сп. е-Обр@зов@ние_бр.52 (2012/2013 - май) by Rumyana Proykova

l Обучението на пазара на труда в условията на учене през целия живот l Готовност на българските училища да прилагат електронно обучение в образователновъзпитателния процес

Формиране на граматически правилна реч в детската градина

ИЗДАВА: “СИЕЛА НОРМА” АД, програма “Обр@зов@ние” и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България Информационно и научно-методическо издание

Адрес: София, бул. “Владимир Вазов” 9, тел.: 029030027, 029030000 http://www.ciela.net/ е-mail: е-obrazovanie@ciela.net; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314 666

Формат: 70х100/16

ISSN 1312-2886 РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: (по азбучен ред) г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев, г-жа Виолета Дряновска, г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков, доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения Тополска, проф. д-р Ирина Колева, г-жа Мария Баракова, г-жа Надежда Николчева, проф. д-р Нели Иванова, проф. д-р Петър Балкански, доц. д-р Петя Асенова, проф. д.п.н. Пламен Радев, проф. Румен Вълчев, проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин, д-р Таня Желязкова - Тея, Татяна Досева, доц. д-р Чавдар Катански

РЕКЛАМНА ТАРИФА /цена с ДДС за готов материал/ Банер - Графика - текст 60 лв./брой; 240 лв./година – до ½ страница 90 лв./брой; 360 лв./година – до 1 страница

За въпроси: “СИЕЛА НОРМА” АД, бул. „Владимир Вазов” 9, тел. 029030027 – Г. Пройков

Съдържание: 1. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ Доц. д-р Чавдар Катански - СУ „Св. Климент Охридски”, гр. София

Обучението на пазара на труда в условията на учене през целия живот.... 4 2. ДЕТСКА ГРАДИНА Катя Дончева Николова - ОДЗ №3 “Патиланско царство”, гр. София

Формиране на граматически правилна реч в детската градина............... 12 3. Промените без които не можем Бисерка Василева - началник на РИО гр. Сливен

Готовност на българските училища да прилагат електронно обучение в образователно-възпитателния процес......................................................... 18 4. ОТ БРОЙ В БРОЙ Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ.......................................................................................... 34 5. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ Информация за авторите...................................................................... 60

Учене през целия живот Уважаеми читатели! Уведомяваме Ви, че след 10-годишно присъсътвие на електронния пазар списание “е-Обр@зов@ние” за съжаление няма да излиза за известен период от време. Екипът на списанието благодари за Вашето сътрудничество и разбиране! Екипът на сп. “е-Обр@зов@ние”

Обучението на пазара на труда в условията на учене през целия живот Въведение в проблематиката Пазарното търсене и предлагане на труд е възникнало исторически с установяването на стоково-паричните отношения, респективно с развитие на стоковите, фондовите и финансовите пазари. В хода на историческия процес на разделението на труда, още през робовладелското общество, се е появил и пазар на който се извършва покупко-продажба на една по-особенна стока – т. нар. жив труд. В тогавашната си примитивна, от съвременен аспект, форма пазарът на роби задоволявал потребностите на робовладелците от жив труд, който те купували заедно с хората и с тяхната работна сила, т.е. цялостна способност за труд. През епохата на феодализма също съществува търсене и предлагане на труд, които нямат ясно изразен пазарен характер. Феодалите са били абсолютни собственици на своите територии (феоди). Те са разполагали с живеещите на тези територии хора, респективно с тяхната работна сила и са експроприирали част от продукцията

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 на труда им. В замяна предоставяли военна защита, правосъдие и подържали обществения ред. С наченките на промишленото производство и възникването на буржоазията се възстановили пазарните отношения и в сферата на труда. Оформили се двата пазарни субекта: работодател (купувач на труд) и работник (продавач на труд). Пазарът на труда и неговите институции станали мястото, където те се срещат, договарят цената и реализират покупко-продажбата тази по-особенна стока – човешкия труд. При социално-икономически условия на социализма официално не съществуваше пазар на труда, тъй като беше възприета идеята, че човешкият труд не е и не може да бъде стока и респективно да бъде предмет на покупко-продажба. Той се разглеждаше като исконно основно право на човека и дори като негово задължение към обществото. Вместо пазар съществуваше т.нар. планова система за балансиране на търсенето и предлагането на труд. Чрез нея централизирано се осигуряваха и разпределяха необходимите за народното стопанство ръководители, специалисти и работници. Неофициално в някои стопански сектори - строителство, услуги и други обаче съществуваше нерегламентиран пазар на труд за строителни, транспортни, битови и други услуги. В съвременното общество пазарът на труда е достигнал висока степен на развитие.Той изпълнява много важна социална функция (мисия) - балансиране на търсенето и предлагането на труд на местно, регионално, национално и дори но над-национално (европейско) ниво. Важна част от социалната функция на трудовия пазар е предоставянето на възможности за обучение и квалификация на хората – безработни и заети лица. Това обучение се вписва в системата на учене през целия живот, която постепенно се развива във всички страни-членки на Европейския съюз, вкл. България. Това обучение, неговата същност, видове и роля за икономиката, обществото и отделния човек ще се разгледат в съдържанието.

Същност на обучението на пазара на труда Проблемите на управлението на обучението на пазара на труда са изключително актуални и значими за нашето социално-икономическо развитие. Тяхната актуалност и значимост се определя от острата икономическа криза, относително високото ниво на безработицата и невъзможността да се поддържа устойчив пазарен баланс, включително и поради несъответствията между изискванията за заемане на свободните работни места и характеристиките на предлага-

Учене през целия живот ната работна сила. Обучението на пазара на труда е предназначено точно за преодоляване на тези несъответствия, за постигане на баланс и развитие на заетостта. Разбира се, неговите възможности в това отношение не бива да се надценяват, защото само по себе си, и най-доброто обучение има един съществен недостатък – то не създава работни места и не осигурява автоматично трудова заетост за безработните. Ето защо, от управленски аспект, обучението на пазара на труда се разглежда като част от цялостен комплекс активни мерки за ограничаване безработицата и насърчаване на развитието на трудовата заетост. Разглеждано от тези позиции обучението, което се организира и провежда на пазара на труда представлява своеобразно продължение на учебно-възпитателния, образователен и квалификационен процес, осъществяван в училищата, колежите и университетите. Следователно, в основната си част то е важен сектор на т. нар. продължаващото професионално обучение, но включва също така и елементи на началното професионално обучение, ограмотяване и повишаване на образованието, тренинги от различен характер и др. В съвременните социално-икономи-чески условия продължаването на образованието и обучението в по-късна възраст и до края на човешкия живот представлява всеобщ императив. Той е валиден, както за безработните, така и за заетите лица (възрастни) и отразява обективната необходимост от непрекъснато развитие на човешките ресурси в условията на учене през целия живот. Потребностите тези хора, които налагат да се организира обучение на пазара на труда могат да се представят, както следва: а/ Потребност от преодоляване на стресовото състояние в което са изпаднали, вследствие загубването на работата, както и от възстановяване на мотивацията за обучение и за труд. б/ Потребност от възстановяване на трудовите навици и изграждане на умения за ориентиране и ефективни действия на пазара на труда. в/ Потребност от ориентиране към определена професия и от информация за възможностите да се обучават, да намерят работа и да осъществят трудово-професионалната си реализация. г/ Потребност от придобиване на съвременни основни умения, професионална квалификация и компетенции, които са необходими за придобиване или възстановяване на трудовата заетост. С оглед изброените потребности може да се посочи, че обучението на пазара на труда е важно средство за подобряване на положението на безработните лица и на техните възможности да постигнат нова трудова заетост, както и за повишаване на квалификацията на работещите и (при необходимост) за тяхната изпреварваща преква-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 лификация и пренасочване към нови работни места.

Основни видове обучение на пазара на труда Професионално обучение, което и се предоставя в следните

основни разновидности: - Обучение за начална професионална квалификация. То е предназначено за безработни лица без квалификация, които по тази причина не могат да заемат свободни работни места и се намират в неравностойно положение на пазара на труда. - Обучение за допълнителна професионална квалификация на безработни и заети. Обслужва потребностите на лица при които, за да се постигне заетост или да се подобри тяхната пригодност за заетост, както и за да запазят своята заетост е необходимо притежаваната от тях квалификация да се надгради и допълни с нови знания и умения. - Обучение за професионална преквалификация. Това професионално обучение е предназначено за придимно за лица, чиято квалификация не се търси на пазара на труда. За да се включат поуспешно в трудовия пазар и да заемат свободните работни места е необходимо тези хора да придобият друга, търсена на пазара и съответстваща на възможностите им, професионална квалификация. Обучението е и за все още заети, които ако не се преквалифицират ще бъдат съкратени и ще изпаднат в състояние на безработица. Мотивационно обучение, което обикновенно предхожда профе-сионалното обучение. То служи като средство за рехабилитация и създаване на позитивна нагласа на останалите без работа хората, за насърчаване и подкрепа на тяхното участие в учебно-квалификационния процес. С мотивационното обучение се овладяват познания и умения, необходими при активното търсене и успешното започване на работа. Други видове обучение, които са насочени към развитие на основните умения. В зависимост от индивидуалните потребности на безработни и заети се предлага обучение за: придобиване на компютърни умения, обучение за развиване на умения за работа в екип, чуждоезиково обучение и други. Все повече се използва и начално и функционално ограмотяване за възрастни, които са напълно неграмотни или недостатъчно грамотни за да се справят с изискванията на трудовия пазар и да придобият заетост. Разгледаните видове обучение на безработни и заети лица са все още частично регламентирани в законово-нормативната уредба (рамка) на пазара на труда. Ето защо е необходимо тяхното още попрецизно разграничаване и систематизиране в относително завър-

Учене през целия живот шена структура от форми, съответстваща на реалните потребности на хората от обучение на пазара на труда в България.

Законово-нормативна рамка на обучението Както е известно, в България няма специален закон за обучението на безработни и заети лица (възрастни). Законово-нормативната рамка на обучението се изгражда от: Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и правилника за неговото прилагане, Закона за народната просвета (ЗНП) и Правилника за неговото прилагане, Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), както и от други, под-законови нормативни документи - решения, инструкции и др., издавани от министерства и агенции, имащи съответните компетенции да регулират отношенията на трудовия пазар и пазара на образователни и учебно-квалификационни услуги. Следва да се отбележи обстоятелството, че в годините преди присъединаването на България към Европейския съюз беше отбелязан видим напредък по отношение законово-нормативното регулиране на трудовия пазар и на обучението, което се осъществява на този пазар. С приетите тогава нови закони и съответните подзаконови документи се направи голяма крачка към хармонизиране на българското законо-дателство със съвременните достижения на правото на Европейския съюз, т.нар. Acquis Communautaire. След присъединяването обаче, настъпи неоправдано успокоение и иновирането на законово-нормативната база е вече сравнително ограничено и дори неоправдано забавено. Съществува и един проблем, който не беше решен успешно още в тогавашния т.нар пред-присъединителен период. Той се изразява в недостатъчно прецизираната и уеднаквена с европейската терминология с която се борави в нашите закони и в подзаконовите нормативни документи. Особенно ясно това проличава по отношение на образованието и обучението на пазара на труда в условията на учене през целия живот. Все още се използват понятия като непрекъснато (вм. продължаващо) образование и обучение, неуместна употреба с различни значения на категорията учене през целия живот и т.н. За решаване на този проблем е необходимо изготвяне и приемане на единна терминология и на тази основа да се коригират и прецизират законовите и нормативните текстове от съответните министерства и агенции.

Институционална рамка Политиката на национално ниво, направляваща развитието на

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 обучението на пазара на труда се осъществява основно от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и и Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН). Още през 1998 г. между двете министерства беше подписано Споразумение за сътрудничество в областта на политиката по заетостта и квалификацията, а в периода преди присъединяването на страната ни към ЕС, с анекси към споразумението периодично се осъществяваше конкретизация на техните съвместни действия. Сега обаче този процес също не е така интензивен. В него следва да участва и Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), която беше създадена в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение и изпълнява важна роля, вкл. по отношение на обучението на пазара на труда и ученето през целия живот. Безспорно обаче най-важната роля в управлението на обучението на пазара на труда изпълнява Агенцията по заетостта към МТСП. Тази роля включва следните дейности: Участие в създаването на нормативни и методически условия за организиране и провеждане на обучението, както и за неговото развитие в съответствие с потребностите. Осигуряване на необходимите за обучението организационни структури и процедури. Проучване на потребностите от обучение на пазара на труда. Провеждане на професионално информиране и консултиране на безработните лица, както и тяхното насочване към подходящо обучение. Организиране на обучението като активна мярка или свързано с програми за професионална квалификация и заетост (самостоятелно или съвместно с други правителствени и неправителствени институции и организации). Финансиране, контрол и иновация на обучението. За ефективно изпълнение на тези дейности се прилага децентрализиран подход, който позволява да се реагира на конкретните условия и на потребностите от обучение на регионалните и местни трудови пазари – свързани с търсенето и предлагането на труд, както и с качеството на свободната (незаета) работна сила. Следва да се отбележи експлицитно, че е необходимо институционалната рамка на обучението на пазара на труда да продължи да се подобрява. Проведеното от автора изследване по темата за управлението на обучението на пазара на труда през 2007 - 2008г. разкри необходимостта от по-нататъшно развитие на институционалните и организационни структури и връзки и потвърди изводите на предишни изследваниу. (Виж подробно Katansky, Active policy at the labour market, BNO,”Reports Articles Views,5-63,”10,1999) Основните

Учене през целия живот институции, които са отговорни за активната политика на пазара на труда, вкл. за обучението, следва да продължат подобряването на взаимодействието си на различни нива и посредством разнообразни форми. Независимо, че децентрализирането на структурите и на управлението е постигнало значителен напредък е необходимо да се продължи систематичното създаване на условия и предпоставки за делегиране на още права и отговорности на по-ниските нива. Постигането на търсената (и реално необходима) институционална синергия е свързано с успешното развитие на социалното партньорство в областта обучението на пазара на труда. Нужно е още по-активно включване на социалните партньори (работодатели и синдикати) в разработването на политиката по обучението на пазара на труда. Те следва да се включат ангажирано и в конкретните активни мерки и програми, както и в контрола на дейностите за тяхното осъществяване (и финансиране). Специално внимание следва да се обърне на създаването на необходимите условия и предпоставки за активно сътрудничество на регионално и местно ниво, вкл. подобряване на административния капацитет за тристрано сътрудничество на тези нива. Развитието на трудовия пазар в България през през периода 2000-2012г. потвърди коректността на направените изводи и препоръки. Очевидна е и необходимостта от по-нататъшно изследване на проблема за обучението на заети и безработни лица (възрастни) в контекстта на ученето през целия живот. доц. д-р Чавдар Катански Софийски университет ”Св. Климент Охридски”

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013

КУРСОВЕ ЗА ПОДГОТОВКА НА КАНДИДАТИ ЗА V И ІV ПКС ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Предназначени са за директори и пом. директори на училища, професионални гимназии, детски градини и обслужващите звена, както и за друг ръководен персонал от системата на образованието по смисъла на Наредба № 5 на МОМН, които следва да положат устен (за V ПКС) и писмен (за ІV ПКС) изпит по новите изпитни програми на Департамента за информация и усъвършенстване на учители (ДИУУ) на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Изпитните програми по „Управление на образованието” се получават от кандидатите при записване за участие в изпитите за съответното ПКС в учебния отдел на ДИУУ в периода 01.06 30.07.2013г. В курсовете за обучение могат да се включат и други педагогически специалисти, имащи интереси в областта на образователния и училищен мениджмънт и перспектива за заемане на управленски длъжности в системата на образованието. Курсовете ще се проведат в Софийския университет „Св. Климент Охридски” на следните дати: Два курса за подготовка на кандидатите за ІV ПКС - от 27 до 29 юни и от 4 до 6 юли 2013г. Два курса за подготовка на кандидатите за V ПКС - от 24 до 26 юни и от 01 до 03 юли 2013г.

Цена на обучението - 60.00 лв. За допълнителна информация и записване: Чавдар Катански моб: 0887 33 61 05, e-mail: chavdar_katansky@abv.bg

Детска градина

Формиране на граматически правилна реч в детската градина Речта на детето възниква в процеса на общуването му с възрастните хора. Неговият кръгозор постепенно се разширява и това влияе върху развитието на речта. По мнение на голяма част от изследователите на детската реч /Дж. Брунер, Л. С. Виготски/ успешното обучение изисква навременно и пълноценно изграждане на навици за речево общуване. Главното средство на общуването – езикът, децата овладяват като единство от лексика, фонетика, граматика, много пъти без да обръщат внимание на конкретните значения на отделните думи и изреченията. Редица лингвисти, психолози, социолози многократно са отбелязвали интензивното овладяване на езика от децата в предучилищна възраст. Овладяването на различните морфологични, синтактични, фонологични особености на българския език дават възможност да се разграничат двата вида значение на думата – лексикално и граматично. Лексикалното значение е процеса на осмисляне на думата, на разширяване на нейното значение и формиране на нейната обобщена функция. Граматичното значение се определя от съчетанията на думите в изречението и на изреченията в свързаната реч. Терминът „граматика” включва граматическият строеж на езика, в който се отделят два дяла – морфология и синтаксис. Първият от тях разглежда морфологичната страна, отнасяща се до образуването и изменението на думите. Вторият дял се отнася до синтактическата, която е за словосъчетанията и изреченията. По мнение на американските психолингвисти Д. Слобин и Дж. Грийн граматиката превръща несвързани група от думи. „Граматиката намира между звуковете на речта, която слушаме или произнасяме, това значение, което е свързано с тези звуци”. Целта на синтактичната теория е „да обясни лингвистичната интуиция” /Слобин, 1976/. В България първите изследвания върху детския език са направени от философът Иван Георгов в началото на ХХ век. През 1910 г. в „Словният имот на детския говор” той въвежда термина „детска лингвистика” и говори за граматичния развой на езика на детето. В българската лингвистична литература синтаксисът на детската реч е бил вече обект на цялостно изследване от гледна точка на лингвистичната прагматика /Стоянова, 1992/. Синтаксисът е основен дял на граматиката. Негов предмет е основната единица на свързаната реч – изречението като типична синтактическа цялост, а след това словосъчетанието като материал за строежа на изречението. В превод „синтаксис” означава организация, ред, уредба, устройство. Важно за синтаксиса е не лексикалното и граматическо значение

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 на думите, а начинът, по който думите са свързани помежду си, за да се изрази определена мисъл. Ето защо, когато се говори за обучение в граматически правилна реч е необходимо да се разглежда винаги във връзка с лексиката. Усвояването на лексическото богатство на нашият език, не може да се осъществява без възприемането на специфичните за езика синтактични и морфологични правила и особености, а думите сами по себе си не образуват език. За да се изрази чувство, отношение или мисъл думите се подреждат в изречение и техният ред се определя от граматическата система от синтактичната зависимост между думите, от структурата на изречението и изразената в него мисъл. Словоредът се подчинява на определени логически и граматически закони. В българският език той е свързан с мястото на главните части в изречението - подлог и сказуемо. Синтаксисът се занимава с изучаване на думите като: части на изречението /подлог, сказуемо, допълнение, определение/; видове подчинителни връзки за свързване на думите в изречението /съгласуване, управление, прилагане, предложно свързване/; видове изречения: - според целта на изказването им съобщителни, въпросителни, подбудителни, желателни и възклицателни; - според състава и граматическия им строеж – прости /кратки и разширени/ и сложни /съчинени, съставни и смесени/. Морфологията като част от граматиката е наука за формиране на думите, за тяхното образуване и функциониране. В превод „морфология” е „формознание”. Тя изучава думите като части на речта /съществителни, прилагателни, числителни, глаголи и т.н./, както и техните граматически категории /род, число и определеност при имената; лице, време, вид, залог, наклонение при глагола/. Морфемата е най-малката част от думата и има собствено значение. В думата основна морфема е коренът, който е нейно ядро и носител на лексикалното й значение. Всички думи с общ корен ,, са „родствени думи”. Представките /префиксите/ са морфеми с помощта, на които се образуват нови думи с ново лексикално значение, различно от значението на изходната дума, като се променя граматическото значение на думата. Те са морфеми, които се поставят пред корена на думите, допълват и видоизменят значението на корена /скачам, прескачам, надскачам, подскачам/. Наставките /суфиксите/ са морфеми и се поставят след корена на думите като образуват нови думи. Представките и наставките имат лексико-граматическо значение, а окончанието /флексията/ е граматическа морфема, в края на думата след корена и наставките. То никога не променя лексикалното значение. С него се образува само нова форма на думата, но не и нова дума. В българския език след окончанието

Детска градина може да се прибави само определителният член. Съединителната морфема е съединителна гласна, която се поставя между два корена, в резултат на което се образуват сложни двукоренни думи (птиц-е-ферма, зъб-о-лекар). Тя е морефема с формално-структурна функция, която няма лексикално и граматическо значение. За правилно организиране и провеждане на обучението по български език е необходимо да се познават особеностите на морфологичния строеж. Характерни особености за морфологичният строеж на съвременния български книжовен език са: - определеност (членуване) на имената; - степенуване на прилагателни и наречия по аналитичен начин (с помощта на частиците по- и най- ); - наличие на бройна форма за множествено число на съществителните от м. р., когато не означават лица (стол, столове, но два стола); - наличие на богата система от глаголни времена и наклонения, при което най-важна особеност на българския глагол е наличието на преизказни глаголни форми, с които се изразява това, че говорещото лице не е било свидетел на съобщаваното действие. С понятието граматична категория се назовават едновременно явления като глагол, наклонение на глагола, повелително наклонение, вид на глагола, предикативност. Граматическата категория като понятие, предназначено да обхване най-общите и вариантни признаци както на морфологичните, така и на синтактичните категории, предполага наличието на системи от противопоставени една на друга граматическа величини с еднородно съдържание. Граматичната категория има двустранна същност – тя притежава план на съдържание и план на изразяване. След изброените по горе явления граматични категории са само наклонението и предикативността, като наклонението на глагола е морфологична, а предикативността – синтактична категория. Морфологичната категория е система от противопоставени един на друг редове, словоформи с еднородно съдържание. Всяка дума има определен брой словоформи, зависещ от броя морфологични категории, които притежава и от броя на членовете на тези категории. Синтаксисът в сравнение с морфологията се занимава с по-големите единици на езика и не се влияе от конкретното им лексикално значение, което го прави по-абстрактен. Поради това генетически той се овладява от детето по-късно от морфологията. Добре известно е твърдението на Л. С. Виготски, че мисленето и речта имат различни генетични корени у човека и до определен период от своето развитие се движат по различни линии, след което се пресичат и тръгват заедно като очертават речево и неречево мислене. В този момент детето открива, че всеки предмет има име, след което запасът му от думи бързо се разширява благодарение на това, че то започва да пита за всеки нов предмет. „Детето усвоява синтаксиса на речта преди да усвои синтаксиса на мисълта. Изследванията на Пиаже показаха, че

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 граматическото развитие на детето изпреварва неговото логическо развитие и че то късно стига до усвояване на логическите операции, съответстващи на граматическите конструкции, които е усвоило отдавна.” /Виготски, 1983, 147/ Децата в предучилищна възраст усвояват граматическите категории и правила на практическа основа, така те се научават да синтезират и да обобщават. Развива се детското мислене. По този начин изучаването на граматиката съдейства както за психическото развитие на децата, така и за развитието и усъвършенстването на речта им. Колкото системата на мисленето е по-логична, толкова граматическата структура е по-точна и ясна и обратно – колкото по-правилна е граматическата структура, толкова мисълта е по-ясна и по-точна. По мнение на К. Ушински граматиката е логиката на езика. Овладяването на граматическите категории и правила дори практически чрез използване на т.нар. в логиката „остензивни определения” /чрез примери/ е много трудно за децата. Тази трудност се обяснява с възрастовите особености; със специфичната им за възрастта нервна система; със сложната структура на граматиката на българския език и особено от морфологията; от отношението на възрастните, които неосъзнавайки граматичните значения, усвоени при възприемането на родния език, и употребявайки ги неосъзнато, не насочват вниманието към тях. Това са причините и за граматическите грешки, допускани от децата. Когато се говори за формиране на граматически правилна реч е необходимо да се знае, че едновременно с усвояването на граматическия строеж на българския език, би било добре да се води борба с граматическите грешки и използването на неправилната детска реч. По време на предучилищният период децата не успяват да усвоят цялото многообразие от граматически форми, в резултат на което в речта им се наблюдават както морфологически, така и синтактически грешки. От първостепенна важност е, учителят да познава най-типичните от тези грешки, за да ориентира във вярна посока своята работа за формиране на граматическата правилност на речта. Морфологични грешки, които децата допускат най-често са в словообразуването и словоизменението. В речта си все още не умеят да ползват и граматичните форми на причастието и на деепричастието, защото не ги чуват в речта на възрастните. В своите разкази шест годишните деца смесват неправилно преизказните и изявителните глаголни времена. В речта на околните присъстват морфологични грешки на диалектна основа, които децата допускат, тъй като непрекъснато звучат около тях, както е например при употребата на формата за множествено число, вместо за единствено число /аз пишем, аз ядем, аз ходим/. Синтактичните грешки, не са така забележими, каквито са морфологичните, но са по-устойчиви и остават дори в училищна възраст. Забелязват се едва при усвояването на писменната реч. При разговорната реч се използват предимно прости неразширени изречения. Значително

Детска градина по-малко се употребяват сложни и сложни съставни изречения, което е в резултат на това, че разговаряйки с децата, възрастните се приспособяват към тяхната реч и не използват сложни образци. От сложните съставни изречения децата използват допълнителните, обстоятелствените за място, време, причина и начин и по-малко определителните. Допускат се синтактични грешки от типа на изпускане, разместване или заменяне на думи в изреченията и особено на съюзите. Към пет годишна възраст се разширява областта на общуването и нараства общата речева активност, което води до увеличаване броя на граматическите грешки. Важно е да се отделят най-често допусканите граматически грешки от децата, да се разкрият причините за тях и да се търсят, намират и експериментират начини за изправянето на тези грешки. Усвояването на граматическия строеж на българския език от детето започва много рано още през периода, когато говори с отделни думи имащи силата на истински изречения.. Това е времето, известно в литературата като етап на „дума - изречение” или етап на „еднословни изказвания/ иречения.” В зависимост от ситуацията се изменя тяхното значение. Детето вече умее да разбира някои граматични модели от говора на възрастните. Поради факта, че не може да свързва думите в по-дълги изречения, не се говори за „активна” граматика. През този период се предполага наличие на „пасивна” граматика. Еднословните изречения са необходима степен при овладяване на синтаксиса. Това е стадия определен от А. Н. Гвоздев като „изходен пункт в развитието на изречението.”/Гвоздев,1961/ Ето защо времето през второто полугодие на втората година от живота на детето, когато се появява двусловното изречение се приема за начало на овладяване на „активната” граматика. Това е период, когато езикът му е „структуриран” и се стреми към „регулираност.”/Слобин, Д., Грин 1976 с.87/ Думите в първите изречения са не съгласувани. Появяват се въпросителни и възклицателни изречения, като отношенията в тях са само интонационни. Забелязва се наличие на глаголи в сегашно и минало свършено време, както и правилна употреба на единствено и множествено число. Детето на три години умее практически да изменя думите и да ги съединява в изречения. Съгласува думите по род, число и време. В своята реч използва както прости, така и сложни изречения. До края на третата година речта на децата по форма и граматически строеж се приближава до речта на възрастните. Постепенно и незабелижимо към петата година ситуитивната реч се заменя с друга форма – контекстната или свързаната реч. При свързаната реч съобщението за нещо чуто, видяно, преживяно се разбира от събеседника. Граматичните структури се обогатяват и усложняват. На този етап от езиковото развитие децата изграждат сложни изречения. Това предполага овладяването на граматични категории, които изразя-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 ват отношения между отделните изказвания – различни съюзи /и, но, защото/, относителни местоимения. В развитието на сложни изречения могат да се открият и някои по устойчиви структури, които се появяват в определена последователност. Това са структури, изразяващи допълвания, временни и причинни отношения, отношения противопоставящи, установяващи, указващи. Наред с повишената интензивност на езиковото развитие се наблюдава увеличаване на грешките. Към шестата година почти не се забелязват граматически различия при речта на възрастните и децата. Започват ясно да се осъзнават различията между съдържанието и формата на изказванията. Но процесите на изграждане на граматичната система у детето продължава да се развива и през следващите години. Граматиката като наука се овладява по-късно – в училище, където се усвояват съзнателно основните граматически категории и правила, формират се граматични понятия и се заучават техните определения. В основата на формирането на граматически правилна реч у децата от предучилищна възраст е изграждането на динамичен стериотип/граматични навици. Веднъж натрупани, необходимите и достатъчни знания не се оказват в затворена система, а предполагат пропускливост, т. е. отвореност за нови знания. В определен момент от онтогенезиса детето достига до такова ниво на знание на граматиката, което му позволява да се държи така, все едно я знае и започва да продуцира, и да разбира изказвания, които не е познавало до този момент. Не е възможно да бъдат научени всички изказвания на даден език. На практика за определен кратък период всеки индивид изгражда сам за себе си една нетеоретична граматика, която му осигурява достатъчен запас от знания, с помоща на които би могъл да произвежда и разбира изказванията в цялото им многообразие и безкрайност. Литература: 1. Виготски, Л., „Мислене и реч” – С., „Наука и изкуство”, 1983. 2. Гвоздев, А., „Вопросы изучения детской речи” – М.,1961. 3. Даскалова, Ф., „Психолингвистика” – Д. Убенова, С., 2003. 4. Даскалова, Ф., „Методика на обучението по роден език в детската градина” – „Просвета”, С., 1991 5. Попова, В., „Психолингвистика на развитието” – Университетско издадетлство „Епископ Констанитин Преславски”, Ш., 2000. 6. Слобин, Д., Грин, Дж., „Психолингвистика” – „Прогрес”, М., 1976. 7. Стоянова, Ю., „Вашето дете говори” – Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1992.

Катя Дончева Николова ОДЗ №3 “Патиланско царство” - гр. София

Промените без които не можем

Готовност на българските училища да прилагат електронно обучение в образователно-възпитателния процес (едно анкетно проучване на територията на рио - сливен)

Бисерка Василева началник на РИО - Сливен1

В статията се разглежда проблема за електронното обучение (и учене) като актуален за българското училище. Поставени са акценти върху терминологичната употреба и актуалността на проблема. Представена е емпирична картина на състоянието на готовност на българското училище за преминаване в режим и на електронно обучение. Емпиричните данни са събрани чрез метода на анкетното проучване върху представителна извадка от училища на територията на РИО – Сливен. Разискват се обработените в резултати данни и се предлага кратък анализ. Анализът е насочен в достатъчна степен към открояване на близкоперспективни тенденции, проблеми и възможното им преодоляване. Ключови думи: електронно учене, електронно обучение, дидактическо общуване, учене чрез преживяване, опит, правене. „Ако днес преподаваме така, както сме преподавали вчера, ние ограбваме нашите деца за утре”

Джон Дюи

Относно терминологичната употреба На педагогическите специалисти и работещите в образователната сфера е известно едно от сравнително най-работещите описателни определения на понятието “електронно обучение/учене” (e-learning): „Учене, подпомогнато от използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ)”2. Необходимо е да се направи уточнението, че английският термин електронно учене (e-learning) у нас най-често се превежда и интерпретира като „електронно обучение”. Ето защо в текста ще се среща съчетанието „електронно учене/обучение”, за да се отрази тенденцията за отдаване на дължимата основна функция както на процеса учене, така и на по-цялостното съдържателно отразяване на феномена обучение. Електронното учене в този широк смисъл може да покрива спектъра от най-разнообразни практики. Може да се започне с използването на 1 2

За контакт с автора - email: biserka_vm@abv.bg http://www.jisc.ac.uk

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 отделни технологии в подкрепа на ученето и преподаването, да се премине към смесен тип учене, и се стигне до учене изцяло онлайн. Поради разнообразната практика на електронно обучение се налага и друго, производно на него понятие - “смесено” обучение/учене (blended learning). В по-общ смисъл смесеното учене се характеризира с надграждане, вплитане, интегриране на разнообразни информационни и комуникационни технологии в традиционен образователен контекст. В съдържателно и организационно отношение това интегриране може да бъде много разнообразно при различно съотношение на традиционните и електронните образователни технологии. Технологиите могат да се използват за подпомагане както на преподаването, така и на ученето, основани на дидактическото общуване3. Дидактическото общуване е характерният механизъм за достатъчно гарантиране на качествено електронно базирано обучение. Според основателя на световния софтуерен гигант Майкрософт Бил Гейтс, „смесеното обучение, което съчетава най-добрите черти на класната стая и онлайн обучението, все още е в процес на разработка, но този процес е важен и много вълнуващ.”4

Относно актуалността на проблема В съвременния етап от развитието на педагогическата наука и практика проблемът с използването на компютърните технологии в образователно-възпитателния процес е особено актуален. Използването на информационните и комуникационни технологии (ИКТ ) в обучението както самостоятелно, така и като част от обучението по различните дисциплини, цели оползотворяване на познавателния потенциал на учениците, базирайки го върху атрактивни и разнообразни ресурси. Интегрирането на ИКТ в образователната среда повишава качеството, ефикасността и ефективността на образователно-възпитателното взаимодействие между учител и ученици. Създава се значително по-интензивна, педагогически подкрепяща среда за приобщаване на съвременния ученик с различни ценности, нагласи и тенденции към познанието и непрекъснатото учене през целия живот. Достъпът на учениците до съвременните информационни технологии е една възможност знанията, които детето и ученикът трябва да покрият като образователни стандарти, да бъдат разработени върху електронни платформи или в други електронни формати, така че виртуално да преживеят 3 Повече за дидактическото общуване вж например: Стефанова, М. Дидактическото общуване, С., 1999 и др. 4 http://www.teacher.bg/Article/Details/37407, Бил Гейтс: Глобална инициатива като ‘’Партьори в познанието’’ залага на индивидуалния подход- интервю на Антъни Салсито с Бил Гейтс, публикувано на 29.11.2012

Промените без които не можем знанието 5. Още повече, че за ученика днес виртуалната реалност е значимата, желаната, удобната. Концепцията за учене чрез преживяване, чрез опит, чрез правене е приложима и във виртуално организиран дизайн на обучението. Познанията, получени в процеса на обучение и ползване на нови технологии, рефлектират върху всички умения, свързани с житейската реализация на личността и възможността й за социална интеграция. Една голяма част от дейностите на МОМН – държавни зрелостни изпити, външно оценяване, поддържане на регистри за завършена образователна степен, извънкласни дейности, целодневно обучение и др., е свързана с използването на националната ИКТ инфраструктура.

Емпирична картина на готовността на българското училище за преминаване в режим и на електронно обучение (върху примера на представително анкетно проучване на територията на РИО – Сливен) За установяване на готовността на българското училище за прилагане на електронно обучение е използван метода на анкетното проучване. В таблица № 1 е представена диференцираната по общини и вид училище представителна извадка. В нея са включени и училища, в които се обучават 100% ученици от еднородна социокултурна и езикова среда (българска), по-малко от 100% ученици билингви, както и ученици със специални образователни потребности (СОП). Таблица № 1 Представителна извадка на училищата в област Сливен, в които е извършено анкетното проучване Брой училища по общини

Начално училище

Основно училище

СОУ

Профилирана гимназия

Професионална гимназия

Община Сливен 41 училища

Община Нова Загора 14 училища

Община Котел 10 училища

5 Известна е една от конструктивните концепции за ученето – учене чрез преживяване, опит, действие. Също така е известна и научно-педагогическата постановка за т.нар. „оличностено знание” (повече вж например: Стефанова, М. Педагогическата иновация, С., 2005 и др.).

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 Община Твърдица 7 училища

Област Сливен 72 училища

В таблица № 2 е представена извадката на броя анкетирани, разпределени по социални и професионални роли и заемани длъжности в различните училища, а за учениците – по класове. Таблица № 2 Представителна извадка на броя анкетирани, разпределени по длъжностни позиции и училища, включително броя на учениците, разпределени по класове Заемана длъжност Директор

Вид училище Начално училище

Брой анкетирани 5

Директор

Основно училище

Директор

СОУ

Директор

Профилирана гимназия

Директор

Професионална гимназия

Начално училище

ОБЩО ДИРЕКТОРИ Учител

Учител

Основно училище

664

Учител

СОУ

369

Учител

Профилирана гимназия

Учител

Професионална гимназия

210

1. клас

ОБЩО УЧИТЕЛИ Ученик

1369

Ученик

2. клас

140

Ученик

3. клас

181

Ученик

4. клас

176

Ученик

5. клас

177

Ученик

6. клас

176

Ученик

7. клас

180

Ученик

8. клас

157

Ученик

9. клас

Ученик

10. клас

108

Ученик

11. клас

101

Ученик

12. клас

ОБЩО УЧЕНИЦИ

1655

Общ брой анкетирани – 3096. Така броят анкетирани дава достатъчната и необходима гаранция, освен съдържанието на анкетната карта, за представителна достоверност и валидност на резултатите. Анкетното проучване бе анонимно. То се проведе в периода декември 2012 – февруари 2013 г.

Промените без които не можем В съдържателно отношение анкетните карти се изготвиха като сравнително еквивалентни, за да може да се направи и съпоставителен коментар – готовността на субектите – участниците в проучването през техния поглед. Съответно на изследователската стратегия се приложиха три вида анкетни карти - № 1 за ученици, № 2 за учители и № 3 за директори. С резултатите, получени след обработка на събраните емпирични данни чрез трите анкетни карти и съответния коментар на резултатите може да се представи реалната емпирична картина за готовността и мотивацията в 72-те анкетирани училища за използване на електронно обучение, през погледа на участниците в образователно-възпитателния процес: ученици, учители и директори. Готов ли е българският ученик да се обучава в електронен режим? Каква е реалната картина на този вид обучение през погледа на ученика? В таблица № 3 е представен броят на анкетираните ученици, но този път разпределени освен по класове, още и по общини. За управленския анализ е от съществено значение именно разпределението на мненията на учениците по общини, доколкото всяка община има своя специфика. Тя е важна от демографска и социокултурна, локална гледна точка. В РИО – Сливен следваме управленската политика и практика да се отчита спецификата в полза именно на различията6. Прочитът на данните показва, че, според учениците, те са готови да бъдат обучавани по електронен път. Неслучайно в анкетната карта за учениците въпросите са конструирани така, че индиректно от техните отговори става ясна и нагласата, и реалната практика на учителите да прилагат, ако не сравнително цялостен електронен курс, то елементи от електронното обучение. Аналогично е и за другите две анкетни карти. По този начин действително цялостната установена емпирична картина се фокусира от трите гледни точки. Следва да се уточни, че готовността е измерена не само като диспозиция, а и като реална практика7.

Това уточнение е необходимо, за да не се остане с превратно впечатление за дискриминация. Тъкмо обратно: зачитането на различията в локалната образователна среда, включително и на наличния технически ресурс, както и на наличния ресурс на умения за работа с ИКТ, на фона на общите образователни стандарти, дава една добра гаранция за тенденция към качество. 7 Това уточнение е необходимо, за да не се остане с превратно впечатление за дискриминация. Тъкмо обратно: зачитането на различията в локалната образователна среда, включително и на наличния технически ресурс, както и на наличния ресурс на умения за работа с ИКТ, на фона на общите образователни стандарти, дава една добра гаранция за тенденция към качество. 6

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 Таблица № 3 Разпределение на броя анкетирани ученици по общини 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. клас клас клас клас„ клас клас клас клас клас

10. 11. 12. общо клас клас клас

Община Сливен

107

100

105

109

1019

Община Нова Загора Община Котел

294

224

Община Твърдица

118

Област Сливен

140

181

176

177

176

180

157

108

101

1655

В таблица № 4 е даден броят на учениците, както и процентното отношение на учениците спрямо всички анкетирани, отговорили утвърдително на въпроса ”Използват ли вашите учители в учебния час проектор, компютър, интерактивна дъска?”. Таблица № 4 Погледът на учениците: ”Използват ли вашите учители в учебния час проектор, компютър, интерактивна дъска?” 1. клас

2. клас

3. клас

4. клас

5. клас

6. 7. клас клас

Брой ученици отговорили „ДА”

101

157

116

Процентно отношение

51%

54%

56%

53%

89%

66%

8. клас

9. клас

10. 11. клас клас

156

136

100

87%

88%

93%

12. клас

общо

1230

89%

91%

74%

Резултатите показват, че според учениците, учителите и сега използват елементи от електронното обучение. В таблица № 5 е даден броят на учениците, както и процентното отношение на учениците спрямо всички анкетирани, отговорили утвърдително на въпроса „Използвате ли в подготовката си електронни уроци?”. Таблица № 5 Приложимост на електронни уроци при подготовката на учениците през техния поглед: ”Използвате ли в подготовката си електронни уроци?”

Промените без които не можем 1. клас

2. 3. 4. 5. 6. 7. клас клас клас клас клас клас

8. клас

9. клас

10. клас

11. клас

12. клас

общо

Брой ученици отговорили „ДА”

530

Процентно отношение

18%

15%

18%

22%

33%

37%

33%

37%

48%

44%

45%

48%

32%

В таблица № 6 е даден броят на учениците, както и процентното отношение на учениците спрямо всички анкетирани, отговорили утвърдително на въпроса „Използвате ли тестове в електронен вариант?”. Таблица № 6 Приложимост на тестове в електронен вариант през погледа на учениците: ”Използвате ли тестове в електронен вариант?” 1. клас

2. клас

3. клас

4. клас

5. клас

6. клас

7. клас

8. 9. клас клас

10. 11. клас клас

12. клас

общо

Брой „ДА”

634

Процент

16%

15%

19%

28%

43%

51%

46%

38%

56%

54%

53%

38%

В таблица № 7 е даден броят на учениците, както и процентното отношение на учениците спрямо всички анкетирани, отговорили утвърдително на въпроса „Използвате ли интернет източници при подготовката си вкъщи?” Таблица № 7 Използване на интернет източници от учениците при подготовката им вкъщи през техния поглед: ”Използвате ли интернет източници при подготовката си вкъщи?” 1. 2. 3. клас клас клас

4. клас

5. клас

6. клас

7 клас

8. клас

9. клас

10. клас

11. клас

12. клас

общо

Брой „ДА”

112

102

886

Процент

25%

23%

42%

40%

42%

56%

62%

65%

71%

77%

76%

78%

54%

В следващата таблица № 8 е представена емпиричната картина, говореща недвусмислено за използваните от учениците сайтове през техния поглед. Установените данни сочат не само броя на сайтовете, но и, което е далеч по-важно – кои и какви сайтове по съдържание подбират учениците. Косвено може да се съди за практиката на техните учители да ги съветват за видовете образователни сайтове. Това от своя страна е поредно доказателство, че учителите и като цяло училището има достатъчна готовност за електронен режим на обучение, наред с традиционния, като един добър ресурс за подобряване на качеството на обучението и образованието. Като перспектива за определена сте-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 пен на управленски коректив се налага изводът, че е необходимо добре да се разграничава качественият образователен сайт от популярните, приложими единствено за междинна консумация, за първична ориентация. Такъв е случаят например с Wikipedia. Добър знак в същото време е, че учениците са посочили Bg.wikipedia.org. Прави впечатление и честотното разпределение на използваните сайтове, което говори както за степента на тяхната популярност в образователната сфера, така и косвено за тяхното качество. Може да се предположи, че, от една страна, по-малко използваните сайтове са недостатъчно огласени, от друга – че, според потребителите си – ученици, не са достатъчно полезни, а от трета – може би тяхната по-малка употреба се дължи на възрастово-сензитивната платформа и съдържание, което поместват. Всички тези, а навярно и други предположения, са предмет на друго, специално проучване. Не без значение е и споделяното от учениците от 1-ви до 4-ти клас, че разчитат на помощта на своите родители при избора на сайт, който да използват, когато се подготвят вкъщи за учебните занятия. Очевидно е, обаче, че подобна тенденция, съдържаща от една страна богат ресурс, включително и за приобщаване на родителите към ценността на училищното образование на своите деца, от друга страна визира предимно подготвени и технически снабдени родители. Далеч не всички са такива. Управленският извод, който се налага в случая, е, че е необходима по-специална стратегия в тази посока. Таблица № 8

Използваните сайтове от учениците сайт

1. клас

2. клас

Az-deteto.bg

25%

26%

Dechica.com

25%

3. клас

4. 5. 6. клас клас клас

7. клас

8. клас

9. клас

10. клас

11. клас

12. клас

26%

42%

Pomagalo.com

26%

42%

40%

42%

56%

62%

65%

71%

77%

76%

78%

Bg.wikipedia.org

26%

42%

40%

42%

56%

62%

65%

71%

77%

76%

78%

Lyuboznaiko.com

26%

40%

Math-bg.com

26%

40%

42%

56%

77%

76%

78%

www.sbnu.org

26%

www.google.bg

25%

26%

13% 42%

42%

56%

62%

65%

71%

77%

76%

78%

42%

56%

62%

65%

71%

77%

76%

78%

42%

56%

42%

56%

62%

65%

71%

77%

76%

78%

start.e-edu.bg

42%

56%

62%

www.iskam6.com

13%

56%

62%

www.svitaci.com

13%

56%

62%

www.znam.bg

42%

bgLog.net

42%

Ucha.se

42%

Buhal.net

25%

26%

42%

Krokotak.com

25%

26%

42%

Chitanka.info

40%

56%

http://itbooks.hit.bg

56%

www.bgtest.eu

56%

bgwhois.com/site/izpitaime.com.html

71%

62%

65%

71%

77%

76%

78%

77%

76%

78%

77%

76%

78%

77%

76%

78%

77%

76%

78%

77%

76%

78%

Промените без които не можем http://www.nationalgeographic.bg

62%

65%

71%

77%

76%

78%

http://www.myschoolbel.info

62%

65%

71%

77%

76%

78%

71%

77%

76%

78%

76%

78%

http://www.referati.org http://www.zamaturite.bg https://izpitai.me

40%

http://www.zapiski.info http://www.kakvo.org

40%

http://www.solema.hit.bg/

62%

65%

71%

77%

76%

78%

62%

65%

71%

77%

76%

78%

65%

71%

13%

56%

62%

13%

56%

62%

77%

76%

78%

77%

76%

78%

В таблица № 9 е даден броят на учениците, отговорили с „да” на въпроса „Имате ли информация за електронното обучение?”, както и процентното отношение на тези ученици спрямо всички анкетирани. Таблица № 9 1. клас

2. клас

3. клас

4. клас

5. клас

6. клас

7. клас

8. клас

9. клас

10. клас

11. клас

12. клас

общо

брой ученици

213

процент

25%

19%

10%

13%

15%

13%

14%

10%

11%

12%

13%

Готов ли е българският учител да прилага електронното обучение в образователно-възпитателния процес, кога и как? Каква е реалната картина на този вид обучение през погледа на учителя? В таблица № 10 е представен броят на анкетираните учители според разпределението им по общини в област Сливен. Таблица № 10 Брой на анкетираните учители според разпределението им по общини в област Сливен Начално училище

Основно училище

СОУ

Профилирана гимназия

Професионална гимназия

Всичко

Община Сливен

452

184

173

906

Община Нова Загора

103

244

Община Котел

137

Община Твърдица

Област Сливен

664

369

210

1369

На въпроса ”Използвате ли в учебния час проектор, компютър, интерактивна дъска?”, отговор „да” са дали 916 учители, т.е. 67% от анкетираните учители. Установените данни сочат сравнително незадоволително състояние на готовност от гледна точка на реалните практики – само 3% от анкетираните учители използват интерактивна дъска, а проектор и компютър - 45%.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 На въпроса „Учебният час по-интересен ли е, ако се използва компютър, проектор, интерактивна дъска по време на урока? Ако отговорът е „да”, напишете с какво е по-интересен.” Според анкетираните учители чрез използването на електронния урок в образователно-възпитателния процес се постигат следните положителни качествени промени:  създават се условия, ученикът да преживее и разбере представената ситуация, проблем, знание;  преподавателят проследява работата на всеки ученик и всеки ученик работи в темпо, което е най-добро за него;  дава се възможност работата на всеки ученик да бъде оценявана и пропуските да бъдат своевременно попълвани;  осигурява се възможност на гъвкавост по отношение на време и място за получаване на знанията, уменията и компетентностите;  подходящо избраният образователен софтуерен продукт, съобразен с учебното съдържание, с държавните образователни изисквания и с възрастовите особености на учениците, както и с очакваните резултати от обучението, е предпоставка обучаваният да бъде окуражаван да бъде иновативен, да създава ново знание  използването на електронния урок е възможност за активиране и мотивиране на ученето, за проявена икономичност по отношение на време, материали, и средства в процеса на обучението. Анкетното проучване показва, че 450 учители използват електронни уроци, т.е. това са само 33% от изследваните учители. За учебниците, които учениците получават безплатно от 1.клас до 7.клас към настоящия момент има разработени електронни учебници или електронни уроци на: r издателство ”Просвета”:  за 1.клас - по всички предмети;  за 2.клас - по математика, български език и литература, чужди езици и домашен бит и техника;  за 3.клас - по човекът и обществото и човекът и природата;  за 4.клас - по всички предмети;  за 5.клас - по всички предмети;  за 6.клас - по всички предмети; r издателска къща ”Анубис”и издателство ”Булвест 2OOO”:  за 1.клас - електронни разработки към уроци по домашен бит и техника, роден край и изобразително изкуство;  за 5.клас - по всички предмети;  за 6.клас - по всички предмети;  за 7.клас - по всички предмети. От месец май 2012 г. електронните учебници за 5.клас, 6.клас и 7.клас на издателска къща ”Анубис”и издателство ”Булвест 2OOO” са на разположение на учители, ученици, родители и директори в образо-

Промените без които не можем вателния портал school.bg. По чужди езици има разработени електронни учебници или електронни уроци от следните издателства: 1. „Булвест 2000” ООД Учебник по английски език “Freeway” 1.- 4.клас Учебник по руски език „Росинка” 1.- 4.клас 2. „Pearson Education – Longman” 3. „Просвета” електронни учебници няма само за 3.клас и 7.клас 4. „Едюкейшънъл център” Учебник по немски език „Tamburin 1” 5. ”Express publishing” Eлектронен учебник за 6., 7. и 8.клас 6. PONS 7. „Macmillan Education” CD-ROMs & DVD-ROMs Наличието на толкова много възможности за прилагане на електронни уроци в образователно-възпитателния процес от 1.клас до 7.клас от една страна, и малкият брой учители, от друга страна, възползващи се от този шанс да превърнат индивидуалната и груповата работа с учениците в час в забавно, интересно и успешно занимание, да прилагат разнообразни интерактивни процедурии в обучението, да разполагат с повече реално време за ефективна практическа работа с децата е доста притеснително явление. На въпроса: „Какво знаете за електронното обучение?” 619 учители имат познания за електронното обучение, като 22% от тях са чували за електронното обучение, 25 % са присъствали на открити уроци, при които се е използвал електронен вариант на преподаване и само 328 учители прилагат в часовете си електронно обучение. Този брой учители е едва 24 % от всички анкетирани. Според една голяма част от тези учители, ”Учениците учат найбързо и най-добре, когато учат емоционално”. Началните учителите посочват уникалните възможности в работата с проекта ”Jumpido”. Използването на ”Jumpido” в образователно-възпитателния процес позволява учениците да възприемат знанията не само емоционално, но и с двигателна активност, която е дефицит в днешното време. Този образователен софтуер е разработен за часовете по математика в началния етап на основната образователна степен. Учениците се забавляват и учат. Подобно е становището на учителите и за проекта” Envision” - един компютър, много мишки. Според учителите, използващи тези два образователни софтуера, броят на отпадналите от училище ученици рязко е спаднал. Макар познати и признати, възможностите на електронните помагала и избощо на електронното обучение, все още не са достатъчно

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 оползотворени. Като цяло, резултатите от направеното проучване сред учителите са доста тревожни. Налице е необходимост от квалификационни курсове в подготовка на учителите за този вид обучение. На въпроса „Какъв образователен софтуер използвате в пряката си работа и как е осигурен със средства от бюджета на училището, с лични средства, от дарения, МОМН, други?”, само 327 учители са отговорили, че използват в пряката си работа образователен софтуер. Според тези учители най-подходящи са: ”Jumpido” -образователен софтуер, разработен за часовете по математика в началния етап на основната образователна степен и ”Envision” - един компютър, много мишки. Други образователни софтуери и платформи, които се използват от учителите в област Сливен са: Moodle, Course Lab - създаване и приложение на електронен курс за обучение, Hot Potatoes 6, Comenius Logo, Tool kids, GEONExT, GeoGebra, Interwrite workspace, STU - за обучение по немски език, Qedos Quiz Marker 1.3.1, DIA - графична безплатна програма, CADdy + + electrical; Capture - по техническо чертане; „Виртуално предприятие” на „Джуниър Ачийвмънт”-България; Дизайн+; expresspublishing upstream-за обучение по английски език; Bloodshed Dev C ++; elnstrucion-система за изпитване; Interactive Whiteboard Software- за обучение по английски език. Една част от образователните софтуери са закупени със средства на училището, но има и такива, които са закупени със средства на училищни настоятелства или достъпът до тях е безплатен. От направеното анкетно проучване се получава информация, че 561 учители от област Сливен ползват ресурси от Националната образователна мрежа: тeachers.bg, sirmamedia.com, start.e-edu.bg, pomagalo. com, pomagalo.bg, domashno.net, ucha.se, bgLog.net, slovo.bg, liternet.bg, e-litera.com, resursi.e-edu.bg, Slideshare.net, bg.wikipedia.org, www.znam. bg, http://itpomagala.hit.bg., http://itbooks.hit.bg, biologiq.pomagalo.com, himiq.pomagalo.com, www.engagelive.net, smarterkid 1.2, Masterypro.com, Mastery Pro.1.4.6, Lessonplanspage.com. Това са 41% от всички анкетирани учители – и много, и малко, - в зависимост от поставените цели и обективните потребности и възможности. Установеният резултат е подходящ за последващ управленски размисъл в посока очертаване на тенденции и на прилагане на по-нататъшни стратегии, за да се придаде устойчивост на положителната стойност на резултата, а същевременно – да се коригира незадоволяващата стойност. Броят на учителите, използващи тестове в електронен вариант е само 291, т.е. 21% от всички анкетирани учители. Вероятно една от причините е, че няма достатъчно практически подходящи такива тестове, а друга предположителна причина може да се открие във все още недостатъчната популярност и съответно – недостатъчна компетентност на

Промените без които не можем учителите самостоятелно да разработват електронни тестови платформи и формати. Каква е готовността на българското училище да използва електронното обучение в образователно-възпитателния процес - реалната картина на този вид обучение през погледа на директора? В таблица № 11 е представен броят на училищата, в които учителите използват проектор, компютър, интерактивна дъска в часовете си, съответно в начален етап, в прогимназиален етап и в гимназиален етап, както и процентното съотношение спрямо съответните училища. Таблица № 11

Начален етап Прогимназиален етап Гимназиален етап

мултимедия

компютър

40 училища 66% 42 училища 72% 20 училища 91%

45 училища 74% 49 училища 84% 20 училища 91%

интерактивна дъска 5 училища 8% 7 училища 12% 9 училища 41 %

На въпроса: „Учителите от повереното Ви училище използват ли в учебния час проектор, компютър, интерактивна дъска?”, отговор „да” са дали 66 директори, като не във всяко от тези училища има и проектор, и компютър, и интерактивна дъска. В 100% от тези училища има компютри, в 95% - проектор и компютри и само в 10 училища, т.е. в 15% от тези училища има достатъчно пълна екипировка: проектор, компютър, интерактивна дъска. Тези десет училища са: едно основно училище, четири СОУ, две професионални гимназии и три профилирани гимназии. Отговор „не” са дали 6 директори. Това са директори на училища, в които учениците се обучават в слети паралелки. Като основна причина за невъзможността да се закупи проектор, компютър и интерактивна дъска за училището тези директори посочват липсата на средства. На въпроса „Учебният час по-интересен ли е, ако се използва компютър и проектор? Ако отговорът е „да”, напишете с какво е по-интересен”, всички 72 директори са дали утвърдителен отговор ”да”. Според тях такива уроци са по-динамични, онагледени и интерактивни, всеобхватни, дават по-добра възможност за осъществяване на междупредметни връзки, голяма част от процесите в технологиите се онагледяват, демонстрацията и симулацията на процеси и явления чрез ИКТ оптимизира образователния процес; мотивацията на учениците за учене нараства; провокира се по-голяма активност от страна на учениците в учебния процес; привлича се вниманието на учениците с динамична информация, снимков материал, схеми; разнообразяват се методите на

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 работа; информацията се възприема чрез повече сетива, което е предпоставка ученикът да бъде в активна позиция за учене; часовете стават по-атрактивни и по този начин се привлича и задържа вниманието на учениците, мотивира се творчеството и креативността на ученика, вкл. чрез включването им в роля на „съ-автори” на такива уроци; впечатленията от такъв урок са по-трайни; такъв вид уроци превръщат класната стая в привлекателно за ученика място. Общо становище на директорите е, че към тези часове е необходимо да се подхожда прецизирано и балансирано. Така например голяма част от тях считат, че за учениците - билингви контактът ”очи в очи” е много по-полезен и важен в образователно-възпитателния процес с тях. Според директорите на 17 училища (3 начални училища и 14 основни училища) учителите не използват електронни уроци. Директорите на останалите начални и основни училища, СОУ и профилирани гимназии са осигурили необходимите дискове с електронни уроци на всички издателства. Според тях не всички начални и прогимназиални учители използват тези готови електронни уроци. Директорите считат, че учителите, макар и да проявяват интерес към този вид уроци, се страхуват да работят по този начин. Директорите на профилирани и професионални гимназии споделят, че учителите имат опит в използването на електронния урок. На територията на област Сливен 41 училища са кандидатствали по НП ”ИКТ в училище”. От тях 14 училища са одобрени и са получили финансиране. Би следвало да се усили ефекта от възползване от помощта по НП. На въпроса „Каква част от бюджета на училището отделяте за подобряване на материалната база, необходима за електронното обучение?”, трима директори са отговорили, че са обезпечили на 100% училищата си от подходяща материална база за провеждане на електронно обучение. 25 директори заявяват, че не отделят никакви средства, поради оскъдния бюджет на училището. Останалите 44 директори заделят от 0,15% до 2% от бюджета на училището за подобряване на материалната база, необходима за електронното обучение. Така установената картина буди редица тревожни размисли, но по-важното е да се върви към прилагане на по-ефективни стратегии за мотивиране на директорите да инвестират в подобряването на материалната база. На въпроса „Каква част от бюджета на училището отделяте за повишаване на квалификацията на учителите за прилагане на електронно обучение ?”, 22 директори са отговорили, че не се отделят никакви средства за повишаване на квалификацията на учителите за прилагане на електронното обучение в училище, 37 директори използват част от средствата, предвидени за повишаване на квалификацията на учителите за този вид обучение и 13 директори отделят от 1% до 10% от бюдже-

Промените без които не можем та на училището или търсят спонсори, за да осигурят квалификацията на учителите за прилагане на електронно обучение. Разнообразната емпирична картина разкрива, че има възможности, само че е необходимо директорите да бъдат по-мотивирани в коментираната посока. В заключение могат да се направят следните изводи: 1. Учениците са готови да възприемат новия начин на преподаване, защото той е по-атрактивен и ги мотивира да бъдат активни участници в учебния процес. 2. Ученици и учители от област Сливен ползват ресурсите на образователните сайтове и националната образователна мрежа. 3. Учители от област Сливен използват в пряката си работа подходящо избран образователен софтуерен продукт, съобразен с учебното съдържание, с държавните образователни изисквания и с възрастовите особености на учениците, както и с очакваните резултати от обучението. 4. Учителите считат, че чрез използването на електронния урок в образователно-възпитателния процес се постигат следните положителни качествени промени: създават се условия ученикът да преживее и разбере представената ситуация, проблем и знание, като работи във време и с темпо, което е най-добро за него; работата на всеки ученик може да бъде оценявана и пропуските да бъдат своевременно попълвани. 5. Учителите считат , че използването на електронния урок е възможност за активиране и мотивиране за учене, за проявена икономичност по отношение на време, материали и средства в процеса на обучението. 6. Учителите имат своите притеснения от въвеждането на електронното обучение, свързани със стереотипа, че така ще изпуснат контрола в класната стая. Това е един колкото тревожен, толкова и окуражителен резултат, що се касае до ясна очертана перспектива: да се работи за преодоляване на стереотипа. А това би било практическо ефективно тогава, когато учителите започнат да прилагат електронно обучение. Веднъж опознали на практика неговия потенциал за мотивиране и активизиране на учениците, те ще установят, че проблемът с дисциплината и контрола над учебния процес в класната стая „автоматически” отпада. 7. При електронното обучение се измества отговорността на учителя - от основен източник на информация в традиционното обучение към направляващ, съветващ, организиращ при електронното обучение. Това са нови роли на учителя, които в преобладаващата част не са достатъчно практически познати и оттам водещи до състояния на фрустрация на учителя. Това е още едно поле за близкоперспективна бъдеща работа. 8. Въвеждането на електронно обучение изисква компютърна и интернет грамотност на обучаваните и съответна квалификация на учителите, което за някои училища към настоящия момент е сериозен про-

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 блем. 9. Издателските къщи са разработили и пуснали на пазара електронни уроци или електронни учебници, които учителите имат възможност да използват в пряката си работа в клас. 10. Макар не от всички учители да се използват разработените и пуснати на пазара електронни уроци и въпреки малкия брой училища от област Сливен, които използват електронния урок в образователновъзпитателния процес, навлизането на електронното обучение в образователния процес е факт и е една предпоставка за разширяване на диапазона на възрастови граници за получаване на знания, умения и компетентности. Днес все по-активно говорим за учене през целия живот (life-long learning), за необходимостта от създаване на условия и реализиране на процес на учене през целия живот за пълноценно развитие на всеки гражданин на Република България като личност, професионалист и гражданин, което от своя страна ще подпомогне постигането на конкурентноспособна икономика, базирана на знанието.

Вместо заключение Да си припомним думите на Бил Гейтс:” Аз бях щастлив да имам добри учители, които ме научиха да харесвам самото учение и ме насърчиха да опитвам нови неща като експеримента с компютрите. Изследванията са доказали, че ефективността на учителя е най-важният фактор за това дали един ученик ще успее в училище. Горд съм, че Майкрософт подкрепя иновативните учители по целия свят. Започнахме това преди десет години, убедени, че образованието е основно човешко право и най-важната инвестиция в бъдещето. Преподаването и обучението стават по-качествени и интересни с помощта на използването на технологиите за нуждите на образованието. Тези училища, които по една или друга причина нямат досег до новите технологии трябва да стават все по-малко и да се търсят начините и възможностите те да им бъдат набавени”. Литература: 1. Димов, П. Електронно обучение чрез интернет, С., 2004 2. Зарайский, Д. Управление чужим поведением. Дубна, 1997 3. Старибратов, И. Използването на интерактивни дъски в обучението по математика, Образование и технологии, бр.2, 2011, Бургас 4. Старибратов, И. Електронното учебно съдържание - основна част на електронното обучение, Интердисциплинарен форум „България и Русия – посоки на взаимност”, Русе 1417.12.2008 5. Стефанова, М. Педагогическата иновация, С., 2005 6. Стефанова, М. Дидактическото общуване, С., 1999 7. http://www.teacher.bg/Article/Details/37407 8. http://www.minedu.government.bg/opencms /export /sites /mon/ left_menu/documents/strategies/ programa_obrazovanie.pdf 9. http://ec.europa.eu/education/pub/pdf/general/eqf/ broch_bg.pdf

От брой в брой Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ Бездуховността убива Дума/23.05.2013

Нашият многострадален, измъчен и търпелив народ днес копнее за родолюбци, последователи на будителите от епохата на Възраждането. Народът и милото ни отечество имат нужда от будители, борещи с разум и съвест злото, което задушава доброто. Обществото ни е болно, защото всеки ден е заливано от простащина, злоба, завист, клевети, доноси, компромати, лъжи, интриги, обиди. Тези рушители на нравствеността проникват на всички нива, подхранвайки развитието на дребни, тясно скроени душици, които жадуват за спокойна службица. Тези болести, пренесени от запад ведно сдемокрацията, се вклиниха в обществения организъм като тумори, чиито метастази пият от душата ни ката ден. Агресията, престъпността, безработицата и неграмотността доубиват човешкото в нас. В началото на т.нар. демократични промени световно изследване постави нашия народ на второ място в света по коефициент на интелект след евреите. Две десетилетия по-късно неграмотните у нас са стотици хиляди, а от качественото обра-зование и гарантирано здравеопазване има бледи остатъци. Днес по тези хуманни показатели, показателни за духовните ценности, за просперитета и развитието, България е на опашката в Европейския съюз Защо нашия народ бе сполетян от такава незавидна съдба? Като че ли Великите сили имат интерес от това, защото един изстрадал, изплашен, неграмотен или полуграмотен народ лесно се манипулира и управлява. А и капитализмът изчерпва своите възможности, защото ножицата между бедни и богати предизвиква нови търсения. Европа прави завой наляво, търсят се нови форми на икономическо, социално и духовно развитие на човечеството. Кой е източникът, проводникът на опасните обществени зарази? Освен

системата, макар и не пряко, това са Великите сили, които не са в състояние да овладеят собствените си проблеми, в резултат на което налагат своята воля на новите демокрации. Тук е мястото на истинските държавници, на медиите, на църквата - да застанат като страж пред обществото. Политици, вместо да дават личен пример, се превърнаха в нарицание за липса на морал и етика. Медии, вместо да бъдат коректив, се комерсиализираха. Небивалият размах, с който се говори и пише в името на парите, убива и ни ликвидира като народ. От телевизионния екран ни заливат безидейни филми, изпъстрени с убийства, неморални сцени и показна корупция. Младото поколение жадно поглъща и превръща показаното в пример за подражание. Ето къде е една от причините за агресията сред децата, за убийствата сред малолетни. Жаждата за пари и бързо забогатяване е другата причина за разпространението на опасните обществени явления. Гладът, нищетата, липсата на средства за храна и сметки тласкат хората към кражби и престъпления в името на оцеляването Изграденото в годините на социализма бе ликвидирано и тотално отречено. Основните икономически отрасли са в окаяно състояние, кретат на ръба на фалита на оцелелите фирми. С години се водят безполезни, никому ненужни разговори върху едни и същи проблеми, вместо да се строи и произвежда. Докъде ли ще ни доведе пладнешкото ограбване на родни ресурси от чужди фирми? Образованието и здравеопазването са в колапс. Оправданието за всички неудачи днес с кризата не звучи убедително. Забравяме за недобре обмислените реформи, които така и не спряха във времето. За жалост част от радетелите за истинска промяна бяха ликвидирани, смачкани, избутани и на тяхно място по стълбата се закатериха кариеристи, алчни за власт и пари, посредствени люде, тясно скроени и корумпирани хора, нагаждачи, надарени и изкусни интриганти, двуличници. Тези стремящи

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 се към власт бездуховни същества имаха нужда от свои клакьори, които да ги ласкаят и подкрепят при нужда. Сдобиха се с тях. С което знаещите и можещите бяха смачкани в ъгъла. В основата на неспособността ни да се отърсим, да преборим бедите, е собствената ни бездуховност. Днес повече от всякога сме в условие на безизходица, защото се страхуваме и треперим за работата си и за живота си. Страхът и липсата на вяра тласкат бездуховните, по-неустойчивите и слабите към неморалност. Борбата срещу престъпността и корупцията е неефективна и предизвиква нова порция отчаяние. Управляващи си прехвърлят топката за вината и отговорността, а това превръща хората в заложници на опасна политическа игра. Като краен резултат обществената машина излиза от ритъм, буксува и има опасност да прегрее. Има малки страни в света, които по много показатели в исторически план и природни дадености си приличат с нашата. Такава е Финландия. От изостанала държава за кратко време тя се утвърди като една от най-проспериращите, залагайки на духовността, образованието, социалната политика и сигурността. Финландският икономически бум през 70-те и 80те години и особено през средата на 90-те години на ХХ век бе оценен от специалистите като уникално икономическо чудо, феномен. Защо не се поучим от този опит? Можем ли? Имаме ли смелост и решителност? В българското общество има стабилни здрави клетки честни, трудолюбиви, знаещи и можещи родолюбиви българи милеещи за род и отечество, носители на добродетели, инициативни хора с чуство за отговорност. Те понякога водят отчаяна борба срещу злото и често стават жертви. Тези хора, своеобразни съвременни будители, носители и проповедници на доброто, толерантността и човещината, са призвани не само да се борят, но и да показват на останалите верния път. Осъзнава се нуждата от качествено образование, култура, възпитание, солидарност. Мутрите, крадците, убийците, изнасилвачите, измамниците и други носители на злото започват да отстъпват главните роли в съвременната култура. Имитаторите им на политическата сцена

губят обществено доверие, падат в калта и остават без шанс за реабилитация. От телевизионния екран, от страниците на вестниците започват да се подават добри думи и положителни герои. Честни трудови хора, актьори, писатели, художници, военни, полицаи, лекари, учители, журналисти изместват лека-полека пошлите образи. Ще е необходимо още време, за да се превърнат в пример на младото поколение, чийто мечти в последните години бяха унищожени от негативизма, злобата и пошлостта. Както казва мъдрецът, истината често боледува, но никога не умира. Рано или късно Нейно Величество Истината изгрява на сцената. За да стане това час по-скоро, обществото ни има неотложна нужда от знаещи и можещи хора, съвременни честни и скромни будители, които да се борят за истината, да проповядват добродетелите, морала и етиката. А там, където е необходимо, да се преборят с проявите на злото с помощта на правилата и закона. Щом диагнозата на болния обществен организъм е установена, лечението ще бъде бързо и ефикасно. Там, където се налага туморното образувание да бъде изрязано до здраво, е наложително държавата да впрегне цялата си мощ за да предотврати появата на метастази на други места по друго време. Българският народ е търпелив и жилав. Отстоял е на всички бури и на духовния мрак по време на робство. Преодолял е вековния застой в материалното и духовното си развитие. И е победил, оставяйки след себе си само история. Нито Византийската, нито Османската империя съществуват на днешната световна карта. Малка България обаче я има. Тя ще бъде и ще пребъде. Образованието, културата, духовността, моралът, етиката, лоялността, толерантността, справедливостта, взаимопомощта, солидарността и сигурността са спасителните ни пояси. Те са гарантите за бъдещето на България.

Проверяват матурите на конвейер Репортер/23.05.2013

Проверители оценяват матурите

От брой в брой на зрелостниците през пръсти, за да получат по-големи бонуси. За практиката в цялата страна сигнализираха пред РЕПОРТЕР дългогодишни преподавали. За целта недобросъвестните проверители отмятали възможно по-голям брой работи, на които поставяли субективни оценки. За всяка те получават стандартно 2,50 лева. Така за една цяла папка, която съдържа между 20 и 30 работи, се взимат средно около 75 лева, уточниха за вестника от регионалните инспектори по образование. „Не може да се проверяват повече от две папки на ден.Това е физическият максимум, ако си вършиш работата съвестно. Аз понякога правя цял ден само една, за да съм изрядна”, каза пред вестника Светла Димитрова, преподавател по история във Враца. Най-голям е хаосът с проверяването на матурата по български език, защото тя е задължителна за всички. Недовършени папки или проверени през пръсти работи има най-често сред тях. „Води се статистика за грешките, които всеки проверител е допуснал. Ако представянето му не е задоволително, комисията преценява дали той отново да бъде викан следващата година”, обясни пред РЕПОРТЕР Галина Димитрова, учител и проверител по биология.

Задължително е в училище да има поне медицински сестри 24 часа/22.05.2013

Инцидентите в училищата, за съжаление част от тях фатални, отново поставиха на дневен ред много дискутирания въпрос за необходимостта от медицински лица в училище. Дали конкретен инцидент е могъл да бъде предотвратен с помощта на училищен лекар, медицинска сестра или фелдшер, е трудно да се отговори. Важна е перспективата в политиката на България по отношение на училищното здравеопазване и на световните тенденции в тази посока. Международното движение за училищно здраве датира още от 1986 г., когато Световната здравна организация приема в Отава (Канада) специална харта за промоция на здравето. В нея се настоява, че здравните специалисти трябва да имат умения да работят в специфични общности и

организации, т.е. здравната помощ е добра и ефективна не по принцип, а в специфична среда Училището е именно такава среда и разпространението на училищното здравеопазване става най-успешният резултат от хартата. По онова време (през 80-те години на XX век) в България има развито училищно здравеопазване, включващо училищни лекари, медицински сестри и зъболекари. Основно действащо лице в страните с развито училищно здравеопазване обичайно не са лекарите, а медицинските сестри и фелдшерите. Училищните медицински сестри започват да стават популярни в англосаксонските страни след Втората световна война и особено активно през 50-те години като част от професионалните им организации. Този модел е особено популярен и се развива независимо и в скандинавските страни. Тук отварям една скоба - в България съвсем неправилно сме свикнали да разглеждаме медицинската сестра като непълноценен лекар. Всъщност медицинската сестра има специфична роля в здравеопазването на всички етапи, от превенцията през интензивното лечение до долекуването и извънболничните грижи. Има неща, които са специфични за професията, и медицинската сестра върши по-добре от лекаря. Образованието на всички медицински специалисти, които не са лекари, е много сериозно. Обикновено става дума за бакалавърска степен във висшето образование, на медицинските сестри също могат да специализират и една от специалностите, за които има разработени подробни програми е именно училищното здравеопазване. Напоследък за въвеждането на училищни медицински сестри се говори в Германия на базата на англо-американския и скандинавския опит. Обсъжда се и специална програма за обучение на училищни медицински сестри в рамките на висшето образование. Предвижда се те да имат многобройни задължения, сред които обработването на рани, участие в лечението на остри и хронични заболявания, спешна помощ, превенция на заболявания и популяризиране на здравословен начин на живот, разпространение на здравна информация, здравно обучение и консултиране, оценка на здравни

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 нужди и проблеми на учениците, развиване на подходящи услуги, свързани с училищното здравеопазване, включително комуникация с родителите, координация и управление на доставки. От всичко казано се вижда, че училищното здравеопазване е модерна концепция, която печели все повече привърженици в развитите страни. В българските условия, които са далеч от идеалните по отношение на равнопоставения достъп на децата до здравеопазване, си струва да се замислим дали не може да се приложи подобен модел. В училищата в България всеки ден има около 720 000 деца - т.е. около 1/10 от населението. Както посочват някои изследователи на безопасността в училищата никъде другаде няма толкова хора, събрани на едно място в толкова малко пространство, освен в гражданската авиация, обществения транспорт в пиковите часове и на някои масови спортни и културни мероприятия. За да има ефективно училищно здравеопазване не е достатъчно в закона да има пожелателни норми. Не е достатъчно да има и задължителни норми, ако липсват ресурси те да бъдат приложени. При разгорелите се в България дискусии около един от фаталните инциденти в училище стана ясно, че след въведените през 2008 г. промени в законодателството нищо не пречи на съществуването на училищно здравеопазване, дори на думи го насърчава. Чл. 120 от Закона за здравето определя ролята на здравните кабинети в училищата и детските градини за социални услуги. Сред тях са оказването на първа медицинска помощ до пристигането на екип на спешна медицинска помощ, промоцията на здравето и превенция на заболявания, предотвратяване на възникването и ограничаване на разпространението на епидемии, организиране на програми за здравно образование и на предоставянето на социални услуги. Законът разрешава изброените дейности да се извършват както от лекари, така и от други медицински специалисти с бакалавърска степен - т.е. медицински сестри и фелдшери. Нито държавата, нито общините обаче имат ангажимент реално да го осигурят Въпреки това в някои общини има училища, в които работят лекари,

и малко повече, в които работят медицински сестри и фелдшери. Финансирането е определено като делегирана от държавата дейност, но стандартът за финансиране е еднакъв независимо от размера на училищата в конкретната община. За 2013 г. размерът на стандарта, определен на дете в училище или подготвителна група в детска градина, е 14 лева. Сметката показва, че голямо училище с 1000 деца наистина може да си позволи наемането на специалист на пълно работно време, макар че повечето общопрактикуващи лекари едва ли биха работили за брутно възнаграждение от около 1000 лева на месец. В малките училища обаче това е напълно невъзможно. Ако 5 училища с по 200 деца, разположени в различни села, имат един лекар или медицинска сестра, очевидно поне спешната помощ, предвидена от законодателя, отпада от списъка със задължения. Лекарят може да прекарва по един ден в седмицата във всяко едно от училищата, ако има достатъчно средства за транспорт след покриване на заплатата и останалите разходи. В този стандарт очевидно не са калкулирани никакви средства освен за заплата на едно медицинско лице и за покриване на режийните разходи, свързани с дейността на кабинета. Вероятно се очаква лекарят да пише проекти за привличане на европейски средства, докато обикаля училищата, за да изпълнява останалите задължения, вменени от законодателя. Освен това според Закона за държавния бюджет средствата за определена делегирана от държавата дейност могат да бъдат насочени към друга дейност. Изключение прави образованието, но здравните кабинети в училищата и детските градини попадат във функция здравеопазване. При положение че с получените средства така или иначе не може да се организира училищно здравеопазване, най-логичното е общинските съвети да разрешат на кмета да използва средствата за друго. Водещата причина за получаване на трайни увреждания и смърт при децата не са хронични състояния или остри заболявания, а травмите и нараняванията. Това се посочва в доклад на Световната здравна организация. Безопасната и здравословна

От брой в брой училищна среда включва състоянието на сградите и инфраструктурата на територията на училището и около него, транспорта до и от училище, предотвратяването на насилие в училището, здравословното училищно хранене и безопасността на храните, опасността от химични вещества и препарати, включително тези, използвани за почистване, замърсяването на въздуха в района на училището, безопасността на местата за игра и намаляването на опасността от нараняване, шума, светлината, температурата и влажността, размера на класовете, на училището и опасността от препълване на помещения и сгради. В обобщение може да се каже, че в българските училища има многобройни рискове за здравето с безопасността на децата, които са предотвратими или поне подлежат на силно ограничаване. Рисковете, свързани със спешни медицински състояния са само част от тях. По принцип по отношение грижата за децата, които страдат от хронични заболявания и имат физически и психични увреждания, има още много какво да се желае. За съжаление обаче тенденциите в броя на медицински сестри и други медицински специалисти в страната са крайно неоптимистични. В рамките на болничната и доболничната помощ вече има остър дефицит, а емиграцията от страната продължава с бързи темпове. Така че не е много ясно откъде през следващото десетилетие България би намерила достатъчно медицински специалисти, за да развива училищно здравеопазване. . По времето, когато училищното здравеопазване добива международна популярност, в България то започна да отмира, докато окончателно падне жертва на оптимизационната философия в публичния сектор. Тази философия се базира на крайно примитивни икономически анализи, които не отчитат сложността на училището и многобройните продукти, които то произвежда. Разбира се, училищното здравеопазване има и своите критици, като основният им аргумент не е свързан с разходите, какъвто е случаят в България, а с това, че училищните здравни специалисти играят основно традиционна образователна роля, изнасяйки лекции и беседи, без да

развиват активни дейности за промоция на здравето под формата на училищни кампании и проекти. Ако се вгледаме в нашия Закон за здравето, ще забележим, че там такива дейности не са предвидени. През 2008 г. законодателят направи плах опит да реабилитира училищното здравеопазване, след неговото предварително унищожаване и създаването на здравна система, в която концептуално за него няма отредено място. За момента този опит не е много успешен, защото училищното здравеопазване и в по-широк смисъл грижата за здравето и безопасността на децата в училище изисква много повече от назначаването на по един лекар или медицинска сестра в няколко от поголемите училища във всяка община. Съвременното разбиране за здраве и безопасност в училище, част от което е международното движение за училищно здравеопазване, предполага цялостно обновление на училищната среда.

Матурата “изтече” в тоалетните Монитор/22.05.2013

Масово преписване опорочи матурата в един от областните градове в Северна България, след като неизвестни разлепиха отговорите на теста по български език и литература. Веднага след изтеглянето на варианта в 8 часа бланки с въпросите са били дадени първо на учители, които са решавали теста паралелно с учениците. След третия час отговори вече са се намирали в тоалетните, където са били достъпни за учениците. По закон единствените, които имат достъп до варианта, са директорите и информатиците, които се грижат за навременното разпечатване на бланките. Те обаче давали и копие на преподавател, който трябва да реши задачите и да даде толкова верни отговори, че да могат възпитаниците на даденото школо да изкарат достатъчен брой точки, за да не бъдат скъсани. За издаването на матурата съобщиха пред “Монитор” зрелостници, които са се възползвали от безплатната промоция с отговорите от WC-то. Те се съгласиха да разкажат схемата само при условие, че анонимността им не бъде разкрита и дори показаха листче с отговорите, което

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 е висяло в тоалетните. Любопитен факт е, че на него решенията на задачите са били написани на компютър. “Още в началото ни беше казано да не бързаме с предаването и излизането. След третия час учителка ни смигна и ние вече знаехме какво да правим. Първите двама обаче, които отидоха до тоалетна, се забавиха сигурно 10 минути и се наложи директорът да им тропа по вратата, за да излязат”, разказаха зрелостници. Следващите, които посетили нужника, започнали да преписват отговорите по ръцете си, а някои по-предвидливи пък влезли във WC-то с кариран лист, на който ги преписали. Не липсвали обаче и комични случаи. Дванадесетокласник, тръгнал уж по нужда, разбрал, че “ключът” към завършването на средното му образование се намира в женската тоалетна и смело нахълтал. “Щях да ги убия после, бяха ме излъгали, за да си направят майтап с мен”, оплака се пратеният за зелен хайвер. За да не стане ясно, че учители и директори правят всичко възможно, за да прикрият неграмотността на своите възпитаници, им пускали няколко варианта на отвори. Така нямало да се набие на очи, че цял клас е познал, че поп Андрей е герой от поемата “Септември”, която възпитаниците на някои училища изобщо не са чели. Освен в професионалните гимназии, в които се влиза традиционно с понисък успех, хитринки на матурата са прилагали и зрелостниците от елитни математически гимназии. “В момента, в който ни раздадоха тестовете, успяхме в суматохата да обсъдим по-трудните въпроси. За няколко имахме съмнения и съученик, който си беше вкарал смартфона, провери в интернет каквото ни беше нужно, без никой да се усети”, разкри минути след края на матурата възпитаник на авторитетно школо. Въпреки че в някои училища преподавателите се надявали да откажат учениците от внасяне на мобилен телефон, като ги излъгали, че ще заглушават джиесемите, зрелостниците не се вързали. Те проверили бързо колко струва подобно устройство в нета и си дали сметка, че училищата им нямат нито пари, нито пък интерес да купуватподобна техника, която само би

показала истинското ниво на знанията сред младежите. За нелегалното внасяне на смартфон и момичета, и момчета използвали една стратегия. Джиесемът се криел или в маратонката, или в джоба, или в чантата, която по правилник не би трябвало да е до зрелостника, но на места това не е спазвано. Учители с дългогодишен стаж по български език и литература разказаха пред “Монитор”, че издаването на матурата в тоалетната не е нещо ново и се прави от поне две години. Сред девойките от елитните школа се считало за плюс да си хванеш гадже от професионална гимназия, защото там се дават отговорите, които след това пък се препращат на SMS-и на половинките.

Иван Игов: Абитуриентският бал е като война Новинар/22.05.2013

- Господин Игов, започна сезонът на абитуриентските балове. Дали завършващите средно образование са подготвени за живота, който ги чака? - Забелязали ли сте, че всяка година, когато идват абитуриентските балове, всички се готвят за тях като за война? Има съобщения на полицията, съобщения на контролните органи за движение по пътищата, мобилизира се и жандармерията и кой ли още не. Винаги ми е било чудно защо завършването на един етап от живота на децата ни трябва да се превръща в национално бедствие. Всъщност, отговорът на въпроса, който вие зададохте е, че нашите деца не са готови за живота си занапред и затова вместо този ритуал да бъде преход от един начин на живот към друг, той всъщност се превръща в един голям купон, чрез който да покажеш, че вече си възрастен. Нищо, че всъщност не си научил нищо от света на възрастните. Така наречените абитуриентски балове са нещо като продължение на баловете, които навремето са правели в благородните кръгове. Ритуалът има за цел да представи подрастващите в обществото вече като възрастни, момичетата вече може да си търсят партньори или момчетата - работа и развитие. За съжаление баловете не са преход от една възраст в друга или от

От брой в брой едни отговорности към други. - Кой трябва да подготви децата за този момент, в който те напускат училище и трябва да вземат живота си в ръце? - Това е работа на обществото. Обикновено започва едно прехвърляне на отговорности. Училището казва, че това е работа на родителите, родителите твърдят, че това е работа на училището, а всъщност това е работа наистина на цялото общество. От една страна са родителите, които трябва да подпомогнат децата си да излязат от времето на детството, което за съжаление все по-рядко се случва. Много често съм наблюдавал случаи, в които родителите малко насилено инфантилизират децата си, за да не признаят, че те са пораснали, а самите те са остарели. Така че има и такъв проблем - на възрастта и на развитието. От друга страна училището носи голяма отговорност, защото то е длъжно да направи така, че децата да придобият съответното самочувствие на пораснали. Да им даде някаква, макар и минимална, квалификация как да се справят в живота, целта и желанието какво да правят по-нататък. Каква професия да придобият, каква кариера да направят, това всичко трябва да бъде работа на училището. Образованието в съвременния свят се подразбира не само за времето, когато си ученик, а това е нещо, което се случва през целия живот и училището трябва да подготви децата за него. За съжаление това не се случва както в семейството, поради причините, които назовах, така и в училище, където придобиването на умения, квалификация и кариерно развитие са просто неща, за които никой не говори. Накрая става така, че имаме едни отраснали деца, които излизат от училище без съответната подготовка. Това аз наричам синдром на отложения живот. Тоест ти завършваш, без да знаеш какво да правиш с живота си по-нататък. Ако попиташ наш абитуриент какво иска да прави, той казва: „ще следвам”. Той няма конкретна цел, а иска пак да отложи още малко живота си, като мине през един, два или повече университети и някъде на тридесет и пет години се събужда вече пораснал, но без реална професия, реализация и кариера. - Защо, според вас, родителите стават съучастници на децата си в тази

трескава и кичозна подготовка за бала и са готови да изпълняват всички техни желания? - Те не са съучастници на децата си, а просто плащат това, на което казваме дълг „обществено мнение”. Това е един наложен в последните години модел и за съжаление проблемът се засилва в обществото, че балът на детето ти е начин да покажеш собствените си възможности. Дори когато те са много по-ниски, трябва да се изхвърлиш, за да не кажат другите, че не си си изпратил детето подобаващо на бала. На мен ми се струва, че донякъде не децата провокират родителите си да правят по-пищни и шумни балове, а по-скоро обратното – родителите принуждават децата си да влязат в тази схема. Често съм чувал от по-интелигентните деца, че просто не искат да им се случва това, което родителите предвиждат. - А алиенацията между децата и родителите също ли спомага за това, че децата са неподготвени за живота след училище? - От една страна е училището, в което изобщо не присъстват такива модели и програми за придобиване на опит, кариера и т.н. От друга страна са родителите, които не са подготвени пък изобщо да възприемат това, че децата им са пораснали. Аз и друг път съм твърдял, че ние схващаме, че родителството е едва ли не нещо, което идва от само себе си. Като родители ние правим това, което сме видели от нашите родители, без да си даваме сметка, че за последните двадесет, тридесет, четиридесет или петдесет години светът коренно се е променил. Тези методи не работят и много често родителите предпочитат да абдикират от задълженията си към децата. Оттеглят се и си казват: „Аз не го разбирам, да прави каквото си иска.” За това спомагат новите комуникации, интернет. Много от родителите са далеч от света, в който живеят децата им. В този смисъл балът е уж нещо, което те трябва да направят съвместно, защото заедно трябва да изберат дрехите или начинът, по който ще се проведе събитието. От друга страна това обикновено се превръща в опит за конфронтация, за което вече стана дума. - В началото споменахте, че в зрелището абитуриентски бал участва и полицията. КАТ вече втора година ще охранява младите хора.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 - Като слушах препоръките, които дава полицията на абитуриентите, ми звучеше като военно комюнике. Аз наистина леко се притеснявам, че ние превръщаме един нормален преход на децата към категорията възрастни, в някаква драма. - Не мислите ли, че КАТ участва в цялата тази работа, за да предпази абитуриентите от самите тях? - Да, в случая явно нещата са достигнали до такъв абсурд, че ние трябва да се намесваме, за да пазим децата от самите тях, от начина, по който те се „забавляват”. Всъщност обществото трябва да направи това. Когато гледаш, че възрастните пият и пушат, както и че слушат чалга и ти започваш още от дете да смяташ,че това е начинът да си направиш купон. Много по-късно разбираш, че има по-добри начини да си прекараш добре или да бъдеш успешен. - Има абитуриенти, които отиват на бал, но нямат никакви спомени от него, тъй като се напиват до несвяст. - Така е, това е опитът да бъдеш възрастен. Те се пробват да бъдат възрастни без да имат опита и умението за това. Което всъщност е най-големият проблем. Нали знаете, когато има разделено семейство и детето остане при единия родител, обикновено другият го обсипва с подаръци, за да му покаже колко го обича. Това е парадоксално. Същото нещо се случва и в обществото. Това е нашата индулгенция като възрастни, че децата ни не са подготвени. - Как родителите трябва да се държат с децата си, за да могат да бъдат подготвени за живота? - Ние трябва да сме наясно, че в съвремието човек трябва да се учи на всичко, защото светът много бързо се променя. Включително, да се учим да бъдем добри родители.

Зрелостниците писаха по „Заточеници” на Яворов Новинар/22.05.2013

Темата „Изгубената родина“ в стихотворението „Заточеници“ на Пейо Яворов се падна вчера на матурата по български език и литература. Вариантът за държавния зрелостен изпит бе изтеглен в 4.30

часа в сградата на Министерството на образованието, младежта и науката. От просветното ведомство напомниха, че вчера на матурата са се явили 62 121 дванадесетокласници, които са били разпределени в 653 училища в цялата страна. Изпитът е съставен от 40 тестови задачи. Част от тях са от затворен тип, т.е. с четири възможни отговора, от които само един е верен. Другите въпроси са със свободен отговор, което означава, че се налагаше и създаване на текст. Втората основна задача беше написване на интерпретативно съчинение или литературно есе по дадената тема. Резултатите от матурите ще бъдат обявени на 10 юни. Държавните зрелостни изпити се провеждат за шеста поредна година. До момента винаги е имало две задължителни матури - по български език и литература и по учебен предмет по избор измежду математика, чужд език, философия, история и цивилизация, география и икономика, физика и астрономия, биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда. Служебният образователен министър Николай Милошев коментира, че при тази схема, която съществува в момента, не би трябвало да има никакъв шанс темите да се знаят предварително. „Вие сте тук, когато се тегли, вие сте тук, когато всичко това се случва какво повече да направим от това“, посочи той на журналистите, в чието присъствие беше генериран изпитният вариант. В Пловдив изгърмя първата дванадесетокласничка, опитала да препише. Въпреки предупрежденията от страна на министерството, че ще се следи зорко за шпионска техника, зрелостничката от Английската гимназия си сложила слушалка в ухото, по която й диктували какво да пише. Вариант пред тийнейджърката е да се яви на изпит през есента. Междувременно вчера се проведе и външното оценяване по български език и литература след 7-и клас. При отварянето на вариантите са присъствали и представители на икономическата полиция. Техният изпит започна в 10 часа и се проведе в рамките на 1820 училища в цялата страна. Накрая те трябваше да покажат умението си да преразкажат текста на „Акулата“ от Лев Толстой от името на артилериста.

От брой в брой Разпъват червен килим за зрелостници Преса/22.05.2013

По червен килим с дължина 40 м и ширина 4 м ще правят първите си крачки след завършването на средното образование зрелостниците в Стара Загора. Идеята е на зам.-кметицата Иванка Сотирова, дългогодишен учител и директор на престижната Френска гимназия в Града на липите. Килимът, по който тази седмица ще дефилират абитуриентите, ще бъде постлан от централния градски булевард до входа на общинската администрация. Над него ще бъде разположена цветна арка, където основно ще се правят фотосесиите. „Смятаме, че по този начин абитуриентите ще покажат по-добре красотата и обаянието на младостта си, ще се фотографират, запазвайки спомен за най-важния си ден на прага на зрелостта!“, коментира Сотирова. В една от четирите бални вечери напътствени думи към абитуриентите ще отправи 31-годишният кмет Живко Тодоров.

Кой кого гони на матурата? Стандарт/22.05.2013

През студентските ми години, на изпита по антична литература, на един от колегите му се падна „Илиада“. Понеже не беше чел нищо, той се опита да преразкаже Омир в нещо като комикс по бързата процедура - „Ахил гони Хектор, Хектор гони Ахил“. В един момент толкова се увлече в „преследването“, че дори и преподавателката ни свали достолепната физиономия, с която го слушаше, и със смесица от сарказъм и искрено любопитство попита „Чакайте, колега, че тук и аз се обърках - кой кого гони?“ Спомних си за комикса „Омир“, когато слушах как абитуриенти се опитват да преразкажат Яворовите „Заточеници“, които се паднаха на матурата, в духа „става дума за един кораб, дето плува“. Бяха все деца, които твърдяха, че не са се затруднили с теста - каквото знаели, написали го, каквото не знаели - уцелили. Очевидно обаче писането им беше дошло в повече, при това много в повече. И не само то. Много

от тийнейджърите очевидно не бяха чели произведението, което се изучава в клас, преди да им го раздадат на изпита. Още по-малко знаеха за какво историческо събитие става дума, за кой период, накъде пътуват заточениците и защо изобщо трябва да пишат за „Изгубената родина“, каквото е заглавието на темата. Далеч съм от мисълта, че това важи за всички. Естествено винаги има много добре подготвени и мислещи ученици, които придават смисъл на недоразумението, наречено „българска образователна система“. Но при много от децата очевидно става дума за несвършена работа - не само в часовете по литература, а и по история. Дълги години родители и анализатори нахъсваха обществото против писането на съчинения или преразкази с мотива, че така децата зубрели готови теми. Дори и аз (грях ми на душата) съм се възмущавала от вечната баба Илийца, която редовно вадеше кола на изпитите в седми клас. Тестовете обаче, които смениха всичко това, започват да ме навеждат на мисълта, че дори и наизустяването на теми е все пак подобро от механичното ограждане на отговори. Защото, като учиш наизуст, поне помниш факти. Поне усвояваш правопис. Поне тренираш паметта си, докато на теста и това не правиш. Там просто не мислиш. А що се отнася до готовите фрази, днешните деца боравят в текстовете си с не по-малко клишета. Въвеждането на въпроси с отворен отговор и на съчинение или есе е стъпка в правилна посока. От тях обаче няма особена полза, ако детето може да изкара оценка над двойка, без да напише и дума. А по сегашните скали за приравняване на точките в оценки, които ползва министерството, това може да стане много лесно. Дори и четворка се постига само с тото, без ученикът да е написал и една запетайка. Университетски преподаватели неотдавна настояха децата да не получават повече от „Слаб“ на матурата, ако не са писали по последния въпрос, но никой не реагира на призива им. Просто защото, ако това се случи, половината випуск ще се закотви на прага на дипломирането и ще си остане там. Няма да може да вземе диплома за средно образование, ако ще да се яви и повторно, и дори за трети път на матура. Просто защото в училище не се пише. Учителите препускат през

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 материала, за да успеят да предадат всичко, предвидено в програмата, и цялата писмена практика на децата остава в социалните мрежи. Затова дори и от отличници четем странни писания с липсващи запетаи и излишни главни букви - последните почерпени от познанията на децата по чужди езици. Защото тях явно знаят по-добре - и опитват да приложат правилата им върху родния си език. Просто са им казали, че е престижно да знаят английски и немски, но никой не им е споменал, че е престижно да знаят български. Знанията на чужди езици дават шанс за просперитет - знанието на родния ти трябва само до матурата, при това половинчато. Затова и постепенно губим езика си, като в него навлизат все повече чуждици, все повече чужди правописни правила, независимо какво казва БАН по въпроса. И понеже, казват, езикът е жив организъм, очевидно е обречен да живее с присадени органи. А децата ни са обречени да не знаят това. За да забавим поне малко този процес, накарайте ги да пишат. И без това при повечето от тях цялото говорене и писане е в стил „Кой кого гони?“.

Непознатият Яворов Телеграф/22.05.2013

Зрелостниците масово се оплакваха от произведението ..Заточеници“ на Пейо Яворов, по което трябваше да пишат съчинение или есе (виж стр. 2). Няма такова животно като доволен зрелостник от матурата. Който и автор да се падне, те все ще са неподготвени и съответно недоволни. Оказва се, че Яворов им е изключително непознат автор. Един от най-големите таланти в родната поезия. Човек, чиито стихотворения са оставяли хиляди без думи. Вчера стана ясно, че тези стихотворения дори не са били погледнати от зрелостниците. Оттук можем да си направим единствено тъжния извод, че те подхождат безотговорно към матурата. Направиха я вход към университетите, но и това не респектира учениците. Те ясно нехаят, че от това зависи висшето им образование и съответно - бъдещето им. Явно в многото приготовления за баловете са изпуснали същественото - зрелостните

си изпити. Да имаш две години да се подготвиш и накрая да не си прочел едно стихотворение, което отнема точно 5 минути, не е сериозно. Още отсега е ясно, че ако се пишат реални оценки, ще има хиляди скъсани. За техен късмет министерството ще направи скалата според резултатите, с което ще подари на много хора тройките. Въпреки непознаването на Яворов много хора ще завършат. За радост най-вече на родителите, които май единствени разбират смисъла на машите.

Матурите - лесни, писането - трудно Труд/22.05.2013

„Денят на акулата“ се оказа вчерашният 21 май. Прясно заклелите се депутати можеха да хапнат в ресторанта на Народното събрание акула пане (виж стр. 4). А на завършващите седмокласници, които се явиха на изпит, се падна преразказ по „Акулата“ на Лев Толстой. И готвачите, и експертите на образователното ведомство шеговито обясниха, че „акуленият“ мотив е напълно случаен. Близо 62 000 кандидат-гимназисти писаха преразказ от името на артилериста - един от героите в творбата на Толстой. Преди това тийнейджърите решаваха тест от 25 въпроса. „Не беше трудно, изобщо“ - беше всеобщото мнение на седмокласниците. Нито тестът ги затруднил, нито разказът. Децата отговаряха на въпроси от рода на: „От коя творба е цитатът: „Боже! Пак жертва! Град да бе паднал, не би тъй убил сърцата!“ A) „По жътва“; Б) „Една българка“; B) „Немили-недраги“; Г) „По жицата“. Отговорът е „г“. Или: За кого от творците се отнасят посочените биографични факти? - Един от майсторите на късия разказ, но сам той е искал да стане художник. A) Иван Вазов; Б) Йордан Йовков; B) Елин Пелин; Г) Алеко Константинов. Отговорът е „в“. Има и задачи за разсъждения, за писане на собствен кратък текст, за пунктуация и правопис.

От брой в брой Националното външно оценяване се проведе в 1820 училища в страната. Децата сами решават дали оценката от миниматурата ще им послужи като вход за кандидатстване в топ училище или като оценка при завършване на годината. На 23 май е втория изпит - по математика. Матурите Два часа преди седмокласниците да влязат в класните стаи, в училищата бе започнала матурата по български език за зрелостниците. „Изгубената родина“ по стихотворението „Заточеници“ на Пейо Яворов бе темата, по която дванайсетокласниците трябваше да работят. Творбата се оказа непозната и неинтересна за масата от абитуриенти. А писането - трудна работа. „Не съм го чел“, „Не ми е интересно“, „Кой има време да пише“, „Ape, стига сега с този изпит“ - бе най-често срещаният отговор на журналистическото любопитство дали матурата ги е затруднила. Тестът бил по-лесен. 35-годишен мъж държа матура в един и същи ден заедно с дъщеря си. Той се яви на изпита по български език и литература в професионалната гимназия по енергиен монтаж във Велики Преслав, а момичето - в град Карнобат, където учи. Признанието направи самият татко на излизане от училището в старата столица, но отказа да се представи. Обясни само, че двамата заедно учили от интернет за зрелостния изпит. Никак не му било лесно, докато се подготвял цял месец върху въпросите. Трудно му било и в класната стая вчера - притеснил се, изпотил се и написал много малко от темата върху „Заточеници“. Зрелият зрелостник не се явява за първи път, досега е имал няколко опита да се сдобие с диплома. Кандидат-среднистът обясни, че и сега работи, но иска да завърши образованието си. Учил е в техникум по селско стопанство. За две преписвачки съобщиха вчера просветните власти. Първата е от Червен бряг и била въоръжена със слушалка в ухото. Момичето разчитало на диктовка чрез скрит джиесем. Работата й била анулирана. Също девойка е заловена да преписва в английската езикова гимназия в Пловдив и тя ще се явява на поправка. Гимназистите решаваха тест от 40 въпроса, а 41 -вият беше темата. След

като излязат резултатите от изпита (в точки), ще бъде оповестена скалата за превръщането им в оценки. От няколко години тя не е променяна. Оценките от изпитите ще са готови навреме, така че зрелостниците да получат дипломите си преди кандидатстудентските срокове за записване във вузове у нас или в чужбина. Директорите на училищата отдавна са получили документацията за завършване на средно образование.

Религията в училище е рецепта за катастрофа Труд/22.05.2013

Тези дни от Българската православна църква отново напомниха, че живеем във време, в което организираната религия не престава да подкопава усилията на рационалните хора да надмогнат вековните пустинни суеверия, като основат живота си върху факти и интелектуално просветление. Висшият клир използва 60-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, за да актуализира една от най-деструктивните, ирационални и смехотворни визии за българското образование. В синодалното обръщение бе поставен акцент върху необходимостта от вероучение и религиозно обучение в българските училища. Трудно е да разчетем това по друг начин освен като пореден опит за морален рекет върху лековерните български граждани, целящ насаждане на вина за ограниченото влияние на църквата в обществото. Нека видим защо натискът да се изучават древни, вредни и неподкрепени с абсолютно никакви доказателства версии за организацията на Вселената представлява изключително неудобна в съвремието ни „мисионерска поза“. В синодалното послание се казва „днес ние настояваме и ще продължаваме да настояваме за повече възможности пред вечната спасителна мисия на църквата в скъпата ни родина и отвъд нейните предели. Стореното не е малко, но не е и достатъчно. Все още нашите Деца и младежи нямат пълноценната възможност да научават достатъчно за православната си християнска вяра и за църквата, откърмила духовно

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 техния народ. Все още обществото ни изживява духовна криза, криза не само социална или политическа, но и криза на ценностите, криза в осмислянето на вечните истини за Бога, за света, за човека“. Колко много неистина и арогантност, събрани в толкова малко изречения. Те „настояват“ за „повече възможности пред вечната спасителна мисия на църквата“. Чакайте малко, не беше ли християнството религия на смирението и оттласкването на „божиите чеда“ от суетата и високомерието на „земните дела“. Нищо смирено не виждам в настояването на една религиозна организация, белязана от сериозни, изцяло материални скандали. „Вечната спасителна мисия на църквата“ е прекалено смело изказване, за да бъде преглътнато безкритично от хора, чиито умове не са застинали в мрачното Средновековие. Планините от тела и реките от кръв, оформящи географията на християнското влияние през изминалите две хилядолетия стоят като досадни пречки пред лъжата за „спасителната мисия“ на организираната религия. А и нали царството на Исус не е от този свят. Ако истински важните владения на „небесния татко“ се простират нейде в облаците, защо тогава неговите говорители си позволяват да искат реално влияние тук- на греховната, презряна, кална Земя. Защото това „тук“ е единственото място, което има значение. Другото е кървав пустинен култ към смъртта и страданието, за който няма и една молекула доказателство. Прекалено много време, жадни за власт, духовници използват измишльотинте за рая и ада като моркова и пръчката, за да държат неграмотните и страхливите в подчинение. Но днес, когато науката е отхвърлила всички фантасмагории на „свещените книги“, става все по-трудно да убедиш образования човек, че Земята е на 6000 години, Вселената е създадена за една седмица време, а преди 20 века някакъв ексцентричен проповедник, който всъщност бил едновременно Бог и негов син, се жертвал, за да опрости греховете на всинца ни. Никой нормален възрастен човек няма да вземе насериозно библейските приказки за горящия храст, говорещата змия и сърфирането по вода без дъска. Но виж лесните за манипулация

деца са друго нещо. Те са податливи на подобни измислици и затова всяка уважаваща себе си секта би трябвало да иска тяхното индоктриниране. А всяко уважаващо се общество е длъжно да се възпротиви на подобна подмяна на реалността. Едно от ползотворните достижения на родната демокрация е недопускането на задължителната религия в училищата. Как си представяте децата да учат за еволюцията в час по биология и после да им проповядват/ преподават за реброто на Адам в час по религия. Освен смехотворно, това е и опасно. Но църковните деятели се опитват да вкарат догмите в класните стаи под претекст, че ще възпитават добродетели и ще връщат изгубени духовни ценности и редовно тестват системата за слабости. Този дебат регулярно се подновява и това всъщност е хубаво. Защото ни дава възможност да засипем църквата с аргументи и да покажем защо идеята им е лоша. Връщането към вярата е рецепта за бедствие. Религията е единственият начин да накараш иначе добър човек да върши лоши неща и да се чувства ръководен „отгоре“. Кой би простил на дядо Николай опасните глупости за пряката връзка между концерта на Мадона и смъртта на невинни хора, ако не се водеше духовник. Подиграваме се открито на Йоло Денев за вярата му в Тангра, но къде точно е разликата между Тангра, Исус, Яхве и Аллах освен в количеството на заблудените клетници, които ги почитат. Ако се замислим, всеки е еретик спрямо другите религии. Защо никой не приема Зевс насериозно в днешно време? Защо няма публично възмущение, когато някой водещ политик каже: „Господ ми е свидетел, че не съм извършил престъпление“? Защото вярата в недоказуемото, налудничаво „мъмбо-джъбмо“, опаковано като религия е последното социално прието и поощрявано ментално отклонение. Стивън Пинкър е прав, когато казва, че религията е вторичен продукт от еволюцията на човешкото съзнание. Организираната монотеистична вяра е тоталитарна визия за света, в която няма място за различни гледни точки и критично мислене. Укрепването на християнската догматика не е единственото ни оръжие срещу настъпващия в Европа ислямизъм, както твърдят някои апологети на

От брой в брой задължителното православно вероучение в България. Напротив - ако искаме да отхвърлим и спрем средновековната лудост на Корана, трябва да си отворим очите и за опасните текстове в книгите, от които Мохамед е преписвал накиснатия в кръв, робство и геноцид Стар завет и аморалният, проповядващ себеотрицание и любов към врага Нов завет. А това няма да стане, като индоктринираме децата в пустинния култ към смъртта и страданието. Последното, от което се нуждае българското образование, е развод с реалността и рационализма. Една страна не застава срещу лудостта на теократичните диктатури, като засили позициите на собствените си религиозни фанатици. Нима искаме да станем като православна Русия, в която затварят хората, осмелили се да критикуват всемогъщата църква, олицетворена от злокобния злодей във второкласен фантастичен филм патриарх Кирил. За Близкия изток дори няма нужда да говорим. Колко терористични атаки и изблици на лудост са ни нужни, за да осъзнаем, че организираната религия е основен източник на омраза и жестокост в света. Всеки може да си вярва в каквото си иска. Но нека не изисква специални привилегии за своята секта и да не говори от позицията на натрапващ се, морално превъзхождащ авторитет. И както фактите нямат място в църквата - църквата няма място в училището.»;» Редакцията е готова да публикува и други мнения по въпроса.

Добре е да има училищни лекари 24 часа/20.05.2013

Спомням си годините, в които аз бях дете и в училището имаше лекарски кабинет. Освен лекар имахме и медицинска сестра. Това е нещо, което би било полезно. От друга страна, си давам сметка, че училищата в България са над 2000. Това значи един огромен здравен ресурс от над 2000 лекари и над 2000 медицински сестри, което ми се струва, че към днешна дата в България е голям лукс. Много би ми се искало да бъде така, но не знам дали е възможно. Това е въпрос, който може би Министерството на здравеопазването

трябва да каже. Те имат представа. Чувал съм, че има огромен недостиг на медицински кадри в България. От тази гледна точка не знам откъде бихме могли да ги осигурим тези хора. В последно време се говори, че ще се развият тези специалности, които не изискват висше образование, от рода на фелдшери, медицински помощници, може би оттам би могло да се търси ресурс, който да бъде в училищата. Затова казвам, че да има училищни лекари е много хубаво като идея, въпросът е дали е адекватно и реализуемо, или просто си говорим за неща, които теоретично би трябвало да се случват, но на практика не могат да се реализират. От тази гледна точка е моето притеснение. Иначе, да, много хубаво би било. Ако можем да осигурим тези 2000 души медицински кадри, дали не е по-подходящо тези хора да бъдат насочени към „Спешна помощ“ и тя да не се забавя при неотложните случаи. Много въпроси възникват в съзнанието на човек -как да намерим разумния начин. Няма две мнения, че това, което най-много трябва да пазим, са нашите деца. Пред тях има най-много живот, пред тях е цялото бъдеще, за тях трябва да направим всичко. Въпросът е как може да го реализираме. Може би това е нещо, което трябва да се консултира и със здравния министър, който е много етичен, много човечен и съм сигурен, че той би се постарал да потърси найразумното решение, което да стане работещо. Принципно подкрепям идеята напълно, но си давам сметка, че да се постави такова искане, е малко пресилено към днешната ситуация в България, при днешния недостиг на медицински кадри в България. Това е нещо, което ме спира да кажа, че това е нещо чудесно. Почти съм сигурен какво ще ми отговори здравният министър. Сигурен съм, че и на него едно от първите неща, които ще му хрумнат, е: дайте 2000 човека да ги вкараме в „Спешна помощ“, за да бъдат полезни не само на децата, а и на бабите, защото и те имат право на медицинска помощ и трябва да пазим и техния живот. Става въпрос между желание и възможности. Желание има, въпросът е на възможности. Ако линейката е била по-близо до Теди, момченцето, което почина

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 в училище, може би е щяло да бъде спасено. От друга страна, има случаи и до теб да бъдат, пак може да се случи. Казвам ви от собствен опит. Моята майка почина за 5 минути от белодробна емболия вкъщи. Това, за съжаление, са тези удари на съдбата, които никой от нас и в мисълта си не ги пожелава и на най-големия си враг. Хубаво е, че поставяте въпроса. Нека има обсъждане по темата, за да направим нещо, което да отговаря не само на желанието, но и на възможностите на държавата в този момент.

125 хиляди ученици на матура и на изпит след VII клас Дума/20.05.2013

Общо около 125 хиляди ученици зрелостници и кандидати за гимназията, ще се явят утре на матура и на приемен изпит след VII клас. И тази година държавните зрелостни изпити и тези за гимназиите ще са в един ден. На задължителната матура по български език и литература (БЕЛ) утре ще се явят около 62 000 дванадесетокласници. За втората матура по избран предмет, която е на 23 май, са се записали 62 508 ученици. Най-желаният избран предмет отново е географията - пред-почитат го над 20 250 абитуриенти, на второ място е биологията и здравното образование. За профилираните гимназии и паралелки пък на изпит по български език и литература утре се явяват 62 508 ученици. Близо 12 000 зрелостници ще се явят на английски език, а само 4379 са избрали математиката. Вторият изпит за гимназиите - по математика, е на 23 май. Няма промени във форматите на държавните зрелостни изпити, както и на изпитите след след VII клас, съобщиха от МОМН. Във вторник сутринта преди началото на изпита по БЕЛ, което е от 8 часа, ще бъде избран изпитният вариант на теста. Той се генерира от предварително подбрани и оценени въпроси, като за осемте модула има малко над 11 млн. възможни комбинации, а за отворения 41-ви въпрос - 30 възможности. Зрелостниците трябва да внимават да не забравят личните си карти и служебната

бележка за допускане до матура. Всички мобилни телефони се предават на квестора, след изпита учениците си ги получат. Явилите се на матурата не може да напуснат класната стая, преди да изтече един час от началото на изпита.

Ревизират задължителната забавачка за 4-годишните Монитор/20.05.2013

Проектозаконът за предучилищно и училищно образование може да бъде ревизиран в частта му за въвеждането на задължителна забавачка за 4-годишните деца. Това стана ясно на Обществения съвет към Министерството на образованието и науката след неговото първо заседание. Срещата бе водена от заместник-министъра Марияна Банчева. Според нея трябва да се прецени дали противоречивите текстове на закона са уместни и след обсъждането има възможност законопроектът отново да бъде поставен като тема в новото Народно събрание. Обсъждани са били и проблемите с ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”. Беше повдигнат и въпросът за необходимост от спешни политики, водещи до намаляването на броя ученици, отпадащи от образователната система. Част от членовете отбелязаха, че има нужда от пълна промяна в организацията в работата на ресурсните учители. Участниците в Общес-твения съвет са над 20, като 9 от тях са от агенции към МОНМ, а останалите са представители на организации на работодатели, синдикати, организацията на българските училища в чужбина, ученици с увреждания, студентски съвети.

Конкуренцията сред седмокласниците отново ще е за най-елитните гимназии Сега/20.05.2013

Професионалните училища вече предлагат актуалната специалност „защита на информацията“ След месеци на усилена подготовка

От брой в брой изпитната кампания за кандидатстване в гимназиите след VII клас започва утре с изпита по български език и литература, а на 23 май - по математика. Тази година местата в елитните гимназии са над 40 000, разпределени в 1418 паралелки. Езиковите и математическите паралелки в елитните гимназии в страната ще са 813, като в един клас ще бъдат приети между 26 и 29 ученици (местата са не повече от 23 000). Професионалните паралелки с прием след VII клас са 605. Непрофилираните паралелки в средните общообразователни училища са 175. Тази година випускът е от 62 508 ученици. За сравнение м.г. първоначално обявените паралелки бяха съответно 804 и 570, в които трябваше да бъдат приети около 38 500 кандидат-гимназисти. На изпитите се явиха 55 012 ученици по български език и литература и 54 844 по математика. В София седмокласниците са 9787. Тази година езиковите и математическите класове са 192 (над 5000 места). Това означава слаба конкуренция. Реално състезание ще има само за най-желаните училища. 91-ва немска гимназия, в която от години балът за кандидатстване в столицата е най-висок, ще приема 91 момичета и 91 момчета. В Първа английска ще има 7 паралелки от по 28 деца - общо 196. Същият брой щастливци ще бъдат приети и в 9-а френска гимназия. В 164-та испанска гимназия ще приемат 140 ученици в 5 паралелки. Софийската математическа гимназия отваря прием за 6 паралелки с по 28 ученици. Кандидатите се приемат по успех, няма квоти за момичета и момчета. Втора английска ще приеме 182 „подгответа“ - отново в 7 паралелки, но в тях ще бъдат записани по 26 деца. 73то средно общообразователно училище, известно като Втора немска, е обявило прием за 4 паралелки, във всяка от които ще бъдат записани по 28 ученици поравно момчета и момичета. В Националната природоматематическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“ в София ще влязат 261 ученици. Прием е обявен за 9 паралелки, като във всеки клас ще има по 29 деца. Кандидатите могат да избират между паралелките с природоматематически профил - математика и информатика (една с английски и една с немски), информатика, физика, химия и опазване на околната среда, химия и биология,

биология и здравно образование (една с английски и една с немски) и география и икономика. Националното средно общообразователно училищеСофия ще сформира 3 паралелки с по 26 деца. Учениците ще избират дали да изучават издателска дейност и масови комуникации, дизайн на интериора или екранни визии. В 134 СОУ „Димчо Дебелянов“ има една паралелка с интензивно изучаване на английски език и две паралелки в технологичен профил - информационни технологии и цифров дизайн и медии. В един клас ще се записват по 26 възпитаници. В Профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език „М. Еминеску“ в София ще сформират само една паралелка с интензивно изучаване на румънски език, в която ще се обучават 26 ученици. Местата за Националната Априловска гимназия в Габрово, която е държавна, са 130. Ще бъдат сформирани по две паралелки хуманитарен и чуждоезиков профил с интензивно изучаване на английски и една паралелка с усилено изучаване на немски език. В клас ще се приемат по 26 деца. В Габрово броят на езиковите и математическите паралелки е 14, а на профилираните 17. Общият брой на седмокласниците е 847. В Пловдив евентуалните кандидати за елитните гимназии са 5544. Те ще се състезават за място в 75 езикови и математически или 58 професионални паралелки. Във Варна учениците са 4077, а изборът им е от 58 езикови и математически и 47 професионални паралелки. В Бургас в езиковите и математически гимназии ще бъдат сформирани 41 класа, в професионалните училища - 40, а общият брой ученици е 3747. Равносметката от първото класиране на кампанията през 2012 г. показа, че най-желаното училище в София е Втора английска гимназия - тя е посочена в заявленията за кандидатстване от 1994 ученици. Но отново с най-висок минимален бал се влизаше в Немската гимназия - последното прието дете беше с бал 34.072. Там влезе и единственият ученик от София с максимален бал 36.00. През м.г. на второ място по минимален бал остана Софийската математическа гимназия. Последният кандидат в списъка на приетите има сбор 33.929. С минимален

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 резултат 33.072 е последният кандидатгимназист в 73 СОУ, известно като Втора немска. В София професионалните гимназии са обявили прием в 94 паралелки (около 2500 места). В Пловдив броят на класовете за професионално обучени е 58, във Варна - 47. Нови професии тази година са автомобилна мехатроника, агроеколог, организатор на интернет приложения и химиктехнолог (технология на хомеопатични и фитопродукти), съобщи Лазар Додев, директор на дирекция „Организация, контрол и инспектиране“ в МОМН. Новост при тази кампания е обучението за професията жестомимичен превод. Това е съгласно новите изисквания на Европейския съюз във връзка с интеграцията на хора с увреден слух и говор, обясни Додев. Той добави, че от тази година се въвежда обучение и по нов профил - защита на информацията. Учениците, които завършат обучението по този профил, могат да работят в системата на МВР и правосъдието или в администрацията, където има специални служители, които отговарят за сигурността на информацията. От 2-3 години има много голям интерес към енергийните и възобновяеми източници и брокер на недвижими имоти. Традиционно високо остава и търсенето на място в търговскобанковите и икономическите гимназии. По-нисък е интересът към професиите в областта на строителството, земеделието и машиностроенето. Има много добри гимназии по земеделие и по строителство например, но интересът към тях зависи в голяма степен от ръководството на самото училище, от екипа и от възможностите за практическо обучение, които училището предлага, обясни Додев.

Извън детските градини в София останаха близо 13 хил. деца Сега/20.05.2013

След второто класиране за детските градини в София извън тях остават 12 750 деца, съобщи Би Ти Ви. След като цялата предизборна кампания на ГЕРБ мина под мотото колко детски градини, магистрали и спортни зали са построили бившите управляващи и

колко ще построят още, равносметката в столицата е, че при 14 000 малчугани, за които не достигаха места след първото подреждане, при второ са приети само 1250. Според началника на отдел „Образование“ в Столичната община Мария Минчева, цитирана от „Дневник“, допълнителни места са се отворили, както от създаването на нови групи, така и заради 760 родители, които не са записали децата си след първото класиране.Всички одобрени за детските градини след второто класиране имат две седмици срок за записване. Ако не декларират отказ, те ще губят полагащите им се три точки при третото класиране, обясни Минчева. По нейни думи целта на общината била да бъдат приети всички 5-годишни деца, тъй като по закон за тях посещаването на детска градина е задължително, тоест държавата и общината са длъжни да им осигурят места. „До края на август ще се свържем с всички родители“, увери Минчева и добави, че 1100 родители на петгодишни деца били заявили, че имат други варианти за образованието им. От ГЕРБ твърдят, че през последните две години в строителство на детски градини са инвестирани над 100 милиона лева. Въпреки това във всички големи градове има тежък недостиг на места. Това наложи практиката дори новородените да се записват като чакащи за детска градина, за да им се пази редът.

Половината деца извън забавачките в София Преса/19.05.2013

Половината от чакащите в София около 26 000 деца останаха без места в забавачките и след второто класиране чрез електронната система на общината. Вчера бяха приети нови 1250 малчугани, а за място в градините продължават да чакат 12 750. Така броят на децата, които ще идат на забавачка от есента, стана 9288, но той си остава значително по-малък от този на останалите извън системата. След първото класиране на 26 април без места в забавачките бяха 14 000 деца. Допълнителни места са намерени

От брой в брой със създаването на нови групи, както и заради 760 родители, които не са записали децата си след първото класиране, обясни шефът на общинската дирекция „Образование“ Мария Минчева. Предстои днес родителите на новоприетите деца да получат съобщения на електронната си поща, а записването ще се осъществи от 20 до 31 май. На 1 и 15 юни ще има още две класирания.

Признават дипломите от неделно училище 24 часа/18.05.2013

Свидетелствата, издавани от неделните училища на българските православни църковни общности в чужбина, ще бъдат приравнени с дипломите на училищата в България и ще бъдат признавани от държавата. Това предвиждат промени в наредбата за документите в системата на просветата, които обсъжда правителството. За документ за завършено обучение ще се признават и свидетелствата, издавани от училищата към българските културни дружества в чужбина. Досега правителството признаваше единствено документи, издадени от училищата към посолствата ни. За да бъдат признавани свидетелствата на неделните училища, те ще трябва да следват програмата на българското министерство на образованието и науката и да получат признание от него. Учениците пък трябва задължително да са изучавали български език и литература, история и география на България по одобрените от просветното ведомство програми. Издадените от неделните училища свидетелства ще бъдат включвани в регистъра на дипломите на нашето министерство на образованието и по тях ще се признава завършен клас, все едно са издадени от училище на територията на страната. Промените се правят, за да може всички български деца в чужбина да имат и наша диплома за начално и средно образование, а не само тези, които посещават училища към посолства. Легализацията на преводи на наши дипломи за чужбина чрез полагане на апостил вече ще се извършва от образователното министерство, а не

както досега от Министерството на външните работи, предвижда друга обсъждана от правителството промяна. Цената за услугата ще е 15 лв. Досега полагането на апостил върху преведената диплома се извършваше от Външно, след като бъде направена справка в регистъра на образователното ведомство. Плановете на правителството са промяната при легализацията на дипломите да влезе в сила от 1 юни тази година.

Училищата се топят заедно с реформата Банкеръ/18.05.2013

Заличаване на стотици детски градини и училища от картата на страната, масово отпадане на ученици, закриване на частни колежи и бум на новоизлюпените докторанти. Това е равносметката от последните четири години на кипящи реформи в образованието ни. Освен че се правеха “на парче”, с нововъведенията бяха прахосани купища държавни пари, а резултатът накрая се оказва плачевен. Този извод излиза наяве от проучването на Националния статистически институт за състоянието на образователната система през учебната 2012/2013 година. В стратегията за развитие “Европа 2020”, по която се равнява образованието ни, като основни цели са заложени намаляване на броя на преждевременно напусналите училище и увеличаване на висшистите. Ние обаче явно сме неподвластни на общоевропейските стремежи и се движим по някакъв собствен крив път. Той хем че не води до никъде, хем струва стотици милиони на данъкоплатците. Сегашният ресорен министър Николай Милошев бързо научи фразата “няма излишни пари”. Като кадър на БАН той насочи усилията си за преструктурирането на институтите в академията и Закона за развитие на академичния състав, докато образованието май е оставено на добрата воля на заместниците му. И системата крета на самотек. А картината на образователната ни система е далеч по-нелицеприятна от представената ни идилия в прощалния отчет на заместник

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 образователния министър на ГЕРБ Милена Дамянова. Преди два месеца бившите управляващи твърдяха, че в страната усилено се строят детски градини и няма проблеми с посещението на учениците в школата, след като към края на мандата на предишната власт отпадналите ученици били едва 4761. Казваха ни и че само 119 училища са закрити по време на управлението на Бойко Борисов. Дамянова лично се похвали с въведената задължителна детска градина за петгодишните, която две трети от родителите не приемат. И натърти, че са инвестирани 400 млн. лв. за децата в условията на криза. Последното е похвално, но с толкова колосална държавна инжекция би следвало да отчетем съществен напредък поне в обхвата на предучилищното образование. Само че актуалните данни на НСИ парадоксално показват, че детските градини не само че не са се размножили, но са намалели с 221 спрямо учебната 2008/2009-а. Образователните институции за наймалките масово са закривани в селата, а детските мегаградини в големите градове принудително приютяват по над 150 деца, без да гарантират, че могат да се грижат адекватно за тях. Като цяло местата в градините за последните четири години са с едва 22 600 (или 10.6%) повече, което е твърде кисело 400-милионно удоволствие. Достъпът до общинска детска г/радина става все по-ограничен, а частните заведения не разрешават проблема, тъй като са едва 65 с 2357 деца в цялата страна. И това е пряк резултат от бездействието на предишния кабинет, който се провали с (не)приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, предвиждащ да се регламентира държавната издръжка и за частните градини. Мит е и констатацията, че по процент на отпадналите от училище се нареждаме едва ли не сред отличниците на Европа. Оказва се, че през 2012-а по различни причини общообразователните школа са напуснали 14 200 ученици, повечето от които още в етапа на основното си обучение. Най-много деца се отказват по семейни причини, което на свой ред е отправка към проектите за интеграция на етническите малцинства и преливащите се и там от пусто в празно пари. Прогимназиите ни сега са

посещавани от около 14 хиляди ученици по-малко спрямо 2008-а, средношколците са намалели с 46 хиляди, а децата в началното образование - с над 8 хиляди. Само болни мозъци могат да открият в тази “черна” статистика дори наченки на успешна реформа. Всяка седмица у нас се закрива поне едно общообразователно, средно, специално училище или професионална гимназия. Това се прави главно чрез национални програми от сорта на “Оптимизация на училищната мрежа”, за която и през тази година е предвидено финансиране от 14.36 млн. лева. Държавата продължава да плаща до 225 000 лв. за закрито училище с над 60 ученици и 135 000 лв. за по-малко удобно заведение. Което е абсурдно, при положение че учениците очевидно се стопяват паралелно с изчезването на училищата. Между другото, преди около година одит на Сметната палата за изпълнението на въпросната програма в периода 2009-2011-а откри, че почти 63 млн. лв. са потънали в небитието, без да се води отчетност и без да е упражнен необходимият контрол за изразходваните средства от страна на образователното ведомство. При извършената проверка по общините инспекторите тогава установиха, че голяма част от учениците са се “изгубили по трасето” между закритите и приемните училища, а други се водят фиктивно като мъртви души в “преструктурираните” школа. Чудото обаче трая само три дни и след като пушекът се разнесе, никой не потърси наказателна отговорност от бившия образователен министър Сергей Игнатов и екипа му за десетките гафове в “Оптимизация на училищната мрежа”. Във висшето образование пък с лекота постигаме другите крайности. Много студенти и докторанти, никакво качество. Неотдавна с подробен и мотивиран доклад Световната банка ни препоръча да започнем реформата в тази сфера със сливането на университети. Експертите на институцията установиха, че малките и тясноспециализирани държавни училища в страната са прекалено много и следва да бъдат обединени в по-големи центрове.

От брой в брой “За да бъде успешен процесът, ще ви трябват и добри мениджъри”, подчертаха още специалистите. Но нищо подобно не се случи. Университетите и специализираните висши училища дори са се увеличили с две и наброяват 45, без да броим филиалите и самостоятелните колежи. Съответно на принципа “бройката е злато” заради държавната субсидия университетите кътат 284 хил. студенти, с около 10 хиляди повече от 2008-а. Преобладаващата част от тях продължават да учат стопански науки и администрация, защото никой няма изгода да им каже, че бизнесът не търси безработни икономисти и юристи. Напук на желанието на Бойко Борисов да прави от България световен образователен център, 98.3% от завършилите през 2012а бакалаври са български граждани. С около 5 хил. турски студенти, към 2500 гърци и няколкостотин македонци образователната ни система печели жълти стотинки, а не реални инвестиции. Точно това показва, че нямаме добри мениджъри нито на държавно, нито на университетско управленско ниво.

Причина за младежката безработица е и образователната ни система Дума/18.05.2013

Турхан Апдула: Турхан е роден на 23.02.1988 г. в Кърджали. Завършва средно образование в родния си град, а в момента е студент по право в УНСС. Той стана известен след участието си в предаването на БНТ „Големият избор“ за млади политически лидери. В него всеки от участниците трябваше да защити определена обществена кауза. Турхан избра провокативната идея да е защитник на легализацията на проституцията и според фенове на предаването аргументите му са имали достатъчна чуваемост. Бъдещият юрист е активен фейсбук-потребител, а ироничните му коментари от всички области на световната политика и икономика често предизвикват разгорещени дискусии. - Турхан, кой е най-големият проблем на младите хора в България в момента? - В момента най-сериозният проблем

пред младите българи е безработицата. Тежката икономическа ситуация се отразява преди всичко на младите хора. Реално не може да се каже колко са младежите без работа, защото не всички са регистрирани в бюрата по труда. Статистиката не ги лови, аз самият съм в тази група. Много от младите се обезкуражават от ситуацията, немалко мои познати заминаха в чужбина или обмислят да го направят. Това своеобразно обезкървяване на България ще се превърне в най-грандиозния проблем на бъдещето. - Какво им пречи да намерят професионална реализация? - Вина имат и университетите, които така и не изградиха живата връзка с бизнеса. Но с кой бизнес би могла да се изгради стабилна връзка без държавна стратегия? Характерът на бизнессектора в България не предполага възможността толкова много младежи с висше образование да работят по специалността си. Едно от устойчивите клишета, в които живеем, е че държавата трябва да бъде изгонена отвсякъде, натикана в ъгъла, а обществото трябва да се развива по законите на свободния пазар. Хората не са домати, техния труд и просперитет не могат и не бива да бъдат разглеждани по аналогия със свободната цена на доматите на Женския пазар след 16 часа. Искам да доживеем момента, в който благосъстоянието, сигурността и щастието на българските граждани ще бъдат приоритет номер едно за страната. - Толкова ли е важно да работиш “по специалността си”? - Предвид това, че си вложил четирипет или шест години и немалко средства в това да изучиш една специалност, да се развиеш като компетентен специалист, е добре след това да имаш възможност да практикуваш избраната професия. Правилно е, защото държавата ни е вложила някакви средства в това да развие твоите умения в дадена сфера. Представяте ли си България без лекари например?! Сякаш не осъзнаваме истинското значение на израза “човешки капитал”. Погледнато от друга страна, разбира се, реализацията по завършената специалност не трябва да бъде самоцел, аз смятам, че човек трябва да работи това, което му харесва. А често младият човек на прага на двайсетте си години трудно може да прецени адекватно

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 способностите и нагласите си. При нас, юристите, в това отношение е малко по-свободно - един юрист може да е адвокат, магистрат и още куп други неща. Един от преподавателите ми веднъж коментира тази ситуация по следния начин - “Един юрист може да стане директор на болница, но един лекар не може да стане съдия”. - Безработицата сред младите хора е висока в цяла Европа. Има ли нещо, което прави по-различна ситуацията у нас? - В България младежката безработица не е новост. Вероятно това е единствената разлика. Също така у нас трудно се реализират дори сравнително успешните за Европа и Европейския социален фонд мерки срещу младежката безработица. Работодателите така и не се мотивираха да наемат млади хора. Когато си на 22 години, редовното обяснение от страна на работодателите е, че нямаш образование, а когато си на 26 години - че нямаш стаж по специалността. Така влизаме в една спирала на безсмислието, в която в определен момент човек може и да загуби кураж. - В настоящата обстановка чужбина ли е единствената алтернатива на младите хора? - Аз категорично не споделям тази идея. Смятам, че България е инвестирала малко или много в нас. Не е почтено да избягаш от родината си, преди дори да си се опитал да й дадеш нещо в замяна. - Може ли да се търси отговорност, вина в начина на обучение, в преподаването, в образователната система за неуспехите на завършилите висше образование на трудовия пазар? - Една от причините за високата безработица е и в образователната система. Принципът на финансиране на университетите е порочен - парите следват студента. Този квазипазарен принцип, при който уж добрите вузове щели да дръпнат студентите и така да се регулира по пазарен принцип висшето образование, се провали. Провали се с гръм и трясък. Днес имаме България на 52 университета. Когато университетите преценят, че им трябват повече пари, просто увеличават приема. По този начин девалвира качеството на висшето образование. И това се прави без ясна визия каква икономика искаме да имаме и какви кадри ни

трябват, за да постигнем краткосрочните и дългосрочните си цели. Държавно планиране му е разковничето, макар за някои още да звучи като проклятие. Държавите, които не са изоставили образователния сектор, постигат подобри успехи на световния пазар на труда и иновациите. Моите наблюдения в областта на правото са, че страната ни произвежда твърде много юристи за малкия си пазар. Търсенето е малко, а предлагането е много, възнаграждението на кадрите с по-малък стаж е ниско. Миналата година ходих на интервю за платен стаж в правния отдел на една от големите фармацевтични компании. Първото интервю представляваше решаване на казуси. Бях поканен на второ интервю, на което ми зададоха стандартни въпроси относно бъдещите ми “творчески” планове. Потресе ме обаче предлаганото възнаграждение от фирмата, която е лидер на пазара на лекарства - 300-350 лв. Този небалансиран подход във висшето образование води до такъв социален дъмпинг, а в някои отрасли пък се усеща сериозна липса на подготвени кадри, което води до доста по-високи заплати. Такъв пример е прословутият IT сектор. Висшето образование се нуждае от сериозна реформа. - С какви проблеми си се сблъсквал самият ти, докато си търсил работа? - Най-сериозният проблем е липсата й. Може би от доста време насам в държавния сектор има повече обяви за работа, отколкото в частния. Ходих на няколко конкурса за държавен служител, средната бройка кандидати е около петдесет човека за едно място. Един друг проблем пред младите юристи са предразсъдъците. Опитът да се опази тази затворена система от външни на нея лица. Аз съм завършил Юридическия факултет на УНСС. Въпреки че рейтинговата система ни отрежда второ място след СУ, на немалко обяви за работа в кантори се посочва, че се желае кандидатът да е завършил Софийския университет. Това донякъде е разбираемо, предвид факта, че тези “големи адвокати” са завършили образованието си във времената, когато е имало един юридически факултет в България. Някои сектори у нас просто отказват да се развиват. Убеден съм, че това

От брой в брой влияе на бизнессредата и цялостното усещане на хората за безизходица. Какъв изход виждаш като млад човек, оптимист ли си за бъдещето си в България? - Разбира се, че съм оптимист. Мисля, че България е едно прекрасно място, което ще става още по-прекрасно. Въпреки всичко.

Зареждат школата с тонери за матурите Монитор/17.05.2013

Школата в страната масово се зареждат с тонери за копирните машини в дните преди матурите. „Създадена е организация за проверка на тонерите в училищата. Чрез регионалните инспекторати са осигурени допълнителни средства за закупуването им, там, където има нужда”. Това съобщи вчера зам.министърът на образованието Марина Банчева. Тя каза, че организацията на матурите върви по план. „Изпитните материали са готови и са раздадени на регионалните инспекторати по образование. Училищата, в които ще има изпити след седми клас и матури в 12-и клас, вече се подготвят”, допълни Банчева. Тя увери,че брайлираните материали за матурите се ползват с пълна секретност. Както „Монитор” вече писа, тази година изпитите 2 в 1 ще се проведат в по-малко на брой училища в сравнение с миналата. Идеята е да се използва целият капацитет на класните им стаи. Във всяка от тях ще има по 15 ученици. „Дали сме възможност учениците да бъдат размествани, за да минат изпитите в по-компактен вариант. Така ще се гарантира по-голяма сигурност в училищата, ще има по-добри квестори, както и цялостно комплектоване на комисиите, които ще следят за спазването на реда при изпитите”, обясни зам.министърът.

Днешните абитуриенти искат всичко, не и да работят Сега/17.05.2013

Новинар/17.05.2013

В сравнение с младежите от 70-те години на XX в. днешните са много поматериалистично настроени Днешните тийнейджъри са поматериалистични, но по-малко склонни да се трудят за играчките си, ако ги сравним с „бейбибумърите“ отпреди три десетилетия. Това показва провокативно ново изследване, което оценява трудовите навици и нагласи на няколко поколения абитуриенти. „В сравнение с предишните поколения днешните абитуриенти са по-склонни да искат повече пари и материални блага, но не и да работят усилено, за да ги заслужат“, твърди един от авторите на изследването - Джийн Туендж, професор по психология в държавния университет в Сан Диего. Той определя това несъответствие като „разлика между фантазия и реалност“.

Масово родители продават или залагат имотите си. за да осигурят

Медиите смятат това за „самозабравяне“

Родители продават имоти за обучението на децата си в чужбина

качествено образование на децата си в чужбина. Много малко от семействата разчитали на спестявания, съобщи Марица. Именно поради тази причина 90 процента от студентите кандидатствали за кредит или стипендия, обясни Анна Георгиева, собственик на пловдивска посредническа фирма. По думите й найпредпочитани дестинации за младите българи са Англия, Германия и Австрия. Въпреки скъпата такса от около 9 хил. паунда годишно Великобритания е лидер в класацията за най-желани държави сред студентите ни. Реномето на университетите на Албиона е най-добра в Европа, а и завършилите престижните ВУЗ-ове се реализирали на 100 процента. Интересното е, че тази година лек спад бележат желаещите да учат туризъм. Освен това нашите студенти са наймногобройни в Германия. По статистика около 10 хил. българи учат в тамошните висши учебни заведения, които са безплатни. Оказва се, има желаещи и за Дания и Норвегия, където на практика образованието е безплатно, но там проблемът е, че стандартът на живот е много висок и са нужни по 1500 евро на месец за издръжка.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 Новите открития се основават на национално представително изследване в САЩ, включващо 355 000 американски гимназисти в последната година на средното им образование. Проведено между 1976 г. и 2007 г., изследването проучва отношението на тийнейджърите от няколко поколения към материалните блага и мотивацията им да работят усилено, за да си осигурят добър живот. Всички млади хора, взели участие в изследването, оценяват колко важно е за тях да притежават своя собствена къща (не апартамент), нова кола на всеки 2-3 години, вила в избран от тях курорт и много други екстри. Освен това били питани до каква степен са съгласни с твърдения като: „Очаквам работата ми да бъде основна част от живота ми“. 62% от учениците, анкетирани между 2005 г. и 2007 г., са убедени, че е важно да бъдеш богат. За сравнение - едва 48 % от поколението на т.нар. бейбибумъри, анкетирани от 1976 до 1978 година, споделят същото. Но що се отнася до трудовата етика, ситуацията е обърната: 39% от новото поколение признават, че не искат да работят усърдно. На това мнение са само 25% от запитаните през 70-те години. Още няколко притеснителни тенденции „Материализмът е нараснал значително от средата на 70-те до края на 80-те години. Макар че след това се наблюдава лек спад в нивата на материализма, младежите в края на миналото десетилетие са значително поориентирани към материалните ценности в сравнение с младежите през 70-те години“, пишат авторите. В същото време „ориентираността към работата“ е спаднала драстично между средата на 70-те и средата на първото десетилетие на новия век, добавят учените. Особено впечатление прави процентът на тийнейджърите, които смятат работата за „централна част от живота“ - спадът между поколенията е до по-малко от двама на всеки трима младежи. 35% от бейбибумърите признават, че нежеланието да работят усърдно може да им попречи да получат желаната работа. При „поколението на новото хилядолетие“ обаче тази цифра е нараснала до 39%. Какво е сбъркано при децата в наши

дни? Младежите, израснали във време на обществена нестабилност (криза, безработица) и разединение (каращи се или разделени родители), са особено склонни да възприемат материалистични ценности. „Нещо повече, когато по-голям процент от икономиката е ориентирана към рекламни послания, младежите също е вероятно да приоритизират материалистични цели.“ Късмет в тази насока, „поколение Аз“ Регистрираното разминаване често проличава в поколения, белязани от нарцисизъм и разглезеност, коментира Туендж, автор на книгата „Поколението Аз: Защо съвременните американци са по-уверени, преследващи целите си и разглезени, но и по-нещастни от всякога“. Тя и съавторът на изследването Тим Касър, професор по психология в колежа „Нокс“ в Илинойс, твърдят, че изучаването на материализма е оправдано, тъй като той често бива свързван с депресия и тревожност. Предсказуемо е, че представители на старите поколения не реагират с особени симпатии на разглезените деца на новото хилядолетие. „Боже, когато приключих с ученето, работех на бензиностанция, миех чинии и правех каквото можех, за да свързвам двата края, докато не ми се отвори позиция за шеф на корпорация. Никога не съм съзнавал, че имам друг вариант - да хленча и да се оплаквам от това,“ пише един от читателите на Salon, звучейки до голяма степен като вбесен баща. Поколението не е определящо „До гуша ми е дошло от това, че поколението на над 50-годишните помпозно заявява, че тийнейджърите не знаят какво е тежка и усърдна работа. Естествено, че знаят. Със своите IT умения те са по-готови да се изправят пред живота, отколкото много от старците,“ пише читател в Daily Telegraph. „Те не са глупаци, те съзнават, че системата работи срещу тях. Работиш усърдно, а работата ти ще бъде изнесена другаде. Получаваш университетска диплома и прекарваш живота си в изплащане на студентски заеми,“ пише друг хаплив коментатор. „Тези деца са израснали в купени с кредити „къщи на мечтите“, където дори не се е налагало да делят баня с братята

От брой в брой и сестрите си. С вездесъщи, намесващи се във всичко родители, които са писали домашните и курсовите им работи вместо тях. Какво очаквате?! Не е тяхна вината“, коментира друг. Както обобщава друг форумец: „Ако не можеш да мечтаеш, докато си в училище, кога изобщо ще имаш тази възможност?“

Какво предвижда програмата за наука и образование през 2014 - 2020 г. Капитал Daily/16.05.2013

Европейски фондове ще финансират мерки за подкрепа на научни изследвания и човешки ресурси Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ се разработва за пръв път в България. Тя е резултат от усилията на научните среди, академичната общност и бизнеса да обединят своите усилия за постигане на устойчив растеж. Освен тях в разработването на програмата активно се включиха и представители на различни ведомства, гражданското общество, експерти и застъпници на тезата, че научноизследователската дейност и образованието са едни от най-важните цели в развитието на страната през следващите години. Управляващ орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е Министерството на образованието, младежта и науката. Очакванията са, че оперативната програма пряко ще допринесе за постигане на три от шестте конкретни цели на „Стратегия Европа 2020“: повишаване на инвестициите в научни изследвания и технологично развитие, намаляване дела на отпадналите от училище и повишаване процента на завършилите висше образование измежду 30-34-годишните. Оперативната програма ще има шест приоритетни оси: .. Научни изследвания и технологично развитие .. Наука и образование за мобилност, предприемачество и реална заетост .. Образователна среда за активно социално приобщаване .. Насърчаване на образованието, уменията и ученето през целия .. Образователна и ИКТ (информационни и комуникационни технологии) инфраструктура ..

Транснационално сътрудничество. Приоритетните мерки, които ще се финансират от оперативната програма, са в няколко посоки. В областта на научните изследвания и научната инфраструктура: .. Създаване на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност .. Модернизиране на научната инфраструктура .. Подкрепа за приложни научни изследвания в приоритетни за икономиката направления .. Изграждане на съвместни научни инфраструктури и лаборатории .. Мерки в подкрепа на оптимизация на мрежата от научни институти и висши училища. В областта на човешките ресурси в науката и висшето образование: .. Мерки в подкрепа на човешките ресурси в областта на науката и висшето образование за дейностите по първа приоритетна ос .. Мерки за повишаване на квалификацията и кариерното развитие на заетите в сферата на науката и висшето образование .. Осигуряване на достъп до научни бази данни и европейски мрежи .. Осигуряване на условия за мобилност на изследователи и преподаватели .. Подкрепа за изграждане и участие в партньорски мрежи. В областта на висшето образование: .. Мерки, свързани с подобряване на достъпа до висше образование – студентски стипендии, подкрепа за мобилност, подпомагане системата за кредитиране на студенти и докторанти, подкрепа за докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени, усъвършенстване системата за прием във висшите училища, мерки за подобряване на достъпа до висше образование на уязвими социални групи .. Мерки, свързани с повишаване на качеството на висшето образование – усъвършенстване на системата за рейтинг на висшите училища, подобряване на системата за акредитация, осигуряване на допълнително обучение чрез подпомагане на студентски клубове по интереси, осигуряване на практики и стажове в реална работна среда, усъвършенстване на учебните програми с участието на работодателите, въвеждане на електронно съдържание и електронно

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 обучение. В областта на средното професионално образование: .. Стимулиране на професионалното образоване в областта на инженернотехническите науки и/или в професионални направления от приоритетните области на икономиката Подкрепа за изграждане на партньорски мрежи между професионалните училища и работодатели или висши училища .. Практическо обучение чрез стажове и практики в реална работна среда .. Кариерно ориентиране и консултиране .. Подобряване на системата за трансфер на кредити в професионалното образование .. Валидиране на неформалното образование и самостоятелното учене. В областта на общото образование: .. Мерки за подобряване на достъпа до образование – осигуряване на ученически стипендии, допълнително обучение по български език, целодневна организация на учебния ден, подкрепа за училищни и общински програми за задържане на учениците, подкрепа за мерките в Националната стратегия за преждевременното отпадане от училищното образование (в проект), подкрепа за деца и ученици с изявени дарби, подкрепа за деца и ученици със специални образователни потребности, подкрепа за образователната интеграция на маргинализираните общности, подкрепа за реинтеграция в образователната система на отпаднали ученици .. Мерки за повишаване на качеството на образованието – подобряване на системата за външно и вътрешно оценяване в общото образование, мерки за подобряване постиженията на учениците, подкрепа за извънкласни и извънучилищни форми, подкрепа за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти и др. В областта на образователната и ИКТ инфраструктура: .. Мерки за подобряване на образователната инфраструктура – ремонт и достъпна среда в училищата извън обхвата на оперативна програма „Региони в растеж“, оборудване и обзавеждане за училища и висши училища, спортни салони, столови, общежития, библиотеки, научни кабинети и кабинети по предмети и др.

Мерки за подобряване на ИКТ инфраструктурата – модерно комуникационно оборудване за високоскоростен интернет в училища, висши училища и научни институти, средства за онагледяване на учебния процес, внедряване на интелигентни интерактивни системи, компютри, специализирано оборудване за онлайн сътрудничество между институти/ висши училища/училища и др. Предвижда се оперативната програма да се финансира от два фонда – Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд. Това е възможност, която се предоставя за новия програмен период 2014 - 2020 г. с цел постигане на поголяма ефективност на инвестициите. * Петя Евтимова е заместникминистър на образованието, младежта и науката от 27 януари 2010 г. Отговаря за координацията на дейностите, свързани с международното сътрудничество и европейските въпроси, изпълнението на международни и двустранни спогодби, планирането и управлението на проекти по структурните фондове на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, програмите „Младежта в действие“ и „Учене през целия живот“ на ЕС, както и за координиране на младежката политика. Преди заемането на този пост е работила седем години като юрист и началник на отдел в дирекция „Правна“ на същото министерство. Работата й през този период е била свързана с привеждане на българското законодателство в областта на образованието и науката в съответствие с изискванията на общностното право на Европейския съюз, като едновременно с това е била и национално контактно лице по правните въпроси на Седма рамкова програма за наука и технологии на ЕС.

Как педагозите да станат лидери? Монитор/14.05.2013

Професията учител придобива нов смисъл чрез програмата на фондация „Заедно в час“. Организацията работи със специфичен подход за привличане на млади, високомотивирани и успешни педагози. 54-рима учители участват в

От брой в брой момента в програмата на „Заедно в час“ - получават нормална учителска заплата плюс допълнителни средства между 100 и 200 лв. в зависимост от града или селото, в които преподават, както и пари за квартирата си там, разказва Евгения Пеева, изпълнителен директор на фондация „Заедно в час“. Един от младите учители по програмата „Заедно в час“е Емануил Георгиев. Той е на 30 години, от София, възпитаник е на Класическата гимназия. В момента за първа година преподава по програмата „Заедно в час“ в пловдивското квартално училище „Васил Петлешков“. Има бакалавърска и магистърска степен по философия и прави докторантура по културология при проф. Калин Янакиев. Водил е един избираем курс в СУ, а една година е преподавал философия в Класическата гимназия. В пловдивското училище Води часовете по философия за деца от първи клас - по 1 час на седмица, но повечето му часове са в занималнята, където на практика преподава всичко, което самият той определя като добър шанс. Води занималня по 5 часа на ден - предимно на трети клас, малко на 6 и 7. На въпрос какво го мотивира, Емануил отговаря така: „Аз наистина съм уверен в огромното значение на еднаквия достъп на всички до качествено образование за едно по-позитивно развитие на нашето общество. Вярвам, че младите хора притежават сериозен потенциал, който не бива да се пропилява, а трябва да бъде максимално оползотворен. На последните международни тестове за четивна и математическа грамотност българските ученици се нареждат на едни от последните места в Европа. Същевременно всички знаем, че има български ученици, които се класират на първите места на международни олимпиади и такива, които влизат и завършват с отличие топуниверситетите в света. Това, което е тревожно, е, че все повече се разтваря „ножицата“ между тези успешни ученици и тези, които показват слаби резултати на международните тестове. Освен това броят на децата, които са функционално неграмотни в България, вече е застрашително голям. Това означава, че се създава разслоение, което буди притеснение. В този смисъл програмата дава своя принос в усилията тази тенденция да се обърне.Не е тайна, че

учителските заплати са относително ниски, за което има ред причини, но това демотивира много хора, особено младите. За заплащането в „Заедно в час“ смята, че е достатъчно добро, за да може човек да работи спокойно, без да е притиснат от битовите проблеми. Става въпрос и за диференцирано преподаване, като идеята е по-слабите да догонят посилните. Работи се за успеха на всяко едно дете. Самият той е фокусиран особено върху децата с по-слаб успех. В процеса на преподаването виждам големи промени в децата, смятам, че успях да мотивирам доста от тях, които бяха демотивирани преди това. Радвам се, че успях да запаля у много от тях желание да учат, казва Емануил. След първата година Емануил смята да продължи и втората година по програмата. Има успехи в работата си с пети клас и ще е голямо предизвикателство да продължи с тези деца. „Още не мога да кажа дали ще продължа да преподавам в училище след двете години като учител на „Заедно в час“, тъй като самата програма развива лидерски умения, които могат да се прилагат и в други сфери - като напр. менажиране, тъй като управлението на деца е още по-трудно, отколкото управлението на възрастни. Програмата дава възможност да развиваш качества, които са приложими в много области. Аз лично се интересувам и от сферата на медиите, както и от преподаване, възможно е да продължа и в университета“, добавя той.

Светлина в тунела на учителя Монитор/14.05.2013

Всеки сам избира дали да бъде истински даскал или обикновен чиновник За никого не е тайна, че през последните години даскал се превърна в обидно понятие. Учителската професия загуби престижа си от миналото и вече говорим за нея някак си измежду другото, едва ли не й сложихме черта. Затова наскоро от Европейската комисия апелираха възнагражденията на преподавателите и условията им на труд да станат основен приоритет за страните членки. Целта е да се задържат най-добрите в професията. На всички е ясно за липсата на млади кадри. Но само

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 заплащането ли е от решаващо значение, за да изградиш и най-вече да задържиш добър преподавател? Разбира се, оборудването на класните стаи съвсем не е на второстепенно място. Факт е, че заради икономическата криза 16 страни в ЕС замразиха или намалиха заплатите на учителите, като най-много от бюджетните ограничения са засегнати в Ирландия, Гърция, Испания и Португалия. Преди няколко дни дори педагози в Испания стачкуваха срещу бюджетните съкращения, които са част от мерките за икономии на правителството. Данните сочат още, че българските преподаватели са едни от най-ниско заплатените в Европа, като след тях се нареждат единствено колегите им от Румъния. Картината никак не е обнадеждаваща и някои може би ще си кажат, че учителската професия няма бъдеще. На всички ни е ясно за липсата на млади кадри, за окаяното състояние на класните стаи. Да не говорим, че средната възраст на преподавателите вече е 50 години. Справка на Синдиката на българските учители обаче показа, че доходите на педагозите у нас са нараснали с 8%, а в детските градини - с 10 на сто. Ще е високопарно, ако кажем, че това решава проблема с преподавателските заплати, но поне е някаква светлина в тунела на българското образование. Да откриеш и задържиш добър преподавател, на днешно време си е истинско постижение. Едва ли не мисия невъзможна. Това обаче е от решаващо значение за развитието на децата, за изграждането им като личности. Затова подобряването на статута на учителите наистина трябва да е приоритет за всяка страна. Не е тайна, че сред поголямата част от съсловието цари пълна апатия и то дори не полага усилие за подобряване на квалификацията си.

И може ли нещата да стоят по друг начин, след като се оказа, че за периода 2000-2007 година учителите в цялата образователна система са намалели с 13,1%, а от 2007 до 2010 - с още 12,8 процентни пункта. В същото време само в общообразователните училища у нас броят на педагозите е паднал със 17 507 - от 63 752 през учебната 2000/2001 г. на 46 245 за учебната 2011/2012 година. Това е най-драстичното свиване на преподавателския състав в рамките на Европейския съюз. Други пък, които все още са запазили работата си, ще кажат, че са на ръба на оцеляването. Затова повишаването на доходите и подобряването на условията на труд са сред мерките за спасителен пояс на учителската професия. И явно вече се работи в тази посока. Дори ако проследим картината в целия ЕС, ще се уверим, че не само българският преподавател е изправен пред трудностите на професията. Това се отнася и за колегите му от Германия, Англия, Испания, където също има недостиг на квалифицирани кадри. Увеличението на заплатите е само първата крачка за подобряване на статута на преподавателя. Само така професията ще стане по-привлекателна за младите хора. А българското училище определено има нужда от такива хора, които работят с хъс, искат да се развиват и да предадат знанията си, да изградят от децата будни личности, които задават въпроси и търсят отговорите. Всеки сам решава дали иска да остане и да се наложи в професията. Има достатъчно възможности за усвояване на европейски средства, които могат да бъдат в полза на преподавателите що се отнася до тяхната квалификация. Важното е да знаеш как да ги използваш. Изборът е ясен - истински даскал или обикновен хленчещ чиновник.

От издателите Списание “е-Обр@зов@ние” е Вашият специализиран форум, форумът, където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничество под формата на статии, практически разработки, интересни материали за образованието в България и света. Съвместната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработките си в следния формат: • Заглавие: изразително и информативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). Посочвайте и към коя рубрика е материала; • Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в статията, в какъв контекст/ситуации и какви заключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива ситуации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!; • Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, снимки...) – разпределено в раздели и подраздели (препоръчваме разделите да се именуват): • Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подраздели: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш избор; • Първият раздел е желателно да бъде кратък – “Въведение” или нещо подобно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, където въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...; • Последният раздел може да се нарича “Заключение” или “Изводи и препоръки” и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, методически, организационни или специфични препоръки и др., вкл. неформален коментар на автора. • Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения; • Използвана литература/Библиография – Списъкът с използваната литература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език; • За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с главни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание) Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбираеми и по-полезни за потребителите, което ще повиши качеството. ПРАВИЛА ЗА НАБОР И ПУБЛИКАЦИИ НА СТАТИИ/СЪОБЩЕНИЯ Уважаеми автори, за статиите в електронното издание “е-Обр@зов@ние” важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естествено, има и някои специфики. За ваше улеснение ще ви припомним някои от правилата: 1. Публикуваните материали не се хоноруват, но се признават като част от изискванията по Наредба 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета за придобиване на професионално квалификационна степен – чл. 17, ал. 1, т. 7 и чл. 22, т. 3. За

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 публикациите ще ви бъдат издадени съответните служебни бележки и заверени копия; 2. Статиите си подготвяйте във формат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и г и изпращайте на e-mail адреса на изданието: е-obrazovanie@ciela.net; 3. Обемът на статиите да бъде около 3-4, до 6-8 (по изключение до 10) страници х 1800 знака. Обемът на съобщенията – до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака. 4. Статиите се публикуват, като запазват практически напълно авторската си идентичност, вкл. особеностите на авторския правопис; 5. Илюстрациите се приемат вградени в текста. По изключение, ако не са вградени, трябва да са във формат JPG или PNG; 6. Не се допуска използването в текста на празни редове, освен в случаите, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели в статията; 7. Текстовите параграфи да са кратки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), там където е възможно; 8. Между думите в материала се поставя само по един интервал, не повече; 9. Да се ползват акценти: цвят, болд (получерно), главни букви... 10. За определени места авторът може да подготви и разширен (пояснителен) текст и така да удовлетвори различната степен на подготвеност и на потребност на читателите. Препоръчваме, тези текстове да се маркират в жълто, така че ако читателя прецени, че жълтите текстове са твърде детайлни, прекалено подробни, например в юридически аспект – да ги прескочи. В легенда да се укаже, че по-подробния текст е в жълто. 11. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точка-запетая (;) и др., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!; 12. Вековете да се изписват с римски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се изписва с думи (но не е задължително). Когато е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките); 13. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изключение на общоприети и известни съкращения на величини и термини; 14. За скоби в статиите следва да бъдат използвани полукръглите скоби от клавиатурата – ( ), а не параметричните черти – /, с изключение на случаите в текста, които изискват използването именно на такива черти. Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена рецензия. Цена за рецензията – 5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака). Заб. 2: Материалите ще се публикуват само ако институцията където работи автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

От издателите АНКЕТНА КАРТА Вашите мнения, предложения и коментари за публикации, попълнени в анкетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 52-2013 При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка: