ÍÀÉ-ßÊÈßÒ ÂÅÑÒÍÈÊ! ÁÐÎÉ 50 / 2017 ã.
ÈÇÄÀÂÀ Í× „ÐÎÄÈÍÀ 1860”-ÑÒÀ ÑÒÀÐÀ ÇÀÃÎÐÀ
Ìåñå÷íî èçäàíèå, öåíà 0.30 ëâ. e-mail àäðåñ: teen_stzagora@abv.bg, òåë. 0899 425 503
ПРИЯТЕЛИ НИ ПОЗДРАВЯВАТ: Честит юбилеен брой на вестник „Teen’s paper“!
Дано се умножат по 50 читателите, а защо не и авторите на изданието?!! Интересен с това, че представя гледната точка на младите хора, вестникът е едно от най-съществените постижения на клуб „Млад писател“ - Стара Загора. Съпричастни сме към празника Ви и Ви пожелаваме нови успехи! Вярваме, че сътрудничеството ни днес ще прерасне в професионално партньорство в бъдеще! Благодарим за вдъхновяващите теми за конкурси, които стимулираха творческото ни въображение и провокираха мисълта ни. Признателни сме и за наградите, които през годините са ни присъждани във Вашите конкурси! До нови срещи - виртуални и реални!
Клуб „Медии“ – Монтана Нели Василева Ментор по журналистика Клуб “Медии” – ОДК „Ние, врабчетата“
НИЩО НЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС
Радослав Ангелов Началото е винаги трудно, понякога дори ни се вижда неосъществимо. Искаме веднага да успеем и да се издигнем. Нямаме време да се бавим излишно. Устремяваме се повече към своето бъдеще, отколкото към настоящето си. Планираме своите мечти, задаваме си въпроса: „Какво ще правя след 5 години?“, полагаме целия си труд за някой ден в бъдещето, някъде напред. Отлагаме, а понякога дори не започваме, с нищо да се занимаваме, друг път – просто не ни е провървяло… Всеки ден е ново начало. Утре
ще бъдем тези, които не бяхме днес. Колко много време е нужно, за да постигнем целите си! Колко много усилия са нужни, за да се превърнем в това, което сме днес! Преди време градихме основите и се трудихме, за да бъдем щастливи сега. Нищо не беше лесно и никога няма да бъде. Сами пишем своята съдба, а история не се пише за един ден. Ако някой Ви каже: „Аз знам, че всичко започва от днес”, знайте, че той е пропуснал целия си живот. Преди пет години вестник „Teen’s paper“ с ръководител Димитър Никленов се появи на бял свят. Всичко започна тогава , преди. То продължава и сега, а аз живея с този вестник. Той се превърна в най-добрия ми приятел. Този, на когото мога да споделям като на истински човек своите мисли, виждания, проблеми, несполуки и радости. Разказвам му за преживяванията си - за нещо, което ми е направило впечатление, или за друго, което ме е разочаровало. Всичко това стига до Вас читателите на всеки брой. Заедно с мен и екипая съпреживявате част от всекидневието ни - малка, но значима частица от нашето съществуване. Изграждаме връзка помежду ни, която ще се запази, макар и лично да не се познаваме. Сядайки удобно в къщи, разтваряйки страниците на вестника, започвам да чета публикациите в него и се вълнувам,
и размишлявам над споделеното от авторите им. Разбирам, че и други имат смелостта да разкажат за себе си – със статии, разкази, есета, интервюта, стихове и прочие. Осъзнавам, че каузата, с която не от вчера сме се захванали и обединили, си струва. Убеден съм, че всички се стараем да се покажем такива, каквито сме - без маски, без преструвки и без излишно философстване. Тук и сега пишем за Вас, пишем и за себе си. Творческото мислене и писане осмислят живота ни и аз лично никога не бих се отказал от тях. Вестникът изглежда по този начин днес в резултат на 5 години на усвояване на знания и умения, на творчески усилия, труд и себеотдаване. Незаменима е и взаимната подкрепа помежду ни. Времето е безкрайно, затова - не бързай! С много търпение и без отказ, без да поглеждаш назад, защото вече си преминал през твърде много трудности и премеждия, продължавай напред, за да спечелиш! Безкрайно е времето, но така неусетно минават миговете му. Днес сме едни, а утре - различни. Сякаш вчера излезе първият, а днес ВЕЧЕ е ПЕТДЕСЕТИЯТ брой от вестника. Сякаш вчера започна всичко, днес продължава, а утре ще бъде. А някога ще свърши ли?!! Не се нуждая от този въпрос, отхвърлям го веднага, защото знам, че нищо не започва от днес, а сегашният момент е малка частица от УТРЕ.
ñòð. 2 ПРИЯТЕЛИ
Н И П О З Д РА В Я В АТ :
Скъпи приятели, за всеки от нас най-скъпите неща в живота са семейството, близките, приятелите, които искрено се радват на нашите успехи и първи се притичват на помощ в труден момент. Ние, организаторите на фестивала „Славянски венец“ в Беларус, сме убедени, че само благодарение на съвместните усилия на славянските народи можем да възродим нашите родствени отношения, а Вие, млади и даровити, да ги развивате и съхранявате през вековете. Помнете, че утрешният ден започва от днес. Поздравявам Ви за хубавия вестник, който сътворявате! С наи-добри пожелания: Леонид Гречко Уважаеми редактори, създатели на този прекрасен младежки вестник! Скъпи приятели, читатели на вестника! Сърдечно ви поздравявам за юбилея достоен! От самото си основаване съдбата на Вашия вестник е неразривно свързана със съдбата на младите хора не само от красивия град Стара Загора, но и от цялата страна, и част от света. Много неща се промениха през годините за Вашия вестник. Имаше промени в темите за обем, типография, издателски. Но най-важното е: Вестник „Teen’s paper „ винаги е бил за тийнейджърите. Може би затова изданието Ви заема заслужено място сред медийната среда. Пожелавам на всички млади хора от екипа редакционен успех, здраве, щастие и спечелването на още повече читатели! Олга Борисова, главен редактор на „Паралели“, председател на Руския съюз на професионалните писатели.
Няма да повярвате на какво е способен един учител Някои буквално се вживяват в професията
Учител по изобразително изкуство използва дъската за платно на живописта си
ПОЗДРАВ ОТ МАКЕДОНИЯ Не е возможно сите да имаме исти желби, потреби и интереси. А во светот на глобализација во кој живееме ни се наметнува да живееме според мода. Да се облекуваме како што се облекуваат другите, да јадеме тоа што јадат другите, да читаме тоа што читаат другите, да мислиме, да љубиме, да дејствуваме на ист начин. А ние уплашени да не излеземе од тие рамки почнуваме и продолжуваме да го правиме она што не го сакаме, не помислувајќи дека животот е неповторлив феномен. Ви посакувам добро здравје во годинава што речиси е на почеток и повеќе себеанализа, повеќе слушање на себе си и на внатрешниот глас. Така се градат свесни, совесни индивидуи. Слушајте се себе си. Не мора да го правите тоа што го прават другите ако вам не ви се допаѓа. Не се сведува сиот младешки живот во шетање до доцна, забави и прекумерно конзумирање алкохол. Има многу убавини и можности да ви биде забавно и да бидете многу среќни. Контактот со природата, спортувањето, читањето книги, посетувањето културни настани се само мал дел од тие нешта. Секој има свој пат до себеразвој и треба да се потрудите да го најдете тој пат и сигурно да чекорите по него. Ви посакувам среќа. Филип Димкоски-поет
ПРАЩАТ УЧИТЕЛИ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ПСИХОТЕСТ Учителите ще трябва да подлежат на ежегоден медицински преглед за психични заболявания и отклонения. Те ще трябва да доставят на шефа си медицински документ,който удостоверява тяхното психично здраве до 30 септември 2017 г. На психотест ще подлежат и кандидатите за учители, преди да заемат поста. За такива промени се говореше и през 2014 г.,след скандалните случаи с малко момиченце ,чиито родители подадоха жалба, че дъщеря им е била сексуално тормозена. Тази новина – учителите да
минават на психотест, разгневи всички учители. Промяната е приета от Отрасловия съвет на МОН. В класните стаи не бива да попадат и лица, страдащи от разстройства на сексуалното влечение – педофилия, психични разстройства – Алцхаймер, съдова демениция, други демениции и белодробна туберкулоза с бацилоотделяне. Заболяванията могат да бъдат установени от лекар психиатър, невролог или медик със специалност пневмология и фтизиатрия.
ñòð. 3
Скъпи читатели, в този брой на нашия прекрасен вестник „Teen’s paper” ще Ви представим
СИЛАТА НА ЕДНО ВДЪХНОВЕНИЕ
Той Беше малко луд, малко странен, малко спонтанен, малко мечтател. Беше пораснал, имаше лека брада, но отвътре беше все още малко дете. Беше от хората, които биха предпочели да свършат една книга в някое кафе, отколкото да седнат с някого. Говореше за всичко – за него, за нея, за живота, за времето, все в бъдеще време… Искаше да бъде артист, да пише, да говори, да бъде значим, да бъде някой, само не и този, който е бил. А как обичаше…!!! Обичаше силн… живота, цигарите, нея, само… не и мен… по този начин. А аз обичах всичко във него: как яде пържените си картофки с магданоз и сирене, как не обича да се обяснява, как ухая цялата на него, като се прибирам, как се усмихва – само с единия крайчец на устата си и се появява тръпчинката му, как изглежда като луна, когато е щастлив, как е студен като зима, когато го боли… Как диша, когато спи, как диша, когато не може да заспи.. Как…? Как да не го обичам?!!
Соня Койчева Петкова, която е родена на 02.07.1999 година в Стара Загора. Завършила е ОУ „Самара” и в момента учи в СУ „Максим Горки” с профил испански и френски. Участва също така в училищния театър. Винаги се стреми да проявява уважение и разбиране към другите, също така цени истинското приятелство. Соня е талантлива и винаги ни е изненадвала с нови умения. Сега на вашето внимание Ви предлагаме нейните стихове. Безцелно пак се взирам в часовниковата стрелка: “Тик- так” “Тик- так” Нахално и безцеремонно отброява тя. Прави смело кръгче и наново се завърта в кръг от самота… Ето че обажда се отново безинтересната страна. Шушне ми в ухото: „Какво ти пука от това?!“, а после в ляво свива се на топка отговорът – любовта. Това са малка част от стихотворенията й, в които ние намираме едно прекрасно вдъхновение, защото тя майсторски и умело излива душата си върху белия лист. А това, което аз бих й казала не само като приятел е: „Скъпа Соня, Пожелавам ти винаги да имаш вдъхновение, което винаги да е живо, да те поддържа и кара да твориш. Да бъдеш здрава, за да си винаги с нас. Щастлива, за да има какво да ни споделиш, и винаги толкова позитивна, усмихната и отворена към света личност! Защото – това си ти! Обичам те безкрайно! Ето какво споделиха за Соня членовете на вестника “Teen’s paper”: „Соня е един прекрасен човек в моите очи. Мисля, че думите са излишни. Личността й е цялостно отразена в стихотворенията й. Наслаждавайте се!”. Дария Иванова „Соня е човек, когото не познавам добре от близо, но много харесвам – като колега във вестника и поетеса. Възхищавам й се готовността винаги да подкрепи всеки, който е в нужда. Творчеството й е вдъхновяващо и ще се радвам, ако достигне до повече хора и един ден да купуваме книгите и“. Елена Иванова Страницатаподготви: ЕленаСтоянова
Над тефтерчето на Левски Дамян Дамянов “НАРОДЕ????“ стр. 115 ... А страничката, види се, е мокра... Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи. Нима е плакал тъкмо той? Жестоко! Нима е носил кал - тъй чист дълбоко? Той - чистият, с безсълзните очи? Чия ли кал - ако е кал? сребриста светлее в жълтеникаво клише? Чия ли кръв е капнала на листа? Чия ли мръсна болка свети чиста по пътя му към святото въже? Какво е питал с този вик, раздърпан в шест букви с питанки накрая? И плачът пелин ли жъне с четирите си сърпа, които карат всеки да изтръпне? Подир “Народе????“ И мълчат! Мълчат! Какъв “народ“? И кой „народ“? Проклето въже от Къкрина до София виси! Какъв народ бе племето, което тъй не успя от двайсет заптиета единствения - него - да спаси? Къде се беше изпокрил? Къде бе се поприбрал на топло и добре, та не можа на оня вълчи хребет една потеря малка да издебне? А тръгнал бе за него той да мре!... За същия... Един от двайсет воден. Един измежду цял народ „свещен“... От четри страшни питанки прободен, и днес кърви духът ми цял - “Народе????“ Ни глас, ни образ... Питанките - в мен! И, грях не грях, ги вадя и се кръстя под тях, прости ми, Боже, лик личи: ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо... А ти, народе мой, и чист, и мръсен, на онова въже го окачи!
Борис Ангелушев. Обесването на Васил Левски, 1942
35 ГОДИНИ – ЛЮБОВ, ПРИЕМСТВЕНОСТ, ТРАДИЦИЯ И БЪДЕЩЕ
ñòð. 5
ñòð. 4
„Всичко започна от Стара Загора на 06.09.1982 година, за да продължи и по целия свят - на север от Швеция, на юг до Португалия и Южна Африка, на изток до Япония, преплувайки океана на Запад чак до Америка. Да работиш с деца, да ги възпитаваш от най-крехка възраст в търсене на красивото… Да формираш техния естетически вкус и потребността от контакта с него е прекрасно и истинско“, споделя Мариана Алипиева - директор на Школата по изобразителни изкуства. И някак по естествен начин децата са провокирани и започва творческото търсене, удоволствието от откривателството и постигнатото. Но най-важното за нас - преподаватели и педагози, е да бъдем по-големите приятели – да помогнем на децата да намерят себе си чрез изкуството, да изразят свободно собственото си аз и мечтаейки да намерят своето най-точно и истинско място в живота. Всеотдайност и любов към децата - това е оценката за работата на преподавателите в школата - Мариана Алипиева, Таня Шивачева, Христо Турлаков, Атанас Вънчев, Татяна Полихронова, Жана Веселинова. С почит към паметта и на Янаки Кавръков и Тодор Тодоров.
Прелиствайки архива на Школата попадам на снимки на симпатични млади хора от Япония - Юкие Сато и Йоджи Ушими, които работеха 4 години по програма „Джайка“ на Японското посолство у нас и йероглиф с подписа на тогавашния японски посланик. Питам Мариана: „Какво пише?“, „Красота!“ - ми отговаря тя. Малко, но точно. Мило признание от една дума, която е събирателна и изчерпва всичко, което деца и преподаватели постигат в школата. Така си мисля аз, доколкото познавам източната мъдрост. И още снимки, където с помощта на своите по-големи японски приятели, всяко дете е изписало името си с йероглифи. И много, много фото истории с детски личица, усмихващи се на снимките. Тра-
диция, дала началото на истински красиви детски творчески празници: Обща изложба „Аз съм българче, обичам…“, Коледен базар във фоайето на Община Стара Загора, от който и аз съм отнесла си красивите творби на децата, и заедно с тях съм внесла чистотата и безкрайността на фантазиите им в дома си, за което им благодаря. Модно ревю от нетрадиционни материали и индивидуални изложби на възпитаниците на школата, участия в детски пленери… Живопис, графика, керамика, рисуване върху текстил, работа с вълна, техники за декориране и други предизвикателства, пред които децата се изправят в своите търсения.
Мариана ми ангажира вниманието с една от снимките и продължава своя разказ: „Ето това е… Тя е вече архитект като баща си, а този малък сладур е сериозен медиен дизайнер. Имаме си и моден такъв, в Италия, скоро се срещнахме“. Аниматори, художници, архитекти, дизайнери - богата палитра от професии, които със сигурност са повлияни от живота и творчеството на децата от школата. „Много, много истории… Сладки и смешни спомени…“ - разказва Мариана. Ето една от тях, която ще споделим с Вас: „Водих децата в Градската художествена галерия и говорихме за сюрреализъм. Една от майките идва да прибере дъщеря си от школата и пита: – Какво правихте днес? – Говорихме си за сюрнализъм.
– За какво?!! – За сюрнализъм. – А ти знаеш ли какво е това? – Разбира се - истински неща, нарисувани в неистинско положение. Простичко, по детски, но точно казано. Срещата ми с директора на ШИИ – Мариана Алипиева, ме зареди с много положителна емоция. Неволно и аз се върнах в детството си с разказа й за отминали години. Щастливи, много мили, истински и запомнящи се истории за творчество, сбъднати мечти, младежка любов и вярност, която точно в Школата се ражда и в бъдеще дава началото на семейства… А децата на тези семейства сега тръгват по пътя на своите родители – отново в школата – кръговрат на живота, едно продължение на творчеството. И тези 35 години са успешно и вдъхновяващо начало на нови, запомнящи се, създаващи настоящето и бъдещето истории на смелите детски мечти и фантазии, на нови прекрасни спомени. Мариана Димова
ñòð. 6
М УЗ ИКА Л НА Ш КОЛ А П Р И Н Ч “ Р О Д ИНА - 1 8 6 0 “ Школата е създадена през далечната 1954 г. В началото в нея се изучават само инструментите пиано и цигулка. Днес в школата има 5 класа по пиано с преподаватели Грета Анастасова, Светла Данева, Мария Кирекчиева, Деница Георгиева и Стоян Радев. Традиционно учениците изнасят по няколко концерта в годината пред публика. Георги Соколов,Теодор Гочев, Валери Денев,
Светослав Карабалиев и Явор Кьосев Голям е интересът и към изучаването на китара. Преподаватели са Никола Петков, Катя Хъшева и от тази година – Валентин Данев. Велислав Стоянов ,Тея Владимирова, Александър Стойчев ,Кристина Стоева От 2003 г. в школата има клас по барабани. Преподавател е Атанас Георгиев. Мнозина от бившите ученици сега са преподаватели в университети, музикални училища, оркестранти и певци в страната и чужбина. Пианистите доц. Ромео Смилков, Люба Маркова , Ивайло Величков, Стефанка Мирчева, Савина Кулова, диригентите Божидар Бонев, Стефана Желязкова, Емил Минев, композиторите Владимир Джамбазов, Стефан Вълдобрев,Пламен Карадонев. Те, както и много други, са само част от дългата алея на славата на музикалната школа в Стара Загора. Тук се е докоснала за пръв път до клавишите и световната оперна прима, гордостта на Стара Загора – Веселина Кацарова. Нейна преподавателка по пиано е била Грета Анастасова, а по солфеж – Ваня Овчарова. (снимка на Веселина Кацарова и класа по пиано на Грета Анастасова)
В края на последния Коледен концерт публиката се наслади на нещо много интересно: Братята Янислав и Николай Ганозлиеви изненадаха всички с първото изпълнение на органа, който школата получи като дарение преди няколко месеца. С голямо желание и за кратко време те подготвиха и изпълниха произведение от Йохан Себастиан Бах за орган и пиано. С прекрасно настроение и много аплодисменти Жени Банева и Маргарита Николова сложиха край на учебната 2016 година в Музикална школа с изпълнение в дует на известната песен „Джингъл белс“. Янислав, Николай Ганозлиеви, Жени Банева и Маргарита Николова
ЛЮБОВТА КЪМ БЪЛГАРИЯ И ПРЕКЛОНЕНИЕТО ПРЕД НЕЙНИТЕ КРАСОТИ Людмила Борисова Продължава от бр. 49 Бяхме решили при това ми гостуване да пообиколим с колата и да погледаме и посетим различни места. И ето сега – през гората, след Черепишките скали, прехода от Паничище до хижа „Пионерска“, където преспахме, вървяхме. Усмихвах се, тъй като пред очите ми все още течеше буйно „Рилска скакавица” и не можех да се отърся от видяното. Въоръжена с тояжка, която Тони ми направи, за да улесни прехода ми, гледах дърветата, променящия се зелен цвят на листата и небето над себе си…, и си мислех – каква късметлийка съм! Да вървя сред тази обгръщаща ме зеленина с примес на охра. Срещаха ни хора, поздравяваха ни и се чудеха на решителността ни да тръгнем, особено що се касае до мен. Аз отговарях: – Анетка и Тони са моята водеща сила. Хората се усмихваха и ни пожелаваха успех. Стремежът ми към необятност бе подкрепен от силата на моите приятели, които търпеливо ме изчакваха заради по бавната ми и малка крачка. Където се затруднявах, мигом Тони ме вземаше на ръце и ме пренасяше или Ани ми подаваше ръка. Природата бе с нас, слънцето щедро се опитваше да напира през върховете на дърветата. Стигнахме до голямата хижа, но бях доста уморена, починахме малко, освежихме се, разтоварихме раниците и тръгнахме да обиколим Езерата. Повярвайте ми, когато седнах да се наслаждавам на Близнаците, сърцето ми пърхаше – не вярвах, че тази гледка пред
очите ми е действителна! Отправях благодарни погледи и мълвях думи на умиление към моите двама приятели, които ми дадоха тази възможност. Цветовете на езерата се смесваха с тези на тревата и небето и образуваха един кръговрат, който съчетаваше жълтото на слънцето, зеленината на тревата, наситения тюркоаз със силен син оттенък на водата и ведрата синевина и белота на небето и плаващите в него облаци. За миг ми се прииска да съм ангел и да наблюдавам тази красота отгоре, сега просто вдишвах мирисът на тревата и се чувствах преизпълнена със сила, въпреки умората, която вече усещах как ме превзема. За последното езеро „Окото“ нямах вече сили и помолих Тони, който отиде до там да ми разкаже. Той обясни, че по него се вижда и малко сняг и е кристално тъмносиньо. Въздъхнах и си обещах един да се върна и да го видя, вече бях твърде уморена, за да вървя, а времето бе доста напреднало. Докато обикаляхме езерата, времето се променяше, топлината на слънцето се изместваше от внезапен, в началото кротък и лека-полека засилващ се дъжд. Това не ни спря, вълнението бе взело превес. Изчаквайки да превали, успяхме да се подслоним в малката хижичка, носеща названието „Седемте рилски езера” – като голямата хижа, в която се бяхме настанили. По склоновете на Рила като цветни петна се виждаха палатки. Бях чела за Бялото братство, където в определени августовски дни хората отправяха непрестанни молитви за доброто на България и света. Имаше палатки по доста високи върхове и се чудех – как хората с
невероятно търпение са могли да стигнат до там?! Цареше оживление и настроението ми се приповдигаше още повече. Вечерта храната ми се услади. Досега не бях яла толкова много… Явно въздухът ми бе подействал добре. Легнах, така че като заспивам, да виждам звездите и върховете на планината. На другата сутрин ни посрещна хубаво време, изпихме по едно силно кафе пред хижата и невероятното оживление от хора постепенно изпълни досега затихналата планина и заглуши птичите песни. Стана ясно, че през нощта е валяло много дъжд и слизането пеш щеше да е трудно за мен и така, аз щях да сляза с джип и чаках „моя“ шофьор да пристигне. Анетка и Тони тръгнаха, аз останах на пейката пред хижата и се радвах на атмосферата около мен, забавлявах се да гледам хора, които пристигаха, натоварени на магарета и джипове, каращи германските туристи да възклицават на висок глас. Пристигайки, те веднага плъпваха из планината в нетърпението си да се потопят в нея. За мен дойде мигът на най-екстремното и страхотно слизане от върховете на Рила с джип… Шофьорът ми бе едър, млад, разговорлив човек, планинец, свикнал всеки ден на тези предизвикателства. Разбирайки, че ми харесва самият превоз, той се впусна да ми разказва за различни случки, свързани с тези му преходи и отговаряше търпеливо на въпросите ми. Мислено благодарих на съдбата, че ми изпрати и това поредно прекрасно за мен преживяване. Людмила Борисова
ñòð. 7
Какви са характерните симптоми на грип при децата? Характерните симптоми на грип са оплаквания, които почти всеки от нас изпитва в някаква степен в сезона на повишената грипна опасност. Грип или инфлуенца е остро вирусно заболяване, причинявано от грипен вирус. В групата на грипните вируси попадат изключително разнообразни щамове. Всяка година поне няколко от тях увеличават рязко броя и разпространението си и предизвикват грипна епидемия. Вирусната инфекция при децата обаче винаги протича с характерни оплаквания. Грип или настинка – как се разпознават характерните симптоми на грип в детска възраст? Да се постави конкретна и точна диагноза грип невинаги е лесно. Още повече в детска възраст, когато причините за влошеното състояние на децата може да са много. Симптомите на грип често се припокриват с оплакванията при по-леки инфекциозни заболявания като обикновената настинка. Същевременно обаче се различават от тях в 2 направления: тежест и продължителност. В това отношение симптомите на настинка са много по-леки и краткотрайни. Най-характерните симптоми на грип в детска възраст са: • треска с висока температура • мускулни болки • възпалено гърло • хрема • отпадналост Сред по-рядко срещаните при децата, но също характерни за грип симптоми са: • гадене • повръщане • стомашно разстройство • ушна инфекция Наличието на подобни оплаквания в условия на грипна епидемия обикновено е достатъчно за поставяне на диагноза грип. В повечето случаи обаче
може да се разчита на допълнителни тестове и изследвания. Ключово решение при първи симптоми на грип и настинка – мощен имуностимулатор за деца в училищна възраст При първи симптоми на грип при деца в училищна възраст е удачно да
се подсили имунната система преди да настъпят усложнения. За тази цел може да се разчита на детските имуностимулатори от фамилия Имунобор. При първи симптоми на грип се препоръчва прием на Имунобор Кидс Актив растителни капсули (VGcaps). Имунобор Кидс Актив растителни капсули е с повишена ефикасност чрез тройна комбинация от високи количества природни съставки за детската
ПРИЯТЕЛИ НИ ПОЗДРАВЯВАТ: МИСЛЕЊЕ ЗА ТИНЕЈЏЕРСКОТО СПИСАНИЕ НА ЈУБИЛЕЈНИОТ 50 БРОЈ ОД ПЕТ ГОДИНИ ОД КИТАНОВА ЛЕНЧЕ НАСТАВНИК ПО МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК ПИСАТЕЛ И ПОЕТ ОД ШТИП РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЈА ПРВПАТ ОВА ТИНЕЈЏЕРСКО СПИСАНИЕ ИМАВ МОЖНОСТ ДА ГО ВИДАМ НА ДОДЕЛУВАЊЕТО НАГРАДА ВО НОЕМВРИ МЕСЕЦ 2016 ГОДИНА НА МОЈАТА УЧЕНИЧКА ГУРБАНСКА ТЕОНА ВО СТАРА ЗАГОРА ВО РЕПУБЛИКА БУГАРИЈА. ЈАС И УЧЕНИЧКАТА ГО РАЗГЛЕДАВМЕ И СЕ ИЗНЕНАДИВМЕ ОД ПОЈАВАТА НА ОВА СПИСАНИЕ КОЕ НЕШТО НИ БЕШЕ ИНТЕРЕСНО ДЕКА ВО ВРЕМЕ НА КОМПЈУТЕРИ И ТЕЛЕФОНИ, КОГА ДЕЛ ОД МЛАДИТЕ ЛУЃЕ ПРОЈАВИЛЕ ИНТЕРЕС ДА ИЗДАВААТ СПИСА-
имунна система – бета глюкан - 150 мг, витамин C - 80 мг и екстракт от пурпурна ехинацея - 40 мг. Имунобор Кидс Актив растителни капсули осигурява цялостна защита на детския организъм от вирусни, бактериални и гъбични инфекции. Бета глюкан е най-мощния имуностимулатор от природен произход с доказан механизъм на действие. Присъствието на активна форма на витамин C и екстракт от пурпурна ехинацея повишава ефективността на продукта. Имунобор Кидс Актив растителни капсули о сигурява следните ефекти, които имат о собено значение при о стри инфекции и боледуване – бърз и мощен антивирусен ефект, имуно стимулиращ и антиалергичен. Има данни и за допълнителни ефекти на съставките на Имунобор Кидс Актив растителни капсули – синергизъм с антибиотици, общоукрепващ и тонизиращ ефект. Имунобор Кидс Актив растителни капсули се дозира при деца до 12 г. по 2 капсули дневно, при деца над 12 г. до 3 капсули дневно. За максимален ефект, продуктът се приема на гладно. За повече информация за продуктите от фамилия Имунобор посетете www. imunobor.com. В сайт www.imunitet.bg ще откриете всичко за имунитета на едно място. Екип от висококвалифицирани медицински специалисти осигурява цялостна грижа за повишаване на имунитета чрез актуална и компетентна здравна информация и онлайн консултации. Може да се възползвате от атрактивните седмични и месечни промоции в електронен магазин www.momo.bg. Клиничен екип, Програма Имунитет
НИЕ И ДА БИДЕ ЧИТАНО. МОЈАТА УЧЕНИЧКА СЕ ИЗРАДУВА КОГА НИ ДАДОА ПО ЕДЕН ВЕСНИК. ТАА КАКО МЛАД ЧОВЕК ЦЕЛ ПАТ ГО ЧИТАШЕ И БЕШЕ МНОГУ ЗАДОВОЛНА, А ИСТО И ЈАС КАКО НАСТАВНИК ГО ПРОЧИТАВ И ПОБУДИ КАЈ МЕНЕ ГОЛЕМ ИНТЕРЕС. ОВА СПИСАНИЕ ПОБУДИ ИНТЕРЕС И СЕ РАДУВАМЕ ДЕКА ПОСТОИ СПИСАНИЕ ЗА МЛАДИ ЛУЃЕ, СЕ ЧИТА ОД МНОГУ МЛАДИ ЛУЃЕ КОИ НАМЕСТО ДА ОДАТ ВО КАФУЛИЊА МОЖА Т ДА ЧИТААТ И ДА БИДАТ ЗАИНТЕРЕСИРАНИ ЗА СПИСАНИЕ. ГО ЧИТАМЕ И КОГА МОЈОТ ПРИЈАТЕЛ НИКЛЕНОВ ДИМИТАР МИ ГО ИСПРАЌА ПО МЕЈЛ И СО ЗАДОВОЛСТВО ГО ЧИТАМЕ СО МОИТЕ УЧЕНИЦИ. ГО ЧЕСТИТАМ ЈУБИЛЕЈОТ НА ОВА СПИСАНИЕ ЗА ИЗДАВАШТВО НА ПЕТ ГОДИНИ, 50 БРОЈ ПО РЕД. ПОСАКУВАМ УШТЕ МНОГУ ГОДИНИ ДА СЕ ИЗДАВА И ДА ИМА МНОГУ МЛАДИ ЧИТАТЕЛИ.
ñòð. 8
Последният филмов оператор, заснел великолепието на сирийската перла – древния град Палмира Операторът Емилиян Динов Филмовият и телевизионен оператор Емилиян Динов е снимал в най-горещите точки на планетата. Още пази за спомен талибански куршум от Афганистан, снимал е в Косово. Той е първият български кинооператор, плавал през нос Хорн, и вторият наш кинодокументалист , снимал на остров Ливингстън, Антарктида. Филмът „Антарктида 2012“ взе една от големите награди на Първия международен кинофестивал за кино и телевизионни филми „Славянска приказка“ в С офия, в тежка конкурентна битка с над 300 филма от Ге рм а н и я , Ф р а н ция, Русия, САЩ, ЮАР и Китай. Пред камерата на Динов за пръв Емилиян Динов път е снимана /Снимка: Авторката/ отблизо и Паисиевата история в Атонския манастир, при връщането на светинята. През 2004 г. двамата с журналистката Ваня Манолова снимат филма „Среща на вековете“, в който езапечатано великолепието на древния град Палмира в Сирия. Може да се каже, че Емилиян Динов е последният филмов оператор, заснел уникалните паметници, преди ИДИЛ и войната да ги превърнат в руини. Какви са чувствата, които вълнуват филмовия оператор днес? - Ето какво сподели самият Емилиян Динов специално за Impressio. „Това беше друго време. През 2004 г. снимах документалния филм за Сирия. След дълго пътуване в пустинята - в пустата земя, със слънце, пясъци и без вода, изведнъж там долу, в долината, съзряхме Палмира. Извадих камерата - нямаше време, слънцето с бърза скоро ст отиваше към залез. А залезът е много бърз в пустинята. Не исках да изпускам „Леонардовото“сфумато - великолепно време за снимане, което със златистите си отблясъци и ясно очертани контури съответстваше на красотата на Палмира. Там, от високото, ние видяхме градоустройството на един
В ИЦ ОВ Е Госпожице, когато се усмихвате, у мен се появява голямо желание да ви поканя при себе си! - Голям донжуан сте. - Какво говорите? Зъболекар съм! *** След поредната лъжа бащата се кара на Иванчо: - Ти знаеш ли какво ги правят тези, дето много лъжат? - Да, правят ги или депутати, или министри, в краен.. *** - Като гледам колко е препълнен фитнесът и колко празни са книжарниците, стигам до извода, че в България е по-срамно да си дебел, отколкото да си дебил!
Снимка: SHUTTERSTOCK
римски град - централната улица, колоните, площада, колизеума, но и храма на бог Бел, който е със семитски произход. Сме сването на културите, пластовете на времето - това е неизбежно следствие от хода на цивилизацията напред... Оттам е минавал пътят на коприната, който идва с римляните - те но сят разцвет, напредък, артефакти... Търговията, притокът на стоки и хора променят облика на града, и той от група по стройки - цитадела, става нещо като столица административен център с ново име - Палмира. А защо са го кръстили така? - Заради великолепието на палмите, които опасват града. „Нахвърлих“ се върху старините - общите планове на града, централната улица, колизеума, храма на Бел, детайлите от колонадата... Времето на залеза свършваше, а трябваше да заснема и всичко онова, което беше вътре в музея. Тогава и не предполагах, че „времето на старината „ става все по-ограничено!.. Че един ден всичко това ще бъде разрушено!.. Всичко заснето от мен вече го няма!.. Когато си припомня онова време, в което залезът огряваше един приказен свят, и трябва да приема факта, че тази красота вече не съще ствува,..малко е да се каже какво огорчение изпитвам само при спомените!.. Помня тогава, докато снимах, бях много жаден...Мечтаех за капка вода...И изведнъж пред мен, като в мираж се появиха камила и камилар, който пие вода.... Не се и усетих как стигнах до него с молба за вода. Той, разбира се, я изтъргува, но това е част от „пейзажа“ там...Едва ли, обаче, хората тогава знаеха какво ги очаква...Сега, когато си мисля за онова време, не ме напуска усещането за мираж. За онази картина на великолепие, сякаш от друго измерение..Красота, окъпана в златото на слънцето...Не искам да повярвам, че всичко това е безнадеждно и невъзвратимо превърнато в руини!..“, сподели за Impressio операторът Емилиян Динов. Еми МАРИЯНСКА Âåñòíèê “TEEN’S PAPER” - ÌÅÑ ÅЧ Í Î ÈÇÄÀÍ ÈÅ, ÏÎ ÈÄÅЯ ÍÀ ÄÈÌÈÒ ÚÐ ÍÈÊËÅÍ Î Èçäàâà: Êëóá „Ìëàä ïèñàòåë” êúì Í× „Ðîäèíà 1860” Ñòàðà Çàãîðà, ïðåäñåäàòåë Äîðà Èëèåâà Àäðåñ íà ðåäàêöèÿòà: ãð.Ñòàðà Çàãîðà-6000, óë. „Ñâ. Êíÿç Áîðèñ I” ¹ 94, òåë: 0884367601 E-mail: teen_stzagora@abv.bg
http://www.facebook.com/TeensPaper Á/ñêà :BG58RZ8891551089070020 BIC RZ88BGSF Ðúêîâîäèòåë: Äèìèòúð Íèêëåíîâ
Екип от Стара Загора: Дария Иванова, Елена Иванова, Елена Георгиева, Радослав Ангелов, Нанси Борисова, Николай Димов, Камелия Тодорова и Светислав Тодоров Екип от Казанлък: Мария Николова, Кристияна Терзиева, Неделина Славова и Стела Тонева Õîíîðàðè íå ñå èçïëàùàò ÊËÓÁ „ÌËÀÄ ÏÈÑ ÀÒ ÅË” ÍÀÁ ÈÐÀ ÍÎÂÈ ЧËÅÍ ÎÂÅ È ÑÚÒÐÓÄÍÈÖ È ÇÀ ÂÅÑÒ ÍÈÊ TEEN’S PAPER