Nula32 Magazine, September 2020 by Nula32 Magazine

брой 21

септември 2020 5 години

Нула32

5 години

Съдържание

Защо... 32 причини да обичаш Пловдив?

Традициите на Есенните изложби в Пловдив

За умните решения на една умна фабрика

32 причини да обичаш Пловдив

от eкип Нула32

от Теодор Караколев

разговор на Нула32 с Георги Трончев

Нула32

5 години

Издател „НУЛА32“ ООД Главен редактор Панайот Стефанов Редактори Илия Димитров Борислава Хубенова Консултант Здравко Дечев Корица Рами Хамуд Визия Атанас Янков Печат ПК „Жанет 45“ Реклама ads@nula32.bg +359 894 45 43 08 +359 888 53 51 33 Нула32 оnline www.nula32.bg www.issuu.com/nula32 www.facebook.com/nula32 www.instagram.com/nula32magazine

Основен рекламен партньор на единственото градско списание на Пловдив „Нула32“.

Нула32

ЗАЩО... 32 ПРИЧИНИ ДА ОБИЧАШ ПЛОВДИВ? На Владимира, която ни гледа от небето

огато днес се обръщаме назад, през оптиката на повече от 20 теми, виждаме очите на всички хора, чрез които вече точно 5 години разказваме града си. След всяка нова среща добавяхме по още един Пловдив в Нула32, който не познавахме, но събеседниците ни разкриваха чрез личната си представа за мястото. Парченце по парченце сглобявахме градския пъзел с хлапашката надежда някога да го видим завършен и може би да оставим и своята следа в него. Двадесет и първият ни брой не е нищо повече от продължение на тази авантюра. Кратките истории в него са родени от желанието ни да погледнем ужким до болка познатия фон навън през опита и светоусещането на още повече хора. Разлистваме следващите страници и имаме усещането, че вървим по улицата – едва ли другаде бихме могли да съберем тази палитра от индивидуалности заедно. 32-мата души, герои на настоящата книжка, са съвършено различни в ежедневието и съдбата си, но са обединени от едно – всички те обичат Пловдив и си го признават. По наше мнение – единственото условие, за да сме го живели някога… За само няколко минути или за цял един живот. В „32 причини да обичаш Пловдив“ празнуваме спомените и мечтите на хората, от които е направен градът ни – онова, което ни задържа тук, но и онова, което ни връща обратно. По раменете на бащите ни, в изчезналите улици от детството, в случайните разговори с напълно непознати, обяснили ни живота в едва няколко думи и парченца счупено стъкло. Това са техните фонове, които тук превръщаме в детайл. Ознаменуваме петия си рожден ден и с първата петорна корица на списание в България. Благодарим на всички наши приятели и партньори, с чиято подкрепа осъществяваме тази и още много други приумици у нас за пръв път под знака на Нула32! Тъкмо Вие сте нашата безгранична нулева причина да обичаме този град. Посвещаваме този брой на Вас! А сега наздраве! |32 Панайот Стефанов

5 години

Нула32

Предстоящи премиери

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЖИВОТА от Светлана Атанасова Режисьор: Валентин Ганев Сценография и костюми: Красимир Вълканов Музика: Слав Бистрев Участват: Светлана Атанасова и Стефан Попов

5 години

ЗАКУСКА В „ТИФАНИ“ по романа на Труман Капоти Драматизация: Диана Добрева и Александър Секулов Режисьор: Диана Добрева Сценография: Мира Каланова Костюми: Марина Райчинова Музика: Петя Диманова Хореография: Деян Георгиев Участват: Климентина Фърцова, Константин Еленков, Симеон Алексиев, Кръстю Кръстев, Алексей Кожухаров, Добрин Досев, Тодор Дърлянов, Ивайло Христов, Красимир Василев, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Маргита Гошева, Елена Кабасакалова

МАЙСТОРИ от Рачо Стоянов Режисура и сценография: Асен Шопов Костюми: Цвета Маринова Участват: Симеон Алексиев, Русалина Чапликова, Константин Еленков, Мария Сотирова, Александър Евгениев, Мария Генчева, Добрин Досев, Валери Кьорлински, Марин Младенов/Красимир Василев, Петър Тосков, Стефан Попов, Николай Станчев

За премиерните дати следете dtp.bg и fb.com/dtplovdiv 9

Нула32

МЕСТАТА, КЪДЕТО ЩЕ НИ НАМЕРИТЕ ул. „Гладстон“ №1 0877 20 06 07 clubfargo

ул. „Княз Александър I“ №36 0894 69 85 17 templebarplovdiv templebarplovdiv

ул. „Гладстон“ №8 0888 20 92 86 barthepost barthepost

бул. „Източен“ №69 0899 19 18 81 PivovarnitzaKamenitza pivovarnitzakamenitza

club.fargo

5 години

ул. „Даме Груев“ №34А 0876 35 00 74 tart.plovdiv tart.bakery.plovdiv

ул. „Абаджийска“ №6A 0886 88 78 59 MultiCultiPlovdiv multi.culti.gastro.pub

ул. „Перущица“ №8 0885 96 34 34 mallplovdiv mallplovdiv

ул. „Железарска“ №28 0889 51 83 85 gallery28kapana gallery28

* За да се включите в разпространителската ни мрежа, пишете на ads@nula32.bg 11

Нула32

ТРАДИЦИИТЕ НА ЕСЕННИТЕ ИЗЛОЖБИ В ПЛОВДИВ от Теодор Караколев

години след първото им издание Есенните изложби безспорно са една от големите пловдивски традиции. Запазили са се до известна степен като художествен формат, като време и място на провеждане, концепцията им се развива. С право можем да твърдим, че от първото им провеждане до днес смисълът им се е преобърнал на 180 градуса. Историята разказва, че Есенните изложби, стартирали в края на 60те години на миналия век, са били място на алтернативно и нова12

торско изкуство. Безспорно това е така или поне това са впечатленията на много от участниците през годините, които, споделяйки спомените си, винаги говорят така за форума. В същото време не бива да си представяме и този голям национален форум като някакъв голям протест срещу системата. Най-популярното име, с което се свързва началото на събитието, е Георги Божилов-Слона, който по времето на първите Есенни изложби вече е награждаван и утвърден художник. От времето, когато с

5 години

колегите си от пловдивската школа са шокирали с новаторското си изкуство знаменитата Младежка изложба и много общи художествени изложби в Пловдив, е изминало десетилетие. Именно тази традиция се е запазила до днес. Есенните изложби не представят най-авангардното, най-шокиращото или прогресивно в изкуството днес. Като поле за свободна творческа изява, те все пак са една летва, по която можем да мерим качественото от „модното“. И през 2020 година тази традиция се спазва. Из къщите и дворовете на Стария град ще видим класически български автори – но не и сиви, скучни и номенклатурни. В един кратък текст не бих могъл да представя деветимата творци в детайл. Можем все пак да добием кратка обща представа. В двора на къща Хиндлиян скулптури е подредил един от най-големите ни съвременни ваятели – Павел Койчев. Оригинален и разпознаваем, той е един от най-свободните артисти на последните десетилетия. Фигуралните композиции, които представя – единични или двойки тела, лежащи, седнали или прави, са негов собствен поглед върху човешкото тяло, любопитен за непредубедения зрител. Греди Асса – друго голямо име на българската художествена сцена – с поредица деликатни рисунки виждаме между Хиндлиян и Балабановата къща на верандата между тях. А в самата Балабанова къща – поредица композиции на Веселин Начев, също част от „съвременните класици“ на българската живопис.

Приятно раздвижване за зрителя са две идеи, които артистичният директор на форума проф. д-р Галина Лардева упорито следва: представянето на автори, които работят в различни медии, както и предлагането на поле за изява на млади автори, редом до споменатите по-горе утвърдени имена. Редом до съвременната скулптура на Павел Койчев в къща Хиндлиян можем да видим фотографиите на Соня Станкова. Самата тя – утвърдено пловдивско име и, поне за по-запознатата публика, известен автор. Тя е от големите пловдивски портретисти, но специфично приятното в случая е нежеланието да ни занимае просто със своята фотография. Представяйки лица и сцени от живота на западноевропейските циркове, които гостуваха в Пловдив през 2019 година, тя ни грабва и с начина на подреждане – темата е „розовото“ както във фотографиите, така и в съпътстващи детайли. Влизаме през розова завеса, а розов плат акомпанира черно-бели фотографии на втория етаж. Шарените елкрушки са елегантен щрих-препратка към цирка. В съседната Балабанова къща се срещат традиционни изкуства от различни поколения. Редом до класика Веселин Начев е наскоро завършилата Албена Петкова. Тя се представя със смела живопис, видимо основана композиционно на фотографско уловени моменти. Любопитно е сравнението с Антон Терзиев – също част от експозицията в Балабановата къща – който има донякъде подобен подход. Платна с изображения, много близки до фотографията, в които главни действащи лица, също както при Албена Петкова, са децата. Друга серия, 13

Веселин Начев, живопис, масло на платно

Нула32

която Терзиев – може би по-известен на широката публика като съвременен артист – представя, е свързана със спортни успехи. Една до друга са подредени живопис и рисунки на една на пръв поглед скучна серия спортисти с медали. Интересното в тази поредица са творбите, които разчупват повтаряемостта в серията (а тези повторения не са излишни тъкмо защото правят тези различни творби да изпъкват повече). Така със спомен от опита в съвременното изкуство на Терзиев, можем да се насладим на картината с множество медали, или на друга, която не е рамкирана, а поставена в прозрачна паралелепипедна кутия. Четвъртият автор в Балабановата къща е графикът Иван Матеев, представил различни отпечатъци и оригинали на фигури в различни естествени и не съвсем естествени 14

позиции. Повечето от тях са заобиколени от плътно черно, а нервните линии, с които е запълнена фигурата, контрастират със заглавието „Комфортната дрямка“. Скулптура и живопис на две дами – Михаела Каменова и Стиляна Узунова – си партнират в къща Месробович, наложила се с годините като Мексиканска графика. Невинаги напълно абстрактните творби на Каменова заемат двора на къщата. Интересни при нея са преплитанията между правилните форми на кръгове, правоъгълници и други напълно неправилни елементи, често на намерени в природата или като скрап части за работата ù. По същия начин си контрастират и фино изработени и позлатени елементи с „боклуци“ или неизгладени заварки. Работите на Стиляна Узунова са може би най-занимателните и иг-

5 години

Михаела Каменова, метална скулптура

Нула32

риви – дълго можем да ги разглеждаме, проучваме и търсим смисли и идеи в тях. Освен самите игриви фигурки в тях, игра има и в самата поредица. На пръв поглед свързващ елемент е дигиталният циферблат, който е навсякъде, но тук-там се появява само една червена линия, другаде той се разпада и пр. Тази кратка текстова разходка сред деветимата автори може да бъде само основа за разглеждащия изложбата. Клише, но задължително, е твърдението, че произведения на изкуството се гледат на живо, а не по репродукции. Всеки зрител сам трябва да добие представа, да огледа, да даде шанс и да прецени различните творби при едно свое посещение. Именно затова и начинът на подреждане е изключително важен. Положителното, което задължително трябва да се каже за Есенните изложби е нивото на авторите. Голям плюс в избора на проф. д-р Лардева е разнообразието – на медии и на тип автори – което се предлага на зрителя. Ценно и интересно е да видим един до друг автори, които са завършили образованието си през 80-те, до такива, които тогава още не са били родени. Привилегия за зрителя, който често в големи изложби понякога попада на творби и автори с нискокачествена и скучна продукция. Неприятна „традиция“ обаче се наблюдава при подреждането на творбите и цялостното представяне на изложбата. „Традиция“, тъй като е тенденция за много други изложби, които наблюдаваме в Пловдив. Есенните изложби са в една 16

безтегловност между цялостно събитие и „девет самостоятелни изложби“. Макар и авторите да се представят сами, с достатъчно работи за самостоятелни изложби, пределно ясно е, че това е едно цялостно събитие. Неслучайно има и един общ каталог – един от големите плюсове в организацията. И на това цялостно събитие му липсва „цялостна визия“. И какво по-точно. Някои от изложбите са курирани отлично. Работите на Иван Матеев имат заглавия (двуезични при това), добре изработени, с подходящ за съответните творби дизайн на табелките, изписани с адекватен шрифт. Без заглавия, но отлично подредени с концепция са и фотографиите на Соня Станкова – която, както стана дума, излиза извън простото подреждане на отличните си снимки, а е подходила и към едно интересно представяне за публиката. Други обаче изглеждат като изложба в евтина комерсиална галерия. Без заглавия, само с напечатани на листче номерца, обикновеният зрител се губи, без да знае съществени детайли – размери, техника, заглавие (каквото, разбира се, не е задължително всяка картина да има, 2020 година сме). Някъде просто са изброени едно под друго няколко заглавия на неподравнено изрязани листчета, за които дори не можем да сме сигурни към коя творба се отнасят. Неприятно впечатление в изложбата на Стиляна Узунова например се усеща от огромния контраст между вълнуващите ù работи, прекрасно подбраните минималистични рамки

5 години

Албена Петкова, живопис, масло на платно

и... напечатани, вероятно на принтер и обикновена хартия, в болезнено дребен (и скучен) шрифт табелки. Самите кураторски текстове към различните автори също бият на очи. Ако при Иван Матеев те са изписани върху специално напечатан и

в стила на творбите материал, то на други места този текст е върху напечатан на принтер лист на най-обикновения възможен шрифт. По-скромно ще споделя и мнението си, че текстовете сякаш са на твърде висок за по-масовия гост на изложбата стил. 17

Нула32

Все пак трябва да сме наясно и с предизвикателството да се организират 9 сериозни изложби една до друга. Всеки автор има свои собствени предпочитания, своя собствена идея и концепция как да изглежда неговата изложба. Влияят липса на време, липса на средства, ред трудности при автори и организатори, които трябва да имаме предвид. Но и нека летвата е висока. Макар че е трудно да се сетим за добре подредени големи пловдивски изложби (изключвам „Седмица на съвременното изкуство“ и някои малки частни галерии), имаме няколко примера за изложби на средно европейско ниво, които да ни бъдат цел – в последните години работата на Софийска градска художествена галерия или габровския Дом на хумора и сатирата са само два примера, без да претендирам за изчерпателност. Естествено Есенните изложби имат свой собствен чар с непринудеността на къщите в Стария град. Окачването на някои картини на бели въженца или подреждането на скулптури между чемшири, където не могат да се обходят от всички страни – работи, които би трябвало да могат да се огледат отвсякъде – е

част от чара. Концептуалното подреждане на работите на Иван Матеев добавя много към изложбата му – подреденият под ниския таван триптих, или поставянето на матрица и отпечатък огледално един до друг, е чудесно решение. Работи на други автори пък изглежда сякаш са случайно подредени по даден начин – но разбира се, това е избор на всеки от тях. Основният проблем намирам в разностилието в представянето на авторите и творбите им или пълната липса на такова за други, което прави силно впечатление. Независимо от тези детайли Есенните изложби са едно от най-интересните събития в културния календар на Пловдив и са задължително и за посещение за всеки пловдивчанин. Подборът на авторите прави Изложбите изключително атрактивни за широк кръг любители на изкуството, които покрай едни свои интереси могат да се отворят за други – покрай едни свои любимци, могат да открият други. Изданието през 2020 не губи от нивото на предходните години и можем да сме щастливи, че пандемичната криза отвори този малък прозорец, за да им се насладим. |32

Критическата рубрика на списание Нула32 се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“

5 години

Нула32

За умните решения на една умна фабрика Стъпка встрани от обичайните маршрути на списанието, обръщаме поглед към нещо не по-малко интересно, което се случва в града ни. Разговаряме с Георги Трончев, ръководител на иновационния център на Schneider Electric в Пловдив, за това колко умна всъщност е умната фабрика на компанията в Пловдив.

Какво работиш, обяснено за 5-годишно дете? Всъщност, единствената разлика между мен и 5-годишното дете са... още 31-на години. „Играчките“ ни са достатъчно интересни и полезни, както за 5 годишно дете, така и за всеки един бизнес. Обяснено с две думи – отговарям на въпросите „как“? Как можем да управляваме активите, сградите, машините си с помощта на решенията, които Schneider Electric предлага? Също така показвам как тук произвеждаме нашите прекъсвачи по възможно найефективния начин. В Инновейшън Хъба и умната ни фабрика показваме възможностите, които днешната дигитална среда разкрива пред нас.

Кой най-често идва при теб? Посещават ни различни хора. Фабриката ни е отворена за всеки един посетител. При нас идват най-различни специалисти, собственици на бизнеси и инвеститори. Идват всички, които се интересуват от това как с помощта умните решения могат да постигнат пълен контрол върху своя бизнес и инвестиции. Имаме решения за всеки един сектор. 20

advertorial 5 години

Колко умна точно е умната фабрика на Schneider Electric? „Умна фабрика“ означава да имаш цялата информация в реално време. Машините и процесите да комуникират помежду си и съответно с теб като потребител. Когато започнах да работя тук, 55% от процесите във фабриката бяха автоматизирани, днес те са над 67%. Това е показател колко динамично се развива нашата фабрика.

Но това не означава, че няма хора, които да се занимават с тях? Това е крайъгълният камък. Автоматизацията не е робот, който замества човека. Въпреки високата степен на автоматизация, Schneider Electric е един от най-големите работодатели в региона – за нас работят над 700 души. Благодарение на автоматизацията, нашите клиенти получават качеството и надежността, която търсят в нашите продукти. Точно тя ни помага да имаме по-голям производствен капацитет и да създаваме благоприятна среда за нашите служители. И най-важното – служителите ни имат достъп до нови технологии. Ние повишаваме квалификацията на персонала си непрекъснато. Безплатното обучение и виртуалната ни библиотека са едни от големите плюсове на компанията.

Коя е любимата ти част от деня тук? От сутринта до вечерта – това е любимата ми част от деня. Като работодател Schneider Electric ми дава изключително много от това, което винаги съм търсил – знание, развитие и сигурност. 21

Нула32

5 години

Нула32

1 Гавриила Дечева ученичка

огато всичките ти спомени са свързани само с един град, той остава завинаги важна част от живота ти. За мен Пловдив е началото на всичко. Тук е първият ми дом, тук са първите ми приятелства... Пловдив е очакването да се завърнеш, чувството, че нещо ти липсва. Безценно е да преминеш по Главната улица и да усетиш как може да принадлежиш на толкова много времена. Чувствам особено близко времето на Възраждането и обичам да се разхождам в Стария град. Тихите

улички, малките и уютни места, пъстротата на къщите, тайните кътчета – не престават да ме привличат. Привечер уличните лампи, като нощни стражи, проправят път към висините на Стария град, където се разкриват вълнуващи гледки. Пловдив е мястото, където мога да остана наистина сама със себе си, но и което никога не ме оставя да бъда самотна. Този Град ме разбира! Дори тогава, когато си мечтая да пребродя света, Той знае, че всичко ще сравнявам с Него.

5 години

2 Николай Недялков

студент по право и екскурзовод

оследният истински приятел в моменти на тъга и самота – това е моят Пловдив. Сещам се за парчето „Under the bridge“ на „Red Hot Chili Peppers“, може би най-добрият саундтрак на това усещане: Sometimes I feel like I don‘t have a partner Sometimes I feel like my only friend Is the city I live in, the city of angels Lonely as I am, together we cry I drive on her streets ‚cause she‘s my companion I walk through her hills ‚cause she knows who I am Сещам се и за прекрасната „Балада за Пловдив“ на „Диана Експрес“ – изпълнена с тъга, но и с тиха стаена обич към романтиката на града – това е моят Пловдив. Най-сетне се сещам и за момента, когато отидох да следвам в София преди 5 години. Ясно помня почти маниакалния импулс, който ме обхващаше всеки петък – как тичам от метрото към квартирата. Дишам трудно, но не защото бързам, а защото нещо ме стяга отвътре. Събирам надве-натри багажа в сака. Скачам в колата или пък тичам към влака. През целия път нервнича в очакване. Пристигам. Няма време за губене, директно отивам към центъра. Компанията вече е там. Сядам и отварям първата бира за вечерта. Поглеждам нагоре към небето. Вече дишам спокойно. Това е моят Пловдив. 25

Нула32

Д-р Анна Джуркова

бичта към родното е свързана със спомени още от ранното детство: игрите до късно в махалата, семейните сбирки, редките преди години посещения на ресторант, каране на колело, кънки, игра на ластик, зарчета... Всичко онова, което се запечатва в детската глава. Да станеш сутрин рано и да чакаш някой приятел да звънне и играта да започне. Но това се е случвало във всеки град и село, навсякъде по света. Върнахте ме назад и спомените ми минават като на кинолента. Учители, приятели, страх от тъмното, отделени стотинки за кино и лунапарк, плахи погледи, влюбвания... Докато постепенно и неусетно вдигаш главата нагоре и виждаш красота – къде посърнала и отиваща си, къде нескопосано възстановена, къде заблестяла отново. Започнах да се улавям, че ми е много приятно да си представям как са изглеждали красивите пловдивски къщи. Какъв живот е кипял в тях, какви тайни са кри26

3 ели и защо сега изглеждат толкова запуснати. Трудно си обяснявам огромното желание, с което търсихме, открихме и реставрирахме къщата на ул. „Съборна“19, вече галерия „Джуркови“. Защото беше много, ама много трудeн пътят на създаването на галерията. Желанието ни беше по-силно от всякакви прегради. Тук в едно са съчетани красива 110-годишна сграда – паметник на културата, картини на художници, творили от 19 век насам, и реставрирани мебели от епохата. Защо Пловдив? Защото тук винаги ще минаваме през пластовете хилядолетна история – от мозайките на Голямата Базилика към Римския стадион и Амфитеатъра. Ще починем на чаша кафе пред Джумаята. След това ще поемем към Дановия хълм, Бунарджика и Джендем тепе! Когато започнат да ни напускат силите, ще се разхождаме в Цар Симеоновата градина, Лаута, Гребната база..., а след нас и децата ни ще го правят!

5 години

Нула32

Пламен Кочев

графичен дизайнер

ловдив ли? Пловдив за мен е многопластов – пластове от образи през времето. Всички се гордеем с многовековния си град, преживял не една епоха и запазил живеца си. Но за мен нещата са малко по-различни, разхождайки се, аз „виждам“ града ни едновременно в няколко слоя. Буквално – нещо като добавена реалност. През 2013 г. създадох Фейсбук групата „Акция „Фото Пловдивъ“ на старите фотографии, която се разви до една любознателна общност. Най-доброто място за всеки родолюбив пловдивчанин! Благодарение на спомените и коментарите в общността, се натрупа богат исторически пласт, в който нашият любим град заживя нов живот. Възприятието ми за него се обогати чрез хилядите снимки от миналото. Мога добре да си представя как е изглеждало всяко едно място, през което минавам. Какъв живот е кипял, как са изглеждали хората, какви сгради е имало наоколо – живо, в цвят. Колко 28

от сградите са се запазили и кои са си заминали безвъзвратно, оставяйки нетленен спомен за себе си единствено в старите фотографии. Така се разхождам из нашия мил Пловдив – и никога не ми е скучно! Как да не го обичаш? Винаги ще помня радостта от това да седнем с татко на „ашуре със сладолед“ в сладкарницата под читалище „Назъм Хикмет“ до Джумая джамия. Или когато сме изгледали някой филм в кино „Балкан“, да седнем (всъщност стояхме – беше кракмаг) на „тройка кебапчета с гарнитура“. Е, за мен беше едно кебапче с питка – дъхава и вкусна. Малките радости на обикновените хора. Мирис на детство. Уханието на нов мокет в панаирните палати, на дъхав чимшир в Етнографския, на мокрия топъл паваж в първите мигове на летния дъжд. Гледката от хълмовете, ветрецът по мостовете, негата в лятната вечер край фонтаните… Да изреждам ли още?

5 години

Едит Унджиян

певица и радиоводеща

аресвам обикновените неща и себе си намирам за обикновена, но това определено не значи, че винаги се харесвам. Понякога в мен бушуват мъгливи мисли, стрелкат се жилещи емоции и затягат сърцето. В такива моменти винаги посягам към обикновените неща. Поемам на дълга разходка из познатите улици или сядам на някоя пейка под дебелата сянка на зелените дървета, в Цар Симеоновата градина, слушайки ритмичната песен на „Деметра“. Само това ме връща към същината, към истински важните неща, които… Винаги са обикновени.

Откривам спокойствие в симетрията на паветата, под краката ми. Поемам дълбоко от въздуха, който ми нашепва кротки слова и точно там, в тишината на ума, се случва и магията. Заражда се мелодията на живота. Дали е песен, чувство, или нова идея, няма значение, щом е вдъхновение. Мисля си, че съзиданието е живот, а човек сякаш твори най-добре, когато си е у дома. В такъв случай аз съм голяма късметлийка, защото Пловдив – моят дом – притежава силата да превръща обикновените неща в необикновени. 29

Нула32

5 години

Богдан Гичев обущар

яма как да не обичам този град, целият ми живот е минал тук. Израснах на тихата уличка „Ангеларий“, която вече не съществува. Все още обаче живея в същата махала, някога – краят на града, сега – центърът. Какъв прогрес без никакви усилия! Едно от най-важните неща за мен са хората. Приятелите ми днес са същите, с които играехме футбол като деца. Ритахме по цял ден на поляната пред нас. Оттам тръгнаха големи играчи като Пейко Манов, великият футболист на Локо, както и вратарят на Ботев – Георги Найденов. Дори Гунди игра там. Видя ни веднъж как ритаме и се включи. С лъскавите обувки и с шлифера. Гледахме го като извънземно. Ако трябва да съм честен, той стана футболист в Пловдив. Няма да забравя първия голям мач на Ботев стадиона с Атлетико Мадрид. В училище казаха, че който избяга за мача, го изключват. Нямах билет, но избягах. Знаех дупки в оградата и влязох оттам. Футболът беше важна част от детството ни, сега се разхождаш в

6 махалата и не можеш да чуеш топка да тупне. Разходките са другото голямо предимство на Пловдив. Всяка сутрин ходя до Альоша. За десет минути от задръстените улици попадаш сред спокойствие и природа. Има катерички, които са свикнали с хората и стоят до теб. Нося им да хапват орехи с черупките. Какво е Пловдив и без Главната? Тръгнеш по нея, винаги срещаш някой познат и почвате мохабет. Минавал съм я хиляди пъти и пак не ми омръзва. Сещам се и за Капана. Радвам се, че се оживи. Навремето беше най-забутаното място на Центъра. По тъмно не можеше да видиш на 5 метра. Приятел ми разказваше как видял дух там, може и да лъже. Пловдивчани обичат да лъжат. Даже не толкова да лъжат, а да преувеличават или да разкрасяват историята. Може и да ти кажат нещо, което само са чули, като свидетели. Обаче за едно са честни. Всички са горди с града си. Софиянци това не могат да разберат. Какво толкова има тук?

Нула32

Антония Александрова Game support specialist в TELUS International Europe

5 години

яма да ми стигне мястото, за да изредя всичко, заради което обичам Пловдив... Но може би най-съществената причина е енергията на града! Сякаш никой тук не е чужд и непознат. Имах късмета да израсна сред много шарени и интересни хора (художници, музиканти, актьори, учители, фотографи, журналисти – всякакви индивидуалности), което ме научи да бъда отворена към хората и да обичам да общувам с всички. Та с тези хора сме си говорили и стигнахме до извода, че и сам да излезеш в Пловдив – никога няма да останеш сам!

доста страшно земетресение). Изминаха точно 10 минути, след което барът беше пълен с познати и непознати. Всеки побърза да дойде, за да сподели уплаха и да дочака вторичния трус в компания.

Най-ясно усетих това, докато работех в „Найлона“... Преди 2-3 години бях на смяна и в бара бяхме аз, Вожда (собственикът) и може би още 1-2 клиенти. Спомням си, че около 2:00ч. земята се разтресе около 30-40 секунди (да,

Как да кажа... Обичам Пловдив, защото тук на душата ù е леко и спокойно. Защото улиците са красиви (дори и когато са с чукнати плочки или липсва паве), хората са благи и интересни, а възможностите – безброй!

След като приключих с барманството, следващото място, където бях много топло приета и се запознах с нови и интересни колеги, беше в екипа на TELUS International Europe! И тук усещам многоцветието и разнообразието на града, преплетени в характерите на хората, с които имам възможност да общувам.

Нула32

8 Илко Василев учител

чера се прибрах след 14-дневно скитане с ученици из Европа. Както винаги съзнанието ми е изпълнено с впечатления, но съзнавам, че през всички тези дни нещо ми е липсвало. Не зная какво, още търся отговора. Но сега трябва да пазарувам – имам имен ден. За половин час се справям със задачата. Междувременно съм срещнал съседа, един съученик от училище, настоящи мои ученици и кварталния чешит Митко, който отново успя да изкрънка левче за кафе с обичайните реплики: „Бате Ваньо, той така нарича всички, едно кафенце!“. Всеки ме е поздравил по различен начин: с името ми, с прякора ми, с „господине“.

По пътя за вкъщи стигам до бившето стъкларско ателие, винаги, когато минавам оттук, се сещам за десетките пъти, когато с приятели сме носили насам поредната рамка на счупен училищен или съседски прозорец. Споменът понякога провокира тъга, друг път усмивка, а сега от него се роди отговорът на въпроса: „Защо обичам Пловдив?“. Разбрах кое е това, което ми липсва другаде. Осъзнах, че само тук се чувствам цял, истински, себе си. Само тук, като в чудноват калейдоскоп, всичките ми образи, това което съм бил, което съм, което ще бъда, се събират в картина. Вярно, всеки път различна, според ракурса на погледа ми, но винаги с усещането за цялост, за радост – все още не за завършеност. Все още не.

5 години

9 Мария Бадева архитект

а мен Пловдив е „дишаща хетеротопия“ – място. което по някакъв начин е „друго“ и функционира по особен начин; място, което трудно би могло да се опише с думи, а единствено да се усети. Обичам чувството, което ми оставя, когато се разхождам из калдъръмените ти улички. Обичам пастелените цветове, които ме карат да се чувствам сякаш съм в постоянно променяща облика си картина. Обичам да откривам утопичните следи, като в палимп-

сест от исторически слоеве, които те карат непрестанно да преоткриваш пътеките на миналото. Пространствените ти проявления по свой собствен начин са „други“: интензивни, несъвместими и най-вече трансформиращи. Ти си един „свят в света“ – огледален, преминаващ отвъд границите на обичайното. Настояще и бъдеще, помагащи ни да открием собственото си аз. Огледален свят, предоставящ ни възможността да разберем уникалността на собствената си култура, която може да вирее само и единствено тук. 35

Нула32

10 Борис Дюлгеров лауреат пианист

бичам го, защото той е моят роден град. Красив е и е много пъстър, по-стар от Атина и Рим. Имам една любима уличка – „Стръмна“, тя не е толкова известна. Тя е тясна и от няколко години е улица на занаятчиите. Харесвам да се разхождам по нея и харесвам всичко направено от хората с ръцете им.

Резбарството ме впечатлява най-много и след една година бих искал да уча именно това. В Стария град е много красива и скулптурата на Цанко Лавренов. Харесвам и змията в новата емблема на Медицинския университет на бул. „Васил Априлов“. Когато минаваме с колата, винаги я гледам. Тя символизира, че „дозата прави отровата“, тя може да бъде лекарство и отрова. Според ситуацията – и истината, и силата на живота.

5 години

11 Веселина Янкова декоратор

т 16 години живея в Сан Франциско. Неслучайно избран от мен, градът на седемте тепета, само че от другата страна на океана. Хълмовете, топлите хора, улиците с неспиращи фестивали и артатмосферата – всеки един момент ми напомня за моя роден град. Завръщането ми в Пловдив не зависи от сезоните. Пловдив е вълшебен и примамлив по всяко време на годината. Цъфтящите липи през пролетта – ах, тази миризма! – ме карат да копнея за дълги разходки по централните улички. Звукът на сгушените гургулици ме пренася в детството ми, когато по настояване на баба взимах дремките си в хамака на двора. Колко търсих тези звуци там, чуждата земя. Пловдивското лято е вълшебно! Цар Симеоновата градина е бягството ми от жаркото слънце. С радост всеки път откривам, че сър-

ничките, чешмата с моминското хоро, момичето и момчето и къщичката за птички все още са там и се поддържат добре. Липсват ми само белите лебеди, плуващи грациозно в езерото. С гордост показвам на моите гости разкопките на „Гладстон“ – керамичните пещи. Лично аз ги открих като дете, докато си играех в калта на строящия се подлез на пощата тогава. Сега настъпва есента, аз съм тук и пак ще бъда свидетел на сменящите се цветове на дърветата по тепетата. Без да напускаме града, пловдичани можем да сме в гората или край реката. Богатство! Нямам търпение да започне и правенето на лютеница. Лежерната градска обстановка, комбинирана с миризмата на печени чушки и суетящи се комшийки по разни рецепти, ме карат да се чувствам наистина у дома. И когато гларусите се завърнат на кино „Комсомол“, ще знаем, че идва зимата. Имаме си лукса да ни е морско, докато разхождаме модерните си палта по Главната. 37

Нула32

12 Румен Русев анализатор

реди година с приятелката ми се преместихме от София в Пловдив. Причината беше отлично предложение за работа, което впоследствие, когато започнах работа, се оказа крайно разочароващо. Напуснах още преди да донесем цялото си обзавеждане. В тази ситуация най-лесното решение беше да опразним квартирата в Пловдив и да се приберем в София. Обаче времето, което вече бяхме прекарали тук, ни беше разколебало. Мисля, че това, с което Пловдив най-силно ни плени, беше усещането, че продължителността на денонощието тук не е 24 часа, а осезаемо повече.

Когато не си прекарал няколко часа на ден в задръствания, търсене на паркомясто, претъпкани паркове, претъпкани квартали, претъпкано всичко, а си прекарал това време с близките си, правейки каквото най ти се прави, тогава усещането е, че си откраднал отнякъде няколко часа. Тогава започваш да откриваш и малките радости в градския пейзаж, които забързаното ежедневие скрива от погледа. А в Пловдив местата за подобен вид съзерцание са наистина много. В Пловдив открихме, че можем да живеем едновременно в голям и модерен, но същевременно древен, уютен и компактен град. За нас понятието „време за себе си“ промени смисъла си, откакто сме тук. Вероятно именно това е в основата на прословутото безвремие, за което цяла България говори, а само Пловдив познава.

13 Мария Топчийска

управител на умната фабрика на Schneider Electric в Пловдив

ловдив е град с древна душа и история и това е известно за широката публика, но моите причини да го обичам са повече. Пловдив е град на технологиите и растежа, дори и това да е видимо само за изкушените. Всъщност аз много се ентусиазирам, когато имам възможност да разкажа по темата пред повече хора. През изминалата година с екипа ми превърнахме завода на Шнайдер Електрик тук в умна фабрика – едва втората на компанията в цяла Европа и първата за Източна Европа. Това го направи точно екипът на място, защото имаше дух за иновации и растеж – никой не ни беше спуснал проекта, никой не ни беше задължил. Желанието да сме първите в региона, да правим нови стъп-

ки и да водим тенденцията напред са в основата на мотивацията ни. Преди да се присъединя към Шнайдер, съм работила като обучител с много предприятия от индустриалната ни зона и мога да потвърдя за общия дух. Неслучайно толкова много компании отварят врати точно тук. Мога да кажа, че при нас се създаде зона, която оставя зад гърба ни представата за изостаналост, за прашни стари заводи и нискоквалифициран труд. Пловдив е млад и образован, амбициран и способен да върви напред с технологите. В нашия град има пулс и развитие, добронамерена надпревара. Съчетанието между история и бъдеще е наше естествено амплоа и е чудесна основа за живота на общността ни. 39

5 години

Нула32

Николай Стефанов лютиер

остатъчно възрастен съм вече, за да мога да отговоря. Това, което ме държи е, че работата продължава да ми е интересна. Трето поколение майстор лютиер съм. Всеки ден за мен е предизвикателство, откритие, експеримент. Всеки инструмент е сложен посвоему, в него има хиляди операции – видове дърва, лепила, технологии, лакове, акустика, познания по физика, механика и т.н. Когато една работа е толкова богата на контакти с изкуството и науката, тя ти дава достатъчно храна за мозъка и ръцете. И тъй като музиката се развива и става все по-комплексна, ти трябва да отговаряш на тези въпроси, да се движиш напред. Това ми напомня за смъртта на Роден, един от най-великите скулптори на всички времена. До сетния си час 40

той е в ателието си и работи. Винаги го гледат много хора. Когато Роден пада на земята, прошепва последните си думи: „Още малко съм напреднал“. Безкрайно съм щастлив, че имам същото предизвикателство пред себе си. Обичам Пловдив, защото е извор на вдъхновение за мен и работата ми. Израснал съм в Стария град, учил съм в Маразлията и усещам цялата история тук като атмосфера, която не е загубена. По тези улици ходят Вазов, Славейков, Дебелянов. Събрана е страшно много духовна атмосфера, но човек трябва да има памет за тези неща. Както пише Блага Димитрова: „Злодеянията се повтарят, нямаш минало, щом нямаш памет, а пък искаш бъдеще да имаш“. Градът е извор на вдъхновение, но не просто в сегашния момент. Аз виждам цялото му минало и всичките му имена. По камъните, които милионите човешки стъпки са изгладили.

5 години

Мирослава Тодорова певица

любваш се в града, когато останеш насаме с него, след това обичаш всичко по инерция. Всеки ден, дори и орисан от спокойствието на Пловдив, те вълнува. Всяка сграда или паве събужда в теб идеята за безвремие и крайна продължителност. Вървиш едновременно в три свята. Под теб са римските разкопки, над теб Стария град, а пред теб е вечно забързаното ежедневие. Обичам безбройните срещи по паркове, чешмички и прочие. Всички уговорени срещи и играта „Кой ще закъснее пръв“. Обичам, когато се разхождам по „Отец Паисий“, да поздравявам възрастните хора, да се усмихвам на непознати, или просто да се вглеждам.

Няма друго чувство като това да си в София и да споменеш Пловдив. Звучи толкова блажено, познато и в същото време желано. Обичам как излизаш сам и след петнадесет минути си заобиколен от любими хора, без да си го планирал, а в същото време винаги можеш да останеш сам със себе си и града. Да не говорим как всеки ден от седмицата си има значение. Ако за повечето от вас понеделник е началото на седмицата, то за мен и моите любими, понеделник често се оказва „малката сряда“, сряда я познаваме всички, надеждата на седмицата, „малкият петък“, четвъртък си е четвъртък и така до събота. Неделя – денят за книги, излежаване, а после величествената следобедна разходка, която приключва на по бира в „Котка и Мишка“. Неслучайно пропуснах вторник, за него не съм измислила значение, все още. Мисълта ми е, че в Пловдив не живееш за уикенда, живееш за всяка секунда и всеки час, който можеш да превърнеш в безкрай. Пловдив – най-голямата ми любов! 41

Нула32

Атанас Димитрайков - Liter Jack 42

5 години

ато дете, преди да заминем с родителите ми за чужбина, си мислех, че оттук ще ми липсват хората. Казвах си „защо да ми липсва градът, това са просто едни улици“! Отидохме и тъкмо тези улици започнаха да ми липсват. Живял съм в Израел, Канада, Испания и Англия и мога да кажа, че човек свиква навсякъде, но ако има чувство за принадлежност, е друго. Повечето хора днес са листа, а листата падат от дървото и вятърът ги разпилява. Когато имаш корен и усещаш връзката си с него, тогава се чувстваш на място. Откъдето и да мина тук, се сещам за някого, за какво сме си говорили, какъв момент сме споделили… Някои от хората вече ги няма, преходни са, мястото обаче е там. Дори и да не си се виждал с човек от години, емоцията си е там. За този, който я търси. Достатъчно е само да изпушиш цигара на мястото, за да си върнеш спомена, да го повториш. Винаги съм казвал, че Пловдив си е моят град. Само моят и на никого другиго. Който е готин, може да е и негов, който не е – няма право да е пловдивчанин. А си готин, когато първо си възпитан, и второ – не се влияеш от мнението на хората. Когато не правиш нещо, за да се харесаш, а защото затова си роден и не би искал да правиш нищо друго.

Да разполагаш с времето си, за да са пълноценни дните ти. И да обичаш мястото, защото ти си в едно с него. Защото за мен борбата не е да изкараш повече пари, а да си щастлив през по-голямата част от времето. На чуждото място спомени нямаш, а ако и хора нямаш около себе си, значи нямаш нищо. Докато тук поне имаш място, защото хората са преходни. Приятели днес можеш да намериш навсякъде, хората са абсолютно заменими, затова и не тъгувах по тях. Разбира се, запазил съм приятелства, но аз съм си саможив. Пандемията за мен беше супер. Улиците бяха празни, можех да се насладя на града. Това е моето вкъщи. Пловдив е набор на Троя, но събирам боклуци на по пет метра от кофата за боклук. Защото през десет крачки очевидно е рядко да има кошчета. Срамота е и много грозно да вървиш сред този романтичен/ артистичен дух и да виждаш боклуци навсякъде. Мислят си „ще отида там, защото дават повече пари“ и какво от това? Човек, който усеща вибрацията на града. Енергия, която носи, за тези, които я търсят.

Нула32

17 „и“, вместо „е“, вече съм с тилифон, по който проверявам дали децата са се справили с матиматиката. Илиминтарно е – все едно някой ме наблюдава и ако говоря като шопити, пловдивчани ще ме скъсат от майтап.

Нери Терзиева журналист

все пак – най-хубавото място в София е табелата за Пловдив! Вечер фаровете на автобуса едва я близват, зимъс почти не се вижда, но пътуването към тепетата не е гледка – то е чувство. Да се носиш към Пловдив – това е като да се връщаш към личния си код. Сигурно затова след Тунела по навик започвам да говоря по-бавно – настройвам се на пловдивската скорост. Времето в най-стария жив европейски град тече по-бавно. Добавям машинално повечко звук

Софиянци не знаят защо тук казваме „густо“ и „майна“. Обяснявам им търпеливо – „густо“ (justo) е останало от италианските архитекти, проектирали Военния клуб и тези къщи по Главната на Пловдив, които не са паднали от Чирпанското земетресение. „Майна“ е докерската команда за „нагоре-нагоре“. Останала е от времето, когато по Марица са товарили шлепове със стока за Цариград. След Тунела съм. От южната му страна вече хващам Пловдивската обществена телевизия. Чувам мъжът ми да казва: – Добър вечер, с Вас е Ивгений Тодоров. Всичко е наред. Имам време да изпека едни чушки, докато той излезе от ифир.

5 години

Трифон Ташев осветител

тоим с колегата, сценичен работник, на товарния вход на театъра и чакаме. Част от декора за предстоящото представление пътува с актьорите от София, а те закъсняват. Приятно топло е, водата от фонтана се спуска бавно по стълбите на Каменица. Коли рядко минават и при всяка една поглеждаме с очакване. Почти не си говорим, но мълчанието не е неловко, а някак спокойно пребиваване на две души в тишината. Времето до представлението наближава, но колегата е спокоен. Той изглежда сякаш е от хилядолетия в този театър и ми вдъхва доверие, че всичко ще се нареди без проблеми. Пред нас има голяма каменна саксия с жълти цветя, от онези, които ги има във всички градове по света. Слънце, вода, цветя, графити по стената на театъра, желязна врата разкри-

ваща декори, стълби, прожектори. Две жени, които работят за чистотата на Пловдив, се изкачват по стълбите и започват да шетат нещо покрай саксиите. Едната от тях се приближава към саксията пред нас и виждам с голямо изумление, че хваща някои от цветята и ги изкоренява. Здрави жълти цветя се озовават в торбичката за боклук. Тя улавя погледа ми, който казва: „Ама защо ги изкореняваш тези цветя“. Жената с жълтата жилетка ме поглежда в очите и ми казва: „Ами то като при хората. Изглежда като човек, ама не е.“ Стоим с колегата сценичен работник на товарния вход на театъра и чакаме. 45

Нула32

19 Жана Тодорова волейболистка

ловдив е дом на българските волейболни шампионки за последните шест години. Това е градът, който ми даде шанс да проходя във волейболната игра, въпреки неособено впечатляващия ми ръст; това е градът, който ме изгради като състезател от най-високо ниво; това е и градът, в който продължавам да израствам и да преследвам високите си цели като професионален спортист.

Истински вдъхновяващо е да играеш за „Марица“ (Пловдив) пред невероятната родна публика в Колодрума – както, когато печелим национални титли и купи, така и когато побеждаваме европейски грандове в Шампионската лига. А подкрепата на пловдивските волейболни запалянковци винаги е толкова безусловна и всеотдайна, че с нея дори от загубите боли по-малко. С тази атмосфера в Колодрума всеки един мач е голямо удоволствие. Именно атмосферата в Колодрума до голяма степен ме кара да оставам в този клуб и в този град.

5 години

Макар и да не съм роден в този град, съм израснал в него. Мишо бармана, от Кичука, Пловдив, както обичам да казвам. Квартал, които завинаги остава в теб. Малките улички, често без осветление, които водят до големи и красиви паркове. Това, че е отделен от железопътните линии на града, правят квартала изключително чаровен, а за други страшен.

писни, как започнаха да идват хора от други населени места и да се възхищават на града ни. А за мен местата, които останаха непокътнати в последните 20 години всъщност носят чара на града, защото минавайки оттам, сядайки на онова място на тепето и на онази пейка в Цар Симеоновата градина, на която пиехме бири и пушихме цигари, докато още бяхме ученици, са едни от най-хубавите ми спомени от прогимназиалните ми години. Други такива, за съжаление, се промениха коренно или пък напълно изчезнаха, но останаха яките истории и добрите приятелства, зародили се на улица „Братя Пулиеви“ с бира в ръка от „Македонката“, чакайки концерта в петък.

Много ясно си спомням как градът започна да се развива, как улиците ставаха все по-живо-

Пловдив беше безгрижен, сега е красив и артистичен и завинаги ще си бъде Айляк.

Михаил Узунов барман

юбовта към Пловдив не може да бъде описана с една дума или изречение. Тя е цялостно преживяване.

Нула32

Цветелина Димитрова

сладкар

лед като живяхме и работихме известно време в чужбина, решихме, че искаме да създадем наше местенце, направено по наш си начин. Избрахме Пловдив не само защото това е родният ни град, а защото тук се чувстваме свободни да творим. Град на древност и новаторство, тук, докато се разхождам вечер в Стария град, неусетно се потапяш в атмосфера на безвремие и античност. Само някол-

ко павирани улички по-надолу пък се изгубваш в Капана, където откриваш, че всъщност градът е жив, пъстър, вдъхновяващ и млад. Тук мечтаем. За нас Пловдив е пълен с хора, които с любопитство и вълнение търсят новото, различното. Всеки ден се убеждавам в това! Няма по-подходящо място от Пловдив, в което да създаваме истински неща и да работим това, което обичаме.

Пекарна Tart Bakery се намира на ул. „Даме Груев“ 34a 48

5 години

Емил Ганчев

2 2

летец-пилот на ВВС

ривиално, но съм роден тук, тук израснах и завърших средното си образование, тук срещнах и половинката си. Децата ни се родиха тук. Когато бях курсант във военновъздушното училище в Долна Митрополия и напусках гарнизона, препусках към Пловдив по най-бързия начин да се прибера вкъщи. Колкото се приближавах към града на тепетата, толкова по приятно ми ставаше. „Дом мой, роден дом“. От красотите по пътя към нас, които виждах, най-много ми харесваше... указателната табела за посоката към Пловдив.

Предполагам това са първосигналните и присъщи на повечето хора усещания и мисли. Колкото повече се приближавах, толкова повече ме привличаше Пловдив, като магнит. Вероятно това е притегателната сила на дома, неговата гравитация така да се каже. Човек се стреми от древни времена да полети като птиците, прекрасно и неописуемо чувство е летенето. Но колкото и дълго да лети една птица, всяка вечер се прибира в гнездото си. Това е Пловдив за мен – дом. Камъкът си тежи най-добре, когато е на мястото си. 49

Нула32

3 2

Соня Станкова фотограф

ловдив за мен като фотограф е работна площадка, каквото и да върша, движейки се по улиците (сигурно е професионално изкривяване) го преценявам като кадър и всичко, което е разрушено или неподдържано ме дразни, ядосва и ме боли. Живея си готино тук, с много приятели. Точно приятелството е това, което ме зарежда и събира. Имам група приятели от 5 клас, с които ми е супер, имам и от следващите етапи от живота си. Работила съм всякаква фотографска работа. В студиото на Джумаята като млад фотограф се бях научила да разпознавам по лицата кой от кой район гра-

да е и от съседните села. Сега се глобализирахме и това не е възможно, някак се размиха нещата, а и отговорностите на хората към обществото и към света около нас. По това време се научих да нося сламени шапки, защото към 14.00 часа трябваше да нося негативите от студиото на Балкан до Джумаята, а пловдивчани знаят какво е това и никой не излиза по това време, понякога бях само аз и някоя заблудена котка и пак беше хубаво. Може би това мое живеене тук някак естествено ме подтикна да започна да снимам „Лицата на Пловдив“ като моят принос към хората около мен. Това ми харесва и не спирам, защото има много личности и те правят града ни интересен.

5 години

24 Йордан Дамбулев студент

ловдив е моят спасителен пояс.

Когато забравям да дишам, се спирам и вглеждам. Представям си сградата пред мен (тя е светлосиня, в края на „Иван Вазов“) преди около 100 години – изпълнена от класическа музика, мъже с фракове и жени с бални рокли с кадифени килими и с полилеи от кристал. Блага глъч. Поемам дъх. Сега се сещам за дърветата в Гагарин, от които си правихме „бази“ като деца, а после и за Конюшните на царя, площадка в Стария град. Спомням си още как жп кулата на Централна гара понякога плюе огнени кълбета нощем и че някой тайно издърпва краищата

на пътния възел към Смирненски над Коматевския, затяга го и вече никой не може да мине. Още въздух и в паметта ми се разбуждат каскадите на невидими акробати по жиците на тролейбусите – вече също невидими, но живи. Ако подишате още малко с мен, ще усетите как градът ви хваща под мишниците и ви въздига сред вълните, дето водата прозира. Като надзърнеш надолу, виждаш цялото дъно с всичките медузи, рачета, малки рибки, които ще пораснат, оцелели миди и рапани и пясък – от някогашни градове. От някогашен Пловдив. От вас някога. Сега. И ако продължите да дишате, ще доловите, че градът, както живота, също диша. Нужно е само да спрем, да се вгледаме, да чувстваме. 51

Нула32

Радина Думанян актриса

о една невзрачна улица съм пропътувала голяма част от километричния път на порастването. Виждала съм я от различни височини: 76 см, 125 см, 170 см и даже от два метра в случаите, когато съм се возела гратис на раменете на баща ми. Голяма част от уроците за живота научих по пътя, хванала баба за ръка, отивайки на гости на Титито... „Ален мак“ започваше с веселата глъчка на първите сергии на пазара, от който ме пращаха да купя пресен чесън („Онова с плоските листа или с кръглите, мамо?“), а аз все взимах пресен лук и завършваше с голяма витрина и немалък надпис „СТЪКЛАРИЯ“. На „Ален мак“ беше игралната

зала, абсолютно забранена ми дори за помирисване отвън, там беше пряката към Аника, аптеката, магазинът за месо, липите, надигнали плочките и вечно обрасли в ластари, хубавото дворче с глинени животни, най-милият дядо обущар, кучето, което наричахме агне заради пухкавата му козина и радушното посрещане... Неотдавна минах оттам. Всичко си е почти същото, но не съвсем... Затварям очи и цялото ми вързопче от спомени в игри и следобедно безгрижие се развързва като дете, разперило ръце за прегръдка. Скоро ще мога да разходя своето дете по улица „Ален мак“... Ще видите две хлапета – едното с ледено сокче и гащеризон от 90-те да бута количка със спящо бебенце, сънуващо минали и бъдещи приключения по двата бряга на улица „Ален мак“.

5 години

Снимайте вашата покупка от нас и тагнете Галерия 28 в пост или стори във вашия Instagram или Facebook. Така ще помогнете каузата ни да разпространяваме българското творчество да достигне до повече хора. Нека споделяме заедно талантливите българи останали да създават и да се развиват в страната ни!

Галерия28 gallery.28

гр. Пловдив ул. Железарска 29 53

Нула32

26 Евгени Добревски

Digital Marketing Manager в Delasport

ловдив не е просто град за живеене. Пловдив е емоция, култура, история и чест! Имам късмета и привилегията да съм роден и израснал тук, в най-стария жив град в Европа и един от най-старите градове в света! Живея в един от най-емблематичните квартали за нашия град – Кючук Париж. Кварталът с безспорно най-богата история, колоритни личности и футболна страст – ненапразно наречен Малкият Париж. Тук се чувствам наистина жив, чувствам се горд, че съм трето поколение пловдивчанин, който предава тази „магия“ и на своите близки и приятели.

Изключително съм радостен и от факта, че вече повече от 6 години уча и работя в Пловдив, 2 от които съм част от екипа на Delasport. В Delasport якото е, че освен да работиш, ти наистина можеш и да се забавляваш – нещо, което определено би привлякло много млади и талантливи хора с амбиции в сферата на IT & iGaming бизнеса. Приятен бонус е и офисът ни, намиращ се в една от най-новите бизнес сгради в градa – Офис Парк Пловдив. Като за финал бих казал че айляка го няма никъде по света, затова Пловдив ще си остане винаги в тренда!

5 години

27 Бертил Кастел инженер

мам една конкретна история, която ми се случи, когато се преместих от Франция преди две години. Тъкмо бях започнала да работя целодневно на английски и все още беше предизвикателно за мен. През уикенда исках просто да разгледам града и да си почина. Уви, валеше из ведро, не можех да изляза навън. Когато следобед най-после спря, отидох да се разходя в Стария град и гледах залеза от върха на хълма. По пътя обратно обаче се загубих. Бях попаднала в подлеза на Баня Старинна и

не знаех накъде да поема. Тогава видях две момичета и момче, около моята възраст, и ги попитах къде точно се намирам и накъде трябва да хвана за вкъщи. За моя изненада те казаха, че колата им е наблизо и могат да ме метнат до вкъщи. Спомням си, че много се учудих. Това беше първата ми седмица извън Франция и срещнах трима случайни души, които ми предложиха да ме закарат до вкъщи. Стана ми много хубаво! Беше изненадващо гостоприемно, въпреки лошия ми английски към онзи момент. Това беше най-доброто посрещане, което някога съм имала. Thank you maina people, thank you maina town! 55

Нула32

Кирил Николов

адвокат-виночерпец

8 2

а отговоря на „Защо обичам Пловдив?“ се затрудних. Дори като поколенческа майна се размислих напрегнато, а сетне осъзнах, че нямам задоволително обобщаващ отговор. После се засмях, присещайки се за краткия диалог между чаровния мошеник Остап Бендер и безхитростната Зося Викторовна: -

Защо ме обикнахте? (пита той)

Вие сте нежна и възхитителна,(отговаря тя) вие сте най-добрата в света!

Събитията в романа, а мисля, че и в живота изобщо, показват, че който може да обоснове защо обича, изглежда не обича съвсем. Явлението сякаш не е теорема, а по-скоро аксиома. „Какво знам“ ми стига, „откъде го знам“ ми е ненужно в любовта.

Защо ме обичаш? (ме пита Пловдив)

Не знам, усещам те мой, а себе си – твой. Позволи ми това да е достатъчно!

5 години

Нула32

29 Моника Василева влогър

ой изобщо може точно да изброи нещата, които обича в Пловдив докрай? Пловдив е красив хаос, който не мога просто да категоризирам. Винаги нещо ми убягва. Пловдив е моята малка вселена. Пловдив е приключение от Капана до края на света. Пловдив е изненада във всеки един аспект. Загадка е какво предстои.

Спомням си обаче една определена среща – когато за пръв се влюбих тук. Буквално. Беше залез след лято. Във въздуха витаеше нежност и детска наивност. Първата ми целувка. Първото ми докосване. В парка. Място, което може би никой друг не би намерил за толкова романтично. Но какво значение има, щом аз настръхвам всеки път, когато мина оттам.

Пловдив е романтика във всеки изгрев и залез, в атмосферата на малките, уютни, водещи ме кой знае къде улички, в следобеда на тепетата. В рутината на деня, която всъщност, винаги е различна. В историята която Стария град ми разказва. В гледката зад всеки един ъгъл. В очакването да се вър-

Това е Пловдив за мен. В който друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи. Спомен. Магия. Еуфория. Мястото, където атмосферата ме кара да се влюбвам отново и отново. Във всичко. Не мисля, че някъде другаде бих се вписала по-добре оттук. Моят любим дом.

на вкъщи. В усещането, което всяка среща ми носи.

5 години

Нула32

30 Росен Плачков

таксиметров шофьор

е посоча по-странна причина, за да обичам Пловдив. Живея в село Марково, което е на 6 км от града. Когато застана на терасата си вкъщи и погледна панорамата на най-стария жив град в Европа, с всичките светлини вечер, докато спокойствието и тишината на селото са ме обзели, се опитвам да си представя къде кипи живот. Мислено посещавам някои места, опитвам се да ги открия в панорамата. Някак си това ми помага да се разтоваря от натовареното ми ежедневие в града, докато карам таксито в трафика и нямам време да се замисля за тези неща, докато работя из улиците. Най-старите живи улици в Европа!

5 години

31 Спаска Стефанова пенсионерка

аква може да бъде моята причина? Тук е моят корен, моето семейство, моята махала. За мен градът е моят махала – Аджисана. В спомените ми като малка е пълно с деца и много весело, с игри по цял ден до късно вечерта. Играехме на буки, на чилик и мачка, на мижидарка, на джамини. Мъчно ми е за тази атмосфера и за хората от махалата, за шума от сватбите дори. В новата кооперация, в

която живея, всички са под наем и непрекъснато се сменят, местят багажи, мебели… Липсват ми някогашните ми съседи, които ги няма вече или са се изселили от махалата. Никога не сме правили разлика помежду си, бяхме задружни и общувахме добре, не сме се делили на българи, цигани, турци, арменци. Вече 5 години не съм стъпвала на моята си улица и не знам как ще се почувствам, ако го направя, но все пак си мечтая да се върна отново. Хубаво е човек да мечтае. Това са моите мечти и моята махала.

Нула32

Петър Порязов - Вожда

Момиче: Защо обичаш Пловдив? Вожда: Егати въпроса. Защото съм роден тука, защо... Момиче: Е, не може да е само това. Вожда: Е, тва малко ли е? Барман: Ами, не е... Момиче: Има хора, които не са родени тук и пак го обичат. Вожда: Има, много ясно. Ти къде си родена? Момиче: Тука. Вожда: Е, не го ли обичаш? Момиче: В момента не съм сигурна. Разлюбвам го, после пак се влюбвам... Вожда: Еее, то и аз съм се влюбвал в Париж, Рим, Мадрид... Барман: То и Садово е град. Вожда: Ама ги разлюбвам... Момиче: Ама си седиш тука. Барман: Тук му е мястото. Момиче: Добре, де. Нещо, заради което повече го обичаш. Вожда: Заради тебе. Примерно. Момиче: Глупости. Сега ще си тръгна и ще питаш коя беше тая. Барман: А ти коя беше? Момиче: И аз това се питам. Вожда: Ето, ти не знаеш коя си искаш, аз да ти кажа кой съм. Не мога да си намеря място, вярно. Момиче: Защо? Вожда: Търся го. Как да го намеря като го търся? Момиче: Пловдив гостоприемен ли е за хора, които не могат да си намерят мястото? Вожда: Защо да не е? Какво означава гостоприемен? Момиче: Да те приема, дори когато не го обичаш. Вожда: Няма такова нещо да не го обичам. Колкото повече обикаляш и се търсиш мястото навън, толкова повече оценяваш това, което го има тук. И се връщаш. 62

5 години

Нула32