Вестник "Teen's papper ", брой 47

ÍÀÉ-ßÊÈßÒ ÂÅÑ­ÒÍÈÊ! ÁÐÎÉ 47 / 2016 ã.

ÈÇ­ÄÀ­ÂÀ Í× „ÐέÄÈ­ÍÀ 1860”-ÑÒÀ­ÐÀ ÇÀ­ÃέÐÀ

Ìå­ñå÷­íî èç­äà­íèå, öå­íà 0.30 ëâ. e-mail àä­ðåñ: teen_stzagora@abv.bg, òåë. 0899 425 503

В този брой четете: За една нова литературна формация в София – стр.4 Гостува ни поетесата Анжела Димчева – стр.5

Участници в конкурса за есе „Аз в бъдещето“ -2016 г. Организиран от Община Стара Загора, НЧ“Родина 1860“ , клуб „Млад писател“ и вестник „ Teen’s paper“

РЕАЛНОСТТА НА ЕДИН МЛАД ЧОВЕК

Старозагорската опера, официално Държавна опера Стара Загора, е първата опера в България извън столицата. Оперното изкуство в Стара Загора води началото си от 27 февруари 1925 г., когато в града е поставена операта „Гергана“.

Да си един подрастваш в ден днешен не е далеч от това да си никой. Всички казват, че точно ние - младите хора, сме бъдещето на света. На много по-добър свят. Но защо тогава точно те не желаят да чуят гласа на бъдещето? Възрастните говорят, че днес времената се лоши и непредсказуеми и че в миналото животът е бил по-лесен и красив. Но истината е, че сега е просто различно. Крайно различно от преди година, а какво остава от времето с петдесет назад. Хората, които са свикнали да живеят в стария свят не ни разбират, а просто ни слагат под статута „лошата промяна“. Не одобряват това, че винаги сме вперили погледи в телефоните, употребяваме алкохол и цигари и че вършим неща, които те не са вършили на нашите години. Сравняват себе си с нас. Не зачитат мнението ни, защото мислят, че то е замъглено от „големите промени“. Но те не знаят, че ние правим всичко това по една единствена причина - искаме да бъдем изслушани и разбрани. Искаме права, да бъдем приети, да сме хора, до-

стойни за един нов свят. Но не този „нов свят“, който предизвиква у нас лошо предчувствие и притеснение. А онзи, далечен, в който ще можем да изразяваме мнението си, без неодобрителните, вперени в нас погледи. В онзи „нов свят“, в който сами ще направляваме живота си, а идеите ни няма да са просто случайни мечти, а реализирани планове. Тогава, когато ще можем да бъдем себе си и ще инвестираме всички надежди, вярвания, мечти и самите нас в нещо по-добро. Представяте ли си, скъпи читатели, какво е да вложиш сърце и душа, за да бъдеш дори едно единствено стъпало към върха..? Но реалността е друга. Най-вероятно хората са прави, че ние сме бъдещето. Но истината е, че те все още не могат да приемат настоящето, което заедно с новостите си, ни удря с пълна сила. Майка ми винаги казва, че съм нейното по-добро продължение. Но аз не мога да бъда нито продължение, нито бъдеще без да съм приета, изслушана и разбрана. А вие? Елена Иванова

ñòð. 2

МЛАДА И БОРБЕНА ЖЕНА Силвия Дойчинова е на 24 години от град Стара Загора. Съвсем наскоро завърши висшето си образование в Тракийския университет, педагогически факултет. В свободното си време тренира народни танци, изработва бижута и посещава трупа по актьорско майсторство. Макар и с нарушено зрение, тя доказва, че може да бъде пълноценен човек и да се радва на живота. При всяка среща с нея тя ме вдъхновява, от начина си на съществуване и това, че никога не свежда чело и не се предава.

- Разкажи ни за твоето детство? Каква беше малката Силвия?

- Аз бях любопитно дете като всички о ст ана ли. Имах наистина прекрасно дет ство. Много обичах да играя на различни игри: ако нещо ми е направило впечатление навън, по сле го пре създавах вкъщи. Д о 7 - год и ш н а въ з р а с т, в с и ч ко бе ш е с т р а хо т н о . Зрителният ми проблем е от бебе, т ака че той не е попречил в нача лото на мо ето дет ство. Тръгнах на училище на 8 години. Училището ми с е намираше в София, т рябваше да пътувам, да с е отделя от с емейството си, беше т рудно, но вс е пак преодолях и този период. Изкарах 12 години т ам, научих с е на брайловат а азбука, след това навлязоха компют рите, появиха с е говорещи програми и за компют ри, и за теле фони.

- Защо реши да се върнеш в С тара Заг ора от голямата столица?

- Столицат а никога не ми е харе сва ла. Трафикът, шумът, хорат а, това не беше за мен. Също т ака р од н и я т г р а д м и л и п с ва ш е . П р и б р а х с е в к ъ щ и , започнах да уча висше, запознах с е с много хора,

продължих да с е развивам.

- Убедена ли си, че в С тара Загора имаш възможности да се развиваш?

- Прека лено е рано да говоря, тъй като току-що завърших. Мисля, че има възможно сти, надявам с е да успявам да с е развивам и за вбъдеще, но в каква по сока не мога да конкретизирам, имам много интере си.

- Хората са много различни и понякога техните разсъждения не съвпадат с твоите. Така е с всеки човек. Има ли хора, които не те приемат?

- Винаги има т акива хора, но на мен никога не с а ми пречили. Напротив, точно т акива недоброжелатели ме нахъсват повече.

- Спомена, че се занимаваш с актьорска дейност. Разкажи ни малко повече за тази изява.

- Това е съвс ем ново хоби за мен. До скоро бях концент рирана върху лекциите, но с ега мога да с е отдам и на ст ранична дейно ст. Много ми харе сва това, с ко ето с е занимавам. Като ма лка, в училище също ми беше предо ст авена т ази възможно ст, но заниманият а с е провеждаха пре з почивните дни и аз предпочит ах да с е прибера у дома. Може да с е каже, че имах минима лен опит в т ази с фера, преди да започна да я практикувам и тук. Преди половин година с е включих в те ат ра лнат а група „ Виж“ към Региона лна организация на слепите, Ст ара Загора. Преди ме с ец с е състоя нашат а премиера на разказа „Брошкат а“, по Иван Вазов. Тази пие с а е първа за мен. Репетициите протичаха с много положителни емоции. Редом с мен, на сценат а с е качиха и хора, които имат о ст атъчно зрение. Поздравявам всички мои колеги. Преди да с е изявим на ст арозагорска сцена, направихме предпремиера в Хасково. След това, изиграхме пие с ат а и в града на липите, а на 13 октомври - в Габрово. Разбира с е, прите снението беше по-засилено, преди да с е качим на сценат а в Ст ара Загора, защото знаех, че в публикат а има мои близки хора. Всички ни по срещнаха с много топлина и вълнение. Доволна съм от работ ат а, която свършихме.

- Кога народните танци станаха част от живота ти?

- Харе свам народнат а музика отдавна и исках да науча дори и с амо правото хоро. Научих го, но не може като отидеш някъде да играеш с амо едно право хоро. Винаги съм иска ла да с е занимавам точно с това и преди две години ст анах част от клуб за български народни т анци „Загорци“. Искам да благодаря на ръководителите си – Диляна и Николай Апо столови за усърднат а работ а и вниманието. Те с е занимават с мен индивидуа лно, за да мога да участвам и в репетициите с групат а. Изпълвам с е с много положителни емоции. Въпреки проблема, мисля, че с е справям добре, разбирам хорат а бър зо, макар и понякога да с е зат руднявам с по-сложните.

- Какво искаш да кажеш на нашите читатели?

- На първо място бъдете здрави, защото здравето е най-важно. Бъдете положително наст ро ени, позитивни и усмихнати. Дария Иванова

ñòð. 3

За тези, които обичат книгите: Съвсем наскоро нашия сътрудник Християн Трифонов издаде своята книга „Черният куфар“. Това е повест, която усмихва широко още преди да е свършила първата страница.В началото и на моменти някои особености на героите напомнят за Том С. и Хъкълбери Ф. Има дори „пазарлък“ и психологизъм при ограда, но обектът не е самата тя. И като цяло, психологизмът не е само при оградата. Също така… е комично натоварен .Разказвачът се вглежда в детайли от движенията – понякога проследява ръка, претърсваща джоб, друг път крака, насочващи се конкретно нанякъде. И всичко това обогатява погледа върху вътрешния живот на героите – виждаме колебание, смущение, паника, решителност. Именно по тези знаци се ориентира главният герой Джери. (Тук малко да си припомним какво

Кой съм аз? Дали съм нормален човек, също като всички хора покрай мен? Събуждащ се с мисълта как ще оцелее още един ден в безмилостен свят като нашия. Дали съм от онези оптимисти, които виждат слънцето по време на опустошителна буря? Може би съм от този вид индивиди, които карат безсънни нощи, мислейки за хора, които дори не знаят за съществуването ни. Другите ме виждат като перфекционист, човек с цели в живота, ала дали съм такъв? Или това е заблуда? Най- вероятно, породена от страх, че обществото няма да приеме такъв като мен. Човек, който просто не иска да живее. Не, аз желая много повече. Заспя ли, се пренасям в магични вселени. Там, където мога да летя без някой да прекършва крилете ми. На място, на което не е забранено да мечтаеш за така наречените невъзможни неща. Пространство без лимити и усложнения… А щом отворя очи на сутринта, това

да бъде моята реалност. Независимо от това , което другите виждат, защото те не знаят кой съм аз. Аз съм сърце, което не знае какво чувства. Лист запълнен с хаотични драсканици. Очи с пламък за живот. Дух, който е готов да се бори за това, което иска. Клонка, която не може да бъде пречупена само с лоши думи и груби действия. Аз съм най-добрия, който мога да бъда за себе си. Дона Симеонова

сме учили по литература преди седми клас и какво се предполага, че си спомнят студентите по филология, включително на стари години: ако на моменти претърсващата ръка е като самостоятелна и жива, то всъщност това може да е метонимия (или по-точно синекдоха?), а краката, и особено зелените ботуши, сами тръгват в определена посока.) Олицетворен е и ходът на небесните тела. Конкретността в някои техни дейности също не убягва на повествованието – например как точно пада нощта, луната какво прави и по какъв начин. Ако трябва да побългарим чешката дума за „приключенски“ – добродружни – това е история за добро и за приятели. И за задружност, когато е необходима. Макар че повечето действия са еднолични и в ума си ги обхваща един човек.

НСА получи еврофинансиране за модерен учебен център Национална спортна академия „Васил Левски” (НСА) стартира проект за разширяване и модернизация на една от своите емблематични сгради – на ул. „Гургулят 1″. Спортната академия е първото висше учебно заведение в страната, което започва изпълнението на инвестиционен проект по процедурата “Подкрепа за висшите училища в Република България” на Оперативна програма “Региони в растеж” 2014 – 2020 г. За срок от 30 месеца, НСА ще изготви пълен технически проект и ще модернизира сегашната учебна сграда, а като пристройка към нея ще изгради и нова спортна зала за студентите. „Академията отдавна се нуждаеше от средства за ремонт на прекрасната сграда на ул. „Гургулят” 1. Радваме се, че благодарение на рейтинга ни, НСА е един от тринайсетте университети, одобрени да кандидатстват за финансиране по новата процедура. В резул-

тат на усилената работа на екипа ни и финансирането по ОП „Региони в растеж” 2014-2020 г. нашите студенти ще имат възможността да се обучават по най-съвременни методи и практики, което ще им помогне за успешна реализация на пазара на труда.”, каза проф. Пенчо Гешев, ректор на НСА „Васил Левски”. Проектът “Модернизация на учебната база на Национална спортна академия „Васил Левски”, София – сградата на ул. Гургулят 1″ е с одобрен бюджет в размер на 3 755 636,28 лева, от които 3 500 000 лв. безвъзмездна помощ по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.” и 255 636, 28 лв. съфинансиране от НСА.

ñòð. 4

Литературен клуб „Владимир Башев“

Нова неформална литературна общност от млади поети възникна в София. На 3.11.2016 година те осъществиха свое четене със съдействието на Национален литературен музей в Литературен кабинет „Владимир Башев“. Атанаска Илинчева, Атанас Янев, Златина Тодорова, Кристина Станкова и Николай Генов прочетоха свои авторски творби под

акомпанимента (китара) на Слав Симеонов. Модератор на събитието бе Тодор Иванов. Самата поетична вечер мина под мотото „Поезия и памет“, защото това е една от целите на поетите – техните стихотворения да живеят с чувство за историчност, да вдъхнат живот на миналото, оставяйки същевременно чувствителни по темите на нашето съвремие. В тази връзка на самото

Атанас Янев

Равносметка Заблудите ненужни са, момчета, въздишащи по белоцветни вишни. В родината на Ботевата чета, момчета, знайте – вие сте излишни. Излишни сте – това е толкоз просто, защото се превърнахте в мъже, които помнят, че един Апостол виси на отоманското въже. Зад вашата любов сега наднича народният, добре наточен нож. И как да вярваш, щом се опаричиха дори и братчетата на Гаврош? Сред ропота на нрави стихоплетски надеждата ви вече е отнета.

събитие бяха прочетени произведения на някои позабравени автори като Андрей Германов, Давид Овадия и Димитър Василев, както и на по-известни поетеси като Елисавета Багряна и Петя Дубарова. Младите поети поддържат своя страница във фейсбук, озаглавена „Иначе писано“ – там можете да се запознаете с част от тяхното творчество.

Наивно е да гаснеш по „Радецки“ и да обичаш някаква Венета. Наивник е и който не презира, и е обречен, който не пълзи. Момчета, зад усмивките съзирам потоци от кръвясали сълзи. През тях България сама и бледа – на Самуил последния боец – с две очи избодени ни гледа и носи трънения си венец. Плачете! Че плачът ви ще усмихне най-мрачните ъгли на всеки здрач, докато най-накрая не притихне със вас и моя непотребен плач... Докато най-накрая разберете, момчета, но сега сте заблудени, че няма за какво тук да умрете, особено преди да сте родени.

ñòð. 5

Анжела Димчева

ИСТОРИЯ Небето не пази тайни... Емили Дикинсън Разграбена България се моли не пред икони, не пред велможи... Не останаха вече жетвари, на трона седят продажници. Стопи се времето като очакване, остана жива само шепа страх, възходът всъщност е падение, а гербът – просто украшение. Снегът рисува по телата на две самотни, ококорени ели, наблизо скреж целува блатото и в слалом гърчи вятърът... мъгли. А в полет птицата увисва – от лед крилата оковани са... Раздават свободата задкулисно, небето е платено за избраните. Горещо, като тишина пред взрив – без крясъци и без молитви, в кули-думи или с поглед-апокриф, сираците на Прехода се скитат... От Швеция, до Чили и Китай славянската ни кръв попива, а тука мутренски хайлайф чертае лъжеперспектива. В градините витаят сенки на идеи, а куклите танцуват в парламента, Града на Мъдростта е всъщност гейша, продава всичко, всичко е проценти. Разграбена България се моли ту за евро, ту за квоти, ту за долар. Една човешка длан като просия... След толкова царе, след толкова светии.

Анжела Димчева (1963) е родена в София, завършила е българска филология и английски език в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1987). Редактор за поезия и литературна критика във в. „Словото днес“ (2008-2012), отг. редактор на сп. „Световете“ (2011-2012), журналист във в. „Труд“, докторант в УниБИТ. Член е на СБП, на СБЖ, на Славянска литературна и артистична академия – Варна, и на Българския П.Е.Н.-център. Има над 600 публикации – поезия, сатира, есеистика, журналистика и литературна критика в над 30 издания. Автор е на 5 книги: 4 стихосбирки – „Предспомен“ (1989), „Температура на духа“ (1996), „Сезони на душата“ (2009), „Крехка суета“ (2013, 2016), и на сборника „И критиката е любов“ (2013). Стихове са публикувани на руски, немски, италиански, испански, шведски, украински, сръбски, полски и турски език. На украински е преведена стихосб. „Сезони на душата“ („Сезони душі“) и издадена в Украйна (2014).

СЪЛ З И Т Е На Ивайло Балабанов Остана една сълза на картата на България – на карта с илюзии, разписани с кръв, и никой не разчете обратът в сценария – измама, омраза и хули вещаят земетръс. Пчелите израждат се в ято от бръмбари, отгоре луната се смее в несвяст – не изстрели, душите ни гръмват – лица без очи, без профил-анфас... Заплетени в алчност, удавени в блато от глад и безверие, от пошли игри, не човеци, а гнили листа от лятото кръстоват по улици, а волята им гори... Не слепват славеи гнездо с горчилка, а носят в човките си бяла кал, кръщават обичта си с песен-билка но кой ли вижда светлия им карнавал... Да бяха политиците родèни щъркели, те щяха през девет земи – та до Рая да носят скрижалите непокътнати – децата ни – изгубеното ято на България.

ñòð. 6 Националният младежки конкурс за есе 2016 г. „Аз в бъдещето“, организиран от Община Стара Загора, Народно читалище „Родина 1860“ – Ст.Загора, клуб „Млад писател“ и вестник „Teen ‘s paper“ приключи преди месец, но емоциите и щастливите усмивки

АЗ В БЪДЕЩЕТО Бъдещето е нещо, за което всеки мисли. То е това, което предстои да ни се случи. Може да е хубаво или лошо, но си е „нашето” и никой няма право да ни го отнеме! Виждам своето бъдеще в България. Обратно на всички, които искат да учат в чужбина. Защото аз се гордея, че съм българка и мечтая в бъдеще да изправим нашата скъпа родина отново на крака. Това ще се сбъдне, ако младите хора се върнат отново тук. Бъдещето е в ръцете точно на нас – новото прогресивно поколение тийнейджъри... Родината ни е малка, но хубава и китна, както е казал

АЗ В БЪДЕЩЕТО Аз съм Кирил и съм художник. Така ще се представям след години, но го направих и сега, защото бъдещето идва много бързо. Всъщност, мечтата ми е да показвам на хората нещата, които те не виждат. Нали това са художниците? Представям си следната картина – вървя си аз, облечен в цветни дрехи, с мустачки като на Салвадор Дали и щастлива усмивка на лицето. Вървя по оранжев тротоар, това е лентата за пешеходците, а тези, които бързат за някъде са на платното със синя лента. Тя се движи с умерена скорост, все едно караш колело. Гладът е ярък, всяка сграда има свой цвят, а хората вървят или „пътуват” в сините ленти, без да дишат изгорели газове, без да са застрашени от катастрофа или някакъв друг инцидент. Коли няма. Има безпилотни, въздушни шейни, които се управляват от компютър и летят

н а й - в е р оя т н о щ е о ста н а т з а в и н а г и в съ р ц а та на многобройните участници от България и чужбина. В този брой Ви предлагаме есетата на носителите на първа награда от възрастовата група до 13 години.

поетът Джагаров: ,,Земя като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна“. Всеки трябва да се замисли и да разтълкува тази мисъл, преди да напусне родината ни. И ние имаме елитни и хубави университети, в които можеш да научиш много и да се развиеш като личност. Аз дори се виждам примерно като изобретател на първата летяща кола и смятам да постигна всичко това именно тук. Така ще успея да накарам всички, обърнали гръб на отечеството, да извърнат поглед назад и да видят, че дори и тук в малка България могат да се извършат велики дела.Това ще ги накара да се замислят дали са направили правилния избор, като са напусн али нашата страна. Наистина се надявам

да се завърнат отново у дома... Мисълта: ,,Човек сам кове своето бъдеще“ – важи с пълна сила, защото всеки сам трябда да се погрижи за това как ще се представи пред обществото в далечното бъдеще. Затова аз смятам да остана тук и да направя моята държава горда, че ме има. За мен успехът й е по-значим от моя собствен, защото моето бъдеще – това е тя. Аз силно се надявам мечтите ми да се сбъднат и да прочуя България по целия свят. „Мечтите са полет и вик на душите...” се пееше в една детска песен... Нека моята бъде и двете! Анелия Ангелова – 6 „г“ кл. ОУ „Проф. Иван Батаклиев“ гр. Пазарджик педагог Валери Ив. Иванов

на стотина метра от земята. Хората пътуват безопасно с тях, а енергията им идва от слънчеви батерии. Ето, защо въздухът в моето бъдеще е толкова чист. Виждам също прекрасни алеи. Те са прекрасни, не защото тази дума звучи добре, а защото всичко в тях е измислено от добри дизайнери. Дърветата растат на воля, всяка скамейка или чешма е произведение на изкуството. Толкова са красиви, че на никой не му минава през ума да ги счупи. Кошчета за боклук има на всяка крачка. Всяко е с различен цвят и форма, за да подсказва какви отпадъци събира. Все пак, сме в бъдещето и е крайно време да се научим да разделяме боклука си. Мисълта ми беше, че когато видиш кошче, което е произведение на изкуството, може би ще си по-внимателен какво и къде изхвърляш. Красивата среда поражда по-добро отношение. Ще се почувстваш ужасно нелепо, а може би и грозно, ако се изплюеш върху скулптура, нали? Дори тя да е приспособена така, че в нея

да се събират отпадъци. Аз съм Кирил и съм художник. Е, все още рисувам предимно, като Пикасо, но той е бил много известен. Това ми дава надежда, че някой ден аз също ще стана такъв. За сега, мога само да мечтая за бъдещето. А, мечтите ми са толкова необятни, че не мога нито да ги опиша, нито да ги нарисувам, за малкото време, с което един ученик разполага в своя ден. Все пак, това което знам със сигурност за моето бъдеще е, че то ще бъде токова, каквото сам поискам да го направя. Бъдещето е за всички, но зависи от всеки един от нас. Моето бъдеще е цветно. То е добро място за живеене и в него искам да поканя всеки, който харесва да живее, като в картина. Моето бъдеще идва много бързо, но то не е по-различно от вашето, затова ми се иска да го изградим заедно. И нека да използваме цветовете във всичките им нюанси! Кирил Димов - 11 год. клуб „Светлини сред сенките“ ОДК „Св. Иван Рилски“ гр. Казанлък 6100

ñòð. 7

Терминът „веган“

E обозначаващ човек, който се въздържа от консумация и употреба на животински продукти, е измислен от основателя на Веганското дружество Доналд Уотсън. За новото понятие той използва началото и края на думата vegetarian.

- В действителност думата веган вече съществува в научната фантастика и обозначава обитател на звездата

Вега в Слънчевата система. Използвана е още през 1940 г.

- В средата на 40-те години на миналия век като веган се определя вегетарианец, който не консумира млечни продукти. По-късно понятието вече включва и въздържанието от употреба на животински продукти като кожа и мед.

- Веганството е защитено от Член 9 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

- Скорошно проучване установи, че веганите във Великобритания са над половин милион.

- Брад Пит, Бионсе и Бил Клинтън са сред най-известните вегани. И докато веганите отбелязват международния си ден, във Великобритания тече Седмица на наденичката. В тази връзка излезе и проучване, което разкрива какви колосални количества месо и месни продукти поглъщат любителите им през живота си, пише „Дейли експрес“. Допитването сред 2000 любители на мръвката показва, че средностатисти-

14 и 15-годишните момичета са недоволни от фигурата си, макар да са с

ческият почитател на месото изяжда 2771 наденички, 1491 пържоли, 1469 бургера, 1592 пилешки бутчета, 1006 кюфтета и 789 агнешки котлета. За съжаление на нашенеца обаче, по обективни причини, кебапчетата не влизат в това проучване. Само 16 процента от месоядните хора признават, че са пробвали да бъдат вегетарианци. Повечето от тях обаче са се завърнали към месото, благодарение на уханието на наденички и бекон.

60% от анкетираните споделят, че любовта им към месните продукти не намалява с течение на времето. Пет процента от участниците в допитването дори не крият, че смятат занапред да увеличат консумацията на любимия си месен продукт. Цели 40% от анкетираните пък признават с чиста съвест, че са силно разочаровани, когато им бъде поднесено безмесно блюдо. Снимка: Istock

Как да се справите с гнева?

по-малко тегло от нормалното Според ново проучване младите момичета, още от 12-годишни, започват да пропускат някое от храненията през деня, за да отслабнат. Повече от половината момичета на възраст между 12 и 15 години твърдят, че искат да бъдат по-слаби. По време на проучването били анкетирани 31 354 момичета и момчета на възраст от 10 до 15 години. Те отговаряли на въпроси, свързани с хранителните им навици и как възприемат тялото си. Момичетата отговаряли, че контролират храненето си, за да бъдат по-слаби. От резултатите станало ясно, че младите момичета пропускали закуска или обяд.

36 % от тези, които пропускали закуската, предишния ден също не обядвали. Съществува обаче опасност за здравето на младите момичета, ако те решат да започнат диета, за да отслабнат. Според изследователите повечето момичета,

които искат да отслабнат всъщност са с поднормено тегло или в границите на нормалното. Говорител на благотворителна организация, свързана с хранителните разстройства заяви, че съвременната култура налага да изглеждаме добре. Той определя като ключов фактор за хранителните проблеми сред младите лошата им самооценка и ниското им самочувствие. Друг фактор е манията им по известните личности. Момичетата искат да се обличат и да изглеждат като любимите си звезди. Лутат се, за да намерят своята собствена идентичност и то в момент, когато те самите растат и се променят. Същото проучване показва още, че много тинейджъри не спят достатъчно и не успяват да бъдат концентрирани в училище. 28% от момичетата и 22% от момчетата имат нужда от повече сън.

Снимка: Istock

1. Като за начало не реагирайте импулсивно, а изчакайте поне минута. Дишайте дълбоко.

2. Не си правете автоматични умозаключения, проучете внимателно случая.

3. Ако директно не сте засегнати от ситуацията, тя не е ваша работа, нали? Не се намесвайте.

4. Пишете, когато сте бесни. Това позволява на мозъка ви да се успокои.

5. Дръжте край себе си приятели и спокойни хора, които да ви помогнат да се „охладите“ при нужда.

ñòð. 8

Излезе новият албум на Оли Мърс

На 11 ноември беше световната премиера на новия албум на един от най-успешните артисти от британския X Factor – Оли Мърс! ’24 HRS’ е петият студиен албума на артиста и се издава у

нас от Вирджиния Рекърдс/Sony Music в стандартна и делукс версии. Проектът е наличен на http://www.musicmall. bg/product.php?id=2476. След като пилотният сингъл от албума ‘You Don’t Know Love’ се превърна в сензация в ефира на Великобритания през лятото и оглави еърплей чарта на Острова, Оли Мърс представи втория сингъл, озаглавен ‘Grow Up’ от албума. Сингълът е записан в Лондон и е дело на Оли в сътрудничество със Стив Робсън, Камил Пърчел (Black Magic, Sax) и Уейн Ектор (Paloma Faith, Nikki Minaj). ‘Grow Up’ е акустично-фънки парче с много приповдигнато настроение. Новият проект на Оли Мърс излиза след последния му албум ‘Never Been Better’, от който са продадени над един милион копия само във Великобритания. С премиерата на албума, стар-

Б ъ л га р с к и ти йн е й д ж ъ р р и с у в а с н а й - д о б р и те г р а ф и ти р а й т ъ р и н а Б ар с ел о н а Испанският графити артист VINO посрещна победителя в Sprite Graffiti Academy 2016 и го запозна с тайните на urban културата в каталунската столица 15-годишният Тони

В И­Ц О­В Е – Maлкият, къдe ce нayчи дa pyгaeш тaкa?

– O, гocпoдинe, тoвa нe ce нayчaвa, тo cи e дap oт пpиpoдaтa! *** Ивaнчo пo гeoгpaфия пpeд кapтaтa нa cвeтa: -Знaeш ли къдe e тoзи гpaд?

-Heзнaм.

-Знaeш ли oнaзи дъpжaвa?

-He. -Пoкaжи пoнe Tиxия oкeaн!

-Koй пo-тoчнo? Ha кapтaтa ca ДBA? *** Дeтe мъpмopи нa бaщa cи: – Taткo, кyпи ми бapaбaн.

– He, щe ми пpeчиш дoкaтo чeтa вecтник! – oтгoвapя тaткo мy.

– He ce тpeвoжи, щe гo бия caмo дoкaтo cпиш. – кaзвa дeтeтo.

Михайлов, победител в Sprite Graffiti Аcademy 2016, се завърна от своето незабравимо приключение в Барселона, където се срещна с райтъри от Испания, посети галерията за street art на един от най-артистичните .

тира и продажбата на билети за предстоящото национално турне на Оли Мърс във Великобритания и Ирландия. Турнето включва 23 дати и стартира през пролетта на 2017-та година. През юли Оли Мърс беше удостоен с престижната награда „Nordoff Robbins Silver ClefAward“ в категорията „Най-добър изпълнител на живо“. Същият месец певецът беше специален гост на концерта на Take That, провел се в Хайд Парк и част от турнето „Barclaycard Summertime Show“.

Български екип създава игра по Братя Грим

Българска компютърна игра събира финансиране от фенове в Kickstarter от тази сутрин. Играта носи името Grimm Forest и действието в нея е вдъхновено от най-страховитите приказки на Братя Грим. Освен мотиви от добре познатите приказ-

ки, в Grimm Forestима множество елементи от българския и славянския фолклор. Разработчиците от Big Moustache Games са си поставили за цел да съберат €55 000 от Kickstarter кампанията си, за да създадат базовата версия на играта си, като феновете вече показват сериозен интерес.

Âåñ­òíèê “TEEN’S PAPER” - ìå­ñåЧ ­í î èç­ä à­íèå, ïî èäåЯ íà Äè­ìè­òúð Íèê­ëå­íîâ Èç­äà­âà: Êëóá „Ìëàä ïè­ñà­òåë” êúì Í× „Ðî­äè­íà 1860” Ñòà­ðà Çà­ãî­ðà, ïðåä­ñå­äà­òåë Äî­ðà Èëèå­âà Àä­ðåñ íà ðå­äàê­öèÿ­òà: ãð.Ñòà­ðà Çà­ãî­ðà-6000, óë. „Ñâ. Êíÿç Áî­ðèñ I” ¹ 94, òåë: 0884367601 E-mail: teen_stzagora@abv.bg

http://www.facebook.com/TeensPaper Á/ñêà :BG58RZ8891551089070020 BIC RZ88BGSF Ðúêîâîäèòåë: Äè­ìè­òúð Íèê­ëå­íîâ

Екип от Стара Загора: Дария Иванова, Елена Иванова, Елена Георгиева, Радослав Ангелов, Нанси Борисова, Николай Димов, Камелия Тодорова и Светислав Тодоров Екип от Казанлък: Мария Николова, Кристияна Терзиева, Неделина Славова и Стела Тонева Õîíîðàðè íå ñå èçïëàùàò Êëóá „Ìëàä ïè­ñà­òåë” íà­áè­ðà íî­âè Чëå­íî­âå è ñúò­ðóä­íè­öè çà âåñ­òíèê TEEN’S PAPER