THE DESIGN ISSUE by Premium Lifestyle

THE DESIGN ISSUE

Печат | Print House:

Издател | Publisher

CREATIVE SOLUTIONS

Интериорният дизайн, който виждате, е направен в България. Хърватската суперкола Rimac е най-бързият електрически автомобил, а на страниците ни разговаряме с Атанас Вилнер – основател на Vilner Studio, изработили интериора.

Адрес на редакцията 1000 София, пл. „Македония“ 1, eт. 12 тел.: + 359 2 980 9868; факс: + 359 2 980 9857 www.premium.bg www.facebook.com/premium.bg ®

PREMIUM Lifestyle използва авторски текстове и снимки, материали, предоставени от компаниите-вносители на представените търговски марки. Използването, препечатването или разпространяването на части или цели материали от списанието без писменото съгласие на редакцията е абсолютно забранено. Редакцията не носи отговорност за достоверността на материали, предоставени за публикуване от рекламодателите. Всички права запазени. ®

N AT U R E R E F I N E D by

ЗА ДИЗАЙНЕРСКИ УСЛУГИ И ПОКУПКИ ЗАПОВЯДАЙТЕ НА:

София 1124, ул. „Хан Омуртаг“ 88 | office@lauraashley.bg | +359 88 926 0332

ЗАРАДВАЙТЕ ЛЮБИМИТЕ СИ ХОРА С PREMIUM CAVIAR +359 888 556 570 | WWW.PREMIUM.BG

С ЪДЪРЖ АНИЕ

110

18 14 От редактора

62 Vilner-изирай това!

16 Обясни ми го с часовник

66 Машина на времето с 4 гуми

18 20 нюанса жълто

70 Където изяществото среща съвършенството

24 Instagram на килограм

73 На Helvetica, с любов

30 Който не се усмихва, няма право да отваря магазин

76 Съветите на Laura Ashley за промяна на дома

34 SPA-сение от умората

82 Часът и мястото на службата са неизвестни

38 Е дно от най-важните решения в живота ви

86 Какво ни е страх да си кажем за българската бизнес среда

44 Вино, благословено от ангелите

89 Възможности, предизвикателства и увереност

46 Michelin Guide за напреднали

96 Големият малък Амиен

48 Привилегията да си избран

99 Да избягаш от есента

52 Дизайн на свободното време с Katarzyna

100 Футболният Франкенщайн

55 Премиум предложения за Visa Premium картодържатели

104 Д жаз, суинг и празници: акценти от програмата на НДК

56 Да откриваш милиони 60 Цената на безсмъртието

78 Щастливият офис: 2 гледни точки

106 На ъгъла на Бродуей и Гурко 110 Момчето, което мечтаеше да е Супермен

66 THE DESIGN ISSUE

NO.6 STATEMENT COATS

Парадайс Център, етаж 1 Сердика Център, етаж 0 Paradise Center,1 fl. Serdika Center ,0 fl.

ОТ Р Е Д А К ТО РА

A DESIGN FOR LIFE*

бадихме ли се на КАТ? записваме се на спорт… Не и в този Питам останалите случай. Ще е лицемерно да кажа, че трима водачи, с които една съвсем лека от моя гледна точка заедно се озовахме във катастрофа ме е променила. Няколко верижна катастрофа дни след инцидента вече сядам в колата нa 20-ия километър на АМ „Тракия“, и потеглям, без дори да се сещам за някъде около 14:25 в един почивен станалото, и едва на някой светофар, понеделник неотдавна. когато намалявам и спирам зад колата Те обаче си проверяват колите и пред мен, получавам déjà vu. Уплахът е за КАТ още не им е хрумнало. Два от временен, но причината да споделям е четирите автомобила са със сериозни осъзнаването, че най-голямото щастие е щети, впоследствие ги извозиха от „Пътна помощ“. Аз съм най-отпред, ДА НЕ ИСКАШ ДА невинна, така да се каже, с едвам ПРОМЕНИШ НИЩО. драскотина по задната броня, на която Да бъде дизайнът на живота ти 30-ина минути по-късно полицаят такъв, че всичко да си е на място сметна за уместно да се изсмее на дори и в несигурни моменти. Да си с глас, че даже и да попита: „Протокол за правилния човек до себе си, да знаеш, това нещо ще пишем ли?“ Ще пишем, че ако се беше наложило, можеш да разбира се, отговорих му, и като че ли разчиташ на него; да си готов ти сам да не му хареса тоя развой на нещата. реагираш и, ако трябва, да помогнеш на Андреа Пунчева Разбирам го. И на мен не ми хареса друг; да си подготвен и да знаеш какви развоят. 2 часа стояхме на магистралата, са следващите правилни стъпки. Ако откъдето аз вече виждах в далечината няколкото небостъргача на говорим за луксозен дизайн, би следвало да започнем от този на София, но бях безпомощна да мръдна в тяхна посока. собствения ни живот, нали? Докато другите оглеждаха течащия радиатор или смачкания И в дизайна, и в живота в един момент можеш да се окажеш на багажник на автомобила си, успокояваха 4-годишния си разплакан косъм. Леко да кривнеш и си вън. Дебалансиран. Но когато всичко си син, събудил се стреснат от сблъсъка, аз се обадих на КАТ. Реагирах дойде на мястото, веднага го усещаш и чувството е незаменимо. В спокойно, проверихме за наранявания. Насред хаоса се почувствах този брой се срещаме именно с онези, които ходят по линията, тънка добре, че първата ми реакция е била правилна. като косъм, между чудовищно добрата хармония и неподчинението Това спокойствие обаче остана само докато бях „топла“. Когато на нормите. Срещаме се с българската художничка Ода Жон и към 16:30 полицаите ни пуснаха да се прибираме, усетих промяната. бродуейския режисьор Уест Хайлър, нарушаваме правилата на С тези три други семейства си тръгнахме всеки по своя път. Напълно Michelin, спорим кои са най-красивите коли, най-странната мода или непознати, с много различни коли, приоритети, външен вид, доходи, най-емблематичните спортисти на света. реакции, характер, всичко. Запалих колата и бавно потеглихме. Ще забележите, че гледната точка е малко различна от Оглеждах се на всички страни, във всеки момент преценявах общоприетата. Това е нашият личен поглед, но няма как да е иначе: възможностите да настъпи нов удар, следях действията на водачите все пак се подготвяме за коледния брой - The YOUnique Issue. зад мен, които ме съмняваха, и най-вече се притеснявах за спътника до мен. Опитах се да прогоня мислите, че следващия път ударът може да е сериозен и да дойде в дясната врата. За лявата не мислех. *Това е името на легендарна, да не кажа гениална, песен на Обикновено след травма преосмисляме живота си, решаваме Manic Street Preachers от 1996 г., само че за разлика от критичния да прекарваме повече време със семейството вместо на работа, им тон към модерното общество, тук имаме повод за оптимизъм.

THE DESIGN ISSUE

ОБЯСНИ МИ ГО С

ЧАСОВНИК

секи си мисли, че разбира от дизайн, отбелязва нашият арт директор малко по-късно в този брой. Наистина е така – постоянно възприемаме света около нас със зрението си и е съвсем естествено да усещаме, че разбираме от визуални стимули. Собственият ни вкус ни предизвиква веднага да искаме да споделим мнението си, виждайки реклама, списание или дори скулптура – все пак всички те са част от визуалната култура. Хрумна ни да илюстрираме основните правила в дизайна с помощта на някои от най-редките и скъпи часовници на света. Защо? Защото от тях разбираме добре, а следва да говорим за неща, които познаваме, нали?

САМО ТАКА НЕ БЯХА ПРЕПОДАВАЛИ ДИЗАЙН Андреа Пунчева

ЛИНИЯ

Абсолютната основа. Както помним от часовете по математика, линията е най-прекият път между две точки, разположени в пространството. Имат много широка употреба – от това да разделят или свържат визуални елементи, до това да създадат рамка или шаблон, да наблегнат или подчертаят (буквално) важността на част от текст... или просто да служат за акцент. Именно такъв е случаят с Vacheron Constantin по-долу. Има нещо много класическо в произведенията на тази марка часовници, а новите им модели – Traditionelle Bucherer Blue Editions, които едва преди няколко седмици се появиха единствено във веригата за продажба на ювелирни творения Bucherer, точно показват силата на линията. Изчистени, дори минималистични на фона на началната цена от 29 000 швейцарски франка. Забележете контраста между циферблата и тънките линии, които отбелязват часа. Красота в най-семплото.

ФОРМА

Не го мислим така в ума си, но формата е равна на ширината плюс височината на обекта. По-скоро се сещаме за правоъгълници, овали и триъгълници – и правилно, тях срещаме най-често, но в дизайна извън класа по геометрия съществуват още звезди и луни (по-горе), неправилни форми и каквото още се сетите. Ролята им може да бъде да запълват пространството, придавайки приятен вид, или пък да бъдат „активна“ част от посланието. Формата има особено място в създаването на лога, защото в крайна сметка тя е самото лого. Изключение правят онези компании, които за свой символ предпочитат да остане само името им. Дори и тогава често в логото има място за някаква дребна форма, която да допълни и разкраси. Ефектният дизайн често е изчистеният дизайн, без излишни детайли. Видяхме го при линиите, но го виждаме и тук. В случая на H. Moser & Cie луната на мястото на цифрата 6 е единственото, което изпъква в новия модел на неподчиняващата се на правилата швейцарска къща – Endeavour Perpetual Moon. Макар че функцията с лунния календар е сравнително добре позната сред производителите във високия сегмент, творението на Moser е най-точното, като дава отклонение на всеки 1027 години. Което, смятам, е простимо.

THE DESIGN ISSUE

ТЕ МА НА БР ОЯ

ТЕКСТУРА

Материята е част от дизайна, дори когато той е двуизмерен, но добавим ли третото измерение, тогава вече този елемент процъфтява. Тя придава на формата дълбочина и създава усещане за завършеност. Допирът до текстурата комуникира идентичността на продукта или компанията – гладък, грапав, матов или друг. Часовниците на Roger Dubuis често залагат на по-различната материя. Новият Excalibur – The Knights of the Round Table, демонстрира страстта на ювелирната къща в най-висша степен: часовете, както и рицарите на кръглата маса на крал Артур са 12 и като жест на внимание са направени от розово злато и самите рицари са ръчно гравирани. Разделени са от скъпоценни камъни. Само 28 бройки от този модел ще бъдат създадени, а предвид сложността сме изненадани, че всяка отделна бройка отнема едва 45 часа да бъде сглобена. Но цената не е изненадваща – 280 000 долара за невероятното 3D творение.

РАЗМЕР

Че големината има значение, дори няма да коментираме. И на закачливите, които ви подхвърлят обратната теория, можете спокойно да им дадете за пример дизайна. Защото ако тези букви бяха с размер 120 или ако снимката до тях е даже малко по-малка, разликата би била... голяма. Размерът е начин да приоритизираме една информация или емоция пред друга, той ни позволява да подходим функционално и да съберем повече на по-скромно място. Piaget го виждат и като пряк път към това да покажат уменията си. Моделът Altiplano е едновременно по-голям (като диаметър на циферблата) и по-малък (като тънкост на същия). Така часовникарската къща залага на елегантност, а и разпознаваемост, защото моделът е сред най-тънките в историята на висшето часовникарство.

ЦВЯТ

Последен на страницата, но всъщност за него найбързо се сещаме, когато говорим за дизайн. Цветовата палитра създава общото очакване – земните тонове са предпоставка за спокойствие, пастелните – за ваканция или щастие, черното и златното – за лукс, а червеното и златното – за празник. Към интерпретацията на краските добавяме и силата на цвета, т.е. яркостта му. Поубитите тонове предполагат пасивност, а ярките крещят за внимание и активност. Всичко това го възприемаме подсъзнателно и няма нужда от много обяснения. Но е повод да се загледате в обкръжението си и да си дадете сметка за похватите, които любимата ви реклама например използва. Какво послание отправя? Повече от ясно е какво казват от Richard Mille: ние сме различни по всички възможни начини. Това е така на първо място заради материите, с които се хвалят, че използват – карбонови нишки, заради формата, но и заради цветовете. Отдалече изглежда като часовник за 16-годишни скейтбордисти и обикновено не се вписва в представата ни за сдържан лукс, но произведенията на бранда обикновено вървят около 1 млн. евро.

Андреа Пунчева

я е успешен художник, родена е в София, на 17 се премества в Германия, а вече 10 години е в Париж. Само в родината � името � не е познато, докато по цял свят купуват нейни картини от 10 до 50 хил. евро. Тази есен носи дебюта � в България – в Националната галерия в столицата в края на ноември открива ретроспективна изложба с творби от последните две десетилетия. Михаела Дановска я кръщават родителите �, когато се ражда в края на 70-те, но 20 години по-късно именитият германски художник Йорг Имендорф (а също и неин професор в Kunstakademie Dusseldorf, съпруг до смъртта си през 2007 г. и баща на дъщеря � Ида) � дава друго име: Oda Jaune. Oda като съкровище на старогермански и Jaune като жълто на френски. Разговарям с г-жа Жълто Съкровище. Ако не сте срещали Ода, а четете думите � по-долу, те може и да звучат тежко, драматично дори. Като прибавим и факта, че изкуството е животът за нея, а и като знам за съдбата �, драмата е дори очаквана. Но всъщност тя е крехка, гласът � е почти детски, а в интонацията � откривам една напевност, лингвистично полюшване, което отдавам на различната мелодия на немския език, който � е като втори роден. Дори и в записа се чува усмивката �, докато говори почти замечтано, но същевременно напълно посветена на разговора. Сред соц стилистиката на софийския � апартамент времето е спряло. Когато сядаме на кухненската � маса да говорим, часът е около 18:15, срещу мен е Ода, а зад нея е прозорец с типична гледка от центъра: покриви на 5–6-етажни сгради. Навън е наполовина лятно, наполовина есенно и си мисля как след час сигурно вече ще се е смрачило напълно. Близо 2 часа по-късно навън е все толкова светло. Разбира се, че има рационално обяснение, обаче чувството е, че времето просто е забавило ход и лееееко е поседнало, хвърляйки по едно ухо на разказа �. Ода, има ли разделение на живота „преди и след“? На Михаела и Ода? Не. Макар че сега като се замисля, наистина са два живота. Имам чувството, че това име е толкова вътре в мен, толкова ми пасва, а сега се сещам, че преди това съм имала и друго. Само две малки думички, но сама си ги напълних със значение. Все пак името ми беше подарък, аз бях помолила за него и го напълних с всичко, което направих. Свързвам го с това, което исках сама да си извоювам. Как избра Париж? Исках да знам, че ако успея, съм успяла заради себе си, а ако се проваля, пак е заради себе си. Не исках да завися от чуждото име и знаех, че искам да напусна Дюселдорф. Пред мен стояха няколко възможни избора: Берлин, Лондон, Ню Йорк или Париж. Знаех, че ако е гарга, трябва да е рошава, и изцяло трябва да напусна Германия. По лични причини най-далечната опция отпадна. Лондон не го почувствах. Париж за две момичета, за мен и дъщеря ми Ида, ми се стори много хубаво, можеш да се разхождаш навсякъде. Къде се вписва България в живота ти? Причината да замина беше свързана с реалността у нас през 90-те, а и част от семейството ми вече живееше в Германия. На 12-годишна възраст вече говорех езика, сестра ми учеше в същата академия, където после отидох и аз. Не съм си тръгнала от България с чувство за бягство, бих се върнала пак. Тази година например изкарах тук около 4 месеца. Когато се връщам, като че ли съм в корема на майка ми. Представям си го като кръговрат – че в края на живота си ще се върна пак тук за постоянно. Но преди това искам да обиколя

THE DESIGN ISSUE

20 НЮАНСА

ЖЪЛТО ИЗКУСТВОТО НЕ Е ПАСИВНА ДЕКОРАЦИЯ. ВЕЧЕ 2 ДЕСЕТИЛЕТИЯ БЪЛГАРСКАТА ХУДОЖНИЧКА ОДА ЖОН ГО ДОКАЗВА НА ЦЕЛИЯ СВЯТ, А ПРЕЗ НОЕМВРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПУБЛИКАТА У НАС ЩЕ ВИДИ ЗАЩО

целия свят: и Америка, и Азия са ми много интересни... Ако може, бих живяла поне до 200, и то на всички континенти. Би ли живяла вечно? О! Веднага. Двойно повече от вечно даже. Но има една опасност: ако знаеш, че животът е безкраен, ще го приемеш за даденост и може би дори ще си лош. Но знаеш ли какво не би ми харесало – ако започне да се повтаря и да става скучно. Поне е сигурно, че картините ти не са скучни. Провокативни, не за всеки вкус, странни – да, но не и скучни. Хем всичко се разбира, разпознават се отделните елементи в тях, но събрани заедно са загадка. Когато почваш нова

ИЗ К УС ТВО

Снимка: Дарий Дановски картина, идеята ли ти е по-важна, или да ти харесва как изглежда? Нито едното от двете. Макар че по-скоро идеята: допада ми онова, което не можеш да го хванеш. Не започвам картина с визия как трябва да изглежда. Не знам кое какво ще бъде, започвам с елемент, като съм напълно наясно, че той няма да изглежда така накрая. Затова и не мога да изпълнявам поръчки по дадена тема. Все едно отваряш врата и не знаеш какво има зад нея. Само че ти създаваш онова, което се крие там. Не, аз влизам. Не мога да отговоря на въпроса „какво е искал да каже авторът“, защото, когато рисувам, не е въпрос на мисъл,

водещото е усещането. Какво съм усещала в дадения момент, докато съм създавала платното – и после това чувство никога не се повтаря, не мога да се върна обратно към него. Откъде идват твоите картини тогава, кое ги ражда? Състоянието на човека и неговата душа са ми вдъхновение. Постоянно искам да започвам нова картина: рисувам няколко месеца или понякога години – оставям една, започвам друга, после се връщам отново. Излизам от това възхищение и същевременно ужас. За мен кожата е толкова красива, тя не е един цвят, не можеш да си купиш боичка, а в нея се наслояват всички други цветове. Ако пък само вдигнем този слой на човека, отдолу е всичко, от което

Oda Jaune, Shine a light, 2014

THE DESIGN ISSUE

ИЗ К УС ТВО

Снимка: Елена Ненкова А СКУЛПТУРАТА КЪДЕ Е? „Прегръдката“ е монументална бронзова скулптура, създадена от Ода Жон през 2018 година, която тя развива в арт проект, пътуващ в страната. В продължение на няколко месеца произведението достига до различни, специално избрани места в България, пространства, които взаимодействат с творбата и ѝ придават цялостност, винаги под открито небе и напълно достъпни за зрителя, който може да я доближи, види, почувства и открие за себе си. В своята основа, структура и композиция скулптурата е авторското виждане на Ода Жон за пиетата – символ на безкрайната майчина обич. Но „Прегръдката“ излиза извън тази конотация на любовта, като се издига над всичко. Над различия, религии и идеологии, над материалното, над всичко временно и мимолетно... Местоположението на „Прегръдката“ се променя, като актуалната ѝ локация може да се следи на официалния адрес на проекта www.thecaress.net. Куратор на проекта е Христина Бобокова, а пътуването на „Прегръдката“ е с подкрепата на Process Space Foundation.

сме направени и което ни напомня за смъртността ни. Аз съм в постоянно състояние на изумление от човека. С бутоните напред към творчеството. Всъщност... как определяш изкуството? През душата. Ако нито аз го усещам, нито създателят му не е вложил душа, значи не е изкуство. Трябва да има някаква вибрация. Да има докосване. Имам малко проблеми с концептуалното изкуство: не онова, което е дало начало на това движение, а модерното. Хората не си дават сметка, че е започнало като отрицание на статуквото и на нормите, но сега масово е по-скоро опит да се прояви хитрост. Тези тарикатлъци малко ме отвращават, особено когато са свързани с много пари. Но аз тях не ги броя за изкуство. Едва ли си от хората, които мислят, че задачата на изкуството е да бъде красиво? Не му е работа да е красиво, то не е пасивна декорация, не. Така никога не съм го възприемала. Аз съм отраснала с мисли за пирамидите и старите цивилизации, това са постижения на хора, отхвърлили човешкото. Най-трудно е да си надхвърлиш сянката. Разкажи за изложбата в Двореца. Каква е емоцията около нея и защо чак сега? Това е първата ми ретроспективна изложба изобщо и се случва в България, защото тук ми е мило, аз съм оттук. За мен тя

Oda Jaune, La mariee, 2014

означава много повече от много други – макар че те също са били важни. Защо сега ли? Желанието го имам отдавна, но винаги съм чувствала, че още не е дошло времето. Но ето че и това се случи – времето дойде и остава съвсем малко до 22 ноември. Как се оформя изложбата? Има много големи формати и ще има зали на Националната галерия, чиито стени ще са изпълнени почти до край от едно платно. Ще има около 30 картини и 30 по-малки рисунки. Към тях, макар и отделна, ще има и една пътуваща скулптура. (Виж в карето на предишната страница) Не е ли като среща със стара любов изложбата в София? Не си живяла тук 20 години, какви са очакванията ти от българската публика? Може би има нещо такова. Не знам какви очаквания да имам, интересно ми е как ще ме приемат, аз изобщо не съм позната тук и ми е любопитна реакцията. Всяка страна си има културна особеност: във Франция например са много по-широкоскроени, няма табута в сравнение в Германия. Ще видим какви са нагласите на България.

THE DESIGN ISSUE

Казвам го съвсем откровено: винаги се изненадвам, когато се продадат мои творби. Нито са част от някаква мода, знам, че са трудни, те имат присъствие и имат тежест, не стават за декорация. Затова и изложбата я правя заради сантименталната стойност за мен самата. Няма особено финансово измерение, защото повечето картини вече са продадени, само новите не са. Почна се една голяма акция да се събират картините, да питаме настоящите собственици дали са съгласни да ги дадат за малко. Всички се съгласиха освен един. Наистина ли е имало такъв човек? Според мен творбата завинаги, поне символично, остава на автора, а купувачът е едва ли не само неин стопанин. Не съм сигурна чия собственост е. Сега си мисля: не принадлежи изцяло на човека, който я купи. Негова е, да, може да прави с нея каквото иска, да я мести, да я препродава – само няма право да я развали, т.е. да � нарисува мустаци например. Би ли си сложила своя картина вкъщи? Всъщност имам една. Нарисувана е много отдавна, тя е съвсем малка, но ми отне една година. Толкова се е сраснала с мен, искали

ИЗ К УС ТВО Oda Jaune, Untitled, 2008

са да я купят, но никога не съм я давала. Ще я видите и на изложбата в София: едно дете, стара душа, което започна с много светла кожа, а с времето стана тъмна като въглен. Получи втора кожа, но не на цялото лице, а като маска във формата на сърце. Как се е променил погледът ти към изкуството през тези 20 години, виждаш ли еволюцията между най-ранните си творби и сегашните? Да, винаги мога да позная от кой период е картината – с точност не до конкретната година, може би, но диапазон от 2–3 години. Появяват се едни герои, после изчезват, после пак се явяват, променят се. Някои „участници“ имат край и знам отлично, че няма никога повече да се появят. Има нишка, която ги съединява. Случва ли се да те разпознават на улицата – тук, в Германия, във Франция? Да, и то на най-неочакваните места. По-често познават работата ми и после не могат да повярват, че аз съм човекът зад картините. Струвам им се малка или гласът ми е по-детски и се изненадват. Понякога знаят по-добре от мен детайлите, говорят с години, с

имена. Онзи ден ми се случи един млад художник да ме спре тук в София, но понеже името ми не е лесно да се произнесе, беше леко комично: „Ода Жен! Това вие ли сте?“ Изненадах се, обърнах се и кимнах. „Ода Жон, да, аз съм“. Оказа се, че момчето беше студент в Художествената академия и познаваше мои работи. Много ме трогва ентусиазмът на младото поколение. Ако можеш да предадеш нещо нататък, това много ме радва. В разговора ни на безвремие получавам и два съвета, които не съм потърсила, и вероятно затова толкова ми харесват. Първият идва като отговор на въпроса ми дали е суетна. „Харесва ми всичко с втора повърхност. Това, че носим дрехи върху себе си, е един подарък към онзи, когото ще срещнем през деня си.“ Мислено още там, в кухнята �, се заклевам съвсем скоро да си купя следващата красива и качествена дреха, която видя. А вторият съвет всъщност беше част от мислите на Ода за препятствията. „Когато нещо не е както искам да бъде, ми помага да се сещам, че пирамидите все още са там и пясъкът е вечен.“ Само Малкият принц би го казал по-добре.

INSTAGRAM НА КИЛОГРАМ

THE DESIGN ISSUE

Prada

Balenciaga

КЕЦОВЕ И ШУШЛЯЦИ С ИСТОРИЯ: НОВАТА ЛУКСОЗНА МОДА

МОД А

Емил Христов

Vetements

ко модата беше отделна страна, тя щеше да е седмата най-голяма икономика на планетата. Секторът за 2.5 трилиона долара е сред тези, за които може да се твърди, че през последното десетилетие устойчиво растат. Така е, защото индустрията за производство на дрехи и аксесоари е в живота на всички, без значение дали това е осъзнаван факт или не. През изминалата година глобалните продажби на мода запазват постоянен ръст от 3.5-4.5%. Точно толкова е увеличението и в продажбите на луксозни облекла. Дотук обаче с константите – представата за това какво всъщност е луксозна мода през последните няколко години драстично се променя. Дотолкова, че някои привиждат в това „криза на идентичността“. Симптомите, казват, са налице на подиумите в Ню Йорк, Париж, Милано, на витрините на магазините в Шанхай, Токио, Лондон, по улиците на всички големи градове. Патологията се проявява под формата на дъждобрани и шушляци за трицифрени суми, дамски чанти като пазарски торби и работнически деним с етикетите на стогодишни модни къщи, превръщането на обикновените бели кецове в луксозна модна стока. Уплашените от промените във високия сегмент на модата и разбирането за нея обаче са тези, които не схващат най-важното – представата за лукса е различна, защото вече се определя от различни хора и по различен начин, а промените в процеса на създаване на мода и в самото определение какво е модерно само отразяват новите правила на играта. До пет години над половината от купувачите на луксозни стоки ще бъдат представители на т.нар. поколения Y и Z – родените след 1982-ра и след 1995-а. Мотивацията и поведението им, докато пазаруват, са различни и това вече видоизменя процесите в модата – по-бързо производство, по-ниски цени на „луксозните“ стоки, напълно нова философия за общуване с потребителите и създаването на цялостно преживяване от пазаруването.

THE DESIGN ISSUE

Gucci

МОД А

Поколенията Y и Z имаме някои характерни особености, за които всички знаем. Онлайн сме средно 8 часа в денонощието и 365 дни в годината. През главите ни преминава гигантско количество информация и за да спечелиш и задържиш вниманието ни, трябва да разчиташ на визуална комуникация, защото трудно се задълбочаваме в текст и предпочитаме картинки и видео. Имаме все по-малка потребност от списания и все по-голяма зависимост към Instagram. Така твърдят и сигурно са прави. Вярно е също и че тези поколения предпочитат кецове, което закономерно води до разрастването на пазара на маратонки до впечатляващите 10 млрд. долара. Индустрията за луксозна мода, разбира се, иска своя дял от тази печалба и затова ставаме свидетели както на бума на спортните стоки и уличната мода в луксозния сегмент, така и на навлизането в него на брандове като Puma и Adidas, които отбелязват ръст от съответно над 400 и над 300% в приходите си от продажба на „луксозни спортни стоки“. И все пак как определяме какво е луксозна мода? Какво измерваме. Цената? Ексклузивността? И след като точно те се променят, къде да поставяме границата между мода и луксозна мода? Тези въпроси вълнуват цялата индустрия. Дотолкова, че се организират конференции, на които да дискутират възможните отговори. В същото време печелят онези, които най-бързо се адаптират към менящите се условия и предпочитания на поколенията Y и Z. Затова и според Balenciaga тениска от 300 долара е луксозна стока и не само качеството на изработката и ексклузивността са ценообразуващите фактори за числото на етикета, а новата история, която тези дрехи добавят към бранда. И изобщо сторителингът...

Balenciaga

Dolce & Gabbana

ПОКОЛЕНИЕТО С КЕЦОВЕТЕ

THE DESIGN ISSUE

Gucci

Aghata Ruiz De La Prada

МОД А

СТОРИТЕЛИНГ ЛИ?

Все по-често ще чуваме тази несимпатична чуждица, защото с нея все по-често ще ни бъдат обяснявани голяма част от нещата, които ни се случват в дигиталния, а донякъде и в реалния свят. Определението за лукс се променя с нарастващата популярност на философията за качествен живот, събрана най-общо в клишето „преживявания, а не предмети“. Така всъщност вече сме по-склонни да смятаме като луксозни преживяванията сами по себе си, но също и онези предмети, които ни предлагат преживяване, история. Няма твърде много значение доколко тази история е истинска или не. По-важно е тя да създава чувство за принадлежност към ексклузивна група и към някаква естетика (или антиестетика), към култура, а понякога даже към каузи – оттам и бумът на тениските със социални и политически послания. И понеже, както стана ясно, тези поколения не се задълбочават в четене, посланията по-скоро остават в щампата, в лозунга, а техният живот – в социалните мрежи най-вече като визуален сторителинг, клипове, снимки и хаштагове в едновременното съавторство на бранда и на купувачите му.

Schiaparelli

МОД А

КАК СИ КУПУВАМЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ?

Без значение колко скъпи или колко добре изработени са, преди десет или двайсет години никой не би определил тениска Balenciaga или пък чифт кецове като „луксозни“. Особено ако са направени умишлено грозни с единствената цел да бъдат интересни и да изпъкват в Instagram. Самият Демна Гвасалия от Balenciaga споделя, че е настъпил моментът, в който за младите му клиенти уникалността е приоритет пред традиционни характеристики на луксозните дрехи и аксесоари като ръчната изработка и високото качество на материалите. Не какви са луксозните стоки в действителност, а как изглеждат на снимка. Наред с това, разбира се, нови са и хората, които диктуват вкусовете, а свободата на общуване онлайн превръща в модни медии хора, които преди две десетилетия трудно някой би си представил като модни редактори или пък „инфлуенсъри“. И това е хубаво. Можем да наричаме такива процеси демократизация на луксозната мода или отваряне към нови публики, но това всъщност е единственият начин сегментът на луксозните стоки да продължава да съществува и да расте, защото новите му публики скоро ще са основните му клиенти. Без значение дали търсят преживяване, или просто повърхностна идея за преживяване, тези млади хора задават посоките, в които дизайнът на луксозна мода и аксесоари се движи, и решават с парите си, като в крайна сметка купуват не предмети, а лайфстайл.

Грозната мода, суитшъртите, шушляците и кроксовете със синтетични „скъпоценни“ камъни може и да са, а може и да не са закономерен резултат от аферата на уличната мода и големите модни къщи. Може даже да са и очакван страничен ефект от демократизацията на луксозната мода. Добрият вкус, уви, не ни е разпределен поравно. По-важното е, че грозната мода е етап и съвсем не ни се случва за първи път. Грозни дрехи винаги е имало, също и грозни колекции. В ретроспекция – имало е и цели зашеметяващо грозни периоди в

Comme des Garçons

А ГРОЗНАТА МОДА?

модата. Паметта, а и препратките на дизайнерите през последните сезони лесно извикват някои болезнени спомени от 90-те и началото на хилядолетието. Красивото и грозното в модата сякаш съществуват като независими естетически категории. В този свят на безгранично въображение и неизчерпаемо вдъхновение, който тя се опитва да създава, нещо може да е едновременно красиво и грозно, без това да предизвиква дълбоки сътресения. Затова може да е и грозно, и „луксозно“ едновременно. Понякога смисълът е единствено в провокацията. А понякога обектът на провокация е чувството ни за хумор.

КОЙТО НЕ СЕ УСМИХВА,

НЯМА ПРАВО ДА ОТВАРЯ МАГАЗИН*

спяваме да откраднем малко време на Иво Маринов между обученията, които провежда на служителите от всички звена и магазини, които са част от FF Group, за да ни разкаже повече за своята работа и да разберем колко е важно служителите в една компания да знаят, че винаги има какво още да научат, а тя да е готова да им го даде.

Емилия Колева

РАЗГОВОР ЗА КОРПОРАТИВНАТА ФИЛОСОФИЯ, МОТИВАЦИЯТА И КУЛТУРАТА В РАБОТНА СРЕДА С ИВО МАРИНОВ, КОЙТО ОТГОВАРЯ ЗА ОБУЧЕНИЯТА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В FF GROUP

Г-н Маринов, клиентите в един бутик за луксозни стоки вероятно не си дават сметка какво стои зад безупречното обслужване, обикновено забелязват само ако нещо не е наред – какво изисква организацията на работата на подобен обект? Какво не знаят клиентите? Това е един постоянен процес, който изисква общуване на всички възможни нива и звена в компанията. Сложен е, защото зависи от доста хора. Онова, което клиентите не виждат, а и не трябва да виждат, е пътят на всеки продукт, индивидуалните особености на отделните служители, цялата организация, която се случва „зад кадър“, за да може крайният резултат да ни удовлетвори като екип и като компания. Вие се занимавате с обученията на екипа – кое е найважното, на което ги учите като основен принцип на работа? Имаме различен набор от програми, които прилагаме в

обученията на нашите колеги. Основата обаче, на която стъпваме, е да научим служителите си да се усмихват и да си дават сметка, че всеки човек идва с различна индивидуалност, със своите си ценности и убеждения. Затова им напомняме да не приемат нещата лично, когато са изправени пред трудна или специфична ситуация в работата си с клиентите. Стараем се да им помогнем да разберат смисъла, който се крие зад една китайска поговорка: „Който не се усмихва, няма право да отваря магазин“. Натрупали сте опит в работата с хора – умеете ли да разпознаете потенциала на добрия служител още в началото и как? Човек се научава на това с времето, защото свикваш да наблюдаваш хората по определен начин. От моя опит съм разбрал, че такъв термин като „мотивация“ не съществува. Много крайно твърдение! Защо смятате така? Ами просто е. Има само два варианта за нагласата да свършиш нещо: искам или не искам да го направя. За да разбереш дали един човек иска да се раздава и да се развива в работата си, това става по лингвистичните пътеки. В разговора разбираш дали човекът срещу теб говори с емоция и с визия за бъдещето. В работата си с хората сме установили, че мотивацията е остарял термин. * Китайска поговорка

THE DESIGN ISSUE

МОД А

Т.е. дори и външни фактори като бъдещо професионално развитие или финансови стимули не биха могли да бъдат мотивиращи за служителите? Абсолютно. Финансовите стимули задоволяват само временно дадени изисквания на служителя. Ако човек иска да работи в дадена професия, той ще го прави. Ако обаче няма искрено желание и удовлетворение от онова, което прави, каквито и допълнителни бонуси и облаги да получава, той в един момент свиква с тях и ги приема за даденост. И рано или късно на преден план излиза усещането за нежелание да работи. Онова, което ние се стараем, е да накараме нашите служители да искат да работят, защото само тогава можем да разчитаме, че ще дадат всичко от себе си, за да се получават нещата по най-добрия начин. Слушайки ви, си давам сметка, че имате право макар твърдението ви за мотивацията да ме шокира първоначално. Ами да, това е твърдение, което се основава на опита ни, не е нещо, което тепърва се опитваме да доказваме. И тъй като повечето от нашите клиенти, особено в магазините на Collective, са в по-високия сегмент, за нас е изключително важно те да получават първокласно обслужване. Това ме навежда и към следващия въпрос – не е тайна, че любезността е напълно задължителна при този клас продукти и услуги. Случва се обаче някои служители да преминават границата и тяхната любезност се превръща в сервилност, което пък може да подразни – как успявате да научите служителите да контролират тази граница? Всъщност без значение от нивото, ние всички обичаме да се чувстваме специални. Както отбелязах, стараем се да научим екипа да разпознава различните типове клиенти и да подхожда индивидуално. Има определени стъпки и начини, по които това се случва. Учим колегите още с първия въпрос към клиента да разберат как да подходят и какво да предложат в комуникацията си с него. Ако даден клиент пожелае да го накараме да се почувства като британската кралица, ние ще го направим. Ако пък предпочита да спазваме дистанция, ще уважим и това желание. Важното е колегите ни да са обучени да направят разликата между двете ситуации и да подходят адекватно. Продажбата не трябва да е на всяка цена, защото твърде настъпателното поведение в повечето случаи би имало негативен ефект. Вие провеждате и обучения, които са различни от стандартните, включващи познаване на отделните артикули, колекции, брандове и тяхната философия, като такива за емоционална интелигентност например – разкажете ни повече за тях? Освен продуктовите обучения, които всяка една компания в областта на търговията на дребно прави, ние провеждаме и такива за емоционална интелигентност, управление на емоциите, напоследък наблягаме на т.нар. НЛП (невролингвистично програмиране), или връзката между неврологичните процеси, езика и начините на поведение. Това всъщност е един от най-полезните инструменти за работа с хора, защото той води до трайна промяна във виждането на самия служител, неговото поведение, ценности и в крайна сметка се отразява върху работата му. Правим също така и индивидуален и екипен коучинг, което след време ще навлезе като задължителен елемент при изграждането на всяка корпоративна култура. Идеята е не служителите да чуват отвън, т.е. от нас, кои са силните и слабите им страни, а целта е да им помогнем да стигнат до себеосъзнаване, като им задаваме въпроси. Не даваме съвети, а караме колегите сами да стигнат до тях. Така те като екип намират къде е слабата точка и решават как да я отстранят, защото движещата сила във всяка една компания е именно екипът, а не индивидуалният играч.

ЗА ПРОЕКТА COLLECTIVE Collective е международен проект, който обхваща Гърция, България и Румъния. Идеята на такъв мултибранд бутик e да покрие очакванията на много широк кръг потребители и всеки да може да открие там това, което търси, независимо дали за него това е просто красива и качествено изработена дреха или обувка, или модна експлозия. Интериорът и дизайнът на магазините са от изключителна важност за компанията. Цялостната визия е сходна във всичките обекти, но не е съвсем унифицирана. Разпределението на марките е подчинено на визуалното сходство между тях, така че дори нов клиент да може лесно да се ориентира и избере. Консултантите са добре информирани и готови да съдействат, това се отнася за всичките магазини от веригата, последният от които, Collective Plovdiv в Мол Пловдив, отвори врати съвсем скоро. Подборът на брандовете за съответния сезон е като цяло постоянен, като през годините някои от марките отпаднаха, а други се появиха в списъка на веригата. Неизменни фаворити са Armani, Boss, Calvin Klein и Calvin Klein Jeans, Ted Baker, Converse, Ugg, Scotch & Soda, Maison Scotch, Dr. Martens, G-Star RAW. От няколко сезона collective с гордост предлага и Karl Lagerfeld. В магазините в София и Пловдив вече е налична и колекцията на дизайнера в колаборация с Кая Гербер – дъщерята на супермодела Синди Кроуфорд. Кая вече успешно заяви себе си на модния подиум (включително откривайки ревю на Chanel) и е със статут на модна икона. В колекцията Karl & Kaia младата дама напомня и за знаменитата си майка с няколко артикула, които препращат към славните години на супeрмоделите от 90-те.

SPA-СЕНИЕ

ОТ УМОРАТА СВЕТОВНО ПРИЗНАНИЕ ЗА ESTE FITNESS & SPA СОФИЙСКИЯТ ЛУКСОЗЕН КОМПЛЕКС ПОЛУЧИ ГОЛЯМАТА НАГРАДА В ПРЕСТИЖНИЯ КОНКУРС WORLD LUXURY SPA AWARDS

Антония Стоилова

наете ли тази хубава българска думичка „бърнаут“? Иначе казано – да прегрееш. Претоварването идва от хилядите задачи в графика, от ангажиментите, от шума и ритъма на забързания град, от стреса и напрежението. Все по-често ги изпитваме на гърба си и единственият начин да се отпуснем е като планираме дълга почивка далеч от всичко. Времето обаче е ценен ресурс, който не пропилявам с лека ръка. Затова новината преди две години, че в столицата отварят луксозен СПА център, и то само на няколко минути от центъра, ме зарадва искрено.

THE DESIGN ISSUE

Este Fitness & Spa предлага комплексна услуга, свързана с грижата за здравето, красотата и добрата физическа форма. В елегантна обстановка, спотаена между зелени дървета и отпускаща тишина, гостите имат възможност да се насладят на богата палитра от класически, екзотични и авторски масажи, терапии и ритуали, фитнес, йога и пилатес, а философията на комплекса е да превърне индивидуалния подход към всеки клиент в своя запазена марка. Всичко това не остава незабелязано и неизбежно започва да върви ръка за ръка с международни признания и награди. Така тази година Este Fitness & Spa бе удостоен с приз за „Най-добър SPA център в света“ в единствения по рода си световен конкурс – World Luxury Spa Awards. Именно това е и причината да се срещна лично с Надежда Халачева, управител на центъра. Посреща ме с ослепителна усмивка и ме кани на чаша ароматно кафе. След малко ще ме разведе наоколо и ще ме запознае с подробности от кухнята, които като клиент са ми убягвали, но се радвам, че ще мога да навляза по-дълбоко и да разбера какво се крие зад този успех и международно признание. Надя, честита награда, това е страхотно постижение. Каква е ролята на World Luxury Spa Awards във вашия сегмент и по какви критерии се избират победителите? Благодаря! Номинациите в конкурса се оценяват от независими консултанти в нашата област от цели 144 държави по света, а победителят се избира чрез гласуване от гости на съответния СПА център, които според това, колко доволни са останали от услугите му, го оценяват. Заедно с гласуването на посетителите в сайта на конкурса оценката се допълва и от мнения на тайни клиенти – експерти в областта на СПА комплексите. Извън конкретното преживяване на място в центъра се прави анализ и на цялостното представяне на съответния комплекс, включително и активностите му в социалните мрежи и др.

НАГРА Д И

Процесът звучи много обстоен. В какви категории се състезавахте с другите номинирани? Наградите в конкурса се предоставят в 32 различни категории на ниво държава, регион, континент, на глобално ниво във всяка отделна категория и най-високата специална награда за най-добър СПА център в света – именно този най-значим приз спечелихме ние. Всъщност тази година Este Fitness & Spa е двоен победител, като дублирахме успеха си с престижното първо място в категорията „Най-луксозен фитнес и СПА“ на глобално ниво. Това е второто поред отличие в тази категория, след като през 2017 г. станахме носител на същата награда. Тогава спечелихме първо място и в още 3 локални категории – „Най-луксозен дневен СПА център“, „Най-луксозен уелнес СПА център“ и „Най-добър СПА мениджър“, като последното беше лично признание за мен и работата ми. Можете да си представите, че гордостта на екипа ни е огромна и смятаме, че наградите са показателни за цялостна тенденция на високото качество на услугата ни. Каква беше реакцията ви, като ви обявиха за най-добър СПА център в света? Очаквахте ли го? В никакъв случай. След като получихме отново награда в категория „Най-луксозен фитнес и СПА“ на локално ниво, се зарадвах и останах доволна, че успяваме да поддържаме нужното ниво, след което се запътих към мястото, където трябваше да дам интервю. Но в този момент един от организаторите дойде при мен

НАГРА Д И

и ми каза, че трябва да се върна в залата, защото предстои още нещо. Това беше и моментът, когато ни връчиха и голямата титла за „Найдобър SPA център в света“. Изумлението беше голямо, а емоцията – неповторима. Отне ми около седмица, за да повярвам какво сме спечелили, защото това е голямо признание, имайки предвид колко държави от цял свят се състезават в надпреварата. Точната дума, която описва емоцията ми в този момент, е адреналин. Къде се провежда церемонията по връчването на наградите? Миналата година беше в Marriott Hotel във Виетнам, а наградите в тазгодишния конкурс бяха раздадени на светска церемония в луксозния комплекс Galgorm Resort & Spa в Северна Ирландия. Атмосферата беше ослепителна и допълнена от традиционната ирландска музика и танцов спектакъл, екзотични коктейли и отлично меню. Над 200 гости от 42 страни по целия свят усетиха блясъка и ирландската мистика в едно наистина запомнящо се събитие. За мен беше привилегия да съм част от това. Звучи като изумително преживяване. Споменахте и личното признание към вашата работа, как натрупахте своя опит в областта? Започнах като терапевт, а впоследствие управлявах 12 СПА центъра по круизни кораби едновременно. Усилията, които трябва да положиш, са неимоверни, но именно така успяваш да се докоснеш до всеки един аспект от работата. Занимавах се с това повече от 10 години, когато реших, че е време да се върна в България и да правя това, което обичам, тук. Радвам се, че се върнах, а още повече съм благодарна за признанията от упоритата работа. Върша я винаги с усмивка, защото в Este Fitness & Spa няма напрежение, а само удоволствие от предизвикателствата. Ние сме прекрасен екип, който винаги може да разчита един на друг, и именно общите усилия на всички нас ни донесоха така мечтаното признание. Имате голямо разнообразие от услуги – кой масаж бихте препоръчали на гост, който за първи път идва в Este? За да можем да препоръчаме най-подходящия масаж, винаги разговаряме с клиента. Едни предпочитат нежен, други силов. Имам голяма слабост към авторския ни масаж Este Royal на четири ръце. Представлява уникално съчетание от различни масажни стилове (дълбокотъканен масаж, акупресура, мануална терапия, рефлексотерапия, индийски масаж на глава), което действа отпускащо на тялото, балансирайки енергийните нива в различните зони на въздействие. Мекият аромат на чисто арганово масло заедно с нежния допир на затоплени кърпи допълват усещането за спокойствие и безметежност. Ритуалът завършва с поднасяне на енергизиращ фреш – комплимент от нас. А за разкош препоръчвам да го направите в някой от нашите VIP апартаменти, например ONYX. В него има самостоятелен хамам с две термолегла, 2 масажни кушетки, украсени с бели орхидеи, великолепно джакузи, в което можеш да прекараш часове, отделна душ кабина и луксозна релакс зона с мека мебел, масичка, гардероб и телевизор. Звучи божествено. Освен многото видове масажи какви други услуги предлагате? Гостите ни споделят, че много ги впечатлява фитнес залата, която със своя уникален дизайн и високотехнологично оборудване отговаря на най-високите стандарти. Центърът предлага и възможност да се ползват и закупят козметични продукти на утвърдени световни производители, които са рядкост у нас. Сред тях се откроява програмата Haute Couture Biologique Recherche, за която Este Fitness & Spa е единствен домакин за България. Ексклузивно се предлага и козметиката Niance. Репутацията на тези продукти

THE DESIGN ISSUE

като изключително ефективни се дължи на клиничния подход към грижата за красотата и използването на чисти, концентрирани, сурови съставки, съчетани с иновативни и педантични протоколи и процедури. А освен задължителните парна баня и сауна при нас е единственият изцяло кръгъл хамам, украсен с уникални орнаменти от мрамор. На разположение на гостите е и закрит плувен басейн с температура на водата 29 градуса. Особеното тук е, че дезинфекцията му се извършва чрез озонаторна система. Предимствата � пред познатите алтернативни методи се дължат основно на свойствата на озона, който е значително по-ефективен окислител и дезинфектант спрямо брома или хлора, не отделя неприятна миризма и е безопасен за кожата. Разполагаме и с уникалното за София 16-местно джакузи с 12 седящи места и 4 лежанки за перлен (въздушен) масаж. От разговора с Надя си тръгвам ободрена. Като клиент на комплекса съм изпитвала лично някои от предлаганите услуги на най-високо ниво, но онова, което ме кара да се чувствам винаги прекрасно – дори повече от луксозната обстановка, обвита в уют и елегантност – е внимателното отношение и усмивката, с която ме зарежда всяко посещение.

WALLPAPER WWW.EMILIANAPARATI.IT - DOMKO PHONE: 02 879 12 15 WWW.DOMKO.COM

THE DESIGN ISSUE

ИНОВАЦ ИИ

ЕДНО ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ РЕШЕНИЯ В ЖИВОТА ВИ ПРОЦЕДУРАТА FOREVER YOUNG ПОДМЛАДЯВА ЦЯЛОТО НИ ТЯЛО – ОТВЪТРЕ НАВЪН

Андрей Петров

естно казано, затрудни ни дори рубриката на този материал, защото как да го опишем – това е едно от най-интересните постижения на науката през последните години, същевременно е обвързано с биотехнологии, здраве, иновации и дори красота. Еликсир на младостта звучи романтично, но и недостатъчно, за да опише огромния принос за дълголетието и качеството на живот, постигнати от този метод. Forever Young e подмладяване на организма истински, цялостно и дълготрайно, отвътре навън. То обхваща цялото тяло, започвайки от клетките и органите ни, и стига чак до повърхността – в кожата, косата и усмивката. От огромно значение е, че се отразява и психологически: подсилва се самочувствието,

повишава се либидото и драстично повече енергия изпълва деня ви. Не можем да наречем Forever Young процедура, защото това предполага еднократно действие, докато тук говорим за начин на живот. Говорим за многократни леки намеси, които всеки път ни връщат с 10-ина години назад и ни даряват с хиляди повече мигове на щастие, енергия и виталност. Областта на биотехнологиите е съвсем нова и дори в световен мащаб клиниките, където можете да се подмладите, са малко, а съвсем отскоро в България Imani Holistic Medical Centre стана единственият център в страната, който може да консултира пациентите у нас за метода Forever Young. Самото лечение пък се извършва в St. James Hospital в Малта, на който Imani е партньор.

ИНОВАЦ ИИ

FOREVER YOUNG Е РЕВОЛЮЦИОНЕН И УНИКАЛЕН МЕТОД ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ, КОЙТО ПОДОБРЯВА КАЧЕСТВОТО И ДЪЛЖИНАТА НА ЖИВОТА, КАТО ДЕЙСТВА ОТВЪТРЕ НАВЪН, ИЗПОЛЗВАЙКИ НАЙ-НАПРЕДНАЛИТЕ БИОТЕХНОЛОГИИ. ЖЕЛАНИЕТО ДА ПОМОГНЕШ КАТО ТЛАСЪК КЪМ НАПРЕДЪК

Както много значими открития в науката, и това е плод на смесица между голям ум и щастливи обстоятелства. Дългогодишният опит на проф. д-р Александър Любич като акушер-гинеколог го среща с проблемите на безброй семейства с репродуктивни затруднения. Това е причината лекарят да търси и алтернативни лечения на безплодието извън вече стандартния метод инвитро. Целта му е цялостно да елиминира затрудненията на двойките, като с помощта на американски и японски учени се насочва към т.нар. подмладяване на яйчниците. Така се ражда проектът SEGOVA – акроним, чиито инициали описват различните фактори за това помладяване, сред тях са терапия със стволови клетки и повишаване на продукцията на енергията в митохондриите. И докато последното навява спомени от уроците по биология, цялостният успех на SEGOVA означава, че с няколко процедури женската репродуктивна система осезаемо се подмладява и с това става и по-плодовита. На основата на същия този успех проф. Любич развива проекта Forever Young, който значително надгражда постигнатото. Първо, защото помага на всички, независимо от пола, и второ, защото засяга цялото тяло. Затова и той няма еквивалент в света.

НАУКАТА ГОВОРИ

Добре известен факт е, че много от проблемите ни в здравословен план се основават на нашите хормони и нa баланса между тях. Това знание е в основата на Forever Young. Хормоналните промени съпътстват всички физиологични процеси в хода на стареенето, особено що се касае за половите хормони. При жените се наблюдава драматична промяна в това отношение, когато настъпи менопаузата. По-малко се говори за андропаузата при мъжете, но при тях също се наблюдава хормонален дефицит. И в двата случая ефектите са явни и неоспорими: липса на жизненост и самочувствие, понякога стигащи до депресия, умора, проблеми с паметта, нарушения на съня, увеличен риск от сърдечносъдови болести, загуба на мускулатура и т.н. В този смисъл традиционният фокус върху по-повърхностни прояви, каквито са промените в теглото и външния вид, показва недостатъчно разбиране за сериозността на състоянието.

THE DESIGN ISSUE

Когато настъпят тези процеси в човешкия организъм, се наблюдава значителен спад на хормоналния баланс. Така тялото ни сигнализира, че се нуждае от една малко по-различна и специална грижа.

КАКВО Е FOREVER YOUNG

Forever Young е революционен и уникален метод за подмладяване, който подобрява качеството и продължителността на живота, като действа отвътре навън, използвайки найнапредналите биотехнологии. Основното, което отличава метода, е, че използва само и единствено клетки от собственото ни тяло, които, обработени и върнати отново в организма, възвръщат хормоналния баланс и подпомагат регенерирането и подмладяването на клетките. Forever Young включва замразяване на собствената ви тъкан, докато тя е по-млада и по-активна, и я възпроизвежда отново, когато функциите на половите жлези започват да намаляват. Възстановената тъкан след това поема ролята, която е имала преди замразяването, и започва да произвежда свои собствени полови хормони. Така стрелките на биологичния часовник буквално се връщат назад – и то със 7 или 10 години... и това „настройване“ на времето се случва многократно. Ако на млад човек в пика на неговия живот, около 25 г., се извлекат клетки, те се съхраняват в швейцарска банка за тъкани до момента, когато лекарите преценят, че вече е препоръчително да се извърши първата процедура по подмладяване. Това например може да стане около 40-годишнината на пациента. Има и друг вариант – ако сте на 45 г. например, и сега научите за метода, извадените клетки биват обработени и в рамките на 72 ч. върнати обратно в тялото ви. Така промяната започва веднага. След терапията, която и в двата случая по-горе отнема едва 3 дни, пациентът скоро ще започне да чувства значителни подобрения, като, разбира се, ефектите и бързината на настъпването им са строго индивидуални – но все пак можем да говорим за проява на първи симптоми около месец след връщането на подмладените клетки обратно в тялото. Процедурата може (и е добре!) да се извършва многократно, като така не само се удължава животът чрез правилната „употреба“ на собствените ни клетки, но дори когато пациентът навлезе в дълбока старост, качеството му на живот ще е драстично по-високо, дарявайки го с жизнена енергия до последния му ден.

ТЕРАПИЯТА В ПОВЕЧЕ ДЕТАЙЛИ

Forever Young се извършва на няколко етапа. Процедурата започва чрез вземане на кръв от пациента, минава през ЯМР и след това през пълен тест на генома, какъвто в момента се извършва само на няколко места в света. Така лекарите установяват дали пациентът страда от някакви заболявания и дават напълно ясна картина на цялостното състояние на тялото, както и на евентуалните болести, които биха могли да се отключат сред време. Ако бъдат открити противопоказания, необходимо е те да бъдат излекувани преди започване на процедурата. Представете си го като карта на тялото. Веднъж направен, този тест остава за цял живот и е като ключ, който винаги носите със себе си. А вратата, която отваря, е към абсолютно познание на тялото ви. Чак след това чрез минимална интервенция се взима тъкан от мъжката или женската полова жлеза (тестисите и яйчниците), ден по-късно се извлича и костен мозък и със стволовите клетки от него се обогатяват клетките от тестисите или яйчниците.

З Д РАВЕ

КОЙ Е ПРОФ. Д-Р АЛЕКСАНДЪР ЛЮБИЧ Роденият през 1958 г. в Белград, Сърбия, проф. Любич получава образованието в родината си, а по-късно специализира в САЩ, Япония и Гърция. Той е пионер в изследванията в областта на биотехнологията в репродуктивната и перинаталната медицина, асистираната репродукция и минимално инвазивна репродуктивна хирургия. Създател на in vitro генетичната яйчникова активация и метода за подмладяване на яйчниците SEGOVA. Има над 25-годишен опит като специалист и преподавател в различни медицински университети в Сърбия и по света. Преподавател е в престижния Dresden International University (DIU), както и гост лектор в Weill Cornell Medical School. Носител е на редица международни награди, сред които First Investigator Award (USA), Belgrade Science Award (Serbia) и Sir William Lilley Award (WAP).

ИНОВАЦ ИИ

Взима се необходимия материал, за да има за достатъчно „вливания на младост“, ако се изразим така свободно, до края на живота ни. Обогатените клетки или се връщат обратно в тялото, или се замразяват за бъдеща употреба и се отансят за съхранение в специалните банки в Швейцария. Процедурата е безопасна и почти безболезнена и всяка серия на подмладяване отнема 3 дни – два за извличането на клетки и един за връщането им обратно в тялото – независимо дали то се случва веднага след извличането или между двата етапа минат години. Приемането на тъканите и клетките се извършва под упойка и след ден-два се очаква пациентът да се възстанови напълно и да се върне към всекидневните дейности. Ретрансплантацията на клетките обратно в организма практически няма процес на възстановяване. Методът Forever Young е съпроводен и от изготвяне на индивидуални режими на хранене и физически дейности, които са важна част от проекта и допринасят за постигането на възможно най-силни резултати.

РЕЗУЛТАТИТЕ

Времето за възстановяване на собствената тъкан е строго индивидуално и зависи от пациента. Основното правило е не да чакаме половите жлези да спрат да функционират нормално, а ретрансплантацията да се извърши, когато се появят първите симптоми на стареене. Този момент може да бъде точно определен с наблюдение на хормоналната активност чрез прост анализ на кръвната проба на пациента. Ако е необходимо, тъканите може да бъдат възстановени още преди първите симптоми на стареене на половите жлези, което ще доведе и до по-добри резултати. Методът е начин на живот и избор за това, как да го изживеем. Безспорни и най-лесно видими са положителните промени на външността – от косата до петите, от кожата, до ноктите и фигурата. Но най-осезаемио и най-важно е вътрешното подмладяване и възстановяване на баланса от най-активните ни години: жизнеността, либидото и щастието се забелязват дори от по-далеч. Те си личат в походката, в характера, в настроението. А защо не и в изборите, които правим всеки ден? И с вътрешна лекота да знаем, че веднъж взели правилното решение на младини, всеки избор оттук нататък е продължение на качествено изживян живот.

В БЪЛГАРИЯ ПРОЦЕДУРАТА СЕ ПРЕДЛАГА САМО И ЕДИНСТВЕНО ПРЕЗ IMANI HOLISTIC MEDICAL CENTRE, КОЙТО МОЖЕ ДА ОСИГУРИ КОНСУЛТАЦИЯ С ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ЛЮБИЧ И НАЧАЛО НА МЕТОДА FOREVER YOUNG В БОЛНИЦА SAINT JAMES HOSPITAL В МАЛТА.

THE DESIGN ISSUE

ЗА ХОЛИСТИЧНИЯ ПОДХОД В МЕДИЦИНАТА Здрав в дух в здраво тяло – фразата е повтаряна толкова често, но рядко е истински осмисляна. Медицината традиционно се насочва към втората част от тази мисъл, но идеята на холистичния център Imani е да подходи към всеки, прекрачил прага, като към цялостна личност, вместо да гледа на системите като на отделни едни от други. Фокус на този тип лечение е индивидуалният подход към всеки пациент. Екипът на медицинския център търси варианти за превенция, когато това е възможно, защото тя е по-добрият и безболезнен път от всяко лечение. Холистичният метод включва и приоритизиране на качеството на човешкия живот, заради което екипът на Imani включва водещи специалисти в разнообразни области: гинекология, пластична и реконструктивна хирургия, естетична дентална медицина, лазерни процедури, ортопедия, регене-

ративна медицина и съдови процедури. Всички лекари имат значителен опит и са практикували в клиники по цял свят. Медицинският център се състои от няколко отделения, снабдени с най-съвременното техническо оборудване. Основните техники и иновативни методи, които хирурзите използват, са минимално инвазивни и щадящи пациентите. Холистичният подход проявява разбиране към индивидуалността на всеки и му дава човешкото отношение, от което има нужда. В холистиката има специално място за грижата за тялото ни отвътре. Затова естественият подход на метода Forever Young към подмладяването е и причина Imani Holistic Medical Centre да е партньор на проф. Александър Любич и да осигурява нужните консултации и връзки с екипа на успешния лекар.

ДИОНИСИЙ

Теодора Георгиева

расив пурпурен цвят с виолетови оттенъци. Интензивен аромат на зрели плодове. Доминират черна череша, черна боровинка и подправки, обгърнати в нотки на натурален шоколад, черен пипер, зелени билки и много фин дъбов нюанс. Запомнящ се, дълъг и пикантен финал.“ Звучи познато, нали? Не едно вино може да се опише с тези думи. Но едно е виното, което предизвика вълнение у българския ценител на качествените напитки, дотолкова, че първата реколта бе изчерпана само няколко месеца след представянето си на пазара. Angel’s Share Syrah 2016 е създадено като поклон пред една древна винарска история за това, как небесните ангели слизат всяка нощ на земята, за да вземат своя дял от бъчвите, пълни с божествената напитка. И понеже крилатите създания са скромни и безплътни, техният „данък“ е само няколко процента, които производителите след това с радост допълват. Тъй като налогът може да бъде заплатен и с бяло вино, Angel’s Share бе създаден и във вариант шардоне – сорт, който наравно със сира е от много добре развиващите се в „Мидалидаре Естейт“.

Есента носи аромат на шумолящи под крачките ни паднали листа, на уют, огън и печени изкушения. Тях есента допълва и с

НОВИТЕ БУТИЛКИ ОТ НЕБЕСНАТА СЕРИЯ

на „Мидалидаре Естейт“: бялото Angel’s Share Chardonnay 2017 и червеното Angel’s Share Syrah 2017. Свежо и плодово, шардонето е частично отлежало в дъб, отличава се със запомнящи се аромати на акация, цвят на бяла праскова, зелена ябълка и сочни тропически плодове. Дали поради благословията на крилатите същества или заради желанието на „Мидалидаре Естейт“ да зарадва отново своите почитатели, но новата реколта сира е още по-обещаваща. Освен това, за гордост на винарната лозето в местността Дабовец, откъдето идва гроздето за това вино, вече е био сертифицирано съгласно най-добрите практики и изисквания. Страстта към виното е мостът между традициите и модерната философия на избата, където лозарите и технолозите обичат работата си, запечатвайки частица от себе си във всяка бутилка. Чашата е наполовина пълна, казват. Да, наполовина пълна със страстта към виното и наполовина – с докосване от ангелите.

БЛАГОСЛОВЕНО

ОТ АНГЕЛИТЕ КАК ДА ГОВОРИМ ЗА ДИЗАЙН, БЕЗ ДА ГОВОРИМ ЗА ИЗВИСЕНИЯ ДИЗАЙН, НАЛЯТ НИ В ЧАША, СВИШЕ

THE DESIGN ISSUE

MICHELIN

GUIDE

ЗА НАПРЕДНАЛИ

Евелин Цанева

два ли щеше да има и един ресторант със звезда Michelin, ако трябваше да ги категоризираш ти. Винаги ще намериш недостатък…“ – упреква ме приятелка, след като връщам повяхнала салата към кухнята на заведение с претенции да е едно от добрите в града. Може би съм придирчива, но целта на нашата вечеря беше не просто да се нахраним, а да прекараме приятно времето си заедно. А за да стане това, не бива да се тревожим за уж дребни неща като салатата, приборите и дали сервитьорите са учтиви. В последно време наблюдавам тези детайли с особено внимание, с което бързо си спечелих репутация на най-капризната сред приятелите ми. Често се случва заедно с покана за хапване навън да получавам и шеговити предупреждения от типа на: „Добре е да

THE DESIGN ISSUE

знаеш, че готвачът там няма две звезди Michelin“, „Приборите не са сребърни, но пък кухнята е превъзходна“, „Храната тук е много добра, само не знам

ДАЛИ ПЛЕЙТИНГЪТ ЩЕ ТИ ХАРЕСА“.

Поводът за последното е действителната ми слабост към внимателното поднасяне – мога да прекарам часове в аранжиране на блюда и гледане на видеоуроци с различни техники. Искам трапезата, около която се събираме, да бъде съвършена, независимо дали е у дома или навън. Невинаги ми се получава и в такива моменти се утешавам с уверението, че е по-важно да е приготвено много любов. При първия си опит за шоколадово суфле почти опустоших кухнята на приятелска двойка, която тъкмо се беше настанила в чисто новия си апартамент. Не само не ме изгониха от дома си, ами дори хапнаха с удоволствие яйчено-шоколадовата каша с особено неестетичен вид, която им поднесох на мястото на обещаното суфле. Когато започнах да пиша този текст, се замислих кое е найхубавото нещо, което съм опитвала, и как е било поднесено. Само че първо се сетих за най-лошото. Спомних си гостуването у семейството на близък за мен преди години човек. Домакинята се беше постарала: снежнобяла покривка, изящен порцелан и старинни сребърни прибори… липсваше обаче искреното желание да споделим този обяд. Може би точно заради това всяка хапка беше толкова безвкусна, че трудно се преглъщаше. Тогава разбрах колко

Г УРМЕ

Моят опит за плейтинг

НЕ СЕ НУЖДАЕТЕ ОТ СРЕБЪРНА ВИЛИЦА, ЗА ДА ЯДЕТЕ ДОБРА ХРАНА. ПОЛ ПРЮДОМ, КУЛИНАР

прав е цитираният по-горе Пол Прюдом, като казва, че за да ядеш добра храна, не се нуждаеш от сребърна вилица. Нужно е повече. Казват, че най-доброто нещо, което можеш да направиш за някого, е вкусна вечеря. Колкото до моята най-вкусна вечеря – тя беше подарък от Антонио, съдържател на малък и

НЕПРЕТЕНЦИОЗЕН РЕСТОРАНТ В РИМ,

собственост на фамилията му от поколения. Далеч от забележителностите и туристите, нашият домакин ни предложи не само най-ароматната, деликатна и автентична италианска храна, но и изключително топло посрещане. Покривката не беше безупречна, аранжирането беше незабележително, но гозбите и отношението компенсираха. Затова и Антонио има най-много звезди в моя личен пътеводител. Не са само 3, колкото е максималният брой, присъждан от инспекторите на Michelin (виж карето). А и те оценяват само и единствено вкуса на храната, без значение от интериора, дизайна, посудата, обстановката в ресторанта. Аз съм дори още по-взискателна от тях, защото поставям и друг задължителен критерий, не по-малко важен от добрия вкус – добрата компания, без която не можеш да му се насладиш истински.

MICHELIN GUIDE ЗА НАЧИНАЕЩИ Едва ли двамата братя Мишлен са си представяли, че ще поставят основите на най-прочутия кулинарен гид, когато тръгват на път, за да развиват прохождащия тогава бизнес с автомобилни гуми. Двамата често отсядат на различни места и отбелязват със звездички в тефтерчетата си къде храната е вкусна, виното е добро, къде сервитьорите са учтиви и къде лъжат… Информацията се предава на следващия търговец, за може да се ориентира по-лесно, тръгвайки на път, а той от своя страна добавя нови места. Публикуван за първи път през 1900 г., The Michelin Guide все още e мерило за добрия вкус, буквално и преносно. Ето защо: Оценяването се извършва само на базата на храната, която се сервира. Вкусът ù се оценява от инспектори под прикритие. Максималният брой звезди, който може да бъде присъден, е 3. В целия свят има малко над 20 такива заведения. Ресторант за бързо хранене в Хонконг, чието най-скъпо ястие струва около 5 долара, също получи звезда Michelin. Заради напрежението, под което са поставени той и екипът му, френският шеф-готвач Себастиен Брас се отказа от трите звезди, присъдени на ресторанта му през 2017 г.

THE DESIGN ISSUE

ЕКСК ЛУЗ ИВНО

ПРИВИЛЕГИЯТА ДА СИ ИЗБРАН

КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД СТЕНИТЕ НА ЕДИНСТВЕНИЯ ЧАСТЕН КЛУБ В БЪЛГАРИЯ?

Евелин Цанева снимки: Елена Ненкова

яма нищо по-прозаично от натоварен делничен ден в столицата – с огромния трафик и безкрайни потоци от бързащи хора. Днес обаче се чувствам една идея по-мотивирана да премина през градската джунгла, където в идеалния център на София единственият частен клуб в България ще отвори вратите си специално за PREMIUM Lifestyle. Контрастът със забързания град се усеща още с прекрачването на прага на един от архитектурните шедьоври на столицата – къщата на видния общественик от началото на XX век Димитър Яблански, в която след мащабна реставрация днес се помещава клубът. Построената през 1907 г. сграда, дело на австро-унгарския архитект Фридрих Грюнангер, е възвърнала първоначалния си блясък, а фасадата£ � по нищо не издава годините, прекарани в разруха, каквато впрочем е съдбата на повечето паметници на културата у нас. Тишината и уютът на градината заглушават шума от булеварда отвън, а чувството, че сякаш си сам със себе си, носи истинско спокойствие. Изпивам първото си кафе за деня и едва тогава забелязвам, че няколко от членовете на клуба също като мен се наслаждават на дискретността и уединението на това място, на което не е трудно да се отпуснеш и да забравиш за делничните грижи. Но целта на частните клубове по целия свят е да са повече от места, които хората посещават за отдих и забавление. Те са пространства, които оформят

КУЛТУРА НА СХОДНИ ЦЕННОСТИ

и интереси, където да завържете лични или бизнес контакти сред подбран кръг в дискретна среда. И макар в Европа и по света подобни клубове да имат вековни традиции и често да са символ на аристократичност и престиж, у нас до неотдавна идеята за такъв се възприема като неприложима за българската действителност. За мнозина тогава създаването на The Residence Exclusive Club изглежда обречена кауза, разказва генералният мениджър Станислава Георгиева (на снимката). И наистина началото било огромно предизвикателство не само заради окаяното състояние на имота, който буквално се рушал по онова време, но и заради липсата на клубна култура, спомня си Станислава, която не крие удовлетворението си от постигнатото заедно с колегите �, по-голямата част от които също като нея са тук от ден първи. С днешна дата прогнозите за неуспех не само не са се сбъднали, но клубът си е извоювал място сред най-елитните в света и вече е част от престижната International Associate Clubs (IAC). Членството в The Residence дава ексклузивен достъп до всички клубове в асоциацията по целия свят (виж карето).

Да сте сред избраните обаче е въпрос на привилегия, с каквато се ползва само ограничен кръг хора. Единствено

ВИСОКИЯТ СОЦИАЛЕН СТАТУС НЕ СТИГА

Освен безупречна репутация, за да се присъедините, ви е нужна и препоръка от други членове, които да гарантират за вас с авторитета си. Получаването на достъп до редица частни клубове по света често става възможно, само ако някой от настоящите членове бъде изключен или почине. Спазването на строги правила и определен дрескод също е напълно задължително и The Residence не прави изключение. Клубът категорично не толерира дискриминацията под никаква форма и насърчава единствено добрия тон.

ЕКСК ЕКСКЛУЗ ЛУЗИВНО ИВНО

Високите изисквания са напълно оправдани, защото гарантират гостоприемство от най-висока класа, сравнимо само с най-добрите подобни места по света. Членовете на клуба и техните гости винаги могат да разчитат на безупречно обслужване и качествени културни събития, на които често присъстват звезди от световната и българската сцена. Неслучайно за един от най-виртуозните цигулари на нашето време Васко Василев клубът е задължителна спирка през всеки сезон за последните 6 години. Тази година също не прави изключение. Всички членове и техните гости през цялото време могат да се наслаждават на първокласна гурме кухня, както и на

НАЙ-ДОБРАТА ВИНЕНА ЛИСТА В БЪЛГАРИЯ

Впечатляващата селекция включва над 500 забележителни марки и реколти. Не по-малко очаровани ще останат и ценителите на първокласното уиски. Клубът се гордее с признанието, което наскоро получи от престижния уиски бранд The Macallan, като го включи в списъка си от само 50 места в целия свят, където ще предлага ексклузивна серия продукти на марката, достъпна единствено на избраните локации. Но за да е наистина уникално едно място, само първокласното обслужване и внимателно селектираните храни и напитки не са достатъчни. По-важни от тях са хората – тези, които го посещават, и не по-малко тези, които се стараят винаги да предложат най-доброто от най-доброто. www.theresidence-club.com

THE DESIGN ISSUE

INTERNATIONAL ASSOCIATE CLUBS (IAC) – КЛУБЪТ НА НАЙ-ДОБРИТЕ ЧАСТНИ КЛУБОВЕ Създадена преди повече от 30 години, асоциацията на частните клубове изгражда широка мрежа в над 40 държави, която непрекъснато се разраства. Членството в The Residence Exclusive Club отваря вратите на повече от 250 от най-престижните клубове в целия свят. Асоциацията се старае да насърчава и подпомага членовете си да създават и развиват контактите помежду си. Така на практика единственият частен клуб в България предоставя достъп и до световния клубен елит. www.iacworldwide.com

ДИЗАЙН НА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ С

KATARZYNA

УКРАСЕТЕ МАСАТА СИ С ТЕЧЕН БУКЕТ ОТ ТОПЛИТЕ СКЛОНОВЕ НА ЮЖНА БЪЛГАРИЯ

Андреа Пунчева

формянето на щастливия дом и хубавите моменти е занимание за естети. То минава през качествени мебели от хубави материи, през елегантни аксесоари и завършва с начина на живот, или така наречения лайфстайл. Какво правим през свободното си време, ни оформя като личности, затова отделям особено внимание на това, което слагам на масата си. На нея винаги има тържествено място за точното вино. Търся го, подбирам, интересувам се и съобразявам вкуса му с ястието и с повода. Ето няколко идеи с помощта на www.winebooking.bg, които са подходящи за уютна вечер с най-близките, за подарък, когато сме на гости, или за някой много специален повод.

RUBIN – ВИНОТО С МНОГО ЛИЦА

Виното е ново за Katarzyna Estate и е продължение на успеха на Mavrud, който още с дебюта си през 2017-а направи впечатление с различния си етикет, а после – и с вкуса си. От избата избраха да продължат серията с обичания български сорт рубин, който поради вкусовите си качества (сортът е смесица от небиоло и сира) е основна съставка на полусладки и сладки вина от висок клас. В случая обаче Rubin е сухо вино, средно плътно донякъде заради 10-те месеца отлежаване в дъб и подходящо за много поводи. Може да отлежава в бутилка до 15 г. ДЕГУСТАЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ Наситен пурпурен цвят с виолетови нюанси. Изразен аромат, съчетаващ подправки, зрели червени и горски плодове и елегантен френски дъб. Обемно тяло с кадифена мекота. Дълъг и запомнящ се послевкус. Сервирайте с: червени меса, сирена и пикантни ястия.

THE DESIGN ISSUE

Д ИОНИСИЙ

KATARZYNA BRUT – ПРАЗНИЧНИ БАЛОНЧЕТА С НОТКИ ТРЮФЕЛ

Имате 5 години да измислите на какво да посветите този празник за небцето – толкова може да отлежава в бутилка пенливото вино, направено изцяло от шардоне, на Katarzyna. Разбира се, „еносиастите“ нямаме нужда от конкретен случай, защото балончетата създават празника самички и не питат. Особено впечатляващ е балансът на вкусовете: хем достатъчно плътен и земен, хем лек и неангажиращ, на моменти „хаплив“ покрай печените ядки, но винаги елегантен. Ако трябва да го оприличим на облекло, най-точен пример би бил графитеносив костюм от три части с тънки карета в горчичено – има слоеве, подходящ е за всеки повод и същевременно ще привлече внимание. Особено с нотките трюфел накрая. ДЕГУСТАЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ Наситен златисто-зелен цвят с фини искрящи перли. Плътен и благороден аромат с нотки на зряла праскова, печени ядки, ванилия и хлебно-маслени тонове. Фино, деликатно тяло с нежна игривост и дълъг запомнящ се финал с приятно усещане за трюфел. Сервирайте с: бели меса, рибни ястия и десерти.

LE ROUGE – СИЛНО И СТИЛНО

Друг пример за успешна серия на Katarzyna, която впоследствие се разраства: Le Rose от години си има своите почитатели – особено между април и септември – и това предизвика избата да „яхне вълната“, но този път с реверанс към онези от нас, които предпочитаме червеното, независимо от сезона. Открай време избата отдава почит на всичко френско, както показват и повечето имена на вината им, но Le Rouge конкретно е отличен пример за перфектното червено вино: елегантно, плодово, но и с подправки. Едновременно силно и стилно, едновременно мерло (40%) и каберне совиньон (60%). Може да отлежава в бутилка до 10 г. ДЕГУСТАЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ Наситен червен цвят с виолетови нюанси. Аромат на подправки, червени и черни горски плодове, преплетени с нотки ванилия и шоколад. Вкусовият аромат съчетава сочен плод и елегантен френски дъб. Меко и хармонично тяло, преминаващо в дълготраен и запомнящ се послевкус. Сервирайте с: печени червени меса, пикантни ястия и сушени меса.

Д ИОНИСИЙ

За Калисто знаем малко: тя е нимфа според древногръцката митология, а това е името и на втората по големина луна на Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система, открита е от самия Галилео Галилей. Съвсем недалеч от модерна Гърция, на няколкостотин метра от ГКПП „Капитан Андреево“, сред топлите лозя на Свиленград днес расте и вдъхновява една друга Callisto – серия био вина на Katarzyna. Бутилките са три и са произведени с био сертификат за качество: каберне совиньон (60%) и каберне фран, мерло (70%) и сира и 100% мерло, а общото между тях е запомнящият се дълъг послевкус. И трите вина може да отлежават в бутилка до 8 г.

KAБЕРНЕ СОВИНЬОН И КАБЕРНЕ ФРАН

ДЕГУСТАЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ Био вино с интензивен рубиненочервен цвят. Богат аромат с нюанси на червени и черни плодове, подправки, пушек и фин дъб. Вкусово виното е с мека сладост и дълъг послевкус. Сервирайте с: паста, печени червени меса и пикантни ястия.

МЕРЛО И СИРА

ДЕГУСТАЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ Био вино с наситен рубиненочервен цвят. Хармоничен аромат на зрели червени плодове, подправки, нюанс на ванилия и фин френски дъб. Сервирайте с: червени меса, паста, топли предястия с пилешко месо.

МЕРЛО

ДЕГУСТАЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ Био вино с интензивен червен цвят с виолетови оттенъци. Аромат на зрели червени и черни плодове в съчетание с фин френски дъб. Балансирано и хармонично тяло. Вкусовият аромат прелива в запомнящ се послевкус. Сервирайте с: паста, ризото или печени червени меса.

THE DESIGN ISSUE

CALLISTO – БИО И БОЖЕСТВЕНО

ПАРИ

ПРЕМИУМ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

ИЗБЕРЕТЕ СВОЕТО ОТ ЗА VISA PREMIUM ЗА VISA PREMIUM СПЕЦИАЛНО СЪЗДАДЕНАТА ПЛАТФОРМА С ВСИЧКИ ОФЕРТИ КАРТОДЪРЖАТЕЛИ КАРТОДЪРЖАТЕЛИ

Теодора Георгиева

азват, че щом буквата „р“ присъства в името на месеца, лятото неминуемо си е отишло, а заедно с него и всички топли емоции и характерните за сезона специални оферти. За картодържателите на кредитни карти Visa Gold, Platinum и Infinite обаче грижата за клиента и изненадите, приготвени за него, са целогодишни. Специално разработената Visa Premium платформа събира на едно място ексклузивно подбрани предложения от България и чужбина. За вас остава да изберете как да се поглезите през новия сезон. Ето няколко идеи:

ВЛЕЗТЕ ВЪВ ФОРМА

във фитнес център „Белизе“, където екип квалифицирани инструктори ще изготви за вас индивидуална тренировъчна програма и хранителен режим.

ПОДАРЕТЕ СИ ОТПУСКАЩ УИКЕНД

в съседна Гърция в комплекс Nefeli. Луксозно обзаведените вили, разположени в близост до живописното рибарско селце Неа Скиони на полуостров Халкидики, обещават романтични морски пейзажи на плажа със специални комплименти от Visa.

НАСЛАДЕТЕ СЕ НА НЕЩО ВКУСНО

и в ресторанти „Добро“ с две заведения в центъра на столицата, където получавате комплимент – бутилка френско вино при плащане с кредитна карта Visa Gold, Platinum или Infinite.

ПОГЛЕЗЕТЕ СЕ СЪС СПА В ХОТЕЛ RICH,

разположен в боровата гора на Велинград, който предлага пълноценна почивка далеч от натовареното всекидневие.

ИЗНЕНАДАЙТЕ ДЕЦАТА ПОДГОТВЕТЕ АВТОМОБИЛА ЗА ЗИМАТА

с помощта на Europcar България. Наемете кола със специална отстъпка и се възползвайте от преференциални условия за новия електрически KIA Soul.

ПОЕМЕТЕ ПО ПЪТЯ КЪМ ЗОНАТА,

като включите в менюто си разнообразна и вкусна храна, съобразена с изискванията на зоновото хранене. Професионалните готвачи от Z Chef ще я приготвят и доставят директно до дома или офиса.

със специалните предложения за тях, подготвени от Visa. За да изглеждат безупречно най-малките, ще се погрижи бутиковата селекция от световни марки на дрехи, декорация и играчки в АРА Kids Store, с всичко за деца от 1 до 14 години. При плащане с Visa Gold, Platinum или Infinite получавате специално Premium намаление.

СЪЗДАЙТЕ УВЕРЕНОСТ

на малчуганите да градят бъдещето си в Детска лидерска академия, фокусирана върху ранното развитие на качества и умения. Единствено за децата на Premium картодържателите академията предлага и практически семинар.

ПОВЕЧЕ ЗА ПЪРВОКЛАСНОТО ОБСЛУЖВАНЕ, КОЕТО ДАВАТ КРЕДИТНИТЕ КАРТИ VISA PREMIUM, МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ НА WWW.VISABG.COM/VISA-OFFERS/

ИНТЕ РВЮ

ДА ОТКРИВАШ МИЛИОНИ РАЗГОВАРЯМЕ С АНДРЕА ЮНГМАН, УПРАВЛЯВАЩ ДИРЕКТОР ЗА АВСТРИЯ, УНГАРИЯ И ПОЛША НА ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ АУКЦИОННИ КЪЩИ В СВЕТА – SOTHEBY’S

Разбирам, че зад всяка продажба се крие и някаква специална емоция, за да бъде тя успешна. Ще споделите ли Емилия Колева опита си с някои не толкова известни предмети, които сте продавали? Нормално е големите имена и внушителните суми да остават в съзнанието по-дълго време. Няма да забравя обаче една история, когато я работи за Sotheby’s от 1989 г., а от 2001-а е управляващ във Виена беше дошъл експерт по старинни картини и отидохме извън директор за Австрия и Унгария. През 2004 г. е назначена града до малко селце, в една много неугледна къща. Естествено, първата и за старши директор на Sotheby’s Лондон. Освен за ни мисъл беше: „Тук няма как да има истинско продажбата на „Избиването произведение на изкуството“. Влязохме вътре, на младенците“ на Рубенс през 2002 г. за беше смешно, защото навсякъде имаше кучета 49.5 млн. лири е имала ключова ТЪРГОВЕТЕ МНОГО и котки, а на стената беше окачена много роля и в тези на няколко значими ЧЕСТО ПРИЛИЧАТ И НА стара картина. Беше тъмно и не можехме да творби на Егон Шиле и Густав Климт, видим добре, но моят колега от Лондон каза: включително рекордната продажба на ИЗЛОЖБИ И СЕ СТАРАЕМ ДА „Това може да се окаже нещо специално“. пейзажа на Климт през 2010 г. „Църква ПРЕДСТАВЯМЕ ИЗКУСТВОТО Оказа се, че картината е на художник от XVI в Касон (Пейзаж с кипариси)“ за 26.9 ПО ИНТЕРЕСЕН И АТРАКТИВЕН век, която оценихме на 250 000 британски млн. британски лири. През 2011 г. пък НАЧИН – ИЗПОЛЗВАМЕ И лири, а това беше значителна сума за нейните води търга за друг шедьовър на Климт – собственици, които просто я бяха наследили. пейзажа „Лицлберг на Атерзее“, който е НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ КАТО Продадохме картината за около 500 000 продаден за 40.4 млн. долара в Sotheby’s ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ, лири, а хората бяха толкова благодарни, че Ню Йорк. За дългите години сред КОЯТО ПОЗВОЛЯВА ДА СЕ им помогнахме да открият картината и да изкуство за милиони и страстта да я продадат добре, че ми изпращаха писма и откриеш нещо ново, която те буди всеки РАЗХОДИШ ИЗ КАРТИНА картички за Коледа години наред след това. ден, ни разказва Андреа Юнгман, която НА САЛВАДОР ДАЛИ Всъщност такива истории дават още повече посети София за първи път по покана на смисъл на работата ми – имам много клиенти, Bank Gutmann. с които продължавам да поддържам връзка и до днес, въпреки че нямаме бизнес отношения. Г-жо Юнгман, работите за Sotheby’s от почти 30 години – Вероятно защото цялостното преживяване и историята, разкажете ни за работата си, кое е онова, което ви която ви свързва, натежава спрямо сухите факти? задържа в компанията толкова дълго време? Всъщност именно историята прави един търг успешен. Колкото Най-интересното в моята работа е да откривам и да виждам повече можеш да разкажеш за една творба, толкова по-добре се отразява със собствените си очи наистина изключителни, много специални това на цената. Ако погледнете днешните търгове – всеки от тях произведения на изкуството. От друга страна, контактът с хората, разказва някаква история. Не просто представяме предмет за продажба, които притежават тези творби, е много любопитен. Както се а целият процес е дирижиран по един елегантен начин, като започнем досещате, колекционерите не са обикновени хора – много често от подредбата на поредността на отделните артикули и минем през те имат дълга семейна история. През последните 18 години се маркетинга, когато невинаги на преден план излизат само големите занимавам и с реституция – това е много специална област, която имена. Понякога интересните истории идват с по-малките творби, изисква особени преговорни умения, човечност, етика и това да които привличат вниманието на хората и се продават добре. можеш да се отнасяш с хората по правилния начин, за да спечелиш Изпреварихте следващия ми въпрос в синхрон с темата доверието им. И именно това ме кара да продължавам, защото когато, на броя ни – щях да ви питам за дизайна на перфектната да кажем, се продаде някое произведение на Климт, се появява продажба? следващото предизвикателство със своята си история. А нашата Да, всъщност през последните 10, а може би и малко повече работа е донякъде и детективска – да откриеш някоя творба, да години продажбите се случват с много усилия и предварителна намериш начин да стигнеш до нея и целият процес по преговори да подготовка. Най-скъпите артикули например никога не се предлагат започне отначало. Това е изключително интересно.

THE DESIGN ISSUE

ИНТЕ РВЮ

от самото начало, водещият на търга трябва да умее да набере скорост и да управлява това усещане у аудиторията. Освен това има и много съпътстващи елементи, които допринасят за цялостното изживяване – обядът, коктейлът, вечерята за специални гости. Също така много често правим два търга в един – да кажем, продажба на картини и продажба на мебели. Създаваме различна атмосфера, като пресъздаваме обстановката от стар апартамент например. Търговете много често приличат и на изложби и се стараем да представяме изкуството по интересен и атрактивен начин – използваме и новите технологии като виртуална реалност, която позволява да се разходиш из картина на Салвадор Дали. Хората са изключително впечатлени от подобни неща и дори се редят на опашка. И има защо! Кой не би искал да се разходи буквално в света на Дали? Изглежда, че новите технологии всъщност подпомагат „старото“ изкуство? Да, определено. През последните 3-4 години ние в Sotheby’s направихме сериозна дигитална стъпка – имаме най-много последователи в социалните мрежи от аукционните къщи, работим с компания за изкуствен интелект и намирам всички тези процеси за много интересни, защото те нямат много общо с търговете. Онова, което създаваме в дигиталното пространство, е своеобразен виртуален свят на изкуството за почитатели, колекционери, артисти – видеа, интервюта с интересни хора. Дори и да не сте колекционер или потенциален купувач, можете да намерите любопитно съдържание на уебсайта. Много често, когато пътувам, използвам времето, за да разгледам сайта, и винаги откривам нещо ново – имахме например еротична разпродажба, където Памела Андерсън беше поканена, и имахме интервю с Дита фон Тийз. Е, това определено звучи интересно. Да, на ръба с изкуството, но все пак от правилната страна. Работата ви е свързана с региона на Австрия, Унгария и Полша – кажете ни по какво се различават тези пазари с по-големите в Лондон и Ню Йорк? Разликите са много. Лондон, Ню Йорк и Хонконг са големите световни центрове на изкуството. Най-големите търгове се случват там,

THE DESIGN ISSUE

най-известните произведения се разиграват именно там. Китайският пазар се разрасна и продължава да се разширява. В Европа например пазарите са по-скоро локални, и трите страни, за които отговарям, нямат международни продажби, каквито се случват в Лондон и Ню Йорк например. Всъщност в тези региони Sotheby’s не провежда търгове, а търси произведения, които да бъдат продадени в големите световни центрове. И трите страни имат богата колекционерска история, като логично Австрия, която не е била част от Източния блок, е страната, в която все още има събрано много изкуство. Унгария и Полша имат много стриктни правила за износ, което, предполагам, че важи и за други страни от Източна Европа, включително Румъния и България, а това ограничава пазара до голяма степен. Париж е градът, който можем да наречем втори център в Европа след Лондон, като тенденцията е възходяща. Вярвам, че все още има много неоткрито изкуство. Преди няколко години например направихме търг, който се провежда всяка година, за творби от XX век от Централна и Източна Европа. В Sotheby’s се стремим да отговорим на търсенето, но също така търсим и ниши там, където усещаме, че би могло да има интерес да представим и нещо ново. Затова и нямах търпение да посетя София, защото съм сигурна, че има много интересни неща за откриване тук. А пък след време можем да говорим и за по-сериозно присъствие на Sotheby’s в България? Определено, това е една от причините да приема да отговарям за Полша и Унгария – защото вярвам, че тези региони има много какво да покажат и искрено се вълнувам от това. Един последен въпрос, който вероятно са ви задавали, но със сигурност е любопитен за читателите ни – кои са най-евтиното и най-скъпото нещо, които сте продали? Най-евтиното сигурно е било някоя чиния за 100 евро от разпродажба на благородническа фамилия, когато освен изкуство се разиграват и предмети, принадлежали на някой граф например. Едно от най-скъпите е произведението на Рубенс, което продадохме през 2002 г. Интересното е, че то беше открито в Австрия, но в началото не знаехме, че е Рубенс, и го разбрахме в Лондон. Беше оценено на 2 до 3 млн. лири, а го продадохме за 49.5 млн.

ЦЕНАТА НА СЪВЪРШЕНСТВОТО РАЗМИСЛИ ПО РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДИЗАЙНЕРСКА ЧАНТА И ДИЗАЙНЕРСКО БЕБЕ

КУТИЯТА НА ПАНДОРА

Евелин Цанева

опнежът за съвършенство е основна човешка черта. Стремим се да надхитрим природата, понякога на всяка цена. Да си създадем свят без болести, където всяка грешка може да бъде коригирана, където дори човекът може да бъде „поправен“. Ако това е целта, напът сме да успеем: можем да пренапишем тялото си, така че да избегнем тежки наследствени заболявания, с технологията за промяна на ДНК, наречена CRISPR. Чрез нея геномът на всяко живо същество може да бъде изменен с помощта на компютърна програма, която „изрязва“ конкретна ДНК последователност и я замества с друга. Казано по-просто: програма за дизайн на идеалния индивид. Учените се стремят да изкоренят редица генетични заболявания и да намерят лек за неизлечими към днешна дата болести. Щеше да е обнадеждаващо, ако можехме да сме сигурни, че не отваряме

THE DESIGN ISSUE

А това все още няма как да го знаем. Нямаме категорично опровержение на опасенията, че подобни промени няма да доведат до неочаквани и неконтролирани мутации в човешката ДНК. Какви биха били потенциалните рискове и как бихме могли да се справим с последиците от тях – също не знаем. По сходен начин ГМО хранителни продукти са разрешени за продажба в някои държави, а ползите и/или вредите от тях към момента не са окончателно изяснени. Щом не сме склонни да консумираме тях, защо бихме искали да има генномодифицирани хора? Технологията предизвиква спорове и заради моралните казуси, които носи със себе си. След като вече можем да променяме гените, отговорни за различни аномалии, значи имаме възможност да променяме и външния вид или физическата си издръжливост. Заедно с хората, желаещи да предпазят потомството си от тежки заболявания, ще се появят и други, които ще искат да решават и какъв да е външният вид на бъдещите им деца. Освен егоистично и незачитащо мнението на самите деца, които засяга, изпълнението на подобни желания, поне в началото, ще бъде финансово достъпно само за малцина. Не бих искала да съм дете, чиито родители не са разполагали със средствата да го „направят“ умно и красиво в свят, където вече има такива.

ИЗ БРАНО ОТ PR E M I U M . BG

А дори да оставим настрана парите като фактор, културните норми, които предпочитат високи, слаби, белокожи, руси, светлооки хора, биха коствали значителна част от генетичния фонд на човечеството – макар че съм наясно, че далеч не за всички това е мечтаният външен вид. Добре знаем, че генетичното разнообразие е

ГАРАНЦИЯ ЗА СИЛНА ПОПУЛАЦИЯ,

която може да оцелее при резки промени в селекцията. И обратно: колкото е по-бедно, толкова е по-голям шансът за затруднено приспособяване и дори за измиране на вида. Не на последно място генното инженерство неминуемо ще доведе до по-голяма продължителност на живота, което на теория е чудесно, но в дългосрочен план ще доведе значително нарастване на населението на Земята. От своя страна това би превърнало конкуренцията за изчерпващите се ресурси, каквато не липсва и днес, в ожесточена война за пространство, храна и вода в погъстонаселените региони на света. Ако това ще е цената на онзи идиличен свят без болести и недостатъци, към който се стремим, това би било по-скоро пирова победа, отколкото сбъдната мечта. Може би точно сега е времето да зададем тези и други важни въпроси, които вече предопределят бъдещето ни. Наистина ли редактирането на гени ще се окаже месията на медицината?

За учените това е голяма стъпка към ликвидирането на редица генетични заболявания и справяне с болести като рак и малария. Що се отнася до дизайнерските бебета, те са факт след появата на първото дете, заченато благодарение на комбинирането на генетичен материал от трима души. Именно чрез този метод при детето е предотвратено сериозно генетично заболяване, известно като синдром на Лий, от който страда майката. Хората с този синдром обикновено оцеляват едва няколко години. В случая обаче момченцето, дете на семейство от Йордания, е родено напълно здраво през 2016 г. в Мексико – едно от малкото места, където извършването на такава дейност от медиците не е забранено. За екипа, довел на бял свят първото дете с трима биологични родители, използването на спорната технология е напълно етично от гледна точка на спасяването на човешки живот. Проблемът обаче е, че именно каузата за спасяване и подобряване на човешкия живот може да се превърне в ниша за доходоносен и не особено почтен бизнес за тези, които инвестират в разработването на подобни технологии единствено с цел печалба. Без регулация и строги етични норми рискуваме да превърнем дори и най-значимия напредък на медицината в най-обикновена търговия. Щом можем да си поръчаме дизайнерски обувки или чанта, значи можем да си поръчваме и дизайнерски деца, стига да има кой да изпълни поръчката. Затова въпросът не е дали можем, а дали искаме.

VILNER-ИЗИРАЙ ТОВА!

АРТ СТУДИО ЗА КОЛИ. ИМА ЛИ НУЖДА ДА КАЗВАМЕ ПОВЕЧЕ, ИЛИ СНИМКИТЕ ВЕЧЕ ВИ ГРАБНАХА?

Андреа Пунчева

акто повечето истории за успех, и тази започва с лично разочарование. Още в средата на 90-те Атанас Вилнер иска да си направи нещо по личния автомобил, нo не открива никого, който да може да му го извърши. Справя се сам и от този пръв преодолян проблем се ражда Vilner – арт студио за коли. Започва полека, първо със своя автомобил, после с този на приятели и след като достатъчно пъти чува: „Ееей, страхотно е станало, айде и на мен такова“, решава да разшири кръга. От хоби в свободното време се превръща в компания за цялостна интериорна, а понякога и екстериорна услуга. „Нали знаеш, занаят се краде. Разглобяваш нещо, което е направено от друг, гледаш как работи, пробваш да постигнеш същото. Идва моментът, когато започваш да откриваш чуждите грешки и да търсиш начини да подобриш дизайна им.“ Вече 2 десетилетия българската компания изработва индивидуални проекти за автомобилни интериори – всичко от дребни акценти до смяна на коланите на пътниците или на волана, до пълна промяна на цялото купе. „Нещо се е скъсало, разшило по таблото, това са дребни корекции. Ако говорим за поправки, най-често правим волани, те се изтриват от употреба, това е нормално, няма как да е иначе. С тях например специфичното е,

ОТ КОРИЦ АТА

че ние правим само ергономични волани, но се влияем от дизайна на оригиналния –

ГОНИМ НЕ САМО ВИЗИЯ, НО И УДОБСТВО.“

Ако сте маниак на тема коли, има и следваща стъпка с различни аксесоари, подхождащи на новия вид на колата. „Независимо колко е луксозен един автомобил, винаги може да се персонализира (т.е. да се Вилнер-изира – бел.ред.) и да се направи още по-добре. Дори и да излиза от фабриките на най-скъпите марки, а те имат изключителна изработка на интериора, винаги нашето качество е или също толкова добро, или дори по-високо. Ако качеството е еднакво,

то разлика пак има и тя е в детайла: нещо, което масовата продукция, даже на бутикови автомобили, не може да произведе.“ Освен това Vilner разработват индивидуален проект за всеки клиент и дори за всяка отделна кола. „Никога няма да има друг такъв автомобил. Да кажем, че си купите най-новия модел на дадена марка – и пак утре на паркинга до вас може да спре човек със същата кола. Това просто няма как да се случи, ако ние сме ви правили интериорен дизайн. И в повечето случаи не става въпрос за цялостна подмяна, разбира се. Понякога просто акцент или друг волан са напълно достатъчни, за да придадат на автомобила съвсем друг облик.“ Разбира се, стигаме и до цените.

НАЙ-БЪРЗАТА (И КРАСИВА?) ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОЛА В СВЕТА Видяхте я на корицата. Ако Tesla ни харесва, то хърватската суперкола Rimac ни изстрелва в друго измерение с 1914 конски сили и ускорение от 0 до 100 км/ч за 1.97 секунди. Тя е най-бързата електрическа – а може би и изобщо – кола в света. Има пробег за едно зареждане от 650 км, което е необичайно дълго за електрическо возило. Всяка от 150-те

произведени бройки се продава за 1.3 милиона евро. Вече 8 години Rimac си партнират с Vilner и за Атанас е гордост, че екипът му изработва интериорния дизайн на суперавтомобила. Всичко отвътре на Rimac, което виждате на първа, втора и трета корица, е тяхно дело. „Хърватите наистина успяха да направят продукт на много високо световно ниво“, обобщава Наско.

ОТ КОРИЦ АТА

Макар че всеки проект е строго индивидуален като размер, срок и материали, Атанас ми дава лесен пример: смяна на кожата на волана, да кажем, започва от около 170 лв., което за по-големите коли е

КОЛКОТО ДА НАПЪЛНИТЕ РЕЗЕРВОАРА

Клиентите са разнообразни и открито си говорим за реалността на българския пазар. Няма нужда да ни казва, че потребителите във високия сегмент в България са ограничени – това сте вие, които четете тези редове – и затова и приоритет е всеки, прекрачил прага на студиото, да си тръгне доволен. „Има хора, които са си правили нещо по колата, но не са им го изпълнили, както трябва, и сега са практически изгубени за целия бранш. Почти невъзможно е да ги убедиш, че услугата ти е различна и много по-качествена. Това е малко като с докторите – ако имаш лош опит и от всички страни чуваш различни мнения, нямаш доверие на цялото съсловие. Което, разбира се, не е правилно, но е разбираемо. Сещам се за един стар лаф: „Не смея да отида на лекар, като знам какъв инженер съм“. Няма значение дали си дал 3 лева за хляб, 3000 или 30 000 лева за колата си, важното е да си тръгнеш доволен от изпълнението и от обслужването.“ Личи си, че за Атанас не е въпрос на пари. Малцина могат да си позволят да платят 100 000 за нова кола, а след това да персонализират интериора �, но сред клиентите на студиото има и собственици на хубави автомобили втора ръка… или дори на обикновени коли, които обаче имат много висока сантиментална стойност. Мисля си, че ако всички работехме по този начин, щяхме да живеем в съвсем друга държава. „Най-българския“ симптом Наско открива в масовото затруднение да се търси общ подход.

„Препятствие беше да науча екипа да работи като екип. Колективната работа е всичко. Например аз и дизайнерът имаме основната визия как трябва да изглежда резултатът накрая. После хората в производството, които се докосват до материите и за тях е много по-лесно да преценят на място някакви детайли, те пък могат да открият по-добър начин за изработка. Крайният резултат за клиента е продукт от сработването на служителите ни на всеки етап.“ Общуването е приоритет вътре в компанията, но засяга и клиентите, което го прави ключово за успеха на цялото начинание. „Още съвсем в началото имаше случаи, когато видяхме, че колкото и детайлно да сме се опитали да опишем как ще изглежда крайният продукт, клиентите са си представяли едно, а ние – друго. Затова след няколко напрегнати ситуации бързо се научихме да правим предварителен проект, който те си одобряват, и тогава вече имаме зелена светлина. “ „Централният ни офис е в София, но

ИМАMЕ ФРАНЧАЙЗ И В ПЕКИН

Активно се движим в посока да разширяваме дейността си и в други части на света. Повечето от клиентите ни са в България, ние сме се развили покрай тази клиентела и сме � много благодарни, но същевременно се увеличават поръчките и от чужбина. Оказа се, че репутацията ни буквално беше стигнала преди нас в Китай – аз още не бях стъпвал там, но наш дизайн ме беше изпреварил. Наблюдавали ни много внимателно поне две години и когато се свързаха с нас с предложение за партньорство, преценихме, че франчайз е найефективният вариант за това. Вече три години го правим, талантливи са колегите ни в Пекин и отвориха шоурум на 2500 кв.м.“

Г УРМЕ

Особено интересно им е да търсят варианти за франчайз или клонове на Vilner в Индия, ОАЕ и Близкия изток, защото с потока от Европа се справят успешно и в София. Предизвиквам го с предположение, че за успеха донякъде е помогнал фактът, че Вилнер не е типичното българско име. По-международно звучи, както се шегуваха в „Клуб НЛО“ едно време. „Не знам за международното, но когато си сложиш името някъде, това ти

помага да стоиш зад него и да се бориш.“ Като най-вдъхновяващата част от работата си описва и найочевидната: търсенето на идеята, изработката на проекта и създаването на дизайн, подобренията върху него… „Понякога ги сънувам нещата дори. Най-готино е върху поръчка, за която хората вярват, че е невъзможно да се направи, да помислиш, да помислиш, да помислиш и най-накрая да им намериш решение.“

В ПОДКРЕПА НА МЛАДИТЕ ТАЛАНТИ „В България има страшно много талантливи хора. Затова искам да направя школа за обучение на дизайнери в сферата на автомобилния интериорен дизайн.“ Така Атанас отваря темата за един започнат проект. „С разрастването на фирмата нуждите ни и проектите, в които участваме, решихме, че е време да създадем пространство, където да обединим всичко на едно място. В сградата ще се помещава както школата, така и производството, централният ни офис и шоурум. Това ще е сърцето на нашето творчество. Идеята е онова, което ние сме научили като колектив, да го предадем на следващите ентусиасти след нас.“ Разбира се, най-талантливите вероятно ще получат и предложение от самите Vilner.

МАШИНА НА ВРЕМЕТО

С 4 ГУМИ

ледали ли сте филма „Тетрадката“ с Раян Гослинг и Рейчъл Макадамс? Наскоро попаднах на него отново, бях го гледала преди доста време и знаех историята, затова успях да обърна внимание на някои детайли, за които преди не се бях замисляла. Загледах се в автомобилите във филма и се сетих за думите на арт директора на PREMIUM Lifestyle, който преди време по съвсем различен повод възкликна: „Колко покрасиви са били колите преди половин век!“. Електрически, безпилотни, оборудвани с всички възможни системи за безопасност – днешните автомобили могат да се похвалят със степен на сигурност, несравнима с тази на предшествениците им отпреди 50-60 години. Когато говорим за дизайн обаче, „възрастните“ представители на автомобилната индустрия много често изпреварват наследниците си. Разбира се, усещането за естетика е нещо много субективно и няма да се опитваме да сравняваме автомобилния дизайн преди и сега, защото не би имало смисъл. В броя, в който отдаваме почит на създателите на онова, което доставя удоволствие на окото – дизайнерите, избрахме да ви разкажем за няколко дами, които успяват да остареят със завиден финес.

THE DESIGN ISSUE

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ НЯКОЛКО ВЪЗХИТИТЕЛНИ КРАСАВИЦИ НА ВЪЗРАСТ МЕЖДУ 50 И 60 ГОДИНИ, КОИТО ПРИТЕЖАВАТ ИЗЯЩНИ ФОРМИ, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРИСЪСТВИЕ И ЕЛЕГАНТНА ОСАНКА Емилия Колева

ASTON MARTIN DB5 ОТ 1964 Г.

Когато британският перфекционизъм се съчетае с италианския усет за красивото, резултатът е любимият автомобил на Джеймс Бонд. Визията на луксозния grand tourer (GT) Aston Martin DB5 е дело на италианския производител на каросерии Carrozzeria Touring Superleggera. Собственикът на Aston Martin от 1947 до 1972 г. сър Дейвид Браун, чиито инициали носи DB серията, възлага на италианската компания изработването на следващото поколение GT след успешното въвеждане на DB2. Любопитен факт е, че лицензионното споразумение позволявало на Aston Martin да използват дизайна и патентования метод Superleggera construction (супер лека конструкция) срещу лицензионна такса от 9 паунда за първите 500 каросерии и 5 паунда за всяка следваща. Представен за първи път през 1963 г., 007 автомобилът е еволюирала версия на DB4. Набира изключителна популярност след появата си в третия филм за Джеймс Бонд – „Голдфингър“, през 1964 г. За снимките на продукцията е бил използван оригиналният прототип на автомобила, както и още един, без допълнителните екстри. На Световното изложение в Ню Йорк през 1964 г. и двата автомобила от филма са били изложени, а моделът е бил признат за „най-известната кола в света“.

АВТОМОБИЛ И

JAGUAR E-TYPE ОТ 1961 Г.

При лансирането � през март 1961 г. Енцо Ферари я определя като „най-красивата кола, правена някога“. Оценката му е потвърдена през 2004 г. от списание Sports Car International, което я поставя на първо място в списъка за топ спортни автомобили от 60-те, и през 2008-а от The Daily Telegraph, когато е класирана на първо място сред „100-те най-красиви коли на всички времена“. По онова време E-Type е изглеждал като автомобил от бъдещето – с драматичнaтa си овалнa предница и издължен гладък силует, напомнящ на голяма котка, какъвто е и самият ягуар. Човекът, на когото дължим изящните форми, превърнали този модел в легендарен за автомобилния дизайн, се казва Малкълм Сойер, инженер по аеродинамика, който е работил за Bristol Aeroplane Company през Втората световна война. Отношението към работата и творбите му било загадъчно. По онова време сред екипа от дизайнери на Jaguar важала максимата, че „ако нещо изглежда добре, значи ще работи добре“. Подходът на Сойер бил по-научно ориентиран. Усамотявал се в отделна стая, за да се консултира със сложните изчислителни таблици и формули и да чертае мистериозни овални форми. Трудно е да повярваме, че такава съвършена хармония на линиите и формите е постигната единствено чрез сухи математически изчисления. Регулациите в САЩ, където моделът е бил продаван под наименованието XKE, изисквали да се премахнат елементи от предните светлини, което се отразило на цялостния гладък силует. Пазарът пък търсел 2+2 модел, което довело до удължаване на тялото на автомобила – в синхрон с аксиомата на дизайнерите, че пропорцията е всичко. E-Type се е произвеждал до 1974 г., а днес може да бъде видян в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

MASERATI GHIBLI SPYDER ОТ 1969 Г.

Когато говорим за дизайн на автомобили, трудно можем да скрием пристрастията си към италианските творения, отличаващи се с елегантност, чар и забележително присъствие. Представена за първи път на aвтомобилното шоу в Торино през 1966 г., Maserati Ghibli успява да разбуни духовете в автомобилния дизайн по онова време. Неин създател е превърналият се в легенда и признат за „дизайнер на века“ от 120 журналисти през 1999 г. Джорджо Джуджаро, или както е по-познат – Джорджето. Почти няма вероятност да не сте се возили в автомобил, чийто дизайн е негово дело. Самият той казва за творбата си, че e една от тези, с които се гордее най-много, а мнозина определят Ghibli с нейната впечатляваща аеродинамична форма като найдобре изглеждащото Maserati и най-красивата спортна кола от следвоенния период. Един от непотвърдените слухове дори гласи, че самият Хенри Форд платил 19 000 долара (което била доста екстравагантна сума за онова време) за първото Ghibli, внесено в Съединените щати, и бил толкова впечатлен от автомобила, че дори предложил да купи компанията.

АВТОМОБИЛ И

Въпреки че това може и да е спекулация, повече от сигурно е, че кръстената на горещите сахарски ветрове кола бързо се превърнала в атракция и желана от знаменитости придобивка още от представянето си, като успява да надмине по продажби конкурентните си Ferrari Daytona и Lamborghini Miura, което е изключително значимо постижение в оспорвания свят на суперколите. През 1969 г. Maserati представя забележителната Ghibli Spyder – още по-красива от купе варианта. От модела са произведени само 125 бройки, преди Ghibli линията да е прекратена през 1973 г., което я превръща в още по-желана от колекционерите.

MERCEDES 300SL ОТ 1954 Г.

Сред първите спортни коли от следвоенния период е и Mercedes 300SL. Дебютира през 1954 г. на автошоуто в Ню Йорк. Моделът възниква по препоръка на дистрибутора на компанията в Ню Йорк Макс Хофман, който дава идеята на мениджмънта в Щутгарт да създаде версия на W194 Grand Prix, която да бъде шофирана по улиците. Той твърдял, че за пазара в САЩ това щяло да донесе огромен успех. Daimler-Benz AG му се доверили, а той се оказал прав. Над 80% от произведените бройки от Mercedes 300SL били продадени в САЩ, което го превръща в първия модел на MercedesBenz с широка популярност извън локалния си пазар. Твърди се, че

около ¾ от всичките бройки, произведени от оригиналния модел, се оцелели до днес, като не малко от тях все още принадлежат на първите си собственици. Моделът веднага се превръща в хит със своите врати, приличащи на крила, първата кола с инжекцион за масова употреба и най-бързият за времето си автомобил, а днес е една от иконите на дизайна на 4 колела. Mercedes 300SL е позната и като Uhlenhaut Coupé, по името на създателя � – родения в Лондон инженер Рудолф Уленхаут, който се присъединява към семейството на Mercedes през 1931 г., а покъсно оглавява компанията, докато се пенсионира през 1972 г. Казват, че Руди, както го наричали колегите му, имал прекрасен слух за двигатели и прецизно око за красота. Личността му е била двигател на многобройните победи на компанията на големите автомобилни състезания през 50-те и 60-те години на миналия век. Любопитен факт е, че самият той е бил отличен шофьор, но никога не е притежавал собствена кола, а в късните си години е имал проблеми със слуха, вероятно заради шума от двигателите, на който е бил изложен почти през целия си живот. В спора за това, дали автомобилните дизайнери от преди половин век са се справяли по-добре от настоящите, няма правилно и грешно мнение. Както се вижда на предишните страници, сега се създават изключително интересни, изпипани и много естетски измислени автомобили, на които може би нашите внуци ще се възхищават не по-малко, отколкото ние на тези 4 красавици. Защото инженерните постижения може и да нямат граници и ще продължават да се развиват, докато ни има, но да остарееш със стил е нещо повече. Изкуство.

В спора за това, дали автомобилните дизайнери от преди половин век са се справяли по-добре от настоящите, няма правилно и грешно мнение. Истината е, че и сега се създават изключително интересни, изпипани и много естетски измислени автомобили, на които може би нашите внуци ще се възхищават не по-малко, отколкото ние на тези 4 красавици. Защото инженерните постижения може и да нямат граници и ще продължават да се развиват, докато ни има, но да остарееш със стил е нещо повече. Изкуство.

THE DESIGN ISSUE

ГЛ Е Д НА ТОЧ К А

НА HELVETICA, С ЛЮБОВ

ГОВОРИ АРТ ДИРЕКТОРЪТ. КОЙТО НЕ ОБИЧА ДА ГО НАРИЧАТ ТАКА.

Андреа Пунчева

епи, по-сериозно описан в редакторското каре в началото на всеки брой като Петър Парнаров, вече 10-ина години е нашият арт директор. Разбирайте – дизайнер. Предпочита тази дума, защото „арт директор има Vogue“. За човек, с когото споделяме една стая, трудничко се оказва да получа интервю; Пепи не беше убеден, че има какво да каже. Целокупно в списанието ние обаче не се съгласихме. Над 15 години се занимава с дизайн, с него се захваща още докато учи за икономист в университета. Когато го питам за началото, Пепи се сеща за вестника през ’99-а в Казанлък, откъдето е родом, но като по-сериозен старт на занаята определя 2001 г., когато идва в София. Биографията му е като карта на съвременната българска медийна история и включва „За мен“, „Жената днес“, FHM, „Естетика“, „Една седмица в София“ и PREMIUM Lifestyle. „Бях изкарал стаж в една от застрахователните компании, а

и в тия години дизайнът навлизаше, имаше пазар, беше шаренко, привлекателно. Тогава даваха заплати по 800–900 лв., което за онова време си бяха един куп пари – а с икономическото ми образование в застрахователната компания предлагаха заплата 200 лв.“ Започва почти на шега, но му харесва. Колкото и началото да е било привлекателно обаче, когото и да питате от бранша, ще ви каже, че златните години за печатните издания в България са били около 2004–2008-а. С идването на кризата масово започват затруднения, свиват се бюджети и това до голяма степен съвпада и с развиването на онлайн медиите, които – от много време ни заплашват – ще изядат хляба на печата... „От колко време го слушам това с роботите и интернета, дето ще ми вземат работата!“, смее се. Изобщо, тази цялата тема си е повод за шеги в редакцията и Пепи знае, че ще го питам за отдавна предвещаната смърт на печата. „Знаеш отношението ми, перифразирай, както искаш“, пак се смее. „Ако беше така, отдавна нямаше да имам работа“, казвал ми е в друг разговор.

ГЛ Е Д НА ТОЧ К А

Печатът си е жив, особено когато става дума за висококачествен продукт като списанието. Би следвало да се търсят

ИЗДАНИЯ, ДОСТОЙНИ ЗА КОЛЕКЦИЯ

на библиотеката у дома. Така размишляваме, но бързо стигаме до парадокси. „Заглеждала ли си се колко безобразно изглеждат клюкарските вестници в България? Обаче това е нарочно. Лошият дизайн също е читав дизайн: направено е да привлече вниманието ти, да дразни погледа ти. То са сплескани текстове, никаква логика на подреждането няма, всичко е нахвърляно ей така. В зависимост от това, как е направено, изданието създава очакване. Както хората се нагаждат спрямо дизайна, така и той се нагажда спрямо тях. И това са изданията с най-голям тираж в България“, размишлява Пепи. И какво всъщност е дизайнът, съвсем логично достигаме до този въпрос. „В нашия случай това е, когато видиш страницата, още от първия миг да можеш да разбереш какво пише.“ Насоката е по-скоро към функция, отколкото към естетика. „Да ти е подредено, да ти е лесно и да ти е удобно – това е основното. Както и вкъщи няма да си сложиш шкафа на 90 градуса, така и текста в списанието не го слагаш така. Не е въпросът да се покажеш колко функции на InDesign владееш, не е състезание.“ Разглеждаме старо списание от 2004 г., което се подвизава в редакцията ни и което е бивш работодател на Пепи. В отговор на моите възклицания колко ужасяващи са били тенденциите тогава, той обобщава: „Ако си видиш снимки отпреди 10 години, ще си кажеш: „Боже, как съм бил облечен!“. Затова всеки се смее на

абитуриентските си снимки. И в дизайна е така.“ Добре де, но какво да кажем за универсалните визии? Така както модата има черния двуредов костюм, който не оставя място за интерпретации или личен вкус, а просто е вечната класика, сигурно има и еквивалент тук.

HELVETICA И ШВЕЙЦАРСКИЯТ ДИЗАЙН,

отговаря, без да се поколебае. Това е шрифтът майка, казва, и едвам е написал Helvetica logos в интернет, и от всички посоки визуално крещят за вниманието ми логата на някои от най-познатите брандове днес. Единствената разлика е дали надписът е удебелен, наклонен и дали е с главни или малки букви. „Един шрифт движи света. Е, два са. А другият е Futura-та, който ползваме и в PREMIUM Lifestyle.“ „Има хора, казват: „Аз съм дизайнер“. Ама, Джони, как си дизайнер? Работил ли си го това, минал ли си през всичко, знаеш ли как се прави и защо? В днешно време всеки с достъп до компютър може да има такава претенция, защото нещата са доста улеснени. Всеки разбира от дизайн, понеже става дума за нещо визуално и всеки има мнение. Ето случая със Стив Джобс и Пол Ранд. Джобс, който за много хора беше един от най-добрите, дава на Ранд да направи логото на NeXT и му иска няколко варианта. Ранд му казва: „Не, ще ти дам един дизайн, но ще ми платиш 100 000 долара“. Джобс се съгласява, но когато вижда крайния продукт, казва: „Е, аз си представях „е“-то да е посветложълто“. Добре, питам Пепи, кой е крив и кой – прав, в случая? „Ранд е прав, за мен. 50 години опит има в своя полза. Дори и Джобс го цитира като един от хората, които слуша.“ Повдига темата и за друг хубав фактор – разликата в стандарта. От една страна, защото уредеността в богатите държави например позволява на човек да обърне внимание на заобикалящото го, докато за народ, заровен в битовизми, това не е приоритет. „Знаеш часовниците, които читателите са виждали по нашите страници, нали?“ Кимам. Снимките са толкова добри, че корицата на първия брой за 2017-а, The Time Issue, беше украсена с много приближени детайли от циферблата на часовник за няколкостотин хиляди евро, Слънце и Земя. „В Швейцария, където е правен, има фотографи, които

ЦЯЛ ЖИВОТ ТОВА СНИМАТ.

Само часовници. Крайният резултат прилича повече на компютърна 3D визуализация, отколкото на истински часовник. У нас няма хляб за фотографите по принцип, камо ли за такава професия.“ Друг проблем в сферата – липсата на шрифтове за кирилицата – ни отвежда по периферията на социално-исторически анализ с привкус на политика. Разказва ми за типографската култура в България по време на комунизма и неизбежно споменава Стефан Кънчев, който с един щрих изважда наяве всичко. „Гениален е. Но в началото на 90-те всичко това изчезва зад граница. Сега отново има младежи, които се занимават да създават нови шрифтове на кирилица“, ме информира Пепи и дава повод за оптимизъм. Ако не друго, хипстърската култура възроди много сфери и особено творческата. Може би след 10–15 години този разговор ще си струва да получи продължение със съвсем друг тон. Дано онзи, който го странира тогава, да има чудесен набор от нови шрифтове на кирилица.

THE DESIGN ISSUE

ул. „Билянини извори“, 1345 София | +359 876 900 177 | office@estersps.net www.estersps.net

СЪВЕТИТЕ НА LAURA ASHLEY ЗА ПРОМЯНА В ДОМА ПРАВИЛНОТО ПЛАНИРАНЕ Е СЪРЦЕВИНАТА НА УСПЕХА

Екип Laura Ashley

ато интериорни дизайнери ние от Laura Ashley знаем какво да попитаме и как от отговорите на клиента да създадем място, изцяло съобразено с нуждите му. Важно е да знаем за какво ще се използва помещението, какъв е ритъмът на живот на семейството, какво обичат да правят вкъщи и т.н. От отговора на тези и още много такива въпроси, от малкия разговор се заражда индивидуален, наистина специален интериор, който е само и неповторимо за тези, които са ни се доверили. Защото индивидуалността в дизайна е водеща. Това са важните посоки, за които мислим, докато чертаем и сътворяваме уюта във вашия дом.

В ТЪРСЕНЕ НА ВДЪХНОВЕНИЕТО

Резултатът от този първи етап на въпроси и отговори е дизайнерският борд. В него освен вдъхновяващите елементи има и всичко, с което по-късно ще декорираме помещението – от цветовата палитра, до мостри на тапети, латекс, тъканите за завеси и мека мебел, дървото и другите елементи. Добавени са и снимки, които сме направили на полилеите, спалното бельо, килимите и дори декорацията на помещението.

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ГРЕШКИ

Не се поддавайте на майсторите, които сте извикали да ремонтират и които винаги бързат и искат да довършат работата си, включително да боядисат стените. Ако прибързате с избора си на латекс или тапети, преди да имате яснота за тъканите, по-късно ще се наложи да се съобразявате с техния цвят при многократно по-ограничен избор на текстил. Поставянето на латекс или тапети е работа за един ден, така че може да чака вашия цялостен избор.

ПАЗАРУВАЙТЕ УМНО

Важно е да подбирате материите мъдро, особено ако пазарувате по интернет. Освен че спестява време, покупката онлайн предлага и в пъти по-богат избор. Но ще ви бъде безценно, преди да кликнете бутона „Купувам“, да се запознаете с характеристиките на естествените материали.

THE DESIGN ISSUE

ДОМ

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С МАТЕРИИТЕ

Характеристиките на различните тъкани не се отразяват на качеството и дълготрайността им, но трябва да се вземат предвид, за да можете да се грижите за тях правилно. Така например тъканите от изпредените влакна на вълна, лен и памук може да образуват топчета, да се отпускат и мачкат, да варират на дължина при по-влажен въздух. Коприната носи следи от бубените влакна и съответно има удебеления на нишките, които подсилват натуралния ефект. Убедете се, че артикулите ви от коприна са защитени от слънцето с подплата, защото това удължава живота им. Пазете коприната от измачкване, което прекършва влакната и оставя следи. Кадифето от преобладаващ памук и/или коприна има посока и оптически ефект на светлина и сянка. Особено при дамаски за мека мебел, смачкването на влакната не само не се отразява на качеството на тъканта, но прави мебелите уникални. Що се отнася до естествената кожа – всяко парче е уникално, така както няма две еднакви животни в природата. Например има нюансиране в обагрянето, неравност в дебелината на кожата, а естествените драскотини са не просто нормални, но и търсени като ефект, защото допълват ексклузивността на материала. С времето тази кожа старее красиво, защото естествените � характеристики се подсилват.

Дървените мебели от своя страна носят характеристиките на самото дърво, от което са направени. Всеки дървесен материал има своите специфики, но като цяло от такава мебел може да се очакват вариации в цвета и избеляване на цветовете при излагане на слънчева светлина. Дървото реагира на въздуха, като поема и губи влага. При добра влажност материалът се държи стабилно, но при прекалена сухота може да се отворят луфтове или дори пукнатини. Затова е от изключителна важност да поддържаме мебелите и тъканите правилно. Дървото периодично се третира с масла, за да остане стабилно, а тъканите се почистват само по указанията на производителя. Коприна, кадифе, жакард, принтиран лен и памук обичайно се почистват само на химическо чистене, защото прането в домашни условия може да ги повреди или да наруши цветовете.

ПЛАНИРАЙТЕ ФИНАНСИТЕ

Много важна част от работата ни на интериорни дизайнери в Laura Ashley е да преценяваме бюджета, с който разполага клиентът във всеки един момент от хода на проекта. Така ние няма да предложим проект, който не съответства на неговите финансови очаквания, и винаги ще дадем правилния съвет за баланс между желанието и възможностите. Една от тайните на професията ни е изкуството да постигаме търсен ефект по различни начини. Ние подготвяме бюджетиране на проекта във всеки детайл, който се изисква от нас – строително-ремонтни работи, цена на обзавеждането и декорацията, стойност на изработките. Наша грижа е да осигурим изпълнение по оферираните от нас цени. Това позволява предварително да знаете колко ще струва промяната и така се освобождавате от несигурността, а тя е заменена от нетърпеливо очакване на новия ви интериор.

ЩАСТЛИВИЯТ ОФИС: 2 ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Теодора Георгиева

ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ДОБРЕ НА РАБОТА, ТРЯБВА ДА ОБИЧАМЕ ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, И ОБСТАНОВКАТА ДА Е ПРЕДРАЗПОЛАГАЩА. ЗА ПЪРВОТО НЕ МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ, НО ЗА ВТОРОТО СЕ ГРИЖИ АВСТРИЙСКАТА КОМПАНИЯ RPHI – ИЗГРАДИЛА В СОФИЯ ПЪРВАТА LEED PLATINUM СЕРТИФИЦИРАНА СГРАДА.

АРХ. ВИКТОРИЯ ИЛИЕВА, VIARCHITECTS

изайнът на офиса да пресъздава мисията и целите на компанията. Така накратко звучи формулата за успешното работно пространство. Именно затова не толкова творческото виждане, колкото корпоративната култура трябва да „командва“, казва арх. Виктория Илиева, дизайнер и основател на студио VIArchitects. Нейно дело е дизайнът на офисите на телевизионните канали FOX и Raiffeisen Property Holding International (RPHI) в Expo 2000 Office Park Phase 4 в близост до зелените дървета на столичния булевард „Н. Й. Вапцаров“. И макар да е убедена, че

Офисът на RPHI

THE DESIGN ISSUE

Д ИЗАЙН

добрите професионалисти могат да реализират своите проекти без значение от мястото, все пак признава, че в случая голям плюс за сградата е, че е осветена от всички страни. Разположението предразполага: от офисите им се откриват изключително красиви гледки към София, особено от последния етаж, където се помещава и RPHI. „Изборът на тази височина не е случаен. Задачата ни тук беше да направим модерен и просторен офис, чрез който да се откриват и пространствата около самата сграда, защото в конкретния случай тук се развиват и бъдещите проекти на компанията“, разказва арх. Илиева. Важното е

Офисът на FOX Networks Group

ДИЗАЙНЪТ ДА СЛЕДВА ЦЕЛИТЕ

на компанията и първата задача на тези, които го проектират, е да разберат какви са. Затова арх. Илиева и колегите � имат специален въпросник, който предоставят на клиентите си, за да опознаят нуждите и желанията им. Преди да пристъпят към проекта, проучват как функционира дадената компания или организация, какви са ценностите и мисията �. Друг важен елемент е дали офис пространството е предназначено само за служителите, или то ще посреща непрекъснато клиенти и партньори, като по този начин ще отправя послания за корпоративната идентичност. Един от добрите примери в това отношение е офисът на FOX Networks Group. „Изградихме отворено пространство, където всички да работят заедно, защото желанието на компанията беше за пълна видимост. Затова и цветовата гама е подбрана в бяло и сиво, чрез което целяхме да създадем своеобразна рамка на брандинг кампаниите на продукциите на FOX. Един от акцентите в дизайна на този офис е логото. FOX посреща с лого, което е видимо и отвън, и отвътре. То може да бъде видяно дори от булеварда пред сградата и това далеч не е случайно.

Бистрото в сградата на Еxpo 2000 Office Park Phase 4

РОСЕН ДИМИТРОВ, NOVARTIS

края на миналата година Novartis България обедини работата на три различни екипа в ново общо офис пространство, където големите подразделения Innovative Medicines, Sandoz и Alcon вече работят заедно. Може и да звучи странно предвид сферата им на работа в здравеопазването, но Росен Димитров, който отговаря за връзките с обществеността във фармацевтичната компания, отбелязва, че за Novartis експериментите в работно време са добре дошли. „Даваме възможност на хората в компанията да изследват желанието си да предоставят иновативни решения в съответните области, в които специализират. Стимулираме ги да творят и да имат куража да говорят, да дават и получават обратна връзка. Тези открити взаимоотношения спомагат за изграждане на успешни екипи, които са способни да предизвикват събитията, вместо реактивно да участват в тях.“ И не трябва да търсим много, за да се види, че дизайнът е много важна част от това. „Събирането под един покрив на различните ни експерти ни позволява да работим дори по-обединено, бяха изградени общи зони, където екипът да може да прекарва време заедно. Общата работна среда помага да заздравим нашата общност, като споделяме успехите и се учим взаимно от грешките си. Именно тази близост обогати нашата фирмена култура, което трудно би станало в отделни офисни пространства.“ Година по-късно, потвърждава Росен, има ясни доказателства, че концепцията работи, тъй като дори и финансовите резултати са по-силни, а екипът видно общува по-добре.

Целта е да се покаже, че това е една

МНОГО „ВИДИМА“ КОМПАНИЯ“,

разказва арх. Илиева. И подчертава – въпреки че даден бранд се разпознава чрез логото си, неговото използване и позициониране също трябва да бъде съобразено с дейността, визията и моментното състояние на организацията. Добре е то да е на преден план, ако компанията се идентифицира силно с него, но ако предстои смяна на собственост например, други елементи на корпоративната идентичност надделяват. За добрия офис от изключителна важност е взаимодействието с останалите офиси и пространства в него, както и между хората, работещи там. Върху това е фокусиран и проектът на арх. Илиева за дизайна на бистрото в Expo 2000. „То е в непосредствена връзка с лобито на сградата, което го прави своеобразно продължение със същия модерен дизайн. Това ще позволи на работещите да го ползват не само като зона за отдих, но и място, където да свършат част от работата или да провеждат срещи, да се съберат след работа или дори да си направят парти. Това място ще бъде огромен плюс за всички компании, чиито офиси са в сградата“, вярва дизайнерката. А безспорно най-големият плюс, който носи тази атмосфера и стил на работа, ще бъде повече спокойствие и по-голяма мотивация за всички служители.

THE DESIGN ISSUE

Д ИЗАЙН

Не без значение се оказва фактът, че сградата Expo 2000, чийто собственик Raiffeisen Property Holding International, отдава офисите под наем, през 2017 г. бе обявена за офис сграда на годината. Признанието логично привлича наематели, сред които и Novartis, а другият

БЕЗСПОРНО ВАЖЕН ФАКТОР СА УДОБСТВАТА

„Когато търсихме варианти за новия офис, естествено, мислихме и за нуждите на нашите служители: достъпност, комуникативност по отношение на транспорта, безопасност, близост до ключови учреждения, близост до търговски и медицински центрове, детски градини, спортни комплекси, банкови клонове и дори базови неща като заведенията за хранене наоколо. Но фактът, че офисът е признат за сграда на годината, елиминира всякакви евентуални колебания. И тази мисъл, която вложихме в името на заобикалящата среда на екипа, се отплаща.“ Преструктурирането на офисите е част от глобалната визия на централния офис на компанията. „Показателно за нашите дългосрочни планове за развитие и инвестиции в България е, че в проекта бе ангажиран глобалният ни екип, а не само местният. Донякъде смятам, че е въпрос на корпоративна култура офисът да е щастлив и успешен, макар че средата, в която прекарваш половината си ден или дори повече, е голяма част от това. Това са два елемента, които работят заедно. Давам пример: наша ценност е „включване на различното“. Знаете, всеки един от нас е различен, и имайки предвид тази корпоративна ценност, един от ключовите елементи на глобалната политика за „включване на различното“ е изграждането на разнообразен и добре балансиран екип от таланти, включително и от гледна точка на баланс между половете. Средата, в която работим, и възможността да прекарваме повече време заедно, дават още поголяма тежест и значение на тази концепция. По всякакъв начин

се стремим да излезем от стереотипите и предположенията, като надграждаме над индивидуалния характер на служителя и извличаме най-добрите му качества.“ Разбира се, за да можеш да вземеш най-хубавото от някого, е редно, дори задължително, да му дадеш най-хубавото от себе си. Вдъхновението може да дойде от обмена на идеи между колеги, но и чистата работна среда, която в някои части на офиса е оформена с полупрозрачни стени и е същевременно допълнена от ярки

ЦВЕТОВЕ, КОИТО СТИМУЛИРАТ АКТИВНОСТ,

играе важна роля. В директна близост до офиса е парк, който помага за чистия въздух в региона, гледката от висок етаж пък дава на мозъка почивка, когато той най-много има нужда от това. Росен обяснява защо. „Нашата работа е изключително отговорна, защото е свързана със здравето и живота на много пациенти, някои от тях страдащи от тежки и животозастрашаващи заболявания. За да сме възможно най-ефективни, разчитаме изцяло на екипа си, както и постоянно търсим подкрепата на нашите партньори извън Novartis. Търсим решения, които правят средата в здравеопазването по-устойчива, по-предвидима и по-прозрачна. Това би било много положителен фактор за България като цяло, защото би я превърнало в предпочитано място за инвестиции. В един толкова чувствителен сектор като здравеопазването това ще бъде огромен плюс за нас, разбира се, но най-вече за обществото.“ Не е трудно да разберем защо от Novartis са избрали точно този офис. И докато всяка фирма има различни приоритети и нужди, някои елементи са важни независимо от сферата на компанията или броя на служителите �: приветлива среда, чист въздух, възможност за общуване, но и за уединена работа на тихо. А когато има и чудесна гледка, на нея никой няма да откаже.

Офисът на Novartis

Ч Е Л Е Н ОПИТ

ЧАСЪТ И МЯСТОТО НА СЛУЖБАТА СА НЕИЗВЕСТНИ

КОМУНИКАЦИОННИЯТ СПЕЦИАЛИСТ ЛЮБОМИР АЛАМАНОВ

ЗА НОВИТЕ УСЛОВИЯ НА РАБОТА В ГРАДСКА СРЕДА

Андреа Пунчева

Какъв е смисълът? Това са повече разходи, усилия, бензин? Да, така е, но като отидете целият офис там, хората оценяват, че правиш това за тях, и след това всеки работи с повече желание. Още повече че за тях това е допълнителна възможност да прекарват огато му звъня, за да си уговорим бизнес среща, повече време заедно. Като сме си тук, има дни, когато човек е цял основателят на една от рекламните агенции Любо ден по срещи, не се виждаме и в един момент се оказва, че връзката Аламанов игриво предлага: „Да се чуем след поне е по-скъсана, т.е. изнесеният офис играе ролята и на тиймбилдинг. 2 седмици, защото сега изнасяме офиса в Гърция“. Но такъв, който е с изумително практическа насоченост: ние си Когато все пак се видяхме близо месец по-късно, на въпроса ми как работим пълноценно за клиентите, няма такова нещо като „Out са изкарали временната смяна на адреса, отговорът му беше: „Ужасно. of office“, отпуск и т.н. Част от клиентите ни даже не разбраха, че Добро обслужване, прясна храна, студено узо и постоянни 20-и-нещо ни няма. Оказа се, че така се пести адски много време. В София градуса“. На фона на подгизналите ми от кал и дъжд обувки няколко губим по час-час и половина на ден, докато стигнем на работа и дни преди срещата ни просто исках да му тегля една... но разговорът се приберем. А където и да отидеш по морето, от стаята до плажа беше твърде интересен, та това го оставих като „план Б“. имаш 5-10 минути. Та накратко: в днешно време пари се изкарват Именно решението на компанията му ме подтикна в този изумително лесно, а хора се намират брой да обърнем внимание на дизайна ужасно трудно. Затова го правим. на офиса ни – без да има дори и Нали знаеш, че хората, като го намекване за фикуси и бюра, нито прочетат това, ще подскочат? У нас дори фъншуй. Google повлякоха В СОФИЯ ГУБИМ ПО ЧАСти си сигурно единственият, който крак, после цялата Силициева долина ЧАС И ПОЛОВИНА НА ДЕН, казва, че пари се изкарват лесно. и родните стартъпи; a след това – ДОКАТО СТИГНЕМ НА РАБОТА Да, само че повечето хора имат привидно – и всички останали. Все статично мислене, те очакват, че едно повече идеята за процес, различен от И СЕ ПРИБЕРЕМ. А КЪДЕТО състояние ще си остане такова, каквото административното статукво „от 9 до 17“, И ДА ОТИДЕШ ПО МОРЕТО, го виждат. Но светът е толкова променлив е приета сред компаниите. Някои работят ОТ СТАЯТА ДО ПЛАЖА и този, който иска да си стои на едно място дистанционно поне част от времето, и работата да идва при него, губи. Няма как други –в странни часове от денонощието, ИМАШ 5-10 МИНУТИ. да се случи – дори и звездите на небето се трети ползват споделени офиси. променят. Факт е, че за някои професии Този текст е най-вече за „четвъртите“, в България е много по-трудно, в нашата неспоменати досега: за хората, които сфера на комуникациите е изумително лесно. Има работа като за усещат, че не са много ефективни на работа, но не знаят какво да два китайски народа, взети заедно. Откакто открихме агенцията, ние направят по въпроса. работим с някои от най-големите компании, печелим международни награди от Вашингтон до Хонконг. Не го казвам, за да се тупаме Любо, каква е схемата с изнесения офис и как можем и ние по гърба, просто ти давам контекста. Преди 2 години и половина да се сдобием с такъв? напуснах компанията, в която работих в продължение на 20 години, Изумително лесно е: няма схема, просто трябва да си намериш пои за това кратко време постигнахме толкова много. Което значи, че голямо място за екипа. 5-звездни хотели няма да ви свършат работа, всеки може, стига да му се работи. но пък някоя вила е чудесна за една малка фирма. Имахме бисквитки Бачкане му е майката. за мобилен интернет, а понеже бяхме на втория ръкав на Гърция, няма Абсолютно бачкане му е майката. Това е аспект, в който роуминг и си ги ползвахме тях, а и всеки си има гигабайти на телефона съвременните родители по ужасяващ начин развалят децата си, за по-лесните задачи. Работата си вървеше по телефони и по мейли, като им казват, че някой им е длъжен, че са много специални. В по социални медии. Вярно – един път ни се наложи да се върнем до това отношение Азия е много напред. Светът се движи и ако вие не София, но дори и това беше предвидено в уравнението. Всъщност участвате, ще бъдете декласирани много бързо. пътят е колкото София–Варна.

THE DESIGN ISSUE

Ч Е Л Е Н ОПИТ

Частният сектор се оплаква от неадекватните кадри, много от които пък се образоват в чужбина именно с идеята да са по-конкурентоспособни. Къде е грешката? При нас все още стадният инстинкт не е накърнен, все още живеем в големи комплекси, големи семейства – баба и дядо все ще донесат нещо, ще нахранят детето... Но от друга страна, има много читави младежи, които на 25 години имат две висши образования, искат да работят, имат някакви идеи, пробват, не се разочароват, стават отново. Т.е. има доста пъстра палитра, аз още преди години се отказах да обобщавам по тази тема. В моята компания им показвам с пример. След като аз мога в костюм да местя маси и да чистя тия маси и пейки, дето ги виждаш, и те могат. Ако на някого не му харесва или смята, че е твърде голям за тая дейност, вратата е ей там. Свят широк. Има още 200 агенции и ако ти не си готов да си скъсаш задника да работиш нещо, което ти харесва и ти пълни душата, тогава не го прави изобщо. Конкуренцията е страхотна. Ето това е здравословното в една общност – непрекъснато се развива. Ти правиш нещо, те гледат и се учат, и обратно. Ако ти си сам и си мислиш, че много знаеш, всъщност стоиш на едно място. Сещам се за оня стар лаф – дали искаш да си първи на село или последен в града. Да, от Юлий Цезар идва тоя лаф. А и в тоя свят вече се размиха границите, можеш оттук да работиш за продукт в Азия. Има толкова много изнесени офиси и аутсорсинг компании, че мястото вече е без значение. Затова и ние решихме, че можем да работим от морето. И пак ще го правим. Ти изхождаш от позицията на шеф, който се отнася със служителите като с възрастни, които взимат решения сами. Ти им вярваш, че и от морето всъщност ще работят. Масово разбирането е за йерархия, която напомня типа родител-дете: „Аз ти казвам на теб ти какво ще правиш“. Човек трябва да отдели съществените от несъществените неща. Ако държа хората ми да са тук точно в 9 на работа, почваме да водим разговори за маловажни теми. Мен ме интересува защо

THE DESIGN ISSUE

една кампания е измислена така, а не иначе. Съответно не ми е важно дали екипът ще работи на Черни връх или някъде по моретата, важно е клиентът да е доволен. От камбанарията на твоя опит как ти се струва българската бизнес среда – кое се развива добре и къде изостава? В някои отношения българската бизнес среда е много здрава, защото тези, които оцеляхме след експерименти от страна на политиците, законите, нормативните актове, забраните, данъците, можем да се похвалим с доста резистентност и виталност. От друга гледна точка, сме в доста начална фаза. Нормално е – едва 25 години има адекватен бизнес, трябва да минат още 30-ина, за да видим наистина какво се случва. То е ясно, че вече едва ли не всеки може да направи добър продукт – това не просто е задължително, това е минимумът. Фокусът трябва да бъде как да стимулираме хората и обслужването да е разкошно. Май действате по схемата „работим здраво, почиваме здраво“. Как си почиваш? Е, няма как да спрем да се интересуваме, да гледаме новини, да забелязваме неща. Мозъкът винаги върти обороти. Номерът е тези неща, които се случват, докато си в отпуск, да ги слагаш в паралелна част на мозъка и да си почиваш, докато той трупа впечатления. През останалото време човек трябва да си намери малките неща, които го презареждат всеки ден – така успява да си почива, докато работи. Закачам се с Любо за това, че той се води инфлуенсър във Facebook – обща тема на шега ни е заради скорошен пост за края на тази тенденция. „Хората вече не искат да са пасивни потребители, получавайки силата от социалките, усещат колко голяма сила вече могат да имат“, аргументира се и дава пример с видеоигрите. „Колкото и да си добър, стигаш донякъде, след това идва моментът, когато трябва да се съюзите с други силни играчи“. Обзалага се, че идва времето на вдъхновителите – някой ти помага и заедно продължавате нататък. А дано. Ако това се превърне и в бизнес култура – още по-добре.

КАКВО НИ Е СТРАХ ДА СИ КАЖЕМ ЗА БЪЛГАРСКАТА БИЗНЕС СРЕДА ВСИЧКИ ПРИЛИКИ С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА РЕАЛНИ. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ.

THE DESIGN ISSUE

ИЗ БРАНО ОТ PR E M I U M . BG

Андреа Пунчева, Емилия Колева

етък, пет часът. В офиса редакторите лежерно сме се събрали за 15-ина минути неформално и пием „петъчно вино“, когато една история разваля привкуса на предстоящия уикенд. Бизнес среща на част от екипа два пъти не се състои: веднъж в сряда, когато домакините са объркали деня, и още веднъж само няколко часа порано същия петък, когато дамата, с която е насрочена повторната среща, така и не се появила. Пратила да я „представлява“ колега, която след това да � „разкаже“. Всъщност идеята за този текст се роди няколко седмици по-рано, но без горната случка – която се превърна в капката, която прелива чашата – всички тези натрупани негодувания щяха да си останат между стените на редакцията. Какво стана няколко седмици по-рано, питате? Пуснахме обява за стажанти. Позиции, насочени към млади хора с минимален или никакъв опит, ни срещнаха с няколко души, чиито автобиографии ги откроиха от останалите и които поканихме на интервю. В два от трите случая в рамките на няколко дни стажантите идваха в офиса, изпълняваха съответните задачи, опознавахме се... докато един ден просто не се появиха повече. Понеже сме любезни и възпитани хора, се обадихме да питаме дали не са болни, дали всичко е наред – е, опитахме се, но настойчиво не ни беше отговорено на повикванията. В единия случай се стигна до издирване по телефона, продължило 2 седмици, в името на един забравен ключ, а когато най-накрая господинът вдигна и му беше обяснено, че не е постъпил коректно, получихме трясване на телефона. Като повечето трезво мислещи хора и ние първоначално потърсихме вината в себе си – обидили ли сме ги, твърде много ли сме ги натоварили? Бързо си дадохме сметка, че такива случки има, защото масово у хората липсват елементарни умения и култура да кажат „НЕ“. На това не ни учат в училище, където все още се възпитава

ФИЛОСОФИЯТА НА ПОСЛУШАНИЕТО.

На мнозина може и да им се струва странно какво толкова сложно има в това да кажеш: „Нямам интерес към предложението ви“, „Условията, които ми предлагате, не ме удовлетворяват“, „Интересите ни не се пресичат“. Факт е обаче, че редовно попадаме в ситуации на едностранна комуникация, когато отсрещната страна смята, че липсата на отговор е равна на отказ. Давам пример: отнема не повече от минута и половина да изпратиш имейл, за да предупредиш, че няма да присъстваш на събитие, за което си потвърдил, за да предвидят организаторите точно количество храна, напитки, подаръци, места и т.н. Въпрос на уважение към останалите и към себе си е да цените своето и тяхното време и усилия. Иначе възникват такива взаимно унизителни ситуации. Защо, щом нямаш желание или интерес, губиш времето на останалите и поставяш себе си в ситуация, в която се излагаш? И връщайки се към примера със стажантите, още по-тъжното е, че това бяха, на теория, най-силните кандидати. Те бяха избрани заради опит, показано желание,

ИЗ БРАНО ОТ PR E M I U M . BG

мотивационно писмо и т.н. Чухме хубаво предложение наскоро, пак от работодател, с когото обменяхме неприятен опит: да се направи обща база данни, в която да се описват сериозно некоректни служители. Нещо като bgrabotodatel.com, но в обратната посока. Ето, предоставяме тази идея на вас съвсем безплатно, макар че любимият ни GDPR вероятно я прави неприложима. Но ако приемем, че стажантите са още млади и животът в работната среда не ги е научил как да общуват коректно, да бъдат ефективни и какво значи професионализъм, какво е оправданието на 30-и-нещо или дори 40-и-нещо-годишните? Сещате се – онези, на които отнема по седмица да върнат елементарен мейл. „Много са заети“, чувам ви да предполагате в тяхна защита. Ние също. За мен оправданието „Много сме натоварени“ е неуважение към отсрещната страна априори: изхожда от предположението, че другите са по-малко заети. В крайна сметка всички сме тук, за да работим, и съзнателното или не „надцакване“ кой стои до по-късно е непродуктивно. Разбира се, има изключения: ако предстои конкретно събитие например, е ясно, че в седмицата преди това екипът е съсредоточен там. Преди време беше популярна чудесна статия, озаглавена „Вместо да казвате: „Много съм зает“, кажете: „Не ми е приоритет“ (Instead of saying “I don‘t have time”, say “It‘s not a priority”). Някои от вас със сигурност са я чели. Всъщност става въпрос точно за това. Но ако среща с партньор не е приоритет, тогава е редно да не губиш времето му и да го молиш да идва в офиса ти, а е препоръчително елегантно да отмениш или отклониш изцяло поканата за среща. Защото иначе липсата на професионализъм, да не кажа и първите 7 години, си проличават и петнят името на цялата компания, която представляваш. Разбира се, че не е приятно да ти кажат: „Вижте, благодарим, но

лого или прессъобщение (дори няма да отваряме темата за ниското качество на повечето прессъобщения, които кацат на служебната ни поща, осеяни с грешки). Макар че са натоварени с отговорности и се водят с тежки длъжности в стил „мениджър комуникации“, много от въпросните хора не са склонни (или директно не им дават) да вземат решение в сферата, за която отговарят, защото „шефът сега го няма и той/тя взима всички решения“. Микроменажирането не помага на никого. То натрупва директора с безброй отговорности, за които вероятно няма капацитета да вникне в детайлите им и да вземе правилното решение, а и е лошо управление на фирмата – нали затова служителите взимат заплата, за да вършат работа? А в много случаи наблюдавам и друг феномен: не е въпрос на егото на директора, а на

СТРАХА ОТ ОТГОВОРНОСТ.

Шефът дори не знае, че докато е на море в Гърция, работата в офиса е замръзнала, защото наетият екип се чувства несигурен и иска да се допитва за щяло и нещяло. И две думи за лятото. Публична тайна е, че от първата седмица на юли до около 8 септември никой не работи. Море, почивка, ваканция, отпуск, autoreply. Дори и когато са на работа, хората отговарят на мейлите побавно, ти предполагаш, че са в отпуск, пишеш им пак след десетина дена и тогава получаваш любимия автоматичен отговор, който издава, че всъщност допреди два дни получателят си е бил на бюрото. Просто се е криел. Исус би се гордял с българския бизнес – да, не сме нахранили с пет хляба и две риби 5000 души, но двете стандартни седмици отпуск се разтягат в два месеца и половина. После иди доказвай, че не сме били религиозен народ... Много се чудихме дали е редно да се появи на бял свят този текст, защото като всяка неприятна истина и той малко ни оставя с горчив вкус в устата. Не искаме да е хейтърски и знаем, че ще има обидени. Обзалагаме се, че няма нито един от вас, който да не е бил и от двете страни на бизнес хранителната верига. И все пак се надяваме, че ще е повод да се замислим върху начина, по който общуваме с партньорите си или дори с неизбежните досадници, с които ни среща бизнесът. За да са качествени работата и крайният продукт, първо и основно качествени трябва да бъдем ние. Дали това е така, ще си проличи от начина, по който отклоняваме именно онези в по-слаба позиция. Не ви казваме нищо ново, знаем, че горното е до болка познато и ни дразни всички. Защо тогава продължаваме да съучастваме в него? Вгледайте се в изписването на думата business. Неслучайно всички се тупат в гърдите, че са заети.

ИСТИНАТА Е, ЧЕ ВСИЧКИ В ТОЗИ ЖИВОТ СМЕ РАВНИ ПО ЕДИН ПАРАМЕТЪР – ВРЕМЕ. НИКОГА НЕ ЗНАЕШ КОГА ЩЕ ИЗТЕЧЕ ТВОЕТО ИЛИ НА ЧОВЕКА ОТСРЕЩА.

НЕ СТЕ НИ ПРИОРИТЕТ“,

но реалността е, че има бизнес хранителна верига: всеки партньор, клиент или компания, с която работите, има отношение към вас, което ви поставя или в ролята на важния, или в ролята на онзи, който може да почака. Истината обаче е, че всички в този живот сме равни по един параметър – време. Никога не знаеш кога ще изтече твоето или на човека отсреща. Така че ще прощавате, ама и ние сме „много заети и нямаме време да дойдем до вашия офис“. Не е приятно, нали? Ако имате желание да работите с някого или да му помогнете, време ще се намери. Винаги. Но ако нямате, просто спрете обясненията дотам. Няма среден вариант. Проблемът със служителите е и проблем с шефовете, разбира се. Масово служители се чувстват сякаш не могат да вземат нито едно решение, по-значимо от това да препращат

THE DESIGN ISSUE

ЕКСК ЛУЗ ИВНО

ВЪЗМОЖНОСТИ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И УВЕРЕНОСТ РЕПОРТАЖ ОТ WOMEN’S FORUM SINGAPORE 2018 Халима Якоб, президент на Сингапур

Мартина Захариева, снимки: SIPA Press

огато живееш в град като Сингапур, иновациите и технологиите са навсякъде около теб. Още при първа среща със сигурност ще заключите – град на бъдещето. И аз така всеки ден тук със задоволство откривам някакъв пример, който ми напомня как технологичният напредък прави живота ни по-лесен. Изкуственият интелект все по-бързо и трайно си проправя път, но това, разбира се, си има своята цена. Какъв процент от работната сила съвсем скоро ще бъде изместена от роботите? Какви ще са ролите на правителството, бизнеса и обществото, за да се справят с новите предизвикателства вследствие на иновациите? Ще се съгласите, че отвсякъде и все по-често ни заливат тези въпроси, а и само докато написвам и публикуваме този текст, процентите в статистиките и проучванията вече ще са се променили. Затова бързам да ви разкажа.

ЕКСК ЛУЗ ИВНО

„Направете си спестовна сметка за увереност и трупайте в нея. Подгответе се добре, така че като се появи възможността, да можете да приемете предизвикателството и да тръгнете в тази посока.“ Насърчаването дойде от Грейс Фу, министър на културата, общността и младежта на Сингапур. И добави: „Имате толкова много източници на увереност в живота си, погледнете назад и си спомнете тези преживявания.“

Да разглеждат и дискутират тези и други въпроси, свързани с иновациите, образованието, инвестициите, изкуствения интелект, климатичните проблеми, умните градове, разликата между половете и, разбира се, ключовата роля на жените в световната икономика и обществото се събраха над 800 световни лидери от 55 страни по време на Женския форум за икономиката и обществото. Събитието се проведе неслучайно именно в Сингапур между 12 и 14 септември и това бе първото издание на Форума в Азия. Сингапур е една от най-иновативните държави в Югоизточна Азия и на пето място в света в Глобалния индекс за иновации през 2018 година. Държавата също така е притегателна сила за таланти и инвестиции и пример за хармонично съжителство на различни националности и култури. И още една отлично пасваща частица в подредбата на Женския форум като водеща платформа, даваща глас на жените и тяхната перспектива по глобалните въпроси, бе фактът, че президентът на Сингапур е жена. Г-жа Халима Якоб откри Форума и приветства всички делегати, като сподели: „Радвам се да видя, че тук сте се обединили не заради трудности и препятствия, а по-скоро заради възможностите да оформите устойчив и всеобхващащ свят.“ Тя отбеляза, че 93% от работните позиции в Сингапур ще се преобразят в следващите 3 години, като според наблюденията на Световния икономически форум автоматизацията по-вероятно ще се отрази негативно на жените. От друга страна, тя допълни, че достъпът и най-вече способността да използваме технологиите може да има положително влияние върху образованието и възможностите им за работа.

THE DESIGN ISSUE

Съвсем логично Евелин Куок, президент на HEC au Feminin, отбеляза: „Въпросът не трябва да е защо няма много жени на високите ръководни позиции. Въпросът е защо тази ситуация не се променя“.

Увереността се гради още от ранна възраст, затова и чухме следното: „Всеки разговор, който водите с едно момиче, е възможност да я уверите, че тя може да промени света“, от Кароли Хиндрикс, главен изпълнителен директор и съосновател на технологичната компания Jobbatical (тя основава първата си компания, когато е на 16).

„Трябва да си дадем сметка, че не всяка бизнес среда е подкрепяща или приобщаваща, но става въпрос и за самите жени, зависи и от самите нас. Много талантливи жени често се отказват или им липсва увереността да предприемат следващата крачка нагоре към по-високата позиция“ – коментира Диаан-Ий Лин, управляващ партньор в McKinsey & Company в Сингапур. И също отбеляза, че според проучванията „жените търсят много повече смисъл и цел в работата си, влагат повече енергия и имат склонността да се фокусират повече върху негативите“.

Според проучване на McKinsey дамите на лидерски позиции могат

ДА ПОВИШАТ ДЪЛГОСРОЧНО СТОЙНОСТТА

на компаниите. Следователно бизнесът и правителствата е необходимо непрестанно да се стремят към създаването на справедлив свят, в който жените могат истински да впрегнат и приложат своята творческа дарба. Якоб сподели позицията на правителството в тази посока: „Отдадени сме да осигурим прогрес на всички жени и момичета. В Сингапур всяко дете, независимо от произход и пол, има достъп до висококачествено образование.“ На пръв поглед програмата ми изглеждаше съвсем логична за такъв тип форум с подобна тематика и на места дори леко скучна, защото повдигаше именно тези толкова популярни напоследък въпроси. Щастлива бях обаче, че присъствах на това събитие, защото видях, чух и усетих силата на жените относно глобалните предизвикателства. Силата да внесат различна гледна точка, силата да акцентират върху човешката страна на всеки въпрос, силата да

„Не става въпрос за подаяния, а за подаване на ръка. Протегнете ръка към жените, за да им помогнете да реализират потенциала си“, чудесно обобщи Джорджет Тан, президент на Сингапурския комитет към огранизацията на ООН за жените и вицепрезидент на Mastercard.

THE DESIGN ISSUE

„Да учим технически умения не е достатъчно. Трябват ни и лични умения (или така наречените soft skills – бел. авт.), за да използваме технологиите и инфраструктурата по подходящия начин, да поддържаме човечността в основата на тези проекти. Ето в тази сфера виждам възможности за жените“, сподели Мари Гийемо, член на изпълнителния комитет на KPMG Франция.

ЕКСК ЛУЗ ИВНО

Много от лекторите заключиха, че технологиите ще помогнат за подобряване на образованието на жените, но изкуственият интелект ще засегне най-вече работните позиции на жените. „Има нещо, което трябва да предпазим – нашия мозък. Нашият мозък е това, което ни отличава един от друг като хора. Нека продължим да го използваме, като в същото време се възползваме и от технологиите“, насърчи Пиер Робине, старши партньор в Ogilvy Consulting.

правят света по-добър със своята изобретателност и свързаност, да споделят своите примери и добри практики. Темите наистина бяха дискутирани в детайли и с вдъхновяващи заключения от представители както на правителствата на държави в региона, така и на бизнеса и редица институции или неправителствени организации. Развълнувах се още повече, когато, за да адресира темата за бизнес образованието за жените лидери, на сцената се появи наш сънародник – българинът Илиян Михов. Той е ректор на известното бизнес училище INSEAD в Сингапур и мъж със силно присъствие и чар, както потвърдиха и дамите – участнички в панела. Именно от него дойдоха няколко запомнящи се извода относно лидерството, равенството между половете и отговорностите в обществото. Направи впечатление акцентът му върху моделите за подражание и изключителната им важност, когато се стремим да се справим с наложените от векове предразсъдъци: „Ако се замислите за лидери и ръководители на високо равнище, ще видите, че

В панела за жените лидери във финансовия сектор (където определено те все още са малък процент) главният изпълнителен директор на Bank of the West Нандита Бакши посочи с лека усмивка: „Ако все още трябва да казваме „жена главен изпълнителен директор (woman CEO на английски – бел. авт.), все още ние нямаме достатъчно прогрес“.

ЕКСК ЛУЗ ИВНО

МЪЖЕТЕ НЯМАТ НУЖДА ОТ РОЛЕВИ МОДЕЛИ,

Кевин Йонг, професор в бизнес училището ESSEC, допълни: „От 20 характеристики жените ще са на по-предна позиция от мъжете в 19 от тях. И едната, в която ще са с по-ниска оценка, ще е стратегическото виждане“.

защото те вече са там. 95% от изпълнителните директори са мъже. Но за жените мисля, че е много важно тези, които са модел за подражание, да излязат напред и да станат още по-разпознаваеми.“ Друг ключов елемент е нуждата всеки индивидуално да осъзнае и да се бори с предразсъдъците в себе си – те все още са там, въпреки че темата за равенството между половете се дискутира на редица форуми. Като пример Илиян посочи как самият той е назначил миналата година дама на важната позиция „декан на факултета“. Резултатът, както се досещате – тя не само се справя отлично, но е най-добрият декан на факултета, който някога е имало в INSEAD Сингапур. Последваха съвсем заслужено бурни аплодисменти, защото наистина всички знаем поне по няколко истории какво могат да постигнат жените, когато им бъде даден шанс. Това доведе и до третата важна точка в разговора с г-н Михов – отговорността. „Най-важното нещо е да даваме отговорност. Ако имате двама кандидати за позиция, дайте я на жената“, насърчи той. В рамките на форума неведнъж тази тема беше поставена и в друга светлина – отговорността да се справяме с проблемите с неравенството между половете е колкото на жените, също толкова и на мъжете. Вдъхновена все пак от иновациите, съвременните методи за общуване и натоварения график, където често имаме време само за едно заглавие или изречение, ви предавам тук в Twitter стил някои от другите заключения, които ми харесаха, накараха да се замисля или ми дадоха отново онова уверение, че с малко или с повече усилия от всички нас светът може да стане по-добро място за живеене и че не трябва да спираме да мечтаем за това. И един последен съвет, дочут на форума: „Седнете смело на масата за преговори. А ако няма отредено място, донесете си сгъваем стол!“ И наистина – нищо освен нашата собствена увереност не може да ни спре да постигаме велики неща. Говорейки за мечти, малайзийската актриса от нашумелия наскоро филм Crazy Rich Asians закри Форума с: „Осмели се да мечтаеш. Ти си единственият човек, който казва „не“ на себе си.“

„Определен процент работни места вече няма да съществуват, когато някой завършва университета. Трябва да прилагаме концепцията за образование през целия ни живот, защото университетското образование не е достатъчно в дигиталната революция. Трябва да имаме мултидисциплинарен подход“ – определи като приоритет председателят на Banyan Tree Holdings Куон Пинг Хо.

THE DESIGN ISSUE

Намерете х

9 март 2019 Народен театър „Иван Вазов“

МАЛКИЯТ

ГОЛЯМ

АМИЕН

Илона Аначкова

миен – родното място на френския президент Еманюел Макрон; градът, където започва краят на немското надмощие в Първата световна война; там, където Жул Верн прекарва последните години от живота си; домът на най-топлите и отзивчиви французи, които съм срещала. На около час път северно от Париж се намира прекрасното малко градче с около 130 хил. жители, част от региона Пикардия. То е известно с университета „Жул Верн“, с красивата си зоологическа градина и река Сома, с коледните базари и, разбира се, с уникалната по

THE DESIGN ISSUE

КОГАТО ОБЩНОСТТА ПРАВИ ГРАДА ОЩЕ ПО-КРАСИВ рода си Амиенска катедрала, която е най-голямата по обем в страната. За мен обаче скритата красота, която не е описана в безбройните гидове и сайтове, е в онова, което го изпълва – неговите жители. Целта на пътуването и престоя ми в Амиен бяха образователни, съответно по време на прекарания триместър в университета студентите бяха главните действащи лица. От София дотам се стига лесно. Имаме директна авиолиния до Париж, така че след 2 часа и малко в небето се приземих на летище в близост до Амиен. Преди това си бях резервирала място в кола за споделено пътуване, която щеше да ме вземе от летището и да ме стовари някъде в центъра на града. Срещата с различни по възраст, социална класа и етнически произход граждани на републиката беше истински подарък за жадната ми за потапяне в местната

НА П ЪТ

култура душа. Собственик на компания, студент в друг филиал на университета, в който учех, или просто необщителен цветнокож любител на френския рап – душата се радваше на всеки, когото срещнеше и чрез когото имаше възможност

ДА ПОПИЕ МАЛКО ОТ ФРЕНСКОТО

Още от стъпването си в страната опитах от топлината и отзивчивостта на хората там. Именно с това свързвам най-много Амиен. Първо беше Лаура. С нея се запознахме в първото ми Bla Bla Car преживяване (французите са луди по платформата за споделено пътуване) от летището до града, когато заради ремонтни дейности в Амиен тя ми помогна да си нося счупения 10-килограмов куфар. Едва първата от много на брой положителни срещи. После беше усмихнатата жена, която ме упъти и от която научих френските думи за „четни“ и „нечетни“ номера, докато дамата старателно ми обясняваше от коя страна на улицата трябва да вървя. Трета среща с французи. Персоналът, обслужващ сградата, в която живях. Зад редовното „Bonjour!“, което толкова ме радваше, стоеше грижа и топлина. И тук се чудя дали не преувеличавам в положителния си спомен за тях. Не. Беше ми оказвана помощ на всяка крачка, с усмивка и дори без да я искам. Едва разбирах няколко думи, когато отидох, а пък повечето хора не знаеха английски. В този контекст готовността им да помогнат е дори по-ценна. После се появи Лана, съществото – образец за топлина и толерантност. Приятелство между осъзната и отдадена мюсюлманка от Алжир и осъзната и не съвсем отдадена християнка от София? Защо пък не. При общуването ми с нея паднаха доста етнически, социални и религиозни предразсъдъци, каквито само си мислех, че нямам. На изпроводяк, когато няколко дни преди

Коледа си тръгнах от Франция, Лана ми подари гипсова фигурка на Исус Христос и декоративна свещ. Не съм сигурна кои и колко думи биха могли да опишат уважението, което почувствах, че тя има към мен и това, в което вярвам. И така до безкрай – работодатели, колеги, случайни минувачи... Някак си Амиен предразполага и местните, и чужденците към внимателно и топло общуване, от което сме отвикнали. И в магазина, и в общежитието, и по улиците, и в университета сякаш само се озъртаха на кого могат да помогнат и как да бъдат полезни. Амиенци не се мотаят, но и не бързат по градски. Това накара и мен да се опитам да постоя в настоящето повече, вместо да тичам към следващата задача. Успявах не просто да отмятам в списъка с неща, които трябва да се видят в града, а да науча повече за тях и да усетя истинския дух на този град. Безспорно Амиенската катедрала е

ГОРДОСТТА НА ГРАДА

Тя се простира в центъра, разположена успоредно на няколкото основни търговски улици. От 1981 г. храмът е в списъка на обектите на Световното и културно наследство на ЮНЕСКО. Notre Dame d’Amiens e изградена в по-голямата си част между 1220 и 1230 г. Тя е най-високата завършена катедрала във Франция (145 м) и найголямата по обем (2000 м3). Има няколко портала, най-интересният от които е този на Страшния съд в центъра на западната фасада. Пред него има статуя на Христос с книга, а над него – десетки фигури на светци, оформящи част от внушителната декорация на сградата. През 90-те години на миналия век по време на лазерно почистване специалисти открили, че през XIII в., когато е строена, западната фасада на катедралата е била боядисана в различни цветове. Една от най-големите електрически компании в страната разработила техника за

НА П ЪТ

„ВОДЕН ПАЗАР“

полихромно осветяване на фасадата, с което днес се възпроизвеждат оригиналните багри на катедралата. Едноседмичното събитие la Cathédrale en couleurs може да бъде видяно няколко пъти в годината – всеки месец през лятото, през септември и в дните около Коледа. Катедралата е, разбира се, централно място за срещи на амиенци. До нея се намира чайната на града. Всъщност Амиен (а и Франция по принцип) е мъка за любителите на чай: качеството е прекрасно, но пък разнообразието го няма. В близост до катедралата е и огромният парк, наречен Les Hortillonnages (Плаващите градини), който предоставя възможност за разходки с лодки (или без), пикници, баскетбол и други спортове. Там се организират концерти и пазари, на които французите излагат собствена продукция като мед, зеленчуци и плодове, месо и др. Паркът е много оживен и почти винаги хората срещат някой познат, тъй като местата за отдих в градчето са малко. Той е част от 3000-декарова площ, обхващаща Амиен и още няколко населени места, която от стотици години се използва за отглеждане на цветя и зеленчуци. През юни производителите използват каналите на Сома и специални лодки, за да покажат производството си и да го продадат. Атракцията е наречена

THE DESIGN ISSUE

Големият пазар Grande Réderie d’Amiens се провежда през есента и пролетта. Той е истинско предизвикателство за антикварите. Буквално всички централни улици се заемат от близо 2000 шатри или техни подобия. Продавачи на дрехи, мебели, картини, бижута, инструменти, глинени съдове и още стотици предмети се разполагат в центъра на Амиен. Повече от 80 000 души годишно посещават пазара: макар и да не е по мой вкус, е атракция, която определено придава на града привлекателен вид. Зоологическата градина и къщата-музей на Жул Верн, където писателят прекарва последните години от живота си, са просто задължителни за посещение. Със своите 2 км дължина в центъра на града задължителен е и коледният базар на Амиен – най-големият в Северна Франция. Успоредно се разполагат две редици симпатични малки дървени къщички с ръчно правени (добре, понякога и китайски) подаръци. Продавачи и производители от Франция, Канада и Индия предлагат храни, греяно вино, топли чайове, дрехи, козметика. В този период грее и коледната украса в града, която го прави наистина приказен. Вярно, времето в Амиен не е топло: през есента вали често, а лятото е по-хладно от българското. Но това в крайна сметка не е важно, щом има толкова топлина и хумор у хората наоколо. Физически Амиен е малко пространство, но духът му го прави голям. Улиците излъчват спокойствието и добрината на хората, изпълващи града. Каква беше думата? Общност!

ПАРИ

ДА ИЗБЯГАШ

ОТ ЕСЕНТА

Теодора Георгиева

ъщо като прелетните птици и на нас понякога ни се иска да отлетим на юг с настъпването на есента. Хладното време навън може да е повод за пътуване до далечна и екзотична дестинация, а сред причините да го предприемете безспорно е кредитната карта от Банка ДСК и Wizz Air, предназначена за пътешественици. С нея пътувате и пазарувате с намаление от цената на самолетните билети и всички други услуги на wizzair.com.

ОТСТЪПКИТЕ ВАЖАТ ЗА ОЩЕ ПЕТИМА

придружители по време на полета. И за да имате още и още поводи за нови пътувания, всяка покупка през сайта на превозвача ви носи бонус точки, с които впоследствие отново можете да правите покупки. Авиокомпанията зарежда паричната равностойност на усвоените точки в профила ви, а за вас остава да планирате следващата си дестинация, за която да ги използвате. Може да следите техния брой, както и транзакциите, при които са формирани, през платформата за интернет банкиране ДСК Директ, а натрупаните точки използвате отново през ДСК Директ. Без значение в коя точка на света се намирате, с кредитната карта DSK-Wizz Air сигурността при пазаруване в интернет е гарантирана.

С КРЕДИТНА КАРТА ОТ БАНКА ДСК И WIZZ AIR Е ПО-ЛЕСНО ОТ ВСЯКОГА За всяка покупка банката изпраща еднократна 3D парола при пазаруване в уебсайтове, включени в програмите за сигурност Verified by Visa и MasterCard Secure code. Освен сигурност картодържателите

ПОЛУЧАВАТ И СПОКОЙСТВИЕ.

Отпуснатият кредит по кредитната карта е без краен срок за погасяване, а картата се издава без обезпечение. Допълнителен бонус е възможността за ползване на безлихвен кредит до 45 дни, като след това дължимата лихва е единствено върху използваната част от кредита. Можете да се възползвате и от преференциални лихвени равнища, ако в рамките на месеца са извършени поне 5 транзакции на обща сума над 500 лв. А ако по време на гратисния период клиентът погаси цялото си задължение към падежна дата, не се начислява лихва върху изразходваните суми за покупки. Не е ли време за кратко есенно пътуване?

МОЗЪКЪТ НА ИНИЕСТА, ТОРСЪТ НА РОНАЛДО, ЛЕВИЯТ КРАК НА МЕСИ

100

THE DESIGN ISSUE

СПОР Т

Цветан Баяслиев, bTV

ерфектният футболист, този мистичен и трагично непостижим образ, спохожда трескавите блянове на милиарди запалянковци от стотици години. Или по-точно – от век и половина. Любимата игра, която промени живота на всички ни, съществува в организирания си и добре познат вид от 1863-та. Тогава се ражда Футболната асоциация на Англия, малко по-късно са написани и първите свещени правила. Според мнозина те са истинното слово, а светът се дели на Преди и След Футбола. Но да се върнем към съвършения играч. Някои твърдят, че той вече е танцувал с топка в крака и дори дръзват да назоват името му (в отделните течения имената са различни, като най-често срещани са Дон Диего и Пеле). Други се кълнат, че въпросното словосъчетание – перфектен футболист – не е нищо повече от еретичен оксиморон, който скверни самата материя на спорта. Концепцията на скептиците е кристално ясна – на зеления килим пълното съвършенство е невъзможно. Към него само се стремиш, но никога не го постигаш. А онзи играч, който ще получи оценка от десет звездички в спортната Библия – La Gazetta dello Sport, още не се е родил. Ако изобщо някога се роди. И все пак – в 2018 година сме, за Бога! (или за Дон Диего, или за

Пеле – както предпочитате). От зората на футбола измина много време. От публикуването на романа „Франкeнщайн“ (1818 г.) – още повече. Науката напредва с всеки час, генното инженерство повдига все по-неудобни от морално естество въпроси. Защо да не помечтаем, че перфектният футболист може наистина да съществува? Нещо повече – защо да не го композираме сами? Представете си, че притежаваме замаха и изследователския дух на Виктор Франкенщайн. Че имаме достъп до най-съвременните

научни достижения и можем да клонираме върховните компоненти от модерните футболни икони. Нека работата по страховитото футболно чудовище започне!

МОЗЪКЪТ НА АНДРЕС ИНИЕСТА

Разбира се, тук нямаме предвид интелект в класическия смисъл на думата. Ако имахме, вероятно щяхме да изберем Сократес – покойния бразилски магьосник, който се дипломира като доктор по медицина (!) още докато играе. Или Хуан Мата – испанският джентълмен от „Манчестър Юнайтед“, който следва едновременно журналистика, финанси и спортен мениджмънт. Или защо не легендата на „Челси“ Франк Лампард, чието IQ надхвърля 150 и го причислява към най-интелигентните 0.1% от световното население. Тук обаче става дума за футболен мозък. И най-съвършеният принадлежи на Андрес Иниеста. Един от великите футболисти, които така и не спечелиха „Златната топка“, създаде цели епохи в националния отбор на Испания и в „Барселона“. Иниеста сякаш разчита ситуацията далеч преди нейното възникване и притежава свръхестествен радар за настоящото и дори бъдещо разположение на всички останали футболисти плюс топката...

к г х п с з

ГЛАВАТА НА ПИТЪР КРАУЧ

Ако асоциирате суховатия дългуч само с прочутия му танц на робота след гол, значи е време да се заровите в статистиката. Или

по-точно – в Книгата на рекордите „Гинес“. Защото 37-годишният нападател на „Стоук Сити“ е отбелязал невероятните 52 попадения с глава само в Английската висша лига. Без съмнение огромна роля за този рекорд играе ръстът на Крауч – 201 сантиметра, които го превръщат в един от най-високите играчи в света. Като добавим точното позициониране и смелата игра на втория етаж, Питър определено докосва футболното съвършенство, поне що се отнася до ударите с глава.

101

РЪЦЕТЕ НА МАНУЕЛ НОЙЕР

Германия се провали с гръм и трясък на световното първенство в Русия, а срамът няма да бъде отмит най-малко през следващите 4 години. На голямата сцена блеснаха няколко великолепни вратари – шампионът с Франция Юго Лорис, хърватският герой Даниел Субашич, белгийският суперталант Тибо Куртоа... И все пак – нашият перфектен футболист ще се нуждае и от ръце, а най-добре е те да принадлежат на Мануел Нойер. Когато стражът на „Байерн“ Мюнхен разпери горните си крайници, коленете на нападателите незабавно омекват. Той всъщност промени представата за играчите на своя пост и често е определян като един от най-добрите за всички времена.

ТОРСЪТ НА КРИСТИАНО РОНАЛДО

Петдесет процента мускулна маса. Седем процента телесни мазнини. Кристиано Роналдо вече е в Христовата възраст, но медицинските прегледи в „Ювентус“ установиха категорично – тялото му е на 20-годишен младеж. Плочките, бицепсите, раменете... Всичко е изваяно до последната нишка. С цената на неуморен труд и благодарение на най-ефективните средства за възстановяване португалецът е изградил тяло, достойно за античен епос. В комбинация с футболните и лидерските му умения то му донесе пет „Златни топки“, още толкова трофеи от Шампионската лига и европейска титла с Португалия. Сега Кристиано започва нова приказка в Торино. А след хиляди години археолозите вероятно ще са убедени, че именно това е бил лидерът на нашата цивилизация.

БЕДРАТА НА Н'ГОЛО КАНТЕ

Франция триумфира на световното, а в центъра на вниманието очаквано попаднаха Пол Погба, Антоан Гризман и Килиан Мбапе. Този отбор обаче нямаше да бъде същият без един играч, който вероятно заради скромните си размери – едва 168 сантиметра – постоянно остава скрит. Н'Голо Канте не спира да тича и често го наричат Плъха – смущаващ, но съвсем прецизен прякор.

СПОР Т

В Англия, където халфът носи екипа на „Челси“, се смеят на следната шега – 70% от планетата е покрита от вода, а останалата – от Канте. Н'Голо се бори дори за най-безнадеждната топка, а с неизчерпаемата си енергия заразява съотборниците си, дори когато всичко изглежда загубено. Този непримирим дух е изкован в кошмарно детство – малкият Н'Голо събира боклуци, които продава на заводи за рециклиране около предградията на Париж. Талантът обаче го измъква от бедността, а мощните му бедра го носят уверено към всяка заплетена ситуация на терена.

ЛЕВИЯТ КРАК НА ЛИОНЕЛ МЕСИ

Още една съвременна футболна икона, която иска светкавично да забрави световното в Русия. Меси обаче си остава един от най-гениалните футболисти за всички времена. Трудно е да си представим какво още би могъл да подобри на терена – бележи с глава въпреки ниския си ръст, изпълнява изумителни преки свободни удари, техниката му позволява да премине през целия противников отбор, непрекъснато проектира и сам реализира голови ситуации. Левият му крак на пръв поглед е от кръв и плът, но сякаш е изтъкан от най-фина вълшебна материя.

ДЕСНИЯТ КРАК НА НЕЙМАР

Да, той разочарова на последния мондиал. Най-вече заради търкалянето по терена и пресилените стонове. Също и заради факта, че не успя да изведе Бразилия до шестата титла. Но той все пак е най-скъпият играч в цялата история на футбола. 222 милиона евро! Нека критиците говорят каквото си искат, но десният крак на Неймар сякаш е намазан с лепило, на което топката не може да устои. Финтове, пасове или голови удари – той умее всичко. Въпросът е кога Неймар най-после ще загърби дразнещите симулации. Може би това е мъничкият детайл, който го дели от заслуженото величие.

БРАДАТА НА АНДРЕА ПИРЛО

Вярно е – италианският маестро вече се отказа от футбола. Но това се случи сравнително скоро и няма как така изведнъж да избледнее възхищението от елегантната му осанка. И ако приемем, че нашият футболен Франкенщайн трябва да притежава нещо повече от безупречни крайници и мускули, то именно Пирло е нашият избор. В съвременната спортна индустрия стилът и ефектното присъствие имат не по-малко значение от силата на шута или набора от финтове. И понеже сме уморени от татуировки и екстравагантни прически, избрахме един традиционен чисто мъжки белег – брадата на Андреа, придаваща усещане за завършеност, благородство и деликатност.

Проектът „Перфектен футболист“ е завършен. Остава само да му вдъхнем живот – с мощен електрически заряд и тлъста седмична заплата. Всъщност по актуални пазарни цени нашето творение вероятно ще струва над милиард евро. И все ще се намери някой шейх да ги плати... Естествено, има какво още да се подобри – например да добавим сърцето на Лука Модрич, вечната младост на Джанлуиджи Буфон и певческия талант на Валери Божинов... А как би изглеждал вашият футболен Франкенщайн?

103

ДЖАЗ, СУИНГ И ПРАЗНИЦИ: АКЦЕНТИ ОТ НОВОГОДИШНИЯ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ В НДК

Теодора Георгиева

азгодишното 32-ро издание на традиционния Новогодишен музикален фестивал представя различни жанрове на класиката и джаза, а най-голямата зала в НДК събира музиканти от световен мащаб. Ето кое ни грабва:

BEST OF SWING

Като за начало – танци! С този джаз концерт в зала 1 на 5 декември на немския Swing Dance Orchestra с диригент Андрей Хермлин ще бъде открит фестивалът. Изпълнителите от Swing Dance Orchestra ще отведат зрителите на ретро пътуване към 30те години на миналия век в САЩ, за да преживеят заедно музиката, която възражда суинга.

104

THE DESIGN ISSUE

„ВИРТУОЗИТЕ“

За любителите на класиката има голям симфоничен концерт на 14 декември. За първи път от 2002 година насам на сцената ще излезе световноизвестният цигулар Минчо Минчев, един от значимите представители на българското изпълнителско изкуство и емблематичен участник в изданията на фестивала в самото му начало, преди 3 десетилетия. На сцената редом до изтъкнатия цигулар ще застане виртуозният контрабасист Рик Стотийн, а диригентската палка е поверена в ръцете на маестро Емил Табаков.

К УЛТ УРА

НОВОГОДИШНИЯТ КОНЦЕРТ „МАГИЯТА НА ТАНЦА“

Финалът на музикалния фестивал винаги е на 1 януари с концерт, вдъхновен от традициите на Виена. В първия ден на 2019 г. 32-рото издание на фестивала идва с празничния новогодишен концерт „Магията на танца“ от 18:30 часа в зала 1. На сцената ще бъдат най-добрите музиканти на столичните оркестри в лицето на Фестивалния симфоничен оркестър с диригент маестро Емил Табаков, а солист на вечерта ще бъде флейтистът със световна слава – Патрик Галоа. Билети онлайн на www.tickets.ndk.bg

SYMPHONY – JAZZ

Джаз и още джаз, не можем да му се наситим! На сцената на зала 1 на 20 декември заедно излизат някои от най-популярните ни имена в този стил: Михаил Йосифов, Велислав Стоянов, Мартин Ташев, Стоян Янкулов-Стунджи, Тодор Бакърджиев, Борис Таслев, Александър Деянов-SkilleR, Михаил Михайлов и Димитър Узунов, както и интересни гост-солисти. Музикалният проект SYMPHONY – JAZZ е дело на композитора и пианист Ангел Заберски, за публиката са подготвени симфонични джаз и фолклорни пиеси от световната и родната сцена.

105

НА ЪГЪЛА НА

БРОДУЕЙ

И ГУРКO

Андреа Пунчева

ак режисьор, чиято биография включва Бродуей и Холивуд, Китай и Австралия, човекът зад първия мюзикъл на Cirque du Soleil се оказа в центъра на София, похапвайки шопска салата и работейки в продължение на месеци със Столичния куклен театър по пиесата за възрастни „Авеню Q“? Като повечето добри истории и тази е дългичка.

106

THE DESIGN ISSUE

ГОВОРИМ С АМЕРИКАНСКИЯ РЕЖИСЬОР УЕСТ ХАЙЛЪР ПО ВРЕМЕ НА СУТРЕШНОТО МУ КАФЕ ЗА ЛЕКО НЕДОСТАТЪЧНИЯ БЛЯСЪК НА ЧЕРВЕНИЯ КИЛИМ И БЕЗКРАЙНОТО УДОВОЛСТВИЕ, КОЕТО ИДВА С ТОВА ДА ПЪТУВАШ ПО РАБОТА ИЗ ЦЕЛИЯ СВЯТ „Накратко, идването ми в България се корени чак в далечната 2006-а“, започва Уест Хайлър, докато отпива кафето си. Часът е малко след 8:30, но той е буден и кипи от енергия. 41-годишнят режисьор разказва, че основен принос има опитът му с The Drama League, американска благотворителна организация, насочена към развитие на таланта на млади режисьори. „Много конкуренция има там, но през 2006 г. имах късмета да работя с тях. Те пък познават фондацията „Америка за България“, тъй като заедно бяха докарали български режисьори в САЩ и покрай това бях чувал за вашата страна, но никога не бях идвал.“ Междувременно се оказва, че Уест също така познава и режисьора ни Младен Киселов, който, преди да почине през 2012 г., работи отвъд океана. „Сприятелихме

СРЕ Щ И

к г х п с з

се и познавах България през неговите очи. Започнаха разговори за поставяне на мюзикъл в София и понеже The Drama League ми имаха доверие покрай предишните ни проекти, ме попитаха дали се интересувам. На този етап вече бях чувал доста за България и ми беше любопитно. Та си казах: „Абсолютно, би било чудесно!“. Оказва се, че работата тук не е много различна от режисьорския опит на Уест в Канада, Южна Африка или Англия. „За мен нещата са същите, където и да идеш: когато дойде време за първо четене, всички се притесняват, малко е като първия учебен ден. Конкретно по отношение на преживяванията ми в България, различното беше форматът – мюзикъл. Знаете, в САЩ мюзикълите са навсякъде; когато сме били деца, родителите ни водят да гледаме „Уестсайдска история“ например. Този формат е толкова естествена част от културата ни, а ако искате да кажете нещо и се чувствате приповдигнато, просто го пеете. Естествено че е нелепо… но просто отстрани не ни се струва нелепо.“ Но, както Уест бързо разбира, опитът на България с мюзикълите клони към нулата, поне по отношение на местни продукции. А пък Кукленият театър се оказва най-подходящ за нуждите на формата: актьорите имат опит с пеене и танцуване, както и с куклите, разбира се, та гъвкавостта на занаята им си подхожда с „Авеню Q“. Репетициите и целият процес по поставянето на представлението минават отлично, но на външния свят този внесен формат все още изглежда леко странно. „Преди откриването чухме няколко коментара от хора, които бяха присъствали на репетициите, с въпрос: „Добре де, те ще пеят по средата на действието? И ние

НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СМЕЕМ?“

Но когато дойде премиерата, публиката от първия момент прие представлението и го разбра, усети го. Такова беше и моето впечатление, когато гледах мюзикъла. Помня, че се смях на глас на някои от по-цветущите песни. Всеки формат може да изглежда естествен и логичен, ако е направен както трябва. Разбира се, че са говорили за идеята да поставят тук и втори мюзикъл, но не е така лесно. „От момента, в който открихме

107

КОЛКО СТРУВА ЕДНО ШОУ НА БРОДУЕЙ? „Авеню Q“, знаех, че искам да се върна в София и да направя второ шоу, просто защото екипът, а и цялостното преживяване ми харесаха толкова много. Но за да стане, има няколко важни фактора. Първо, трябва да е мюзикъл, който да позволява игра с кукли. Естествено, трябва да е хубаво представление само по себе си… и търсихме такова, което да бъде интересно за българската публика. Съвсем скоро ще можем да обявим коя е пиесата.“ Звучи грабващо, но ще трябва да почакаме, защото отнема около 9 месеца да се постави нова пиеса, но пък добрата новина е, че кастингът вече е започнал, така че очакваме премиерата в средата на 2019 г. Което е страхотна новина за Уест: „Когато бях в София миналия път, репетирахме в продължение на 6-7 седмици и имах доста време да разгледам наоколо. Бях до Пловдив, карах ски на Витоша, видях музеите. Много ми допадат дългите ви похапвания на маса, всички си топят в купата. А шопската салата я обожавам!“ Това, последното, ме разсмива. Цялото това пътуване по света, вкусната храна и срещите със стойностни хора са сред бонусите. Затова го питам как изглежда обратната страна на монетата. За добро или лошо, съпругата на Уест също е режисьор и много добре разбира защо той трябва да отсъства. „Тя е някъде по работа до октомври, а мен няма да ме има от февруари до юли догодина,

108

THE DESIGN ISSUE

Зависи, естествено. Докато повечето са от порядъка на 5-8 милиона долара, Paramour е около 20 милиона (да, Cirque du Soleil има такъв ефект върху бюджетите…). „И това е само до премиерата, после идват постоянните разходи: заплати, режийни, реклама и промоция и т.н. Като цяло те трябва да са около 60% от приходите, а останалите ползвате да връщате по разходите за откриването на представлението“, разяснява Уест. Хич не е лесна сметката, но пък както виждаме от „Фантомът от операта“ и „Котки“, някои мюзикъли на Бродуей се справят чудесно в продължение на десетилетия.

та се сменяме. За 8-годишния ни син това значи, че животът му е интересен, но и прекарва доста време с бaби и дядовци – а имайте предвид, че майка ми се е омъжвала 3 пъти, та той има много хора, които го обичат и които да се грижат за него. Никога не е имал гледачка, винаги е сред близки. Но преди няколко седмици и аз се запитах за същото. Казах си: „Може би съм егоист и виждам само това, което ми изнася“.

СРЕ Щ И

Затова го попитах дали не се чувства самотен, когато с майка му пътуваме често, а той каза: „Не. Странно е, обаче когато ви няма, всъщност

ИЗОБЩО НЕ МИ ЛИПСВАТЕ!“

Ох! Уест се смее, докато имитира сина си, но в такива моменти, още повече пък съчетани с понякога трудната реалност, непостоянната работа и липсата на пенсии или осигуровки (типични аспекти от живота на творческите професии), човек е склонен да се чуди дали цената си струва. И тогава се появява възможност като Cirque du Soleil и всякакви разумни аргументи се изпаряват. „Потърсиха ме, защото искаха да създадат мюзикъл. Никога не бяха правили нещо такова – ако обърнете внимание, ще се сетите, че в Cirque никога няма диалози. Работихме здраво, за да може историята да се отразява и в преките действия: когато има конфликт между двама герои например, да има и конфликт между актьора и гравитацията. В крайна сметка основният инструмент на всичките им циркови представления е именно акробатиката и гравитацията играе голяма роля. Шест месеца работихме, а в крайна сметка аз не само режисирах, но и написах сценария.“ Името на представлението е Paramour, в продължение на повече от година е на Бродуей и сега отваря в Хамбург, Германия. Докато аз обмислям варианти за самолетни билети до Западна Европа, Уест размишлява какво значение имат това преживяване и другите запомнящи се елементи от кариерата му за неговия живот и каква стойност са допринесли. „Наистина исках да имам шоу на Бродуей и в един момент това се случи; работил съм малко и във филмовата индустрия. Дойде и червеният килим… но погледнах назад върху цялото това нещо и си казах: „Добре, де, хубаво, но днес не знам и не умея нищо ново, не съм по-мъдър в сравнение с преди“. Уест е научил урок, който идва само и единствено, след като си имал досег до всичките тези „звездни“ неща: „Целите ми се промениха. Сега не ми е важно да отбележа някое конкретно постижение. Сега просто искам да работя. Ако мога да си плащам сметките и ми е приятно да го върша, значи всичко е наред; само това ме интересува“. Зад забележителните му успехи на привидно млада възраст – едва навлязъл в 40-те – се крият много години опит, разбира се. Уест е само на 19, когато започва първата си компания и с приходите плаща висшето си образование. С негов приятел веднъж седмично поставят детски пиеси, а на всеки 3 месеца променят съдържанието. „Купувахме понички и кафе, които тогава са стрували 10-ина цента, да кажем, само че ние ги продавахме за долар. А, естествено, всеки родител взимаше лакомство за детето си, та ние направо не можехме да повярваме на късмета си. „Това е жестоко – ще си платим и наема, и образованието!“, си казвахме.“ Уест твърди – и съм склонна да му повярвам, че не работи повече, докато подготвя голяма продукция, отколкото ако става дума за някоя малка постановка в кварталния театър. „Така или иначе

МОЛЯ ХОРАТА ЗА ВРЕМЕТО ИМ.“

Естествено, има огромна разлика в бюджетите, но ако ще очаквам да седите в зала в продължение на 2 часа и да не посягате към телефона си в тъмното, то аз и екипът трябва да сме вложили всичките си усилия и умения да създадем нещо, което струва вашите 2 часа. Като открихме Paramour, беше труден момент за Америка и си дадох сметка, че в публиката сигурно има човек, който си е загубил работата и на когото някой е подарил билет, за да му повдигне духа; или пък има хора, които преживяват загуба на близък, или пък такива, минаващи през развод. Те идват тук и аз имам отговорност към тях. Каквото и да правя, първо мисля за тях.“

109

МОМЧЕТО, КОЕТО МЕЧТАЕШЕ ДА Е СУПЕРМЕН

ЛИОР СУШАРД ЗА ИГРАТА НА УМА, ЧЕТЕНЕТО НА МИСЛИ ПРЕДИ ШОУТО МУ В СОФИЯ НА 19 И 20 ДЕКЕМВРИ 110

THE DESIGN ISSUE

СРЕ Щ И

Георги Тошев

лед първото му участие в Шоуто на Лари Кинг прочутият водещ възкликва: „Той е най-интересният събеседник, който съм имал!” Барбара Стрейзънд го кани да бъде специален гост на юбилейния � концерт. Ухажван е от политици, бизнесмени и светски величия по целия свят. Лиор Сушард е на 36 години, живее в Тел Авив и няма време да се вземе на сериозно. Откакто е семеен, прекарва всяка свободна минута с най-близките. Посреща ме в сградата на модерно пространство за споделяне на офиси в центъра на Тел Авив. Асистентката му Ашли е организирала срещата по план до момента, в който не се появява той! И всичко вече има друга логика. Енергията му е помитаща, въпросите – точно в целта. Той е световноизвестен, печели добре, но отказва да се раздели с обикновения си живот. Типичният му ден е… работа. Пътува непрекъснато и първоначално не вярва, че го бия по посетени държави. 194 срещу 63 в моя полза. Но пък никой не може да се похвали с динамиката на неговия график – сега е в Тел Авив, утре в Ню Йорк, а след два дни в Монако. „При мен кипи голяма лудница, но за да се реализира всичко това, е нужна много сериозна логистика. Затова целият ми ден се върти около обаждания, имейли, срещи и, разбира се, през

останалото време най-важно е да бъда със семейството си колкото се може повече“, признава Лиор. Роден е в Хайфа, Израел. Там и до ден днешен живеят родителите му, има двама по-големи братя, единият е на 42, а другият е на 44. Обича Супермен, но като малък се чувства точно като Кларк Кент. Заклет почитател на „Междузвездни войни“ и „Завръщане в бъдещето“. Като тийнейджър чете предимно книги за извънземни, прави научни експерименти. Докато допиваме кафето, разказва как другите деца много му се подигравали и го тормозели, защото го намирали за странен. Той пък знаел, че всичко ще се подреди в негова полза. Лиор, в какво състояние на духа ви намирам в момента? В това, към което винаги се стремя: да съм позитивен и творчески настроен. Кога за първи път прочетохте нечии мисли? Не мога да кажа точно за първия път, тъй като това беше дълъг процес. В началото играех прости игри с хората. Например карах ги да си сложат зарче в ръцете, да си намислят цифра от него и аз трябваше да позная коя е тя, или да си сложат стотинка в някоя от шепите и аз да разбера в коя от двете е. Имам много силна интуиция и на секундата разгадавам начина им на мислене. Когато бях на осем, разглобих телевизора на баща ми, обичах да разглобявам неща, за да видя точно как работят, и в момента правя същото с публиката. Само дето не ги разделям на части физически, а ментално. Защо не обичате да ви наричат магьосник? Защото магьосникът прави номера с карти, разделя хора на две, левитира. Всичко това се случва на базата на

111

С Лари Кинг

При Джей Лено

ИЗПОЛЗВАМ ПЕТТЕ СИ СЕТИВА, ЗА ДА СЪЗДАМ РЕАЛНОСТТА ЗА ШЕСТОТО.

С Бил Клинтън

С Уорън Бъфет и Бил Гейтс

С Елтън Джон и Силвестър Сталоун С Кевин Конъли, Тоби Магуайър и Леонардо ди Каприо

112

THE DESIGN ISSUE

СРЕ Щ И

една илюзия. Менталистът използва надеждността на ума, разчита езика на тялото или още наречената невербална комуникация, занимава се с хипноза, затова разликата между магьосник и менталист е, че единият е усвоил триковете и умелата игра с ръце, а другият – играта с ума. И все пак, какви са уменията ви, ако не магия? Аз ги наричам способности и това, което правя, е да използвам петте си сетива, за да създам реалността за шестото. Ако човек знае как да разчита хората, може да постигне невероятни неща с това. Защо това качество е важно? Това ме влече, откакто съм на шест години. Аз обичам хората и обичам да виждам въодушевлението в тях. И да се върнем на въпроса с магьосника. Когато наблюдаваш фокусите му, ти не знаеш точно как ги прави, интересно ти е, но знаеш, че не са истина. В моето шоу аз карам хората да мислят, създавам въпроси в главите им като: „Аз мога ли да направя същото?“, „Това нещо човешко ли е, или е паранормално?“. Това, което най-много обичам, е да виждам как хората след шоуто се събират и започват да мислят над това, което са видели, започват да поставят под въпрос света около тях, което за мен е невероятно. Обичам да радвам, да вдъхновявам и променям хората, като ги заразявам с позитивна енергия. Знаете ли как да манипулирате умовете на публиката? Да, това е една от техниките върху, които работя в момента, но когато казвам манипулирам, нямам предвид нещо лошо,

тъй като всеки аспект на това, което правя, независимо дали е телевизионно или живо предаване, трябва да бъде позитивен. Трябва да събужда смях, да бъде вълшебно. Да бъде както комедийно, така и интелектуално и, естествено, винаги с позволението на човека срещу мен. Вие сте известен, имате много известни приятели. Кога този успех ви пречи? Не вярвам в цялата концепция на известността, смятам, че човек трябва да е земен и скромен. Ние всички сме хора и сме равни. По принцип известността не ми пречи, понякога, естествено, ми създава неудобства, например не мога да отида до мола в петък вечер, защото хората започват да идват при мен, но през по-голямата част от времето се справям. Като цяло за мен успехът е нещо много субективно, защото за всеки значи нещо различно. Смятам че, за да успее човек, трябва да има дарба, да обича това, което прави, да има истинска страст към него, да има много късмет и, естествено, добра карма. Когато говоря за успех, изобщо не става въпрос за пари, защото за мен това е нещо съвсем различно. За някои да имаш един милион долара е успех, за други не е. При мен е малко по-духовно. За мен успехът е да имам възможността да развивам идеите си. Тогава да говорим за нещо по-важно от буквалния успех: какво ви прави щастлив? Когато приключа с някое шоу, публиката става на крака и започва да ме аплодира и това ме прави щастлив, защото съм им дал от себе си, оставил съм следа.

113

СРЕ Щ И

Има ли моменти, когато се чувствате сам? Много добър въпрос. Разликата между момента, в който съм на сцената, и момента, когато остана сам в хотелската си стая след това, е огромна. Например правя шоу в Лас Вегас пред тричетири хиляди души и когато приключа, да речем, към дванайсет вечерта, всички искат да излезем някъде, но аз отказвам, тъй като имам полет на сутринта. Приоритетите ми доста са се променили, защото имам семейство и искам да се върна при него. Преди няколко години щях да остана във Вегас още няколко дни, но сега отивам и се връщам. Имам моменти, в които се чувствам сам, но понякога човек е хубаво да остане сам с мислите си. А със страховете си? Ще ви разкажа една история. От дете обичам два персонажа. Супермен и Питър Пан. Супермен е символ на силата, но в същото време той е и Кларк Кент, който е непохватен и спокоен точно като мен. Супермен съм аз на сцената, Кларк Кент съм аз, когато съм извън нея. Питър Пан, пък от друга страна, не иска да порасне, това е моят страх. Не искам да порасна и затова се опитвам да не изгубвам момчето в мен. Как са подредени приоритетите ви в момента? Изключително трудно е това с подреждането. Аз съм много странен артист. Нямам мениджър и агент. Имам екип, който ми помага страшно много. Камера екип, хора, които подреждат сцената, хора, които се занимават със звука и с осветлението… и аз управлявам всичко това. Понякога просто се пускам по течението в посока развиване на нови идеи. Всичко това го движа през цялото време и понякога е много трудно да се пази балансът между личния и професионалния живот. Понякога се разминават, понякога са в синхрон. Знам, че сте били в армията в Израел. Някога вашите способности помагали ли са ви на бойното поле? Знаете, в Израел армията е задължителна за всеки, навършил осемнайсет години. За момчетата са задължителни С Амал и Джордж Клуни

114

THE DESIGN ISSUE

три години служба, а за момичетата – две. Бях три години във военновъздушните сили, но, за жалост, няма как да навляза в подробности, защото е поверително. Вие сте обиколили толкова много места, но живеете в Тел Авив, защо? Аз обичам Израел, хората и Тел Авив, също така и семейството ми живее там. От географска гледна точка разположението на Тел Авив е много удобно за мен. На север е Европа, на изток са Япония, Китай, Тайланд, на запад са Съединените щати, Канада, Бразилия. Тел Авив е перфектният град за мен. Често казвате: „Мисли положително, защото не знаеш кой чете мислите ти“, такъв е и слоганът на представлението ви „Безгранично“, с което ще ви видим в София на 19 и 20 декември. В собствения ви опит колко важна роля има позитивната настройка към живота? Голяма. Обичам да говоря за карма, но не става дума за нещо духовно. Не съм от хората, които комуникират с духовния свят, нито мога да предсказвам бъдещето. Кармата за мен е по-скоро психологическа. Тоест, аз вярвам, че ако ти даваш на хората, получаваш в замяна, и когато казвам „даваш“, имам предвид да дариш, да зарадваш, да помогнеш. Затова говоря толкова много за силата за позитивното мислене. Написах цяла книга на тази тема. Казва се „Четец на мисли“, има я и при вас в България. Там става въпрос за това, как можеш да използваш силата на своя ум в положителна посока, как можеш да подобриш интуицията, паметта си, но в същото време е и много забавна и изключително много се радвам, че е разпространена и при вас. Когато не отговаря на въпросите ми – а понякога и те не го спират, – ми прави номера, отгатва неща, които няма как да знае, защото съществуват единствено в ума ми. И го прави с лекотата на човек, роден за това. Вече съм убеден, че е такъв, а съвсем скоро ще се убедят и почитателите му в България.

МАСТЪР МЕНТАЛИСТ

ЛИОР СУШАРД

МИСЛЕТЕ КРАСИВО, ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕТЕ КОЙ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕ МИСЛИТЕ ВИ.

БЕЗГРАНИЧНО 19-20 ДЕКЕМВРИ 2018, СОФИЯ, НАРОДЕН ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ“

У К А З АТ Е Л ADLER www.adler.ch COMO 1766 София, ул. „Околовръстен път“ 267 Тел. +359 2 976 7070 www.como.bg COLLECTIVE 1407 София, бул. „Черни връх“ 100, Paradise Center, ниво 1 9000 Варна, ул. „Андрей Сахаров“ 2, Grand Mall Varna, партер 8001 Бургас, ул. „Янко Комитов“ 6, Mall Galleria Burgas, ет. 1 4002 Пловдив, ул. „Перущица“ 8, Mall Plovdiv, ет. 1 Тел. +359 893 359 990 DOMKO 1700 София, ул. „Околовръстен път“ 145 Тел. +359 2 879 1215 www.domko.com DSK BANK 1036 София, ул. „Московска“ 19 Тел. +359 700 10 375 www.dskbank.bg ESTE FITNESS & SPA 1113 София, ул. „Николай Хайтов“ 3Б Тел. +359 2 971 2277 www.estespa.bg

KATARZYNA ESTATE 6500 Свиленград, обл. Хасково Тел. +359 2 491 1732 www.katarzyna.bg LA PRAIRIE Сарантис България 1517 София, бул. „Ботевградско шосе“ 247 Тел. +359 2 969 0966 www.sarantis.bg LAURA ASHLEY 1124 София, ул. „Хан Омуртаг“ 88 Тел. +359 88 926 0332 www.lauraashley.bg MARC O’POLO 1784 София, бул. „Цариградско шосе” 115, The Mall, ет. 1 Тел. +359 882 751 325 1505 София, бул. „Ситняково” 48, Serdika Center, ниво 0 Тел. +359 886 106 607 www.marc-o-polo.bg

ESTER SPS 1345 София, ул. „Билянини извори“ Тел. +359 876 900 177 www.estersps.net

MARVELL HOUSE City Home Park 1000 София, ул. „Славянска“ 29, ет. 4 Тел. + 359 886 500 000 www.chp.bg www.marvellhouse.chp.bg

EVOLUTION AESTHETIC & LASER CENTER 1407 София, бул. „Черни връх“ 100 Paradise Center, ниво -1 Тел. +359 2 440 2030 www.evolution.bg

MEDICAL DENT 1407 София, бул. „Джеймс Баучер“ 114 Тел. +359 2 963 07 37 www.medicaldent.bg

IMANI HOLLISTIC MEDICAL CENTER 1616 София, ул. „Александър Пушкин“ 116 Тел. +359 887 881 212 www.imani.care

MIDALIDARE ESTATE 6239 Могилово, община Чирпан Тел.+359 889 217 413 www.midalidare.bg

INTERCONTINENTAL HOTELS & RESORTS 1000 София, пл. „Народно събрание“ 4 Тел. +359 2 933 4334 www.ihg.com/intercontinental/hotels/us/ en/sofia/sofco/hoteldetail

116

KAREN MILLEN 1407 София, бул. „Черни връх“ 100, Paradise Center, ниво 1 1505 София, бул. „Ситняково“ 48, Serdika Center, ниво 0 Тел. +359 2 981 0318 www.karenmillen.com

THE D ME ASKIE GOV N IE SR S UI SES U E

RPHI - RAIFFEISEN PROPERTY MANAGEMENT BULGARIA 1407 София, бул. „Никола Й. Вапцаров“ 55 Тел. +359 2 933 1888 www.rphinternational.com TEDXVITOSHA www.tedxvitosha.com THE PROJECT 1700 София, бул. „Симеоновско шосе“ 120 Тел. +359 888 401 518 www.theproject.bg THE RESIDENCE EXCLUSIVE CLUB 1000 София, б ул. „Цар Освободител“ 18 Тел. +359 882 999 991 www.theresidence-club.com TURKISH AIRLINES 1000 София, бул. „Цар Освободител“ 14, офис 01-14, Бизнес Център Лендмарк Тел. +359 2 987 4220 www.turkishairlines.com VILNER STUDIO 1407 София, ул. „Ст. Л. Костов“ 3 Тел. +359 893 623 018 www.vilner.eu VISA EUROPE 1000 София, бул. „Цар Освободител“ 14, ет. 5 Тел. +359 2 805 7057 www.visabg.com VITRA 1700 София, бул. „Симеоновско шосе“ 120, магазин The Project Тел. +359 888 401 518 www.vitra.com WOMEN’S FORUM FOR THE ECONOMY & SOCIETY www.womens-forum.com

ORGACHIM 7000 Русе, бул. „Трети март“ 21 Тел. +359 82 886 222 www.orgachim.bg

АПТЕКИ SUBRA 1618 София, бул. „България“ 118, Абакус бизнес център, ет. 3 Тел. +359 2 854 9701 www.subra.bg

PREMIUM CAVIAR 1000 София, пл. „Македония“ 1, ет. 12 Тел. +359 886 180 004 www.premium.bg

НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА 1463 София, пл. „България“ 1 Тел. +359 2 916 6300 www.ndk.bg