OpForce Magazine Issue 4 Bulgarian by Lukasz Bartoszek

pO Force magazine

Bulgarian Version

Въоръжените сили на Холандия

ание Безплатно он-лайн спис

Korps mariniers

korps commandotropen M1 Garand Marushin

SIG 552 Commando ICS Glo

1/2011

Превод: Andrzej Walaszek

Милитарно списание на еърсофт реконструкция

Брой 4

17 A rmy

pO Force

on target 2 4. Korps Mariniers

4 6 8

10. Unit Interventie Mariniers

10 12

14. Korps Commandotropen

14 16 18 20 22

24. Glock 17 Army

26. Combat Vest в холандско издание

14-23 Една от две главни специални единици на холандските въоръ-

жени сили. Създадена в Акнакари, както и повечето съвременни европейски специални единици, е една от групи със специално предназначение.

28 30 32. DPM в холандско издание

32 34

36. Монтаж на колиматронен мерник

36 38 40

42. Швейцарец за специални задачи

42 44 46

26-31 Тактическа жилетка като основа на съвременно снаряжение.

Рецензия на холандската модулна жилетка. Отговор на въпроса, дали холандците са били способни да измислят нещо ново, или са копирали вече съществуващите решения.

48 50 52. Враг на измамници

52 54 56

58. Under the Burlap

60. M1 Garand Marushin

60 62

64. Екстремна страст

64 66

68. История на М1 Гаранд

70. Забравен майстор

72. В следващия брой

42-51 Швейцарската прецизност затворена в корпуса за командо-

си. Опис на тестове на реплика на швейцарски автомат SIG 552 Commando ICS. Как ще се оправи неголемия SIG в полето? Дали е способен да съперничи с много по-големи реплики?

От Редактора Изкарахме следващи километри в нашата екскурзия сред световни армии. В последния брой можехте да се запознаете с една от тях – френска. В този брой ще погледнем зад северно-източна граница на Френска Република и ще обърнем по-близко внимание на Кралство Нидерландия. Защо на тях? Не забравяйме, че още в края на XIX век Холандия е колониална сила, раздаваща карти на голяма област на нашето кълбо. За придобиване и поддържане на такава държава нужни са доста многобройни, отлично тренирани и снаряжени въоръжените сили. Дали остана нещо от някогашната сила? Мисля, че нашите статии ще Ви малко приближат тази неголяма страна и нейните единици. Не без значение за нашата експедиция ще бъде факт за много близки връзки между холандци и англичани, които се вижда при адаптация на холандска армия на английска маскировъчна униформа. Самия камуфлаж пък, при случая на по-близко Ви представляване на униформа и снаряжение на Холандска Армия, ще можете да гледате доста внимателно на нашите снимки. В броя ще намерите също опис на полеви тестове на реплика SIG 552 във версия Командо, произведена от фирма ICS. Ще Ви дадем пълен отчет, също фотографичен, на възможности на тази реплика и приложимост в игрите. За любители на различни прибори, този път, имаме рецензия на спортна камера Solve AT-18. От тази статия ще започнем преглед на камери, които са полезни за хоби, като еърсофт. Всъщност всеки от нас се срещнал със ситуация, която си струвало да я опишем, но не винаги това е било възможно – поради различни причини. Благодарение на нашите статии ще имате възможност да се запознаете с камери, които ще Ви позволят да си увековечавате не само фрагмент, а цялата игра. Благодарение на това ще имате сигурност, че всеки важен момент ще бъде увековечен. Очевидно, ще Ви предложим точните прегледи на изключителни реплики. Този път поканваме Ви да се запознаете с класик – реплика на карабина М1 Гаранд от фирма Marushin. Статия, със сигурност, която си заслужава да я Ви предложим, даже по отношението на уникалност на самата реплика. Късо оръжие също ще има представителя си. Този път ще преглеждаме на рентген много популярен Glock 17 произведен от Army. Негови положителни и отрицателни черти ще Ви обяви нашия неизменен „пистолетен изследвач”. Леко четене. Редактор OpForce Magazine, Томаш Нивински

pO Force

Korps mariniers

Korps Mariniers

То ест морската пехота в холандско издание XVII век е златен период в развитието на Кралство Холандия, защото става една от колониална империя. Холандски колонии може да се намери в Северната Америка, Южната Африка и Нова Зеландия, а брой на търговски флот достига 16 000 единици. Разбира се холандската експанзия не е спокойна, през вековете Холандия води много конфликти и се бори с много единични битки, сред които има също и морски. Очевиден струва се факт, че държава, която има толкова добре развит флот трябва да притежава в своята армия единици, които са способни да се бият на кораби. Такива единици, като Морската пехота. оландската морска пехота, т.е. както я наричат de Marine от крал Луи Бонапарт. През 1814 година, холандци Korps Mariniers, е създадена през 10 след завършването на окупация и връщане в дърдекември 1665 година, по време на втората англо- жавата през Вилхелм V Орански, законен крал на холандска война от Йохан де Вит, който по онова Холандия, единица на Морската пехота пък става време упражнява властта в държавата, и Михаил съживена, а от 1817 година до днес е известна под Адриансзон Рюйтер, който изпълнява функция името на Korps Mariniers. на адмирал на Холандския флот. Единицата до ден днешен празнува рождения си ден на Източен Холандската морска пехота, както на бойната площад в Ротердам. Първия командващ на тази единица с многогодишен стаж има своето мото. новосформирана единица става Вилхелм Йозеф Това е латинска сентенция „Qua Patet Orbis”, знаван Гент, опитен капитан, който взема участие в чи „Към края на света”. И трябва да се признае, че война срещу Швеция. е много точно. През години холандската Морска пехота е изпращана до различни краища на света. Дебют, а също и показ на ефективността на Krops Би трябвало да се подчер- Mariniers, е морската битка при Мидуей през 1667 тава, че създаването на година. По време на борби, които траят четири единици на морската дни, холандци успяват да влизат на великобрипехота е доста нова- танската територия. През 1673 година успяват торско както за тези да отстраняват атака на съюзнически британски времена. Korps и френски флоти. Въпреки големи щети на двете Mariniers е пета страни британците не достигат земята. През 1704 поредна такава година, заедно с англичани под командването на част на света, принц Георги, Krops Mariniers превзема и задърслед тези съз- жа Гибралтар по време на Война за испанското нададени от пра- следство. През 1816 година пътищата на британвителствата на ската и холандската морска пехота пък се срещат, Испания, Порту- този път в кампания срещу алжирските пирати. галия, Франция През 1873 – 1923 години Korps Mariniers взема и Великобри- участие във война срещу султанат Ацех. тания. Единицата се характеризира По време на втората световна война холандската също с бурна история. морска пехота задържа моста над река Маас, коеПрез XIX век Холандия то ефективно осуетява немските планове спрямо губи суверенитет зара- Ротердама. Съпротивата е толкова яростна, че ди Франция, а единица- германци са принудени да бомбардират града. За та е ликвидирана. Пък съжаление, въпреки усилията на Korps Mariniers, е съживена през 20 март Холандия капитулира. Това обаче не пречи на 1801 година на терена на войници от този контингент да продължават да се Батавската република, а борят. Част от тях избягват до Англия, където съзпосле през 14 август 1806 дават т.н. „холандският легион”. После, със съглагодина, под името на Korps сието на кралица Вилхелмина, е преименуван на Koninklijke Grenadiers van Бригада на принцеса Ирена. Бригадата е известна

Foto: www.defensie.nl

заради битката близо до холандския град Тилбург през есента 1944 година. След завършването на Втората световна война и възвръщането на независимостта на Холандия, Korps Mariniers служи на територия на Западната Гвинея до 1962 година. Холандската морска пехота не е само единица, която има за задачи само действия на земноводната граница. Голям опит, строго обучение и отлично оборудване правят, че Korps Mariniers се оправят във всяка среда. Доказателството на универсалността на тази единица е антитерористична акция през 11 юни 1977 година на Bijzondere Bijstands Eenheid (BBE), в състава на което влизат войниците на морската пехота. След неуспешни преговори те щурмуват влака, който е зает от въоръжени екстремисти от Република Малуку Селатан, който от 23 май е задържан заедно с пътниците в село Де Пунт в провинция Дренте. Въпреки успешното спазване на влака и неутрализиране на опасността, по време на щурма починат двама заложници. Цялата операция обаче се смята за голям успех. Трябва да се помни също, че по онова време специалните антитерористични единици не са толкова популярни, както днес. Дори по време на известната обсада на иранското посолство през 1980 година (операция Нимрод) също дохождат до загуби на цивилния персонал.

ване на афганистански провинции (анг. Provincial Reconstruction Team) в региона на Пули-Хумри, провинция Баглан, до 2006 година, когато са променени от унгарските сили. Холандци са също отговорни за рекрутация, строене и обучение на Афганистанската национална армия.

През 2003 – 2004 години два батальона на Mariniers са изпратени до Ирак, малко след Втората война в Персийския залив, с цел на стабилизация на страна в рамките на SFIR, (анг. Stabilisation Force Iraq) и са разположени в провинция Ал Мутанна и подчиняват под прякото командване на Великобритания. От 18 новембри 2003 година до 19 февруари 2004 година един взвод на Korps Mariniers взема участие в мироопазващата мисия в Либеря. През 2005 – 2006 година също вземат участие в мироопазващата мисия под ръководството на Организация на обединените нации в Демократична република Конго. Това е изключителна мисия, защото дори Mariniers са специално избрани за тази цел от самия Кофи Анан. Главнокомандващ е генерал-майор на холандската Морска пехота, Патрик Камаер. Тази функция е поверена му като признание за заслугите му и опит в провеждането и координирането на мироопазващи мисии. През 2010 година единицата помага също на жертОстаналите действия, на последни двадесет годи- вите на катаклизма в Хаити. ни, са свързани с холандското членство в такива структури, както НАТО или ООН. Това са главно Korps Mariniers, както и всяка друга военна едиоперации, които имат за цел да осигуряват стаби- ница, има своя вътрешна структура. Като цяло, лизация, предоставят хуманитарна помощ и оси- е част от холандския флот, обаче, разполага гуряване на безопасност на цивилното население. със собствен командбащ щаб МТС (анг. Marine Разбира се, трябва да имаме предвид, че не всич- Training Command). Korps Mariniers се състои от ките действия на Korps Mariniers са явни. Тези, три батальона: които са направени публично достояние, са: 1MARNSBAT – разположен на терена на Холанｷ1 От 18 февруари 1992 година до 18 декември дия, в състава на който влизат командващ щаб и 1993 година холандци вземат участие в мироо- две компании на пехота: пазващата мисия в Камбоджа. В състава на мисия 11 Coy, която се специализира в бойните действлизат три батальона Mariniers и полева болница вия на планинските и арктичните терени и 13 Coy, на флота. От 1995 година до ден днешен войници- която се специализира в бойните действия на горте изпълняват мироопазващата мисия в Косово и ските терени. Босня. ｷ2 От 28 юли 2000 година до 7 февруари 2010 подк- 2MARNSBAT – също разположен на терена на Хорепване на съюзниците в Афганистан в рамките ландия, в състава му влизат командващ щаб и три на Международни стабилизиращи сили (ИСАФ). компании: Вторият Батальон, заедно с полевата болница, е разположен в Мазари Шариф през 2005 година. Те 21 специализирана в зелена тактика и речни опеимат за цел осигуряване на безопасността в дър- рации, жавата по време на избори. Допълнително Korps Mariniers изпълнява също роля при възстановя- 22 общо специализирана и 5

pO Force

Korps mariniers 23 специализирана в борба в градските райони Допълнително още има 24-та компания, която има за задача осигуряването на артилерийска и бронебойна подкрепа, логистична база и провеждане на разузнаване. Батальон на земноводна подкрепа се състои от две компании, снабдени с кораби и десантни превозни средства. Ще намерим в нейните състави също специална компания за морски операции. Логистичен батальон (AMFLOGBAT) осигурява логистичната подкрепа за цялата единица. Това се причинява за правилно функциониране на цялата група. В състава си има две компании за подкрепа, които осигуряват допълнение за, съответно, 1MARNSBAT и 2MARNSBAT и Група за морското подпомагане.

прилича на това, в което участват британските командоси. Това е също обучение, което поставя високи изисквания към кандидатите – така физически както и психически. Смята се, че само 33 до 50% от хората успешно преминават първата селекция. Тези, които успяват, получават тъмносина барета и са разпределени към оперативни единици MTC. Нещата са различни в случай на офицерското обучение, което продължава 18 месеца. Казва се, че това е едно от най-интензивни първоначални обучения. Първа половин година кандидатите прекарват в Кралската военноморска акаде-

Както вече бе споменато, единици на Korps Mariniers се използват и като специални и антитерористични единици. За тази цел, в рамките на единицата е създаден специален батальон MARSOF (анг. Marine Special Operation Forces). Създаден е в резултата на обединението на Планински взвод за разузнаването, Korps Mariniers и взвод на водолази. В неговият състав влиза предварително описана група BBE или иначе UIM (ang. Unit Intervention Marines). За да стигнете до тази единица, трябва да се подлагате за строго обучение, което трае 40 дни, благодарение на което ще бъдете запознати с най-нови разузнавателни и антитериристични техники. Тя е единица-сестра на британската Special Boat Service (SBS). Korps Mariniers е една от най-елитарните единици в състава на Въоръжените сили на Кралство Нидерландия. Поради това не всеки войник може да се присъедини към редицата им. Нещо повече, към операционни части могат да влизат само мъжета, обаче жените често са включени в единици за подкрепа, като медицински офицери, администратори и др. Тези, които желаят да постъпват в морската пехота могат да изберат две пътища на кариерата: марийн и офицер. Разпределение зависи от степен на образование. От него зависи също тренировъчна програма.

Dutch Marines’ commercial мия, където са подложени на общо офицерското Source: www.defensie.nl обучение. Разделено е на три фази. По време на първата участниците придобиват всички практически умения, които могат да бъдат полезни на В случай на обикновен марийн цяло първона- бойното поле. Следващият етап е осем седмичнен чално обучение трае около 33 седмици и се про- курс по управление на единица марийнс съставежда в Оперативния център на морската пехота вена от осем лица. Последната, най-дългата фаза, (Marineiers Opleidingscentrum) в Ротердам. Много включва обучение за управляване на взвода. Това

е провеждано в споразумение с британски части на морската пехота. В случай на успешно завърш- Заради това, че Korps Mariniers са замноводнаване на обучението, прясно изпечен офицер е по- та единица, следва да се очаква цялата гама спесочен на оперативна тренировка MTC. циализирано десантно оборудване. Обаче заради това, че те са също и специалните сили, те разполагат с цялата гама различно оборудване, не само Морската пехота трябва да бъде способна да опе- десантно. Най-популярни са бронирани превозни рира във всякаква среда. Тази способност еди- средства Bendvagn 206, BvS 10 Viking, Patria XAници на Korps Mariniers дължат на оперативна 188, Land Rover Defender. Най-любимата щурмова тренировка, която подготвя рекрути да действат пушка на холандски марийнс е Colt Canada в разв различните среди: арктични, горски, пустинни лични конфигурации. Използват също и пушки и градски. Обаче най-големия натиск се полага на за подкрепа FN MAG и M2HB. Като помощното действане в земноводната среда. Освен това, заед- оръжие използват Glock 17. Освен това, за стандартното оборудване имат картечни пистолети FN P90 и H&K MP5, снайперски пушки Accuracy International AWM и SSG 69. През последния половин век е установено тясно сътрудничество между британски и холандски войници. Независимо от бурната история двете страни са намерили общ език, което доведе до създаването на военна сила, на която трябваше да се внимава, за каквото се убедили испанците (17021713). Както вече беше споменато, по време на обучението на офицерите на Korps Mariniers се извършва двустранна, международна обмяна, която дава възможност за запознаването на войниците, подобряването на уменията и сътрудничеството с другата единица със сходни задължения. Това се отнася, разбира се, за британската морска пехота. От 1973 година съществува споразумение между холандския Korps Mariniers и британския Royal Marines Commando. Двете единици заедно формират десантна част UK/NL. Сътрудничеството довежда до оперативна интеграция, която е силно поддържана в структурите на НАТО.

Марцин “Мирра” Дудойч

но с придобиването на опита, войници на Морската пехота могат да се специализират в определената посока: инструктор, снайперист, оператор на мортара, разузнавач, медик, радио оператор или да постъпват в специалните части. Оборудване: Превод: Анджей Валашек

pO Force

Korps mariniers

Филми, които представляв на действия и упражнения н Източник: www.defensie.nl

ват различни единици и места на холандската морска пехота

pO Force

Unit Interventie Mariniers

Членове на Korps Mariniers, които влизат в състава на UIM (Unit Interventie Mariniers), през седемдесетте години известен като Bijzondere Bijstands Eenheid (BBE), са гръбнака на холандските специални единици. BBE е създаден в резултата от търсенето на единици, които би могли да защитават държавата срещу атака отвътре. Събития от 1973 година показват, че свят е слабо приготвен на терористични атаки, а трагедия в Мюнхен е катализатор, който се причинява до развиване на нов милитарен клон, то ест антитерористични единици. ървата задача на новосформираната единица беше освобождаване затвора през септем- Разбира се UIM не е обикновена полицейска едиври 1974 година. Обаче най-известната операция ница. Обаче може да е използвана в ролята на е тази от 23 май 1977 година. По време на инци- вътрешните сили по време на извънредно полодента в Дренте, в северно-източна област на дър- жение. За тази цел са създадени Dienst Speciale жава, Екстремисти на Република Малуку Селатан Interventies (DSI), които имат за задача да съби заемат основното училище и пътническия влак в село Де Пунт. Те са разделени на две групи: четиричленна, която заема училището и задържава 105 деца и 5 учители и деветчленна, която заема влака с 50 пътници. Безизходицата продължава двадесет дни. През 11 юни, след неуспешни преговори, в 5:00 сутринта е направен щурм, в резултата на който загинат шест терористи и двама заложници. Трима бойници са задържани. В същото време е направен щурм на училището, но в този случай терористите се предават. Въпреки загуби в цивилното население цялата операция се смята като успех. През март 1978 жителите на Република Малуку решават повторно да проверяват ефективността на войници от BBE. Този път заемат кметство в община Асен, вземат като заложници около 70 души. Части на BBE извършват щурма в критичен момент, защото терористите искали да застрелват двама заложника като пример. Цялата операция пък свършва като успех и от този момент екстремистите на Малуку са спрели да извършват операции на терена на Кралство Нидерландия..

Следващото обществено използване на BBE се случват през 2004 година, когато по време на опита за ареста на двама членове на група Хофстад се доведе до размяна на огъна. В резултата на сблъсъка трима полицаи са ранени от граната. На мястото са повикнати BBE, които след безпрепятствено изпълнена акция арестуват терористите. През 2008 година BBE, известни вече под името на UIM, са възложени до защита на кораби с хуманитарна помощ за Сомалия срещу пирати. UIM повторно вземат участие в акция срещу пиратите, когато през април 2010 година атакуват и отвличават немски танкер Тайпан. Целият щурм е записан с помоща на нашлемна камера, а после материал е достъпен в Интернета.

UIM actions showcase Source: www.defensie.nl рат оператори от такива единици както: UIM, Националната полиция (KLPD), SWAT, гранична полиция и военна полиция. Като цяло единицата е подчинена на KLPD и е пример на отлична интеграция на няколко клонове на силовите ведомства, от които всяка внася собствения си уникален принос към колективни постижения. Такава „интердисциплинарна” структура има още едно предимство. В епоха, когато най-добрия начин за изразяване на социално недоволство и борба със система са терористични атаки, целтта на които са дезинформация, предизвикване на страх и парализа на държавата, като цяло, а самите терори-

тични действия са използвани за провеждане на специалните военни операции. Заедно със своите колеги от Морската пехота, през 1997 година са изпратени в Югославия да арестуват военнопрестъпници. До днес служат в Афганистан, събирайки информации и провеждайки разузнаване на Разбира се, части на UIM не участват във всяка далечното разстояние. Разбира се, операциите са операция, извършена от DSI. В рамките на едини- обхванати от тайна военна и информации на тецата се различава три опасни състояния, в борба мата им са ограничени до минимум. на които участват различни формации. С първото ниво на опасност, репрезентирано от въоръже- UIM има също собствената си вътрешна струкни престъпници, трябва да се справят оператори тура. Състои се от 130 членове, разделени на три от KLPD и SWAT. Второто ниво се определя като взвода. Всеки оператор е обучен да действа в градсъстояния от средната опасност с малка скала и ската зона и широко разбрана черна тактика. Освисок риск. По-просто казано – такива, както тези вен това те притежават редица умения, които им позволяват да оцелеят и действат във вражденска територия. Членовете на UIM работят в тясно сътрудничество с британския SBS, и формират заедно 7-ма дружина. За да се върви в крак с времето и да отговарят на ежедневните предизвикателства, членовете на UIM редовно тренират с различни единици от цял свят. Британската полиция (CO19), ФБР, френски GIGN, чешки URNA, немски GSG-9 и китайски KSK. Този подход осигурява постоянен обмен на опити и усъвършенстване на умения. Обаче не само на уменията базира успех, който имат оператори на UIM. Освен отличното обучение и доста значителни опити, единиците са отлично оборудвани. До сега любимото оръжие на оператори е канадско Diemaco, т.е. C8, и неговите производни. Обаче това е пушка с дванадесет години опит и постепенно я замества по-млада и по-модерна HK416. Основното й предимство е възможност за конфигуриране и достъп за различни варианти на цев, например тази 25 см, която е предназначена за действия в гражданската зона. Освен спомнати C8 и HK416, до арсенала UIM можем да сложим картечен пистолет P90 и стандартен MP-5, също от 1977 година. От такава ситуация се очаква да се производство от немската фирма H&K. Като поизползва Интервентска войска (Unit Interventie), мощно оръжие оператори използват популярен съставена предимно от войници на UIM, под- Sig-Sauer P226. помагнато от KLPD. Трябва да се подчертава, че от това ниво зависи живот на заложниците, а по време на щурма арестувания са третирани като Марцин „Мирра” Дудойч вторични цели. Третото ниво включва сложни антитерористични дейности, водени в голяма скала в градските зони и на морето и въздуха. За тези мисии се изпращат само членове на UIM, опит и обучение на които правят ги перфектни за тези задачи. сти често действат в малки, трудно откриваеми групи, единицата, която чрез комплексна структура може ефективно да координира действия на много равнища, е много по-ефективна в борбата и предотвратяването на заплаха.

Членовете на UIM, освен типично антитерорисПревод: Анджей Валашек

pO Force

Unit Interventie Mariniers

Helmet of the Du

Униформа и оборудване на войника на Unit Interventie Mariners

Картечен пистолет

Униф H&K MP5

Единици на холандската м камуфлаж

Снайперска винтовка

AWSM

Штурмова пушка Diameco C8

utch Royal Marines

Картечен пистолет

форма

морска пехота използват Woodland

FN P90

Пистолет SIG P226

Штурмова пушка H&K 416

Korps Commandotropen pO Force

Korps Commandotroepen

В Холандската армия всеки може да забележи великобритански влияния. Това най-вероятно е причинено от обща история на двете държави. Трябва да се признае, че Холандия доста внимателно наблюдава действия на Великобритания по отношение на милитария и правят много добри изводи – и едновременно пропускат много грешки. От много години са изработили също собствените си стандарти и професионален войнишки кадър, също и основата на специални единици, до която влиза Korps Commandotroepen (KCT).

CT е създаден по време на Втората световна война през 22 март 1942 година (една година след създаването на SAS) под името на 2-ра част. Заради това, че по това време Холандия е под немското иго, единицата е формирана в Акнакари, в Шотландия, където се намира главната учебна база на съюзните специални единици. Главна задача на KCT е правене операции, които са твърде сложни и опасни за обикновени войници. Неговото мото звучи „Nunc aut Nungaum”, т.е. „Сега или никога”. Максимата много прилича на известното на всички „Who dares wins” и трябва да се признае, че правилно, защото полето на дейност на KCT като специалната единица е много широко. Те вземат участие в партизански действия в областта на Нидерландски Източни Индии, като Korps Insulinde. След завършване на война през 1945 година единицата е разпусната, обаче нейните членове продължават службата в други единици. Част войници от 2-рата част се съединява с Depot Speciale Troepen и изградяват заедно Regiment Speciale Troepen (RST), който действа от 1945 до 1950 година. RST вземат участие в война за независимост на Индонезия. Останалите създават школа за командоси (Stormschool) на терена на Холандия в Блумендал. Пътища на ветерани от KCT се срещат пък през 1950 година, когато членове на RST и

Photo: www.defensie.nl

Stormschool пък се съединяват за да създават отново KCT, който съществува до ден днешен. По време на този обединение база на единицата се премества в Росендал. Заедно с променяваща се ситуация на света, възникват също нови опасности. По-голям проблем стават терористични атаки. Насилствени конфликти също променяват формата си, защото сега още по-важни стават хирургически разрези и събиране на информации, в различието от брутална сила, която има за цел пълно унищожаване на врага. В такъв свят има нужда от такива единици, които са способни да реагират бързо и отговарят на изискваните условия. По тази причина, през последните години, има много промени в структура на KCT. От единица с разузнавателен характер се създава професионална група за специални задачи. Променява се също начин, по който се вербува нови членове. Завършва се пряко набиране и се започва рекрутиране на войници от други единици. Разгръщане на KCT в Босна, Косово, Македония, напоследък също и Ирак, Афганистан и Кот д’Ивоар, позволява на неговите членове да придобиват нови опити и усъвършенстване на уменията.

Заради това, че KCT е специалната единица очаква се, че селекция е доста взискателна. Кандидати преминават предварителни тестове, които имат за цел да преценят, дали са подходящи за оператори на специалните единици. Следват медицински и психологически прегледи, след които хора, които ги завършват положително, са изпращ а ни до Амстердам з а да преминават допълнителни тестове и да преценяват техните предиспозиции. Ако изпълняват всичките критерия, са изпращани на шестнадесет седмично обучение (двп аъти

по осем седмици). Първата част, встъпителна, Vooropleiding (VO) и следващата част, Elementarie Commando Opleiing (ECO), която запознава новобранци със спецификата на действия на специалните единици. Тази последна се случва в гори обикалящи Росендал. Разбира се, целия програм трябва да спазва изискването на конфиденциалност и за това не знаем много. Обаче различни извори казват, че това е най-строго обучение в холандската армия, по време на което са подлагана психическа и физическа издържливост. Кандидати, които преминават положително VO и ECO, насочени са на продължаващт курс Voortgezette Commando Opleiding (VCO), по време на който са обучавани за действия в различни среди, благодарение на което са приготвени за действия на горските терени, пустинни и в градска зона. Арсенал KCT силно прилича на този, който използват други холандски единици. Можем да намерим Glock 17, Mossber 590DA1, FN P90 или заслужен C8A1 SD, който е бавно изтикван през H&K 416 и 417. KCT е неизвестна единица за специалните задачи. Обаче заради професионализма й и способността за действия във всяка среда, тя е доста високо в класация на този тип единици. Позицията е осигурена благодарение на де- терминация и потвърдена ефективност, която причинява, че KCT е единица, която трябва да се взема под вниманието. Марцин „Мирра” Дудойч

Превод: Анджей Валашек

pO Force

Korps Commandotropen

Фото: www.defensie.nl

pO Force

Korps Commandotropen

Фото: www.defensie.nl

pO Force

Korps Commandotropen

Фото: www.defensie.nl

pO Force

Korps Commandotropen

Униф

Униформи и оборудване на войника на Korps Commandotroepen

Шлем на опера Command

Картечница

FN MAG

Униформа с камуфлаж DP Commando Снайперска винтовка

AI AWSM

Штурмова пушка

H&K 416

форма

атори на Korps dotroepen

PM, използван от Korps otroepen

Снайперска винтовка

Barrett M82A1

Картечен пистолет

H&K MP5 SD3

Пистолет Glock17

pO Force

Glock 17 Army

Glock 17 ARMY

Сега, сред реплики на газови пистолети от средно-ниската класа, най-популярни са реплики ARMY и WE. Ако играч обаче търси Glock и желае да го притежава – ами, за съжаление, WE не прави Glock. Така, че остава ARMY. Неотдавна съм имал възможност да се запозная с пистолет R17 III генерация. Ето неговия кратък опис.

истолета получаваме в обикновена, синя кутия от вълнист картон със сребърен печатан текст „R17” и няколко други надписи. Вътре намираме репликата, сложена в пореста щамповка, в която има също място за пълнител и малко пакетче топчета. Нищо особено, ама сама кутия не стреля. На първи поглед пистолетът изглежда много добре. Материал на ръкохватка, на мой вкус, прекалено блести, обаче може да се преболее това. Затвор блести по-малко, обаче лак е цялостно матов. Маркиране е доста ясно очертано и има остри ръбове. Разбира се, както на репликата от ниска класа, направена в Китай. Позитивно учудват малки хлабини в затвора. По това отношение е по-добре от Glock KWA. Споменато маркиране… ами, не е цялостно сходно с оригинала. Както се вижда на снимки, производител замества допълнителни надписи. Слабо видими, но за хора, които търсят вярна реплика на Glock – дискредитиращи този пистолет. Само качество е доста добро. Но не знам колко лака на затвора ще издържи от лющене, драскане и почерняване. Мерни прибори не са лоши, но със сигурност мушка е. Петното й е преместено в страната на десния ръб! На първият поглед това дори не е видимо, но ако н я кой понякога с е прицелва с пистолета ( а такива играчи се случват, познавам няколко), това може да раздразва. Няма обаче никакво влияние върху функционални черти. Мерник е съвсем нормален. Рамка, според мен нарисувана с по-тънка, бяла линия отколкото в истинския еквивалент. Не съм имал обаче възможност да сравнявам двата пряко. Освен тази точка на мушката – прибори са много удобни, типични

за Glock. Относително широки, благодарение на което симетричност между ръбове на мерника и мушката е, според мен, идеална. Така, както височина на мушката и мерника. Това обаче са индивидуални преференции и може да не е по вкус на някой друг. Регулиране на прибори – няма. Пълнител изглежда много подобно до пълнителя на Glock 17 TM. Разлики са незначителни и козметични. Разбира се само на първия поглед, защото уплътнители са доста ниско качествено. Впрочем те са повод, заради който имам Glockа в сервиза. Производителят остави вътре пълнителя странно, черно прахче, съвсем като издраскан лак. След очистване, сваляне и намазване с определени смазки на всички уплътнители (в клапани и в дъното на пълнителя плюс уплътнител при челюсти на пълнителя), пълнителя действа правилно и нищо няма да се случи в предела на шест месеца. Само долния клапан ме безспокоява. Изработен е от много слаб материал и повредява се от нормално зареждане с газ. А репликата е почти нова. Външната цев изработена е от пластмаса. На изхода има имитация на резба на истинската цев, така, че не се отклонява от стандартите на пазара на газови реплики. Вътрешната цев изработена е от месинг и прави положително впечетление. При дистанси типични за помощно оръжие, т.е. мисля около 25 метра, осигурява достатъчно съсредоточение. Хопъп гума обаче не прави положителното впечетление. Тя е мека и изтеглива, свободно лежи на цевта и не завъртяв а

много добре. В нейна полза говори факт, че може да се я замества с хопъп гума за VSR 10 и газови TM – еднакви са, защото хоп-ъп камера е също копие на Glock от японски производител. Възвратно устройство се състои от върлина на възвратна пружина, възвратна пружина, гумен амортисьор и разрезен пластмасов пръстен. Няма да се повреждава, въпреки водача изработен от алуминиево-цинкова сплав (ZnAl) с ниско качество. Стига да се понякога изчисти и намаже с доста гъсто мазило, ама не много.

Видими са, разбира се, типично китайски недостатъци, все още присъстващи, въпреки, че това била III генерация. Но в характера на типично помощно оръжие достатъчно е. Неприятно обаче изненадва вътрешността. Особено блоубак цилиндъра и качество на клапаните. По тези причини репликата не е особено икономична, обаче това е още в границите на разума. Заради така, а не друга температура, няма да Ви дам конкретна стойност, но по време на сглобяване на репликата и тестване вкъщи се е чувствало, че „газопоглъщане” е най-вече, подходящо. Разбирайки, че репликата произхожда от Китай, не мога да гарантирам, че всяка R17 има добро сходство затвора с пълнителя и лошо качество на клапаните и цилиндъра. Може да се окаже, че другия екземпляр на една и съща реплика ще има точно обратното или ще намираме много добре направен модел. Или много лошо направен. Това е магия на евтините реплики.

Блоубак механизъм, намиращ се в затвора, е типична конструкция, аналогична на тази в Tokyo Marui. Но тук най-много се хвърли на очи китайската изработка. Газов цилиндър има нееднакъв цвят и фактура, той е малко мраморно-петнист, т.е. тъй като видими са сиви области на черния цилиндър. Това показва нееднородността на материала, от който е изработен и много лошо говори за издържливостта му. Глава на бутало на блоубак много слабо се уплътнява в цилиндъра. За съжаление, тя е приспособена за нетипичен, пръстен уплътнител, а не обикновен о-ринг, каквото предотвратява навиване на тефлонова лента под уплътнителя, с цел на притискането й към стени на цилиндъра. Всъщност, това е характерна черта на повечето газови реплики. Тези с нормални о-ринги са изключение. За достъп до репликата много благодаря на колега На рамка на блоубак механизъм видими са някак- Сталкър. ви мъртви глави, но за щастие не на места, където намират се важни, движими елементи. Няма да Яцек „Декстер” Рейтер влияят върху действие на репликата. Пружина, която накарва блоубак цилиндър назад, е само една въпреки факта, че има място за две и повечето Glock-ове имат две. Типично недоглеждане, но липсата на една (дори две) пружини не влияе в никакъв видим начин на действуване на пистолета. Струва се да се го още изчисти и намаже. Механизъм с петле е съвсем типичен за Glock реплики. Малкото, вътрешно петле, две спирални пружини, прекъсвач, спусъкова летва и три оси. Това е. Качеството на материала, от който изработени са елементи не е най-високо, но „на око” – е по-високо от качество на сплава, който използва WE. На спусъковия език намира се предпазител, точно по такъв начин, както има в оригинала. Работи безупречно. Окончателно: репликата за цената си изненадва положително с външната изработка и сходство затвора с рамката и пълнителя (липса на хлабини). Превод: Анджей Валашек

pO Force

Combat Vest

Combat Vest в холандско издание

Съвременно бойно поле изисква от войника висока мобилност и възможност за приспособяване към променливи условия на бойното поле. Позорно тези две теории взаимно се изключават, защото адаптация изисква използване на повече оборудване и аксесоари, които автоматично повишават натоварване на един войник, a мобилността изисква голямата свобода на движение и удобството на преместване на споменатото оборудване. Не е възможно, обаче, да се цялостно помирява тези две неща, но може да се намери компромис. Този компромис в съвременни световни армии са тактически жилетки, позволяващи да се носи относително голям брой оборудването по доста удобен начин, който не ограничава много мобилността на войника. Също Холандска Армия има собствения си еквивалент тактическата камизелка. Има време, за да я преглеждаме малко. а написането на тази рецензия ще ни послужи близко сътрудничество на Холандските и Велижилетка Modular Gevechtsvest Compleet, NL кобританските въоръжените сили. Защото много Woodland, размер M. Това е оригинална тактиче- прилича на жилетка LCTV, а по-скоро на нейната ска жилетка на Холандските въоръжени сили, из- хибрида с жилетка Assault Vest, също от великоп о л з - британското производство. вана в Номер NSN на жилетката: 8465-17-114-3445 Номер NSN на гръбната част: 8465-17-114-4555 Номер NSN на страничните модули: 8465-17-116-8507

Първото впечатление: Жилетката се състои от три основни части – гръбен модул и два гръдни модула. Главен материал в този случай е мрежа от полиестер, на която зашито, също от полиестер, пояс със система MOLLE. Различава се от великобританския еквивалент, който не е модулен (говорим за жилетка Assault Vest, а прилича по-скоро на LCTV). За съжаление от етикети няма да разберем, какъв точно материал използва производител по време на произвеждане на модела. Гръбеният модул свързан е с гръдните по два начина. Страничната му част е привързана с помощта на гумови въжета (a’la paracord), които дават възможност за регулиране обиколка на торса на войника. Регулира се чрез затягане или отпускане на въжето на щипка клип. Това д а в а голяма свобода на регулирането и не пъле особено трудно. Втората част регулация на обиния спектър от дей- колката намира се от предната част на жилетката ности. Сама жилетката и прави се я с помощта на ремъци при фастекси, е живо доказателство на закопчаващи жилетката.

Вторият начин позволява да се регулира дължина до съдържанието му, фастекс би могъл да е непона жилетката, благодарение на което може да се носим. Да се отбягва от това, имаме възможност приспособява почти към всеки човешки растеж. да използваме прикачеРегулира се по два начина. Раменна част зашита ние с велкро лента, е с велкро лента, чрез която много бързо може да което е значисе регулира височина според собствените си изистелно по-бързо, вания. Може също да се изключително бързо реотколкото гогулира жилетката в полето, ако има такава нужда респоменато. заради, например, промяна в броя на пренасяна Самата чанта екипировка, а чрез това, също и тежеста. След рее изработена гулирането на раменната част жилетката може да солидно и не се предпази посредством ремъци, които са зашисе отличава ти на двете ръбове на всяко раме. По този начин от съвременимаме сигурност, че жилетката няма да се разкопните стандарчава в най-малко очаквано време. ти за този тип Струва си да се подчертава, че жилетката след рео б орудв ане. гулирането, за разлика от великобритански LCTV, Материал, от не е прекалено свободна и перфектно пасва на който е изработен, е сосама униформа – без нужда да слагаме жилетка с лиден, шев също безпогрешен. От плочи против шрапнели под нея. вътрешната страна на чантата материал е покрит със слой гумов ламинат, благодареМодули: ние на който имаме повишена устойчивост проти заливане на неща вътре. Не можем нищо да кажем Ние тестваме жилетката с четири чанти – два с за запънка на модулна система. Изглеждат доста общо предназначение, един за граната и един хо- солидно, за да повдига всичко това, каквото искаризонтален, който се откъсва, също с общо пред- ме да сложим вътре чантата. назначение. Освен това допълнително имаме бедрен панел, предназначен за монтажа на нож. 2. Opbouwtas, Handgranaat, Polyurethan 280 gr/m Ще добавя само, че това не е пълен списък на (граната) достъпен комплект чанти за тази жилетка. Обаче това не е проблем, защото може да се ги купува в Неголяма чанта, която е предназначена за пренаповечето оръжейни магазини. сяне на бризантна граната (или друга ако се намира в оборудването). За нейното шиене използва се Списък на pouch-ове: същия материал, от който е изработена предишната чанта. Също средната част на този „pouch” 1.Obouwtas Algemeen, Klein, Polyurethan 280 gr/m е ламинирана, каквото защитава съдържанието (с общо предназначение) от прекомерната влага. Помнийте, че жилетките използва също холандската морска пехота, така, Този тип чанти определяме като Utility Pouch, то че тяхната издържливост на влага е доста висока. ест „с общото предназначение”. Холандски про- Чантата има прикачение тип ектанти се се постарали, за да споменатите чан- citex, което улеснява ти са били „с общото предназначение” не само бърз достъп до съпо название, но също за да са имали всестранна държанието. приложимост. В резултата получаваме чантата с три различни прикачания (да, има чак три), улес- 3. Opbouwtas, нявайки пренасяне и съхранение практическо на Burst, Algemeen, всеки материал. Polyurethan 280 Първо прикачение, каквото притежаваме, е gr/m (откъсваем, външна клапа закопчена с катарама тип фастекс. с общо предназначеРешение може и удобно, но до момента слагане на ние) някакви и да е ръкавици. Също в момента, когато знаем, че ще използваме много често споменатата Неголяма чанта, предчанта, а при това важно ще бъде време за достъп назначена за пренасяне, 27

pO Force

Combat Vest например, на походна медицинска аптечка. Притежава два вида затваряне. Първо цип, който затваря цял джоб. Пък второ горна клапа, до която отстрани зашити са с велкро. Клапата допълнително защитава съдържанието от проникване на влага вътре, с особено внимание върху опръскване. Всичко зашито е от същия материал, както останалите pouch-ове. 4. Opbouwtas, Meshouder (Been), Polyurethan 380 gr/m (бедрен кобур за нож) Послед-

ния модул, достъпен за нас, е бедрената чанта, предназначена за слагане на ножа. Сега по-скоро е приспособление, обаче опитни сървайвъри би се съгласили с това твърдение. Дали ще имаме ножа при нашата жилетка, ще решим според желанията си. Бедрена летва е ушита с малко по-дебел материал, отколкото останалите чанти. До жилетката прикачва се чрез комбинация връзки. Видима е силно премислена възможност откачване на модул от останало, така, че употребява се повишен брой предпазвания. Как изглежда само прикачение? Първо закопчаваме модула посредством фастекс към жилетката, преди това регулираме дължина лента. Следва регулиране, чрез откачване или закопчаване на велкрото, на което сложени са четири секретни копчета. След регулацията закопчаваме със секретните копчета чантата към жилетката (а по-скоро елемента свързващ двете), след това хваща също велкро лентата, допълнително защитаващо чантата от разкопчаването. Самият модул стабилизираме на бедрото чрез разтеглива лента (текстилна гума) и закопчаваме с фастекса. Голям минус на само закрепяне на летвата е възможност прикачване само от дясната страна на жилетката. Не е помислено зашитие съединителя от двете страни, което е повод за намаляване на удоб-

ство за използване на ножа от левашки войници и невъзможност на монтажа на бедрен кобур с късото оръжие от дясната страна без разкопчаването й. Освен модулните чанти, жилетката разполага също с два вътрешни джоба, зашити в гръдните модули. Достъп за тях изискваме посредством разкопчаването на ципа от предната част на комплекта. Намираме ги от двете страни на гръден кош. Тяхната големина ни позволява да съхраняваме, например, карта или други документи – дори с голям формат. Цялата гръбна част на модула има пояси с MOLLE система, благодарение на които имаме възможност да прикачваме допълнително butpack или camelback. Над тези, на височината на врат, зашита е защитната дръжка??????, която позволява да се изтегли ранен войник на безопасното място. Успешно служи също за пренасяне на жилетка при къси разстояния. Обобщение: Предимства: 1. Тежест на жилетката Модуларност и регулируемост, според нужда и желание Решения за защита от случайно разкопчаване по време на използване Гумирани чанти от вътрешната страна Вътрешни джобове Недостатъци: 1. Закрепяне на бедрена летва Твърде голяма за хора с малка възраст Редакция на списанието много благодари на магазина www.militarny.com.pl за достъп към жилетката за тестовете.

Чанта за бризантна граната

Чанта за общо предназначение

Хоризонтална чанта

Превод: Анджей Валашек

pO Force

Combat Vest

Раменна част на жилетка зашита с велкро

Чанта за граната

Чанта за общо предназначение

Бедрена летва с кука за нож

Фастекси защитаващи раменната част

Хоризонтална чанта

Колани на модулна система

Фастекси закопчаващи жилетка

Превод: Анджей Валашек

pO Force

DPM

DPM в холандско издание

Почти всяка държава на света има собствения си модел камуфлаж. Случва се също, че в арсенала си има повече от един. Главно обаче, по-големи държави, със значителни бюджети, предназначени ежегодно за оборудване на свои Въоръжените сили, са способни да понасят разходи на изследвания и следващо внедряване на собствения си модел. Всъщност това е значителен разход в бюджета на всяка държава. Има обаче държави, които приемат, копирайки или купувайки лиценция, камуфлажи използвани от другите държави. Често също въвеждайки малки, но значителни модификации. Ситуацията се случва в Армията на Кралство Нидерландия, където имат две версии личен камуфлаж – копие на великобритански DPM в Армия и американски Woodland в Морската пехота. В тази статия ще преглеждаме малко по-внимателно копие на великобритански камуфлаж.

ом лейтмотив на този брой е Армията на Кралство Нидерландия, не можем да забравим също от основна екипировка на нидерландския войник – униформата. Заради това, че холандските Пехотни сили решават да приемат до екипировката униформа камуфлаж DPM, а поне вариация по нейната тема, решихме да вземем я в сервиза и направим сравнение с нейната по-голяма сестра – великобритански DPM. Ще сравним не само кам уфлажите, защото те не определят качеството н а у н иф о рм а . Ще преглеждаме по-

ност на униформата. Първо впечетление: На първия поглед ни се струва, че нещо не е наред с тази униформа. Поне когато се я сравнява с великобританския еквивалент. Холандският камуфлаж струва се силно избледнял, тъй като изпран, съвсем не приличащ на живи цветове на „великобританеца”. Обаче не е виновнo прекалено износене на холандската униформа, защото струва се, че е в складно състояние. Също и години за производство не показват на твърде дълго пребиваване в склада на Холандската Армия, защото етикет на панталони носи надпис със срока на 2004 година, а на пуловеря 1999. Това би трябвало да последва това, че ако панталоните и пуловеря са били използвани преди, трябваше да се различават с оттенък. Така обаче не става. Изводът следва сам от себе си. Холандският камуфлаж различава се от великобританския си еквивалент с цвят, а поне неговата наситеност.

вни м а телно с ъ що и материал, от ушита хота унисамо

Материал:

който е ландскаформа, шиене и ф у н к ц и он а л -

Материалът, от който е ушита униформа, е полиестер и памук смес отношение 35% на 65%. Прави впечетление като солидно, дебело, неподатливо на механично повреждане по време на нормално използване. Не са му страшни клонове, остри камъни или други изненади, които може да срещне на полето. С дебелина на материала прилича на описана униформа за американския ACU или немския Flecktarn. Също

и техника на сплитка, т.н. Rip-Stop, говори за нейната издържливост. Шиене: Струва се, че шиенето е солидно, а използвани конции качествено високи. Това гарантира издържливостта на нашия изследователски обект във всеки вид разпаряне по шевовете. Функционалност:

Брой на джобовете по панталоните: Един джоб отзад; MCCU има два, ACU два, Flecktarn един, DPM един, Общ брой на джобовете – 6 два cargo (отстрани), два отпред, един отзад и един телен отстрана За сравнение MCCU има 6, ACU 8, fleck 5, DPM 5. Панталони закопчават са на талия с едно копче и цип, точно така, както при великобритански DPM. Джобовете, освен заден, който е закопчен с едно копче, има зашити секретни копчета. Дискусионно решение, защото чул съм мнения, че секретните копчета са значително по-шумни, посредством на каквото могат да разкриват позиция на войника в критичен момент. Те са също по-трудно изменяеми отколкото копчетата. На мен обаче идеата ми харесва заради удобство и бързина. Издържливост на секретните копчета за откъсване струва ми се също по-голяма, отколкото на копчетата. Всеки обаче може сам да решава, дали това решение е, според него, положително, или не.

Повечето униформи трябва да се преценява като съвършено цяло, вземайки под внимание всички аспекти, които пряко и непряко влияят върху създаването й. Като една от съставляващите на такава сума често се посочва, освен използвания материал и качеството на шиене, също функционалността на такава униформа. Говорим тук, разбира се, за начина, по който униформа е проектирана. Ще преглеждаме сега, как изглежда функционалността на този конкретен модел. Панталони: Започваме типично, т.е. от панталоните. Уж от първият момент изненадват с начина на приспособлекъм обиколка на талия. холандските проектанизмислили, за да повишат универсалност на пантаи дават възможност на войги регулират на талията. Сасе опира на зашити, на випредни джобове, платчета заедно с велкро. Благодавелкрото може да се присва широчина панталоните

ки потребител. Просто и гениално.

Пуловер:

ние Та к а , ти са м а л ко лоните ници да мата идеа сочина на материа л рение на пособлякъм все-

Пуловерът, който получават холандски войници, е ушит класическо. Говорейки класическо, имам предвид кройка на повечето униформи, които съм имал възможност да преглеждам. Това е пуловерът с едноредно закопчаване с яка (а не със стойка, както при ACU), с дълъг ръкав. Брой на джобовете по пуловера: Три джоба; ACU и MCCU четири, „Flecktarn” също три а великобритански DPM два 33

pO Force

DPM За закопчаването на пуловера използвани са секретните копчета – така при основен ред, както и при ръкавите. Само джобовете не притежават секретните копчета изобщо. Двата на гърдите закопчавани са с цип, а малък джоб на ръкава има велкро. Честно казано приложение на ципа е подобро за мен, отколкото великобританската идеа с копчетата. Двата джоба на гърдите са големи и вместими. Може да се ги счита като предимство въпреки факта, че са заместени по класически начин (отваряне отгоре). Пишейки по темата на холандската униформа използвах твърдение, че това е класическата конструкция. Видимо е обаче, че холандци малко са подобрили тази класическа кройка, приспособявайки я към съвременни условия. Вижда се това при велкрата, които са зашити до пуловера. От дясната страна, над джоба, намираме място за прикрепване на лента с фамилното име, пък от лявата квадратно парче велкро с място за значка на единица. Разбира се, описуема униформа не е перфектна. Има също и недостатъци, например пагони, които намаляват оценка и свидетелствуват за малко стара конструкция. Край на краищата пагоните отказва цял свят. Обобщение: Обобщавайки рецензията на холандската униформа трябва да се подчертава, че това е по-добра конструкция от по-стария еквивалент – великобритански Combat Uniform. Няколко прости модификации, които холандците въвеждат до своята униформа, се струват да повишават потребителска ценност доста значително. Няколко подобрения пък, са наистина на най-високото ниво – например регулируема широчина на колана на панталоните. В обобщението това е униформа за препоръчване не само за стилизатори или реконструктори. Също и обикновен играч може да е доволен от използване на тази интересна униформа. Благодарим на магазин [militarny.com.pl] за предаване на униформа за тестовете.

Превод: Анджей Валашек

pO Force

Montaż

Монтаж на колиматорен мерник

Смисълът на монтиране на колиматорни мерници на пистолети е много спорен в реалностите на ASG и такива решения се среща най-често с учудване. Колиматорът обаче на репликата на автомата не учудва никого. Но когато пистолетът ни служи като основното оръжие по време на мача, такъв уред монтиран на пистолета изключително ни помага. Ще се осмеля дори да кажа, че повече отколкото в репликата на автомата, защото приготвене на изстрела, съосяване на мерните прибори в автомата, отнема многократно по-малко време, отколкото в пистолета. олиматорът за пистолета не може да бъде фоване. закрепен към затвора. Разбира се, че има изключения, както например някои Docter-и, които Преди започване на работа трябва да се приготви: може да се монтира вместо мерника, но в ASG, където затвора използва, всъщност неголяма, енер- -рамка с остър лист на трион гия на сгъстен газ – всяка допълнителна тежест на -голяма пила за метал (около 35см по дължина, затвора затруднява действане на самия механи- 4см по широчина) зъм. Освен, ако имаме пистолета без блоу бака, но -по-малка и по-дребна пила за метал (20см по пистолета без движимия затвор е средно подхо- дължина, 2см по широчина) дящ като основното оръжие. Похвално изключе- -комплект иглени пили ние тук може да бъде, описан от мен в предишните -стара четка за зъбите броеве, SOCOM Tokyo Marui. -комплект метчици със свредла за отвори на болКогато реших да инсталирам монтажа под коли- тове матора за моя HC 5.1, започнах да преглеждам -солидно универсално менгеме предложения на магазини. В локални магазини, -пробивна машина за съжаление, не съм намерил нищо подходящо. В -център, чук задграничните магазини обаче, предложението е -флумастер, линийка много богато. Избор на производители и образци -денатурат замайва. Подобно и някое цени. За съжаление. И тогава се е появила идеа да направя нещо подобно И ето започваме! самостоятелно. След гледане много снимки на различни модели Работа започва от прилагане ъгълника по такъв за монтажа, на различни пистолети, стигнах до начин, за да покрие пистолета от горна, лява страизвода, че моя монтаж ще бъде закрепен от лява- на. Със задния му ръб би трябвало да дохожда та страна, към скелета под цевта но отстрана а не почти до основата на мерника. Запомнийте, че отдолу, с 5 болта M3. Това решение изисква зна- трябва да се свали мушката предварително. Начителна намеса върху скелета на репликата и това чертаваме приблизително размери по следния е необратима намеса, която може потенциално да начин: долу отпред – правоъгълна площ, с която изложи нашата реплика на унищожаване. Но… В монтажа ще бъде закрепен към скелета под цевта. случай на повреда, край на краищата, бих си купил новия скелет. След това успоредник с такъв наклон, за да горната площ на ъгълника, след изрязването, е била Първото нещо, когато вече имах идея беше, да се преместена назад. Успоредникът ни излиза от оглеждам за материали. В началото планирах да страничната площ на затвора. После дължината сгъна съответен елемент от съответно разрязано на горната площ на монтажа, на която ще бъде парче на алуминиева ламарина 4мм, но по-късно монтиран колиматора. Размерът се маркира на падна в ръцете ми голям и дебел ъгълник както по-тясна, перпедикулярна част на ъгълника. Тази трябва. Имаше размерите на 60мм x 30мм (ши- с 30мм широчина. Всичките размери чертаем с рочини на перпедикулярните към себе си части) флумастера или с чертилка за метал, от линийи около 500мм по дължина. Дебелина на стената ката, оставяйки 1-2мм запаса за дошлифоване. е 4мм. Това е перфектен размер. Осигурява дос- Струва си странична площ на успоредника да се татъчен запас на материала във всяката страна, а прави по-ажурна. Това е по желание, аз оставих едновременно спестява излъшъка на пилене. Раз- само тесни ребра по ръбовете. Останалото изпибира се, не нуждаем от цялото 50 см парче, стига лих. ни около 110мм и това е заедно със запаса за шли-

Слагаме нашия начертан ъгълник в менгеме и режем. Ако листът на трион се засича в алуминй, а със сигурност ше се засича по време на пиленето с листа за метал, трябва да се навлажи мястото на сечене с денатурата. Следва режене по всичките ръбове, не забравяйки да оставяме запаса. След изпилене на цялостта обработваме следващите ръбове – в началото с дебелата пила, после с подребната, а най-накрая ъгли, особено вдлъбнати ъгли, подобряваме с иглени пили. Следващото нещо, което направих, беше пробиване на отворите (отвор при отвора) на площа на успоредника, сложих там по-малка (тясна) пила за метал и изпилих бавно отвора. Следва аналогично - пилене и иравняване на ръбовете с пилите. Тук се появява употреба на старата четка. Пилата по време на пилене на алуминий обича да се запушава. Трябва да се я чисти, горе долу, всяка минута на пилене.

защото много добро ми подхождаха за релсата. Следващото нещо – нарязването на резба. Алуминият се нарязва доста лесно. Разбира се, ако притежаваме остри метчици. Категорично разубеждавам китайски „емулатори на метчици”. Може да се унищожи ефекти на своята неколкочасова работа.

Нарязването на резба: Вземаме начален метчик, слагаме го в дръжката за нарязването, а после закрепваме монтажа в менгемето така, за да от другата страна на отвора може да излезе метчика. Навлажняваме инструмента с денатурата и бавно, спокойно, доста силно притискайки в началото (до момента, когато ще се хване метчика), завиваме се в отвора. Правилото – половин оборот напред, четвъртина назад – използвано при нарязването на стомана, тук не е нужно. Защото метчикът се вдълбочава мноТрябва също да се приготви дистанционна плас- го лесно. След това действие повтаряме с втория тинка. В пистолетите често затвора е минимално метчик, който остатъчно дава форма. Аналогично по-широк от скелета. Заради това, за да монтаж правим с втория отвор. закрепен до скелета не стои на пътя на затвора, трябва да сложим необходимата дистанция. Ако лепилото вече е завържило, можем да пръСвоята изрязох от 1мм алуминиева ламарина, а стъпим към най-трудната част – пробиване на отпосле опилих за такива размери като правоъгъл- вори в скелета. Разбира се, първо трябва да проната, долната част на монтажа. След това е зале- биваме отвори с такъв диаметър, за да болта може пен с Araldite лепило (епоксидно, гъвкаво, казва да прехожда в долната, правоъгълната част на насе, че лепилото е собственик на рекорд на Гинес) шия монтаж. После избираме съответно свредло до съответната площ на скелета. Разбира се, начин с диаметъра на отвора под болта M3 за пробиване на лепене зависи от лепилото, при мен трябваше в скелетата. Разстоянието на отвори на монтажа и да се притисне за 36 часа, така, че си струва да се на скелета трябва да бъде идентично, в противен помисли за това предварително. случай ни очаква уморително разпиляване на отворите. Разбира се за сметка на стабилността на Следващото нещо е завъртяване на монтажната закрепване на монтажа. По-добре да се прави ведрелса до горната площ на монтажа. За тази цел нъж, но правилно. Особено ако имаме един скелет мерим съответно парче релсата (моя е, конкрет- и не обичаме да харчим 150 лева за новия само зано, къса, предната релса от ложа на оръжие SPR ради това, че неравномерно пробихме един отвор. mk.12 mod.0 BOYI). Нужни ни са дължината и разстоянието между отворите на болтовете. Пър- Слагаме скелета стабилно в менгемето и, дърво определяме ос, към която ще бъде закрепена жейки пробивната машина перпендикулярно до релсата. Трябва да бъде паралелен с оста на цевта, повърхността, в която пробиваме, започваме. обаче преместване дори с 2-3мм надясно или на- Местата на отворите трябва да се предварителляво, няма да има голямо влияние защото мерник но точкува, за да свредлото не избягва. След това ще се регулира. Ще страда само естетиката. Имай- напробиваме се в материала с малки обороти, те предвид, за да цялостта е паралелна. След това средно притискайки. След разпробиването на с центъра начертаваме точно места за отворите и отворите трябва да се ги понарязва на резбата – пробиваме. Без настолна пробивна машина е по- идентично както отворите под монтажната релса. трудно, но все още възможно. Разбрах по собст- След това действие трябва да се премахва отвътре вения си опит. Важно е, да свредлото е остро и с металните мустаци създадени след пробиването и такъв диаметър, каквата големина би трябвало нарязването. Полезна ще бъде четката за зъбите и да има отвор преди нарязване на резба. При мене парче шкурка. пробивах под M5 болтове с конусовидни глави, Превод: Анджей Валашек

pO Force

Montaż Ако отворите са в съответствие с отворите на монтажа – завъртяваме болтовете към минимално съпротивление и гледаме, дали не излизат навън към вътрешността на скелета. Ако излизат – трябва да ги изпилеем с пилата и шлифоваме с шкурката. В противен случай затворът ще се засича. Остава уж само да почистваме скелета от стърготини, сглобяваме пистолета обратно, закрепваме монтажа и завъртяваме колиматора. Можем да стреляме! Няколко съвети!

кога една грешка и трябва да се започва отново. В зависимостта от големината на монтажната релса, повечето от горната повърхност на монтажа може да се после изпилее. Ще спестим от тежестта.

Болтовете си струва да се ги осигури с лепило за резби, но не много силно. Конструкцията изисква Яцек „Декстер” отвиване на монтажа с цел почистване на писто- Рейтер лета. Търпението при пиленето и шлифоването. Поня-

Приготвене на монтажа стъпка по стъпка

pO Force

Reklama

pO Force

SIG 552

Швейцарец за специални задачи

През 1812 година швейцарски войници се дочакват съвсем отделно вписване в разпоредбите на Версайски договор. Всъщност, той забранява на гражданите на тази планинска, негостоприемна държава, встъпване във войска на други държави. Единственото изключение тогава е Ватикан, където Гвардия съставена от швейцари служи до днес. Защо е направено това вписване? Защото войници на тази алпийска държава са съвременни спартанци, отлично обучени и много опасни. Тежки условия, в които те трябва да съществуват от най-ранна възраст, формират от тях отлични войници. Тези опити използват до този момент, между друго при производството на оръжия. Запознайте се със съвременния швейцарски воин – SIG 552 Commando.

ашия герой не е обаче острото оръжие, а реплика на щурмов автомат – SIG 552 Commando, проектирана и произведена от позната на всички фирма ICS. Външен вид: Репликата, която получихме за тестове, е модел произведен по лиценз на фирма SIG Arms, благодарение на която репликата притежава маркиране на острата версия. Няма да намерим, за щастие, весело творчество на фирмата във формата на името на производителя на репликата или мястото на производство в Далечния Изход. Единствено изключение от това правило е бутон, който пуска горна половина на боди на корпуса, защото там е екструдирано името на производителя. Обаче тя е толкова малка, че само много подробна визуална проверка може да открие нейното съществуване. Така, че в този случай можем да кажем, че репликата е в 100% кошер. Единствено маркиране, което не произхожда от оригинала, е етикет за предназначение за лица над 18 години. Която, ще добавя, възможно най-скоро след закупуването е отдалечена. Всичките маркировки са лазерно гравиране, в което е впусната боя. Това би трябвало да спази надписи за малко по-дълго време, отколкото би било при директен печат. Репликата е направена частично от метални елементи и частично от пластмаса. Металните части са вътрешни, включително Гиърбокс V3, докато пластмасовите са някои външни елементи. Те са: сгъваем приклад, пистолетна ръкохватка, облицовки на

преден газов блок с RIS релси, заглушител на изходящите газове и имитация на затвора. Видимо е, че при изработване на пластмасовите части са използвани качествени материали, които осигуряват безпроблемно използване при нормалните условия. Трябва само да се внимава на ниски температури, защото плазтмасовите части могат да став а т крехки и податлив и на повре-

ди от измързването. Такава ситуация, за съжаление, се случи в нашия екземпляр. Изложена на измързването пластмаса, която се премества в ложа на затвора, след натискането на bolt-catch удря в стена на корпуса и просто се счупи. Очевидно, 15-градусен студ не е била една от категориите, за която са били избрани материали за нейното изпълнение. Не можем да кажем нищо лошо за съгласие на външните части, защото по време на използването и точна проверка на репликата не сме забележили никакви недостатъци в тази област. Всичко е в точното съгласие, благодарение на което в никакво място няма ефекта на клатенето. Също и съединители, включително имитации на газов блок, вътрешността на която служи за скриване на батерии, не показва най-малки недостатъци в производителния процес. Статистични данни: Дължина: 728мм Дължина (със сложен приклад): 470мм Тежест (без батерии): 2600г Вместимост на пълнители: 450 топчета всеки

Ергономия: Изключително важен за потребителите е факт на перфектно разположение на всички бутони и превключватели. В този случай дори и по-малко важен е външния им вид, а много по-важен е начин, по който производителя разрешава тяхната полезност. Нека да започнем нашия преглед от приклада. Прикладът:

Култура на работа: Културата

на работа на тествания модел беше на най-високото ниво. Гиърбоксът работи гладко, няма също никакви необичайни шумове идващи от вътрешността на репликата. Единственият недостатък, който може да се забележи по време на проверката на вътрешните части, и по време на изпитването на стрелба, е неравномерно разположена хоп-ъп гума. Този дефект обаче може да бъде елиминиран дори и от лаик, така, че отбелязваме този факт само заради журналистични задължения. МежФото: Шимон Рейтер

ду другото, повечето от репликите имат същия фабричен дефект. Обаче това не е изненадващо, защото работниците занимаващи се със сглобяването трябва да изпълняват определени норми и никой няма да чака, доколкото някой перфектно ще закрепи такъв малък елемент. Също и всички движими елементи, както приклад, палец за пълнителя, селектор за режим на стрелба, механизъм за зареждането или мушка и мерник действат гладко и точно.

Прикладът, каквото е нормално за модели предназначени за специалните единици, е сгъваем. Този факт е продиктуван от размери на оръжието по време на транспорта. Трябва да се взема под внимание, че специалните единици са доставени до мястото за акция често по начина, който изисква използване на достъпно пространство з а максимум. Точно така това изглежда по време на парашутни скокове или подводен транспорт. Механизъм на приклада е, което е проверено, направен изцяло от метал. Нееднократно можем да срещнем реплики, производителите на които използват алуминиево-цинкова сплав (ZN-AL), и в резултата на нормално използване тези елементи се повредят. В този случай това няма да стане, защото така палеца, както и панта са направени от качествения метал. Селектор за стрелба: Селекторът за стрелба в тази реплика е слаган от двете страни, така, че левашкото лице може да го обслужва толкова лесно, както и десничарото. Това има също и значение при променяване на ръка по време на борби в сгради или в ограниченото пространство, когато не можем да си позволим за неограничено опериране на репли43

pO Force

SIG 552

ката. Самият селектор е изработен от качествена пластмаса, със съответна твърдост, благодарение на което няма да има тенденции за скъсване. Селекторът има три положения – предпазител, единичен изстрел и автоматична стрелба. Всеки път, когато искаме да преместим или поставим в определената позиция следва щракане, благодарение на което не трябва промените на положения да следваме с погледа. Малко нещо, но по време на двубои в тъмни помещения или през нощта, когато видимост е ограничена за минимум, може да означава „да бъде или да не бъде” на бойното поле. Може да се забележи само един минус на механизъм на селектора, то ест неговата достъпност. Докато поместването с помощта на палеца на ръката обхващаваща ръкохватка от предпазителната позиция за позиция на единичен изстрел или серия не прави особено затруднение, но обратно преместване е вече средно възможно без промяна на позиция на ръката. Трябва да призная, че имам доста дълги пръсти и доста големи длани. За лица с по-малко пространство на хватка това ще бъде още по-трудно. Само движение на селектора върви гладко, обаче с малко съпротивление. Благодарение на това няма да се притесняваме за случайно преместване. Спусък:

Мушка и мерник: Двете части на прицела, мушката и мерника, са регулируеми. Мерникът притежава 4 различни положения на визьора и възможност за вертикално и хоризонтално регулиране. Изработен е изцяло от метал а съгласието на частите е много добро. Не съм намерил никакви недостатъци на изработката. Също и мушката е регулируема. Притежава два положения и възможност за хоризонтално регулиране. В този случай корпус е изработен от пластмаса, а останалите съставни части са метални. Предни облицовки: Ако говорим за ергономията трябва да се спомене за облицовките на предния газов блок, които скриват място за батерия. Някой ще се притесни заради информация, че това е изключително малко място и самостоятелен избор на подходяща батерия може да създаде малко проблеми. Защото не влизат тук никакви класически конструкции, също и батерия Li-Po с напрежение 7,4 и вместимост 1300Mh, които всъщност са изключително малки. За слагане на класическа батерия Мини тип Ni-Mh можете само да мечтаете. Така, че изглежда, че сме осъдени на специалните батерии, с нестандартната постройка. И само неголеми, това е само тип Li-Po. Ние успяхме да слагаме още до предната ръкохватка батерия Li-Fe с напрежението 6,6 и вместимост 1300 Mh, но при 6-градусен студ не иска да сътрудничи с репликата. Трудно е да се каже еднозначно, дали студ е виновен, или може репликата, защото батерията успешно е била използвана в репликите на други производители. За съжаление, само при положителни температури, така, че нямаме никакво сравнение.

Спусъкът е изработен от висококачествена пластмаса, с мила за длан фактура. Неговата ергономия не повдига възражения. Също и противопоставление на показалеца е достатъчно, а самия спусък не е много твърд, така, че не трябва да се използва много сила за да го натиснете. Скоба на спусъка се отклонява, каквото ни дава комфорт използване на репликата при зимните условия, когато се използват по-дебели, отколкото нормално, защитни ръкавици. Също и за хора, които предпочитат да носят тактически ръкавици с дебела подплънка на показалеца това решение Самият корпус на газовия блок е изработен от би трябвало да е по техния вкус. Трябва да се до- пластмаса. Така и както монтирани RIS релси на бави, че е изработен изцяло от метал. него. Тези обаче, за любители на металните релси, имат едно улеснение. Закрепени са с помощта Палец за пълнителя: на имбус болтове, така, че тяхната промяна взема няколко минути. Палецът за пълнителя действа правилно а изра- Блокът е съгласен по доста тесен начин, каквото ботката му е на високото ниво. Използван мате- елиминира всякакви хлабини или поклащане на риал, който е пластмасата, е висококачествен и съставните части. Двата елемента, долния и горсе представлява солидно. Също и пружина, из- ния, допират се перфектно. За това съгласие, за ползвана при неговото блокиране, има достаъчна съжаление, трябва да плащаме цената. Съгласието твърдост. е толкова точно и тясно, че е трудно да стигнем до

Фото: Шимон Рейтер

батерията. Да не споменаваме опасността от скъсване или повреждане на куки, които държат горната част на мястото си. Всеки път сваляне на горната част се извършва със страх от повреждане. Може би този елемент ще се изразходи с течение на времето и проблема ще престане да съществува. Разбира се, ако смятаме факта за перфектното съгласие като проблем. Гиърбокс и хоп ъп камера: Щом внимателно погледнахме на изгледа и ергономията на описаната реплика, би трябвало сега да следваме с анализа на вътрешността, то ест на тези елементи, които пряко влияят върху полезността на еърсофтното бойно поле.

Вътре реплики ще намерим Гиърбокса v.3 с няколко подкрепления. Ние имахме реплика, която притежаваше в стока пружина M120, благодарение на която изходящата скорост се колебае в границите на 390-400 фпс. Това не е, разбира се, мощ предназначена за CQB, така, че лица, които искат да използват репликата точно в такива игри, са принудени да променяват пружината на по-слаба. Всички други ще бъдат доволни спрямо характеристики, които предлага репликата на монтираните части.

Според магазина madonion.eu в Гиърбокса има много подкрепени части. Те са, между другото, стоманени зъбчатки, които са приспособени за сътрудничество с пружини за M140 включително. Помислено е също за монтиране на контакт и каХоп ъп камерата е типичен проект от G36. С всич- бел с ниско съпротивление, които намаляват конките предимства и недостатъци. Не си струва сумация на енергия. Всичкото задвижва познат дори да се пише за това, защото описани са вече двигател ICS Turbo 3000. стотици от тези камери, а следваща този тип рецензия само би дублирала информации от пред- Пълнители: шествениците. В камерата е сложена вътрешна цев с дължина на 263мм, така, че е доста типична В кутия със SIG намираме два пълнителя тип Hiза реплики предназначени за стрелба по малки Cap, всеки от който съдържа 450 топчета. Те са разстояния. пълнители изработени от прозрачен изкуствен материал, които имат за задача да копират ориги45

pO Force

SIG 552 налните пълнители от SIG Arms компания. Култура на работа на самите пълнители е на високото ниво. Не сме имали никакви проблеми по време на тестването с подаването на топчетата, заяждане или прекомерно поклащане. Механизма, който опъва пружината действа много гладко и всъщност от това можем да знаем, че репликата е хай енд. Пълнителите, както спомнях преди малко са HiCap, имат клапанче на входящ отвор, чрез които се изсипват топчетата вътре пълнителя. Проектанти от ICS са помислили малко и в резултата получихме защита от случайно или нежелано отваряне на капака. Малко нещо, ама радва. Проблемите могат да възникат в момента, когато искаме да купуваме резервни пълнители, не непременно от ICS. Защото сме опитвали да използваме по време на тестовете също и пълнители Tokyo Marui, които са предназначени за реплика от SIG 552 Commando, и за съжаление трябваше да се откажем. Пълнителите найобичайно не се съгласяват с версия ICS на швейцарския автомат. Подобна ситуация може да се случи в случая на пълнители от JG, защото китайска реплика е копие на Tokyo Marui. Не сме проверили това, заради липсата на достъп до китайските пълнители, но това предположение трябва да се направи. Полеви тестове: Щом сме описали главните характеристики, трябва да отидем към същността на тази рецензия – практически тестове. Престрелвахме репликата с топчета Guarder с тежест 0,28г. Само по време на тестването разполагахме с топчетата само с такава тежест (ако говорим за маркови топчетата). Нашето тестване направихме в типично зимни условия. Ами, може не толкова типични, защото температура този ден повиши се малко над нулата, така, че пощадихме я от мраза. Задържаща се от известно време снежна покривка все още не се изтопи, за това времето беше доста характерно за този сезон. Това, разбира се, трябваше да има малко влияние върху поведението на репликата, а поточно върху хоп ъп гума, която не е приспособена до такива температури. Това може да се определи заради факта на нейното „затопляване” след малко по-дългия престой. Тествахме SIG-а при разстояние от 20, 40 и 60 метра (измерено от мерна лента), за целта взехме лист на A4 формат. Първото разстояние не беше особено предизви-

кателство за нашия модел и девет на десет топчетата се намериха в рамките на целта. Едно отиде малко встрана, докосвайки само нашия щит. Второто разстояние, т.е. 40 метра към целта, вече не беше толкова лесно да се преодолее за топчетата изстрелени от репликата на SIG. Този път само половин от десетия изстрелени топчетата намериха пътя си към целта. Останалите преминаха целта минимално, но удряха в такива разстояния, които би оформявали големина на човешкия корпус. Третото разстояние беше само тест на максимален обхват на репликата. Попадението при това разстояние в целта изисква корекция и малко щастие, защото климатичните условя имат прекалено голямо влияние върху летящото топче. А и неговата скорост в края на разстояние не е толкова голяма, за да целта не успява да избегне. Обаче трябва да се подчертава, че борба на това разстояние е напълно възможна, а попадението в силуета, при корекцията, не беше особено трудно. Особено, когато този път за цел служи жив човек, който веднага сигнализира попадението. Лично, на разстояние над 40 метра препоръчам използване само серии, особено 3-5 серийна стрелба, защото тогава възможност за удар към цел с големина на човека се увеличава значително. Гледайки резултата трябва да помним, че все още имаме стоковата реплика, при която вътрешната цев няма дори 300мм. Що се отнася до тази стойност, резултатите са повече от задоволителни. Обобщение: Единственото, за което можем да обвиняваме реплика на SIG 552 Commando е слабост на пластмаса, която се движи в ложата на затвора. Може и това не е голям недостатък, но със сигурност трябва да се внимава на този елемент. Особено, когато играем мача в минусови тепмератури. Не можем също да не спомним за изключително малко пространство за батерията, което ни ограничава доста значително при нейния избор. За щастие това не е реплика, в която имаме нужда от голяма мощ, така, че и батерия може да бъде неголяма – също и по възраст. Като предимство можем да включим много културна работа на Гиърбокса, много голям обхват и добра точност при много къса цевта. Не можем да забравим също за маркировка на острата версия, която добавя малко качество на репликата, а за

Резултат на стрелба от 20 метра – след прегряване на хоп-ъп гума

Резултат на стрелба от 20 метра

Резултат на стрелба от 40 метра Фото: Шимон Рейтер

Превод: Анджей Валашек

реконструктори е почти задължителна. Като предимство ще включим също действащ bolt-catch, който може и не е вещ от първа необходимост, но със сигурност е ценно допълнение, който удовлетворява и дори пощадява неудобно регулиране на хоп ъпа. Към списъка ще добавим най-накрая много добре и културно действащи пълнители с няколко подобрения и ще получим направо солидна реплика – не само за борба на къси разстояния.

много добра точност при толкова къса цевта голям максимален обхват действащ Bolt-catch висококачествени пълнители

Съкратено:

Долу ще намерите снимки на щитове от тези изстрели.

Недосатъци: - малка издържливост материала на мраз неголямо пространство за батериите Предимства: - висока култура на работа на Гиърбокса

Реплика в пълно великолепие

pO Force

SIG 552

Пълн Скала: 8/10

Благодарим на магазин Madonion (www.madonion. eu) за достъп до репликата за тестовете.

нител на SIG

Фронт с RIS и заглушител за пламъка

Фото: Шимон Рейтер

SIG 552 pO Force

Затвор и маркировка, намиращи се долу него

Гледка на мерни прибори

Пълнители добавени до SIG

Сгъваем приклад

Фото: Шимон Рейтер

Близък кадър на задната част с мерник

Гледка на странична част на твора.

Близък кадър на задната част с мерник

Близък кадър на релса RIS. Видими болтове, които я закрепват към корпуса.

Мушка

реплика от страната на за-

pO Force

whip for terminators

Враг на измамници?

Един от недостатъци на Еърсофт, поне в очите на лаика, е липса на следа от попадение. По време на игране в Пейнтбол всяко попадение се вижда ясно, благодарение на което измамване не е толкова лесно, колкото по време на забавляване с реплики ASG. До този момент само доверие и чест на играча са били единствени определящи фактори за елиминирането на врагове. Дали този конкретен аспект можем да променим по някакъв начин? На този въпрос бързо отговарят производители на спортно оборудване, които направиха камера предназначена за увековечаване на екстремни събития. Може би тя не е свързана директно с ASG, обаче и това бързо ще се премени. Междувременно използваме такава техника, която е достъпна в момента. Пред Вашите очи е първата част от серия на статии, посветени на спортни камери и тяхната употреба в Еърсофта. 18. Този модел струва в границите на 60 EUR, така, че почти всеки играч може да си купи такъв. Как обаче се представлява качество в сравнение с толкова ниска цена? Първо впечатление: Камерата е изпратена пакирана в солидна, картонена кутия, на която има печатени снимки на камери в различни форми. Така, че за опаковката нищо лошо не можем да кажем. На нас обаче много по-интересно ще бъде нейното съдържание. Край на краищата дори най-лошия продукт може да се хубаво пакира и продава като висок клас. азбира се, главно предназначение на камерата Нека да погледнем вътре. не е увековечаването на измамници, а по-скоро на самия мач. Такива устройства ни позволяват Ето, каквото намираме вътре кутия (в редица на да запазваме спомени от събитията, които по ня- изваждане от кутията): какъв начин са ни оформели и това, кои сме ние. Позволяват също да запазват спомените от важни 1. Инструкция за употреба на английски език събития за нас, интересни места и хора, които сме Флаш-карта SD 8GB Kingston срещнали някъде по пътя. Досега трябваше да Гаранционна карта избираме между прицела на апарата и мерника. Печатена листовка спрямо продукта Игране с апарата или камерата и репликата едно- Инструкция за употреба на полски временно никога не беше, и досега не е, особено Мини-сд с драйвери за компютъра комфортно. Това не е изненадващо обаче – не са Гумена каишка за закрепване на камера към каспроектирани за едновременно използване. Разби- ка/шлема и др. ра се, има хора, които са успяли да съчетават тези Две каишки за закрепване с велкро две неща по някакъв начин, например герой на USB кабел нашата статия за тунинг на реплика CA-8-2, кой- Аудио/видео кабел то монтира камерата си в кутия, която е закрепена Камера точно зад прицела на корпуса на репликата. За съ- Кутийка с допълнителни аксесоари (мазило, жаление, в резултата на тази операция загуби въз- дръжка за закрепване към волана, четири каишки можност изцяло да използва оптически мерник. гумени, лейкопластени защитни спейсъри). Помолихме обаче Марцина, за да тества за нас спортни камери, които са по-подходящи за из- Както забележихте, списък на аксесоарите, които ползване в Еърсофта, отколкото традиционни ус- получаваме с камерата, е доста дълъг. Това е претройства. димство, защото по-голяма част от тях ще бъде Нашият отчет за пазара на спортните камери за- полезна. почваме от най- евтиният модел, който намерихме, в предложение от фирма Solve, т.е. камера AT- Самото устройство е построено солидно и тряб-

ва да издържи повече ситуации, които могат да ги срещат на полето. Корпусът е изработен от доста дебел материал, в някои места покрит още с гума. Това осигурява повишена издържливост на механични повреди и защитава от напръскане. Също и защита на екрана на първия поглед изглежда доста солидно. Хайде да тръгнем обаче до най-важната част – до лещата. Трябва да помним, че това е елемент изложен на директна опасност от удара заради фронтовата позиция към противника. Неговата защита в този случай е изключително важно нещо. За щастие изглежда, след предварителни проверки, че стъклото, без голяма опасност за повреда, трябва да издържи изстрела – дори от малко разстояние. Ергономия: В този критерий най-важна за нас е достъпност към функции на камерата, т.е. нормално обслужване по време на игри и, също важно, възможности и начин на монтажа. Ще започнем от облуга на запис. Бутони: В горната част на камерата ще намерим 3 бутона, разположени около неголям LCD екран, които отговарят за определяне на всички параметри на камерата. Централният бутон, който също е найголемият, включва и изключва записа. От лявата му страна има бутон за активиране и дезактивиране на камерата, а от дясната страна меню бутон, който отговаря за нейните функции. Самите бутони, както би трябвало да е в устройство предназначено за използване по време на

практикуване на спорт, не са податливии на случайно натискане. За да се включи някаква функция на камерата, трябва да се посочи малко сила точно в пункта, в който имаме предвид. Разбира се, това може да затруднява включване на записа на играчи в ръкавици, заради факта на повишена контактна повърхност и намалена точност, но всъщност мисля, че по-добре да се свали ръкавицата, за да може да се обслужи устройството, отколкото да си има един час случаен видео материал. Няма много функции в менюто. Трябва обаче да помним, че това е спортната камера и не е нужна мнозина функции. Материал, от който са изработени бутони, е доста твърда гума. Избор на материала е очевиден, щом камерата трябва да действа в „полеви” условя и да осигури възможността за записа дори по време на дъжд. Водонепроницаемостта проверихме самостоятелно, защото по време на последната тестова сесия времето беше лошо и много ръмише. За бутоните не мога да кажа нищо лошо. Разбира се, има гласове, че работят прекалено твърдо, но все още смятам, че това е предимството. Монтажи: За камерата производителят добавя комплект на монтажите, които отговарят на нуждите почти на всички играчи. Тази част от комплекта предизвикне нашето възхищение. Камерата може да се монтира практическо на всяка повърхнина, която можем да измислим. Ние я монтирахме на: оптическия мерник, благодарение на кръгъл монтаж; на глава и фронта на репликата, чрез гумената каишка. Може също да се я монтира на китката или шлема, чрез добавени каишки с велкро. И в този момент излиза цялата функцио53

pO Force

Whip for terminators налност на камерата и нейната съгласуваност с всякаква повърхност. Трябва да добавим, че всеки от монтажите е много стабилен и не позволява на камерата да прави никакви свободни движения. Освен това, камерата беше стабилна и безопасна дори в момента, когато успяхме да скъсваме нашлемните куки, липса на които практическо би означавало лишаване от потребителни свойства в такава конфигурация. Наистина голямо предимство. Тестове: Тествахме камерата по два начина. Първо, искахме да се убедим, дали този модел ще бъде способен да записва еърсофт игри по отношение на издържливостта на външните части и общата изработка. Не пропуснахме също и много важен аспект, като възможността за монтаж на устройство на репликата и оборудването. Нека да помним, че това не е устройство посветено за ASG играчи. Решихме да направим „полеви” тестове по време на една от игри, които се случват практическо навсякъде – независимо от град, страна, континент. Една обикновена, неделна сутрин. Ще добавим само, че декемврийска. Това ще има значително влияние върху нашата рецензия. Температура на въздуха варира в границите на 6 градуса под нулата, вероятно заради слънцето, което реши да разсее предишните температури – по-ниски дори с 10 градуса. Камерата беше приготвена за работа даже един ден по-рано. Закрепихме я с помощта на добавена до комплекта дръжка към оптическия мерник на снайперската реплика. Трябва да се спомне, че добавен до камерата комплект аксесоари за закрепването е достатъчен за закрепване на камерата практическо към всяка повърхност, която си измислим. Това има значително влияние върху потребителни ценности на самото устройство, защото възможност за неговото монтиране почти навсякъде е решаваща от гледна точка на играча. Всъщност не винаги трябва да използваме същото оборудване или реплика. Камера Solve AT-18 трябвало да е една от две камери, които работят върху увековечаването на събитието онзи ден. Чрез това щяхме да имаме сравнителен материал, позволяващ на преценка на качеството на записа и надеждна работа на цялата система. Втората камера беше закрепена точно зад окуляра на мерника на пушката, то ест централно към оста на прицела. Моделът, който получихме за тестването, успяхме да закрепим без

големи проблеми към оптическия мерник – точно зад въртоки за регулирането. Чрез това получихме сравнителен район на областта за записването. Мачът се започне след един час и в самото начало камерата беше включена. Искахме да записваме цялото събите, а после да преценим качеството на записа, избирайки определени сцени, за да бъдат представени в тази статия. За съжаление времето попречи на плановете ни по доста изненадващ начин. Ниската температура води до намаляване на работоспособността на батериите, които бяха монтирани в тестваната камера. В крайна сметка това доведе до нейното самостоятелно изклюване. В разгара на действията даже не сме забелижили, дали устройството по някакъв начин ни е информирало за проблеми с енергията. Най-лошо обаче се оказа проверяване на флаш-картата, на която е трябвало да се намира записан материал. Пиша „трябвало”, защото устройството не записа абсолютно никаква информация от мача. Найвероятно производителят не е предвидил такава ситуация и не е взел под внимание автоматичен запис в определени интервали от време или в случая на изчерпване на източника на захранване. Особено тази втора опция би била много полезна, вземайки предвид на нашето приключение и – здравия разум. А трябва да се спомне, че камерата разполага също и с екрана, който показва на играча състоянието на батерията. Значи можем да приемем, че устройството би било способно да предприеме действие, за което споменах по-горе. Достатъчно да се впише няколко редове код до приложни програми. Трябва да се внимава също на място, в което се монтира камерата. В нашият случай, след монтирането към оптическия мерник, се окаже, че найвероятно двигател генерира прекомерни електромагнитни смущения, които поводираха поклащане на образа. Промяна на място за монтажа към фронта на реплика (различен тип) изцяло елиминира този проблем. Не е съществувал също изобщо в момента, когато камерата е била монтирана върху главата. Вторият опит, заради празници, малко закъснее. Обаче това ни е дало възможност да направим тестове още веднъж, чрез което ще бъдат още поточни, отколкото би било в случая на еднократно извършване. Вероятност на теста се е повишила още по отношение на неблагоприятни метеорологични условия. Ниска основа на облаци и дребен непрекъснат дъжд поводираха, че прозрачност на въздуха

значително намали. Също и влажността на въздуха беше много висока. Всичко това можете да гледате на снимките и филма, заснеман тогава. Каквито условия би били, камерата нито веднъж не е отказала да сътрудничи. Също и батериите не се изтощиха по време на целия период на записването. С една дума камерата се е оправила в доста екстремални условия. Сега може да бъде само подобре. Окончателно: Камерата работи отлично в момента, когато искаме да снимаме филма от акция. Самите видео материали не са зашеметяващо качество, но трябва да вземем под внимание цената на устройството, а тя варира в границите, в които можем да получим колиматор или оптически мерник. И това също от най-ниския или средния клас качество. Самата камера може да бъде отлично решение за групи, които по този начин искат да записват тренировките си или акции, за да после ги разискват спокойно в по-благоприятни условия. Това е също добра покупка за хора, които желаят да имат спомен от маневри, в които участваха, а не искат да плащат 500 BGN за устройство, което позволява да се записва материал с HD качество. Препоръчаме камерата също и на тези, които търсят неголямо устройство, способно да помести голямо количество на видео материал. Таково, което може да се закрепи буквално навсякъде – към репликата, оборудването, шлема или, просто -

главата. Точно за тях е предназначена камера Solve AT-18. Предимства: Цена Голямо количество на монтажни добавки Обслуга на общодостъпни батерии Обслуга на популярни и евтини флеш-карти Солиден корпус Компактност Малка тежест Има LCD екран Възможност да се регулира всички параметри без нужда от достъп до компютъра Недостатъци: Слаба яркост на LCD екрана Максимална резолюция е само 640x480 Липса на автоматична система за записване на данни Смущения от работящ двигател/GB Висока чуствителност от тип батерии Качество на звука Долу ще намерите видео материал на една от игрите, по време на които тествахме устройството. Тествахме камерата чрез учтивост на фирма Solve Elektronika, дистрибутор на камери AT-18 и AT-19. Моля, посетете страница на производителя www.solve.pl.

Превод: Анджей Валашек

pO Force

Whip for terminators

pO Force

Under the burlap

U n d er th

e Bu r lap В най-новия брой на Under the burlap ще намерите опис на легенда на световна военщина – карабина М1 Гаранд. Ще Ви представим история на произхода й и реплика, която е приготвена за любители на този вид оръжие от фирма Marushin. Нашият гост ще бъде също любител на снайперски реплики, който е променил своята CA-8-2 на истински разбойник с над 600 фпс. Ще се сподели с OpForce Magazine с начина, по който успя да построи такъв изрод. За да се запознаем със следващия снайперист, който е много популярен чрез историята си, ще трябва да се върнем малко време на зад. Ще Ви представим профил на Аделберт Уолдрън – най-ефективен снайперист на Въоръжените сили на Съединените американски щати. Леко четене

pO Force

garand marushin

М1 Гаранд – легенда на легендите

Случват се такива реплики, които въпреки техни приложимости на игровото поле на еърсофта, все още предизвикват възторг и са мечта на много играчи. Понякога заради тяхната изработка, която е страхотно копие на истински първообраз, а понякога само уникалност на конструкция прави легендата и непреодолима нужда за тяхното притежаване. Много рядко се случва, че такава колекционерска рядкост е в моите ръце - за да я преглеждам. Тогава мога да се израдвам от такъв образец, поглеждам вътре, лелея. Такава ситуация се случи не много отдавна, когато в сервиза ми се появи реплика М1 Гаранд от фирма Marushin. риложимостта на тази реплика на игрово- на версия на Гаранд. Мерник, регулиран по двето поле на еърсофта е много ограничена. те равнини, с визьор, пък много подобен до този Вместимост на пълнителя, незадоволителни ха- в M14, обаче направен практическо без хлабини. рактеристики, нетипична конструкция, особено Мушка със странични защити е сложена като ляссистема на хопъп, липса на части за тунинг, скъ- товича опашка и стисната с болта. За съжаление па експлоатация. Може да се продължава до без- имбус, който повредява цялостната гледка. крайността. Въпреки това много играчи искат да я притежават. Просто така, притежават за само Репликата има хопъп система, обаче не в такава притежаване, за надуване и за да може да виси на форма, каква е позната от повечето играчи. Това, стена. И, честно казано, нищо чудно. каквото бихме наричали хопъп камера наистина е само място, където се слага цев и влиза топче. Репликата е изработена само от метал и дърво. Намира се там уплътнител и малка задръжка, кояДървото не е високо качествено, лакирано само то задържа топчето на мястото до момента на извъншно. Изглежда обаче много естетично и рад- стрела. Няма там хопъп гума. Тя се намира около ва окото. Дървени части са: приклад и ложа плюс 15 см от дулен срез, зад много странна „гърбичка”. цевна накладка. В приклада, който има на края Вероятно гърбичката има задача да разстройва метална основа, намира се кутия на принадлеж- полета на топчето в цевта така, за да притиска на ности за почистване. Металните части са малко от горния ръб на цевта и попада на хопъп гумата. Цемесинг, малко алуминиеви изрезки и доста много вта е просто на пръв поглед крива. Освен това, гоотливки от алуминиево-цинкова сплав. Алумини- ре-долу в началото на една трета на дължината си, евото-цинкова сплав обаче е относително качест- притежава два отвора отстрани, всеки с диаметър вено добро, със сигурност по-добра от повечето около 2мм. Те служат за улесняване на цялостен познати ми реплики. монтаж, защото цевта се завива и се контрира с гайка. Отворите улесняват инсталиране в опредеПушката се обслужва много подобно до оригина- лено положение. Обаче отворите трябва да имат ла. Пълнителят, който много прилича с външния фатално влияние върху характеристиките, за това му вид на характерен пълнач, слага се в гнездо, за- са обвивени с тефлонова лента, на която слагатваря се затвора и може да се стреля. Само 8 пъти, ме термична изолация и подгряваме. Подобно както в оригинала разбира се. След този факт за- с хопъп гумата. Тя има твор спира в задно положение, а пълнач изскаче на горе. Трябва да се слага нов пълнач и за-

форма на пояс на цевта, със съответна извиваща гърбичка, която влиза в изреза на цевта. Тя е обвивена с тваря за- тефлона и притисната от изолацията така, че претвора. Може също махва продухвания. да се изхвърли от репликата не до края опразен пълнач чрез копче Затвор на репликата много прилича на затвора в от лявата страна на затворната камера. Предпази- реплика M14, само, че притежава блоубак механител, сложен както в оригинала, отпред защита на зъм. Състои се от ламаринена пластинка намираспусъка, съвсем еднакво както в познати на много ща се в горната част, симулираща истински затвор, играчи реплики M14, които всъщност са развое- под която намира се дюза, която слага топчето до

камера от пълнителя заедно с подаване на въздух отстрана и, в задната част на истински затвор ограничител, заради който затвора удря в дъното на затворната камера. Пластинката с истинския затвор е свързана въртеливо, така, че симулира също движение за отблокиране на истинския затвор. На съединението от тези два елемента на алуминиево-цинкови сплави намира се месин-

външната цев (не се вижда от вън!), се връща към своето начално положение. Големина на цял блоубак механизъм, газов цилиндър и възвратна пружина, е оправдена от тежес т на цял затвор-плъзгач движим

гомеханизъм. в а Обаче само дръпване при изстрела не лагерова в т у л к а , е много добро заради малка скорост на движениблагодарение на това елементите съ- ето на затвора и голяма тежест на цялата пушка. трудничат гладко и не се изразходва много Газов резервоар, който се намира пред спусъков бързо. механизъм, е доста плосък, но има достатъчна вместимост. Зарежда се го отдолу, а самия зарежБлоубак механизъм е другия въпрос. Защото е дащ клапан намира се точно под защита на спумного нетипичен както на реплика GBB. В нача- съка. лото, по време на тършуване из нея, заплашва от мнозина елементи, но след известно време виж- Спусъковият механизъм на мене лично ми харесдаме в нея голяма изобретателност на конструк- ва. Няма прекъсвача, но е снабден със запънка за тори. Взимайки предвид възраст на конструкци- единична стрелба, подобно като автомат АК-47. ята, трябва да се отбележи, че тогава не е могъл Простота на действие и сигурност, плюс, заради да се прави по образеца на нищо и конструкцията добра изработка, приятна работа на спусъка, би започне да предизвиква малко възхищение. Там трябвало да е по вкус на всеки маниак. няма клапана в дюза, който би прекъсвал газоснабдяване към цевта и повишавал налягане в Разглобяване на пушката е също удоволствие. цилиндъра на блоубака. Използвани са там два Започваме от отклоняване на спусъкова скоба отделни клапана, един, който се занимава с газ напред и теглене надолу. Би трябвало да излезе влизаещ до цевта, а втори с газ, който влиза до цял спусъковия механизъм заедно с петле. Следблоубак механизъм. Двата клапана са включвани ващият детайл който радва: петлето е снабдено с от едно петле. Цикъл на изстрела изглежда така: месингова ролка на мястото, в който затвора го петлето се намира отзад, затворът затворен, топ- напряга. Това намалява триене и изразходване на чето в камерата. След натискане на спусъка пет- механизми. Следва развиване на един болт отзад лето вмъква двата клапана, единия малко по-рано и разлагане на пушката на приклада и „механиот втория. Първият подава газ до дюзата и чрез зми” с цевта и накладка на цевта. След сваляне него – избутва се топчето. Втория клапан, отво- на мушката, нейната основа и дървени накладки рен малко по-късно подава газа до дълга и тясна на цевта, можем да развиваме на две части, разтръбичка, завършена с бутало с уплътнител. На- хлабяме болтове на пръстена, на който опира се мира се в цилиндъра, който е инсталиран в плъз- възвратната пружина, стягаме го заедно с пругача и затвора. Газът от тясната тръбичка тръгва жината, плъзгач и блоубак цилиндър. Затворната в пространство пред глава на този бутало и вътре камера разглобяваме чрез отвиване на два болта цилиндъра, причиняват се към негово движение отстрани и отзад, след това получаваме достъп назад. След достигане края на цилиндъра, който е до затвора и всичкото, които е вътре. В началото затворен отпред, излишък газ е освободен. Петле- разглобяването и сглобяването е ужасно, защото е пък напрегнат, така, че клапани са затворени. то репликата може да се сглобява само по една Затворът, заедно с плъзгача и блоубак цилиндър, определена редица, но малко ловкост и вече без чрез голяма възвратна пружина (почти 50 см дъл- проблеми можем да се справим с това. Внимавайжина след изваждане от репликата!), обвивена на те с механизъм отговорен за блокирането на за61

pO Force

garand marushin твора отзад и изхвърлянето на празен пълнач. Е типично „ужасен”. Изисква съответно извиване две независими пружини, съответно притягане на болтове и т.н. За накаране самия механизъм за действането нужно ми било над един час. Така, че ако действа добре – не пипай. Заради това, че от началото съм третирал тази п у шка като рядкост,

колекционерски образец, няма да кажа нищо за нея. Всъщност, заради пълнителя за 8 топчета, нейната приложимост на бойно поле е нулева. Обаче изработката, маркиране (напълно съобразно с оригинала!), звук на зареждането и действие на механизми причиняват наслада. Всяка реплика обаче имат минуси, а тъй като описвам тук главно изработка на репликата – минуси на изработката също би трябвало да опиша. Първо, болтът свурзващ плъзгача с затвора вижда се отвън, а той е имбусов. За мен, катастрофа. Второ, накладката на цевта и предна част на външната цев имат склонност към хващане на хлабини. Може да се усуче всичко солидно в едно цяло, но това изисква много работа и осезнание. Механизмът след инсталиране на приклада беше преместен малко настрана, а не в оста му. Това е било видимо и е дразнило. Дървото отвътре не беше завършено и просто пълно с траски. И не беше лакирано. Ненужно усложняване на механизми също не свидетелствува добре за тази реплика, обаче способен съм да опростя – моделът е доста стар. Ръкохватка е доста широка и за мен удобна, но не мога да сравня с оригинала, така, че не знам, дали е недостатък или предимство. Освен това – всичко идеално. Няма да препоръча репликата на никой, който иска да се стреля. Газопоглъщане, калибър 8мм, трудно достъпни пълначи, само 8 топчетата в пълнителя, тежест, дължина. За реконструкционни групи, за ЛАРПи или други събития, където стреляне не е най-важното – можете да я вземете смело. Яцек „Декстер” Рейтер

Превод: Анджей Валашек

pO Force

Ekstremalna Pasja

Екстремна страст

Нищо не уплашва повече еърсофт играчи от вика – Снайперист. Това е разбираемо, защото също и на полето на еърсофта снайперист е особено опасен. Разбира се говорим за снайперисти по призвание, които избират тази професия заради това, че отразява тяхната личност, а не само заради временно очарование в основата на филми и видео игри. Трябва много повече от самата разпаленост за да се справим в тази изключително трудна роля. Тук няма място за грешка или импровизация. Все пак снайперистът е шахматист на съвременното бойно поле. ажна част на изпълняване на роля на снайпе- който продадох, защото на мен ме дразниха пълриста е приготвяне на оборудването. Освен нители, MP5 Kurtz, и UMP) в продължение на петмаскировъчен костюм, който е пасивно снаря- годишното ми приключение с този спорт. Разбира жение, снайперист разполага също с активното – се, ако не си включвам играчки, които всъщност винтовка. Нейното приготвене изисква много го- положиха основата на моето хоби. Моята SL-9 (да лямо теоретично и практическо знание и мнозина кажем, че таково наименование ще използвам пот, изливан по време на съгласуване на всички по-нататък) е заместила моята речасти със себе си. Така, за да финално се получава плика MP-5, също от Classic особено прецизен инструмент за унищожаване на Army. Защо избрах потенциални прицели. точно тази Заради тези изисквания еърсофт снайперисти наистина няма ги много. Особено такива, които знаят снаряжението си много подробно. Такива, които могат да изстискват от реплика точно всеки един фпс, достигат граници на възможностите на един материал. Нееднократно преодоляват тези граници, главно благодарение на въвеждане на малки подобрения в оригиналните проекти. В следващата част на статията ще се запознаете с точно такъв снайперист. р е плика? Честно Чешо, защото с такъв ник е ще кажа, че при избора известен за по-широка група на тази реплика главна роля играна еърсофт маниаци, е особеят естетични въпроси. Съкратено – много но характерна личност. Не само съм харесвал тази реплика. Откакто помня. той обаче се отличава, но също инструмент, който използва. Неговата любима реплика По отношение на факт, че това беше репликата на е CA-8-2 Classic Army – неоценена снайперска ре- снайперско оръжие, би трябвало да се повишава плика. малко нейната мощ. В началото репликата имаше под 400 фпс (320 фпс), но първи гаранционен серКакво може да ни каже Марцин (Чешо) по тема на виз беше причина за преодоляване на тази магичтози много оригинален дизайн? на граница. За съжаление, репликата прекалено често е гостувала в сервиза и не съм бил способен Реплика CA-8-2 (бъдейки неточно копие на SL-9 да се израдвам на нея. Вродено любопитство и неHeckler&Koch) беше втората ми (имам още G36C с доволство от първоначален недостатък на моята 350 фпс JG за CQB, ама имах още китайски AK 74, SL-9 са ме стимулирали да се запозная с обслуж-

ването и начина на действуването на електрически реплики. Недоволството от действуване на репликата преодолява дори страх пред загуба на гаранция на репликата (въпреки факта, че имам някакъв опит в сервиза на реплики от време, когато разглобях своето MP5 Classic Army). Втора авария на зъбчатки ме накара да направя тунинг в един от магазини. Специалисти достигнали мощността 450 фпс. Репликата не действа идеално, но за щастие поправка този

път изисква само регулиране на двигателя. За нещастие помолих също продавачи за да ми предложат някаква добра прецизна цев с дължина 650мм и получих цевта от фирма SRC. В този случай обаче би трябвало да се напише думата прецизна в кавички, защото нейното качество със сигурност се отклонява от установени норми за прецизните цеви. Отидох с ново направена реплика за едно 48-часово пътуване, където по време на едно от първите сблъсици забележих, че от цевта, при изстрела, забелязва се странен дим. Това изглеждаше доста яко и помислих, че висока влажност поводираше създаването на дима. Втория ден, обаче, посрещнахме хубаво време, не се виждало нищо от предишната влага, а моята реплика все още се държеше като винтовка с барута. Успяхме обаче да стигнем края на забава и точно след прибирането вкъщи забележих, че напълно се изгори площ от хром, която покрива цевта вътре.

Следваща част на моето приключение с SL-9 е почти постоянен тунинг. А заради това, че хора тогава започнаха да ми оставят своите реплики в сервиза, при случай на покупки за тяхната употреба, купувах също и за себе си. По отношение на големи суми, които съм харчил, можех да се уговоря с един от магазини за да получа по-ниски цени. Това ми е позваляло да купувам поне една нова част на месец за тестване. По такъв начин всяка новост е влизала до моя SL-9 и съм проверявал качество на изпълнението й, издържливостта и жизнеността. Тогава, главно съм използвал части от Systema, включително пружини, обаче след известно време тяхното качество станало много по-лошо и трябваше да се откажа от тази фирма. Особено пружините, които найвероятно бяха презакалени, защото започнаха да се разпадат. Не само при мен, също и при познатите ми. Тогава преминах на пружини от Guarder, от които съм направо доволен. Сега в моята SL-9 има пружина Ultimate, която тествам след покупка. В този момент съм доста доволен от нея, защото хронометър показа точно такава мощ, каквата трябваше да се покаже спрямо данни на производителя. Една от най-важните части, които действат в електрически реплики са зъбчатки. В този случай обаче останах при зъбчатки Super Torque Up Classic Army, защото отношението между качество и цена беше повече от задоволително. Единственият недостатък, които може да се забележи по време на използването, е завъртващ клин при много голямо натоварване. Такава зъбчатка трябва да бъде после заварена за нормално използване. Странно, но в моята реплика има сега прецизна цев марка Mad Bull 650 мм, която не е особено препоръчана от повече еърсофт снайперисти. На мен обаче са се случили само две цеви от тази фирма, които са били повредени. А трябва да се подчерти, че монтирам много цеви в различни реплики. Превод: Анджей Валашек

pO Force

Ekstremalna Pasja Единствено, което не препоръчвам са двигатели на Systema, защото изгорих три преди да се усетя, че са твърдо нежни за натоварването, което имам в репликата и нуждаят от защита от Mosfet. Много е важно, за да водач на пружината не е конусен и преминаващ, т.е. не може да е пълен. Сега притежавам водача от фирма Ultimate, от който съм доволен. Преди имах водача Systema и не съм забележил никакви проблеми по време на използването. Ако говорим за бутала, моята SL-9 е изпитвала наистина мнозина от тях. Най-много обаче се е справило алуминиево бутало от Systema вътре. Всъщност има тенденция към срязване на зъбите си, но само до известна степен. След тези първи, дребни срязвания, не забележих следващи недостатъци на зъбите на буталото. Много добри са също пластмасови бутала JBU с метална летва, които съм също тествал през по-дълго време. Малко по-лоши, обаче също много удовлетворителни са нови бутала от Big Dragon с металната летва. Ако говорим за глава на бутало, тогава препоръчам алуминиева Bore-up от ICS, Според мен това е най-добрия избор за силни тунинги. Само трябва да се избере съответен о-ринг за тази глава. При избора на цилиндъра за този тип тунинги препоръчам пълен цилиндър, т.е такъв, който няма никакви отвори на повърхността. Решително пълно сгъстяване е нужно при дълги цеви, каквото точно осигурява пълния цилиндър. Не препоръчвам в този случай цилиндри Bore-up от

ICS, защото съм се срещнал с няколко, с които е излизало хромиране от материала. Препоръчам главите на цилиндри от Systema или Classic Army, в никакъв случай Deep Fire заради неговите недостатъци. Хопъп камери трябва да се избира по една гледна точка, т.е. трябва или би трябвало да са метални. Причина лежи в постоянно откъсване на запънки на камери в техни пластмасови версии. За съжаление, сега няма много голям избор сред метални камери, така, че трябва да се я улови. Цялостна сума за сглобяване на тази реплика като моя, с пълен тунинг до 600 фпс е около 1400 лева. Очевидно, ако приемем, че репликата струва 600 лева. Самия тунинг тогава може да струва 800 лева. Долупосочени са части, които трябва да се променява, за да се постига мощта и прицела, които притежава моята SL-9.

1. Двигател – Китайски къс двигател от реплики A&K и подобни. Тези двигатели са невероятно силни и много издържливи. Теглят всяка пружина, а и цена е много добра. 2. Зъбчатки – тези, за които съм спомнял преди – Super Torque Up Classic Army, но стъбла на зъбчатките трябва да се замени на по-дълги така, за да се опират на целия лагер и нямат хлабини. 3. Пружина – Guarder M170 4. Хопъп гума – виолетова гума от фирма Prometheus 5. Хопъп камера – продукт на фирма ProWin, обаче тук понякога се случва лотария, мисля, че заради въпроса на качествения контрол. 6. Лагери – сачмени 7мм Classic Army, King Arms 7. MOSFET Gate 4004 AB 8. Водач – Ultimate лагерен за GB v3 9. Бутало – алуминиево от Systema, пластмасово JBU 10. Глава на бутало – алуминиево бутало Ето какво показва хронограф след модификации на CA-8-2

Bore-up ICS 11. Цилинцър – пълен, например Systema 12. Цилиндрова глава – например Bore-up Classic Army или Systema 13. Дюза – Bore-up Classis Army Марцин “Чешо” Дудек Ако този текст не Ви изяснил изцяло как може да се преправи реплика от GB v.3 за истинска снайперка, Марцин е обявил, че ще изясни всичките съмнения. Стига да му напишете на адрес: dudek_marcin1@o2.pl.

Garand Historia pO Force

М1 Гаранд – решителна пушка

Има по света само няколко конструкции, които в история се записват като решителни. Няколко от тези също имат възможност да участват пряко в решителни събития, оформяват ги заради своята новост. Една от такива пушки е М1 Гаранд. Пушката, която появява се в момента, когато историята цялостно променява хода си и има способност да влияе върху съдба на милионите. Каквото е важно – нейна основна конструкция, използвана в следващи модели на огнестрелно оръжие придружва ни до ден днешен. ж в началото на XX век Американска Армия победител на конкурсната процедура. През 4 февзапочва да се интересува от самозарядно оръ- руари 1932 година комисия дава своето съгласие жие. Има няколко поводи, но тези най-важни са: и модела е отправен към продукция. Междувребързина на действие и леснота на обслужване при менно подобрява се проекта на версия 30-06 и условия на бойно поле. пък подлаган на тестове, които завършват успешПърви тести на нова система започват през 1911 но. Информиран за резултати Началник на щаб година и продължават по време на Първата све- на Армията, генерал Дъглас Макартър, който не товна война. Сериозни работи върху самозарядна е привърженик на редукция на калибъра в новата пушка за американската армия започват пушка, решава да спира работи върху версия .276 през 1919 година, когато най-висока ко- и премества всички средства към продукция на манда заяви, ба зирай- версия с по-големия калибър. ки на опити от предишната войПрез май 1933 година първите 75 обна, че патрон в тогаразци са тествани. ва използвана пушка По време на М1903 е прекалено силен при услотестовете вия на нормалното бойно поле. излиПрез тази година завод на Спрингфийз а т лд, създаден още от Джордж Вашингтон, наема някато цивилен инженер млад ентусиаст – Джон к о л Гаранд. След малко той започва работа върху нов ко протип самозарядна пушка. блеми, които Първият му прототип, маркиран като М1922, е после са разрешени готов през 1924 година. Този първия модел е, при- през Гаранд и неговия тим. тежавайки отзаден капсулен механизъм, пушка Пушката е готова за стандаркалибър .30-06. След неразрешен конкурс на са- тизация и въвеждане в масово производмозарядната пушка, Гаранд започва подобряване ство. Първият сериен номер появява се на проекта си, в резултат на което създава модел през 21 юли 1937 г. М1924. Следващи опити през 1927 г. дават сред- Служба на пушка М1 Гаранд трае почти 30 гони резултати, обаче в резултата Гаранд проектира дини. След това време, през 1965 година е замесмодела който стреля с патрони калибър .276. Една тен от наследника си – М14. До това време произгодина по-късно, в резултата на опити, Армия и ведени са около 5,4 милиона екземпляри от това Кавалерия избират проекта М1924 калибър .30-06 оръжие. Досега се радва от голяма известност като повече предпочитан от модела с по-малкия сред колекционери и организатори на войскови калибър. паради.

Проектът на Гаранд намира се в финала на тръжна процедура през есента 1931 година заедно с пушка Т1 от Педерсен. За съжаление, в резултата на счупване на затвора по време на тестване, версия с патрона калибър 30-06 е отхвърлена. Втория от проекти на Гаранда, с по-слабия патрон, няма проблеми с побеждването на съперника и става

Спецификация: Патрон: .30-06 Спрингфийлд (7.62 x 63мм) Вместимост на пълнителя: 8 патрона в тенекийка, слагани във вътрешния пълнител Начална скорост: 2750-2800 футове (850 метра) / секунда

Ефективен обхват: 540м Скорост на стрелбата: 16-24 куршуми/минута Тежест: 4,3 кг Дължина: 110 см Дължина на цевта: 61 см Допълнителни аксесоари: щик М1905 или М1942, гранатомет Джон Гаранд става икона на американската оръжейна промишленост. Очевидна ирония е факт, че както много от други изобретатели и учени, Гаранд не е американец. Негово място раждане намира се 30 км от Монреал, където родителите му занимават се със земеделие, а неговото произхождане разкрива френско-канадски акцент. Ражда се като седмо от четиринайсет деца, и това найвероятно влияе върху факта, че бързо трябва да става самостоятелен. Уж на 12 години работи като чистач и в завода на тъкани в Ню Ингланд. От този период остава му любов към всеки вид машини. Всички малки почивки, когато шпули навиват конци, прекарва в машинен парк, гледайки сервиз на машините. Неговата любов към механика оплодяват след една година от започната работата му със собствения му патент – нов тип болт. Малко след това, когато млад Джон започва да печели, започва също да спестява пари за пушка. Заедно с един от братята си цели дни гледа каталога с оръжия, окончателно поръчва си пушка Уинчестър .32-30. После упражняват стрелба на местни хълмове, при случай пъдят овце на фермери. Когато е на 18 години става квалифициран механик. В рамки на временна работа решава да създаде

стрелбище заедно с брата си, коет о подкреп я в а бюджета му и прин а с я удовлетворение от занимаване се с това което е неговото най-голямо хоби – огнестрелно оръжие. Удоволствие на Джон е толкова голямо, че повече от приходи от стрел-

бището дава на куршуми за пушката си, упражнявайки постоянно стрелбата. Следващо занятие на млад още Гаранд, е работа в завода за инструменти в Род Айлънд. Тъкмо в Провидънс, в който премества се след получаване на споменатото занятие, започва се неговото ново хоби – моторни състезания. Конструиран от него двигател помага му за спечеляване на няколко състезания в областа на Ню Ингланд. Междувременно занимава се също с каране на кънки, но никога никакво ново хоби не може да се сравнява с негово любопитство към оръжието. Първи години на Първата световна война намират Гаранда в Ню Йорк, където работи в завода за прецизни изделия в Манхатън. Точно там, по време на една нощна сесия, когато приготвява се за следващите часове (тогава допълнява образованието си), прочета в местен вестник за проблеми на правителство по намиране на удовлетворяваща картечница за единици, които се борят в Европа. Не може да разбере защо такъв проблем съществува, така, че сяда и проектира картечницата самостоятелно. Готови чертежи слага в плика и после изпраща я до Командването на военноморските сили в Вашингтон. Не чака дълго на отговора. Специалисти в столицата са заинтересовани от неговата идеа и канят го във Вашингтон за конференция. Срещата завършва с предложение работа като проектант в бюро за стандарти и възможност за приготвяне действащ прототип на картечница, която проектира преди. Въпреки факта, че заплата на предложен пост е половина по-ниска, Гаранд приема предложението. Междувременно войната в Европа свършва и потреба за картечниците също свършва. Обявява се обаче ново предложение – да направи проекта на самозарядната пушка, която би заместила вече изтъркван Спрингфийлд М1903. Това е 1919 година, а пет години по-късно създава се прототип на пушка, известна после като М1 Гаранд.

Източник: Popular Science, Декември 1940

Превод: Анджей Валашек

pO Force

Zapomniany Mistrz

Забравен майстор

Всяка нация има собствените си герои. Тези от далечна история и тези, които вземат участие в съвременни събития. Напреднали уметности и предиспозиции, които често се обявяват при невралгични моменти, довеждат изключителността на тези единици. В случай на снайперисти отделно третиране придобива специално значение. Тези хора, главно самотни, в момента на достигане на майсторство в професията си, рядко стават забравени. Такива ситуации обаче се случват. Точно такава стане в случая на сержант Адалберт „Берт” Уолдрън III – най-добрия американски снайперист в историята.

оден е през 14 март 1933 година в Сиракюз (щат Ню Йорк). Когато е на 20 години постъпва в военноморските сили, където служи до 1965 година, свършвайки като старшина класа E5. Три години по-късно, през май 1968 година, Уолдрън пък постъпва, но този път избира Армия, а не военноморските сили. Оставят му звание, което получава по време на предишното служене в US Navy и е посочен до Компания Б на 3-ти батальон на 60 пехотен полк, който влиза в състав на 9-а пехотна дивизия поставена във Виетнам. През същата година също сержант Уолдрън е изпратен в Далечния Изток, където, като снайперист, е изпратен в школа за снайперисти, организирана на мястото през члени на AMU (Army Marksmanship Unit значи снайперска единица на армия) благода-

рение на командващ на Дивизия – генерал Юъл. След завършене на обучаване сержант Уолдрън, вече като снайперист, е изпратен в района на Делтата на река Меконг, където е поставена единица MRF (Mobile Riverine Force – мобилни речни сили), в състава на която, като единствена единица на US Army, влиза 9-та дивизия. „Берт”, както го наричат колегите от подразделението, започва своята служба на кораби, задача на които е почистване на Делтата от комунистически партизани и унищожаване на пътя за прехвърляне. Тези райони са едни от най-опасните места на тогавашния Виетнам, гъмжащи от враждебни единици и, заради буйна растителност, изключително трудни за водене на бойни действия. В началото на 1969 година Уолдрън има на своята сметка 109 потвърдени попадения, каквото го прави най-ефективния снайперист в история на американското войнство. Това означава, че се справя отлично със споменени преди малко условия, а вместо неудобство прави способност . Уникален е факт, че Уолдрън служи в US Army, а не както се случва при мнозинство снайперисти по време на този конфликт – в Марийнс. Съвсем различно е също оръжие, което използва. Когато стрелци на Морската пехота използват еднозарядни пушки, Уолдрън използва преправена винтовка M14 – означена като M21. Точно тази версия, само на1435 бройки, е специално приготвена за изпълняване на функция на снайперска винтовка от фирма Rock Island Arsenal. В състава на комплекта влиза, освен самата винтовка, мерник Leatherwood 3x-9x ART и ремък M1907. Винтовка в тази версия позволява да се ефективно стрела по дължина до 800 метра (според данни на производителя), при използване на стандартна амуниция M118, калибър 7,62 NATO. Към винтовката после е приспособен мерник за

нощно виждане от фирма Starlight и заглушители. Всичките аксесоари са използвани с успех от сержант Уолдрън по време на неговата служба в Делтата на Меконг. Известен е даже случай, в който през една от такива нощи „Берт” получава 9 потвърдени попадения. Той е също автор на един от най-известните стрелби, от която после става почти митичен в този затворен кръг. Една сутрин, по време на патрулиране на река на кораб Танго, единица е обстрелвана от враждебен снайперист. Всички войници започват да наблюдават и търсят стрелеца, който се намира на бряга в разстояние на 900 метра от кораба, сержант Уолдрън взема снайперската си винтовка и със само един изстрел, убива снайпериста на Виетконг, който стреля от върха на кокосова палма. Това е доста сложно, също заради факта, че Уолдрън стреля от кораба, който все още се движи. Получава Орденът на Сребърна и Бронзова звезда и два Кръста за особени заслуги. Завършва своята служба във Виетнам и е пренесен до Снайперска единица на армия като старши инструктор , където служи до демобилизация през 1970 година. После работи за бивш офицер на ЦРУ и наемник, Мичъл Уорбел III, в негово частно специализирано училище, известно като „Ферма”, като инструктор по стрелба. Почива през 18 октомври 1995 година в Калифорния, при възраст на 62 години.

Превод: Анджей Валашек

pO Force

w bastępnym numerze

Яцек “Декстер” Рейтер

Марта Озембловска

Редактор на част Under the Burlap. Любител на въздушни карабини. Роден за снайперист, но играе в CQB. Идеален като Opforce.

Славистка по образование и любопитство. Предизвикателства, дори еърсофтни, не са страшни на нея.

Марцин “Мирра” Дудойч

Малгожата Добецка

Маниак на еърсофт от 2004г. Той е също любител на чай в пет следобед и всичко което е великобританско.

Романистка, любителка на средиземноморска кухния, творчество на Melchior Wańkowicz и Източни Кресове на II полска република.

Михал “Магнус” Касински Англоезичен редактор. До неотдавна жител на великобритания. Продал е душата си на специални сили. Любител на GROM и SAS. Павел Фабишак Немскоезичен редактор. Голям любител на история, особено тази от Втора световна война. Обожава екскурзии и планинско катерене. Анджей Валашек Българскоезичен редактор. Любител на всичко, което произхожда от българия. Вманиачен милитарист и историк. Начинаещ еърсофтер. Иоанна Барц Рускоезичен редактор. Любителка на славянската душа и филм. Неспокоен дух жаден за знания.

В следващия брой: Следващата спирка на нашата картина на стилизация ще бъде Апенински полуостров. Ще се запознаем по-близо с Италианска армия и с нейните единици – главно специални. Ще направим също сравнение на маскировъчни униформи Vegetato, които сега са използвани от италианци. Рецензия ще говори за оригинална униформа и копие, това ще ни позволява да гледаме разлики в тяхно изработване. Ще намерите също много за тестване на реплики. Този път ще имаме способност да опишем реплика на израелски Galil, за който можехте да прочетете в първия брой на OpForce Magazine. Ще направим също втора част на теста на спортни камери. Този път ще Ви представим висок клас продукт – камера VholdR Contour HD. Съзирайте следващия брой, защото горепосочени забележителности не са единствени, които приготвихме за Вас. Запомний, че винаги можеш да се включиш в тима на OpForce Magazine. Ако си любител на милитария, можеш да разкажеш нещо интересно по тема на войни или еърсофт и др. Пиши на адрес: tomasz.niwinski@ opforcemagazine.com. Главни задължения на позицията ще са свързани със: *творене статии на зададена тема *търсене на информации *получаване информации от лични ресурси *самостоятелна подготовка за материали по теми общи с издаден брой *загриженост за правдивост и точност на информации за подготовката От кандидати очакваме: *самостоятелност и мотивация за постигане на цели *ефикасност и последователност в дейността *отлични аналитични и логични умения *отговорност и комуникационни умения *добра организация на работа *работоспособност, креативност и нешаблонни идеи *способност на сътрудничество и работа под натиск *използване на Open Office *любопитство и знание по тема на милитария и/или Еърсофт *журналистична страст *комуникативен английски

Контакт: Редакция: Редактор: Томаш Нивински tomasz.niwinski@opforcemagazine.com Редактор на част under the burlap: Яцек Рейтер dexter@opforcemagazine.com Реклама: reklama@opforcemagazine.com Новини: news@opforcemagazine.com Конкурси: konkurs@opforcemagazine.com

Ще бъдат полезни: * предишни публикации по тема на милитария и/или Еърсофт *опит в писането *ако сте студенти на хуманистични специализации – Журналистика, Българската филология, История. Предлагаме: *възможност да участвате в оригинален проект *получаване на международния опит *възможност за постоянно сътрудничество