The Xploration Issue by Premium Lifestyle

THE XPLORATION ISSUE

THE XPLORATION ISSUE APRIL | MAY 2019

CREATIVE SOLUTIONS Адрес на редакцията 1000 София, пл. „Македония“ 1, eт. 12 тел.: + 359 2 980 9868; факс: + 359 2 980 9857 www.premium.bg www.facebook.com/premium.bg ®

PREMIUM Lifestyle използва авторски текстове и снимки, материали, предоставени от компаниите-вносители на представените търговски марки. Използването, препечатването или разпространяването на части или цели материали от списанието без писменото съгласие на редакцията е абсолютно забранено. Редакцията не носи отговорност за достоверността на материали, предоставени за публикуване от рекламодателите. Всички права запазени. ®

С ЪДЪРЖ АНИЕ

78 18 8 От редактора

67 Joie de vin

10 Повест за два битера

70 Естетиката е изкуство

14 Дързост и блясък със силов резерв от 115 г.

74 А вие готови ли сте за утре?

18 SIHH 2019: Колко тежи 1 милион?

76 Много повече от лично отношение

38 9 неизбежни тенденции от модния подиум

78 Фелисити Астън – любопитна от Южния до Северния полюс

44 Д ипломатите: Н.Пр. Сри Астари Расджид, посланик на Индонезия 47 Фоторазказ от Лондон: Christian Dior, designer of dreams

88 Оцеляващият Аби

55 От товарния асансьор до кралската ложа в Royal Albert Hall

91 Xplore yourself… with music

58 MasterCard запозна Ники с Джордж Езра

92 Другият футбол: кал, Ренесанс и марксизъм

60 Почивка далеч от всички и близо до всичко в Хисар

96 ГоСТОЛюбив

62 Тимбилдинг сред боровите гори на Родопите

99 TEDxVitosha: Намерете х

66 Здравословни бонбони? Да!

96 47

84 В търсене на преживявания в Западна Австралия

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

ОТ Р Е Д А К ТО РА

С ПЪЛНА ГАЗ КЪМ НЕПОЗНАТОТО

аскоро се зарибих по Formula 1. Ама като ви казвам „зарибих“, представете си абсолютно и окончателно: буквално изгълтах за два дни целия първи сезон на Netflix поредицата Formula 1: Drive to Survive, на телефона ми е запазен графикът за целия сезон, мога да ви изрецитирам и 10-те отбора, които участват, без да се замислям (състезателите още ги уча), а за първото състезание за сезона – Australian Grand Prix, се събудих в 7 сутринта в неделя, Андреа за да гледам надпреварата в Мелбърн. Трудно е да се намери точен превод на exploration, но на мен лично ми харесва идеята да „обследваш“: без крайна дестинация и конкретен търсен резултат, но пък с желание да опознаеш всичко, до което можеш да стигнеш. При положение че сменят гумите на колите за около 3 секунди, в случая на Formula 1 няма какво да си говорим, че резултатът няма значение. Причината да се зарибя по моторните спортове обаче не е толкова бясната скорост – по 330, че понякога дори и 370 км/ч, колкото стратегията, даже драмата в отборите. На същото това първо за годината състезание шампион стана не фаворитът Люис Хамилтън, а неговият съотборник Валтери Ботас, който даде с цели 20 секунди по-добро време. Тук някъде идва онова обследване, за което си мисля аз: тръпката на инженерите да намерят нови и нови начини да измайсторят подобри и по-сигурни автомобили;

ДА ОВЛАДЕЯТ, ЧЕ ЗАЩО НЕ И ДА ИЗКРИВЯТ

законите на физиката в името на 1 секунда повече (или 20 в случая на Ботас). Често се говори за излизане от комфортната зона и за обследване на личните граници – какво ли струва да преодолееш инстинкта си за самосъхранение, за да стъпиш в непознатото?

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

Това правят пилотите на Formula 1, когато с екстра доза смелост натискат педала на газта, влизайки в завой, но няма нужда да имаш толкова бензин в кръвта, за да изследваш границите си. В броя срещаме няколко такива юнаци. Сред тях е Фелисити Астън, която с прекосяването си на Южния полюс има рекорд на Гинес, но поне за нея (за спонсорите не смеем да гадаем) е по-важно знанието, че успяла да надскочи страховете си и да постигне нещо изключително в световен Пунчева мащаб. Друг пример е Филип Лхамсурен, българският авантюрист, който прекоси Амазония – той беше и лектор на тазгодишното издание на TEDxVitosha, организирано от екипа на PREMIUM Lifestyle. Всъщност темата на събитието, което напълни Народния театър на 9 март и за което можете да прочетете на последните страници на броя, бе „Намерете х“ и именно тя е и причината за това изписване на The Xploration Issue. We Xplore се казваше и една от четирите сесии на TEDxVitosha. Там лектор бе и посланикът на Индонезия, Н.Пр. Сри Астари Расджид, която е и вторият гост на рубриката ни „Дипломатите“. Пътувания не липсват: от познатия, но многолик и винаги вълнуващ Лондон, до винените изкушения на Западна Австралия. Изследваме и спортните страсти – що е то футбол между три отбора или такъв в блатото, и колко усилия и саможертви отнема на новата ни звезда в ските Алберт Попов да успее да изуми световните съдии. Оставаме и завинаги верни на света на лукса с поглед към найновото в двете изложения за часовникарско изкуство през 2019 г. Пролетта вече е навсякъде около нас и ни дава нови сили да обследваме. С книга в ръка, часовник върху нея или с пълна газ към непознатото.

AutomowerÂŽ House L

Mobile interaction

Premium design

Intelligent mowing

Climbs slopes up to 40%

Husqvarna AutomowerÂŽ 315X

ПОВЕСТ ЗА ДВА БИТЕРА

бикновено изследването ни кара да мислим за неоткрити територии, далечни пътувания до други континенти, причудливи биологични видове. В The Xploration Issue се заемаме обаче с изследване назад във времето. По-точно: средата на XIX в. През 1862 г. излиза книгата с коктейлни рецепти The BarTender’s Guide or How to Mix Drinks. За нея се смята, че е дала началото на бар културата по света, а нейният автор е един от много известните бармани по онова време, Джери Томас. В нея често се забелязва една съставка: Богарт битер. Съставката е много популярна, но около 1910 г. изчезва и в кръговете на ентусиастите винаги се лансира тезата, че никой жив човек не е пробвал истински Богарт битер.

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

... И ЗА ТРИМА ГЕРМАНЦИ.

ПРЕДИ ДВА ВЕКА ЕДИН ОТ ТЯХ СЪЗДАВА ЛЕГЕНДАРНА РЕЦЕПТА, КОЯТО ПОСЛЕ Е СМЯТАНА ЗА ЗАВИНАГИ ИЗГУБЕНА, А ДНЕС ЧРЕЗ ОБРАТНО ИНЖЕНЕРСТВО ДВАМА ДРУГИ Я ВЪЗРАЖДАТ Андреа Пунчева

ТЕ МА НА БР ОЯ

Връщаме се към днешна дата: 2019 г., когато в София идват германците Щефан Берг и Александър Хаук. Те имат нещо много интересно да разкажат. Tова са хората, успели да възстановят тази 200-годишна рецепта, смятана за завинаги загубена. Представете си го като

СВЕТИЯ ГРААЛ НА БАР КУЛТУРАТА.

„Аз си бях зарибен по темата и прекарвах много време по форумите, преследвах снимки на бутилки. И от нищото се появи бутилка на търг. Неведнъж се е случвало да се продават, но тази беше различна с едно: беше пълна. Разбира се, откачих. И я купих.“ Това е през 2007 г. и дотогава се смятало, че няма оцелели оригинални шишета Богарт, затова откритието е огромно. Цената � е около 800 долара и, както отбелязва Щефан, за бизнес инвестиция това не са много пари, но в случая той ги вади от джоба си и цената е сериозна. Онова, което си мислят обаче, че ще е най-трудното – да се докопат до истинска бутилка с течност в нея – се оказва само началото на 10-годишен процес по възстановка на една от найпазените тайни в сферата им. За да има смисъл историята на Щефан и Алекс, трябва отново да се върнем малко назад във времето. Щефан Берг се захваща с барманството като втора работа, защото дневната му като електротехник не му харесва. Роден е в Източна Германия, а после се озовава в Мюнхен и започва работа не къде да е, а в най-стария бар там. Изкарва 6 години. Колекционира стари книги с коктейли. Тук Алекс се намесва – „Не просто ги колекционира, но ги и чете!“ Да, казва Щефан, изучавах ги в детайли и ми правеше впечатление, че постоянно в рецептите имаше битери. „Но тогава в Германия нещата не бяха като сега – нямаше я бар културата и можех да открия само Ангостура битери и едни други, които за нищо не ставаха.“ Като всеки ентусиаст, който не намира на пазара нужните продукти, се захваща да прави свои собствени. Участва в състезания и обикаля света на круизен кораб, където работи като барман. Там се срещат с Александър Хаук. Годината е 2005-а, Алекс обяснява. „И двамата бяхме финалисти в надпреварата на кораба. Много бързо станахме приятели. В крайна сметка на круизен кораб няма какво толкова да правиш, затова пиехме и си говорехме за старите книги и рецептите, за това, как са се променили през последните 150 години.“ Преди Алекс да се занимава с барманство, е графичен дизайнер. Той също случайно влиза в тази сфера. „Бяхме в бара, където работеше моя приятелка, и тя каза на шефа: „Знаете ли, Алекс също може да прави коктейли“. Не се бях замислял да работя това, защото едно е да си бъркаш неща вкъщи, съвсем друго – да ти плащат да го правиш. Но пък те си търсеха човек, а понякога е хубаво да казваш „да“ на случайните възможности.“ Така от изпуснато изречение се променя животът му. Приятелството им на круизния кораб се превръща в бизнес партньорство и те бързо основават своя компания. Щефан се занимава с финансовата и логистичната част, а Алекс – с графичната. Рецептите, разбира се, ги правят заедно. Както стана ясно, около година след началото на партньорството им, през 2007 г., Щефан намира бутилката. Сега им трябва и останалото, защото от оригиналния � етикет не е останало почти нищо. „Познавахме мъж от САЩ, който имаше празно шише в колекцията си, и той ни прати снимка, само че почти не се виждаше етикетът. Анализирахме онова, което беше останало от него, за да можем да възстановим визията.

КАКВО СА БИТЕРИТЕ? Ако говорим за класическия коктейл, той включва алкохол, миксер (т.е. разредител като например сода или сок), сладък елемент (като сироп) и битер. Битерът е подправката на коктейла и представлява съвкупност от билки и аромати, от които трябват само няколко капки в чашата ви, за да придадат комплексен вкус и пълнота на питието. Най-познат е Ангостура битер, но има още много и различни видове: ароматни, цитрусови, креолски, с целина, с краставица, с тоник и т.н. Битерите са стъпката към следващото измерение на коктейла.

ИЗВАДИХ КЪСМЕТ ЕДИН ДЕН,

когато бях в американски музей. Веднага една бутилка ми направи впечатление: не беше Богарт, а техни имитатори, които бяха направили почти същия етикет. Снимах го и започнах реконструкцията на базата на него“, казва Алекс. Да, имало е всякакви хора по онова време, които са се възползвали от бранда и са го имитирали, но, както се досещате, са стигали само до опаковката, а съдържанието на бутилките е било какво ли не. „Казахме си, че ако ще съживяваме Богарт битерите, ще го направим както си трябва: в оригиналната бутилка, наречена ladyleg, с оригиналния етикет и най-вече оригиналния вкус. Само че бутилките вече не се правеха, така че започнахме да спестяваме пари през годините и после да поръчаме по-голямо количество, защото се наложи да правят стъклото специално за нас“, казва Щефан.

ТЕ МА НА БР ОЯ

Дори и тогава има един голям проблем: вкусът на битера. „Бутилката, която купих, се смята, че е последната в света“, припомня Щефан. „Беше трудноват процес, да разсъблечеш слоевете и да определиш кое от вкуса � днес е част от оригиналната рецепта и кое се е променило с времето. Ние я анализирахме с обратно инженерство, но през последния век или повече, откакто е тази бутилка, високите вкусови нотки са се изпарили, така че дори не работихме с пълната палитра.“ Идва ред на важно пояснение: Богарт е грешно име – истинското име на този битер, както се е появявало в книги, съвсем в началото е Бокер или Boker на немски. Кръстникът е германец, заминал в САЩ в средата на XIX в., където прави битерите и става много успешен. Печатно недоглеждане обаче го оставя в историята със завинаги грешно изписана фамилия. Фактът е от значение, защото Бокер идва от регион в Германия, познат с битерите си. „Логично е, че е използвал билки и съставки, които са му били подръка, или поне леснодостъпни на пазара по онова време в двете държави, където е пребивавал: родината си и САЩ. Докато работехме по рецептата, вземахме предвид географските и историческите особености около създаването на битера“, допълва Алекс. На помощ идва и колекцията на Щефан: старите книги с коктейли имат рецепти накрая – да, вярно, не са Богарт, защото тяхната рецепта е тайна, но имитаторите в някои случаи са имали нещо близко и това също им дава идея за съставките. „Вижте, не е 100% точно спрямо оригинала – невъзможно е да бъде – но е

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

много, много близо. Най-близкото, което може да бъде. После сравнихме нашето творение с другите имитации, описани в книгите – еми, не беше същото“, гордее се Щефан Берг. Смятат, че разликата е в процеса: за

ОБРАТНОТО ИНЖЕНЕРСТВО

те използват всичките си сетива, правят си записки, после оставят да минат няколко месеца, извличат нова порция от бутилката и пробват пак. „Вкусовите рецептори са субективни и онова, което усещаш, зависи от деня, настроението, какво си ял по-рано през деня и така нататък. А и през тези 10 години ние самите се подобрихме много. Нюхът ни стана по-силен и по-опитен, долавяхме различни и по-деликатни нотки, които в началото не бихме могли“, обобщава Алекс. Целият процес отнема 10 години, докато най-накрая са доволни от вкуса. След като вече имат всичко налице – етикет, достатъчно събрани пари, за да поръчат количества специално направени бутилки, и рецепта, решават да действат смело и го правят. „Прие се великолепно по цял свят“, казва Щефан. Всъщност бутилката не е изпита. За това десетилетие те изваждат по няколко капки всеки път, когато правят проба, така че все още голяма част от оригиналната течност си е в шишето. Така в момента на света живеят два Богарт битера. Заедно правят една от най-интересните изследователски истории на нашето време.

ДЪРЗОСТ И БЛЯСЪК СЪС СИЛОВ РЕЗЕРВ ОТ БЛИЗО 115 Г. СЪЗДАДЕНИЯТ ПРЕЗ 1905 Г. ОТ ХАНС УИЛСДОРФ ШВЕЙЦАРСКИ ЧАСОВНИКАРСКИ БРАНД ROLEX ДЕМОНСТРИРА НЕСТАНДАРТЕН ПОДХОД И СЪВРЕМЕНЕН ДУХ ПО ВРЕМЕ НА BASELWORLD

сяка година през март със затаен дъх очакваме какво ще ни покажат големите часовникарски брандове по време на най-мащабното изложение Baselworld. Любопитното е, че тази година е последната, в която то ще се провежда през този месец. От 2020-а Baselworld и SIHH, който традиционно се провеждаше през януари, ще координират датите си и ще се организират последователно, което е сериозна промяна в света на часовникарството. Традиционно обаче в PREMIUM Lifestyle обръщаме специално внимание на един от водещите брандове – Rolex, а на следващите страници ви представяме новостите на марката.

YACHT–MASTER 42

Колекцията за любителите на мореплаването тази година се разшири с новия Oyster Perpetual Yacht-Master 42. С диаметър от 42 мм – нов за Yacht-Master линията – часовникът приютява последно поколение калибър 3235. Механизмът се отличава с изключителна прецизност и притежава патентования от Rolex предавателен механизъм, наречен Chronergy, като гарантира силов резерв от около 70 часа. Моделът е изработен от 18-каратово бяло злато, като за първи път се използва благороден метал при Yacht-Master. Корпусът е с двупосочно въртящ се безел, изработен от серахром в матово черно. Каишката е Oysterflex с Oysterlock закопчалка от 18-каратово бяло злато и системата за разширяване на размера на Rolex – Glidelock.

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

Емилия Колева

SEA-DWELLER

Друг „морски“ часовник пък се появи с нова премяна – жълт ролесор (комбинацията между злато, в този случай 18-каратово жълто, и стомана Oystersteel), който внася за първи път жълтото злато в Sea-Dweller линията. Интересен е начинът, по който се отразява светлината в страниците и ушите, като подчертава профила на корпуса. Надписът Sea-Dweller върху циферблата е в жълто, в синхрон със златото в еднопосочно въртящия се безел от черен серахром с 60-минутна скала. Калибърът и тук е 3235, както при Yacht-Master 42.

BAS E LWOR LD 2019

GMT–MASTER II

DAY-DATE 36

Познат като „президентския“ часовник, Oyster Perpetual Day-Date с оригиналния диаметър от 36 мм се появи с различни иновативни варианти на циферблата – концетрично преливащи цветове: зелено омбре с 18-каратово жълто злато и кафяво омбре, комбинирано с 18-каратово розово злато. Други две версии пък са с циферблати от цветни камъни – розов опал или тюркоаз – обрамчени от безел с 52 диаманта. Признаваме, че последната опция е фаворитът ни тази година. Тюркоазът придава едновременно елегантен и нетрадиционен дух на този емблематичен модел. Великолепен избор е и вариантът от 18-каратово бяло злато с изцяло павиран от диаманти циферблат, при който централните звена на верижката са покрити с общо 412 диаманта. За допълнителен блясък при този модел индексите на часовете са от 10 сапфира във формата на багета, които оформят преливане, подобно на цветовете на дъгата. Калибърът при всички тези модели за първи път е 3255, който също е снабден с Chronergy предавателен механизъм, осигуряващ 70 часа силов резерв. Корпусът пък е с леко изменен дизайн на страниците и ушите, при който отражението на светлината подчертава елегантния силует. Верижката President е с една идея по-тънка и е с керамични втулки в отделните звена. Вариациите са многобройни, което прави изборът още потруден. Любопитен факт е, че Day-Date моделите се произвеждат единствено от благородни метали, а клиентът може да избере измежду 26 езика, на които да бъде показван денят от седмицата.

3 нови версии на GMT-Master II с механизъм от последно поколение – калибър 3285, въведен през 2018 г., бяха представени на Baselworld тази година. Първата е снабдена с двупосочно въртящ се безел с 24-часова скала и двуцветен ринг от серахром в синьо и черно, и Jubilee верижка. Другите два варианта са от 18-каратово бяло злато и са с безел в червено и синьо с 24-часова скала, като при тях верижката е класически Oyster, но с керамични втулки в отделните звена. И при трите нови модела закопчаването на верижката е със специалната Oysterlock система. Механизмът показва час, минути, секунди, дата и втора часова зона със забележителна точност. И при него важна роля играе патентованият предавателен механизъм, Chronergy, който осигурява силов резерв от около 70 часа. Не можем да не отбележим и новите „скъпоценни“ версии на GMT-Master II от 18-каратово розово злато, украсени с рубини, сапфири и диаманти. Всяка от тях е с двупосочно въртящ се безел с инкрустирани рубини и сини сапфири, за да илюстрират деня и нощта. 12 диаманта пък, един от които е триъгълен, са разположени на равни интервали между цветните камъни. 94 диаманта са инкрустирани по ушите и короната, а при една от версиите циферблатът е павиран с 428 диаманта. Налична е и опция за верижка, при която средната линия също е с инкрустирани диаманти – 588 на брой.

BAS E LWOR LD 2019

DATEJUST 36

Един от класическите модели на марката Oyster Perpetual Datejust 36 предлага няколко нови версии. Вниманието привличат две опции в бял Ролесор (комбинация от 18-каратово бяло злато и стомана) с избор от черен циферблат с ефект „слънчев лъч“ или от бял седеф в компанията на 10 диаманта, успешно играещи ролята на часови индекси. Oyster корпусът е от стомана, а безелът е от 18-каратово бяло злато – единият е назъбен, а другият е с 52 инкрустирани диаманта. И двата модела са с верижка от стомана, като едната е тип Jubilee, а другата е класически Oyster. Новите модели са задвижвани от механизъм 3235, който беше въведен при Datejust 36 през 2018 г. Изборът от цифеблати и комбинации с диаманти и тук е богат, като се предлагат и опции с инкрустирани диаманти, оформящи римските VI и IX.

COSMOGRAPH DAYTONA

DATEJUST 31

Разнообразие от циферблати виждаме и при новото поколение Datejust 31, предназначен за най-фините дамски китки. Елегантните часовници се появяват в жълт и розов Ролесор, като върху циферблата за първи път се появява цветът на тъмен родий с римски цифри, при които VI е инкрустирана с 11 диаманта. Интересен е и вариантът в маслиново зелено с ефект „слънчев лъч“ и Jubilee верижка, както и комбинацията от розов Ролесор и цвят розе отново с ефект „слънчев лъч“, допълнен от римски цифри от 18-каратово розово злато. Калибърът при всички нови модели от линията Datejust 31 е 2236, който също беше въведен за първи път през 2018 г.

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

За десерт решихме да оставим новата версия на един модел, който винаги успява да привлече вниманието върху себе си. Cosmograph Daytona се появи с блясък, но и с дух на загадъчност. Скъпоценна, искряща комбинация от 18-каратово жълто злато с черен лак и диаманти, наподобяваща тигрова шарка – оттам идва и прякорът му Wild Cat. Безелът се състои от 36 диаманта, които заместват емблематичната тахиметрична скала, чиято липса бихме могли да преглътнем в този случай. Каишката Oysterflex е със специалната Oysterlock закопчалка от 18-каратово жълто злато, с опция за удължаване. Този зашеметяващ модел е снабден с калибър 4130, който включва синя косъмна пружина Parachrom и осигурява силов резерв от 72 часа.

ЦЕНАТА НА ВРЕМЕТО ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО ТЕЖИ 1 МИЛИОН ЕВРО?

Емилия Колева

ърза справка в Google показва, че в банкноти от по 500 евро това са около 2 килограма. Ако обаче ги сложите на китката си под формата на уникален механичен часовник, една-единствена бройка в целия свят, то теглото на тези 1 милион евро е почти незабележимо. Броят на нулите губи значението си пред желанието, вълнението, тръпката, възхищението от майсторството на артиста, излизащо извън рамките на човешките възможности. Редовните читатели на PREMIUM Lifestyle знаят, че всяка година отделяме специално внимание на новостите

в часовникарската индустрия, представени на ежегодното международно изложение за висше часовникарство в Женева – SIHH. Като единствената българска медия сред акредитираните от цял свят няма да се посвеним да изтъкнем привилегията да имаме възможността да се докоснем в най-буквалния смисъл до произведения, които повечето хора могат да видят само на снимка. Несъмнено усещането е зашеметяващо – 4 пълни дни, в които надпреварата в категорията „най“ до такава степен завладява сетивата, че е възможно за момент да се „отлепиш“ от земята и да заживееш, макар и за кратко, в паралелна вселена. Докато не те приземи реплика от типа: „Да, някъде по света има хора, които нямат ток или вода. А на другия край някой дава 1 милион евро за един часовник“.

ПОПУЛИЗЪМ, НЕСПРАВЕДЛИВОСТ ИЛИ СУРОВ ФАКТ?

Нямаме претенции да отговорим на този въпрос, но можем да зададем още един: „А можем ли да сме сигурни, че човекът, платил 1 милион за часовник, не е отделил още поне толкова за някоя смислена кауза?“ Разсъжденията за справедливостта в света са безкрайна тема, затова и преценихме да не се фокусираме върху паричната стойност на часовниците, за които ще прочетете на следващите страници. Ще се опитаме, както и досега, да пресъздадем възхищението си от майсторството, полета на човешката мисъл, непрестанния стремеж към това да измислиш и създадеш нещо по-добро. Магията на часовникарството е точно толкова сложна и хипнотизираща, колкото това да наблюдаваш как работи един механизъм, задвижван от енергия, страст и много отдаденост. За изработването на някои от най-редките часовници, както ще видите на следващите страници, са нужни стотици часове ръчен труд. А колкото до цената на времето – няма да ви изненадаме, като кажем, че тя зависи от съдържанието му. Понякога 1 секунда може да струва много повече от милиони.

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

SIHH 2019

A. LANGE & SÖHNE

ЮБИЛЕЙНО ИЗДАНИЕ НА НАЙ-РАЗПОЗНАВАЕМИЯ МОДЕЛ НА МАРКАТА

ази година се навършват 25 години от създаването на първия часовник от новата история на компанията, наречен LANGE 1. Повечето ни читатели знаят, че A. Lange & Söhne е основана през далечната 1845 г., но след Втората световна война е иззета и името � почти изчезва, за да бъде възстановено чак през 1990 г. от правнука на основателя. Затова и на тази годишнина е обърнато особено внимание чрез създаването на специална лимитирана серия на модела в бяло злато в само 250 бройки. Впечатление прави сребристият циферблат с тъмносини индекси и стрелки, както и сините цифри, обозначаващи датата. Изключително интересен е отварящият се заден капак с изгравирано изображение на сградата на компанията от 1873 г., а ръчно гравираният елемент от механизма с оцветени в синьо линии със сигурност ще достави удоволствие на ценителското око. A. Lange & Söhne отбелязва още една годишнина през 2019-а – 10 години от създаването на първия механичен часовник с дисплей, показващ точното време чрез „скачащи“ часове и минути, ZEITWERK. Сега е добавена и забележителна допълнителна функция: показване на дата. Новият ZEITWERK DATE се появява с диаметър

от 44.2 мм, корпус от бяло злато, сив циферблат и елегантен акцент с червена дата. Именно тази функция заслужава специално внимание, тъй като тя показва датата по нетрадиционен начин. Цифрите от 1 до 31 са отпечатани върху кръгъл стъклен ринг в края на циферблата, а настоящата дата се отбелязва в червено благодарение на малък цветен сегмент, който се намира под стъкления ринг и се измества с една „стъпка“ точно в полунощ. Интегрирането на тази функция в механизма на ZEITWERK е било едновременно възможност и предизвикателство за специалистите от компанията. Благодарение на специално разработен бутон часът може да се коригира, без това да влияе на функционирането на останалата част на механизма.

AUDEMARS PIGUET КОЛЕКЦИЯТА CODE 11.59 ПРИДАДЕ НОВ СМИСЪЛ НА ЧАСОВНИЦИТЕ

ази година Audemars Piguet без съмнение успяха да привлекат вниманието към себе си. От една страна, заради факта, че поради промяна в стратегията си за развитие от следващата година няма да бъдат сред изложителите на SIHH, а от друга (и може би посъществена) – с лансирането на изцяло новата си колекция, наречена CODE 11.59. Наименованието е акроним от английски Challenge (предизвиквам), Own (притежавам), Dare (осмелявам се), Evolve (развивам се), а цифрите 11.59 символизират последната минута, преди да започне новият ден. Емблематичният за марката осмоъгълник, който превърна Royal Oak модела в истинска икона, е пресъздаден в новата колекция по нестандартен начин – като осмоъгълен междинен корпус, вграден в кръгъл такъв. Безелът е изключително фин, а линиите са оптимално ергономични, което прави часовника удобен за носене от хора с различни размери на китката, независимо от 41-милиметровия диаметър. Моделът е умишлено създаден така, че да пасва еднакво добре както на дами, така и на мъже. Впечатляващо е двойно извитото сапфирено стъкло, чиято вътрешна повърхност е куполовидна, а външната е вертикално извита от 6 до 12 часа. За първи път пък логото на компанията е триизмерно, положено чрез изключително прецизна техника на пластове „атом по атом“ от 24-каратово злато. Колекцията представя избор от 6 механизма последно поколение, изработени изцяло от компанията. 3 от тях са нови: хронограф с функция за обратен ход, самонавиващ се механизъм със секунди и дата и самонавиващ се летящ турбийон.

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

SIHH 2019

BAUME & MERCIER

НАДЕЖДНОСТ, ЕЛЕГАНТНОСТ И ДОСТЪПНОСТ ДО… 2100 Г.

редставената през 2018-а колекция Clifton Baumatic тази година се разширява с нов модел – Clifton Baumatic Perpetual Calendar. Baume & Mercier представя нова интерпретация, която комбинира BM13 версията на механизма Baumatic с вечен календар. Самонавиващият се калибър предлага оптимална надеждност, а освен 5-дневния силов резерв впечатлява и с резистентност към магнитните полета в ежедневието. Часовникът изисква поддръжка веднъж на 7 години, вместо на 3 или 5, както е препоръчително при традиционните модели. Чрез отчитането на датата, деня от седмицата, месеца и лунните фази, и взимайки предвид автоматично дължината на различните месеци, включително и високосните години, Clifton

Baumatic Perpetual Calendar определено заявява мястото си сред най-сложните часовници с подобна компликация. Моделът не изисква корекция на датата преди 1 март 2100 г. За дамите Baume & Mercier представи 8 часовника от колекцията Classima Lady – с нови циферблати, размери, кварцови и автоматични механизми. Два модела със скъпоценни камъни и седефен циферблат и корпус с инкрустирани диаманти подчертават блясъка на линията. Автоматичните часовници от колекцията се разпознават с римските цифри на 3, 6, 9 и 12 часа, а прозрачният гръб на корпуса разкрива красотата на механизма. Безапелационната звезда на Classima Lady е диамантеният модел с диаметър 31 мм.

BOVET

ИЗКУСНА ПРАКТИЧНОСТ

е познаете Bovet по характерния корпус с наклон на циферблата към 6 часа, създаден по идея на собственика на компанията Паскал Рафи. Всеки часовник на марката е проектиран така, че за притежателя му да е лесно да прочете информацията от дисплея, както и да борави без излишни усложнения с механизма. Новият модел Récital 21, представен на SIHH 2019, не е изключение. Минутната и часовата стрелка са разположени в центъра, като оставят повече място за вечния календар в периферията. С изключение на датата, която се показва чрез индекс, който се върти около часовете и минутите, денят и месецът се виждат през отвори на 12 и 6 часа, а на 3 часа е разположен индикатор за високосния цикъл. Интересен визуален ефект е връщането на индекса на датата в началото на всеки месец, постигнат чрез специално разработения механизъм. Истинският „гъдел“ за ценителите на часовникарското изкуство е на гърба на Récital 21, откъдето се виждат патентованият секунден механизъм, както и индикаторът на силовия резерв, чийто максимум е 5 дни – впечатляващо постижение, особено за механизъм с вечен календар. Моделът е наличен в титан и червено злато, а фината изработка на циферблата и отделните елементи показват високото майсторство на специалистите от BOVET 1822.

THE FEEL GOOD ISSUE

SIHH 2019

ази година Cartier набляга на идеята за постоянно преоткриване чрез някои от емблематичните си модели, които продължават да се развиват с всяка нова интерпретация. Марката представи множество изящни нови творения, а ние подбрахме две от тях, от които трудно откъснахме очи (и ръце).

SANTOS DE CARTIER

Да завладее небето, да издигне духа и да пребори силата на гравитацията: дръзкото наследство на авиатора Алберто СантосДюмон, който през 1904 г. поръчва на Луи Картие първия модерен ръчен часовник, се рее над новата колекция Santos de Cartier. Чистият дизайн, квадратен циферблат с умишлено видими болтове и ергономична каишка веднага издават напредничавата природа на този модел. Лишен от излишни украшения и снабден с кожена каишка от алигатор, новият Santos-Dumont остава верен на елегантността на оригиналния модел от 1904 г. Корпусът е от злато, злато и стомана или изцяло от стомана, с римски цифри, видими болтове и корона със син кабошон, а квадратната форма на циферблата напомня на типичната за онова време геометрия, особено популярна в Париж. Новият модел е съвременно отражениe на стила на Алберто Сантос-Дюмон, който винаги е бил безупречно облечен. Santos de Cartier представя и хронограф в колекцията си, притежаващ един старт/стоп бутон, видим на 9 часа, а reset функцията е интегрирана директно в короната. Един от най-впечатляващите нови модели в колекцията обаче е Santos de Cartier Skeleton Noctambule, чиито мостове са покрити със Super-LumiNova® – специален материал, който на дневна светлина е невидим, но нощем свети, излъчвайки събираната през деня светлина.

CARTIER КРАСОТАТА ВЪВ ВСИЧКИТЕ Ѝ ПРОЯВЛЕНИЯ BAIGNOIRE

Един безспорно култов модел за марката, Baignoire започва историята си през 1912 г., когато Луи Картие взима традиционната кръгла форма и я издължава, докато постигне формата на вана (на френски – „baignoire”), откъдето произлиза и името. През 50-те корпусът бил леко извит, докато днес виждаме трансформация, която намира съвършения баланс между чистия дизайн и елегантните линии с почит към модела от 1958 г. 60-те години носят още един ключов момент в историята на модела Baignoire. Появява се Allongée – уголемен часовник, който се извивал по дължината на дамската китка, комбинирайки шик с елегантност. Тази година моделът се появи в нови версии с инкрустирани скъпоценни камъни по безела или пресъздавайки още подръзка визия с „шипове“.

SIHH 2019

GREUBEL FORSEY ИЗКУСТВОТО ДА ИЗОБРЕТЯВАШ

ледайки отвореното сърце на триизмерната конструкция и оригиналната геометрия на новия модел Art Piece Edition Historique, забелязваме изкусното съчетание от техничност, авангардна естетика и фино часовникарско изпълнение. Моделът е произведен в лимитирана серия от 33 бройки, 11 от които са от платина. Окото е привлечено от нестандартната конструкция на няколко нива, която дава съвсем нов поглед към часовника. Естествено, първото, на което се спира, е двойният турбийон, величествено разположен на кралско син фон. „Философски часовник“ – така се определя Art Piece Edition Historique, отдавайки специално място на турбийона и индикатора за силов резерв за сметка на часовете и минутите. Това е своеобразна покана към колекционера да „улови мига“ (carpe diem) и да извлече най-доброто от него. Задната страна на часовника също предлага възхитителна гледка с фината изработка на механизма и гравираните подписи на създателите на марката – Роберт Грубел и Стивън Форсей. Есенцията на марката е събрана в другия модел, представен по време на SIHH, отново произведен в лимитирана бройка от 33 часовника. Balancier Contemporain успешно изпълнява мисията да балансира между скромния диаметър от 39.6 мм, умерените форми и безупречно функциониране.

HERMÈS

ази година Hermès представи часовник, който предлага уникална визия на Луната с едновременно показване на нейните фази в двете полукълба – Северно и Южно. Два подвижни „кръга“ с часове и минути гравитират по искрящия циферблат, разкривайки седефените луни с помощта на разработен от манифактурата на Hermès механизъм. Arceau L’heure de la Lune е изключителен часовник: конят е символ на корените на Hermès и тук той намира своето място като елегантен Пегас, галопиращ из света на мечтите на 12 часа. На 6 часа пък е разположена втората луна с реалистично пресъздаване на повърхността �. Моделът е произведен в 2 варианта с по 100 лимитирани бройки от всеки. Свързан с лунната тематика е и новият Arceau Awooooo! – часовник, чийто циферблат пресъздава миниатюрна картина със сребристо сивия мистериозен представител на дивото, на фона на звездно небе и нарастваща Луна. Цветовата комбинация е елегантно завършена с корпус от бяло злато и графитена кожена каишка. Моделът е произведен само в 8 бройки. И тъй като по-горе споменахме един от символите на Hermès, не можем да пропуснем да представим Galop d’Hermès – динамичен, сияен, палав, дързък и елегантен. Galop d’Hermès е наличен в разнообразни комбинации от цветове, както и във варианти с диаманти.

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

ДА СТЪПИШ НА ЛУНАТА И ДА ЗАГУБИШ УСЕЩАНЕ ЗА ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО

SIHH 2019

IWC SCHAFFHAUSEN ДА ЗАВЛАДЕЕШ НЕБЕТО

ез съмнение един от най-впечатляващите щандове (макар в случая употребата на тази дума да е като да наречеш някой небостъргач „къщурка“) е този на IWC Schaffhausen. Надпреварата как всеки бранд ще оформи своя кът, за да превърне представянето на новите си колекции в истинско преживяване, е не по-малка от тази в чисто „часовникарски“ аспект. Тази година от IWC бяха решили да „украсят“ щанда си със… самолет. Истински британски изтребител Spitfire беше позициониран по средата на пространството, а около него посетителите можеха да разгледат моделите на марката, вдъхновени от авиацията. Акцентите при IWC Schaffhausen тази година бяха три: специални издания Le Petit Prince и Antoine de Saint-Exupéry в колекцията пилотски часовници, нова линия Top Gun отново при пилотските модели, и Spitfire линията, на която ще обърнем специално внимание. За да отбележат инженерната експертиза на дизайнерите на легендарния британски изтребител, всички часовници от Spitfire колекцията са снабдени с механизми, разработени и произведени изцяло от IWC. Дизайнът е вдъхновен от този на Mark 11 – навигационен часовник, произведен от Schaffhausen за Кралските военновъздушни сили през 1948 г. и носен от много от пилотите, служили по онова време. Два различни подхода са приложени при изграждането на визията – при единия цветовата комбинация, стоманеният корпус, черният циферблат и зелената текстилна каишка напомнят на пилотската кабина на Spitfire, докато бронзовият корпус, масленозеленият циферблат и кафявата кожена каишка при другия придават уникален характер. С времето бронзът придобива специфична патина, което пък прави всеки отделен часовник неповторим. Самолетът Spitfire е изгравиран на гърба на всеки от часовниците. Колекцията се състои от Big Pilot’s Watch Perpetual Calendar Spitfire (250 бройки), Pilot’s Watch Timezoner Spitfire Edition "The Longest Flight" (250 бройки, посветен на проекта за полет около света със самолет Silver Spitfire “Silver Spitfire – The Longest Flight”), Pilot’s Watch UTC Spitfire Edition “MJ271” (271 бройки), Pilot’s Watch Chronograph Spitfire, Pilot’s Watch Automatic Spitfire.

яма да скрия, че личният ми фаворит от тазгодишното изложение беше представен от основаната в люлката на сложното швейцарско часовникарство през 1833 г. Jaeger-LeCoultre. Master Grande Tradition Gyrotourbillon Westminster Perpétuel е магия, от която просто не откъсваш очи. Часовникът, оборудван с първия многоосов турбийон, пресъздава мелодията от камбанения звън на Уестминстър и притежава вечен календар. Прецизните турбийони са един от специалитетите на марката, доказали се и на Международния конкурс за измерване на времето с 2 награди за прецизност през 2009 г. Тук силата да създадеш суперточен механизъм върви ръка за ръка с майсторството, необходимо за проектирането на визуално впечатляващи Gyrotourbillon часовници. При този модел турбийонът е с намален размер спрямо предишните, като това ограничава и възможността за отклонение. Уестминстърската мелодия от часовника Big Ben е позната на всички. Master Grande Tradition Gyrotourbillon Westminster Perpétuel пресъздава именно нея, за да отброи четвъртинките, когато минутният репетир е активиран – изключително сложен механизъм, който го нарежда на престижно място сред „пеещите“ часовници. Впечатляващото творение е снабдено с още една компликация – вечен календар, който показва вярната дата, без да е необходимо да правите допълнителна настройка в последните дни на по-кратките месеци. Механизмът е изработен така, че отчита и 29-ия ден на февруари във високосните години. Изключително произведение, чийто механизъм, повтарям, можеш да наблюдаваш с часове до степен на пълна хипноза.

JAEGERLECOULTRE ИЗКУСТВО НА ПРЕЦИЗНОСТТА

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

SIHH 2019

MONTBLANC ВРЪЩАНЕ КЪМ ПРИРОДАТА И НЕЩО СПЕЦИАЛНО ЗА ДАМИТЕ

дъхновена от планината и нейното изучаване, линията 1858 на Montblanc се приближава към природата с бронзови корпуси, изцяло нови циферблати с цвят каки и същите каишки тип NATO. Легендарните професионални часовници от 20-те и 30-те години на миналия век, дело на Minerva, са били възприемани само като инструменти с военно приложение. Като почит към изключителното наследство на манифактурата Montblanc 1858 представя 3 нови модела, готови да придружат всеки безстрашен приключенец и изследовател. Montblanc 1858 Automatic, Montblanc 1858 Automatic Chronograph и Montblanc 1858 Geosphere са предназначени за модерните авантюристи, които сами определят предизвикателствата си. Моделите притежават множество интересни елементи като гравиран образ на Montblanc на гърба и оригиналното лого на марката от 30-те години. Специалните каишки са изработени във Франция в манифактура със 150-годишен опит в производството. Безспорно вниманието ни е привлечено най-вече от Geosphere модела, който е посветен на предизвикателството на 7-те върха – светия граал за планинските катерачи. За по-фините дамски китки Montblanc добавят няколко нови модела в линията Bohéme, които много ни допаднаха. Забележителен сред тях е Bohème Manufacture Perpetual Calendar, който притежава изцяло нов механизъм с вечен календар, показващ часове, минути, ден, дата, месец, лунна фаза и високосна година по изключително лесен за разчитане начин. Механизмът е бил разработван в продължение на три години и притежава и функция за допълнителна часова зона.

ощен, дързък и издръжлив – такъв е новият професионален хронограф за гмуркане, представен на SIHH от Panerai. Моделът е посветен на Гийон Нери – френски шампион по свободно гмуркане, познат по целия свят с рекордите, които е счупил и с убийствените си подводни снимки. Panerai Submersible Chrono Guillaume Néry Edition е водоустойчив до 300 метра (30 бара) и притежава еднопосочно въртящ се безел, който показва времетраенето на гмуркането. Циферблатът е сив, като нюансът и текстурата напомнят кожата на акула. На гърба на часовника е изгравиран подписът на Нери и дълбочината на постигнатия рекорд гмуркане с един дъх до 126 метра дълбочина. Със своите 47 мм диаметър, титаниев корпус и син безел часовникът излъчва едновременно сексапил и мощ. Механизмът е автоматичен, разработен изцяло от манифактурата на Panerai и има силов резерв от 3 дни. Интересното е, че моделът, посветен на Гийон Нери, се появява и в лимитирана версия от 15 бройки, чиито притежатели ще имат възможността да участват в изключително преживяване. Те ще бъдат поканени на остров Мореа във Френска Полинезия, където живее Нери. Там те ще могат да се отдадат на необикновени емоции с гмуркане и наблюдение на китове със самия Гийом Нери. На гърба на часовниците от тази лимитирана версия е изгравиран и силуетът на остров Мореа. Цветовете тук са по-тъмни – черна каишка и преливащ от тъмнозелено към черно циферблат – като аналогия на дълбочината на океана и създаващи още по-внушителна визия.

PANERAI

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

„ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ИДЕИ“, ВДЪХНОВЕНИ ОТ ЛИЧНОСТИ

SIHH 2019

PIAGET

ОТ СЪРЦЕТО НА ЗЕМЯТА ДО СЪРЦЕТО НА ГАЛАКТИКАТА

яма да скрием афинитета си към ултратънките часовници, дело на майсторите на Piaget. Тази година към любимата ни Altiplano линия бяха добавени три нови модела, всеки от които с акцент от области, в които Piaget са доказали своята експертиза – фини часовници, изключителна работа със скъпоценни камъни и фокус върху твърдите камъни. Altiplano High Jewellery 36 мм е сред основните модели в елегантната колекция на Piaget. За първи път той се появява с диаманти във форма тип „багет“, инкрустирани върху безела и циферблата, с емблематичния за Piaget син цвят на циферблата и в лимитирана серия от 88 броя. Небесното влияние се усеща много силно при 41-милиметровия Altiplano Tourbillon със син циферблат от метеорит, обкръжен от диаманти. Летящият турбийон, разположен на 2 часа, наподобява въртенето на космическите тела. Отличителните линии по повърхността на метеорита придават уникална визия, а моделът е произведен само в 28 бройки. Третият представител на „небесното“ е 40-милимитровия Altiplano с корпус от розово злато и сив метеорит на циферблата, показващ датата на 3 часа. Този модел е наличен в лимитирана серия от 300 броя. Piaget демонстрираха невероятна игра на цветове и майсторство при работата със скъпоценни камъни и с новите модели от линиите Possesions и Polo. Изключително фина изработка и ювелирно изкуство, съчетани в часовници-бижута.

SIHH 2019

ази година Richard Mille ни заведе на пътешествие в царството на цветовете, вкусовете и емоциите. Новата колекция, наречена с вкусното име Bonbon, включва 10 модела, всеки от които е произведен в лимитирана бройка от 30 часовника. Бонбони, сладкиши и плодове украсяват тези 10 часовникарски лакомства, които за пореден път разбъркват съществуващите норми и очаквания. И Bonbon колекцията се основава на три от емблематичните за марката модели – RM 07-03, RM 16-01 и RM 37-01. „Идеята беше да преразгледаме съществуващите колекции, като си поиграем с цветовете. Това ми позволи да извадя едно усещане за забавление, вдъхновено от поп културата. Създадохме палитра от 60 цвята за тази унисекс колекция“, обяснява Сесил Гена, творчески директор на Bonbon. Въпреки бунтарската си визия „захаросаната“ колекция се основава на изключително дълбоката експертиза на Richard Mille в областта на материалите, както и предишни творения на компанията. Комбинацията е от различни текстури, обработката е до най-финия детайл, за да може крайният резултат да предизвика обилно слюноотделяне и пълен екстаз за любителите на високото часовникарско майсторство. Всички модели са с двуцветни керамични корпуси. Черният цвят, който е фундаментален в техническо отношение за марката, е представен в съвсем нова светлина – под формата на сладък корен, разположен по целия циферблат. Не по-малко апетитни са плодовите модели. Освен корпусите с преливащи цветове, изработени от Carbon TPT® в комбинация с Quartz TPT®, е добавен и изцяло нов тюркоазен цвят. Изрисувани и лакирани на ръка, тези 3000 миниатюрни скулптури, интегрирани в различните композиции, превръщат всеки от часовниците в пакет, пълен с минисладкиши. А за да направят преживяването за посетителите още по-вълнуващо, Richard Mille подаряваха на всеки от тях именно това – пакет с лакомства, които гарантирано не са вкусвали от детството си.

RICHARD MILLE

БУНТАРСКИ ДУХ В ЯРКИ ЦВЕТОВЕ

ROGER DUBUIS

всяка следваща година чрез новите си дръзки модели Roger Dubuis системно изместват както техническите, така и естетичните граници в часовникарството. И както вече стана дума, „надцакването“ за най-впечатляващ щанд по време на SIHH не е никак безобидно. Roger Dubuis тази година посрещаше посетителите си със суперкола – Lamborghini SC18 Alston, първия и единствен хайпър автомобил, създаден от Lamborghini по специална поръчка на клиент. Интересното е, че колата беше изложена по време на SIHH, преди самият клиент да я е получил. Причината за този нестандартен декор е, че звездата на Roger Dubuis тази година, изключително сложният Excalibur One-Off, е вдъхновен именно от този автомобил. Футуристичният часовник представлява смесица от модерно изкуство и иновативна архитектура, а механизмът му е способен да конкурира и най-сложния автомобилен двигател. Следвайки същата философия като тази на Lamborghini Squadra Corse, инженерите на Roger Dubuis са създали модел с прецизни линии, дълбочина и грабващо окото шоу от светлини. От 1963 г. кралят на автомобилните гуми Pirelli оборудва всеки автомобил Lamborghini със специално разработени гуми за най-добро представяне, маркирани с буквата “L”. Същият елемент фигурира и при каишката на Excalibur One-Off, като експертизата на специалистите от Pirelli е помогнала на Roger Dubuis да подобри качеството на каишката с по-добра гъвкавост и издръжливост. В духа на хайпър автомобила Lamborghini Excalibur One-Off е истински хайпър часовник със специално разработен механизъм с двоен летящ турбийон, формиращ ъгъл от 90°, за да напомня за V-образната геометрия на двигателя на суперколата. На 12 часа часовникът притежава двоен диск със „скачащ“ час със стрелка за минутите (по подобие на Lamborghini, където единична стрелка показва оборотите, а брояч показва скоростта).

СУПЕРЕНЕРГИЧНОСТ, АДРЕНАЛИН И РЕШИТЕЛНОСТ ЗА ПРОМЯНА НА ПРАВИЛАТА

окато гледах презентацията на Ulysse Nardin и наелектризиращите видеа, които бяха подготвили, вълнението от съвпадението с нашия Xploration Issue беше неизбежно. Буквата „Х“ откриваме под формата на игра на думи (Xploration, Xtraordinary, Xcess, Xperience, Xcitement, Xtreme and compleX), но и като символ, който виждаме навсякъде около нас – Х като хромозома, като поколение, като пресечна точка, като знак за умножение, като отбелязване на място на картата… Новият член на най-дръзката колекция на марката – FREAK, която безпардонно разтърсва статуквото, логично носи името FREAK X. В сравнение с предшествениците си Х-моделът е с намален диаметър (43 мм вместо 45), но е с по-добра четливост и е по-лесен за употреба. За първи път часовник от FREAK серията се появява с корона за настройка на времето, като измества една от характерните черти на линията – липсата на корона и настройка чрез безела. Механизмът е тип карусел, който се завърта с един оборот около оста си на всеки час. По-семпъл, по-агресивен, без циферблат и без стрелки, FREAK X е демонстрация на навика на Ulysse Nardin непрестанно да измества границите на експертизата си в часовникарството. SKELETON X пък е моделът, който оставя всичко на показ чрез една от най-предизвикателните техники в часовникарството. Вътрешната красота е изцяло разкрита, а скелетонизацията е издигната на ниво Х. Дързък и мощен, този модел е интерпретация на бъдещето на часовниковия дизайн, при който виждаме всичко, включително и самата архитектура и функционалност на времето. Несъмнено най-забележителната версия на SKELETON X е Carbonium GOLD, при която е използван нов, суперлек и устойчив материал, предназначен за производството на последното поколение корпуси и крила на самолети. Carbonium Gold е „смес“ от карбон и злато, която придава на корпуса блещукащи и преливащи черни и златни вълни.

След “Hot Horlogerie” линията, с която марката се заигра още миналата година, любопитството дали и този път ще има „горещ кът“ беше неизбежно. В сътрудничество с известния италиански художник на еротични комикси Мило Манара Ulysse Nardin представи серия от 10 омагьосващи часовника. Циферблатите са с илюстрации на подводните срещи между красива жена и загадъчна русалка, пресъздадени чрез техниката micro painting от оригиналните творби на художника.

ULYSSE NARDIN WE XPLORE. WE XCITE. WE XIST. WE ARE ULYSSE

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

SIHH 2019

а тазгодишното изложение на SIHH Vacheron Constantin добави нови, единствени по рода си модели към ексклузивната колекция “Mécaniques Sauvages”. Изключителните творения представят величествени диви животни по начин, демонстриращ високото майсторство и специалните техники, овладени до съвършенство от Vacheron Constantin. Майстори часовникари, инженери, дизайнери и ювелири обединяват усилията си в изследването на нови технологии с уважение към традиционните умения, предавани с години през поколенията. Новите модели “Mécaniques Sauvages”, задвижвани от калибър 2460 G4, осигуряват място на циферблата, където тигрите и пандите могат да оживеят чрез комбинация от специални техники: т.нар. инкрустация на дърво и гравиране на орнаменти. Игра на контрасти, цветове и обеми пресъздават характера на тези диви животни, както и атмосферата на тяхната естествена среда. Моделите Imperial Tiger и Majestic Tiger подчертават комбинацията между барелефното гравиране (на тигрите и скалите) и инкрустацията на дърво (за фона), докато Wild Panda моделите са изработени изцяло чрез инкрустация на дърво. Едно от предизвикателствата пред майсторите часовникари е било инкорпорирането на механизъм, който да е съвместим както в техническо, така и в естетическо отношение, с дизайна на циферблата. На дисплея няма стрелки, а времето се показва в четири отвора – за часа, минутите, дните и датата. Спазвайки най-високите стандарти за качество в часовникарството, красотата на механизма са разкрива през прозрачния заден капак.

VACHERON CONSTANTIN ДИВАТА ПРИРОДА ОЖИВЯВА НА КИТКАТА ВИ

SIHH 2019

CARRÉ DES HORLOGERS

БУНТАРИТЕ НА ВИСШЕТО ЧАСОВНИКАРСТВО

H. MOSER & CIE.

Един от най-отявлените бунтари в часовникарската индустрия представи модел, граничещ с лудостта. Правоъгълен черен лъскав циферблат без стрелки. Представихте си смартчасовник, нали? Да, ама не. Swiss Alp Watch Concept Black е механичен часовник с напълно изчистен циферблат, върху който ще видите единствено летящ турбийон на 6 часа. Няма да видите и логото на компанията. Защо, ще попитате, във време, в което всеки иска логото му да е поголямо и по-видимо, часовник, струващ 6-цифрена сума, няма да се идентифицира с никаква марка? Отговорът е лесен: „Нашите клиенти знаят какво си купуват и какво слагат на китката си. Те нямат необходимост всички останали около тях също да го знаят“. Със сигурност си зададохте и още един въпрос – щом няма стрелки и нищо по циферблата освен един турбийон, как тогава показва времето този часовник? Чрез репетир, който издава различни тонове за часовете, четвъртинките и минутите.

RESSENCE

Марката, която не спира да предизвиква статуквото, представи механичен часовник, който обаче е свързан и с телефона ви чрез смарткорона – e-Crown®. Моделът е наречен Type 2, като е основан на патентованата от Ressence система, при която циферблатът се състои от различни дискове, които постоянно се въртят един около друг и по този начин показват времето. Смарткороната e-Crown® автоматично настройва часовника, когато има нужда, като по този начин комбинира надеждността на електронните устройства с емоцията и красотата на механичните часовници. Короната се активира, когато потребителят докосне стъклото на часовника. Type 2 използва светлинната енергия чрез фотоволтаични клетки, за да захранва короната.

HYT

В днешния свят, в който всичко се случва веднага, времето е ценност, която никой не притежава. H20 “TIME IS FLUID” – времето тече, казват от HYT и го демонстрират буквално чрез новите си модели. Чрез специално разработена патентована технология с микрофлуиден модул потокът на времето е визуализиран върху иновативния циферблат. Линиите на часовника са меки, ъглите са заоблени, а усещането, което създава часовникът, е именно на постоянно, но плавно движение. H20 “TIME IS FLUID” е наличен в 2 варианта – в 18-каратово злато и в стомана, като и двата са лимитирани издания. Цветната и безцветната течност маркират с движението си изтеклото и оставащото време.

НЕИЗБЕЖНИ ТЕНДЕНЦИИ ЗА 2019 Г.

ГОВОРИ МОДНИЯТ ПОДИУМ: ЕТО КАК ЩЕ ИЗГЛЕЖДАТ ПРОЛЕТТА И ЛЯТОТО

тново е онова време на годината, в което поглеждаме към модния подиум и работата на големите модни къщи с желанието да разберем накъде духа вятърът на стила. В пролет-лято 2019 всеки може да открие по нещо за себе си, защото тенденциите за сезона са повече от разнообразни, а на моменти дори объркващи. Привидно липсващата вътрешна логика и трудните за разчитане мотиви и послания зад много от колекциите всъщност издават, че годината е толкова трансформативна за хората, които правят дрехи, колкото и за тези, които ги обличат. Много дизайнери сякаш преосмислят ролите на жените и мястото им в света. Това води след себе си колекции, които задават важни въпроси за женското и мъжкото, за женственото и мъжественото, за техните граници и конфликтите помежду им. Въпроси, които сме си задавали и преди. Логично, виждаме едновременно завръщане на пауърдресинга, на подплънките за рамене, на издължените маскулинни силуети и костюма, но и на „кукленските“ рокли, дантелата, фльонгите, перата… И още – неохипи препратки, рокли с покривните способности на рибарска мрежа, много кожа на показ, но и рокли с дълги ръкави и силуети, които сякаш искат да скрият жените, за да ги „предпазят“ от опасностите на заобикалящия ни свят. Добрата новина е, че част от тенденциите на пролет-лято 2018 продължават своя живот и през настоящата година, което прави някои миналогодишни покупки много сполучлива инвестиция. 2019-а не е година на радикалната мода, а на свободата сами да изберем какви послания искаме да излъчваме чрез избора си на облекло. Затова и тази година сякаш тенденциите повече следват нас, а не ние тях. От нас пък си зависи доколко и кои от тях ще припознаем като свои. Има няколко обаче, които изглеждат почти неизбежни за всички, които държат да са в крак с модата. Ето и 9 от най-ярките тенденции за пролетта и лятото:

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

МОД А

КОСТЮМЪТ

Дебютът на Хеди Слиман за Celinе може и да поляризира мненията на модните наблюдатели, но едно е сигурно – малцина са дизайнерите, които разбират костюма така добре, както французинът, и го правят толкова желан за жените от Ню Йорк през Париж, та до София. А пролетта и лятото на 2019-а са добро време за официалния костюм. Особено на този за вечерта, който завзема територия от вечерната рокля и внася свежо разнообразие в избора ни на облекло за поспециални събития. Слиман не е единственият дизайнер, който експериментира с официалния костюм. Виждаме го още при Giambattista Valli, при Givenchy под формата на смокинги-рокли, при Alexander McQueen. Hermès пък предлагат модели с липсващи копчета на саката. Флуидните силуети на предходните сезони са заместени от погеометрични. Панталонът с ръб често е допълнен от колан и риза вместо сако, смекчавайки строгостта на цялостното излъчване на класическия костюм от две части. Панталони, комбинирани с ризи, виждаме при Balenciaga, Burberry и Givenchy. Внушението е за по-достъпен андрогенен стил за жени от различна възраст и различен размер.

НА ЕДНА КУКА

Плетивото за лятото изживява нещо като ренесанс. Това се отнася с особена сила за плетивото на една кука, и найвече роклите, наподобяващи мрежа, които с очевидно постоянство изскачаха ревю след ревю на модните седмици. И ако са повече от очаквани от къщи като Missoni например, когато в рамките на един сезон видим летни плетени облекла на подиумите на Chloe, Ulla Johnson, Michael Kors, Oscar de la Renta, започваме да мислим за голяма тенденция, която планира да се позадържи. Sonia Rykiel комбинира уголемени пуловери с поли-мрежи за младежко бохо излъчване. Интересни плетива предлагат още Calvin Klein, Tory Burch и много други дизайнери.

ЦВЕТОВЕТЕ НА СЛЪНЦЕТО

Тези, които инвестираха в дрехи в нюанси на керемидено, ръждиво и коралово през лятото на 2018-а, определено ще имат възможност да се порадват на покупките си и тази година. Най-топлите нюанси на червеното, оранжевото и жълтото ще са в зенита си през 2019-а. В облеклата на Valentino оранжево и виненочервено съжителстват в пълна хармония. Оранжевото яке от сатен на Versace, което Фрея Беха Ериксен разходи по подиума, пък вече е възхвалявано като якеТО от стилисти и модни редактори. Наситено червени рокли виждаме още при Balenciaga, а яркото слънчево жълто е избор на Carolina Herrera, Oscar De La Renta, Brandon Maxwell, J. JS Lee.

ГОЛЕМИТЕ РАМЕНЕ

Подплънките за рамене се завръщат с пълна сила през пролетта, препращайки към времето на пауърдресинга и провокирайки представите ни за женствено, мъжествено и къде точно минава границата между тях. Посланието е за жени, които постигат желанията си и сами определят правилата в живота си. Големи геометрични рамене и подплънки виждаме в колекциите на много дизайнери, но силуетът на черния тренч на Balenciaga сякаш е въплъщение на идеята за съвременен пауърдресинг.

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

МОД А

ПЕРНАТИ ФАНТАЗИИ

Дали под формата на класически боа-шал, или покриващи от горе до долу цели рокли и сака, перата ще са новата кожа. Лятото на 2019-а ще „долети“ при нас в облак от пух и перушина, съдейки по колекциите на Calvin Luo, The Blonds, MSGM, Marc Jacobs и много други модни къщи и дизайнери, някои от които сякаш поглеждат към „Улица Сезам“ и Голямото пиле за вдъхновение и съвсем не пестят чувство за хумор при интерпретациите си по темата. В колекцията на Gucci – и върху рокли, и върху аксесоари.

ШОРТИТЕ

Късите панталони превзеха ревютата за пролет-лято 2019 и обещават да се превърнат в една от ярките тенденции и по улиците на градовете, които задават моден тон. Софистицирани интерпретации на колоездачния клин и сърф-шортите може и да не са първото, което идва наум, когато мислим за елегантен градски стил, но някои от най-големите имена в индустрията сякаш са се наговорили да ни убедят, че късите панталони са си съвсем на място и в офиса, и на коктейл, точно колкото и за свободното време. Клиновете на Chanel, комбинирани със сака, може и да се сторят екстремни на някои жени, но различни вариации по темата виждаме още при Roberto Cavalli, Stella McCartney, Maryam Nassir Zadeh, Tibi, Rejina Pyo, суперкъсите шорти, които при Elie Saab са допълнени от атрактивни принтове. Each x Other и Miu Miu комбинират колоездачни клинове с миниполи за по-спортен и „многопластов“ вид. Клинове предлагат още модни къщи като Mugler, Zadig & Voltaire, Aalto и много други.

ФУНКЦИЯ

Тези, които харесват функционалната мода, ще се чувстват особено добре през топлите месеци на 2019-а. Различни разработки на комбат-панталона със странични джобове, работните гащеризон и яке, анорак може да бъдат забелязани в колекциите на Fendi, Dries Van Noten, Isabel Marant, Balmain, Givenchy, Hermès. Подчинени на функцията в случая значи многофункционални дрехи. Такива с много джобове, както и аксесоари, които се превръщат в дрехи – нещо, което Върджил Абло започна с първата си мъжка колекция за Louis Vuitton през миналата година. Посланието е просто – ако от жените в днешно време се очаква да се справят с много и най-разнообразни задачи всекидневно, то това би трябвало да се очаква и от техните дрехи.

РЕСНИ

Ресните от всякакви видове властваха по подиумите на модните седмици и са сред най-отличаващите се тенденции за пролетта и лятото. Има нещо магично в начина, по който ресните продължават всяко движение на тялото и сякаш ни правят да танцуваме, докато се движим.

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

Ресни през 2019-а значи абсолютно всичко с ресни – от „каубойски“ кожени якета, каквито виждаме при R13 и Coach 1941, до пределно елегантните вечерни рокли на Tom Ford, Aigner и Emporio Armani.

МОДМОД А А

ШЛИФЕРЪТ

Тренчът е връхната дреха за пролетта на 2019-а. Той предпазва от дъжд и вятър, винаги изглежда класически шик и, разбира се, може да се комбинира почти с всичко. Тази година дизайнерите ни предлагат найразнообразни варианти на шлифера – и като цветове, и като дължини, и като силуети. Roksanda и Erika Cavallini го представят в меки пастелни нюанси. Пo-традиционни цветове и кройки предлагат Givenchy, Burberry, Haider Ackermann и Courreges. С няколко думи – едва ли ще има по-подходящо време да се сдобиете с шлифер.

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С Н. ПР. СРИ АСТАРИ РАСДЖИД, ПОСЛАНИК НА ИНДОНЕЗИЯ ТЯ Е АРТИСТ С ИЗЛОЖБИ НА БИЕНАЛЕТО ВЪВ ВЕНЕЦИЯ, В ЛОНДОН И ПАРИЖ, УСПЕШЕН ДИПЛОМАТ, БИЗНЕСДАМА И ЕДИН ОТ НАЙ-ШИРОКО СКРОЕНИТЕ ХОРА, КОИТО НЯКОГА МОЖЕТЕ ДА СРЕЩНЕТЕ 44

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

Д ИПЛОМАТИТЕ

Андреа Пунчева Снимки: Юлиян Донов

еждународен артист и художник, участвала в различни престижни изложби по света, арт консултант за корпоративни колекции, моден редактор, а в по-ранните си години – и моден дизайнер… днес тя е посланик на Индонезия в България, Албания и Северна Македония..

Ваше превъзходителство, разкажете ни за живота си в София – как се чувствате тук? Тук се чувствам чудесно. Видяла съм вашата красива страна, която зимата прави бяла като булка и когато с радост чаканият сезон на пролетта носи цветя и зеленина на земята. Красотата на пролетта е забележителна в Троян с цъфналите сливи и с розовите градини на Розовата долина край Казанлък. Наслаждавала съм се на слънчевите брегове във Варна и Бургас през лятото. Очарователните цветове на есента са друга запомняща се красота на вашата земя, която винаги ще помня и ценя. Трябва да спомена, че цялата красота на вашата страна не е навън – в природата, а и във вътрешния свят на българската нация. Българите, с тяхното вродено гостоприемство и щедрост създават топла и радостна атмосфера, докато съм тук. Какво Ви доведе тук и как Източна Европа се вписва във Вашите интереси? Преди да стана посланик в България, бях артист и художник в Индонезия, активно участвах в международни събития за изкуство и бизнес и организирах много представления. Вярвам, че моят президент Джоко Уидодо с дълбоките си познания за България ме изпрати на мисия при вас с конкретна идея. Трябва да знаете, че когато той бе кмет на гр. Соло в Централна Ява, той побратими града с Монтана в България. Именно затова един от първите градове, които посетих в България, беше Монтана. Източна Европа притежава много богати традиции и, откровено казано, тя е културната земя на Европа. В България, Македония и Албания, където съм посланик, можеш да видиш наследството от миналото и богатството на европейската култура. Знам, че хората

по тези земи имат страст към изкуството, знанията и философията на други нации и с голямо желание искат да се учат от тях, докато предлагат културата и очарованията на тяхната нация. Какви са Вашите отношения с Албания и Македония, където също сте посланик? Поддържам близки контакти с двете държави, било от София с техните посланици в България, или с техни правителствени служители там. Предишният посланик на Албания беше мой близък приятел, какъвто е и настоящият. Същото е и с Македония: посланикът е голям приятел и много добър колега. Имаме почетни кунсули и в двете държави, които са много активни. Нашият почетен консул в Македония е Сашко Кедев – известен сърдечен хирург, а съпругата му –Ганка Кедева, е била министър на културата. А да гледаш Охридското езеро е истинска медитация. В Албания наш почетен консул е Ирма Каплани – успешна бизнес дама с добри познания в различни сфери. Затова организираме културни и бизнес събития в двете страни чрез нашите почетни консули. Срещам се с техните президенти всяка година и винаги е удоволствие да се радвам на тяхното любезно гостоприемство. Важно е да се знае, че Македония и Албания също имат богата култура. Традициите им са силни и виждам как хората там се гордеят с наследството на своите страни. Били сте добре известен художник, преди да дойдете тук като посланик – как съчетавате дипломатическия с артистичния живот? Единият спомага ли за другия, или не ги смесвате? В момента ми остава по-малко време да творя в стандартния смисъл на думата. Все още е време за наблюдение и концентриране върху мисията. Времето за създаване на изкуство ще дойде и със сигурност моето време в България ще намери стабилно място в творбите ми в бъдещи години. Много неща са ми повлияли: българските рози, планините, църквите и иконите, традиционните инструменти като гайдата, азбуката, нестинарският танц, Мадарският конник и ракията. Символ на вашата нация е лъвът, което показва храбростта. България има много, с което да се гордее, и трябва да направи собствен марков продукт, който да популяризира по света. Но има нещо друго: дипломацията също е изкуство. Дипломатът трябва да има дълбоки познания за страната-домакин. От тази гледна точка разбирането на нацията изисква да се докоснеш до душата �, а тя от своя страна се проявява в изкуството и културните творби на същия този народ. Културната дипломация води до популяризиране на отношенията и в други аспекти, които са обект на мисията. Как се приема тук Индонезия и какво знаят българите за Вашата родина? Опитваме се да представяме нашата страна пред обществеността в различни сфери, като традиционни изкуства, ръчни изделия, танци, музика, филми, модни ревюта и езикови класове. Българският народ се интересува от индонезийската култура, защото е многоцветна и богата. При последното ми пътуване обратно до Индонезия срещнах много хора от България, ангажирани в културни дейности, семинари, благотворителни организации. Моята страна предлага на българите и много възможности за бизнес. Има трудност пред индонезийците да идват в България поради визовия въпрос. За съжаление, той прави България дестинация, която е трудна за индонезийски туристи. Ние предложихме 30-дневно безвизово посещение на българите, което би трябвало да бъде реципрочно и аз го очаквам.

Д ИПЛОМАТИТЕ

алиани и казълбаши, цигани, Срещали сте се с славяни, помаци и много невероятни хора – кои хора, мигрирали в България от тях са Ви впечатлили БЪЛГАРИЯ Е СРЕД ОСНОВНИТЕ ЛЮЛКИ много отдавна. Българите най-силно? също са били с различна вяра. НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА И ОТКРИВАМ Така е, през живота си съм Българската култура е въвела виждала много интересни БОГАТСТВОТО НА НАСЛЕДСТВОТО И една от най-различните личности. Тъй като баща ми ТРАДИЦИИТЕ ВИ НАВСЯКЪДЕ. ХОРАТА духовни практики, богомилите. бе дипломат, помня много Алианите, въвели вид световни лидери и влиятелни ТРЯБВА ДА ДОЙДАТ ТУК И ДА СЕ РАДВАТ персийски мистицизъм, също хора от онова време. Когато бях НА КРАСОТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ – И са уважавани и добре приети вече със собствено семейство от християните тук. Интересно като съпруга на бизнесмен съм КАТО ПРИРОДА, И КАТО КУЛТУРА! е, че когато тук говоря с хора с срещала артисти, публични различни професии, виждам личности, политици и различна вяра. Някои говорят световни лидери, при това в за предишно раждане и различни държави. Бих желала прераждане, което има източна духовна същност или много стар да спомена принцеса Даяна – човекът, който ме удиви със своята български корен. непринуденост. Когато седях до нея в Индонезия, чантата ми падна Моето становище за многообразието е, че всички ние като под масата и тя се наведе да я вземе и ми я подаде. Беше толкова човешки същества имаме различни вселени вътре в нас. В същото скромна, елегантна и красива. време сме от едно и също дърво на човешкото общество. Човешкият В България предишният президент и настоящият, и двамата свят е еднакъв и различен в известен смисъл. Това не е парадокс, а са велики хора, които представляват душата на българската нация красотата на цивилизацията ни. Същевременно поддържането на елегантно. За мен е чест да познавам и двамата. Вашите президенти хармония, толерантност и положителни взаимодействия между отделят време и внимание за посолствата и се ангажират с култура нациите е пътеката към идеалното човешко общество. по възхитителен начин. На 9 март Вие бяхте сред лекторите на TEDx Vitosha – Индонезия е горда със своето разнообразие – какво Ви накара да кажете „да“ на поканата и каква беше всъщност то е част от националния ви девиз „Единство идеята Ви, достойна за разпространение? в многообразието“. България обаче е в пъти по-малка от Говорих за културна дипломация като начин за популяризиране Индонезия – и като население, и като брой етноси и религии. на мир и хармония в света. Но моят метод за дипломация идва от Как убеждавате хората тук в смисъла от многообразието? дългогодишния опит в живота ми. Затова идеята ми беше да споделя с Не мисля, че нашите държави са различни в такъв аспект. публиката на TEDx, че училището на живота няма край, всяка случка България също е разнообразна, макар и действително не толкова, може да ни издигне нависоко, ако се поучим от него. колкото е Индонезия. Имате добра общност от турски мюсюлмани,

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

С ЪБИТИЯ

CHRISTIAN

DIOR DESIGNER OF DREAMS ФОТОРАЗКАЗ ЗА ДЪЛГООЧАКВАНАТА ИЗЛОЖБА ВЪВ VICTORIA & ALBERT MUSEUM В ЛОНДОН, КОЯТО ПРОДЪЛЖАВА ДО 14 ЮЛИ 2019 Г., НО ЗА КОЯТО ВСИЧКИ БИЛЕТИ ОТДАВНА СА ИЗЧЕРПАНИ. ИМЕННО ЗАТОВА НАПРАВИХМЕ ТОЛКОВА МНОГО СНИМКИ. ИМЕТО НА ДИОР Е РАЗПОЗНАВАЕМО В ЦЕЛИЯ СВЯТ, А ТЕКСТЪТ СЛЕД НЕГО ОЗНАЧАВА „СЪЗДАТЕЛ НА МЕЧТИ“. Ирена Комитова Снимки: арх. Весела Мирянова 47

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

С ЪБИТИЯ

март 2019 г. е ден, в който откриваме какво означава изразът „родени с късмет“. Неочаквано получаваме VIP покани за най-възхитителната, най-желаната и найнедостъпната изложба във Victoria & Albert Museum в Лондон. Прескачаме опашките и с очакване да открием изключителното се впускаме в пътуване от 1947 г. до днес, следвайки историята на един от най-влиятелните моделиери на XX век. Но дори и най-високите очаквания са надминати… Защото това е разходка из коридорите на вълшебството. Откриваме модел след модел и мислено благодарим на Swarovski за подкрепата им и прецизността при подбора на експонатите. Всеки един от тях ни удивява и ни диктува да спрем, да го запечатаме, да открием неочаквания детайл и да научим нещо ново. Два часа минават неусетно. Изложбата събира над 200 изключително редки и перфектно запазени модела от богатите архиви на Dior, които са подредени тук за наслада на всички. А и служат като урок по естетика. Манекени, грим, аксесоари, снимки, кратки видеа, винтидж парфюми в шишенца от Baccarat, оригинални графики и скици на дизайнера, снимки и илюстрации от най-авторитетните модни списания през годините, както

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

С ЪБИТИЯ

И ЛИЧНИ ВЕЩИ НА КРИСТИАН ДИОР –

експонатите не спират. Всяка следваща зала носи нови и нови открития. Започваме с изключително характерна снимка от ателието на дизайнера, в която самият Кристиан Диор изпипва линията на една вечерна рокля. Проследяваме влиянието на времена и нрави през почерка на всеки един от главните артистични директори на дизайнерската къща. Ив Сен Лоран е с ярки и геометрично смели цветови композиции, Джанфранко Фере добавя силата на бялото с характерните си изумителни кройки, Джон Галиано внася пищност с фантазията на балната зала – буфани, дипли, къдри, набори, колосани поли и подплати, дантели и изумителни бродерии. Италианката Мария Грация

Киури, която е текущият артистичен директор, пише нова глава в творческата история на бранда. Кралска – от началото до края, това е изложбата на Диор. Не само защото показва кралица Елизабет II в прелестна бална одежда. Но защото позволява на всяка жена мислено да се превъплъти в мечтите си. Не мога да го кажа по-добре, затова ще цитирам британските медии в опита им да изразят възторга си от крайния резултат. „Социална история, сътворена с игла и конец,

ПАРАД НА НАЙ-ИЗТЪНЧЕНОТО,

дефиле на най-големите хитове в дамската мода“, това гласят определенията на The Telegraph. „Алхимия от вълшебни рокли, техническо майсторство, културно наследство и блясък – всичко това е абсолютен магнит за посетителите”, казват от Times. Нека нашите снимки кажат останалото. Модели, които и днес, 50 години след създаването им, предизвикват възторг. Непреходност и кройки, изпипани до съвършенство. Силуети, които непогрешимо свързваме с името и творчеството на Диор. Пищност на материи и цветове, неподражаеми детайли, женствени силуети. Малко са моделите, на които гледаш просто като на изкуство. Повечето от тях ти се иска да погалиш и да пробваш веднага, за да се завъртиш пред огледалото – пък било то и само един-единствен път. И когато си тръгваш от вълшебно декорираните зали на тази изложба, усещаш как походката ти е станала по-уверена и игрива, защото майсторството на Диор е упражнило своето преобразяващо влияние и върху теб.

С ЪБИТИЯ

МЕС ТА

ОТ ТОВАРНИЯ АСАНСЬОР

ДО КРАЛСКАТА ЛОЖА

РАЗХОДКА ИЗ ROYAL ALBERT HALL

наете ли, че Royal Albert Hall в Лондон е най-заетата зала на света? И докато в първата година след откриването си тя е домакин на само 36 представления, днес тук ежегодно влизат 1.7 милиона души, които посещават над 400 концерти, спектакли, циркови изпълнения, спортни състезания, луксозни вечери и неповторими церемонии. Има събития дори в подземието и на товарната рампа! През 1871 г., когато се търсят средства за построяването на Royal Albert Hall, възниква идеята да се продадат „на зелено“ част от местата. Цената е 100 британски лири на седалка за срок от 999 години. Продажбата на 1300 от местата осигурява финансирането на проекта. Много от тях все още са собственост на същите фамилии и се предават от поколение на поколение като най-рядка ценност. Други са продадени с цел печалба и

ПРИ СЛЕДВАЩОТО СИ ПЪТУВАНЕ ДО ЛОНДОН НЕПРЕМЕННО ОТДЕЛЕТЕ ПОЛОВИН ДЕН, ЗА ДА НАПРАВИТЕ ТУР ЗАД КУЛИСИТЕ И В ПОДЗЕМИЯТА НА ЕДНА ОТ НАЙ-ПРОЧУТИТЕ ЗАЛИ В СВЕТА Ирена Комитова

имената на първоначалните им собственици вече не се знаят. Кралица Виктория веднага купува 20 места, а след нея още много представители на английската аристокрация правят същото. Първоначално предложеното име е Central Hall of Music, Science and Arts, но то било твърде многословно. Кралица Виктория не го харесвала и намислила да го смени. Без да казва на никого, по време на церемонията по вграждането на основния камък в основите на залата, тя заявила на всеослушание, че сградата ще се казва Royal Albert Hall (в памет на наскоро починалия � съпруг). Никой не посмял да противоречи на кралицата – и това останало името на залата, която скоро ще навърши 150 години.

ЛИЧНОСТИ

Някои от най-вълнуващите световни имена, които са свързани с тази сграда, непременно следва да се споменат. Tе са удостоени със своя звезда на славата тук: Алберт Айнщайн, който през 1933 г. прави в Royal Albert Hall кампания за мир; сър Уинстън Чърчил – с 16 речи, вдигнали публиката на крака в годините от 1911 до 1959 г.; Ерик Клептън (който ще има и тази година през май нов концерт тук); Шърли Беси с над 45 представления от 1971 г. досега; Мохамед Али – с три боксови мача в периода 1971– 1979 г., както и Адел, която снима изпълнението си на живо през 2011 г., а албумът от този концерт чупи всички рекорди по продажби. И още BBC Proms – фантастичната вечеря през лятото, която превръща залата в най-големия и най-изтънчен ресторант на

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

света (в рамките на 3 дни демонтират всички седалки на партера, за да разположат там кръгли маси за самата вечеря, след което отново ги връщат на мястото им).

ТАЙНИ МЕСТЕНЦА, КОИТО СИ СТРУВА ДА ВИДИТЕ

Усмихнатата ни предводителка отваря внимателно една врата и ни предупреждава, че ще ни покаже… кралската ложа. Само че тази ложа изглежда съвсем като останалите и по разочарованото изражение на лицата на няколко от нас става ясно, че сме очаквали „нещо повече“. Кралската ложа, успокоява ни тя, изобщо не изглежда така, когато кралицата или други членове на кралското семейство идват тук. Тя цялата се изпълва със свежи цветя и ухае божествено. Декорът е съвсем друг, тъканите, завесите и креслата – също. От ложата се спуска балдахинът на Елизабет II (на английски терминът е hammercloth), извезан с метални нишки и съответните кралски символи, което го прави изключително тежък. Всеки монарх на Великобритания има свой собствен символ и съответно – балдахин. Влизаме и в малката Royal Retiring Room – място за оттегляне на кралицата по време на антрактите. Декорът е в стила на 1880 г.: тапетът е репродукция на елементи на Уилям Морис, прекрасен полилей на Wedgewood виси в средата. Интересни са цветовете на тавана и не заради краските им, а заради факта, че ги има изобщо: какво е това оранжево, зелено, светлосиньо, пурпурно? По времето на кралица Виктория цветните бои все още били много

МЕС ТА

Така изглежда стената срещу товарната рампа на ниво -1 в Royal Albert Hall

скъпи, явно точно тогава са открити пигментите. Така че заможните викторианци, за да демонстрират богатството си, поръчвали по таваните им да има колкото се може повече цветове. По стените висят портрети на всички британски монарси от кралица Виктория до днес. Обзавеждането е скромно – само няколко кресла и столове. Те са собственост на Бъкингамския дворец. Никой от нас, простосмъртните, няма право да сяда в тях. Можем само да ги пипнем или евентуално да ги снимаме, ако поискаме. Скоро предстои смяна на декора на покоите на кралицата, за да придобие великолепен вид за след 2 години, когато се очаква Нейно Величество да присъства на тържеството по случай 150-годишнината на Royal Albert Hall. Дори и днес, когато идва на представление, Елизабет II предпочита да се качва по стълбите, но има случаи да пътува и с асансьора, с товарния при това. И отново получаваме предупреждение – този асансьор изглежда съвсем, съвсем различно, когато вози Нея.

ГАЛЕРИЯТА

Металните перила на всички стълбища тук имат вплетена буквата А – от Алберт. Някой е изброил, че в цялата сграда са общо 13 508 А-та! Изкачваме се най-горе, под купола на залата. Веднага вдясно виждаме огромния орган. Той е там от построяването на сградата. Импозантен и неповторим. Самата галерия изглежда много по-голяма и по-широка, отколкото човек очаква. Може да събере до 500 правостоящи, които гледат отгоре представленията (срещу билети от 6 лири). Цената на правостоящите места може да скочи и до около 25 лири, когато става дума за изключителния концерт по Коледа, Messiah from Scratch, когато пее хор от 3500 души (!). Билетите за 7 декември 2019 г. все още не са съвсем изчерпани.

ГЪБИ ИЛИ „ОБЛАЦИ НА ЗВУКА“

В началните години акустиката в Royal Albert Hall била ужасна. С наистина лошо ехо. На някои от местата закъснението на звука било 6 секунди, докато на други места въобще не се чувало. Това се дължало на купола, който е от стъкло. Днес стъклото не се вижда отвътре, защото е „подплатено“ с алуминиев щит за по-голяма сигурност. Ако някое стъкло се счупи, парчета от него няма шанс да паднат и да наранят публиката. Решение се намира чак през 1968 г., след дълъг процес на работа с консултанти и експерти по акустика. Точно тогава поставят акустичните дифузери от фибростъкло, т.нар. буфери. Персоналът на залата ги нарича „гъби“, но наскоро дете, посетило сградата, ги прекръстило на sound clouds (облаци на звука). Стори ни се много мило и прелестно описателно. Големият въпрос, който възниква, след като ги видите, е: „Как чистят гъбите от прах?“. Те могат да се местят, да се свалят на нивото на партера и да се откачат, за да бъдат избърсани. Това става два пъти в годината в рамките на седмиците по поддръжката, защото след класическите концерти и след мачовете по тенис състоянието им е драматично. Тенис играчите доста често си правят облози един с друг кой ще вкара повече топки в „гъбите“. Та в седмиците по поддръжка оттам изваждат балони и топки за тенис.

КАКВО ПРЕПОРЪЧВА PREMIUM LIFESTYLE?

Каквото и да изберете от програмата на Royal Albert Hall, винаги ще останете очаровани и заредени. Концерт на Сара Брайтмън през ноември 2019 или тенис мачовете на шампионите, коледните концерти в края на 2019 г. или Zucherro през юни 2020 г. – изборът и преживяването, което ви очаква, са прелестни.

ПАРИ

MASTERCARD ЗАПОЗНА НИКИ С ДЖОРДЖ ЕЗРА ПАЗАРУВАЙТЕ С КАРТАТА СИ ОТ БАНКА ДСК И СПЕЧЕЛЕТЕ ПЪТУВАНЕ ДО ЛОНДОН ЗА НАГРАДИТЕ BRIT AWARDS Теодора Георгиева, cнимки: Mastercard

Късметлиите Ники и Ана-Мария

аресвате ли Джордж Езра, The Greatest Showman и The Nineteen Seventy Five? Искате да ги чуете и видите на живо, но няматe възможност? Ако късметът е на ваша страна, може да имате шанса да присъствате на Британските музикални награди – BRIT Awards. Достатъчно е да пазарувате с Младежка или Студентска Mastercard карта на Банка ДСК. Mastercard са спонсор на голямото събитие, а заедно с Банка ДСК са организатори на инициативата за пътуване дотам. Тази радост е изживял абитуриентът Николай Благоев от София. Срещнахме се с него и с приятелката му Ана-Мария Марковска няколко дни след като се завърнаха от Лондон. И двамата бяха много въодушевени. „Нека ви разкажа

КАК СЕ СЛУЧИ ТОВА ЧУДО

След като навърших 18 г., започнах да пазарувам с Младежка Mastercard карта от Банка ДСК. Когато служител на банката ми се обади, че името ми е изтеглено от томболата, в първия момент не повярвах. Първото, което ми дойде наум, беше, че това е телефонна измама. Помолих да ми се обадят от банката по-късно. Направих

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

проучване и установих, че наистина съм спечелил. Баща ми е клиент на Банка ДСК от много години, затова той говори с техен служител. Когато разбрахме, че е истина, го отпразнувахме на вечеря“, споделя Ники. Избрали и костюм за вечерта. За Лондон той заминал с дамата си Ана-Мария. На летището ги очаквал шофьор, който ги закарал до хотела в Гринуич, точно до известната О2 Arena, където се провеждат Британските музикални награди. Ана-Мария споделя своята гледна точка. „Организацията беше страхотна: отседнахме в хубав хотел, разхождахме се из града, а на следващата вечер бяха наградите. Шоуто бе открито от Хю Джакман с изпълнение от глобалната музикална сензация The Greatest Showman. Беше много зрелищно. Уникално преживяване! Не съм била на такъв концерт. Една от любимите ми групи беше The Nineteen Seventy Five и се радвам, че тогава те спечелиха две награди.“ Ники много искал да види на живо британския изпълнител и композитор Джордж Езра и това се случило в паметната вечер. „Неговата реч ми направи впечатление, беше голям сладур на сцената“, казва Ники. После отишли на афтърпарти, където имало както гости, облечени в официални тоалети, така и млади хора с анцузи и маратонки. „Ние с Ана-Мария бяхме от най-добре облечените“, казва не без гордост Ники. А пред екраните в България е била строена цялата рода, за да гледа наградите и да търси с поглед двамата тийнейджъри. Ана-Мария и Ники тази година завършват Американския колеж и ще кандидатстват в европейски университети. Според тях младите хора трябва да имат

ВИСОКА ФИНАНСОВА КУЛТУРА

Затова и приветстват провеждането на Националната финансиада – инициатива на Банка ДСК. „Имахме един учител, който много държеше да ни научи да ценим парите. Той казваше: „Спестявайте колкото можете!“, спомня си Ана-Мария. Двамата поемат по нов път, но в сърцата им винаги ще остане невероятното преживяване, което им доставиха Британските музикални награди. А пътят към тях е редовното пазаруване с Mastercard + щипка късмет.

ПОЧИВКА ДАЛЕЧ ОТ ВСИЧКИ

И БЛИЗО ДО ВСИЧКО

Теодора Георгиева

инаги е време за почивка – имате празник, някой друг има празник, нямате такъв и именно затова искате да натиснете „пауза“ на натоварващия график, работили сте много и искате да се наградите… причините са различни, кога – решавате вие, но винаги се стига до въпроса „къде?“. За всеки отговорът може да бъде различен, а ако търсите уединение, спокойствие и същевременно богата обстановка с разнообразни активности, СПА хотел „Хисар“ е точното място. Далеч от офиса и близо до лечебните води, СПА хотел „Хисар“ е разположен в един от най-красивите паркове на град Хисаря, който е заобиколен от топли извори с минерална вода. Пътуването от София е удобно и след 2 часа атмосферата и настроението ни се променят напълно. В Хисаря сме. Съчетанието на превъзходен климат, термоминерално находище и културноисторическо наследство превръщат града и района в своеобразен притегателен център за лечение и отдих. Тук се предлагат целогодишно висококачествени

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

СПА ХОТЕЛ „ХИСАР“ НИ ПЕЧЕЛИ СЪС СОБСТВЕНА ЗАЛА ЗА БОУЛИНГ, ТЕНИС КОРТ И ПОВЕЧЕ УСЛУГИ, ОТКОЛКОТО МОЖЕТЕ ДА ПРОБВАТЕ

туристически продукти, основаващи се на разнообразието и автентичността на природните и културни богатства, конкретни за региона. Хотелът има специално делукс крило, където двойките ще се чувстват обгрижени. Свободното време тук е на почит и е издигнато почти в култ. Както предполага и името на хотела, СПА центърът е в сърцевината на преживяването. Според независимите оценки на посетителите на хотела в интернет именно времето, прекарано там, е едно от най-големите му предимства. Услугите са достатъчни, за да запълнят няколко часа на ден, които да посветите на тишината, на себе си и на водите. Освен стандартните сауна, парна баня и басейн гостите могат да ползват още хамам, инфрачервена сауна, топли лежанки, римска баня и ледена стая, като това е един от малкото хотели с такава. Ароматът на мента и билки, които се носят в римската баня, като че ли са най-дълготрайният спомен от престоя в хотел „Хисар“ – улавят в един мирис преживяното в няколко дни, пресъздават почивката от всекидневието, тя е мигновена и абсолютна. От тази пролет хотелът започва да предлага и нова лечебна терапия. Хипербарната кислородотерапия е метод, при който човек

ИЗ В ЪНГРА ДСКО

ДИША ЧИСТ КИСЛОРОД В БАРОКАМЕРА

под определено налягане, при което се поема от организма до 20 пъти повече кислород, отколкото при нормални условия. По този начин той достига до места, които са по принцип по-слабо оросени, като стимулира всички видове клетки. Процедурата е лечебна при тежки инфекции, отравяния, при белодробни заболявания, диабет и диабетно стъпало. Има изразен положителен ефект при деца с аутизъм, хиперактивност, церебрална парализа и забавяне в речевото развитие. Хипербарната оксигенация се прилага и при здрави хора за подобряване на имунния, хормонален и метаболитен статус на организма. Подобрява общото състояние при физическа и умствена умора, като има доказан козметичен ефект за подмладяване на кожата и антицелулитно действие. Разбира се, Хисаря е известна с лечебните си води. Басейнът и джакузито са първата логична стъпка, а къде я правите, зависи от сезона: хотелът има закрити и открити басейни. Вътрешният е с полуолимпийски размери, а в топлото време разположеният до парковата част на хотела външен басейн е предпочитаното място за прекарване на деня. Стигаме и до втората стъпка – лечебните или поне раздвижващи масажи. В модерно обзаведените кабинети се предлагат различни по времетраене и вид масажи и терапии, а влиянието на минералната вода може да се усети чрез разнообразни видове вани за хидромасаж, ароматерапия, цветотерапия и озонотерапия. СПА центърът разполага с физиотерапевтичен сектор за магнитотерапия, терапии с нискочестотен ток, ултразвукова терапия, лечение с радар, кални и парафинови апликации. Не ви

трябва повече от един час процедури – макар че добре ще ви дойде и повече, за да усетите разликата в походката и движенията на тялото. И докато СПА центровете винаги са имали огромна притегателна сила над екипа ни, обикновено не можем да кажем същото за спорта. Именно затова с особено уважение (вече) подхождаме към активностите тук.

МОДЕРНА БОУЛИНГ ЗАЛА

с 6 писти, тенис корт, тенис на маса, мини футбол и билярдна маса, без да се усетите, ще предизвикат мини турнири между вас, а понякога дори и ще са повод за игра и сладка приказка с другите гости. Всъщност за нас е игра, но се оказа, че боулинг залата е оборудвана по най-високи стандарти и там може да се провеждат и професионални турнири. Любителската надпревара на масата за билярд гъделичка ума повече от тялото, но само ако са ви останали сили (и глас) от тениса на маса.... или тениса на корт, ако времето позволява. За онези, които приемат тренировките си сериозно, има и фитнес, разбира се. Приятно впечатление прави желанието за цялостна грижа за нуждите на госта: обслужването е топло, има детски кът, което освобождава време и настроение на младите родители, а за корпоративните клиенти има амфитеатрална конферентна зала, която напомня повече на кино, отколкото на място за суха работа. Представям си, че там дори и оперативките са осеяни с творчески полъх – но не знам, за мен СПА хотел „Хисар“ е място за почивка. Трите думи я описват напълно: СПА като „отпускане“, хотел като „грижа“, Хисар като „здраве“.

ТИМБИЛДИНГ СРЕД БОРОВИТЕ ГОРИ И ЧИСТ НА РОДОПИТЕ ПОЧИВКА ВЪЗДУХ С ГЛЕДКА КЪМ

Андрей Петров

имбилдингът е като невероятната първа среща – всички сме чували за него, но май все се случва на други хора. Освен когато се случва на нас. В началото на тази година екипът на PREMIUM Lifestyle прекара два дни в средата на работната седмица в Maxi Hotel Park & SPA във Велинград. Посветихме се на това да търсим идеалния баланс между работа и почивка, като смесихме творчески оперативки и дигитални стратегии с питие до огромната камина, СПА процедури и вкусни местни специалитети. Преживяването си струваше, ето една мъничка част от причините защо.

СПА ЗА ПОЧИВКА, НО НАЙ-ВЕЧЕ ЗА ЗДРАВЕ

Във Велинград се гордеят, че прозвището на града е „СПА столицата на Балканите“. Всеки местен се изправя гордо, ако повдигнете темата, а водата от изворите има репутацията на лечебна. Затова и екипът ни много предвидливо беше оформил работната

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

ПЛАНИНАТА В MAXI HOTEL PARK & SPA ВЕЛИНГРАД част на тимбилдинга за след закуска, като имахме чудесна мотивация да работим пълноценно и стегнато: ако успеем с всички задачи – а те не бяха малко – до обяд, следобеда го прекарвахме в неформални срещи във вълшебните дебри на СПА центъра. Представете си, ако можете, редактор и издател по хавлия в сауната, където обсъждат календара за 2019 г. Именно там финализирахме имената на броевете на PREMIUM Lifestyle, които ще издадем до края на годината. Парната баня пък даде правилната атмосфера за дигитални стратегии. Басейнът, и по-конкретно солената му версия, стана свидетел на любопитни хрумвания за събития, които компанията ни също така организира. Изводът е, че смяната на обстановка първо провокира творчеството и води до по-

Л ИЧ Е Н ОПИТ

плодотворни резултати, отколкото ако постоянно бяхме седели в конферентната зала на хотела, и второ – дарява ни с ценни спомени на време, прекарано с колегите. Именно това е целта на всеки тимбилдинг: да опознаеш работното си семейство в нова светлина и да изградиш връзки с тях. Но понякога СПА центърът спираше да бъде офис и се връщаше към лечебните си свойства. Соленият басейн например е особено полезен за кожата заради сярата във водата. И понеже споменахме репутацията на Велинград, от Maxi ни разказаха за специалния фактор, който ги отличава от останалите хотели наоколо: водата в басейна, която извади наяве креативността ни, идва директно от извора, като от него излиза с температура 98 градуса, а докато стигне до хотела, вече е спаднала на по-приятните 53-54 градуса. Вариантите за разгорещяване са сауна и парна баня, като изборът на сауната е между финландска, руска или кедрова. Финландската е с по-висока температура, а от дървото се усеща лекият аромат на мента и евкалипт. Руската за мен беше особено приятна заради интериора, който тя има в Maxi, а и заради пониските градуси. Най-ароматна обаче е кедровата – там дъхът на гора може съвсем спокойно да те накара да вдишаш дълбоко и да се оставиш на мислена почивка сред дърветата. За любителите на влагата, сред които и авторът на тези редове, парните бани са две. Причината обикновено да ги предпочитам пред сауните е по-ниската температура на въздуха, мекотата на парата действа блажено на мускулите и на белите дробове, за които високите градуси на сауната могат да бъдат агресивни. Освен това там побързо се усеща освобождаването от токсините, а кожата след това е мека и хидратирана. Не така топло стояха нещата с контрастния басейн обаче. Представете си след цялата тази топлина да влезете в лед. Да, по металните дръжки на контрастния басейн буквално имаше скреж

и там само най-смелите и тренирани ще успеят да изкарат повече от 10-ина секунди, защото водата е малко над нулата, но колко свежо се чувствате след това! Кожата я боли от студа за няколко секунди, но след това от глава до пети сте нов човек. Първия ден не се престраших да вляза, след като топнах пръста на крака и видях колко точно студено е, но на втория ден ми хареса толкова, че редувах горещо и студено цял следобед. Лечебни свойства имат и масажите, разбира се, като част от екипа ни се възползва от специфичните терапии, които не се предлагат почти никъде другаде в региона: юмейхо процедура и тайландски масаж. Блаженството не се описва с думи, но се потупваме по разтрития и прероден след масажа гръб за правилния избор на хотел.

ГЛЕДКАТА Е ВСИЧКО

Първото събуждане от престоя ни ме накара да се усмихна още от възглавницата: тъй като навън времето беше снежно, отваряйки очи, веднага видях бели борови връхчета и планината пред нас. Завит си до уши в огромното меко легло, а природата сякаш лично ти казва „Добро утро“, когато си � на гости в Maxi Велинград. Слънцето се показва игриво иззад едно дърво и те приканва да слизаш на закуска, където – както бързо научихме – те чакат пържени филийки, бъркани яйца, плодове, кисели млека и други удоволствия за небцето. Същото усещане за лично ваше вълшебство, за което знаете само избрани хора, продължава и в лоби бара: остъклен, с панорамна гледка към сякаш безкрайните гори на Родопите, уютни кожени дивани и огромна камина. Потъвате в диваните, поръчвате си уиски от специалната колекция на хотела – на която има посветена цяла стена..., подозрително приличаща на олтар, и удоволствието е абсолютно.

Л ИЧ Е Н ОПИТ

Велинград е чудесно място във всички сезони: нашият тимбилдинг беше през зимата, когато снегът е магия; през пролетта природата се събужда, въздухът е чист; през лятото е активният туристически сезон и градът оживява с концерти и събития, а в старото читалище киното излъчва актуалните филми и напомня на едни по-семпли отминали времена; през есента е спокойно, все още топло, жълтите листа носят със себе си носталгия, но и замечтаност. Хотелът е на хълм, от който се вижда голяма част от града, и се намира в най-големия боров парк в района. Около Maxi обикаля

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

екопътека, тя буквално започва от вратата му, заради което и собствениците я поддържат активно. Разходката е за около час и половина-два, като единият човек от екипа ни, който лично мина пътеката, се върна с енергия за трима след това. След два дни на тимбилдинг стигнахме до крайния извод: важно е компаниите да инвестират във време извън офиса, което да бъде хем отредено за творчество, хем да дава на екипа възможност да се опознае извън традиционните си роли. А и да си кажат все пак едно „Наздраве!“ за добре свършената работа досега... и да си пожелаят успехите да продължават.

Г УРМЕ

ЗДРАВОСЛОВНОТО

Е И ВКУСНО

Андрей Петров

ДРАКОНОВ ПЛОД, БЯЛА СМОКИНЯ, ЧЕРНА ЧЕРЕША – ТРЮФЕЛИТЕ НA SIGNORA FELLINI

кусната храна никога не е била проблем у нас – България се слави пред близки и чужденци, че тук имаме добро хапване и пийване, хубаво време и красиви жени. Само че здравословното или дори по-важно – пълноценното хапване никога не ни е било национален приоритет. Най-вече защото се смята – неправилно, че ако едно ястие е здравословно, то е безвкусно или пък порцията е малка. Добрата новина е, че световният интерес към по-активен и целесъобразен живот достигна до България и донесе аромата на промяната. Разнообразни и здравословни изкушения с подчертано индивидуален вкус вече има из цяла България:

СУРОВИ ТРЮФЕЛИ SIGNORA FELLINI.

Името им, в превод „Госпожа Фелини“, навява усещане за дом, уют и внимание към малките неща. Родното им място е Пловдив и няколко сладкарници там ги предлагат. Вече се продават и в търговската мрежа в супермаркетите и здравословните магазини, както и на био щандовете в бензиностанциите. Бонбоните се появяват като комплимент към гостите в някои от по-хубавите хотели и все повече управители на хотели и заведения избират да зарадват редовните си клиенти именно с подаръчна кутия бонбони със съставки от екзотични държави. Всички трюфели са абсолютно натурални и сурови, като поголямата част от тях не съдържат никакви животински продукти. Няма и захар в тях, само в една от рецептите има мед. Вкусовете са разнообразни, а плодовете се подбират лично от производствения екип на Healthy Treats от

ЕКОЛОГИЧНИ ФЕРМИ ЧАК В ТАЙЛАНД –

ананас и драконов плод, бяла смокиня, черна череша, орехи, лешници и канела или пък манго и какаови зърна, а защо не портокал и малина... Това са само някои от новите видове. Бих казал,

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

че изборът е ваш, само че... всъщност кое налага да избирате само едното или само другото? Ние „избрахме“ бонбониери с 9 трюфела и занесохме на целия ни офис. Не че не можете да се пробвате да направите сурови бонбони и у дома. Но ароматните плодове от далечни земи и усмивката, докато ви ги поднасят, това го има само при достолепната госпожа Фелини.

СРЕ Щ И

Андреа Пунчева

якак си естествено разговорът ни се завърта около социалните мрежи, а с тях – и инфлуенсърите. Обикновено предпочитам виното си червено, с много дъб и без нискобюджетни знаменитости, но в случая така тръгна приказката, а инфлуенсърите все пак се оказаха герои в нея. С управляващия директор на изба Katarzyna Estate Цветелина Николова се виждаме часове след като тя се е върнала от най-голямото винено изложение в света, ProWein в Дюселдорф, и може би край германската част на река Рейн е оставила сериозността си, с която обикновено се свързва името �, защото днес говорим повече за нещата от живота, отколкото за бизнеса. Тук някъде човек си дава сметка, че лайфстайл – тази хубава българска дума – е много повече от „какво“-то в живота. Каква кола, какъв часовник, каква мода...

НАЙ-ВЕЧЕ ВЪПРОСЪТ Е „КАК“, ДОРИ И „ЗАЩО“.

JOIE DE VIN

ЗА ХУБАВИЯ ВКУС НА ВИНОТО ВСИЧКО ИМА ЗНАЧЕНИЕ – ОТ МЯСТОТО И ХОРАТА ОКОЛО ВАС ДО ФОРМАТА НА ЧАШАТА И INSTAGRAM *Игра на думи, разбира се, с вечната френска фраза joie de vivre, т.е. „радостта от живота“.

Аз например от много време и предимно реторично се питам защо пиенето на вино никога не е просто това, а носи със себе си ритуал, мистика даже. В компанията на Цветелина обаче въпросът се материализира съвсем не реторично, а отговорът започва с убеждението, че виното е начин на живот. „Всичко играе роля, защото възприятието ни за вкус е субективно, няма как да е иначе. От опаковката до настроението. Едно вино в хубава и в лоша чаша изглежда и се усеща тотално различно. Дори съм си правила този експеримент с познати енолози, които не могат да повярват, че съм им наляла от същата бутилка. Има една приказка, че ако си бил в лоша компания, и виното няма да ти хареса. После можеш да го опиташ втори път, вече в хубаво настроение, и да не си дадеш сметка, че е едно и също вино. Освен това, всеки има различни рецептори на небцето и усеща различни елементи.“ Човек никога не спира да се учи и със сигурност такъв е случаят и на Цветелина, защото тя постоянно пътува, чете, пита, интересува се – олицетворение на познатата поговорка, че ако вършиш онова, което обичаш, няма да работиш и ден в живота си. „Да, за мен уж е работа, сега съм тук, след малко отивам в Свиленград, обувам гумените ботуши и влизам в лозята,

ГОВОРЯ С ТРАКТОРИСТИТЕ,

с агрономите. Всичко ми е интересно и е част от цялото преживяване, а ако нещо ти харесва, го правиш с удоволствие. Например, когато пътуваме семейно и отиваме на почивка, спираме, ако наблизо има изба. Съпругът ми също има голямо отношение към виното и никога не се е сърдил, че едва ли не продължавам да работя дори и по време на почивка.“ И тук някъде се намесват влиятелните персонажи от социалните мрежи. Питам я какво е последното нещо, което научила за виното, а тя през откровен смях казва: „Социалните медии“. Разбира се, никой мениджър в днешно време не е в позиция да подценява важността им, но както и със самите вина, така и с рекламата им Цвети си сверява часовника с французите. „Ето, вчера се връщам от най-голямото винено изложение и там основната тема беше Instagram. Дори и французите, които са страшно консервативни и говорят как във виното нямало маркетинг , казват: „Я да видя сайта на Katarzyna, я да видя Facebook страницата ви. Ето сега, виж и нашите как изглеждат“. Приятелски го казват, даваха съвети, но всички в момента са се фокусирали върху социалните мрежи.“ Контрирам с наблюдение за общото между тяхната и нашата публика, на PREMIUM Lifestyle: целта ни не са тийнейджърите в Instagram (които са част от преобладаващата демография там), а са хора с малко повече вкус и опит, на 30 години и отгоре. В случая на Katarzyna огромна част от потребителите на тази социална мрежа дори нямат законово право да консумират продукта. „Така е, но истински добрите маркетолози влагат години усилия в днешните млади хора, за да може след 5 или дори 10 години те да познават марката – независимо дали все още говорим за вино или за друго – и когато дойде тяхното време, да участват в икономиката, да направят този избор инстинктивно и лесно.“ Това ми звучи

КОЛКОТО ГЕНИАЛНО, ТОЛКОВА И ПЛАШЕЩО.

А, разбира се, и скъпо откъм времеви ресурс, но съотношението цена–качество оставям на екипа за комуникации на Katarzyna Estate да преценят дали им се връзва. По тази тема обаче Цветелина има друго интересно наблюдение. „В последно време получаваме едно малко неочаквано свидетелство за доброто ни съотношение цена– качество. Много сме се фокусирали върху ценовия диапазон 8–15 лв. и искаме да покажем, че за тези пари правим страхотни вина. Случи се така, че наши приятели с по-големи възможности, които доскоро пиеха вино от високия ни клас, когато пробваха тези достъпни вина, им харесаха и продължиха да ги консумират често. Даже сега в Дюселдорф, като колеги от други държави тестваха наши вина, ги харесаха. Попитаха колко струват, щом им казах „4 евро“, те не можаха да повярват как е възможно.“ Цветелина сравнява пазара у нас сега със ситуацията скоро след откриването на Katarzyna, която тази есен ще навърши 13 г. (като истински тийнейджър – може би затова клони към Instagraм, мисля си!). „Преди 10-ина години в България сигурно 50% от хората, които срещах, ми казваха как изобщо не пият българско вино, защото нямало хубаво. Тогава, честно казано, това ме засягаше, но сега чувам тази фраза може би не повече от веднъж годишно, максимум два пъти. Такива неща ми показват колко много са се променили нещата у нас в това време.“ И това е така по две причини. Първата е от пазарна гледна точка: има повече изби и дори самият им брой – големи, средни, бутикови –

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

насърчава любопитство и доверие във възможността България да бъде фактор на световната карта. Втората причина е повишената винена култура на потребителя, който масово вече се интересува. Тук спомага тенденцията в световен мащаб към кулинарни и гурме риалити програми, блогове и т.н. „С това популяризиране винената култура е по-достъпна и отпадат много от старите писани правила – поне в неформална обстановка. Вече толкова модерно стана всичко и не си слагаме граници, че това е мъжко или женско вино, че на всяка цена рибата трябва да е с бяло и месото – с червено. Ние, когато сме в нормална домашна обстановка, редовно се водим от настроението. Случва ми се доста често да нарушаваме етикета лятото: тогава обикновено хапваме риба и си поръчваме червено вино. Нищо че е риба, нищо че е лято. Просто го пия малко по-охладено и върви чудесно. Влияе ми и фактът, че всяка година имам различно любимо вино, минавам през фази. В момента бяло най-много пия Le Blanc, червеното ми е Question Mark Gold, а розето винаги е приятно да го пиеш, новият Contemplations е много хубав“, сподеря Цветелина Николова. Правилата може и да отпадат лека-полека, но приятелите на Цветелина се възползват от факта, че тя е управляващ директор на винарска изба, и се обаждат постоянно с молба за съвет: какво да купят за някой повод или с какво да го сервират, кое е по-добро. Признавам � за моя снобизъм и я питам дали и на нея той � е познат: като твърд ценител на червеното вино съм склонна много да съдя – поне в главата си – хората, които пият само бяло или розе. Някак си, много ми

СРЕ Щ И

ОЛЕКВАТ В ПРЕДСТАВИТЕ.

Как реагира Цветелина в такива случаи? „Е, грубо ще е да кажа, че зачерквам човека, но мога да си направя изводи. Обикновено обаче ползвам знанията си по-скоро да съм полезна, т.е. насочвам ги към сорт или бутилка, която смятам, че ще им допадне – защото човек невинаги знае какво харесва или защо, просто знае мнението си за онова, което му поднасяш в дадения момент.“

Вкусът идва с познаването, говорим си. Човек трябва да се стреми да се развива: да се учи повече, да пътува, да расте повече. „Колкото повече опознаваш света – казва Цветелина и успява сама да се впише в темата на The Xploration Issue, – толкова по-голямо е удоволствието от чашата вино пред теб.“ Не бих могла да съм по-съгласна. Виното не започва от лозето и не се изчерпва с чашата.

ЕСТЕТИКАТА Е ИЗКУСТВО РАЗГОВАРЯМЕ С ПРОФ. Д-Р МИРОСЛАВА КАДУРИНА ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ФОРМИ НА ЕСТЕТИКА И ПОВДИГАМЕ ЗАВЕСАТА ЗА ВАЖНА ЗА ЗДРАВЕТО ТЕМА

Йоана Иванова Снимки: Юлиян Донов

рещаме се с проф. д-р Кадурина в модерната клиника DermaAct, където е гост-лекар. Биографията � респектира още от пръв поглед. Разговорът се оказва многопластов, полезен и безкрайно интересен – не само по темите за естетиката, но и за здравето, а оттам – и живота като цяло.

Д-р Кадурина, вашата област е пряко свързана с концепцията за красотата. Как разбирате естетиката? Може би трябва да започна с това, че естетиката е сфера, която търпи изключително голямо развитие в последните години – и с продукти, и с концепции. Така че много важно е всеки лекар или работещ в сферата да има собствено виждане, защото, практически, пациентът идва в твоите ръце като едно бяло платно и ти може да нарисуваш върху него и прекрасна картина, но можеш да направиш и гротеска. Така че няколко са нещата, към които аз се стремя в моята практика. Първо: за да има естетика, трябва да се спазват законите на природата. Природата е създала някакъв баланс между отделните черти, който невинаги е близък до очакванията ни за красота. Но стремежът ни да доближим всичко до тази наша представа може да видоизмени човека и той да не става по-хубав, а по-различен, но не по-добре изглеждащ. Така че моят девиз е, че трябва да се придържаме към естествения вид. Тоест, да омекотим чертите, да върнем някои загубени структури, ако е възможно. Да променим някои черти, които са прекомерно изразени. Но в никакъв случай да не се

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

стремим да уеднаквим всички лица и да ги вкараме в един калъп за това, кое е хубаво и кое е прието за добро. Към какво да се стреми пациентът, когато се подлага на естетични корекции? Много често виждам млади жени, даже и момичета, които приличат на добре поддържани възрастни дами. Именно защото в лицата им са използвани всички неща, които изглеждат модерни. Да вземем например едни скули: скулите са прекрасна част от лицето на човека, но при някои лица големите скули придават обем. Слагането на допълнителни скули трябва да бъде съобразено. При жени над 50 години, където те се стопяват и има загуба на обеми, когато го възвърнем, той вдига назолабиалните гънки, омекотява чертите и наистина е на място. Но когато едно младо момиче сложи допълнителни скули, става видоизменяне, което, както казах още в началото, остава в ръцете на лекаря. Неговото усещане за естетика и за мярка определя как ще изглежда пациентът след това. Така че е много важно да се опитваме ние като лекари да изграждаме чувство за натурална естетика. Разкажете ни за процеса на стареене на кожата. Kакво се случва и най-важното – как можем да се погрижим да остареем елегантно? С времето кожата, стареейки, губи много неща. На първо място – хидратацията си – кожата става по-суха, губи се голямо количество хиалуронова киселина, така че това е едно нещо, за което трябва да се мисли при корекция. Второто много важно нещо е загубата на колаген. Тя започва още след 25 години. Третото, което се случва, е, че епидермисът става неравномерен. Това е все едно да имаме прекрасна картина, на която отгоре сме сложили неравно стъкло, което променя цветовете,

ИНТЕ РВЮ

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

ИНТЕ РВЮ

усещането за пространство, и всъщност нарушава цялата идея, целия баланс на произведението. Същото е с епидермиса. Всичко това води до отпускане, особено след 50-годишна възраст. Следващото нещо, което се случва с кожата – пигментацията става неравномерна и с времето се появяват така наречените старчески петна. Съдовете също се променят – на някои места се разширяват или пък има недостатъчно захранване с кислород. Това са, най-общо казано, промените, които се случват. И когато говорим за терапевтични процедури, имаме предвид как може да се забавят тези процеси – защото пълно спиране няма как да има. Съществуват два вида естетични процедури и е много важно, когато правим някаква концепция за третиране, да включим и двете. Първата са терапевтичните процедури, чиято цел е превантивна – те забавят губенето на полезните вещества от кожата. Втората група – това са корективните процедури. Те се използват, когато вече имаме даден ефект, и правим нещо, за да го променим. Обяснете в повече детайли за терапевтичните процедури? Това са на първо място лазерните процедури, те са много голям диапазон. Аз се занимавам с лазери вече повече от 15 години и от 6 години съм секретар на Европейската лазерна асоциация. Те са важни, защото принципът на голяма част от тях е да се стимулира производството на собствения колаген. Тоест, не да внасяме отвън нещо, а да забавим естественото му губене. Ние не можем да накараме една жена на 50 да го произвежда като на 20. Това е невъзможно. Но една жена на 50 може да произвежда колаген като на 40, което вече е огромно постижение. Към терапевтичните процедури влиза и мезотерапията, и Skinboosters: коктейли от различни вещества, които действат в различни посоки на кожата, като я хидратират в дълбочина и стимулират производството на колаген. Това са част от терапевтичните процедури. Препоръчвам на своите пациенти да започват с тях, защото с времето те се променят, добавят се нови, отпадат някои, но те са изключително важни, защото въздействат върху процеса на стареене. А корективните процедури? Те се прилагат, когато вече имаме бръчка или дефект и искаме той да бъде коригиран. При тях се използват филърите с хиалуронова киселина. Нейната плътност варира и отново е голямо изкуство от страна на лекаря, защото той трябва да прецени количеството и плътността, които да използва, за да третира проблема. Например, когато искаме да направим скули, слагаме плътни вещества, които да направят хубав обем, а когато искаме да третираме околоочния контур, трябва да съобразим, че там няма подкожие. Тук е изкуството и мярката. Хиалуроновата киселина е физиологичен продукт и организмът я приема като своя, за което свидетелства, че след време тя се разгражда и се включва в нормалните физиологични процеси. Което е плюс и минус: да, процедурата трябва да се повтаря, но това е добре, защото лицето с времето старее и променя нуждата от обеми. Има едно „но“ тук. Трябва да се внимава с количествата. Напоследък жените го превръщат в мода и смятат, че поставянето на скули, големи устни, неподвижното чело са знак на просперитет. Те

не измерват дали това е естетично, а дали можеш да си го позволиш, което е видоизменяне на идеята за антиейдж грижата. Как протича първата ви среща с пациента и как избирате подходящото му лечение? Аз винаги отделям много време на първоначалния разговор с пациента, защото трябва първо да се срещнем с две неща – това, което той си представя, че може да се случи, и реалната концепция, която можем ние да предложим. Терапевтичните процедури трябва да се съчетават с корективните, за да има оптимален ефект. Предупреждаваме пациентите, че трябва да се внимава с поставянето на ботулиновия токсин, той изисква голямо познание на анатомията, защото макар да изглежда лесно, с него се променя цялото изражение на лицето на човека. Трябва да умееш да запазиш индивидуалността му, изражението му, защото той е живял години с това лице. Много хора – и мъже, и жени, се притесняват от белезите си, особено когато са по лицето, как се третира този проблем при вас? Познавам много добре материята, затова имам доста публикации в тази област, както и участия в различни конгреси. Има няколко вида белези – травматични, постоперативни, белези от изгаряне и белези от акне. За заличаването на постоперативните е от особена важност на какъв етап се започва лечението. Тези от акне се третират с фракциониран CO2 лазер – премахва се повърхността на епидермиса и така се заравняват дупките. При тях имаме и липса на тъкан, която е трудно, но не невъзможно да се създаде отново. Да поговорим и за един много сериозен проблем, който често се неглижира: бенките. Какви са вашите съвети като специалист? Този проблем е изключително важен, защото много често е животозастрашаващ. Една от специализациите ми в Швейцария беше в тази област и добре познавам рисковете от меланоми. Те са голям бич за съвременния човек. Това, което всеки трябва да знае, е, че задължително трябва да посещава веднъж в годината дерматолог. Но човек трябва и да се самонаблюдава на всеки 2-3 месеца и да проверява своите бенки – дали растат, дали променят цвета си. Бенките трябва да се махат навреме, ако има нужда, и да се консултират от специалист. За финал бихте ли дали общовалиден съвет за всичките ни читатели, които искат да запазят външния си вид възможно най-дълго? На първо място – трябва да могат да се преценяват, да имат реална оценка за възрастта си и това какво биха могли да направят, защото нещата не са еднозначни. Трябва да започнат с грижата за кожата след 25 години с добра хидратация, между 30-40 години да прилагат активна терапия, лазерни процедури и филъри с оглед на загубата на обеми. След 50 години трябва задължително всичко да се включи в планов порядък, а след 60 да внимават с ботокса, защото невинаги в тази възраст резултатът е добър. И най-важното: всичко това да се преценява от лекаря, който да ги съветва.

ТОВА, КОЕТО ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ЗНАЕ, Е, ЧЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА ПОСЕЩАВА ВЕДНЪЖ В ГОДИНАТА ДЕРМАТОЛОГ.

А ВИЕ ГОТОВИ ЛИ СТЕ ЗА

УТРЕ?

Емилия Колева

помняте ли си първия мобилен телефон, който сте държали в ръцете си? При мен това беше мобифонът (да, така се наричаха тогава) на баща ми през 97-а година. Спомням си, че когато разбрах, че се е сдобил с такъв, видимо се възмутих от постъпката му. По онова време хората, които притежаваха подобни устройства, нямаха добра слава. В случая на баща ми мобифонът беше удобството, което осигуряваше спокойствие за майка ми, на която често се налагаше да тръпне в очакване дали домашният телефон ще звънне и баща ми ще потвърди, че е пристигнал и всичко е наред. 22 години по-късно ми е трудно да си представя и ден без собствения ми мобилен телефон (вече не им казваме мобифони), но тогава подобна мисъл дори не ми е хрумвала. Истината е, че живеем в динамични времена и всичко се случва толкова бързо, че нещо, което днес ни се струва немислимо, утре е част от всекидневието ни.

МОЖЕМ ЛИ ДА ПЛАНИРАМЕ БЪДЕЩЕТО?

Отговорът е „не“, когато не можем да си го представим. За много от нас бъдещето е абстрактно понятие и някакъв далечен феномен. Трудно е да си представим как ще изглежда животът ни след 4-5 години, особено във финансов аспект, да не говорим за по-дългосрочен план от 20-30. При хората на възраст под 35 години, които нямат ясна представа какви ще бъдат доходите им или пък от колко средства ще имат нужда, когато остареят и се пенсионират например, тези въпроси рядко стоят на дневен ред. Да планираш финансовото си бъдеще, включително в пенсионна възраст, или образованието на децата си след 10 или 20 години, е трудно за голяма част от хората, които обикновено предпочитат да не отделят време за това. Кампанията на пенсионноосигурително дружество NN, наречена „Нашето утре“, повдига именно тези въпроси, като насърчава младите хора

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

НЕ ГОВОРИМ ЗА ПРЕДСКАЗАНИЯ, ГАДАНИЯ ИЛИ ДОРИ АСТРОЛОГИЯ, A ЗА НАЙ-ОБИКНОВЕНО ПЛАНИРАНЕ

ДА БЪДАТ ЛЮБОПИТНИ И ДА РАЗСЪЖДАВАТ

върху бъдещето. Много често сме фокусирани върху това да извлечем максималното от сегашния момент, но „утре“ ще има и след 20 години. Кампанията цели да направи бъдещето фактор, който да определя решенията, които взимаме днес. В серия от видеа трима футуристи представят иновациите с очакван мащабен ефект върху живота ни в няколко области: храна, здраве и комуникации. „Днес мога да насоча устройство към сока си и то да ми каже точно какви са съставките му. Представям си, че до 20 години ще има приложение, което ще следи емоционалното и физическото

Б Ъ Д ЕЩ Е

ми състояние. От него ще разбирам точно от какво имам нужда. Например: малко си уморен, разтегни се 12 пъти“, казва Джим Столц, технически предприемач в Amsterdam Science Park. „Представете си кухненски уред, който с натискането на един бутон ще може да произведе такова месо, каквото пожелаете. Чрез него ще можем да консумираме този продукт по много по-природосъобразен, по-щадящ и по-пестелив откъм ресурси начин“, предвижда Марк Пост. „Представете си бъдеще, в което знаете точно какво се случва в главата на бебето ви. Смятам, че има голяма вероятност през следващото десетилетие да имаме точно такъв преводач за бебета, който да ни казва за какво си мислят децата ни“, смята Лиселот Лингсо.

ТРИМАТА ФУТУРИСТИ ВИЖДАТ БЪДЕЩЕТО ТАКА,

като ни карат да се замислим, че е важно да бъдем информирани и подготвени за утрешния ден. За целта е добре да подредим и планираме правилно финансовите си дела. Само така ще можем да се насладим на онова, което ни предстои. NN e компания, която може да бъде партньор в планирането на бъдещето и която може да помогне на човек да изживее пълноценно годините си напред. А то, бъдещето, предстои – с всичките си изумителни и понякога малко стряскащи перспективи. Важно е да не съдим за нововъведенията от позицията на днешния ден, а да мислим и в дългосрочен план – за ползите и мащабните ефекти върху живота ни. Защото и мобилният телефон, който преди 20 и повече години ми се виждаше „скандална“ придобивка за хора със съмнителен предмет на дейност, днес е устройството, чрез което в буквален и преносен смисъл управляваме живота си.

ПАРИ

ЧАСТНОТО БАНКИРАНЕ ОСИГУРЯВА МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ Теодора Георгиева

ощенска банка е сред най-големите частни финансови институции в България и в последните години се фокусира основно върху иновациите в сектора. На компетенцията на банката са се доверили както частни клиенти и представители на малкия и средния бизнес, така и големи корпорации – съответно нуждите им варират според сектора и размера на капитала. Но те са обединени от един общ фактор: всеки очаква да получи добро обслужване, персонализирано според потребностите му, особено като се има предвид голямата конкуренция между банките. Предимство на Пощенска банка е удобството, на първо място, тъй като тя има една от най-добре развитите клонови мрежи, а вторият бонус са силно развитите дигитални канали. За третия фактор – личното отношение, питаме Васил Сланчев, ръководител „Частно банкиране и взаимни фондове“ в Пощенска банка. Той има дългогодишен професионален опит от водещи финансови институции, магистърска степен по финанси с профил „Банково дело“ от УНСС, MBA степен от Sheffield University и други престижни специализации.

ЕКСПЕРТЪТ НА ПОЩЕНСКА БАНКА ВАСИЛ СЛАНЧЕВ РАЗКАЗВА ЗА ПРЕДИМСТВАТА НА ПЕРСОНАЛИЗИРАНОТО ФИНАНСОВО ОБСЛУЖВАНЕ

Г-н Сланчев, какви са предимствата на услугата „частно банкиране“ по начина, по който Пощенска банка я предлага? Кой може да се възползва от нея? Частното банкиране като услуга е насочено към найвисокия сегмент потребители – както физически лица, така и фирми. Основното ѝ предимство е, че предоставя на клиентите всеобхватни финансови решения и персонален подход – изключително задълбочен и ориентиран към конкретните им потребности. Услугата на Пощенска банка се отличава с възможността за комбинация на инвестиционни и спестовни продукти от две водещи финансови институции – нашата и нашите партньори от Eurobank Private Bank Luxembourg. Така осигуряваме за клиентите

си надежден достъп до водещия световен финансов център Люксембург. За тях това означава и достъп до ексклузивни възможности, глобални продуктови предложения и 100% Wealth Management услуги, т.е. управление на богатството. Каква е добавената стойност за клиентите на тази услуга? Водещият ни принцип е „опознай задълбочено клиента“, за да можеш да създадеш специална стратегия в отговор на конкретните му нужди. Първа – естествено, не единствена – стъпка към това е фактът, че нашите професионалисти са на разположение за надеждна финансова консултация и обслужване 24/7, с което гарантираме на клиентите си отлично потребителско изживяване.

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

СРЕ Щ И

ФЕЛИСИТИ АСТЪН: ЛЮБОПИТСТВО ОТ ЮЖНИЯ ДО СЕВЕРНИЯ ПОЛЮС

ОТНЕМА Ѝ 59 ДНИ ДА ПРЕКОСИ АНТАРКТИКА САМА, ПОСТАВЯЙКИ РЕКОРД НА ГИНЕС КАТО ПЪРВАТА ЖЕНА В СВЕТА, КОЯТО ГО ПРАВИ БЕЗ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА

Андреа Пунчева

огато книгата ми излезе, имаше малко критика: „О, ама ти през цялото време разказваш как плачеш!“. След което говорих с известния британски изследовател Ранулф Файнс (братовчед на актьора Ралф Файнс – бел.ред.), който дойде при мен и ми каза: „И аз плаках много – само че не го бях разказвал“. Фелисити е англичанка, омъжена за исландец. Тя е изследовател, а през 2012 г. става носител на рекорд на Гинес. Фелисити бе в София по покана на EY (Ernst & Young) България. Интересната дама е била и на двата полюса и напук на целия студ, мен горещо ме гложди един въпрос, който взема превес над всички останали.

Фелисити, на обикновените хора и двата полюса звучат като голямо, бяло, ужасно студено, равно пространство с много лед. Каква всъщност е разликата между тях? Толкова се радвам, че ме питате! Истината е, че разликата е огромна. Да, и двата са много студени и са равни и бели, макар че Антарктика всъщност е като много голямо полукълбо: по бреговете е на нивото на водата, но колкото повече приближавате центъра на континента, толкова повече се увеличава надморската височина и достига до 4000 м. Това е и по-студеният от двата полюса, но не се усеща толкова, защото е сухо. Тя е неподвижна маса лед, докато Северният полюс представлява плаващи големи късове по средата на Арктическия океан. Влажно е, така че студът ти влиза в костите. Но пък там животът може да се окаже навсякъде около теб – има полярни лисици или пък във водата може да се появи някоя рибка. На Антарктика си абсолютно сам. Мисля си, че ако ме спуснат със завързани очи на някое студено място, веднага бих познала кой от полюсите е. Винаги ли е студът, който ви влече? По-скоро е въпрос на любопитство, търся места, които са непознати, в нищото. Била съм и на топли места като Амазония например, но важното е да е ново място. Виждам на картата Курилските острови или Камчатка и си казвам: „А там какво ли има?“

СРЕ Щ И

Are you brave enough to take on a giant? Find out how EY can help your business grow from local to global. EY | Assurance | Tax | Transactions | Advisory

А там какво имаше, когато стъпихте на Антарктика в началото на 59-дневната експедиция? Нищо. Любопитно е: бях ходила на спортен психолог с идеята да се подготвя, доколкото е възможно, за психологическите промени и преживявания. Мислех, че съм готова за самотата, която предстои, но от първата си минута на Антарктика осъзнах, че съм абсолютно неподготвена. А имайте предвид, че това не беше първият ми път на Южния полюс – там бях прекарала приблизително 3 години веднага след завършване на университета. Знаех добре какво представлява континентът. Но не говорим тук само за самота в смисъл, че ти липсват близките. Това е един цял нов вид самота и тя е абсолютна. Даваш си сметка, че в близките няколкостотин километра – на каквото разстояние се намираше от мен базата на учените – не просто няма други хора, ами няма животни, на тези температури не оцеляват дори и бактериите. Страшното е не само, че ти липсват близките – с това някак се справих, но осъзнаването, че си напълно и тотално отговорен за съдбата и благосъстоянието си, вероятно за първи път в живота си. На теория имах сигурността от сателитния телефон, който ползвах веднъж дневно, за да им давам местоположението си, но реалността беше, че ако сега се нараня и им се обадя веднага за помощ, пак щяха да минат много часове, преди някой да се притече на помощ. Как ви се отрази това с напредването на времето? Преминавах през много настроения. Дойде момент, в който си дадох сметка, че единствената ми компания е слънцето. То е над главата ти през цялото време и имаше моменти, когато започвах да му говоря. Както се шегувахме по-късно с приятели, не е толкова страшно, ако ти говориш на него, по-лошо е, ако то започва да ти отговаря... Един ден явно бях ходила до по-късно и позицията на слънцето се е била променила, защото в един момент с периферното си зрение хванах движение. Стреснах се. Ясно ми беше, че е невъзможно да е животно, погледнах и осъзнах, че това е сянката ми. Стана ми приятно, приех я като един вид другар, затова от онзи момент нататък съзнателно тръгвах по-късно и ходех до по-късно с идеята да виждам сянката си. На теория можех да се обадя на когото поискам по сателитния телефон, но дори и едното задължително обаждане в края на деня, с което известявах местоположението си, ми беше в повече. Операторът от другата страна винаги беше разговорлив, сигурно си е мислел: „Милата, за нея това е единственият човешки глас, който чува за цял ден“, но не можех да го издържа. Затова бях много лаконична, казвах: „Фелисити съм, намирам се еди-къде си, до утре“. После му се извиних, ако съм била груба, но нямах капацитета да си говоря за дреболии. Същото и с близките ми – ако се бях обадила на майка си, щеше да трябва да затворя телефона, и нямаше да мога да се събера след това. Каквато и да е емоционална стабилност би изчезнала, това беше моят начин да се предпазя. Цялото начинание така или иначе беше огромна емоционална въртележка, нямаше начин обаждането вкъщи да действа стабилизиращо.

СРЕ Щ И

Are you brave enough to take on a giant? Find out how EY can help your business grow from local to global. EY | Assurance | Tax | Transactions | Advisory

е бил рекордът, той беше един вид връщане на инвестицията за спонсорите и изигра централна роля около планирането на експедицията. А и освен това впечатлява племенниците ми, за които „Леля Фелисити отиде до Южния полюс“ изобщо не е важно, не им мигва окото. Но като им кажеш: „Леля ви има рекорд на Гинес“... трябва да видите как им изскачат очите. В дигиталната ера, в която имаме сателитни снимки на планетата, направени от Космоса, какво остава за вас, изследователите, да откриете? От чисто информационна гледна точка – нищо. Наясно сме къде е всичко, но има много кътчета, за които не знаем какво има там, защото човек никога не е стъпвал. Още през XIX в., в ерата на Просвещението, обявяват, че науката е открила всичко. Нека тази грешка ни служи за урок, ако някога хората решим, че не е останало какво да бъде изучавано. Винаги има следваща стъпка, ново място. Ако наистина не можеш да откриеш непознатото в света около теб, ти липсва въображение.

Какво донесе краят на експедицията – радост, облекчение, тъга? Знаете ли, не усетих нищо. Нямаше го чувството на триумф и после си дадох сметка, че това е, защото няма с кого да споделиш момента – някой, който да те потупа по гърба в този миг и да ти каже: „Браво!“. Обадих се по сателитния телефон и съобщих, че съм приключила, дадох им координатите си, за да ме вземат, а мой приятел, който отговаряше за цялата логистика, ми каза: „Фелисити, тук има топъл душ и червено вино“. Какво беше чувството, когато разбрахте, че сте влезли в Книгата на Гинес с нов рекорд? Не го правех заради рекорда, моята лична мотивация беше да разбера дали мога. Ще ми се да кажа, че рекордът няма значение, но тези експедиции са ужасно скъпи. И освен ако не идваш от много заможно семейство, единственият начин е със спонсорство от големи компании. За тях пък е важно да се асоциират с успешни, смислени проекти. Така че дори и моята лична мотивация да не

В ТЪРСЕНЕ НА ПРЕЖИВЯВАНИЯ

В ЗАПАДНА АВСТРАЛИЯ KАКВО ОБЩО ИМАТ КЕНГУРУТО, ВИНОТО, ГУРМЕ ХРАНАТА И КИТОВЕТЕ

Мартина Захариева Снимки: Leeuwin Estate, Xanadu и авторът

ацаме на летището на Пърт без много детайлен план за преживяванията, които предстоят по време на пътуването ни до Западна Австралия. Едно нещо обаче със сигурност е записано в списъка ми – да видя кенгуру. Къде другаде, ако не тук: тези симпатични скокливи животни се разхождат свободно навсякъде! По всички пътища забелязах табели, които предупреждават за появата им и вероятно немного внимателното им пресичане. Отправихме се към първата ни дестинация – мястото, където се

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

ЗАПОЗНАХМЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ С КЕНГУРУ

съвсем отблизо. На около половин час от Пърт се намира Caversham Wildlife Park – специално създаден парк с над 200 вида животни, които се разхождат свободно и са готови да си дружат с всеки добронамерен посетител. Част от дневните атракции, на които може да присъствате, са среща и снимка с уомбат или коала, хранене на кенгуру или пингвин, а също и специално шоу с животните от фермата. Първата ни среща с кенгуру беше вълнуваща и много мила – животните спокойно си стояха на припек и любезно позираха за стотиците снимки с нас, а когато им омръзнеше, грациозно отскачаха на двата си крака към някое по-спокойно местенце. Коалите пък стояха почти като препарирани на своите дървета, докато имахме възможността да ги погалим.

П ЪТЕ Ш ЕС ТВИЯ

намерите всякакви пресни и вкусни риби. Заведението Cicerello’s се определя като “The home of Fish ’n’ Chips”, т.е. дом на типичното панирано филе от прясно уловена бяла риба с гарнитура от пържени картофи. Следваха няколко часа по магистралата. Много стриктно и внимателно спазвахме всички знаци и ограничения за скорост. Бяха ни предупредили – австралийските полицаи глобяват, без да им мигне окото, и при най-малкото невинно превишаване с 1–2 км/час над позволеното ти връчват солидна сума за плащане. Също така е разумно да си направите резервация с някоя от компаниите за винени турове, които предлагат да ви возят, докато вие дегустирате. Погледът ни се насити от зелени хълмове и прекрасно подредени лозя. Огромни обработени площи и от двете страни на пътя с китни постройки и на места приканващи да надникнеш зад каменни зидове. На фона на европейските производители на вино тук този занаят е сравнително млад. Първото засаждане на лозови масиви в Маргарет Ривър се случва едва през 1967 година, но природните и климатичните дадености допринасят регионът да се превърне в един от най-добрите в световен мащаб, особено за вина в премиум сегмента. С международно признание от региона са Каберне Совиньон и Шардоне, а един от характерните блендове е Совиньон блан със Семийон. Спокойствие, нарушено само от поклащането на листата на дърветата, ни посрещна, когато пристигнахме в избата Aravina Estate. Тя е основана през 2010 г. от австралиеца Стийв Тобин. Настанихме се удобно на терасата с гледка към езерото и прекрасната морава. Че ще дегустираме страхотни вина, знаехме още в началото, но напълно бяхме изненадани да открием, че повечето изби имат и ресторанти с гурме храна,

ДОСТОЙНА ЗА ЗВЕЗДА MICHELIN

Главен шеф готвач в Aravina Estate е Хоакин Диз, а от лятното меню с продукти изцяло от региона, което опитахме, фаворит ни беше бавно готвеното телешко със запечено цвекло, картофено пюре и крем от хрян и рибата барамунди с ризото. Винарните в региона (над 95) се надпреварват и по още няколко критерия – кой ще предложи по-добри забавления и

Така първото ми желание беше изпълнено и бяхме готови за следващите приключения. За целта взехме картата на региона и специален туристически гид, като се оказа, че колкото разнообразна е Австралия, толкова и безбройни са предложенията за различни дейности в западната част. Набързо направихме списък със „задължителни за посещение места“ и маршрут. Посоката беше на юг от Пърт, а след около 3 часа ни очакваше един от найизвестните

ВИНЕНИ РЕГИОНИ В АВСТРАЛИЯ –

Маргарет Ривър. Предложенията за дейности тук са неизчерпаеми, слънцето грее поне 15 часа на ден през лятото, а пейзажите са изключително разнообразни и красиви – заливи с тюркоазена вода, скалисти брегове, обширни пясъчни плажове, подредени хълмове с лозя или гъсти гористи местности с изобилие от растителни видове. Ще отворя една скоба за препоръка – на път към Маргарет Ривър не пропускайте да се отбиете в чаровното крайбрежно градче Фримантъл, където в ресторантите на пристанището ще

детско меню за децата, докато мама и татко спокойно си дегустират вина, а също и кой ще представи по-запомнящо се изкуство в обособените за целта галерии. Иначе казано – всеки се стреми да превърне винарната си в номер 1 туристическа дестинация в тази част на Западна Австралия и да предложи нещо повече от вина. Следващото известно място, което посетихме, беше Leeuwin Estate. Бях попадала на техни вина в Сингапур, но усещането да ги опиташ там сред красотата на масивите и в съчетание с невероятна храна беше съвсем друго преживяване. Leeuwin Estate е собственост на фамилия Хорган и е една от основополагащите 5 винарни в Маргарет Ривър. И тук обядът беше на слънчева тераса с гледка към огромно тревно пространство и гора от величествени евкалиптови дървета. Менюто на главния шеф-готвач Дан Гедже е базирано на философията изключителни сезонни продукти от Западна Австралия да се съчетават отлично със съответните вина на избата. Освен с приятни спомени и заситено с магия небце си тръгнахме и с поръчани няколко кашона вино (повечето изби предлагат услугата да ти изпратят виното директно вкъщи). Третата изба от нашия маршрут беше Xanadu Estate. Ресторантът там е обявен за един от топ 50 на Западна Австралия през 2017 и 2018 г., а самият шеф-готвач Мелиса Кокоти има редица отличия. Xanadu е с дълга история във винопроизводството и една от първите винарни в региона. Основана е от доктор Джон Лаган, ирландец, който пристига

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

в Маргарет Ривър през 1968 г., вдъхновен от пионерския дух на региона. Заедно с жена си Ейтне засаждат първите лозя през 1977-а. Не може да си тръгнем оттук, без да видим още нещо. Споменах по-горе за тюркоазените води. Регионът около Маргарет Ривър приютява в океанските води около 35 000 кита, които мигрират от Антарктика до по-топлите води тук между юни и декември всяка година. Можете да видите тези невероятни животни от брега, от върха на някой фар или от борда на някое от корабчетата, които правят специализирани турове. Да успееш да зърнеш огромните размери и грациозните движения на някой кит е преживяване, което не може да се сравни с нищо друго. Ние избрахме срещата ни да бъде отблизо – от палубата на 20-метров катамаран. Времето беше прекрасно и отплавахме с надеждата

ДЕНЯТ ДА Е ИГРИВ И СКОКЛИВ ЗА КИТОВЕТЕ

Не спирахме да се взираме във водното пространство около нас и при появата на нещо черно над вълните (обикновено мама и бебе кит) всички ръкопляскаха от радост. Този ден се оказа, че не беше най-идеалният да видим някоя гигантска опашка съвсем близо до палубата, но китовете също имат своите настроения. Малцина знаят, че гърбатият кит (един от най-големите – тежи приблизително 48 тона) е този, който най-често се подава над водата. Капитанът ни разказа как те се хранят само в периода в

П ЪТЕ Ш ЕС ТВИЯ

полярните води, а когато мигрират насам, за да се чифтосват и раждат малките, живеят само от мастните си резерви. Обикновено малките са по-любопитни и се приближават до глъчката, идваща от туристическите корабчета. Впечатляващи животни са и се радвам, че редица организации подеха кампании за тяхната защита. За финал на тура бяхме едни от щастливците, които успяха да видят и струята на синия кит, който се появява значително по-рядко. Каква

емоция е да видиш в далечината тази вертикална водна линия! Колко приятни изненади, колко приключения и хубави емоции в този толкова разнообразен континент… и още колко много има там за откриване! И макар Австралия да изглежда далечна и труднодостижима (особено от България), смело мога да ви уверя – заслужава си всеки полетен час. Заслужава си да се види, усети и преживее.

ОЦЕЛЯВАЩИЯТ

АБИ

СКИТЕ СА СПОРТ, КОЙТО ТРУДНО ДОПУСКА ВЪНШНИ ДО ЕЛИТА Георги Банов

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

т спорт до спорт има огромна разлика. В България женската борба и художествената гимнастика може да са култ, но в световен мащаб са под нулата. Зрителите липсват, журналистите също. И това е истината. Има други спортове, където външните са допускани изключително трудно, защото са затвореният световен елит. Голф, тенис, дори и футбол не са за всеки. Просто там или трябва да се трудиш много, или пък да имаш сериозно финансиране. Точка. Алпийските ски са точно от тях. Милиони карат за удоволствие, но световната купа е за австрийци, швейцарци, шведи, американци и италианци. И малко люксембургци, ако са родени в Австрия. Останалите се броят на пръсти и заради това ги познават и помнят дълги години. В този елитен клуб България имаше само един член доскоро. Петър Попангелов-младши. За когото дори Ингемар Стенмарк говори с уважение и обяснява колко е популярен в Швеция. До нахлуването на Алберт Попов, който повече от 30 години по-късно

С ШУТ ВЛЕЗЕ ПРЕЗ ПАРАДНИЯ ВХОД

Аби е истински сървайвър. Оцелял е на Витоша, оцеля при катастрофа, от която малко се завръщат в спорта, оцелява и в невероятната конкуренция.

Л ИЦ А

Защото светът на ските от времето на Попангелов е съвсем различен. През социализма за националите се правеше всичко. Дори знаменитият профил на пистата в Кицбюел е дублиран на Боровец с машините, за да тренират. Те затваряха трасетата. Те ги отваряха. Днес няма курорт в България освен Банско, който може да си позволи лукса да затвори писта за тренировки. Тези, които плащат, поръчват музиката. Стигна се дори до пълния абсурд на Пампорово да забраняват на собствените си юноши да тренират през уикенда. Добавяме към това гробницата на Витоша и постиженията на Аби придобиват друго измерение. Общото е винаги трудът, който се влага. Ранното ставане; да си първи на лифта; да направиш едно или две спускания повече от останалите. Може да ти е решаващо, особено в спорт като ските. Забравената Витоша е началото на дългия път на Алберт Попов към елита. Роден е през 1997 г., качва се на ски едва 2-годишен с кака си Сани. През тези години той прекарва зимата повече в планината и с треньора си Иво Борисов, отколкото при семейството си. Аби въобще не е кротко дете. Всеки ден за него е нова поразия. Дали ще опита да взриви хижата, като отвинти вентилите на газовите бутилки, или ще скочи от покрива в снега, или пък ще се разбие у дома, докато скача върху дивана. Мотото е „юнак без рана не може“. Но при него раните са даже в излишък. Групата е доста сериозна, с неформален лидер – Алберт Попов. Каквато и щуротия да измисли, другите са готови да го последват. А той е като ураган от емоции. Така започват да идват и успехите. Призови места в Шкофия Лока, където се събират над 200 деца; победи на „Тополино“, неофициалното световно за юноши. България е имала един куп успехи на подобно ниво, но след това всичко замира. Учи една година в Австрия, където започва да

си в Австрия и човекът, помогнал на звезди като Бенямин Райх, Марлийз Шийлд и Ева-Мария Брем. Особняк, който не се захваща с всеки, който дойде при него. Дори има случай, в който вдига тройно цената на футболист, защото не спазвал инструкциите му. Той повече не се появява в клиниката. Аусерлихнер си признава, че никога не е попадал на

ПАЦИЕНТ, ТОЛКОВА РЕШЕН ДА УСПЕЕ

Стъпка по стъпка започва възстановяването. В първия свободен момент двамата отиват и на мястото на катастрофата. Точно година по-късно, на откриването на сезона през октомври Алберт даваше интервюта на един железен мост в Зьолден и показваше къде е станала катастрофата. Без никакво притеснение. Единствено съжаляваше за загубата на един добър човек, както винаги е казвал за Драго Грубелник. Започва отново да кара ски с втория отбор на Германия. Тренировките стават по-различни, но първият му треньор – Иво Борисов, постоянно е до него. Българинът прави сериозно впечатление на немците. Дори звездата им Феликс Нойройтер, синът на великите Кристиян Нойройтер и Рози Митермайер, признава, че е впечатлен от невероятния хъс на българчето. Години по-късно той ще го прегърне във финалната зона и ще му лепне прякора Попи.

БИЕ ВСИЧКИ НАДЕЖДИ НА ДОМАКИНИТЕ

Това не се възприема много добре: австрийците не обичат да си създават съперници, особено в ските. Дори след това обявяват нулев прием за чужденци – да не се мачка психиката на техните. През 2015 г. точно започва най-трудният преход към мъжете и идва голямата трагедия. Треньорът на националния отбор Драго Грубелник изпуска фаталния седми завой по пътя от Зьолден към глетчера Ратенбах. По това трасе дори е сниман филм за Джеймс Бонд. Джипът се върти към пропастта. В него освен Драго са помощникът му Димитър Христов и Алберт. Късметът е, че са сложили коланите си. Колата се свлича по склона към реката. Денивелацията е 270 метра. Колкото на един слалом за световната купа. Никой не помни точно колко пъти са се завъртели. Отзад се движи микробус с останалите ни национали. И те не забелязват трагедията, защото слънцето грее в очите. Но горе установяват, че джипа го няма, и вдигат тревога. За късмет на Алберт и Митко и двата хеликоптера на ски зоната са налице. Спасителите действат светкавично. И Аби се оказва в Инсбрук, а Христов – в Мурнау. За съжаление, Драго загива на място. Само няколко месеца преди това Попов дебютира при мъжете на световно първенство в Бийвър Крийк. И вместо да гледа към началото на сезона, е на легло с потрошен глезен и сериозна травма на скулата, която заплашва зрението му. Отново оцелява и дори отива на погребението на Грубелник в Словения. С патериците. Благодарение на втория си баща – Любомир, Алберт се свързва с Герхард Аусерлихнер, който е кондиционен треньор и който с помощта на д-р Андреас Лоц успява да възстанови здравето му. Кондиционният треньор е най-добрият в сфератата

Л ИЦ А

Аби започва леко да показва рогата си в следващите два сезона. На Олимпиадата в Пьонгчанг дава времена, сходни с тези на Марсел Хиршер, но само в един манш, и честно си признава, че му е трудно да направи две силни спускания. Ще работи точно върху това. Всичко сработва на световното за младежи, където взема бронз в гигантския слалом и се оказва първият българин с подобно постижение. За да дойде тази зима, когато още в първия старт от сезона в Леви (Финландия) загатва за сериозен прогрес. Финишира 20-и в точките, като е със стартов номер 75. За техничните дисциплини това е от решаващо значение. Всеки, който минава преди теб, нарушава горния слой на пистата. Понякога се образуват коловози. Това означава загуба на време на всеки завой. А когато са много, като в слалома, загубата се натрупва. От тези, които са след 70-и номер в точките, влизат само двама. Алберт и германецът Антон Тремел, който е чак 27-и. Постижението бързо се забравя. Всички освен Алберт го отдават на късмет и нищо повече. Тогава идва 22 декември 2018 г. – стартът в Мадона ди Кампильо, Италия. Алберт вече е 16-и и отново със стартов номер след 70. Специалистите започват да наблюдават българина. Явно нищо случайно няма. На 26 януари тази година се провежда слалом в меката на ските – Кицбюел. Там, където се раждат легендите. Трибуните са претъпкани, а на тях са Арнолд Шварценегер, президенти и куп знаменитости. Няма по-подходящо място да избухнеш…, ако не си със 71-ви номер. Защото караш на празно трасе, докато всички са отишли да обядват вурстчета за по 200 евро порцията, а телевизиите отдавна са приключили преките си предавания. И 71-ви номер става пети след първия манш. Шокът е пълен и във втория манш вече всички говорят за чудото на България. В крайното класиране Алберт е девети, но

Алберт с треньора си Иво Борисов

КЪМ НЕГО ИМА ПО-ГОЛЯМ ИНТЕРЕС

отколкото към победителя Клеман Ноел. Българинът е последният, който е пуснат да си тръгне от пистата. Не помагат дори опитите да се скрие от журналистите, а те налитат от всички страни. Следва нощният слалом в Шладминг, който редовно събира над 50 000 зрители. Аби вече е с 46-и номер, а почти през целия първи манш водещият говори за него. Да не би зрителите да го пропуснат. Те остават на местата си и той не ги разочарова. Шесто място. В света десетки милиони са тези, които карат ски. От тях състезатели са няколкостотин хиляди. В световната купа имат право да се пуснат около 80 души. И сред тези на пирамидния връх, който е мъничък колкото игла, е и един българин. Световната купа е считана от всички за по-трудното изпитание точно заради това. В нея случайни няма. На световно и олимпиада има ограничения за всяка една държава. Максимум по четирима. А в Шладминг само австрийците са девет! Просто няма какво да се добави към постижението на Алберт. Освен факта, че Алберто Томба вдигна телефона, за да се обади на Попангелов и да го поздрави. И дори видял сходството и общия корен на фамилните имена. Световното първенство в Оре не донесе успех на Попов. В гигантския слалом условията бяха толкова тежки, че според мнозина бяха и опасни за хората с по-задни номера. Около Алберт винаги е било женско царство. Сестра му – Александра, е с година по-голяма от него. От втория брак на майка му Мартина има още две сестрички – Адел и Виолета, които са на 5 години. От този на баща си Дими – още една. Това вероятно му

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

дава допълнително сили за оцеляване. А близначките са готови да го удушат от прегръдки и най-често задаваният въпрос към татко им Любо е: „Кога кара Абчо?“. Отскоро има и сериозна приятелка, която също като него обича ските. Най-трудно в момента обаче му е да се справя с интереса. В България е истерия, всеки иска да го докопа. На световната купа в Банско трябваше половин час да преодолява стената от фенове, за да се качи на лифта. Журналисти го преследват навсякъде. Понякога извират от най-невероятните места. И то не само у нас. Попов вече привлече вниманието на световните гиганти. На първенството в Оре го преследваха от най-авторитетната спортна медия в света „Екип“. В Банско пък австрийската Servus TV прати специален екип да го снима, защото бе гост на най-голямото им шоу в понеделник вечер. Там, където ходят скиори от ранга на Линдзи Вон, Микаела Шифрин, Марсел Хиршер. Или просто елитът на елита. Този стрес е толкова сладък, колкото и натоварващ. Но и от него се оцелява. Защото Аби ще се научи. Преживял е и оцелял от толкова по-тежки премеждия.

ТЕ ХНОЛОГИИ

Йоана Иванова

аква музика слушате?“ Подвеждащият въпрос обикновено се задава не толкова, за да разберете кои са любимите песни на отсрещния човек, а за да ви подскажат какъв е той. По същия начин този въпрос може да ви помогне да разберете и повече за себе си… като ви даде време да се опознаете. Музиката има силата да промени настроението ви още с първите секунди от любимо произведение, да направи реалността по-красива и в същото време да ви даде свобода, за да изразите себе си. Чрез нея не само намирате нови светове, но и преоткривате своя собствен. Когато нямате достатъчно време, за да се вглъбите напълно, тя идва на помощ, за да се изолирате от страничния шум и да останете насаме със себе си, за да чуете вътрешния си глас. Представете си да имате на разположение

XPLORE

YOURSELF… WITH MUSIC

А1 ВИ ДАВА 120 000 000 МИНУТИ* ДА ОПОЗНАЕТЕ СЕБЕ СИ И ПЛЕЙЛИСТ ЗА ВСЯКО НАСТРОЕНИЕ

30 МИЛИОНА ПЕСНИ, 90 ХИЛЯДИ РАДИОСТАНЦИИ

и стотици плейлисти, от които да избирате? Мобилното приложение на A1 Xplore Music, което може да свалите от Google Play и App Store, прави точно това. На ваше разположение имате и българска музика от различни жанрове. Можете да заплатите услугата заедно с вашата сметка към А1. Вече дори не се налага да търсите най-подходящата песен за точно този момент, защото има плейлисти за всяко настроение, които да ви правят компания, докато четете книга, забавлявате се с приятели, спортувате или просто мечтаете със зареян поглед в небето. Всеки ден повечето от нас прекарват поне 1 час на път към работа и обратно, но той може да е много по-приятен и полезен, когато ви правят компания любимите ви песни. Те ще ви заредят с настроение и сила за предстоящия ден. С Xplore Music ще откриете непознати за вас кътчета от себе си, както и новата си любима песен, благодарение на вградената функция Shazam. *30 милиона песни със средна продължителност от 4 минути = 120 000 000 минути

ДРУГИЯТ ФУТБОЛ

КАК РЕНЕСАНСЪТ, ФИНЛАНДСКАТА АРМИЯ И ИДЕИТЕ НА МАРКС СА ВДЪХНОВИЛИ АЛТЕРНАТИВНИ ВЕРСИИ НА НАЙ-ПОПУЛЯРНАТА ИГРА Методи Шуманов

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

СПОР Т

екордните над 3.5 млрд. души, или около 45% от населението на Земята, са гледали световното първенство в Русия през 2018 г. С повече от 152 млн. последователи Кристиано Роналдо е найследваната знаменитост в Инстаграм, а един рекламен пост от личния му профил струва над 600 хил. евро. Лионел Меси печели по 3995 евро... на час. Във времена, в които футболните богове със сигурност са полудели, не на всекиго се харесва свръхкомерсиалната страна на играта, смятана с десетилетия за любимо занимание на работническата класа. Ето защо все повече хора правят свой собствен прочит на най-популярния спорт и го интерпретират така, както на тях им харесва. В нестандартни климатични условия или пък с нови правила. Настанете се удобно на първия ред, защото започва пътешествието ни, обхващащо някои от найнетрадиционните варианти на футболната игра.

КАЛЧО СТОРИКО: ГОРДОСТТА НА ФЛОРЕНЦИЯ

Люлката на Ренесанса, бастионът на могъщата фамилия Медичи, перлата на Тоскана – Флоренция, е символ на красота, вдъхновение, просперитет и... на най-бруталната версия на футбола, която светът някога е виждал. Запознайте се с Калчо Сторико (от итал. „исторически футбол“) – смесица от футбол, ръгби и бойни изкуства, която спира дъха на местните от XVI в. насам. Вдъхновена е от играта с топка харпастум, практикувана в Древен Рим. Някои твърдят, че е възникнала като развлечение на местната аристокрация, други казват, че в мирни времена е позволявала на войниците да поддържат върхова физическа форма. Ясно е само, че първите официални правила са съставени и записани от благородник на име Джовани де Барди през 1580 г. Днес Калчо Сторико се практикува само и единствено във Флоренция и съществува в следния вид: градът е разделен на четири основни района, като всеки от тях се представлява от отбор с определен цвят, носещ наименованието на местна църква. Така например сините са „Санта Кроче“, белите – „Санто Спирито“, червените – „Санта Мария Новела“, а зелените са „Сан Джовани“. Всеки тим се състои от 27 състезатели, наричани „калчантес“. Жителите на Флоренция гледат със страхопочитание на тях, смятайки ги за съвременни гладиатори. За самите участници няма по-голяма гордост от възможността да представляват родния си квартал. В началото на юни всяка година четирите отбора се срещат в своеобразни полуфинали, жребият за които се тегли на Великден. Победителите от полуфиналите се изправят един срещу друг във финален сблъсък, който винаги се състои на 24 юни. Това е денят, в който флорентинци почитат св. Йоан Кръстител, патрона на техния град. Финалът на Калчо Сторико е предшестван

от пищен парад, който завършва в сърцето на Флоренция, площада „Санта Кроче“. Бруталният сблъсък между 54-мата модерни гладиатори, които излизат едновременно на пясъчния терен, трае 50 минути, като не е разрешено никакво прекъсване. Играта не спира, дори когато някой от състезателите е контузен и трябва да бъде изнесен на носилка. Смени не са позволени. Увлечена в стихийното преживяване, публиката, заплатила между 29 и 80 евро за билети, посреща с мощен рев стълкновенията. Подобно на ръгбито, целта в Калчо Сторико е да пренесеш успешно топката до края на противниковата половина и да я хвърлиш през определени процепи. За някои гледката на десетки мускулести мъжаги, които раздават юмруци в прахоляка, е варварска, но за всеки „калчанте“ играта има своите стриктни правила. Според тях е строго забранено двама състезатели от даден отбор да атакуват взаимно един техен съперник. Разбира се, когато горещата флорентинска кръв кипне, има и изключения. През 2007 г. общината в града издава едногодишна забрана за практикуване на Калчо Сторико, след като ситуацията на терена излиза извън контрола на главния съдия и шестимата му помощници и се стига до меле, заради което 50 играчи са изправени пред съда. Упреците към Калчо Сторико, че е твърде жестока игра, не са нищо ново под италианското слънце. Още през 1574 г. френският крал Анри III посещава Венеция и в негова чест е организиран двубой.

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

Монархът не остава впечатлен, като произнася следната присъда: „Това събитие е твърде малко, за да бъде възприемано като възстановка на военни действия. От друга страна, то е твърде жестоко, за да се смята просто за игра“. През XVII в. любовта на флорентинската аристокрация към местното зрелище започва постепенно да отшумява, за да се стигне до 1930 г., когато традицията на Калчо Сторико е възобновена. И до днес е запазена специалната награда за победителите – крава от породата Кианина, смятана за една от най-старите в света. Разбира се, за шампионите най-ценно е усещането, че са защитили честта на квартала си. И възможността да натриват носовете на съседите си при всеки удобен повод до следващия 24 юни.

БЛАТЕН ФУТБОЛ: ИГРАЙ МРЪСНО!

В буквалния смисъл. Измислен като физическо натоварване за войниците във финландската армия, блатният футбол бързо намира свои почитатели из целия свят. Отборите се състоят от по шестима играчи, смените са разрешени постоянно, а двете полувремена продължават между 10 и 12 минути. За разлика от традиционната версия на играта тук правило за засада не съществува, но това едва ли е изненадващо предвид, меко казано, трудния терен, на който се играят мачовете. Още през 90-те години блатният футбол във Финландия се сдобива със собствен шампионат, организиран от Юрки Ваананен,

СПОР Т

АНАЛИЗИРАЙ ТОВА: ТРИ ОТБОРА ЕДИН СРЕЩУ ДРУГ

наричан Блатния барон. Днес, близо три десетилетия по-късно, ако трябва да перифразираме онова старо коментаторско клише, то „Светът е блатен футбол“. Защото всяка година си има световно първенство в тресавища и мочурища, в които с детски ентусиазъм се въргалят хора от различни краища на планетата. През юни 2018 г., когато всички фенове гледаха мондиала в Русия, в северната част на Финландия се провежда 19-ото кално световно. В него се включват 2000 играчи от 165 отбора, идващи най-вече от Финландия, Русия, Швеция и Германия. „На хората, които гледат с насмешка на нашия спорт, ще кажа, че той е изключително труден. Дългите крака определено дават предимство“, категоричен е организаторът на блатния мондиал Кимо Кихала. Настоящите световни шампиони са руснаците от „Лейк Профи“, които се надяват родината им да е домакин на следващото издание. Кулминацията на миналогодишния турнир на финландска земя са естествените сауни и минерални извори, в които състезателите се къпят след срещите. Церемонията по закриването на шампионата пък е отбелязана с рок фестивал... в блато.

Без съмнение, най-сложният вариант на футболната игра е измислен от датския художник и интелектуалец Асгер Йорн, който в средата на миналия век създава философска концепция за мач с три отбора на терена. Вдъхновен е от теорията на Карл Маркс за класовата борба в капиталистическото общество между управляващата класа (буржоазията) и управляваната класа (пролетариата). Според Йорн обаче в едно общество може да има повече от две враждуващи страни, и той решава да онагледи тази своя идея чрез футболен двубой между три отбора, които играят едновременно един срещу друг. Всеки от тях се състои от по петима състезатели, а освен че разполага с три врати, вместо с традиционните две, теренът е и във форма на шестоъгълник. Нека добавим и още щипка шантавост: победител е отборът, допуснал най-малко голове, а не както е в традиционната версия на играта – който е вкарал най-много. За Йорн красотата на концепцията му се състои във възможността трите отбора постоянно да сформират различни съюзи помежду си в зависимост от резултата, който ги устройва. Футболът с три тима става популярен едва в началото на 90те години, когато група студенти от Глазгоу привеждат идеята на Йорн в действие. Именно във Великобритания, която по ирония на съдбата е родина и на оригиналния вариант, се създават първите шампионати и на неговата философска алтернатива. Имената на клубовете са избрани изключително подходящо – „Питагорейци“, „Геометрия“, „Философите“ и др. От позицията си на хора, които разчупват стереотипи, участниците са изкушени от мисълта мачовете да нямат съдии, които според тях въвеждат твърде много ред в здравословния хаос. Засега обаче присъствието на реферите се запазва като всяко „необходимо зло“ в спорта и в живота. Днес футболът с три отбора си има и свой собствен мондиал, негови издания вече са организирани от Дания и Испания. По всичко личи, че комерсиалният свят, в който живеем, не подминава дори философските концепции...

ВИЗУАЛНИ ДОКУМЕНТИ НА ГОСТИТЕ НА ДАРИК

Цветана Манева

ГОСТОЛЮБИВ Текст и снимки: Константин Вълков

Димитър Бербатов

иждате 8 от 26-те финални портрета, избрани за поредицата „гоСТОЛюбив“ – гости на Дарик за периода декември 2018 – февруари 2019, заснети на аналогова камера в импровизирано студио в сградата на радиото. Зад фотокамерите стоя аз, непрофесионалист, но влюбен във фотографията. Пред фотокамерите са гостите, които следват една проста концепция – един стол, едно осветление, една идея в търсене на един кадър. Разстоянието между обектива и лицето им понякога е изключително малко – ако е повече, няма да се получи така, както трябва; обратното – ако е още по-близо, рискувам съвсем да навляза в личното им пространство.

Всяка фотография се случва след разговор с гостите. Те идват, говорим си (с някои повече и от час, с други по-малко), после започват снимките. Правим паузи, за да заредя нова лента, звучи музика от моя си плейлиста – звуци, които аз харесвам, не задължително свързани с предпочитаната музика на човека, когото снимам. Не ме притесняват несъвършенствата – невъзможност за по-добро кадриране поради малкото пространство, с което разполагам, както и поради единствения обектив, който използвам. Каквото е, такова. Нали така казват – ако имаш само синя боя в момента, ще рисуваш със синя. Повлиян съм от много неща – портрети на стари майстори, портрети на съвременни фотографи, портрети всякакви. Снимането на филм не е претенция – то е единственият начин да се запази известна дистанция по време на снимките, както и процесът да бъде възможно най-бавен.

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

Тома Томов

Райна Кабаиванска

Тодор Вълчев

ИЗК УСТВО

ВСИЧКО Е РЪЧНО –

няма автофокус, няма оптична стабилизация, няма допълнителна дерматология, която би превърнала една снимка в клинично, стерилно чиста снимка. Понякога осветлението не е такова, каквото трябва да бъде; понякога фокусът не е точно там, където правилото изисква да бъде. Но връзката между мен, човекът зад камерата, и гостите на радиото, хората пред камерата, сякаш съществува. Те ме виждат докато снимам, продължаваме да си говорим. Някои провокирам, други провокират мен. Никой от нас двамата не знае какво ще се случи – аз имам моите надежди, че всичко ще е както трябва; вероятно и те имат своите надежди, че портретът ще ги представи по възможно най-хубавия начин. Нещо повече – заедно с Мариета Ценова, скъп приятел и куратор на изложбата, сме се разбрали, че спазваме едно правило – на никого не показваме финалните кадри за одобрение. Каквото изберем ние, това е. Рискът е голям, но си струва. Честни сме спрямо себе си, честни сме и с гостите ни. Някои от гостите имат поне

Александрина Пендачанска

Теодора Духовникова

час за разговор и още толкова за снимки, други имат само 15 минути и за двете. За двама от хората, които участват в изложбата, имах на разположение точно три минути. Няколко кадъра и това е. Във всички случаи обаче онова, което се случваше между обектива и лицето, онова нажежено от напрежение разстояние беше всичко, което имахме в онзи момент. Щрак и готово. Никой от нас двамата не знаеше какво се е получило, кадърът беше запечатан на камерата, но едва след един ден щях да видя какво има на филма. Използвахме един стол, който сам по себе си е труден за снимане, но въпреки това създаваше онова усещане за гостоприемност, което търсехме. Мариета Ценова казва: „Столът на Дарик е гостоприемен и удобен, предразполагащ и приятелски настройващ. Той е в услуга на всички жанрове в говоренето – интервюта, монолози, дебати, разкази, послания, призиви, декларации, манифести…“. И така, в рамките на малко повече от два месеца се случиха общо 26 портрета, които бяха изложени в Зала „Оборище 5“, от 13 до 17 март.

проф. Христо Пимпирев

ИЗК УСТВО

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

МЕС ТА

TEDxVITOSHA2019 НАМЕРЕТЕ Х Андреа Пунчева Снимки: Eli Deli, Евгени Димитров, Рая Делчева

КАК МЕРИТЕ ЕМОЦИЯТА И СМИСЪЛА НА ДНИТЕ СИ? НИЕ ГИ МЕРИМ В УСМИВКИ.

а втора поредна година ние от сп. PREMIUM Lifestyle организираме еднодневния форум за идеи, които си струва да бъдат споделяни: TEDxVitosha. Изданието за 2019 г. бе озаглавено „Намерете х“ и беше по-смело и дори по-пълно от дебютното: публика от над 750 души в Народния театър, 18 изпълнения и лекции, изнесени от общо 24 души; в рамките на 4 почивки активности на почти всички от 20-те партньори на събитието ангажираха и забавляваха публиката. По време на обедната почивка се случи една от най-мащабните у нас организирани снимки с дрон, която виждате и тук. Общото между всички 18 изпълнения е, че всяко се подчинява на правилата на TED и TEDx да е до 18 минути и всяко търси връзка с темата на събитието. Запознайте се с героите на TEDxVitosha на следващите страници.

Сканирайте този QR код, за да видите видеата.

СЕСИЯ 1: WE XIST (СЪЩЕСТВУВАМЕ) СОФИЯ ЙОТОВА

75 слайда мотивация – четири думи описание на каузата на София от Foodie Boulevard за пълноценно хранене във всекидневието ни, независимо дали на месец можем да отделим 200 или 1000 лв. за храна. Думата „здравословно“ е наситена с отрицателни емоции и отчуждава хората от най-естествената дейност през деня им – да се хранят добре и да дават на тялото си енергия и здраве.

АННА ЙЕЛЕН

Както често се случва, нужна е драстична случка, за да преосмисли човек живота си. За Анна Йелен това е среща със смъртта на 17-годишна възраст. Едва не умира в планината. Усеща как я напускат и последните сили, сбогува се мислено с близките си, но в последния момент вижда мигове от живота си и тогава започва да се бори за него. „Не виждах големите моменти, както вероятно си представяте, а малки неща от всекидневието.“ Спасява я верен четириног другар и оцелява, а тогава научава и стойността на живота: той е ценен заради малките мигове в него. Как да създаваме малки и смислени моменти всеки ден – на това тя посвещава лекцията си.

100

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

С ЪБИТИЯ

ДУО ПЛАЧКОВИ

Три изпълнения на дългогодишните циркови артисти изправиха публиката на крака. Алина Плачкова е седмо поколение цирков артист от френско-белгийски произход и с балкански корени, играла е на сцената на Lido и Moulin Rouge и изпълнява уникален номер с музикално жонглиране. Стефан Плачков е от Ямбол и е работил с цирк „Балкански“, той е виртуоз в жонглирането и свободното балансиране върху стълба.

ЕЛЕНА И ПАНЧО КАРАМАНСКИ

Много чувство за самоирония и много хумор превърнаха иначе нелеката тема за трудностите на незрящите хора (и като цяло хора в неравностойно положение) да намерят работа и да бъдат пълноценни „във враждебната среда на субтитри, аутокюта и графичен дизайн“ в една от най-веселите лекции през деня. Елена и Панчо Карамански са брат и сестра, които не виждат и които обаче държат да разбият митовете, че „слепите хора виждат със сърцата си или чуват като прилепи“... Най-вече обаче отхвърлиха мита, че само защото си незрящ, не можеш да бъдеш полезен и активен на пазара на труда. Ако не вярвате, ще уточним: Елена е юрист и иска да се занимава с европейски проекти, а Панчо е един от много добрите DJ-и у нас и обучава други незрящи да вървят по стъпките му.

101

КАЛИН РАДЕВ

Какво значи да екс-калираш бизнеса си – обяснява основателят на българска софтуерна компания с клиенти по цял свят. Калин Радев откри втората сесия, посветена на успеха в различните му форми, със съвет и дори формула за правилния начин да разгърнем потенциала на компанията си, като припомни, че твърде късното разрастване на младите бизнеси е причината за последващия им провал. Как да растем устойчиво и каква е ролята на екипа в този процес, можете да разберете от тази лекция.

СЕСИЯ 2: WE XCEL (ПРЕУСПЯВАМЕ) АТАНАС ВИЛНЕР

Х като задраскване – това беше гледната точка на дизайнера на автомобилни интериори. За да обясни защо не трябва да се отказваме от амбициите си, Атанас даде няколко нагледни примера, сред които историята с детските му колички, които той е „тунинговал“ с червения лак за нокти на майка си, и историята на съпругата на негов потенциален клиент, който си останал такъв – потенциален, защото нейните ботуши се оказали приоритет пред дизайна на автомобила му. „Трудности пред вас винаги ще има, но това не значи, че трябва да се отказвате от идеите и мечтите си. Не ги задрасквайте и не им слагайте хикса“, казва Атанас.

102

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

С ЪБИТИЯ

ДЕНИЦА ЛЮБЕНОВА

„Не съм очаквала да получа толкова положителна реакция от публика, която е предимно не-ЛГБТИ“ – така обобщи адв. Деница Любенова емоцията си след своята лекция, посветена на малко позната гледна точка към правата на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални. Тя и нейният екип са прегледали 10 000 страници нормативни актове и са открили 300 права, от които ЛГБТИ хората са лишени спрямо мнозинството, т.е. хетеросексуалните. Няколкото кратки примера, които даде, предизвикаха емоционална реакция у публиката и осветлиха донякъде защо е важно да се ходи на Прайд... но това е само първата стъпка и засяга една група, а за да живеем всички в по-добра държава, независимо от ориентацията си, редно е да познаваме и да защитаваме правата си всеки ден, отбеляза Деница.

ТИНА КЛЕММЕНСЕН

„Едно от любимите ми неща е да виждам сериозни бизнесмени в костюми или дами с рокли и токчета да забравят работата си за малко и да седнат на пода, за да си играят с кукли.“ С това обяснение аниматорката Тина помоли публиката да бръкне в подаръчната раничка и да извади своята картонена кутия с пластилин. Нейната лекция остави спомен у всеки един от публиката – буквално. В рамките на 10-ина минути датчанката даде кратък курс по правене на пластилинови кукли и призова желаещите да споделят снимки от своето творение в интернет.

ФЛАВИУ ЧИЧИРЕАН

Не слушайте родителите си, нито приятелите си. Такъв, изглежда, е изводът от лекцията на Ави Чичиреан, който първо е музикален продуцент, въпреки че майка му го предупреждава да не се захваща с изкуствата; после прави и огромната бизнес конференция Brandminds в Румъния и Сингапур напук на приятелите си, които се опитват да го откажат от прекалените му амбиции. Изводът е ясен: какво трябва (и можете) да постигнете, си знаете само самите вие, а кои са най-важните фактори, обуславя английската дума за „съдба“, която служи за акроним на съветите на Ави за успех.

103

БРАТЯ КОСТОВИ

Един роял, 88 клавиша и 6 ръце: тримата братя Деян, Кирил и Троян Костови откриха третата сесия с „мишмаш“, както те го наричат, от популярни музикални произведения. От Джеймс Бонд до „Междузвездни войни“, от „Мисията невъзможна“ до Хачатурян, публиката се включи с ритмични ръкопляскания на младежите, които са съответно на 12, 11 и 9 години. През останалото време, когато не свирят на пиано и не обучават 4-годишния си брат Магнус да свири, те играят шах. Затова и в паузите между сесиите имаше специални маси, където всеки желаещ от публиката можеше да се изправи в 3-минутна блицигра пред Деян и Кирил, които са шампиони за годините си.

СЕСИЯ 3: WE XPLORE (ИЗСЛЕДВАМЕ) ДОЦ. ИВЕЛИН СЪРДЪМОВ

Какви са положителните последствия, ако следваме инстинктите си, и как можем да ги „настроим“, така че шестото чувство да не греши? Сред отговорите се намества главният герой във всекидневието ни: смартфоните и останалите екрани, които постоянно стимулират мозъка ни. Те, казва ученият, променят структурите на сивото ни вещество и притъпяват инстинктите ни, затова се превръщаме в нещо като „ментални пингвини“, т.е. същества, чиито първоначални характеристики са еволюирали заради заобикалящата ги среда – така както крилете на пингвините са закърнели. Неслучайно името на книгата на доц. Сърдъмов е именно Mental Pneguins.

104

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

С ЪБИТИЯ

Н.ПР. СРИ АСТАРИ РАСДЖИД

Кой по-добре да застане зад идеята за културна дипломация от посланик и артист, срещал се с личности като Горбачов, Далай Лама и принцеса Даяна? Нейно Превъзходителство Сри Астари Расджид, която е посланик на Индонезия в България, Македония и Албания, даде примери от своя цветен живот за важността от това да срещаш хора, различни от теб, като направи това, облечена в изключително красива национална индонезийска дреха.

ДАРИНА ДИМИТРОВА

Именно нейната лекция цитирахме в описанието на TEDxVitosha в началото като пример за проект, направен „с мисъл и смисъл“. Така беше озаглавена лекцията на Дарина, която преди няколко години се отказва от корпоративната си кариера и става детска учителка, а после с група съмишленици започва да търси начин за създаването на първата у нас книга за прочитане, посаждане и изяждане, направена с нулев отпадък по време на производствения процес, с нетоксични мастила и хартия. Като част от лекцията си Дарина показа и кукла на една от героините в книгата – Нехая, която е символ на човешкото нехайство по отношение на много от заобикалящия ни свят.

ФИЛИП ЛХАМСУРЕН

Един от най-енергичните лектори за деня, изследователят Филип Лхамсурен използва червения кръгъл килим, който е символ на сцената на TED и TEDx, за да демонстрира основната си идея: защо е важно да излизаме от зоната на комфорта си и най-вече, как да го направим. Българинът с монголски корени разказа за пътешествията си по света и ги използва за пример за опознаване на живота около нас, като, разбира се, отбеляза, че не е нужно да прекосиш Амазония като него, за да изследваш границите си и да се развиваш като личност.

105

ШЕД СИМОУВ

Британецът с леко безсмислен рекорд на Гинес за книга с най-много празни страници (200 в книгата му „За какво друго мислят мъжете освен за секс“) развесели публиката със своите странни изобретения. Сред тях са бирата му „Отговорно“, защото така... консумирате отговорно, и приложението му за срещи Shinder, където единственият мъж е той. Урокът не се загуби в хумора: за да бъдете успешни в каквото и да е, трябва да създадете правилата на играта. Само така можете да сте първи – ако сте единствен в своята сфера.

СЕСИЯ 4: WE XCITE (ВЪЛНУВАМЕ) КИРИЛ РАДЕВ

Без храна ще изкарате седмици, без вода – дни, а без да дишате? След като обръщаме внимание на другите основни нужди на тялото ни, редно е да се замислим и за тази, още повече че тя зависи от нас и е напълно безплатна, а ако е направена правилно, носи и предимства. Идеята не е нова, но у нас Кирил Радев е сред малкото хора, които активно се занимават с дишане. В рамките на лекцията си той направи няколко кратки практически сесии с публиката и предизвика интерес към различните начини да контролираме дишането си.

106

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

С ЪБИТИЯ

ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ

Една от по-противоречивите, а с това и интересни идеи от деня: защо е по-полезно за обществото да бъде узаконена тревата. „Дори няма да започвам с аргумента, че има медицински преимущества“, каза Димитър, насочвайки тезата си към статистиките за неефективността на сегашната политика у нас, която, сравнена с европейската и дори руската, е „мракобесна“. Нито дилърите са помалко, нито младежите употребяват марихуана по-рядко, затова пък репресивните политики развързват ръцете на МВР и тъй като е по-доходоносно (и необлагаемо с данъци), те фокусират енергията си върху преследване на младежи вместо върху разрешаване на реални престъпления.

ПЕТЪР ЯНЕВ И „ГАЙДА ФЮЖЪН“

Това трябва да се види и да се чуе, защото думите не го описват: легендарният гайдар Петър Янев, работил с Валя Балканска и Теодосий Спасов, джаз китаристът Веселин Койчев със също толкова впечатляваща биография, свирил с Йълдъз Ибрахимова и Стунджи, и младият перкусионист Божидар Стоичков-Bongoman, който свири на кахон. Тримата бяха заслуженият емоционален финал на събитието, а се носят слухове, че зад кулисите някои доброволци и дори организатори на TEDxVitosha започнаха да танцуват хоро, докато слушаха „Гайда фюжън“...

БЛАГОДАРИМ НА НАШИТЕ ПАРТНЬОРИ: TELENOR, EY BULGARIA, SPIRIT FINE PAINTS, STORYTEL, SMART IT, РАКЕТА РАКИЯ БАР, ГЛАРУС, STARBUCKS, DOMINO’S PIZZA, PURE H2O, DOTERRA, ЗАЕДНО В ЧАС, NOVA TV, NET INFO, РАДИО ЗОРАНА, ДАРИК РАДИО, БГ РАДИО, GO GUIDE 107

У К А З АТ Е Л

A1 1309 София, ул. „Кукуш“ 1 Тел. +359 888 088 088 www.A1.bg ARTEKS ENGINEERING 1000 София, ул. „Неофит Рилски“ 46 Тел. +359 886 000 500 www.arteks.net BOHEMIA LUX PRECIOSA SHOWROOM 1303 София, бул. „България“ 81Б Тел. +359 885 513 288 www.bohemialux.com CARVEN Eurooptic Ltd. 1000 София, ул. „Света София“ 8 Тел. +359 2 988 7780 www.eurooptik.com DOMKO 1700 София, ул. „Околовръстен път“ 145 Тел. +359 2 879 1215 www.domko.com DSK BANK 1036 София, ул. „Московска“ 19 Тел. +359 700 10 375 www.dskbank.bg EVOLUTION AESTHETIC & LASER CENTER Paradise Center, ниво -1 1407 София, бул. „Черни връх“ 100 Тел. +359 2 440 2030 www.evolution.bg EY BULGARIA 1124 София, бул. „Цариградско шосе“ 47А, Polygraphia Office Center, ет. 4 Тел. +359 2 817 7100 www.ey.com HUSQVARNA 1700 София, ул. „Осми декември“ 13, ет. 1, офис 5 Тел. +359 2 466 6910 www.agroland.eu www.husqvarna.bg INTERCONTINENTAL HOTELS & RESORTS 1000 София, пл. „Народно събрание“ 4 Тел. +359 2 933 4334 www.ihg.com/intercontinental/ hotels/us/en/sofia/sofco/ hoteldetail KATARZYNA ESTATE 6500 Свиленград, обл. Хасково Тел. +359 2 491 1732 www.katarzyna.bg

108

T H E X P LO R ATI O N I S S U E

MAXI VELINGRAD PARK HOTEL & SPA 4600 Велинград, кв. Лъджене, ул. „Николай Хрелков“ 30 Тел. +359 878 21 88 88 www.maxivelingrad.com NN BULGARIA 1404 София, бул. „България“ 49Б Тел. +359 2 917 6400 www.nnbulgaria.com ORGACHIM 7000 Русе, бул. „Трети март“ 21 Тел. +359 82 886 222 www.orgachim.bg POSTBANK 1407 София, ул. „Околовръстен път“ 260 Тел. +359 2 816 6178 www.postbank.bg ROLEX Besha 1000 София, бул. „Витоша“ 34 Тел. +359 2 981 3870 www.besha.bg SIGNORA FELLINI HEALTHY LINE Healthy Treats Тел. +359 894 453 350 www.healthytreats.bg TEDXVITOSHA www.tedxvitosha.com ZEISS VISION CENTER 1407 София, бул. „Черни връх“ 100 Paradise Center, ниво 1 1505 София, бул. „Ситняково“ 48 Serdika Center, ниво -1 1766 София, ул. „Околовръстен път“ 214 Sofia Ring Mall, ниво 2 9009 Варна, бул. „Сливница“ 185 Delta Planet Varna, ниво 0 9000 Варна, бул. „Княз Борис I“ 8А Тел. +359 2 850 45 60 www.joyoptics.bg ЛУКС ИМОТИ 1164 София, ул. „Якубица“ 23, партер Тел. +359 2 91155 www.luximoti.bg СПА ХОТЕЛ ХИСАР 4180 Хисаря, ул. „Генерал Гурко“ 1 Тел. +359 337 6 2781 www.hotelhissar.com