сп. е-Обр@зов@ние_бр.49 (2012/2013 - ноември) by Rumyana Proykova

lМедицинска антропогогика lОбразователни аспекти на технологията „Портфолио” в музикалнопедагогическото обучение на студенти - бъдещи начални учители lДецата, екологията, бедствията lМалка или голяма е нуждата от промяна на училищните тоалетни?

ИЗДАВА: “СИЕЛА НОРМА” АД, програма “Обр@зов@ние” и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България Информационно и научно-методическо издание

Адрес: София, бул. “Владимир Вазов” 9, тел.: 029030027, 029030000 http://www.ciela.net/ е-mail: е-obrazovanie@ciela.net; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314 666

Формат: 70х100/16

ISSN 1312-2886 РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: (по азбучен ред) г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев, г-жа Виолета Дряновска, г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков, доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения Тополска, проф. д-р Ирина Колева, г-жа Мария Баракова, г-жа Надежда Николчева, проф. д-р Нели Иванова, проф. д-р Петър Балкански, доц. д-р Петя Асенова, проф. д.п.н. Пламен Радев, проф. Румен Вълчев, проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин, д-р Таня Желязкова - Тея, Татяна Досева, доц. д-р Чавдар Катански

РЕКЛАМНА ТАРИФА /цена с ДДС за готов материал/ Банер - Графика - текст 60 лв./брой; 240 лв./година – до ½ страница 90 лв./брой; 360 лв./година – до 1 страница

За въпроси: “СИЕЛА НОРМА” АД, бул. „Владимир Вазов” 9, тел. 029030027 – Г. Пройков

Съдържание: 1. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ Доц. д-р Чавдар Катански - СУ „Св. Климент Охридски”, гр. София

Медицинска антропогогика..................................................................... 4 Доц. д-р Пенка Марчева - ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, Педагогически колеж, гр. Плевен

Образователни аспекти на технологията „Портфолио” в музикално-педагогическото обучение на студенти - бъдещи начални учители..................... 12 2. ДЕТСКА ГРАДИНА Камелия Кръстева - ОДЗ № 5, гр. Враца

Децата, екологията, бедствията............................................................ 38 3. ПРОЧЕТОХМЕ ЗА ВАС Малка или голяма е нуждата от промяна на училищните тоалетни?.......... 44 4. ОТ БРОЙ В БРОЙ Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ.......................................................................................... 46 5. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ Информация за авторите...................................................................... 54

Учене през целия живот

Медицинска антропогогика Ключови думи: образование, парадигма, учене през целия живот, медицинска антропогогика и др. Резюме: Статията представя резултати от продължаващо изследване на автора върху съвременното развитие на науките за образованието в контекстта на новата парадигма за учене през целия живот. По-специално те касаят придобиването на медицинските специалности и повишаването на квалификацията на заетите в здравеопазването. Обосновава се разбирането, че наред с традиционната научна и учебна дисциплина „Медицинска педагогика” е необходима и медицинска антропогогика, която също да се преподава като учебна дисциплина в медицинските университети, факултети и колежи. По такъв начин ще се създадат възможности за формиране на необходимата по-широка компетентност на медицинските специалисти за ефективно учене, за реализация и професионално развитие. Повдигнатите въпроси целят да предизвикат научна дискусия и и постигане на консенсус. Съвременното развитие на образованието като система за учене през целия живот изисква да се преразгледат традиционно утвърдените постановки за образователните науки. Отдавна вече образованието не е запазена територия на педагогиката и включващите се в нейната система дисциплини като педагогическа психология, педагогическа социология и др. Педагогическата научна рамка вече е прекалено тясна и не съответства на новите реалности. Все повече научната рамка на образованието се разраства и в нея се включват други сродни, но и различни от педагогиката науки като андрагогика (за образованието на възрастни), герагогика (за образованието на стари хора) и т.н. Нещо повече, оформя се и специална наука за ученето през целия живот (образованието през всички човешки възрасти), която е наречена антропогогика. Тя успешно се развива като интегрираща теория и придобива характера на нова обединяваща рамка на науките за образованието. Антропогогическите идеи за образованието навлизат успешно във всички области на социалната практика, където се осъществяват и образователни процеси. Ученето през целия живот обхваща и областта на медицината и здравеопазването и явно само педагогическите познания няма да са достатъчни за неговото развитие. Понастоящем обаче, в медицинската област в България съществува само т.нар. медицинска педагогика. Медицинската педагогика е позната като интегративна и относително самостоятелна наука за образователните, обучителни и възпитател-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 ни процеси в областта на медицината. Преобладава мнението, че тя е педагогика на особенното в медицинското образование, но е ориентирана и към общото във висшето професионално образование. Приема се също нейното дефиниране като „отраслова педагогическа наука и като вид професионалната педагогика” [Попов и др., 2010, с.9]. Тя е и основната учебна дисциплина от този вид в медицинските университети, факултети и колежи. Логично е да се зададе въпросът: Какво по-специално налага наред с медицинска педагогика да се развива и нова наука, разглеждаща цялостно образователните процеси в тази област, имаща по-широк предмет и спектър на цели и задачи? Логичният отговор е че това се налага от възприетата вече нова парадигма за учене през целия живот. Тя поражда бързи промени в образователните практики и аналогични изменения в тяхната научна база1), които са валидни и за областта на медицината, здравеопазването и общественото здраве.

Исторически контекст на модерната образователна парадигма за учене през целия живот В хода на общественото развитие са издигани различни идеи (парадигми) за образованието, които са доминирали и насочвали неговото практическо осъществяване в отделните социално-икономически формации - през античността, средновековието, епохата на просвещението и т.н. до наши дни. Тези парадигми са следните: а) Традиционната педагогическа парадигма (от гр. “pedi”, т.е. дете и “agoge” - направлявам, насочвам, ръководя). Това е парадигма на формалното (институционализираното) образование, което протича еднократно през определен период от човешкия живот – от навлизането в т.нар. училищна възраст до преминаването в трудоспособна възраст и придобиването на психо-соматичната и социална зрялост. В различните видове училища младите хора получават образователна степен и професионална квалификация, необходими за започване на трудово– професионална дейност като се приема, че те ще бъдат достатъчни за целия им живот. б) Андрагогическата парадигма, (от гр. andras – зрял, възрастен), която утвърждава разбирането, че първоночално придобитите степен на образование, вид и ниво на квалификация не могат да бъдат достатъчни за целия трудов и активен живот. Ученето не само не се прекратява с постигането на зрелостта и започване на трудово-професионалната дей-ност, но се осъществява още по-интензивно от възрастните. То

Учене през целия живот не е приоритет само на формалните образователни институции – различни видове училища, колежи и университети. Възникват новите понятия “паралелна образователна система” и “неформално образование”, отразяващи същността на андрагогическата парадигма. В рамките на тази парадигма се утвърждава също, че на определен етап от социално-икономическото развитие неформалното образование ще придобие определящо значение и дори ще започне да доминира над формалното образование. в) Третата образователна парадигма признава равностойността, както на традиционното формално, така и на андрагогическото неформалното образование (на възрастни). Въвеждат се понятията “базисно образование” и “образование за всички”, „продължаващо образование и обучение”, които акцентират върху необходимостта, както децата, така и възрастните да получат равен шанс и достъп до обучение за придобиване на основните умения и компетентности. Именно в това се изразява смисълът на базисното образование, като първи етап и на продължаващо образование и обучение като втори етап от перманентния образователен процес, съставен от формално, неформално и информално учене. 2) г) Четвъртата парадигма е герагогическа (от гръцката дума “ gerаs”, т.е. стар човек). Тя е свързана с насърчаване на ученето през т.нар. третата възраст и обособяване на нова сфера от организирана образователна дейност в заключителният етап на човешкият живот – старостта. При съвременните условия, на увеличаваща се продължителност на живота, застаряване на населението, все по-късно излизане на работещите в пенсия, както и обективната необходимост от продължаване на трудовата и социална активност на мъжете и жените и след пенсионирането, се засилва потребността от обучение и през този период на човешкия живот. Ученето през третата възраст може да се разглежда и като втора фаза на образованието на възрастни, насочена към забавяне на неизбежните психо-соматични изменения, намаляващато социална активност с настъпването на старостта. Много точно тази идея е изразена от Хенри Форд в неговата знаменита фраза “Всеки който е спрял да се учи е вече стар”. Действително, провеждането на учебната дейност през този етап от човешкия живот съдържа в себе си значителен потенциал за поддържане на виталността, който може и трябва да бъде използван. д) Петата парадигма е за възпитанието и подготовката в ранното детство и предучилищната възраст. Тя е обективна основа за значително разрастване на мрежата от специализирани учебно-възпитателни заведения, както и за развитие на цялостна научна теория - т.нар. предучилищна педагогика. В нея са засегнати различни въпроси – за целта, задачите и характера на задължителна предучилищна подго-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 товка, условията за снижаване на долната граница на задължителната възраст за посещаване на училище, за системата от образователни и възпитателни въздействия върху малкото дете чрез музика, игра и други средства и дори за възможността да се влияе върху развитието и на все още неродените деца и т.н. е) Шестата парадигма се определя като антропогогическа (от гр. antropos – човек). Тя е напълно противоположна на традиционната педагогическа идея за образованието като ограничен във времето на човешкия живот еднократен процес, разглежда го като доживотен и всеобхватен процес, като резултат от историческия преход – от образование за цял живот към образование през целия живот. 3) По своя характер тази парадигма е холистична и интегрира в себе си традиционната педагогическа, андрагогическата и герогогическата идеи, идеите за обучението в предучилищна възраст, както и за перманентното образование. Резултатите от проведените изследвания на автора върху проблема за развитието на науките за образованието и парадигмата на ученето през целия живот показват недвусмислено, че антропогогиката е новата интегративна наука за образованието на човека, чийто предмет е създаващото се ново обществено явление – ученето през целия живот. [Катански, 2008, с. 98] Именно тази наука трябва да осъществи систематизиране на научните познания за образованието във всички области, (вкл. здравеопазването) и да участва в научната основа на човешкото развитие [виж подробно Катански, 2012].

Аргументи за необходимостта от медицинска антропогогика В специализираната литература академичното обучение на медиците се разглежда не само като бинарен (двустранен) процес, но и като обучение със три страни – обучаващ, обучаван и пациент [Попов и др. , 2010, с. 67 и с. 188]. Също така обикновенно се посочва, че за обучители в стажовете и практиките на бъдещите медици се ангажират опитни практикуващи лекари и че тези, както и някои други (очертавани от авторите) особенности правят овладяването на медицинските професии много специфично. Именно тази специфика на образователния процес аргументира и необходимостта от медицинска педагогика. Действително, в значителна степен, преподаването и изучаването на медицинските специалности се осъществяват в клинични условия, т.е при леглото на болния. Може да се приеме и че в някаква степен в него участва и пациентът, но обозначаването му като реална трета страна, която влияе върху качеството и ефективността на медицинското обучение според мен е пресилено. По същата логика например, като трилитерален би следвал да се определи и характерът на образовател-

Учене през целия живот ния процес в педагогическите факултети и колежи на университетите. В значителна степен обучението на бъдещите педагози се осъществява не само аудиторно, но и практически насочено - в училища, детски градини и други учебни заведения. Там в него участват деца и ученици на различна възраст, които могат да влияят на учебния процес в същата степен, както пациентите в болничните заведения. Като базови учители и възпитатели се ангажират опитни практикуващи педагози от съответните училища и детски градини, които също (както лекарите-обучители) могат да се разглеждат като страна в обучението. В правното образование разнообразието от такива „страни” и от обучители е дори още по-значително. В практическата част на обучението на бъдещите юристи участват под някаква форма и в различна степен съответните потребители на правни услуги и страни в съдебното производсво - исци, ответници, обвиняеми, свидетели и т.н. В практическата част на обучението като обучаващи (в широкия смисъл на това понятие) са изявяват практикуващи съдии, прокурори, адвокати и др. Всички тези лица действително присъстват в съответните образователни процеси. Това обстоятелство обаче не превръща обучението в три или полилитерално, то си остава бинарен процес с два основни субекта – университетски преподавател и студент. Следователно и академичното обучение в областта медицината следва да се разглежда като двустранно, а присъствието на пациента е в качеството му на клиент на здравните услуги. Пациентът е свързан с предмета на образованието и с постигането на неговата основна цел, която най-общо може да се определи като овладяване от студентите на познания и умения, качества и отношения за компетентно упражняване на съответната медицинска професия и специалност. В подкрепа на тезата за необходимостта от медицинска педагогика обаче, биха могли да се приведат други, по убедителни аргументи, както следва: а) Медицинската педагогика е необходима за изследване и разработване не само на специфични проблеми на обучението на студентите-медици, но и на продължаващото професионално обучение (квалификацията) на вече практикуващите медицински специалисти (възрастни). За да бъдат на нивото на бързо развиващите се технологии в съответните области на медицината те следва непрекъснато и (в повечето случаи) без откъсване от работата да актуализират подготовката си, да повишават, разширяват и усъвършенстват своята квалификация. б) Медицинската педагогика е нужна и за осигуряване на педагогическа подготовка и квалификация на практикуващи лекари (като обучение на обучаващи). Тази подготовка ще им помага да осъществяват успешно ролята, функциите и задачите на обучители в практиките на студентите, стажантите и специализантите, както и за оказване на въз-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 питателно въздействие, за мотивиране и развитие на съвременна медицинска култура в бъдещите лекари. в) Наред с общомедицинската и специална подготовка, медицинските специалисти следва да притежават познания, умения и компетентност за образователни (но не само педагогически) въздействия върху пациенти от различни възрастови групи като част от прилаганата терапия. Освен лечители, лекарите са и своеобразни ментори на болния (а и на неговите близки). За успешното изпълнение на тази роля също са им нужни специални, (вкл. педагогически) познания и умения. Такива могат да се осигурят от цялостна научна теория (наука) за образователните процеси в областта на медицината. г) Вече много често, на практикуващите лекари се налага да водят рубрики и здравни предавания, да изнасят здравни беседи (презентации) и инструктажи пред различни аудитории за което са нужни съответните познания и умения (вкл. по технологията на презентацията). Тази компетентност е интердисциплинарна и засяга както реториката, така и други научни дисциплини, вкл. педагогиката. Приведените доводи, според мен, убеждават в обективната необходимост от педагогическо изследване и логистика в медицинската област, както и от педагогическа компетентност на медицинските специалисти. Внимателният анализ на представеното обаче, насочва и към някои по-задълбочени изводи. Те са свързани с отговора на въпроса: Каква точно образователна наука следва да се свърже с медицинската сфера – за обучението на деца, на студенти, възрастни или стари хора? Основанието да се постави този въпрос е че образователните процеси обхващат всички изброени категории обучавани и пациенти от различни възрасти. Става ясно че освен за медицинска педагогика има достатъчни пространства за медицинска андрагогика, герагогика и т.н. Необходимо е също така, в съответствие с новата образователна парадигма да съществува и цялостна теория за обучителните и възпитателни процеси в областта на медицината. В тази връзка предлагам наред с традиционната медицинска педагогика да се обособи и медицинска антропогогика.

За същността на медицинската антропогогика Като научно наименование терминът медицинска антропогогика ще съответства на проблематиката, която обхваща образователни процеси с участници от различни възрасти. Както вече се подчерта, преходът на образованието към холистична (цялостна) система на учене през целия живот засяга и областта на медицината. В частност болничните и здравните заведения се превръщат все повече и необратимо в не-

Учене през целия живот традиционни места за учене (както и за преподаване). Тази тенденция именно налага да се възприеме несъмнено по-широкия (от този на педагогиката) антропогогически подход за организиране и провеждане на образователните процеси. Само промяна в терминологията разбира се, няма да бъде достатъчна. Необходими са допълнителни изследвания и разработване на тази относително нова проблематика в съответните области – обучение на студенти, но и на практикуващи лекари, образователни въздействия върху деца, младежи, възрастни и стари хора, обучение на обучители, придобиване на презентационни умения и т.н. Най-общо същността на медицинската антропогогика наука може да се определи като интегративна. Тя ще може по-успешно от медицинската педагогика да обхване разнообразието от образователни процеси. В тази връзка могат да се посочат следните основни положения: а) Медицинската антропогогика ще отразява особенното (специфичното) в медицинското образование, но ще е ориентирана и към общото във висшето и професионалното образование. Като наука тя може да изследва и разработва: ● Специфичните проблеми на обучението на студентите, както и продължаващото образование и обучение на вече практикуващите медицински специалисти; ● Развитието на познания, умения и компетентност на бъдещите лекари за образователни (обучителни и възпитателни) въздействия върху пациентите като част от прилаганата терапия; ● Формирането на познания и компетентност на здравните специалисти за водене на рубрики и предавания, за изнасяне на здравни беседи и инструктажи (презентации) пред различни аудитории; ● Осигуряването на педагогическа подготовка и квалификация на практикуващи лекари за осъществяване на ролята, функциите и задачите на обучители при практическото обучение на студенти, стажанти и специализанти, както и за оказване на възпитателно въздействие, мотивиране и развитие на съвременна медицинска култура в бъдещите лекари. б) Предмет на медицинската антропогогика ще бъде изучаването и обобщаването на закономерностите на осъществяваните обучителни, учебни и възпитателни процеси, както и на натрупващия се опит в сферата на медицинското образование. в) Целта на медицинската антропогогика ще е определянето на принципи, норми и правила за организиране и провеждане на образователните и възпитателни процеси в областта на здравеопазването. г) Основните понятия (понятийно-категориалният апарат) с който ще борави медицинската антропогогика включва: учене през целия живот, учене във всички области на живота, образование – формално,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 неформално, информално, възпитание, обучение и самообучение, преподаване, учене и др. В заключение може да се посочи че с проведеното изследване се обосновава по нов начин необходимостта от специална наука, която да се занимава със цялостната специфика на разнородните образователни процеси в областта на медицината и здравеопазването. Изложените в статията постановки за съвременното развитие на науките за образованието в контекстта на новата образователна парадигма за учене през целия живот насочват към разбирането, че тази наука следва да се нарича медицинска антропогогика и да се преподава като учебна дисциплина в медицинските университети, факултети и колежи. Разработването на цялостна визия за същността, предмета, целта и задачите на медицинската антропогогика е актуален проблем, който може да бъде успешно изследван и решен. БЕЛЕЖКИ: 1. Образованието-скритото съкровище. ЮНЕСКО, София, 1998. A Memorandum on Lifelong Learning, Brussels, 2000. http://ec.europa.eu/education/policies/lll/life/ memoen.pdf 2. Making a European Area of Lifelong Learning a Reality, Brussels, 2001. http://ec.europa.eu/education/policies/lll/life/communication/com_en.pdf. ЛИТЕРАТУРА: 1. Попов, Т. Ж. Христов и др. (2010) Медицинска педагогика- учебник за студентите от Факултетите по обществено здраве. ЕКС-ПРЕС, Габрово. 2. Катански, Ч. (2008) Ученето през целия живот като модерна образователна парадигма Bulgarian Journal of Science and Education Policy (BJSEP), Volume 2, Number 1, р.91-105, St. Kliment Ohridsky University of Sofia. 3. Катански, Ч. (2012) Развитието на човека в градацията – образование, здраве, доходи. Е-Обр@зов@ние, бр.44, с.6-17.

Чавдар Катански СУ ”Св. Климент Охридски”

Учене през целия живот

Образователни аспекти на технологията „Портфолио” в музикално-педагогическото обучение на студенти - бъдещи начални учители Резюме: В настоящата публикация е разгледан един от аспектите на съвременните педагогически технологии във висшето образование – портфолиото. Предложен е модел за приложение на тази технология в музикално-педагогическото обучение на студенти от специалност „Начална педагогика”. Ключови думи: учители по музика, музикално образование, „Портфолио” технология. Educational aspects of portfolio in the development of university students- future music teachers Abstract: The aim of the present research is to be studied some sides of the Portfolio technology in the education of students-future teachers music. The research tasks are: 1. To be done a theoretical research of the specifics of the Portfolio technology in the education of future teachers for an effective modern musical education at a primary school and kindergarten; 2. To determine the specifics of Portfolio technology in the development of students Second Year in Bachelor grade studying Primary School Pedagogic and Preschool Pedagogy; 3. To search and use some opportunities for reforming and extending the musical-pedagogical education of students from Primary School Pedagogic and Preschool Pedagogy; As a result of the theoretical research on the problem it has been determined the nature at the Portfolio technology in the musical education of the students from Primary School Pedagogic and Preschool Pedagogy . As an object of the present research it has been determined the role of portfolio-technology at the educational development of future teachers who will realize the modern musical-educational process. The methods, used in this research are: theoretical analysis of the literature on the studied problem, monitoring the use of student portfolios in teaching music. In the present report have been studied the results of that research part, related to the students‘ music methodic skills , which is a base of a complex

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 realization of a modern musical- educational process at a Primary school and Kindergarten . In the report conclusion have been pointed some of the opportunities of the Portfolio tehnology to optimize the musical-pedagogical education of the students. Key words: music teachers, music education, Portfolio technology. Увод Подготовката на учителите е проблематика, която винаги е била във фокуса на обществото. Личностно-професионалният профил на учителя е динамичен, понякога догонващ, но винаги търсещ, по отношение на процесите в съвременния обществен живот. За да бъде качествено образованието, „…учителят трябва да бъде Личност, … отличен специалист и педагог.“ (Павлов, Д., И., Петкова, 2005, с.8) Съвременният учител е този, които трябва да стимулира активно, действено усвояване на знания и умения, да мотивира учениците към самостоятелно развитие в познавателен, комуникативен и практически аспект. И. Петкова смята, че „идеалният учител-професионалист би обичал професията си и децата, би бил перфекционист в работата си, желаещ и стремящ се към новото. Той би изпълнявал с желание своите задължения (и те няма да тежат като бреме), би трупал нови знания, би поднасял учебния материал по нов начин, би се стремил към самоусъвършенстване. Формирането на такива идеални учители са предизвикателство за нас - университетските преподаватели”. (Петкова, И., 2012, с.248-249) Очакванията към училищната институция непрекъснато нарастват по отношение на подготовката на личности с адекватен на времето и обществото интелектуален и емоционален потенциал, със знания и умения, които са практически приложими, с компетентности за пълноценна самореализация, с култура, носеща традиции, и адекватна на съвременността. Актуалността на проблема за квалификацията на учителя предполага обновяване на модела на обучение, който трябва да бъде адекватен на динамиката в съвременното общество. „Същността на повишаването на квалификацията на педагогическите кадри глобално може да бъде определена като изпреварваща подготовка, целта на която не е толкова в увеличаване количеството натрупана нова информация, колкото в развитие на умения да се оперира с новата информация, да се проектира и моделира педагогическата дейност.” (Тополска, Е.,2007, с.205-206 ) Целта на настоящата публикация е да бъдат проучени някои страни на портфолиото като технология в музикално-педагогическото

Учене през целия живот обучение на студенти -бъдещи начални учители. Изследователски задачи са: 1. Да се направи теоретично изследване на спецификата на портфолиото като технология в музикално-педагогическото образование на бъдещите учители в началното училище; 2. Да се определи спецификата на портфолиото като технология, създаваща възможност да се проследи музикално-педагогическото развитие на студенти в бакалавърска степен от специалността Начална училищна педагогика; 3. Да се потърсят и използват възможности за реформиране и разширяване на музикално-педагогическо образование на студентите от специалност Начална училищна педагогика по отношение на методиката на преподаване на музика в начална училищна възраст ; Като обект на проучване в настоящата публикация се определя спецификата на технологията „Портфолио” в образователното развитие на бъдещи учители, които ще реализират съвременния музикалнообразователния процес. Методи, използвани в предложената публикация, са: теоретичен анализ на литературата по изследвания проблем, наблюдение и приложение на студентско портфолио в обучението по музикалнопедагогическите дисциплини. I. Теоретични аспекти на проблема В педагогическата литература терминът „портфолио” навлиза от други области: изобразително изкуство, фотография, бизнес, политика. Първоначалната му употреба се свързва с епохата на Италианския Ренесанс – така са се наричали папката, колекцията, албумът с картини или архитектурни скици, които художниците и архитектите са представяли на определени места.(Захариева, Р., 2003.) В резултат на теоретичните проучвания по проблема бе установена спецификата на технологията „Портфолио” в музикалното образование на студенти от специалност „Начална училищна педагогика”. Нейното разкриване се базира на някои педагогически възгледи, очертаващи основните й характеристики. Според Р. Захариева най-често портфолиото се определя като: – съвременна образователна технология; – инструмент за самооценка на автора (ученик, учител, студент, специализант), за рефлексия на собствената му дейност ; – алтернативен начин за оценяване ; – колекция, набор събрани и подредени материали, предмети, инструменти, насочени към постигане на конкретна, определена цел ; – лична папка с материали, групирани и организирани според виждането на автора, съобразно с избраната изследователска тема ;

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 – работна файлова папка, съдържаща многообразна информация, която документира придобитите опит и постижения ; – комплект от документи и самостоятелни работи по даден учебен предмет, тематична област, професионална сфера.( Захариева, Р., 2003) Този възглед дава възможност да се установи богата функционалност на технологията „Портфолио”. Това е първият научен аргумент, на който се позовавам, в търсене на съвременни начини за проследяване на музикалното научно-практическо развитие на студентите – бъдещи начални учители. Особено важна за настоящата публикация е ролята на портфолиото като инструмент за оценяване и самооценяване на резултатите от музикално-педагогическото им обучение. Разглеждането на функционалните му възможности предполага и очертаване на същността му като педагогически инструмент в сферата на висшето образование, свързан с музикалната теоретично-практическа подготовка на студентите. Същностните особености на технологията „Портфолио”, които С. Янакиева разкрива в общо педагогическо аспект, са следните: 1. отразява връзката между теория, научно познание и педагогическа практика: преработва, модифицира, моделира, конструира едни или други теории, принципи, подходи и методи, интегрира знания от различни области на науката и практиката, за да осигури оптималноефективно решаване на образователни и възпитателни цели…; 2. характеризира процесуално-дейностната, организационнофункционалната страна на педагогическата дейност…; 3. то е авторски, най-често личен продукт, защото се отличава със свободен подбор на материалите, свобода при тяхната интерпретация, коментар и оценка; 4. акцентът е върху напредъка; 5. негова качествена характеристика е самооценката. (По Янакиева, С., 2005) Чрез очертаването на особеностите на технологията „Портфолио” , С. Янакиева обобщава основната идея, заложена в него: „Аз знам на какво съм способен и го доказвам по най-добрия начин. Така ученето реално се превръща в нещо много повече от усвояването на знания – трансформира се в овладяване на компетентности и развитие на много по-сложни цялостни личностни структури.” (Янакиева, С., 2005) Използването на тази технология се основава на нейните по-важни функции: съдържателна, диагностична, рефлексна и мотивираща. (Пак там) В научната литература и образователната практика съществуват различни видове образователно портфолио. Според класификацията на Д. Павлов, изградена на основата на три критерия: субект, цели, носители на информация, се различават следните видове:

Учене през целия живот 1. Според субекта, който го изработва, портфолиото може да бъде: А. разработвано от студента…; В. разработвано от преподавателя, с различни цели: - за собственото кариерно развитие; - за формиране и развитие на своите възпитаници; - за работа по конкретен проект (тема). 2. Според целите портфолиото може да бъде: - процесуално, обхващащо конкретен период от време и отчитащо измененията, настъпили през този период; - ресурсно – специфичен анализ на ресурсите (интелектуални, финансови, материални, кадрови) в определена област; - демонстрационно – съдържащо целенасочено подбрана, систематизирана, структурирана информация, предназначена да убеди, да спечели другите да вземат положително решение за нещо (назначение, подписване на договор, спонсориране на проект и др.). 3. Според носителите на информация портфолиото може да бъде: - изградено от хартиено-печатни носители на информация; -разработена в електронен вид информация (на електронни носители). (По Павлов, Д., 2003) Присъствието на тази технология в подготовката на бъдещи учители е ясно заявено. В редица университети и колежи в България и чужбина, подготвящи специалисти за образователната практика, технологията „Портфолио” е включена в академичното обучение (Пак там). В България тя се прилага в образованието на педагози в Софийски университет, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и др. Преимуществата на тази образователна технология в конкретен методически план са подчертани от Д. Гълъбова: „Технологията „Портфолио” поставя в съвършено нова позиция студента, който от обект на обучение и оценяване се превръща в субект на собствената си дейност”. (Гълъбова, Д., 2010, с. 82). На основата на педагогически си наблюдения, тя предлага модел на тази технология, свързан с обучението на студенти по Методика на обучението по математика. Логично-обоснована е идеята за разработване на видове портфолио, съответстващи на основните етапи в подготовката на студентите – бъдещи учители. Моделът предложен от Д.Гълъбова, е ясен, конкретен и реализуем, не само в обучението по математика, но според мен и в останалите методически дисциплини. Присъствието на тази технология в сферата на висшето образование в България е следващият аргумент в подкрепа на тезата ми за мястото й в теоретичната и практическа подготовка по музика на студентите. В настоящата публикация е предложен вариант за студентско портфолио, свързано с музикално-педагогическото обучение на бъдещите начални учители. Според цитираната по-горе класификация, то е

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 процесуално, обхващащо периода на музикално-педагогическо обучение на студентите от специалност „Начална училищна педагогика” в образователна степен „професионален бакалавър”, включващ времето между II и VI семестър. Изградено е както от хартиено-печатни, така и от електронни носители на информация, които в този комбиниран вид позволяват по-ясно представяне на творчески решения на студентите по въпроси от музикално-педагогическата им практика. То включва следните 4 вида портфолио, които съответстват на основните етапи на обучение на студентите – начални педагози: - Студентско учебно портфолио , свързано с теоретичната подготовка по Теория на музиката и Методика на музикалното възпитание в началното училище; - Студентско диагностично портфолио, съдържащо резултати от контрола и оценката на учебните постижения, получени по време на първия етап от практическата подготовка на студентите – Хоспитиране по музика; - Студентско практикантско портфолио, разкриващо съдържанието и постиженията от втория етап на практическа подготовка – Текуща педагогическа практика по музика; - Студентско стажантско портфолио, представящо възможностите и резултатите на студентите от Преддипломната практика по музика; (По Гълъбова, Д., 2010) Проектът на портфолио, предложен в настоящата публикация, е съобразен със спецификата на образователната дейност на студентите, свързана както с теоретичните им знания по музикално-педагогическите дисциплини, така и с практическото им обучение. Той е опит да се систематизира теоретичната информация, получена от лекционните курсове и упражненията, и да се потърси активното й приложение в реален музикално-възпитателен процес, осъществен по време на практическата им подготовка. Стремежът е да се постигане баланс между теоретични задачи и практически дейности, като се разчита особено на самостоятелната работа на студентите. Музикално-педагогическата подготовка на студентите- бъдещи начални учители е проблематика, която присъства и в други мои публикации. Нейното протичане (на подготовката) може да се разглежда в найобщ план в два аспекта – научено-методически и практически. Съвременната научна подготовка на бъдещите начални учители, преподаващи музика, се определя в няколко насоки:  познаване на научните възгледи за същността на музикалните способности, музикално-познавателните процеси, музикалните дейности;  познаване на теоретичните основи на музикалното изкуство;

Учене през целия живот  познаване на педагогическите проучвания , изследвания и възгледи за същността, закономерностите и методите на музикално-възпитателния процес;  познаване на музикалната литература, което се изразява във мотивирано включване на творби с художествени достойнства, отговарящи на емоционалната отзивчивост на децата, с цел изграждане на музикално-естетически критерии. (Марчева, 2011, с.294) Практическата музикално-педагогическата подготовка на студентите от специалност „Начална педагогика” обхваща три етапа - хоспитиране, Текуща педагогическа практика и Преддипломна педагогическа практика, чрез които те получават възможността да приложат теоретичните си знания в реален учебен процес. Запознаването със съдържанието на всеки от видовете портфолио, както и критериите за неговото оценяване, се осъществява в началото на предстоящия етап от обучението. Структурни елементи в изготвянето на всеки вид са титулна страница и съдържание, включващо описание на компонентите от него. (Вж. Приложение 2) Когнитивните нива в различните видове на технологията „Портфолио” са изведени в зависимост от педагогическите цели, които са поставени при изпълнението на всеки елемент в него, и са определени на основата на Таксономията на Б. Блум. Тази таксономия представлява йерархичен ред на когнитивно поведение, което на всяко следващо ниво, включва измерения от предходните нива. Съгласно нея, учебните познавателни цели се разделят на шест основни групи (равнища), които предполагат и съответните познавателни нива: 1. Знания за факти, закони и дати и т.н. и включва следните подравнища: 1.1.Познаване на специфични особености 1.1.1. Познаване на терминология 1.1.2. Познаване на специфични факти 1.2. Познаване на начини и средства за работа със специфични данни 1.2.1. Познаване на условности 1.2.2. Познаване на насоки и последователности 1.2.3. Познаване на класификации и категории 1.2.4. Познаване на критерии 1.2.5. Познаване на методологията 1.3. Познаване на универсални и абстрактни понятия в дадена област 1.3.1. Познаване на принципи и обобщения 1.3.2. Познаване на теории и структури;

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 2. Разбиране на усвоените знания, свързано с възможността за самостоятелно оценяване и интерпретация на информацията за явленията от действителността: 2.1. Превод 2.2. Интерпретация 2.3. Екстраполация (интелектуална операция, с която една закономерност или практически опит се прилагат в съседни областиза извеждане на някакви умозаключения и друг опит). ции;

3. Приложение на тези знания в други условия или в нови ситуа4. Анализ на елементи, отношения, структури и т.н.: 4.1. Анализ на елементите 4.2. Анализ на взаимовръзките 4.3. Анализ на организационните принципи

5. Синтез на дадени, познати факти; 5.1. Предизвикване на уникално съобщение (общуване). С него се внушават идеи, чувства опит от друг човек. 5.2. Разработване на план или предлагане на набор от операции. Планът да задоволява изискванията на задачата. 5.3. Извличане на набор от абстрактни връзки. 6. Оценяване чрез вътрешни и външни критерии, за да се излезе зад пределите на отделна научна дисциплина или учебен предмет. 6.1. Преценка по отношение на вътрешни критерии и доказателства 6.2. Оценка по отношение на външни критерии.” ( По Митова, М., 1998, с.36) Съдържанието на всеки един от четирите вида портфолио, когнитивните нива, които предполага, ключовите умения на бъдещите начални учители, преподаващи музика, оценявани чрез него, кри териите и показателите, необходими за това, са основните акценти на следващото изложение в настоящата публикация . II. Съдържание на портфолиото в музикално-педагогическото обучение на студенти от специалността „ Начална педагогика” 1. Студентско учебно портфолио (от теоретичната подготовка по музика) на бъдещите начални учители В него са включени материали, разкриващи контрола и оценката на учебните резултатите по Теория на музиката и Методика на музикалното възпитание в началното училище, основни дисциплини в теоретичната подготовка по музика на бъдещите начални учители. То съдържа:

Учене през целия живот А. 3 учебни тестове за изследване на знания и умения на студентите по Теория на музиката; Б. 3 учебни тестове за изследване на знания и умения на студентите по Методика на музикалното възпитание в началното училище; В. 1 индивидуален проект на урок по музика, от учебното съдържание 1-4 клас в електронен вариант – Power Point или др.; Г. Проучване, анализ и изготвяне на реферат по зададена методическа тема, на база на най-малко 5 библиографски източника. Д. разработване на собствени дидактични модели на дидактическо упражнение, упражнение с игрови елемент, игра, дидактическо табло към определена съдържателна задача и др. Когнитивни нива:  знания, свързани с основна теоретична и методическа подготовка;  елементарен анализ на музикален материал от учебното съдържание по музика в началното училище;  анализ и синтез на методическа литература;  синтез по отношение на дидактически материали. 2. Студентско диагностично портфолио (от хоспитиране по музика) То съдържа резултати от контрола и оценката на учебните постижения, получени по време на първия етап от практическата подготовка на студентите – хоспитиране по музика. В него са включени: А. 2 Протокола на наблюдавани уроци, изнесени от базов учител; Б. 2 SWOT- анализа на уроци, изнесени от базов учител; В. Тест по хоспитиране на наблюдаван урок, изнесен от базов учител; (Вж. Приложение 3) Когнитивни нива:  разбиране на основни теоретични и методически знания в реални педагогически форми – уроци;  анализ на уроци, изнесени от базов учител ;  синтез - по отношение на разработване на собствени дидактически модели;  оценка на уроци, изнесени от базов учител. 3. Студентско практикантско портфолио (от Текуща педагогическа практика по музика) Разкрива някои параметри на съдържанието и постиженията студентите от втория етап на практическа подготовка – текуща педагогическа практика по музика. Съдържа: А. 2 проекта на уроци, от които единият е изнесен от студента; Б. 2 SWOT- анализа на уроци,от които единият е изнесен от студента; В. 2 протокола на уроци, изнесени от колеги- студенти;

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 Г. разработване на собствени дидактични модели на игрови упражнения, дидактични упражнения, игра, дидактическо табло към определена съдържателна задача и др. Когнитивни нива:  приложение на основни теоретични и методически знания в реални педагогически форми – уроци, моделиране и използване на различни методи и педагогически техники – игрови и дидактични;  анализ на собствен урок и урок, изнесен студент;  синтез - по отношение на разработване на собствени дидактически модели;  оценка на собствен урок и урок, изнесен студент. 4. Студентско стажантско портфолио (от Преддипломна педагогическа практика) То представя възможностите и резултатите от обучението на студентите в преддипломната педагогическа практика по музика, в основата на която стои цялостната им теоретична и практическа подготовка до момента. Съдържа: А. 4 проекта на уроци, от които два, изнесени от студента; Б. 4. Протокола на наблюдавани уроци; В. 2 SWOT- анализа на уроци, изнесени от колеги-студенти; Г. 2 SWOT- анализа на собствени уроци; Д. Разработени модели на игрови упражнения, дидактични упражнения, игри, дидактически материали към определена съдържателна задача и др. Когнитивни нива:  приложение на основни теоретични и методически знания в реални педагогически форми – уроци, моделиране и използване на различни музикално-педагогически методи и техники;  анализ на собствен урок и урок, изнесен колега-студент;  синтез - по отношение на разработване на собствени дидактически модели;  оценка на собствен урок и урок, изнесен от колега- студент; В предложеният модел на студентско портфолио по Методика на обучението по музика присъстват няколко основни методи и похвати – дидактически тестове, анализ на методическа литература, създаване на собствени модели на дидактически и игрови упражнения, създаване на проекти на уроци, SWOT- анализи на собствени уроци, изнесени от студента, SWOT – анализи на уроци, изнесени от базов учител и колеги-студенти. Включването и използването им е продиктувано от диагностичната функция на портфолиото, която е определена от основната цел на настоящото проучване – контролиране и оценяване

Учене през целия живот на знанията и уменията на бъдещите начални учители, свързани с музикално обучение. Анализът на методическа литература, създаването на собствени модели на дидактически и игрови упражнения, създаването на проекти на уроци, са основни елементи в подготовката на студентитепедагози. Необходимо е да се подчертае, че в съвременната педагогическа литература не е предлаган модел на „Портфолио по методика на обучението по музика” и точно в това е приносният момент на настоящата публикация. В следващата й част ще бъдат разгледани накратко два от използваните методи с цел аргументиране на тяхното приложение в Портфолиото по Методика на музикалното възпитание в началното училище – учебният тест и SWOT анализа . Учебните тестове са един от вече традиционните методи за проверка и оценяване на знания и умения в съвременната педагогическа практика. Учебният тест се прилага „при спазване на определени условия, има конкретна и научно обоснована цел, създава се според утвърдени изисквания, а резултатите се анализират и сравняват с предварително създадени норми”. (Бижков, Г., 2007, с.427-430) Като „дидактически” се определя тест, чрез който “се измерват резултати от учебната дейност върху определено учебно съдържание, което е усвоено в организиран учебен процес”. (Пак там) Тестовете, които се включени в портфолиото от музикално-педагогическото обучение на студентите, са с конкретни педагогически цели: 1. за проверка на знания и умения за разбиране и използване на специфична терминология; 2. за практическо приложение на знания, свързани с музикално-педагогически дейности; (Вж. Приложение 3) 3. за възприемане и анализ на музикалната информация. Причините за включването на учебни тестове в съдържанието на технологията « Портфолио» са следните: - по-висока обективност на оценката на знанията и уменията на студентите; - анализ на резултатите, който предоставя възможност: 1. да се направи прогноза за бъдеща педагогическа дейност; 2. да се разработи коригираща програма, съдържаща методи за подобряване, активизиране и стимулиране на музикално-педагогическото развитие на студентите. При конструирането на задачите е използвана таксономията на когнитивните цели според Б. Блум в нейните шест равнища: знания, разбиране, приложение, анализ, синтез и оценка, на която беше обърнато внимание вече в публикацията. Задачите използвани в тестовете са в следните формати: 1. Задачи с изборен отговор;

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 2. Задачи от типа „вярно/невярно” (с алтернативен отговор). 3. Задачи със свободен отговор. SWOT анализът е една от малко използваните в педагогическата практика интерактивни техники на обучение. Той е абревиатура на английски език, съставена от Strengths (силни страни), Weaknesses (слаби страни), Opportunities (възможности) и Threats (заплахи). Това е техника, използвана преди всичко за «стратегически анализи на вътрешната и външната среда за определяне на силни и слаби страни на организация (най-често в икономически аспект), както и външните възможности и заплахи . SWOT анализът е техника, свързана с разработването на матрица». (Вж. Приложение 1) (Василев Й., Орлоев Н., 2010) Използването й в портфолиото по музикално-педагогическите дисциплини в обучението на бъдещите начални учители е свързано с установяване на уменията им за определяне на силни и слаби страни на конкретни педагогически явления - в случая уроци, изнесени от базов учител, от студент – колега, от самия обучаем. Особено важни са възможностите и заплахите, включении в матрицата, които предполагат търсене на собствени виждания по определено учебно съдържание и изразяване на евентуални страхове, свързани с неговото реализиране в следващ практически етап на обучение. Определянето на спецификата на SWOT анализа като интерактивна педагогическа техника, включена в портфолиото на студентите - бъдещи начални учители, преподаващи музика, предполага и подчертаването на още няколко негови ключови характеристики: 1. SWOT анализът е ситуационен анализ, за разлика от дуги анализи, които използват пазарен, продуктов или някакъв друг подход; 2. От това следва, че той е определен във времето. (По Василев Й., Орлоев Н.,) В педагогически аспект това означава, че той се отнася за определен учебен времеви интервал, свързан с определена форма или етап на обучение – в случая – урок, хоспитиране, текуща педагогическа практика, преддипломна педагогическа практика. Подробното изписване на всички посочени елементи в SWOT – анализа позволява да се работи върху умението на студентите за моделиране и оценяване на музикално-педагогически явления. Създават се условия за оценка на различните дейности, включени в съдържанието на конкретна урочна единица. Чрез него се определят педагогическите предимства и евентуалната уязвимост при реализирането на определено учебно съдържание. Целта на SWOT анализа е да се потърсят възможности за максимизиране на лявата част на матрицата (силни страни и възможности) и минимизиране на дясната (слаби страни и заплахи).

Учене през целия живот Най-често като силни страни студентите определят сравнително добрата си методическа подготовка, организацията на проведения урок, използването на информационни технологии в него, онагледяването и т.н. Като слаби страни те отчитат трудностите, които срещат при привличане и задържане на вниманието на учениците от класа, недобре развитите си способности за пълноценно педагогическо общуване, неумението да използват адекватно музикален инструмент и др. Възможности обикновено се търсят в различната педагогическа интерпретация на учебното съдържание, в обогатяване на съдържателното и методическото поле на представената урочна единица, в комуникацията както с преподавателите – методици, така и с базовите учители. Заплахите - най-често са свързани с негативни лични фактори за реализацията на определена педагогическа дейност като недобре развити музикално-специфични способности и вокалноизпълнителски умения, „сценична треска” и притеснения по време на урока и др. . Чрез използването на портфолиото беше създадена структура, която разкрива спецификата на музикално-педагогическото обучение на студентите. Използването на тази съвременна технология направи впечатление сред студентите. Наблюденията показват повишаване на тяхната мотивация и предоставяне на повече възможности, както за по-обективно оценяване на всеки етап от обучението им, така и за подетайлно проследяване на развитието на педагогическите им умения. Проектите и протоколите на изнесени уроци са традиционни елементи в практическото обучение на студентите - педагози. (Правилник на ВТУ) Това е причината за тяхното включване в студентското портфолио. (Вж. Приложение 4) Чрез тях се развиват уменията на бъдещите учители за наблюдение, анализ и моделиране на педагогически явения. Разработването на модели на игрови и дидактични упражнения, игри, дидактически табла към определена съдържателна задача създава възможности за развитие на способности за педагогическо творчество на студентите. То е един от съществените фактори в бъдещата им реализация. Според Е. Тополска „творческата дейност на учителя се разглежда от различни автори като дейност, насочена към решаване на различен род ситуативни проблеми и задачи. Смисълът на решаването на тези задачи се състои не в това да се открие нещо неизвестно за теорията и практиката, а в това, да се развиват у учителите умения за по-ефективно решаване на педагогически проблеми. В този смисъл е от значение наличието на преход от монологични форми на квалификация, които

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 предполагат информиране, към диалогични форми на квалификация, които създават условия за рефлексивна дейност» . (Тополска, Е., 2007, с.) Това е тази част от предложеното съдържание на Портфолиото, чрез която се поставя началото на пътя към педагогическо майсторство на бъдещите учители. Изборът на всеки един от предложените методи и техники, включени в разглежданата технология Портфолио е продиктуван от целта за проследяване, контролиране и оценяване на знанията и педагогическите умения, свързани с музикалното обучение в началното училище на студентите. III. Система за оценяване на портфолиото в музикалнопедагогическото обучение на студенти от специалността „Начална педагогика” В съвременната методическа литература липсва единен модел за методическа компетентност за преподаване на музика в общообразователното училище. От това произтичат и трудностите при разработване на критерии за оценяване на портфолиото, свързано с музикално-педагогическото обучение на студентите. Допълнителна трудност в този процес се привнася и от съществуващото статукво музиката в началното училище да се преподава, както от учители със специалност „Музикална педагогика”, така и от началните учители. В настоящата публикация няма да се защитава едната или другата позиция, тъй като това не е обект на проучване в съдържанието й. В нея ще се потърси възможност за оценяване на методическата компетентност за преподаване на музика на студентите от специалност „Начална педагогика”. От тук следва, че при отсъствието на стандартизиран модел за такава компетентност, ще трябва да се очертаят границите – необходимият минимум и предполагаемият максимум, в които да бъдат аранжирани методическите знания и умения на бъдещите учители по музика. Знанията и уменията, които са подбрани за настоящото проучване разкриват основните качества на музикално-педагогическата подготовка на студентите- начални учители и те са следните: 1. Притежава основна специална подготовка, включваща базисни музикални и музикално-методически знания и умения за преподаване в началното училище; 2. Притежава умения за решаване на музикално-дидактически упражнения, свързани със спецификата на музикалното обучение в 1-4 клас; 3. Притежава умения за дидактически анализ на основни музикалнопедагогически дейности, учебни форми, методи, казуси, свързани с

Учене през целия живот музикалното обучение в началното училище; 4. Притежава знания и умения за планиране и организиране на музикално-възпитателен процес в I-IV клас; 5. Притежава основни знания и умения за диагностициране на специфични музикални способности и основни музикално-познавателни процеси, върху чието развитие се работи в начален етап на обучение; 6. Притежава практико-приложни умения за моделиране и представяне на музикално-педагогически явления; 7. Умее да представи ясно и точно свои мисли и идеи , да защити аргументирано своя теза в проектна задача, доклад, реферат; 8. Разкрива формирани критерии за естетичност и грамотност при оформяне на дидактически материали, електронни проекти на уроци и др.; 9. Проявява мотивация за търсене и обогатяване на получените до момента знания и изградените в процеса на обучение умения с допълнителни такива от сферата на музикално-педагогическата практика; 10. Притежава адекватни на образователното и личното си развитие умения за оценка и самооценка на музикално-педагогическа дейност. Оценяването на тези знания и умения се извършва чрез два основни критерия, които включват по три показателя, всеки от които има по три равнища. I критерий: Равнище на владеене на учебния материал. Оценява се чрез учебните тестове по Теория на музиката и солфеж и Методика на музикалното възпитание в началното училище, включени в първия вид -студентско портфолио. Показател 1. Пълнота на обобщена представа на студента за спецификата на музикално-възпитателния процес в началното училище. Този показател е свързан с равнището на студентите за използване на наличния запас от знания за съществени признаци на музикално-възпитателния процес. Чрез него (показателя) се оценява степента на разбиране на особеностите на обучението по музика в начална училищна възраст. а) високо равнище - използват максимално знанията си за особеностите музикално-възпитателния процес в начален етап на обучение; разбират общите черти и спецификата в съдържателната същност на този процес. б) средно равнище - частично използват знанията си по отношение на музикално-възпитателния процес в началното училище, показват частично познаване на същността му, непълно разбират неговата съдържателност. в) ниско равнище - не познават същността на музикалното обучение в начален етап, не умеят да разграничат негови ключови особености.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 Показател 2. Точност на знанията. Този показател е свързан с равнището, на което студентите решават задачи, свързани с основни понятия в предложените тестове, както и използването и интерпретирането на знания в останалите елементи на портфолиото . а) високо равнище - правилно са решени всички или почти всички задачи (90 - 100%) по отношение на основни понятия, свързани с музикално-педагогическото обучение в начален етап. Не са допуснати съществени грешки. Студентът умее да оперира с основните понятия; б) средно равнище - допуснати са някои неточности и малко на брой съществени грешки при решаване на задачите от тестовете. (От 40 до 89% са вярно решените задачи.) Студентът умее да оперира с основни понятия, но допуска някои грешки, разкриващи пропуски в подготовката му; в) ниско равнище - допуснати са големи неточности при решението на задачите (под 40% са вярно решените задачи). Неправилно се оперира с основни понятия. Показател 3. Разбиране на същността (смисъла) на определени музикално-педагогически явления. Този показател дава възможност за оценка на равнището, на което студентите осмислят информацията, която получават чрез тях. а) високо равнище-максимално разбиране на съдържанието, целесъобразно прилагане на знанията, свързани с процеса на музикалнопедагогическо общуване. б) средно равнище - частично разбиране съдържателната същност на музикално-педагогическите явления, не винаги прилагат знанията си. в) ниско равнище - допускат съществени неточности при тълкуване на съдържанието на музикално-педагогически явления. II критерий: Равнище на музикално- педагогическо израстване на студентите. Този критерий се оценява чрез проектите и SWOT анализите на уроци, чрез разработването на модели на игрови и дидактични упражнения, игри, дидактически табла към определена съдържателна задача. Показател 1. Приложимост на обобщената представа за определено музикално-педагогическо явление - чрез него се оценява равнището на готовността на студентите да прилагат усвоените знания в нови ситуации, установява се каква е степента на умения за пренос на знанията. а) високо равнище - умело прилагат знанията в нова ситуация, правилно и точно използват усвоеното учебно съдържание; б) средно равнище - недостатъчно адекватно пренасят усвоените знания, не винаги ги прилагат успешно в нова ситуация; в) ниско равнище - ограничени възможности за пренос на знания, не умеят да ги прилагат в нова ситуация.

Учене през целия живот Показател 2. Ефективност на умения за възприемане, осмисляне и моделиране на музикално-педагогически явления. Този показател е свързан с равнището, на което студентите показват умения за съпоставяне, отделяне на същественото от несъщественото, обобщение и класификация при разглеждане на музикално-педагогически явления; а) високо равнище на умения за възприемане, осмисляне и моделиране на музикално-педагогическо явление; б) средно равнище – възприема, но не успява задълбочено да осмисли и да моделира музикално-педагогическото явление , което обект на наблюдение и проучване; в) ниско равнище - ограничени възможности за възприемане, проявява желание за моделиране на музикално-педагогическо явление, но не постига целта, поради липса на задълбоченост при анализирането му . Показател 3. Творчески прояви на студентите – показател, чрез който се оценява равнище на прилагане на знания в нестандартни условия и трансформирането им в умения . а) високо равнище – студентът успешно използват знанията си в нови условия, реагират адекватно при задачи с творчески характер. б) средно равнище – студентът частично използва знанията си в нови условия, понякога успява да се справи със задачи с творчески характер. в) ниско равнище - студентът има ограничени възможности за творчески търсения. Независимо от безспорните качества на педагогическата технология „Портфолио”, нейното използване в обучението на студенти по музикално-педагогическите дисциплини бе съпроводено с някои затруднения. Първото от тях е трудоемкостта на създаването й. Необходимо е изграждането на сериозна мотивация у студентите, която да доведе процеса до сполучлив край. Затруднение предизвиква и изработването на ясно измерими критерии за оценяване на труда на студентите чрез тази технология. Заключение В заключение ще се подчертае, че технологията Портфолио създава редица възможности за оптимизиране на музикално-педагогическо образование на студентите. Нейната специфика предполага развитие на умения за оценка и самооценка, като акцентът се измества по посока на самооценката, което особено важно за личностното израстване на бъдещите учители. По своята същност тази технология създава условия за развитие на творческите умения на студентите, за развитие на тяхната мотивация и педагогическа рефлексия. В този смисъл те

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 се превръщат в основен субект на своето музикално-педагогическо образование.

Доц. д-р Пенка Марчева ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” Педагогически колеж, гр. Плевен penka_mar4eva@abv.bg

Литература: 1. Бижков, Г., Краевски, В., Методология и методи на педагогическите изследвания. Университетско издателство «Св. Климент Охридски», 2007. 2. Василев Й., Орлоев Н., Креативен нелинеен SWOT анализ, 2010, mech-ing.com/journal/ Archive/2010/6/2.../62_Jordan%20Vasilev.pd... 3. Гълъбова, Д., Технологията „Учебно портфолио” в университетското обучение по дисциплината „Методика на обучението по математика”, „Педагогика”, 2010, бр.5, с.82-95. 4. Захариева, Р. Портфолиото – образователна технология за професионално-педагогическо развитие на преподавателя. – В: Международна научна конференция “Предизвикателства пред продължаващото образование на педагогическите кадри”. С., 2003. 5. Марчева, П., Комуникативната компетентност на бъдещите начални учители в реализацията на съвременен музикално-възпитателен процес – проблеми и възможности, Есенен научно-образователен форум 2011 на тема „Учителят: призвание, компетентност, признание”, С.,2011, с.289-301, ISSN1312-899X. 6. Митова, М., Методика на обучението по практика в медицинските колежи, С., График консулт ООД, 1998. 7. Правила за професионално-практическо обучение в Педагогически факултет към ВТУ „ВТУ Св. Св. Кирил и Методий”, http://www.uni-vt.bg/pages/4292/uplft/Pravilnik_X_TPP_PPP_za_ PF_2010.pdf . 8. Павлов, Д., И. Петкова. Критерии и показатели за оценяване качеството на образованието в сп. Посоки, 2/2005. 9. Павлов, Д. Образователни информационни технологии. Модул трети (М3), София, 2003, с. 159-160. 10. Павлов, Д. Образователни информационни технологии. Модул трети (М3), София, 2003, с. 177-178. 11. Петкова, И. Формирането на бъдещия учител като професионалист – предизвикателство за университетския преподавател. – В: Формиране на гражданина и професионалиста в условията на университетското образование, София, 2012, том първи, с. 248-254. 12. Тоцева, Я., Професионално-педагогическа и интеркултурна комуникативна компетентност, http://ytotseva.blogspot.com/2009/06/blog-post_3353.html . 13. Павлов, Д., И. Петкова. Критерии и показатели за оценяване качеството на образованието, сп. Посоки, 2/2005. 14. Хуторской А. В. Ключевые компетенции и образовательные стандарты. http://www.eidos. ru/journal/2002/0423.htm. 15. Янакиева, С., Образователното портфолио – философия, технология, практически проекции, I-продължаващо образование, 2/2005, http://www.diuu.bg/ispisanie/. 16. Topolska, E. Furthering the qualification of pre-school teachers in the Republic of Bulgaria to integrate children with special educational needs. – Современи тенденции во формираньето на наставниот кадар за предучилишното воспитание и одделенска настава. Macedonia, 2007, p. 205-206, Скопjе. 17. Topolska, E. INNOVATIONAL APPROACH IN TEACHER-TRAINING FOR THE INTEGRATION OF CHILDREN WITH SPECIAL EDUCATIONAL NEEDS. – Иновациjе у настави, 2007, № 4, p. 8, Београд.

Учене през целия живот Приложение 1.

Графично представяне на SWOT анализ на:

Урок – вид:........................................................................... Клас:..................................................................................... Тема:.................................................................................... Дата:.....................................................................................

СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБОСТИ

БЛАГОПРИЯТНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ (РИСКОВЕ)

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 Приложение 2.

ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий” Педагогически колеж – гр. Плевен

ПОРТФОЛИО по Методика на музикалното възпитание в началното училище (Етап:)

Изготвил:.............................................................................. Фак. № ……………………….. Плевен, 2012 година 31

Учене през целия живот Приложение 3.

Т Е С Т върху урок от Хоспитиране

Име....................................................................................... Факултетен №...................................................................... Тема на наблюдавания урок:.............................................. .............................................................................................. Клас:..................................................................................... Вид на урока:.......................................................................

1. Напишете поне по една от всеки вид педагогически цели и задачите, чрез които бяха реализирани те в наблюдавания урок: ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 2. Кои са използваните в урока методи, подкрепете със съответната дейност: ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------3. По какъв начин беше създадена емоционална нагласа в часа: -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------4. Представете си, че сте на мястото на учителя и поставете аргументирано темата на урока пред децата: ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------5. Коя беше основната дейност в урока и какви бяха задачите, поставени на децата, към нея: ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Учене през целия живот 6. Върху кои музикално-специфични способности и музикално- познавателни процеси се работеше в наблюдавания урок, подкрепете отговора си със съответната дейност: а. мелодичен слух ------------------------------------------------------------------б. ладов усет -------------------------------------------------------------------------в. метро-ритмичен усет -----------------------------------------------------------г. тембров слух ----------------------------------------------------------------------д. динамичен слух ------------------------------------------------------------------А. музикално възприятие --------------------------------------------------------Б. музиколно-слухови представи ----------------------------------------------В. музикално мислене ------------------------------------------------------------Г. музикална памет -----------------------------------------------------------------Д. нотна грамотност ----------------------------------------------------------------7. Какво бихте променили в наблюдавания урок според своите възможности, ако бяхте на мястото на учителя: -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 Приложение 4.

ПРОТОКОЛ № …………….. на изнесен урок Дата :……………………………………….……………………………….……… Вид на практиката: ………………………………………………………………… Учебен предмет:…………………………………………………………………… Учебник (авторски колектив):……………………………………………….….. Тема на урока:………………………………………………………………….…. Клас:…………………………………………………………………………..….… Вид на урока:……………………….…………………………………………...... Елементи на изнесения урок Образователни цели на урока Образователни задачи за постигането им Възпитателни цели на урока Възпитателни задачи Развиващи цели на урока Развиващи задачи Използвани дидактически методи и средства Основни понятия

Формулирани от учителя

Методи: Средства:

Междупредметни връзки: Използван музикален материал:

Учене през целия живот Структура/етапи на 1 етап. Подготвителна част на урока: протичане на урока - Създаване на емоционална атмосфера – използвани техники, допълнителни материали; - Разпяване – музикален материал: 2 етап. Основна част на урока: - Аргументирано поставяне на темата: - Основна дейност в урока – запознаване с нова песен, възприемане на нова музикална творба, обобщение по дадена тема и т.н., в зависимост от вида на урока – Как? С какви методически похвати? 3 етап. Затвърждаващ етап: - Включване на допълнителен музикален материал, детски музикални игри, творческа дейност и т.н. – С каква цел? (Защо?), С какви методически похвати (Как?). 4 етап. Заключителна част: - Обобщение на направено в часа, преценка, поставяне на домашна работа и т.н. Съдържание на урока/ Ход на урока 1. етап: Подготвителна част на урока: Дейности, Например – беседа за...., зададени са реализирани от учителя и учениците следните въпроси: през отделните Учител: етапи на урока Ученик: и т.н. 2. етап: Основна част на урока: - Поставяне на темата (записва се точно начина, по който се поставя темата) Учител: - Основна дейност в урока: (Описват се етапите в нея – например при разучаване на нова песен: А. Създаване на обща представа за творбата чрез : 1 слушане – със задача: „ ….” 2 слушане – задача: „…” Б……………………….. и т.н.) 3. етап: (По същия начин) 4. етап: (По същия начин)

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 Баланс на времето 1 етап. Подготвителна част на урока:

мин.

2 етап. Основна част на урока:

мин.

3 етап. Затвърждаващ етап:

мин.

4 етап. Заключителна част:

мин.

Детска градина

Децата, екологията, бедствията “Да се научим да пазим гората днес, за да я има и утре!” На съвременния етап от развитието на обществото проблемът за екологичното възпитание на децата е особено актуален. Приобщаването на малкото дете към природата изисква да се изгражда у него потребност за опазването и. За да придобие личностен смисъл за детето, то трябва да пристъпи към нея с радост и интерес. А това означава да му се даде възможност да види резултатите от собствените си усилия и да почувства собствената си значимост в отношенията си с нея. Общуването с природата мотивира познавателните интереси у децата и желанието им да наблюдават всичко, което ги заобикаля. Възпитанието и обучението на децата от ПУВ е ориентирано към бъдещето и затова то трябва да разкрива широка картина на човешките отношения с природата, със самите себе си. Да си взаимодействаш с околната среда, според Ирина Колева, означава да умееш да въздействаш върху живота си с чувство за мяра, такт и конкретно отношение към природния обект. Авторката определя учителят в детската градина като равностоен партньор за природозащитна дейност на детето и екологосъобразна социализация.[10] Земята е една за всички. Унищожаването и замърсяването на красивите ни гори като част от природното богатство бе предизвикателството, което ме подтикна към планирането на педагогическа ситуация, в която да засегна този проблем. Идеята бе продиктувана от части и от самите деца, а поводът беше опожаряването на хижа “Вестител” на 31.10.2005 г. и природната местност около нея. Предотвратяването на световната екологична катастрофа формира потребност от образование за промяна на поведението на човека в съответствие със законите на природата. Ето защо е нужно да се работи за формиране на компетенции и развитие на изследователската дейност на децата. Използването на интерактивни форми, методи, средства, според Здравка Костова, спомага за преодоляване на бариерите в общуването, за намиране на социалната ниша, т.е. за социализиране. От друга страна, във взаимодействието се стимулират мисленето, генерирането и обменянето на идеи.[11]

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 Децата от предучилищна възраст трябва да разберат, че са отговорни за своите действия и постъпки. Да умеят да открият промените в природната среда и предлагат самостоятелни решения за опазване на природното разнообразие. В предучилищна възраст, според Димитър Гюров, децата демонстрират готовност да усвояват информация, да запаметяват с лекота впечатления. При 5-6 годишните деца вниманието в учебна среда се насочва към съществени признаци на предметите и обектите, които се изявяват на сетивния опит на детето. Осъществява се преход от общата представа към конкретизирането им. Авторът твърди, че ако в образователното съдържание на всяка ситуация се осигури възможност за откриване на единството в многообразието от признаци, то знанията на децата достигат до понятийните обобщения. Формирането на обобщени представи за природни обекти може да се осъществява ефективно когато се осигурява включването на мисловните операции.[4] Предложения проект за задължително-регламентирана ситуация е съобразен с потребностите на децата за формиране на компетенции и педагогическите цели, осъществени в детската градина с 5 - 6 годишни деца. ОН “Природен свят” Ядро “Естествена физическа среда и природни явления” Глобална тема: Разпознаване правила за безопасност при природни бедствия. Целеполагаща теза: Възпитаване на адаптивна компетентност и регулиране съобразно нормите, произтичащи от природните и обществени условия при бедствие /пожар/. Подтема: Запознаване с рационални начини на действие и поведение в замърсена природна среда и при пожар. Екологосъобразно поведение в природната среда. Познавателна задача: Детето да осъзнае необходимостта от опазване на гората и зависимостта между дейностите на хората и съхранението на природата. Образователни цели: 1. Овладяване на система от общи представи за природни бедствия и ориентиране в нормите за безопасно движение и регулирано поведение при предпазване от критични за живота и здравето ситуации. 2. Упражняване на самостоятелна практика при спазване на правила и норми за поведение при критични ситуации-пожар. Задачи: 1. Ориентиране на детето в причините за възникване на пожари сред природата. 2. Осъзнаване последствията от нарушеното природно равновесие.

Детска градина 3. Формиране на отговорно поведение у детето за действия при бедствия-пожар, буря. Ключови думи: бедствие, пожар, буря, беда, причина, огън, дим, горене, помощ, грижа, отговорност, евакуация, смелост и др. Очаквани резултати: * Знания-детето да придобие конкретни представи за норми на поведение на възрастни и деца в природната среда при бедствие. * Умения-детето разбира връзки и сравнява поведение на деца и възрастни в природната и социална среда; предвижда критични ситуации. * Отношение-детето реагира адекватно в симулативни критични ситуации;оценява ролята на човека като отговорен за собственото си здраве и осигуряване на благоприятни условия за развитие на обекти от растителния и животинския свят. Интерактивност: 1. Въвеждащо упражнение “Ние сме дървета”. 2. Симулативна критична инсценировка-пожар в гората. 3.Обследване на природни материали, донесени от района на хижа “Вестител”, която беше опожарена. 4. Обследване на отпадъци от хартия, пластмаса и метал. Разделно събиране. Организация на работа: Утринна среща за приобщаване на децата в групата и насърчаване споделянето, слушането, приобщаването и участието им. Поздрав-пускане на музика за приканване на децата за събиране. Учителят поздравява децата вербално за установяване на приятелски и приобщаващ тон в кръга. Следва невербално послание-пускане на позитивен енергиен заряд по кръга. Споделяне: Цел: Насърчаване на демократични нагласи и поведение: приобщаване, критично мислене, толерантност, лична и социална отговорност. Няколко деца споделят, че са видели в района на детската градина умрели птици и правят своите заключения за причините за смъртта им. Едно дете споделя, че при пристигането си в детската градина е чуло сирена на пожарникарска кола. Друго дете носи рисунка от вкъщи, на която е изобразено гора и нейни обитатели. Първо равнище: Метод: разговор Похвати: провокиращи и уточняващи въпроси за извличане информация от децата и генериране на темата. Ключови думи: природа-жива и нежива екосистема, бедствие, по-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 жар, опасност и др. Примерни въпроси: Защо обичаме да ходим в гората? Как се чувстваме там? Какво може да предизвика запалването на пожар? За кого са опасни пожарите в гората? Кои са лесно запалими природни обекти (купа сено, дървета, храсти)? Упражнение “Ние сме дървета” Цел: осъзнаване ценността на дървесните видове;жизнения цикъл на едно дърво. Симулативна критична инсценировка-пожар в гората. Игра “Репортери” Цел: адекватно реагиране в симулативна критична ситуация. Обследване на конкретна обстановка. Примерни въпроси: Кой предизвика пожара? Какво усещате? Какъв въздух вдишваме? Какви са последствията? На кого да се обадим за помощ? Как да спрем пожара? С какво можем да загасим огънят? и др. Следва обследване на изгорялата местност в гората-недогоряло дърво, храст, въглени, отпадъци и др. Следва обследване на незасегнатата местност от пожара с цел уточняване какви отпадъци се намират в гората след буря (силен вятър). Следва сортиране на отпадъци от хартия, пластмаса, метал - игра “Да почистим гората”. Цел: упражняване на групова практика в конкретна ситуация и осъзнаване необходимостта от опазване на гората. Второ равнище: Установяване равнището на знанията на децата по темата. Работа в малки групи 1 гр. - постер: “Правилно и неправилно поведение в гората”. Цел: осъзнаване норми на поведение в природната среда. 2 гр. - постер: “Чиста природна среда-пожар в гората”. Цел: осъзнаване последствията от нарушеното природно равновесие. 3 гр. - постер: “Открийте грешките”. Цел: изследване на дивергентното мислене на детето, уменията му да схване ситуацията и открие необичайното, нелогичното. Трето равнище Цел: отделяне елементите в изследваното явление и съответната целеполагаща единица. Графично моделиране: На децата се предоставя картина, на която да опишат промените в природната среда след пожар. Четвърто равнище

Детска градина Цел: осъществяване пренос на изследваното явление в конкретна дейност-децата изпращат своите послания на всички деца по света по повод опазването на природната среда. Дейности по избор: направа на макет “Чиста природна среда” (работа с отпадъчни и природни материали); изработване на екологични знаци за двора на детското заведение; засаждане на дърво. Съвременните деца искат и търсят “своето място” в действителността около тях: да посрещат промените и да оказват влияние върху тях; да мислят критично и да правят избор; да откриват и решават проблеми; да се грижат за околната среда и т.н. Педагогът има възможност да използва варианти за целите на педагогическото взаимодействие с децата, като обогатява сетивния и интелектуалния опит на детето на емпирично и рефлексивно ниво. По този начин личния опит на детето по опознаване на външните характеристики на предметите и обектите се трансформира в конкретна ситуация на техния анализ и оценяване – преживяване на придобитото като осъзната информация. [7] В процеса на проблемната педагогическа ситуация децата осъзнаха, че всяка намеса на човека в природата, когато тя не е съобразено със законите и, довежда винаги до нежелани за него последствия. Крайният резултат бе превръщането на знанията в отношение и поведение, изграждане на светоглед и ценностни ориентации към екологичните проблеми. Ролята на педагозите е практически да възпитават своите възпитаници в духа на глобалните проблеми на нашето време, да им предават знания, които формират личностно-ценни и обществено-значими качества. Интеракцията предлага възможности за алтернативни решения на даден проблем и избор на оптимален за случая вариант. Умението на педагога вариативно и мобилно да взаимодейства с децата в конкретна ситуация, е в основата на развитието на умения за сътрудничество при овладяване на знания, нагласи, ценностни ориентации и компетенции. - Учителят трябва да умее да създава и решава ситуации, с които да стимулира у детето умението да пренася овладените знания в нови условия при решаването на ситуации и по този начин да натрупва модели на положително отношение към природата.[1] - На образованието се отрежда нова социална мисия и роля – да бъде основен елемент за постигане на устойчиво развитие на обществото. Неговата задача е да формира подрастващите в дух на общочовешки ценности и толерантност, които да се развиват на всички образователни нива – от детската градина и началната училищна степен през средното образование до университетите и ученето през целия живот.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 Новата концепция за екологично възпитание е насочена към възпитаване комплекс от качества у личността, позволяващи и да действа в обкръжаващата среда съобразно екологичните закони, които съхраняват природата. Камелия Кръстева ОДЗ № 5, гр. Враца

ЛИТЕРАТУРА: 1. Галчева, К., Г.Галчев. Педагогика на взаимодействието “Дете – околна среда” 2. Георгиева, Е., Е.Драголова. “Ръководство за диагностика за интелектуалното развитие на деца от предучилищна възраст”. 3. Гюров,Д. “Педагогика на взаимодействието дете-среда”. С. “Веда Словена”-ЖГ,02 4. Гюров,Д. “Овладяване основите на екологичната култура и ориентирането в света”.в сп. “Предучилищно възпитание”, С. 4, 2003 5. Гюрова, В. Л. Илиева. “Моята безопасност”.София.”Просвета”, 2005 6. Държавна агенция “Гражданска защита”. “Азбука на оцеляването”. София, 2004 7. Книга за учителя (5-6 г.). Поредица “Ръка за ръка” Изд. “Просвета” 8. Колева, И. “Правото на детето на права”.София.”Предтечи”,2001 9. Колева, И. “Социализация, рефлексия, ситуации”.София.”Предтечи”,1996 10. Колева, И. “Теоретика. Неогея”.София, 2000 11. Костова, З. “Концептуализация на екологичното образование”. В.Търново “Фабер” 12. Лазарова,Л.М.Димитрова. “Екологично образование за устойчиво развитие”. София, 2001 13. Нюсън, Д. “Природните бедствия”. София. „Хермес”, 2002 14. Петраш, К. “Чувам земята”. София.”Техника”, 1996 15. Янакиева,Е. “Аз съм потокът, а ти си реката, в която се вливам”. София. „Димант”, 2000

Прочетохме за вас

Малка или голяма е нуждата от промяна на училищните тоалетни? 19 ноември Международен ден на тоалетната Утре 19 ноември – Световен ден на тоалетната от 10:30 до 12.30 часа млади хора и доброволци от Националната мрежа за децата ще раздават информационна тоалетна хартия и ще привличат вниманието на гражданите за нуждата от промяна на училищните тоалетни. Събитието ще се състои между министерството на здравеопазването и подлеза на метростанция Сердика. Още през 2009 г. в Министерство на здравеопазването се зае да изготви и приеме Наредба за училищните тоалетни, но днес, три години по-късно, тя все още не е факт. По този повод в същия ден сме поискали официална среща в Министерството на здравеопазването с участието и на другите отговорни ведомства , като министерство на образованието, министерството на регионалното развитие и благоустройство и др. Дори и да не се състои тази работна среща ние ще предоставим на отговорните ведомства тоалетна хартия с исканията ни за промяна на училищните тоалетни. Над 70% от учениците в България не използват тоалетните в училище и стискат. Това показа изследване, което Национална мрежа за децата (НМД) проведе сред над 800 ученици от цялата страна през 2010 г. Основната причина, която учениците изтъкват, е лошото състояние на училищните тоалетни. Последиците се отнасят не само до физическото, но и до психичното и социално благополучие на децата. Към днешна дата ние от НМД нямаме повод да смятаме, че нещо в състоянието на училищните тоалетни се е променило. Лошото състояние на училищните тоалетни крие изключително сериозни рискове за здравето на децата. Вредният навик за стискане в ученическа възраст на по-късен етап това може да доведе до редица заболявания на отделителната система. Между тях е и ракът на дебелото черво – болест, за която България държи първото място в ЕС по брой заболели под 35-годишна възраст. Очевидно е, че обществото и институциите не припознават сериозността на проблема. Национална мрежа за децата продължава своите усилия за мобилизиране на общественото мнение и за предприемане на конкрет-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012

ни стъпки за промяна на училищните тоалетни, така че те да се превърнат в чисто и съвременно място, отговарящо на потребностите на учениците. Национална мрежа за децата е сдружение, обединяващо усилията на 109 неправителствени организации за създаване на семейна среда, услуги, общество и политики, утвърждаващи правата на децата и работещи активно за тяхното благоденствие. Организациите – членове на Мрежата ежедневно предоставят различни видове услуги за деца, семейства, професионалисти, работещи с деца, както и за много от институциите на централната и местната власт. През 2011 година Национална мрежа за децата е достигнала до 112 453 деца и 13 639 семейства. Обучени са 7 637 професионалисти, работещи с деца и семейства. Привлечени за работа са 2794 доброволци.

От брой в брой Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ Образованието у нас е по-добро от на съседите 24 часа/28.11.2012

България е на 30-о място сред 40 държави, класирани по качество на образованието от образователната фирма “Пиърсън”, цитирана от Economist Intelligence Unit. Според „Пиърсън” българската образователна система е по-добра от тази на съседните държави Гърция (31), Румъния (32) и Турция (34-о място). Определящи за класацията са резултатите от изпити по математика, наука и грамотност. Тя е изготвена въз основа на резултатите от международни изпити и процента на завършилите училище и университет между 2006 и 2010 г. Първото място заема Финландия, следвана от Южна Корея и още три азиатски държави - Хонконг, Япония, Сингапур. Великобритания се нарежда на шесто място. В топ 10 на образователните системи, включени в изследването, попадат още Холандия, Нова Зеландия,Швейцария и Канада. Американското образование е класирано на 17-о място. В Германия (15) то е малко по-качествено, смятат авторите на класацията, франция обаче е класирана едва на 25-о място. „Пиърсън” посочва, че разходите лесно може да се измерят, но посложното влияние на отношението на обществото към образованието може да окаже съществено значение. Успехът на азиатските страни в класацията отразява високата ценност, придавана на образованието, и очакванията на родителите. Това може да продължи да бъде фактор, когато семействата мигрират в други страни, се казва в доклада, придружаващ класацията. Тя показва, че няма ясна връзка между сравнително по-високото заплащане и по-качествената работа на учителите. Но има преки последици за икономиката от качествените и

некачествените образователни системи особено в глобализираната икономика, основаваща се на уменията, отбелязват авторите на изследването.

Когато учителят е добър готвач Капитал Daily/28.11.2012

Образователната система в България е по-добра от тази на съседите й Гърция, Румъния и Турция, но изостава доста от тези на други бивши социалистически държави като Полша, Чехия, Словакия и Унгария. 30-а от 40 държави Това е изводът от разпространената във вторник годишна класация The Learning Curve 2012, създадена от икономистите от Economist Intelligence Unit и използваща собствена информация, както и такава от Pearson (собствениците на Financial Times Group) и международни организации като ООН. Те са събрали данни за образователните системи и по-общи показатели за начина на живот в 40 държави и са ги подредили според глобален индекс. Списъкът е оглавен от Финландия, а в челната десетка има само още три европейски държави. Също четири са азиатските страни в класацията, в която България е на 30-о място след Израел и пред Гърция и Румъния. Прегледът на източниците показва, че по 18-те показателя за 3 няма данни от България, както и че за някои страни като Турция например има показател от 1999 г., докато повечето информация за включените страни е от 2008-2011 г. На дъното по оценка са Мексико, Бразилия и Индонезия. Заплатата не е най-важното Авторите отбелязват, че наистина изглежда странна как може да се сравняват толкова различни на пръв поглед образователни системи като финландската и тази на Южна Корея, поставена на второ място. Но подробното вглеждане открива

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 много общи черти и особено специалните усилия за набиране, обучаване и подкрепа на най-качествените преподаватели. Заплатата не е найважният фактор в този процес, защото финландски учител получава средно за страната заплащане, докато колегата му в Южна Корея - близо два пъти повече по местните стандарти. Проф. Синг Конг Ли, директор на сингапурския Национален институт по образованието, обяснява, че чрез заплащането могат да се изпращат политически послания. В страната правителството е изравнило заплатите на начинаещите учители с тези на начинаещите инженери или счетоводители и е повишило репутацията на професията, като обявило, че преподавателите са дори по-важни, защото от работата им зависи бъдещето на нацията. Класацията на EIU показва, че по-богатите страни всъщност плащат относително по-ниски заплати на учителите. Далеч невинаги е важно и че родителите имат средства и смятат, че в скъпите училища има подобри учители, понеже мотивацията на учениците и постигнатите резултати зависят и от други фактори. Сред тях са добрата информираност на родителите кои са наистина качествените училища, доколко автономна е управата им, какво и за какво се използват добрите постижения в тях след това. Важно е още не колко дълго ходиш на училище и дали ти дават много домашни, а какво се учи, адекватна ли е програмата на реалността отвън, обучавани ли са децата да работят в екипи - нещо все по-значимо в наши дни. Трудни сравнения Поуките от индекса на EIU са, че предпоставките за добро образование са еднакво важни навсякъде, но секторът е много труден за сравнение. Причината е, че това е локална система с местни проблеми и решения, преподаването е вид изкуство и качеството му трудно се измерва, а пътят към успеха е най-различен. Авторите посочват, че всички искат високи стандарти, добри програми и компетентни учители, но е нужно и разбиране, че образователната система не може да отговори на всички очаквания - много по-важно е какво се случва в семейството и как работи едно общество. „Процесите са по-важни от

предпоставките. Това е като да имате добър и лош готвач - продуктите им са еднакви, но единият създава нещо, годно за ядене“, коментира в доклада Честър Фин, бивш зам.-министър на образованието на САЩ и прези дент на Thomas Fordham Institute, изследващ този сектор. „Ако извън училището няма позитивна реализация на постигнатото, имате сериозен проблем. Например, когато обществото възхвалява като знаменитости хора, които едва четат.“ |

4-годишните на училище с легла Монитор/28.11.2012

Четиригодишните деца тръгват на предучилищна в школски занимални, оборудвани с легла за почивка. Това ще се случи през учебната 2016-2017 година с влизане в сила на новия просветен закон, който предвижда 4-годишните деца задължително да бъдат обхванати от образователната система. В случай че в детските градини няма достатъчно места за малчуганите, в училищата ще бъдат разкрити групи за предучилищно образование. Това съобщи вчера Мария Минчева, директор на Дирекция „Образование” към Столична община. Тя обясни, че до момента общината е разкрила 36 групи в школата за петгодишните и допълни, че същата организация ще бъде създадена и за помалките малчугани през 2016-а. „Целта ни е да създадем същите условия за отдих на децата в училище, каквито има и в детската градина. Затова при целодневната организация на предучилищната подготовка училищата ще бъдат оборудвани с легла”, допълни Минчева. Вместо чинове за четиригодишните малчугани ще се осигурят масички, за да може обстановката да е максимално близка до детската градина В школските столове трябва да има разделно хранене, каквото вече има в столичното 142-о ОУ „Веселин Ханчев”, каза още Мария Минчева. „Петгодишните трябва да се хранят спрямо рецептурника за менюто на децата в детската градина каза още експертът. Дни преди законът за предучилищно образование да бъде приет в парламента

От брой в брой родителски организации се разбунтуваха срещу задължителното предучилищно образование за 4-годишните с аргумента, че искат да имат правото сами да избират как да отглеждат децата си. „Предучилищната подготовка помага на едно дете да се социализира, да работи в екип. Като си стои вкъщи, това няма как да стане” коментира вчера и заместник-министърът на образованието Милена Дамянова. Тя уточни и че новият закон дава възможност за полудневна организация и почасови занимания. В детските градини да бъдат разкривани библиотеки. Такава препоръка даде още зам.-министърът, след като в понеделник посетила детската градина „Перуника” във Варна, която вече е оборудвана с библиотека. 1000 лв. награда грабна учителката Гинка Златанова вчера. Тя е победител в конкурса на просветното министерство за най-добри педагогически практики в системата на предучилищното образование. Състезанието бе проведено за първи път тази година, но от ведомството планират да го направят традиция. Учителите, класирани на второ и трето място, взеха парични награди в размер на 500 лв., а на четвърто и пето – по 250 лв.

мотивирани възпитаниците от училищата с национално значение, предвиждат проектозаконът за предучилищно и училищно образование. Целта е тези школа не просто да носят наименованието си „национални”, а КЪМ ТЯХ ДА СЕ ПРОЯВЯВА ПО-РАЗЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ Единният разходен стандарт на учениците в тези школа обаче ще остане съшият както и на другите училища, уточни Дамянова. С влизане в сила на новия просветен закон Министерският съвет вече ще определя кои училища ще бъдат с национално значение. Предвижда се сегашният списък да бъде преразгледан и разширен. Втората матура за учениците от бившите техникуми пък ще е по професията, която изучават, предвижа още новият просветен закон. В момента вторият държавно-зрелостен изпит за тях е по общообразователен предмет. Безплатен ще бъде транспортът за учениците от I до XII клас, които пътуват до средищните училища. В момента средства за превоз се осигуряват на учениците до 16-годишна възраст.

Българите сме 30-и по образование Новинар/28.11.2012

Осигуряват работа на ученици с професия Монитор/28.11.2012

Сигурна работа след завършване на средно образование ще имат учениците от професионалните гимназии, където се обучават хора по обществено важни, но непривлекателни специалности. Така просветното ведомство ще се опита да съживи интереса към някои търсени професии. Това съобщи вчера заместникминистърът на образованието Милена Дамянова. ПРИМЕР ЗА ТАКАВА СПЕЦИАЛНОСТ Е „АСАНСЬОРЕН ТЕХНИК” През последните години, в страната ни има недостиг на такива кадри. Затова учениците, избрали тази професия, ЩЕ ПОЛУЧАВАТ ПО-ВИСОКИ СТИПЕНДИИ и ще им бъде осигурена работа във фирма за техническа поддръжка. С такива стимули ще бъдат

България заема 30-а позиция в класация на компанията „Пиърсън” по качество на образователната си система. Първо място сред четиридесетте оценени страни е отредено на Финландия, следвана от Южна Корея и Хонконг. Класацията е изготвена въз основа на резултатите, от международни изпити и процента на завършилите училище и университет в периода 2006-2010 г. Високо в класацията са и образователните системи на Хонконг, Япония и Сингапур. В първата десетка влизат още Великобритания, Холандия, Нова Зеландия, Швейцария и Канада. САЩ са поставени едва на 17-о място, Германия е на 15-о място, а франция на 25-о. Непосредствено преди България е Израел. Образователната система в страната ни е оценена като по-добра от тази в Гърция (31), Румъния (32) и Турция (34). Според класацията няма ясна връзка между сравнително по-високото

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 заплащане и по-качествената работа на учителите. Но има преки последици за икономиката от качествените и некачествените образователни системи.

По образование сме световни средняци Tруд/28.11.2012

ЛОНДОН - Финландия и Южна Корея са двете свръхсили в образованието, а България е малко под средното световно ниво. Това показва проучване на „Икономист интели-джънс юнит” (ИИЮ), която е част от медийната империя „Пиърсън”, притежаваща сп. „Икономист” и в. „Файненшъл таймс”. * В документа са включени данни за40страни, сред които и нашата. Експерти по образованието сравняват системите в тях на базата на резултати от стандартизирани международни тестове като PISA, TIMSS и PIRLS от 2006-2010 г., брой на завършващи студенти в националните университети, приноса им към БВП несъответната държава и др. За целите на точното сравнение ИИЮ използва стандартизиран индекс на познавателните умения и постиженията в образованието. Според получените резултати Финландия излиза на първо място в класацията за най-добро образование (начално, средно и висше), а Южна Корея е втора. Двете страни единствени са с над 1 стандартна статистическа единица отклонение над средното ниво на 40-те участващи в проучването. Ако това средно ниво се означи с нула, то резултатът на Финландия е 1,26, а на Южна Корея -1,23. Нататък в топ 5 следват азиатските „тигри” Хонконг, Япония и Сингапур. А след тях се нареждат Великобритания, Холандия, Нова Зеландия, Швейцария и Канада. Германия е чак 15-а с 0,41 положително отклонение над средното ниво, САЩ са 17-и с 0,35, а Русия е 20-а - с 0,26. България е на 30-о място с 0,23 отрицателно отклонение - под чертата, като след нас са комшиите ни от Гърция, Румъния и Турция. ИИЮ отбелязва, че практиката в световните образователни свръхсили показва, че парите далеч не

са най-важният фактор за постигането на статута им, а образователната култура на населението. Тя включва общо отношение към образователните ценности, статут на преподавателите в обществото и тяхната квалификация, очаквания на родителите за бъдещето на децата им и др.

За и против задължителното обучение на 4-годишните Монитор/27.11.2012

Родители от 21 неформални организации се обединиха срещу приемането на новия проект за закон за предучилищно и училищно образование. Те обявиха, че са изпратили становището си до всички институции, ангажирани с темата, и са изготвили отворено писмо до всички висшестоящи държавни фигури, отговарящи за приемането на закона. Промяната е планирана в проектозакон, който предстои да мине на второ четене в Народното събрание. Планира се тя да стане задължителна за 2016-2017-а учебна година, което от своя страна ще даде възможност на общините да осигурят такава база. В момента 80% от децата посещават детска градина. Родителите обаче не са съгласни с тази промяна. „Ние искаме да имаме право на избор”, заяви Петър Пеев, председател на родителски комитет. Той цитира санкциите, които се предвиждат за родителите, които не пускат децата си на детска градина – от 150 до 300 лв., а за юридически и физически лица глобата е от 3 до 10 хиляди лева.

Плевнелиев: Трябва ни валутата на бъдещето - човешкото знание Новинар/27.11.2012

Правителството трябва да обърне внимание и да програмира следващите еврофондове, така че да има самостоятелна ОП „Наука и образование, заяви държавният глава Росен Плевнелиев. „Това ще помогне на най-важното в България - на таланта и на моженето”, коментира той. „България

От брой в брой е индустриална сила и благодарение на визията и на планирането чрез „България 2020” можем да се позиционираме като най-успешните и най-силните в региона. За целта ни трябва валутата на бъдещето, а тя е човешкото знание”, каза президентът. „Когато в този забързан свят ние можем да се позиционираме по пътя на технологиите, на индустриите и на човешкото знание, много бързо ще се развиваме напред. фабриките в света се препозиционират, за някои от тях Китай вече е скъп и търсят нови местоположения и България може да играе много сериозна роля”, добави той. Президентът Росен Плевнелиев откри вчера в Техническия университет, София, първата IT седмица. Целта на събитието е да популяризира достойното място на България в света на технологиите.

Eвponapu за образование Преса/27.11.2012

„Притеснен съм от дебата, че може би няма да има оперативна програма „Наука и образование” през 2014-2020 година.” Това заяви вчера президентът Росен Плевнелиев, след като откри седмица, посветена на информационните технологии, в столичния Технически университет. Проектът за оперативна програма, с която да се финансират детски градини, училища и университети, вече е изготвен от образователното министерство и е разпратен за съгласуване по различните ведомства. Концепцията на министър Игнатов е била подложена на другарски огън от страна на кабинета, стана ясно от стенограмата на последното правителствено заседание. „Точката в най-добрия случай да се отложи поради редица причини”, атакува първи министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Той се оплаква и от това, че документът е пристигнал при него едва ден преди заседанието на Министерския съвет. Солидарни с колегата си са и строителният министър Лиляна Павлова, както и заместник икономическият шеф Иво Маринов. „Не може да се пуска вчера, Игнатов, и днес да искаш от

Дончев да вдига ръка и да я одобрява”, скастрил е и премиерът Борисов образователния шеф. Отпорът за оперативната програма в кабинета явно е стреснал не на шега държавния глава, защото той два пъти повтори колко е важно просветата ни да бъде финансирана с пари от Европа. „Знанието е валутата на бъдещето и ние трябва да я имаме”, коментира Плевнелиев. Той призова бившите си колеги от кабинета да подредят европарите за следващия период така, че да има самостоятелна оперативна програма за образование и наука. „Искам да окуража правителството в тази посока. Това ще ни фокусира, това ще помогне на най-важното в България - на таланта и на моженето”, заключи държавният глава.

Президентът иска програма за наука Труд/27.11.2012

Президентът Росен Плевнелиев настоя правителството да планира следващия програмен период така, че да има отделна оперативна програма „Наука и образование”. Държавният глава обясни, че е притеснен от дебата в Министерския съвет дали да съществува подобна програма. Плевнелиев обаче отказа да назове имената на министрите, които се противопоставят на тази идея. На заседанието на кабинета миналата сряда точката за създаване на нова оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” бе отложена, тъй като се оказа, че министърът на еврофондовете Томислав Дончев не е запознат с мотивите на вносителя й - министъра на образованието Сергей Игнатов. След това премиерът Бойко Борисов обявява, че точката ще бъде разгледана, като мине през съгласуване през всички министерства, става ясно от стенограмата на заседанието. Срещу приемането се изказват още строителната министърка Лиляна Павлова и зам.-министърът на икономиката Иво Маринов. Държавният глава коментира и трите кандидатури за главен прокурор. „Необходими са дебати, концепции,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 идеи. Само тогава ще можем да изберем правилния кандидат. Аз не бих се фокусирал само върху тези трима, ако те се окажат неподходящи, тогава може да има втора фаза, трета фаза”, каза още Плевнелиев. По закон той има право само веднъж да не подпише указа за главен прокурор.

Обучаваме учители срещу 6800 лв. “на калпак” Банкеръ/24.11.2012

Напоследък учителите май са единствената гилдия, абонирана за щогоде добри “държавни” новини. Вероятно заради страх от съсловен наказателен вот, финансовият министър Симеон Дянков прежали допълнителни 100 млн. лв. за образованието ни, в резултат на което учителските заплати ще бъдат увеличени с 11% след Нова година. С повишението младите преподаватели вече ще получават 500 лв., доходът на старшите скача до 530 лв., а главните “ще царуват” с 580 лева. Друг е въпросът, че подобна надбавка на практика компенсира само натрупаната през последните три години инфлация, а с нея учителите не могат да си купят дори ново сако или обувки. Но все пак увеличението, макар и символично, си остава химера за много други държавни служители. След дълго техническо доизпипване Министерството на образованието найнакрая отвори и първата обществана поръчка за “Квалификация на педагогическите специалисти”. Проектът ще бъде осъществен по оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”. Целта му е до края на 2014-а 42 230 учители, 1500 помощникдиректори по учебната дейност и 2200 директори на училища и детски градини да преминат обучения за повишаване на професионалните си умения. Те ще надграждат в научната, педагогическата, методическата и управленската си подготовка и ще бъдат мотивирани да се самоусъвършенстват, колкото и трудно в сегашните условия да е това. Основната целева група на начинанието, което ще глътне общо 75 млн. лв. са младите учители до

35годишна възраст. Според проучванията на образователното ведомство именно те са най-слабо мотивирани. Към 80 % от преподавателите пък не знаели как да се справят в случай на насилие в училище, а повече от две трети срещат трудности при работа с деца с увреждания. Чудесно е, че държавата иска да повиши квалификацията на младите педагози и да ги задържи в професията. Данните на Националния статистически институт показват, че за последните десет години преподавателите до 35 години в детските градини, общообразователните и професионалните училища са намалели от около 25 хил. до 8740 души. Това значи, че системата в найскоро време ще търси кадри “под дърво и камък”. Лошото е, че едва ли точно въпросните около 10% от педагозите се нуждаят от приоритетна подкрепа. Младите учители току-що са излезли от университетските скамейки и би следвало да са най-мотивираните, енергични и добре подготвени по съвременни образователни методики. Изглежда твърде неуместно наливането на десетки милиони в преобучението им и връщането им там, откъдето идват. По този начин държавата плаща втори път за тяхното висше образование и въпреки това не може да си гарантира, че ще ги задържи на работа с тези ниски заплати. Може би поради тази причини главна цел на мултимилионния проект би следвало да са учителите между 35- и 50-годишна възраст, които са били обучавани по остарели системи във вузовете, повечето от тях не знаят чужди езици и са технически по-неграмотни от учениците си. В по-късни етапи за учителите от всички възрасти са предвидени предимно модули от 32 часа обучение и 2 часа индивидуални консултации. А те няма да подобрят кой знае колко компетентностите им. Конкретно, проектът “Квалификация на педагогическите специалисти” ще започне с едногодишни специализиращи обучения по чужди езици, по информационни технологии, с подготовка на детски учители и с курс, гарантиращ учителска тапия за общо 1330 души, класирани в графата “млади кадри”. За кандидатите, които ще се борят за изпълнението на четирите обособени позиции по обществената поръчка,

От брой в брой образователното ведомство е приготвило сумата от 9.16 млн. лева. Най-много пари ще прибере университет или консорциум, който спечели правото да подготви преподаватели по aнглийски, испански, италиански, немски, руски и френски език. За изработване на учебни планове, курс по съответния език, лингвистика, обучение по културни и литературни течения, приложение на информационните технологии в езиковото обучение, както и за други “екстри” прогнозно са заделени общо 4.53 млн. лв. за 600 души. Тоест 12-месечният курс на всеки един от тях по проект е оценен на рекордните 7550 лева. За сравнение, четириезиково годишното обучение по чуждестранни филологии в СУ “Св. Климент Охридски” степен “бакалавър” струва 2000 лв. за държавната поръчка и 6436 лв. за платените студенти. С други думи, Алма Матер би могла с въпросните 4.53 млн. лв. да приеме с 2265 студенти повече в езиковите си филологии. Които един ден биха излезли далеч покомплексно подготвени да помогнат на образованието ни, отколкото преквалифицираните им колеги. Друг е въпросът, че повечето от учителите ще бъдат насочени към английската филология, а по-малко от 200 ще покрият испански, италиански, немски, руски и френски езици. При разумно планиране на средствата в схемата биха могли да бъдат включени актуалните славянски и скандинавски филологии, португалски, както и “икономически” обоснованите китаистика, кореистика, японистика и индология. Тези езици навлизат все по-масирано в развитите образователни системи, а ние продължаваме да ги пренебрегваме. Курсът за преквалификацията на 310 в начални и детски учители пък може да струва по 5611 лв. “на парче”. В същото време обучението в Софийския университет по педагогически дисциплини е едно от найевтините 340 лв. за редовното и 1033 лв. за задочното. В случая отново се получава едно разминаване от 4500 лв., което няма как да бъде икономически обосновано. В условията за кандидатстване на 300-те желаещи да станат учители по информатика поне са изключени професионалистите в сектора, но

разходната норма от 7009 лв. “на глава” (общо 2.1 млн. лв.) продължава да е нереално висока. Горе-долу толкова струва едно платено висше образование по тази специалност. Последният модул, по който 120 души с практически педагогически опит, но без квалификация “учител” ще вземат тапия, е поскоро недооценен. Хиляди завършващи вузовете студенти по бюрократични причини срещат трудности да се реализират като учители и би следвало да бъдат по-сериозно стимулирани. Ако излезем от чисто финансовия аспект, в критериите за участие по програмата се виждат редица дразнещи пропуски, допуснати главно поради остарялата нормативна база на образователната ни система. Така например учителите от детските градини нямат право да се включат в едногодишните обучения по чужд език и информационни технологии, тъй като според Наредба №4 от 2000ата година чуждият език и дигиталните умения не са заложени в предучилищното възпитание на децата. А много от пет- и шестгодишните в днешно време боравят с компютър и говорят английски подобре от бащите и майките си. Ето защо министерството на Сергей Игнатов очевидно трябва да актуализира документите си и да прецизира приоритетите си, за да не хвърля пари на вятъра.

Кабинетът отложи приемането на ОП за наука и образование Дума/22.11.2012

Проектът на МОМН за нова Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”, която да бъде финансирана от ЕС в периода 2014-2020 г., не мина вчера през МС. Кабинетът отложи приемането на програмата, за да може допълнително тя да бъде съгласувана между министерствата. Документът е стратегически за страната, но както ДУМА писа подробно, в него просветното министерство е включило всички дейности, с които се занимава, главно в областта на образованието - от предучилищното до висшето и ученето

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 през целия живот. Това поставя под въпрос приемането й в ЕС, защото за образованието ЕС има други няколко програми. Науката в проекта за нова ОП е оставена на втори план само с две дейности - проекти за снабдяване с апаратура и дигитализиране на културно-историческото наследство. Освен това в проекта на МОМН липсват изобщо финансови разчети. За момента е сигурно, че в следващия програмен период България ще има пет оперативни програми - транспорт, околна среда, регионално развитие, конкурентоспособност и човешки ресурси. Програмата, свързана с образование и наука, ще бъде шестата, но министър Томислав Дончев не е убеден, че броят на програмите трябва да се увеличи.

Създават електронни досиета за хулиганите в даскалото Новинар/22.11.2012

Електронни досиета ще бъдат създадени за училищните хулигани в Пловдив. Това съобщава началникът на Регионалния инспекторат по образование Иванка Киркова пред в. „Марица”. По думите й в регистъра ще бъдат вписвани рапортите на директори и експерти от инспектората. В електронното досие ще бъдат описвани провиненията на учениците, както и мерките, които са взети, за да се ограничи бъдеща агресия. Проявите на психически тормоз изместват физическата саморазправа, а те се установяват доста по-трудно, обяснява началникът на РИО - Пловдив. Въпреки това Киркова посочва, че засега случаите са малко. Тя добавя, че в три пловдивски училища вече има въведени електронни ученически електронни портфолиа, част от реформата в образователната система.

Вкарват децата в управлението на училищата Новинар/21.11.2012

Вкарват учениците в управлението на училищата у нас. Това става възможно със Закона за предучилищното

и училищното образование, който просветната комисия в парламента прие на второ четене след дълго разглеждане. Създават се т.нар. Обществени съвети към всяко училище и всяка детска градина в страната. Те ще имат за основна задача да помагат в управлението на учебното заведение и в работата на директора. Целта е позасилен граждански контрол. В съвета ще влизат поне трима представители на родителите и един от общината. Причината за това е, че повечето училища са общински и именно местната власт отпуска парите за финансирането им. За първи път обаче самите деца също ще имат свой представител. Той ще бъде със съвещателен глас и ще може да изказва мнение по основни проблеми и въпроси. Когато става въпрос за професионалните гимназии, то в Обществения съвет ще може да влезе и един представител на бизнеса. Съветът ще има за задачи да одобрява стратегията за развитието на училището или забавачката, както и да дава становища как да се разпределя бюджетът по различните пера. Наред с това може да има и отношение относно капиталовите разходи, т. е. парите за ремонти или за закупуване на коли, чинове и т.н. Става обаче въпрос само за делегираните бюджети или т.нар държавна субсидия, която получават учебните заведения. Съветът ще има право да съгласува учебния план, както и да предлага мерки за подобряване на качеството на образователния процес. Създава се възможност съветът да участва и в атестирането на директора и преподавателите. Отделно от Обществените съвети са настоятелствата. Общественият съвет ще се свиква най-малко четири пъти годишно, като задължително ще има едно заседание в началото на учебната година. Със закона се прави цялостна реформа в родните училища. Основно образование ще се завършва след седми клас, а не както досега - след осми. До 4-ти клас отпадат оценките, за да се избегне излишният стрес. Отпадна обаче идеята петокласниците да преминават с двойка в по-горен клас. От 2016 г. на предучилищна подготовка задължително ще трябва да ходят децата, навършили 4 години.

От издателите Списание “е-Обр@зов@ние” е Вашият специализиран форум, форумът, където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничество под формата на статии, практически разработки, интересни материали за образованието в България и света. Съвместната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработките си в следния формат: • Заглавие: изразително и информативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). Посочвайте и към коя рубрика е материала; • Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в статията, в какъв контекст/ситуации и какви заключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива ситуации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!; • Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, снимки...) – разпределено в раздели и подраздели (препоръчваме разделите да се именуват): • Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подраздели: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш избор; • Първият раздел е желателно да бъде кратък – “Въведение” или нещо подобно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, където въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...; • Последният раздел може да се нарича “Заключение” или “Изводи и препоръки” и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, методически, организационни или специфични препоръки и др., вкл. неформален коментар на автора. • Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения; • Използвана литература/Библиография – Списъкът с използваната литература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език; • За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с главни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание) Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбираеми и по-полезни за потребителите, което ще повиши качеството. ПРАВИЛА ЗА НАБОР И ПУБЛИКАЦИИ НА СТАТИИ/СЪОБЩЕНИЯ Уважаеми автори, за статиите в електронното издание “е-Обр@зов@ние” важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естествено, има и някои специфики. За ваше улеснение ще ви припомним някои от правилата: 1. Публикуваните материали не се хоноруват, но се признават като част от изискванията по Наредба 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета за придобиване на професионално квалификационна степен – чл. 17, ал.1, т.7 и чл.22, т.3. За

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 публикациите ще ви бъдат издадени съответните служебни бележки и заверени копия; 2. Статиите си подготвяйте във формат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и г и изпращайте на e-mail адреса на изданието: е-obrazovanie@ciela.net; 3. Обемът на статиите да бъде около 3-4, до 6-8 (по изключение до 10) страници х 1800 знака. Обемът на съобщенията – до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака. 4. Статиите се публикуват, като запазват практически напълно авторската си идентичност, вкл. особеностите на авторския правопис; 5. Илюстрациите се приемат вградени в текста. По изключение, ако не са вградени, трябва да са във формат JPG или PNG; 6. Не се допуска използването в текста на празни редове, освен в случаите, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели в статията; 7. Текстовите параграфи да са кратки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), там където е възможно; 8. Между думите в материала се поставя само по един интервал, не повече; 9. Да се ползват акценти: цвят, болд (получерно), главни букви... 10. За определени места авторът може да подготви и разширен (пояснителен) текст и така да удовлетвори различната степен на подготвеност и на потребност на читателите. Препоръчваме, тези текстове да се маркират в жълто, така че ако читателя прецени, че жълтите текстове са твърде детайлни, прекалено подробни, например в юридически аспект – да ги прескочи. В легенда да се укаже, че по-подробния текст е в жълто. 11. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точка-запетая (;) и др., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!; 12. Вековете да се изписват с римски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се изписва с думи (но не е задължително). Когато е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките); 13. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изключение на общоприети и известни съкращения на величини и термини; 14. За скоби в статиите следва да бъдат използвани полукръглите скоби от клавиатурата – ( ), а не параметричните черти – /, с изключение на случаите в текста, които изискват използването именно на такива черти. Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена рецензия. Цена за рецензията – 5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака). Заб. 2: Материалите ще се публикуват само ако институцията където работи автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

От издателите АНКЕТНА КАРТА Вашите мнения, предложения и коментари за публикации, попълнени в анкетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 49-2012 При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка: