сп. е-Обр@зов@ние_бр.51 (2012/2013 - март) by Rumyana Proykova

l Презентацията в контекстта на ученето през целия живот l Ученическото портфолио

ИЗДАВА: “СИЕЛА НОРМА” АД, програма “Обр@зов@ние” и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България Информационно и научно-методическо издание

Адрес: София, бул. “Владимир Вазов” 9, тел.: 029030027, 029030000 http://www.ciela.net/ е-mail: е-obrazovanie@ciela.net; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314 666

Формат: 70х100/16

ISSN 1312-2886 РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: (по азбучен ред) г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев, г-жа Виолета Дряновска, г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков, доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения Тополска, проф. д-р Ирина Колева, г-жа Мария Баракова, г-жа Надежда Николчева, проф. д-р Нели Иванова, проф. д-р Петър Балкански, доц. д-р Петя Асенова, проф. д.п.н. Пламен Радев, проф. Румен Вълчев, проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин, д-р Таня Желязкова - Тея, Татяна Досева, доц. д-р Чавдар Катански

РЕКЛАМНА ТАРИФА /цена с ДДС за готов материал/ Банер - Графика - текст 60 лв./брой; 240 лв./година – до ½ страница 90 лв./брой; 360 лв./година – до 1 страница

За въпроси: “СИЕЛА НОРМА” АД, бул. „Владимир Вазов” 9, тел. 029030027 – Г. Пройков

Съдържание: 1. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ Доц. д-р Чавдар Катански - СУ „Св. Климент Охридски”, гр. София

Презентацията в контекстта на ученето през целия живот......................... 4 2. Промените без които не можем проф. д-р Марияна Стефанова - Педагогически факултет на Тракийски университет

Ученическото портфолио...................................................................... 16 3. ОТ БРОЙ В БРОЙ Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ.......................................................................................... 56 4. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ Информация за авторите...................................................................... 82

Учене през целия живот

Презентацията в контекстта на ученето през целия живот Въведение В статията ще се разгледат аспекти на тема презентацията, отнасящи се до нейната същност и цели (мисия), историческите и корени и традиции, връзката на презентацията с реториката и с реторическите практики, видовете съвременни презентации, тяхната структура, както и използваната терминология. Всички тези въпроси имат своята значимост в контекстта на съвременното образование и неговия преход към система на учене през целия живот, доколкото презентирането вече е част както от модерното преподаване, така и от учебната дейност. Така че познаването на темата е от значение както за преподавателите, така и за обучаваните.

Генезис на презентацията

Историческото възникване на презентирането е свързано с появата и развитието на реториката, т.е. ораторското изкуство. Това изкуство може да се определи още като изящно слово и като умение да се говори публично. Засега, потвърдените исторически сведения сочат, че то се е зародило в Древна Гърция. Древните гърци оценявали високо умението да се говори изящно, убедително и завладяващо. Ето защо, те са насърчавали придобиването на това умение и създали впечатляващи образци на публични речи (презентации), които и сега се изучават в съответни академични курсове в правото, философията, политологията, социологията и др. Реторическите практики в Древността са се развивали в три основни области, както следва: ■ Съдебна реторика, която е свързана със съдебната институция. В Древна Гърция първоначално обвиняемите следвало сами да произнасят защитните си речи, които в повечето случаи се написвали от опитни в юридическите дела хора. В по-късните исторически периоди (както и днес) ролите са разпределят между обвинението и защитата, които представят доказателства, показания и др. за обвиняване (обвинителна реч на прокурора) и за оневиняване (пледоария на адвоката) на подсъдимите лица. Убедителното говорене на прокурори и адвокати, както и на самите обвиняеми, привеждането на съответни доводи и позоваването на закона (както и на морала), цялостното публично поведение на тези лица в съда е фактор, който е оказвал (оказва и сега) съответния ефект (въздействие) върху определянето на съдебното определение (решението).

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 ■ Политическа реторика – използвана е още от първите политици, които следвало да представят своите тези, идеи и каузи на гражданите и съответно да получават тяхната подкрепа. Политическата борба се реализирала на различни форуми, където умението да се говори и полемизира с опонента имало рещаващо значение за спечелване на подкрепа от населението на съответния град-държава (т.нар. полис). И днес политиците следва да умеят да говорят и убеждават в съответни институции - парламент (народно събрание), сенат, комисии и др. ■ Тържествена (ритуална и церемониална) реторика, която е използвана (използва се и сега) при различни видове ритуали – на сватби и погребения, на тържества и чествания, на събрания, конференции, конгреси и др. Местата, където се използва тази реторика са най-различни, но ги обединява наличието на установен церемониал, протокол и други норми, правила и изисквания, които са от значение и за формата на използваната реторика и на начина презентиране от страна на официалните лица и участниците. ■ Дидактическа (академична) реторика – възниква още в първите училища и университети, където преподавателите (професорите) изнасят своите уроци и лекции като своеобразни презентации, като импровизации върху съответни теми. Макар че самото понятие „Лекция” означава четене на нещо пред хора е ясно, че добрият преподавател не чете в буквалния смисъл на тази дума. Той се стреми да създаде поособенна атмосфера, да говори, да презентира, да подържа интереса на гледащите и слушащите го ученици или студенти. Презентирането на преподавателя следва да отговаря и на специфичните дидактическите принципи, норми, правила и изисквания, което също определя своеобразието на дидактическата реторика. Както вече се каза реториката е възникнала като изкуство (ораторско), възприемана е като творческо занимание, изучавана е наред с други изкуства – музика, рисуване, танц, театър и т.н. Но практиките на презентиране събуждат и научен интерес. Възникват и първите реторически теории, започва научно изследване и разработване на проблемите на реториката. Първата такава теория е разработена през Vв. пр.н.е. в гръцкия град-полис Сиракуза, който днес се намира в пределите на Италия, на остров Сицилия. Тя е дело на реторика Горгий, който бил интересна личност – поет, музикант, философ и преподавател. Неговият стремеж бил да създаде такава теория, която да обясни същността на реториката и да я извиси до нивото на поезията. Неговите идеи се разпространили в Атина и други гръцки градове-държави. Те се обвързали с различните философски школи – софизъм, материализъм, идеализъм и др. Първото училище в което било застъпено систематичното усвояване на ораторското изкуство в Древна Гърция създал Изократ. В него

Учене през целия живот учениците, наред с придобиваното от тях образование, развивали познания, умения и компетентност в написването и изнасянето на речи и презентации, предназначени за различните области на реториката и съответните случай – съдебна практика, политика, ритули и т.н. Интересното в това обучение е че то било обвързано с нормите на традиционния морал, с обичайното право и стилистиката. Разработените от Изократ стилистични принципи и изисквания са залегнали и в съвременната стилистика. Друг виден представител на реториката е известният атински философ Сократ. Неговият принос е в т.нар. интерактивна реторика, която се изразява във воденето на полемика или т.нар. от него евристичен, т.е. водещ до ново познание диалог. В неговите беседи с учениците, които обучава той използва интересни похвати, залегнали и в съвременните реторически теории и практики – на иронията и самоиронията, на тезата и антитезата, евристиката и др. Неговият ученик Платон също допринася за развитие на реториката и на диалогичността на презентирането. Необходимо е да се посочи и най-известният реторик на Древна Гърция - Демостен (384-322г. пр. н.е.). Неговата известност се дължи на знаменитите му речи срещу бащата на Александър Велики, македонският цар Филип ІІ, който искал неговата власт да бъде призната и от Атина, т.е. атинската република да се превърне в монархия и да се премахне демокрацията. Тогава съществувала реална опастност това да се случи, тъй като в самата Атина имало поддръжници на тази идея и дори цяла про-македонистка партия с не по-малко добър оратор, наречен Аисхин. Така че речите на Демостен по темата били политически необходими. Те станали толкова популярни, че придобили и свое наименование - „Филипики”. Това наименование се използва и днес в преносен смисъл за характеризиране на ожесточени, насочени срещу някого и срещу нещо слова. Демостен обаче е пример и за нещо друго важно – той дава отговор на въпроса: Ражда ли се добрият оратор или се създава и самосъздава чрез обучението? Самият Демостен бил по рождение сирак, при това с говорен дефект, което по всички канони на реториката е противопоказно за оратора. За да го отстрани (преодолее) той се подлагал на автотерапия и специализирани тренинги. Часове наред, всеки ден излизал на морския бряг и сам, по собствена методика, правел необходими упражнения и тренировки с нарастваща трудност за да проделее говорния си дефект. Така той развивал и цялостната си способност за презентиране, която впоследствие използвал и доразвивал в реални случай на публично говорене. Така например той сам защитил наследствените си права в съда и се преборил със злонамерени хора, които се опитвали да присвоят наследстото от баща му.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 Освен практик, Демостен е и теоретик на презентирането. Той разработва методиката на публично говорене, въвежда драматизацията, реторичния въпрос, краткостта (лаконичността) и категоричността, сравнението и метафората и т.н. Ето защо неговите речи са записвани и изучавани като образци на ораторското изкуство и са пример за реториците в по-късните исторически епохи, вкл. в Древния Рим. Един от неговите последователи е известният римски оратор Марк Тулий Цицерон. Той доразвива теорията на презентацията с богатството на изразните форми и красноречието, изяснява и доказва голяма познавателна и емоционална стойност, които те придават на изнасяните от него речи. Логично той създава и специални учебници (De oratore – за оратора), занимава се и с обучение на оратори. Заедно с Марк Антоний създават римската ораторска школа, която включва и други известни оратори от по-късния период – имперският. Един от тях е Марк Фабиус Квинтилиан (І в. от н.е.). Римската школа създала и т.нар. универсална структура на презентацията, включваща следните части: ■ Exsordium – уводна, встъпителна част, встъпление ■ Expositio – дефиниране на темата (проблема), изясняване на неговата значимост и актуалност. ■ Kausa – своеобразни изводи, преки доказателства за проблема, т. нар преки доказателства на дедукцията ■ Contrarium – опровергаване на противни изводи и възгледи по проблема, т.нар. непреки доказателства на дедукцията ■ Simile – аналогии, примери от други области, потвърждаващи правилността на каузата ■ Exemplium – примери от практиката, конкретни случаи, илюстриращи сблъсъка на каузата и котрариума, доказателства на индукцията ■ Testimonium – доказателства чрез авторитети и утвърдени примери от живота – мисли на велики хора, мъдрости, пословици и т.н. ■ Conclusio – ефектна заключителна част на презентацията, представяща обобщени заключения и изводи, даваща насоки за решаване на съответния въпрос или кръг от въпроси. Тези части на универсалното съдържание днес също се спазват и използват в различини формати, не само при презентирането, но и в научно изследователсата, публицистичната и други дейности. Не случайно реториката е изучавана през вековете като едно от седемте свободни изкуства, като част от класическото формално образование.

Учене през целия живот Същностни характеристики и дефиниции Изясняването на същността на това интересно явление – презентацията, изисква да се уточни етимологията на думата презентиране или презентация. Нейният произход е от латинския език – presentatio означава най–общо представяне на нещо, дейност, акт на публично излагане на тези по някакви въпроси. В нашата съвременна лексика думата се е появила основно чрез английския език и има множество значения в широк спектър – спектакъл, подаряване на нещо, предявяване на претенция, официално въвеждане, дебют, лекция или реч, предназначена за публика. Последното значение е важното и същественото за изясняване на същността на презентирането като част от реторическите практики и като явление, свързано с науката реторика, т.е. като реторическа категория. Разбирането на същността на презентацията е свързано и с нейното дефиниране. В специализираната литература съществува вече богато разнообразие от повече или по-малко различаващи се дефиниции. Наличието на това многообразие означава, че няма единно, утвърдено и всеобщо възприето разбиране за същността на презентацията. Това обстоятелство се обяснява с различните позиции, които заемат съответните автори при изграждане на дефинициите. Най-общо, многообразието от мнения по въпроса, как би следвало да се разбира същността на презентацията и съответно да се дефинира тя бихме могли да систематизираме в три основни групи, както следва: а) Първата група акцентира върху традиционната, класическа представа за презентирането като реторическо умение за анимиране и представяне на информация пред хора, като способност да създаваш ситуация и да импровизираш по темите на презентацията. Дефинициите от този вид изхождат от разширено схващане на същността на презентацията - тя се разглежда като говорене пред хора, като представяне на определени тези пред публика и като процес на целенасочено комуникиране между презентатор и аудитория. б) Втората група залага на новата модерна представа за компютърно презентиране, т.е. за представяне пред аудиторията на предварително подготвени чрез компютър специални информационни слайдове и задължително чрез използване на мултимедиа, интерактивна дъска и други технически средства. Създаването на ситуация и ораторските импровизации са преминали на втори план или дори не се споменават. Дефинициите от тази група изхождат от по-тясно разбиране на същността на презентацията. При тези дефиниции се акцентира на PowerPoint (компютърни) презентации, т.е. презентацията се разглежда само във формата на компютърно представяне на информация. в) При третата група се прави опит да се свърже традицията с

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 новото, като се преодолеят ограниченията в първите две групи. Дефинициите на тези автори се основават на най-важните (същностни) черти на презентацията. Те разглеждат презентирането като съвременна реторическа практика, при която специално подготвени информации се представят от презентиращия пред аудитория с помощта на различни форми, методи и средства за комуникация – реторическо слово, дискусия, онагледяване чрез традиционни и нови средства – диа-прожектор, филм, флипчарт, мултимедия и т.н. Използването на Power Point е само част от тази интегрирана технология и не се разглежда като задължително и незаменимо условие за презентиране. Какво е моето мнение по въпроса? Аз приемам като нещо безспорно, че не всяко говорене пред хора може да се дефинира като презентация, както и че използването на т.нар „слайд-шоу” не е задължително за да се направи успешна презентация. Също така е очевидно че и много преди навлизането на компютрите хората са правили презентации и че, както и в други области, компютрите не толкова създават нови практики, а по-скоро предоставят нови възможности за постигане на по-добри резултати във вече исторически създадени и утвърдени практики. Компютрите не могат да заместят или да изместят презентиращия и не обезсмислят необходимостта от притежаването реторически способности и умения. Следователно условно може да се приеме че презентацията е относително нова реторическа практика, доколкото сега тя се осъществява и с новите технически средства – компютри, интернет, мултимедиа и т.н. Всяка презентация е уникална, тя е акт на творческа импровизация, тя е и специфична ситуация, както и неповторимо общуване със съответната аудитория. Всичко тече, всичко се променя. Както не е възможно да влезеш два пъти в една и съща река, така не може и не бива да се осъществяваш призентация по един и същи начин. Винаги настъпват промени в условията, предмета, технологиите и т.н. Презентиращият следва да се стреми да ги разбере и да се адаптира максимално към тези фактори, както и да усъвършенства непрекъснато своя продукт презентацията.

Образователен характер на презентацията От възникването си до сега презентацията винаги е имала и образователен характер, използвала се е за постигането на образователни цели, вкл. в сферата на висшето образование. Добрите учители и университетски преподаватели се стремят да вършат своята основна дейност по начини, които включват разнообразни форми, методи и средства на преподаване, създаване на структурирани уроци и лекции, на нагледност, занимателност, интерактивност и общуване с училищния

Учене през целия живот клас и университетската студентска аудитория и т.н. Тоест става дума за основните съществени черти и принципни положения върху които се изгражда и съвременната практика на компютърните и мултимедийните презентации - съчетаване на структурирани текстове, на изображения, на музикални фонове и т.н. Всичко това може да се осъществи (както се е правело преди) и с традиционни средства – черна дъска и тебешир, учебни помагала, грамофони, магнетофони, учебни филми и др. Сегашното използване на новите информационни и комуникационни технологии обаче предоставя още по-големи възможности за успешно презентиране.

Структура на презентацията Различните автори разглеждат структурата на презентацията в зависимост от собственото си разбиране за нейната същност. Очертават се две основни групи, както следва: ■ Първата група обединява автори, които считат че презентацията е процес, действие или акт в който има една активна и водеща фигура презентатор и относително пасивна аудитория. Те говорят за еднофазна структура, приемат че презентацията е монологична по своя характер и преминава през три етапа – въведение, основна част и заключение. ■ Втората група включва автори, които се придържат към разбирането, че презентацията има бинарен (двустранен) и интерактивен характер. Те различават две фази в нейното развитие. Първата фаза е основно монологична и съдържа трите класически части – увод, ядро (т.е. основна част) и заключение, а втората фаза има подчертан двустранен характер и протича основно под формата на дискусия, поставяне на въпроси и даване на отговори и дори може да включи форми на тест за контрол и оценка на постиженията.

Презентацията като система Всяка презентация може да се разглежда като малка система. Като такава, тя има своите цели, предмет, участници (презентатори и аудитория), основен процес, реализиран с определени форми методи и средства, резултати и обратна системна връзка, служеща за настройване, регулиране усъвършенстване и цялостно управление на системата, наречена презентация. Разширяващото се приложение на презентацията в образованието и обучението, както и в различни други области е свързано с обогатяване на нейното съдържание с елементи от PR, шоу, реклама, масова комуникация, и т.н. Съвременните презентации интегрират в себе си различни компоненти и са конгломерат от много неща. Те са средство

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 за обучение, експресивни форми на общуване и информиране, доцимологични методи (когато обучаваните представят изпълнението на поставените задачи от обучаващите с оглед да демонстрират компетентност и съответно техните умения да бъдат валидирани и оценени) и т.н. ЦЕЛИ Целите са би следвало логично да са тясно свързани и изведени от потребностите на аудиторията, които ще бъдат обслужени и задаволени от системата на презентиране. Всяка презентация има собствена мисия, която се изпълнява до постигане на определените цели. Добрите цели от своя страна са отражение на проучени и ясно дефинирани потребности на съответната аудитория. ПРЕЗЕНТАТОР Презентаторът е основен субект на презентацията. В повечето случаи той е и създател (автор) на съдържанието на презентацията или медиатор между автора и аудиторията. В редица случаи презентаторът не е един човек, а екип, съставен от две или повече лица. Като автор или медиатор презентаторът провежда презентацията, организира и управлява нейната реализация. Погрешно е да се счита обаче, че той осъществява самостоятелно презентацията. По-точно е да се приеме, че провеждането на презентацията е процес на синергия и партньорство между презентатора и аудиторията, което е насочено към постигане на поставените (и съответно възприети и от двете страни) цели. Често в литературата се прави паралел между традициония оратор и съвремения презентатор. Обикновено авторите се стремят да покажат че между двете фигури има като връзка, общи качества и изисквания, така също и значителни различия, основани основно на използването на съвремените технически средства. Според този правилен възглед използването на новите технически средства усложнява дейноста на презентатора, повишава изискванията към него, въвежда и нови функции, които в крайна сметка определят и различията. В съвремената презентация има два източника на информация (от презентатора и от презентираните на екран, на интерактивна дъска или на видео стена материали). Ето защо, ако в миналото успешният оратор е трябвало да притежава (според един от най-великите оратори на древността Марк Тулий Цицерон) остроумие, мисъл, слово, полемичност, памет, мимика, стойка, жест и пластичност т.е да бъде комбинация от актьор, философ, поет, психолог и т.н. сега всичко това не е достатъчно. Небходими са също дигитални компетентностти, познания и умения в областта на новите информационни и комуникационни технологии, способност за създаване и осъществяване на power point презентации и други познания,

Учене през целия живот умения и способности. ПРЕДМЕТ НА ПРЕЗЕНТИРАНЕ Под предмет на презентацията се разбира проблематиката и темата върху която е изградена компютърната презентация и по която говори презентиращият. Всяка конкретна тематика има особенности, които следва добре да се разбират от автора и да се съобразят при презентирането. Целта е да се постигне търсеният ефект и посланията да бъдат както достатъчно ясни, така и занимателни за аудиторията, да събуждат нейният интерес, да и доставят удоволствие. ОСНОВЕН ПРОЦЕС Основният процес на презентацията се реализира като последователно показване на слайдове и тяхното коментиране от презентатора. Този процес следва да се реализира със съответна технология на презентирането като се спазват основни правила. Най-важното е речта на презентиращия и текстовете на слайдовете да са в синхрон и хармония. Ефективното презентиране е процес на допълване, разширяване и конкретизиране на представената на слайдовете информация чрез ясни послания и в логичен и занимателен за аудиторията стил. АУДИТОРИЯ Дефинирането на понятието е в съответствие с представеното вече разбиране, че аудиторията (публиката) и презентиращият са две активни страни на субекта на презентацията, т.е. в условията на образователно презентиране ученическата и студентска общност е партньор на преподавателя. В съответствие с това разбиране аудиторията се определя като ситуационно създадена общност от хора, които имат потребност от презентацията и участвайки в нея като партньори на презентиращия допринасят за постигане на нейните цели. РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРЕЗЕНТАЦИЯТА Под резултати в случая се разбират ефектите, които постига презентацията върху аудиторията, задоволяването на потребностите на хората, които са в основата на определените цели от презентиращия. В резултатите се включват и настъпили последици от презентацията, свързани с познанията на аудиторията, на нейните убеждения, на промени в поведението и т.н. ОБРАТНА ВРЪЗКА Обратната връзка е процес, който се реализира успоредно с осъществяване на презентацията и при нейното финализиране. Той включва придобиването и анализирането на информация, която прозволява

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 на презентиращия да контролира ситуациите в отделните етапи на основния процес и да оцени обективно постигнатите ефекти. Същевременно, обратната връзка позволява да се внасят съответни корекции и да се иновира презентацията.

Обобщения и изводи Казаното до тук насочва към следните основни обобщения, заключения и изводи: а) Презентацията не е ново явление, отдавна тя е част от практиката и теорията на образованието и обучението. Нейният генезис е тясно свързан с развитието на педагогиката и психологията, както и с реторическите умения и опит, налице е историческа традиция в тази област. б) По своята същност презентацията е вид реторическа практика и като категория (т.е. основно понятие) принадлежи на науката реторика. в) В съвременните условия, презентирането (както и други образова-телни практики) е навлязло в редица области – изкуство, радио и телевизия, политика и т.н. Съвременните презентатори използват новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ), които безспорно създават по-големи възможности за реализация на основните дейности - структуриране на информационни текстове, създаване на образи, музика-лен фон, комуникация и общуване с аудиторията и т.н. Използването на новите ИКТ, следователно доразвива, но не променя основната същност на презентацията, разглеждана като система. г) Само познаването на теорията не е достатъчно за компетентно презентиране. Необходимо е също: ■ Да се владее технологията на подготовката (създаването, разработването) на презентации – т.нар. Power-Point за което са нужни съответни умения: интелектуални умения за анализ на съответни проблематики, умения да се открояват най-важните положения, да се структурират като съдържание, да се развиват основните положения със собствени съждения, да се пише коректно и логично. Важна част на компетентността за създаване на компютърна презентация е и умението да се оформят красиви, привлекателни слайдове, т.е. нужни са и дизайнерски способности за създаване на текстове, образи и символи и тяхното хармонично съчетаване – т.нар. краснопис. ■ Друга основна група от познания и умения обхваща съответно технологията на презентиране, на демонстриране на подготвените слайдове при спазване на основните принципни правила и изисквания на реториката. Това е друга основна компетентност, която се свързва с интелектуалните умения да се пресъздава, по полезен, интересен и занимателен за аудиторията начин, съдържанието, кое-

Учене през целия живот то е заложено в слайдовете на компютърната презентация. Следва да се посочи недвусмислено, че и най-интелигентният компютър не е в състояние да направи това. Не случайно този процес се идентифицира на компютъра като Slide-Show, т.е нещо, което следва да направи презентаторът, подпомогнат от заложените в компютърната програма и мултимедията възможности за презентиране. Това означава презентаторът да е и добър оратор, да има добри реторически способности – т.нар. красноречие. ■ Следва да се отчита и значението на невербалната компетентност. Между 60 и 80% от човешката комуникация е невербална, което е валидно и за презентирането. В рамките на около 4 минути, 90% от отношението към оратора, е вече формирано и това е резултат не само на казаното, но и на излъчените невербални послания. Ето защо се изисква презентиращият да е и психолог, „да чувства” аудиторията, да съумява да презентира добре не само съответната информация, но и себе си, като изпраща адекватни сигнали на тялото, разбира особеностите на хората и възприема излъчването на аудиторията. В значителна степен невербалната комуникация с аудиторията следва да е подготвена, т.е. да не се разчита само и единствено на импровизацията на място, т.нар. „ad hoc дейности”, която безспорно е важна, но само допълва предварително предвиденото поведение на оратора. Необходими са (не на последно по значимост място) практика и натрупване (в резултат от тази практика) на т.нар. осмислен личен опит. Само така, в контекстта на ученето през целия живот, всеки преподавател (учител, професор, лектор и др.) и съответно всеки обучаван (ученик, студент или възрастен) може да постигне нивото, което се определя като know-how в презентирането, т.е. зная как да подготвям и изнасям презентации. доц. д-р Чавдар Катански Софийски университет ”Св. Климент Охридски”

РЕЧНИК: Академична презентация – елемент от преподавателската дейност, използван за осъществяване на преподаването и съответно част от учебната дейност на обучаваните за представяне на доказателства за техни постижения и респективно за оценяване на постигнатото от обучаващия. Научна презентация – свързана е с участие на преподаватели, докторанти и др. в семинари, конференции, конгреси и други научни форуми за представяне на техните доклади и съобщения. Език на тялото – невербална комуникация основана на сигналите и посланията които отправя презентатора на аудиторията чрез своите пози, мимики, жестове и т.н.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 Етапи и фази на презентацията - логически обособени относително самостоятелни части от процеса на презентиране. Обикновено тези етапи се разпределят в две фази (монологична и диалогична). Ефект на началото - създаване на начално приятно впечатление у аудиторията и предизвикване от презентиращия на интерес на аудиторията към предмета и процеса на презентацията. Ефект на края – създаване на заключително впечатление у аудиторията, запомнящо се финално обобщаване, открояване на основни изводи и послания. Мулти-медийна презентация – представяне на подготвена презентация от презентатор чрез използване на мултимедия, т.е. техническо устройство от компютър, прожектор и екран, съчетаващо показването на слайдове и живата реч. Обратна връзка – компонент от системата на презентацията, служещ за подаване на информация от аудиторията към презентиращия за степента на удовлетвореност, задоволяване на потребностите и постигане на целите. Обратната връзка е част от управлението и иновирането на презентацията. Презентатор - основен субект на презентацията (човек или екип от хора), който е отговорен за осъществяване на презентацията и постигане на нейните цели в парньорство с аудиторията. Слайд - най-малкият структурен елемент от съдържанието на Power point презентацията, включващ кратки текстове, таблици, схеми, диаграми и др. изображения, анимациони ефекти, звук, видео клип и др. Слойд шоу – реализация на презентацията, съчетано с възпроизвеждане на слайдове чрез мултимедия. Устна презентация – осъществяване на презентация чрез класическите форми, методи и средства и основно с устно изложение на съдържанието от страна на презентатора към аудиторията. Устното презентиране може да се допълва със средства за онагледяване.

Промените без които не можем

Ученическото портфолио

(инструмент за самооценка от учениците на техните учебнопознавателни постижения и напредък, и за приобщаване на учениците към ценността на училищното образование) проф. д-р Марияна Стефанова1, Педагогически факултет на Тракийски университет

В статията се представя концепция и модел на ученическото портфолио. Те са основани както на авторови проучвания на чуждестранен опит, вкл. на нормативно утвърдения прототип на ученическо портфолио – Езиковото портфолио, така и на почти десетгодишния опит на автора в създаване и поддържане на преподавателско и на институционално портфолио в сферата на образованието, а също и на анализите от ценния обучителен опит на автора с учители, директори и други педагогически специалисти в страната. Ако трябва да се определи все пак кой от посочените ресурси е особено практически важен за статията, то това несъмнено е опитът от обучения на учители с участието на ученици от различни възрастови групи и различни видове училища и на техните родители2. В статията последователно се представят: А)концептуални измерения на ученическото портфолио по посока практически ползи и необходимост3; Б) „точката на толеранс” между ученическото портфолио и рубриката „Архив на моите ученици” в учителското портфолио4; В) варианти/видове ученическо портфолио; Г) модел на ученическото портфолио и операционализация; Д) Пътеводител за учителя: Как да насърчавам и обучавам учениците да създават и поддържат персонално ученическо портфолио; Е) Плюсове и минуси на практиката ученическо портфолио (благоприятни ефекти и необосновани рискови ефекти; възможности за тяхната превенция).

1 За контакт с автора: m.stefanova.bg@gmail.com 2 Чувствам морален дълг и професионално удовлетворение да благодаря на началници на РИО, на експерти по квалификацията, на училищни директори, учители, педагогически съветници, възпитатели. Особените ми комплименти са за учениците и родителите, които участваха в обученията за създаване и поддържане на персонални ученически портфолиа. Благодарността ми е и към Европейския център за устойчиво развитие в образованието, без чието доверие, организация и сертифициране не би била възможна поредицата обучения. 3 Концепцията на утвърдената извън страната от десетилетия назад практика „портфолио в училище” е разработена в предишни публикации на автора за учителското и институционалното портфолио. Предстои публикуване на модела на директорското портфолио. 4 Докато се подготвяше статията за печат стана ясно, че до дни ще е готов професионалният софтуер за електронно учителско портфолио, основано на Пътеводителя за учителя, съставен от автора на настоящата статия.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 А) КОНЦЕПТУАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА УЧЕНИЧЕСКОТО ПОРТФОЛИО ПО ПОСОКА ПРАКТИЧЕСКИ ПОЛЗИ И НЕОБХОДИМОСТ 1) ПЪРВО КОНЦЕПТУАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ: Ученическото портфолио - практика, чрез която ученикът поема своя дял на отговорност в обучението Поддържайки портфолио ученикът постепенно осъзнава, че, той, наравно със своя учител, носи отговорност за качеството на своето обучение. Защо и ученикът, заедно с учителя носи отговорност за качеството на своето обучение? Този въпрос не е самоцелен, нито отпраща към теоретизиране, изпразнено от практически смисъл и съдържание. Напротив, въпросът има ясен и конкретен прицел: кой и как заслужава правото на оценка на постиженията и напредъка на ученика, а следователно, - и на оценка на качеството на неговото обучение. Част от проблема за инструменталното осигуряване на оценяването на качеството на обучението може да се преодолее чрез практиката портфолио в училищно-образователна среда. У нас вече навлиза учителското портфолио, отчасти училищноинституционалното портфолио, предстои портфолиото на директора или управленското портфолио и пр. Тук става дума за ученическото портфолио и като тип портфолио то е подвластно на концепцията за портфолио в училищно-образователна среда изобщо5. Основната характеристика на портфолиото се свързва с неговата (само)оценителна функционалност за презентиране на възможно най-доброто като достижение и като потенциал на един или друг индивид – субект в училищно-образователното взаимодействие (ученик, учител или който и да е педагогически специалист, а също и самата училищна институция като съвкупен субект). Въпросът: Защо и ученикът, заедно с учителя носи отговорност за качеството на своето обучение?, е концептуален за ученическото портфолио. Оценяването на учебните постижения и операционалното проследяване на тяхната динамика като напредък, се основава на подълбинния социален и професионален въпрос: Кой има право да оценява и какво е мястото на самооценката, респ. кой носи отговорност за учебно-познавателните резултати?6. Правото на оценка на нечия дейност е на този, който реално участ5 Повече в: М. Стефанова. Учителското портфолио – иновационна техника за диференцирано оценяване на качеството на учителската дейност. – Управление на средното образование, № 1-2, 2006; М. Стефанова. Портфолиото на детския учител. Предучилищно възпитание, № 1, 2007; М. Стефанова (в съавт.). Институционално портфолио (ДИУУ) (в съавт.). - i-продължаващо образование, 2010, № 22: www.diuu.bg/ispisanie 6 Тук не се коментира хипотезата „външно оценяване”, макар че, ако тя се вземе под внимание, логически и практически би следвало тя да е основана не само на административното си право, а и наравно с него – на административната си отговорност.

Промените без които не можем ва в тази дейност като относително самостоен субект. Ако вземем за пример най-напред учебната дейност, т.е. дейността, която извършва ученикът, поемайки социалната роля на учещ се, то първообразното право нейните резултати да бъдат оценявани е на учителя, който му преподава. По това твърдение едва ли могат да бъдат изразени основателни съмнения. Най-често дискусия предизвиква другият пример - за преподавателската дейност. Въпросът е кой има първообразно право да оценява резултатите от неговата дейност? Отговорът е еднозначно ясен, макар провокиращ съпротива: оценка за качеството на преподавателската дейност има право и може, според възрастовия си сензитет, да дава ученикът, тъй като той е този, който реално участва в тази дейност в качеството си на обучаван. Практическата целесъобразност и постижимост на подобна оценка е възможна при прилагане на конструктивни, работещи инструменти за оценяване на качеството. Има поредица данни от реално осъществени обучения от учители, прилагащи такива инструменти. Важно в случая е и друго: практическите обучения, реализирани от автора по темите за ученическо, учителско, директорско и институционално портфолио, са придружени от оценки на участниците в групите за качеството на провежданите обучения. В това отношение авторът разполага с богат масив от данни. Тяхното представяне и анализ е предмет на отделна, специална публикация по темата. Тези данни разкриват недвусмислено практическата полза и продуктивност на оценяването на качеството на дейността на обучаващия от страна на обучавания, съобразно възрастовите и други специфични характеристики на групите учещи се. Рамките на инструментите са така моделирани, че позволяват лексикална модификация на оценителните индикатори. Тук е необходимо поне да се маркират оценителните инструменти като структура и като основни характеристики. В приложение № 1 в края на статията се предоставят рамките на два основни инструмента – за текущо и за изходно оценяване на качеството (на резултатите) от дадено обучение7. Кои са основните характеристики на инструментите? a. Прилагат се анонимно. С това условие се постига по възможност достатъчна обективност. b. Всеки от оценителните индикатори (показатели) е снабден със съответни критерии, практически удобни и достатъчно презентативни. Инструкцията към прилагане на инструментите ясно посочва критериите. Част от тях са цифрови оценки, но по петобална скала, като 1 е най-ниската оценка, а 5 най-високата. Целенасочено е избрана петобалната скала, за да се сведе до минимум възможният механичен или автоматизиран пренос от използваната шестобална оценителна 7

Повече за инструментите вж: М. Стефанова. Педагогическата иновация. С., 2005

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 скала в българската образователна система8. Другата част от критериите е във формат на качествено (словесно) разсейване в два екстремума – „да”, „не”. И третата част от критерийните измерители е във формат на свободен кратък текст или отделни ключови думи, предлагани от оценяващите. c. Инструментите се прилагат периодично – по усмотрение на обучаващия – учител или преподавател. Важно условие е да се осигури проследяване на динамика на оценките на качеството на дейността на даден учител/преподавател. d. Динамиката на оценките зависи от определени детерминанти, най-съществената от които е спецификата на учебния фрагмент, който се разработва в даден учебен час. Най-общо спецификата се определя от типа знание, представено чрез задача и нейното решаване и решение: мотивиращо знание, ориентиращо знание и упражнително (преносно, трансферно) знание. В наукознанието знанието се типологизира и по още един съществен признак: знание-факти/фактология; знаниепринципи, закони, закономерности; знание-приложение. Най-разпространена в средното училищно образование и позната на учителите типология на знанието, кодирана в държавни образователни изисквания (ДОИ) е типологията, основана на таксономията на Блум. В смисъла на типологиите на учебното знание (и умения, и компетентности) динамиката на оценките се характеризира с различни флуктуации. Учителят/ преподавателят, обучен да прилага инструментите е в състояние бързо, лесно и удобно да разпознава оценките, поставени от ученици или други учещи се. e. Най-съществената характеристика на инструментите се корени в техния психологически механизъм, който фокусира в едно степента на качество на дейността на учителя и степента на усвоеност на дадено знание до момента от страна на ученика. Инструментната платформа НЯМА общо със социологически тип проучване, вкл. с ранжиране, рейтинг и пр. За подобни социологически цели има други съответни инструменти. Какво означава психологическият механизъм на инструментите, за които тук става дума? Този механизъм „споява” дидактическото взаимодействие между дейността на учителя (преподаване) и дейността на ученика (учене). Учебната дейност (на ученика) психологически се основава на механизма на усвояването на дадено знание (умение, компетентност). На специалистите отдавна е известна концепцията на Л. С. Виготски за развиващото обучение в това отношение, която е възприета впоследствие и от други образователни системи, напр. американската и пр. По-точно, съвременните концепции за ефективно/качествено обучение се основават на интегрирането 8 Училищата (засега някои от висшите училища) със знака за европейско качество ISO прилагат неслучайно неговите критерии за оценка, различни от цифрова скала – A, B, C, D, E, F. Това е до момента нормативно утвърдената и валидираща оценителна скала.

Промените без които не можем на конструктивните механизми, зададени от Л. С. Виготски и от друга страна, конструктивните механизми в бихейвиористката концепция на Дж. Дюи, доразвита като алгоритмизирано обучение и известна повече като „метод на проектите”. Усвояването на знание чрез неговата интериоризация и екстериоризация от ученика се подготвя в задачите, които учителят формулира, като редуцира/преформулира регламентирания задължителен минимум учебно съдържание. Всъщност екстериоризираното знание чрез решения от ученика на определени задачни формати е явната, измерима форма за оценяване на неговите постижения. Това, което в голяма степен остава „скрито”, неявно за наблюдение и регистрация е интериоризирането на знанието, т.е. преобразуването на знанието в психично-познавателен план от ученика в негово лично достояние до момента, в който инсайтът или „озарението” „спохожда” ученика: „Аха, това е!”. Всичко това означава, че чрез приложение на инструментите, основани на посочения психологически механизъм в своя външен, наблюдаем план ученикът оценява качеството на дейността на своя учител. А в дълбинно-психологическия пласт, неявния, ненаблюдаемия ученикът САМООЦЕНЯВА достигнатите равнища на усвоеност на знанието. Формулировките на оценителните индикатори/показатели са така конструирани, че вплитат в едно преподаването от учителя на знанието и неговото усвояване от ученика. Например, показателят „достъпност” под номер 3 в инструмента за текущо оценяване на качеството на дейността на даден учител9: Какво означава поставената от ученика оценка на достъпност? На първи план – дали, според него, учителят е разработил учебното знание разбираемо и практически приложимо за самия ученик. На психично-познавателно по-дълбинно ниво поставената оценка от ученика е всъщност САМООЦЕНКА на собственото му постижение – в каква степен ученикът е бил в състояние да разбере знанието. Това от своя страна зависи от актуалното му познавателно ниво към момента – какво е усвоил дотук, какво е пропуснал, какво е неточно усвоено от него и пр. В този смисъл достъпността като индикатор фокусира оценка от ученика на качеството на дейността на учителя му и самооценка на собственото си познавателно ниво, на степента на усвоеност на знанието до момента. f. Друга, не по-малко съществена характеристика на инструментите се отнася до ситуирането на ученика чрез показателите в трите времена за познавателното развитие на ученика: минало, настояще и бъдеще. Колко в миналото, колко в настоящето и колко напред в бъдещето? Толкова, колкото е посилно за конкретния ученик. Образно казано, „бърз и кратък поглед назад”, „сега, в края на учебния час” и „бърз и кратък поглед напред”. Но отговорът на въпроса: Колко в миналото, колко в 9

Аналогично е и за останалите осем показатели.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 настоящето и колко напред в бъдещето? има и друга страна – той зависи от умението на учителя да разработи така учебното знание в дадения учебен час, че то да е практически, житейски значимо за ученика. Например, първият и вторият показател/въпрос от инструмента за текущото оценяване на качеството: първият въпрос ситуира ученика леко назад в миналото (досегашното) му познание по предмета спрямо степента на усвоеност на новото знание в дадения учебен час – дали, ако това, което се е разработило в този учебен час, ученикът го е бил знаел, би му помогнало да се ориентира в предишни негови практически ситуации, би му помогнало да се справи с някои свои учебни или житейски затруднения. Казано по друг начин, дали това знание е било представено от учителя през погледа на ученика като практически значимо за него. Същото се отнася и за втория показател/въпрос – дали ще може някога да приложи това знание, което през дадения учебен час се е разработило. g. Следваща характеристика на инструментите, в частност на инструмента за текущо (само)оценяване визира двете основни форми на представяне на дадено знание от учителя – реч и емоционалност, за да може ученикът да интериоризира това знание. Това са показателите под номера 4 и 5 в инструмента. h. Не на последно място по важност сред съществените характеристики на двата инструмента е възможността за практическа и реалистична саморефлексия на учителя върху качеството на собствената му преподавателска дейност. Когато той знае какви въпроси ще зададе на учениците, за да отговорят анонимно, оценявайки качеството, той, естествено, ще се готви целенасочено и усърдно. Освен това, добросъвестният и отговорен пред себе си учител10, за да получава професионално удовлетворение от тези, от които зависи да упражнява професията си – учениците11, ще коригира непрекъснато своя стил на преподаване, вглеждайки и вслушвайки се в оценките на учениците.12 В смисъла на казаното се проявява поредната практическа полза и необходимост, този път за учителя, от ученическото портфолио. В резюме: Основен е въпросът: Защо и ученикът, заедно с учителя носи отговорност за качеството на своето обучение? Непосредствено свързан с него е въпросът: Кой има право да оценява и какво е мястото на самооценката, респ. кой носи отговорност за учебно-познавателните резултати? Описанието и обяснението на инструменталното осигуряване на (само)оценката дават частичен, макар съществен отговор на тези въпроси. Останалата част от отговора 10 Каквито, според дългогодишния ми опит, са повечето учители 11 Отново подчертавам, че тук външното оценяване и оценките от проверяващите органи и служби, не е предмет на разискване. Тези оценки имат своето значение в друг аспект.

Промените без които не можем се корени във функционалностите на преподавателската и на учебната дейност – две различни функционалности, които следва да са във взаимно съответствие и взаимозависимост. Този въпрос се разисква чрез второто концептуално измерение, следващо по-долу. 2) ВТОРО КОНЦЕПТУАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ: Основни функционал ности на ученическото портфолио, произтичащи от препода вателската и от учебната дейност Двата субекта – учител и ученик, са във взаимодействие с интегрирани една в друга функционалности. От съществено практическо значение е ясното осъзнаване на различията в двете функционалности на обучителното взаимодействие – на дейността на учителя и на учебнопознавателната дейност (дейността на ученика). Когато става дума за ученическото портфолио, основната функционалност на дейността на учителя е той да разработва учебно съдържание по учебен предмет така, че то да е достъпно (разбираемо) и практически приложимо през призмата на личната познавателна и житейска среда на ученика, на неговия познавателен потенциал (зоната на най-близкото му развитие) и неговия учебен опит (зоната на актуалното му развитие). Посочената функционалност на учителската дейност съдържа изграждане на „сюжет” на определен фрагмент от учебно съдържание при разработване на една или друга урочна единица. „Сюжетът” се гради от учителя под формата на формулиране и възлагане на учебно-познавателни задачи/ситуации, чието решение от ученика гарантира покриване от негова страна на определени нива от ДОИ. Основни ориентири за учителя относно формулиране от него на подходящи задачи/ситуации за персонално ученическо портфолио Не всяка задача, макар и решена от ученика, е подходяща за ученическото портфолио, имайки предвид концепцията на ученическото портфолио – да представя самооценките на ученика относно неговите учебни постижения в напредък. Учителят създава „сюжета” на задачата/ситуацията така, че тя да е близка до потенциала и опита на ученика. Ясен практически пример за формулиран „сюжет” е иновативната – развиващо-оценителна (и самооценителна от ученика) тестова матрица13. Тя се състои от няколко сюжетно свързани помежду си учебни задачи/ситуации. В приложение № 2 читателят ще види един такъв тест, създаден от Ивелина Христова – учител по химия в ГПЧЕ – Разград, под научното ръководство на автора на настоящата статия. Редица учители по различни учебни предмети създадоха и успешно прилагат подобни тестове. Учебно-познавателните задачи са типологизирани: репродуктивни, продуктивни, изследователски 13 Повече в: М. Стефанова. Ефективно оценяване на учебните постижения (добри практики; прогнози). - В: Образование и изкуство, Том 1, Юбилейна научна конференция – Шуменски университет “Еп. Константин Преславски”, УИ “Еп. Константин Преславски”, Шумен, 2004

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 и творчески14. Сравнително подходящите типове задачи за ученическо портфолио са продуктивните и изследователските. В условието на продуктивните задачи методът и средствата за намиране на решението от ученика са неизвестни. Той ги открива и достига до решението – продукт от неговата учебна дейност. В условието на изследователските задачи неизвестен е и начинът за решаване, освен метода и средствата. Разбира се, за ученическото портфолио са изключително подходящи и творческите задачи. Те са предимно за ученици със специални дарования (специални способности) към един или друг вид познание – математическо, музикално, езиково и др. Задачи от репродуктивен тип не са подходящи за ученическото портфолио, тъй като техните решения не представят съществени постижения на ученика, още по-малко негов напредък.

Когато става дума за ученическото портфолио, основната функционалност на дейността на ученика – учебно-познавателна, е той да се мотивира, ориентира и реши възлаганите от учителя учебнопознавателни задачи/ситуации15. Така дефинирани и пояснени, двете различни, интегрирани една в друга функционалности на дейностите на учителя и на ученика в процеса на обучението изобщо и в частност за целите на ученическото портфолио показват ясно и практически приложимо споделената отговорност между учител и ученик за качеството на обучението. В резюме: Ученическото портфолио поема част от отговорността за оценка от учителя на учебно-познавателните постижения и напредък на ученика чрез самооценката от ученика. Условието е ученикът да бъде обучен да проявява/показва/демонстрира своите знания, умения и компетентности съобразно ДОИ към даден момент и в развитие, да ги помества в съответна самооценителна скала, включително чрез представяне на доказателства и самоанализи за това, че е усвоил даден набор от учебни цели. За това по-конкретно става дума по-нататък в изложението. 3) ТРЕТО КОНЦЕПТУАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ: Ученическото порт фолио – инструмент за самооценка от ученика на неговите постижения и напредък в усвояването на знания, умения и компетентности Предмет на ученическото портфолио е самооценката от ученика на неговите постижения в усвояването на знания, умения и компетентности съобразно ДОИ по учебните предмети, също и в СИП, ЗИП. 14 Повече в: В. Белич. Атрибутивен анализ на педагогическата дейност. С. 1989; М. Стефанова. Педагогическата иновация. С. 2005. 15 В своята мотивация и ориентация ученикът следва да бъде подходящо подкрепян от учителя си. Учителят създава и поддържа педагогически подкрепяща (образователна, обучаващо-възпитателна) среда чрез различни интерактивни практики. Това е тема, предмет на други, специално организирани за целта публикации и обучения.

Промените без които не можем По всички учебни предмети ли е необходимо ученикът да създаде и поддържа персоналното си ученическо портфолио? Теоретично ученикът може да започне своето ученическо портфолио по един или няколко, или по всички учебни предмети, съответно – с подкрепата на всеки от неговите учители. На практика обаче, тъй като ученическото портфолио е новост за българското училище и все още няма достатъчно натрупан опит, за предпочитане е в началото да се започне с един учебен предмет. Тази препоръка е в зависимост и от други съществени фактори: възраст на ученика, мотивация за учене, степен на усвоеност на учебните знания, умения и компетентности, общи познавателни и специални способности, социокултурна среда и пр. Кой да избере учебен предмет, кой учебен предмет е за предпочитане и как да се избере учебния предмет? Изборът се прави от ученика с подкрепата на неговия учител. Добре е учебният предмет да е сред предпочитаните (любими, харесвани) от ученика и сред тези предмети, по които ученикът има явен напредък и много добри постижения. Изобщо, персоналното ученическо портфолио в неговия точен смисъл представя учебни постижения и напредък само по учебните предмети и СИП, ЗИП. Всички останали постижения, дължащи се на дарования, на интереси в свободното време и пр., са предмет на портфолио за специални дарования. Ученикът, ако желае, може да си поддържа и такова портфолио, без учителят непременно да има ангажимент към това. Основната причина за функционирането на двата типа портфолио се крие в различията между учениците по признака общи и специални способности и дарования. Не всички ученици са със специални високи постижения например по математика или други учебни предмети. И оттук – не всички могат да се изявяват на олимпиади и други състезания. Включването на специалните високи постижения в собствено ученическото портфолио би било дискриминативна практика спрямо останалите ученици. Ето защо се появява необходимостта и от портфолио за специални дарования, което се поддържа по желание. Оттук се поражда още един въпрос, свързан и с липсата към момента на нормативно уредена практика на ученическото портфолио: Задължително ли е портфолиото за всички ученици? Не следва да е задължително за всички ученици, поне докато се натрупа достатъчно опит в тази практика и се осъзнаят реалните й ползи. Особено нужен ще е опитът с малките ученици, с учениците в риск, с учениците-билингви и пр. Следващият въпрос в тази посока: С кои и колко ученици да се започне? Отговорът е многозначен и се определя от разнообразни детер-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 минанти в рамките на един педагогически екип. От научно-теоретична гледна точка, може да се започне с един-двама-трима ученика в дадена паралелка, които проявят неподправен интерес. В резултат на анализите от участието на ученици (и техни родители) в практическите обучения на учители по темата за ученическото портфолио, които проведох до момента (ученици от 3., 5., 6. и 7. класове от различни училища), вкл. и въз основа на обратните връзки, се налага извод, че учениците бързо се ориентират в практическите ползи от тяхно персонално ученическо портфолио, както и в структурата му. Очакванията бяха дори надхвърлени, доколкото учениците сами формулираха една от първите си стъпки: да разкажат на своите ученици за ученическото портфолио и да ги вдъхновят и те да си правят. В интерес на практиката ученическо портфолио, на натрупване на опит в нея и от гледна точка на нейната специфика е сред първите ученици-доброволци да има различни представители: ученици, които са по-мотивирани да учат, имат по-високи учебно-познавателни постижения и ученици с недотам развита учебно-познавателна мотивация. Могат ли учениците в начален етап да създават и поддържат персонално ученическо портфолио? От гледна точка на възрастовия познавателен и социално-личностен сензитет – да, могат. Редукцията за тях съобразно специфичния познавателен потенциал е в ръцете на учителя, формулирайки достъпни и практически значими задачи по съответния учебен предмет. Казаното ми дава основание още веднъж да подчертая, че основна функция при практиката ученическо портфолио16 се отрежда на учителя: да формулира подходящи условия на учебните задачи така, че учениците с различни познавателни мотивации и възможности за осъзнаване, да разберат практическата полза за тях от даденото знание, кодирано в условието на задачата. Така всеки ще има своите постижения, съответно – напредък спрямо предходно свое постижение и на фона на ДОИ. Казаното се отнася с пълна сила и за учениците с друг вид специ16 А и не само във връзка с ученическото портфолио. Коментираната основна функционалност/функция на дейността на учителя би следвало да пронизва всекидневната му работа в клас, ако държи тя да е качествена. Впрочем, може би ученическото портфолио ще е добър повод значителна част от учителите да преосмислят съществената разлика между старата и новата образователна парадигма и най-вече във връзка с работата по ключовите компетентности в контекста на личностното развитие на ученика. Именно в новата парадигма, както е добре известно, се отдава първенстващо значение на формулировките и личностния смисъл на учебните задачи. За това по-конкретно става дума по-долу в изложението. И още нещо: основен проблем на съвременната училищно-образователна система, също добре известен на практика, е проблемът за академизма на учебното знание, на учебното съдържание по отделните учебни предмети. Все още предстои да се осмисли, че между учебно и научно знание има концептуална разлика. Да, учебното знание е научно основано, но би следвало да се преработва, обработва и организира чрез специална редукция на научното знание. Специалистите знаят, че отдавна е създадено и се развива непрекъснато специално научно направление – онтодидактика, чийто предмет е редукцията на научното знание в учебно – да стане достъпно, разбираемо, практически смислено и значимо за ученика.

Промените без които не можем фика, чиято дейност по създаване и поддържане на персонално ученическо портфолио, е необходимо да се подкрепя от специално поддържана педагогическа среда. Става дума за учениците-билингви, за учениците с различни социокултурни характеристики в зависимост от различния тип култури и пр. Изработването и поддържането на портфолиа от такива ученици е пригодено съобразно социокултурния тип. Поредицата практически въпроси продължава с въпроса, по-точно проблема за потенциалния риск/неблагополучие при пилотното въвеждане на ученическото портфолио като инструмент за самооценяване на учебните постижения и напредък. Това е проблемът за възможната конфронтация между учителите по предмети. Какво се има предвид? Ученикът е един, а неговите учители са много – по предмети. Както погоре се посочи, една от концептуалните характеристики на ученическото портфолио е, че ученикът може да го започне с представяне на постиженията и напредъка си по един учебен предмет. Избраният от него учебен предмет може да породи нелицеприятни отношения между учителите. Ако учителите знаят, че няма да имат санкция, в случай, че по техните предмети все още в даден момент няма ученик с портфолио, то това би била достатъчна превенция на проблема и същевременно мотивация за все по-качествена работа. На възможния и сам по себе си напълно закономерен въпрос на читателя: Това ли е ученическото портфолио – постижения и напредък, без да се акцентира върху пропуските, върху несправянето с учебната материя и пр.?, отговорът е еднозначен по смисъла и предназначението на самата практика ученическо портфолио: Да, ученическото портфолио представя само постиженията и напредъка17, според самооценката на ученика, „засечена” с периодичната оценка от учителя. (За „точката на толеранса” между самооценка и оценка става дума по-долу в изложението). Изборът се предопределя отново от комплекс от фактори, сред които от съществено значение са възрастовите познавателни особености на ученика. Когато ученикът е малък, например в начален етап, от съществено значение е насоката и подкрепата и на родител, ако последният бъде подходящо и конструктивно приобщен от учителя. Опитът от проведените обучения с учители, в които участваха и родители, показва, че при подходяща организация на нагласите на родителите, достатъчна част от тях проявяват склонност и интерес да подкрепят своето дете в изработването на негово ученическо портфолио. То е добър реален повод и досега непознат като неизползван резерв за привличане на родителя към училищното образование на неговото дете-ученик. Един въпрос на част от учителите поражда напрежение сред са17 Timothy F. Slater, Portfolios. http://serc.carleton.edu/introgeo/assessment/portfolio.html ; В. К. Загвоздкин. Портфейль индивидуальных учебных достижений – нечто большее, чем просто альтернативный способ оценки. – Школьные технологии, 2004, № 3 и др.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 мите тях до момента, в който се запознаят със същността и модела на ученическото портфолио: Как е възможно ученикът да се самооценява, при това като напредък? Твърдението им е, че самооценката не е обективна, не е необходима и голямата част от учениците не могат и нямат основание да правят самооценка. Тук накратко се обосновава изначалния нон-сенс на твърдението за субективност на самооценката и на оценката изобщо. Първо, всяка оценка, в частност самооценка, е субективна по силата на факта, че се осъществява от субект – учител или ученик, или който и да е. Друг е въпросът, че на практика редица оценки (а оттам и самооценки) са субективистични. Признакът за различаването на едните от другите се крие в (само)оценителните показатели и критерии, а преди тях – в целите на преподаване и целите на учене, съответно в инструментите за (само)оценка. Важно изискване при ученическото портфолио е учителите да осигурят писмено информирано разбиране от ученика: - на учебните цели и образователните стандарти по предмети, а също и - на критериите за самооценка и оценка на учебно-познавателните постижения. За целта учителят изработва кратка листовка, която съдържа описание и операционализация на учебните цели18 и на критериите за самоценка и оценка по достъпен за ученика начин, като ги редуцират лексикално в зависимост от възрастовия познавателен сензитет на ученика и други значими детерминанти.

Друго важно изискване при ученическото портфолио визира стремежа на учителите да преодоляват ефектите на субективизъм при оценяването. В дидактическата наука и практика отдавна са известни поне десет ефекта на субективизъм, на които потенциално е подвластен учителят19. Ако учителят има знание за тях и е усвоил умения за тяхното преодоляване, то на практика оценките, които поставя, в максимално възможната степен биха били изчистени от субективизъм. В масовата училищна практика обаче все още тези ефекти действат, доколкото техният механизъм е свързан с редица сугестивни елементи, които учителят не осъзнава найвече поради факта, че не му е обръщано вниманието върху това. Във връзка с казаното дотук може да се обобщи, че една от практическите ползи от ученическото портфолио се свързва с усвояване на умения от ученика за възможно достижима адекватна самооценка и с усвояване на умения от учителя да преодолява ефектите на субекти18 които са различни от развиващите цели на преподаването, доколкото всяка от двете дейности – учебната (на ученика) и преподавателската (на учителя) са две относително самостойни дейности. Друг е въпросът, че е необходимо те да бъдат в релевантно взаимодействие. 19 Повече за ефектите на субективизъм вж напр. М. Андреев. Дидактика. С., 1996

Промените без които не можем визъм при оценяване на учебните постижения. Характерно е средоточието на самооценка и оценка, „точката на толеранс” между тях в ученическото портфолио. На този въпрос се отделя по-специално внимание по-нататък в изложението. Коя и каква самооценка е предмет на ученическото портфолио? С какви елементи се характеризира тя? i. Най-общо самооценката е от два типа. Единият тип самооценка е личностната самооценка тогава, когато индивидът оценява своя Азобраз като желан и като реален в конкретна социална среда. Известно е, че при този тип самооценка двата възможни екстремума са завишена и занижена самооценка. В зависимост от това се интерпретират личностни установки, диспозиции, тенденции и пр. Проектират се стратегии за за социално приемлива корекция, съответно за просоциално и проактивно поведение. Този тип самооценка НЕ е предмет на ученическото портфолио. Другият тип самооценка е учебно-познавателната самооценка, т.е. самооценка на степените на постигнатост на определени учебни цели. За този тип самооценка става дума в ученическото портфолио. ii. Като предмет на ученическото портфолио самооценката е елемент от осъзнаването и осмислянето от ученика на дадено учебно знание съобразно възможностите на ученика. Осъзнаването и осмислянето означават най-вече разбирането от ученика на практическата приложимост на знанието в личен план, през призмата на познавателния и социалния опит на ученика до даден момент. Също така това е разбирането от ученика на практическата приложимост на знанието през призмата на неговия личен възрастово и индивидуално детерминиран познавателен потенциал, сензитет и развита до определена степен рефлексивност. Самооценката се характеризира с възможността на ученика да проектира себе си като субект на своя неотдавнашна, минала учебно-познавателна дейност по даден учебен предмет - стъпка назад, също така да проектира себе си като субект на своя предстояща, бъдеща учебно-познавателна дейност по същия предмет – стъпка напред, и да рефлексира върху своята актуална, настояща учебнопознавателна дейност по предмета. Това означава да провери в каква степен и какво по-точно е разбрал/усвоил от дадено учебно знание. Погоре стана ясно коя е основната опора на ученика за целта – подходящо формулирана задача от учителя. Освен това ученикът проектира себе си в една или друга своя лична практическа/житейска дейност, в която да приложи даденото знание, податливо и подходящо като за задача, нейното решаване и нейното решение в персонално ученическо портфолио. Самооценката влияе положително и по естествен начин за сработването на мотивация за учене. Когато ученикът оползотворява правото и отговорността си да определя през своята гледна точка,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 но съобразно предоставени му критерии, своя напредък, заработва пусковият психологически механизъм „О, аз мога!”. В смисъла на всичко казано въпросът дали самооценката е „обективна” се обезсмисля. Самооценката на ученика помага на учителя да свери неговата оценка за даденото постижение на ученика със самооценката така, че да „види” най-близко перспективната стъпка на ученика, от която той се нуждае. Смисълът и ползата е в средоточието на самооценката и оценката. То, от своя страна, поражда необходимостта за учителя още по-ясно да осъзнае своята отговорност в обучението – да го направи спрямо функционалността на преподаването, обяснена по-горе, така качествено, че то да стане привлекателно, достъпно и практически приложимо за личния познавателен и социално-житейски опит на ученика. Средоточието на оценка и самооценка допринася за преодоляване на ефектите на субективизъм, на които понякога дори неволно е подвластен учителят. Средоточието на оценка и самооценка допринася за доближаване на самооценката от ученика до възможния обективен максимум, като основният критерий е нормативно зададеният стандарт, който следва да покрие ученикът. iii. Операционална съдържателност на самооценката като предмет на ученическото портфолио. Най-кратко операционалният състав на самооценката като предмет на ученическото портфолио се изразява с „формулата”: самооценка = резултат, т.е. решение на задача (данни за усвоеността на дадени знания, умения и компетентности) + доказателство за усвоеност + самоанализ. По-долу в изложението се отделя специално внимание и място на всяко от трите „събираеми”. Самооценката от ученика на неговите постижения и напредък до определен момент се представя в различни продуктови формати – словесно описателен, словесно обяснителен (кратки текстове на ученика); изобразителен продуктов формат; схематичен; компютърна презентация; видеоклип; съставен от ученика комикс и пр. Форматът се предопределя от учебното съдържание по съответен учебен предмет и заданието, което е възложил учителят. Това означава, че всяко задание съдържа в условието си начина на представяне на решението. С други думи, решенията на учебно-познавателните задачи, в чието формулиране се проявява функционалността на преподавателската дейност, се предопределят в условието на задачата и съставляват операционалното ядро на дадено постижение, което ученикът самооценява. Операционалността на самооценката, която прави от ученическото портфолио добър инструмент за съвкупното оценяване на качеството на обучение, се пренамира във възможността за представяне от ученика на неговите постижения в динамичен вид, т.е. те се проследяват в напредък. Самооценките се генерират, с което се открива и хоризонт за по-нататъшните очаквани резултати от дейността на ученика по усвояване на знания,

Промените без които не можем умения и компетентности. iv. Самооценката има свой прототип в практиката Езиково портфолио, респ. Езиков паспорт. Този прототип играе ролята на добър, при това нормативно уреден пример за самооценката не само като необходимост, но и като възможност, без да стои проблемът за нейната обективност. Функционалността на самооценката отдавна е обоснована от научно-психологическа и педагогическа гледна точка. Така ученическото портфолио се явява иновационен училищно-образователен артефакт спрямо Езиковото портфолио/Езиковия паспорт като прототип. В резюме: Основната функционалност на ученическото портфолио е то да представя постижения и напредък на ученика чрез неговата самооценка. Допълнителна функционалност възниква, когато то се осмисли и като инструмент за естествена мотивация за учене, за приобщаване към ценността на училищното образование и обучение, в перспектива – към ученето през целия живот. Самооценката на личния и оличностен учебно-познавателен напредък е индикатор за проявена отговорност и дялово съ-участие на ученика в обучението. Същевременно чрез (само)оценката, разкрита конкретно-инструментално (обяснени са и са приложени два стандартизирани инструмента) ученическото портфолио е един от начините да измерване на качеството на дадено обучение. Ученическото портфолио е територията, на която ученикът може да оползотворява правото си на самооценка на своите учебни резултати20. Ученическото портфолио е един добър инструмент за постепенно реално преодоляване на основен проблем в училищното образование и обучение – този за познавателното и интелектуалното насилие върху ученика, упражнявано чрез академичен тип знание, сваляне на учебно съдържание от горните в долните класове, информационна претовареност, и най-важното – отсъствие на преработване на научното съдържание в учебно, така че да се пречупва през призмата на личната приложимост от ученика. Казано по друг начин, чрез ученическото портфолио може да се върви по-гарантирано към парадигмата на оличностеното знание21�. 4) ЧЕТВЪРТО КОНЦЕПТУАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ: Изисквания, ре сурси и ограничения на ученическото портфолио a. Колкото по-отрано започне работата по включване на ученическото портфолио в пакета дейности и взаимодействия в училищно-об20 Има надежда в недалечно бъдеще тази недостатъчно опозната територия да се превърне в нормативно призната, т.е. акредитирана територия на ученика. 21 Повече за оличностеното знание вж: М. Стефанова, Педагогическата иновация, С., 2005

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 разователната среда, толкова е повече нараства гаранцията, че ученикът, в границите на своите възможности, ще осъзнае своевременно своята отговорност за собственото си обучение и образование, а оттук и своята отговорност за приобщаването си към ценността на ученето през целия живот. Разбира се, гаранцията е валидна с условието, че учителят разбира много добре своя дял и своята отговорност като качествен учител. Освен всичко, което учителят знае и прави реално на практика, е необходимо да се ориентира и в новата образователна парадигма не само на думи, а операционално – така, както например е описано погоре във връзка са функционалността на преподаването, със задачните формати и пр. Колко по-отрано? Психологическите механизми и закономерности на усвояването на социален опит, на знания за природата и изкуствата, на умения за техния трансфер и компетентности за практическа приложимост са отдавна изяснени. Необходимо е да се вземе предвид, че тук става дума само за персонално портфолио на ученика, не и на детето в предучилищен етап22. Коя е сензитивно подходящата възраст на ученика да започне да създава и попълва персонално портфолио? Кога учителите могат да започнат да обучават своите ученици в ползите и начина на създаване и поддържане на персонално ученическо портфолио? Отговорът е недвусмислено и еднозначно ясен, както от научна гледна точка, така и от установените практики в други образователни системи: от първи клас. Условието е да се познават спецификите на сензитета и рефлексивността на учениците в първи клас и по-нататък. Съответно на спецификите платформата на ученическото портфолио се модифицира според случаите. в. По какво ученическото портфолио се различава от известните самооценъчни, най-вече оценъчни процедури? Ученическото портфолио представя напредък, а НЕ пропуски в усвояването на учебно съдържание. Генерират се резултати от учебнопознавателната дейност така, че ученикът да прави своята самооценка не отделно еднократно, а сравнявайки, самоанализирайки тези свои резултати/решения. Генерирането на резултати означава и генериране на доказателства, които ученикът посочва, уверявайки, че е усвоил в определена степен дадено знание, в сравнение с предишни свои резултати. с. Кои и какви постижения се представят в ученическото портфолио? Ученическото портфолио е практика, представяща процеса на усвояване на учебно съдържание по задължителните учебни предмети, 22 Детското портфолио, т.е. портфолиото на детето в предучилищен етап на основната образователна степен, се характеризира с редица специфики.

Промените без които не можем по СИП и ЗИП. Както беше посочено по-горе, другите постижения на ученика, свързани с негови таланти и интереси в свободното от учебни задължения време, са предмет на други портфолиа. d. Необходимо ли е специално, регламентирано учебно време? Не, не е необходимо отделно, допълнително учебно време. Портфолиото се попълва периодично в рамките на учебен час, обикновено в края на часа и вкъщи, ако има поставени домашни задания. Портфолиото може да се поддържа от учениците или постоянно, или понякога. Когато учениците са в начален или прогимназиален етап на основната образователна степен изборът обикновено се прави съвместно между учител и ученик. В гимназиален етап ученикът може да направи самостоятелно избора си дали да поддържа постоянно или понякога своето портфолио. Изборът зависи най-вече от операционализацията на ДОИ, т.е. от това, какъв тип и вид знание, умение и компетентност се предполага, че е усвоено от гледна точка на формата, зададен в ДОИ. Друга детерминанта, определяща избора е какво учебно съдържание се разработва в даден учебен час – дали е за ново знание или за обобщение и пр. При всички случаи е необходимо да се има предвид, че, както беше посочено по-горе, ученическото портфолио не е подходящо за репродуктивен тип знание. Освен за определени нови знания по част от учебните предмети, ученическото портфолио е особено подходящо за случаите, когато се самооценяват постижения по знание от обобщаващ тип. При него от ученика се изисква да интегрира знания-идеи, знанияпроцедури, знания-закономерности, знания-взаимоотношения и др. под. знания от по-сложен порядък. Усвояването на посочените знания в обобщен формат, без детайли и частни случаи гарантира в достатъчна степен усвояване на модели за учене изобщо. Необходимото време за поддържане или текущо попълване на ученическото портфолио варира. Най-често то е в зависимост от темпа на интелектуалната дейност на ученика, от обема на решението на поставена задача, по-точно от критериите за самооценяване и от спецификата на учебния фрагмент, разработен в даден учебен час, върху който учебен фрагмент ученикът рефлексира в края на часа, като самооценява какво е разбрал (какво би било приложимо в неговия доскорошен личен познавателен или житейски опит и какво ще е приложимо в неговия настоящ и близкообозрим бъдещ познавателен и житейски опит). е. За кои учебни предмети и видове училища е подходящо УП? Ученическото портфолио е подходящо за всички учебни предмети и всички видове училища с условие да се моделират платформи на ученическо портфолио, които да са съобразени със съответните специфики. Например, за образователните направления в детска градина; за начален, прогимназиален и гимназиален етап на средните общообразователни училища; за професионалните гимназии; за училищата по из-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 куства; за спортните училища; за ученици със СОП при тяхното включващо образование и обучение и всички останали. Настоящата статия разглежда типичния, масовия случай на ученическо портфолио. f. Необходими ли са специални помещения, обособени места и специално техническо оборудване? Не са необходими. Достатъчно е обичайното лично физическо, емоционално и интелектуално пространство, и техническо оборудване, ако разполага и с което разполага ученикът в училищната и в домашната среда. Там, където ученикът не разполага с техническо оборудване, ученическото портфолио може да се практикува в хартиен формат. В резюме: Като цяло изискванията и ресурсите не излизат отвъд обичайната училищно-образователна среда. Има определени специфики, които, ако се познават, не налагат допълнителни ресурси. Посочените ограничения спомагат за снемане на излишно безпокойство относно иновацията ученическо портфолио. От друга страна, знае се, че всяко нововъведение закономерно поражда в началото съпротива, доколкото извежда човека от обичайния установен ритъм/режим на работа и начин на живот. По-скоро, ако има проблем, то той е в недостатъчното познание за ученическото портфолио, за неговия неоценим потенциал. Проблемът се преодолява в процеса на работа по и с портфолиото. 5) ПЕТО КОНЦЕПТУАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ: Определение на учени ческото портфолио Ученическото портфолио е колекция от данни, подготвени и представени от ученика като самооценка на неговите постижения и напредък в усвояването на знания, умения и компетентности. Данните представляват: а) решения на учебно-познавателни задачи/ ситуации → б) доказателства, че знанието, умението и компетентността, приложени за конструиране на решението на задачата, са усвоени в определена степен съобразно ДОИ → в) кратък самоаналитичен текст, който играе ролята на обобщение от ученика, пречупено през призмата на неговия личен познавателен и социално-житейски опит; такава самоаналитична рефлексия удостоверява, че ученикът лично е разпознал, припознал и признал значимостта на постигнатото от него знание или умение. Подобна саморефлексия е много по-ценна от селекцията на постижения и оценки на учениците, помествана в рубриката „Архив на моите ученици” в учителското портфолио.23 Форматът на представяне на данните варира в зависимост от спецификата на учебното съдържание: словесни текстове, изображения, схеми, изчисления, компютърни презентации, видеоклипове, комикси и пр. 23 По-долу в изложението се пояснява разликата между ученическо портфолио и рубриката „Архив на моите ученици” в учителското портфолио.

Промените без които не можем Идеята е ученикът да изписва, описва, обяснява и аргументира своите постижения по начин, по който, според него, представянето му ще е най-сполучливо, впечатляващо, интригуващо. Общата цел на подготовката на данни и тяхното представяне е ученикът да докаже, че е усвоил даден набор от учебни цели; да докаже, че развива устойчива тенденция за напредък. За да се акцентира върху тенденция за напредък ученикът записва това, което, според него, му предстои да усвои. Това е самоанализ, основаващ се на осмислен от ученика, съобразно възможностите му, в определена степен до дадения момент дефицит от знание. Посочената специфика изразява много добре предимствата на ученическото портфолио в сравнение с множествено избираемите отговори на въпроси или задачи в тестовете, без, разбира се, те да се пренебрегват. И едното, и другото, а и всичко останало, което е масова практика, има своя смисъл и функционалности, които се допълват. В резюме: За да поддържа качествено портфолио ученикът следва да организира, синтезира и ясно опише своите постижения чрез решенията на задачи/ситуации; да съобщи конкретно и еднозначно какво е разбрал, как то е приложимо, как то се трансферира и интегрира в друго познание и пр.; да докаже това и да направи кратки самоанализи/пояснения. Следователно, уникалността на успешното ученическо портфолио е в проявите на саморефлексия от ученика в границите на неговите възможности. Б) „ТОЧКА НА ТОЛЕРАНС” МЕЖДУ УЧЕНИЧЕСКОТО ПОРТФОЛИО И РУБРИКАТА „АРХИВ НА МОИТЕ УЧЕНИЦИ” В УЧИТЕЛСКОТО ПОРТФОЛИО С навлизането на практиката портфолио в училищното образование все по-често се задава въпросът: Ученическото портфолио не е ли част от учителското портфолио? Нали в учителското портфолио има рубрика, в която се паспортизират оценките, поставени от учителя на неговите ученици, а също и оценките от външно-оценителните процедури? Ученическото портфолио НЕ е част от учителското портфолио. Между двете портфолиа е „точката на толеранса”, която произтича от взаимодействието между преподавателската дейност на учителя и учебно-познавателната дейност на ученика. Това дидактическо взаимодействие24 по дефиниция е неотменяемо присъщо на обучителния, включително на оценителния процес. Каква е разликата между интегрираната в учителското порт 24

Повече за взаимодействието вж напр. М. Стефанова, Дидактическото общуване, С., 1999

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 фолио рубрика „Архив на моите ученици” и ученическото портфо лио? В архива на учениците в персоналното учителско портфолио, в обособена за всеки ученик папка учителят поставя, актуализира и допълва оценките, които ученикът получава. Също така се поставят оценки от външно оценителните процедури. Архивът представлява паспортизация на оценките на ученика, илюстрирани с репрезентативни продукти от учебно-познавателната дейност на конкретния ученик, които съдържат и съответната оценка и рецензия, ако има такава25. С оглед ясно открояване на разликата между ученическото портфолио рубриката „Архив на моите ученици” в учителското портфолио, е необходимо да се отбележи, че в персоналното си портфолио учителят представя свои периодични аналитично-оценъчни рекапитулации на учебно-познавателната дейност на учениците от даден клас и/или на отделни ученици. Когато учителят избира в даден момент да представя оценъчни рекапитулации на отделни ученици, то това обикновено са най-успяващите и не толкова успяващите. Двете екстремни категории ученици се възприемат като репрезентативни за (само)оценката на дейността на учителя, в т.ч. и за качеството на обученията, които той осъществява. При наличие на актуални данни се представят и сравнителни (само)анализи на учителя. Тези анализи дават представа за постиженията на конкретните ученици на конкретния учител в сравнение с резултати от вътрешно училищни оценителни процедури, от национални външно оценителни процедури, от олимпиади и международни изследвания, каквото например е PISA и др. За разлика от накратко описаното съдържание на ученическия архив в учителското портфолио, в ученическото портфолио се проследява самооценката от ученика на неговите постижения и напредък. Какво представлява „точката на толеранса” между двете портфолиа и коя е нейната основна функционалност? От научно-психологическа и педагогическа гледна точка, и от гледна точка на образователната практика оценката и самооценката са еднакво необходими и значими. Следва да са реципрочни и релевантни, и да се допълват взаимно по функционалност. От друга страна, както беше пояснено по-горе, двата инструмента – ученическо портфолио и учителско портфолио, имат различни концепции и дизайн на съдържанието и структурата. В този смисъл е и „точката на толеранса”, доколкото двата инструмента са различни, а същевременно взаимно се допълват по функционалност така, че устойчиво да се поддържа съдържателно различна, но еднопосочна функционалност на двете портфолиа. 25 Подробно за рубриката „Архив на моите ученици” в учителското портфолио може да се намери в електронния продукт „Учителско портфолио” с автор М. Стефанова.

Промените без които не можем Единната функционалност е еднозначно и ясно определена и тя се състои в това да се измерва и означава качество на обучение, разбирано и реализирано като взаимодействие между преподавателската и оценителна дейност на учителя и учебно-познавателната и самооценителна дейност на ученика. Взаимно допълващи се, оценката и самооценката задават определена траектория на качеството на обучението. „Точката на толеранса” означава, че не би могло да се търси нито конфликт на оценки и самооценки, нито степени на съвпадение. Такова едно търсене би довело много скоро до изкуствено изграждане на резистентност на ученика към тази така необходима саморефлексивна компетентност. И аналогично – до резистентност на учителя към оценителната дейност, която е част от неговите професионално-педагогически компетентности. В резюме: „Точката на толеранса” между ученическото портфолио и ученическия архив в учителското портфолио показва един добър инструментален начин за взаимно признаване на права и отговорности на учител и ученик. Нейната единна функционалност се заключава в разбирането един и същ продукт от учебно-познавателна дейност да се възприеме, анализира и оцени от две различни гледни точки така, че те да представят достатъчно добре една максимална обективност. Да не се пропуска, че и в двата случая – на ученическото и на учителското портфолио, (само)оценителните процедури са по стандартизирани критерии и изисквания; че и в двата случая неотменяем елемент на самооценката и на оценката са доказателствата. В) ВАРИАНТИ (ВИДОВЕ) УЧЕНИЧЕСКО ПОРТФОЛИО Известните и успешно приложими варианти на УП са три26: 1) Портфолио - афиш (портфолио - витрина) 2) Портфолио - чек-лист (портфолио – контролен лист) 3) Портфолио отворен формат Кой вариант да бъде избран? Кой прави изборът? „Кой вариант да бъде избран?” е въпрос, предпоставящ познание за признак/ци, по които да се осъществи избор. От друга страна, в определена степен трите варианта са релевантни помежду си. Освен всичко друго, това означава, че признакът за избор е вътрешно позициониран в структурата на всеки от вариантите. По-долу се описва структурата на трите варианта. „Кой прави избора?” е въпрос с неопределен отговор. Т.е., може изборът да бъде направен от учителя, а може да бъде направен от ученика. Научно и практически погледнато, съществува и трети случай, при който изборът да бъде направен заедно 26

По Slater, Timothy F. Portfolios. http://serc.carleton.edu/introgeo/assessment/portfolio.html

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 от учител и ученик чрез постигане на компромис в техните мнения. Във всеки от случаите обаче едно е определено ясно и недвусмислено: практически полезният и продуктивен избор е информираният избор. Учителят е този, който има предварителното познание за ученическото портфолио и за най-добрия начин, по който да запознае ученика с него. Целта е не просто да информира ученика, а да успее да го привлече и достъпно ориентира в стъпките за създаване и поддържане на негово персонално портфолио. Добре е, ако информираният избор е писмен. Това означава учителят да подготви кратка листовка, в която се описва същността, необходимостта, смисъла и ползата за ученика от негово портфолио, както и алгоритъма за създаване и поддържане на ученическо портфолио. Учителят може да подготви листовката въз основа на модела и на пътеводителя, които се представят по-долу. Както всеки общ алгоритъм, така и представените модел и пътеводител са в типологизиран формат, подлежащ на модификации съобразно локалната среда, в която е дадено училище, статута на училището, възрастовите и индивидуално-социални и личностни характеристики на учениците, нивото на компетентност на учителя, спецификата на учебното съдържание по предмета и пр. под. Портфолио - афиш (портфолио - витрина) Портфолиото – афиш е фрагментно репрезентативно ученическо портфолио. Неговата структура включва следните елементи, които представят, според ученика: а) най-добрата му работа/решение до момента; б) най-интересната му работа/решение до момента; в) найподобрената му работа/решение до момента; г) най-любимата му работа/ решение до момента. Има автори, които предлагат и елемента на найразочароваща ученика негова работа/решение. От гледна точка обаче на цялостната концепция на ученическото портфолио, представена погоре, НЕ би следвало това да е елемент от портфолиото – афиш и изобщо от практиката ученическо портфолио. По-скоро това е подходящ елемент за студентско портфолио. Както беше вече изтъкнато по-горе, ученическото портфолио представя напредъка на ученика според неговата самооценка, т.е. данните регулярно се актуализират и датират, и съответно генерират. Така една работа/решение, в определен момент, ако ученикът я самооценява като негова най-интересна, то в следващ момент той ще постави в портфолиото си друга, която вече е по-интересна в сравнение с предходната такава. Освен данните-продукти, ученикът представя съответни части от доказателства за постигнатост на учебни цели. Също така представя кратки самоаналитични и въвеждащи текстове, в които описва защо е включил точно тези елементи и какво конкретно показват те като негови

Промените без които не можем постижения. По този начин вариантът портфолио – афиш, чрез отделни фрагменти, конкретизира „формулата” на ученическото портфолио: самооценка = резултат/решение на задача в качеството на данни за усвоеност на дадени знания, умения и компетентности + доказателство за усвоеност + самоанализ. Портфолио – чек-лист (портфолио – контролен лист) Портфолиото – чек-лист е фрагментно контролно ученическо портфолио. То се състои от определен брой/набор елементи, които представляват резултати/решения + доказателства за постигнатост на съответни учебни цели + кратки самоаналитични текстове. Характерното за този вариант на портфолиото е, че със задачите, чиито решения представя ученикът завършва изучаването на даден раздел от учебното съдържание. Затова и вариантът е във фрагмента на контролен лист. На специалистите е известно, че наборът контролни задачи е регламентиран. Това не е проблем ученикът да селектира определени задачи, респ. своите решения на тях. По този начин той изразява своята преценка кое, според него, е важно, практически приложимо знание, което е усвоил в рамките на определен раздел. Освен това, ученикът може да избере да замени една задача в контролния набор с друга, еквивалентна, която, решена от него, по-добре представя неговия напредък. Важно е да приведе ясни доказателства, че е покрил даден стандарт. Портфолиото – чек-лист може да се поддържа от ученика при условие, че учителят е направил списък на контролните задачи. Вариантът портфолио – чек-лист, също като варианта портфолио - афиш конкретизира „формулата” на ученическото портфолио: самооценка = резултат/решение на задача в качеството на данни за усвоеност на дадени знания, умения и компетентности + доказателство за усвоеност + самоанализ. Портфолио отворен формат Портфолиото отворен формат е сравнително цялостен вариант на ученическо портфолио. Той осигурява възможно пълен оглед на нивото на постижения и напредък на ученика, според него.

Наименованието на варианта на ученическо портфолио показва красноречиво, че ученикът поддържа сравнително цялостна базаданни – решения/продукти + доказателства + самоанализи, които по негова преценка представят най-добре постиженията му в покриването на учебните стандарти/цели и съответно учебно-познавателния му напредък. Характерно е, че във варианта портфолио отворен формат в допълнение към изискуемите продукти/решения ученикът представя по

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 своя преценка други свои учебни постижения. Примери за допълнителни решения са кратки доклади за посещение в музей, спектакъл, анализ на ситуации, на житейски казуси, решими с даденото постигнато от него знание и други подобни продукти от реалния извънучилищно-образователен свят, претворени от ученика. В резюме: Трите сравнително най-пригодни за практическа употреба варианта на ученическо портфолио, независимо от това, кой е избраният от ученика, довеждат до един и същ ефект: ученикът остава удовлетворен от факта, че има възможност да изяви себе си, да се докаже като напредващ в учебното познание, при това, по най-добрия, според него, начин. А това е начинът, удовлетворяващ ученика, а същевременно и полезен за неговия учител в адекватната му ориентация относно „точката на толеранса”. Г) МОДЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКОТО ПОРТФОЛИО И ОПЕРАЦИОНАЛИЗАЦИЯ МОЕТО УЧЕНИЧЕСКО ПОРТФОЛИО27 ВИТРИНА/ЧЕК-ЛИСТ/ОТВОРЕН ФОРМАТ28,29 трите имена................................................................................................. ........ клас, …........................................ училище, гр./с. …...................... 30 подходяща интериорна снимка (в учебно-познавателна ситуация) Началото на моето ученическо портфолио поставих на…31 Продължавам да го поддържам, защото…32,33 Към ............................… 34 моят девиз35 е........................................: 27 Информацията в портфолиото се актуализира периодично. Добре е информацията да се запазва, да се архивира и генерира, за да се проследява, при необходимост, напредъка в учебно-познавателното развитие на ученика. 28 За употреба от учениците, особено от по-ниските възрастови групи, подходящ синоним на „отворен формат” е „сравнително цялостно”. 29 Ученикът избира варианта на неговото портфолио с подкрепата на учителя/учителите. С течение на времето вариантът може да се променя. 30 Актуализира се при промяна на данните. 31 Датира се. 32 Ученикът изписва своята обосновка. Тя може да се променя във времето. Полезно и желателно е да се запазва всяка предишна обосновка (обяснение). 33 Ето примерни обосновки: - харесва ми, любопитно ми е - интересно ми е да самооценявам собствения си учебен напредък - полезна ми е самооценката на учебния ми напредък 34 Изписва се дата. Актуализира се периодично, според преценката на ученика. Например в края на всеки учебен срок, на всяка учебна година, в края на изучаван раздел и пр. 35 Или кредо, „лого”, любима крилата мисъл, любим афоризъм, любима поговорка и пр.

Промените без които не можем ПЪРВИ РАЗДЕЛ. КАКВО ИСКАМ ДА ЗНАМ ПО …................................36,37 ................................................................................................................ ................................................................................................................ ................................................................................................................ ВТОРИ РАЗДЕЛ. КАКВО НАУЧИХ ПО …38 КЪМ …39 А. Задача … Б. Моето решение … В. Оценката, която си поставям …40,41 ТРЕТИ РАЗДЕЛ. КАКВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ СЪМ НАУЧИЛ/А (УСВО ИЛ/А) ЗНАНИЕТО ЗА … 42 МОГА ДА ПРЕДСТАВЯ НА …........................43 ................................................................................................................. ................................................................................................................ ................................................................................................................ Примерни доказателства:  накратко описани случки от опита на ученика в резултат от усвоеното знание, умение, компетентност  преживяна от ученика житейска или друга непреднамерена практическа ситуация, в която той е интегрирал знанието по …................... със знания по….............................................................................................  кратък доклад за посещение в музей, посещение на спектакъл и др. под.  позовани източници  формулиран въпрос към учителя  съставен терминологичен речник  изработен комикс  други изображения, схеми и пр.  видеоклип  снимков материал 36 Учебен предмет/учебни предмети (или СИП, ЗИП – по преценка на ученика, в повечето случаи след диалози с учител/и). 37 Актуализира се периодично. 38 Учебен предмет/учебни предмети … 39 Датиране. 40 Чрез измерителна скала, избрана (съставена) от ученика, подкрепен от учителя. 41 Важно условие: измерителната скала да НЕ е шестобалната система, но да е удобна за привеждане в съответствие с тази система. 42 Дописва се съобразно предоставените на ученика от учителя стандарти 43 Датиране

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013  компютърна презентация

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ. КАКВО МОГА ДА ПРАВЯ В РЕЗУЛТАТ НА НАУ ЧЕНОТО (УСВОЕНОТО) ПО …............... 44 КЪМ ..........................…45, 46, 47 ................................................................................................................ ................................................................................................................ ................................................................................................................ Ориентация и опора за ученика са глаголите в шестте нива на ДОИ по всеки учебен предмет, които учителят е подготвил върху кратка листовка за ученика – писмена информирана ориентация. Ученикът представя кратък самоаналитичен текст какво може практически приложимо да прави. По-долу в операционализацията на модела на ученическото портфолио се посочват четири типа самоаналитични фигури, които учителят е включил в листовката и запознава ученика с тях. Необходимо е в листовката ясно да е записано, че това са типови фигури, а ученикът ги конкретизира съдържателно. Защо моделът е операционален?

 Защото концептуалното познание за ученическото портфолио,

от което се нуждае учителят, е как да структурира в подходящ вид за учениците учебните цели/стандарти, които те покриват. В модела учебните цели са операционализирани на пределно общо ниво предвид предназначението му: за учителите, всеки от които преподава определен учебен предмет. Нормативният документ, който урежда учебните стандарти и върху който в определен аспект се основава операционалният модел, е, както е известно, Наредбата на МОН за ДОИ. В приложение № 3 е дадена общата схема на шестте нива за усвоеност на знание, умение, компетентност, според когнитивната таксономия на Блум и върху която са конструирани ДОИ.  Освен учебните цели, тук по-долу са операционализирани целите на преподаването48, 49 – по който и да е учебен предмет.  Операционализацията на модела включва и критерийни рубрики или, както се наричат напоследък в специализираната литература, клъстъри. Оттук нататък учителят, в зависимост от учебния предмет, съдържателно модифицира модела, за да го предостави след това на учени-

44 Учебен предмет 45 Датиране 46 Дописва се съобразно предоставените на ученика от учителя стандарти 47 елемент на портфолиото представя кратките самоаналитични (саморефлексивни) текстове на ученика 48 Slater, Timothy F. Portfolios. http://serc.carleton.edu/introgeo/assessment/portfolio.html 49 Описаните цели на преподаването, центрирани в общоразвиващи личността на ученика компетентности, се съотнасят с ключовите компетентности в Европейската референтна рамка.

Промените без които не можем ка, обсъждайки го с него. Цели на преподаването, центрирани в общоразвиващи личността на ученика компетентности n Развиване на компетентността на учениците да съобщават точно научните понятия, закономерности и приложения, редуцирани за учебни цели. n Развиване на компетентността на учениците да пишат (описват, обясняват и аргументират), като използват ефективно освен вербалната реч графики или други схематични изображения. n Развиване на компетентността на учениците да отнасят (пренамират) основни знания в реални житейски приложения. n Развиване на компетентността на учениците да се позовават на различни източници и препратки. n Развиване на компетентността на учениците да синтезират и интегрират информация и идеи, включително да правят пренос от една в друга познавателна и/или житейски практическа ситуация. n Развиване на компетентността на учениците за рефлексия върху знанието и за ефективна саморефлексия50. n Развиване на компетентността на учениците да мислят креативно и критично, включително да правят логически или други познавателни и практически проверки. Критерийни рубрики или клъстъри

p Самооценка (резултат) 1: Две фигури – а) Разбрах това, вече

знам това, което се разработи в учебния час. Но сега не мога да представя доказателство и кратък пояснителен текст. б) Не разбрах, не знам. (От педагогическа гледна точка това означава, че доказателството и самоанализът не са ясно обозначени или съвсем липсват). p Самооценка (резултат) 2: Разбрах това, вече знам това, което се разработи в учебния час. Сега представям малко доказателства и кратък пояснителен текст. В следващ момент ще съм в състояние да представя достатъчно пълни доказателства, придружени с кратък пояснителен текст. (От педагогическа гледна точка това означава, че доказателството и самоанализът не са достатъчно точни; че будят недоразумения, двусмисленост, неясноти, че са недостатъчно пълни или задълбочени). p Самооценка (резултат) 3: Разбрах това, вече знам това, което се разработи в учебния час. Представям необходимите, според мен, доказателства и кратък пояснителен текст. Разбирам, че те възпроизвеждат това, което учителят каза и показа в час. Предстои ми да представя знанието със свои думи, пречупено през моето разбиране. Предстои ми да се позова и на други източници. Предстои ми да покажа как, според 50 Условно формулата на саморефлексията, постижима за ученика в зависимост от неговия възрастово-познавателен сензитет и другите фактори е: самоанализ на постижения + самоконтрол + самооценка на постижения.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 мен, това знание мога да приложа в други, практически значими за мен ситуации. (От педагогическа гледна точка това означава, че представените данни, доказателство и самоанализ са на ниво репродукция, липсва интегрираност в други знания и умения. Фактите са представени без показване на личния им смисъл и значение за ученика, без показване на практическа ситуация, в която те да бъдат пренесени). p Самооценка (резултат) 4: Със сигурност разбрах това, вече знам това, което се разработи в учебния час. Представям необходимите и убедителни, според мен, доказателства и кратък пояснителен текст. (От педагогическа гледна точка това означава, че представените данни, доказателство и самоанализ са на продуктивно, на учебно-изследователско и на учебно-творческо ниво. Показана е компетентност за интегриране на знанието в други знания. Налице е позоваване на източници с тълкуване от ученика на основни тези в тях. Фактите са представени с показване на личния им смисъл и значение за ученика. Показана е практическа ситуация, в която се пренасят тези факти). В един схематичен вид посочените критерийни клъстъри могат да се обсъдят с учениците така: резултат (самооценка) ↔ какво разбрах ↔ доказателство № 1 (как и къде мога да го приложа) ↔ доказателство № 2 (позовани източници) ↔ самоанализ (кратък пояснителен текст-послание към учителя). Функцията на съдържателни самооценителни клъстъри изпълняват и ДОИ, като се обсъдят с учениците във вариант, подготвен предварително в достъпен за тях дизайн. Известно е, че масовият фронтален формат на обучението невинаги е благоприятен за личностно ориентираното образование. Неговите неблагополучия се компенсират с индивидуални и екипно базирани обучения. Те съдържат ползотворни възможности за допълване на самооценителните критерии/клъстъри. При индивидуалния формат добри критериални клъстъри за (само) оценка са например: - формулиран въпрос върху учебната материя към учителя, като не се изисква въпросът да получи отговор; критериалната функционалност тук се изразява в степента на умението да се формулира въпрос; - съставен терминологичен речник; - съставен понятиен речник и др.под. При екипно базираното обучение, когато ученикът работи в малък екип (3-5 души) примерни критерийни клъстъри за (само)оценка са дадени в приложение № 4. Критерийните рубрики или клъстъри са полифункционални. Освен че служат за операционална самооценка на ученика, респ. за оценка, която учителят поставя, те имат свойството да напомнят на учителя, че от формулировките на учебните задачи, които той подготвя, в голяма

Промените без които не можем степен се предопределят постиженията на учениците. Би следвало критериите да са кодирани във формулировките на задачите. Д) ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: КАК ДА НАСЪРЧАВАМ И ОБУЧАВАМ УЧЕНИЦИТЕ ДА СЪЗДАВАТ И ПОДДЪРЖАТ ПЕРСОНАЛНО УЧЕНИЧЕСКО ПОРТФОЛИО Обръщение на учителя към ученика: Какво е ученическо портфолио и за какво ще ти служи? Самооценката на ученика е един от компонентите на Вашата оценка като учител за неговия учебно-познавателен напредък. Какво е необходимо? Време за подготовка на учителя: минимално, след като обектите за изучаване, целите на преподаване, стандартите и критериите са ясно идентифицирани. Подготовка на Вашите ученици: Необходимо е да осигурите ясни очаквания на учениците в началото на работата по създаване на персоналните им ученически портфолиа. Операционално това можете да подготвите чрез листовките за писмено информиране на ученика. Стъпките: 1. Внимателно конструирайте и информирайте учениците за от 12 до 25 общи цели на обучението по предмета – съобразно ДОИ. 2. Преценете как точно портфолиото на ученика ще подкрепя неговото учебно-познавателно и цялостно личностно развитие и оценката Ви за неговия напредък при тези цели, използвайки неговото портфолио, в което той се самооценя. 3. Насочете учениците от кой вариант да е всяко от техните персонални ученически портфолиа. 4. Информирайте учениците относно Вашите очаквания, че те имат възможност да покажат/демонстрират ясно, че са постигнали определени учебни цели на определено равнище и в определена степен. 5. Обяснете им, че всяко доказателство трябва да бъде ясно означено за коя цел се отнася, за кое знание, умение и компетентност. 6. Поставете ясно изискване, че всяко доказателство трябва да е придружено от писмена обосновка и от параграф за самоанализ. 7. Акцентирайте, че задължение на ученика е ясно да демонстрира/ покаже степен на успешност на постигане на конкретна учебна цел. 8. Обяснете на учениците ясно, че всяка самооценка за напредък се представя в скалиран формат (цифрова, точкова, словесно-качествена скала).

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 Е) ПЛЮСОВЕ И МИНУСИ НА РАКТИКАТА УЧЕНИЧЕСКО ПОРТФОЛИО (БЛАГОПРИЯТНИ И РИСКОВИ ЕФЕКТИ) Портфолийните (само)оценки предоставят на ученици и учители директен изглед как учениците организират знания в една или друга концептуална степен. Портфолийните (само)оценки са добре работещ инструмент за прилагане и илюстриране на успешната концепция за концептуално учене. Тя подкрепя новата парадигма за личностно ориентирано образование в противовес на унифициращата и стимулираща репродуктивни знания най-често без тяхното разбиране. В този смисъл едно от ограниченията на портфолиата е, че те не са подходящи за представяне на усвоеност на знания-факти. Плюсове: Основната функционалност на персоналното ученическо портфолио е да показва в сравнително дългосрочен план степени на постигнатост на знания и интеграция между понятията, усвоени от учениците. Дългосрочният план означава, освен проследяване на напредъка на дадена личност, докато е ученик в средно училище, още и възможност това портфолио да продължи да се попълва по избор на притежателя му и когато завърши средното си образование и продължи във висше училище или се реализира в една или друга професия. Персоналното ученическо портфолио е структура от решения на задачи и доказателства за напредък с дългосрочна валидност, тъй като съдържа възможност за генериране на данни. Персоналното ученическо портфолио насърчава креативността на учениците, като им предоставя възможност да покажат усвоени знания и компетентности по най-подходящия и смислен за тях начин. Поддържането на персонално ученическо портфолио допринася за усвояване на умения от ученика за самоанализ и самооценка. В персоналното ученическо портфолио ученикът може да даде индикации, отнасящи се до трудности при разбирането и усвояването на учебното съдържание. Подобни индикации се дават в дискретен и ненакърняващ личното учебно-познавателно достойнство на ученика. Персоналното ученическо портфолио намалява нивото на „тестбезпокойството”. Ученикът се приучва да бъде значително по-отговорен към ролята си на ученик, като отделя повече време за работа с учебника или други източници, когато поддържа портфолио и се самооценява чрез решения на домашни задания. Поддържането на персонално ученическо портфолио развива саморефлексията на учениците чрез по-засилено внимание в час, за да разберат материала. Персоналното ученическо портфолио е добър, ненасилствен ин-

Промените без които не можем струмент за мотивация и приобщаване на ученика към ценността на познанието и в частност, към ценността на училищно-образователното познание. Поддържането на персонално ученическо портфолио пренасочва по дискретен начин възможната проява на подражателни агресивни поведенчески модели или на такива, породени от скука, от безинтересно преподаване, към поддържане на свое портфолио, с което ученикът може да се гордее. По аналогия на ученическото си портфолио ученикът може да си създава и поддържа други, социално приемливи и значими за него портфолиа, определящи го като член на определена референтна за него общност/група. Прототипи на такива портфолиа са дневниците в профилите на учениците в социално-виртуални мрежи, наподобяващи известните от близкото минало лексикони и пр. Поддържането на персонално ученическо портфолио създава близка перспектива за приобщаване на родителите към училищния живот на техните деца по един ненатраплив, естествен и привлекателен начин. Родители-ентусиасти могат да започнат да създават и поддържат свои родителски портфолиа, поне за определен период, най-често кризисен в отношенията им със собствените деца. Минуси/необосновани рискови ефекти и възможности за тяхната превенция Създаването и особено поддържането на персоналното ученическо портфолио отнема време. Но от друга страна, това време е добра инвестиция в показване на напредъка в собственото развитие и следователно, повишава възможността за добра реализация на ученика. Освен това, когато това време на ученика се акредитира, респ. се акредитира и времето на учителя да чете и анализира ученическото портфолио, като го използва като нормативен елемент за формиране на съвкупна оценка на ученика, то това време ще се осмисля също като една добра инвестиция. Поддържането на персонално ученическо портфолио се осъществява много често не само в края на учебен час, а и извън него, когато ученикът избира да представя напредъка си чрез решения на домашни задания. Сама по себе си тази напълно реалистична възможност граничи с недостатъчна етичност. От друга страна обаче, животът предлага не една и две ситуации на изпитание на етичността. В този смисъл поддържането на портфолиото е един добър урок по етика изобщо. Ученици, които са успешни в запаметяването, в пътя си към високите нива и критерии показват смущения при попълване на портфолиото. От друга страна обаче, поддържането на портфолио е добра превенция на механичното запаметяване на определени знания.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ В края е необходимо да се отбележи хипотезата, че този учител може успешно да мотивира, ориентира и обясни на учениците как да създават и поддържат свои портфолиа, който поддържа свое учителско портфолио. Би бил резонен възможният ученически въпрос: „А Вие господине/госпожо, имате ли свое портфолио?” По-важното обаче е друго: едни от присъщите потребители на учителското портфолио са учениците и техните родители, тъй като учителското портфолио представя качеството на дейността на учителя и има функционалността да рекламира тази дейност. ЛИТЕРАТУРА: 1. Андреев, М. Дидактика. С., 1996 2. Белич, В. Атрибутивен анализ на педагогическата дейност. С. 1989 3. Загвоздкин, В. К. Портфейль индивидуальных учебных достижений – нечто большее, чем просто альтернативный способ оценки. – Школьные технологии, 2004, № 3 4. Стефанова, М. (в съавт.). Институционално портфолио (ДИУУ) (в съавт.). i-продължаващо образование, 2010, № 22: www.diuu.bg/ispisanie 5. Стефанова, М. Портфолиото на детския учител. Предучилищно възпитание, № 1, 2007 6. Стефанова, М. Учителското портфолио – иновационна техника за диференцирано оценяване на качеството на учителската дейност. – Управление на средното образование, № 1-2, 2006 7. Стефанова, М. Педагогическата иновация. С., 2005 8. Стефанова, М. Ефективно оценяване на учебните постижения (добри практики; прогнози). - В: Образование и изкуство, Том 1, Юбилейна научна конференция – Шуменски университет “Еп. Константин Преславски”, УИ «Еп. Константин Преславски», Шумен, 2004 9. Стефанова, М. Дидактическото общуване, С., 1999 10. Timothy F. Slater, Portfolios. http://serc.carleton.edu/introgeo/assessment/portfolio.html

Промените без които не можем ПРИЛОЖЕНИЯ Приложение № 1 Два стандартизирани инструмента за оценяване на качеството (на резултатите) от дадено обучение ТЕКУЩО ИЗМЕРВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ОБУЧЕНИЕТО51 ИНСТРУКЦИЯ ЗА УЧЕНИКА: На всеки от следващите въпроси е необходимо да отговориш само с един от посочените възможни отговори – този, който в най-голяма степен съответства на твоята лична позиция сега.  Въпроси № 1, 2, 6 изискват отговор “да” или “не”.  Въпроси № 3, 4, 5, 7, изискват твоята количествена оценка. Тя ще се изразява в един от петте предложени цифрови еквиваленти, като 1 е най-ниската оценка, а 5 – най-високата.  Въпрос № 8 е открит. На листа, който е пред теб, записваш номера на въпроса, а срещу него твоя отговор. Измерването е анонимно. Необходимо е само собственоръчно да запишеш днешната дата. №

Въпрос

Отговор

Ако това, което разработихме днес, ти беше известно по-рано, би ли могъл/ могла да преодолееш някои от твоите житейси или учебни затруднения?

Да Не

Ще можеш ли някога да използваш това, което днес разработихме?

Да Не

Достъпност?

1 2 3 4 5

Речта на преподавателя?

1 2 3 4 5

Емоционалност на преподавателя?

1 2 3 4 5

Демонстрира ли днес преподавателят това, за което говори?

Да Не

Твоята оценка за активността на класа днес?

1 2 3 4 5

51 Лексикално, но не и смислово, формулировките подлежат на модификация в зависимост от възрастовите особености на учениците и други специфични детерминанти

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 8

Кого от съучениците си оценяваш като най-активен днес?

Твоята оценка за собствената ти активност днес?

1 2 3 4 5

ИЗХОДНО ИЗМЕРВАНЕ на качеството на проведеното обучение ИНСТРУКЦИЯ ЗА УЧЕНИКА: На всеки от следващите въпроси е необходимо да отговориш по посочения по-долу начин така, че твоят отговор да съответства на личната ти позиция сега.  Въпрос № 1 изисква само един от предложените три отговора.  Въпроси № 2, 3, 8 изискват само един от предложените два отговора.  Въпроси № 4, 5, 6, 7 са открити. На листа, който е пред теб, записваш номера на въпроса, а срещу него твоя отговор. Измерването е анонимно. Необходимо е само собственоръчно да запишеш днешната дата. №

Въпрос

Отговор

Твоите входни мотиви (мотиви в началото на изучаване на раздела/на учебния предмет/на учебния срок):

А) се понижиха Б) не се измениха В) се повишиха

Ясна ли ти е целта на обучението в раздела ... по дадения учебен предмет, чието изучаване току-що приключи?

Да Не

Ясен ли ти е начинът на обучението в раздела ... по дадения учебен предмет, чието изучаване току-що приключи?

Да Не

С какъв въпрос, свързан с изученото учебно съдържание си тръгваш сега?

Какво ти хареса в тези учебни часове?

Какво не ти хареса в тези учебни часове?

Кои недостатъци на преподавателя е необходимо да се отстранят?

Чувстваш ли потребност да общуваш по-нататък със съучениците си във връзка с учебното съдържание?

Да Не

Промените без които не можем Приложение № 2 Пример за иновативна тестова матрица (развиващо-оценителна) – по химия и опазване на околната среда, 10.клас, с автор Ивелина Христова, учител в ГПЧЕ – Разград, под научното ръководство на проф. д-р Марияна Стефанова Пример за иновативен (развиващо-оценителен) тест химия, 10.клас Ивелина Христова учител в ГПЧЕ - Разград Параметри на матрицата l Персонално поименно обръщение към всеки ученик. l Стимулиране на познавателна мотивация – чрез практикожитейски сюжет, който обединява всички тестови задачи. l Приключване на сюжетния тестов развой – чрез последната задача от теста. Персонално поименно обръщение към всеки ученик – компонент на теста Уважаеми (а)……………………........................................................., В процеса на обучението по “Хидроксилни производни на въглеводородите. Алкохоли. Многовалентни алкохоли (гликол и глицерол)”, ти получи много нови знания за състава, строежа, свойствата и физиологичното действие на алкохолите върху човешкия организъм. Вече знаеш много за тях: за това, как се получават, с какви качествени реакции се доказват и каква е хибридизацията на въглеродните атоми в молекулата им. Сега, когато вече приключихме изучаването на всички хидроксилни производни, ти имаш възможността да работиш по един специален тест. Защо са ти необходими тези знания? Отговорът на този въпрос ще е твой личен отговор. Ще го представиш в специално каре в края на този тест. Не се притеснявай, работи уверено. В мое лице намираш партньор и консултант, който те подкрепя, ако потърсиш съдействие.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 Стимулиране на познавателна мотивация – чрез практико-житейски сюжет, който обединява всички тестови задачи 1. Сега си представи, че имаш рожден ден и ти предстои да почерпиш своите съученици с обичаните от тях шоколадови бонбони “Пияни вишни”. Ти също ги обичаш, защото са с вълшебно сладък вкус. Кой компонент от състава на бонбоните определя вълшебно сладкия вкус? …………………………………………………………………………........… Тук записваш с химична формула своя отговор 2. Прибирате се успешно и на вратата е твоята по-малка сестра. Ти веднага я почерпваш с шоколадови бонбони – “Пияни вишни”. Тя обаче те пита защо се наричат “Пияни вишни”. Ти й отговаряш: “Съдържат ликьор, в който има 2% етилов алкохол”. Тя изпитва недоверие. Подготвен си чрез своята мини лаборатория да изследваш съдържанието на етилов алкохол в ликьора. Моля, запиши: …………………………………………………………………………........… Тук запиши с химично уравнение качествената реакция за доказване на етилов алкохол Продължение на тестовия сюжет 1. Така ти си спомняш и коя е качествената реакция за доказване действителното съдържание на глицерол в шоколадовите бонбони. Моля, напиши я .....................................................................................................……… Тук записваш с химично уравнение качествената реакция за доказване на глицерол 2. Роден си през януари и през този студен зимен ден температурата е била -15 градуса С. В ден като тогавашния, днес – твоят рожден ден, твоите родители те чакат пред училище (на обяд) с вашия автомобил. Да, но има проблем с двигателя. Загрял е. Трябва да се охлади, след което да се налее антифриз. И ето настъпва напрегната ситуация. Но тя за вас тримата не е напрегната, защото в багажника на автомобила има две пълни бутилки с течност. Ти успя да изследваш с помощта на своята мини лаборатория коя е бутилката с антифриз (съдържащ гликол).

Промените без които не можем ……………………………………………………....................................… Тук запиши с химично уравнение качествената реакция за доказване на гликол Приключване на тестовата сюжетна линия – чрез последната задача от теста Натрупаните интересни впечатления от деня ти разказваш вечерта на вашите гости, които за твое здраве отпиват по глътка уиски. Твоят дядо, който е най–възрастен от всички, ти задава въпроса: “Какъв алкохол се съдържа в уискито?”. За да отговориш, в качеството си на химик–изследовател, ти показваш мини епруветката, в която получи жълти иглести кристали от йодоформ /CHJ3 /, които са доказателство за наличието на етилов алкохол. С това твоят рожден ден, в който ти се представи като химик–изследовател, завърши интересно и приятно. 5. И сега можеш да запишеш своя личен отговор на въпроса: “Защо са ми необходими тези знания по ХООС?” трите имена…………………………………............................................ клас............................... датa...............................

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 Приложение № 3 Обща схема на нивата за усвоеност на знание, умение, компетентност според когнитивната таксономия на Блум КОГНИТИВНА ОБЛАСТ

ФОРМУЛИРОВКИ ЗА ОБЩИ ЦЕЛИ

Глаголи за формулиране на конкретни цели

Знания – Паметта за научен вече материал. Отнася се от факти до теории. Основното е способността да се възпроизведе необходимата в момента информация.

Познава конкретните факти, знае общата терминология, основните концепции, функциите на ....

Описва, изброява, възпроизвежда, формулира, посочва, назовава, избира, подчертава

Разбиране – Способността да се схване смисъла на изучаваната материя. Проявява се при трансформиране на знанията чрез обяснение, обобщение, оценяване на бъдещи тенденции. Използва се информация от вече изучавани области

Разбира факти, принципи, обяснява методи и процедури, оценява последствия.

Преобразува, защитава, различава, оценява, обяснява, разширява, обобщава, дава примери, перифразира, прогнозира, преразказва дефинира, обсъжда, сравнява.

Приложение – Способност да се използва наученото в нови и конкретни ситуации. Свързва се с прилагането на принципи,правила, концепции, методи, теории. Знанията и разбиранията се прилагат в съвсем нови, неизучавани области и ситуации.

Прилага концепции и принципи в нови ситуации. Демонстрира правилна употреба на нов метод или процедура.

Използва, доказва, открива, решава, променя, разработва.

Анализ – Способността за разделянето на дадена материя на съставните й части, за да се разбере и изследва структурата и. Свързан е с определянето на компонентите, анализ на връзките им, изследване на принципите за организиране на съответната материя. По-високото ниво за схващане на смисъла се свързва освен със съдържанието и със структурата на материала.

Разпознава неявно формулирани идеи и предположения. Разпознава логически парадокси и софизми в разсъжденията. Различава факти от изводи. Оценява приложимостта на данните. Анализира структурата на план, проект, експеримент. Прави разбивка на материала на съставните му части.

Разделя на компоненти, представя графично, различава, диференцира, определя, илюстрира, прави заключения и изводи, обобщава, посочва, свързва, избира, разделя, подразделя.

Синтез – Обединяване на новите части, за да се получи ново цяло. Свързва се с разработката на нов метод за комуникация, план за действие приизследователска работа, проект, система от абстрактни отношения,например класифициране на информация. Изисква се творческо поведение с акцент върху разработката на нови модели и структури.

Развива нови идеи, Организира добре изложението в дадена писмена тема. Има добре развита и организирана реч. Пише разкази. Разработва план за проект. Интегрира наученото в други области в план за решаване на даден проблем.

Категоризира, комбинира, събира, съставя, създава, изобретява, проектира, обяснява, генерира, модифицира, преподрежда, реконструира, разпознава, ревизира.

Оценка –Способността да се окачествява стойността /ценността/на дадена материя / твърдение, роман, стих, доклад, план и др./ с дадено предназначение. Оценките се базират на точно определени критерии. Резултатите от учебния процес изискват найвисоко ниво в когнитивната област, защото съдържат елементи от всички други категории, плюс съзнателно оценяване на стойности.

Оценява логическата съгласуваност на даден писмен материал, адекватност на данните, подкрепящи заключенията.

Оценява, категоризира, сравнява, прави заключения и изводи,критикува, описва, обяснява, диференцира, доказва, интерпретира, свързва, обобщава, посочва, оспорва, защитава.

Оценява стойността на работата, като използва външни /независими/ стандарти за качество. Оценява стойността на работата като използва вътрешни критерии.

Промените без които не можем Приложение № 4 Примерни показатели и критерии (клъстъри) за (само)оценяване на персоналното участие на ученика при екипно базирано обучение, когато ученикът работи в малък екип (3-5 души) Име на ученика: .................................................................................................................... Учител:.................................................................................................................................... Дата:........................................................................................................................................ Тема на заданието:................................................................................................................ Показатели/умения Критерии Точки /процент, оценка/

1 2 3 4

Взаимопомощ: Учителят наблюдава взаимопомощта между учениците никога понякога често винаги Изслушване: Учителят наблюдава как учениците изказват и изслушват идеите си никога понякога често винаги ____ Участие: Учителят наблюдава как всеки ученик допринася за екипното решение/продукт никога понякога често винаги ____ Убеждаване: Учителят наблюдава как учениците обменят, защитават и преформулират идеи никога понякога често винаги ____

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 Поставяне на въпроси: Учителят наблюдава как учениците си взаимодействат, дискутират, поставят въпроси на членовете на екипа никога понякога често винаги ____ Уважение: Учителят наблюдава как учениците се окуражават и поддържат идеите и усилията на другите никога понякога често винаги ____ Споделяне: Учителят наблюдава как учениците предлагат на другите в групата идеи и докладват за техните резултати никога понякога често винаги ____ Общо

____

Коментар на учителя: ................................................................................................................................................... ................................................................................................................................................... ................................................................................................................................................... ................................................................................................................................................... ................................................................................................................................................... ...................................................................................................................................................

От брой в брой Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ 45 500 учители вземат допълнителни специалности 24 часа/23.01.2013

Над 45 500 учители, директори и помощник-директори в системата на предучилищното и средното образование ще бъдат обхванати в курсове. Проектът се финансира със 72 млн. лв. от оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Проектът дава възможност да се придобие нова, допълнителна квалификация.

Финансиране от хазната на частното училище означава ново неравенство Дума/23.01.2013

Конституцията посочва изрично, че държавата осигурява образованието само в държавните и общинските училища Държавата да финансира частните детски градини и частните училища наравно с държавните със стандарта за издръжка на всеки ученик това е записано в проектозакона за предучилищното и училищното образование, който се обсъжда в момента на второ четене в парламента. Това е вторият много спорен текст след вече приетата в НС задължителна детска градина за 4годишните, която няма да е задължителна, ако родителят регистрира детето в забавачката или в общината. Предлагаме изказванията на двама леви депутати по време на първото обсъждане по темата на 18 януари, което ще продължи днесВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Нашето предложение - на мен, на колегата Николов и на колегата Янаки Стоилов, е този член да отпадне. Става дума за предвиденото в закона решение, според което държавните, общинските и частни училища и детски

градини ще бъдат финансирани с еднакъв единен разходен стандарт. В рамките на дискусията ние чухме всякакви аргументи, че всички родители са данъкоплатци, че всички имат еднакви права и след като правят своето добросъвестно задължение към държавата факт, държавата също им дължи обратните жестове. За нас спорът днес не е в това дали държавата има отношение към частните училища и детски градини или няма, следва ли да бъдат противопоставяни общинските, държавните и частни училища едно срещу друго. По никакъв начин - не! Твърдя, че държавата следва да има своите ангажименти към всички институции, които се занимават с образование. Тя и в момента има такова задължение, осигурявайки безплатни учебници на всички ученици, независимо от вида на училището, в което те се обучават. Разговорът ни щеше да бъде полезен, ако вие наистина бяхте подкрепили с разбиране текста за задължителното приоритетно финансиране на функция “Образование”. Не го подкрепихте. Сега твърдим в проектозакона, че по един и същи начин осигуряваме обучението на всички деца, независимо от вида училище и че с парите, които държавата осигурява като разходен стандарт на частните училища, следва да се намали таксата в частните училища. Резултатът е, че частните училища стават по-достъпни - чудесно. Но пък общинските училища стават все по-малко финансирани. И това, което за едните е рамката, в която училището работи, за другите е екстрата, която ще намали таксата на родителите. Казвам това, защото подобен подход не е работещ при тази рамка на финансиране, при този подход, в който отказваме на общините допълнително финансиране за малките училища, за да оцелеят. И когато мярата ти е малка за многото, създаването на облекчения за малкото не е добро решение.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 Тъй като времето няма да ми стигне в рамките на дискусията, която наймалкото ще се случи, защото хората, които предлагат отпадането на този текст, са повече, предлагам да си дадем ясна сметка, че флиртуването с видове училища и спекулирането с права ни връща към Конституцията, където задължението на държавата е да осигури чрез общинските и държавните училища реалното право на образование на българските деца. И когато тя очевидно има проблеми в изпълнението на това си конституционно задължение, е добре да определим мярата, в която ще връща жеста, ще стимулира, ще развива частното образование в България. Това е възможно, но еднаквият подход към всички видове училища не е добро решение и според мен не е справедливо решение. Нашето предложение е този текст да отпадне. ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ) реплика: Уважаема госпожо Богданова, на първо четене на законопроекта за предучилищното и училищното образование присъстваха много родители, чиито деца учат в частни училища. Те изразиха своите притеснения, че в случая те са дискриминирана част от българското общество. Искам да Ви попитам: как ще отговорите на такъв родител? Ще Ви цитирам това, което каза една от родителките на обсъждането на законопроекта: “...много Ви моля, уважаеми народни представители, недейте да предавате интересите на гражданите на тази държава и на този хубав закон”... ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Колега Банковска, струва ми се, че Вашето желание да отговоря на тази майка е по-лесно за мен, отколкото необходимостта Вие да отговорите на група майки в отдалечени села, в малки общини, за чиито деца преди малко вие решихте, че ще осигурите чрез превоз да посещават на 4 години някъде детски градини или пригодени за това училища. И не можете тогава, когато ми обяснявате, че задължението на родителите да осигурят участие на децата си задължително от четири години в предучилищно образование е задължение на държавата да им

създаде база, днес да ми обяснявате, че аз съм грешна пред една майка, на която казвам: “Държавата ще ви съдейства с учебници, с по-ниски наемни цени, с по-добра база, но не искайте по начина, по който трудно оцелява едно училище в малките общини, в които също живеят български деца, да бъде противопоставено на това, което вие правите.” Всички имаме различни възможности, но всички деца имат равни права. И тогава, когато не си гарантирал правото на мнозинството, няма нужда да противопоставяте тези деца на другите. Струва си държавата да прави нещо, но недейте, без да сте решили проблемите на многото, да ги противопоставяте на доброто усещане за битие на малкото. Не е честно! ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Този текст е един от най-важните, откакто се обсъжда в продължение на три дни темата за задължителното обучение на децата в предучилищната подготовка. По този текст ние имаме напълно противоположни позиции. Аз категорично се противопоставям, както го направихме по време на първото четене на законопроекта, да се създаде възможност за държавно финансиране на обучението в частните училища. Никакви сантиментални излияния не могат да скрият реалната картина. Какво означава да апелирате за тези, които се обучават в частните училища? Държавата и общините имат задължение да създадат равностойни условия за децата да се обучават и те трябва да вложат тези средства, за да се осигури масовото образование. Свободата се изразява в това, че в България могат да се създават и частни образователни институции при спазване на определени изисквания. След като те отговарят на изискванията, нека да организират обучение. Но отникъде не следва, че когато някой е решил при поблагоприятни за себе си условия да търси обучение на децата си,държавата да трябва да му предоставя средства за това нещо. Тази дискусия е европейска, тя не е само българска. Искам да Ви уведомя, че преди няколко месеца в Съвета на Европа беше проведена такава дискусия, защото имаше

От брой в брой проект за резолюция, внесен от депутати, които също настояваха да се създадат възможности за обществено финансиране и на частните образователни институции. Знаете ли, че тогава в Съвета на Европа се събра мнозинство, което отхвърли това предложение. То беше поддържано само от Народната партия, от европейската десница, беше отхвърлено и от социалисти, и от либерали, и от леви, и от други представители. Хората съзнават, че това е разделение на обществото и увеличаване на неравенствата в свят, който и без това създава все повече бедност и все повече неравностойни условия. Кажете в колко градове в България има частни училища? Вие още повече създавате тези регионални диспропорции, защото само в найголемите градове част от хората, които имат по-големи материални възможности или са заможни, ще се ползват от тази привилегия. В момента наблюдаваме този принцип и в здравеопазването. Дава ли той добри резултати? Виждаме, че министърът на здравеопазването с радост ходи да открива какви ли не частни лечебни заведения, а в това време все повече се декапитализират държавните и общинските болници. В момента в редица европейски страни тези въпроси се поставят - трябва ли държавата да финансира нещо извън това, което тя поддържа държавно и общинско? Именно този модел все повече се проваля и все повече отдалечава много хора от качествени обществени услуги. Поради тази причина ние трябва да отхвърлим този текст. Това е моето категорично мнение, независимо дали вие ще го прокарате. Ако вие сега го прокарате в закона, то следващото Народно събрание трябва бързо да се заеме с отмяната на този текст, независимо че влизането му в сила е предвидено за след няколко години. Този пробив, този исторически пробив в българската народностна образователна система не трябва да бъде допуснат! Така че вашата партия е първата, която всъщност прави такава решителна стъпка и се отклонява от обществения характер на образованието. Госпожо председател,

призовавам тази дискусия да бъде продължена. Господин Румен Стоилов, това което казахте с примерите на редица европейски държави - да, практиката е различна. Забелязахте ли, че държавите, които цитирахте да финансират и частното образование, са едни от тези, които имат сравнително най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението, включително и значителни средства, отделяни за социални дейности. А България, която е измежду най-бедните страни, предлага найлибералните принципи. Правилото трябва да бъде обратното - когато едно общество се намира в нищета, когато ерозират неговите социални системи, то трябва да бъде укрепено преди всичко чрез влагането на максимални средства от страна на държавата и от общините там, където тя създава тези институции. Защото разпиляването на тези средства всъщност отслабва капацитета на общественото образование. Това ще бъде реалният резултат. Не толкова някакво значително подпомагане и подготовка на другите деца, защото този дял на средствата за тях няма да бъде толкова голям и той не е проблем за много от родителите сами да си осигурят това заплащане. Казвате, че тези средства ще отидат в дейности, които не се покриват от другите средства. Значи за едните могат да се създават най-различни възможности - да речем, да ги обучават по конна езда или да им създават някакви развлечения за сметка на това, че средствата в останалите училища не са осигурени дори за закупуване на учебници в цялата система на задължителното образование. Когато направим безплатни учебниците и помагалата до степента на задължителното образование, тогава може да си позволите да повдигате такива въпроси. А не да разпиляваме обществените ресурси в различни училища само за децата, които живеят в определени райони и само за тези, на които семействата им могат да си позволят да заплащат много по-високи средства. Това е социално несправедливото и затова ние се противопоставяме на това решение. Още повече че, както казах, тази практика се подлага

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 на преосмисляне дори в редица от страните, които Вие цитирате. Защото в днешните условия в Европа хората все по-категорично се надигат срещу тези разделения, срещу различните класови категории, които се създават и срещу все потрудното поддържане на качеството на публичните услуги.

1 280 000 лв. за видеонаблюдение в училищата Репортер/23.01.2013

1 280 000 лв. е заложената сума за сигурността и изграждането на видеонаблюдение в столичните училища и детски градини, съобщи Мария Минчева, директор на дирекция „Образование“ в Столична община. Камери ще се монтират в 13 забавачки и поне в 11 училища.

Критериите за 4-годишните не са високи, попиват ги лесно на игра Стандарт/23.01.2013

„Мога да броя от 1 до 10“, с гордост съобщават много 5-годишни малчугани. А ако могат да броят до 100 - ехе, тогава няма кой да се мери с тях. Оказва се, прословутите стандарти, по които децата се обучават в забавачката, всъщност изискват от тях доста по-малко. Децата на 4-5 годинки трябва да могат да броят само до 5. Едва на 6-годишните е поверена отговорната задача да могат да преброят пръстите и на двете си ръце. Изискванията, които са заложени в стандартите на детските градини, са такива, че да бъдат приложими за всички - и за онези, които учат бързо, и за по-трудно запомнящите. Съществуват задължителни критерии за онова, което детето трябва да знае в края на всяка предучилищна група, и то изобщо не е толкова страшно, колкото звучи, записано в закон. „Съвременните деца са дори поадаптивни, те с лекота се оправят с мобилния и компютъра, въпреки че няма стандарт, който да ги учи на това“, казва Ксения Семизорова, директор на 7-мо ОДЗ и един от

експертите, привлечени от МОМН по темата. Това обаче ще се промени при писането на новите изисквания съгласно тях най-вероятно е децата да получават първите си познания за компютъра на около 7 г. Естествено ако у дома вече не са се научили да боравят сами с лаптопа на мама. „Всичко в градината се научава от децата под формата на игра“, разказва Семизорова. „В общуването едни с други обаче се проявяват и дефицити като аутизъм, психични проблеми. Те се откриват по-лесно в градината, където разполагаме с логопеди и психолози“, разказва тя. Ако малчуганът учи вкъщи, твърде вероятно е проблемите му да не бъдат открити навреме и да се проявят едва тогава, когато стане първокласник. А тогава и наваксването със знания, и лечението е по-трудно. Знанията, които децата усвояват на 4 и 5 г., например предполагат малчуганът вече да говори свързано - тоест да ползва изречения. Детето вече трябва да умее да описва нарисуваното на картинките, които разглежда, да преразказва части от позната приказка, да влиза в роля, а освен това да различава единствено от множествено число. Едва на 5-7 г. от хлапетата се иска да разграничават сегашно от минало и бъдеще време и да разказват, придържайки се към тях. По математика 3-годишните трябва да броят дотолкова, колкото са и годинките им - само до 3. На 4-5 години цифрите се увеличават с цели 2 - вече стигат до 5. „Ако детето се научи от по-голямо братче или сестричка да брои до повече, естествено нямаме нищо против. Но това не е изискване на градината“, казва Семизорова. На 4 г. се придобиват и първите хигиенни навици - че ръцете се мият всеки път, когато се прибереш у дома отвън. Освен това децата трябва да могат да познават сезоните и да знаят какво се случва през всеки от тях кога вали сняг, кога падат листата на дърветата. На 5-7 г. бъдещите първолаци вече трябвада разпознават частите на тялото Тогава се сблъскват и с първите си логически познания. За първи път им се налага да дават оценка и на това, което правят - например сами да преценят рисунката си или поведението към другарче.

От брой в брой Друго изискване към децата на 4 г. е вече да могат да разграничават основните цветове и да групират предмети по цвят и по дължина например. Или по вид - например да подредят куклите отделно от плюшените животинки. Това е и възрастта, в която децата за първи път запомнят основните празници Баба Марта, Великден, Коледа. На 5 г. според министерските стандарти вече се иска от тях да знаят по нещичко и за българските национални герои.

Клас, стани! Клас, мирно! Труд/23.01.2013

Клас стани, клас мирно!“ Помните ли това обявяване на началото на часа от дежурния ученик в клас от времето на социализма? Е, за много днешни хлапета това е непознато мероприятие, за други е отживелица, но учителката по английски език в ОУ „Иван Вазов“ в Смолян Мария Петрова го прилага и в момента. „И ми се получава, така кротват и се настройват по-лесно за час“, казва с усмивка преподавателката. Учениците й от 6 „в“ стават дружно за началото на часа. Петрова им е класна, но извън училище трудно можеш да разбереш това. При среща се мятат на врата й за прегръдка. Понеже за нея неразрушимо верую е, че всяко хлапе има безгранична необходимост от прегръдка И затова ги раздава без отчет, особено на малките. Много е забавна, не е скучна и така научаваме повече, не знаеш как ще реагира, описва я набързо шестокласникът Згури. В час обявява според усещането си за състоянието на децата „пиш пауза“, „минутка за дрямка“ или „минутка за изприказване“, след което се „фокусират“ по-добре. Някой като си заслужи силно, получава персонални домашни от рода на рецепта за риба на фурна на английски, презентация за любима група, резюме на книга или превод на българско стихотворение, обясняват хлапетата. „Ако много шуми някой или всички, ни вдига със „Стенд ъп“ целия клас и започва да брои от 1 до 5, докато клякаме заедно. Ако нещо сме сгафили повече, клякането е бавно и задържа на всяко отброяване“,

отбелязва шестокласникът Димитър. Момчето обяснява, че Петрова била класна на сестра му и майка му и баща му много я харесвали и настоявали да бъде и той в нейния клас. Впечатлявала ги най-вече с това, че се държала с тях като с по-големи хора, обяснява и съученичката му Йорданка. Хлапетата са с Петрова втора учебна година. Прeз лятото не спирали да се чуват с класната и да си пишат по фейсбук. Най-готино е на хижа с нея, защото не се дели от нас във веселбите, палят се учениците, разказвайки весели случки, в които класната им обръщала ситуациите от смешната страна. Едно през друго разправят как в час на класа са си разменяли хартиени сърца, с които определили приятелите си от класа. Така всички осъзнали колко държат на хора от класа, а тези, които получили по-малко сърца, получили след това и подкрепа да спечелят повече. Родителските срещи също били забавни, защото винаги ги прави с децата. Детското ръководство на класа ръководи срещата и правят общи игри с родителите, като например нареждане в кръг на всички и играта хвани пръстче на другарче Целта е, разбира се, усмивка, защото без нея нищо друго не се получава, пали ги преподавателката. Съвместната работа с родителите и децата е много важна за общата идея за образование, убедена е 42-годишната учителка, която е с над 15 години стаж само в това училище. От миналата година Петрова е един от петимата учители от страната, одобрени за участие в тригодишен проект на TeachMDGs, финансиран от ЕС, който включва Кипър, Естония, Литва, България и Шотландия. По проекта 30 учители от Европа и Африка работят заедно с цел да насърчат междуконтиненталните партньорства на училищата и съвместната им работа по теми, свързани с целите на хилядолетието за развитие. По него часове, проведени от класа на Петрова в Смолянското училище, ще бъдат обсъждани във всички държави, включени в проекта. „Тя е много добър преподавател. Страхотен човек е, отнасяла се е с нас като с приятели, като с големи хора. Аз също може да стана преподавател и искам да бъда за

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 учениците такава, каквато е била тя за нас“, казва 19-годишната Велика Димова. Девойката е студентка по изкуствознание с втора специалност „Педагогика“ в Художествената академия в София. Изключително креативен учител прави всичко целенасочено, за да има сплотени класове, и успява да създава колектив, казва и директорката й Росица Лакудова. Хвали също и добрата й работа с родителите, покрай което се раждат много инициативи и общи решения. „Може и да не съм най-добрият учител, това е доста субективно. Имам много колеги в училището, сегашни и бивши, които заслужават признание и уважение не по-малко от мен. Малко се говори и пише обаче за добрите учители. За мен е важно да не забравяме, докато работим в която и да е сфера и през каквото и да преминаваме в живота си, че първо сме хора, а след това всичко останало“, казва Мария Петрова.

Деца пестят ток - мисия възможна Труд/23.01.2013

„Защо учите децата на глупости? Моето дебне пред телевизора и като види, че никой не гледа, веднага го изключва!“ Репликата е част от истинска караница на родител с директорката на 52-ра софийска детска градина „Илинденче“ Соня Богданова. Причината - това е едно от детските заведения в София, Пловдив и Плевен, в които децата са се учили как да пестят енергийните ресурси. Инициативата и финансирането на проекта е на германската компания „Иста“, която в България има фирма за топлинно счетоводство. Струва ви се невъзможно 5-6-годишни малчугани да знаят какво е сметка за ток и парно и да осъзнават, че е по-добре те да са ниски, отколкото високи? Само че е възможно, продължава с примерите Богданова. Преподавателите в началото се отнесли с недоверие към обучението, защото не смятали, че енергийната ефективност е достъпна за децата. Но установили, че когато всичко е поднесено с игри и песнички, децата лесно го научават.

В един момент малчуганите така се увлекли, че почнали да носят стари батерии от къщи, за да ги хвърлят в специалния контейнер в детската градина. А и пренасяли у дома наученото -родители започнали да питат учителките с какво точно занимават децата им и защо малчуганите започнали да им вървят по петите в къщи и да гасят лампите?! 700 деца от 9 градини са минали курсовете по енергийна ефективност и екология. И са научили основни неща че ресурсите не бива да се разхищават и че от това зависи не само бъдещето на планетата, а и бюджетът на татко и мама. Българският офис на германската компания „Иста“ спечелил средствата за организиране на курсовете след вътрешнофирмен конкурс, в надпревара с колегите си от Германия,Бразилия, Холандия и др. Разработени са 8 ситуации от ежедневието, в които децата трябва да научат кое е правилно и кое грешно. Това става чрез специални карти с физиономиите на човечето Познайко. То гледа от двете страни на всяка карта - на едната се усмихва, а на другата се мръщи. Правилно ли е, докато си мием зъбите, водата от чешмата да тече? Очевидно не, щом Познайко се мръщи. А правилно ли е да палим лампите, докато слънцето свети? Очевидно не, щом Познайко се усмихва, когато крушките са изгасени. Познайко се мръщи, когато върху радиатора е метната да се суши мокра дреха. Недоволен е, защото така се харчи повече енергия и сметката набъбва. Други карти сочат, че използваните батерии се изхвърлят само на определените за това места, че хладилникът трябва да се отваря за кратко, иначе се увеличава консумацията на ток, че компютърът не трябва да е включен, когато не седиш пред него и т.н. За да е по-интересно ученето, има и тетрадки за оцветяване. Самото обучение е било около месец и половина. Накрая завършило с открит урок и изпит -театър Артисти от театър „Екосцена“ изнесли представление пред децата, съчетано с изпитване. В една от сцените главната героиня Билянка Калпазанка разхвърля боклуци пред децата и ги пита дали това е правилно.

От брой в брой Те, естествено, отговорят отрицателно. Ситуацията може и да изглежда елементарна, но след това децата правилно разпределят боклуците в цветните контейнери, казват учителките им. Накрая, разбира се, има и подаръци. Като на всички изпити и тук не липсват бисери: „Икономията трябва да се пести.“ Или на въпроса „Защо не трябва да си сушиш тениската на радиатора“, отговорът бил: „Защото си губим икономиите.“

За и против онлайн уроците Монитор/22.01.2013

Не можем да отречем, че онлайн обучението започва да навлиза все по-успешно като начин за усъвършенстването на модерния човек. Живеем във век на силно развити технологии и е напълно естествено да търсим алтернативни форми за придобиване на знания и умения. Това налага да се доближаваме не само до стандартните методи на преподаване. Затова и онлайн уроците вече са доста използвана форма на обучение в някои страни. Този вид образование е мобилно, интерактивно и бързо. Статистиката сочи, че през есента на 2011 година 6 млн. или една трета от всички студенти в САЩ са изкарали поне един онлайн курс. У нас също безплатен интернет сайт с онлайн уроци набира голяма популярност сред ученици и учители. Интересното на този метод е, че той представя материала по атрактивен начин. Това, разбира се, е голямо предимство, тъй като методите на преподаване в българското училище отдавна са остарели и не предизвикват голям интерес сред децата. Това е проблем, тъй като учителите все потрудно могат да привличат вниманието на децата и да ги задържат в клас. Затова най-вероятно онлайн уроците ще бъдат използвани все повече в ежедневието ни. Важното е обаче да не изместят напълно традиционното училище или пък университета. Поскоро подобен вид обучение трябва да бъде помощна форма. Чистото онлайн образование, без присъствие в аудиторията, във висшите учебни заведения също няма да е от полза на никого. Напротив, това може да

доведе и до някои проблеми и да влоши качеството на обучението. Затова и тази форма все още не се предлага от нито един университет у нас. Учениците също могат да се възползват от този метод. Със сигурност за тях уроците ще бъдат по-атрактивни, преподаваният материал ще бъде онагледен и визуално, което ще помогне за неговото усвояване. Онлайн уроците обаче също не бива да са основни при обучението в училище. Съществува притеснение, че въвеждането на онлайн образованието ще намали нуждата от преподаватели и това ще наложи съкращения. Само че в основата на успешния студент и ученик е добрият учител и независимо за какво обучение става въпрос, нуждата от качествени преподаватели винаги е голяма. Също така би трябвало да се направи анализ и по въпроса дали има разлика в усвояването и качеството на материала при онлайн ученика и студента и тези, на които се преподава на живо. Друг проблем е, че и в повечето европейски страни и САЩ все още акредитациите, получени след онлайн обучение, не се приемат от работодатели. Трябва да се работи много и по определяне на идентификацията на студента или ученика. А удостоверяването на личността е сложен процес. Сред най-популярните мерки в света за установяване на обучаващия например са задаването на специфични въпроси, характерни за определения студент. Те се отнасят до лични документи, притежаван автомобил и др. Също така в някои държави се използва и сканиране на ретината и електронни отпечатъци. Така или иначе по тези въпроси трябва още доста да се работи. Особено в нашата страна. Затова нека се възползваме от онлайн уроците, но те да не изместват напълно фокуса от традиционното образование. Поне засега.

Депутатът от ГЕРБ Снежана Дукова: Предучилищна вкъщи само за 4-годишните Телеграф/22.01.2013

- Г-жо Дукова, какво ще се промени с въвеждането на самостоятелната

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 форма за предучилищно обучение? - Това беше записано и одобрено от парламентарната комисията по образование в чл. 65 от проектозакона. Нека да кажем ясно, че става дума само за 4-годишните деца. Виждате, че в пленарна зала има изключителни спекулации по тази тема. Дори хора, които нямат компетенции и подготовка да говорят за това, бъркат педагогиката с политикономия на социализма. Двете неща нямат нищо общо и трябва да се разграничават както научните дисциплини, така и терминологията, която съществува в тях. След два дни дебати гласувахме задължителната предучилищна подготовка за 4-годишни-те. Притеснителното беше тази дума „задължително“, но тя не може да изчезне, защото през 2010 г. приехме 5-годишните деца задължително да бъдат на детска градина. Преди това приехме същото и за 6-годишните. Само по себе си това задължение трябва да остане. В чл. 65 обаче включихме възможност за самостоятелна подготовка на децата вкъщи. - Да разбирам ли, че самостоятелната подготовка ще важи само за 4-го-дишните? - Да, само за тях. Това е една малка вратичка за тези 20 родители, които желаят да отглеждат децата си в семейна среда и имат възможност и капацитет да правят това. Мисля, че това е правилният ход с оглед търсения консенсус. Така ще бъдат спокойни всички родители. Тук става въпрос за детска градина. Нека да не се спекулира с това, че става въпрос за училище. В този закон ГЕРБ търси максимален консенсус. Това е интегративен закон, който касае всички българи и интересът към него с основание е изключително голям. Оттук идва и изводът, че опозицията се готви за сериозни атаки по целия закон. Те си позволяват дори да правят предложения да бъде отменен законът. Аз разбирам тяхната ревност и желание това да се случи, защото последният приет закон от 1990 г. има над 20 изменения. Не на поднормативни актове, а изменения именно на закона. - Тази поправка не отменя ли на практика задължителността на предучилищната подготовка? - В никакъв случай. В момента

80% от децата на тази възраст и сега посещават детска градина. За една година този процент се вдигна с 20 на сто. Освен това Съветът на министрите през 2009 г. направи много сериозно изискване. Те взеха съществено решение във връзка с изпълнение на стратегията Европа 2020 - да бъдат обхванати децата между 4- и 6-годишна възраст в такива предучилищни детски заведения, за да могат да се социализират и общуват. Тук става въпрос за интеграция на рискови групи, в това число най-вече на роми. Няма нищо страшно да го формулираме по правилния начин. Европа иска интеграция на тези хора и аз мисля, че те го заслужават. Знаете, че ако няма такъв текст в закона, който да има задължителен характер, няма да има как това да се случи. Те имат нужда от това, а освен тях и всички останали рискови групи, които съществуват. - На какви изисквания трябва да отговаря един родител, когато иска да отглежда сам детето си вкъщи? - Когато той е заявил, че тази грижа ще я полага сам, ние не търсим аргументация за условията, на които той трябва да отговаря. Всеки може да го прави, най-вече умните и интелигентните хора. Тези 20 семейства, които видях да протестират пред парламента, ми се сториха точно такива. Аз смятам, че те имат право на това. Вероятно имат условия и собствена потребност да се грижат, образоват и възпитават детето си до такава степен, до която те искат. Тук ясно трябва да кажем, че ние искаме да вменим сериозен ангажимент и задължение на държавата. Не случайно законът ще влезе в сила в тази си част през 2016 . Дотогава трябва общините да бъдат подготвени, а държавата да подкрепи. Да се инвестират средства в изграждането на детски градини, обзаведени по този стандарт. В този стандарт се казва, че детето трябва да има легло. Детето в първа група трябва да знае какво е синьо, бяло, черно. Трябва да разграничава круша от слива. Трябва да играе. Там всичко се случва чрез игра. - Как ще се гарантира, че един родител подготвя достатъчно детето си в самостоятелна форма? - Правото, след като е дадено, не

От брой в брой може да търпи изключение. Всеки родител трябва да премине през съответната процедура, за да запише детето си в самостоятелна форма. Той трябва да отиде в първото детско заведение или в общината, където да заяви това свое желание. Да се свърже с екипа на детската градина, да получи от тях програмата, по която децата играят, забавляват се и научават всичко чрез ролеви игри. Тогава той трябва да работи по тази програма. Ако общините или детските заведения имат някакви сигнали, че това не се случва, тогава единственият упълномощен орган да провери това е Агенцията за закрила на детето. По този сигнал на следващ етап ние няма да позволим това дете да бъде на свободен план. - Какви умения трябва да е придобило едно 4-годишно дете в края на обучението си? - Стандартът за предучилищно образование се подготвя в момента. Когато 4-годишното завършва, то трябва да е придобило определени компетенции, както ние ги наричаме. Това са знания, умения и нагласи, релевантни на възрастта му. За всяка година то работи по тази учебна програма и тя предвижда педагогически ситуации. Това не са уроци. Пак казвам - чрез игра и учебни помагала то се запознава и общува с различни хора и неща. Тук е мястото да добавя, че това може да се случи по желание на родителите почасово или лолудневно. Родителят например може да го заведе за два часа, докато децата рисуват. Защото там има специалист, професионалист и той може да познае дали детето има талант в тази форма. По същия начин родителят може да го заведе на плуване. Децата плуват в детската градина. В повечето детски градини в София например това го има. Моят внук, който е на 3 години и половина, ходи на език, футбол и на танци. Много е важно да ги социализираме нашите деца. Те идват с различно ниво, семейна среда и общуване. Аз пак ще дам личен пример. Същото това дете не можеше да казва една дума. То обаче трябваше да отиде на детска градина по всички правила. След първия месец резултатът беше уникален. Понякога ми е необяснимо как употребява думи, които не са характерни за неговата

възраст. Знаете, че децата се развиват много бързо. Те вече работят на компютри от малки. Едва на 4 години имаме огромни таланти -шахматисти, гимнастици, фигуристи. Схоластиката и страдалчеството към миналото на всяка цена е много архаично. Никой не казва, че там детето ще го учат да чете. Ще разказват приказки, ще играят. Тази приказка те ще я разиграват. Обличат се в съответните герои и по този начин възприемат света. Те създават приятелства. Общуват по свой си начин в определен екип. Те дори конструират, а когато го правят, са екип. Смятам, че грижата на държавата да осъществи желанието на родителите да пратят децата си на детска градина е едно от нещата, с които искаме да вменим грижа. А не, че държавата ще изземе функциите на родителите. В никакъв случай. Този закон за пръв път има глава „Родители“. За пръв път има равнопоставеност на три страни учители, деца, родители. Родителите са участници в самия процес. - Кой и как ще следи дали децата в индивидуален план се движат по зададената от министерството програма? - Родителите не се задължават да следват програмата. Те поемат личната отговорност за тази грижа. За развитието на собственото си дете. Ако прецени, родителят може да го занимава с други неща. Ако прецени, той може да го учи и на букви. Щом като родителят иска да има тази грижа, ние не можем да му я отнемем. Никой няма да го проверява. Ако има сигнали, съответните институции ще се намесят. Но нито ще има документи, нито ще се правят изпити. Така се дискриминират децата. - Не се ли притеснявате, че много родители ще предпочетат сами да гледат децата си? Не се притеснявам. Само за една година без задължителна форма 20% повече от децата се включиха в детските градини. В момента ние не можем да изпълним родителските желания. В закона се принудихме да разпишем, че и 2-годишните могат да бъдат на детска градина с оглед на помалките населени места, където няма детски ясли. Според предишния закон наказвахме директорите, ако приемат дете преди 2 г и 9 месеца. Сега вече

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 даваме тази широта, за да може да отстраним проблемите с местата, където няма яслени групи.

Бюджетът дава над 6 млн. лв. за индивидуално обучение Сега/21.01.2013

По 320 лв. отделя държавата за учениците, които през календарната 2013 г. се обучават в самостоятелна форма, а 2635 лв. е издръжката на дете в индивидуална форма на обучение. 13 522 ученици са в самостоятелна форма на обучение, което струва на бюджета 4.327 млн. лв. В индивидуална форма се обучават 735 деца, за които държавата отделя 1.93 млн. лв. Това става ясно от решение на правителството за финансиране на делегираните от държавата дейности. Самостоятелната и индивидуалната форма на обучение нашумяха през миналата седмица, когато ГЕРБ окончателно прие предучилищната подготовка да стане задължителна и за 4-годишните от 2016 г. В отговор на протестите срещу тази промяна, мнозинството изненадващо предложи и в този етап на обучение да има възможност за самостоятелна подготовка вкъщи срещу регистрация на родителя в най-близката детска градина или в общината. Такъв текст предстои да бъде гласуван, но и той няма да спре протестите на родителите, които заплашват да атакуват задължителното обучение за 4-годишните в Конституционния съд. Според сега действащия закон за народната просвета индивидуалната и самостоятелната форма на обучение се допускат само за ученици. И двата вида обучение се организират от училището. В първия случай - за деца, които са болни и не могат да посещават училище 30 последователни дни, или за даровити деца, които по семейни причини искат да завършват по два класа в една година. Индивидуалната подготовка включва учебни занятия и изпитване по учебни предмети по план, утвърден от директора. При самостоятелното обучение учениците се подготвят самостоятелно и се явяват на изпити по учебните предмети. Освен деца със здравословни проблеми

или с особени таланти в тази форма на обучение попадат и ученици над 16-годишна възраст. Обикновено самостоятелното обучение е вид наказание за ученици, които имат голям брой отсъствия или са нарушили дисциплината и вътрешния правилник на училището.

Почти половината българи с увреждане се отказват от образование Сега/21.01.2013

България е в дъното на класациите по трудова заетост и образование, но на челно място по бедност и социално изключване на хората с увреждания, сочат данни от изследване на Евростат. Според него страната ни е безапелационно на първо място по процент на хората с увреждания, които се отказват от образование - 45%. Средният процент за Европа е два пъти по-малък - 22%. При това в анализа не са обхванати децата в домове и институции, които на практика изцяло са лишени от образование, според Капка Панайотова от Центъра за независим живот. Логична последица от липсата на образование на хората с увреждания е ниската трудова заетост. В това отношение България заема предпоследно място с 33% работещи хора с увреждания, при средно за Европа 45 на сто. Естествена последица от това е изпадането в бедност и социално изключване на тази група хора - 55% от тях изпитват тежки материални затруднения. „Липсват каквито и да е усилия и опити да се изведат хората от тази ситуация. Доказателство за това е, че около 800 души чакат за услугата „Асистент за независим живот“, коментира Панайотова.

Искат вето заради забавачката на 4 г. 24 часа/19.01.2013

Ще поискаме от президента да наложи вето върху закона за предучилищното и училищното

От брой в брой образование заради решението 4-годишните да тръгват задължително на забавачка. Това обявиха вчера Мартин Димитров от Синята коалиция и родителски организации. След 3-дневни дебати депутатите вчера все пак гласуваха спорния член от закона. Гласувах „против“, защото е недопустимо да се превръща в задължение нещо, което държавата не гарантира, уточни Метин Казак от ДПС. На 4 г. децата трябва да се гушкат, да се учат на ценности, а не на абстракцията на числата, каза Иван Костов от ДСБ преди гласуването. Той призна, че е в конфликт на интереси, защото има внучка на 2 години. Депутатите започнаха спора по члена, според който и частните училища имат право на пари от държавата.

Родители ще искат вето на закона за училището Дума/19.01.2013

ГЕРБ приеха, че детската градина от 4 години е задължителна с мотива, че няма да е задължителна Депутати и родителски организации ще поискат президентско вето върхузадължителното предучилищно образование за 4-годишните, обяви вчера в НС Мартин Димитров от Синята коалиция след приетите от мнозинството текстове в Закона за предучилищното и училищното образование. Протестиращите родители и депутатите от опозицията защитават правото на избор на семейството за 4-годишните. Социалните проблеми да не се прехвърят на образованието, настояват те. Предучилищното образование от навършване на 4-годишна възраст на детето е задължително, е текстът, който парламентът прие вчера след три дни бурно обсъждане по темата. Текстът бе гласуван от 122-ма депутати, от които 86 от ГЕРБ, “Атака” и независими бяха “за”, а от Коалиция за България, ДПС и Синята коалиция 33-ма бяха “против” и трима “въздържал се”. Мотивът на ГЕРБ бе, че това означавало задължително за държавата,

а не за родителите. С вашето абсурдно тълкувание излиза, че задължителното по конституция образование до 16 години е задължително за държавата, не за гражданите, изуми се Ваня Добрева (БСП). Не ме убеждавайте, че държавата изработва закон, с който задължава себе си да тръгне на училище на 4 години, репликира остро и колежката й Валентина Богданова. Втори мотив на ГЕРБ бе, че понататък в закона в чл. 65 щяло да се впише, че “педагогическото взаимодействие може да е и в свободна форма”, което означавало, че родителите може да си гледат и обучават децата до 6 години вкъщи, ако се регистрират за това в детската градина или общината. А за това обучение щяло да има държавен стандарт с учебна програма и издаване на свидетелство за училищна готовност. Обезсмисляте цялата система на задължителното предучилищно образование, включително за 5- и 6-годишните, възмути се Богданова. То на практика вече не е задължително. Самостоятелната форма според закона е за болните дечица, индивидуалната е за училището, какво означава това за 4-годишните, попита Богданова. Едни деца ги задължавате да отидат в детска градина, други оставяте родителите с възможности да си ги обучават, еднакви удостоверения ли получават, еднакъв достъп до образование ли имат, кой удостоверява, че са покрили стандарта ви за учебната програма, попита тя. И уточни - ако родителите не правят нищо, детето изобщо ли изпада от образователната система и в I клас приемате ли го, хаосът и кашата са пълни. Богданова призова да се приеме предложението на Ивелин Николов (БСП) за 4-годишните образованието в детска градина да е по желание по аналогия с възможността родителят да прати детето в I клас на 6 вместо на 7 години, ако желае. Предложението бе отхвърлено с гласуване. Според Алиосман Имамов (ДПС) свободната форма не сваля текста за задължително образование от 4 години и тогава държавата трябва да плати на родителя, че е поел нейните задължения. Имамов също предложи за 4-годишните детската градина да е по желание. Това също бе отхвърлено

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 с желязно гласуване. Злоупотребявате с мнозинството си, налагате силово текст, който не се подкрепя от обществото, лоша политика е да го правите от политически инат, заяви Мартин Димитров от Синята коалиция. В емоционална реч Иван Костов каза, че на 4 години детето “трябва да се гушка и да се учи на любов”, а не на учебни програми. Костов заяви, че ГЕРБ разрушава политическия и обществения консенсус, с който досега са решавани проблемите на образованието. Ремзи Осман (ДПС) подчерта, че селата в много райони няма как да изпълнят задължението за 4-годишните, защото нямат дори пътища и това означава обезлюдяване, родителите да тръгнат след децата и след 5 години цяла България ще живее в София, Пловдив и Варна, каза той. При опитите да бъде прекъснат Осман направо отсече: моето време за изказване изтича след 5 минути, но вашето изтича изобщо след 5 месеца. Никакви аргументи не промениха твърдостта на ГЕРБ. В залата започна обсъждането и на следващ инфарктен текст - че държавата финансира издръжката на частните училища еднакво с тази на държавните и общинските. То ще продължи идната седмица.

Учи, мама, и бягай! Банкеръ/19.01.2013

Сметната палата започва безпрецедентен одит, който да установи как завършилите висше образование се реализират на пазара на труда. Сама по себе си целта е похвална - да стане ясно струва ли си държавата да харчи бюджетни средства за висшисти, които след дипломирането си попадат в небрано лозе и се чудят накъде да хванат. Както каза председателят на Сметната палата Валери Димитров, “да видим дали инженерите карат таксита, или са сервитьори”. В очакване на пълната картина от одита обаче може да уверим г-н Димитров, че карат таксита и сервират. И не само това правят, и не само те го правят. Шофьорите и сервитьорите се утвърдиха като ключов сегмент от

трудовия пазар и са в челната петорка на заетите в родната икономика. Компания им правят продавачите, чиновниците и... безработните. Не е грешка, те са ключов стопански фактор. Докато търсят работа у нас, са обект на обезщетения и помощи от бюджета, на програми за обучение и преквалификация. А хукнат ли зад граница, стават източник на доходи за родата. Соцпланировката планираше всичко, но роди един незабравим принцип и една незабравима констатация. Младите слушаха: “Учи, мама, да не работиш!”, а старите знаеха, че “в България всеки върши това, което не му е работата”. Социализмът уж си отиде, но принципите го надживяха. С известни корекции, разбира се - учещите стигнаха до убеждението, че работата не е толкова лошо нещо, стига да е в чужбина. А завършилите и поработилите у нас стигат до заключението, че друг начин за оцеляване освен вършенето на нещо, което не ти е работа, няма. Че държавните ВУЗ-ове поддържат специалности, от които няма потребност, знаем. Но пък частните им конкуренти поддържат още повече специалности, от които има още помалка потребност, събирайки солидни такси. Чуеш ли някои от тях, веднага ти става ясно какви специалисти ще произведат. Едни ще са по всичко, други - по нищо, а онези, които станат специалисти, ще го направят въпреки висшето си образование. Каква да е тогава картинката на трудовия ни пазар? Още повече че изкривяванията в него могат да бъдат и биват преодолявани с фалшиви тапии. Вместо някой да бъде отрязан от правилната и подходяща за него позиция заради липсата на желание или време да учи, дипломира се по бързата процедура по специалността, която тази позиция изисква. Така образователният бюджет остава незасегнат, а връзката между образование и трудов пазар изпипана до съвършенство. Нека Сметната палата си каже думата, но тази картинка е ясна. Според въведената преди две години рейтингова агенция на висшите

От брой в брой училища всеки втори студент не се реализира на българския пазар. Найстарият ни университет - Софийският, мечтае да се добере някога до Топ 500 на най-добрите университети в света. А средношколците искат да учат за бакалаври и магистри на Запад с такава стръв, сякаш са засукали това желание с майчиното си мляко. За прахосването на бюджетни средства във вид на безсмислено следване вина имат не само ВУЗовете. От неспирно правене на държавна образователна политика никой вече не знае каква е тя и има ли такава. Как обаче да има образователна политика, като няма икономическа такава? Работодателите поискаха държавно финансиране само за специалностите, от които има нужда, но призивът им е глас в пустиня. Пък и като погледнеш лицата и делата на националноотговорния ни бизнес, те втриса. Отщява ти се да се реализираш и ти се прищява просто да работиш, но далеч от него. Като стана дума за реализация на университетски кадри, редно е да отдадем дължимото на докторантката от Югозападния университет “Неофит Рилски” Зинаида Стоилова. Подготовката на дисертация в катедра “Маркетинг и мениджмънт” на стопанския му факултет тя съчета с пускане на свои разголени снимки в социалната мрежа Фейсбук. Вярно, държи горнището на банския с ръка, за да не падне, но личи, че преди това го е разкопчала. Очевидно притеснен за репутацията на учебното заведение, деканът Ганчо Ганчев скочи в защита на палавата Зинаида - нямало нищо притеснително, пък и тя нито правела наука, нито преподавала. Само в неговия факултет имало 50ина такива докторанти. На обратното мнение е обаче бившият декан Чавдар Николов. Недопустимо било академичен човек да прави шоу. И даде пример: докато оглавявал факултета, въвел забрана в него да се влиза с джапанки. Въпросната докторантка се оказа напълно отворена за света и трудовия ни пазар. Освен че споделя впечатленията си от луксозни круизи, на една от снимките е в компанията на политико-работодателския тандем Яне Янев - Веселин Марешки. Така се коват

и реализират кадри хем без джапанки, хем с научна степен, хем с когото трябва! Вероятността да забягнат в чужбина е нищожна.

4-годишните под строй на предучилищна Монитор/19.01.2013

Мярката срещу неграмотността с 3 г. гратисен период Предучилищната подготовка става задължителна и за 4-годишните деца. Това окончателно решение взеха вчера депутатите с приемането на текстове от новия закон за училищното и предучилищното образование, след като три дни водиха разгорещени спорове по въпроса. В момента подготвителните групи в детските градини обхващат само пет- и шестгодишните. Намаляването с една година на възрастта, на която децата тръгват задължително на предучилищна, се очаква да влезе в сила от учебната 2016-2017 г. За обсъжданията в парламента през следващата седмица остават и дебатите за одобрената вече от образователната комисия в парламента възможност за предучилищна вкъщи - така наречената самостоятелна форма на подготовка с родителите. Планирано е при този модел децата да се записват в най-близката детска градина, да се подготвят по одобрена програма и както останалите - да приключват групата с удостоверение. Останалите форми на предучилищна ще се осъществяват в детски градини или училища целодневно, полудневно или почасово. Смъкването на възрастта за предучилищна ще доведе до повече психически и физически заболявания, скочи по време на дебатите социалистката Ваня Добрева, според която и сега хлапетата страдали твърде много от главоболие. „Вашите страхове минават вече всякакви граници”, опонира й обаче Галина Банковска от ГЕРБ. В споровете се включи и лидерът на ДСБ Иван Костов, който обяви, че 4-годишните нямат нужда от предучилищна, а да „бъдат гушкани и обичани”. Предучилищното и училищното

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 образование са безплатни разписаха още в новия закон народните представители. Така освен обучение без такса, което ще се осигурява от държавния бюджет, е уредено и безплатното ползване на материалната база за учене и за развитие на интересите и способностите на децата. Задължителното образование в училище пък продължава до навършване на 16-годишна възраст и започва от 7 г., решиха също депутатите. Те обаче оставиха възможност децата да започват първи клас и на 6 г., ако родителите преценят, че хлапетата им са готови за това.

Учителка направи машина на времето Стандарт/19.01.2013

Мими Виденова е единственият БГ преподавател, появил се в блога на „Майкрософт“ Какво се случва, когато един учител опита да излезе извън стандартите на бялата дъска, маркера и учебниците? Той отваря вратите към машина на времето. Мими Виденова направи нещо подобно в училището си, като накара децата да „отпътуват“ в миналото и бъдещето - и не просто да помечтаят, а да превърнат всичко това в образователен проект. Нещата започват през 2008-2009 година, когато друга нейна колежка - Антоанета Фитнева, присъединява училището към образователните програми на „Майкрософт“. Училището успява да кандидатства и по друг проект и да закупи таблети за децата, както и да оборудва интерактивен кабинет. „Исках да ги използваме не само в часовете по информационни технологии, а и по останалите предмети“, разказва Виденова. Така тя започва да кара учениците да използват знанията си за софтуера за да изчертаят геометричните фигури, за които след това учат по математика. Когато колежката й влезе в следващия час, учениците правят изчисления и решават задачи на базата на вече готовите си чертежи. По този начин освен че математичката е облекчена

при обяснението на задачите, самите ученици се учат да правят връзки между предметите. По този начин вниманието им се ангажира много повече, отколкото ако усвояват софтуера самоцелно. „Едно от нещата, от които децата на тази възраст се вълнуват, е кандидатстването. Затова предложих на седмокласниците да направят „машина на времето“ и да надникнат отвъд този период - какво ги чака в бъдеще. Другата възможност бе да надникнат в миналото - в период, който те си изберат.“ Любопитното е, че ако някогашните ученици обичаха да надничат повече в мечтаното бъдеще, тийнейджърите на Виденова предпочели миналото. „Донякъде им липсва въображение, но по-скоро не са им достигнали картинки, с които да илюстрират презентациите си. Все пак никой не е снимал бъдещето“, казва учителката. Все пак неколцина се осмелили да „надникнат“ и там, като представили основно стъклените градове на бъдещия свят и автомобилите, които ще карат, когато пораснат. Далеч по-разнообразни били проектите, свързани с миналото. Децата пропътували от ледниковата епоха до възможно най-близкото минало „срещнали“ се със Стив Джобс. Е, било наложено едно леко ограничение да не прекаляват с динозаврите които по всеобщо учителско и ученическо мнение били прекалено често срещана и вече досадна тема. Петокласникът Петър пък създал „телепортатор“ - машина, с която можеш да се прехвърляш от епоха в епоха и да не се задържаш задълго в един исторически период. Впрочем петокласниците са не помалки потребители на интерактивния кабинет и таблетите от батковците и каките. Използват ги много, за да рисуват. „Това им е забавно, но и много ангажиращо“, разказва учителката. Хлапетата дори участвали в конкурс за компютърна рисунка и се завърнали оттам с едно злато, две сребра и един бронз - впечатляваща колекция от медали. В хит се превърнала рисунката на едно от децата „Следобедна дрямка“ - полегнал лъв, който си почива. Други използват таблетите да качват стихове. „Направили сме акаунти на всеки учител и на много от учениците, които

От брой в брой искат. Който пожелае, има и електронна поща с домейна на училището, която може да използва и дълго след като завърши“, казва Мими Виденова. Децата имат 25 гигабайта пространство да качват всичко, което пожелаят, включително и рисунки. Мнозина вече са свикнали да ползват таблета за абсолютно всичко като тетрадката в клас. Въпреки че не е „новак“ в наградите и има две номинации за ИТ мениджър - за иновации и ефективност, Виденова се учудила, когато получила предложението на „Майкрософт“ да даде интервю в блога на вицепрезидента, където всеки ден се изявява по един учител от цял свят. Това я превърна в образователен „герой“ - особено в една просветна система, където за компютрите още се говори с известно чувство за дистанция, като за нещо не задължително в клас. Може би именно в това е истинската машина на времето - класната стая, в която можеш да се почувстваш като ученик от бъдещето. Е, поне от българското бъдеще.

Вадят хлапетата от ТВУ Монитор/18.01.2013

Настаняват във възпитателно училище само след навършени 14 години Децата под 14 години вече няма да бъдат настанявани в поправителни домове. Това е една от мерките в екшън плана за държавна политика в областта на правосъдието за детето, публикуван за обществено обсъждане. В момента у нас има общо 8 интерната, в които се настаняват деца, извършили противообществени прояви. В половината от тези институции са приети хлапета на възраст под 14 години - общо 20 в цялата страна. По данни на работна група към правосъдното министерство интернатите за най-малките не изпълняват основната си функциия – да превъзпитават кривналите от пътя малчугани. Освен това поголямата част от капацитета им не се използва и така се харчат държавни пари, които биха могли да се дадат

за друг вид ресоциализация на деца престъпници. В момента от държавния бюджет всяка година се плащат 3 млн. лева за издръжка на поправителни домове. Затова в новите възпитателни заведения ще се настаняват само лица, навършили 14 години. Идеята е тези места да приличат на затворите за пълнолетни с отделения за различните по тежест наказания. Така например, ако се прецени, че хлапето не е опасно за околните и себе си, то ще получи правото да посещава масово училище, макар да е настанено в поправителен дом. Така ще получи по-качествено образование и по-лесно ще се социализира. Ако пък непълнолетният престъпник получи наказание, което да изтърпява при строг режим той ще има право на индивидуална работа с педагози. Вместо интернат, децата под 14 години вече ще посещават дневни педагогически центрове, приемни семейства и т. н. Според експертите настанени твърде малки в поправителни домове, хлапетата не се превъзпитават, а напротив научават нови престъпни практики. По данни на работната група у нас общият капацитет на интернатите е 859 места, а броят на учениците в тях към март 2012 г. е 334. От тях момичетата са 64. В поправителните училища постъпват деца основно от семейна среда. Тези случаи обхващат 67% от всички хлапета. Най-често семействата на малките престъпници са преминали през тежък развод, имат много деца, за които трудно полагат грижи, или самите родители имат криминални прояви. При проследяване на семейния статус се установява, че при всички деца е налице комбинация от повече от три рискови фактора в семейната среда. Най-честите причини за настаняване в интернати са кражби, бягства, повреждане на имущество, агресивно поведение.

Родителите ще имат право да избират как да се обучават децата им Сега/18.01.2013

Глоба заплашва семействата, които възпитават до 1 клас малчуганите

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 вкъщи, но не са се регистрирали в общината Под натиска на родителските протести ГЕРБ най-после реши да премахне задължителното предучилищно обучение. Всички деца на възраст от 4 до 6 години ще могат да се обучават вкъщи или почасово. Но държавата си запазва правото да контролира родителския избор. Ако семейството избере детето да не ходи на детска градина, трябва да го обяви в районното детско заведение или в общината. Тази регистрация ще се подновява всяка година, а социалните служби ще следят родителите дали осигуряват необходимите грижи. Родителите, дори и да са съвестни данъкоплатци, няма да получават финансиране от държавата за извършваната дейност, както например е предвидено за частните детски градини от 2016 г. Ако родителите не се регистрират, подлежат на глоба от 50 до 150 лв., а при повторно нарушение от 100 до 500 лв. Задължителната предучилищна за 4-годишните трябваше да влезе в сила от 2016 г. ГЕРБ свика вчера извънредно заседание на просветната комисия в почивката на гласуването на второ четене на закона в пленарна зала. На него Снежана Дукова от управляващото мнозинство предложи освен целодневно или полудневно децата да се подготвят за училище чрез самостоятелна или почасова форма. Идеята бе подкрепена само от депутатите на мнозинството. Впоследствие се наложи зам.министърът на образованието Милена Дамянова, която беше апологет на задължителното държавно обучение, да дообяснява преимуществата на новия вариант. Според закона, ако едно дете е отглеждано до 1-ви клас вкъщи, подлежи на проверка дали е готово за училище. Но не е споменато кой ще извършва това. Зам. просветният министър обясни, че ще има и специална програма с посочени умения, които трябва да имат децата в края на всяка група от детската градина. Спешните промени вероятно ще бъдат развити в подзаконови актове. Не е ясно и откога промените ще влязат в сила - това ще се разбере, когато бъдат приети преходните и заключителните

разпоредби на закона. Спешните промени в закона отново не дават яснота за статута на родителските кооперативи, които вероятно ще продължат да съществуват на ръба на закона. Става дума за малки организации от няколко майки, които отглеждат съвместно децата си. Дамянова повтори, че ако родителите искат да се обединят в нещо като родителски кооператив, трябва да се регистрират като частна детска градина. Още не е ясно дали ще се запазят глобите от 5000 до 10 000 лв. за нерегламентирано обучение в подобни кооперативи. Тези разпоредби се намират в края на обемистия закон, чието второ четене върви едва от два дни. Депутатът от „Коалиция за България“ Ивелин Николов бе против отпадането на задължителното държавно предучилищно образование с мотива, че „има опасност да съсипем нещо действащо“. Мнозинството отхвърли предложението му вместо задължителната детска градина за 4-годишните да се запише, че задължително е предучилищното образование за 5-годишните, а за 4-годишните - по преценка на родителите. Опозицията бе против задължителното държавно обучение на 4-годишните с единствения аргумент, че липсва материална база. От ДПС дадоха пример, че в 400 населени места в Родопите няма детски градини. „Кой родител ще се съгласи 4-годишното дете да пътува с автобус дори и на 5 км“, попита Лютви Местан. Днес разискванията дали предучилищното образование трябва да е задължително или по избор ще се прехвърлят в пленарна зала.

Децата учат вкъщи, ако социалните позволят Телеграф/18.01.2013

Родителите на деца от 4- до 6-годишна възраст ще могат да ги обучават сами вкъщи, но ако имат позволение от социалните служби. Това обяви вчера зам.-министърът на образованието Милена Дамянова след извънредно заседание на

От брой в брой комисията по образование към парламента. На него бе приета поправка в проектозакона за средно образование, която ще бъде внесена за обсъждане в пленарна зала. Мотиви В началото на тази година ходенето на забавачка стана задължително за 5-годишните. С проектозакона, който в момента се обсъжда от избраниците, се въвеждаше задължително обучение в забавачка и за 4-годиш-ните, което трябва да влезе в сила от 2016 г. Измененията обаче бяха приети на нож от част от родителите, а и предизвикаха въпроси какво ще правят майките и бащите, чиито деца не са приети в забавачка. Така с одобрените вчера от комисията изменения се дава възможност на родителите сами да преценят дали искат децата им да ходят на детска градина или да ги обучават вкъщи до първи клас. Ако решат второто, те ще трябва да ги регистрират в детска градина или в общината. Според Дамянова регистрацията за индивидуалното домашно образование ще се прави всяка година, като ще е необходимо позволението на социалните служби, които ще следят дали детето получава всичко необходимо за развитието си. Регистрация „Това е възможност за онези 0,9% от родителите, които могат да гледат децата си у дома. Самостоятелната форма на обучение не предполага те да бъдат финансирани“, каза Дамянова. По думите й в момента на регистрация родителят ще се задължава да спазва специалната учебна програма, според която децата трябва да постигат определени резултати. Така например в края на обучението си 4-годишните трябва да разпознават основните цветове. Реално обаче никой няма да следи дали детето се е научило или не, тъй като отговорността остава изцяло на родителите. „И в момента в детските градини не се провеждат изпити. Така и в самостоятелната форма няма да се провеждат“, категорична беше тя. Въпреки всичко в края на всяка година детето ще получава удостоверение за завършена степен от предучилищната подготовка. Кооперативи С новия закон за средно образование ще се дава възможност на родителите да се

събират в кооперативи и да отглеждат по няколко деца наведнъж. Според разпоредбите обаче те трябва да са регистрирани като частна детска градина. Тогава те ще бъдат финансирани като такава. „Тези кооперативи трябва да отговарят на минималните изисквания, които държавата поставя. Те гарантират живота, здравето и сигурността на децата. Освен това в конвенцията на ООН за правата на детето изрично е казано, че всички институции, които предоставят образование, трябва да отговарят на минималните изисквания, които са валидни за дадената държава“, обясни още зам.-министърът.

Приемът в яслите ще става по нови правила 24 часа/17.01.2013

Нови правила за прием в детските градини ще има тази година във Варна. „Промените са готови, направихме ги след обсъждане с родители и различни организации. Предстои да бъдат одобрени и публикувани“, каза пред „Твоят ден“ началникът на отдел „Образование“ в общината Веселина Иванова. Заради липсата на подпис под документа на ресорния зам.-кмет Калинка Попстефанова, която е в болнични, Иванова не пожела да разкрие подробности. Стана ясно обаче, че класирането чрез компютър, което бе въведено за прозрачност и за да секнат опашките от родители предзабавачките, няма да се пипа. Миналата година от кандидатствалите за ясли и градини 2750 хлапета бяха одобрени едва 1700. От 1672 тригодишни деца в първите групи на петдесетте градини на първо класиране бяха приети 915, като 34% от тях влязоха с някакво предимство. Очаква се корекциите в наредбата за прием да орежат именно привилегиите. Досега такива се полагаха на малчугани със заболявания, сираци или полусираци, близнаци, деца, отглеждани в приемни или многодетни семейства, деца, чийто един родител е неизвестен или е учител,както и хлапета на редовни студенти.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 Досега децата без привилегии се класираха на лотариен принцип. Майки атакуваха системата пред националния омбудсман Константин Пенчев с мотива, че малчугани от единия край на града влизат в забавачка в далечни квартали. Пенчев изпрати препоръки до общината да направи процедурата посправедлива. Това вече се изпълнява. От кметството обявиха, че през цялата 2012 г. в нови и преустроени забавачки са били отворени общо 450 места, а до края на тази година ще бъдат открити още 950 бройки. Първият нов обект за тази година ще бъде отворен днес - корпус за 50 деца към ЦДГ „Калина Малина“ с басейн и салон за музика и спорт. Той е изграден чрез публично-частно партньорство. Ако обещанията на общината се спазят, проблемът с настаняването в градините ще се реши. Междувременно кметството се зае да реагира по-гъвкаво на потребностите по райони в рамките на капацитета на яслите -свободни места за помалки деца се заемат от по-големи и обратното.

Учителят е в хармония единствено с децата Дума/17.01.2013

Талантливите ни българчета заминават в страни, където ги ценят, казва преподавателката по физика и астрономия в Природо- математическата гимназия във Враца Светла ВАСИЛЕВА .. Подписали сте отвореното писмо на Ивелина Момчева от САЩ до българските институции в подкрепа на НАО “Рожен” и финансирането на науката. Защо го направихте? - Писмото ми го изпрати едно от многото талантливи деца, с които съм имала възможността да работя. Казва се Валя Янчовска и в момента се занимава с музика. Важен за мен беше и фактът, че младите физици бяха изключително активни в борбата за справедливо разпределение на средствата от Фонда “Научни изследвания” на МОМН, един от тях е мой бивш ученик. .. Вие преподавате физика и астрономия в Природоматематическата

гимназия във Враца от 20 години. Как ще коментирате промените в Закона за предучилищното и училищното образование, които приравняват математическите гимназии към обикновените училища? - Първо искам да отбележа нещо много важно според мен. Този законопроект е прочетен от много малко от колегите и въобще не е обсъждан, поне при нас. Това е така, защото много дълго време се дискутираха отделни членове от него и в крайна сметка в момента аз поне не знам кой вариант се очаква да се гласува. Ще коментирам варианта, който е публикуван на официалната страница на Народното Събрание. Според него профилираните гимназии нямат право на прием след IV клас, което предполага те да станат СОУ, ако искат да запазят този прием. Според чл.30, ал.5 от закона тези училища имат право да се наричат “математически”, ако след това извършват обучение само в профил “математически”. Промяната на статута и наименованието на общинските училища като гимназията, в която работя, става с решение на общинския съвет, РИО на МОМН и кмета. Това означава, че е важно каква е стратегията за развитие на образованието в конкретната община. По моето скромно мнение, за нашия малък град това е невъзможно да се приложи, тъй като в нашата гимназия се предлага профилирано обучение и по природни науки. Дебатът реално е за това дали да останем профилирана гимназия и да продължим традициите на успехи в тази посока, или да станем СОУ, за да има работа за повече хора. Но аз си задавам много често въпроса: какво да обсъждаме, като няма нищо официално? Изключително важно е да се знае какво точно ще съдържат Държавните образователни стандарти за учебен план, профилирана подготовка и т.н. Вашите ученици миналата година завоюваха второ и трето място на състезанията по физика в национален мащаб. Какво се случва с тези деца след завършване на гимназията? - Ученици от ПМГ “Акад. Иван Ценов” - Враца, участваха в Националното състезание по физика

От брой в брой във Вършец. В него взеха участие 269 ученика от цялата страна. Малък град като нашия в най-бедния регион на Европа успя да завоюва общо 11 награди. На вашия въпрос отговорът е ясен - тези, които преди тях бяха на такива челни места, са вече студенти в чужбина. Имат ли шанс талантливите деца на България като условия за обучение, като отношение на обществото, като подкрепа от правителството? - Талантът има шанс там, където е оценен и са положени някакви усилия от страна на обществото и на държавата да бъде открит и развит. Мисля,че няма трезвомислещ човек, който да вярва, че това се случва в България. Работата с талантливите деца изисква високо ниво на подготовка на тези учители, които се занимават с тях. Техните преподаватели би трябвало да са включени в курсове за поддържане на квалификацията нещо, за което не се говори въобще. Финансирането на учениците за участие в състезания и олимпиади винаги е било проблем, защото парите от бюджета на училището никога не стигат за тези неща. Как мислите, докога ще продължи процесът на “изтичане на мозъци” от страната и кое е онова, което ще го спре или поне намали темпото му? - Ако погледнем по-оптимистично на този процес, бихме могли да кажем, че това е “реализиране на мозъци”. Те отиват там, където се ценят, и това няма да спре, докато при нас те са смятани за “луди звездобройци”, които въпреки всичко са останали в България. Тези, които се опитаха на направят нещо в България, останаха разочаровани. Ако се запитаме колко от учениците, които печелят медали на международните олимпиади по математика, физика, химия, биология, астрономия и информатика са останали в България, може би ще разберем тъжната истина: нищо не може да спре младите хора да се занимават с наука, но не и в България. Заинтересовани ли са учителите (и финансово в това число) да работят с талантливи деца? - Смятам, че младите хора са наистина талантливи и можещи. През последните 20 години съм имала шанса да работя с много такива. Ученици от нашата гимназия са участвали в

международни олимпиади по физика, химия, математическа лингвистика и математика. Учителите работят само и единствено в името на децата. Мотивацията ни идва само от факта, че децата ти вярват и очакват да им помогнеш да се развият и да успеят да покажат наученото в конкуренция с най-силните в страната в тяхната област. От 2009 г. има национална програма “С грижа за всеки ученик” - модул “Осигуряване на обучение на талантливи ученици за участие в национални олимпиади”, която осигурява, макар и много малко, финансови средства за допълнително обучение - но само при условие, че през миналата учебна година има ученици, достигнали до националния кръг на олимпиадата по съответния предмет. Работата с талантливите ученици за подготовка за участие в националните състезания и олимпиада изисква много усилия от учителите и в повечето случаи се опитваме да не си задаваме въпроса за финансовото измерение на тези усилия. За какво не стигат парите в българското образование? - Системата на делегираните бюджети дава възможност на директорите да управляват средствата на училищата. Големите училища като нашата гимназия разполагат с немалко финансови средства и при добро управление те може да стигнат за всичко, без, разбира се, за увеличение на заплатите на учителите. Качествено образование според мен има само там, където има добри професионалисти, та макар и пишещи с тебешир върху черна дъска. Лъскавата материална база и интерактивните дъски не са мерило за това дали учениците знаят повече. Никакви средства не се отделят за поощряване на развитието на учителите и оценяването на постигнатото от тях. Системата повече деца - повече пари не доведе по повишаване на възнаграждението на учителите, нито до повишаване на качеството. И така сме в един порочен кръг. Какви са другите проблеми пред образователната система (освен че е недофинансирана) според вас? - Тази система е най-коментирана, най-реформирана и е приоритет само

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 на думи. Намалява раждаемоста в България, което означава закриване на училища. По-голямата част от младите хора напускат държавата ни и реализират своите знания извън България, и за съжаление нямат намерение да се върнат. Реформите - добри или лоши - все пак трябва да се започнат и това не се случва. Ние, които работим в тази система, сме в постоянен стрес, защото от нас се изисква все повече и повече, без да има допълнително заплащане. Малко са вече и колегите, които са мотивирани да работят на високо ниво, защото това не ти носи нищо. Няма я връзката на МОМН с учителите, които се предполага, че трябва да работят за изпълнение на стратегията за развитие на образованието. Няма я така желаната от нас прозрачност за всичко, случващо се в системата. И според новия закон отново няма мандатност на директорите. Проблемите се оказват много, а решенията - малко. Вие сте учител. Какво се случи с вашата професия през последните години? - За обществото учителите са хората, които имат много ваканция, свободно време и дотук. Нашата работа зависи от много институции и от много хора. Контролът се извършва всекидневно от тези, които обучаваме, от техните родители, от тези, които ни ръководят, от институциите за закрила на детето, РИО на МОМН и т.н. по редицата. От моята практика мога да кажа, че единствено с децата сме в хармония, по една проста причина, че и двете страни разбираме, че трябва да се учим и да търсим заедно пътя, за да постигнем най-добрите резултати. Основен проблем в нашата професия според мен е малкият брой млади учители, които се решават да започнат на това поприще. Това е напълно разбираемо при условие, че до момента те започват със стартова заплата от 450 лв. Съгласна съм и с твърденията, че да си учител е призвание, но за съжаление високите резултати и издигането на имиджа на училището не хранят нашите собствени деца. И в новия проектозакон за предучилищно и училищно образование се отделя голямо внимание на квалификацията на учителите, но големият въпрос е как се финансира тя.

На 17 февруари 2012 г. беше представен от г-н Игнатов проект на стойност 75 млн. лева за квалификация на педагогическите специалисти. Логично е да се запитаме близо година след това какво става с тези пари? До този момент, поне от това, което е публично, все още не е започнало реално обучение, при това според инструкцията към проекта вероятността да попаднат в това обучение хора на моята възраст е много малка. През 2009 г. имах шанса да се включа в обучителна програма за учители по физика в CERN, най-големия научен проект в Европа. Там има център за обучение на учители от цяла Европа, което показва вниманието на научната общност към тези, които подготвят децата за наука. Питам се при нас как е няма условия за наука и затова няма смисъл от развитието на учителите. Едно сравнение, което чух в CERN, ме впечатли много. Ще го споделя и с вашите читатели: “Представете си физиката като един недостижим връх, който детето трябва да покори. Предполага се, че ти - учителят, трябва да го накараш да се качи на него”. Според г-н Сторн, ръководителя на тази програма, учителят е важен, защото “той играе ролята на хеликоптера, който качва учениците там, където много трудно се стига”. Смятам, че в моята практика съм успяла да покажа на голяма част от учениците си, че върховете могат да се покорят, въпреки всичко и въпреки всички.

Махнаха „просвета” и „учител” от училищния закон Дума/17.01.2013

Управляващите отказаха да запишат, че образованието се финансира приоритетно, повече от половината депутати отсъстваха Понятието “просвета” бе изцяло премахнато от депутатите на ГЕРБ в новия Закон за предучилищното иучилищното образование. Това стана при започналото вчера второ четене на закона, който трябва да замени

От брой в брой сегашния Закон за народната просвета. Не бе прието нито едно предложение от опозицията. Само споровете по заглавието отнеха повече от половин час. Първо Валентина Богданова от КБ предложи в заглавието към “образование” да се добави и “възпитание”, а депутати от мнозинството отговориха със семантични, академични и философски лекции що е образование в постмодерното общество и четене на тълковния речник. Предложението на Лютви Местан в заглавието да остане традиционната забългарската идентичност дума “просвета” бе подкрепено от всички изказали се без депутатите от ГЕРБ. Живеем в епохата на неолибералната теза, че няма народ и нация, има космополитно общество, в нашето възпитанието е изхвърлено от училище преди 20 години, иронизира Станислав Станилов от “Атака”. За 4 часа депутатите успяха да гласуват първите 6 члена от около 400 текстове на закона. Половин час отиде в стария спор да има ли задължително вероучение в светското училище, прекратен накрая от министър Сергей Игнатов, който заяви, че насила вяра не се насажда. Повече от половината депутати отсъстваха от дебатите, в гласуванията електронното табло отбелязваше от 76 до максимум 111 депутати. Предложението на левите Валентина Богданова и Ивелин Николов в общите положения назакона да бъде вписан конкретно учителят като основен участник в образователния процес бе отхвърлено с мотива, че учителят се споменавал в глава 11 на закона. Със същия мотив от основните принципи на образованието бе отхвърлено постоянното повишаване на квалификацията на учителите, защото то пък било в глава 14. Без обяснения мнозинството отхвърли и предложението им да не се закриват областните ресурсни центрове за работа с болни и други деца със специални потребности. Мотивът им е, че 11 000 деца ще останат без специални грижи, тъй като много малко от училищата могат да назначат ресурсни учители и много общини няма да открият свои центрове. Може да сте правили обществено обсъждане, но обществен

договор по идеите ви няма, нашите идеи са предложени от учителите, не са изсмукани отнякъде,обърна се Ивелин Николов към колегите си от ГЕРБ. Скандално не бе прието и предложението на Огнян Стоичков от “Атака” финансирането на образованието като приоритет да бъде записано като принцип. На думи говорите за приоритет, но в бюджета за 2013 г. образованието е на пето място, а по повишаване на средствата е на 12-о място, отбеляза Ивелин Николов.Въвеждането на задължителна забавачка за 4-годишните не успя да стигне до гласуване в пленарното време. Мотивът на вносителите е, че отрано социализираните деца са по-успешни в развитието си след това. Синият Мартин Димитров обаче възрази, че родителят най-добре знае кое е добро за детето му и че 40 организации ще поискат вето, ако текстът бъде приет.

Забавачката задължителна и у дома Преса/17.01.2013

Според министър Игнатов само 1,9% от родителите не искат децата им да ходят на детска градина Пълният хаос при приемането на училищния закон доведе абсурдни предложения. След като цялата опозиция - отляво и отдясно, се обяви против задължителното обучение за 4-годишните деца, ГЕРБ-ерът Снежана Дукова предложи компромис. Тя ще внесе текст, според който тези деца ще могат да се обучават по индивидуален план и у дома или в групи. За групите обясни, че така дават право децата да се възпитават в родителски кооперативи. Това са места, където един възпитател събира пари от семействата, за да им гледа децата. Индивидуалното обучение обаче обърка всички. Не само опозицията, но и ГЕРБери се питаха какво точно означава това. Днес образователната комисия трябва да гласува новата поправка, макар че според БСП това ще бъде в нарушение на правилника. „Този текст е съгласуван с мен, но все пак да го видим“, побърза да се

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 застрахова и образователният министър Сергей Игнатов. Според него идеята е добра, защото имало високообразовани семейства, които искали сами да възпитават 4-годишните си деца. За целта те трябвало да се регистрират в социалните служби на общината или в детските градини. Няма никаква яснота обаче как те ще доказват, че наистина образоват детето си. Дукова пък обясни, че когато детето стане на пет години, то трябва да покаже, че е обучавано. Тя обаче нямаше идея как точно ще стане това. Нито депутатката, нито министърът могат да кажат дали ще разрешат и на бай Хасан от Филиповци да възпитава четиригодишното си дете. „Нека има решение и тогава ще разсъждаваме как ще се процедира с българския гражданин от Филиповци и как - с този от Монтана“, каза Игнатов. По идея на министъра групата на ГЕРБ се инати и държи на задължително образование за 4-годишните. В пленарната зала той каза, че само 1,9% от родителите не били съгласни. В момента посещаемостта на детските градини е 80%, твърди Игнатов.

Брюксел иска мъже в клас Стандарт/15.01.2013

- Проф. Игнатов, правителството взе решение да има отделна оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Какво ще ни донесе това? - Тя налага нова визия за развитието ни поне до 2030 година, в която едни от основните приоритети са науката и образованието. Заложена е схема от предучилищното, през училищното и висшето образование до развитието на научните центрове. Всички са като скачени съдове. След пет или десет години бих искал нашето предучилищно и училищно образование да са като във Финландия днес. А управлението на висшето образование да е като в САЩ. Това са най-добрите образци. До 2020 година е усвояването на парите, но резултатът ще дойде до 25-30-та година. - Как си представяте да стигнем модела на Финландия в училище?Искаме да постигнем същите

показатели, които Финландия е постигнала. Това означава и висококвалифицирани и авторитетни учители, повишаване на авторитета на учителската професия. Това означава абсолютно либерален модел, защото учителите имат огромен избор на учебни пособия и на това как да преподават. Обаче има един показател, който поставя под съмнение системата че сме на последно място по заплащане на труда в тази сфера. Предстоят изключително тежки години на модернизация и реформи. Те започнаха, но ако сега се спре и чакаме още 10 години, отново ще изостанем. Учителите за мен са най-важните, защото, за да можеш да надграждаш, трябва добро училищно и предучилищно образование. За да го имаме, трябва професията да бъде обгърната с достойнство, хората да бъдат добре платени и да не мислят за насъщните проблеми. Един преподавател е творчески човек, той трябва да може да се развива, да купува книги, да ходи на театър и да пътува. Пропастта между учителите и университетските преподаватели трябва да изчезне. Затова първо в закона ние създаваме условия средното образование да се доближи до висшето, университетите да акредитират курсове, младите преподаватели от вузовете да влизат в класните стаи. Сега предприемаме стъпки да се повишат заплатите на учителите. Има един пример, който ми яде сърцето - млад колега, завършил културология в СУ, преподава английски в една много добра гимназия около 18 часа седмично. Заплатата е 300 лева, защото не преподава по специалността си, макар че има всички сертификати за езика. Какво очакваме, като не му даваме достатъчно пари, а само налагаме изисквания? Сега направихме малка стъпка - стартовите заплати се вдигат със средно 11-12 на сто. Взехме решение всички пари, които се дадоха допълнително в бюджета, да отидат за увеличение на заплатите до последната стотинка. Това означава, че всички индивидуални заплати ще се повишат в рамките на стандарта. Трябва да се преодолее тази вътрешна съпротива да се увеличават заплатите. Защото дори и да има пари в системата, на различни нива чиновничеството започва да се чуди - ама ще има ли за

От брой в брой крушки, за керемиди и така нататък. - Ще има ли следващо повишение? Или то остава за друг мандат, ако има такъв? - Следващ мандат аз съм убеден, че ще има. Но дотогава ще видим какви ще бъдат приходите в бюджета през април-май. Ако се появят някакви допълнителни пари в държавата, част от тях ще отидат отново за образованието. Стълбовете на едно общество са училището, учителите и органите за граждански ред. Днес величието на една държава не се мери по броя на дивизиите, а по нивото на образованост и по сигурността, която всеки гражданин трябва да изпитва. Така че трябва да се направи всичко възможно нашите учители да отидат напред по заплащане. Между другото, Брюксел ни поставя въпроса да върнем мъжете в училище. Професията е много феминизирана. Като ходя там на Съвет на министрите, постоянно чувам, че трябва да възстановим обръщението „Господин учителю“.- С новите учителски портфолиа въведохте оценка на преподавателя от учениците. Не е ли раничко? - В началото на 90-те въведохме същото нещо за университетите и всички казваха „Не е ли рано?“ И дълго време в някои университети криеха тези рейтинги. Нека оценката на учителския труд да е комплексна. Не че мнението на ученика ще повлияе тотално, но е хубаво да имаме тази обратна връзка. Когато го въведохме във висшите училища, всички казваха „Сега преподавателите, които са приятели със студентите, ще имат високи оценки“. Оказа се обратното тези, които са строги, имаха най-висока оценка. - Студентите са мотивирани хора, докато в средното образование има цели гимназии, където учат деца без всякаква мотивация. - Това няма ли да ги мотивира? Когато те започнат да дават оценки, изведнъж стават много важни в системата. Това първо променя мотивацията, и второ - създава общност. Естествено, че никой няма да уволнява учители за тези оценки, но те ще имат самодисциплиниращ ефект за всички и постоянно ще водят до повишаване на качеството. - Какво става с проверката на

Световната банка във фонд „Научни изследвания“? - Световната банка ще представи доклада си до края на февруари. Те бяха вече два пъти тук тази година, имат постоянна комуникация с фонда. Инспекторатът също проверява, друг е въпросът, че никой не си е представял обема от работа. 1600 страници е само описанието на документите, които трябва да провери инспекторатът. Инспекторатът е взел хора от АДФИ, които проверяваха до септември. Там се е стигнало до дела в съда, защото АДФИ иска нещо, което по никакъв начин не може да стане - да се пуска обществена поръчка за това кои да бъдат рецензенти. Няма такава практика по света, казвам го като учен, не като министър. Фондът влезе в един режим на проверка и не знам кога ще излезе. Сега, който и да дойде да ги проверява, ще му трябва много време - спазени са всички процедури и са водени стриктно документации. А Световната банка дори се учуди, че искаме проверка. Те не смятат, че има причина някаква външна структура да се намесва. Този наш модел винаги да сезираме някакви органи навън не играе добре за нас. Аз не съм видял французи или германци да плюят така държавата си. Ние имаме два конкурса - 2008 година и сега. И мога да ви кажа, че в сравнение с 2008 година конкурсът сега е не просто прозрачен, а сме изхвърлили в кошчето всички опити някой да поиска даден проект да мине. И това го знаят тези, които ме обвиняват, защото и те са лобирали. Няма да им кажа имената, но ей това кошче беше пълно с проекти, които са ми давали. Всеки идва и вика „Серго, тука има един проект...“ И Серго го хвърля в кошчето. Исках да спазим всички процедури. И ето какво стана - скандал.- За вас като учен не е ли проблем проект за виртуална изложба да вземе близо 300 000 лева? - Това трябва да го каже рецензентът. В нашите среди постоянно се говори за псевдонаука. Като хванем трима учени, всеки сочи другия и казва, че не е истински учен. В науката в цял свят е прието така: има рецензенти и тях не можеш да ги рецензираш. В следващия конкурс ще има други рецензенти и други ще спечелят. В

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 крайна сметка, който и да е спечелил, спечелил е на някакво национално ниво. Дай Боже един ден два-три проекта да изиграят някаква роля в световната наука. Честно казано, когато ми донесоха списъка на спечелилите, аз отказах да ги чета. Защото аз нямам право да ги гледам, нямам право да се произнасям. Нямам и компетентност по никакъв начин да оценявам проектите, аз следя дали е спазен общия бюджет на сесията. Може на пръв поглед на мен заглавието да ми звучи смешно, но като видиш документацията, положението се оказва по-различно. Оценява се проектът, не учените. Сега болката на някои е „Ние сме печелили два пъти, а сега сме отхвърлени“. Оценява се проектът! Появява се някой млад, който се е научил да пише проекти и да ги печели, и много често измества други учени. Като пишеш проект, ако си умен, ще си наемеш и умни учени, които да ти свършат работата. - Има фирми, регистрирани в последния момент, които са спечелили конкурса. - Спазени са процедурите. Сега назначена от мен работна група учени предложи нов проект за правилник, който до момента не е бил създаден. Но ние трябва да се научим да уважаваме интелектуалния труд на своите колеги. Хуманитарната наука също е наука, точно както и природоматематическите. Още повече, че светът върви към холистичен подход на познанието. Ние всички търсим отговора на един въпрос, но по различни пътища.

8,7 млн. лева за ромчета в училище Труд/14.01.2013

Учители, лекари и социални работници смятат етноса за мързелив и престъпен Над 8,7 млн. лв. е планирало да изхарчи между 2013 и 2015 г. правителството, за да интегрира в училище децата от ромски произход. Парите ще бъдат осигурени от не само от бюджета, а и от оперативната програма „Развитие на човешките

ресурси“, Ромския образователен фонд и програмата ROMed към Съвета на Европа. Техен разпределител ще бъде Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Според програмата на центъра 40% от средствата трябва да отидат по проекти, които ще осигуряват равен достъп до образование на децата от етническите групи. Останалите пари ще се разпределят за работас родители, за да не спират те децата си от училище, както и за запазване и на културната идентичност на малчуганите. Идеята е да се подпомагат и училища, и общини, където има проблеми и с турскоговорещите роми, които не знаят български. В последно време има и много деца на емигранти и бежанци от арабския свят, Азия, Африка и бившите съветски републики, които също трудно се адаптират в училище. В навечерието на ромската Нова година от центъра за междуетнически диалог „Амалипе“представиха основните стереотипи за ромите сред учители, лекари и социални работници в няколко райони на България. Според анкетите ромите се възприемат найвече като престъпници, мързеливи и необразовани. Около 26% от учителите обаче смятат, че образователните изисквания към ромчетата трябва да са по-ниски, а те да учат повече музика и трудово обучение.

Училищата вземат пари срещу оценки Банкеръ/12.01.2013

Изглежда, че колкото по-дълго депутатите бавят приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование, толкова повече отделни пасажи от него придобиват абсурден вид и тоталитарен блясък. Същото твърдение вероятно ще е в сила и за новите държавни образователни стандарти. Очертава се двата нормативни акта да затвърдят абсолютния контрол на едно лице (в случая образователния министър Сергей Игнатов) върху цялата система от училища и детски градини. В законодателния текст, претендиращ

От брой в брой за иновативност, качество и активно ангажиране на неправителствените организации, бизнеса и гражданите, всъщност са заложени тежки глоби за родителите при неизпълнение на “партийната повеля”. Децата се разглеждат “под микроскоп” като материал за постигане на користни цели, без “умните глави” от образователното ведомство да се интересуват от индивидуалното им развитие, потенциала и предпочитанията им. Буди недоумение, че образователната ни система дори не е вкарана в пожелателна финансова рамка. Под преструктуриране, за което са предвидени десетки милиони левове, явно се разбира закриването на неизгодните за държавата училища. А плановете уж бяха законът (забавил се повече от година) да е полезен с модерните си идеи за реорганизация на гимназиалното образование, за държавно финансиране за частните училища и за създаване на обществени съвети, съставени от родители, бизнес и общини, които да контролират практическата му реализация. “Ние сме първите, които включиха родителите в системата на образованието. Те са отговорни за децата си и знаят най-добре какво е най-добро за тях”, подхвърли небрежно в един сутрешен блок заместникминистърът на образованието Милена Дамянова. След което заяви, че санкциите за родители, които спират четиригодишните си малчугани да ходят в задължителните предучилищни паралелки, ще се използват само като крайна мярка. Един вид излиза, че родителите са включени в играта само за да бъдат “финансови донори”, плащащи глоби заради правото си да изразят мнение как да отглеждат синовете и дъщерите си. Неотдавна от Националната мрежа на родителите изразиха основателна тревога, че и с новия закон образованието в България ще запази тоталитарното си статукво, а българските деца ще продължат да страдат от “нечовешката, потъпкваща достойнството им образователна система, напомняща по-скоро репресивен апарат, отколкото институция, спомагаща за развитието

им като свободни и ерудирани личности”. Странно как децентрализацията и автономията се изразяват в на практика неограничените правомощия на ресорния министър. Той ще контролира всички органи в системата, ще назначава служители в регионалните инспекторати, ще одобрява учебници и програми, ще дава или отказва регистрация на частните училища и градини. Абсолютно безпрецедентно за целия цивилизован свят само нашата държава въвежда задължително посещаване на институция за обществено отглеждане и възпитание на деца на четиригодишна възраст. Не на последно място, министърът сам ще определя и държавните образователни стандарти. Те ще бъдат административно разписани след приемането на закона. И именно в тях се съдържат всички аспекти на образователния процес, включително и финансирането. Което от своя страна предизвиква въпроса защо ни е нов закон, след като с него не се решава почти нищо? Желаещите да отворят частно училище ще бъдат обременени от тежки процедури по регистрация и ще са принудени да правят огромни инвестиции, след които да се надяват на благоволението от образователния министър. Хубаво е, че от 2016а частните училища ще получават бюджетна субсидия, колкото е издръжката на един ученик в държавно школо. Но парите пак ще бъдат спускани и разпределяни “отгоре” без прякото участие на родителите, което си е малко по-съвременна форма на контрол. Общественият съвет с родителско участие, създаващ се със закона, поскоро ще има представителна функция, отколкото реални правомощия. От Министерството на образованието например посочиха, че чрез анкети сред родителите и учениците ще се оценяват работата и компетентността на учителите. Но какво от това? Атестациите пак ще се правят от външни комисии, тяхно ще е крайното решение дали един некадърен или блестящ, но строг даскал да бъде уволнен.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 Друг е въпросът, че изгонени от образователната система едва ли ще има, защото учителите станаха кът заради мизерното заплащане. Образователният “купон” ще стане още по-шумен с планираното въвеждане на нова система за атестация и финансиране на учебните заведения. Тя вероятно ще влезе в употреба още от 2013-2014 г. с последваща корекция на сега съществуващите образователни стандарти. В нея се предвижда училищата да получават оценки за качество по петстепенна скала, подобна на хотелите. Дано само класните стаи да не бъдат оборудвани с луксозни легла и матраци - тогава учениците съвсем ще заспят. Едно училище ще получава повече пари, ако успехът на учениците му от матурите и външните оценявания е висок. Всъщност, дори ако възпитаниците имат някакъв напредък спрямо миналата година, директорът пак ще може да иска допълнителни средства. Планира се той сам да решава как да ги изразходват за бонуси към учителските заплати или за модернизация и оборудване. По този начин трябва да се поощрят школата, успели да накарат децата си да залягат над учебниците. Реализацията на подобна схема обаче е белязана от немалка доза порочност. Очевидно преподавателите ще бъдат заинтересувани да пишат повисоки оценки, чрез които да увеличават доходите си. Така освен по процент неграмотни ученици току-виж сме се оказали европейски лидери и по високи оценки. Бонусите ще зависят и от външните

инспекции, както и от неизвинените отсъствия. Но тепърва се мисли как да изглежда и какви функции да изпълнява бъдещият инспекторат. А отсъствията пък съвсем не са фактор, свързан с качеството на образованието. В същото време училищата, в които резултатите падат, ще взимат пари, за да въвеждат допълнителни часове, летни занимални и други методи за повишаване на успеха. Тоест, ако един директор иска да развие учебната програма, а няма пари, трябва да накара учителите си да пишат двойки, за да усвои допълнителни средства. И това ако не е добър стимул... Просветното министерство смята също така да разреши на училищата да въведат собствени правила за разпределяне на стипендиите като друга мярка да се стимулират учениците да изкарват по-висок успех. Ръководствата им ще може да избират дали да увеличат размера на парите, давани на най-добрите ученици, или да повишат паричните стимули за участия в олимпиади и състезания. “Трябва да разграничим бележкарите от наистина мотивираните да учат. Учениците, които участват на състезания и олимпиади и така издигат престижа на съответното учебно заведение, заслужават допълнителни стимули”, казва директорът на столичното 23-о училище Нина Чанева. Сега всички випускници с успех над 5.50 взимат по 21 лв. на месец, колкото е и размерът на социалната стипендия. Но по логиката на Чанева отличниците ще излязат бележкари, ако не искат да ходят по олимпиади.

От издателите Списание “е-Обр@зов@ние” е Вашият специализиран форум, форумът, където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничество под формата на статии, практически разработки, интересни материали за образованието в България и света. Съвместната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработките си в следния формат: • Заглавие: изразително и информативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). Посочвайте и към коя рубрика е материала; • Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в статията, в какъв контекст/ситуации и какви заключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива ситуации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!; • Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, снимки...) – разпределено в раздели и подраздели (препоръчваме разделите да се именуват): • Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подраздели: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш избор; • Първият раздел е желателно да бъде кратък – “Въведение” или нещо подобно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, където въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...; • Последният раздел може да се нарича “Заключение” или “Изводи и препоръки” и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, методически, организационни или специфични препоръки и др., вкл. неформален коментар на автора. • Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения; • Използвана литература/Библиография – Списъкът с използваната литература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език; • За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с главни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание) Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбираеми и по-полезни за потребителите, което ще повиши качеството. ПРАВИЛА ЗА НАБОР И ПУБЛИКАЦИИ НА СТАТИИ/СЪОБЩЕНИЯ Уважаеми автори, за статиите в електронното издание “е-Обр@зов@ние” важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естествено, има и някои специфики. За ваше улеснение ще ви припомним някои от правилата: 1. Публикуваните материали не се хоноруват, но се признават като част от изискванията по Наредба 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета за придобиване на професионално квалификационна степен – чл. 17, ал. 1, т. 7 и чл. 22, т. 3. За

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 публикациите ще ви бъдат издадени съответните служебни бележки и заверени копия; 2. Статиите си подготвяйте във формат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и г и изпращайте на e-mail адреса на изданието: е-obrazovanie@ciela.net; 3. Обемът на статиите да бъде около 3-4, до 6-8 (по изключение до 10) страници х 1800 знака. Обемът на съобщенията – до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака. 4. Статиите се публикуват, като запазват практически напълно авторската си идентичност, вкл. особеностите на авторския правопис; 5. Илюстрациите се приемат вградени в текста. По изключение, ако не са вградени, трябва да са във формат JPG или PNG; 6. Не се допуска използването в текста на празни редове, освен в случаите, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели в статията; 7. Текстовите параграфи да са кратки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), там където е възможно; 8. Между думите в материала се поставя само по един интервал, не повече; 9. Да се ползват акценти: цвят, болд (получерно), главни букви... 10. За определени места авторът може да подготви и разширен (пояснителен) текст и така да удовлетвори различната степен на подготвеност и на потребност на читателите. Препоръчваме, тези текстове да се маркират в жълто, така че ако читателя прецени, че жълтите текстове са твърде детайлни, прекалено подробни, например в юридически аспект – да ги прескочи. В легенда да се укаже, че по-подробния текст е в жълто. 11. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точка-запетая (;) и др., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!; 12. Вековете да се изписват с римски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се изписва с думи (но не е задължително). Когато е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките); 13. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изключение на общоприети и известни съкращения на величини и термини; 14. За скоби в статиите следва да бъдат използвани полукръглите скоби от клавиатурата – ( ), а не параметричните черти – /, с изключение на случаите в текста, които изискват използването именно на такива черти. Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена рецензия. Цена за рецензията – 5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака). Заб. 2: Материалите ще се публикуват само ако институцията където работи автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

От издателите АНКЕТНА КАРТА Вашите мнения, предложения и коментари за публикации, попълнени в анкетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 51-2013 При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка: