Човекът и всички макроорганизми са атакувани постоянно от множество микроорганизми – бактерии, вируси, гъби, паразити. Много видове бактерии и гъби живеят като нормална флора по кожата и лигвиците. Макроорганизмът се съпротивлява на инвазиращите го микроби с множество защитни механизми от вродения и придобит имунитет.
Вроден имунитет (Естествена резистентност)
Придобит имунитет
Защитна роля на кожата и лигавиците, хуморалните и клетъчни фактори, на нормалната флора
Функция на имунната система
Неспецифичен
Специфичен
Включва се веднага след поява на чужд агент в организма
Започва след 1-2 седмици, необходими за развитие на имунен отговор
Протектира еднакво при първична и при вторична инфекция
При първичната инфекция спомага за оздравяването
Вроден имунитет (Естествена резистентност)
Придобит имунитет
Няма имунна памет.
При първична среща на антигена (микроб, ваксина, ракова клетка, алерген и др.) се развива се имунна памет.
Реакцията при вторична инфекция не е по силна.
Реакцията при вторична инфекция е много силна и протектира от развитие на заболяване. В някои случаи обаче води до патологичните симптоми на алергията или автоимунно заболяване.
Продължава до отстраняване на Продължава месеци и години – при някои агента инфекции доживотно. Не е възможен пасивен пренос
Може де се пренесе пасивно в неимунен организъм със имунен серум или с имунни Тклетки.
И двете форми на имунитета оперират съвместно в защитата на организма срещу инфекцията и други чужди агенти носещи признаци на чуждеродна генетична информация (ракови клетки, трансплантати). Асоциират се обаче и при имунопатологичните реакции – алергични, автоимунни.
ИМУННА СИСТЕМА (ИС) ИС – свокупност от органи и клетки, разпръснати и циркулиращи в организма. Дифузен орган - 1,5-2 кг или 1012 клетки (при общо 1013 клетки в човешкото тяло).
На син фон са означени органите и тъканите на Лимфоидната система асоциирана с лигавиците (MALT), отговорна за локалния имунитет.
Елементите на ИС взаимодействат посредством разтворими молекули (цитокини и хемокини) и чрез циркулация и междуклетъчния контакт на клетките. Тези взаимодействия осигуряват имунните реакции (имунологичната реактивност), които могат да се манифестират като: • Протективен имунитет срещу инфекция и туморни клетки; • Реакции на свръхчувствителност, РСЧ (патологично повишена реактивност): алергия и автоимунни заболявания; • Понижена реактивност: вроден или придобит имунен дефицит, имунна толерантност и парализа
Първичните органи осигуряват самоподдържащата се популация на костномозъчните стволови клетки, от които се диференцират всички кръвни клетки, включително клетките на имунната система. Този процес започва в плода и продължава до края на живота. Диференциацията зависи от клетъчното обкръжение (рецептор-лиганд клетъчни контакти) и продукцията на определени цитокини.
Вторични органи: диференцираните в костния мозък и тимуса имунокомпетентни (зрели) В и Т клетки, по кръвен и лимфен път достигат и репопулират В и Т зоните в лимфните възли, слезката и MALT (BALT, GALT, тонзили). Това са местата където имунокомпетентните В и Т клетки разпознават антигена, пролиферират в клонове и развиват имунен отговор (ИО) срещу него. В защитата на организма циркулацията на клетките и чуждите агенти, попаднали в организма е насочена към лимфните възли, слезката и черния дроб. По този начин се осъществява имунния надзор върху антигенното постоянство в индивида. Мигриращите фагоцити (предимно ПМН) осъществяват защитната си роля във възпалителните реакции. Микроорганизмите, антигени и Ly, MΦ се насочват към органи, богати на макрофаги, кадето се задържат и елиминират (основно от купферовите клетки на черния дроб) и се преработват от АПК (макрофаги, дендритни клетки и др. в слезката и лимфните възли) за развитие на имунен отговор. При това органите уголемяват многократно размерите си: • регионерен лимфаденит при локалното възпаление или • хепатоспленомегалия и/или генерализиран лимфаденит при системна инфекция •Лимфните възли – роля предимно в клетъчно-медиирания имунитет (Т клетки) •Слезката – роля предимно в хуморалния имунитет (синтез на антитела, В кл.) •MALT – локален (секреторен) имунитет със синтез в лигавиците и секреция на sIgA
Клетки на имунната система и имунния отговор. Антиген разпознаващи клетки Клетки
Характеристика и маркери
Функция
Т клетки (всички популации)
Съзряват в тимуса, CD2, CD3, Т-клетъчен рецептор (ТКР)
CD4+ Т кл. с α/β ТКР
Th и TDTH (хелпер и ЗСЧ); - CD2, CD3, CD4, - α/β ТКР; - Активират се от клас ІІ АПК
Хелперна, забавена свръхчувствителност (ЗСЧ), имунитет срещу факултативни и облигатни вътреклетъчни микроби. Продуцират IL-2 и др. цитокини, стимулират растежа на Т и В клетките, индуцират превключването на Ig клас.
Th1 субтип - IL-2, IFN-γ, TNF-β (LT), GM-CSF, TNF‑α, IL-3
Подпомагат локалния имунитет; ЗСЧ и имунитета срещу факултативни вътреклетъчни бактерии, гъби и вируси; подпомагат Tc (килъри)
Th2 субтип - IL-4, IL-5, IL-6, IL‑10
Подпомагат антигенното превключване в късния хуморален имунен отговор
CD8+ Т кл. с α/β ТКР
Tc и Ts - CD2, CD3, CD8, - α/β ТКР; - Активират се антигени, представени от клас ІІ молекули - Th1 цитокини
Тс: убиват клетки, заразени с вируси с обвивка (пъпкуващи вируси), туморни и трансплантирани клетки Ts: супресират Т- и В-клетъчен отговор
Т кл. с γ/δ ТКР
CD2, CD3; γ/δ ТКР
Примитивно разпознаване на антигена без молекули от І и ІІ клас; Ранен белег на бактериална инфекция в тъканите и сепсис
В клетки
Съзряват в костния мозък и Пайеровите плаки; CD21, CDw32; Ig рецептори за антигена; клас ІІ молекули
Диференцираните от В-клетките плазмоцити продуцират антитела
Макрофаги и други антиген представящи клетки (АПК) (Експресират клас ІІ молекули, пр едставят антигена на CD4+ Т клетки – Th и TDTH)
Клетки, характеристика, маркери
Функция
Моноцити* Откриват се в кръвта, белите дробове и др. органи
Прекурсори на различните популации макрофаги
Макрофаги* Хистиоцити (в съед. т-н), слезкови, в лимфните възли, подвижни (алвеоларни и плеврални), глиални, купферови клетки, остеокласти, синовиални А кл., и др. FcR, C3bR, TLR
- Фагоцитоза и протекция в естествената резистентност; - Активират се от IFN-γ и TNF-α; Активираните макрофаги (от Th и TDTH) убиват вътреклетъчни бактерии, вируси и фагоцитирани гъби, както и туморни клетки - Преработване и представяне на антигена;
* Клетки от системата на мононуклеарните фагоцити (СМФ)
Антиген представящи клетки (АПК) - продължение (Експресират клас ІІ молекули, представят антигена на CD4+ Т клетки – Th и TDTH) Клетки, характеристика, маркери
Функция
Предендритни клетки
- Ранна предупредителна продукция на цитокини; - Преработване и представяне на антигена; Прекурсорните Д.к. както Маф циркулират в кръвния ток, в тъканите се диференцират в незрели и после в специализирани незрели Д.к. Последните чрез контакт на патоген-асоциираните молекули с Toll-like рецепторите залавят микроба, секретират цитокини и съзряват в дендритни клетки. Дендритните клетки губят фагоцитната си функция, мигрират в лимфоидните фоликули където представят Аг чрез MHC I и ІІ на Т клетките и инциират ИО.
- Миелоиден* (някои Д.к. произлизат от моноцити) или лимфоиден (ф.д.к.) произход. - Притежават дендрити, антиген-прилепваща повърхност и MHC I и ІІ молекули за представяне на антигена -
Дендритни кл. (незрели): Лангерхансови клетки* В кожа (и лигавици) Микроглиални кл. * В ЦНС Купферови клетки* В черния дроб
Транспортират антигена до лимфните възли Продукция на цитокини Филтрират преобладаващата част от бактериите и вирусите при системна инфекция.
Други: интерстициални дермални кл., интердигитални кл. в слезка и лимфни възли, слезкови маргинални д.к.* Д. к. се откриват също в черния дроб, тимуса и кръвния ток Фоликуларни дендритни клетки – Във фоликулите на лимфните възли и слезката;
МНС ІІ (-)р, нефагоцитиращи
В клетки – като МНС ІІ (+) могат да представят антигена
Лимфоиден произход; Задържат продължително антигена (> 14 дни) по дендритите си и го представят чрез други АПК на Т и В клетките и индуцират клетки на паметта
Повърхностни рецептори и молекули, както и секретираните проинфламаторни цитокини определят функцията на макрофагите.
Други помощни клетки Клетки
Характеристика и маркери
Функция
Неутрофили
Полиморфонуклеарни левкоцити, ПМН, сегментоядрени гранулоцити. Fc-γ R и C3bR
Фагоцитоза и убиване на бактерии, особено опсонизираните от комплемент и IgG антитела
Еозинофили
Гранулоцити с билобирано ядро
В защитата срещу паразити; Лизозомните им протеини са силно токсични за много паразити.
Макрофаги
Вж. при АПК
Фагоцити *
Базофили *
Гранулоцити; С Fc-ε R прикрепят IgE антителата.
При контакт на повърхностните IgE с алергена дегранулират и ослобождават хистамин, серотонин и др. медиатори (тип І РСЧ - анафилактичен шок и атопии). Не са фагоцити.
NK клетки
Големи гранулирани лимфоцити (non-B/non-T cells, null cells). Fc-γ R, CD16, CD56, CD57
ADCC – посредством прикрепените към тях IgG антитела убиват клетки заразени с вируси или туморни клетки
(Natural killer)
Диференциация на клетките на имунната система. Имунологична компетентност.
Диференциацията на В и Т клетките протича в два етапа: Антиген независим етап – стволовите клетки достигат по кръвен път в първичните органи, пролиферират и се диференцират до огромно разнообразие според антиген-свързващите си рецептори (106-108) зрели ИМУНОКОМПЕТЕНТНИ ЛИМФОЦИТИ и репопулират В и Т зоните във вторичните органи на ИС. - Т клетките съзряват в тимуса при контакт с тимусния епител и хормоните тимозин, тимулин и тимопоетин и се диференцират в Th, TDTH, Tc и Ts. - В клетките съзряват в костния мозък и Пайеровите плаки. Имунокомпетентни клетки се диференцират непрекъснато - в ембрионалния период и до края на живота на индивида! Антиген зависим етап (ИМУНЕН ОТГОВОР, ИО) – След разпознаване на чужди антигени (микробни, ракови кл., автоантигени, трансплантати, алергени) имунокомпетентните клетки пролиферират в клонове от лимфоцити (с еднаква специфичност). Част от клетките в клона са дълго живеещи паметни клетки, които определят напрегнатия вторичен имунен отговор при нова среща с антигена. В зависимост от клетките които участват ИО бива: Хуморален (системен и/или локален) – В клетката разпознала антигена се диференцира до клон от плазмоцити, произвеждащи антитела със същата специфичност на имуноглобулиновите рецептори на В-лимфоцита.
Т и В лимфоцитите се характеризират с повърхностните си протеинови молекули, които изпълняват роля на: : 1. Специфични антигенсвързващи рецептори (ТКР и ВКР) 2. Корецептори (CD4 и CD8) 3. Протеини, които медиират разпознаването между клетките и активацията им 4. Рецептори за цитокини и антител 5. Адхезионни протеини. 6. Диференцировачни маркери. CD2 и CD3 – за T кл., CD45RO е маркер на Т и В клетките на паметта
Имунокомпетентността e основно свойство на лимфоцитите да разпознават чужди за индивида антигени с антиген-свързващите си рецептори.
Индивидът се ражда с диференцирани зрели лимфоцити, с които може да разпознае всички съществуващи антигени в природата.
Антиген-специфичните рецептори са основните молекули на лимфоцитите.
В клетъчен рецептор (В-КР) • В-КР - мембранно инсерционирани имуноглобулини от 5-те класа в мономерна форма (with membrane-spanning portion of the H chain) и две поддържащи Ig вериги • около 100 000 рецептора на клетка • Зрелият (девствен) лимфоцит притежава IgM и IgD рецептори • След свързване с антигена и последвалия имунен отговор В клетките в клона превключват за синтез, респ. имат рецептори от клас IgG, IgA, IgE. • Кодират се във 2, 22 и 14 хромозоми
По 1 ген
за константните области на IgM, IgD, IgG1-4, IgE и IgA.
Вариабилната област (V) в стволовата клетка за L и H веригите се кодират от 2-3 групи гени, съдържащи 10-ки до 100-тици гени с превключващи последователности между тях – транспозони (зони за рекомбинации). Последните осъществяват насочена рекомбинация с образуване на бримки и изрязването им. В ДНК на зрялата В клетка остават минимален брой от всяка група. В иРНК - в резултат на посттранскрипционно преработване и splicing (пренареждане) остават по 1 ген от всяка вариабилна група и гените, кодиращи константната част на веригата.
Пренареждане на гените в стволовата клекта за Н веригата на Ig • В пре-В клетката: V областта съдържа от 3 групи гени - V (300 до 1000 гени), D (6 гена), и J (12). Константната С област съдържа по 1 ген за отделните субкласове [μ; δ; γ3, γ1, γ2, and γ4; ε; α1 and α2]). В допълнение - gene segments for membrane-spanning peptides. • В зрялата В клетка: След рекомбинации, изрязване в ДНК и преработване на иРНК в крайният транскрипт остават по 1 ген от група и констнтния Cκ ген. Зрялата В клетка експресира IgM и IgD рецептори, а в първичния ИО антителата са от клас IgM.
M - membrane-spanning segment, L - leader sequence
Пренареждане на гените в стволовата клекта за Lκ Ig верига • В пре-В клетката: • Гени за вариабилната (V) област на веригата - в група V има около 300 V-гени, а в група J – 5. Гените са обиколени от транспозони, медииращи рекомбинации и пренареждане. •Константната (С) област на веригата се кодира от 1 ген. • В зрялата В клетка: след рекомбинации, изрязване на повечето гени за V област в ДНК и преработване на иРНК в крайният транскрипт остават по 1 ген от V област и Сκ гена.
L - leader sequence
Ig клас превключване В първичния ИО в клона наред с Ig синтезиращи плазмоцити се генерират клетки на паметта. За образуването им рекомбинациите се направляват от “превключващите последователности” около всеки С ген (без δ; μ и δ са един транскрипт) и локално синтезирани цитокини. Във всеки случай μ и δ гените се изрязват. Клетката експресира като рецептори и синтезира във вторичния ИО антитяло от клас, кодиран от първия С ген след гените за вариабилната област (IgG1-4, IgE, IgA1-2).
Т клетъчен рецептор ТКР е сходен по принцип с Ig рецептори на В-лимфоцитите. Състои се от антигенсвързваща Ig-подобна структура (Ti, с вариабилна и константна области) и CD3 молекула, която има структурна и активационна функция. Както при В, всяка Т клетка и произлязлият от нея след разпознаване на антигена клон лимфоцити притежава уникален специфичен ТКР, със специфична пространствена конфигурация във варибилната си област, комплементарна за строго определен епитоп.
Съществуват 2 типа ТКРи: ТКР1 (в 10% от Т кл.) – състои се от γ и δ вериги (γ/δ T кл.). Примитивен, притежават го Т кл. в лигавичния епител и кожата.
γ/δ T кл. са важни в стимулирането и регулирането на лигавичния имунитет.
ТКР2 –α и β вериги. α/β Т кл. са отговорни за специфичния антигениндуциран имунен отговор!
АНТИГЕН-СПЕЦИФИЧНИТЕ РЕЦЕПТОРИ са кодирани в стволовата клетка, по начин който осигурява генерирането на милиони различни Т и В кл., всяка със своя специфичен рецептор.
Fig. 13-4. Локуси за кодиране вариабилния (V) и константния (C) области на α и β веригите на ТКР V областта на ТКР се кодира в стволовата клетка от V, D и J групи гени, всяка със 7-100 гена. При диференциацията в тимуса, в резултат на случайни рекомбинации чрез образуване на бримки и изрязване в зрялата Т кл. остават по 1 ген от всяка група. Възможни са милиони комбинации. Предполага се съществуването на 106-108 различаващи се по ТКР Т кл., разпознаващи 1015 различни антигенни епитопи). Възникващите Т кл., които експресират ТКР, реагиращ със собствените антигени претърпяват апоптоза, в резултат на масивния антигенен сигнал на собствените МНС антигени в тимуса.
Имунен отговор с Т-зависим антиген. Тh зависима активация. В-клетките разпознават разтворим антиген в кръвния ток и лимфата.
(B кл.)
(B кл.)
Организация на лимфния възел. Чрез аферентните лимфни съдове Ly, MΦ, микроби и Аг от околните тъкани навлизат в сукапсуларните синуси. Постлани са с макрофаги, които фагоцитират чуждите агенти). Преработват се от тях и от дендритните кретки за разпознаване от В и Т клетките в лимфоидните фоликули, паракортекса и медулата. Лимфоцитите навлизат и по кръвен път през венулите в кортекса, пролиферират в клонове при развитието на ИО и напускат само през еферентния лимфен съд.
Организация на лимфоидната тъкан в слезката. Слезката филтрира кръвта от антигени, бактерии, вируси, дегенерирали кръвни клетки и тромбоцити. Бялата пулпа се състои от артериоли, заобиколени от лимфоидни клетки (периартериоларна лимфоидна обвивка от Т клетки). В клетките са организирани в нестимулирани първични и стимулирани вторични фоликули с герминален център. Герминалният център съдържа Маф, В-кл. на паметта и фоликуларни дендритни клетки (с лимфоиден произход, не СМФ). Червената пулпа е кръвно депо и място където се елиминират еритроцити и тромбоцити.
Лимфоидната тъкан асоциирана с лигавиците (MALT, GALT, BALT, тонзили). Състои се от лимфоидни фоликули (Пайерови плаки и др. с T, В клетки и Маф) и дифузно разпръснати в lamina propria В клетки и макрофаги. Апикално – интраепителиални T клетки (Ts). М клетки – нисък епител в Пайеровите плаки и др. фоликули, през които проникват корпусколярни антигни, вкл. бактерии, вируси. Роля: локален имунитет – sIgA антитела. Напр. сливиците и апендикса съдържат голям брой лимфоцити, предимно В кл. Увеличават се при имунен отговор или инфекция.
Клетки на имунната система и имунния отговор. Антиген разпознаващи клетки Клетки
Характеристика и маркери
Функция
Т клетки (всички популации)
Съзряват в тимуса, CD2, CD3, Т-клетъчен рецептор (ТКР)
CD4+ Т кл. с α/β ТКР
Th и TDTH (хелпер и ЗСЧ); - CD2, CD3, CD4, - α/β ТКР; - Активират се от клас ІІ АПК
Хелперна, забавена свръхчувствителност (ЗСЧ), имунитет срещу факултативни и облигатни вътреклетъчни микроби. Продуцират IL-2 и др. цитокини, стимулират растежа на Т и В клетките, индуцират превключването на Ig клас.
Th1 субтип - IL-2, IFN-γ, TNF-β (LT), GM-CSF, TNF‑α, IL-3
Подпомагат локалния имунитет; ЗСЧ и имунитета срещу факултативни вътреклетъчни бактерии, гъби и вируси; подпомагат Tc (килъри)
Th2 субтип - IL-4, IL-5, IL-6, IL‑10
Подпомагат антигенното превключване в късния хуморален имунен отговор
CD8+ Т кл. с α/β ТКР
Tc и Ts - CD2, CD3, CD8, - α/β ТКР; - Активират се антигени, представени от клас ІІ молекули - Th1 цитокини
Тс: убиват клетки, заразени с вируси с обвивка (пъпкуващи вируси), туморни и трансплантирани клетки Ts: супресират Т- и В-клетъчен отговор
Т кл. с γ/δ ТКР
CD2, CD3; γ/δ ТКР
Примитивно разпознаване на антигена без молекули от І и ІІ клас; Ранен белег на бактериална инфекция в тъканите и сепсис
В клетки
Съзряват в костния мозък и Пайеровите плаки; CD21, CDw32; Ig рецептори за антигена; клас ІІ молекули
Диференцираните от В-клетките плазмоцити продуцират антитела
Макрофаги и други антиген представящи клетки (АПК) (Експресират клас ІІ молекули, пр едставят антигена на CD4+ Т клетки – Th и TDTH)
Клетки, характеристика, маркери
Функция
Моноцити* Откриват се в кръвта, белите дробове и др. органи
Прекурсори на различните популации макрофаги
Макрофаги* Хистиоцити (в съед. т-н), слезкови, в лимфните възли, подвижни (алвеоларни и плеврални), глиални, купферови клетки, остеокласти, синовиални А кл., и др. FcR, C3bR, TLR
- Фагоцитоза и протекция в естествената резистентност; - Активират се от IFN-γ и TNF-α; Активираните макрофаги (от Th и TDTH) убиват вътреклетъчни бактерии, вируси и фагоцитирани гъби, както и туморни клетки - Преработване и представяне на антигена;
* Клетки от системата на мононуклеарните фагоцити (СМФ)
Антиген представящи клетки (АПК) - продължение (Експресират клас ІІ молекули, представят антигена на CD4+ Т клетки – Th и TDTH) Клетки, характеристика, маркери
Функция
Предендритни клетки
- Ранна предупредителна продукция на цитокини; - Преработване и представяне на антигена; Прекурсорните Д.к. както Маф циркулират в кръвния ток, в тъканите се диференцират в незрели и после в специализирани незрели Д.к. Последните чрез контакт на патоген-асоциираните молекули с Toll-like рецепторите залавят микроба, секретират цитокини и съзряват в дендритни клетки. Дендритните клетки губят фагоцитната си функция, мигрират в лимфоидните фоликули където представят Аг чрез MHC I и ІІ на Т клетките и инциират ИО.
- Миелоиден* (някои Д.к. произлизат от моноцити) или лимфоиден (ф.д.к.) произход. - Притежават дендрити, антиген-прилепваща повърхност и MHC I и ІІ молекули за представяне на антигена -
Дендритни кл. (незрели): Лангерхансови клетки* В кожа (и лигавици) Микроглиални кл. * В ЦНС Купферови клетки* В черния дроб
Транспортират антигена до лимфните възли Продукция на цитокини Филтрират преобладаващата част от бактериите и вирусите при системна инфекция.
Други: интерстициални дермални кл., интердигитални кл. в слезка и лимфни възли, слезкови маргинални д.к.* Д. к. се откриват също в черния дроб, тимуса и кръвния ток Фоликуларни дендритни клетки – Във фоликулите на лимфните възли и слезката;
МНС ІІ (-)р, нефагоцитиращи
В клетки – като МНС ІІ (+) могат да представят антигена
Лимфоиден произход; Задържат продължително антигена (> 14 дни) по дендритите си и го представят чрез други АПК на Т и В клетките и индуцират клетки на паметта
Повърхностни рецептори и молекули, както и секретираните проинфламаторни цитокини определят функцията на макрофагите.
Други помощни клетки Клетки
Характеристика и маркери
Функция
Неутрофили
Полиморфонуклеарни левкоцити, ПМН, сегментоядрени гранулоцити. Fc-γ R и C3bR
Фагоцитоза и убиване на бактерии, особено опсонизираните от комплемент и IgG антитела
Еозинофили
Гранулоцити с билобирано ядро
В защитата срещу паразити; Лизозомните им протеини са силно токсични за много паразити.
Макрофаги
Вж. при АПК
Фагоцити *
Базофили *
Гранулоцити; С Fc-ε R прикрепят IgE антителата.
При контакт на повърхностните IgE с алергена дегранулират и ослобождават хистамин, серотонин и др. медиатори (тип І РСЧ - анафилактичен шок и атопии). Не са фагоцити.
NK клетки
Големи гранулирани лимфоцити (non-B/non-T cells, null cells). Fc-γ R, CD16, CD56, CD57
ADCC – посредством прикрепените към тях IgG антитела убиват клетки заразени с вируси или туморни клетки
(Natural killer)
Разтворими медитори на имунната система Цитокини: протеини с хормоноподобно действие, действащи най-често локално в непосредственото обкръжение на продуциращите ги лимфоцити, макрофаги и др. клетки. Свързват се с рецептори върху чувствителни клетки и определят важни физиологични и патологични реакции (имуннен отговор и др.).
Хемокини: малки протеини (<8000 Da), свързани с възпалението. Продуцират се от лимфоцити, макрофаги и др. клетки. Рецептори за цитокини имат неутрофилните (ПМН) и базофилни левкоцити, моноцитите и Т клетките. Хемокините и др. Протеини (напр. C3a и C5a от активирания комплемент) са хемотаксисни фактори за фагоцитите. Липиди: стероиди и простагландини – при възпалителния отговор.
.
.