2
УВОД
4
1. ГРАФИЧНИЯТ ДИЗАЙН КАТО ОСНОВНО СРЕДСТВО ПРИ ФОРМИРАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ И ИЗГРАЖДАНЕ ВИЗИЯ НА СЪБИТИЯ
5
2. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ПРИ СТАРТИРАНЕ НА ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ
7
2.1. Планиране 2.2. Организация на разходите по групи
9
2.3. Съпътстваща събитието дейност
10
3. СРАВНИТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДРУГИ ФИЛМОВИ ФЕСТИВАЛИ В СВЕТОВЕН МАЩАБ
11
4. ПРОЦЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИЯ ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ИЗГРАЖДАНЕ НА КОМУНИКАЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ И ВИЗИЯ НА СЪБИТИЕТО
17
4.1. Маркетингова стратегия при организирането на пътуващ филмов фестивал 4.2. Сегментиране и позициониране на пазара 4.3. Осъществяване на комуникационен процес с целевите групи
19
5. ЦЯЛОСТЕН ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН НА ФЕСТИВАЛА И ИЗРАБОТЕНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ ВИЗИЯ НА СЪБИТИЕТО
21
6. КОНЦЕПЦИЯ ЗА СПИСАНИЕ ЗА НЕЗАВИСИМО КИНО „SUPER 8”
39
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
43
3
Т
емата на настоящата разработка е съсредоточена върху изграждането на ц ялостен графичен дизайн за пътуващ филмов фестивал, а именно - формиране на облика на събитието, създаване на неговата идентичност. Пътуващият кинофестивал е уникално събитие, което дава възможност на зрителя да се наслади за пръв на редица нови заглавия от филмовото изкуство, или просто да види прекрасни филми, които при други обстоятелства никога няма да достигнат до родните му ширини. Изграждането на правилна и привлекателна визия и концепция за едно такова събитие е от безспорна важност, тъй като в голяма степен това е първоначалната комуникация и допир със зрителя, които могат да го накара т, както да очаква и посети въпросното събитие, така и в последствие да дадат завършващите щрихи на събраните добри впечатления от фестивала. Дизайнът и идентичността на събитието, коят о той придава са определящи за правилната организация и реализация на филмовия фестивал.
4
ГРАФИЧНИЯТ ДИЗАЙН КАТО ОСНОВНО СРЕДСТВО ПРИ ФОРМИРАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ И ИЗГРАЖДАНЕ ВИЗИЯ НА СЪБИТИЯ
З
а силата на графичния дизайн като похват за придаване на облик на събитие, за изграждане на фирмена идентичност, или предаване на послание към конкретни таргет-групи, може да се говори много. Терминът „графичен дизайн” може да бъде отнесен и към редица художествени и професионални дисциплини, които се фокусират върху визу алната комуникация и представяне. Тази сфера в нейната цялост, често е опр еделяна като визуална комуникация, или комуникативен дизайн. Редица от методи се използват за да се създаде комбинация от думи, символи и образи, които да определят визуалната презентация на идеи и послания. Можем да определим графични я дизайн като процес, или изкуство на комбиниране на графика и текст, изграждайки ефективно послание, поместено в лого, графика, брошура, плакат, знаци, рекламни материали и съответно постигането на желаната визуална комуникация. Създаването на графични първообрази е съпроводено от манипулиране на елементи като цвят , тоналност , форма, пространствено ориентиране и структура на детайлите. Основните графични елементи използвани в дизайнерските проекти са: точка, линия, двуизмерни геометрични форми (триъгълник, квадрат, правоъгълник, кръг), цвят (тоналност). Всеки един от тези елементи носи различно послание и символика. В зависимост от начина по който се комбинират, могат да се създават безброй различни форми и композиции. Тези елементи са „азбуката“ на дизайна. Така например общо прието е, че за да се изгради добър запазен знак, трябва успешно да се комбинират буква и знак – т.н. “лигатура”. Графичните дизайнери използват визуалния език на двуизмерния дизайн, така както художниците, дори и когато маневрир ат към триизмерния свят, характерен за скулптурата, или четриизмерния свят на музиката и кинематографията. Формата служи като средство, което носи значение. Всъщност всяко едно изкуство притежава и комуникативен аспект, носейки преднамерени, скрити, или понякога двусмислени послания. Важният въпрос при създаването на графични решения е какво искаме да постигнем с финалния резултат и какво се цели да се внуши на публиката, или потребителя. Това е отправна точка за последващия избор на графични елементи, които да бъдат използвани при цветовото и идейно оформление. Това също така води до извода, че е важно да се познава добре аудиторията, за която е предназначено посланието, с цел по-целенасочено боравене с графичните елементи и изграждане на образи, лога, послания и рекламни материали близки до това, което би желала таргет-групата, към която сме ориентирани. Визуалното постоянство при изграждането на визуална идентичност не се изразява единствено в поставянето на логото на всичко, което излиза като готов продукт. Ключът е в това да се определят общи визуални теми – цветове, стилови комбинации, публикационна мрежа, дори текстови послания, които да се повтарят. При всички случаи, създаването на цялостна визия е трудоемка задача, но винаги усилията си заслужават, тъй като идентичността, която придобива съответния продукт, или в случая събитие, помага при установяването и налагането на дадено име, марка, услуга в съзнанието на клиента. Логото например е основният визуален символ, който подпомага позиционирането на фирма в съзнанието на клиентите. В днешния глобален свят, където имаме само секунда време за да привлечем вниманието на клиенти, логото наистина играе жизненоважна роля. Логото помага на фирмата да разграничи своя бизнес сред хилядите други. Повечето хора са визуал но ориентирани и запомнят графични символи и цветовете на логото. Използвайки едни и същи цветове, ра зполагайки логото на едни и същи места във всички 5
маркетинг и комуникационни материали, логото се налага по-бързо и на по-ниска цена. Много видове бизнес изискват използването на специфичен цвят или цветове, за да с печелят битката за клиентите. Тези цветове помагат на фирмата да завоюва достойно място в съзнанието на потенциалните клиенти. Качественото лого предоставя на целевата аудитория солиден, лесно запомнящ се образ, който подсилва позиционирането на фирмата, комуникирано чрез рекламата, маркетинговите материали, директната поща, интернет и т.н.
6
ОСНОВНИ ПРАВИЛА ПРИ СТАРТИРАНЕ НА ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ
В
последните години, основна роля и заслуга в представянето на филмовата продукция от различни държави пред нови зрители, имат именно малките кино фестивали, като този ръководен от Subway Cinema в Ню Йорк например, или Broadway Cinematique в Хонг Конг. Много от тези фестивали са създадени не от професионалисти в бранша, а от обикновени хора, водени от страстта си към киното. Естествено, подготовката и усилията необходими за изграждането на едно такова събитие не трябва да бъдат подценявани. Дори и малки в мащаба си, такъв тип кинофестивали се нуждаят от сериозна работа и организация, която да ги изведе до успеха. Днес, дистрибуторите и кинокр итиците все повече обръщат внимание на постоянно изникващите малки филмови фестивали. Те са обект на внимание и от страна на едно от водещите списания в областта на киноиндустрията - Variety, което често отделя място и внимание на фестивали, провеждани в Сеул, Сан Франциско, Белгия, Торонто, Ирландия и много други локации, с отличаващи се имена на нови филми и изгряващи режисьори. Според една част от специалистите във филмовия бранш, последните няколко години са удачен момент за стартирането на такъв вид събитие. Според други, най-подходящият момент е бил преди 5 год., когато Сънданс достига връхната си точка, но по-подробното изучаване на този тип индустрия води до следните факти: с навлизането на дигиталните камери, датското движение „Догма 95” и изключителната победа на творбата на Ларс фон Триер „Танцьорка в мрака” в Кан, възможностите за по-приемливо заснемане на филми са явни и отварят врати за нискобюджетни фестивали, в които подобни творби имат шанс за изява.
2.1
Планиране Първоначално е необходимо да се построи списък с 20 потенциално добри заглавия, или филми - такива, каквито съответните организатори целят да покажат. Фестивалите най-често минават под надслова на определена тема, която обединява найобщо тематиката и стила на филмите. Важно условие при стартирането на такъв фестивал е да се мисли мащабно и в същото време да не се цели мащаба на известни, вече познати филмови фестивали. Някъде по средата е най-добре балансираната основа за създаването на едно процъфтяващо филмово събитие. Преди да се инициират разходите, е най-добре първо да се очертаят контурите на фестивала, да му се даде насоченост. И тъй като става въпрос за филмово събитие, то най-доброто сравнение за представяне на процеса по неговата подготовка е именно сравнението с режисирането на филми – организационният и мисловен процес по създаването на един филм не е много по-различен от организирането на един филмов фестивал. Както при един спектакъл, или музикален концерт, тук също първо имаме фаза на пре-продукция, представяне и накрая - постпродукция. За стартиращата част на първия етап е необходимо да се 7
съсредоточат усилия върху няколко основни фактора: персонал; откриването на подходящите за целите на фестивала филми; мястото, където ще се локализират прожекциите и естествено финансирането. По отношение на персонала - обикновено не е толкова трудно да се намерят хора, които са готови да бъдат част от стартирането на нова инициатива, без да вземат пари за това. Естествено условие за това е да бъдат толкова сериозни и всеотдайни по отношение на крайната цел, колкото и самите организатори. Постигнатото като краен резултат признание ще бъде достатъчна награда за тях, особено ако фестивалът се превърне в годишно събитие, очаквано от хора по целия свят. Следва изборът на подходящи филмови процукции. Изборът трябва да се съсредоточи върху няколко, между 5 и 10 заглавия, които да дадат отправната точка за търсене на други като тях. Независимо дали става въп рос за независими филми от определен регион, само комедии, филми за човешките права, или дори само нови заглавия от изминалата година – важно е да се определят критерии за конкретния фестивал. Най-добрият източник на информация в процеса на търсене на добри заглавия, са отминали фестивали, сравни ми като характеристики със стартиращия такъв. Осъществяването на контакт с организаторите на тези събития и евентуално получаването на препоръки от тях за определени филми, съществено допринася за работния проц ес по набиране на филми за събитието. Често това е и начин, чрез др уги организатори, да се осъществи връзка със самите създатели на филмите. Други източници за информация са сайтове, които съдържат архиви на статии от вестници и списания. Подобно място с богата база данни е Lexis/Nexis. Този софтуер може да бъде открит в повечето университетски библиотеки, ако не е налице друга опция за намиране на информация. Задължително условие е поддържането на контакт с колкото се може повече филмови организации в избраната област. Те не само могат да помог нат при избора на заглавията, които се търсят, но могат да се превърнат и в потенциален партньор на стартиращия нов фестивал. Це лта при работата по този етап е да се изясни броят на филмите, които ще се покажат на публиката. За тази цел е необходимо да се знае следното: средното времетраене на пълнометражен филм е 90 мин., като може да достигне и до 120 мин. Късометражните и много документални филми варират от 3 до 60 мин. Местонахождението е друг основен момент при организацията: трябва да е ясен форматът, в който ще се прожектират филмите от гледна точка на определяне на нужното оборудване и прожекционисти; да са изяснят параметри като брой на залите с които се разполага, капацитет и общ брой часове, за които ще бъдат ползвани. За постигането на задачите свързани с финансовата подкрепа е важно осъществяването на контакт с културни институци и. Дори и да нямат нужните средства, с които да подкрепят фестивала, те често могат да предоставят за ползване тяхната база от данни с информация за членуващи организации. Налице е реалната възможност някои от тях да се превърнат в спонсор, или презентатор на фестивала, по който те партнират, включвайки свои журналисти като сътрудници. Важно условие при търсенето на финансиране е отново осъществяването на контакт със сходни организации. Има много 8
възможности за партньорство и е важно да се проведе целенасочено търсене на компании, от които би могло да се получи дарение. Много от дарителите са запознати, че ще подпомогнат едно филмово събитие, хуманитарна кауза, спортно събитие или събитие в друга сфера, година и половина преди да бъдат отпуснати каквито и да е средства. В зависимост от началната дата за финансиране, средствата заделени за изкуство може вече да са раздадени, в момента, в който се осъществи контакт с тях. Те не винаги започват партньорство в началото на фискалната или нова година. По правило, за да се постигнат най-добри резултати, е необходимо процесът по набиране на средства да стартира година и половина преди откриването на фестивала. Не бива да се подценява и малкия бизнес, който също може да бъде източник на средства и финансиране. Малки суми, които някой е готов да отдели в замяна на реклама на името му, могат да намерят своето предназначение. Киното е привлекателна сфера и независимо от това дали даден спонсор може да отдели малко, или много за инициативата, идеята за асоцииране на името му с филми и филмови звезди би го изкушила. Набирането на средства е най-трудната част по стартирането на фестивала, но когато работата по нея достигне желаните резултати, може спокойно да се започне с приготовленията по филмовото събитие.
2.2
Организация на разходите по групи Продукцията е процесът по същинската част на фестивала. Необходимо е да се предвидят: • Разходи за филми/видео наеми - режисьорите рядко отдават филма без такса; Срок: Не по-късно от 3 месеца преди откриването • Разходи по превоз на стоки - трябва да се изясни дали има филми, които ще се импортират или експортират от, или за фестивала. Ако случаят е такъв, тогава трябва да се калкулират и митнически разноски; Срок: 3 месеца преди откриването • Графичен дизайн – какви рекламни материали ще са необходими, кой ще ги изготви и на каква цена; Срок: 4-5 месеца преди откриването • Разходи за принтиране на поканите; Срок: 2-8 месеца преди откриването /зависи от вида на поканите, около 6 месеца преди откриването/ • Пощенски разходи; • Офис материали; • Подаръци /фланелки, постери, значки, чантички, чаши/; Срок: 3-5 месеца преди откриването • Субтитриране или преводачи – необходим ли е превод на филмите; Срок: 2-3 месеца преди откриването • Друг съществен и решителен въпрос е дали ще бъдат поканени създателите на филмите на фестивала. Необходимо е да се знае от гледна точка на превоз, хотел, храна. Ако са поканени е важно да се резервира голям брой хотелски стаи месеци преди фестивала. Не всички фестивали 9
плащат всички изброени разноски, но филмопроизводството е скъп процес и е възможно създателите да нямат финансовата възможност да присъстват. Може и да са твърде известни, за да се очаква да дойдат безплатно и за кратко време. Срок: 3-5 месеца преди откриване на фестивала, за да осигурите квартирите
2.3
10
Съпътстваща събитието дейност Това е моментът на прожекциите, коктейли и всички съпътстващи дейности по фестивала. Можем да го сравним с монтажа, когато става ясно, че е налично твърде много, или малко от определени неща. И така, всичко изброено дотук е най-необходимо за фестивала и никога не бива да се забравя, че събирането на хора от различни места за едно общо събитие и кауза носи невероятно усещане. За гърците, драмата и комедията са толкова важни, колкото и политиката. Буквалното значение на думата „драма” е „действие” или „изпълнение”. „Комедия” на гръцки се превежда като „k omodia”, произлизаща от своята коренна дума „komos” – „фестивал”. Те са създали езикови средства посветени единствено на театъра, ако не непременно за да подчертаят стойността му, то поне за да опишат силата на влиянието му в нашия живот. Ние хората се нуждаем от драма и комедия в живота ни – да ни вдъхновява, да отразява душата ни, да предизвиква смеха ни, или просто да ни откъсне от всичко това. Киното е амфитеатърът на нашето време, храната за душите ни. А филмови ят фестивал е, както гърците биха го нарекли – парад на радостта.
СРАВНИТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДРУГИ ФИЛМОВИ ФЕСТИВАЛИ В СВЕТОВЕН МАЩАБ
П
рез последните десет години е налице истинска революция в кино индустрията и в медиите като цяло. Революциите винаги са били свързани с достъп до нещо – било то средства, сила, или технология. С навлизането на дигиталните и домашни системи за монтаж, хората вече имат достъп до необходимото оборудване за процеса по заснемане на един филм. Всеобщото възприятие винаги е било, че киното е привилегия на заможни и неслучайни хора, запазена област само за тези, които могат да си го позволят, или за шепа специализирани студия, които са в бизнеса от дълго време. Това налага определена цензура, следване на еднопосочни и ограничени сюжети и създаване на една малко или много лъжлива реалност за зрителите. Естествено въпреки все по-широките възможности за кинотворците, все още има ограничения – дигиталните камери и компютърни технологии са скъпи и до голяма степен привилегия на определена социална прослойка. Но също така се отваря и много място за дарения и общностни културни центрове, които предоставят достъп до средства за хора, които нямат друга възможност да създават филми. Благодарение на този достъп до средства се надига вълна на индивидуална и независима творческа мисъл. Навлизат нови идеи и най-обикновени хора произвеждат свои со бствени филми. Естествено, това води до създаване и на много некачествена продукция, но също така предоставя възможност за свежи, иновативни, оригинални филмови творби. Идеи, които никога няма да се появят за широката публика, ако достъпът до средства продължава да бъде ограничен за малцина. Това е вълната на независимото кино. Сега са налице по-евтино оборудване и съответно повече създавани филми. Все още има йерархия с първо място, отделено за хора с финансови възможности. Достигането до етап, в който филмът реално да се покаже на екран, или да получи своя разпространител е още потрудно. Тъй като с развиващата се технология и възможности за по-евтино базово оборудване, се развива и сферата на технологията на специалните ефекти. Това води до създаването на филми, съпроводени от повече такива съпътстващи елементи, което превръща та къв тип продукция в някакъв вид основен стандарт. В крайно конкурентния свят на комерсиалното кино, където всеки ден се целят бокс-офис рекорди, за да има възвръщаемост на вложените средства, просто не остава пространство за нискобюджетни продукции, особено ако те не са фаворити на сериозни компании, които могат да им дадат необходимата публичност. Ето защо и кинофестивалите за независимо кино стават толкова актуални. Има изобилие от нова продукция, а това е някакъв вид предизвикателство, заради вълнуващата идея от всичко това да изплува нещо уникално, свежо и завладяващо. В независимите филми има нещо много истинско, автентично и оригинално, което носи усещания, различни от тези, които човек получава при гледането на комерсиални филми. Всъщност вълната на независимото кино позволява за тези филми, които най-вероятно при други обстоятелства никога няма да напуснат мястото, където са създадени, или да се сдобият с повече от еднадве прожекции, да получат своето място в процеса на разпространение и да имат своята публика.
11
12
ЛОГА НА ЕВРОПЕЙСКИ ФЕСТИВАЛИ
13
ЛОГА НА СЕВЕРНОАМЕРИКАНСКИ ФЕСТИВАЛИ
Фестивали 2010 - Плакати
14
Фестивали 2010 - Плакати
15
Фестивали 2010 - Плакати
Фестивалът TCM Classic Film Festival, организиран от Turner Classic Movies, предлага поредица от плакати, илюстриращи емблетични сцени от класически филми чрез векторни изображения. Всеки плакат е съпроводен от фраза (tagline), отговаряща на тематиката на филма. 16
ПРОЦЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИЯ ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ИЗГРАЖДАНЕ НА КОМУНИКАЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ И ВИЗИЯ НА СЪБИТИЕТО
4.1
4.2
Маркетингова стратегия при организирането на пътуващ филмов фестивал
Маркетинговата дейност е основна и неразделна част от работата и планирането на един филмов фестивал. Става въпрос за осигуряване комуникацията с хората, които са заинтересовани, осигуряването на достъп до това, което желаят, установя ване на по-близка връзка с тях. Планираната промоционална дейност в период от вре ме – седмици, месеци, или години, обикновено се нарича маркет ингова кампания. Маркетинговите кампании са така изградени, че да предизвикват ответна реакция от страна на хората, които да дойдат на съответното събитие. Ако организацията и маркетинговата кампания са успешни, съответно хората ще проявят интерес към участие и в други бъдещи проекти. Основен момент в планирането на една такава кампания, като филмовия фестивал, а и всяко друго събитие, е справянето със задачата да се извлече максимума от инвестицията направена по промотирането на съответното събитие. За ограничаване на риска от липса на възвръщаемост на инвестицията са нужни големи усилия, знания, опит и умения в търсене на верни отговори на редица въпроси, между които най-важните са: Какво се предлага на хората?; На кого точно го предлагаме? (определяне на таргет-групи); Какви маркетингови стратегии ще бъдат използвани? Разработването на цялостен графичен дизайн е свързано основно с целите на рекламата на събитието. Една от най-силните страни на рекламата е, че е в състояние да обхване огромна аудитория. Тя е силна с възможностите си да запознае целевата аудитория с организацията и нейния продукт, с конкретно събитие и неговата цел, със създаването на ясни и точно позиционирани образи на търговската марка, както и със способностите си да ги доразвие в съзнанието на публиката. Поради краткостта и експедитивността си (често хората не разполагат с достатъчно време, което да отделят на даден рекламен материал), рекламата е острието на стрелата на комуникационната политика.
Сегментиране и позициониране на пазара Първа и най-важна стъпка е да се изясни какво би привлякло най-много хора към събитието. Възможните продаващи характеристики могат да включват: • Рядкост/изключителност: Състоял ли се е такъв филмов фестивал преди? Какво го прави по-необичаен/специален (напр. променяща се локация; независими филми)? • Мащаб: Уникална атракция от висок мащаб? 17
• Призив/апел: Смешно ли е събитието, забавно, интересно, откъсващо от действителността, семейно забавление, релаксиращо? • Тематика: Засяга ли събитието популярни теми и актуални въпроси, близко ли е до друг тип развлечения? • Известни препоръки: Предишен успех, познати участници, предишен опит в други държави. След отразяване в детайли на всички онези характеристики и специфики, които биха събрали хора на съответния фестивал, трябва да се опишат още по-подробно всички фактори, които привличат публиката на такъв тип събития и съответно да се констатират и слабите места, недостатъци, които биха довели до слаби резултати, с оглед наврем енното им предотвратяване. Преди 1 5 години би било доста трудно да се изведе един филмов фестивал до необходимата му популярност – амбиция, от която много хо ра са водени днес. По това време филмовите критици и закупуващите права дистрибутори се насочват към вече установени пазари, към известни режисьори и добре финансирани филми. Поради нарастващата популярност на независимите продукции и помощта на Робърт Редфорд, вниманието на публиката към помалки фестивали различни от тези в Кан и Холивуд вече достига впечатляващи размери. Както обикновено, филмовите пазари извън САЩ дават началото на тази вълна, но фестивалът в Сънданс в Парк Сити, Юта е този, който проправя път на по-малките фестивали днес – Slamdance, Taos Talking Pictures, Chicago Underground и фестивалът в Телурид. В България основен представител в тази сфера е фестивалът София Филм Фест – събитие, извоювало своето място в съзнанието на публиката, но и също така без сериозна конкуренция в бранша. Въпреки, че фестивалът е гостувал на определени локации в България, основната му функция не е на пътуващо събитие. Именно тук нишата може да се заеме от фестивал, достъпен и за хора, които не са обитатели на столицата. Необходимо условие при първоначалното проучване на пазара е неговото сегментиране - да се определят целеви групи и спрямо всяка от тях да се предложат съответни маркетингови стратегии. Сегментирането, или разделението се базира в някакъв смисъл на поведенческите характеристики на различните типове аудитория. Може да се извърши въз основа на локацията, за един пътуващ фестивал това е от значение – един е интересът в големия град, където има кина и хората са развили някакъв вид рутина и интерес в участието си на такива прояви, друг тип да кажем е профилът на провинциалната аудитория, особено на места, където няма и изградено кино. Това в някакъв смисъл е минус, от гледна точка на неразвит във времето интерес към посещения на кино прожекции, но може да се използва като плюс, тъй като точно по тази причина е налице липса на такъв тип атракция и при създала се възможност да я посетят, хората биха я използвали. Възрастовите характеристики обикновено също са от значение при обособяването на целеви групи, т.е. могат да се разработят рекламни методи за въздействие върху по-младата аудитория и съответно върху по-възрастната такава. В случая, филмовият фестивал в границите на Бълга рия сам по себе си е уникален, дори и при наличието на друг фестивал, какъвто е да кажем София Филм Фест, то функциите им се разминават 18
от гледна точка на това, че в нашия случай фестивалът е п ътуващ, а не локализиран в столицата, а също така се съсредоточава и върху независими филми. Конкурентната стратегия се основава на принципа на диференциацията. Фестивалът се стреми да бъде по-добра версия на вече съществуващите, във формат и мащаб, който до момента липсва в страната, да предложи нещо повече от конкурентите, да се отличи с нещо, което публиките оценяват – а именно обхвата и качеството на предлагания продукт. Позиционирането на фестивала на пазара, когато го разглеждаме като продукт, за който потребителите трябва да платят, да посетят и да проявят активност, включва целия комплекс от елементи от маркетинг микса, чрез който трябва да се внуши на потребителя, че става въпрос за различен от другите фестивали, сходен единствено със събития, организирани в европейски държави, които са били до този момент недостъпни за българската публика.
4.3
Осъществяване на комуникационен процес с целевите групи Реализирането на определена рекламна кампания е свързано с предварително и последващо рекламно проучване (тестване). Неразделна част от другите видове маркетингови проучвания, рекламното проучване изхожда от тях, доразвива ги и обхваща анализите на конкурентната реклама, рекламния пазар, различните канали на разпространение на рекламата и отделните рекламоносители; различни художествени и по-специално гр афични методи; аудиторията, определянето на целевите групи и техните характеристики. Целевата аудитория представлява група от потребители, които са адресат на комуникацията. Както вече беше споменато при сегментационния процес, при събитие като филмовия фестивал, можем да разграничим групи на база на поведенческите характеристики и предпочитания на различните зрители. Трябва обаче да се има предвид, че маркетинговите проучвания в голямата си част са скъпоструващи и енергоемки и при наличието на ограничен бюджет за конкретното събитие е необходимо усилията и средствата да се фокусират предимно върху комуникационните канали, осъществяване на комуникация с аудиторията и естествено разработването на цялостен графичен дизайн, който да осъществи общуването и информирането на публиката. Комуникационните канали и творческата стратегия – това са средствата за масово осведомяване, чрез които се пренасят основното и допълващите го послания. Творческата стратегия до голяма степен е отговорна и цели изграждането на осведоменост на аудиторията. В тази връзка основни комуникативни елементи са фирменото име, лозунг и лого. Специалистите разграничават т. нар. рекламна константа, елементи с постоянен характер, които изпълняват уеднаквяваща и идентифицираща функция и придават на всички рекламни средства, използвани от една организация, еднороден и единен характер. Основните рекламни константи са: фирменото име, рекламният лозунг и цветовата комбинация. Фирменото име в конкретния случай носи необходимото 19
количество информация, което да изясни на обществеността за какво събитие става въпрос. Целенасочено думата „indivisible” съдържа като съставни елементи думата „indie”, в стилово отношение изцяло свързвана с независимост и независим стил в изкуството – „indie music”, „indie literature”, „indie design” – индикиращи съответно независим стил музика, литература на независимите стилови течения и независими дизайнери. В същата логика, в случая става въпрос за независимо кино. От своя страна, думата „visible” („видим”) насочва към това от сетивата, което е свързано със зрението и естествено към основно качество на продукта, който се предлага – това да бъде видим и достъпен, да му бъде дадена показност и гласност, да се представи фестивал, където ще се видят независими филми. А в своята цялост, думата „indivisible” означава неделим, най-малък, но основен и градивен елемент. Независимото кино само по себе си не разполага с мащабната аудитория на комерсиалното кино, но носи в себе си заряд и качества, присъщи за киното, такова, каквото то е по начало – а именно изкуство. В този смисъл може да кажем, че независимите филми са неделима частица от киното, напомнящи за неговата магия. Рекламн ият лозунг в случая - „Бъди Независим” („Be Indie”) е кратък, ясен и лек за произнасяне, съдържащ главен логически елемент основната характеристика на фестивала – а именно, че става въпрос за независимо кино. Първата стъпка е да се привлече вниманието, след това трябва да се говори за адресата, към когото е насочено, добре е да се използва често думата „ти”, ето защо и лозунгът е във второ лице единствено число. И тъй като основна цел е не просто да се предизвика желание, а да се провокира и действие от страна на публиката – да посети фестивала, основно помощно средство са изразните средства. Цветовата комбинация, която се използва при разработването на дизайна е черно-оранжево. Черният цвят придава дълбочина и контраст. Използва се и за смекчаване на ярките цветове. Той е тежък цвят, придава стабилност. В случая, отнесен към мащаба на такова събитие като филмовия фестивал, дава асоциация за сериозност. Оранжевият цвят от своя страна е цвят на действието и енергичността, съдържа в себе си топлината на огъня – разпалва човешкото въображение и се асоциира с жизненост – т.е., индикира се вътрешният заряд и живот на фестивала, които той носи в себе си като събитие, посветено на киното и изкуството, ориентирано към сетивата на зрителя. Рекламата служи за осъществяване на три основни цели – привличане на внимание, създаване на осведоменост и формиране на убеждение. Основни средства за информиране за предстоящо филмово събитие са печатните медии – вестници и списания, също така всякакъв вид външна реклама – билбордове, афиши, плакати; разработване на уеб сайт, който да бъде основен източник на информация за вече осведомения за събитието зрител и естествено изработване на рекламни материали, съпровождащи провеждането на фестивала.
20
ЦЯЛОСТЕН ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН НА ФЕСТИВАЛА И ИЗРАБОТЕНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ ВИЗИЯ НА СЪБИТИЕТО
П
ри изработването на промоционалните, рекламни материали, основен момент е графичният дизайн и визия на всеки един елемент, представляващ част от рекламата. Започвайки от създаването на логото, най-общата визия на фестивала и стигайки до най-малките детайли, но също носещи посланието на събитието и завършващи цялостния му облик. За да бъде ефективен дизайнът, трябва да се изгради добър баланс между контраст и сдържаност. Пр идържането към простота на формите носи повече отколкото прекалените размивания и усложнения на елементите. Акцентирането върху малките детайли придава завършеност на общата картина. В общата картина всичко е на принципа на пъзела – едното допълва другото, създавайки едно цяло. При разработването на логото се цели предизвикване на интерес в аудиторията и създаване на привличащ вниманието символ на фестивала, който постига тази задача чрез различния и интересен ъгъл, от който зрителят има възможността да види логото. Подвижният, не стандартен, но в същото време ясен и не излишно усложнен образ допринасят за по-лесното възприятие на логото. Друг съзнателно търсен ефект е балансът - в създаването на фирмени знаци е важен, защото умът естествено възприема балансирания дизайн като приятен и привлекателен.
Лого
Логото на фестивала се състои от два елемента – кинолента и лице. Лицето символизира изразност. Киното, като всяко едно изкуство, дава възможност на автора да изрази своята индивидуалност, използвайки характерни за себе си изразни средства в конте кста на творбата си. Именно независимите филми дават необходимата свобода на режисьорите за пълно разкриване и себеизразяване. 21
Обща информация за логото Минимален размер
Цветни варианти
PANTONE PMS Black CMYK C: 0 M: 0 Y: 0 K: 100 28 px
RGB R: 0 G: 0 B: 0
35 px
HEX
Отстояния
#000000
PANTONE PMS 1375 C CMYK C: 0 M: 50 Y: 100 K: 0
x
RGB R: 247 G: 147 B: 30 HEX #F7931E
x
Търговско име
Шрифт
indivisible Myriad Pro Regular АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЪЬЮЯ абвгдежзийклмнопрстуфхцчшщъьюя
indie /independent/
22
ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZ abcdefghijklmnopqrstuvwxyz 1234567890 .,:;”`’*/([{?!&@%$#№
Обща информация за логото • Препоръчителната употреба на логото е на бял и оранжев фон (1 и 2). • Възможно е и използване при цветен фон с ниска наситеност (5). • При тъмен фон има необходимост от подложка, която може да е бяла (3 и 6) или оранжева (4). Употребата на оранжевата подложка е желателна само и единствено при черен фон. • Друг възможен вариант на логото е в оранжев цвят, който е подходящ само и единствено на бял фон (7). • При едноцветен печат се използва оригиналният вариант за бял фон (1), или този с бяла подложка за черен (3). • Не е удачна употребата на черно-бял или цветен негатив на логото (8 и 9).
1
2
3
5
6
7
8
4
9
23
Допълнителни елементи При създаването на уникална идентичност на филмовия фестивал, брандингът (създаването на марката) включва използване на различни методи и проектиране позицията на събитието, така че да е лесно разпознаваема от целевата аудитория. Използването на допълнителни елементи с често присъствие в рекламната визия (изображение на прожектор и изображение с двойно послание – кино лента и влакова композиция, което носи асоциация и за пътуващо събитие и за филмово такова) цели наличието на още един индикатор за това каква е целта и формата на събитието. Приоритет винаги е отправянето на възможно най-ясно послание към зрителя – в такъв случай всеки един такъв допълнителен графичен елемент възпроизвежда информацията необходима на публиката за да се добие яснота за събитието и целта му.
Бъди Независим.
24
Организационна и фирмена документация Визитка
Бланка
Факс
Визитка Бланка Факс
90х50 мм А4 - 210х297 мм А4 - 210х297 мм 25
Организационна и фирмена документация Прес карта
Програма
Бъди Независим.
Прес карта Програма
26
Бъди Независим.
54х85 мм 180х200 мм
Организационна и фирмена документация Папка с джоб
Папка с джоб
А4 27
Организационна и фирмена документация Покана
Билет
Пощенски плик DL
Покана Билет Пощенски плик 28
210х95 мм 150х75 мм 230х110 мм
Организационна и фирмена документация Джоб за покана
Джоб за покана
220х100 мм 29
DVD Обложка
Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipisicing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Ut enim ad minim veniam, quis nostrud exercitation ullamco laboris nisi ut aliquip ex ea commodo consequat. Duis aute irure dolor in reprehenderit in voluptate velit esse cillum dolore eu fugiat nulla pariatur. Excepteur sint occaecat cupidatat non proident, sunt in culpa qui officia deserunt mollit anim id est laborum.
IndieVisible Film Fest
ВКЛЮЧВА ВСИЧКИ НАГРАДЕНИ ФИЛМИ
ВНИМАНИЕ! Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipisicing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Ut enim ad minim veniam, quis nostrud exercitation ullamco laboris nisi ut aliquip ex ea commodo consequat. Duis aute irure dolor in reprehenderit in voluptate velit esse cillum dolore eu fugiat nulla pariatur. Excepteur sint occaecat cupidatat non proident, sunt in culpa qui officia deserunt mollit anim id est. Copyright 2010, IndieVisible, Всички права запазени
Дискове
Обложка 30
272х184 мм
Плакати
Плакати
А1 - 594х841 мм 31
Флаер
Флаер
Реклама във вестник
32
А6 - 105х148 мм
Външна реклама Билборд
Билборд /спирка/
33
Уеб Официален сайт
34
Уеб Блог
35
Рекламни артикули Фланелка
36
Рекламни артикули Чаша за кафе
Шапка
37
Транспортна реклама Брандиран лекотоварен автомобил
38
КОНЦЕПЦИЯ ЗА СПИСАНИЕ ЗА НЕЗАВИСИМО КИНО „SUPER 8”
С
писание „Super 8” е издание съсредоточено върху независимото кино. Името на списанието произлиза от киноформат, придобил сериозна популярност сред режисьори на независими и експериментални филми. Съществуват редица фестивали, организиращи събития в подкрепа на въпросния формат. Сред тях са Flicker Film Festival, Super Gr8 Film Festival, Bentley Film Festival, Straight 8, Cambridge International Super 8 Film Festival, United States Super 8 Film + Digital Video Festival, Images Festival и др. Към настоящия момент, такъв тип издание липсва на българския пазар. Спи санието ще заложи на интересна и разчупена визия – в синхрон с тематиката за подобен тип киноиндустрия; на добре написани текстове и изчерпателна информация, интервюта, реценизии, анализи, класации. Ще се използва сътрудничеството на местни и външни автори и фотографи с цел постигане на качествен резултат. Месечното издание, с тираж от 5000 бр. ще запълни пазарна ниша в българския пазар и същевременно се очаква да възвърне направената инвестиция. Въвеждането на едно ново печатно издание на пазара неизменно преминава през етапите, хара ктерни за позиционирането на как ъвто и да е нов вид продукт или услуга. Преди всичко е необходимо маркетингово проучване и анализ на пазара, на конкурентните издания и цени, на потребителските нагласи и очаквания от такъв тип списания. Следва сегментирането на пазара и избор на аудитория, която несъмнено ще е по-тясна, в сравнение с тази на други киносписания, тъй като тематиката на независимото кино се свързва с по-тесен кръг читатели. На следващия етап е необходимо разработване на маркетингов микс на списанието, обхващащ: продуктова, комуникационна, дистрибуционна и ценова политика. Списанието е с планиран обем от 70 стр. и тираж, формиран на база сравнителни проучвания на конкурентите (вариращи между 8000-7500 бр.) – 5000 бр., тъй като целевата аудитория е стеснена. Възв ращаемостта на инвестицията ще се осигурява, освен от закупени бройки, и от доходи от поместени в списанието реклами, а на интернет изданието – банери. Дистрибуцията може да се възползва освен от познатите канали, така и от интернет. Добре е да се изготви уеб сайт, чрез който читателите да се абонират за списанието, получавайки необходимите отстъпки. Желателна е и опция за поръчване на списанието on-line, при невъзможност да бъде закупено, поради липса на разпространението му в определен район. При наблюдавани цени на такъв тип издания в интервал 5-8 лв., се избира долната граница – 5 лв. Доходите от реклама в списанието ще се изразяват в заплащане на месечна такса в зависимост от заетото поле за реклама, с ценови интервал 1200-1500 лв. (корица/ първа страница). При постоянни фиксирани разходи от 10000 лв., променливи разходи от 2 лв., при цена 5 лв., „критичната точ ка”, при която разходите се покриват е 3333 бр. При тираж от 5000 бр. това е постижима величина. Всеки продаден брой оттук нататък калкулира печалба. В този смисъл инвестицията е рентабилна.
39
Списание за независимо кино Корица брой 1> август 2010 > цена 5 лв.
ЗАГЛАВИЕ НА ФИЛМ Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipisicing elit
ИМЕ ФАМИЛИЯ Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipisicing elit
Лого
40
www.supereightmag.com
Списание за независимо кино Съдържание
41
Списание за независимо кино Съдържание
ПРОФ
ИЛ
42
Заключение
В
заключение можем да кажем, че подготовката и реализацията на един фестивал е несъмнено продължителен и трудоемък процес. Започвайки с решаване на найформални и общи задачи, преминавайки през конкретиката на финансовата и аналитична част и естествено достигайки до визията на събитието. Тотал дизайнът е основното средство придавщо идентичност, насоченост, конкретика и изразност на фестивала. Силата на графичното оформление се изразява в способността му да изгражда визуализации, образи и нагласи в съзнанието на публиката; да провокирадействие, отношение и доверие към старта на една нова инициатива като пътуващия филмов фестивал.
Мисли Различно. Действай Спонтанно. Бъди Независим.
43
Be Indie.