ÍÀÉ-ßÊÈßÒ ÂÅÑÒÍÈÊ! ÁÐÎÉ 50 / 2017 ã.
ÈÇÄÀÂÀ Í× „ÐÎÄÈÍÀ 1860”-ÑÒÀ ÑÒÀÐÀ ÇÀÃÎÐÀ
Ìåñå÷íî èçäàíèå, öåíà 0.30 ëâ. e-mail àäðåñ: teen_stzagora@abv.bg, òåë. 0899 425 503
ПРИЯТЕЛИ НИ ПОЗДРАВЯВАТ: Честит юбилеен брой на вестник „Teen’s paper“!
Дано се умножат по 50 читателите, а защо не и авторите на изданието?!! Интересен с това, че представя гледната точка на младите хора, вестникът е едно от най-съществените постижения на клуб „Млад писател“ - Стара Загора. Съпричастни сме към празника Ви и Ви пожелаваме нови успехи! Вярваме, че сътрудничеството ни днес ще прерасне в професионално партньорство в бъдеще! Благодарим за вдъхновяващите теми за конкурси, които стимулираха творческото ни въображение и провокираха мисълта ни. Признателни сме и за наградите, които през годините са ни присъждани във Вашите конкурси! До нови срещи - виртуални и реални!
Клуб „Медии“ – Монтана Нели Василева Ментор по журналистика Клуб “Медии” – ОДК „Ние, врабчетата“
НИЩО НЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС
Радослав Ангелов Началото е винаги трудно, понякога дори ни се вижда неосъществимо. Искаме веднага да успеем и да се издигнем. Нямаме време да се бавим излишно. Устремяваме се повече към своето бъдеще, отколкото към настоящето си. Планираме своите мечти, задаваме си въпроса: „Какво ще правя след 5 години?“, полагаме целия си труд за някой ден в бъдещето, някъде напред. Отлагаме, а понякога дори не започваме, с нищо да се занимаваме, друг път – просто не ни е провървяло… Всеки ден е ново начало. Утре
ще бъдем тези, които не бяхме днес. Колко много време е нужно, за да постигнем целите си! Колко много усилия са нужни, за да се превърнем в това, което сме днес! Преди време градихме основите и се трудихме, за да бъдем щастливи сега. Нищо не беше лесно и никога няма да бъде. Сами пишем своята съдба, а история не се пише за един ден. Ако някой Ви каже: „Аз знам, че всичко започва от днес”, знайте, че той е пропуснал целия си живот. Преди пет години вестник „Teen’s paper“ с ръководител Димитър Никленов се появи на бял свят. Всичко започна тогава , преди. То продължава и сега, а аз живея с този вестник. Той се превърна в най-добрия ми приятел. Този, на когото мога да споделям като на истински човек своите мисли, виждания, проблеми, несполуки и радости. Разказвам му за преживяванията си - за нещо, което ми е направило впечатление, или за друго, което ме е разочаровало. Всичко това стига до Вас читателите на всеки брой. Заедно с мен и екипая съпреживявате част от всекидневието ни - малка, но значима частица от нашето съществуване. Изграждаме връзка помежду ни, която ще се запази, макар и лично да не се познаваме. Сядайки удобно в къщи, разтваряйки страниците на вестника, започвам да чета публикациите в него и се вълнувам,
и размишлявам над споделеното от авторите им. Разбирам, че и други имат смелостта да разкажат за себе си – със статии, разкази, есета, интервюта, стихове и прочие. Осъзнавам, че каузата, с която не от вчера сме се захванали и обединили, си струва. Убеден съм, че всички се стараем да се покажем такива, каквито сме - без маски, без преструвки и без излишно философстване. Тук и сега пишем за Вас, пишем и за себе си. Творческото мислене и писане осмислят живота ни и аз лично никога не бих се отказал от тях. Вестникът изглежда по този начин днес в резултат на 5 години на усвояване на знания и умения, на творчески усилия, труд и себеотдаване. Незаменима е и взаимната подкрепа помежду ни. Времето е безкрайно, затова - не бързай! С много търпение и без отказ, без да поглеждаш назад, защото вече си преминал през твърде много трудности и премеждия, продължавай напред, за да спечелиш! Безкрайно е времето, но така неусетно минават миговете му. Днес сме едни, а утре - различни. Сякаш вчера излезе първият, а днес ВЕЧЕ е ПЕТДЕСЕТИЯТ брой от вестника. Сякаш вчера започна всичко, днес продължава, а утре ще бъде. А някога ще свърши ли?!! Не се нуждая от този въпрос, отхвърлям го веднага, защото знам, че нищо не започва от днес, а сегашният момент е малка частица от УТРЕ.