сп. е-Обр@зов@ние_бр.48 (2012/2013 - септември) by Rumyana Proykova

Научните изследвания в образованието Педагогически подкрепяща среда за развиване на любознателност у 6-7-годишните деца чрез общуване в социално-познавателен контекст

ИЗДАВА: “СИЕЛА НОРМА” АД, програма “Обр@зов@ние” и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България Информационно и научно-методическо издание

Адрес: София, бул. “Владимир Вазов” 9, тел.: 029030027, 029030000 http://www.ciela.net/ е-mail: е-obrazovanie@ciela.net; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314 666

Формат: 70х100/16

ISSN 1312-2886 РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: (по азбучен ред) г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев, г-жа Виолета Дряновска, г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков, доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения Тополска, проф. д-р Ирина Колева, г-жа Мария Баракова, г-жа Надежда Николчева, проф. д-р Нели Иванова, проф. д-р Петър Балкански, доц. д-р Петя Асенова, проф. д.п.н. Пламен Радев, проф. Румен Вълчев, проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин, д-р Таня Желязкова - Тея, Татяна Досева, доц. д-р Чавдар Катански

РЕКЛАМНА ТАРИФА /цена с ДДС за готов материал/ Банер - Графика - текст 60 лв./брой; 240 лв./година – до ½ страница 90 лв./брой; 360 лв./година – до 1 страница

За въпроси: “СИЕЛА НОРМА” АД, бул. „Владимир Вазов” 9, тел. 029030027 – Г. Пройков

Съдържание: 1. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ Доц. д-р Чавдар Катански - СУ „Св. Климент Охридски”, гр. София

Научните изследвания в образованието...........................................4 2. ДЕТСКА ГРАДИНА

Екатерина Косева - детски учител в ОДЗ № 74 „Дъга”, гр. София

Педагогически подкрепяща среда за развиване на любознателност у 6-7-годишните деца чрез общуване в социално-познавателен контекст..........................................................................................18 4. ОТ БРОЙ В БРОЙ Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ................................................................................28 5. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ Информация за авторите............................................................48

Учене през целия живот

Научните изследвания в образованието Каква е същността на научните изследвания в областта на образованието, какви основни видове изследвания съществуват, какви са техните цели и принципи, кои са основните научно-изследователски методи? По тези и други актуални въпроси, които са свързани и с проблематиката на антропогогиката (образованието като учене през целия живот), се разисква в настоящата статия. Проблематиката е актуална и значима както за студентите от педагогическите специалности, така и за работещите педагози – учители, възпитатели, директори на училища и детски градини и др., които участват в продължаващо професионално обучение, курсове за следдипломна квалификация, за придобиване и повишаване на квалификационната степен и за кариерно развитие. Всички те, наред с учебната осъществяват и разнообразна изследователска дейност - при подготовката на курсови и дипломни работи, диагностични процедури и други писмени разработки по съответните проблематики. Нещо повече, в съвремените условия на образованието изследователската дейност се превръща в неразривна част от творческото упражняване на педагогическите професии. Студентите (бъдещите педагози) следва да са подготвени и мотивирани още в университета за такава творческа професионална дейност, а вече практикуващите педагози да доразвиват и усъвършенстват своите научно-изследователски познания и умения в процеса на непрекъснатото повишаване на професионалната си компетентност.

Същност и цели на научните изследвания По своята същност научното изследване е опит за систематично проучване на дадена проблематика и за добавяне на ново познание за нея. То е процес на придобиване на нова информация за съответния изследван обект и предмет, която чрез анализ и синтез се превръща в описания, обяснения, преценки, диагнози, прогнози, създаване на нови теории и допълнения към съществуващи такива, установяване на определени закономерности и зависимости, на правила, норми, принципи и изисквания, както и на нови материали, техника, технологии и др. Изследванията в областта на образованието, обучението и възпитанието се осъществяват основно от т.нар. образователни науки – педагогика, андрагогика, герагогика, антропогогика, дидактика и др. Като изследователски обект обаче, образованието не е и защитена или запазена територия в която да се влиза само с изрично разрешение. Изследвания в тази област правят и науки, като: психология, социология,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 мениджмънт, физиология и др. Техните изследвания са необходими, тъй като разкриват нови аспекти на вече познатите на науката проблеми в образованието. Чрез тях се развива разностранно неговата теория, цялостно се подобрява образователната практика. Като закономерен резултат от тези изследвания се обогатява и самата наука – възникват нови, т. нар. интегративни науки, включващи познания за различните аспекти на образованието. Такива науки са педагогическата психология, педагогическата етика, педагогическата социология и др. Самата педагогика също навлиза в сфери, различни от образованието, като икономика, медицина, спорт и др., където се провеждат образователни процеси от различен характер. Така възникват медицинската педагогика, индустриалната педагогика, педагогиката на спорта и т.н. Аналогично е положението и при психологията, чийто предмет (човешката психика и поведение) също се свързва с научните познания от други области – психология на труда, на спорта, военна, медицинска и т.н.. Традиционно е свързването с педагогиката при провеждането на научните изследвания. В зависимост от мястото на тежестта в съответното изследване, то може да се определи като педагого-психологическо или като психолого-педагогическо. Провеждат се и независими (самостоятелни) психологически изследвания в областта на образованието. Целите на изследванията в областта на образованието са изключително разнообразни. Най-общо те могат да се представят обобщено в следните три групи: а) Развитие на многопластово научното познание за образованието, обучението и възпитанието, обогатяване образователната теория и др. (цели на т.нар. теоретични изследвания) б) Усъвършенстване на подходите за организиране и управление на образованието, обучението и възпитанието, подобряване на използваните методологии и др. (цели на изследванията с теоретико-приложен характер) в) Подобряване на практиките на образованието, обучението и възпитанието, на конкретни форми, методи и средства и др. (цели на изследванията с eмпиричен характер)

Принципи на изследванията Организирането и провеждането на изследванията е в съответствие с възприетите научни принципи и произтичащите от тях изисквания. Всяко изследване посочва кои са неговите водещи принципи, т.е. какви са изходните и основополагащи положения, които ще се прилагат за управление и регулиране научно-изследователските дейности.

Учене през целия живот Обикновенно, при осъществяване на научните изследвания се използват следните принципи: ∎Обективност – принципът отразява основното изискване за търсене и откриване на научни доказателства, касаещи особенности, зависимости и закономерности и др. в областта на образованието. Обективността на научното изследване се изразява в безпристрастност при набирането на информационни данни и при тяхното анализиране за постигането на набелязаните изследователски цели и задачи. Обективността е и безкористност при интерпретацията на резултатите и тяхното последващо използване. За гарантиране на максимална точност се прилагат техники, редуциращи възможните грешки от различно естество. Същевременно инструментариумът (съчетан и с действието на другите фактори – мотивираност, квалификация и опит на изследователските екипи, контролни механизми, редукционни техники и др.) способства за коректното провеждане на цялостния изследователски процес и за постигането на качествени резултати. ∎Актуалност – принципът визира необходимостта да се провеждат изследвания върху значими за съвременната теория и практика на образованието проблеми. Актуалността изисква също да се регистрират данни, които се отнасят към периода на провежданото изследване, както тези данни и тяхното коректно интерпретиране да се оповестяват и използват навреме за постигането на съответните изследователски и други цели. Прилагането на този принцип изисква и спазването на предварително определените междинни и крайни срокове за провеждане на съответното изследване. ∎Прозрачност – това е основен принцип, който се свързва с постигане на висока степен на понятност (разбираемост) на целта и задачите на всяко изследване, използвания инструментариум, регистрираните данни, прилаганите изследователските процедури за последваща обработка и представяне на получените данни и т.н.. Прозрачни трябва да бъдат и постигнатите резултати, както и направените обобщения и изводи. Особенно при изследвания с теоретикоприложен характер, резултатите следва да са логични и разбираеми не само за научния колегиум, но и за бенефициентите (ползвателите), да аргументират в контекста на изследването конкретни ясни предложения за внедряване на новости и подобряване на съответни образователни практики. ∎Изчерпателност и приложимост – принципът очертава два основни акцента – първият е свързан с необходимостта от определяне на максимално възможния обхват на изследването, вкл. всички проблеми и аспекти, които са от значение за постигане на неговите цели. По-конкретно това означава да се набере достатъчна инфор-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 мация, която да позволи коректно да се определи състоянието на съответния изследователски проблем. Изчерпателността изисква също пълнота на използвания изследователски инструментариум с който да се осигури постигането на поставените пред изследването цели. Също така, изчерпателността се отнася и до оформяне на цялостни резултати от изследването, включващ: данни, съпоставки, сравнения, обобщения, изводи и препоръки. Вторият акцент в принципа е свързан с конкретната приложимост на резултатите в съответствие с очакванията на бенефициентите, както и с един от основните индикатори за постигнатото качество във всяка област на социалната практика – задоволените потребности и удовлетвореност на потребителите на предлаганите продукти и услуги, вкл. тези с научен и изследователски характер. ∎Съответност, съвместимост и сравнимост – интерпретацията на принципа е свързана с изискването всяко провеждано изследване да бъде по предназначение, т.е. да отговаря на целта и задачите, на темата, както и на условията за неговата реализация. Съвместимостта следва да се разглежда като хармонизация и вписване на изследването в цялостната изследователска философия и стратегия, респективно - изследването да надгражда вече постигнатото от други изследователски проекти, както и да създава нови възможности за последващо надграждане. В частност, с прилагането на този принцип следва да се осигури сравнимост на данните, т.е. те да съдържат съпоставими характеристики. ∎Приоритетност – този принцип указва изследванията да се насочват към най-съществените, актуални и значими проблеми, определящи се от темата, целите и други компоненти на изследователския проект. Във всеки конкретен случай приоритетността се определя и от това до колко съответното изследване е значимо за образованието, обучението и възпитанието на национално, регионално и местно ниво. Приоритетни в този смисъл са изследвания върху средата в която се развива образователната система, за нейния вход, основен процес и изход, респективно за функциите на управлението – планиране, организиране, мотивиране, контрол и др., за ефективността на процесите на образованието, обучението и възпитанието, за качеството и техните резултати и др. Прилагането на принципа следва да се съобрази и с реалните възможности за провеждане на всяко изследване – да се търси икономичност, изразяваща се в това, да не се претоварват с излишни въпроси респондентите (изследваните лица), предварително да се обучават използваните в изследването анкетъори и т.н. Разгледаните принципи и изисквания се прилагат съобразно своята значимост за отделните етапи на всяко изследване при осъ-

Учене през целия живот ществяване на конкретните научно-изследователски дейности: дизайн и планиране на изследването и на неговия инструментариум, провеждането на наблюдения и интервюта, регистриране на данните и тяхната обработка, статистическото моделиране и т.н.

Терминология и основни дефиниции Терминологията е един от значимите проблеми на научните изследвания, проблем, който винаги ще бъде актуален. Това е така, защото образованието е в процес на изключително динамично развитие и промени. В настоящия момент сме свидетели на такава промяна, а именно – парадигмата на перманентното образование се заменя с антропогогическата парадигма за холистичното образование. Образованието е в състояние на преход към нова система на учене през целия живот. Тази промяна се индикира най-ясно от вече възприеманите нови термини - учене през целия живот, базисно образование, продължаващо образование и обучение, формално, неформално и информално учене, валидиране на резултатите от всяко учене и др. За целите и задачите на провежданите изследвания те вече се използват като ключови понятия, които са възприети в европейското и българското законодателство и/или вече са залегнали в официални документи на Европейската комисия, свързани с образованието на възрастни и с ученето през целия живот. Следва да се подчертае че все още образователната терминология в Р.България не е напълно хармонизирана с европейската, а и европейската терминология се намира в процес на доразвитие и оформяне. Несъмнено е обаче, че те ще се сбижават и хармонизират в перспективата на налагането на нови практики и теории, създаващи ученето през целия живот и неговите антропогогически основи. Само посочването на ключовите понятия на съответното изследване обаче не е достатъчно. Необходимо е също основните термини, с които се работи в изследването да се дефинират. Така се постига коректност и точност, създава се прегледност и яснота в научните текстове. Да дефинираш един термин (ключово понятие) означава да направиш кратко описание на нещото, което той обозначава, да изясниш смисловото му значение и да откроиш основните акценти в съдържанието на описанието. При дефинирането в научните изследвания обикновенно се използват както стандартни и общоприети дефиниции с универсална валидност в образователната сфера, така и се въвеждат специфични дефиниции, които могат да се различават от общоприетите или използваните до момента на изследването дефиниции. Специфичните дефиниции са валидни в някакви граници – примерно само за рамките на конкретното изследване.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012

Проблематика на изследванията Всяка изследователска дейност се обвързва проблематика, която попада в една от трите основни групи проблеми на българското образование, както следва: а) Проблеми, съпътстващи образованието в България през всички етапи на неговото досегашно развитие в относително един и същ вид. Такива проблеми са: особенностите на обучаваните, традиционните принципи и изисквания, основите на подходите в образованието и др. б) Проблеми, които са придобили ново звучене, трансформирали са се по нов начин, някой от тях са частично решени, но все още не е постигнато пълно съответствие с променените и променящи се условия, потребности и изисквания. В тази група попадат: характера на образованието и на образователния процес, функциите и задачите на преподавателите в условията на прилаганите нови информационни и комуникационни технологии, прилагането на модулно и електронно обучение и др. в) Съвършенно нови проблеми, които са възникнали в хода на актуалното социално-икономическо развитие и като последица основно от членството на България в Европейския съюз. Такива проблеми са: хармонизирането на националното законодателство за образованието с постиженията на правото на ЕС, развитието на националната институционална рамка в съответствие с европейските стандарти, управление и регулиране на пазара на образователни и квалификационни услуги, ученето през целия живот и др. Третата група проблеми заслужава специално внимание и тяхното разработване в теоритичен и практически план е приоритет на провежданите в нашата страна изследвания за образованието, обучението и възпитанието.

Проектна организация на изследванията Все повече в областта на образованието се използва формата, наречена научен проект. Научният проект е изследване върху определен проблем, имащо теоретичен, теоретико-приложен или емпиричен характер, което се планира, организира, стартира, управлява, финализира и отчита в съответствие с проектната технология. Тази технология има редица предимства, които я налагат във всички области на живота. Тя разширява традиционната представа за изследването като процес с начало, реализация и край, като въвежда т.нар. предпроектен и след проектен период. В пред-проектния период се осъществяват подготовката на проектното предложение и най-вече методиката на изследването.

Учене през целия живот Съдържателно, тя представя авторското концептуално виждане, включващо следните основни компоненти: ∎ Заглавие и тема, които следва да обозначат точно научната област в която ще се осъществява изследването, както и какъв е неговият характер. ∎ Обект на изследването, който визира конкретно какво в предметната област ще бъде изследвано. Обект на изследване могат да бъдат: образователният, учебният и възпитателният процес, препода-ването, организацията и методиката на обучението, системата на обучение, целите и резултатите на обучението, обратната връзка – контрол и оценяване, качеството на образованието и т.н. Като обект на изследване обаче, не могат да се посочват съответни организации – училища, детски градини, центрове, школи и др., както и физически лица - преподаватели, обучавани и др. ∎ В рамките на определения обект следва допълнително да се посочи предметът на изследване. Възможностите за определяне на предмета са свързани с характеристики (аспекти) на изследования обект, като: интерактивността на образователния процес, гъвкавостта на организацията и адаптивността на методиката на обучение, въздействието на прилаганата система върху развитието на уменията и компетентността на обучаваните и т.н. ∎ Следващ важен момент в концептуалната визия на всяко научно изследване е определянето на неговия обхват. Обхватът визира границите в които се разпростира изследването по отношение съответните проблеми, както и какво и по какви причини не е включено в тези граници. Определеният обхват показва и количествените параметри на изследването, броя на включените в изследването организации, физически лица - обучаващи, обучавани и т.н. Така се определя и характера на изследването. Изследването е изчерпателно по обхват, когато обхваща цялата съвкупност от организации, физически лица и др. То е извадково, когато обхваща само някаква част от съответната съвокупност. В този случай се посочва и дали извадката е представителна за отрасъла или сектора, на ниво регион, на национално ниво и т.н., което е важно за определяне на валидността на получените с изследването резултати. ∎ Всяко научно изследване се насочва към постигане на цел и основни задачи, които могат да се дефинират, както следва: а) Целта на изследването е мислен образ, отразяващ най-важните резултати, които ще се постигнат с изследването в областта на теорията, практиката или и в двете насоки (при изследванията с теоретикоприложен характер). б) В съответствие с поставената цел се определят и задачите на изследването. Всяка задача отразява определен аспект на поставената цел, тя е част от целта. Задачите следва да бъдат логично подреде-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 ни, така че тяхното последователно изпълнение на различните етапи от процеса на изследването да води до (или да допринася за) постигане на определената изследователска цел. ■Най-важната част в коцептуалната визия на едно изследване е създаването на работна хипотеза. Хипотезата отразява предварителното виждане на изследователя за проблематиката, която е определена с обекта и предмета на изледването, както и за това, какви резултати и ползи ще постигне изследването, какви зависимости и отношения ще разкрие, какво може да потвърди или да отхвърли и т.н. С оглед фундаменталното значение но хипотезата в изследователския проект логично се изисква тя да бъде ясна, прецизна и обстойна, да се развива в логична последователност.

Изследователски методи Изследователските методи са начини по които изследователят осъществява своето теоретично и/или емпирично взаимодействие с предмета и обекта на изследването. Те са необходими за осъществяването на набелязаните цели и задачи, за придобиване, подреждане и анализиране на съответни данни, за синтезиране на обобщения, изводи и заключения и др. За провеждане на изследванията се използват разнообразни методи, които най-общо се разпределят в две основни групи – теоретични и емпирични. По-основните методи са следните: ∎ Документален анализ и обобщение – основен теоретичен метод за проучване разнообразни източници (вкл. в интернет), които предоставят информация за проблематиката, обхваната от темата на съответното изследване. Такива източници са различните законови и нормативни документи с техните допълнения и изменения, приетите концепции и стратегии за развитие на образованието, разнообразните решения, заповеди, планове, програми, доклади и др, вкл. за проведени, по различни поводи, свързани с темата изследвания и др. Често този метод се нарича още Content analysis - анализ на съдържанието. Чрез документалния анализ се осъществява трансформиране на съществуваща описателна разнородна информация и нейното подреждане в определен матричен ред като данни, подходящи за извършване на последваща обработка и компаративен (сравнителен) анализ. Резултатите от документалния анализ позволяват да се изгражда относително цялостно виждане на изследователя за нивото на разработеност на даден проблем в теорията и практиката, за състоянието на обекта на изследване като цяло и на отделните негови части, наличие на основни пропуски в организацията и управлението и/или в реализирането на съ-

Учене през целия живот ответни дейности, идентифициране на причини и др. ∎ Наблюдение със сравнителен анализ – основен изследователски метод, но с емпиричен характер, който е предназначен за преднамерено, целенасочено и систематично възприемане (мониторинг) на обекти и процеси, които са част от предмета на изследването. Обикновенно наблюденията се осъществяват в естествените условия на образованието, обучението и възпитанието. Възприемането в рамките на този метод е съчетано и със своевременното регистриране на наблюдаваното. Регистрацията може да бъде в писмена форма – водене на дневник, попълване на специално подготвени таблици и т.н., но може да се осъществява и чрез технически средства – диктофон, камера, компютър и др. Наблюденията се осъществяват по предварително подготвен план (или сценарий) и имат различни формати – според времето, броя на наблюдаваните обекти, тяхната информираност или неинформираност за наблюдението, по начина на участие на изследователя (непосредствено или опосредствено) и т.н. С различните видове наблюдения се допълват, конкретизират и/ или корегират получените емпирични данни и направените констатации и изводи от анкетно проучване, от теоретичен анализ, отбелязват се пропуски, правят се допълнения, доуточнения и др. по възникнали въпроси на проучването. Основните принципни положения на които следва да съответстват наблюденията са: целенасоченост, системност, организираност и обективност. ∎ Анкета – емпиричен метод на проучване, което се реализира чрез анкетни карти (въпросници), съдържащи поставени в писмена форма въпроси от изследователя към анкетираната от него съвкупност от физически лица (респонденти) – обучавани, обучаващи, бенефициенти и др. Целта е да се установи мнението, отношението и преценката на съответните лица по съответните въпроси от предмета на анкетата. Въпросите на които отговорят респондентите следва да бъдат внимателно обмислени и стандартизирани, т.е. да се разработват в съответствие с методологичните принципи и изискванията за такъв род изследвания. Те могат да бъдат от закрит тип, т.е. с обозначени отговори, от които респондентът избира и маркира (по указан в анкетната карта начин) този, който счита за правилен, и/или от открит тип, т.е. съдържа само въпроси, на които се отговаря в свободна форма. Все повече при съвременното анкетиране въпросниците се използват в електронен вариант, а само където се налага и на хартиен носител. Попълнените и върнати от респондентите въпросници (анкетни карти) се обработват по утвърдени методически правила. ∎ Интервю – допълващ метод, който прилича на анкетата по това,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 че включва поставяне на определен брой, предварително подготвени, въпроси, на които интервюираният отговаря, като неговите отговори се записват (маркират) от интервюиращия (изследователя). Интервюто се води под формата на събеседване, съществува възможност за поставяне на уточняващи въпроси, както от водещия, така и от неговия събеседник. Провеждането на интервю обаче, изисква повече време, в сравнение с анкетата, която е по-икономичен метод. Ето защо, то се използва като допълнение към проведено анкетиране - за потвърждаване на получените резултати, за изясняване на някои причини и мотиви, стоящи зад получените в анкетните карти отговори, както и в други случаи. ∎ Експертна оценка - предназначението на експертната оценка (също като при интервюто) е да спомогне за допълване на резултатите от анализа на емпиричните данни и същевременно да разшири експертизата и да създаде по-широка и по-надеждна основа за обобщения, изводи и препоръки. Картите за експертна оценка покриват периметъра на основните изследвани области и изясняването на ключовите въпроси. На избраните компетентни експерти в съответната област се предоставя възможност да изразят и аргументират своите становища за проблемите, да предложат варианти на решения, както и да коментират възможностите за тяхното осъществяване. Експертните оценки потвърждават или отхвърлят (напълно или частично) резултатите от проведено анкетиране, наблюдение, анализ на документи и др., спомагат за изясняване и конкретизиране на определени данни, обобщения, изводи и заключения. ∎ Експеримент - това е основен емпиричен метод за изследване, който е много специфичен по своя характер. Най-общо казано, експериментът е целенасочено и систематично провеждане на съответни дейности и процес по нов, различен от традициония, начин. В средата, системите и/или процесите на образование, обучение и възпитание се внасят изменения и се определя ефектът от тях. За използването на този метод се създават специални условия, вкл. т.нар. експериментална и контролна групи. Експерименталната група служи за провеждане на експериментално обучение, т.е. за обучение с въведени нови елементи в неговата организация, система и процес. Контролната група участва в провеждано успоредно с експерименталното традиционно обучение. При реализацията на експерименталната дейност се преминава през констатиращ, същински и заключителен етап, както следва: а) Начален констатиращ етап на експеримента. За да бъде научно коректен експериментът при организирането на експерименталната и контролната групи за провеждане на съответното обучение, техният състав следва да бъде хармонизиран, т.е. да включва еднакъв брой обучавани с относително изравнено ниво и възможности, учебната ра-

Учене през целия живот бота да се осъществява при еднакви материално-технически условия, от едни и същ преподаватели и т.н.. б) Формиращ етап на експеримента при който с експерименталната група се провежда предвиденото експериментално обучение, а с контролната група се осъществява традиционнното обучение. в) Заключителен констатиращ етап на експеримента, при който се диагностицират и съпоствят получените резултати от обучението в двете групи. Целта е да се установи (чрез сравняване на резултатите в двете групи) дали и как внесените нови елементи в организацията, системата и процеса на експерименталното обучение допринасят за постигане на по-високо качество и ефективност, както и за обосноваване на необходимостта от редовното въвеждане на експериментираните промени в практиката. ∎ SWOT анализ – използва се за оценяване на актуалната ситуация, свързана с обекта и предмета на изследването. Чрез този метод метод се определят силните и слабите страни в тяхното настоящо състояние, както и на новите възможности и рискове, произтичащи от развитието им, т.е в тяхното бъдещо състояние. Методът е аналитико-синтетичен по своя характер и се използва не само в изследователската работа, но и в областта на управлението на образованието. Свързан е с разработването на стратеги и планове за развитие, с вземане на адекватни и информирани управленски решения, както и с тяхното изпълнение чрез осъществяване на съответсващи действия в съответните организации – училища, детски градини, центрове за професионално обучение и др. ∎ Моделиране – сложен по своя характер метод, изразяващ се в проектиране на дескриптивно-графични, математически, компютърни и други видове модели, които се явяват част от постигнатите със съответното изследване резултати. Примерно: ако цел на изследването е да се разработи нова система или метод на обучение, то е необходимо тази система или метод да се представи като модел (прототип) и да се тества, преди нейното практическо създаване и прилагане. Моделирането обаче изгражда ясен образ не само на нови, несъществуващи все още в практика неща, но и пресъздава по реалистичен начин съществуващи неща, които по някакви причини не могат да се изследват успешно в естествено състояние. Чрез него се разкрива структурата на различни явления и процеси, връзките и зависимостите между техните структурни компоненти, някои специфични особенности, закономерности и др. ∎ Математически и статистически методи – служат за подреждане и оформяне, обработка и анализ на събраните в процеса на изследването данни. В резултат от тяхното използване се създават различни форми на представяне на зависимости, съотношения, пропорции

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 и т.н., под формата на таблици, диаграми, графики и др., които допринасят за илюстриране на съответни обобщения, изводи и заключения на проведеното изследване.

Практическа реализация на изследванията Организирането и поетапното реализиране на изследователския процес се залагат в план-график, който се подготвя в пред-проектния период (преди изследването) и се включва в проектното предложение и неговата методика. Добре обмисленият и стректуриран план-график осигурява систематичност и последователност в реализирането на изследователския процес, създава необходимата прегледност за неговото управление и контрол. Обикновенно в изследователският процес се включват следните основни етапи: ∎ Първи (подготвителен) етап. Неговото предназначение е да планира и организира процеса на изследването в зависимост от поставените цел и задачи, определения обхват и характер на изследването. Включва дейности, създаващи основа за същинското изследване – проучване на проблематиката в торията и практиката, формулиране на хипотезата (на научното предположение, което ще се проверява, доказва или отхвърля с изследването), подготвяне на методика, описваща как точно ще се проведе изследването, организиране на научния екип и на необходими материално-технически, финансови и други условия за изследването. Особенно важно място в този етап заема разработването от научния екип на методиката (проектното предложение), която се оценява, приема или отхвърля от съответни рецензенти, научна комисия и др. Методиката показва какво и с каква цел ще се изследва, в каква последователност ще се реализира изследователският процес, как ще се съпоставят данните за да се направят необходимите обобщения и изводи в съответствие със задачите на изследването. Тя включва: описание на проблема с определяне на нивото на неговата значимост и актуалност, степента на разработеност в теорията и практиката, обекта и предмета, целта и задачите на изследването, методите с които изследването ще се реализира. Описва се също как ще се оформят, популяризират, разпространяват и използват получените резултати. Наред с основното съдържание на методиката (проектното предложение) към нея (т.е. като приложения) се представят: а) Списък на проучените литературни източници – монографии, книги, сборници, студии, доклади, съществуващите законови и нормативни документи, стратегии, планове и програми и проекти, които са свързани със съответната проблематика на образованието. Този списък, заедно

Учене през целия живот с описаното състояние на проблема е своеобразно доказателство за научната информираност и компетентност на изследователския екип. б) Изследователския инструментариум – анкетни карти (въпросници) за обучаващи, обучавани и др., сценарий (план) за наблюдение, набор от индикатори за оценка, карта за експертна оценка и др. в) Други документи, изисквани от съответната административна или научна институция, или по преценка на научния екип на проекта. Пред-проектният период завършва със стартирането на научно-изследователския проект. ∎ Втори етап (същинското изследване). През този етап, съобразно фиксираните срокове, практически се реализират определените в планграфика на изследването дейности. Провеждането на наблюденията, акетното проучване, интервютата, на експерименталните дейности и др., се осъществява в логична последователност. Особенно внимание заслужава реализирането на експеримента (ако такъв е предвиден за съответното изследване). В някои случаи, когато резултатите от експерименталното обучение не могат да се измерят с тестове или други средства, се извършва и експертна оценка. Тези резултати се предоставят на независимо работещи един от друг експерти в съответната област, които следва, на база своя опит и компетентност, да ги верифицират като се произнесат за качеството и ефективността на проведеното експериментално обучение. ∎ Трети етап. На този етап се определят цялостните резултати, постигнати с проведеното изследване, правят се заключителни анализи и съответно обобщения, изводи и заключения. Те също така се представят в прегледна и удобна за ползване от потребителите на научното изследване форма. Такава форма е научният доклад. Научният доклад за проведеното изследване се подготвя от изследователският екип и се оформя и подписва от ръководителя на проекта. В него се представя проведената научно-изследователска дейност, главните постижения и неуспехи, анализират се причините за тях и се дават препоръки за конкретните мерки и действия по използване на постигнатите резултати, аргументира се необходимостта от продължаване и разширяване на изследванията в рамките на следващи проекти и т.н. Много важно е в научния доклад за проведеното изследване да се определи експлицитно дали и в каква степен са постигнати целта и задачите на изследването, както и потвърди ли се или отхвърли (напълно или частично) работната хипотеза. Важно е да се знае, че за да бъде определено като успешно едно изследване е необходимо неговата цел да е постигната. Това означава резултатите от проведеното изследване да съдържат приносни моменти, да обогатяват теорията, методологията и практиката. Що се отнася до хипотезата, не е задължително тя да бъде потвърдена. Отхвърлените напълно или частично хипотези

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 също са научен резултат и принос, който е от значение за развитие на теорията, методологията и практиката на образованието, обучението и възпитанието. На тази основа проведеното изследване също може да се определи като успешно. Докладът за изследвотелския проект следва да се приеме със съответна оценка от органа, който е възложител и донор на изследването като в оценката могат да се включат и бенефициентите. Специално се отчитат направените за изследването разходи от труд, време, финансови средства и др. Финализирането на третия етап обаче не означава край на научноизследователския процес, който преминава в т.нар. след-проектен период от своето развитие. Това е период на популяризиране и разпространение на постигнатите резултати от научното изследване, на тяхното практически прилагане и използване. Същевременно това е период за подготовка на продължение на изследването и/или на нови, свързани с образователната проблематика изследователски проекти. д-р Чавдар КАТАНСКИ Доцент по управление на образованието в Софийския университет „Св. Климент Охридски” ЛИТЕРАТУРА: 1. Батоева, Д., Т. Попов, Е. Драголова, Педагогическа и психологическа диагностика. “Аскони-издат”, София, 2006. 2. Бижков, Г., Методология и методи на педагогическите изследвания. “Аскони-издат”, София, 1995. 3. Бижков, Г., Педагогическа диагностика. УИ“Св.Климент Охридски”, София, 1999. 4. Николов, П., Л. Александрова, Л. Кръстев, Педагогическа психология. “Веда СловенаЖГ” 5. Катански, Ч. Проучване и анализ на системата за професионално обучение на възрастни в Република България (теоретико-методологични аспекти), Статистика, кн.2, 70-90, НСИ, София, 2007. 6. Попов,Т., Ж. Христов и др., Медицинска педагогика – учебник за студентите от факултетите по обществено здраве. ЕКС-ПРЕС, Габрово, 2010.

Детска градина Педагогически подкрепяща среда за развиване на любознателност у 6-7-годишните деца чрез общуване в социално-познавателен контекст Анонс Статията е своебразно продължение на предишен материал на тема «Феноменът любознателност в предучилищното детство в дискурса на педагогически подкрепяща среда«. Докато в предишния материал се коментираха концептуални ориентири на базата на анализ на научно-теоретични постановки в специализираната литература относно феномена любознателност и понятието за него, в настоящата статия се предлага структура на педагогически подкрепящата среда за развиване на детската любознателност. В този смисъл първата статия е повече с научно-психологическа насоченост, а настоящата – с практико-педагогическа насоченост. Така или иначе, предметът на научно-теоретичното и на емпиричното изследвания, които осъществих, е интердисциплинарен. Посочването на този факт като закономерен от гледна точка на съвременното състояние на образователно-педагогическите науки и практики е важно и като потенциални ползи за учителите – творци на добри и иновационни практики. Структурата на педагогически подкрепящата среда (ППС) за развиване на любознателност у детето, подлежащо на училищно обучение, чрез общуване в условията на детска градина е в рационален формат. Това означава, че тя се моделира чрез наслагване на емпирично установени резултати в работата ми като детски учител и в ролята ми на изследовател в ОДЗ № 74 «Дъга», гр. София, върху концептуалните основания, разкрити в предишния материал. Казанос други думи, рационалният формат сякаш е «извлек» от едното и другото в полза на педагогическата практика. Защото нито дадена концепция сама по себе си, нито дадена емпирична фактология сама по себе си, могат да разкрият непосредствена практическа приложимост и отново ще кажа, полза.

Относно рационалното начало в педагогическата дейност

А. С маркирането на идеята за рационалността в педагогическата практика намерението е да се покаже, че възхождането от теоретичното, през емпиричното и отново, но вече на емпирично проверена степен към добавено /ново/ теоретично, има педагогически смисъл. «Про»мисълът на подобно възхождане е в значението на педагогическото измерение като изпреварваща стъпка спрямо дадена установена реалност. Дотолкова, доколкото проведеното емпирично изследване установи,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 че една съзнателно и специално стимулирана любознателност показа резерви, които би било жалко в даден момент да се причислят към графата «пропуснати» ползи. Емпиричните данни разкриха, че педагогически подкрепяната любознателност на детето развива не само и не единствено интелектуално-познавателната интелигентност. По-същественият потенциал се видя в това, чрез стимулирана любознателност да се развива социалната и емоционалната интелигентност1. Изследването показа, че активизирането на любознателността от «недрата» на естествения социален ориентировъчен рефлекс «Что такое» през активното детско любопитство, е с богат потенциал за «израстването» от любознателността в познавателен интерес. В този смисъл може да се обобщи на езика на рационалността, че любознателността е «междинната станция», ако парафразирам наименование на известно в близкото минало TV предаване. Какво се разбира под „рационалност” - в случая на структурата на ППС за любознателност чрез общуване? И защо е необходим подобен рационален формат на структурата? Отговорите могат да бъдат различни. Различността им се определя от гледната точка, която застъпва един или друг автор. Съгласно един от малкото български източници, посветени на рационалното начало в иновационната педагогическа дейност2 и постановките в него, напълно вписващи се в контекста на моето изследване, отговорите могат да се сведат до следното: Елстер е изброил минимум двадесет значения на употребата на термина „рационалност”, сред които рационалността като логична съвместимост /система от вярванията, в смисъл убежденията на човека/; добра обоснованост на вярванията/убежденията /потвърждението им с помощта на достъпни свидетелства, факти/; добра обоснованост на норми и ценности; рационалност на действието. „Ние се сблъскваме със ситуация, в която съвместната употреба на термините „логика” и „рационалност” довежда или до Сцила-та на тривиалността /логика на вярванията, убежденията/, или до Харибда-та на митологизацията / логика на спасението/... Ето защо възниква проблемът за нетривиалната рационалност на логиката и немитологичната логичност на рационалността”3. И оттук авторът на „Педагогическата иновация” извежда, че „... рационалността се свързва с оптималността в границите на разбирането на ratio като основание, за разлика от разбирането му в рамките на противоставянето „теория-практика”, което противопоставяне се оказва критично, тъй като прави термина рационалност /и неговата употреба/ двусмислен”4 /к.м. – Е.К./. Така за моя модел, от първия пункт следва, че рационалността се разбира и е необходима в качеството й на изследователски обоснована оптималност на иновационните елементи на ППС.

Детска градина При това, оптималността съдържа в себе си най-близките прогнозни очаквания относно педагогически стратегии за поддържане на средата в сравнително устойчиво състояние. Състояние, при което ресурсите на съзнателно развиваната любознателност оптимално да се проявят като практически полезни за личностно ориентираното възпитание в детската градина. Цитираният автор5 привежда становището за „поне четири еталона, под които функционира научната рационалност: sСамосъгласуваност на знанията. sПолезност на знанията. sДоговореност, конвенционалност на знанията. sОпитна потвърдимост”6. За моето изследване тези четири еталона възприемам като операционални индикатори на практическа новост, полезност и приложимост на ППС. Т.е. педагогическото познание в предлагания рационален продукт се структурира: като достатъчно само съгласувано, като практически полезно, като конвенционално в определени граници и като опитно потвърдено. Всичко това отвежда към описание на продукта ми чрез своеобразно „наслагване” на обобщените емпирични резултати върху научно-теоретичните постановки. По този начин се „отсява” онова, което би могло да е приложимо от другиго и в друга детска градина, относително независимо от редица променливи, като специфика на регион, на среда, на родителски и на учителски статус, на професионално-личностни характеристики и пр. Необходимостта от рационален формат на структурата на ППС свързвам още с посочване, както ще се види по-долу в изложението, на последващи педагогически стратегии за развиване на любознателността на 6-7-годишните в условията на общуване в детска градина. Тези стратегии са насочени към развиване на т. нар. множественна интелигентност – поставяне на основите на развиване в комплекс на интелектуално-познавателната интелигентност, на социалната и емоционалната интелигентност на 6-7-годишното дете в условията на детска градина чрез използване резервите на любознателността в педагогически подкрепяно общуване. Накрая, но не на последно място по важност, според мен, необходимостта от рационален вариант идва от забелязаните по време на изследването странични ефекти – както положителни, така и неблагоприятни.

Рационалният формат

Четири стъпки за учителя Първа стъпка за учителя: „Гласът” на ключови научно-теоретичните постановки по проблема и тяхното индивидуално професионално-пе-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 дагогическо преосмисляне

Любознателността

Любознателността и нейните недостатъчно педагогически оползотворявани психологически резерви. Любознателността като една от висшите познавателни функции, със сензитет в предучилищна възраст. Любознателността като диспозиция, онтогенетически разполагаща се между любопитството /развиващо се от ориентировъчния рефлекс в младенческа възраст „Что такое?”/ и по-сетне проявяващия се интерес като познавателна функция. Полифункционалност на любознателността: - качество на личността; - висша психично-познавателна функция, свързана еднакво със светоусещането и с ориентацията за познавателна дейност; - интелектуално чувство; - мотивационен елемент, осигуряващ познанието на индивида; - специална диспозиция/установка, развиваща се от ориентировъчния рефлекс, през любопитството и преминаваща в познавателен интерес; - оценително-инструментална функция спрямо познавателната дейност, т.е. индикатор за оценяване на резултати от тази дейност. Любознателността се насочва към търсене на неизвестното, непознатото или неразбраното. В този смисъл тя се основава на това, което вече е известно, дадено за индивида. Стимулира се включването на обекта в нови връзки и благодарение на това той се разкрива пред детето във все нови и нови качества и свойства, които после се фиксират в нови понятия. По този начин обектът на познание всеки път като че ли придобива ново съдържание, като че ли се обръща към детето от нова страна. Затова любознателността в повечето случаи се развива на основата на вече усвоени в една или друга степен знания.

Общуването

Три основни компонента в структурата на общуването – комуникация, интеракция (взаимодействие), междуличностна перцепция (междуличностно възприятие). Мотивите, които подбуждат детето да общува с възрастните, са свързани с три основни потребности: а) потребност от впечатления, б) потребност от активна дейност, в) потребност от признание и поддръжка. Три основни категории средства за общуване: - експресивно-мимически - усмивка, поглед, мимика и пр.; - предметно-действени - локомоторни и предметни движения, пози и др.;

Детска градина - речеви прояви - изказвания, въпроси, отговори, реплики. Педагогически подкрепящата среда (ппс) – среда за развиване и на любознателността на детето в предучилищна възраст ППС – единен комплекс на позитивни влияния на професионалните педагози в детската градина и на родителите. Технологически ППС – тристранно продуктивно общуване „педагог-родител-дете” на съответните вариантни нива „педагог-деца”, „деца-деца”, „дете-родител”, педагог-родител”. Основен индикатор на ППС – педагози и родители с причастност, без досада откликват на всеки детски въпрос. За развиване на любознателността така, че да не закърнее, по-важни са детските въпроси и отговорите на възрастните на тези въпроси в сравнение с популярния режим на задаване на въпроси към детето и настояването да отговоря. Тълкуването на психологическия механизъм на любознателността като част от интелектуално-чувствената сфера е важно научно-теоретично послание. Може педагогически подкрепящо да се заложи на стимулацията на любознателността на детето чрез разнообразни ситуации, в които то да преживява положителни емоции. Най-често – когато неговите въпроси се приемат сериозно и получават адекватни на възрастта на детето отговори. Само че така, че всеки отговор да е недоизказан, за да предизвика следващ, нов въпрос на детето и т.н. Друга важна иновационна характеристика на ППС се свързва с разбирането, че една от основните функции на любознателността за опознаване на света е мотивиращата функция. Досега повече внимание от научно-теоретична гледна точка се е обръщало на ориентировъчната функция на любознателността. Иновационни педагогически послания: - да не прекъсваме детето, когато задава въпрос или когато се изказва, - да изслушваме и да стимулираме да ни поиска мнението, тогава да го даваме, - да не вмъкваме прекомерно много неизвестни думи в нашите послания и реплики към детето; в кратка реплика към детето е добре да има една ключова за последващото му познание непозната дума, - речта ни е да накъсана, на малки фрагменти, - да даваме възможност за изговаряне на на емоционални преживявания и др. Втора стъпка за учителя: „Гласът” на емпириката Нововъведените педагогически елементи са обективна новост само доколкото: 1/ са основани на недостатъчно използвани в практиката научно-теоретични постановки. 2/ са структурирани по нов начин в педагогическата ми практика и в практиката на детското заведение като цяло. Утринната среща с потенциала й целенасочено да се предизвиква детската любознателност, основана на любопитството Основно средство – насочване на вниманието на децата към предва-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 рително подготвените от учителя схематични и рисувани изображения на предстоящото за деня. Реч от страна на педагога почти не е необходима, за да се предизвикат детските въпроси. Друго основно средство – инициативата споделяне на новини и информация за дома, за преживяванията и дейностите вкъщи предната вечер – чрез привидно неангажиращ кратък разказ на учителя за това, как той е прекарал вечерта. Пространствената среда – приспособима за разнообразни ситуации от функционална гледна точка. Самата подвижност на пространствената среда предизвиква детски въпроси, породени от ефекта на изненадата. Ситуативно базирани педагогически стратегии Основно педагогическо средство – осигуряване на възможност за избор на дейност/действие от детето. Сюжетно и фабулно осигурена преносимост на ситуациите от център в център. Друго основно средство – сюжетно наситени диалози /общуване/ на учителя с децата пред децата. Друго основно средство – създаване на житейски близки до детския познавателен и социален опит ситуации. Игрово тематични дни – ден за виждане, ден за чуване, ден за усещане, ден за възприемане. Изследователски ситуации – с подкрепяща педагога функция. Те го ориентират относно достиганите степени на проява на любознателност на децата. Привличане на родителите – съобразно техните професионални компетентности. „Домашни задания” за родителите. В образователновъзпитателните ситуции, в които родителят участва пряко, той действително съ-участва, т.е. той не е наблюдател. За него има задачи, както и за децата. Комбинирани мобилни „екипи” за решаване на конкретна задача – съставени от родители и от деца. Добре е родителят да не е в екип със собственото си дете. Така и двата субекта – родител, дете, натрупват разнообразен социален опит за общуване. Преодоляване на наслагвани стереотипи за взаимодействие - в статуса на родителя и в професионалния статус на учителя. Трета стъпка за учителя: подходящи педагогически стратегии за създаване и поддържане на ППС за развиване на любознателност в условията на общуване в детска градина – за 6-7-годишни деца Въз основа на научно-теоретичния анализ и на анализа на резултатите от емпиричното изследване като най-подходящи засега могат да се изведат следните десет педагогически стратегии: - Развиване на любознателност в условията на общуване - чрез пре живяване (на детето) - Развиване на любознателност - чрез сюжетен и фабулен контекст на планираните ситуации на взаимодействие

Детска градина - Развиване на любознателност – чрез процеса на общуването - Резултиращо ориентирано развитие на любознателност – чрез текущо педагогическо управление (планиране, контрол, анализ и корекция в ход на междинните резултати от всяка ситуация - Нормативно-ориентирано развитие на любознателност – основно чрез следните показатели: 1) Стимулиране на детските въпроси извън (над) обсега на домоментните познания на децата за околния свят; 2) Стимулиране на детските въпроси относно моментното разработване с децата на познание за околния свят; 3) Стимулиране на детски въпроси за каквото и да е, за да се предотврати необратимо закърняване на любознателността. - Критериално-ориентирано развитие на любознателност. Емпирично изведените критерии за детската любознателност могат да се ранжират низходящо така: 1) Любознателност към извънсоциалната жива природа; 2) Любознателност към непосредственото техническо обкръжение и технически средства за комуникация; 3) Любознателност към професиите; 4) Любознателност към непосредственото материално (парично) осигуряване; 5) Любознателност към училището; 6) Любознателност към света на възрастните, освен техните професии и/или социални роли. - Изследователски стратегии по отношение диференциацията на семействата като социален статус. - Стратегии, основаващи се на увереността, че родителите са потенциално добри възпитатели на децата си. Добронамереното отношение към родителя и квалифицираната подкрепа са работещи средства. - Стратегии, основаващи се на реципрочност за сметка на амбивалентност на двете възпитателни среди: доверието и откритостта са работещи средства. - Технологично ориентирани стратегии относно форматите на сътрудничество между учител и родител. Вместо резюме може да се приведе съждение от друг автор като своеобразна формула - степента на различие и противоречивост не е препятствие, а актуално условие за многообразие в единството на общественото и семейното възпитание�. Необходимо е да изтъкна, че посочените стратегии могат да се прилагат в комплекс. Отделното прилагане на всяка от стратегиите крие необоснован риск от непродуктивност и едностранчивост. Четвърта стъпка за учителя: Странични положителни и неблагоприятни ефекти. - Странични положителни ефекти: - Терапевтичен спрямо определени емоционално-психични и социални проблеми на детето. Подкрепяйки дете с подобни проблеми да се изявява, като задава въпроси то започва да се ориентира постепенно в

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 своята самоувереност. Затворените и нискоуверени в себе си придобиват асертивност и обратно – неоснователно самоуверените , достигащи до агресивност, постепенно се приучават да тушират тези тенденции. - Конструиране на все по-благоприятна домашна среда за наситено общуване на родителите с детето. - Детският учител научава повече за значението и смисъла на иновацията, наречена педагогически подкрепяща среда (ППС) за разлика от старата парадигма на помощ за детето или родителя да се справи с проблем или ситуация. Детският учител научава повече за значението и смисъла на неоползотворявани педагогически ресурси, в случая – на любознателността и нейното развиване, на парадигмата „детският въпрос е по-важен от отговора”. - Странични неблагоприятни ефекти: - Необоснован педагогически риск от крайности. Примамливата в началото идея постигането на първите впечатляващи резултати от прилагането й - за един неглижиран до момента ресурс, може да доведе до извеждането му в крайност, т.е. до неглижиране на останалите цели и задачи или до тяхното концентриране само и единствено върху идеята за любознателността и детските въпроси. Мога да се обърна към известната класическа педагогическа закономерност за търсене и намиране на нормативната (професионално-педагогическа), но и на индивидуалната (професионално-личностна) мяра. - Изпадане в непродуктивно и неконструктивно педагогическо състояние на завишено професионално самочувствие, подхранвано от илюзорни възможности за въздействие, вкл. терапевтични и пр. под. В резюме на страничните ефекти се налага изводът, че докато установените положителни ефекти са по посока на трите субекта – дете, родител, педагог, то установените неблагоприятни ефекти са само и единствено по посока на педагога. Този извод е подчертано конструктивен, тъй като сам по себе си говори, че иновационните елементи не носят вреда за нито един от трите субекта. Същевременно страничните неблагоприятни ефекти означават, че стратегиите са в ръцете на педагога и от неговата компетентност зависи в голяма степен личностно ориентираното (към детето) възпитание и образование в детската градина в границите на обективните дадености.

Основни резултати и изводи

Описаният рационален вариант на ППС за развиване на любознателност у 6-7-годишните чрез общуване разкрива ясно и конкретно кои са неоползотворяваните в масовата практика педагогически ресурси на висшата познавателна функция любознателност, а също и средствата за нейното стимулиране в условията на общуване в детската градина, включващо и приобщаването на родителите. Един от основните рацио-

Детска градина нални ресурси се свежда до значението и смисъла на детските въпроси, в сравнение с детските отговори. На следващо място се появява рационалният ресурс по отношение развиване в по-голяма степен на емоционалната отзивчивост на детето, както и на неговата възрастово посилна социална рефлексия. Друг основен рационален ресурс се откри повече в извънпрограмните активности на децата, приобщавайки родителите. Преодоляват се редица неработещи стереотипи във взаимодействието дете-родителучител. Ресурсът на сравнително цялостно структурирания фрагмент от познание, необходимо на учителя, относно измеренията на любознателността, нейната позиция спрямо любопитството и познавателния интерес. Доказа се, че тъкмо това е работещ мотив за усвояване на социален и познавателен опит от детето в детската градина. Изведените неработещи стереотипи във взаимодействието „учителродител” са сред основните рационални ресурси. Твърдението е само и единствено от гледна точка на една педагогически организирана превенция. Важно е да подчертая, че за в бъдеще е по-ценно да се предприема своевременна превенция, отколкото да се правят опити за преодоляване на вече трайно проявявани стереотипни тенденции. Това е закономерност, добре известна на специалистите, а и като всекидневно знание. За 70 % от децата се разкри висок статус на сензитивно развита любознателност. Посоченият резултат позволява да се твърди, че си струва да се работи в посоката на стимулиране на детската любознателност. В „портфейла” на рационалните ресурси достойно място заема установеният факт, че 6-7-годишните проявяват любознателност приоритетно към живата и нежива природа и на следващо място към социалния свят на възрастните. Не се интересуват от връстниците си. Така установен, емпиричният резултат корелира напълно с научно-теоретичните постановки за възрастово-познавателния сензитет. Установеният факт, че децата в тази възраст не се интересуват от връстниците си съдържа потенциал дотолкова, доколкото да не се разпилява ненужна педагогическа енергия. Опровергава се популярното обществено, а и професионално мнение, че акцелерацията е повлияла на ценностния кръг на 6-7-годишните, в смисъл,че го е придвижила към по-горни възрастови граници. Ако продължаваме по посока на непроверените в съвремието стереотипи, рискуваме да направим от детското поколение насилствено узряващи деца. Установи се, че 75% от изследваните деца са активни в общуването или проявяват тенденция към това. Интересно е да се акцентира върху факта, че детето на 6-7- години търси общуването с връстници, но не в степен, в каквато търси общуването с възрастния. При това, то търси контакт с връстник, преобладаващо играейки. Докато общуването с възраст-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 ния е в социално-познавателен контекст. Ето защо смисълът и силата на педагогическия ресурс на любознателността е в конструиране на среда за общуване на детето с възрастния (учител, родител), имитираща игровата. По този начин потенциалът на социално-познавателния контекст на общуването с възрастния ще нарасне двупосочно, съчетавайки предимствата на двата типа общуване – с връстник и с възрастен.

Вместо заключение

Движен от природния импулс на любопитство, малкият човек се сблъсква с различни и в същото време сходни ситуации - познавателни, социални, междуличностни, личностни и пр. Да приеме тези различия, да ги разбере и открие еднаквото в тях е много важна крачка за детето. То действително стъпка по стъпка открива характеристики на социалния свят и общност, които го заобикалят, учи се и постепенно, но сигурно навлиза в средата около него с чувството, че развива и разбира себе си. Но малкият човек не би следвало да бъде оставян сам в този на пръв поглед лесен процес. Липсата на житейски опит и развит интелигентност – интелектуална, емоционална и социална, в този ранен етап може да доведе до погрешно тълкуване на вярно подадена информация. Тук е времето и мястото на нас, възрастните и в частност най-вече педагозите, да направим едно огромно усилие да се извисим до децата. Не по-малко важна е ролята на домашната среда. Родителите се първите учители в житейския път на детето. Те имат мощно влияние върху живота му. Всички поведенски модели и умения, които детето усвоява, са основа, върху която детската градина и училището могат само да надграждат, обогатяват и усъвършенстват7. Затова и сред рационалните ресурси намира място продуктивното приобщаване на родителите. Екатерина Косева, детски учител в ОДЗ № 74 „Дъга”, гр. София ЛИТЕРАТУРА: 1. Стефанова, М. Педагогическата иновация. С., 2005 2. По Омельянчик, В. И. Логос и Ratio: две перспективы рациональности. В: Логика и проблема рациональности. Киев, 1993 3. Пак там, с. 7-8 4. Стефанова, М. Педагогическата иновация. С., 2005, с. 195 5. Пак там, с. 202 6. Швырев, В. С. Теоретическое и эмпирическое в научном познании. М., 1978 7. Димитрова, В. За по-близко сътрудничество между детската градина и семейството, Предучилищно възпитание, № 7-8, 2001 8. Габрова, Л. Общуването и семейството като уникална социална среда, - Предучилищно възпитание, №4, 2002

От брой в брой Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ Трябва да се започне от образованието Дума/21.05.2012

Г-н Темелков, как ще коментирате акцентите, които лидерът на БСП постави в доклада си? - Очевидно това са основните приоритети. Мисля, че в голяма степен са осъществими. Дори намерението за намаляване на младежката безработица. Един от основните приоритети също така трябва да е и възстановяването на кооперативното движение. Имате предвид идеята за създаване на агенция за земеделието? - Да. Защото това беше престъпление спрямо нацията - унищожаването на земеделските кооперативи. Здравеопазването? - Очевидно е, че то нямакак да не бъде приоритет. Образованието също става приоритет на всички бели държави. Неслучайно страни като Финландия и Швеция, които отделят много средства за образование, са проспериращи. Пенсионерите? - Предложението за връщане към годините за пенсиониране преди реформата на ГЕРБ също е правилно. Продължителността на живота в България не е нараснала толкова, че да решаваме проблема на НОИ с увеличаване на годините за пенсиониране. Плоският данък? - В това отношение партията е съвсем узряла за това решение. В един период имаше смисъл заради изсветляване на икономиката. Събраха се доста средства в бюджета през това управление на Тройната коалиция. Сега плоският данък може би е вреден дори. Защо? - Разделя хората на бедни и богати. В какъв период от време са осъществими тези приоритети? - Различните приоритети ще се осъществят в различни срокове. Като акцент поставям това, че не може да превърнем здравеопазването и образованието в търговия, но това са

приоритети, за които трябват години. Но трябва да се започне!

10 000 се явяват на матурата по български език само в София Класа/21.05.2012

Очаква се на матурата по български език и литература в София днес да се явят 10 638 зрелостници. Седми клас в столицата сега завършват 9600 ученици, които би трябвало да се явят на външно оценяване също днес. Общо около 6000 ще са квесторите в училищата в София за матурите и за националното външно оценяване в седми клас. Изпитът за завършващите ще започне в 08.00 ч., като те трябва да са в училището, в което са разпределени, половин час по-рано. Изпитът след седми клас ще започне в 10.00 ч., а изпитният вариант ще бъде изтеглен час по-рано. Изпитният вариант за абитуриентите ще се генерира в 04.15 часа сутринта.

Учениците сами си пишат наказанията Монитор/21.05.2012

Учениците ще имат думата за наказанията, които да залягат в правилниците за вътрешен ред. Това предвижда създаването на ученически съвети, които да имат равен глас с този на учителите. Хлапетата ще вземат участие и в избора на предмети, които да включват учебните програми. Сформирането на ученически съвети е залегнало в проектозакона за училищно образование и се подкрепя от Агенцията за закрила на децата. Идеята е да се даде по-голяма власт на учениците, които да управляват школото заедно с директора. В съветите ще могат да членуват всички възпитаници на учебното заведение до 18 години, като от всеки клас ще се избира по един представител Лидерите на ученическите съвети от даден район пък ще се обединяват в друга нова структура - „Общински съвет на децата”, който ще бъде консул-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 тативен орган към кмета на населеното място. Така средношколците ще участват и в градоустройството и ще бъдат част от работните групи на общинския съвет. Предвижда се й сформирането на областни ученически съвети, както и съвет на децата към Държавната агенция за закрила на децата. „Ако се даде свобода на учениците да вземат решения за бъдещето си и за училището, да поемат отговорността за постъпките си, те ще могат да вземат правилни и мъдри решения Заедно със семейството, училището е най-важната движеща сила за създаването на информирани, отговорни и активни граждани”, каза заместник образователният министър Милена Дамянова по време на форума „Децата в подкрепа на институциите”. Инициативата бе подкрепена от омбудсмана на България Константин Пенчев, кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и председателя на Държавната агенция за закрила на децата Калин Каменов.

123 074 ученици днес на изпит по български език Преса/21.05.2012

123 074 ученици ще минат днес на изпит по български език и литература. 58 062 седмокласници ще решават тест и ще пишат преразказ, за да получат диплома за основно образование и да влязат в елитно училище. 65 012 абитуриенти пък ще се потят над матурата, която освен изход от гимназията е и приемен изпит за по-голямата част от вузовете. Паралелното провеждане на двата изпита се прави за първи път у нас. Това е най-масовото препитване от 1965 г. последната година, в която матурите са били задължителни за всички младежи. Изпитната щафета ще започне още в 4,15 ч. сутринта. Тогава в образователното министерство ще пристигнат министър Сергей Игнатов, заместничката му Милена Дамянова, експерти и членове на изпитните комисии. Първо ще се тегли вариантът за матурата. 40-те тестови въпроса ще бъдат избрани от компютър. Темата за писменото съчинение ще се изтегли от 30 формулировки върху творчеството на 14 български класици. Веднага след това заданията ще бъдат

изпратени по имейл до всички училища. Точно в 8 ч. дванадесетокласниците ще започнат работа. Веднага след това в министерството ще изберат теста по български за елитните гимназии. „Жребий ще посочи журналист, който да изтегли измежду 3 варианта за 7-и клас”, поясниха от екипа на Игнатов. Темата също ще бъде разпространена по интернет, а надпреварата за гимназиите започва точно в 10 ч. Учениците ще имат час на разположение за първата тестова част и час и половина за втората - преразказ на непознат текст. Драконовски мерки за сигурност подготвят от образователното министерство, за да предотвратят теч на информация. Безпрецедентно до 12 ч. в изпитния ден няма да се знаят по кои произведения ще пишат 7-и и 12-и клас. За целта дори на квесторите ще е забранено ползването на интернет и мобилни телефони. Вдругиден е втората задължителна матура, както и изпитът по математика за 7-и клас.

Закон за или срещу детето Труд/21.05.2012

Проектът за закон за детето, който се очаква да бъпе внесен в Министерския съвет до края месеца, е опит в България да бъде въведено законодателство, което действа в някои европейски държави, а отскоро и в Русия. Това се прави без какъвто и да е анализ на печалните последствия от прилагането му в чужбина. Ате са следните: Десетки хиляди деца биват отнемани от родителите им насилствено и по всякакъв повод, понякога направо от училището или детската градина, като броят им нараства всяка година. Изключително често впоследствие не се доказва, че отнемането е било основателно, но въпреки това децата не се връщат. ООН критикува Норвегия за прекалено големия брой на деца, отнети от семействата им. Германски граждани внасят петиция в Европейския парламент за закриване на социалните служби. Десетки родители бягат от Великобритания в Ирландия, за да избегнат терора на социалните. В Русия деца биват отнемани от родители им само защото са бедни.

От брой в брой Според последния доклад за правата на децата от 2011 г. на френския детски омбудсман в страната 148 000 малчугани принудително не живеят с родителите си. А 48 600 от тях не са в приемни семейства, а в различни институции, главно интернати. Масово родителите нямат достъп до доклада на социалните служби и не знаят в какво са обвинени. Експерти говорят за институционално малтретиране на родителите. Наистина много са „напреднали” някои държави в грижата за правата на децата. В Австралия се стигна дотам, че обсъждаха закон, който да позволи конфиденциалната стерилизация на деца на всякаква възраст по тяхно желание, стига психолог да прецени, че са достатъчно зрели ра това решение. В Холандия, след като правителството реши, че границата на законното съгласие за секс трябва да се свали на 12 години, за да се защити правото на детето на сексуално изразяване, се появи партия на педофилите. В САЩ пък учени настояват да се отърсим от предразсъдъците спрямо педофилията, която вече трябвало да се нарича „интимност между поколенията”. Въпросът е искаме ли същото да се случи в България? Проектът на закон за детето не цели закрила на децата в риск. Затова има Закон за закрила на детето, а и както една от авторките на проекта Велина Тодорова казва: „За такива деца и сега има мерки. Родител ите могат да бъдат наказвани, има Закон за защита от домашното насилие, Семеен кодекс. Проектозаконът за детето казва нещо друго - че заставаме на позицията на детето и оттук нататък всички, ангажирани с отглеждането му, имат сериозни отговорности, а не толкова права към него”. С други думи: 1. Проектът предвижда мерки главно срещу тези, които отглежда децата - родителите. 2. Законът формулира единствено отговорности за родителите, а правата им се прехвърлят на държавата, която, представлявайки детето, ще следи от негово име дали те изпълняват задоволително възложените им от държавата отговорности. Нещо повече, идеята, че вече не родителите, а държавата ще представлява децата, подменя правния принцип, че именно майката и бащата представляват децата си и защитават тяхната позиция и права. Този принцип

е гарантиран от Конвенцията на ООН за правата на детето, Конституцията и Семейния кодекс. Той е правен израз на житейския принцип, че децата за уязвими и податливи на внушения, че се нуждаят от индивидуална закрила, докато съзряват, и се учат да упражняват самостоятелно правата си. В този смисъл абсурдно е формулираното в проекта право на детето: „да формира свободно възгледите си”. Тъй като свободно може да формира възгледи единствено човек, който е достатъчно информиран и способен на критично мислене. Според психолозите, а и според всякакъв здрав разум, докъм 12-ата година детето не е способно на това. Процесът на съзряване е индивидуален, той не може да бъде подчинен на някакъв универсален държавен стандарт за личностно развитие. Ето защо Конвенцията на ООН изрично признава правото на родителите да ръководят детето си при упражняването на неговите права, въвеждайки го постепенно в периода на неговата независимост. Това право е гарантирано и в нашата конституция и в Семейния кодекс - възпитанието е отговорност на родителите. В проектозакона за детето обаче възпитанието съзнателно (по думите на доскорошната председателка на Държавната агенция за закрила на детето Надя Шабани) е заменено с думата подкрепа. Редките случаи, в които то се споменава, е във връзка със санкции срещу родителите. В случай че майката и бащата искат да възпитат у детето си определени ценности или да го предпазят от информация, която би му навредила, държавата се ангажира да гарантира „свободите” на детето. Като му предоставя „всяка информация, необходима, за да формира възгледите си свободно” и като го съветва конфиденциално (правно, медицински и психологически) при всякакво разногласие с родителите. Ако вследствие на тези консултации и помощ детето реши, че родителите нарушават правата му и пожелае да ги съди, държавата ще му съдейства и ще го представлява. На родителите се забранява законово да упражняват не просто насилие, а каквато и да е принуда спрямо децата си. За да закриля по-ефективно детето от родителите му, новият закон ще

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 гарантира на държавата възможност да отнема детето по анонимен сигнал за насилие с двегодишна давност. За отнемане на дете ще служи и „пренебрегването”. То - според проекта, е неспособността на родителите да осигурят развитието на детето дори само в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност. Това на практика означава, че социалните служители не само ще могат да преценяват подобни неща, но и да ги сметнат за основание за лишаване на детето от родните му майка и баща, които са добри, но според служителя - не достатъчно! От проектозакона обаче излиза, че съществуват идеални приемни родители, които няма да допуснат нито един пропуск в „осигуряването на развитието” на детето! Безумно е предположението, че подобно откъсване на детето от семейството му под предтекст да му се осигурят образование, емоционапност и здраве, ще послужат на т. нар. най-добър интерес на детето. Освен това детето ще може да бъде отнемано принудително от родителите си и дори насилствено предадено за осиновяване, ако „родителят го възпитава по вреден за развитието му начин”. Ако пък откажете да сътрудничите на социалните служби или те преценят, че „има риск да пренебрегнете” детето си, те ще предприемат „задължителни услуги за защита”, една от които е отнемането на детето ви. Това става без съд, по доклад на социалния работник. След това родителите трябва да доказват, че са невинни. Докато трае процедурата, социалният служител може да реши, че е в най-добрия интерес на детето да не вижда майка си и баща си. То може никога да не се възстанови от травмата, която ще му бъде нанесена. За всяко дете ще се задейства държавно и проектно финансиране, ще се плаща на приемни родители т.е. все финансови интереси, които са в конфликт с връщането на детето в семейството му. Това в найкорумпираната държава в Европа (според „Трансперънси Интернешънъл”) ще създаде условия за трафик на деца, злоупотреби и репресии срещу родители. За тази мащабна дейност ще

се разкрият регионални звена на социалните служби, които ще се превърнат в многочислен и вездесъщ апарат. На въпроса дали разполагат с достатъчно експерти Надя Шабани възкликна: „Разбира се!” Интересно къде бяха те досега, че допускаха социалните домове за деца, лишени от родителска грижа, да се превърнат в подобия на Освиенцим - по статистика на самата агенция за закрила на детето от 2006 г. до 2010 г. са починали 531 деца! Ролята на родител е най-голямото предизвикателство и дълбок смисъл на човешкия живот. Днес искат да ни кажат, че вече не знаем как да гледаме децата си и затова трябвало държавата да ги защити от нас. Трябвало да има закони, които да защитават детските права от нарушителите родители. Само родителят обаче не спи над детето си. Той няма да превърне своя дом в Могилино. фактът, че има родители, които не изпълняват ролята си, не дава право на държавата да лишава всички от изконната им роля, точно както фактът, че има крадци или терористи, не може да даде основание на държавата да затвори всички превантивно.

Учени: Българският език и литературата да са два предмета 24 часа/19.05.2012

Предметът български език и литература да се раздели на две, родноезиковото обучение трябва да бъде отделно. Това предложи вчера проф. Боян Вълчев от Софийския университет, председател на секция “ Филологически науки” към съюза на учените. Според него в момента българският език бил закачен механично към литературата, не се правят упражнения и затова ставаме все по-неграмотни. Възрастни хора с висше образование и добра професия допускали много грешки при писане. Българският език не е предмет като другите, той обслужва всички дисциплини и ни служи през целия живот, мотивира се още ученият. Учебните програми и учебниците били претрупани с академично знания и терминология, които не отговарят на характера на училищното образование. Ако се отдели от литературата, обучението по роден език „ще има свой

От брой в брой независим контрол и свое ненакърнимо физическо време”. Добре било също преподавателите да са отделни. Предметът български език трябвало да се предвиди през целия прогимназиален и гимназиален етап. Матурата по български език и литература (организацията, изпитните задачи и оценяването) не отговаря на никакви общоприети стандарти, твърдят още от съюза на учените. Не било нормално на матурата да можеш да вършеш тройка с 23 изкарани от общо 100 точки. Нямало го никъде в Европа. Оценките от 3 до 6 трябвало да бъдат разположени между 70 и 100 точки. От съюза на учените са песимисти за резултатите от предстоящите матури, защото в гимназиалния курс имало недостатъчно теоретични занимания. А дори и те по правило не се водели.

Закриват 5 училища във Великотърновско Преса/19.05.2012

Пет училища във Великотърновско са пред закриване. Основните в свищовските села Вардим и Козловец и в горнооряховското село Крушето нямат прием за следващата година, а сега в тях се обучават по 20-ина ученици. Общинските съвети в Свищов и Горна Оряховица взеха решение за затварянето на училищата, а други учебни заведения ще поемат учениците. Чака се само произнасянето на образователното министерство. По същия път вървят и началните училища в павликенските села Михалци и Стамболово. В Павликени местният парламент все още не се е произнесъл. На ръба на оцеляването е Професионалната гимназия по сградостроителство „Колю Фичето” във Велико Търново. Училището има нулев прием за тази година, а през 2013-а няма да има нито девети, нито десети клас. Заради недостатъчните средства, които се формират основно от единния разходен стандарт и броя ученици, кметството в старата столица поиска закриването на училището. Директорът на отдел „Образование” в общината Пенка Игнатова коментира, че учениците, които са 83 - 50 в редовна форма и 33 в задочна, ще

учат в сходна търновска гимназия. Общинските съветници обаче отхвърлиха предложението, а от администрацията изразиха опасенията си за големи финансови проблеми наесен.

Всеки осми ученик в Перник пълен отличник 24 часа/18.05.2012

Пълни отличници са 1285 от 8881 ученици в Перник, съобщи началникът на отдел “Образование” в общината Евелина Любомирова. Това означава, че всеки 8-и има само шестици. Отличниците ща бъдат закичени със специален нагръден знак навръх 24 май. Той представлява слънце с лентички в жълто и черно, каквито са и цветовете на Перник. Подобно отличие не е връчвано никога до сега, твърди Любомирова. Абитуриентите пък ще връчат на випуск 2013 знаме на знанието.

Прeз XXI век важна е не машината, а образованието 24 часа/17.05.2012

България да се фокусира върху образованието, защото в света през XXI век най-важен инструмент не е производството, не е машината, земята и фабриката, а човешкото знание. Също така нови ефективни начини на образование, като онлайн обучение. Бил Гейтс обърна специално внимание върху квалификацията на учителите, за да могат те да зададат посоката на едно ново поколение, което е наистина на световно ниво. Гейтс знае много добре колко са интелигентни българите, колко много златни медали по информатика и математика са спечелили, затова е много важно да бъде организиран този потенциал на България и да сме държава, която има какво да каже в индустриите, свързани с информационните и комуникационните технологии и човешкото знание в областта на новите източници на енергия, което също коментирахме много подробно. Той е впечатлен, че България работи по своята дългосрочна стратегия (2020), пожелава ни успех и е хубаво, че я правим по публичен и прозрачен начин и че наистина акцентираме върху

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 иновациите и върху индустрията с добавена стойност. Много сериозно дискутирахме позитивния проект на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс за т.нар, глобални библиотеки. Проектът е много добре развит у нас, имаме над 1000 библиотеки, които са избрани и се оборудват по нов начин с компютри, обучават се преподаватели там и проектът е изключително успешен. Той приключва до 2013 г., но това, което ние днес предложихме, дискутирахме и сме сигурни, че ще успеем, е да има следваща фаза на проекта за глобални библиотеки в България. Има още 500 библиотеки, които могат да бъдат част от него. Преди всичко визията на Бил Гейтс е: за нас е важно да отидем и в наймалките села, за нас е важно да бъдем там, където хората могат наистина да видят перспектива. Тези библиотеки не са просто едни места, в които има много книги, а там ние трябва да дадем възможност да има перфектен интернет достъп, глобален достъп до информация. Преди всичко те са места, припознати от хората и за много други неща - традиции, обичаи, обучения, електронни услуги, които да се предоставят на гражданите. Обсъждахме възможността да се направи интернет портал на всички библиотеки, които участват в програмата “Глобъл лайбрърис”, порталът да се казва glbulgaria.bg, на който те да получават един и същ обем информация и да могат да я обменят помежду си. Със сигурност ще има втора фаза на проекта. Г-н Бил Гейтс разпитваше много подробно, беше много ентусиазиран, проектът е изключително успешен в България, с много висока оценка и от фондацията, и от нас. Третата интересна тема, която дискутирахме, беше, че БАН като държавен център за изследователска дейност с над 6000 учени може да бъде полезен за глобалната дейност на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Това, което договирихме, е те да дойдат в България - техни представители, разбира се. Ще ги запознаем на място с опита, който имаме в разработката на ваксини и лекарства, в производството на храни с фокус Африка държавите от т.нар, развива се свят. където България има прекрасни отношения. България е обучавала десетки хиляди студенти от държавите от Африка и Близкия изток

би могла да възстанови позиции не само като център на обучение, но и като център, който да предоставя услуги в глобалната дейност на фондацията в подкрепа на Африка и Близкия изток. Това е много перспективно аз съм убеден, че БАН има какво да покаже.

Гейтс: Заложете на наука и образование, за да сте богати Класа/17.05.2012

Първата визита на президента Росен Плевнелиев в САЩ започна със среща в Сиатъл с Бил Гейтс, съпредседател на фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“. Страни като България, смята Гейтс, трябва да имат няколко елитни университета, които да развиват приоритетни направления, а науката и инженерството са главните фактори, които създават растеж и увеличават богатството на хората. Плевнелиев е предложил на фондацията да използва капацитета на БАН за своята програма в Африка и Близкия изток. Нейни представители ще посетят страната ни, за да се запознаят с опита ни в разработването на лекарства и ваксини. На срещата е било обсъдено разширяване на проекта „Глобални библиотеки - България“, като още 500 библиотеки у нас ще бъдат оборудвани с компютри и интернет. В програмата до момента са обхванати 960 библиотеки в 895 малки и средни населени места, като до 2013 г. за нея ще бъдат отпуснати 15 млн. долара.

Гейтс към Плевнелиев: Върнете си младите Стандарт/17.05.2012

България има страхотен потенциал да се развива. Икономическите ви показатели ви дават огромен шанс, от който непременно трябва да се възползвате. Това посъветва президента Росен Плевнелиев един от най-богатите хора в света - Бил Гейтс. Милиардерът бе домакин на срещата в централата на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“. Собственикът на „Майкрософт“ посрещна българския президент в светлобежов костюм, синя риза без вратовръзка и черни чорапи. След като попита колко

От брой в брой е дефицитът, държавния дълг и БВП на страната ни, както и какво финансиране получаваме от структурните фондове на ЕС, Гейтс коментира само с една дума Amazing! („Възхитително!“). Президентът Росен Плевнелиев запозна Гейтс с идеята за „София тех парк“, като богаташът филантроп ни посъветва, ако искаме да вървим напред, да инвестираме в образованието у нас и да вложим пари в два или три университета у нас, които да предлагат качествено образование. Гейтс обясни, че в „Майкрософт“ са работили много млади българи, които страната ни трябва да успее да привлече у нас. Технологиите и образованието според Гейтс са двете области, които ще бъдат стратегически за страната ни. „Не съм го поканил у нас, но скоро в България ще пристигнат хора от фондацията му, която управлява проекта „Глобални библиотеки“ у нас“, обясни Плевнелиев. Чрез него досега над 960 библиотеки, предимно в села и малки градове, са получили компютърно оборудване. Често то се оказва жизненоважно, защото именно в тези селски библиотеки се попълват документи за кандидатстване по европроекти, както и молби за работа, обясниха от Президентството. Досега по програмата, която стартира през 2009 г. и трябва да приключи през 2013 г., фондацията на Гейтс е инвестирала у нас 15 млн. лв. Президентът и екипът му са обясниха, че е говорено за евентуално удължаване на програмата, за да бъдат подпомогнати и около 200-300 повече библиотеки от предвиденото. По време на срещата е договорена и среща с представители на БАН, които да работят заедно с фондацията на Гейтс по проектите им за здравна помощ в Африка. Става въпрос за разработване на ваксини против туберкулоза, превенция на детската смъртност и рак, както и микробиологичен контрол върху сигурността на храните. На втория ден от посещението си в САЩ президентът Росен Плевнелиев трябва да има поредица от срещи с представители на американския бизнес в Сиатъл. Държавният глава ще има работна закуска с повече от 40 представители на бизнеса в областта на информационните технологии и инфраструктурата. Президентът ще вземе участие в кръгла маса по информационни

технологии в „Райнер клуб“, където ще представи проекта „София тех парк“. Покъсно Росен Плевнелиев ще присъства на прием от Пасифик Институт в Сиатъл и ще се срещне с българската общност и бизнес в града, след което ще отпътува за Сан Хосе, Калифорния.

Съветът на Бил Гейтс: Труд/17.05.2012

„Инвестирайте в развитието на учителите“ и „За малки страни като България е важно да има няколко, но много добри университета“. Тези съвети чу в първия ден от посещението си в САЩ президентът Росен Плевнелиев от основателя на софтуерния гигант „Майкрософт“ Бил Гейтс. Едноседмичната визита на държавния глава в САЩ започна от Сиатъл, където той гостува във фондация „Бил и Мелинда Гейтс“. На 20 и 21 май пък Плевнелиев ще се включи в срещата на НАТО на върха в Чикаго, където към делегацията ни ще се присъединят министрите на външните работи и отбраната Николай Младенов и Аню Ангелов. Разговорът между Плевнелиев и Гейтс във вторник продължи повече от час. Домакинът посрещна българския президент във фондацията си лично, облечен спортно-елегантно в светлосиня риза и бежово сако. Двамата разговаряли най-вече за връщането на младите образовани българи у нас. Богатството се създава на база на връзката между науката и инженерството, казал милиардерът и препоръчал да се обърне внимание на това как новите технологии се използват от образователната система. Знанието пред машината „Много бе важно да чуем съвета на г-н Гейтс, че наистина е добре България да се фокусира върху информационните технологии, да се фокусира върху образованието, защото в света през XXI век най-важният инструмент не е производството, не е машината, земята и фабриката, а човешкото знание“, каза Плевнелиев. И добави: „Обсъдихме и новите ефективни начини на образование, като онлайн обучението. Специално внимание г-н Гейтс обърна върху квалификацията на учителите, за да могат те да зададат

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 посоката на едно ново поколение, което е наистина насветовно ниво.“ Гейтс бил наясно с „интелигентността на българите“ и бил запознат с това колко златни медали печелим по математика и информатика. „Затова е много важно да бъде организиран този потенциал на България“, смята Плевнелиев. Основна част от срещата била посветена и на проекта „Глобални библиотеки България“ на фондация „Бил. и Мелинда Гейтс“, чийто бюджет е $ 15 млн. Той се реализира в периода 2009-2013 г., като целта на програмата е да осигури свободен достъп до компютри и интернет чрез дигитализацията на 1200 библиотеки. Акцентът е върху малките населени места, като до момента са изградени компютърни системи в 960 библиотеки в 895 малки и средни селища. 71 % от диги-тализираните библиотеки са в села. Положителното на проекта е, че чрез него хората могат да използват библиотеките максимално например там да попълват документи за кандидатстване за работа или кандидатстване по европейски проекти и пр. Компютри по селата „Проектът приключва до 2013 г., но това, което дискутирахме и сме сигурни, че ще успеем да постигнем, е да има следваща фаза на програмата“, съобщи Плевнелиев. Според него имало още 500 библиотеки, които могат да станат част от проекта. Обнадеждава го фактът, че преди всичко за Гейтс е важно „да отидем и в най-малките села, да бъдем там, където хората могат наистина да видят перспектива“. „Обсъждахме възможността да се направи интернет портал на всички библиотеки, които участват в програмата „Глобъл лайбрърис“, порталът да се казва glbulgaria.bg, на който всички те да получават един и същ обем информация и да обменят информация помежду си“, каза още президентът. Според него домакинът му бил много ентусиазиран, защото проектът е изключително успешен у нас. Държавният глава не поканил Гейтс в България, защото както сам обясни: „Той бе толкова благоразположен и добронамерен, че не исках да преиграваме. Той е от тези глобални лидери, които ще дойдат, когато има смисъл да дойдат“.

Образованието на майката е определящо за знанията, а на бащата - за доходите Сега/15.05.2012

- Г-н Захариев, каква информация ни дава рейтингът на вузовете отвъд класацията по специалностите и данните за заплатите на висшистите? - Аз се опитах да направя един преглед на факторите, които определят успеха на един завършил висше образование на пазара на труда. Правят впечатления няколко неща. Първото се отнася до географията на квалифицирания пазар на труда, т.е. къде се търсят висшисти. Ясно е, че да има хора с диплома за висше образование, е едно, а в икономиката да има достатъчно работни места за тях, е съвършено друго. Като цяло съвкупното търсене на хора с висше образование е по-малко от съвкупното предлагане. Затова повече от половината висшисти заемат позиции, които изискват максимум средно образование. По сектори се оказва - което не е много учудващо - че публичният сектор е един от основните работодатели на хора с висше образование. Онези сектори, в които или има държавни служители, или има финансиране от държавата - например здравния сектор, тези, които завършват висше образование, с огромна вероятност си намират работа по специалността. Започваме от военните, минаваме през медицината, включително и стоматологията и фармацията, обществено здраве и здравни грижи вече с по-малко проценти, но все пак над 70% от хората, завършили такива специалности, упражняват професия, която изисква висше образование. При завършилите педагогика също над 60% се реализират по специалността. А на дъното са сектори от българската икономика, които работят на чисто пазарен принцип. Типичен пример е туризмът. Това е сектор от икономиката, който по принцип не изисква хора с висше образование, в туризма те са относително малко в сравнение с барманите, сервитьорите, хората, които чистят и поддържат хотелите, и т.н. Следват някои индустриални сектори - химични производства, металургия, селско стопанство, машинно инженерство. За съжаление само 1/3 от тези, които завършват машинно

От брой в брой инженерство, упражняват професия, за която се изисква висше образование. Тук е важно да се подчертае, че просто да работиш някаква нискоквалифицирана работа, свързана с използването или поддръжката на машини, не означава, че използваш придобитото висше образование. - Няма ли противоречие - големите работодателски организации обясняват, че има глад за инженери, в същото време 2/3 от завършващите не могат да си намерят работа. - Никой не може да каже каква е пълната картина за даден сектор, но има няколко възможни обяснения. Първото е, че това търсене може да е малко преувеличено. Второ, работодателите в България наемат хора с висше образование (това личи от много по-ниската безработица сред висшистите), но след това им дават да вършат работа, която реално въобще не изисква висше образование. Просто такова е технологичното състояние на икономиката ни. Така че от това, че някой е обявил, че търси инженери, съвсем не означава, че предлага работа, за която действително се изисква инженерно образование. Но да кажем, че на определено място има известен брой незапълнени позиции за инженери. Това не означава, че на друго място няма инженери, които работят по-ниско квалифицирана работа. Работната сила в България не е толкова мобилна и затова има различни причини. Но като погледнем местата, където новозавършилият висшист отива да работи, виждаме, че всеки втори отива или остава да работи в София. Общо още около 17 до 20% отиват в Пловдив и Варна. Останалите малко над 30% от завършилите висше образование се разпределят в цялата останала част в България. Това ясно показва небалансираното развитие на страната и особено на по-развитите сектори от икономиката, които изискват висококвалифициран труд. Възможно е, разбира се, част от специалистите, които завършват, да се разминава с търсеното в икономиката или подготовката им да не е с нужното качество. Има конкретни примери за градове, където се „произвеждат“ специалисти, от които местната икономика няма нужда, иначе това са престижни специалности като физика, химия, индустриална химия.

Когато няма търсене на конкретното място, студентите няма къде да ходят на практика или на стаж и това автоматично се отразява на шансовете за намиране на работа по специалността, а и върху качеството на самото образование. - Какви са шансовете на един висшист да си намери работа в София и в град като Търговище например? - Допускам, че шансовете са приблизително равни. В София има наймного работни места, но и човек ще се конкурира с най-много други висшисти, които са решили да си опитат късмета на същото място. Шансът един висшист да остане без работа е малък навсякъде, но в по-големите градове той ще взима по-голяма заплата и ще бъде в среда, където ще е заобиколен от хора, които упражняват по-висококвалифициран труд, тоест ще попадне в много повисокотехнологична среда с повече предизвикателства. Ако човек успее да си намери работа в някой малък град, почти сигурно е, че заплатата ще е значително по-ниска, но това се компенсира донякъде и с по-ниските разходи. Това е въпрос на компромис. В голям процент от случаите обаче работата, която намери извън големите градове, няма да изисква висше образование, освен ако не е зает в публичния сектор. Аз се опитах да пофантазирам какво в един български малък град може да прави един висшист. Например за всички комунални услуги и поддържането на инфраструктурата се изисква по някой инженер или специалист, но той е един на много други работници с по-ниска квалификация. Другата възможност е, ако има местно производство с ръчно управляеми машини, на много, много работници се изисква един специалист с висше образование. Единствено здравеопазването и образованието плюс общинската администрация са сферите, където работните места за специалисти с висше образование ще преобладават. В развитите страни има немалко примери за подобни градчета, дори отдалечени от икономическите центрове, в които работят много хора с висше образование, но те със сигурност произвеждат не за местния пазар. Обикновено става дума за високотехнологичен бизнес произвеждащ например предмети на интелектуалната собственост, които

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 лесно се пренасят по интернет. В Щатите и в Европа има немалко градчета, в които някоя голяма фирма си е направила изследователски или софтуерен център и там в селска среда живеят програмисти, математици, инженери или други висококвалифицирани специалисти. Университетски кампуси и научни центрове, разположени извън големите населени места, са също възможност за реализация на най-високо образованите. Примерите са различни, но общото е, че винаги става дума за дейности, които изискват много експертиза, трудни са за копиране и продуктът им не е за местния пазар, а е глобално или поне национално конкурентен. Това държи такива малки населени места живи. В България аз поне не се сетих да има малък град с такава структура на икономиката. Убеден съм обаче, че ако искаме да имаме икономика, която се нуждае от висшисти, това изисква специална политика. В противен случай голямата част от хората, които завършват висше образование, след това ще работят каквото и да е. - Какво е влиянието на семейната среда? - Оказа се, че е доста голямо. Нашите иконометрични анализи, базирани на анкетирането на 15 000 студенти, показват, че в България образованието на майката и на бащата е обичайно много сходно. Това означава, че хора с по-високо образование си намират партньори с по-високо образование. Майката и бащата оказват почти еднакво и много значимо влияние върху шансовете за бъдеща реализация. Казано просто, ако ми кажеш какъв е баща ти, ще рискувам да предположа какви бъдещи социални и бизнес контакти ще имаш и в каква среда ще попаднеш. Майката, от друга страна, е поопределяща за знанията и уменията на децата. Затова образованието на майката предсказва добре не само дали човек ще завърши висше образование, но и дали, след като го завърши, ще се реализира като специалист. Образованието на бащата пък предсказва по-добре каква заплата ще получава. - В последния рейтинг имаше индикатор за регионалната значимост на университетите. Кои университети подготвят кадри за местната икономика? Да вземем например Шуменския университет... - Шуменският университет подготвя

педагогически кадри, които обичайно намират работа в цялата страна. Има специалности и висши училища, които подготвят кадри с висока вероятност да заминат в чужбина. Такива са Американският университет и медицинските университети. Немалка част от студентите в тези висши училища са чужденци, така че това е нормално. Има случаи, в които обучението не е свързано с местния пазар. Например обучението по химия и физика в Югозападния университет в Благоевград. Там няма сериозни химични производства и хората на теория трябва да отидат например на другия край на България, за да си намерят подходяща работа. На практика не е сигурно, че дори да го направят, ще имат успех, защото там има местни специалисти. Подобен индикатор се опитват да въведат в европейските рейтинги, да дадат малко преднина на местните университети, на които им липсва глобалния размах на американските и произвеждат специалисти не само за същата страна, но често и за същата област. Идеята е тази немаловажна роля да бъде припозната и възнаградена. Очевидно българските университети като цяло изглеждат много по-“местни“, отколкото повечето европейски университети. Въпреки миграцията нашите университети трудно могат да бъдат наречени глобални, голяма част от техните възпитаници се реализират на местния, регионалния и националния пазар на труда. И това не е непременно лошо.

Добро училище не се прави със страх и бонуси Сега/14.05.2012

В речта си към нацията от 2012 г. американският президентът Барак Обама предложи учителите да „престанат да преподават за бележки“, а нацията да „възнаграждава най-добрите“ и да „замени учителите, които не помагат на децата да учат“. Всичко това звучи разумно, но всъщност посланието е противоречиво. Собствената образователна програма на президента, наречена „Надпревара към върха“, окуражава властите да възнаграждават учители, чиито ученици имат по-високи оценки (тоест това са

От брой в брой „най-добрите“) и да уволняват онези, чиито ученици не получават добри бележки (за тях се предполага, че те „не помагат на децата“). Ако учителите искат да запазят работата си, те трябва да преподават „за бележки“. Всъщност президентът им препоръчва да престанат да вършат нещо, което собствената му политика прави необходимо и благоразумно. GERM - преподаване за бележки Също като програмата на Джордж У. Буш „Нито едно изоставащо дете“ собствената програма на Барак Обама е част от т. нар. Глобално движение за образователна реформа (Global Education Reform Movement), или GERM. GERM изисква преподаване за бележки. Движението предпоставя, че учениците трябва да бъдат непрекъснато изпитвани и че резултатите от техните тестове са най-важните мерки и показатели за образованието. Те могат да бъдат използвани не само за оценяване нивото на всяко училище, но и като основа за наказване или възнаграждаване на ученици, учители, директори и училища. Онези, които се намират на върха на образователната система, избраните служители и водачи, които определят правилата, създават бюджетите и разпределят ресурсите, никога не са отговорни за последствията от собствените си решения. GERM предпоставя, че хората, които работят в училищата, се нуждаят от насърчения и наказания, които да ги убедят (или принудят) да дадат своя максимум. Финландските уроци Във Финландия учителите работят в сътрудничество с други членове на училищния състав; те не са „държани отговорни“ от стандартизирани изпитни схеми, защото такива няма. Учителите съставят свои собствени изпитни схеми, чиято цел е да ги информират относно напредъка и нуждите на учениците им. Те дават най-доброто от себе си, защото това е тяхна професионална отговорност. Както Паси Сасълберг показва в книгата си „Финландски уроци“, учителите и други професионалисти там са движени от вътрешна мотивация, а не от надеждата за бонуси или от страха да не бъдат уволнени. Вътрешната мотивация е онова, което те се опитват да предадат и на своите ученици. При липса на стандартизирани изпитни

схеми, според които да се сравняват учениците и училищата им, учителите трябва да развиват и да разчитат на интереса към ученето у самите ученици. Моделът на GERM се опитва да пресъздаде свободния пазар, третирайки родителите като потребители, а учениците като продукти, при което учителите са услужливи работници, от които се очаква да се подчиняват на заповеди и да следват указания. Защитниците на GERM често се отнасят враждебно към учителските професионални съюзи, на които се гледа като на пречка пред мениджърската етика, необходима за контролиране на всекидневието в училището. Профсъюзите правят трудно, ако не и невъзможно, да се прокарват програми за спестявания, като например отстраняване на най-скъпо платените учители и замяната им с ниско платени, начинаещи. Но успехите на Финландия опровергават теоретиците на GERM, защото почти всеки учител и директор във Финландия е член на един и същ профсъюз. Съюзът работи в тясно сътрудничество с министерството на образованието, за да подобри качеството на обучението, договаря по-добри заплати, допълнителни възнаграждения и работни условия за преподавателите. Тази странна коалиция за училищна реформа в САЩ Американското движение за училищна реформа - тази странна коалиция от приятелски настроени към бизнеса демократи, дясноконсервативни републиканци, губернатори от движението на Чаеното парти, мениджъри от Уолстрийт и големи фондации, с гордост защитава принципите на GERM. Повече изпити, повече частно управлявани училища, повече дерегулация, повече уволнения на учители, повече затваряния на училища - всичко това, вярват те, ще доведе до възможността всеки ученик да стигне до колеж, а бедността да бъде отстранена. Но този подход не се подкрепя от фактите. Корпоративните реформатори вярват, че предприемачеството ще доведе до нова ера на новаторство и творчество, но вместо това то изглежда насърчава найвече ловки предприемачи, които търсят или по-висока успеваемост на всяка цена

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 (като например изключване от изпитните резултати на ученици с увреждания или такива, които учат английския като немайчин език), или просто максимални печалби. Една от важните съставни части на бизнес плана за реформи е намаляването на стойността на преподаването. Множество губернатори подхождат към проблема фронтално, съкращавайки бюджетите и уволнявайки учители. Други пък, твърдейки, че действат в името на „реформата“, заместват учителите с обучение онлайн. Друг начин за намаляване на разходите е да се разчита на неопитни учители, които са на дъното на скалата на заплатите и най-вероятно ще се откажат от преподаването в търсене на по-доходни, по-малко уморителни професии, преди да стигнат до пенсионна възраст. Опитните учители бягат от американското обществено образование в отговор на тежките изисквания на „Нито едно изоставащо дете“, които намаляват професионалната независимост. Според федералните данни „модалните“, тоест определящи за групата години на трудов стаж в обществените училища през 1987-1988 г., са били 15. През 2007-2008, повечето учители вече са били в първата година от трудовия си стаж. В отговор на непрекъснатата лавина от публични посрамвания, вдъхновявана от училищната реформа в корпоративен стил, ние губим опитните учители, от които имат нужда както учениците, така и по-младите учители. За разлика от Финландия, където достъпът до учителската професия е ограничен и свързан със силна конкуренция, Съединените щати имат Ниски изисквания към новите учители Във Финландия професията е високо уважавана; в САЩ - не. Някои щати изискват магистърска степен, други не. Разликата е не в заплащането, а във високата степен на професионализъм, която Финландия очаква от учителите. В САЩ някои щати и области изискват учителите да имат степен по специалността, която преподават, и да минават тест за доказване на владеенето й, други не. Учителските образователни институции нямат особен авторитет

вътре в университетската система. Днес най-големият брой магистърски степени в областта на образованието се дават от онлайн университети. В САЩ учителската професия е въртележка. Лесно е да се влезе и множество учители я напускат - до 40-50 процента - през първите пет години. Текучеството е най-високо в градските квартали с по-слаби училища. Не се поддържат новите учители с подходящо обучение и насърчаване и има проблем със задържането им в системата. Никоя друга професия в САЩ няма толкова голямо текучество на кадрите. За онези, които възприемат сериозно необходимостта от подобряване на учителската професия, днес може би е подходящият момент да се повишат стандартите за навлизане в професията и подобряване на учителското образование. Ако бихме искали да се поучим от примера на Финландия, ние бихме избирали добре подготвени кандидати, бихме изисквали академичен успех и магистърски степени, и бихме направили смислена сертификацията на учителската професия. Но корпоративните реформатори не показват никакъв интерес към повишаване стандартите на тази професия. Те смятат, че началните изисквания като сертификация, магистърска степен и други документи за правоспособност нямат връзка с „успеваемостта“, тоест оценките на учениците. Освен това те презират възрастта, опита, гаранциите за постоянна работа и други подобни специфика на професията. Вместо това те смятат, че постоянният приток от умни, но почти неподготвени новаци ще промени лицето на преподаването. В никоя друга област освен образованието подобни преценки не биха били толерирани, защото те само подсилват ниския статут на училищното образование като професия, за която се смята, че няма нужда от продължителна подготовка. И така, на какво ни учи Финландия? Ние трябва да повишим стандартите за влизане в учителската професия, а бъдещите учители ще трябва да получават интензивна професионална и академична подготовка. Ако бихме искали да подобрим тази професия, то може би повече млади хора ще

От брой в брой избират да практикуват учителството като кариера, а не просто стъпало към някаква друга, по-благоприятна работа. Ако учителството би придобило повече авторитет и обществен престиж, от това нашите училища биха имали единствено полза.

5500 малчугани спрели да учат през 2010 г. Труд/13.05.2012

Броят на децата, които напускат училище в началните класове се изравнява с тези в гимназията, което е притеснително. По данни на националната статистика, цитирани вчера от БТА, през 2010 година малчуганите от 1 до 4 клас, които са напуснали класните стаи, са 5500 от общо 255 000. В гимназията учениците, разделили се с уроците, са над 6000 от общо 303 000, записани в класовете от 8-и до 12-и. Основната причина за напускане на учениците е бедността и по-рядко -емиграцията на семействата им. Като цяло обаче не е типично родителите да лишават децата от училище в началните класове, смятат педагози. Ако тенденцията се запази или нарасне, това ще увеличи неграмотността у нас, смятат те. Иначе като цяло процентът на учениците, които се отказват от образование, е 14 и е равен на средния в Европа. Най-незаинтересовани от продължаване на обучението си, по данни на статистиката, са тези между 19 и 24 години. Едва 42 на сто от тях имат желание да продължат обучението си. В същото време Европейският съюз е поставил за цел този процент да стане 10 за всяка една от страните членки до 2020 година.

Образованието ни най-добро на Балканите Телеграф/12.05.2012

България е на 31-во място в света по качество на висшето образование, сочи класация на Института по икономика и социални проучвания в Мелбърн. Зад мас са доста по-големи и богати държави като Русия, Аржентина и Бразилия. Висшето ни образование се нарежда на второ място сред балканските

държави, като пред нас е единствено Гърция. Първото място в класацията е за Съединените щати, а подгласници са Швеция и Канада. Петицата се допълва от други две скандинавски страни - Финландия и Дания. Интересен е фактът, че в първите 24 държави има цели 5 азиатски, като най-напред е класирана Сингапур - 11 място. Хонконг и Япония пък изпреварват Испания и Португалия, сочи още класацията. Тя е направена по четири основни показателя - инвестиции от правителството и частния сектор, научни изследвания, производство на образована работна ръка, както и участие на университетите в международни проекти.

Логика в омагьосания кръг на средното образование Новинар/10.05.2012

Доста ще трябва да се понапънат зрелостниците, както изглежда, на матурите тази година. На завършващите средното си образование ще им се наложи да покажат повече логика, а не само знания, обявиха от образователното министерство. Според зам. образователния министър Милена Дамянов изпитите са съобразени с международните норми на програмата PISA за качеството на образованието и целят да оценят реалните умения, които са придобили зрелостниците за 12-те години, които са прекарали в училище. Очевидно във ведомството са започнали да осъзнават спешната нужда от осъвременяване на средното ни образование, чиято закостенялост и консервативност е в състояние да избоде очите и на слепец. Както и това до каква степен то е отдалечено от съвременните изисквания и качеството на образованието в други страни. Подобен тип тестове се харесвали повече и на самите зрелостници, които предпочитали да разсъждават, вместо да зазубрят съответния материал, са установили в министерството. Това всъщност са и част от отговорите, които PISA дава – доколко учениците са подготвени за предизвикателствата пред себе си, напускайки училище, могат ли да анализират и схващат наученото и имат ли капацитета да използват познанията си в реални условия. Резултатите в това отношение

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 са направо плачевни, като се има предвид, че според изследвания повече от 40 процента от българските ученици на 16 години не са в състояние да разбират новата информация, която получават, и да я пречупват през своя собствен опит, и влизат в графата на функционално неграмотните. А една от причините за това е именно средното ни образование. От което сега се очаква да е подготвило завършващите 12-и клас да мислят логично и да влагат разбиране в наученото. Това затваря омагьосания кръг, в който средното образование се върти от години и от който едва ли ще успее да се измъкне с някакво магическо решение. Така че колкото и да е добра и заслужаваща поздравления идеята от учениците да се изисква повече разсъждаване, зрелостниците вероятно доста ще се поизпотят, за да демонстрират логика, която не са научени да влагат. И въпреки ентусиазма, с който според образователното министерство учениците се отнасят към възможността да разсъждават, вместо да наизустяват, какъв ще е резултатът от това изискване на матурите не е много ясно.

Зрелостниците ще се потят над логически задачи Новинар/10.05.2012

Зрелостниците ще трябва да покажат повече логика, а не само знания на тазгодишните матури. Това съобщи зам.министьрът на образованието, младежта и науката Милена Дамянова на старта на кампанията за засилване на ролята на децата в работата на институциите. По думите й изпитите са съобразени с международните норми на PISA за качеството на образованието и целят да оценят реалните умения, които са придобили учениците за 12-те години, които са прекарали в школото. Дамянова подчерта, че подобен тип тестове се харесва повече и на самите зрелостници, които предпочитали да разсъждават, а не само да наизустяват даден материал. Известни промени ще има и за зрелостните изпити по математика и география. По математика задачите от първия модул ще бъдат 20, а по втората част ще се намалят от 5 на 4. По география темите за България ще са

повече за сметка на тези за света, обясни Дамянова, но не конкретизира колко точно ще са те. По този начин от МОМН се надяват зрелостниците да опознаят по-добре родината си. „Вече има организация за осигуряване на квестори по време на матурите. Взели сме мерки и против изтичане на темите, преди да бъдат обявени. Миналата година успяхме, така че се надяваме и сега да се справим , посочи Дамянова. Много важно е да има диалог между ученици, учители и родители, тъй като това е пътят, по който се постигат найдобри резултати, заяви зам.-министърът по време на откриването на кампанията за включването на децата в работата на институциите. Според нея именно това била и една от политиките, които от министерството се опитват да вкарат в новия Закон за училищното образование. Дамянова изрази увереност, че децата могат да участват във вземането на важни решения за учебния процес и вече са го доказали чрез протестните си действия миналата година, когато настояваха за по-дълга ваканция. В кампанията се включи и столичният кмет Йорданка Фандъкова, която добави, че не може един град да е добър, ако той не е добър за децата си. Именно заради това Софийският общински съвет разработвал политики за децата, което щяло да помогне и на кандидатурата на града за европейска столица през 2019 г.

Деца и учители с равен глас Труд/10.05.2012

Учениците да имат право на реален глас при вземането на важни решения в училищния живот като избора на свободноизбираеми предмети, определяне на учебния план и правилата за външния ред. В момента той е само съвещателен. Идеята за промяна е на образователното ведомство, но не е ясно дали ще бъде приета. Причината е, че учителската гилдия все още е консервативно настроена към подобно предизвикателство. Темата за ученическото мнение бе дискутирана вчера на форум на Държавната агенция за закрила на детето, просветното ведомство и сдружението на общините. „Очаквам

От брой в брой много от новия проектозакон за училищното образование по отношение на квалификацията на учителите, защото трябва да се промени методиката на преподаване“, обясни кметицата на столицата Йорданка Фандъкова. Само така според нея може наистина да се „чуят“ децата в училище. Фандъкова напомни, че към Столичната община работи детски парламент, който винаги дава мнения по важни за младите хора проблеми в града. От агенцията за защита на децата предложиха нов модел за създаването на училищни съвети. В момента такива работят в 15 областни центрове от общо 28. Във всяко училище ще има съвет на учениците, който ще решава конкретни задачи. Детски парламенти ще се правят и на областно, и на общинско ниво.

В клас влиза сугестопедагогиката Труд/09.05.2012

Общинските и държавните училища ще бъдат отворени за методиката на преподаване на проф. Георги Лозанов сугестопедията. Поне такава ще е целта на създадената от него фондация, обясни пред „Труд“ най-близката му сътрудничка Ванина Бодурова. Именитият наш лекар, който е създател на науката сугестопедия и сугестопе-дичната методика за обучение по чужди езици (бързо и ненасилствено усвояване на чуждата реч), почина на 6 май на 86-годишна възраст. В момента методиката на професора се използва само в частното училище „Малкият принц“ във Варна. Иначе ученици на д-р Лозанов я практикуват из цял свят. „Целта ни е да обучим преподаватели, които да прилагат сугестопедагогиката при работата си с децата в училищата, при тези, които имат специални потребности или са в неравностойно положение“, обясни Бодурова. Все още в образователното ведомство не са обсъдили детайлите по съхраняването на научните постижения в сугестопедията, нито как тя да бъде прилагана в просветната система. „За нас бе сериозен жест на признание фактът, че министър Сергей Игнатов посети д-р Лозанов на 13 февруари“, каза Бодурова. Преди критиците на методиката да спрат опитите на проф. Лозанов, в София през 70-те години на миналия век има

няколко паралелки, в които учениците от 1 до 4 клас се обучават по метода на доктора. А по-късно на база на ученици от тези класове се създава лицеят в Горна баня. Сугестопедията е одобрена и препоръчана като по-добър метод за обучение на различни групи и по различни предмети от ЮНЕСКО през 1978 г. Методиката е съчетание от медицина, психология и педагогика. Чрез нея съзнанието се освобождава за нови знания, а проф. Лозанов доказва необятните възможности на човешкия мозък. Как протича един час по английски език например? Всеки ученик си избира роля - име, биография, история. Сценарият се пише от учениците. Новите идентичности им дават възможност да експериментират с различни роли, които разменят. Докато разиграват сценария, те неусетно проговарят езика. Сугестопедът преподава 4-5 пъти повече материал за дадено време, отколкото традиционното образование би позволило. Граматиката също е включена в игрова ситуация. И всичко това става без насилие над ученика. Той се оставя свободно да избиpa.

Проблемите с езика са от полуграмотност Новинар/08.05.2012

- Доц. Георгиев, двата предлагани законопроекта за българския език бяха отхвърлени от парламента. Трябва ли да има изобщо такъв закон? Един от аргументите за отхвърлянето на проектите беше това, че вече има стотина нормативни документа, които уреждат въпроса за българския език. - Да, такива нормативни документи съществуват, като се започне от Конституцията на Република България. Всички досегашни законопроекти обединяват в себе си два трудно обединими казуса: статута на българския като официален език на територията на Република България и особено – в районите със смесено население, и решаването на някои актуални проблеми на съвременната езикова практика, като употребата на т. нар. чуждици. Ако първият проблем подлежи на държавна регулация чрез закон и други нормативни актове, то регулирането на втория проблем изглежда несериозно

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 да става чрез нормативни актове. Защо смятам, че това е несериозно, ще го илюстрирам с пример, в който езикът няма никаква роля: регулирането чрез закон как да си служим с езика на публично място е равнозначно на това чрез нормативен акт да се регулира как да се обличаме с вкус, когато излизаме от дома си. Да се обличаш с вкус, означава да се обличаш подходящо за мястото, където отиваш. Същото важи и за изразяването чрез говорене. Що се отнася до първия проблем, който един подобен закон цели да реши, той е решен, както казах, в конституцията. Просто трябва да се спазва конституцията и законите, които регламентират употребата на българския език като официален. Но че в районите със смесено население има проблеми с българския език – има, но едва ли още един нормативен акт ще ги реши. - Как може да се опази чистотата на езика? Необходимо ли е да има по-консервативен подход, както е във Франция например, където има изискване за това колко чуждици могат да навлизат в езика? Един такъв подход няма ли от друга страна да спре развитието на езика? - Чистотата на езика е понятие от XIX век, когато възниква идеята за нацията, за националната държава. Пуризмът в Европа е много силно развит в периода между двете световни войни – тогава е неговият връх. България не остава встрани от тази тенденция: делото на Стефан Младенов е ярък пример за това. Сега времената са други: ученето на чужди езици е въздигнато в култ. Наблюдава се обаче следната зависимост: колкото по-умело умееш да си служиш с чуждия език, толкова „по-чисто” е и българското ти изразяване. Проблемите възникват тогава, когато не владееш добре нито родния си, нито чуждия език. Получава се странен миш-маш в изразяването ти, в който конструираш изречения на чужд език с български синтаксис или пък използваш дума от чуждия език, чието значение не разбираш особено добре, „копи-пейстната” (тоест – механично пренесена) в изразяването си на български. Най-известното постижение на френския закон за езика е, че думата „компютър” на френски звучи като „ординатьор”, което, общо взето, предизвиква смях в света. Французите са известни и с това, че

обичат да пофренчват чрез превод чуждите имена: докъм 30-те години на миналия век Уилям Шекспир е бил „Гийом Шекспир. По подобен начин са действали и англичаните: в Британския музей Четвероевангелието на цар Иван-Александър е заведено като „Четвероевангелие на цар ДжонАлександър”. Сравнете това, като си спомните как CNN например изписваше името на Борис Елцин – Yeltsin (отбелязваха дори началната йотация на звука „е” в руското произношение). Подобна практика е съществувала и в България през Възраждането. Въпросът ми е (той е реторичен) дали трябва да се връщаме в България към тези практики във века на интернет? - Не се ли поставя знак на равенство между липсата на езикова култура и чистотата на езика? - Да, поставя се е и това донякъде е обяснимо. Човек, който владее перфектно един или два чужди езика, като правило владее добре и родния си език и може успешно да си превежда думите на български. Винаги питам студентите си, а сега и читателите на това интервю кои са точните български думи за „емигрирам” и „имигрирам”? Малцина се сещат, че това са „изселвам” и „заселвам”. Проблемите с езиковата култура възникват от полуграмотността: учил-недоучил както българския, така и чуждия език. - Какво е качеството на всекидневната реч на българина? - Образна, емоционална, иронична, с чувство за хумор, понякога пиперлива. Силно се развиват жаргоните - особено всред младежите, което го намирам за положително явление. Едни в изразяването си се вайкат, други гледат на нещата хладнокръвно, трети са доволни и щастливи от битието си и това личи в изразяването им. Нищо поразлично и по-драматично от това, което винаги е било. - Кое унищожава книжовния българския език? Небрежни ли сме към езика и на какво се дължи това? - Книжовният български език е найпрестижната в социално отношение езикова система за изразяване. Тя би следвало да има най-голямо приложение, когато пишем. Мнозина твърдят, че тя трябва да е основно средство за изразяване и при говорене. Що се отнася да правилното поставяне на ударенията, до „компромисната” фонетика между

От брой в брой източните и западните български говори – да. Но не и до подбора на лексика, защото „книжовна лексика” означава лексика, която се среща само в писмените текстове. - Обеднява ли речникът на младите българи, в каква степен интернет и социалните мрежи променят езика? Побългаряването на някои чуждици не звучи ли абсурдно, като пействам, логвам и т.н. - Не - пействам” и „логвам” поне на мене не ми звучат абсурдно. А и чувам, че все повече хора казват „поставям” и „вписвам се”. „Онлайн” вече масово е „на линия”. „Майкрософт” и Фейсбук свършиха народополезна дейност, като преведоха софтуера си и на български. Повече от година вече във Фейсбук тече допитване кой от преводните варианти на наименования на различни действия, които извършваме в тази социална мрежа, е по-добър: съвсем професионален подход за създаване на смислен софтуер на български език. - По какъв начин медиите влияят върху езика, грамотни ли са журналистите или обедняването на речника засяга и тях? - „Медии” е много широко понятие: в телевизиите и радиата има разнообразни предавания, в които могат да се наблюдават разнообразни начини за изразяване. Като цяло водещите на новините и на публицистичните магазинни предавания се справят добре. Иначе следва санкцията на зрителя, а не на СЕМ: той просто не гледа/не слуша даден водещ, а и често въпросният водещ бива осмян в специално създадени предавания за всякакви „гафове” на телевизионни дейци. - Какво впечатление ви прави речта на българските политици? Кои са найфрапиращите и най-честите грешки, които ви правят впечатление? Както стана ясно в парламента, в самите текстове на законопроектите бяха открити повече от 30 правописни, пунктуационни и логически грешки. - Българските политици са в състояние да допускат всякакви езикови и реторични грешки, но задължително използват обръщението „Уважаеми господин ПредседателЮ”… Това – в кръга на шегата. Да си добър политик, означава и да си добър манипулатор. Реториката на немалка част от нашите политици е слаба, неестествена, неубедителна, привнесена

отвън. Сегашният министър-председател печели най-вече с реториката си: не се изразява като останалите политици с тежки, витиевати, нищо не казващи изречения. „Аз съм прост и вие сте прости, затова ще се разберем” не издава простотия, а добър начин за манипулация. Гледах онзи ден дебата между Саркози и Оланд и не видях някаква особена разлика с идентични дебати между български политици по медиите. Гледах на Гергьовден интервю с бивш български министър-председател и лидер на политическа партия – беше си истинско удоволствие да се следи „надиграването” между водеща и интервюиран – просто за учебник. В този смисъл, твърдя, че сме на добро европейско равнище, колкото и парадоксално да звучи това на някои. - Трябва ли да се запази пълният член в българския език, защо отсъства в речта на много българи, само въпрос на образование ли е или е някаква тенденция? - Да, трябва, като се има предвид, че това е само правописно правило.

По-трудна миниматура за четвъртокласниците Преса/08.05.2012

По-трудна миниматура по математика ще имат четвъртокласниците тази година. Вместо досегашната една задача с отворен отговор учениците ще се трудят над 2 или 3 от този тип, при който сам попълваш отговора, а не само ограждаш буквичката. Целта е препитванията на родните малчугани да се приближат максимално до световния формат PISA. Общо 61 173 четвъртокласници ще се явят на националното външно оценяване тази година, съобщиха от образователното министерство. Маратонът от препитвания ще започне на 9 май с български език и литература. Там малчуганите ще трябва да покажат знания по граматика, както и да пишат диктовка. На 10 май е математиката, на 14-и - „Човек и природа“, а на 15-и -„Човекът и обществото“. Всяко от децата ще държи и четирите изпита в училището, което посещава. Работите на учениците обаче няма да бъдат проверявани от титулярите им учители, а от други техни колеги. Оценките от външното оценяване ще бъдат вписани в свидетелството за завършено начално

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 образование на четвъртокласниците. За изпити се подготвят и седмокласниците. За първи път тази година те ще пишат на същата дата, на която и абитуриентите - 21 май. Кандидат-гимназистите също ще имат повече задачи с отворен отговор. За компенсация обаче общият брой на заданията им ще бъде намален от 25 на 20, припомниха от образователното министерство.

Идеята децата да съдят сами родителите си се провали Сега/08.05.2012

Създателите на Закона за детето се отказват от една от най-авангардните си идеи - децата, навършили 14 г., да могат сами да се обръщат към съда, ако преценят, че родителите с възпитателните си методи накърняват достойнството им или ограничават свободата им да изразяват лично мнение и да отстояват собствени възгледи. „В новия вариант на проекта ще се върне сегашният текст, според който непълнолетните могат да търсят съдебна закрила само със съдействието на служителите в социалното подпомагане“, увери социалният зам.-министър Валентина Симеонова. „Това е поприемливо. Това е моделът, който е приет от хората“, обясни отстъплението Симеонова. Първоначалната идея предизвика недоволството на неправителствените организации, които смятат, че така децата ще могат да се саморазправят с родителите си. Остава и досегашният ред за отказ от медицинска помощ - до навършване на 18 г. децата да решават само съвместно с родителите си дали да се откажат от започването или продължаването на дадено лечение. Предвиждаше се децата да получават право сами да решават за отказ от медицинска помощ при навършени 16 г. „Предложихме тази идея от гледна точка на това, че на 16 г. децата могат да започнат работа, могат да се женят с разрешение от съда. Но явно нашето общество все още не е дозряло и не се приема добре възможността младежите, които са на 16 г., да поемат отговорност върху собственото си здраве и да дават съгласието си за определени здравни интервенции“, коментира Симеонова.

Сексуалното и репродуктивното обучение на децата в предучилищното и училищното образование пък ще бъдат замаскирани като здравно обучение, след като част от родителите го коментираха като едва ли не възможност малките да се деморализират. Проектът за Закон за детето трябваше да бъде готов точно преди година. Той обаче беше предложен за обществено обсъждане в края на 2011 г. и предизвика остри реакции от част от родителските организации, най-вече с по-особени религиозни възгледи, които твърдяха, че проектът на практика отнема конституционното право на семействата да се грижат за децата си и дава прекалено много правомощия на държавата да контролира възпитанието им. Идеята на закона беше да се действа не след събитията, когато децата вече са в риск, а превантивно - когато още не са застрашени животът и здравето им. С отстъпленията от основните новости в Закона за детето обаче той на практика се обезсмисля, защото ще преповтаря сегашната нормативна база, защитаваща децата в риск. Последно новият вариант трябваше да е готов на 1 юни, но зам. социалният министър даде да се разбере, че това няма да стане, защото ще продължи да се търси обществен консенсус.

Училищата вече могат да кандидатстват по националните програми пред МОМН Сега/07.05.2012

Правителството одобри девет национални програми за средното образование, за които са предвидени около 30 млн. лв. Целта е да се финансират проекти за дейности извън предвидените в държавния бюджет. Програмите се изпълняват от няколко години и вече се радват на траен интерес от страна на училищата. Някои от дейностите, които се финансират допълнително, се изпълняват само от министерството на образованието. Например за внедряването на информационните и комуникационни технологии в училище и квалификацията на учителите. Подробна информация за условията и сроковете за кандидатстване е публикувана на http://www.mon.bg 1. Програма “Оптимизация на училищната мрежа” Бюджет: 17.1 млн. лв.

От брой в брой Бюджетът на модула за оптимизацията на училищната мрежа е 2.260 млн. лв. Със средствата ще се финансират проекти за ремонт на училища (с приоритет са средищните училища), създаване на условия за столово хранене и осигуряване на училищен автобус за общини и регионални инспекторати по образованието, където има закрити училища. Стойността на един проект зависи от големината на училището - до 225 000 лв. за закрито училище с над 60 ученици и до 135 000 лв., ако в училището са се обучавали до 59 деца. Срокът на подаване на проектите е 31 май т. г. За модула, свързан с мрежата от професионални училища, се предвидени 1.125 млн. лв. Правилата и сумите за отделните проекти са същите като при предходния модул. Оптимизирането на вътрешната структура на училищата е програма, чрез която се предоставят допълнителни средства за обезщетения на персонала за периода 10 ноември 2011 - 10 ноември 2012 г. Общият бюджет на модула е 13.7 млн. лв. Средствата се отпускат при закриване на училища, пенсиониране на учители и др. Право на кандидатстване имат министерствата и общините. Формулярите за участие се подават в МОМН на период от два месеца по следния график: до 10 май, до 10 юли, до 10 септември и до 10 ноември 2012 г. 2. Програма “Училището - територия на учениците” Бюджет: 1.85 млн. лв. Целта на програмата е да се финансират проекти за целодневно обучение. Другата дейност, която се финансира, е подготовката на талантливи деца за националните и международни ученически олимпиади и състезания в областта на науката, изкуствата и спорта. Финансират се проекти, насочени към осигуряване на условия за целодневна организация за учениците от начален етап. Средствата по модула са 800 000 лв. Максималната стойност на един проект е 10 000 лв. Проектите се подават в МОМН до 20 май. По втората част от програмата средствата се разпределят от министерството на образованието. Финансират се дейностите по провеждане на областните и националните кръгове на ученическите олимпиади и състезания по учебни предмети и по професии, подготовката и участието в международни ученически олимпиади, спортни състезания и състезания за учениците от професионалните училища. Бюджетът на модула е 1.050 млн. лв.

3. Програма “Модернизиране на системата за професионално образование” Бюджет: 2 млн. лв. Тази програма насърчава сътрудничеството между професионалните гимназии и реално действащи компании. До 1 месец след приемането на програмата - 20 май, професионалните гимназии подават в МОМН формуляр за кандидатстване. Дейностите, които се финансират по програмата са ремонт и оборудване на учебни кабинети за професионална подготовка, обзавеждане с демонстрационни макети, тренажори и симулатори, осигуряване на онагледяващи табла, учебни филми и софтуерни програми. Максималната стойност на един проект е 100 000 лв., като в тази сума влиза и размерът на съфинансиране от компанията. Със средствата по програмата могат да бъдат финансирани проекти за максимум 20 професионални училища. Право на кандидатстване имат професионалните гимназии, които вече са получили финансиране, но не повече от два пъти в предходните години. Важно условие за участие е да имат договор със стопанска организация, която да работи в същата сфера, в която училището подготвя кадри, да съфинансира и/или да предостави машини и оборудване в размер поне 10 на сто от стойността на проекта и не по-малко от 10 000 лв. 4. Програма “С грижа за всеки ученик” Бюджет: 2 млн. лв. Програмата, която е известна и като “Учене на две скорости” и се състои от три подпрограми. По модула за осигуряване на обучение на талантливи ученици за участие в ученическите олимпиади могат да кандидатстват всички училища, чиито ученици през учебната 2011/2012 г. са участвали в националния кръг на олимпиадите по различните предмети, както и на интердисциплинарната олимпиада за децата от I до IV клас. Бюджетът на модула е 800 000 лв. Очаква се да бъдат подготвени около 3000 ученици. Проектите се изпращат в регионалните инспекторати до 15 юли. По модула за осигуряване на допълнително обучение за деца от подготвителните групи могат да кандидатстват общински и държавни училища и детски градини, в които има група от 4 до 8 деца. Малчуганите трябва да са от малцинствата и да живеят в многодетни социално слаби семейства. Срокът за кандидатстване е 15 юли, а проектите се изпращат в регионалния инспекторат. За този модул са предви-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 дени 200 000 лв. По модула “Осигуряване на допълнително обучение на учениците за повишаване на нивото на постиженията им по общообразователна подготовка” се финансира допълнителното обучение на ученици със слаб успех от началния и прогимназиалния етап. Училищата, които могат да кандидатстват, получават покана от съответния регионален инспекторат. Допълнителното обучение се организира в групи от 4 до 8 ученици, като при наличие на 9 ученици се сформират две групи. Размерът на финансирането се определя в зависимост от броя на сформираните групи по различните предмети. За целта са предвидени 1 млн. лв., а очакваният брой ученици, които ще бъдат допълнително обучавани, е 5000. Срокът за кандидатстване е от 1 до 15 юли. 5. Програма “Създаване на достъпна архитектурна среда” Бюджет: 800 000 лв. Както подсказва името на програмата, по нея се финансира изграждане на рампи и асансьори, ремонт на тоалетни и др. Право на кандидатстване имат само държавните училища. По един проект могат да бъдат отпуснати между 15 000 и 100 000 лв. в зависимост от дейностите. Проектите се подават до 20 май. 6. Програма “Роден език и култура зад граница” Бюджет: 1.1 млн. лв. Програмата подпомага изучаването на български език и литература, история и география на България от подготвителна група до XII клас от деца на българите в чужбина. Финансират се и проекти за вокални групи, танцови и театрални състави, чиято цел е съхраняване на националната и културна идентичност на сънародниците ни зад граница. Могат да кандидатстват организации на българи в чужбина, посолствата в чужбина, български църкви и училища. Проектите се подават в министерството на образованието в срок от 30 календарни дни след публикуване на програмата. 7. Програма “На училище без отсъствия” Бюджет: 3 млн. лв. Чрез мярка “Без свободен час” се предоставят допълнителни средства за изплащане на реално взети учебни часове от учители, които заместват свои отсъстващи колеги. Държавните и общинските училища кандидатстват чрез регионалните инспекторати по образованието, като представят заявка до РИО, заповед на директора на училището, трудов или друг вид договор за възлагане на часовете за

заместване, както и справка-декларация за реално взети учебни часове. Средствата за изплащане на полагаемите възнаграждения за взетите лекторски часове на заместващите лица се предоставят на училищата чрез финансиращия орган. Общият бюджет на мярката е 1 млн. лв. Документите за участие се подават в МОМН на всеки два месеца до 10 число на месеца, следващ края на периода - до 10 юли или до 10 ноември. Мярката “Без отсъствие” е нова и предоставя средства на училищата, които реално и точно отразяват отсъствията в училищната документация и разработват програми за тяхното намаляване. Програмата е насочена към държавни и общински училища в страната с висок дял на отсъствията спрямо броя на учениците. Срокът за кандидатстване в РИО е 1 месец след приемането на програмата - до 20 май.

Приеха 4388 деца в ясла, за места в София чакат 8412 24 часа/05.05.2012

4388 деца от София са приети е първа и втора яслена група на първото класиране, което беше обявено вчера, съобщи шефката на общинската дирекция по образование Мария Минчева. Кандидатстващите обаче са 12 800 деца. Сред тях има и такива, които искат да се преместят от едно в друго детско заведение. Минчева обясни, че причината за големия брои искания за премествания от самостоятелните ясли в обединени детски заведения е, че след това малчуганите по право продължават в детската градина и не участват в класиранията. На първото класиране бяха обявени 8300 свободни места за ясла и детска градина. От 5820 чакащи за първа група на първото класиране в забавачка са приети 3889 деца. Други 5035 хлапета пък кандидатстват за преместване от една в друга детска градина. Родителите на децата, приети на първо класиране, ще могат да ги запишат от понеделник в съответното детско заведение. От всички 8283 класирани хлапета 6712 са приети по общия ред, а 1571 - по социални критерии. Общо в електронната система са регистрйрани 27 423 деца. Сред тях са тези, които чакат за преместване и класиране във втора, трета или четвърта група в забавачките.

От издателите Списание “е-Обр@зов@ние” е Вашият специализиран форум, форумът, където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничество под формата на статии, практически разработки, интересни материали за образованието в България и света. Съвместната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработките си в следния формат: • Заглавие: изразително и информативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). Посочвайте и към коя рубрика е материала; • Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в статията, в какъв контекст/ситуации и какви заключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива ситуации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!; • Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, снимки...) – разпределено в раздели и подраздели (препоръчваме разделите да се именуват): • Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подраздели: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш избор; • Първият раздел е желателно да бъде кратък – “Въведение” или нещо подобно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, където въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...; • Последният раздел може да се нарича “Заключение” или “Изводи и препоръки” и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, методически, организационни или специфични препоръки и др., вкл. неформален коментар на автора. • Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения; • Използвана литература/Библиография – Списъкът с използваната литература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език; • За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с главни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание) Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбираеми и по-полезни за потребителите, което ще повиши качеството. ПРАВИЛА ЗА НАБОР И ПУБЛИКАЦИИ НА СТАТИИ/СЪОБЩЕНИЯ Уважаеми автори, за статиите в електронното издание “е-Обр@зов@ние” важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естествено, има и някои специфики. За ваше улеснение ще ви припомним някои от правилата: 1. Публикуваните материали не се хоноруват, но се признават като част от изискванията по Наредба 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета за придобиване на професионално квалификационна степен – чл. 17, ал.1, т.7 и чл.22, т.3. За

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 публикациите ще ви бъдат издадени съответните служебни бележки и заверени копия; 2. Статиите си подготвяйте във формат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и г и изпращайте на e-mail адреса на изданието: е-obrazovanie@ciela.net; 3. Обемът на статиите да бъде около 3-4, до 6-8 (по изключение до 10) страници х 1800 знака. Обемът на съобщенията – до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака. 4. Статиите се публикуват, като запазват практически напълно авторската си идентичност, вкл. особеностите на авторския правопис; 5. Илюстрациите се приемат вградени в текста. По изключение, ако не са вградени, трябва да са във формат JPG или PNG; 6. Не се допуска използването в текста на празни редове, освен в случаите, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели в статията; 7. Текстовите параграфи да са кратки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), там където е възможно; 8. Между думите в материала се поставя само по един интервал, не повече; 9. Да се ползват акценти: цвят, болд (получерно), главни букви... 10. За определени места авторът може да подготви и разширен (пояснителен) текст и така да удовлетвори различната степен на подготвеност и на потребност на читателите. Препоръчваме, тези текстове да се маркират в жълто, така че ако читателя прецени, че жълтите текстове са твърде детайлни, прекалено подробни, например в юридически аспект – да ги прескочи. В легенда да се укаже, че по-подробния текст е в жълто. 11. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точка-запетая (;) и др., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!; 12. Вековете да се изписват с римски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се изписва с думи (но не е задължително). Когато е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките); 13. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изключение на общоприети и известни съкращения на величини и термини; 14. За скоби в статиите следва да бъдат използвани полукръглите скоби от клавиатурата – ( ), а не параметричните черти – /, с изключение на случаите в текста, които изискват използването именно на такива черти. Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена рецензия. Цена за рецензията – 5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака). Заб. 2: Материалите ще се публикуват само ако институцията където работи автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

От издателите АНКЕТНА КАРТА Вашите мнения, предложения и коментари за публикации, попълнени в анкетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 48-2012 При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка: