ñòð. 2
В ТЕХЕРАН ИЗЛОЖИХА РИСУНКИ НА ДЕЦА ОТ КАЗАНЛЪК Продължава от стр. 1 В Музея на мира в Техеран, Иран, бе открита международната изложба „Мир на Земята”, в която взеха участие и възпитаниците на школа по изобразително изкуство „Живопис“ към ОДК „Св. Иван Рилски“ – Казанлък. Поканата за участие бе отправена от посолството на Република България в Техеран. Талантливите млади художници от Казанлък нарисуваха и изпратиха 15 красиви творби, посветени на световния мир, като отразиха своите представи за мира и смисъла от опазването му. Организатори на изявата са Музеят на мира в иранската столица, съвместно с българското посолство и Образователен център за деца
Hadis. Идеята на изложбата е да вдъхне повече оптимизъм и надежда на обществеността от ужасните последици от войната. Казанлъшките деца с радост подкрепиха тази благородна кауза за превръщането на нашата планета в едно по-добро място. Представени са над 50 произведения на деца между 6 и 16 години от школи по изкуствата от България и Иран. На откриването на изложбата са присъствали зам.-министърът на енергетиката на РБ – Жечо Станков, посланикът на РБ в Техеран – Христо Полендаков, Цветелина Бориславова, както и представители на Министерството на външните работи, медийни представители, членове и
Татьяна Гриднева, журналист и преводач
доброволци на Музея на мира. Чрез тази инициатива се дава възможност да бъде показан таланта на българските деца, както и за взаимното опознаване на народите на България и Иран и за изграждането на нови културни „мостове” между тях. В Благодарствено писмо до ОДК – Казанлък, организаторите благодариха на младите казанлъшки творци, чиито рисунки възхитиха иранската публика със своите искреност, чистота и универсални послания и, не на последно място, с художественото майсторство. Всички деца, участвали със свои рисунки, ще получат сертификати за своя принос към каузата за световния мир.
Академията, за да участва в похода към Бухар. Заминал за Туркестан и като командир на рота се отличил в боевете при аулите Ухум и Хаят, при щурма на Чапан-Атинските възвишения под Самарканд, Ургут и при Кара-Тюбе. През 1870г. Каразин отново се уволнил с чин капитан. От тогава започва литературната и художествената му дейност, на които посветил и целия си живот.
На Балканите
Храбър офицер, репортер, художник Николай Каразин разказал в рисунки и записки за връчването на опълченците на Самарското знаме, станало светиня за българския народ. Николай Каразин е храбър офицер и един от първите руски военни кореспонденти. Той присъствал на връчването на Самарското знаме на българите. Рисунките с туш, които направил по време на Самарската експедиция и последвалите пътувания в Средна Азия, са експонати от колекцията на Петър Алабин, дала началото на нашия краеведчески музей. Тези работи отдавна не са били експонирани, а името на художника е неизвестно за мнозина. Опитваме се да запълним тази празнина, все пак Николай Каразин като никой друг е достоен за това да бъде помнен от потомците. Николай Каразин е роден през ноември, 1842 година. Появил се на бял свят малко след кончината на знаменития си дядо – Василий Каразин, известен обществен и държавен деятел в края на XVΙΙΙ и в първата половина на XΙX век, многостранен учен и изследовател, приятел на Радищев и Жуковски. През 1862 година Николай Каразин служил като офицер в Казанския драгунски полк. За полската кампания бил награден с орден „Св. Анна“ ΙV степен с надпис „За храброст”. В 1865г. се уволнил с чин щаб-капитан и постъпил в Академията по изкуствата, където две години работил под ръководството на известния баталист Богдан Вилевалде. През 1867г. напуснал
В Сръбско-турската (1876 – 1877) и в Руско-турската (1877 – 1878) войни Каразин бил военен кореспондент-илюстратор. По време на първата война служил в доброволческата армия на ген.Черняев и изпращал до Петербург завладяващи със съдържанието си коресподенции и рисунки. Скиците му с перо, молив и акварел от натура показвали ярки картини от походния и боен живот на нашите (руските) войски на Балканския театър на военните действия. Тези илюстрации се публикували в най-добрите чуждестранни издания и донесли на Каразин слава. В началото на 1877 г. той отново е на Балканите. В това време за първи път в театъра на бойните действия били допуснати кореспонденти от различни вестници и списания. Те Николай Каразин наброявали около 50 човека, от които 26 били руснаци, а сред тях – кореспондент едновременно на в. „Ново време”, списанията „ Нива” и „Всемирна илюстрация” бил Николай Каразин. Той разказал в рисунки и записки за връчването на опълченците на Самарското знаме, превърнало се в светиня за българския народ. През юли 1877г. на страниците на „Илюстровани хроники от войната“ (притурка към „Всемирна илюстрация”) била поместена картинка, изобразяваща атаката на турския монитор с миноносната шлюпка „Шега”, командвана от лейтенант Скридлов. Продължава на стр. 3
ñòð. 3
Храбър офицер, репортер, художник Продължава от стр.2 Тя е забележителна с това, че в последния ѝ екипаж тогава служил и бил ранен художникът-баталист Верещагин. По време на Освободителната война в България Каразин се запознал с много известни личности, между които ген. Скобелев, Петър Алабин – първият след Освобождението губернатор на Софийски и Орхонски санджак.
Летописци на Самарската експедиция На Николай Каразин отново се наложило да се срещне с известния самарски общественик от времето на формирането в Самара на научна експедиция под ръководството на „анфантерибъла” на царското семейство, внук на Николай Ι, Николай Константинович Романов. В нашия град (Самара) този своеволен младеж бил изпратен заради любовната му авантюра с американска танцьорка. Между другото, Николай Константинович е първият от фамилията Романови получил висше образование. Увличал се от идеята за строителство на Туркестанска ЖП линия и възможността да се използва р. Амударя като воден път до Каспийско море. На изследването на тази река била посветена ръководената от Великия княз експедиция, получила заради мястото на организирането ѝ името Самарска. През 1874 – 1879 г. императорското Руско географско дружество предложило Каразин като добър познавач на Средна Азия да вземе участие в научните експедиции за изследване басейна на Амударя. Николай Столетов, възглавил първата експедиция, отбелязал в своя отчет: „ От художника бе съставен голям албум с повече от 100 рисунки и типографии, изящни и живи илюстрации на Аму-Даринския край.” Знаменитата Самарска експедиция позволила на Николай Каразин добре да изучи Централен Туркестан, особено планинската му част. Вторият художник, присъединил се към Самарската експедиция, бил нашият земляк Николай Симаков, създал ескиза на Самарското знаме, предадено от Петър Алабин на българските опълченски дружини,
Млади приятели, ако и вие желаете да поздравите вашите близки на страниците на вестник „TEEN’S PAPER“- това можете да го направите, като ни пишете на е-mail: teen_stzagora@аbv.bg
недалеч от град Плоещ.
ния и много невключени в тях статии в списания и вестници, очерци, разкази – такъв е обемът на литературното му Ценно наследство творчество. Николай Каразин е погребан в НиколНиколай Каразин, по височайша воля, през 1880 г. бил командирован в ското гробище на Александър-Невската Туркестан за съставяне на ескизи към лавра в Санкт-Петербург. картините, които му поръчали да нариУтрото на трети март сува натема Похода на руските войски в Хива и Бухара. В резултат били създадени 7 големи батални картини, в т.ч. Във утринната тишина на този трети март „Превземането на Ташкент”, „Влизането спокойствие и мир излъчват небесата, на руските войски в Самарканд, 8 юни, но още помним ние достойната ви смърт, 1868г.”, „Превземането на Махрам”, поборници, загинали за свободата. „Хивинският поход, 1873г.” Този трети март, на утринта във тишината, От това време, 1881 – 1882г. според и днес не липсват проблеми в битието. свидетелствата на известния Самарски Но душите ни, чрез вас познали свободата, краевед Татяна Алексушина, датират рисунките му с туш, които се пазят в за вас молитвите си пращат към Небето. Самарския художествен музей. Сред ми- Ще кажат хората: – Какво, един нормален ден - ниатюрите има и посветени на градовете и народностите в Самарска губерния. цъфтят дърветата, че ранно слънце грее. Наследството, оставено ни от Николай Николаевич Каразин, починал през 1908 Той нормален е за нас. Чрез вас е епохален, че днес във свобода един народ живее. г., е огромно. Живописните и графичните му произведения се пазят в повече 03.03.2016 год. от 50 музеи и галерии в страната и в частни колекции в чужбина. Два пъти Превод Антонина Димитрова издадените 20-томни събрани съчине-
Стадион „Берое“ бе домакин на Маратона на четенето ’2016 в Стара Загора
Продължава от стр. 1 Рекорден брой участници се включиха тази година в XI Маратон „Четяща Стара Загора“ `2016 в Стара Загора. В Маратона на четенето в Стара Загора участваха над 150 партньорски организации, 32 училища, 19 детски градини, 21 читалища, 6 културни института, 6 социални заведения, както и Община Стара Загора, кметства в общината, Тракийски университет, школи, спортни клубове, офиси, служби, неправителствени организации и книжарници. Двойно повече от предишни издания
бяха сцените, местата на четене и читателите.Международният ден на книгата – 23 април, се чества от 1996 г. по инициатива на ЮНЕСКО като признание за ключовата роля на четенето за обра-
зованието и развитието на личността. Отбелязва се в цял свят от различните правителства, неправителствени организации и културни институции, обвързани с книгата и литературата.
ХІ-тият Маратон „Четяща Стара Загора” се организира в партньорство от библиотека „Родина”, Регионална библиотека „Захарий Княжески” и ФК „Берое” под надслов „Чети и спортувай“.
ñòð. 4 А ТА НАС Я НЕ В
П РЕ Д С ТА ВЯ:
Когато музата повехне
Златина Тодорова е родена на 19 юли 1994 год. в София. Завършила е 9-та френска езикова гимназия ,,Алфонс дьо Ламартин’’ в София с хуманитарен профил БЕЛ с френски и испански език. В момента следва българска филология в СУ ,,Св. Климент Охридски’’ с паралелно изучане на руски език като втора специалност. Нейни любими български поети са Валери Петров, Мария Донева, Блага Димитрова, Дамян Дамянов. Освен от художествена литература силно се интересува и от астрология и езотерика. Най-пълно се открива в цитата от филма „Влюбеният Шекспир’’: “I - will have poetry in my life. And adventure. And love. Love above all.”
Kогато вече няма има и пълно е със празни липси, стихът в пашкулче се обвива, изтрива всичките си мисли, когато има само погледи, мълчанието зад тях говори, от римата остават спомени чиито рани – незатворени. Kогато строфите пресъхнат (потъвали преди в соленост) сълзите някой е изтръгнал, след него всичко е сломено, когато музата повехне и всеки ред загуби смисъл, остава да живее ехото поет да бъде, ала скришом…
Георги Стоянов е студент по психология, четвърти курс в СУ „Св. Климент Охридски“. Роден е на 17 март 1993 г. в град Казанлък, където завършва гимназиалното си образование с профил биология в ПМГ „Никола Обрешков“. Лауреат е на националната олимпиада по български език и литература за 2012 година. Награждаван е с грамоти от няколко национални литературни конкурси. Заедно с Атанас Янев създават Литературен кръг „Аполон“ през 2015 година и понастоящем участват в него.
Време. Нямам време. Нямам време. Отначало времето не ми стигаше, за да карам новата си кола за удоволствие. После времето не ми стигаше, за да обръщам внимание на момчето си. Нямах време да се смея. После нямах време да плача. А сега нямам време да стоя и да ви обяснявам... Ахх! Развалям се. Като крехка купчина лего. И навсякъде задачи, задачи, задачи... Вчера имах задача, днес имах две, а утре имам три. В три следобед започва края на втората задача, а аз нямам време за началото на третата. В третата пета от третата нямам вече време за седмата осма от третата и... денят свърши. Отиде си. Хваща ме сън, а аз съм нощна пеперуда в сънищата си. Само че не помня къде отивам и какво правя. А, времето. Спомням си го, когато то беше при мен. Колко хубаво беше! С нашивки златни по ръкавите на черното палто, с униформа, сякаш имаше да върши дейност. Войник. Или по-добре – морски пехотинец. А едно такова, уж го видиш с периферията на окото си, абе, знаеш че е там. Приблизително. Знаеш къде. Но колкото и да го дебнеш, да се извърташ рязко, то все се е скрило на друго място. Или зад гърба ти, или над тебе, или зад шкафа, шмугва се бързо, като мишка, като гущер... И никога не мога да... да го докосна.
Времето остана на своя кораб и когато поглеждах към небето, то винаги беше там, но много далеч. Имаше го като точка, а друг път ми се струваше, в планината например, докато гледам скалите, аз просто съм до ръкавелите му. Толкова грамадно можеше да бъде. А сега го няма. Пия коктейл след коктейл, понякога чисто уиски и отварям бутилката с надежда да го открия вътре. Но минава... какво минава, две или три задачи... И бутилката е празна, капки малц се въртят в долния му край, ей така... Но времето го няма. И вече не го търся. Не, нямам време за това. Предпочитам да стоя вкъщи, защото в офиса също няма време, ама там даже по-няма време. И преди да отворя поредния имейл за конференция в Гьотеборг, осъзнавам за миг... Кървав миг, член от тялото на времето, изтръгнал се с болка от него... В предсмъртни мъки то крещи, преди да заглъхне. И този крясък в този миг ме осени със своето име: Смърт. Така аз чух за кратък миг смъртта. След това... Сега вече... Нямам време за нея.
ñòð. 5
Имат ли бъдеще младите хора в България? Колко от вас сте се питали дали нашите млади хора имат бъдеще в България? Могат ли да постигнат мечтаната кариера? Могат ли да бъдат финансово независими? Могат ли да бъдат щастливи в родината си? За да отговоря на част от тези въпроси, направих малко проучване сред младите хора, студенти в България и в чужбина. Вижте както споделиха те:
С кои три думи бихте описали един „УСПЯЛ ЧОВЕК“? „Щастлив, обичан и независим“ „Амбициозен, разсъдлив и отдаден“ „Обичан, щастлив и деен“ „Щастие, удовлетворение и свобода“ „Семейство, здраве, доходоносна и сигурна работа“ „Щастлив, уравновесен и упорит“ „Здрав,семеен и усмихнат“ „Финансово подсигурен, щастлив в личен план и имащ ясна цел в живота си“ „Щастлив, пътувал и активен“ „Семейство, стабилна кариера, сбъдващ собствените си мечти“ „Ефективен, упорит и неуморим“
Според Вас младите хора имат ли бъдеще в България? И защо? „ Да, защото България винаги ще е „вкъщи“ и защото промяната и развитието на държавата ще са възможни благодарение на младите хора.“ „Не. Прекалено корумпирана власт и висока престъпност.“ „Да! Професионалното им развитие би могло да бъде малко по-трудно отколкото в чужбина, но абсолютно не и невъзможно. Далеч от „вкъщи“ човек трудно може да се почувства истински щастлив!“ „Бъдещето на България зависи от младите хора, а не обратно! Но в точно този момент България не е място, което предлага достатъчно
на младите хора!“ „Имат, но е трудно, защото дори с нужните квалификации, човек трябва да се пребори.“ „Според мен само определена, сравнително малка група от млади хора имат перспективно бъдеща в България.“ „Зависи какво ще стане следващите десетина години!“ „Бъдеще имат, но реализацията им ще им коства повече усилия, защото от прекалено много места са саботирани.“ „Имат, едва когато се борят за него, вместо да се оплакват каква ни е държавата...“ „Да, защото страната ни постоянно се развива, и точно младите са тези, които ще помогнат за нейния бъдещ успех.“ „Младите хора имат бъдеще в България, тъй като България се развива в момента и има глад за специалисти по различни специалности, а и никъде човек не може да се почувства толкова добре колкото в родната страна.“ Вие виждате ли своето бъдеще в България? „Да, аз се виждам да преподавам генетика след дълга кариера на изследовател в областта.“ „Да, бих желала да се развивам в България!“ „Да, определено!“ „Да!“ „Не“ „Определено да! Уча в чужбина, но вече трета година само мечтая за момента, в който ще се върна „вкъщи“!“ „Евентуално след няколко години бих се върнала, след като съм натрупвала достатъчно знания и опит, за да мога да допринеса за развитието на държавата си.“ „Надявам се, че да! :-)“ „В определен момент от бъдещето ми – ДА!“ „За момента - не. Но нищо не се знае.“ Мили читатели, как бихте отговорили Вие? Тук няма правилен или грешен отговор! Ние сме писателите на собствената си житейска история... Камелия Тодорова
Нанси Борисова
България е в моето сърце Да, България е в моето сърце! И не, това не са от онези гръмки думи, които псевдопатриотите използват, за да впечатлят отчаяните наивници. Тя е там – в мен, без конкретна причина. Може би единственото логично обяснение е, че си е моя. Мнозина ще Ви кажат, че обичат родината ни заради великата й история, богатото културно наследство или чудната красота на природата. Какви глупаци само! Нима ти е необходима причина да обичаш дома си? Мястото, където си израснал, където си отгледан от родителите ти...Едва ли! Реално погледнато, може би историята ни е по-велика от тази на Великобритания, например. Съмнявам се да надминаваме и италианците и французите по богатство на културното наследство, а когато пък говорим за красива, девствена природа Нова Зеландия несъмнено е ненадмината.
И все пак, от нашето по-хубаво няма и обичта към родината не би трябвало да произлиза от нищо друго освен от това, че си е наша. Още откакто бях много малка, все обичах животинките, които другите смятаха за невзрачни или дори – грозни. Взимах си ги, грижех се за тях и се привързвах най-много към онези черти, които отблъскваха другите. За мен всички тези недостатъци нямаха значение пред факта, че животинчето си е мое и заслужава цялата ми любов. Мисля, че подобно е и чувството, което изпитвам към страната си. Нося България в сърцето си наред с всичките й недостатъци – като започнеш от дупките по пътищата, минеш през престъпността, несправедливостта и корупцията и завършиш с немотията, болестта, отчаянието и
умората в очите на старите хора. Да, аз обичам всичко това. Но ми е и мъчно и то не никак малко. Моля се – един ден да мога да обичам една по-красива и по-добра България! Моля се – един ден в моето сърце да останат спомените от един малко по-щастлив дом. Да, аз обичам цялата тази дивашка пустош, наречена България, но на никого не бих се разсърдила, ако, между вечното недоволство и чашата с ракия, ми помогне да променим родината си. Не много, достатъчно е малко – колкото да стане една идея по-поносимо, една идея по-приемливо, само една мъничка идея по-лесно за обичане, за да могат и моите, и твоите, и Вашите деца да носят България в сърцето си и също да искат да я променят, да искат да я видят напред. Не за друго, а защото тя си е тяхна!
ñòð. 6
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! Тези слова всяка година възвестяват една истина. Христос наистина възкръсна! Светозарната пасхална нощ показва на човечеството пълнотата на Божествената любов, поради която предвечният Син на Небесния Отец приел на Себе Си човешко естество, изцелил го от болестите на греха и, слизайки в адските дълбини, съкрушил оковите на смъртта, дарувайки ни безценна възможност за единение своя Създател и Промислител. Приобщавайки се с Тялото и Кръвта Христови, ние, по думите на Свещеното Писание, ставаме причастници на „божественото естество” (2 Петp. 1:4), способни да изменим своето природно състояние. Чрез Причастието ние получаваме възможност да се уподобим във всичко на Този, Който заради нас „понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеците; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (Филип. 2:7-8). Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий! [Мат.10:10, 20:1-8]. Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата! Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо! Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън! Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той да се не бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър – приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела при-
Най-добрият Дядо Честит Рожден Ден на един мой много любим човек! Той винаги е бил до мен,
винаги ме е подкрепял, винаги е вярвал в мен и винаги ме е обичал безрезервно.
Сега съм много далеч от него, чуваме се за малко почти всеки ден, не е като да сме си заедно, но и на това се радваме. На 25 март този мой любим човек става на цели 69 години. Кой е той – моят Дядо! Ч е с т и т Рож д е н Ден, дядо! Бъди жив и здрав! Бъди усмихнат! Сбъдвай желанията си! Мечтай! Пътувай! Бъди горд и доволен, че си страхотен човек, защото аз съм горда! Нека всички знаят, че моят дядо е „Най-добрият Дядо“ в целия свят! Много те обичам, Пеко, и ти изпращам милион целувки от 3500 км разстояние. Камелия
ема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали! Затова всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда! Богати и бедни, заедно ликувайте! Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирно тържество! Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се всички от нея! За блудните синове небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички се насладете от този пир на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта! За всички нас Всемилостивия Бог промислително прави всичко това, за да ни даде шанс, една нова възможност да се примирим с Него. Чрез Тялото и Кръвта на Неговия Син да получим и Възкресението, към което се стремим. Едно се иска от нас – да обичаме с онази истинска любов, за която говори свети апостол Павел. С пасхална радост желаем на всички здраве, благодат и сили да прославяме още много години Възкръсналия от мъртвите – Нашия Господ Иисус Христос! Христос Воскресе! Воистину Воскресе!
ВАРНЕНЕЦ ДОКАЗА, ЧЕ Е ЕДИН ОТ НАЙ-УМНИТЕ ХОРА НА ЗЕМЯТА
Преди няколко месеца група хора от 15 души от Варна се явиха на теста на МЕНСА. Изненадата е Йордан Ангелов – ученик от Първа езикова гимназия. Той има 100% верни отговори или 156 точки, което го прави най-интелигентният човек на земята на неговата възраст, явявал се някога на МЕНСА теста. Ученикът е от 12 клас и е един от 1% хора на земята с най-висок кое-
фициент на интелигентност. Йордан споделя, че веднага щом завърши средното си образование във Варна заминава за Великобритания, където иска да изучава информатика и математика. В МЕНСА има 2000 българи. Това на пръв поглед много малко уточнение трябва да е гордост за нашия народ, защото българите са интелигентна нация, която е достойна за уважение.
ñòð. 7
СПОДЕЛЕНО Скъпи читатели на вестник “Teen’s paper”, Не мога да ви опиша колко съм щастлива! Всичките ми приятели направиха моя петнадесети рожден ден незабравим. Трябва да призная, че тази учебна година бе и все още е една голямо предизвикателство за мен. Уча първа година в гимназията и понякога имам своите моменти на слабост. Постоянно ми се струваше, че вече не мога да общувам със старите си приятели по стария начин. Не желаех да идва рожденият ми ден, защото не чувствах онзи трепет, че денят е само за мен. Дори преди да отида на училище – плаках! Представете си! Всеки има точно един ден в годината, през който да се чувства специален, без да се срамува, да иска цялото внимание за себе си! Двадесет и четири часа, през които да бъде непрекъснато щастлив и да се усмихва без причина. А аз, уважаеми читатели, реших да се откажа от усмивката си през деня... и моите приятели го знаеха!
И затова, когато свърших училище, те направиха всичко възможно да се усмихна. И от щастие да блеснат сълзи в очите ми. Чакаха ме доста голяма част от всички мои близки хора в двора на училище ми. Бяха взели букет, петнадесет балона, бял шоколад (знаят, че ми е любим), сребърно бижу и можете ли да повярвате, защото аз все още не мога... книга?! Моя собствена книга. Лично мой разказ, разпечатан като книга, на корицата пише моето име! Скъпи читатели, това беше само мечта… Но вече е реалност. Трогната съм от подаръка и невероятния жест, който те направиха за мен, но по-важното в онзи момент беше, че те ми показаха, че са до мен, през каквото и да преминавам! А на вас, скъпи читатели, пожелавам всеки ден да чувствате присъствието на приятелите си! Да бъдете благодарни, че ги имате. И да ги обичате така, както аз обичам моите! Благодаря ви! Дария Иванова
Създадоха умна ръкавица за диджеи
Ако тези роботи ви се струват малко странни, то е защото те са създадени не от инженер, софтуерен разработчик или специалист в сферата на изкуствения интелект, а от … скулптор. Правилно прочетохте - техният създател е берлинският артист Коля Кюглер, който твърди, че изработвайки ги е имал за цел да създава още по-изразителни обекти.
Леонардо ди Каприо спечели първия си “Оскар” Една от големите звезди на Холивуд – Леонардо Ди Каприо спечели първия си “Оскар”. Той получи статуетката за ролята си в “Завръщането”. Режисьорът на “Завръщането” Алехандро Иняриту също грабна награда. BY МАРИЯ ИВАНОВА
Забравете за традиционните музикални инструменти! Remidi е първата “интелигентна” ръкавица за диджеи, която позволява да създаваме музика чрез обикновени движения с пръстите си. Подходяща е за диджеи, музиканти, както и за всеки друг, който носи музиката в сърцето си и иска да твори навсякъде, където се намира. BY МАРИЯ ИВАНОВА