Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
Автобиография (животописъ) на
Анастасия М. Тошева, учредителка на първата Българска девическа Vl-то класна Гимназия въ Ст.-Загора.
Стара-Загора, ~— др. акц. печ. „Светлина" 1911.
Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
СпомЪни отъ живота ми. Останала единъ день самичка, обърнахъ мислите си къмъ, заминалите задъ меня, 74 години; прихвърлихъ презъ ума си всички лица, между които съмъ се движила, живела и ползувала отъ техъ; видехъ се останала почти сама отъ онова време: те всички заминали по реда си, а имената имъ, делата имъ постепенно заглъхватъ. Скърбното чувство, което ме обзе при това размишление, наведе ме на мисъль, че следъ моята смърть всичко, що зная за делата и заслугите на некой достойни хора, ше загине; ще изчезне съ меня остатъка отъ онова време; затова решихъ да напиша некой слаби спомени за онези лица, съ които е свързанъ моя животъ, това правя не за мой споменъ, не за моя честь, а за хората, мои благодетели, които на времето си с ъ били полезни, но сега с ъ забравени. Ето причината на моята автобиография. Родена съмъ на 1837 год. на 18 януарий. Баща ми се казваше Миху Каличковъ, а майка ми Гана Маркова, На 10 години съмъ била дадена на училище при единъ старъ учитель—даскалъ Паню, дедо на почтенните ни съграждани: Петко и Анастасъ Ангелови. Учението тогава почваше съ азъ, буки, веди и се продължаваше съ Рибенъ Букварь, Наустница, Псалтирь и Апостола; на по-възраст-
Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
4 ните наречени калфи, се предаваше гръцки езикъ; пишахме на плочи славянската азбука. Първата своя признателность поднасямъ на този старъ, побелялъ учитель и сега е живъ предъ очите ми—седналъ на дюшече и дреме, когато ний въ съботенъ день всички съ високъ гласъ преговаряхме изученото. После продължихъ учението си при учителката, х. Анна, калугерица отъ Калоферския мънастирь, която освенъ гореспоменатите науки, преподаваше ни и ръкоделие — влачене вълна. Въ 1850 год. бехъ заведена въ Русия—Одеса. Преди да описвамъ живота си въ Одеса, требва да спомена нещо за онази искра, що произведе огъня, който стопли моята душа; за извора, отъ когото протече вода, която разхлади и напои много жадни; ще спомена за заслугите на своя благодетель, на когото дължа всичко, придобито отъ меня; ще спомена за благодеянието и заслугите на единъ скроменъ въ тбгавашно време труженикъ, който беше лостъ за разкритието нуждата отъ образованието на българката; заслуги неизвестни на младото поколение и може би, забравени отъ съвременниците му. Тези благодеяния и заслуги с ъ трудовете и грижите на нашия, починалъ вече, съгражданинъ х. Захарий, нареченъ въ Русия Княжески. Нему азъ длъжа преголема благодарность, защото той е причина за отиванието ми въ Русия. X . Захарий, като свършилъ учението си въ Габрово при Негово Преподобие Отецъ Неофитъ Рилски, билъ учитель тамъ неколко години; после заминалъ за Одеса, гдето свършилъ курса на Семинарията. Отъ Одеса заминалъ за Москва> после за Петербургъ; въ тези два града той се запозналъ съ много влиятелни лица отъ висшето ру~ Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
5 ско общество. Въ Русия Захарий Княжески виделъ положението на жената въ обществото, степеньта на развитието и и добрините отъ образоването на женския полъ; той се решилъ да поработи, да помогне на своя заробенъ народъ, до колкото му позволяватъ силите. Тази, родивша се у него идея, се обърнала на неотстъпно желание—да помогне на своя народъ. Той почналъ съ това: съ помощьта на влиятелните си приятели издействувалъ позволение въ 1849 год.: да се доведатъ неколко деца въ Русия за образование; да се издържатъ отъ благодеяние, та после да бъдатъ учители и учителки въ България. Като сполучилъ въ най-трудното, намерилъ благодетелни хора, между които на първо место беше благородния и человеколюбивия князъ Самаринъ отъ Москва, Захарий Княжески се завърналъ въ Ст. Загора, убедилъ родителите ми, прибра ме отъ учителката х. Ана; почна да ме готви, да пиша съ граждански букви и да сметамъ до негде. На 22 мартъ 1850 год. Захарий Княжески изведе две момичета—меня и братовата си дъщеря, Санда Милкова, облечени въ мъжки дрехи и съ мъжки имена; освенъ насъ двете изведе и три момчета: Марко х. Паскалевъ, Анастасъ х. Ивановъ и Димо Милковъ; това наше тайно тръгване съ коне презъ Балкана до Русчукъ костуваше много на нашия благодетель, който треперяше на всекъде да ни не познаятъ стопаните на конете, че сме момичета и да ни издадатъ; та едва въ Гюргево, целувайки земята, благодареше Бога за избавлението ни; тамъ съблекохме мъжките си дрехи. Въ Букурещъ се бавихме около 20 дни, причината на бавенето, както после узнахъ, били паспортите; въ Галацъ се бавихме около една седмица Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
6 чакахме параходъ, разведоха ни на две, три български къщи. Пристигнахме въ Одеса; тамъ се запознахме съ благодетелки български семейства; Степанъ Димитричъ Тошковичъ, Николай Мироновичъ Тошковъ и Елена Мутева—Калоферци, Палаузови и Рашееви отъ Габрово. Изработено било место за всички ни въ Петербургъ, но одеските приятели убедиха благодетеля ни да остави насъ — двете момичета, като по-малки и съ по-слабо телосложение въ Одеса, а момчетата да заведе въ Петербургъ. И тъй ний двете момичета останахме въ Одеса. Въ 1850 год. немаше въ Одеса още гимназии, имаше само частни пансиони: руски, френски и немски, имаше и институтъ за благородни девици. Въ частните пансиони съ 5 класа преподаваха учителите отъ Лицея, Насъ, като бъдащи възпитателки на българските девойки, настаниха въ руския пансионъ на г-жа Василева, свършивша курсъ въ Пехербургския институтъ. Момчетата — двете отидоха въ Петербургъ, а по-възрастния Димо остана въ Одеса да учи занаятъ. Сл-бдъ година време Анастасъ се върна боленъ и биде изпратенъ за България; Марко продължаваше учението си въ Техническата Академия, но преди последния си екзаменъ заболелъ и умре въ Петербугъ. И тъй азъ и Саша (Санда), наречени сестри подъ обща фамилия Михайлови, бехме първите българки въ руските училища (въ 1850 год.); български младежи имаше въ Одеския Лицей: Савва Филаретовъ, Иванъ Пенчевъ—Брата; може да е имало и други, но азъ познавахъ само тези двамата, които идваха въ пансиона да ни утешаватъ въ чуждата за насъ среда, между хора съ чуждъ езикъ за насъ; голема благодарность длъжа на тези наши съчувственици въ странна земя, далечъ отъ Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
7 родители: Богъ да ги упокой и утеши въ небесното Си царство! Въ пансиона на г-жа Василева класните дами—учителките презъ ваканцията ни поприготвиха въ руския езикъ, та въ началото на учебната година постъпихме въ приготовителния класъ и следъ 3 месеца постъпахме въ 1-й класъ. Големи затруднения срещахъ отъ незнаенето на руския езикъ и понекога съ техъ се съединяваше и жалбата за мама и буба; но утешавани и *насърдчавани отъ настойниците ни, семействата Тошковичъ и Мутеви, малко по малко привикнахме на новия животъ. Отъ друга страна ний бехме предметъ за показъ предъ руските дами, гости на директорката ни, които се взираха въ двете българчета, дошли толкова отдалечъ, отъ, непознатата за техъ България и които ужъ говорятъ руски, но съ изкривени въ падежите изречения. Истина е, както по-горе споменахъ, въ Одеса имаше български семейства, но те се казвали гърци и децата имъ, родени тамъ, не знаяха български; ний бехме за гледане; защото говорихме другъ езикъ и бехме дошле толкова отъ далечна страна, ний самите считахме, че сме захвърлени на онзи светъ и никакъ не помисляхме за връщане. Ний следвахме учението си до Априлий 1854 год., когато всички учебни заведения беха разпуснати по причина на опастностьта отъ АнглоФранцузкия флотъ, който се показа предъ Одеса. На страстната събота въ време на бомбардирането на града бехме изведени заедно съ семейството Тошковичъ на една немска колония, Гилдендорфъ, гдето проживехме до оттеглянето на флота до Севастополъ и после се завърнахме да продължимъ учението си. Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
8 Следъ като благодетельтъ ни, Захарий Княжески пристигна съ преселници отъ България отъ Дунавските села и ги настани въ Бесарабия, ний се прибрахме при него въ Одеса. У него се явила мисъль: да подобри клона на бубарството, който поминъкъ билъ много развитъ въ България, но въ примитивенъ начинъ; затова заведе насъ двете момичета въ Киевъ, отъ тамъ въ селото Жуковци, дето имало заводъ за хранене на буби и за точене на коприна съ усъвършенствувани машини. Следъ свършване периода за хранене на бубите, понаучихме се да точимъ хубава и тънка коприна. Въ това село подъ надзора на господаря на заводаТ-на Чижова, азъ преведохъ отъ френски едно ръководство за хранене на копринени буби и следъ това се завърнахме пакъ въ Одеса. Въ продължение на 7 годишното си пребиваване въ Русия, като не бехме се връщали поне веднъжъ въ България, ние бехме разбъркали българския езикъ съ руския и почти го бехме забравили; защото въ пансиона строго ни се забраняваше, да говоримъ помежду си български; следъ 4 месеца, като се поулеснихме въ руския езикъ, принудени бехме да говоримъ французки езикъ (тогава на мода беше французкия езикъ); по разходките и градините се чуваше отъ интелегентното общество, особено отъ дамите, само французкия езикъ. Като виде нашата босота въ българския езикъ и навика ни да говоримъ повече руски и французки, благодетеля ни 3 . К. ни заведе въ една българска колония, близо до Одеса — Кубанка, дето проживехме 2 месеца и отъ тамъ въ село Каторжина между българи селяне, които запазили обичаите си, езика си и носията си. Поживехме два месеца между тези българи; Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
9 припомнихме си всичко наше; донегде се побългарихме, почувствувахме да се яви у насъ нещо, като привързаность къмъ България и българския народъ; защото, нека си го изповедамъ чистосърдечно: азъ бехъ станала чисто рускиня — всичко руско беше близко до сърдцето ми, радваше ме. Благодарение на тези селяни—българи, родени въ Русия, но запазени отъ руското влияние, поумали се у мене любовьта къмъ руското; остана само признателностьга къмъ техните благодеяния; почнахъ да обичамъ България; но въ същото време не забравяхъ и сега дори живо спомнямъ паметьта на благодетеля си, Князъ Самаринъ отъ Москва. Настъпи най-после радостната за насъ 1857 година: на 3-й май презъ Цариградъ, гдето се бавихме цела седмица, безъ да видимъ некой забележителни места, презъ Одринъ пристигнахме въ Ст.-Загора. Като на бъдащи учителки и нросветителки беше ни направено блескаво посрещане: родителит^ ни беха излезли и ни очакваха въ с. Арабаджиево (Коларово) други граждани младежи начело съ кръстнйка ми, покойния Стамо х. Вълчевъ, баща на генералъ Велчевъ, беха излезли въ Муратлийската кория съ печени агнета: при влазенето ни въ града тесните и криви улички беха задръстени съ посрЬщачи, а предъ къщата на благодетеля ни бившата ни учителка, калугерицата х. Ана, наредила всичките си ученички, за да ни целунатъ ръка; положението беше затруднително — уморени отъ пъть, съ талига, развълнувани отъ радостната среща съ милите до сърдцето ни и разчувствувани отъ честьта, която ни се оказваше, ний бехме длъжни въ знакъ на признателность къмъ учителката да цалунемъ всеко дете. Влезохме въ двора и тамъ пълно: стаите натъпкаДигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
10 ни съ жени—всеки желае да види новите учителки; поть тече отъ насъ; щеше да ни препадне отъ притеснение и горещина, най-после всичко утихна; ний стоимъ между своите, като уплашени; като че сънуваме; като чужди за всичко окръжающе ни... после почнаха да идватъ гостите — мъже и жени, да рекатъ, „добре дошли" на новите учителки. Следъ като се свършиха посещенията, ний си починахме и се опомнихме въ новата обстановка, требваше да се заловимъ за работа. Благодетельтъ ни 3. Кн. вместо да почне да реализира желанието на пожергвователя за образованието ни, благородния Князъ Самаринъ, вместо да изпълни очакването на гражданите— да отвори училище, незная по какви съображения, нареди донесените отъ Русия машини и насъ настани да мъкнемъ коприна. Тази неочаквана и неуместна постъпка произведе охладяване между благодетеля ми и цовлиятелните граждани. Презъ септемврий 1857 г. по настояването на приснопаметните наши граждани: х. Господина Славовъ и Иванъ Стояновъ отворихъ въ метоха при църквата п Св. Димитрий41 девическо училище, въ което сэ събраха 24 ученички, взети отъ учителката Тодорка, ученичка отъ Сопотския мънастирь; на тия 24 ученички почнахъ да преподавамъ: четене, писане, законъ Божий, сметане и ръкоделие. Благодетельтъ ми заедно съ съученичката ми Саша отвориха училище при църквата „Св. Богородица" въ махлата Акарджа. Некой отъ тогавашните ми първи ученички, отъ които повечето не с ъ вече между живите, ще спомена за утешение на потомците имъ, че техните майки с ъ биле пърьите ученички въ училището въ 1857 год.: Мариго Псалтова, майка на Г-жа Дишпини Анастасъ Ангелова, Парашкева ТаДигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
11 чева, майка на Г-на Д-ръ Кожухаровъ, Бонка Бойчева, майка на Г-на Антона Митовъ, живописецъ и Борисъ Митовъ, директоръ на девическата прогимназия въ ОуЗагора, Теофану Анастасова, съпруга на Г-на Д-ръ Хр. Павловичъ, Марийка Стоенчева, майка на Г-на Андрея Ходжевъ, Парашкева х. Господинова, братовчедка на Г-жа Ана Козарова и Анка Иванова, дъщеря на училищния настоятель Иванчо Стояновъ; всички гореизброени не съ вече между живите, останали с ъ отъ това време живи само г-жа Ана Танева, сега Папазова и Мария Колчева, сега х. Иванова х. Дечева. Следъ направения прегледъ за успеха на ученичките въ края на учебната 1857 — 1858 год. училището се затвори по нричина на опустошителна епидемия, гърлоболъ, която покоси много деца и ученички, мЬжду които беха и двете деца на Иванча Стояновъ, затвори се и не се отвори вече чакъ до 1863 год. УченичкитЬ ми отъ Казанлъкъ, които живеяха у мене на пансионъ и следъ затварянието на училището останаха при мене да се учатъ на ръкоделие, донесено отъ менъ отъ Росия и ново за България: шиене по канва, бродиране по хасе, тюлъ и гюпюръ. Това наше едногодишно училище беше като проблескъ, като слаби искрици, че се готви нещо по сериозно, но не дозрело и ненавременно още. На 15 Декемврий 1858 год. се годихъ и на 1 Февруарий 1859 год. се извърши обреда на венчанието ми съ Тоша Тошевъ, търговецъ съ медни изделия. Азъ требваше да се захвана съ домакинство, да уреждамъ къща, за което въ 7 годишното ми живене въ Русия нищо даже не бехъ чувала: по тогавашното понятие на руския народъ благородните девици, между които се движехме и Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
12 ний, не требва даже да приближаватъ до готварницата, нито да се разговарятъ съ слугите; за последнето запрещение два пъти въ пансиона съмъ била наказана—носихъ пачаврата забодена на пристилката ми, а това беше за големъ срамъ. Сега оженена, намерихъ се въ необрано лозе: нищо не зная, отъ где да го захвана и къде да го свърша, червя се и се потя. Благодарение, че попаднахъ въ добро семейство: мъжъ добъръ, разсъдливъ, свекърва-ангелъ, учеше ме, ръководише ме, като дете. На 18 Декемврий 1859 г. роди ми се първо дете мъжко, Стефанъ, сега генералъ, а на 2 Септемврий 1862 г. — второ—Светославъ, сега лесничей. Ако и занята съ домакинството, като съпруга и майка, неотстъпно ме мъчеше мисъльта, лелеяна толкова години въ гърдите ми, идеала ми, дельта ми, която не можахъ да достигна — да бъда полезна на своите сестри българки; да имъ предамъ това, което съмъ получила даромъ; тези мисли неотстъпно ме мъчиха, почнахъ да слабея. Най носле, изпълни се желанието ми: отвори се училището. За отварянето на училището ни спомогна следующето обстоятелство: въ Ст.-Загора пристигна една протестанска колония на чело съ ревностния мисионеръ, Байнктонъ. ОгЬдъ като се запозналъ съ гражданите, той, съ помощьта на учителка българка протестантка, отворилъ девическо училище въ къщата, гдето живееше. Като тактиченъ и ревностенъ мисионеръ съ присторено доброжелателство за просветявание българския народъ въ истинското христово учение, той открито манифестираше горещо желание за просветата на града Ст.-Загора. Съ тази своя мисионерска тактика Байнктонъ успе да привлече къмъ себе си по-първите граждани, които го приеха за истинДигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
13 ски доброжелатель, та изпратиха децата си въ отвореното протестанско училище. Съ проповедите си, съ музиката и песните и съ явните молитви за благоуспеването и освобождението на българския народъ, Баинктонъ привлече и госпожите на по-първите граждани, които вместо да отидатъ въ църква, отиваха на протестанската проповедь. Протестантите прибраха въ училището неколко бедни ученички и ги улесняваха въ всичко; за по-лесно достигане гонимата цель—пропагандиране—те отвориха пансионъ и прибраха ученички отъ околните градове. Такова течение на работите стреснало по-благоразумнитЬ Ст.-Загорски граждани, на чело съ многозаслужившия въ учебното дело х. Господинъ Славовъ и ги принудило да взематъ мерки за премахване на угрожающето народа ни зло. Тези далновидни граждани, сплотени въ едно цЪло, решили да дадатъ отпоръ на пропагандата и захванали да убеждаватъ съгражданите си въ лошите последствия отъ отваряне на протестантско училище за девици—бъдащи майки. Дошли до съгласие да действуватъ за премахване опасностьта въ самото зачало, те потърсиха меня. Членовете на черковната община убедиха съпруга ми, да се постави по-горе отъ безумните нападвания, че за пари прави жена си даскалица, а да се съедини съ техъ и да работи за доброто на града и народа, нагледно и съ примери му представиха пагубните сетнини отъ загнездяването на протестантите по между ни съ своето протестанско училище, на което цельта е, да разклати православието и да раздели народа ни. Най силно влияние направиха убежденията върху ми, да взема учителска служба за противодействие срещу враговете на православието и народностьта ни; ако ли не се затека да Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
14 помогна съ техната подкрепа на народа си, то Божието проклятие (казваха ми те) и народното презрение ще падне върху ми; защото руския народъ (Князъ Самаринъ) е жертвовалъ за образованието ми; та са>мъ била длъжна, да не закопавамъ придобитото, а да го посея, съ което ще изпълня дълга си къмъ народа си и съ това ще изпълня желанието на своя благодетель, Захария Княжески. И тъй на 24 Августъ 1863 год. при църквата „св. Никола" се отвори въ Ст. Загора първото класно училище при многобройна публика съ кратка речь, съ която се канеха гражданите, да се затекать единодушно да подкрепятъ това народно — дело — отваряне на българско класно училище. Остарелиятъ учитель Петку се оттегли на почивка и учениците му на брой 32 съставиха класа на новооткритото училище съ приготовителенъ класъ и съ еднаква съ мъжкото училище програма. Отвори се широко, но трънливо поле за работа при малко и неопитни работници; требваше да се почне борба съ врагове, силни въ всеко отношение; но благодарение на училищните настоятели, които ме насърдчаваха и подкрепяха въ трудните минути и непредвидени случки, азъ споредъ силата и познанията си почнахъ да работя. Особенна благодарность длъжа на покойния х. Господинъ Славовъ, който ме ръководеше, като същи багпа. Големи трудове и грижи требваше да положа за отстраняване предразсъдъка, че жената може да мине безъ учение; требваше да се убедяватъ най първо майките въ ползата и нуждата за образованието на жената; требваше да се работи тактично и умело за прибиране на ученичките отъ протестанското училище; ето защо всеки неделенъ день отъ Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
15 черква се канеха госпожите въ училището, гдето приготвена, тълкувахъ имъ некой текстъ отъ прочетеното въ черквата, евангелие, или имъ държахъ кратка речь за образование то на жената, за възпитание на децата, особено наблегахъ на религиозното възпитание въ духа на православието. Какви ли съ били тогавашните ми проповеди и поучения отъ Евангелието и беседите ми за образованието и възпитанието на женския полъ, не мога да си ги представя, безъ да се причервя за оскъдностьта и простотата имъ! Но на времето си те принесоха плодъ; Богъ благослови труда ми: ученичките гражданки малко по-малко се прибраха въ нашето училище. Но и протестантите не бездействуваха: като видеха, че съ отварянето на девическото българско училище се подкопаватъ основите на техното и се осуетява главната цель на идванието имъ въ Ст. Загора, те употребиха всевъзможни средства за противодействие; обърнаха внимание и усърдие въ проповедване по частни къщи, по читалища и пазари; те туриха за агенти на пропагандата облагодетелствуваните отъ техъ български възпитаници отъ техното училище, които излезоха по-ревностни проповедници на протестанството срещу православието; почнаха да късатъ св, икони, да наричатъ православните идолопоклонци и да отричатъ кръстното знамение. Враждата и нападките се усилиха, достигна се до тамъ; щото едно детинско ученическо немирство—хвърляне камъни върху прозорците на училището имъ — се счете за нападение върху святилището имъ; това се случи въ времето на мисионерина Морса, който за тази случка даде въ съдъ некой съседки, излезли да видятъ причината на глъчката; делото се свърши съ посредниДигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
16 чеството на властьта, която помири двете страни. Това последне беше причина да се затворять вратите на много видни къщи за протестантите и никакъвъ достъпъ да не имъ се позволява въ училищата. Тука срещахъ големи неприятности, те по всеки начинъ гледаха да се вмъкнатъ изново. Въ 1865 г. училищното настоятелство изпрати три ученички—две отъ нашето училище Смарайди Начева (сега Коларова), Желка попъ Иванова и Зюмбюля Ив. Талимова, ученичка отъ протестанското училище, въ Белградската висша девическа школа за разширение кръга на нашето училище. Изпрати и 3 момчета: Петъръ Ивановъ, Мирчо Атанасовъ и Георги Беневъ въ същия градъ за бъдащи високообразовани учители. Въ същата година при училището се уреди женско дружество „Майчина Грижа й за помагане на бедни ученички и за самообразование на членките. За убеждение и насърдчаване на съгражданките си, за разкриване ползата отъ такова дружество четири неделни дни държахъ речь по училищата при всека църква. Отъ първото събрание при църквата п Св. Никола" се позна, че се разбра ползата отъ предложения начинъ на саморазвитие, госпожите се надпреварваха въ паричните си вноски и се записваха за членки. Особена трогателна гледка, докаравша сълзи, беше явяването на една стара почетна жена, майка на приснопамятните ни съграждани — Братя х. Пенчови, треперяща, подкрепена отъ снахите си, дойде въ събранието съ подаръка си и се обърна къмъ присътствующите съ тези думи: „Ами стари баби приемате ли помежду си за членове"? Хайде, нека Богъ ви благослави и ви помогне въ работата, която сте захванали! Тя беше най-старата между членките и най-щедрата подарителка. Почтениятъ Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
17 учитель, Атанасъ Ивановъ, нареди устава и стана подпредседатель, а г-жа Ташка х. Господинова Славова за председателка. Българското училище при всичките предразсъдъци и спънки отъ много страни растеше, напредваше съ подкрепата на настоятелството и се усилваше въ броя на ученичките, та стана нужда за още една учителка; услови се една отъ протестантското училище, Тонка Бойчева подъ мой контролъ и ведомство. Най-после и моето здраве се сломи, едно отъ усилена тежка работа, друго отъ нехигиеничното помещение на училището: две отъ стаите беха направени въ хизбата подъ мъжкото училище, тези две стаи беха влажни и тъмни. Достойниятъ и единственъ тогава въ града ни Докторъ, Хр. Павловичъ, училищенъ настоятель, ме принуди да напустна училището, противъ желанието си. На 16 май 1866 год. следъ направения прегледъ за успеха, азъ напустнахъ училището и по съвета на д-ра заминахъ за лечение въ село Енина. Въ началото на учебната година на мое место преместили отъ мъжкото училище многозаслужилия въ Ст. Загора, Атанасъ Ивановъ, известенъ подъ името „Даскалъ Атанасъ". Като починахъ една година и се подобри здравето ми, следъ завръщането ми отъ с. Енина, Д-ръ Павловичъ ми предложи да заема пакъ службата си, като ми условиха още една помощница, учителката Пенка Стойчева, а учителя Атанасъ Ивановъ се върна пакъ въ мъжкото училище. И тъй въ училището, което имаше три класа, бехме: азъ, Тонка Бойчева и Пенка Стойчева. Гражданите отъ махлата „Акарджа" построиха при църквата Св. Богородица много красиво и удобно здание за девическо училище, та се прибрахме тамъ; на освешението на зданието на 21 Наемарйй Введение въ Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
18 храмъ на Св. Богородица държахъ речь за възпитанието въ свръзка съ възпитанието и живота на Пресвята Дева Мария; този праздникъ се установи за патроненъ на девическото училище. Завърнаха се изпратените ученички въ Белградъ; въведоха се въ училището нови предмети: Физика, Химия, Педагогия, Етика и училището съ разширена програма бързо успеваше и достигна да извади ученички отъ 5 класъ въ 1868/69 учебна година. Свършившите ученички се разпратиха за учителки тамъ, където се почувствуваше нужда за отваряне на девическо училище. Много градове се отнасяха до Ст.-Загора, общините телеграфически искаха учителки отъ нашето училище, нЬкои искаха дори отъ Ш-то класните ученички. При училището ни се отвори девически пансионъ, управлението на който се повери на учителките: 3 . Талимова и Желка попъ Иванова, събраха се доста ученички отъ Сливенъ, Казанлъкъ, Горня-Ореховица, Търново, Балчикъ, Добричъ и Котелъ. Отъ свършившите ученички беха разпратени въ началото, до колкото помня, за учителки въ следуюшите градове: Стоянка Гергева (Сливкова) въ Охридъ, Зюмбюля Петрова (Тумпарова) въ Велесъ, Зафира Димитрова въ Щипъ, Еленка Петрова (Вацова почин.) въ Плевенъ, Екатерина Иванчова (Кимрянова) въ Елена, Тинка Стойчева (Д-ръ Стамеменова) въ Горне-Ореховица, Пенка Друмева (Пенчова почин.) въ Габрово, Екатерина Рашева (Миленкова) въ Ломъ, Мария Русева въ Пиротъ, Екатерина Александрова въ Нишъ, а Теофана Ненонова (Попова) оставихме за учителка въ Ст.-Загорското 5 класно училище; имаше и други, отъ които прося извинение за забравянето имъ; защото Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
19 училищната архива се унишожи на 19 Юлий 1877 г., а старческата ми память не запазила всички имена, на моралните семена, пръснати въ него време отъ Старо-Загорското училище. Следъ завръщането на трите учителки отъ Белградъ, азъ считайки, че съмъ изпълнила дълга си спрямо народа си, желаехъ всека година да бъда вече освободена отъ учителството; но настоятелството отказваше да изпълни желанието ми съ доводи, че училището, като е достигнало да обръща погледите на другите градове върху си, требва да върви напредъ; та не можали да ме освободятъ; защото младите учителки, ако и съ свежи сили и познания, ако и енергични и трудолюбиви, но съ млади и неопитни въ житейското течение, та имало се нужда отъ менъ и азъ останахъ. Учителската ми деятелность въ Ст.-Загорското училище се продължи до 1870 година, когато азъ напустнахъ по една случка, въ която ужъ азъ съмъ вземала прямо участие — сгодяването на учителката Желка попъ Иванова, Белградската възпитаница, за мой сродникъ, синъ на училищенъ настоятель; последния Петръ Сливковъ направилъ този годежь съ съгласието на х. Господина Славовъ, като далъ писмено задължение, че и следъ свадбата учителката ще учителстува. Въ този годежъ немаше нищо нелегално, нищо за докачение, но единъ отъ настоятелите заинтересуванъ, искалъ да развали този годежъ и като несполучилъ, решилъ да отмести мене, та подбуди едната отъ учителките, на която името примълчававамъ и тя си дава оставката; защото не желае да учителствува заедно съ мене. Като се научихъ за това, азъ сама напустнахъ училището, за да не стана приична да напустне онази, която е задълДигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
20 жена да учителствува. А пъкъ азъ считайки, че съмъ изпълнила дълга си, като съмъ учителствувала 77в години, помолихъ настоятелството, да ме освободи отъ 1 априлий. Следъ три дни получихъ на едно листче книга уволнение съ следующето съдържание: „като виждаме Вашето слабо здраве, страхуваме се да не отслабнете още повече, затова Ви уволняваме*. Това уволнение беше подписано отъ трима настоятели: Иванча-Брата, Петко Сахатчията и даскалъ Минча Бановъ: другите настоятели не искали да го подпишатъ. За толкова трудове и старания по въздигне на училището имъ, за придобитата похвала на града имъ, азъ получихъ такава благодарность! Бехъ запазила това листче книга и щехъ да поръчамъ, да ми го турятъ въ гроба, както Колумбъ заръчалъ да заровятъ съ него и оковите му; но пожара въ 1877 год. унищожи този памятникъ отъ неблагодарность, пригълнахъ този хапъ, ако и да беше горчивичекъ! До тукъ се свършва първата ми учителска дейность въ Ст. Загора. Габровските училищни настоятели: г. г. Иванъ Златинъ, Пенчо Селвелиевъ, Станчо нопъ Цаневъ и Цанчо Пенчовъ, като се научили, че съмъ свободна, проводиха г-на Станча и ме условиха за учителка; на 15 априлъ азъ заминахъ за Габрово, гдето заварихъ училище съ два класа и съ две учителки: Тонка Бойчева, бивша моя колега въ Ст.Загора и Мана Попова; заживехме задруженъ животъ; запретнахме се да поставимъ Габровското Девическо училище на подобающата му и съответна съ мъжкото училище висота. Почнахъ и тамъ сказки и беседи, спомагана отъ колегите си и поддържана отъ настоятелството: наредихме и женско дружество ,,Майчина Любовь" което растеше, крепДигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
21 неше и за късо време почна да става примеръ за подражание. На другата година настоятелството се съгласи и отвори девически пансионъ, гдето две габровски ученички се издържаха отъ женското дружество, постъпиха ученички-пансионерки и отъ околните градове. Тъй като числото на ученичките се увеличи и програмата се разширочи, то се яви нужда отъ учителки; училищното настоятелство командирова отъ мъжкото училище неколко учители (наскоро пристигнали отъ Русия) г. г. Ив. Гюзелевъ по Математика, Р. Каролевъ по Педагогия, П. Генчевъ по Литература, Ан. Маноловъ по Физика и Ц. Гинчевъ по Химия. Следъ тази наредба стекоха се много ученички въ пансиона; ще спомена имената на некой отъ габровските пансионерки: отъ Ломъ: Витка Пишуркова, Еленка Иванчева и Евтими; отъ Търново: Виктория Живкова, Райна и Бонка х. Николови; отъ Свищовъ: Еленка Иваницова, Замфирица и Веселина Алекови; отъ Пазарджикъ: Теофану Велискова, Елена Серезлиева; додоха отъ Ст.-Загорския пансионъ четири ученички, три отъ Горня-Ореховица: Стефани Стефанова (Гюзелева), Зойка (Обрейкова) Филипова и Еленка Спиридонова и отъ Търново: Тодорка Кънчева (генер. Ряскова). Пансиона отъ начало беше издържанъ отъ настоятелството, управляванъ отъ меня и контролиранъ отъ комисия, състояща отъ двама настоятели, по после се остави на наше издържане и управление подъ контрола на настоятелството. Услови се още една учителка, руска възпитаница, Ана Владигерова, съпруга на учитель отъ мъжкото училище, а Тонка Бойчева се ожени за учителя Д. Витановъ и двамата заминаха за Ст.- Загорското училище; доведоха се отъ Ст.-Загора още три учителки: Анка Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
22 Николова (Ангелъ Добрева), Марийка Стоянова (Рачева) и Василка Димитрова. Въ 1874/75 уч. година Габровското училище даде своя плодъ: извади ученички съ петокласно образование; некой отъ техъ се настаниха за учителки въ класното училище: Тота Венкова (Д-ръ Венкова) и Деша Петрова (Станчева), а некой въ основните училища. Въ Габрово продължавахъ учителството,си като главна учителка и като управителка на пансиона до 1876 год.; споредъ контракта си азъ бехъ длъжна да учителствувамъ още една гозина, но по съветите на пансионния ни лекарь, г-на Алекси Христовъ, който убеди училищното настоятелство да ме освободи, азъ напустнахъ училището и се отеглихъ на почивка. За своя заместница въ училището и пансиона рекомандувахъ Зюмбюля Талимова, Ст.-Загорската си колега и следъ пристигането й предадохъ и всичко и си заминахъ за Ст.Загора съ благодарителенъ адресъ отъ училищното настоятелство и отъ женското дружество за трудовете ми въ учебното дело въ Габрово. Отъ провидението се било наредило, да изпитамъ и азъ наедно съ другите горчевината на 1877 год. за Ст. Загора: да имамъ контрактъ за една още година, но да бъда принудена отъ болесть на напустна, за да изпатя — изгубя всичко! При встъпването на руските войски въ Ст.Загора азъ бехъ председателка на комисията, състояща се отъ млади девици за посрещане, за даване букети съ приветствени речи, да пеятъ песни за щастието, че ще видимъ своите избавители; въ моята къща се изучи руския химнъ: „Боже, Царя Храни!.. У мене тайно се уши знаме ; ишровизирано отъ фустанъ, ко£то носеше една ученичка, кога Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
23 излезохме въ „бадемликя* да посрещнемъ първия отрядъ на Донските казаци. Големо беше очудването на Генералъ Гурко, когато му подадохъ букетъ и съ малко венче украсихъ сабята му съ благопожелание: съ тази сабя да расчисти пътя до Цариградъ; говорихъ му руски, той съ явна радость изговори; „удивлюсь что за балкана въ самой середине Турцiи, я слышу рускiй языкъ!" Генералъ Столетовъ заплака отъ умиление, когато при посрещането му съ опълченците му подадохъ букетъ и го поздравихъ; последния радостенъ день беше, когато се явихме цела комисия въ двора на Стама х. Вълковъ и пеяхме предъ великите князе: Николая и Евгения Максимилиянови песеньта, съставена отъ г-на Славейкова: „Руский царь е на земята най-великъ отъ всички пръвъ; русите с ъ наши братя, наша плъть и наша кръвь", повикана бехъ горе, да приведа съдържанието на песента. На 18 юлий вечерьта подплашени съ известието, че черкезите навлезли въ града, излезохме отъ града съ намерение, утре пакъ да се върнемъ, избегахме съ праздни ръце и не се върнахме вече; това общо нещастие за града ни, беше найчувствително за мене; назначена за посрещане азъ забравихъ всичко въ къщи, не се приготвихъ за всека случайность. Презъ нощьта пешкомъ съ децата си до с. Дервеня, отъ тамъ съ коне до Мъглижъ, Трявна и Габрово, където едвамъ се опомнихме — познахме, че сме вече бедни; защото ни дадоха дрехи за преобличане; благодарение на приятелите ни: Христа Манафовъ и А н гелъ Добревъ, дадоха ни се и пари за пътуване; отъ Габрово заминахме за Търново, отъ тамъ за
Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
24 Свищовъ, .мислихме да отидимъ до Одеса, но съпругътъ ми се разболя и проекта ни не се изпълни. Намерихъ се на чужди градъ, съ боленъ мъжъ, съ малко дете, съ праздни ръце въ добавъкъ на туй големиятъ ми синъ Стефанъ се върна тайно въ Търново и се записалъ войникъ, за да отмъсти на Турците, както ми пишише за разорението ни: положението ми беше незавидно. Следъ оздравяването на мъжа ми, получихъ покана отъ женското дружество въ Търново да отида да предавамъ руски езикъ, отъ който се имало голема нужда; върнахъ се; азъ отворихъ курсъ, прибрахъ по-възрастните момичета и почнахме на 16 октомврий работа. Но училището потребва за болните и ранените, та се преместихме въ една църковна стая; предаването следваше само сутрина, а следъ обедъ, както и преди почването на занятието, изпълнявахъ службата на сестра милосердна—давахъ лекарство на болните въ училището и имъ пристоявахъ. На 8 февруарий 1878 год, съпруга ми замина за Ст.-Загора (Балкана беше вече въ руски ръце), азъ останахъ да продължавамъ работата си; въ това време направихъ голема глупость, която никога нема да си простя: по поканата на руския фелдшеръ влезохъ въ отделението на тифозните и се побавихъ 5 — 6 минути, като изслушвахъ последните желания на некой. Следъ 8 дни на 20 февруарий почувствувахъ тръпки и легнахъ въ легло; какво е ставало после съ мене, нищо не зная; следъ като се свестихъ, видехъ майка си и съпруга си дошли отъ Ст.-Загора. На 1 мартъ следъ като се поусилихъ, беше решено, да се върнемъ въ Ст.-Загора: защото не ми беше вече възможно
Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
25 да учителствувамъ; но времето се развали, падна дълбокъ снегъ, ний отложихме пътуването си. На 5 мартъ съпруга ми се разболе отъ възпаление на мозъка и на 15. предаде Богу духъ! Останахъ вдовица съ три деца. Сама още слаба, на чужди градъ, съ празни ръце; на 4-я день съ децата си и майка си излезохъ отъ Търново; малкото ми дете, заболело отъ тифозъ, умре въ ръцете ми на коня; закопахме го на едни колиби, Маневци, неопето и продължихме пътя си. Въ Ст.-Загора ме очаквала друга неприяность; турската къща приготвена за насъ отъ покойния ми съпругъ, беше заета отъ други хора, които беха болни на легло; нигде нема подслонъ, а града изгоренъ, разоренъ; найпосле яви се сестра ми, пребра ни въ своята стая въ една турска къща. Тука се почнаха жалбите и плачовете за незавидното ми положение. Най-после възложихъ надеждите си на Бога и отъ него очаквахъ подкрепа... Презъ Юний 1878 г. по препоръката на Д-ръ Хакановъ бехъ повикана въ Пловдивъ и изпратена отъ князъ Дондукова въ Росия — Киевъ да доведа неколко девици — българки, които свършили въ Фундукиевската гимназия и живеели тогава, като пансионерки въ Ливашовския пансионъ. Заминахъ съ малкия си синъ за Одеса презъ Цариградъ, носле за Киевъ. Като разгледахъ некой забележителни места: св. Лавра, църквата св. София, Крещатикъ, гдето се кръстилъ св. Владимиръ, и се запознахъ съ деда Иосифа Соколски, който живееше въ Лаврата, следъ една почивка тръгнахъ съ три момичета презъ Одеса, Цариградъ за Пловдивъ, тамъ оставихъ момичетата, набързо тръгнахъ за Ст.-Загора; зашото синъ ми Стефанъ се разболелъ. Болестьта премина и азъ, следъ като се Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
26 по-уталожи скръбьта ми за загубата на другаря на живота ми и за лишението отъ средства за живение, требваше сега да помисля, че на грижата ма оставатъ двама сина—големия на 17, а малкия на 14 години, та ще требва да ги изуча и да усигуря бъдащето имъ. Възложихъ надеждата си на Богау и съ сълзи молихъ отъ Него подкрепа и упътвание и наистина, почувствувахъ въ себе си сила и решителность; като се уверихъ, че всичко върви по Божията воля, рекохъ; напредъ! до сега съмъ работила за идеалъ, отъ сега ще работя за хлебъ. Писахъ на настоятелството въ Габрово, дали желаятъ, да имъ бъда пакъ учителка: получихъ благоприятенъ отговоръ. Пристигнахъ въ Габрово, дето получихъ добра заплата 12000 гр. годишно, поулеснихъ се и можахъ да подържамъ децата сй. Тамъ проживехъ 3 години добъръ животъ, съ добри колеги и разумни настоятели. Въ 1881 г. бехъ извикана отъ г-на Груева, директоръ на просвещението въ Източна Румелия, да взема управлението на новооткриващата се въ Ст.-Загора девическа гимназия. За отварянето на гимназията ще спомена следното: въ обласното събрание въ Пловдивъ се решило да се отварятъ 4 гимназии — 2 мъжки, въ Пловдивъ и Сливенъ и две девически — едната въ Пловдивъ, а за другата станали бурни дебати. Ст.Загорските депутати: покойните Д. Наумовъ и Д-ръ Стояновичъ настоятелно искали да има една гимназия въ Ст.-Загора, като доказвали, че тя требва да се предпочете; защото то е местото, дето по-рано се е отворило девическо училище, че отъ тамъ с ъ се разпратили учителки по много градове, та справедливо е да се отвори тамъ четвъртата гимназия.
Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
27 Взели се въ внимание техните доводи и се решило, да се преименува Ст.-Загорско училище, отново отворено, въ областна девическа гимназия. За управлението на тази гимназия бехъ повикана отъ Габрово и презъ Августъ заминахъ да приема новата си длъжность. На 1 Септемврий 1881 г. се отвори гимназията съ водосветъ при многобройна публика во главе Ст.-Загорскиятъ префектъ, г-нъ Н. Марковъ, който държа многозначителна речь. Съшия день се почна записванието на ученичките, които се поместиха въ една турска къща. Големи затруднения, грижи и мъки срещнахъ въ това ново дело; предстоеше ми да уреждамъ гимназия — ново учреждение, да завеждамъ регистри, дела, канцелария безъ писарь и въ добавакъ 21 часъ седмично; колегите ми ще подтвърдятъ това и те беха претрупани съ много работа, като взеха часове и въ мъжкото училище. Живи с ъ въ памятьта ми услугите на г-на Н. Марковъ, който ме улесняваше не само съ съветите си, но изпращаше и секретаря си, г-на Димитра Загоровъ, да ме упътва въ завождане канцеларски редъ, входящи и изходящи книги; длъжа имъ голема благодарность. Освенъ управителка наги мназията, остави ми се и новооткрития въ 1 8 8 2 — 1883 год. пансионъ при гимназията подъ мой надзоръ и отговорность съ една помощничка, учителка Варвара Страшева, която ръководише пансионерките; пансиона, както и гимназията, се поместиха въ новопостроеното областно здание, гдето се стекоха много ученички; додоха огъ Габрово 8 девойки, мои ученички, г-нъ Директора изпрати 9 степендиянтки отъ Пловдивската гимназия. Като отговорна за реда и напредъка на новия пансионъ, азъ живеяхъ въ самия Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
28 пансионъ и контролирахъ частния съдържатель. Въ 1883 — 1884 учебна година изпрати се още една учителка—Евгения Танева, която, освенъ часоветё си, задължена беше, да ми помага въ канцеларията; тази учителка живееше също при меня въ гимназията и се хранеше въ пансиона. Директора на просвещението, г-нъ Груевъ, съ своята, на всички позната, тактичность и опитность въ учебното дело, съ своите умели, полезни и навременни окръжни предписания и опътвания тури редъ и дисциплина въ новооткритите учебни заведения; като същински баща—благодетель спомагаше на бедните деца на пострадалите родители, отпускаше степендии и временни парични пособия; за поощрение къмъ успеха и напредъка, изпратиха красиво подвързани книги, да се раздадатъ въ време на испитите на ученичките съ отличенъ успехъ; той виде плодъ отъ нашата гимназия въ 1884 — 1885 г. — имаше първи випускъ — 7 ученички съ шестокласно образование; хвала и честь на мъдрото му управление! Въ време на съединението, когато повечето учители заминаха за турската граница доброволци, азъ не затворихъ гимназията, бехме почнали занятието на 3-й), но съ позволението на управляющия Источна Румелия, г-нъ Странски, само съ останалите продължихме занятието и то само до обедъ, съ което поддържахме духа на подплашените Ст.Загорски жители, които се готвяха да бегатъ, за да не пострадатъ пакъ. Мнозина говореха: „щомъ гимназията е отворена и пансионерките с ъ тукъ, то не е още толкова страшно!". Следъ обявяването на Сръбската война учреди се въ Ст.-Загора клонъ отъ червений кръсть, наредиха се комисии отъ по-възрастните госпожи заедно съ единъ свеДигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
29 щеникъ, да събиратъ помощи за войниците. Тези първи комисии — просителки — направиха много нещо, отъ всекъде се стичаха волни помощи въ гимназията за войниците, цели топове отъ хасе и американъ пристигаха, ето защо азъ събирахъ по младите госпожи следъ обедъ въ гимназията, които крояха и шиеха долни дрехи за войниците, а пансионерките нищяха корпие (тевтикъ за рани); новите бели дрехи испращахме въ София, а съ събраните горни дрехи: панталони, ентерии, палта обличахме доброволците, които отиваха на война съ своите потури. На 14 Ноемврий споредъ телеграфическото съобщение за раняването на сина ми, капитанъ Тошевъ, заминахъ за София и оставихъ за своя заместница въ гимназията г-ца Олга Храмцова (Митова), а въ пансиона—Варвара Страшева (Трифонова); въ Декемврий се завърнахъ и продължихъ работата. Въ правилника на Источна Румелия за изпитите имаше големи усложнения: съ много тежка работа беше претрупана програмата за зрелостните изпити и за тържествените актове: ученичките отъ I и II випускъ ще помнятъ тези изпити, защото се изпитваха по всички предмети отъ IV класъ нагоре по всичко учено. На тържествените актове управителката даваше отчетъ за всичко, извършено презъ цела та година за успеха, не успеха, спънките и затрудненията въ учебното дело; освенъ този отчетъ управителката за насърдчаване на свършившите ученички, за упътването имъ въ новото поле на живота държеше речъ, и въ същото време ги препоръчваше на обществото, като свои рожби, които излазятъ вече отъ настойничеството и; въ същото време беше длъжна да съДигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
30 стави втори отчетъ съ всички подробности и да го напечата въ брошури. Следъ съединението, когато гимназията мина подъ ведомостьта на Министерството на Просвещението, станаха некои улеснения: пансиона стана държавенъ; назначи се отговорна за всичко надзирателка подъ контрола на гимназиалното управление, азъ се преименовахъ отъ управителка на директорка; замениха се неженените учители съ женени; въведе се програмата отъ гимназиите на княжеството и работа вървеше — гимназията напредваше и се усилваше, както въ числото на ученичките, така и въ учителския персоналъ. Въ края на 1892 год. презъ септемврий по съвета на гимназиалния лекарь, Д-ръ Стояновичъ подадохъ въ Министерството прошение, придружено съ медицинско свидетелство, да бъда освободена отъ занимаемата длъжность, въ същото прошение приложихъ документите си за 17 годишната си служба като учителка въ Стара-Загора, Габрово и Търново. Презъ октомврий получихъ съобщение, че се изпълня прозбата ми и се уволнявамъ. Следъ 11 годишна служба въ гимназията и 17 като учителка всичко 28 годишна служба на учебното поле, азъ се уволнихъ и се оттеглихъ на почивка. За мой заместникъ беше изпратенъ достойниятъ нашъ съгражданинъ, Г-нъ Атанасъ Илиевъ, който по-умело, по-систематически, като по-младъ и енергиченъ захвана и продължи започнатото отъ мене дело. Скратявамъ споменътъ отъ живота си до онова време, кагато всичко си тръгна редовно споредъ мъдрите наставления отъ София—Министерството. Скратявамъ, защото всичко, случивше се отъ тогава, е живо въ паметьта на всекиго, особено на Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
31 дейците въ учебното поле, между които съмъ се движила; оставямъ техъ на напишатъ нещо по-полезно и по- интересно Щ е спомена само за една радость, която развълнува утихналите ми чувства и ме събуди, като отъ сънь съ напомнянето на много мили за мене неща и случки; Тази радость беще, че доживехъ да видя въ 1906 год. 25 годишния юбилей на гимназията, на която азъ бехъ първа директорка; кой на мое место не би се радвалъ, да види труда си увенчанъ съ успехъ? Следъ уволнението ми пенсионираха ме—определиха ми добра пенсия, която претърпя изпосле различни фази: споредъ закона да се взема за базисъ сумата отъ заплатата на последните петь години отъ учителствуването, пенсията ми отъ 330 лева месечно спадна на 294 лева; съ следующия законъ да се взема целата сума отъ заплата на всички учебни години, пенсията ми спадна на 158.65 лв., причината на това е, че въ турско време заплатить на учителите беха малки (малки за сега, но големи за тогава),— азъ получавахъ 8 години 2500 гроша годишно, тази тогавашна заплата намали целата сума отъ учителствуването ми. Лани 1910 год. Народното Събрание, като признало, че старите учители отъ турско време с ъ онеправдани съ последния законъ; тъй като с ъ работили въ много трудни времена, прибавено било къмъ чл. 14 отъ закона за пенсиите нова алинея буква в; по тази прибавка пенсията ми се увеличи съ 80 лева месечно. Обаче, тази година същата камара унищожи буквата в и даде обратна сила на закона (подиграха се съ старите учители). Най-обидното е, че требва да повръщаме даденото за една година възнаграждение! Азъ треДигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
32 бва да повърна 960 левв! Имамъ да благодаря, че почнаха да ми удържатъ по 40 лева месечно, та ще изплатя сумата 960 за 2 години. Отъ 1 мартъ 911 азъ получавамъ по 118 лева пенсия. Отъ 1892 год. Ноемврий се започва моя тихъ, скроменъ, като на всека стара жена, обикновенъ къщенъ животъ; живея въ Ст.-Загора, летно време гостувамъ на синовете си въ София и Хасково; вземамъ участие, като частно лице, въ всеко ново проявление, ново и полезно предприятие. За да избегна бездействието, което ми е отвратително и ме мъчи, азъ решихъ да посветя останалото време отъ живота си за полза на моите стари сестри, съ каквото можа и до колкото ми позволяватъ силите и възрастьта. За тази цель захванахъ да превождамъ малки книжки съ религиозно съдържание отъ руски и французки; едни отъ тези книжки с ъ вече издадени, а други чакатъ благоприятно време. Членка съмъ въ следующите благотворителни дружества: ,,Добрий Самарянинъ", и въ двете „ Е н о рийски Братства въ Ст.-Загора" при църквитъ „св. Димитрий и св. Николай"; призната съмъ за почетенъ членъ отъ Благодетелното Ст.-Загорско Дружество въ София. Занимавамъ се съ ръкоделие, живея и чакамъ да бъда повикана отъ тамъ, за където е назначенъ всеки человекъ. До сега мисъльта ми беше концентрирана само въ миналото, което съ слаби, едва доловими за буйното младенческо въображение, черти, можахъ да възкръся удивителната епопея на народното ни, приготвено отгоре, възраждане. Старческата ми немощь изневерва на огненото ми желание: полезна да бъда на тебе, мило младо поколение и съ последнята, угасваща искра на живота ми. За тебе, надеждо на отечеството ми, за което рабоДигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
33 тихъ цели четиридесеть години, иждивихъ младежките си сили, за да поставя въ Ст.-Загора, въ България отчасти, едно камъче въ грандиозната основа на оня красивъ монументъ, който се изгради отъ съратниците ми на рисуваната отъ меня, епоха, епоха—достояние на едно тревожно минало, минало, пълно съ надежди на светли, едва доловими, идеали; минало, пълно съ свето-лучезарния образъ на единъ бленъ, реализиранъ съ изгреването и на политическата ни свобода, за която работихме, за която живехме и която Вамъ, младо, скъпо за насъ поколение, Ви подарихме; подарихме Ви заедно съ този кивотъ на завета—светлото бъдаще на разпокъсаното ни отечество отъ двуострия мечь на двуличната политическа операция, извършена въ Берлинъ въ 1877 год. Ние ратувахме, ние работихме за целокупна България, крайщата на която тъй немилостиво обрезаха политическите безсърдечни оператори. Вамъ, млади, оставяме да догонвате идеала, заветътъ на нашите, потънали въ мухола на забравата, младини. Може би, некой любопитни; пълни съ жара на бъдащето, да запитатъ своята прабаба—работница въ трънливото поле на прос в е т а т а - в ъ що се състои тоя идеалъ, бълнуванъ отъ едно същество, кандидатъ за гроба, което иска да направи моралното си завещание; което за изпълнитель на последнята си воля остава тебе, младо поколение! Ето заветътъ ми, ето завещанието ми: ти мой душе приказщецо, младо поколение, приведи въ изпълнение: Ние, вашите деди, работихме въ тъмните завои на робията; намъ бе запретено отъ зловещата стоглава—по-право— хиляднаглава хидра—тираниДигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
34 ята не само да говоримъ, но и дори да не помислюваме името: свобода, братство, равенство. За тия три словца, които днесъ с ъ тъй равнодушно изричани отъ устата ви, с ъ страдали хиляди мъченици изъ разните слоеве на обществото ни. И сега още слушамъ съ духовния си слухъ въздишките, риданията, писъците, предсмъртното охкане на треперящиге жертви по бесилките! Днесъ съ духовния си гледъ виждамъ конвулзийте на тия светии, когато се гърчаха подъ позорния стълбъ! Днесъ още слушамъ гласа имъ: гласъ въпиющий всредъ побеснялата турска сгань, гласа на Ст.-Загорските мъченици: Колю Ганчевъ, Господинъ Михайловски и др., който подъ голите саби и байонети на турския войникъ, каза последнята си воля, своя заветъ на обичния си народъ: „братя, отмъстете за насъ!" Велика Русия, великодушний царь Освободитель, Александъръ II, чу тоя гласъ, понесенъ чрезъ тока на безжичния телеграфъ и донесенъ до слуха му и изрече могущото слово: да грейне свободата! И ето величествена, лучезарна, облена съ кръвите на 100,000 хилядна руска жертва свободата се роди, треперяща, осмена и съ крилете на небесните херувими литна надъ отечеството ни, пеяща химна на благодарностьта къмъ Създателя горе на небесата, къмъ възродителя й долу на земята, нейния Отецъ — родитель — царя Освободителя. Потребно ми е перото на поета, четката на божествения художникъ — рисувачь, за да Ви представя обаята, тържеството, ликуването на насъ първите свидетели на свободата, когато гледахме окървавения и образъ, да лети високо въ хоризонта, а чистителната ръка на великия Царь-Освободитель, какъ съ сълзи миеше тоя окървавенъ ликъ и му придаде лика, образа на Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
35 Балканска Хубавица—Свободна България, окичена съ розитъ на Емса, които подъ развалините на Ст.Загора, подъ топовните гърмежи на Шипка, подъ огнилите кости на русина и българина, умрели, братски прегърнати, цъвнаха, за да сплетатъ, окичатъ венеца и, сложенъ отъ ръката на създателя й— Александра II — върху, неукрепналата й още отъ бурите на политическия аквилонъ—глава. Вижда ли се още окървавения ликъ на многострадална България отъ съвременните й потомци! Помнятъ ли съ нейните страдания отъ Вазъ, мои внучки и внукове? Не, мнозина отъ Вазъ не само забравихте, но едва ли спомвате за страданията на майка си, България! Още по-ужасенъ споменъ нося въ гроба, нося като поздравъ на моите починали съратници, тази зловеща истина, горчива за припомване, отровна за изказване. Нима моите уста, които възпеваха, изгревающата свобода, ще бъдатъ въ сила, кога напусна тоя светъ, да кажа: нашите и моите внуци забравиха България! Те еднакво обичатъ дори и далечща Австралия, отъ гдето имъ се праща привета на работника— „техенъ братъ". Те намразиха кръвния си роденъ братъ, за да обикнатъ тогова, когото не познаватъ; тогова, съ когото не с ъ свързани ни съ вера, ни съ езикъ, ни съ традиция. Нима на Паисия, на Софрония, на Неофита Возвели, на Неофита Рилски, на диакона Левски,—на тия светила на верския ни хоризонтъ, когато замина отъ тука и се срещна горе съ техъ, ще мога безъ срамъ на лицето, безъ завързване на езика, да кажа: верата, която ви движеше, тласкаше, опиваше до забравяне, до самопожертвоване, тая вера сега не се тачи, не се зачита за нищо отъ много отъ моите внуци и вашите правнуци! Нима мога каза, Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
36 че тая същата вера е подигравка въ устата имъ? Не, немамъ сили, да допринеса това разочорование на труженците за Българската свобода! Не, не мога имъ каза: мнозина отъ вашите потомци не обичатъ, не милеятъ народа си! Н е работятъ за свестяването на мнозинството, а всичките сили с ъ устремили къмъ подвига: работници отъ целъ светъ, сплотявайте се въ едно! Не мога изрекъ фразата: те с ъ наемни работници, не пазятъ отъ вълци грабители повереното имъ стадо. Простете ми, мили мои внучки и внуци, тия старчески излияния на наболелата ми душа! Едно ще ви моля: когато гоните общочовешкия идеалъ, не забравяйте, че сте българи! Когато изучвате съ възторгъ економическото „верую" на Маркса, Енгелса, на Максимъ Горки и др. съвремени гиганти на новомодната мисъль, незабравяйте и „веруюто" на Паисия и пр. ратници, които и сега викатъ: само чрезъ верата, само чрезъ Твореца се избавихме отъ турския и гръцки гнетъ, и само чрезъ нея, чрезъ Него ще бъдемъ избавени отъ новия гнетъ на духовната, на економическата, а политическата на нова робия, готвяна тъй неусетно, тъй бързо, тъй пламенно отъ мнозина Вазъ, моите внуци; робия, която не ще има край; робия, която ше бьде безъ зора; робия, която ще изтребе Българския народъ, Българщината отъ лицето на земята... Дано не се изпълнятъ никога тия мои тревожни бълнувания! Дано настъпи реакцията на това модно опиянение; дано своевремено отишлите надалечъ, се повърнатъ пакъ въ лоното на верата, на черквата, на забравеното Отечество! Дано гласътъ на умирающата ви баба намери отзвукъ въ сърдцата на Вазъ, мили мои, чада и внуци. Аминъ! Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора
Дигитална библиотека на Библиотека "Родина" - Стара Загора