The Success Issue by Premium Lifestyle

THE SUCCESS ISSUE

Издател | Publisher

CREATIVE SOLUTIONS Адрес на редакцията 1000 София, пл. „Македония“ 1, eт. 12 тел.: + 359 2 980 9868; факс: + 359 2 980 9857 www.premium.bg www.facebook.com/premium.bg PREMIUM Lifestyle® използва авторски текстове и снимки, материали, предоставени от компаниите-вносители на представените търговски марки. Използването, препечатването или разпространяването на части или цели материали от списанието без писменото съгласие на редакцията е абсолютно забранено. Редакцията не носи отговорност за достоверността на материали, предоставени за публикуване от рекламодателите. Всички права запазени. PREMIUM Lifestyle® uses texts and pictures, subject to copyrights. All rights reserved. Reproduction in whole or in part without written permission is strictly prohibited.

Няма неподходящо време за шоколад. Но вкусът и насладата от него едва ли могат да бъдат по-заслужени от моментите на триумф. Снимките, които виждате на корицата и на страниците тук, са дело на носителя на „Оскар“ за кулинарна фотография Илиан Илиев, с когото ще ви срещнем на страниците на The Success Issue.

LAURA ASHLEY LAURA ASHLEY LA UR A ASHLEY “I don’t like “I don’t “I don’t like like ephemeral

ephemeral ephemeral things. things. Ithings. like things I like things I like thatthings thatthat last forever” lastlast forever ” - Lauraforever Ashley - ” - Laura Ashley - Laura Ashley -

www.lauraashley.bg www.lauraashley.bg София 1124, ул. “Хан Омуртаг” 88 | +359 88 926 0332 | office@lauraashley.bg www.lauraashley.bg София 1124, ул. “Хан Омуртаг” 88 | +359 88 926 0332 | office@lauraashley.bg

FB: Laura Ashley, Bulgaria София 1124, ул. “ХанFB: Омуртаг” 88 | +359 88 926 0332 | office@lauraashley.bg Laura Ashley, Bulgaria FB: Laura Ashley, Bulgaria

С ЪДЪРЖ АНИЕ

28 10 Тема на броя: На върха няма място за всички

60 Park Lane Office Center: Офиси, които вдъхновяват

12 Илиан Илиев: Изкуството да снимаш вкусно

62 Когато порасна, ще остана дете

18 Мода: Облечени за успех

64 Коледни подаръци, скрити в 53 000 кв. м

24 Всички харесват КИКО

66 Израел за начинаещи

28 Дипломатите: Н. Пр. Ема Хопкинс, посланик на Великобритания

70 География на внезапния успех

32 Гледна точка: КимОно…

74 Kempinski: Experiential Takeaway

34 Очите са на фокус

78 Green Green Grass of Plovdiv

36 Рецепта за съвършена кожа

80 Да си „най-добър“ не е награда, а принцип

38 Розата от Казанлък, която завладя СПА индустрията

82 Пътят към (не)успеха

42 Колумбийката, която стана французойка

84 Провалите на успелите

48 По усмивката посрещат, по усмивката изпращат

88 Танцувай или умри

50 Дейвид Болински: Човешка клетка с големината на цял град

92 Тодор Тодоров-Чочо: Любимецът на небето

54 SDA Bocconi & AUBG: Управление на бъдещето

96 За био храните отвъд етикета

56 Максимилиан Калед: Всеки от нас е творец

97 5 рецепти, с които посрещаме есента

58 Новият „Кредитен портал“ на Банка ДСК

100 Спорт: .Със сълзи към върха

TH E S U CC E S S I S S U E

First of all www.adler.ch

ОТ Р Е Д А К ТО РА

ТАЙНАТА П ЕДИН РЕПОРТЕР ПОПИТАЛ

ПРЕЗИДЕНТ НА ГОЛЯМА БАНКА: – С ЪР, КАКВА Е ТАЙНАТА НА ВАШИЯ УСПЕХ? – Д ВЕ ДУМИ: ПРАВИЛНИ РЕШЕНИЯ – ОТГОВОРИЛ ПРЕЗИДЕНТЪТ. – А КАК ВЗИМАТЕ ПРАВИЛНИТЕ РЕШЕНИЯ, СЪР? – Е ДНА ДУМА: ОПИТ. – С ЪР, А КАК НАТРУПВАТЕ ОПИТ? – ДВЕ ДУМИ: ГРЕШНИ РЕШЕНИЯ.

TH E S U CC E S S I S S U E

одобно на репортера от тази история, вероятно всеки от нас поне веднъж си е задавал въпроса как го е направил някой, на когото се възхищаваме. Наивно е да смятаме, че има някаква общовалидна тайна рецепта за успех, но често чуваме думи като постоянство, упоритост, дълъг път, трудности, грешки. На следващите страници на The Success Issue ще ви разкажем истории за провали и победи, за награди с дъх на шоколад, за успеха да бъдеш свободен – буквално и преносно. Ще разгледаме отблизо как изглеждат и най-микроскопичните клетки в нашето тяло и ще научим какво е да се занимаваш с медицинска анимация, дори когато се опитват да те откажат от това. Ще попътуваме из любопитни дестинации, които са се възползвали от късмета си, за да се превърнат в желани места от туристите от цял свят, и ще разберем с какво е трябвало да се преборят някои от най-големите спортисти в историята, за да бъдат номер 1. Успехът, в края на краищата, е като ястие с богата палитра от вкусове – с леко горчиви нотки, сладко-кисел сос и аромат на пикантни подправки. Рецептата? Всеки от нас я забърква сам. Много често не се получава от първия път. Понякога дори от втория. Важното е, когато огладнеем, да не се страхуваме да сложим престилката, да вземем черпака и да включим котлона отново. Докато не постигнем онзи, нашия съвършен вкус, който да ни засити.

Емилия Колева

НА ВЪРХА НЯМА МЯСТО ЗА ВСИЧКИ А АКО ИМА, ТОВА ВРЪХ ЛИ Е ВСЪЩНОСТ?

TH E S U CC E S S I S S U E

ТЕ МА НА БР ОЯ

Емилия Колева

ял ден труд, но си заслужаваше! – казва 7-годишният Виктор, минути след като е изкачил връх Мусала. Той и още поне 1200 души, които са решили да го направят в същия ден. За 7-годишния мозък това няма никакво значение – важно е, че той е успял въпреки умората и няколкото падания по пътя. За 35-годишния обаче, който се е научил да се сравнява с околните и да пречупва всичките си постижения през призмата на очакванията, които има спрямо себе си, фактът, че е един от многото, до голяма степен омаловажава успеха. Марк Зукърбърг е на 35, а състоянието му се оценява на 69,4 млрд. долара. Грета Тунберг е на 16, държи реч пред ООН, а гласът � се чува из целия свят. Селена Гомес е на 27 и има 157 милиона последователи в Instagram. „10 места по света, които задължително трябва да посетите“, „10 неща, които да направите, преди да навършите 30/40/50“, „На 35 сте, а още сте сами?“. Този информационен шум е навсякъде около нас. Въвлечени сме в постоянна надпревара за постижения – да сменим позицията си за по-висока, да запишем детето си в най-доброто училище, да си купим по-нова и по-хубава кола, да отидем на почивка на по-екзотично място, да се преместим в по-голяма къща.

ВСИЧКО Е ПО- И НАЙ-.

Социологически проучвания, провеждани в различни държави, сочат, че 67% от поколението на милениалите усещат огромен натиск да бъдат успешни. По-голямата част от тях живеят с тревогата, че не са направили достатъчно в живота си, а времето тече необратимо. „В общество, което ни казва колко сме се провалили, ако не сме станали популярни артисти, предприемачи или директори на стартъпи, преди да сме навършили 25, е добре да направим справка с реалността“, казва Мелани Къртин в своя статия за Inc. и посочва: „На 40-годишна възраст Самюъл Джаксън все още не е участвал в нито един филм, Джулия Чайлд е работела в рекламата, а Вера Уанг тъкмо е започвала пътя си в модата.“ Информационният поток, който ни залива с новини за млади, амбициозни, успешни хора, е толкова голям, че започва да ни се струва съвсем нормално да изглеждаш като Дженифър Анистън на 50 години или да си основал мултимилиардна компания на 35. Не е. Повечето жени на 50 изглеждат точно

на толкова, а на 35 много мъже работят за заплата. И това не означава, че са се провалили. Ето още една справка, която дава Мелани Къртин: Основателят на KFC, полковник Сандърс, е станал ресторантьор, след като не се е справял добре като адвокат, застраховател и продавач на гуми. Открива своята „специална рецепта“ за пържено пиле, когато е на… 53 г. А Джон Пембъртън измислил Coca-Cola „чак“ на 55 г. Няма нужда да пояснявам, че горните факти не означават, че човек може да се движи по течението и изведнъж, навършвайки 50 г., ще изобрети нещо невероятно, което ще промени света. А и в крайна сметка, нужно ли е това всъщност?

СВЕТЪТ МОЖЕ ЛИ ДА ПОНЕСЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН МАРК ЗУКЪРБЪРГ

или повече от една Грета Тунберг? И ако са повече, ще им обърнем ли внимание, или ще ги приемем за даденост? Натискът да постигнеш нещо велико, единствено по рода си, може да бъде обсебващ и същевременно потискащ. Защото неспокойството от това, че нищо уникално не се случва в живота ти, води до занижена самооценка, липса на самочувствие, неувереност и вторачване в нещо, вместо енергията за това да бъде вложена в градивна посока. Важно е положителният пример и историите на успешните хора да бъдат споделяни, за да ни вдъхновяват и да ни мотивират да не се отказваме от нещата, които ни държат будни нощем и ни карат да ставаме рано сутрин. Но успехът не може да е самоцел. Той може да е само следствие от постигната цел. Нереалистично е да си мислим, че щом някой е успял в нещо, значи всички могат. Можем ли всички да свирим като Моцарт? Или да рисуваме като Леонардо да Винчи? Или да играем футбол като Кристиано Роналдо? Ами не. И това е нормално. Дали можем да мечтаем и да се стремим да бъдем все по-добри в това, което правим? Определено да. И ако не постигнем световен успех, това е съвсем в реда на нещата. Ако 16-годишната ви дъщеря се вълнува повече от прическата си, отколкото от замърсяването на околната среда, не я съдете. Ако 4-годишното ви дете все още не може да чете, а това на съседката вече прави анализи на „Малкият принц“, не смятайте, че сте лош родител. Виктор, освен да катери върхове, обича да играе футбол – дали ще може да стане като Кристиано Роналдо? Не знаем. Ако не стане, няма нищо страшно. Сигурно е обаче, че да има някой, който да го вдъхновява и да бъде пример как да намери своя си път е повече от препоръчително. Това е и ролята на успелите личности, визионери, хора-двигатели – да запалят искрата у всички нас. Важното е по пътя си да сме дали всичко от себе си, да знаем, че усилията са си стрували и сме се преборили за нашия собствен връх. Пък било то и Мусала със своите скромни 2925 метра.

ИЗКУСТВОТО ДА СНИМАШ

ВКУСНО

Шеф Алекс Иванчев

ИНТЕ РВЮ

ИЛИАН ИЛИЕВ Е ТРИКРАТЕН НОСИТЕЛ НА „ОСКАР“ ЗА КУЛИНАРНА КНИГА И ФОТОГРАФИЯ – GOURMAND BEST IN THE WORLD

Магдалена Гигова

оже все още да няма българска лента, номинирана за „Оскар“, но наш сънародник за трети път печели еквивалента на прочутата филмова награда в областта на кулинарната фотография и книгоиздаването. На Международния книжен панаир в Макао полиграфическото бижу „Магията на шоколада“ с рецептите на Елица Божинова и снимките на Илиан Илиев получи приза Gourmand Best in the World 2019. Световната надпревара се организира от французи – наследниците на прочутия ликьор „Коантро“. Над 200 автори от цял свят предлагат книгите си, от които компетентна комисия пресява седем-осем. Сертификатът „Най-добър в света“ се връчва на първото място. С двама подгласници – точно като на конкурс за красота или във Формула 1. За 2019-а Gourmand Best in the World е българска, с вкус на шоколад! Изглежда, че Илиан Илиев трайно си е резервирал титлата. Миналата година изданието със съвременна българска кулинария, авторски рецепти от най-добрите ни готвачи и отново негови снимки бе отличникът в категория „Професионалисти“. Изпреварва дори книга на френските шефове! Изданието му за българското сирене отпреди няколко години също е отличено. „Последният приз ми е най-ценен, защото е за мен като фотограф. А това е мечтата на всеки в занаята. Гордея се, че с шоколатиерката Елица Божинова се справихме блестящо“, каза пред PREMIUM Lifestyle Илиан Илиев. Всичките му книги, включително и наградената във Великобритания с рецепти с кисело мляко, са издадени първо на английски, а после на български, дори и на арабски. Новата, която подготвя, е свързана с пробиотиците и ще излезе и на японски. От близо 20 години Илиан живее със семейството си във Великобритания, но негов дом е светът. У нас преподава в кулинарната академия HRC, прави мастър-класове по фотография и гурме-стайлинг и непрекъснато кръстосва континентите. В средата на август със Светлана Илиева бяха поканени от WSTC да организират фестивал на българската храна и вино и да сготвят „за целия китайски народ“ в град Янтай. Това е шега, разбира се, но не е лесно да представяш родните гозби пред зоркото око на настъпателните гости и медии. „Янтай е красиво място, точно срещу Корея. Доста прилича на нашия Слънчев бряг. Там имат много позитивно отношение към кулинарията. На всеки две седмици готвачи от дадена държава

разказват за нея и поднасят характерни гозби. Преди България беше Доминикана, а след нас – Италия. Хубавото е, че в продължение на 14 дни се говори непрекъснато за България, и то само в положителен смисъл. Със Светлана поднесохме шопска салата, кюфтета, пълнени чушки с боб, печена тиква… – издаде част от менюто Илиан Илиев и добави: – Аз не съм професионален готвач, но готвя. Две от книгите ми са с мои рецепти, обаче смятам, че човек трябва да се изявява в полето, където е най-добър.“ Илиан за пета поредна година участва в Gourmand Awards. Не само с книги в конкурса, но е изнасял лекции, правил е и изложба. Наградите се провеждат из целия свят. Първото издание е било във Франкфурт. По отношение на храната Илиан е „наследствено обременен“ – произхожда от семейство на ресторантьори. Дядо му и тримата му братя държали всички добри заведения в Монтана. „Не са ме приели в детската ясла, защото съм бил прекалено малък, и са ме слагали с бебешката количка в кухнята“, усмихва се Илиев, за когото се твърди, че е в Топ 10 на най-добрите кулинарни фотографи в света. TH E S U CC E S S I S S U E

Ами ако храната изглежда добре, но не е вкусна? Аз съм длъжен да направя така, че всяко едно ястие да привлича. Във фотографията на храна създаваш диалог, в който питаш: „Искаш ли да опиташ?“. По-сериозните ресторанти обръщат внимание и в какво сервират, не само като цветове, а и като структура. Снимате ли за готвачи, които имат звезди Michelin? С тях по-трудно ли се сработва човек? Не бих казал, че като имаш звезда Michelin, това те прави звезда. По света има страхотни таланти, които не чакат Michelin. Трудно се сработвам с хора, с които се разминаваме. Е, понякога и аз опитвам да наложа моето виждане. Например, не обичам да снимам в бели съдове. Много ресторанти сервират само в бели чинии, а клиентът трябва да види на снимката онова, което ще види на масата. Напоследък дори не се използват чинии, а бели или черни плоскости. Все едно имаш ненаписан лист или платно за картина и започваш да рисуваш. За мен този подход е висш пилотаж – ти си свободен, нямаш ограничения във формата или странични цветове.

Как успявате да превърнете ястието в изкуство във време, когато всеки е фотограф на храна (съдейки по Instagram и Facebook)? Да, в момента всеки е фотограф. Статистиката казва, че над 100 милиона (!) снимки се качват на ден в социалните мрежи. Аз уча студентите си: „Ако не харесваш онова, което си снимал, не го споделяй със света, защото е антиреклама. Допаднало ти е ястието – похвали се на приятели, но не разпространявай снимката. Защото тя носи информация не само за храната, а и за това кой е готвил, как го е поднесъл, как е съчетал цветовете… И най-прекрасната гозба може да изглежда ужасно, ако не е заснета добре. Аз съм започнал с рисуване. Кулинарната фотография е съвременен начин да създаваш картини, използвайки храна. Струва ми се много трудно да снимаш шоколад. Той е просто… кафяв. А някои от вашите снимки в „Магията на шоколада“ по въздействие ми напомнят танц, балет. Шоколадът е много капризен. Цветът се получава вследствие рефлексa на светлината върху даден обект. В зависимост от това каква светлина използваш, можеш да получиш хиляди нюанси на кафявото. Аз съм известен с това, че снимам с натурална светлина. Но шоколадът е една от храните, при които си позволявам да ползвам студийно осветление. Заради начина, по който шоколадът абсорбира светлината. Ако искаш да стане ефектно и красиво, няма как да я вземеш от прозореца. Но дори и в книгата „Магията на шоколада“ половината снимки са правени на естествена светлина. А що се отнася до внушението за танц, познахте. Последната ми работа като фотограф в България беше с балета на Националната опера. Снимал съм сценична фотография. Използвам този подход и при храната – да се получават силуети, да търся формата и структурата… Случвало ли се е Елица да сътвори нещо, а вие да кажете: „Това не е подходящо за снимане, дай да го изядем?“ Че изяждаме всичко е факт. Не ми завиждайте. Поне два килограма отгоре ми струваше тази книга. Имало е случай не да откажа да снимам, а да започнем отначало. Не само с Елица, с много готвачи по света. Когато нещо не се получава на ниво, просто не го правим. На това уча и студентите си: Първо ти трябва да харесаш снимката, за да можеш да ухажваш публиката с нея. Иначе не се получава.

TH E S U CC E S S I S S U E

Шеф Елица Божинова

ИНТЕ РВЮ

В повечето случаи предпочитам самият готвач да направи нещата. Не са ме били още през ръцете, но понякога си позволявам да размествам, да давам идеи… Нормален творчески процес. Веднъж почти разплаках известен наш готвач. В продължение на час като монах той реди спирала от сусам – семенцата едно по едно върху парче сирене. Подпирах един рефлектор, стана течение, той падна и се залепи отгоре върху сиренето. Творението му бе съсипано и започнахме отначало. А какво беше вашето начало в тази ниша от фотографията? Как я открихте? Като потомък на ресторантьори, за мен храната е част от моята култура, почти религия. Удоволствието е пълно – съчетал съм хобито си с професията. Да, крайният продукт е за публиката, но не го правя, за да бъда оценен, а за удоволствие. Съдбовна и решаваща бе срещата ми в Англия с един от найдобрите рекламни фотографи в света – Джими Уормсър, която прерасна в приятелство. Наш общ работен проект бе в основата

„Магията на шоколада“ може да бъде поръчана не само в хартиен вариант, а и като електронна книга. На въпроса как му е „по-вкусно“ да чете, Илиан Илиев отговаря: „Според статистиката над 70% от готварските книги се четат вечер в леглото. За мен лично те са вдъхновение за апетитни моменти и ги предпочитам в кухнята. Затова смятам, че Киндел книгите са „по-вкусни“, защото винаги са с мен. Дори и в Китай носих голяма част от кулинарната си библиотека в моя телефон“.

Шеф Милен Златев

ИНТЕ РВЮ

Шеф Станислав Колев

на преместването ми на Острова, както и контракт на съпругата ми в Манчестър. В България работех като фотожурналист. Отразявал съм и войната в Косово – период, който не искам да обсъждам. Както вече казах, в началото рисувах. През 80-те години на ХХ век открих, че фотографията ми е по-интересна. Първата ми изложба беше през 1983-та, колкото и далечно да звучи. И така, стъпка по стъпка – не се предадох. През 1999 г. започнах да работя с англичанина, който ми отвори очите за световната фотография – гореспоменатият Джими Уормсър. Той беше и причината да навляза в комерсиалната фотография, защото по онова време нямах много контакти във Великобритания. Видях възможност да съчетая любовта си към храната, готвенето и снимането, че и да изкарвам пари от този кеф. За мен е по-важно как е оценен трудът ми не толкова финансово, колкото да виждам, че хората се наслаждават. Не че не ми трябват пари. Просто не съм толкова комерсиално настроен към това, което правя. От три години живеем в Кеймбридж, но аз много пътувам. Само

Илиан Илиев ще бъде лектор на

през месец юни имах 9 полета. Работя страшно много в България, преподавам в HRC – кулинарната академия. Бях във Франция, в Швеция, в Китай. Навсякъде снимаме, говорим, готвим, ядем… А носите ли си работата вкъщи? Ха! Веднъж едни световни производители дойдоха при мен в студиото в Манчестър за кампания на нови къп кейкове. Аз се съгласих веднага и казах да ми изпратят мостри за снимките. Пристигнаха 44 кашона с къп кейкове по 48 парчета във всеки. Снимах ги, обаче трябваше и да ги ям. Не съм маниак, но съм религиозен и смятам, че е грях да хвърляш храна. След тази фотосесия всички колеги, приятели, клиенти бяха „наказани“ да си тръгват от нас с кашон къп кейкове. Имаше период, в който снимах за голяма фирма пръчици за зъби за кучета и котешка храна. Станах любимец на собствениците на домашни питомци в квартала. Изобщо, храним съседите много редовно. Да се върнем на шоколада. Обичате го или само снимате? Готвя и сладки неща, но съм проклятието на сладкарите – само опитвам и толкоз. Виж, шоколадът е друго нещо! Влюбен съм в него. Това е единственото сладко нещо, което ям с удоволствие. Той помага за доброто настроение. Научих се и да пия коняк покрай шоколада. Попаднах на дегустация на коняк с една англичанка от Оксфорд – Мишел Брашет. Тази жена ми отвори очите не само за пиенето на коняк, ами и за шоколада. Тогава разбрах и каква е разликата между коняка и уискито – кое кога се пие. Едното те съсредоточава, а другото – разпуска. Ако трябва да изобразите успеха като шоколад, как ще изглежда? Успехът вероятно ще бъде тъмно-млечен шоколад с много ядки и сушени подове, разнообразен като структура и вкусове. Това е за мен успехът, щастието, бенгалският огън – симфония от вкусове! Ровя се и за забравени стари рецепти. Не само за шоколад. В новата книга за пробиотика, която предстои да излезе, ще откриете рецепта и за онова сладко кисело мляко от нашето детство – „Снежанка“. Намерих един доста възрастен мъж, който е бил технолог на млекоцентралата в Монтана и той извади тефтерите… Значи откривате съкровища? Трите ми деца са моите съкровища. Те са ми вдъхновението! Христо, единият от близнаците, които са на 24 г., съвсем скоро ще стане доктор в България. Петър завърши магистратура по химия в Единбург и замина за Ванкувър да пише докторска дисертация. Дъщеря ми Амели е на 15 и се увлича по стволови клетки. Аз съм много щастлив, че никой не хвана фотоапарата. Но и трите ми деца готвят прекрасно, дават ми съвети и са редактори на книгите ми. Обаче все по-рядко ми разрешават да готвя. Започвам да мисля за пенсия в кухнята… Готвача може и да пенсионирате, но твореца у вас – не. Говорите като художник. От човека, за когото ви говорих – Джими Уормсър, светла му памет, ми остана неговата чаша за кафе с надпис Old photographers never die, they just go out of focus. Смятам, че и аз никога няма да спра да създавам нещо зад камерата. Дали ще е свързано винаги с храна? Кой знае….

Високо. Високо. Високо 25 януари 2020 г.

www.tedxvitosha.com

Високо. Високо. Високо 25 януари 2020, театър “Азарян”, НДК

ОБЛЕЧЕНИ ЗА

УСПЕХ 9 ТЕНДЕНЦИИ ЗА ЕСЕНТА И ЗИМАТА, КОИТО ЗАСЛУЖАВАТ ВНИМАНИЕ

Емил Христов

ко си сверяваме модния часовник с големите дизайнери и модни къщи, неизбежно есента и зимата на 2019-а ще ни се привидят като постапокалиптично време, в което дрехите ни сякаш са излезли от гардеробите на „Матрицата“ и „Лудия Макс“. Този уклон към апокалипсиса и това, което следва след него, не е ново явление, но отразява засилващото се усещане, че светът ни е на границата на катастрофа и колапс, където вече не можем да се правим, че екологичните предизвикателства, климатичните прoмени и произтичащите от тях социални конфликти не съществуват. Краят на света, разбира се, не е край на модата, а удобен момент за рециклиране на някоя и друга стара тенденция, за деконструкция на някои отминали модни декади, но и време да оставим въображението да поработи. Темата има много и различни интерпретации – от краен минимализъм до носталгични заемки от 70-те, от деветдесетарския гръндж, от военната униформа. И млади дизайнери, и утвърдени имена в модни къщи с традиции и история вече не се страхуват от политически послания. Съвсем в духа на времето се проблематизират и войната, и миграцията, и равенството между половете, и опазването на околната среда. Все повече дизайнери използват екологични и вегански материали в облеклата и аксесоарите си, други пък залагат на кожа от глава до пети, а в много колекции границите между мъжко и женско, между мъжествено и женствено са пределно размити до степен, в която заемките от гардероба на „силния пол“ и мъжката униформа присъстват напълно естествено и органично в женските колекции. Есента и зимата на 2019-а може и да са модно апокалиптични, но модата за студените месеци е за силни жени с точно толкова силно присъствие. Ето и някои от най-отчетливите тенденции за сезона:

TH E S U CC E S S I S S U E

Isabel Marant

Alexander McQueen

МОД А

ВТОРА КОЖА

Всичко в кожа – кожени панталони, кожени поли, кожени рокли, кожени сака, цели костюми от кожа, кожени палта, кожени шлифери. Единодушието около тази тенденция със сигурност ще разгневи повегетариански настроените сред нас, но пък постоянството, с което ни беше демонстрирана по модните подиуми, я прави невъзможна за пренебрегване. И ако за марки като Louis Vuitton и Bottega Veneta това е традиционен и очакван материал, за мнозина през 2019-а тя е забежка, експеримент, та даже и бунт. Дизайнерите се отнасят към кожата като към текстил и сякаш искат да ни покажат, че няма силует, форма, стил или част от облеклото, в които да не може да бъде претворена. Панталоните от кожа може да са „рокерски“, но и женствени, с висока талия, широки или пък впити в тялото. Полите също са разнообразни – разкроени, но и дълги, или тесни. За справка – Bottega Veneta, Isabel Marant, Philosophy di Lorenzo Serafini, Hermès, Roberto Cavalli. Цели костюми от кожа забелязваме при Sies Marjan, Salvatore Ferragamo, Chalayan, Nina Ricci, Altuzarra, Off-White. Найвпечатляващи рокли от кожа за есен-зима представиха Alexander McQueen, Chalayan, Tod’s, Zimmermann. Guy Laroche

ГОЛЕМИТЕ РАМЕНЕ

Завръщането на големите геометрични рамене е в пика си през есен-зима 2019, но макар и донякъде да предполага осемдесетарско усещане и носталгия по изпитани и утвърдени елементи от идеята за power dressing, тук съвсем не става дума за онези подплънки за рамене, които смътно помним от костюмите на майките си. Силуетите са силно структурирани, футуристични, а преекспонирани рамене виждаме не просто в бизнес-костюма, а навсякъде – и в ежедневното, и във вечерното облекло, често в силно вталени облекла. Ефектът е скулптурен, а внушението – за сила, но не и грубоватост. Най-отличителна тази тенденция е при Maison Margiela, Saint Laurent, J.W. Anderson, Isabel Marant, Balenciaga, Marc Jacobs, Loewe, Fendi, Etro.

Chalayan

МОД А

Prada

ГАЩЕРИЗОНЪТ

Да се позадържи обещава и гащеризонът в многобройните си превъплъщения – и тези, вдъхновени от работното облекло, с всичките си безспорно полезни джобове и флуидни кройки, които по-скоро бихме свързали със свободното време, но и гащеризонът за офиса, та даже и вечерният гащеризон за официални поводи.

УНИФОРМАТА

Дали като рефлексия на все по-размирното време, в което живеем, и неспирните конфликти по света, или пък за да ни покажат друга перспектива към идеята за силните жени, много дизайнери заимстват елементи от военната униформа. Виждаме ги и при Stella McCartney, която представи маслиненозелен гащеризон, очевидно вдъхновен от униформите на военните пилоти, и в бомбърите и панталоните на Prada, и в камуфлажните принтове на Miu Miu. Тенденцията е особено силна също и в мъжките колекции за сезона и обещава да продължи и през следващата година.

TH E S U CC E S S I S S U E

Miu Miu

Sally LaPointe

Stella McCartney

МОД А

Michael Kors

ЗЛАТЕН СТАНДАРТ

Металическите нюанси са с нас вече няколко сезона, но ако миналата зима беше сребърна, тази на 2019-а ще е златна. Внушението е колкото за носталгия по златните години на Холивуд и по безгрижните времена на диското и Studio 54, толкова и за почти безсрамен лукс и блясък на ръба на добрия вкус и непукизма. На ръба са и дългите вечерни рокли на Brock Collection, и коктейлните рокли на Burberry. Злато предлагат още Michael Kors, Dries Van Noten, Chanel и, разбира се, Dolce & Gabbana.

Miu Miu

ПЕЛЕРИНАТА

Celine

Ако още не е станало ясно, че есента и зимата на 2019-а са време за супергероини, ренесансът на пелерината прави всякакви съмнения в това напълно излишни. Много от интерпретациите на тази вълнуваща връхна дреха всъщност са вдъхновени от историческото облекло и препращат към модата от края на ХIХ или началото на ХХ век. Различни варианти на пелерини предлагат Chloé, Céline, Burberry, Oscar de la Renta. Миуча Прада ни ги показа в колекциите си и за Prada, и за Miu Miu. Видяхме ги още и при Marc Jacobs, Giorgio Armani, Balmain, Valentino, Dolce&Gabbana и много други.

ПРИСТЕГНАТИ ТАЛИИ

Акцентираните супертънки талии през студените месеци на 2019-а са колкото контрапункт на хиперболизираните рамене, толкова и тяхното най-сполучливо допълнение. Корсетът се завръща, този път съвсем видим и като част от вечерната или малката коктейлна рокля. Многобройни негови интерпретации видяхме в колекциите на Alexander McQueen, Sacai, Louis Vuitton, Fashion East и много други. Пристегнатите с тънки колани, често върху сакото или палтото, талии са другата отличаваща се тенденция за есента и зимата. Те подчертават естествените извивки и смекчават иначе пределно структурираните силуети. С точно този ефект присъстват в колекцията на Michael Kors и Balmain, докато Zimmermann например предлагат широки колани върху рокля. Различни варианти на пристегнати в колани талии показаха и Prada, Chanel, Alexander McQueen, Marni.

Versace

Christopher Kan

В МАТРИЦАТА

Киберпънк естетиката ще диктува модния ни дневен ред през зимата на 2019-а и ако съдим по постоянството, с което дългите черни шлифери, кожата и винилът ни бяха предлагани на ревютата за сезона, усещането, че живеем в научна фантастика, ще става все понатрапчиво. Точно 20 години след дебюта на „Матрицата“, култовият филм на сестрите Уашовски продължава да е феномен, а влиянието му върху изкуството, философията и гардеробите ни е все така силно. За черните кожени шлифери трябва да благодарим най-първо на Ким Барет, дизайнер на костюмите на по-голямата част от филмите на Уашовски, която облече Нео и компания именно в тях. За тези есен и зима пък в различни варианти ни ги предлагат Versace, A.W.A.K.E., Alexander Wang, Coach 1941, Simone Rocha, Chalayan, Guy Laroche, Roberto Cavalli и много други дизайнери.

TH E S U CC E S S I S S U E

Chanel

Alexander McQueen

МОД А

Dior

Balenciaga

ПЛИСИРАНИТЕ ПОЛИ

Alexander McQueen

Плисето идва и си отива с циклична повторяемост, а 2019-a е добро време за онези плисирани поли в дъното на гардероба, за които скоро не е имало подходящ момент. Плисирани рокли и поли от коприна за специални вечерни поводи предлагат Alberta Ferretti и Emilio Pucci, докато Fendi стигат дори по-далече и експериментират с поли от плисирана кожа, като по този начин припокриват две от на пръв поглед несъвместимите силни тенденции за сезона. Плисе има също и в колекциите на Gucci, Celine, Christian Dior, Tory Burch, Audra.

ВСИЧКИ

ХАРЕСВАТ

КИКО KIKO KOSTADINOV Е ЗНАК, ЧЕ ЕДНА НОВА ГЕНЕРАЦИЯ ОТ СУПЕРДИЗАЙНЕРИ Е ВЕЧЕ ТУК

Есен-зима 2019

Емил Христов

върде дълго време чакахме на световната модна сцена да се появи нещо наистина вълнуващо с българско име и българско лице. Може би затова много ни се иска да мислим за Кико Костадинов като за български дизайнер, живеещ в Лондон, както често ни го представят. Истината е, че той е много повече британски дизайнер c български произход и доколкото във все по-глобализирания ни свят националности и месторождение имат някакво значение отвъд помпането на патриотични мускули и представянето на някаква вълнуваща история за медийна консумация, редно е да отбележим, че ако на шестнайсет Костадинов не беше последвал родителите си в Лондон, едва ли, както сам признава, изобщо щеше да е дизайнер, още повече пък един от найобещаващите, които са се появявали в последно време. Произходът, разбира се, има значение, защото носи със себе си друга перспектива, друга амбиция, а донякъде и друга естетика. Кико Костадинов завършва магистратура по моден дизайн в едно от най-престижните училища по специалността в света – Central Saint

Martins, където преди това е учил също дизайн и маркетинг. Тези детайли от биографията му прозират във всичко, което е представил досега – от темите му, подхода към тяхната интерпретация, до фиксацията по безупречното и

ВИНАГИ ОРИГИНАЛНО КОНСТРУИРАНЕ НА ОБЛЕКЛАТА,

иновативните кройки. Всъщност увлечението му по мъжката мода предхожда Saint Martins, а това, че е асистирал на дизайнери като Никола Формичети и Айтор Троуп, може да бъде разчетено както в работния му процес, така и в стабилната му работна етика, в работохолизма. Най-отчетливо и в личния му стил, и в първите му колекции обаче сякаш е влиянието на брандове като Yohji Yamamoto и Comme des Garçons. Първата дреха от Yohji Yamamoto в собствения му гардероб е палто втора ръка с дупки по него. „Харесва ми, че когато носиш Yohji, изглеждаш странно. Идеята, че хората не могат да те разчетат, че са объркани. Усещам го в метрото: „Бездомен ли е? Или пък е богат?“ Това, че не могат да преценят дали нося скъпи дрехи, или напротив“, казва за i-D през 2015-а. Талантът, контактите и дълбокото разбиране за посоките, в които еволюира мъжката мода, му подсигуряват някои важни професионални ангажименти още като студент – като сътрудничеството с култовите Stüssy и капсулната му колекция за марката през 2015-а, които още тогава му носят сериозно медийно разпознаване и твърдо ядро от фенове.

Есен-зима 2019

МОД А

Дипломната му колекция през 2016-а е вдъхновена от работното облекло и в нея Костадинов изследва функционалността и силуетите на ежедневната униформа, каквато носят строителни работници, чистачки, медицински сестри. Колекцията е минималистична и използва ограничена палитра от сиво, синьо, бежово и военен текстил от България. Въпросите, които поставя, са за външната и вътрешната емиграция, за асимилацията, промяната. Тези теми са силно свързани със собствената му биография и историята на семейството му – в Англия баща му е строител, а в началото Костадинов помага на бригадата в свободното си време, за да заработи някакви допълнителни пари, майка му пък е детегледачка и чистачка, преди да стане мениджър в собственото му студио – „Очевидно е човек, на когото имам доверие, а и исках да прекарваме повече време заедно“. Костадинов обаче не харесва етикетирането и донякъде се опасява да не остане завинаги дизайнер на „работно облекло“. Той прави мода и за него

ФУНКЦИОНАЛНОСТТА СЛЕДВА МОДАТА, А НЕ ОБРАТНО.

Това личи и от колаборациите му с Mackintosh, познати най-вече като производител на дъждобрани и гумиран водонепромокаем текстил, включително за модни къщи като Gucci и Louis Vuitton. Първите му две колекции за марката са вдъхновени от антиелитаристкото арт движение Arte Povera, чиито принципи и TH E S U CC E S S I S S U E

Пролет-лято 2020

МОД А

по-индустриален подход може да бъдат проследени и в работата му за собствената му марка. Най-широко разпознаване за Кико Костадинов досега сякаш носи сътрудничеството с японския гигант Asics. Gel-Burz 1, първият му модел кецове за марката, в момента може да се намери за космически цени доста над 1000 долара и вече има колекционерска стойност. През миналата година дизайнерът сътрудничи и с Camper за колекцията им обувки за есен-зима. 2018-а беше и година, в която представи и новата марка AFFIX – линия от по-достъпно концептуално улично облекло за мъже, включваща тениски, суитшърти, шапки и панталони в познатата естетика на прецизно конструираната градска униформа. През 2019-а Костадинов надгражда успеха на Kiko Kostadinov с първа женска колекция, създадена от близначките Диана и Лора Фанинг, също скорошни възпитанички на Central Saint Martins. Мъжката му колекция за пролетта пък за първи път включваше

TH E S U CC E S S I S S U E

повече цвят и направи сериозна крачка напред и встрани от ограничаващата представа за Костадинов като за дизайнер на скъпо и сложно „работно облекло“. За есен-зима Костадинов представи колекция, озаглавена Midnight Stripe, която бележи завръщане към тъмните цветове и една по-мрачна и софистицирана естетика, вдъхновена, по собствените му думи, от трилъра от 1960 г. Midnight Lace на американеца Дейвид Милър и героинята на Дорис Дей във филма. Колекцията продължава и ползотворното партньорство на българина с японския артист, фризьор и гримьор Катсуя Камо, чието творение бяха покриващите лицата на моделите дълги черни перуки с вплетени нанизи от стъклени мъниста. Камо е познат от работата си за Junya Watanabe, Comme des Garçons, Undercover, Chanel, Kenzo, a есен-зима 2019 беше третата колекция, в която сътрудничи на Костадинов. Колекцията на Kiko Kostadinov за студените месеци отново залага на оригинални и прецизни кройки и в нея има по нещо както за твърдите фенове на разпознаваемия вече Кико-стил, така и за по-широката и вечно растяща аудитория, търсеща съвременна концептуална мода. Не е случаен и повече от позитивният отзвук за работата му през последните няколко сезона – както от модната критика, така и от редовите му клиенти. Той е резултат от солидната му подготовка и истински концептуално мислене, от работохолизма и умението да предложи оригинални и „говорещи“ дрехи навреме и по правилния начин.

ДИПЛОМАТ, СЛУЖИТЕЛ НА ОРДЕНА НА БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ, МАЙКА И ФЕН НА „ИМЕНИЕТО ДАУНТЪН“

Н. ПР.

ЕМА ХОПКИНС

ПОСЛАНИК НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Емилия Колева

а успеем да се вмъкнем в и без това натоварения график на Н. Пр. Ема Хопкинс се оказа нелека задача. За да се усложни допълнително, малко преди уговореното интервю, се случи кризата с фалита на британския туроператор „Томас Кук“. Вероятно много хора на нейно място биха отложили уговорката ни, но посланик Хопкинс е различна. И е британка. Срокът беше спазен, а разговорът – урок по дисциплина.

TH E S U CC E S S I S S U E

Ваше Превъзходителство, първо, позволете ми да поясня от самото начало, че това интервю няма да засегне темата за Брекзит. Представям си, че Ви е омръзнало да отговаряте на този тип въпроси? Казано накратко: да. Но истината е, че Брекзит тече от повече от три години откакто бе проведен референдумът. Реално за нас вече е станало нормално да го засягаме в разговорите, които провеждаме. Макар да се радвам да говоря по тази тема и много често да работя по нея ежедневно, Обединеното кралство представлява много повече от Брекзит. Великобритания е страна

Д ИПЛОМАТИТЕ

с големи демократични традиции. Ние сме лидери в множество сфери, а и имаме една много важна национална черта – доброто ни чувство за хумор. Дори в моменти като сегашния сме способни да се надсмеем над себе си и да бъдем саркастични. Мисля, че това е ценно умение, независимо дали сме във или извън Европейския съюз, защото това не е всичко в живота. Има толкова много други важни неща и хората имат истински предизвикателства ежедневно. Не трябва да забравяме, че това са нещата, върху които трябва да се фокусираме. Мотото на PREMIUM Lifestyle е „в постоянно търсене на изключителното“ – какво бе изключителното, което Ви накара да изберете кариера в дипломацията? За мен най-привлекателното в дипломацията, и специално в тази роля като посланик тук е голямото разнообразие на работата. Никога не вършиш едно и също нещо в два различни дни. Понякога откривам училище. Друг път съм на трактор и промотирам британска компания. Може би ще участвам в дебат за жените в медиите. Или представлявам Великобритания на държавно събитие, на което президентът говори по повод национален празник в България. Понякога дискутирам събития, свързани с външната ни политика, като Русия или позицията ни спрямо Сирия. Но може и да подкрепям военните ни сили по време на операция на НАТО или да откривам прием на един от военните ни кораби във Варна или Бургас. В тази работа има толкова дълбочина и многообразие, че наистина е прекрасна възможност и за мен е абсолютна привилегия да я изпълнявам.

Преди да дойдете в България, бяхте наградена със званието „Служител на Ордена на Британската империя“ през 2014 г. за заслугите Ви към спирането на сексуалното насилие в страни, засегнати от военни конфликти. Кажете ни повече за тази дейност – защо се включихте в нея? Приех да работя по темата за изнасилванията във военни зони, защото бе много специална възможност. Имаше политически интерес в лицето на Уилям Хейг, министъра на външните работи. Имаше подкрепа от голяма звезда като Анджелина Джоли, която беше много активно въвлечена в кампанията. Капацитетът на британското правителство също бе включен – то бе предоставило условията и ресурсите, с които да подкрепи кампанията. Реалността в зоните на конфликт също повлия, защото истината е, че в повечето такива ситуации насилието срещу жени е извършвано абсолютно безнаказано. В 99.9% от случаите няма никакви последствия за мъж или войник, който изнасилва, и това просто не е редно. Кампанията беше за повишаване на информираността, за увеличаване на възможностите да се подвеждат под отговорност хора, които извършват такива престъпления. Но кампанията имаше и превантивна цел – да подобри възможността на миротворците да охраняват цивилните граждани, да направят така, че жени и деца да не са в ситуации на риск. Също така трябваше да се създадат повече процедури и структури в сферата. Едно от основните неща в кампанията, с което се гордея, е това, че ръководех работна група в създаването на нов протокол, който инструктираше хората как да разследват

СНИМКИТЕ В ТАЗИ СТАТИЯ СА ОТ СПЕЦИАЛНОТО СЪБИТИЕ, КОЕТО ПОСЛАНИК ХОПКИНС ОРГАНИЗИРА ПО ПОВОД ПРЕМИЕРАТА НА „ИМЕНИЕТО ДАУНТЪН“ В БЪЛГАРИЯ. ДРЕСКОДЪТ НА ГОСТИТЕ СЪОТВЕТСТВАШЕ НА ЕПОХАТА – НАЧАЛОТО НА XX ВЕК.

Десислава Танева и Николай Колев – служители на Британското посолство

Д ИПЛОМАТИТЕ

Н. Пр. Ема Хoпкинс със свoя екип случаи на изнасилване в ситуации с ограничени ресурси в държави, преживели конфликт. Той бе преведен на много езици по света и е използван в реални ситуации. Засяга събирането на доказателства, нуждата да не се травмират жертвите повторно чрез неколкократни разпити за нападението и значението на това да се подобри отчетността за едно от най-сериозните престъпления срещу човешките права. Изминаха повече от четири години откакто станахте посланик на Обединеното кралство в България – каква беше първата Ви мисъл, когато разбрахте, че следващата Ви дестинация ще е София? Всъщност аз кандидатствах да бъда посланик в България. Смятах, че това е много интересна възможност. България е страна, за която знаех малко от работата ми по борбата с трафика на хора. Но не беше само това. Бях работила и по присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз, когато Обединеното кралство отвори пазарa на труда си за български и румънски работници. Великобритания беше една от първите държави в ЕС, приели румънски и български работници. Знаех малко за страната, но тя звучеше и като интересно и разнообразно място за работа и, всъщност, реалността се оказа точно такава. България е изключително вълнуващо място и освен това неочаквано открих такава красива част от Европа. A какво се промени откакто пристигнахте у нас? През четирите години и половина откакто съм тук, видях как София се развива като столица. Виждах как към България има все по-голямо доверие за лидерството � в региона чрез работата � в Западните Балкани. Бях тук по време на председателството на Съвета на ЕС, когато европейските лидери бяха в София, за да обсъдят важните теми на деня. Но видях и някои неща, които не са толкова положителни, като например влошаването на свободата на медиите. Също така продължаващите опасения на българите

TH E S U CC E S S I S S U E

както по отношение на икономическите им перспективи, така и за способността им да се развиват в собствената си държава. Към това може да се добави и нарастващата тенденция към емиграция на българите и демографските последици за страната, което е много сериозен проблем. Засягате важни теми, но целта на нашия разговор е по-различна. В духа на настоящия ни брой безспорно успешният сериал „Имението Даунтън“ вдъхнови филм, базиран на него, който вече излезе. Фен ли сте на сериала и защо? Фен съм на „Имението Даунтън“. Сериалът е най-успешният някога правен във Великобритания. Гледан е в много държави по целия свят. Защо смятате, че той стана толкова популярен и очаквате ли и филмът да го последва? Смятам, че това е, защото изглежда красиво, сниман е във величествени имения във Великобритания. Костюмите са страхотни. Вниманието към детайлите е нещо, с което нашата страна е известна, когато става въпрос за исторически продукции. Но също така това е толкова добра чисто човешка история, защото засяга най-вече за живота на хората: техните любовни трепети, предизвикателствата пред тях на фона на световните войни, промените в културата и епохите. Мисля, че сериалът е привлекателен на много нива и затова толкова много хора му се наслаждават. Кой е Вашият любим персонаж и защо? Определено това е героинята на Маги Смит, Вайълет Кроли. Тя има най-добрите реплики в сериала. Винаги умее да използва иронията и сарказма си, за да подчертае много сериозни теми. Освен това тя прави възрастта си добродетел, така че да � позволява да коментира случващото се и никой да не спори с нейните понякога доста остри забележки. Тя е фантастична актриса и изключително обичан герой във Великобритания.

Диана Митева (банка ДСК), Н. Пр. Тамара Лилуашвили (Грузия), Н. Пр. Наргиз Гурбанова (Азербайджан), Н. Пр. Доника Ходжа (Албания), Н. Пр. Ема Хопкинс, Н. Пр. Сри Астари Расджид (Индонезия), Ирена Комитова (PREMIUM Lifestyle). Да се върнем на професията Ви – дипломацията толкова ли е важна в живота, както и в политиката и международните отношения? Мисля, че да, защото дипломацията в същността си представлява комуникация и опира до това как да предадем послания, така че те да бъдат разбрани по начин, който да намери своя отзвук в културния контекст, в който работим. В живота общуването е също толкова важно, независимо дали е със семейството ви, с приятелите ви или на работното ви място – и това наистина е в основата на дипломацията. Тя не опира до празна реторика. За мен най-важното е да кажеш какво имаш предвид, но по начин, който ще бъде разбран, а след това да направиш това, което си казал, и да имаш практическата основа като подкрепа на думите си. Ако нямате този навик, ако не правите това, което проповядвате, тогава дипломацията е празна дисциплина. Как успява посланик, съпруга и майка да балансира професионалния и личния живот? Краткият отговор е: много трудно. Нещото, за което никога не остава време, е времето за себе си. Това е предизвикателство. Трябва да сте доста издръжливи, за да бъдете посланик, защото винаги внимавате какво казвате и правите – и как ще се тълкува. Това понякога може да бъде много уморително. В същото време аз се гордея, че съм работеща майка и че давам този модел за подражание на децата си. Когато те се оплакват, че няма да присъствам на нещо, въпреки че се опитвам да бъда с тях колкото мога повече, казвам: „Мама трябва да работи. Трябва да спечеля пари, за да можем да ядем и да живеем”, и това сякаш ги успокоява доста бързо. Мисля, че за тях е важно да разберат, че жените и мъжете работят и че всички ние трябва да го правим, за да се издържаме – такъв е животът. Но като цяло за мен лично тази работа е много положително преживяване и голям късмет, както и да имам семейство, деца и личен живот.

Н. Пр. Ема Хопкинс с Деница Сачева (зам.-министър на образованието)

КИМОНО... КИМОНО, КИМОНО, КИМОНО. РАЗБИРА СЕ! КИМОНО ИДВА ОТ ГРЪЦКАТА ДУМА ХИМОНА, КОЯТО ОЗНАЧАВА ЗИМА. А КАКВО ОБЛИЧАТЕ ПРЕЗ ЗИМАТА, ЗА ДА ВИ Е ТОПЛО – ПАЛТО. И ЕТО – ПАЛТО ЗА ЗИМАТА, КИМОНО – ЕТО Я ДУМАТА. КАЖЕТЕ МИ ДУМА, КОЯТО И ДА Е ДУМА, И АЗ ЩЕ ВИ ДОКАЖА, ЧЕ ПРОИЗХОЖДА ОТ ГРЪЦКИ.“

ГЛ Е Д НА ТОЧ К А

Десислава Димова

успехът прие друга дефиниция за последните само десетина години и надскочи съдържанието си над „притежаване на вещи, визитки и други веществени доказателства“.

помняте ли си Гус Портокалас от „Моята голяма луда гръцка сватба“? Ще ми се да можех да му подам думата „успех“ и се чудя какво ли щеше да измисли? Може би щеше да посочи сам себе си, нали разбирате – *** грък, емигрант, Америка, семейство, деца, къща, бизнес, успех – here Успехът днес, в първата половина на ХХI век, не се свежда само you go! до това какво притежаваш – каква марка часовник отмерва пулса И би могъл да е напълно прав. Или поне доскоро. Живеем на китката ти и каква е сламата на шапката ти. Успехът днес е в в интересно време, но понякога не успяваме да спрем и да го това какво е темпото на пулса ти и колко спокойни са мислите под анализираме. Предимно го критикуваме заради високите данъци, шапката ти. които ни кара да плащаме – стрес, стрес и още стрес. Живеем С други думи, след като се докарахме до малки, средни и във време на свръхпотребление и тъкмо свикнали с новия модел мащабни сривове в системата на нашето съществуване, започваме на поредната вещ, на пазара вече има още по-нов. Страдаме от бавно да се възстановяваме като обръщаме поглед навътре с въпроси недостиг на време за радване. Трупаме вещи на купчинки, но – какви сме, кои сме, колко и защо сме успешни. И какво всъщност пък те ни се отблагодаряват с блясък в точното време и точната означава успехът днес? компания. До един момент. Моментът, За някои успехът винаги ще в който това престане да ни радва и остане в сферата на материята. купчинките се превърнат в бреме. Но за много други той вече е и в Европа след Втората световна състоянието на духа, в спокойствието УСПЕХЪТ ДНЕС, В ПЪРВАТА война е гладна, опустошена, и вътрешния мир. Както казват отвъд ПОЛОВИНА НА ХХI ВЕК, НЕ СЕ обезлюдена. Поколението на Океана: той е в постигането на найСВЕЖДА САМО ДО ТОВА КАКВО нашите баби и дядовци работи добрата си версия. Успехът, казва Мая ПРИТЕЖАВАШ – КАКВА МАРКА здраво, за да възстанови, а в Анджелоу, е в това да харесваш себе ЧАСОВНИК ОТМЕРВА ПУЛСА НА повечето случаи дори да създаде си; да харесваш това, което правиш, и КИТКАТА ТИ И КАКВА Е СЛАМАТА изцяло нов живот. Развитието на начина, по който го правиш. технологиите обзавежда домовете Днес все повече хора се чувстват НА ШАПКАТА ТИ. УСПЕХЪТ ДНЕС с какво ли не, а умовете – с желание успешни, когато пренаредят Е В ТОВА КАКВО Е ТЕМПОТО НА за още. Телевизор, миялна, пералня – приоритетите си. Казват, че са ПУЛСА ТИ И КОЛКО СПОКОЙНИ стандартът от втората половина на успешни, защото са създали и СА МИСЛИТЕ ПОД ШАПКАТА ТИ. ХХ век – вече не е достатъчно. Един поддържат семейство, защото успяват телевизор не стига, с една кола е да спят добре, защото са възпитали и немислимо. Колкото повече, толкова образовали децата си, защото имат по-успешни... изглеждаме. време за себе си, защото допринасят Затова и в повечето тълковни речници думата „успех“ се свързва с нещо за обществото. с външен, видим за средата просперитет: постигане на цел, прогрес, И това, разбира се, не изключва възможността да го правиш сполука; обществено признание, прослава, одобрение; знания, в модерна и бърза кола със златист цвят или заобиколен с други изразени в оценки. красиви (на всеки според вкуса и стандарта, разбира се) атрибути. Успехът е една от първите валути на модерния свят. Постига Американският психолог Ерик Ериксън разработва теория се трудно, но се търгува лесно. Понякога заблуждава – заради за развитието на човека, която включва девет етапа. Всеки етап крещящите си външни белези. Трудно е да го задържиш, но е е свързан с разрешаването на типичен за съответната възраст толкова примамлив, че не можеш и да го изпуснеш. конфликт. Ако допуснем, че поколението, което първо започна да И въртиш педалите или ги натискаш – зависи с какво превозно променя съдържанието на думата, сега е в своята зрялост (36–60 г.), средство си избрал да се придвижваш. неговият конфликт е описан като генеративност срещу стагнация. На външен вид успехът е красив. Отвътре – понякога е кървав. Създаването на поколение, артефакти, идеи и продукти се включва в този етап. Това е времето на грижи и любов. Генеративните възрастни полагат родителски грижи, преподават, наблюдават, *** напътстват, оставят следа след себе си. Стагнираните възрастни са Август. Елегантно BMW, серия 6, двуврато, в златист цвят и бял фокусирани върху себе си и своите лични потребности. кожен салон пътува към Крапец. Селото се намира на около 600 км от София и на 100 км северно от Варна. По онова време там има един хотел, а към днешна дата вече са няколко. *** Младият мъж зад волана е в началото на четиридесетте и Младият мъж е моят съпруг. Заменихме Крапец с едно друго прекарва част от семейната си ваканция в Крапец за поредна година. село, а златистата кола с MINI Cooper. Намалихме темпото, В София той е момчето с BMW-то. В Крапец – софиянец с една подредихме главите, по-често се гледаме в очите, повече се радваме кафява кола. на времето с децата, родителите ни и приятелите. В летния bucket list На някои места успехът е сложна математическа формула, на на дъщеря ни се появи точка „да даря“. Надяваме се да го е научила от други – превозно средство. нас. И успя – дари време – този най-ценен ресурс за тийнейджърите. Питам се как златистото BMW се озова в село Крапец, а не Дали сме успешни? Може би. Зависи с какви очи гледаш и от коя някъде по средиземноморското крайбрежие? Може би така, както страна на бинокъла стоиш. TH E S U CC E S S I S S U E

КРАСОТА

ОЧИТЕ СА НА ФОКУС ИСТИНСКОТО ОТКРИВАТЕЛСТВО СЕ СЪСТОИ НЕ В ТЪРСЕНЕТО НА НОВИ ГЛЕДКИ, А В ТОВА ДА ГЛЕДАМЕ С НОВИ ОЧИ МАРШАЛ ПРУСТ

Теодора Георгиева

наете ли, че мигаме средно по 10 000 пъти на ден? Областта на окото включва около 22 мускула, които са в непрекъснато движение. Затова и не е изненада, че именно деликатната кожа около очите издава първите признаци на стареене. В търсене на все по-усъвършенствана формула специалистите от лабораториите на La Prairie непрекъснато изместват границите на иновациите. В резултат на това те успяха да създадат Skin Caviar Eye Lift – първия серум за

ЦЯЛОСТНО СЪЖИВЯВАНЕ НА ОЧИТЕ,

включително и веждите – нежен, но ефективен отговор за повдигане и стягане на околоочния контур. Skin Caviar Eye Lift е мощна комбинация от две формули: едната капсулирана в емблематичните хайверени перли на La Prairie, а другата – в иновативна емулсия гел-крем, обогатена с Caviar Premier и ексклузивния клетъчен комплекс на La Prairie, който използва последни биотехнологични изследвания, за да даде нов живот и да върне енергията обратно в клетките. Резултатите са безпрецедентни. Чрез иновативни алгоритми, специално разработени за изследване на действието на Skin Caviar Eye Lift, учените в La Prairie са установили, че с редовна употреба зоната се съживява, докато контурите на очите и веждите се освежават. Горните клепачи са стегнати, а бръчките тип „пачи крак“ са видимо

TH E S U CC E S S I S S U E

намалени. Зоната под очите е загладена, а торбичките и подпухванията изчезват. Погледът е съживен и озарен. Удоволствието от употребата на новия продукт се дължи и на дизайна на опаковката. Всяка от двете формули се съдържа в отделни камери – едната капсулира перлите от хайвер, а другата съхранява иновативната турмалиново розова гел-кремообразна емулсия. По този начин се запазва чистотата и свежестта на двата компонента. С натискане на активиращия бутон двете формули се смесват благодарение на предстоящ за патентоване механизъм. Резултатът е възхитително текстуриран серум, който попива в кожата с усещане за свежест и мигновено стягане. Околоочният ритуал Skin Caviar започва с идеално чиста кожа. Няколко капки от Essence of Skin Caviar Eye Complex спомагат за успокояване и подготвят зоната на очите за следващите процедури. Леко натискане на помпата на Skin Caviar Eye Lift активира механизма за смесване и освобождава една доза. Започвайки от вътрешния ъгъл на окото, копринената формула се поставя по дължината на гънките на клепача до външния ъгъл. Тъй като движението на нанасяне продължава по контура на окото, се получава приятно усещане за повдигане и така необходимият за всяка дама приятен момент в сутрешния или вечерния ритуал грижа за кожата. За негов завършек от La Prairie препоръчват да заложите на Skin Caviar Luxe Eye Cream и да си подарите истинско удоволствие, което ще накара погледът ви да засияе.

КРАСОТА

РЕЦЕПТА ЗА СЪВЪРШЕНА КОЖА

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С БЪДЕЩЕТО НА КОЗМЕТИКАТА – ИНДИВИДУАЛНО РАЗРАБОТЕНИ ПРОДУКТИ ЗА ЛИЦЕ, ИЗЦЯЛО СПОРЕД ЛИЧНИТЕ НУЖДИ И ПРЕДПОЧИТАНИЯ НА ВСЯКА ДАМА

Теодора Георгиева

риродата ви дава лицето, което имате на 20. От вас зависи какво ще е то на 50 – казва самата Коко Шанел. Грижата за кожата изисква постоянство, здравословна храна, достатъчно сън и много положителни емоции. Един от основните компоненти обаче си остава добрата козметика. Случвало ли ви се е да натрупате в шкафчето си безброй продукти, които сте ползвали за кратко само за да установите, че не са подходящи за вас? Не искате да ги изхвърлите, защото са почти пълни, но и няма какво да ги правите, а идеалният крем все така не присъства сред тях. Вероятно подобна ситуация е довела до създаването на иновативната българска козметика Renora, която чрез специално разработен научен подход предлага

ИНДИВИДУАЛНА РЕЦЕПТА ЗА ВСЕКИ КЛИЕНТ И ТИП КОЖА.

Как се постига подобно високо ниво на персонализация, и то в сферата на козметиката? Отговорът се крие в тясното сътрудничество с дерматолози и козметични експерти с дългогодишен професионален опит. Продуктите на Renora се приготвят буквално по поръчка за всеки конкретен клиент. Най-приятната част е, че целият процес отнема само няколко минути и се случва чрез онлайн платформа, която ви напътства във всяка стъпка. С помощта на виртуален дерматолог отговаряте на специфични въпроси, свързани с проблемите на вашата кожа. Във финалната стъпка са изброени всички съставки, които „Диагностик“-ът на Renora е препоръчал конкретно за вас.

Част от асортимента на Renora Cosmetics. Съвсем скоро ще бъдат представени още няколко иновативни продукта.

TH E S U CC E S S I S S U E

WWW.RENORACOSMETICS.COM За онези от вас, които имат по-задълбочени познания в областта на козметиката и дерматологията, е предвидена опцията „По ваш избор“, която позволява клиентът сам да избере точно какви съставки да съдържа крайният продукт, както и в какви количества и концентрации да бъдат те. Renora Cosmetics използва натурални масла от екологично чисти растения, подлагани на постоянен контрол, за да се запазят витамините и да се съхранят антиоксидантните им свойства. Всяка съставка е внимателно подбрана – от аромата до специфичното � подхранващо, регенериращо или успокояващо свойство. Магията на персоналната козметика се създава в специализираната лаборатория на компанията в Пловдив. Старателното и последователно съчетаване на желаните субстанции е от основно значение за окончателната ефикасност и стабилност на всеки продукт. Козметиката на Renora е без парабени, изкуствени оцветители и парфюми, не се тества върху животни и не използва генетично модифицирани организми. Черешката на тортата при създаването на всеки продукт е специалният щрих, който от Renora предлагат в края на процеса – възможността да гравирате името си или друго послание върху всяко бурканче индивидуално приготвен крем. Несъмнено няма поелегантен начин да впечатлите любим човек.

ПРИЗ НАНИЕ

РОЗАТА ОТ КАЗАНЛЪК, КОЯТО ЗАВЛАДЯ СПА ИНДУСТРИЯТА НАДЯ ХАЛАЧЕВА РАЗКАЗВА ЗА ПЪТЯ ДО НЕЙНОТО КЪСЧЕ РАЙ – ESTE FITNESS & SPA

София Павлова

ай-добрият СПА мениджър в света за 2019-а е българка, при това от града на розите – Казанлък. Името � е Надежда Халачева – момичето, което започва като масажист на круизен кораб, за да стане № 1 в своята област. По пътя към титлата тя пребори конкуренция от 250 професионалисти от 75 държави. Най-добрият СПА мениджър в света управлява, съвсем логично, най-добрия градски СПА и фитнес в света – Este Fitness & SPA. На нашите страници сме ви представяли изключителната атмосфера и приказните процедури на това специално място, а сега ви срещаме и с дамата, която е „виновна“ за всичките му отличия.

Г-жо Халачева, поздравления за титлата „Най-добър СПА мениджър в света“! Връщаме лентата съвсем в началото на Вашата кариера, за да разберем как се стига до световно признание. Бях на 24 години, когато видях обявата във вестник за масажист на кораб. Явих се на интервю, харесаха ме и в следващия момент се озовах на летището в Лас Палмас. Спомням си красивите испански гледки и едновременно с това свитото си сърце, мислейки си: „Боже мой, къде попаднах и какво ме очаква сега?!“. После започна здрава работа – 6 дни в седмицата, 12-часови смени, 1 ден почивка. Въпреки тежкия труд се разбирах прекрасно с пасажерите, колегите и мениджъра си. След известно време ми стана ясно, че колкото повече умения имаш, толкова повече пари можеш да изкарваш. От масажист през множество обучения успях да се докосна до почти всички услуги, предлагани от плаващия СПА център. Един ден моят мениджър спешно трябваше да си замине и някой трябваше да го замести. Този някой бях аз. А как впоследствие управлявахте 12 плаващи СПА центъра? Едновременно. Може би с летящо килимче? Матракът ми за йога е летящ! Управленската позиция ми се отдаваше от самото начало и въпреки краткия период, в който трябваше да заместя своя мениджър, продажбите на СПА центъра се покачиха драстично. Ако си с широко отворени очи и наблюдаваш какво ти предоставя животът и се възползваш пълноценно от това, непременно ще намериш себе си. Не съм тръгвала с изградена стратегия как ще започна като обикновен служител, пък ще стигна до мениджърско място. Заминах с идеята да обиколя света и пътувайки, да изкарам пари, и евентуално да ги спестя. Колкото до управлението на 12 кораба едновременно… след като увеличените продажби бяха налице, собственикът на СПА центровете отдаде резултата на случайност. Затова ме изпрати на друг кораб, на мениджърска позиция, за да разбере късмет ли са били високите продажби. Новият кораб означаваше адаптация, нов екип, ново обкръжение, нов дом за следващите няколко месеца. Разбира се, нямаше как да откажа и така започна дългият път и трупането на опит. След като беше очевидно, че няма как да се местя от кораб на кораб постоянно, шефът ми ме назначи за супервайзър на 12-те СПА обекта, като аз трябваше TH E S U CC E S S I S S U E

ПРИЗ НАНИЕ

НИЕ СМЕ НАЙ-ДОБРИТЕ В ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, НО ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОТПУСКАМЕ. НАПРОТИВ - ВИНАГИ МОЖЕ И ОЩЕ МАЛКО.

да обучавам мениджърите на всеки от тях. След дълъг и изморителен период реших, че имам нужда от почивка и от ново начало. Така един ден се озовах обратно в България. Este Fitness & SPA, който управлявате, за трета поредна година не отстъпва приза „Най-добър в света“”. Какво отличава много добрия от най-добрия? Нещо, което безспорно ни отличава от останалите СПА центрове, е фактът, че ние не сме част от голяма хотелска верига. Ако си представим един 5-звезден хотел на някоя екзотична локация, то тя влияе върху цялостната нагласа на клиента, а СПА престоят му е просто част от почивката. Este Fitness & SPA е самостоятелно звено. Намираме се в града, но нашите клиенти се връщат отново и отново, тъй като успяваме да ги пренесем в коренно различна среда – оазис на уют и несравнимо спокойствие. Сред ключовите фактори, които ни държат на върха, са авторските терапии, изключителната козметика и внимателно подбраният екип от хора. Постоянство, дисциплина, чувство за отговорност и перфекционизъм са елементите, заради които вече толкова години сме отличавани като най-добрите. И, разбира се, безкомпромисното поддържане на висок стандарт. Да, ние сме найдобрите в това, което правим, но това не означава, че трябва да се отпускаме. Напротив – винаги може и още малко. Вие сте изградили Este Fitness & SPA от първата тухла. Как стартира целият процес? След като се прибрах в България, започнах работа с инвеститорите на Este. Бъдещият център все още беше само голямо празно пространство. Работих с архитектите и дизайнерите,

TH E S U CC E S S I S S U E

за да създадем безупречна концепция, която от идеална 3D визуализация трябваше да оживее в действителност. Това беше най-трудната част – да открия правилните изпълнители и да намеря всички материали, за да се случат нещата така, както бяха начертани на хартия. Когато завършихме всичко, бяхме единодушни – Este Fitness & SPA не само оправда очакванията, но и ги надскочи от гледна точка на функционалност и естетика. Тук бих искала да благодаря на собствениците за оказаното доверие и подкрепа, за да създам това, в което вярвам – перфектният СПА център. Всяка частичка от мен е вложена във всеки един детайл и затова обичам да казвам, че аз съм вечно тук, дори когато физически ме няма. Няма как да не попитаме какво да очакваме от Este в бъдеще? Може би някой нов проект? Още от самото начало на Este започнах да получавам покани за разработване на други СПА проекти, които обаче трябваше да отказвам. Според мен човек не трябва да се опитва да бъде на няколко места едновременно, така фокусът се губи. Със сигурност нямаше да постигна този успех днес, ако не бях вложила всичките си усилия в мястото, на което се намираме в момента. За мен удовлетворението идва от факта, че редица клиенти, сред които световни знаменитости и мои приятели, заявяват, че не са били в по-прекрасен СПА център. Често ме питат колеги от индустрията, както и клиенти, включително такива, които работят по проекти на хотелски вериги, дали няма да се появи световна верига Este Fitness & SPA. Е, засега не сме го планирали, но… защо не? Времето ще покаже.

УСПЕХЪТ СЕ ПРАЗНУВА С ШАМПАНСКО И ХАЙВЕР +359 888 556 570 | WWW.PREMIUM.BG

КОЛУМБИЙКАТА, КОЯТО СТАНА ФРАНЦУЗОЙКА МАРИ-ЮЖЕНИ ВЕРДИЕ Е НАЙ-УСПЕШНИЯТ ТЕРАПЕВТ И МЕЖДУНАРОДЕН ОБУЧАВАЩ НА BIOLOGIQUE RECHERCHE ОТ ЦЕЛИ 38 ГОДИНИ. СРЕЩАМ Я ПО ЩАСТЛИВА СЛУЧАЙНОСТ, А НАУЧЕНОТО ОТ НЕЯ ДЪЛБОКО МЕ ВПЕЧАТЛЯВА И ЩЕ ОСТАНЕ С МЕН ЗАДЪЛГО. 42

TH E S U CC E S S I S S U E

КРАСОТА

Ирена Комитова

разгара на лято 2019 френската висша козметика Biologique Recherche провежда своите обучения във Варна, и то не къде да е, а в Синия салон на Морското казино. Помните ли тази култова сграда с ръкописния надпис на фасадата, намираща се в самото начало на Морската градина? С прелестната тераса и изглед към морето? С витата стълба и неповторимото усещане за лукс, което излъчва отвсякъде? Била съм дете, но в спомените ми е останала една великолепна вечер там с моите родители, които дори танцуваха на дансинга, а аз ги гледах в захлас. Е, тези времена вече са отминали, но благодарение ентусиазма на новите собственици Морското казино на Варна днес е реставрирано в пълния си блясък, възстановило елегантността и атмосферата за неповторими събития, артистични изложби и дълги лежерни вечери на открито. Получавам изключително мила покана от Biologique Recherche да бъда сред техните гости на вечерното им бляскаво-закачливо, с френски полъх парти а-ла Moulin Rouge. Още с влизането ми в Синия салон усещам, че атмосферата е особено приповдигната, а това предвещава по-различна вечер, пълна с музика и забавления. Декорът ме пренася в центъра на Париж, точно до прословутото вариете, а гостите сякаш са част от постановката. Дамите са облечени в елегантни вечерни, прилепнали по телата рокли и имат диадеми в прическите, мъжете са в смокинги. Очевидно очакванията ми за вечерта ще бъдат многократно надхвърлени – както по отношение на менюто и програмата, така и на самите присъстващи. Забелязвам, че всички се тълпят около една брюнетка с елегантно очертани червени устни. Почти без грим. Тя е застанала с неподражаемата елегантност на французойките и искряща от щастие отговаря на въпросите, които валят към нея от всички страни. „Това е Мари-Южени, а това е Ирена“, представя ни Весела Куртева и поради ролята си на домакиня на вечерта ме оставя насаме с дамата. Извиквам на помощ всички остатъци от френския, който съм учила като дете, и започвам с първия въпрос за това откога е с Biologique Recherche. Получавам удивителен отговор – от 38 години!

Как започна всичко? Исках да отворя свой салон за красота и в процеса на търсене се запознах с г-н и г-жа Алуш, казва Мари-Южени. Още на първата ни среща той ми разказа за тяхната философия за грижа за кожата. Една седмица по-късно отидох отново при тях: той лично направи на моето лице демонстрация и процедура за грижа за кожата, а г-жа Алуш ми представи продуктите за тялото. Насочваха ме към проблемните области, задаваха ми въпроси, искаха да разберат как реагирам на отделните продукти. Още от тази първа среща разбрах, че именно това е начинът за персонализирана работа с всеки клиент. Така започна всичко. Бях много впечатлена и очарована. Казах им: „Добре, ще остана известно време с вас, за да ме научите, да ми покажете максимума от нещата, които правите“. Е, това „известно време“ се оказа 38 години. На какво дължите успеха си като марка? Началото беше в една малка къща за красота, създадена от трима учени, но всеки един от тях бе със своите високи научни компетенции. Нещо повече, те бяха изключително човечни хора, което е много важно, водещо качество. Когато бизнесът се разрасна и фирмата се отвори към света и започна да работи в чужбина, човешкият подход към всичко беше онова, което съблазни нашите клиенти. Човешкото отношение и внимание повдигна нивото на Biologique Recherche и бе основен фактор за успеха ни. В началото г-н Алуш ни обучаваше – самият той избираше дамите, обясняваше всичко, което прави, за да накара своите бъдещи клиенти, които ще сключат договор и ще работят с него, не само да изберат продуктите, а и да вникнат в неговите мисли. Персонализацията е от самото начало с нас. Няма две еднакви лица, няма две еднакви кожи. Семейство Алуш държаха на всеки да се прави индивидуална процедура съобразно спецификата, особеностите, морфологията и патологията на кожата. Аз за Вас също ще направя една индивидуална процедура – първо диагностика, а после ще се съобразя с начина, по който реагира кожата Ви, и ще действам предвид реакцията, която ще видя в резултат на нанасяне на отделните продукти. Привличам вниманието на моите студенти към онова, което правя, защото искам да ги науча да персонализират жестовете, отношението, последователността и продуктите, които използват за определен клиент. Първата процедура може да е един вид, втората – друг. Това е приносът на Biologique Recherche днес. Да, но персонализацията обикновено идва с много голям опит. Начинаещите козметици доста ще се затруднят да направят онова, което Вие правите. Естествено. Нашият боен кон, за да стигнат всичките ни момичета до съвършенство, е обучението. Весела Куртева организира обучение за своите екипи непрекъснато, всяка година. Яна (тренер на марката за България и терапевт във Варна) е подготвяна във Франция, а ние тук всяка година в рамките на седмица обменяме опит, процедури, знания. Не всички са педагози, но Яна има и педагогически референции, ето защо, когато аз си замина, тя провежда допълнителни обучения. Дори и тя впоследствие периодично ще идва във Франция, за новостите. Защото всеки, който работи с Biologique Recherche, е „наблюдаван“ от нас поне в период на 3–4 години, за да получи съответното професионално развитие. Не можем да оставим специалистите си сами и да не следим оттук нататък как се развиват те и какво още им е нужно.

През всички тези години Вие сте натрупали много опит. Повлиял ли е той на продуктовото развитие – има ли продукт в гамата на Biologique Recherche, който Вие сте препоръчали да се създаде? Да, естествено. Аз бях инициатор. Днес например разказвах за един крем, който се нарича MSR-H (Menopause System Rebalancing - H за Hormono-Mimetic). Той е за жени в менопауза. Аз казах на г-н Алуш: „Когато жената влезе в период на менопауза, тя ползва продуктите, но в този момент съставките няма да � влияят по същия начин. И тя може да се откаже от марката“. А той каза: „Да, добре, започвам да работя в тази посока, но няма да ми е лесно. Този бъдещ крем трябва да съдържа хормони, а това е много рисковано за съответната дама. Защото аз нямам право да променям хормоналния баланс на жената. Така че, дай ми време, дай ми време и аз ще помисля и ще ти дам предложение“. Отне му 4 години! Да, инициативата беше моя, но за създаването на този крем д-р Алуш вложи огромните си знания и енергия, и цели 4 години! Каква е методиката на Biologique Recherche? Ние говорим с клиентите на всеки етап от процедурите, когато те са в козметичния кабинет. Работата в кабината е един прекрасен терен. В спокойна атмосфера трябва психологически да придружавате клиента – да питате как се чувства, да се стремите да помогнете за постигането на равновесие. Да научите за стила на живот. Ако например техният начин на живот е различен – употребяват алкохол, пушат, лягат много късно вечер – аз знам към кой точно продукт да се насоча и ще подбера най-подходящото. Моята работа е да кажа на клиентката как да не стои пред таблета или компютъра цяла нощ, какво трябва да прави, за да има добър сън. В козметичния кабинет ние говорим общо за начина

TH E S U CC E S S I S S U E

на живот, защото моята роля е фактически да поема цялостно този човек, да науча и да се съобразя с неговия стил на живот. Аз не искам клиентът само да легне на кушетката, прас-прас-праспрас процедурите… това не е добре за никого! Времето на всички е скъпо, а ние сме луксозна компания, която работи с богати клиенти. Работим съвместно и с лекари от сферата на естетичната медицина, но много е важен начинът на употреба на продуктите и създаването на нови „еликсири“. Ежедневно излизат хиляди нови продукти, съобразени с реалността, с климатичните промени (например). Днес г-н и г-жа Алуш вече ги няма, а марката беше поета от техния син. Новото ръководство, което г-жа Алуш избра още преди да си отиде, бяха хора, които тя познаваше и на които имаше доверие. Ето защо нашата марка се чувства със сърцето – като фамилна марка, с огромно взаимно уважение. През целия този период от 38 години аз имах привилегията да бъда търсена и ценена, защото спечелих доверието на основателите. Те винаги ме викаха да ме попитат дали съм съгласна с промените. Тяхното въображение надхвърли всякакви граници и превзе света. Днес работим и с една клиника за естетична медицина в Дюселдорф, с близък приятел на доктор Алуш-син. Собственикът е отличен лекар, аз съм го подготвяла в Biologique Recherche – а той от своя страна подготви процедурите в неговата област. Колко са новите продукти, откакто Вие сте с Biologique Recherche? За 15 години сме създали 31 нови продукта, а това означава по 3–4 продукта на година. Всеки един от тях все по-впечатляващ. Споменахте, че днес марката си партнира и с клиники за естетична хирургия? Да, ние не се противопоставяме едни на други – в Япония, Германия и други държави ние сме партньори.

КРАСОТА

КОГАТО ИЗПОЛЗВАМ CREME MSR-H, МОЯТА КОЖА МИ БЛАГОДАРИ ВСЯКА СУТРИН И ВЕЧЕР. И ТАЗИ БЛАГОДАРНОСТ СЕ ИЗРАЗЯВА В СВЕЖЕСТ, СИЯНИЕ, КОМФОРТ, МЛАДЕЖКО ИЗЛЪЧВАНЕ, ДОРИ И НА 55 ВЕСЕЛА КУРТЕВА, ЕКСКЛУЗИВЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА BIOLOGIQUE RECHERCHE ЗА БЪЛГАРИЯ

Какво мислите за този тип партньорство? Днес то е необходимо – техните шефове разбраха това. (Засмива се.) В началото клиниките искаха да работят сами, като смятаха, че могат да променят лицата само с инжекции, филъри и т.н. Лекарите мислеха, че могат всичко да направят с тези ботокси и прочие. Само че след изминалите 15 години и с еволюцията на медицинската козметика аз ги срещам днес, говоря с тях и ги питам защо те се обръщат към нас. Защото имат нужда от нас. Те ни търсят. И казват: „Ау, знаете ли? Получават се вторични ефекти, които ние не сме очаквали, и имаме нужда от вас и от вашите продукти“. Например д-р Липп от Германия е лекар от естетичната медицина, но той обиколи света, за да прави колоквиуми и да убеди своите колеги, че ако Biologique Recherche направи подготовка на кожата на лицето и чак след това клиентът се подложи на съответната процедура, ще има гаранция срещу неочаквани вторични ефекти. От 8 години вече сме така – търсени и партниращи. Очаровани сме от тази работа. Д-р Липп е идвал в България, а аз имам една негова малка брошура от 15 страници с терапиите на лекарите – оформяне на скули, подмладяване на кожата. Всички те са описани една по една, декриптирани – и в тези процедури лекарят точно е указал, колко време предварително клиентът трябва да се обърне към Biologique Recherche, ако иска последваща естетична процедура. Дали това да бъде на другия ден, една седмица покъсно, или един месец по-късно. Защото лекарите не могат да се справят сами – започват да получават вторични реакции, които не са очаквали. Те идват при нас и признават: „Срещнах такъв проблем, дамата реагира по този или онзи начин“, а ние им казваме: „Ако бяхме направили това и това, тя щеше да реагира

по друг начин. Можеше да се избегнат влошаване на белезите, подуване, зачервяване, и т.н.“. Например при интервенции на бюст след поставяне на протеза ние от Biologique Recherche правим процедура „втора кожа“, там където са шевовете. На 5-ия ден констатираме, че белезите, вместо да са лилави, зеленикави или червени, стават бели и заздравяват 3 пъти по-бързо. Самият белег не е толкова широк и подут, а се вижда съвсем фин, като косъм. Това означава, че за онези, които поставят протези на бюста, е препоръчително след това да ползват „втора кожа“ на BR и всичко изчезва – белези, реакции и т.н. Кой прави процедури на Вашето лице? Сама май не можете? Мога, мога, но не всичко. Аз имам като Вас доста фина и крехка кожа — пипнете я да видите каква плътност и твърдост има. Аз съм на 69 години и работя ежедневно. Не спирам, навсякъде по света съм и работя с 300 км в час. Но въобще не съм била привлечена да си направя естетическа процедура. Biologique Recherche ме удовлетворява напълно. Лекарите, когато докоснат кожата ми, казват: „Не, не, не не, правила си си инжекции, не ме баламосвай. Моля те, не ми говори“. Те не вярват. (Пак се усмихва.) За съжаление, пуша. И сега? Да, и сега пуша. Не пия алкохол. Но пуша. Стремя се да се храня екологично, всеки ден правя гимнастика. Всеки Божи ден! Много съм стриктна с моята персона, за да бъда представителна и да не напълнея. Обаче обожавам да пуша, ако спра – това ще ме убие. Човек трябва да има поне един порок. И действително, лекарите се опитват да ме спрат. Досега издържах да не направя нищо за бръчките над горната ми устна, но може би в един момент ще трябва да се предам.

КРАСОТА

В колко страни сте били с Biologique Recherche? Обиколила съм около 60 страни, за да обучавам новите кадри на марката. На петте континента. В 67 страни на света има представителства на Biologique Recherche, а за мен беше експеримент – и човешки, и професионален, много полезен, разбира се – дали ще успея да ги обиколя всичките! Какво научавате от срещата си с толкова много култури? Аз много обичам история, много се интересувам от миналото. Когато ми кажат, че трябва да отида в нова страна, започвам да се подготвям и да чета за историята и културното наследство. Показват ми го често, когато имам време, защото аз имам специално отношение. Много обичам също да опитвам традиционната кухня на всяка една от страните (и после гимнастика, казах Ви вече). Родена сте в Колумбия? Разкажете ни за нея. Моята страна е на север от Кордилерите – растителността е страхотна. Каквото и да засадите в Колумбия, се хваща и пораства. Това е една изключително зелена страна. Аз знаех това нещо, разбира се, но когато летях от Маями до Аржентина със самолет и самолетът започна да се спуска, попитах къде сме сега и те казаха: „Над Колумбия“. Зеленината беше впечатляваща. Най-хубавата флора е колумбийската, най-хубавото кафе е колумбийското! В Европа се пие доста наторявано кафе, докато в моята страна ние оставяме кафето добре да изсъхне и вкусът на нашето е съвсем различен. Следващия път ще ви донеса. Ако имам пари само за един продукт на Biologique Recherche, за кой да ги дам? Кой ще препоръчате? Lotion P50. Защо? Това е мултифункционален продукт, незаменим! След като се почисти кожата с мляко, се слагат няколко капки върху лицето. В лосиона има 22 растителни съставки, които повлияват здравината на кожата. Lotion P50 ексфолира леко, има активни съставки, които регулират и стимулират кръвообращението, има себореен ефект, убива бактериите, лекува акне. Препоръката е за Вас или за мен? За всички жени – от 14 до 114 години – сутрин и вечер. Слушам с възхита тази колумбийка-французойка, неподражаемо елегантна и уверена в нещата, които споделя. Защото лично е изпитала всички продукти, създала е процедурите и знае точно какво говори. За раздяла � благодаря, защото част от нейния оптимизъм и подмладяващо настроение са дошли и в моето ежедневие. За мен беше огромно удоволствие и привилегия да се срещнем. Вие сте една вълшебница! Ако скоро дойдете в Париж, моля, обадете ми се. Всяка есен събираме нашите представители от цял свят в дома на Biologique Recherche на Шан-з-Елизе. Скоро ще имаме и събитие, посветено на Русия, защото там имаме 1500 дистрибутори. За всички правим медицински колоквиум в Париж. Обикновено той е в рамките на 2 дни. Често го правим в някой замък. През деня работим много сериозно, а вечерите се забавляваме. Ние сме представителна марка, луксозна, и показваме на нашите представители къде и как трябва да сме заедно. Така Мари-Южени ме омагьосва окончателно. Удоволствието да я срещна и да можем да си поговорим е несравнимо. Надявам се, че съм успяла да пренеса нейния младежки чар и тук, на страниците на PREMIUM Lifestyle.

TH E S U CC E S S I S S U E

З Д РАВЕ

Евелин Цанева

олко важно е да те посрещнат с усмивка. Това си мисля, докато се запознавам лично с д-р Петър Дучев, главен лекар в „Дентална клиника Петър Дучев“, който днес е наш гид из клиниката специално за читателите на PREMIUM Lifestyle. Че усмивката е само върхът на айсберга, става ясно още в началото на срещата ни. Да се мисли мащабно и „под повърхността“ е точно толкова важно за успеха на лечението, колкото и за изграждането на дентална клиника от ново поколение, която вече 5 години да предлага комплексно първокласно обслужване на своите пациенти. За лечението тук залагат на стандарти, по-високи от утрвърдените в медицинската практика у нас. Клиниката е

СЕРТИФИЦИРАН ЧЛЕН НА THE LEADING DENTAL CENTERS OF THE WORLD,

което я нарежда сред най-добрите в целия свят. Идеята за изграждането на клиника от изцяло ново поколение у нас идва за д-р Петър Дучев в момент, когато вече е извървял известен път в кариерата си, притежава частна практика и смята, че е постигнал най-доброто си представяне. Концепцията на франчайзинговата група International Zablodsky Group обаче преобръща представите му и така започва пътят към изграждането и развитието на „Дентална клиника Петър Дучев“. Разположените на площ от 420 кв. м само 3 стоматологични кабинета, операционен блок и единствената лицензирана у нас дентална операционна разкриват мащабите на стремежа към качествено нов подход в грижата за пациента. Работейки в премиум сегмента, клиниката залага на

ПО УСМИВКАТА ПОСРЕЩАТ, ПО УСМИВКАТА ИЗПРАЩАТ В „ДЕНТАЛНА КЛИНИКА ПЕТЪР ДУЧЕВ“ СЛОГAНЪТ Е

TH E S U CC E S S I S S U E

комплексен и индивидуален подход в обследването, планирането и лечението. Тук не се работи „на парче“ по конкретен проблем, а още с първото посещение на пациента се прави цялостно обследване, което да даде информация както за настоящи, така и за бъдещи проблеми, свързани с оралното му здраве, с помощта на апаратура и екип специалисти от най-висок клас. „Вeче разполагаме и с една наистина иновативна техника, която е единствена в момента за България – системата X-guide, която ни дава възможност за

3D НАВИГАЦИЯ В РЕАЛНО ВРЕМЕ ПРИ ПОСТАВЯНЕТО НА ИМПЛАНТИ.

Чрез нея можем да контролираме точната позиция при поставянето на импланта, посоката и наклона на фрезата спрямо предварително изготвен хирургичен план, като апаратът показва отклонението, дори когато то е 0,01 от милиметра. Позицията на импланта е от първостепенно значение за постигане на максимална естетика и възстановяване на загубената дъвкателна функция, за да може той да служи не 3, а поне 20 години“, разяснява д-р Петър Дучев. Непрекъснатият стремеж към развитие и надграждане на постигнатото е негласната формула за успеха на „Дентална клиника Петър Дучев“ през изминалите 5 години. Затова и в нея вече действа изцяло нова зъботехническа лаборатория, където италиански специалисти зъботехници ще изработват всички фасети, корони и мостове изцяло на ръка и съобразно принципите на Natural Esthetics в световната стоматология. Плановете за

развитие обаче съвсем не спират дотук. Една от целите на д-р Дучев и неговия екип е създаването на система, която да обезпечи ръководенето на повече от една клиника. „В момента трябва да вземем решението дали да останем красив бутик в центъра на София, или се превръщаме в институция. За да направим второто, необходимо е да разширим дейността си, което налага преди това да въведем такава организация, която да гарантира задържането на качеството“, подчертава той. Колкото до въпроса дали се чувства успешен за тези почти 20 години, в които работи като стоматолог, признава, че засега не си го задава, защото вижда пред себе все още дълъг път в професионалното си развитие. Следващото предизвикателство пред него е да стане пълноправен член на престижната съсловна организация EAED (виж карето), в която членуват само 200-те найдобри специалисти от целия свят.

EUROPEAN ACADEMY OF ESTHETIC DENTISTRY (EAED) Създадена през 1986 г. в Женева, Швейцария, Европейската академия по естетична стоматология събира на едно място най-добрите и авторитетни специалисти по естетична стоматология. Мисията на организацията е да развива и утвърждава най-високите професионални и етични принципи. Членове на академията са най-признатите и утвърдени в своите страни специалисти.

НАУК А

Ирена Комитова

ейвид Болински се занимава с медицинска анимация вече цели 35 години. Започва от скици с молив на хартия и хиляди ръчно оцветени рисунки, а днес с помощта на съвременните компютри илюстрира процеси, които са на границата между науката и фантастиката. В спомените му на 4-годишно момче нещата тръгват от анимационния филм Fantasia, където динозаври и вулкани оживяват на екрана. Именно тогава се ражда мечтата му да превърне анимацията в свое поприще. Баща му е скулптор и негов ментор и от ранна възраст го води в големите световни музеи на изкуството, за да развива въображението му и способността му да визуализира нещата. На 14 години след един от часовете по биология учителят на Дейвид го вика в кабинета си. Уплашен, той отива, за да разбере за какво ще го смъмрят. „Тези твои рисунки, които си направил по полето на учебника, са отлични! Като пораснеш, с това можеш да си изкарваш прехраната“, му казва насърчително учителят. Младежът завършва медицина и на 28-годишна възраст след изненадващо телефонно обаждане започва работа в Yale, като „илюстратор по медицина“. През 80-те години той е автор на над 4000 рисунки, почитан е като илюстратор на 7 учебника и няколко книги по анатомия. След което настъпва разривът между старото и новото. Дейвид се опитва да покаже, че е важно в Yale да започнат да използват компютри, за да илюстрират и „раздвижват“ нещата. Но неговият пряк ръководител размахва пръст:

ЧОВЕШКА КЛЕТКА

С ГОЛЕМИНАТА НА

ЦЯЛ ГРАД РАБОТАТА НА ДЕЙВИД БОЛИНСКИ Е ФЕНОМЕНАЛНА – ГРАФИКИТЕ И АНИМАЦИИТЕ МУ ЗА ИЛЮСТРАЦИЯ НА ЖИЗНЕНИТЕ ПРОЦЕСИ В НАШЕТО ТЯЛО И ЗА ФУНКЦИИТЕ НА КЛЕТКИТЕ НИ ПРОМЕНЯТ ИЗЦЯЛО СЪВРЕМЕННОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРИРОДНИТЕ НАУКИ

TH E S U CC E S S I S S U E

Взаимодействие между Т-клетка (лилаво) и дендритна клетка (синьо), които си сътрудничат, за да унищожат меланома (рак на кожата), който е в процес на апопотоза (саморазрушаване).

Напречен разрез на мозъчен капиляр, който преминава през клъстер от глиоми (първични мозъчни тумори). Сините молекули представляват лекарство, което не може да премине през защитната кръвномозъчна бариера.

„МЛАДИ МОМКО, НАБИЙ СИ ТОВА В ГЛАВАТА – В МЕДИЦИНАТА НЯМА МЯСТО ЗА КОМИКСИ!“

Три седмици след този сблъсък Дейвид напуска работата си в Yale и основава първото в света студио за медицинска анимация. Без да знае какво точно ще прави занапред, той започва да се учи как да му пораснат крила, та да започне да лети. Днес Дейвид Болински е чест лектор и любим гост на фестивали на науката в САЩ и по света, където предпочитана аудитория за него са децата. „Един ден вие непременно ще имате идея, която буквално изгаря ума ви – казва им той. – Ще я преосмисляте, предъвквате, преобръщате, ще търсите начини да я реализирате. Тя ще е много, много жива и вие ще знаете, че можете да я сбъднете. Тогава почти неизменно ще чуете всякакви обяснения и мнения от сорта: „Ама това не е правено преди, не е възможно. Много е скъпо, много е странно,

не, няма как да стане“, и ще трябва да решите дали да рискувате и дали ще опитате. В този момент най-важно е да разберете, че човекът, който ви казва, че вашата идея не може да се реализира,

ПРОСТО НЯМА ВАШЕТО ВЪОБРАЖЕНИЕ.

Неговото въображение не може да види нещата така, както ги виждате вие. Неспособността му да си представи крайния резултат не е ваш, а негов проблем. Ето защо на някои хора им е трудно или дори невъзможно да подкрепят новостите, да последват изобретателите. Те просто не могат да си го представят!“ В началните години Дейвид ипотекира къщата си 5 пъти (!), за да си набавя периодично необходимата техника и софтуер – по това време компютрите все още са много скъпи. През деня той продължава да рисува ръчно (за пари), а вечер се самообучава да програмира и анимира дигитално.

Гломерула от близо – структура в бъбрека, чиято функцията е филтрация на кръвта.

ПОНЕЖЕ В КЛЕТКАТА СРЕДАТА Е ВЛАЖНА, ТОПЛА, СОЛЕНА, РЕШИХМЕ ДА НАПРАВИМ АНАЛОГИЯ И ДА ЗАЕМЕМ ЦВЕТОВЕТЕ НА КОРАЛОВИТЕ РИФОВЕ. СЛЕД ТОВА ДОБАВЯМЕ ЕСТЕТИКАТА И ФОРМАТА, И МАГИСТРАЛИТЕ НА КЛЕТКИТЕ ОЖИВЯВАТ. Проектът, с който идва пробивът, е от Центъра за молекулярна и клетъчна биология в Харвард. Преподавателят там, Роб Лу, решава да направи експеримент със студентите си по медицина. Той моли Дейвид да създаде филм, в който човешката клетка е голяма колкото цял град. „Искам да влезеш в клетката, да видиш какво има в нея, да се разходиш по нейните булеварди, улички и мостове, за да разберат нашите студенти какво се случва вътре. И да видим дали ще има разлика в резултатите на студенти, които са гледали филма, и при онези, които не са. Какво би допринесъл един тур, един грандиозен мобилен спектакъл-пътуване в клетката за техните нагласи и разбиране?“ Така Дейвид „композира“ 8,5-минутна анимация на процеса по транспортиране на веществата в клетката. Филмът му не е предназначен за публика, а само за 50% от класа по молекулярна биология в Харвард. Разликата в оценките на двете групи е потресаваща! Студентите, които не са гледали филма, имат успеваемост от 70% на теста си (което е нормално). Но онези, които са гледали анимацията, почти всички достигат 100% успеваемост! Впоследствие Дейвид съкращава филма от 8,5 на 3,5 минути

TH E S U CC E S S I S S U E

и решава да го покаже в един от конкурсите по анимация, заедно с филми на Sony Pictures и Pixar. „Исках да разбера как ще реагират хората. Публика от 500 души чакаше да види най-добрата анимация на годината. Когато показаха нашия филм,

ВСИЧКИ СТАНАХА НА КРАКА И ПОЛУЧИХМЕ ОГЛУШИТЕЛНИ ОВАЦИИ.

Веднага след това момчетата качиха нашето филмче в YouTube – това бе 2006 г., а YouTube бе само на 6 месеца! И много скоро нашата 3,5-минутна анимация се пръсна по света като вирус. Получихме възторжени писма, хиляди отзиви от ученици и учители, огромен глобален отзвук – от Русия, от Китай, от Европа. „Показахме филма на децата – споделяха учителите – и те за първи път искат да учат медицина!“ Всички ми благодаряха, че съм запалил любов към тяхната наука.“ Това, което днес Дейвид прави в студиото си, е да проучва последните медицински изследвания, за да намери начин да илюстрира процесите и да ги направи разбираеми и за неспециалистите. Той непрекъснато разработва нов визуален речник, за да могат дори не-биолозите да осъзнаят и разберат нещата. Филмите му обучават студенти по медицина, често са илюстративни материали за музеи, а някои проекти дори помагат при фондонабиране за разработката на лекарства за нелечими все още болести, като например Angelman Syndrome (комплексно генетично заболяване, което засяга предимно нервната система). Търсят го и компании за медицински уреди, за да им помогне да илюстрират работата на новите им устройства. Неотдавна получава и поръчка от Clinique, свързана с лансирането на крем за изсветляване на кожата за японския пазар. Продължава сътрудничеството му с Факултета по медицина в Харвард, както и с фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Най-любимата публика на Дейвид Болински, разбира се, са децата. Стремежът му е да запали в тях онази незагасваща искра на любопитството, при която те си казват:

НАУК А

Проект за Bill and Melinda Gates Foundation, като част от интерактивен курс по биология, за който Дейвид Болински е помогнал. Снимката представлява напречен разрез на клетка на листо, която показва снопове от целулозни нишки.

„Я, КОЛКО БИЛО ЯКО ТОВА, КОЕТО СТАВА ВЪТРЕ В МЕН!

А аз дори нямах идея! Нямаше да знам, че това се случва! Искам да узная още и още.“ Днес всяко студио в медицинската анимация следва пътеката, трасирана от Дейвид Болински и неговия екип. Никой вече не рисува протеините като разноцветни дражета дъвчащи бонбони, по-скоро стремежът е да се постигне достоверно изобразяване на всеки атом в кристалната им решетка. Проект за Bill and Melinda Gates Foundation за интерактивен курс по биология. Снимка на 3D неврон с ядро, заобиколено от органели.

Дейвид Болински ще бъде лектор на

Другото готино нещо по пътя на създаването на тази изцяло нова дисциплина – медицинската анимация – е, че благодарение на проучванията и филмите на Дейвид вътрешните процеси в клетката вече имат цвят. „Когато работиш върху нещо толкова мъничко, всичко е безцветно, без структура. Как да оцветим органелите например? Понеже в клетката средата е влажна, топла, солена, решихме да направим аналогия и да заемем цветовете на кораловите рифове. След това добавяме естетиката и формата, и магистралите на клетките оживяват.“ Днес всички питат Дейвид кога ще има ново издание на филма за вътрешния живот на клетката. За да могат съвременните студенти да навлязат още по-надълбоко в науката? Кога ще направи пълен курс по биология? По химия и физика? Защото за сегашните ученици клетката трябва да е голяма като спортен стадион, в който всичко се движи и процесите трябва лесно да може да се опознават. Наскоро Bill and Melinda Gates Foundation финансира проект за създаването на образователен анимационен интерактивен филм, за часовете по биология в обществените училища в САЩ. За целта Дейвид създава 3 модела – на човешка нервна клетка, на растителна клетка и на бактерия. Студентите буквално могат „да летят“ в тези модели, да местят протеините, да внасят и добавят вещества и да виждат какви са последствията от съответната намеса. С помощта на виртуална и добавена реалност, пред анимираното обучение се откриват ценни нови полета за развитие. В момента Дейвид Болински и екипът му създават първия пълен курс по молекулярна и клетъчна биология за ученици в средното училище, като насърчават младежите не само да учат, но и „да продължат нататък“. И дори да не станат учени, да израснат като по-добри хора. Защото знаят и си казват: „О, това се случва с мен, в мен, в моето тяло. Това е наистина знаменателно“.

Високо. Високо. Високо 25 януари 2020 г.

ОБРАЗОВАНИЕ

УПРАВЛЕНИЕ НА БЪДЕЩЕТО ДА РАЗВИВАШ СЕБЕ СИ ПРОФЕСИОНАЛНО, ИЗИСКВА ДА ИНВЕСТИРАШ В ОБУЧЕНИЕТО СИ, ДОРИ КОГАТО ВЕЧЕ ИМАШ НАТРУПАН ОПИТ.

Теодора Георгиева

ъвместната магистърска програма „Финанси, банково дело и управление на недвижими имоти“, създадена като партньорство между

италианския университет Bocconi и Американския университет в България, набира все по-широка популярност, а отзивите от нея са повече от позитивни. Споделяме с вас впечатленията на трима от завършилите програмата и как тя е помогнала за бъдещото им професионално развитие.

АСЯ ИВАНОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪВЕТА НА ДИРЕКТОРИТЕ, „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД В момента, в който разбрах, че най-престижната магистърска програма за ръководни кадри на университета Bocconi, официално класиран от Financial Times като „6-ото най-добро място в света за бизнес образование“, стартира в България като джойнт венчър проект съвместно с AUBG, реших да кандидатствам. Обучението се провежда в София, а завършилите програмата получават паралелно две дипломи – от SDA Bocconi и от AUBG, които са признати и в Европа, и в САЩ. Програмата е на най-високо ниво и е разпределена в 16 модула, изцяло на английски език. Казусите, които трябваше

да решаваме, бяха реални бизнес примери. Колегите в групата са професионалисти в своята сфера и днес продължаваме да поддържаме контакти и да си помагаме. Програмата е предизвикателство, но и вълнуващо преживяване! Искам лично да благодаря на г-жа Емилия Занкина, първи зам.-ректор по академичните въпроси на AUBG за отличната организация. Категорично препоръчвам програмата за всички ръководни кадри с мениджърски опит, тъй като да си добър мениджър през ХХI век означава да се развиваш непрекъснато, а тази програма е изключителна възможност за това.

ВАСИЛ МАНЧЕНКО, ТЪРГОВСКИ ДИРЕКТОР, IRON MOUNTAIN BULGARIA След като в продължение на близо година търсех подходяща програма за повишаване на квалификацията, избрах тази на Bocconi и AUBG. Основни причини бяха името на SDA Bocconi и неговите професори. Доброто съдържание, съчетаващо банки, финанси и недвижими имоти, надграждащи знанията ми от бакалавърската ми степен във Великобритания и представляващи сферата на професионалните ми интереси. Удобството, че не се изисква преместване в друга държава – за мен беше много важно да не прекъсвам кариерното си развитие. Това, че програмата не изисква пълна заетост, беше ключов фактор. В работата ми често се налага да комуникирам с италианци и всички остават много впечатлени, когато разберат, че съм завършил Bocconi. Цялата организация беше на международно ниво, а преподавателите бяха изключителни –

всеки един от тях има солидна практика и опит в областта, в която преподава. Много ценно е, че освен от преподавателите имаш възможност да черпиш опит и от останалите участници в програмата. Лично аз успях да създам много полезни контакти и дори се родиха нови съвместни проекти с някои от колегите. Освен това приложих наученото директно в работата си в сделка по придобиване на компанията, в която работех, и то по много успешен начин. Препоръчвам на всеки, който има желание да се развива в сферата на финансите, банковото дело и недвижимите имоти, а и на хора, които обмислят професионална промяна, да се запише. Програмата несъмнено отваря много врати – от личен опит мога да споделя, че редовно получавам предложения, покани за интервю и нови възможности за развитие.

НИКОЛАЙ СТОИЧКОВ, РЪКОВОДИТЕЛ ЗВЕНО „УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ РИСК“ ВЪВ FIBANK Това, което ме привлече да кандидатствам, бяха отзивите от студенти, завършили SDA Bocconi и че магистърските програми на университета са в топ 5 на най-добрите в света. Отделно от това, бях достигнал етап от кариерното си развитие, в който се нуждаех от промяна, която прецених, че може да се осъществи чрез надграждане на професионалните ми умения чрез програмата. Преподавателите са на изключително ниво с богат академичен, но и практически опит всеки в своята сфера, като лекциите включват множество примери от реалния бизнес. Групите от студенти по програмите са съставени от професионалисти в различни

TH E S U CC E S S I S S U E

области от бизнеса и това е ценно, защото, от една страна, се създават нови контакти, но от друга, се обменят знания и опит между участниците. Доволен съм и от организацията на обучителния процес и от подкрепата, която получихме от екипа на AUBG. Благодарение на допълнителната квалификация пред мен се откриха нови хоризонти и продължих професионалното си развитие в нова посока – управлението на стратегическия риск. Препоръчвам програмата, защото реално допринася за професионалното развитие на участниците в нея чрез увереността, знанията и глобалния поглед, които тя изгражда.

ВСЕКИ ОТ НАС Е ТВОРЕЦ МАКСИМИЛИАН КАЛЕД, ОСНОВАТЕЛ НА THE POP UP AGENCY, КОЯТО РЕШАВА ЗАДАНИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД КЛИЕНТИТЕ СИ ЗА 48 ЧАСА

Емилия Колева

а 25 и 26 октомври в София ще се проведе първото издание на образователната програма Noblе Academy с подкрепата на Cannes Lions – най-големият фестивал за маркетингови комуникации. Лектори на събитието ще бъдат някои от най-успешните личности в сферата на рекламата, комуникациите и маркетинга, за да споделят последните тенденции и практики в бизнеса. Местата за участниците са само 100, а повече информация ще намерите на www.nobleacademy.bg. Срещаме ви с Максимилиан Калед, който ще води „Стратегическата работилница“ по време на събитието.

Максимилиан, моля представете се накратко за нашите читатели. Това винаги ми се струва труден въпрос и аз не съм никак добър в това да се опиша сам. Ако попитате моите партньори, те вероятно ще ви кажат, че съм супер бизнес ориентиран, имам набито око за детайлите, мисля стратегически и съм най-трудно губещият човек на света.

TH E S U CC E S S I S S U E

През 2018 г. сте избран да бъдете сред топ 50 мъжезастъпници за равенство в маркетинга и медиите на глобално ниво – може ли да ни кажете повече за тази инициатива? Винаги съм се застъпвал за принципа на равенството, защото не мисля, че има разлика между хората. За съжаление, в света ние не сме равни. Когато имате влиянието и силата, то вие трябва да ги използвате, за да провокирате положителна промяна около себе си. С работата си успях да помогна на някои организации да започнат да мислят и работят по различен начин, а това ме дари с възможността да създам и проведа творчески и стратегически обучителни програми, за които равенството е на фокус. Тези програми са част от Cannes Lions, от различни университети, както и на много други големи бизнес организации. Това ми вярване е в основата на нашата мисия, където ние сме убедени, че всеки човек е способен да твори и може да го прави, особено ако разполага с верните средства и начин на мислене, независимо от предишните му умения, образование или култура. Всъщност ние със сигурност можем да измислим по-добри решения за нашите проблеми, ако в групата имаме различни умове.

ИНТЕ РВЮ

Личната Ви мисия е да демократизирате творческия процес. Кои са основните стереотипи в това отношение, които искате да разрушите? Творчеството, съзидателността не принадлежат на един човек, само на един отдел или на една индустрия. Креативността е навсякъде и всеки притежава способността да създава. Това е човешко качество, което ни принадлежи, то е наша скрита „суперсила“. Проблемът е, че сме ограничили достъпа и правото на много хора да ползват тази си „суперсила“ и само малък кръг от хора са насърчавани и обучавани да проявяват истинските си възможности. Корпоративните структури ни принуждават да влезем в роли, в които не ни е позволено да изразяваме свободно своето творческо мислене, а по този начин много от нас започват да вярват, че просто не са творци. Аз искам да променя това мислене на хората, да оборя митовете за съзидателността и да накарам всеки да вярва, че може да прилага творческото си мислене ежедневно в работата си. Вие сте създател на агенция с неочакваното име The Pop Up Agency, за която знаем, че отговаря на заданията на клиентите си в рамките 48 часа. Моля, кажете как става? The Pop Up Agency е известна с това, че решава клиентския брийф в рамките на 48 часа. Ние създадохме и прилагаме иновативен творчески процес, който ни води от заданието до решение на идентифициран проблем в рамките на два дни. Винаги работим на място заедно с клиента и неговите ресурси и познания. Когато го правим, спестяваме много време и евентуални главоболия. В работната зала с нас са хората, които взимат решенията и клиентите ни са 100% наясно с всяка стъпка, която предлагаме и следователно предприемаме. След като приключат двата дни, всички заинтересовани от крайния резултат са били участници в процеса, затова се чувстват собственици на създадената концепция. Отделните стъпки в този Pop Up процес са специално разработени, за да създадат работна култура, в която всеки се чувства защитен и уверен да споделя идеите си! Всички членове на нашия екип са много добре обучени да ползват нашия процес. Това е много човешки, земен начин на работа, в който няма тайни. В рамките на два дни фокусът ни е само върху един проблем и нищо друго. Ако започнете да работите по този начин, ще се учудите, ако нямате решение в рамките на това време. Прекарвате доста голяма част от времето си като ментор на млади хора, които искат да работят във вашата област. Какво ви носят контактите с младите? За мен е много важно да работя със студенти – да видя тяхната гледна точка за моята работа. Въпросите, които ми задават, често са различни от въпросите на клиентите ни. Студентите ме предизвикват всеки път и затова постоянно откриваме нови познания или тенденции заедно в работния разговор. Това ме кара да вярвам, че те са следващите лидери в нашия бизнес. Кои са основните послания, които искате да запомнят? Винаги насърчавам моите студенти да не са подчиняват. Ако не „пасваш“, създай си работно пространство, където ще се чувстваш добре. Ние работим в индустрия, в която има място за нови бизнес модели и различни начини на работа. Защо трябва да ставаш част от един и същи ред, повтарящ се от 50 години, когато можеш да създадеш нещо ново, което отговаря на твоите нужди? Очакваме Ви в София, където ще водите „стратегическата работилница“ по време на програмата на Noble Academy през октомври. Какво ще научат участниците в този уъркшоп? Ще споделим с участниците в София основата на нашия Pop Up

процес. Ще споделим техники, които прилагаме в ежедневната си работа. Заедно ще преминем през творческия и стратегически процес и те ще си тръгнат от уъркшопа с нови методи за решаване на комуникационни проблеми, а навярно и с нови перспективи за собствената си работа. Ще научим много неща заедно и ще споделим прекрасни моменти като група. Този брой на PREMIUM Lifestyle е посветен на успеха. Сигурни сме, че имате множество успешни истории – моля, споделете една с нас? Трудно ми е да говоря за успеха. Аз вярвам, че другите трябва да дадат дефиниция дали съм успешен или не. В деня, в който се почувствам успял, веднага ще спра да правя нещата, които правя и ще се захвана с нещо друго. Моят ум винаги мисли три стъпки напред. Най-големият ми проблем е, че никога не се задоволявам с постигнатото и искам още. Предполагам, че това е класическият проблем на всеки предприемач.

В РАМКИТЕ НА ДВА ПЪЛНИ ДНИ ФОКУСЪТ НИ Е САМО ВЪРХУ ЕДИН ПРОБЛЕМ И ВЪРХУ НИЩО ДРУГО

ПАРИ

НОВИЯТ „КРЕДИТЕН ПОРТАЛ“ НА БАНКА ДСК

ВЕЧЕ МОЖЕТЕ БЪРЗО И УДОБНО ДА ПРОСЛЕДЯВАТЕ СТАТУСА И ПАРАМЕТРИТЕ НА ОФЕРТАТА ИЛИ ИСКАНЕТО СИ ЗА КРЕДИТ

Андрей Петров

ъпреки поговорката, че времето е пари, днес точно то се оказа много по-ценно от тях. Затова от позицията си на модерна компания с мащабна дигитална трансформация Банка ДСК инвестира в решения, които осигуряват допълнително удобство и спестяват време на клиентите. Едно от тях е иновативният онлайн „Кредитен портал“, специално създаден за всички потребители, получили оферта за жилищен кредит. С него те могат да предоставят документи в процеса по кандидатстване и одобрение на искането за кредит изцяло онлайн, без да посещават офис на банката. Достъпът до портала е осигурен за настоящи и нови клиенти на Банката чрез линк на началната страница на dskbank.bg. А за клиенти, които ползват интернет банкирането ДСК Директ, Кредитният портал се намира в раздел „Кредити“ и за достъп до него не се изисква повторна идентификация. Процесът на работа с Кредитния портал може да започне веднага, след като потребителят е получил консултация и оферта за кредит в Банка ДСК. За целта той получава чрез SMS или e-mail потребителско име и парола за достъп. В портала са достъпни параметрите на

TH E S U CC E S S I S S U E

всички оферти и искането за кредит на потребителя, както и списък с документи, които е необходимо да предостави за финализиране на ипотечната сделка. За максимално улеснение клиентите могат през мобилния си телефон да направят снимка на всеки документ, след което да го прикачат в портала, директно от галерията на своя телефон. Банката от своя страна ги получава веднага и използва в процеса по обработка на кредита. Така комуникацията между банка и клиент е облекчена, а тромавите процедури и ходенето до банков офис в и без това натоварения ви график е избегнато. Чрез Кредитния портал на Банка ДСК клиентите имат възможност да проследяват и статуса на своята оферта или искане, заедно с техните параметри, на всеки етап от процеса (като например получено предварително одобрение, изготвена оценка на имот и др.). Единственият им ангажимент е да предоставят оригиналите на качените през портала документи най-късно при подписване на договора за кредит. Да цени времето на клиентите си е основен принцип на Банка ДСК. Затова и чрез новия портал тя е все по-близо до тях, с повишено качество на услугите и максимално улеснение на процеса по кредитиране.

ЗАПОЧНА СТРОИТЕЛСТВОТО НА

PARK LANE OFFICE CENTER ОФИСИ, КОИТО ВДЪХНОВЯВАТ

Андрей Петров

дигате поглед от компютъра и забелязвате как Витоша ви се усмихва нежно през прозореца. Около вас е светло, просторно и уютно. Чувствате спокойствие и прилив на свежа енергия. Не се намирате в къща в Драгалевци, а сте… в офиса си. Ако имате малко търпение, съвсем скоро тази гледка ще се превърне в реалност. В cредата на 2021 г. Park Lane Developments ще завърши иновативния си офис проект – Park Lane Office Center. Наемателите ще се радват на височина на помещенията от 3.10 м, което заедно с голямото отстояние от съседните сгради и огромни прозорци, създава несравнимо усещане за комфорт и пространство.

TH E S U CC E S S I S S U E

ПР ОЕ К ТИ

ЗЕЛЕНА ВЪЛНА

Амбициозният проект отговаря на най-високите стандарти за устойчиво строителство и се сертифицира с LEED Gold Certificate. Park Lane Office Center ще разполага с прилежащи зелени площи за релакс. Локацията на сградата позволява безпроблемно придвижване с велосипед по велоалеи директно до Южен парк и Ловен парк, а за най-енергичните са предвидени съблекални и бани. Паркингът ще бъде оборудван със станции за зареждане на електрически автомобили, включително за споделено ползване.

ЛОКАЦИЯ

Park Lane Office Center се намира на ул. „Сребърна“ 16, в квартал Хладилника – един от най-бързо развиващите се райони на София. Безспорно едно от големите предимства на локацията е близостта до метростанция, основни градски артерии като бул. „Черни връх“, бул. „Никола Вапцаров“ и бул. „Филип Кутев“, Парадайз център, частни болници, училища, детски градини, спортни зали и паркове.

ЕЛЕГАНТЕН ДИЗАЙН И КОМФОРТ

С правоъгълните си форми Park Lane Office Center е продължение на концепцията за сгради с изчистени линии, функционалност и съвременни технологии. Общата площ на сградата е 35 000 кв. м – 11 етажа над земя, всеки със собствена тераса и подземен паркинг на 2 нива. Всеки от етажите с обща площ от 2200 кв. м може да бъде разделен на четири отделни секции, което дава различни възможности за конфигурация на офис пространството според индивидуалните нужди на компанията. Онова, което най-много ни впечатли обаче, е

ПРОСТОРНАТА ТЕРАСА НА ПОСЛЕДНИЯ ЕТАЖ.

Представяме си обяд на открито и нависоко през пролетта и свежи летни коктейли след работа през лятото. Признаваме, че малко завидяхме на бъдещите обитатели на Park Lane Office Center за тази тераса. Съвсем мъничко. WWW.PARK-LANE.EU

Д ЕЦ А

КОГАТО ПОРАСНА, ЩЕ ОСТАНА ДЕТЕ

час на ден, всеки делничен ден – детският кошмар, наречен следобеден сън. „При нас сънят не е задължителен“ – споделя мис Роси, изпълнителен директор на ABC KinderСare Center, докато ме развежда из уютните помещения, предопределени за възпитаниците на новооткритата детска градина ABC KinderCare Center в квартал Лозенец. „Наистина?!“ – учудването ми е неподправено поради факта, че ненавиждах задължителните часове сън като дете. Продължавам да се разхождам в красиво мебелираната градина, попивайки свежата и спокойна атмосфера, която струи от всеки ъгъл. На втория етаж, където е разположено спалното помещение, има още две стаи, служещи за занималня на две от възрастовите групи, както и разкошна баня с тоалетна. „Вярваме, че

ЛЮБОВТА КЪМ ЗНАНИЕТО ТРЯБВА ДА СЕ МОТИВИРА ОТ РАННА ВЪЗРАСТ”,

продължава разходката ни мис Роси, като ме въвежда в малка сладка библиотека, разположена точно до спалното помещение. Аз също го вярвам и кимам утвърдително, докато погледът ми обгръща примамливите малки столчета с четящи плюшени играчки. На долния етаж е голямата занималня, просторна, светла. Семейният уют тук не се усеща единствено от приятната обстановка, но и от приятелското отношение на преподавателите, което съпътства целия процес на обучение. Научавам любопитен факт – в ABC KinderСare Center се приема по едно дете на седмица, при това първите посещения са в рамките на няколко часа. „По този начин се опитваме да потушим стреса както на детето, така и на родителите“, споделя мис Ана, главен учител на детския център. Също можем да обърнем индивидуално внимание на детето и неговото приемане и развитие в градината. Възхитата ми към британските образователни стандарти и методологията, която следват в градината, расте с всяка минута, прекарана в разговор с възпитателите. Обучението тук е на

TH E S U CC E S S I S S U E

ПРАЗНУВАМЕ ОТКРИВАНЕТО НА НОВАТА, ЧЕТВЪРТА ДЕТСКА ГРАДИНА ОТ ВЕРИГАТА АВС В КВ. ЛОЗЕНЕЦ НА УЛ. „БУНТОВНИК“ 31А, КЪДЕТО КАЧЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ЩАСТЛИВОТО ДЕТСТВО ВЪРВЯТ РЪКА ЗА РЪКА Кристин Кръстева

изключително високо ниво – разделени на 4 групи, децата преминават през основните образователни теми, изцяло на английски език. Разработена и внедрена е система за измерване прогреса на децата, която

ПРЕВРЪЩА ОБРАЗОВАНИЕТО В ЗАБАВЕН ПРОЦЕС.

Развитието на различни социални умения също е дълбоко засегнато – възпитателите използват музика, ролеви игри, експерименти и различни артистични подходи като куклен театър и посещения извън пределите на градината, които допринасят за развиването на няколко умения, докато са заети няколко сетива. Всички образователни задачи са съобразени с възрастта на децата и спомагат за развитието на техния пълен потенциал. Един от приоритетите на детската градина е поддържането на връзката дете–родител–преподавател топла. „Ние създаваме общност, която се подкрепя взаимно. Една от добрите ни практики включва изпращането на материали до родителите, които да подготвят децата си преди постъпването им при нас“, разказва мис Ана. На откриването на новата детска градина се срещам и с Александра Мирчева, член на Съвета на директорите на ВМ Финанс Груп дружеството–майка на ABC KinderCare, която е категорична: „Основен фактор при избора на учебно заведение за мен е осигуряването на качествено образование, разработената учебна програма и високата професионална компетентност на преподавателите.“ Кимам с разбиране – това би трябвало да е основен фактор за всеки, който иска да даде бъдеще на детето си. АВС има 10-годишна история на постоянно устойчиво развитие и поредният център в Лозенец е само доказателство за постигнатото в сферата на ранното детско образование. Образователна институция с утвърдена репутация, през която са преминали над 500 деца от различни държави и култури. WWW.ABCKINDER.ORG

КОЛЕДНИ ПОДАРЪЦИ, СКРИТИ В 53 000 КВ. МЕТРА НЕ ОТЛАГАЙТЕ ДА ОТБЕЛЕЖИТЕ „ПОЛЕТ ДО ЛЕТИЩЕ ИСТАНБУЛ“ В СПИСЪКА СИ С НЕЩА, КОИТО ДА НАПРАВИТЕ, ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕ ПРЕДПРАЗНИЧНАТА СУМАТОХА

Кристин Кръстева

агията на Коледа. Има ли друг ден, за който да копнеем през цялата година? Празничният дух ни обзема още с първите часове на декември, а желанието да заразим с щастието си най-близките ни хора става по-силно с всеки паднал лист от календара. Рецептата за приятна коледна вечер всички я знаем – задушевни разговори, топли ръце, готови за прегръдка, и прецизно избрани подаръци. За подготвяне на Коледа по наш вкус най-много време и внимание изисква изборът на подаръци за най-специалните хора. Ако ежедневието ни е изпълнено от бизнес пътувания, късни полети и нощи, прекарани далеч от дома, често се случва коледното пазаруване да ни донесе повече напрежение, отколкото

TH E S U CC E S S I S S U E

положителни емоции. За да не се стигне дотам, имаме идея за вас. Откритото по-рано тази година ново летище в Истанбул ни приканва в обятията си, където ни предлага огромен избор от качествени продукти, изложени в търговската му зона с безмитни магазини. Тук е моментът да призова: Нека всички успешни бизнесдами и господа, нямащи претенции за стриктни Дядо Коледовци, ме последват. Обещавам ви, че

САМО ЗА 1 ДЕН ЩЕ СТЕ ПРЕИЗПЪЛНИЛИ СПИСЪКА С ПОДАРЪЦИ.

Изберете си ден от месеца, който можете да посветите на този процес. Влезте в сайта на Turkish Airlines и си запазете билет за сутрешен полет до Истанбул с връщане същия ден вечерта. Ако сте достатъчно експедитивни и организирани, в рамките на деня ще

И Д ЕЯ

успеете да обиколите по-голямата част от магазините на летището и да сте напълно подготвени с изненадите под коледната елха. Още на входа на летището ви обзема усещане за нереалност – чистотата на всички пространства е безумна, особено като вземем предвид, че през него преминават хора за полети на всеки 74 секунди. Блясък и разкош ви следват на всяка крачка – тук можете буквално да се изгубите за цял ден, без да усетите как е минал. Разхождате се по огледалните плочки и с всяка стъпка попивате сиянието на десетки витрини, умело показващи дрехи, бижута, аксесоари, парфюми и козметика на всички световноизвестни брандове. Сладките изкушения дебнат по пътя, застигащи погледа от гостоприемните ръце на продавачите – всеки иска да ви почерпи с локум, халва и други сладости, когато минете покрай щанда му. Високите брандове, както и традиционни водещи турски марки като Desa, Vakko и Mavi са разположени на площ, равняваща се на

9 футболни игрища. Защо да не се потопите в целия този разкош в рамките на един ден? Помислено е за всяко удобство, което може да се осигури на територията на летище. Освен първокласни стоки тук можете да намерите заведения за хранене на изключително ниво, уютни и красиви кафенета и… хотел. Бутиковата лондонска верига Yotel се намира на територията на летище Истанбул и предлага своите 451 стаи за отдих на най-изморените пътници. Удобството да резервираш стая се простира дотам, че можеш да го направиш още преди да си преминал през митническа и паспортна проверка. Има ли нещо по-прекрасно, ако сме изкарали дълъг полет, тръгнали от другата част на планетата? Най-голямото летище в света съчетава уюта на дома и удобството на голям търговски център. Освен това можете да бъдете сигурни, че няма да усетите как сте извървели задължителните 10 000 крачки на ден. Нека мисия „Коледни подаръци“ започне сега. Очакват ви „само“ 53 000 кв. метра за разходка.

ИЗРАЕЛ О ЗА НАЧИНАЕЩИ

МАЛКО ДЪРЖАВИ СА МЕ ОСТАВЯЛИ С ТОЛКОВА СМЕСЕНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

TH E S U CC E S S I S S U E

Андреа Пунчева

сновният проблем с това да запазиш самолетни билети до Израел в последните дни на декември е, че не си представяш точно колко топло ще бъде в началото на юли. Когато обаче излязохме от гарата в Тел Авив на 34 градуса и под яркото слънце на Близкия изток, бързо си дадохме сметка, че тук придвижването ще става по сянка и по-рано през деня, ако може. Или пък с чести спирки за по питие. Уви, докато си представяхме тези благи картинки в главите, не знаехме какво ни очаква. Наличието на две улици с името „Хана Сенеш“, разположени в два противоположни края на града, ни срещнаха с много любезна баба, обитаваща не тази „Хана“, която търсехме (разбира се!). Това, че не говореше и капка английски, не � попречи да ни предложи вода – с жестове, и ние – отново с жестове, благодарно да приемем. Последваха 15-ина минути, които не подлежат на превод или обяснение и в които разговаряхме с нейната внучка, чиято роля беше да обясни защо има две непознати жени в дома � и какво, аджеба, търсят те там. Така дойде и първото ни наблюдение за израелската народопсихология:

П ЪТЕ Ш ЕС ТВИЯ

Градската среда на Тел Авив е мозайка от влияния Плажът на Тел Авив

ВСЕКИ ИСКА ДА ПОМОГНЕ,

понякога до степен, че по-скоро ще извади очи, вместо да изпише вежди. Сливнишка трагедия с градския транспорт ни срещна с найразлични и енергични насоки накъде да идем, предимно с жестове. Спасението дойде от дама, която с отчетлив американски акцент постави края на епопеята. След като оставиш багажа си и пиеш една вода, Тел Авив е чудесен град за разходки. Очакванията ни да срещаме военни на всеки ъгъл, едновременно въоръжени до зъби и невъзмутими по отношение на този факт, обаче не се сбъднаха. Провериха ни едва веднъж, на влизане в търговски център. Градът е като мозайка от вече преживени други места: на моменти прилича на Киев, на Белград, после става Краков, малко Холандия, със сигурност и южняшкия темперамент на Италия (все пак, съседи по Средиземноморие са), през нощта високите бизнес сгради го докарват и на Лондон, и на Ню Йорк. Из центъра на Йерусалим

П ЪТЕ Ш ЕС ТВИЯ

И на всеки ъгъл – тротинетка. Да, преди да предизвикат полемики в българското общество, електрическите возила бяха запазена марка за Израел, поне за мен. Толкова са разпространени, че веднага правят впечатление. Домакинята ни в Airbnb ни препоръча да ползваме тях, преди да се сети кои номера автобуси минават близо до дома �. И за разлика от София, изглежда, че в Тел Авив успяват да не се блъскат в пешеходци или коли с тях. Може би е въпрос на някаква социална мъдрост, която ни убягва като нация... И още по темата за народопсихологията – един съвет, който ще ви спаси от гладна смърт: трябва да планираш, ако не искаш да останеш гладен, защото от петък следобед до събота привечер всичко е затворено или със специален график, а хората са си по домовете. Улиците видимо опустяват и усещането е, че животът се върти около деня за почивка.

ШАБАТ Е КРАЯТ НА СВЕТА,

с него настъпва затишие, което е почти повсеместно. В нашия случай спасението дойде под формата на покрит пазар в търговския квартал Сарона и бе придружено от гарнитура на културна гузност – за това, че ядем вкусна италианска паста, докато сме в Израел. И все пак по-добре да ядем паста, отколкото да си ядем ушите, повтаряхме си, навесили глава над пълнените равиоли на единственото място в близост, което беше отворено. Сарона си струва да се види: представете си квартала като смесица между затворен жилищен комплекс и отворен мол: идеално подредени улички, а от двете им страни са почти еднакви къщурки по американския сглобяем модел, където се помещават отделните марки за дрехи и аксесоари, спортни стоки, електроника и какво ли още не. А в директна близост е въпросният покрит пазар с щандове храна от цял свят: суши, паста, китайско, донъти, плод и зеленчук, чийзкейкове. Наричат го новия гурме квартал на Тел Авив, защото изобилието и разнообразието са на почит. Не е случайно, че там се намира и

МУЗЕЯТ НА УИСКИТО,

за който бяхме наточили зъби, но си останахме само с ентусиазма – двата ни опита да им дадем парите си в замяна на безпаметно удоволствие завършиха безславно заради частни мероприятия. Не знам дали гроздето е кисело, но съм убедена, че уискито им е... Но където липсва уиски, има вино. Ако искате любопитна история, как ви звучи да търчите през летище, защото изпускате полета си, и за малко това да се случи заради празна стъклена бутилка от вино в багажа ви, с която охраната не е склонна да ви даде да се качите на самолета? Реален случай. Виновник е забележителният нощен живот на Тел Авив. Барове, които не отстъпват на най-доброто от Париж или Ню Йорк, и вино, за което (почти) си струва да изпуснеш полет, само и само да запазиш спомена от течните слънчеви лъчи на Близкия изток по-дълго. Да, израелското вино може да бъде изключително (и как не, в тази жега!), заради което помолихме на бара да ни дадат празната бутилка за спомен. Днес тя седи до креслото, от което пиша. Мислех, че пропускаме, като не отделяме много време за Йерусалим – едва ден, но дори и той всъщност ни се стори много. Йерусалим е почти сигурно, че ще ви разочарова. Всичко, за което сте чували тук – начело със Стената на плача и Божи гроб, е пълно с туристи, които стадно и зомбирано ходят с телефони в ръка, която снима, без да подбира, и прави фотографии, които едва ли повече ще бъдат погледнати. За нищо на света не ходете до Стената на плача. Разходката дотам минава през стратегически разположени сергии, натъпкани в така или иначе тесни улички, копие на Капалъчарши в Истанбул. И ако тениските в стил „I don’t need Google, my wife knows everything” някак минават на Капалъчарши, то в смятания за люлка на религията Йерусалим граничат с културна порнография. Стената сама по себе си е точно това – „просто“ стена и е меко казано антиклимактична. След като стадно си ходил 20-ина минути след американци с фотоапарати и стигнеш до прословутата крайна дестинация, усещането, че си

Търговският и гурме квартал Сарона

TH E S U CC E S S I S S U E

част от стадо, което не знае съвсем какво прави тук, не намалява, а напротив. Божи гроб е интересен въпреки огромния поток туристи, но не е случайно, че подписът ми в началото не е Хаджипунчева – трябва да останеш да спиш там и да получиш специален документ за постижението си. Нека е ясно: Израел изнася религия така, както Испания изнася плодове. Масово, на конвейер, на всяка цена. Но! Има едно голямо изключение и за мен то напълно си струва ходенето до града, че дори и посещението на Израел като цяло.

Стената на плача и тълпите, през които трябва да минете, за да я видите

СВИТЪЦИТЕ ОТ МЪРТВО МОРЕ.

Като човек с бакалавърска диплома по теология за мен беше екзалтиращо да си дам сметка, че съм в същия град като тях. А да ги видя на сантиметри от лицето си беше доказателство, че понякога дори и журналистите остават без думи. Нека обясня: това са серия от близо 1000 текста, предимно на арамейски, иврит и старогръцки, които включват в себе си и някои от най-ранните ръкописи от Стария завет. Датирани са от различни периоди между III в. пр. Хр. до I в. след новата ера, а най-любопитното е, че са открити по случайност преди 70 години от младо бедуинско момче, което търсело загубеното си животно из пещерите Кумран, Палестина. Оттам идва и другото име на документите – Кумранските ръкописи. Те се помещават в Музея на Израел, където между другото, можете да прекарате цял ден между Древна Гърция и Африка, дори и до Анди Уорхол и Марсел Дюшан – прекрасно място за всеки с какъвто и да било интерес към история и култура. Но абсолютната рок звезда си остават свитъците – и в сферата на теологията те имат същия статут. Не си позволих да ги снимам, дори и през витрината... насълзиха ми се очите и това беше достатъчна емоция, която полуразмазана снимка на тъмно само би загрозила. Признавам, че имам смесени впечатления от Израел: не бих се върнала за още, но това пътуване имаше няколко конкретни и точни попадения. Виното, Свитъците от Мъртво море... и плажът на Тел Авив. Песъчинки, фини като брашно, най-фините, които съм докосвала. Вълни в центъра на града. Разкош.

ГЕОГРАФИЯ НА ВНЕЗАПНИЯ УСПЕХ

ТОП 3 НА МЕСТАТА ПО СВЕТА, ПРЕВЪРНАЛИ НЕОЧАКВАНИЯ КЪСМЕТ В ТРАЙНО ПОСТИЖЕНИЕ

Магдалена Гигова

азват, че птичето на щастието може да кацне на рамото ти, но тънкостта е да го приласкаеш, опитомиш и да го въодушевиш така, че да ти пее цял живот. И това далеч не важи само за хората. Днес ще ви представя Топ 3 на местата, извадили късмета да се прочуят почти случайно. Но с труд, мерак и правилен подход са превърнали успеха във всекидневие.

КРАБИ – ДВА ФИЛМА И МИЛИОНИ ТУРИСТИ

Тропически острови с копринени плажове и искряща зеленина, колкото щеш. Но друго си е да се опънеш на пясъка, по който е стъпвал Леонардо ди Каприо. Откакто излезе филмът „Плажът“, раят има точен адрес – заливът Майа бей на остров Пи-Пи в Тайланд. Гледката наистина е по-красива от скрийнсейвър – скалите, обрасли с гори, обграждат тюркоаза на Андаманско море като тиара. Естествено, пълчища посетители от цял свят лелеят да изпитат неистовата радост от живота, която струи от екрана. Властите на провинция Краби обаче не са издигнали бетонни чудовища. Остров Пи-Пи продължава да е част от национален парк. На него практически няма

Д ЕС ТИНАЦ ИИ

къде да се преспи, освен ако романтично настроени туристи не си платят пакет „посещение и нощувка на плажа“ плюс огнено шоу за разкош. Впрочем понякога и това е невъзможно, независимо колко богат и известен си. Управата на националния парк периодично затваря мечтания залив за почистване от боклуците на туристите. В Краби ценят постъпленията, но мислят и за бъдещето. Там е забранено строителство, по-високо от два етажа. А когато понечите да си вземете за спомен изхвърлено от вълните парче корал, винаги се намира местен, който учтиво, но твърдо ви моли да го върнете обратно. С аргумента, че след 200 години ще се превърне в пясък. Щом напишете Краби в интернет, се появяват снимки с нереалистично изумрудени води, в които сякаш са бучнати великденски яйца във вид на острови. Всичките ви подозрения за фотошоп отпадат, щом ги видите на живо. Наистина са с цвят на смарагд! Някои от най-добрите плажове на Тайланд са в тази част на страната. Което потвърждава избора на Дани Бойл за лентата с Ди Каприо.

Ако между 76-те провинции на кралството организират конкурс за красота, Краби непременно ще грабне короната. Природата тук е развихрила въображението си до краен предел и редува топли кристални води с причудливи скални образувания и интимни плажове, където непременно трябва да бъдеш с любим човек. 150 късчета земя, изсипани сякаш от броеницата на Господ, радват окото с неповторимостта си. В Краби е снимана и битката при Кашуик в „Отмъщението на ситите“ от „Междузвездни войни“. Но тукашната природа можеше да си остане обожествявана само на местно ниво, ако не беше Бонд, Джеймс Бонд. През 1974 година на остров Ко Тапу Роджър Мур успява да спаси света в „Мъжът със златния пистолет“. Туристите пък се влюбват в надвисналите скали, под които могат да минат с лодка. А пейзажите настояват за селфита. Към захаросаната доза късмет тайландците са добавили безупречно обслужване, хотели за всеки бюджет и преклонение към госта, което… никога не е по-голямо от преклонението пред природата. TH E S U CC E S S I S S U E

КАК ТУРИСТИЧЕСКАТА СПАЛНЯ СТАНА НАЙСКЪПИЯТ ХОТЕЛ В ЕВРОПА

160-годишен неподправен лукс, доведен до съвършенство! Това е Badrutt‘s Palace в швейцарския курорт Сен Мориц! Архитектурата му е запомнящо се причудлива, традициите – необичайни, а дискретността – повече от закон. Но колкото и да сте богат, няма гаранция, че ще прекрачите прага на прочутия апартамент „Йоханес Бадрут“ в кулата на хотела. Впрочем резервиран е за месеци напред, въпреки зашеметяващата цена от 25 000 швейцарски франка на вечер. Нямате право да отседнете в него за повече от седмица, защото и други чакат. Както и не можете да го наемете само за нощ. Широтата на банковата ви сметка не е критерий. От хотела дискретно проверяват произхода на парите и решават дали да ви „допуснат“.

TH E S U CC E S S I S S U E

Никога не сте чували за Badrutt‘s Palace? Добре дошли в клуба! Заедно с 99 на сто от човечеството. Останалият 1 процент просто отсяда в него. Златната книга на ВИП гостите му е по-дебела от Библията: кралските семейства на Англия, Монако и Обединените емирства, Одри Хепбърн, Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, Фей Дънауей, Бийтълс, Марлене Дитрих, Херберт фон Караян, Елла Фицджералд и Луис Армстронг, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, София Лорен и Марчело Мастрояни, Шарл Азнавур и Жозефин Бекер, принцеса Сорая и Аристотелес Онасис, Джина Лолобриджида и Джани Аниели... Чет нямат! А живите не се споменават умишлено. Йоханес Бадрут е разраснал семейния пансион с 12 легла до най-луксозния хотел в Алпите. В началото там отсядали скиори-англичани, а селяните от Енгадин – района в околовръст, наблюдавали иронично заниманията им. От уста на уста туристическата спалня се прочула не само на Острова и прераснала в хотел. Старият Бадрут имал необичаен ценоразпис: наблюдавал гостите в ресторанта. Онези, които били любезни с персонала и се държали възпитано, получавали отстъпка в цената. За грубите и неучтивите сметките били солени. Badrutt‘s Palace е еталон за „съешаването“ на историческата традиция и най-модерния хай-тек. Както ми каза собственикмениджърът Ханс Видеман, сградата се отоплява чрез две помпи с вода от езерото, без да вреди на флората и фауната в него. Хотелът купува ток не от местната електрическа компания, а от селяните, които го произвеждат от фъшкии и битовите отпадъци на Сен Мориц. А антиките в него конкурират доста галерии по света. Картините, старинните фигури на светци от ХII век и скулптурите са от личната колекция на Йоханес Бадрут. В заседателната зала например ще видите Сикстинската Мадона. Да, тя е в Цвингера в Дрезден, но тази е рисувана от любимия ученик на Рафаело.

Д ЕС ТИНАЦ ИИ

ПОЩЕНСКАТА КАРТИЧКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЯТО ПАНАМА СЕ ИЗДЪРЖА ПОВЕЧЕ ОТ ВЕК

Но що за чудо е Панамският канал, който свързва Атлантическия и Тихия океан? Той е дълъг 80 км. От официалното му откриване на 15 август 1914 г. през трите му шлюза са преминали над милион и половина плавателни съда. Чифтове електрически локомотиви (от 4 до 8) и силата на водното налягане издигат корабите на 26 метра над морското равнище, за да преминат през канала до езерото Гатун, което разделя двата океана и е нещо като „чакалня“ за танкери и круизъри. Панамците съзнават, че каналът за тях значи живот. А е можело изобщо да не извадят този късмет. Никарагуа водела с много точки пред Панама в състезанието за пряк път между двата океана. Пък и конкуренцията си имала естествени езера, а не изкуственото, прокопано с много усилия, Гатун лейк. Но ден преди гласуването в Американския сенат някой изпратил на всички парламентаристи пощенска картичка, на която се виждали... вулканите в Никарагуа. Така каналът се оказал в Панама. И продължава да изхранва цяла държава! Панамците обаче не разчитат само на каргото, ами привличат всеки долар от круизните туристи с финес. Гатун е най-голямото изкуствено езеро в света. Изгревът над тропическата гора е по-красив от всички пощенски картички, взети заедно. Лоцманските катери порят водата пред 82 000-тонния ни круизър. В далечината се вижда шлюзът. Гигантски високотехнологични порти, които могат да отключат ада, ако не се управляват правилно. Причудливо е усещането за кораб, който върви... по баир. Но си е така! Водата от бавно отварящия се шлюз го повдига, локомотивите го изтеглят и заедно с изгрева на слънцето металното чудовище се озовава в езерото Гатун.

Тук могат да слязат единствено пасажерите, които отиват да карат кану с индианците от племето ембера или да изследват защитената екотеритория. Пътуването по река Чагрес е като да вземеш на автостоп машината на времето поне 600 години назад. И достигането до племето ембера си е приключение. Ръчно правеното кану плавно се носи по водата. Управляват го вещи индианци и човек дори забравя, че се е боял да не цопне при анакондата от едноименния филм с ранната Дженифър Лопес. Заедно с индиански водачи опознаваме тайните на околната природа и дълбоката връзка на племето с нея. Двойствена е природата на езерото Гатун като чакалня за огромни търговски кораби и защитен природен резерват! Девствените острови с тропическа гора и увиснали като гроздове по клоните ленивци и шебеци странно се редуват с плаващите хладилници с размерите на планината Витоша и хищните драги, които копаят, за да направят езерото по-удобно за дълбоко газещите кораби. Птичи гнезда, дълги като причудливи кратуни, превръщат дъждовната гора в коледна елха. По пясъчните ивици се припичат презрителни игуани. Тукани с нереалистично пъстри и големи човки подскачат редом с папагали по клоните. Очевидно маймуните тук са зачислени „на котлова“ храна към туристите. Гидът раздава фъстъци и гроздови зърна, спира лодката под буен гъсталак и издава крякащ звук. Стадо капуцини недоверчиво се насочва към протегнатите с лакомства ръце. Старейшината се престрашава, грабва фъстък и се мята върху покрива на лодката да си го хапне сладко-сладко, с което прави скомина на останалите. Лакомията надделява над страха. Мармозетките, макар и дребнички, са по-куражлии и възприемат шепите на туристите като шведска маса. И не се знае кой е по-голям шебек – онези, дето люпят фъстъците, или другите, които щракат с фотоапарати като обезумели.

EXPERIENTIAL TAKEAWAY ТОВА ДАВА KEMPINSKI НА СВОИТЕ ГОСТИ В ЦЕЛИЯ СВЯТ

Ирена Комитова

дна среща с Кристиан Руге, генерален директор на Кемпински Хотел Гранд Арена Банско, след която поглеждаме с други очи към неповторимата българска природа и Пирин, към нашите кулинарни специалитети, вина и 5-звездното гостоприемство.

Добър ден, г-н Руге, добре дошли в България! Моля, разкажете ни за себе си и за пътя, който Ви доведе в Банско? Това е дълга, много дълга история. Тя започна с почасовата работа по време на моите летни ваканции, когато бях момче, на 16 години. Търсех си начин да изкарам малко пари, и единствената позиция, която намерих, беше в един ресторант в родното ми градче. После след училище и след военната ми служба преминах специализирано обучение в туризма и оттам започна моята обиколка на света – Франкфурт, Ню Йорк, Берлин, Мюнхен, Полша, Египет, пак Мюнхен, Китай, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и … Банско! И защо избрахте този бизнес? Защото обичам работа с хора, обичам да се срещам с нови лица. Идвам с големи очаквания сега тук в България. Всеки, когото срещам, е с позитивна аура, хората се смеят, разменят си шеги един с друг. Това е много типично и за моя роден град – обичаме да се шегуваме, като го правим по приятелски начин. И аз имам чувството, че тук е същото – защото много се смеем заедно. А това истински ми харесва. После, много обичам да пътувам. Ето защо да започна в хотелския бизнес за мен беше най-естественото нещо. Не искам да стоя на едно място 50 години. Мога да съм си в Германия – това е великолепна страна, но за мен щеше да е твърде скучно през следващите 25 години да работя само там. Вие ще бъдете генерален директор на един от несъмнено най-успешните хотели у нас. И това не е комплимент, защото съм била партньор на хотела още преди да го

TH E S U CC E S S I S S U E

отворят и познавам развитието му. Вие ще „наследите“ един успех – трудно ли е да го направите още по-голям? Нека да кажем и да, и не. Съгласен съм с Вас – Кемпински Хотел Гранд Арена Банско е отлично управляван хотел и това е много положително нещо. Но на 2–3 години е добре да се сменя генералният директор – защото всеки един от нас има различни приоритети. Имаме различни идеи, които идват от дългите години опит. За 30-те години в хотелиерството съм работил и в кухнята, и на рецепция, и нощна смяна; всичко, всичко, всичко – и то в различни точки на света. В резултат на това имам множество идеи и ако успея да внедря и реализирам дори половината от тях, ще съм издигнал хотела на следващото, още по-високо ниво. Това не означава, че сега не е добре – просто хората правят нещата по различен начин. А един хотел винаги трябва да се развива – независимо дали става дума за технически детайли, или за нови хранителни концепции. Споделихте идея за български кът на бюфета по време на закуска? Храната е нещо, от което всеки се интересува. Не познавам никого по света, който да каже „все ми е едно какво ям“. Всички искат нещо вкусно. Няма нужда да е скъпо, но задължително е важно да е вкусно и здравословно. Ето това сладко от горски ягоди, което ви давам – то не може да се сравни с нищо, което се продава в магазините, то просто е фантастично! Това е вкусът на моето детство. Имаме и сладко от боровинки. Вкуса му – точно същият – съм усетил последно преди 40 години! Бях момче и с моите родители отседнахме в семеен хотел в Австрия, където една възрастна жена ходеше в гората да бере

Л ИЦ А

боровинки, след което правеше палачинки с тях. Онзи истински аромат не мога да забравя! Така че всичко останало, което купуваме от супермаркета – може и да е хубаво, но просто не е същото. Когато знаеш кой е истинският вкус – това е откровение, което искам да споделя с гостите ни. Разбира се, ще сервираме и риба тон (от Малта), или пък wagyu месо (от Япония), но моята идея е да разкажа историята на българската храна и българското вино, да ги споделя с нашите чуждестранни гости. За тях това е много, много важно. Българите, които са гости на хотела, най-вероятно знаят какво е онова толкова специално нещо в розовите домати, или в местното вино, или в сладкото от диви ягоди. Но германците, които за първи път посещават България, дори не са опитвали подобно сладко – и аз трябва да им го поднеса по такъв начин, че те да се убедят: открили са най-вкусното и най-ароматно сладко, което изобщо могат да намерят по света! И като се върнат у дома, ще разказват какво ново и различно са открили и опитали. Как един 5-звезден хотел се отнася към мисията да пази природата чиста? Какво правите, за да развивате туризъм по устойчив начин? Във всяка една от нашите стаи имаме мъничко дървено мече – то е като символ на хотела, очевидно защото сме в Пирин и мечката е символ на планината. Имаме и обяснение към него: ако гостът постави мечето върху леглото си – спалното бельо ще бъде сменено, а ако не – ще бъде сменяно през ден. Същото се отнася и за хавлиите в банята – ако те са оставени на закачалките, ние няма да ги сменим. Разбира се, ако искате нови – ще ги получите, но колко от вас сменят кърпите и спалното си бельо всеки ден? Ние оставяме осъзнатия екосъобразен избор на нашите гости – като ги насърчаваме да мислят и да постъпят според собствените си предпочитания. И какво наблюдавате? Уважават ли гостите на Кемпински Хотел Гранд Арена Банско подобни препоръки? Да, да, да – напълно, и почти масово. Всички гости във високия сегмент знаят и съблюдават подобни „правила“, защото хотелските вериги създават и популяризират подобни практики. Това е много важно за природата. Хайде да се върнем на храната. Какви са менютата във вашите ресторанти? Разкажете ни за изкуството да подредите бюфета за закуска. Освен традиционните над 100 артикула за всяка закуска сега в Кемпински Хотел Гранд Арена Банско ще оформим отделна секция с изключително и само местни, български храни. Вечер в ресторант Коме Прима и в Суши и Тепаняки ресторанта през зимата имаме международно меню, така че няма нужда да отваряме още един български ресторант. В Банско има толкова много механи, които поднасят домашно приготвени специалитети – излишно е да ги повтаряме, те са си великолепни. Когато организираме тематични вечери, ще имаме и българска такава. Планираме също италиански бюфет, средиземноморски предложения и разбира се, азиатски. Нашият шеф-готвач винаги експериментира. В специалния кът за български храни и изненади ще обясняваме и кое какво е. Защото ако закуската не е обяснена, чужденците могат да се престрашат да опитат и ще си кажат: „О, колко е вкусно“, но пък няма да знаят какво са яли. Така че – аз искам да разказвам историята за българските деликатеси. Разработваме също вътрешна малка брошура, която ще обяснява различните ресторанти, заедно с местните продукти. Защото всеки пътешественик в днешно време иска да се завърне у

СПЕЦИАЛНИ ТЕМАТИЧНИ ВЕЧЕРИ Концепцията за кулинарните пътешествия около света бе стартирана в Кемпински Хотел Гранд Арена Банско миналата есен с вкусовете на Тоскана, Франция, Испания, Швейцария, Сардиния, Русия, България, родината на шеф Портели – Малта, и Прованс. Кулинарната магия продължава и този сезон. Японска Фюжън вечер през септември, Ботега вечер с богато разнообразие от различни тапас деликатеси, сервирани в домашен стил през октомври и Стейк вечер с месни и рибни специалитети с класически подправки през ноември са ключовите събития за есента на 2019 г., с които Кемпински Хотел Гранд Арена Банско ще съблазни посетителите си. Кулинарните пътешествия на талантливия шеф Портели от Малта ще продължат и през зимните месеци, а вие можете да следите всички новости на уебсайта на хотела – www.kempinski.com/bansko.

КРАСОТА Л ИЦ А

ВСИЧКО ЩЕ СЕ ВЪРТИ ОКОЛО ХРАНАТА – ВСЯКА ВЕЧЕР ЩЕ ИМАМЕ РАЗЛИЧНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ВКУСОВЕ, РЕЦЕПТИ.

дома със специална история. Иска да разкаже нещо ново, да сподели какво е преживял. В Kempinski ние наричаме това experiential takeaway (спомени от преживяното). Защото навсякъде, където отидете вече по света, виждате едни и същи глобални супербрандове, а пътешествениците търсят нещо различно, местно, изключително и изненадващо. Kempinski също е глобален бранд, който гарантира едно и също качество навсякъде, но желанието ни е да добавяме местен колорит, за да очароваме гостите си. Целта ни не е те да ядат един и същ чийзбургер, какъвто могат да си поръчат в Лос Анджелис или в Токио (той просто навсякъде е еднакъв). Ние го локализираме, с 5-звезден луксозен стандарт, но максимално близко до местните традиции и продукти. Гостите в Kempinski искат да усетят духа на мястото, което посещават. В лобито на хотела в Банско и сега имаме селекция от различни чайове. Но можем да разширим селекцията с билки от Пирин, които са толкова ароматни, полезни и разнообразни. Това все още не се знае от всички гости, ето защо е добре да им го обясняваме. Билките, неповторимият аромат, специалният климат. Всички ще бъдат очаровани! Освен дивите ягоди и билките, кое най-много Ви изненада в Банско, когато пристигнахте? Хората. Хората ми направиха най-силно впечатление от първия момент на пристигането ми. Не само в Банско, но и тук в София – дори таксиметровият шофьор, който днес ми обясняваше разпалено за предишния хотел Kempinski в София – той така страстно ми разказваше нещата! И то в 8 часа сутринта. За мен истинската разлика се дължи на хората! А в Банско имаме и фантастична планина, и изумителна природа, и отличен екип в хотела.

TH E S U CC E S S I S S U E

Следователно тук имате всички съставки на успеха? Да, точно така. Съвсем точно го казахте – отличен екип и отличен хотел. Иначе аз просто нямаше да дойда. Имах още няколко други възможности и предложения, пак в рамките на Kempinski. Помислих си: „Хайде да отида и да видя“. Още първата вечер в Банско опознах хотела и изпратих мейл на моя шеф, като му писах, че ще остана тук и ще съм щастлив да съм част от екипа. Приятел съм с Константин Цойке, първия генерален директор на Кемпински Хотел Гранд Арена Банско. Попитах го дали би ме посъветвал да дойда и да остана. И той отвърна: „Нищо няма да ти кажа. Просто иди да го видиш“. Карстен Зойберт сподели същото – че Банско е едно-единствено и че много ще загубя, ако не приема поканата. Разкажете ни за предстоящия сезон – какво ново ще се случи през есента и зимата? Всичко ще се върти около храната – всяка вечер ще имаме различни предложения, вкусове, рецепти. Замислили сме впечатляващи кулинарни преживявания. През януари отново ще бъдем домакин на едно знаково събитие – Световната купа по ски. Интересът е голям, така че побързайте да запазите своята зимна ваканция сега. Вие скиор ли сте? Разбира се, карам ски от 5–6-годишен. Даже като пристигнах в София за постоянно в разгара на лятото, слязох от самолета със ски на рамо. На летището хората ме гледаха със съжаление, защото си мислеха, че съм объркал полета си. Сбогувам се с Кристиан Руге и си мисля: той вече е и ще бъде един от най-запалените почитатели на нашата страна, обичаи и продукти. Благодаря му за това, че с ентусиазма си ще заразява все повече свои сънародници и гости на хотела да харесват, опознават и опитват българското.

УСПЕХЪТ СЕ ПРАЗНУВА С ШАМПАНСКО И ХАЙВЕР +359 888 556 570 | WWW.PREMIUM.BG

МЕС ТА

GREEN GREEN GRASS OF PLOVDIV КАК RESIDENCE CITY GARDEN ПОСРЕЩНА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ НА DELILAH И SEX BOMB И ГО НАКАРА ДА СЕ ПОЧУВСТВА КАТО У ДОМА СИ.

Виктор Големинов

ловдив е от градовете, чиято атмосфера предразполага към протяжни разходки из симпатичните калдъръмени улички. Тази година хора от цял свят посетиха Града под тепетата, а престоят в него се превръща в незабравимо преживяване с нощувка в бутиковия хотел до парка на Пеещите фонтани – Residence City Garden. Срещам се с неговите основатели Атанас Георгиев и сестра му Милена Георгиева, които заедно управляват пловдивското бижу. Г-н Георгиев, тази година Пловдив имаше изключително силен туристически сезон, вие доволен ли сте от последните няколко месеца? Да, разбира се, имаше голяма посещаемост на хотела ни, особено покрай избирането на града ни за европейска столица на културата. Личеше си, че повечето чуждестранни туристи идват тъкмо за да видят забележителностите и събитията, свързани с инициативата. Ние пък от своя страна бяхме изключително щастливи да покажем своето гостоприемство и те да отседнат при нас, да останат доволни и някой ден отново да се завърнат. Интересът беше голям, но в момента очакваме и през септември и октомври да има голям брой туристи, така че за нас сезонът все още не е свършил. Разбрах също, че сте имали и един много специален гост – г-жо Георгиева, ще ни разкажете ли за него? Точно така, десетина дни преди неговото посещение лондонска туристическа агенция се свърза с нас и ни даде въпросник от няколко листа, на който трябваше да отговорим, като пазеха името на своя гост в тайна. След няколко дни разбрахме, че са ни одобрили и наш посетител ще бъде самият Том Джоунс! Изпълнителят беше пристигнал за концерта си в Пловдив, като наша основна задача беше неговият престой да остане в пълна конфиденциалност и да си прекара добре при нас. Беше настанен в президентския апартамент и отделихме цял етаж за него, където репетираше. Спомням си, че когато пристигна в апартамента, гледката му направи силно впечатление, тъй като той търсеше досег с природата, а хотелът хем се намира в центъра, хем има и гледка към зеления парк срещу нас. Толкова му харесваше чистият въздух и атмосферата, че

TH E S U CC E S S I S S U E

искаше да дава интервюто си на терасата на апартамента. Имаше и една комична ситуация. Една от нашите гостенки беше получила като подарък билет за неговия концерт. Оказа се, че са се засекли в асансьора. Наложи се след това да я свестяваме. Беше голям подарък и изненада наистина! Вашият хотел отвори съвсем наскоро, а вече имате толкова силно присъствие в бизнеса. На какво се дължи този голям интерес и какво научихте досега? Атанас: Това, което според нас е най-важно и като философия, и като елемент от бизнеса, е отношението към детайла. Опитваме се да отговорим на всяка нужда и прищявка на нашите клиенти още преди те да са споделили с нас. Стремим се да бъдем внимателни с информацията, която получаваме, да бъдем дискретни и коректни. При нас водещ принцип е екипната работа и в това се убедихме още от откриването на хотела. Вашият хотел е единственият петзвезден в Пловдив в категорията Residence. Какво според вас го прави уникален спрямо другите хотели? Милена: В допълнение към това, което каза брат ми, имаме специално отношение и към интериорната част на хотела. Стаите са правени с много внимание и усет, за всеки елемент от обзавеждането е помислено като съчетание, удобство, функционалност, качество на материалите. Вдъхновили сме се от италианския стил и сме наблегнали на естествени материали като камък и дърво. Влизайки да си почива, гостът трябва да усети красотата на мястото. За нас изкуството е изключително важно за естетическата наслада на нашите клиенти и затова хотелът притежава голяма колекция от автентични картини на големи художници, а на самите мебели има множество артистични елементи като дърворезба например. Residence City Garden носи различен дух спрямо останалите градски хотели. Нещо, което съвсем скоро ще въведем в хотела, е т.нар. международна библиотека. Това ще бъде място, от което хората ще могат да си избират книги на различни езици и ще могат да си ги

четат в лоби бара или в стаите си. Освен това отскоро предлагаме и хубав натурален сок от роза в минибаровете, който много се харесва от чужденците, тъй като това им оставя още един приятен спомен за България. В днешно време често се стремим към новото и прогресивното. С какви иновации, технологични и екологични подходи може да се похвали Residence City Garden? Атанас: Още по време на строежа хотелът е замислен да бъде високо енергийно ефективен. Имаме си собствена пречиствателна инсталация, която обира котлен камък и варовик, което значително улеснява поддръжката на хотела и чувството при вземане на душ е по-приятно. Подходът към гаража се извършва с асансьорна рампа, която сама по себе си е произведение на изкуството. В паркинга разполагаме и със станции за зареждане на електрически автомобили. За удобство на гостите сме въвели и система, която позволява на различните стаи да бъдат или в режим на отопление, или на охлаждане, без да се влияят от централното превключване на чилъра. Стремим се да сме в крак с най-новите технологии. Residence City Garden предлага на гостите си и кулинарно изживяване с шеф Таньо Шишков в бутиковия ресторант към хотела – каква е философията на Nobel by Chef Shishkov? Милена: Спечелихме славата на fine dining ресторант, но наблегнахме на българската традиционна кухня и продукти. Родните вина са приоритетно питие в ресторанта, а в края на септември предстои внедряване на новото сезонно меню, тъй като ние залагаме на прясната храна. Не използваме замразени или консервирани продукти и гледаме всичко да е свежо и вкусно. За прекарването на приятна и незабравима вечер в ресторанта имаме и роял, под чиито звуци вечерята е още по-забележителна. Качественото управление на хотел е изкуство – любов, старание, постоянство и перфекционизъм – всичко в името на Негово Величество Госта. В Residence City Garden изповядват тази философия и докато се придържат към нея, сме сигурни, че ще ги посещават още множество специални гости от най-високо ниво.

ПРИЗ НАНИЕ

ДА СИ „НАЙ-ДОБЪР“

НЕ Е НАГРАДА,

А ПРИНЦИП

УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО НА СЛУЖИТЕЛИТЕ Е КЛЮЧЪТ КЪМ ДОБРОТО ПРЕДСТАВЯНЕ, КАЗВА АНД ЖЕЛО ЗУКАЛА, ГЕНЕРАЛЕН МЕНИД ЖЪР НА INTERCONTINENTAL SOFIA

Теодора Георгиева

одина и половина след отварянето си, InterContinental Sofia несъмнено успя да се утвърди като лидер в хотелиерската индустрия в България. Изтънчен дизайн, несравним комфорт и петзвездно обслужване посрещат местни и чуждестранни гости, а спечелените награди говорят сами по себе си. Порано тази година InterContinental Sofia стана победител в категориите „Найдобър нов хотел в Европа“ и „Най-добър хотел в България“ към престижните Световни награди за туризъм 2019. Хотелът е победител и в Световните награди за луксозни хотели 2019 и носител на множество вътрешни за веригата призове.

Тези признания потвърждават не само високите стандарти за качество на InterContinental Sofia, а и отличните условия на труд, които хотелът осигурява на своите служители. „Брилянтните резултати на InterContinental Sofia по всички показатели на хотелското обслужване са факт благодарение на

НЕВЕРОЯТНИЯ НИ ЕКИП ОТ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ –

от пиколата, през служителите на рецепция, храни и напитки, хотелско домакинство, до администрация. Без отдадеността и усърдието на всеки един от тях, това не би било възможно“, споделя генералният мениджър Анджело Зукала. Специално създаденият Съвет по

социални дейности в хотела ежемесечно се грижи за организирането на мероприятия за служителите - спортни и развлекателни дейности, рождени дни, излети сред природата, релакс и грижа за здравето. Г-н Зукала вярва, че ключът към доброто представяне на всяка една фирма е удовлетворението на служителите, а то се постига чрез баланс между работа и забавление. Затова и не е изненада, че резултатите от проучването за удовлетвореност на служителите тази година показват, че то е над 90%. Опазването на околната среда е друг основен акцент в отговорната политика на InterContinental Sofia. За втора поредна година хотелът взима участие в „Да изчистим България заедно“, а служителите участват и в различни инициативи, организирани на вътрешно ниво, като

„ДЕН БЕЗ ЕЛЕКТРИЧЕСТВО“ И „ДЕН БЕЗ АВТОМОБИЛИ“.

Гостите с любопитство и усмивка откриват, че пластмасовите сламки са заменени с… италианска паста. Планирана е и смяна на разфасовките за шампоан и балсам в стаите с по-големи такива за многократна употреба. Ограниченото използване на пластмасови материали и намаляването на въглеродните емисии във въздуха са важен елемент от политиката на цялата верига, защото успешният бизнес е невъзможен без грижа за бъдещето на планетата. InterContinental Sofia e част от InterContinental Hotels Group (IHG®) – водеща компания в хотелиерската индустрия, с повече от 400 000 служители в над 100 страни. В момента IHG® има 5723 действащи хотела в световен мащаб и 1925 в процес на изграждане.

ГЛ Е Д НА ТОЧ К А

ПЪТЯТ КЪМ (НЕ)УСПЕХА ИЛИ КОЛКО Е ВАЖНО ДА СЕ НАУЧИМ ДА ГУБИМ БЕЗ ИЗЛИШЕН ДРАМАТИЗЪМ

Евелин Цанева

редставете си, ако празнувахме провалите си. Не можете, нали? Да се проваляме, обикновено не влиза в плановете. Стремим се да успяваме. Още от най-ранна възраст успехът е задължителен. Какво обаче е успех? Вярвам, че за себе си вече имате отговор и че за всеки от нас той е съвършено различен. Общото помежду ни е именно стремежът да сме успешни. Тълковният речник дефинира понятието като „постигане на цел, прогрес, сполука; обществено признание, степен на овладяване на знания“. Според същия речник неуспехът е несполука. Крах, фалит, проваляне, разочарование са само част синонимите на думата. Но задължително ли неуспехът e съкрушителен? Макар да сме посветили настоящия брой на успеха, в следващите редове ще се фокусираме върху

НЕУСПЕХА И ПОЛЗИТЕ ОТ НЕГО,

защото често те са повече, отколкото предполагаме, а понякога е по-добре да не получим това, което искаме, и защото понятията успех и провал са всъщност двете страни на една и съща монета. Да сме успешни, доколкото можем да дефинираме това състояние универсално, е резултатът от нашите действия и нагласи, често постигнат с много труд (във всеки възможен смисъл на думата), с упоритост, понякога с лишения, рискове, трудни избори. Сигурна съм, че вие, които държите в ръцете си PREMIUM Lifestyle, знаете това повече от добре. От най-ранна възраст ни учат на успех, а „рецепти“ за него дебнат отвсякъде. Особено в западните общества, сред които е и нашето, където

УСПЕХЪТ ИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПРЕДМЕТЕН ХАРАКТЕР:

смятаме се за успешни, когато имаме добри позиции в бизнеса, когато разполагаме с определени активи, когато потребяваме определен клас стоки и услуги и т.н. Но успехът не може и не бива да се стандартизира подобно на продуктите за масовото производство със спорни качества и характеристики. Успехът трябва да е „по мярка“, да отразява нашата същност, да се чувстваме „на място там, където сме“. Точно както се усещаме в дреха, ушита специално за нас. Непрекъснато стотици лайфкоуч гурута, преуспели предприемачи и суперзвезди от цял свят споделят с нас безценния си опит по пътя към заветния успех, но нима е нужно да приличаме на тях или да живеем техния живот. Най-важният според мен урок често отсъства от лекциите тип „как да бъдем успешни“. А той е да се научим да губим, да приемаме неуспеха като нещо естествено. Защото именно начинът, по който посрещаме провалите си и анализираме последствията и причините, довели до тях, е ключов за постигането на целите ни. „Няма да спечелиш, преди да се научиш да губиш“ – обичаше да казва учителят ми по физическо възпитание в началното училище, който винаги побеждаваше мен и съучениците ми в игра на шах (а в часовете му тя беше толкова задължителна, колкото и останалите спортни дисциплини, заради убеждението му, че умствената подготовка е не по-малко важна от физическата). Често повтаряше, че няма да успеем „от първия, нито от втория, а понякога дори от стотния път“ и че това е нещо напълно естествено. Затова и посещавах часовете му с неохота, понякога с откровено нежелание. Та нали възрастните трябва да ни мотивират, нали трябва да поощряват да успяваме, как така да се примирявам, че губя!? Доста по-късно разбрах, че в неуспешните опити към целта, каквато и да е тя, няма

НИЩО СТРАШНО ИЛИ СРАМНО,

както мислех в младостта си. Тогава често се случваше да се отказвам от нещо, ако не се получи от първия път, а шансът да повторя опита клонеше към нула. Всяка криза е възможност – така разсъждават истинските предприемачи и точно това ги прави успешни и ги откроява сред останалите. Неуспехът е важен за успеха, точно колкото и постоянството и отдадеността ни към това, което правим, защото именно той е прословутото излизане от комфортната зона, откъдето започва пътят към личностното ни усъвършенстване. Изстраданото е научено, а то ни показва правилната посока, затова, ако не празнуваме, то поне е добре да сме благодарни за провалите си. Те са онази неизбежна градивна единица, без която успехът би бил невъзможен.

TH E S U CC E S S I S S U E

DOMKO T. 02 879 12 15 | WWW.DOMKO.COM

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРОВАЛИ НА НАЙ-УСПЕШНИТЕ ХОРА В ИСТОРИЯТА КОЛКО КРИВОЛИЧЕЩ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПЪТЯТ КЪМ УСПЕХА?

Кристин Кръстева

ного от нас мечтаят за високи постижения, но не всеки осъзнава, че успехът е път, по който неуспехите са наша неотменна компания. Личните истории на едни от най-великите хора, които ще разгледаме на следващите страници, са повече от красноречиви.

ЕЛВИС ПРЕСЛИ

Със своите над 1 милиард продадени плочи по целия свят, Елвис Пресли няма нужда от представяне. Как обаче 13-годишното момче, което живее със семейството си в пансион, става най-известният музикант на всички времена? През 1948 година семейство Пресли се мести в Мемфис, Тенеси, поради невъзможност да изплаща наема на дома си в Мисисипи. Когато е едва на 18 години, Елвис прави първата си крачка към музикалната индустрия – записва демо диск с музикалната компания Sun Records. След няколко месеца записва второ демо, което следва съдбата на първото – нищо не се случва с младия талант. През 1954 г. Елвис пробва да пробие на музикалната сцена от друго място – явява се на прослушване при вокалния квартет Songfellows. На въпроса на баща си защо не са го одобрили, Елвис отговаря: „Казаха ми, че не мога да пея.“ Поредният провал разочарова толкова дълбоко Пресли, че той решава да се заеме с работа като шофьор на камион. Съдбата обаче е подготвила друг живот за Елвис – чрез своя приятел Рони Смит, младият певец се среща с Еди Бонд. По онова време той ръководил професионалната група на Смит, която се оказва, че търси вокалист. С групата записват няколко парчета и Елвис се включва в блус парчето на Артър Кръдъп. от 1946 г., което привлича вниманието на професионален DJ. Останалото, както се казва, е история.

TH E S U CC E S S I S S U E

ИС ТОРИИ

ЕМИЛИ ДИКИНСЪН

Една от най-известните поетеси до голяма степен счита себе си за провал през по-голямата част от живота си. Това може би се дължи на ниското самочувствие на един истински интроверт – Емили често е избягвала преките взаимоотношения и предпочита писмената кореспонденция пред личната среща. Родена през 1830 г. в Амхерст, Мазачузетс, Дикинсън води спокоен живот на неомъжена жена, която съседите намират за ексцентрична особа. Поетесата прекарвала голяма част от времето си в писане на стихове за вечните теми за живота, смъртта и безсмъртието. Макар на съвременниците ни Емили да е позната като една от най-известните поетеси в историята, приживе публикуваните � стихове били по-малко от дузина. Тези от тях, които са успявали да преминат през критичното око на редакторския колектив по онова време, пък били променяни значително с цел стилът им да покрива нормата на деня. Големият успех на Дикинсън идва едва след смъртта �, когато откриват над 1 800 стихотворения, които впоследствие публикуват и в крайна сметка спечелват на авторката си международна известност и слава.

ХЕНРИ ФОРД

Роден през през 1863 г. в град Грийнфийлд, Мичиган, Хенри Форд е индустриалецът, който основава една от най-печелившите автомобилни компании в света. Въпреки че припознаваме името Форд като синоним на успеха, сравнително малко хора знаят за неговите провали в по-ранна възраст. Когато бива едва на 28 години, Хенри решава да стане инженер. Работи за Edison Illuminating Company и спечелва повишение две години по-късно. През същата година, 1893 г., Форд започва да експериментира с бензиновите двигатели. Първото си самоходно превозно средство той проектира и създава, когато вече е на 35 години – с него спечелва подкрепата на Уилям Мърфи – известен индустриалец, занимаващ се с дърводобив в Детройт. Именно там Форд основава първата си автомобилна компания, която обаче се проваля, след като основателят не успява да върне заем, който дължал на братята Додж и поради неефективността в дизайна на автомобила. Налага се компанията да преустанови дейността си, което нанася огромен удар по самочувствието на Форд. Опитите да възроди мечтата си претърпяват втори провал – Форд успява да убеди един от партньорите си да опитат отново с начинанието, но преговорите не постигат нужните резултати. Когато достига 40-те си години, през които успява да преживее два големи провала, Форд решава да се пробва за трети път. Визията му за бъдещето била толкова ясна, че не му позволила да се откаже от мечтата си, въпреки трудностите. Ръка му подава Александър Малкълмсън – шотландски имигрант, който също успява да прозре потенциала на идеята. Тази криволичеща пътека към успеха откроява Форд като една от най-известните личности в историята, преминала през големи каталиклизми, за да достигне до световен успех. Името му става синоним на автомобила – Хенри успява да създаде кола, която да бъде достатъчно достъпна за всяко семейство и променя облика на света завинаги.

ЧАРЛЗ ДАРВИН

Знаете ли, че животът на Чарлз Дарвин се смятал за голям провал от собствения му баща? В ранните години на следването си и поради големия си интерес към природата младият Дарвин започнал да пренебрегва обучението си по медицина в Университета в Единбург и през 1827 г. изоставя напълно образованието си. Това вбесява баща му: „Не те е грижа за нищо друго освен за стрелба, кучета и лов на плъхове. „Повлиян от родителския авторитет, Дарвин прави втори опит в стандартното образование и записва Христовия колеж в Университета в Кеймбридж още през следващия зимен семестър. Трябват му 4 години да осъзнае, че това също не е неговият път – през 1831 г. Дарвин напуска за втори път колежа. Знаейки за очакванията на хората в живота му, Дарвин пише в автобиографията си: „Бях смятан от всички за съвсем обикновено момче, под средния стандарт за интелект“. Той бил наричан дори „лентяй“ от баща си и бил смятан за провал. Историята на човечеството обаче не смята така – днес Дарвин е признат за един от най-влиятелните научни умове на нашето време, а неговите теории за естествения подбор и еволюцията, продължават да оказват огромно влияние върху нашето разбиране за биологичните видове и живота им.

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

Роден през 1879 г., човекът, когото всички днес познаваме като един от най-блестящите умове, живели на планетата, в началото на своето съществуване се считал за огромен провал. Всъщност Айнщайн не можел да говори до 4-годишна възраст. Неуспешният опит за влизане в Швейцарската федерална политехническа школа в Цюрих през 1895 година се смята за един от основните провали в живота на младия Айнщайн. През университетските си години Алберт далеч не се справя блестящо – през цялото време се бори да не отпадне от програмата. След завършване на формалното си образование младият Айнщайн прекарва години в скитане без ясна представа какво ще прави с живота си. Прекарва известно време като застрахователен агент, но след като не успява да продаде нито една застраховка, ходещ от врата на врата, решава да приключи с тази професия. 2 години по-късно заема поста на асистент към Патентното ведомство, където проверява патентните заявки за различни устройства, което се оказва първо стъпало към шеметната му кариера на учен. В горните редове можем ли да познаем блестящия ум, който представя пред света теорията на относителността и остава траен отпечатък във физиката и математиката, печели Нобелова награда през 1921 г. и поставя началото на квантовата теория?

TH E S U CC E S S I S S U E

ИС ТОРИИ

ДЖОАН РОУЛИНГ

Авторката на световноизвестната поредица за Хари Потър минава един от най-дългите пътища към славата. Когато е на 17 години, Роулинг кандидатства в Оксфордския университет, но бива отхвърлена. Прави втори опит с университета в Ексетер, където защитава бакалавърска степен по изкуства с френски език. Животът и образованието � я изпращат в Лондон, където за първи път се явява идеята за младия магьосник – докато чака влак, закъсняващ цели 4 часа, Джоан започва да оформя образа на Хари Потър. В Лондон не остава задълго – след смъртта на майка си писателката се премества в Порто, Португалия, където започва да преподава английски. Няколко месеца по-късно се среща с бъдещия си съпруг и се омъжва, като ражда дъщеря през 1993 г. Младото семейство не е щастливо – Роулинг става жертва на системно домашно насилие, което довежда и до окончателната раздяла с бащата на дъщеря �. През това време тя вече е вдъхнала живот на малкия магьосник – три глави от първата книга от поредицата са на лице. На 38 години, с един развод зад гърба си и статус на самотна майка, Джоан смята себе си за пълен провал, когато се премества в Единбург при сестра си. Две години по-късно тя успява да завърши ръкописа на „Хари Потър и философския камък“ и започва да търси издател. Цяла година ръкописът си остава такъв – 12 от найголемите издателства в световен мащаб отхвърлят книгата като „безинтересна“. Щастието се усмихва на Роулинг едва през 1996 година, когато историята на Хари Потър попада при дъщерята на собственик на малка издателска къща в Лондон. Така първата книга за легендарния магьосник е публикувана през 1997 г. – цели 7 години след зараждане на идеята за него и през 2004 г. превръща авторката си в първия писател-милиардер.

РИЧАРД БРАНСЪН

Ричард Брансън, роден през 1950 г., е английски милиардер, предприемач и бизнес магнат, известен на целия свят като една от най-успешните личности на XX век. Начело на световната марка Virgin Group и основател на бизнес начинания в найразлични области на икономиката, Брансън променя с присъствието си света на музиката, телекомуникациите и въздушния транспорт. В края на 60-те Ричард стартира списание „Студент“, където интервюира известни хора, като започва да продава и записи чрез списанието с намалена цена, което му помага да постигне моментален успех. Брансън отваря магазин за звукозаписи през 1971 г., но поради правни неуредици му се налага да заплати огромна глоба, в резултат на което майка му бива принудена да ипотекира къщата им. След като уреждат въпроса с правителството, магазинът на Virgin Records постига такъв успех, че му позволява да създаде своя собствена марка (лейбъл). По-късно основава и авиокомпания, но бива принуден да се раздели с Virgin Records, за да я запази. Предприемачът продава лейбъла на EMI за 500 милиона британски лири. Днес Ричард Брансън един от най-богатите хора на планетата.

TH E S U CC E S S I S S U E

ТАНЦУВАЙ ИЛИ УМРИ ИЛИ КАК ТАНЦИТЕ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ЕДИН ЖИВОТ

TH E S U CC E S S I S S U E

К АУЗА

Мартина Захариева, снимки: Selina Meier Photography for The What Dance Can Do Project

анцът – движение, ритъм, общуване, емоция, магия, ритуал, красота, елегантност. Все думи, с които можем да определим това изящно изкуство. То наистина е навсякъде около нас. А за мен е близко до сърцето и чрез него често изразявам различни емоции. За други хора танцът променя изцяло съдбата им. И точно това послание е в основата на организацията с нестопанска цел The What Dance Can Do Project. Наскоро се запознах с основателката � – Аурелия Селиер, която живее в Цюрих и от около година и половина работи усилено, за да помага на деца в неравностойно положение и със специални нужди чрез магията на това изкуство. „Танцът може да променя животи. Видели сме го как се случва“ – твърдо убедена е тя, когато стартира този проект, свързващ страстта � към танците с желанието да направи света подобро място. Доброволците в организацията вярват, че танците са катализатор за по-светло бъдеще и средство за лечение на рани и че всички деца по света трябва да имат достъп до танцовото изкуство и музиката. Чрез средствата, които набират, те успяват да „занесат“ танца до тези деца и юноши, които са в особено положение – поради бедност в непривилегировани региони на Земята или в специфично медицинско състояние. Как го реализират? Чрез вдъхновяващите движения и истории на известни танцови личности, които отиват при тези деца специално с мисията да запалят в очите им искра на надежда. На 14 септември в хотел Wider в Цюрих присъствах и на първата специална галавечер на The What Dance Can Do Project. Нощта беше емоционална, наситена със силата и магията на танца, с докосване съвсем отблизо до това красиво изкуство и една вълнуваща среща – с човек, чийто живот наистина се е променил благодарение именно на танците и всеки ден се стреми да предаде нататък положителния пример чрез своето изкуство на движението.

КОЙ Е АХМАД ДЖУДЕХ

На няколко крачки пред нас на сцената се изправи момче с особен чар в очите и много емоция в гласа. По походката му веднага разбираш – професионален танцьор. А по начина, по който започна разказа си, веднага си даваш сметка, че това е силна личност със специфична индивидуалност, която те кара да го харесаш от пръв поглед и да усетиш искреността и близостта му. С умерен тембър на гласа и истински контакт с публиката ни разказваше как е роден през 1990 г. в Ярмук – палестински бежански лагер в Дамаск, Сирия. До ден днешен той все още няма паспорт. За първи път в живота си се докосва до танцовото изкуство, когато е на 8 години и наблюдава изпълнение на „Лебедово езеро“ в училище. Оттогава той започва да повтаря тези балетни движения, танцува скришом в стаята си (не е прието тогава едно момче да се изразява чрез подобни движения) и мечтае да стане танцьор – нещо, което баща му не одобрява. Той бие Ахмад всеки ден след училище с намерението да го откаже от тази му страст, а скоро последва и раздялата на родителите. На 16-годишна възраст, развивайки сам танцовите си умения през всички тези години с одобрението и съветите на майка си как да поддържа тялото си, той се явява на прослушване в главната балетна трупа на Сирия. Приемат го веднага и започва да тренира балет, гимнастика и модерни танци. Започва да пътува с трупата и да развива таланта си. Става популярен и благодарение на социалните мрежи, но животът му съвсем не е лесен, както се досещате.

ВИЖДАТЕ ЛИ ТАЗИ ТАТУИРОВКА ТОЧНО ТУК НА ВРАТА? ТУК СЪМ ИЗПИСАЛ: „ТАНЦУВАЙ ИЛИ УМРИ“, ЗА ДА Е ПОСЛЕДНОТО НЕЩО, КОЕТО ВИДЯТ, АКО МЕ ЕКЗЕКУТИРАТ

К АУЗА

КАК ТАНЦИТЕ ПРОМЕНЯТ ЖИВОТА МУ

Слушахме с интерес разказа на Ахмад и сякаш въздухът в залата беше спрял да се движи от напрежението. В погледите на всички се четеше възхищение към мотивацията и характера на това момче, а усещането за изживяната мъка се засили, когато той започна да разказва за гражданската война в Сирия. Избухва през 2011-а и нанася разтърсващи резки върху живота на Ахмад. Пет от близките му загиват пред очите му, а семейството му загубва всичко, когато домът им е бомбардиран. И тогава не се отказва от танците – Ахмад живее 3 месеца в палатка на един покрив в Дамаск, защото е твърдо решен да завърши учението си. Следва наниз от животозастрашаващи ситуации, включващи и непрестанни заплахи от екстремистите заради успешните му танцови прояви. Всички ние поклатихме глава с тъга от описаната картина и трудно можехме да си представим ужаса, а Ахмад се обърна с гръб към нас и ни каза: „Виждате ли тази татуировка точно тук на врата? Тук съм изписал: „Танцувай или умри“, за да е последното нещо, което видят, ако ме екзекутират“. До такова ниво бе достигнала отдадеността на това момче да танцува, защото за него да танцуваш е смисълът да съществуваш. И вярва, че творение е антоним на думата война. Ще се запитате – има ли щастлив край историята му? И бих отговорила – има много повече от това. Всъщност няма край. В момента, в който Ахмад завършва балетното училище в Дамаск и трябва да се присъедини към армията през 2016 г., холандският журналист Рузбех Каболи буквално го спасява, като прави документален филм за неговата история и популяризира таланта

TH E S U CC E S S I S S U E

му извън Арабския свят. Така след това с помощта на Тед Брандсън, директор на Холандския национален балет, през октомври 2016 г. Ахмад пристига в Амстердам и дебютира в продукцията „Копелия“ на Холандския национален балет. „Когато пристигнах в Холандия за първи път, основната ми цел беше да подобря уменията си и да задълбоча развитието си като професионален танцьор. Не съм планирал да стана публична личност и не търсех медийни изяви. Но в хода на това „пътуване“ разбрах, че моята история може да помага на хората, и исках да работя над това. Става въпрос за посланието, а не за моята индивидуалност. Да дам нещо обратно за това, което аз получих в живота. Като артист имам тази отговорност. Ще напуснем този свят, но това, което правим, ще остане. Ако мога да помогна дори само на един танцьор в Сирия, ще си е струвало усилията“, сподели с нас Ахмад. И научихме също как той преподава в SOS Детски селища в Сирия и помага на деца, които са загубили родителите си във войната, да превъзмогнат тъгата, яда, безпокойството чрез танците. Участва в редица представления, за да набира средства за учениците си и хората в Сирия. „Исках да помогна за изграждането на бъдеще за страната, а то е в ръцете на децата“, сподели Ахмад с усмивка и лека гордост в гласа. А всички в залата се изправиха и ръкопляскаха силно. Аз пък си пожелах след тази специална вечер – дано всеки открие своето изкуство, страст или хоби, което да му дава сили да се справя с ежедневните предизвикателства в живота. Дано всеки успее да намери и приложи тези свои умения, с които да помогне за изграждането на по-добро бъдеще.

летете над вълните с

ЛЮБИМЕЦЪТ НА НЕБЕТО

КОЛКО Е ВАЖНО ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН? 92

TH E S U CC E S S I S S U E

СРЕ Щ И

Емилия Колева

говаряме си среща за петък 13-и. При часовника на Халите. Казва ми, че ще пътува в този ден, а на мен ми минава през ума дали е добра идея да го прави точно на тази дата. Прогонвам фаталистичните мисли, а впоследствие ще се уверя, че не съм срещала друг човек, който толкова силно да вярва в късмета си. Той е от Ямбол и казва, че никога в живота си не е работил нещо, само за да изкарва пари. Има много хобита и безброй истории, за които времето не ни стигна, а вероятно ще е нужна и цяла книга, за да се разкажат. Представям ви Тодор ТодоровЧочо – реставратор на старинни часовници и представител на една специална порода хора, която е чист късмет да срещнеш в днешно време. Различен, малко чудак, а някои биха казали дори чешит. През ателието му са минали най-ценните български експонати (общо над 3000), включително най-старият у нас - от около 1620 г. Веднага след като се запознаваме на живо, започвам да го разпитвам за часовника на Халите. Разказва ми цялата история. Създаден е през 1912 г. от немска фирма, като за времето си е бил един от най-модерните. Монтиран е чак през 1915 г. заради избухването на Балканската и Междусъюзническата война. Механизмът се задвижва от тежести, които се навиват автоматично чрез електромотор, захранван от галванични батерии. Отмерването на четвъртинките и часовете е с

БРОНЗОВИ КАМБАНИ, КОИТО СА СЕ ЧУВАЛИ ИЗ ЦЕЛИЯ ГРАД.

В края на 80-те години Халите са затворени за реконструкция, а часовникът е демонтиран. Повече от десетилетие по-късно собствениците на Халите се свързват с Тодор Тодоров-Чочо, за да се консултират с него, като очакват, че остатъците от часовника ще трябва да се предадат за вторични суровини. „Беше в насипно състояние, половината части липсваха и от мен се очакваше просто да потвърдя, че от него нищо не става. Казах, че ми трябва малко време, за да огледам и да проуча, и след няколко дни заявих на собствениците, че часовникът е напълно възстановим“, разказва майсторът. Следват изненадани реакции, дълги месеци работа по реставрацията, изработване на изцяло нови елементи, за да може през 2000 г. часовникът да заработи отново в обновените Хали. Точността му е изключително висока за този тип механизми – отклонение от +/- 10 секунди на денонощие при допустими +/- 60 сек/ден. Питам го как се е захванал с часовникарство, а той се усмихва и казва: „Когато бях 10-годишен, случайно попаднах на афиш, в който се предлагаше кръжок по авиомоделизъм. Казах на майка ми, че искам да се запиша. Още тогава започна моето влечение по конструирането и работата с фини елементи. По-късно имах късмет да се освободи едно място за ученик в часовникарско ателие в Ямбол. Моят учител беше арменец – най-добрият специалист в града. Беше човек с изключителна фантазия. Макар техническите му познания да не бяха придобити по академичен път, той беше роден техник с въображение, от когото научих много.“ Докато си говорим, ми прави впечатление, че на няколко пъти споменава израза „имах късмет“. Казва го не за да подцени усилията и труда си, а като своеобразна благодарност към съдбата за нещата, които са му се случили. „Всички интереси, които съм имал, съм ги реализирал и превърнал в професия. Затова казвам, че съм любимец на небето. Занимавал съм се с всичко онова, за което съм мечтал. Твърдя и до ден днешен, че нито един ден в моя живот

Горе: часовникът в Халите Вляво: часовник „Шведско цвете“ Долу: портален часовник – съчетание между стил, красота и финес

Часовникът на Фердинанд – професионалната гордост на Тодор

НЕ СЪМ РАБОТИЛ ЗА ЗАПЛАТА.

Работил съм само онова, което ми е хоби – ама при мен това означава да имам болезнен интерес към него.“ В броя, посветен на успеха, се питам има ли всъщност нещо по-удовлетворяващо от това всяка сутрин да се събуждаш с онзи гъдел в стомаха, който те кара да търсиш, да експериментираш, да твориш, а успехът да е последното, за което мислиш. Основната страст на майстор Тодоров в момента е конструирането на уникални часовникови механизми и часовници. Казва, че му трябват още 4050 години да реализира проектите си. Връщам разговора ни към историята за началото. Тодор ТодоровЧочо разказва как в ателието, в което е започнал, са работели 6 души-майстори. „Имаше една стая с 6 работни маси и приемна за клиентите. По онова време часовникарите в Ямбол бяха поне 30. Все още нямаше кварцови часовници, а както знаете механичните се нуждаят от периодична поддръжка, затова и имахме много работа. Подходът на моя учител беше особен – той стоеше в приемната, а аз на работната маса, и през вратата, без да гледа, ми казваше точно какво трябва да направя стъпка по стъпка. Споменах ви, че съм се занимавал с авиомоделизъм. След това минах и през корабен- и автомоделизъм. Това ми помогна да схващам лесно и да се уча бързо.“ От позицията на майка на 7-годишен първокласник се питам как са гледали родителите на Чочо на неговите нетрадиционни занимания. „Винаги са ми давали пълна свобода на избор. Вярно е, че и аз съм бил доста инат и съм си извоювал правото да взимам решенията в живота си сам. Например 4 години учих химия. Още в първи курс осъзнах, че в областта на химията не мога да бъда творец, и това много ми тежеше. А

АКО НЕБЕТО ТЕ Е ПУСНАЛО ТВОРЕЦ,

с каквото и да се занимаваш, ти не можеш да потиснеш нуждата да твориш. Затова химията я докарах до дипломиране и спрях. Дадох си сметка, че трябва да отида да работя в предприятие, в което ще ми се налага да изпълнявам план, спуснат отгоре, а това не е за мен.“ Докато работи в театър, Тодор Тодоров решава да конструира кулен часовник съвсем от нулата. По дидактичен път успява

TH E S U CC E S S I S S U E

Часовникът на Хрельовата кула в Рилския манастир

да изведе някои от формулите, но стига до момент, в който му е нужна допълнителна подкрепа от дебелите книги. По онова време в ямболската библиотека нямало много литература на тази тема, затова прави специална поръчка на една от книгите, които му трябват. След като я доставят, решава да я ксерокопира на единствения ксерокс в града. Спомня си и до днес цената за копиране на една страница – 15 стотинки, което тогава се равнявало на един типов хляб. Високата сума не го спряла, за да продължи да работи по своя проект. „Сега е лесно да научиш нещо – включваш компютъра и всичко е там. Едно време беше борба да се докопаш до знания“, спомня си Чочо. Така се запалва по конструирането на часовници, за да се стигне до момента, в който решава да създаде

БЪЛГАРСКИ РЕЗОНАНСЕН ЧАСОВНИК – ЕДИН ОТ ОБЩО 14-ТЕ В СВЕТА.

По него работи в продължение на 2 години и продължава да го подобрява. Философията на резонансния часовник съществува от над 300 години и се основава на принципа на резонанс между 2 махала с почти еднаква честота, които, ако са поставени достатъчно близо едно до друго, успяват да влязат в резонанс помежду си и по този начин стават по-устойчиви на външни влияния – съответно целият механизъм работи по-прецизно. Чочо разказва, че първият такъв часовник е бил създаден около 1700 година, като оттогава досега има изработени 14 такива в света. Единият от тях е изгорял при пожар и към момента са известни само 13 резонансни часовника – знае се, че два от тях например са произведени от Бреге за френския кралски двор. Защо са толкова малко, ще попитате – „изработката и настройката на този тип механизми се оказват ужасно сложни“, обяснява Чочо. Преди около 5–6 години му попада книга, в която са описани всичките 13 часовника. Той я преглежда и се усъмнява в тезата за резонанса. „Иска се много смелост да не повярваш на теория на над 300 години“, отбелязва майсторът. Затова решава да направи опитна постановка и да изследва и провери дали съмненията му са основателни. Оказва се, че 2 махала, поставени много близо едно до друго, наистина се влияят помежду си, но това влияние е негативно за стабилността на системата – точно обратното на първоначалната теория. „Давам си сметка, че

СРЕ Щ И

това е скандално заключение. И ще ви кажа още нещо скандално – всичките тези 13 часовника не са резонансни, а синхронни. Разликата е в начина на взаимодействие. Предстои ми да оформя цялото изследване в статия и да го публикувам официално.“ А как се е появил 14-ият часовник? Докато е правил изследването чрез опитната постановка, решил, че трябва да го превърне в истински часовник. Махалата са с нестандартен дизайн, а стрелките са изработени също от него с буквата Т, интегрирана по елегантен начин в оформянето. Докато си говорим, погледът ми на няколко пъти попада на черна кутия, която стои на стола до нас. Сигурна съм, че вътре се крие нещо интересно, но чакам търпеливо да стигнем до него. Любопитството ми надделява обаче и питам: „А може ли вече да видим какво има в кутията?“. Майсторът от Ямбол се усмихва и започва внимателно да разопакова съкровището, което е донесъл специално за срещата ни:

Снимка: Красимир Стойчев

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ НАСТОЛЕН ЧАСОВНИК С ТУРБИЙОН –

отново изработен изцяло лично от него. Решил да го направи, защото механизмът е изключително впечатляващ за наблюдение и е еталон за висше часовникарско майсторство. Творението е великолепно – механизмът се вижда от всички страни благодарение на специално изработения стъклен купол, който го обгражда. Освен ефектния турбийон часовникът показва и лунната фаза. Навиването е ръчно, със специално ключе – налага се да се навива веднъж седмично. В момента работи по проект за конструирането и изграждането на същия часовник, но с много по-големи размери – около 2,5 м височина. С него майстор Тодоров има намерение да кандидатства за два рекорда на Гинес, а междувременно е в процес на преговори за намиране на инвеститор за тази амбициозна инициатива. Питам го какво значи надписът N:00 на циферблата, а отговорът е, че това е прототип и не се продава. Следващата произведена бройка ще бъде с номер 01. Разказва ми, че преди време му се обадила една дама, която много искала да купи часовника. Майсторът � обяснил, че с удоволствие ще произведе нов, специално за нея, но това ще отнеме около 10 месеца работа. Тъй като часовникът � бил нужен за подарък, тя нямала толкова време и дори предложила да плати по-висока от поисканата цена, за да купи прототипа. Майсторът категорично отказал: „До ден днешен тъгувам по един паркетен часовник, чийто прототип продадох преди доста години. Оттогава никога не правя тази грешка. За мен парите не са всичко. Преди време един важен човек ми беше поръчал изработката на един часовник, дори го беше капарирал. Изпълних поръчката и го потърсих, за да дойде да си го вземе. Той не ми вдигаше телефона с дни. Накрая ми се обади и му казах, че нямам желание да му продам часовника, и го поканих да дойде, за да му върна капарото. За мен е важно онова, което правя, да попадне в ръцете на човек, който ще го цени, а не просто ще плати за него.“ Разделям се с Тодор Тодоров-Чочо, в петък 13-и, и си мисля, че историята му е може би един от най-добрите уроци по успех, които съм чувала. Неговото най-високо постижение не е нито резонансният часовник, нито турбийонът, нито многото реставрирани часовници, сред които и този в Халите, и в Рилския манастир. Най-големият му успех е свободата. Да изследва, да твори, да не спира да предизвиква себе си и да прави всичко това независимо от външни фактори. Да не прави компромиси с принципите си и да върви по пътя си достойно. Казва, че небето му помага. А пък аз вярвам, че небето помага на онези, които са заслужили, извоювали, а понякога и изстрадали тази помощ.

Горе: българският резонансен часовник – един от общо 14-те в света Долу: първият български настолен часовник с турбийон

З Е Л Е НО

ЗА БИО ХРАНИТЕ ОТВЪД ЕТИКЕТА МОДА ИЛИ СЪЗНАТЕЛЕН ИЗБОР?

Йоана Иванова

азарът на биологични продукти нараства всяка година, а „био“ и „органик“ сертифицирането се превърна в задължително условие при закупуване на храна за много хора. Отмина ерата на бързата храна. Сега здравословното хранене е също толкова важно, колкото външния вид. Но дали това е просто мода, или е продиктувано от естественото желание за по-качествен живот и опазване на планетата? За да се сертифицира една храна като „био“, тя трябва да отговаря на определени условия, уредени от законодателството в съответната държава. Някои от тях са: стриктни ограничения върху използването на пестициди, изкуствени торове, антибиотици за животни и забрана за използването на ГМО. Един от митовете, свързани с био храните, е, че те имат повече полезни вещества от традиционно отглежданите. Но изследванията показват, че съдържанието на макро- и микронутриентите в храните, отглеждани по двата начина, са сходни. Етичният въпрос е свързан с едно от условията за био отглеждане на животни – те трябва да водят живот по-близък до естествения им. Обаче трябва да се вземе под внимание и че лекуването на редица заболявания без антибиотици изисква по-дълъг период на възстановяване и повече страдание за тях.

TH E S U CC E S S I S S U E

ОПРАВДАНО ЛИ Е ПРЕМИНАВАНЕТО КЪМ ИЗЦЯЛО ОРГАНИЧНО ХРАНЕНЕ?

Краткият отговор е: зависи. Дългият изисква аргументи, които всеки човек може да даде сам за себе си. Ако единственият аргумент при избора на био храна е здравето, тогава отговорът е по-скоро не. Но ако към него добавим и мисълта за опазването на околната среда и по-добрия вкус на продуктите, везните се накланят в противоположната посока. Голямо преимущество в био земеделието е по-щадящият подход при обработка на почвата и по-малко замърсяване на водните басейни. Използването на по-малко пестициди намалява добива, което е и основната причина за високата цена на био продуктите. Един от аргументите в тяхна защита е, че това е бил единственият и естествен начин за отглеждането на храна преди 100 години. Това, което не се споменава, е, че тогава хората са имали по-оскъдно и не толкова разнообразно меню. Днес е напълно нормално да си купите малини и диня през зимата, но това би било немислимо, ако разчитате изцяло на местното земеделие. И тук стои въпросът – ако изберете органичната храна, защото искате да опазите природата, то трябва да помислите и за други аспекти като закупуване на местни и сезонни продукти. В противен случай еко идеята се обезсмисля, защото макар и био, храната пътува хиляди километри и докато стигне до вас, вече е оставила сериозен въглероден отпечатък върху планетата.

ПО-МАЛКОТО ВИНАГИ Е ПОВЕЧЕ.

Чудесно е, че населението мисли във все по-глобален мащаб, но нито един сертификат няма да реши проблемите със свръхконсумацията. Разумният и балансиран избор при хранене на всеки един ще допринесе не само за подобряване на вашия живот, но и на този на Земята.

В К УСНО

ДЖАДЖЪК „РУКАТКА“

(АРМЕНСКА РАЗЯДКА С БИО КИСЕЛО МЛЯКО И СПАНАК) ПОРЦИИ: 6

ПРОДУКТИ: 3 бурканчета био кисело мляко „Рукатка“ 450 г спанак, почистен и измит 1-2 скилидки чесън 1 1/2 ч.л. сол орехи и зрънца от нар Инструменти: дъска за рязане, голям нож, средна купа, лъжица за бъркане

5 РЕЦЕПТИ,

С КОИТО ПОСРЕЩАМЕ ЕСЕНТА РУКАТКА Е ЕДНА ПОИЗЧЕЗНАЛА ВЕЧЕ ДУМА ЗА ЕДНО ПОИЗЧЕЗНАЛО ВЕЧЕ ГЪРНЕНЦЕ. ТАКА СЕ Е НАРИЧАЛ ТРАДИЦИОННИЯТ БЪЛГАРСКИ ГЛИНЕН СЪД ЗА ПОДКВАСВАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА КИСЕЛО МЛЯКО.

овата мандра в Драгана, чиито продукти ще носят търговската марка „Рукатка“, обещава да произведе продукт, който максимално да се приближи до традиционното и полезно за здравето кисело мляко, с което България се прослави по света. В изделията се влагат най-чисто краве мляко, произведено според всички изисквания за биосертифициране и експертно подбрани закваски от най-добрите лаборатории. Представяме ви пет рецепти, подготвени от Андреа Маронян, които лично опитахме. Сигурни сме, че всички ще питат за още, след като им ги поднесете.

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: 1 Изцедете киселото мляко с тензух за около 2,5 часа. 2 Смачкайте спанака с ръце, докато изцедите водата от него. Нарежете го на много ситно и го сложете в средно голяма купа. 3 Нарежете чесъна на много ситно (може и да се смачка) и го сложете при спанака, добавете солта и разбъркайте, докато спанакът хубаво се овкуси. 4 Н акрая добавете изцеденото киселото мляко и хубаво разбъркайте. 5 С ервирайте с натрошени орехи и украсете със зрънца от нар. Съхранение: Този вкусен джаджък може да съхранявате в кутия или покрит с фолио до 3 дни в хладилник.

В К УСНО

SCONES „РУКАТКА“ ПОРЦИИ - 16 БРОЙКИ (ОКОЛО 50 Г ВСЯКА)

ПРОДУКТИ: 150 г краве кисело мляко „Рукатка“ 130 г краве сирене „Рукатка“, натрошено 85 г краве масло, нарязано на малки кубчета 260 г пшенично брашно 1 с.л. бакпулвер 1 ч.л. сол 1 с.л. захар 1 яйце (плюс още 1 за намазване на сконовете) 75 г сушени домати, нарязани на малки парченца Инструменти: голяма купа, малка купа, голяма шпатула за бъркане, голяма тава за печене, хартия за печене, голям нож, готварска четка НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: 1 В малка купа разбийте яйцето с киселото мляко и оставете настрани. 2 В голяма купа смесете брашното, бакпулвера, солта и захарта. 3 Добавете парченцата масло и с нож за тесто или с пръсти надробете маслото в брашното, докато тестото стане като едър пясък (тук-там може да има по-малки и по-големи парченца). 4 Добавете нарязаните домати и натрошеното сирене към сместа и разбъркайте с шпатула. 5 Прибавете сместа с яйцето и киселото мляко, леко и нежно смесете с шпатула, докато се оформи топка тесто (важно е да не се премесва много, а да остане с деликатна и пръхкава текстура). 6 Върху леко набрашнен плот разделете тестото на две, оформете всяка топка на кръг с дебелина около 3,5 см. Нарежете всеки кръг на осем парчета като пица, наредете ги върху тава с хартия за печене. Сложете ги да постоят в хладилника поне 30 минути. 7 Загрейте фурната на 210ºC с вентилатор. Намажете само горната част на сконовете с разбито яйце. Печете ги 10 минути, докато станат леко златисти (много е важно да не се препекат, иначе ще станат много сухи). Оставете ги да изстинат за 5 минути на тавата и после са готови за хапване! Съхранение: Оформеното сурово тесто може да се съхранява покрито в хладилник до 3 дни и във фризер до 1 месец. Ако сконовете са замразени, само ги извадете предварително на стайна температура, докато загрявате фурната; при печене може да им трябва 1-2 минути повече. Готовите сконове издържат на стайна температура в затворена кутия до 3 дни.

TH E S U CC E S S I S S U E

МНОГОЦВЕТНА ЗАКУСКА „РУКАТКА“ ПОРЦИИ: 1 (400 Г)

ПРОДУКТИ: 300 г краве кисело мляко „Рукатка“ 1 1/2 с.л. чиа 1/2 ч.л. какао на прах 2 с.л. пюре от ягоди (вземете 3-4 ягоди и ги намачкайте с вилица или пасатор) 1/2 ч.л. ванилов екстракт Инструменти: 3 малки купички, 3 лъжици за смесване, 1 чаша (за вино или уиски) НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: 1 Смесете в купа кисело мляко „Рукатка“ с чиа (ако харесвате млякото да е сладко, добавете мед на вкус към тази смес). 2 Разделете сместа по равно в 3 малки купички. В едната сложете какаото и смесете, в другата пюрето от ягоди и смесете, и в третата ваниловия екстракт и смесете. 3 В чаша за вино или уиски сложете от сместа с какаото, после от сместа с ванилията и накрая добавете ягодовата смес. 4 Вашата многоцветна „Рукатка“ е готова! Може да декорирате с малко настърган шоколад, или с ягоди. Съхранение: До 4 дни в хладилника, покрито с фолио.

КАШКАВАЛКИ „РУКАТКА“ С ЧУБРИЦА ПОРЦИИ: 17 СОЛЕНКИ

ПРОДУКТИ: 250 г био кашкавал „Рукатка“, рендосан 280 г био кисело мляко „Рукатка“, студено 260 г пшенично брашно 1 1/2 ч. л. бакпулвер 1 ч.л. морска сол 1 ч.л. сушена чубрица 75 г краве масло, студено, нарязано на кубчета Инструменти: голяма купа, готварска шпатула, голяма плоска тава за печене, хартия за печене, лъжица за сладолед (или стандартна лъжица)

КАТЪК „РУКАТКА“ ПОРЦИИ: 450 Г (ОКОЛО 2 Ч.Ч.)

ПРОДУКТИ: 200 г био краве сирене „Рукатка“ 250 г извара „Рукатка“ 1/2 ч.л. морска сол 1 склидка намачкан чесън Кората на 1 лимон 20 г пресен босилек (около 20 листа) Инструменти: средна купа, вилица, дъска за рязане, нож НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: 1 В средно голяма купа сложете сиренето и натрошете на ситно с вилица. 2 Добавете изварата, солта, чесъна и настържете на фино ренде кората от цял лимон (само жълтата част). Добавете киселото мляко. Хубаво разбийте сместа с вилицата (може и с миксер, ако имате). 3 Н арежете босилека много ситно и добавете към сместа, разбъркайте хубаво с вилицата. 4 К атъкът е готов! Може да сервирате с препечени филийки, крекери или чипс. Съхранение: В кутия за съхранение или покрит с целофан до 3 дни в хладилник.

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: 1 В голяма купа сложете брашното, бакпулвера, солта, и чубрицата. Разбъркайте с шпатула. 2 Добавете студеното масло и надробете на малки парченца с върха на пръстите си до получаване на смес, която прилича на едър пясък. (Може да използвате и нож за тесто, ако имате). 3 Добавете рендосания кашкавал и смесете хубаво с шпатулата. 4 Добавете киселото мляко и сместете с шпатулата, докато оформите топка тесто (ще бъде леко лепкаво, но трябва да си държи формата като правите топчетата). 5 Върху тава с хартия за печене, направете топчета от тестото с лъжица за сладолед (получават се 17-18 бройки), оставете около 4-5 см между тях. Ако нямате лъжица за сладолед, не се притеснявайте: използвайте леко намокрени ръце и обикновена лъжица, за да ги оформите. 6 Покрийте тавата с хартия и сложете в хладилника поне 30 минути. 7 Загрейте фурната на 200ºС с вентилатор (220ºС без вентилатор). Печете ги за 16-18 мин. или докато коричката придобие приятен златист загар. 8 Оставете ги за 5 мин. да изстинат на тавата преди консумация.

Съхранение: Суровите кашкавалки може да се държат в хладилник до 3 дни и във фризер до 1 месец (оставете ги да се размразят на стайна температура, докато фурната се загрява). Изпечените кашкавалки се съхраняват на стайна температура до 3 дни (може да ги затоплите леко във фурната или на тостер).

TH E S U CC E S S I S S U E

СЪС СЪЛЗИ КЪМ

ВЪРХА

100

TH E S U CC E S S I S S U E

В СВЕТА НА СПОРТА УСПЕХЪТ НИКОГА НЕ ИДВА ЛЕСНО – МАЙКЪЛ ДЖОРДАН, МАЙКЪЛ ФЕЛПС И РАФА НАДАЛ СА СРЕД ТЕЗИ, КОИТО ЗНАЯТ ТОВА НАЙ-ДОБРЕ

СПОР Т

Методи Шуманов

евръстният Майкъл Джордан не е бил особено добър на баскетбол. 15-годишният Майкъл Фелпс е започнал да тренира плуване заради болест. Рафаел Надал е бил принуден да се пребори със самата природа, за да стане един от най-великите тенисисти в историята. В света на спорта успехът никога не идва лесно. Тъкмо обратното – само тези, които са готови да рискуват и жертват всичко, са достойни да се качат на върха. А по пътя си към него проливат много сълзи и още повече капки пот. Но пък едва ли ще се намери някой, който да ви каже, че не си е струвало...

СОРИ, МАЙКЪЛ

В своята легендарна кариера Майкъл Джордан е отбелязал точно 32 292 точки, печелил е шест пъти титлата в NBA, в пет случая е бил избиран за най-полезен играч (MVP) и е взел участие в... 14 Мача на звездите. През 1978 г. обаче бъдещият най-велик баскетболист в историята е просто едно от хилядите 15-годишни американски момчета, които мечтаят за професионална кариера под двата коша. Майк, както всички го наричат по онова време, участва в своеобразен драфт, от който трябва да бъдат избрани 15 нови попълнения за местния гимназиален отбор. Когато в съблекалнята се появява списък със селектираните новобранци, името Майкъл Джордан не фигурира в него. Един от основните мотиви Майк да не попадне сред избраните е фактът, че е по-дребен от останалите и не може да забива. „Когато видях, че ме няма в списъка, се прибрах вкъщи, заключих се в стаята ми и плаках неудържимо”, разказва десетилетия по-късно Въздушния. В такива моменти има само два възможни изхода от ситуацията. Единият е да се сринеш психически, да зарежеш всичко и никога повече да не си помислиш дори за професионална баскетболна кариера. Джордан, между другото, се увлича сериозно и по бейзбола и мнозина твърдят, че в онези години талантът му с бухалка в ръка е много по-впечатляващ, отколкото под коша. Другият вариант е да използваш провала като безкраен източник на мотивация. Нищо не стимулира гения така, както публичното пренебрегване на способностите му. Ето защо Джордан избира второто. „От този момент нататък всеки път, когато се чувствах уморен в залата за тренировки, затварях очи и пред мен изникваше списъкът от съблекалнята, в който моето име го няма. После отварях очи и продължавах да тренирам като луд“, признава легендата на „Чикаго Булс“. Няколко години по-късно Джордан не само става част от колежанския отбор на Северна Каролина, но впоследствие се превръща и в абсолютна икона на NBA. А какво се случва с треньора на гимназиалния отбор Клифтън Херинг, според когото 15-годишният Майк не е бил достатъчно перспективен? За местните хора той винаги ще остане човекът, който едва не отказа Джордан от баскетбола. Гледайки триумфалния полет на Въздушния, Херинг се затваря в себе си, изпада в депресия и категорично отказва всякакви срещи с журналисти. По ирония на съдбата Херинг всъщност е катализаторът на успеха. „Никога не съм се чувствал толкова засрамен, както в онзи момент, в който закачиха списъка в съблекалнята. Без него обаче може би никога нямаше да постигна всичките си победи“, завършва Джордан.

КУРШУМА ОТ БАЛТИМОР

Още един Майкъл, но Фелпс, ще остане в историята като найвеликия олимпиец за всички времена. Носител на 28 медала, 23 от които златни, Куршума от Балтимор, както е наричан от медии и фенове, промени завинаги представите ни за плуването и човешките възможности. Животът му обаче можеше да се развие по съвсем различен начин, ако в ранна детска възраст Майкъл не е диагностициран със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Според лекарите това е причината Фелпс да е лош ученик, тъй като лесно губи внимание в часовете и не успява да се концентрира върху уроците. Съветът на докторите към майка му е да му намери хоби, което да позволи на малкия Майк да изразходва неизчерпаемите си запаси от енергия. И тъй като сестрите му тренират плуване, момчето също започва да прекарва все повече време в басейна. Оказва се, че му харесва. До такава степен, че започва с лекота да печели щатски първенства в своята възрастова група. От тези 23 златни олимпийски медала, които Фелпс има в колекцията си, най-паметен ще си остане един от осемте, спечелени на игрите в Пекин през 2008 г. Броени секунди след старта на една от финалните серии в индивидуалните дисциплини Майкъл осъзнава, че нещо не е наред. Оказва се, че очилата, с които плува, пропускат вода заради фабричен дефект. Фелпс обаче не изпада в паника, а прилага наученото от треньора му Боуман месеци по-рано. Като част от подготовката си за форума в Пекин Куршума плува на тъмно в басейн в Мичиган, в който не вижда нито отделните коридори, нито края на разстоянията. Целта на упражнението е да се изострят сетивата му – да се научи да отброява загребванията си с такава математическа прецизност, че липсата на видимост да не му попречи да изпълни целта. Фелпс прави точно това: знае, че 21 загребвания ще са му необходими, за да достигне финала. И започва да брои... 19-20-21! Майкъл не само печели състезанието, но и поставя нов световен рекорд. Момчето, което някога трудно успява да се съсредоточи в час, показва брилянтна концентрация в най-важния момент.

101

МЕСИ ИЛИ РОНАЛДО? И двамата! Независимо от вашите лични предпочитания (найвероятно си имате такива) всеки от тях е гениален посвоему. Найвеликите футболисти на нашето време обаче са принудени да преминат през поредица от трудности по пътя си към световната слава. Докато расте в аржентинския град Росарио, Меси страда от липса на хормон на растежа – заболяване, което е по-разпространено при момчетата, отколкото при момичетата, причиняващо забавяне в развитието на тялото. Осемгодишният Лео се подлага на лечение, което включва инжекции, съдържащи въпросния хормон, всяка вечер преди лягане. Първоначално те са поставяни от родителите му, а когато става на 12, бъдещият идол на милиони фенове по света започва да си слага инжекциите сам. Лечението му струва по хиляда

102

TH E S U CC E S S I S S U E

евро на месец – сума, която в онези дни е непосилна за семейство Меси. От тогавашния му клуб „Нюелс Олд Бойс“ поемат само част от разходите по медикаментите и това принуждава фамилията да търси алтернативни решения на проблема. Навършил 13, Меси е поканен за пробен период в академията на „Барселона“, където впечатлява местните треньори още с първото си докосване до топката. Няколко месеца по-късно един от директорите на „Барса“ се подписва върху... салфетка, която служи като първи „договор“ с фамилия Меси. В него ръководството на клуба се задължава да поеме цялото хормонално лечение на футболния магьосник и останалото, както се казва, е история. Някъде по същото време никому неизвестният тогава Кристиано Роналдо току-що е станал част от академията на „Спортинг“-Лисабон.

СПОР Т

ЛЕВИ-ДЕСНИ, ЛЕВИ-ДЕСНИ...

Рафаел Надал е най-великият левичар в историята на тениса. А знаете ли, че освен да държи ракета, испанецът не прави нищо друго с лявата си ръка? И това е така, защото водещата му ръка е дясната (преди години дори взе участие в дартс експеримент, който имаше за цел да провери точността му – оказа се, че с дясната го бива далеч повече в мятането на стрелички). Рафа започва да тренира тенис, когато е едва 4-годишен, а негов треньор е чичо му – Тони Надал. Първоначално бъдещият властелин на „Ролан Гарос“ отиграва форхенд с две ръце за ужас на наставника си. „Един ден просто го попитах: „Рафа, знаеш ли колко са успешните тенисисти, които играят форхенд с две ръце? Николко! Ти едва ли ще си първият“, разказва Тони Надал. Така Рафа трябва да избере с коя ръка да продължи да играе. Изборът пада върху лявата, тъй като това го прави по-неудобен съперник. Първият му турнир като левичар обаче е абсолютен провал. И носителят на 18 титли от Големия шлем е напът да се върне към естествения ред на нещата и да започне да сервира с дясна ръка. По молба на чичо си все пак продължава да тренира с лявата още няколко седмици и постепенно започва да му се получава. Така тенисът се сдобива с най-успешния левичар в историята си, спечелил Откритото първенство на Франция рекордните 12 пъти.

Момчето, родено на остров Мадейра, е абсолютен аутсайдер сред новите си съотборници, които често му се подиграват заради налудничавата прическа, странния акцент и твърде големите зъби. Жлъчните коментари само амбицират Кристиано, който започва да тренира като луд, за да натрие носовете на децата от столицата. Любимото му занимание е да връзва тежести на глезените си и да се надбягва с автомобилите по улиците на Лисабон. Когато му се наложи да тича на терена впоследствие, има чувството, че лети. Днес 34-годишният Роналдо, за когото има слухове, че прави по 3000 коремни преси на ден, продължава да бъде обсебен от тренировките. Фактът, че печели по 100 млн. евро на година от заплати и бонуси в „Ювентус“ плюс рекламни договори, не е утолил ни най-малко жаждата му за успехи. Усещането да си на върха е безценно.

103

У К А З АТ Е Л

ABC KINDERCARE CENTER 1421 София, ул. „Бунтовник“ 31А Тел.: +359 2 434 1082 www.abckinder.org ADLER adler.ch BIOLOGIQUE RECHERCHE 9002 Варна, ул. „Ян Палах“ 10, ет. 2, Палах център www.biologique-recherche.com BOCCONI American University in Bulgaria Благоевград, 2700, ул. „Свобода Бъчварова“ 12 Тел.: +359 7 388 8111 www.bocconi-aubg.com CINE GRAND 1421 София, Park Center, бул. „Арсеналски“ 2, ет. 2 Тел.: +359 87 891 5687 1434 София, Sofia Ring Mall, бул. „Околовръстен път“ 214, ет. 2 Тел.: +359 878 913 887 www.cinegrand.bg DOMKO 1700 София, ул. „Околовръстен път“ 145 Тел.: +359 2 879 1215 www.domko.com DSK BANK 1036 София, ул. „Московска“ 19 Тел. +359 700 10 375 www.dskbank.bg ESTE FITNESS & SPA 1113 София, ул. „Николай Хайтов“ 3Б Тел.: +359 2 971 2277, +359 877 102 277 www.estespa.bg EVOLUTION AESTHETIC & LASER CENTER 1407 София, бул. „Черни връх“ 100 Paradise Center, ниво -1 Тел. +359 2 440 2030 www.evolution.bg

104

TH E S U CC E S S I S S U E

INTERCONTINENTAL HOTELS & RESORTS 1000 София, пл. „Народно събрание“ 4 Тел. +359 2 933 4334 www.ihg.com KEMPINSKI HOTEL GRAND ARENA BANSKO 2770 Банско, ул. „Пирин“ 76 Тел.: +359 74 988 888 www.kempinski.com LA PRAIRIE Сарантис България 1517 София, бул. „Ботевградско шосе“ 247 Тел.: +359 2 969 0966 www.sarantis.bg LAURA ASHLEY 1124 София, ул. „Хан Омуртаг“ 88 Тел.: +359 889 260 332 www.lauraashley.bg LIFT FOILS Тел.: +359 888 556 570 E-mail: vpapazov@premium.bg www.liftfoils.com NOBLE ACADEMY www.nobleacademy.bg PARK LANE OFFICE CENTER Park Lane Developments 1124 София, бул. „Цариградско шосе“ 47A Тел.: +359 2 805 1910 park-lane.eu PREMIUM CAVIAR Тел.: +359 888 556 570 E-mail: vpapazov@premium.bg www.liftfoils.com RENORA COSMETICS Тел.: +359 887 000 909 renoracosmetics.com

RESIDENCE CITY GARDEN 4000 Пловдив, ул. „Велико Търново“ 19 Тел.: +359 886 776 000 www.residencecitygarden.com RIVA STYLE 1172 София, ул. „Апостол Карамитев“ 2, вх. А, ап. 4 Тел.:+359 876 439 960 www.rivastyle.bg TEDxVitosha 1000 София, пл. „Македония“ 1 Тел.: +359 2 980 9868 www.tedxvitosha.com TURKISH AIRLINES 1000 София, бул. „Цар Освободител“ 14 Офис 01-14, Бизнес Център Лендмарк Тел.: +359 2 987 4220 www.turkishairlines.com ZEISS VISION CENTER / LINDBERG 1000 София, ул. „Леге“ 1 Тел.: +359 884 201 031 1407 София, бул. „Черни връх“ 100 Paradise Center, ниво 1 1766 София, ул. „Околовръстен път“ 214 Sofia Ring Mall, ниво 2 9009 Варна, бул. „Сливница“ 185 Delta Planet Varna, ниво 0 www.joyoptics.bg ДЕНТАЛНА КЛИНИКА „ПЕТЪР ДУЧЕВ“ 1000 София, ул. „Георги С. Раковски“ 114 Тел.: +359 878 803 099 www.profidentalstudio.com РУКАТКА „Драгана Ентърпрайзис“ ООД с. Драгана, ул. „Сан Стефано“ 61 Тел.: +359 896 130 176 www.rukatka.bg