Вицпарад шоу 480 бр by Световен вицпарад

ново! уникално! забавно!

ВИЦПАРАД

OiP T mx

ÊÈ ÂÑÒÐÈÉÑÍÅ ÈÎËÎÃ ÃÅ 80 ÒÈÊ (18 6) 192

ÊÀ ÑÒÈÕÎÑÁÈÐ ÁÓÐÈÍ ÎÒ ÈÂÀÍ



кръстословици•судоку•игри•смях

ÑÊÎ ÌÀÔÈÎÒ ÍÅ ÈÇÍÓÄÂÀ

ÏÎ ÌßÐÊÀ ÇÀ ÂÚÐÕÍÈÍÀ





ÒÅÍ ÅÄÍÎÂÀËÅÍ ÐÀ ÀÐÎÌÀÒÅÍ ÄÈÊÀË ÔÐÅÍÑÊÈ ÑÅÖ ÆÈÂÎÏÈ 3) (1832188 ÍÎ ÍÀØ ÈÊÎ 02 ÌÈÑÒ (19 1974)

ÚÂ ÅÏ. ÎÍÀ





6 480

У О Ш

година XX

лв.

ISSN 1310-5981

за 1

фитнес за ума



Ì. ÀÉ ÀÍÀ ÐÎÌÀÍ ÎÒ ÊÀÐÈÌÀ



ÎÁ ËÅÒÂÈ ÇÀ ÍÀ ØÈÂÀÍÅ ÒÀÂÀÍ

ßÏÎÍÑÊÀÍÀ ÍÀÖÈÎÍÀË ÄÐÅÕÀ Ò ÏÐÅÄÍÀ ×ÀÑ ÍÀ ËÎÄÊÀ





ÄÂÎ ÒÈÒËÀ ÍÀÂ ÈÑ ÐßÍÊÀ ß ÏÀÍÈ ÇÀ ÅÄÈÍÈÖÀ ËÀ ÑÈ



СКА КРЪСТОСЛОВИЦ

ÄÈÂÀÍ

ÃÎËßÌ ÊÚÑÁ ÕËß

ÍÀ ÀÂÒÎÐÚÒ Â “ÊÎÒÀÐÀÊÚÒ ×ÈÇÌÈ”

 9

Âîäîðàâíî: 1. Ñúä çà õðàíà. 5. Íàøà äðà ì àò è÷í à àê 16  òðèñà. 10. Ïîâðå ÎÍÈß ÃÐÀÄ Â ßÏ äà íà êîæàòà. 14.  19ÎÑÒ  ÐÅÊÀ ÍÀ ØÓ Ïð úñò åí îâ èä åí  ÐÎÂ ÕÎÍ êîðàëîâ îñòðîâ. 23 ÃÐÀÄ Â ËÀÒ ÊÈ ÂÈß ÌÎÄÅË ÐÓÑ 15. Âèä ñëà ä êî ÑÀÌÎËÅÒÈ  âîä íà ðèá à. 16.  27 28 ÊÈ ÌÀÐÊÀ ÐÓÑÒÈ 29 Ñòàðîòî íàèìå ÑÀÌÎËÅ íîâ àí èå íà öåí  ÏÎ ÅÏÈ×ÅÑÊÀÅÇÈß 31  32 òðàëíèòå ÷àñòè íà Âèåòíàì. 17. ÊÈ ÓÊÐÀÈÍÑ94 37 Þæ íîñ ëà âÿí ñ êî  38 ÏÎÅÒ (18 1925) 39 40 õîðî. 18. Âíîñêà ан. çà äóõ îâ åí ñàí . 43 44 Лати, Натан, Ел а, ан ен 19. Ïîìîùíà òå ати, К ане, Алан îðåìà â ìàòåìà 47 48 А òèêàòà. 20. Âóë е им êàíè÷íà ìàãìåíà с съответнит цифрите съ51 52 ñêàëà. 22. Àíàòî ìè÷åí îðãàí. 23. 54 Ãðàä â Áúëãàðèÿ. 24. Íå ï îäâ èæ í à 15 7 58 âðúçêà. 25. Åòèî 59 60 ïñêà âëàäåòåëñêà 1 3 òè ò ëà. 27. Îá 863 64 13 øèðíî ïðîñòðàí А Ц ñòâî. 29. Îñòðîâ 69 16 70 8 íà ãðóïà â ÿïîíñ 8 4 êî ìîðå. 30. Ãåðîé 73 íà À. Ëè íä ã ð åí 17 8 îò “Ïèïè äúëãî 5 1 òî ÷îðàï÷å”. 31. Ëåòëèâî âåùåñ ò Ï. Ïåíåâ. 37. Ëúæ ëèâî èìå. 41. 20 Çâåçäà îò ñúçâåçäèå Åäí2îâàëåíò òî 5 íè àðî6ìàòíè ðà äè êà ëè. 45. Ïîâåñò îò Èâ. èíåðàë îò ãðóïàòà íà ñëþäèòå. 49. Ðóñêè ñà ìîëåòè. 50. 52. Îðëÿê. 53. Ïàðâåí 4äî þ. 54.8Ðîä ìå íîñíè äúðâåòà. 55. à Ïî 6 ëàñÿí18 . 58. Ïðèã Р 12 å â öúð А ê îâ íî ïååíå. 59. Ðåêà â Ãðó ä âúâ çèÿ Н ÔðàíОöèÿ. 65.ВÒðàêèéñêî ïëå ìå. 67. Åçåðî â Êàíàäà. öêè ôóòáîëåí îòáîð. 73. Óê 10ðàøåíèå. ÷àñ ò6èö è. 3. 16Ïî ù åíñ ê à ïðà òê à. 4. Åäè í îò Ìà Àò àí àñ îâ. 6. Ðå÷ í è ëê èò å íàò ð óïâ àí èÿ. 7. Ãî ðà îò åëè . 8. îâ è. 10. Ïî â åñò çà äåö à è þí 3 îø è19îò Ñò . 16 Äè ÷ åâ. 11. Ðóñ êè4êîì ï îç èò îð (18 72 190 4). 21. Íà ø å ïðå äï ð è íè. 26. Ðî ìàí îò Éî êî Îò à. 28. Ðî ìàí îò Ê. Òåò íà ßâî ðîâ . 33. Ðî ìàí 8 Åì . Çî ëà. 34. Ëþ á è 6 îò 19 9ñ ì èÿ ò Ïð îë åò åí ìå åö. 36. Áåç ï ð àâ åí ÷î â åê â Ñïà ðò à. à ïîê ð èâê à. 40. Ãðà í è÷ åí íà ëîã . 42. Ãðà ä â Êà íà äà, Âèä ìó õà ïî äîá èò 16 úê à.

À ÇÀ ÅÍÀ



ÍÀ ÓÑÒÐÅÌÍÎ ÏÀÄÅÍÈÅ

е в о д и в и  Всичк ловици с о т с ъ р к и т н и р и и б р а у т а Л к и р а к и е в о ц и  Ви к ч и с в и  Судокупонски ребуси я е в о д и в ако СЕ оТкаЖЕТЕ от яденето и пиенето за 2 седмици, ще изгубите 14... дни!

нЕПолЕзни навиЦи любител на четенето в тоалетната, по навик се насра в библиотеката.

МаСТика и МЕнТа по отделно е “разкъсана облачност”.

Това коЕТо не ни убива са... удобните обувки.

ВИЦПАРАД ШОУ  3 

ЦИФРОСЛОВИЦА



ÂÈÑØ ÎÔÈÖÅÐ ÑÊÈ ×ÈÍ

ÑÒÎËÈÖÀÒÀ ÍÀ ÊÎËÓÌÁÈß

 ÁËÈÇÊÎÈÇÒÎ ×ÅÍ ÎÁÈ×ÀÉ

ÃÐÀÄ Â ÑÅÂÅÐÍÀ ÈÒÀËÈß



ËÈÒÅÐÀÒÓÐÅÍ ÐÀÇÁÎÐ ÍÀ ÒÅÊÑÒ

ÃÅÐÎÈÍß ÍÀ ÀË. ÃÐÈÍ



ÏÚÐÂÀÒÀ ÁÓÊÂÀ ÎÒ ÑÒÀÐÎÅ ÂÐÅÉÑÊÀÒÀ ÀÇÁÓÊÀ

ÓÐÅÄÈ ÇÀ ÏÐÅ ÑßÂÀÍÅ

ÂÄÀÄÅÍÀ Â ÑÓØÀ ×ÀÑÒ ÎÒ ÌÎÐÅ

 ÄÎÌÀØÍÎ ÆÈ ÂÎÒÍÎ





ØÈÐÎÊÎËÈÑÒ ÍÎ ÄÚÐÂÎ



 ÑÒÈÕÎÒÂÎÐÅ ÍÈÅ ÎÒ À. ÌÈÖ ÊÅÂÈ×

ÕÎËÀÍÄÑÊÈ ÆÈÂÎÏÈÑÅÖ (15821642)



×ËÅÍ ÍÀ ÊÀÌÀ ÐÀÒÀ ÍÀ ËÎÐ ÄÎÂÅÒÅ ÈÇÒÎ×ÅÍ ÑÒÐÓÍÅÍ ÌÓÇÈ ÊÀËÅÍ ÈÍÑÒÐÓ ÌÅÍÒ

ÐÈÌÑÊÈ ÓÏ ÐÀÂÈÒÅË ÍÀ ÏÀËÅÑÒÈÍÀ

ÅÂÐÅÉÑÊÈ ÑÂÅ ÙÅÍÍÈÊ







ÈÇÊÓÑÒÂÅÍ ÂÎ ÄÅÍ ÏÚÒ



ÁÀËÊÀÍÑÊÀ ÏÀÐÈ×ÍÀ ÅÄÈ ÍÈÖÀ

ÇÀÃÀÐ ÍÀ ÊÎÆÀÒÀ



ÏÀÐÀÄÍÈ ÏÀÃÎÍÈ





ÈÇÊÓÑÒÂÅÍÀ ÐÅÊÈ×ÊÀ



 ÎÂÐÀÃ, ÄÅÐÅ

ÏÐÅÈÇÏÎÄÍß

ÌÎÄÅË ÐÓÑÊÈ ÂÚÐÒÎËÅÒÈ



ÐÓÑÊÈ ÄÐÀÌÀ ÒÓÐÃ “ÄÅÊÀÁ ÐÈÑÒÈ”



×ÀÑÒ ÎÒ ÑÊÅ ËÅÒÀ





ÅÄÚÐ, ÑÍÀÆÅÍ ×ÎÂÅÊ



ÕÈÌÈ×ÅÑÊÀ ×ÀÑÒÈÖÀ

ÍÅ×ÈÑÒÀ ÑÄÅËÊÀ

ÏÈÑÌÅÍÎ ÏÀ ÐÈ×ÍÎ ÍÀÐÅÆ ÄÀÍÅ

ÈÒÀËÈÀÍÑÊÈ ÊÎÌÏÎÇÈÒÎÐ “ÔÀÂÎÐÈÒÊÀÒÀ”



 ÐÓÑÊÈ ÊÈÍÎÐÅ ÆÈÑÜÎÐ È ÑÖÅ ÍÀÐÈÑÒ (1923 1983) “ÁßÃ”

ÕÎËÀÍÄÑÊÈ ØÀÕÌÀÒÈÑÒ







ÐÎØÀÂÀ ×ÅÐÃÀ, ÊÈËÈÌ Ñ ÄÚËÃÈ ÐÅÑÍÈ; ÊÈÒÅ ÍÈÊ ÑÃÚÂÀÅÌÀ ÏÐÅÃÐÀÄÀ ÇÀ ÏÐÈÊÐÈÒÈÅ

ÌÈÅÙÀ ÌÅ×ÊÀ



ËÅÊÎÀÒËÅÒÈ ×ÅÑÊÀ ÄÈÑÖÈÏ ËÈÍÀ



ÒÂÚÐÄ ÕÈÌÈ ×ÅÍ ÅËÅÌÅÍÒ

ÐÀÇÒÂÎÐÈÒÅË ÍÀ ÊÀÓ×ÓÊ



ÏÐÚ×ÊÀ ÇÀ ÏÐÈÑÀÆÄÀÍÅ





ÍÀØ ÈÃÐÀËÅÍ ÔÈËÌ, ÐÅÆÈ ÑÜÎÐ Ä. ÏÅÒÐÎÂ

ÒÓÐÑÊÎ ÊÍÈÃÎ ÈÇÄÀÒÅËÑÒÂÎ

ÐÓÑÊÈ ÀÍÈ ÌÀÒÎÐ “ÎÃ ËÅÄÀËÎ ÍÀ ÂÐÅÌÅÒÎ” ÏÅÑÅÍ ÎÒ ÐÅ ÏÅÐÒÎÀÐÀ ÍÀ ËÈËÈ ÈÂÀÍÎÂÀ



ÊÐÅÏÎÑÒ, ÒÂÚÐ ÄÈÍÀ

ÍÀÇÂÀÍÈÅ ÍÀ ÑÅËÑÊÈÒÅ ÂÚÑÒÀÍÈß Â ßÏÎÍÈß

ÞÆÅÍ ÏËÎÄ





ÈÒÀËÈÀÍÑÊÈ ÑÊÓËÏÒÎÐ (15111592)

ÈÑÒÈÍÑÊÀÒÀ ÔÀÌÈËÈß ÍÀ ÏÓÁËÈÖÈÑÒÀ ÂÑÅÂÎËÎÄ ËÅ ÂÀØÅÂ

ÊÎÐÅÌÅÍ ÎÐÃÀÍ





ÔÐÅÍÑÊÈ ÈÊÎÍÎÌÈÑÒ (16941774)



ÄÚËÚÃ ÇÅÌÅÍ ÇÀÙÈÒÅÍ ÍÀ ÑÈÏ



 ÑÚÄ ÇÀ ÁËÀÃÎ ÂÎÍÈß

ÅÄÍÀ ÎÒ ÌÎÉ ÑÅÅÂÈÒÅ ÊÍÈÃÈ



Речник: Равеник, Алеф, Асол, Ики, Аманати, Велев, Лар, Тиман, Алов, Пер.

ВИЦПАРАД ШОУ  4 

ÊÎÌÏËÅÊÒ ÊÀÐ ÒÈ ÇÀ ÈÃÐÀ

КОНТУРИ

ЛЕСНИ + ТРУДНИ Трябва да съединявате съседните точки, така че да формирате една единствена затворена линия без пресичания или разклонения. Номерата между точките показват точно колко чертички трябва да има около съответното квадратче.

ВИЦПАРАД ШОУ  5 

ТРУДНО

Две приятелки: - Защо си толкова мрачна тази сутрин? - Кофти сън имах... сънувах, че у нас идват Брус Уилис и Брад Пит, и започват да се бият с моя мъж за мен. - Но това си е мечта направо! - Да, но моят ги наби, гадината!





ЛЕСНО



Полицай спира една кола с весела компания вътре: - Добър вечер, проверка за алкохол. - Нямаааааа, изпихме гооооооо!







Мъж и жена се чудят къде да отидат за годишнината от сватбата си. Мъжът казва: - Съкровище, искам да

отида на място, където никога не съм ходил, и да правя неща, които никога не съм правил! - Ами иди в кухнята и измий чиниите!







Тия мойте съседи са големи психопати. Вчера в 3.00 посред нощ тропаха като луди по тръбите на парното. Добре, че не бях заспала

и си играех с едно барабанче.







Прибира се един мъж доста добре почерпен, а жена му се разкрещяла. Той й казал: - Абе, аз нося цветя за най-красивата жена на света. - Къде са цветята бе, пиянде такова? - А къде е най-красивата жена?

ВИЦПАРАД ШОУ  6 

СКАНДИ ХАОС

В лудницата - За нашите пациенти практикуваме връзване. Много успокоява нервите. Наскоро пет човека от шеста стая в такава въжена стълба навързахме, направо за изложба готови! Жалко че наскоро избягаха... Рекламни колики Коняк менте „Наполеон”! Почувствай се на сутринта разбит, както французите под Москва! Загуба - Докторе, помогнете ми! Загубих гласа си! - Бабче, успокойте се, съвсем не сте изгубили гласа си. Спомнете си! Дадохте го за нашия Президент!

ТРИ В ЕДНО!

ВИЦПАРАД ШОУ  7 

-К заеазва в то и с е!!! е:

- Скъпи, остави го сам да си ближе топките! Прекалено глезиш това куче!

ТЯ ВИДЯЛА ЛЮБОВНИЦАТА НА МЪЖА СИ И РЕШИЛА – ТОВА НЕ Е ИЗНЕВЯРА... ТОВА Е ПОДВИГ!

МОСТОВЕ

ЛЕСНИ + ТРУДНИ Мостове се играе на правоъгълна решетка. Някои клетки са заети от кръгчета с цифри от 1 до 8 - това са островите. Останалите клетки са празни. Целта е да се свържат всички острови в единствена, свързана група като се прекарват мостове между тях при следните условия: Мостовете трябва да започват и завършват от острови по права линия хоризонтално или вертикално; Мостовете не трябва да пресичат други острови или мостове; Най-много два моста могат да свързват двойка острови; Броят на мостовете свързани с даден остров трябва да е равен на цифрата на острова.

ТРУДНО





През прозореца на заминаващия влак мъж крещи към друг на перона: - Всичко хубавооо-

ооооо! И благодаря за гостоприемството! Всичко беше прекрасноооооо! А жена ти в леглото е супер! Седнал си на мястото и гледа, че спътниците му го зяпнали с отворени уста от учудване. И казал: - А бе, не е точно така! Ама да не обидя човека.







- Това ли е телефонът за помощ на алкохолици? - Да, кажете. - Как се прави мохито?







Преди мач с Черна гора, разузнавачът на националния отбор на България докладва на треньора: - Тренер, Черна гора ги е страх от нас! - Верно ли, бе? - изне-

надва се той. - Ми да, че коя гора не я е страх от 11 дървари?







Разговор в автобуса: - Ама госпожо, направете забележка на детето си! Непрекъснато ме имитира! - Няма проблеми, госпожо! Иване, веднага престани да се правиш на идиот!

ВИЦПАРАД ШОУ  8 

Жена към съпруга си: - Къде беше? - На сватба. Уф, как се напихме, не можеш да си представиш… - Представям си… Като те гледам в тази булчинска рокля…



ЛЕСНО

ШИКАКУ

ЛЕСНИ + ТРУДНИ ЛЕСНО

ЛЕСНО

ТРУДНО

Трябва да разделите решетката на правоъгълници и квадрати, така че всеки правоъгълник да съдържа точно едно число, и това число трябва да отговаря на броя на квадратчетата в правоъгълника.

ВИЦПАРАД ШОУ  9 







Двама шефове си говорят. - Какво прави готината ти секретарка? - Уволних я. Извъртя ми страхотен номер. Един ден влизам в кабинета, а тя ме посреща с: “Имам една изненада за вас” - и излезе. След малко се появава цялата ми дирекция на вратата, носят цве-

тя, бонбони, коняци... Скандират: “Честит рожден ден, господин Директор”... - Е, какво лошо има в това? - Ами аз вече се бях съблякъл.







Отива един човек на доктор: - Докторе, ако изпия чашка коняк, почвам да

ходя по тавана. - Покажете! Налива си човека коняк, моли за краставичка за мезе, изпива го, хапва и започва да ходи по тавана. Докторът е в шок! Тича за главния лекар, събира цяла комисия, за да регистрират случая. Идват, наливат му още чаша коняк: - Показвай! - Неее, ако изпия още

една, повече няма да мога да ходя. - Абе, майната му на тавана, покажи как мезиш коняк с кисели краставички!







Казах на мъжа си да се разведем цивилизовано. Обаче, не! Дойде пиян, доведе оркестър и тълпа приятели...

ВИЦПАРАД ШОУ  10 

СКАНДИ ХАОС

15-ти век. Стои принцът, чака писмо от любимата. Три дни и три нощи чака. Пристига пощенски гълъб. Щастливият принц развълнуван отваря писмото. А там: „Точа мечове. Изгодно.”



Знаете ли, че в STAR WARS играе Чък Норис! Може би се чудите: - Какво е играл Чък Норис в този филм?! Той играе Силата.







Лили си имала обожател. Един ден той, срам не срам, решил да се престраши и да й поиска ръката. Позвънил на вратата. Отворила му Лили и го попитала какво иска. - Ами искам да се оженя за тебе. - Ти какво работиш? - Ами тракторист съм. - Колко получаваш на месец? - По 150 лева. - Абе, 150 лева на мене

само за тоалетна хартия няма да ми стигнат. Той обидено й казал: - Дрисла!







- Слънчице! - Да, мечо? - Ще станеш ли да направиш кафе, сладката ми? - Разбира се, зайо! - Благодаря ти, пиленце. - Няма защо, златце. - Обичам те, писе! - И аз те обичам, пухчо! - Чакай малко! Ти също не се сещаш как се казвам, нали??!







Средновековен спам,





Крокодила Гена подстригва Чебурашка. - Чебурашка, тез уши трябват ли ти ? - Да! - На, вземи ги!







В кабинета на доктора влиза мъж. - Съблечете се... и по-бързо! - Ама защо...? - Аз съм докторът и щом казвам - действай! Мъжът се съблича. - Кажи сега, какво те безпокои? - Докарах въглищата. Къде да ги разтоваря?







Разгневена жена се кара на съпруга си : - Абеее, мухльо, ти знаеш ли колко голям мухльо си? Ама толкова голям мухльо си,че ако има конкурс за мухльовци ще вземеш второ място.

ТИНТИРИМИНТИРИ! Възпитаният човек никога не взема чуждо без да пита, докато не се убеди, че наколо няма хора.











Таралеж с една игла – това е спринцовка.







Когато в Африка умира слон, всичко плачат, защото е умрял крупен производител на сянка.







В супермаркетите, в крайна сметка, се продават само две неща – торбички за боклук и боклук за торбичките.

- Е, нали съм най- големия мухльо, защо второ място? - Ами, защото какъвто си мухльо, ще ти вземат първото място под носа..



ВИЦПАРАД ШОУ  11 



Трима млади човека ухажвали Ленчето. За единия тя се омъжила, а двамата си оставила за след развода...





Летели си два бомбардировача по времето на войната в Сърбия, обаче без да искали, навлезли над България: - Абе, Джон, тука пускахме ли? - Не, не сме... тука си е така!







„Няма ли да се жениш?” От създателите на „Айде маме, ще закъснеем за детската градина”, „Ставай, на училище си”, „Трябва да вземеш някакво вишо” и „Кога ще си намериш работа?”





ÅÄÈÍ ÎÒ ÒÐÈÒÅ ÎÑÍÎÂÍÈ ËÈÒÅ ÐÀÒÓÐÍÈ ÐÎÄÀ

 ÐÓÑÊÈ ÕÓÄÎÆ ÍÈÊ (1860 1900)

 ÇÚË ÄÓÕ

ÑÃÚÂÀÅÌÀ ÏÐÅÃÐÀÄÀ ÇÀ ÏÐÈÊÐÈÒÈÅ

ÂÈÄ ÌÚÕÅÑÒ ÂÚËÍÅÍ ÏËÀÒ



 ØÂÅÄÑÊÈ ÏÈ ÑÀÒÅË

ÑËÀÄÚÊ ÊÀÐ ÒÎÔ

ÒÐÎÏÈ×ÅÑÊÎ ÄÚÐÂÎ





 ØÀÕÌÀÒÅÍ ÒÅÐ ÌÈÍ

ÍÅÐÀÇÁÈÒ ÕÀÉ ÂÅÐ





ÈÒÀËÈÀÍÑÊÈ ÔÓÒÁÎËÅÍ ÎÒÁÎÐ

ÙÀÒ Â ÞÆÍÀ ÈÍÄÈß





ÔÐÅÍÑÊÈ ÎÑÒ ÐÎÂ Â ÏÐÎËÈÂÀ ËÀÌÀÍØ

ÑÒÀÐÀ ÆÅÍÀ, ÑÒÀÐÈÖÀ



ÐÀÑÒÈÒÅËÍÈ ÄÚÁÈËÍÈ ÂÅ ÙÅÑÒÂÀ

ÐÅÊÀ Â ÐÓÑÈß





ÎÐÀÒÎÐÑÊÎ ÈÇ ÊÓÑÒÂÎ



ÐÈÌÑÊÈ ÓÏ ÐÀÂÈÒÅË ÍÀ ÏÀËÅÑÒÈÍÀ

 ÃÅÐÎÈÍß ÍÀ Ó. ØÅÊÑÏÈÐ

 ÏÀÇÂÀ



ØÀÕÌÀÒÅÍ ÕÎÄ







ÂÅÍÅÖÓÅËÑÊÈ ÏÎÅÒ (1870 1931)

ÀÍÃËÈÉÑÊÈ ÔÈËÌ



ÐÎÌÀÍ ÎÒ ÉÎ ÊÎ ÎÒÀ

ÑÒÀÐÎÒÎ ÍÀÈ ÌÅÍÎÂÀÍÈÅ ÍÀ ÖÅÍÒÐÀËÍÈÒÅ ×ÀÑÒÈ ÍÀ ÂÈÅ ÒÍÀÌ

 



ÊÐÀÉ ÍÀ ÌÀ× ÒÎÂÎ ÄÚÐÂÎ

×ÅØÊÈ ÏÎÅÒ (17931852)



ÃÐÀÄ Â ØÎÒ ËÀÍÄÈß

ÃÐÀÄ ÂÚÂ ÔÐÀÍÖÈß, ÈÇ ÂÅÑÒÅÍ ÑÚÑ ÑÂÎß ÊÈÍÎ ÔÅÑÒÈÂÀË



ÊÓÒÈß ÇÀ ÌÎ ËÈÂÈ È ÄÐ

ÃÎËÅÌÈ ÌÎÐÑ ÊÈ ÐÀÖÈ



ÊÎÐÅÌÅÍ ÎÐÃÀÍ

ÒÐÓÄ

ÈÒÀËÈÀÍÑÊÀ ÊÈÍÎÀÊÒÐÈÑÀ

ÑÎÐÒ ÐÎÇÈ



ÒÐÎÏÈ×ÅÑÊÈ ÍÅ×ÈÔÒÎÊÎÏÈ ÒÅÍ ÁÎÇÀÉÍÈÊ





ÂÈÑÎÊÎ ÎÁ ÙÅÑÒÂÅÍÎ ÏÎ ËÎÆÅÍÈÅ

ÄÎÌÀØÍÈ ÄÐÅÕÈ

ÌÀÐÈÉÑÊÈ, ÐÓÑÊÈ ÏÎÅÒ (19121943) “ÉÎËÒÀØÅÌ” ÃÍß ÍÀ Ï. ÀÐÌÎÍ ÎÒ ÏÈÅÑÀÒÀ “ÍÀ ÏÎËÅÎÍ 931”



ÅÄÍÀ ÎÒ ÌÎÉÑÅÅÂÈÒÅ ÊÍÈÃÈ



ÑÏÎÐÒÍÀ ×ÀÍÒÀ

ÐÓÑÊÈ ÄÐÀÌÀ ÒÓÐÃ “ÄÅÊÀÁ ÐÈÑÒÈ”





ÓÑÒÐÎÉÑÒÂÎ ÇÀ ÓÏÐÀÂËÅÍÈÅ ÍÀ ÏÀÐÀÕÎÄ

ÄÎÌÀØÍÎ ÆÈ ÂÎÒÍÎ

ÍÅÌÑÊÈ ÊÎÌ ÏÎÇÈÒÎÐ (16811767)



ÌÓÇÈÊÀËÍÀ ÍÎÒÀ

ÃÎÐÈ

ÆÈËÈÙÅ, ÊÂÀÐÒÈÐÀ

ÎÒÄÅËÍÀ ÊÍÈÃÀ ÎÒ ÈÇÄÀÍÈÅ

ÄÚÐÆÀÂÀ Â ÑÅ ÂÅÐÍÀ ÀÌÅÐÈÊÀ

ÃÐÀÄ Â ßÏÎÍÈß





ÄÐÅÂÅÍ ÀÐÌÅÍ ÑÊÈ ÃÐÀÄ



 ÄÅÅÖ ÍÀ ÏÀ ÐÈÆÊÀÒÀ ÊÎÌÓÍÀ (1857 1935)

ÄÅÑÅÒÎÊÐÀÊ ÌÎÐÑÊÈ ÐÀÊ



Речник: Мата, Алин, Наполи, Лит, Ратин, Олик, Танини, Ако, Пенал, Ит.

ВИЦПАРАД ШОУ  12 

ÌÅÑÅÑÒÎ ÌÎÐ ÑÊÎ ÆÈÂÎÒÍÎ

СЛУЧКА В ГОРАТА Върви си в гората Червената шапчица, а насреща й Вълка: - Червена шапчице, ще те изнасиля. Червената шапчица: - Не ме изнасилвай, Вълчо. Но Вълка все едно я изнасилил. Деца, вашите впечатления и рисунки изпратете на адрес...

След миналата Нова година се отказах от зехтина. След тази Нова Година се отказах от мандарините. Все пак, най-накрая трябва да разбера от какво се чувствам толкова зле на 1 януари!

   Седемдесетгодишен при доктора: - Другата седмица ще се женя! - О, чудесно, а на колко години е булката? - На 21. - Бих искал да ви предупредя, че прекомерната активност в леглото може да доведе до смъртен случай! - Да умира! Пак ще се оженя..

  

ВИЦПАРАД ШОУ  13 

- Какво пиеш, красавице? - 50-годишно, сингъл малц! - А, пий си. Няма да те притеснявам!

   Влиза Петров в магазина и продавачката го пита: - Какво обичате? - Бира и луканка, но съм

дошъл за хляб…

легна гола в мусаката...

  

Той се прибра в толкова лошо настроение, че жена му, като не беше сигурна какво ще поиска първо,

Някои световни мъдрости са световни глупости. Например: „Ако достатъчно дълго време стоиш на едно място, целия свят ще мине пред теб.” Дрън-дрън! Застани до пощата в Казичане и чекай покрай теб да минат Ю Ту.

  

- Къде да поставя табелката?

- Че кой може да ни упрекне в нещо: имам книжка, сложили сме коланите, дала съм мигач...

- Мамо, в училище все ми казват, че съм много разсеяна! - Момиченце, майка ти живее в съседния вход!

КАКУРО

ЛЕСНИ + ТРУДНИ Трябва да попълните всяко празно квадратче с някоя цифра от 1 до 9. Сборът от цифрите в белите празни квадратчета трябва да е равен на числото в съседното сиво квадратче.

Мъж тръгнал на лов. Изчезнал и на седмия ден звъннал в къщи от някаква кръчма: - Жено! При мене всичко е наред! При вас? - И при нас. Какво става мъжо? - Един месец месо няма да купуваме, да знаеш! - Браво! Да не си убил

ТРУДНО

елен? - Не! Изпих заплатата!







Светът дължи на български пощи някои от най-великите открития: синьото сирене, стафидите, оцета, кехлибара.







Епична битка! Дарт Вейдър и Крали Марко. След като победил, Крали Марко, бършейки меча си, казал: - Пууу, тоя па асматик, за малко щеше да ми светне в очите с т‘ва фенерче!







Свекърва метяла на двора с дълга метла

и, минавайки покрай прозореца на кухнята, където готвела снахата, доловила прекрасен аромат. Свекървата започнала да души. Снахата забелязала интереса, приближила се до прозореца и казала: - Яхния, мамо, яхния. - Да я яхне майка ти!

ВИЦПАРАД ШОУ  14 

ЛЕСНО

ИНСПЕКТОР БОРГ

Както винаги, във вторник инспектор Борг докладваше на комисаря на полицията Боси за развитието на разследванията по най-сложните дела. След един час те двамата вече бяха плътно обгърнати от тежки кълба цигарен дим, които комисарят изпускаше на равни интервали. Борг започваше да губи способност да разсъждава и мислено

се молеше за помощ. Помощта скоро дойде – вратата се отвори и в кабинета влетя сержант Глум, размахващ страница от вестник. - Сензация, комисар! – викна от прага. – Извънземните отвличат хора! Скоро ще започнем да разследваме в Космоса! - Ура! – тихо измърмори инспекто-

ЛЕТЯЩАТА ЧИНИЯ

Криминална загадка

ВИЦПАРАД ШОУ  15  рът, жадно вдишвайки от чистия въздух, който влизаше в тесния кабинет. - О, Вие също ли сте тук? – зарадва се сержантът, който с усилие забеляза фигурата на Борг през гъстия дим. – И Вие ли сте поразен от новината? – продължаваше на вика той, погрешно изтълкувал възклицанието на детектива. - Успокойте се! – комисар Боси нетърпеливо прекъсна превъзбудения сержант. Той стана от креслото си и затвори вратата. – Какво се е случило?

- Нищо особено - ехидно се усмихна Глум, - Обикновена работа – лошите момчета от Алфа-Центавър се разхождат наляво и надясно, отвличат тихичко хора, а след това, разбираш ли, задръстват нашето родно околоземно пространство с изоставените си летящи чинии. - Всичко е ясно – въздъхна Борг, сержантът пак е чел своя любим вестник „Скандали и тайни”. - О, не – тържествено го прекъсна Глум. – Това го пише във вашия любим вестник. Той тикна под носа на изненадания Борг пожълтелите страници от вестника. - Така е – дететктивът дори почисти запотените стъкла на очилата си, за да види по-добре – това е страница от „На-

Премахнете толкова букви, колкото са запетайките отпред и отзад на фигурите. При правилно решение на задачата ще научите президент на САЩ.

ВИЕ СТЕ ЕРУДИТ? ДАНО НЕ Е МИТ!

1.В кой океан се намират Хавайските острови? а) в Атлантическия б) в Тихия в) в Индийския 2. От какво се отливат църковните камбани? а) от мед б) от чугун в) от бронз 3. За деловите хора в Германия, на които никога не им стига времето, са направени специални часовници. По какво се отличават от обикновените? а) движат се по-бавно б) на циферблата имат

25 часа в) по циферблата няма часове 4. Какво в продължение на една година според договора няма право право да прави кралицата на красотата „Мис Свят”? а) да забременява б) да пуши и употребява алкохол в) да се омъжва 5. Коя година е приета Декларацията за независимостта на Америка? а) 1776 б) 1861 в) 1697

продължава на 17-а стр.

бюдател”. Това е най-сериозният вестник в нашия град. Но аз не си спомням този брой. - Естествено! – снизходително поясни Глум. – Този брой е унищожен в последния момент преди да излезе на пазара, по заповед от най-високо. Но мой познат от печатницата успял да запази тези страници от един екземпляр. И въпреки, че на всички било заповядано да си мълчат, срещу доста добро парично възнаграждение, той ми продаде тази статия на мен! - Добре, добре – примирено каза комисарят, вече заинтригуван – Четете какво е написано там! - Отдавна беше време да чуете това, а не да пускате хапливи забележки – зарадва се Глум и се обърна към Борг –

ВИЦПАРАД ШОУ  16 

ТРОЕН ИЗБОР

САМООБЛАДАНИЕ Когато видях, че крадат колата на съседа, аз не се обърках, изтичах на улицата и паркирах на свободното място.

Говорят си двама познати: - Големи проблеми имам - казва единият. - Дължа пари на много хора и не знам как да се скрия. - Ами пусни си брада предлага вторият. - А с брада пък колко дължа ...







Мързелът е навик да се почива, преди човек да се умори”







Две блондинки си говорят: - Йес, отслабнала съм с 2 килограма! - Стига бе! Да не си си свалила грима.

ВИЦПАРАД ШОУ  17 

от 15-а стр. Слушайте внимателно, инспекторе, това не ви е разследване на дребна кражба. Сержантът се покашля и приближи вестника до себе си: - Секретен доклад на министерството на отбраната! „Летящият холандец” в Космоса! В орбита е открита летяща чиния! Извънземните отвличат само плешиви! Няма къде да се избяга от космическия затвор! - Какво ще кажете, а? – Глум беше много доволен от ефекта. – А това са само заглавията. Слушайте после. Той отново се вгледа във вестника: - Точно преди три седмици човечеството се срещна с една от най-големите загадки в своята история. Нашият кореспондент научи това, след като с невероятни усилия успя да се добере

до копие от секретния доклад на министреството на отбраната до президента. Представяме откъси от това свръхсензационно съобщение: „На 11 март космическата шовалка „Шатъл” с трима аеронавти на борда извършваше планиран полет с мисия от нашия генерален щаб и някои специални служби. В 7 часа сутринта, централно време, в околоземна орбита е бил намерен необозначен и непознат летящ обект, който не отвръщал на сигналите и нямало признаци на живот. Опитите... „ Тук ще пропусна описанието как нашите момчета влизат в летящия обект. – Глум обърна страницата. – А ето: „На борда на НЛО не били намерени живи същества, ако не се брои необикновените кубове от виолетова плесен. В най-отдалечената каюта били намерени доказателства, че

там са държани като затворници земни жители. По стените имало записки, направени с химикалка. Из пространството на кабината се носели чорапи 45-ти номер, кулинарна книга и химикалка „Паркер”, вързана в корда за стената. В тайна кутия под едно от леглата са намерени 27 заряда с голяма мощност от неизвестно оръжие... Ето и текста от записките по стената: „Ние, десет земляни, бяхме отвлечени и затворени на този извънземен кораб. Не ни е известен принципът, по който сме подбрани. Единственото, което ни обединява е, че всички сме напълно плешиви... Първите три дни общувахме само с роботи, но днес... затова... решихме да избягаме... Взехме оръжието... Сбо...” - И какво ще кажете сега? – сержантът хвърли вестника на

масата. – Просто искам да чуя! - Наистина ли е написано, че всички отвлечени са били плешиви? – попита комисарят, поглаждайки плешивото петно на темето си. - Вижте сам! – сержантът посочи с пръст редовете. - Да – каза Боси. – Тези журналисти винаги всичко преувеличават. Не мисля, че ни заплашва такава сериозна опасност. Още повече – и той запали следваща пура с още по-чудовищни размери, - че ми се струва, че тези момчета от Алфа-Центавър вече не са между живите. - По-скоро – неочаквано се намеси Борг, отпъждайки дима около лицето си, - тях въобще не ги е имало. А този познат на Глум от печатницата е голям хитрец и си е изкарал доста добра сума пари от доверчивия ни сержант.

ИСТИНСКИ КОШМАР

НИКОГА НЕ Е САМО ЕДИН ТРУП На 16 август фермер се натъква на скелетни останки в едно голо поле в Австралия. Патолозите определят жертвата като млад мъж. До 1994 година „Градът на църквите“ Аделаида вече имал зад себе си дълга, стряскаща история на отвличания и убийства. Въпреки това никой, запознат с чудатото наследство на града,

не могъл да предскаже последиците от този „единичен труп“: сложна мрежа от убийства и измама. Значението на тялото, открито в Лоуър Лайт, щяло да бъде разкрито чак през 1999 година. Когато в Южна Австралия бъде открито тяло на убит човек, медиите и обществото получават неприятно чувство за дежа вю. В този прекрасен и устроен град серийните убийства са част от историята му. Историята пази толкова много потресаващи и ужасяващи случаи, че когато „само едно тяло“ бъде извадено от земята или открито край някоя река, това може би е само началото. Точно такъв се оказва случая на 16 август 1994 година с неидентифицирания труп, намерен в Лоуър Лайт.

С ГРИЖА ЗА ДУШЕВНИЯ КОМФОРТ НА ХОРАТА В Австралия органите на реда се грижат за психологическата стабилност и спойствието на хората. При разследване обикновено се налага медийна забрана за разгласяване на случая. Някои сексуални престъпления се скриват от обществото и не се показват снимките на престъпниците, за да не бъдат те свързани по някакъв начин с жертвите и от това психически да страда жертвата, която иска да скрие срама си. Тези мерки се взимат от защитата, от обвинението, от полицията, от съдиите – всички се грижат да предпазят хората от ужасите на престъпленията. Друга практика е недопускането на каквито и да било

камери в съдебната зала. Затова, адвокатите често дават интервюта на паркинга на съда, а вестниците наемат художници, които да правят скици на случващото се на заседанията. ЗЛОВЕЩО Сноутаун изглежда спокоен и малък провинциялен град, но на 20 май 1999 година тази визия е нарушена. В края на едно сложно и дългогодишно разследване на изчезнали хора, полицията пристига в бившия сноутаунски клон на Стейт Банк. Подобно на много други провинциални банки, клонът отдавна бил затворен. Червената тухлена сграда на главната улица в града се оказва къща на ужасите. Зад дебелата 10 сантиметра метална врата на

ВИЦПАРАД ШОУ  18 

БАНТИНГ, УАГНЪР, ХЕЙДЪН

ЗЛОВЕЩА СЕРИЯ В АВСТРАЛИЯ

ВИЦПАРАД ШОУ  19 

УАГНЪР трезора са открити шест черни пластмасови варела, пълни с киселина и части от човешки тела, сред които 15 стъпала, принадлежащи на 8 различни жертви. Полицията предполагала, че останките на жертвите са стоели там поне три месеца. Полицията претърсва за доказателства и една общинска къща под наем, намираща се на по-малко от километър от банката. Разположена между две църкви, тя била дом на главния заподозрян. Съседите описали обитателите на къщата като отшелници, които не контактували с околните. АРЕСТ В деня след находката в Сноутаун, полицията нахлу-

ва в три адреса в северните предградия на Аделаида. Трима мъже са арестувани и обвинени в убийство „на неизвестно лице, извършено между 1 август 1993 и 20 май 1999 г.“. Джон Джъстин Бантинг на 32 г., Робърт Джо Уагнър на 27 г. и Марк Рей Хейдън на 40 г. са задържани с очакването, че по-късно срещу тях ще бъдат повдигнати още обвинения. ОЩЕ РАЗКРИТИЯ На 23 май полицията се заема да търси още тела. Властите пристигат в предишния дом на Бантинг, въоръжени с високотехнологичен помощник - радар, разработен да открива мини във Фолкленд-

ската война от 1982 година. Компактното изобретение вече се било доказало успешно в откриването на тела в скандално известния британски случай с „Къщата на ужасите“ на серийната двойка Фред и Роуз Уест. Криминалистите откриват човешко тяло на дълбочина около 2 метра, опаковано в няколко отделни найлонови торби. Очевидно, следователите били пристигнали тук, въоръжени с подробна информация. Всъщност, арестите и обиските представлявали кулминацията на дълги месеци на разследване. РАЗСЛЕДВАНЕ Полицейският комисар Нийл Макензи сформира спе-

циален отдел за разследване, с кодово име „Карта“, за да разследва връзката между три изчезнали лица. Криминалистите от „Карта“ обявили, че последното тяло вероятно е стояло под земята в продължение на 3-4 години. Но нямало време да се размишлява над значението на този факт. Срядата на 26 май донася нов обрат в случая. Второ, по-старо тяло е открито, погребано буквално под първото. Първоначалната проверка с радара показала, че почвата под първия труп не е била разравяна. Но последвалите сканирания разкрили слягане на почвата над по-ранни разкопки. При повторното разравяне полицията

клиника с максимално ниво на сигурност. ПОЛИЦЕЙСКА РАБОТА До 3 юни специалният отдел вече бил успял да установи възрастта и пола на 6 от 8-те тела, намерени в банковия трезор. Самоличността на телата била установена по пръстови отпечатъци и дентални картони, но имената на жертвите били запазени в тайна. Разследващите извадили стари досиета от неразкрити случаи с неидентифицирани човешки останки, сред които и онези, намерени в Лоуър Лайт през 1994 година. Някои детективи подозирали, че си имат работа с убийства, извършени чак през 1992 г. Подозирали също, че един изчезнал мъж от съседния щат Виктория, на име Гавин Портър, също може би е сред мъртвите. Детективите от „Карта“ се обръщат към новостите в науката, за да потвърдят следите и подозренията си. ДНК Сравнително новата тогава дисциплина на ДНК профилирането предлагала най-добрата надежда за идентифициране на крайно разложените тела. За щастие, отделът разполагал с информация за определени изчезнали лица, чийто самоличности биха могли да бъдат потвърдени чрез кръвните им връзки. Сравняването на ДНК е скъпа процедура, като всеки тест струва около 300 австралийски долара. Тя зависи от възможността на полицията да издири роднините на починалия, които да осигурят проби за изследване. ДНК „идентифицирането“ на потомък означава, че е 20 милиона пъти по-вероятно обектът на изследване да е дете на родителите, дали пробата, отколкото на някой друг. Това е доста убедително съотношение, а процедурата на тестване е сравнително бърза. Това, което би могло да спъне процеса на сравняване, е времето и трудностите, свързани с намирането и взимането на проби от роднините. Но силата на процеса се крие в устойчивостта на човешката ДНК. Дали тялото е било погребано, изгорено, или, в случая с труповете в трезора, потопено в киселина, често остатъците са повече от достатъчни. Без значение от цялостното със-

тояние на тялото или частите от него, този човешки архитектурен план би могъл да бъде извлечен, картографиран и сравнен. До следващия ден били идентифицирани 7 от 8-те жертви от трезора. Двете тела, изкопани от имота в Салисбъри Норт, все още нямали съвпадение на ДНК. Полицията потвърдила, че изчезнал мъж от щата Виктория, Гавин Портър, също е сред убитите. ТЕ СЕ ПОЗНАВАТ Друга идентифицирана и назована жертва е Бари Лейн, на 40 години по време на изчезването си през 1997 г. Лейн е живял в продължение на 8 години с един от обвинените – 27-годишният Робърт Уагнър. Жертвата Бари Лейн от своя страна бил забъркан в сексуална връзка с друга ключова изчезнала фигура, която била задействала цялото разследване на „Карта“: Клинтън Дъглас Тресайз, на 22 години по време на изчезването си. Джон Бантинг бил сгоден за Джоди Елиът, сестра на изчезналата – и вече идентифицирана и назована жертва – Елизабет Хейдън, която от своя страна била съпруга на третия от обвинените – Марк Хейдън. Всички тези сложни разкрития правят пълен кръг и довеждат до предисторията на убийствата в Сноутаун, с която започва всичко, а именно – тялото, открито в Лоуър Лайт. Специалният отдел се сдобива с рентгенова снимка на Клинтън Тресайз от бившия му работодател. Оказва се, че скелетните останки от Лоуър Лайт принадлежат на Тресайз. За ирония, той е първият открит труп и един от последните разпознати. ЖЕРТВИ Марк Хейдън живеел с баща си в северните предградия, само на няколко километра от „къщата на смъртта“ в Салисбъри Норт. Макар очевидно да бил безработен, Хейдън посрещал чести и многобройни гости, много от които били „прости и недодялани“. Въпреки това, разказват съседите, в дома му никога не било шумно, нито ставали скандали. Около 1995 година предполагаемата жертва Елизабет Синклеър се премества да живее у семейство Хейдън

и две години по-късно става г-жа Хейдън. Впечатлението на един от съседите за нея е „малко бавна, но… безгрижна“. Старият г-н Хейдън напуска дома си през 1998 година. Синът му казва на съседите, че баща му е отишъл в старчески дом. Когато научават за случая Сноутаун и за възможните финансови мотиви, стоящи зад убийствата, същите съседи се обръщат с молба към властите да проверят местонахождението на стареца. През септември 1998 година Марк Хейдън продава порутената къща на строителен предприемач и се премества в съседното северно предградие Смитфилд Плейнс. Г-жа Елизабет Хейдън изчезва точно от този адрес. В неделя вечерта на 22 ноември 1998 година Марк Хейдън пристига в дома на брата на Елизабет, Гарион Синклер. Гарион и неговата съпруга Рей, гледали синовете на Елизабет – на 11 и 12 години – за уикенда. Семейство Синклер очаквали и двамата Хейдън да дойдат да приберат децата, но Марк се появил сам. Хейдън казал, че двамата с Елизабет са се скарали и тя го е напуснала. На следващия ден заявил, че жена му е избягала с „един от нейните приятели“ на неизвестно място, като преди това е изпразнила неговата и на баща му банкови сметки. Няколко дни по-късно Хейдън измисля трета история, според която бил ходил да види баща си в старческия дом, а когато се върнал у дома установил, че Елизабет е изчезнала. На 25 ноември 1998 година Гарион подава сигнал за изчезнало лице в полицията на Аделаида. Убиецът Робърт Уагнър и неговата жертва Бари Лейн живеели заедно на Бингам Роуд в Салисбъри Норт, на една пресечка от „къщата на смъртта“, намираща се на Ватерло Корнър Роуд. Бари Лейн боядисвал косата си руса и се прекръстил на „Ванеса“. Съседите описват Лейн като „отворен“, но отбелязват, че той очевидно „страдал от сериозни болки в гърба“. Двамата мъже получавали пенсии по инвалидност от социалните служби. Уагнър е описван от своите бивши съседи като мрачен,

ВИЦПАРАД ШОУ  20 

открива скелетни останки на 3 метра дълбочина, този път неопаковани в торби. Бройката на телата достига до десет. С трима обвинени и куп разпити на съседи, роднини и приятели, започва да се оформя картина на случилото се. Очертава се един изненадващ мотив за убийствата: социално осигурителни пенсии. Федералната осигурителна агенция Сентърлинк пресява документацията си за пенсии по инвалидност, търсейки връзка със списък от изчезнали лица, предоставен им от полицията. Някои от тези изчезвания не били съобщени официално на властите. Други били, но и в двата случая пенсиите продължавали да бъдат изпращани. И някой очевидно ги получавал. Някои медии предполагат, че зад престъпленията се крият второстепенни мотиви от психосексуално естество. Други намекват за възможна връзка на един от предполагаемите извършители с неонацистки организации. Но, като цяло, пресата остава фокусирана главно върху финансовия мотив. Някои следователи подозират, че пенсиите на жертвите са били източвани в продължение на години след тяхното изчезване. Серийни убийства за серийна изгода. Разследването прибягва до помощта на американския криминален психиатър от ФБР д-р Парк Дийц. Неговото експертно мнение е, че в случаи, в които са замесени трима или повече убийци, мотивът обикновено се оказва финансов, а не сексуален. Това със сигурност съвпада с гледната точка на специален отдел „Карта“. Но предстоял неочакван обрат. Тримата предполагаеми извършители скоро се сдобиват с компания. ЧЕТВЪРТИ На 2 юни детективите от „Карта“ извършват пореден арест в северните предградия и 19-годишният Джеймс Спиридон Власакис се превръща в четвъртия обвиняем по случая. Според собствените му показания той бил извършил убийство в Сноутаун на 4 май. Изявленията му обаче се запазват в тайна от публичното внимание. Власакис прави два опита за самоубийство в първата си седмица в ареста, след което го изпращат в психиатрична

ВИЦПАРАД ШОУ  21 

УАГНЪР И БАНТИНГ донякъде зависим от Лейн, и неспособен да чете или пише. Някои от съседите споменават за един редовен посетител в дома на Уагнър и Лейн - обвиняемият Джон Джъстин Бантинг. БАНТИНГ Цялата история зад страховитите убийства се развива около 32-годишния Джон Джъстин Бантинг, роден през 1966 г. в Инала, Куинсланд – безобиден на вид, очилат човечец, чиято външност прикрива един зловещ и жесток убиец. Бантинг се сближава с Уагнър и успява да го измъкне от „ласките“ на Лейн. Под негово влияние Уагнър става все по-агресивен и гневен, заради отношението, което бил търпял. Първото убийство на Бантинг започва с Клинтън Тресайз – млад гей и настоящ любовник на Бари Лейн. През 1992 година двамата с Уагнър го подмамват в Салисбъри Норт, където го убиват и погребват тялото му в плитък гроб в Лоуър Лайт. Междувременно, Бантинг се впуска във връзка с жена на име Елизабет Харви. Тя има двама сина – Трой Юд и Джеймс Власакис. Власакис бил насилван сексуално от брат си и когато Бантинг открил това, се постарал да се сближи с него, напътствайки го в същата омраза, която вече бил налял у

Уагнър. Въпреки че живеел в дома на Елизабет Харви, той имал връзка с друга жена – съседката Сюзан Алън. През 1995 година Алън дава под наем каравана на някой си г-н Рей Дейвис и не след дълго нейната дъщеря се оплаква, че новият наемател насилва сексуално децата й. Бантинг и Елизабет Харви убиват Рей Дейвис и погребват тялото в задния си двор. Самата Сюзан Алън също изчезва през 1996 година. Впоследствие Бантинг заявява, че той и Уагнър я били намерили мъртва в дома й. Те разчленяват тялото й и го погребват, опаковано в 11 торби за боклук, над трупа на Дейвис. В крайна сметка, през 1997 година Бантинг и Уагнър найсетне се решават да изпълнят замисъла си с убийството на Бари Лейн. Те го удушават след продължителни изтезания. Без да се задоволят само с едно убийство, Бантинг и Уагнър решават да премахнат и Майкъл Гардинър, известен в квартала като „най-голямото хомо“. Не след дълго, не е ясно точно как, един от приятелите на Власакис – Гавин Портър – също се замесва с групата и е убит от Бантинг и Уагнър. Власакис разбира за убийствата и скоро – воден от омразата си, подхранвана непрекъснато от манипула-

торските умения на Бантинг – решава да убие своя брат насилник Трой. ПРОДЪЛЖАВАТ УБИЙСТВАТА Убийствата на триото продължават. Те изтезават и премахват онези, които смятали за педофили или просто не харесвали. През 1998 година убиват Фред Брукс след ужасни мъчения, само защото Бантинг не го харесвал. В същата година убиват Елизабет Хейдън – сестра на Джоди Елиът, за която Бантинг бил сгоден по онова време – защото си позволила да изрази любовта си към Бантинг, макар да била омъжена. Те страховито обезобразяват и убиват Гари О’Дуайър, понеже Бантинг споменал на Власакис, че той прилича на убития му вече брат. Последната им жертва, преди да бъдат заловени от полицията, е Дейвид Джонсън – 21-годишният доведен брат на Власакис. Те го премахват главно заради парите му – изтръгвайки ПИН номера на картата му чрез безмилостни изтезания. ЗАЩО Защо правели всичко това? Основният мотив се криел в непреодолимата омраза на Джон Бантинг към педофилите. Но това не е единственият мотив. Убийците се опитали да изтеглят пари от банковата сметка на доведения брат

на Власакис, записали гласа на Гари О’Дуайър на касета, която пуснали на телефонния секретар на близките му, за да оставят впечатлението, че той е още жив. Прибирали социалните помощи и пенсии на още няколко жертви. Групата се сдобива с общо 97 200 долара по този начин, но властите вече не смятали, че тази измама е била основният им мотив за действие. Криминалният психиатър професор Кевин Хоуелс смята, че Бантинг отговаря на профила на психопатичен убиец, който извлича удоволствие от упражняването на контрол над жертвите си. Като малък, едно от любимите му занимания било да гори насекоми с киселина. Като тинейджър става неонацист, а вече като възрастен, развива дълбока омраза към педофилите и хомосексуалистите. ПРИСЪДИ На 3 юли 1999 г. Робърт Джо Уагнър, Джон Джъстин Бантинг и Марк Рей Хейдън са обвинени заедно в 10 убийства. Преди това били обвинени само в предполагаемо убийство на „неизвестно лице“. Джеймс Спиридон Власакис също е обвинен в убийство на неназовано лице – вероятно последната жертва на групата – неговият доведен брат. Много малко се знае за

БАНТИНГ на полицията е щял да получи 42 години без право на помилване. Джон Джъстин Бантинг е осъден на доживотен затвор за убийствата на всички открити жертви, с изключение на Сюзан Алън. За съжале-

ние, съдебното жури не успява да реши извън всякакво съмнение дали тя наистина е била убита. Марк Хейдън не е осъден за никое от убийствата, но пледира за виновен в съучастие в укриването на телата.

GОЛЕМИТЕ ИZЦЕПКI ТЪПИ ЗАКОНИ В САЩ! МОЩНИ ИЗБЛИЦИ

З а б ра н е но е да оставяте автомобила си през нощта на улицата без специално разрешение.

КонстИтУцИята дава възможност за свобода на словото, гледане на делото ви от жури, както и бре-

менните свине да не се затварят в клетки. Магаретата не могат да се държат във вани.

Бъдете добри с децата си - те ще избират старческия ви дом.

ЗащО дОсТавчИКъТ на ПИЦИ ПрИсТИга ПОБърЗО ОТ ЛИнЕйКаТа на БърЗа ПОМОщ? КАЗАрмеНИ ИЗ сОФИЯ в ТрОЛЕй ТАрИКАТСКА Заместител на добрите обГАТАНКА лАфОВе Представете си, че носки са бързите рефлекси. - Има крила - не сте насред полелети, има крака - не то и изведнъж зад ПОУКИТЕ на ЖИвОТа върви, има човка ъгъла излиза танк. Философията на каубоя: винаги пий не кълве. Що е то? Какво ще правите? от реката по-нагоре от стадото. - Умряла гарга.

ВИЦПАРАД ШОУ  22 

удушаване или задушаване. На 21 юни 2001 година 22-годишният Джеймс Власакис получава четири доживотни присъди без право на помилване за период от 26 години, съдията казва, че ако Власакис не бил съдействал

нЕ МОга да раЗБЕра ЗащО ТУ Я ПИшаТ авсТрИЯ, ТУ авсТраЛИЯ?

хода на процеса, заради мълчанието, наложено от съда. Все пак, излизат наяве някои зловещи подробности. Когато намират осемте тела в банковия трезор, властите осъзнават, че жертвите са били изтезавани, а после убити чрез

ВИЦПАРАД ШОУ  23 

ПСИХО/МИСТЕРИЯ

ИВАН КОСТОВ

МОЛЯ, АЗ И СЪВЕСТ?!

лед като му разказах, Генерала сметна да съм попаднал на интересен случай, че трябва много да се внимава, имаше предвид и часовниците на прозореца. Това бяха трите джобни часовници, появили се неизвестно как, всеки с 15 минути пред другия. Като начупена стъпаловидна линия, която отива напред и се губи във времето. Намерих ги в непознатата сграда, на тринадесетия етаж. - А после? – невинно попита Генерала и присви уморено очи. - Наистина, а по-нататък? Имаше ли значение? Изглежда неслучайно съм попаднал на непознатата шестнадесететажна жилищна сграда, после съм влязъл. Веселата и палава дама, с неочаквано къдрава руса коса, натисна бутона си, после игриво запита: - А за вас кой да бъде? – пристъпваше на изумителните си витиевати токчета. Заразен от веселието й, лекомислено отвърнах: - Има ли значение, натиснете някой, каквото се получи, това ще е. - Нима? – отвърна дамата, сдържано и без смях. - Значи вече не се смееше? – уточни Генерала. - Не се смееше! – замислено прошепнах аз. За себе си беше натиснала последния шестнадесети етаж. Шестнадесет – закръглено и приятно число, бих го нарекъл меко и елегантно число. Дели се на осем, четири и две, като осем и четири също се делят на две. Време разделно, би казал някой скептик. Асансьорът спря на етажа, който ми се падна, и слязох. Намерих се пред дебела дъбова врата с шпионка, но без табелка и звънец. На вратата се белее хартийка, забодена с кабърче: „Моля, не чукайте!” Под нея друга бележка: „Шумът е вреден за вас и околните!” А пред вратата изгубен ключ. Взех намерения ключ и пробвах. Ключът меко влезе, завъртях и отворих. Вътре имаше хора, двама, възрастни мъж и жена Направо старци, които тихо си приказваха и не ми обърнаха внимание. Нищо интересно, все още не бяха се обърнали с гръб към мене. Не ме забелязваха, като да не съществувах за тях и ме нямаше.

Не мърдам и не шавам. Ето че се получи интрига, по някакъв начин трябваше да се започне. Което за Генерала означаваше, че ще се случи нещо лошо, и той често обичаше да казва: - Г-в, където си ти, злото идва след тебе! При този случай беше дошло преди мене, защото когато най-после двамата се обърнаха и ги видях отзад, от гърбовете им стърчаха дръжките на забитите ножове! - Генерале, нямаше как, нямаше начин да не се забъркам! - Знам те, Г-в, и какво от това? - Има какво, Генерале, има. --Минах в съседната стая. Истински празна стая, помещение, лишено от мебели и оставено само на себе си. Изглежда убийството беше извършено тук. Колкото и неуютни, празните стаи са много удобни, нищо не отвлича вниманието и не пречи на действието. Няма свидетели. Мъжът и жената, самотни и забравени, дръжките все така стърчат от гърба им, очакваха някой да им помогне. Стар случай, в който трябваше да се намесим. --- Генерале, мъж и жена, някога на средна възраст, но не и сега.

Прекалено стари от годините. Всеки с нож, забит в гърба. Дръжките казват истината – съвсем не са кухненски ножове. Търпеливо чакали случаят да бъде решен по някакъв начин. Жестоко убийство, забравено от Бога и дявола. Капитан Косто Костов ще намери нещо в архивите, той си пада любопитко. - Ножовете са били два, за всекиго по един! Характерно за убийствата някога! – каза сведущият капитан Косто Костов и приглади плоското си лице. – Тогава тези случаи, са били изоставяни като неперспективни. Нож в гърба, нищо не може да се направи. Генерала подхвърли идея: - Г-в, по невъобразим и само твой начин си попаднал на отдавна извършено престъпление. Колкото и да се рови в хартиите, капитан Косто Костов само ще намери престарели и пожълтели факти, файлове и анекси. Мярнала се мисъл раздвижи Генерала, прииска му се да го разиграем като сценка: - Уважаеми, Г-в, да приемем капитана за свидетел на някога случилото се. - Генерале, своеобразен разпит на капитана, така ли да разбирам? - Г-в, да опитаме, нека се разнесе пушилка от архивите, нека някога случилото се ни поразмъти главите. Нека жертвите получат заслуженото разследване. По нож в гърба, сега това не е дреболия! Капитан Косто Костов нямаше нищо против и се намести във фотьойла, готов за неочакваната игра. Колко наивен беше той, както и ние с генерала, едва ли разбирахме в какво се забъркваме и докъде ще се стигне. Беше ранен следобед, времето когато храната в стомаха не се е смляла и е рано за вечеря. Забравеният случай ме интересуваше, все нещо можеше да се измъкне от ямата на забравата. Защо да не знам повече от капитан Косто Костов, нали бях на местопрестъплението, видях старците, дръжките на ножовете? И аз се наместих удобно във фотьойла, не прекъснах капитан Косто Костов, а направо започнах: - Генерале, станало е в далечни времена и двата забити ножа нелепо стърчат. Дори не са извадени! Колегите дали не са разчитали на нас, бъдните, които по-късно ще дойдем? Старците изведнъж се почувстваха свободни, искаха да разкажат за мъката, която ги преследва от години. В празната стая,

оставени на прозореца, единствено почукваха трите джобни часовника и задвижваха времето, всеки сам за себе си. След толкова години разликата от 15 минути не беше се стопила! - Г-в, май ще слушаме тебе и няма да е разпит на капитан Косто Костов? - Генерале, капитан Косто Костов няма да има нищо против да изчака. Сега трябва да намерим изход, нека започнем, нещо трябва да се направи. Генерала прие думите ми: - Капитане, ще отложим разпита за друг път, играта тепърва започва. Капитан Косто Костов се съгласи и бързо се надигна от фотьойла. Не му харесваше да бъде нещо като следствен, може да се появят и обвинения, току виж се забъркала кашата. Невинни хора няма. Относно празната стая Генерала каза: - Г-в, да я наречем стаичката на безвремието? Получилата се стаичка на безвремието – така са ни дочакали! - А трите джобни часовника? - Г-в, щом са часовници, с часовниците е нужно търпение, ще изчакаме да им дойде времето! Нали цъкат, нека видим какво ще се получи. - Генерале, годините са минали за старците, биологичното им време свършва. И това ги тревожи, искат да се отърват от бремето на престъплението. Празното помещение кънтеше от думите им, а гласовете им идваха странно далечни. Нека им помогнем и изчистим проклятието на убийството, след което спокойно да си отидат, където нищото ги зове. Генерале, старците се притискаха в мене като малки деца. Генерале, това е особен и невероятен случай!. - Г-в, това наистина е особен и невероятен случай. Ние не само можем, но и трябва да им помогнем! Ненапразно са се притискали в тебе. - Генерале, със смърт смъртта да поправим! - Г-в, наистина, защо да не стигнем до крайност! --Ножовете ненапразно бяха оставени. Генерала уточняваше подробности, изведнъж задаваше въпроси, а аз отговарях и не питах. Ето какво той смяташе за не по-малко важното: - Дамата, която те е посрещна-

ла в асансьора и натиснала бутона, според тебе е била с мек овал на лицето, присвити устни с неочаквана усмивка и високи, засукани токчета. Приемаме, описанието да не е от значение, важен е бутонът. Натиснала ти е бутона за тринадесетия етаж, нали? И си попаднал където трябва. Така да бъде, ти ще си водещата фигура, действието ще зависи от тебе. Знай, без наша помощ няма да минеш. Капитан Косто Костов тутакси беше изпратен да провери за дамата от шестнадесетия етаж. Генерала й отделяше специална роля. Когато се върна, капитанът безмълвно кимна, размърда рамене, като да се отръска, след което разказа. Разположи се удобно във фотьойла, можеше да се приеме като рапорт. - Генерале, първо се отбих на фаталния тринадесети етаж. Мислех да извадя ножовете, забити в гърба на нещастниците, но се отказах. Пак ми се прииска и пак се отказах, не стигнах до трети път, не биваше да го правя. Ножовете наистина са два, забити до дръжките. Празната стая наистина е празна, а старците седяха в кухнята, защото там имаше столове. Видях и джобните часовници – наистина са три, на прозореца. Къде ли отива времето, което отмерват? - Капитане, с ножовете добре си направил, ще ги вземем, когато потрябва. Нека не изпускаме джобните часовници. Били са на прозореца в празната стая, и ти така казваш. Добре, нека стоят и отмерват, нека дават път и отместват забравата. Според тебе екзотичната дама за която Г-в спомена, наистина живее на шестнадесетия етаж? Шестнадесет е числото, което допада на Г-в, негова е теорията за деленето и хармонията на числото. Сама ли е, трябва да има партньор – важно е за Г-в и по-нататъшните му действия. Нека замисленото го бъде и стане. Нека злото бъде на наша страна! - Генерале, шестнадесет е любимото ми число, дели се на осем, четири и две, получава се завършеност, съвършенство в играта на мисълта. Осем и четири също се делят на две. Нека го наречем числото на успеха, а времето разделно. Генерала търсеше истината за тринадесетия етаж и мислеше да започнем от тринадесетия, за да свършим на шестнадесетия. Отиваме нагоре по етажите. Започна невъзможен разговор,

който при други случаи е недопустим. - Дванадесетият етаж е под тринадесетия. Над тринадесетия е четиринадесетият, и не само това. Г-в, не ти ли се струва да е имало пренареждане, чудновати размествания и комбинации? А липсата е само привидна, чудновата игра? - Генерале, нещо такова, дванадесетият и четиринадесетият ненадейно съседстват и липсата умело се крие между тях? Дори и да се взираш, няма нищо. По хотелите се правят подобни комбинации, но там е друго и си е тяхна работа. - Да се върнем в минало, то без да изпускаме днешния ден, настоящето трябва да решава някогашното, нека не забравяме шестнадесетия етаж. Повече настойчивост – там нещо трябва да стане. - Генерале, миналото е стълба, по която слизаме надолу, за да отидем нагоре, но стъпалата са други, не както при слизането. Нека бъдат еластични и гъвкави, каквато е човешката мисъл. Няма да се мине без жертви, не че такава ни е работата, за случая жертвите са нужни и важни. За да се получи опрощението. --Започнах да си говоря самичък, имам такъв навик. Приказвам ги едни, а Генерала и капитан Косто Костов слушаха, отпуснали се във фотьойлите. Капитанът е опнал дълъг крак, сякаш ще спъва някого, само навик – няма кого! Историята със секретарката мина и отшумя. - При много хотели администрацията е направила, колкото и фиктивно, но да липсва фаталният тринадесети етаж, числото, от което всяка душица се пази. Това-онова, насам-натам, и нагласят така, че дванадесетият и четиринадесетият етаж уж слепнати, без тринадесети между тях! Не че тринадесетият липсва, но е прескочен като бройка и не се усеща числото. При нашия случай се стигнало до крайност, тринадесетият етаж има ли го, няма ли го, има го и го няма, заблуда във времето и пространството, но намушканите старци са налице. Капитан Косто Костов зяпна: - Г-в, ти беше там, аз също бях Видяхме, каквото видяхме и всичко си беше на мястото. - Капитане, на мястото и не на мястото, дотолкова сигурното е не-

ВИЦПАРАД ШОУ  24 

ПСИХО/МИСТЕРИЯ

ВИЦПАРАД ШОУ  25 

ПСИХО/МИСТЕРИЯ сигурно. А Генерала, както си го беше наумил: - Г-в, помни ми думата и не забравяй жената, която ти натисна бутона, помни: тя не е сама! --- Какво, Г-в, застанал си на прозореца, залепил си муцуна в стъклото, зяпаш как едни отиват насам, други нататък, и един господ знае какъв вятър вее в главата ти. Нека се върнем към някогашното престъпление и по лепкавата стълба на времето се върнем и продължим по-нататък. Нека стигнем до днешния ден. - За бога по дяволите, Генерале, кое престъпление?! – стреснах се аз. - Как, кое престъпление? Онова, неразкритото забравено убийство. Капитан Косто Костов отиде за малко и вече ги разправя какви ли не. - Така е, Генерале, капитан Косто Костов ходи, научи нови неща, главата му бучи от мисли, вече изгълта шепа аналгин. Наместил се във фотьойла, капитан Косто Костов подробно разказваше, плоското му лице се бърчеше и оживяваше от ситната мрежа на бръчиците. Приемаше версията за изчезването на тринадесетия етаж, но понякога. - Генерале, нали ме изпрати и отидох. В проклетата шестнадесететажна сграда асансьорът се тътреше по етажите и го следях по таблото долу. Изглежда след някогашното преплитане и изчезване тринадесетият се появил и го имаше. Колко удобно за едно ново разследване, дошли сме точно навреме. - Каквото било – било, и което е така – така е, кажи си най-важното! – прекъсна го Генерала. - Двамата старци с ножове в гърба, сякаш са чакали, веднага отвориха вратата. Не им се седеше в кухнята. Сгушили се като птичета в капан, надничат, но не смеят да излезат! Тринадесетият етаж напираше и отново се появяваше, след като го е имало! – капитан Косто Костов млъкна и преглътна на сухо. - Момчета, бързо да тръгваме, тичайте! Има нещо да става и трябва да действаме! Сега или никога! – скочи Генерала. – Край на приказките, разсъжденията остават за друг път! Тогава препатилите старци казали на капитан Косто Костов: - Дано най-после дойде този,

който ще ни освободи от магията на празното съществуване и получим покой. Не ни е мястото тук, където не трябва да бъдем, но ще дочакаме отмъщението! Нека и други страдат, както ние сме страдали! Чакаме го! Надяват се и разчитат на мене. Генерала продължаваше: - Бързо, защо да не се повозим на асансьор! - Генерале, дали да не се отбием в местната църква? Това пък откъде ми хрумна и Генерала напразно не го прие, колко глупаво се направи да не ме е чул. Но когато нещо трябва да се случи, то се случва и не можеш да го отмениш. --Питам с ожесточено от предстоящото лице: - Капитане, кое предпочиташ: бабини девитини или бабината ти трънкина! – може би капитан Косто Костов нещо ме е ядосал. Не спомена, че старците разчитали на мене! И това ме е подразнило. Каза го, но аз се направих да не съм го чул. А той нормално продължи: - Г-в, кой етаж повече ти допада: тринадесетият или шестнадесетият? Получи уклончив отговор: - Капитане, злото пълзи и по неписани правила върви и отива нагоре, защото така трябва да бъде! Приехме конфликтът да е приключил. Нали отиваме нагоре по етажите, значи от нещо се нуждая: - Генерале, трябват ми ножове. А той е доволен: - Г-в, защо не, на тринадесетия етаж има два, остри като бръснач. Ще минем и ще вземем! Нали ще помагаме, ще направим римейк. Отново както някога! Билото си е било, а ние го повтаряме. А аз за малко и завинаги да изчезна! За едното нищо просто да ме няма. Друг път не беше ми се случвало. Отивах си, но се върнах, не стигнах до крайност. --Вече сме където трябва – на стълбището пред асансьора. Асансоьрът идва със скърцане и влизаме. Трябва да натиснем тринадесетия етаж, а бутонът липсва. - Няма го! – каза капитан Косто Костов, който е нетърпелив и се възмущава. – А доскоро го имаше! Не само бутонът, липсваше и самият тринадесети етаж. Дванадесетият и четинадесетият бутон

са един до друг и за тринадесетия етаж не е останало място, а точно от него трябваше да вземем двата ножа. Годините неусетно са минали, в процеса на промените, етажите се появяват и изчезват, движението не спира. Нямахме време за бавене, трябваше веднага да се действа! - За да се появи тринадесетият етаж, е необходимо да направим злонамерената магия! – след кратко колебание нареди Генерала, втрещено гледаше в празния бутон и дишаше на пресекулки. – Но кой знае каква е и как ще я направим. Дано някой от нас се сети. Г-в? Ясно, аз трябва да се сетя. Главата ми се надуваше от мислите за някога случилото се, какво има да става сега. Не бъдещето прозираше, настоящето теглеше назад. От където и да погледнеш, светът е пълен със злонамерени магии, въртяха се в главата ми и ги отхвърлях. Трябваше ми нещо по-леко, като за момента. Нужна ни беше само една, единствената, която е точно за нас. Чух тихичкото пук, така припуква статичното електричество и освобождава напрежението. Тъпанчетата на ушите ми отвръщаха. Заклинанието се появи, излезе като изтракано от касов апарат. - Генерале, има една магия, елементарна и като за нас. На пръв поглед детска работа, чудновато и нищо дяволско. Не знам – липсва проклетията. - Г-в, мислиш ли, че ще успеем? - Генерале, залагам си главата! - Какви ти магии и защо! – не вярваше капитан Косто Костов. – Та нали бях там и етажът съществуваше. Дори надникнах през шпионката. - Надникнал си през шпионката и не казваш?! Успя ли да видиш нещо? – очите на Генерала са пълни с очакване и прилича на стар любопитен котарак. И остана разочарован. - Не, някой си постави палеца от вътрешната страна на шпионката! - Разбра ли нещо по папиларните линии? - Че как?! Ръката беше в ръкавица! – сепна се капитанът. - Уви, трябваше да се очаква. Разпита ли съседите? – Генерала знаеше, че е напразно. Съседите говорят само глупости и празни клюки, а притиснеш ли ги, забравят всичко. - Съседите казаха, че жилище-

то е празно и отдавна напуснато, никой не живеел в него. Понякога нощем се чувал странен тропот и приглушен говор, сякаш ехото на забравеното напира. Какво да очакваш от капитан Косто Костов. Уж влизал, уж разговарял, уж нямало никого. Зърнал е заседнали остатъци от убийствата, замазани следи на отдавна случилото се. Може и бетонът на сградата да е скърцал. Палец от вътрешната страна на шпионката! --Трябваше да се направи елементарната магия. Елементарната злонамерена магия е от групата на палавите и неангажирани черни магии, които се изричат без много-много да се мисли. След изричането й малко изчакваш, и каквото стане – стане. Едва ли не рецитирах, върнал се в детските си години и тактувах с ръка: - Две петлета се скараха пред поповата врата, поп излязъл и им казал: иш-миш, ти жумиш! – Толкова, какво друго – две петлета, наши приятели братлета. Колко чудновато изглеждахме Генерала, капитан Косто Костов и аз, докато чакахме резултата. В асансьорната шахта последва раздвижване и скърцане, дългите железни въжета тревожно мърдаха и се долавяха забравени писъци. Асансьорът слизаше или се качваше, за да спре точно пред нас. Вратата се отвори и се показа свещеникът от близката църква. Минавал съм оттам, случвало ми се е да съм го виждал, с бяла брада, понякога се поздравявахме. Почтена и благочестива личност, вглъбен в себе си, гледа да помогне на човека и непрекъснато се кръсти. Светинята му се усмихна, прибра поли и кимна с уважение към нас. Изглежда приветстваше делото ни. Веднъж слязъл, отново се качи, а ние го последвахме. Натисна бутона, в асансьора имаше за тринадесетия етаж. Самият той слезе на седмия, прекръсти се и ни остави. Да се слезе на седмия е не по-малко предизвикателство от тринадесетия. Както той знаеше какви ги върши, така и ние знаехме какво ще направим. --Продължихме нагоре, стигнахме тринадесетия етаж, и защо да го няма? Не се е появил, а там си стоеше. Съседите, за които спомена капитан Косто Костов, предпразливо надничаха през вратите, веднага затваряха и за-

въртаха ключовете. Хора с наплашени лица, много видяли, напатили се и свикнали да си траят. Долових шепот: - Някакви се домъкнаха. Дано най-после приберат тия ножове, човек го е страх да излезе. Генерала натисна дръжката, вратата не се отвори и ето че нямаше как да влезем. Притесних се и, дали от напрежението, от този момент главата ми започна да изсветлява, май ставаше прозрачна. По-късно Генерала каза, че не изключвал възможноста да изчезна безследно и напразно да ме издирват по бюлетините на департамента. Бях се подготвил и извадих тънко свределче, за да направя дупка във вратата, защото старата шпионка се беше изгубила. Получи се да е достатъчна, виждаше се какво става вътре. Стърготините нападаха в краката ми – един вид на наша страна са, може да действаме. Надникнах, видях голи стени и празни стаи, без следа от мебели, нямаше килими, шкафчета, столове. Натиснах дръжката, този път вратата се отвори и влязохме един по един, първи Генерала. Това беше етажът, попаднахме в стаята на убийството, извършено в някогашното минало. След като свършим тук, имахме още път, ще продължим нагоре с асансьора за шестнадесетия етаж. Недовършеното трябваше да получи своя логичен край и да завърши тази заплетената история. От моя страна последваха неволни танцуващи стъпки. Не бих казал, че съм на себе си и го искам, просветленият ми ум не знаеше какво правя. Такт с крачки от типа две напред, една назад. Все едно отивам някъде, но се колебая и следва забавяне. Главата ми светлее ли светлее, все още задържам образите, примрежвам измъчените си очи. Стените на голите стаи са боядисани бяло и от бялото блестят. Двете прегърбени фигури на старите мъж и жена като сенки отлепили се от стената, се появиха изведнъж. Чакали ме след като съм си отишъл, а сега разбрали, че съм се върнал. В празната стая стояха прави, защото нямаше къде да седнат. Джобните часовници, капитан Косто Костов също спомена за тях, тиктакаха на прозореца и се оправяха с времето. Докога и какво ли показваха? Краката ми са за-

стинали, стъпките са забравени и танцът спрял. Старците глупаво са полуотворили уста, чисто новите им изкуствени зъби блестяха. Кожата на лицата им е восъчна маска, от годините очите им гледат, а не мигат. Надеждата им е в мене, изсветлелият ми образ е стигнал границата, наречена предел, съвсем малко ми остава. Те не разбират, но бях сигурен в себе си: могат да разчитат на мене – няма да се проваля! И Генерала ще остане доволен. Тихо обясних в косматото генералско ухо, че се страхуват да не си отидат от старост и престъплението да изгуби силата си. Искаха отмъщението. Така магията на празната стая ще ги напусне. Не надеждата, страхът ги е крепял да стоят и чакат, докато етажът се е появявал и изчезвал. Отмъщението съществува и изпълнителят съм аз. Други ще пострадат, щафетата е подадена! Докато се обяснявахме и уточнявахме с Генерала, капитан Косто Костов беше успял да излезе, отишъл някъде и го нямаше. Генерала мина зад гърба на престарелите от чакане жертви и внимателно извади двата забити ножа и даде да ги измия в банята, където се чуваше водата да тече. Не искаше кръвта да плаши новите жертви. Предупредихме старците, че отиваме на шестнадесетия етаж, където ни чака неотложна работа. Защо да им казваме, че истината е нагоре по етажите, че тук веднъж е убивано, стига повече, достатъчно дори за етаж като тринадесетия. Обещахме на връщане да им се обадим и съобщим важна новина. --Три етажа по-нагоре, където е етаж шестнадесети, пред вратата ни чакаше самият капитан Косто Костов. След като изчезна, знаех, че тук ще го намерим. Повозил се с асансьора и спрял където трябва. Преди да влезем, демонстративно си изтрих краката в бърсалката, някаква чистота ли търсех, не знам защо го направих. Капитанът беше загрижен, външният ми вид го смущаваше. Изсветляването го плашеше, струваше му се да преминавам в прозрачност и се опасяваше дали ще ме има по-нататък. Да не замина със старците където не трябва. - Я, кой е тук! – преструвах се и не понасях оклюмалата му постна физиономия.

ВИЦПАРАД ШОУ  26 

ПСИХО/МИСТЕРИЯ

ВИЦПАРАД ШОУ  27 

ПСИХО/МИСТЕРИЯ Капитан Косто Костов рапортуваше на Генерала и все ме гледа в главата: - Останах да пазя на вратата, никой да не влиза или излиза. Моля заповядайте. – Последва тетрално и грациозно натискане на бутона. Натисна два пъти. – Вътре са двама и са се затворили. Твоята позната, сега е с дълга плетена рокля и широкопола шапка. Май не й се кокетничи. Разбрала е нещо и те очаква. Да й се чудиш на акъла. - Ало, кой звъни? – чу се мелодичен женски глас зад вратата. Алтовият глас, както го нарече Генерала. Познах я – дамата от асансьора, сякаш виждах витиеватите й токчета. Кой ли беше с нея, как го е намерила? Трябваше да го има. - Добре, нека влезем! – натискам дръжката на вратата и предпазливо отварям. Посрещнаха ни, сгушени зад вратата, жената и незнайният мъж. Дамата изглеждаше спокойна, но от големите й очи се ронеха горчиви сълзи. Не ги бършеше, за да не размаже грима, а той никога повече нямаше да й трябва. Наистина с дълга плетена рокля и широкопола шапка, а високите токчета все така витиевати. - Понякога се случва, не съм ревла – непохватно се оправдаваше тя. – Напоследък такъв страх сме брали, последен етаж, нали разбирате страшничко е. Ще нахълта някой, вади нож и няма да се разбере какво е станало. Изведнъж те няма и си излишен. Когато сме двама, е по-спокойно и сигурно, сам ли е човек – нищо не струва... Новите две жертви. Не съм ги избирал, така се получи, самата случайност! Тя ми натисна бутона и тя избра, а колко весело й беше тогава. Случайността е била на тяхна страна в най-лошия смисъл на думата. Нещо ги свързваше със старите две жертви, а уж нямаха нищо общо. И това единствено и фатално общо беше, че и те са невинни. Не по-малко невинни от предните две! Отмъщението е сляпо и не избира кого да порази. Жената с дългата плетена рокля и широкополата шапка изпитателно ме изгледа и се сепна: - О, това ти ли си? Не можах да те позная, возихме се заедно в асансьора. Прекалено бледен ми се струваш? До нея мъжът, късо подстриган, не можеше да се говори за прическа, напълно непознат. Къде ли го

е намерила? Сигурно се е моткал по етажите, лекомислено продължил с асансьора и попаднал на нея. Очите му гледат прямо, откровено и наивно глупаво. Бях сигурен, че не знае никаква молитва, а твърде скоро ще му потрябват не една и две. Не си направих труд да го запомня, празно губене на времето. Двамата на средна възраст, на толкова са били и убитите от фаталния тринадесети етаж. Още сходни моменти, навярно имаше и други. Светлеех като за последно, някои така изпускат последния си дъх. Излишно е да казвам, че не изпитвах никакви угризения, сърцето ми като да е от камък. По-късно капитан Косто Костов каза, че както светлея, уж да съм се изчервил. Твърдеше да е от това, което трябваше да направя. Изпитвал съм срам. Какво си въобразяваше лекомисленият капитан?! Генерала мълчаливо отмести капитана и ми подаде двата ножа, извадени от гърбовете на предните жертви. Както е било някога и както ще стане сега. Забих острите ножове, правени от незнайния майстор единствено за убийство. Незнайна ще остане славата му и никой няма да му завижда. Забих ги и дръжките им останаха да стърчат. Генерала сметна, че нямат нужда от контролен изстрел и прибра револвера си. Преди окончателно да свърши, жената успя да каже: - Явяват ми се образи, нещо страшно е било, и пак се случва, отивам някъде? Божичко, става ми все по черно... Черното, което виждаше, не беше на добро, това е. Любимото ми число 16 се оказа не по-малко фатално от 13! Трябва да сме внимателни с числата, а уж избираме, едни харесваме, други не харесваме. „Поп излязъл и им казал: ишмиш, ти жумиш!” Лежа избледнял и припаднал, очите ми са затворени, като в просъница чувам Генерала да говори: - Капитане, гледай! Образът му чезне и липсва, май нищо не му остава. Смъкнал се е и губи съзнание... А капитан Косто Костов отвръща беззлобно и с укор: - Каквото и да приказваме, но две убийства наведнъж! Много му дойде, Г-в май наистина е имал съвест! Губи се и чезне, никакъв го няма, но не ще да е задълго, ще

се появи и пак ще си бъде същият! Видях го да се изчервява! Може би срам, остатъци от морал, това ще е! --Малко търпение, изчаквам го и вече чувам и разбирам. - Време е да се върнем на тринадесетия етаж – като да не ме събуди, пошушна Генерала. Аз какво, нали донякъде съм адекватен, като да съм се събудил, станах и тръгнах. Смъкнахме се на тринадесетия етаж, а там празно, няма никого, единствено тиктака вечността. Никакви джобни часовници, измерили са си времето, изравнили се и изчезнали. И новото, изненадата: вместо тях, на стената срещу прозореца ритмично отскачат махалата на три лъскави стенни часовника! Тяхно е времето и те отмерват часовете. Самото време е изтрило разликите от 15 минути. Чудна и неудържима, истината се разнасяше във всички посоки. Защото времето променя не само хората, но и себе си. Което е било зло вчера, днес е добро и обратното. Какво ли ще е другото, което ни очаква утре! - Къде са старците? – едва съм се съвзел и Генерала пита. Напрегнах се, намерих сили и все едно нищо не е било, му отвърнах: - Ето виж, няма ги, освободили са се. Аз ги освободих, едно добро дело от моя страна. В иначе празната стая с ритмично потракващи стенни часовници, видяхме две пресни миризливи локвички – подмокрили са се. - Генерале, не ни дочакали, пространствата ги зовяли, оставали знак преди да си заминат. Преместване, пропадане в ямата, ледената празнота на пространството, било е страшничко. Капитан Косто Костов отново и точно сега да ми го каже: - Г-в, както изсветляваше, по едно време се изчерви! Май имаш съвест, току виж намерило се и морал... – ама как ехидно се подсмихва! - Капитане, аз и съвест – това са глупости! Привидяло ти се е! Наложи ми се да убия, колко пъти се е случвало, и аз убих! Да го наречем нужното убийство. Ще остане за поколенията след нас, нека има какво да разследват!

ИЗЛЕЗ, АКО МОЖЕШ

ВЛЕЗ, АКО ИСКАШ







Той и тя. Той чете: - Ръцете бавно преминават по гърдите и се насочват към раменете, оттам слизат по гръбначния стълб, плъзгат се към бедрата, плавно се връщат към корема… Тя пита: - Скъпи, това „Кама-

сутра” ли е? - Не, инструкция за митническа проверка…







Ако си направя татуировка на кирилица, след 10 години всички ще ме питат какво пише.







Попитали един държавен чиновник: - Тежка ли е работата Ви? - Не, но създава сериозни неудобства между почивките, отпуските, почивни дни, уикендите, командировките...







Държавен чиновник към посетител: - Аз все ви казвам: „Елате утре!”, а вие все ми идвате днес!







ЦИ ТАТ „Едва след като забременях, разбрах, че членът не е играчка... „

- Започнахме да живеем по-добре - съобщиха от правителството. - Радваме се за вас отговори народът.







- Къде си тръгнал? - Да пия бира. - Дявол да го вземе, защо ме навиваш бе, човек?







Две блондинки оти-

шли в гората да търсят елха. Бродили три часа, уморени, целите засипани в сняг. И в края на краищата едната проговаря: - Омръзна ми, хайде да вземем една без играчки.







Мъж учи жена си да кара кола: - Като видиш червено – изчакай. Като видиш зелено – карай. А като ме видиш да пребледнявам – веднага натискай спирачките!







Господине, трябва да изпълня една формалност и да поискам ръката на дъщеря ви. - А кой ви каза, че е формалност? - Гинекологът.







ВИЦПАРАД ШОУ  28 

Това мъжете са много зле! Пращам го моя на магазина и му давам списък, че да не забрави нещо: 1. Хляб 2. Колбаси 3. Мляко 4. Паста за зъби 5. Тоалетна хартия 6. Бира връща се, гледам торбата - един хляб, два салама, три млека, четири пасти за зъби, пет рула хартия, шест бири!

ОТКРИЙТЕ 8 РАЗЛИКИ! Белите започват и дават мат в два хода

ШАХМАТКО

От тези 25 фигури само 3 са напълно еднакви. Открийте еднаквите фигури!

ВИЦПАРАД ШОУ  29 

КВАДРАТЧЕТА

Жена се прибира в къщи: - Скъпи, това е за теб. Вади от чантата бира, ядки, чипсове и разни други мезета. - Любими, а ти защо не гледаш мача? Да ти приготвя ли нещо вкусно? - Много ли? - Е, не точно....бронята, фар и калник...







Индианец се връща от пътуване до Англия. Първата му работа е да отиде при шамана на племето. - В Лондон има велики магьосници. 22-а шамани застават на една поляна и започват да ритат топка. Максимум след 10 минути започва да вали.







Въпрос: Zdraveite , znete lina4aloto na iuni

mesetc kolko gradusa e v Antaliya ? Merci, sori za latinskia Отговор: Не се самозалъгвай, латински е това: Hey, vos scitis principium mensis Junii quot gradus in Antalya? Твоето е неграмотност в явен вид.







Много се радвам, когато знам, че липсвам на хората.... Където и да се появя, все ми казват „Само ти липсваше!”.







Малко момче на телефона: - Ало, нафта имате ли? - Тука е сладкарницата бе, идиот. - А кисело мляко имате ли? - Имаме, да! - А за нафтови печки става ли?

- Е, моето момче, иди в другата стая и обяви стачка в железопътния транспорт.

ЖИТЕЛИТЕ на близкото градче са известни със странната си слабост към самоубийствата, а дървото се нарича Дървото на смъртта. Желаещите си носят столче, въженце, а сапунчето се дава от общината безплатно, условието е да се използва точно това яко дърво. От години не се е случвало да се чупи клон и някой да падне на земята и се контузи! – казва кметът.







Махмурлия, събуждайки се сутринта, застава пред огледалото, щрака с пръсти и се чуди! Жена му, минаваики покрай него, го пита: - Пешо, какво правиш? - А, верно бе, Пешо

беше..







Как се нарича човек в обкръжение на три мутри: - Жертва. - На двайсет мутри? - Банкер. На петдесет мутри? - Главатар. - На двеста мутри? - Надзирател...







„Животът започва след петдесетте!” каза той и си наля още петдесет грама...







Най-изгодно е да вла-

гате парите си в концентрати. Къде другаде бихте могли да разчитате на 40 %!?







- Тате, вече имаме пари за бензин. - Откъде бе, Иванчо ? - Ами продадох колата.







- Иванчо, къде ти е бележникът? - Стои наказан в ъгъла, защото получи двойка.







Иванчо, кажи какви редки австралийски животни познаваш?

- Слон. - В Австралия няма слонове. - Точно затова са рядкост.







Надзирате, влиза в килията на осъдения на смърт и му казва: - Слушай, утре като те сложат на електрическия стол и те попитат за последно желание...понеже ти е все тая, дали може да помолиш да ми увеличат заплатата...







Кой как сваля мадами. Американецът й купу-

ВИЦПАРАД ШОУ  30 

Някъде в Перник, в магазин за бельо: - Имате ли мъжки боксерки? - В момента не, господине, но мога да Ви предложа дамски, почти няма разлика. - А искаш ли да извадя разликата и да те ударя с нея по челото?

ТВОРА, З А Р Т О Т С А Ч Е Т С Е Н О АК ЗНАЧИ СТЕ УТАЙКА!

СУДОКУ ЛЕСНИ + ТРУДНИ ВИЦПАРАД ШОУ  31 

ва кола, тя е шокирана, на другата вечер е негова. Италианецът й прави серенада, тя е шокирана. На другата вечер е негова. Французинът й купува страхотен парфюм,

ажа к т о а д М А ИСК рите, затова цига работа в търся бензин или склад знаи вещества. взрив

тя е шокирана, на другата вечер е негова. Българинът й дава 5 лева и тя е негова. На сутринта си ги иска обратно и тя е шокирана...







Учителката: - Иванчо, спрегни ми глагола „вървя”! - Аз вървя… ти вървиш.. - По-бързо! - Аз тичам, ти тичаш…

 - Ало!





- Ало. - Привет! - Привет. - Ще дойдеш ли? - Ще дойда. - Ще дадеш ли? - Ще дам... А кой се обажда?







Прибира се мъжът вкъщи видимо разтревожен и тъжен. – Скъпи, какво се е случило? – Нищо.. – Как нищо? Нали виждам колко си разтревожен? Нали сме съпрузи? Помниш - клехме се –

„...и в радост, и в беда... докато сме живи...” Твоите проблеми са и мои. – Сигурна ли си? – Да, мили. Давай... слушам те. – НАШАТА любовница е бременна... и аз не знам какво да правя.







Двама пияни спират такси: - Ейш, приятел. Ша на закараш ли тримата до гарата? - Добре, но къде е третия? - Що бре, ти няма ли да дойдеш?

ВИЦПАРАД ШОУ  32 

ЦИФРОСЛОВИЦА

ВИЦПАРАД ШОУ  33 

ОТГОВОРИ СТРАНИЦА 3 Хоризонтално: Барибостуик * Папа * Исаев * Ум * Средец * Вноска * Иж * Арена * Дрен * Хас * Апекс * Ери * Минск * Видиа * Каяли * Егира * Арно * Брити * Ти * Гатер * Ганти * Мо * Имане * Арап * Аск * Отони * Аро * Огняр * Месал * Искра * Моаре * Алое * Гарга * Ок * Канкан * Котора * Ан * Олива * Орис * Лаг * Адана * Лев * Еснаф * Сцена * Обори * Лета * Тт * Сода * Камора * Трампа * Уретра * Вертикално: Психика * Маниакалност * Баржа * Аргос * Слана * Бор * Апе * Смяна * Кокон * Геода * Рада * Илоти * Греко * Срам * Ерани * Емона * Алани * Бицепс * Братя * Гнида * Ка * Ос * Некер * Норма * Вафла * Савак * Гиген * Оркан * Ему * Тен * Свита * Имаго * Астор * Увод * Ирина * Ерато * Царе * Среда * Трасе * Орле * Ат * Кукери * Тиара * Ориент * Маниаци * Полскасватба * СТРАНИЦА 4 Водоравно: Богота. Енот. Левират. “На”. “Тони”. Анализ. Де. Асол. Маратон. Пер. Алов (Александър). Сита. Калем. Залив. Коза. Чек. Лар. Тен. Равеник. Параван. Дол. Ад. Кале. Тиман. Велев. “Ка”. Аманати. Чинар. Лекит. Отвесно: Колода. Афера. Ики. Генерал. Караман. Нови. Алеф. Вада. “Ти”. Атом. Лев. Нар. Тарасов. Канал. Анон. Зорин. Вал. Метал. Саз. Кене (Франсоа). Пилат. Далак. Доницети (Гаетано. Еполети. Таз. Равин. Левит. СТРАНИЦА 6 Хоризонтално: Генералисимус * Кан * Дашин * Ат * Силомер * Босна * Локум * Кимион * Тагор * Болид * Савана * Екс * Лам * Дина * Крал * Риф * Такса * Ра * Каламин * Транс * Залез * Костов * Асник * Лакти * Тишина * Лов * Рмс * Шпат * Баир * Вал * Анаба * Ди * Замашка * Угаин * Нагел * Киркук * Аерофар * Катма * Вертикално: Текиланаразсъмване * Налог * Милан * Самар * Сенокос * Фалит * Лаго * Мурад * Мекиш * Шеф * Кадем * Витиз * Шпакла * Лар * Банан * Лиана * Фиш * Конак * Канта * Сибила * Стока * Буик * Биноми * Карст * Багра * Сидер * Атила * Акт * Гуано * Карно * Оидиум * Станисласвавринка * СТРАНИЦА 10 Хоризонтално: Хомогенизатор * Сот * Оскар * Ни * Аламана * Халеб * Ерани * Валета * Ядене * Изрив *

Станли * Ака * Шол * Орво * Акър * Тек * Гамен * Не * Локатор * Киреч * Палас * Ликове * Въжар * Капак * Салони * Ера * Пух * Рейд * Фрау * Вот * Якоби * Ка * Палитра * Латун * Нитон * Милорд * Ценотаф * Капса * Вертикално: Последнотопътуване * Моаре * Лекаж * Холин * Ротманс * Калас * Тито * Ането * Тарар * Тот * Пеони * Аргос * Леярна * Нса * Инвар * Койка * Кик * Взлом * Ландо * Захари * Екипи * Блик * Марали * Аника * Фиала * Левак * Рокер * Топ * Нонет * Кънев * Ракурс * Рибанареченауанда * СТРАНИЦА 12 Водоравно: Лесове. Олик (Ипай). Дом. Лирика. Рул. Левитан (Исак). Демон. Параван. Нок. Алин. Ба. Батат. Тапир. Бик. Работа. Сан. Пенал. Вити (Моника). Ира. Сак. Лоно. Омари. “Ako”. Халати. Анам. Мат. Канада. Тарама. Инар. Отвесно: Медуза. Абака. “Ама”. Сол. Ратин. Колар (Ян). Том. Далак. Мата (Антонио). Левит. Пилат. Телеман (Георг). Реторика. Ивон. Танини. Зорин. Баба. Ани. Лит. “Наполи”. Анан. “Рикало”. Ит. Рокада. Кан. Керала. Омар. СТРАНИЦА 13 ВОДОРАВНО: Показалки. Мах. СОЮЗ. Каракас. Налеп. Па. Дуал. Лем (Станислав). Хил (Деймън). Еподи. Юшури. Гонг. СААБ. Време. Ту. Укар. Неру (Джавахарлад). АВИН. Мит. ОТВЕСНО: Командировка. Караул. Нрав. Махала. Югери. Келеш. Касап. Пусен (Никола). Лос. Лора. Ем. Екю. Педиатри. Измами. Буут (Скот). СТРАНИЦА 15 Ребус – Бенджамин Франклин. Криминална загадка –Защо инспектор Борг не е повярвал на статията от вестника? - Не вярвате на любимия си вестник? – комисарят лукаво погледна към Борг. - Обикновено имам доверие, но не и на първи април! Този материал е трябвало да излезе точно на първи април. Пресметнете сами, че срещата е станала „точно преди три седмици”, а от доклада на военните разбираме, че това е било на 11 март. Прибавете точно три седмици и ще получите 1 април. И не това е най-важното – продължи Борг, въпреки ръкомахането на Глум, който искаше да възрази. – О, угаснала Ви е пурата – отбеляза Борг, обръщайки се към комисаря.

– Главното е, - повтори инспекторът, - ако изведнъж решим да повярваме на журналиста, записките на плешивите затворници са били написани с химикалка, а в условията на безтегловност не може да се пише нито с писалка, нито с химикалка. Вие сте ерудит –1б, 2в, 3б, 4а, 5 а. СТРАНИЦА 16 Хоризонтално: Самообвинение * Разлика * Мюлк * Сение * Успех * Лен * Аскет * Те * Хив * Етнос * Кър * Русло * Еноти * Ушанка * Знаме * Сизал * Ханш * Залез * Дивит * Йот * Кания * Ар * Юфт * Хамас * Аул * Моколо * Лепта * Касаба * Тава * Понур * Етна * Милет * Тул * Ран * Нол * Сапонини * Бакалин * Воден * Вертикално: Варели * Шлайфмашина * Маневра * Лотос * Лок * Еозин * Унсет * Капела * Оле * Ескиз * Хобот * Оби * Атлаз * Калан * Си * Вкусно * Адамо * Утан * Фиаско * Злина * Труп * Песен * Висла * Лов * Шемет * Нахия * Еве * Но * Нюх * Комат * Апатрид * Нил * Тътен * Аут * Нане * Еклери * Шарлатанин * СТРАНИЦА 17 ВОДОРАВНО: Детинщина. Лири. Коз. Херо. Корк. Падуа. Ил. Оон. Просо. Ри (Миранда). Роб. Белуши (Джеймс). Кавак. Щат. Цар. Каре. Фикуси. АЛ. Яхтсмени. ОТВЕСНО: Телепортация. Тирани. Вакх. Ирод. Барут. Дни. Упрек. СС. Карол (Луис). Ким. ТИКО. Обуща. Норис (Чик). Шаран. Разклонители. СТРАНИЦА 29 ШАХМАТКО – 1. Дама f3! – 2. Кон b4#, 1... Дама:f3+ 2. Топ е 4#, 1... Топ: f3 2. Топ g4#, 1... b1 дама 2. Топ с4#, 1... Цар b3 2. Кон с1#, 1... Топ: с4 2. Конb#. Квадратчета – 8, 10, 22 Корица Водоравно: Римини. Ошав. Мед. “На мама”. Ром. Паралел. Ширит. Малария. Вит. Имот. Ри. Ратан. Кенар. Сан. Назали. Мак. Пират. Нике. Алт. Маб. Рота. “Атила”. Ото (Николаус). Нерине. Ипон. Лов. Торино. Макара. Атар. Отвесно: Мимоза. “Асара”. Ела. Мем. Литак. Барок. Зид. Шаман. Тива. Пирон. Пирин. Линарит. “Николета”. Ария. Карета. Комат. Реза. Ира. Шал. “Вината”. Опит. Ламели. АЛ. Латона. Вал. Турист. Онор.

ОТГОВОРИ







Доктор към медицинска сестра: - Пишете: „Черепна травма на главата”. - Имате предвид черепно-мозъчна травма! - възразява сестрата. - Не, този няма мозък, щом за рождения ден на жена си се е прибрал с любовницата си.







Градинарството е страхотно, защото това е единствения начин да убедиш нормален човек да си купи торба с лайна.







Дядо Боже решил да разхвърля малко красиви жени по света. Взел един самолет под наем и започнал - Америка, Германия, Австрия, Чехия, Унгария... Стигнал до България и помощникът

- Нима всичко това е мое?!

му го пита: - Дядо Боже, ами тука? - Ти луд ли си? Нали от тук ги взимаме







- Кой е измислил секса? - Как кой? Ами гърците! Нали те са измислили всичко! ? След тях, обаче, римляните го усъвършенствали. - Как? - Като добавили жената ...







– А чувате ли гласове? – (Кажи му НЕ) – Не, докторе







Лежи евреин на смъртния си одър: - Къде е жена ми? - Тук съм, скъпи… - Децата? - Ето ни, татко… - Внуците къде са? - До теб сме, дядо. - Защо тогава свети

лампата в кухнята?







Пепеляшке, защо плачеш? - Защото не мога да отида на бал днес. - Защо не можеш!?!? - Ми..., защото балът е утре.







Мъж към жена си, след секс: - Кажи ми честно, пак ли се преструваше? - Не. Този път наистина заспах.

ВИЦПАРАД ШОУ  34 

Българинът има само два проблема - да доживее до петък и да не умре до понеделник!

СТРАНИЦА 31

Излиза всяка трета сряда от месеца София 1618, П.К. 117, тел. 963-14-81; e-mail: s.babukov@gmail.com Телефон за разпространение: 855-64-31 Каталожен № 721 Можете да се абонирате всеки месец от 1 до 15 Издател: Иван Бабуков, София 1421, ул. „Бисер” № 2

СТРАНИЦА 14

ÄÅÑÏÎÒ ÊÀ ÑÒÈÕÎÑÁÈÐ ÅÒÅÑÀ ÎÒ ÃÐ. ÏÎ ËÈ ÇÎÈ ÊÀÐÅ ÏÎ ÏÐÎÒÈÂÎ ÍÀ ÑÒ ËÎÆÍÎ Ò ÈËÈ ÏÐÅÄÌÅÍÈ ßÂËÅ Å



ÀË ÁÈÂØ ÑÊÈ ÑÀÙ ÏÈÅÖ ÎÒ



ÍÀ ØÀÕÌÀÒÐÀ ÃÓ

ÏÅÂ ÌÚÆÊÈ ÃËÀ Ñ ×ÅÑÊÈ

ÍÈÅ ÓÏÐÀÂËÅ ËÈÅ ×ÐÅÇ ÍÀÑÈ



ÃÐÀÄ ÂÚ ÄÅ ÔÐÀÍÖÈß, ËÎ È ÃÀÐÎ Ì ÃÅÐÎÉ ÍÀ À “Ì ÃÎÐÊÈ ÊÀ” ÅÌ. ÐÎÌÀÍ ÎÒÇÎËÀ

ÐÀÑ ÒÐÅÂÈÑÒÎÅ ÒÅÍÈ





ÒÅ ÌßÐÊÀ ÇÀ ÆÈÍÀ



ÅËÅ ÕÈÌÈ×ÅÍ ÌÅÍÒ

ÊÀÌÀ ×ËÅÍ ÍÀ ËÎÐ ÐÀÒÀ ÍÀ ÒÅ ÄÎÂÅ

Ê ÍÀ ÑÏÚÒÍÈÍÅ ÏËÀ ÒÀ

ÈÖÀ ÊÐÀÉ, ÈÂÏËÀÒ ÍÀ





ÑÒÎ ÀÇÈÀÒÑÊÀ ËÈÖÀ ÄÂÎÉÍÈ

ÑÊÀ ÂÈÄ ÌÎÐ ÂÈÄÐÀ

ÀËÓ

ÃÎÐÅ ÃÎËßÌÀ ÇÍÎÉ ÙÈÍÀ,



ÊÎÐÏÓÑÈ



ÑÎÐÒ ÐÎÇÈ



ицата, тослов53

Решете кръс букви! 55

стите

след като заме

10 62

елен, Ма

, Пари, С

8 61

Камерер

Ц ЦИФРОСЛОВИ

Речник:







ËÍÈß ÊÐÀ

ÄÎ ÍÀ ÄÐÅÕÀ 22

ÏÎÒ ÎÒÂÎÐ ÍÀÆËÅÇÀ ÍÀ

А 71

ÊÎÑÒ ÌÅÑÒÍÎÑÒ ÊÎÂÎ ÊÐÀÉ ÕÀÑ

ÍÀ ÎÒÏÀÄÀÍÅÊÐÀß ÃËÀÑÍÀ ÂÌÀÒÀ ÍÀ ÄÓ

ÓÊÐÀÑÀ ÑÒÅ



ÑÊÈ ÊÀÌÅÍÀÐ ÂÇÐÈÂ

КЛАСИЧЕС



ÅË ÄÐÅÂÍÎ ÑÒÐÆÈÅ ÊÎÂÎ ÎÐÚ



4 ÌÈÍÈÐÈÅÂÈÄÈÕÈÄ





ÄÚÐÂÅÍÀ ÎÁÓÂÊÀ

ÍÎ ÕÅ ÎÐÃÀÍÈ×ÊËÅÍÎ ÒÅÐÎÖÈ ÍÈÅ ÑÚÅÄÈÍÅ



Ñ ÀÌÅÐÈÊÀÍ ÀÏÀ ÊÈ ÔÎÒÎ ÐÀÒÈ



ÔÈ





ÀÂ ÁÈ Ò



Л 67 У68 2 72

òâî ñ ìèðèçìà íà ÷å 8 è 12 ñ5úí. 33. Ñò õîòâîðåíèå îò “Ãîëÿ14 ìîòî êó8÷å”. 42. Îïå ðà îò Õ. Ôðèìàí. 44. Âàçîâ. 46. Ìåäíè ìóçè Å êàëíè èíñòðóìåíòè. 19 48. Ìè Âúïëúùåíèå íà áîã Âèø 5 2 í ó â ãå ðîèòå íà Êðèøíà. 1 Ðåêà â Òóðöèÿ. 57. Ðåêà â Èòàëèÿ, ïðèò îê íà ðåêà ïðèòîê íà ð. Ðèîíè. 61. Ìóçèêàëíà íîòà. 3 ä 9 63. Ãðà 69. Ùàò â Èíäèÿ. 71. 1 Ñêú ï îöåíåí êàК 11 ìúê. 72.И 4 1. Øà Ãðúö Îò â åñí î: ìàí äó ðà. 2. Õè ì è÷í è ãðà äèâ íè çîí ä ñ êè îñ ò ðî âè, Èí ä îí åç èÿ. 5. Ïè å ñ6à îò 12 Í. À Íà ø à ïëà í èí à. 9. Ðîä 16 ðàñ ò åí èÿ îò ñåì . ÷à 4 ä úð î Ïî â åñò îò À. Êàð à ë èé÷ åâ. 12. Çàã àò â à í å. 13. Ð ÿò èå çà êîç ì åò èê à. 23. Ìÿ ð êà çà çúð19 11 í åí è õðà ìàé åð. 30. Òåã ë î íà í 19 8 îïà ê îâê àò à. 32. Æå í àò à í íà áîã èí ÿ18Àô ð îä èò à, ïðå â úðí àò â öâå ò å. 35. 38. Åäè í îò êîð àá è ò å íà Êî ë óìá . 39. Öú 8 ð êîâ19 ïðî â. Àëá åðò à. 43. íà 8à ë èñò 4 Ñïå ö è ïî àíà ëè çè. 46. 50. Ëè ò åð àò óð åí ðàç á îð