The Out Of Office Issue by Premium Lifestyle

THE OUT OF OFFICE ISSUE

Издател | Publisher

CREATIVE SOLUTIONS Адрес на редакцията 1000 София, пл. „Македония“ 1, eт. 12 тел.: + 359 2 980 9868; факс: + 359 2 980 9857 www.premium.bg www.facebook.com/premium.bg ®

PREMIUM Lifestyle използва авторски текстове и снимки, материали, предоставени от компаниите-вносители на представените търговски марки. Използването, препечатването или разпространяването на части или цели материали от списанието без писменото съгласие на редакцията е абсолютно забранено. Редакцията не носи отговорност за достоверността на материали, предоставени за публикуване от рекламодателите. Всички права запазени. ®

НЕБЕТО, МОРЕТО, ЧОВЕК В ЦЕНТЪРА НА СЪТВОРЕНИЕТО, РЪКОВОДЕН ОТ СВОЯТА СЕВЕРНА ЗВЕЗДА... СНИМКАТА, КОЯТО ВИЖДАТЕ НА КОРИЦАТА ВЛЯВО, Е ДЕЛО НА ЕДИН ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ И ПРОВОКАТИВНИ МАЙСТОРИ НА ФОТОГРАФИЯТА, ДЕЙВИД ЛАШАПЕЛ. КАДЪРЪТ Е ЧАСТ ОТ НОВОТО ИЗДАНИЕ НА КОЛЕКЦИОНЕРСКИТЕ КАЛЕНДАРИ НА LAVAZZA, С КОИТО ОТ 1993 Г. НАСАМ ИТАЛИАНСКИЯТ БРАНД ЗА КАФЕ ПРЕДИЗВИКВА ЕМОЦИИ ПО ЦЯЛ СВЯТ. LAVAZZA КАЛЕНДАР 2020 Е ЗАСНЕТ НА ХАВАИТЕ И ЩЕ БЪДЕ ОФИЦИАЛНО ПРЕДСТАВЕН ТАЗИ ЕСЕН.

БУЛ. ВИТОША №36, УЛ. Г. С. РАКОВСКИ №74, ПАРАДАЙС ЦЕНТЪР, СЕРДИКА ЦЕНТЪР www.giulian.bg

LAU RA A S H L E Y www.lauraashley.bg

София 1124, ул. “Хан Омуртаг” 88 | +359 88 926 0332 | office@lauraashley.bg

office park

THE POT E N T I A L OF G LOBA L C I T I ZE N SH I P

GLOBALCITIZENFORUM.ORG

N OW AC C EPTING

MEMBERS HIPS Join a community of leaders and catalyzers unlocking the potential of global citizenship.

DA R E TO J O I N?

NEXT ANNUAL SUMMIT

YEREVAN ARMENIA â&#x20AC;¢ 10-12 OCT 2019

С ЪДЪРЖ АНИЕ

80 102 16 От редактора

74 #saynotoplastic: 4 еко джаджи

18 От редакторите: Анелия Бъклова

76 Concierge, един телефон за всички желания

22 От редакторите: Мартина Захариева

78 20 етажа изкуство в родината на валса

24 От редакторите: Катерина Хапсали

80 Може би не е важен щастливият край…

28 От редакторите: Георги Тошев

84 Амитабх и дворецът на седмото изкуство

30 От редакторите: Константин Вълков

88 Герасим Дишлиев, сладкодумният мим

32 От редакторите: Ивайло Цветков

91 Звездите сигурно са полудели

34 Дипломатите: Н.Пр. Стефано Балди, посланик на Италия

94 Един от 50

40 Добрата квалификация вече не е достатъчна

96 3 ракъ коктейла за лятото

42 Нежност по италиански

97 4 заведения с градини, които да посетите това лято

44 Стил за напреднали: 7 икони над 70

99 З абеле-джин-телно: българска роза, краставица и чар

49 Копринен воал за кожата

100 15 вечери с етеричните масла

50 Там, където офисът не съществува

102 Цветна треска в Лондон

54 30 години качество и класа

106 Къщата: първият частен социален клуб

58 Сборен пункт: Барселона

108 Южна Америка, уловена в 4 срещи

64 Грети Гарсия, дамата, която работи красота

114 Съвършената театрална пиеса на Южна Африка

68 Умното управление на парите изисква и емоция

117 Япония, страна на контрастите

70 Бизнес психология, обобщена в 6 метафорични шапки

120 15 години в търсене на изключителното

72 Работа отвъд бюрото

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

MARC O’POLO STORES Soﬁa, The Mall Soﬁa, Serdika Center Varna, Delta Planet Mall

ОТ Р Е Д А К ТО РА

КОГАТО ЕДНА ВРАТА СЕ ЗАТВАРЯ…

укс е да работиш това, което обичаш, но дори и тогава почивката извън офиса е дългоочаквана. И понеже в ръцете си държите лятното ни издание, съм изкушена да започна с най-безгрижното от всички продължения на горната фраза: „КОГАТО ЕДНА ВРАТА СЕ ЗАТВАРЯ… НАЙ-ДОБРЕ ДА Е ВРАТАТА НА ОФИСА.“ Андреа Както издава темата на броя, страниците ни са посветени на свободното време, т.е. извън офиса. Как да изберем къде да отидем на ваканция, без да се изпокараме с цялото семейство? Сложете си една от 6-те мисловни шапки. Какви нови филми излизат на големия екран – разговорът е със собственика на кинозалите с най-удобните кресла у нас, Амитабх Вардхан. „КОГАТО ЕДНА ВРАТА СЕ ЗАТВАРЯ, НЕКА ДА Е ТАЗИ НА САМОЛЕТА.“ Любимо! Няма и 24 ч. преди да изпратим списанието в печатницата, аз се върнах от Виена, където българска художничка „опакова“ една от най-старите сгради в града, та още ми държи дунавска влага от емоцията да пътуваш, макар и само в Европа. Някои са по-големи късметлии от мен: в броя имаме пътешествия по цял свят – от Южна Африка до Южна Америка, от Лондон до Виена, от Швейцария до Япония. „КОГАТО ЕДНА ВРАТА СЕ ЗАТВАРЯ, ТЯ НЕ СЕ ЗАТВАРЯ ЗАВИНАГИ.“ Това е може би най-важното от всички послания. Ще видите, че вместо традиционната рубрика „Тема на броя“ имаме нещо друго за вас: поканихме всички бивши главни редактори на PREMIUM Lifestyle да се върнат към предишното си амплоа, макар и за миг, и да бъдат отново част от екипа ни. Всички те казаха

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

„Да!“ и от това се роди „От редакторите“, подредени в хронологичен ред. Заедно с тях празнуваме 15-ия рожден ден на единственото списание у нас, посветено изцяло на лукса, за което ще прочетете в последните страници на броя. „КОГАТО ЕДНА ВРАТА СЕ ЗАТВАРЯ, ЗА НАС НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, ЗАЩОТО НИЕ СМЕ В ГРАДИНАТА.“ Пунчева Имаме специална рубрика, посветена на заведенията с прекрасни летни градини, които не бива да пропускате: три в София и една в Пловдив. И още от летните ни емоции: три рецепти за коктейли с ракъ, едно от най-високоценените уискита в света и забеле-джинтелни преживявания с краставица и българска роза. „НЕ Е ВАЖНО ДАЛИ ЕДНА ВРАТА СЕ ЗАТВАРЯ, А КАК.“ Метафорично погледнато, горните думи добре описват подхода на дипломацията. По темата говорим с посланика на Италия, Н.Пр. Стефано Балди, който е третият гост на рубриката „Дипломатите“. А ако попитате мима и актьор Герасим Дишлиев, с когото имаме интервю в броя, дали вратата е затворена, то той би казал, че е въпрос, оставен изцяло на въображението на зрителя… Разбира се, народната мъдрост друго е имала предвид с фразата: ако една възможност отпадне, винаги има следваща. Магията на лятото се крие в това, че то хем ни презарежда с нова и различна енергия, хем ни дава пространството да преоткрием себе си чрез изборите си – къде и как почиваме, с кого прекарваме онова най-ценно време, след което се връщаме по-слънчеви, поусмихнати и малко по-различни. Нека настоящият брой бъде вашият оптимистичен гид сред градините, емоциите, културните преживявания и възможностите около вас.

ПАНАИР НА СУЕТАТА В

АСКOТ

Анелия Бъклова, създател и главен редактор на PREMIUM Lifestyle 2004–2010 г.

аскоро приятели, живеещи в Англия, ме поканиха да споделим две вълнуващи събития от живота им – кръщенето на дъщеря им и тяхното вричане пред Бога след години живот в брак, но без истинска сватба. Речено-сторено. Заживяхме в очакване

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

КОННИ НАДБЯГВАНИЯ, ПРИДРУЖЕНИ ОТ ШАРМАНТНИ ШАПКИ, ПАНТАЛОНИ С ДВА РАЗЛИЧНИ ЦВЯТА КРАЧОЛИ И ХРАНА, ДЕЛО НА ШЕФ-ГОТВАЧИ С ОБЩО 8 ЗВЕЗДИ MICHELIN на заветната дата. И тъй като полетите предполагаха четири дни престой, домакините предложиха съпътстваща програма, включваща освен опознаване на очарователната провинция, разходки до Лондон и Оксфорд. И конни състезания. Откликнахме на идеята с ентусиазъм. Кога, ако не сега? Нищо не знаехме нито за мястото, нито за мащаба на турнира. Подозирах, че е събитие от местна значимост, нещо като селската кушия в Крива бара, но все пак реших да се пошегувам с женската част в компанията, като им изпратих снимка от миналогодишното издание на Royal Ascot на дами в перфектни тоалети и шармантни шапки с въпроса:

ОТ РЕ Д АК ТОРИТЕ

Снимка: Ascot PR

„ПОДГОТВИХТЕ ЛИ ШАПКИТЕ?“.

Последваха отговори, кой от кой по-духовит. Но каква беше изненадата, когато се оказа, че ние наистина ще ходим на надбягвания точно в Аскот. През май там се провежда турнирът Victoria Cup, в който на разстояние 1408 м се състезават коне над 4-годишна възраст. Victoria Cup е последната възможност да усетиш атмосферата на този най-известен британски хиподрум преди Royal Ascot, гламурното събитие от сезона на висшето общество в Англия, което тази година бе от 18 до 22 юни. Треската по подготовка за спазване на дрескода облада всички. Коментарите бяха от: „Tя, кралицата, се появи с дъждобран и ботуши като за лов“ (документирано със снимка на Елизабет II от надбягванията в Уиндзор), до: „Трябва да си поръчам шапка при Ирина Сардарева, няма да се излагаме, я!“. За Обединеното кралство посещението на конни надбягвания не е просто спортно развлечение, а лайфстайл събитие от найвисока класа. Дрескодът за Аскот е безкомпромисен. За дамите е задължително да бъдат елегантно облечени, с подходящи украшения за главата. Мъжете трябва да бъдат в костюми и елегантни обувки. В правилата за посещение на турнири в Аскот е ясно отбелязано, че въпреки наличието на пропуск за вход, охраната може да върне посетителите, които са облечени неподходящо. Хиподрумът в Аскот е домакин на Royal Ascot от 1711 г., когато кралица Анна организира първите състезания. Кралската процесия е един от впечатляващите моменти всяка година. От 2004 г. кралица Елизабет II лично ръководи ремонтите на гигантското съоръжение и то отваря врати през 2006 г. в съвременния си облик. Всяка година по време на Royal Ascot през юни малкото градче в графство Бъркшър се посещава от между 300 000 и 500 000 представители на висшето британско общество, членове на кралската фамилия и от много туристи.

Месец преди състезанието излиза Royal Ascot Style Guide, луксозно издание, което определя какво може и какво не може да се носи по време на турнира. За 2019 г. модната библия повелява дрехите да са монохромни или с ярки флорални щампи, с отношение към детайла, съвършено ушити. За господата на преден план излизат смесените текстури, в официалното облекло се допускат смели цветове. И докато за Royal Ascot правилата за облеклото са твърде строги – определят се дължината на дрехите, видът на яките, широчината на борда на шапките, деколтетата, цветът на вратовръзките, цилиндрите и обувките за мъжете, то за Victoria Cup изискването беше облеклото да е официално и прилично. Дори не беше ясно какви и дали изобщо трябва да се носят шапки. След подходяща предварителна подготовка – поръчка на шапки при известна българската модистка, онлайн поръчки на фасинейтъри или просто следване на подхода: „Ще си ходя както си искам, пък каквото сабя покаже“, тръгнахме за Аскот. Времето беше типично британско – от ярко слънце до графитено сиво небе с обещание за твърде влажни преживявания. Тоалетите ни бяха доста екстравагантни за разбиранията у нас. Молех се да не изглеждаме твърде нелепо във влака, с който трябваше да се придвижим от Горинг до Аскот. Ясно е, че британските железници нямат общо с БДЖ, но каква беше изненадата ни, когато се оказа, че целият влак е пълен с хора, облечени

ЕЛЕГАНТНО ДО ЕКСТРАВАГАНТНО,

на всякаква възраст и от всякакви националности, превъзбудени от предвкусването на конните надбягвания. Приповдигнатото настроение мога да сравня с това на карнавала във Венеция. Енергийните напитки, слабоалкохолните такива и задължителните кенове бира повишаваха градуса на любителите на конния спорт и на залаганията. Слизайки на гарата, попаднахме сякаш на

Авторът

ОТ РЕ Д АК ТОРИТЕ

снимачната площадка на филм. Декорите – сгради от началото на XIX век, хората – актьори в роля, а небето – яркосиньо с бели облачета, като в картина на наивист. Само суперскъпите коли ни връщаха в действителността. Преминахме през фейсконтрола и попаднахме в атмосфера на изисканост и аристократизъм. Зелени морави, каквито само англичаните знаят как се поливат, подстригват и отглеждат. Грижливо подредени кашпи с теменужки, лежерно разхождащи се елегантни двойки с чаши шампанско, банда, свиреща на живо на висока сцена насред моравата. Взехме по чаша охладено розе и се отправихме към пункта за залагания. Тъй като познанията ни за правилата и конете не позволяваха информиран избор, решихме всеки от групата да заложи на различен кон в първата гонка, за да си гарантираме поне една печалба. Аз избрах моя по номера – 6, и по името Секстант. После се оказа, че този избор изобщо не е бил случаен. Вечерта прочетох, че

КОНЯТ, ПРИТЕЖАНИЕ НА КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ II,

е – о, изненада – роден на моята рождена дата преди 4 години. Заложих минималната сума. Само за адреналина хвърлих ръкавица на късмета си. И той, този 6-и номер, взе че спечели гонката. Късметът на начинаещия, т.е. моят късмет, проработи. Разбира се, печалбата беше минималистична. Съотношение 1

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

към 6,5. Размислите какво би станало, ако бях заложила 200 или 500 паунда, не успяха да надделеят над радостта от победата. С печалбата почерпих приятелите, за да насърча късмета си. За бъдещи случаи. Гонката за Victoria Cup бе спечелена от коня Кейп Барън. Както казах, Аскот в този ден беше огрян от ярко слънце, облаците по лазурното небе бяха пухкави и бели, като за снимка. А конете… Не бях виждала толкова красиви, изящни и брилянтно поддържани животни. Гледах ги с благоговение от тераса до манежа, където бяха представяни преди гонките и където бе сцената за награждаването. Горди, силни, излъчващи достойнство и превъзходство. И ако мислите, че има мода само в човешкия свят, не сте прави. Има мода в „прическите“ на състезателите – гриви, сплетени по различни начини или разресани, за да се веят гордо, фигури по подстрижката на хълбоците – звезди, карета… Беше невероятно удоволствие да наблюдавам това дефиле на „играчи“ за милиони. За нас, зрителите, е удоволствие. Но за хората около конете това е гигантски бизнес. Няма да влизам в детайли колко струва поддръжката на елитен кон, който има право да участва в тези гонки. Защото идеята на този репортаж е да ви накара да усетите атмосферата, да ви направи свидетели на стила на събитието. Извън манежа беше другото дефиле, човешкото. Дамите бяха в рокли, топове и костюми във всички вариации на дължини, модели и материи, разнообразие от шапки и фасинейтъри,

изобилие от смели идеи и цветове. Причудлив грим, аксесоари и обувки будеха на всяка крачка папарака в мен. Но господата бяха като че ли по-впечатляващи. Имаше

КОСТЮМИ С ДВА РАЗЛИЧНИ КРАЧОЛА

на панталоните, имаше такива, които повече приличаха на пижами, а други – с ярки флорални мотиви, напомняха материя за домашен халат. Имаше, разбира се, и много стилни мъже, спазили до последен детайл разбирането за дрескод на това място. Някои хора си правеха пикник на тревата пред манежа. На това изискано представление присъстваха представители на всички раси от всички краища на Земята. Хора, дошли да се присъединят към тази изискана компания, да се възхитят на прекрасните

ROYAL ASCOT PROFILE С 19 гонки и £7.3 млн. награден фонд, Royal Ascot е място за конни надбягвания от най-висша класа, където се състезават много от най-добрите коне на света. Мястото играе значителна роля за културната история на Великобритания заради връзката с кралската фамилия и в основата си е социално и модно събитие. Награден фонд: £7.33 млн. Състезатели: около 500 коня Храна: шефовете, които готвят, притежават общо 8 звезди Michelin Публика: през 2018 г. състезанията са гледани от 3.25 млн. телевизионни зрители Декор: над 20 000 цветя и растения се садят специално за Royal Ascot всяка година.

животни, да изпробват късмета си или просто да се позабавляват. Защото купонът в Аскот вървеше през целия ден на пълни обороти – с шампанско, бира или джин, с френско бяло вино или розе от Италия, с изисканите предложения на шеф Симон Роган, носител на 4 звезди Michelin, в Green Yard или непринудено, с вкусна пица на терасата. За да завърши с разюздани танци на тревата пред сградата на хиподрума под звуците на трите банди, избрани да се грижат за настроението на посетителите в този ден. Обувките и добрите маниери бяха захвърлени, за да отстъпят място на чистото забавление и наслада от живота. Беше фантастичен ден в Аскот. Изискан, аристократичен и незабравим. Квинтесенция на PREMIUM Lifestyle…

ОФИС СРЕД ПРИРОДАТА КАТО ОТМЕСТЯ ПОГЛЕД ОТ ЕКРАНА НА ЛАПТОПА В МОМЕНТА, ВИЖДАМ НАСИТЕНО ЗЕЛЕНА ПОЛЯНА, ВЕЛИЧЕСТВЕН ПЛАНИНСКИ ВРЪХ И КРИСТАЛНИТЕ ВОДИ НА АЛПИЙСКО ЕЗЕРО

Мартина Захариева, главен редактор 2014-2015 г.

а се „измъкнеш“ от офиса през последните години значи нещо съвсем ново – съвсем буквално, да яхнеш зелената вълна. И не само дърветата и храстите влизат в офис пространствата, а хората отиват да работят сред природата. Какво по-добро вдъхновение и стимул за творческото мислене от нея! Темата на броя Out of Office много ми допадна, защото напоследък работя точно така. А ароматът на прясно окосена трева ми дава допълнителна енергия и стимул. От няколко години съм голям привърженик на концепцията „офис извън офиса“, или иначе казано – да работиш на открити пространства, далече от стандартните бизнес сгради. А ползите за здравето ни са незаменими: едва ли е необходимо да ви убеждавам

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

в медицински доказаните предимства, тъй като досегът до природата значително намалява нивото на стрес и безпокойство, риска от развиване на диабет и сърдечносъдови заболявания, високото кръвно налягане, опасността от преждевременна смърт и психичните заболявания. Сякаш сме забравили как природата е универсално решение за повечето ни проблеми и рискове днес. Сигурна съм, че умните компании ще мислят в посока да дадат още повече гъвкавост на служителите си за това как и къде да организират своето работно пространство. Японците открай време практикуват Шинрин-йоку, или „бани в гората“ – термин, използван за прекарване на време сред природата, при което концентрацията на кортизол (хормонът на стреса) в организма намалява, пулсът се нормализира, кръвното налягане се подобрява и цялостно нервната система се чувства презаредена. Аз самата се убедих във влиянието на природата върху здравето и ефективността, затова ще ви предложа 3 невероятни летни кътчета, където спокойно ще може да отворите лаптопа и да поработите на открито.

ОТ РЕ Д АК ТОРИТЕ

ШВЕЙЦАРСКИТЕ АЛПИ: ОФИС НА ПОЛЯНАТА

Казват, че няма по-зелена страна от Швейцария, и наистина тук природата е невероятно красива. Накъдето и да се обърнете, гледката е подходяща за пощенска картичка. Високите върхове на Алпите (със заснежени шапки дори и през лятото) обгръщат обширни зелени поляни и сгушват кристалночисти езера. Обозначените пътеки за разходка в Швейцария са с дължина 65 000 километра – на практика всяко кътче в страната е място, което си заслужава да посетите. Хубавото е, че всяка от тези пътеки (или обширни поляни) разполага и с множество пейки. Така след кратка разходка спокойно може да организирате своя „офис“ на алпийска поляна. Тук няма да намерите достъп до Wi-Fi, но със сигурност ще имате сигнал и 4G покритие от телефона си. Населението на Швейцария прекарва 162 милиона часа в разходки и преходи из планините всяка година, а 59% от всички туристи през лятото отиват на поход поне веднъж по време на престоя си в страната. Тези данни са напълно обясними – обещавам ви, че ако веднъж се докоснете до природата тук, неминуемо ще искате да се връщате отново и отново и ще се почувствате пристрастени към зелените нюанси и чистотата на езерата и реките (около 10% от всички маршрути минават покрай река или езеро). Спокойствието и тишината тук могат да бъдат нарушени само от песните на птиците наоколо или подрънкването на камбанките на кравите, които наистина са навсякъде.

ЕЗЕРОТО КОМО: ОФИС НА ЛОДКА

Ако водните пространства са тази част от природните красоти, която най-често ви привлича, предложението ми е да разположите своя офис на лодка в магичното езеро Комо в Ломбардия. То е третото по големина в Италия и със сигурност едно от най-красивите. Простира се на площ от 146 кв. км и е популярно място за отдих сред аристократите и заможните хора още от римско време насам, а днес редица знаменитости притежават впечатляващи имоти край бреговете му.

Заобикалящите величествени хълмове с гъста средиземноморска растителност във всичките нюанси на зеленото служат като прекрасен декор зад китните селца по продължение на езерото. Къщите, оцветени в топлите нюанси на бяло, керемидено, розово, бежово и жълто, са накацали по склоновете и създават характерната романтична атмосфера. Вземете лодка и се оставете на течението и красотата наоколо. Величествените хълмове, които се спускат стремглаво към всички страни на езерото, ще ви обгръщат и ще пазят спокойствието и вдъхновението във вашия „офис“.

ОСТРОВ ПУЛAУ ДЖОЙО В ИНДОНЕЗИЯ: ОФИС НА УСАМОТЕН ПЛАЖ

Няма по-добро място за уединение от този частен остров, до него може да стигнете само с лодка от остров Бинтан. Около вас ще са само плажове с бял фин пясък, тюркоазените води на морето, палми и красива тропическа растителност. Настаняването е в няколко типични за региона дървени къщички, повдигнати нависоко, за да улавят добре морския бриз и да ви предоставят необходимата прохлада сред тропически дървета. Погрижили са се на ваше разположение да имате също басейн, масажи, отворено бар пространство за моментите, когато искате да разпуснете от натоварения работен ден, и вкусна прясно приготвена храна. И тъй като целият остров е за вас, а интернет покритието е навсякъде, вие изберете къде да разположите работното си пространство и колко често да го променяте. Плажът ще ви предостави онова парещо усещане под краката, което ще раздвижи кръвта ви и ще събуди ума ви, а нежният шум от вълните ще успокои мислите ви и със сигурност ще ви даде допълнителна доза позитивизъм. Най-хубавото е, че този „офис“ е отворен през цялата година и температурата е винаги една и съща – отлична за работа на плажа. А просторът, който се разкрива пред погледа, се надявам да ви даде нови хоризонти.

ЗА РАДОСТТА ПРЕД

БЕЛИЯ ЛИСТ

Катерина Хапсали, главен редактор 2016 г.

алата се пълнеше с всяка изминала секунда. Жени, мъже, деца – на всякаква възраст, във всевъзможно облекло, но с нещо общо помежду си. Носеха букети, усмивки и… една книга. „Сливовиц“, моят втори роман. Беше нощта на премиерата. Аз – прилежно фризирана и гримирана, обсъждах последните детайли с

РУСИ ЧАНЕВ И КОЙНА РУСЕВА.

Двама изключителни актьори, пък Чанев – вече истинска легенда! Именно те се бяха съгласили с радост, дори с плам, да четат откъси от романа. И как само щяха да четат! Така, все едно от това зависеше животът им.

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

ИЛИ ЗАЩО НИКОГА НЕ БИВА ДА СЕ ПЛАШИМ ОТ НЕНАПИСАНОТО СЛОВО. КОЙ ЗНАЕ, МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ БЪДЕЩ БЕСТСЕЛЪР И до днес хората, присъствали на премиерата на „Сливовиц“, твърдят, че в самия въздух имало нещо особено – някакво съзаклятничество, споделена любов, дори магия. Сякаш се бяхме събрали да отпразнуваме не просто поредната премиера на „вървежен“ автор, а самия факт, че сме заедно и че от думите има смисъл. Бяха дошли хора от цяла България. Някои бяха пътували с влак предишната нощ и пак така щяха да се завърнат вкъщи след премиерата. Гледах ги, усещах как стискат ръката ми, и си казвах: Господи, тези люде са дошли тук не за чалга концерт, а за премиерата на книга! И в този момент дори нямаше значение, че тази книга е моя. Поважна беше самата тенденция, раздвижването в читателските среди у нас, което все повече ме радва и удивлява.

ОТ РЕ Д АК ТОРИТЕ

Макар и да знаех, че ще дойдат доста хора. Отдавна имаше засилен интерес към втория ми роман. Интерес, който на моменти ме плашеше и ми създаваше особен дискомфорт, близък до ужаса. Знаете онова поверие – за втория роман, втория албум, втория филм след силен авторски дебют… Накратко: че никога не можеш да се надскочиш, ако веднъж си вдигнал собствената си летва високо. Неслучайно много от най-известните световни автори пробиват планетарно с един роман и никога не се осмеляват да повторят този опит. И си остават в литературната история като т.нар. one-hit wonders. Тук няма да цитирам имена, за да не прозвучи така, все едно се сравнявам с някои от най-големите. Но феноменът е факт. Звучи парадоксално, но

СТРАХЪТ ОТ ПИСАНЕТО

е присъщ именно на някои от най-сериозните автори. Само дето малцина си го признават. Нужна е наистина особена проникновеност и смелост, за да изречеш думите на Томас Ман: „Писател е някой, за когото писането е по-трудно, отколкото за другите хора“. Откровено и брилянтно, нали? А тази трудност пред белия лист аз съм я срещала не само в писателските среди, но и в журналистическите, както и във всички други, където по един или друг начин хората си вадят хляба с думички. В началото бе Словото, а с него шега не бива! Неслучайно хората, усетили истинската му сила, понякога се вцепеняват от възхищение и респект. (Виж, графоманите хич не ги е еня! Но ние не сме от тях, нали.) Знам, че много пишещи хора, които четат този текст сега, ще въздъхнат: „Ето, някой и у нас си го призна най-накрая!“ Истината е, че никога не ме е било страх да отварям всевъзможни кутии на Пандора и да казвам нещата в прав текст. Смислено и безпощадно.

ОТ РЕ Д АК ТОРИТЕ

Затова и сега като човек, преминал блестящо изпита на втория роман (няколко месеца след излизането си „Сливовиц“ продължава да се купува като топъл хляб, а литературните турнета из страната са едва ли не като на рок звезда), аз искам просто да кажа на всички чувствителни, пишещи и понякога изплашени колеги: Няма страшно. Вие сте по-големи от страха. Когато

ДЕБЮТНИЯТ МИ РОМАН „ГРЪЦКО КАФЕ“

излезе през 2015 г., той се оказа толкова мощен старт в писателското поприще, че едвам не отвя и автора си (моя милост) в своя неочакван ураган. Завишените очаквания винаги създават жестока преса върху мишената си, а в моя случай те бяха истерични. Ден след ден, час след час получавах съобщения от читатели: „А вторият роман кога?“. Това беше и основният въпрос в десетките, да не кажа стотиците, интервюта, които давах. Публиката често изяжда любимците си. Важното е да можеш да се отдръпнеш навреме и да се съхраниш. Или поне да запазиш онова, което е останало от теб след сблъсъка с хорския възторг. Ужасът ми от белия лист след „Гръцко кафе“ бе огромен. Мисля, че това беше и времето, в което съществуваше реалният риск да спра да пиша. И да сменя изцяло попрището. Малцина оцеляват под тежестта на всеобщите очаквания и този процес е описван многократно. Човек все си мисли, че точно на него няма как да му се случи, но истината е, че никой не е подготвен за такъв вид внезапен обществен натиск. Най-важното в този момент е просто да не спираш да вървиш! С малки, дори бебешки крачки. Но всеки ден. Да не очакваш от себе си да сътвориш най-грабващата глава в историята точно тази вечер – понякога е достатъчно да си написал просто един смислен параграф. Но да не губиш връзката си с думите. Защото ако ги оставиш твърде дълго без надзор, те, думите, никога не са отново истински твои. Понякога походът към най-важните победи не се мери с километри, с преминати баири, реки и езера, нито с някакви

епохални битки. Измерва се с милиметри. И с отказа да се обвиняваш, че не вървиш по-бързо. Нужно е, разбира се, и да се еманципираш от собствения си успех. Един вид, да го надмогнеш. Когато проумях всичко това, някак магически разбрах и другото. Трябваше ми книга, която да убие ритуално „Гръцко кафе“, а не автора му. Тънък момент. А до най-важните изводи пряк път в живота няма. Когато седнах да пиша за втори път „Сливовиц“ (първата версия бях унищожила), аз вече не пишех заради чуждите очаквания. Нито заради някакъв издателски натиск. Не дори заради тази изменчива кокетка, славата, или пък собствената ми суета. Не. Аз вече пишех от чиста любов към думите и от огромното ми желание да разкажа една много , много човешка история. Да я споделя с читателите почти като притча. И вече знаех, бях го проумяла с цената на огромно лутане и вътрешни катаклизми, че за да пишеш увлекателно, не е важно да държиш в ръкава си някаква необикновена история. А да пишеш

ЗА ОБИКНОВЕНИ НЕЩА ПО НЕОБИКНОВЕН НАЧИН.

Не знам дали има някакъв универсален учебник за писателски успех, но за мен лично това е разковничето. И вече не изпитвам ужас пред белия лист. Изпитвам чиста радост. Знам (вече от личен опит) колко са верни думите на американската авторка Джоди Пико: „Винаги можеш да редактираш една зле написана страница. Но не можеш да редактираш една празна.“ А колкото до „Сливовиц“ – в момента, в който се бях еманципирала от вмененото задължение да съм на всяка цена успешна, тази книга успя да изненада искрено и мен. С продажби, с интереса към читателските срещи из цялата страна, със съобщенията, които непрестанно получавам. Не се оказах one-hit wonder. А приказката продължава да се пише.

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

ОРНЕЛА

МУТИ: ГОДИНИТЕ И ОТИВАТ

ТЯ ЗАМЕНИ РИМ С ИТАЛИАНСКАТА ПРОВИНЦИЯ, БЕШЕ НА ВЕЧЕРЯ С ПУТИН И ПРОДЪЛЖАВА ДА МЕЧТАЕ ЗА РОЛЯТА НА ЖИВОТА СИ Георги Тошев, гост главен редактор януари-април 2017 г.

ОТ РЕ Д АК ТОРИТЕ

рнела Мути знае, че е красива жена. И на 63! Комплиментите приема с усмивка. Носи с достойнство славата си на една от най-големите италиански кинозвезди. За повечето мъже по света тя ще си остане „актрисата с най-красивите очи“. Дъщеря на естонка и италиански журналист, Мути е родена на 9 март в Рим. Животът й ще се окаже истински сериал с латиноамерикански привкус. Дебютът й е на 14 години при един от големите италиански режисьори, Дамяно Дамяни. Той решава да промени истинското й име Франческа Ривели на Орнела Мути. Новото име и красотата отварят пред зеленооката актриса вратите на Cinecitta, но и разбиват сърцето й. На 19 години Орнела ражда първата си дъщеря, която отглежда като самотна майка. „Не пожертвах децата си в името на кариерата или мъжете“, споделя Мути при срещата ни в София. Гаси тънката цигара, отпива от просекото и е готова за разговор.

Как ви се струва София днес? Като жена – разхубавена! Обичате ли да скитате по улиците, или предпочитате дискретността на лимузините, когато сте в чужд град? О, аз съм хулиганка. Разбира се, че предпочитам да се скитам, да се изгубвам и намирам из улиците на нови за мен градове. Но професията ми налага често да съм в лимузини. Възприемате ли се като звезда? Не, по-скоро като човек, чиято работа е публична. И помнеща се. Смятате ли, че в момента разбирате добре коя е Орнела? Това е труден въпрос, защото смятам, че пътят на всеки човек е цикъл от падения, съпътствани с поуки, и аз все още „падам и се уча“ като всеки друг. Имали сте шанса да работите с един от най-добрите европейски режисьори и актьори. Ален Делон е един от тях. Наскоро го обвиниха, че е злоупотребявал с колежките на снимачната площадка. Какви са вашите емоции към него? Беше много приятно партньорство. Той е изключителен мъж и актьор. Снимахме 3 филма заедно, с него е като да работиш с приятел. Той е прекрасен. Един от любимите ми ваши филми е „Последна жена“, където си партнирате с Жерар Депардийо. Как премина работата ви с него? Много добре, но филмът бе много тежък. Бе напрегнато, но Жерар носи специална енергия. Когато той се появява, сякаш всичко оживява около него. А Челентано е различен... Казват, че за вас е специален… Той е много, много весел човек. Не спира да се забавлява. Не знам как е в реалния му живот, но на снимачната площадка е такъв. Допускате ли флирт с вашите партньори? Когато си млад, всичко е допустимо. Кой ви вдъхновява в кариерата – филми, режисьори, книги? Всичко ме вдъхновява, но това не означава, че аз мога да правя това, което искам. Аз съм актриса и трябва да изиграя това, от което други са се вдъхновили. Имате ли любим европейски режисьор? Аз обожавам Еторе Скола, Марко Ферери, Марио Моничели. Те ме променяха като актриса. Искаха да изляза от опаковката на екзотична красавица. Видяха ме като различната жена. Имах възможност да работя с невероятни режисьори, готови да отворят сърцата си. Това е много важно за всеки, но особено важно е за една актриса. Кой е най-любимият ви филм? Не знам. Имам твърде много. Бихте ли дали някакъв съвет на младата Орнела? Аз трябва да дам на сегашната Орнела, предполагам... Наскоро бяхте осъдена в Италия, че сте отменили представление, за да вечеряте с Путин в Москва. Какво мислите за Путин? Не мога да говоря за него. Как балансирате между личния си живот и кариерата? Зависи от момента. Ако е за децата ми, те са винаги приоритет. Ако не, аз се фокусирам върху работата си. Трудно е, но семейството ми винаги е на първо място. Какво прави Орнела Мути в свободното си време? Аз правя това, което всяка жена прави. Например ходя на фитнес. Не чистя къщата, тъй като правя много други неща, но като цяло нищо по-различно от останалите. Какво ви прави щастлива днес? Любовта като цяло. Не тази от мъж, а просто любовта. TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

Константин Вълков, гост главен редактор юни–август 2017 г.

онякога са изобретателни, няма спор. Невинаги се използват класическите отговори „Извън офиса съм“, които софтуерната ви програма предлага. Веднъж ще вкарате поезия, друг път нещо оригинално, трети път ще нахокате онези, които пишат – все пак ви брулят вълни и ветрове… каква работа, какъв офис?! Ако случайно работите с чужденци, може да кажете кои нации се изключват напълно и на коя дата се случва това. Даже не си правите труда да им пишете, защото знаете каква върволица от out-of-office отговори ще получите. Въпросният отговор обаче е част от имейл адресите ви, това е вашата поща, нищо друго. Очевидно е за всички, че вие носите мобилен телефон със себе си, съответно и пощата си (в редки корпоративни случаи не може да я проверявате на телефона си). И тук става интересно. Принципно имейлите са една досадна част от работата и дори на пълен работен ден, фокусиран и съсредоточен, невинаги отговарям на всички, особено когато се започне една поточна линия от малки отговори тип „благодаря“, „моля“, „получих“, „прочетох“ и т.н. В същото време някак не е за вярване, че всички отпускари са на най-отдалеченото място на света и имат limited internet access, т.е. ограничен достъп до пощата си. Не е за вярване, че не проверявате имейлите си – съдейки по себе си, всички знаем, че ги четем, независимо дали има out-of-office, или няма. Толкова години вече и не откривам ясна причина, която се обяснява лесно, като на малко дете,

ЗАЩО СЪЩЕСТВУВА ТОВА ЧУДО НА АВТОМАТИЗАЦИЯТА

и каква е причината да се активира. Никой няма опряно дуло в челото, за да отговори на всеки имейл – или отговаряш, или не. Със и без out-of-office. Естествено, че най-хубавото нещо на света е да се отделиш от работното си място, за да ти дойдат идеи, когато се върнеш след ваканцията – едва ли някой ще оспори това, особено работодателите. На моменти въпросните автоматизирани отговори ми изглеждат като някакво знаме на независимостта, което се развява, без да има никакъв смисъл – нито независимостта е застрашена, нито някой е обект на нападение. Ако трябва да стигнем по-далеч, без да прекаляваме, необходимостта да активираш out-of-office значи ли, че не обичаш работата си достатъчно? Чакаш да стане точната минута на край на работното време и да се запътиш към асансьора? И какво точно значи „офис“ днес, когато такъв може да бъде всичко наоколо? Разбира се, безброй са професиите, които изискват работно място, но сякаш точно онези, които не изискват постоянен и фиксиран офис и работно време, са влюбени в „креативните“ out-of-office отговори. Тук, естествено, не говорим за отговорите на имейли, които не изискват отговори. Това е друга, сериозна тема. Такива имейли не са малко на брой, всеки ги получава и от някаква странна учтивост отговаря, което го въвлича в нова и ненужна кореспонденция. Така както тези имейли не изискват отговор, така други важни имейли изискват отговор, дори да сте на края на света. И всъщност – подобре без отговор, отколкото пореден досаден и насилствено смешен out-of-office отговор. Да опитаме от това лято, какво ще кажете?

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

РАБОТНО

ВРЕМЕ КАКВО ТОЧНО КАЗВАТ ПРОСЛОВУТИТЕ OUT-OF-OFFICE ОТГОВОРИ ЗА ТРУДОВАТА ЕТИКА?

ОТ РЕ Д АК ТОРИТЕ

MAN IN

BLACK ЧЕРНОТО ВИНАГИ Е НОВОТО ЧЕРНО: В ОФИСИТЕ И В МУЗИКАТА ALIKE

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

ОТ РЕ Д АК ТОРИТЕ

„ЗАШИВАТ“ РОЙ В СТИЛА „РОКАБИЛИ“,

Ивайло Цветков, гост главен редактор октомври–декември 2017 г.

ut of office, really? Аз, понеже в момента нямам офис, ви предлагам вид ескиз – как си почивам след работа с ранния Рой Орбисън. Това е най-великият подценен рокендролър на всички времена, първият „човек в черно“, дори преди Джони Кеш. Едва година по-млад от Елвис (1936), Рой Орбисън си остава гений тъкмо на първото поколение рокендролъри, въпреки че трябваше да минат десетилетия, преди някой да го припознае като такъв. Срамежливият заклет трезвеник от Тексас така и не се вписа в турнетата, организирани от Сам Филипс (прочутия продуцент на Елвис). Сам се разцепваше с уиски и хапчета, докато Рой – едва ли не от ден първи – пази културно-високорелигиозния си образ в епохата на „друсалките“ Ханк Уилямс, Джони Кеш и Карл Пъркинс. (За Елвис, господа на проторокендрола, ще трябва да бъдем честни – той почва с наркотиците чак след 1968-а.) Рой и бендът му – The Teen Kings, вдигат нечовешки за тогавашните разбирания шум, без да се блъскат с амфетамини. Първоначалните му влияния са добре описани: That’s All Right на Артър Кръдъп и Mystery Train на Джуниър Паркър. Но той решително застава срещу турорганизатора Филипс и казва, че той и неговата група не се дрогират и че целта в живота му е да запише по-добри парчета от Ink Spots и Бинг Крозби. Дебютната му песен, която в наши дни звучи меганаивно – Oоby-Dooby, е великолепен микс между поп и кънтри. Но да го видим в контекста на времето: Рой хем трябва да се подчини на вездесъщия продуцент Филипс (Кеш пише парчето Little Willy Booger), хем го иронизира в своето You’re My Baby. Повечето критици тогава

но от днешна гледна точка това просто не е вярно – той има собствен стил и въпреки влиянията го отстоява. Разбира се, няма да сме честни, ако не кажем, че кавърът на That’s All Right на Пресли не му е повлиял. Рой от малък се учи да свири и да пее от блус сцената (неизбежния Робърт Джонсън), но по-специално от Джими Роджърс. Баща му мастерира записи в едно от най-големите тексаски студиа; но ритъмендблусът (да не го бъркаме със сегашното арендби, моля) е неговата канава, върху която ще рисува музикално. Тук едно важно отграничение: когато Орбисън се формира като музикант, Southern Rock все още не е това, за което го смятаме днес – т.е. говорим за началото на 60-те, петнайсетина години преди южняшкия разцвет. По Орбисъново време говорим за blues-based rock and roll по цялата „южняшка дъга“ от Мемфис до Нашвил; но тук трябва да припомним и проблема с „чисто бялата музика“ в онази строго расистка ера, която е свързана в южните щати предимно с Бъди Холи и The Everly Brothers. Нашият човек се намесва и тук: той пише два хита тъкмо за „белите“, подкрепени и от Ку-Клукс-Клан, съответно Down The Line за Джери Лий Луис и Claudette за Евърли (която помоему и противно на мнението на Аксел Роуз две десетилетия по-късно – когато беше женен за Ерин Евърли, „дъщерята“ на бенда, за която е написана и песента Sweet Child O’ Mine, е най-доброто им парче). Всъщност през 1960 г. Рой Орбисън пробива с Only The Lonely – но написана за... Елвис. В този момент той има славата на добър композитор, а не на изпълнител. И това е най-важното за този най-подценен „офицер на рокендрола“, известен, уви, само с късния хит Pretty Woman. И никой не подозира, че през 60-те Орбисън, с оркестрациите си, може да се мери с титани в продуцентството като Фил Спектър.

СОФИСТИЦИРАН ЕКЛЕКТИК,

запознат и с класическата музика, той ми се вижда като първия синкретик в тази музика – човек, който вкарва латиноритми или препратки към класиката. Той е и първият, привнесъл класически цигулков щрайх, както – обаче – и първите глуповати на вид беквокали в рока, които звучат като dum dum doo wah. Между другото – и това не е богохулство – негова версия на “Only The Lonely” ми се струва по-добра от тази на Господ Елвис. Чуйте го. Той, разбира се, е и трагична фигура – не само е избрал да се облича единствено в черно и с черни очила още преди Джони Кеш да се позиционира като The Man In Black (откъдето и серията едноименни холивудски филми), но и сърцето му не издържа в края на 1988-а, когато след въпросната Pretty Woman той внезапно стана „масова“ звезда. Ще се изненадате, но това е песен от 1964 година и не e свързана с онзи cheesy филм на Гари Маршъл от 1990-а с Джулия Робъртс и Ричaрд Гиър. The Caruso Of Rock – така му викаше дори самият Елвис през 1977-а. Ерго, хубаво е да знаем кой беше Рой Орбисън. (И да чуете албума “There Is Only One Roy Orbison”.) Rock kind of demands at least a modicum of personality, а извън своята музика тиховатият Рой изглежда, че няма. Но познавачите винаги ще се прекланят пред това, че той е първият човек в черно, преди Кеш и далеч преди „Металика“. Та това правя аз не-в-офиса: listening hard, and trying to bring you back to the erratic yet inspired. Ако ме разбирате.

рез 2019 г. светът отбелязва 500 години от кончината на Леонардо да Винчи. Това е първият повод да поканим за гост на рубриката ни „Дипломатите“ посланика на Италия Стефано Балди. Втора причина, ако ни трябва такава, е интересната му личност: започнал кариерата си в Дар ес-Салам и прекарал 30 години в дипломацията, той е един от най-опитните хора в своята сфера. През 2018 г. беше и лектор на TEDxVitosha, като видеото от лекцията му, озаглавена „За да откриете щастието, пребройте благословиите си“, събра чудесни отзиви от цял свят. Ваше превъзходителство, на първо място Ви напомням за личност, оставила ярка следа по света, Леонардо да Винчи – фактът, че отбелязваме 500 години от кончината му, сигурно вълнува всеки италианец? Благодаря, да, вълнуващо е. Знаете ли, Леонардо е често описван като гений, но според мен това е ограничаващо. Мислим си за гениите като хора, много отдалечени от нас. Ако си обикновен човек, не се чувстваш свързан с него, а му се възхищаваш. Бях чел преди за Леонардо и сега покрай подготовката за отбелязването на тази годишнина си припомних, че той е не само гений, но и човек, с всичките ограничения, които тази дума носи. Но важното е, че там, където е имал недостатъци, ги е впрегнал да работят в негова полза. Как Посолството на Италия отбелязва годишнината в България? Като посланици имахме различни варианти, подготвени от властите в Италия, с които да отпразнуваме 500-годишнината, но повечето от тях бяха много мащабни за сравнително малко посолство като нашето в България. Затова на мен ми хрумна друго: подготвих своя собствена изложба. Исках да направя проект, подходящ за младите хора и конкретно за децата в училищата тук с изучаване на италиански. Това беше първоначалната ми цел, затова и текстовете са на италиански и на български, а изложбата представлява серия от банери със снимки и информация за живота на Да Винчи, има по-познати и по-малко познати факти за него.

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С Н. ПР.

СТЕФАНО БАЛДИ, ПОСЛАНИК НА ИТАЛИЯ КАРИЕРАТА МУ ЗАПОЧВА ОТ МВНР НА ИТАЛИЯ, МИНАВА ПРЕЗ ЖЕНЕВА И НЮ ЙОРК, ЗА ДА СТИГНЕ ДО СТОЛИЦАТА С НАЙ-ИНТЕНЗИВЕН КУЛТУРЕН ЖИВОТ... СОФИЯ. Андреа Пунчева, снимки: Eli Deli 34

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

Д ИПЛОМАТИТЕ

Лично аз се занимавах с подготовката и ще споделя, че процесът по подбор беше особено интересен. Има толкова много, от което да избереш! Търсих факти и снимки, които са поне донякъде оригинални, за да не се повтаря с всичко, което вече сме чували. Например? Понеже съм почитател на филателията, потърсих пощенски марки за Леонардо и открих около 120 вида от цял свят, включително и от България. Събрах възможно най-много от тези марки – е, на снимки, разбира се, и ги сложих всички на един банер, за да илюстрирам колко популярен и влиятелен е той във всички крайчета на света: от Руанда и Корея до Европа, естествено, до Арабския свят. Навсякъде. Къде можем да видим изложбата, как тя стига до хората? Изложбата обикаля по училищата, стои там по 2-3 седмици, беше в Националната библиотека до 5 юли, сега е в Пловдивската библиотека. Много е лесно за транспорт, защото това са банери. И оттам се роди следващата идея: да бъде споделена изложбата с целия свят. Моите колеги, посланиците на Италия в различни държави, където мисиите са средни или малки, прегърнаха идеята и я направиха своя. Предложих им я, изпратих им файловете, те само трябва да сменят логата и да преведат текстовете на езика на страната, където са. Признавам, че беше много добре прието. Много ми е приятно, когато ми кажат, че изложбата е представена в Молдова, Узбекистан, Виетнам, Мианмар, Бразилия... Мислим за картините му, за изобретенията му – но какво научихте за личността му? Кръстих изложбата „Леонардо, благородният гений“ и за мен това е показателно. Когато говоря в училища – защото това е идеята на проекта, разказвам и за неговата същност. Той е бил разпилян между различни дейности. Правил е толкова много неща едновременно, че рядко е успявал да се концентрира само върху едно от тях... понякога се сещам за това и се чувствам по-близо до него. Не защото се имам за гений, разбира се, а просто защото ми се струпват толкова неща на главата! В бележките му виждаме, че на една и съща страница рисува идеалния град и после до него пише бележки по литература. Някъде е полетът на птицата, който е изучавал, а до него – математически изчисления. Това в същността си е много модерно. Това го правят стартъпите, ако се загледате: мултидисциплинарен подход. Което сега, през XXI век, би звучало съвсем на място в CV например. Има ли специален ден на Леонардо в годината? Не, няма един официален конкретен медждународен ден, посветен на него, но все пак една дата изпъква: 2 май, когато той е починал. Но през цялата 2019 г. има събития, вдъхновени от 500-годишнината. Нека се върнем към началото на дипломатическата Ви кариера. Вие сте кариерен дипломат, как влязохте в тези среди? Бях на 28, когато започнах. Първо бях във външното ни министерство, а после отидох в Дар ес-Салам, в Танзания. Нямах си и идея в какво се забърквам, Африка я бях виждал само на снимка. Тогава бях млад, бях заместник-посланик, посолството беше малко, бяхме на друг континент, а цялото преживяване беше чудесно и в немалка степен бе така, защото имах късмета първият ми посланик да бъде много добър ментор. В колко страни сте били? Не толкова много. Аз предпочитам да пътувам и да се установя някъде – да пътуваш и да видиш 5 места за 5 дни, само и само да си

ги отбележиш, че си бил, не е моето. Аз обичам да опознавам града и държавата, в която съм. По работа съм живял Дар ес-Салам, после в Женева, после обратно в Рим. След това в Ню Йорк, Брюксел, пак Рим и сега тук. На всяко място съм бил по 4 години и ето ги 30 години кариера... Какво дава дипломацията и какво взима? Отговорът и на двете зависи от всеки човек и от подхода му. Променяш се много и на личностно ниво, а естествено – и на професионално. Когато си в чужбина, никога не си просто човек. Винаги хората гледат на теб като на държавата. Трябва да влезеш в тази роля и да я овладееш. Не казвам, че се преструваш, не. Но трябва да го имаш предвид. Особено се усеща тази отговорност в социалните мрежи: ако аз днес от личния си профил напиша нещо, то се приема като позицията на Италия до някаква степен. Редно е да си даваш сметка и това значи да действаш естествено, но с едно наум.

СЪВСЕМ НАСКОРО РАЗБРАХ, ЧЕ ПОСЛЕДНИЯТ ГОЛЯМ РИМСКИ ГЕНЕРАЛ, ЕЦИО ФЛАВИО, КОЙТО Е ПОБЕДИЛ АТИЛА, Е РОДЕН... В СИЛИСТРА!

Би ли било недипломатично да попитам в коя държава Ви хареса най-много? Не, разбира се. Много зависи кого питате, но моят отговор не е особено оригинален. От гледна точка на условията ми на живот, но и на работата, която вършех тогава, много ми хареса Ню Йорк. Да работиш в ООН и да живееш в Манхатън е изключително преживяване и съм щастлив, че съм го имал. Не е лесно, но е вълнуващо. Ако почнеш да сравняваш обаче, рискуваш да пропуснеш най-хубавото от дестинацията и работата. Навсякъде има нещо хубаво. Как изглежда животът Ви в София? Сигурно ще се изненадате, но никога не съм имал толкова активен културен живот, колкото имам сега в София. Странно е, но е така, дори и сравнено с Ню Йорк, където можеш да преживееш всичко и то, на най-високото ниво. Ако харесваш танци, отиваш на танци, ако искаш концерти, всички минават оттам, ако искаш театър, има Бродуей... В Рим също е пълно с културни възможности, затова въпросът не в наличността, а в достъпността – и не говорим само за пари. По-труднодостъпни са Ню Йорк и Рим, да кажем, като се вземат предвид фактори като билети, резервации с месеци напред, транспорт и т.н. В София обикновено успявам да отида на почти всички културни мероприятия, които ме интересуват, дори и в последния момент. Придвижването е полесно от едно място до друго, така че за една вечер мога да отида на две, понякога на три събития. В Ню Йорк би било немислимо да отида на повече от едно, а и там го има момента, че който и да си, в този град си никой. Винаги има някой по-голям, по-известен, TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

Д ИПЛОМАТИТЕ

по-важен, по-богат от теб – просто такъв е мащабът, там трябва да свикнеш, че си един от многото... но и да си дадеш сметка, че си късметлия, че можеш да си позволиш да отидеш да гледаш нещо и да живееш на хубаво място. Какви са наблюденията Ви върху връзката между Италия и България? Тази година е много емблематична за отношенията между двете държави. Отбелязваме 140 години дипломатически отношения и ако проследите линията им, ще видите, че почти постоянно връзката е била добра, дори и през тежките години. Днес ние се разбираме чудесно и това важи за различни сфери: икономически, политически, културно, имаме добър обмен на туристи. Това значи, че повече италианци идват тук, а вече поголямата част от българите познават Италия добре. Остава ни да поддържаме тази топла връзка и да я подхранваме. Работим за това да се знае повече за съвременните италиански творци, за да не се

свързва представата за нас само с Ренесанса. Има чудесни модерни художници, дизайнери – които, между другото, се облягат на онова, което е постигнал Леонардо да Винчи. Как бихте описали България на италианец, който не знае нищо за страната ни? Тя е скрито съкровище. Което не идва да каже, че няма и други такива съкровища, разликата е единствено, че страната ви е много близо до нас. Не знам, може и във Вануату да е чудесно, но просто не съм бил и е много далеч. А тук е на 2 часа полет и е близко и до съзнанието ни, има конкретни неща, които са общи за целия регион. Имаме дълбоки връзки между двете страни. Съвсем наскоро разбрах, че последният голям римски генерал, Ецио Флавио, който е победил Атила, е роден... в Силистра! Това не го знаех, казаха ми го хората от града, които ме поканиха на събитие там. В света, а и в отношенията между Италия и България има толкова много за откриване, което тепърва ни очаква.

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

ОБРАЗОВАНИЕ

ДОБРАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

ВЕЧЕ НЕ Е ДОСТАТЪЧНА

Теодора Георгиева

агистърската програма „Финанси, банково дело и управление на недвижими имоти“, създадена като партньорство между италианския университет Bocconi и Американския университет в България, стартира у нас преди година. „Смятам, че това е единствена по рода си възможност за визионери, които искат да надградят своите знания за бизнес и икономика и които се стремят да постигнат нещо наистина амбициозно“, казва директорът на програмата проф. Маурицио Далокио. Той е бивш декан на престижното SDA Bocconi School of Management и настоящ преподавател по корпоративни финанси. Идвайки да чете лекции в България, той открива, че

ИНТЕРЕСЪТ КЪМ ПРОГРАМАТА Е ОГРОМЕН.

А обяснението е просто: отлично съдържание, бързо приложими в реалния живот практики и безупречно реноме на институциите, които стоят зад нея. SDA Bocconi е сред най-престижните висши училища по мениджмънт в света, а Financial Times класира техните програми на 4-о място в света по успеваемост. Американският университет в България също има завидна репутация в подобни международни и амбициозни инициативи. Очакванията към програмата са напълно оправдани. Целта в началото е да привлекат 20-25 топкандидати, които да оставят следа в българския обществен живот. Проф. Далокио определя първата година на програмата като изключително вълнуваща и категорично заявява, че поставените цели са били постигнати, което кара целия екип да продължава да работи с още по-голямо желание. Професорът с усмивка споделя колко е доволен от атмосферата сред бъдещите лидери на България и не крие и изненадата си, в положителен смисъл, от представянето на студентите. Целият преподавателски екип е впечатлен от желанието на младите да постигнат нещо значимо. Казва, че е виждал много студенти по света, но тук, при нас, усеща устременост и желание за развитие, подплатени с много сериозни знания. Да чуеш подобни думи от чужд преподавател за младите хора у нас е повече от обнадеждаващо. Пожелаваме си именно този дух и стремеж към усъвършенстване – лично и професионално – да зарази все повече студенти. А резултатите за всички нас няма да закъснеят. Посланик на програмата е и изпълнителният директор на марката Valentino, Стефано Саси: „Bocconi оформя знанията и ценностите на иноваторите и лидерите на бъдещето. Като студент си дадох сметка, че успешните хора на утрешния ден ще се нуждаят от нещо повече от добра квалификация. Бяха ми необходими увереност, визия и ценности, които открих в Bocconi“.

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

ЗА ДА СИ УСПЕШЕН, Е НУЖНО ДА ПРИТЕЖАВАШ УМЕНИЯ, КОИТО НЕ МОЖЕШ ДА УСВОИШ ВЪВ ВСЕКИ УНИВЕРСИТЕТ

www.rivastyle.bg

НЕЖНОСТ ПО ИТАЛИАНСКИ НОВАТА КОЛЕКЦИЯ НА MARCO BICEGO LUNARIA PЕTALI ВПЕЧАТЛЯВА С ИЗЛЪЧВАНЕ НА РОМАНТИКА И ЛЕКОТА

Емилия Колева

лагодарение на дълбоките си корени, свързани с историята на италианската бижутерия, Marco Bicego е бранд, който е наложил неповторимия си разпознаваем стил. С характерните си изтънчени и елегантни линии, той е предпочитан от дамите с подчертана индивидуалност, каквито са и самите произведения на марката. Всички те са ръчно изработени и носят „печата“, гарантиращ безупречно качество: трите вълшебни думи Made in Italy. Неслучайно те са и сред любимите аксесоари на популярни и изявени дами като Хилари Клинтън, Опра Уинфри, Мелинда Гейтс и Сандра Бълок. Всяка отделна колекция на Marco Bicego притежава своя душевност, а вдъхновението може да идва от материали, скъпоценни камъни и дори дълбоката връзка на марката с природата. Бижутата са изработени от 18-каратово злато и са обогатени с внимателно подбрани скъпоценни камъни, шлифовани така, че да бъде подчертана красотата на вътрешната им светлина. Характерна за Marco Bicego е

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

БИ Ж У ТА

ТРАДИЦИОННАТА ТЕХНИКА BULINO,

която представлява специфична много бавна и красива обработка на повърхността на материалите. Всяко от бижутата е уникален шедьовър. В летния ни брой ви представяме очарователната колекция Lunaria P tali Collection, при която златни цветя интерпретират по нов начин емблематичната за марката линия Lunaria. Фините листенца, изработени от злато, са ръчно гравирани по метода bulino и са обгърнати от контрастираща полирана нишка. Цялата композиция формира нежно венче, в чийто център

СИЯЕ „СЪРЦЕ“ ОТ ДИАМАНТИ.

Цветчетата ефирно се носят по гривни, колиета, пръстени и обeци, създавайки малки кокетни и изключително женствени букети. Колекцията е вдъхновена от природата – с нейните семпли и естествено елегантни форми. Всяко бижу от колекцията е изцяло ръчно изработено от майстор ювелир – уникално, каквато е и всяка дама, която ще го носи. Колекцията Lunaria P tali е за жената, която обича да изразява женствеността си и не се въздържа да я заяви чрез забележително бижу.

СТИЛ

ЗА НАПРЕДНАЛИ

7 МОДНИ ИКОНИ НАД 70, ОТ КОИТО ВСИЧКИ МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ПО НЕЩО Емил Христов

НЕЙНИЯТ СЪВЕТ

ПОДАРИ СИ МОМЕНТИ, В КОИТО ДА БЪДЕШ САМА. ВРЪЗКАТА, КОЯТО ИМАШ СЪС САМАТА СЕБЕ СИ, Е НЕЩО, КОЕТО САМО ТИ ГРАДИШ. ЗА ДА СЕ ОПОЗНАЕШ, ОТИДИ НА ПЪТЕШЕСТВИЕ САМА.“ 44

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

МОД А

сякакви клишета за виното, което става по-добро с годините, и остаряването като катедрала биха имали повече смисъл, ако не бяхме подложени на масирана атака на знаменитости, маркетингови експерти и инфлуенсъри, които се опитват да ни убедят, че 50-годишните са новите 40-годишни, 60-те са новите 50 и така до безкрай… Има едни жени обаче, които на 70 са си на 70 и не ни дават съвети за вечна младост, а за стил, който да пренесеш през годините. Те са модни икони точно заради десетилетията на култивиран вкус, елегантността на опита си и самочувствието да бъдат успешни и влиятелни в света на модата благодарение на постиженията си. Ако като нас следите Ари Сет Коен от Advanced Style и впечатляващата му колекция от фотографии на зрели жени и техния стил, няма нужда да ви убеждаваме, че когато говорим за отношение към модата, някои неща идват с възрастта. А също и че днешните 70- и 80-годишни жени чисто и просто са имали възможността да формират вкус в друго време и друг свят – тези преди интернет, риалити телевизията и бързата мода. И това, че част от тях днес са изключително влиятелни в социалните медии и успешно капитализират влиянието си, е само следствие и естествено продължение на популярността и успеха, които вече имат. Да си модна икона на 70+ по-често значи, че си била модна икона и на 60, и на 50, и на 40. Избрахме да ви представим 7 жени от света на модата, които са прехвърлили 70-те, но вече няколко поколения ги гледат, за да сверяват модните си часовници. Те са бизнес дами, дизайнери, стилисти, модели, но и модели за подражание, майки, баби. Можехме да отпуснем чувството си за хумор и да наречем тази селекция „Когато баба ти се облича по-добре от теб“ – и вероятно щяхме да сме прави. За всяка от тях обаче е съвсем валидно и клишето „Тя няма възраст“, защото до една имат личен стил, който няма срок на годност и е отвъд времето.

РЕЙ КАВАКУБО, 76

Да наречем Рей Кавакубо модна революционерка би било подценяване. Създателката на Comme des Garcons и Dover Street Market има статут на култова фигура в модния свят и с името � се свързва раждането на нова естетика, която по собствените � думи „носи комфорт на обличащия я и дискомфорт на наблюдаващия“. Родената в Япония провокаторка има хиляди последователи и вдъхновява няколко поколения дизайнери, стилисти, артисти, но също и уличната мода на Токио, Париж, Лондон... Някои модни историци твърдят, че именно тя изобретява черната рокля, и припомнят знаковата � колекция Destroy от 1982-ра, която включва само черни облекла. „Исках да открия утрешното черно“, казва Кавакубо за началото си в Париж и 40 години по-късно продължава да прави именно това. За Рей Кавакубо черното не е просто цвят, а още по-малко – отсъствие на цвят. За нея то е цяла палитра. И ако Коко Шанел превъща черното от „траурен“ в модерен цвят, Кавакубо е тази, която го прави цвят на бунта и на интелектуалната мода.

ДАЯН ФОН ФЮРСТЕНБЕРГ, 72

Превърнала се в легенда благодарение на емблематичната сама по себе си рокля „прегърни ме“, Даян фон Фюрстенберг и историята � съвсем спокойно може да служат за илюстрация на сбъднатата американска мечта и за основа на успешен холивудски сценарий. От 1972-ра, когато изобретява въпросната знакова рокля, Фон Фюрстенберг успява да преобърне живота си, да изгради модна империя, да облече десетки хиляди жени, да вдъхнови няколко пъти по толкова да вярват в себе си и да преследват мечтите си. И не на последно място – да създаде и наложи разпознаваем стил, който завинаги ще остане в модната хронология с нейния подпис. Дъщеря на белгиец, преживял Холокоста, Даян става принцеса, когато се омъжва за немски благородник, работи за кратко като модел в Европа и в крайна сметка в началото на 70-те се оказва сама в Ню Йорк заедно с няколко куфара, пълни с нейните собствени дизайни, добрия си вкус и голямата си амбиция да направи име за себе си в модата. Останалото, както казват, е история – няколко ключови познанства, Vogue, много работа и модна къща, с която днес всички се съобразяват. Даян фон Фюрстенберг е най-доброто рекламно лице на едноименната си марка. Личният � стил е въплъщение на това, което модната къща прави сезон след сезон – ярки цветове, смели артистични принтове, разпознаваеми силуети от коприна. Стихията � е в умението да изглежда „бизнес“ и професионално, но в същото време да се отличава, да не се страхува да бъде цветна и да привлича вниманието. Няма цвят или нюанс, които Фон Фюрстенберг да не харесва.

НЕЙНИЯТ СЪВЕТ

ПО-ВЪЗРАСТНИ НЕ ОЗНАЧАВА ПОКОНСЕРВАТИВНИ. БЪДЕТЕ СМЕЛИ, КОГАТО ЕКСПЕРИМЕНТИРАТЕ СЪС СИЛУЕТИ И ТЕКСТУРИ.

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

НЕЙНИЯТ СЪВЕТ

КОГАТО НАМЕРЯ ПОЛО, КОЕТО МИ СТОИ НАИСТИНА ДОБРЕ, ПРОСТО КУПУВАМ НЯКОЛКО ЦВЯТА ОТ СЪЩИЯ МОДЕЛ.

ЛИНДА РОДЕН, 71

На 71 Линда Роден е по-жизнена, енергична и заета от всякога. Тя е по-позната като модна икона на Instagram времената и като основател на Rodin – козметичната марка, която създава на 59, за да ни докаже, че никога не е късно да започнеш суперуспешен бизнес и да преобърнеш индустрията нагоре с краката, като представиш един-единствен революционен продукт – олио за лице, във време, в което всички групово пеят мантрата, че никаква мазнина няма място в продукти за лице. Стилът � обаче ни е познат от преди това – от страниците на Harper’s Bazaar, където още през 70-те е моден редактор, както и от публичните изяви на звезди като Мадона, Летисия Каста, Хали Бери, които в различни моменти � доверяват гардеробите си. Нейният собствен гардероб е базов. Линда залага на формули, които сама е изпитала и за които е убедена, че работят – джинси, бяла риза, поло. „Обожавам деним, всичко от деним. Купувам и последни модели джинси, но пазя и нося и класическите си 501 от Levi’s – кърпя ги, слагам им апликации, понякога се страхувам, че ще се разпаднат, докато ги нося.“ Запазената � марка от години е нейната посивяла коса, която никога не е боядисвала, макар мнозина да са се опитвали да я убедят, че ако я оцвети, би изглеждала по-млада. И наистина, кой би искал да изглежда по-млад, когато може да изглежда така на 70?

КАРМЕН ДЕЛ’ОРЕФИЧЕ, 87

Кармен дел’Орефиче е на 13, когато съвсем случайно я откриват за света на модата на една автобусна спирка на 57-а улица в Ню Йорк. Оттогава са минали близо 75 години и днес, на респектиращите 87, тя без съмнение може да се похвали с най-дългата активна кариера в историята на моделстването. Муза на Салвадор Дали, Ървин Пен, Серж Балкин, Ричард Аведън, Сесил Бийтън, тя, без да звучи пресилено, е заставала пред камерата на почти всеки знаков фотограф от втората половина на XX в. и е любимка на много от съвременниците ни, както и лице на марки от най-различен калибър – от Rolex до H&M. Всичко това – в индустрия, която е в непрестанно търсене на следващото си „ново лице“ и в която много „топмодели“ са топ през този, но не и през следващия сезон. Кармен продължава да работи с енергия и темпо, на които искрено завиждаме, а причините да си осигурява нови и нови ангажименти трябва да търсим в нейната устойчива индивидуалност.

НЕЙНИЯТ СЪВЕТ

ТАЙНАТА НА МОЯ СТИЛ Е, ЧЕ ОБЛИЧАМ ТЯЛОТО, КОЕТО ИМАМ. ТРЯБВА ДА ПРИЕМЕТЕ И РАЗБЕРЕТЕ ТЯЛОТО СИ – ТОВА, В КОЕТО ЖИВЕЕТЕ, А НЕ ТОВА, ЗА КОЕТО ФАНТАЗИРАТЕ.

МОД А

КАРОЛИНА ЕРЕРА, 80

Да се обличаш подходящо за ситуацията и възрастта си съвсем не означава да се обличаш скучно. Не че имаме нужда от припомняне, но когато такъв съвет идва от Каролина Ерера, сякаш има повече тежест, защото е подплатен от собствения � опит. А тя е легенда и модна икона, която на свой ред е обличала модни икони – достатъчно е да споменем само няколко американски първи дами като Жаклин Кенеди Онасис, Лора Буш и Мишел Обама. Родената във Венецуела дизайнерка е закърмена с мода. Още

като дете баба � я води на ревюта на Balenciaga и я облича в дрехи на Lanvin и Dior. „От малка бях привикнала да виждам красиви неща“, казва Каролина. Днес, на 80, тя продължава да харесва красиви неща, но ключът към впечатляващия � личен стил сякаш е в минимализма. Ерера може да накара и семпла пола до коляното, комбинирана с класическа бяла риза, да изглежда супер шик. Магията � е в отношението към детайлите – изчистена линия, безупречни кройки, създадени по собствените � мерки, качествени платове.

НЕЙНИЯТ СЪВЕТ

„ТАЙНАТА НА ТОВА ДА ОСТАРЕЕШ СЪС СТИЛ Е ДА ЗНАЕШ КАКВИ ДРЕХИ ТИ СТОЯТ ДОБРЕ ТОЧНО НА ТВОЯТА ВЪЗРАСТ. КОГАТО СЕ ОПИТВАМЕ ДА СЕ ОБЛИЧАМЕ „ПО-МЛАДЕЖКИ“, РЕЗУЛТАТЪТ ОБИКНОВЕНО Е ОБРАТНИЯТ – ИЗГЛЕЖДАМЕ ДОРИ ПО-СТАРИ.“

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

МОД А

НЕЙНИЯТ СЪВЕТ

ПРАВИ САМО НЕЩА, С КОИТО БИ СЕ ГОРДЯЛА. БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ Е РАБОТА, ИЛИ ИЗКУСТВО, АКО НЕЩО Е В КОНФЛИКТ СЪС СОБСТВЕНИТЕ ТИ СТАНДАРТИ, ПРОСТО НЕ ГО ПРАВИ!

ВИВИАН УЕСТУУД, 78

Вивиан Уестууд може и да е баба на пънка и кръстница на антимодата, но е също дама (от онези, които ги прави британската кралица), един от първите дизайнери, които заговориха за еко, веганска и устойчива мода, визионер и пример за поколения дизайнери. Уестууд е модна икона на 78, защото едва ли има друг дизайнер, който е разбил повече табута от нея – и в работата, и чрез личния си живот. Наследството, което оставя на света на модата, вече е в учебниците и се измерва с няколко десетилетия на култови колекции, тартан, корсети, тонове безопасни игли и вериги, неконвенционалност и на моменти – чиста лудост. Нищо и в съветите � за творческо и друго дълголетие не звучи стандартно. Една от най-тиражираните � по медиите препоръки все пак е да не се къпем по-често от веднъж в седмицата. Ами, това си е Вивиан Уестууд! Стилът �, бил той и поляризиращ, е и ще бъде подражаван именно защото издига в култ неконформизма, бунта, индивидуализма и желанието да бъдеш верен на себе си на всяка цена. И на всяка възраст.

БЕТСИ ДЖОНСЪН, 76

Бетси Джонсън е онази американска дизайнерка, която на 70+ продължава да прави шпагат на финала на ревютата си, обявява фалит, започва отначало… и всеки път все по-ярко, поенергично и по-безпардонно. Според нея личният стил е „отражение на душата, не на възрастта“, а енергията, която носим, е това, което другите виждат у нас. За Бетси Джонсън това значи много цвят, много блясък, пайети, неонови нюанси и самоувереността да искаш да приличаш на себе си и на никой друг.

НЕЙНИЯТ СЪВЕТ

ДНЕШНАТА МОДА Е МНОГО ПОВЕЧЕ СВЪРЗАНА С НАЧИНА НИ НА ЖИВОТ – КАКВО ЯДЕМ, КЪДЕ ХОДИМ, В КАКВА СРЕДА ЖИВЕЕМ. ТЯ Е МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА РОКЛЯ И ЧИФТ ОБУВКИ. ПО-УМНА И ИНКЛУЗИВНА Е ОТ ВСЯКОГА. 48

КРАСОТА

Емилия Колева

ече повече от 30 години La Prairie е доказан лидер в най-високия клас грижа за кожата с дръзкия си избор да използва хайвер в своите творения. В Lab Atelier La Prairie се срещат науката за ползите от хайвера и изкуството на цветовете и нюансите, за да създадат изключителната колекция Skin Caviar Complexion. Чрез артистичен подход към грима, подчертаващ фините текстури и изящния завършек, компанията създаде оптимизирана палитра от перфектно подбрани цветове за съвършения сияен тен.

SKIN CAVIAR POWDER FOUNDATION

надхвърля обикновения грим. Това е първата пудра фон дьо тен, обогатена с хайверен екстракт. При нанасяне на този иновативен продукт първоначалното усещане е на кремообразна текстура, която елегантно се преобразува в кашмирено фин завършек. SPF 15 / PA ++ спомага за предпазване от вредните лъчи, а ексклузивният клетъчен комплекс на La Prairie влива полезни за кожата хранителни вещества. Skin Caviar Powder Foundation предлага естествено покритие за матов, но и озарен тен, със свежо излъчване през целия ден. Деликатен жест позволява кобалтовосинята хромирана опаковка да се отвори, разкривайки две огледала – едно нормално и едно увеличително. Гъбички от специален фин материал пък са прикрепени към основата, осигурявайки удобство и удоволствие при нанасянето.

КОПРИНЕН ВОАЛ ЗА КОЖАТА НАУКА ИЛИ ИЗКУСТВО СА НОВИТЕ ТВОРЕНИЯ НА LA PRAIRIE?

SKIN CAVIAR LOOSE POWDER

е вторият шедьовър в колекцията разглезващи ритуали за красота. Това е първата прахообразна пудра с екстракт от хайвер, тя озарява тена и осигурява младежки, естествен завършек без излишно омазняване през целия ден. Перфорираният вътрешен капак на кръглата кобалтовосиня опаковка е оборудван с уникална система за затваряне – първата по рода си, която гарантира, че финият прах остава заключен вътре, докато се освободи точното количество за употреба. Пудрата се предлага с допълнителна опаковка за чанта, за да осигури необходимия ретуш през деня. За съвършеното нанасяне в пудрата може да откриете мек пуф, който нежно да погали лицето ви. Грижа, удоволствие, тайнство – нанасянето на продуктите на La Prairie е всичко това, плюс допълнителна доза самочувствие. Защото няма по-красива и изискана дреха за една дама от свежата и поддържана кожа на лицето.

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

ТАМ, КЪДЕТО ОФИСЪТ НЕ СЪЩЕСТВУВА

Емилия Колева

дно от малкото неща, които ме крепят психически в периода януари–юни, е мисълта за лятна почивка, море, плаж, слънце, вкусна храна и липсата на график. През последните години винаги организираме семейната ваканция още през януари, защото така няколко месеца живея с идеята за конкретна цел, която трябва да достигна. Докато пиша този текст, а навън се чуват гръмотевиците от поредната лятна буря, до целта остават точно 23 дни и 10 часа. Ако и вие сте сред хората, които търсят нещо различно от Черноморието или близките курорти на Северна Гърция, и ви се е приискало да разнообразите с малко подалечна, но не твърде екзотична дестинация, имаме нещо за вас. Abaton Island Resort & Spa е едно от последните открития на PREMIUM Lifestyle и нямаме търпение да ви разкажем за него. Бутиковият комплекс се намира на остров Крит, а тази година отваря вратите си още през април за втория сезон, откакто е създаден. 152 стаи, апартаменти и вили с индивидуален дизайн

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

НОВОТО БИЖУ НА ОСТРОВ КРИТ

МЕС ТА

са разположени по ослепителното крайбрежие. Интериорът е решен в нежни светли тонове със специални декоративни акценти. Няма как да не ви направят впечатление изумителните табли на леглата, идващи от Индонезия и изработени на ръка. Високото ниво на настаняване в Abaton се дължи не само на вътрешното оформление, но най-вече на безупречното обслужване. Личен консиерж се грижи всяко ваше желание да бъде удовлетворено, докато вие се възхищавате на крайбрежието на Крит от своята тераса или личен басейн.

„ОТНАСЯМЕ СЕ СЕРИОЗНО КЪМ ГЛЕЗЕНЕТО“,

смело заявяват домакините от Abaton и много бързо можем да разберем какво имат предвид: в комплекса има хамам, сауна, фитнес салон и дори маникюр. СПА менюто съдържа дълъг списък от ритуали, масажи и терапии, които ще накарат и найвзискателния клиент да замълчи и да потъне… в рая. И тъй като изкушенията от гурме тип дебнат от всеки ъгъл, ако не желаете да излизате от форма, докато сте на почивка, имате на разположение и личен инструктор, който ще ви съветва и насочва.

WOW Steak House Като казахме „дебнат от всеки ъгъл“, имахме предвид точно това – Abaton Island Resort & SPA предлага 5 различни ресторанта, сред които суши, разнообразна селекция от световната кухня и, разбира се, местни гръцки специалитети. Ястията се приготвят с преобладаващо местни продукти, а всички морски дарове и риби са прясно уловени от Егейско море. За онези от вас, които не си представят почивката като лежане на плажа по цял ден, са предвидени множество активности – всевъзможни водни спортове, филмови вечери на открито, а от тази година на разположение на по-артистичните гости е и частна караоке стая. Ако пък в компанията ви има тийнейджър, на когото трудно намирате развлечения – покажете му hi-tech зоната за игри и ще си гарантирате взаимно спокойствие.

„Обърнахме специално внимание на разнообразието от услуги, които искаме да предлагаме, и създадохме 5 различни ресторанта – основния F-Zin Ivy League, рибния Bony Fish, автентичния Elemes Cretan Cuisine с типичната за остров Крит кухня, WOW Steak House, в който наблягаме на висококачественото месо, и, разбира се, Buddha-Bar Beach Abaton Crete“, разказват от Abaton. Поясняват, че месото за WOW Steak House се доставя от Гърция, но специалните пържоли идват от САЩ, Нова Зеландия и Франция, а wagyu и kobe пристигат от Австралия и Япония, съответно. Затова не е случайно, че ресторантът е удостоен с престижната международна награда World Luxury Steak House (www.worldluxuryrestaurantawards.com). Галацеремонията за официалното � връчване се проведе на 6 юли в The State Hermitage Museum Official Hotel в Санкт Петербург.

МЕС ТА

Голямата новина за 2019 г. несъмнено е откриването на

BUDDHA-BAR BEACH CRETE ABATON.

Само на няколко крачки от морето и басейна третият Buddha-Bar Beach в Гърция прави и без това живописния критски бряг още по-жадувана дестинация за летни емоции. Освен това тук не говорим само за изключителен бар на плажа, а за неповторимо преживяване и за небцето. С 3 различни менюта – за обяд, вечеря и за плажа, Buddha-Bar Beach Crete Abaton е мястото за гурме любителите. Азиатска фюжън кухня от най-висок клас включва гьоза с пилешко и черен трюфел, бао барбекю кифлички, тартар от риба тон, сьомга и хайвер например. За енергиен обяд заложете на авторската салата или на такава със суперхрани. Суши творенията

са безброй, а менюто със специални ястия включва говежди wagyu бургер и Black Angus стек. Не можем да не споменем и кой се грижи за доброто настроение в Buddha-Bar Beach. DJ Mudra комбинира мистични, етно и електронни звуци, вдъхновени от различни култури, като е започнал кариерата си в Buddha-Bar Mexico, а по-късно страстта му го е завела и до Buddha-Bar Paris. Датите, на които ви съветваме да обърнете внимание това лято, са 21 и 28 юли, 4 и 11 август, когато различни гостуващи DJ-и ще се постараят да направят нощите незабравими. Остават още само 23 дни и 9 часа до целта, а ако вие не сте направили резервацията си през януари, имате време дори да запазите и маса за някое от партитата на Buddha-Bar Beach Crete Abaton. TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

30 ГОДИНИ КАЧЕСТВО И КЛАСА

ЮБИЛ Е Й

ЕСТЕСТВЕНО СЪЧЕТАНИЕ МЕЖДУ ПРИРОДА И ГРАДСКА ИНФРАСТРУКТУРА – ФОРМУЛАТА ЗА ТУРИЗЪМ, ОРИЕНТИРАН КЪМ СПЕЦИАЛНИ КЛИЕНТИ

Кристин Кръстева

ак си представяте идеалната лятна вечер? Мирис на море, лек бриз, тераса с изглед към залива, разходка по красиво осветени улички, вечеря в изискан ресторант, коктейл във вълнуващ летен клуб и танци до изгрев? Всичко изброено може да ви се случи на едно от най-забележителните места по Българското Черноморие – „Диневи Ризорт“.

На 1 август 2019 г. компанията празнува

СВОЯ 30-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ –

време, в което е успяла да се позиционира като лидер и да затвърди репутацията си във високия сегмент на пазара на недвижими имоти. Името на „Диневи Груп“ ни е познато не само от разкошните ваканционни селища и апартаменти в Свети Влас, Пампорово, София и дори Румъния, но и от първото частно яхтено пристанище в България. TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

Вече три десетилетия „Диневи Груп“ успешно създават туристически дестинации с градска инфраструктура, за да осигурят на гостите си отдих в комфортна петзвездна атмосфера. Бижуто в първокласната селекция ваканционни жилища безспорно е „Диневи Ризорт“. Намиращ се в Свети Влас, курортът разполага с хиляди живописни апартаменти, пленяващи със своя характерен чар и привлекателност.

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

Свързани помежду си с модерна инфраструктура, ваканционните комплекси предоставят на почиващите висок клас бутици, елитни ресторанти и заведения, позиционирани на осветени търговски улици в комбинация със златисти плажове на метри от тях. Салони за красота, многобройни спортни съоръжения и красив амфитеатър за 500 души са допълнителни места за развлечение и отдих.

ЮБИЛ Е Й

ПРЕВЪРНАЛО СЕ В ЕМБЛЕМА

на Българското Черноморие, пристанището „Марина Диневи“ е сред предпочитаните дестинации на младите авантюристи, влюбени в морския живот. Местността си е спечелила статут на елитно клубно място за любителите на яхти от цял свят. Прелестната атмосфера се допълва от поредица най-висок клас заведения, 5-звездния хотел „Палас“, елегантни кафенета, барове и казино, осигуряващи емоция и допълнителна доза адреналин. Нощният живот в „Марина Диневи“ е горещ – модерният яхтен пристан привлича млади хора с жажда за силни усещания. Поривът към свобода неминуемо завладява посетителите на клуба Planet Yacht с DJ партита, a пиано бар „Ноти“, където гостуват популярни изпълнители, допринася за вълнуващи преживявания в тъмната част на денонощието. Приказните плажове в Свети Влас със своя фин пясък и карибска визия дават възможност за трупане на слънчев загар през деня и дълги романтични разходки вечер. Плажът има международна награда „Син Флаг“ и е сцена на неизброими водни забавления като каране на сърф, джет и водни колела, както и плажен волейбол за по-големите групи. Плажът „Венид Бийч“ – „Диневи Ризорт“ e оценен в топ 20 на найдобрите плажове за класическа почивка в света. Оценката е на плажните инспектори от първата в света платформа за оценка и сравнение на плажовете beach-inspector.com, които са проучили 1595 плажа с обща дължина 14 хил. километра в 52 туристически региона в цял свят. Тяхната присъда: „Венид бийч“ е малък, но всъщност страхотен плаж“. Инспекторите смятат още, че мястото притежава стилна концепция и неповторима атмосфера. Освен това, според тях, носи и усещането за романтика. Бутиковият хотел „Палас“, отличен с 5 звезди, с великолепна тераса за изискани гурме вечери и яхтеното пристанище в Свети Влас са в перфектна симбиоза. 30 елегантно обзаведени стаи и VIP апартаментът предлагат живописна панорамна гледка към целия Несебърски залив. С личното си отношение към гостите и дискретното си обслужване хотел „Палас“ печели сърцата на много наши и чужди знаменитости.

Амфитеатър „Арена“ е

АРХИТЕКТУРНАТА ПЕРЛА В СВЕТИ ВЛАС.

Адаптиран за съвременния културен живот, амфитеатърът привлича едни от най-популярните имена на българската артистична, музикална и спортна сцена. С непосредствената си близост до брега, уникалната акустична среда и 500-те места арената е предпочитано място при организиране на концерти, театрални постановки, изложби и представления.

Емилия Колева и парти групата

тдъхвам си донякъде, след като се качвам на самолета от Лондон към Барселона. След наситена 3-дневна конференция в британската столица и няколко сменени превозни средства, за да стигна навреме до летището, вече официално съм в кратък отпуск. Полетът трае около 2 часа, пристигам навреме, преминавам всички процедури по документи и багажи и си поръчвам капучино на испански, който не съм говорила от поне 5 години. Поглеждам таблото с пристигащите и виждам, че имам около 20 минути, докато кацне самолетът на останалите 5-има членове на групата, която идва от София. Уговорили сме си срещата още преди няколко месеца, когато планирахме пътуването. Вероятно много от вас вече са посещавали Барселона, не е екзотична или недостъпна дестинация за нас, европейците. Но съм почти сигурна, че нещата, които се случиха на нас за тези 48 часа в града на Гауди, ще ви накарат да отидете отново, и то в най-скоро време. Един от нас празнува рожден ден, друг сбъдна тийнейджърската си мечта, трети се срещна с президент на един от най-елитните футболни клубове – „Барселона“, останалите пазарувахме, откривахме страхотни места и вкусове. Ето как 6-членната ни група усети града по време на краткия ни, но наситен с много емоции, нови вкусове, аромати и смях престой.

„СБЪДНАХ ТИЙНЕЙДЖЪРСКАТА СИ МЕЧТА“,

казва заклетата почитателка на Backstreet Boys. Всъщност именно тя беше инициаторът на това пътуване, чиято подготовка започна още през януари. „Да знаете, купувам билети за концерта“ – скромната ни група във Viber е предупредена. „Да не се откажете, нали заминаваме за Барселона?!“. Ухилените емотикони потвърждават участието ни в заговора, последвани от идеи за места, ресторанти, магазини, които непременно ще посетим. И понеже никой не може да пресъздаде емоцията от сбъдването на една тийнейджърска мечта по-добре от онзи, който я е преживял, давам � думата, за да опише как това се случи в Барселона: „За Backstreet Boys мога много да говоря, да напиша доста... дори не помня кога за първи път съм ги чула и къде, сигурно по радиото (по времето на моето юношество нямаше къде другаде). Тези дни се замислих за горките ми родители и брат, които ме търпяха да лепя постери, да купувам касетки, после дискове, да гледам MTV, да ги слушам денонощно и да обяснявам, че ще се оженя за Ник (онзи русичкия, с когото баща ми до ден днешен ме бъзика). Истината е, че в края на 90-те и началото на ХХI век те си бяха най-великата бой-банда и досега остават с най-много продадени албуми. След това нещата отшумяха, те се

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

СБОРЕН ПУНКТ:

БАРСЕЛОНА ЗА 48 ЧАСА В КАТАЛУНСКАТА СТОЛИЦА МОЖЕ ДА ВИ СЕ СЛУЧАТ ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА

П ЪТЕШЕСТВИЯ

разделиха, но пък през последните години избухнаха социалните мрежи и аз отново ги открих, като се има предвид, че винаги съм държала албумите подръка, в случай на внезапно сполетяла ме носталгия. И ето ме сега, в средата на моите 30 г., все така отдадена почитателка, чула новия им албум, че и го одобрявам (не се шегувам, наистина е много приятен, ако не ми вярвате, пуснете си “Don’t Go Breaking My Heart”), посветен на 25 години от съществуването им и с обявено световно турне. Нямаше как да се разминем. Сдобила се с билети и верен мъж, готов да ме придружи и да издържи моето пеене, викане, скачане, се озовах в Барселона, за да сбъдна мечтата си от дните, когато бях на 13 г. Никога не съм мислила, отраснала в нашата малка държава, че ще мога да отида на този концерт, да пея с цяло гърло всички хитове и да излея цялата емоция, която съм носила от детските си години. За мен това беше недостижима мечта. Сбъдването � ме направи безумно щастлива, напълни ми сърцето, защото няма нищо по-ценно от чистите детски мечти. Надявам се някой ден да помогна на моето малко момче да сбъдне своите, каквито и да са те (било то и посещение на концерт на някоя застаряваща група).“ Познато ли ви е усещането, когато някой около вас е толкова положително емоционално зареден, че да почувствате прилив от неговата енергия? Горе-долу същото се случи и с нас, останалата част от групата, които не можем да се впишем в графата „заклети фенове“ на Backstreet Boys. Но щастието често е заразно. И слава богу. Тук е моментът да спомена един важен елемент от нашето барселонско приключение – то съвпадна с рождения ден на един от представителите на мъжката част от групата. Излишно е да споменавам, че този повод допринесе за приповдигнатото настроение още преди пътуването. Ако се колебаете дали

ДА ОТПРАЗНУВАТЕ СЛЕДВАЩИЯ СИ РОЖДЕН ДЕН В БАРСЕЛОНА,

съветвам ви изобщо да не се замисляте. След кратко проучване избрахме къде точно да отбележим празника. Ресторант La Barceloneta е от местата, на които се чувстваш удобно и приятно,

сякаш си от най-редовните клиенти, независимо че го посещаваш за първи път. Препоръчвам ви да си направите предварителна резервация, тъй като ресторантът почти винаги е пълен и за обяд, и за вечеря. Гледката към пристанището прави всяко от изключителните ястия още по-вкусно, а атмосферата е точно такава, каквато трябва да бъде в Барселона – уютна, свежа, но и с безкомпромисно отношение към качеството и на храната, и на обслужването. Ако отидете там, непременно опитайте тартар от риба тон – феноменален е. Ако сте по-голяма компания, най-добре да си поръчате едра прясна риба, защото я приготвят божествено. На нашата маса присъстваха и задължителните падрончета (малките зелени чушки, които никога не ти стигат), хамон, калмари, страхотни свежи салати – всичко беше фантастично и поднесено с усмивка от Хорхе, който се грижеше за нашето удобство и добро настроение. Именно той сервира и тортата на рожденика (който по ирония носеше българския еквивалент на неговото име), а ние съответно запяхме традиционната песничка. И знаете ли какво? След нас запя целият ресторант – всички хора, които присъстваха, за няколко минути станаха съпричастни към нашия празник, без да ни познават. Малък жест на внимание, който рядко срещаме по нашите заведения, за съжаление. Та затова напомням – не се чудете къде да прекарате следващия си рожден ден. Трябват ви само приятна компания и самолетни билети. Естествено, част от нашите 48 часа в Барселона нямаше как да не бъдат посветени на бърз обход по магазините. Познавате ли някой, който притежава

ТАЛАНТ ЗА ПАЗАРУВАНЕ?

Но не просто да обикаля и да купува колкото се може повече, а да има вроден усет за онова, което е качествено, ще стои добре, ще си подхожда с друго, ще се комбинира за различни поводи. Е, втората дама от групата ни е надарена точно с такова умение. Да преценява и фиксира за секунди артикули, които си заслужават. И никак не � е трудно да те убеди, че това яке е произведено специално за теб и че ще допуснеш огромна грешка, ако излезеш от магазина без него. Освен това тя притежава и таланта да открива съкровища на тайни места.

Всеки може да мине през големите бутици на Passeig de Gràcia, но колко от нас ще имат късмета да попаднат на място като Bad Habits на симпатичната уличка Carrer del Tenor Viñas например, в което на доста по-достъпни цени спрямо високите брандове можете да допълните гардероба си с не по-малко интересни, фино изпълнени с качествени материи, тоалети? И можете да бъдете сигурни, че ще предизвикате женското любопитство откъде и как сте се сдобили с тези находки. Оставяме на вас да прецените дали да издадете малката тайна. И като говорим за талант, в групата има и притежател на такъв за откриване на заведения. Още първата вечер след бърза справка в няколко приложения той ни заведе в Txokoa. Закътано местенце, до което стигнахме по не особено приветливи улици и дори подходихме с леко недоверие къде ще попаднем. Оказа се обаче, че ресторантчето е

ПРЕДПОЧИТАНО МЯСТО ОТ ЧАСТ ОТ ОТБОРА НА БАРСЕЛОНА

и някои от футболистите са редовни клиенти. Как стигнахме до това откритие ли? Докато преглеждахме менюто, усетихме нетипично раздвижване у мъжката част. Оказа се, че са забелязали бившия президент на футболен клуб „Барселона“ Сандро Росел да влиза в ресторанта. Естествено, любопитството взе превес и поразпитахме сервитьора дали идва често тук, има ли и други „звезди“, които посещават мястото. Момчето търпеливо ни отговаряше, а накрая последва и въпросът: „А вие откъде сте?“. След като узна, оживлението беше необратимо и естествено последвано от очакваното „Ааа, Естойков!“. Няма да скрия, че чувството е приятно – да усетиш уважението и признанието за приноса на един българин в чужда страна. Може би именно това добави нужната доза увереност на един от нас да помоли Сандро Росел за снимка.

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

А той от своя страна прие съвсем отворено молбата и размени няколко думи с нас. Разбира се, и неговата реакция, след като научи откъде сме, беше повече от красноречива – успелите хора не крият уважението си към други успели хора. Толкова е просто. Именно този, който се снима със Сандро Росел, определя себе си като кулинарен турист. Проучва грижливо хубавите места за хапване, разпитва постоянно, не спира да се социализира с всичко живо и с него никога не ти е скучно. По негова препоръка посетихме и друго интересно място –

П ЪТЕШЕСТВИЯ

РЕСТОРАНТ С БАСКА КУХНЯ – GORRIA.

Още с влизането ще забележите стената със снимки на популярни личности, които са посещавали Gorria. Разбира се, на специално място сред тях e и тази на Христо Стоичков, който е бил сред гостите там. Ако решите да отидете в този ресторант, задължително трябва да опитате опашката от бик и агнешките котлетчета – фантастично приготвено, крехко и топящо се месо, което дълго ще помните. Салатата с гъши дроб е нежна еуфория за небцето, а ако сте почитатели на десертите с бадеми, задължително е да опитате Pamplona Delices. Завършекът на нашето музикално-шопинг-кулинарно приключение в Барселона беше с брънч, по който месец по-късно все още тъгуваме. Преглеждаме снимките си, а слюноотделянето и пристъргването в стомаха са неизбежни.

“IN GRANDMOTHERS WE TRUST!”

е мотото на Brunch & Cake Barcelona. „Обичаме да се храним с най-доброто и можем да предлагаме само онова, което ни харесва. Вярваме във философията на нашите баби – да правим всичко на ръка и на бавен огън, да бъдем честни и да ви дадем най-добрите възможни съставки. Благодарим ви, че ни позволявате да продължаваме да мечтаем!“, казват създателите на Brunch & Cake. Повярвайте ми, заслужава си да отидете до Барселона дори „само“ за да опитате безумно вкусните неща, които те приготвят. Представете си малко кокетно местенце, уютно, с много свежи цветове и огряно от барселонските сутрешни слънчеви лъчи. Капучино (най-хубавото, което пих изобщо, докато бяхме там), поръсено с канела, яйца по бенедиктински със сьомга, поднесени върху феноменална черна гофрета, приготвена с активен въглен, и всичко това, украсено с цветна салата и сервирано в… лопата. Авокадо тост, в който дори не знам какво точно имаше, но

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

просто беше пиршество за зрението и вкуса. Палачинки от брауни с шоколад, ядки, ягодов сладолед и още благини… затрудниха дори върл фен на всичко шоколадово като мен. Имаше още толкова неща, които не успяхме да опитаме, че за момент се замислихме дали да не си вземем за самолета, когато огладнеем. Отказахме се само защото решихме, че ще дойдем отново, за да наваксаме с всичко останало от менюто, съвсем скоро. Моят рожден ден е в началото на декември, а дори и зимата в Барселона е някак по-симпатична и приветлива, особено с чаша капучино с канела и авокадо тост.

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

Л ИЧ НОС ТИ

ГРЕТИ N ГАРСИЯ ДАМАТА, КОЯТО РАБОТИ КРАСОТА

ПРЕДСТАВИТЕЛКАТА НА NATURA BISSE ЗА БЪЛГАРИЯ РАЗКАЗВА ЗА ЕДИНСТВЕНАТА КОЗМЕТИКА, КОЯТО СЕ ИЗУЧАВА В ХАРВАРД, ЗА ДИАМАНТЕНИТЕ ТЕРАПИИ ПРЕДИ ОСКАРИТЕ И ЗА МОМИЧЕТО ОТ БЯЛА СЛАТИНА, КОЕТО ПРЕГЪРНА СВЕТА Магдалена Гигова, снимки: Дороти Александрова

atura Bisse е бяла козметика, която вече 40 години покорява световния пазар със своята философия. Тя е описана най-добре в книгата на господин Рикардо Фисас, основател на компанията, с ключовите думи, които са: новаторство, методи от генното инженерство, изисканост, класа, стил и блясък… Ароматите и текстурата на продуктите се избират лично от жените във фамилията – госпожа Глория Фисас и нейните дъщери Патрисия и Вероника. А в България, когато кажат Natura Bisse, разбират Грети Гарсия, очарователната представителка на испанската марка у нас. На бюрото в офиса � кошница с рози, изпратена по куриер от Барселона, благоухае в чест на рождения ден на компанията. А аз се чудя какво ли е да „работиш красота“. Непременно ще попитам, но първият ми въпрос е друг. Г-жо Гарсия, ако Natura Bisse беше жена, как бихте я описали? Аристократична, красива, стилна и ерудирана дама от висшето общество, която няма възраст и е невероятно умна. Тя е женствена и влюбена и всеки ден е различна. За всички служители в Natura Bisse е въпрос на принцип да нямат инжекционни процедури, да изглеждат естествени и привлекателни, защото козметиката предлага над 160 вида различни продукта и повече от 15 професионални терапии. Компанията е добра симбиоза между философия и бизнес, която води до безспорен успех. Не мога да се сдържа и ще попитам какво е да „работиш красота“? Тя е в кожата ми, във вените ми, в кръвта ми – нещо несравнимо, което ме зарежда. Но трябва да бъдеш човеколюбив, за да се занимаваш с това нещо. Аз съм готова да предам моя опит на всеки наш партньор и го правя с удоволствие. И ако те не черпят от извора, няма да бъдат толкова добри професионалисти, колкото в момента съм аз след 10 години обучение. А вие как започнахте да черпите от извора? С моя съпруг Агостин Гарсия бяхме във Валенсия за мои ин витро процедури. Посетихме там първокласни испански фитнес зали и СПА центрове, където за първи път се запознах с козметиката на Natura Bisse и веднага я пожелах, а Агостин позвъни в централата на фирмата. Насрочиха ни среща на следващия ден. Пътувахме с малка кола под наем, преоблякохме се в един хотел. В Барселона ни посрещна европейският директор. В един момент влезе много красив мъж на средна възраст, седна срещу мен, зададе ми два-три въпроса и каза, че сме негови гости, защото той е собственикът. Дадоха ни представителство за една седмица. Разбира се, това не стана без гаранциите от съпруга ми. В продължение на 45 минути той разказваше биографията си и се оказа, че в компанията никой няма такова CV. Как се прие козметиката в България? В началото Агостин беше изплашен, защото Natura Bisse е козметика от висок клас, а точно тогава започваше кризата в България, обаче се наложихме. Първият ни партньор беше грандхотел „Поморие“ в лицето на госпожа Бисерка Хънкова, която познаваше марката от чужбина. Пет години работихме за името, вече името работи за нас. Семейство Фисас са еднолични собственици, те не ползват кредити, от 1995 година малката дъщеря на фамилията – Патрисия, живее в Америка и оттогава компанията има филиал там, от 2000 година – в Мексико, Абу Даби и Дубай. Фирмата вече е стъпила и в Лондон. Напредъкът е невероятен! Natura Bisse е единствената козметика, която се изучава в Харвард и разкрасява номинираните за „Оскар“. Главният гримьор на церемонията госпожа Анастасия Соаре преди 10 години се запознава с качествата на марката и оттогава в диамантен

кабинет в хотел Four Seasons се правят терапии с прах от истински брилянти. Всички номинирани за най-престижната статуетка в киното ползват диамантената ни терапия непосредствено преди награждаването. Така Деми Мур, Джулия Робъртс, Синди Крауфорд, Пенелопе Крус стават посланици на марката. Джорджо Армани, когато отваря апартамента си на седмия етаж на кулата Бурж Халифа в Дубай, в 200-квадратовата си баня показва само козметиката на Natura Bisse. Правило на бранда е рекламите от страна на знаменитости да не са платени. Ако решат, говорят. Поддържаме кинофестивалите в Кан, в Дубай, а от една година сме много горди, че сме единствената козметика за Forbes Travel Guide. Освен лъскавата страна на живота Natura Bisse развива и социална дейност. Какъв е принципът? Покойният вече Рикардо Фисас създава фондация, която подпомага жени от Африка, желаещи да започнат собствен бизнес. Отделят се 7% от чистата печалба, която е 20–25 млн. евро годишно. Създадена е специална линия за онкоболни и всяка година се правят безплатни терапии в най-големите болници в Испания. По този начин поддържат кожата им в здрав вид, тъй като химио- и лъчетерапиите нанасят тежки поражения. От централата поощряват представителите си в социалните им инициативи, но не участват с пари в тях. Имам много благодарствени писма за каузата на сдружение „Грети Гарсия“. Благодарение на него не само събрахме пари за помпите на четири диабетноболни деца (всяка една струва на месец 7 хиляди лева), прие ни премиерът Бойко Борисов и с председателя на Съюза на майките на диабетноболни деца и с доц. Даниела Попова променихме правилата. Днес средствата за помпите и консумативите вече се покриват от здравната каса, както е навсякъде по света. Успяхме, преборихме системата!

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

Л ИЧ НОС ТИ

На тази борбеност ли ви научи съпругът ви Агостин Гарсия? У мен беше заложено, но Агостин го разви. В България до ден днешен го помнят като добрия, усмихнатия испанец. Всички го обичаха. Целуваше ръка и на чистачката. Той ми показа какво значи да си истински богат човек. Бил е син на министър, от двегодишен е имал лична кола и шофьор, но беше изключително естествен и земен и само златният часовник и пръстенът с диамант издаваха, че има различен статут. Агостин беше винаги усмихнат, познаваше историята на България по-добре от мнозина българи, много добре се вписа във философията на Natura Bisse. Той е една вселена, която след кончината му все още не е разгадана от мен. Той ми даде не само житейски, а и духовни уроци. Във всеки момент, когато съм притеснена, мислено се обръщам към него и си представям как би реагирал и какво би ме посъветвал. Черпя мъдрост от нашите 15 години заедно. Той е половината от мен, от сърцето ми. И единственото нещо, което обичам колкото него, това е моята племенница – малката Грети. Смятам, че тя носи моя характер, моята добрина, моите ум и амбиция и е лидер, защото е ангел, слязъл на земята. Как се намерихте с Агостин? Аз съм от Бяла Слатина. Произхождам от истински добро българско семейство. Родителите ми са много морални. Моята компания в България е фамилна, както Natura Bisse. Работим заедно с брат ми и с неговата съпруга. А като акушерка в Първа АГ болница „Света София“ 10 години бях в операционна, но винаги имах и втора работа, за да си плащам уроците по английски. Така се запознах с Агостин – гледах децата му. Той от две години беше разведен, влюбихме се. Когато децата си заминаха, ме покани на откриването на оперния сезон във Виена, гледахме „Дон Карлос“. Началото беше божествено! Предложи да се оженим на остров

Бали. Ходихме заедно на Филипините, на Мачу Пикчу, в Еквадор, в Австралия… През 2005 г. сключихме брак в Женева. Предусещайки смъртта си, той е оставил на всичките си приятели послание да се грижат за мен, да ми помагат и те са до мен. Аз съм един щастлив човек, защото Господ ми даде хубаво семейство, добър мъж и добър бизнес. Единственото, което ми липсва, са мои собствени деца, но пък моите племенници, които аз лично съм изродила и които обожавам, ме обичат: Павела завърши тази година и вече работи в моята фирма, а малкият Петьо е много буден и артистичен, в което се е метнал на мен. За ангела Грети вече казах. Те помнят вуйчо си, гледат на фирмата като на собствена. Скромни деца, услужливи – най-добрият педагог е семейството. Благодаря на Бог, че ме срещна с този космос Агостин и той ще остане завинаги в сърцето ми. Аз имах заложби, но той ме научи на бизнес – как да преценявам партньорите, как невинаги да разчитам на разума, а на чувството в слънчевия сплит, и на много правила от етиката, които не се отличават от принципите на Natura Bisse. При първата ни среща собственикът Рикардо Фисас ни въведе в трапезарията на централата, където обядваха заедно чистачи и висши мениджъри. Той ни каза, че Natura Bisse е изпълнени обещания, философия, иновации, високи технологии, естественост, красота, стил, класа, вяра, чест и професионализъм. Как успявате да присадите тези идеали на българска почва? Хората са казали: „Диамантът и на бунището не губи от ценността си, а пепелта, дори издигната от вятъра до небето, не става по-малко нищожна“. Понякога диамантът Natura Bisse, въпреки задълбочените ми проучвания, попада на бунището, но от това не губи ценността си. Ние гледаме 25 години напред, не се стремим към бързи печалби, затова Господ ни събира с хора, които заслужават нашето партньорство.

УМНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПАРИТЕ ИЗИСКВА И ЕМОЦИЯ ВСЯКА КОМПАНИЯ РАБОТИ, ЗА ДА ИЗКАРВА ПАРИ, НО ВЪПРОСЪТ Е ЗАЩО И КАК ГО ПРАВИ

Андреа Пунчева, снимки: Дороти Александрова

оворя с тандема на Токуда Банк, изпълнителните директори на компанията Анна Бонева и Мария Шейтанова. Те са усмихнатото доказателство, че у нас в ръководството на финансовите институции има много дами. Само че малка част от времето, което прекарвам с тях, е посветено на стриктно финансови теми – по-скоро неусетно говорим за ценностите, лични и на бизнеса, за индивидуалната отговорност и... за книги. „Ние много обичаме да говорим за книги в екипа ни. Разменяме си, обсъждаме... и когато хората са чели едни и същи заглавия, неусетно се създава общност. Така се дърпаме един друг и

Мария Шейтанова

се образоваме за новостите около нас. На мен ми е почти непосилно да вляза в книжарница и да си избера книга – има толкова много мъдрост, опакована красиво с хубави корици, искам ги всичките!“, усмихва се Анна. Покрай факта, че преди време бяха на мода бизнес наръчниците за самопомощ, но сега по-актуален е мултидисциплинарният подход към работата, говорим за щастието на работното място. „Ако дори и един служител е в лошо настроение, това се отразява на колегите и се разпространява“, отбелязва Мария. С Анна открояват и основното преимущество на Токуда Банк в наситения финансов сектор у нас: „Ние имаме пълното съзнание, че сме малки. Харесваме това и се стремим да го използваме, защото когато си малък бизнес – поне в сравнение с останалите в сектора, можеш да предлагаш по-различно отношение. Искаме да сме

ГЪВКАВИ, УМНИ, ДА РЕАГИРАМЕ ПО-БЪРЗО –

което е по-трудно, ако имаш огромни структури.“ Екипът е около 240 души, точките на присъствие са над 20 и сега фокусът е върху оптимизирането на вече изградената мрежа. Споделям им, че си представям как във всеки офис служителите са изградили близки отношения с повечето клиенти и ги познават. Съгласяват се с мен. „Да, това е идеята. Искаме да има диалог и клиентите да видят, че могат да ни се доверят“, казва Анна. Мария допълва за ценностите на екипа. „Важно е за всеки от нас да има

БИЗ НЕС

на която сега си говорим, и се въодушевихме един от друг“, разказва Мария. „Направихме конкурс и, ако ни се получи, много бихме се радвали да стане ежегоден. За да подпомогнем талантливи младежи в намирането на първата им работа, поканихме студенти от найголемите архитектурни университети в страната да изработят проект на примерен апартамент. Съвсем сериозно подходихме, с жури избрахме победител, имаше страхотни проекти. От общо около 30 участници класирахме победител и две трети места, а с общо 15 участници сключихме договор. За нас в това е смисълът: комбинираме добавената стойност за клиентите ни с нещо смислено за обществото. И така резултатът е, че

ПОДАРЯВАМЕ ПРОЕКТ ЗА НОВИЯ ДОМ

нагласата, че с работата си разрешава проблем, че улеснява и подобрява живота на някого, може да е клиент, може да е колега. Да, пазарът е много наситен; и ние предлагаме конкурентни цени, но категорично идеята ни не е да се фокусираме върху цената, защото със съвет или компетентна помощ ще сме по-полезни, отколкото с минимални разлики в процентите например.“ И тук се променят лицата им и някак се озаряват от очите до усмивката им. Разказват за онова, което ги пали отвътре – а то, за щастие, се приема много добре и заразява и останалите. „Все повече изборът на потребителя се прави по модела

на всеки одобрен клиент, който кандидатства при нас за ипотечен кредит през обновения ни сайт“, допълват се Мария и Анна. Потребителят си избира към кого от архитектите да се обърне, като може да види портфолиото им и да прецени кой от тях отговаря най-близко на стила му. Личи си, че този проект ги оживява и едно изречение на Анна обобщава защо: „Усещаме, че така даваме добавена стойност и всички страни печелят“. Мария се включва с коментар по разликата между Токуда Банк и повечето от останалите на пазара – което пък се отразява и на вероятния профил на потребителите им: „Порядъчно скучно е да кажем, че ще покрием някакви такси на клиентите ни, докато с този проект сме полезни и създаваме емоция... Иначе нямаш връзка с човека отсреща: днес е дал едни пари, утре е забравил вече за тях, това не са отношения или партньорство, а уреждане на битови сметки. Ние не търсим и не предлагаме това“. Тенденцията от последните години по цял свят, включително и в България, е за предпочитания към малки и средни бизнеси за сметка на големите корпорации. И в това Анна и Мария виждат освобождаване на обикновения човек. Мария го обобщава ясно: „Не всеки иска срещу себе си мастодонт. Има място за компании и институции като нашата, защото услугата ни е различна. Трудно е, разбира се, конкуренцията е огромна, но ние като по-малък играч разполагаме с едно странно предимство – заради ограниченията си използваме ресурсите си, финансови, времеви и човешки, по-умно и по-гъвкаво“.

Анна Бонева

„АЗ СЕ ИДЕНТИФИЦИРАМ С НЕЩО“.

Живеем в материални времена и всеки се опитва да продаде продукт или услуга, но клиентът не избира само по цената, а по идентичността. Естествено, целта на всеки един бизнес е да изкара пари, но въпросът е защо правиш точно това и какво правиш със спечеленото“, казва Мария. Задавайки си въпроса „какво има смисъл“ и за банката, и за клиентите �, с екипа стигат до идеята, която ги въодушевява много и която ги кара да ми разказват с лекота: да срещнат собствениците на нов дом с млади архитекти. „Потърсихме начин хем да решим някакъв проблем на клиентите ни, хем да сме полезни на обществото, а и все пак да асоциираме името на банката със смислен проект и да се разграничим от другите на пазара. Последното нещо, което искахме, беше поредната реклама. Събрахме се с екипа около тази същата маса, TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

БИЗНЕС ПСИХОЛОГИЯ, ОБОБЩЕНА В ШЕСТ МЕТАФОРИЧНИ ШАПКИ ЗА ЛЯТОТО

МОРСКИ БРИЗ, СТУДЕНИ КОКТЕЙЛИ И ТОПЛИ ВЪЛНИ – ЛЯТНАТА ПОЧИВКА ОБЕЩАВА ОТ ВСИЧКО ПО МНОГО, СТИГА ДА НЕ „ИЗГОРИМ“ ПРЕДИ ИЗЛАГАНЕТО НА СЛЪНЦЕ Кристин Кръстева

ората обичаме да правим планове за почивката си, но едва ли много се замисляме за напрежението, което очакването на отпуската ни причинява. Според американско проучване в 110 страни по-голямата част от анкетираните споделят, че именно решението как да прекараме ваканцията ни причинява най-много стрес. За да намалим лошите емоции в този момент, можем, метафорично, да сложим няколко летни цветни шапки и да променим начина си на мислене. Мислещите шапки (thinking caps в оригинал от английски) са психологически похват, познат на света от 1985 г., когато го популяризира малтийският мислител Едуард де Боно. Методът представлява спомагателно средство за справяне с проблеми и взимане на обективно решение, основано на 6 различни типа мислене. Чрез методологията може да се работи както самостоятелно, така и в групи, което ви дава възможност да включите цялото семейство в играта, наречена „Къде ще почиваме това лято?“.

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

БЯЛА ШАПКА – ОБЕКТИВНИЯТ

Бялото мислене е свързано с данни. Всички налични данни по темата ще бъдат събрани и представени от бялата шапка. Макар да не звучи много вдъхновяващо, без обективността на този подход няма как да има и творческо мислене, тъй като вдъхновението трябва да легне на някаква основа. Мислещият в бяло е неутрален, ясен и придържащ се към фактите без излишно интерпретиране.

ВЪПРОСИ ОТ БЯЛАТА ШАПКА: „Каква информация имаме? Каква още ни е нужна и откъде можем да си я набавим?“ Шапката се включва при обсъждане на наличната информация за планиране на почивката – кои дни са ни на разположение? Кои хотели имат свободни стаи в този отрязък от време?

С ЪВЕ ТИ

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ТВОРЕЦЪТ

Зеленото е автентичният цвят на творческото мислене в метода на Де Боно. Този тип мислене се обляга на търсене на нови идеи и алтернативи. Зелената шапка бяга от старите методи и целенасочено търси нови гледни точки.

ВЪПРОСИ ОТ ЗЕЛЕНАТА ШАПКА: „Как можем да осъществим целите си различно? Имаме ли алтернативи?“ Тази шапка се включва активно с предложенията за дестинации – къде можем да отидем за 7 дни? По колко различни начина можем да стигнем дотам?

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИСТЪТ

Тя се свързва с тъмната страна на логиката, която вижда негативното в цялостната картина и предупреждава всички останали, че нещо може и да не се случи по план. Нейната роля е да ни предпазва от опасности, рискове и потенциални проблеми.

ВЪПРОСИ ОТ ЧЕРНАТА ШАПКА: „Какво ни е нужно и колко ще ни струва? Какво може да ни даде повече сигурност?“ Тя ще е най-полезна при избора на туристическа агенция или превозно средство за достигане до избраната дестинация.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИСТЪТ

Жълтото мислене се обуславя с логически оптимизъм. То е проактивно, намира градивни възможности във фактите, които представя Бялата шапка. Фокусът на Жълтата шапка е изследване на потенциалните опции и тяхното осъществяване. Тя е конструктивна и ефективна.

ВЪПРОСИ ОТ ЖЪЛТАТА ШАПКА: „Какви са ползите от ситуацията? Как можем да осъществим целите си?“ Жълтата шапка може да даде идеи какво да правим през почивните дни на избраното място и как да вземем максимума от отпуската си.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИОНАЛНИЯТ

Червената шапка залага на интуицията и мислене в сферата на ирационалното. Тази шапка отдава най-голямо значение на чувствата и личните усещания, когато трябва да вземе решение.

ВЪПРОСИ ОТ ЧЕРВЕНАТА ШАПКА: „Как усещам цялата ситуация? Какво харесвам и не харесвам в нея?“ Този тип мислене ни трябва за избиране на дестинацията, където най-пълно ще можем да се отдадем на почивката си.

СИНЯ ШАПКА – РЕЖИСЬОРЪТ

Синята шапка има трезв и обективен начин на мислене, при който ситуацията се контролира според обстоятелствата. Човекът със синьо мислене не разсъждава толкова по темата, колкото как да организира целия процес, за да се стигне до решение. Тя е хладнокръвна и държи нещата под контрол. Нейна е честта да формулира окончателните изводи от целия процес при търсенето на решение.

Андреа Пунчева

ит е, че хартията се произвежда от дървета. Това е едно от най-любопитните неща, които аз, редактор на печатно издание, научавам от разговора с две от лицата на Konica Minolta в България – компания, доскоро свързвана именно с доставката на печатни услуги. В момента те са във вихъра на кампанията Rethink Konica Minolta, за която ги разпитвам в детайли. А що се отнася до хартията – „Индустриалната хартия, на каквато вие печатате списанието, например се произвежда от компании, които засаждат повече дървета, отколкото ползват. А фразата: „Да спасим дърво, да не печатаме хартия“, е неточна, тъй като тя идва от отпадъчен продукт от дейността на други индустрии, като мебелната например.“ Разказват ми го управляващият директор на Konica Minolta за България Елена Дречева и маркетинг мениджърът на компанията Иван Антров.

В световен мащаб сега е актуална кампанията Rethink Konica Minolta. Откъде идва посланието и какво да очакват досегашните ви партньори или онези, които все още не работят с вас, от „преосмислената“ концепция? Елена: Ние сме в период на преобразяване в последните няколко години и смятаме, че е време за преосмисляне на това, което правим или което хората мислят, че правим. За мен това е rethink – време е да се спрем за минута, за час, за месеци, но в същото време да вземем нови решения, защото за нас е важно да оставим нещо смислено след себе си. Все още го има остатъка от това, че Konica се е занимавала с фотоапарати. През 2005 г. ние продадохме цялата дивизия, но и сега работим да променим това възприятие за нас. След това и до ден днешен компаниите ни приемат като доставчик на печатни услуги. Имаме несъответствие между онова, което правим, и онова, което те свързват с нас. Обикновено се изненадват, когато им разкажем, и си мислят: „А, Konica Minolta и видеонаблюдение?“ или „Konica Minolta и документни процеси, и това ли имате?“. Може би е липса на информираност, а и освен това е процес, отнемащ време. Така се роди Rethink. А въпрос и на репутация в крайна сметка. Konica като компания съществува от края на XIX в. и през повечето време се е занимавала с фотография. Какво остава в портфолиото ви и какво е различно? Елена: Това, което е валидно и ще продължи да бъде валидно, е подходът ни винаги да имаме всички необходими услуги в портфолиото си – ако ги нямаме, ще ги набавим. Новото са различните области, в които ние навлизаме. Споменах вече интелигентно видеонаблюдение, като там се фокусираме върху търговията, логистиката и производството. Иван: Втората важна област е дигитализацията – една думичка, която чуваме постоянно, но аз ще обясня така: иска ли шефът на една компания, докато пътува, чака на опашка или е на плажа, да има възможност да одобри искане за разход или молба за отпуск на служителя? Вместо да получава досадни обаждания, може да следи статуса на оферти, изтичащи договори, направени разходи директно от телефона си, където ще направи бърза справка по различни критерии. А при необходимост може с едно действие да одобри дадено искане електронно, вместо служителят да го попълва и изпраща на хартия, да чака шефът да се върне от своята почивка и т.н.

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

РАБОТА ОТВЪД БЮРОТО АКО ТРЯБВА ДА СМЕ В ОФИСА, ТО ПОНЕ НЕКА МИСЛИМ ТВОРЧЕСКИ И ИМАМЕ ВРЕМЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕЧТИ И ЦЕЛИ, А НЕ ЗА РОВЕНЕ В ПРАШНИ ПАПКИ

БИЗ НЕС

Елена: Третото, в което влагаме много усилия, е индустриалният печат. Повечето компании се конкурират само на база цена, но дойде времето, в което можем да помогнем на партньорите ни да обогатят опциите си и да имат реално конкурентно предимство: било то с лак или фолио, текстилен печат, печат върху плоскости, с добавена реалност… Дори корицата на последния ни брой, The Anniversary Issue, беше направена именно с вашата 3-D технология за лак. Не си представям обаче: къде може да се впише 3-D лак върху текстил? Елена: Представете си верига магазини за дрехи. С бързия печат на този триизмерен лак те могат да вадят лимитирани колекции постоянно – което, разбира се, може да се случи и с щампи, но тук говорим за друго качество и по-висок сегмент. С наскоро отишлия си Карл Лагерфелд, след 2–3 седмици дадена верига за дрехи може да има на рафтовете си тениска с неговия лик, очилата и косата му, да кажем, да са с 3-D лак. Това би повишило интереса на потребителите и би държало актуални колекциите им. Започнахме разговора около офиса. Какви решения за масовия офис – и извън него, ако следваме темата на броя ни – има „преосмислената“ Konica Minolta? Елена: Отговорът тук е E-Process Pack: пакет стандартизирани дейности, познати на всяка компания – командировки, отпуски, договори, разходи, фактури и т.н. Иван: Всъщност цялото име на глобалната ни кампания е Rethink work, т.е. да преосмислим какво значи работата и как тя се върши. Цялата икономика в света в момента се върти около някакъв вид анализ на данни. Данните сами по себе си са безсмислени, ако не са подредени логично и ако не решават нечий проблем или нужда. Имаме 8 процеса, включени в стандартния E-process пакет, и не говорим просто да сканираме 10-те молби за отпуск от този месец и да ги сложим в папка „Отпуски – юни 2019“ на компютъра. Отпуските се заявяват и одобряват в онлайн система, след което автоматично се архивират в електронен регистър. Служителят може с два клика на мишката да провери кой колко дни отпуск е взел през този месец и да изчисли бързо и без грешки заплатите. Това е една малка част от новия ни проект E-Process Pack. Ще дам още един пример: всяка ВРЕМЕ Е ДА СЕ СПРЕМ компания има папки, в които са ЗА МИНУТА, ЗА ЧАС, сложени договорите, и обикновено никой не знае кога изтичат. Трябва да ЗА МЕСЕЦИ, НО В иде и да потърси съответната папка, СЪЩОТО ВРЕМЕ ДА за да разбере. С дигитализираните ВЗЕМЕМ НОВИ РЕШЕНИЯ, ни решения тези договори, първо, са ЗАЩОТО ЗА НАС Е достъпни електронно и се намират ВАЖНО ДА ОСТАВИМ с едно търсене по ключова дума, и НЕЩО СМИСЛЕНО второ, системата сама пуска известия, преди да изтекат, за да не пропуснат СЛЕД СЕБЕ СИ. служителите важна дата, да имат време да подновят споразумението и да не изгубят важен за тях бизнес. Щом служителят не трябва да се разкарва дo архив и да търси по рафтовете, които може да са по-труднодостъпни, това пък позволява на компанията да наема хора и с ограничена подвижност: полезно за отделния човек, също и за икономиката. Елена: Да, уж едно малко нещо, а носи след себе си големи ползи. Иван: Хубавото на дигитализацията е, че освобождава време и ресурс на екипа да работи върху истински важните неща и да движи бизнеса си напред, при това по един много достъпен и лек начин.

#SAYNOTOPLASTIC:

4 ЕКОЛОГИЧНИ ДЖАДЖИ, ЗА КОИТО ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ

ДНЕС ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА Е ВАЖНО ДА ЖИВЕЕМ СЪС СЪЗНАНИЕТО, ЧЕ НИЕ СМЕ ТУК ЗА МАЛКО, НО ОТ НАС ЗАВИСИ МНОГО

Веселина Караманджукова

яма нужда да сте виждали горния хаштаг, за да знаете, че проблемите с глобалното замърсяване редовно са на преден план на общественото внимание. Прекомерното използване и изхвърляне на пластмасови опаковки поражда акции, протести и законови действия, а от 2021 г. в ЕС и Канада ще са забранени пластмасовите изделия за еднократна употреба. Като допълнение на регулациите идват и развиващите се бизнеси в сферата на екологичните продукти, които ни насърчават да разсъждаваме какво купуваме, как складираме боклука си и как го изхвърляме. Разделното събиране на отпадъци и рециклирането им е нещо, което вече не е екзотична практика дори у нас (макар да имаме още много път да извървим), а замяната на пластмасовите вещи с дървени, хартиени или бамбукови е сбъднатата мечта на природозащитниците. Ще ви запознаем с някои от най-интересните еко джаджи в последната година и тенденциите зад тях:

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

SILO

Това е модерна система за управление на храната чрез подълбоко вакуумиране на продукти, което ги държи свежи за подълго време от обикновените пластмасови кутии за храна. Silo се управлява с глас и към него е включен виртуалният асистент на Amazon – Alexa. Слагате в специалната кутия съответния продукт, уредът ви пита каква е храната, вие отговаряте „ягоди“ например, а след това системата индексира продукта и ви напомня да изядете вкусния плод, докато все още е пресен. „Въздухът е полезен за хората, но е лош за храната. Като изсмуква въздуха, Silo създава непривлекателна среда за бактерии, което значително забавя времето на разваляне на продуктите“, обясняват създателите. С този кухненски продукт от новото време можете да удължите живота на храната със седмица и да запазите стойностите � непокътнати. Продуктът вече е в процес на производство и онлайн може да се правят заявки. Цена: от $175 нагоре в зависимост от броя на кутиите

К АУЗА

SMART CARA

Това е най-съвременният компостер за рециклиране на отпадъци в домашни условия, с който се намалява изхвърлената храна, както и общият обем на произведения боклук, съответно въглеродния ни отпечатък. Потребителите просто зареждат остатъчни продукти като обелки, кори, черупки от яйца, мухлясал хляб или дори дребни кости в сменяемата кошница и включват машината; не се изискват ензими, пелети или добавки. Само за три часа системата изсушава и смила кухненските отпадъци в богати на хранителни вещества люспи на около 10% от първоначалния им обем. Smart Cara е компактен продукт без мирис и е икономичен за работа, което го прави идеален за домашни условия. Тежи 9 кг, а размерът му е скромен – 35 см висок с капацитет от 1 кг. Цена: £399

AEROGARDEN FARM PLUS

С него може да отглеждайте пресни билки и зеленчуци през цялата година, като така спомагате за по-малкия си въглероден отпечатък и за по-вкусната си храна без пестициди, хербициди и други химикали. Използвайки Wi-Fi връзка, тази алтернативна градинска система предлага съвременен начин за отглеждане на свежи продукти в дома, независимо от размера или местоположението му. Растенията порастват пет пъти по-бързо заради по-чистата среда, а в допълнение с интелигентната хидропонна система се предлага 60W двойна LED мощност за увеличаване на растежа. В комплект със самостоятелно регулируеми светлини можете да отглеждате растения с различна височина едно до друго. Стилният и елегантен дизайн на Farm Plus го прави подходящ за всяко пространство. Пълен комплект с няколко предварително засадени саксии, той идва и със сет от семена за салатен бар, който включва билки, домати и зеленчуци. Цена: от $420 нагоре в зависимост от размерите на растенията

KINGFISHER MODULAR TRIMARAN FISHING KAYAK

Това е по-добрата половинка на любителите на риболова. Този каяк е различен от всеки, който някога сте виждали: дизайнерите са взели всяка характеристика на традиционен каяк и са намерили начин да я надградят. Например модулният дизайн има две части, които са лесни за съхранение и транспортиране. Те дори се вместват в повечето автомобили. Частите се събират лесно благодарение на технологията Snap-Tap. За захранване имате три възможности. Можете да гребете, с крака, като въртите педалите, или с вградения електрически двигател, като всичките опции са екологични и не замърсяват водата с масло или други химикали. Освен това има много място за съхранение на вашите принадлежности и аксесоари за риболов, а каякът е толкова стабилен, че можете да ловите и в изправено положение. С нулев отпадък в природата ще се наслаждавате на любимото си хоби! Цена: $2500

ПАРИ

CONCIERGE: ЕДИН ТЕЛЕФОН ЗА ВСИЧКИТЕ ВИ ЖЕЛАНИЯ

Теодора Георгиева

икендът наближава и така ви се иска да отскочите до Италия, а време за резервации на самолетни билети няма... Сещате се, че след броени дни имате годишнина от сватбата – защо пък да не си подарите една вечеря на свещи с любимия човек на поспециално място... Предстои юбилей на скъп приятел и искате да му подарите нещо стойностно или незабравимо – картина на известен художник, вълнуващо преживяване или просто нещо… не се сещате в момента какво, но трябва да е „уау“... Няма невъзможни неща! Concierge е личният ви асистент, който не казва „не“ на вашите желания – той ще уреди детайлите, ще изпълни поръчката и ще пътува виртуално с вас и вашата Mastercard. Професионалният екип на Mastercard Concierge предоставя информация за бизнес и развлекателни пътувания, съвети за дестинации за почивка, ръководства за града, бизнес етикет в чужбина, изисквания за паспорти и визи, а дори и прогноза за времето. Concierge съдейства с резервации при пътувания и туризъм до всяко кътче на света, включително чартър на самолети или яхти, намира и билети за събития

ДОРИ В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ.

Професионалният екип дава достъп на клиентите на банката до целия спектър от събития и прояви – до рок и поп концерти, балет и опера, спортни събития, шоу програми, ресторанти и всички видове нощен живот. Mastercard Concierge също така може да организира на местно или международно ниво перфектния подарък – любимо вино, точно тези цветя или оригинални белгийски бонбони, като координира доставката до дома, офиса или специална дестинация.

ПРИ ТАЗИ ГАЛАКТИКА ОТ ВЪЗМОЖНОСТИ Е ВАЖНО ДА ЗНАЕТЕ САМО ЕДНО – СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА CONCIERGE!*. Едно обаждане до Concierge номер е достатъчно, за да се удостовери достъпът до услугата. В същото обаждане линията ви свързва с Concierge асистент и можете да споделите намерението си, да поискате съвет, да уговорите срокове и др. Mastercard Concierge услугата се предлага денонощно седем дни в седмицата на английски език, а на български език – в работно време от 9:00 до 20:00 часа, както и в Събота от 9:00 до 17:30 часа. На официални празници услугата е достъпна само на английски език. * Свържете се с вашия обслужващ Частен банкер за информация

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

САМО С ЕДНО ОБАЖДАНЕ ИМАТЕ БЕЗЦЕНЕН ЛИЧЕН АСИСТЕНТ. ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ НЕГО ЗА ИДЕАЛНИЯ ПОДАРЪК ОТ ДРУГИЯ КРАЙ НА КОНТИНЕНТА, ЗА БИЛЕТ ЗА КОНЦЕРТ В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ ИЛИ ЗА ПЪТУВАНЕТО НА ЖИВОТА ВИ

С ЪБИТИЯ

20 ЕТАЖА ИЗКУСТВО В РОДИНАТА НА ВАЛСА

Андреа Пунчева

х, тази Виена! През последните десетина години не бях имала повод да се сетя колко красив и емоционален може да бъде този град, но съдбата намира начин да се включи там, където собствените планове понякога изостават. По покана на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ в края на юни се оказах на брега на Дунав, с гледка към реката и емблематичния за града Ringturm, наскоро опакован с творбата „Мечти за бъдещето“. Централата на Vienna Insurance Group, от която е част и Булстрад, се „опакова“ за 12-а година и не е преувеличено да се каже, че това е едно от най-мащабните произведения на изкуството на открито в Европа. Творбата на българската художничка Даниела Костова днес се извисява с големина 4000 кв.м, с общо 30 щамповани мрежести ленти, широки около 3 и дълги над 60 м, „обличайки“ напълно сградата. В подобен момент възможността да бъда в компанията на автора поражда у мен изобилие от въпроси. Какво е да видиш нещо, създадено от ръцете ти и живяло като файл на компютъра ти, разпънато в подобен мащаб? „Доста странно – казва Даниела Костова. – Но всъщност съм много доволна от крайния резултат. За мен е страшно любопитно да видя творбата като част от градския пейзаж. В Instagram има много снимки на хората – понякога на сградата, понякога те са на фона �, и аз си свалям най-хубавите за спомен. Това придава

СМИСЪЛ НА РАБОТАТА МИ.

Тя има собствен живот, променя се според времето и светлината.“ Вторият въпрос е чие е бебето, облечено като космонавт, което се усмихва от фасадата, а за отговора се досещате: нейната собствена дъщеря. Мъничето е снимано в памет на 50-годишнината от полета на Юрий Гагарин преди около 8 години, заложена е символика в цвета на скафандъра – такъв е той обикновено при съветските космонавти, а по ръкавите се виждат нашивки на знамена – двете страни, в които е живяла авторката. Белият гълъб, символ на мира, далеч не е украшение на Photoshop, а съвсем реален, живял със семейството на Даниела около седмица. Казват, че сградата Ringturm е втората най-висока в центъра на града, след катедралата „Св. Стефан“, което изглежда съвсем възможно от 20-ия етаж, където домакините ни приветстват за официално

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

БЪЛГАРСКАТА ХУДОЖНИЧКА ДАНИЕЛА КОСТОВА „ОПАКОВА“ ВЕЛИЧЕСТВЕНИЯ RINGTURM ВЪВ ВИЕНА С „МЕЧТИ ЗА БЪДЕЩЕТО“

откриване на инсталацията. Самият д-р Гюнтер Гайер, председател на управителния съвет на застрахователния концерн Wiener Städtische Versicherungsgruppe и инициатор на проекта, посреща топло специалните гости и споделя: „Тази година съвсем съзнателно избрахме творец от източноевропейска страна. Даниела Костова идеално се вписва в забележителната поредица художници, опаковали Ringturm досега“. На събитието присъстваха министърът на външните работи и федерален министър на културата на Австрия Александер Шаленберг, зам.-министърът на културата на България Амелия Гешева, посланикът на България в Австрия д-р Иван Сираков и главният изпълнителен директор на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, Недялко Чандъров. А фактът, че именно български творец даде повод за среща с тази отбрана компания 20 етажа над Града на валса и с 360-градусова гледка към него, ето това вече е символ на философията на PREMIUM Lifestyle „В търсене на изключителното“.

МОЖЕ БИ НЕ Е ВАЖЕН ЩАСТЛИВИЯТ КРАЙ,

МОЖЕ БИ Е ВАЖНА САМАТА ИСТОРИЯ БРИТАНСКА СРЕЩА НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО С НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ Ирена Комитова, снимки: Димитър Калиновски и Connor Brothers Studio

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

то ви едно истински заинтригуващо заглавие, точно като за лятно приключение извън офиса. Става дума за дългоочакваната първа изложба на световноизвестните Connor Brothers в София, която ще продължи да посреща почитатели на модерното изкуство до края на юли. В прелестно реставрираната галерия на ул. „Оборище“ 5 разглеждам с удоволствие изложените 20 оригинални творби на двамата британци... които, между другото, не са братя, а това е творческият им псевдоним. Научавам, че картините са специално подбрани за изложбата в столицата ни, а за създаването им са използвани ситопечат, маслен пастел, смесени акрилни техники, ръкописни намеси, колажи и други похвати. Спирам се пред творбите една по една, с изненада и удоволствие чета оригиналните цитати към тях и малко се чудя дали хората, които не знаят английски език, ще доловят посланията в нюансите им.

ОТ КОРИЦ АТА

Conformity is the last refuge… (Съобразяването с условностите е последното убежище (на хората без въображение), цитатът е на Оскар Уайлд), I don’t care what anybody says about me (Не ме интересува какво другите казват за мен), I know I’m paranoid (Знам, че съм параноиден), The first thing I do in the morning (Първото нещо, което правя всяка сутрин), Call me anything but ordinary (Наречи ме, както искаш, но не и обикновена) и творбата, дала заглавието на изложбата – Maybe it’s not about a happy ending (Може би не е важен щастливият край…). Всички платна идват в София направо от студиото на художниците в Лондон, а на 27 и 28 юни двамата автори лично имаха възможност да ги представят

ПРЕД ИЗБРАНА АУДИТОРИЯ

и да разкажат историята на всяка една от творбите. The Connor Brothers показват картините си у нас и със специалната подкрепa на Range Rover Evoque, които по време на изложбата представиха своя нов феноменален автомобил за града. Изискан и прецизен дизайн, изпипани до съвършенство елементи и изключително внимание към детайлите – по мое мнение това е автомобил за деловия градски човек. Аз самата карам един от по-старите „братя“ на Evoquе и всички на пътя се държат с голямо

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

уважение, когато съм зад волана му. И сега вечният неподражаем британски стил среща модерните форми, за да представи своята концепция за съвременния начин на живот. Да се върнем на „историята, която е важна“, за да оценим напълно общото между автомобила на XXI век и тези творци. The Connor Brothers стават известни в арт средите като мистериозните американски близнаци – Франклин и Брендън Конър – отгледани в екстремни условия заедно с други известни деца (актьорите Ривър и Хоакин Финикс) от тайния християнски култ, наречен „Семейството“. „Братята“ успяват да избягат в Бруклин, където започват да създават арт произведения, търсейки смисъл. Чак през oктомври 2014 г. става ясно, че образите на Франклин и Брендън всъщност са мит и че The Connor Brothers са арт дилърите Джеймс Голдинг и Майк Снийл, които са станали художници. Тhe Connor Brothers са търгувани на аукциони в Christie‘s и Bonhams заедно с Банкси и Деймиън Хърст. Техни творби се продават на множество арт фестивали в Лондон, както и във водещи галерии в Ню Йорк, Лондон, Лос Анджелис, Дубай и Сидни. През декември 2017-а творбите им дебютират и на Art Basel в Маями. Почитатели на британците са принц Хари и Меган Маркъл, които наскоро подариха картина на Тhe Connor Brothers за сватбата на свои близки приятели.

ОТ КОРИЦ АТА

Рекордна цена постига тяхна картина на аукцион през 2016 г. Творбите им заемат почетно място в най-големите публични и частни колекции, сред които Victoria & Albert Museum в Лондон, The Penguin Books Art Collection, The Niarchos Collection, The Omer Koc Collection и други. Цените за произведенията на „братята“ са все още достъпни, но тенденцията е към бързо покачване. Докато вкусът е индивидуален, то цената е показател за високата им художествена стойност и инвестиционен потенциал. Защо хората харесват картините на Тhe Connor Brothers? Защото са

НЕОЧАКВАНИ, САТИРИЧНИ И МОДЕРНИ.

Не съм арт критик, но дори и непрофесионалното око ще забележи, че те живеят свой живот на границата между истина и фантазия. Измислените винтидж корици на книги, най-често заимствани от британската литературна класика и от любовни романи, са така запомнящи се, че ние дори решихме да сложим една от тях на нашата корица за този летен брой. Творчеството им преобразява големите и впечатляващи акрилни или маслени платна, като сменя заглавията на книгите с техни собствени текстове. Посланията се променят, но в подкрепа на контекста. А почитателите им продължават да умуват дали все пак историята и щастливият край не вървят ръка за ръка.

ДОМЪТ НА СВЕТОВНИТЕ ТВОРЦИ В СОФИЯ В рамките на Maybe It’s Not About а Happy Ending, Maybe It’s Аbout the Story, Галерия и Зала „Оборище“ 5 ще представи и творби на други известни имена в съвременното британско изкуство, сред които Деймиън Хърст, Марк Куин и сър Питър Блейк. Галерията е наследник на известната Музейна галерия за модерно изкуство, която през годините реализира хитови изложби на Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Хуан Миро, Анди Уорхол и др. Бидейки уникална за България и Източна Европа, Галерията и нейният създател Деница Атанасова-Гергова продължават да работят и да промотират световни автори пред българската публика. Залата на „Оборище“ 5 е единственото място в България, която специализира не само в излагането, но и в продажбата на световноизвестни творби.

АМИТАБХ

И ДВОРЕЦЪТ НА СЕДМОТО ИЗКУСТВО

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

БИЗ НЕС

НА БЪЛГАРСКИ „ДА ОТИДЕ НА КИНО“ ЗНАЧИ ЕДНО – НО КОГАТО ГОВОРИМ С ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА МЕЖДУНАРОДНАТА ВЕРИГА КИНА CINE GRAND, ИЗРАЗЪТ ПРИДОБИВА ДРУГО, ВЪЛШЕБНО ЗНАЧЕНИЕ

Андреа Пунчева, снимки: Eli Deli

аистина не разбирам защо у нас да кажеш, че всичко е „отишло на кино“ има такава конотация: винаги киното е било повод за вълнение. Като малка прекарвах почти цяло лято във Велинград, където бледорозовата сграда на читалището е същевременно място за социални мероприятия, кафене и, разбира се, кино. Цели лета с братовчедките ми гледахме филми, които тогава идваха в България с два месеца закъснение, но това не беше важно: бяха важни пуканките, които държахме в малките си, развълнувани ръце, сядайки на скърцащите столове. Тогава киното беше абсолютният и незаменим символ на свобода, лято и щастие.

Колко са се променили нещата! Днес филмите излизат едновременно в цял свят, креслата са поудобни от тези у дома и пуканките са заменени с каквито ви хрумнат вкуснотии – брускети, пица на пещ, вегетариански изкушения… а лимонадата вече е крафт бира. Пораснахме... Поводът за равносметката е срещата ми с Амитабх Вардхан, изпълнителен директор на веригата киносалони Cine Grand, които имат две кина в София – в Park Center и в Sofia Ring Mall, а скоро очакват и нови локации, като насоката е към големите градове – Пловдив, Варна, Русе, Велико Търново. Амитабх е познат на част от публиката тук и като лектор на първото издание на TEDxVitosha през 2018 г., където той пречупи човешката психология през киното.

Мислили ли сте да участвате в създаването на филм? Амитабх, пътувате по цял свят – от Дубай, Румъния Разбира се, минавало ми е през ума, но на шега. Никога не съм го и Сърбия, до Великобритания и САЩ, но сте в България до мислил сериозно – това изисква умения, много различни от моите. 4 месеца годишно. Колко различни са животът и бизнесът тук? А и на мен ми харесва да съм от тази страна на киното. Това е като с Всъщност не е толкова различно. Беше ми лесно да усетя и да футбола – гледам го отстрани, харесва ми, но не го играя аз! Имам разбера културата ви тук и това ми се струва най-важният елемент. огромно уважение към продуцентите, към актьорите, работата им е Имате много места, където човек да отиде да медитира, да се свърже ужасно трудна. Да разкажеш история за час и половина, да създадеш с природата или да си отдъхне – сещам се за Рилския манастир, но емоции у публиката и да ги ангажираш за толкова време – голямо са много. Това са важните за мен фактори – чувстваш се свързан умение е. Все си мисля, че моята работа е лесната част. и заземен, т.е. страната не е толкова развита, че обществото да Какво ви харесва най-много в работата ви? е напълно вглъбено в себе си и отцепено от заобикалящата го Най-много ми допада променящото среда; същевременно държавата не е и се очакване на клиента, то е толкова недоразвита, че да ти липсват удобства. динамично, че винаги търсиш нещо ново. В това отношение България и Индия Да, понякога това ти причинява безсънни имат общо, защото и двете страни са НАЙ-МНОГО МИ нощи, но си струва. развиващи се. ДОПАДА ПРОМЕНЯЩОТО Да, помня, когато киното беше През последната година СЕ ОЧАКВАНЕ НА по-скоро „бързо“ прекарване на излязоха големи филми – „Бохемска КЛИЕНТА, ТО Е ТОЛКОВА време, беше един вид повърхностно. рапсодия“, „Отмъстителите“, Сега, изглежда, е точно обратното: „Рокетмен“. Успявате ли да ДИНАМИЧНО, ЧЕ ВИНАГИ не е толкова какво ще гледаме, а как. гледате всичко, което излезе? ТЪРСИШ НЕЩО НОВО. Обкръжаващата среда около филма О, ще ми се! Много би било хубаво, – преди и след него – е сякаш също ако можех да ги гледам, но реалността толкова важна. е съвсем различна. Но иначе харесвам Абсолютно. Мислехме си едно време всякакви филми. „Отивам да гледам филм“ и това беше. Всичко останало идваше Как така всякакви? Никой не харесва всичко! на заден план. Тогава и опциите бяха по-малко, разбира се. Сега и Не, наистина, така е. Или нека го кажем така: мога да открия критериите на публиката се вдигнаха, конкуренцията е различна и удоволствие във всеки филм. Аз го гледам като качество на продукция, като потребител не отиваш само да гледаш филм, а си даваш сметка, като диалог, като режисьорски решения, музика, осветление и че всъщност това е цялостно преживяване. всичко техническо. Наблюдавам нещата от различна гледна точка. Хората могат да гледат филмите навсякъде, да, на всякакви А вкусът ми се променя и развива през годините. Когато бях млад – екрани. Но важното, когато дойдат при нас, е преживяването да бъде е, всъщност все още съм!, си падах по екшъни. И сега ги харесвам, интерактивно, и то, по няколко начина. В крайна сметка кината са но ако са изчистени, ако засягат човека и неговата мотивация. А ако социално място, не е въпрос само на добър екран и хубави кресла – се намесят Трансформъри, това ми идва в повече, защото те са едни с които сме известни (сещате ли се за разтягащия се стол на Джоуи огромни същества със свръхумения. Започнах да харесвам драма, от „Приятели“? – бел. ред.). Има значение и къде се намира самото обожавам и филмите на ужасите… не знам защо. Но тях не мога да ги кино – сутрините на локацията ни в Park Center са посветени на гледам сам, трябва да имам компания!

БИЗ НЕС

детските филми и затова пространството има една динамика. Сега, представете си разликата между това и вечер в Sofia Ring Mall – тогава хората идват, за да прекарат повече време край планината, да се разходят по магазините, да хапнат преди или след филма, да дишат чист въздух. Това са две различни публики, възрастовият фактор, социално-икономическият, половият фактор трябва да се имат предвид, затова имаме и голямо портфолио. В такъв случай, какво е различното в преживяването в Cine Grand? Да, ще говоря за Cine Grand, но смятам, че e валидно за всяко кино. То е място и за събития: правихме заедно с вас, разбира се, сателитно излъчване на най-доброто от световната конференция TED с форматите TED in Cinemas и след това TEDxVitoshaLive (на които екипът на PREMIUM Lifestyle е организатор – бел.ред.), излъчваме „Большой театр“, опери и рок изпълнения, и се радвам да видя, че публиката приема добре това разнообразно съдържание. В Sofia Ring Mall имаме два ресторанта на територията на киното. Влагаме усилия социалните преживявания да са инклузивни, предлагаме и вегетариански, и веган ястия, имаме крафт бири. Предлагаме сокове и се стараем да отказваме децата от газираните напитки – е, всички хора, но децата особено. И най-малкият детайл има значение: осветлението в залата, звукът, колко е чисто в салоните, яркостта на екрана, дали пуканките са топли или пък достатъчно хрупкави, или достатъчно солени...

Всъщност каква е рецептата за най-хубавите пуканки? Най-важното е да са топли. Това допринася за изживяването и да, понякога значи, че трябва да изчакате малко, понеже ние ги правим на момента и не държим готови пуканки да изстиват. Важното е царевицата да се е отворила, за да полепнат към нея маслото и солта. Имаме си точна рецепта за пропорциите! Освен солените пуканки имаме и такива с карамел – на които можете също да си сложите сол, както и нашите оригинални цветни като дъгата пуканки, те са любими на децата, но и възрастните много ги поръчват. Как се сработвате с екипа, при положение че през повечето време ви няма? Говорим си и сме открити, гледаме в една и съща посока. Когато пътувам до България например, не идвам, за да им търся грешките. А и ако има грешки, аз съм първият човек, който е отговорен. Не може да са техни грешки, без да са мои. Когато идвам, се старая да помагам, ако имат нужда от мен, в крайна сметка нали всички искаме да сме щастливи? Това значи да е доволен клиентът, тогава сме доволни и ние. Моя работа е да задавам пример и да ги уча на неща, да мога повече или да знам повече. За да се случва това обаче, трябва постоянно аз самият да влагам в себе си… защото имаме хора, които се учат ужасно бързо и това ме вдъхновява и аз да се старая постоянно да се развивам. ФИЛМОВИ ПРЕМИЕРИ ТОВА ЛЯТО Това е само малка част от филмите, които се очакват това лято. Бързо забелязвате, че повечето са продължения и поредици, както и екшъни, което е обичайно за летния сезон. X-МЕН: Тъмният феникс Мъже в черно: Глобална заплаха Толкин Играта на играчките: Пътешествието Спайдърмен: Далеч от дома Цар лъв Бързи и яростни: Хобс и Шоу Къде си, Бернадет? Имало едно време… в Холивуд

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

ГЕРАСИМ ДИШЛИЕВ, СЛАДКОДУМНИЯТ МИМ АСИСТЕНТ НА МАРСЕЛ МАРСО И АКТЬОР В СЛЕДВАЩОТО ШОУ НА CIRQUE DU SOLEIL... ЗАГЛАВИЯТА СЕ ПИШАТ САМИ, НО С ГЕРО ПРЕДПОЧИТАМЕ ДА ЧЕТЕМ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ. 88

СРЕ Щ И

Андреа Пунчева

еслучайно рубриката е „Срещи“ – запознаваме се на метри от мястото, където Герасим ДишлиевГеро е започнал – като уличен артист пред магазин за булчински рокли на бул. „Витоша“, а сега, 25 години по-късно, този човек с опит из цял свят и бъдещ член на Cirque du Soleil пие чай на „Парчевич“. „Ние май сме се виждали?“, казва още в началото. Стъписвам се. Че аз съм го виждала (но не мога да се сетя къде или кога) – да, познат ми е. Но той – мен? Оставяме неразрешимите въпроси настрана, на празния стол до нас, и започваме да се откриваме един друг. Разговорът е дълбок и дълъг – за България и за чужбина, за Париж конкретно и за живота му там вече две десетилетия и половина; за това, че и двамата сме разговорливи – но той май ме води, нищо че аз съм журналистът, а той – мимът; за цирка, за ролите, за успеха му, който отстрани май изглежда по-голям, отколкото в неговата собствена глава, за родния

Родителите ми после ме натискаха да пробвам с науката, защото пътят, не че беше лесен, но поне беше по-предвидим от този на артиста. Но животът намери начин да покаже, че и аз съм прав, защото закриха завода за полупроводници, където работеше баща ми, и той остана без работа. Та дотук бяха неговите аргументи да ме убеждава да следвам неговия път.“ Разбира се, бил е във ВИТИЗ, както тогава се е водил, краката му стъпват на различни сцени у нас. И после съдбата, не без намеса, го отвежда в чужбина, където прекарва последните 25 години, т.е. половината си живот. „Можем да си говорим за късмета, защото да отида в Париж беше абсолютен късмет. Майка ми видя, че да, бива ме в играта и на сцената, и понеже тя самата е франкофон, беше пратила писмо до школата на Марсел Марсо да ги пита дали синът � може да следва при тях. Те казали: „Да, може, но трябва да изкара изпити“. Тогава туристически визи трудно се даваха, трябваше да имаш и определена сума в сметката си, каквито пари аз нямах, разбира се. Бяхме събрали каквото можем от близки и приятели, но в края на лятото все още нямах виза, а учебната година започваше през октомври, ние нищо не бяхме потвърдили. Една вечер, докато играех на улицата, човек ми остави голяма банкнота с визитна картичка към нея. Свързах се с него и му благодарих, и се оказа, че много ме бил харесал и, имайки финансовите възможности, тогава ми помогна, открихме обща сметка с предимно неговите пари и така взех виза. Късметът изигра огромна роля аз да замина за Франция.“

СТАВА АСИСТЕНТ НА МАРСО

му Свиленград и за плодовитите земи, с които е познат – не само по отношение на винените изби там, но и откъм хора. Разговорът е повече от хаотичен: моят подреден мозък първо се нерви, че го питам нещо, а Герасим отговаря разпиляно, вмъквайки няколко други истории по трасето, но после се въздържам от това да опитвам да го вкарвам в коловози. Той тръгва да се извинява (толкова е внимателен и сърдечен!), но го спирам – няма за какво. Независимо че свързваме мимовете с живота им между четири стени,

ТОЙ НЕ В „КУТИЯТА“,

а е човек без рамка, по средата не просто между България и Франция, но вече и между Канада, защото в Монреал тази есен започва работата по роля в ново шоу от семейството на Cirque du Soleil. „Баща ми беше физик, но не той ме накара да се влюбя в този предмет, а даскалката по физика.

по предложение на самия майстор на нямото изкуство. Въпреки времето, прекарано около великия френски артист, Геро не се описва като мим. „За мен изкуството на мима е само част от развитието на актьора и крайната цел не е да се усъвършенстваш до степен, че публиката ще види несъществуващия свят и ще си каже: „Ммм, мирише на чай“. Просто един актьор, за да бъде добър на сцената, трябва да мине през това, защото на тялото много по-дълго отнема да се научи, отколкото на гласа. Още в България са ми казвали, че актьорът трябва да може да е всичко: да е акробат, певец, танцьор, музикант, актьор ей така, между другото, да може да си прави костюмите, да мие пода, да продава билети, да се занимава с всичко, всичко.“ Добре, щом може всичко, значи актьорът – за разлика от музиканта от поговорката – храни къща? „Не... Трябва да си много талантлив и упорит, за да издържиш на напрежението. Тук държа да отбележа, че аз не се имам за талантлив, но се имам за работлив. Публиката вижда артиста на сцената, когато той е в роля, когато е в стихията си, той се чувства добре, дори и да играе трагедия. Не виждат как се готви това нещо, работата преди това, защото

НИЕ НА СЦЕНАТА НЕ РАБОТИМ,

тогава се забавляваме. Ние работим преди това. То е труд, пробваш, четеш, пишеш, потиш се, защото трябва да го изрепетираш пак и пак, и пак, и после търсиш някой, който да те погледне отстрани и да ти каже още едно мнение.“ Работи понякога с години върху нови представления и споделя, че напоследък те са предимно моноспектакли – първо, защото така зависиш от себе си и от режисьора, и второ, защото е финансово поизгодно. А процесът... понякога започва по ноти. „Да е жив и здрав Shazam, защото ми се случва често да чуя музика някъде навън, така както сме сега тук и пием чай, и в главата ми се появяват движения, идеи, сценарии по някакъв начин. TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

СРЕ Щ И

С приложението проверявам името на песента или произведението, после може да минат години и изведнъж пак да ми се появи в ума тази музика. Така се ражда нещо, което после хората виждат на сцената.“ Стигаме до най-голямото му като че ли предизвикателство и нещото, което го вълнува в момента: подписал е договор, който го ангажира в идните две години, като част от екипа на едно от представленията на Cirque du Soleil. Кандидатства и в края на януари тази година получава потвърждението, че е одобрен. „Дадох си сметка, че човек трябва да остави нещата да се случат: почти нищо не знам за това, какво ще правя там, каква е ролята, дори не знам името на спектакъла, от цирка са много внимателни и всичко сега се държи в тайна. Но през септември започвам работата по него, ще бъдем в Монреал, където е централата на компанията, а след това самото шоу ще се изпълнява във Флорида.“ Това не го притеснява, свикнал е да пътува и се чувства добре, където и да се намира.

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

„2014-А МИ БЕШЕ РЕКОРДНА:

само половината година бях в Париж, а през останалото време бях в Африка и Южна Америка, обиколих Европа с колело и така ми се сбъдна мечтата за пътуващ спектакъл.“ И след толкова опит невинаги успява да се отърси от сценичната треска, споделя, че преди представление, докато чака публиката да влезе, му е тягостно. „Обичам да имам много неща да шетам, да си оправям осветлението до последната секунда дори, за да не мисля за това. И после като ми кажат: „Айде, ти си!“, излизам на сцената и тогава вече съм в това странно пространство между реалността и едно друго битие. И не излизам оттам, докато не започнат аплодисментите. Вече с годините спрях да се притеснявам какво мисли публиката, а просто мисля за следващия спектакъл. Важно ми е да знам, че имам следваща цел: дали ще е другата седмица в Свиленград, или след 6 месеца в Ню Йорк, няма значение. Въпросът е да знам, че го има. И сега живея с яснотата, че в идните 2 години това ще е Cirque du Soleil.“

СПОР Т

ЗВЕЗДИТЕ СИГУРНО СА

ПОЛУДЕЛИ БИНГО, ПТИЦИ, СЕРИАЛИ И ФОКУСИ – СПОРТНИТЕ ЗНАМЕНИТОСТИ ИМАТ КАКВИ ЛИ НЕ НАЛУДНИЧАВИ ХОБИТА

Методи Шуманов

портистите може и да не работят по 8 часа зад бюро, но те също си имат своите „офиси“ – били те под формата на футболен терен, боксов ринг или ски писта. А когато не са на работа, не дават поредното интервю или не снимат реклама за нов спонсор, звездите бягат от панаира на суетата, който ги преследва навсякъде, и търсят усамотение в своите хобита – понякога от шантави по-шантави. Но пък ние точно заради това ги харесваме още повече...

СТРАННИЯТ СЛУЧАЙ НА КРИСТИАНО РОНАЛДО

Кристиано Роналдо има две хобита – луксозни автомобили и... да играе бинго. Честна дума. Страстта на футболиста на „Ювентус“, който печели по 100 млн. евро на година от заплати, бонуси и рекламни договори, датира още от периода му в „Манчестър Юнайтед“. Самият Кристиано признава, че нестандартното занимание му е помогнало да научи... как да брои на английски (също по темата – Димитър Бербатов е усъвършенствал английския

си с гледане на легендарната филмова трилогия „Кръстникът“). „Бингото е учудващо вълнуващо“, издава Роналдо. Петкратният носител на „Златната топка“ отдавна е уцелил джакпота, що се отнася до колите в гаража си. Те са поне 19 на брой, сред тях има три Ferrari-та – просто за разкош. Според информации, тиражирани в английските и испанските медии, Кристиано е собственик и на най-скъпия автомобил в историята –

Неведнъж Майк Тайсън се е самопровъзгласявал за „най-лошия човек на планетата“. Само едно нещо е в състояние да разтопи сърцето на Железния Майк – любимите му гълъби, които той отглежда неизменно от деветгодишна възраст. „Бях много грозно дете – това е самата истина! Останалите деца често ми се подиграваха заради външния вид и единствената утеха, която намирах, беше в моментите, които прекарвах с моите гълъби“, спомня си Тайсън. Именно птиците са в основата на първия бой, в който се забърква, докато расте в Бруклин. Едва десетгодишен, бъдещият шампион на ринга пуска юмруците си в действие, за да отмъсти за гълъб, който побойник от квартала найбезсърдечно убива пред очите му. Днес Тайсън, прехвърлил вече 50-те, продължава да отглежда животните и признава, че често предпочита тяхната компания пред тази на хората. Пернатите му любимци му помагат да се справи с болката и гнева от загубата на 4-годишната му дъщеричка, която загива в трагичен инцидент през 2009 г. „След смъртта � осъзнах, че съм ужасен баща. Имах два варианта пред себе си – или да изляза на улицата и да започна да убивам хора, или да се променя тотално. Слава богу, избрах второто. Направих го, докато размишлявах за живота в компанията на моите птици“, разказва Железния. В момента бившият шампион в тежка категория има колекция от десетки гълъби (твърди, че знае имената на всеки един от тях!), някои от които вземат участие в различни състезания. През 2016 г., впечатлен от бързината на група норвежки гълъби, Тайсън плаща 15 хил. евро, за да купи три от тях и да ги прибави към гълъбарника си в Лас Вегас. Страстта му се простира дотам, че когато се сдобива със собствен анимационен сериал, в който героят му разплита престъпления, Майк иска от създателите на продукцията партньорът му да бъде... гълъб. С други думи – нещо като Доктор Уотсън с пера. О, само още една малка подробност – гълъбът има проблем с... алкохола. И ако това ви се струва прекалено, почакайте да чуете за специалната серия от коледни пуловери на Тайсън. С гълъби на преден план, разбира се.

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

Bugatti La Voiture Noire (от френски – „Черната кола“). Цената му е 11 млн. евро преди данъци, а като се пресметнат и те, сумата набъбва до 17 милиона. Уникалният модел, от който е произведена само една бройка, е създаден по случай 110-годишнината на Bugatti. Развива максимална скорост от умопомрачителните 420 км/ч и съвсем наскоро се сдоби с анонимен собственик, чиято самоличност от компанията категорично отказват да разкрият. Името на Роналдо е споменавано най-често сред потенциалните купувачи. Със сигурност Кристиано има друг модел на луксозната марка – Bugatti Chiron, в гаража си. Логото CR7, с което се продават и всички продукти в модната линия на футболиста, е добавено на всяка от седалките, а цената на една от най-любимите играчки на португалеца надхвърля 2 млн. евро. Целият автопарк на Роналдо се оценява на близо 10 млн. евро, без да броим Bugatti La Voiture Noire, разбира се.

МАЙК ТАЙСЪН: ПОЛЕТ НАД ГЪЛЪБОВО ГНЕЗДО

СПОР СПОР Т Т

ФЕРНАНДО АЛОНСО: МАГЬОСНИКА ОТ О(ВИЕДО)

Северните провинции на Испания – Астурия и Галисия, са известни сред местните като земи на вещици и магьосници. Ето защо фактът, че Фернандо Алонсо, бившият шампион във Formula 1, е обсебен от илюзионисткото изкуство, всъщност не бива да ни учудва. Роден и израснал в астурийската столица Овиедо, Алонсо се запалва по фокусите покрай дядо си, който омайва внука си с най-различни трикове с карти. За всеки свой рожден ден малкият

РЕД, ЗАКОННОСТ И... ЛИНДЗИ ВОН

Замисляли ли сте се какво сте склонни да направите само и само да ви поканят да участвате в любимия ви сериал? Бял бродник в „Игра на тронове“? Зомби в „Живите мъртви“? Дори тези саможертви са нищо в сравнение с това, на което е готова американската ски легенда Линдзи Вон, за да � дадат роля в крими поредицата „Закон и ред“. Вон е съгласна да играе... труп, чиято смърт разследват главните герои в сериала. Доста умряла работа! За щастие, на Линдзи не � се налага да прекрачи прага на отвъдното, за да се появи пред камера. 2010 година ще остане паметна за Вон по две причини – тогава тя печели златен олимпийски медал от игрите във Ванкувър и получава малка роля (на жив човек) в „Закон и ред“. „Трябваше да съм сериозна през цялото време, но бях толкова щастлива и развълнувана от факта, че съм част от любимия си сериал, че не можех да скрия усмивката си! Наложи се няколко пъти режисьорът да прекъсва действието, защото се смеех, а не трябваше!“, спомня си с все толкова широка усмивка Вон. Линдзи се запалва по сериала още от първите му епизоди, излъчени през септември 1990 г. По това време тя е едва шестгодишна, но това не � пречи да следи със затаен дъх разплитането на всеки случай. Впоследствие „Закон и ред“ се превръща в най-дълго излъчваната криминална поредица в историята на американската телевизия. Годината, в която Вон получава епизодичната роля, в ефир излиза последният, 20-и сезон. Повелителката на ски пистите е толкова тъжна, че създава Facebook страница и онлайн петиция в подкрепа на култовия сериал. За нейно съжаление, усилията � се оказват недостатъчни и „Закон и ред“ слиза завинаги от екран. Дори и днес Линдзи продължава да гледа стари епизоди, рецитирайки наизуст репликите на героите.

Фернандо получава нова книга, пълна с всевъзможни магически изпълнения, които са разучени до най-малка подробност в следващите месеци. „Благодарение на родителите ми се влюбих в две занимания, които са ми любими и до момента – да бъда зад волана и да правя фокуси. Баща ми сглоби собственоръчно първия ми картинг, а веднъж получих като подарък костюм на магьосник“, разкрива Худини на високите скорости. Дебютът му пред публика е вече като пилот на отбора на Renault във Formula 1. Един ден Алонсо решава да спретне импровизирано шоу за механиците си, като ги хипнотизира със серия от фокуси с карти. Днес почти не минава телевизионно интервю, което да не завърши с някой негов трик. „В момента най-любимият ми номер е следният – човекът пред мен си избира карта, поглежда я, после записва коя е картата на листче хартия и накрая го изгаря със запалка. Аз вземам пепелта, разтърквам я между ръцете си и изведнъж в ръцете ми се появява друго листче, на което е записана картата на събеседника ми. Винаги е страхотно да видя шашнатите физиономии пред себе си“, признава Фернандо. Двукратният шампион от Formula 1 все по-често използва фокусите си с благотворителна цел. Алонсо се включва в различни инициативи, при които посещава детски болници и прави трикове пред невръстните пациенти. Състезателната му кариера е към своя край, но по всичко личи, че илюзионистът няма никакво намерение да спира с другото си най-любимо занимание.

ЕДИН ОТ

THE RESIDENCE EXCLUSIVE CLUB Е СРЕД МАЛКОТО ИЗБРАНИ ЧАСТНИ КЛУБОВЕ ПО СВЕТА, КЪДЕТО МОЖЕТЕ ДА ДЕГУСТИРАТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛО РЕДКИ БУТИЛКИ УИСКИ THE MACALLAN Андреа Пунчева

оводът за срещата ми в градината на The Residence Exclusive Club с неговия управител Станислава Георгиева е специалният начин на най-скъпото уиски в света, The Macallan, да погъделичка най-верните си почитатели. „Избрали са 50 места в цял свят и The Residence Exclusive Club е сред тях, където се предлагат по-различни бутилки, дава се възможност на нашите гости да преживят уискито по различен начин и дори да отидат до дестилерията, изобщо това е начинът на бранда да се свърже емоционално с ценителите.“ И когато казва, че това е най-скъпото уиски, аз съм длъжна да проверя. Да, през есента на 2018 г. срещу 1.1 милиона щатски долара е продадена бутилка от 60-годишно уиски, дестилирано през 1926-a и бутилирано през 1986 г. 6 бутилки с колекционерска стойност,

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

ВСЯКА ОТ ТЯХ ЗА 6600 ЛВ.,

ще се продават в The Residence. Те са част от седмото издание на Masters of Photography: сътрудничество между The Macallan и известни фотографи. „Това е много лимитирана серия, 2000 бутилки има и те са пръснати из целия свят в тези 50 места – посланици на бранда. За нашия пазар например са пуснати само 6 бутилки“, уточнява Станислава. Това издание на вдъхновяващата колекция от снимки, дело на 6 признати фотографи, улавя забележителни моменти от създаването на новата дестилерия. И стане ли дума за нея, Станислава оставя настрана привичната си критичност и се впуска в пъстри разкази. „Тя е в най-северната част на Шотландия, регионът Спейсайд. Има някаква магия. Такава е пустош, къщите са през 30 километра. Новата дестилерия е точно срещу старата, но само новата е

Г УРМЕ

функционираща и е нещо от бъдещето. Архитектурата е дело на успешно студио, сградата е внедрена в обкръжаващата среда, сред едни хълмове. Минавайки оттам с кола по пътя, може да не я забележиш, защото е вкопана в един хълм. Казват, че изграждането � е струвало 150 милиона британски лири. Много пътувам и рядко се впечатлявам, но тук виждаш едновременно миналото и бъдещето на една и съща индустрия, страхотно е. Начинът, по който се произвежда уискито, е непроменен, но едната сграда е стара и романтична, а новата е супертехнологична, все едно

ДА ВЛЕЗЕШ ОТ КАРУЦА В КОСМИЧЕСКИ КОРАБ.

Много впечатляващо.“ В България има ценители на уиски, те колекционират, но найвече консумират, наблюдава Станислава. „В света тръгна една мания, която предпочита колекционерството пред консумацията, което изкуствено завишава цените и лишава хората от въможността да опитат много хубави напитки. Но понеже в България пазарът за тези специални алкохоли, макар и малък, е доста активен, ние като партньор на The Macallan имаме много добри резултати дори и спрямо места като Лондон, Ню Йорк или Дубай например.“ За гостите на клуба правят специални дегустации на полимитирани колекции, а в някои случаи даже се ангажират да осигурят на тези членове с по-авангарден вкус почти невъзможни бутилки, които иначе няма как да бъдат намерени в България. „Предоставяме на посетителите ни всякакви начини да се възползват от шанса не само да се докоснат до редки бутилки или

да се снимат с тях, но и да ги пият. Имаме едни много любими бутилки – казват се Exceptional Single Cask и са бутилирани само, специално и конкретно за тези 50 места по света, които са посланици на бранда. Освен че са скъпи, те не се и продават другаде, така че дори и да имаш парите, няма как да си ги купиш.“ И един урок за живота: човекът до нас, облечен съвсем обикновено, без стандартните за българското общество тежки костюми, индикиращи успех, се оказа, че всеки ден идва в клуба и поръчва различен Macallan. Не защото някой ще го види да го прави, а защото му харесва и защото иска да опита. Затова и не правим изводи за света само по външния вид. Така, както и бутилката уиски не може да бъде преценена по етикета, а по съдържанието в нея.

РЕ Ц Е ПТИ

3 РАКЪ КОКТЕЙЛА ЗА ЛЯТОТО ВКУСЕТЕ ПОЧИВКАТА ЗАЕДНО С АНАСОНОВА НАПИТКА #1 В СВЕТА*

По препоръка на Yeni Raki

наем за коктейлите с водка, ром и джин – но истински добрият барман може да ви изненада с рецепта за хубаво лято на основата на ракъ. Турската анасонова напитка е посланик на концепцията за бавен живот, по-позната чрез слогана им Unrush your world, който е вдъхновител и на първия от коктейлите. Ракъто в последните години набра популярност и заклетите му почитатели ще се зарадват да пробват всяка от следващите три идеи. Рецептите са по-долу, а с QR кода в карето можете да видите още идеи.

FRESH SPIRIT 40 мл Yeni Raki 50 мл пюре от евкалипт 70 мл лимонов сок 10-12 листа прясна мента Гарнитура: краставици

POMEGRANATE HIGHBALL 40 мл Yeni Raki 5 мл къпинов ликьор Малко пресен лимонов сок 80 мл сок от нар Гарнитура: резен лайм

Изсипете всички съставки в чаша и разбъркайте с кубчета лед. Отделете време да вкусите, споделите и да се насладите.

*Според Impact data bank 2017

UNRUSH CRUSH 40 мл Yeni Raki 20 мл захарен сироп Голям резен пъпеш 70 мл сок от ананас Гарнитура: резен пъпеш

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

ВИДЕО РЕЦЕПТИ Вижте още рецепти, като сканирате този QR код, и усетете полъха на ваканцията. От PREMIUM Lifestyle и Yeni Raki ви призоваваме да консумирате отговорно, с удоволствие и мярка.

ГРА ДИНИ

MEMORY Г WINE & DINE

остоприемството е една от най-древните емоции и с времето, разбира се, тя се е развила неимоверно от точно това – емоция, до пазарна ниша, че и бизнес за милиарди. В основата си то обаче си остава нещо семпло: да приемеш някого и да се погрижиш за него. С развитието на ресторантьорския и хотелиерски бизнес вече можем да допълним: да осигуриш щедро храна и вино. За онези, които ценят храната като източник на енергия не само за тялото, но и като източник на вдъхновение за мозъка, снабдявайки го с нови вкусове и преживявания, е особено важно да откриват заведения с индивидуален почерк. В този смисъл Пловдив винаги е бил любима дестинация. Ресторант Memory Wine & Dine е в сърцето на слънчевата Столица на културата за 2019 г., на пл. „Съединение“ 3. Храната е прясна, приготвена с грижа, умение и страст под ръковоството на шеф Алекс Бърдаров, чиито ястия са красили чиниите на висок клас ресторанти в Италия и Франция.

ГОЛЯМАТА ЛЯТНА ГРАДИНА

е приветлива сцена на неделни закуски със семейни приятели, работни обеди или пък обилни вечери с компанията, когато свежият въздух прави храната още по-вкусна, а разговорите – още по-сладки. Новаторската кухня се съчетава с подправки и продукти, типични за нашите ширини, но спомените, към които препраща името на заведението, идват не само от храната, а и от компанията: ноти от джаз и соул музика си казват „Наздраве“ с ароматите на чаша превъзходно вино от забележителната винена селекция на Memory. Заведението е познато с афинитета си към качествените бутилки от Дионисиевата течност, добре селектирани изби ще откриете и в богатия асортимент на специалния им винен магазин, където можете да закупите вина за вкъщи на цени от производителя или търговеца. През 2018 година ресторант Memory спечели приза на Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите за „Най-добър класически ресторант“. Пловдив, пл. „Съединение“ 3

ГРА ДИНИ

SOUL KITCHEN В тайните на лятото са скрити градините. Но не всички градини. Зад старата къща на тихата централна улица „Кокиче“ 13 е сгушено място за вълшебни летни преживявания. Там вече почти 6 години се помещава ресторант Soul Kitchen. Още щом прекрачите желязната порта, ще усетите различната атмосфера. Всеки детайл говори, всяка хапка е преживяване. Храната, която ще опитате, е жива – от сезонни продукти и прясно сготвена, нежно и с любов. Разнообразна е откъм вкусове и съставки, а ястията не съдържат животински или млечни продукти. Напитките са висок клас и основно отдават почит на български производители. Градината на Soul Kitchen е топъл зелен облак, който ще ви приюти, нахрани и изпрати с щастливи капчици лято. София, ул. „Koкиче“ 13

5L SPEAKEASY BAR Speakeasy бар в гид за заведения с летни градини и тераси?! Там е работата, че speakeasy културата идва от времето на Сухия режим в САЩ, когато за баровете се е „говорело леко“, в тях е имало вана, където при проверка на полицията бързо да се излеят доказателствата за наличието на алкохол, защото по закон той трябвало да се получава само срещу лекарска рецепта. Всичко това може да се открие в първия за България speakeasy бар – 5L, кръстен така заради 5-те пространства в заведението, започващи (на английски) с буква L. Library, lavatory, lounge, local и laboratory. По стените им висят оригинални американски рецепти от миналото... но когато говорим в сегашно време и то е топло и лятно, искаме да излезем в градината им. Пълна с билки, засадени от собствениците, тя носи аромата на стария център на София и на приключения и коктейлни пакости. София, ул. „Цар Шишман“ 15

MAISON SOFIA HOTEL Не много далеч от центъра на града, но достатъчно, за да се откъснете от лудницата там, е скрита „тайната градина“ на Maison Sofia Hotel. Тайна е, защото много хора не подозират какво бижу крие този кокетен хотел. Разположена на няколко нива и обгърната в зеленина, градината е идеално място за срещи (работни и лични), за свеж обяд през седмицата, вечеря с приятели, събития и специални поводи. Няма как да не забележите шадравана, който се е превърнал в царство на цяла фамилия костенурки, а сред красивите цветя и храсти пък се прокрадват ягоди, къпини и босилек, които екипът на Maison Sofia Hotel грижливо отглежда. София, ул. „Атанас Дуков“ 36

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

S PIRITUS SANC TUS

ЗАБЕЛЕ-ДЖИН-ТЕЛНО:

БЪЛГАРСКА РОЗА, КРАСТАВИЦА И ЧАР

Андреа Пунчева

асовниците и дестилериите са известни със своите дълги истории – вековни традиции, предавани от поколение на поколение. Но както швейцарски ювелирни майстори измислиха суперскъп часовник, направен от сирене, така и необятният свят на напитките се запозна с Hendrick's. Джин без претенции за столетия зад гърба си... само оригинален вкус, безупречно качество и събития, за които търсите покана през всички свои познати, защото билетите са отдавна свършили.

ОМАГЬОСАНА ТАЙНА ГРАДИНА В ШОТЛАНДИЯ, ПЪЛНА С БИЛКИ И ВОДЕЩА ДО ВИКТОРИАНСКА КЪЩА – КАКВО ДРУГО, ОСВЕН ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ОТ НАЙЕКСТРАВАГАНТНИТЕ ДЖИНОВЕ.

Може и да сте чули, че преди месец, на 8 юни, имаше парти в Ботаническата градина. И неслучайно то мина под наслова „Hendrick's Odd Party” – купон за необичайните, за онези, които не се вписват съвсем. Просто домакинът търси съмишленици: на фона на стотиците вкусни, но предвидими, джинове се откроява този чудак, роден край бреговете на Шотландия – земя, пропита с легенди. Първо, с историята си – създаден е чак през 1999 г. Второ, със създателя си – родината му е дом на стотици дестилерии, оглавявани от мъже, но Лесли Грейси няма проблем да е една от малкото жени в света на алкохолите, защото е, честно казано, джин алхимик и

НОСИТЕЛ НА ПРИЗА „МАЙСТОР ДЕСТИЛАТОР“

за 2018 г. от World Gin Awards. Трето, вкусът. Направен с инфузия от краставица и венчелистчета от роза Дамасцена, носът ви ще долови и нотки на бъз, лайка, хвойна, ким, семена от кориандър, кора от лимон и от портокал, равнец... и още. Подбрани са от цял свят, но с магията на медните казани светът се побира в чашата ви. По-забележителните... пардон, забелязващите от вас, все още ги човърка частта за викторианската къща от подзаглавието. Точно така: неотдавна Hendrick's обявиха, че откриват Замък на джина. Лесли Грейси като създател на бранда описа мястото, което всъщност е нова дестилерия, направена, за да посрещне нарасналото в пъти търсене, като „площадка за игра с място за експерименти, иновации и любопитство“. Защо ви го разказвам, питате? Защото една нахъсана и изключителна дама в другия край на Европа пренаписва законите на цяла индустрия. От това, как се прави джин с тоник (с краставица!), до това, как се съчетава традицията на правенето на джин с иновативни инфузии и вкусове. А ние, както знаете, драги читатели, оставаме винаги в търсене на изклю-джин-телното.

З Д РА В Е

15 ВЕЧЕРИ

С ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА КОЕ Е ПО-ВАЖНО ЗА ВАС: ЗДРАВЕТО ИЛИ КРАСОТАТА? МОЯТ ОТГОВОР Е – И ДВЕТЕ.

Антония Комитова

разгара на лятото, точно когато си мислите, че почти нищо интересно не се случва в София, отправяме ароматна покана към читателите на PREMIUM Lifestyle да се присъединят към нашия празник на сетивата. От 16 юли до 15 август всеки вторник, сряда и четвъртък вечер (общо 15 пъти) ще ви посрещнем в различни приказни градини на софийски заведения, за да ги преоткриете и да им се порадвате в приятна компания и по различен начин. Ще ви разкажем за пречистващите, емоционалните и лечебните свойства на найчистите етерични масла. Ще споделим гордостта си от факта, че България е една от най-богатите на билки и лечебни растения страна. От 19 до 20 часа във всяка от вечерите ще можете да научите как все повече хора систематично опознават и ползват природните качества на етеричните масла, за да се чувстват жизнени, здрави и красиви.

100

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

Чрез силата на етеричните масла природата ни предлага подкрепа при високи нива на стрес, хормонален дисбаланс или спад в имунната система. Научаваме се как да предпазваме себе си и децата си от настинки, вирусни инфекции или ухапвания от насекоми. В хода на всяка вечер ще опитате свежи напитки с цитруси и етерични масла за детоксикиращ ефект. Ще откриете приятни и странни за вас аромати на билки, цветя или дървета и ще можете да създадете персонален ароматен бленд за жизненост, баланс и концентрация. Ще можете да зададете въпроси за конкретни проблеми и да се запознаете с нови интересни хора. Не е ли това прекрасен повод да съчетаем грижата за себе си с приятно изживяна вечер? Масата е запазена, няма цена за участие, а ние ви каним да останем заедно за вечеря. Следете страницата ни във Facebook с всички дати, теми и локации: Essential Healing. А ако имате въпроси или искате да запазите своето място, можете да се свържете с мен на телефон 0884 079 013 или e-mail antonia.komitova@gmail.com

ЦВЕТНА ТРЕСКА

ЗА ROYAL CHELSEA FLOWER SHOW И ПРИКАЗНИЯ СВЯТ НА ЦВЕТЯТА НИ РАЗКАЗВА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ ДИРЕКТОР ЗА БЪЛГАРИЯ НА RAIFFEISEN PROPERTY HOLDING INTERNATIONAL.

Адина Уелш

наеш, че си достигнал определена възраст, когато започнеш да играеш бридж редовно и когато искаш да посетиш Royal Chelsea Flower Show – ежегодното изложение за цветя в лондонския квартал Челси, организирано от Кралското градинарско общество, чийто патрон е кралица Елизабет. Е, ние снижихме с малко общата средна възраст на посетителите на прекрасното изложение, а и добавихме няколко „екзотични“ националности (румънска, българска и ирландска) към това особено английско и същевременно космополитно събитие. През месец май всяка година най-големият фестивал на цветята се открива в Челси с посещение на кралицата – точно, както

102

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

е било и в дните на създаването му в началото на миналия век. Разположено на площ от 40 000 кв. м, изложението се посещава от над 157 000 гости годишно. На главния павилион са изложени най-добрите експонати от опитни цветари, които усъвършенстват лилиумите и гладиолите например в продължение на десетилетия. Любими ми станаха лупините, които образуваха великолепна „инсталация“ в цветовете на дъгата. Докато се възхищавах на щанда на лилиумите от белия сорт, наречен Proposal (в превод от английски „предложение за брак“), дочух разговора на двойката зад мен. Тя, с надежда: „Скъпи, как някой би могъл да не приеме, ако му предложат с нещо такова?“. Той: „Съгласен съм… изглеждат почти като централната аранжировка на погребално бюро“.

С ЪБИТИЯ

103

Извън основния павилион на открито са разположени „Градини, достойни за показване“, подредени внимателно и тематично, според всевъзможните поводи и местоположения, където могат да „дефилират“, като например „Градината за Facebook“ или „Спасете магаретата“. Въпреки това звездата на тазгодишното изложение безспорно беше

ГРАДИНАТА НА КЕЙТ МИДЪЛТЪН

„Обратно към природата“, изкусно представена от очарователния принц Джордж, първородния син на кралската двойка и престолонаследник на британския трон. И така, грабвате панамената си шапка, слагате ленена риза и отпивате глътка Pimms на приказните поляни. Пикникът ви е допълнен от музикалния павилион, където оркестърът изпълнява музика от едно време. Мислите си, че цветното изложение приключва тук – помислете пак. Всъщност преживяването тъкмо започва – магазини и кафенета се надпреварват с пищни цветни щандове и украси и създават атмосфера, която не може да се види на друго място по света. Темата на изложението всяка година е различа, а през 2019-а тя беше „Челси под вода“. Победителят, който спечели наградата Chelsea in Bloom, беше инсталация на асоциацията на сърфистите от Девън, които бяха използвали пластмасата, събрана от един-единствен плаж. А на мен не ми остава друго освен до следващото изложение да се опитвам да предпазя моите лилиуми и ралици от бистришките вредители.

С ЪБИТИЯ

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

105

ИЗВЪН ОФИСА

КЪЩАТА

ПЪРВИЯТ ЧАСТЕН СОЦИАЛЕН КЛУБ В СОФИЯ

ЧЛЕНОВЕТЕ СА ТУК ЗАРАДИ СПОДЕЛЕНИ ЦЕННОСТИ

Андреа Пунчева

ова не е споделено работно пространство. Може да влезе и в тази роля за членовете на клуба, но в основата си Къщата е нещо повече: тя е първият частен социален клуб на столицата и събира единомислещи хора на своите хиляда квадратни метра в Драгалевци, където ще откриете голям хол, библиотека, дамски салон, стая за игри, кът за деца, СПА и вътрешен басейн, двор и лабрадора Куба, която тича напред-назад. Къщата е бивша резиденция на унгарското посолство, а преди помалко от година, реставрирана от настоящите си стопани – Мила и Дилян в духа на най-добрите лондонски клубове, отваря за членове. Те са хора от всякакви сфери – от прохождащи стартъп компании до творци, от хора на свободна практика до мениджъри в международни компании. Всеки намира свой собствен начин да използва Къщата, но

БЯГСТВОТО ОТ ШУМА НА ГРАДА И УЕДИНЕНИЕТО,

което тя дава, е общият знаменател на всички. Някои бягат от стреса на офиса и идват тук за да открият спокойствие сред природата – било то през уикенда, след работа, или просто за един ден извън ежедневната рутина. За семействата Къщата е нещо като вила в града, където без да излизат от София могат да прекарват време с децата си на чистия въздух на планината, или пък да си починат от същите тези деца, докато малките се забавляват в басейна, играят помежду си или с Куба – на теория младата лабрадорка е на Мила и Дилян, но всъщност игривостта � предразполага всички наоколо да я смятат за член и на своето семейство. В стаите на Къщата можеш да срещнеш както предприемачи, дошли за бизнес среща, така и творци, дошли да открият малко тишина и вдъхновение. Тук всеки може да бъде толкова общителен или изолиран, колкото избере: за разлика от типичните coworking места (което,

106

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

както уточнихме, това не е), които по подразбиране предлагат споделено пространство, тук можете да изберете дали да се усамотите в някоя от многото стаи, или да останете пред камината в големия салон заедно с другите членове на клуба. Членовете на Къщата имат достъп до нея 24 часа в денонощието, а часовете след края на работния ден могат да бъдат още по-приятни, с чаша в ръка на прохладната веранда под звездите в приятна компания. Достъп до Къщата имат само нейните членове и техните гости, но всеки може да кандидатства за членство като попълни формуляра от сайта на клуба, и се запознае лично с домакините, които с радост ще го разходят из етажите при първото му посещение. Ако пък не сте членове, можете да опитате от спокойствието на Къщата с програмата Clubworking, с която екипи до 12 души могат получат конферентната зала само за себе си за ден, и да ползват удобствата на цялата къща – от СПА до слънчевата градина и хубавото кафе.

SPIRIT EFFECT

ЕФЕКТНО ПОКРИТИЕ ЗА МОДЕРНИ ИНТЕРИОРНИ РЕШЕНИЯ

WWW.SPIRITPAINTS.BG

ЮЖНА АМЕРИКА, УЛОВЕНА В 4 СРЕЩИ Петър Пунчев

КОЛУМБИЯ: МАГИЯТА НА „КОМУНА 13“

риятна изненада се оказа Колумбия: по-богата, отколкото очаквах, но не толкова богата, че да ти е скучно. Има и беднотия, но и тя не е толкова страшна, колкото я очакваш. Доста по-умерени са контрастите в сравнение с Бразилия например. Изненадващо добра е масовата архитектура на жилищните сгради в Меделин – втория по големина град след Богота: модерни и елегантни, с открити декоративни тухли. Безупречни улици и тротоари, нови маркировки, модерни търговски площи и добре поддържани затревени пространства. При това, навсякъде! И много чисто! Дори и във фавелите. „Комуна 13“ е една от тях. Най-известната и вероятно е най-емоционалното нещо, което можете да видите в този исторически противоречив град. „Комуна 13“ звучи някак архаично левичарски. Но това е просто една от 18-те общини на Меделин. Заселването � започва с индустриалния бум през миналия век и тя заема особено място в историята на града на Пабло Ескобар. В началото на това столетие в яростни сблъсъци с полицията и паравоенни организации обитателите на фавелата дават десетки жертви и стотици ранени. В последните години Федерико Гутиерес, амбициозният кмет на Меделин, обяви война на името и паметта на Пабло Ескобар и посвети дейността си на изгубени на пръв поглед каузи – като тази да направи от злощастната „Комуна 13“ притегателен културен и туристически център. Напук на очакванията Гутиерес и държавата Колумбия промениха съществено това място. Улиците на комуната са толкова стръмни, че до неотдавна някои от обитателите � са преодолявали всеки ден височината на

108

П ЪТЕ Ш ЕС ТВИЯ

28-етажна сграда. Днес фавелата е свързана с града с модерна система от въжени линии и поредица от ескалатори. Достъпът до това някога опасно място е открит, жителите му не ограбват и не убиват пришълците, а ги хранят, поят и развличат. Срещу пари, разбира се. Някога престъпно свърталище, днешният Меделин бе наречен – заедно с Ню Йорк и Тел Авив – „един от найиновативните градове в света“ заради намаляването на въглеродните емисии със 175 000 тона годишно и заради решителното преборване с престъпността. И заради това, че, някак магически, се превърна в новото лице на цяла една държава.

Авторът

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

109

ПЕРУ: ЖИВОТ НА ОСТРОВ ТАКИЛЕ И ШАРЕНИТЕ ПЛЕТКИ НА ЛЮБОВТА

а перуанския остров Такиле, на брега на езерото Титикака, живее племе, което не познава водата като средство за лична хигиена. Но от тези чудни хора се носи красив свян и неочаквана свежест, каквито трудно се срещат и на някои европейски ширини. Обитателите смилат загадъчни треви и почистват дрехите си с тях. Всеки ден – чиста дрешка. Бяла риза и пояс, сплетен от косите на съпругата, скрит зад елегантни плетки... Впрочем плетенето на остров Такиле е мъжка работа. Като ти поникнат мустаци, бързаш да се жениш. А като се зажениш, плетеш на избраницата шапка. Трябва да е плътна и здрава, вода да не пропуска, като я напълниш. И грешки в шарките да няма, и бримки случайни да не я развалят. И шарките � да са такива, че дъха да спират. Когато я завършиш, отиваш при родителите на избраницата. И чакаш присъдата си. На тази шапка сам си си написал всичко, сам си си предрешил съдбата. По тази шапка съдят дали си кандидат сериозен и отговорен, работлив и търпелив, какъвто те очакват в семейството на булката. Случвало се е, казват местните, да развалят годежа, ако представиш работа за четворка. А двойкаджиите и до днес се скитат по острова самотни и отритнати. Видях ги с очите си.

110

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

П ЪТЕ Ш ЕС ТВИЯ

ека да ви я представя: това е Мария. Има двама синове. И много интересна мисъл и поглед върху света, които пренася върху десетките покривки, възглавници и амулети, които прави. Една калъфка за възглавница ще ми напомня за Мария. Но ако авиокомпаниите позволяваха волности с багажите, щях да се върна с цял контейнер. Мария живее на остров. Но не такъв, създаден от Бога, а дело на човека. А как се прави остров? Как се прави плаващ остров като „нашия“ тук, в Пуно, Перу? Взимаш 4 оформени отвесно коренни тръстикови системи и ги привързваш една към друга. Повтаряш това стотици хиляди пъти. После застилаш с няколко пласта тръстика. Така получения остров завързваш за околните острови с дълги въжета, които понякога достигат стотици метри. Така островът се превръща в архипелаг. И заживяваш там, с мисъл за поколения напред. Във всичко това очакваш помощ от перуанската си държава. Не я получаваш. Затова слагаш къщичка от тръстика на входа откъм града и започваш да събираш пари от билети. И от обществения интерес, и от произведенията на живеещите на острова занаятчии. Правиш си и медицински пункт, кръщаваш го поликлиника. И всичко вършиш на острова. Не! Не всичко... Извозваш нечистотиите си с лодки далеч оттук. Всеки ден, с постоянството на мравка в житата.

ПЕРУ: МАРИЯ ОТ ТИТИКАКА

111

ЧИЛИ: НАЙ-СОЧНИТЕ ПЛОДОВЕ РАСТАТ В ЧУЖДИТЕ ГРАДИНИ

алпараисо, вторият по големина град в Чили, важно пристанище и извор на удоволствия върху 19 плажни ивици. В програмата ми е и къщата на Пабло Неруда. Поетът я купува през 1959 г., прави от нея уникално, макар и кичозно, културно свърталище. Днешното поколение си няма понятие от Неруда, от името му и поезията му – дори и Google не ми подсказва фамилното му име, докато пиша „Пабло“. А беше голяма работа! Беше опозиционер на диктатора Пиночет. Взе Нобел за литература с лекотата, с която някои си вдигат шапката на излизане. Помня го, идваше на писателските срещи в София, предизвикваше оживление и сервилни гримаси у Любомир Левчев

112

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

и неговото обкръжение, докато чакаха заедно Людмила. Спомени от Неруда ме накараха да прибегна до куфара със спомени за Чили изобщо: дори не съм предполагал, че страната е толкова широко застъпена в житейските ми уроци. Ще започна с дреболиите: през февруари 1969 година, едва 13-годишен, за пръв път видях Бейрут. Цъфтящ и богат. На неговия фон дори съседният Дамаск, с новото си за мен ориенталско изобилие, изглеждаше оскъден, а София си беше направо Тирана... В малко магазинче в центъра забелязах чудото: кошничка с огромни яркочервени, окъпани в роса ягоди. Ягоди през февруари! Днес това не значи нищо, но в централизираната социалистическа икономика, в която растяхме,

П ЪТЕ Ш ЕС ТВИЯ

не можеше да бъде дори и сън! „От Чили идват“ – каза бакалинът, а това ме хвърли в друг сън: от седмици точех слюнки по едно фино, източено смугло момиче от горните класове. Беше чилийка, разхождаше из лицея една почти символична минипола, имаше си голям приятел, с истинска брада, и естествено, и през ум не � минаваше да погледне към мен. По-късно някой каза злобно, че си е отворила проблеми с родителите си и с лицея, защото е забременяла и лее сълзи някъде в чилийска болница. А за мен остана поуката: най-сочните плодове зреят в чужди градини и падат винаги в чужди уста.

113

ЧУЖДИТЕ ЗЕМИ НИКОГА НЕ ИЗДАВАТ ТАЙНИТЕ СИ НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА. НАЙ-ДОБРОТО, КОЕТО ЩЕ ТИ ПРЕДЛОЖАТ, СА ВЪЛНУВАЩИ ПАРЧЕНЦА, САМО КОЛКОТО ДА РАЗПАЛЯТ ВЪОБРАЖЕНИЕТО ТИ. ТАЙНИТЕ, КОИТО РАЗКРИВАТ, СА ВСЪЩНОСТ ТВОИТЕ СОБСТВЕНИ – ТЕЗИ, КОИТО ПАЗИШ ОТ СЕБЕ СИ. И ТОВА Е ДОСТАТЪЧНА ПРИЧИНА ДА ПЪТУВАШ. ГРЕЪМ СПАРКС

СЪВЪРШЕНАТА ТЕАТРАЛНА ПИЕСА НА ЮЖНА АФРИКА

Адв. Петя Мургова

поделям философията, че най-смислената ни инвестиция е времето, което посвещаваме на вълнуващите срещи с непознати култури и хора. Последното ми по-дълго време, изкарано out of office, беше през януари тази година в Южна Африка, Замбия и Зимбабве. На организираните ми приятели винаги им е доста интересно и смешно как казвам „ДА!“, преди да съм видяла и проучила като тях с подробности картата и маршрутите на едно дълго пътуване. Знаех най-общо програмата ни, но това беше моят откривателски бонус – да усетя с всички сетива новите места. Запознанството ми с Южна Африка беше абсолютно непредубедено – като общуването с някого, когото не познаваш, а го възприемаш спонтанно, усещаш го като емоция, глас, интереси, душевност, истинност на разказа така, както Бог го е създал – една неподправена Вселена. За тези 14 дни усетих по неповторим начин няколко кътчета от огромния Черен континент. Успяхме да обгърнем най-големия в света водопад Виктория, дълъг 2,7 км, пеша, като го погледнахме и от двете му страни – замбийска и зимбабвийска, с хеликоптер прелетяхме над него и му се полюбувахме с уникалното пътуване с влака Royal Livingston Express през моста, свързващ двете държави. За това обаче – друг път. Днес ще ви разкажа за неповторимия вкус на вината и храната, които дегустирахме в Южна Африка.

114

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

П ЪТЕШЕСТВИЯ

IN VINO VERITAS,

гласи поговорката. Във виното не просто е истината, то е магия. Нещо повече от религия, то е невидимата нишка между приятели, то ни събира, то е разговор, то е споделяне на живо в този забързан свят. За да докажем теорията на Маслоу, ще споделя, че последните два дни от това пътуване бяха посветени на винен тур. Първата ни спирка беше в Паарл, избата Fairview. Разказът за виното минава през лична и преживяна история, разказана ни от Беата, полякиня на близо 70 години. Дошла е в Южна Африка през 1976 г., започнала е като учителка и е била много обичана от децата, докато по време на апартейда я уволнили, тъй като не било прието бяла да обучава африканци. После останала без работа и по това време среща своя съпруг – местен адвокат. На едно погребение среща и собственика на избата – богат латвиец, � предлага работа. Така след учителството започва да се занимава със застраховки, играе и преподава йога, а в свободното си време се е отдала на професията на водещ на дегустация. С времето превърнала хобито си в успешен бизнес и така вече повече от 21 години тя говори със страст за виното и за историята на мястото. Характерно за тази изба е и уникалното производство на собствени сирена, всяко от които е внимателно подбрано. Усещането, което се намести у мен след срещата с Беата, беше като да си споделил чаша с приятел. Регионът Паарл включва зоната Франшхук („Френско кътче“), която е запазила френския си характер от ХVІІ век. Вината тук отлежават в дъбови бъчви, а и тук се прави най-доброто пенливо

вино. Градът Франшхук носи очарованието на красиви малки улички с привлекателни заведения и магазинчета, а където и да седнеш, можеш да усетиш аромата на вино. Основните бели сортове са шенин блан (наричан тук steen), александрийски мускат (известен като hanepoot), коломбар, совиньон и кейп ризлинг. При червените основни сортове са сензо, каберне совиньон и пинотаж (кръстоска между сензо и пино ноар от 1926). Втора спирка беше Стеленбош. В този регион са съсредоточени най-много изби с качествени вина. Основните сортове тук са каберне совиньон, каберне фран, мерло и сира, но там се правят и някои от най-добрите вина с пинотаж. Преобладаващите сортове в Южна Африка са бели, но през последните години усилено се засаждат и червени. През последните години все по-популярни стават сира, мерло, каберне совиньон и пино ноар. Освен пинотаж (пуснат на пазара през 1961 г.) има още пет кръстоски, но единствено тази между сензо и пино ноар успява да се наложи на международната сцена като сорт, а също и символ на южноафриканското вино. След прекрасния тур из най-забележителния винен регион на ЮАР всичко останало беше прелюдия към последната вечер, посветена на съвършената театрална пиеса на ресторант

LA COLOMBE, КУЛИНАРНИЯ ШЕКСПИР.

Елена, нашата вдъхновителка за това пътуване, ни изненада с резервация, която беше направила грижливо 2 месеца по-рано в ресторанта, който е в топ 25 на Trip Advisor и е седми в класацията на най-добрите в света през последните няколко години.

115

П ЪТЕШЕСТВИЯ

с вкусно изпечена и маринована риба тон със задушени зърна от едамаме и маринована репичка със сос от лайм и джинджифил. Няма да сгрешите да опитате агнешки език и миди с фъстъци и чесново пюре, панчета, гъши дроб с артишок или сладолед с канела, ябълки и карамел, в който е постигната съвършена текстура. Фантастични са също така и предложенията за риба с моркови с емулсия от джинджифил, скариди и суши с ориз, патешки гърди с кашу и пюре от ряпа или плод между грейпфрут и мандарина, наречен минеола. Между предястията и за коригиране на вкуса ни поднесоха кулинарна изненада, сякаш

ИЗВАДЕНА ОТ КАРТИНА НА БОТИЧЕЛИ:

Вечерята там определено беше черешката на тортата ни в Южна Африка. La Colombe отваря врати за всеки, решил да се настани удобно в креслото и да се остави в обятията на незабравима театрална гурме „постановка“. Дизайнът на ресторанта е минималистичен, като повечето Michelin ресторанти по света, но забележителното меню, презентацията на храната и виното, както и прецизното добре оркестрирано внимание към детайлите бяха дело на главния режисьор-готвач Джеймс Гааг. Изненадите започнаха от посрещането ни на входа: прекрасен, с красиви европейски черти африканец ни представи миниатюрната градина, осеяна от зелена растителност, цветя, засети внимателно върху огромен дънер, покрити с истински мъх, върху който като причудливи зелени гъби бяха кацнали малки зелени ябълки от шоколад, пълни с газирано вино и ликьор с вкус на ябълков сайдер. Оттам нататък всеки детайл добавяше нов щрих към уникалността на представлението, което ти поднася този ресторант, за да не забравяме защо La Colombe е в челните позиции за най-добри ресторанти в света. Да разкриеш прекалено много за самата храна е като да раздухаш развръзката в една увлекателна драма – наистина проваляш преживяването на бъдещите гости, отнемаш от елемента на изненадата и насладата от съвършенството на творчеството в завършения му вид. „Театърът“ предлага 4 вида постановки в 4 различни „жанра“, от които според вкуса си да направиш своя избор, което прави драмата още по-завладяваща. Изключихме от опциите вегетарианските вариации и избрахме 10-степенното меню. За да подскажа за какво иде реч, ще споделя, че любимата ми част от менюто бяха остъклени лангустини с корейска патица, израелски кускус, копър, всичко това поднесено в умами бульон. Пяна от гъби, чипс от листа от теменужка и истински захарен памук на клонче бяха завършекът на тази наслада. Не мога да пропусна сред предястията звездния завой – личният и безпогрешен подпис на готвача – консервена кутия

116

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

голяма дървена кутия, от която на пръски от сух лед излизаше като на струи водопадът Виктория и водната му завеса се спускаше от кутията с изненади, за да открие поредното вълшебство: малки маракуи, грижливо издълбани, украсени неподражаемо с лимонови треви и пълни с коктейл Маргарита. Не пропускайте да опитате и De Morgenzon: прекрасна комбинация от 42% каберне совиньон, 29% мерло, 15% малбек,10% пти вердо, 4% каберне фран. Уникалното за вината De Morgenzon (или „Сутрешното слънце“) е мястото, откъдето започва долината Стеленбош, която посреща сутрешното слънце поради високата си надморска височина. Създателите на това вино пускат барокова и ранна класическа музика на лозята в избите всеки ден през последните седем години и вярват, че философията на успеха и красивите тонове на музиката придават невероятно очарование към вкуса на виното, както водата поема от енергията ни. Ефектът на звука и музиката върху растежа на растенията е въпрос, който развълнува и нас, а ефектът на виното допринесе определено за хармонията ни и ни очарова. И както казва Антъни Бурдейн: „Храната е всичко, което сме. Тя е продължение на националното и етническото ни чувство, на личната ни история, на района ни, на племето ни, на бабите ни“. Замислих се колко ли тайни носи това място, продължение на личната история на създателите на този театър, наречен La Сolombe. Нищо не може да бъде сравнено с диханието, усещането и очарованието, което остави в мен Южна Африка... И няма по-точен завършек тук от думите на Шекспир: „Има по земята и небето неща, Хорацио, които наш‘та нещастна философия не е дори сънувала“.

П ЪТЕШЕСТВИЯ

ЯПОНИЯ

СТРАНА НА КОНТРАСТИТЕ

ПРЕЦИЗНОСТ, ЧИСТОТА, ДИСЦИПЛИНА НЯКАК ДЕЛИКАТНО СЕ ПРЕПЛИТАТ С ЛЮБЕЗНО ОТНОШЕНИЕ И УСМИХНАТИ ХОРА

Юлиана Борисова

ървите ми впечатления от тази далечна страна са от минутите след пристигането. Кацнахме вечерта на международното летище Нарита и се отправихме към централната част на Токио, където щяхме да нощуваме. Бяхме пътували над 20 часа и имахме нужда от вкусна храна и удобно легло. Сравнително бързо се озовахме в Уено, културния център на столицата. Слизайки на метростанцията, имахме „челен сблъсък“ с пословичната японска услужливост. След известно лутане в търсене на местно ресторантче решихме да експериментираме и да проверим дали всичко, което бяхме чували за японската любезност, отговаря на истината...

Спряхме добре изглеждаща забързана млада японка на светофара и помолихме да ни препоръча добър ресторант наоколо. Бяхме с няколко големи куфара, възглавничките от пътуването все още висяха от раниците... сигурно сме изглеждали доста забавно. След като разбра, че току-що кацаме и не познаваме града, дамата ни хвана за ръка и лично ни заведе до района със заведения за хранене, като през цялото време (5–10 минути) си говореше с нас и видимо беше доволна, че ни помага. Така започна нашето японско пътешествие. Следващите дни вещаеха не по-малко емоции и впечатления, но бяхме решени да ги приемем. Нужни са много повече от няколко дни, за да се запознаеш с цялото многообразие от културни, кулинарни, дигитални и шопинг предизвикателства, които този космополитен град предлага. Ето някои от основните забележителности на Токио, които оставиха трайни спомени в съзнанието ни:

117

П ЪТЕШЕСТВИЯ

Кметството на Токио определено разкрива една от найвпечатляващите панорами към града и планината Фуджи. Избрахме тази опция пред Tokyo Sky Tree, за да си спестим няколкочасовото чакане на опашка. Качването до 45-ия етаж отне едва 55 секунди, а панорамната гледка от 202 м беше запомняща се. Откри се и величественият Фуджи в далечината. Рибният пазар е преживяване сред тесни криволичещи улички, натрапчива миризма на прясна риба и стимулиращи засилено слюноотделяне снимки и миризми от многобройните суши ресторанти наоколо, които се бореха за вниманието на прииждащите тълпи. Избрахме си един от ресторантите и се наредихме на опашка. Както вече споменах, тук навсякъде се чака на опашки. Търпението ни беше възнаградено и след около половин час вече си избирахме поредната чинийка със суши от въртящия се плот пред нас. Цветът, блясъкът и свежестта на рибата не могат да се опишат – те просто трябва да се усетят. Не успяхме да отидем за ранните търгове (часовата разлика си каза думата), но затова пък разнообразието от морски видове и автентичният вид на търговците е нещо, което трябва да се види.

МУЗЕЯТ НА ДИГИТАЛНОТО ИЗКУСТВО

ИМПЕРАТОРСКИЯТ ДВОРЕЦ,

сгушен дълбоко в пленителни градини – лабиринт от алеи, осеяни с много зеленина, езера, цветя в най-различни нюанси, които те поглъщат и не можеш да отделиш поглед от тях. Интересно е да се види как този остров на спокойствие и традиции граничи в противопоставящ се синхрон с модерните стъклени небостъргачи.

предлага изключително изживяване. За прекараните там 4–5 часа се върнахме отново в детството. Това е свят без граници, свят на въображението и фантазията. В момента, в който прекрачиш прага, се гмурваш в интерактивно триизмерно пространство, където няма карта или вярна посока – всичко се движи, променя се постоянно и форми, цветове и звуци се преливат едни в други, сякаш си комуникират на някакъв техен език... не си сигурен дали си посетил всичките 18 зали, или си прекосил някоя от тях многократно – те непрестанно се променят. Затова се оставихме на инстинкта и се забавлявахме. Разбира се, посетихме и някои от най-известните и стари храмове в Токио и Киото. Все пак сме в Япония. Освен впечатляващата архитектура, която всички сме виждали по снимките, храмовете са много интересни и отвътре.

П ЪТЕШЕСТВИЯ

Замъкът „Ни Джо“ в Киото най-много ни спечели: той е бил резиденция на първия шогун на династия Токугава. Залите – главни или второстепенни, приемни или лични, не се различаваха по нищо друго освен по размера. Това, което прави впечатление, са простотата и изчистеният интериор. В залите нямаше мебели, накити или други аксесоари. Само картини по стените и постелки

по земята. Нищо повече или по-малко. Каква противоположност на нашите западни представи за дворец! Семпло, изчистено и някак възвишено просто… Другият храм, който завинаги остана в сърцата ни, беше „Фушими Инари“, посветен на Инари – бога на плодородието, ориза и лисиците, построен през 794 г. в Киото. Храмът е известен с многобройните оранжеви врати, наредени една след друга така, че да образуват пътеки до върха на хълма, откъдето се открива невероятна гледка към района. „Фушими Инари“ е използван за декор във филма „Мемоарите на една гейша“ и се е превърнал в една от най-посещаваните забележителности в района. В края на престоя си в Япония разнообразихме градските пейзажи с няколко природни забележителности. Бамбуковата гора Арашияма и паркът с елените в Нара бяха две от найинтересните и запомнящи се места. Величественото спокойствие и безвремието, което навява бамбукът, ни плениха завинаги. А паркът с елените спечели сърцата на децата в групата. Над 1800 свободно разхождащи се елени, които нямаха нищо напротив да ги галим, храним и снимаме. Какво повече му трябва на човек, за да се върне в детството? Япония не може да се опише. Тя трябва да се усети и да се преживее!

П.П. И ДВЕ ДУМИ... ЗА ТОАЛЕТНИТЕ.

Тоалетните са на почит в Япония. Още на летището ни посрещна огромен билборд с №1 системи за тоалетните чинии… След това подобни реклами срещахме навсякъде. Дори обществените тоалетни са изключително чисти и предлагат допълнителни екстри като затопляне на седалката, измиване, музика. Всичко това, придружено с много инструкции и копчета. Истинско преживяване! TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

119

15 ГОДИНИ В ТЪРСЕНЕ 76 ИЗДАНИЯ, НАД 11 000 НАПИСАНИ СТРАНИЦИ, НАД 500 ПРЕДСТАВЕНИ БРАНДА ВЪВ ВИСОКИЯ СЕГМЕНТ

Екип PREMIUM Lifestyle, снимки: Eli Deli

олко неща ви се случиха през последните 15 години? Твърде вероятно е да сте успели да посетите другия край на света, да сте изживели емоциите покрай покупката на един или повече нови автомобили, да сте обзавели дом, апартаменти и вила. Някои от вас сигурно са се оженили, а след това са създали деца, които вече са тийнейджъри. А какво се случи за 15 години на единственото българско списание, посветено на изключителния начин на живот? Издадохме 76 броя на PREMIUM Lifestyle – заедно с този, който държите в ръцете си. Написахме над 11 000 страници за вас. Партнирахме с над 500 български и световни марки във високия сегмент. Показвахме ви първи новостите от света на висшето часовникарство, на страниците ни научихте за бижута, стил, автомобили, яхти, недвижими имоти, заведения, здравословен начин на живот, приключения и преживявания. Заведохме ви на неповторими пътувания до вълшебни кътчета по света. Търсехме изключителното във всеки един аспект от живота, намирахме лукса отвъд блясъка и опаковката, и нямахме търпение да ви разкажем за откритията си.

120

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

ЮБИЛ Е Й

НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО Пораснахме. Устояхме на променливата среда и изкривените ценности, останахме верни на принципа си – да се учим и да се вдъхновяваме от най-добрите по света и у нас. С вълнение, усмивки и здравословна доза гордост екипът на PREMIUM Lifestyle отпразнува

СВОЯТА 15-ГОДИШНИНА

в прекрасната градина на Maison Sofia Hotel. Събитието беше организирано с подкрепата на дългогодишните партньори на изданието в лицето на Moёt & Chandon, Hennessy, Japan Tobacco International, и едно от последните открития на екипа – вината на бутикова изба „Глушник“. Анелия Бъклова, Ирена Комитова и Андреа Пунчева

15 ГОДИНИ В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО. БЕШЕ КОМБИНАЦИЯ НА ЛУДА, НО УСПЕШНА ИДЕЯ С БРИЛЯНТЕН ЕКИП И МНОГО ЕНТУСИАЗЪМ. ПЪРВИЯТ БРОЙ ИЗЛЕЗЕ НА 10 ДЕКЕМВРИ 2004 Г.

121

ЮБИЛ Е Й

Стефан Плачков Гостите бяха посрещнати с любимите на PREMIUM Lifestyle шампанско и черен хайвер. Специален поздрав за всички бяха изпълненията на балерината Маргарита Георгиева и акробата и цирков артист от Дуо Плачкови – Стефан Плачков, който дори предизвика част от гостите да опитат баланс със стълба и жонглиране с горящи палки. Допълнителна доза тържественост внесе и фактът, че през тази година емблематичното шампанско Impérial Brut на Moёt & Chandon отбелязва своята 150-годишнина! Юлия Костадинова, която смело можем да определим като ходеща енциклопедия за вино, разказа пред гостите детайли от историята

на къща Moёt Hennessy и за това колко е трудно да произвеждаш милиони бутилки годишно с едно и също безкомпромисно качество. Любопитно за всички беше да научат и правилното произношение „Моет“ с „т“ накрая (а не „Мое“, както често чуваме). По традиция, установена от PREMIUM Lifestyle през годините, гостите бяха насърчени да донесат подарък от портфолиото на компанията, която представляват, а жребий на случаен принцип определи кой с каква изненада си тръгна. Така всеки, който беше пристигнал с подарък, си тръгна с такъв, а емоциите от размяната отекваха дни след събитието с многобройни съобщения, имейли

Константин Будев, Владислав Михов, Николета Андреева, Олга Сандова и Мари Константин

122

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

Д ИПЛОМАТИТЕ

Балет – Маргарита Георгиева, цигулка – Дарина Божилова и хубави помисли и пожелания, които екипът ни получи. Редакторите, фотографите и издателите на PREMIUM Lifestyle изказват своето

УВАЖЕНИЕ И ПОКЛОН

пред вас, нашите читатели, които не се уморяват да ни поощряват, да ни съветват, да ни пращат предложения за теми, да ни критикуват, когато има за какво, да прибират списанието ни като част от багажа си и да го четат по време на почивката си, да колекционират броевете, които издаваме, и да се вълнуват от онова, което правим. Антони Миланов получава подаръка на Unique Estates

ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ

на нашите рекламодатели, без които PREMIUM Lifestyle нямаше да съществува в продължение на 15 години като единствено независимо издание, което не се продава, а пристига като подарък до своите читатели. Благодарни сме за вдъхновението и честта да разказваме за най-красивите, най-ценните, най-специалните творения на компаниите и брандовете, които представлявате. Учим се от тях и това ни кара да искаме да бъдем все по-добри. Честити 15 години! Севдалина Василева и Илияна Захариева

123

У К А З АТ Е Л

5L SPEAKEASY BAR 1000 София, ул. „Цар Иван Шишман“ 15 Тел.: +359 884 010 205 www.facebook. com/5LSpeakeasyBar/ ABATON ISLAND RESORT & SPA Crete, Greece Tel.: +30 28970 26410 www.abaton.gr BOCA GRANDE Blu Bay Hotel 8130 Созопол, ул. „Крайбрежна“ 15 Тел.: +359 877 470 000 www.blu-bay.com BOCCONI American University in Bulgaria Благоевград, 2700, ул. „Свобода Бъчварова“ 12 Тел.: +359 7 388 8111 www.bocconi-aubg.com CINE GRAND 1421 София, Park Center, бул. „Арсеналски“ 2, ет. 2 Тел.: +359 87 891 5687 1434 София, Sofia Ring Mall, бул. „Околовръстен път“ 214, ет. 2 Тел.: +359 878 913 887 www.cinegrand.bg DINEVI GROUP 8256 Свети Влас, ул. „Одеса” 1 Тел.: +359 554 69 015 www.dinevigroup.bg DOMKO 1700 София, ул. „Околовръстен път“ 145 Тел.: +359 2 879 1215 www.domko.com DSK BANK 1036 София, ул. „Московска“ 19 Тел. +359 700 10 375 www.dskbank.bg EVOLUTION AESTHETIC & LASER CENTER 1407 София, бул. „Черни връх“ 100 Paradise Center, ниво -1 Тел. +359 2 440 2030 www.evolution.bg GLOBAL CITIZEN FORUM www.globalcitizenforum.org HENDRICK‘S GIN Трансимпорт ООД Тел.: +359 2 979 0988 www.transimport.com

124

TH E O U T O F O F F I C E I S S U E

KONICA MINOLTA BUSINESS SOLUTIONS BULGARIA 1756 София, ул. „Витошки камбани“, Бизнес сграда „Kambanite Green Offices“ Тел. +359 700 420 22 www.konicaminolta.bg www.companyprocess.info LA PRAIRIE Сарантис България 1517 София, бул. „Ботевградско шосе“ 247 Тел.: +359 2 969 0966 www.sarantis.bg

NATURA BISSE 1404 София, ул. „Славовица“, бл. 51 Е, Резиденция Анастасия Тел. +359 887 604 566 www.facebook.com/ NaturaBisseBulgaria RIVA STYLE 1172 София, ул. „Апостол Карамитев“ 2, вх. А, ап. 4 Тел.:+359 876 439 960 www.rivastyle.bg

LAURA ASHLEY 1124 София, ул. „Хан Омуртаг“ 88 Тел.: +359 889 260 332 www.lauraashley.bg

RPHI - RAIFFEISEN PROPERTY MANAGEMENT BULGARIA 1407 София, бул. „Никола Й. Вапцаров“ 55 Тел. +359 2 933 1888 www.rphinternational.com

LIFT FOILS Тел.: +359 888 556 570 E-mail: vpapazov@premium.bg www.liftfoils.com

SOUL KITCHEN 1164 София, ул. „Кокиче“ 13 Тел.: +359 876 440 003 www.soulkitchen.bg

LINDBERG Eurooptic 1000 София, ул. „Света София“ 8 Тел.: +359 878 186 001 www.eurooptik.com

SPIRIT FINE PAINTS 7000 Русе, бул. „Трети март“ 21 Тел.: +359 82 886 222 www.orgachim.bg

MAISON SOFIA HOTEL 1407 София, ул. „Атанас Дуков“ 36 Тел.: +359 2 861 5700 www.maisonsofia.com MARCO BICEGO Giulian Watched & Jewellery 1000 София, бул. „Витоша“ 36, ул. „Г. С. Раковски“ 74, Парадайс Център, Сердика Център Тел.: +359 887 747 447 www.giulian.bg MARC O'POLO София, Сердика Център, бул. „Ситняково“ 48, Ниво 0 Тел.: +359 886 106 607 София, The Mall, бул. „Цариградско шосе“ 115, ет. 1 Тел.: +359 882 751 325 Варна, Delta Planet, бул. „Сливница“ 185, ет. 1 Тел.: +359 884 118 003 www.marc-o-polo.bg MEMORY WINE & DINE 4000 Пловдив, ул. „Съединение“ 3 Тел.: +359 32 626 103 www.memorybg.net

THE HOUSE 1415 София, ул. „Цоньо Калчев“ 6 Тел.: +359 882 111 126 www.thehouse.social THE RESIDENCE EXCLUSIVE CLUB 1000 София, бул. „Цар Освободител“ 18 Тел.: +359 882 999 991 www.theresidence-club.com TOKUDA BANK 1000 София, ул. „Георг Вашингтон“ 21 Тел.: +359 2 403 7900 www.tokudabank.bg YENI RAKI Geslin Ltd. 4002 Пловдив, бул. „Марица” 36, ет. 2 Тел.: +359 3 264 4165 www.yenirakiglobal.com ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ 1000 София, пл. „Позитано“ 5 Тел.: +359 2 985 6261 www.bulstrad.bg ОБОРИЩЕ 5 ГАЛЕРИЯ И ЗАЛА 1504 София, ул. „Оборище“ 5 Тел.: +359 885 799 656 www.oborishte5.com

летете над вълните с

ВСИЧКИ НАЙ-НОВИ И ЕФЕКТИВНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА БЪРЗО ОФОРМЯНЕ НА ТЯЛОТО НА ЕДНО МЯСТО!