IMPACT OF CREATIVE ACCOUNTING PRACTICES ON ANNOUNCING BUSINESS FACTS IN FINANCIAL STATEMENT by Konstantin Velchev

Сборник с доклади от международна научна конференция „Тендеции и предизвикателства в развитието на икономикчта”, Варна, 10-11 май 2012г.,Изд. „Наука и икономика”, ISBN 978-954-21-0601-2, стр.224-232

ВЛИЯНИЕ НА КРЕАТИВНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ПРАКТИКИ ПРИ ИЗГОТВЯНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ ас. Константин Велчев , Икономически университет - Варна Резюме: Докладът фокусира вниманието върху креативните практики използвани от мениджмънта при изготвяне на финансовите отчети (ФО) и влиянието им върху достоверността на докладваната информация. Подробно се коментират както мотивите, така и ситуациите които провокират подобно поведение от страна на висшия мениджмънт ангажиран с оповестяването на информация за финансовото състояние на предприятието. Ключови думи: качество на счетоводната информация, достоверност на ФО, манипулация на счетоводните оценки. JEL: M41, M42.

Редица изследвания върху възможността за оценка на презумпцията “действащо предприятие”, почиващи върху качеството на заключенията, посочени в одиторските доклади1 доказват, че върху финансовите отчети (ФО) все по-често се прилага натиск от страна на управлението. Това от своя страна води до нарастване на риска от грешка при квалифициране на едно предприятие като недействащо. Нарастването на риска от неправилно одиторско заключение относно приложимостта на предположението “действащо предприятие” се влияе в значителна степен от натска на мениджмънта върху ФО, чрез появата на един нов феномен - “креативно счетоводство”. В специализираната литературата този феномен се именува по различен начин: заглаждане на приходите (income smoothing), заглаждане (управление) на доходите (earnings smoothing (management)), козметично счетоводство (отчетност) (cosmetic accounting (reporting)), счетоводство с цел печалба (accounting for profits), „готвене” на счетоводни книги (cooking the books), подправяне на счетоводни книги (fiddling the book), разкрасяване на счетоводни отчети (window dressing the accounts). Многообразието на използваната терминология предопределя и липсата на общоприета дефиниция. „Всяка компания в държавата поправя своите финансови резултати. Всеки набор от публикувани счетоводни отчети се позовава на книги, които са били подсилени или манипулирани. Всички резултати, които се представят два пъти годишно на инвеститорите, са били променени с цел защита на виновните. Вж. Донев, К., (2011). Глобалните предизвикателства пред счетоводството и финансовия контрол. Сборник с доклади от научна конференция, Изд. „Наука и икономика”. “Съществен въпрос относно предположението за действащо предприятие в счетоводната практика и независимия финансов одит е разработването на одиторски програми за оценка на действащото предприятие, както и оценка на риска от нарушение на този принцип. Изследването на сегашната практика на независимите финансови одитори (регистрираните одитори) показва, че се разчита предимно на тяхната компетентност и отговорност пред обществото за качеството на предлаганите одиторски заключения. Необходимо е да се отбележи, че тази практика не е достатъчна, за да се защити интереса на обществото. Това се потвърждава и от обстоятелството, че голям брой финансови отчети са изготвени на база предположение за действащо предприятие, а в последствие се установява, че е твърде голям броя на предприятията със заверка на отчетите без модификации или отказа от издаване на мнение.” 48 1

Това е най-голямата хитрост от Троянския кон насам ... Всъщност тази измама е проява на несъвършено добър вкус. Това е напълно легално. Това е креативно счетоводство.” Griffiths (1986:1). „Счетоводният процес е изтъкан от много събития, изискващи вземане на определено решение и решаване на конфликти между противоречащи си подходи за представяне на резултатите от финансови операции и събития ... тази гъвкавост създава възможност за манипулации, измами и представяне на неверни данни. Тези практики, практикувани от по-недобросъвестните представители на счетоводната професия, са известни като „креативно счетоводство””. Jameson (1988:7-8). „Креативното счетоводство не противоречи на закона. То оперира в рамките и следва буквата на закона и счетоводните стандарти, но съвсем ясно противоречи на духа и на двете... По същество това е процес на използване на правилата, тяхната гъвкавост и пропуските в тях, с цел създадените финансови отчети да изглеждат някак различно от това, което е предписано. Състои се от пречупване на правилата и търсене на вратички в тях.” Naser (1993:59). От изложените становища става ясно, че „креативното счетоводство” е призвано да въздейства преди всичко върху решенията на инвеститорите. Amat (1999:7-9) в свое изследване систематизира както основните причини (ситуации), които провокират мениджмънта към подобни практики, така и начина, чрез който се постига целения креативен резултат: 1. Компаниите предпочитат да отчитат (представят) постоянна тенденция на ръст в печалбите вместо такива с драматичен ръст и спад. Това се постига чрез заделяне на ненужно високи провизии за задължения в добри години, за да могат да бъдат използвани в лоши. Както посочва автора, тази манипулация се нарича „заглаждане на дохода”. Обратното проявление на тази манипулация е т.нар. „голяма баня” (big bath accounting). По същество тази процедура представлява силно завишаване на загубите през година, в която не е възможно заглаждане на дохода, така че в следващата година финансовия резултат да изглежда подобър. С други думи се цели драматичен спад с възможно най-голям спред. 2. Друга възможност за заглаждане на дохода е предприета от компанията Microsoft. С използваната от тях счетоводна политика, изготвена в рамките на счетоводните правила, се цели да се отчетат финансови резултати, които да съвпадат с прогнозираните от аналитиците. Когато компанията продава софтуер, голяма част от прихода се отлага за следващи години, за покриване на потенциални разходи (инвестиции) за обновяване на продукта и разходи за обслужване на клиента (провизиране на гаранционно обслужване – б.а). Тази напълно порядъчна (и преднамерена – б.а.) и силно консервативна счетоводна политика предполага, че бъдещите приходи на компанията могат да бъдат лесно предвидими. 3. Ръководството може да използва агресивна счетоводна политика за увеличение на текущия финансов резултат, с цел да отклони вниманието от нежелани новини. Типичен пример за това е използваната креативна техника от K-Mart, с която е увеличена отчетената печалба на тримесечна база с около $160 млн.,

което по една „щастлива случайност” отвлича вниманието на инвеститорите от това, че компанията изпада от своята челна позиция на най-голямата верига за продажба на дребно в САЩ. 4. Креативното счетоводство спомага за поддържане и/или увеличаване цената на акция, както чрез намаление на „видните” нива на задлъжнялост, така и чрез създаване на впечатление за добър ръст на печалбата. 5. В случаи, в които ръководството използва вътрешна информация и търгува с ценни книжа за своя сметка, често се използват креативни техники за забавяне публичното оповестяване на ФО с цел лична изгода. 6. Друга група причини, мотивиращи използване на креативни практики, са свързани с това, че дружествата са обект на различни форми на договорни права, задължения и ограничения, основани на отчетени финансови резултати. В тази връзка са обособени групи въпроси, обект на договаряне, които най-силно тласкат към използване на креативни практики: -

Кредитни споразумения, съдържащи клаузи, ограничаващи общата сума, от която компанията може да се възползва, обикновено изчислена на относителна база или като коефициент към общия размер на собствения капитал, или комбинация от неговите компоненти.

Компаниите от обществен интерес (телекомуникации, водоснабдяване, електроразпределение, железопътен транспорт) обикновено са обект на регулиране от правителствени агенции, чрез предписване на пределни цени на предлаганите от тях услуги (напр. за България това е Агенция за енергийно и водно регулиране). Доказано е, че ако те оповестят високи печалби, вероятността регулатора да отговори на това с намаляване на цените е осезаема.

Плащанията на тантиеми обикновено са обвързани с размера на финансовия резултат или цената на акциите на компанията. Когато тази връзка е „тантием – цена на акцията”, съвсем естествено е да се оповестяват факти, впечатляващи фондовия пазар. Когато връзката е „тантием - печалба”, обикновено тя се реализира в границите от минимален размер на резултата, над който се бонифицира ръководството до определен максимален размер. Съвсем естествена реакция на ръководството е да управлява резултата в тези граници, но клонящ към горната. В случаи, в които резултата започне да превишава максималната граница, се наблюдава препрoвизиране с цел отлагане на резултата във времето. Друга алтернативна техника е насочена към времето (периода), през което се признават приходи – това се прилага с особена сила в сферата на услугите. Управлението на времето и на поредността от събитията в него е една от най-ефективните креативните техники. Времето за обявяване на резултата може да има решаващо въздействие върху бонусите за управлението. През януари 1991 година Westinghouse е обявила неодитиран рекорден доход от $ 1 млрд. и свързаните с тях бонуси. През февруари същата година е обявено отписване на лоши дългове в размер на $975 млн., поставяйки под въпрос легитимността на разпределените тантиеми.

7. Данъчното облагане е стимул за креативно счетоводство, в случаите когато облагаемият доход се изчислява на основа на счетоводните данни. Често срещан в данъчната система на икономики от 50

Континентална Европа, този стимул провокира мисленето в посока намаление на финансовия резултата чрез максимизиране оценката на разходите, освен ако и в нормативната база не е предвиден подобен подход 2. 8. Когато се извършва смяна на мениджмънта на предприятието има мотивация загубите да се представят като отговорност на предходния ръководител. В изследване на Dahi (1996) 3, цитирано от Amat (1999), са анкетирани американски банкови мениджъри и е установено, че в годината на смяна на ръководството, провизиите за загуби по кредитиране имат тенденция на бъдат по-високи от обикновено. Към причините, които провокират ползване на креативни счетоводни практики, Breton (2000:9-13) добавя и: 9. Официалното разследване – последвало след твърдение за лошо поведение на фирмата. 10. Първичното публично предлагане (IPO) - добра възможност за управление на приходите. До този момент фирмата няма определена цена на капиталовия пазар, така че манипулиране на приходите би увеличило цената на първоначалното им предлагане. Случаят с първата емисия е малко по-особен поради факта, че няма точно определена цена и в същото време има недостиг на информация, следователно инвеститорите ще разчитат основно на информация от финансовите отчети. 11. Случаите на вливания са съпътствани винаги с техники за заглаждане на приходите. 12. В случаите на закупуване на компанията от мениджмънта са характерни техники, които тласкат компанията към несъстоятелност, предвид факта, че стойността на бизнеса е свързана с печалбата от него. Така че колкото по-ниски са печалбите, толкова е по-ниска цената, която ще се заплати. 13. Han и Wangs (1998) публикуват доказателства, че по време на войната в Персийския залив, петролните компании са използвали счетоводна политика, намаляваща приходите, с цел да избегнат политическите последици от по-голямата печалба като следствие от повишените цени на петрола. Гореизложеното ни позволи да осъзнаем, че основните области с креативен потенциал са: - Условията на регулаторна гъвкавост и недостатъчна регламентираност в някои сфери на обществени отношения. - Възможността за свободно вземане на управленски решения по отношение на предположения, касаещи бъдещето, опосредствани от приблизителните оценки, особено когато е налице регулаторна гъвкавост и недостатъчна регламентация. Типичен пример за това са: провизиите за просрочени вземания 4, полезния живот на активите за целите на тяхното амортизиране, избор на оценители, одитори съобразно

Например в Австрия: Вземанията в чуждестранна валута се оценяват (обръщат) по курс купува, а задълженията в чуждестранна валута се оценяват (обръщат) по курс продава на датата на възникването им. Преоценка на тези вземания и задължения в чуждестранна валута е възможно само в случаите, когато обръщането на разменния курс е довело до по-ниска стойност в баланса на вземанията или до по-висока на задълженията. С други думи се реализират само загуби от транзакции с чужда валута и не се реализират печалби от транзакции с чуждестранна валута. Ефектите от тези преоценки намират отражение в отчета за дохода, който от своя страна стои в основата за определяна на облагаемия доход. Извадка от материал на Ernest & Young, Виена с автори Хелмът Маукнер и Роман Рохацчек – преподавател в Университета за бизнес администрация, Виена. 3 Вж. Amat, O., Blake, J., Dowds, J., (1999). The Ethics of Creative Accounting. Economics Working Paper from Department of Economics and Business, Universitat Pompeu Fobra. 4 Вж. McNichols, M., Wilson, G.P. (1988). Evidence of creative accounting from the provision for bad debts. Journal of Accounting Research, N 26, p 1-33 51 2

техните нагласи за оценка 5. Що се отнася до избира на одитор, в изследване Ryu и Roh (2007) върху материалността на одиторската оценка стигат до заключение, че малките одиторски компании изказват мнение за растяща загриженост за избора на база „действащо предприятие” от ръководството в 248 (66.1%) от общо 375 одитирани компании. Докато големите шест (пет) одиторски компании изказват такова становище към 254 (26.5%) от 957 компании6. Видно от резултатите, малките одиторски компании са посклонни в издаването на одиторски доклад с мнение за растяща загриженост, от големите поради факта, че те имат по-високи материални прагове. Това изследване, както и подобни него - Messer (1983) и Woolsey (1973), показват, че одиторите в големите одиторски компании имат по-високи материални прагове от останалите одитори. Причина за това според Messer (1983) e в опитността на одиторите. Толерира се хипотезата, че големите одиторски компании правят значителни инвестиции в подобряване на качеството на техните услуги, осигурявайки стабилна подготовка на персонала си. Оповестяването на подобно представително приучване тласка креативните счетоводители в случаи на съществени финансови проблеми в предприятието да се обърнат към голяма одиторска компания с цел да занижат вероятността от получаване на мнение с растяща загриженост. - Времето, като продължителност, за което се извършват някои операции, а така също и моментите, в които се пристъпва към използването на конкретни нереални операции, са най-точната съдържателна квалификация на понятието „креативно счетоводство”. - Регулаторната възможност за рекласифициране на обектите на отчитане и тяхното оповестяване във ФО, също във висока степен се употребява за креативни цели.

Библиография : 1. Донев, К., (2011). Глобалните предизвикателства пред счетоводството и финансовия контрол. Сборник с доклади от научна конференция, Изд. „Наука и икономика”. 2. Griffiths, I. (1986). Creative accounting. Sidgwick & Jackson. 3. Jameson, M. (1988). A practical guide to creative accounting, London. 4. Naser, K., (1993). Creative Financial Accounting: its nature and use. Prentice Hall, London. 5. Amat, O., Blake, J., Dowds, J., (1999). The Ethics of Creative Accounting. Economics Working Paper from Department of Economics and Business, Universitat Pompeu Fobra.

Вж. Amat, O., Blake, J., Dowds, J. (1999). The Ethics of Creative Accounting. Economics Working Paper from Department of Economics and Business, Universitat Pompeu Fobra. В изданието се коментира възможността за оценка на задълженията за пенсиониране, за които се използва актюерска оценка. В такива случаи креативния счетоводител има възможност да манипулира оценката както по начина на запознаване и представяне на информацията на оценителя, така и чрез избирането на оценител, за когото е известно, че има по-песимистичен или пък по-оптимистичен поглед над нещата, което е по-удобно за ръководството. 6 Изследването е направено на база ФО за 1997 година - 498 компании и 1999 година – 1500 компании. От всички компании в извадката за 1332 е установено, че са финансово стресирани. Критерия за тяхното детерминиране е ZSCO. 957 (71.8%) са одитирани от големите шест и 375 (28.2%) от малките одиторски компании. Важно уточнение е, че Arthur Andersen and Coopers & Lybrand се сливат с Price Waterhouse през 1998г. След това се наблюдава покачване броя на мненията с растяща загриженост, дадени от големите пет от 19.7% на 26.1%. 52 5

6. Breton, G., and Stolowy, H., (2000). A Framework for the Classification of Accounts manipulation. HEC Accounting & Management Control Working Paper , 708/2000. 7. Han, J.C.Y., Wangs, S.W., (1998). Political costs and earnings management of oil companies during the 1990 Persian Guif Crisis. The Accounting Review 73, p. 103-117. 8. Ryu, T., and Roh, C., (2007). The Auditor’s Going Concern Opinion Decision. International Journal of Business and Economics, Vol. 6, N 2, p. 89-101. 9. Messer, W.F., (1983). The Effect of Experience and Firm Type on Materiality / Disclosure Judgments. Journal of Accounting Research, 21, p. 611-618. 10. Woolsey, S.M., (1973). Approach to Solving the Materiality Problem. Journal of Accountancy, (Mach), p. 47-50.

Плътност на текста: 17252/1800 = 9.58 ст. стр.