Teen`s paper 57 - 58

ÍÀÉ-ßÊÈßÒ ÂÅÑ­ÒÍÈÊ! ÁÐÎÉ 57/58 2017 ã.

ÈÇ­ÄÀ­ÂÀ Í× „ÐέÄÈ­ÍÀ 1860”-ÑÒÀ­ ÑÒÀ­ÐÀ ÇÀ­ÃέÐÀ

Ìå­ñå÷­íî èç­äà­íèå, öå­íà 0.30 ëâ. e-mail àä­ðåñ: teen_stzagora@abv.bg, òåë. 0899 425 503

ПЪРВИ НОМЕВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ След Освобождението на България българите осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.

В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал. Сред имената на най-почитаните народни будители са свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и много други. Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена, преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята малка книжчица, наречена „История Славянобългарска“. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.

Има нужда да се говори с тийнейджърите Кампанията срещу сексуално насилие и експлоатация „По-добре недей“ на платформата за сексуално и здравно образование на тийнейджъри LoveGuide е достигнала до около 10 000 момичета и момчета както онлайн, така и офлайн

за сексуалното насилие чрез срещи на живо. Целта на проекта беше тийнейджърите да разберат какво е сексуално насилие и експлоатация, как да ги разпознават, как да се предпазят, кои са

най-често жертвите и какво да направят, ако се случи на тях или техен приятел.„Помагаме на младите хора да разберат, че сексът е окей само, ако е по взаимно съгласие,

безопасен е и доставя удоволствие и на двамата партньори. Винаги, когато не искат да имат сексуални отношения с някого, трябва да кажат „не“, казва Николета Поп-

костадинова, създател на LoveGuide. А, ако станат жертва на сексуално насилие, да не се срамуват, защото вината никога не е тяхна. Вината винаги е на насилника, до-

бавя тя. Кампанията си постави за цел да постигне и разпознаваемост на проблема сексуално насилие и експлоатация и да насочи вниманието към необходимостта от неговото решаване. Бяха създадени серия от видеа,

Следва на стр. 10

ñòð. 2

Представяме Ви:

ДИМКА ДЕЛЧЕВА

Димка Делчева или както я наричаха нейните приятели и съученици от ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в Стара Загора – Димето, е една основателките на вестник „Teen’s paper“. Оттогава минаха години, но тя никога не ни забрави и редовно ни изпраща материали от пребиваването й във Франция. Ето какво ни сподели тя: Уча сценични изкуства ( театър, танци, музика и кино) в северна Франция, в град Лил. Пожелавам на младежите, които са поели към пътя на писането, да следват сърцето си и целенасочено да вървят към това, което им се струва трудно, защото по този начин ще израснат, а няма невъзможни неща! На 21 години, яхнала лилавокрилите облаци на мечтите, летя към необятните простори на изкуството. По пътя си срещам вдъхновяващи личности и персонажи, които завихрят моето въображение и белият лист на масата се изпълва с редица думи, подредени в стихове или проза. Мой голям приятел е вятърът, който ме носи към непознатите хоризонти на театъра, киното и танците. Той е

зареден с кислорода на сцената и червените завеси, и трепетите на публиката, с която ахваме като едно, щом срещнем погледите си. На 21 години във вените ми тече мастило, а писалката ми иска да разкаже за най-мотивиращите човешки истории и да вдъхнови младежите и те да полетят на крилете на мечтите си. ДИМКА ДЕЛЧЕВА

АГАТА КРИСТИ НА 127 ГОДИНИ

„Кралицата на детективския роман“ е издавана почти колкото Библията. Преди два месеца тя навърши 127 години от рождението на великата британка. На 15 септември 1890 година в британското графство Девън се ражда Агата Мери Клариса Милър, известна днес като Агата Кристи – „кралицата на детективския роман“. Нейният живот е изпълнен с противоречиви и необикновени случки, много от които тя превъплъщава в своите криминални романи. Предлагаме ви да си спомним за най-ярките моменти от нейния живот и творчество. Както се случва с много талантливи хора, Агата е страдала от дисграфия – невъзможност да пише. Затова тя диктувала всичките си произведения. Поводът да напише първия си роман станал спор със сестра й, която се занимавала с литература. Спо-

рът бил за това, какво по-стойностно от сестра си може да направи. Първоначално Агата Мери Клариса Милър имала намерение да издава книгите си с псевдонимите Мартин Уест или Мартин Грей. Тя смятала, че женско име на автор на криминални роман ще предизвика предубеждения у читателите. По-късно решила да подписва романите си с фамилията на първия си съпруг – Кристи. По време на Първата световна война Агата Кристи работила като медицинска сестра във военна болница, след това работила в аптека, където получила отлични познания за различните отровни вещества. По-късно в криминалните й романи отравянето е често срещано. 1926-та година е една от най-сложните в живота на Кристи. Тогава тя мистериозно изчезва. Умира майка й, брат й става завършен наркоман, издателите отхвърлят романа й „Убийството на Роджър Акройд“, в който повествованието се води от името на убийците. Като капак на всичко съпругът й Арчибалд се влюбва в друга жена и иска развод. След всичко това Агата изчезва и дълго я търсят. Даже се обръщат за помощ към друг британски майстор на детективски романи – Артър Конан Дойл. Намират Агата в неголямо курортно градче, където се представяла с името Тереза Нил. Паметта й била силно увредена: тя смътно си спомняла съпруга си, не можела да си спомни името на дъщеря си, а родната си сестра познала едва след няколко дена.Съществуват предположения, че писателката нарочно е разиграла ситуацията със своето изчезване, за да

отмъсти на мъжа си. Писателят Брайън Олдис, познат на Агата Кристи, разказва за нейните методи на писане: „Тя първо написваше романите си до последната глава, после избираше най-малко вероятните от заподозрените и се връщаше към началото, преработвайки някои моменти“. По думите на Кристи, още от детството до дълбока старост е сънувала един и същи сън: мъж с отрязани ръце и страшно лице.Тя го наричала Човекът – убиец, въпреки че в съня й той никого не убивал. По време на Втората световна война Агата Кристи написва две книги – „Завеса – последният случай на Поаро“ (Curtain: Poirot‘s Last Case) и „Спящата красавица“ (Sleeping Murder), които трябвало да бъдат последните истории за Еркюл Поаро и старата дама – мис Марпъл, двата нейни най-известни персонажи. По молба на на Агата Кристи двете книги били прибрани в банков сейф и трябвало да видят бял свят, когато Агата Кристи спре да пише. Книгите били издадени през 1974 година, когато писателката била на 84 години... Филмът „Убийство в Ориент Експрес“ е единствената екранизация на произведение на писателката, от която тя била напълно доволна. По-точно тя отбелязала, че Албърт Фини в ролята на Еркюл Поаро е най-близко до създадения от нея литературен персонаж. Агата Кристи доста пътешествала, а романът, в основата на този филм, бил написан в Истанбул, където писателката била на почивка със съпруга си. Следва на стр. 3

ñòð. 3

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ: Радостина Пламенова Иванова, родена в София през 2002 г. Учила е в 18-то СОУ „Уйлям Гладстон” до 7 клас, а сега е в 10 клас във Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън”.

За книгите…

Здравейте! Чувствам, че трябва да започна така, защото това е първата ми статия и следователно първата ми среща с вас, читателите. Сега нека се насочим към темата – книгите. За жалост, в днешно време малко деца четат, по-малко разбират какво четат, а най-малко са тези, които искат да четат. Честно казано, и аз сравнително късно започнах да чета сама, а основен отговорник за това е моята майка – вечно ще съм ѝ благодарна. Аз самата не разбирах какво пропускам, докато една вечер, когато бях някъде на десет години, мама ми донесе три, за мен – вълшебни книги, и провокира интереса ми. Не е нужно винаги да четете творбите, които са заложени по литература – аз повечето не съм ги чела и пак оцелявам, но е важно да намерите тази книга, този свят, който е интересен за вас. Не е важна бройката на книгите, важното е да четете това, което ви харесва. Книгите са любов, написана красота, магия от букви, мостове между хората. Не

„ Мама ми четеше, когато бях малка и успя да разпали любовта ми към литературата. Първият ми опит да пиша детска книга беше, когато бях на девет години и оттогава пиша това, което искам и чувствам. По-късно майка ми донесе книги, които прочетох сама, но нямаше повече книги на този автор и от такъв тип по онова време, затова започнах да пиша свои книги. Никога не съм ходила на уроци, а просто сядам пред тетрадката или пред компютъра и пиша това, което ми идва на ум. Писала съм есета, разкази, книги – обичам да пиша на български и на английски език. На из-

пити предпочитам да пиша есе. В 6-ти клас спечелих първо място на конкурс по творческо писане, който се провеждаше в училището и бяха включени деца от 6-ти до 12-ти клас. Оттогава съм участвала в множество конкурси на различни теми. Обичам всички видове изкуство и почти никога не оставам без книга в ръка, а мислите ми често витаят някъде и на въпроса защо нося винаги телефона си с мен, отговарям: „За да мога да напиша това, което искам, и за да слушам музика. Това, което търсиш и това, от което имаш нужда, може да е... книга.

всяка книга е за всеки, но всеки си има определена книга, а дали ще я намери – зависи само от него. С книгите е като с колелото – и да паднеш, не трябва да се предаваш, а да продължиш напред и ще намериш това, което търсиш. Те са пътешествие, което ни разкрива многообразието на вселената и ни въвлича в най-различни ситуации, носещи веселие и тъга. Важно е да разбираме какво четем, защото иначе не е интересно. Всеки път ни питат за поуката от книгата, но понякога не я виждаме – това не трябва да ни тормози, а да ни накара да се замислим – какво според нас е най-стойностното от книгата, коя е тази сентенция, която издава същносттта ѝ? Темите са безброй, както и книгите – не всяка ще ни хареса, но ако не опитаме, няма да разберем кое е това, което сме ние. Не подхождайте към книгата като към задължение, защото тя не е, независимо какво ни кара да си мислим учебната програма по литература. Пробвайте се да намерите това, което ви е интересно и , повярвайте ми, когато го намерите, няма да съжалявате. Всяка книга е не само с различна история и герои – тя е различен свят, различен живот, различен въздух, различна пътека. Всеки е изследовател или е поне малко любопитен

да открие какво има зад непознатия ъгъл… Рискувайте, действайте, вижте, защото понякога съкровищата са на неподозирани за нас места, а поуката, дори и несъзната, се отпечатва върху душите ни, обогатява ги и им дава криле. Моята лична препоръка е да опитвате новите неща и помнете – не винете книгата, а авторът, защото не всеки, който е издаден, заслужава това внимание и не всеки, който се спотайва, е просто сянка. Нещата обикновено са повече от това, което виждаме. Книгите, които бих препоръчала на децата до 12-13 години са издадените на Кати Касиди, а за по-големите мисля, че биха били интересни книгите на Сара Десен. Силно пепоръчвам „Малкият Принц” на Антоан дьо Сент Екзюпери и внимавайте – в тази книга пише много повече, от това, което е просто с букви. Прочетете това, което не се вижда и го изживейте. Разбира се, на света има още много книги, които заслужават вниманието ви, но оставям на вас да ги откриете и да им се насладите. В случай, че не успявате да намерите това, което търсите, опитайте сами да напишете история.

АГАТА КРИСТИ НА 127 ГОДИНИ Продължава от стр. 2 Агата Кристи се е омъжвала два пъти. От първия си брак има дъщеря – Розалинда. Вторият път се омъжва доста късно, а съпругът й е по-млад от нея с 15 години. Той бил археолог, и Агата често се шегувала, че съпругата на археолога трябва да бъде доста по-възрастна от него, за да предизвика интереса му. Книгите й са издадени в тиражи от повече от 2 млрд. екземпляра,

преведени са на 103 езика. Агата Кристи е един от символите на Великобритания, а нейните шедьоври са най-издавани след Библията и произведенията на Шекспир. Агата Кристи държи рекорд по брой на театрални постановки по нейни произведения. Тя е автор на много мъдри мисли, а една от тях е: „Никога не правете на другите това, което не искате те да ви направят“. Валерия КАЛЧЕВА

ñòð. 4

НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ КОНКУРС ЗА ЕСЕ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ `2017 „ОБЩУВАНЕТО В МОЕТО ЕЖЕДНЕВИЕ“ Организатори: Община Стара Загора, Народно читалище „Родина 1860“, Стара Загора, клуб „Млад писател“ и вестник „Teen’s paper“ Тази година темата е заинтригувала млади хора от България, Македония и Русия, и са получени 65 произведения от България, 2 творби на турски език, 7 материала от съседна Македония и 14 есета от Русия – общо 88 творби. Есетата на български език бяха оценявани от жури в състав: Кирил Назъров – писател и драматург, Даниела Стоева – преподавател по български език и литература и Димитър Никленов –писател и драматург. Съгласно статута на конкурса чуждоезичните материали бяха оценявани от съответните журита, за които езикът е роден (майчин): за есетата на турски – жури от СНЦ „Етносвят България“, руските – от жури от Руския културно-информационен център – София, а за тези от Македония – младият и авангарден творец: поет, писател и художник – Митко Гогов от Скопие. ЕСЕТА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: Първа група: до 13 години НАГРАДА НА НЧ „РОДИНА 1860“: Фая Гератлиева – гр. Казанлък ТРЕТА НАГРАДА: Ивет Колева – гр. Раднево и Катерина Минкова – гр. Бургас ВТОРА НАГРАДА:Ивелина Димитрова – гр. Кресна ПЪРВА НАГРАДА: Мария Сиракова – гр. Кърджали и Кирил Димов – гр. Казанлък Втора група: до 18 години НАГРАДА НА НЧ „РОДИНА 1860“: Любомира Петкова – гр.Свищов и Любомира Минчева – гр.Монтана ТРЕТА НАГРАДА: Мая Стойчева – гр.Пловдив и Диана Михайлова – гр. Монтана ВТОРА НАГРАДА: Никола Илиев – гр. Поморие ПЪРВА НАГРАДА: Ива Иванова – гр. Монтана и Владимир Илиев – град Карнобат ЕСЕТА ОТ РУСИЯ: Всички младежи са от побратимения на Стара Загора руски град Самара, с който ни свързва дълга дружба и добро приятелство и сътрудничество. ГРАМОТИ ЗА ДОСТОЙНО ПРЕДСТАВЯНЕ Кристина Бутева – гр. Самара, до 18 години; Кристина Вострецова – гр. Самара, до 18 години; Надежда Кондратева – гр. Самара, до 18 години; Никита Кудашкин – гр. Самара, до 18 години; Екатерина Шаркова – гр. Самара, до 18 години; Награда за принос в популяризиране на младежкото творчество Детска библиотека, филиал №20 – МБУК г.о.Самара ДО 13 ГОДИНИ Специална награда на Сдружение „Ти избираш“: Варвара Харитонова – гр. Самара;

Трета и втора награда – не се присъждат Първа награда:Татяна Ионова – гр. Самара ДО 18 ГОДИНИ Награда на клуб „Млад писател“: Анастасия Коршункова – гр.Самара; Награда на Народно читалище „Родина1860“: Анастасия Корнева – гр.Самара; Трета награда до 18 години: Владимир Дергунов – гр. Самара Втора награда до 18 години : Алексей Кузнецов – гр. Самара и Александър Никифоров – гр. Самара Първа награда до 18 години: Татяна Кудрявцева- гр. Самара иГордей Щетинин – гр. Самара ЕСЕТА ОТ МАКЕДОНИЯ Всички пристигнали есета от Македония са от категорията 14-18 години. до 18 години ГРАМОТА ЗА ДОСТОЙНО ПРЕДСТАВЯНЕ: Александар Кутлешовски – Битоля, Македония; Яна Ристевска – Битоля, Македония; Леонтина Димовска – Битоля, Македония; Йована Ристевска – Битоля, Македония; ТРЕТА НАГРАДА: Никола Николовски – Битоля, Македония ВТОРА НАГРАДА:Теона Стояновска – Битоля, Македония ПЪРВА НАГРАДА: Теона Богдановска – Битоля, Македония ЕСЕТА НА ТУРСКИ ЕЗИК ТРЕТА НАГРАДА – не се присъжда ВТОРА НАГРАДА: Кевин Месрин Ферхад – гр. Русе ПЪРВА НАГРАДА:Нехсат Сезгин Хасан – село Богданци, община Самуил, обл. Разград НАГРАДИ НА МЛАДЕЖКОТО ЖУРИ ОТ КЛУБ „МЛАД ПИСАТЕЛ“ Жури на клуб „Млад писател“ в със-

тав: Дария Иванова, Елена Иванова и Елена Стоянова, награждават с публикация във ве стник „Teen‘spaper“: Радо стина Иванова – гр.София; Алиса Тодорова – гр. Силистра; Никола Николовски – Битоля, Македония; Димитър Радо славов – гр. Монтана ГРАМОТИ ЗА ДОСТОЙНО ПРЕДСТАВЯНЕ Рени Илиева – гр. Карлово; Де сислава Иванова – гр. Свиленград; Виктор Сотиров – гр.Кюстендил; Йоан Иванов – гр. Казанлък; Радо стина Иванова – гр. София; Джазмина Амр – гр. Казанлък ; Божидара Начева – гр. Кюстендил;Енея Георгиева – гр. Монтана; Рафет Исмаилов – гр. Шумен; Петя Караиванова – гр. Кърджали; Николета Минковска – гр. Карлово; Николай Димитров – гр. Враца; Красимир Сотиров – гр. Кюстендил; Рени Илиева – гр. Карлово; Надежда Маркова – гр.Русе; Шудипта Султана – гр. София; Велислава Великова – гр. Русе; Алиса Тодорова – гр. Силистра; Елиф Адемова – гр.Провадия; Александра Пенева – гр. Попово; Никол Михова – гр.Плевен; ГРАМОТИ ЗА ДОБЪР МЕНТОР ; АНТОН СОТИРОВКлуб „Авангард“; ЛЮБЛЯНА НАЧЕВА Клуб „Авангард“; АНА ДИНКОВСКА-БОЖИНОВСКА ОУ ,,Стив Наумов ‚‘- Битоля, Македония; ДАНКА МИТЕВА ОУ „ С в . П а и с и й Х и л е н д а р с к и “ , гр.Раднево; ВАЛЕНТИНА ДИМОВА клуб “Светлини сред сенките”, г р . К а з а н л ъ к ; Н Е Л И ВАС И Л Е ВА Клуб „Медии“, гр. Монтана; РОСА НИКОЛОВА гр. Кърджа ли; КЛУБ „ХУДОЖЕСТВЕНО СЛОВО“ ОУ “Хр. Смирненски“, гр.Провадия;

ñòð. 5

Информация за журито: Кирил Назъров: Роден е в с. Драгуш, Петричко. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Шест години работи като драматург в Благоевградския куклен театър. Няколко години е редактор в списание „Картинна галерия“ и главен редактор на детското списание „Славейче“. Член е на Съюза на българските писатели. Удостоен е с няколко национални и международни награди. Той е сред малцината съвременни български детски поети, чиито творби са включени в учебниците на учениците от началните и прогимназиални класове. Назъров пише литература за деца и възрастни. Автор е на афоризми, басни, епиграми, гатанки, приказки, стихове и проза. Сред неговите книги са: „Хоровод“ (1980), „Пчелария“ (1983), „Барабанче бъбриво“ (1985), „Приказките на Заспивко“ (1986), „Огражден“ (1997), „Писатели в епигРАМКИ“ (2001), „Цветница“ (2004) и други. Негови творби са преведени в чужбина. Носител е на литературната награда за детско творчество „Петя Караколева“. Даниела Стоева е родена в Стара Загора. Дългогодишен преподавател по български език и литература. В момента преподава в Средно общообразователно училище „Васил Левски“, Стара Загора. Димитър Никленов е роден в с. Црънча, Пазарджишка община. Той е автор на десетки книги за деца, сценарии

за телевизионни филми, излъчени по БНТ, радиопиеси и драматизирани приказки за БНР и Радио Стара Загора. Негови пиеси за деца са поставяни в куклените театри на Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Пазарджик, Търговище и др. Приказки и пиеси на автора са превеждани на персийски, английски, френски, испански, турски, руски и в Македония. Член е на Съюза на българските писатели. Носител е на наши и международни награди. Понастоящем е ръководител на Клуб „Млад писател“ при НЧ „Родина-1860“, Стара Загора. Митко Гогов е роден през 1983-та година в Скопие, Македония. Пише поезия, кратки разкази, есеистика и публицистика. Пише и хайку, които публикува в микроблога си в Twitter. Твърди, че най-новата форма, с която експериментира, е пространството на неговия “статус” в социалната мрежа Facebook. В момента живее във Франция. Негови текстове са публикувани в няколко антологии („Ръкописи” в Сърбия, Art Attack в Хърватия и др…), в списания и множество сайтове. Митко Гогов е и концептуален художник с няколко инсталации, пърформанси и мултимедийни проекти, представяни в Норвегия, Франция, Италия, Сърбия, Македония, България… Организира арт събития, сътрудничи си с филмови и театрални фестивали. Блогър, винаги открит за общуване.

ОСЪЗНАТА НЕОБХОДИМОСТ И СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ Есетата, изпратени от учениците от гр. Самара, с любезното съдействие на Детската библиотека, филиал № 20, можем да групираме по следния начин, придържайки се към регламентираното заглавие на заданието: 1.Есета, които разглеждат средствата на общуване и по-конкретно – езика като такова 2.Есета, които анализират влиянието на новите технологии в ежедневното ни общуване не само между хората, но и с всичко, което ни заобикаля, и тяхното значение и по-нататъшно отражение върху езика като средство за общуване Тези, които са писали за руския език и езика въобще, като неотменна част от човешкото самосъзнание, са наясно със значението му като осъзната необходимост и средство за общуване. Красотата, мелодичността и богатството на руския език са добре илюстрирани, като в работите се цитират едни от най-известните и обичани руски класически автори: Пушкин, Гогол, Лермонтов, Некрасов, Белински, Достоевски, Лев Толстой и др. Това, което според мен не достига на писмените работи, е, че представяйки руския език като един от най-богатите езици в света, учениците не успяват съвсем да акцентират на значението, което имат тези колоси на руската литература в о съще ствяването на най-пряката комуникация с целия свят. Този свят, който общува чрез тяхното

слово. По-горе посочените автори многократно са издавани и преиздавани на много езици, и в бъдеще ще бъдат така четени и така важни за връзките на Русия със света. В някои от есетата се обръща внимание и на това, че освен като основно средство за общуване, езикът е основа, върху която се гради и съзнателната човешка дейност, формираща характера, интересите и други качества на личността. В тази връзка много приятни и по детски мили са е сетата на Татяна Йонова и Варвара Харитонова, които от позицията си на още крехки и изграждащи се личности добре осъзнават значението на общуването в семейната среда, най-важната и най-истинската във формирането на правилно отношение към заобикалящия ни свят и устойчивост към неговата изменчивост и понякога не до там доброжелателност. В забързаната ни реалност, днес, в по-голямата си част много от хората често използват виртуалното общуване. Да, то е удобно, спестява много време, скъсява разстояния от хиляди километри. Но в това общуване „дългите истории се заменят от няколко прости думи или стикери“, както пишат участващите в конкурса. „Хората престанаха да общуват на живо, престанаха да обръщат внимание на писаното слово, престанаха да следят за неговата чистота.“ С тези съкращения и опростени думи

езикът губи от своята образност, пъстрота, красота и виталност. Той спира да се развива и с това късаме връзката си с миналото, и разрушаваме несъзнателно мостовете, изградени от нашите предци, които са играли изключително важна роля в близкото ни или далечно минало. В есето на Татяна Кудрявцева е даден такъв пример за силата на езика, който поддържа националния дух и гради надежда за справедлив изход на една война, погубила милиони – Втората световна война. Контактувайки във виртуалното пространство, хората забравят за живото общуването, с което губят почти безвъзвратно от емоцията, от мимиката и жестовете, от заразителния смях или споделената въздишка. В това е убеден и Гордей Щетинин, разказвайки ни за едно свое пътешествие в Канада, което ще запомни за цял живот, и Алексей Кузнецов, който смята, че общуването в социалните мрежи „се превръщат във всеобща болест“. И като спасителен и оптимистичен е призивът на Александър Никифоров: „Не се страхувайте да общувате! Всеки опит за общуване ни учи. Учете се да общувате! Не се страхувайте да споделяте своите преживявания и да дадете частица от своето сърце на другите! Бъдете отворени към общуването с обкръжаващия ви свят!“. Мариана Желязкова

ñòð. 6

РАДВАМ СЕ ТОГАВА, КОГАТО ИМА ДОБРИ ПОСТИЖЕНИЯ Комуникативни умения, дискурси, регистри, речев етикет…Толкова много термини и теоретична ин формация по темат а за общуването в съвре менния свят зат рупват децат а в училище. Ко ето обаче не решава проблемите в ре а лното ежедневно общуване на същите те зи деца. И не с амо техните, и не с амо в училище. Не е изненадващо, че темат а на т радиционния конкурс за е с е: „Общуването в мо ето ежедневие“ е предизвика ла интере с и про вокира ла младите автори да участват със своите творче ски текстове. Почти всички участници в конкурс а с а предложи ли смислени и съответ стващи на по ст авенат а тема е с ет а. Предст авени с а и две кратки стихотворения от най-ма лките участници, както и една творба, т рудно определима в жанрово отношение, но ори гина лна и интере сна за четене. Всички участници в конкурса са се справили много добре с интерпретацията на темата – демонстрират аналитично мислене, творче ско въображение, добра езикова култура, умения за правилно структуриране на текста и за убедително аргументиране на изказаните в е сетата тези. Някои са подбрали свои оригинални заглавия като „Силата на думите“, „Лапи по аквариума“ и др. Прави впечатление, че младите автори идентифицират сериозни проблеми на комуникацията между хората в нашето толкова добре „въоръжено“ технологично и информационно наситено ежедневие. Че о съзнават необходимо стта тези проблеми да бъдат решени.Че търсят и предлагат решения. Всички участници в конкурс а заслужават похва ла за т руда, който с а положили, но вс е пак – това е конкурс и в него присъства и състе зателн ото на ча ло, затова някои от напис аните творби т рябва да бъдат отличени.

Във възрастоват а категория до 13 г. отлично с а с е предст авили Мария Сиракова, Кирил Димов, Катерина Минкова ,Фая Гератлиева, Йоан Иванов. Ес ето на Мария Сиракова разкрива богато въображение и ус ет за мет афоричните възможно сти на е зика, е с ет ат а на Катерина Минкова и Кирил Димов звучат искрено и създават позитивно наст ро ение. Фая Гератлиева е напис а ла стихотворение по темат а, ко ето е оригина лно и забавно. Йоан Иванов е предст авил оригина лна творба в духа на модернат а литература, с редуване на различни гледни точки и с приятно чувство за хумор. Във възрастоват а категория до 18 г. с е открояват е с ет ат а на Любомира Петкова, Владимир Илиев, Любомира Минчева, Диана Михайлова, Мая Стой чева. Избирайки интере сна гледна точка, Любомира Петкова по ст авя в сво ето е с е актуа лен проблем в общуването – премълчаването на хубавите думи, спе стяването на похва лите.Текстът е интелигентно напис ан, оригина лен, приятен за четене. Ес ет ат а на Владимир Илиев, Любомира Минчева, Диана Михайлова и Мая Стойчева също впечатляват с оригинален подход към интерпретацията на темата, добър стил и ярко авторско присъствие. В заключение т рябва да с е отбележи, че настоящото издание на конкурс а с многото си участници и с многото сполучливи е с ет а но си оптимистично по слание – изворите на творче ското вдъхновение не пре съхват, има тийнейджъри, които познават удоволствието от пис ането и общуването в с ферат а на изкуството. Пожелаваме им да развиват творче ските си умения и да вярват в силат а на словото! Даниела Стоева

ПЪРВА НАГРАДА: ЕСЕТА НА ТУРСКИ ЕЗИК Нехсат Сезгин Хасан – село Богданци, община Самуил, област Разград Ученик е в Х клас в СУ „Св.Св.Кирил и Методий” – с.Самуил, обл. Разград. Научих за конкурса от интернет, темата беше интересна и оригинална за мен, и реших да участвам. Общуването или по точно думите могат да предотвратяват конфликти и да потушават войни. Една мисъл гласи: „Има битки, които се печелят по-лесно с перо в ръка, отколкото с меч“. Думите са силно оръжие, което можем да използваме срещу останалите. Нанизът от думи прави гердан, с който се окичваме и вървим сред хората. Не ни трябват никакви цветя, подаръци или нанасящи вреда средства, за да постигнем целта си, достатъчни са…думите. Тоест общуването е много важно, полезно и понякога опасно нещо за нас, трябва да внимаваме с употребата им и да бъдем кадърни към тях. Въпреки трудните уроци и забързаното ежедневие намирам време за любимите си занимания: да проучвам различни неща, да чета, да се запознавам с нови хора. Слушам стойностна музика. Намирам време почти за всичко, от което се интересувам.

ñòð. 7

Уважаеми читатели, от този брой във вестник „Teen’spaper“ започваме да публикуваме наградените есета без редакторска намеса.

ПЪРВА НАГРАДА – ДО 13 ГОДИНИ Кирил Димов е на 12год. от ОДК „Св. Иван Рилски“ ул.”Кокиче” №3 с ръководител: Валентина Димова

Общуването в моето ежедневие Общуването в моето ежедневие е най-вече словесна война. Налага ми се да воювам всеки ден, със всеки мой съученик, като изключа приятелите си, но понякога воювам и с тях, защото сме на различни мнения за много неща. Все пак, искам да разкажа не толкова за нашите словесни битки, а за причините за тях. Искам също да покажа и начинът по който аз се справям с проблемите на общуването. Имаме в нашия клас един ученик, който е много тъжен. Той е доста пълен и не се харесва, затова си мисли, че и другите не го харесват. Аз се опитах да му бъда приятел, но ето че той започна да се възползва от това мое желание. Обижда ме и ме удря, като си мисли, че никога няма да му отвърна, защото според него се правя на добър. Случи се така, че преди седмица този мой съученик нападна най-добрият ми приятел – Никола. Удари го, провокира го, а когато Никола му отвърна, той се разрева, привлече вниманието на класната ни и така кроткият ми, добър приятел излезе много виновен. Никола не се защити и понесе цялата вина, а аз бях много ядосан от тази несправедливост. В голямото междучасие провокирах агресивния си съученик и колкото да ме е срам да си призная, когато той ме удари, аз го набих. Искам да споделя с вас, че аз съм с цяла година по-малък от всички в класа си, по-дребен съм и доста по лек, но тренирам таекуондо и мога да стана много свиреп, ако ме ядосат. Затова успях да набия това страшно и доста тежко момче, макар никога до сега да не се бях пробвал. Разбира се, случаят се разчу, трябваше да се срещна с директорката, която има добро мнение за мен защото съм отличен ученик и освен това пиша, рисувам и се състезавам във всякакви конкурси. Директорката беше

ПЪРВА НАГРАДА ДО 18 ГОДИНИ Ива Еленкова Иванова – 16 години, 11а клас, ПМПГ „Св. Климент Охридски“ Клуб „Медии“- гр. Монтана

Общуването в моето ежедневие Говоря ти, знам, че е още април. Чуваш ли ме, май е? Ехо, говоря ти, вече е юни. ГОВОРЯ ТИ, ЮЛИ Е! Чуй ме през август. Нека бъде през август... Август е най-тъжният месец, месецът на разделите, в който надеждата не съществува, а самотата е постоянно явление. Август е месецът на коктейлите на плажа и еднодневките, където общуването губи смисъла си. Това е месецът, в който душата се намира в психиатрия или е изпаднала в абстиненция, заради една различна зависимост. Загубила е способността си да говори. Август пази спомена за атеиста мечтател, преводача, който намери отдавна загубените розови очила на циничката, която не вярваше в любовта и я превърна в безнадежден романтик, а след това си отиде от живота й завинаги. През август тя осъзна,

разочарована от мен, аз също разбрах, че съм сбъркал, защото съм станал същия, като момчето, което не харесвам и което уж съм се опитвал да променя. Но какво можем да направим ние „зубърите”, когато някой агресивен ученик ни бие, обижда и напада всеки ден? Мислих дълго по този въпрос, като избягвах сблъсъци с всеки, който се опитваше да ме провокира да продължа да пропадам, защото за мен побойниците и лошите ученици, непрекъснато пропадат в капана на своите страсти и неумението си да намерят по-добри причини да ходят на училище, от глупостите, които правят. По едно време се сетих, че когато бях на девет години се снимах в един клип, в който играх ролята на малко елфче-крадец, от един фантастичен роман, написан от големи ученици. Намерих клипът и го показах на агресивният си съученик. Попитах го иска ли да направим наш клип? Казах, че аз ще напиша сценария и ще изиграя ролята на лошия, защото имам опит, а той може да бъде добрия герой. Момчето много се смути. Първо ме попита може ли да се направи компютърен ефект с който да изглежда по-слаб, което потвърди теорията ми, че той не се харесва и страда от това. Казах му, че ако играе положителна роля, хората ще го харесат такъв, какъвто е. Сега моят агресивен съученик, на когото умишлено не споменах името, живее с мечтата за този клип. Цели две седмици не е нападал нито едно дете от класа и може би за първи път харесва нещо в себе си – амбицията да се снима. Мисля, че климатът в училище ще стане по-добър, ако всяко дете намери своето място. Ако се позволи повече творчество и изява за всеки, който иска да се изяви. Учим прекалено много математика и граматика, а не съчиняваме приказки, не рисуваме картини, не спортуваме, не танцуваме… Аз съм истински късметлия, че посещавам един Детски комплекс, където правя всичко това. Записан съм на танци, рисуване, творческо писане и таекуондо. Всяка вечер, включително събота и неделя, аз ходя на някое от тези неща, затова нямам време да мразя другите или да недоволствам от себе си. Предлагам в училищните програми да има повече спорт и изкуства. Особено изкуства! Тогава децата ще бъдат по творчески и щастливи, отколкото са сега. Тогава, може би, ще се научим да общуваме, вместо да воюваме. че е започнала да мечтае отново за неща, които не може да има, точно както в детството й. Възвърна си вярата в магията и се сдоби с философията, че всичко е възможно стига да вярваш в него достатъчно силно и да смееш да си го поискаш. За нея август беше време за детоксикация, началото на дългия път на възстановяването. Ден след ден тя се опитваше отчаяно да забрави човека, който я промени и искаше сама себе си да убеди, че мечтателят е бил само лятно забавление и не е значел нищо за нея. И ден след ден се проваляше. Искаше да поговори с него поне още за миг, защото й липсваше контактът. С настъпването на август мечтателят сякаш изчезна, беше с него само в сънищата си и отново спря да общува с околните. В началото се радваше на тези сънища и се будеше с усмивка на лицето, защото вярваше, че ще го види някога пак, някога скоро... Вярваше, че ще продължи да говори с него по начина, по който бе успяла да свикне за краткото време, в което бяха приятели. Искаше й се да бъдат нещо повече, но дори тогава знаеше, че е невъзможно, че имат твърде малко време и е по-добре да се наслади на това, което може да има. С времето сънищата започнаха да се превръщат в кошмари, защото й напомняха какво е изпуснала заради страха си от отхвърляне. Циничката загуби отново съня си и тъжните мисли я налягаха през онези нощи, които са прекалено дълги и прекалено самотни. Новоизлюпената романтичка виждаше света по нов начин. Следва на стр. 8

ñòð. 8 Ива Еленкова Иванова

Общуването в моето ежедневие От страница 7 Усмивката сякаш сама се появяваше на лицето й и оставаше там за дълго. Обсебваше я желание да разговаря с всеки срещнат на улицата и да увеличава контактите си. Всичко я караше да се чувства сантиментално настроена и виждаше любов навсякъде. Причината за това беше атеистът, но когато се сещаше за него се чувстваше тъжна и изпълнена със съжаление, че не се е отнесла към него по различен начин. До следващия август тя ще бъде отново себе си. Няма да вярва в любовта или може би ще си намери някой друг. Някой,

който ще е коренно различен от атеиста. Някой, който ще бъде пълна нейна противоположност, който няма да подлага на съмнение вижданията й, няма да я предизвиква и ще се учи от нея, вместо да й дава уроци... Много скоро тя ще бъде отново асоциална и общуването с хората ще спре да бъде част от нейното ежедневие. Август е наивността на загубилата себе си мечтателка, а атеистът съществуваше само през юли. Ти спря да говориш през август... Спря да ме обичаш през август, а любовта е единственият пълноценен начин на общуване.

ПЪРВА НАГРАДА ДО 18 ГОДИНИ Владимир Илиев - гр. Карнобат СУ ,,Св св Кирил и Методий”-18 години

Лапи по аквариума Човекът е социално същество. Той има нужда да общува. Да комуникира. Да разширява мирогледа си. Да се запознава с нови хора. Да вижда нови места. Да споделя преживяното. Да намери упора в трудни моменти. Човекът. Това е той – въпросителна с удивителен знак и едно тъжно многоточие след него. Защо тъжно ли? Защото в двадесет и първи век все повече човекът остава неразбран. Той вярва и търси, но често не оправдава надеждите си. Тогава хваща телефона в ръка и потъва в своя кибер свят. Общуването днес става все по-трудно, а технологиите ст ават вс е по многообразни и многофункционални. Те имат толкова много функции, че се превръщат в най-добри приятели. Всеки един млад човек се забива(буквално) в телефона си и гради сам своя свят. Общува през различни социални сайтове. Изразява емоциите си чрез различни човечета. Показва какво харесва с виртуален лайк и това се счита за нормално. И, вътрешно, всички осъзнаваме, че технологиите изместват чувствата, но някак свикнахме с това, което е страшно.И макар това да не е тема табу… Решихме, че това е двадесет и първи век. Векът на технологиите, а къде остават прегръдките? Дългите срещи между приятели, за които никога няма достатъчно време, колкото и много да си говорим. Телефонът се превърна в израстък, а топлата усмивка в емотикон. И в забързаното си ежедневие го забелязах. Случваше се постоянно, но чак сега обърнах внимание. На моето куче Йори и златните рибки в аквариума. Всяка вечер преди да заспи, Йори отива до аквариума. Поставя лапичката си

върху него и гледа рибките. Рибките, от своя страна, го гледат също и между тях се осъществява връзка. Те общуват. Комуникират. Рибите не могат да говорят. Кучето ми говори на своя език, който аз не разбирам. Въпреки това, всяка вечер те се гледат. Очите на Йори се разширяват. Той мята с опашка. По този начин изразява радостта си. Преди да си легне той надава боен вик и ляга. Рибките мърдат леко с опашка и отиват на дъното. Така те си казват: ,,лека нощ, приятел, ще се видим утре!” Наблюдавам това всяка вечер. Как две същества, напълно различни, общуват в своето ежедневие. И има нещо красиво в това. Забавно. Това ме кара да имам надежди. Да вярвам, че може и ние да се променим. Да махнем всички прегради в ежедневието си. Всички предразсъдъци. Да намалим суетата и да подарим от своята човечност на някого друг. Да хвърлим телефона поне за ден и самите ние да станем весели емотикони. Общуването между Йори и златните рибки е по-ползотворно, интересно, позитивно – отколкото общуването в моето ежедневие. Това ме натъжава. Наистина ли всички хора станахме толкова ограничени, че светът ни се побира в един малък телефон. Не знам. Това, което зависи от мен – ще променя. Прекарвам вс е по-малко време пред лаптопа или телефона. Излизам с приятели. Имаме правило да използваме своите телефони само за обаждания. Без интернет. Повярвайте, възможно е! Стига да поискаме да излезем от Фейсбук и да влезем в реалността. Тя може да не е винаги красива, но винаги ще намерим поне един истински приятел!

П Ъ Р ВА Н А Г РА Д А Д О 1 3 ГОД И Н И Мария Венкова Сиракова, 13 год., 7А клас СУ „Йордан Йовков“, гр.Кърджалиул Ръководител: г-жа Роса Николова

Общуването в моето ежедневие Родена съм славей, живея в малка, но красива гора, в която съжителствам с различни създания.Често сутрин преди да запея, някоя гарга решава да извие силен глас.И все ще се намери наблизо някои пъстър и словоохотлив кълвач, който да я клъвне, за да си знае мястото. Аз съм славей...и слава Богу има много като мен.Живеем на ята, за да се чува песента ни.Често изолирани от гарги и кълвачи, на които песента им пречи.И така постепенно гората загубва своята прелест, малки групи се отделят една от друга, незаинтересовани от чуждата песен, вместо да живеят в спокойна симбиоза. Общуването между отделните индивиди е трудно изкуство.Думите са любов, приятелство, песен в ръката на един,омраза и болка за друг, силно оръжие в шепите на трети.В моето ежедневие много от тях се превърнаха в кратки полутонове и жестове, губейки блясъкът и очарованието си.Чуваме половината от това, което ни се говори, разбираме това , което ни устройва и вярваме единствено в себе си.Често предпочитаме разговорите с комичната сврака, произнесла поредният ироничен анекдот, пред идейната, емоционална гургулица.Забравяме, че всеки, с когото общуваме е потенциално способен да ни научи на нещо добро. Истинският тест в нашето общуване не е само начинът, по който изпяваме своят куплет, а във възможността да образуваме песен съвместно с нашия събеседник, отдавайки му необходимото време и внимание. Следва на стр. 9

ñòð. 9

Мария Венкова Сиракова

Общуването в моето ежедневие

От страница 8 Важно е да осъзнаем, че там където едните виждат невъзможност и крах, други съзират и споделят път към успеха. Често в мислите си забъркваме всевъзможни коктейли, които преглъщаме мълчаливо, оставяйки ни неразбрани за околните, създавайки пропаст помежду ни.Толкова сме заети да поставим поредният лайк, че оставаме глухи за

съществото до нас. Аз съм славей, живея в малка , но красива гора.Вярвам, че гаргата със своето нестандартно мислене може да сътвори нова мелодия.Че кълвачът, вдъхновен от възможностите, си ще напише текст, а гургулицата ще ги събере в едно цяло. Тогава общуването в моето ежедневие ще бъде ползотворна песен, било то и с няколко фалшиви акорда.

Преди 90 години:

Треска за петролни залежи в Казанлъшко Петролни залежи в Казанлъшкия край? Вярвате или не, но преди 90 години на дневен ред у нас е било проучването със сонди на нефтени находища в близост до Долината на тракийските царе! Това може да се прочете в брой 30 на в. „Казанлъшка искра“ от ноември 1927 г. Според дописка в старата газета, казанлъшки студент, учещ в чужбина, съобщил, че за петролните залежи в Казанлъшко било писано много отдавна в съчинение на някой си западноевропейски учен. От редакцията помолили нашия младеж да каже точното название на въпросната книга, годината на издаването й, както и автора й. А и да преведе ст раниците, отнасящи се до казанлъшкия нефт. Редакторите на стария вестник обещават за това да бъде съобщено в някой от следващите броеве на „Казанлъшка искра“. Очевидно обаче ученолюбивото нашенче така и не е сторило това, за което с а го п ом ол и л и журналистите, тъй като в никой от излезлите след това ме сеци наред броеве на газетата не се среща и дума за скъпоценното „черно злато“, на което бил изобилствал регионът. Но и бе з сведеният а на неизве стния чуждоземен учен, вещи люде, цитирани от ве стника, препо ръча ли, преди да с е пристъпи към „изучаването със сонди, ко ето ще ст рува много скъпо, да с е направят проучвания по геофизиче ски методи, чре з които ще с е намерят и разграничат експлоатируеми ме сторождения и най-сгодните ме ст а за разкопки и сондажи“, както и „да с е добият о светления за

геологиче ските условия за уст ановяване на план за правилна експлоат ация на ценното изкопаемо веще ство“.Обърнато е внимание също, че следва да с е узнае предварително какви предпазни мерки тябва да с е вземат срещу евентуа лни злополуки п р и е кс п л о ат а ц и я т а н а н а ход и щ е т о . Е кс п е р т и т е обръщат внимание, че едва след те зи проучвания може да с е пристъпи към „изучавания със сонди“, тъй като процентът на сполуките при сондажи, бе з предварителни проучвания с помощт а на геофиз и ч е с к и ап а р ат и , д о с т и г а л с а м о едва до 8%, докато ако с е направят те, може да с е очакват добри резулт ати до 66%.С ега ще разкрием, пре з цялото време ст ава въпро с за пет ролни за лежи при тогавашното с ело Долни Мъдреци. Първоначално населеното място се именува Долно Софуларе, но в края на 1906 г. е прекръстено на Долни Мъдреци, а в наше време носи името Юлиево.В днешното Юлиево дори не подозират за скритите под селото безценни природни богатства.То се намира на 17 км от Стара Загора и 19 км от Казанлък в югоизточната част на плодородната Розова долина, като влиза в състава на община Мъглиж и е със статут на вилна зона. През него минава река Тунджа, по чието поречие има няколко плавателни изкуствени езера, които са образувани при добиването на инертни материали за строителството на Стара Загора.Но не е изве стно при добива на тези суровини от недрата на тукашната земя изненадващо да е бликнал нефтен гейзер. Очевидно на въпро са за петролните залежи в Казанлъшко е сложен кръст още в началото на миналия век. Автор: Диана Славчева

ñòð. 10

Народно читалище „Цвятко Радойнов – 1885” – гр. Крън е повече от 130 години пазител на българската духовност, образователен и информационен център, школа за родолюбие в гр. Крън. Една от приоритетните дейности на читалището е работата с деца. За осма поредна година врати отвори Лятната академия, която работи с деца по време на лятната ваканция. Академията отваря вратите си в края на месец юни. На децата се организират пикници сред природата, на местността „Калето” над гр. Крън и Мегалитът над с. Бузовград. Организираме спортни игри в боулинг залата в гр. Казанлък, велопоходи, турнири по шахмат и водни забавления на басейна в комплекс „Зорница“. Посещения на църквите в гр. Казанлък, където децата присъстват и на църковно пеене. Посещения на Музей на розата, Казанлъшката гробница и Етнографски комплекс „Кулата” в гр. Казанлък и храм-паметник „Шипка”. В Лятната академия наравно с развлекателните и културни мероприятия се организират и библиотечни такива. В рамките на академията, в края на всяка седмица се провеждат Приказни петъци, в които се прожектират детски филми от препоръчителните ученически списъци, правят се комикси по детски народни приказки, рисуват се приказни герои, провеждат се организирани четения в Детската градина в града и посещения в Детския отдел на Общинска библиотека „Искра”. Отбелязват се международните дни за борба с наркоманията, международния ден на младежта, световния ден на насе-

лението, годишнини от Илинденско-преображенското въстание. Вълнуващо беше посещението ни в конната база „Багатур” в гр. Мъглиж, където децата имаха възможността да участват в бой с мечове, д а я зд я т ко н и да стрелят с лък. Изработвахме сувенири от отпадъчни материали, квилинг-картички, рисувахме на асфалт и осъществихме съвместни инициативи с децата от СНЦ „Помощ за всички”. Откриването на Лятната академия е винаги различно и запомнящо се. Тази година стартирахме мероприятията си с велопоход „Казанлък – долината на розите и тракийските царе”. Един наистина „горещ“ ден, организиран и осъществен

от Фондация „Етносвят България“ гр. Ст. Загора, НЧ „Цвятко Радойнов - 1885“ гр. Крън, НЧ „Димитър Данаилов - 2013“ гр. Чирпан, ИМ Чирпан, съвместно с РБ Продължава от стр. 1

Има нужда да се говори с тийнейджърите за сексуалното насилие

които помагат на тийнейджърите да разберат кога нещо не е наред в отношенията с партньора им, как да познаят, ако нещо нередно се случва на техен приятел, кой най-често е насилникът и какво да направят, за да помогнат на себе си или на друг. Видеата могат да бъдат гледани в YouTube канала, както и в сайта на платформата.В loveguide. bg младежите могат да намерят и по-подробни текстове, които се спират на темата, а за финал на кампанията цялата информация беше събрана в книжка в електронен формат (можете да я изтеглите от прикачения файл в пидиеф формат), в която има всичко необходимо по темата.В рамките на кампанията бяха проведени часове в училища с ученици

„Захарий Княжески“ гр. Ст. Загора, Община Чирпан, ИМ „Искра“ гр. Казанлък и подкрепата на областния управител на област Ст. Загора г-жа Гергана Микова, Пътна полиция гр. Казанлък, д-р Станков директор на Дирекция „Обществено здраве“ към РЗИ Ст. Загора и специалният ни гост колоездачът Васил Радомиров. Всички организатори и участници децата герои от Крън, Чирпан и Ст. Загора, които не се уплашиха от високите температури, успешно преминаха

маршрута - Крън - Казанлък /Тракийска гробница, ИМ „Искра“, Музей на розата/ - Местността „Калето“ над гр. Крън и обратно. Един незабравим ден предназначен за културен и велотуризъм в прекрасната ни Казанлъшка долина, от който ни остават незабравими спомени, нови приятелства и поредното доказателство, че когато екипът от институции и доброволци работят в името на децата с обща цел и кауза, и ползу роду, всичко завършва с хепиенд. Академията реализира мероприятията си до началото на септември, когато приключва с игри, грамоти и награди. Разделяме се с обещания за нови срещи и съвместни инициативи. До нови срещи, приятели! от 7 до 12 клас в 6 училища в България. Обучителите от LoveGuide се се срещнали с около 300 тийнеджъри и са говорили с тях за сексуалното насилие и експлоатация. Децата са споделили истории и ситуации – както на живо, така и в онлайн каналите на платформата и са получили отговори на своите въпроси. „Тази кампания е само част от усилията, които трябва да бъдат полагани постоянно както от нас – неправителствените организации, така и от родителите, учителите и институциите. Не само статистиките, но и личния ни опит от работата с вече над 3000 деца от цялата страна, показват, че те чисто и просто не знаят и не могат да се предпазват,“ казва Надя Здравкова, обучител в LoveGuide. Соб. инфо

ñòð. 11

„Любов моя, не мога да спра да мисля за теб! Не съм спирал да мисля за теб от мига, в който в мен трепнаха първите чувства. Не мога да спра да мисля за усмивката ти, за искрения ти смях, за съветите, за теб. Не мога да спра да мисля как настръхваше, когато те докосвах. Как дъхът ти спираше, когато те целувах, как затваряше очи, за да усещаш само мен и моето присъствие. Как беше несигурна, но когато те доближавах, се чувстваше добре, не мога да спра да мисля как беше толкова себе си. С това, че не харесваше тялото си, нито усмивката си, нито косата си, за това, че винаги я изправяше, че слагаше лек грим, че обличаше

най-хубавите си дрехи, че пръскаше най-скъпия си парфюм, че закъсняваше, че искаше аз да те харесвам, че искаше аз да те пазя, че не искаше да те давам на никого… За това, че се стараеше да бъдеш красива за мен. Беше толкова себе си и затова веднъж не го каза. Аз бях глупак, защото те пуснах. Защото говорех само за себе си, защото казвах, че живееш в розов свят, че всичко ти е наред, затова, че те наранявах, като не те изслушвах, затова, че виждах нежеланието в разговорите ни, но аз продължавах. Защото не те попитах от какво те е страх, а се впуснах в нещо, за което ти не беше готова. Бях глупак, защото говорих само за миналото си, бях глупак, че те сравнявах с други, бях глупак, че не знаех нищо за теб. Бях глупак, че не те послушах. Казваше ми да мисля положително, да бъда над нещата и да живея в хармония със себе си. Казваше ми да я намеря, да се оставя на хубавите моменти, да не мисля за лошите, да

положа усилия, за да ми потръгне в неуспешния ми живот. Виж ме сега, след години…. Жив съм. И съм тук, защото мислех, мислех как да подобря живота си… Направих го. Мислех как да стана по-добър човек – старая се. Мислех как да стана по-добър приятел… Май се получава? Мисля за човека, който ме накара да се замисля. Мисля за любовта на живота си. Сетих се. След години. След много грешки. И падения. Разочарования. Колебания. Болка. Но се сетих! Късно. Но се сетих. И дойдох. За да ти кажа. Че ти си причината да бъда този, който съм. Че ти си причината частица от мен да ме кара да съм щастлив. Че ти си причината да продължавам да бъда ЧОВЕК. Че ти си причината да бъда човек. Че ти си причината за любовта в сърцето ми. Че ти си човекът, който аз искам да обичам. И който ще обичам... Не мога да спра да мисля за теб. И се сетих. Сетих се колко те нямам. И колко нямам право да те имам. И се сетих как искам да те имам. Но се сетих и как искам да си щастлива. И бъди спокойна, аз станах човек. Заради теб. Защото те обичах. През цялото си съществуване. Защото те обичам. Защото е късно, …но се сетих. От човека, който се сети Дария Иванова

Сънят вдига успеха в училище Сънят увеличава успеха на децата в училище. Според проучвания, ако първият учебен час започва час по-късно – в 8,30 вместо 7,30, както е в момента, те повишават оценките си драстично. Причината е, че могат да поспят повече. Това разказа д-р Славчо Славчев, председател на фондация „Сън и здраве“. „Ако влезете в някоя класна стая по време на първия час, ще видите някои деца, които или дремят, или стоят като зомбирани. Причината е, че не са си доспали. Това нарушава концентрацията на вниманието, поведението, успеваемостта, всички тези неща са довели до промяна в учебния процес“, обясни той. В 4,00 часа сутринта на 29 октомври (събота срещу неделя) трябва да преместим часовниците си с час назад. Тогава е преминаваме към зимното часово време и ще успеем да спим с 1 час повече. „Сега ще ни върнат този час сън, който при т. нар. лятно часове време беше откраднат“, коментира пред „Монитор“

д-р Славчев. Той обясни, че промяната е добре дошла за нас, защото тя съответства на нормалния ритъм на живота ни. Известно е, че лятното часово време е въведено, за да се намалят разходите за ток и осветление, като се използва повече дневна светлина. Според д-р Славчев обаче този начин на смяна на часовника не се оправдава и не е доказано, че води до някакви благополучия в икономиката. Специалистът коментира, че именно преминаването към лятното часово време е по-трудно за адаптация, защото трябва да свикнем с кражбата на сън. „Хронобиологичният ни часовник е настроен на 24-часов режим и ние спим, когато е тъмно, а сме будни, свежи и бодри и работим през деня. Много е важно обаче да си лягаме и ставаме сутрин по едно и също време“, обясни той. Относно по-ранното стъмване през зимното часово време д-р Славчев обясни, че ние сме в та-

кива географски ширини, че това не оказва толкова голямо влияние върху нашия организъм, както например в северните страни, където има дълги нощи. „Много бързо ще се адаптираме към новото време, което е естествено за организма ни“, заяви още той. Д-р Славчев добави, че ако системно не си доспиваме, натрупваме т.нар. сънен дълг. Така например, ако всяка вечер си лягате късно и спите с два часа по-малко – по 4-5 часа, за една седмица се натрупва дълг около 12 часа, което се равнява почти на две нощи. Така недоспиването може да доведе до т.нар. прекомерна дневна сънливост. „Това е особено опасно, когато шофирате на дълги разстояния или се извършва монотонна работа, която изисква концентрация на вниманието“, обясни още д-р Славчев.

ñòð. 12

Как да се справим със съмненията и да бъдем по-уверени в живота? Джен Синсеро

Отговорите на този и още много въпроси, свързани с личния просперитет, можете да откриете в книгата „Ти си върхът“ от Джен Синсеро, която излиза в България на 28 септември (ИК „Хермес“).

Джен Синсеро е известен мотивационен лектор и автор на бестселъри. Книгата „Ти си върхът“ е продадена в над 1 милион екземпляра и е преведена на по веч е о т 2 0 ез и ка. П ракт ичес кат а о р ие н та ц и я , еф ект ивният под ход , д о б р а та с тру ктура и оригинално то ч у вс тво з а х ум ор на авторкат а пр е в р ъ щ а т „Ти си въ рхъ т “ в ед ин о т н а й - у с п е ш н и те съ врем е нни на р ъч н и ц и з а са моусъ въ рше нс т ване . Ч е р п е й к и в д ъ х н о в е н и е о т со б с т -

в е н а т а с и т р а н сф о рм а ц и я , п р е върнала я от отегчена жена без д охо д и в со б с т в е н и к н а у с п е ш е н б и з н е с , Д ж е н п ъ ту в а п о с в е т а и в д ъ х н о в я в а хо р а т а д а и з ж и в е я т ж и в о т а с и п о в ъ зм ож н о н а й - д о брия начин. О т с ъ в е т и т е й с е в ъ з п ол з в а т предприемачи, членове на меж д у н а р о д н и ко р п о р а ц и и , н е п р а в и т ел с т в е н и о р г а н и з а ц и и и о б р а з о в а т ел н и институции.

Вижте избрани цитати от книгата: „Ако искате да имате живот, какъвто не сте живели, ще трябва да правите неща, каквито не сте правили.“ „Колкото повече време прекарвате в настоящето, толкова по-пълноценен ще бъде животът ви.“ „Фактът, че някой безотказно преследва целите си, е невероятно разстройващ за човека, който цял живот си намира солидни оправдания да не го прави.“ „Когато сме щастливи и обичаме себе си, не се тревожим за глупостите (нашите или тези на другите).“ „Когато, вместо да прославяме онова, което сме, живеем в страх от това какво ще кажат другите, ние обричаме живота си на скучно еднообразие.“ „Вие сте отговорни за това, което казвате и правите. Но не сте отговорни за това дали то вбесява или не другите.“ „Това, което другите мислят за теб, няма нищо общо с теб, а единствено с тях самите.“ „Повечето отговори се разкриват в процеса на действие, не на мислене.“ „Да простите – означава да бъдете добри не към другия, а към себе си.“ „Понякога пътят към свободата е свързан с решението да бъдете щастлив, а не прав.“

В И­Ц О­В Е Учител дава на Иванчо за наказание да напише у дома 100 пъти: “Повече никога няма да говоря на „ти“ с учителя си!“ На другия ден учителят отваря тетрадката на Иванчо и гледа, че е написал изречението не 100, а 200 пъти: - Казах ти 100!?! Защо си го написал 200 пъти? А Иванчо: - За да ти е по-приятно! *** Седемнадесет годишна дъщеря отива при баща си: - Тате, ще ми разрешиш ли да отида със съучениците на скъп ресторант, по пътя ще викаме като луди, после ще се донапием в най-скъпата дискотека, а после...

- В никакъв случай! Разбира се, че не!

- Ще се наложи тате! Утре ми е абитуриентския бал.

„Това, върху което изберете да се фокусирате, се превръща във ваша реалност.“ „Ако наистина искате да промените живота си, ще намерите начин. Ако не, ще си намерите оправдание.“ „Най-големите ни страхове са най-голямата загуба на време.“ „Хората от вашето обкръжение са чудесни огледала, които ви показват кои сте и колко много или малко обичате себе си.“ „Никой не е стигнал до върха на планината, без да се е препъвал и да е падал по очи.“ „Единственият провал е да се откажеш. Всичко останало е просто събиране на информация.“ „Колкото повече имате, толкова повече трябва да давате.“ „Единствената стойност, която нещата притежават, е тази, която ние им придаваме.“ Âåñ­òíèê “TEEN’S PAPER” - ÌÅ­Ñ ÅЧ ­Í Î ÈÇ­Ä À­Í ÈÅ, ÏÎ ÈÄÅЯ ÍÀ ÄÈ­Ì È­Ò ÚÐ ÍÈÊ­Ë Å­Í Î Èç­äà­âà: Êëóá „Ìëàä ïè­ñà­òåë” êúì Í× „Ðî­äè­íà 1860” Ñòà­ðà Çà­ãî­ðà, ïðåä­ñå­äà­òåë Äî­ðà Èëèå­âà Àä­ðåñ íà ðå­äàê­öèÿ­òà: ãð.Ñòà­ðà Çà­ãî­ðà-6000, óë. „Ñâ. Êíÿç Áî­ðèñ I” ¹ 94, òåë: 0884367601 E-mail: teen_stzagora@abv.bg

http://www.facebook.com/TeensPaper Á/ñêà :BG58RZ8891551089070020 BIC RZ88BGSF Ðúêîâîäèòåë: Äè­ìè­òúð Íèê­ëå­íîâ

Екип от Стара Загора: Дария Иванова, Елена Иванова, Елена Георгиева, Радослав Ангелов, Нанси Борисова, Николай Димов, Камелия Тодорова и Светислав Тодоров Екип от Казанлък: Мария Николова, Кристияна Терзиева, Неделина Славова и Стела Тонева Õîíîðàðè íå ñå èçïëàùàò ÊËÓÁ „ÌËÀÄ ÏÈ­Ñ À­Ò ÅË” ÍÀ­Á È­ÐÀ ÍÎ­Â È ЧËÅ­Í Î­Â Å È ÑÚÒ­Ð ÓÄ­Í È­Ö È ÇÀ ÂÅÑ­Ò ÍÈÊ TEEN’S PAPER