БРОЙ 184, Година XХIV януари - февруари 2016 Цена 1,00 лв.
ВЕСТНИК ЗА ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА Основан от Д.Б.Митов и списван от него от 1928 г. до 1944 г. в София
ЧЕСТИТ 3-ТИ МАРТ - НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ!
СТАМБОЛОВ: ВОЛЯ ЗА ДЪРЖАВА
Бойко БЕЛЕНСКИ Първите априлски дни опияняваха със свежия си полъх, но в по-закътаните кътчета и крайните квартали на столицата още миришеше на чам и въглища. Всичко се наливаше със сок и сила, бореше се, за да оцелее, въпреки вятъра, обилния дъжд, слънцето и неизбежната засуха. Както при хората. Те бяха олицетворение на живата природа със своя инстинкт за оцеляване и уязвимост. Щъркели отдавна не засипваха небето над набъбващия град. През предните благодатни години София се опери с много градежи, които никнеха като гъби. Построиха се нови дюкяни и работилници с тенденция да прераснат във фабрики. Кръчмите щяха да се модернизират в ресторанти. Високите комини се превръщаха в димяща гора, а самите къщи, полегнали под натежали от сажди облаци, наподобяваха фабрики. Да се строи, да се гради от нулата бе толкова трудно и вдъхновяващо. За няколко години,
благодарение старанието на кмета Димитър Петков, София двойно се увеличи. Столицата бързо менеше облика си, превръщаше се в европейски град, ала ориенталското в повечето кътчета се забелязваше. Това впечатление се засилваше от джамията край банята, чието минаре се забиваше в небето като щик. Но не само главният град, цялата страна представляваше работна площадка. Навред цареше съзидателен кипеж. Прокарваха се шосета и железопътни линии, издигаха се нови административни сгради и производствени халета, отваряха се и се разширяваха мини, прекрояваха се райони, градове, обновяваха се селата. Енергичността, трескавостта бе неотменна черта на премиера. С швейцарски часовник в ръка, той сякаш засичаше скоростта на промените. Да, ваенето на икономиката бе дълга и трудна работа. Стамболов си мислеше, че цялостното обновление е нещо безконечно. Но да започнеш едно дело, което другите ще превърнат в твой позор, си е направо наказание, ала когато всичко е подчинено на новото и бъдното, има обяснение за саможертвата. И въпреки това цялата тази изнемога му бе дошла до гуша. Времената бяха тежки и напрегнати. Те изискваха пълна всеотдайност. Ако човек възнамерява винаги да побеждава и да запази мястото си на водач, трябваше да се раздава. Затова неговата олисяла глава на измъчен държавник пушеше като парен локомотив по Вакарелското бърдо. В лидера се сблъскваха няколко сили: неукротимият му стремеж да изпъкне, да се наложи и най-важното стремление – да запази мястото си в държавата въпреки разгласяваното желание да се оттегли. Всеотдаен и обречен, той работеше денонощно. / на стр. 2 /
Уважаеми старозагорци, Приемете сърдечните ми поздрави по случай Националния празник на Република България! 138 години са изминали от онзи славен 3 март, след който България осъмва свободна! За 138-и път ние прекланяме глава пред великия подвиг на всички, дали живота си за Отечеството! Трети март е денят, който ни дава право да вървим с гордо вдигнато чело! Той е завет, който трябва да предаваме на нашите деца, а те на своите. Изстраданата Свобода, потънала в битки, жадувана и отстоявана – тя е наша отговорност и днес! Нека пазим българщината – устояла на поривите на времето! Тя е ключ към светлите дни, към успеха, към бъдещето! Емил Христов Председател на Общински съвет Стара Загора