сп. е-Обр@зов@ние_бр.50 (2012/2013 - януари) by Rumyana Proykova

lБуквари, конструирани върху основата на звуков аналитикосинтетичен метод на ограмотяване в Беларус и Русия lЕдин забравен френски педагог Марк – Атоан Жюлиен (Жюлиен Парижки) (1775 – 1848) l Веселата къщичка осмомартенско тържество

Развитие на държавната администрация в условията на учене през целия живот

ИЗДАВА: “СИЕЛА НОРМА” АД, програма “Обр@зов@ние” и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България Информационно и научно-методическо издание

Адрес: София, бул. “Владимир Вазов” 9, тел.: 029030027, 029030000 http://www.ciela.net/ е-mail: е-obrazovanie@ciela.net; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314 666

Формат: 70х100/16

ISSN 1312-2886 РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: (по азбучен ред) г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев, г-жа Виолета Дряновска, г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков, доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения Тополска, проф. д-р Ирина Колева, г-жа Мария Баракова, г-жа Надежда Николчева, проф. д-р Нели Иванова, проф. д-р Петър Балкански, доц. д-р Петя Асенова, проф. д.п.н. Пламен Радев, проф. Румен Вълчев, проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин, д-р Таня Желязкова - Тея, Татяна Досева, доц. д-р Чавдар Катански

РЕКЛАМНА ТАРИФА /цена с ДДС за готов материал/ Банер - Графика - текст 60 лв./брой; 240 лв./година – до ½ страница 90 лв./брой; 360 лв./година – до 1 страница

За въпроси: “СИЕЛА НОРМА” АД, бул. „Владимир Вазов” 9, тел. 029030027 – Г. Пройков

Съдържание: 1. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ Доц. д-р Чавдар Катански - СУ „Св. Климент Охридски”, гр. София

Развитие на държавната администрация в условията на учене през целия живот...................................................................................................... 4 2. НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ Станислава Руменова Станкова - докторант на СУ „Св. Кл. Охридски” ФНПП, гр. София

Буквари, конструирани върху основата на звуков аналитико-синтетичен метод на ограмотяване в Беларус и Русия.................................................... 12 Един забравен френски педагог Марк – Атоан Жюлиен (Жюлиен Парижки) (1775 – 1848).................................................................................... 22 3. ДЕТСКА ГРАДИНА Веселина Шахларова - ОДЗ „Юрий Гагарин“, гр. Пазарджик

Веселата къщичка - осмомартенско тържество....................................... 30 4. ОТ БРОЙ В БРОЙ Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ.......................................................................................... 42 5. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ Информация за авторите...................................................................... 68

Учене през целия живот

Развитие на държавната администрация в условията на учене през целия живот Увод Непосредствен повод за написването на настоящата статия е проведеният наскоро в СУ „Св. Климент Охридски” форум за публично разглеждане на проект за средносрочна (2013-2020 г.) стратегия за развитие на държавната администрация в България. Авторите на проекта (които участваха и в обсъждането) са известни специалисти от практиката на управлението и от академичните среди. При направената компютърна презентация в началото на форума и последвалите я допълващи и разширяващи изказвания те очертаха целите и приоритетите на стратегията, както и основни проблеми на държавната администрация, които би следвало да бъдат успешно решени чрез нейното изпълнение във визирания период от време. Посочиха се и рискови фактори при нейното практическо прилагане, като се направиха съпоставки със съдбата на други стратегии, в разработването на част от които някои от присъстващите на обсъждането са участвали. Отношение взеха и представители на държавната администрация, бизнеса, неправителствени организации и др. Независимо от разнообразието от гледни точки и виждания в почти всички всички изказвания, в различна степен, се забелязваше скептичност относно ефекта от стратегията. Въпросът е изключително важен, тъй като на форума се обяви официално, че до няколко дни проектът на стратегия (с отразените предложения от публичното обсъждане) ще се внесе и ще чака реда си за приемане от Министерския съвет. Авторът споделя напълно този скептицизъм. На основата на собствения си опит - петнадесетгодишната си практика като експерт в два от секторите на държавната администрация - образованието и труда и социалното дело и като участник в разработването на подобни документи, считам че проектът все още не е готов за да изпълни предназначението си – да насочи и стимулира развитието на държавната администрация в динамично променящия се национален и европейски контекст. В тази връзка, в статията ще се разгледат някои аспекти на развитието на администрацията с акцент върху пропуските, които не са

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 намерили достатъчно ясно отразяване в обсъдената разработка.

1. Характер на развитието на администрацията

По своя характер, развитието на администрацията е част от цялостния процес на човешкото развитие, който се осъществява в една страна. Човешкото развитие е концепция, разработена от пакистанския икономист Махбуб ул Хак. През 1973 г. той предлага на Организацията на обединените нации (ООН) да подготви (съвместно с международен екип от независими експерти) доклад за човешкото развитие в света, който да бъде алтернатива на тогавашните доклади на Световната банка за постигнатото икономическо развитие на страните и размера на техния БВП. Идеята му е Световната организация да започне да оценява както икономическия, така и социалния прогрес на страните с единен глобален индекс и изготвяните доклади за развитието да имат експертен, независим и обективен характер. Така през 1990 г. ООН разпространява първия изготвен по методологията на независимия експертен екип доклад за човешкото развитие. В него развитието се дефинира експлицитно от антропологични позиции и се измерва с т.нар. глобален индекс. Идейната основа на глобалния индекс е разбирането че всеки човек се нуждае в еднаква степен от добри доходи, добро здраве и добро образование. Трите индикатора са взаимно обвързани и независимо че за водещи обикновенно в живота се възприемат доходите е очевидно, че сами по себе си те не са достатъчни за постигане на устойчиво и хармонично развитие на човека. Това развитие зависи също и от нивото на образоваността и от възможността за водене на дълъг и здравословен живот. Могат да се посочат и други зависимости – доброто здраве на хората е предпоставка за подобряване нивото на тяхното образование, за постигане на по-качествена трудова заетост и получаване на по-високи доходи. Високите доходи могат да допринесат за поддържане на добро здраве и за повишаване на нивото на образоваността и т.н. Основната цел на човешкото развитие, дефинирана в тази концепция, е създаването на условия, позволяващи на хората да живеят по-дълъг, здравословен и творчески живот чрез разширяване на човешките (политически и културни) свободи и осигуряващи достъп на хората до знанието, подобряване на услугите в здравеопазването, нарастваща сигурност, повишаване на доходите, зашита срещу престъпления и физическо насилие, социална включеност и на пълноценно

Учене през целия живот участие в обществения живот и т.н. Без създаването на такава социално-икономическа и политическа среда много неща остават недостъпни за хората и техните възможности не могат да бъдат оползотворени. Тази проста истина често се забравя и пренебрегва от правителствата) в стремежа за икономически растеж на всяка цена. Въпросът е изключително акуален и за нашата страна, която се нуждае от нов модел на развитие, при който социалната среда не само да позволява, но и ефективно да подпомага хората да живеят по начин, съответстващ на модерната ценностна система, утвърждаваща разбирането, че именно те са най-голямото богатство на България. Развитието на българската държавна администрация следва да се разглежда в този контекст и да се очертае ясно че то ще следва насоките на концепцията за да осигури такава администрация, която не просто защитатава законността (което безспорно е важно), а се поставя в служба на обществото и на човешкото развитие. Предизвикателствата пред развитието на човека очакват и български отговор. Този отговор включва създаването на широко партньорство между всички заинтересовани от успешното решаване на проблемите организации – правителствени и неправителствени.

2. Ясно дефинирани компетенции и висока компетентност

При очертаване на профила на администрацията, който следва да се постигне с изпълнение на стратегията, по време на презентацията бяха посочени няколко основни качества, които стратегията разглежда приоритетно: насоченост към потребностите на обществото, адаптивност, гъвкавост, ефективност, и т.н. Всички те са безспорно важни. Не беше експлицитно очертано обаче, основното качество на администрацията, което според мен тя следва да притежава за да прояви всичко, което се изисква със стратегията от нея. Това качество може да се дефинира като висока компетентност, основана на ясно определени компетенции. Често между двете понятия не се прави ясно разграничаване. Компетентността е обобщаващо понятие, което включва необходимите на администрацията знания, умения, опит, качества и други компоненти за да маже тя да изпълнява успешно своите институционални и длъжностни роли, функции и задачи. Компетенцията пък е обособена част от институционалните и длъжностни професионалната роля, функциите и задачите на държавната администрация, които са и вменени да изпълнява в съответните области на соци-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 алната практика. Остана неизясно защо авторите на проекта не са използвали понятията компетенции и компетентност. В стратегията би следвало да се откроят и ключовите компетентности – термин, свързан с основните умения на хората, които се развиват през целия живот, като създават условия за пълно разгръщане на техния потенциал, за реализация на възможностите и талантите им в професионален, личностен и социален план. Те са следните: родноезикова компетентност, чуждоезикова компетентност, компетентност в областта на математиката, природните науки и технологиите, дигитална компетентност, т.е. в областта на новите ИКТ, умения за учене, приложими през целия живот и във всички области на социалната практика, социална и гражданска компетентност, инициативност, предприемчивост, отговорност, предприемаческа компетентност, културна осъзнатост и творческа изявеност. Въпросът за компетентността на българската администрация е основен и ключов. Без неговото решаване не би могло да се очаква успешно административно развитие. Този въпрос сега има ясно очертан нов контекст – българската администрация е част от европейската административна рамка и следва безапелационно да действа като такава.

3. Новият контекст на ученето през целия живот

Човешкото развитие (и развитието на държавната администрация) е невъзможно без образование и обучение на хората от всички възрасти, т.е. без учене през целия живот. Когато се дефинира ученето през целия живот, следва да се има предвид преди всичко осъществяваният в Европа преход към нова система на образованието. Тази система ще обхване цялостно разноликите образователни процеси, които и сега в някаква степен се осъществяват съобразно индивидуалните възможности, когато и където това е необходимо на хората и както позволяват конкретните условия на техния живот. Все още обаче тези процеси не са организирани в цялостна рамка, осигуряваща целенасоченост, приемственост, последователност и други признаци на системността. Именно това ще осигури системата за учене през целия живот, която ще се създава постепенно чрез доразвиване, допълване и пренастройване на традиционните образователни структури и чрез тяхното свързване с нови образователни ресурси и с нетрадиционни места за учене. Като система за образование и обучение от отворен

Учене през целия живот тип и с наднационален характер тя ще осигурява гъвкаво съвместяване на ученето, труда и дейностите в свободното време и ще подпомага свободното придвижване на хората от всички възрасти в рамките на Европейския съюз. Развитието на човека е проблем, чието решаване включва прилагане на цялостен подход на образователно и културно въздействие на хората от всички възрасти. Това положение сега няма алтернатива и по тази причина следва да се изпълнява приоритетно националната стратегия за учене през целия живот. Крайно необходимо е тази позабравена стратегия да се съгласува с националните планове и програми за социално-икономическото и регионално развитие, за развитие на човешките ресурси и заетостта, с проекта за реформиране на образованието и др. Образованието в България следва да се определи експлицитно като национален приоритет, което ще благоприятства и развитието на държавната администрация.

3. Учещите организации

Учещата организация е част от концепцията за учене през целия живот. В контекстта на ученето през целия живот сега постепенно се създава нова култура на учене и учеща организация в този смисъл е тази, която поставя образователното, общокултурно и професионално-квалификационно развитие на свойте служители от всички нива като основен приоритет. Респективно учещата организация създава необходимите условия за това ученето да се легитимира като ценност, ползите от ученето да се възприемат като нещо логично, да се възнаграждава всяко учене, което допринася пряко или опосредствено за развитие на организацията за нейната все по-ефективна дейност, за подобряване на вътрешните и на външните комуникации, за сплотяване на хората и на екипите и за иновационно развитие. Особенно ценно е насърчаването на предаването на познания, умения и компететност от по-опитните в определена област служители на останалите сътрудници, обмяната на добри практики и опит, обединяването на усилията и на възможностите на хората. Този обмен не се ограничава само в рамките на организацията – той включва логично възприемането на познания, умение и опит и от подходящи външни доставчици на обучение. Това на практика означава, че учещата организация е от отворен тип, тя е възприемчива и адаптивна към социалната среда. Това е постоянно развиваща се, иновативна организация,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 която се стреми към установяването на различни партньорства, спомагащи за подобряване на нейния капацитет, за изпълнението дейността съобразно реалните промени и новите потребности. По такъв начин организацията се адаптира и се вписва успешно в динамично променящата се социална среда. Утвърждава се позитивен стил във всички сфери на дейността на организацията, основаващ се на ученето и на развитието на хората. Учещата организация има още един съществен белег – тя създава подходящи места за учене, които не остават с ограничен, вътрешен достъп. Точно обратно – те са и публични пространства, като през определени дни и часове се осигурява свободен достъп до образователно-информационните ресурси: библиотека, специализирани кабинети, бази данни и др. за всички желаещи граждани. Един от основните проблеми, влияещи на ефективността на обучението в административните организации сега е текучеството на специалистите (експертите). Много често, по различни причини обучените лица напускат организацията преди да имат необходимото технологично време да приложат наученото на практика в своята работа. По такъв начин се оказва, че очакваният ефект от обучението липсва и се налага по същата тематика да се обучават други, найчесто новопостъпили служители. Така вместо да се развива персонала на административните звена чрез обучението се осъществява непрекъснат процес на иницииране на учене, който не остава в организацията и не носи достатъчно ползи, както за нея, така и за обучените лица. Само по себе си и най-добре проведеното обучение не може автоматично да реши организационните проблеми. За да се постига това е необходимо обучението да се вписва успешно в цялостен комплекс от мерки за организационно развитие, вкл. за мотивиране и задържане на служителите в организацията. Утвърждаването на звената на администрацията като учещи организации е реална необходимост и безспорно следва да намери своето място като перспективно направление на административното развитие.

4. Нова култура на ученето

Тук е мястото да споделя и свой личен опит в осъществяването на образователна програма на едно от основните български министерства, която беше предназначена за служителите на министерството

Учене през целия живот и на неговите изпълнителни агенции. Програмата се реализира през периода 2005-2006 г. и целеше да допринесе за създаването и укрепването на институционалния капацитет с оглед успешното изпълнение на задълженията на тези организации, свързани с предстоящото членство на нашата страна в Европейския съюз. Включените в обучението служители се запознаваха с основни и актуални проблеми на евроинтеграцията на България, усвояваха познания за Европейския съюз, за неговите основни институции, за европейската правна система и за постиженията на европейското право в различните сфери на социалната практика, както и за Европейските структурни фондове и свързаните с тях механизми и практики на финансиране. Обучението допринесе за развитие на знания, умения и др. (т.е. компетентности, които са необходими на служителите за изпълнение на служебните роля, функции и задачи (т.е. компетенциите), както на отделните длъжности, така и на административните звена. Така беше осъществен реален принос за успешно включване на дейността на административните организации в предприсъединителния процес и подготовката на България за пълноправно членство в ЕС. В значителна степен постигнатите добри резултати от проведените семинари се дължаха на следното: а) Насочване на обучението пряко към задоволяване на конкретните потребности от знания, умения и компетентност, необходими на служителите за успешно изпълнение на служебните функции и задачи и за тяхното кариерно развитие. б) Стандартизиране на учебната документация, на съдържанието на обучението, на учебните и изпитните средства и процедури в относително самостоятелни модули, които могат бързо да се организират в обучаващи програми, както и сравнително икономично да се актуализират. в) Организиране и провеждане на гъвкав учебно-квалификационен процес, насочен към постигане на резултати и свързан с утвърждаването на активни роли, както на обучаващите, така и обучаваните, с развитие на индивидуализираното обучение и учене, на самообучението и т.н. Тези основни характеристики присъстват в в различна степен и в стратегията за развитие на администрацията. Необходимо е обаче те да се посочат експлицитно и да насочат организирането и провеждането на обучението, което е безспорно необходимо на българската адми-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 нистрация за да придобие компетентността, съотметстваща на нейния нов характер – като част от европейската администрация. В стратегията следва да се посочи недвусмислено, че използването на такъв цялостен подход ще спомогне и за по-ясно дефиниране и разграничаване на компетенциите на отделните звена на администрацията, както и на длъжностните нива и позиции в тях. Това е така, защото провеждането на всяко обучение се предшества от системни анализи на рабатните места (длъжностите), които целят и откриването на пропуски, дублирания във функциите и отоговорностите и т.н. Рационализирането на компетенциите на всички нива, ще спомогне за оптимизиране на администрацията, за по-ефективна организация на нейната дейност, както и за подобраване на качеството на административните услуги, което е актуалното изискване както на българското общество, така и на европейските партньори.

Заключение

В заключение на изложеното бих искал да припомня знаменитата фраза на Хенри Форд: Anyone who stops learning is old! (Всеки който спре да се учи е вече стар!). Припомням тази мисъл, тъй като тя съответства на духа на студията и е валидна, като за отделните хора, така и за институциите. В този контекст, пожелавам на българските административни звена никога да не остаряват и да се превърнат в открояващи се модели на учещи организации, които е поставили хората в центъра на своето организационно развитие. За да се случи това обаче е необходима политическа прозорливост, воля и постоянство. д-р Чавдар Катански Доцент по управление на образованието СУ „Св. Климент Охридски”

Начално училище

Буквари, конструирани върху основата на звуков аналитико-синтетичен метод на ограмотяване в Беларус и Русия Букварът е продукт на тежък и изключително отговорен творчески труд, израз е на многогодишно натрупване на методически и практически опит на неговите създатели. Изследването на буквари е много конкретно и интересно. Разгръщайки страниците на букварите човек попада в един прекрасен свят от букви, картини, приказки, кратки текстове, интересни методически похвати и графични решения. Голямото разнообразие на методи на обучение в начална грамотност, съвременната методическа наука диференцира както по отношение на преобладаващия вид мисловна дейност – анализ и синтез, така и в зависимост от езиковата единица, от която започва анализа и синтеза. В настоящата статия са описани методическите аспекти на буквари, конструирани върху основата на звуков аналитико-синтетичен метод на ограмотяване, използвани в Беларус и Русия. Повод за написване на статията е процеса на реформи в образованието и необходимостта от съставяне на нови учебници, нови планове и програми и вглеждането в чуждия опит е полезно за една адекватна оценка на сегашното положение и в каква посока да се върви в бъдеще.

Беларус БУКВАРЬ. Народная Асвета; БУКВАР. Народная асвета Букварите написани от А.Клишка са идентични в педагого – методическо отношение. И в двата случая авторът използва еднотипна структура при подреждане на четивния материал, един и същ ред на изучаване на буквите и общи методически похвати, обединени от звуковия – аналитико синтетичен метод. За да бъде избегнато повторението подробно ще бъде анализиран само единия буквар - този предназначен за изучаване на руски език. Учебникът на А. Клишка обединява буквар и читанка. Букварът е структуриран в предбуквената и буквената част. Обемът на предбуквената част е 8 страници. Тя е предназначена за развитието на устната реч и запознаване с произносителните единици - изречение, дума, сричка и звук. На основите на сюжети от училищното ежедневие децата съставят текстове и изречения. Въвеждат се модели на съобщителни изречения, които служат за опора при формулирането на завършена мисъл.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 С понятието за дума учениците се запознават на страница 10 и 11 чрез предметни картини и модели. Те са обединени в групи по две. Названието на двете картини започва с един и същи звук, като вниманието на учениците се фокусира върху произношението - твърдо или меко. Символът за твърд изговор е права черта (–), а за мек – малка дъгичка (∩). Буквената част започва от страница 12 и завършва на страница 137. Върху обем от приблизително 124 страници учениците изучават звуковете и буквите и постепенно усвояват четивната техника. Методическата структура на буквената част може да бъде определен така: - изучаване на нов звук и буква; - формиране на умения за словесен, сричков и звуков анализ; - изграждане на алгоритъм за четене. В буквара звуковете и буквите се изучават по един. За всеки съгласен звук е отделена по една страница, която има еднотипен дизайн : печатния и ръкописния вариант на буквата, рисунка на буквата, две предметни картини, придружени с модели, място за писане на печатна графема и сюжетна картина. Акцентът е поставен върху елементите от които се състои графемата и произношението на звука ( меко или твърдо ). Четенето е отложено във времето и поради тази причина при изучаването на звуковете и буквите няма предложен текст. Текстът, който е отпечатан върху тези страници е под формата на малки стихчета, тематично обвързан с новия звук и буква. Те най – вероятно се четат от учителя, защото включват неизучени звукове и букви. Редът на изучаване на звуковете и буквите е следният : С, П, Т, З, Х, Н, Б, Л, Ч, Д, Ф, Ш, Ж, Г, В, Ц, К, Р, А, Я, У, Ю, О, Ё, Э, И, ы, ь, й, Щ,ъ. Прави впечатление, че първо се изучават съгласните звукове и букви, а след това гласните. За видовете звукове авторът въвежда различни цветове. Съгласните са отпечатани със син цвят, гласните – с червен, а Ъ, Ь – с черен. Специално внимание в буквара се отделя на буквата и нейните елементи. Технологичните решения в тази посока съдържат подходящият за възрастта игров мотив и забавен елемент. Символен герой върху началните страници е заекът, който търси помощта на детето, за да си допише буквите. Формирането на умения за словесен, сричков и звуков анализ се реализира върху основата на предметни картини и модели на названията им, т.е. в материализиран план. Авторът предлага следните похвати: - Акцентиране върху особеностите в произношението на звука. Подбрани са думи, в които новият звук е в началото на думата и се

Начално училище отличава с твърдо и меко произношение. Така учениците се въвеждат във вариантите на звучене на една и съща фонема. - На основата на предметни картини откриване на думи по даден модел и първи звук. - Откриване на думи по даден модел, първи и последен звук. Трябва да отбележим,че дължината на модела съответства на дължината на думата, без да е разделена на срички. - Свързване на модел на дума, съдържащ първите два съгласни звука (гласните звукове все още не са изучени) с предметна картина от група картини Обучението по този буквар отлага четенето във времето. След изучаването на всички съгласни ( с изключение на Щ ) и гласни започва усвояването на алгоритъма за четене. Първите упражнения, които предхождат същинското четене са подготвителни. Те фокусират вниманието върху артикулацията на отворените срички. От малките частици се изисква да внимават при техния изговор и да определят при кой от звуковете а,о или у устата се разтваря. Основните методически похвати за четене на думи, изречения и текст са следните: - „нанизване на букви”, които се характеризират с анатомо – механичен подход към звука и звуковата форма; - четене по аналогия на преобразувани думи с промяна на един от звуковете; - четене на колонки от думи с константност на първия или последния звук; - възстановяване на думи по дадени части от графичния им образ и предметната картина; - четене на гнезда от думи, обединени от обща сричка; - четивни загадки, в които думите се отгатват чрез опората на рисунка – в гнездо от думи, обединени от заглавието; - четене на буквени верижки; - свързване на подходящи срички за образуване на думи; Много от изброените методически похвати повишават мотивацията за четене и насочват към смисловото начало в обучението по усвояване на четивния механизъм. Подобният четивен материал на думите е предназначен и за решаването на фонетичните, граматичните, семантичните и правописни задачи : - запознаване с някои корелативни връзки – д-т, б-п, з-с, г-к, ж-ш. - осъзнаване ролята на звука за промяна значението на думата – четене на група от думи, след което същите думи се четат отново, но с прибавяне на един и същ съгласен звук на мястото, посочен от автора в буквара.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 - запознаване със съществителни собствени имена – четене на много колонки с такива думи; - образуване на съществителни умалителни имена с наставките – енок и онок; Текстовете, които са основния четивен материал, се въвеждат след изучаването на всички букви. Първоначално те са кратки и в диалогична форма. Постепенно нарастват по обем, усложняват се в сюжетно отношение и включват разнообразни четивни трудности. Обикновено четенето на текста се предхожда от предварителна подготовка, която включва четенето на колонки с думи. В първите текстове авторът използва похватът „накъсване” с предметни картини. Страниците на буквара се отличават с тематично единство на илюстративния и четивния материал. Думи, текст, илюстрации и картини са обединени в смислови връзки, което дава възможност за един смислов фон в конкретния акт на обучение. Богато илюстрираният учебник на А. Клышка предполага възможности за смислови догадки, което облекчава четенето. Четивният материал в буквара е предразположен само в печатен вариант на шрифта. Учениците се запознават с ръкописното писмо когато изучават звуковете и буквите, но нямат възможност да четат с ръкописни букви. Шрифтът е в три големини, което осигурява на начинаещите четци постепенно да се адаптират към по-малкия размер на буквите. Обемът на следбуквената част е 49 страници. Тази част може да се определи по-точно като читанка. В нея са отпечатани разнообразни по вид и жанр текстове – къси разказчета, приказки, стихотворения, ребуси, четивни загадки. Учениците се докосват до творчеството на А. С. Пушкин, Л. Н. Толстой, Я. Купала, Я. Колас.

Русия БУКВАРЬ. Просвещение Д. Елконин оглавява един от колективите в Русия, които работят върху усъвършенстване на методическата система на ограмотяване. През 60- те години той създава и теоретически аргументира нова система на ограмотяване, в основата на която са психологическите аспекти на четивния процес. Водещият руски психолог е автор на буквар, конструиран на основата на звуковия аналитико – синтетичен метод с предложение за нов алгоритъм за четене, характеризиращ се с ориентация към гласния звук и известен като позиционно четене. Букварът е структуриран в 7 части: „В стране слов – слоги, звуки, слова”, „В стране слов – гласные и согласны”, „В стране слов – мягкие и твёрдые согласные звуки”, „Работа букв гласные”, „Работа букв со-

Начално училище гласные”, „Как работаю все буквы”, „Чтение”. Подреждането на учебния материал удовлетворява разработената от Д. Елконин методическа система на ограмотяване, която е диференцирана в три етапа: - формиране на действия за звуков анализ, първоначална ориентация във звуковия състав на езика; - запознаване с гласните звукове и букви, ориентиране към позиционно четене и словоизменение; - запознаване със съгласните букви и работа върху формиране на четивния механизъм. За първия етап от системата на ограмотяване на Д. Елконин са предназначени първите три части от буквара, които са в обем от 59 страници. Върху тях няма писан текст, защото основната дидактическа задача на учебния материал е да ориентира малките ученици в звуковата форма на думата, да формира умения за звуков анализ и да развие фонематичния им слух. В първата част „В стране слов – слоги, звуки, слова” се работи върху основните произносителни единици. На базата на предметни и сюжетни картини учениците съставят думи, изречения и текст, което се последва от аналитичната дейност. Още с първите уроци авторът въвежда лигатурата като нагледна опора за сричкосливането и изговарянето на думите, а в практически план запознава децата и с ударението, което свързва звуковата форма на думата в единно цяло. Звуковият анализ за първоначална ориентация във фонемната страна на езика се реализира чрез „материализиране” на звуковата форма на думата и използването на различни упражнения. Във втората част на буквара „ В стране слов – гласные и согласны звуки” продължава работата върху звуковата структура на думата, като акцентът се поставя върху диференциация на звуковете на гласни и съгласни. Символите, които Елконин въвежда, са червен квадрат за гласен и жълт за съгласен звук. На малките ученици се предлага както да моделират названията на предметни картини, така и да четат модели и да съставят думи по тях. Специално внимание е отделено на меките и твърдите съгласни. За тях е предназначена третата част. Те са обозначени съответно с две или една хоризонтални прави. За втория етап в обучението по четене е предназначена частта „Работа букв гласных”, която е в обем от 24 страници. Тук учениците се запознават с всички гласни звукове и техните букви. Те се изучават в групи по две като комбинацията е гласен звук, който ориентира към твърдо произношение ( А, Я ), ( О, Ё ), ( У, Ю ), ( И, Ы ), ( Э, Е ). За да могат учениците да четат свързан текст, на този етап руският психолог включва и изучаването на звук и буква М и Н. Продължават упражненията в сричков и звуков анализ. Ученици-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 те материализират съгласните звукове с квадратчета, новите гласни с червена въпросителна, а за изучения гласен – съответната буква, отпечатана с червено мастило. Изучаването на всяка комбинация гласни звукове и букви се реализира на основата на сравнението. Акцентът е поставен върху влиянието на гласните за произношението на съгласните. На този етап се формира същността в алгоритъма за четене, предложен от Д. Елконин – четене с ориентация към гласния звук. За целта той използва следния похват – „четене” на новообразувани думи с помощта на изучените до момента гласни звукове. Тръгва се от предметна картина, придружена със схема на думата, прави ѝ се звуков и сричков анализ и след това новият звук се заменя с изучените до момента. Така новообразуваните чрез „трансформация” думи се „четат” от децата, които осъзнават с кой гласен звук думата има смисъл. Усвояването на четивния механизъм на третия етап от методическата система на Д. Еконин продължава с изучаването на всички съгласни звукове и съответните букви. Те са предложени в следната последователност – М, Н, Р, Л, Г, К, С, З, Т, Д, Б, П, В, Ф, Ш, Ж, Ч, Щ, Х, Ц, ь, Й, ъ и са разпределени в три части на буквара. Първите два съгласни звука ( М, Н) се изучават заедно с гласните, от звук и буква Р до звук и буква Ф в частта „ Работа букв согласных ”, а останалите в „ Как работают все буквы ”. Повечето от съгласните звукове се изучават самостоятелно, с изключение на комбинациите Б-П, Ш-Ж, Ч-Щ. Приетият от Д. Елконин ред за изучаване на звуковете и буквите се определя най-вече от честотата на употребата им и отразява типичните корелативни противопоставяния. След изучаването на звук и буква Ф е отпечатана звукова таблица, която в едната си част е попълнена от автора, а в другата ще се дописва от учениците. Новият съгласен звук и буква се въвеждат или на основата на картини и схеми-модели на думите, или чрез колонки от изходните думи. И в двата случая е търсена възможността звукът да бъде в различни фонетични позиции. Предложеният от автора алгоритъм на четене определя отворената сричка като ключова в обучението по четене. В сравнение със затворените срички, за които е характерна автономност на звуковете, отворените срички са монолитен артикулационен и акустичен комплекс от съгласен и гласен звук. Произнасянето на съгласния става от позицията на следващия след него гласен. Далеч още преди фонацията, артикулационния апарат се настройва така, че отразява вграждането на гласния в учленяването на съгласния. В този смисъл научат ли се децата да четат отворената сричка, да сливат двата звука в съчетанието СГ, то те постепенно преодоляват четивната бариера и правят качествен скок по пътя на овладяването на четенето.

Начално училище С цел облекчаване на процеса синтезиране на сричките в думи, много често са използвани лигатурите. Тези подпомагащи зрителни опори, използвани като в изходните думи, така и в текста, ориентират начинаещия четец в процеса на сричкосливане. Функционалната стойност на буквара на Д. Елконин е свързана и е подбора на колонките думи, които се отличават с добра методическа обработка. Букварът предлага достатъчно четивен материал за затвърдяване представата за думи и осъзнаване значението и смисъла на кратките думи. Акцентът е поставен върху предлозите, чийто символ в моделираните изречения е триъгълник. Изборът не е случаен, а е продиктуван от падежните форми в руския език. Специално внимание в буквара е отделено на стимулиращата мотивация и смисловото начало в обучението по начално четене. Основният четивен материал – текстът, се въвежда с изучаването на съгласните звукове и букви, като постепенно той се усложнява в сюжетно и четивно отношение. Всеки текст е придружен с илюстрация, която подпомага разбирането му. Четивният материал в буквара е предложен само в печатен вариант на шрифта. Ръкописните букви се изучават отделно, чрез придружаващо буквара пособие „Прописи” с автор Н.Г.Аваркова. Букварът е конструиран по системата на развиващо обучение, разработена от Д. Б. Елконин и В. В. Давидов. В основата на учебника е заложен психолингвистичният принцип, които способства развитието на познавателните интереси на учениците и открива възможности за задълбочено изучаване на руския език в началното и средното училище.

АЗБУКА. СпецЛит В. Г .Горецкий, един от авторите на този буквар е член на колектив от руски учени ( А. Ф. Шанко, В. А. Кирюшкин ), които през 70 – те години създават нов вариант на звуковия аналитико – синтетичен метод, наречен звуко – сричков аналитико – синтетичен метод. Усилията им са насочени към преодоляването на побуквеното четене. Решението в тази посока е възприемането на отворената сричка като единен монолитен звуков комплекс, което ще изолира механичните похвати за синтезиране, които противоречат на фонетичната и същност. Методическата система на ограмотяване, създадено от колектива, намира отражение в този буквар. Учебният материал в буквара може да се диференцира на три части ; предбуквена, буквена и следбуквена или първа читанка. Предбуквената част е в обем от 25 страници. Тя е конструирана съобразно

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 предложената нова схема на анализ – текст – изречение – дума – звукове (гласни, които са сричка и съгласни извън пределите на сричката) – сричка. В предбуквената период учениците се запознават с видовете реч (устна и писмена) и с основните речеви единици – текст, изречение, дума и звук. Обобщената представа за текст се реализира на практическа основа, чрез достатъчно примери. На децата са предложени откъси от различни по жанр текстове – разказ, гатанка, песен, пословица, анекдот, приказка. Без да се дават определения за тях, те достигат до понятието за текст. Запознаването с изречението се постига чрез съставянето на изречения по даден модел или илюстрация. Илюстрациите са от приказката „Дядо вади ряпа“ и са логически свързани, което естествено предполага съставянето на разказ по серия от картини. До понятието за дума учениците достигат чрез назоваване на предмети и решаване на гатанки. За осмислянето на звука, което е една от най-големите трудности в началния процес на ограмотяване, авторите отделят сравнително доста време. Започва се със звуци, издавани от различни предмети и животни, преминава се към звукови възклицания, след което се пристъпва към звуков анализ на думи. Въвеждат се понятията гласни и съгласни звукове, твърди и меки съгласни, звучни и беззвучни, които са придружени със съответните символи. За формирането на понятието сричка се работи след осмислянето на звука върху основата на аналитико- синтетична дейност. Звуковете в модела на думата се отделят, след което се обединяват в срички . Самостоятелна тема в предбуквената част е предназначена за работа върху ударението в думата. Авторите в буквара предлагат изпреварващо запознаване с всички звукове и букви. Работи се върху групата на всички гласни, а от групата на съгласните се подбират най-често употребяваните М, Л, Н, Р. Буквената част е в обем от 132 страници. Изучаването на звуковете и буквите на групи по 2, като изключение правят Н, Р, Й, Ц, Ь, Ъ. За всяка група са отделени по четири страници. Редът на изучаване на звуковете е следният : А – Я, О – Ё, У – Ю, Э – Е, И – ы, М – Л, Н, Р, Й, Х, С – З, К – Г, Т – Д, В –Ф, П – Б, Ш – Ж, Ц, ь, Ч – Щ, ъ. Запознаването с гласните е изведено в началото, следват най-често срещаните звукове, звуковете в тяхната корелативна връзка и най-накрая са най-малко срещаните звукове. Следователно приетият ред прави опит за оптимална комбинация между честотния принцип, принципа за подреждане по трудност и принципа за подреждане според фонемната система. Звуковата таблица е отпечатана пет пъти, след изучаването съответно на звук и буква Р, Х, Ц, Ь, Ч и Щ. Буквите в нея са дадени в пунктир,

Начално училище което предполага, че учениците я попълват постепенно. Запознаването с новия звук и неговата буква се реализира на основата на аналитико – синтетична мисловна дейност, реализирана върху предметни картини, названията на които се определят като изходни думи. Те са придружени със звукови схеми – модели, в които новият звук е изписан на съответното място под тях. Букварът предлага разнообразни упражнения за усъвършенстване на уменията за звуков и сричков анализ. В материализиран план учениците определят вида на звука, откриват мястото на новия звук в схемата модел, актуализират думи по определена звуково – сричкова структура . За усвояване на четивния механизъм авторите предлагат алгоритъм, който акцентира върху отворената сричка. Следователно при изучаване на гласните звукове учениците четат отворени срички в различни варианти – всяка съгласна със съответните гласни. Това става възможно благодарение на изпреварващото запознаване с всички съгласни звукове. Широко застъпен в буквара е и похватът „ звукоподражание “. Учениците четат срички, които наподобяват гласове на животни – петелът – ку-ку-ри-гу, бръмбарът – жу-жу-жу и т.н. Работата върху синтеза и усвояването на умението за четене по цели думи се постига чрез четивните гнезда от думи. Техният подбор е съобразен е решаването на фонетични, граматични, лексикални и правописни задачи. Авторите целенасочено подбират думи, в които новият звук се намира в различни фонетични позиции. Изборът на думите е реализиран на основата на преобразуване, което създава условия за четене по аналогия. Функционалната стойност на този буквар се повишава благодарение на упражненията, фокусирани върху единството в усвояването на четивната техника и съзнателно възприемане на прочетеното. Учебните задачи, които са използвани в тази посока са най – разнообразни. Подходящи за етапа усъвършенстване на синтезиращата дейност и обхващане целостта на думата са и упражненията за стимулиране на скоростта. „Азбука“ предлага разнообразен текстови материал, който плавно се усложнява в четивно отношение. Учениците имат възможност да четат различни по жанр текстове и да се докоснат до написаното от големи имена в руската литература. Всички четива в буквара са написани в печатен вариант на шрифта. Следбуквеният период е ориентиран към по-нататъшно усъвършенстване на четивния механизъм като задачите тук са свързани с изразителното четене, четенето бързо и без грешка и поставянето на

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 пропуснати ударения. Учебният материал в тази част на буквара изпълнява функциите на първа читанка. Станислава Руменова Станкова, докторант на СУ „Св. Кл. Охридски” ФНПП – гр, София тел.: 0898368892 e-mail: stanislava_stankova@abv.bg Литература: 1. Маджаров, А.,Ст. Здравкова, Методи на обучение Народна просвета. 1989г. 2. БУКВАР. Народная асвета. Мiнск. 2006. – Беларус 3. БУКВАРЬ. Народнаяасвета. Минск.2006. – Беларус 4. АЗБУКА. СпецЛит. Санкт-Петербург. 2004. – Русия 5. БУКВАРЬ. Просвещение. Москва. 2004. – Русия

Начално училище

Един забравен френски педагог Марк – Атоан Жюлиен (Жюлиен Парижки) (1775 – 1848) Настоящата статия има за цел да представи живота и творчеството на един добре забравен френски педагог – Марк-Антоан Жюлиен, който първи във Франция се опитва да създаде „наука за образованието”. Някои го споменават като ученика- еретик на Песталоци; други като предвестник на методиките за новите училища; трети пък като „бащата на сравнителното образование” и предтеча на Международното бюро за образование ( BIE ), което през 1948 отбелязва неговата стогодишнина от смъртта му, а през 1992 г.преиздава Езкиз за едно сравнително образование; и накрая някои го считат за създател на словосъчетанието „наука за образованието”. Личността на Марк-Антоан Жюлиен винаги е разглеждана по особен начин. По определението на Кангилъм „ мислител, изследовател, извървял част от пътя, който друг вече е изминал, с намерение да разкаже някаква легендарна история”. Но самият Кангилън сам отбелязва, че преди да свържеш двата отрязъка от пътя, трябва да се увериш, че този път е един и същ. Въпреки незрелостта си, науката за образованието на Марк- Антоан Жюлиен има голямо значение чрез опита да подреди дребните ежедневни факти, да ги опрости, да надхвърли частния им характер като прилага в областта на образованието интерпретаторски модели, чрез предусещането за богатия и безкрайно сложен свят на „ образованието ”. Тя представлява интерес най-вече с усета за всекидневието, който така дълго отсъства във френската педагогика. Надявам се, че статията ще събуди интерес сред по-широк кръг читатели чисто информативно.

Педагогическо обаяние Ако има човек, чиято биография разкрива цялото му дело като педагог, то това е Марк-Антоан Жюлиен. Животът му ни очарова с богатата му кореспонденция, с ентусиазма, с изпитанията, със съмненията, с ангажираността и със себеотрицанието. В него е въплатена колективната съдба, тя го осмисля и надхвърля личностната му изява.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 Марк – Антоан Жюлиен (наречен Жюлиен Парижки) е роден през 1775 г. в просветно среднобуржоазко семейство. Отначало учи на село с майка си според взискателните принципи на Русо, после в Париж с баща си, който е свързан с Мабли, Тюрго, Кондорсе и е депутат от Дрома в Конвентата. Като ученик в колежа на Навара младият Марк-Антоан оформя мирогледа си, в които се сливат различни интелектуални течения от века на Просвещението: убедените философски виждания за възможното човешко съвършенство, за вътрешния глас на съвестта и за изискванията на разума, енциклопедизма, който вярва в непрестанния прогрес и в достойнствата на науката на просвещението; политическата философия, политическата философия, подхранвана от новите идеи на Русо, Мабли, Кондорсе и прочита на философите от Древността. Сливането на новите идеи с познанието на класиците, които изучава в колежа, отрано дават на Марк-Антоан моделите за тълкуване на обществения опит и моделите за действие. В годините преди Революцията, Жюлиен развива в себе си чувството за обществена полза и за справедливост и дълбока омраза към монархическия абсолютизъм. През лятото на 1791 г. той произнася клетвата на якобинците: „Да живеем свободни или да умрем”тогава той е само на 16 години. През следващата година публично застава в защитата на Робеспиер. През 1793 г. той е военен комисар в Пиринеите, официален представител в Комитета за народно спасение и получава от Робеспиерпочти неограничена власт в различни градове във Франция. През 1794 г. е назначен за секретар на Комитета за народно образование. Арестуван след 9-ти Термидор, Жюлиен е затворен за петнадесет месеца. Това е период на политическо преосмисляне.Обвиняван от всички след периода си на политическо преосмисляне, отчаян за политическото си бъдеще и за бъдещето на Революцията, получава от Бонапарт през 1796 г. пост във войската в Италия. Преминавайки през немилост и реабилитация той скоро се озовава в една от интендантските служби заради протеста си срещу преследването на оцелелите якобинци и последователи на Бабьоф. Между 1801 г. и 1819 г. посвещава цялата си енергия на образователните въпроси ипише много книги на тази тема, сред които и Общ опит за образованието. През 1810 г. учи в института Песталоци. За него това е момента на прозрението. Установява се със семейството си в Ивердон, където между1811г. и 1812 г.многократно се завръща. Именно там, той замисля своята „наука за образованието”. Публикува в Journal de l’education своите Писма за образователната методика на Песталоци и книга за сравнителното образование, която

Начално училище го прави прочут. Между 1817 и 1818г. вече е уморен от вътрешните разногласия в Института, чувства се безсилен пред икономическото му разорение, което се е опитал да предотвърти със създаването на Съвет за финансово управление и скъсва с Песталоци. Педагогическите му публикации се свеждат до няколко статии в Revue Encyclopedique. Обяснимо е, че преминавайки през ентусиазма и революционните години, Жюлиен прави опит да се скрие от политиката. Той влага толкова енергия в проекта „Наука за образованието” и най-вече в изучаването и разпространяването на идеите на педагогиката на Песталоци. Обществената полза остава постоянен основополагащ принцип на неговата философия, а разобличаването на личната корист на богаташите и на аристократите – водеща нишка в револуционната му дейност. Образованието и възпитанието сами по себе си могат да окажат с течение на времето решаващо радикално влияние за възражението на човека, за усъвършенстването на обществата, за истинската цивилизация и разцвета на държавите. Всяко поколение, стига да бъде поверено на учители, достойни за тази мисия, може постепенно да стане по-добро от предишното. Така човешкия вид ще напредва с пълна крачка и ще осигури широко пътя към прогреса, при който мъдрата и стабилно устроена обществена организация няма да бъде повече само поле за унищожителни бунтове, за периодическите кризи и за ужасяващите катастрофи, които много често я връщат назад. Марк-Антоан Жюлиен е първият, който във Франция се опитва да създаде една „наука за образованието”. Употребата на това словосъчетание бележи още от 1812 г. променя концепцията за педагогиката. Терминът „наука” в тези случаи се използва в етимологичното му значение. Освен това, че образованието може да бъде обект на рационални знания, тоест главно философски е утвърдено още от времето на Просвещението. Общ опит за физическо, морално и интелектуално възпитание от 1808 г. изцяло отговаря на тази гледна точка : то е един вид теория за човешката природа, приложена в неопределеното пространство на образователната практика, от която се извежда физическото, моралното и интелектуалното на възпитанието. От срещата с Песталоци, от допира до новите образователни практика, се ражда опит за рационализиране на образователните факти, които пет години по-късно е продължен в Езкиз и предварителни идеи за една книга за сравнителното образование ( 1817 г.) Тези две произведения са първият опит да бъде очертана една

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 емпирична област на наблюдение, на подготовка за изследователски техники и на използване на формални аналитични модели.

Ивердон Института в Ивердон е сред тези изключителни училища, към които интересът на педагозите никога не е излъган, именно поради двойствената им изява. Той действително отразява неделимо емпиричната истина и идеала. Институтът е едновременно учебно заведение за момчета и момичета, педагогическо училище за подготовка на учители и разработва и предлага образователните норми. Нещо като абатство Телем, което избягва утопията, защото е конкретно във времето и пространството. За да може да създаде във Франция училища и да внесе в тях нови методики за образование и възпитание, Жюлиен трябва да опише в какво се състои метода и да докаже, че това е пример, да открои особеното в него, характерното за личността на учителя в Ивердон, да интегрира този опит в рационални форми и да изложи убедително аргументи. В увода на своето изследване, Марк-Антоан Жюлиен си позволява аналогия между военното изкуство и изкуството да възпитаваш. „Методът сам по себе си… пише той изисква всички отношения на учителя с учениците да има нежност и обич, както майката се отнася в семейството към своите деца… Един практически образователен план, който успява да съчетае и да установи в своята организация и чрез насочване на учениците, отношения на обич, добродетели, чисто удоволствие от съвместния живот, силни човешки достойнства, които дават енергия на общественото съществуване. ” За да отдаде право на практиката на Песталоци, Жюлиен системно очертава „реалните сюжети за наблюдение”. Създава списък на въпросите, които би желал да обсъди с различни хора, имащи отношение към училището, за да разбере добре всичките му страни. Първата част от емпиризма, за да се стигне по-късно до по-бощите форми включва следното: „активният живот” представя „реални обекти за наблюдение и за полезен размисъл над тях.” Тези наблюдения след това са разделени според „пет общи гледни точки”, кото възпроизвеждат организацията на института: институт „за образование”, „за девойки”, „педагогически”, „експериментален” или „ специален занаятчийски”. Жюлиен следва също така и друга класификация на представяне, която изхожда от схемите или концепциите а priori, за да слезе до емпиричните моменти. На места той описва това, което счита за главни принципи в мето-

Начално училище диката на Песталоци : например свободното и хармонично развитие на способностите, на природните наклонности и индивидуалността на всеки ученик; фундаменталната роля на институцията; степенуването, постепенното наслагване на отделните части на образованието. Той разглежда образованието последователно от гледна точка на физическите, интелектуалните и моралните способности. В този случай неговата наука за образованието е и един вид антиемпирична или по-точно, алитично формалистична : принципите и общата теория на човешката природа насочват вниманието върху „предметите” и ги организират в „поредици от предмети”; една формална система разграничава начините за образование, прилагани в института. Става ясно защо Песталоци упреква Жюлиен, че не вижда ограниченото цяло на методиката и не долавя нейния дух: неговият жив опит се оказва ограничен в абстрактни форми.

Сравнително образование Езкиз за един труд по сравнително образование е отпечатан в 1817 г., очарова читателите с широкия обхват на предвиденото проучване и с видимо модерния си характер. „Целта му е да бъдат сравнени образователните институции в цяла Европа, да бъде създадена „специална образователна комисия” и „педагогически образователен институт”, да бъде направен „образователен бюлетин”. Пренасяйки в областта на образованието интереса си към философията, науките и сравнителната методика, жюлиен предлага „за да бъде усъвършенствана образователната наука”, провеждането на едно сравнение между учебните заведения, като се използва методиката, успяла в сравнителната анатомия. Амбицията му е: да подготви за нуждите на тази наука, акто това е направено в други клонове на познанието, сбирка на факти и наблюдения, подредени в аналитични таблици, които ще позволят тяхното сравнение и по този начин да бъдат изведени някои сигурни принципи, чрез които образованието да стане една почти позитивна наука. Подобно на природните науки и съгласно техния модел, наука за образованието трябва да установи законите, които ръководят образователните факти. Жюлиен смята, че е открил в компаративизма своя модел, а като процедурен инструмент за анализа на наблюдаваните факти и като процедура за иновация. Този метод е и средство за изработване на „сравннителна таблица на най-важните учебни заведения в Европа”, на организацията на възпитанието и

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 обучението в тях, на предметите, които включва пълният учебен курс, на методиките, с които се подготвят и ограмотяват младежите, на постепенните усъвършенствания, на постигнатите успехи. Проектът за образователна наука получава размах, какъвто до тогава – а и много след това – не е познат. Жюлиен обаче се стреми за по нещо по-голямо: практическата полза; в крайна сметка може „да се прецени кои клонове на науката предлагат подобрения, възможни за внедряване в една или друга държава” и така да се преодоляват основните слабости на системите и методиките за възпитание и образование. Преди да разпространи анкетата си в цяла Европа, предлага да бъде направен опит в Швейцария като микросреда, в която вижда отразена точно цялата европейска макросреда: „Едно голямо разнообразието климат, езици, религии, политически организации, правителства в двадесет и два кантона и два кантона от хелветската конфедерация, позволяват там да намерим безкрайно разнообразие от образователни заведения и системи, които възпроизвеждат всички възможни и познати форми на образование”. Очаква от анкетата да получи количествена и качествена информация за всички аспекти на учебните заведения; за това свидетелства характерът на поставените въпроси, чрез които се изяснява административната организация на училищата, хората, управляващите и учениците, техният брой, възраст, степен на подготовка, начин на подбор и назначаване, авторитет, уважението с което се ползват, отношенията им в и извън училището и др.; иска също да узнае какви са прилагателните типове образование, начините за възпитание, връзките между държавното и домашното образование. Жюлиен разглежда образованието от „ три гледни точки ”: 1. Неговият субект е Човекът; 2. Неговата цел е Щастието; 3. Неговият инструмент е Времето; Въпросът остава недовършен и не знаем колко са получените или обработени отговори. Изобилието от данни, което сам човек не би могъл да обработи и отсъствието на подходящи процедури и на научни и управленски средства, каквито той иска да получи, обяснява убедително подобно ограничение. От гледна точка на антропологичното богатство, което съдържат, изследването на Института в Ивердон и Езкиз представляват едно значимо и несправедливо забравено дело. Дилетантски, недоведени до край интуитивни намерения, обез-

Начално училище сърченост от неуспеха на Института на Песталици, прекъснати от обстоятелствата проекти? Може би днес, пеи сегашната информация, е по-добре да потърсим в неясната конструкция на „науката за образованието” причините по които тя остава недовършена. Защото „науката за образованието” на Жюлиен представлява една любопитна смесица : в нея се пресичат идеите на честния човек, вярващ в прогреса на разума, на бившия революционер, заинтересуван от обществените и политическите промени, на администратора, загрижен за ефективността и рационалността, на любителя на науката и на пътешественика, любопитен към дребните детайли на училищното ежедневие. Въпреки това систематизациите на Жюлиен представляват един случаен напор от безразборни схеми. Това се разбира ако разгледаме неговата концепция за образованието и детето, един синкретизъм от своеобразни елементи. Това е първо една трилогична доктрина за човешката природа и способностите на човека : човекът е тяло, дух и сърце. Под възможно съвършенство Жюлиен разбира да се развиват и да укрепват физическите, моралните и интелектуалните способности на човека. Жюлиен не само се опитва да адаптира всеки човек към неговата обществена съдба. Той натоварва образованието и неговата наука и с една друга мисия: да направи хората щастливи. Така „науката за образованието” съчетава по непознат до тогава начин изискванията на един претендиращ за научност философски рационализъм, изискванията на практическия рационализъм и една крайна, многообещаваща цел: да знаеш и да искаш да го направиш. Главно нормативната, науката за образованието е вторично описателна, дедуктивна и обяснителна. През 1883 г. в Сорбоната е въведен официален курс по наука за образованието, но като че ли никой не си спомня, че Жюлиен е първият във Франция, който се опитва да създаде „наука за образованието”. Личността на този предтеча винаги е разглеждана по особен начин. Някои специалисти в образованието, никога не са чели, освен откъслечно текстове, в които претендират, чв са открили произхода на собствената си наука. Затова дори и днес образователните науки се легитимират, позовавайки се на своя „ баща основател ”, те продължават парадоксално да развиват идеята за едно начало. Изваждането на показ на „предтечата” е показване не на миналото, а на настоящето в образованието.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013

Станислава Руменова Станкова, докторант на СУ „Св. Кл. Охридски” ФНПП – гр, София тел.: 0898368892 e-mail: stanislava_stankova@abv.bg Литература: 1. Ф. Бюисон, „Речник по педагогика и начално образование”, Париж, Hachette, 1911, т.І 2. П. Росельо, „Предвестнниците на Международното бюро за образование” . 3. Дж. Кенгилхем, „Изследвания по история и философия на науките”, 3-то издание, Париж, Vrin, 1975. 4. Ж. Готрен, „ Масовизиране на един образователен експеримент: превод на експеримента на Песталоции”. „Новото образование и залозите в неговата история”, Берн, Peter Long, 1994. 5. Х. Гьотц, „Марк-Антоан Жюлиен Парижки ( 1775-1848 )”, Париж, I.N.P. ed.,1962. 6. П. Гаскар, „В сянката на Робеспиер”, Париж, Gallimard, 1979. 7. Ч. Панчера, „La deffusion del pensiero deucativo di Pestalozzi in Italia (l’opera di MarcAntoine Jullien)”, Facolta di Magistero dell Universita di Ferrara, 1977. 8. Internet International Bureau of Education: World data on Education: http://w ww.unicc.org/ibe National Center for Education Statistics: http://www.nces.ed.gov Departement of Education : http://www.ed.gov http://www.ibe.unesco.org

Детска градина

Веселата къщичка осмомартенско тържество

Герои: Червената шапчица, Гризанка, Петльо, Ежко, Вълк, Разказвачи (облечени като горски животни и растения, влизат в декориран обръч), и др… Декор: къщичка, масичка, столчета, камина с врящо котлнце, прибори за хранене и сервиране и др… Червената шапчица: (с кошничка в ръка) Ето ме сама-самичка, тук в старата горичка. Но не мислете вий за мен – имам чисто нов GSM, с червен десен! (говори по GSM-a) Мила, моя мамо, сладка и добричка, ще говорим с тебе често и съвети ще ми даваш спешно! Чао! Тръгвам веч сама, старата си баба аз да поздравя!

(мелодия, ходи, бере цветя…)

Разказвач 1: Но бъбривата девойка била и чудна песнопойка, хем вървяла, хем си пяла, хем пролетни цветчета брала. И загубила се ето щом излязла от полето. Червената шапчица: Гледай ти какъв късметкъщичка със двор и плет! Кой ли вътре си живее, дано да може и да пее! Катинарче, не пречи, къщичката отключи! Ключ-ключ-отключ!...

(надниква през вратата)

Разказвач 2: В горичката далече, дето крак не стъпва вече, девойката видяла мъничка къщурка дребна, колкото печурка, изрисувана и малка като детска залъгалка.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 Никой няма! Ето на! Ще си поседя сама! Вътре печка и дърва и котленце със вода! Огънче ще пламне тук, ще си сложа гозба с лук! (някой чука) Гризанка: (носи гаванка) Чук-чук-чук! Кой живее, моля тук? Червената шапчица: В къщичката аз, едничка, си живея сам-самичка, май изгубих се в горичката! Но коя сте Вие вънка? Кажете, най-накрая, Вие търсите ли стая? Гризанка: Гриз-гриз, хрус-хрус… Наричат ме Гризанка, нося зрънце във гаванка. За къщовница ме бива, работлива, мълчалива. Приеми ме сладуранке, ще ти стана квартирантка! Цър-Цър-р-р! Червената шапчица: И каква сте Вий добричка, ще ми станете сестричка. Дружно двете ще живеем, ще играем и ще пеем… Всички: (хванати за ръце, дружно тропкат те хорце) Ври котленцето бъбриво, ний живеем си щастливо - (2 пъти) (влизат в къщичката и сядат на масичка) Разказвач 3: Ври котленцето, бълбука, даже сложиха му лука! Щом дървата разгоряха, глас дочуха от гората. Петльо: (носи голям готварски черпак)

Детска градина Кукуригу-у-у! Хей-й! Я излезте вънка, брей-й! (2) Слънчо се събуди, всичко живо веч се труди! Кой ли вътре сам се гуши, та коминчето ли пуши, пуши?! Кукуригу-у-у, отворете! Вътре има ли местенце за бездомното петленце? Червената шапчица: Тази къщичка е малка като детска залъгалка. Място има за двамина, Няма нужда от дружина! Петльо: Чуйте! Там къде петле не пее, там и слънчице не грее. Ако аз при вас остана честна служба ще захвана. Ще ви бъда тук къщовник, нещо като жив часовник. Пост ще съм на двора и ще пея от стобора. Я, устичка отворете и при вас ме приемете! Червената шапчица: Какъв е симпатичен! Музикален, артистичен! Гризанка: Влезте, влезте, прелюбезни! ще закусите при нас, вкусна баница със праз! Ще живеем ний щастливо със петлето талантливо…. Всички: (хорце) Ври котленцето бъбриво, ний живеем си щастливо! (2 пъти) (влизат в къщичката и сядат на масичка)

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 Разказвач 4: А наблизо в полянка, Ежко спи в тиха дрямка. И в съня си той унесен чува плахо дружна песен.

Разказвач 5: Тръгна той-полека-лека през гората по пътека. Що да види! - Там отсреща, малка къща го посреща.

Ежко: (спи, свит на кълбо, пробужда се, протяга се, слага торба на рамо и тръгва) Кой ли вдига таз тревога, олелия чак до бога?! Ако сватба сте вдигнали, руйно вино сте пийнали. вън похлопва весел гост и със здраве вдига тост? Ей, вий там вътре, отворете, нови гости посрещнете! Петльо: Нито сватба сме вдигнали, нито вино сме пийнали и не чакаме ний гости, нито днеска, ни през пости. Върви си Ежко по пътя да не грабна, ей сега, пръта! Ежко: Прът ли казваш?! Хайде де, чак пък бой да се яде! Хей, бъзливко хрърковати, хей, ти перко качулати, не познаваш ли Ежлето, дето викат му братлето? Петльо: Прощавай, братко Ежко, не го взимай ти на тежко, че съм аз на служба строга, щом се вдигне тук тревога! Червената шапчица: С квартирите е сложно, тясно, тясно, невъзможно.

Детска градина Гризанка: С тез бодлички като трън, я-я, да си останеш вън! Петльо: Ежко е добро другарче-е-е! Ежко: Зная гатанки и смешки, правя сметки, въртележки. До вратата аз ще лазя, ден и нощ ще бдя, ще пазя! Че съм аз на служба строга, щом се вдигне тук тревога. Разказвач 6: И животните в къщурката решение взеха, важно, че да бъде тук забавно и да се живее славно, Ежко да приемат…. Всички: (хорце) Ври котленцето бъбриво, ний живеем си щастливо! (2 пъти) (влизат в къщичката и сядат на масичка) Разказвач 7: Ври котленцето, бълбука, уврял е вече лука, питка сложиха в пещта и зачакаха нощта! (мелодия) Вълка: Я - я, къщурка жива !!! Има мишчица-гризлива… и петленце-юначенце… и ежленцто-братленце… Как ми лъха на чорбичка-а-а, на фасулец с лютеничка....м-м-м... Хей-й, стопани-и, отворете и над мене се смилете-е-е...

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 Аз, замръзнал съм дървар гладен, болен, твърде стар. Отворете, нямам сили! За малко тук да си почина и по светло ще замина.. Ежко: Не отваряме на никой! Посред нощ е и не викай! Вълчо: А не може ли в паничка да ми сипете чорбичка? По неволя да похапна, от умора вече капнах. Петльо: Хей, приятели, поспрете, тука няма закъснял дървар, гладен, болен, твърде стар. Я, вижте, вънка е …само....Вълка!!! Що да сторим? Как с Вълка ще се борим? Червената шапчица: Сетих се, другари! вий за мъничко се спре и сама ме оставете! (приготвя GSM -а, набира номер на майка си) - Мила мамо, аз стоя в къщичка една! Но, мамо, мамо, дай съвет, Вълчо вече е отпред и послъгва той навред. В краен случай, гладен бил на кълбо дори се свил... Да! Да! Слушам, мамичко, кажи... (мелодия, слуша…) - Хей, приятели, поспрете и съветите на мама, подкрепете: Гризанке, дай паничка... Петльо, сипи фасулена чорбичка... Ежко в торбата си порови и люта чушка намери...

Детска градина Всичко вече е готово-о-о… ха-ха-ха… към Вълчо: - Ето ти, Вълчо паничка с вкусна, вкусна чорбичка... (подхилва се) Разказвач 8: Този горски, сив хитрец, най-прочут лъжец, без да чака сърба-лапа, сърба-лапа боба рев се чува чак до бога. Вълка: Ох-х-х! Умирам... от лютивото ме втриса... тук на мъст ми замириса.... о леле-е-е.... (излиза) Разказвач 9: Вълчо, разреван глас дере,продран. Чак в старата гора пред бърлога той се спря! Всички: (скандират) Ура! Ура! Ура! Когато си в беда, мама потърси и съвета приеми... Разказвач: Някъде, съвсем далече, дето крак не стъпва вече има мъничка къщурка, мъничка като печурка. Там живеят си задружно Ежко, Петльо и Гризанка. А пък мамината сладуранка бързо в къщи се прибра

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 с GSM -а в ръка!!!! Танц: „Лютата чушка” Дете: Мила мамо, ти разбра, нали чудото на този ден си ТИ! Ще те гушнем нежно с малките ръце, ще ти пожелаем здраве от сърце! Дете: Добре дошла ти майчице, любима на празника в детската градина. Послушай колко песни зная, погледай как хорцето си играя и колко стихчета научих само, да те зарадвам, моя мила мамо! Дете: За да направим мамината усмивка чудесна – ето ви рецепта тъй лесна! Най-напред вземете 1 супена лъжица мед, разредете я с кафена лъжичка изворна водичка, нарязвате слънчеви лъча два и слагате 3 капки аромат от ябълков цвят. Бъркате минута-две, без да спрете. С тази смес устните на мама намажете. Който види – няма да се муси и дори без да вкуси ще възкликне: „Ех, че усмивка чудесна!”, а рецептата е тъй лесна! Дете: Спят пред къщи две липи, и цветя, и птички само Илето не спи и върти очички. Гледа майка си в нощта, гледа и се чуди – кротко ли да спи и тя или да я буди! мама става във зори, цял ден тя се труди. Илето се усмири – няма да я буди. Тихо стана и зави маминото рамо и полека промълви: „Нани, нани, мила мамо!” Дете: Мама в чашка млякото налива, сресва косите ми в плитка красива, кърпи чорапки с пробити петички, мама се грижи най-много от всички. Аз подир време ще стана голяма,

Детска градина умните книги сама ще намирам и ще бродирам, и ще рисувам, дългите плитки ще реша самичка. А мама ще има коси побелели, мама ще пази двете детски кордели, ще се тревожи и скришом ще плаче, ако не носи писмо раздавача. Друго не трябва – три думички само: БЛАГОДАРЯ ТИ, МАМО! Дете: Ма-ма, двете срички колко си приличат! Тази дума всички трепетно изричат. Първа дума МАМА – топла, звучна, кратка. Като нея няма думичка по-сладка! Песен: Дете: Двусрична дума! Размени й сричките и погледни, че тя си същата остава! Е, кой тогава я познава? Трудността не е голяма да познаеш, че е ……..МАМА. Да целуна ръката, да помилвам лицето на жената, която ми е дала сърцето. А, защо ли, в сърцето тя обич голяма? Как защо? под небето най-доброто е мама! Дете: Буди ме с усмивка мартенска зора. Добро утро, моя, майчице добра! Свих ти росна китка в пролетния ден. Мила моя, мамо, слънце си за мен!

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 Дете: Ако не стигнат всичките цветя за тоя хубав ден, от слънце ярък, ще нарисувам нови през нощта да бъдат твоя нов подарък! Дете: Ако не стигнат песните добри за тебе мамо пяти, недопяти, ще моля аз вековните гори за тебе да изпеят най-добрата! Дете: Ако усмивките не стигат днес за празника ти радостен да греят, на слънцето ще пратя нова вест, за тебе само днеска да се смее! Дете: А ако друго нямам в тоя час да донеса на твоя празник ярък, при тебе ще остана просто аз, най-хубавия на света подарък! Дете: На нашата земя голяма, сред всички красоти, най-хубава си мамо, с най-милите чeрти. Небето светлина огряно блести с хиляди звезди със своята усмивка, мамо най-ярката звезда бъди! Дете: Мила мамо, свидна мамо най-добрата на света с тебе прилика си има само слънцето и пролетта! Днес е твоят презник, майчице, добричка! Много те обичам, ти си ми едничка!

Детска градина Дете: Любима майчице, майчице добричка, когато сбъркам ти не се сърди. Аз ще съм немирен като птичка, но обич има в моите гърди. Мила моя, обичана мамо, почини си, до мен поседни, да целуна косите ти само с благодарност за моите дни! Песен: Дете: Баба ми каза, че не я обичам, защото не я слушам! Тя не знае, колко я обичам. Тя не знае колко мъчно е слушането. Тази заран тя ме прати да упя магданоз. Аз стиснах поричките в ръчичката си, а те … паднали. Когато се върнах, баба извика: „Косата ми побеля от тебе”. А аз й казах: Не ти побеля косата от мене, бабенце, а цъфна като вишната. Нали ми каза, че вишната цъфнала, защото слънцето я обича. И ти цъфна, защото аз те обичам. Ох, бабенце, мнооого те обичам!!! Дете: Когато тръгвам за детската градина щастлив, облечен в новичко палте баба не казва: - Чао, до скив! Баба казва: - Довиждане, дете! Когато срещна някой наш съсед и отдалече го приветствам: - О, кей! баба все отправя ми съвет: - По-добре кажи: „Здравей”! Запомних бабините думи и обичани, и умни! Дете: Днес пак цветя ти подарявам, сърдечно ти благодаря и колко малко е признавам каквото и да ти даря. Аз се моля бог над теб да бди, за да бъдеш здрава, майко златна, и да бъдат светли твойте дни като дълга, светла вечер лятна!

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 Песен: Дете: Едни ръце ми дават топлина, де нийде по земята няма: РЪЦЕТЕ НА МАМА! В едни очи оглежда се света, окъпан от любов голяма: ОЧИТЕ НА МАМА! Едно сърце до моето тупти, в радост, в болка неотклонно: СЪРЦЕТО НА МАМА! В глас един, вълшебство се таи дочуя ли го –птиченце съм волно : ГЛАСЪТ НА МАМА! Дете: За твоя празник да те поздравя и от сърце да ти благодаря, за обичта ти нежна и безкрайна, за грижата, за мъката потайна, за твоето сърце добро, голямо… ВСИЧКИ: ЧЕСТИТ ТИ ПРАЗНИК, МОЯ МИЛА МАМО! автор на адаптацията: Веселина Шахларова, ОДЗ „Юрий Гагарин“ гр. Пазарджик

От брой в брой Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ 45 500 учители вземат допълнителни специалности 24 часа/23.01.2013

Над 45 500 учители, директори и помощник-директори в системата на предучилищното и средното образование ще бъдат обхванати в курсове. Проектът се финансира със 72 млн. лв. от оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”. Проектът дава възможност да се придобие нова, допълнителна квалификация.

Финансиране от хазната на частното училище означава ново неравенство Дума/23.01.2013

Конституцията посочва изрично, че държавата осигурява образованието само в държавните и общинските училища Държавата да финансира частните детски градини и частните училища наравно с държавните със стандарта за издръжка на всеки ученик това е записано в проектозакона за предучилищното и училищното образование, който се обсъжда в момента на второ четене в парламента. Това е вторият много спорен текст след вече приетата в НС задължителна детска градина за 4годишните, която няма да е задължителна, ако родителят регистрира детето в забавачката или в общината. Предлагаме изказванията на двама леви депутати по време на първото обсъждане по темата на 18 януари, което ще продължи днесВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Нашето предложение - на мен, на колегата Николов и на колегата Янаки Стоилов, е този член да отпадне. Става дума за предвиденото в закона решение, според което държавните, общинските и частни училища и детски градини ще бъдат финансирани с еднакъв единен разходен

стандарт. В рамките на дискусията ние чухме всякакви аргументи, че всички родители са данъкоплатци, че всички имат еднакви права и след като правят своето добросъвестно задължение към държавата факт, държавата също им дължи обратните жестове. За нас спорът днес не е в това дали държавата има отношение към частните училища и детски градини или няма, следва ли да бъдат противопоставяни общинските, държавните и частни училища едно срещу друго. По никакъв начин - не! Твърдя, че държавата следва да има своите ангажименти към всички институции, които се занимават с образование. Тя и в момента има такова задължение, осигурявайки безплатни учебници на всички ученици, независимо от вида на училището, в което те се обучават. Разговорът ни щеше да бъде полезен, ако вие наистина бяхте подкрепили с разбиране текста за задължителното приоритетно финансиране на функция “Образование”. Не го подкрепихте. Сега твърдим в проектозакона, че по един и същи начин осигуряваме обучението на всички деца, независимо от вида училище и че с парите, които държавата осигурява като разходен стандарт на частните училища, следва да се намали таксата в частните училища. Резултатът е, че частните училища стават по-достъпни - чудесно. Но пък общинските училища стават все помалко финансирани. И това, което за едните е рамката, в която училището работи, за другите е екстрата, която ще намали таксата на родителите. Казвам това, защото подобен подход не е работещ при тази рамка на финансиране, при този подход, в който отказваме на общините допълнително финансиране за малките училища, за да оцелеят. И когато мярата ти е малка за многото, създаването на облекчения за малкото не е добро решение. Тъй като времето няма да ми стигне в рамките на дискусията, която наймалкото ще се случи, защото хората,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 които предлагат отпадането на този текст, са повече, предлагам да си дадем ясна сметка, че флиртуването с видове училища и спекулирането с права ни връща към Конституцията, където задължението на държавата е да осигури чрез общинските и държавните училища реалното право на образование на българските деца. И когато тя очевидно има проблеми в изпълнението на това си конституционно задължение, е добре да определим мярата, в която ще връща жеста, ще стимулира, ще развива частното образование в България. Това е възможно, но еднаквият подход към всички видове училища не е добро решение и според мен не е справедливо решение. Нашето предложение е този текст да отпадне. ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ) реплика: Уважаема госпожо Богданова, на първо четене на законопроекта за предучилищното и училищното образование присъстваха много родители, чиито деца учат в частни училища. Те изразиха своите притеснения, че в случая те са дискриминирана част от българското общество. Искам да Ви попитам: как ще отговорите на такъв родител? Ще Ви цитирам това, което каза една от родителките на обсъждането на законопроекта: “...много Ви моля, уважаеми народни представители, недейте да предавате интересите на гражданите на тази държава и на този хубав закон”... ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Колега Банковска, струва ми се, че Вашето желание да отговоря на тази майка е полесно за мен, отколкото необходимостта Вие да отговорите на група майки в отдалечени села, в малки общини, за чиито деца преди малко вие решихте, че ще осигурите чрез превоз да посещават на 4 години някъде детски градини или пригодени за това училища. И не можете тогава, когато ми обяснявате, че задължението на родителите да осигурят участие на децата си задължително от четири години в предучилищно образование е задължение на държавата да им създаде база, днес да ми обяснявате, че аз съм грешна пред една майка, на която казвам: “Държавата ще ви съдейства с учебници, с по-ниски наемни цени, с по-добра база, но не искайте по

начина, по който трудно оцелява едно училище в малките общини, в които също живеят български деца, да бъде противопоставено на това, което вие правите.” Всички имаме различни възможности, но всички деца имат равни права. И тогава, когато не си гарантирал правото на мнозинството, няма нужда да противопоставяте тези деца на другите. Струва си държавата да прави нещо, но недейте, без да сте решили проблемите на многото, да ги противопоставяте на доброто усещане за битие на малкото. Не е честно! ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Този текст е един от най-важните, откакто се обсъжда в продължение на три дни темата за задължителното обучение на децата в предучилищната подготовка. По този текст ние имаме напълно противоположни позиции. Аз категорично се противопоставям, както го направихме по време на първото четене на законопроекта, да се създаде възможност за държавно финансиране на обучението в частните училища. Никакви сантиментални излияния не могат да скрият реалната картина. Какво означава да апелирате за тези, които се обучават в частните училища? Държавата и общините имат задължение да създадат равностойни условия за децата да се обучават и те трябва да вложат тези средства, за да се осигури масовото образование. Свободата се изразява в това, че в България могат да се създават и частни образователни институции при спазване на определени изисквания. След като те отговарят на изискванията, нека да организират обучение. Но отникъде не следва, че когато някой е решил при поблагоприятни за себе си условия да търси обучение на децата си,държавата да трябва да му предоставя средства за това нещо. Тази дискусия е европейска, тя не е само българска. Искам да Ви уведомя, че преди няколко месеца в Съвета на Европа беше проведена такава дискусия, защото имаше проект за резолюция, внесен от депутати, които също настояваха да се създадат възможности за обществено финансиране и на частните образователни институции. Знаете ли, че тогава в Съвета на Европа се събра мнозинство, което отхвърли това

От брой в брой предложение. То беше поддържано само от Народната партия, от европейската десница, беше отхвърлено и от социалисти, и от либерали, и от леви, и от други представители. Хората съзнават, че това е разделение на обществото и увеличаване на неравенствата в свят, който и без това създава все повече бедност и все повече неравностойни условия. Кажете в колко градове в България има частни училища? Вие още повече създавате тези регионални диспропорции, защото само в найголемите градове част от хората, които имат по-големи материални възможности или са заможни, ще се ползват от тази привилегия. В момента наблюдаваме този принцип и в здравеопазването. Дава ли той добри резултати? Виждаме, че министърът на здравеопазването с радост ходи да открива какви ли не частни лечебни заведения, а в това време все повече се декапитализират държавните и общинските болници. В момента в редица европейски страни тези въпроси се поставят - трябва ли държавата да финансира нещо извън това, което тя поддържа държавно и общинско? Именно този модел все повече се проваля и все повече отдалечава много хора от качествени обществени услуги. Поради тази причина ние трябва да отхвърлим този текст. Това е моето категорично мнение, независимо дали вие ще го прокарате. Ако вие сега го прокарате в закона, то следващото Народно събрание трябва бързо да се заеме с отмяната на този текст, независимо че влизането му в сила е предвидено за след няколко години. Този пробив, този исторически пробив в българската народностна образователна система не трябва да бъде допуснат! Така че вашата партия е първата, която всъщност прави такава решителна стъпка и се отклонява от обществения характер на образованието. Госпожо председател, призовавам тази дискусия да бъде продължена. Господин Румен Стоилов, това което казахте с примерите на редица европейски държави - да, практиката е различна. Забелязахте ли, че държавите, които цитирахте да финансират и частното образование, са

едни от тези, които имат сравнително най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението, включително и значителни средства, отделяни за социални дейности. А България, която е измежду най-бедните страни, предлага най-либералните принципи. Правилото трябва да бъде обратното - когато едно общество се намира в нищета, когато ерозират неговите социални системи, то трябва да бъде укрепено преди всичко чрез влагането на максимални средства от страна на държавата и от общините там, където тя създава тези институции. Защото разпиляването на тези средства всъщност отслабва капацитета на общественото образование. Това ще бъде реалният резултат. Не толкова някакво значително подпомагане и подготовка на другите деца, защото този дял на средствата за тях няма да бъде толкова голям и той не е проблем за много от родителите сами да си осигурят това заплащане. Казвате, че тези средства ще отидат в дейности, които не се покриват от другите средства. Значи за едните могат да се създават най-различни възможности - да речем, да ги обучават по конна езда или да им създават някакви развлечения за сметка на това, че средствата в останалите училища не са осигурени дори за закупуване на учебници в цялата система на задължителното образование. Когато направим безплатни учебниците и помагалата до степента на задължителното образование, тогава може да си позволите да повдигате такива въпроси. А не да разпиляваме обществените ресурси в различни училища само за децата, които живеят в определени райони и само за тези, на които семействата им могат да си позволят да заплащат много по-високи средства. Това е социално несправедливото и затова ние се противопоставяме на това решение. Още повече че, както казах, тази практика се подлага на преосмисляне дори в редица от страните, които Вие цитирате. Защото в днешните условия в Европа хората все по-категорично се надигат срещу тези разделения, срещу различните класови категории, които се създават и срещу все потрудното поддържане на качеството на публичните услуги.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 1 280 000 лв. за видеонаблюдение в училищата Репортер/23.01.2013

1 280 000 лв. е заложената сума за сигурността и изграждането на видеонаблюдение в столичните училища и детски градини, съобщи Мария Минчева, директор на дирекция „Образование“ в Столична община. Камери ще се монтират в 13 забавачки и поне в 11 училища.

Критериите за 4-годишните не са високи, попиват ги лесно на игра Стандарт/23.01.2013

„Мога да броя от 1 до 10“, с гордост съобщават много 5-годишни малчугани. А ако могат да броят до 100 - ехе, тогава няма кой да се мери с тях. Оказва се, прословутите стандарти, по които децата се обучават в забавачката, всъщност изискват от тях доста помалко. Децата на 4-5 годинки трябва да могат да броят само до 5. Едва на 6-годишните е поверена отговорната задача да могат да преброят пръстите и на двете си ръце. Изискванията, които са заложени в стандартите на детските градини, са такива, че да бъдат приложими за всички - и за онези, които учат бързо, и за по-трудно запомнящите. Съществуват задължителни критерии за онова, което детето трябва да знае в края на всяка предучилищна група, и то изобщо не е толкова страшно, колкото звучи, записано в закон. „Съвременните деца са дори по-адаптивни, те с лекота се оправят с мобилния и компютъра, въпреки че няма стандарт, който да ги учи на това“, казва Ксения Семизорова, директор на 7-мо ОДЗ и един от експертите, привлечени от МОМН по темата. Това обаче ще се промени при писането на новите изисквания съгласно тях най-вероятно е децата да получават първите си познания за компютъра на около 7 г. Естествено ако у дома вече не са се научили да боравят сами с лаптопа на мама. „Всичко в градината се научава от децата под формата на игра“, разказва Семизорова. „В общуването едни с

други обаче се проявяват и дефицити като аутизъм, психични проблеми. Те се откриват по-лесно в градината, където разполагаме с логопеди и психолози“, разказва тя. Ако малчуганът учи вкъщи, твърде вероятно е проблемите му да не бъдат открити навреме и да се проявят едва тогава, когато стане първокласник. А тогава и наваксването със знания, и лечението е по-трудно. Знанията, които децата усвояват на 4 и 5 г., например предполагат малчуганът вече да говори свързано тоест да ползва изречения. Детето вече трябва да умее да описва нарисуваното на картинките, които разглежда, да преразказва части от позната приказка, да влиза в роля, а освен това да различава единствено от множествено число. Едва на 5-7 г. от хлапетата се иска да разграничават сегашно от минало и бъдеще време и да разказват, придържайки се към тях. По математика 3-годишните трябва да броят дотолкова, колкото са и годинките им - само до 3. На 4-5 години цифрите се увеличават с цели 2 - вече стигат до 5. „Ако детето се научи от по-голямо братче или сестричка да брои до повече, естествено нямаме нищо против. Но това не е изискване на градината“, казва Семизорова. На 4 г. се придобиват и първите хигиенни навици - че ръцете се мият всеки път, когато се прибереш у дома отвън. Освен това децата трябва да могат да познават сезоните и да знаят какво се случва през всеки от тях кога вали сняг, кога падат листата на дърветата. На 5-7 г. бъдещите първолаци вече трябвада разпознават частите на тялото Тогава се сблъскват и с първите си логически познания. За първи път им се налага да дават оценка и на това, което правят - например сами да преценят рисунката си или поведението към другарче. Друго изискване към децата на 4 г. е вече да могат да разграничават основните цветове и да групират предмети по цвят и по дължина например. Или по вид - например да подредят куклите отделно от плюшените животинки. Това е и възрастта, в която децата за първи път запомнят основните празници - Баба Марта, Великден, Коледа. На 5 г. според министерските стандарти вече се иска от тях да знаят по нещичко и за българските национални герои.

От брой в брой Клас, стани! Клас, мирно! Труд/23.01.2013

Клас стани, клас мирно!“ Помните ли това обявяване на началото на часа от дежурния ученик в клас от времето на социализма? Е, за много днешни хлапета това е непознато мероприятие, за други е отживелица, но учителката по английски език в ОУ „Иван Вазов“ в Смолян Мария Петрова го прилага и в момента. „И ми се получава, така кротват и се настройват по-лесно за час“, казва с усмивка преподавателката. Учениците й от 6 „в“ стават дружно за началото на часа. Петрова им е класна, но извън училище трудно можеш да разбереш това. При среща се мятат на врата й за прегръдка. Понеже за нея неразрушимо верую е, че всяко хлапе има безгранична необходимост от прегръдка И затова ги раздава без отчет, особено на малките. Много е забавна, не е скучна и така научаваме повече, не знаеш как ще реагира, описва я набързо шестокласникът Згури. В час обявява според усещането си за състоянието на децата „пиш пауза“, „минутка за дрямка“ или „минутка за изприказване“, след което се „фокусират“ по-добре. Някой като си заслужи силно, получава персонални домашни от рода на рецепта за риба на фурна на английски, презентация за любима група, резюме на книга или превод на българско стихотворение, обясняват хлапетата. „Ако много шуми някой или всички, ни вдига със „Стенд ъп“ целия клас и започва да брои от 1 до 5, докато клякаме заедно. Ако нещо сме сгафили повече, клякането е бавно и задържа на всяко отброяване“, отбелязва шестокласникът Димитър. Момчето обяснява, че Петрова била класна на сестра му и майка му и баща му много я харесвали и настоявали да бъде и той в нейния клас. Впечатлявала ги най-вече с това, че се държала с тях като с по-големи хора, обяснява и съученичката му Йорданка. Хлапетата са с Петрова втора учебна година. Прeз лятото не спирали да се чуват с класната и да си пишат по фейсбук. Най-готино е на хижа с нея, защото не се дели от нас във веселбите, палят се учениците, разказвайки весели случки, в които класната им обръщала

ситуациите от смешната страна. Едно през друго разправят как в час на класа са си разменяли хартиени сърца, с които определили приятелите си от класа. Така всички осъзнали колко държат на хора от класа, а тези, които получили по-малко сърца, получили след това и подкрепа да спечелят повече. Родителските срещи също били забавни, защото винаги ги прави с децата. Детското ръководство на класа ръководи срещата и правят общи игри с родителите, като например нареждане в кръг на всички и играта хвани пръстче на другарче Целта е, разбира се, усмивка, защото без нея нищо друго не се получава, пали ги преподавателката. Съвместната работа с родителите и децата е много важна за общата идея за образование, убедена е 42-годишната учителка, която е с над 15 години стаж само в това училище. От миналата година Петрова е един от петимата учители от страната, одобрени за участие в тригодишен проект на TeachMDGs, финансиран от ЕС, който включва Кипър, Естония, Литва, България и Шотландия. По проекта 30 учители от Европа и Африка работят заедно с цел да насърчат междуконтиненталните партньорства на училищата и съвместната им работа по теми, свързани с целите на хилядолетието за развитие. По него часове, проведени от класа на Петрова в Смолянското училище, ще бъдат обсъждани във всички държави, включени в проекта. „Тя е много добър преподавател. Страхотен човек е, отнасяла се е с нас като с приятели, като с големи хора. Аз също може да стана преподавател и искам да бъда за учениците такава, каквато е била тя за нас“, казва 19-годишната Велика Димова. Девойката е студентка по изкуствознание с втора специалност „Педагогика“ в Художествената академия в София. Изключително креативен учител прави всичко целенасочено, за да има сплотени класове, и успява да създава колектив, казва и директорката й Росица Лакудова. Хвали също и добрата й работа с родителите, покрай което се раждат много инициативи и общи решения. „Може и да не съм най-добрият учител, това е доста субективно. Имам много колеги в училището, сегашни и бивши, които заслужават признание и уважение не

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 по-малко от мен. Малко се говори и пише обаче за добрите учители. За мен е важно да не забравяме, докато работим в която и да е сфера и през каквото и да преминаваме в живота си, че първо сме хора, а след това всичко останало“, казва Мария Петрова.

Деца пестят ток -мисия възможна Труд/23.01.2013

„Защо учите децата на глупости? Моето дебне пред телевизора и като види, че никой не гледа, веднага го изключва!“ Репликата е част от истинска караница на родител с директорката на 52-ра софийска детска градина „Илинденче“ Соня Богданова. Причината - това е едно от детските заведения в София, Пловдив и Плевен, в които децата са се учили как да пестят енергийните ресурси. Инициативата и финансирането на проекта е на германската компания „Иста“, която в България има фирма за топлинно счетоводство. Струва ви се невъзможно 5-6-годишни малчугани да знаят какво е сметка за ток и парно и да осъзнават, че е по-добре те да са ниски, отколкото високи? Само че е възможно, продължава с примерите Богданова. Преподавателите в началото се отнесли с недоверие към обучението, защото не смятали, че енергийната ефективност е достъпна за децата. Но установили, че когато всичко е поднесено с игри и песнички, децата лесно го научават. В един момент малчуганите така се увлекли, че почнали да носят стари батерии от къщи, за да ги хвърлят в специалния контейнер в детската градина. А и пренасяли у дома наученото -родители започнали да питат учителките с какво точно занимават децата им и защо малчуганите започнали да им вървят по петите в къщи и да гасят лампите?! 700 деца от 9 градини са минали курсовете по енергийна ефективност и екология. И са научили основни неща че ресурсите не бива да се разхищават и че от това зависи не само бъдещето на планетата, а и бюджетът на татко и мама. Българският офис на германската компания „Иста“ спечелил средствата

за организиране на курсовете след вътрешнофирмен конкурс, в надпревара с колегите си от Германия,Бразилия, Холандия и др. Разработени са 8 ситуации от ежедневието, в които децата трябва да научат кое е правилно и кое грешно. Това става чрез специални карти с физиономиите на човечето Познайко. То гледа от двете страни на всяка карта - на едната се усмихва, а на другата се мръщи. Правилно ли е, докато си мием зъбите, водата от чешмата да тече? Очевидно не, щом Познайко се мръщи. А правилно ли е да палим лампите, докато слънцето свети? Очевидно не, щом Познайко се усмихва, когато крушките са изгасени. Познайко се мръщи, когато върху радиатора е метната да се суши мокра дреха. Недоволен е, защото така се харчи повече енергия и сметката набъбва. Други карти сочат, че използваните батерии се изхвърлят само на определените за това места, че хладилникът трябва да се отваря за кратко, иначе се увеличава консумацията на ток, че компютърът не трябва да е включен, когато не седиш пред него и т.н. За да е по-интересно ученето, има и тетрадки за оцветяване. Самото обучение е било около месец и половина. Накрая завършило с открит урок и изпит -театър Артисти от театър „Екосцена“ изнесли представление пред децата, съчетано с изпитване. В една от сцените главната героиня Билянка Калпазанка разхвърля боклуци пред децата и ги пита дали това е правилно. Те, естествено, отговорят отрицателно. Ситуацията може и да изглежда елементарна, но след това децата правилно разпределят боклуците в цветните контейнери, казват учителките им. Накрая, разбира се, има и подаръци. Като на всички изпити и тук не липсват бисери: „Икономията трябва да се пести.“ Или на въпроса „Защо не трябва да си сушиш тениската на радиатора“, отговорът бил: „Защото си губим икономиите.“

За и против онлайн уроците Монитор/22.01.2013

Не можем да отречем, че онлайн обучението започва да навлиза

От брой в брой все по-успешно като начин за усъвършенстването на модерния човек. Живеем във век на силно развити технологии и е напълно естествено да търсим алтернативни форми за придобиване на знания и умения. Това налага да се доближаваме не само до стандартните методи на преподаване. Затова и онлайн уроците вече са доста използвана форма на обучение в някои страни. Този вид образование е мобилно, интерактивно и бързо. Статистиката сочи, че през есента на 2011 година 6 млн. или една трета от всички студенти в САЩ са изкарали поне един онлайн курс. У нас също безплатен интернет сайт с онлайн уроци набира голяма популярност сред ученици и учители. Интересното на този метод е, че той представя материала по атрактивен начин. Това, разбира се, е голямо предимство, тъй като методите на преподаване в българското училище отдавна са остарели и не предизвикват голям интерес сред децата. Това е проблем, тъй като учителите все потрудно могат да привличат вниманието на децата и да ги задържат в клас. Затова най-вероятно онлайн уроците ще бъдат използвани все повече в ежедневието ни. Важното е обаче да не изместят напълно традиционното училище или пък университета. Поскоро подобен вид обучение трябва да бъде помощна форма. Чистото онлайн образование, без присъствие в аудиторията, във висшите учебни заведения също няма да е от полза на никого. Напротив, това може да доведе и до някои проблеми и да влоши качеството на обучението. Затова и тази форма все още не се предлага от нито един университет у нас. Учениците също могат да се възползват от този метод. Със сигурност за тях уроците ще бъдат по-атрактивни, преподаваният материал ще бъде онагледен и визуално, което ще помогне за неговото усвояване. Онлайн уроците обаче също не бива да са основни при обучението в училище. Съществува притеснение, че въвеждането на онлайн образованието ще намали нуждата от преподаватели и това ще наложи съкращения. Само че в основата на успешния студент и ученик е добрият учител и независимо за какво обучение става въпрос, нуждата от качествени преподаватели винаги е

голяма. Също така би трябвало да се направи анализ и по въпроса дали има разлика в усвояването и качеството на материала при онлайн ученика и студента и тези, на които се преподава на живо. Друг проблем е, че и в повечето европейски страни и САЩ все още акредитациите, получени след онлайн обучение, не се приемат от работодатели. Трябва да се работи много и по определяне на идентификацията на студента или ученика. А удостоверяването на личността е сложен процес. Сред най-популярните мерки в света за установяване на обучаващия например са задаването на специфични въпроси, характерни за определения студент. Те се отнасят до лични документи, притежаван автомобил и др. Също така в някои държави се използва и сканиране на ретината и електронни отпечатъци. Така или иначе по тези въпроси трябва още доста да се работи. Особено в нашата страна. Затова нека се възползваме от онлайн уроците, но те да не изместват напълно фокуса от традиционното образование. Поне засега.

Депутатът от ГЕРБ Снежана Дукова: Предучилищна вкъщи само за 4-годишните Телеграф/22.01.2013

- Г-жо Дукова, какво ще се промени с въвеждането на самостоятелната форма за предучилищно обучение? - Това беше записано и одобрено от парламентарната комисията по образование в чл. 65 от проектозакона. Нека да кажем ясно, че става дума само за 4-годишните деца. Виждате, че в пленарна зала има изключителни спекулации по тази тема. Дори хора, които нямат компетенции и подготовка да говорят за това, бъркат педагогиката с политикономия на социализма. Двете неща нямат нищо общо и трябва да се разграничават както научните дисциплини, така и терминологията, която съществува в тях. След два дни дебати гласувахме задължителната предучилищна подготовка за 4-годишните. Притеснителното беше тази дума „задължително“, но тя не може да изчезне, защото през 2010 г. приехме

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 5-годишните деца задължително да бъдат на детска градина. Преди това приехме същото и за 6-годишните. Само по себе си това задължение трябва да остане. В чл. 65 обаче включихме възможност за самостоятелна подготовка на децата вкъщи. - Да разбирам ли, че самостоятелната подготовка ще важи само за 4-годишните? - Да, само за тях. Това е една малка вратичка за тези 20 родители, които желаят да отглеждат децата си в семейна среда и имат възможност и капацитет да правят това. Мисля, че това е правилният ход с оглед търсения консенсус. Така ще бъдат спокойни всички родители. Тук става въпрос за детска градина. Нека да не се спекулира с това, че става въпрос за училище. В този закон ГЕРБ търси максимален консенсус. Това е интегративен закон, който касае всички българи и интересът към него с основание е изключително голям. Оттук идва и изводът, че опозицията се готви за сериозни атаки по целия закон. Те си позволяват дори да правят предложения да бъде отменен законът. Аз разбирам тяхната ревност и желание това да се случи, защото последният приет закон от 1990 г. има над 20 изменения. Не на поднормативни актове, а изменения именно на закона. - Тази поправка не отменя ли на практика задължителността на предучилищната подготовка? - В никакъв случай. В момента 80% от децата на тази възраст и сега посещават детска градина. За една година този процент се вдигна с 20 на сто. Освен това Съветът на министрите през 2009 г. направи много сериозно изискване. Те взеха съществено решение във връзка с изпълнение на стратегията Европа 2020 - да бъдат обхванати децата между 4- и 6-годишна възраст в такива предучилищни детски заведения, за да могат да се социализират и общуват. Тук става въпрос за интеграция на рискови групи, в това число най-вече на роми. Няма нищо страшно да го формулираме по правилния начин. Европа иска интеграция на тези хора и аз мисля, че те го заслужават. Знаете, че ако няма такъв текст в закона, който да има задължителен характер, няма да има как това да се случи. Те имат нужда от това, а освен тях и всички останали рискови

групи, които съществуват. - На какви изисквания трябва да отговаря един родител, когато иска да отглежда сам детето си вкъщи? - Когато той е заявил, че тази грижа ще я полага сам, ние не търсим аргументация за условията, на които той трябва да отговаря. Всеки може да го прави, най-вече умните и интелигентните хора. Тези 20 семейства, които видях да протестират пред парламента, ми се сториха точно такива. Аз смятам, че те имат право на това. Вероятно имат условия и собствена потребност да се грижат, образоват и възпитават детето си до такава степен, до която те искат. Тук ясно трябва да кажем, че ние искаме да вменим сериозен ангажимент и задължение на държавата. Не случайно законът ще влезе в сила в тази си част през 2016 . Дотогава трябва общините да бъдат подготвени, а държавата да подкрепи. Да се инвестират средства в изграждането на детски градини, обзаведени по този стандарт. В този стандарт се казва, че детето трябва да има легло. Детето в първа група трябва да знае какво е синьо, бяло, черно. Трябва да разграничава круша от слива. Трябва да играе. Там всичко се случва чрез игра. - Как ще се гарантира, че един родител подготвя достатъчно детето си в самостоятелна форма? - Правото, след като е дадено, не може да търпи изключение. Всеки родител трябва да премине през съответната процедура, за да запише детето си в самостоятелна форма. Той трябва да отиде в първото детско заведение или в общината, където да заяви това свое желание. Да се свърже с екипа на детската градина, да получи от тях програмата, по която децата играят, забавляват се и научават всичко чрез ролеви игри. Тогава той трябва да работи по тази програма. Ако общините или детските заведения имат някакви сигнали, че това не се случва, тогава единственият упълномощен орган да провери това е Агенцията за закрила на детето. По този сигнал на следващ етап ние няма да позволим това дете да бъде на свободен план. - Какви умения трябва да е придобило едно 4-годишно дете в края на обучението си? - Стандартът за предучилищно

От брой в брой образование се подготвя в момента. Когато 4-годишното завършва, то трябва да е придобило определени компетенции, както ние ги наричаме. Това са знания, умения и нагласи, релевантни на възрастта му. За всяка година то работи по тази учебна програма и тя предвижда педагогически ситуации. Това не са уроци. Пак казвам - чрез игра и учебни помагала то се запознава и общува с различни хора и неща. Тук е мястото да добавя, че това може да се случи по желание на родителите почасово или лолудневно. Родителят например може да го заведе за два часа, докато децата рисуват. Защото там има специалист, професионалист и той може да познае дали детето има талант в тази форма. По същия начин родителят може да го заведе на плуване. Децата плуват в детската градина. В повечето детски градини в София например това го има. Моят внук, който е на 3 години и половина, ходи на език, футбол и на танци. Много е важно да ги социализираме нашите деца. Те идват с различно ниво, семейна среда и общуване. Аз пак ще дам личен пример. Същото това дете не можеше да казва една дума. То обаче трябваше да отиде на детска градина по всички правила. След първия месец резултатът беше уникален. Понякога ми е необяснимо как употребява думи, които не са характерни за неговата възраст. Знаете, че децата се развиват много бързо. Те вече работят на компютри от малки. Едва на 4 години имаме огромни таланти -шахматисти, гимнастици, фигуристи. Схоластиката и страдалчеството към миналото на всяка цена е много архаично. Никой не казва, че там детето ще го учат да чете. Ще разказват приказки, ще играят. Тази приказка те ще я разиграват. Обличат се в съответните герои и по този начин възприемат света. Те създават приятелства. Общуват по свой си начин в определен екип. Те дори конструират, а когато го правят, са екип. Смятам, че грижата на държавата да осъществи желанието на родителите да пратят децата си на детска градина е едно от нещата, с които искаме да вменим грижа. А не, че държавата ще изземе функциите на родителите. В никакъв случай. Този закон за пръв път има глава „Родители“. За пръв път има равнопоставеност на три страни - учители, деца, родители. Родителите са участници в самия процес.

- Кой и как ще следи дали децата в индивидуален план се движат по зададената от министерството програма? - Родителите не се задължават да следват програмата. Те поемат личната отговорност за тази грижа. За развитието на собственото си дете. Ако прецени, родителят може да го занимава с други неща. Ако прецени, той може да го учи и на букви. Щом като родителят иска да има тази грижа, ние не можем да му я отнемем. Никой няма да го проверява. Ако има сигнали, съответните институции ще се намесят. Но нито ще има документи, нито ще се правят изпити. Така се дискриминират децата. - Не се ли притеснявате, че много родители ще предпочетат сами да гледат децата си? Не се притеснявам. Само за една година без задължителна форма 20% повече от децата се включиха в детските градини. В момента ние не можем да изпълним родителските желания. В закона се принудихме да разпишем, че и 2-годишните могат да бъдат на детска градина с оглед на по-малките населени места, където няма детски ясли. Според предишния закон наказвахме директорите, ако приемат дете преди 2 г и 9 месеца. Сега вече даваме тази широта, за да може да отстраним проблемите с местата, където няма яслени групи.

Бюджетът дава над 6 млн. лв. за индивидуално обучение Сега/21.01.2013

По 320 лв. отделя държавата за учениците, които през календарната 2013 г. се обучават в самостоятелна форма, а 2635 лв. е издръжката на дете в индивидуална форма на обучение. 13 522 ученици са в самостоятелна форма на обучение, което струва на бюджета 4.327 млн. лв. В индивидуална форма се обучават 735 деца, за които държавата отделя 1.93 млн. лв. Това става ясно от решение на правителството за финансиране на делегираните от държавата дейности. Самостоятелната и индивидуалната форма на обучение нашумяха през миналата седмица, когато ГЕРБ окончателно прие предучилищната подготовка да стане задължителна и

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 за 4-годишните от 2016 г. В отговор на протестите срещу тази промяна, мнозинството изненадващо предложи и в този етап на обучение да има възможност за самостоятелна подготовка вкъщи срещу регистрация на родителя в най-близката детска градина или в общината. Такъв текст предстои да бъде гласуван, но и той няма да спре протестите на родителите, които заплашват да атакуват задължителното обучение за 4-годишните в Конституционния съд. Според сега действащия закон за народната просвета индивидуалната и самостоятелната форма на обучение се допускат само за ученици. И двата вида обучение се организират от училището. В първия случай - за деца, които са болни и не могат да посещават училище 30 последователни дни, или за даровити деца, които по семейни причини искат да завършват по два класа в една година. Индивидуалната подготовка включва учебни занятия и изпитване по учебни предмети по план, утвърден от директора. При самостоятелното обучение учениците се подготвят самостоятелно и се явяват на изпити по учебните предмети. Освен деца със здравословни проблеми или с особени таланти в тази форма на обучение попадат и ученици над 16-годишна възраст. Обикновено самостоятелното обучение е вид наказание за ученици, които имат голям брой отсъствия или са нарушили дисциплината и вътрешния правилник на училището.

Почти половината българи с увреждане се отказват от образование Сега/21.01.2013

България е в дъното на класациите по трудова заетост и образование, но на челно място по бедност и социално изключване на хората с увреждания, сочат данни от изследване на Евростат. Според него страната ни е безапелационно на първо място по процент на хората с увреждания, които се отказват от образование - 45%. Средният процент за Европа е два пъти по-малък - 22%. При това в анализа не са обхванати децата в домове и институции, които

на практика изцяло са лишени от образование, според Капка Панайотова от Центъра за независим живот. Логична последица от липсата на образование на хората с увреждания е ниската трудова заетост. В това отношение България заема предпоследно място с 33% работещи хора с увреждания, при средно за Европа 45 на сто. Естествена последица от това е изпадането в бедност и социално изключване на тази група хора - 55% от тях изпитват тежки материални затруднения. „Липсват каквито и да е усилия и опити да се изведат хората от тази ситуация. Доказателство за това е, че около 800 души чакат за услугата „Асистент за независим живот“, коментира Панайотова.

Искат вето заради забавачката на 4 г. 24 часа/19.01.2013

Ще поискаме от президента да наложи вето върху закона за предучилищното и училищното образование заради решението 4-годишните да тръгват задължително на забавачка. Това обявиха вчера Мартин Димитров от Синята коалиция и родителски организации. След 3-дневни дебати депутатите вчера все пак гласуваха спорния член от закона. Гласувах „против“, защото е недопустимо да се превръща в задължение нещо, което държавата не гарантира, уточни Метин Казак от ДПС. На 4 г. децата трябва да се гушкат, да се учат на ценности, а не на абстракцията на числата, каза Иван Костов от ДСБ преди гласуването. Той призна, че е в конфликт на интереси, защото има внучка на 2 години. Депутатите започнаха спора по члена, според който и частните училища имат право на пари от държавата.

Родители ще искат вето на закона за училището Дума/19.01.2013

ГЕРБ приеха, че детската градина от 4 години е задължителна с мотива, че няма да е задължителна

От брой в брой Депутати и родителски организации ще поискат президентско вето върхузадължителното предучилищно образование за 4-годишните, обяви вчера в НС Мартин Димитров от Синята коалиция след приетите от мнозинството текстове в Закона за предучилищното и училищното образование. Протестиращите родители и депутатите от опозицията защитават правото на избор на семейството за 4-годишните. Социалните проблеми да не се прехвърят на образованието, настояват те. Предучилищното образование от навършване на 4-годишна възраст на детето е задължително, е текстът, който парламентът прие вчера след три дни бурно обсъждане по темата. Текстът бе гласуван от 122-ма депутати, от които 86 от ГЕРБ, “Атака” и независими бяха “за”, а от Коалиция за България, ДПС и Синята коалиция 33-ма бяха “против” и трима “въздържал се”. Мотивът на ГЕРБ бе, че това означавало задължително за държавата, а не за родителите. С вашето абсурдно тълкувание излиза, че задължителното по конституция образование до 16 години е задължително за държавата, не за гражданите, изуми се Ваня Добрева (БСП). Не ме убеждавайте, че държавата изработва закон, с който задължава себе си да тръгне на училище на 4 години, репликира остро и колежката й Валентина Богданова. Втори мотив на ГЕРБ бе, че понататък в закона в чл. 65 щяло да се впише, че “педагогическото взаимодействие може да е и в свободна форма”, което означавало, че родителите може да си гледат и обучават децата до 6 години вкъщи, ако се регистрират за това в детската градина или общината. А за това обучение щяло да има държавен стандарт с учебна програма и издаване на свидетелство за училищна готовност. Обезсмисляте цялата система на задължителното предучилищно образование, включително за 5- и 6-годишните, възмути се Богданова. То на практика вече не е задължително. Самостоятелната форма според закона е за болните дечица, индивидуалната е за училището, какво означава това за 4-годишните, попита Богданова. Едни деца ги задължавате да отидат в детска градина, други оставяте родителите с

възможности да си ги обучават, еднакви удостоверения ли получават, еднакъв достъп до образование ли имат, кой удостоверява, че са покрили стандарта ви за учебната програма, попита тя. И уточни - ако родителите не правят нищо, детето изобщо ли изпада от образователната система и в I клас приемате ли го, хаосът и кашата са пълни. Богданова призова да се приеме предложението на Ивелин Николов (БСП) за 4-годишните образованието в детска градина да е по желание по аналогия с възможността родителят да прати детето в I клас на 6 вместо на 7 години, ако желае. Предложението бе отхвърлено с гласуване. Според Алиосман Имамов (ДПС) свободната форма не сваля текста за задължително образование от 4 години и тогава държавата трябва да плати на родителя, че е поел нейните задължения. Имамов също предложи за 4-годишните детската градина да е по желание. Това също бе отхвърлено с желязно гласуване. Злоупотребявате с мнозинството си, налагате силово текст, който не се подкрепя от обществото, лоша политика е да го правите от политически инат, заяви Мартин Димитров от Синята коалиция. В емоционална реч Иван Костов каза, че на 4 години детето “трябва да се гушка и да се учи на любов”, а не на учебни програми. Костов заяви, че ГЕРБ разрушава политическия и обществения консенсус, с който досега са решавани проблемите на образованието. Ремзи Осман (ДПС) подчерта, че селата в много райони няма как да изпълнят задължението за 4-годишните, защото нямат дори пътища и това означава обезлюдяване, родителите да тръгнат след децата и след 5 години цяла България ще живее в София, Пловдив и Варна, каза той. При опитите да бъде прекъснат Осман направо отсече: моето време за изказване изтича след 5 минути, но вашето изтича изобщо след 5 месеца. Никакви аргументи не промениха твърдостта на ГЕРБ. В залата започна обсъждането и на следващ инфарктен текст - че държавата финансира издръжката на частните училища еднакво с тази на държавните и общинските. То ще продължи идната седмица.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 Учи, мама, и бягай! Банкеръ/19.01.2013 Сметната палата започва безпрецедентен одит, който да установи как завършилите висше образование се реализират на пазара на труда. Сама по себе си целта е похвална - да стане ясно струва ли си държавата да харчи бюджетни средства за висшисти, които след дипломирането си попадат в небрано лозе и се чудят накъде да хванат. Както каза председателят на Сметната палата Валери Димитров, “да видим дали инженерите карат таксита, или са сервитьори”. В очакване на пълната картина от одита обаче може да уверим г-н Димитров, че карат таксита и сервират. И не само това правят, и не само те го правят. Шофьорите и сервитьорите се утвърдиха като ключов сегмент от трудовия пазар и са в челната петорка на заетите в родната икономика. Компания им правят продавачите, чиновниците и... безработните. Не е грешка, те са ключов стопански фактор. Докато търсят работа у нас, са обект на обезщетения и помощи от бюджета, на програми за обучение и преквалификация. А хукнат ли зад граница, стават източник на доходи за родата. Соцпланировката планираше всичко, но роди един незабравим принцип и една незабравима констатация. Младите слушаха: “Учи, мама, да не работиш!”, а старите знаеха, че “в България всеки върши това, което не му е работата”. Социализмът уж си отиде, но принципите го надживяха. С известни корекции, разбира се - учещите стигнаха до убеждението, че работата не е толкова лошо нещо, стига да е в чужбина. А завършилите и поработилите у нас стигат до заключението, че друг начин за оцеляване освен вършенето на нещо, което не ти е работа, няма. Че държавните ВУЗ-ове поддържат специалности, от които няма потребност, знаем. Но пък частните им конкуренти поддържат още повече специалности, от които има още по-малка потребност, събирайки солидни такси. Чуеш ли някои от тях, веднага ти става ясно

какви специалисти ще произведат. Едни ще са по всичко, други - по нищо, а онези, които станат специалисти, ще го направят въпреки висшето си образование. Каква да е тогава картинката на трудовия ни пазар? Още повече че изкривяванията в него могат да бъдат и биват преодолявани с фалшиви тапии. Вместо някой да бъде отрязан от правилната и подходяща за него позиция заради липсата на желание или време да учи, дипломира се по бързата процедура по специалността, която тази позиция изисква. Така образователният бюджет остава незасегнат, а връзката между образование и трудов пазар изпипана до съвършенство. Нека Сметната палата си каже думата, но тази картинка е ясна. Според въведената преди две години рейтингова агенция на висшите училища всеки втори студент не се реализира на българския пазар. Най-старият ни университет - Софийският, мечтае да се добере някога до Топ 500 на най-добрите университети в света. А средношколците искат да учат за бакалаври и магистри на Запад с такава стръв, сякаш са засукали това желание с майчиното си мляко. За прахосването на бюджетни средства във вид на безсмислено следване вина имат не само ВУЗовете. От неспирно правене на държавна образователна политика никой вече не знае каква е тя и има ли такава. Как обаче да има образователна политика, като няма икономическа такава? Работодателите поискаха държавно финансиране само за специалностите, от които има нужда, но призивът им е глас в пустиня. Пък и като погледнеш лицата и делата на националноотговорния ни бизнес, те втриса. Отщява ти се да се реализираш и ти се прищява просто да работиш, но далеч от него. Като стана дума за реализация на университетски кадри, редно е да отдадем дължимото на докторантката от Югозападния университет “Неофит Рилски” Зинаида Стоилова. Подготовката на дисертация в катедра “Маркетинг и мениджмънт” на стопанския му факултет тя съчета с пускане на свои разголени снимки в социалната мрежа Фейсбук. Вярно, държи горнището на банския с ръка,

От брой в брой за да не падне, но личи, че преди това го е разкопчала. Очевидно притеснен за репутацията на учебното заведение, деканът Ганчо Ганчев скочи в защита на палавата Зинаида - нямало нищо притеснително, пък и тя нито правела наука, нито преподавала. Само в неговия факултет имало 50ина такива докторанти. На обратното мнение е обаче бившият декан Чавдар Николов. Недопустимо било академичен човек да прави шоу. И даде пример: докато оглавявал факултета, въвел забрана в него да се влиза с джапанки. Въпросната докторантка се оказа напълно отворена за света и трудовия ни пазар. Освен че споделя впечатленията си от луксозни круизи, на една от снимките е в компанията на политико-работодателския тандем Яне Янев - Веселин Марешки. Така се коват и реализират кадри хем без джапанки, хем с научна степен, хем с когото трябва! Вероятността да забягнат в чужбина е нищожна.

4-годишните под строй на предучилищна Монитор/19.01.2013

Мярката срещу неграмотността с 3 г. гратисен период Предучилищната подготовка става задължителна и за 4-годишните деца. Това окончателно решение взеха вчера депутатите с приемането на текстове от новия закон за училищното и предучилищното образование, след като три дни водиха разгорещени спорове по въпроса. В момента подготвителните групи в детските градини обхващат само пет- и шестгодишните. Намаляването с една година на възрастта, на която децата тръгват задължително на предучилищна, се очаква да влезе в сила от учебната 2016-2017 г. За обсъжданията в парламента през следващата седмица остават и дебатите за одобрената вече от образователната комисия в парламента възможност за предучилищна вкъщи - така наречената самостоятелна форма на подготовка с родителите. Планирано е при този модел децата да се записват в най-близката детска градина, да се подготвят по

одобрена програма и както останалите да приключват групата с удостоверение. Останалите форми на предучилищна ще се осъществяват в детски градини или училища целодневно, полудневно или почасово. Смъкването на възрастта за предучилищна ще доведе до повече психически и физически заболявания, скочи по време на дебатите социалистката Ваня Добрева, според която и сега хлапетата страдали твърде много от главоболие. „Вашите страхове минават вече всякакви граници”, опонира й обаче Галина Банковска от ГЕРБ. В споровете се включи и лидерът на ДСБ Иван Костов, който обяви, че 4-годишните нямат нужда от предучилищна, а да „бъдат гушкани и обичани”. Предучилищното и училищното образование са безплатни разписаха още в новия закон народните представители. Така освен обучение без такса, което ще се осигурява от държавния бюджет, е уредено и безплатното ползване на материалната база за учене и за развитие на интересите и способностите на децата. Задължителното образование в училище пък продължава до навършване на 16-годишна възраст и започва от 7 г., решиха също депутатите. Те обаче оставиха възможност децата да започват първи клас и на 6 г., ако родителите преценят, че хлапетата им са готови за това.

Учителка направи машина на времето Стандарт/19.01.2013

Мими Виденова е единственият БГ преподавател, появил се в блога на „Майкрософт“ Какво се случва, когато един учител опита да излезе извън стандартите на бялата дъска, маркера и учебниците? Той отваря вратите към машина на времето. Мими Виденова направи нещо подобно в училището си, като накара децата да „отпътуват“ в миналото и бъдещето - и не просто да помечтаят, а да превърнат всичко това в образователен проект. Нещата започват през 2008-2009

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 година, когато друга нейна колежка - Антоанета Фитнева, присъединява училището към образователните програми на „Майкрософт“. Училището успява да кандидатства и по друг проект и да закупи таблети за децата, както и да оборудва интерактивен кабинет. „Исках да ги използваме не само в часовете по информационни технологии, а и по останалите предмети“, разказва Виденова. Така тя започва да кара учениците да използват знанията си за софтуера за да изчертаят геометричните фигури, за които след това учат по математика. Когато колежката й влезе в следващия час, учениците правят изчисления и решават задачи на базата на вече готовите си чертежи. По този начин освен че математичката е облекчена при обяснението на задачите, самите ученици се учат да правят връзки между предметите. По този начин вниманието им се ангажира много повече, отколкото ако усвояват софтуера самоцелно. „Едно от нещата, от които децата на тази възраст се вълнуват, е кандидатстването. Затова предложих на седмокласниците да направят „машина на времето“ и да надникнат отвъд този период - какво ги чака в бъдеще. Другата възможност бе да надникнат в миналото - в период, който те си изберат.“ Любопитното е, че ако някогашните ученици обичаха да надничат повече в мечтаното бъдеще, тийнейджърите на Виденова предпочели миналото. „Донякъде им липсва въображение, но по-скоро не са им достигнали картинки, с които да илюстрират презентациите си. Все пак никой не е снимал бъдещето“, казва учителката. Все пак неколцина се осмелили да „надникнат“ и там, като представили основно стъклените градове на бъдещия свят и автомобилите, които ще карат, когато пораснат. Далеч по-разнообразни били проектите, свързани с миналото. Децата пропътували от ледниковата епоха до възможно най-близкото минало „срещнали“ се със Стив Джобс. Е, било наложено едно леко ограничение да не прекаляват с динозаврите които по всеобщо учителско и ученическо мнение били прекалено често срещана и вече досадна тема. Петокласникът Петър пък създал „телепортатор“ - машина, с която можеш да се прехвърляш от епоха

в епоха и да не се задържаш задълго в един исторически период. Впрочем петокласниците са не помалки потребители на интерактивния кабинет и таблетите от батковците и каките. Използват ги много, за да рисуват. „Това им е забавно, но и много ангажиращо“, разказва учителката. Хлапетата дори участвали в конкурс за компютърна рисунка и се завърнали оттам с едно злато, две сребра и един бронз - впечатляваща колекция от медали. В хит се превърнала рисунката на едно от децата „Следобедна дрямка“ - полегнал лъв, който си почива. Други използват таблетите да качват стихове. „Направили сме акаунти на всеки учител и на много от учениците, които искат. Който пожелае, има и електронна поща с домейна на училището, която може да използва и дълго след като завърши“, казва Мими Виденова. Децата имат 25 гигабайта пространство да качват всичко, което пожелаят, включително и рисунки. Мнозина вече са свикнали да ползват таблета за абсолютно всичко като тетрадката в клас. Въпреки че не е „новак“ в наградите и има две номинации за ИТ мениджър - за иновации и ефективност, Виденова се учудила, когато получила предложението на „Майкрософт“ да даде интервю в блога на вицепрезидента, където всеки ден се изявява по един учител от цял свят. Това я превърна в образователен „герой“ - особено в една просветна система, където за компютрите още се говори с известно чувство за дистанция, като за нещо не задължително в клас. Може би именно в това е истинската машина на времето - класната стая, в която можеш да се почувстваш като ученик от бъдещето. Е, поне от българското бъдеще.

Вадят хлапетата от ТВУ Монитор/18.01.2013

Настаняват във възпитателно училище само след навършени 14 години Децата под 14 години вече няма да бъдат настанявани в поправителни домове. Това е една от мерките в екшън плана за държавна политика в областта на правосъдието за детето, публикуван

От брой в брой за обществено обсъждане. В момента у нас има общо 8 интерната, в които се настаняват деца, извършили противообществени прояви. В половината от тези институции са приети хлапета на възраст под 14 години - общо 20 в цялата страна. По данни на работна група към правосъдното министерство интернатите за най-малките не изпълняват основната си функциия – да превъзпитават кривналите от пътя малчугани. Освен това по-голямата част от капацитета им не се използва и така се харчат държавни пари, които биха могли да се дадат за друг вид ресоциализация на деца престъпници. В момента от държавния бюджет всяка година се плащат 3 млн. лева за издръжка на поправителни домове. Затова в новите възпитателни заведения ще се настаняват само лица, навършили 14 години. Идеята е тези места да приличат на затворите за пълнолетни с отделения за различните по тежест наказания. Така например, ако се прецени, че хлапето не е опасно за околните и себе си, то ще получи правото да посещава масово училище, макар да е настанено в поправителен дом. Така ще получи покачествено образование и по-лесно ще се социализира. Ако пък непълнолетният престъпник получи наказание, което да изтърпява при строг режим той ще има право на индивидуална работа с педагози. Вместо интернат, децата под 14 години вече ще посещават дневни педагогически центрове, приемни семейства и т. н. Според експертите настанени твърде малки в поправителни домове, хлапетата не се превъзпитават, а напротив научават нови престъпни практики. По данни на работната група у нас общият капацитет на интернатите е 859 места, а броят на учениците в тях към март 2012 г. е 334. От тях момичетата са 64. В поправителните училища постъпват деца основно от семейна среда. Тези случаи обхващат 67% от всички хлапета. Най-често семействата на малките престъпници са преминали през тежък развод, имат много деца, за които трудно полагат грижи, или самите родители имат криминални прояви. При проследяване на семейния статус се установява, че при всички деца е налице комбинация от повече от три рискови

фактора в семейната среда. Най-честите причини за настаняване в интернати са кражби, бягства, повреждане на имущество, агресивно поведение.

Родителите ще имат право да избират как да се обучават децата им Сега/18.01.2013

Глоба заплашва семействата, които възпитават до 1 клас малчуганите вкъщи, но не са се регистрирали в общината Под натиска на родителските протести ГЕРБ най-после реши да премахне задължителното предучилищно обучение. Всички деца на възраст от 4 до 6 години ще могат да се обучават вкъщи или почасово. Но държавата си запазва правото да контролира родителския избор. Ако семейството избере детето да не ходи на детска градина, трябва да го обяви в районното детско заведение или в общината. Тази регистрация ще се подновява всяка година, а социалните служби ще следят родителите дали осигуряват необходимите грижи. Родителите, дори и да са съвестни данъкоплатци, няма да получават финансиране от държавата за извършваната дейност, както например е предвидено за частните детски градини от 2016 г. Ако родителите не се регистрират, подлежат на глоба от 50 до 150 лв., а при повторно нарушение от 100 до 500 лв. Задължителната предучилищна за 4-годишните трябваше да влезе в сила от 2016 г. ГЕРБ свика вчера извънредно заседание на просветната комисия в почивката на гласуването на второ четене на закона в пленарна зала. На него Снежана Дукова от управляващото мнозинство предложи освен целодневно или полудневно децата да се подготвят за училище чрез самостоятелна или почасова форма. Идеята бе подкрепена само от депутатите на мнозинството. Впоследствие се наложи зам.министърът на образованието Милена Дамянова, която беше апологет на задължителното държавно обучение, да дообяснява преимуществата на новия вариант.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 Според закона, ако едно дете е отглеждано до 1-ви клас вкъщи, подлежи на проверка дали е готово за училище. Но не е споменато кой ще извършва това. Зам. просветният министър обясни, че ще има и специална програма с посочени умения, които трябва да имат децата в края на всяка група от детската градина. Спешните промени вероятно ще бъдат развити в подзаконови актове. Не е ясно и откога промените ще влязат в сила - това ще се разбере, когато бъдат приети преходните и заключителните разпоредби на закона. Спешните промени в закона отново не дават яснота за статута на родителските кооперативи, които вероятно ще продължат да съществуват на ръба на закона. Става дума за малки организации от няколко майки, които отглеждат съвместно децата си. Дамянова повтори, че ако родителите искат да се обединят в нещо като родителски кооператив, трябва да се регистрират като частна детска градина. Още не е ясно дали ще се запазят глобите от 5000 до 10 000 лв. за нерегламентирано обучение в подобни кооперативи. Тези разпоредби се намират в края на обемистия закон, чието второ четене върви едва от два дни. Депутатът от „Коалиция за България“ Ивелин Николов бе против отпадането на задължителното държавно предучилищно образование с мотива, че „има опасност да съсипем нещо действащо“. Мнозинството отхвърли предложението му вместо задължителната детска градина за 4-годишните да се запише, че задължително е предучилищното образование за 5-годишните, а за 4-годишните - по преценка на родителите. Опозицията бе против задължителното държавно обучение на 4-годишните с единствения аргумент, че липсва материална база. От ДПС дадоха пример, че в 400 населени места в Родопите няма детски градини. „Кой родител ще се съгласи 4-годишното дете да пътува с автобус дори и на 5 км“, попита Лютви Местан. Днес разискванията дали предучилищното образование трябва да е задължително или по избор ще се прехвърлят в пленарна зала.

Децата учат вкъщи, ако социалните позволят Телеграф/18.01.2013

Родителите на деца от 4- до 6-годишна възраст ще могат да ги обучават сами вкъщи, но ако имат позволение от социалните служби. Това обяви вчера зам.-министърът на образованието Милена Дамянова след извънредно заседание на комисията по образование към парламента. На него бе приета поправка в проектозакона за средно образование, която ще бъде внесена за обсъждане в пленарна зала. Мотиви В началото на тази година ходенето на забавачка стана задължително за 5-годишните. С проектозакона, който в момента се обсъжда от избраниците, се въвеждаше задължително обучение в забавачка и за 4-годиш-ните, което трябва да влезе в сила от 2016 г. Измененията обаче бяха приети на нож от част от родителите, а и предизвикаха въпроси какво ще правят майките и бащите, чиито деца не са приети в забавачка. Така с одобрените вчера от комисията изменения се дава възможност на родителите сами да преценят дали искат децата им да ходят на детска градина или да ги обучават вкъщи до първи клас. Ако решат второто, те ще трябва да ги регистрират в детска градина или в общината. Според Дамянова регистрацията за индивидуалното домашно образование ще се прави всяка година, като ще е необходимо позволението на социалните служби, които ще следят дали детето получава всичко необходимо за развитието си. Регистрация „Това е възможност за онези 0,9% от родителите, които могат да гледат децата си у дома. Самостоятелната форма на обучение не предполага те да бъдат финансирани“, каза Дамянова. По думите й в момента на регистрация родителят ще се задължава да спазва специалната учебна програма, според която децата трябва да постигат определени резултати. Така например в края на обучението си 4-годишните трябва да разпознават основните цветове. Реално обаче никой няма да следи дали детето се е научило или не, тъй като отговорността остава изцяло на родителите. „И в момента в детските

От брой в брой градини не се провеждат изпити. Така и в самостоятелната форма няма да се провеждат“, категорична беше тя. Въпреки всичко в края на всяка година детето ще получава удостоверение за завършена степен от предучилищната подготовка. Кооперативи С новия закон за средно образование ще се дава възможност на родителите да се събират в кооперативи и да отглеждат по няколко деца наведнъж. Според разпоредбите обаче те трябва да са регистрирани като частна детска градина. Тогава те ще бъдат финансирани като такава. „Тези кооперативи трябва да отговарят на минималните изисквания, които държавата поставя. Те гарантират живота, здравето и сигурността на децата. Освен това в конвенцията на ООН за правата на детето изрично е казано, че всички институции, които предоставят образование, трябва да отговарят на минималните изисквания, които са валидни за дадената държава“, обясни още зам.-министърът.

Приемът в яслите ще става по нови правила 24 часа/17.01.2013

Нови правила за прием в детските градини ще има тази година във Варна. „Промените са готови, направихме ги след обсъждане с родители и различни организации. Предстои да бъдат одобрени и публикувани“, каза пред „Твоят ден“ началникът на отдел „Образование“ в общината Веселина Иванова. Заради липсата на подпис под документа на ресорния зам.-кмет Калинка Попстефанова, която е в болнични, Иванова не пожела да разкрие подробности. Стана ясно обаче, че класирането чрез компютър, което бе въведено за прозрачност и за да секнат опашките от родители предзабавачките, няма да се пипа. Миналата година от кандидатствалите за ясли и градини 2750 хлапета бяха одобрени едва 1700. От 1672 тригодишни деца в първите групи на петдесетте градини на първо класиране бяха приети 915, като 34% от тях влязоха с някакво предимство. Очаква се корекциите в наредбата за

прием да орежат именно привилегиите. Досега такива се полагаха на малчугани със заболявания, сираци или полусираци, близнаци, деца, отглеждани в приемни или многодетни семейства, деца, чийто един родител е неизвестен или е учител,както и хлапета на редовни студенти. Досега децата без привилегии се класираха на лотариен принцип. Майки атакуваха системата пред националния омбудсман Константин Пенчев с мотива, че малчугани от единия край на града влизат в забавачка в далечни квартали. Пенчев изпрати препоръки до общината да направи процедурата посправедлива. Това вече се изпълнява. От кметството обявиха, че през цялата 2012 г. в нови и преустроени забавачки са били отворени общо 450 места, а до края на тази година ще бъдат открити още 950 бройки. Първият нов обект за тази година ще бъде отворен днес - корпус за 50 деца към ЦДГ „Калина Малина“ с басейн и салон за музика и спорт. Той е изграден чрез публично-частно партньорство. Ако обещанията на общината се спазят, проблемът с настаняването в градините ще се реши. Междувременно кметството се зае да реагира по-гъвкаво на потребностите по райони в рамките на капацитета на яслите -свободни места за помалки деца се заемат от по-големи и обратното.

Учителят е в хармония единствено с децата Дума/17.01.2013

Талантливите ни българчета заминават в страни, където ги ценят, казва преподавателката по физика и астрономия в Природо- математическата гимназия във Враца Светла ВАСИЛЕВА .. Подписали сте отвореното писмо на Ивелина Момчева от САЩ до българските институции в подкрепа на НАО “Рожен” и финансирането на науката. Защо го направихте? - Писмото ми го изпрати едно от многото талантливи деца, с които съм имала възможността да работя. Казва се Валя Янчовска и в момента се занимава

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 с музика. Важен за мен беше и фактът, че младите физици бяха изключително активни в борбата за справедливо разпределение на средствата от Фонда “Научни изследвания” на МОМН, един от тях е мой бивш ученик. .. Вие преподавате физика и астрономия в Природоматематическата гимназия във Враца от 20 години. Как ще коментирате промените в Закона за предучилищното и училищното образование, които приравняват математическите гимназии към обикновените училища? - Първо искам да отбележа нещо много важно според мен. Този законопроект е прочетен от много малко от колегите и въобще не е обсъждан, поне при нас. Това е така, защото много дълго време се дискутираха отделни членове от него и в крайна сметка в момента аз поне не знам кой вариант се очаква да се гласува. Ще коментирам варианта, който е публикуван на официалната страница на Народното Събрание. Според него профилираните гимназии нямат право на прием след IV клас, което предполага те да станат СОУ, ако искат да запазят този прием. Според чл.30, ал.5 от закона тези училища имат право да се наричат “математически”, ако след това извършват обучение само в профил “математически”. Промяната на статута и наименованието на общинските училища като гимназията, в която работя, става с решение на общинския съвет, РИО на МОМН и кмета. Това означава, че е важно каква е стратегията за развитие на образованието в конкретната община. По моето скромно мнение, за нашия малък град това е невъзможно да се приложи, тъй като в нашата гимназия се предлага профилирано обучение и по природни науки. Дебатът реално е за това дали да останем профилирана гимназия и да продължим традициите на успехи в тази посока, или да станем СОУ, за да има работа за повече хора. Но аз си задавам много често въпроса: какво да обсъждаме, като няма нищо официално? Изключително важно е да се знае какво точно ще съдържат Държавните образователни стандарти за учебен план, профилирана подготовка и т.н. Вашите ученици миналата година

завоюваха второ и трето място на състезанията по физика в национален мащаб. Какво се случва с тези деца след завършване на гимназията? - Ученици от ПМГ “Акад. Иван Ценов” - Враца, участваха в Националното състезание по физика във Вършец. В него взеха участие 269 ученика от цялата страна. Малък град като нашия в най-бедния регион на Европа успя да завоюва общо 11 награди. На вашия въпрос отговорът е ясен - тези, които преди тях бяха на такива челни места, са вече студенти в чужбина. Имат ли шанс талантливите деца на България като условия за обучение, като отношение на обществото, като подкрепа от правителството? - Талантът има шанс там, където е оценен и са положени някакви усилия от страна на обществото и на държавата да бъде открит и развит. Мисля,че няма трезвомислещ човек, който да вярва, че това се случва в България. Работата с талантливите деца изисква високо ниво на подготовка на тези учители, които се занимават с тях. Техните преподаватели би трябвало да са включени в курсове за поддържане на квалификацията нещо, за което не се говори въобще. Финансирането на учениците за участие в състезания и олимпиади винаги е било проблем, защото парите от бюджета на училището никога не стигат за тези неща. Как мислите, докога ще продължи процесът на “изтичане на мозъци” от страната и кое е онова, което ще го спре или поне намали темпото му? - Ако погледнем по-оптимистично на този процес, бихме могли да кажем, че това е “реализиране на мозъци”. Те отиват там, където се ценят, и това няма да спре, докато при нас те са смятани за “луди звездобройци”, които въпреки всичко са останали в България. Тези, които се опитаха на направят нещо в България, останаха разочаровани. Ако се запитаме колко от учениците, които печелят медали на международните олимпиади по математика, физика, химия, биология, астрономия и информатика са останали в България, може би ще разберем тъжната истина: нищо не може да спре младите хора да се занимават с наука, но не и в България. Заинтересовани ли са учителите (и

От брой в брой финансово в това число) да работят с талантливи деца? - Смятам, че младите хора са наистина талантливи и можещи. През последните 20 години съм имала шанса да работя с много такива. Ученици от нашата гимназия са участвали в международни олимпиади по физика, химия, математическа лингвистика и математика. Учителите работят само и единствено в името на децата. Мотивацията ни идва само от факта, че децата ти вярват и очакват да им помогнеш да се развият и да успеят да покажат наученото в конкуренция с найсилните в страната в тяхната област. От 2009 г. има национална програма “С грижа за всеки ученик” - модул “Осигуряване на обучение на талантливи ученици за участие в национални олимпиади”, която осигурява, макар и много малко, финансови средства за допълнително обучение - но само при условие, че през миналата учебна година има ученици, достигнали до националния кръг на олимпиадата по съответния предмет. Работата с талантливите ученици за подготовка за участие в националните състезания и олимпиада изисква много усилия от учителите и в повечето случаи се опитваме да не си задаваме въпроса за финансовото измерение на тези усилия. За какво не стигат парите в българското образование? - Системата на делегираните бюджети дава възможност на директорите да управляват средствата на училищата. Големите училища като нашата гимназия разполагат с немалко финансови средства и при добро управление те може да стигнат за всичко, без, разбира се, за увеличение на заплатите на учителите. Качествено образование според мен има само там, където има добри професионалисти, та макар и пишещи с тебешир върху черна дъска. Лъскавата материална база и интерактивните дъски не са мерило за това дали учениците знаят повече. Никакви средства не се отделят за поощряване на развитието на учителите и оценяването на постигнатото от тях. Системата повече деца - повече пари не доведе по повишаване на възнаграждението на учителите, нито до повишаване на качеството. И така сме в

един порочен кръг. Какви са другите проблеми пред образователната система (освен че е недофинансирана) според вас? - Тази система е най-коментирана, най-реформирана и е приоритет само на думи. Намалява раждаемоста в България, което означава закриване на училища. По-голямата част от младите хора напускат държавата ни и реализират своите знания извън България, и за съжаление нямат намерение да се върнат. Реформите - добри или лоши - все пак трябва да се започнат и това не се случва. Ние, които работим в тази система, сме в постоянен стрес, защото от нас се изисква все повече и повече, без да има допълнително заплащане. Малко са вече и колегите, които са мотивирани да работят на високо ниво, защото това не ти носи нищо. Няма я връзката на МОМН с учителите, които се предполага, че трябва да работят за изпълнение на стратегията за развитие на образованието. Няма я така желаната от нас прозрачност за всичко, случващо се в системата. И според новия закон отново няма мандатност на директорите. Проблемите се оказват много, а решенията - малко. Вие сте учител. Какво се случи с вашата професия през последните години? - За обществото учителите са хората, които имат много ваканция, свободно време и дотук. Нашата работа зависи от много институции и от много хора. Контролът се извършва всекидневно от тези, които обучаваме, от техните родители, от тези, които ни ръководят, от институциите за закрила на детето, РИО на МОМН и т.н. по редицата. От моята практика мога да кажа, че единствено с децата сме в хармония, по една проста причина, че и двете страни разбираме, че трябва да се учим и да търсим заедно пътя, за да постигнем най-добрите резултати. Основен проблем в нашата професия според мен е малкият брой млади учители, които се решават да започнат на това поприще. Това е напълно разбираемо при условие, че до момента те започват със стартова заплата от 450 лв. Съгласна съм и с твърденията, че да си учител е призвание, но за съжаление високите резултати и издигането на имиджа на училището не хранят нашите

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 собствени деца. И в новия проектозакон за предучилищно и училищно образование се отделя голямо внимание на квалификацията на учителите, но големият въпрос е как се финансира тя. На 17 февруари 2012 г. беше представен от г-н Игнатов проект на стойност 75 млн. лева за квалификация на педагогическите специалисти. Логично е да се запитаме близо година след това какво става с тези пари? До този момент, поне от това, което е публично, все още не е започнало реално обучение, при това според инструкцията към проекта вероятността да попаднат в това обучение хора на моята възраст е много малка. През 2009 г. имах шанса да се включа в обучителна програма за учители по физика в CERN, най-големия научен проект в Европа. Там има център за обучение на учители от цяла Европа, което показва вниманието на научната общност към тези, които подготвят децата за наука. Питам се при нас как е няма условия за наука и затова няма смисъл от развитието на учителите. Едно сравнение, което чух в CERN, ме впечатли много. Ще го споделя и с вашите читатели: “Представете си физиката като един недостижим връх, който детето трябва да покори. Предполага се, че ти - учителят, трябва да го накараш да се качи на него”. Според г-н Сторн, ръководителя на тази програма, учителят е важен, защото “той играе ролята на хеликоптера, който качва учениците там, където много трудно се стига”. Смятам, че в моята практика съм успяла да покажа на голяма част от учениците си, че върховете могат да се покорят, въпреки всичко и въпреки всички.

Махнаха „просвета” и „учител” от училищния закон Дума/17.01.2013

Управляващите отказаха да запишат, че образованието се финансира приоритетно, повече от половината депутати отсъстваха Понятието “просвета” бе изцяло премахнато от депутатите на ГЕРБ

в новия Закон за предучилищното иучилищното образование. Това стана при започналото вчера второ четене на закона, който трябва да замени сегашния Закон за народната просвета. Не бе прието нито едно предложение от опозицията. Само споровете по заглавието отнеха повече от половин час. Първо Валентина Богданова от КБ предложи в заглавието към “образование” да се добави и “възпитание”, а депутати от мнозинството отговориха със семантични, академични и философски лекции що е образование в постмодерното общество и четене на тълковния речник. Предложението на Лютви Местан в заглавието да остане традиционната забългарската идентичност дума “просвета” бе подкрепено от всички изказали се без депутатите от ГЕРБ. Живеем в епохата на неолибералната теза, че няма народ и нация, има космополитно общество, в нашето възпитанието е изхвърлено от училище преди 20 години, иронизира Станислав Станилов от “Атака”. За 4 часа депутатите успяха да гласуват първите 6 члена от около 400 текстове на закона. Половин час отиде в стария спор да има ли задължително вероучение в светското училище, прекратен накрая от министър Сергей Игнатов, който заяви, че насила вяра не се насажда. Повече от половината депутати отсъстваха от дебатите, в гласуванията електронното табло отбелязваше от 76 до максимум 111 депутати. Предложението на левите Валентина Богданова и Ивелин Николов в общите положения назакона да бъде вписан конкретно учителят като основен участник в образователния процес бе отхвърлено с мотива, че учителят се споменавал в глава 11 на закона. Със същия мотив от основните принципи на образованието бе отхвърлено постоянното повишаване на квалификацията на учителите, защото то пък било в глава 14. Без обяснения мнозинството отхвърли и предложението им да не се закриват областните ресурсни центрове за работа с болни и други деца със специални потребности. Мотивът им е, че 11 000 деца ще останат без специални грижи, тъй като много малко от училищата могат да назначат

От брой в брой ресурсни учители и много общини няма да открият свои центрове. Може да сте правили обществено обсъждане, но обществен договор по идеите ви няма, нашите идеи са предложени от учителите, не са изсмукани отнякъде,обърна се Ивелин Николов към колегите си от ГЕРБ. Скандално не бе прието и предложението на Огнян Стоичков от “Атака” финансирането на образованието като приоритет да бъде записано като принцип. На думи говорите за приоритет, но в бюджета за 2013 г. образованието е на пето място, а по повишаване на средствата е на 12-о място, отбеляза Ивелин Николов.Въвеждането на задължителна забавачка за 4-годишните не успя да стигне до гласуване в пленарното време. Мотивът на вносителите е, че отрано социализираните деца са по-успешни в развитието си след това. Синият Мартин Димитров обаче възрази, че родителят най-добре знае кое е добро за детето му и че 40 организации ще поискат вето, ако текстът бъде приет.

Забавачката задължителна и у дома Преса/17.01.2013

Според министър Игнатов само 1,9% от родителите не искат децата им да ходят на детска градина Пълният хаос при приемането на училищния закон доведе абсурдни предложения. След като цялата опозиция - отляво и отдясно, се обяви против задължителното обучение за 4-годишните деца, ГЕРБ-ерът Снежана Дукова предложи компромис. Тя ще внесе текст, според който тези деца ще могат да се обучават по индивидуален план и у дома или в групи. За групите обясни, че така дават право децата да се възпитават в родителски кооперативи. Това са места, където един възпитател събира пари от семействата, за да им гледа децата. Индивидуалното обучение обаче обърка всички. Не само опозицията, но и ГЕРБери се питаха какво точно означава това. Днес образователната комисия трябва да гласува новата поправка, макар че според БСП това ще бъде в нарушение на правилника.

„Този текст е съгласуван с мен, но все пак да го видим“, побърза да се застрахова и образователният министър Сергей Игнатов. Според него идеята е добра, защото имало високообразовани семейства, които искали сами да възпитават 4-годишните си деца. За целта те трябвало да се регистрират в социалните служби на общината или в детските градини. Няма никаква яснота обаче как те ще доказват, че наистина образоват детето си. Дукова пък обясни, че когато детето стане на пет години, то трябва да покаже, че е обучавано. Тя обаче нямаше идея как точно ще стане това. Нито депутатката, нито министърът могат да кажат дали ще разрешат и на бай Хасан от Филиповци да възпитава четиригодишното си дете. „Нека има решение и тогава ще разсъждаваме как ще се процедира с българския гражданин от Филиповци и как - с този от Монтана“, каза Игнатов. По идея на министъра групата на ГЕРБ се инати и държи на задължително образование за 4-годишните. В пленарната зала той каза, че само 1,9% от родителите не били съгласни. В момента посещаемостта на детските градини е 80%, твърди Игнатов.

Брюксел иска мъже в клас Стандарт/15.01.2013

- Проф. Игнатов, правителството взе решение да има отделна оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Какво ще ни донесе това? - Тя налага нова визия за развитието ни поне до 2030 година, в която едни от основните приоритети са науката и образованието. Заложена е схема от предучилищното, през училищното и висшето образование до развитието на научните центрове. Всички са като скачени съдове. След пет или десет години бих искал нашето предучилищно и училищно образование да са като във Финландия днес. А управлението на висшето образование да е като в САЩ. Това са най-добрите образци. До 2020 година е усвояването на парите, но резултатът ще дойде до 25-30-та година. - Как си представяте да стигнем модела на Финландия в училище?-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 Искаме да постигнем същите показатели, които Финландия е постигнала. Това означава и висококвалифицирани и авторитетни учители, повишаване на авторитета на учителската професия. Това означава абсолютно либерален модел, защото учителите имат огромен избор на учебни пособия и на това как да преподават. Обаче има един показател, който поставя под съмнение системата - че сме на последно място по заплащане на труда в тази сфера. Предстоят изключително тежки години на модернизация и реформи. Те започнаха, но ако сега се спре и чакаме още 10 години, отново ще изостанем. Учителите за мен са най-важните, защото, за да можеш да надграждаш, трябва добро училищно и предучилищно образование. За да го имаме, трябва професията да бъде обгърната с достойнство, хората да бъдат добре платени и да не мислят за насъщните проблеми. Един преподавател е творчески човек, той трябва да може да се развива, да купува книги, да ходи на театър и да пътува. Пропастта между учителите и университетските преподаватели трябва да изчезне. Затова първо в закона ние създаваме условия средното образование да се доближи до висшето, университетите да акредитират курсове, младите преподаватели от вузовете да влизат в класните стаи. Сега предприемаме стъпки да се повишат заплатите на учителите. Има един пример, който ми яде сърцето - млад колега, завършил културология в СУ, преподава английски в една много добра гимназия около 18 часа седмично. Заплатата е 300 лева, защото не преподава по специалността си, макар че има всички сертификати за езика. Какво очакваме, като не му даваме достатъчно пари, а само налагаме изисквания? Сега направихме малка стъпка - стартовите заплати се вдигат със средно 11-12 на сто. Взехме решение всички пари, които се дадоха допълнително в бюджета, да отидат за увеличение на заплатите до последната стотинка. Това означава, че всички индивидуални заплати ще се повишат в рамките на стандарта. Трябва да се преодолее тази вътрешна съпротива да се увеличават заплатите. Защото дори и да има пари в системата, на различни нива чиновничеството започва да се чуди - ама ще има ли за крушки, за керемиди и така нататък. - Ще има ли следващо повишение?

Или то остава за друг мандат, ако има такъв? - Следващ мандат аз съм убеден, че ще има. Но дотогава ще видим какви ще бъдат приходите в бюджета през април-май. Ако се появят някакви допълнителни пари в държавата, част от тях ще отидат отново за образованието. Стълбовете на едно общество са училището, учителите и органите за граждански ред. Днес величието на една държава не се мери по броя на дивизиите, а по нивото на образованост и по сигурността, която всеки гражданин трябва да изпитва. Така че трябва да се направи всичко възможно нашите учители да отидат напред по заплащане. Между другото, Брюксел ни поставя въпроса да върнем мъжете в училище. Професията е много феминизирана. Като ходя там на Съвет на министрите, постоянно чувам, че трябва да възстановим обръщението „Господин учителю“.- С новите учителски портфолиа въведохте оценка на преподавателя от учениците. Не е ли раничко? - В началото на 90-те въведохме същото нещо за университетите и всички казваха „Не е ли рано?“ И дълго време в някои университети криеха тези рейтинги. Нека оценката на учителския труд да е комплексна. Не че мнението на ученика ще повлияе тотално, но е хубаво да имаме тази обратна връзка. Когато го въведохме във висшите училища, всички казваха „Сега преподавателите, които са приятели със студентите, ще имат високи оценки“. Оказа се обратното - тези, които са строги, имаха най-висока оценка. - Студентите са мотивирани хора, докато в средното образование има цели гимназии, където учат деца без всякаква мотивация. - Това няма ли да ги мотивира? Когато те започнат да дават оценки, изведнъж стават много важни в системата. Това първо променя мотивацията, и второ - създава общност. Естествено, че никой няма да уволнява учители за тези оценки, но те ще имат самодисциплиниращ ефект за всички и постоянно ще водят до повишаване на качеството. - Какво става с проверката на Световната банка във фонд „Научни изследвания“? - Световната банка ще представи доклада си до края на февруари. Те

От брой в брой бяха вече два пъти тук тази година, имат постоянна комуникация с фонда. Инспекторатът също проверява, друг е въпросът, че никой не си е представял обема от работа. 1600 страници е само описанието на документите, които трябва да провери инспекторатът. Инспекторатът е взел хора от АДФИ, които проверяваха до септември. Там се е стигнало до дела в съда, защото АДФИ иска нещо, което по никакъв начин не може да стане - да се пуска обществена поръчка за това кои да бъдат рецензенти. Няма такава практика по света, казвам го като учен, не като министър. Фондът влезе в един режим на проверка и не знам кога ще излезе. Сега, който и да дойде да ги проверява, ще му трябва много време - спазени са всички процедури и са водени стриктно документации. А Световната банка дори се учуди, че искаме проверка. Те не смятат, че има причина някаква външна структура да се намесва. Този наш модел винаги да сезираме някакви органи навън не играе добре за нас. Аз не съм видял французи или германци да плюят така държавата си. Ние имаме два конкурса - 2008 година и сега. И мога да ви кажа, че в сравнение с 2008 година конкурсът сега е не просто прозрачен, а сме изхвърлили в кошчето всички опити някой да поиска даден проект да мине. И това го знаят тези, които ме обвиняват, защото и те са лобирали. Няма да им кажа имената, но ей това кошче беше пълно с проекти, които са ми давали. Всеки идва и вика „Серго, тука има един проект...“ И Серго го хвърля в кошчето. Исках да спазим всички процедури. И ето какво стана - скандал.- За вас като учен не е ли проблем проект за виртуална изложба да вземе близо 300 000 лева? - Това трябва да го каже рецензентът. В нашите среди постоянно се говори за псевдонаука. Като хванем трима учени, всеки сочи другия и казва, че не е истински учен. В науката в цял свят е прието така: има рецензенти и тях не можеш да ги рецензираш. В следващия конкурс ще има други рецензенти и други ще спечелят. В крайна сметка, който и да е спечелил, спечелил е на някакво национално ниво. Дай Боже един ден два-три проекта да изиграят някаква роля в световната наука. Честно казано, когато ми донесоха

списъка на спечелилите, аз отказах да ги чета. Защото аз нямам право да ги гледам, нямам право да се произнасям. Нямам и компетентност по никакъв начин да оценявам проектите, аз следя дали е спазен общия бюджет на сесията. Може на пръв поглед на мен заглавието да ми звучи смешно, но като видиш документацията, положението се оказва по-различно. Оценява се проектът, не учените. Сега болката на някои е „Ние сме печелили два пъти, а сега сме отхвърлени“. Оценява се проектът! Появява се някой млад, който се е научил да пише проекти и да ги печели, и много често измества други учени. Като пишеш проект, ако си умен, ще си наемеш и умни учени, които да ти свършат работата. - Има фирми, регистрирани в последния момент, които са спечелили конкурса. - Спазени са процедурите. Сега назначена от мен работна група учени предложи нов проект за правилник, който до момента не е бил създаден. Но ние трябва да се научим да уважаваме интелектуалния труд на своите колеги. Хуманитарната наука също е наука, точно както и природо-математическите. Още повече, че светът върви към холистичен подход на познанието. Ние всички търсим отговора на един въпрос, но по различни пътища.

8,7 млн. лева за ромчета в училище Труд/14.01.2013

Над 8,7 млн. лв. е планирало да изхарчи между 2013 и 2015 г. правителството, за да интегрира в училище децата от ромски произход. Парите ще бъдат осигурени от не само от бюджета, а и от оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, Ромския образователен фонд и програмата ROMed към Съвета на Европа. Техен разпределител ще бъде Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Според програмата на центъра 40% от средствата трябва да отидат по проекти, които ще осигуряват равен достъп до образование на децата от етническите групи. Останалите пари ще се разпределят за работас родители, за да не спират те децата си от училище,

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 както и за запазване и на културната идентичност на малчуганите. Идеята е да се подпомагат и училища, и общини, където има проблеми и с турскоговорещите роми, които не знаят български. В последно време има и много деца на емигранти и бежанци от арабския свят, Азия, Африка и бившите съветски републики, които също трудно се адаптират в училище. В навечерието на ромската Нова година от центъра за междуетнически диалог „Амалипе“представиха основните стереотипи за ромите сред учители, лекари и социални работници в няколко райони на България. Според анкетите ромите се възприемат най-вече като престъпници, мързеливи и необразовани. Около 26% от учителите обаче смятат, че образователните изисквания към ромчетата трябва да са по-ниски, а те да учат повече музика и трудово обучение.

Училищата вземат пари срещу оценки Банкеръ/12.01.2013

Изглежда, че колкото по-дълго депутатите бавят приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование, толкова повече отделни пасажи от него придобиват абсурден вид и тоталитарен блясък. Същото твърдение вероятно ще е в сила и за новите държавни образователни стандарти. Очертава се двата нормативни акта да затвърдят абсолютния контрол на едно лице (в случая образователния министър Сергей Игнатов) върху цялата система от училища и детски градини. В законодателния текст, претендиращ за иновативност, качество и активно ангажиране на неправителствените организации, бизнеса и гражданите, всъщност са заложени тежки глоби за родителите при неизпълнение на “партийната повеля”. Децата се разглеждат “под микроскоп” като материал за постигане на користни цели, без “умните глави” от образователното ведомство да се интересуват от индивидуалното им развитие, потенциала и предпочитанията им. Буди недоумение, че образователната ни система дори не

е вкарана в пожелателна финансова рамка. Под преструктуриране, за което са предвидени десетки милиони левове, явно се разбира закриването на неизгодните за държавата училища. А плановете уж бяха законът (забавил се повече от година) да е полезен с модерните си идеи за реорганизация на гимназиалното образование, за държавно финансиране за частните училища и за създаване на обществени съвети, съставени от родители, бизнес и общини, които да контролират практическата му реализация. “Ние сме първите, които включиха родителите в системата на образованието. Те са отговорни за децата си и знаят най-добре какво е най-добро за тях”, подхвърли небрежно в един сутрешен блок заместникминистърът на образованието Милена Дамянова. След което заяви, че санкциите за родители, които спират четиригодишните си малчугани да ходят в задължителните предучилищни паралелки, ще се използват само като крайна мярка. Един вид излиза, че родителите са включени в играта само за да бъдат “финансови донори”, плащащи глоби заради правото си да изразят мнение как да отглеждат синовете и дъщерите си. Неотдавна от Националната мрежа на родителите изразиха основателна тревога, че и с новия закон образованието в България ще запази тоталитарното си статукво, а българските деца ще продължат да страдат от “нечовешката, потъпкваща достойнството им образователна система, напомняща по-скоро репресивен апарат, отколкото институция, спомагаща за развитието им като свободни и ерудирани личности”. Странно как децентрализацията и автономията се изразяват в на практика неограничените правомощия на ресорния министър. Той ще контролира всички органи в системата, ще назначава служители в регионалните инспекторати, ще одобрява учебници и програми, ще дава или отказва регистрация на частните училища и градини. Абсолютно безпрецедентно за целия цивилизован свят само нашата държава въвежда задължително посещаване на институция за обществено отглеждане и възпитание на деца на четиригодишна възраст. Не на последно място, министърът сам

От брой в брой ще определя и държавните образователни стандарти. Те ще бъдат административно разписани след приемането на закона. И именно в тях се съдържат всички аспекти на образователния процес, включително и финансирането. Което от своя страна предизвиква въпроса защо ни е нов закон, след като с него не се решава почти нищо? Желаещите да отворят частно училище ще бъдат обременени от тежки процедури по регистрация и ще са принудени да правят огромни инвестиции, след които да се надяват на благоволението от образователния министър. Хубаво е, че от 2016-а частните училища ще получават бюджетна субсидия, колкото е издръжката на един ученик в държавно школо. Но парите пак ще бъдат спускани и разпределяни “отгоре” без прякото участие на родителите, което си е малко по-съвременна форма на контрол. Общественият съвет с родителско участие, създаващ се със закона, поскоро ще има представителна функция, отколкото реални правомощия. От Министерството на образованието например посочиха, че чрез анкети сред родителите и учениците ще се оценяват работата и компетентността на учителите. Но какво от това? Атестациите пак ще се правят от външни комисии, тяхно ще е крайното решение дали един некадърен или блестящ, но строг даскал да бъде уволнен. Друг е въпросът, че изгонени от образователната система едва ли ще има, защото учителите станаха кът заради мизерното заплащане. Образователният “купон” ще стане още по-шумен с планираното въвеждане на нова система за атестация и финансиране на учебните заведения. Тя вероятно ще влезе в употреба още от 2013-2014 г. с последваща корекция на сега съществуващите образователни стандарти. В нея се предвижда училищата да получават оценки за качество по петстепенна скала, подобна на хотелите. Дано само класните стаи да не бъдат оборудвани с луксозни легла и матраци - тогава учениците съвсем ще заспят. Едно училище ще получава повече пари, ако успехът на учениците му от матурите и външните оценявания е висок. Всъщност, дори ако възпитаниците имат

някакъв напредък спрямо миналата година, директорът пак ще може да иска допълнителни средства. Планира се той сам да решава как да ги изразходват за бонуси към учителските заплати или за модернизация и оборудване. По този начин трябва да се поощрят школата, успели да накарат децата си да залягат над учебниците. Реализацията на подобна схема обаче е белязана от немалка доза порочност. Очевидно преподавателите ще бъдат заинтересувани да пишат повисоки оценки, чрез които да увеличават доходите си. Така освен по процент неграмотни ученици току-виж сме се оказали европейски лидери и по високи оценки. Бонусите ще зависят и от външните инспекции, както и от неизвинените отсъствия. Но тепърва се мисли как да изглежда и какви функции да изпълнява бъдещият инспекторат. А отсъствията пък съвсем не са фактор, свързан с качеството на образованието. В същото време училищата, в които резултатите падат, ще взимат пари, за да въвеждат допълнителни часове, летни занимални и други методи за повишаване на успеха. Тоест, ако един директор иска да развие учебната програма, а няма пари, трябва да накара учителите си да пишат двойки, за да усвои допълнителни средства. И това ако не е добър стимул... Просветното министерство смята също така да разреши на училищата да въведат собствени правила за разпределяне на стипендиите като друга мярка да се стимулират учениците да изкарват по-висок успех. Ръководствата им ще може да избират дали да увеличат размера на парите, давани на най-добрите ученици, или да повишат паричните стимули за участия в олимпиади и състезания. “Трябва да разграничим бележкарите от наистина мотивираните да учат. Учениците, които участват на състезания и олимпиади и така издигат престижа на съответното учебно заведение, заслужават допълнителни стимули”, казва директорът на столичното 23-о училище Нина Чанева. Сега всички випускници с успех над 5.50 взимат по 21 лв. на месец, колкото е и размерът на социалната стипендия. Но по логиката на Чанева отличниците ще излязат бележкари, ако не искат да ходят по олимпиади.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 Софийските учители са най-пасивни 24 часа /11.01.2013 Учителката по информатика и информационни технологии от 73-о СОУ в София Мими Виденова е една от 365-те личности на образованието в света. Нейно интервю се появи на блога на вицепрезидента на „Майкрософт» за образованието в цял свят Антъни Салцито. - Г-жо Виденова, как попаднахте в първенците според «Майкрософт»? - Училището ни е партньор по програма на «Майкрософт», насочена към образованието. В тяхната мрежа комуникират учители и преподаватели от цял свят. Аз съм регистрирана на техния сайт «Партньори в познанието». Бях публикувала информация за проекти, по които работя. - Каква е спецификата на вашата преподавателска работа? - Най-важното според мен е да се ангажира вниманието на учениците в часовете. Един от проектите, по които работих, е междупредметна връзка между математика и информационни технологии. Аз обучавах учениците как да работят със софтуер за начертаване на различни фигури по математика. В часовете се учихме как да работим с тази програма, което облекчаваше колежката по математика Другият проект е да ангажирам вниманието на седмокласниците. Те се интересуват предимно от предстоящото кандидатстване. Важните уроци са български език и математика. Сдружението «Образование и технологии» инициира проект «Машина на времето», в който с удоволствие веднага се включих. Учениците трябваше да си изберат точка от миналото или от бъдещето и всеки от тях да отпътува дотам и да разкаже какво вижда чрез средствата на технологиите. Така провокирахме въображението на учениците. Бяха ангажирани в часовете с нещо, което наистина ги интересува. На фона на това аз успях да преподам материала. Показах им как в презентация да поставят различните анимирани ефекти. - И как виждат бъдещето вашите ученици? - За съжаление днешните деца нямат голяма фантазия. Някои предпочетоха да се върнат към познати теми от миналото. Там децата са по-сигурни.

- И все пак какви са впечатленията от днешните ученици? - Ако това, което се прави при нас, отразява българското образование, нивото е много добро. Вярно, не мога да съдя за всички по едно от петте училища с най-висок бал в страната, но се надявам колегите да работят така, че да достигнат достатъчно добро ниво. Мисля, че в страната има много добри учители, които дават всичко от себе си и които учат много добре децата си. С такива впечатления съм от българските форуми, където се срещам с много колеги. Участниците от София са най-пасивни по състезанията. Колегите правят чудеса. Участвах като жури на състезанието «Джон Атанасов». Иначе децата са едни и същи всяко поколение. Все казваме «какво беше по наше време». Няма такива неща. Ако успеем да предизвикаме интереса им към знание и към наука, те ще отговорят адекватно. Ако ги пренебрегваме, установяваме, че са неграмотни в кавички. Защото ние си мислим, че те трябва да знаят дадено нещо, но никой не се е сетил да им го каже - С различно самочувствие ли сте в последните дни? - Не бих казала. Ласкае ме вниманието, но аз получавам оценка на труда си от няколко години насам на достатъчно високи нива. Имам 2 номинации за IT мениджър - през 2010 г. в категория иновации, а тази година - в категория ефективност. Номинира ме г-жа Стела Запрянова, която е директор на нашето училище. Благодарение на нея успявам да реализирам моите проекти, защото подобно нещо не се случва без подкрепата на ръководството на училището. Спечелих специалната образователна награда на името на Явор Димитров на клуба на IT мениджъра. Миналата година Българската асоциация по информационни технологии ме оцени високо, спечелих тяхната награда за образование. Сертифициран преподавател съм по програмата «Windows в класната стая». Получавам внимание от доста време. - Може ли българският учител да има достатъчно високо самочувствие, като се имат предвид доходите му? - Малко трудно, но с повече оптимизъм и вяра се справяме. Не е невъзможно. - Всъщност признанието на „Майкрософт» ще се отрази ли на заплатата ви? - Надявам се да има някакво отражение като материален стимул.

От издателите Списание “е-Обр@зов@ние” е Вашият специализиран форум, форумът, където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничество под формата на статии, практически разработки, интересни материали за образованието в България и света. Съвместната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработките си в следния формат: • Заглавие: изразително и информативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). Посочвайте и към коя рубрика е материала; • Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в статията, в какъв контекст/ситуации и какви заключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива ситуации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!; • Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, снимки...) – разпределено в раздели и подраздели (препоръчваме разделите да се именуват): • Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подраздели: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш избор; • Първият раздел е желателно да бъде кратък – “Въведение” или нещо подобно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, където въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...; • Последният раздел може да се нарича “Заключение” или “Изводи и препоръки” и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, методически, организационни или специфични препоръки и др., вкл. неформален коментар на автора. • Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения; • Използвана литература/Библиография – Списъкът с използваната литература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език; • За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с главни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание) Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбираеми и по-полезни за потребителите, което ще повиши качеството. ПРАВИЛА ЗА НАБОР И ПУБЛИКАЦИИ НА СТАТИИ/СЪОБЩЕНИЯ Уважаеми автори, за статиите в електронното издание “е-Обр@зов@ние” важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естествено, има и някои специфики. За ваше улеснение ще ви припомним някои от правилата: 1. Публикуваните материали не се хоноруват, но се признават като част от изискванията по Наредба 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета за придобиване на професионално квалификационна степен – чл. 17, ал.1, т.7 и чл.22, т.3. За

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 публикациите ще ви бъдат издадени съответните служебни бележки и заверени копия; 2. Статиите си подготвяйте във формат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и г и изпращайте на e-mail адреса на изданието: е-obrazovanie@ciela.net; 3. Обемът на статиите да бъде около 3-4, до 6-8 (по изключение до 10) страници х 1800 знака. Обемът на съобщенията – до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака. 4. Статиите се публикуват, като запазват практически напълно авторската си идентичност, вкл. особеностите на авторския правопис; 5. Илюстрациите се приемат вградени в текста. По изключение, ако не са вградени, трябва да са във формат JPG или PNG; 6. Не се допуска използването в текста на празни редове, освен в случаите, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели в статията; 7. Текстовите параграфи да са кратки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), там където е възможно; 8. Между думите в материала се поставя само по един интервал, не повече; 9. Да се ползват акценти: цвят, болд (получерно), главни букви... 10. За определени места авторът може да подготви и разширен (пояснителен) текст и така да удовлетвори различната степен на подготвеност и на потребност на читателите. Препоръчваме, тези текстове да се маркират в жълто, така че ако читателя прецени, че жълтите текстове са твърде детайлни, прекалено подробни, например в юридически аспект – да ги прескочи. В легенда да се укаже, че по-подробния текст е в жълто. 11. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точка-запетая (;) и др., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!; 12. Вековете да се изписват с римски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се изписва с думи (но не е задължително). Когато е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките); 13. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изключение на общоприети и известни съкращения на величини и термини; 14. За скоби в статиите следва да бъдат използвани полукръглите скоби от клавиатурата – ( ), а не параметричните черти – /, с изключение на случаите в текста, които изискват използването именно на такива черти. Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена рецензия. Цена за рецензията – 5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака). Заб. 2: Материалите ще се публикуват само ако институцията където работи автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

От издателите АНКЕТНА КАРТА Вашите мнения, предложения и коментари за публикации, попълнени в анкетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 50-2013 При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка: