THE COLOR ISSUE by Premium Lifestyle

THE COLOR ISSUE APRIL | MAY 2018

Издател | Publisher

CREATIVE SOLUTIONS Адрес на редакцията 1000 София, пл. „Македония“ 1, eт. 12 тел.: + 359 2 980 9868; факс: + 359 2 980 9857 www.premium.bg www.facebook.com/premium.bg

PREMIUM Lifestyle използва авторски текстове и снимки, материали, предоставени от компаниитевносители на представените търговски марки. Използването, препечатването или разпространяването на части или цели материали от списанието без писменото съгласие на редакцията е абсолютно забранено. Редакцията не носи отговорност за достоверността на материали, предоставени за публикуване от рекламодателите. Всички права запазени. ®

ЗАРАДВАЙТЕ ЛЮБИМИТЕ СИ ХОРА С PREMIUM CAVIAR +359 888 556 570 | WWW.PREMIUM.BG

SANTA MARINA RESORT & VILLAS, MYKONOS

Mykonos, Greece | +30 22890 23220 | www.starwoodhotels.com/santamarina

GNTO ID: 1144K015A0141400

С ЪДЪРЖ АНИЕ

78 14 От редактора

62 Златните и платинените карти дават повече

16 Вторник ми е охрено жълт

64 Как се раждат искрящите балончета във виното?

20 Rolex: Новият дух на класиката

66 Кран за бира във всяка стая

22 Tudor: По-малкият брат пораства

67 Алтернативната медицина – път към щастието

23 Гемология за начинаещи

68 Студът е моят топъл приятел

26 Кати-Джейн л‘Ерпение не е луда

72 Отслабване с Нобелова награда

30 BarCLSona Drive

74 Цветът на победата

34 Ваканция по холивудски

78.Среднощни стомаси, газирани пещери и още

36 Мегаяхтата TUHURA

82 Безобразният Ню Йорк

38 Pantone, универсалният език

86 Цветовете в очите ни: Технологии

44 5 истории за цветовни успехи

88 Цветовете в очите ни: Изкуство

52 Music has no color! 58 Веско Ешкенази и историческият Концертгебау оркестър

90 Грандиозен, футуристичен, иновативен – Webit.Festival

60 По-лесно е да стигнеш до върха, отколкото да останеш там

99 Дигитален пост

26 12

T H E CO LO R I S S U E

94 The Age of Amazement на гости в София

СОФИЯ, ул . „Алабин“ 54, тел .: 00359 2 988 20 03

ОТ Р Е Д А К ТО РА Дебра Рапапорт, Advanced Style

ЖИВОТ КАТО НА СНИМКА Снимка: Вихрен Георгиев, People of Sofia

THE FEEL GOOD ISSUE

дин приятел, любител фотограф, веднъж изръси чуден съвет, който той самият отказваше да практикува: „Най-евтиният трик за ефектна снимка е чернобял кадър на пенсионер в трамвай, загледал се през прозореца. Изглежда сякаш си уловил смисъла на живота, а ти излизаш дълбок и интелектуален. И после само наблюдавай как растат лайковете във Facebook“. Свикнали сме да гледаме с Андреа Пунчева определено око хората около нас. Възрастните в черно-бяло са тъжни, самотни, угрижени, бедни; цветните млади са весели, активни, безгрижни, може би дори леко повърхностно наивни. Гледаме хората около нас с вече готовите очила, но всъщност виждаме себе си и своите ограничени очаквания. Животът обаче най-нахално, пъстро и непокорно не се побира в тях. Заради любовта си към модата рязко контрастиращи с пенсионните ни предположения са седем възрастни дами в Ню Йорк, превърнали се в муза за фотографа Ари Сет Коен. Най-младата е на 63 г., най-възрастната – на 93 г., и всички те са ярки. Много, много ярки. Гривни, тоалети, червила, боядисани коси и алени мигли. След като вдъхновението помита Коен, той не просто ги снима за блога си Advanced Style, а прави и филм за тях със същото име. 7 дейни икони на стила, които жадно живеят дните си. Ще кажете, че това е Ню Йорк; че общото между неговата и българската действителност е що-годе толкова, колкото между Лом и Лондон. Но аз съм подготвена: вижте долу тази

СНИМКА НА РАЗЛИЧНА БАБА В ТРАМВАЙ.

Цветна, елегантна, достойна. Споделяме я с вас с позволението на Вихрен Георгиев, по-известен като човека зад People of Sofia, който е запечатал този миг на столицата ни – живото оптимистично доказателство, че такава реалност има и в България. Ако вярваме на интернет, това е баба Нада, на 94 г., винаги излиза все така спретната и елегантна (смеем ли да кажем „издокарaна“… глагол, който свързвам на шега със своите собствени баби), ходи всеки ден точно в 15:45 в едно и също централно заведение на площад „Славейков“ и поръчва „кафенцето с млекцето“. На страниците ни ще прочетете още такива истории. Очаква ви запознанство с първата жена, прекосила Великата китайска стена пеша – която на всичкото отгоре описва себе си като мързелива. Малко познатите истории зад Големите 3 на скъпоценните камъни пък ще ни станат… малко по-познати. Някои от вас ще се трогнат от онова, което технологиите днес постигат в помощ на далтонизма. Други ще научат, че имат синестезия и че всъщност са сред малцината, дарени с това прекрасно състояние. Предстои ви да разгърнете брой на вълшебства, който празнува всички цветове, хора и истории. Няма значение, че черно-белите снимки изглеждат по-добре. Важното е онова, което обективът е уловил, да е пъстро и изпълнено с живот – казва ви го 94-годишната баба Нада от трамвая: с червения си маникюр, синята лятна рокля и перлите. А от червения маникюр покрасноречиво няма.

ВТОРНИК Е

ОХРЕНО

ЖЪЛТ

ОТКРИХ, ЧЕ ИМАМ СИНЕСТЕЗИЯ, НА 18 Г. НЯКОИ ОТ ВАС ЩЕ ГО РАЗБЕРАТ СЕГА Андреа Пунчева

ТЕ МА НА БР ОЯ

еотдавна седим в ирландски пъб в центъра на София и играем на „Неща, които никой не знае за мен“. Редът ми за пореден път идва и аз изпълвам пространството с откровение: „Участвам в клинични проучвания“. Право в десетката: странният факт ми печели моментен респект. Добре че между бирите измисляме и някоя друга игра, че да се сетя аз самата за тази история. Обяснявам: „Проучванията са за едно малко познато състояние, наречено синестезия“. Тук вече към респекта добавяме и щипка удивление. Трябва да знаете, че преди малко повече от десетилетие не бях чувала за синестезия. Промяната настъпи с лекция в първата ми година в университета, когато професорът разказваше как за някои хора буквите от азбуката или цифрите имат определени цветове, или пък когато чуят даден звук, заедно с него виждат и цвят или форма, винаги една и съща. Чаках да чуя края на изречението, за да разбера къде всъщност се отличават тези хора от масата. Но финалът така и не дойде. „Ама как така, всеки си има цветове за числата от 1 до 10, не разбирам какво му е странното?“, почти ядосано попитах непознатото момиче, което седеше до мен в аулата. Този лектор шегуваше ли се?! Обърканото лице на колежката ми обаче подсказваше друго. След миг лицето � светна: „Ти си от тези хора! Ти имаш синестезия!“. В тази секунда разбрах, че далеч не всеки човек вижда живота толкова цветно, колкото мен.

СМЕСВАНЕ НА СЕТИВАТА СРЕД 4% ОТ НАСЕЛЕНИЕТО,

така най-лесно описват състоянието. И е важно да отбележим, че то наистина е състояние, а не заболяване или дефицит. Напротив, даже можем да говорим за нещо допълнително, за дарба дори, макар че всеки синестет ще ви каже, че това е естественият ред на нещата, а всичко друго би било дефицит. Идва от гръцки – σύν (syn) за „заедно“ и αἴσθησις (aisthesys) за „усещане“. Състоянието е вродено, най-често до живот и промените през годините са минимални, ако изобщо ги има. Може да включва комбинация от всяко от 5-те сетива. Стимулът е един и конкретен, но мозъкът реагира сякаш са повече: виждате буква, но в комплект с асимилирането на този символ вървят още цвят, персонаж или вкус например. Каквото и да е допълнителното сетиво, то е неразривна част от стимула. Реално чувате музика, но усещането е, че също така към нея има цветни форми, които се движат. Виждате времето – дни, месеци, години – като плаващо в пространството, понякога се движи около вас в зависимост от това кой ден е днес. Усещам как с леко недоверие надигате глава от страницата –

та не са ли тези асоциации просто заучени от детските книжки, където ярки буквички и числа радват малчуганите? Не. Първо, защото синестезията е устойчива във времето и независимо дали е на 5 или на 95 години, имащият това състояние винаги получава една и съща много конкретна асоциация, устойчива до последния оттенък. И второ, правените проучвания между близнаци сочат, че дори и при тях проявите (а нерядко дори и самите типове синестезия) са различни, въпреки че са израснали в една и съща среда, с еднакви играчки и книги, т.е. не са „заучили“ видяното. Стандартни обяснения, които можете да чуете от синестет, са: „Събота е бледосиньо-сива и приветлива, напомня ми на далечна леля, която винаги ти носи някакви дребни подаръци, когато идва на гости“, „Да си болен има жлъчно жълт вкус“ или „Hey Jude на Beatles е бледосин с елементи на лилаво, а гласът на Макартни е кадифен с елементи на сухо.“ Правилно се досещате, че асоциациите са моите. Най-любопитната част предстои. Най-лесните примери са със символите или дните от седмицата, по-рядко срещани са случаи на хора, които при допир на конкретно място или с определена сила чуват музикален тон или пък виждат цвят, но всъщност може би вече се запитахте – какво ли би било

ОРГАЗЪМ СЪС СИНЕСТЕЗИЯ?

Има документирани и такива случаи, като описанията варират от по-предвидимото „експлозия на цветове, на отделни капки, подобни на блажна боя“ до откровено неподозираното „има вкус на сладко-кисела пукаща захар“. Обратно в университета, в края на въпросната лекция отидох при професора – и автор на една от най-уважаваните книги по темата „Жабата, която крякаше в синьо“ (The Frog Who Croaked Blue) Джейми Уорд – почти в спринт. Бързах, за да не го изгубя в тълпата от 200 студенти. Той откровено се засмя на изненадата ми, че не всеки има синестезия и че за толкова естествена част от възприятието ми си има научно име. Ако искам, каза ми Уорд, мога да запиша името си в списък с хора, съгласни да участват в дипломния проект на кандидат-докторанти, които изучават пъстрия свят на синестезията. Съгласих се на секундата. През следващите месеци, които се превърнаха в 11 години, попълвах разни въпросници и за първи път ми се наложи да пренеса преживяванията от мозъка си към компютърния екран. Знаех, че цифрата 6 е в тъмна краска, но цветовете в главата ми бяха различни от познатите ми в заобикалящия ме свят. И понеже се оказа, че не просто имам синестезия, а имам поне 10 разновидности от нея, ми отне няколко часа, докато опиша всичките асоциации, които сетивата в мозъка ми са изградили.

СИНЕСТЕТИ В ИСТОРИЯТА

Винсент ван Гог

Владимир Набоков

Никола Тесла

Ричард Файнман

Мерилин Монро

Стиви Уондър

Джефри Ръш

Тори Еймъс

Мери Джей Блайдж

Фарел Уилямс

ТЕ МА НА БР ОЯ

През последните години учените разкриват все повече за това състояние и актуалните данни сочат, че има значителен генетичен фактор. Сестра ми, майка ми, баща ми и едната ми баба също имат синестезия. Но – о, колко грешни са цветовете им! На сестра ми например„А“ � е зелено… а за мен е прозрачно и черно едновременно, с гладка и плътна текстура. Да, няма нищо посмешно от това да чуеш как двама спорят за асоциациите си (или по Мечо-Пуховата схема, колкото повече, толкова повече... смях). Състоянието не свидетелства за повече интелект, успех или друг мерител за добър живот (жалко!). Доказано е обаче, че синестезията помага на паметта, защото асоциацията се прави на повече нива и съответно е по-силна и дълготрайна. Аз например без усилие СИНЕСТЕЗИЯ ЛИ Е ТОВА? Макар че едва около 4% от хората са синестети, значително повече откриват връзка между тези две форми и имената им. Кое бихте нарекли Кики и кое – Буба?

Над 95% посочват ръбатата форма като Кики, а облата – като Буба. Това, отбелязва ученият Вилаянур Рамачандран, който е сред абсолютните светила в областта, е показателно, че човешкият мозък свързва абстрактни понятия с форми и звуци. И го прави по начин, немного различен от реалната синестезия. Ако разпознавате Кики и Буба по-горе, не значи, че сте синестет. Но пък можете донякъде да си представите какво ни е на нас.

T H E CO LO R I S S U E

помня дълги поредици от числа, а сестра ми даже рецитира π до 50-ата цифра. За нас символите имат повече логика групирани; с краските и характерите си те са всичко друго, но не и произволни… LSD и други халюциногени могат да причинят временна синестезия, но няма начин, по който дългосрочно да си обещаете цветни дни и по-добра памет, опасявам се. По вкус и по цвят може и да няма другари, но за едно синестети от всякакви краища на света са единодушни и това е

ФАКТОРЪТ „ДЕРЕК“ – ИМЕТО С ВКУС НА УШНА КАЛ.

Така да се каже, универсално прието е, че познатото от англоезичните култури име носи този неприятен вкус. Сред другите по-популярни случаи са „А“ и 5 в червено, както и асоциация между по-ниските музикални тонове и тъмните цветове. Металния вкус на предстоящата болест пък понякога го присъждаме не толкова на ясновидски умения, а на биохимични процеси в тялото ни – така че не всичко, което изглежда като синестезия, е (вижте карето, посветено на измислените герои Кики и Буба). Историята помни чак и до днес имената на мнозина известни личности, носители на състоянието. И вероятно на читателя ще му направи впечатление творческият общ знаменател на повечето – актьори, изпълнители, художници, писатели. Струва ни се някак естествено синестетите да се занимават с изкуство, нали? Далеч не е задължително и пример за това е физикът Ричард Файнман. Все пак в някои случаи състоянието помага на въображението. От онзи есенен ден на 2007 г., когато в една от първите си лекции разбрах, че животът ми е малко по-пъстър от този на останалите, досега не се е променило много – но с всяка година ставам все по-благодарна за дарбата. Тя е неразривна част от мен, а и ми помага да помня, че насрочената среща е за сряда, е не за вторник, защото, когато съм си я записала в бележника, веднага се е оформила асоциацията за тъмносин ден, а не за охрено жълт, какъвто е вторник. Ще има такива сред читателите ни, които в този момент разбират, че имат неочаквана дарба… или по-скоро, че останалите я нямат. И че синестети имат и сред семейството и приятелите си. След това пък ще дойде нелепият спор – месец юли е кръгъл и с цвят на индиго или оранжев и напомня на портокал?

Парадайс Център, етаж 1 Сердика Център, етаж 0

Paradise Center,1 fl. Serdika Center ,0 fl.

Емилия Колева

ай-мащабното изложение в света на часовникарството, Baselworld, тази година беше предшествано от разнопосочни коментари – от една страна, заради намаления брой на изложителите, а от друга – заради съкратената с 2 дни продължителност на събитието. След приключването му обаче водещите фигури в индустрията са обединени от мнението, че форматът е бил особено успешен, като ключовите изложители са потвърдили участието си и в изданието за 2019 г. още отсега. Сред тях е и един от брандовете, на които обръщаме специално внимание в PREMIUM Lifestyle: Rolex. Изпълнителният директор на компанията Жан-Фредерик Дуфур споделя впечатленията си от Baselworld 2018: „Новите ни продукти бяха изключително добре приети от нашите клиенти и от медиите. Това годишно събитие остава задължително за швейцарската часовникарска индустрия – за нейното развитие и динамика. Нямаме търпение за Baselworld 2019!“ А ние пък сме нетърпеливи да ви покажем най-интересното от предложенията на емблематичната марка.

GMT-Master II

НОВИЯТ ДУХ

НА КЛАСИКАТА ROLEX ВНАСЯ МОДЕРЕН ЩРИХ ПРИ ЕМБЛЕМАТИЧНИТЕ СИ МОДЕЛИ GMT-MASTER II

Създаден, за да помага на пилотите в навигацията, GMT-Master е сред забележителните модели на марката. През годините характерният безел е бил представян в различни цветове – едноцветен и в двуцветни комбинации. Именно той е и най-отличителният белег на модела. Тази година Rolex разширява продуктовата линия на GMT-Master II с нови версии в Oystersteel, оборудвани с двупосочно въртящ се безел и 24-часов керамичен ринг в червено и синьо. Дизайнът на Oyster корпуса е променен, а часовникът вече идва и с Jubilee верижка. За първи път в серията се предлагат и два нови варианта на GMT-Master II в 18-каратово розово злато. И на двата циферблата името GMT-Master II е изписано в цвят пепел от рози. Безелите са в кафяво и черно. Зад елегантните и същевременно меки цветове на новите модели се крие механизъм от ново поколение – калибър 3285, най-високо достижение на технологията, защитен от 10 патента, предоставящ 70-часов резерв. Първият е изработен изцяло от масивно злато, а вторият е наличен в комбинация от Oystersteel стомана и 18 карата розово злато.

T H E CO LO R I S S U E

B A S E LW O R L D

OYSTER PERPETUAL DATEJUST 36

Новото поколение часовници от класическата серия Oyster Perpetual Datejust 36 мм се появява в стомана и 18-каратово розово злато или стомана в комбинация с 18-каратово жълто злато. Новите попълнения в семейството на Datejust са оборудвани с 36 мм корпус, с различен дизайн на ушите и страниците и калибър 3235. Разнообразието от циферблати ще задоволи и най-придирчивия ценител на часовникарското изкуство.

OYSTER PERPETUAL DATEJUST 31

В нежната серия Oyster Perpetual Datejust 31 също се появяват нови модели с променен дизайн на страниците и ушите във вариант с 18-каратово бяло, жълто и розово злато. 2236 е калибърът, който тупти за фината дамска китка. Сред всички налични комбинации 18-каратовият вариант в бяло злато се предлага с бял седефен циферблат и инкрустиран с диаманти безел. Друг модел в 18-каратово жълто злато пък представя забележителен циферблат в зелен малахит с римски цифри VI и IX. Няма да си спестим признанието, че вариантът в розово злато с инкрустиран с диаманти розов циферблат и седефени пеперуди не просто ни накара да замлъкнем, а буквално да не отделяме поглед от него. Новите Datejust 31 са оборудвани с верижка President, чието най-голямо предимство е непрекъснатата свързаност с корпуса. Верижката е със скрито закопчаване и е съставена от керамични елементи, подсигуряващи нейната гъвкавост и дълъг живот.

Oyster Perpetual Datejust 36

Oyster Perpetual Datejust 31

OYSTER PERPETUAL ROLEX DEEPSEA

Създаден да устоява на екстремно подводно налягане, Oyster Perpetual Rolex Deepsea удовлетворява всички изисквания на професионалните гмуркачи. Обновеният модел, който почитателите на часовникарското изкуство видяха на Baselworld 2018, е с 44-милиметров корпус, модифициран дизайн на ушите и страниците и по-широка Oyster верижка, както и адаптирана Oysterlock осигуровка на закопчалката. Часовникът, за който океанското дъно е втори дом, за първи път, е оборудван с механизъм 3235.

COSMOGRAPH DAYTONA

В духа на цветния ни брой изцяло се вписва впечатляващата нова версия на легендарния Cosmograph Daytona, инкрустиран с диаманти в цветовете на дъгата. Създаден през 1963 г., този часовник е оставил своята следа в света на моторните спортове. Изработен от 18-каратово розово злато, новото попълнение вместо емблематичната за модела тахиметрична скала притежава безел, представляващ дъга от цветни сапфири. Корпусът е покрит с 56 брилянта, инкрустирани върху ушите и около короната, а циферблатът приютява 11 багети, обозначаващи часовите индекси, като всеки от тях кореспондира на съответния цвят на безела. Кръговете на хронографа са в розови златни кристали – материал със специален блясък, създаден от Rolex. Лимитираният Cosmograph Daytona e оборудван с механизъм калибър 4130, самонавиващ се хронограф, изцяло дело на Rolex.

B A S E LW O R L D

ПО-МАЛКИЯТ БРАТ

ПОРАСТВА TUDOR НЕДВУСМИСЛЕНО „ВЪЗМЪЖАВА“, ПОКАЗВАЙКИ СМЕЛИ НОВИ ЛИНИИ

Емилия Колева

мбициозен, духовит, атрактивен, с вкус към приключенията, търсещ предизвикателства – такъв сме свикнали да виждаме по-малкия брат на Rolex, за който обичаме да ви разказваме. На Baselworld 2018 срещнахме един доста по-зрял, донякъде „укротен“ Tudor. Представяме ви двата модела, които най-много ни впечатлиха.

TUDOR BLACK BAY GMT MASTER

Емблематичният за марката Black Bay модел се появи с обогатена функционалност – GMT функция, която следи местното време, без да губи представа за още две часови зони. Няма как да не разпознаете въртящия се безел, представен в синьо и червено бургунди в цвят мат. Именно с този жест Black Bay GMT отправя поклон към първите часовници с функция GMT и успешно конкурира своите предшественици. Моделът е оборудван с нов механизъм MT5652, разработен от Tudor специално за Black Bay GMT. Корпусът е с диаметър 41 мм и е водоустойчив на 200 м дълбочина. Часовникът се предлага с верижка, кожена каишка и във вариант с плат.

TUDOR BLACK BAY FIFTY-EIGHT

Black Bay линията се разширява и с Fifty-Eight модела, кръстен на годината, през която е създаден първият часовник за гмуркане на марката с водоустойчивост до 200 м. За да запази характерните за 50-те години пропорции, моделът е с диаметър на корпуса 39 мм, а механизмът MT5402 е нов, разработен от Tudor за часовници със среден диаметър и 70-часов резерв. Black Bay Fifty-Eight е предназначен за хора с фини китки, които харесват компактни часовници с винтидж дух. Като намигване към автентичното излъчване на първите часовници за гмуркане, часовите индекси и стрелките са със златни акценти. Цветовата комбинация на модела също е лека вариация и допълнение към Black Bay линията. Предлага се с верижка, кожена каишка и във вариант с плат.

T H E CO LO R I S S U E

БИ Ж У ТА

ГЕМОЛОГИЯ

ЗА НАЧИНАЕЩИ КАЗВАТ, ЧЕ КРАСОТАТА Е В ОЧИТЕ НА ГЛЕДАЩИЯ. А ОКОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ НАУЧЕНО ДА ГЛЕДА ПО СПЕЦИАЛЕН НАЧИН, ДА ЗАБЕЛЯЗВА ДЕТАЙЛИ, ДА ВИЖДА НЮАНСИ, КОИТО ДА НИ ПОДАРЯТ ПРИКАЗНИ ИЗЖИВЯВАНИЯ

РУБИНЪТ НАКРАТКО: Червеното трябва да е доминантният цвят за корунда, за да бъде считан за рубин Най-високо ценени са прозрачните, жизнени, наситено червени рубини с пурпурночервен оттенък Съществува голяма разлика между стойността на рубина и розовия сапфир. До голяма степен тя зависи от цвета, тоналността и наситеността на камъка, както и от пазара и географското местоположение

Албена Янакиева-Андреева

къпоценните камъни винаги са били символ на любов, страст и сила. Интересното е, че за да бъде награден с определението „скъпоценен камък“, материалът трябва да отговаря на три основни характеристики: красота, рядкост и издръжливост. В палитрата на цветните минерали, които изпълняват тези изисквания, са големите три: рубин, изумруд и сапфир. Нека ви запознаем с тях.

РУБИН

Рубинът е открит около 3000 години преди Христа. Древните санскритски текстове го величаят, наричайки го „крал на скъпоценните камъни“. Индийците вярвали, че той е вълшебен и „гори с вътрешен огън“. Според поверията, който носи рубин, ще бъде здрав, богат, мъдър и обичан. Червеният цвят се дължи на наличието на хром и варира от ярко розово до пурпурно, оранжево или кафеникаво червено. Редкият и високо ценен дълбок, чист, наситен червен цвят, който в момента се добива в Мианмар, е бил наричан в древността „капки кръв от сърцето на Майката Земя“. Рубинът и сапфирът са разновидности на един от найтвърдите минерали на земята – корунда. Затова и бижутата с рубини и сапфири могат да бъдат почиствани с ултразвукови и парни специализирани уреди, стига скъпоценните камъни да не са третирани с масла и стъкло. Най-безопасен начин за почистване на камъни и бижута си остава топлата сапунена вода. Някои рубини показват и прекрасен копринен блясък, а оптичният феномен се образува от микроскопични игловидни рутили. Когато няколко светлинни ленти се пресекат, пък се образува звезда, ефектът се нарича „астеризъм“. Звездните рубини са рядкост и тяхната стойност зависи от красотата и привлекателността на оттенъка. В музея Smithsonian във Вашингтон се намира най-големият и качествен „звезден“ рубин – 138.70-каратовият Rosser Reeves. Съществена роля при разпознаването на скъпоценните камъни и разграничаването им от синтетичните играят инклузиите, а освен синтетичните цветни камъни съществуват и имитации. Голяма част от рубините и сапфирите са топлинно обработени и третирани с цел подобряване на цвета и чистотата на камъка. Цветът, фасетирането, чистотата, размерът и начинът на третиране на рубина формират неговата стойност. Цената на карат варира от $20 за нискокачествен обработван рубин до $50 000 за висококачествен естествен нетретиран рубин. Скъпоценният минерал е добиван в Шри Ланка и Мианмар от много хилядолетия, а понастоящем се добива и в Мадагаскар, Индия, Тайланд, Афганистан и Танзания.

НАЙ-ЦЕННИЯТ РУБИН През май 2015 г. на търг в Sotheby’s в Женева продават изключителния 25,59-каратов мианмарски рубин The Sunrise Ruby за $30 милиона – или малко повече от милион за карат. Обикновено тези цени са запазени само за найчистите и редки диаманти, което придава допълнителна стойност на рекорда на The Sunrise Ruby.

ИЗУМРУД

Още от дълбока древност наситеният зелен цвят на изумруда вълнува човешката душа и развихря въображението. Древноримският писател и ерудит Плиний Старши описва камъка в своята Naturalis Historia (книга за целия природен свят) с думите „нищо не е позелено от зеленото“. Първите изумрудени мини, наричани още „Мините на Клеопатра“, били открити в Древен Египет и датират от 330 г. преди Христа. Древните цивилизации придавали различни магически качества на минерала, наричан още смарагд. Вярвало се, че наситеният зелен цвят символизира пролетта и прераждането. Също така камъкът е силно свързан с любовта, тъй като древните римляни са посветили зеления цвят на нейната богиня Венера. Откакто хората са започнали да почитат красотата на изумруда, те са търсели начини и да го имитират. Погрешно е схващането обаче, че „синтетичен“ камък означава имитация: синтетичните и естествените скъпоценни камъни са формирани от едни и същи или подобни елементи и изглеждат много сходни, но съществуват

ИЗУМРУДЪТ НАКРАТКО:

микроскопични разлики, по които може да бъдат разпознати. Основната е наличието на инклузии, от които естествените камъни често имат повече и различни видове – това са малки пукнатини във вътрешността на камъка. Имат ги практически всички изумруди, поради което по-голямата част от тях са третирани, и по-специално запълвани с безцветни масла, смоли и полимери. В тази връзка, найбързият и безопасен начин за почистване на минерала е с топла сапунена вода. Както и при другите скъпоценни камъни, цените на изумрудите варират в зависимост от търсенето и предлагането. Най-малките, нискокачествени, камъни се продават за по-малко от $10 на карат, докато висококачествените изумруди, над 10 карата, се предлагат за $16 000 на карат. Най-ценните изумруди надвишават $200 000 на карат. Основните източници на добив на изумруди са Колумбия, Бразилия, Замбия и Зимбабве, но отдалечените локации и суровите климатични условия затрудняват добива на това красиво творение на земните недра.

Най-ценните нюанси на изумруда са ярко зелено и ярко синьо-зелено Изумрудите са плеохроични, което означава, че те показват различни цветове, когато се гледат от различни посоки Изумрудът е разновидност на минерала берил. Ако берилът е зелен, но е твърде светъл и слабо наситен, то това е обикновен зелен берил, не изумруд. Наличието на хром разграничава изумруда от обикновения зелен берил.

НАЙ-ЦЕННИЯТ ИЗУМРУД През юни 2017 г. Harry Winston купува 18,8-каратов изумруден пръстен, който някога е бил собственост на семейство Рокфелер за $ 5,5 млн. Той поставя рекорд за най-скъпия изумруд на карат, който някога е бил продаван.

T H E CO LO R I S S U E

БИ Ж У ТА

САПФИРЪТ НАКРАТКО: Най-скъпите и високо ценени са кадифените виолетовосини, ярко наситени сапфири в средно тъмната тоналност Различните цветове на сапфирите са вследствие от примеси от желязо и титаний „Падпараджа“ е един от най-редките розово-оранжеви сапфири, добивани в Шри Ланка. Цената му е също толкова екзотична, колкото и цветът Черните сапфири са по-чупливи от „звездните сапфири“, а цените на черните са по-ниски

САПФИР

Във фолклора, историята, изкуството и светоусещането на хората сапфирът е бил свързван със синия си цвят. В ювелирната индустрия обаче навлизат в по-дълбоки детайли: синият сапфир е скъпоценен камък, вариращ от много светло до много тъмно зеленикаво или виолетово синьо, както и различни нюанси на чисто синьо. През Средновековието църковните пръстени на духовниците били изработени предимно от сини сапфири, тъй като според тях този цвят символизирал Рая. През XIV век френският крал Шарл V Мъдри притежавал „овален ориенталски сапфир, облечен в злато, за докосване на очите“. Камъкът бил използван и като лекарство за очни заболявания като катаракта например. Сапфирът е разновидност на минерала корунд и всеки, който не се квалифицира като рубин, се определя като сапфир. Важно е да уточним, че не всички сапфири са сини. Така наречените „фантастични“ сапфири обхващат виолетовите, зелените, жълтите, оранжевите, розовите и лилавите цветови палитри. Освен това съществуват и безцветни, и черни сапфири. Също както и рубините, голяма част от сапфирите, които се продават в днешно време, са топлинно обработени с цел премахване на примесите и подобряване на цвета и чистотата на камъка. Синтетичният двойник на сапфира е със същия химичен състав и кристална структура като естествения и ако не съществуваха различните видове инклузии, би било почти невъзможно да се разграничат. Сините сапфири, добивани в Кашмир (регион, обхващащ Индия и Пакистан), са легендарни. Специфичният им кадифен нюанс се нарича „метличина“, защото наподобява почти флуоресцентните сини венчелистчета на растението. Сините сапфири от Шри Ланка пък се наричат „Цейлон“, по-светли и ярки са от добиваните в Мианмар. Цените на сапфира варират от $5 на карат в Австралия до повече от $15 000 за 5-каратов, нетретиран син сапфир от Мианмар. Най-високо се оценяват необработените сини сапфири от известни места като Кашмир, Мианмар и Шри Ланка.

НАЙ-СКЪПИЯТ САПФИР През ноември 2014 г. на търга в Christie's, Женева, бе продаден 392.52-каратов сапфир от Шри Ланка, наричан Blue Belle of Asia за $17 295 796.

ТЯ НЕ Е П

Емилия Колева

риключенец, ултраатлет, лектор, модел. Това пише в подписа на имейла си Кати-Джейн л‘Ерпение. Там, където хора слагат неща като „Маркетинг мениджър“, „Изпълнителен директор“, „Финансов консултант“, тя е посочила тези четири „позиции“. Срещам се с нея, докато е влязла в третата роля като един от лекторите на форум „Физкултура“, насочен към хората с активен начин на живот: тренировки, храна, мотивация, терапия. Кати-Джейн е висока синеока британка, която е разхождала чаровната си усмивка по модните подиуми, преди да започне да прави неща, от които на повечето хора им настръхват косите. По време на ваканция във Френските Алпи, докато е още във вихъра на моделските си изяви, тя среща странен мъж, който � предлага да карат ски на Северния полюс. След първоначалния шок от тази екзотична покана тя постепенно започва да се замисля дали би успяла да предизвика себе си по подобен начин. „Кутията на Пандора вече беше отворена“, казва Кати и скоро след това тя открива съвсем нова страна от себе си. Онази, която я завежда до Великата китайска стена, за да прекоси 4500-те километра пеша за 167 дни. „Още през първата седмица на това пътешествие аз почти умрях – претърпях остра стомашно-чревна инфекция, заради която се наложи да ме

T H E CO LO R I S S U E

ЛУДА

ИЛИ ПОНЕ ТАКА ТВЪРДИ ПЪРВАТА ЖЕНА, ПРЕМИНАЛА ПО 4500-КИЛОМЕТРОВАТА КИТАЙСКА СТЕНА. ПЕША.

СРЕ Щ И

приемат в болница за няколко дни“, спомня си Кати. След като я изписват, тя не се връща обратно вкъщи, а продължава, за да стигне до края. Следват преминаване на ледените шапки на Патагония, по време на което двамата с партньора � си мислят, че няма да се върнат живи, 8000-километров преход с автентичен велосипед в Африка, трансконтинентален велопреход от 4500 километра от Белгия до Турция и всякакви други приключения. Животът � е много пъстър, каквото е и любопитството ми към нея. След форума, където е лектор, я моля да ми нарисува с думи какво значи лудият � живот… на живо, от нейна гледна точка. Кати-Джейн, един от хората в залата те попита дали не си луда, сигурно си свикнала да ти задават този въпрос. Какво отговаряш обикновено? Истински вярвам, че онова, което правя, е по силите на абсолютно всеки човек. Обикновените хора могат да правят необикновени неща – просто им е нужна малко смелост, за да започнат. Не съм луда, защото си давам сметка за рисковете, които поемам, и не съм готова да платя всяка цена, за да постигна целта си. Способна съм да се откажа, ако видя, че опасността е по-голяма от положителните фактори. Именно това се случи в Патагония например. Преди да тръгна, не бях напълно наясно пред какво ще се изправя. Естествено, бях подготвена, но реалността се оказа различна. Озовах се в мъгла, в която нямах видимост на повече от 30 см пред себе си. Единственото, което виждах, беше въжето, което ме свързваше с моя партньор. Духаше страшно

силен вятър, имах чувството, че всеки момент ще умрем там. Беше ужасно и откровено мога да кажа, че усилията не си струваха. Нямаше го удоволствието от това, че сме на толкова недостъпно място, а и беше адски опасно, защото там няма кой да те спаси. Пристрастена ли си към опасностите? Не, в никакъв случай. Опасностите не ме влекат и именно това е доказателството, че не съм луда. Най-много се страхувам от еднообразието, от това да не се случва нищо интересно в живота ми. Онова, което ме пали, е предизвикателството. Тоест трябва да ти е трудно, но не е задължително да е опасно? Да, трябва да е нещо, което повечето хора не правят. Голяма част от забележителностите по света са такива, защото са леснодостъпни и за туристите не е трудно да ги посетят. Но всъщност има толкова много места, които са не по-малко впечатляващи. Именно това ме привлича. И да, обичам да предизвиквам себе си както физически, така и психически. Аз например много плача по пътя към крайната цел и винаги предупреждавам хората около мен. Това, че плача, не означава, че ще се откажа, просто тялото ми реагира по този начин на натоварването, така се освобождавам от напрежението. Нещата, които правиш, са повече от красноречиви, но ако трябва сама да се опишеш, какво би казала? Това, което ще кажа, може и да ви изненада, но аз съм ужасно мързелива.

СРЕ Щ И

Е, на това няма как да ти повярвам?! Но е факт. Обичам да си седя вкъщи, да си почивам, да не правя нищо. И ако трябва да отида да тренирам само заради самата тренировка, ми е много трудно да се накарам. Същевременно съм много организирана и упорита – което пък ми помага по време на предизвикателствата. Колко време отнема планирането на някое от приключенията ти? Различно е – не всяко изисква стриктен план. Обичам и спонтанните кратки „приключения“, не е задължително всичко да е толкова мащабно и грандиозно. Но ако трябва да бъда откровена докрай – планирането много често ми доставя поголямо удоволствие от практическото изпълнение. Проучването, подготовката, очакването, вълнението от предстоящото предизвикателство… това ме пали и ми носи страхотна енергия. Упражняваш ли все още професията си на модел? Сега съм с 10 кг повече, отколкото, когато се занимавах активно с мода, така че вече не се вписвам в стандартите за тази професия. Но пък съм модел на някои спортни артикули, за които изискванията не са толкова стриктни. Коя е следващата ти цел? 5000 км по оригиналното трасе на Тур дьо Франс от 1911 г. Сигурно често те питат какво се случи с мъжа, който срещна във Френските Алпи? Оженихме се. Той на няколко пъти ми спаси живота, така че това е най-малкото, което можех да направя за него. (Смее се.) Последните � думи ме карат да се усмихвам на чувството � за хумор и на леко странния начин, по който изразява благодарността си. Мисля си, че може и наистина да не е луда, но със сигурност е необикновена – енергична, вдъхновяваща и много, много цветна.

T H E CO LO R I S S U E

BARCLSONA DRIVE ИМА ДВЕ МАРКИ АВТОМОБИЛИ – MERCEDES И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ Антония Стоилова

T H E CO LO R I S S U E

Д ВИ Ж Е НИЕ

ще е ясен като бял ден споменът отпреди десетина години как мама идва да ме вземе от летището с новия си автомобил Mercedes CLK. Удивлението беше изписано на лицето ми. Когато взех книжка, дълго � се молих да ми даде да направя само едно кръгче, кръгчето стана да отида с колата до морето, а това прерасна в „остава за теб“. Макар и вече доста поостарял, Мечо (има си име, да) е верен приятел във всичките ми приключения. Подлагала съм го на какво ли не, но той и до ден днешен не само не ме е предавал, а и ме е спасявал в разни неприятни ситуации. Една такава беше сблъсъкът ми с бетоновоз, където се измъкнах без драскотина, а Мечо беше само козметично поолющен. Датата беше 1 март, а навън Баба Марта се беше развихрила с пълна сила. Странното е, че година по-късно на същата дата, при същото мрачно софийско време подготвях багажа си за слънчева Барселона – поканена съм на световния тестдрайв на новия Mercedes CLS. Явно карма съществува и е дошло време за възмездие.

НЕТЪРПЕНИЕТО

Още докато от Mercedes-Benz ни приветстваха с „Добре дошли“ в Барселона и пийвахме ароматно кафе за запознанство, през прозореца се виждаха над 20 Mercedes-а. Всичките еднакво разкошни, макар и различни по цвят, кубатура и мощност модели CLS, както и няколко прелестни AMG CLS 53 4MATIC+. Изваяните форми на автомобилите ми се сториха по-красиви от творение на Гауди, а нетърпението да застана зад волана на един от тях и да изпитам на какво са способни не спря да ме гъделичка, докато малко по-късно не се озовах на пасажерската седалка на модела CLS 350 d 4MATIC. С любопитството на опитен шофьор на Mercedes подробно разглеждах вътрешността на автомобила и се любувах на интериорните решения на дизайнерите по път към „вълшебната планина“ на каталунците – Монсерат.

ИНТЕРИОРЪТ

Няма как човек да остане равнодушен към комфортното оборудване и кокпит с подчертано широки форми, които създават усещане за простор. Атрактивен акцент в интериорното оформление се добавя и от цветните елементи с вълнообразна форма, обхващащи повърхностите от предната до задната врата. Хармоничната атмосфера се подсилва от централната конзола, която е с повърхност с визия на светло или тъмно дърво, в зависимост от останалия дизайн, а осветлението представлява акцент във вътрешното оформление. С помощта на 64 цвята се постига желаната атмосфера, като за първи път тази система включва и осветление на вентилационните отвори. Светлината и цветовете създават позитивни емоции по време на пътуването и са в хармония с температурните настройки. Към всичко това като добавите и системата ENERGIZING, третото поколение CLS се превръща в пространство за почивка и добро настроение.

Д ВИ Ж Е НИЕ

ТЕХНОЛОГИИТЕ

Още на магистралата на път към El Serrat del Figaro решихме да изпробваме всички интегрирани интелигентни системи – Intelligent Drive, заимствани от S-класата. Започнахме със задаването на желаната от нас скорост и дистанцията, която искаме да спазваме спрямо автомобила отпред. Системата DISTRONIC, която работи с помощта на радари, автоматично намалява скоростта, когато това е необходимо, а след това отново връща автомобила до желаната скорост. Разстоянието от движещите се отпред превозни средства може да се променя на много степени, но, естествено, има зададена минимална безопасна дистанция, която не може да бъде нарушавана. DISTRONIC работи, ако шофирате до 200 км/час. Разбира се, нямаше как да пропуснем да видим с очите си и как автомобилът не просто кара сам, без дори да поставяме краката си на педалите и ръцете на волана, но и изпреварва сам. От нас се изискваше само да активираме мигача, след което CLS сам премина от едната към другата лента благодарение на системата Active Lane Change Assist. Изумително.

БЪДЕЩЕТО ВЕЧЕ Е ТУК

Автономното шофиране започва да навлиза все повече и за нас това е още една крачка към комфорта и дори безопасността на пътното движение. Разбира се, колкото и интелигентна да е една кола, все още е задължително водачът да участва в процеса. Затова и когато автомобилът засече, че няма движение (докосване) във волана за определен период от време, се активира звуков сигнал, а при липса на реакция CLS самостоятелно отбива от пътя и се свързва със 112. Нека не се лъжем: колкото и добър да е даден шофьор, той винаги може да се разсее поради натрупалата се умора, стрес и редица други фактори. Благодарение на множеството функции на Intelligent Drive обаче се доближаваме до съвършенството. Така системата Active Braking Assist с функция за кръстосан трафик се включва, за да ни помогне да избегнем сблъсъци, стационарни или пресичащи пътя ни превозни средства, както и хора, ако ние не предприемем действие, за да избегнем удара. (Щеше да ми свърши чудесна работа на онзи 1 март при „срещата“ с бетоновоза). Ако все пак това се случи, има още една система за сигурност, PRE-SAFE Impulse Side, направена, за да промени позицията на шофьора и пътника на дясната седалка по-близо до центъра на купето и съответно по-далеч от вратите. Така при страничен удар на автомобила тялото и главата на пасажерите са максимално предпазени от наранявания.

Неусетно, изследвайки новата CLS, вече бяхме достигнали Монсерат. Намерихме перфектната отбивка, където да снимаме колата на фона на скалистата планина, която отдалече наподобяваше назъбено острие на трион, и да се сменим. Беше дошъл и моят ред да застана зад волана. Монсерат е едно от свещените места в Испания. Местните я наричат „вълшебната планина“, а от върха Сант Жерони се разкрива уникална гледка към цяла Каталуния. С лекота и наслада преминавах по заострените завои, усещайки стабилността на колата, а за да не отклонявам поглед от пътя, Head-Up дисплеят ми позволяваше да следя важната информация, като прожектираше в зрителното ми поле виртуално изображение с приблизителни размери 21x7 см. Любувайки се на красивите гледки и потопена в сладки разговори с останалите пътници, разбрах, че съм превишила леко скоростта. Това става благодарение на системата за разпознаване на пътните знаци. Тя сигнализира за ограничение на скоростта, разпознава знаците „Влизането забранено“ и забраните за изпреварване, както и знаците за отмяна на тези ограничения, като ги показва на дисплея. В такива случаи системата реагира с визуален и звуков предупредителен сигнал, което за леко разсеяни хора е повече от полезно. Често ми се случва, замислена за множеството задачи, които имам да свърша, да се отплесна и да пропусна някой знак. А това, разбира се, ми е струвало скъпо.

ВМЕСТО ЕПИЛОГ

Денят беше към своя край и ние се отправихме към блещукащите светлини на града, за да се присъединим към журналистите от цял свят. На общата вечеря всеки от нас споделяше с усмивка впечатленията от третото поколение CLS и жадно попиваше всяка допълнителна информация, предоставена ни от експертите на Mercedes-Benz. На сутринта ни очакваше изкусително червен AMG 4MATIC+ и нов живописен маршрут, обикалящ покрай морето и китните селца около Барселона. Под звуците на мощния 6-цилиндров двигател, който ускорява от 0 до 100 км/ч за 4.5 секунди, стигнахме до крайната точка – Casa del Mar, издухвайки всички по трасето. Няма думи, които да опишат усещането как гърбът ти залепва на седалката, а адреналинът протича във вените ти. Единственото, което искаш, е този момент да не свършва. С нетърпение и детско любопитство очаквам да видя следващата крачка напред, която екипът на Mercedes-Benz ще предприеме, и красивата дестинация, с която ще ни изненада. Снимка: Иван Монев

T H E CO LO R I S S U E

В търсене на нови хоризонти С Premium карти Visa получавате специални отстъпки от избрани туристически агенции. Научете повече на visabg.com

Офертите се отнасят единствено до карти Visa Gold, Visa Platinum и Visa Infinite, издадени от банки или финансови институции на територията на България. Възползването от оферта може да е обвързано с плащане или изпълнение на други изисквания. Подробна информация за срока на валидност и условията на всяка от офертите може да откриете на www.visabg.com/visa-offers/

ВАКАНЦИЯ

ПО ХОЛИВУДСКИ

МОЖЕ ЛИ ГАРИ ОЛДМАН ДА МИНЕ ПОКРАЙ ВАС, ДОКАТО СЕ ПРИПИЧАТЕ НА ПЛАЖА? ДА, НАПЪЛНО ВЪЗМОЖНО Е

Емилия Колева

миналия брой загатнахме за едно местенце на Халкидики – Avaton Luxury Villas Resort. Приказно синьо море, мек пясъчен плаж, разкошни вили и тотално разглезване на небцето – всичко това само на няколко часа от София. Сега ви срещаме с дамата, благодарение на която знаменитостите от Холивуд се оказват толкова близо до нас. За „Оскар“-ите, семейната история и какво търсят туристите с възможности си говорим с Наталия Чанци – собственик и основна движеща сила на това специално място.

Какво стои зад историята на Avaton Luxury Villas Resort, това парченце от рая? Семейството ни развива региона от 2001 г., когато създадохме проект от 60 вили, които продадохме като ваканционни имоти. Като продължение решихме да предложим нов продукт на туристическия пазар в Гърция. Направихме 16 вили, повечето от които със собствен басейн, ресторант Avaton, Champagne Bar и пълно VIP хотелско обслужване. Скоро комплексът стана популярен сред международни медии, получихме награда World Travel и успяхме да спечелим лоялни гости, които търсят едновременно първокласна и отпускаща почивка на морския бряг. Avaton вече е член и на Relais & Châteaux – как се присъединихте към това специално семейство? Само 3 години след като отворихме, бяхме приети в асоциацията. Това е международен бранд, който включва бутикови хотели с особено внимание към отличното гастрономическо преживяване. Членството в Relais & Châteaux ни даде възможност да се свържем с други хотелиери по света, да обменяме идеи и опит и да подобряваме непрекъснато начина, по който посрещаме

T H E CO LO R I S S U E

Д ЕС ТИНАЦ ИИ

гостите си. Критериите, които трябваше да покрием, бяха високо качество на VIP услугите, удобствата, набирането и поддържането на приветлив персонал, който държи на работата си, и разбира се, изключителното кулинарно преживяване. С какво е уникално мястото, където е разположен комплексът? Курортът се намира точно преди Света гора на полуостров Атон – обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това е и едно от най-духовните места в света. Състои се от 20 манастира на повече от 1000 години, които ще ви изумят с неповторимата си архитектура и възхитителни съкровища. Освен културната значимост на региона комплексът има привилегията да се похвали и със златист пясъчен плаж, гален от кристалночистите води на Егейско море. Вече буквално сънувам допира на нежните вълни под лятното слънце… И вероятно не само аз – наскоро видяхме 7-дневна почивка в Avaton сред подаръците на наградите „Оскар“. Как се озовахте в Холивуд? Сред нашите клиенти има много специални хора от целия свят, а Холивуд е доста силен пазар за нас. Когато създавахме маркетинг плана си миналата година, решихме, че личните ни връзки там могат да ни помогнат да покажем нашето място на повече хора чрез различни събития. Едно от тях беше участието ни в т.нар. gift bag (подаръчна торбичка, чието съдържание тази година беше на стойност 100 000 долара – бел.ред.), който се подарява на номинираните и победителите на „Оскар“-ите. След 6-месечен

преглед на нашата кандидатура бяхме одобрени благодарение на удобствата и обслужването, които предлагаме. Какви любопитни услуги и преживявания ще могат да опитат холивудските знаменитости при вас? Всички те ще могат да се възползват от частна разходка с яхта около Света гора, специално гурме приключение в нашия ресторант с меню, включващо лобстер, златни листа и френско шампанско от найвисок клас. За някои от тях пък ще има частен трансфер с хеликоптер. Освен популярните холивудски лица какви са вашите гости? Комплексът е идеално място за семейна почивка, тъй като предлага вили с 2 отделни спални и просторни общи пространства. Освен това много двойки също предпочитат да отсядат при нас за романтична почивка заради собствения басейн, с който почти всяка вила разполага, и вградените легла около него. Кои ястия задължително трябва да опитаме, когато ви дойдем на гости? Като част от Relais & Châteaux ние сме посланици на автентичната, творчески представена местна кухня. Използваме сезонни продукти от производители от най-висок клас, които уважават природата. Ястието, което непременно трябва да опитате, е риба Athonian Lemonato – традиционна рецепта от Света гора, поднесена с модерен почерк. Не знаем дали може да искаме нещо повече за лятната си почивка. Единственото, което липсва за момента, е лятото. С още малко търпение това е сравнително лесно поправимо.

ИЗ БРАНО ОТ W W W. PR E M I U M . BG

TUHURA: ЛУКС ПО ВОДА

Никола Неделчев

ролетта настъпи и настоящите и бъдещите собственици на лодки се озъртат какво ново има на пазара. Международното изложение за лодки в Дубай отвори вратите си за посетители по-рано тази пролет, където в рамките на пет дни беше представено най-доброто от света на суперяхтите. Измежду всичките луксозни модели един се открои с тежест. Става въпрос за самата 115-метрова TUHURA. По дефиниция суперяхтите представляват луксозни плавателни съдове (моторни или задвижвани чрез платна), които са професионално оборудвани и са с дължина над 24 м. Надвишавайки значително този минимум, за TUHURA, разбира се, трябва да използваме по-хиперболичния термин мегаяхта. Независимо обаче как ще категоризираме тази красавица спрямо размерите �, естетически тя оформя своя собствена категория. „Нашата TUHURA е проста идея – обяснява един от екстериорните дизайнери, Игор Лобанов, – която трябваше да придобие естествена форма, подобна на тази, наблюдавана в най-ранните плавателни съдове като канутата, и да я увеличим многократно, използвайки съвременна технология.“

T H E CO LO R I S S U E

ОЧАКВА СЕ НАЙ-НОВИЯТ ДИЗАЙН НА OCEANCO ДА ПРЕОБЪРНЕ РАЗБИРАНИЯТА НИ ЗА ТОВА, КАК СЕ СЪЧЕТАВАТ КОМФОРТ И ИЗЯЩЕСТВО С ЕФИКАСНОСТ И ФУНКЦИОНАЛНОСТ. Слушайки Лобанов, в съзнанието ни изникват образите на онези стари плавателни съдове, с които хората едно време са обикаляли Тихия океан и са се ориентирали единствено по звездите на нощното небе и облаците на хоризонта. Вдъхновени от носталгията по такъв тип приключенско мореплаване, производителите от Oceanco се спират на австронезийския език маори, от който взимат глагола „tuhura“, който означава

„ДА ИЗСЛЕДВАШ“, „ ДА НАВИГИРАШ“, „ДА ОТКРИВАШ“,

и го превръщат в име на своето елегантно творение. То сякаш лепва перфектно на яхтата не само заради първичните, органични и естествени форми, но и заради излъчващия мир и мекота интериор. Простота, чувственост и ефикасност се преплитат, за да създадат атмосфера на домашен уют. Съдържайки серия от точки, прозорците са напълно прозрачни отвътре, но отвън създават илюзията, че са едно цяло с корпуса, който от своя страна се намира в пълна хармония със задвижващата система, позволявайки на TUHURA да развива скорост от 18 възела. Можете да прибавите към незабравимия си престой и терасата за слънчеви бани, където има всичко нужно – от шезлонги до джакузи, както и обособена част за хранене на открито.

СЕГА С ДО 20 000 ЛЕВА ЦЕНОВО ПРЕДИМСТВО

БЕНЗИН ИЛИ ДИЗЕЛ? ИЗБИРАШ ТИ! maserati.bg КАТО ТОПЪЛ, СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ ВЯТЪР, MASERATI LEVANTE МОЖЕ САМО ЗА МИГ ДА СЕ ПРОМЕНИ ОТ НЕЖЕН ПОЛЪХ ДО УСТРЕМЕН ЗВЯР С НЕУДЪРЖИМА МОЩНОСТ. УНИКАЛЕН КАТО ДИЗАЙН И ТЕХНОЛОГИИ, ТОЗИ SUV ОСТАВЯ НЕЗАБРАВИМО ВПЕЧАТЛЕНИЕ У ВСИЧКИ, КОИТО ГО ВИДЯТ, ЧУЯТ И... ШОФИРАТ. СРЕДЕН КОМБИНИРАН РАЗХОД НА ГОРИВО: 10,7 Л/100 КМ; ЕМИСИИ CO2 (КОМБИНИРАН ЦИКЪЛ): 249 Г/КМ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ПОКАЗАНИЯ МОДЕЛ И СНИМКАТА СА САМО С ИЛЮСТРАТИВНА ЦЕЛ И МОЖЕ ДА СЪДЪРЖАТ ДОПЪЛНИТЕЛНО ОБОРУДВАНЕ И ОПЦИИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ДОПЪЛНИТЕЛНО.

ИНТЕ РВЮ

Емилия Колева

iffany & Co. Представихте си приказно синя кутийка с бяла копринена панделка, нали? Асоциацията ви се дължи на 1837 Blue – името на характерния син нюанс, който не можем да сбъркаме, номериран според годината на създаване на бижутерийната компания. А за да бъде той еднакво искрящ във всяка точка на света, цветът е стандартизиран от Pantone Color Institute през 2001 г., за да се гарантира, че всички материали на марката, произведени в емблематичния оттенък , ще бъдат напълно еднакви. В броя, в който отделяме специално внимание на цветовете, се изкушихме да се обърнем към световните експерти, които създават, творят, мислят и живеят в милиони нюанси. Любопитството ни задоволява Лори Пресман, вицепрезидент на Pantone Color Institute.

Г-жо Пресман, разкажете ни накратко за историята на Pantone – как от малка компания се превръща в найголемия авторитет в сферата си? Лорънс Хърбърт, чиято идея е да създаде универсален език на цветовете, започва кариерата си като печатар, който умело пресъздава нюансите, изпратени му от клиентите и техните дизайнери. Тъй като ние всички виждаме и описваме даден цвят по различен начин, да нацелиш точния оттенък е истинско предизвикателство. След тежък ден, в който клиентите не били никак доволни от крайния резултат, Лорънс Хърбърт получил вдъхновение. Осъзнал, че печатарите имат нужда от цветова палитра, основана на точни формулировки. По този начин дизайнерите и печатарите ще гледат едни и същи нюанси, от които да избират. Така той и колегите му ще отговорят напълно на изискванията на клиента всеки път.

УНИВЕРСАЛНИЯТ

ЕЗИК НА ЦВЕТОВЕТЕ HONEYSUCKLE, TANGERINE TANGO, RADIANT ORCHID, MARSALA, ROSE QUARTZ, MINION YELLOW. НЯКОИ МОЖЕ БИ ВИ ЗВУЧАТ ПОЗНАТО? ДА, ТОВА СА ИМЕНА НА ЦВЕТОВЕ.

TTHHEE M CO A KLO E OV R IE SS RUI S ES U E

ИНТЕ РВЮ

Хърбърт купува компанията от нейните основатели и я преименува на Pantone. През 1963 г. той въвежда своята концепция под формата на познатото ветрило, а скоро след това отваря офиси из целия свят. Постепенно започва да добавя аналогични системи за различните материали, пластмаси, текстил и други, а дизайнери, артисти и производители все повече предпочитат да използват неговия „език“. От 1986 г. Pantone Color Institute се занимава с непрекъснати проучвания за възприятията на цветовете сред потребителите, като очертава тенденции и прогнози на макроравнище, а освен това предлага и индивидуално консултиране за визуална идентичност на брандове от целия свят. Защо е толкова важно компаниите да управляват цветовете правилно? Това най-често е свързано със съответствието. В днешния пренаситен свят все повече марки се стремят да унифицират своята визуална идентичност, за да могат да изпъкнат и да бъдат лесно разпознаваеми. Цветът е първото, което виждаме. Той

създава асоциации. Ако брандът може да изгради тази асоциация, потребителите по-бързо ще разпознават техния продукт. Ако има несъответствие, това може да изглежда като грешка или като фалшификат – нещо, което би повлияло по негативен начин върху имиджа на марката. Как опознавате компаниите, които консултирате? Какво ги питате? Най-важният въпрос, който задаваме, е: „Какво е посланието на марката? Кои искате да бъдете и как цветът може да ви помогне?“. Тези отговори веднага издават ДНК-то на бранда. За да може цветът да изпълнява функцията си по правилен начин, компанията трябва да е наясно как иска да бъде възприемана, какви са глобалните � цели. На тази основа ние можем да помогнем, като пресъздадем всичко това чрез нашия език. А как измисляте имената на цветовете? Прави го екипът на Pantone Color Institute. Тъй като цветът е идентификатор, когато даваме име на нюансите в нашата палитра, целта ни е да изберем такова, което да може да бъде разпознато

ИНТЕ РВЮ

на глобално ниво, да има способността да извика някаква емоция. Има ли специфична цветова гама, която веднага да ни превключи на творческа вълна? Например, ако музата за писане ни е напуснала, можем ли да я накараме да се върне с някой цвят? Има цветове и гами, които по-често се асоциират с предпочитанията на творческите натури. Такъв пример е лилавата палитра. Най-сложният цвят от дъгата, лилавото изкушава хората, които се възприемат като не-конформисти, тъй като те обичат уникалността, заложена в тези необикновени нюанси. Наука или изкуство е съчетаването на цветовете? Изкуство. Най-важното е всичко да бъде визуално и естетически приятно за окото. Да, възможно е да има известна доза наука зад всичко това, като например баланса между топли и студени нюанси, но в крайна сметка, за да работи един цвят, той трябва да изглежда добре и да кара гледащия да се чувства добре. Как се създават прогнозите за тенденциите и как те влияят върху появата на нови цветове? Тенденциите отразяват онова, което се случва в света. От новите технологии през туристически дестинации, материали,

социални тенденции, медии, изкуство и т.н. – има много неща, които да се вземат предвид, за да се прогнозира посоката за бъдещ период. Тенденциите със сигурност влияят върху появата на нови цветове, както и водят до добавянето им към нашата палитра. Разкажете ни за други интересни проекти, по които сте работили. Един от по-популярните ни скорошни проекти е свързан с нюансите, които развихме за героите на Миньоните например. За тях създадохме специално жълто, което, естествено, нарекохме Minion Yellow. Работили сме също за Royal Mail във Великобритания, Schweppes, Victoria’s Secret и много други. Едно от големите ни предизвикателства беше създаването на неоновосиния металик за американския сериал Bates Motel. За първи път генерирахме такъв цвят и затова проектът беше много интересен за нас. Различните оттенъци металик като цяло са по-трудни, тъй като се стремим да гарантираме, че нюансът, който създаваме, може лесно да бъде пресъздаден от нашите клиенти. Затова трябваше да измислим формула, която да не изисква добавяне на допълнителни метални частици върху самия цвят. Екипът ни беше много ентусиазиран, а клиентът ни остана доволен от онова, което направихме – което за нас е най-важно.

КАКВО Е PANTONE? Основана през 1962 г. като компания, произвеждаща цветни карти за козметични марки, днес Pantone е световният лидер в света на цветовете чрез своята специално разработена система за унификация, наречена Pantone Matching System. Всеки нюанс, стандартизиран в системата, има свой уникален код, който позволява на графичните дизайнери и производителите на съответните печатни материали да бъдат сигурни в крайния резултат, или иначе казано – цветът на играчката от поредицата за миньоните ще бъде абсолютно еднакъв,

T H E CO LO R I S S U E

независимо дали е произведена в Лондон, Токио, Ню Йорк или Макао. Освен това експертите от Pantone могат да създадат цвят специално за вас или вашата компания, който също да бъде официално стандартизиран в системата. Цветовете по Pantone, за разлика от традиционните, в чийто състав влизат 4 основни компонента (синьо – Cyan, розово – Magenta, жълто – Yellow, и черно – blacK, по системата CMYK), могат да съдържат допълнителни ефекти – металик, перлен оттенък, електрикови нюанси и всичко, до което може да достигне въображението ви.

5 ИСТОРИИ И

Евелин Цанева

ма неща, които свързваме първо с цветове и чак след това с хора, места и събития. На следващите страници ви разказваме за пет личности, които не се поколебаха да отправят ярки послания към света. В буквалния смисъл. Те показаха, че пъстротата на живота може да бъде променлива величина, и се превърнаха в символи на епохата си.

ВИВИАН УЕСТУУД ЕКСЦЕНТРИЧНА, ЩУРА И НИКОГА БЕЗЦВЕТНА

За дизайнерката, която поставя началото на пънк и ню уейв модата, експлозията от (често странни) модели, краски и най-вече ярки послания е задължителна във всяка от колекциите и́. Там рядко ще видите класически и изчистени кройки, камо ли „стандартните“ цветове. Когато през 70-те години на миналия век започва да пише текстове за Sex Pistols заедно с друга икона на пънка, Малкълм Макларън, едва ли някой е очаквал Уестууд да се превърне в сензация. Тогава двамата се занимават със стайлинга на пънк бандите, които набират популярност по онова време За ярката Вивиан модата и́ обществено значимите каузи винаги вървят ръка за ръка. Модните и́ ревюта обикновено преминават под знака на теми, свързани с опазване на природата и екологичната революция. Именно затова с една от последните си колекции – „Интелектуална солидарност“, Уестууд призова интелигенцията да се обедни срещу политиците и да каже твърдо „Не“ на безскрупулното унищожаване на околната среда. Така пъстротата, щампите и карето се превръщат в ироничен символ на наивността на елита и нуждата от противопоставяне на задкулисието. Вивиан Изабел Суайър (както е рожденото и́ име) вярва, че е сред нас, за да бъде необикновена и да промени света. Изглежда и́ се получава. „Искай невъзможното“, казва Вивиан, а самата тя често е „невъзможна” и противоречива. Според Иън Кели, с когото Уестууд написа биографията си,

T H E CO LO R I S S U E

УМЪТ И Е ДОРИ ПО-ОСТЪР ОТ КАРФИЦИТЕ,

с които си помага, докато твори мода. Казва за нея, че е неуморима, понякога груба, друг път изключително любвеобилна и мила, но винаги вълнуваща. На 78 години тя все още прелива от енергия и живее на пълни обороти. Неотдавна с типичното си чувство за хумор Вивиан разкри пред журналисти тайната на вечната си младост. „Не се мийте прекалено често”, отговори дизайнерката на въпрос как успява да изглежда толкова добре през годините. По думите на четвърт век по-младия и́ съпруг, дизайнерът Андреас Кронталер Вивиан се къпе веднъж седмично и това е причината да е така лъчезарна. Не ви съветваме да следвате точно този пример, но пък самата Вивиан е давала не един или два съвета за щастлив живот и далеч по-ценен от горния е този: да обичаме себе си.

Л ИЧ НОС ТИ

ЗА ЦВЕТОВНИ УСПЕХИ НЕ Е ГРЕШКА В ЗАГЛАВИЕТО

КРИСТИАН ЛУБУТЕН МАЕСТРОТО НА ЧЕРВЕНАТА ПОДМЕТКА Не е случайно, че виждаме емблематичните червени подметки толкова често на килима със същия цвят. По ирония на съдбата едно от най-големите имена в бранша не е заинтригуван от модата от ранна възраст, макар от малък Кристиан Лубутен да знае, че иска да прави именно обувки. Скромната му мечта била да прави такива за вариететни танцьорки. Символът на обувките всъщност е плод на случайността, а историята е съвсем прозаична. Работейки над дизайна на един от моделите си през 1992 г., Лубутен до последно смята, че на този чифт му липсва заряд и енергия. Така спонтанно решава, че подметките трябва да бъдат

БОЯДИСАНИ С ЧЕРВЕНИЯ ЛАК ЗА НОКТИ,

който асистентката му държи на бюрото си. Не след дълго дизайнерът разбира, че идеята е находчива, и ги променя във всяка следваща колекция. Яркочервеното обаче му носи толкова голям успех, че става задължително за всеки чифт на марката. Следва съдебна битка с друга от легендарните дизайнерски къщи, Yves Saint Lauren, като самият Лубутен признава, че за него е било изключително неприятно да предяви претенции за авторство след като YSL произвеждат обувки с яркочервена подметка. За маестрото опазването на интелектуалната собственост е абсолютно задължително, въпреки негативните емоции, които му носи широко отразеният в медиите процес. Съдът разрешава на YSL да продава своя модел, но със или без съдебно постановление, асоциацията с червената подметка остава завинаги запазена марка на Лубутен.

Л ИЧ НОС ТИ

АНДИ УОРХОЛ БАЩАТА НА ПОП АРТА, КОЙТО ОЦВЕТИ МАСОВАТА КУЛТУРА Анди Уорхол е автор на някои емблематични фрази като тази, че в бъдеще всеки ще бъде известен за 15 минути. Както вече знаем, днес това е валидно с пълна сила. Той продължава започналото в началото на века течение сред творците, което задава голяма въпросителна за смисъла на изкуството. Не задължително първи, но със сигурност най-успешно през 1917 г. този въпрос поставя „Фонтан“-ът на Марсел Дюшан. Творчеството на Уорхол пречупва през много краски и въображение емблематични за 50-те и 60-те години на XX в. американски продукти, типични за консуматорското общество. Блестящ пример за това са творбите му, посветени на бутилката на Coca-Cola като символ на равенството между хората и свободата в демократичното общество..

„КОЛАТА, КОЯТО ПИЕ ПРЕЗИДЕНТЪТ,

е същата като твоята или моята“, казва Уорхол. „Колкото и пари да имате, те няма да ви купят по-добър кен с напитката, всички са еднакви и всички са добри”, заключва Анди. А отношението му към парите със сигурност се различава от това на много творци. Той открито заявява интереса си към тях и казва, че

T H E CO LO R I S S U E

правенето на пари е изкуство само по себе си. Тази откровеност, разбира се, му носи и критики, че изкуството му е комерсиално и е мотивиран да твори единствено заради печалбата. Едно от най-влиятелните произведения в съвременното изкуство е негово дело – Мерилин диптих. 50-те образа на легендарнатa Монро са базирани върху нейна снимка от филма „Ниагара“, половината от изображенията са оцветени в типичния за художника стил, а останалите са черно-бели. Идеята за това произведение идва след края на живота на актрисата, но то далеч не е единствено в творчеството му, в което е засегната темата за смъртта. Смразяваща, но определено въздействаща, е серията „Смърт и нещастие”, където Уорхол използва кадри от автомобилни катастрофи, някои от тях фатални. Едно от най-популярните произведения от серията е „Зелената катастрофа”, запечатала смъртта на 24-годишен младеж, който загива след преследване с полицията в Сиатъл, врязвайки се с колата си в телефонен стълб, на който увисва. Десетилетия след смъртта си Анди Уорхол все още е начело на класациите на най-продаваните и скъпи художници: през изминалата 2017 г. един от първите негови автопортрети беше продаден на търг за сумата от 6 млн. британски лири.

Л ИЧ НОС ТИ

ХУНДЕРТВАСЕР

АРХИТЕКТЪТ, КОЙТО „ОФОРМИ“ СВОЙ СОБСТВЕН СТИЛ

T H E CO LO R I S S U E

Пъстри мозайки, нетипични форми, съчетани с много зеленина и растителност – работата на австрийския художник, скулптор и архитект Фриденсрайх Хундертвасер не може да бъде причислена към нито едно течение. Това е човекът, който вярва, че съвършенството се крие не в правите линии, а в характерните за работата му спирали и кривини. Превръща в своя запазена марка вълнообразните подове, смятайки, че

ПРАВАТА ЛИНИЯ Е ЛИШЕНА ОТ БОЖЕСТВЕНОСТ

и няма място в работата му. Пример е и собственият му дом в австрийската столица Виена. Сградата е собственост на общината и е строена в периода между 1983 и 1985 година… без предварителни планове и чертежи, естествено. Макар че е дело на архитектите проф. Йозеф Кравина и Петер Пеликан, не можете да сбъркате, че точно Хундертвасер има пръст в тази сграда, след като видите фасадата с асиметрични линии и нестандартната декорация с грапавини и керамични плочки. Подовете са вълнообразни, покрити с разноцветни камъчета. Доста непрактични, но впечатляващи. Не по-малко грабващ е и последният проект, по който работи приживе. Зелената цитадела в Магдебург, чиято фасада парадоксално е розова, е наречена така заради свежите дръвчета и пъстри лехи на покрива на комплекса, в рязък контраст със сивата и монолитна архитектура наоколо. Сред най-популярните му проекти е паното „Тъгата на Атлантида“ на гарата в Лисабон. Хундертвасер е правил интериор на Боинг 757 и е проектирал мъжки двулицев костюм за Vogue. И ако архитектът ви се струва ексцентричен, в личния си живот той е още по-екстравагантен: за домашен любимец имал охлюв, рядко гладил дрехите си и често носел по два различни чорапа.

www.expo-2000.net Bulgaria, Sofia 1407, 55 Nikola Vaptsarov blvd.

office park

Л ИЧ НОС ТИ

БАРАК ОБАМА ПЪРВИЯТ ЧЕРНОКОЖ ПРЕЗИДЕНТ НА САЩ Ако Мартин Лутър Кинг „имаше една мечта“, то Барак Обама се превърна в нейно олицетворение и показа, че по-важни от цвета на кожата са силата и харизмата на личността. И времето. Защото само 40 години преди избирането на първия чернокож президент на страната през 2008 г., Кинг е убит заради активизма си в полза на расовата равнопоставеност. Неслучайно след историческия успех на Обама, светът си спомни за паметната реч на реформатора, в която той говори за „свят, в който хората няма да бъдат съдени по цвета на кожата си, а по силата на характера си“. Едва ли в началото някой е очаквал Обама да пребори смятаната за фаворит Хилари Клинтън на предварителните избори в Демократическата партия през 2008 г. Той обаче го направи и даде заявка за сериозна политическа кариера, а после логично надви републиканеца Джон Маккейн с внушителната разлика от цели 8 млн. гласа. Още по време на изборите Обама отправяше ярки послания за промени в икономиката, борбата с климатичните промени и правата на малцинствата. А успехите по време на мандата му са повече от забележителни. Сред тях са

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ С КУБА,

прекъснати за десетилетия, както и започналата мащабна здравна реформа, която да осигури достъпни медицински услуги. Извън официалните ангажименти Барак Обама и съпругата му Мишел

T H E CO LO R I S S U E

се превърнаха в едно от най-обичаните първи семейства на САЩ в историята. След два мандата в Белия дом Барак и Мишел признаха, че нормалният живот им липсвал и си взеха заслужена почивка не къде да е, а на частния остров на Ричард Брансън, а техни спътници в последвалите пътешествия бяха Опра Уинфри и Том Ханкс. Оказа се, че за първата дама да може да отваря спокойно прозореца на дома си е било нещо жадувано, а за президента било обичайно да се появява в един и същ смокинг по време на официални вечери, въпреки увещанията на екипа си да не го направи. С днешна дата двамата не се появяват често публично, но вероятно ще ги видим на сватбата на принц Хари и Меган Маркъл през май месец, заради близкото приятелство между Барак и по-младия внук на кралица Елизабет.

A: ул. "Билянини извори", 1345 София T: +359 876 900 177 E: office@estersps.net

w w w. e s t e rs p s . n e t

MUSIC HAS

NO COLOR!

К УЛТ УРА

Ирена Комитова

ух тази бунтарска реплика отново на 22 март от сцената на Aldwych Theater в Лондон на премиерата на TINA, The Tina Turner Musical. Как успях да се сдобия с VIP билети за това фантастично шоу, за което всичко е продадено до края на 2018 г. ли? (Само да поясня – VIP билетите предполагат отделен Royal Suite за до 8 души, консиерж на разположение още от влизането ви в театъра, 8 малки бутилки шампанско и две кутии шоколадови бонбони с неподражаем вкус! О, да, и сладолед по време на антракта. Посрещат ви 30 минути преди началото на шоуто, водят ви директно в определения за вас салон и три минути преди началото ви съпровождат до местата ви; същата процедура се повтаря и през антракта – от местата до „апартамента“ и обратно. Освен това Royal Suite има и директен изход към улицата след края

ТОВА ВЛЯВО СА ДУМИ НА ТИНА ТЪРНЪР, КОГАТО НА 42-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ, СЛЕД МНОГОБРОЙНИ ОТКАЗИ ОТ МУЗИКАЛНИ ПРОДУЦЕНТИ, ТЯ ЗАЯВЯВА СВОЕТО РЕШЕНИЕ – ОТ СОУЛ МУЗИКАНТ ДА СЕ ЗАВЪРНЕ НА СЦЕНАТА, САМА, КАТО РОКЕНДРОЛ ПЕВИЦА

на представлението. Вероятно коронованите особи на Англия точно така са удостоявали с присъствието си представленията в миналото. Е, за този мюзикъл и ние се посипахме със звезден прах.) Заслугата за всички мои привилегии е на екипа на TINA, които поканиха феновете � от цял свят – а аз от години съм един от тях, още преди 10 месеца да заявяват подкрепата си за проекта и да станат съпричастни на творческото му развитие. Това ми позволи наистина да съм сред първите, които видяха новия феноменален спектакъл. „Работихме върху проекта повече от 3 години – казва самата Тина. – В това време много хора ме питаха

ЗАЩО ИСКАМ ДА НАПРАВЯ МЮЗИКЪЛ.

Малко ми беше трудно да намеря верния отговор, защото аз... всъщност не исках. Животът ме е благословил с великолепна кариера, повече от 50 години съм била на сцената, аз просто нямах нужда от още едно шоу... Но след като започнахме да обсъждаме идеята, получих толкова много картички и писма! Все още се изумявам как хората помнят изпълненията ми! Казват ми, че им давам надежда, че знача толкова много за тях. И затова чувствам, че трябва да предам нататък своя заряд и тези емоции. Вярвам, че новият мюзикъл ще носи на зрителите точно онова, от което те се нуждаят, като спомен за моята работа. Да открия една нова Тина (става дума за актрисата Ейдриън Уорън, която се превъплъщава в певицата), да работя с нея – беше много специално преживяване. Оттук нататък сте вие, зрителите.“ Еуфорията в залата, нестихващите овации и това, че всички бяхме на крака и пяхме на финала You’re Simply the Best!, бяха наелектризиращи, зареждащи, неповторими... Седяхме на първите редове в залата и дори не усетихме как се превъплътихме в малкото, леко дебеличко и тромаво момиченце с изключителен глас, което след изнурителния ден в памучните плантации е пеело на баба си, за да я развесели.

Катори Хол, автор на сценария за мюзикъла, споделя: „Натбуш, Тенеси, този ужасен град от Юга, стана световноизвестен благодарение на едно момиче, наречено Анна Мей Бълок (бел. ред. – истинското име на Тина). Основното му шосе Highway 19 днес се нарича Tina Turner Highway в чест на най-прославената му дъщеря. А пътят от

памучните плантации на американския Юг до стотиците разпродадени концертни зали по цял свят е път, който само една-единствена жена на света е успяла да измине! Знаете ли, Тенеси по някакъв свой си начин поглъща и погребва мечтите на малките черни момиченца. Някои казват, че това е така, защото почвата тук е толкова плодородна.

К УЛТ УРА

Ейдриън Уорън (Тина) и самата Тина Търнър

Израстваш и съзряваш в това място, оковано от расисткото минало, а то няма как да те насърчи да мечтаеш – казват ти да стоиш „здраво стъпила с крака на земята“ и че мечтите са за през нощта, но никога няма да бъдат огрени от деня. За щастие, имах към кого да гледам, към Тина Търнър – тази жива, дишаща, непреходна жена, този жив пример, че някои черни момичета успяват да стигнат дори звездите.“ И продължава:

„ТОЗИ ГЛАС. ТОЗИ ДУХ. ТЕЗИ КРАКА,

които успяха да пробягат разстоянието от миналото към бъдещето, и продължават и днес. Тина Търнър – жената-воин, която прие наравно своя сексапил и своите рани, своите грешки и своите успехи – тя беше всичко, което аз някога се надявах да бъда. Смела и без да се извинява, Тина научи мен и толкова много други жени по света как да прегърнем своя огън. И може би, най-важно от всичко, тя показа на света, че ранимостта може да бъде твоето най-силно оръжие. В нашия дом Тина означаваше да нарушиш всички правила, да разклатиш всички очаквания, да се изправиш от пепелта и дори да докоснеш слънцето“.

T H E CO LO R I S S U E

Целият този заряд от емоции е така изкусно вплетен в музикалния разказ за живота на Тина, че всички в залата го преживяхме – на един дъх, с опиянение – от мига, в който по случайност тя замества отсъстваща певица, от първоначалните успехи на сцената заедно с Айк Търнър, през изнурителните турнета, където дори и бременна Тина трябва да пее, до последвалите трудни години с раждането и отглеждането на двамата � синове, кошмара от побоите и наркотичните истерии на съпруга �. Раздялата, разводът, липсата на пари, десетките откази. Като осъдителна присъда в представлението звучеше саркастичната и нетърпяща възражение подигравателна реплика на един от онези музикални продуценти: „Искаш от мен какво?

ДА НАЕМА 40-ГОДИШНА ЧЕРНА ПЕВИЦА?

Господи, какъв проблем ще създам на маркетинг отдела ни!“ От мюзикъла научихме неща за Тина, които човек обикновено споделя единствено със себе си и с Господ. Разкървавеният � нос. Пречупените мечти. Потта. Сълзите. Молитвите, изречени шепнешком, когато лежи пребита върху мокрия под на банята. Ужасната истина, че никой не я иска. А после – главозамайващите

К УЛТ УРА

НАШАТА ТИНА През 2000 година Тина обяви края на своята кариера и обеща един последен концерт за феновете си в САЩ – в Сан Хосе, Калифорния. Бях студентка в Станфорд, а дъщеря ми Антония учеше за SAT 2 и беше „прегряла“. Огромна и щастлива случайност (отново!) ни позволи да получим билети за тази вечер, в която насърчих Тони да пее и танцува от все сърце, за да забрави стреса и страха си от предстоящите 4 изпитни часа на другия ден. И досега смятам, че този обявен като последен концерт на Тина и енергията от това да танцуваш с нея, на живо, спечели изпита на Антония, та дори и стипендия за Pepperdine University. През 2009 г. бях отново сред 10-хилядната публика в Париж на нейния 50th Anniversary European Tour. И за кой ли път се заредих от енергията ù, за кой ли път се преклоних пред таланта и вдъхновението, които струят от тази жена. Тина отново бе на върха – изправяйки се срещу всички свои страхове – с подкрепата на Бионсе (която я нарече Кралицата, The Queen) и София Лорен (която я сгълча, че е време отново да се качи на сцената, защото феновете ù по света я чакат с нетърпение и „не е редно да не работи“). Това за всички нас бе изключителен концерт и когато Тина с усмивка каза: “I still can do it, I think” („Мисля, че още го мога“), залата избухна в бурни аплодисменти.

висини, когато вече споделя микрофона с боговете на рокендрола! Безспорно възхищение и заслужени горещи аплодисменти заслужава младата Ейдриън Уорън, която вероятно години наред ще бъде “ТINA” (защото този мюзикъл ще се играе мнооого, много дълго). Мисля, че тя е успяла до съвършенство да се превъплъти в кумира си – дрехите, стъпките, перуките, извивките на гласа, характерните подскоци, езикът на тялото... Съчетала физическата издръжливост на Тина, бравурното � самочувствие и нескончаемото желание да е изключително добра и непостижима, Ейдриън изнася представление, което само най-уверените и

харизматични певици дръзват да направят. Накрая всички с възторг съпреживяваме историята на Тина, която ни звучи точно като съвременната приказка за Пепеляшка. Но аз си мисля, че приказката за Тина сега започва, с този мюзикъл. Разказана чрез музиката � и танците �, защото Тина е музика и танц. Simply the Best! За край ще си призная, че въпреки забраната извадих телефона си и снимах финала на този мюзикъл; никой не ме видя и не ме изгониха, защото еуфорията беше завладяла всички, всички, всички. Филида Лойд – режисьор на мюзикъла, Тина Търнър и Ейдриън Уорън

К УЛТ УРА

ВЕСКО ЕШКЕНАЗИ:

ПРИСТИГАНЕТО У НАС НА КРАЛСКИЯ КОНЦЕРТГЕБАУ ОРКЕСТЪР Е ИСТОРИЧЕСКО МУЗИКАЛНО СЪБИТИE

ЦИГУЛАРЯТ НИ ЩЕ БЪДЕ СОЛИСТ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО, КОЕТО ОТБЕЛЯЗВА 100 ГОДИНИ ОТ КРАЯ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА Теодора Георгиева

а 30 юни зала 1 на Националния дворец на културата посреща една от най-елитните формации на световната симфонична сцена, Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам, при това за първи път в пълен състав. По този повод виртуозният ни цигулар Веселин ПантелеевЕшкенази, който е бил на една сцена с имена като Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго и Юрий Башмет, коментира, че „спектакълът, очакван от мен и българската публика от много дълго време насам, е вече факт. Това е историческо музикално събитие за България и за Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам, защото за първи път в 130-годишната си история този легендарен оркестър ще гостува в родния ми град София. За мен е наистина емоционално, тъй като

ИМАМ ЧЕСТТА ДА СЪМ СОЛИСТ НА ВЕЧЕРТА“.

Цигуларят ни вече 18 години е концертмайстор на оркестъра и става такъв на едва 29-годишна възраст, но досега формацията никога не беше идвала в родината му в пълен състав. Още през 2000 г. един от най-големите холандски ежедневници – De Telegraaf – определя българина като „брилянтен цигулар“ след интерпретацията му на Първи концерт за цигулка на Шимановски. Световноизвестният оркестър пристига в страната ни като част от турнето „RCO meets Europe“. Поводът е юбилеят на формацията и 100 години от края на Първата световна война. Още през 2016 г.

T H E CO LO R I S S U E

Кралският оркестър стартира концертната си обиколка в Европа, посещавайки всички 28 държави членки на Европейския съюз, в продължение на два и половина концертни сезона. Като част от проекта Side by Side, който приобщава млади музиканти към високата класа на оркестъра, в концерта на 30 юни ще се включи Младежка филхармония „Пионер“ в изпълнението на увертюрата „Дон Жуан“ от Моцарт. Младите български таланти ще бъдат подготвени предварително от своя диригент Любомир Денев-младши, преди да застанат на сцената рамо до рамо с опитните си колеги от Концертгебау под палката на маестро Даниеле Гати. За всичките 130 години от създаването си през 1888 г. оркестърът е имал едва 8 диригенти, а Гати е начело от 2016 г. Най-кратко този пост е заеман от германеца Ойген Йохум (1961–1963), а най-дълго, половин век, от холандеца Вилем Менгелберг (1895–1945). Освен вече споменатото произведение на Моцарт програмата включва Концерт за цигулка в ми минор, опус 64 от Менделсон със солист Веско Ешкенази и Седма симфония на Бетовен – специален комплимент към българската публика, вместо предвидената в програмата на европейското турне Втора симфония от Бетовен. Билетите вече са в продажба на касите на билетния център на Националния дворец на културата, цените варират от 50 до 150 лв. Има и 20% намаление от всеки ценови пояс за ученици, студенти, пенсионери и хора в неравностойно положение. Резервации може да бъдат правени през онлайн платформата на НДК. 30 юни, зала 1, НДК, 19 ч. Билети на www.ndk.bg

РОЛФ-ЮРГЕН ЗАЕРЛЕ:

ЛЕСНО Е ДА СТИГНЕШ ВЪРХА, ТРУДНОТО Е ДА СЕ ЗАДЪРЖИШ ТАМ

ой е от тези любопитни личности, с които можеш еднакво интересно да обсъждаш гастрономията в Белград и детайлите на глобалната икономика. Ролф-Юрген Заерле е работил в няколко държави извън родната си Германия – Турция, Швейцария, Индия, Дубай, Сърбия, а през последната година открива многообразието на България, където оглавява офиса на Silver Star, дистрибутор на Mercedes-Benz. Още с пристигането си направи някои сериозни обещания. А като имаме предвид, че и г-н Заерле, и Mercedes идват от Германия, сме склонни да се обзаложим, че нещата вървят по план.

ГЛАВНИЯТ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА SILVER STAR ЗА ПЪРВАТА ГОДИНА ОТ УПРАВЛЕНИЕТО НА MERCEDESBENZ У НАС, ЗА КОНКУРЕНЦИЯТА И ДОРИ С МАЛКА ПОХВАЛА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ШОФЬОРИ

Г-н Заерле, Silver Star отбелязва една година през април – каква беше тази година за вас? Чудесна беше и аз се чувствам добре на поста си тук. Компанията е успешна и най-важното – развиваме се. Сигурен съм, че помните – и всички ми припомнят това обещание – преди година си поставихме за цел да станем лидери в луксозния сегмент до 2020 г. Все още не сме го постигнали, но ми се струва, че конкуренцията разбира, че не сме се шегували. Това е най-важното. А че има предизвикателства – да, това е естествено, но се справяме с тях. Иначе би било скучно, нали? Да, трябва да тласкаме компанията напред. Виждате какво се случва в индустрията ни, настъпват толкова промени: електрически коли, продажби през интернет, безпилотни автомобили.

Освен това можем да си говорим и за ролята на социалните медии, привличането на нова и по-млада аудитория, подходяща за някои от по-малките ни модели, например А-класата. А нея ще я видите в съвсем нова светлина. Така ли? Да, при това съвсем скоро. По-късно през пролетта ще се срещнете с новата А-класа, която е обрудвана с интелигентните системи за сигурност и контрол на управлението, които познаваме от S-класата. С две думи, представете си една малка S-класа. Но по-интересното е, че с този компактен автомобил производителят лансира революционен софтуер, който едва по-късно ще видим в по-високия сегмент. Колата става част от вашия дигитален свят, можете да разговаряте с нея, тя учи навиците ви. Това е нещо наистина невиждано.

T H E CO LO R I S S U E

Андреа Пунчева

БИЗ НЕС

Това може да се окаже повратен момент в индустрията. Има ли друго, което може да лиши конкуренцията от спокоен сън – какво да очакваме до края на 2018 г.? Надявам се. Предстои представяне на G-класата тук, в България, а това е легендарен модел на компанията. След това ни очаква фейслифт на C-класата, т.е. подобрени технологии и двигател зад вече великолепна външност. За първи път в историята ни ще извадим А-класа седан, насочена към младите и към семействата. Лесно е да забравим за камионите, защото са постоянно на път, но тази година ни очаква и новият Actros. Имахме смешен случай наскоро на събитие за служителите ни и техните семейства, където можеха да тестват различните возила: в един момент всички се бяха скупчили около камиона, има нещо страшно вълнуващо да го видиш чисто нов. Децата се забавляваха и се катереха по него, разсмяха ме. Очаква ни и новият Sprinter, който задава стандартите в сегмента на лекотоварните автомобили. А, разбира се, и новият Mercedes-AMG GT 4 door Coupe, изключително спортен е, елегантен и мисля, че ще предизвика главоболие сред конкуренцията. Още едно доказателство, че конкуренцията е хубаво нещо. Да, разбира се. Кара те да се движиш по-бързо и да стигнеш подалеч, отколкото някога би могъл, ако си сам. Отключва творчески подход у всички играчи, макар и понякога да ги оставя без дъх. Много здравословна е за индустрията и в случая и за българския потребител. Като говорим за него, какъв е българският клиент? По-млад от този в Германия например, където средната възраст е 50 г. Тук предпочитате по-големи модели с по-мощни двигатели, обикновено клиентът идва, знаейки какво търси, а това е много важно. Харесват се тъмни цветове: черно, синьо и много, много повече от 50 нюанса на сивото! Наблюдавам шофьорите с опит, които са наясно какво става по пътищата и на пазара. Дисциплината на пътя е по-добра, отколкото всички мислят. Наистина ли? Ето, и аз се изненадвам. Да, често чувам, че българите зад волана са луди и постоянно карат бързо, но рядко попадам на такива. А както се досещате, шофирам доста. Сигурността си остава централна тема, затова и всички чакат с нетърпение безпилотните коли. До 5 години ще видим голям напредък в сферата. Е, по отношение на напълно автономните коли, с ниво на независимост 5/5, на тях този срок няма да им стигне, донякъде и заради изоставащите регулации. Какво е мнението ви за смъртния случай в САЩ с участието на безпилотна кола? Не трябва да забравяме, че докато автомобилите не са абсолютно готови за тази стъпка и докато не са определени като такива от закона, безопасността е отговорност на човека зад волана. В този случай шофьорът е надценил технологията. В сферата все още липсва регулация, а в крайна сметка нововъведенията не идват сами, трябва да са в пакет със закони и процедури. Безопасността сама по себе си също е вид иновация – при това такава, в която нашата компания инвестира огромни ресурси, внедрили сме животоспасяващи софтуери в последните ни модели. За нас не е важен само автомобилът, но и начинът му на употреба. Вече 30 години сте с Mercedes и това се е превърнало в повече от работа – по-скоро е второ семейство. Даже е по-скоро първото ми семейство! А второто ми понякога ревнува от дългите работни часове… Годините с компанията са подълги от брака ми.

В такъв случай Mercedes наистина е ваш дом. Какво ви кара да оставате? Марката и нейната история. Ако погледнем назад, компанията е създадена преди почти 130 години. През това време е успяла да оцелее, на първо място, след това е стигнала върха и се е превърнала в един от най-ценните брандове в световен мащаб. Първата А-класа, да кажем, имаше проблеми след премиерата си. И тогава служителите работеха безкрайни часове, дори и директорите идваха в събота и неделя на работа, за да отстранят проблемите. Вижте я сега – страшен успех. А дори не знам какво да кажа за новата S-класа, тя изненада дори и мен заради онова, което инженерите са успели да постигнат в нея, и начина, по който отвяват конкурентите… Защото и те не спят, и те също дават най-доброто от себе си. От историята научаваме едно: трябва да си готов постоянно да растеш, правейки нови неща, не можеш да лежиш на стари лаври. Трябва да стигнеш върха, а след това и да се задържиш. Но първото е по-лесно, предизвикателството е да останеш на първото място. Освежаващо е да направим пролетно разчистване на стереотипите – за лошите български шофьори или за германците като ефикасни, но хладни. Всъщност у г-н Заерле откривам човек с много топла връзка с екипа си и с новата си страна-домакин – за която вече прави летни планове. Да се радва на хубавото време и, разбира се, да я обиколи (на четири колела). Най-приятният начин да опознаем света е именно да пътуваме, нали?

ГОДИНИТЕ С КОМПАНИЯТА СА ПО-ДЪЛГИ ОТ БРАКА МИ

ПАРИ

ЦВЕТЪТ НА ПРЕДИМСТВОТО

олкото повече, толкова повече. Тази максима води всеки, който държи на безупречната финансова репутация и първокласното обслужване. Затова и Банка ДСК се стреми да дава повече и поатрактивни бонуси на своите бизнес клиенти, за да им гарантира това предимство. Сега то е с цвят на злато и платина и ви дава само най-доброто, независимо дали ще изберете кредитна карта MasterCard или Visa.

ВИСОК КРЕДИТЕН ЛИМИТ НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА С ПЛАТИНЕНИТЕ КАРТИ.

Разполагате с минимум 20 000 лева, а колкото по-често избирате разплащането с картите MasterCard Platinum, MasterCard PlatinumPrivateBanking илиVisa Platinum, толкова повече са отстъпките ви. Така при плащане на общо над 2000 лв. месечно не се начислява лихва за периода. Получавате безплатно и Priority Pass карта, която ви осигурява достъп до над 1000 VIP салона по летищата по целия свят, независимо от авиокомпанията и класата, в която сте избрали да пътувате. Допълнителен бонус е безплатната застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“. Всяка карта носи със себе си и значителни отстъпки при покупки в различни търговски обекти, елитни хотели и курорти, както и много други.

T H E CO LO R I S S U E

ЗЛАТНИТЕ И ПЛАТИНЕНИТЕ КРЕДИТНИ КАРТИ НА БАНКА ДСК ДАВАТ ПОВЕЧЕ Евелин Цанева

БЕЗКОНТАКТНИТЕ КРЕДИТНИ КАРТИ ДАВАТ БЪРЗИНА И УДОБСТВО, безупречно обслужване, а гарантират и пълна сигурност на разплащанията само с едно докосване на картата до ПОС терминала, като през цялото време пластиката остава в ръцете на картодържателя. Така пазаруването e лесно и отнема само секунди. А колкото повече време имате, толкова повече ще можете да се наслаждавате на предимствата, с които разполагате.

Д ИОНИСИЙ

Емилия Колева

реди близо 2 години ви споделихме за амбициозния проект, който развиват „Мидалидаре Естейт“ – производство на пенливо вино по традиционен метод. Всъщност началото е поставено още преди повече от 10 години, когато след внимателно проучване на тероара поетапно засаждат нови лозя от сортовете Шардоне, Пино Ноар и Пино Мьоние. Изграждат и нова изба, където под вещото ръководство на лозарите Франческо Фоголин и Иван Колаксъзов и винарите Марко Зизиоли, Николай Катеров и Александър Алексиев, и с помощта на всеотдайния екип на „Мидалидаре“ се създава пенливата напитка. Виното е произведено изцяло по традиционен метод, с ферментация в бутилка, минимум 24 месеца съзряване върху утайката и е направено с изключително внимание към всеки един елемент на технологията. В момента пък тече изграждане на винарна за пенливи вина на площ от 1800 кв.м и капацитет от 50 000 бутилки, която се очаква да отвори врати до края на годината. С особено вълнение ви представяме първата реколта на Midalidare Sparkling Wine 2014.

КАК СЕ РАЖДАТ ИСКРЯЩИТЕ БАЛОНЧЕТА ВЪВ ВИНОТО?

КАК СЕ СЛУЧВА ВСИЧКО?

Гроздовете се пресоват цели по стъпална програма тип „Шампан“ и се разделят на фракции с цел намаляване екстракцията на полифеноли. Следва избистряне на мъстта, декантиране и ферментация при контролирана температура. Виното отлежава върху фините утайки в продължение на няколко месеца, след което се блендира и подлага на студена стабилизация по класически метод (чрез външно охлаждане на съда). Следва стерилна филтрация, добавяне на тиражен ликьор и засяване с активни винени дрожди за вторична ферментация. Няколко часа след засяването с дрожди виното се бутилира и се затваря със специални кроненкоркови тапи. Ферментацията трае около 40 дни. По време на този процес налягането в бутилките се повишава от 0 до 7 бара. След ферментацията виното отлежава върху образувалата се дрождена утайка от 24 до 60 и повече месеца. Следва процесът ремюаж. Бутилките се поставят върху дървени стелажи (пюпитри) и се завъртат неколкократно всеки ден, като заедно с това се променя и ъгълът им спрямо пюпитъра. Целта е утайката да бъде събрана в гърловината на бутилката, върху тапата. След приключване на процеса бутилките се свалят от пюпитъра и се нареждат във вертикална позиция, с гърловините надолу. Следва дегоржаж, при който част от гърловината на бутилката се замразява заедно с утайката. Кроненкорковите тапи се отварят и налягането в бутилката избутва замръзналото кубче утайка. Добавя се „Ликьор де експедисион“, който съдържа вино от същата реколта и минимално количество захари, и се поставя коркова тапа и кошница. С цел минимална загуба на налягане и миграция на кислород процесът дегоржаж се извършва също при контролирана температура. Дългият път приключва с минимум 3-месечно отлежаване, за да се разкрие пълният искрящ блясък на пенливата напитка.

„МИДАЛИДАРЕ“ НИ РАЗКАЗВАТ ЗА ПЪРВАТА СИ РЕКОЛТА SPARKLING WINE 2014, КОЯТО ВЕЧЕ Е ФАКТ

T H E CO LO R I S S U E

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЦЕНИТЕЛИ Произведени бутилки: 1810 броя Произход: Тракийска низина, с. Могилово, България. Лозята са засадени на северен склон, за да получават помалко слънцегреене и по-добри показатели при бъдещото производство. Дегустационни характеристики: Искрящ, златисто–жълт цвят. Плътен мус от фини перли с много продължителна игра. В носa доминира зелена зряла ябълка с приятна цитрусова горчивина и сушен бадем. Ароматът прелива във вкуса. Свежо и стегнато тяло с добра структура. Финалът е дълъг и елегантен, минерален и с ябълково-цитрусов послевкус.

Domko Ltd. Bulgaria - 1700 Sofia 145 Okolovrasten Pat Str.

ИЗ БРАНО ОТ W W W. PR E M I U M . BG

КРАН ЗА БИРА ВЪВ ВСЯКА СТАЯ НА ПЪРВИЯ ТЕМАТИЧЕН ХОТЕЛ

Биляна Константинова

ъв всяка стая на първия бирен хотел в света ще има кран, от който ще тече блажената течност. Дори в баните ще са вградени хладилници, пълни с добре охладена бира, а прозорците ще откриват гледка към пивоварна и работния процес, който кипи в нея. Хотелът ще отвори врати през първата половина на 2019 г. в централата на британската крафт бира BrewDog в близост до шотландския град Абърдийн. Казва се DogHouse и ще разполага с 26 стаи.

ОТСЯДАНЕТО В НЕГО ЩЕ БЪДЕ СВОЕОБРАЗНО ПОКЛОННИЧЕСТВО, КОМЕНТИРА ЕДИН ОТ СОБСТВЕНИЦИТЕ МУ. Собствениците на пивоварната ще построят изцяло нова производствена база в непосредствена близост до старата, а хотелът и пивоварната ще се простират върху повече от 13 000 кв.м обща площ. Отсядането там ще бъде своеобразно поклонничество,

БИРЕНА НИРВАНА,

коментира един от собствениците на BrewDog, Джеймс Уат. Всъщност DogHouse хотел ще бъде открит още това лято в американския град Кълъмбъс, Охайо. Неговото изграждане обаче е финансирано с краудсорсинг кампания през платформата Indiegogo. В нея са събрани почти 330 000 долара. Освен крановете за бира във всяка стая, преживяванията ще бъдат допълнени от бирени спа процедури, масажи и дори бирен педикюр. BrewDog е една от най-консумираните крафт бири във Великобритания. Компанията е създадена през 2007 г., когато отваря врати и фабриката в Охайо. Целта на основателите �, освен да залеят Обединеното кралство със заведения за крафт бира, е да открият пивоварни и в Китай и Австралия и да създадат тематичен телевизионен канал.

T H E CO LO R I S S U E

З Д РАВЕ

АЛТЕРНАТИВНАТА МЕДИЦИНА –

ПЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО

ПРЕДЛАГАМЕ ВИ ДВА ВАРИАНТА ЗА ПРОЛЕТНО ОБНОВЯВАНЕ НА ДУХА И ТЯЛОТО

Теодора Георгиева

имата свърши, а навън слънцето ни се усмихва примамливо. Изваждаме пролетните дрехи от гардероба, но с неохота установяваме, че дългите празнични дни са се отпечатали безпощадно не само върху тялото ни, но и върху душевното ни състояние. Доказано е също, че зимните месеци и преумората водят до депресивни състояния, които от своя страна имат нездравословен физически и психически ефект. Затова ви предлагаме два варианта, с които отново да влезете във форма.

АЮРВЕДА,

която лекува духа и тялото едновременно без намесата на медикаменти. „Здрав дух в здраво тяло“, са казали предците ни. Понякога обаче забравяме, че повечето болести са резултат именно от нарушената хармония между двете. И макар на пръв поглед да изглежда трудно, поддържането на баланса помежду им е напълно възможно чрез методите на аюрведа, уверява д-р Махеш Гардже, главен лекар в Аюрведа клиник София - център – място за природосъобразно лечение на всички болести. „Това не е само медицина, но и наука за живота, която датира от поне 4000 години и засяга всеки негов аспект от раждането до смъртта. Тя ни дава напътствия как да живеем здравословно и да не се разболяваме“, обяснява д-р Гардже. Българските пациенти са много по-отворени към аюрведа в сравнение с тези в Европа, голяма част от които не знаят какво точно е тя. Наблюденията на д-р Гардже сочат, че сънародниците ни са добре запознати с билколечението и често го предпочитат. Един от големите здравословни проблеми на обществото ни според доктора, наред със сърдечносъдовите и раковите заболявания, е депресията. Затова съветът му е да се обърнем към аюрведа още преди да имаме проблем, защото само профилактиката ни гарантира този баланс между ума и тялото, който е така необходим, за да сме здрави. А това е едно от задължителните условия, за да бъдем щастливи. За информация и резервации: 0999 222 555, www.ayurvedasofia.bg,

ЛЪКИФИТ ПЪЛЕН ДЕТОКС

е новата индивидуална програма, насочена към силна детоксикация на целия организъм или на отделни органи и системи, която ни дава възможност да се погрижим за себе си. Как? Като стегнем и прочистим тялото си, балансираме душевното си състояние и се откъснем от напрежението. Разработена от д-р Даниел Димитров (д-р Дани), който е един от най-известните диетолози в България, програмата е съобразена с индивидуалните ни хранителни навици, здравословното състояние и предпочитанията ни и протича на 3 етапа. Една седмица предварителна подготовка вкъщи, една седмица интензивен детокс в апартхотел Лъки Банско СПА & Релакс, където ще се насладите на нов модерен СПА център с уникални за Банско био басейни, солен басейн, зона за релакс, ледена стая, водно легло, хидромасажни терапии и други изкушения, и една седмица детокс и захранване в хотела или вкъщи (по избор). Периодите на провеждане са от март до декември включително с продължителност от 7 или 14 дни, като при повторно участие получавате 20% отстъпка! За информация и резервации: 02 806 61 78, 0879 111 222, luckyfit.eu

СТУДЪТ

Е МОЯТ ТОПЪЛ ПРИЯТЕЛ

ПРЕ Ж ИВЯ ВАНИЯ

КОЛКО ПАРИ ТРЯБВА ДА ВИ ПЛАТЯТ, ЗА ДА ВЛЕЗЕТЕ В БАСЕЙН С ЛЕДЕНОСТУДЕНА ВОДА И 10-САНТИМЕТРОВ СЛОЙ КУБЧЕТА ЛЕД И ДА СЕ ПОТОПИТЕ ИЗЦЯЛО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА… 2 МИНУТИ? Е, В СЛУЧАЯ НИЕ ПЛАТИХМЕ ЗА СТУДОВОЛСТВИЕТО.

Ирена Комитова

наете ли кого днес наричат The Iceman? Това е холандецът, който може да престои в лед повече от 112 минути (правил го е и на сцената на TEDxAmsterdam пред очите на аудитория от над 500 души, вижте го в YouTube). Човекът, изкачил се на 6700 м височина по пътя за връх Еверест гол, само по шорти и с обувки. Когато правел това, бил сам, без шерпи, без знания накъде да върви. Започнал да вали сняг, нищо не се виждало. Но той продължил… нагоре. И накрая намерил палатката на шерпите, влязъл в нея, а те помислили, че идва някой… извънземен! Същият този човек е пробягал маратон в пустинята в Намибия, без да пие вода, отново гол, губейки 5 литра течности от тялото си. И пак той, след множеството медицински и научни изследвания, на които се подлага в последните 7 години, е убедил лекарите да заключат, че е в състояние да контролира автономната си нервна система: температура на тялото, пулс, кръвно налягане. Нещо, което доскоро се считаше за абсолютно немислимо, свръхчовешко и изключително! Името му е Вим Хоф и

ТОЙ ДЪРЖИ 21 РЕКОРДА НА ГИНЕС,

всичките свързани със студа. И не само… Със способността си да се владее перфектно в суперкритични ситуации – от катерене без обезопасяващи въжета по вертикални и ненормално високи скали, до плуване 135 м под леда или 42 км маратонско тичане на -16oC зад Полярния кръг (гол, само по къси гащи и сандали). Брррр!! С дишане и редовно излагане на студ, с постоянство и

целенасочени йога упражнения и медитации Вим днес е в състояние да контролира автономната си имунна нервна система и учи другите как да го правят и те. Днес той се е посветил на разпространението на своя метод, защото вярва, че това е естественото ни състояние като човеци – да сме здрави и енергични, да се справяме сами с болести, бактерии, биполярно разстройство, стрес, деменция, диабет, депресия и всякакви други болести от всекидневието ни.

И ако си мислите, че Вим е свръхчовек, той ни показа, че не е такъв. Всичко опира до целенасочено трениране на телата (и психиката ни), за да установим с удивление докъде се простират възможностите ни. Да преодолеем страха си, да надскочим себе си. Ако някой ми беше казал, че ще дойде ден да се къпя с вода на 10оС и да седя в лед, щях да му кажа, че е луд. Мразя студа, става ми накокошинено и неуютно само като видя сняг през зимата. Но прочетох за Вим, спомних си за шведи, финландци и руснаци, които съм виждала да скачат в ледената вода след сауна, сетих се и за нашите храбреци, които вадят кръста от водата на Богоявление… И любопитството надделя. Записахме се за неговия семинар в Мюнхен. Вим е на 59 години, атлетичен и мускулест, без да парадира с това, с разчорлена коса и с брада. Ако не знаеш кой е, едва ли би ти направил впечатление – освен през зимата, защото и тогава е облечен с тениска и шорти. Семинарът му, на който и ние имахме удоволствието да сме „ученици“, се проведе в една от градските „къпални“, в средата на април. Групата ни наброяваше над 350 души от Европа и света. За „загряване“ Вим посвири на китарата си и ни попя – очевидно за него тези срещи са специален празник, възможност да каже лично на максимален брой хора колко е важно да потърсят и да преоткрият своя вътрешен огън, да го разпалят отново. Защото всеки един от нас го носи в себе си, но модерните удобства някак си са го задушили. Едно по едно на екрана оживяваха най-знаменателните приключения и постижения на Вим през годините –

МАРАТОНЪТ В ПУСТИНЯТА, ПЛУВАНЕТО ПОД ЛЕДА,

снежната буря под връх Еверест, катеренето без обезопасителни въжета по невъзможно високи скали, изкачването на Килиманджаро

T H E CO LO R I S S U E

и маратонът зад Полярния кръг. Той ни преведе през всеки един от тези знаменателни моменти, преживени след самоубийството на съпругата му (която навремето страдала от депресия). Вим останал сам, с 4 деца, за които трябвало да се грижи и с абсолютно разбито сърце след смъртта й. Какво да направи? Та той имал 4 живота, за които да се грижи. Бил длъжен да се справи… В отчаянието си, събирайки сили и концентрация, той преодолява страха от смъртта, научава се на концентрация и баланс, изгражда увереност в собствените си сили, поставя си все по-високи и уж непостижими предизвикателства, прави немислимото. Така се ражда The Wim Hof Method – система от дихателни упражнения, тренировки с излагане на студ и мотивационно-медитационен фокус. Говорих с дъщеря му, Лаура, която сподели, че графикът им е запълнен поне за година напред. Търсят го отвсякъде – от Европа, САЩ и Австралия. Самият Вим сподели, че до седмица се очаква „един милиардер“, без да споменава имена, да го подкрепи и да създаде фондация за разпространение на неговия метод. The Wim Hof Method е съвкупност от три стълба, изобразени като три пчелни кутийки, залепени една за друга:

ДИШАНЕ + СТУД + ОТДАДЕНОСТ.

Дишане/специфична последователност от дихателни упражнения – това е едно от най-важните упражнения, които всеки един от нас може да направи. Целта му е да снабди богато всички наши клетки с кислород, да изхвърли ненужния въглероден диоксид и да даде неподозирани сили на организма (една от дамите в Мюнхен след дихателните упражнения и в израз на признателността си към Вим направо го вдигна на ръце). „Аз всъщност никога не съм дишал толкова много“, сподели впоследствие партньорът ми Виктор. „Направихме 6 или 7 цикъла, вследствие на които бях доста замаян.“ Изтръпването на крайниците, мравучкането, невъзможността да мръднеш са естествени съпътстващи странични ефекти на това дишане – ето защо съветът е упражненията винаги да се правят в спокойна обстановка, легнали на земята или седнали, за да се постигне възможно най-добър ефект. Препоръчително е те да се правят на празен стомах, сутрин преди закуска. Breathe, Motherfucker! Тази препоръка идва от самия Вим Хоф – поставена бе на огромен транспарант на стената на халето, както

ПРЕ Ж ИВЯ ВАНИЯ

и на гърба на фланелките на целия му екип. ‚Подът“ в мюнхенската къпалня бе от пясък, върху който поставихме постелките си за йога, за да можем да седнем или легнем по време на теоретичната част. След дихателните упражнения и кратка обедна почивка получихме информация за научните изследвания, доказващи положителния ефект от тренировките със студ. Разясненията направи един млад немски учен, който се запознал навремето с Вим Хоф с желанието да го изобличи като шарлатан. Вместо това се убедил лично в резултатите, които може да се постигнат с метода, и сега е сред докторите, препоръчващи лечението със студ и дишане. През 2011 г. университетът Радбоут в Холандия провежда експеримент, за да провери верността на твърденията на Вим Хоф, че е в състояние да контролира имунната си система. Инжектират му ендотоксини, които у нормалните хора предизвикват остра възпалителна реакция, температура, хрема, главоболие. На 45ата минута той получил леко главоболие, което отшумяло до минути. Лекарите заключили, че реакцията му се дължи на неговата изключителна подготовка и, може би, генетика. Вим Хоф обаче заявил, че това е постижимо за всеки. Събрали група доброволци, която разделили на две: едните били тренирани от него в продължение на 4 дни с дишане и студ, а другите били „контролна група“. След това и двете групи били инжектирани с ендотоксини. Повечето хора в контролната група получили очакваните остри болестни реакции, докато тренираните от Вим хора или нямали никакви оплаквания, или демонстрирали съвсем леки признаци на неразположение, които много бързо отшумели.

„ЛЕДЕНАТА БАНЯ ЩЕ Я НАПРАВИМ, НАЛИ?“,

попита Виктор, когато дойде време за тази практическа част от програмата. В двора на плувния комплекс екипът на Вим беше подредил 5 надуваеми басейна, пълни със студена вода и 10 см слой от ледени кубчета. На всяка сесия във всеки един басейн можеха да влязат до 7 души. Не бяхме сред първите смелчаци, погледахме найнапред „как го правят“ немците. Едно от момчетата имаше ужасно

страдалческо изражение, докато броеше секундите в студената вода. Други лежаха със затворени очи и почти не се осмеляваха да дишат, трети бяха вперили поглед пред себе си. Имаше много малко жени, първите смелчаци бяха предимно мъже. Излизайки от басейна след своите 2 минути, една 35-годишна дама отговори на въпросителния ми поглед лаконично, но недвусмислено с неподправен възторг в гласа: Fantastic! Опитах да следвам съветите на Вим: „Когато стъпите във водата, тя ще ви се стори наистина студена. Инстинктивната ви реакция ще бъде рязко да си поемете дъх, да вдигнете раменете, да се сковете. Не! Дишайте осъзнато и равномерно, потопете се бавно, сложете ръцете на бедрата си и ги дръжте там по време на ледената баня. Усмихвайте се на околните!“ Така и направих. Ето какво сподели и Виктор след приключението ни: „В началото усещаш рязко студа, някъде около 30-ата секунда получаваш пристъп на паника и рефлекторно ужасно много ти се иска да изскочиш от басейна. Но това че си заедно с много хора, виждаш около себе си другите, спрямо които си по-силен и по-здрав, ти дава смелост да продължиш. Като видиш и колко много вече са преминали леденото изпитание, като гледаш в очите инструкторите или самия Вим, това ти дава много голяма сила да преодолееш паниката и да издържиш. Много е важно още в самото начало да започнеш да дишаш спокойно. След около 90-ата секунда се чувстваш вече „в свои води“ и когато дойдат последните 10 секунди, с обратното броене преди излизането си казваш: „Ама аз мога още да постоя, много ми е добре така“. Излизането е съпроводено с победни възклицания за цялата група, а веднага след това – от упражнения, от т.нар. поза на ездача. Тялото се раздвижва вляво и вдясно, като ръцете се движат свити в лактите, точно както го правят кунг-фу майсторите. Кожата ти е прекрасно зачервена от студа, усещаш как цялото ти кръвообращение ликува. А ти – дори повече. Ето още едно предизвикателство, което си покорил.

WWW.WIMHOFMETHOD.COM

ОТСЛАБВАНЕ С НОБЕЛОВА

НАГРАДА

Теодора Георгиева

очти всички вече са чували за Зоната. Пишем го с главно „З“, защото през последните години диетата, създадена от д-р Бари Сиърс, постигна главоломен успех, а в основата � са открития на швейцарски учени, които получават Нобелова награда за тях – хормоните айказаноиди. Главното „З“ е кръстник и на услугата ZChef: екип от професионални ресторантьори с дългогодишен опит в готварството и приготвянето на апетитни ястия, които създават персонализирано меню за клиентите си. Резултатите, както ни разказва Катя Божкова, основателят на ZChef, са видими бързо, но са и уважаващи човешкия организъм – трайни, здравословни и балансирани. За здравето и ползите да се чувстваш добре в тялото си – далеч надхвърлящи само привлекателния външен вид – говорим с Катя Божкова. Г-жо Божкова, какви са основните принципи на храненето според Зоната? Този режим разпределя хранителните елементи и различните типове храни в правилните пропорции и ги разделя на 5 дневни приема. За да могат да се спазват лесно пропорциите, е въведено понятието „блок“, което има три категории – протеинов, въглехидратен и мазнинен блок. Необходимият брой блокове за всеки отделен човек се изчислява според физическите му характеристики: пол, възраст и т.н. Целта е хормоните ни в организма да работят балансирано и да се произвеждат айказаноидите, които ни правят по-здрави и красиви, стимулирайки създаването на нови клетки. Всъщност интересното при Зоната е количеството храна, което не е малко, затова и не можем да говорим за „диета“ в познатия смисъл на думата, а за хранителен режим. Ежедневно имаме 5 пъти прием, и то на достатъчно количество храна. Имам много случаи, в които клиентите се изненадват от обема. Няма и забрани; храната се дели на препоръчителна, неблагоприятна и неутрална. Ние не караме хората да изключват от менюто си нищо, което обичат, просто ги съветваме да го намалят и да разредят във времето. Какво различава Зоната от останалите диети и хранителни режими? Основното – и това много ще се хареса на читателите, защото допада на всеки, прекрачил нашите врати – е липсата на необходимост от физическа активност. Разбира се, спортът е изключително важен за здравето, общия тонус и кондиция, затова и всички останали режими настояват

T H E CO LO R I S S U E

ZCHEF – ХРАНЕНЕ, КОЕТО

ТЕ ПРАВИ ЗДРАВ, КРАСИВ И ЩАСТЛИВ за повече движение. Но Зоната работи страхотно и без него – а упражненията идват на по-късен етап, когато човек започне да вижда промените в своето тяло и да харесва начина, по който изглежда. Другата основна разлика е, че периодично се появяват различни режими и диети, които са модерни и актуални, но някой ги отрича и на тяхно място се появяват нови – а Зоната е устойчива вече десетилетия. С кои резултати се гордеете най-много? Аз се гордея с всички. Именно резултатите, които нашите клиенти постигат, са причината за съществуването и движещ механизъм на ZChef. Едни от най-скъпите ми резултати обаче за мен са тези на Марта Вачкова и Владо Пенев, а Марта всъщност е причината аз да взема решение и да стартирам ZChef. Не си вярваше първия месец, когато започна със зоновия режим, не вярваше и на мен. Много я притесняваше голямото количество храна и мислеше,

З Д РАВЕ

че я угоявам. Но когато първите ефекти се появиха, тя започна всяка сутрин да ми изпраща съобщение с дневния резултат. Владо Пенев също беше Тома Неверни и през цялото време се смееше на Марта. Но от момента, в който се запознахме и Владо реши да следва зоновото хранене, не съм имала по-стриктен клиент. Няма да крия, че имам още един успех и той е личен: приятелят ми, който свали 27 кг. Как изглеждат менютата на ZChef, щом Марта даже си е мислела, че я угоявате? Успявате ли от здравословното да направите вкусно? Разбира се, все пак храната трябва да ни носи удоволствие. Ето няколко примера: приготвяме салата Капрезе, супа топчета, шопска салата и други познати и любими ястия. Идеята ни е да се доближим максимално до вкуса на по-голяма част от нашите клиенти. И понеже безрезервно вярвам в Зоната и не мога да си представя да готвя нещо друго, зад чиито резултати не бих могла да застана, в ZChef приготвяме единствено зонови менюта. Всъщност всяко ястие – било то гурме или манджата на нашите баби – може да се зонира. Но лекотата, с която ние се справяме с толкова много менюта, се дължи на дългия ни опит като ресторантьори. Той ни помага при избирането на найкачествените продукти и поддържането на високо ниво на хигиена и безопасност. Колко време отнема на Зоната да даде първи резултати? Когато човек се нахрани хормонално балансирано, той веднага започва да усеща тонус, концентрация и прилив на енергия. Дори през първия ден да имаш само едно, две или три хранения, веднага се усеща промяната. Вторият ден вече се усеща още по-добре. За два пълни дни ти имаш 10 хормонални настройки на организма и това се чувства веднага. Общото

състояние на човек се подобрява буквално моментално. Понеже имате предвид и килограмите, ще уточня, че част от излишното тегло при хората се дължи на задържане на вода, соли и други телесни течности. Това са всички т.нар. лоши навици на хората. Тези излишъци в организма си отиват още през първата седмица и се получава едно „олекване” на тялото. След втората и третата седмица всичките ни клиенти спират хапчетата за кръвно налягане и изследванията им показват стабилизирани нива на кръвна захар. Имаме и няколко клиентки със значителни подобрения при нивата на хормоните на щитовидната жлеза. И все пак – колко килограма средно се сваля на месец със зоново хранене? Това, което аз наблюдавам при дамите, които са наши клиенти и стриктно следват зоновото хранене, е, че свалят между 3 и 5 кг на месец. При мъжете е дори повече: между 5 и 7 кг. Когато човек изчисти телесните си мазнини, които най-лесно се набиват на очи, той започва да вижда другите ползи на режима – по-хубава и изчистена кожа, тонус и добрър сън. Моля, кажи ни няколко практически неща, с които всеки може да започне. В началото най-важното нещо е да се внимава с грамажа и пропорциите на блоковете. После този режим се превръща в навик – да преценяваш количествата, да хапваш определен брой пъти, да си подбираш храната. Човек, избирайки зоновото хранене, си прави невероятен подарък – здраве, красота и тонус.

якои хора вярват, че футболът е въпрос на живот и смърт. Всъщност той е нещо много по-важно“. Легендарният мениджър на „Ливърпул“ Бил Шенкли е автор на безброй мъдрости, но специално тази попада право в целта. Той по-скоро е война, макар и в най-миролюбивата � форма. Вярно е, че не взема жертви (с някои трагични изключения, разбира се), но често предизвиква всенародни празненства или национални катастрофи. А щом става дума за война, време е да обсъдим униформите. Извинете, екипите. На фронта от определящо значение е войниците да се слеят максимално със заобикалящата среда и да се превърнат в невидими за врага. Във футбола е точно обратното: колкото си позабележим, толкова по-високи са шансовете ти за успех.

АЛЕНАТА ДОМИНАЦИЯ

Факторите, които до голяма степен определят победителите в спорта, са пари, тактика и талант. И още нещо… Оказва се, че клубовете, които носят червени екипи, печелят повече мачове. Британските учени, стигнали до този извод, анализирали резултати от найразлични първенства през последните 60 (!) години. Предполага се, че червеният цвят влияе подсъзнателно върху увереността на играчите и обезсърчава техните съперници. Съществува и друго, по-прозаично обяснение – фланелките с този цвят просто се открояват по-ясно и това повишава точността на подаванията. В своеобразната класация на печелившите цветове във футбола следват синьото и бялото. А най-лошият избор се оказват жълтото и оранжевото. Ако тази теория е вярна, би обяснила защо някои от найуспешните клубове носят червено – „Ливърпул“, „Манчестър Юнайтед“, „Арсенал“, „Байерн“, „Бенфика“, „Цървена звезда“, „Олимпиакос“, ПСВ Айндховен, „Аякс“… Естествено, всяко правило си има изключения. Бразилия, която единствена притежава пет световни титли, играе с жълто.

T H E CO LO R I S S U E

ЦВЕТЪТ НА ПОБЕДАТА ВАЖНО Е С КАКЪВ ЕКИП ИГРАЕШ Цветан Баяслиев, bTV Така постепенно стигаме до темата и за цветовете на националните отбори. Нека изясним някои мистерии в навечерието на световното първенство в Русия...

АДЗУРИ, БУНДЕСТИМ, ЛАЛЕТА, СЕЛЕСАО И МАЛКО ИСТОРИЯ

Трябва да се върнем назад във времето и за още един любопитен факт: защо Италия залага на синьото, без то да фигурира в националните � символи. От 1861 до 1946 г. страната е управлявана от Савойската династия, която излъчва четирима крале. А нейният цвят е... синьото, разбира се. Едва след като Италия е обявена за република, трикольорът е приет за национален флаг. „Скуадра адзура“ обаче остава в непокътнат вид. Всеизвестен факт е, че в наши дни Германия се свързва с черното, червеното и жълтото. Националният отбор по футбол обаче играе в бяло и черно, а за капак резервният му екип е зелен. Е? Бялото и черното са цветовете на Прусия. Те присъстват и в немския райх заедно с червеното на Ханзейската лига. Ето откъде

СПОР Т

идва основният екип на Бундестима. Що се отнася до зеленото, налага се да развенчаем една красива легенда. Футболните романтици твърдят, че веднага след Втората световна война националните тимове на останалите държави не желаят да играят с Германия. Първи този жест направили ирландците. След края на мача футболистите си разменили фланелките и в знак на признателност оттогава немците възприели зеленото за свой втори екип. В действителност по онова време не се е налагало наличието на резервни фланелки, защото те са свързани с телевизионното излъчване на двубоите. Освен това първият следвоенен съперник на Германия е Швейцария. А практиката да се разменят фланелки още не е съществувала. Зеленото всъщност идва от логото на футболната федерация на ФРГ, основана веднага след войната – бели букви, преплетени върху стилизирано футболно игрище. ТОПКАТА ЗА ТЕНИС: ЗЕЛЕНА ИЛИ ЖЪЛТА? До 1972 г. се използват бели или черни топки в зависимост от повърхността на корта. Съвсем логично, промяната идва с телевизионната ера. Точният термин, въведен от международната тенис федерация, е „оптично жълто“. А целта е да бъде осигурена максимално добра видимост на зрителите. Консервативните организатори на най-стария турнир, „Уимбълдн“, упорито се съпротивляват чак до 1986 г. и държат на белия цвят. Накрая и те се предават пред модерните времена.

СПОР Т

Червено, бяло и синьо, подредени хоризонтално в този ред от горе на долу. Това представлява знамето на Холандия. Тогава защо, по дяволите, националните отбори на тази страна във всички видове спорт използват оранжево? Да не би да има нещо общо с националния символ – лалето? Студено, много студено. Всъщност оранжевото, което по цял свят е ярко разпознаваем посланик на Ниската земя, е в чест на кралската династия Оранж-Насау, която управлява и до днес. Остана да изясним произхода на жълтото в екипите на Бразилия. То се появява след световното първенство през 1950 г. и по ирония на съдбата е свързано с бразилец, чието сърце бие и за... Уругвай. На въпросния мондиал бразилците са домакини и абсолютни фаворити за титлата. Във финала обаче те сензационно губят от Уругвай, а цялата страна е в траур. Един човек е със смесени чувства. Алдир Гарсия, роден на границата между двете държави, едновременно плаче неутешимо за Бразилия и триумфира заедно с уругвайците. Три години по-късно ръководителите на бразилския футбол търсят някакво решение, което да вдъхне нови надежди на феновете, и се спират върху цветовете на фланелките: досегашното бяло се свързва с мъката и сълзите от загубения финал. Местната федерация обявява конкурс, а условието е да бъде използван поне един от четирите нюанса в националния флаг. Отзовават се над 300 дизайнери, като е избран проектът на... същия онзи Алдир Гарсия от граничната зона. Именно оттогава жълто-синята комбинация е емблемата на Селесао, което от португалски значи „избраните“.

T H E CO LO R I S S U E

ЗА ЦВЕТОВЕТЕ НА СОЛТА И ПИПЕРА НА ВЕЛИКАТА ИГРА

Говорим, разбира се, за жълтия и червения картон. През 1962 г. английският рефер Кен Астън е принуден да ръководи един от най-бруталните мачове в историята на световните първенства. Домакините от Чили играят с Италия и завършват 0:0, а футболистите на двата отбора се ритат като каруцари. Съдията гони двама италианци – според тогавашните правила това се случва след вербални разяснения независимо от езиковата бариера. Още тогава Астън се замисля върху необходимостта предупрежденията и санкциите да бъдат индикирани по-недвусмислено и универсално. Прозрението го застига 4 години по-късно, когато англичанинът е шеф на арбитрите по време на световното първенство в родината си. Астън шофира автомобила си в Лондон, когато е „хванат“ от светофар. Първо светва жълто, после червено. Просветва му и на самия Астън. Прибира се силно развълнуван и възлага на съпругата си Хилда да реализира идеята. След кратък размисъл жената изрязва два картона в съответните цветове. Размерите не са случайни – побират се точно в джобчето на съдийските екипи... Останалото е история. Психология, универсална символика, културни предпоставки, исторически традиции, маркетингови похвати и визуални характеристики – изборът на цвят в спорта е всичко друго, но не и случаен. Твърде възможно е именно той да е повлиял на решението ви, когато сте започнали да стискате палци за „своя“ отбор. Не вярвате ли? Помислете отново, докато купувате следващата дреха или кола в любимия си цвят...

ПЪРВА ЛИНИЯ ПРОДАЖБА

БЕЗ ПОСРЕДНИК • ПРИЛОЖЕНА РЕГУЛАЦИЯ • ПЛАЖ 485 м. • КИНТ-1.3, к.к.-10 м.

2 / 22 m БЕЗ ДДС

Зона за отдих “Бяла Север”, кв. 316, Община Бяла, област Варна, местност Гурнис

T H E CO LO R I S S U E

П ЪТЕ Ш ЕС ТВИЯ

СРЕДНОЩНИ СТОМАСИ, ГАЗИРАНИ ПЕЩЕРИ И ОЩЕ РАЗХОДКИ ИЗ ШИРОКИЯ ШАРЕН СВЯТ БЕЗКРАЙНАТА ПАЛИТРА ОТ АРОМАТИ, ВКУСОВЕ, ЕМОЦИИ И СПОМЕНИ, КОИТО САМО ПЪТУВАНИЯТА МОГАТ ДА НИ ДОСТАВЯТ

Магдалена Гигова

ветът е толкова пъстър, колкото са шарени мечтите ти. А ако бляновете ти са свързани предимно с пътешествия (както моите), постигането им се родее с цветна вакханалия. Тя засмуква въображението и го превръща в реалност, из която искам да ви разходя.

ГАЗИРАНО ГМУРКАНЕ В ПЕЩЕРА НА ПОЛУОСТРОВ ЮКАТАН

Полуостров Юкатан е блажено парче суша, което отделя Мексиканския залив от Карибско море. Климатът е тропически, плажовете – ласкави, а растителността – толкова буйна, че ако зарежете градината си за няколко месеца, ще заварите непроходима джунгла. Като прибавим историческите забележителности Чичен Ица (каменен комплекс на маите, обявен чрез гласуване по интернет за едно от Новите седем чудеса на света), Укшмал и Тулум, разбираме защо Канкун и Ривиера Мая са се превърнали в световни курорти. Карстовите пещери сенотес, диво красиви естествени резервоари за дъждовна вода, добавят щипка грапав чар към усещането за блаженство. Разбира се, местната туристическа индустрия щедро се възползва от всички дарове на природата и на историята. Под земята на полуостров Юкатан се крие пещерен свят, който образува сложна система. Формирането на естествените кладенци започвало, когато рухвал таванът на пещерите. На езика на маите думата dzonot означава свещено място с вода, а тук жреците извършвали своите обреди. От началото на 80-те години на ХХ век на Юкатан са открити над 160 км подземни преходи и пещери и повече от 90 сенотес. Те са и любимо място за пещерно гмуркане. Почти отвесно прави стени. Кръгла дупка в земята, дълбока наймалко 50–60 метра, водопад от зелени лиани и водни пръски.... И бездна! Безброй каменни стъпала, издълбани в скалата, водят към подземното езеро, а водата е като газирана. Смелчаци правят салта от издатина, наподобяваща естествен трамплин. Ако забравиш колко е дълбоко, ти идва да скочиш и ти. Е, може би не толкова художествено: дават ти спасителна жилетка и се прежалваш. В съседната пещера пък любители на екстремното проучват дълбокото с акваланг и мощен прожектор…

„НИКШЪ“ – СТОМАХЪТ НА ТАЙПЕ

За повечето хора Тайван е далечен остров с евтина електроника и унищожителни тайфуни и земетръси. Столицата Тайпе пък е известна с едноименния си небостъргач, който „Бурж Халифа“ детронира като най-високата сграда в света. В мегаполиса, където спазването на правилата граничи с дресировка, има едно място, където хиляди семейства идват да вечерят на (относителна) хладина под открито небе, да се видят с познати, да си купят гозби за вкъщи, а младежите – и да пофлиртуват над купичките със странни манджи или смучейки гигантски шейкове от екзотични плодове. Въпреки гмежта, тук никой не крещи, не се блъска – просто следват пътя на тълпата и ако искат да видят нещо, се отбиват. Това е нощният пазар „Никшъ“, наречен „Стомахът на Тайпе“. Стряскащо количество храна, смутита, традиционният за Тайван чай с перли от тапиока… Това последното се оказа, че човек може да го опита и в София във верига био магазини, но напитката е създадена през 80-те години на ХХ век в Тайпе. Фина чаена пяна изплува на повърхността при разклащането на чашата със зелен или

П ЪТЕ Ш ЕС ТВИЯ

черен чай с плодова захар, лед или мляко. В „Никшъ“ питието се допълва от най-различни сокове, йогурт и т.нар. балончета – тапиока перли, богати на желязо, калций и витамин С. Забравете за хирургическата хигиена – ако сте боязливи, няма как да се отдадете на изобилието от пържени наденички, палачинки със стриди, планини от смрадливо тофу, несметни количества още мърдащи морски дарове и камари знайни и незнайни плодове… Честно казано, не успях да разбера защо палачинката със стриди се смята за икона на тайванската кухня. В „Никшъ“ сместа от тесто и яйца се пържи с шепа малки стриди и се сервира с малко салата и сладък сос. Лее се тайванска бира, намигват бутилки с местна скоросмъртница… Въпросната напитка понякога се сервира в коктейл с прясна змийска кръв. С наслада пред ококорения поглед на туриста направо на сергията отсичат главата на влечугото и източват кръвта му в чаша с нещо като тайванска ракия с „висок волтаж“. Месото нарязват и го пускат във вряща супа. Безотпадна технология! Питието било толкова здравословно, че направо забравяш за всички болежки, а мръвката от змия била мммммм! На съседния ъгъл се вие опашка от хихикащи се пубери. Само момчета. Приближавайки, съзирам повода за нервния им смях. Вещи сладкари изсипват тесто в нещо като съд за гофрети, вадят хрупкавия сладкиш и по желание го сервират с шоколад или с конфитюр. Кикотът щеше да е напълно необоснован, ако гофретите нямаха детайлните форми на фалоси. Спускам се да ги снимам и смехът придобива гигантски размери. Дори получавам овации. Признавам, не си купих само заради неудобството да вървя из пазара, захапала мъжко достойнство.

ВЪВ ВОДНИЯ ТЕАТЪР ВЪВ ВИЕТНАМ АКТЬОРИТЕ ДВИЖАТ КУКЛИТЕ „НА СЛЯПО“

Това може да се види единствено във Виетнам, а театърът е вписан в нематериалната съкровищница на ЮНЕСКО. Плюшените кресла в салона „Златен дракон“ всяка вечер се пълнят до отказ. На повечето зрители спектакълът им се струва твърде наивен, докато се сетят, че сюжетите са отпреди векове и е нормално едновремешните хора да са се вълнували от преследването на едра риба, оран или бой с дракони. Атракцията е изпипана: красиви момичета в традиционни виетнамски одежди посрещат гостите. Дългите рокли с цепки са така скроени, че придават допълнителна доза грация. Настаняваме се по местата и оркестърът започва да вдига такъв старателен шум, че направо се чудя дали наистина го правят два пъти дневно с едни и същи мелодии. Ентусиазмът им е заразителен. В малкото басейнче с вода иззад плюшената пурпурна завеса изскачат смешни дървени фигурки, които започват да се преследват, бият, тълпят и скандалничат в 17 минипиески с танцуващи лъвове и подскачащи жаби, с лисици, преследващи патици, и прочие анималистични сюжети. Дървените и покрити с лак марионетки се движат от кукловоди, потопени до кръста във вода. Те изкусно въртят дългите бамбукови пръчки, към които са прикрепени персонажите. Традицията на виетнамския воден куклен театър идва от XI век. Фигурите, които се използват, нямат аналог по светa, изработени са на ръка и тежат около 15 кг всяка. Боядисани са в ярки цветове, за да изпъкват дори сред пръските вода и леката мараня. В края на всяко представление осмината актьори излизат мокри да се поклонят пред публиката. Първоначално водният куклен театър не е бил само за забавление – чрез него се съхранявал духът на селото, осмивали недостатъците

T H E CO LO R I S S U E

на някои жители, критикували управниците. Тайната как се движат куклите във водата още не е разкрита. Артистите имат свой собствен жаргон и по този начин пречат на наблюдателите да копират сложната техника на игра. Интересното е, че кукловодите движат фигурките на сляпо, без да ги виждат. Голямо умение се изисква да се избягват предметите и другите кукли и да се координират движенията с тези на останалите участници в представлението. Музикантите, които виждат какво се случва в басейна, с интонациите си помагат на актьорите и използват ключови думи и звуци, за да ги насочват и да ги предупреждават, ако персонажите им не са там, където трябва.

БЕЗОБРАЗНИЯТ ВСИЧКО,

НЮ ЙОРК

Андреа Пунчева

езобразно голям, безобразно шумен, мръсен. Безобразно ярък и интересен. Безобразно неповторим и вкусен. Думите описват Ню Йорк, но никоя не го определя. 9-милионната (поне) културна столица на света е сбирщина от имигранти, миризми и мнения. Моят Ню Йорк е човечен, топъл и там се чувствам у дома – три от по-редките определения, които ще чуете за него. Но за да обясня защо, първо трябва да разкажа една неприятна история. Аз съм на 6-7 години и съм на гости у баба ми. С децата от квартала край столичния „Дондуков“ си играем, когато с няколко години по-големият от мен махленски хулиган, не помня защо,

T H E CO LO R I S S U E

КОЕТО ЧУВАТЕ ЗА НЕГО, Е ВЯРНО

ми бие кроше в корема и ми изкарва въздуха. Едвам се прибирам, а малко по-късно майка ми се зарича да му причини нечувана болка по начини, които в нейна защита няма да описвам. Можете да си представите, че от въпросния ден фразата „да ти изкара въздуха“ предизвиква много конкретна и безкрайно неприятна асоциация. Години по-късно, около 20 ч. в пролетна априлска вечер, след многочасов полет и твърде досадно прекачване от типа летище– автобус–влак се озовавам на гарата в центъра на Манхатън. Тромави стъпки и куфари в ръка, изморено влачене на излизане от подлеза на Penn Station на 34-а улица... вдигам поглед нагоре, над последните две стълби, и усещам

П ЪТЕ Ш ЕС ТВИЯ

МОЩЕН УДАР В ГЪРДИТЕ.

Спирам да дишам за миг. А в следващия си поемам дълбок дъх, докато времето около мен отново забързва. Пред погледа се издигат сгради по 70–80 етажа, а по и около тях се движат десетки хиляди светлини и цветове, сред които отличителното таксиджийско жълто. Хора сноват, говорят си, но не забелязвам за какво, защото в този момент мозъкът ми е пренаситен от картината пред очите ми. Ню Йорк с целия си щур характер буквално ми изкара въздуха. В този един момент усетих в цялото си тяло, че всичко, видяно във филмите, чуто, помислено, всичко е вярно. Сякаш в онази априлска вечер градът на големите мечти и още посбъднатите разочарования се беше постарал допълнително да впечатли; издокаран в най-елегантните си одежди, той беше в настроение да се покаже. Беше като самия Франк Синатра (който впрочем е от Хобоукън, Ню Джърси!) – в обикновен ден дори и само топлият му тембър е уникален, но сложи ли си фрак, става неотразимо чаровен. Съвсем друга работа. Обикнах го от първия момент, а 5 години след първата ни среща последва и нова. Отново през април. Този април. Любопитното е, че посрещането беше почти същото – само 7 улици северно, на 41-ва, в директна близост до Times Square. Излязохме от метрото, обърнахме се с поглед към улицата и сградата на New York Times се оказа нашият 52-етажен посрещач. Внушителна, полупрозрачна, безобразно великолепна. Независимо от сезона Ню Йорк е топъл – или поне архитектурата му е. Високите здания те обгръщат и закрилят, а небето се отразява във фасадите им, които съвместяват история със съвременна реалност. Културите тук си подават ръце и създават многообразие – от ароматните хаотични улици на Chinatown, където в магазините е рядкост да откриете някой, който да говори английски, до зализаната елегантност с цвят яйчена черупка на Upper West Side, до двуетажните тухленоуютни домове на Бруклин.

Културната столица на света – пак го казвам. Ако Париж, Виена или Рим са създали културата, Ню Йорк я поддържа жива. Тук се спира всяка пътуваща изложба, изпълнител, концерт, а Източният бряг на САЩ е известен и с интелектуалния си уклон. Тук, разбира се, е и най-добрата сцена.

41 ТЕАТЪРА НА БРОДУЕЙ СЕ БОРЯТ ЗА ПУБЛИКАТА,

а интересът на зрителите е целогодишен. Нашият избор беше School of Rock, направен по едноименния филм с Джак Блек. Настръхващото чувство от изключителните вокали не може да се опише. Много лесно е да отиде човек на пиеса там с нереално високи очаквания – нещо, което ние се опитахме да избегнем. И все пак едно особено чувство ни застигна 15 минути преди да влезем в театъра. Вече вървяхме по Бродуей (която, между другото, е най-старата и най-дългата улица в Ню Йорк – 53 км!), виждайки мигащите светлини и реклами на различните театри и постановки, се хванахме, че вълнението не се подчинява на опит да бъде потушено. Просто знаеш, че те очаква нещо различно от всичко, изпитано до момента. Тук традициите се спазват – хората влизат добре облечени, служители в униформи ги посрещат и проверяват билета им, пожелавайки им вълнуващ спектакъл, седалките

са в червено кадифе, а тежката завеса тържествено загатва предстоящото вълшебство. С две думи: ако можете да отидете на Бродуей, направете го. Категорично си заслужава. Основен съвет: правете резервации. Това важи за предварително купените билети за School of Rock, но с още по-голяма сила, ако имате око за хубави заведения. Понякога това значи, че просто ще успеете да влезете в speakeasy бара PDT (Please Don’t Tell), който съществува още от времето на Сухия режим – без да чакате 2 часа. С малко късмет резервацията ще ви даде и най-хубавата маса в цялото заведение. И то не къде да е, а в историческия Bergdorf Goodman. Създаден преди повече от век, през 1899 г., луксозният семеен търговски център на Пето авеню е дом на най-луксозните брандове и има директен изглед към Сентрал парк. По забележителните му подове са стъпвали Грейс Кели, която тук поръчва поканите за сватбата си, Джаки Кенеди, която мери роклята за встъпването като президент на Джон Кенеди, дизайнери като Рудолф Валентино, Карл Лагерфелд и Даян фон Фюрстенберг. В двореца на Пето авеню

ДИШАМЕ ЕДИН ВЪЗДУХ С МЕРИЛ СТРИЙП

и бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт, тук е сниман и „Сексът и градът“. Мястото е истинска легенда дотолкова, че има книга и филм, озаглавени „Scatter my ashes at Bergdorf Goodman”*, а на последния, седми, етаж има великолепен ресторант. Именно там отидохме с направена резервация, където ни чакаше найхубавата маса – до прозореца, с изглед към пролетния Сентрал парк. Хвалят се със своя авторски десерт – The BG, който макар * Разпръсни пепелта ми в Bergdorf Goodman

T H E CO LO R I S S U E

и изкусно приготвен, не е много повече от шоколадов мус. Препоръчвам ви вместо него да си вземете следобеден чай, който поднасят по британска „рецепта“ – със сандвичи, сладкиши и дори сконове. И питайте за техния сервитьор Ник, който владее до съвършенство тънката граница между първокласното обслужване и приятелското, но ненатрапчиво отношение и шеги. Професионалист от най-добрите. Предварителната резервация ни подари най-добрите места и в бар с бурлеска, с намигване препоръчан от приятели. Както издава името Bathtub Gin, в центъра на бара има голяма медна вана, която е част от шоуто. Почти всички коктейли са с джин, а той идва от цял свят и във всякакви форми. Също както и танцьорките: от Medianoche,

П ЪТЕ Ш ЕС ТВИЯ

която много напомня на Дита фон Тийз, до тъмнокожата и безумно секси Sydni Devereaux и до спортната червенокоска Nasty Canasta. Манхатън винаги е бил най-богатият и най-привлекателен от 5-те квартала на града. Продължава да е така и до днес по първата точка, но през последните години Бруклин се разви и сега цените на имотите се вдигнаха, престъпността намаля драстично, а субкултурата и милениалите масово се насочиха натам. Днес кварталът е дом на фестивали, здравословна храна и хипстърски заведения. Именно за такова щеше да мине Brooklyn Farmacy & Soda Fountain, ако историята не беше съвсем друга. В началото на миналия век мястото е аптека (и тогава думата на английски се пише с F, а не с Ph) и в продължение на десетилетия е позната в квартала. Затварят я и тя остава пуста в продължение на 13 години, когато Джия Джиасуло се захваща за работа, разчиства прахта, но запазва духа на мястото... с уточнението, че онова, което предлагат сега, е доста по-вкусно от лекарствата от едно време! Част от нюйоркчанското ДНК е да почитат историята и културата си – понякога до болезнени и обсесивни степени. В повечето случаи все пак чертата е причина за чаровната еклектика на града, където всеки открива по нещо. Само че първо трябва да обходи този почти необходим (!) град. Понеже Ню Йорк е безобразно голям, придвижването най-често става с метро. А

МЕТРОТО Е ПРОЗОРЕЦ КЪМ НАРОДОПСИХОЛОГИЯТА.

В него виждаш хората и града ясно. И най-малкият детайл е показателен: перонът е захабен, но изпълнява отлично функцията си и без усложнение издържа огромния поток от хора; металните вагони са пълни с разнообразни персонажи – от чернокожата майка на три деца от Куийнс, които любопитно гледаха през прозореца, до туристите с куфари, от бездомника, който си пее, до издокарания в син костюм, бяла риза и кецове 30-и-нещо-годишен млад професионалист. Най-показателни за мен обаче си остават рекламите. Масово те са социално насочени, но дори и комерсиалните оставят усещането, че са там в услуга на пътуващия, а не за печалба. Едни до други са залепени общественополезни съобщения на испански език за проверка на ХИВ статус, реклама на приложение за доставка на храна с откровени и дори смешни реални коментари, оставени от потребителите, докато поръчват през апликацията, и надписи като този: „Reading about starting your own business is like reading about having sex. In doers we trust“*, които подпомагат талантите на свободна практика. Метрото, като една малка версия на самия Ню Йорк, е също така безобразно като града. Наистина отлично мислено от гледна точка на устойчивост и свързаност, но и мръсно. Боклукът по релсите ще накара всеки софиянец гордо да отбележи, че „такова го няма дори у нас“ (поне докато не види в събота как го чистят няколко души в униформи, слезли на релсите). Не просто е възможно, а е почти сигурно, че в рамките на 24 часа ще видиш плъх да притичва, мъж, който извършва подозрителни действия под палтото си, и някои от най-добрите музиканти в живота си. Не само най-добрите улични, а музиканти изобщо. И щом чуеш млад мулат да си играе с нотите на резедавата си електрическа китара по-добре от самия Джими Хендрикс, знаеш, че в този безобразен град всичко е възможно. * Да четеш за създаването на собствен бизнес е като да четеш за правенето на секс. Вярваме в онези, които го правят.

ЦВЕТОВЕТЕ В ОЧИТЕ НИ ГЛАВА 1: ТЕХНОЛОГИИ

ЗА НЮАНСИТЕ НА ЯГОДАТА, ИЗБОРА НА ДРЕХИ СУТРИН И АРТИСТА КИБОРГ

T H E CO LO R I S S U E

ГЛ Е Д НА ТОЧ К А

Ина Герджикова

т изкуството до расизма – цветовете ни провокират в палитра от емоции. Предизвикват у нас глад, щастие, меланхолия, ревност и мечти. Влюбваме се в цвета на очите. Определяме настроението си като цвят. Вдишваме зеленото на гората. Спомняме си оттенъка на онази дреха, в точно онзи специален момент. Залезът. Цветовете ни превръщат в поети, романтици и изобретатели. В калейдоскопа на тази фантазия от пречупена светлина човешкото око е мостът до съзнанието. А сега си представете, че всичко е сиво. Около 300 милиона души по света страдат от цветна слепота или дисхроматопсия, по-добре позната по нашите ширини като далтонизъм.

ХРОМОЛОГИЧНИТЕ ФАКТИ

Всъщност повечето далтонисти виждат цветове, но само в тесен диапазон. Дисхроматопсията засяга един на всеки 12 мъже и една на 200 жени. Мъжете са по-предразположени към това състояниe, тъй като гените, отговорни за най-често срещаните форми на цветна слепота, са тези на Х хромозомата – а тъй като мъжете имат само една Х хромозома, ако майката е далтонист, такъв ще е и синът. Жените са засегнати само ако и двете им Х хромозоми носят гените на цветната слепота. Редица професии са стриктни към важността за различаване на цветовете и респективно са недостъпни за виждащите по различен начин. Как избирате дрехите си? Как се вълнувате от величествеността на природата? Как отправяте комплимент на любимия човек? Какъв цвят е ягодата? Цветното зрение зависи от отборната задача на очите и мозъка, които работят в синхрон, за да възприемат различните свойства на светлината и да я „преведат“ в разнообразните нюанси на пъстротата. Няма лечение за далтонизма, но технологиите се фокусират все повече върху идеята да подарят цветовете на очите, които не ги отличават. Най-ежедневното решение се намира в множеството приложения като Color Blind Pal, които помагат на хората с далтонизъм да се ориентират в цветността около тях, а също и на тези, които емпатично искат да погледнат през тяхната гледна точка.

СВЕТЪТ ПРЕЗ РОЗОВИ (И НЕ САМО) ОЧИЛА

Възрастен мъж получава подарък за рождения си ден. В кутията има очила. Изумен от необичайния дар, той ги слага и… за пръв път вижда света около себе си в цветове. Видеа, подобни на това, могат да просълзят и най-коравите зрители, а и за няколко дни достигат световна популярност.

Очилата се наричат Enchroma и позволяват на хората с цветна слепота към зелено и червено – най-често срещаната дисхроматопсия, да виждат цветно. Чудото се случва чрез специална патентована оптична технология (multi-notch филтриране), която премахва малки парчета светлина, където червените и зелените конуси в ретината се припокриват най-много за далтонистите. Очилата повишават наситеността на определени цветове и подобряват контраста, дълбочината и детайлите. Когато за първи път пробва Enchroma, 37-годишният американски художник Даниел Аршам описва първата си реакция така: „Прекарах изключително много време в разглеждане на тревата пред мен“. Художникът не вижда света в цветове, цялото му творчество се фокусира върху сивите нюанси и текстурите. Очилата променят творческата му същност из основи и обливат в ярки багри произведенията на Аршам. Изобретението, подобно на други чудни приумици в човешката история, е плод на случайност. Enchroma е дело на Дон Макферсън, защитил докторска степен по оптична наука в университета „Алфред“. Макферсън работи по проект за предпазни очила за лекари, които извършват лазерни операции. Един ден дава на свой приятел да погледне през прототипа по време на небрежна среща между тях и ефектът на очилата шокира и двамата – оказва се, че неговият приятел с цветна слепота внезапно вижда света в цялата му жизнена яркост. От 2012 година насам очилата са достъпни за потребителите и променят живота на милиони хора.

АРТИСТЪТ КИБОРГ

В търсене на формата на цветовете друг творец отива една стъпка по-далеч и се превръща в първия човек киборг – колкото и фантастично да звучи. Нийл Харбисън е роден с ахроматопсия, или пълна цветна слепота. Той намира естествения си светоглед като предимство, а не увреждане, макар че дълго мечтае да разбере различните измерения на нюансите. Подлагайки се на технологичната процедура, през последните 13 години той „чува“ видимите и невидимите дължини на вълната на светлината. Всъщност чува цветовете. Това се случва благодарение на сензор, имплантиран в главата му, който преобразува различни дължини на вълните във вибрации в черепа, които той тогава възприема като звук. Харбисън смята, че подобно технологично физическо подобрение е естествена, а може би дори необходима стратегия за адаптиране на хората към несигурно бъдеще. Въпреки че технологиите не предлагат лек за цветната слепота, научните изследвания на офталмолога проф. Джей Нейц през 2009 г. вдъхват оптимизъм за тези, които виждат света монохромно. Отговорът се крие в генетична терапия, която да достави функционални гени в клетките, отговарящи за цветовете в ретината, като се очаква клиничните тестове да започнат в следващите години. А близкото бъдеще може би крие и подаръка на пъстроцветието в очите на хората.

ЦВЕТОВЕТЕ В ОЧИТЕ НИ ГЛАВА 2: ИЗКУСТВО

Клод Моне „Водни лилии“

ЗА ЧЕРНО-БЯЛАТА ЕЛЕГАНТНОСТ, СЕНКИТЕ И ГРАДИНАТА В ЖИВЕРНИ

Лилия Станкова

акто художникът възпроизвежда въображението си върху платното, така и нашата зрителна система, за да възпроизведе света около нас, се нуждае от светлина. От нея всъщност зависи не само нашето зрение, но и цялостното ни съществуване. Според психолозите освен заобикалящата ни обективна действителност съществува и субективният свят на възприятията.

T H E CO LO R I S S U E

Именно в него оживява изкуството. За архитектите и скулпторите например светлината и нейното присъствие са от особено важно значение. Така най-добре може да се оцени тяхната работа и целите, които те преследват. За художниците обаче ситуацията е коренно различна. При тях един път светлината осветява обекта на тяхното творчество, а втори път – нарисуваната вече картина върху специфичната текстура на платното. Дали това е причината легендарният френски художник Пол Сезан да каже, че „сянката е цвят, също като светлината, но не толкова блестящ“, можем само да гадаем, но е сигурно, че

ГЛ Е Д НА ТОЧ К А

Питър Милтън „Скрити градове II“

ЗРЕНИЕТО И ИЗКУСТВОТО ИМАТ УНИКАЛНА ВРЪЗКА.

Майкъл Мармор, професор по Офталмология в Училището по медицина към Станфордския университет, прави с помощта на сътрудници от Musée d‘Orsay в Париж обстойно изследване на творчеството на известни художници на различна възраст и етапи от техния живот и резултатите са повече от любопитни. Оказва се, че Едгар Дега например вероятно е имал вродени проблеми с ретината. С годините те дават отражение върху сътвореното от

Едгар Дега „Урок по танци“

него върху платната на картините му. Друг художник, при когото много добре се виждат разликите в цветоусещането, е Клод Моне. При него се наблюдават промени в използването на цветовете във връзка с напредването на катаракта, които са особено забележими при рисуването на „Градината в Живерни“. През 60-те години на миналия век американският художник Питър Милтън решава да посети клиника, за да направи преглед на очите си, след като чува коментари, че творбите му правели впечатление с розовите нюанси на пейзажи, които той въобще не възприемал като такива. Оказало се, че Милтън имал частична цветна слепота. Този дефект на зрителната система не го отказал от изкуството. Напротив, това го накарало да обърне внимание на „черно-бялата елегантност“‑, създавайки невероятни пъзели и принтове. Интересното е, че в същия период Pop Art течението набира скорост в използването на ярки цветове, а Анди Уорхол прави революция с появата на портрета на Мерилин Монро и рекламата на доматената супа Campbell. Вероятно в потвърждение на правилото, че когато природата отнема нещо на човек, го компенсира с друго, за да запази баланса, се оказва, че много художници са имали пълна или частична цветна слепота. За сметка на това са надарени с изключителен талант, който ние, обикновените хора не притежаваме, и благодарение на него са ни оставили безценно наследство.

„ИЗКУСТВО НЕ Е ОНОВА, КОЕТО ВИЖДАШ, А ОНОВА, КОЕТО КАРАШ ДРУГИТЕ ДА ВИЖДАТ“,

казва Едгар Дега. Загубата на цветоусещане не означава, че светът се вижда само в черно и бяло. Тя е възможност да покажеш красотата на света по специален начин, който изисква необикновен поглед. С очи, но и с дух.

ГРАНДИОЗЕН, ФУТУРИСТИЧЕН,

ИНОВАТИВЕН

Андрей Петров

оф�я е в Сòфия. Като една от 300-те лектори на предстоящото на 26–27 юни десето юбилейно издание на фестивала Webit. Хуманоидният робот, който вече има гражданство, е сред найатрактивните лектори на събитието, смятано за едно от найиновативните за Европа. Може би няма бизнес лидер от България и на Стария континент като цяло, който да не знае Webit. Фестивалът е, на първо място, страхотен инкубатор за идеи в сферата на технологиите и такъв го правят посетителите му, които в рамките на 2 дни виждат на сцената какво ново се е случило през последната година, а след това разменят гледни точки с колеги и приятели и се запознават с лекторите. На второ място, фестивалът е изключително поле за завързване на нови контакти, полезни и в личен, и в професионален аспект. Малцина са обаче допуснатите до платинения вътрешен кръг на световната общност и на събитието в София. От 7000 посетители от целия свят само 300 имат достъп до него.

T H E CO LO R I S S U E

ПЛАТИНЕНО ПРЕЖИВЯВАНЕ НА ЮБИЛЕЙНОТО ДЕСЕТО ИЗДАНИЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА WEBIT.FESTIVAL В СОФИЯ Това са световни политически, академични и бизнес лидери, предприемачи и инвеститори, а

ИЗБРАНИТЕ ДА ВЛЯЗАТ В ПЛАТИНЕНИЯ КРЪГ СА ЛИЧНО ОДОБРЕНИ

от д-р Пламен Русев, изпълнителен председател на Webit.Foundation и създател на фестивала. Тази година Webit пуска 15 платинени билета, които могат да се закупят от www.webit.bg и които дават достъп до този кръг. Притежателите на такъв билет ще имат изключителната възможност да се срещнат и прекарат 2 дни в компанията на най-известните световни бизнес и политически лидери. Наред с това платиненият билет осигурява присъствие на редица официални и неформални събития, които са ексклузивни за този кръг (детайли в карето).

С ЪБИТИЯ

ВИЖТЕ 12 ОТ НАД 300 ЛЕКТОРИ Tавакол Карман – журналист и носителка на Нобелова награда за мир

Юрай Вакулик – изпълнителен директор на Аеромобил, летящия автомобил

Шарън Бъроу – генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите

Патрик ван дер Смат – директор на групата по изкуствен интелект на Volkswagen

Франческа Бриа – общински комисар по дигиталните технологии и иновациите в Барселона и съветник на ЕК по темата

ВЗЕМЕТЕ СВОЯ ПЛАТИНЕН БИЛЕТ С ОТСТЪПКА Като платинен медиен партньор на Webit списание PREMIUM Lifestyle предоставя на своите читатели и специален код, с който получавате 15% отстъпка от цената на платинен билет: PREMIUM15WF18 Само 15 са платинените билети, налични тук: www.webit.bg/2018/platinum.php или сканирайте QR-кода вдясно

Богомил Балкански – вицепрезидент на Google, който в момента е смятан за №1 в списъка с 10-те най-влиятелни HR-и в сферата на технологиите Йелена Джокович – съпруга на тенисиста Новак Джокович и директор на едноименната фондация

Морис Леви – главен изпълнителен директор на рекламната агенция Publicis Groupe

Ирена Комитова – издател на сп. PREMUM Lifestyle, чийто ентусиазъм може да съживи и динозавър

Йонов Фредерик Агах – заместник-директор на Световната търговска организация

Лила Ставропулу – бизнес консултант и учен, наскоро влязла в топ 50 на влиятелните личности в света на здравните технологии

Сред специалните гост-лектори на Webit ще бъде и роботът София – най-модерният и прочут робот на Hanson Robotics, надарен със забележителна изразителност, естетика и интерактивност.

С ЪБИТИЯ

ЕКСКЛУЗИВНИТЕ СЪБИТИЯ ЗА ПЛАТИНЕНИЯ КРЪГ

Въпреки че е творение на двама българи – Аниела и Пламен Русеви, през последните 10 години, откакто съществува, фестивалът се разрасна значително и сега

СОФИЯ Е САМО ЕДНО ОТ 5-ТЕ МЕСТА ПО СВЕТА,

където Webit се провежда. Другите са Истанбул, Сингапур, Дубай и Делхи. Софийското издание в края на юни, официално познато като Webit.Festival Europe, съвпада с края на българския мандат на председателството на Съвета на ЕС. Затова то ще бъде основна част от Европейската седмица на иновациите и е събитие под патронажа на Министерството на българското председателство, на еврокомисаря Мария Габриел, премиера Бойко Борисов и кмета на София Йорданка Фандъкова. Фестивалът ще се състои от над 10 паралелни тематични конференции, чиито теми обхващат бъдещето на здравеопазването, дигиталните умения и образованието, технологиите, жените в бизнеса и политиката, инфраструктурата и медиите в XXI век. Конференциите са насочени към активните и отворени към идеи посетители, а към някои от събитията ще има изложбени площи, където ще бъдат представени компании и решения от и за конкретния бранш. Тази година Webit.Festival Europe е придружен и от много богата социална програма – официални събития и, разбира се, вече традиционния Нощен градски фестивал, който превръща централния столичен булевард „Витоша“ в място, където се събират иноваторите от целия свят.

T H E CO LO R I S S U E

Освен срещите с известни и интересни световни бизнес и политически лидери платиненият билет дава достъп до специални събития. Сред тях са: • Обядът на главните изпълнителни директори и Обядът на лидерите • Официалният прием на кмета Йорданка Фандъкова и комисар Мария Габриел в античния комплекс Сердика – една от емблематичните исторически забележителности в София • Приемът на премиера Бойко Борисов, който подчертава ангажираността на институциите да представят България като дигиталната дестинация на Европа • Black tie вечерята на Webit с 5-степенно меню • Церемонията по раздаването на годишните „Награди на бъдещето“ на Webit, където са отличени най-успешните и влиятелни технологични компании и иновативни градове

TED: ВДЪХНОВЕНИЕТО ОТВЯВА ВСИЧКО ПО ПЪТЯ СИ СВЕТОВНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ТАЗИ ГОДИНА Е ПОД НАСЛОВА „THE AGE OF AMAZEMENT“ И СЕ ПРЕНЕСЕ ОТ ВАНКУВЪР В СОФИЯ САМО ЗА ЕДНА ВЕЧЕР

дъхновението е магия, която ни обзема от глава до пети, от сърце до ум и понякога, ако сме щастливци, ни води до реализиране на страхотни идеи, които си струва да бъдат споделяни. Започва бавно, но вроденото човешко любопитство ни кара да човъркаме, докато не разберем каква точно е тази нова идея, която отнякъде се е появила в главата ни и която ни дава енергия. Вдъхновението пораства и в един момент помита всяко остатъчно чувство на несигурност. Трансформацията е пълна. В търсене на точно такова всепоглъщащо проникновение в рамките на една-единствена вечер близо 350 души станаха част от уникално преживяване – най-доброто от световната конференция TED2018: The Age of Amazement,

T H E CO LO R I S S U E

ИЗЛЪЧЕНА НА ГОЛЯМ ЕКРАН В СОФИЯ

едновременно в няколко зали на изцяло обновеното кино Cine Grand в Park Center Sofia. На сцената излязоха 7 личности от найразнообразни области – от архитектура до философия, от изкуство до дизайн на видеоигри. Общото между тях е темата „Space to Dream“, каквото е името на сесията от тазгодишното издание на конференцията TED, която беше подбрана за излъчване пред българската публика. Вижте на следващите страници за какво говориха лекторите. Събитието беше съпроводено от елегантен коктейл за „Добре дошли“ и афтърпарти, където гостите замислено и дори страстно обсъждаха с приятелите си и с новите си познати видяното в рамките на двучасовата прожекция. Всеки гост беше зарадван с лична торбичка с подаръци от партньорите на събитието. Лекциите от TED2018: The Age of Amazement дойдоха на голям екран в София със страхотната подкрепа на: АРТЕКС Инженеринг, Банка ДСК, Coppa della Maga, RooBar, Vandergeeten, Coca-Cola, Johnnie Walker, METRO Cash & Carry, Park Center Sofia, Cine Grand

С ЪБИТИЯ

НА ИЗКУСТВОТО В ГАЛЕРИИТЕ МУ ЛИПСВА АНГАЖИРАНОСТ И ЛЮБОПИТСТВО. КОГАТО НЕ СЕ ТРЕВОЖИМ ЗА КОЛЕКЦИОНЕРИ И ПРОДАЖБИ, МОЖЕМ ДА ТВОРИМ ТОЛКОВА МАЩАБНО И СТРАШНО, КОЛКОТО НИ СЕ ИСКА.

НОРА АТКИНСЪН: ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ СРЕЩУ BURNING MAN Миналата година картина на Леонардо да Винчи се продаде за 450 милиона долара. По горе-долу същото време десетки хиляди хора се събраха за пореден път в пустинята в американския щат Невада на фестивала Burning Man. Онова, което свързва двете истории, е изкуството, отбелязва кураторът в музея Smithsonian Нора Аткинсън. В лекцията си на TED2018: The Age of Amazement тя обърна внимание на парадоксалната ситуация, в която обществото е склонно да плати близо половин милиард долара за изкуство на отдавна починал човек, а хиляди хора доброволно да се отказват от печалба, като създават творби в пустинята с ясното съзнание, че вкрая на фестивала ще ги изгорят. Как би изглеждало общество, което е водено от страстта си, а не от финансовата изгода?

ВИШААН ЧАКРАБАРТИ: МЕЧТИ ЗА ГРАДСКА ПРОМЯНА ВЕЧЕ ОТДАВНА НЕ ВСИЧКИ ЯДАТ ТИПИЧНИЯ НАРЯЗАН БЯЛ ХЛЯБ, А СИ ИЗБИРАМЕ ВСЕКИ ЗА СЕБЕ СИ – НЯКОИ ПРЕДПОЧИТАТ ПЪЛНОЗЪРНЕСТ, ДРУГИ – БЕЗ ГЛУТЕН, С КВАС И Т.Н. ТОГАВА ЗАЩО ВСЕ ОЩЕ ИЗБИРАМЕ ДА ЖИВЕЕМ В ЕДНОТИПНИ СГРАДИ?

Когато чуем за Париж, Виена или Шанхай, в ума ни изниква представа за конкретни сгради и дори атмосфера. За съжаление обаче, модерните градове стават все по-еднакви и идентичността им се губи сред унифицирани постройки, отбелязва архитектът и професор в Columbia University Вишаан Чакрабарти. Устройството на Венеция например, с всичките си стълбички и мостове, не е пригодено за трудно подвижни хора – а такива предизвикателства са част от задачата на урбанистите. Затова е време да помислим за нововъведения, как ви звучи дронинвалидна количка? Чакрабарти продължава: решението е да създаваме пространства, които едновременно отговарят на глобалните потребности и включват локалните особености и традиции.

УИЛ МАКАСКИЛ: ИЗБИРАМЕ ДОБРИТЕ КАУЗИ ПО ТЕЗИ 3 УСЛОВИЯ Постоянно чуваме, че светът сега е изправен пред особено много проблеми; че живеем в трудни и динамични времена – но с кое да се борим по-напред? Моралният философ Уил Макаскил е част от проект, наречен „ефективен алтруизъм“, и целта им е да отговорят на именно този въпрос. В проучванията си те са развили три лесни критерия – поне на пръв поглед: проблемът трябва да е достатъчно голям и значим, да има решение и то да е поне частично известно на човечеството, и да не му се обръща много внимание към момента. Така, да кажем, можем да се борим с казуси, които заплашват цивилизацията ни: ядрена война или глобална пандемия са два такива примера. Макаскил обръща внимание на песимистите, които се чудят как могат да се включат в привидно толкова големи проекти: „Дарете пари на инициативи или организации, които директно работят по темата, гласувайте за политически кандидати, които разбират рисковете от тези проблеми, или пък работете за организация, която е насочила усилията си натам.“ Начините да се включим – също като оправданията да не го направим – винаги ги има.

Основният проблем на романите е, че имат готов сценарий, действието се развива праволинейно и ние не можем да участваме в него. Така закова аргумента си дизайнерът на видеоигри Дейвид Кейдж, който е наясно, че онези, които обичат да четат книги, гледат на труда му със снизхождение. „Вместо това, приемете видео игрите като интерактивно 3D художествено произведение. Не разчитате на автора и не гледате пасивно, а взимате решения и участвате в действието.“ Кейдж даде възможност на публиката да се убеди в думите му, като пусна демонстрация на игра, която развива, а зрителите

ДЕЙВИД КЕЙДЖ: ДА РАЗКАЗВАШ ИСТОРИИ С ВИДЕОИГРИ ДОПАДА МИ ИДЕЯТА ДА ПРЕСЪЗДАМ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ИЗБОР В ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ТВОРБИ. ВИНАГИ СЪМ СИ МЕЧТАЛ ДА НАКАРАМ ПУБЛИКАТА ДА ВЛЕЗЕ В ОБУВКИТЕ НА ГЛАВНИЯ ГЕРОЙ И ТАКА ДА РАЗКАЗВАТ СВОИ СОБСТВЕНИ ИСТОРИИ.

T H E CO LO R I S S U E

АКО ВНИМАТЕЛНО ОБМИСЛИМ И СЕ СЪСРЕДОТОЧИМ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИ, КОИТО СА ГОЛЕМИ, РЕШИМИ И ПРЕНЕБРЕГВАНИ, МОЖЕМ ДА ПОСТИГНЕМ МНОГО ЗА ХИЛЯДИ ГОДИНИ НАПРЕД.

контролираха главния герой: андроид в близкото бъдеще, който се опитва да спаси малко момиче, взето за заложник. Само за няколко минути игра усещането е за напрегната реална ситуация, а не за дистанцирано пасивно възприятие на случващото се. За щастие, демонстрацията завърши с успешното освобождаване на момичето от заложника, но Кейдж уверява, че има десетки възможни сценарии – тъй като играта често ни пита какъв искаме да е следващият ход. „Типичният сценарий за филм е дълъг 100 страници. В тази игра е около 5000“, илюстрира аргумента си дизайнерът.

С ЪБИТИЯ

КАРЪН МИЙЧ: КАКВО НАУЧАВАМЕ, КОГАТО АСТЕРОИД ОТ ДРУГА СЛЪНЧЕВИ СИСТЕМА ВЛЕЗЕ В НАШАТА

ТОЗИ НЕОЧАКВАН ПОДАРЪК ПОРОДИ ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ, ОТКОЛКОТО ОТГОВОРИ, НО НИЕ БЯХМЕ ПЪРВИТЕ, КОИТО ПОЗДРАВИХА ГОСТА ОТ ДАЛЕЧНОТО МИНАЛО.

През октомври 2017 г. астробиологът в University of Hawaii Карън Мийч получава позвъняване, което тя описва като „обаждането на живота за всеки астроном“: засечен е астероид от друга слънчева система. В следващите няколко часа тя разбира, че небесното тяло е пътувало в продължение на 50 000 години и не само е влязло в нашата слънчева система, но и ще мине сравнително близо до Земята… проблемът е, че тя и колегите � имат само няколко дни, преди това да се случи, за да успеят да се сдобият с най-добрата възможна техника – което в научните среди обикновено отнема много месеци. Кръщават астероида Умуамуа – от хавайски език това е „вестоносец от далечното минало, който се свързва с нас“ (колко богат език!) и разбират, че е дълъг 800 м и е във формата на овал. Астрономите го наблюдават в няколкото дни, докато излиза от обхвата на телескопите им, а онова, което научават покрай него, придвижва човечеството стъпка напред в осмислянето на Космоса.

СТИВЪН УЕБ: КЪДЕ СА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ? При положение че Вселената е на близо 14 милиарда години, че има милиони галактики и че само в нашата вероятно има трилион планети, е повече от вероятно да има живот извън Земята. Но ако това е така, къде са всички и защо не са се свързали с нас? Астрономът Стивън Уеб припомня и всички спънки пред това дадена планета да поддържа живот: трябва да има подходящите условия като вода, оптимална температура и т.н., трябва да се зароди живот, този живот трябва да е достатъчно сложен и интелигентен, за да създаде технологии, които да достигнат други планети и трябва да могат да се свържат с други в Космоса. Всички тези задължителни изисквания карат Уеб да предположи, че сме сами във Вселената или най-малкото, няма друг интелигентен живот. Той обаче гледа на това с оптимизъм. „Вселенската тишина около нас крещи: именно на нас ни е провървяло. Ако се научим да ценим колко специална е планетата ни и колко важно е да се грижим за нея, колко късмет имаме, че дори разбираме абстрактното понятие „Вселена“, може и да оцелеем като вид“, казва Уеб.

ОНЕЗИ ВЕЛИКИ НЕЩА, КОИТО СИ МИСЛИМ, ЧЕ ИЗВЪНЗЕМНИТЕ СА НАПРАВИЛИ В МИНАЛОТО – ТОВА МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ НАШЕТО БЪДЕЩЕ.

С ЪБИТИЯ

ИЪН ФЪРТ: МОСТОВЕТЕ КАТО ГРАДИВНИ ЗА ОБЩЕСТВОТО

МОСТОВЕТЕ ИЗДАВАТ МНОГО ЗА СВЪРЗАНОСТТА МЕЖДУ ХОРАТА, ЗА ОБЩЕСТВОТО НИ; НАДНИКВАТ ЗАД ТВОРЧЕСТВОТО НИ И ДОРИ ЗАГАТВАТ ЛИЧНОСТТА НИ.

„Хората имат нужда от мостове.“ С това небрежно твърдение инженерът Иън Фърт излезе на сцената на TED и с простотата на изречението си дори предизвика смях в публиката. Британецът, който стои зад конструкции по цял свят, включително 3,3-километровия мост над протока Месина в Италия, поведе публиката из историята и модерното изражение на тези толкова важни за човечеството конструкции. Те свързват хората от различни общности, а това ги прави

участник и в икономиката; дори представляват идентичността на цели градчета, за които мостът е символ на града им, обобщи Фърт. В лекцията си не пропусна да отбележи напредъка на технологиите като тласък не само по отношение на безопасността, но и на интересния дизайн. „Вярвам силно, че мостовете трябва да бъдат елегантни и красиви. Красотата ще спаси света, нали така? Помага на благоденствието ни, а недодяланият дизайн прави точно обратното.“

ПРЕПОРЪЧВАМЕ ВИ ДА ВИДИТЕ И ТЕЗИ ЛЕКЦИИ НА TED:

Такахару Тезука The best kindergarten you’ve ever seen Това е най-страхотната детска градина, защото е различна и изцяло конструирана според нуждите на малчуганите – направена така, че да развива потенциала им, а не да ги ограничава.

Трейси Макмилън The person you really need to marry С чувство за хумор и голяма доза самоирония телевизионната водеща разказва защо най-подходящият брачен партньор е всеки един от нас сам за себе си.

Моника Люински The price of shame Защото е важно да можеш да се изправиш, независимо колко дълбоко си паднал и колко много време може да ти е нужно за това.

Тери Мур How to tie your shoes Цял живот си връзваме обувките грешно и дори не го знаем. Ето как се прави.

Ал Гор The case for optimism on climate change Не всичко, свързано с глобалното затопляне, е лоша новина и бившият американски вицепрезидент ни съобщава няколко полезни и положителни факта.

Ал Вернакио Sex needs a new metaphor. Here's one Свикнали сме да сравняваме секса със спорта, но това създава усещането, че той е съревнование, а не удоволствие. Затова ето ново предложение: сексът е като пицата.

T H E CO LO R I S S U E

ИЗ БРАНО ОТ W W W. PR E M I U M . BG

Биляна Константинова

т пет минути се взира в екрана и не реагира. Гледам я и почти усещам жуженето на мозъчните импулси, които се прескачат в главата �. Не издържам. Ставам, поглеждам и се заковавам на място. Пред нея с големи букви стои въпросът „От кое ще ви е полесно да се откажете за месец – от секс или от смартфона си?“. Тя е само на 21, стиснала е телефона в ръката си и… се колебае как да отговори. На всички ни е ясно, че нещо се обърка във „връзката“ ни със смартфоните и виртуалния свят, чиито врати отключват те, но досега разговорът по темата вървеше по-скоро под знака на добронамереното предупреждение. Когато обаче се намесят цифрите, вече не можем да отминем с безразличие. А цифрите дойдоха от създателите на мобилния телефон* и ще накарат всеки да повдигне вежди. 80% от активните хора на възраст между 21 и 37 години предпочитат да дискутират неудобни теми писмено, отколкото да разговарят със събеседника си лице в лице. 56% споделят, че половинките им ги ревнуват от техния смартфон. 53% от хората на възраст между 16 и 20 години определят мобилния си телефон като своя най-добър приятел,

А 19% ГО ПОСОЧВАТ ЗА СВОЯ СРОДНА ДУША.

Хюстън, имаме проблем!!! Ако не можем да обсъждаме важни теми очи в очи; ако полесно се отказваме от секс, отколкото от телефона си; ако го припознаваме като най-добрия си приятел или (Боже опази!) като сродна душа, значи сме загазили много сериозно. Всички ние, глобално. Процентите нямат никакво значение. Фактът, че това е допустима възможност в нечие възприятие, е достатъчно стряскащ. На фона на това публикуването във Facebook на снимки на боядисани яйца и козунаци и прехласнатото им обсъждане, което традиционно се случи преди около месец, по Великден, изглежда безобидно. И все пак не е, защото е симптом за това, че изоставяме реалния свят. Пренебрегваме го, все по-често гледаме на него с очите на отегчени любовници, позволяваме си да ни стане скучен, заменяме го. Това вече не е стряскащо, а опасно. Опасно е и друго – невъзможността да бъдем офлайн, да водим пълноценен аналогов живот или защото вече не знаем как, или защото се чувстваме принудени от дигиталния социум да бъдем „винаги на линия“. Да не си бил активен в социалните мрежи повече от 12 часа без заявено предупреждение (сякаш такова е необходимо!), в очите на виртуалните приятели изглежда смущаващо, дори притеснително. Ако е за по-дълъг период от време, отново без предварително заявена уважителна причина, се счита за едва ли не екзотично. Светът извън смартфона сякаш се превърна в дестинация за годишния отпуск. „Онлайн“ притежава всички качества да се превърне в глагол, макар и без особено съществено съдържание. Великият пост бе подходящ повод да се замислим за това и овен с „подбора“ на храната

ДА ГО ДОПЪЛНИМ И С ДИГИТАЛНО ПРЕЧИСТВАНЕ.

Всички, съзнаваме или не, имаме нужда от това. Да спрем звуците на известията, да сбутаме телефона в най-далечния ъгъл и шоково да се върнем в реалността. О, и още нещо – част от това е на Великден да се насладиш на козунака, който се къса на конци, и да споделиш вкусовото преживяване със скъпи хора, вместо да го включваш в традиционното вече Facebook дефиле. Звучи насилствено, но всъщност е усилие, не насилие – също както е усилие да се лишиш доброволно от определени храни и удоволствия за немного дълъг период от време. Целта е една и съща – да пречистиш съзнанието, да се вгледаш в себе си, да си припомниш кой си, да се овладееш. Да бъдеш волеви и сам да определиш и защитаваш собствените си граници, или пък да изместиш вече поставените, за да дадеш път след това на нови начала. * Глобално проучване на Motorola, проведено през декември 2017 г. на територията на 4 континента в едни от най-горещите точки за технологиите в момента – Бразилия, Индия, САЩ и Франция.

ДИГИТАЛЕН ПОСТ ХЮСТЪН, ИМАМЕ ПРОБЛЕМ!

У К А З АТ Е Л ADLER www.adler.ch ALFA ROMEO Ауто Италия 1592 София, бул. „Христофор Колумб” 43 Тел. +3592 462 11 11 www.autoitalia.bg AVATON LUXURY VILLAS RESORT Komitsa Bay, Nea Roda, 63075 – Halkidiki, Greece Тел. +30 693 2390252 www.avaton.com AYURVEDA CLINIC SOFIA 1504 София, бул. „Янко Сакъзов” 30 Тел. +359 999 222 555 www.ayurvedasofia.bg CANALI 1000 София, ул. „Алабин” 54 Тел. +359 2 988 20 03 www.canali.com COLLECTIVE 1407 София, бул. „Черни връх“ 100, Paradise Center, ниво 1 9000 Варна, ул. „Андрей Сахаров“ 2, Grand Mall Varna, партер 8001 Бургас, ул. „Янко Комитов“ 6, Mall Galleria Burgas, ет. 1 Тел. +359 893 359 990 COMO 1766 София, ул. „Околовръстен път“ 267 Тел. +359 2 976 7070 www.como.bg

100

EVOLUTION AESTHETIC & LASER CENTER 1407 София, бул. „Черни връх“ 100 Paradise Center, ниво -1 Тел. +359 2 440 2030 www.evolution.bg KAREN MILLEN 1407 София, бул. „Черни връх“ 100, Paradise Center, ниво 1 1505 София, бул. „Ситняково“ 48, Serdika Center, ниво 0 Тел. +359 2 981 0318 www.karenmillen.com LUCKY FIT 2770 Банско, ул. „Кир Благо Тодев” 8 Апартхотел Лъки Банско – СПА и Релакс Тел. +359 806 61 78 www.luckyfit.eu MASERATI Ауто Италия ЕАД 1592 София, бул. „Христофор Колумб“ 43 Тел. +359 2 462 1160 www.maserati.bg MERCEDES-BENZ Силвър Стар Ритейл ЕАД 1510 София, ул. „Резбарска“ 5 Тел. +359 2 4082 888 www.mercedes-benz.bg MIDALIDARE ESTATE 6239 Могилово, община Чирпан Тел.+359 889 217 413 www.midalidare.bg

DOMKO 1700 София, ул. „Околовръстен път“ 145 Тел. +359 2 879 1215 www.domko.com

MOLTENI & C Магазин VERRSUS 1700 София, бул. „Симеоновско шосе“ 120Е Тел. +359 888 664 442 www.verrsus.com

DSK BANK 1036 София, ул. „Московска“ 19 Тел. +359 700 10 375 www.dskbank.bg

ORGACHIM 7000 Русе, бул. „Трети март“ 21 Тел. +359 82 886 222 www.orgachim.bg

ESTER SPS 1345 София, ул. „Билянини извори“ Тел. +359 876 900 177 www.estersps.net

PREMIUM CAVIAR 1000 София, пл. „Македония“ 1, ет. 12 Тел. +359 886 180 004 www.premium.bg

T H E CO LO R I S S U E

RPHI - RAIFFEISEN PROPERTY MANAGEMENT BULGARIA 1407 София, бул. „Никола Й. Вапцаров“ 55 Тел. +359 2 933 1888 www.rphinternational.com ROLEX Besha 1000 София, бул. „Витоша“ 34 Тел. +359 2 981 3870 www.besha.bg SANTA MARINA, A LUXURY COLLECTION RESORT, MYKONOS Ornos Bay, Mykonos, 84600, Greece Тел.: +30 210 422 6571 www.santa-marina.gr ТUDOR Besha 1000 София, ул. „Солунска“ 36 Тел. +359 2 980 8439 www.besha.bg TURKISH AIRLINES 1000 София, бул. „Цар Освободител“ 14, офис 01-14, Бизнес Център Лендмарк Тел. +359 2 987 4220 www.turkishairlines.com VISA EUROPE 1606 София, бул. „Цар Освободител“ 14, ет. 5 Тел. +359 2 805 7057 www.visabg.com WEBIT 1407 София, бул. „Черни връх“ 44, ет. 1, офис 1 Тел. +359 2 859 6158 www.webitcongress.com ZCHEF 1421 София, ул. „Кръстьо Сарафов“ 26 Тел. +359 883 942 433 www.z-chef.com ЛУКС ИМОТИ 1164 София, ул. „Якубица“ 23, партер Тел. +359 2 91155 www.luximoti.bg МАКСИ КОМПЛЕКС СОФИЯ 1700 София, бул. „Симеоновско шосе“ 110 Тел.+359 2 892 0012 www.maxisofia.com НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА 1463 София, пл. „България“ 1 Тел. +359 2 916 6300 www.ndk.bg

O U R LO UNGE IN ISTA NBUL I S B IG G ER THA N SOM E A IRPORTS