ибратя,исестри,имайки,идеца,иземи,с преследвания;авбъдещиясвятживотвечен
31Номнозинапървищебъдатпоследни;ипоследното първо.
32ИтебяханапътзаЕрусалим;иИсусвървешепред тях;итесесмаяха;икатогипоследваха,тесе уплашиха.Итойотнововзедванадесеттеизапочнада имказвакаквощемусеслучи,
33казвайки:Ето,възлизамевЕрусалим;иЧовешкият Синщебъдепредаденнапървосвещеницитеина книжниците;ищегоосъдятнасмъртищегопредадат наезичниците;
34Ищемусеподиграят,ищегобият,ищегозаплюят, ищегоубият;инатретиядентойщевъзкръсне
35ИЯковиЙоан,синоветенаЗеведей,дойдохапри Негоиказаха:Учителю,бихмеискалиданаправишза наскаквотопожелаем
36Итойимказа:Каквоискатеданаправязавас?
37ТеМуказаха:ДайнидаседнемединотдяснатаТи страна,адругиятотляватаТистранавТвоятаслава
38НоИсусимказа:Незнаетекаквоискате;можетели дапиетеотчашата,коятоАзпия?идасекръстяс кръщението,скоетоазсъмкръстен?
39Итемуказаха:МожемИИсусимказа:Наистина щепиетеотчашата,коятоАзпия;искръщението,с коетоАзсъмкръстен,виещебъдетекръстени; 40Нодаседяотдясноиотлявонеемоедадавам;но щеседаденаонези,закоитоеприготвено
41Идесетте,каточухатова,започнахада недоволстватотЯковиЙоан
42НоИсусгиповикаприСебеСииимказа:Вие знаете,чеонези,коитосесмятатзавладетелина езичниците,господстватнадтях;иголемцитеим упражняватвластнадтях
43Номеждувасданебъдетака;акойтоискадабъде великмеждувас,некавибъдеслужител; 44Икойтоискаотвасдабъдепръв,некабъдеслугана всички
45ЗащотодориЧовешкиятСиннедойдедаМуслужат, нодаслужиидададеживотаСиоткупзамнозина
46ИтедойдохавЕрихон:икогатотойизлезеот
47Икаточу,четоваеИсусотНазарет,тойзапочнада
мен
48Имнозинагозаръчвахадамълчи;нотойвикаше ощеповече:СинеДавидов,смилисенадмен!
49АИсусзастанаизаповядадагоповикатИ повикахаслепецаимуказаха:Успокойсе,стани;той тевика
50Итой,катохвърлидрехатаси,станаидойдепри Исус
51ИИсусвотговормуказа:Каквоискашдати направя?СлепиятМуказа:Господи,задапрогледам. 52ИИсусмуказа:Идиси;твоятавяратеизцелиИ веднагапрогледнаипоследваИсуспопътя
ГЛАВА11
1ИкогатосеприближихадоЕрусалим,доВитфагияи Витания,приЕлеонскатапланина,тойизпратидвама отученицитеСи,
2Иимказа:Идетевселотосрещувас;ищомвлезетев него,щенамеритевързаноосле,накоетоникойнее сядал;развържетегоигодоведете
3Иаконякойвикаже:Защоправитетова?кажете,че Господимануждаотнего;иведнагащегоизпратитук 4Итеотидохаинамерихаослетовързанодовратата отвъннамясто,къдетодватапътясесрещаха;иго освобождават
5Инякоиотстоящитетамимказаха:Каквоправите, отвързватеослето?
6ИтеимказахаточнокактоИсусбешезаповядал;ите гипуснаха
7ИдоведохаослетоприИсусиметнахадрехитеси върхунего;итойседнавърхунего
8Имнозинапостилахадрехитесипопътя,адруги рязахаклониотдърветатаипостилахастяхпътя.
9Ионези,коитовървяхаотпредитези,коитоследваха, викаха,казвайки:Осанна!Благословенидещиятв иметоГосподне:
10Благословенодабъдецарствотонанашиябаща Давид,коетоидвавиметоГосподне:Осаннавъв висините.
11ИИсусвлезевЕрусалимивхрама;икатоогледа всичкоивечебешенастъпилвечерта,излезевъв Витаниясдванадесетте
12Инадругияден,когатосевърнахаотВитания,той огладня;
13Икатовидяотдалечеднасмоковница,разлистена, дойде,данебиданамеринещонанея;икогатодойде
16Инебидопусналнякойданосинякакъвсъдпрез храма.
17Итойгипоучаваше,катоимказваше:Неели писано:Моятдомщесенаречемолитвендомна всичкитенароди?новиегонаправихтеразбойнически вертеп
18Икнижницитеиглавнитесвещеницичухатоваи търсехакакдаГопогубят;защотосебояхаотнего, понежецелиятнародсечудешенаучениетому
19Икогатосесвечери,тойизлезевънотграда
20Инасутринта,катоминаваха,видяхасмоковницата изсъхналаоткорен
21ИПетърсиспомнииМуказа:Учителю,ето, смоковницата,коятотипрокле,изсъхна
22АИсусвотговоримказа:ИмайтевяравБога
23Защотоистинавиказвам,чевсеки,койтокажена тазипланина:Дигнисеисехвърливморето!инямада сесъмнявавсърцетоси,нощевярва,четезинеща, коитоказва,щесесбъднат;тойщеимакаквотокаже.
24Затовавиказвам,каквотоидажелаете,когатосе молите,вярвайте,чегиполучавате,ищегиимате
25Икогатостоитенамолитва,прощавайте,акоимате нещопротивнякого,такачеивашиятОтец,Койтоена небесата,давипростивашитепрегрешения
26Ноаковиенепрощавате,нитовашиятОтец,койтое нанебесата,щепростивашитепрегрешения
27ИдойдохапаквЕрусалим;икогатоТойходешев храма,дойдохаприНегопървосвещениците, книжницитеистарейшините,
28Имукажи:Скаквавластправиштезинеща?икой тидадетазивластдаправиштезинеща?
29ИИсусвотговоримказа:Азсъщощевипопитам единвъпросимиотговорете,ищевикажаскаква властправятезинеща.
30КръщениетонаЙоанотнебетолибешеилиот хората?отговорими
31Итеразсъждавахапомеждуси,казвайки:Ако кажем:Отнебето;тойщекаже:Защотогаванему повярвахте?
32Ноакокажем:Отхората;тесестрахувахаотнарода; защотовсичкисмятахаЙоан,четойнаистинабеше пророк
33ИтеотговорихаиказаханаИсус:Незнаем.АИсус вотговоримказа:НитоАзвиказвамскаквавласт правятезинеща
ГЛАВА12
1ИтойзапочнадаимговориспритчиЕдинчовек насадилозе,оградигосживплет,изкопамястоза лозата,построикула,дадегоназемеделцииотидев далечнастрана.
2Инаопределенотовреметойизпратипри земеделцитеслуга,задавземеотземеделцитеот плодоветеналозето
3Итегохванаха,набихагоигоизпратихапразен
4Ипакизпратипритяхдругслуга;итехвърлиха камънипонего,ранихаговглаватаигоизпратиха
5Ипакизпратидруг;инегоубиха,имногодруги; биятнякоииубиватнякои
6Итъй,катоимашеощеединсин,своявъзлюбен,той
наше
8Итегохванаха,убихагоигоизхвърлихавънот лозето.
9Итъй,каквощенаправистопанинътналозето?ще дойдеищепогубиземеделците,алозетощедадена други
10Инестеличелитоваписание;Камъкът,който строителитеотхвърлиха,станаглаванаъгъла: 11ТовабешеделотонаГосподаиечудновнашите очи?
12Итесеопитахадагохванат,носеуплашихаот народа;защотознаеха,чееказалпритчатапротивтях; игооставиха,исиотидоха 13Итеизпратихапринегонякоиотфарисеитеиот иродианите,задагохванатвдумитему
14Икогатодойдоха,темуказаха:Учителю,ниезнаем, чесиверенинесегрижишзаникого;защотоне
вистина:законнолиедадавашпочиткъмЦезаряили не?
15Дададемли,илиданедадем?Нотой,катознаеше тяхнотолицемерие,имказа:ЗащоМеизкушавате? донесетемипени,задаговидя.
16ИгодонесохаИтойимказа:Чийетозиобрази надпис?Итемуказаха:Кесарево
17АИсусвотговоримрече:Отдайтекесаревотона кесаря,аБожиетонаБогаИтемусечудеха 18Тогаваидватпринегосадукеите,коитоказват,че нямавъзкресение;игопопитаха,казвайки:
19Учителю,Мойсейниписа,акобратнанякогоумре иоставиженасиследсебесиинеоставидеца,братму давземеженамуидавъздигнепотомствонабратси. 20Аимашеседембратя:ипървиятвзеженаи умирайкинеоставипотомство
21Ивториятявзеиумря,инеоставипотомство;и третиятсъщо
22Иседминатаяимаха,нонеоставихапотомство; най-послеумряижената.
23Итака,въввъзкресението,когатовъзкръснат,чияот тяхщебъдежена?защотоседминатаяимахазажена 24АИсусвотговоримказа:Неселизаблуждавате, понеженепознаватеписанията,нитоБожиятасила?
25Защото,когатовъзкръснатотмъртвите,нитосе женят,нитосеомъжват;носакатоангелите,коитоса нанебето
26Ащосеотнасядомъртвите,четевъзкръсват:несте личеливкнигатанаМойсейкакприкъпинатаБогму
27ТойнееБогнамъртвите,аБогнаживите;затова виемногосезаблуждавате
29ИИсусмуотговори:Първатаотвсичкизаповедие: Слушай,Израилю!Господ,нашиятБог,еединГоспод:
30ИдавъзлюбишГоспода,твояБог,сцялотосисърце, исцялатасидуша,исвсичкиясиум,исвсичкатаси сила:товаепърватазаповед
31Ивторотоеподобно,аименнотова:Давъзлюбиш ближниясикатосебеси.Нямадругазаповед,поголямаоттези
32Икнижникътмуказа:Добре,Учителю,тиказа истината,защотоимаединБог;инямадругосвеннего: 33Идагообичашсцялотосисърце,исвсичкияси разум,исцялатасидуша,исцялатасисила,ида обичашближниясикатосебеси,еповечеотвсички всеизгарянияижертви
34ИИсус,катовидя,четойотговориразумно,муказа: НесидалечотБожиетоцарствоИникойследтоване посмядамузададекакъвтоидабиловъпрос
35АИсусвотговорказа,докатопоучавашевхрама: Какказваткнижниците,чеХристосеДавидовиятсин?
36ЗащотосамиятДавидказачрезСветияДух: ГОСПОДказанамояГоспод:СедиотдяснатаМи страна,докатоположавраговетеТивТвоеподножие
37ЗатовасамиятДавидГонаричаГоспод;иоткъде тогаваенеговсин?Иобикновенитехорагослушахас радост
38Итойимказавсвоетоучение:Пазетесеот книжниците,коитообичатдаходятсдългидрехии обичатпоздравитепопазарите,
39Ипървитеместавсинагогитеигорнитестаина пиршествата,
40Коитопоглъщаткъщитенавдовицитеипривидно отправятдългимолитви:тещеполучатпо-голямо осъждане.
41ИИсусседнасрещусъкровищницатаигледашекак хоратахвърляхапаривсъкровищницата;имнозина богатихвърлихамного.
42Идойдееднабеднавдовицаитяхвърлидвелепти, коетоправиединфартинг
43ИТойповикаученицитеСииимказа:Истинави казвам,четазибеднавдовицаепусналаповечеот всички,коитосапусналивсъкровищницата;
44Защотовсичкитехвърлихаотизобилиетоси;нотя отнуждатасихвърливсичко,коетоимаше,дорицелия сиживот
ГЛАВА13
1Икогатотойизлезеотхрама,единотнеговите ученицимуказа:Учителю,вижкаквикамъниикакви сградииматук!
2АИсусвотговормуказа:Виждашлитезиголеми сгради?нямадаостанекамъквърхукамък,койтодане бъдесъборен
3ИкогатоседешенаЕлеонскияхълмсрещухрама, Петър,Яков,ЙоаниАндрейГопопитаханасаме: 4Кажетеникогащебъдаттезинеща?икаквощебъде знамението,когатовсичкитезинещащесеизпълнят? 5АИсус,катоимотговори,започнадаказва: Внимавайтеданевипрелъстинякой; 6Защотомнозинащедойдатвмоеимеищекажат:Аз съмХристос;ищеизмамимнозина 7Икогаточуетезавойниислуховезавойни,несе смущавайте:защототрябвадаиматакиванеща;но
8Защотонародщевъстанесрещународ,ицарство
9Новнимавайтенасебеси,защотощевипредадатна
извежданипредначалнициицарезарадиМене,за свидетелствопротивтях.
10Иевангелиетопървотрябвадабъдепубликувано средвсичкинароди
11Нокогатовизаведативипредадат,несе замисляйтепредварителнокаквощеговорите,нито обмисляйте;нокаквотощевиседадевонзичас,това говорете;защотоневиеговорите,аСветиятДух
12Сегабратътщепредадебратанасмърт,ибащатасина;идецатащевъстанатсрещуродителитесиище гиубият
13ИщебъдетемразениотвсичкихоразарадиМоето име;нокойтоустоидокрая,тойщебъдеспасен.
14Нокогатовидитемерзосттаназапустението,за коятоговорипророкДаниил,дастоитам,къдетоне трябва,(койточете,некаразбере),тогаваонези,които савЮдея,некабягатвпланините;
15Икойтоенапокрива,данеслизавкъщата,нитода влизавнея,задавземенещооткъщатаси; 16Икойтоенаполето,данесевръщаназаддавземе дрехатаси
17Ногорконабременнитеинакърмачкитевонези дни!
18Имолетесебягствотовиданебъдепреззимата 19Защотовонезиднищеимаскръб,какватонее ималоотначалотонатворението,коетоБогсъздадедо сега,нитощеима
20ИакоГосподнебешесъкратилонезидни,никоя плътнямашедасеспаси;нозарадиизбраните,които Тойизбра,Тойсъкратидните
21Итогава,аконякойвикаже:Ето,тукеХристос!или, ето,тойетам;немувярвай:
22Защотолъжехристиилъжепророцищесеиздигнат ищепокажатзнаменияичудеса,задасъблазнят,акое възможно,дориизбраните
23Новнимавайте:ето,предсказахвивсичко
24Новонезидни,следоназискръб,слънцетоще потъмнееилунатанямадададесветлинатаси, 25Извездитеотнебетощепадат,исилите,коитосав небесата,щесеразклатят.
26ИтогаващевидятЧовешкияСиндаидвавоблаците сголямасилаислава.
27ИтогаващеизпратиСвоитеангелиищесъбере избранитеСиотчетиритеветрища,откраяназемята докраянанебето
28Сеганаучетееднапритчазасмоковницата;Когато клонътйеощенеженипускалиста,знаете,челятотое
33Внимавайте,бъдетеисемолете,защотонезнаете когаевремето.
34ЗащотоЧовешкиятСинекаточовек,тръгнална далечнопътуване,койтооставикъщатасиидадевласт наслугитесиинавсекигоработатасиизаповядана вратарядабди
35Итака,бъдетебудни,защотонезнаетекогаще дойдестопанинътнакъщата,вечерта,иливполунощ, илиприпеенетонапетли,илисутринта;
36Данебикатодойдевнезапно,датенамеридаспиш
37Итова,коетовиказвам,казвамнавсички:Бдете
ГЛАВА14
1СледдваднибешепразникътнаПасхатаина безкваснитехлябове;иглавнитесвещениции книжницитетърсехакакдаГохванатсхитростидаГо убият
2Нотеказаха:Ненапразника,заданестанебунтсред народа
3ИкогатобешевъвВитания,вкъщатанаСимон прокажения,когатоседешенатрапеза,дойдеедна жена,коятоимашеалабастровакутиясмироотмного скъпоцененнард;итясчупикутиятаияизлявърху главатаму.
4Иимашенякои,коитосевъзмутихавсебесииказаха: Защобешенаправенотовапрахосваненамирото?
5Защотоможешедасепродадезаповечеоттриста пенсаидаседаденабеднитеИтероптаехасрещунея
6ИИсусказа:Оставетея;защоябезпокоиш?тями свършидобродело.
7Защотовиевинагииматесъссебесибеднитеи когатопожелаете,можетедаимправитедобро;ноМен невинагиимате.
8Тянаправикаквотоможа:тядойдепредварителнода помажетялотомизапогребение
9Истинавиказвам,къдетоидасепроповядватова благовестиепоцелиясвят,щесеговориизатова, коетотянаправи,занеинспомен
10ИЮдаИскариотски,единотдванадесетте,отиде приглавнитесвещеници,задаимГопредаде 11Икаточуха,зарадвахасеиобещахадамудадат пари.Итойтърсешекакудобнодагопредаде.
12Ивпървияденнабезкваснитехлябове,когато заклахапасхата,ученицитемуказаха:Къдеискашда отидемидаприготвимдаядешпасхата?
13ИизпращадвамаотученицитеСииимказва:Идете вградаищевисрещнечовек,койтоносистомнас вода;последвайтего
14Икъдетоидавлезе,кажетенастопанинанакъщата: Учителятказва:Къдеестаятазагости,къдетощеям пасхатасученицитеСи?
15Итойщевипокажееднаголямагорнастая, обзаведенаиподготвена:тампригответезанас
16ИученицитеМуизлязохаидойдохавграда,и намерихакактоимбешеказал;иприготвихапасхата 17Ивечертаидвасдванадесетте.
18Идокатоседяхаиядяха,Исусказа:Истинави казвам,единотвас,койтоядесМене,щеМепредаде 19Итезапочнахадасенаскърбяватиединпоединда муказват:азлисъм?адругказа:азлисъм?
20Итойимотговориирече:Единотдванадесеттее, койтотописменевблюдото.
21ЧовешкиятСинсиотива,кактоеписанозаНего;но горконаонзичовек,откоготоЧовешкиятСинсе предава!добрезатозичовек,аконикоганесеераждал. 22Икогатоядяха,Исусвзехляб,благословиго, разчупигоиимдаде,иказа:Вземете,яжте;товае Моетотяло.
23Ивзечашатаикатоблагодари,дадеимя;ивсички пихаотнея
24Итойимказа:Товаемоятакръвнановиязавет, коятосепроливазамнозина
25Истинавиказвам,нямадапияповечеотплодана лозатадоонзиден,когатогопияноввБожието царство
26Икатоизпяхахимн,излязоханаЕлеонската планина
27ИИсусимказа:Всичкивиещесесъблазнитеот Менетазинощ;защотоеписано:Щепоразяовчаряи овцетещесеразпръснат
28Носледкатовъзкръсна,щевипредварявГалилея
29НоПетърмуказа:Макаривсичкидасесъблазнят, ноазне
30ИИсусмуказа:Истинатиказвам,чеднес,дори тазинощ,предипетелътдапропеедвапъти,тищесе отречешотМенетрипъти
31Нотойказаощепо-яростно:Акотрябвашедаумра стеб,вникакъвслучайнямадасеотрекаоттеб.По същияначинказахаивсички
32Идойдоханаедномясто,нареченоГетсимания;и ТойказанаученицитеСи:Седнететук,докатосе помоля
33ИвзесъссебесиПетър,ЯковиЙоан,изапочнада сеучудваиданатъжава;
34Иимказа:Душатамиенаскърбенадосмърт; останететукибдете
35Итойотидемалконапред,паднаназемятаисе помоли,акоевъзможно,часътдагоотмине
36Иказа:Авва,Отче,всичкоевъзможнозатеб; отнесиотменетазичаша,нонекаквотоазискам,а каквотоТиискаш
37Итойидваигинамиразаспали,иказванаПетър: Симоне,спишли?неможалидагледашединчас?
38Бдетеисемолете,заданепаднетевизкушение Духътнаистинаеготов,ноплъттаеслаба
39Ипаксиотидеисепомоли,иказасъщитедуми.
40Икогатосевърна,отновогинамеризаспали (защотоочитеимбяханатежали)итенезнаехакакво дамуотговорят
41Итойидватретипътиимказва:Спетесегаиси почивайте;стига,часътдойде;ето,ЧовешкиятСинсе предававръцетенагрешници.
42Станете,пуснетени;ето,този,койтомепредава,е
43Иведнага,докатотойощеговореше,идваЮда, единотдванадесетте,иснегоголямомножествос мечовеиколове,отпървосвещениците,книжницитеи старейшините
44Итози,койтогопредаде,имдадезнак,казвайки: Коготоцелуна,тойе;вземетегоигоотведете безопасно
45Ищомдойде,веднагаотидепринегоиказа: Учителю,Учителю!игоцелуна.
46Итесложихаръценанегоигохванаха
47Иединотстоящитетамизвадимеч,ударислугана първосвещеникаимуотрязаухото.
48АИсусвотговоримрече:Катосрещукрадецлисте излезлисмечовеиколоведамехванете?
49Всекиденбяхсвасвхрамаипоучавах,инеМе хванахте;нописаниятатрябвадасеизпълнят
50Ивсичкигоизоставихаиизбягаха
51Ивървешеследнегоединмладмъж,койтоимаше лененоплатноокологолотоситяло;имладежитего хванаха:
52Итойоставиплатнищетоиизбягаголоттях
53ИзаведохаИсусприпървосвещеника;иснегосе събрахавсичкипървосвещеници,старейшинитеи книжниците
54ИПетъргоследвашеотдалечдоривдворецана първосвещеника;иседешесъсслугите,исегреешена огъня
55Иглавнитесвещенициицелиятсинедрионпоискаха свидетелствопротивИсус,задаГоубият;иненамери нищо
56Защотомнозиналъжесвидетелствахапротивнего, носвидетелстватаимнебяхасъгласни.
57Инякоистанахаилъжесвидетелствахапротивнего, казвайки:
58Чухмегодаказва:Щеразрушатозиръкотворен храмиследтриднищепостроядруг,неръкотворен
59Ноисвидетелствотоимнесесъгласи
60Ипървосвещеникътсеизправипосредатаипопита Исус,казвайки:Нищолинеотговаряш?какво свидетелстваттияпротивтебе?
61Нотоймълчешеинищонеотговори. ПървосвещеникътпакгопопитаиМурече:Тилиси Христос,СинътнаБлагословения?
62ИИсусказа:Азсъм;ищевидитеЧовешкияСинда седиотдяснонасилатаидаидвавнебеснитеоблаци
63Тогавапървосвещеникътраздрадрехитесииказа: Каквонитрябватощесвидетели?
64Чухтебогохулството:каквомислите?Ивсичкиго осъдиханасмърт
65Инякоизапочнахадагоплюятидапокриват лицетому,идагоблъскат,идамуказват:Пророкувай! Ислугитегоудряхасдланитенаръцетеси
66ИкогатоПетърбешедолувдвореца,идваеднаот слугинитенапървосвещеника:
67ИкатовидяПетърдасегрее,тягопогледнаиказа: ИтисъщобешесИсусотНазарет
68Нотойсеотрече,катоказа:Нитознам,нито разбирамкаквоказвашИтойизлезенаверандата;и пеенетонапетела.
69Иеднаслугиняговидяпакизапочнадаказвана стоящитенаоколо:Тозиеединоттях
70ИтойотновогоотречеИмалкоследтовастоящите пакказаханаПетър:Наистинасиединоттях,защото сигалилеяниниговоръттиесъгласенстова.
71Нотойзапочнадапроклинаидасекълне,казвайки: Непознавамтозичовек,закоготоговорите
72Ипетелътпропявторипът.ИПетърсиспомни думата,коятоИсусмуказа:Предипетелътдапропее
ГЛАВА15
1Иведнаганасутринтаглавнитесвещеницисе
наПилат
2ИПилатгопопита:Юдейскиятцарлиси?Атойв отговормуказа:Тигоказваш
3ИглавнитесвещенициГообвинявахавмногонеща, ноТойнеотговаряшенищо.
4ИПилатпакгопопита,казвайки:Нищолине отговаряш?вижколкомногонещатесвидетелстват срещутеб.
5НоИсуснеотговоринищо;такачеПилатсечудеше
6Инатозипразниктойимпуснаединзатворник, коготопоискаха.
7ИимашеединнаимеВарава,койтолежешевързанс онези,коитобяхавдигналивъстаниеснего,коитобяха извършилиубийствоповременавъстанието.
8Имножеството,коетовикашенаглас,започнадаго желаеданаправитова,коетовинагибешеправилстях 9НоПилатимотговориирече:Искателидавипусна Юдейскияцар?
10Защотознаеше,чепървосвещеницитеГобяха предалипорадизавист.
11Ноглавнитесвещенициподтикнаханародадаим пуснепо-добреВарава
12ИПилатвотговорпакимрече:Итака,каквоискате дасторянатози,коготовиенаричатеЮдейскицар? 13Итепакизвикаха:РазпниГо!
14ТогаваПилатимказа:Каквозлоесторил?Ите извикахаощепо-силно:РазпниГо!
15Итъй,Пилат,желаещдаудовлетворинарода,им пуснаВараваипредадеИсус,следкатогобичува,зада бъдеразпнат
16Ивойницитегоотведохавзалата,наречена Преториум;исъбиратцялатабанда.
17Игооблякохавбагреница,сплетохавенецоттръни иготуриханаглаватаМу,
18Изапочнахадагопоздравяват:Здравей,Царюна юдеите!
19ИтеГоудряхастръстикапоглаватаиГоплюеха,и прекланяйкиколенеМусекланяха.
20ИкатоМусеподиграха,съблякохабагреницатаот Него,облякохаГосНеговитедрехииГоизведохада Горазпнат
21ИтепринудихаединкиринеецСимон,който минавашеоттам,идвайкиотстраната,бащатана АлександъриРуф,даносикръстаму.
22ИгозаведоханамястотоГолгота,коетосепревежда Лобнотомясто
23Имудадохадапиевино,смесеносъссмирна,но тойнеприе
24ИкогатоГоразпнаха,разделихадрехитеМу,като хвърлихажребийзатях,койкакводавземе
27Иснегоразпнахадвамаразбойници;единиятот дяснатамуръка,адругиятотлявата.
28Исеизпълниписанието,коетоказва:Итойбеше причисленкъмпрестъпниците.
29Иминаващитегохулеха,катоклатехаглавии казваха:О,ти,койторазрушавашхрамаиго съграждашзатридни,
30Спасетесебесиислезтеоткръста.
31Посъщияначиниглавнитесвещеници,катосе подиграваха,казвахапомеждусискнижниците:Други спаси;себесинеможедаспаси
32НекаХристос,ЦарятнаИзраил,слезесегаоткръста, задавидимидаповярваме.ИразпънатитесНегоГо хулеха
33Икогатонастанашестиятчас,настанатъмнинапо цялатаземядодеветиячас.
34ИвдеветиячасИсусизвикасъссиленглас, казвайки:Елои,Елои,ламасавахтани?коетосе тълкува:Божемой,Божемой,защосимеоставил?
35Анякоиотстоящитетам,каточухатова,казаха: Ето,тойвикаИлия
36Иединсезатече,напълнигъбасоцетиянадянана тръстикаиМудадедапие,катоказа:Остави!давидим далиЕлиасщедойдедагосвали
37ИИсусизвикасъссиленгласииздъхна.
38Изавесатанахрамасераздранадвеотгоредодолу
39Икогатостотникът,койтостоешесрещунего,видя, четакаизвикаииздъхна,каза:Наистинатозичовек бешеБожиятСин
40Имашеижени,коитогледахаотдалеч:средкоито бяхаМарияМагдаленаиМария,майкатанаЯковпомалъкинаЙосей,иСаломе;
41(коитосъщо,когатобешевГалилея,Гопоследваха иМуслужеха;)имногодругижени,коитодойдохас НеговЕрусалим
42Исега,когатодойдевечерта,понежебеше подготовката,тоестденятпредисъботата,
43ЙосифотАриматея,почтенсъветник,койтосъщо очаквашеБожиетоцарство,дойдеисмеловлезепри ПилатипоискатялотонаИсус.
44ИПилатсеучудидаливечеемъртъв;икатоповика стотника,гопопитадалиебилмъртъвнякога
45Икаторазбратоваотстотника,дадетялотона Йосиф
46Итойкупилен,свалигодолуигоувивлен,иго положивгроб,изсеченвскала,итъркулнакамъккъм врататанагроба
47ИМарияМагдаленаиМария,майкатанаЙосей, видяхакъдебешеположен
ГЛАВА16
1Икогатоизминасъботата,МарияМагдаленаиМария, майкатанаЯков,иСаломиябяхакупилиаромати,зада дойдатидагопомажат
2Имногораносутринтанапървияденотседмицатате дойдохапригробаприизгревслънце.
3Иказахапомеждуси:Койщениотваликамъкаот врататанагроба?
4Икатопогледнаха,видяха,чекамъкътбешеотвален, защотобешемногоголям
5Икатовлязохавгроба,видяхамладмъж,седналот дяснатастрана,облеченвдългабяладреха;итесе уплашиха
6Итойимказа:Несестрахувайте;виетърситеИсус отНазарет,койтобешеразпнат;Тойвъзкръсна;няма готук;етомястото,къдетогоположиха
7Новървете,кажетенаученицитеМуинаПетър,че тойотивапредивасвГалилея;тамщеГовидите,както виказа
8Итеизлязохабързоиизбягахаотгроба;защото треперехаисесмаяха;нитоказаханещонаникого; защотосестрахуваха
9ИкогатоИсусвъзкръснарановпървияденна седмицата,тойсеявипървонаМарияМагдалена,от коятобешеизгонилседембеса
10Итяотидеиказанаонези,коитобяхаснего,тъй катотескърбехаиплачеха
11Ите,каточуха,чееживичетягоевидяла,не повярваха.
12Следтовасеявивдругаформанадвамаоттях, докатовървяхаиотидохавполето
13Итеотидохаигоказаханаостаналите;нитотеим повярваха
14Следтоватойсеявинаединадесетте,когатоседяха натрапеза,игиупрекназатяхнотоневериеи коравосърдечие,защотонеповярваханатези,коитого бяхавидели,следкатобешевъзкръснал
15Итойимказа:Идетепоцелиясвятипроповядвайте евангелиетонавсякосъздание
16Койтоповярваисекръсти,щебъдеспасен;но койтонеповярващебъдеосъден.
17Итезизнамениящепридружаватповярвалите;В Моеимещеизгонватдемони;щеговорятнанови езици;
18Щехващатзмии;иакоизпиятнещосмъртоносно, нямадаимнавреди;щевъзлагатръценаболниитеще оздравяват.
19Итака,следкатоГосподимговори,Тойсевъзнесе нанебетоиседнаотдяснонаБога
20Итеизлязохаипроповядваханавсякъде,като Господработешестяхипотвърждавашесловотосъс следващизнаменияамин