25 GI Bulgarien by Nagledna

1989 2014 25 Jahre Goethe-Institut Bulgarien

Grußwort des Botschafters der Bundesrepublik Deutschland in Bulgarien Matthias Höpfner zum 25. Jubiläum der Eröffnung des Goethe-Instituts in Bulgarien Zitate aus Interviews zur Jubiläumsbroschüre anlässlich des 25. Geburtstages des Goethe-Instituts in Bulgarien

Goethe-Institut Budapesta Str. 1 1000 Sofia/ Bulgarien Tel: +359 2 939 0100 Fax: +359 2 939 0199 info@sofia.goethe.org www.goethe.de/sofia

Veranstaltungen des Goеthe-Instituts 1990-2014 (Auswahl) Künstler und Referenten 1990-2014 (Auswahl) Konzerte des Goethe-Instituts in Bulgarien (Auswahl)

www.goethe.de/ins/bg/sof/knt/mll/deindex.htm www.facebook.com/goetheinstitut.bulgarien www.youtube.com/goetheinstitutsofia

Netzwerk 3

Grußwort des Botschafters der Bundesrepublik Deutschland in Bulgarien Matthias Höpfner zum 25. Jubiläum der Eröffnung des Goethe-Instituts in Bulgarien Sehr geehrte Freunde und Partner des GoetheInstituts Bulgarien, seit dem turbulenten Wendejahr 1989 bietet das Goethe-Institut in Sofia allen Interessierten einen Raum für Kultur, Austausch und Diskussion, nicht zuletzt auch für das Erlernen und Genießen der deutschen Sprache. Das Goethe-Institut hat die Bürgerinnen und Bürger Bulgariens seitdem auf ihrem aufregenden, nicht immer leichten Weg aus der Diktatur in die Demokratie begleitet. Mit Ausstellungen, Lesungen, Diskussionen und aktivem Kulturaustausch trägt es aktiv zur Aufarbeitung des Erlebten und zur Gestaltung des Neuen durch eine aktive Zivilgesellschaft bei.

Die Arbeit des Goethe-Instituts Bulgarien fördert den äußerst engen kulturellen Austausch zwischen Bulgarien und Deutschland, aus dem viele Partnerschaften und auch Freundschaften zwischen Musikern, Schauspielern, Künstlern und vielen Bürgern beider Staaten erwachsen sind. Wie lässt sich diese Freundschaft besser erfahren als bei gemeinsamen Konzerten von bulgarischen und deutschen Künstlern, Lesungen von Autoren aus beiden Ländern, gemeinsamen Theateraufführungen oder Ausstellungen? Mit seinen Sprachlernangeboten und der Bibliothek, die vielen Bulgarinnen und Bulgaren tagtäglich Freude am Erlernen der deutschen Sprache vermitteln, leistet das Goethe-Institut zudem seit 25 Jahren einen wichtigen Beitrag zur Völkerverständigung – im wahrsten Sinne des Wortes. Das Goethe-Institut steht für kulturelles und sprachliches Verstehen. Es setzt sich für die zunehmende gesellschaftliche Integration der Bürger Europas ein, die für das Gelingen des Projekts eines friedlichen und solidarischen Europas unerlässlich ist. Ihrer verantwortungsvollen Aufgabe widmen sich die Mitarbeiter des Goethe-Instituts Bulgarien mit großer Hingabe und Leidenschaft. Allen Mitarbeitern und Partnern des Goethe-Instituts möchte ich zu 25 Jahren herausragender Arbeit meine besten Glückwünsche aussprechen. Ich wünsche Ihnen weiterhin viel Erfolg und Freude bei Ihrer wichtigen Aufgabe. Mit freundlichen Grüßen Matthias Höpfner Botschafter der Bundesrepublik Deutschland in Bulgarien 5

Zitate aus Interviews zur Jubiläumsbroschüre anlässlich des 25. Geburtstages des Goethe-Instituts in Bulgarien 6

Das Goethe-Institut Bulgarien wird 25 Jahre alt. Das ist eine lange Zeit, in welcher wir mit vielen Partnern kreativ zusammengearbeitet haben. Für das Vertrauen, welches uns über all die Jahre geschenkt wurde, möchten wir uns bedanken. Gemeinsam mit langjährigen Wegbegleitern sollten wir zurückschauen, weil nur der kritische Blick in die Vergangenheit neue Ansätze für die Zukunft liefert und sinnstiftendes Engagement ermöglicht. Einige unserer Partner haben sich zu Wort gemeldet. 7

Wenn das Goethe-Institut seine Unabhängigkeit zukünftig weiter dafür nutzt, die bestehenden Ungleichgewichte der staatlichen Kunstförderung in Bulgarien abzumildern, wäre das ein sinnvoller Beitrag zur hiesigen Kulturpolitik. Jede Form von internationalem Austausch ist hierfür von größter Bedeutung.

Ventzislav Zankov Künstler und Kurator 8

Vor 25 Jahren war das Goethe-Institut eine der ersten Organisationen Ăźberhaupt, die zeitgenĂśssische Kunst in Bulgarien unterstĂźtzt haben. Seit seinem Bestehen hat es richtungsweisende Debatten zielsicher aufgegriffen und in unterschiedlichen Kontexten konstruktiv am kulturellen Prozess teilgenommen. Antoniy Donchev Programmanager Red House Sofia

Seit 2007 arbeiten wir mit dem GoetheInstitut Bulgarien zusammen. Im Rahmen der Plattform ProText der Organisation „36 Monkeys“ haben wir bereits zwei Performance-Lesungen neuer deutscher Dramatik in städtischen Räumen organisiert. Das Publikum dieses alternativen Formats besteht fast ausschließlich aus jungen Leuten. Für die Aktivierung eines deutsch-bulgarischen Dialogs in den darstellenden Künsten erscheinen mir die vom Goethe-Institut geförderten Übersetzungen zur neuen deutschen Dramatik als besonders wichtig. Gergana Dimitrova Theaterregisseurin

Ich arbeite im Rahmen des jährlich in Sofia stattfindenden Antistatik-Festivals sowie für andere Projekte im Bereich der Entwicklung der zeitgenössischen darstellenden Künste in Bulgarien mit dem GoetheInstitut zusammen. Die Hauptstadt ist für internationale Künstler eine hochinteressante Bühne, weil man hier noch richtig was bewegen kann. In meinen Augen sind es besonders die konzeptionell lauten und bunten Events, die dem Goethe-Institut dabei helfen, in der breiten Öffentlichkeit sichtbarer zu werden.

Willy Prager Performance Künstler

Ich persönlich genieße vor allem die Bibliothek des Goethe-Instituts. Sie bietet ansprechende Bildungsinhalte, die man so leicht zugänglich sonst nirgendwo in Bulgarien findet. Die Magazine sind für mich besonders interessant. Das Goethe-Institut ist eben weder Kunstzentrum noch Sprachschule, sondern eine viel breiter angelegte Initiative… Charakteristisch am Goethe-Institut ist, dass es eigene Projekte entwickelt. Es tritt dadurch in eine wirkliche Wechselwirkung mit der lokalen Szene... Das Goethe-Institut hat sehr viele Partner. Ich kann mir vorstellen, dass die Besucherzahlen der Veranstaltungen erhöht werden könnten, wenn das gesamte Goethe-Netzwerk in Bulgarien seine Zielgruppen zukünftig besser miteinander in Verbindung setzen würde. Raycho Stanev Designer

Mich persönlich hat das Goethe-Institut von 2010 bis 2012 großzügig unterstützt. Ich hoffe, dass zukünftig auch andere Künstler so eine Chance bekommen… Ich glaube, dass sich das Goethe-Institut in der Jugendkultur stärker einbringen könnte. Da müsste man nur bei der Verteilung der Programmhefte ein bisschen Gas geben. Ich habe selbst an einem deutschen Gymnasium in Sofia Abitur gemacht und wusste damals nur von den Sprachkursen des Instituts.

Valeri Gyurov Architekt, Street Artist

Gemeinsam mit dem Goethe-Institut habe ich eine Vielzahl von Ausstellungen organisiert, genannt seien hier die große Retrospektive von Marcel Odenbach im Nationalen Museum der bulgarischen bildenden Kunst (NMBBK) oder die Ausstellung von Mischa Kuball im Sofia Arsenal – Museum für zeitgenössische Kunst (SAMSI). Das Institut hat mir die Teilnahme an einem Kuratoren-Workshop in Deutschland ermöglicht und mich im Laufe meines beruflichen Werdegangs sehr unterstützt... Wer sich für innovative und auf die junge Generation orientierte Ausstellungen, Vorlesungen und Seminare sowie für den Austausch bulgarischer und deutscher Kulturschaffenden interessiert, der kommt am Goethe-Institut nicht vorbei. Nadezhda Dzhakova leitende Kuratorin NMBBK, SAMSI

Ich habe zusammen mit dem Goethe-Institut den Film „Der Bürgermeister“ produziert. Es geht darin um das Leben Ivan Ivanovs, welcher von 1934-1944 sehr erfolgreich das Bürgermeisteramt in Sofia bekleidete. Dieser Mann hatte vor seiner politischen Karriere in Bulgarien in Deutschland studiert und ist deswegen für die Geschichte und Identität beider Länder von Bedeutung. Die Produktion wurde 2011 in Bulgarien mit mehreren Preisen ausgezeichnet, erfreut sich aber auch in Deutschland großer Beliebtheit… Wann immer ich eine Idee habe, finde ich beim Goethe-Institut eine offene Tür, um darüber zu diskutieren. Der Kontakt ist persönlich und verbindlich. Natürlich entsteht nicht immer eine Partnerschaft, aber das ist meiner Meinung nach auch gut so. ‘Goethe‘ verfolgt seine kulturellen Ziele diszipliniert und seriös… Das Goethe-Institut hat seine Aktivitäten während der Krise auf einem hohen Niveau halten können. Das zeigt, dass es verlässlich arbeitet, und rechtfertigt auch sein gutes Image hier. Wenn man die wichtigsten Projekte der vergangenen Jahre in Sofia anschaut, wird man meistens auf den Namen Goethe-Institut stoßen.

Adela Peeva Filmregisseurin und Produzentin

Die erste Zusammenarbeit zwischen dem Instituts für zeitgenössische Kunst und dem Goethe-Institut betraf die Ausstellung „Bound/less Borders“ 2003… Clemens-Peter Haase und Peter Anders sind mir noch als besonders engagierte Figuren auf der Sofioter Kulturbühne in Erinnerung. Andere Direktoren haben ihre Arbeit eher aus dem Hintergrund gemacht. Das Programm des Goethe-Instituts wird nicht von Strukturen, sondern von Persönlichkeiten geprägt. Iara Bubnova Direktorin des Instituts für zeitgenössische Kunst in Sofia

Das Goethe-Institut ist für mich ein langjähriger Partner, der gesellschaftlich wichtige Diskurse in Bulgarien inhaltlich unterstützt und damit für hochinteressanten Gesprächsstoff unter Laien und in Fachkreisen gesorgt hat… Es ist in vielen bilateralen, aber auch multilateralen Projekten eingebunden. Ich bin sehr zufrieden mit dem Goethe-Institut.

Alexander Kiossev Kulturwissenschaftler

Seit 2003 organisiere ich in dem Dorf Bela Retchka das Goat Milk Kulturfestival. Die Leute auf dem Land wissen liebevoll organisierte Veranstaltungen sehr zu schätzen. Mir fällt sofort ein schönes Projekt ein, bei dem sich das Goethe-Institut gut einbringen konnte. Es hieß „Die Glocke von Bela Retchka“ und beschäftigte sich in ganz kreativer Weise mit den Klangwelten dörflicher Gemeinden… Mit dem Goethe-Institut verbinde ich Themen wie Gedächtnis und kreative Auseinandersetzung mit der Vergangenheit. Ich habe dort immer Leute gefunden, die verstanden haben, dass Gedächtnis nicht nur wichtig ist, sondern dass es besonders die persönlichen Geschichten sind, die Menschen berühren. ‘Goethe‘ hat dafür immer gute Beispiele und erzeugt dadurch eine Kultur, die in dieser Form etwas Besonderes in Bulgarien ist.

Diana Ivanova Journalistin und Kulturmanagerin

Mir gefällt am Goethe-Institut, dass es sein Engagement auf ganz Bulgarien ausdehnt und sich nicht nur auf Sofia konzentriert. Der dezentrale Ansatz eröffnet die Möglichkeit zu großer Vielfalt in der Projektförderung… Einen Zeitgeist in Bulgarien zu erspüren, ist im zivilgesellschaftlichen Klima der letzten Jahre schwieriger geworden. Das Land durchlebt eine schmerzhafte Phase der politischen Richtungssuche. Ich wünsche dem Goethe-Institut, dass es zukünftig immer wieder Wege findet, mit seinem Programm den kulturellen Nerv des Publikums zu treffen.

Zwischen 2008 und 2010 habe ich im Auftrag des Goethe-Instituts und mit dem Nachrichtensender ‘Europa‘ als Medienpartner acht Filme zum Thema „Was macht eigentlich das Goethe-Institut“ produziert. Wir wollten damit die Arbeit des GoetheInstituts veranschaulichen. Filmisch interessant waren zum Beispiel die Diskussionen, die entstanden, als der Bus für direkte Demokratie in Sofia ankam und an der Alexander-Nevski-Kathedrale parkte… Mit dem Goethe-Institut Bulgarien verbinde ich Professionalität. Die von Deutschland entsandten Mitarbeiter orientieren sich schnell, detailliert und haben ein gutes Verständnis für Land und Leute. Man sollte alle Anstrengungen darauf richten, das hohe Niveau der bisher geleisteten Arbeit zu halten… Ich wünsche dem Goethe-Institut, dass es jungen Nachwuchs gewinnen kann, um weiterhin mit der Zeit Christo Bakalski zu gehen, für neue Ideen offen zu Filmproduzent, 1998-2002 bleiben und seinen gesellschaftLeiter des bulgarischen lichen Auftrag in Bulgarien auch Kulturinstituts in Berlin zukünftig erfüllen zu können. 20

Das „Wirtschaftsblatt Bulgarien“ hat vor zwei Jahren sein 20. Betty Ganeva Jubiläum gefeiert. Wir fühlen Chefredakteurin vom uns deswegen mit dem Goethe„Wirtschaftsblatt Bulgarien“ Institut als Begleiter auf dem gemeinsamen bulgarischen Weg verbunden. Uns eint das sprachliche Interesse. Das Wirtschaftsblatt ist die einzige Publikation seiner Art in Südosteuropa. Das Goethe-Institut hilft dabei, unsere Zeitung zu verbreiten… Wir brauchen in Europa heute mehr denn je so viele Brücken wie möglich. Sprache und Kultur spielen dabei eine entscheidende Rolle. Das GoetheInstitut bringt Bulgarien und Deutschland zueinander... Das allgemeine Image von Deutschland ist in Bulgarien traditionell sehr gut. ‘Goethe‘ könnte das hiesige Interesse an Deutschland vielleicht stärker dafür nutzen, um zu einer Entwicklung dieses Images beizutragen.

Die erste gemeinsame Veranstaltung, die ich mit dem Goethe-Institut und dem Institut Francais durchgeführt habe, war eine internationale Journalisten-Konferenz zum Tag der Pressefreiheit am 3. Mai 2012. Die Arbeitsergebnisse wurden 2013 in einem Buch veröffentlicht, welches den Journalistik-Studenten an der Universität Sofia sehr gute Dienste leistet… Ich organisiere mit dem Goethe-Institut Bulgarien seit kurzem Meisterklassen in Journalistik für talentierte bulgarische Studenten mit Referenten aus Deutschland. Ich hoffe, dass sich so langfristig eine Kultur des ‘investigativen Journalismus‘ entwickeln kann, die in Bulgarien bislang fehlt... Einerseits ist die bulgarische Öffentlichkeit für deutsche Kultur besonders empfänglich, andererseits interagiert das Goethe-Institut mehr als andere Kulturinstitute mit den hiesigen KulturschaffenOrlin Spassov Direktor der Stiftung Medien und Demokratie

den. Ich könnte nicht sagen, welcher dieser zwei Umstände den anderen bedingt. Das Ergebnis ist jedenfalls, dass ‘Goethe‘ in Bulgarien seit Jahren hochaktiv ist und in Bildung und Kultur ein sehr interessantes Programm fahren kann… Da Bulgarien fast in jeder gesellschaftlichen Hinsicht ein ohnehin extrem zentralisiertes Land ist, halte ich es für empfehlenswert, sich wenigstens in der Kulturarbeit verstärkt dem Bereich außerhalb Sofias zu widmen... Ich wünsche dem Goethe-Institut, dass ihm nicht dasselbe Schicksal wie der Deutschen Welle ereilt, welche aus Kostengründen ihr Engagement in Bulgarien leider einstellen musste. Wie jede Gesellschaft in der Welt braucht auch unsere dringend internationale Alternativen zum nationalen Medienangebot.

Das Goethe-Institut ermöglichte dem Ensemble Amarcord aus Leipzig eine Tournee durch Bulgarien. Die einmaligen Darbietungen der vier Vokalisten, ehemalige Thomaner, boten unserer Musiköffentlichkeit ein neuartiges Erlebnis, ließen uns den Atem stocken und sind heute noch nicht vergessen. Als Krönung entstand in Zusammenarbeit mit dem Nationalradio und dem bulgarischen Chor Eva Quartett eine einzigartige Koproduktion, die wahrscheinlich noch viele Jahre in Deutschland und Bulgarien ausgestrahlt werden wird… Unmittelbar nach der Wende haben in Bulgarien viele Menschen dem DDR Kultur- und Informationszentrum nachgetrauert, weil es die einzige Brücke zum internationalen Kulturgeschehen war. Das Goethe-Institut hat die entstandene Lücke zum Glück schnell schließen können und eröffnete uns einen zwar neuartigen, aber nicht minder interessanten Blick auf Deutschland… Zdravka Andreeva Moderatorin und Medienproduzentin

‘Goethe‘ hat mich, wie auch viele andere Bulgaren, bei der beruflichen Entwicklung unterstützt. Das Institut bietet ein Netzwerk, das einen wirklich sehr großen Gewinn darstellt. Ich würde mir ein bisschen mehr Balance zwischen der zeitgenössischen und der klassischen Kultur Deutschlands im Programm des Goethe-Instituts wünschen… Was meiner Meinung nach bis heute in Bulgarien fehlt, ist eine Förderung der deutschen Sprache für Vorschulkinder.

Heute ist das Goethe-Institut schon aktiver Bestandteil des bulgarischen öffentlichen Raumes. Aber damals, als es nach Sofia kam und das kulturelle und geschichtliche Erbe der DDR antrat, war das ein wirkliches Erlebnis... Ich erinnere mich an Lesungen von Hans Magnus Enzensberger und Michael Krüger, die vom Goethe-Institut kurz nach der Wende in der Sofioter Universität veranstaltet wurden und so viele Zuschauer anzogen, dass man kaum Platz fand… Über die politische Wende von 1990 muss man sagen, dass in Bulgarien bis heute das Alte mit dem Neuen koexistiert. Zu dem langwierigen Prozess der geschichtlichen Verarbeitung in unserem Land hat das GoetheInstitut Entscheidendes beigetragen.

Fedia Filkova Schriftstellerin 26

Emil Mirazchiev Das Goethe-Institut ist eine verVorsitzender der Art Today antwortungsbewußte und vertrauAssoziation Plovdiv enswürdige Institution und gehört somit zu den wenigen Kulturinstituten, deren Akzent eindeutig auf der Unterstützung der zeitgenössischen Kunst in Bulgarien liegt. Als wichtiger Partner der Art Today Assoziation spielt es eine durchaus beachtliche Rolle für die Aktivitäten des Center for Contemporary Art – Plovdiv, The Ancient Bath. Meine über 10-jährige Zusammenarbeit mit dem Institut hat mir stets Freude bereitet. Seine auf konsequente Kulturpolitik bedachten Leiter sind mir stets mit Verständnis begegnet, angefangen bei Clemens-Peter Haase, über Peter Anders und in letzter Zeit Dr. Rudolf Bartsch. Das sind Menschen mit weitem Horizont und hohem Professionalismus, was eine Kooperation auf hohem Niveau ermöglicht. Die Begegnung mit solchen Leuten gibt mir Zuversicht und motiviert mich für die Entwicklung und Durchführung wertvoller Projekte im Bereich der zeitgenössischen Kunst mit Bezug auf die Kunstszene in Deutschland. 27

Veranstaltungen des Goethe-Instituts 1990-2014 (Auswahl)

1990 „Ach Europa“ Lesung und Diskussion mit Hans Magnus Enzensberger 1991 Erarbeitung der bulgarischen Verfassung mit Angelika Barber, ehem. Abgeordnete der DDR; Prof. Dr. Matthias Herdegen, Max-Planck-Institut, Heidelberg; Prof. Dr. Gerd Schmidt-Eichstädt, Deutsches Institut für Urbanistik, TU Berlin; Prof. Dr. Eberhardt Laux, WIBERA Düsseldorf Folkwang Tanzstudio Essen Urs Dietrich mit „Sanguis“ und Rainer Behr mit „Rote Rosen“ Erste Deutschlehrertagung 1993 „Fräulein Julie“ Gastspiel Kölner Schauspiel in Regie von Dimiter Gotscheff (Sofia und Varna) „INORI" Konzerte der Sofioter Philharmonie unter der Leitung des Komponisten K.H. Stockhausen „Das Buch als Künstlerobjekt“ Ausstellungsprojekt mit Timm Ulrichs 1995 „Die Gauck-Behörde“ Vortrag von Joachim Gauck und Reiner Eppelmann, MdB 31

1997 „Das Haus Nr. 13“ Gastspiel vom Thalia Theater, Hamburg, in der Regie von Stefan Moskov 1998 Fluxus in Deutschland Ausstellung, Seminare, Begleitprogramm mit drei Opern in der Inszenierung von Ben Patterson 1. Balkan Film Festival Filmkunst aus 12 Ländern Südosteuropas 1999 „Niederungen“ Lesung mit Herta Müller „Quel que soit le Songe ...“ Konzerte von Hanna Schygulla und Jean-Marie Senia (Sofia und Plovdiv) „Gewege“ und „Diu Vallende Suht“ Tanztheater mit Henrietta Horn Kultur und Wirtschaft Internationale Konferenz mit Dr. Bernhard Freiherr von Loeffelholz, Direktor der Deutschen Bank 2000 „Wo stehen wir, wohin gehen wir?“ Konferenz - 10 Jahre Deutsch als Fremdsprache in Bulgarien nach der Wende 32

2001 „Deutsch ist dada“ Aufführung des Duos Falsch Wagoni 2002 „Flut / Herzkammer“ Tanztheater mit Urs Dietrich in Verbindung mit der Ausstellung „Tanztheater heute – 30 Jahre Tanzgeschichte in Deutschland“ (Varna) 2003 „Body distance between the minds / Colours of longing“ Gastspiel der Kompanie DIN A 13 mit Gerda König 2004 Mehrsprachigkeit in Europa Deutsch als zweite Fremdsprache im schulischen Kontext, Fortbildungskurse 2004-2010 Demokratische Schule Fortbildungsreihe für Schulleiterinnen und -leiter 2004-2007 2006 CARGO SOFIA Dokumentartheater von Stephan Kaegi, HAU Berlin und Rimini Protokoll mit über 100 Vorstellungen in 11 Ländern Europas Xavier le Roy Performance von Xavier Le Roy in Verbindung mit einem 10-tägigen Workshop mit Teilnehmern aus Serbien, Mazedonien, Rumänien, Kroatien und Bulgarien 33

2007 “Hoffentlich hält sich die Bräune” Ausstellung von Urlaubsgrüßen von DDR-Touristen aus Bulgarien Anna, Schmidt und Oskar Ausstrahlung des Fernsehsprachkurses im Bulgarischen Nationalfernsehen 2008 A-A-H All About Him – Alles über den Mann Ausstellung und Webseite zu Geschlechterrollen und Identität, Kurator Venzislav Zankov Werbung in Deutschland Ausstellung 2009 Timm Ulrichs Ausstellung von Werken Timm Ulrichs aus der Sammlung Robert Simon Comics aus Deutschland und der Schweiz Buchausstellung auf der Sofioter Buchmesse 2010 Heiner Müller in Bulgarien Vorträge und Filmvorführungen mit Ginka Tscholakowa und Christoph Rüter +/- 359 Performative Installation mit Kattrin Deufert & Thomas Plischke und BrainStoreProject Sofia 34

Lesen in der Epoche der Neuen Medien Internationale Konferenz Offenes Buch Literatur im öffentlichen Raum Deutsch im Kindergarten Fortbildungsreihe für Erzieherinnen 2012 ArtUP! Medienkunstprojekt in Bulgarien, Griechenland und der Türkei 2012-2014 Krokofil – der Traumländer Armin Pongs liest und schreibt mit bulgarischen Schülern 2013 Rollendes Siebdruckstudio Deutsch-Bulgarisches Austauschprojekt zum Thema Siebdruck mit Jens Besser und Valeri Gyurov Public Stage Kunstaktion von Mischa Kuball Vorhang auf für Deutsch! Schultheaterfestival und Theaterworkshops für Lehrer und Schüler

Konzerte des Goethe-Instituts in Bulgarien (Auswahl)

Sequencia. Ensemble für Musik des Mittelalters, 1990 Vokalensemble Cantus Cölln, 1992 Jazz Orchester Klaus König, 1994 Ensemble Modern, 1995 Münchner Kammerorchester, 1997 Petersen-Quartett, 1999 Quartett AVANCE, 2000 Michael Gross, Trompetenkonzert, 2002 Leipziger Streichquartett, 2002 Markus Stockhausen, 2004 (Russe) Cornelius Claudio Kreusch & Sun Music, 2004 BundesJugendJazzOrchester - BuJazzO, 2005 Karandila Gypsy Brass trifft Mardi Gras Band, 2007 (Sliven, Sofia) Ensemble Recherche, 2008/2013 (Sofia, Russe) Vladimir Karparov – Quartett, 2008 Amarcord, 2009 (Sofia, Plovdiv, Varna) Quintett Chantily, 2010 (Sofia, Blagoevgrad) Trio Morgenstern, 2011 (Varna) Orgelkonzert mit Winfried Bönig, 2012 (Sofia, Varna) Trio Atos, 2012 (Varna) Drei im roten Kreis, 2012 Minguet Quartett, 2013 (Varna) Oberon-Trio, 2014 (Varna)

KĂźnstler und Referenten 1990-2014 (Auswahl)

Hans Magnus Enzensberger (1990) Urs Dietrich (1991, 2002) Rainer Behr (1991) Klaus Kusenberg (1992) Günter Hellweg (1992) Dimiter Gotscheff (1993, 2007) K.H. Stockhausen (1993) Peter Bimmel (1993, 1996) Timm Ulrichs (1993, 2009) Joachim Gauck (1995) Reiner Eppelmann (1995) Angelika Schrobsdorff (1997) Stefan Moskov (1997) Ben Patterson (1998) Herta Müller (1999) Hanna Schygulla (1999) Henrietta Horn (1999) Bernhard Freiherr von Loeffelholz (1999) Hermann Funk (2000) Hans-Jürgen Krumm (2001) Gerard Westhoff (2002) Stephan Kaegi (2006) Xavier le Roy (2006) Claudia Lux (2007) Günther Schneider (2007) Ulrich Ammon (2008) Michael Krüger (2008, 2009) Volker Schlöndorff (2008) Samuel Finzi (2008, 2012)

Timm Ulrichs (1993, 2009) Norman Bates (2009) Maren Strack (2009) Wim Wenders (2009) Johannes Stüttgen (2009) Ginka Tscholakowa (2010) Christoph Rüter (2010) Kattrin Deufert & Thomas Plischke (2010, 2012) Miron Zownir (2010) Paul-Heinz Dittrich (2010) Haralampi Oroschakoff (2011) Claas Danielsen (2011) Gabriel Le Mar (2011) Michael Schiefel (2011) Folke Köbberling (2012) Isabelle Schad (2012) Andreas Wiesand (2012) Mischa Kuball (2012, 2013) Antonia Baehr (2012) Winfried Bönig (2012) Julian Nida-Rümelin (2012) Claus Löser (2013) Markus Beckedahl (2013) Ulrich Beck (2013) Robert Henke (2013) Hans Belting (2013) Richard Blank (2010, 2014) Ilija Trojanow (2014) 39

FĂźr die erfolgreiche Zusammenarbeit mit unseren Partnern im Netzwerk des GoetheInstituts bedanken wir uns insbesondere bei

Kulturgesellschaften ART TODAY Assoziation, Plovdiv Internationale Elias-Canetti-Gesellschaft, Russe Sprachkursanbieter und Prüfungspartner Sprachenzentrum Varna Deutsche Lesesäle Regionalbibliothek „Pentscho Slavejkov“ Varna Regionalbibliothek „Ljuben Karavelov“ Russe Nationale Regionalbibliothek „Ivan Vasov” Plovdiv Lehrmittelzentren Regionalbibliothek „Pentscho Slavejkov“ Varna Regionalbibliothek „P.K. Javorov“ Burgas Regionalbibliothek „Ljuben Karavelov“ Russe Regionalbibliothek „Geo Milev“ Montana Regionalbibliothek „Christo Smirnenski” Pleven Nationale Regionalbibliothek „Ivan Vasov” Plovdiv Regionalbibliothek „Zacharij Knjazheski“ Stara Zagora

1989 2014

25 години гьоте-институт България

1989 2014 25 години гьоте-институт България

Поздравление от посланика на Федерална република Германия в България Матиас Хьопфнер по повод 25-годишнината от откриването на Гьоте-институт в България Цитати от интервюта за юбилейната брошура по повод 25-ия рожден ден на Гьоте-институт България

Гьоте-институт ул. Будапеща 1 1000 София Тел.: +359 2 939 0100 Факс: +359 2 939 0199 info@sofia.goethe.org www.goethe.de/sofia

Прояви, срещи, събития на Гьотеинститут 1990-2014 (подбор) Творци и лектори 1990-2014 (подбор) Концерти на Гьоте-институт в България (подбор)

www.goethe.de/ins/bg/sof/knt/mll/deindex.htm www.facebook.com/goetheinstitut.bulgarien www.youtube.com/goetheinstitutsofia

Мрежа 45

Поздравление от посланика на Федерална република Германия в България Матиас Хьопфнер по повод 25-годишнината от откриването на Гьоте-институт в България Уважаеми приятели и партньори на Гьотеинститут България, От 1989-а, тази бурна година на промени, Гьоте-институт в България предлага на всички, които се интересуват, пространство за култура, обмен и дискусия, а не на последно място за изучаване и практикуване на немски език. Оттогава Гьоте-институт съпътства българските граждани по техния вълнуващ и не винаги лесен път от диктатура към демокрация. С изложби, литературни четения,

дискусии и активен културен обмен той допринася за осмисляне на преживяното и изграждане на новото от действено гражданско общество. Работата на Гьоте-институт България насърчава изключително широкия културен обмен между България и Германия, който породи много партньорства, а и приятелства между музиканти, актьори, творци и безброй граждани на двете страни. Как би могло да се изпита това приятелство по-добре, ако не на съвместни концерти на български и германски творци, на литературни четения с автори от двете страни, общи театрални представления или изложби? Чрез езиковите курсове и библиотеката, които ежедневно радват много българи, изучаващи немски език, Гьоте-институт дава и важен принос за разбирателството между народите – в истинския смисъл на тази дума. Гьоте-институт олицетворява разбирането на другия в културно и езиково отношение. Той се застъпва за по-тясна обществена интеграция на европейските граждани, без която проектът за мирна и солидарна Европа не може да се увенчае с успех. Служителите на Гьоте-институт влагат в изпълнението на отговорната си задача много всеотдайност и любов. Бих искал да поздравя най-сърдечно всички служители и партньори на Гьоте-институт за тяхната 25-годишна отлична работа. Пожелавам Ви и занапред успех и радост при изпълнение на Вашата важна задача. С приятелски поздрави Матиас Хьопфнер посланик на Федерална република Германия в България 47

Цитати от интервюта за юбилейната брошура по повод 25-ия рожден ден на Гьоте-институт България 48

Гьоте-институт България става на 25 години. Това е дълъг период, през който творчески сътрудничехме с много партньори. Благодарим за доверието, с което бяхме дарени през всичките тези години. Нека заедно с дългогодишни спътници погледнем назад, защото само критичният поглед към миналото дава нови идеи за бъдещето и съдейства за поемането на съдържателни ангажименти. Думата имат някои от нашите партньори. 49

Ако Гьоте-институт и в бъдеще използва своята независимост за туширане на неравновесието в държавното подпомагане на културата, това би бил важен принос за тукашната културна политика. Всяка форма на международен обмен е от огромно значение.

Венцислав Занков художник и куратор

Преди 25 години Гьоте-институт беше една от първите институции, които подкрепяха съвременното изкуство в България. Откакто съществува, институтът е двигател на целенасочен дебат и в различен контекст участва активно в културния процес. Антоний Дончев Програми за изкуство и култура, Център за култура и дебат „Червената къща“

Гергана Димитрова театрален режисьор

Работим в партньорство с Гьоте-институт България от 2007 година. Вече два пъти сме правили заедно пърформанс-четения на нова немска драматургия в градски пространства в рамките на платформата ProText на Организация „36 маймуни“. Публиката на този алтернативен формат се състои почти изключително от млади хора. Според мен програмата на института за подкрепа на преводи на съвременна немска драматургия е особено важна за насърчаване на германо-българския диалог в областта на изпълнителските изкуства.

В партньорство съм с Гьоте-институт България за ежегодния фестивал за съвременнен танц и пърфирманс “Антистатик”, както и за други проекти, развиващи съвременните изпълнителски изкуства в България. София е излючително интересно място за чужди артисти, защото тук нещата имат Вили Прагер потенциал да се “раздвижат” пърформанс артист истински. Според мен концептуално силните и шумни събития помагат на Гьоте-институт да бъде забелязан от широката общественост.

Лично аз ползвам предимно библиотеката на Гьоте-институт. Тя предлага медии със завидно образователно съдържание, които никъде в България не са така лесно достъпни. Особено интересни за мен са списанията. Гьоте-институт не е нито културен център, нито езикова школа, а една много по-широко замислена инициатива... Характерно за него е, че създава собствени проекти, като така влиза във взаимодействие с местната сцена... Гьотеинститут има много партньори. Посетителите на различните изяви могат да бъдат по-многобройни, ако в бъдеще цялата мрежа на института в България по-добре свърза своите целеви групи.

Райчо Станев дизайнер

В периода 2010-2012 получих щедра Валери Гюров подкрепа от Гьоте-институт. Надявам архитект, артист се такъв шанс да имат и други български художници... Мисля, че институтът може по-активно да се включи в младежката култура. Просто разпределението на програмните брошури трябва да се извършва по-активно. Аз самият съм завършил немска гимназия в София и тогава знаех само за езиковите курсове на Гьоте-институт.

Съвместно с Гьоте-институт организирах множество изложби – като голямата рестроспекция на Марсел Оденбах в Националния музей на българското изобразително изкуство (НМБИИ) и друга на Миша Кубал в Софийски арсенал - музей за съвременно изкуство (САМСИ). Институтът ми даде възможност да участвам в уъркшоп за куратори в Германия и като цяло много ме подкрепя в професионалното ми развитие... Който се интересува от изложби, лекции и семинари с иновативен характер, насочени към младото поколение, както и от обмен на български и германски дейци на културата, не може да подмине Гьоте-институт. Надежда Джакова главен уредник, НМБИИ, САМСИ

Съвместно с Гьоте-институт продуцирах Адела Пеева, филма „Кметът“ за живота на много успеш- филмов режисьор ния кмет на София Иван Иванов, заемал този и продуцент пост в периода 1934-1944 година. Преди политическата си кариера в София той следва в Германия, поради което е интересен за историята и на двете страни. Филмът бе отличен в България през 2011 г. с много награди, но и в Германия се радва на голям интерес... Винаги, когато имам идея, намирам в Гьоте-институт отворени врати за обсъждането й. Контактът е не само професионален, но също така личен и приятелски. Разбира се, не винаги се стига до партньорство, но според мен това е в реда на нещата. Гьоте-институт следва своите културни цели дисциплинирано и разумно. Институтът съумя да запази високото ниво на дейността си по време на кризата. Това показва, че на сътрудничеството му може да се разчита и той запази доброто си име у нас. Ако хвърлим поглед върху най-значимите проекти в София от последните години, няма как да не забележим, че много от тях са реализирани в сътрудничество с Гьотеинститут. 57

Първият проект между ИСИ и Гьотеинститут се отнасяше до изложбата Bound/less Borders през 2003 г. ... Ще запомня Клеменс-Петер Хазе и Петер Андерс като особено ангажирани фигури в софийския културен живот. Други директори остават в работата си на заден план. Програмата на Гьоте-институт се определя не от структури, а от личности.

Яра Бубнова директор на Института за съвременно изкуство, София

За мен Гьоте-институт е дългогодишен партньор, който подкрепя по същество значими за обществото дискурси и така осигурява извънредно важни теми за разговор сред неспециалисти и специалисти... Той се включва в различни двустранни, но и многостранни проекти. Много съм доволен от сътрудничеството с Гьоте-институт.

Александър Кьосев културолог

От 2003 г. организирам в с. Бела речка Фестивал на козето мляко. Хората на село умеят да ценят подготвените с любов събития. Веднага ми хрумва един много хубав проект, в който участва и Гьоте-институт. Казваше се „Камбаната на Бела речка” и разглеждаше творчески света от звуци на селската общност... С Гьоте-институт свързвам теми като памет и творческо осмисляне на миналото. В него винаги съм срещала хора, които разбират, че паметта не само е важна, а се състои от лични истории, които засягат хората. ΄Гьоте΄ винаги дава добри примери за това и по този начин създава култура, която в тази си форма е важна за България. Диана Иванова, журналист и културен мениджър

Харесва ми, че Гьоте-институт се ангажира в цяла България и не се концентрира само върху София. Този децентрален принцип разкрива възможности за поголямо многообразие при насърчаването на проекти... Да се улови духът на времето в България стана по-трудно в условията на гражданско общество от последните години. Страната преживява болезнен етап на търсене на политическата посока. Пожелавам на Гьоте-институт и в бъдеще да намира пътища, за да може програмата му да докосва културния нерв на публиката.

В периода 2008-2010 продуцирах по поръчка на Гьоте-институт и с новинарската телевизия ‘Европа‘ като медиен партньор осем филма на тема „Какво всъщност прави Гьоте-институт“. Чрез тях искахме да представим работата на института. Интересни за камерата бяха например дискусиите, които се проведоха, когато автобусът за директна демокрация пристигна в София и паркира пред катедралата „Ал. Невски”... Гьотеинститут България означава за мен професионализъм. Командированите от Германия служители се ориентират бързо, детайлно и добре разбират страната и хората. Би трябвало усилията да се насочат към запазване на високото ниво на досегашната работа... Пожелавам на Гьоте-институт да спечели младите хора, за да продължава да е в крак Христо Бакалски, с времето, да остане открит за кинопродуцент, 1998-2002 нови идеи и да изпълнява и в директор на Българския бъдеще общественото си поръкултурен институт в Берлин чение в България. 62

Вестник ΄Виртшафтсблат България΄ празнува преди Бети Ганева две години своя 20-ти юбиглавен редактор на в-к лей. Ето защо с Гьоте΄Виртшафтсблат България΄ институт се чувстваме спътници по общия български път. Обединява ни интересът към езика. ΄Виртшафтсблат΄ е единственият по рода си вестник в Европа, а Гьотеинститут ни помага да разпространяваме нашето издание... Днес повече от всякога в Европа са необходими колкото е възможно повече мостове. Езикът и културата играят решаваща роля за това. Гьоте-институт сближава България и Германия... По традиция образът на Германия в България е много положителен. ΄Гьоте΄ би могъл да използва в по-голяма степен тукашния интерес към Германия, за да допринесе за по-нататъшното развитие на този образ.

Първата обща проява, която организирах съвместно с Гьоте-институт и Френския културен институт, беше международна журналистическа конференция за Деня на свободата на печата на 3 май 2012 г. Резултатите от форума бяха публикувани в книга и тя е от голяма полза за студентите по журналистика в Софийския университет. Отскоро съвместно с Гьоте-институт организирам майсторски класове по журналистика за талантливи български студенти с преподаватели от Германия. Надявам се, че в дългосрочен план ще се създаде култура на разследващата журналистика, която засега е дефицитна в България. От една страна българската общественост е особено възприемчива към немската култура. Същевременно Гьоте-институт често общува много по-тясно с българските творци, Орлин Спасов директор на Фондация „Медийна демокрация” 64

отколкото други културни институти. Не бих могъл да кажа кое от тези две обстоятелства обуславя другото. Във всеки случай резултатът е голяма активност на ΄Гьоте΄ в България и много интересна програма в областта на културата и образованието. Тъй като България почти във всяко отношение и без това е крайно централизирана страна, бих препоръчал поне културната дейност в по-голяма степен да намери място и извън София. Пожелавам на Гьоте-институт да не го сполети съдбата на радио Дойче веле, което по финансови причини трябваше да преустанови ангажимента си в България. Както всяко общество по света, така и нашето се нуждае спешно от международни алтернативи на националния медиен пазар.

Благодарение на Гьоте-институт ансамбъл Амаркорд от Лайпциг осъществи турне в България. Уникалните изпълнения на 4-мата вокалисти, бивши Томанери, бяха ново преживяване за музикалната ни общественост, оставиха ни без дъх и се помнят и до днес. Венец на турнето бе записаният в копродукция с БНР и българския хор „Ева квартет” компактдиск, който още дълги години ще се излъчва в Германия и България... След промяната от 1989 г. много българи тъгуваха за Културно-информационния център на ГДР, защото той бе единственият мост към международния културен живот. За щастие Гьотеинститут съумя бързо да запълни тази празнина и ни откри нов, но не по-малко интересен поглед към Германия...

Здравка Андреева музиковед, медиен продуцент

Както много други българи ΄Гьоте΄ подкрепи и моето професионално израстване. Институтът разполага с мрежа, която наистина е голяма придобивка. Бих си пожелала малко по-голям баланс между съвременна и класическа култура в програмата на Гьоте-институт... По мое мнение в България и до днес не се насърчава изучаването на немски език в предучилищна възраст.

Днес Гьоте-институт е активна част от българското обществено пространство. Но когато дойде в София и пое историческото наследство на ГДР, бе истинско преживяване... Спомням си четенията на Ханс Магнус Енценсбергер и Михаел Крюгер, които Гьоте-институт организира в Софийския университет малко след промяната и които привлякоха толкова много посетители, че едва можеше да се намери свободно място... За политическата промяна от 1990 г. бих казала, че в България все още съжителстват новото и старото. Гьоте-институт има решаващ принос за мъчителния процес на осмисляне на историята в нашата страна.

Федя Филкова поетеса

Гьоте-институт е най-стабилнаЕмил Миразчиев та и надеждна институция, един председател на сдружение от малкото културни институти „Изкуство днес”, Пловдив с ясен фокус в подкрепа на съвременното изкуство в България. Като основен партньор на Сдружение „Изкуство днес“ той играе важна роля за развитие дейността на Център за съвременно изкуство - Пловдив, баня Старинна. Дългогодишната ми работа, над 10 години, с института винаги ми е доставяла удоволствие и съм срещал разбиране от неговите ръководители, които водят последователна културна политика, като започна от Клеменс-Петер Хазе през Петер Андерс и в последно време д-р Рудолф Барч. Това са все хора с широк хоризонт и висок професионализъм и работата с тях винаги е била на нужната висота. Срещата с такива хора ми дава увереност и мотивация за разработване и реализиране на качествени проекти в областта на съвременното изкуство и неговата връзка с художествената сцена в Германия. 69

Прояви, срещи, събития на Гьоте-институт 1990-2014 (подбор)

1990 „Ах, Европа” литературно четене и дискусия с Ханс Магнус Енценсбергер 1991 Изработване на българската конституция с Ангелика Барбер, бивш депутат в ГДР; проф. д-р Матиас Хердеген, институт „Макс Планк”, Хайделберг; проф. д-р Герт Шмит-Айхщет, Германски институт по урбанистика, Технически университет в Берлин; проф. д-р Еберхарт Лаукс, WIBERA, Дюселдорф Танцово студио ФОЛКВАНГ, Есен Урс Дитрих, „Зангиус” и Райнер Бер, „Червени рози” Първа конференция на учителите по немски език 1993 „Госпожица Юлия” гостуване на „Шаушпил”, Кьолн, режисьор Димитър Гочев (София и Варна) „ИНОРИ“ концерти на Софийската филхармония под ръководството на композитора Карл-Хайнц Щокхаузен „Книгата като обект на художниците” изложба на Тим Улрихс

1995 „Службата на Гаук” доклад на Йоахим Гаук и Райнер Епелман, депутат в Бундестага 1997 „Дом № 13” гостуване на Талиа Театър, Хамбург, режисьор Стефан Москов 1998 Флуксус в Германия изложба, семинари, съпровождаща програма с три опери с режисьор Бен Патерсън Първи балкански кинофестивал киноизкуство от 12 страни от Югоизточна Европа 1999 „Низини” литературно четене на Херта Мюлер „Каквато и да е мечтата ...” концерти на Хана Шигула и Жан-Мари Сениа (София и Пловдив) „Пътища” и „Св. Витово хоро” танцов театър с Хенриета Хорн Култура и икономика международна конференция с д-р Бернхарт Фрайхер фон Льофелхолц, директор на Дойче банк 72

2000 „Къде сме, накъде отиваме?” конференция – 10 години немски като чужд език в България след промяната 2001 „Немският е дада” представление на дуо „Фалш Вагони” 2002 „Прилив” / „Сърдечна камера” моноспектакъл на Урс Дитрих във връзка с изложбата „Танцовият театър днес – 30 години танцов театър в Германия” (Варна) 2003 „Едно тяло разстояние между умовете” / „Цветовете на копнежа” гостуване на компания ДИН А 13 с Герда Кьоних 2004 Многоезичие в Европа немски като следващ чужд език в училище, квалификационни курсове 2004-2010 Демократично училище квалификационни курсове за директори на училища 2004-2007 2006 КАРГО СОФИЯ документален театър на Щефан Кеги, театър HAU, Берлин и „Римини Протокол” с над 100 представления в 11 европейски страни 73

Ксавие льо Роа пърформанс на Ксавие льо Роа във връзка с 10-дневен уъркшоп с участници от Сърбия, Македония, Румъния, Хърватия и България 2007 „Дано тенът се запази” изложба с поздравителни картички на ГДР-туристи от България „Ана, Шмит и Оскар” излъчване на телевизионния езиков курс по БНТ 2008 А-А-Н Всичко за него – Всичко за мъжа изложба и уебсайт за ролята на половете и идентичността, куратор Венцислав Занков Рекламата в Германия изложба 2009 Тим Улрихс изложба с творби на Тим Улрихс от колекцията на Роберт Симон Комикси от Германия и Швейцария изложба на Софийския панаир на книгата 2010 Хайнер Мюлер в България лекции и прожекции на филми с Гинка Чолакова и Кристоф Рютер 74

+ / - 359 пърформативна инсталация с Катрин Дойферт & Томас Плишке и Брейн Стор Проджект София Четенето в епохата на новите медии международна конференция Отворена книга литература в публичното пространство Немски език в детската градина квалификационна поредица за възпитателки 2012

ART UP медийно изкуство в България, Гърция и Турция 2010-2014 Крокофил – странстващият мечтател Армин Понгс чете и пише с български ученици

2013

Пътуващо студио за ситопечат германо-български проект на тема ситопечат с Йенс Бесер и Валери Гюров Публична сцена художествена акция на Миша Кубал Завесата се вдига за немския език! ученически театрален фестивал и театрални уъркшопи за учители и ученици 75

Концерти на Гьоте-институт в България (подбор)

„Секвенция", ансамбъл за средновековна музика, 1990 Вокален ансамбъл „Кантус Кьолн”, 1992 Джаз оркестър Клаус Кьониг, 1994 Ансамбъл „Модерн“, 1995 Мюнхенски камерен оркестър, 1997 Квартет „Петерсен”, 1999 Квартет AVANCE, 2000 Михаел Грос, тромпет, 2002 Лайпцигски струнен квартет, 2002 Маркус Щокхаузен, 2004 (Русе) Корнелиус Клаудио Кройш & Sun Music, 2004 Младежки федерален джазов оркестър BuJazzO, 2005 Карандила джипси брас бенд се среща с Марди гра биг бенд, 2007 (Сливен, София) Ансамбъл „Решерше“, 2008/2013 (София, Русе) Квартет „Владимир Кърпаров“, 2008 Ансамбъл Амаркорд, 2009 (София, Пловдив, Варна) Квинтет „Шантили“, 2010 (София, Благоевград) Трио „Моргенщерн“, 2011 (Варна) Органов концерт с Винфрид Бьоних, 2012 (София, Варна) Трио „Атос“, 2012 (Варна) Тримата в червения кръг, 2012 Квартет „Мингет“, 2013 (Варна) Трио „Оберон“, 2014 (Варна)

Творци и лектори (подбор) 1990-2014

Ханс Магнус Енценсбергер (1990) Урс Дитрих (1991, 2002) Райнер Бер (1991) Клаус Кузенберг (1992) Гюнтер Хелвег (1992) Димитър Гочев (1993, 2007) Карл-Хайнц Щокхаузен (1993) Петер Бимел (1993, 1996) Тим Улрихс (1993, 2009) Йоахим Гаук (1995) Райнер Епелман (1995) Ангелика Шробсдорф (1997) Стефан Москов (1997) Бен Патерсън (1998) Херта Мюлер (1999) Хана Шигула (1999) Хенриета Хорн (1999) Бернхард Фрайхер фон Льофелхолц (1999) Херман Функ (2000) Ханс-Юрген Крум (2001) Жерар Вестхоф (2002) Щефан Кеги (2006) Ксавие льо Роа (2006) Гюнтер Шнайдер (2007) Улрих Амон (2008) Михаел Крюгер (2008, 2009) Фолкер Шльондорф (2008) Самуел Финци (2008, 2012)

Тим Улрихс (1993, 2009) Норман Бейтс (2009) Марен Щрак (2009) Вим Вендерс (2009) Йоханес Щютген (2009) Гинка Чолакова (2010) Кристоф Рютер (2010) Катрин Дойферт & Томас Плишке (2010, 2012) Мирон Цовнир (2010) Паул-Хайнц Дитрих (2010) Клаас Даниелсен (2011) Габриел льо Мар (2011) Михаел Шифел (2011) Фолке Кьоберлинк (2012) Изабел Шад (2012) Андреас Визанд (2012) Миша Кубал (2012, 2013) Антониа Бер (2012) Винфрид Бьоних (2012) Юлиан Нида-Рюмелин (2012) Клаус Льозер (2013) Маркус Бекедал (2013) Улрих Бек (2013) Ханс Белтинг (2013) Рихард Бланк (2010, 2014) Илия Троянов (2014)

Благодарим от сърце за успешното и ползотворно сътрудничество на партньорите от мрежата на Гьоте-институт в страната: 82

Културни дружества: Сдружение „Изкуство днес”, Център за съвременно изкуство – Баня Старинна, Пловдив Международно дружество „Елиас Канети”, Русе Немски читални: Регионална библиотека „Пенчо Славейков”, Варна Регионална библиотека „Любен Каравелов”, Русе Регионална народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив Партньори за езикови курсове и изпити: Езиков център Варна Ресурсни центрове: Регионална библиотека „П.К. Яворов”, Бургас Регионална библиотека „Гео Милев”, Монтана Регионална библиотека „Захарий Княжески”, Стара Загора Регионална библиотека „Хр. Смирненски”, Плевен Регионална народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив Регионална библиотека „Любен Каравелов”, Русе Регионална библиотека „П. Славейков”, Варна