Nula32 Magazine, December 2020 by Nula32 Magazine

брой 22

декември 2020 стил и култура

Нула32

стил и култура

Съдържание

Защо... На Широкото? от eкип Нула32

Всичко отначало от Илия Димитров

Чий е Капана? от eкип Нула32

Пъстрата нишка в живота на града от Весела Ганева

Това не е даденост Разговор на Панайот Стефанов с Велизар Димчев

В Капана на времето от Антония Александрова

Тайната на квартала Разговор на Панайот Стефанов с арх. Антоанета Топалова

И улиците си отдъхнаха

Фотография от Виктор Цонев Текст от Катерина Георгиева

Нула32

стил и култура

Издател „НУЛА32“ ООД Главен редактор Панайот Стефанов Редактори Илия Димитров Борислава Хубенова Консултант Здравко Дечев Корица Рами Хамуд Визия Атанас Янков Печат ПК „Жанет 45“ Реклама ads@nula32.bg +359 894 45 43 08 +359 888 53 51 33 Нула32 оnline www.nula32.bg www.issuu.com/nula32 www.facebook.com/nula32 www.instagram.com/nula32magazine

Основен рекламен партньор на единственото градско списание на Пловдив „Нула32“.

Нула32

Този брой нямаше да бъде възможен без членовете на Клуб Нула32. Благодарим Ви за подкрепата! Виктор Цонев Антония Момчилова Виктория Каравасилева Александър Бакалов Георги Рангелов Пламен Дамасков Петър Ангов Даниела Артинян Пламен Попов Атанас Апостолов Николета Андреева Огнян Янков Златина Тенева Християна Русева Димитър Карагенов Ася Шумелова Стоян Георгиев Ана-Мария Димитрова Христо Найденов АМАК МИЛИНГ ООД Деница Димитрова Чило Попов Божана Юрганджиева Деннис Тодоров Ваня Мерджанова Ангел Стоянов Джовани Димитров Галерия 28 Силва Доникян Харутюн Дердерян Никола Сивков Димитър Пейчинов Мина Павлова Явор Киндеков Марияна Панайотова Кремена Стоянова Таня Николова Атанас Тодоров Евелин Парасков Анжелика Рименова Мария Главчева Иван Иванов Мина Такова

Ая Въжелиева Петя Костова Добромир Добчев Вероника Николова Андреана Павлова Анастас Стефанов Христо Славков Калоян Пещерски Емил Ангелов Илияна Аризанова Нели Огнянова Александър Ташков Ралица Братанова Татяна Гълъбова Ангел Митков Ина и Меги Вера Железарова Христо Христев Спаска Стефанова Мария Петрунова-Карева Александър Грозданов Димитър Димитров Мария Дахтерова Бианка Плачкова Димитър Радев Благовест Илчевски Николинка Дудова Кремена Димитрова Иво Джумеров Влади Севов Васил Караджов Маргарита Стойчева Бела Белчева Ефрем Ефремов Каранфилов Мирослава Кацарова Ина Иванова Иван Фратев Милан Христев Б. Генович Здравко Дечев Калин Райковски Мариана Вълкова Мария Сапунджиева

стил и култура

Михаил Байков Multi Culti Гергана Дамянова Люси Касъмова Мартина Стефанова Диана Манолова Георги Кусеров Росица Георгиева Стефан Апостолов Tart Bakery Делян Тодоров Ана-Мария Михайлова Огнян Малинов Лилия Теофилова Теодора Георгиева Яна Лазарова София Т. Ивелина Живкова Ива Младенова Таня Витанова Любомира Костова Саша Коцева Здравко Хубенов Моника Миборд Николай Павлов Васил Русенов Невена Абром Венета Крумова Стайко Митев Лидия Горинова Ваня Пенева Валентина Мачорска Петя Трифонова Невена Панекова (Каспър) Георги Христов Благовест Попов Мария Табакова Симеон Славов Йордан Христев Галина Иванова Деница Димитрова Нгуен Ле Татяна Бодурова Антоанета Милкова

Величка Тодорова Тодор Михайлов Христо Господинов Милена Завалова Силвия Георгиева Александра Божанова Марина Маринова Камелия Величкова Галя Бъчварова Стойчо Маринов Невена Кумчева Яна Момчилова Лора Енчева Александрина Стоянова Йовко Ламбрев Стефанù Стоева Весела Ганева Никол Добрева Рая Киризиева Станислава Лопатарова Бада Нели Ангелиева Printed Bulgaria Велина Филипова Стефко и Павко Румен Русев Екатерина Парпулева Адриана Диканчева Огнян Георгиев Виктория Атанасова Георги Аргиров Симеон Тонев Регина Хинчева Божидар Ангелов Кристиян Найденов Катерина Георгиева Емилия Найденова Преслав Янков Мирослава Крумова Иван Куцидимимов Мария Вълканова Владимир Димов Любомир Янков Петър Георгиев

www.nula32.bg/membership

Нула32

МЕСТАТА, КЪДЕТО ЩЕ НИ НАМЕРИТЕ ул. „Гладстон“ №1 0877 20 06 07 clubfargo

ул. „Княз Александър I“ №36 0894 69 85 17 templebarplovdiv templebarplovdiv

ул. „Гладстон“ №8 0888 20 92 86 barthepost barthepost

бул. „Източен“ №69 0899 19 18 81 PivovarnitzaKamenitza pivovarnitzakamenitza

club.fargo

стил и култура

ул. „Даме Груев“ №34А 0876 35 00 74 tart.plovdiv tart.bakery.plovdiv

ул. „Абаджийска“ №6A 0886 88 78 59 MultiCultiPlovdiv multi.culti.gastro.pub

ул. „Перущица“ №8 0885 96 34 34 mallplovdiv mallplovdiv

ул. „Железарска“ №28 0889 51 83 85 gallery28kapana gallery28

* За да се включите в разпространителската ни мрежа, пишете на ads@nula32.bg 9

Нула32

стил и култура

в „Тифани“ е разказ за прелъстителната сила на свободата и за нестихващия копнеж по нея. „Закуска Главната героиня Холи Голайтли, нарекла себе си „пътничка“, е сред най-сияйните литературни образи на ХХ век. Мъжете, които са я срещнали, с години продължават да виждат силуета ù, да чуват светлия ù смях, да чакат завръщането ù… Онова завръщане, което лекува ранената от красотата мъжка душа. Спектакълът е премиера за България на едноименния шедьовър на Труман Капоти и е дело на екипа, създал на пловдивска сцена представленията „Дебелянов и ангелите“, „Вълци“ и „Одисей“. В главната роля на Холи Голайтли е Климентина Фърцова, студентка в IV курс НАТФИЗ, клас — проф. Пламен Марков.

Сценография: Мира Каланова Костюми: Марина Райчинова Музика: Петя Диманова Хореография: Диана Добрева

Участват: Климентина Фърцова, Константин Еленков, Симеон Алексиев, Кръстю Кръстев, Алексей Кожухаров, Добрин Досев, Тодор Дърлянов, Ивайло Христов, Красимир Василев, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Маргита Гошева, Елена Кабасакалова

Информация за дати и билети ще намерите на tickets.dtp.bg

Нула32

ЗАЩО... НА ШИРОКОТО? На Владимира, която ни гледа от небето

реди повече от 5 години Нула32 се появи на бял свят с плах и несъвършен, но важен брой. Казваше се „Капана“, тиражът му беше минимален, визията – нищо впечатляващо. Първото ни стреляне в тъмното. Този декември решихме да се завърнем в квартала, за да проверим как върви и какво (о)стана след промяната на цялостния му облик. От една по-голяма дистанция погледнахме вече може би клиширалите се улички, спомнихме си много неща и се запитахме дали все още ни харесва там. И защо, ако e обратното, та нали кварталът става все по-популярен? „На Широкото“ не е изцяло продължение на броя от 2015 г., а негов отложен прочит – с нови герои сред стари сюжети. С №22 слагаме и края на една странна за всички ни година. Изпращаме я с изцяло нова организация на абониране за Нула32, от която тъкмо през 2020 г. усетихме необходимост повече от всякога. За да е в максимална услуга на членовете си, Клубът към списанието вече предлага три степени на членство, улеснено записване и доставка на всички броеве до адрес. Присъединете се към общността ни и бъдете част от следващите ни броеве, създадени с мисъл всички Вас! |32 Илия Димитров

стил и култура

Нула32

стил и култура

ВСИЧКО ОТНАЧАЛО За лирическата антология „Сърдечен арест“ на София Несторова от Илия Димитров

„С

ърдечен арест“ е най-зрялата лирическа автоантология на София Несторова, но малко преди отпечатването на тиража от изд. „Жанет 45“, по неочакваните ходове на съдбата, тази стихосбирка се превърна в най-елегантния и красив житейски свършек, който един творец може да си представи. София Несторова ни напусна през май 2020-а година, а последната ù книга е жест признание към поезията, дала ни, ако не възможността да изкупим греховете си, то поне способността да ги признаем. Всъщност не само поради трагичната орис на тази стихосбирка, казваме, че е последна. В анотация към нея авторката сама прави това уточнение: „с това слагам край на писането на поезия…“. „Сърдечен арест“ е своеобразно равносметка към личното литературно минало, връщане обратно по стълбата на творческия път в търсене на онова спасително нещо, което помага на човека да продължи да вижда света очарован, самотен, тъжен, развълнуван, уплашен, щастлив. Да продължи да бъде. София Несторова дебютира на поетичната сцена през 1983-a година. Тогава се появява нейната първа книга „Целувам камъка“, която печели Националната награда за поезия „Димчо Дебелянов“. Повече от десет години след това, през 1994-а година, излиза „Озонова наркоза“, която отново не остава незабелязана и печели първото издание на вече утвърдения литературен

приз на името на Иван Николов. София Несторова няма издавана самостоятелна стихосбирка след това. Обединява неиздаваните си стихове под името „Сгъстено време“ и част от тях влизат в антологичните издания „Избрах“ (2005) и „Сърдечен арест“ (2020). Дори от една такава привидно кратка творческа визитка става, видно, че поезията следва София Несторова през целия ù живот, без материализирането ù в книга и тираж да е непременна необходимост, без да са важни популярността, премиерите, аплодисментите, интервютата по медиите. Един живот, органично свързан с поезията в нейните най-чисти състояния. Затова и заявката за край на писането на поезия в „Сърдечен арест“ звучи тъжно. Тъжно за поезията, разбира се. В „Сърдечен арест“ София Несторова събира голяма част от творчеството си през годините. Антологичният характер на книгата позволява да създадем една обширна представа за художествения свят на тази поезия, дава ни перспектива да проследим неговите колебания и непоклатимости, да наблюдаваме отношението му към действителността, откриването и затварянето на човека, болката и излекуването от нея, сезоните, времето. Още в ранните си стихотворения лирическият свят на Несторова показва знание за нещото отвъд, за голямата свързаност на незабележимия бит с вечните питания – „Били сме само чакаща материя във 15

Нула32

тъмното,/ готова да приеме мраз и огън…“ („Любовно“). Тази поезия знае за „голямата вода“, вижда я „от своя връх“ и въобще не се пита „къде сега ще се укрием“, защото лирическият герой съвсем не е с нагласа да променя един предвидим ход, не цели да пренарежда света, не води решени битки с него, единствено слуша, докосва и разбира, и освен тъгата, това му носи и очарование от кратката възможност за съпричастие с необяснимото чудо на живеенето: „Във пладнето на лятото/ ще се сбогувам със ненужните си дрехи,/ ще се приготвя тихо – като за смъртта./ Или като за ново раждане./ И ще помоля слънцето/ да ме направи хубава,/ за да не се уплаша от сълзите си./ Голямата вода…/ Дано не се смили, дано не ме отмине!“ („Голямата вода“). Лирическият човек на София Несторова носи в себе си фатализма, но и разбира, че трябва да извърви един път, един неотменим живот, в който да се вдаде изця16

ло, да съгради памет, без която не може, а и не трябва: „С гръб към космоса вечен/ и с лице към живота/ (колко мазни петна!/ колко пилешки кости!)/ проумявам с тъга,/ без да крия страха си:/ любовта не е фар,/ щом е дъно посоката.“ В тази поезия човекът е изначално замесен в един прераждащ се конфликт с необяснимото и стихийното. Едновременно създаден от стихиите, той трябва и ще бъде светло погубен от тях, за да стане самият той стихия – „димът от моята цигара/ се сля със пушечето на мъглата“. Двойствен на света и на себе си, лирическият герой на София Несторова съществува както в контекста на битовото, ежедневното – „проблеми за хляб, развалени контакти, газ и родителски срещи, теч във банята, нафта…“, така и успоредно с това вгледан „нататък, където земя и небе са само червено препятствие за очите ни“. И на границата между разбирането за света като върволица

стил и култура

от хора, предмети и думи и осъзнаването, че зад тях стои нещо друго, се случва тази поезия. „Не крещи, а шепне; не изобразява, а изразява; не обяснява, а следва асоциативните прескоци на емоциите…“ – така Владимир Янев описва поезията на София Несторова в кратките си „Щрихи за поети“ в двадесетия ни брой. Камерното говорене обаче е подкрепено от мащабни екзистенциални картини – една особена безпределност, която се заражда още в телесната мимолетност, преминава през другите, през творчеството и природата, за да докаже, че цялостният завършек на човешкото е непостижим и непредставим: „И след като така се случи,/ дари ни, Боже, с път обратен:/ от разливите на реката –/ към извора ù многозвучен“. „Сърдечен арест“ е книга, в която можем да наблюдаваме как нюансите на тези няколко изначални конфликта влизат в диалози помежду си, как изменят някои от очертанията си през годините на публикуваните стихове, да проследим

как във всеки по-нов текст героят като че ли се отърсва все повече от вещите и прозата, битът отстъпва към периферията на погледа, за да проверим дали „смисълът все още е в синевата“. Макар през годините творчеството на София Несторова да е оценявано като художествен факт, да става част от родни и преводни антологии, то така и не предизвиква сериозен и траен критически интерес, остава като че ли в една периферна среда на литературноисторическото поле, поне засега, въпреки че за добрата литература човечеството често разбира по-късно. София Несторова оставя не особено голямо по обем поетично наследство, но за сметка на това много физиономично, последователно в основанията на собствените си търсения, поезия, „опазила се от всеобщия патос и възторг“, по думите на Румен Леонидов, което може би е гарант за все още съществуването на малцина родени поети. Но как е трудно да ги видим, докато са все още тук. |32

От хартията е бяло вън, покрито е със съдби, които няма да възкръснат. Нека паметта им почетем и да помълчим пред себе си, във тъмното. А додето догори и бъдникът, отсечен от дървото на живота, Месецът дано отвори скоби, във които да напишем всичко. Отначало.

Критическата рубрика на списание Нула32 се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“

Нула32

ЧИЙ Е КАПАНА? от Екип Нула32 По време на разходките по няколкото улички на Капана все по-често и настоятелно успява да ни смае едно – колко малка всъщност е територията му, а само колко много хора искат парченце от нея. Сигурни сме, че и вие знаете какво имаме предвид – в последните години Капана започна да расте навътре. Ако преди 2015-а тук се движеха единствено автомобили и хора с по-алтернативни търсения, днес в почти изцяло пешеходната зона между Халите и Стария град се изсипва буквално целият град. Независимо от посоката си, всеки тегел по Главната вече включва в програмата си и рутинна проверка на случващото се в Капана. Затова и в нашата повторна отбивка дотам сметнахме за редно да ви запознаем с някои от най-забележимите групи, които го обитават в различните часове на денонощието. Всеки на своето си място, със своя маниер и визия за това как трябва да изглежда, а и да звучи кварталът. Представяме ви седемте най-често срещани типа хора в Капана: #SupportYourLocalBar Едва ли ще се изненадате, че започваме импровизираната си класификация на принципа на клубното идентифициране. Да, баровете също могат да са знаме и в Капана има хора, които никога няма да предадат своето без бой. 18

Наред с динозаврите като Петното, Найлона и Сенса, на които се спряхме по-подробно в първия си брой и които гордо продължават живота си в своя собствен ритъм, извън общото настроение, в съвременния облик на квартала трайно се утвърдиха и няколко нови заведения, които заслужават вниманието ни. Места като Котка и Мишка, Паваж и Сандъкъ, които развиха концепциите си в очакване на 2019 г., се превърнаха в емблема на Капана за посетителите си. В резултат на това днес може да срещнете не само пловдивчани, но и хора от цялата страна, които асоциират квартала със само един бар, ресторант или улица и са готови да хапнат прави отпред. Майтапът настрана, но благодарение на тези и други заведения наоколо в рамките на няколко десетки метра можем да дегустираме белгийска или българска занаятчийска бира, да изпушим по пура в компанията на скъпо японско малцово уиски или да вкусим улична храна от целия свят в Multi Culti. Вечерта предлага не по-малко разнообразие. В плетеницата от улички може да ти се случи абсолютно всичко: от това да играеш настолни игри до три сутринта до това да те арестуват за притежание на незаконно оръжие, което всъщност не е твое. Сами по себе си нощните сценарии в Капана предполагат допълнително разделение на подвидове, обекти на един последващ и

стил и култура

по-прецизен анализ, но него – някой друг път. Да споменем и всички онези заведения-еднодневки, с физиономия или без, на които нещо не им се получи и сравнително бързо изчезнаха от картата. Може би и защото изобщо не се бяха постарали, поради което дори вече забравихме как се казваха. Остават запомнени в историята на квартала единствено с това, че за кратко бяха тук с малките си масички от големия шведски магазин. Туристите Макар и първоначално определението на приятелите ни от Free Plovdiv Tour да ни прозвуча пресилено, то в действителност се оказва вярно – Капана е най-популярният и модерен квартал в България. Туристи от близко и далеч не спират да се прехласват по него и да го поставят в списъците си като първото и

може би единствено място, което искат да посетят на всяка цена в града. За добро или зло, Капана за Пловдив се превърна в нещо като морето за Бургас – всеки говори за него и бърза да го види. Капана е и вероятно най-сниманата махала в страната, бихме добавили ние, всеки пази поне едно story в Instagram архива си оттук, дори и да не си го признава. В подкрепа на твърдението идват и публикациите на редица чуждестранни блогъри и журналисти, които се погрижиха за международната реклама на квартала в последните години. Дали обаче някои друг, освен пловдивчани, изобщо чете и споделя материалите им в интернет – засега остава неясно. Ефектът от тях можем да измерим предимно на местно ниво – София и Варна открито се стремят да повторят модела на Пловдив и да обособят подобни свои пространства, съот19

Нула32

вено квАРТал в старата част на София и Таляна в гръцката махала във Варна. Доколко им се получава говори придобилият наскоро популярност пост в социалните мрежи, който окачествяваше резултата на поръчка от китайски сайт за търговия на дребно.

Независимо от града или държавата обаче всеки творчески бизнес е разпознал туристите като своята най-желана и ухажвана целева група за продуктите си. На това дължим и някои от най-известните любовни истории помежду им, свързани със залагането на т.нар. „туристически капани“, а в нашия случай – със залагането на цял квартал, в който със сигурност трябва да имаме едно наум за цената на бирата. Не се знае колко още туристи остава да минат през Капана от прогнозираните през 2019 г. два милиона

посетители, но може би най-добре бихме могли да отличим тази група обитатели на Капана по отсъствието ù. Всички сме ги виждали, но няма. Чакането продължава. Авторите от Капана Или общността, която наистина създава автентични продукти тук. В необходимостта от по-ясна и отчетлива видимост, организацията „Авторите на Капана“ се появи през есента на 2019 г. и обедини в себе си усилията на всички занаятчии, художници и дизайнери, които населяват квартала с творчеството си и поддържат някогашния чар на оригиналния криейтив дистрикт жив. В картата на неформалното сдружение, която ще откриете на повечето места в Капана, попадат всички 31 ателиета и магазини, които целогодишно работят и произ-

стил и култура

веждат стойност тук. Казват, че тъкмо те са цветовете и духът на квартала и може да ги откриете във всяка уличка, за да се убедите в това сами. Дали ще се запознаете с техниката на старовремски занаят, или ще се облечете с дрехи на най-нов градски бранд, едно е сигурно – всичко това е наистина made in Kapana. Подкрепете ги! Хората на Ядрото Замислено преди повече от 5 години като най-голямата открита сцена в Капана и реновирано на няколко пъти, „Ядрото“ може би така и не успя да наложи някаква дълготрайна концепция и да оправдае особено съществуването си. Проектирана от норвежко студио през 2014-а, година по-късно дървената сцена започна да пропада и да се руши. Това накара тогавашния кмет Иван Тотев да я обяви за опасна и да разпореди нейното събаряне с идея сцената да бъде проектирана и изградена отново. Малко по-късно се роди за кратко и намерението там да бъде изградена малка многофункционална зала за културни събития, което отново не се осъществи. След серия от дебати и ходене по мъките, градската управа пооправи значително мястото и така от 2018а насам на него се осъществяват лайв изпълнения, предимно около фестивалите в квартала, годината на културна столица и различни празнични поводи. И въпреки една от идеите в началото на „новия живот“ на „Ядрото“ – всеки уикенд там да има музика на живо, през останалото време мястото изглежда в очите ни някак бездомно. В последните две години тази „без-

домност“ на „Ядрото“ през по-голямата част от времето се хареса значително от немалка група тийнове. Ученици, току прекрачили детската възраст, но често и доста по-големи, могат да се забележат накацали по сенчестите части на „Ядрото“, с бира двулитровка в ръка, а около тях кънти понякога досаден метъл от колонка, който пък в протяжните летни следобеди нерядко е единственото, което се носи от мястото. Така една своеобразна субкултура, без да е замисляно в десетките проекти за „обживяване“ на „Ядрото“ припозна този, заключен между две високи сгради, квадрат за свой. И как ли няма? Южната част на „Ядрото“ е идеално изолирана от най-популярните улици в квартала, от претенциозните ресторантчета и арткафенета, където обядваш за 50 лева и пиеш кафе за 10, дава ти сянка, чешма и комфорта да не минават непрекъснато тълпи от туристи през краката ти. Понякога този нюанс от ежедневния живот на „Ядрото“ напомня едно друго алтернативно място – стълбите на Джумаята. Сянка, чешма, бира от двулитровка, нонстоп в близост и дистанция от потока от минувачи – звучат като задължителните фактори, които правят едно място привлекателно за по-маргинални субкултури, които няма как да не харесваме. Именно там е и може би най-оборудваният денонощен магазин за уличен запой. Освен пластмасови чаши и лед, на един от фестивалите в квартала нонстопът бе изпразнил хладилника за сладолед и го беше напълнил с леденостудени патрончета. Improvise, adapt, overcome! 21

Нула32

стил и култура

Нула32

Локалка Разбира се, споменем ли в едно изречение уличен запой и Капана веднага трябва да се сетим за едно място, което вече сякаш създава своя традиция. Убедени сме, че всеки, кръстосвал нощните улици на квартала, е забелязал как до „Широкото“ почти всяка топла вечер се е струпала солидна група от хора като пред препълнен бар. Да, но бар няма, а хората просто висят на бордюра пред един фризьорски салон. „Локалка“ е едно от важните и особени места в квартала, най-напред, защото е преди всичко условно название на ъгълче, в което определен кръг от познати и приятели се срещат и разминават, прекосявайки нощта. „Локалка“ има неписаните правила на бар – има официално откриване за сезона (първите топли вечери през април), както и закриване. Има си лого (три бирени бутилки във формата на емблемата на „Адидас“), собствен мърч и горди последователи. Дори участват наравно с другите пловдивски барове в традиционния вече футболен турнир „Древен и пиян“. По всичко изглежда, че „Локалка“ е преминало от място за обикновен уличен запой в общност от приятели, които споделят сходни възгледи за живота и качественото прекарване на свободното време. Въпреки че няма работно време, покрай „Локалка“ започват да се събират хора още часове преди полунощ, оставят за малко, пият едно-две преди бар и си тръгват, за да се върнат обикновено няколко часа по-късно да си

допият или просто да проверят кой е там. Този процес е неспирен и хаотичен и продължава до първите слънчеви лъчи, когато около кошчето остават единствено подредени и отпочинали десетките празни бутилки от алкохол, които цяла вечер са пречупвали червените светлини от фризьорския салон. Въпреки ядрото от хора, стоящи зад „Локалка“, глъчката от мястото през нощта привлича най-различни хора в широк възрастов диапазон, част от тях се познават, но други дори не подозират, че този привидно обикновен бордюр си има име и вече – история. И точно името „Локалка“ е специално – само местните могат да бъдат посветени в знанието за него. Така „Локалка“ е неизменна част не просто от нощния живот в Капана, а и от цял паралелен свят, който се появява късно вечер, а преди часовникът на Сахата да отзвънти седем пъти, там вече няма и следа от снощните смехове и очарователни глупости. Единствено усмихнати хора с нови прически, които едва ли подозират за снощи. Съседите Една от групите, които несъмнено придава колорит на Капана, са живущите в него, или с други думи хората, които няма къде да паркират пред вкъщи. Да живееш в квартала на творческите индустрии не звучи съвсем като да живееш в квартала на богатите, но все пак носи своите предимства и най-малкото ти спестява пари

стил и култура

за такси1. С течение на времето обаче индустриите престанаха да бъдат толкова творчески и днес, както отбелязахме по-горе, са повече свързани с питейни занимания. Оттук произтичат и бедите на по-улегналите жители на квартала, които с носталгия си спомнят за старите дни, когато Капана беше просто тиха периферия на Главната и можеха спокойно да спят на отворен прозорец през лятото. Без значение от това им неудобство, цените на имотите им в Капана скочиха до небето и прогониха немалка част от галериите и ателиетата, на които и без това трудно им излизаше сметката. Последните отстъпваха местата си на нови и по-нови заведения, с което порочният кръг на междусъседските войни около Широкото отново се затваряше. Угодия няма! Ескалацията на напрежението на моменти стигаше и до физическа саморазправа, но също така роди и едно от най-забавните противопоставяния, които новата история на квартала познава, а именно – срещата на бабите от Капана със собствениците на заведенията, организирана в двора на Общината, на която диалогът все пак изглеждаше възможен. Развитието на казуса очаквайте в следващия ни брой по темата след още 5 години! Софийските пловдивчани Капана с времето както се превръщаше в любим на пловдивчани, така и отблъскваше някои местни, 1 Градски транспорт в Пловдив не съществува.

като и двете реакции са оправдани, но далеч по-различно на него гледат голяма част от живеещите и работещи в София, които обичат от време на време, през уикендите или около празници, да се прибират в Пловдив и да се срещат със старите си познати не някъде другаде, а в Капана. Те са характерна група от хора, които в повечето случаи след висшето си образование в София остават да работят и създават семействата си там, а с това намират и все по-малко време за родния град, което по естествен начин с времето ги откъсва от живота тук. Но стане ли дума за Пловдив и Капана, те първи ще надигнат глава от гордост. Твърдят, че носят града в сърцето си и не харесват особено София, а когато са си вкъщи за тях е немислимо да прекарат другаде времето си освен в Капана, да качат някоя друга снимка на коктейл на фона на флагчетата и да дразнят приятелите си софиянци, че те това никога няма да го имат. На тази важна за икономиката на Капана група вече отчасти сме посветили броя „София, вечна любовнице“. С това нашата импровизирана разходка по улиците на Капана приключва. Разбира се, нюансите са много повече. Ако не сте се разпознали в горните редове, станете да ви видим и очаквайте портрета си в следващия ни брой по темата. Кварталът събира в себе си всички тези общности, без да е необходимо те дори да се познават, да говорят помежду си или някога да са се виждали. Затова и На Широкото е толкова широко. |32

Нула32

и култура Нула32стил х Капана фест

ПЪСТРАТА НИШКА В ЖИВОТА НА ГРАДА от Весела Ганева

И ето, в следващия миг е той спасената усмивка към онези неугасими, ярки тържества от детството – от викащи сергии, гъмжащи чудеса, тълпи и жестове във френетична дивност… Онзи шарен и жив капан на Тясната чаршия!*

атварям очи и си представям, че съм на фестивала в Капана. Глъч. Безброй различни звуци на хора, кучета и музиканти. Танцуваща тълпа без дистанция. Залез. Истинско общуване. Афтърпарти. Луна. Бира. Изгрев. Отварям очи. Струва ми се, че сме живeли в друго време.

Усещах как тоновете достигат до нервната ми система, сливат се с ритъма, трансформират се в мисли и се подреждат на нотно петолиние. Физически присъствах на това място, но мислено вече пишех репортажа си за концерта:

Спомням си как през юнското издание на Капана фест 2018 г. цели три дни почти не се прибирах. Приятели от близо и далеч прииждаха, разминавахме се, търсихме се из тълпата, не спирахме да говорим и да се движим, сякаш времето ще ни погълне, ако спрем. Усещаше се пълна противоположност между това да си част от сърцето на Капана, да си главен герой в някоя от шумните дейности и да си извън неговите очертания, а сърцето ти да прескача от високите децибели. Спомням си как в един момент се озовах пред сцената сама, без приятелите си. Само аз и музиката.

Ценителите на джаз звученето се срещнаха с музиката на холандците Tin man and the telephone. Те експериментираха, като съчетаваха нетрадиционното джаз звучене с реплики на президента Тръмп и по-точно с речта му за построяването на мексиканската стена. В музиката си изпълнителните комбинираха природни звуци, наподобяващи индийски ритуали. Jam session-a, в който потъвахме и изплувахме, продължи около 2 часа – като миг. Различното усещане при начина на изпълнение, както и обвързаността на джаза с глобалните смисли, задоволиха и най-изтънчените вкусове. 27

Нула32

След края на това издание на фестивала разбрах в действителност колко е важен Капана фест за града ни. Преосмисляш представата си за изкуство – творчество, идеи и послания, създаваш нови асоциации, получаваш широта на мисълта. Винаги съм си мислила, че имаме проблем с обединението около една цел, било то и с цел забавление. Това събитие обаче успя да събере на едно хора, които слушат различна музика, имат различен стил на живот, говорят на различен езици, харесват различен алкохол, имат различен кулинарен вкус. Освен официалната кула, с която открихме Европейската столица на културата, не се сещам за друго по-посещавано събитие през последните пет години. Добрият маркетинг и липсата на концерти от подобен ранг успяха да създадат фестивал с традиции. Интересно е да погледнем назад как събитието разширява мащаба си във времето. През първата година на изданието посетителите на фестивала бяха най-вече пловдивчани, но с времето прииждаха хора от всички краища на страната и света. По замисъл, въображение и реализация фестивалът доби популярност и е вече познат като един от най-добрите артистични фестивали в Европа. През годините групи от ранга на Tin man and the telephone, James and black и много други записаха своите имена в капанската хроника. Усещах задоволство при мисълта, че не е нужно да летиш до Берлин или Париж, за да посетиш качествено артистично събитие – имаме си местен фестивал, който по нищо не отстъпва на европейските квартални издания. Тези събития открай време имат интерес към историческите градски обекти. 28

Всички знаем, че преди кварталът да се превърна в място за срещи и забавление е бил занаятчийският център на Пловдив с дюкяните и уважаваните майстори занаятчии. Първоначално идеята за създаване на нов артистичен образ на Капана включва запазване на еснафския му облик, но исторически хомогенното му лице не можа да устои на изкушението да бъде популяризирано по-масово и да бъде заменено с нещо друго. Така от място исторически ценно, се превърна в артистичен квартал на Пловдив, който използва традициите и за комерсиални цели. Съдбата на Капана не е много по-различна от историята на много европейски фестивали по света като: UVA Festival, Electric Fields Festival, Worldwide Festival. Разликата с тези събития е, че те са само и единствено музикални, докато на един фестивал в Капана може да си купиш ръчно изработена артистична вещ, да опиташ вкусове от близко и далеч или пък да участваш в човешка джага с благотворителна цел. С течение на годините фестивалът доби една аура като екипът зад „реставрацията на минал образ“ работеше в посока на създаване на модерно място за всеки. Музикалните предпочитания, начинът на обличане, хаштаговете и локациите за селфита, заведенията с добра репутация са само част от инструментите за популяризиране на идеята. Всеки елемент представлява една перфектно подготвена рекламна кампания, която привлича хора от различни градове да прииждат всеки уикенд в артистичния квартал на Пловдив. Смея да твърдя, че митологията, изградена около образа на мястото започва именно с Феста. И ако трябва

стил и advertorial култура

да го поставим някъде в историята на Пловдив, то би трябвало да започнем отзад напред. Аз и моите връстници свързваме Капана с Капана фест, знаменцата, баровете, сцените, музиката, цветовете. Родителите ни го свързват с история на занемарени къщи, сивота и улици без изход, а баба ми със спомена, че на мястото на квартала са искали да съборят старите къщи и да построят жилищни блокове. Пловдивските стихове на Иван Теофилов са вдъхновени от „ Капана“. Дали пловдивската интелигенция някак си се е заинатила или времето се е намесило, но градът е успял да съхрани квартала в автентичния му вид. Капана предполага наслагване на образи: магазини, чаршии, спомени, разруха, Възраждане, артистичност, псевдоартистичност, бира за пет лева, хаштагове, неонови ресни, ма-

траци за гледане на филми, човешка джага. Капана фест е новият манифест на древния търговски център зад Куршум хан. Кварталът може да вмести много история и да приема и изпраща безброй посетители. От запуснато място, в което не можеш да се ориентираш, вече е уютно място с вкусна храна и европейско излъчване. Музикалният фест и неговите инициатори заявяват, че новият живот на Капана вече е започнал. Събитието е важна разделителна линия на времето в квартала. Визуалната трансформация от сивота в цветове, от занаятчийство в клубна култура, от липса на ориентация до уговарянето на срещи до графити. Всяка година събитието претърпява метаморфози... Затварям очи и се опитвам да си представя следващата. |32 29

Нула32

ТОВА НЕ Е ДАДЕНОСТ Разговор на Панайот Стефанов с Велизар Димчев

-ценностен план спорът за духа на квартала можеше да ни отведе в различни посоки. Можехме да потърсим гледните точки на всички обитаващи го поотделно – жители, гости, собственици на бизнеси, занаятчии, артисти, галеристи. Вероятно поради малобройността на представителите ѝ обаче решихме да акцентираме върху последната група, а и защото ни се струва, че напоследък галериите в Капана се превърнаха в изчезващ вид. За добро или лошо, открихме, че споделяме това усещане и с повечето от хората, с които разговаряхме по темата – културата и изку30

ството бавно отстъпват мястото си в квартала или са изправени пред трудности, принудени да търсят нови формули за оцеляване. Затова, с оглед на казаното дотук, изборът ни на събеседник не беше особено труден. Срещаме се с Велизар Димчев, собственик на кафе-галерия „Cu29“ – понастоящем едно от малкото места в Капана, които активно развиват и галерийна дейност. Освен от позицията на малкия бизнес в квартала и като двигател на пространството за изкуство в приземната част на кафенето, мнението му ни е интересно и поради факта, че той самият е художник, а и местен в Капана. Мислим си, че не бихме могли

стил и култура

да разговаряме с по-правилен човек – Велизар обединява в себе си почти всички от противоречивите лица на Капана днес. Следващите редове ни показват как успява да ги съчетава. Връщаш се в Пловдив във времето, когато градът започва да се подготвя за 2019 г. Отчасти и заради ентусиазма покрай домакинството на ЕСК. Оправдаха ли се очакванията ти?

Ако не се лъжа, дори първата изложба в галерията беше ретроспективна и разказваше за прадядо ти. Ще ни припомниш ли историята му и тази на фамилната къща? Да, прадядо ми идва в Пловдив през 30-те години на XX век и става чирак, а по-късно и занаятчия в Капана. Сдобива се с няколко имота,

Медникарница Панагюрище © Семеен архив

Да, напълно, макар и това да не беше основният мотив. С жена ми живеехме в Англия и наблюдавахме как се развива сцената на местно ниво. Видяхме, че се заражда нещо ново. Тогава направиха и първите пешеходни улици в Капана. Приятели започнаха да ми споделят идеите си да отварят бизнеси там, ателиета, галерии и т.н. Общо взето само това чаках да чуя и се

върнахме в България. Живея в Капана сумарно близо 20 години, ние сме от местните жители с родителите ми. Населяването на квартала от семейството ни датира още от прадядо ми. Имаме пространство там, което лесно можехме да конвертираме в галерия. Прибавихме и кафене към нея, което да я подкрепя, и обратно. Развиваме Кафе Галерия „Cu29“ от 2016 г., доколкото ни стигат силите и възможностите, разбира се.

Нула32

стил и култура Ретроспективна изложба посветена Петър Толев © Cu29

Нула32

които ползва като дюкян и складови помещения, и се издига до един от най-видните майстори медникари в България. Десетилетия наред произвежда медни изделия, живее и работи в Капана. По-късно през 90-те родителите ми препостроиха настоящата сграда, в която развиваме дейността си. Първата изложбата в галерията беше посветена на прадядо ми като реверанс към делото му и демонстрация на поколенческа приемственост. Решихме да направим този мост между старо и ново и да запознаем публиката с един автентичен майстор от оригиналния creative district. Събрахме най-добрите експонати от цялата фамилия – менци, медни съдове, мангали, фотоархиви, дипломите му за медникарство и калайджийство от 1900 г. и др. Това беше първата и единствена изложба от този тип, която сме показвали в галерията. Оттогава насам излагаме предимно съвременно изкуство. Всичко това е страхотно, но извън вашия частен случай, остана ли друго наследство от някогашния занаятчийски вид на Капана, което да предава спомена за него? Архитектурата. Може да го подценяваме, но в по-голямата си част кварталът е запазен в оригиналния си вид и това е нещо, което ми прави впечатление. Това не е даденост. Можеше да е разрушен, както например Куршум хан, заради Халите. Това е основното наследство за мен. Допреди 10 години имаше останали хора от онази епоха, които съвсем естествено изчезнаха, като 34

например един майстор ключар на „Железарска“, активен до 90 и няколкогодишна възраст. Наскоро му ремонтираха дюкянчето, вече го няма ключарското ателие. Мисля, че той беше стартирал с дядо ми и функционира до преди 10-15 години. Като оставим архитектурата, чисто поколенчески няма какво друго да остане от онова време. Нещата се променят и приемат нова енергия. Хората и времената са други, нормално е да се конвертират в Капана, който имаме днес. Искахме още много да се случи, но смятам, че кварталът изпълнява функцията си добре и днес. Като художник и галерист ми се иска да има повече пространства като нашето, но за съжаление, няма, което е разбираемо. Трудно е да оцеляват чисто икономически. Както казваш, старите дюкяни се изпълниха с ново съдържание, което промени и представата на обществото за мястото. С какво според теб го свързват хората днес? Преди пешеходните улици това беше паркинг, далеч от всякакви занаяти. Към днешна дата обаче има такива заявки – магазинчета за кожени изделия, ръчно изработени подаръчни магазинчета, провеждат се фестивали и базари, което отново прави връзка между преди и сега. Епохата обуславя този тип индустрия – няма необходимост от коларска работилница днес или от някой, който подковава коне, няма необходимост от някой, който прави ковано желязо на ръка. Всичко се променя, за добро или за лошо.

стил и култура

Коста Тонев - This Land Is Your Land © Cu29

Нула32

Да поговорим за концепцията на галерията. Функционираме като пространство за съвременно изкуство и нови форми. Излагали сме видео инсталации, обекти, изложби с по-конвенционални форми, но и инсталативни. Опитваме се да създадем една устойчива галерия, която да остане във времето, без да правим компромиси със съдържанието. Или правим важни за нас проекти, или не правим нищо. Имало е цели месеци, в които галерията е стояла празна. Тя не се отдава под наем. Единствената галерия в квартала сме, която представя съвременно изкуство. Има и други галерии за традиционни визуални и изящни изкуства, които излагат живопис, графика и скулптура, които, разбира се, също имат своето място в Капана. Персонално на мен обаче ми се иска да виждам по-актуални неща от нашето съвремие като видеоарт или инсталации и намеси в публичната среда. Неща, които се правят по-рядко в Пловдив и България. Това би ми било интересно.

начини фотографията да достига до публиката, но освен „Arsenal of art“ и малкото пространство на ъгъла на „Куртевич“ и „Кожуарска“, където също се излагат неща понякога, не мога да посоча други. Появи се и галерия „Капана“, която не е точно в него, по скоро на ръба на Капана. Тъжно ли е, че все повече хората асоциират квартала като място за ядене и пиене? В действителност това са предпочитанията на масовата публика – място за срещи, за по едно питие или за по бира. Заведенията са много. Това е икономическата логика, която движи Капана. След това идват неща, които са повече кауза, както при нас, но ентусиастите сме малко. Повече са бизнесмените, в което няма нищо лошо, зависи дали е направено с вкус, трябва да има и от едното, и от другото, трябва да има и култура. Най-вече това е важно за мен.

Всъщност колко са оцелелите галерии понастоящем в Капана? „Лаутлиев“ затвори миналата година, ако не се лъжа…

Като стана дума за теб, определят те като откритие на Кольо Карамфилов, излагал си в U.P.A.R.K., имали сте и планове за съвместни акции на Альоша. Работил си и с Албена Михайлова от група „Ръб“…

Да, не е приятно, дори е тъжно, че вече я няма, но изложбата, която сега ни гостува, е част от Международните фотографски срещи, организирани от г-н Лаутлиев. Важното е, че се продължава и се търсят

Това са моите кумири и моите учители, които са ми подавали ръка. Хора, на които се възхищавам много и до които се радвам, че съм се докоснал. С Кольо съдбата ме срещна съвсем случайно, а Албена от

стил и култура

най-ранна детска възраст ми беше учителка по рисуване, правила е изложби при нас, после тя ме е канила в Базел. Продължаваме да обменяме идеи, независимо колко порастваме. Сякаш отново си проличава тази нишка на приемственост, която съпътства заниманията ти. Нещо много хубаво. Сега работиш и с по-младото поколение художници в града. Мисля си, че младите хора уважават по-старото поколение. Хубаво е да сме иноватори и бунтари, но е добре да уважаме това, на което стъпваме, хората, които са били преди нас. Да се опираме на техния опит и да търсим нови пътища за нас самите. Да, мисля, че тази приемственост я има в артистичната общност.

Разнообразни. Няма общовалидна тема, хората са разнородни като характери, но художниците са като че ли първите, които регистрират социалните и визуалния сътресения. Някои с чувство за хумор, други по-сериозно. Общо взето ние сме едни чувствителни хора, които пресъздават различни житейски ситуации през изкуството си. Опитваме се да коментираме с визуални средства всичко около нас. Как би подходил, ако трябваше да пресъздадеш Капана в изкуството си?

Не знам дали бих го пресъздал, идеите ми са по-скоро как да се намеся в него, чисто като публична среда. Не е пейзаж, който бих нарисувал. Бих се възползвал от тези тесни пресечки. През годините има подобни намеси като например Проект Има ли кой да изпълни със съдър- 0 – Огледалната стена, организиран жание известния израз за Пловдив от галерия Сариев, с която Кирил като града на художниците днес? Кузманов беше затворил цяла улица, или премигването на уличните Може да се каже, да. Имам много лампи при раждането на бебе в АГ приятели и колеги, които работят болниците в Пловдив, проект на активно на тази толкова тясна и Сдружение Изкуство Днес. Това са трудна сцена на визуалните изку- любопитни моменти. Бих направил ства, каквато е българската. Това нещо такова. |32 е едно ядро от професионалисти и хора, с които споделяме идеи и гледаме в една посока. Имаме ателиета в една и съща сграда. Не е някакво клише или останала отломка, в Пловдив действително има активни художници, които излагат у нас и навън. Какви теми ги занимават?

Нула32

В КАПАНА НА ВРЕМЕТО от Антония Александрова

омните ли облика на Капана преди 10 години? А, преди 5… Е, следващият материал е за всички романтици и меланхолици, прекарали дните и нощите си по тесните улички на този магичен квартал. От мрачните, съмнителни кьошета през паркираните коли и мотори, приглушените светлини и тишината, до безбройните заведения, обновената пешеходна зона, ателиетата, сцените и нестихващия живот. Това е Капана! Проследявайки този динамичен процес на развитие, искаме да акцентираме върху местата останали завинаги замръзнали във времето, съзнанието и спомените ни.

МАКЕДОНКАТА Като своеобразен оазис насред пустиня, дюкянчето при Македонката разполагаше с неща от първа необходимост, както и такива, за които не сте и подозирали, че може да ви потрябват в петък в 3:00 ч. през нощта. Отговаряше на нуждите на всекиго откъм консумативи и някак винаги беше отворено, когато най-много ти трябва. Макар много хора да знаеха местенцето като Македонката, така и никой не беше сигурен в точния произход на името, както и в самоопределението на милата дама, която работеше там сякаш денонощно… Каквито и да са били

стил и култура

те, няма значение, защото локацията остава завинаги в капана на времето, сред емблематичните места за квартала. INFI Да, правилно прочетохте – клуб Infi. На много от вас може и да им се стори адски странно, но насред Капана, допреди 5-6 години съществуваше и попфолк клуб. Ведно с началото на процеса за облагородяване на квартала обаче приключи и неговата история. На мястото на Infi, почти като знак за стартиралата алтернативна революция в Капана, отвори врати с бурна програма клуб Void. Така Infi и ерата на попфолка в артистичния квартал останаха запечатани в капана на времето.

INCUBATOR По котките на витрината ще ги познаете... Такава беше ситуацията в съвременния, творчески комплекс на ул. „Братя Пулиеви“. В годините, през които ателието съществуваше там, кипеше постоянна подготовка за социални и културни мероприятия, печатната машина рядко спираше, хората работеха над нови графични дизайни, а котките… Те просто ставаха все повече. Собствениците обичаха пухкавите другарчета, а случайните минувачи винаги се спираха да им се порадват. Освен с творческия хъб и трескавата подготовка на фестивали, хората зад Incubator вложиха креативността и енергията си в едно малко по-нестандартно

Нула32

та в квартала. Изпеченото кафе на място, кубинският интериор и летните дни в Пловдив вървяха ръка за ръка! А точно там преди 5 години бе и първата премиера на списание Нула32. Именно с този топъл спомен, кафенето остава в нашия капан на времето.

МАЛКАТА БИБЛИОТЕКА

BASQUIAT

Неотдавна още от Широкото на Капана се носеше аромат на прясно изпечено кафе. Това благоухание идваше от едно малко, симпатично местенце на ул. „Христо Дюкмеджиев“. С топлата си и уютна обстановка, която подканваше и най-забързания пловдивчанин (макар че това е парадоксално за пловдивчани) да се спре и да надникне, Малката Библиотека беше едно от новите и интересни мес-

Връщаме се отново към ул. „Братя Пулиеви“, където промяната през годините беше концентрирана и динамична. Из множеството заведения и ателиета, които се появиха през последното десетилетие, едно място се открояваше. Вдъхновено от творчеството на Жан-Мишел Баския, заведението беше изключително интересно декорирано. От барплота, в мотивите на твореца, до самата та-

заведение – KANAPE! В годините, в които го имаше на китната уличка, котешкото царство се разшири, а алтернативните партита ставаха все по-чести. Incubator остави своя отпечатък в капана на времето и в сърцата на пловдивчани и със Sound Trap.

стил и култура

бела, която беше изписана с негов почерк. Но не само визуалната концепция бе артистична... Баския често беше домакин на постановки, прожекции на биографични филми, изложби и бутикови концерти. Като топъл дом на изкуството, Баския оставя пъстрия си и чудат почерк в архива на квартала. WOW HOT DOG С лека празнота в стомаха и сърцето ви отвеждаме към ъгъла на ул. „Железарска“, където се помещаваше автентичният вкус на Америка. Две очарователни сестри успяваха с лекота и любов да приготвят всеки хотдог в пиковите часове на работните дни, когато хората се редяха на опашка пред техния дюкян, за да хапнат нещо вкусно и бързо. Предлагаха пет автентични рецепти, на които дори и кореняк нюйоркчанин не би могъл да устои. А черешовият им пай… За него думите не стигат. В контраст с българската представа за хотдог, двете майсторки успяха да ни докоснат до оригиналния вкус и категорично извоюваха мястото си в настоящата селекция! ВЕСЕЛИТЕ ПАЛАЧИНКИ Сирене и мармалад, домашна лютеничка и луканка, течен шоколад с банани, мед и хрупкави ядки… Звучи познато, нали? В реда на вкусотийките в Капана, просто нямаше как да не отдадем заслужена почит и на Веселите палачинки. Едно от малкото местенца, където с удоволствие човек влизаше и се умирисваше на сладост, плодо-

ве, масло и пудра захар. А както самото име предполага, отвътре най-често звучеше ритмичен фънк и соул, което заедно с лъчезарните момичета си беше предпоставка за радостно преживяване. Ето така Веселите палачинки остават завинаги сладък спомен в капана на времето. За щастие обаче тях все още можем да ги намерим на морето и в София. ПЪЗЕЛА Едва ли някой си спомня подробности от първия си хардкор концерт, освен факта, че е бил в Пъзела и че всички там са крещели много, ама наистина много. Впрочем това май са и двете най-важни съставки за успеха на всяко хардкор начинание – някого, с когото да повикаш на воля, и място, на което можеш да го направиш свободно късно вечер. Години наред Пъзела предлагаше по много и от двете и изграждаше основите на местната хардкор субкултура. Банди като Delate, Взрив, Резервен План, Start Today, Развод и DFTS, DFTS намираха сцена там и заедно сформираха поколение, което и до днес е в погото на някои от най-мощните концерти в града и предава спомена за тази важна част от пъзела на вече несъществуващия Капан. ГАЛЕРИЯ ЛАУТЛИЕВ Място, чийто край наистина бележи и краят на една епоха, е галерия Лаутлиев, извоювала си репутацията на фотографска институция не само в Пловдив и в страната, но 41

Нула32

и по тези географски ширини изобщо. Дълго преди да се заговори за творческите индустрии в квартала, малкото партерно пространство в красивата ъглова къща на „Златарска“ и „Дюкмеджиев“ излага фотографии на световни автори. В историята на Международните фотографски срещи, организирани от доц. д-р Лаутлиев, блестят имената на класици като Херберт Лист, Анри Картие-Бресон, Роберт Капа, Димитрий Балтерманц и още много други, работите на които са представяни и в Капана. Галерия Лаутлиев беше задължителна спирка на всеки фотограф или любител, който минава през града, а през 2019 г. и на самия Йозеф Куделка. Че къде другаде бихме го засекли в Пловдив, ако не там? За съжаление, днес на мястото на галерията се продава сладолед, но споменът и принадлежността към изкуството на фотографията остават.

ГАЛЕРИЯ ЛАСТИЦИ Другото изложбено пространство за фотография, по което тъжим, се помещаваше малко по-надолу по улицата. Ластици, или вратата под жълтата лампа на „Дюкмеджиев“ №6, се появи като един от десетте обекта, които през 2014 г. бяха подкрепени от Фондация „Пловдив 2019“, за да се установят в квартала и да го изпълнят с ново артистично съдържание. Макар и само няколко от избраните десет да успяха да се задържаха и досега, Ластици със сигурност имаше свой собствен почерк и беше в състояние дългосрочно да възпитава вкус и нови фотографски публики, а защо не и да поеме щафетата от Лаутлиев. Галерията остава в капана на времето с качествените си изложби на български и международни автори и с разнообразните си кинаджийски и музикални събития. |32

стил и култура

Нула32

ТАЙНАТА НА КВАРТАЛА Разговор на Панайот Стефанов с арх. Антоанета Топалова

а изкушените от архитектура пловдивчани арх. Антоанета Топалова вероятно няма нужда от визитка. За останалите – можем да използваме градския жаргон и да я представим като един от спасителите на Капана от събаряне през 70-те години на миналия век. Намеренията на градската управа тогава са малките къщи да бъдат разрушени, а на тяхно място да се появи голям универсален магазин. Обстоятелствата обаче се проме-

нят, а арх. Топалова се утвърждава като един от експертите, които с десетилетия работят по темата за квартала и на които до голяма степен дължим оцеляването и преосмислянето му като жива градска зона. В желанието си да разгледаме Капана и откъм архитектурното и градоустройственото му значение, потърсихме професионалното ѝ мнение, за да ни просвети технически, но и за да ни разкаже повече за философията на мястото.

стил и култура

Тайната на Капана е самият Капан „Не би могло да се измисли даже/ по-духовито и по-сложно нещо/ от веселата тайна на Капана! (...)“ Стиховете на Иван Теофилов са добро начало за всеки разговор за квартала, затова и първият въпрос е – кой е измислил тайната на Капана? Спецификата му арх. Топалова обяснява първо с неговото местоположение и географска характеристика: „Защото къде е Капана?! Той е в сърцето на града, сред античната му история, в конкавата на Трихълмието; до главната търговска улица на средновековния и съвременен град, непосредствено свързан с представителния резиденциален и духовен център на Трихълмието; той е до реката“. Арх. Топалова цитира и известната теоретична мисъл, според която една територия става „място“ (топос), когато е налице феноменологичният фактор – т.е. човешкото изживяване. Ако присъствието на хората обаче е основната характеристика на мястото, какво се случва, когато те неизбежно се сменят? Или иначе казано – доколко Капана продължа да се моделира от човека и доколко той сам създава и предполага културата му на поведение? „Обживяното пространство е наситено с постоянното присъствие на хора, което от своя страна е равносилно на контакти, изненади, емоции. Тук това е така от векове, продължава и днес, а ако го пазим,

обгрижваме и обичаме – и „до края на света“, надява се арх. Топалова. И допълва, че Капана има своя GENIUS LOCI, неповторимия „дух на мястото“, който винаги ще отчита динамиката и актуалните елементи на времето. „В миналото със своите керван сараи, безистени, джамии и хамами, балък и др. чаршии, кебапчийници, абаджийници, гайтанджийници, железарии, свещоливници, златари, медникари, леяри и т.н. Занаятчийство и търговия с възходи и падения и до днес. В настоящето – с творческите и бутикови ателиета, с младежките клубове за културни срещи, със специфичните „капански“ кафенета, с пъбовете и ресторантчетата, с галериите и студиата за обучения на малчугани, със салоните си за красота и международните си вкусотии, с „Ядрото“ за културни изяви и инициативи на открито и неформалното, субкултурно общуване… Тайната на Капана се оказва самият Капан.“ Голямото наследство Всяко време идва със своите капризи, но днес широко разпространено е и мнението, че Капана е това, което е, заради архитектурата си. Най-ценното богатство на квартала за арх. Топалова обаче е неговата пространствена структура – сградите и плетеницата от улички с единно въздействие и „с уловката, от която не можеш да се измъкнеш“. „Махали, вароши и чаршии има в почти всеки град , но „Капан“ няма“, пояснява тя.

Нула32

За щастие, в динамичната историческа съдба на квартала от началото на миналия век, не е реализиран планът на арх. Шнитер за прекрояване на уличната мрежа с прави широки улици и кръстовища – с изключение на ул. „Бенковски“, ул. „Й. Груев“ и отчасти ул. „Железарска“ това е запазено.“ След османските градежи, занаятчиите издигат първите двуетажни сгради – най-често дюкян с работилница над него. Това са и регистрираните като недвижимо културно наследство обекти, главно около улиците „Златарска“ и „Христо Дюкмеджиев“ , отбелязва арх. Топалова. Едва по-късно идват малко по-високите сгради и повечето украси на фасадите. В стилово отношение архитектурата на повечето сгради в района се придържа към изразните средства на сецесиона, като при по-новите се долавя влиянието и на конструктивизма. И така до последните години с „мутиралите“ жилищни, хотелски, офис и др. доходни здания. Имената на архитектите от миналото са запазени в архивите, а арх. Топалова се надява и нейният екип също да намери своето заслужено място там. Сред колегите, с които определят насоките за развитие на съвременния Капан, тя изброява имената на Иванка Маркова, Мариана Алексиева, Володя Стоянов, Величко Куртев, Павлина Стоянова, Галя Попова, Мария Бакалска и др. В бъдеще време За арх. Топалова от второто си възраждане през 1980-а насам Ка46

пана неизменно се утвърждава в локален, национален и международен аспект. Важни моменти за нея са множеството признания за качествата на квартала в архитектурен и естетически план, както и скокът в апликационната книга и фокусът в програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата“. Отчита и наградите за съхранение на културно наследство и туризъм от местни и световни организации, които активират промени в положителна посока и в други български градове. По примера на Капана днес се работи върху интересни перспективи за Таляна във Варна, а също и за Самоводската чаршия във Велико Търново. Следващите стъпки в развитието на пловдивския квартал арх. Топалова вижда в създаването на ясни правила за управление с режими на обслужване и изграждане на Капана, както и в ограничаването и по-категоричното регламентиране на автомобилното движение. Знаменцата, графитите и чадърите, тя определя като знаци на сегашното време: „Така е в Европа, Сингапур и навсякъде, но в Капана би трябвало да се продължи традицията на Пловдив с трайни и висококачествени художествените елементи и обекти – сграфита, мозайки, витражи, скулптури, художествено осветление, указателни табели и схеми“. А защо не и музикално озвучаване, пожелава си арх. Топалова. А ние вече си представяме плейлиста. |32

стил и култура

Нула32

И УЛИЦИТЕ СИ ОТДЪХНАХА

Фотография от Виктор Цонев Текст от Катерина Георгиева

стил и култура

И животът се спря пред витрината на лъскавото кафене, оправи си перчема и продължи. И паветата въздъхнаха: „Най-после можем да чуем тишината на собствените си прозявки“.

Нула32

Най-после можем да се огледаме в празнотата на липсващите смехове. И улиците никога не са били по-необходимо заглъхнали.

стил и култура

Нула32

стил и култура

В капана на времето, в което не прозирахме дивната радост на младостта си и пиехме от веселието си, без да го познаваме истински.

Нула32

Представете си тези завинаги празни улици и ние, въоръжени с четки за бои. Всеки път да дорисуваме липсващото. За нас липсващо.

стил и култура

Нула32

И витрините най-после ще могат да видят само собственото си отражение в света.

стил и култура

Нула32

стил и култура

Знаете ли – има една песен на Fever Ray – Keep the streets empty for me, започнах да я слушам все по-често. И сега съм убедена, измислена е от булевардите и централните улички, които един ден се събудили с високо кръвно.

Нула32

Боже, колко е красив Пловдив така! Имам чувството, че така се е родил. Тихо, тихо и вечно като небесния хор на всички сезони.

стил и култура

Нула32

стил и култура

В празнотата на идващите дни да се наврем много навътре в себе си, да си спомним и когато се събудим – всичко ще си е същото, абсолютно същото.

Нула32

стил и култура

Запазете улиците пусти за мен, моля! Искам да напиша още няколко поетични изречения преди животът отново да е върнал старата си забързана премяна. |32

Нула32

стил и култура

Нула32