ÍÀÉ-ßÊÈßÒ ÂÅÑÒÍÈÊ! ÁÐÎÉ 35 / 2015 ã.
ÈÇÄÀÂÀ Í× „ÐÎÄÈÍÀ 1860”-ÑÒÀÐÀ ÇÀÃÎÐÀ
Ìåñå÷íî èçäàíèå, öåíà 0.30 ëâ. e-mail àäðåñ: teen_stzagora@abv.bg, òåë. 0899 425 503
ТИХОМИР МИТОВ – УЧАСТНИК В „ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ“ „Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия.“ Лудвиг ван Бетховен Драги читателю, какво е за теб музиката? – радост, болка, мъка, откровение, усмивка... А за вас, музиканти? – целия ви живот... Тихомир Митов е един млад изпълнител, едва на 21 години от Ботевград, участник в „Гласът на България“. Той ми разказа за
Зов за помощ!
На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители
живота, проектите и музиката. Вярвам, че хората възприемат човек така, както той самият вижда себе си. Затова и нашият разговор започна със следния въпрос: Би ли описал себе си с три думи? Непредсказуем, Разсеян и Романтичен. Качества на един бъдещ творец. Продължава на стр. 2
Малката Гергана Емилова от град Стара Загора се нуждае от помощта на съгражданите си! Гери е на пет годинки и е инвалид. Претърпяла е четири операции на коленете и ѝ предстои още една на очите. Средствата за нея са събрани и операцията ще се извърши в София идния месец. Догодина трябва да отиде на рехабилитация в Полша и сумата, от която се нуждаят родителите на Гери е непосилна за тях. С майката на Гери, Татяна, може да се свържете на нейния личен номер: 0897 780812. IBAN на дарителска сметка: BG31FINV91502016536642 за FIBank. В нейна подкрепа се организира концерт. Благотворителният концерт (всички средства отиват в помощ на Гери) ще се състои на 13 ноември, от 19:30 часа, в Държавна Опера, гр. Стара Загора. За повече информация: daria9669@abv.bg P.S.: Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща! Екипът на вестник Teen’s paper
Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България. Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига навъзрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. Денят на будителите – 1 ноември, ще бъде отбелязан в Стара Загора с множество инициативи. Безплатни прожекции на филмите „Цар Самуил в битка за България“ и „Пътеки между слънцето и тъмнината“. Прожекциите на двата филма ще се редуват през целия работен ден от 10.00 ч. до 18.00 ч. 10.00 ч. Регионален исторически музей, 2-ро експозиционно ниво „Чук и пук“ – спектакъл за деца на Държавен куклен театър – Стара Загора 11.00 ч. Куклен театър
ñòð. 2
ТИХОМИР МИТОВ – УЧАСТНИК В „ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ“ които единствено дамата бе избрана да продължи участието си в шоуто. Как прие загубата? Мислиш ли, че тя вложи повече чувство в изпълнението си от теб? Не мисля… Показах най-доброто от себе си, вложих емоция и енергия. Зрителите го оцениха и това бе и най-добрата награда за мен.“ Хелън Келър е казал: “Когато една врата се затваря, друга се отваря, но често гледаме толкова дълго към затворената, че не виждаме тази, която се е отворила за нас”. Ти не се отказа, дори напротив, „Лято по две“ е твоето първо официално творение, след участието ти в музикалния формат. Разкажи ни малко повече за него. Чия бе идеята, текста, заснемането на клипа? „Лято по две“ беше един от текстовете, който ми предложиха. Допадна ми! Музиката е дело на Светoслав Къслев, текстът е на Evangeline, а за видео заснемането работих с Devil Cinema. Исках свежо, лятно парче, носещо положително настроение и усмивки. Страшно много искам да благодаря на г-н Александър Пеновски, благодарение на когото осъществих клипа на песента. Какво да очакваме в бъдеще? Искам да направя още няколко парчета до края на годината. Решил съм да експериментирам, това е моят стил. Според теб възможна ли е музикална кариера в България? С много труд, постоянство, упоритост и характер всичко е възможно. Много млади хора избягаха навън, отидоха далеч, само за да сбъднат своите мечти... Би ли ги посъветвал да се върнат в България и защо? За жалост, извън пределите на родината ни талантът се цени много повече. Ако там ги чака добро бъдеще, да не го пропускат.“ Би ли се обърнал с няколко думи към нашите читатели и твои фенове? Искам да благодаря на всички, които ме подкрепят, защото един изпълнител без фенове няма стимул да твори!
Продължава от стр. 1 От кога се занимаваш с музика? Как започна всичко...? Музиката е вътре в мен от много години. Помня как в детската градина всички деца си играеха, а аз исках само да си тананикам любими мелодии. По-късно, по време на ученическите си години, се записах на уроци при музикален педагог в родния си град. И така неусетно започна всичко! Как реши да се запишеш в музи-
Въпреки че не излизам пред публика за първи път, бях много притеснен, микрофонът трепереше в ръцете ми. Винаги на сцена изпитвам вълнение и притеснение. Относно журито, аз самият до последно не разбрах кой се е обърнал, прожекторите ме заслепяваха. Вероятно най-често задаваният ти въпрос е защо избра Десислава пред Наско от БТР? Смятам,че Деси е един изпълнител, доказал себе си във всички жанрове, и
кален формат и защо избра точно „Гласът на България“? Правилата и регламента на предаването са в основата на моя избор. Харесва ми това, че само гласът и таланта са важни. Вярвам, че човек не трябва да има големи очаквания, а напротив, важното е да пробваш. И аз направих точно това. Би ли ни разказал защо избра именно песента на Васил Найденов „По ранни петли“? Смятам,че трябва да се подкрепя българската музика, повече млади изпълнители трябва да го правят. За мен тази песен е символ на едно добро творчество. Би ли ни разказал и за първото си изпълнение на сцената на „Гласът на България“? Какво бе чувството, когато видя Наско от БТР и Десислава да се обръщат?
бих могъл да науча много неща от нея. Повратен момент бе двубоят срещу Асен, при който Десислава избра именно той да продължи в нейния отбор. Но твоята интерпретация на песента на Енрике Иглесиас „Байландо“ се оказа най-добрия и точен часовник за отбора на Орлин Горанов. Имaше честта да работиш с двама прекрасни български изпълнители - Десислава и Орлин Горанов. Би ли ни разказал малко повече? Предаването се снима на запис и точно поради тази причина престоят ми в отбора на Орлин Горанов бе за няколко часа. Имах огромното желание да си поговоря с него, но не успях. С “Ако музиката живее в теб, никой Деси сме в много добри отношения, тя не може да ти я отнеме!“ е прекрасен човек и ментор.“ Тихомир Митов, В нокаут битки бе изправен срещу участник в „Гласът на България“ Анна Петева и Светослав Славков, в Камелия Тодорова
ñòð. 3
Децата спират да четат в тийнейджърска възраст
И
нтере сът на децат а към книгите се губи в тийнейджърска възраст. Според проучване сред 1755 родители и ученици за техните читателски навици, колкото повече децата порастват, толкова по-малко време отделят за четене, информира lira.bg. Само 17% от тийнейджърите на възраст между 15 и 17 години четат редовно за удоволствие. При децата между 6 и 8 години процентът е много по-висок – 54. Той намалява с годините – 43% при тези на възраст 9-11 години
и 24% при 12 до 14-годишните. За сметка на това децата започват все по-често да посещават социалните мрежи. При възрастовата група 15-17 76% посещават социалните мрежи и 80% влизат в интернет през смартфон. При децата на възраст от 6 до 8 години – съответно 4% и 19%. Когато се съберат резултатите от всички възрастови групи, се оказва, че 71% от децата знаят, че трябва да четат повече за удоволствие. Същият е процентът и при родителите. Попитани какви книги предпочитат,
децата избират най-често такива, които ги карат да се смеят, следват провокиращите въображението и на трето място са историите с герои, с които момчетата и момичетата могат да се идентифицират. Четирима на всеки 10 родители мислят, че децата им изпитват трудности в намирането на подходящи четива. 33% са на мнение, че те имат нужда от насоки. Родителите на по-големите деца е по-вероятно да не ги е грижа дали те четат книги или не. Източник: dariknews.bg
ЛИЧНО МНЕНИЕ Всеки от нас се ражда на този свят и получава отрязък време щастие. Всяко поколение е различно и уникално по своему, но света се върти и ни доказва, че не е точно така. Колкото и да се стремим да не повтаряме грешките на своите родители, ние пресъздаваме наша собствена версия различна, но по своему и доста еднаква. Модерното време ни дарява с безброй много възможности, но и много отнема от нас. Нека разгледаме един от най-странните и неподражаеми български писатели, а именно Светослав Минков. Започва като диаболис - изобразява страшното и ужасното, в основата са свръхестествени явления и инфернални същества. Навярно ще се запитате каква информация носи тази статия, скоро ще изясня всичко. Нека разгледаме манифестната му творба ,, Разказ с витамини“. За тези, които са пропуснали прочита й, започва с пародийна реклама на витамините, в която се изтъква тяхното основно значение за живота на модерното човечество. Наблюдава се преход към
историята на гениален писател, който още от 3 годишна възраст се посвещава на литературата. Популярността му става изумителна сред другите. Коронната му книга е изумителен гений, тя е така пълна с витамини, че при прочита й всеки се чувства в изумителна физическа и психическа форма на духа и тялото. Говорим за такъв тип литература, която е много далеч от проблемите на действителността, тя създава илюзии, превръщайки читателите в лековерни роби.Това е манипулативно изкуство, насочено към подчиняване на масите. Нека сега да отворим широко очи и се пренесем в днешно време. Музиката, която слуша младото поколение е на нашето внимание. Текстовете в нея възпитават аморални и неистинни представи за света, любовта и живота. Всяка следваща нова песен се превръща бързо в сензация сред младите. Наблюдава се едно непрестанно цитиране на текстове в социалните мрежи. Чрез тези ограничени текстове и откраднати аранжименти и фрагменти , младите представят своята, „уникалност“ и идентичност. Този модел на поведение е от своя страна вид манипулация, коя-
то за съжаление е неразбрана, но супер ефективна. Да отвърнем поглед и се насочим към медиите. Колко от вас са забелязали,че имаме доста ограничен избор от предавания и филми. Предаванията стават сензация,чрез клюки,простащини и недостоверни факти. Младото поколение е в очакване на неочакваното, интересното и лесно за асимилиране ,ограничено зрелище. Сега, навярно разбирате сравнението,което представих с антиутописта Минков и неговото творчество. След Първата световна война е доказано, че големите постижения на науката, правят съществуването още по-проблематично. Човечеството е застрашено от самоизтребване от нежеланието от знание сред младото поколение. Лесното става практично и начин на живот, книгата е трудност и трябва да бъде отхвърлена и забравена. Литературата на Минков кореспондира с проблемите на днешното, за съжаление са малко тези, които отвръщат на тази дописка... Стела Иванова
ñòð. 4
Филип Димкоски (Прилеп, Р Македония)
Филип Димкоски принадлежи на най-новото поколение македонски поети. Първата му стихосбирка – ,,Най-питателни слова, от детска душа дарове”, беше наградена и отпечатана от издателство ,,Дата Песнопой” – Битоля. ,,Дъга на изконното начало” е втората му стихосбирка, публикувана от Градската библиотека – Прилеп, преведена на сръбски и английски език, и наградена с първо място на фестивала ,,Вознес” (,,Възнесение”) в Битоля през 2014 година. Творбите му са превеждани на английски, гръцки, български, хърватски, сръбски и словенски, публикувани са в множество сборници и списания в страната и в чужбина. Авторът е лауреат на много македонски и международни награди, сред които „Млада Струга“ на Стружките вечери на поезията, „Най-талантлив млад поет“ на Мелнишките вечери на поезията” в България, на наградите „Янош Сивери“ и „Станислав Препрек“ в Сърбия. Член е на групата „Поети на света“ в Чили. Свое едночасовно музикално-поетично претставяне имаше на фествила на изкуствата ,,Сараевска зима” през 2013 година в Босна и Херцеговина. През 2015 година е носител на първа награда за разказ, връчвана от сдружението ,,Одлики” (,,Особености”) – Битоля, и по този повод му предстои пътуване до Израел като посланик на любовта и приятелството, а посещението е под покровителството на Посланика на Израел в Македония, г-н Дан Ориян. Неговият разказ ще биде преведен и публикуван на иврит. На 17 октомври т.г. в Битоля му беше връчена наградата на Фондация ,,Такец” – ,,Млад автор без конкуренция”. Филип Димковски е творец, известен и специфичен с рецитацията на собствената си поезия и с начина на представяне на своите стихосбирки.
И КАМЪКЪТ ИМА ДУША Чува се ромонът на потока, чуват се и песните на птиците, и шумът на вълните езерски се чува, ала дали сте чували, че и той чувства и говори, дали сте чули досега, че и камъкът душа има? Ако беше толкова бездушен, такъв, какъвто си изглежда, когато слънчевия блясък отразява, едва ли би позволил на водата да го превърне в ситен пясък. Ако беше толкова бездушен, не би позволил на пътника да седи върху му, нито вятърът да го търкаля, нито тревата под него да гние, нито слънцето боите да му пие. Дълбоко някъде у него любов и топлина се крият, дълбоко в порите му хиляди приказки спят. Разговарям с камъка, гледам го и в мислите си сам се смея – та ако нямаше камъкът душа, нямаше за него да пея. (Превод от македонски Иван Топалски)
СЪРЦЕВИНА Много хора пеят за любовта, за нейната сила и мощ, пеят за девойките и момците, които са им нужни като въздух - ден и нощ, ден и нощ. Други пък, пеят за изгубените, за близките, чиято смърт им носи тъга и мъка. Тяхното отсъствие ги мъчи
и онзи, който пише, знае да пише и да плаче. Трети пък оплакват Татковината, от която са далече, далече... И затова седят в тихите нощи и за Татковината пеят песни. А аз пея за моята майка, която ми дари живот, за природата в моите песни пея, за майката, която е господарка на живота. И когато седя в затворената стая, където маминият аромат ухае, искам да хукна към двора и да се сгуша в красотата на природата. Когато не говоря с природата, душата ми тъгува, силата на природата е моя въздух като вода, като хляб тя ми е нужна. Иска ми се да завеят ветрища, със свежест гърдите ми да се напълнят и всички цветни мириси в душата ми да се подслонят. Нужен ми е дъжд, да плаче с мене, и потока бърз ми трябва, за да ме препълне с песни. Обичам дърветата, и клоните, и листата. Дървета да ми шумолят, гранките с вятъра да танцуват, а сочните зелени листя да ме милват по лицето. Нетърпеливо чакам да зърна глухарчето, чиито цветчета се носят към ведрото лятно небе, искам да дишам въздуха, с мирис на люляк и шибой. Слънцето ми трябва, да ми подари светлината, а небето ми носи душевна хармония със звезди и месечина. Жадувам цветове, мирис на земя и свобода, жадувам живот, който всеки ден природата ми подарява. (Преведе от македонски Катя Ерменкова)
ñòð. 5
Христо Петрески е роден на 4.02.1957 г. в Крушево. Дипломира се в Университета «Св. Св. Кирил и Методий» - Скопие - магистър в Института за македонска литература. Доцент в Университета ESRA Париж-Ню Йорк-Скопие. Журналист и писател. Работил е в редакциите на «Студентска дума», «Млад борец», «Радио Скопие» и «Нова Mакедония». От 1982 година е основател и директор на Издателска къща «Феникс» - Скопие и Фондациятата за научна и културна издателска дейност «Македония презент» - Скопие. Член е на Съюза на журналистите в Македония и на Съюза на македонските писатели (СМП) от 1985 г. Един от основателите на списание «Стожер» и фестивала «Празник на липите», организиран от СМП. Понастоящем е главен редактор на списанията «Посока» и «Литературна Академия». Творчеството му включва поезия и проза за деца и възрастни, публицистика и литературна критика. Автор е на книгите: Поезия за възрастни: «Огледало» («Съвременност» - Скопие, 1979), «Щит» («Мисъл» - Скопие, 1985), «Чуждо тяло» («Македонска книга» - Скопие, 1990), «Каменен език» («Феникс» - Скопие, 1996), «Стъклен ключ» («Феникс» - Скопие, 2003), «Пантомима» («Феникс» - Скопие, 2009) и др. Поезия за деца и юноши: «Бонсай» («Детска радост» - Скопие, 1993), «Бял петел черен вятър» (скоропоговорки, «Детска радост» - Скопие, 1992), «На умните не им трябват стълби за качване» («Феникс» - Скопие, 2008). Проза за деца и юноши: «Любов плюс» («Детска радост» - Скопие, 1993), «Скопският трамвай» («Феникс» - Скопие, 1996), «Най-голямата тайна» («Феникс» - Скопие, 2004), «Детето което искаше да стане пчела» («Феникс» -
Христо Петрески ПОГРЕШНА ВРАТА Това не е вратата, през която влизаш или излизаш. Това трябва да е някоя съвсем друга врата, която нито е отключена, нито пък изключена (заключена), защото не съществува никъде, а ти напразно чакаш да се отвори от само себе си, като карта, която очакваш, като обичан човек, когото искаш да видиш, като стих, който сам си написал и който сам за себе си пръв ще прочетеш.
Скопие, 2010) и др. Проза за възрастни: «Магазин за чист въздух» («Мисъл» - Скопие, 1988), «Добрият дявол» («Феникс» - Скопие, 1996), «Трета среща» («Феникс» - Скопие, 2010) Творчеството му е застъпено в много антологии и сборници. Награди: За стихосбирката «Каменен език» - награда Ацо Шопов, за журналистика - награда «Кръстьо Петков Мисирков», за книгата «Скопският трамвай» награда «Васил Куноски», за книгата «На умните не им трябват стълби за качване» - награда «Ванчо Николески», награда Кръсте Чачански - 2011 г., за книгата с разкази «Пирамида. Лабиринт», награди на СМП, на Културно-просветната общност на Македония, първа награда за хайку в Мелник и много други. Преведен е на следните езици: сръбски, хърватски, словенски, български, френски, английски, немски, словашки, албански, турски, руски и др.
ПОГРЕШНО МАСТИЛО Това не е тъмносиньото мастило, с което се бият печати, нито червеният професорски молив, с който се отбелязват само грешките. Това не е нито бяло мастило, нито сух знак за царски писма. Това е невидим кармин от сочни устни върху твоите бузи. Не си измивай никога ръката след поздрав със свято лице. Никога не забравяй целувката на старата си майка, нито почукването по рамото с ръката или с бастуна на твоя попрегърбен баща, защото те вече са по-редки, защото ти им вдъхваш смелост и ги ободряваш. превод: Ваня Ангелова
Цветът на есента ”Беше септември. Последните дни на месеца, когато всичко се натъжава без някаква конкретна причина.” Есента обагря цялата си природа в жълтите си премени. Оцветява гората, земята, листата, сърцата. Кара ни да живеем, макар и за малко, с носталягията за слънчевите дни и любовта към последното уж незабравимо лято. Тя по своему украсява с пъстрия си килим и всява в нас както чувство за спокойствие, така и една дразнеща монотония за предстоящите скучни и еднообразни дни. Отново довежда при нас и дъжда и вятъра и листопада. Позволява ни отново да се докоснем до есенната съвършеност. Посрещаме я с всичките и хубави и лошо промени. Припомняме си отминалата есен, сбогуването с закачливите птичи песни. Дъждът променя цялата обстановка: капчиците дъжд танцуват по всеки цвят на листа, лишават ни от пламенното слънце,
натъжават деня и ни карат да се впуснем в дълбоки мисли. А те винаги се разпиляват точно както вятърът разпилява есенните листа и никога повече не ги събира на едно място. Забързаният човек, погълнат от ежедневието, не вижда красивата мъгла в унисон, отразяващите се есенни цветове в похабените и празни очи на обикновените минувачи. Дария Иванова
ñòð. 6
От тях и мен - за вас! В големия град... Всяко едно дълго пътуване започва с една, единствена стъпка – първата. Нека новата ми рубрика „От тях и мен - за вас“ бъде едно вълнуващо приключение за вас, нашите читатели. Мечтайте, пътувайте, откривайте нови светове пред себе си заедно с мен. Нека заедно открием колко малък е светът в действителност.
Глазгоу – най-големият град в Шотландия ще бъде нашата първа дестинация. Тук слъцето е рядкост, влагата - упорита, разходката - мираж. Какво хубаво остана? Топлата приятелска прегръдка, милият разговор с мама по скайп, удовлетворението от последната написана дума в есето, изстраданата последна изпитна минута, пристигналият колет от дома – всичко това стопля студените дни далеч от вкъщи. Какво ли прави престоят ни тук вълнуващ? Срещата с много нови и различни хора? До̀ сега до разноцветни култури и традиции? Нашата първа спирка е страринният Глазгоуски Унивеситет основан през 1451. Унивеситетът е мечтано място на много български и чуждестранни студенти. “Via, Veritas, Vita”, или с други думи „Пътят, Истината, Живота“ е мотото на това чудновато място, където преди няколко години преоткрих себе си. Никога няма да забравя момента, в който видях този дворец пред очите си. Никога няма да забравя и онези първи така вдъхновяващи лекции. Но нещото, което ме кара да се гордея изключително много е българският ни дух, тук на 2500 км от дома. Всеки празник бива отбелязан подобаващо, всяка традиция бива спазена. Народна музика звучи, хоро се вие… Драги читателю, ще ти издам една малка тайна. Тук започнах да ходя на
български народни танци и едва тук научих „сложните стъпки“. Колко малък е светът, нали? Често задаван въпрос между нас, българите чужбина, е: ще се върнеш ли в България някой ден? Отговорът е ДА! (без да се замисляме) . Тук може всичко да е подредено, хората да са финансово независими, но сякаш чувството е различно, чужбина не е твоя родина и никога няма да стане. Пълноценен и истински човек се чувства у дома поне при мен е така!!! Нека продължим нашата разходка из големия град. Втората ни спирка са Ботаническите градини, разположени близо до университета и прекрасно място за разписване на някоя нова лекция. Всеки един голям град е като малък цирк – навалици, шум и трафик. Градините сякаш са оазисът на Глазгоу. Спокойно, красиво и винаги зелено място за разходка. Няколко зали там ни представят разтителността в цял свят. Представете си, че сте в джунглата, само една стъпка ви дели от пустинята и т.н. Глазгоуските слънчеви дни там са прекрасни. Време е за едно кафенце, нали? Често може да чуете, че тук кафетата не са като нашите. Тук всеки пие по едно бързо кафе на крак и продължава със задачите си за деня. Пишем отсъствие на милия разговор с приятел на чаша горещ шоколад в дъждовен ден. Като едни градски хора е време да се отправим към центъра на Глазгоу. Покупки? На правилното място сме, особено по Коледа! Също така центърът ще ви впечатли с интересната си архитектура, много стилове събрани на едно място. Помня един мрачен ден, в който ме попитаха: „ Къде е красотата на Глазгоу?“, зачудих се... Отговорът, който получих, бе: „Архитектурата му, особено на центъра. Погледне нагоре към небето и ще видиш как всяка една сграда е уника лна, вместо познатите ни тухли, на покрива на всяка постройка се издига скулптура или някаква друга украса. Моята любимка е наперенат а , к р а с и ва и разноцветна сграда с украса паун, светеща нощем. Глазгоу е дъждовен, но посвоему е един красив град. Драги читатели, изморихте ли се вече? Нашата разходка за днес приключи, но ще я продължим точно след месец. Поздрави от Глазгоу!
ñòð. 7
Последно Сбогом! - Бихте ли ми подали картата моля? - Сега трябва да се качите горе - медицинската сестра ми показа стълбите и ми нареди да се кача до доктора. В главата ми беше каша и самата аз не можех да вляза в хармония. Очите ми бяха червени и вече всички надежди, които ми бяха останали се изчерпваха. Но това беше моята съдба! – И стаята на доктора е 117. Няма как да се объркате. По коридора, вляво. Трябваше да се редя на опашките пред болниците, да чакам за малко внимание, а най-лошото беше, че единствените хора, които ме заобикаляха почти бяха изгубили разсъдъка си. Пред кабинетите на докторите, лекуващи онкоболни, имаше много хора. Всеки с различно заболяване, в различен стадии, с различна история – всеки беше преживял нещо необикновено. Всеки имаше някаква история и всеки се редеше на онази опашка, за да се излекува и да продължи да пише книгата на живота си. На дългите опашки се нареждаха малки деца – 10-11 годишни хлапета, които не бяха видели нищо от живота... като дъщеря ми. В този период от живота ѝ, когато разцъфваше, когато трябваше да опознае гадната страна на живота и да сe опита да я живее ръка за ръка с добрата, аз, майка ѝ умирах. И това не беше най-лошото. Тя виждаше, че косите ми капят, от ден на ден пожълтявах, ръцете ми не можеха да се движат, ... и още куп симптоми на тази убиваща болест. Виках, крещях, съжалявах, псувах... и какво? Болестта се разраства. И не ме болеше толкова за мен, колкото за нея. Ще трябва да я оставя в света на лъжите и ”добротата”, където хората в честите случаи бяха с огра-
бени души и грабеха от нещо чуждо, може би още живо, за да се върнат на тази земя. Когато удари моят сетен час, ще трябва да оставя дъщеря си да живее със съпруга ми – мъж, изпаднал до толкова, че намира себе си единствено в алкохола. Дори преди няколко години накарах детето си да търпи последствията на моите грешки. Преминах през един пагубен развод, който дълго време ме караше да се отчайвам и съжалявам. И когато най-накрая се съвзех, ракът ме повали. Или ме поваля? В процес е. Най-много мразя след дълго чакане на опашките, да влизам при докторите и те да изразяват шанса ми за живот в проценти. Не мога да променя моята съдба, нито ничия. А дори ако можех, бих променила всички други лошоизписани камъни, само и само животът на Земята да е по-добър. Ангелът ми даден от Бога, често ме пита дали има живот след смърта, дали ще мога да разговарям с нея или да я прегръщам както в сърцераздирателните моменти. Такива въпроси оставят винаги безмълвна една умираща майка. И такива моменти ми даваха сили да продължавам да ходя и да се редя на опашките. Когато човек се докосне до най-лошото, все си казва „Болен народ, болни хора...”. Винаги ги е имало, просто в такива моменти започваме да се интересуваме от тях. Все отговарям на дъщеря си, че ще я посещавам, когато най-много има нужда от мен в сънищата й. И след това й казвам, че ако тя продължи досегашния живот, който сме
НАУЧИ СЕ ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ Днес е твоят 18-ти рожден ден, миличка. Дълго се чудих какво да ти подаря и разбрах, че няма нищо по-хубаво от това да ти кажа колко те обичам. Благословена и щастлива съм да се нарека твоя майка. Ти си моята гордост! Моята опора. Моята сила. Моята красота. Моята любов. Като твоя майка, аз искам само най-доброто за теб. Ти ще направиш свои грешки. И днес, когато навършваш пълнолетие, искам да ти дам някои съвети, които да ти помогнат да вървиш напред. Научи се да обичаш себе си, но не бъди егоист. Ако намериш истински приятели, дръж ги близо до себе си. Не съди никого! Но бъди готова ти да бъдеш съдена. Отстоявай мнението си! Бъди честна! Никой не може да ти вземе това право. Бъди любезна и отзивчива! Радвайсенамалкитенеща!Тесапоследнотоубежищенасложнитенатури. Не губи себе си само защото си открила някого! Ще се сблъскаш с много проблеми. Това не означава, че всичко свършва. Винаги има решение. И знам, че ти ще вземеш най-доброто. Научи се да бъдеш щастлива в собствената си кожа. Не се страхувай от грешките си. Само така можем да се научим. Прави добро, без да очакваш нещо в замяна. Добрите дела носят щастие!
водили, ще я посещавам по-често. Тя започва да плаче и да ме моли да не я оставям, че съм й нужна, че животът нямал смисъл без мен. Но как да обясня на едно малко дете, че животът на майка ѝ е към своя край, че няма да ме вижда вече, че няма да мога да я прегръщам и вечер да я целувам тайно, докато тя спи? Как да ѝ обясня, че опората след моя изживян живот ще е друг човек, на когото я поверявам? Не мога да я оставя да се буди вечер и да ѝ е трудно. Но жалкото е, че аз не мога да се излекувам. Твърде напреднала фаза на болестта съм и единственият начин да живея е като ме оперират. Но тогава психиката ми не го позволяваше. Да съкращавам лично аз шанса си за живот…. Едно на милион?! Да… Но дъщеря ми има по-голяма нужда от мен.
- Губи много кръв. Бързо я качете ... - последното нещо, което чух преди да изпадна в безсъзнание. Дъщеря ми ме беше намерила на пода в кухнята на сутринта и беше извикала линейка. Съседката я беше прибрала от болницата. След две седмици се надигнах на крака и се прибрах у дома, но вече все по-зле. Не мога да ходя.. Очевидно скоро наближава сетният ми час... Дария Иванова
Доверявай се на интуицията си! Винаги ходи с гордо вдигната глава! Увереността е привлекателна. Плачи, когато ти се плаче. Няма нищо срамно в това. Извинявай се! Това не е признак на слабост. Бъди благодарна за всяко едно нещо, било то зло, или добро. Рано или късно хубавите неща ще се случат! Не се сравнявай с другите, защото никога няма да има някой като теб, единствена моя! Никога не се страхувай да споделяш с мен! Научи се да приемаш и вярваш на комплименти! Ти си красива! Намирай положителното дори и в най-трудната ситуация! Тепърва ти предстои да напишеш страниците на своя живот. Постарай се те да бъдат изпълнени с повече щастие. Не забравяй, че домът е там, където те обичат! Тук винаги си у дома. Вярвай в себе си! Ти можеш! Осъществи мечтите си! Всяка майка иска нейното дете да е добре и да е щастливо. А аз съм най-щастливата майка! Бъди внимателна с кого споделяш тревогите и щастието си! Бъди отговорна за постъпките си! Животът е като късо кафе. Изживей го както на теб ти харесва. И помни, че те обичам безкрайно! Честит рожден ден, мила моя! С цялата ми любов: мама Елена Георгиева