ÍÀÉ-ßÊÈßÒ ÂÅÑÒÍÈÊ! ÁÐÎÉ 48 / 2016 ã.
ÈÇÄÀÂÀ Í× „ÐÎÄÈÍÀ 1860”-ÑÒÀ ÑÒÀÐÀ ÇÀÃÎÐÀ
Ìåñå÷íî èçäàíèå, öåíà 0.30 ëâ. e-mail àäðåñ: teen_stzagora@abv.bg, òåë. 0899 425 503
Весела Коледа и Честита Нова 2017 година! На 6 декември центърът на Стара Загора се потопи в празнични светлини. Петнадесет метровата коледна елха пред сградата на Общината заблестя, след като Дядо Коледа я докосна с жезъла си.
На 8 декември грейнаха светлините на коледната елха и озариха и красивия гр. Казанлък
Радослав Ангелов
ВЪЛШЕБСТВОТО ПО КОЛЕДА Рождество Христово е един от най-любимите празници. Във всички домове се поставя украса, елха, отрупана с разнообразни гирлянди, коледни играчки, камбанки, а на върха грее коледната звезда. Отрупва се трапезата и семейството се събира. С нетърпение очакваме да дойде Бъдни вечер, когато разменяме с близките си хора подаръци и изказваме с най-добри чувства хубави пожелания за идното бъдеще. Но трапезата и подаръците ли единствено събират хората? Както всяка година слушаме едни и същи песни, чакайки на края на опашката в магазина след коледния ни шопинг. Следва на стр.2
Скъпи български приятели! Сърдечно ви поздравявам и Весела Коледа! Това е един от най-любимите празници в България и Русия. В този светъл празник ви пожелавам мир и спокойствие! Във всяка къща да има доброта, разбиране, просперитет, любов и щастие. Успех във всички начинания, повече радост, добро здраве и всичко най-хубаво! Нека се изпълнят всички Ваши очаквания и съкровени мечти! С уважение: Олга Борисова Председател на регионалната организация в на руския Съюз на професионалните писатели в гр.Самара Олга Борисова Р О Ж Д Е С Т ВО Х Р И С Т О ВО превод: Цветелина Гергинова Ехти камбанен звън във всемира, картина свята пред нас се разкрива. Звездата Витлеемска осветява пътя тесен, ангелите славят Бога в единна песен. Тази нощ се случи чудо в пещерата, с небесна светлина обсипа се земята. От Дева свръхестествено роди се Младенеца, по промисъла Божи на Твореца. Небето и земята Му се поклониха, подаръци на Господ подариха. Рождествената нощ е времето на чудесата те оживяват в чистотата на душата!
ñòð. 2
КНИГА, КО ЯТО З АП О М НИ Х Докато преглеждах стената си във фейсбук, получих съобщение от най-добрата си приятелка, която ми беше написала колко е възхитена от книгата „Красив негодник“. Заглавието веднага ми прикова вниманието и я открих онлайн. Още от първите редове се оказа много по-интересна, отколкото предполагах. Още недочела първата книга, си изтеглих и втората, а именно „Красив непознат”. Реших да потърся малко информация за авторката и с най-голямо учудване, което бе примесено и с радост, разбрах, че всъщност не е авторка, а са авторки. Кристина Лорен бе общия псевдоним на американските писателки Лорън Билингс и Кристина Хобс. Срещайки се през 2010 година като онлайн фенове на любовните романи, решават да пишат заедно и създават новелата „Офисът“, която е основата на първата им книга. През 2011 година сключват договор с издателство и година по-късно е
Лорън Билингс и Кристина Хобс публикуван първият им роман „Красив негодник”, който става бестселър. Макар да пишат разделени, Лорън – в Калифорния, а Кристина – в Юта, те споделят работата си по някoлко пъти на ден. Над десет от произведенията им са в списъците на бестселърите на „Ню Йорк Таймс”. За пореден път осъзнавам как две приятелки могат да направят нещо и то да стане най-доброто. Срещайки се и започвайки да пишат, те са създали една прекрасна магия, която успява да се хареса на много хора. Само със силата на истинското приятелство може да се постигне такава хармония. П.С. Ако имате истински приятел, никога не пускайте ръката му! :-) Елена Стоянова
Писмо до: най-добрата ми приятелка, която изгуби пътя си…
Простих ти!
Здравей! Реших да ти пиша, защото осъзнах, че аз направих много повече грешки в нашето приятелство, отколкото ти. И въпреки това, не мога да кажа, че съм виновна за последните събития и стеклите се обстоятелства. Ти се промени. Попадна в ново обкръжение и се запозна с хора, които не само станаха част от живота ти, но и те поканиха да се превърнеш в една от тях. Това, признавам си, ме подлуди, защото вярвах, че ти винаги ще защитаваш личността си и няма да се откажеш от нея. Но уви, хората се променят. Доскоро ми беше трудно да го кажа. Сърцето ми се късаше, че ние се отдалечихме, но си казах, че трябва да го приема. Все пак всеки има право да продължи живота си и да избере пътя си. Примирих се с изборите ти и реших и аз да направя своите, в които, по дяволите, ти винаги имаше място. Все още го имаш. Ядосвам се, че се отдалечихме, но ти прощавам. Знам, разбира се, че това не е краят. Че ние отново ще пресечем пътищата си и че спомените ни ще
държат приятелството ни живо. Искрено се моля само да не се опариш, да не се изгориш и да не страдаш. Защото ние се отдалечихме поради причината, че се опитвах да те предпазя от всичко това. Опитах се да те предпазя, не да те спра да се катериш. Ти реши, че не искам да те разбера и да те подкрепя. Отиде при човек, който го направи. Но, скъпа най-добра приятелко, ще ти кажа, че истинските приятели не правят така. Те ти казват това, което мислят, дават ти съвет, дори и понякога да не ти харесва, те ти казват истината. Не ти хвърлят прах в очите, като винаги одобряват решенията ти. Дано за сега одобренията от най-добрата ти приятелка те карат да се чувстваш добре. Но един ден, сигурна съм, ще осъзнаеш, че старото ти „аз“ никога не те е лъгало. Не страдай, че изневери на себе си! Просто се върни и се довери на себе си, доверието в мен ще го имаш винаги. Не бъди горда и признай грешката си! Аз съм тук. Простих ти… Дария Иванова
ВЪЛШЕБСТВОТО ПО КОЛЕДА Продължава от стр.1 С типично предпразнични намаления са украсени витрините на всеки магазин, по заснежените улици някои хора с бърза крачка ускоряват своето темпо на ходене, за да се приберат на топло, а други се радват изпод прикриващия лицето им шал на зимно-коледната украса в града. Това е сезонът, в който легално, без да те помислят за странен, можеш да слушаш коледните песни, които слушаш през лятото. Но Коледа не е поредният празник. Има нещо необикновено в него. Студеният празник събира цялата топлина в сърцата на хората. Докато снежинките бавно летят към земята, хората мислят как да зарадват своите най-близки хора със специален подарък. Духът на Коледа е това, от което хората имаме нужда през цялата година. Изведнъж, сякаш неусетно и не нарочно, под влияние на атмос-
ферата и разхождащите се Дядо Коледовци по улиците, хората стават щедри, по-усмихнати и безгрижни. Възрастните взимат отпуск, а учениците с голяма радост боготворят дадената им празнична ваканция. Въпреки че храната на трапезата, подаръците под елхата и посещението на Дядо Коледа в дома ни, е водещата асоциативна представа за празника, наблюдавам и друго явление - хората променят погледа си към света… Чудесата по коледните празници не е необходимо да са големи, скъпи и биещи на очи. Малките, незабележими жестове понякога и точно в този случай са най -необяснимото чудо. Обземат ни големи идеи за огромни и ненужно скъпи подаръци, а така губим себе си. Загрижеността, уюта, топлината, семейството, прегръдките, усмивките са проводник на коледната магия. Своеобразно видение за бъдещето
ни, съпроводено с мисълта за подкрепа и за идващата Нова година. Децата месят питки, а майките приготвят постната трапеза за вечерта. Поставяме иконата с тиха молитва за закрила, здраве и благоденствие. Така и трябва! Защото по Коледа стават чудеса, вземам химикала и лист хартия и започвам да пиша писмото си до Дядо Коледа. Ще започна с това как вярвам все още в чудесата. Бих го помолил да остави по зрънце любов в сърцата на хората. Летейки отвисоко със своята шейна, ще му напомня да се огледа, за да види изчезналия студ у хората, за да се увери, че макар и за ден светът вече не познава безприютността, болката и самотата. Незнайно как, но Рождество Христово прави света едно по-топло и по-красиво място за живеене. Хората се оживяват. Вярват и мечтаят… Радослав Ангелов 12 клас
ñòð. 3
Народно читалище „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев - 1869“ гр.Копривщица но-просветната си роля. Разполага с обновена библиотека, информационен център за услуги, развива богата самодейност: ПГ за автентичен Детско АРТстудио „Малки таланти ОК” - гр. фолклор „Копришки бисери“, ПГ за София е създадено през 2011 година от Олег стари градски песни „Под липите“, Ковачев и съмишленици. Ние търсим таланта ТС „Усмивки“, ДТС „Копривщен- в децата, защото сме убедени, че всяко дете
има някаква дарба, само трябва да бъде открита и подпомогната. Работим с деца в няколко работилници: „Актьорско майсторство от 5 до 8 г.”, „Актьорско майсторство от 9 до 13 г.”, „Рисуване и приложни изкуства” и „Кино”. Целта на студиото ни е да показва на децата пътя, по който преминават артистите от първото прочитане на пиесата до премиерата пред публика. Нашите възпитаници да разберат как се
Читалището в гр. Копривщица е основано през 1869 г. То е последвало първото класно училище в България и създадената библиотека десет години по-рано. Богати благодетели са построили сградите на училището и читалището. Затова днес читалището носи името на своя дарител – Хаджи Ненчо Дончев Палавеев. Богати са традициите на копривщенското читалище. През изминалите години традиционните дейности се развиват и допълват от нови по форма и съдържание. Днес читалището продължава културски богородички“, театрална формация. Организират се много мероприятия, концерти, мегдански хора и летни фолклорни празници „ С Копривщица в сърцето“. Читалището работи по редица проекти на ЕС, както и по Програма „Глобални библиотеки – България“.
чувстват киноартистите пред камерата. Да усетят как се смесват цветовете, за да се превърнат в картина. Децата идват с удоволствие при нас, защото девизът ни е „Учим, докато се забавляваме, забавляваме се, докато учим!”. Всяка година правим по четири пиеси – две с малката група и две с голямата. Премиерите са около първи юни и около Коледа. Всяка пиеса се заснема на принципа на телевизионния театър, монтира се и всеки участник получава диск за спомен. С рисунките от работилница „Рисуване и приложни изкуства” правим изложби. Участваме в празници, в които каним деца от квартала да рисуват с нас.
До края на януари 2017 г. директорите могат да кандидатстват за иновативни училища Министерство на образованието информира, че е изготвило формуляр и подробни насоки за кандидатстване за иновативни училища. Срокът за подаване на училищните проекти е 31 януари 2017 г. Формулярите се подават онлайн и в тях трябва да се опише подробно иновацията, която директорите искат да въведат в училището си. Иновациите могат да бъдат в методиката на преподаване, организацията, учебната среда, качеството на образованието, учебното съдържание и/или в 10% от учебните планове и програми на образователен етап. За иновативни училища могат да кандидатстват всички общински, държавни и частни училища без специализираните. Техните проекти трябва да бъдат предварително приети на педагогически съвет и одобрени от родителите на учениците, които ще засяга иновацията. Всеки проект ще бъде разгледан от най-малко двама членове на Комисията за иновативните училища към министъра на
образованието и науката. Целта на програмата за иновации в средното образование е създаване на мрежа от иновативни училища в България. Това е разписано в Закона за предучилищното и училищното образование, приет през август тази година. Иновативните училища трябва да разработват и прилагат новаторски методи на преподаване и развиване на учениците. За тази цел също се въвежда и принципът на автономия в работата на училищата, детските градини и центровете за подкрепа на личностното развитие. Те ще могат да определят свои политики за развитието си, да уреждат устройството и дейността си в правилник, да избират организацията, методите и средствата на обучение, да определят свои символи и ритуали и др. До 31 май 2017 г. министърът на образованието и науката ще внесе в Министерския съвет предложение за приемане на Списък на иновативните училища за предстоящата учебна година.
Очакавайте в един от следващите броеве на вестника интервюто с Елеонора Михайлова, една от първите, с които създадохме вестник „Teen’s paper“.
ñòð. 4
Ольга Мальцева - Арзиани. Россия Преподавател по чужди езици, военен преводач, понастоящем – журналист. Бях на границата между живота и смъртта, след което от обикновена оптимистка се превърнах във въплъщение на радостта и безкрайното щастие. През последните години работя в България, превеждам български поети, а през лятото се устремявам към Тверската пустош, където, по една случайност, си купихме къща на село, оградено от красиви, непроходими гори. Там черпя вдъхновение. Тичам, ликувам, бързам да живея, да обичам и да бъда обичана! МА М ИНАТА М ОЛИ ТВА Превод: Генка Богданова. Болгария.
СВЕТЛА КОЛЕДНА ЛЮБОВ
„Свети Ангели и вие Архангели свети, спуснете се от небето и от висините!... „ Тихо, тихо шепне молитвата мамичка. Старателно, неумело, свела главичка, аз повтарям след нея в молитвен екстаз, тези думи прочувствени с най-нежния глас О, Господи, колко отдавна беше това! Кръжат в главата ми мисли! Навън се стремят. Раждат се в мен стихове и към тебе летят. С душа открита аз тихо говоря с Бога. Мамината молитва измислям, щом не мога думите позабравени аз да си спомня – скромни думи, изричани с вяра огромна. Сякаш нежен глас ми помага да се моля: – Господи, нека да бъде твоята воля!... Думите ми към небето се извисяват. Заслушани в нея Ангели химни запяват. А позабравената молитва на мама сега аз шепна към Него с вяра голяма.
Превод: Мария Шандуркова Греят празнично елхите, всеки вярва в чудеса! Хали вият под звездите... И настъпва Рождество! Иска ти се да надзърнеш в тайнственото естество, в детството си да се върнеш... И настъпва Рождество! Мирис свеж на мандарини, в къщи – радост,топлота. Чудна вечер, вечер дивна... И настъпва Рождество!
В Храма чака ни спасение, за душата – тържество. Бдим със трепет и вълнение... И настъпва Рождество! Празници редят се Светли, дни наред игри ехтят. Ски, шейни и топки снежни, тройки в белота скриптят. Бърза празничното време и пробиваме леда, че с Христовото Кръщение тук пристига радостта. Коледна любов извира, нека дните да летят. Всички грехове измива най-свещената вода!
Димчо Дебелянов *** Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин очакван радост плаха.
Родният дом на поета Дебелянов е възстановен през 1957 г. Къщата е била „къща-близнак”, където са живеели семействата на бащата и чичото на поета. През 1958 г. е открита къща-музей „Димчо Дебелянов“. В нея е уредена музейна експозиция, проследяваща краткия житейски и творчески път на поета. Ценни музейни експонати са личните вещи на Дебелянов от фронта, портрет на неговата майка – Цана Ибришимкойчева и акварелен портрет на поета, рисуван от неговия близък приятел – Георги Мишев. Родният дом на Димчо Дебелянов пази
и до днес магията, струяща от поезията на най-нежния български поет. Още с прекрачването на дървената порта, човек попада в китен двор с вековни борове и кичести вишни: „Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия двор с белоцветните вишни...“ Надгробният паметник на Дебелянов е дело на проф. Иван Лазаров – статуя на вечно чакащата майка, приседнала на прага на кована копривщенска порта, в която е вдълбан стих от „Тиха победа”: „И в кротък унес чака тя, да дойде нейното дете“.
Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо... Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона: аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина... О, скрити вопли на печелен странник, напразно спомнил майка и родина! Елегията е публикувана за първи път в сп. „Смях“, г. II, бр. 64 от 19.08.1912 г.
ñòð. 5
Пpедставяме ви: Гергана Дичева – ученичка в ХII а клас на СУ „Христо Ботев” – Русе. С творбата си „Хубава си, моя горо, през XXI век” печели трето място в национален конкурс, организиран от РБ „Любен Каравелов” – Русе, през 2013 г. През 2014 г. с есето си „Първата крачка” печели втора награда в национален конкурс, организиран от НГФ „Българка” – София. Разказът „Не гони така стръвно славата, ще намериш позора…” спечели първо място в регионалния ученически конкурс по цитат от Павел Вежинов, организиран от АГ „Гео Милев” – Русе. През 2015 г. печели първо място за есе в конкурс „Цветът на сърцето”, организиран от Фондация Бистра и Галина. През 2016 г. печели специална награда на Национален Дворец на Децата – Варна, за разказ в конкурс „Любовта в нас”. През същата година печели първа награда в конкурс за есе на тема „Хармонията на етническата толерантност”, организиран от община Русе. Първо място заема и в IX издание на националния конкурс „Стоян Михайловски” за литературно творчество и журналистика за разказ на тема „Свободата, този скъпоценен дар”. С есето си „Аз в бъдещето” печели първо място в Национален младежки конкурс с международно участие, организиран от Община Стара Загора.
Свободата, този скъпоценен дар Гергана Дичева – гр. Русе Топлите слънчеви лъчи бавно проплъзваха иззад облаците като бръшлян и се впиваха в покривите на къщите, в короните на дърветата и по мокрите криви улици. Разливаха се по тях и ги превръщаха в акварелен рисунък. Дъждът беше пречистил селцето от лятната превъзбуда на природата, бе утолил жаждата на земята, и сега тя бе готова за усърдна есенна работа. Всичката тази идилистична картина бе разсечена от дивия вой или по-скоро необузданото джавкане на една малка топка косми, която се бе търкулнала на земята миналото лято. Свирепи лудешки очи, в които се отразяваше вълчи дух. Черна като сажди козина, която слънцето обличаше в искри. Лефтер, така го беше кръстил дядо Нягул, не се знае отде се взе, но една утрин, когато старецът изкарваше стадата си, чу същия този смешен вой и го намери скрит под куп сено в плевнята. Беше прекарал нощта, избягал от някой дом, защото по неоформената му още физиономия се личеше породистата осанка. Как се беше озовал там, така и не разбра, но установи, че скоро се е пръкнал и ще умре ако не се погрижи за него. - Юначе си ти, Лефтер! А, а, Лефтер ще те нарека, явно че си опърничаво с раждането си! Свобода ли искаш синко, ами свободен да си! И името ти такова ще е! – Усмихваше се и потупваше кучето по добродушната муцуна. Лефтер скоро стана добър и верен пазач, беше ловък и храбър – стадата на дядо Нягул пасяха спокойно дори навътре в планината. Балканът бе стихията на Лефтер, тук се чувстваше на своя територия, бягаше с всичка сила след въображаеми мишени, изследваше най-различни миризми, които се наслояваха в паметта му. Така си живееха двамата, сами, но самодостатъчни. Синът на възрастния човек работеше в града от много години и се не сещаше за бедния си баща, а който и да бе загубил Лефтер, така и не го потърси. В селотовсичкигоразличавахаотостаналите,най-вече заради вълчия му вой и външност. Сутринта узряваше и лаенето на Лефтер
беше знак, че е готов за своя планински поход и, разбира се, за сутрешна порция храна. Дядо Нягул тази сутрин беше по-сънен и някак уморен от обикновено, не се пошегува с единствения си другар, а само му сложи попара и пак влезе вътре. По пътя често се спираше да си почива, пипаше ту сърцето си, ту темето си. Бършеше с една ръка потта си, докато подвикваше на кучето: - Подир овцете, Лефтер, не изоставай! Кучето усещаше болката на стопанина си и скимтеше уплашено, защото не разбираше какво става. Затича се и подкани изоставащите животни, оглеждаше внимателно местността, но когато се обърна, изгуби дядото и се втурна назад. Видя го паднал на земята, не мърдаше; започна да ближе лицето му, но то не издаваше емоция. Тялото му се повдигаше едва-едва от тежкото му дишане. Лефтер зави жално, после гневно, инстинктът му подсказа да бяга назад към селото да повика помощ. Втурна се през глава, лапите му горяха, в ушите му бучеше вятърът. Срещна познати лица и започна да лае неистово, да дърпа селяните за крачолите по посока на края на селото, но те не разбираха, докато накрая едно младо момче не викна: - Дядо Нягул де е? Да не са му изяли овцете? То кучето негово, що е озверяло? - Абе, да не би да са го нападнали вълците него, давайте, хора, да видим каква е тая работа. Лефтер ги поведе по пътя, но когато стигнаха, дядо Нягул се беше споминал. Погребаха го в планината, където земята завинаги погълна тленното му тяло. Остави след себе си мъничка къщурка, десетина овце и Лефтер. Последното не влизаше в сметките на сина му, който не се трогна особено от новината за смъртта на баща си, сякаш за него той бе мъртъв отдавна. Кучето обаче му хареса, заради породата му и реши да го задържи, но усетил отдалече характера на малкия човек, Лефтер не се подчиняваше по никакъв начин. Въпреки това къщата бе обявена за продан, животните изкупени, а верният пазач – поведен към големия град. Свободният му дух бе окован с дебела верига, дълга не повече от две крачки. Намислен беше
да пази стоки на чаршията. С гордия си вид и страшни зъби, остри като сърп, бе способен да уплаши „вълците” и там. В началото синът на Нягул се държеше добре с него, хранеше го и го прибираше вечер до дома му, ала Лефтер го ухапа по ръката и остави там дълбок и грозен белег. Оттогава нещастникът го намрази, върза го на един стълб до тарабата му на чаршията и повече не го погледна, хвърляше му презрително по някой къшей хляб, но го проклинаше с цялата си душа. - Тъпо псе! Ще изгниеш тука, па ако щат хората да кажат каквото искат за мене. Туй заслужаваш, неблагодарнико! Никой не смееше обаче дума да обели на сина, защото беше важна търговска клечка, а и се славеше с недобро име. Съжаляваха животното, други не го забелязваха, но никой нищо не направи за него. Друго обаче стегна животинското сърце. Буйстваше, лаеше и денем, и нощем плашейки и купувачите; бръчкаше грозно носа си и по гънките се стичаше бяла пяна. Но веригата си стоеше все там, около шията му – тежка и студена. Очите му чернееха от възбуда и гняв. Топеше се, нямаше помен от катранената козина, около врата му тя беше оредяла. Есента стягаше дисагите си и потегляше към следващата земя, която да окичи в цвят. Вятърът свиреше някаква тъжна елегия, която само клоните на дърветата можеха да разберат и подемат. Постепенно стремежът на Лефтер към свободата си отиваше, заедно с неговия вълчи дух. Отказа се да се бори, да се дърпа, защото това му причиняваше само болка и задоволство в очите на новия му настойник. Свободата му, волността му му се струваха отдавна изгубени или дори сънувани. И дядо Нягул, който го чукваше по влажния нос и му говореше неразбираеми слова, които обаче попиваха в дивото му сърце. Гледаше другите кучета, които се скитаха насам-натам свободно, добре охранени, с лъскав кожух. Дали, ако не беше избягал през оная нощ, щеше и той да е сега като тях? Свободен? Следва на стр.6
ñòð. 6
Свободата, този скъпоценен дар Продължава от стр. 5 Една вечер, когато всички отдавна се бяха разотишли, Лефтер лежеше свит на кълбо, унасяйки се от заглъхващата глъчка. В ума му изскачаха спомени за дивия Балкан, за пъргавия му бяг през гората, за веселия лай, с който сигнализираше началото на деня. Здрачът порасна в нощ и звездите заиграха по тъмното небе. Нягуловият син беше напълнил догоре шапрона до тарабата си, в която обикновено оставяше непродадената от деня стока. Беше краят на сезона и възнамеряваше да продава на половин цена. Съдбата, уви, изпревари този ход като изпрати двама бедни сиромаси да търсят прехраната за семействата си. Луната беше пълна и осветяваше ярко цялата чаршия. Лефтер забеляза две тъмни фигури, които се приближаваха, сливайки се със сенките. Насочили се бяха към шапрона на търговеца, но стражът не пристъпи към действие. Те знаеха за присъствието му и бяха подготвили някакъв полуизгнил кокал, но Лефтер се направи на заспал и не обърна внимание. С ловки движения отключиха бараката и започнаха да пълнят торбите си предпазливо. Отвреме-навреме поглеждаха към кучето, но то си стоеше все така легнало на земята. Когато приключиха, затвориха вратата внимателно и, готови да тръгнат, замръзнаха на местата си. Лефтер ги гледаше с тъмните си очи право в техните. Изглеждаше съвсем спокоен, а не готов да ги издаде. Това събуди смут у тъмните
Стартира международният проект Rescue: Разчитане на ранните сигнали за отпадане от училище Проектът Rescue - reading early school leaving signals (“Разчитане на ранните сигнали за отпадане от училище“) се изпълнява по програма Еразъм+ и е с продължителност три години. Проектът е насочен към това да направи по-лесни за разпознаване от страна на учителите първите сигнали за опасност от ранно отпадане от училище и да подкрепи педагогическия екип с подходящи инструменти за превенцията му. Основни партньори: Проектът се изпълнява от румънската организация World vision в партньорство с WeWorld – Италия, Аcrosslimits - Малта и Национална мрежа за децата - България. Дейностите по проекта се изпълняват съвместно с университета в Бергамо, Италия и гимназиите в Негрещи и Кошерени в Румъния. Дейностите по проекта предвиждат и включване на училища от България. Целта на проекта е учителите, училищата, местните власти и общности да работят съвместно и координирано чрез общ механизъм за намаляване на процента на ранно отпадане от училище, тъй като никоя група сама по себе си не може да се справи с този важен и значим проблем. За повече информация по проекта, моля свържете се със Стефан Лазаров на stefan.lazarov@nmd.bg телефон: 02/9888 207
сенки. По-едрият от двамата остави торбата на земята и се приближи. Лефтер продължаваше да стои изправен, когато изведнъж подръпна леко веригата и издаде нисък звук. Другата сянка се обади: - Да тръгваме, Младене, бързо, докато не е дошел някой! - Чакай малко, не виждаш ли, че го боли животното?! Това прасе никога не го пуска! – клекна до кучето и тогава осъзна мълчаливата спогодба, която му предлагаше то. „Мълчание срещу свобода”. Замисли се, уплаши се, защото бе невъзможно то да разбираше наистина. Може би от сиромашия умът му се беше изпарил и сега си говореше с кучета???... Лефтер облиза протегнатата му замръзнала във въздуха ръка и наведе глава в знак да свали бодливата каишка, в знак на тайната, която щеше да запази. Младен усети теглилото на животното, теглилото, което дори без верига той носеше всеки ден – немотията и мизерията. Да, знаеше какво е да ти хвърлят сухи корички. Колебаеше се, сърцето му заби лудо, а ръцете му трепереха. Другият го припря: - Бързо да бягаме, че ако този мошеник ни спипа, простили сме се с живота… - То пък живот ли му казваш, бе джанъм… – извади ножа от пояса си и започна да реже кожената каишка. Веригата беше къса и затрудняваше движението му, но му отне минута да отреже проклетия ремък. Като чу как пада веригата на земята Лефтер скочи на крака и побягна към другия край на чаршията. За един миг се изгуби в обятията на нощта. Двамата бедняци на свой ред се затичаха с чувалите в ръце със стоплени сърца, че най-накрая семействата им нямаше да гладуват, или че поне ще изкарат и тази зима. Черният демон летеше с бясна скорост по пътя, водещ към селото му - въпреки отминалото време не бе забравил как да стигне до дома си. Чувстваше се отпаднал и слаб, но успя да се добере до кривата уличка, на която бе играл като кутре. Там обаче я нямаше дядовата къща; на лунната светлина се виждаше красива и висока
постройка, която сега принадлежеше на някого друг. Лефтер постоя малко, а после изчезна свободен и див в неизвестността. Някъде в гората се чу вой. На сутринта на чаршията беше голяма суматоха, бяха ограбили най-богатия търговец и безследно бе изчезнал пазачът му. Човекът си късаше косите и се тюхкаше, целият зачервен, но останалите само се подсмиваха и тайно злорадстваха. От толкова клетви и обиди по сиромасите и кучето легна болен на легло и вече бе неспособен за търговия. Никой не разбра това обаче, защото след себе си не бе оставил дори семейство. Стана затворник на собствената си постеля, от която не можеше да се надигне. Балканът бе приютил своя блуден син, който се раждаше отново и никога нямаше да позволи на някого да отнеме свободата му. Получил я като дар и изгубил я веднъж, сега тя му принадлежеше. Сега разбра, че онези охранени кучета не са свободни и никога няма да бъдат. Усещаше студения вятър, който се катереше по върхарите, буйния поток от кръв, който течеше по вените му, онзи огън под краката си, когато се надбягваше с невидимото. Не беше вече онова смешно кутре, сега беше планински воин, който щеше да бди наоколо като дух. Скоро козината му придоби онзи лъскав черен цвят, който на слънчева светлина се превръщаше в брилянти. Селяните често чуваха вълчи вой през нощта и се сещаха за Лефтер, странното куче, със смешния хрипав лай. Някои бяха убедени, че това е той, разказваха как измамил търговеца и така го ухапал, че раната никога не зараснала, повалила го на легло. Разчу се мълвата чак до града, където всички му се радваха и го възвеличаваха като куче-герой. Чу и Нягуловия син, който трепереше от гняв и уплаха. Често се събуждаше през нощта от страшен вой, който го подлудяваше; неможещ да заспи, се въртеше в завивките си и замръзваше неподвижен, защото му се струваше, че в ъгъла на стаята му стои една тъмна сянка. Затваряше очи и я виждаше пак – демон, който бе поробил и който на свой ред щеше да пороби него.
Нели Василева
Ментор по журналистика и нейните възпитанички от Клуб “Медии” – гр. Монтана
Нашите приятели от Клуб „Медии“ – гр. Монтата
ñòð. 7
Стотици хиляди деца страдат от високо кръвно Стотици хиляди деца страдат от неагностицирана хипертония, изясниха американски изследователи. А това от своя страна подлага децата на риск от развитието на сърдечно-съдови заболявания, съобщава news.rambler.ru. Преминалото под патронажа на Американската академия по педиатрия изследването показало, че количеството деца, които имат недиагностицирана хипертония, се измерва в стотици хиляди. Едва 23% от децата, страдащи от повишено кръвно налягане, са официално диагностицирани, а едва
10% са с диагноза предхипертония. Което означава, че огромно количество деца не знаят за това, че рискуват да се сблъскат със сърдечни болести, диабет или рак още преди зряла възраст. Изследователите от Case Western Reserve University анализирали електронните записи на 400 000 деца от почти 200 педиатрични отделения в цялата страна между 1999 и 2014. От всички деца и подрастващи с диагноза хипертония е установено, че в продължение на година едва на 6% от тях са им изписани рецепти с необходимите специфични лекарствени
препарати. Освен това педиатрите са диагностицирали с хипертония и предхипертония предимно високи деца, които имат излишни килограми, както и момчета. Хипертонията се смята за едно от 10те най-разпространени хронични детски заболявания, които предразполагат към развитието по-късно на хипотония. Страдащите от повишено кръвно налягане деца демонстрират и ранни признаци на сърдечно-съдови заболявания, когато отсъства лечение. Днес все по-често причините за високото кръвно са наднорменото тегло и застоелия начин на живот.
За българския учител с признание и уважение !...
Захари Василев е учител по български език и литература в Професионална гимназия по лека промишленост и туризъм в гр. Казанлък. Неговото учителство започва на 15 септември 1985 година и така – вече повече от тридесет години той е свързан с учителската професия. -Г-н Василев, какво Ви мотивира да станете учител? -За някои това е професия, други казват, че е призвание. При мен по-скоро е традиция. Дългогодишна семейна традиция. В продължение на много, много години моите родители също са работили като учители. От тях разбрах, че няма по-прекрасно нещо на света от това да учиш другите, да им даряваш знание и светлина, да се стремиш да ги направиш по-щастливи и добри. Моята съпруга също е преподавател по Български език и литература. С гордост и радост мога да споделя, че дъщеря ни също избра да тръгне по този път. Както споделих по-горе – традиция. Хубава семейна традиция, която явно се предава и ще се
предава от поколение на поколение… -Какво е да си преподавател в училище, където учащите са тийнейджъри? -Интересно е ! Отговорно, задължаващо, ангажиращо, но и интересно. Всяка година се срещаш с нови хора, виждаш нови лица. Буквално пред очите ти израстват личности, някак неусетно, ден след ден, малките свенливи и плахи момичета и момчета, които неуверено пристъпват училищния праг започват да се превръщат в личности, в зрели млади хора, които започват да вземат самостоятелни решения. За себе си, за живота, за света, който ги заобикаля. Това наистина носи удовлетворение и радост. Защото в определен момент осъзнаваш, че самият ти имаш определена заслуга за това. Колкото и малка да ти се струва тя… -Г-н Василев, освен като преподавател по Български език и литература сте и заместник – директор. Как съвместявате двете отговорности? -Обуче н и ето и възп и т ан и ето н а младите хора е резултат и продукт от въздействието на най-различни и разнообразни фактори и обстоятелства. Затова екипната работа в този случай е задължителна. Всеки преподавател дава част от себе си в този сложен и ангажиращ процес. Като заместник-директор се стремя да координирам усилията на целия педаго-
гически колектив, да ги насоча в правилната посока. Да поощрявам усилията и дръзновението на по-младите колеги, да съхраня и предам опита на по-старите, да помогна на всеки преподавател да намери своето място в сложната образователна система. -Имате ли любима книга? А любим автор? -Обичам да препрочитам българската литературна класика. В нея човек може да открие всичко, да преосмисли много истини за себе си и за света. Моят любим автор е Йордан Йовков. И неговият сборник „Старопланински легенди“. - С какво се занимавате през свободното си време ? Обичам да гледам спортни състезания. Особено изявите на нашите национални отбори – по волейбол, по футбол, по лека атлетика. Радвам се, гордея се с успехите и постиженията на българските спортисти в индивидуалните спортове. Като Кубрат Пулев, Веселин Топалов, Христо Стоичков, Матей Казийски…Те дават друг имидж на България, друго лице, карат ни наистина да се гордеем, че сме българи. -Господин Василев, от името на клуб „Млад писател“ и от екипа на вестник „Teen’s paper“ Ви Поздравяваме с настъпващите Коледни празници! Вие и цялото Ви семейство да сте здрави, успешни, с бодър дух и винаги засмени, и от Бог благословени! Мария Николова, Кристияна Терзиева, Неделина Славова и Стела Тонева
ñòð. 8
Детската театрална коледа идва с „Тримата братя”, авторската постановка по народни приказки на Георги Михалков . Сценографска среда Огняна Серафимова, музикална и звукова среда Искра Граматикова, Теодор Папазов и Иван Драголов. В приказна обстановка сред ламите и халите доброто ще си пробие път с помощта на Тримата братя, Неволята и другите около тях: Николай Божков, Николай Кенаров, Теодор Папазов, Даниела Викторова, Искра Граматикова, Анжела Жекова, Константин Соколов.
М а д о н а
Кралицата на попа е истински моден хамелеон. В началото на кариерата си Мадона беше абонирана в класациите за най-лошо
В ИЦ ОВ Е На празника за Нова година в детската градина: - Дядо Мраз, благодаря за подаръка! - Няма за какво, детенце! - И аз така мисля, но мама държеше да ти благодаря! *** Посрещане на Нова година. една дама казва на друга: - Струва ми се, че преди дванадесет години сме посрещали нова година в една й съща компания. - Наистина ли? Нещо не си ви спомням. - И аз не помня добре лица. Но виж за тоалети - добре помня. *** В болницата докарват пострадал, целият изранен. Питат го: - Автомобилна катастрофа ли? - Не, печатна грешка в учебника по химия. *** 1 януари. Бележка: Честита Нова Година! p.s. зелевият сок е в хладилника. p.s.2 Хладилникът е в кухнята... --Видял бележката Боян и се чуди: - Добре де, а кухнята къде е... *** - Ставай за училище! - Мамо, не ми се ходи! Учениците ме мразят, учителите ме мразят... дай ми някакви причини за да ида! - Първо си на 55 и второ си Директора на училището... *** – Тате, за домашно трябва да напиша съчинение. Как е по-правилно да се напише „Татко много работи“ или „Татко много печели“? – Както искаш го напиши, моето момче, но задължително добави “Татко за ремонт на класната стая няма да даде и стотинка повече“...
облечените жени, а днес дамите по целия свят се възхищават на стила й. Неведнъж Материалното момиче е била рекламно лице на близките си приятели Долче и Габана, Стела Макартни, Донатела Версаче и шведската верига H&M, за която Мадж създава цяла модна линия с марката “М” . В края на 2010-а, подкрепена от Долче и Габана, певицата пусна на пазара марка очила, а преди няколко години заедно с щерка си Лола представиха първата колекция от бранда Material Girl.
Джъстин Джъстин Тимбърлейк Тимбърлейк
Стилните мъже в шоубизнеса са малко. Повечето от тях разчитат на обикновените джинси и тишъртки, защото е най-лесно. Други си наемат стилист. Джъстин Тимбърлейк обаче винаги е изглеждал различно – неговият стил е подчертано брит, но си има собствен почерк. Залага на спортни костюми с жилетки, но не излиза без шалче и шапка.
Âåñòíèê “TEEN’S PAPER” - ìåñåЧ í î èçäàíèå, ïî èäåЯ íà Äèìèòúð Íèêëåíîâ Èçäàâà: Êëóá „Ìëàä ïèñàòåë” êúì Í× „Ðîäèíà 1860” Ñòàðà Çàãîðà, ïðåäñåäàòåë Äîðà Èëèåâà Àäðåñ íà ðåäàêöèÿòà: ãð.Ñòàðà Çàãîðà-6000, óë. „Ñâ. Êíÿç Áîðèñ I” ¹ 94, òåë: 0884367601 E-mail: teen_stzagora@abv.bg
http://www.facebook.com/TeensPaper Á/ñêà :BG58RZ8891551089070020 BIC RZ88BGSF Ðúêîâîäèòåë: Äèìèòúð Íèêëåíîâ
Екип от Стара Загора: Дария Иванова, Елена Иванова, Елена Георгиева, Радослав Ангелов, Нанси Борисова, Николай Димов, Камелия Тодорова и Светислав Тодоров Екип от Казанлък: Мария Николова, Кристияна Терзиева, Неделина Славова и Стела Тонева Õîíîðàðè íå ñå èçïëàùàò Êëóá „Ìëàä ïèñàòåë” íàáèðà íîâè Чëåíîâå è ñúòðóäíèöè çà âåñòíèê TEEN’S PAPER