Сборник доклади от международна научнo-практическа конференция „Украина – България – Европейски Съюз: съвременно състояние и перспективи”, Украйна,13-19 септември 2012,Изд. „ПП Вишемирсъкий В.С.” Херсонски национален технически университет , ISBN няма, УДК 327 (477), ББК 66.4 (4Укр)9, У 45, стр. 013-018
ВЛИЯНИЕ НА КРЕАТИВНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ПРАКТИКИ ПРИ ОЦЕНКА И ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СТОПАНСКИТЕ ФАКТИ ВЪВ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ ПО ПРИМЕРА НА PARMALAT. ас. Константин Велчев, Икономически университет – Варна Assist. Prof. Konstantin Velchev, University of Economics - Varna Резюме (BG): Докладът фокусира вниманието върху креативните практики използвани от мениджмънта при изготвяне и оповестяване финансовите отчети и влиянието им върху достоверността на докладваната информация на примера на Parmalat. Подробно се коментират използваните креативни техники и ефектите от тях върху фактическoто и докладваното финансово икономическо състояние на компанията. Ключови думи (BG): качество на счетоводната информация, достоверност на финансовия отчет, манипулация на счетоводните оценки, банкрут, ликвидация, престъпления по служба. Abstract (EN): IMPACT OF CREATIVE ACCOUNTING PRACTICES ON ANNOUNCING BUSINESS FACTS IN FINANCIAL STATEMENT FOLLOWING PARMALAT: The report focuses on the creative practices used by management in preparing and announcing Financial Statements and their influence on the fidelity of the information reported, following the example of Parmalat. The creative techniques used are dwelled upon in detail, as well as their effects on the factual and reported financial and economic company standing. Key words (EN): quality of accounting information, fidelity of financial statements, manipulation of accounting evaluations, bankruptcy, liquidation, corporate crimes. JEL: M41, M42.
Счетоводството като практическа човешка дейност е изтъкано от много събития, факти и обстоятелства, изискващи съобразяването им и вземане на определени решения. Сложността на вземаните решения се корени в противоречащите си подходи, както за отчитане на стопанските факти, така и за представяне (оповестяване) на резултатите от тях във финансовите отчети (ФО). Именно липсата на ясно дефинирани фундаментални подходи за отчитане (брутен и/ или нетен),избор на база стойностна оценка и оповестяване на стопанските факти и резултатите от тях, създават възможност за манипулации, измами и докладване на неверни данни. Подобна регламентация, определена от редица изследователи като регулаторна гъвкавост, експлоатирана от недобросъвестните представители на счетоводната професия, се свързва с понятието „креативно счетоводство”. Основана цел на този доклад е да се фокусира вниманието на аудиторията върху най-често използваните креативни практики от известни и огромни по-мащаби компании по света и на тази база да провокира мисълта към систематизиране на: кръга от лица, мотивите и ситуациите, в които се използват, а така също и влиянието, което те оказват върху ползвателите на информация от ФО. За да си отговорим на всички тези въпроси, представяме на вашето внимание реалността за световна компания, прекратила своето съществуване, продиктувано от злонамерено, а на моменти и противозаконно, ползване на тези техники. ФАКТОЛОГИЯ
Сборник доклади от международна научнo-практическа конференция „Украина – България – Европейски Съюз: съвременно състояние и перспективи”, Украйна,13-19 септември 2012,Изд. „ПП Вишемирсъкий В.С.” Херсонски национален технически университет , ISBN няма, УДК 327 (477), ББК 66.4 (4Укр)9, У 45, стр. 013-018
Parmalat е една от най-мащабните компании в Италия, седмата по големина в бизнеса с хранителни продукти в световен мащаб. Името й ще бъде запомнено в икономическата литература с един от найголемите корпоративни фалити в Европа. В процеса на разследването е установено, че ръководните органи на дружеството са извършили редица счетоводни измами [1:39-49], датиращи от края на 80-те години, в резултат на което са успели да скрият между 10 и 14 милиарда евро. История на Parmalat и нейния учредител Калисто Танци (Calisto Tanzi) започва през 1961г., когато Танци, след смъртта на баща си, наследява от него предприятие за производство на конфитюр. През 1962г. напуска бизнеса и основава компания за производство и дистрибуция на мляко, която именува „Parmalat”, на родния си град Parma и добавя съкращението “lat” от „Latte”, италианската дума за мляко. През периода от 1975-1986г. компанията разширява своята продуктова линия и освен млека, започва предлагането на сметана, краве масло, пресни и консервирани плодове и зеленчуци. Търсенето на продуктите на Parmalat предопределя и започналия през 70-те години процес на интернационализация. Откриват се предприятия в Южна Америка (Бразилия, Аржентина, Венецуела, Колумбия), а на един по късен етап - в Китай, Канада, Австралия и др. Към 31.12.2000г. Parmalat, заедно с дъщерните си дружества, притежава активи за 10 милиарда евро и продажби, възлизащи на 7 милиарда евро. Основните направления, в които развива своята дейност, са производство и търговия с мляко и млечни продукти, пресни продукти (плодове и зеленчуци), хляб и тестени изделия. В концерна работят над 40 хил. души в 162 фабрики, разположени в 27 държави. Проблемите на Parmalat започват, когато дъщерните й дружества от Латинска Америка започват да реализират значителни загуби. Използвайки различни креативни способи, дружеството манипулира изнесената информация за стойностите на активите си и завишава стойностите на финансовите резултати. Най-силно впечатление прави твърдението на компанията, че в Куба е реализирано достатъчно мляко, подсигуряващо всеки кубинец с 55 галона (около 200 литра) на година. Фаусто Тона (Fausto Tonna), в качеството си на финансов директор на Parmalat група, създава сложна мрежа от офшорни фирми с единствената цел – изкуствено да увеличи оборота и печалбите на компанията, с което евентуално да създаде възможност на своя работодател и Калисто Танци да прехвърли значителни суми по сметки на близки от фамилията му, без акционерите да имат дори най-малко съмнение във финансовата стабилност на групата. Компанията е с над 200 дъщерни дружества, много от които оперират в офшорни зони - Каймански и/или Антилски острови. Предимствата, ползвани от Parmalat на тази “паралелна вселена от данъчни убежища” са: 1. Съдават се множество самостоятелни международни компании, нямащи задължение да предоставят информация на регулаторни органи и заинтересованите потребители на информация. 2. Осъществяване на независима стопанска дейност без или с редуцирани данъчни ставки за корпоративен данък върху дохода от нея.
Сборник доклади от международна научнo-практическа конференция „Украина – България – Европейски Съюз: съвременно състояние и перспективи”, Украйна,13-19 септември 2012,Изд. „ПП Вишемирсъкий В.С.” Херсонски национален технически университет , ISBN няма, УДК 327 (477), ББК 66.4 (4Укр)9, У 45, стр. 013-018
3. Експлоатиране на възможността за пълна дискретност в бизнеса и делата на стопанските субекти, а на тази база - защита на активите от кредитори и други финансово-заинтересовани лица. 4. Използвани са възможностите за фиктивни сделки за трансфериране на доходи и активи и тяхното натрупване в тези зони с цел избягване на плащането на данъци за доходите, реализирани от операциите по прехвърляне. Например: офшорна компания може да закупи или вземе по силата на договор за лизинг продукти от една страна и след това да ги продаде или даде в друга страна, така че резултатите от сделката да се натрупват в офшорната компания. 5. Използвана е възможността на максимизиране на печалбите именно в тези офшорни фирми от права върху интелектуална собственост, франчайзинг и лизингова дейност. 6. Активно е използвана възможността за прехвърляне на актив и недвижимост в различни страни, чиито прехвърляне е обект на регулиране и струва скъпо, освен ако активите не са собственост на офшорна компания, и собствеността върху тях може да се прехвърли чрез прехвърляне на акции на дружеството, а не на правата върху самите тях. От началото на 1995г. до декември 2003г. Parmalat използва много от тези свои дружества, за да прикрие загуби от оперативната си дейност като направи така, че тези загуби да изчезнат [2]. Начините, по които се реализира това са: 1. Несъбираемите и обезценените вземания са прехвърлени на офшорните дружества. В резултат на това се избягва неблагоприятното въздействие върху отчета за доходите, което би било предизвикано от правилното отчитане на лошите вземания. Прави впечатление липсата на информация дали сделките по прехвърляне са отразени счетоводно или при изготвянето на ФО е използван констативен способ. 2. Използвани са офшорни дружества за отчитане на несъществуващи финансови операции с тях, с цел да се прикрият загубите на Parmalat-група. Често ползвана е сделка за хеджиране, целяща компенсиране на възникналите загуби от промяна във валутните курсове, но реализирани ex post facto. 3. Дъщерните дружества отчитат фиктивни приходи от продажби на продукти на контролирани офшорни компании на завишени и/или напълно фиктивни суми. За да се избегне нежеланото внимание върху възрастовата структура на тези вземания, те са били прехвърляни или продавани на трети, но задължително офшорни фирми. В действителност офшорните дружества не са извършвали стопанска дейност. Пример за това е офшорната компания Bonlat Financing Corporation, учредена на Кайманските острови през 1998г. Едновременно с учредяване на дружеството, Parmalat извършва сделка по прехвърляне на активи на стойност 1.5 милиарда евро. В процеса на разследване Тона потвърждава, че активите на горецитираната компания са напълно измислени. Счетоводните книги и записите в тях, както и извлеченията по несъществуващите банкови сметки, също са „изфабрикувани”. Към края на 2001г. размера на тези активи нараства до около 2 милиарда евро, а към септември 2003 г. тази цифра достига 8.6 милиарда евро.
Сборник доклади от международна научнo-практическа конференция „Украина – България – Европейски Съюз: съвременно състояние и перспективи”, Украйна,13-19 септември 2012,Изд. „ПП Вишемирсъкий В.С.” Херсонски национален технически университет , ISBN няма, УДК 327 (477), ББК 66.4 (4Укр)9, У 45, стр. 013-018
Към края на септември 2003 г. Parmalat занижава задълженията си с около 7.9 милиарда евро чрез редица техники: 1. Неправилно премахване на дълга от баланса си, с приблизителна стойност 3.3 милиарда евро, чрез фиктивна сделка с Bonlat Financing Corporation. 2. Отчитане на около 1 милиард евро задължения като капитал - операцията е документално обоснована с фиктивно кредитно споразумение с офшорна компания. 3. Директно премахване от ФО на приблизително 300 милиона евро задължения, свързани с бразилско дъщерно предприятие при неговата продажба. Дъщерното дружество не разполага със средства за покриване на дълга. 4. Неправилно класифициране на 300 милиона евро банков заем, като заеми в рамките на групата и като следствие от това сумата се елиминирана на консолидирана база. 5. Елиминиране на 200 милиона евро задължения към доставчици, като са отчетени като платени, когато те в действителност са били изискуеми. През периода 1997г. до 2003г. Parmalat прехвърля приблизително 350 милиона евро на членовете на фамилия Танци под формата на заеми. Освен това дружеството не оповестява във ФО, че трансферите са към свързани лица. Дори това обстоятелство да е било оповестено, свързаните лица не са разполагали със средства, за да погасят получените кредити. Следователно заемите е следвало да бъдат отписани от баланса на дружеството, вземанията - намалени, а разходите, свързани с обезценката, увеличени с цялата сума на кредитите. Същинските проблеми и последиците от тях стават обществено достояние в края на 2003г., когато компанията не изплаща задължението си на падежната дата по облигационен заем. Компанията не успява да събере необходимите средства и по-късно, в хода на разследването ,е установено, че ликвидността й се дължи на документ с твърдението че е издаден от Bank of America, но всъщност е внимателно “сглобен” от ръководител на дружеството с помоща на скенер и факс. (потвърдителните процедури). Parmalat се възползва от документ с невярно съдържание с които твърди, че има депозирани в банкова сметка в Ню Йорк сумата от 5 милиарда долара. Интерес буди размера на сумата, и факта че тя е в една сметка, липсата на диференциален подход по отношение на риска и редица други неща които от позицията на одита е следвало да бъдат съобразени. По интересно е твърдението на Bank of America която заявява че такава сметка никога не е съществувала. РАВНОСМЕТКА През този период се счита, че Италия е сред страните с много строги правила по отношение на мандатността на корпоративния одит. Законодателят изисква от компаниите да сменят одитора си на всеки десет години и ограничава одиторите да извършват други услуги своите клиенти. Независимо от това Parmalat възползвайки се от пропуск в закона, позволяващ предишния им одитор Grant Thornton да остане
Сборник доклади от международна научнo-практическа конференция „Украина – България – Европейски Съюз: съвременно състояние и перспективи”, Украйна,13-19 септември 2012,Изд. „ПП Вишемирсъкий В.С.” Херсонски национален технически университет , ISBN няма, УДК 327 (477), ББК 66.4 (4Укр)9, У 45, стр. 013-018
като подизпълнител. Deloitte & Touche поемат одита на Parmalat, a Grant Thornton остава одитор на офшорната компания Bonlat Financing Corporation. Според твърдение на г-н Тона именно Grant Thornton са предложели идеята за завишаване на приходите и печалбите и ползването на офшорни компании, като е бил убеден от тях, че при своите одити те няма да разглеждат подобно документиране с невярно съдържание, подготвени от висшето ръководство на Parmalat. След разследване на Комисията по ценни книжа и фондови борси на САЩ (SEC) е установено, че действиетлните задължения на дружеството са поне 14.3 милиарда евро срещу официлано оповестен от 6.4 милиарда евро. Реалната нетна стойност на активите на дружеството е отрицателна величина и е оценена на приблизително 11.2 милиарада евро срещу официлано оповестена в размер на 2.1 милиарда евро. В резулатат на което над 130 хил. души губят парите си, вложени в акции на Parmalat, a правителството на Берлускони приема спешен закон, с който да помага за оцеляването на концерна [3]. Без да отрича или признава твърденията на SEC [4], Parmalat сключва споразумение, одобрено от съда, с което се съгласява да предприеме различни корпоративни реформи за преструктуриране на компанията. Литература: [1] Ficaella, N., Glavidis, M. (2004). Enron & Parmalat two twins parables. European school of economics. Електронна находка към 06.05.2012: http://ssrn.com, р.39-49 [2] Securities and Exchange Commissions v. Parmalat Finanziaria, S.p.A. Case № 03 CV 10266 (PKC) (S.D.N.Y) First amended complaint. Електронна находка към 06.05.2012: www.sec.gov [3] Инвестор. Бившия шеф на Пармалат се извини за фалита на компанията. Статия публикува на 17.01.2005г. Електронна находка към 06.05.2012:http://www.investor.bg/sviat/6/a/bivshiiat-shef-na-parmalat-se-izvini-za-falita-na-kompaniiata,23660/ [4] Securities and Exchange Commission Litigation Release № 18803/ July 28, 2004; Accounting and Auditing Enforcement Release № 2065/ July 28, 2004. Parmalat Finanziaria Agrees to Entry of Permanent Injunction and Corporate Undertakings. Електронна находка към 06.05.2012: www.sec.gov
Плътност на текста: 13958/1800 = 7.75 ст. стр.